Авторски
- Десетте най-богати мениджъри на Уолстрийт – въшливи бедняци в сравнение с нашите плутократи
10-те най-богати шефове на Уолстрийт разполагат с общо 2.1 млрд. долара, или по 210 млн. долара средно на човек, става ясно от доклад на Wealth-X.
Според прогнози на Wealth-X, те дори ще повишат личното си състояние през 2011, тъй като притежават пакети акции на компаниите си, които се очаква да увеличат стойността си.
Десетте най-богати CEO-та на Уолстрийт в момента са:
1. Лойд Бланкфайн (Goldman Sachs)
2. Лари Финк (BlackRock)
3. Викрам Пандит (Citigroup)
4. Джейми Даймън (JPMorgan Chase)
5. Джеймс Рор (PNC Financial Services)
6. Джон Мак (Morgan Stanley)
7. Уолтър Бетингър (Charles Schwab)
8. Джон Стамп (Wells Fargo)
9. Брайън Мойнихан (Bank of America)
10. Ричард К. Дейвис (US Bancorp)
Източник: milionerite.com
- Дискът с милионерите на ДС е скрит зад граница
Информацията за кредитните милионери и другите свързани с ДС е записана на диск, изнесен отдавна извън пределите на страната, обяви подп. Николай Марков.
В предаване по ТВ7 уволненият от НСО подп. Николай Марков обяви, че цялата информация за червените кредитни милионери и всички онези, които внезапно забогатяха в началото на прехода, отдавна е изгорена, но преди това е изцяло филмирана и записана на диск. Сега една част от тези данни са зад граница, но друга е в ръцете на престъпни групировки, твърди подп. Николай Марков.
По неговите думи дискът с имената на онези, които имат тлъсти сметки в швейцарските банки се съхранява навън. Ако тези милионери се издирят и не могат да докажат откъде са дошли милионите им, то парите трябва да се конфискуват в полза на държавата. По този начин Германия си е върнала 75 милиарда евро, уточни Марков и ние трябва да използваме опита.
Законът за досиетата има опасност да бъде “скопен“ в Конституционния съд от лустрационните си текстове. По този начин всичко ще потъне и ще се забави преходът с още поне четвърт век, смята подполковникът, който бе изгонен от НСО заради негови разкрития за нередности в системата.
Политическата класа, магистратите и олигарсите у нас са свързани с ДС, смята той. Позицията му се подкрепя от Методи Андреев, -ексшефът на Комисията по досиетата. Той също се обяви за лустрацията и призова ГЕРБ да довършат започнатото докрай. Опонентът им проф. Бончо Асенов, бивш офицер от ДС, който е отговарял за агентите в расо, призова да се загърби страницата ДС, а лустрацията обяви за реваншизъм.
Въпреки всичко Николай Марков смята, че ако дискът излезе наяве и тези хора-пионки на бившето ДС се осветят, дори и без лустрация ще бъде ясно кой-кой е от милионерите у нас .
Източник: Razkritia.com
- Да се готвят кредитните милионери!
В архивите на бившата Държавна сигурност (ДС) се крият още много тайни. Не всички българи искат цялата истина да излезе на бял свят. За нуждата от нови разкрития и допълнения към пъзела на националната памет е анализът на Георги Папакочев, Дойче Веле.Тези дни българският парламент прие промени в Закона за досиетата на ДС. Според тях граждани, чиито присъди са отменени по съдебен ред или които са реабилитирани по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, вече ще могат да бъдат членове на Комисията по досиетата.
Поправката беше внесена от депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев, според когото парламентът е взел справедливо решение в полза на хората, пострадали от репресиите на тоталитарната държава. Конкретен пример е случаят с известния дисидент и дългогодишен емигрант Георги Константинов, който през 2006 година беше предложен за член на Комисията по досиетата, но властите осуетиха кандидатурата му с мотива, че някога е бил терорист.
„Терористичната“ дейност на Константинов се състои в това, че се опитал през март 1953 година да взриви паметника на Сталин в столичната Борисова градина, наричана тогава „Парк на свободата”. Три дни след арестуването му, Сталин умира. След 10 години прекарани в комунистическия затвор, Константинов е амнистиран през 1962, успява да избяга на запад, до 1991 г. живее във Франция и на следващата година е напълно съдебно реабилитиран в България.
Колко дълга е националната памет?
Този конкретен случай дава основание на депутата Лъчезар Тошев да настоява българското общество да получи възможност да разбере всичко, което се е случвало в годините на тоталитарния режим. Комисията по досиетата осъществява дейността си по закон и прави своите публикации, но тя, според депутата, не може да замести така нужния за България Институт за национална памет: „Необходимо е тази институтция да бъде създадена колкото е възможно по-скоро и парламентът следва да приеме без отлагане внесения от мен в края на миналата година Законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ„, настоява опозиционният депутат.
Защо най-новите промени в Закона за досиетата са важни все пак? Заради предстоящия избор на нов състав на Комисията по досиетата или защото премахват една несправедливост? Според Христо Христов, разследващ журналист на престъпленията на тайните тоталитарни служби, поправките са правилна стъпка, която възстановява справедливостта: „Надявам се, че народните представители ще премахнат бързо и дребната законова пречка пред очакваното разкриване имената на кредитните длъжници, известни и като „кредитни милионери”, за да може новият състав на комисията да обяви и тях.“
„Но аз не бих направил разлика между категориите сътрудници на ДС, които Законът за досиетата включва„, подчертава още журналистът. „Безспорно кредитните длъжници са важна част от тези категории, но те не са по-важни от имената на агентите в ръководствата на ВУЗ, които Комисията по досиетата вече започна да обявява, нито от шефовете на различните вероизповедания, както и на вече осветените агенти в съдебната, изпълнителната, законодателната власт, в медиите. Така че на нас, българите, тепърва ни предстои да получим и поставим на място поредните части от пъзела на посттоталитарния преход„, заключава разследващият журналист Христо Христов.
- PReиначаването като PRофесия
Някои се раждат велики, други стават велики, а останалите си наемат пиар. Сергей Станишев е в третата група и, както се разбра, е прекалил с наемането на пиар. Бойко Борисов явно се ласкае от мисълта, че е от първата група и прекалява с практикуването си като пиар. Тези неща станаха отново ясни от два паралелно протичащи скандала – аферата „Хохегер” и плажът „Катар”. В телевизионната говорилня някой каза, че за разлика от света, ние тук все още се питаме какво е пиар. Не беше прав – и светът се пита. На 1 март тази година Обществото на пиар експертите в САЩ обяви новата дефиниция на професията, до която са стигнали след гласуване.
Понятието пиар (пъблик рилейшънс/връзки с обществеността) е съчинено от племенник на Фройд. Той се казвал Едуард Бърнайс и трябвало да си измисли професия, когато „Американ табако” го наел със задачата да направи от жените пушачки. Задачата не била много престижна, тъй че Бърнайс я маскирал зад хем нищо казващото, хем социално престижното „връзки с обществеността”. Така й тръгнало на тази професия в началото на миналия век, та до днес.
Станишев дал милиони за пиар на лобиста Хохегер, срещу това да чисти образа на България пред чужденците. Да си представим чужденец, някой си Герард от Харлем в Холандия. Котката на Герард умира в неделя. А Герард има право да изхвърля боклука си само в четвъртък. Тогава контейнерът пристига на улицата на Герард. Само тогава той изнася торбите и отваря контейнера с карта.Поставя боклука вътре, където го премерва везна и, в съответствие с теглото, тегли такса смет от картата. Винаги в четвъртък. А котката умира в неделя. Герард не може точно в този момент да отдели 250 евро, за да погребе котката си в гробище за домашни любимци. Затова Герард поставя мъртвата котка в торба, после в друга торба, и пак … След което я слага във фризера. Тя престоява там до четвъртък, когато законно потъва в отвъдното на контейнера за органичен отпадък.
Герард е разстроен. И решава да направи справка какво се случва в такива трудни ситуации в други държави от ЕС. България, например. Герард намира в интернет снимки на български контейнери. Прочита, че у нас няма разделно събиране. Научава, че само в един град за един ден могат да бъдат намерени четири трупа на бебета в контейнерите. Не на някакъв си смотльо Хохегер, и не милиони, ами милиарди да даде България на магьосник в пиара, Герард пак ще разбере какво е положението. С колкото и слънца, рози, мускалчета, нестинарки, менчета, здравец, чанове и други атрибути на евтиното родолюбие да е облъчен Герард, той пак ще си мисли за бебетата в боклука.
Калайджийската работа да се лъсне нечий образ е много малка част от пиара. Тя даже си има свое отделно име (имидж мейкинг) и далеч не е най-важната част на пиара. Обаче у нас връзките с обществеността са натикани точно в това ъгълче на професията и затова тя има непрестижната слава на обслужваща шефа дейност. Когато Бойко Борисов демонстративно показва, че няма нужда от пиари, той всъщност казва: „Мога да си се калайдисвам и сам.” И – макар е да е в обратната крайност – е също толкова неправ, колкото и Станишев. Примерът за това нека бъде отново от Холандия.
Дордрехт е с около 120 хиляди жители. Кметът му е спестовен, каквито са всички холандци. Затова не мога да повярвам, че в отдел „Връзки с обществеността” работят 35 души. Защо толкова? „Защото нищо не е по-важно от общуването с хората.”
Погрешно е, когато чуете пиар – обясняват, – да си представяте, че работата на тези хора е да организират пресконференциите. Работата им не е и да са имидж мейкъри. Основната им работа е да общуват с хората – за всичко, което се е случило, случва се или ще се случва в града. Предстои например ремонт на улиците в квартал. Отделът разговаря с хората, анкетира ги, записва претенциите и опасенията им. Предоставя ги на екипа, който подготвя ремонта. След това издава листовка, в която информира хората колко ще продължи ремонтът, какво се очаква от гражданите, за да не пречат на работата, отговаря се на всички зададени въпроси, помества се бюджетът на ремонта.
