Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

Измамници, не очерняйте Великден с фалшиво расо!
Някои искат да забогатеят бързо и лесно, без да работят, и търсят начини чрез измама да накарат хората да им дадат пари. Хората в расо вдъхват доверие и затова измамниците използват именно расото и се правят на свещеници или монахини. Тези „духовници” са най-интелигентните лъжци – гледат те в очите и искат да им повярваш. Те се активизират преди Великден, защото тогава хората са по-щедри и дават пари за благородни каузи. А измамниците използват добротата на хората.

Аз самият многократно съм изпитал това на гърба си, защото безсъвестни жени и мъже използват името ми, за да събират помощи за Дома за деца в Нови хан, за който се грижа. През последните години една лъжемонахиня обикаля страната, представя се с различни имена и иска пари от хората и от различни фирми. Преди няколко години тази жена дойде при мен, представи се за монахинята Майка Тереза и каза, че работи в един манастир в Шуменско и се грижи за деца сираци. Поиска да й помогна с пари, но аз пари не й дадох, а и дадох хранителни продукти.

След това тя си замина, а впоследствие разбрах, че била измамница и лежала в Сливенския затвор. Представя се и с най-различни имена – сестра Екатерина и сестра Мария. Излъгала е поне 30-40 фирми. Представя фалшиви договори за дарение от мое име и понеже съм известен, хората й дават кой каквито суми може да отдели. Много хора, които са били измамени, вече ми се обадиха. От една книжарница ми се обаждаха, дали й тридесетина лева. Една жена също ми звъня – дала 100 лева. Тази лъжемонахиня е намерила най-лесния начин да печели пари. В момента тя се движи с някакъв джип, а навремето, когато ме посети за пръв път, дойде с едно малко опелче. Но явно добре е забогатяла.

Нека и хората, и фирмите да знаят – аз не пращам никого да обикаля и да събира дарения от мое име или от името на дома в Нови хан. Обръщам се с болка на сърцето – внимавайте и не се доверявайте на тези, които ви искат пари за благородна кауза. Преди да дарите, проверете дали този, който ви иска пари за църквата или пък за деца сираци, не е мошеник. За съжаление именно такива измамници ни карат да губим доверие в хората.

Ние, когато имаме нужда от средства или от хранителни продукти, обявяваме по телевизията и по другите медии. Аз от години не съм ходил да събирам помощи. Хората сами идват. Тези, които обличат божието расо и мамят, за да забогатеят, ще си получат божието наказание. Те се подиграват с нас и злоупотребяват с нашето доверие. Но на тях няма да им се размине, ако не сега, то след време ще отговорят за своите лъжи.

Отец Иван,

Vsekiden.com
Гърция: Европа ни пробутва български заплати
Атина/StandartNews. Български заплати за гърците иска тройката международни кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ, коментира в заглавие гръцкият в. „Етнос„. „Обявявайки, че страната принадлежи на Балканите, тройката настоява за ново намаление на доходите в Гърция, за да може тя да стане също толкова мизерна, колкото останалите балкански държави„, пише изданието.

„Тройката иска заплатите да станат като тези в България, Румъния, бившата югорепублика Македония, Хърватия и Албания. Решението е ултимативно. Такива заплати искат и за нас и това ни се повтаря при всеки случай от представителите на кредиторите…Ново орязване на заплатите поискаха публично представителите на тройката. Това те обявиха недвусмислено миналия вторник„, посочва вестникът, изтъквайки, че комисарят по икономическите и валутни въпроси на ЕС Оли Рен се бил разсърдил за това, че гърците не били съгласни да обеднеят.

Гърците отказват да се примирят с орязаните заплати и пенсии
Младеж от Несебър се прочу в мрежата с анимационния филм „Българ”
Невена Борисова, e-vestnik.bg

От 2010 г. в интернет се разпространява смешен анимационен български сериал, който има вече 67 хил. почитатели на страницата си във Фейсбук (виж тук). Някои епизоди от сериала са гледани по 15-30 хил. души в YouTube.

Феноменалното е, че филмът се прави от 29-годишния Неделчо Богданов от Несебър, без никакво финансиране. Авторът е завършил анимационна режисура в НАТФИЗ и вече има отличия за своя анимационен филм „Екип 54” (виж го тук) на международни фестивали в Холивуд, Сараево и в Ирландия (интервю с него – по-долу).

Поредицата 12-минутни серии „Българ”, излязла досега в два сезона, разказва за приключенията на „гюрчетата” (б.а. значението на думата „гюрче” е обяснено в интервюто). Няколко герои в малък град, чийто прототип е Несебър – родният град на автора, постоянно влизат в премеждия. Българ, Пешо, Аспарух, Билко Бибитков, Онуфри, Супер Спиро и полицай Борис са главните герои – всеки с чешитския си характер и анимационна „съдба”.

Неделчо Богданов е автор, режисьор, сценарист, аниматор на филма. Акушерите на„Българ” са около 10-15 души аниматори, озвучители и др., всеки от които се занимава с музиката, оцветяването, т. нар. „липсинг” (движение на устните) и т. н.

Средства отиват и за наем на студио. Картината и звука изглеждат съвсем професионално и трудно може да се каже, че това е филм, правен със собствени средства. Откак съществуват цифровите технологии зрителят ще става свидетел на все по-големи изненади с филмова продукция. В миналото не е било възможно сам човек или група ентусиасти да си направят анимационен филм извън голямо професионално студио. Днес програма за анимация може да се инсталира и на домашен компютър. В миналото, освен главните герои и пейзажа, художниците са рисували и всяко фаза от техните движения, кадър по кадър, това се заснема с професионална камера на специален апарат за анимация, и т. н.. Днес анимационен филм се прави много по лесно с компютърни програми, но въпреки това сериалите на Неделчо са изненадващи.
Той е и този, който основно финансира проекта. Цялото семейство – бащата, майката, той, брат му и сестра му са художници. Баща му заделя от продажбата на картини „каквото може за сериала”.
Засега няма големи приходи от реклами, но екипът организира онлайн игри, отскоро пусна и комикс.

Сериалът се появява като малък неонов надпис в главата на Неделчо преди 10 години. През 2008 г. около петима души създават първия епизод, изчакват известно време и когато виждат, че на хоризонта няма купувач на сериала, две години по-късно го пускат в интернет.
За преливащия от ирония „Българ” авторът казва, че не иска „само българите”, а „всички да се асоциират” с него.

„Българ” има и сайт balgar.bg, който прилича на уеб магьосническа шатра, пълна със скрити ниши и изненади. Статистиката във Фейсбук сочи, че половината зрители са до 18 години, а другата половина- от 18 до 35.

И докато по света има анимационни сериали, чиято популярност и производство се развиват паралелно, се оказва, че „Българ” може да спре. Поне за известно време.

Неделчо Богданов: Не очаквах, че ще се зарибят толкова много хора

– Може ли в България „Българ” да постигне дълготраен успех, подобно на „Саут Парк” и „Семейство Симпсън”, които също са създаден от ентусиасти?

– Можеше… ако се беше случил нормалния вариант, да ни вземе телевизия. Все пак и горните сериали, които споменаваш, имат до себе си партньор в лицето на телевизиите. Видяхме какво се случи без тяхна помощ, в рамките на година натрупахме 65 000 фена, тъпо е да се залъгваме че ако бъде завъртян в някой от родните ни ефири, сериалът ще тръгне надолу. Но с опитите той да бъде приет в телевизията досега не се случи нищо. Пробвали сме почти всичко, включително по различни проекти!

– В една от сериите участва Ники Кънчев, той се е опитал и да ти помогне при презентиране на сериала в Нова ТВ. Имаш ли планове за други известни лица и нужни ли са те за разпространението на един продукт?

– Имах, щях да викам “Ъпсурт” за един от есенните епизоди, но засега всичко се отлага. Естествено, че има популярни хора, които помагат за разпространението, но това не ми е цел и затова избирам само звезди, които ми харесват или са идеални според епизода. Не ги викам с комерсиална цел, само и само да ми доведат дивиденти.

– Ти имаш и признания на фестивали. Какво коства на човек да прави анимация в България?

– Имам няколко награди с предишните си филми, които направих с голяма страст и отдаване. Най много се гордея с “Екип 54” (б. р. първоначално замислен като дипломна работа, той печели отличия и е показван на фестивалите „Холишортс” – Холивуд, Foyle Film Fest – Ирландия, Сараево Филм фест и др). А какво коства на човек да прави анимация в България? Сигурно каквото коства и на останалите в чужбина! Истината е, че ако ти самият имаш страст към това и можеш да го правиш, то просто ще се случи. Трябва само да имаш вяра в себе си и свободно време, защото едно анимационно филмче може да бъде направено и само от един човек.

