Всички авторски страници

Авторски

• Газпром сваля с 11 % цената на газа за България, плащаме си всичко за „Белене“

  Газпром смъква цената на газа за България с около 11 процента, а Бългрария се задължава да заплати всичко, което е произведено до момента от руска страна за АЕЦ „Белене“.

  Това са резултатите от приключилите в Москва срещи на министъра на икономиката Делян Добрев с шефа на Газпром Алексей Милер, заместник-председателя на правителството Игор Сечин и с министъра на енергетиката Сергей Шматко.

  В рамките на април работните групи ще уточнят точно за каква стойност става дума за задълженията ни за „Белене“.

  Русия освен това ще се включи в работата по трансформирането на проекта „Белене“ от два в един ядрени блока, който ще бъде монтиран в АЕЦ „Козлодуй“. По време на разговорите не е станало дума за някакви компенсации, които България ще дължи, съобщава БНР.

  Намалението за газа е от първи април и важи за следващите 9 месеца, като 11 процента по-евтин газ означава около 534 долара за 1000 кум.м., което пак е твърде много, сравнено с посочваната от премиера Борисов цена за Германия, която е 300 долара.

   

  Източник:  News.bg

• Куче от „Младост”: Или хората, или ние!

  Аз съм куче от столичния кв. „Младост”. Пиша на български, защото ме научиха бившите ми собственици. Те бяха добри хора. В началото. Купиха ме, за да зарадват децата си.

  Малчуганите си поиграха с мен година-две, след това им омръзнах. Нямаше къде да ме извеждат на разходка, караха се кой да ме изведе, кой да ми измие лапите от калта, кой да ме заведе на лекар. Накрая ме „забравиха” в някакъв затънтен квартал на София. Аз обаче се върнах в „Младост”. Родина, знаете как е. Събрах се с други като мен. Карахме се, хапехме се, оголвахме зъби, мръзнахме, мърсувахме, купонясвахме – все неща от този род. Кокалът бе нашият свещен Граал. Той ни разделяше. Но ни свързваше омразата към хората.

  Тогава се появи водачът. Той бе син на немска овчарка и един оклюмал стар пес, който можеше вече само да ръмжи, тихо и злобно. Синът му ни събра и каза: „Да отмъстим за лошия си и съсипан живот”. В лая му имаше не само социални елементи, но и философия. Най-много обаче прозираха сломена гордост и тъга. Много тъга, потопена в пълноводието на яростта, омразата и обидата. Не му трябваше много, за да ни обедини около себе си, защото всички се къпехме в разяждащите ни чувства.

  Така започна животът ни, подчинен на отмъщението. Превърнахме се в глутница. Нападахме стари хора и деца. Те бяха по-леките жертви. След това се насочихме към силните, които мислеха, че са недосегаеми. Атакувахме от засада, без да вдигаме излишна пушилка и шум. Бяхме като вълци, нашите предци: спускаш се, отхапваш парче месо от крака на целта и светкавично се изтегляш. Докато жертвата паникьосана се опитва да реагира или да се предпази, атакуват кучетата от втората редица. Трети влизат в боя тези, които трябва да съборят човека-враг. Тогава идва върховият момент – мигът на убийството. Трудно се стига до него, но, о Боже, каква наслада! Топла кръв гали муцуните, жертвата е скована от ужас, превъзходството ни е доказано. Триумф! Разкъсана плът и зеещи рани…

  Не се опиянявам, такъв е животът. Такъв го направихте вие, хората.

  Сега плащате цената. Ние, кучетата от „Младост”, сме обявили война на човеците. Не я искахме, живеехме кротко в коридора на панелките, оставяхме се да ни връзват мартеници и панделки, да ни дърпат ушите и опашките. Бяхме кукли. Вече сме глутница. Хората нямате изход и трябва да приемете войната. Телевизионните репортажи и сълзливи истории няма да ви помогнат. Професорът е поредната ни победа. Ще има още. Ще ви разкрия една тайна: ако искате да спечелите войната с нас – трябва да ни убиете. Защото всички се борим за кокала!

  Дивото зове! Ау, ау-у-у…

   

  Макс,

  куче от „Младост”

   

  Източник:  Фрог нюз

  ––––––––––––––––

  Бел.ред:  Памфлетът е провокиран от поредния случай на жестоко нахапване от улични кучета в България (и в частност – в София), при който жертвата – професор от Американския колеж, наскоро завърнал се в родината български емигрантат – без малко да загуби и живота си.