За тази част от пиара у нас се знае, мисли и прави най-малко. Тук сме наясно основно с черния пиар, чували сме нещо и за кризисния. Катар беше класически вик за кризисен пиар. Под кризисен пиар партиите обикновено разбират пиар, който цели да прикрие кризата. Кризите обаче са като водата, пълзят, докато открият теч. Много малък теч, някакъв есемес „Няма организация, никой не идва на форума”, да речем. И тръгва водата.
Оттук нататък има три възможности.
Първата: да се правим, че изобщо няма такова нищо. Ако мине.
Втора: прилагаме техниката „превъртане”. Подбираме онези (части от) факти, които служат не за изясняване на истината, а за обслужване на желаното внушение.
Трета възможност: прилагаме истински кризисен пиар. Класически кризисен пиар, който въобще не означава шум за прикриване на кризата, а комуникация при справяне с кризата. Той се свежда до два принципа. Говори се на „един глас”- колкото и хора от засегнатата организация да говорят, трябва да се придържат към една версия. И се правят „пълни разкрития, без поемане на вина” – бърза и коректна информация за всичко около скандала, без акцентиране върху вината.
Вие преценете кой от трите подхода избра правителството за справяне с кризата „Катар”. А що се отнася до новоприетата дефиниция в САЩ, тя гласи следното: „Връзките с обществеността (пиарът) са стратегически процес на общуване, който изгражда взаимоизгодни отношения между организациите и тяхната публика.”
Веселина Седларска,
в. „Преса”
- Семейството на загиналата Полина Кадийска получи помощ във Филаделфия
Вестник „Филаделфия нюз“ съобщава на сайта си, че родителите на Полина Кадийска, българската балерина, която бе прегазена в неделя от пиян шофьор, са се качили вчера на самолет за България, след като двудневна кампания за събиране на средства осигурила достатъчно пари, за да покрият разходите за връщането на тялото на дъщеря им за погребение в родината.
Събрани са 11 350 долара за семейството, заяви Малерия Господинов, собственичка на Euro Market in Broomall, организатор на кампанията. „Хората бяха толкова щедри и отзивчиви и аз се гордея с това, което направихме. Жалко, че никакви пари не могат да ни я върнат“, каза Господинов, която познава Кадийска, откакто тя пристига в САЩ преди три години със стипендия за балетната школа Rock School for Dance Education.
Полицията съобщи, че 19-годишният Деандре Барнс, който преминава на червен светофар и удря Кадийска, а после бяга, и срещу когото са повдигнати обвинения в шофиране в нетрезво състояние и причиняване на смърт с утежняващи обстоятелства, остава във временния арест с определена гаранция от 1 млн. долара в очакване да се яви пред съдия на 3 април и официално да бъде задържан.
Източник: в. „Сега“
Бел.ред.: За инцидента, при който загина нелепо 22-годишната българска балерина, писаха американски и английски издания. Този трагичен инцидент бе отразен и от Еврочикаго – Tragedy of Bulgarian ballerina…
- Göran Lindblad visits former political prisoners in Bulgaria
Sofia, 23 March, 2012. Göran Lindblad, President of the Platform of European Memory and Conscience, visited Sofia upon invitation by the former President of Bulgaria, Mr Petar Stoyanov and associations of former political prisoners of the Communist regime. He discussed the issue of international justice and coming to terms with the crimes of Communism on a European level, as well as the role of COMDOS which is facing a new fiveyear election term.
During his stay, Mr Lindblad had meetings with young historians studying the Communist dictatorship, with psychotherapists working with torture victims of the Communists and with several associations of former political prisoners of the Communist regime. At a press conference held today, the international appeal of former political prisoners and victims of the Communist regimes “Declaration 2012” was presented. Mr Lindblad informed journalists about the upcoming conference organized by the Platform of European Memory and Conscience called “Legal Settlement of Communist Crimes” which will take place on 5 June, 2012 in the European Parliament in Brussels.
Göran Lindblad also explained the position of the Platform on the membership application of the Bulgarian committee COMDOS. The only official institution providing access to the Communist regime’s state security documents is facing strong criticism by the victims of the Communist regime for its limited scope and its personnel composition. Only a few days ago, the Bulgarian Parliament amended the Act on COMDOS. Until now, it was prohibited for former political prisoners to become members of the committee.
Platform of European Memory and Conscience
Czech Pepublic, www.memoryandconscience.eu - Пресконференция в София на Европейската платформа за памет и съвест с участието на Гьоран Линдблад, президент на платформата
Гьоран Линдблад, президент на Европейската платформа за памет и съвест, бивш заместник председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и председател на нейния Комитет по политическите въпроси, докладчик по изготвянето на резолюция 1481 Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими, каза следното:
На 5 юни 2012 г. предстои да бъде проведена конференция в Европейския парламент, в която ще вземат участие професори по международно право и политици – Карла Делпонте, Йоахим Гаук и др.
Става въпрос за разследване престъпления срещу човечеството и престъпления на комунизма. Освен правна страна този въпрос има и политическа страна.
Правното осъждане на комунистическите престъпления трябва да бъде осъществено. Трябва до опитаме да го направим, защото този въпрос е важен не само за европейското население, а и за света.
Една част от виновните са починали, но тези, които са още живи, трябва да бъдат изправени пред съд, за да знаят младите поколения какво се е случвало и за да не се повтарят тези стари, порочни тоталитарни системи. Младите хора са много малко или въобще не са информирани за тази част от историята на Европа и това трябва да бъде поправено.Много често ми задават въпроса за сравнение на нацистките престъпления и комунистически престъпления. Дали става дума за нацистки, комунистически или религиозно-фундаменталистки, ние подхождаме спрямо режимите съответно техните дела – те са тези, които трябва да бъдат осъждани.
Демократи сме и можем много да си говорим подобни неща, но когато има наказания, произнесени въз основа на съдебен процес, разследвания по съдебен ред и в рамките на закона, тогава трябва да се произнесе присъда на демократична правова общност. Това е единственият начин за постигане на отговорност и справедливост.
За важните принципи на платформата и според личното ми мнение, архивите трябва да бъдат максимално отворени и достъпни за граждани и изследователи.
Не коментирам работата на комисията по досиетата, а етичния кодекс, който не позволява в платформата да участват хора, които преди са били бивши политически функционери на режимите и са били сътрудници на службите. Изненада е, че самият Костадинов, който е работил в репресивните структури на бившия тоталитарен режим в България оглавява разследванията на досиетата. Това е грубо нарушение на кодекса и е основание за неприемане кандидатурата за членство.
Публикувано от Асоциация на свободното слово „Анна Политковская„
- Благодарност от „Българка на годината – 2011“ Петя Цанева
Благодарствено писмо на Петя Цанева по повод отличието „Българска на годината – 2011“, изпратено ни от Снежина Мечева, говорител на АБУЧ
.
БЛАГОДАРНОСТ КЪМ ВСИЧКИ
ПЕТЯ ЦАНЕВА – ПРЕЗИДЕНТ НА АСОЦИАЦИЯ „БАЛКАН” В ГР. В МАДРИД, ИСПАНИЯ
Носител на званието на ДАБЧ „Българка на годината – 2011″”
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, СКЪПИ КОЛЕГИ, МИЛИ ПРИЯТЕЛИ,
Искам да благодаря за присъденото ми високо отличие „Българка на годината-2011”. Щастлива и изпълнена с гордост съм от факта, че сред останалите достойни личности и дела в съкровищницата на страната ни, тази награда отрежда място и на българите, живeeщи в чужбина.
Получавала съм и други отличия, но това ми е особено скъпо, защото винаги съм чувствала някаква съдбовна обвързаност всеки път, когато се спомене думата българка.
Благодаря на Държавна агенция за българите в чужбина за присъденото ми отличие.
Благодаря на Асоциацията на българските училища в чужбина за номинацията и гласуваното ми доверие.
Благодаря за подкрепата на инициативната група от Националната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий“.
Благодаря на комисията, разглеждала номинациите.
Благодаря на целия колектив на Асоциация „Балкан“, без които тази награда не би била възможна.
Благодаря за получените поздравления от знайни и незнайни до този момент за мен българи от цял свят.
Специална благодарност лично от името на всички българки, живeeщи в чужбина, получили до този момент това почетно звание и от името на тези, които тепърва ще го получат, на учредителите на отличието на ДАБЧ „Българка на годината“ – г-жа Райна Манджукова и доц. Пламен Павлов.
Благодаря Ви за високата оценка.
Посвещавам отличието „Българка на годината – 2011“ на всяка българска жена, надживяла личността си и работеща за голямата кауза – БЪЛГАРИЯ.
Искрено Ваша и
С уважение:
Петя Цанева,
Председател на АИБЕ „Балкан”
Мадрид, 19.03.2012 г.
Tel: 0034 / 91.719.88.86; 0034 / 659.357.383
E-mail:[email protected]
––––––––––––––––––––––––––-
Коментар на Снежина Мечева,
говорител на АБУЧ:
Вярваме, че изказването на вицепрезидент Маргарита Попова (цитирано по-долу по публикация в „Дневник“) е повлияно именно от срещата й с нашата Петя, от дейността, която ползотворно кипи в българските общности зад граница и най-вече в нашите български училища в чужбина.
„Нужна е нова стратегия за българите в чужбина. Отношението на държавата към българите в чужбина трябва да се промени и да залегне в нова стратегия за българите зад граница“.