– Сред много млади хора „Българ” е хит, но има други, които не го знаят или поне – не още. Как ще го опишеш пред тях?

– Не всички знаят за „Българ”, защото нямаме рекламна кампания. Хората разбраха за него без реклама, защото е як и професионално направен. Когато вече имах първи сезон и не успяхме да го лансираме никъде, му направихме сайт и го пуснахме. След това всичко се случи от само себе си! При по-младите хора такъв продукт наистина се разпространява по-лесно. А сериала бих го описал като анимационен комедиен сериал за деца и възрастни… Знаем в каква насока да работим за напред да стане още по-добре. Аз очаквах да го харесат. Не очаквах обаче, че ще се зарибят толкова много хора, без да е пуснат по телевизията, но явно интернет напредва бързо.

– Как би нарисувал един днешен политик?

– Никак! Не ми се рисуват политици. Моите идеи са далеч от политиката, както се вижда в „Българ”.

– Вътре има много пародии – на медиите, на филми като „Властелина на пръстените”, на жанрове въобще. С кое най-много обичаш да си правиш шеги?

– С всичко!

– Дори движението на устните на героите отговаря на говора. Много ли усилия коства този мъничък детайл? Въобще, какви усилия и време са нужни да нарисуваш серия?

– Това се нарича “липсинг” и е част от процеса, който го удължава допълнително. Измислил съм система, по която се прави, която мисля, че е същата като в чужбина. Досега нашите български продукции сериозно пренебрегваха липсинга.

– Кой е Българ, какво е си вложил в него като образ? Откъде ти идват идеи за случки и герои?

– Българ е главният герой. Готин е, добър, наивен. И леко глуповат. Перфектен е за лидер на сериала! (смее се). Концепцията на сериала обаче все пак не е замислена така, че всичко да се върти около Българ. Наблегнато е на целия град. И всеки отделен персонаж е едновременно и главен и второстепенен герой, в зависимост от епизода, в който е поставен. А Пешо (б. а. – преструващ се на незрящ герой, който винаги прави номера на приятелите си) е първообраз на един мой приятел от Несебър, който е и мой адаш.

Всичко около мен ми дава идеи! Например това са дребни случки, които си представям как могат да се изменят и да станат смешни. Друг път просто директно ми хрумва нещо смешно и си го записвам, а после го вмъквам в историйката…

– Какво значи думата„гюрче”?

– Гюрче означава смешно човече, олигофрен. Мои съученици от Стара Загора вкараха думата в гимназията! От тях се зарибихме ние, една тайфа, и започнахме още оттогава на всяко нарисувано същество да викаме гюрче. Така казваме и на героите в сериала. Екипът на „Българ”, впрочем, сме приятели, но това не ни пречи да си вършим съвестно работата. Искам да благодаря на всички, които направиха сериала реален.

– Автор си на толкова особени типажи, особняк ли си?

– Хм, не знам. Трябва да питаш хората, които ме познават. Според мен съм си нормален (смее се).

– Как реши да станеш аниматор?

– Последната година в гимназията просто реших да кандидатствам в НАТФИЗ. Иначе рисувам от както се помня, родителите ми са художници и винаги са ме насърчавали да рисувам.
Самият „Българ” е замислен преди 10 години, започнахме да го изработваме през 2008 г. Първи сезон пуснахме през 2010 г. Идеята ми хрумна от само себе си през 2001, когато седнах да рисувам комикс, който беше почти същия като пилотния епизод.

– Хубав ли е животът в Несебър?

– Хубав е! През зимата ми харесва доста, защото е много спокойно, няма никой и ми идва като почивка. През лятото всички знаете как е. Аз живея в София, откакто ме приеха в НАТФИЗ. Ходя си в Несебър три четири пъти на сезон, като най-дълго се задържам през август.

– Какво обичаш да четеш или какво кино обичаш да гледаш?

– Последните две години чета Тери Пратчет, тъй като в гимназията не знам защо не се зарибих по него. „Малкият принц” ми харесва много. В гимназията четях много Агата Кристи, френска литература и Карл Май. „Тютюн” и „Под игото” са единствените български книги, които съм прочел. Обичам тези филми, които е трудно да определиш по жанр. Повече следя режисьорите, гледам какво „вадят”. Имам си около 10, 15 режисьора, които, каквото и да „извадят”, го гледам. Не обичам да знам и един кадър от филма, преди да го гледам. Мразя да гледам трейлъри, защото повечето от тях издават много за филма.

– Подготвяш компютърна игра, вече има и списание. Някой да ти е казвал, че си предприемчив?

– Играта и комиксът съвсем не са най-голямата изненада която подготвям… Но засега това ще си остане една тайна. Скоро всички ще разберат (усмихва се).

– Има ли печалба от сериала? И успяваш ли да си изкараш хляба с анимация?

– Не успявам. Затова и замразявам сериала. Доста по-скъп е от приходите, които получавам и просто е непосилно засега да го продължа. Иначе си имам фирма, която движи сериала, комикса и магазина. От време на време фирмата взима и анимационни поръчки.

– Спираш сериала?! Много хора ще са много разочаровани…

– Спирам го, докато не намеря пари, за да го продължа, или докато не го купи телевизия!

Епизоди от сериала “Българ”:

Българ епизод 1 – Теория на относителността

http://youtu.be/bm2kpAOAhg8
Българ епизод 2 – Любовната афера на Аспарух

http://youtu.be/U3SMoOQTPeI

Българ епизод 3 – От местопрестъплението Несебър

http://youtu.be/lHngeRgLO90

Българ-сезон2 епизод4 (Въльо)

http://youtu.be/qRuEwZyqDTA

Българ – Сезон 2 Епизод 1 – Мандибула Завръзката
Протестиращи: Спрете цените и изгонете монополистите!

София /КРОСС/ Въпреки лошото време и снега в София, близо хиляда души протестираха пред сградата на Министерския съвет в столицата срещу увеличенията в цените на ток, вода, газ, горива и парно. Протестът бе организиран от ВМРО заедно с граждански организации, съобщават от партията. Протестиращите поискаха мораториум върху цените на комуналните услуги и енергоносителите, одържавяване на електроразпределителните дружества и разваляне на концесията на „Софийска вода”.

Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов определи ситуацията като „ценови терор”, нарече повишенията „спекула” и представи мотиви срещу тях.

Каракачанов обяви деня на лъжата, 1 април, за ден на монополистите и припомни надслова на протеста: „С българите шега не бива!”.

Протестиращите пуснаха димки и издигнаха плакати с текст: „1 април: лъжете се, че ще ни излъжете”, „На лъжата мандатът е къс”, „ЧЕЗ, изЧЕЗни!”, „Спекула” и др.

Множеството носеше и ковчег за монополистите. Заместник-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки обаче коментира, че след спирането на проекта „Белене” това може да е и ковчегът на енергетиката ни.

Ден по-рано другият заместник-председател на ВМРО, Костадин Костадинов, обяви спирането на проекта „Белене” за икономическа грешка, която поставя България в опасност от недостиг на ток.

Костадинов водеше и вчерашното автошествие във Варна срещу ценовия шок, което завърши с обесване на чучело на шефа на ЕОН за България.

На 8 март пък ВМРО внесе мотиви срещу увеличенията на цените в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Тогава повече от 300 привърженици на партията се събраха в предупредителен протест „Мъжки срещу монополите”.

Защо трябва да бъдат изгонени монополистите от електроразпределението, от „Софийска вода” и водните дружества в страната, от топлофикациите, от търговията с лекарства…

Защото цените на парното преминаха всякакви разумни граници. Безумната система на отчитане на абстрактни цени, „изравняване”, посредници в счетоводството и т.н. доведе до неясна и несправедлива, но все по-висока на цена на услугата. През тази зима всички го усетихме. А с новото повишение на цената на газа парното ще стане още по-скъпо!

Заради укриването на печалба в енергийния сектор. След направения одит (благодарение на протестите на ВМРО преди две години) се установи, че под формата на договори за консултантски услуги само при монополиста ЧЕЗ е изнесена печалба от близо 41 милиона лева. За 2010 г., например, ЧЕЗ са декларирали едва 3 млн. печалба. А още преди приватизацията всяко едно от електроразпределителните предприятия (ЕРП) е декларирало по 30 млн. лв. Значи раздържавяването им просто не е имало никакъв смисъл! Затова договорите за приватизация трябва да бъдат развалени и да се потърси отговорност и на лицата, които са ги сключили.

Защото ЕРП-тата продължават да не плащат дивидента на държавата. От 2005 г. насам (от приватизацията на енергодружествата досега) дивидентът на държавата за нейната 1/3 собственост не е плащан. Вместо да си потърси парите – над 450 млн. лв. – държавата вече започна да продава остатъчните си дялове в дружествата.

