Всички авторски страници

Авторски

• Стив Ханке уличи Иван Костов в корупция

  

  Стив Ханке (Steve Hanke) е професор по приложна икономика от университета „Джон Хопкинс“ в САЩ. Богатата биография на професор Ханке включва длъжността икономически съветник на президента Роналд Рейгън. Световнопризнат анализатор на финансовия свят с често присъствие в световните медии.

  Повече от 20 години той е свързан с икономическите реформи в България, където е познат като един от хората, които стоят зад въвеждането на Валутния борд у нас. Той има преки наблюдения върху процеса по приватизация на големи български предприятия в края на 90-те. на XX в. В студиото на „120 минути“ той прогнозира съдбата на българския лев.

  – Вие заявихте, че за България левът е по-добър вариант. Защо?

  – Всъщност, двете валути имат еднаква стойност в момента. Левът се равнява на горе-долу половин евро. Левът е клонинг на еврото с Валутния борд, също толкова добър, колкото еврото е по отношение номиналната стойност. Но всъщност системата на Валутния борд е по-добра и левът е по-добър, защото Валутният борд налага твърдо бюджетно ограничение на фискалните власти в България. Те не могат да заемат пари от Централната банка, това е твърдо бюджетно ограничение.

  Ето защо от 1997 г. насам се представя чудесно от фискална гледна точка. България е сред лидерите в Европейския съюз с нисък дефицит, съотношението държавен дълг/БВП е ниско. Това е едно предимство. Нямате проблема на Гърция. Помните ли Гърция? Те преминаха през огромен фискален проблем. Същото вероятно ще се случи в България, ако приемете еврото. Второ, две неща свързани със суверенитет. В момента, с Валутния борд и лева, България има суверенитет над паричната си система. Тоест, ако нещо лошо се случи с еврото, България може да смени резервната валута на щатски долар или злато, или друга по-висша такава. Вторият аспект на суверенитета е, че сега резервите на лева се пазят в България, контролират се от българите. Ако влезете в еврото, ще трябва да изпратите огромни суми от резервите си във Франкфурт и ще се контролират частично от Европейския съюз и ЕЦБ.

  В Литва, където бях държавен съветник, част от правителството, както в България, разработих валутния борд на Литва, те приеха еврото. За да го направят, трябваше да изпратят 550 млн. евро резерви във Франкфурт. Това е въпрос на суверенитет. Трето, превъзходството на системата – погледнете Хонконг и валутния им борд. 6 месеца има размирици и проблеми, а хонконгският долар е останал клонинг на щатския долар, напълно стабилен, нищо не се е случило. Никога не е имало провал на валутен борд.

  – Добре, но да си представим, че Валутният борд е дете. Не е ли крайно време това дете да си проправи път като зрял европейски гражданин под европейски контрол, което би било добро за държава като България?

  – Не. Това е ужасна идея. Да Ви припомня Гърция. Мислите, че е прекрасна идея? Само вижте какво стана там. Според мен Валутният борд трябва да се запази. Той не е дете. Той е великан с огромна сила. Никой великан не се е провалял. И второ, системата е свършила чудесна работа при различни кризи, включително кризата на руската рубла, голямата рецесия, гръцката криза. Много добре оцеля през всички тези моменти, дори и при срива на КТБ и скандала в България.

  Валутният борд се справи чудесно. Ето какво да направите – взимате валутния борд и, както неотдавна писахме с професор Танев, го разширявате да обхване и банковата система. Банковата система ще бъде непоклатима като лева и Валутния борд. Ще имате най-модерната система. Забравете за европейските регламенти и бюрократи, които погазват всичко. Не се справят много добре, не се славят с добра история. Само погледнете Гърция.

  – Левът е вързан за еврото, какъв е проблемът да преминем към по-ценната валута? Това ще доведе до по-обхватен европейски надзор над финансовата система, избягвайки подобни „инциденти“ като КТБ?

  – Проблемът с КТБ, ако разширите принципа на Валутния борд е в банковата система, както сме предложили с проф. Танев, това ще го реши. Пак казвам, помнете Гърция. Ако наистина е толкова добър европейския надзор… Какво стана в Гърция? Съседна страна, много подобна, балканска държава с подобни на българските поведение и култура. Погледнете натам. Красотата на валутния борд е, че можете да го замените за по-добра резервна валута, ако еврото поради някаква причина отслабне. Имате паричен суверенитет. Когато минете на еврото, ще сте в капан. Никога няма да можете да се измъкнете.

  – Но правителството настоява, че обменният курс на българския лев е фиксиран към еврото и ще остане по време на преговорите и на преходният период. Има ли опасност от спекулации, която да променят курса и какви последствия би имало?

  – Като видите коментарите на финансовия министър Горанов, както и промените на г-жа Стоянова, е ясно, че българското правителство е решило да вкара България в чакалнята на Еврозоната. Решили са го по много потаен начин, в пълен мрак. Промените на Стоянова бяха приети без българското общество да знае каквото и да било по въпроса, както често се случва в България. Какво възнамеряват да правят? Разбира се, казват, че няма да променят обменния курс преди да влязат в чакалнята. Но щом влязат в чакалнята е ясно, че ще действат приетите правила, които позволяват 15 процента колебания от фиксирания курс на лева към еврото.

  Ето тук ще се появи спекулацията. Щом влезете в чакалнята, ще се породи нестабилност и спекулации, защото българското правителство вече е решило, без да пита народа, че ще подкрепи този текст. Не беше така в Литва, нито в Естония. Говорих с колегите в Литва и казаха, че е най-опасното и неразумно нещо, да се влезе в чакалнята и въобще да се обсъжда или помисли да се променя обменния курс. И Литва, и Естония имаха валутен борд. Те влязоха и дори не са обсъждали смяна на обменния курс. Нито дума по въпроса. Но не е така при България. България има скрит коз, а именно обезценяване. Ще има много спекулации щом влезете в чакалнята.

  – Може ли пример? Например г-н Петров, средностатистически българин от Своге със спестени 10 хил. лв. в банката. Какво ще се случи със спестяванията му след смяната, по Вашия сценарий?

  – Г-н Петров в момента има 10 хил. лв., което е около 5110 евро. Влизате в чакалнята, обменният курс започва да се колебае, България се съгласява на 15 процента девалвация и спестяванията на горкия господин Петров ще се свият от 5110 евро на 4345 евро. Господин Петров ще загуби 765 евро и българското правителство ще ореже с 15 процента спестяванията на горкия г-н Петров.

  – А можем ли да направим като Дания, да имаме възможност да изоставим еврото и да минем на друга валута, ако има проблем?

  – Не. По принцип не можете да го направите, защото Дания и Обединеното кралство имаха договорености за неучастие. България няма такива. На практика можете да направите като Швеция. Те няма да влизат в чакалнята, нямат намерение да го правят, защото отказват да променят закона за Риксбанк. Отказват да правят това, което направи Стоянова с внесените промени. Тоест те няма да бъдат допуснати до чакалнята, точно както искат. Шведите никога не биха променили Закона за централната си банка без национално допитване.

  Това трябва да се направи и в България, трябва да върнат и отхвърлят промените на Стоянова и да се организира референдум, ако има някаква промяна в закона за БНБ, който да трябва да бъде с квалифицирано мнозинство, 67 процента от българското население да одобрява всяка промяна в този закон. Можете на практика да направите точно като Швеция и никога да не влезете. Шведите никога няма да влязат.

  – Сериозно ли казвате това, професоре? Наистина ли мислите, че референдумът е решение? Спомнете си Брекзит, темите, които разделят обществото на две противоположни мнения, трябва ли да се решават с референдум?

  – Прозрачен референдум не би ли бил по-предпочитан, отколкото тайните промени на Стоянова да бъдат приети в пълен мрак от българските политици с крадливите им ръчички? Нелепо е! Това не е демокрация. Така работи демокрацията в България. Много мътна и съмнителна работа. Предлагам да правите нещата като шведите, където има открита демократична система.

  – Сякаш живеем в машина на времето. Прокуратурата ще проверява всички договори от времето на приватизацията, както много българи я наричат „престъпната приватизация“. Какво очаквате да се случи? Какво си спомняте от онези времена?

  – Интересно, че повдигате въпроса, наясно съм с темата и съм запознат с приватизацията. Ръководех приватизацията при Роналд Рейгън, разработих програмите за приватизация по негово време. Също така през септември 1981 г. изнесох първата реч, в която служител на американското правителство споменава думата приватизация. Благодарение на г-жа Ханке, която е французойка, и „приватизирам“ идва от френски, не е английска дума.

  Впоследствие, през 1983 г., с г-жа Ханке успяхме да включим френската дума в английски речник, в Мериам-Уебстър. Много съм наясно с темата, думата и прочее. Сега за България. След като пресякохме хиперинфлацията през 1997 г., когато бях съветник на президента Стоянов, го посъветвах, че следващият проблем, с който трябва да се занимаем, е огромен – корупцията. Той се съгласи и всеки път, като го видех, повтарях „Проблемът е корупцията, трябва да направим нещо по въпроса“, а той ми отвръщаше, че нищо не може да направи без доказателства. Един ден се видяхме. Да Ви потопя в атмосферата – седяхме в малкия кабинет на Стоянов до големия президентски кабинет. Бяхме с г-жа Ханке, Стоянов и преводача. Тъкмо бях пристигнал от Щатите и споменах за пореден път, че „Трябва да се справим с корупцията“, а той ми отвърна: „Професор Ханке, хиляди пъти съм Ви казал, че ако нямате доказателства, не мога нищо да направя. Имате ли доказателства?“. Отвърнах му, че вече имам доказателства, той ме погледна смутен и попита: „И къде са?“ Показах му това. Куфарчето, което винаги носех в България. Пълно с документи, доказващи случай на корупция. Извадих ги от куфарчето, той попита дали може да ги копира и го направи. Докато секретарката ги копираше, Стоянов се обади на Костов, тогава премиер, и му се развика по телефона. Не разбрах какво му казваше, защото беше на български, но ясно схванах посланието – „професор Ханке те е хванал в крачка“.

  – Невероятно! Много интересна история, но какъв беше резултатът?

  – Ами, ще трябва да почакаме да видим какво ще свърши прокуратурата. Подробностите за този случай не знам. Посъветвах президента, той взе документите и не знам какво е направил с тях. Знам, че незабавно уведоми Костов. Ако трябваше да говоря с прокурора, бих казал, че с Костов се е насадил на „пачи яйца“ и вероятно се е захванал с правилния човек, защото имаше страшно много корупция. В един конкретен случай буквално имах доказателствата.

  – Добре, кой случай? Можете ли да споделите с публиката ни?

  – Попитайте президента Стоянов. И, между другото, от прократурата зависи да довърши нещата. Проблемът на прокуратурата и на съдебната система в България е, че вълкът вече отдавна е в кошарата. Имам впредвид, че самата съдебна система е корумпирана. Не знаем какво ще се случи.

  .

• Тренчев и Филчев за бандитската приватизация

  

  „Провалените приватизационни сделки в огромната си част са български – българи дадоха (дариха) на българи“. Това каза пред БНР д-р Константин Тренчев, почетен председател на КТ „Подкрепа“, във връзка с възложената от главния прокурор Иван Гешев проверка на целия приватизационен процес.

  По думите му приватизацията в България в огромната си част е абсолютно бандитска – дадоха предприятията на номенклатурата и на Държавна сигурност. Булбанк бе «продадена» на цена, по-ниска от годишните й дивиденти.

  Докъде ще се стигне след проверката на Гешев е най-важното, но пак няма да има реално осъдени, а само морално, дори и да падне давността за извършеното.

  Няма как да бъдат осъдени «изялите приватизационната баница», а бандитите, които са разрешили да стане приватизацията, ще се скрият зад колективната отговорност, която е една сериозна колективна безотговорност. Ще кажат, че законът е бил такъв, Министерски съвет е взел такова решение, морално ще ги накажем, но проблемът е как да ги накажем реално. Хората искат реални наказания“, коментира още почетният председател на „Подкрепа“.

  Масовата приватизация започна при Жан Виденов, а след това стана касовата при Костов – както ѝ казваха разбойническо мениджърската. Преди това имаше един подготвителен процес, който беше добре характеризиран от един велик руски олигарх, който завърши със самоубийство – Борис Березовски – той каза „Защо да купувам предприятие, като мога да купя директора“. И започна едно източване на предприятията“, обясни Тренчев.

  Според него прекалено малко са били приватизираните предприятия, които са се развили, повечето били нарязани на скрап.

  „Няма и една сделка разтрогната – сигурно за нещо дребно може и да има, но за едно – няма“, коментира той във връзка със следприватизационния контрол, който също би трябвало да бъде проверен.

  Ние се опитахме да се противопоставим на комунистите, но те бяха добре подготвени и спечелиха.

  Българинт иска промяна, но седи и чака във Фейсбук, и там коментира не по същество, а повече е плюенето. Тренчев завърши интервюто с това, че вече се е оттеглил, защото е безперспективно да се бориш без да можеш да промениш нещата, а и е отчайваща липсата на солидарност. А духовната ни криза е най-тежкият ни проблем.

  Цялото интервю на Даниела Големинова с Константин Тренчев в предаването „Хоризонт за Вас“ можете да чуете от звуковия файл.