По думите на Попова в основата на работата с българите зад граница трябва да залегне както тяхното виждане за развитието на България, така и с какво те могат да помогнат и да рекламират страната си. За целта по-скоро е нужно да се подпомогне разгръщането на техните инициативи и да бъдат стимулирани да се върнат и да работят за родината си.
„На първо място трябва да научим повече за българите в чужбина, защото те са от различни поколения, емигрирали са по различни причини и са се интегрирали по различен начин. Друг основен акцент в една нова стратегия трябва да бъде откриването на повече български училища в чужбина и ще се работи много в тази посока“.
За отличието на ДАБЧ на името на Св. Злата Мъгленска „Българка на годината“ бе номиниран и друг член на Управителния съвет на АБУЧ – г-жа Таша Малешкова. За своята дългогодишна и всеотдайна дейност като директор на Българското училище в Кувейт, тя бе номинирана от българската общност в Кувейт.
Гордеем се!
––––––––––––––––––––––––
Маргарита Попова и Петя Цанева при връчване на отличието „Българка на годината – 2011“ на 7.03.2012 г.
- Маргарита Попова иска нова политика спрямо емигрантите ни
Вицепрезидентът Маргарита Попова настоя да се промени отношението на държавата към българите в чужбина.
По време на своето посещение във Велико Търново, Попова подчерта, че е необходима и нова стратегия за сънародниците ни зад граница. По думите й, в основата на работата с нашенците в чужбина трябва да залегне както тяхното виждане за развитието на България, така и с какво те могат да помогнат и да рекламират страната си. „За целта по-скоро е нужно да се подпомогне разгръщането на техните инициативи и да бъдат стимулирани да се върнат и да работят за родината си“, коментира Попова.
Във Велико Търново вицепрезидентът участва в честванията по повод празника на града.
Друг основен акцент в една нова стратегия трябва да бъде откриването на повече български училища в чужбина и ще се работи много в тази посока, каза още Маргарита Попова.
„На първо място трябва да научим повече за българите в чужбина, защото те са от различни поколения, емигрирали са по различни причини и са се интегрирали по различен начин“, допълни вицепрезидентът Маргарита Попова.
Източник: Vsekiden.com
- Упадъкът на Америка е най-вече морален
Едни американци живеят здравословно и изкарват пари, други седят пред телевизора и занемаряват децата си, смятат известните американски политолози Чарлз Мъри и Джоузеф Брамл
Америка изглежда вече закономерно съвсем различно заради последствията от глобалната финансова криза, която предизвика именно тя самата тя. Упадъкът обаче й е не толкова икономически, колкото морален. Така поне смятат известните американски политолози Джоузеф Брамл и Чарлз Мъри, които предлагат нов поглед към проблемите в САЩ и измеренията на необратимата разруха в американското общество. Тяхната гледна точка е залегнала в две нашумели книги за упадъка на днешна Америка.
Тезата, застъпена в новата книга на Чарлз Мъри – Coming Apart („Идващи разделно“), е пределно ясна. Днешна Америка, пише Мъри, се превръща все повече в една разпокъсана, разединена страна. Горният етаж се заема от един елит, който проповядва морализъм, който не пуши, не пие, поддържа се в добра физическа форма, всячески поощрява и глези децата си, работи много и печели огромни пари. Долният етаж е обитаван от бедните, които работят тежък физически труд, прекарват 35 часа седмично пред телевизора, страдат от затлъстяване и занемаряват децата си.
Проблемът на Америка, според Мъри, е не в самото разделение, не е и в наличието на елитна прослойка. Проблемът е, че този елит нехае за това как живеят американците от долния етаж на обществото. В началото на 60-те години една луксозна вила струва двойно повече от нормалната къща, а най-скъпият „Кадилак“ – 47 000 долара, според днешния курс. Тогавашният работник не може да мечтае за вила и „Кадилак“, ала социалните различия все пак не са така катастрофално големи. Работникът все още може да изхранва със заплатата си семейство с две или три деца, а заплатата на шефа му тогава е 20 пъти по-висока от неговата, не 400 пъти по-висока, както е днес.
Разруха, отчуждение и самота
Днес социалните различия са астрономически – от известното, макар само относително социално равновесие, няма и следа. Независимо от конюнктурата. Защото упадъкът на морала всъщност предшества икономическия упадък. Пълзящо подронване на ценностите е обхванало обществото, смята Чарлз Мъри. Добродетелите на дедите на американците – трудолюбие, честност, вяра, съпричастие и вярност към семейството – сякаш изчезват, забравени са. Все повече деца израстват без единия от родителите си или без социални грижи; престъпността в определени региони шокиращо нараства, както и броят на безработните. Общностите все повече се разпадат, самотните хора стават все повече и все по-самотни, социалното отчуждение се засилва, като все повече хора загърбват религията и традиционните религиозни добродетели. Трудовият морал също запада, а с него – и нравите. Лекът, който Мъри предлага срещу това тревожно развитие, e The Great Awаkening (Голямото пробуждане). Това е духовно-морален обрат, връщане към забравени ценности, към традиционните добродетели, крепили някога основите на американското общество. Само че дали и колко този нравствен призив за презареждане с ретроценности действително ще помогне на Америка да преодолее стихията на далеч не само моралния и социален упадък?
Другият известен политолог Джоузеф Брамл разглежда проблемите на Америка в малко по-различна светлина. Разпадащ се американски флаг тъжно виси на пилона – това е изображението на корицата на неговата творба и вече подсказва какво е внушението й. American patient („Американският пациент“) – такова заглавие е избрал той за своя анализ на отчайващото икономическо положение в страната. Америка е болна, нуждае се от спешна помощ, нещо повече – тя е застрашена от колапс, твърди авторът. Само че кой е лекарят, който може да помогне на този пациент? „Това би могла да бъде политиката, но и самата тя по много причини е парализирана. Американската политика даде прекалено голяма свобода на пазарите, позволи различни групи да й оказват влияние и да диктуват интересите си. Така се стигна до невъзможна икономическа ситуация. През последните 30 години Америка живя над възможностите си. Тя има шанс да намери изход от кризата, но този шанс трябва да бъде използван“, казва Джоузеф Брамл.
Двамата автори припомнят и за другата тревожна тенденция в САЩ – т.нар. „деца бумеранг“. Близо 6 милиона американци на възраст между 25 и 34 години живеят при родителите си заради безпаричие.
„Те се връщат като бумеранг обратно при мама“,
писа наскоро сп. „Шпигел“ във връзка с този нов феномен в САЩ. Милиони млади американци са принудени да живеят при родителите си след неуспешен опит да стъпят на краката си. Някои от тях са загубили работното си място, а други печелят прекалено малко, за да си позволят наем. Всеки втори има приходи, които не стигат за самостоятелен живот. Затова не е учудващо, че 2/3 от американските родители подпомагат финансово порасналите си деца. Това е двойно повече, отколкото преди 20 години. „Подобни явления се наблюдават винаги по време на рецесия, но от поколения насам положението не е било толкова сериозно“, казва социоложката Клод Фишер.
Американската икономика е наистина в тежко състояние. Последиците от финансовата криза още не са преодолени. И макар краят на рецесията в САЩ да беше обявен още през 2009 г., излезлите м.г. статистически данни показват, че огромен брой млади хора няма да могат да постигнат мечтата на американската средна класа – работа, семейство, къща. Причината е, че работа просто няма.
Провалът на американската мечта
Около 18% от американците на възраст около 24 години са безработни. А това е двойно повече от средното за САЩ ниво. Все повече хора с университетски дипломи са принудени да извършват ниско платен неквалифициран труд. Обикновено те имат лоша здравна застраховка, не могат да плащат пенсионни осигуровки и нямат никакви спестявания. Провалът на мечтата им за самостоятелен живот ги връща обратно у дома при мама.
Правителството на президента Барак Обама предприе редица мерки, които да помогнат на младите американци, измъчвани от безпаричие. Много от тях обаче трябва да изплащат кредит, който са получили от държавата за завършване на висше образование. Засега това са 15% от заплатата им в продължение на 25 години. Предложението на Обама гласи – младите американци, взели кредит, за да платят образованието си, да го изплащат с максимум 10% от заплатата си, и то в продължение на най-много 20 години. Не повече.
Социолозите все още не са наясно дали в случая става дума за обществена аномалия, която може бързо да се преодолее, или пък за своеобразно връщане към 50-те години на миналия век, когато много млади американци напускаха родителите си едва след сключването на брак, защото в хотел „Мама“ им беше просто по-уютно. На този въпрос ще може да се отговори едва тогава, когато икономиката на САЩ дръпне отново напред и безработицата сред младите намалее. Ниският икономически ръст сега обаче мултиплицира на свой ред още по-голяма бедност. И още по-голям морален упадък.
Източник: в. „Сега” (по материали на чуждестранни медии)
- Болгарский дирижер приехал на землю древних булгар
С 14 по 18 марта 2012 года по приглашению Министерства Культуры Ульяновской области, в Ульяновск на гастроли прибыл известный болгарский дирижер мирового уровня Свилен Симеонов. Выступления приурочены к 50-летию Международного Музыкального Фестиваля «Мир. Эпоха. Имена».
Как только мы узнали о приезде Свилена, сразу же связались с ним, и договорились о встрече.
Первая встреча прошла 15 марта в его номере с Председателем Совета организации «Булгарское Возрождение» Шаукатом Богдановым и заместителем Маратом Хасановым, на которой мы рассказали о себе, о деятельности организации, о планах на будущее. Господин Свилен также поведал о себе, о том как устроился в Ульяновске и о планах пребывания и выступлений.