Заради лоша поддръжка на мрежата. В ЕС стандартът за време на прекъсване на тока заради аварии е 38 минути. У нас е 4 часа. Твърди се, че е заради остаряла мрежа – нищо подобно, има два проблема: единият е, че се крадат проводници, а вторият – че ЕРП-тата съкратиха в пъти броя на аварийните си екипи. И за двете потребителите нямат вина, но ЕРП-тата оправдават по-високите цени на тока с необходимостта да инвестират в подобряване на мрежата. Защо потребителите да плащат за това, че ЕРП-тата не са си свършили работата?

Защото трите ЕРП-та държат абсолютен монопол в районите, които обслужват. В ЕС това е немислимо. Печалбата им е гарантирана. Потребителите на ток нямат никакви права за сметка на доставчиците. Дружествата са единствените, които навремето са допуснати до приватизация, без задължителен инвестиционен план, който да спазват!

Защото „Софийска вода” системно не спазва договора си. Според него цената на водата трябваше да е много по-ниска. Общинският съветник на ВМРО в София Ангел Джамбазки отново сезира Върховния административен съд. Проблемът не е само в София. Грабителски се държат водните дружества в цялата страна. ВМРО вече обжалва новите цени на водата в няколко града.

„Софийска вода” не спазва договора си и по отношение на лимитите на загубите. Ето примери от последни години: съгласно данни от ДКЕВР, загубите за 2009 г. са 60,26%. Съгласно приетия си бизнес план обаче, „Софийска вода” АД е следвало да свали загубите до 50% за 2009 г. За 2010 г. пък загубите е следвало да са 47%, но са около 60%. За сравнение през 1970 г. общите загуби са 23,35%.

В цялата страна водните дружества отчитат загуби по мрежата, но пък с тях оправдават повишение на потребителските цени. Практиката е проста: дружествата начисляват част от своите търговски загуби като технически. Несъбраните си вземания дружествата не вписват като свой минус, а като технически загуби. И чрез формулата, по която се изчислява цената на водата, ние, потребителите, плащаме това. „Софийска вода” и другите водни дружества не си търсят парите за тази вода от циганските гета, например, които на практика я разпиляват, без да плащат.

Защото има източване на средства по посока чуждото дружество-майка на „Софийска вода”. Един пример: преди време „Софийска вода” е взела заем от над 30 милиона лева от тогавашното дружество-майка „Юнайтед ютилитиз”, при 17% (!) капитализирана годишна лихва. Заради сериозната лихва, в края на 2009 г. заемът вече е над 72 млн. лева. За сравнение – заем на дружеството от Европейската банка за възстановяване и развитие е само със 7% лихва. Този заем също се калкулира в нашите сметки. А в това време „Софийска вода”… издава вестник.

Защото не може да купуваме по-евтини български лекарства в съседните страни. Комисията за цените на лекарствата трябва да престане да бъде скрит ведомствен орган. Тя трябва да стане публичен регулатор на ценообразуването. Не може мародерски да се печели от здравето на българите в условия на криза, когато цените на потребителските стоки постоянно растат, горивата поскъпват, увеличават се „сини зони”, лихвите по кредитите отбелязват рекорди и какво ли още не.
В Москва се самоуби последният шеф на КГБ
В Москва се е самоубил последният шеф на КГБ на СССР, който оглавявал службата само за 1 ден през размирния август на 1991 г. – Леонид Шебаршин, предават руските медии.Според сведенията им, той бил открит в апартамента си, прострелян в слепоочието.

Леонид Шебаршин остава в световната история на специалните служби с факта, че оглавява КГБ за почти 24 часа – от 22 до 23 август 1991 г. След началото на Пуча срещу първия и последен президент на Михаил Горбачов, превратаджиите го номинират за шеф на службата.

Това не е случайно, защото той от 1988 г. оглавява Първо главно разузнавателно управление на КГБ (външното разузнаване на СССР). Само разсекретяването на архивите в Москва ще хвърли светлина около неговата роля от изтеглянето на Червената армия от Афганистан.

След неуспешния Пуч, той се уволнява от службата. След това активно започва да пише книги и да се занимава с обществена дейност.

Шебаршин минава за един от специалистите по Средна Азия с натрупания опит като резидент в Индия, Иран, Пакистан и Афганистан.

Източник: Факти.БГ
Пускат ни каспийски газ през Черно море
България и Грузия преговарят за транзит на компресиран втечнен газ през Черно море, който кавказката държава да ни доставя от Каспийския регион. Двете страни обсъждат и възможността за търговия с електроенергия от Грузия през Турция към България и Европа. Това стана ясно по време на съвместната пресконференция на премиерите Бойко Борисов и Ника Гилаури в Тбилиси. От днес министър-председателят е на официална визита в Грузия.

Ако Грузия има пристанище за втечнен газ и може да го доставя до България, ние активно ще поработим, за да изработим един меморандум за доставка на втечнен газ. Това ще ни помогне много в преговорите ни за новите газови договори, коментира Борисов, цитиран от „Фокус”. Казах на премиера – ние развиваме много добри отношения с Руската Федерация и не правим нещо, което е в ущърб на трети страни – точно обратното. Искаме да диверсифицираме доставките си за по-евтин газ. Ако те, на базата на нашите договори, свалят цените още, ще взимаме руска газ. Но ако продължат да държат високи цени, знаете какви са цените на други места, ще търсим алтернативи да си докараме газ от друго място, подчерта той.

Премиерът припомни и срещата му с турския му колега Реджеп Таийп Ердоган на 20 март в Анкара, на която беше коментирана темата за диверсификацията. След срещата ми с Ердоган, който каза, че освен за хуманитарни нужди, не би искал по друг начин да говори за изграждане на такъв тръбопровод, това е абсолютно реално да стане, тъй като отникъде другаде втечнен газ не може да влезе в Черно море. Това е единствената възможност. Затова днес, чувайки, че има такава възможност – между Азербайджан и Грузия да бъде направен газопровод, който да докарва до техните пристанища компресиран газ, оттам няма никаква пречка – да идва до Варна или до Бургас, допълни Борисов.

Той обясни, че през Босфора не могат да минават танкери с втечнен газ. Но в същото време – Варна и Бургас и пристанищата на Грузия на Черно море дават възможност – да пристигне газ от Каспийско море и Азербайджан през Грузия до Европа чрез нашите пристанища. За първи път след днешния разговор виждам някаква възможност за реална диверсификация на доставка на газ, каза Борисов.

Ние имаме доста топлоелектрически централи, които сега работят на брикети и на въглища, но в следващите няколко години – също могат да минат на газ. Дай Боже, това да се случи, допълни той.

Грузия винаги е имала подкрепата от България и в най-тежки времена, заяви още премиерът. Той припомни: представител на Европейския съюз в Грузия е бившият български премиер Филип Димитров, каза Бойко Борисов. И Грузия, и България имат еднакви цели – Европейски съюз, НАТО – мисля, че имаме пълно единодушие и една посока, заяви премиерът. Според него въпросът е как да използваме своето геостратегическо положение и двата народа да получават повече пари от това, че се намират в може би най-трудните места на света.

Строим скоростен жп път, който много скоро ще стане готов. Пътят – Европа – Азия, през Грузия за Азербайджан до Каспийско море, с тунел под Босфора, скоро ще стане готов, каза премиерът Борисов. Нашите две магистрали „Марица” и „Тракия” дават възможност на сухоземния транспорт да свързва Азия с Европа. Имаме терминали за жп транспорт; ако направим и за автомобилен транспорт – това ще допринесе за туризма, каза премиерът Борисов.

Източник: Vsekiden.com
Sold out / Продадено
Sorry, this item is sold out now.

Извинете ни, но всичко е продадено към този момент.

.
Ню Йорк забрани 50 думи в училищните тестове
Управлението по образование на град Ню Йорк забрани използването на 50 думи при училищните тестове, защото ги счита за политически неточни и неправилни, съобщи телевизия Си Би Ес.

Отговарящият за образованието в Ню Йорк сити Денис Уолкот на посещение в училище в Куинс. Уолкот е одобрил списъка със забранените думи. Снимка: в. „Ню Йорк Таймс”

Думата „танци“ се забранява, защото напомняла за похотливост и навеждала на неприлични помисли. Думата „бедност“ също се забранява, защото може да накара ученик да се почувства неудобно, като я прочете, и може да се сети, че баща му например от доста време е безработен. Думите „развод“ и „болест“ могат да травматизират децата с разведени родители или болни роднини. Думата „робство“ също не бива да се използва, защото ще нанесе удар по чувствителността на афроамериканчетата, а „извънземни“ е включена в списъка, защото може да обърка фантазиите на най-чувствителните малчугани. Думата „динозавър“ била забранена, защото припомняла за еволюцията на нашата планета. А приказките за еволюция разгневяват привържениците на креационизма, според които животът, Земята и Вселената са създадени от свръхестествено божество. В списъка фигурира и думата „рап“, смятана за вулгарна, както и думите „телевизия“ и „видеоигри“, които не се вписвали в образователните стратегии.