   

  Филчев нарече управлението на Костов „катастрофа“ и напусна студиото на „Хоризонт“

  „Главният прокурор ще има трудности от организационен характер по време на проверката на целия приватизационен процес и на последващия контрол. Освен това е нужна обща методика, която да се прилага от всички проверяващи органи. Основният юридически проблем е този за давността“. Това каза пред БНР проф. Никола Филчев, главен прокурор в периода 1999-2005 година и първият главен прокурор, който заговори за престъпна приватизация.

  Според него промяна в закона не е възможна, „тъй като има основен принцип в Наказателния кодекс, който забранява да се предава обратно действие на по-тежкия и по-неблагоприятния закон“:

  „Трябва да се търси решение на конституционно равнище. Тогава обаче идват принципите на правовата държава, общовалидни за всички страни в Европейския съюз. Това е принципът за правната сигурност. Съгласно него не може да се влошава положението на гражданите с обратна сила. Но веднага, казва Европейската комисия, може, по изключение, ако е нужно според тяхната формула, за постигане на целта, и ако бъдат съобразени правата на засегнатите. Възможно е да се промени Конституцията и да се увеличи давността, и да се предаде обратна сила, но това е на границата“.

  В предаването „12+3“ проф. Филчев допълни:

  „Управлението на Иван Костов е катастрофа, той превърна тази приватизация в хищническо разграбване… Костов промени Гражданско-процесуалния кодекс и отне правото на прокуратурата да иска от съда разваляне на незаконните приватизационни сделки. Когато прокуратурата отказва да обслужва приватизатора Костов, аз му казах, че няма да служа на него и на управляващите, а на закона и на държавата. Тогава той се опита да превърне прокуратурата в агенция към Министерския съвет. Сезирах Конституционния съд, който заяви, че конституционният модел на държавата, включително и съдебната власт, може да се променя само от Велико народно събрание“.

  Интервюто с Никола Филчев можете да чуете в звуковия файл.

  .

  Източник: БНР

  .

• Събират подписи за провеждане на референдум за еврото

  Инициативният комитет предлага 4 въпроса, 3 от които са по други теми

  Инициативен комитет започва да събира подписка в подкрепа на референдум за еврото. За целта председателят на Народното събрание вече е уведомен. От инициативния комитет „Референдуми за справедливост“ вече официално започва подписка за иницииране на Национален референдум за еврото и за реално участие на народа в управлението на държавата в съответствие с предвиденото в Конституцията на Република България и демократичните стандарти на Венецианската комисия, със следните предложения:

  1. Желаете ли да бъде запазен българският лев, а България да не влиза във валутния механизъм и да не приема еврото, докато средната работна заплата в страната не достигне средното равнище в Европейския съюз?

  2. Желаете ли българският народ да може да инициира национални референдуми по всички въпроси от компетентността на Народното събрание без ограничение?

  3. Желаете ли задължителен национален референдум да се инициира с минимум 50 000 подписа на граждани с избирателни права, събирани в продължение на не повече от 4 месеца?

  4. Желаете ли предложението за национален референдум да бъде приемано с обикновено мнозинство на гласувалите, независимо от това колко избиратели са участвали в референдума, така както резултатът от политическите избори се приема независимо от броя на гласувалите в тях?

  Фейсбук страница „Референдуми за справедливост“ – https://www.facebook.com/referendumi.spravedlivost/

  iNews.bg

• Представление в Трой, Мичиган

  Театър „Отражение“ – Торонто представя в Трой, Мичиган, пиесата на Лиза Шопова „ТРИМА МЪЖЕ И ЕДНА МАРГАРИТА“. Постановка: Елин Рахнев. Представлението ще се играе на 22 февруари т.г., от 18 до 19.30 часа, в Troy Community Center, 3179 Livernois Rd, Troy 48083.

  

  Вход: $30
  За пенсионери и младежи – $20
  На вратата: $35

  В живота често тръгваш за някъде, но се оказваш на друго място. Това се случва през една нощ с трима мъже, които попадат в обща болнична стая. В рамките на осем часа те са изправени пред абсурдни дилеми и ситуации. А медицинската сестра, която трябва да се грижи за тях, е под голям стрес, тъй като й предстои да се омъжи на следващия ден. Болничната стая се превръща в бойно поле, на което всички средства са позволени, а залогът е любовта.

  Източник: Bulgariansindetroit.com

  .

• България начело в ЕС по нарушени човешки права

  Във „вечната класация“ на Съда в Страсбург държавата седма година е начело по мракобесие, сочат данните на ЕС

  Георги Борисов, Общество ОРГ

  

  Годишната статистика на Европейския съд за правата на човека потвърди водещата позиция на България в Европа по незачитане на човешките права. В годишния доклад, представен от председателя на съда Линос Александрос Сицилианос (Гърция), се забелязват две тенденции: броят на осъдителните решения намалява, но България се откъсва от другите по относителна тежест на нарушенията спрямо броя на населението.

  Тази година на нейна сметка се водят 13 дела, в които през 2019 г. е открито поне едно нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. Предната година бяха двойно повече (27) и затова в годишната статистика страната се придвижва от 7-мо място на 11-то място (което дели със значително по-многолюдните Франция и Италия). За последен път тя е била на това място през 2005 година, а оттогава редовно попадаше в първата десетка.

  Най-много нарушения (5 броя) съдът е констатирал през миналата година на чл. 13 от конвенцията, който гарантира право на ефективни поправителни мерки. Забелязани са по 4 нарушения на чл. 6 (право на справедлив процес) и чл. 1 от Допълнителния протокол №1 към конвенцията, който защитава правото на собственост.
  Три нарушения са установени във връзка с чл. 3, който забранява изтезанията и нехуманното отношение, два пъти е погазено правото на личен и семеен живот (чл. 8) и един път – свободата на изразяването (чл. 10).

  Положителният ефект от намаляването през 2019 г. на осъдителните решения се помрачава от общата статистика на съда за периода 1959-2019 г. В нея България е на 9-то място от 47 държави, въпреки че членува в Съвета на Европа от 1992 г., а не от началото на отчитания период. Досега на нейна сметка са записани 628 осъдителни решения за нарушения на всички клаузи на конвенцията за правата на човека, с изключение на три – забрана на робството, право на брак и забрана да се налагат наказания без закон.
  Сред държавите от първата десетка държавата може да претендира за първото място, защото в сравнение с другите тя има по-малобройно население.

  На всеки милион жители тя има 89,7 осъдителни решения. На второ място е Гърция с 85,5 осъдителни решения на милион граждани. А на трето е Румъния с 68,5 осъдителни решения на милион жители.

  По абсолютни числа годишната класация изглежда така: на първо място е Русия със 186 осъдителни решения, втора е Украйна със 109, трета е Турция с 97, четвърта е Молдова с 39, пета е Унгария с 36, шеста е Гърция с 23, седма е Сърбия с 22, осма е Босна и Херцеговина с 21, а девето и десето място си поделят Азербайджан и Армения с по 18 нарушения. „Вечната класация“ поставя на първо място по абсолютни числа Турция с 3255 осъдителни решения, следвана от Русия (2551) и Италия (1843).

  Източник: Общество ОРГ

  .

• Росен Миленов: Зa 30 гoдини ce oгрaбихa 200 милиарда oт нaрoдa

  Бившият служител на ДАНС Росен Миленов в предаването „Разговор“ на Факти.бг

  

  ‘Иcтинaтa зa Бългaрия, aз мoгa caмo c двe изрeчeния дa я кaжa. Гeнeзиcът нa прoблeмa ce криe в три причини: първaтa e, чe зa пocлeднитe 30 гoдини бяхa oгрaбeни близo 200 милиaрдa oт държaвaтa и нaрoдa. Имeннo тeзи мръcни пaри удaвихa мoрaлa, убихa държaвaтa и oбeзкървихa нaциятa. И нaй-лoшoтo e – пoзвoлихa нa мутритe дa бъдaт в държaвнaтa влacт. Втoрaтa причинa e нaрoдoпcихoлoгиятa, a тя ce ocнoвaвa нa клиeнтeлизмa, нa индивидуaлизмa, нa тaрикaтлъкa, нa зaвиcимocтитe и cтрaхa. Трeтaтa причинaтa e липcaтa нa грaждaнcкo oбщecтвo, кoeтo дa бъдe кoрeктив нa изврaщeниятa нa влacттa. Вcичкo e дoкумeнтирaнo в cлужбитe, винaги e имaлo oпeрaтивни рaзрaбрoтки чрeз рaзлични cпocoби – cпeциaлни рaзузнaвaтeлни cрeдcтвa, пoдcлушвaнe, фoтoгрaфирaнe и т.н., кoeтo ce дoкумeнтирa и cтoи, нo зa cъжaлeниe нe cлужи нa зaкoнa, a имeннo винoвнитe дa бъдaт пoдвeдeни пoд нaкaзaтeлнa oтгoвoрнocт, a cлужи кaтo кoмпрoмaт, зa дa пoддържa oмeртaтa нa cилнитe нa дeня“, тoвa зaяви прeд Лили Мaринкoвa в cтудиoтo нa „ФAКТИ“ бившият cлужитeл нa ДAНC Рoceн Милeнoв, кoйтo e cпeциaлиcт в oблacттa нa икoнoмичecкaтa прecтъпнocт.

  “Щe Ви кaжa, чe в тoзи cкaндaл c хaзaртa – нямa нeвинни. Нo нaй-винoвнa e държaвaтa в лицeтo нa упрaвлявaщитe, зaщoтo тe нocят oтгoвoрнocт. В cлучaя, тoзи бизнec ce e рoдил пo врeмeтo нa упрaвлeниeтo нa Бoриcoв, рaзвил ce e пo врeмe нa упрaвлeниeтo нa Бoриcoв и ceгa прocтo ce eлиминирa пo нeгoвo врeмe. Кoмиcиятa пo хaзaртa никoгa нa cвoя глaвa нe мoжe дa взeмe рeшeниe дaли дa ce oблaгa пo eднa cтaвкa или пo другaтa, вcичкo e cтaвaлo cъc знaниeтo нa Бoриcoв. Дa, Бoжкoв винaги e иcкaл дa бъдe мoнoпoлиcт в тeзи дeйнocти, къдeтo имa нaй-гoлямa пeчaлбa. Тoй винaги e имaл нюхa дa нaдушвa гoлeмитe пeчaлби. Тук имaмe рaзчиcтвaнe нa cмeтки пo мутрeнcки, нo прeз държaвaтa. Caмитe инcтитуции, ce пoлзвaт днec кaтo бухaлки. Държaвaтa днec зaтoвa кaзвaмe, чe e нa мaфиятa. Нaйдeнoви, нaдaли aкo нямaт пoдкрeпa oтзaд нa влacттa, щe излeзнaт дa гoвoрят. Вeчe убийcтвa нямa. Дo 2000 г. cтaвaхa убийcтвaтa, кoгaтo ce изчиcтвaхa пaзaрнитe ниши. Cлeд кaтo бяхa изчиcтeни пaзaрнитe ниши, зa вceки икoнoмичecки брaнш oтгoвaря oлигaрх. Oттoгaвa вeчe държaвaтa oтидe в ръцeтe нa мaфиoтитe и тe ceгa изпoлзвaт прoкурaтурaтa, cлужби, зa дa cи рaзчиcтвaт cмeткитe. Вeчe нe убивaт. Зaтoвa миcля, чe и Бoжкoв, мoжe би cлeд тeзи циркoвe c Рoлc-Рoйca, вeчe нe e в Бългaрия“, кoмeнтирa Милeнoв aктуaлнaтa тeмa c брoжeниятa в хaзaртния бизнec.

  “Eдин oтидe в Cърбия, иcкaшe дa взимa мяcтoтo нa Дoгaн. Cтaвa въпрoc зa Цвeтaн Вacилeв, дa взимa цялaтa влacт. Пo cъщия нaчин бaнкaтa бeшe привeдeнa в нecъcтoятeлнocт, плaтихa цeнaтa – грaждaнитe, нaрoдът. Пeeвcки прибрa 200 милиoнa, другият прибрa 200 милиoнa – Цвeтaн Вacилeв (бeл. рeд. cлeд тoвa утoчнява, чe гoвoри oбрaзнo). Пo cъщия нaчин e и тук c хaзaртa. “A“ oтбoрът ceгa e Бoриcoв, Пeeвcки, Кирил Дoмcучиeв, Инca Oйл – Гeoрги Caмуилoв, държaт прoкурaтурaтa, държaт изпълнитeлнaтa влacт. Oт другaтa cтрaнa нa бaрикaдaтa ca тeзи, кoитo c мръcни пaри ги нaтиcнaхa. Нaй-гoлeмитe кoнтрaбaндиcти днec – купихa нaциoнaлнитe тeлeвизии. Дoтaм cмe cтигнaли. Aз зa тoвa кaзaх, чe днec нямa убийcтвa, зaщoтo дe фaктo мутритe ca във влacттa. Днec тe изпoлзвaт, нaли oбрaзнo кaзaнo, инcтитуциитe – прoкурaтурa, ДAНC, МВР. Изпoлзвaт ги кaтo бухaлки, зa рaзчиcтвaнe нa cмeтки пo мутрeнcки“, зaяви oщe Рoceн Милeнoв.