  „Глутница от 20 улични кучета нападнаха и едва не убиха на място 88-годишен професор от Американския колеж в София. В сряда следобед Ботьо Тачков се разхождал близо до бл. 9 в столичния кв. „Малинова долина“, когато псетата го нападнали и го повалили на земята. Мъжът започнал истинска битка за живота си. По това време охраната на бетоновия възел, където станал инцидентът, се притекла на помощ. В това време кучетата влачили професора около 20 метра, като най-накрая гардът Илия успял да отърве Тачков. Хората наблизо се обадили на полицията.
  Пострадалият професор бере душа във Военна болница. „60% от мускулната му маса липсва, ушите му са отхапани, очите му са целите в хематоми. Не е ясно как ще вижда дори ако се оправи“, коментираха от болницата. Заради разкъсните рани Тачков е загубил и много кръв, а в резултат на тежкия шок е получил и тежка сърдечна криза. Професорът наскоро се върнал в България, защото решил да изкара старините си в родината. […]
  

  Професор Тачков е един от най-известните българи в Америка. Работил е на „Уолстрийт“ и в Световната банка. Владее 6 езика и има издадени 4 книги.“

  (Из информация на в. „Стандарт“.)

• Погребалният марш на мултикултурна Европа

  Погребалният марш на мултикултурното общество прозвуча в Тулуза. А ехото му отекна така гръмко и отчетливо, че проглуши ушите на тези, които не искат или не смеят да погледнат действителността в очите. Ако все още има оптимисти, които смятат, че убийствата на Брайвик са случаен инцидент, че расисткият сайт в Холандия е просто политическа игра, а фактът, че във футболния отбор на „Атлетик” (Билбао) играят само баски, е най-обикновено съвпадение, то касапницата в Южна Франция е поредният аргумент за тяхната неадекватност.

  Зад лицемерната фасада на толерантността и взаимното уважение, пропагандирани от висшите ешелони на властта с цел печалба на политически дивиденти, прозира грозната истина, че на практика в Европа различният не е добре дошъл. Или с други думи, каквото и да се афишира от политическите подиуми, държавите на Стария континент, чиито традиции са обособили тяхната идентичност още от епохата на Средновековието, никога няма да приемат с отворени обятия мултикултурната идеология.

  Националистическият мотив в атаките на Мохамед Мера в Монтобан и в Тулуза беше очевиден още от самото начало. Чернокожите войници и еврейското училище едва ли са се оказали случайно на неподходящото място в неподходящото време. Само че в навечерието на президентските избори за френските политици беше крайно неудобно да си го признаят.

  Веднага след трагедията европейските медии си припомниха напрежението в отношенията между еврейското и мюсюлманското население на Стария континент и заплахите на Хизбула да убива евреи по целия свят. Проблемът с етническите малцинства, масовата ислямизация и безконтролната имиграция във Франция е твърде остър и неслучайно се очертаваше да бъде сред основните теми в предизборните дебати.

  Но за французите имаше и нещо много по-болезнено – те откриха в своите редици убиец неонацист. Не че в постколониалната пълна с имигранти страна националистическите нагласи могат да бъдат пренебрегнати, но, от друга страна, ако има нещо, което французите да мразят най-силно, то това определено са фашистите и тяхната идеология. Днешните потомци на бащите на буржоазната революция не могат да забравят окупацията и репресиите по време на Втората световна война, както и тоталитарната диктатура, която заплашваше да обгърне в обятията си Стария континент.

  Наброяваща близо 500 хиляди души, еврейската общност във Франция е трета по големина в света. Това се дължи главно на многото евреи, живели в бившите френски колонии по бреговете на Северна Африка, които са намерили спасение от диктаторските режими, преплавайки Средиземно море. Мюсюлманската общност в страната обаче е неколкократно по-голяма и продължава да расте. Правопропорционално на нея се разрастват и традиционните за Европа антисемитски нагласи, а еврейските обекти все по-често стават мишена на нападения. Подпалване на еврейски училища, замервани с камъни автобуси и пребити с железни пръти тийнейджъри – това са картини, обичайни дори и за столицата на либерализма Париж.

  Защо обаче, след като убиецът от Тулуза вече е мъртъв, медиите продължават да бистрят историята около него? Опитите на милиони хора да забравят кървавата трагедия от онази сутрин, в която три дечица не успяха да стигнат до класните стаи, остават безплодни. Тя ще бъде напомняна на френските граждани поне още месец – до втория тур на президентския вот.