Училищият инспектор Денис Уолкот заяви, че списъкът е ръководство за авторите на тестове. „Ние не сме чужди на политическата точност. Това се прави, за да бъдат авторите прецизни в разработването на тестовете си“.

Източник: в. „Сега“
Bulgaria, Villa Captain Petrov Thanks All for Support

The captain of Bulgaria and Aston Villa Stiliyan Petrov, who has been diagnosed with Acute Leukaemia, has issued a statement of gratitude for the overwhelming support he got from fans.

„I would like to thank all of the people who have left messages of support – the response has been overwhelming and I appreciate it very much,“ Stiliyan Petrov said Saturday afternoon in a special statement published on the Aston Villa club website.

„This is a difficult time for my family and myself and I ask people to respect our privacy. With the help and love of my family, my teammates, all of my friends in football, Aston Villa Football Club and all of the fans, I am sure I will beat this illness and I am determined to do this,“ reads Petrov’s statement.

„I saw the picture released yesterday by Fabrice Muamba, my fellow player, and it has inspired me, as has all of the support in the past 24 hours. For me, football will have to take a back seat for a while, but I’m here to support my teammates today and I will continue to support them, as I know they will support me. Thank you to everybody,“ added Stanley, as he is also known in Bulgaria.

Petrov has been playing for Villa since 2006, after seven seasons in Celtic; before that he played for CSKA Sofia and PFC Montana. He has 105 appearances and 8 goals for the Bulgarian national football team.

Source: Novinite.com
Свeтът е оцелял, защото се е смял
„Първи април е денят, в който си спомняме какво представляваме през останалите 364 дни от годината…“ Марк Твен

1 април, известен като Денят на шегата или лъжата, е един от най-веселите празници в годината. И макар вече да се празнува из целия свят, е трудно да се проследи кога и как точно е възникнал.

Едно от разпространените схващания е, че Денят на шегата е възникнал едновременно на различни места и е съвпадал с честванията на пролетта и пролетното равноденствие. Други препращат историята на 1 април към древния Рим, когато неговото население е било съставено предимно от мъже. Римляните канели сабинянките в града, за да честват заедно празника на бог Нептун и си правели шеги с тях. С влизането си в Рим жените се озовавали лице в лице с войници, които се престрували, че ще откраднат дъщерите им. Според легендата това се случвало в началото на април.

Друго популярно обяснение за произхода на празника идва от Франция и се смята, че то е най-близко до началото на честванията на Деня на шегата. През 16-век във Франция празнували Нова година от 25 март до 1 април. За начало на новата година се приемала именно тази дата. През 1562 /според други източници през 1582/, по време на управлението на Шарл Девети, бил въведен грегорианският календар и новогодишният празник бил изместен на 1 януари.

Поради липсата на бързи средства за комуникация в онези времена, новините се разпространявали бавно. След смяната на празничната дата много хора не искали да приемат промяната, докато други забравили за нея и продължили да празнуват на 1 април. Инатчиите и забраванковците били наречени „глупци“ и хората започнали да си правят шеги за тяхна сметка – като например да ги канят на несъществуващи партита. Жертвите на тези подбиви си спечелили прякора „априлска риба„, тъй като младите риби са наивни и лесно се хващат на въдицата. Във Франция е разпространена шега да се закачва хартиена риба на гърба на хората.

С времето традицията да се правят шеги на 1 април продължила, и през 18-и век се разпространила към Великобритания и Шотландия. В Шотландия например празникът продължава 48 часа. Първият ден от честването се е наричал „Априлски перко„. Жертвите на шегата били изпращани на лов за кукувици. Вторият ден от празника бил кръстен „Опашат ден“ и бил посветен на задните части. Честването му се състояло с ритник отзад като дар за поколенията. Хората се разхождали с табели, на които пишело „Ритни ме отзад„.

През 19-и век учителите се шегували с учениците, като им подвиквали „Вижте! Ято гъски!„, след което сочели малчуганите с пръст. От своя страна учениците заблуждавали другарчетата си, че нямат часове. На жертвите, хванали се на въдицата, децата викали „априлски глупчо„.

През 1983 г. професорът по история от Бостънския университет Джоузеф Боскин се опитал да даде по-различно обяснение на произхода на Деня на глупците пред Асошиейтед прес. Според него придворният шут на византийския император Константин се похвалил, че може да управлява държавата не по-зле от господаря си. Константин му разрешил да направи това, но само на 1 април. Впоследствие обаче се оказва, че историята е измислица на Боскин, с която професорът си направил първоаприлска шега.

И нашите предци приемат 1 април като ден на лъжата и закачките. Затова шегите не само са позволени, а и желателни. Според традицията, ако човек не успее да изиграе шега на някого до обяд, на свой ред ще стане жертва на подбив. Закачките в този ден са незлобливи и не целят да засегнат никого. Най-добрата първоаприлска шега е тази, на която всички се смеят – дори човекът, на чийто гръб е изиграна.

Източник: Фрогнюз
Саймън Тисдал: Могат ли БРИКС да създадат нов световен ред
Еднодневната ежегодна среща на държавите БРИКС /Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка/ не привлече особено голямо внимание от страна на Запада. Това може да бъде свързано с факта, че групата постигна малко по конкретните въпроси от момента на своето създаване през 2009 г. Критиците шушукат, наричайки я място за фотографии и говорилня.

Но подобно пренебрежение или презрение може също така да отразява факта, че страните БРИКС представляват почти половината население на света и дават почти една пета от световното производство, те са нежелан проблем за установилия се световен ред, в който правилата се пишат от Съвета за сигурност на ООН /в който доминират САЩ/, МВФ и Световната банка. Най-вероятно истината е някъде по средата.

Петимата държавни лидери – бразилският президент Дилма Русеф, руският президент Дмитрий Медведев, Ху Цзинтао от Китай и Джейкъб Зума от ЮАР, а също така индийският министър-председател Манмохан Сингх – не се отличават с иконоборчески радикализъм.

Русеф е най-смела в изказванията си, настоявайки, че развциващите се страни трябва да бъдат защитени от световното „цунами“ на евтините пари, което беше създадено от САЩ и Европейския съюз във връзка с финансовата криза и превърна износа на страните БРИКС в по-малко конкурентоспособни. „Ще защитаваме нашето производство от методите, използвани от развитите държави с цел избягване на кризата, които водят до канибализация на развиващите се пазари„, заяви тя през март.

Привържениците на БРИКС говорят за грандиозни планове. Индийският министър на търговията Ананд Шарма заяви тази седмица, че групата се стреми към създаването – нито повече, нито по-малко – на „нова глобална архитектура„. Но наблюдателите възприемат подобни амбиции изключително като антиамериканско самохвалство. Отбелязвайки отсъствието на съществени политически споразумения, те смятат, че желанието да се противопоставят на световното господство на Вашингтон е единствената обединяваща сила в БРИКС.

„Чуват се гласове да се създаде постоянен секретариат и даже банка за развитие в опит да се усили политическото влияние на групата„, заяви експертът по отбрана от Royal United Services Institute Уолтър Лъдвиг. „Но подобна концентрация на усилията за създаване на институции е неуместна. Фундаменталната несъвместимост на страните БРИКС, а не отсъствието на организираност, не им позволява да играят по-значима роля на световната сцена„. Лъдвиг продължава: „Освен въпросите за икономическо управление, по много ключови въпроси страните БРИКС са стратегически конкуренти. Вътре в Азия Индия и Русия са потенциални препятствия за възможното господство на Китай в региона. На международно ниво Русия, Бразилия и Индия мечтаят за появата на многополярна международна система, в която те ще играят главни роли – Бразилия и Индия се опитаха да получат членство в разширения Съвет за сигурност на ООН.

Точно обратното, Китай се стреми към биполярен свят, в който страната играе ролята на противовес на американската власт“. Към момента Пекин се противопоставя на опитите на Индия да получи постоянно членство в Съвета за сигурност на ООН.

Съвместната декларация, разпространена след края на срещата на върха, обедини страните в твърда критика по отношение на западната икономическа политика. „Развитите икономики трябва предприемат отговорни макроикономически и финансови мерки, избягвайки създаването на излишна световна ликвидност и да проведат структурни реформи, за да постигнат растеж, който да създаде работни места„, гласи декларацията. Беше постигнато и съгласие да се продължат усилията за създаване на банка БРИКС „Юг-Юг„, която на някакъв етап може да представлява конкуренция на Световната банка и Азиатската банка за развитие.