  Cпoрeд бившия cлужитeл нa ДAНC Рoceн Милeнoв – Вaлeри Cимeoнoв e пиoнкa нa Кирил Дoмуcчиeв.

  Целият разговор на Росен Миленов с Лили Маринкова чуйте във видеозаписа по-долу.

  .

  Източник: Факти.бг

• Без такси за обучение за студентите от историческата ни диаспора

  Премахват таксите за обучение на студентите от българската диаспора в шест страни

  

  Чрез приетите нормативни промени ще се осигури възможност за изпълнение на политиката на Министерството на образованието и науката, свързана с образователната дейност сред българите в чужбина.

  Освобождаване от такси за обучение на всички студенти от българската диаспора в Албания, Косово, Молдова, Република Северна Македония, Украйна и Сърбия, приети по актове на МС в български държавни висши училища, предвиждат промените в четири нормативни акта, които Министерският съвет прие със свое постановление.

  До момента тези студенти заплащат такса за обучението си като българските граждани, освен ако с конкретната държава, чийто граждани са, няма двустранна договореност за освобождаване от такива такси за обучение.

  С промените в Постановлението за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации се предвижда безусловното предоставяне на стипендии от 240 лв. през първата година на следването на приетите студенти от Албания, Косово, Молдова, Република Северна Македония, Украйна и Сърбия.

  Изменението ще обхване новоприетите студенти за учебната 2020/2021 г. Друго облекчение за кандидат-студентите, което се предвижда, е те да могат да подават документи и участват в класиране и чрез интернет базиран портал.

  Промените предвиждат още въвеждане на участието на българските неделни училища в чужбина и на задграничните представителства на Република България в организирането и осъществяването на дейностите по приемане на студенти, докторанти и специализанти – българи, живеещи извън Република България.

  Дава се възможност, когато в образуването на състезателния бал участва оценката от държавен зрелостен изпит по български език и литература, но в дипломата за средно образование на лицето такава не е вписана, по решение на Академичния съвет на висшето училище и за отделни специалности, вместо нея за балообразуваща да бъде взета оценката от държавен зрелостен изпит по съответния чужд език, изучаван в държавата, и оценката от успешно положен тест по български език.

  Това ще важи за кандидат-студенти, които през последните 3 години на обучението си са били ученици в чуждестранни училища.

  Като продължение на започнатата от МОН политика по уреждане на статута на българските лектори в чужбина, преподаватели по реда на ПМС № 103/1993 г., са актуализирани и разширени разпоредбите за реда и условията за командироване и за статута на преподавателите по български език и литература, българска история, музика, народни инструменти, народни танци и др. в чуждестранни средни и висши училища.

  С предлаганите промени в Постановлението за осигуряване на преподаватели по български език и литература в чуждестранни висши училища се предвижда Министерството на образованието и науката да осигурява чрез трансфер на държавните висши училища, съответно на научните институти, финансови средства за обезпечаване, освен на разходите за основни трудови възнаграждения и осигурителни вноски на командированите преподаватели, и други законово установени задължителни плащания от работодателя.

  Тези допълнителни плащания се включват в средствата, трансферирани от Министерството на образованието и науката към висшите училища и научните организации.

  Чрез приетите нормативни промени ще се осигури възможност за изпълнение на политиката на министерството, свързана с образователната дейност сред българите в чужбина, ще се улесни достъпът на българите в чужбина до обучение в държавните висши училища в България, ще се създадат стимули за привличане и връщане на сънародниците ни, които живеят извън България, ще се подобрят условията за командироването и за статута на българските преподаватели в чуждестранни средни и висши училища.

  Източник: БЛИЦ

  .

• Стотици хил. тона боклуци от Третия свят внесени в България

  У НАС НЕ СЕ ВЪЛНУВАТ МНОГО ОТ ВНОСА НА БОКЛУЦИ, НО СТАВА ДУМА ЗА СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ТОНОВЕ ГОДИШНО

  За 5 години са внесени 736 000 тона от страни извън ЕС, по официални данни. А неофициално още колко?

  Иван Бакалов, e-vestnik.bg

  

  Медиите някак безгрижно гъделичкат темата за внос на боклуци за горене (и с кой знае още какво приложение) в България.

  А от министерството на арестувания министър Нено Димов и Агенцията за опазване на околната среда отказват да дадат точна информация за вида и исканията за внос на отпадъци, защото гражданите нямали правен интерес и било търговска тайна (виж по-надолу).

  На питане на депутати от БСП към правителството през ноември, финансовият министър Горанов даде официален отговор, че за 5 години, от август 2014 до август 2019 г., в страната са внесени 736 319 тона битови, индустриални и технологични отпадъци от страни извън ЕС. Това е периодът, след като омразното правителството на Орешарски подава оставка.

  Вестник „24 часа“ в анализ по въпроса от 14 януари, представя тези данни като само 736 тона (виж тук). Първите три цифри са верни… Минал е месец от изнесените данни в парламента, вече се е забравило, един четкащ властта вестник може да ги занижи малко, да не плаши хората…

  Специално за болничните и фармацевтични отпадъци в официалната справка се споменава числото 2,9 тона за този период.

  Тези данни са върхът на айсберга

  Защото трудно може да се контролира колко тона боклук влиза в страната, основно с кораби. 736 000 тона представляват като обем композиция от около 50 000 железопътни вагона.

  Вероятното количество отпадъци, внесено в България за 5 години, е над 1 млн. тона. Данните са за вноса от Третия свят. От страни от ЕС не е ясно какво е количеството, защото няма митнически контрол в рамките на ЕС.

  Но в Третия свят няма европейски стандарти и изисквания, няма европейски инспектори, агенции и контрол. Именно затова години наред европейски страни изнасяха там отпадъците си. Дойде време България да внася боклук от Африка.

  Напоследък подкрепящите властта медии развиват опорката, че всъщност това не са отпадъци, а ценен ресурс, гориво, няма нищо лошо. Наричат го RDF (Refuse Derived Fuel) – гориво, получено от отпадъци. Това са подбрани отпадъци, които съдържат повече пластмаси и дървени частици, например, и горят по-добре от общия несортиран боклук. Терминът RDF обаче няма законова дефиниция и изисквания за състав, а само прикрива понятието отпадъци. Освен това няма контрол на контейнерите с боклуци, които идват в България да се види какво има вътре.

  Вестник „Капитал” пише: „Липсата на контрол както при вноса на боклуци от чужбина, така и при самото им изгаряне, създава възможност в атмосферата да се отделят отровни и доказано канцерогенни съединения, а в почвата да се просмукват токсични води”.

  Тук трябва да се направи сравнение с цивилизованите страни. В такива страни на терминалите на пристанищата има скенери за контейнери, които улавят опасни вещества и радиация в отпадъците, или в каквото и да е съдържание. Като няма контрол на българските граници, могат в обикновения боклук да влязат и радиоактивни отпадъци. Които алчни български предприемачи ще изгорят без да разберат в някой ТЕЦ.

  В Бобов дол ТЕЦ-ът на Ковачки гори отпадъци, за които е взел пари, а от тях изкарва ток, като ги смесва с въглища. С отпадъците, които са му платени, може и да запълва изкопите от въглищните мини, защото съставът им е такъв, че не горят добре и зацапват пещите.

  „Всички опити да получим каквито и да било разяснения от ресорните институции – МОСВ и Агенцията за опазването на околната среда (ИАОС) към него, удариха на камък. От агенцията отказаха да предоставят информация за нотификациите, подавани за внос на отпадъци. Това е документ, който трябва да съдържа данни за произхода на отпадъка и имената на дружествата, които го изнасят, транспортират, внасят и оползотворяват, т.е. цялата информация по веригата” – пише в. „Капитал”.

  От Агенцията твърдят официално, че „гражданите нямат правен интерес да търсят достъп до въпросната информация, защото тя се събира само за целите на статистиката, освен това няма как тя да помогне на обществото да си състави мнение за работата на държавната институция, а и

  представлява търговска тайна”

  Степента на наглост от страна на властта е минала всякакви граници.

  Блогърът Добри Божилов е съпоставил данните за вноса на отпадъци с периода, когато в Нигерия е имало епидемия от ебола и се оказва, че България е внасяла оттам боклук по същото време, когато Камерун е затворил границата си с Нигерия заради това (виж тук и тук).

  Пред Би Ти Ви лидерката на опозицията Корнелия Нинова изнесе някои факти по въпроса: „В Бобов дол на ден се карат десетки камиони с боклук от Третия свят, горят се в ТЕЦ-а, като се смесват с въглища, а остатъкът се заравя в открития рудник в Бобов дол… При мен дойде човек, който каза: „Работих в ТЕЦ-а за огромна заплата, но се убодох на спринцовка от боклук и месеци наред не мога да изляза от болницата“, разказва Корнелия Нинова в предаването „Лице в лице“ в края на декември.

  „Не е ясно имало ли е „медицински отпадъци“ сред този боклук, но „ебола“ се разпространява и не само с медицинските отпадъци. Вирусът е много агресивен, реално не трябва да се доближаваш нито до болен, нито до нещо, до което той се е докосвал. Спасителните екипи и докторите влизат със специални костюми. Дори тогава има заразени, каквито случаи бяха описани с американски доктори… Боклук от страни, където е бушувала „ебола“ би бил опасен дори ако е внесен не само в годината на епидемията, но и 1, 3, 5 години след това.” – пише Божилов в блога си.

  Ден преди да бъде арестуван министърът Нено Димов, от министерството разпространиха объркано опровержение, че не е имало разрешение за внос на болнични отпадъци и числата не са верни. Но признават, че над 534 фирми имат разрешение за внос на отпадъци.

  Ще излязат ли на бял свят точните данни за вноса на отпадъци в България?

  Ще спре ли някои издаването на разрешителни за такъв внос и ще въведе ли контрол върху вноса?

  Медиите не се вълнуват особено от този въпрос и хората не научават размера на явлението. Което съвсем не е е безопасно.

  

  

  .

• Правителството на Русия подаде оставка

  Руското правителство, оглавено от Дмитрий Медведев е подало оставка. Путин е благодарил на Медведев и неговото правителство за свършената работа, съобщава ТАСС.

  Дмитрий Медведев подаде оставка след годишната реч на Владимир Путин пред Държавната дума, в която руският държавен глава подчерта необходимостта от конституционни реформи и засилване на правомощията на местната и законодателната власт.

  Държавният глава формулира предложението си в годишното си обръщение до парламента и политическия елит, но не уточни срока за осъществяване на реформите.

  .

  Правительство России подало в отставку

  .

  

  Об этом сообщил Дмитрий Медведев.

  Медведев заявил, что президентом был «обозначен целый ряд фундаментальных изменений в Конституцию РФ». Когда они будут приняты, изменится баланс исполнительной, законодательной и судебной власти — отметил премьер. Для того, чтобы позволить президенту принимать все необходимые для реализации планов решения, действующее правительство в полном составе и подает в отставку в соответствии со статьей 117 Конституции РФ — заявил Медведев.

  Дальнейшее решение по составу правительства, по словам Медведева, будет принимать президент. Путин поручил правительству исполнять обязанности до формирования нового кабинета.

  Президент также поблагодарил правительство Медведева за работу.

  «Хочу выразить удовлетворение теми результатами, которые были достигнуты. Не все удалось сделать, но все никогда не получается в полном объеме», — сказал президент на встрече с кабинетом министров, состоявшейся в доме правительств.

  Путин заявил о намерении ввести должность зампредседателя Совбеза РФ. Этот пост он собирается предложить Медведеву. Предполагается, что на этом посту, Медведев будет заниматься вопросами обороноспособности и безопасности. Президент отметил, что если для ввода этой должности потребуются изменения в закон, он попросит поддержки депутатов.

  https://echo.msk.ru/news/2571317-echo.html

   

• Млад и неуморен прокурор е човекът на САЩ за върховенството на закона в България

  

  „Джесика притежава изключителен правен ум и е брилянтна в съдебната зала. Тя работи изключително много, изглежда неуморна и е безпределно отдадена на постигането на справедливост.“

  Това заявява през октомври 2018 г. прокурор Бенджамин Гласман за тогава 31-годишната Джесика Ким, която единствена в САЩ е отличена от главния прокурор и министър на правосъдието Джеф Сешънс с неговата Награда за изключителен приннос от нов служител. На тази 66-та годишна церемония са отличени 244 от 115-те хиляди служители на министерството и федералната прокуратура.

  Днес (б.р.: вчера) Джесика Х. Ким бе представена в София пред премиера Бойко Борисов и министъра на правосъдието Данаил Кирилов като постоянен съветник по юридическите въпроси към Посолството на САЩ в България. Федерален прокурор Ким е първият от повече от 10 години служител на този нов пост и отговаря и за Румъния. Задачата ѝ е „да подпомага изграждането на капацитет за борба с корупцията в обществената администрация, с прането на пари и организираната престъпност“.

  Подобен пост имаше до приемането на България в ЕС, но малко преди това да се случи през 2007 г. от Министерството на правосъдието във Вашингтон са го закрили, защото се смятало, че страната – макар и млада демокрация – вече е покрила изискванията за законност. Но при администрацията на президента Барак Обама се заговори, че САЩ трябва да върнат такъв представител в София, а през февруари миналата година посланик Ерик Рубин каза в интервю за „Свободна Европа“, че причината са проблеми с върховенството на закона и корупцията в България.