16 марта члены «Булгарского Возрождения» организовали экскурсию для Свилена Симеонова по булгарским местам Ульяновска. Сначала посетили булгарский некрополь 8-9 века близ Автозавода, где по данным археологов покоится порядка 300 захоронений. Этот археологический памятник является одним из самых древних в Поволжье. Затем посетили булгарский некрополь 9-11 века близ Областного Дворца книги, где был в прошлом году установлен памятный знак, на открытии которого присутствовали студенты из Софийского Университета. Посетили также памятник выдающемуся булгарскому поэту-гуманисту Кул Гали (1183-1236 гг.), и здание «Центра Татарской Культуры».
В обед мы повезли маэстро поесть в кафе «Зам-Зам», где он попробовал наши национальные булгарские горячие и холодные блюда, а также выпечку.
Далее состоялась встреча дирижера с членами общественных организаций «Булгарское возрождение», «Туган тел», представителями чувашской общественной организации, сотрудниками управления культуры города и области в Библиотеке литератур народов Поволжья.
С приветственным словом выступила директор Библиотеки Алькина Ольга Петровна, она поблагодарила дирижера за визит в Ульяновск и посещение библиотеки, а также представила присутствующим вновь обновленную выставку «Уголок братской Болгарии». От имени Дирекции Библиотеки замдиректора муниципиального управления культуры Юрлова Ольга Геннадьевна выступила с приветствием и вручила дирижеру большой букет цветов.
Затем слово взял Председатель Совета «Булгарского Возрождения» Шаукат Богданов, – он представил гостя присутствующим, рассказал о всемирно известном болгарском дирижере–симфонисте, обладающий своим ярким индивидуальным творческим почерком. В его манере руководить оркестром привлекает необыкновенно мощная, активная и сверхпозитивная энергетика. Он является один из интереснейших и популярных дирижеров Европы. Сказано было и о том, что его выступления проходят в престижных залах мира: Берлинской филармонии, в Вене, Амстердаме, Сеуле, Токио, Барселоне и многих других городах. Дирижер Свилен Симеонов является лауреатом Национальной премии «Музыкант года» Болгарского национального радио, а также премии «Хрустальная лира» (2001) и премии «Золотая лира» (2007) за выдающиеся музыкальные и художественные достижения.
Далее Шаукат Богданов ознакомил гостя и присутствующих с деятельностью организации за последние годы, поделился планами на будущее, а также от имени организации вручил маэстро книги «Булгарская цивилизация – наше наследие», «Новый взгляд на историю гуннов, хазар, Великой Булгарии и Золотой орды» А.Г. Мухаммадиева, «Есть в России село булгарское» Ю. Бирюкова. Также вручены были от организации национальное изделие «Чак-чак» и копченая булгарская колбаса – «казы».
За укрепление дружбы между волжскими и дунайскими булгарами, народами России и Болгарии было вручено дирижеру «Благодарственное Письмо» от просветительской организации «Булгарское Возрождение». Также были вручены «Благодарственные Письма» («Рэхмэт Хаты») активистам из Ульяновска, которые внесли свой вклад в развитие булгарской национальной культуры и сохранение исторического наследия. Были представлены присутствующим и две новые книги, изданные в этом году – «Есть в России село булгарское» Юнуса Бирюкова, и «Булгарская цивилизация на Волге» Г.М.Давлетшина, Ф. Ш. Хузина.
Слово для приветствия также было предоставлено Председателю Областного татаро-башкирского общественного движения «Туган Тел» («Родной Язык») Тимерше Вахитову, который вручил гостью книгу «Булгарская цивилизация на Волге».
От имени чувашских общественных организаций с приветствием выступил Председатель Ульяновского Отделения Союза писателей Чувашии Николай Кондрашкин, который вручил книги чувашских писателей.
Ответное слово было предоставлено болгарскому дирижеру Свилену Симеонову, который поблагодарил за столь теплую и радушную встречу на древней земле Волжской Болгарии. Он побывал во множестве стран мира, но, несмотря на самые высокие приемы и отличные условия проживания ещё никогда и нигде не встречал такого душевного и теплого братского приема. Маэстро переполняли эмоции, а на глазах проступили слезы. Свилен сказал: «Я приехал на свою землю, на Родину своих братьев».
Маэстро рассказал о себе, где он выступал, где бывал, а также о своей семье, о жизни и работе в Болгарии и за рубежом, поделился творческими и профессиональными тонкостями и секретами успеха и рассказал некоторые курьезные моменты в своих гастролях в Западной Европе.
Затем представил проект «Культурная Столица Европы-2019» на которое претендует София, и с удивлением узнал, что Ульяновск также намерен стать «Культурной Столицей Европы-2020». И предложить объединить наши общие усилия в продвижении Софии и Ульяновска как городов номинантов.
Затем слово поочередно предоставлялось присутствующим гостям встречи – журналистам, ученым, писателям, краеведам, бизнесменам, представителям власти и творческим коллективам. Все участники встречи подарили Свилену – дорогому гостю, другу и брату – подарки: много книг на различные темы по истории, культуре, музыке, традициям волжских болгар и Волжской Болгарии и краеведению Ульяновской области, а также много дисков с булгарской музыкой, фотографиями, фильмами, календари, открытки, подарили национальные булгарские мучные блюда: чак-чак, эчпочмак, перемяч и др.
От имени просветительской организации «Булгарское Возрождение» были вручены «Благодарственные Письма» представителям чувашских общественных организаций Дмитрию Кузьмину, Николаю Кондрашкину, Михаилу Аляпкину за пропаганду истории Волжской Булгарии.
В перерыве было выступление булгарского коллектива художественной самодеятельности «Чулпан», где прекрасные женщины исполнили народные булгарские песни на языке Кубрат-хана – что особенно было интересно Свилену.
В заключение маэстро раздал автографы, подписал некоторые книги на память и пригласил участников встречи на свой концерт.
На следующий день в зале Ульяновского МемЦентра при полном аншлаге под управлением дирижера из Болгарии Свилена Симеонова состоялся концерт Ульяновского государственного академического симфонического оркестра «Губернаторский».
Источник: Bulgar-ul.narod2.ru
- Chicago Homes Sales Moving Up
Illinois sees 15.1 percent increase in home sales; strongest February sales report since 2008, data show
Illinois recorded an eighth consecutive month of year-over-year increases in home sales, according to data released today by the Illinois Association of REALTORS®.Statewide home sales (including single-family homes and condominiums) in February 2012 totaled 6,487 homes sold, up 15.1% from 5,634 home sales in February 2011. The statewide median price in February was $117,000, down 8.2% from $127,500 in February 2011. The median is a typical market price where half the homes sold for more and half sold for less.
In terms of sales, the numbers were the best for February since 2008 when 7,058 homes were sold, and they mark three years’ of sales growth coming out of the recession. According to the association’s records, 5,243 homes were sold in 2009, 6,194 in 2010 and 5,634 in 2011.
Several factors contributed to the sales increase, including expedited movement of foreclosed properties through the legal system, interest rates hovering at historic lows and prices that are seen by many consumers as a once-in-a-lifetime opportunity.
“People seem to be feeling better about where the economy is going,” said Loretta Alonzo, CRB, GRI, president of the Illinois Association of REALTORS® and Broker/Owner of Century 21 Alonzo & Associates in La Grange Park. “When you have interest rates and housing prices this low homebuyers are highly motivated to get back into the market.”
The monthly average commitment rate for a 30-year, fixed-rate mortgage for the North Central region was 3.91 % in February 2012, down from 3.92% during the previous month, according to the Federal Home Loan Mortgage Corporation. Last year in February it averaged 5.0 percent.
In the nine-county Chicago Primary Metropolitan Statistical Area (PMSA), home sales (single family and condominiums) in February 2012 totaled 4,325 homes sold, up 14.8 % from February 2011 sales of 3,769 homes. The median price in February 2012 was $135,000 in the Chicago PMSA, down 11.5 % compared to last year in February when it was $152,500.
Dr. Geoffrey J.D. Hewings, director of the Regional Economics Applications Laboratory (REAL) of the University of Illinois, said the mild winter is helping the housing market move upward. The Illinois and Chicago PMSA Pending Home Sales Indices surged in the first two months in 2012. This spring surge is typical in a cyclical housing market with activity levels high when the weather warms. However, this year’s spring surge is stronger and came earlier than last year, according to Hewings.
„The other good sign is from the labor market. Last month, the U.S. unemployment rate was unchanged at 8.3 percent and the nonfarm payroll employment rose by 227,000. According to the Thomson Reuters/ University of Michigan’s survey of consumers, consumer’s confidence level is high and this high confidence level is due to a record number of consumers that were aware of ongoing increases in jobs,” Hewings said.
„For Illinois, the most relevant factor would be a surge in job creation and the state’s economy has been showing consistent signs of life in the last 12 months. For most of 2011, Illinois’ job growth kept pace with the nation, whereas for much of the previous two decades the job growth hovered at rates between one third and one half the national levels.“
More than half of Illinois counties reporting (49 of 96) showed year-over-year home sales increases in February 2012. Thirty-nine (39) counties showed year-over-year median price increases including Champaign, up 7.1% to $135,000; Henry, up 13.3% to $65,000; Jefferson, up 4.5% to $64,500; Kankakee, up 28.3% to $115,500; Kendall, up 6.1% to $159,000; LaSalle, up 1.5% to $69,500; Peoria, up 8.4% to $108,950; Rock Island, up 16.1% to $90,000; and Saint Clair, up 21.9% to $115,000.In the city of Chicago, February 2012 home sales (single family and condominiums) totaled 1,079, up 2.2% from 1,056 homes sold in February 2011. The city of Chicago median home sale price for February 2012 was $140,000, down 6.7 % compared to February 2011 when it was $150,000.