БРИКС отново обявиха своите искания за разширяване на правата на гласуване за развиващите се страни в МВФ и разкритикуваха западната политика спрямо Иран, отбелязвайки, че военните действия, имащи за цел да сдържат предполагаемите ядрени амбиции на Техеран, са неприемливи, и че БРИКС не обмислят предстоящи санкции срещу Иран. Декларацията гласи, че кризите в Иран и Сирия трябва да бъдат решени по дипломатически път.

„Трябва да избягваме политическото разделение, което създава нестабилност на световния пазар на енергоносители и влияе на търговията….трябва да осигурим политическо съгласие, за да възродим икономическия растеж„, заяви индийският министър-председател Манмохан Сингх. Страните БРИКС ще усилят сътрудничеството по въпросите на тероризма и пиратството, добави той. Относно реформата на Съвета за сигурност на ООН, той се обърна към групата с молба да излезе с обща позиция.

Амбициите на страните БРИКС да променят света по свое подобие поставят въпроса за фундаменталните ценности, а също така за геополитическото влияние. Най-важните играчи, Русия и Китай, едва или въобще са верни на демократичните принципи, като например честни избори, свобода на словото или пресата. Индия също се сблъска с критика след опита да заглуши откритите дебати.

Тибетски активисти твърдят, че около 250 души са били задържани тази седмица в резултат на опитите на индийското правителство да предотврати антикитайски протести. Подходът към спазването на основните човешки права в Русия и Китай, съвсем неотдавна показан на примера на сирийската криза, не е модел, който развитите страни биха приели с радост.

Също както по-малко силните и нечленуващи в големи съюзи страни се опитват да разберат дали растежът на БРИКС е признак за появата на поредния егоистичен световен елит, който ще обръща внимание само на своите интереси както западните държави. Специалистът по международни отношения от Индия Срирам Чаулия заяви, че по-малките по територия и по-бедни развиващи се страни, особено в Африка, се опитват да разберат дали БРИКС ще се превърнат в истински защитници на незападните интереси. Развиващите се страни искат многополярен свят, а не такъв, в който господстват САЩ, „или, както е тръгнало, Китай„, заяви той. /БГНЕС

–––––

Саймън Тисдал е заместник-редактор във вестник „Гардиан“ и международен наблюдател. Той също така е завеждал отдел Международни новини във вестника в различни периоди. Статията „Могат ли БРИКС да създадат нов световен ред“ е публикувана във вестник „Гардиан„.

Лондон / Великобритания
Снимат продължение на Страстите Христови

Холивудският продуцент Дейвид Ууд обяви намерението си да направи филм „Възкресение”, който ще бъде продължение на изключително успешния филм „Страстите Христови” на Мел Гибсън. Филмът на Гибсън разказва за последните 12 часа от живота на Исус, но отразява съвсем бегло сцената с Неговото възкресение.

В своя филм, който ще носи заглавието „Resurrection” („Възкресението”), Ууд планира да се фокусира върху събитията около Христовото възкресение и 40-те дни след това. „Resurrection” ще бъде уникален в много аспекти – разкрива 49-годишният автор, съобщава christianpost.com. „Истинската сила на християнството е възкръсналият Исус. Въпреки че всички ние знаем, че Христос е отишъл на кръста за нашите грехове, Неговата истинска сила и власт идват от възкресението. Този втори филм е посветен точно на това. Това е история за надежда и любов и тя е много по-позитивна”.

Източник: КРОСС
Гъвкави е-книги засенчват таблетите
Тежат 14 грама и носят на бой

Най-големият производител на LCD екрани в света LG Display представи първия в света гъвкав пластмасов дисплей на електронна книга (E-Paper Display – EPD). За него компанията твърди,че ще предизвика „революция“в световния пазар на е-книги.

Новите 6-инчови екрани предлагат висока резолюция и са дебели само 0,7 мм, съобщи корейската компания. Удивителното при тях е, че могат да се огъват под ъгъл от 40 градуса.

Теглото е нищожно – едва 14 грама, а проведените тестове показват, че гъвкавият дисплей издържа на падане от 1,5 метра височина. Това голямо предимство за бъдещите потребители, тъй като статистиката сочи, че около 10% от дисплеите на четците на е-книги са повредени от случайно изпускане или удряне.

Гъвкавите, тънки и леки екрани ще бъдат в състояние да предложат някои уникални предимства, в сравнение със масово използваните днес смарт устройства и таблети, включително намаляване на умората на очите и по-ефективно потребление на електроенергия в допълнение към по-ниски цени. Така четците на е-книги, оборудвани с този дисплей, могат и да засенчат модерни за момента устройства, каквито са например Киндъл-таблета на Амазон или Нук на Барнс & Ноубълс.

EPD дисплеят ще се предлага първо на китайските производители на техника, а крайните потребители в Европа ще могат да му се радват след месец.

Източник: Dartnews.bg
Оперетта Шостаковича на сцене Чикагского оперного театра
Свидетельство очевидца за десять дней до премьеры.

Новый, тридцать восьмой сезон Чикагский оперный театр (далее – ЧОТ) открывает опереттой Дмитрия Шостаковича “Москва, Черемушки”. В эти дни в театре идут последние репетиции перед премьерой. На одной из них удалось побывать вашему корреспонденту.

Мне повезло: я попал на прогон первого акта. Все артисты были в сборе, репетировали легко, азартно, “с огоньком”. Молодые, симпатичные, талантливые – они хорошо поют, прекрасно двигаются и полностью соответствуют своим персонажам. Судя по первому акту, спектакль получается остроумный и живой. В действие несколько раз вовлекается дирижер, а весь оркестр выступает полноправным участником представления. Спектакль идет на английском языке, но в диалогах героев то и дело мелькают русские слова: “шофер”, “дорогая”, “молодой человек”, “прописка”, “девушка”, “ЗИЛ”, “ГУМ”, “здравствуйте”, “Зубовский бульвар”, “Теплый переулок”, “парк Культуры” и даже “Боже мой”! А мне особенно понравилось выражение “лейся музыка, please” из уст
героини. Режиссер спектакля Майк Донахью не старается воссоздать атмосферу пятидесятых годов XX века. Наоборот, он старательно
подчеркивает, что действие оперетты происходит сегодня. В коротком интервью после прогона режиссер сказал, что в первую очередь обращается к молодой аудитории: “Мы стараемся придать свежее дыхание этому произведению. Насколько это получилось – покажет премьера!” Во время подготовки к спектаклю Донахью слушал записи оперетты и даже посмотрел старый советский фильм Герберта
Раппопорта “Черемушки”.

После короткого перерыва работа над ошибками велась в трех группах: артисты балета работали с балетмейстером, хор – с хормейстером, а десять солистов – с режиссером. Я присоединился к группе
солистов и с интересом слушал замечания Донахью относительно характеров героев, а также вопросы артистов.

Времена создания оперетты были “вегетарианские”,
однако именно на них приходится глубочайший внутренний кризис Шостаковича. У него умерла жена, он чувствовал себя очень одиноким. Видимо, не в силах больше сопротивляться уговорам, он вступил в КПСС. Для друзей и почитателей его таланта это явилось серьезным ударом. И вот в этих условиях величайший композитор XX века на время примерил на себя маску лицедея. Прекрасно понимая пустоту и фальшь советской жизни и советского “оптимизма”, он применил свое главное оружие – СМЕХ! Музыка Шостаковича насквозь иронична. В ней то и дело слышатся цитаты и пародии на популярные советские мелодии и не только… В беседе со мной автор камерной аранжировки, английский композитор и музыковед Джерард Макберни (интервью с ним читайте в последнем выпуске газеты “Реклама”) отметил и другие цитаты: “В партитуре “Москвы…” спрятано гигантское количество цитат из ранней музыки Шостаковича, например, из балета 1931 года “Болт”. Я хорошо знаю черновики потерянного сочинения “Условно убитый”, написанного к спектаклю Утесова в конце 1931 года. Так вот, я обнаружил целый кусок неизвестной танцевальной музыки! Только я знаю об этом, потому что это никогда не было оркестровано. Когда я стал работать над “Москвой…”, я понял, что во втором акте, в сцене Бориса и Лидочки, когда они танцуют (пародия на “Князя Игоря” Бородина), Шостакович использовал музыку из “Условно убитого” с одним, очень интересным изменением. В кульминации плясок в “Условно убитом” главная тема – “Чижик-пыжик”. Такое впечатление, что в 1957 году Шостакович открыл шкаф, достал оттуда старую мелодию и переделал. Он сознательно вернулся к юности, только вместо “Чижика-пыжика” вставил тему песни “Цыпленок жареный”… “Москва, Черемушки” – любовное письмо Шостаковича к своей юности! Там есть цитаты из XIX века, современных Шостаковичу сочинений, связь с “Оранго”, о чем мы узнали совсем недавно, пародии на русскую классику: на “Евгения Онегина”, “Бориса Годунова”. Шостакович, как задиристый мальчишка, любил хохотать над “величием замысла”. Есть более хитрые пародии на массовые песни. Главная тема оперетты взята Шостаковичем из музыки к фильму “Златые горы” – любимому фильму Сталина. Известно, что Сталин сказал Шостаковичу, что
хотел бы, чтобы композитор продолжал работать в направлении киномузыки. Это “направление” появилось в “Москве…”, но, как все у Шостаковича, в карикатурном виде. Еще одна смешная пародия – на “Подмосковные вечера”. От Ростроповича мы знаем, что для Шостаковича Соловьев-Седой всегда был объектом иронии и насмешек… Почти в каждом такте оперетты можно отыскать пародии,
цитаты и шутки: как очень ясные и прямые, так и завуалированные, только “для своих”… ДД с Ростроповичем всегда хохотали над песней “Купите бублики…”. Это ведь песня не о бубликах, а о проститутке. Шостакович, как шутку, включил напев этой песни в Первый виолончельный концерт, который он посвятил Ростроповичу”.