  

  „Надеждна съдебна система и свободни и динамични медии“

  Наследничката му Херо Мустафа декларира в първата си програмна реч в България, че справянето с тези проблеми е един от трите основни приоритета на тригодишния ѝ мандат. Пред Американската търговска камара в България тя говори за подобряване надеждността на съдебната система, постоянна защита върховенството на закона и на свободата на медиите. Силната демокрация „изисква свободни, динамични и жизнени медии, които внимателно наблюдават всички тези процеси, принуждавайки всички участници – частни и държавни – да играят честно и отговорно“, каза още тя в края на ноември точно преди срещата на Борисов с президента Доналд Тръмп в Белия дом.

  Седмица по-късно Мустафа повтори приоритетите си във втората нейна важна реч – пред Атлантическия клуб. Тогава тя съобщи, че „до няколко дни пристига специален съветник по правните въпроси, постоянно базиран в американското посолство в София“, посочи, че става дума за жена, но не съобщи името на този „очакван отдавна служител“ с когото обеща да работи в тясно сътрудничество. Посланикът повтори, че ще работи и с гражданския сектор в България, оказващ натиск да реформи в името на върховенството на закона и изненадващо допълни, че САЩ са готови да използват един нов инструмент – раздел 7031(с) от разпоредбата за противодействие на клептокрацията – позволяващ да се посочат публично корумпирани служители в България чрез отказ за допускането им на американска територия.

  Още няколко дни след това – на 5 декември – в интервю за Би Ти Ви премиерът Борисов бе попитан „Не е ли озадачаващо американците да изпращат специален човек, в нашето посолство тук, който да отговаря за върховенството на закона у нас и за свободата на медиите. () Защо изпращат този човек?“, на което без да се замисля отговори: „Защото аз съм поискал да пратят човек“. От „Свободна Европа“ попитаха посолството на САЩ дали това е така и отговорът бе дипломатичното „Очакваме пристигането на нашия постоянен юридически съветник, както и плодотворно сътрудничество с българските власти“. Няма уточнение дали този съветник ще следи и върховенството на закона, и свободата на медиите.

  Това е едно от нещата, които ще трябва да изясни Джесика Ким. Тя идва от Южния район на щата Охайо, където е помощник прокурор и отговаря за борбата с кибер престъпленията и т.нар. престъпления на белите якички. Това включва корупция в администрацията, инвестиционни, корпоративни, финансови, банкови и данъчни измами, пране на пари, но също и случаи, свързани с националната сигурност и престъпления с насилие.

  В годината, когато я награждава главният прокурор, тя получава и национален годишен приз за най-млад федерален юрист от Федералното сдружение на адвокатите, с който са отличавани демонстриралите забележителни правни умения и отдаденост в работата за обществото. Към този момент тя има 4 години стаж във федералната прокуратура в Кълъмбъс, щата Охайо, след като е практикувала при двама известни съдии в района.

  

  За по-малко от 4 години на поста тя печели като водещ обвинител три важни дела:

  United States v Harrison et al. – за сложна инвестиционна измама, включваща основатели на спортните напитки OXYwater, отмъкнали от инвеститорите си над 9 милиона долара;

  United States v Foster – произтичащ от този случай дело за мениджър, измамил известни в обществото клиенти и извършил данъчни измами;

  United States v Hoyo – измама срещу двама социално слаби американци, от които са откраднати половин милион долара под формата на акции и пенсионни вноски; в този случай Ким представя толкова убедително тезата на обвинението, че след седмица делото приключва, защото обвиненият предлага да признае вината си.

  Тя също така е повдигала обвиненията по първите два случая с кибер измами в този район на Охайо и е била в екипа обвинители срещу 23-ма заподозрени членове и съратници на известната транснационална престъпна организация MS-13. (бел.ред. – Mara Salvatrucha е основана през 80-те години в Лос Анджелес от бягащи от бруталната гражданска война в Салвадор, но се рараства в началото на ХХl век до над 10 000 членове в множество щати на САЩ).

  Джесика Ким учи политически науки в Университета на Маями, където на 20 години завършва „с почести“, но тогава още не се е замисляла за кариера в правото. По същия отличен начин се дипломира на 23 години с магистърска степен в Правния колеж Мориц в Университета на щата Охайо. Там е била главен редактор на подготвяно само от студенти академично списание, излизащо от 1935 г., а след това е и преподавател по „престъпления на белите якички“. По-късно споделя, че първо си мислела да се насочи към трудово-правни отношения и не си е мечтаела да е в съдебната зала и да обвинява престъпници.

  „Най-добрата във випуска“

  По повод наградата от 2018 г. местното издание The Columbus Dispatch пише за нея, че вдъхновява студентите си, учи испански и се опитва да чете по една книга на седмица.

  „Тя също така обикаля с колелото си да събира пари за изследвания за борба с рака и е в ръководството на няколко неправителствени организации. „Искам младите хора да знаят – особено интересуващите се от право – че да си юрист те поставя в уникална позиция да помагаш на хората. Имаме голям дълг към обществото да използваме познанията, опита и влиянието си в помощ на хората“, споделя тя.

  Ким е първо поколение американка от корейски произход, родена е в щата Вирджиния в семейство, пристигнало в САЩ през 80-те години по магистърска програма и останало да защити докторска степен. Майка ѝ е статистик, а баща ѝ е преподавател по електроинженерство и компютърни науки в Университета на Толидо.

  Понеже не била особено силна по математика, тя заложила на четене, писане и… спорове. „Майка ми казва, че винаги съм особено добра да споря за всичко. Тя винаги е знаела, че това е моят път в живота.“

  Съдия от Охайо, който е бил неин преподавател в университета, ѝ предлага след дипломирането да работи в кантората му. „Тя е много интелигентна, изключително много работи, но също е и много колегиална. Тя беше звездата на своя випуск“, казва за нея той. „Първа се захващаше за работа и то след като е бягала 10 километра.“

  Работата за съдия Едмънд Саргъс променя и отношението ѝ към наказателното право. „Не обичах говоренето пред публика. Не харесвах да съм в центъра ва вниманието. В наказателните дела в повечето време непрекъснато си под прожектора, а аз не исках това.“

  Когато ѝ предлагат позиция на федерален помощник-прокурор в Кълъмбъс, тя отказва солиден бонус и позиция в голяма кантора във Вашингтон. „Мисля, че хората на постове като моя изглежда искрено вярват в това, което вършат. И им харесва.“

  Източник: в. „Дневник“

  .

• Уолстрийт стартира новата 2020 година с рекордни върхове

  Aмериканските водещи фондови индекси стартираха 2020 година с нови рекордни върхове на фона на инвеститорския оптимизъм в глобален план, провокиран от очакваното скорошно подписване на „първа фаза“ от търговската сделка САЩ-Китай и предприетите от Китайската централна банка допълни мерки, стимулиращи втората по сила световна икономика.

  При старта на първата за новата година търговия и трите основни индекси на Уолстрийт достигнаха поредни исторически върхове, преди да последва известна стабилизация малко под тези нови рекордни нива.

  Индексът DJIA нарасна първоначално с близо 0,7% към най-високо историческо ниво от 28 743,78 пункта, след което индексът на сините чипове се върна леко назад, но продължава да нараства с над 100 пункта (с 0,4%).

  Широкият индекс S&P500 и Nasdaq Composite също се изстреляха при старта на първата за годината търговия към рекордни върхове съответно от 3250,04 пункта и от 9060,69 пункта (повишения с 0,6% и с 0,9%), преди и те да „дръпнат педала на газта“, нараствайки съответно с 0,22% и с 0,53%.

  Днешният позитивен старт е факт, след като Уолстрийт остави зад гърба си една много силна година, през която DJIA се повиши с 22,3% (най-силен ръст от 2017-а), докато S&P500 се повиши с 28,9%, а Nasdaq Composite – с 35,2%, като и двата индекса приключиха най-успешната година от 2013-а насам.

  Лидери отново са акциите на технологичните компании, които са и най-силно зависи от търговските отношения между САЩ и Китай. Акциите на Apple inc. поскъпват с 1,5% към нов рекорден връх от 298,41 долара за една акция, след като технологичният гигант беше един от най-силно представящите се и през 2019-а година, когато неговите акции поскъпнаха с цели 86%.

  Скок с 4,5% към исторически връх от $ 47,99 бележат акциите на Advanced Micro Devices Inc., след като анализаторската фирма Instinet повиши прогнозата си за цените на акциите на голямата компания за интегрални схеми и микрочипове с цели 45% от $ 40 на $ 58.

  Общият технологичен подиндекс на S&P500 (S&P 500 Information Technology Sector) нараства през първата за 2020 година сесия на търговия с 1,10%, след като през миналата година отбеляза ръст от цели 148%. Филаделфийският индекс на компаниите за полупроводникова техника (PHLX Semiconductor) също нараства с малко над 1% в началото на днешната търговия.

• Разследване на „Ню Йорк Таймс“ доказва корупционни практики с евросредства

  Всяка година Европейският съюз харчи по 65 милиарда долара годишно за подпомагане на фермерите и поддържане на селските общности.

  Земеделската програма на Европейския съюз е една от най-големите за получаване на помощи в света и представлява 40% от европейския бюджет. Но в ключови области харченето на парите е непрозрачно, а отчетността куца. Това съобщава на 11 декември 2019 г. вестник  „Ню Йорк Таймс“ под заглавие Who Keeps Europe’s Farm Billions Flowing? Often, Those Who Benefit  В статията се показва (вж. линк) как земеделската комисия в Европейския парламент отхвърли „поправката Бабиш“, чиято цел беше да се забрани на политиците, които определят как да се разпределят тези средства, да получават от тях.

  

  Поправката е наречена на чешкия премиер Андрей Бабиш – милиардер и земеделски производител, след като негови фирми получиха 42 милиона долара европейски субсидии през 2018 г. от правителството в Чехия, а други негови компании още 7 млн. долара в Германия, Унгария и Словакия от земеделските еврофондове.

  Гласуването на „поправката Бабиш“ е отхвърлено през пролетта в открито заседание на комисията за 11 секунди без дебати.

  Най-вероятната причина да не мине е, че половината от 46-те членове на Комисията по земеделие в ЕП са обвързани със земеделската индустрия. Няколко депутати получават хиляди долари евросубсидии. Ако „поправката Бабиш“ беше минала, това щеше да застраши парите им, пише „Ню Йорк Таймс“.

  Злоупотребите с еврофондовете успяват заради мътните правила за конфликт на интереси, слабите закони за лобиране и бавното им разследване, което може да продължи с години след разкриване на измамата.

  Земеделските лобисти са сред най-влиятелните в Европа. Те имат изключителен достъп до затворените врати на правителствените лидери. Законите за конфликт на интереси не се прилагат за министрите, които гласуват законодателството. На членовете на Европейския парламент не е забранено да пишат закони за евросубсидиите, които получават.

  „Крупните земеделци и хората с власт в правителството работят заедно“, казва германската евродепутатка Мария Нойчл, която се опита да прокара „поправката Бабиш“. „Именно те се възползват от земеделската програмата, докато повечето хора не знаят как работи тя“, допълва Нойчл.

  Дебатът за финансирането на земеделците през следващите 7 години е един от основните в европейския дневен ред. Той ще се засили през следващата година, когато Европейският парламент и Съветът трябва да решат дали да дадат на национални лидери по-голяма свобода при харченето на европейските пари.

  От години европейските лидери са предупредени, че евросубсидиите насърчават корупцията, вредят на околната среда и подтикват към заграбването на земи. Промяната на правилата обаче е трудна, когато толкова много лобисти, депутати и едри фермери искат да запазят системата непокътната.

  „Никой не може да ме корумпира“

  „Ню Йорк Таймс“ разказва подробно случая с чешкия премиер Андрей Бабиш. Той става премиер с обещание да управлява държавата като корпорация, но често е обвиняван, че управлява Чехия все едно това е неговият бизнес.

  След края на Студената война Бабиш създава империята си чрез придобиване на ферми, фирми за торове, доставчици на трактори и силози, като неговата компания „Агроферт“ (Agrofert) е най-голямата в Чехия.

  По времето когато Бабиш е финансов министър и заместник министър-председател (2014 – 2017 г.), дребни фермери се оплакват, че са загубили влияние в борда, който наблюдава и ръководи националните политики по раздаване на земеделските субсидии.

  Тогава журналистите разкриват, че чрез офшорна компания Бабиш е получил 2 млн. долара европомощи предназначени за малкия бизнес. През 2017 г. европейските следователи и чешката полиция препоръчват да бъде започнато разследване за измама срещу него. Но скоро след това Бабиш е избран за премиер. Прокурорите обещават да проверят случая, но две години по-късно делото е прекратено. Едва наскоро разследването по случая е възобновено отново.

  Това е често срещана практика. Причината е, че европейските органи за разследване на измамите трябва да работят с местните власти. Те могат да отправят препоръки, но не могат да извършат разследването. През следващата година се очаква да заработи европейската прокуратура, която да води тези дела.

  Не всички страни обаче се включиха в нея. Едно от изключенията е Унгария, където семейството и приятелите на премиера Виктор Орбан са получили милиони евросубсидии за земеделските си стопанства.