  И макар че досега предварителните проучвания предсказваха социалистически триумф на изборите, убийствата в Южна Франция могат и да объркат сметките на анализаторите. Редица експерти вече са единодушни, че действащият държавен глава Никола Саркози ще излезе краен победител в надпреварата и сега спорят по въпроса кой ще се изправи срещу него на втория тур – социалистът Франсоа Оланд или крайнодясната Марин льо Пен.

  Вълната на ненавист срещу френските граждани, произхождащи от Магреба, и срещу левицата, която ги защитава, дойде като гръм от ясно небе за щаба на социалистите. Още повече че Франсоа Оланд се омота като неопитно пеленаче в коментарите си за случващото се. За стотиците скърбящи призивите за хуманност, справедливост и равноправие на всички френски граждани, толерантност към малцинствата и пожеланията за пълноценна интеграция на имигрантите бяха, меко казано, неуместни.

  За сметка на това Марин льо Пен беше изключително адекватна. Тя не си позволи нито една нападка срещу мюсюлманската общност като цяло, а упрекна единствено ислямския фундаментализъм и действията на ултрарадикалните екстремисти. Така, от една страна, никой не може да я обвини в нарушаване на френската конституция и европейските норми за толерантност, а, от друга – мнението й беше кристално ясно за нейните симпатизанти и за потенциалния й електорат.

  Трагедията хвана и Саркози „по долни гащи”. Неговата абсурдна заповед терористът да бъде заловен жив, за да се демонстрира едновременно хуманността и ефективността на френските власти, доведе до безсмисленото раняване на петима полицаи. Провеждането на 32-часова обсада, за да бъде пощаден животът на един завършен фанатик, който още като малолетен е заслужил 5 присъди за прояви на насилие и който преди време е бил арестуван в „столицата” на талибаните Кандахар, където се е прочул със злодействата си, не беше нито икономически, нито психологически оправдано.

  А въпросът как е успял да се снабди с такъв огромен оръжеен арсенал и как е могъл неколкократно да се измъкне от органите на реда напълно обезсмисля „хуманността” и „толерантността” в действията на властите. Традиционните френски демократични ценности не позволиха навременното обезвреждане на терориста и доведоха единствено до нови жертви и ранени.

  Вместо да се крият зад лицемерния воал на мултикултурализма от Елисейския дворец, може би трябва да обърнат по-сериозно внимание на концепцията на Самюъл Хънтингтън за „сблъсъка на цивилизациите”, която получи поредния аргумент в своя защита. Истината е, че просто няма механизъм, способен да създаде условия, при които отделните култури да съжителстват безпроблемно една с друга, и то на ограничена територия.

  Изглежда станалият известен като терорист единак норвежец Андерш Брайвик вече има последователи и във Франция. Рано или късно те ще бъдат изловени, но проблемът ще си остане. В Европа се заражда ново и съвсем не изолирано явление – идеологически покварени хладнокръвни „борци за чистота на нацията”, чиято мишена са всички хора с чужда кръв. А техните акции не могат да бъдат предотвратявани с „толерантност” и „хуманизъм”.

  Колкото до Франция – тя вече няма как да бъда същата. Очевидно в страната, извоювала с кръв своята демокрация и послужила като светъл пример на цяла Европа, левите идеи повече нямат място.

   

  Константин Христов,

  в. „Новинар“
  

• Законът за детето праща родителите в ъгъла

  РЕДНО ЛИ Е ДЪРЖАВАТА ДА СИ ПРИСВОЯВА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА ВЪРХУ БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА?

  След заканите на БСП преди 10-ина години, че ще изготвят нов Закон за детето, днешните управляващи пристъпиха към реализиране на тази идея, следвайки идеите на предшествениците си доста стриктно.

  Казаха, че досега Законът за закрила на детето е защитавал единствено правата на децата в риск, а е нужно „НЯКОЙ” да защити правата на всички деца. Казаха, че досегашната нормативна база била разпръсната в шест различни закона и освен това имало нужда от ремонт на досега действащите закони, понеже били остарели. И до тук с мотивите.
  Към проекта за закон за детето НЯМА мотиви, липсва анализ на сега действащата нормативна база, липсват ясни цели, които новият закон да се стреми да постигне.

  Така и никой не обоснова нуждата от „защита на правата” на децата, които не са в риск – кой и от какво ще ги защитава? Как, от кого и по какви критерии ще се преценява кое дете е „в риск”?

  Както се казва, „Пътят към ада е постлан с добри намерения”.