Майк Донахью и другие создатели спектакля
сохраняют заложенные в партитуру иронию и сатиру по отношению к происходящему на сцене. Среди солистов пока нет мировых звезд, но кто знает – возможно, эта
работа откроет перед ними двери на самые престижные сцены мира. Как известно, ЧОТ открывает новые имена и дает путевку в жизнь многим талантливым певцам и
режиссерам. Например, тридцатидвухлетняя Даниэлла Де Низе, поразившая Чикаго в партии Клеопатры в “Юлии Цезаре” Г.Ф.Генделя в Лирик-опере, зрителям ЧОТ знакома давно. В 2004 году она пела Поппею в “Коронации Поппеи” Монтеверди, а спустя год исполнила партию Титании в опере Б.Бриттена “Сон в летнюю ночь”. В ЧОТ начинали работать режиссеры Роберт Орт, Нэнси Густафсон, Ричард Лич. Мэри
Зиммерман, знакомая нам по спектаклям в Goodman Theater, Steppenwolf Theater и Lookingglass, поставила в ЧОТ оперу Филипа Гласса “Эхнатон”. Режиссер Франк Галати
неоднократно работал в ЧОТ. Среди его постановок – оперы американского композитора Вирджилии Томсон “Четыре святых” и “Матерь Божия”, “Альберт Херринг” Б.Бриттена, “Бравый солдат Швейк” Роберта Курка, “Лето и дым” Ли Хойби по
одноименной пьесе Теннеси Уильямса.

Мы услышим оперетту “Москва, Черемушки” в той самой аранжировке Макберни, в которой она была поставлена в прошлом сезоне в Лонг-Бич Опере. Ею с 2003 года руководит Андреас Митишек. Напомню, что с 1 сентября 2012 года он становится новым генеральным директором ЧОТ, заменяя на этой должности Брайана Дики. В Лонг-Бич оперетта исполнялась на английском языке в переводе Дэвида Пунтни, а в Чикаго пойдет в новой английской адаптации Мег Мирошник. Дирижер – Александр Платт. Режиссер – Майк Донахью. Автор костюмов и декораций – Аня Клепикова. Действующие лица и исполнители: Бубенцов – Мэтт Болер, Маша – Эмили Фонс, Бабуров – Пол Шолтен, Лидочка – Сара Хитон, Корецкий – Пол Лароза, Сергей Глушков – Доминик Армстронг, Люся – Софи Горделадзе.

“Москва, Черемушки” – это неожиданный и во многом
другой Шостакович. Конечно, эта оперетта не относится к главным произведениям композитора, но даже незначительный эпизод в его творчестве, безусловно, заслуживает самого пристального внимания. Ведь, как известно, шутка гения интереснее удачи посредственности! Я желаю Чикагскому оперному театру хорошего спектакля и с нетерпением жду премьеры!

P.S. На прошлой неделе я встретился с автором костюмов и декораций Аней Клепиковой. Интервью с ней читайте на следующей неделе на этих страницах.

Nota bene!Оперетта “Москва, Черемушки” идет с 14 по 25 апреля 2012 года в помещении Harris Theater по адресу: 205 E. Randolph Drive, Chicago, IL 60601, справки и заказ абонементов по телефону 312-704-8414 или на сайте www.ChicagoOperaTheater.org. Для новых подписчиков Чикагский оперный театр предлагает скидку 50%.

Сергей Элькин,

http://sergeyelkin.livejournal.com/

www.sergeyelkin.com

Фотографии к статье:

Фото 1. Майк Донахью

Фото 2-4. Репетиции спектакля “Москва, Черемушки” (Все фото Чикагского оперного театра)
Битката за червените милиони
През 1992 г. Шалк-Голодковски беше привикан за изслушване пред разследващата комисия на Бундестага, проверяваща дейността на КоКо | Снимка: Welt.de.

От 1990 до 2006 г. в Германия функционираше разследваща комисия за проучване имуществото на партиите и масовите организации на ГДР, ръководена от юриста Кристиян фон Хамерщайн. За 16 години дейност тя установи и конфискува над 1,6 млрд. евро, скрити в черни сметки, компании фантоми и фондации или изпрани чрез реално функциониращи дружества, сделки с имоти и т.н.

По силата на договора за германското обединение всички средства, които федералната република успее да си върне от някогашната собственост на ГДР, отиват за източните провинции.

Все още не може да се каже точно колко богата е била комунистическата партия. Както обяснява Фон Хамерщайн, самата партия твърди, че само в пари е притежавала 6,3 млрд. източногермански марки (или 3,15 млрд. западни марки).

„За сравнение – четирите останали партии в ГДР са имали по 6,8 млн. евро. Комунистическата партия е разполагала с 44 000 щатни сътрудници и до падането на режима е била абсолютно свободна да развива и да използва своето имущество, без да дължи отчет пред никоя инстанция.

Тази свобода е била използвана от всички упълномощени лица“, разказа юристът в своя публична лекция в София, организирана през септември м.г. от фондация „Конрад Аденауер“.

Сумата вероятно е значително по-висока, но следите на много милиони се губят или парите са разхвърлени из мнозина обикновени партийни членове. Според Фон Хамерщайн доста вероятно е хората в ръководството на днешната Партия на демократичния социализъм (ПДС, наследник на ГЕСП) всъщност да не знаят къде е скрито останалото богатство, което комисията не е успяла да намери.

„Всъщност по-добре и да не знаят, защото във всяка социалистическа партия има много убедени и почтени членове, които живеят в двустаен апартамент, а да се окаже, че имат в сметката си 10 милиона. И ако партията се нуждае от техните пари, ще поиска от тях да направят дарение„, обяснява юристът.

Днешната ПДС работи именно по този начин. Тя разчита на многобройни дарители, които даряват малки суми – не повече от 3 000 евро, а имената им остават неизвестни. А тъкмо 3 000 евро е границата, в която дарението може да бъде анонимно, а за по-високи суми самоличността на благодетеля трябва да бъде обявена.

Но въпреки края на мандата на комисията Германия не се е отказала да дири червените капитали. Показателен е случаят с виенското търговско дружество Novum, основано от австрийските комунисти по поръчение от Източен Берлин. Близо 18 години Германия се бори съдебно за 250 млн. марки, които през 1992 г. безследно изчезват от сметките на Novum и дъщерната му фирма в Швейцария. През март 2010 г. съдът на кантона Цюрих осъди на втора инстанция австрийската банка Unicreditbank Austria да плати на Германия общо 230 млн. евро, препрани от „Червената Фини“ – легендарната управителка на Novum и довереник на австрийската комунистическа партия Рудолфине Щайндлинг.

Още през 1994 г. германското правителство повдига иск срещу тогавашната Bank Austria, наследник на Österreichische Länderbank. Обвинението е, че финансовата институция е спомогнала за изпирането на 250 млн. марки, собственост на ГЕСП. В основата на схемата е Щайндлинг, която от 1983 г. е едноличен собственик на Novum и движи финансовите дела на австрийските комунисти.

Според германските власти Червената Фини е прехвърлила милионите от австрийската банка в нови сметки в дъщерна банка в Цюрих, след което парите отново се връщат в Австрия австрийската банка, но с анонимен вложител. И до днес не се знае къде са милионите, нито кой се е възползвал от тях.

Делото се проточи дълго най-вече заради опитите на Щайндлинг всячески да отхвърли пряката връзка между Novum и режима в Източен Берлин. Червената Фини до последно твърдеше, че е била само доверителен управител на австрийската комунистическа партия, а въпросните милиони всъщност принадлежали на австрийските комунисти. Едва през 2004 г. Федералният административен съд на Германия потвърди решението на предишна инстанция, че Novum е част от партийното имущество на ГЕСП. Дружеството не е нищо друго освен скрита фирма на източногерманските комунисти, през която са изнесени червените куфарчета.