  В Чехия Бабиш се е възползвал от националните закони, които насочват повече европейски пари към неговите фирми. Така законодателна промяна, чиято цел е била да се ограничат субсидиите за едрите фермери, на практика дава предимства на неговите компании. Правилото ограничава фермерите в Чехия да подават до една заявка за безвъзмездна помощ годишно. Но компания като „Агроферт“ на Бабиш, която има поне 100 местни дъщерни дружества, може да кандидатства многократно. Чешкият премиер твърди, че няма нищо общо с тези промени в правилата.

  През миналата година Европейският съюз въведе по-строги правила за конфликт на интереси. Все още обаче не е ясно дали те обхващат и държавните лидери.

  С помощта на чешки закон за конфликт на интереси европейските проверяващи разкриха, че компанията на Бабиш „Агроферт“ нарушава закона, защото чешкият премиер все още я контролира. Евроодиторите поискаха от чешкото правителство да върне всички пари, изплатени на „Агроферт“. Но Бабиш определи решението им като „нападение срещу Чехия“ и ги обяви за некомпетентни.

  Очаква се процесът по обжалване на решението им да отнеме месеци. В същото време Бабиш ще се присъедини към останалите национални лидери в Европейския съвет, които ще определят бюджета на Европейския съюз през следващите месеци. Чешките опозиционни лидери призоваха Бабиш да бъде изключен от този вот. Депутатът Лукас Вагенкнехт призова европейските служители да спрат да плащат на „източноевропейския олигарх за установяване на недемократична автокрация“.

  Бабиш обаче е уверен, че ще бъде оневинен. „Никой не може да ме корумпира“, казва той. И допълва: „Аз съм доста богат човек.“

  „Земеделските производители ни наблюдават“

  Поражението от „поправката Бабиш“ почти не беше отбелязано от най-важните лобисти. Техният поглед е насочен към запазване на системата на субсидиране с възможно най-много пари за земеделие.

  Най-голямата европейска организация на земеделските производители „Копа-Коджека“ се радва на специален достъп до евроинституциите и влияние върху бъдещите политики на Съюза, каквито други организации нямат.

  Няма изискване лобистите да се регистрират в Брюксел. Белгийската столица е изпълнена със събития, които ги срещат с политиците. Членовете на „Копа-Коджека“, компанията „Байер“ (Bayer) и членове на Европейската комисия например сформират група (Young Food Policy Network). Тя е домакин на срещи за правителствени и бизнес служители, които не смятат това за лобиране, а просто се събират да пият заедно.

  От „Копа-Коджека“ казват, че от земеделските производители се очаква да задържат цените на храните, да поддържат високо качество и да се борят с изменението на климата. „Не можем да бъдем зелени, ако сме на червено“, заяви Пекка Песонен, генерален секретар на групата. Това се чува често като аргумент от страна на лобистите срещу намаляването на европейските субсидии за земеделие.

  Малко след като земеделската комисия в ЕП отхвърли „поправката Бабиш“, председателят ѝ Чеслав Секиерски от Полша предупреди депутатите, че европейските фермери ги наблюдават отблизо.

  Запазване на статуквото

  За мнозина Бабиш е символ на конфликта на интереси в системата на европейските помощи. Но и по-малко известни правителствени служители, които също имат участие в определянето на земеделската политика, се възползват от помощите.

  Сред депутатите, които убиха „поправката Бабиш“, бяха Мериед Макгинес от Ирландия, чието семейство е получило 28 000 долара субсидии през 2018 г.; Питър Джар от Германия – 15 600 долара; Джон Стюарт Агнеу от Великобритания, който получава между 13 000 и 66 000 долара от компания, на която се изплащат субсидии.

  Депутатите не виждат проблем в това. Макгинес казва, че законопроектът ще накаже несправедливо земеделските производители, чиито семейства влизат в политиката. Джар отбелязва, че всички депутати са засегнати от някои закони, като данъчните например. „До известна степен това е присъщо на системата“, допълва той.

  Правилото за конфликт на интереси е неясно и лидерите не заемат позиция дали правителствените ръководители и евродепутатите, които определят политиките, могат да гласуват и да получават субсидии.

  „Те гласуват парите и те и техните семейства ги получават“, каза германската евродепутатка Мария Нойчл.

  И ако за евродепутатите има някаква мъглява формулировка за конфликт на интереси, то членовете на Европейския Съвет въобще не са обект на проверка. Съветът се състои от министрите на всички 28 държави, които гласуват законодателство на ЕС. Членовете на Съвета представляват своите национални правителства, а не себе си.

  Чешкият министър на земеделието Мирослав Томан например може да гласува политиката за земеделските субсидии, въпреки че брат му и баща му ръководят селскостопанска компания, която е сред най-големите получатели на евросубсидии през 2018 г.

  „Всеки има участие в запазването на статуквото“, казва Алън Матюс, експерт по политика по земеделие от „Тринити Колидж“ в Дъблин.

  Експертите са съгласни, че един от начините за ограничаване на злоупотребите и преодоляване на неравенствата е да се въведе таван на плащанията или да се преразгледа формулата, по която се плаща спрямо притежаваната земя.

  Бившият еврокомисар по земеделие Франц Фишлер коментира, че се е опитвал преди повече от 15 години да постигне и двете. Великобритания, където аристократите притежават огромни земи, се противопостави на идеята, казва Фишлер. Така направи и Германия, където също има големи стопанства от съветски тип в източната ѝ част. Преди 15 години Фишлер предупреждава, че с разширяването на ЕС субсидиите ще доведат до увеличаване на разликата между бедни и богати.

  Днес това вече е факт, а 23 от 28-те министри на земеделието, които ще гласуват законопроекта за земеделие, обявиха, че се противопоставят на ограничаването на европейските субсидии.

  Неправомерно получените субсидии трудно се връщат

  Ветерани от ЕК разказват, че често единственото наказание за кражбата е виновните да върнат парите, но дори това не винаги се случва. Дават пример с компания със седалище в Брюксел, която е получила милиони долари за популяризиране на български селскостопански продукти.

  Фирмата е сключила договор с български компании, надула е фактурите и е изпрала парите през офшорни фирми, показват документите.

  Властите установят, че в случая е замесен европейския служител Георгиос Малярис, който получил пари от схемата. Разследващите препоръчват още преди две години да се повдигнат обвинения срещу замесените в случая.

  В Белгия е започнато дело срещу Малярис и други лица, но докато случаят не бъде решен, той остава на работа в европейската служба. Единствено е преместен на работа в архива.

  Европейските служители работят и за възстановяване на европарите от България, но българските власти все още не са започнали преследване срещу нито една от замесените в случая компании, пише „Ню Йорк Таймс“.

  През ноември друго разследване на в. „Ню Йорк Таймс“ разкри, че субсидиите в България и други европейски страни от земеделските фондове отиват за олигарси, мафиоти и крайнодесни популисти. Разследването показа още, че някои национални лидери използват европарите за обогатяване на приятели, политически съюзници и членове на семействата си.

  Следва снимка и няколко цитата от статията на „Ню Йорк Таймс“ (на английски език):

  

  Every year, the 28-country bloc pays out $65 billion in farm subsidies intended to support farmers around the Continent and keep rural communities alive. But across Hungary and much of Central and Eastern Europe, the bulk goes to a connected and powerful few. The prime minister of the Czech Republic collected tens of millions of dollars in subsidies just last year. Subsidies have underwritten Mafia-style land grabs in Slovakia and Bulgaria. …

  In Bulgaria, the subsidies have become welfare for the farming elite. The Bulgarian Academy of Science has found that 75 percent of the main type of European agricultural subsidy in the country ends up in the hands of about 100 entities. This spring, the authorities carried out raids across the country that exposed corrupt ties between government officials and agricultural businessmen. One of the largest flour producers in the country was charged with fraud in connection with the subsidies and is awaiting trial. …

  More broadly, the investigators found that wealthy, politically connected landowners had the power to annex land across Central and Eastern Europe. “This is particularly so when they conspire with government authorities,” the report said.
  In Bulgaria, for example, land brokers had pushed for laws allowing them to effectively annex small farms.
  Investigators pointed to the farm subsidy program as a major factor, saying it encouraged companies to acquire more and more land. …

  .
  Източник: Медиапул и The New York Times 

  .

• „Площад СЛАВЕЙКОВ“: 10 вечни произведения, днес политически некоректни

  Обвинения в расизъм, сексизъм, хомофобия… към някои от най-популярните и обичани книги и филми

  

  Промяната на ценностите е така екстремна, че разривът между поколенията вече не е пукнатина, а пропаст. Това се забелязва най-добре в съвременния прочит на произведения, които само преди 20 години бяха смятани за изпреварили времето си, посадиха семената на новите разбирания за света и практически изградиха ценностната система на това поколение – но 20-30-годишните хора днес ги отричат.

  В интернет често се появяват коментари с ново тълкуване на не много стари култови книги и филми. „Площад Славейков“ подбра някои от тях.

  1. „Питър Пан“ – сексизъм, расизъм

  Вълшебна приказка на повече от век. Днес обаче тя може да бъде разчетена по коренно различен начин. Коментаторите твърдят, че в нея става дума за това, че момчетата могат да останат деца с непокорен дух завинаги, но момичетата са длъжни да се грижат майчински за тях. В книгата според тях има и много расови стереотипи.

  2. „Малката русалка“ – сексизъм

  В приказката на Андерсен и във филма на „Дисни“ Ариел решава да промени себе си заради любовта на мъж. Внушението, че трябва да промениш тялото си, за да спечелиш нечия любов, е вредно. Това възпитава малките момиченца в погрешни ценности, смятат тълкувателите от новото време.

  2. „Отнесени от вихъра“ – расизъм

  Мнозина от днешните млади ревизионисти са на мнение, че филмът и книгата трябва да бъдат забравени, ако не и забранени. Расизмът в това произведение е в основната му тъкан, то е базирано върху него и е невъзможна интерпретация без наличието му, твърдят те.

  3. „1984“ – сексизъм

  Новият прочит на великия роман на Оруел през призмата на днешните разбирания не е свързан с политическите му прозрения, а с отношенията между половете. Според много от коментаторите, в книгата е налице явен сексизъм. Любимата на Уинстън Джулия е безлична и единственото ѝ достойнство е, че изпитва привързаност към героя.

  4. „Спасителят в ръжта“ – сексизъм

  Холдън от романа на Селинджър е отявлен сексист. Той обективира жените, нарича някои от тях „тъпачки“, а други издига на пиедестал само защото са девствени и невинни. Така тълкуват романа читатели от XXI век.

  5. „Уестсайдска история“ – расови и полови стереотипи

  Отношенията между мъжете и жените в „Уестсайдска история“ се подчиняват изцяло на патриархалните стереотипи. Освен това, като се има предвид фактът, че става дума за пуерториканци, в мюзикъла се намесват и расови предразсъдъци, твърдят противниците му.

  6. „Хубава жена“ – сексизъм

  Колкото и сълзи да пролеят зрителите на този филм, не трябва да се забравя, че това е едно от най-женоненавистните произведения, създавани някога. Патриархалните внушения на този филм са ретроградни и сякаш излезли от тъмните епохи на Средновековието. Легитимира се проституцията, а Джулия Робъртс не е нищо повече от празноглава консуматорка. Това твърдят съвременните коментатори в социалните мрежи.

  7. „Приятели“ – сексизъм, хомофобия, расизъм, физически квалификации

  Чандлър е подложен на осмиване заради евентуална хомосексуалност. Моника трябва да се срамува, че е била дебела. Жените в живота на Джоуи минават като бързи влакове. Рос страда, защото жена му е лесбийка. Почти не се срещат тъмнокожи герои. „Приятели“ е обвинен във всички съвременни грехове дори от хора, които са израснали с този сериал като деца.

  8. „Дневникът на Бриджит Джоунс“ – сексизъм, мизогиния, потребителска мания, физически квалификации

  Книгата на Хелън Филдинг и филмът по нея също са под обстрел – Бриджит е празноглава потребителка, която се срамува от тялото си и е вманиачена по отношенията си с мъжете, сякаш без тях не може да е пълноценна. Това е начинът, по който мнозина виждат днес симпатичната англичанка.

  9. „Сексът и градът“ – сексизъм, расизъм, потребителска мания, стереотипи

  Вярно е, че в „Сексът и градът“ най-после се появяват напълно независими жени, но освен това няма почти нищо друго, което да отговаря на днешната политическа коректност. И четирите главни героини са бели. Хомосексуалните са стереотипизирани, а непрекъснатата мания за маркови стоки е в абсолютно противоречие с устоите на новото поколение. Освен това отношенията между Кари Брадшоу и Тузаря са типичен признак за сексизъм.

  10. „Наистина любов“ (Love Actually) – сексизъм, сексуален тормоз

  Обвиненията към най-сантименталния и сърдечен коледен филм са десетки. Практически всички мъжки образи в него са обвинени в нещо непристойно, дори детето, което е влюбено в малката певица, е наречено „преследвач“. Сексуален тормоз коментиралите в мрежата виждат в отношенията между премиер-министъра и неговата секретарка. Често се говори и за това, че няма истински централен женски образ във филма.