“A mild Chicago February continues to prove positive for the city’s housing market,” said REALTOR® Bob Floss, president of the Chicago Association of REALTORS® and Broker/Owner of Bob Floss and Son Realty. “Sellers and buyers are closely watching opportunities to make the move right for them in this economy. While sellers are motivated to close on their homes, they are also strategic in looking for ways to make opportune investments in the purchase of their next home, garnering them more value for their dollar. First-time homebuyers are equally measured, looking for distressed or right-priced traditional purchases of homes to help make their investment dreams a reality.”
Sales and price information is generated by Multiple Listing Service closed sales reported by 31 participating Illinois REALTOR® local boards and associations including Midwest Real Estate Data LLC data as of March 7, 2012 for the period February 1 through February 29, 2012. The Chicago PMSA, as defined by the U.S. Census Bureau, includes the counties of Cook, DeKalb, DuPage, Grundy, Kane, Kendall, Lake, McHenry and Will.
Find Illinois housing stats data and the University of Illinois REAL forecast at www.illinoisrealtor.org/marketstats.
- Табуирани и отвъд табутата
Платен плач за свободата на словото – анклавът Росенец и подмяната на ядреното гориво в в АЕЦ „Козлодуй“ остават табу дори за експертите по табуирани медийни теми
Публикация на „Биволъ“
Днес с изнанада научихме (вж. тук), че в продължение на един месец стотина експерти – представители на НПО, социолози, политолози, журналисти, изследователи на масовите комуникации са номинирали по пет общественозначими теми, които според тях са теми табу в печатните медии. След което с гласуване са определили 20 най-важни теми. В списъка (виж по-долу) открихме 5 теми, по които работи Биволъ (Б.Р. Някои от темите са приоритетни и за Еврочикаго*).
Сайтът ни дори е цитиран като източник в една от темите, за което благодарим. Можеха и да премълчат. Да се направят, че темата е дошла на бял свят като природно явление.
Това обаче е само началото. Инициаторите от Института за модерна политика и Фондация за свободата „Фридрих Науман“ искат да идентифицират не само забранените и пренебрегнатите теми в медиите, но и причините за тяхното отсъствие – цензура, автоцензура или журналистически непрофесионализъм.
Във финалната фаза авторитетно жури ще изготви класация Топ-10 на темите табу. Основният критерий за оценка ще бъде пренебрегването на коя тема е увредило в най-голяма степен обществения интерес. Впоследствие ще бъдат изготвени и публикувани анализи за причините за отсъствието на тези теми от дневния ред на вестниците.
Всичко това естествено не се прави от чиста любов и кахъри за свободата на словото, но организаторите тактично премълчават с каква сума е финансиран проектът.
Шеф на Института за модерна политика е нововремецът Борислав Цеков, който след депутатския си мандат от НДСВ беше приютен на държавна хранилка при омбудсмана Гиньо Ганев. Последната му политическа изява беше покрай президентските избори, когато влезе в екипа на Меглена Кунева. Нещо обаче не е сработило между двамата, защото неотдавна Цеков нападна Кунева за ролята и в договарянето на ACTA, която тя отрече.
Но да се върнем на темата. Ето номинациите за Теми табу в печатните медии – 2011. Подчертали сме тези от тях, по които сме работили екслузивно или в партньорство с други „мохикани“ в Мрежата.
– Полицейското насилие над криминално проявени лица.
– Каква е истината за средствата от ЕС, усвоени от България.
– Каква е позицията на България по фискалния пакт на ЕС.
– Финансирането на български медии от програми на ЕС и средства от държавния бюджет.
– Кадруването в съдебната система (непрозрачен избор на съдебни инспектори, на шефа на СГС Владимира Янева и др.).
– Финансирането на партиите – как се изразходва държавната субсидия и как се отчитат пред Сметната палата.
– Какво се случи с препоръките на Подкомисията за СРС след „Тановгейт“.
– Проблемите на ромите отвъд „случая Катуница“ и битовата престъпност: какво (не) направи държавата за този етнос; ромите и трафикът на хора; ромите не са говорители по проблемите на тяхната общност.
– Вестниците премълчаха „гнилите ябълки“ в банковата система, оповестени в публикация на WikiLeaks.
– Мобилните оператори срещу потребителите: злоупотребата с лични данни, проблемите при преносимостта на номерата, тормозът с есемес игри и промоции, законността на джиесем антените.
– Какво не научи обществото за бизнесначинанията на Цветелина Бориславова и дейността й в неправителствения сектор.
– АЕЦ „Белене“ vs. шистов газ: опасна ли е АЕЦ „Белене“? Полезен ли е шистовият газ?
– Съмненията за тъмно минало на премиера Бойко Борисов, породени от публикации в „Уикилийкс„, bivol.bg и изказване на подсъдим в Шуменския съд.
– Защо Лукойл работи с отнет лиценз? (привидната борба на правителството с големите данъчни нарушители).
– Какво спестиха вестниците за политиката и отношението на държавните институции към хората с увреждания.
– Скандалното предизборно видео с Иван Тотев, сегашен кмет на Пловдив, в което той обучава актива на ГЕРБ да манипулира изборите.
– Отсъствие на важни международни теми. Пример: вестниците информираха надълго и нашироко за визитата на Бойко Борисов при „нашата“ Дилма Русев в Бразилия, но не написаха почти нищо за впечатляващите програми за ликвидиране на бедността в тази страна, известна с мащабно социално разделение, за възхода й като икономическа сила и др.
– Дискриминацията и насилието над хомосексуалисти.
– Неправителствени организации на държавна хранилка.
– Скандалите около проекта „Алея първа“ във Варна на холдинг „Варна“ (ТИМ).
А Росенец?
Удивително е, че стотината експерти бабували над този списък са пропуснали три огромни, рошави, миризливи и изключително актуални теми:
– „Руският анклав“. Пристанище „Росенец“ където не стъпват нито Гранична полиция, нито Митниците. Връзката на тази екстериториална територия с недопускането на България в Шенген.
– Разкритията на „ядрения дисидент“, физика Георги Котев за подмяна наядреното гориво в Козлодуй.
– Разкритията за това как „гнилите ябълки“ сред българските банки безочливо крадат милиони от сметките на своите клиенти и от чужди фирми.
Няма да им се обидим ако ги добавят без да ни цитират. Слава не ни е нужна, искаме да се чуе и знае.
Няма да се учудим и ако не ги добавят. Свикнали сме, че така върви светът.
Бедни сайтове като Биволъ, финансирани единствено от даренията на своите читатели разработват горещите теми.
Купени от добре охранени олигарси вестници ги премълчават.
Неправителствени организации се охранват с грантове, за да четат вестници и да правят… мониторинг на мълчанието. Сбират се стотици експерти да ожалват медийната свобода и да идентифицират нейните палачи.
Отдавна спряхме да жалим за свободата на словото, защото много време ни отнема да я правим.
Колкото до палачите – идентифицирали сме ги отдавна.
www.bivol.bg
На снимката: Борислав Цеков от Института за модерна политика обявява темите табу в българските медии.
На преден план е рекламата на банка, герой на поне две теми табу разработени в публикации на Биволъ.––––––––––––––––––––––––
*Послепис от Еврочикаго
Някои от темите, определени като теми – табу за 2011 г. (и добавените от Биволъ, забравени от експертите, теми), са били разглеждани неведнъж от нашето издание, в пряк или в по-различен контекст. Сред тя са цитираните по-долу, но не само. Темата за подмененото ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй” е била даже водеща за сайта.
– Разкритията на „ядрения дисидент“, физика Георги Котев за подмяна на ядреното гориво в Козлодуй.
– АЕЦ „Белене“ vs. шистов газ: опасна ли е АЕЦ „Белене“? Полезен ли е шистовият газ?
Други теми от цитирания в публикацията списък сме засягали спорадично.
- Започна мониторинг на темите табу в българската преса
Притиснати от зависимости, медиите в страната пренебрегват обществения интерес*
Институтът за модерна политика и Фондация за свободата „Фридрих Науман“ обявиха в сряда началото на проект за мониторинг на най-големите национални печатни издания, който трябва да открои темите „табу“ за българската преса през 2011 година. Търсената цел е да се стимулира по-висока степен на гражданска отговорност на журналистите.
Според двете граждански организации през последните години състоянието на медийната среда в България се влошава постоянно, а страната пропада в международните класации, които измерват степента на свобода на медиите.
„Това е резултат както на натиска от страна на политиката и бизнеса, така и от превръщането на повечето медии в обикновени търговски предприятия, за които защитата на обществения интерес няма особено значение. Политически зависимата и корпоративната журналистика, злоупотребите с принципите на журналистическата етика, както и слабата професионална подготовка на голяма част от журналистите влияят негативно при формиране на дневния ред на медиите. Някои теми са свръхпропорционално представени и пристрастно политически оцветени, а други теми от значим обществен интерес са маргинализирани или отсъстват напълно“, се казва в мотивите към медийния проект, чийто ръководител е Иво Инджов.
Към момента са номинирани общо 20 потенциални теми табу в печатните медии, които ще бъдат сведени до десет след подробен анализ на всички броеве за 2011 година. Ще бъдат наблюдавани 8 национални всекидневника и 2 седмичника – „Телеграф“, „Труд“, „24 часа“, „Стандарт“, „Монитор“, „Новинар“, „Сега“, „Дневник“ , „Капитал Daily“, „168 часа“ и „Капитал“.