Историята на Рудолфине Щайндлинг и Novum е подробно описана в книгата на германския разследващ журналист Андреас Фьорстер „По следите на милионите на ЩАЗИ. Виенската връзка“ (1998). Novum е основана като ООД през 1951 г. от функционери на австрийската комунистическа партия по поръчение от ГЕСП. Основната дейност на компанията е търговия между ГДР и Австрия и набавяне на западни технологични стоки, включени в ембаргото CoCom.

През 70-те и 80-те Novum получава представителските права за ГДР на западни компании като Bosch, Ciba-Geigy, Voest-Alpine, Steyr-Daimler-Puch и др. Касите на дружеството се пълнят най-вече от посредническите комисиони за големите поръчки от Източен Берлин за австрийски държавни концерни като Voest и Steyr. Само през 80-те години Novum е отчела 117 млн. марки приходи от комисиони.

(Откъс от „ЩАЗИ, мрачният пазител на ГДР. Част 3: Империята КоКо и следите на червените милиони„ – публикация на Държавна сигурност.com)
Обществото има право на цялата информация за ДС-агентите
Конституционният съд обяви официално решението си да откаже скриването на агентите на ДС с картончета. Основните аргументи на институцията са, че така ще се достигне до неравноправно третиране на лицата, които са сътрудничили на репресивния апарат, а и обществото има право на тази информация. КС припомня, че голяма част от архивите на Държавна сигурност са унищожени и картотеките с агентите (т.нар. картончета) понякога са единственото доказателство са осъществяваното сътрудничество.

„Всички граждани, заемащи публични длъжности или изпълняващи публични дейности по смисъла на чл. 3 от Закона за досиета, с принадлежност към специалните служби трябва да бъдат третирани по еднакъв начин. Това означава, че трябва да бъде обявена принадлежност както на гражданите с налични досиета, така и на тези с унищожени досиета„, се казва в решението на съда, което е постановено единодушно с подписа на всички съдии. Докладчик по делото е Стефка Стоева.

Казусът възникна в началото на февруари, след като КС бе сезиран от Върховния административен съд (ВАС) за текста от закона, който разрешава осветляване на сътрудници и агенти на ДС на базата на документи, създадени само от служители на ДС.

ВАС настояваше агентите да се разкриват единствено по базата данни от личното им кадрово досие и разписки за възнаграждения. Съдът мотивираше искането си с възможността органите на ДС да са злоупотребили с права при попълването на картотеките. Подобно решение обаче щеше да скрие множество сътрудници на репресивния апарат заради голямото „прочистване“ на архивите на ДС в началото на 1990-те години.

Повод за действията на върховния съд стана делото на бившия посланик в Германия и Турция Стоян Сталев, който бе обявен от комисията по досиетата като агент Маринов от Второ главно управление въз основна на картонче.

Конституционният съд припомня, че Законът за досиетата е плод на консенсус между всички парламентарно представени партии от 40-ото Народно събрание. Един от доводите за отказа е, че Комисията по досиетата е независим орган, който при оповестяването на сътрудниците не прави оценка на техните действия, а това е оставено на всеки български гражданин, който реши да се запознае с документите.

КС преценява, че в този казус има сблъсък между правото за ненамеса в личния живот и правото на достъп до информация, в който преимущество има правото за получаване на информация. До този извод се стига, защото Законът за досиетата засяга само хора, заемащи публични длъжности, които се ползват от по-ниска степен на защита на личния живот.

„КС преценява, че правото на защита срещу ненамеса в личния живот и посегателство срещу достойнството и доброто име на гражданите не е нарушено от огласяване на факти от обективната действителност за принадлежност на определени лица към държавни структури“, се посочва в решението.

Конституционните съдии се позовават на две предишни свои решения – от 1997 г. и от 2001 г., според които „дейността на гражданите, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност и разузнавателните управления на Българската народна армия, не накърнява доброто им име, чест и достойнство“.

„Правото на информация на отделните граждани е изключително важно, за да могат те да осъществяват информиран избор“, се казва в решението.

Според КС парламентът е свободен да преценява въз основа на какви доказателства ще бъде обявявана принадлежността към ДС.

„Парламентът е преценил, предвид унищожаването на голяма част от личните и работните дела на секретните сътрудници, че принадлежност към посочените органи може да се установява с всякакви по вид документи от архивите им при осигуряване на гаранции за правата на засегнатите лица.

С включване на оспорените документи (картончета) сред доказателствата за установяване на принадлежност законодателят цели да избегне неравното третиране на гражданите, които са сътрудничили на бившите тайни служби, и да не бъдат поставени в привилегировано положение лицата, чиито документи по различни причини са унищожени”, посочват конституционните съдии.

„Следва да се отчете и обстоятелството, че невинаги е искано писмено обещание (декларация) за сътрудничество при вербуване на секретните сътрудници или декларация за неразгласяване на връзките и работата с органите на Държавна сигурност при изключването им. Съгласно чл. 18 и чл. 34 от приетата като доказателство Заповед № 3900/11.11.1974 г. на министъра на вътрешните работи, такива са вземани от агентите в отделни случаи по целесъобразност“, се казва в мотивите на КС.

Съдът напомня още, че лицата с установена принадлежност имат право на съдебна защита, поради което не споделя доводите на ВАС за нарушено право на защита.

Решението на КС да не скрива агентите с картончета стана известно на 27 март, но тъй като не бе подписано от всички съдии, бе обявено официално на 30 март.

Красен Николов,

Mediapool
Газпром сваля с 11 % цената на газа за България, плащаме си всичко за „Белене“
Газпром смъква цената на газа за България с около 11 процента, а Бългрария се задължава да заплати всичко, което е произведено до момента от руска страна за АЕЦ „Белене“.

Това са резултатите от приключилите в Москва срещи на министъра на икономиката Делян Добрев с шефа на Газпром Алексей Милер, заместник-председателя на правителството Игор Сечин и с министъра на енергетиката Сергей Шматко.

В рамките на април работните групи ще уточнят точно за каква стойност става дума за задълженията ни за „Белене“.

Русия освен това ще се включи в работата по трансформирането на проекта „Белене“ от два в един ядрени блока, който ще бъде монтиран в АЕЦ „Козлодуй“. По време на разговорите не е станало дума за някакви компенсации, които България ще дължи, съобщава БНР.

Намалението за газа е от първи април и важи за следващите 9 месеца, като 11 процента по-евтин газ означава около 534 долара за 1000 кум.м., което пак е твърде много, сравнено с посочваната от премиера Борисов цена за Германия, която е 300 долара.

Източник: News.bg
Куче от „Младост”: Или хората, или ние!
Аз съм куче от столичния кв. „Младост”. Пиша на български, защото ме научиха бившите ми собственици. Те бяха добри хора. В началото. Купиха ме, за да зарадват децата си.

Малчуганите си поиграха с мен година-две, след това им омръзнах. Нямаше къде да ме извеждат на разходка, караха се кой да ме изведе, кой да ми измие лапите от калта, кой да ме заведе на лекар. Накрая ме „забравиха” в някакъв затънтен квартал на София. Аз обаче се върнах в „Младост”. Родина, знаете как е. Събрах се с други като мен. Карахме се, хапехме се, оголвахме зъби, мръзнахме, мърсувахме, купонясвахме – все неща от този род. Кокалът бе нашият свещен Граал. Той ни разделяше. Но ни свързваше омразата към хората.

Тогава се появи водачът. Той бе син на немска овчарка и един оклюмал стар пес, който можеше вече само да ръмжи, тихо и злобно. Синът му ни събра и каза: „Да отмъстим за лошия си и съсипан живот”. В лая му имаше не само социални елементи, но и философия. Най-много обаче прозираха сломена гордост и тъга. Много тъга, потопена в пълноводието на яростта, омразата и обидата. Не му трябваше много, за да ни обедини около себе си, защото всички се къпехме в разяждащите ни чувства.

Така започна животът ни, подчинен на отмъщението. Превърнахме се в глутница. Нападахме стари хора и деца. Те бяха по-леките жертви. След това се насочихме към силните, които мислеха, че са недосегаеми. Атакувахме от засада, без да вдигаме излишна пушилка и шум. Бяхме като вълци, нашите предци: спускаш се, отхапваш парче месо от крака на целта и светкавично се изтегляш. Докато жертвата паникьосана се опитва да реагира или да се предпази, атакуват кучетата от втората редица. Трети влизат в боя тези, които трябва да съборят човека-враг. Тогава идва върховият момент – мигът на убийството. Трудно се стига до него, но, о Боже, каква наслада! Топла кръв гали муцуните, жертвата е скована от ужас, превъзходството ни е доказано. Триумф! Разкъсана плът и зеещи рани…

Не се опиянявам, такъв е животът. Такъв го направихте вие, хората.