  Това е малка част от обвинителните пледоарии, изсипващи се в мрежата срещу добре познати и обичани художествени произведения. Под огъня на новите проповедници попадат дори творци като Шекспир (най-вече заради Офелия от „Хамлет“ и Катерина от „Укротяване на опърничавата“), Стивън Спилбърг (липсата на женски образ, равен на Шиндлер, в „Списъкът на Шиндлер“), Франсис Скот Фицджералд (сексизъм и стереотипи във „Великия Гетсби“).

  Преосмислянето на цялата световна култура е натрапчиво и яростно, набира скорост и рядко среща опоненти, защото повечето от тях се боят, че ще бъдат обвинени в политическа некоректност.

   

  Източник: Площад СЛАВЕЙКОВ

• Der Standard: Шефът на Nord Stream 2 е агент на ЩАЗИ и приятел на Путин

  Матиас Варниг – генералният директор компанията Nord Stream 2 AG, оператор на газопровода „Северен поток 2“, е бил агент на службите за сигурност на бившата ГДР – ЩАЗИ. Освен това е приятел с президента на Русия Владимир Путин, пише изданието Der Standard.

  ––––––––––––––––––––-

  64-годишният Варниг е роден в Алтеберн. Учил е в Източноберлинския икономически университет в бившата ГДР. От 1981 г. до 1990 г. е заемал различни постове в правителството на ГДР, включително в министерството на външната търговия и в министерския съвет.

  Изданието отбелязва, че в официалната му биография не се споменава нищо за работата му в ЩАЗИ, където е вербуван през 1974 г. с агентурно име Артур.

  Варниг е работил в търговската мисия на ГДР в Дюселдорф и е събирал информация за западногермански компании.

  През 1990 г. се прехвърля в Dresdner Bank. През 1991 г. банката отваря представителство в Санкт Петербург. По същото време сегашният руски президент Владимир Путин е бил чиновник в кметството на града и е отговарял за международните отношения.

  По данни на изданието, Путин, който преди това е работил в Дрезден като агент на КГБ, се е сприятелил с Матиас Варниг. Според публикацията, Варниг помогнал на Путин, след като тогавашната му съпруга Людмила пострадала тежко при катастрофа през 1993 г. Операцията, която тя е претърпяла, е била направена за сметка на Dresdner Bank.

  Der Standard пише, че връзките между двамата продължават. От 2006 г. германецът управлява компанията Nord Stream, която построи първия тръбопровод през Балтийско море. Освен това е член на управата на оператора на газопровода „Транснефт“, както и на руската държавна банка ВТБ, и на руския петролен гигант „Роснефт“. Член е и на борда на директорите на Gazprom Schweiz AG.

  През 2012 г. Путин награди Варниг с „Орден на честта“. Той има и апартамент в Москва.

  Стойността на тръбопровода през Балтийско море „Северен поток 2“ е 9.5 милиарда евро. Той се финансира от руската държавна компания „Газпром“, англо-нидерландската Shell, германските Wintershall и Uniper, френската Engie и австрийската OMV. Дължината на маршрута му е над 1200 километра, напомня изданието „Бегемот“.

  

  Еврочикаго припомня, че САЩ определиха срок до 20 януари, в рамките на който компаниите-подизпълнители в изграждането на газопровода „Северен поток 2“ трябва да прекратят работа, за да избегнат американските санкции.Това става ясно от съобщение на Държавния департамент.

  В съобщението се посочва, че на 20 декември президентът Доналд Тръмп е подписал санкциите срещу „Северен поток 2“ и от момента на подписването тече едномесечен срок, в който компаниите трябва да се изтеглят от проекта.

  Съединените щати ще прилагат санкции „ако свързаните страни не покажат в най-кратки срокове добросъвестни усилия“ в тази посока.

   

  Източник: News.bg

  .

• Съдът на ЕС: Управляващи може да бъдат и арестувани заради мръсен въздух

  Делото е заведено срещу провинция в Бавария, отказала да актуализира плановете си срещу замърсяването
  
   
  Aко управници упорито отказват да изпълняват мерки за чистотата на въздуха и по този начин нарушават правото на Европейския съюз (ЕС), то те могат да бъдат и арестувани, стига това да е крайна мярка и тя да е законодателно уредена.

  Това е постановил Съдът на ЕС в Люксембург по заведено дело от екоорганизацията Deutsche Umwelthilfe срещу провинция Бавария, съобщава правният сайт news.lex.bg. До него се е стигнало, след като властите в Бавария от 7 години отказват да изменят плана за подобряване на качеството на въздуха в провинцията, въпреки че три пъти са осъдени да го направят, включително и да ограничат движението на дизелови автомобили. През 2017 г. Бавария била осъдена и на 4000 евро глоба, която тя платила, но пак не изпълнила мерките.

  Затова от Deutsche Umwelthilfe подали нова жалба с искане за налагане на още една глоба, но и за арест министъра на околната среда и защитата на потребителите, а евентуално и на министър-председателя.

  Искането първо е отхвърлено, но Върховният административен съд на Бавария потвърдил новата глоба и решил да отправи питане до Съда в Люксембург за евентуално задържане на управляващите като принудителна мярка.

  Съдът в Германият е констатирал, че глобите за провинция Бавария не са в състояние да доведат до изпълнение на съдебните решения, защото не водят до никаква имуществена загуба, тъй като се осчетоводяват като приходи. В същото време обаче, вътрешното право на Германия изключва като мярка задържането под стража в подобни случаи.

  От СЕС е поискано да установи дали правото на ефективни правни средства за защита, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС, позволява или дори задължава държавите да приемат такава мярка.

  От Съда на ЕС обявиха днес, че за пръв път се произнасят по подобен казус. В решението се казва, че принудителната мярка може да бъде постановена, ако тя е ясно регламентирана във вътрешното право, не води до произвол и е спазен принципът на пропорционалност.

  Съдът изрично посочва, че държавите членки са длъжни да гарантират зачитането на правото на ефективна съдебна защита и особено в областта на околната среда.

  „Посоченото право е още по-важно, тъй като неприемането на изискваните в Директива 2008/50 мерки би могло да изложи на опасност здравето на хората. Национално законодателство, водещо до положение, при което решението на дадена юрисдикция е неефективно, обаче пренебрегва същността на това право и го лишава от ефективност“, посочва СЕС и добавя, че всяка страна е длъжна да тълкува така националното си право, че то да съответства на европейското.

  В противен случай, страните членки са длъжни да не прилагат националните си разпоредби, които противоречат на правото на ЕС с директен ефект.

  В решението на СЕС обаче е уточнено, че не трябва да се нарушава и правото на свобода, поради което е нужно основните права да бъдат претеглени, съгласно Хартата на ЕС. В този смисъл съдът постановява, че тъй като задържането е крайна мярка, водеща до лишаване от свобода, тя може да се налага само ако не съществува друга по-малко ограничителна мярка (например по-високи глоби, налагани многократно през кратък период, които не постъпват в бюджета, от който се плащат).

  „Само ако се стигне до извода, че извършеното ограничаване на правото на свобода поради постановяването на принудителна мярка задържане, е в съответствие с тези условия, правото на Съюза не само би допуснало, а би изискало прилагането на такава мярка, с уточнението обаче, че неспазването на Директива 2008/50 може освен това да бъде установено от Съда в рамките на производство по иск за установяване на неизпълнение на задължения или да доведе до ангажирането на отговорността на държавата за настъпилата от това вреда“, посочват в заключение от съда в Люксембург.

  Източник: Клуб Зет

   

• Тъжно е да затваряш вестник

  Христо Буцев, в. „К“

  

  Спомням си последния брой на „Les lettres françaises”, вестника на Луи Арагон още от антихитлеристката борба. Заглавието на първа беше „Как умира един вестник”. Рисунки на Пикасо, Шагал, съболезнования от всякакви тогава и сега световни имена. Не беше се харесал на Съветския съюз с писанията си за Солженицин и срещу „Литературная газета” – СССР му спря абонаментите и вестникът издъхна.

  Както би казал Толстой, всеки вестник умира по своему. Още повече, когато на практика умират два вестника: две К-та, две зелени К-та, едното продължение на другото.

  Неприятно е, че културният вестник на България не бе оставен – както през 1985 и 1990 г., например – да посрещне задалите се пред обществото нови предизвикателства; дори в общество без авторитети, самата история на вестника щеше да концентрира около себе си интереса към публичния дебат.

  Това можеше да се случи с нови, млади хора и с пари. Вестникът бе лишен и от двете. Според мен – умишлено.

  „Култура” съвсем умишлено бе превърнат в рупор на една-единствена доминираща (но до скоро!) идеология. Както неслучайно бе оставен в ръцете на отдел „Пропаганда и агитация”.

  А вестник „К”, въпреки жертвоготовността на немалко хора – приятели и напълно непознати – можа единствено да направи опит да се закрепи. Не можа.

  Сбогом, читателю!

  Пожелавам ти „дебати и културни удоволствия”, пожелавам ти никога да не се увличаш по официози, пожелавам ти да не се загубиш като българин из това вавилонско смешение по света.

  И във всичките си действия да се ръководиш от езика на Вазов, Йовков и Радичков!

  Сбогом!

  .

• Църковен календар – Св. великомъченица Анастасия

  На 22 декември Българската православна църква отбелязва деня на Света Великомъченица Анастасия Узорешителница – римска християнска светица, живяла през III век. Тя е покровителка на аптекари и лекари.

  Св. Анастасия била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща й бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра. В онова време (III в.) знатните римляни, като уважавали науката, полагали големи грижи за възпитанието на децата. Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост. Когато се завършило възпитанието на младата Анастасия, всички в Рим се чудели както на необикновената й красота, така и на нейния ум и познания. Но Хрисогон й предал друго безценно съкровище. Той бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила познания за истинския Бог. Пламенната вяра, която загоряла от ранни години в нейното сърце, й дала възможност да понесе с търпение тежките изпитания, които й предстояли.

  Рано се запознала Анастасия със скърбите. Тя още на младини се лишила от майка си, а баща й я омъжил против волята й за един богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Много сълзи проляла нещастната Анастасия. Едничката утеха тя намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения. Често облечена в прости дрехи, придружена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, изпълнени в това време с християни, и всякак залягала да облекчи участта на страдащите за Христа. Но за тия посещения узнал нейният мъж и й отнел тая последна утеха. Той негодувал, че тя много раздавала на бедни и, боейки се да не разпилее за благодеяния всичкото богато наследство от баща си, той започнал да се отнася към нея жестоко.

  Положението на Анастасия постепенно се влошавало. Мъжът й от ден на ден се отнасял с нея по-сурово.

  Скоро след това мъжът на Анастасия бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял. Анастасия, която сред тежките страдания се била още повече привързала към закона Господен, посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните. Тя гледала на богатството си само като средство, поверено й от Бога за благото на другите. Затова тя постоянно посещавала тъмниците, носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала болестите им, превързвала им раните.

  Страдащият народ й бил признателен, но официалната римска власт и отредила друга присъда. Така веднъж като гледала как християните отиват на смърт заради вярата си, Анастасия се разплакала, тъмничните стражари видели сълзите й, разбрали, че е християнка, и я арестували. Като научил коя е – местният управител дълго не можел да разбере, как тя е решила да остави блясъка и разкоша, който я обкръжавал в Рим, за да служи на бедните затворници.

  Света Анастасия била подложена на ужасяващи мъчения. Но нищо не можело да сломи любовта й към Господа. Войниците на император Диоклециал (Гай Аврелий Диоклециан, около 245-316 г.) я привързали на четири стълба и я изгорили през 290 г. Една християнка погребала тялото й, което останало невредимо в огъня. Мощите й след това били отнесени в Цариград.

  Ритуали

  Празникът на света Анастасия е разпространен главно в Родопския край. Според народното поверие, ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали – и през юни ще вали.

  В Родопите свързват деня с персонифицирана представа за смъртта – Нашташа или св. Чьорна. Вярва, се в която къща не се празнува св. Анастасия, непременно ще се случи нещастие.

  Забрани

  В народните представи светицата се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта, за чието умилостивяване през този ден не се работи. Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото св. Чьорна ще почерни дома на онази, която преде, тъче или пере.

  Източник: Рavoslavieto.com

  ––––––––––––––

  

  На този ден имен ден празнуват: Анастасия, Анастас, Сия, Сийка, Ася, Наташа. Честито на именниците!

  Анастасия означава ”възкръснала”. Благородно и красиво име, носещо блажена топлина, жизненост и мечтателност.

  

  Остров „Св. Анастасия“ край Бургас с площ 0,022 кв. км, което е около 8,5 декара, намира се на 6,5 км от центъра на залива. На острова има стар манастирски комплекс, който през 1924 г. е превърнат в затвор. През 1925 г. оттам успяват да избягат 43-ма политически затворници – повечето участници в Септемврийското въстание. Комунистите прекръстват о. „Св. Анастасия“ на „Болшевик“, а през 60-те години преобразуват част от постройките в музей и хотел. Днес хотелът продължава да работи, но условията са спартански и не много по-различни от някогашния затвор. Остров „Света Анастасия“ е паметник на културата от национално значение и върху него няма да се строи, само ще се реконструира. През 1958 г. режисьорът Рангел Вълчанов снима там филма „На малкия остров“. Очаква се в близко бъдеще постоянен морски маршрут да свързва Бургас с остров „Св. Анастасия“.

  .

• Егор Жуков: Дайте да се погледнем в огледалото. Какво позволихме да стане с нас?