Сред номинираните за теми табу са финансирането на партиите, проблемите на ромите след линча в Катуница, „гнилите ябълки“ в банковата система, проблемите на потребителите на мобилни услуги, скандалът „Тановгейт“ със записите за Мишо Бирата, полицейското насилие над криминално проявени лица, истината за средствата от ЕС, усвоени от България, позицията на България по фискалния пакт на ЕС, кадруването в съдебната система, бизнесът на Цветелина Бориславова, неправителствени организации на държавна хранилка, скандалите за „Алея първа” и други.
„Отсъствието на важни теми от „дневния ред“ на медиите води до възприемането им от хората като маловажни. В много случаи, ако нямат директен допир с темата или проблема, читателите въобще не научават за тяхното съществуване“, констатират авторите на изследването.
В проекта ще участват „стотина експерти“, сред които представители на граждански организации, социолози, политолози, журналисти и изследователи на масовите комуникации. Те са избрали чрез гласуване 20-те най-важни теми табу. През следващите два месеца група студенти от СУ „Св. Климент Охридски“ ще направят мониторинг на всички броеве на десетте издания за 2011 година, а в края на проекта ще бъде излъчен своеобразен „топ 10“ на темите.
Основният критерий за оценка ще е „пренебрегването на коя тема е увредило в най-голяма степен обществения интерес.
Красен Николов,
Mediapool
–––––––––––––––-
* Мненията на Биволъ и Еврочикаго по темата – линк:
https://www.eurochicago.com/2012/03/tabutata/
- Блез Паскал
Димитри Иванов, в. „Сега“
РЕЗЮМЕ: Може и да не сте чели Pensees („Мисли“) на Блез Паскал. Но вие много пъти сте общували с Паскал. Не отричайте, защото ей сега ще ви изоблича. Край на резюмето.
В училище вие сте учили закона на Паскал. Също за хидростатиката и за вакуума, дето Платон и Аристотел казвали, че природата не търпи празно пространство, пък Паскал с едни живачни стълбове доказал вакуума, нищо че сега пишат за тъмната материя.
После, ако не на рулетка, вие сте играли на карти или със зарове и сте разсъждавали за вероятностите, както Паскал, а икономиката включва идеите на Паскал за вероятностите.
И да не сте спец по изчислителна техника, докосвали сте се до калкулатор, а първите сметачни машини ги направил Паскал. Те се казвали „паскалини“, представете си. Сега са в музеите, естествено.
Ако сте се занимавали с математика, знаете за „Духът на геометрията“ (De l’esprit geometrique).
Но хайде, да речем, че вас съвсем други работи ви интересуват. Маркетинг. Пиар. Тогава вас са ви учили на „Изкуството да убеждаваш“ (L’art de persuader) на Паскал.
Да речем, че нито политици, нито перални искате да продавате, понеже сте историк. Тогава, вие знаете, че Паскал бил янсенит, противник на казуистиката на йезуитите и че Луи ХIV, папата и Ришельо го наказвали.
Пък ако някога сте искали да пишете в добър стил, вие знаете думите на Паскал: Човекът е стилът (le style c’est l’homme).
Сега ще разкажа за един стилист. Някои мислят, че стилист значи коафьор. Вие сте чували за севилския бръснар, а не сте чували за севилския стилист. И аз не съм. Гюстав Флобер не е бил коафьор. Той бил писател. Той повярвал на Паскал, че le style c’est l’homme и станал най-изящният стилист. Той търсел le mot juste (точната дума). Не „На дървото имаше птица“, а „На крушата цвъртеше сойка“. Не „Бащата на нормандската мома Ема Бовари“, а само „Бовари-баща“. Флобер не би казал „Проектът АЕЦ „Белене“ се отлага във времето“ (че в пространството ли да се отложи?). Нито „Козметичната операция ще подобри вашия външен вид“ (нима вътрешния ви вид ще подобри?). От клишетата, словесните щампи, които наричаме празнословия, Флобер бягал като от огън (ау, ето че употребих щампа).
Флобер въздигнал простотата на изказа в изящество. Станал „най-доброто перо“ на ХIХ век. Обяснете ми защо през ХХ не казваха „най-добрата пишеща машина“, а сега, през ХХI, не казват „най-добрия лаптоп“.
Ако като Флобер очистим политическото говорене от излишните думи и от щампите, то от всяко днешно политическо изявление вероятно ще остане само следното:
„Аз съм прав и винаги казвам истината. Тия другите винаги лъжат. Аз не съм виновен, че сега е лошо, те са виновни. Харесвайте мен и за мен гласувайте, не за тях.“
Филтриран от стилисти като Флобер, френският език станал това, което е. Но французите прекалиха, когато почнаха да разправят, че с Флобер започнал реализмът. Това ще го повярвам, само че не сега. Ще го повярвам, когато повярвам, че всички изобретения са на руснаците, че Луната е македонска, че Ът и Ран бяха благодетели на България, че Симеончо е цар, че Джеймс Уорлик е посланик и че ЕС е Европейският съюз, в който мечтаехме да влезем. Че „международна общност“, „пазарна икономика“ и „демокрация“ не са щампи. Засега мисля, че и по света и у нас са щампи; празнословия, изричани от празнословци, тъй като човекът е стилът – le style c’est l’homme.
Не крия, че имам предвид всички български политици начело със сегашния премиер Б. Б. и президента Р. Пл., както и техните предшественици, а също и големите фигури в световната политика.
Заинтригува ме една програма децата да стават „управленци за един ден“. Дали те, като малки многознайковци, ще папагалстват, учейки се от клишетата и празноговора на политиците, и ще останат за цял живот увредени? Не знам. Но тази програма става за завръзка на SciFi novel. Представям как деца, неприхванали лошите навици на възрастните, започват наистина да управляват. С наивен детски инат те се инатят да станат кукли на конци, каквито са сегашните управляващи в България, в ЕС и в САЩ. И децата управляват по-добре от възрастните.
Нито големите кукли като Обама, нито незначителните като Б. Б. са виновни, че кукловодите им са повече от един, дърпат конците в различни посоки и куклата ту насам, ту натам. Българите също не са виновни, че гласуват за една или друга кукла. Те просто нямаха избор, когато подскачаха и скандираха „Де-мо-кра-ци-я!“. И сега нямат избор.
Демокрация ли? Да речем, че англичаните измислили парламентарната демокрация. Добре. Но заедно с демокрацията те измислили и клубовете. Клубовете не са демократични. Там не може да влезе всеки простак от улицата, който плюе, уригва се, псува, пърди, пие и повръща и въобще няма стил на поведение.
Във форума на този вестник също се изявяват хора без стил на поведение. Те мислят, че стилист значи коафьор. Те не разбират, че форумът е клуб на личности с различни мнения, но с еднакво добър стил на поведение. Каквито са форумите на Би Би Си, NYTimes и други. Те внасят своя си стил, присъщ на просташките български форуми.
Понякога се опитвам да им подскажа това. В резюмето на моето писмо миналата сряда аз им напомних за момчето Джери, което не можело да върви и да дъвче дъвка едновременно. Който е като Джери, да не чете писмото ми. Само ще си загуби времето. Но неколцина се инатят; четат писмата ми и се изявяват под тях не с критики към съдържанието на писмата, а с плювки било към мен, било към други форумци.
Все пак не ги мразя. Омразата е саморазрушителна. Аз съм егоист; не ща да се хабя. Казвам им: Обичам ви, врагове мои. Вие сте ми верни. Когато твоите приятели те изоставят, това е тъжно, но когато и твоите врагове те изоставят, това е трагично, рекъл един французин (не е Паскал). Макар че не ви е мястото тъкмо под моите писма, омразници мои, вашите плювки вярно отразяват равнището на сегашното българско форумно общуване в сравнение със световното. Не ви съдя за стила на вашите форумни изяви.
Флобер бил литературен стилист. Сто години след него започнаха да казват C’est de la litterature (това е литература), когато искаха да кажат „Това са измишльотини“, това е бла-бла, това е дрън-дрън. С основание. Най-интересните текстове вече не бяха художествените измислици, а документалните текстове с литературно изящество. Фантастиката не е документалистика, тя е обратното на документалистиката, но тя пък за всичко става. Даже за носталгия. Форумец ме подсети за „Вино от глухарчета“. Добър човек е този форумец – подсеща ме за Бредбъри, не ме подсеща за „Соларис“ на Лем, където срещаш близки, към които имаш угризения, понеже си бил лош, докато те са били живи.
Както скача нагоре-надолу живакът в термометрите, форумците ще почнат да ме подсещат за Waterworld, където полярните шапки са се разтопили, или за сухата планета Аракис в романите „Дюн“. Форумците неведнаж са ме подсещали за сбъдващите се антиутопии на Хъксли, на братя Стругацки, на Оруел (Big Brother is Watching You). Приятен е форумът, нищо че в него влизат и чалнати.
В „Дюн“ на стр. 394 пише: „Известно е, че тиранията води до разцвет на религията.“ А на стр. 343 – „Когато закон и дълг, обединени от религията, се слеят в едно, личността изчезва.“
Че то тъкмо това става. Атентаторите самоубийци от Манхатън до Кандахар и от Дамаск до пирамидите. Шахидите, които наричаме камикадзета, понеже не сме Флобер и не търсим вярната дума – le mot juste.
Ние на изостаналите жители на планетата с оръжие им носим „свобода и демокрация“, пък те ги не щат. България, дето себе си не може да оправи – барабар Петко с мъжете, – и тя вестителка на „свободата и демокрацията“ по света. Българското участие е символично, както беше и българско участие в потушаването на Пражката пролет за „социализъм с човешко лице“ през 1968 г. Но и едното участие, и другото са български срам. Казвам това сега, когато отбелязваме годишнина от Балканската война. Казвам го, защото, ако ще помним българската бойна слава, нека помним и българския позор.