Сега плащате цената. Ние, кучетата от „Младост”, сме обявили война на човеците. Не я искахме, живеехме кротко в коридора на панелките, оставяхме се да ни връзват мартеници и панделки, да ни дърпат ушите и опашките. Бяхме кукли. Вече сме глутница. Хората нямате изход и трябва да приемете войната. Телевизионните репортажи и сълзливи истории няма да ви помогнат. Професорът е поредната ни победа. Ще има още. Ще ви разкрия една тайна: ако искате да спечелите войната с нас – трябва да ни убиете. Защото всички се борим за кокала!

Дивото зове! Ау, ау-у-у…

Макс,

куче от „Младост”

Източник: Фрог нюз

––––––––––––––––

Бел.ред: Памфлетът е провокиран от поредния случай на жестоко нахапване от улични кучета в България (и в частност – в София), при който жертвата – професор от Американския колеж, наскоро завърнал се в родината български емигрантат – без малко да загуби и живота си.

„Глутница от 20 улични кучета нападнаха и едва не убиха на място 88-годишен професор от Американския колеж в София. В сряда следобед Ботьо Тачков се разхождал близо до бл. 9 в столичния кв. „Малинова долина“, когато псетата го нападнали и го повалили на земята. Мъжът започнал истинска битка за живота си. По това време охраната на бетоновия възел, където станал инцидентът, се притекла на помощ. В това време кучетата влачили професора около 20 метра, като най-накрая гардът Илия успял да отърве Тачков. Хората наблизо се обадили на полицията.
Пострадалият професор бере душа във Военна болница. „60% от мускулната му маса липсва, ушите му са отхапани, очите му са целите в хематоми. Не е ясно как ще вижда дори ако се оправи“, коментираха от болницата. Заради разкъсните рани Тачков е загубил и много кръв, а в резултат на тежкия шок е получил и тежка сърдечна криза. Професорът наскоро се върнал в България, защото решил да изкара старините си в родината. […]

Професор Тачков е един от най-известните българи в Америка. Работил е на „Уолстрийт“ и в Световната банка. Владее 6 езика и има издадени 4 книги.“

(Из информация на в. „Стандарт“.)
Погребалният марш на мултикултурна Европа
Погребалният марш на мултикултурното общество прозвуча в Тулуза. А ехото му отекна така гръмко и отчетливо, че проглуши ушите на тези, които не искат или не смеят да погледнат действителността в очите. Ако все още има оптимисти, които смятат, че убийствата на Брайвик са случаен инцидент, че расисткият сайт в Холандия е просто политическа игра, а фактът, че във футболния отбор на „Атлетик” (Билбао) играят само баски, е най-обикновено съвпадение, то касапницата в Южна Франция е поредният аргумент за тяхната неадекватност.

Зад лицемерната фасада на толерантността и взаимното уважение, пропагандирани от висшите ешелони на властта с цел печалба на политически дивиденти, прозира грозната истина, че на практика в Европа различният не е добре дошъл. Или с други думи, каквото и да се афишира от политическите подиуми, държавите на Стария континент, чиито традиции са обособили тяхната идентичност още от епохата на Средновековието, никога няма да приемат с отворени обятия мултикултурната идеология.

Националистическият мотив в атаките на Мохамед Мера в Монтобан и в Тулуза беше очевиден още от самото начало. Чернокожите войници и еврейското училище едва ли са се оказали случайно на неподходящото място в неподходящото време. Само че в навечерието на президентските избори за френските политици беше крайно неудобно да си го признаят.

Веднага след трагедията европейските медии си припомниха напрежението в отношенията между еврейското и мюсюлманското население на Стария континент и заплахите на Хизбула да убива евреи по целия свят. Проблемът с етническите малцинства, масовата ислямизация и безконтролната имиграция във Франция е твърде остър и неслучайно се очертаваше да бъде сред основните теми в предизборните дебати.

Но за французите имаше и нещо много по-болезнено – те откриха в своите редици убиец неонацист. Не че в постколониалната пълна с имигранти страна националистическите нагласи могат да бъдат пренебрегнати, но, от друга страна, ако има нещо, което французите да мразят най-силно, то това определено са фашистите и тяхната идеология. Днешните потомци на бащите на буржоазната революция не могат да забравят окупацията и репресиите по време на Втората световна война, както и тоталитарната диктатура, която заплашваше да обгърне в обятията си Стария континент.

Наброяваща близо 500 хиляди души, еврейската общност във Франция е трета по големина в света. Това се дължи главно на многото евреи, живели в бившите френски колонии по бреговете на Северна Африка, които са намерили спасение от диктаторските режими, преплавайки Средиземно море. Мюсюлманската общност в страната обаче е неколкократно по-голяма и продължава да расте. Правопропорционално на нея се разрастват и традиционните за Европа антисемитски нагласи, а еврейските обекти все по-често стават мишена на нападения. Подпалване на еврейски училища, замервани с камъни автобуси и пребити с железни пръти тийнейджъри – това са картини, обичайни дори и за столицата на либерализма Париж.

Защо обаче, след като убиецът от Тулуза вече е мъртъв, медиите продължават да бистрят историята около него? Опитите на милиони хора да забравят кървавата трагедия от онази сутрин, в която три дечица не успяха да стигнат до класните стаи, остават безплодни. Тя ще бъде напомняна на френските граждани поне още месец – до втория тур на президентския вот.

И макар че досега предварителните проучвания предсказваха социалистически триумф на изборите, убийствата в Южна Франция могат и да объркат сметките на анализаторите. Редица експерти вече са единодушни, че действащият държавен глава Никола Саркози ще излезе краен победител в надпреварата и сега спорят по въпроса кой ще се изправи срещу него на втория тур – социалистът Франсоа Оланд или крайнодясната Марин льо Пен.

Вълната на ненавист срещу френските граждани, произхождащи от Магреба, и срещу левицата, която ги защитава, дойде като гръм от ясно небе за щаба на социалистите. Още повече че Франсоа Оланд се омота като неопитно пеленаче в коментарите си за случващото се. За стотиците скърбящи призивите за хуманност, справедливост и равноправие на всички френски граждани, толерантност към малцинствата и пожеланията за пълноценна интеграция на имигрантите бяха, меко казано, неуместни.

За сметка на това Марин льо Пен беше изключително адекватна. Тя не си позволи нито една нападка срещу мюсюлманската общност като цяло, а упрекна единствено ислямския фундаментализъм и действията на ултрарадикалните екстремисти. Така, от една страна, никой не може да я обвини в нарушаване на френската конституция и европейските норми за толерантност, а, от друга – мнението й беше кристално ясно за нейните симпатизанти и за потенциалния й електорат.

Трагедията хвана и Саркози „по долни гащи”. Неговата абсурдна заповед терористът да бъде заловен жив, за да се демонстрира едновременно хуманността и ефективността на френските власти, доведе до безсмисленото раняване на петима полицаи. Провеждането на 32-часова обсада, за да бъде пощаден животът на един завършен фанатик, който още като малолетен е заслужил 5 присъди за прояви на насилие и който преди време е бил арестуван в „столицата” на талибаните Кандахар, където се е прочул със злодействата си, не беше нито икономически, нито психологически оправдано.

А въпросът как е успял да се снабди с такъв огромен оръжеен арсенал и как е могъл неколкократно да се измъкне от органите на реда напълно обезсмисля „хуманността” и „толерантността” в действията на властите. Традиционните френски демократични ценности не позволиха навременното обезвреждане на терориста и доведоха единствено до нови жертви и ранени.

Вместо да се крият зад лицемерния воал на мултикултурализма от Елисейския дворец, може би трябва да обърнат по-сериозно внимание на концепцията на Самюъл Хънтингтън за „сблъсъка на цивилизациите”, която получи поредния аргумент в своя защита. Истината е, че просто няма механизъм, способен да създаде условия, при които отделните култури да съжителстват безпроблемно една с друга, и то на ограничена територия.

Изглежда станалият известен като терорист единак норвежец Андерш Брайвик вече има последователи и във Франция. Рано или късно те ще бъдат изловени, но проблемът ще си остане. В Европа се заражда ново и съвсем не изолирано явление – идеологически покварени хладнокръвни „борци за чистота на нацията”, чиято мишена са всички хора с чужда кръв. А техните акции не могат да бъдат предотвратявани с „толерантност” и „хуманизъм”.

Колкото до Франция – тя вече няма как да бъда същата. Очевидно в страната, извоювала с кръв своята демокрация и послужила като светъл пример на цяла Европа, левите идеи повече нямат място.

Константин Христов,

в. „Новинар“