  

  Московски съд осъди на три години условно студента Егор Жуков за „подбуждане към екстремизъм“, заради отправен от него призив в канала му в YouTube за участие в протестите срещу президента на Русия Владимир Путин. Той бе арестуван през август и прекара в следствения изолатор четири месеца. Преди произнасянето на присъдата Жуков се обърна към съда. Изказването му бе разпространено от неговия адвокат и доби огромна популярност в социалните мрежи. РСЕ – България публикува превод на последните думи на Егор Жуков пред съда.

  …

  Това, което планирам да кажа, има пряка връзка с този процес. Надявам се на Вашата благосклонност и да ми позволите да произнеса всичко това, което искам да произнеса. Няма да отнема много време на съда.

  Съдебният процес е посветен на първо място на думите и тяхното значение. Ние обсъждахме конкретни фрази, нюанси на формулировки, възможни тълкувания. Надявам се, че успяхме да докажем на уважавания съд, че аз не съм екстремист както от гледна точка на лингвистиката, така и от гледна точка на здравия разум.

  Но сега искам да засегна нещо по-важно от смисъла на думите. Искам да разкажа за мотивите за моите действия, за които и експертите вече говориха. Мотивите са по-сериозни и задълбочени – мотивите, които ме карат да се занимавам с политика; мотивите, заради които аз записвах клипове за моя видео канал.

  Ето с какво искам да започна. Руската държава днес се позиционира като последния защитник на традиционните ценности. Много внимание се отделя, както ни казват, на семейството и патриотизма. А като ключова традиционна ценност посочват християнската вяра.

  Ваша чест, на мен ми се струва, че това даже е добро, защото християнската етика наистина включва в себе си тези ценности, които аз чувствам за близки.

  На първо място, това е отговорността. В основата на християнството стои историята за човека, който е решил да поеме на раменете си страданието на целия свят, историята за човека, който е поел сам отговорността във възможно най-голяма степен. Всъщност централната идея на цялата християнска религия е идеята за личната отговорност.

  На второ място, това е любовта. „Обичай ближния си като самия себе си“ – това е основна фраза в християнската религия. Любовта е доверие, състрадание, хуманизъм, взаимопомощ и грижа. Общество, което е построено на такава любов, е силно общество – извинете, най-силното възможно общество.

  Точно затова, за да разберете мотивите за моите действия, достатъчно е да погледнете как днешната руска държава, гордо представяща се за защитник на християнските ценности, на практика ги защитава.

  „Бъди за пример, бъди опора. Не се подчинявай на деспоти, бори се за свободата на тялото и духа.“

  Преди да поговорим за отговорността, трябва да си отговорим на въпроса какво представлява етиката на отговорния човек, какви думи си казва той през живота. Мисля, че такива: „Помни, че целият ти път ще е изпълнен с трудности, понякога непоносими. Всичките ти близки ще умрат. Всичките ти планове ще пропаднат. Ще те мамят и изоставят. И никога няма да избягаш от смъртта. Животът е страдание. Примири се с това. Но както се примиряваш с това и с неизбежното страдание, така си носи кръста на раменете и следвай мечтата си, защото нещата ще стават само по-лоши. Бъди за пример, бъди опора. Не се подчинявай на деспоти, бори се за свободата на тялото и духа. И построй място, в което твоите деца могат да са щастливи“.

  На това ли ни учат? На това ли учат децата ни в училище? Такива герои ли се честват? Не. Обстановката в страната унищожава всякаква възможност за благоденствие на хората. Най-богатите 10% от руснаците са съсредоточили в ръцете си 90% от благосъстоянието на страната. Сред тях, разбира се, има много достойни граждани, но основна част от това благосъстояние не е получено от честен труд в полза на хората, а от най-обикновена корупция.

  Нашето общество е разделено на две чрез непреодолима преграда. Всички пари са концентрирани на върха и никой няма да ги вземе от там. Отдолу пък, без преувелечение, хората се чувстват в безизходица. Като разбират, че на тях не може да се разчита, че колкото и да се стараят, не могат да осигурят щастие за себе си и своето семейство, руските мъже или си изкарват злобата срещу своите жени, или се обесват. Русия е на първо място в света по брой на самоубилите се мъже на 100 хиляди души. В резултат една трета от всички семейства в Русия са самотни майки с техните деца. Така ли защитаваме института на традиционното семейство?

  Мирон Фьодоров, който често идваше на моите заседания, много правилно е забелязал: „У нас алкохолът е по-евтин от учебниците“. Държавата създава всички условия за това, че когато трябва да избират между отговорността и безотговорността, руснаците винаги избират второто.

  А сега за любовта. Любовта е невъзможна без доверие. А истинското доверие се ражда по време на съвместна дейност. На първо място, съвместната дейност е рядко явление в страна, в която няма отговорност. Ако все пак някъде има съвместна дейност, тя веднага се възприема от органите на реда като заплаха. Не е важно с какво се занимаваш – дали помагаш на затворници, защитаваш правата на човека, опазваш природата. Рано или късно ще те обявят за чуждестранен агент или пък просто ще те „заключат“.

  „Момчета, разхождайте се със своите скъпи дрехи и не взаимодействайте помежду си. Не трябва да се събирате повече от двама на улицата.“

  Държавата ясно дава да се разбере: „Момчета, разхождайте се със своите скъпи дрехи и не взаимодействайте помежду си. Не трябва да се събирате повече от двама на улицата – ще Ви задържим за организиране на митинг. Не трябва да работите заедно по социални теми – ще Ви дадем статут на чуждестранни агенти“. И как в такава среда да има доверие и любов – не романтична, а хуманна любов от човека към човека?

  Единствената социална политика, която руската държава провежда последователно, е разделението. Така държавата ни разочовечава в очите на другия, а пък в нейните очи ние отдавна сме разочовечени. Как иначе да си обясним такова варварско отношение към хората от нейна страна? Отношение, което всеки ден се подчертава с бой с палки, насилие в затворите, затваряне на очите за епидемията от ХИВ, закриване на училища и болници и т.н.

  Дайте да се погледнем в огледалото. В какво се превърнахме? Какво позволихме да стане с нас? Ние сме нация, която отучва хората да носят отговорност. Ние сме нация, която отучва хората да обичат. (…)

  Работата е там, че накрая се оказва, че единственият традиционен институт, който тачи и утвърждава нашата руска държава, това е самодържието, което се опитва да разруши живота на всеки, поискал искрено да помогне на Родината си, и на всеки, който не се срамува да обича и да поема отговорност.

  Резултатът е, че гражданите вече са научили, че инициативата е наказуема, че началството винаги е право, защото е началство, че щастието тук е възможно, но само за тях. И като научиха това, хората започнаха да изчезват. По данни на „Росстат“, Русия изчезва със скорост от минус 400 хиляди човека годишно. Зад статистиката не се виждат хората. Ами, вижте ги! Те се пропиват от безсилие, измръзват в неотоплени болници, някой ги убива, сами се убиват, както и ние с вас.

  Предполагам, че вече мотивите за моите действия са станали ясни. Аз наистина искам да видя у своите сънародници тези две качества – отговорност и любов. Отговорност към себе си, за ближните, за цялата страна. Любов към слабите, към ближните, към човешкото. Това е моето желание – още една причина, ваша чест, да не мога да призовавам към насилие. Насилието развързва ръцете, води към безнаказаност, т.е. и към безотговорност. Насилието не води и към любов.

  Въпреки всички пречки, аз в нито един момент не се съмнявам, че моето желание ще се изпълни. Гледам години напред и виждам Русия, в която живеят отговорни и любящи хора, която се е превърнала в щастливо място. Нека всеки си представи такава Русия. Нека този образ ви ръководи във вашите действия, така както ме ръководи мен.

  В заключение ще кажа следното: Ако все пак съдът реши, че тези думи са произнесени от опасен престъпник, следващите ми години ще са пълни с лишения и несгоди.

  Но аз гледам момчетата, с които ме свърза „московското дело“ – Костя Котов, Самаридин Раджабов, и виждам усмивките по лицата им. Льоша Миняйло и Данаил Конон нито веднъж не си позволиха да се оплакват от живота, по време на краткото ни общуване в следствения изолатор. Ще се постарая да следвам техния пример. Ще се постарая да се радвам, че имах този шанс – да мина през изпитание в името на моите ценности. В края на краищата, Ваша чест, колкото по-страшно е моето бъдеще, с толкова по-широка усмивка гледам към него. Благодаря Ви.

  Източник: Svobodnaevropa.bg

  Още по темата – вж. ТУК

  .

• Джеймс Пардю пред БНР: България е далеч от отмяна на визите за САЩ

  

  Интервю на Деян Йотов с Джеймс Пардю за предаването “Събота 150“, което не бе анонсирано в централните обедни новини на БНР. Интересен факт е, че не може да чуете думите на американския дипломат на сайта на програма „Хоризонт“, независимо че има линк към звуков файл. (В последствие грешката бе отстранена – бел. ред.)

  Eдна от водещите международни теми от седмицата беше срещата на премиера Бойко Борисов и президента на Съединените щати Доналд Тръмп в Белия дом. На нея стана дума за много неща, но като че ли най-оптимистичен премиерът Борисов беше по темата за евентуалното отпадане на американските визи за българите.

  Доналд Тръмп, съобщи Борисов, е обещал да работи много активно и скоро да му каже кога ще се случи това. Сами чухме пък в Овалния кабинет президентът на Съединените щати да казва, че сме велик народ и страхотни приятели на страната му.

  Да затаим ли дъх сега в очакване Тръмп да ни пусне свободно да пътуваме до Америка? За това попитах Джеймс Пардю, посланик на Съединените щати у нас в периода 2002-2005 година. В началото обаче започнахме с коментар за доста критичната му статия – и за Тръмп, и за българските управляващи, която той публикува в навечерието на срещата в Белия дом. В нея той констатира, че България продължава да бъде пропита от корупция, както и че българските медии в огромната си част са вече покорени и компрометирани.

  „Обикновено не си мълча, когато видя, че нещо не е както трябва. Мисля, че дипломацията е нещо повече от това да се изтъква непрекъснато положителен имидж на определена страна. Ако има проблеми, те трябва да се решават. Трябва да се изговарят прямо и честно. Независимо от критиките ми, аз много обичам България, народа ѝ, историята, културата, характера ѝ“, каза Пардю в интервю за предаването „Събота 150“ и добави:

  „Отправям тези критики, защото искам България да бъде по-добро място, а не заради самата критика. Защото за мен България е чудесна и с голямо бъдеще пред себе си като демократична страна. Смятам, че България още е в процес на преход и че това може да отнеме още години. Но тя продължава да е пропита с корупция. Особено ме тревожи липсата на свобода на медиите. Положението не беше перфектно, когато бях у вас. Но все пак имаше конкуренция и правителствените представители се държаха отговорно. Не се стигаше до съдебни дела, но поне корупцията излизаше наяве. Това вече го няма. Медиите са подчинени. Аз просто го изговарям гласно и ще продължавам да го правя, ако е необходимо“.

  Следват въпросите и отговорите в интервюто:

  – Думите „корупция“ и „свобода на медиите“ като че едва се промъкнаха в съвместното изявление на президента Тръмп и премиера Борисов – с две изречения. Едната още да се бори, другата още да се пази. Как ще коментирате?

  – Бих искал на борбата с корупцията и на свободата на медиите да беше наблегнато в началото на това изявление, а не в края, и то на някакви си 4 реда. Не знам дали статията ми има нещо общо или не, но ми се ще Съединените щати и Европейският съюз да влияят повече на България за решаване на тези проблеми. А те са сериозни! Корупцията е най-голямата заплаха за демокрацията. И България има много да наваксва.

  Във всяка страна има някакво ниво на корупция. Но в повечето развити демокрации държавници се пращат в затвора или поне се уволняват. Дори в администрацията на Доналд Тръмп вече няколко ръководители бяха освободени от постовете им за поведение, което може и да е свързано с корупция. Петима или шестима от най-близките му хора са вече в затвора или очакват присъди. В България това рядко се случва.

  А и трябва да се съгласите, че в момента България е еднопартийна държава, няма ефективна опозиция. И че дългосрочен ефект от такова управление може да е корупцията.

  – Към края на мандата си у нас бяхте препоръчали Европейският съюз да упражни повече натиск по отношение на корупцията с възможност да отложи присъединяването на България. Европа направи компромис тогава. А сега и Съединените щати са готови да направят същото…

  – Разочарован бях през 2004-а и 2005-а, че Европейският съюз не използва позицията, в която беше, за да постигне голям напредък в България в битката срещу корупцията. Ако бяха по-твърди по този въпрос, България щеше да е много по-напреднала в развитието си. Защото корупцията пречи на икономическото развитие, гони младите хора от страната, какви ли не проблеми създава!

  Смятам, че Европа още може да направи много. Разочарован съм, че Съединените щати не оказват натиск. Но корупцията не е точно водеща тема в дневния ред на Доналд Тръмп.

  – Доналд Тръмп е обещал да се занимае с въпроса за падането на визите за българите, съобщи Бойко Борисов. На каква база би било взето такова решение. Възможно ли е то да не зависи от процента на отказите за издаване на виза?