Вярно, някогашният всенароден подвиг и жертвите в името на българския национален идеал не са сравними с жалките ни напъни при двата български позора. И двата позора си имаха клишета. При първия клишето беше „В името на интернационалната социалистическа солидарност защитаваме социализма“. При втория клишето е „Солидарни с нашите съюзници, ние налагаме свобода и демокрация по света“.
И в първия, и във втория случай България бе кукла на конци.
Не зная дали можеше да е иначе. В първия случай управляваха „комунисти“; сега управляват мутанти на комунизма. Може би затова повтаряме грешката от 1968 г. А можехме ли да не я повторим? Не знам. Доктор Петър Дертлиев искаше български неутралитет, искаше да е президент с реална власт, а не кукла на конци, даже искаше да съм му външен министър, понеже и аз бях за неутралитет. Но сегашните „демократи“ (екскомунистите) имаха други планове. Да крадат.
Повечето хора не са крадци, понеже никога не са имали възможност да крадат. Пък аз, доколкото можех, крадях. Най-жалък е крадецът на дребно. От БТА откраднах кламери и два топа хартия пелюр да си пиша вкъщи на пишещата машина, когато превеждах „Нежна е нощта“ на Фицджералд. На една трудова бригада в библиотеката, където инкриминираните по списък книги ги пращахме за претопяване, аз си откраднах немалко книги. Между тях четвъртия том на „Капиталът“ под редакцията на Кауцки. Също „Мъртвите сибирски полета“ на Виктор Фалк. Тази книга ще да е вкъщи, но не мога да я намеря къде съм я заврял. Интересна книга е. И понеже е по-документална, тя е не по-малко интересна от книгата на принцеса Ирулан, за която пише Франк Хърбърт в „Дюн“.
- Румъния предяви претенции към България за границата в Черно море и „румънско малцинство“
Между България и Румъния има „спорна зона“ в Черно море, обяви румънският външен министър и индиректно свърза темата с наличието на газови и петролни находища в района. Въпреки че подобни претенции на Букурещ се обявяват за първи път публично, българското външно министерство заяви, че въпросът отдавна бил обект на „приятелски преговори“ между двете страни, но не представлявал проблем. Изненадани от новопоявилите се претенции, от Европейската комисия припомниха, че едно от условията за членство в ЕС е да няма спорове между тях.Според Румъния обаче имало и други нерешени двустранни въпроси, сред които и положението на „румънското малцинство“ в България.
„Съществува спорна зона на държавната граница с България по отношение на държавната граница на териториалните води на двете държави. Наистина става дума за 17 кв. км, не е много, но между европейски държави, сътрудничещи си максимално в много аспекти, с общи интереси в много области, не виждам защо тези неща да не бъдат решени много бързо„, заяви за новинарския телевизионен канал „Диджи24“ Дяконеску.
Той допълни, че тази тема съществува от много време и посочи, че Румъния не е влязла в етап на предявяване на претенции. Подобен териториален спор до момента не бе известен.
„Не трябва никой да се сърди, не трябва никой да се ядосва, защото това са сфери от национален интерес и за двете страни, които в даден момент трябва да бъдат решени, защото се появяват проблеми да речем с експлоатацията, с концесията“, каза Дяконеску и уточни, че ще бъдат проведени разговори на ниво експерти с българската страна във формат, който ще бъде одобрен на двустранно ниво.
Той добави, че съществуват въпроси, които са останали нерешени много дълго време – мнозинството с политическо-юридически характер – които Румъния иска да реши на основата на добросъседските отношения с всички тези страни.
„В една цивилизована Европа изоставените юридически проблеми, особено ако се отнасят до малцинствата, териториите, границите, не правят чест на съответните държави и ми изглежда нормално да ги решим“, подчерта румънският външен министър.
МВнР: Преговорите с Румъния не са проблем
От българското външно министерство обявиха, че „въпросът не представлява проблем в двустранните отношения, които са партньорски, добросъседски и в духа на общата ни принадлежност към ЕС“.
От министерството посочиха още, че България и Румъния водят преговори за делимитация на черноморските пространства от повече от 20 години, като последният кръг (седемнадесети поред) се е състоял през декември 2011 г. в София. Следващият кръг предстои да бъде проведен в Букурещ тази година.
„Преговорите текат в приятелска атмосфера и в контекста на желанието и на двете страни въпросът да се реши чрез подписването на двустранно споразумение“, посочиха от българското външно министерство.
От „Атака“ очаквано се обявиха срещу „посегателството“ над българска територия и заявиха, че България също би могла да предяви претенции за неправомерното предаване на Румъния на Северна Добруджа.
ЕК: Едно от условията за членство в ЕС е да няма териториални споровете
Петер Стано, говорител на еврокомисаря по разширяването и европейската политика на съседство Щефан Фюле, коментира казуса принципно, като посочи, че още в процеса на кандидатстване за членство в ЕС страните знаят добре условията да бъдат приети в Общността. По думите му едно от тях е да са решили споровете от подобно естество със своите съседи, съобщи БТА.
Букурещ намеква за Международния съд в Хага
Румънският външен министър обясни от своя страна още, че „така, както имахме преговори с Украйна, също и с България има няколко нерешени въпроса, които ще повдигнем за разисквания с нашите партньори“.
През 2009 г. Румъния спечели териториален спор с Украйна, когато Международният съд в Хага определи границата между двете страни в Черно море.
Според експертите зоната от около 9700 квадратни километра, или 79.34 процента от целия спорен район с Украйна с обща площ от 12 200 квадратни километра, принадлежаща на Румъния според решението на Международния съд в Хага, е богата на около 100 милиарда кубически метра газ и 10 милиона тона петрол.
В края на февруари американската петролна компания Exxon Mobil и австрйската OMV съобщиха, че са открили „голямо находище“ на газ в тази зона.
„Румънско малцинство в България“
Дяконеску спомена още, че трябва да бъде обсъдено и положението на „румънското малцинство в България“.
Той посочи, че иска „същите стандарти и същите принципи да се прилагат навсякъде по отношение на режима на малцинствата на европейско ниво“.
„Не ме притеснява абсолютно нищо дотогава, докато правото на румънците да се смятат за румънци, а не за друга категория, друго наименование, произлизащо от едно възприятие на държавно ниво, се спазва. Докато това право се спазва, нямаме никакъв проблем, но трябва да обърнем внимание тогава, когато се появи размиване“, коментира румънският външен министър, цитиран от Медиафакс.
Румъния предяви такива претенции и към Сърбия. В последния момент преди заседанието на Европейския съвет на 1 март Румъния се противопостави на даването на Сърбия на статут на държава кандидат за членство в ЕС, като критикува отношението на сръбските власти към влашкото малцинство. Въпросът бе уреден, след като Сърбия и Румъния подписаха Протокол за статута на малцинствата в двете страни.
Никола Лавов, Mediapool
Коментар на българския външен министър по повод „румънското малцинство“ в Българи
По повод коментари за „положението на румънското малцинство в България” министър Николай Младенов заяви:
Както неведнъж съм подчертавал, правата на всички граждани в Република България се спазват стриктно, съобразно с разпоредбите на българската Конституция. Те са именно граждански, а не основани на техния етнически произход. В България съжителстват много и различни етноси, които могат да се заявяват като такива и имат равни права на вероизповедание, труд и достъп до образование. Що се отнася до българските граждани от румънски етнически произход, които впрочем според последното преброяване са 891 души, те имат свое училище и църква, които функционират традиционно у нас. На последното съвместно заседание на двете правителства в Букурещ бяха обсъдени широк кръг от въпроси от взаимен интерес, сред които не фигурираше темата за „състоянието на румънското малцинство”.
21 март 2012 г.
Дирекция „Информация и комуникация“ на МВнР
- Павел Тренев, подсъдим за източване на $ 6 милиона, открит случайно чрез Гугъл и Еврочикаго?
Подсъдимият за източване на $ 6 млн. от Централна кооперативна банка през 1995 г. и издирван от 2004 г. Палев Тренев най-вероятно се крие в Чикаго, разкри адвокатът му Сава Гергинов пред „24 часа“.
Делото срещу Тренев, който се счита за един от приближените до кръга „Орион“, се води задочно.
Защитникът преглеждал информациите в интернет за процеса и решил да напише 3-те имена на клиента си в Гугъл. Неочаквано попаднал на сайта „ЕвроЧикаго“, където Павел Иванов Тренев фигурирал в списъка с българите, заявили желание да гласуват на президентски избори у нас в края на октомври м.г. На страницата има линк, препращащ към външно министерство.
„За да може да гласува, най-малкото този човек е отишъл да подаде заявление в нашето консулство. Т.е. пребивавал е на българска територия, при положение, че цялата държава го издирва 8 г. и го съди задочно“, обясни адвокатът. Той е учуден, че мисиите ни в чужбина нямат списъка на лица с европейска заповед за арест.
Гергинов ще поиска на днешното заседание съдът служебно да провери дали Тренев е в Чикаго, на какъв адрес, лично ли е подал заявлението и дали е ходил да гласува.
За утре бе планирана и видеовръзка с Израел за разпит на Майкъл Чорни, който има забрана да влиза в България, но тя няма да се осъществи. Делото е пред финал. Разпитани са всички възможни свидетели, изготвени са експертизите. Остават единствено разпитите на Чорни и финансиста му Джоузеф Карам.
Според прокуратурата Павел Тренев е наредил от сметките на бизнесмена Майкъл Чорни да бъдат изтеглени $ 6 млн. Тренев изчезна малко след гръмна скандалът с парите на Чорни и се укриваше до 2001 г,, когато бе открит случайно при полицейска акция срещу автоапаши в столичния жк Дружба. През 2004 г. обаче отново избяга, след като го пуснаха от ареста.
Източник: в. „24 часа“
Бел.ред.: Заглавието е на Еврочикаго
- Восток – дело тонкое
В Египет народната революция надви диктатора Мубарак, а наскоро египетският парламент гласува изгонване на израелския посланик от Кайро, спиране на експорта на египетски газ за Тел Авив и обяви Израел за „враг №1“ на страната. Тези решения не са влезли в сила, може и да не влязат, но настроенията са показателни. В Афганистан САЩ туриха приятеля на Америка Хамид Карзай за вожд, а той напоследък взе да ги припира да се изнасят. В Ирак и Либия диктаторите си загубиха главите, в резултат на възникналата демокрация Либия прие многоженството и се затегли към сепаратизма и ислямизма, пък двете страни приеха бомбаджийството и пукотевицата за ежедневие.
Присещам се за сентенцията на другаря Сухов от соц. екшъна „Бялото слънце на пустинята“ (виж заглавието), която стана доста нарицателен коментар, особено по време на афганистанската авантюра на СССР.
Мисля си какво би било, ако някой като другаря Сухов беше правил дипломацията на нашата делегация в Катар, дали пък не би го докарал до повече бизнес и по-малко оставки? А дали пък тъкмо на Катар би трябвало да се заложи? Не е Катар причината за оставката на Трайчо Трайков, казват всички, включително той, но премиерът заяви, че Катар бил капката, която му преляла чашата.
Не знам. И вие едва ли знаете. Знам само, че изтокът е тънка работа. Преди време бившият ни генерален консул в Дубай, бивш зам.-министър на външните ни работи и бивш шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения Милен Керемидчиев ни разказа интересни работи за Близкия изток – на Соня Колтуклиева, Светльо Иванов, на мен и още група любопитковци. „Като седнете заедно с араби, много внимавайте подметката ви случайно да не се вдигне срещу тях, ако сте си кръстосали краката. Приемат го за нарочно пренебрежение и обида, макар при вас да е съвсем случайно.“
Обувката там била голям знак (един журналист сигур затова опита да уцели г-н Буш с чепика си), лявата ръка също (с нея правоверните таквоз, хигиената си правят от векове, лош символ е). Обясни ни още, че времето за господа важните хора от Изтока не е стриктна величина като при нас. Па и за маловажните също. Ако сте си уговорили бизнес среща за 11.00 сутринта, а ви приемат в 3 след обяд, не значело нищо фатално. Значело само, че са имали по-важна работа дотогаз, дори да е сутрешен тоалет, ядене на фурми или пиене на кафе. Но и че вие повече търсите тях, отколкото те вас – затова е нормално да ожидате търпеливо, с усмивка. В един вестник г-н Керемидчиев пояснява, че катарският емир и Обама би приел по сандалки, това там си било съвсем официално, а не както нашите ревнаха – джапанки, унижение, резил…
Нямам представа, ако на такъв като г-н Керемидчиев бяха възложили предварителната организация на Катарския форум, дали не би се справил по-добре. Наистина нямам. Имам представа само, че работата иска дясна ръка, а не лява. По всички ширини. Ако от три опита не можеш да намериш дясната си ръка, примерно в болезнената сферата на здравето, значи не ти е ясно какво искаш тя да извърши. (Или че не знаеш кое е ляво и кое дясно, но тогава пази боже от тебе). А ако не ти е ясно какво искаш тя да извърши, значи ръката не ти е виновна за нищо.
Имам безумен спомен от първото си съприкосновение с азиатските иширети. Като младо студентче веднъж бях останал без пукната пара, работата вървеше на глад. Прехвърлих в ума си кому съм по-симпатичен и се сетих, че един по-заможен монголец винаги почти ми се кланя и ми демонстрира много респект и дружба.
– Уважаеми Дамбадарджагийн, – рекох му. – Би ли ми услужил с пет пари до вдругиден?
– Да, добре – рече с усмивка азиатецът.
Зачаках да даде, той само любезно се усмихваше. Протегнах ръка:
– Че дай де!
Той каза само:
– После.
След час го побарах на входа.
– Хм, таквоз, нали ми обеща – почнах аз…
Той, лъчезарно засмян:
– Да, да…после, после…
Докачих се, но след час пробвах пак, вече в коридора на института:
– Дай петте пари, бе Дамбадар!
Той се ухили мило и хлътна в библиотеката.
Разсърдих се, мернах един негов земляк и го затиснах в ъгъла:
– Бе тоз идиот ли е, или ме подиграва?! – Обясних му случая подробно.
Онзи ме изслуша внимателно и тъжно поклати глава:
– Няма да даде. Но никога не би ти отказал направо, не би ти казал „не“ – много те уважава.
Изпсувах, но проумях това-онова у въпросния етнос.
Етносите се търкат един о друг най-вече по време на война и по време на търговия. Страшно търкане например пада между израелци и палестинци – толкова добре са се отъркали, че може да те хване страх. А дори не са различни етноси, братчеди са всъщност. Кръстоносците преди осем-девет века отъркаха Запада о Изтока – и тези, и онези научиха доста един от друг. Първо рицарите пуснаха кръв на разпръснатите градове и държавици в Близкия изток и преподадоха уроци по военна тактика на арабите (в Йерусалим изклаха близо 40 000 араби и евреи). После кюрдът Салах ад-Дин ги надви при Хитин през 1187 г. и лично отряза главата на великия магистър на тамплиерите Рейналд дьо Шатийон. Осама бин Ладен като млад беше добър ученик на ЦРУ в Афганистан, учеха го как да се бори с неверниците и на подривно дело. Много тонове уроци се изсипаха в Ирак, Либия и Афганистан. Сега педагогиката ще ходи в Сирия и Иран.
Усещам как другарят Сухов се подсмива – досущ монголец.
Бойко Ламбовски,
в. „Сега“
- Над 3 300 българи излежават присъди в чужди затвори
От годишните отчети на посолствата ни става ясно още, че 1622-ма души изтърпяват наказания по влезли в сила присъди
Повече от 3 300 наши сънародници лежат по затворите в чужбина. Това са предимно мъже, задържани за трафик на наркотици или за източване на банкови карти, показват официалните данни на външното министерство.
От годишните отчети на посолствата ни става ясно още, че 1622-ма души изтърпяват наказания по влезли в сила присъди. Посочените цифри варират във времето – едни биват освобождавани, други задържани, уточниха още от външното министерство. Освен това за някои случаи те не получавали информация, пише „Монитор“.
„За да получите реалния брой българи, задържани в чужбина, трябва да умножите данните на Външно поне по две“, коментира адвокат Ивайло Дерменджиев, който е българският защитник на задържания в Бразилия за трафик на кокаин Гълъбин Боевски. Според него неофициално в чуждите затвори лежат около 7000 българи.
От ведомството на Николай Младенов потвърдиха, че при тях пристига информация за едва 40% от провинилите се зад граница нашенци. Изпращането на сведения от държава, в която има задържан български гражданин, се извършва в съответствие с член 36 на Виенската конвенция за консулските отношения, т.е. когато криминално проявеното лице желае това и когато уведомяването е допустимо съгласно националното законодателство на съответната страна.
Има и случаи, в които България няма сключени договори за правна помощ с дадената държава и властите там отказват да предоставят официална информация за задържаните българи и техните провинения. В рамките на Европейския съюз този въпрос е много добре регулиран от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. В съответствие с тях се обменя информация относно задържани и осъдени лица. Централен орган по Европейската заповед за арест е Министерството на правосъдието, обясниха още от външното министерство.
Данните показват, че най-много български граждани, изтърпяващи наказания по влезли в сила присъди, има в Гърция 310 души. След това се нарежда Полша с 300 български затворници, Германия 158, Испания 144, Турция – 112. Основно те са за престъпления, свързани с трафик на наркотици и източване на чужди банкови карти.
През 2011 г. страната ни е получила съобщения за 173-ма задържани български граждани в чужбина. От тях 14 са за притежание или трафик на наркотици. Над 100 са за кражби на автомобили и друго имущество, джебчийство, злоупотреби с чужди банкови карти и др. Има и трима, които са задържани за сводничество и трафик на хора – по един в Македония, Унгария и Франция. Няма данни за задържани български граждани по обвинение в тероризъм, категорични са от външното министерств
Източник: Actualno.com
- Антибългаризмът се усеща все повече в Македония
Проекторезолюцията на Европейския парламент за Македония и влиянието, което антибългаризмът ще окаже върху пътя на страната към Европейския съюз, беше тема наскоро в предаването на ТВ7 „Факторът Кошруков„. Събеседници в предаването са евродепутатът Андрей Ковачев, социологът Венелин Стойчев и кореспондентът на ВМРО в Щип – Петър Колев.
Сръбските служби, които държат медиите и голяма част от капитала в Македония, създават тази антибългарска истерия, смята Колев. Според него антибългаризмът се усеща все повече в Македония, защото той е в основата на съществуването на това правителство и затова е крайно време българските политици да вземат по-ясни мерки към това.
Отношението на обикновените хора към България е доста променено през последните 20 години, добавя той. Все повече хора учат и живеят в България, а младите македонци все по-трудно вярват в антибългарската агитация. Хората над 40 г. са тези, които повече държат на македонизма, както и онази част от населението, което е неграмотно и необразовано. Колев казва още, че според него има разминаване в момента на това, която правят българските евродепутати и българското правителство по отношение на Р. Македония. Евродепутатите са активни, а правителството – пасивно.
http://youtu.be/kGsA_4p4jgI