  – Решението ще бъде съобразно критериите. Същевременно ще е и политическо. Но ако се върнете чак до 2000 година, ще видите, че всички президенти оттогава са казвали, че ще разгледат въпроса. Мога обаче да ви кажа, че България е далеч от отмяна на визите, тъкмо заради проблемите, за които говоря.

  В общите изявления след такива срещи винаги обръщайте внимание на глаголите. „Възнамеряват“ и „планират“ да направят нещо. Или „ще“ направят нещо. На мен по-скоро ми изглежда като дългосрочно обещание, отколкото като незабавни действия за отмяна на визите. Българите не бива да чакат със затаен дъх, освен ако не бъде постигнат голям напредък по изпълнението на критериите.

  – Виждате ли тогава нещо съществено като резултат от тази среща?

  – Мисля, че до голяма степен тя беше в отговор на покупката на изтребителите Ф-16. Тръмп действа така – направи нещо за мен и аз ще направя нещо за теб. Така Борисов получи среща в Белия дом и съвместно изявление. Но тези изявления са пълни с общи приказки. Но едно нещо в това специално ми се струва значимо – предложението на България за координационен център за НАТО във Варна.

  Но това май е всичко. Целта беше най-вече Борисов да се покаже в Овалния кабинет с президента на Съединените щати. В това няма нищо лошо. Всъщност е много добре, че България говори с Вашингтон директно на най-високо ниво.

  – В определен смисъл изявлението на Тръмп и Борисов имаше за адресат Русия – и в отбранителната, и в енергийната му част. За мерките срещу зловредното влияние също. Виждате ли в това ясен избор на български премиер между Русия и Запада?

  – Правителството ви ефективно балансира между руското влияние и участието ви в трансатлантическото партньорство със западните демокрации. Трудна е ситуацията за България. В края на краищата Русия има грамадно влияние в страната ви, най-вече чрез енергетиката.

  Казвам това не като някой, който не харесва Русия. Ясно ми е, че тя е велика държава. Имам проблем не с Русия като страна, или като народ, а с ръководството в Кремъл, което изглежда твърдо решено да подпкопае демокрацията в Европа и в Съединените щати.

  Но нека отбележа нещо друго. Съединените щати изпратиха много способен дипломат за свой посланик в София. Според мен България има голям късмет, че посланик Херо Мустафа е в София. Тя има огромен дипломатически опит. Работила е на някои много трудни места. Разполага с всички качества, за да бъде много добър посланик в България. Първокласен дипломат е!
   

  За да чуете нтервюто – пуснете плеъра с триъгълничето горе вляво.

   

  Източник: БНР

   

• Иван Николов: Да не се лъжем – българо-сръбските отношения никога не са били добри, те винаги са били лицемерни

  На българите в окупираните Западни покрайнини никой не ни подаде ръка, включително и майка България

  Коментар за БГНЕС на Иван Николов,
  председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград

  

  100-годишнината от Ньойския договор и 99 години от окупацията на Западните български покрайнини се посрещат почти с мълчание от българското общество. Българската политика и дипломация искат тихичко, по терлици, да се измъкнат от отбелязването на тая щекотлива историческа дата, на която победителите в Първата световна война в Парижкото предградие Ньой ни осъдиха на доживотен затвор без право на помилване.

  Още по-лошото е, че за тия 100 години ние приехме и усвоихме робството като начин и философия на живот. Научихме се да си мълчим, да се покоряваме на властта, да се ослушваме какво, къде и пред кого говорим, от страх да не би някой да ни докладва пред ония сламени чучела, назначени в тъмните коридори на комунистическата държавна сигурност и благословени от владиката на СПЦ (с пагони на ДС), и то не пред Евангелието, а направо пред Начертанието на Гарашанин.

  Така осветени и освободени от задължението да спазват демократичните принципи, Конституцията, законите и моралния кодекс на християнството, сламените чучела се превърнаха в нашите господари на живота и смъртта. Това естествено няма как да стане без покровителството на Белградските управници, които им дърпат конците. И то най-много по време на изборите, тогава, когато плахо се появява дилемата за статуквото или промените.

  Нито една демокрация не може да надскочи културното ниво на своите избиратели. Дори и когато могат свободно да избират, избирателите избират съгласно своите вътрешни културни и морални убеждения. Това дава възможност чрез опростачването на 50% плюс един от избирателите тираните да дойдат на власт и тогава с демокрацията е свършено.

  Възможно ли е изобщо в нашата 100-годишна тъмница да се приложат общоприетите принципи на свободата и демокрацията? Простият отговор е – не. Защото ако робите имаха право на свобода и демокрация, първото, което щяха да направят, е да сринат тъмницата и да избягат от нея. Точно както се случи със свободните и осъзнатите югославски народи и народности след смъртта на диктатора Тито. Те просто поискаха свободата и независимостта си, бориха се за нея и югославската тъмница се срина. Светът им подаде ръка.

  На нас никой не ни подаде ръка. Включително и майка България.

  Тя само безуспешно се опита да ни подобри условията за живот в затвора, но строго ни подвикна да си седим в него. Само че затворът си е затвор и младите подрастващи поколения не искаха да живеят в него. Те просто избягаха и се разотидоха по света да си живеят живота. Те изобщо не се интересуват от стогодишната ни борба за освобождение и присъединение към отечеството. Зовът на почвата и кръвта е непознато чувство за тях. Не искат да си съсипват живота с нашата обречена борба.

  Останаха само тъмничарите, които продължават да вилнеят, изживявайки мрачните си нагони за власт и грабеж. Гонят всеки, който се опитва да дойде, да инвестира, да предложи работа и препитание на хората. Обладани от еничарския синдром и от извратения чужд патриотизъм, те яростно преследват инвеститорите, бъркат в дамските чанти и джобовете на сънародниците ни на границата, когато те тръгнат за Босилеград, пръскат ги със сълзотворен газ, псуват албанците, които идват от време на време да изиграят мач на „Пескарата“, разпродават реките, рудните богатства, горите, съсипват природната среда, всичко, наследено от предците.

  Искат след тях да не остане нищо. Да няма кой да им поиска отговорност за престъпленията срещу собствения си народ и собствените си деца. Да няма даже кой да произнесе историческата присъда над тях, да ги заклейми и да отправи проклятие от името на потърпевшите и прогонените. И вече са на финала.

  Селата, сега вече и улиците в Босилеград, са пусти.

  За половин век, хората са десет пъти по-малко. Трийсетина деца на година тръгват на училище и около двеста поемат пътя към отвъдното. Духовете на Гарашанин, Милош Милоевич, Стоян Новакович, Коста Печанац и други сигурно тържествено танцуват на оня свят.

  Оределите национално мислещи български патриоти в България организираха няколко научно-исторически конференции за Ньойския договор, от време на време се появява по някоя патетична статийка или интервю по сайтовете и вестниците, и това е всичко.

  Ония, които искат да ни помогнат, не могат, ония, които могат, не искат. Никой не иска да каже това, което виси във въздуха: че сме обречени, не за друго, а защото българските политици се опитват да се правят на суперевропейци – сакън, да не ги обвинят, че проявяват териториални претенции към своите окупирани територии в съседните държави. Това, според тях, вече е демоде, и се задоволяват да говорят общи приказки за човешките права, отворените граници, европейските фондове и пр. Чакат Сърбия да влезе в ЕС и тогава вече ще потече мед и мляко, и всички, хванати за ръчички, ще тръгнем към обетованата земя и вечният мир.

  Имам чувството, че вече 100 години играем един продаден мач. Капитаните на нашия отбор в решителните моменти винаги подритват топката към играчите на противника, а и съдията винаги е готов да свири дузпа срещу нас. Ние сме нарочени да загубим мача на всяка цена, дори и ако играем по всички правила на играта.

  На официалните сръбско-български срещи на високо равнище, София все още е в ролята на подсмърчаща сестричка пред големия брат. Навремето се наслушах на високопоставени български дипломатически служители, които се топяха от възхищение, докато ми говореха за онази идеализирана, „западна“ Югославия, към която те, по времето на Живков, обръщали телевизионните си антени.

  Югославия на дънките и чорапогащниците, на дъвките и шоколадите, на Миле Китич и Лепа Брена.

  Никой от тях не говореше за Югославия – „тъмницата на народите“,

  за Голи оток, за Кървавия Божич, за убийствата на техните сънародници на границата. И все още съжаляват за нея. И до днес не могат да проумеят защо тази „прекрасна държава“ трябваше да се разпадне точно по времето, когато Европа се обединяваше. Не могат, защото им липсват заметените факти от комунистическата историография.

  Три десетилетия след падането на комунизма в България, продължавам на същите срещи на високо равнище да слушам старите комунистически мантри за българското малцинство като мост на сътрудничество между двете братски държави, българската подкрепа за сръбското еврочленство и никога по-добрите отношения между двете държави!? Точно по времето, когато българите в Западните покрайнини издъхват! Вярвам, че имената на тия български политици ще бъдат записани в най-срамните страници от българската история.

  Договореностите в Белград се забравят веднага след официалните пресконференции. Питам се, какво ли си мислят сръбските държавни представители за поетите ангажименти към българското малцинство, когато кортежите с българските държавници минат Калотина?

  Не бих се изненадал, ако по техен адрес им пуснат в гърба по някоя сочна сръбска псувня. Прекалено добре познавам техния манталитет, за да се съмнявам. Основание за това намирам и в антибългарското изказване на Милован Дрецун това лято по сръбските телевизии. И в последвалото изказване на сръбския външен министър Дачич, по адрес на българския премиер Бойко Борисов. И то точно по времето на „най-добрите българо-сръбски отношения“.

  Нека да не се лъжем повече. Българо-сръбските отношения никога не са били добри. Те винаги са били лицемерни. Винаги са водили войни за територии, винаги са принадлежали към различни и взаимно противопоставени геополитически пространства.

  По времето на Първата световна война – на страната на Антантата и Централните сили. После, когато Югославия уж се стремеше към Запада, България се стремеше към Изтока. Днес, когато България е част от Запада, Сърбия гледа към Изток. Диалог може да се води и да доведе до резултати, когато се говори на един език и се преследват общи цели и ценности. Такива няма и няма да ги има, дори и когато в Западните покрайнини не остане нито един българин и правата на българското малцинство отпаднат от дневния ред на сръбско-българските отношения.

  Българското малцинство в Западните покрайнини е жертва на вековните сръбско-български противоречия

  и само краен лицемер може да каже, че то е „мост на разбирателство и сътрудничество“. Дори и тия лицемерни отношения пак почиват върху жертването на българските интереси.

  Лицемерна е и българската подкрепа за сръбското еврочленство. Еврочленството на Сърбия зависи не от българската подкрепа, а от самата нея. От желанието и готовността да изпълнява и усвоява европейските критерии и изисквания, и то пред погледа на всички европейски държави.

  Тя не го иска това членство. Тя не иска да преосмисли историята си, защото ще трябва да признае историческите фалшификации и измами, върху които почиват основите на сръбската държавност. Тя не иска да се демократизира, защото не знае дали в един момент Войводина, Санджак или Западните покрайнини няма да поискат да си отидат по демократичен път.

  Тя не е готова да признае независимостта на Косово и все още мечтае да си го върне, въпреки че и идея си няма какво ще прави с албанците, които живеят там. Тя не иска да стане част от европейското икономическо пространство, защото знае, че пазарните правила ще съсипят сивата икономика, върху която почива управляващата политическа класа.

  Сърбия днес просто не е готова да плати цената на евроинтеграцията си

  въпреки спорадичните проевропейски изказвания. Брюксел също не е готов да я приеме преди тя истински да се европеизира. Още повече, че Русия, Китай и Турция й дават лъжливи надежди за дневно-политическа употреба. И за да си купят или да продадат нещо на изгодна цена.

  И докато сръбските управници тъпчат на едно място, десетки хиляди млади и предприемчиви сърби, бъдещето на страната, я напускат, за да не се върнат никога вече. Засега никой не се замисля до какво ще доведе всичко това в скоро бъдеще. Нека да дойдат в Босилеград, за да видят на какво скоро ще заприличат и други градове в Сърбия. Пусти улици с по някоя лъскава кола с български номера, възрастни хора, мургави обитатели на гетата и негри пред бежанския център.

  Има ли надежда? Гражданите понякога се изливат по площадите с искания за свободни и демократични избори. Но телевизиите не се интересуват от тях. Те приспиват нацията с някаква паралелна виртуална реалност, в която няма безработица, ниски заплати, високи сметки, отчаяние и отчуждение.

  Има в изобилие риалити програми, които забавляват аудиторията с долнопробни Биг брадър изпълнения, в които събраните от кол и въже герои, денонощно се псуват, бият, мразят и тъпчат, събличат се и си показват интимните части. Под маската на някакво просташко забавление и свободия, вместо култура, образование и вяра, се промотира концепцията на концлагера като обществен модел и идеал на съвременния човек, който полугол подскача на гладиаторската арена, в компанията на зверове, леки жени, наркомани и пияници.

  В такава компания, Спартак няма никакъв шанс. Началото на революцията ще започне не когато осъзнаем, че сме достигнали дъното, а когато осъзнаем, че трябва да изгасим телевизора.

   

  Източник: Kanal 3

• <<
• 1
...
• 19
• 20
• 21
• 22
• 23
• 24
• 25
• 26
• 27
• 28
• 29
...
• 415
• >>