  Така и според готвеният закон за детето ВСЯКО дете беше сложено в графата „дете в риск”, а ВСЕКИ родител – в графата „по презумпция виновен”, некадърен, насилник и опасен за детето си. Разбира се, държавата със своята гвардия от чиновници, си запазиха ролята на „добрия” в тази история, на защитника на „онеправданите дечица”, на тяхното „доверено лице”… срещу техните „родители-насилници”!

  Чрез този закон Държавата предяви желанието и намерението си да застане между родители и деца, и да има власт над семейството, което винаги е било най-важната и градивна единица от обществото, и в която обикновено свободата и свободомислието са се запазвали дори и по време на робства, диктатури и пр. недобри исторически опитности, през които ни се е налагало да минем като народ.

  А на въпросите на родителски организации авторите на закона си позволиха да отговорят със съвети от рода на „На който не му харесвал закона – да си търси друга държава” и че случаи с ненужно отнемане на деца от семействата им вероятно щяло да има, но щели да са единици, така че не било проблем.

  Но да поговорим малко по-конкретно за Закона за детето.

  Негов съавтор е наскоро назначената за зам. министър на правосъдието г-жа Велина Тодорова, известна и със съавторството си в писането на Семейния кодекс, в чието съставяне бяха пропуснали да включат преходни разпоредби за заварените случаи на кандидат-осиновители, български граждани с обичайно пребиваване в чужбина, вписани в националният регистър на осиновяващи към влизане в сила на новия СК.
  Благодарение на този пропуск немалко деца останаха в институция повече от година, въпреки, че имаха определени осиновители, а за някои дори процедурата по осиновяване беше в съдебна фаза, но се наложи да бъде спряна поради липсата на
  въпросните разпоредби.

  По отношение на съдържанието на Закона за детето проблемите започват още при даването на определения на различните термини, използвани в следствие в текстовете на закона. Например:

  – „дете, трайно непосещаващо училище”
  

  е дете, което не посещава задължително училищно обучение за повече от 1 месец в рамките на една учебна година;”

  Никъде не се уточнява дали става дума за извинени или неизвинени отсъствия, а обхваща деца от 6 до 16 години, което значи, че ако 6-годишният ти първокласник боледува по-често, още към втория срок ще е събрал 1 месец (30 дни) липса от училище и ще е вече „детер трайно не посещаващо училище”.

  Последствията от попадането в тази „графа”:

  Според чл. 38 и чл. 39

  за всеки случай на дете, трайно не посещаващо училище, в общината се създава МУЛТИДИСЦИПЛИНАРЕН ЕКИП, в чиито състав влизат представители на Социалните служби, на училището, на доставчик на социална услуга, а по преценка на водещия екипа – и представител от детска педагогическа стая. Този екип проучва случая и съставя план за действие, като уведомява родителите за него и за последствията от неспазването му. Какви са последствията не е ясно, но доколкото е възможна свободната интерпретация на „трайно не полагане на грижи”, „пренебрегване” и пр., то „трайното не посещаване на
  училище” може да бъде отнесено към тях.

  А те в чл. 71

  са дадени като повод детето да бъде изведено от семейството…

  Освен това глобата ви първият път ще е между 200 и 1000 лв., а вторият път – 500 до 2000 лв.

  – „дете в риск” е „дете, което има нужда от закрила”

  Изключително ясен критерий, не мислите ли? И кой си е запазил правото да отсъди кое дете „има нужда от закрила”? Държавата, разбира се! И от какво ли държавата ще защитава децата? Ето пример от другите определения:

  – „психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно
  отношение;

  Интересно как се констатира наличието на подценяване или отхвърляне, или – какви са тези „други форми на отрицателно отношение”? Отново ставаме свидетели на възможност за напълно свободна интерпретация от страна на Социалните служби.

  – „пренебрегване”
  е неуспехът на родителя, настойника или попечителя, или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните  области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи;

  Може да се окаже, че „пренебрегвате” детето си например, ако откажете задължителните имунизации от чл.28, ако детето ви отсъства 30 дни от училище – сумарно, за цялата учебна година, или пък – ако изберете НЕ-училищна форма на образование за детето си, или дори – ако откажете да пуснете 4 или 5 годишното си дете в задължителната предучилищна подготовка…

  А какво да кажем за емоционалното развитие на детето ви? Тук държавните чиновници отново ще могат да интерпретират свободно с кое точно не сте се справили, за да осигурите това развитие.

  – „Най-добрият интерес на детето”
  е термин, който се среща изключително често в закона, но няма ясно определение, тълкуванието и интерпретирането му е оставено изцяло в ръцете на социалните служители. Определя се като се вземат предвид такива спорни и субективни „обстоятелства” като желанията и чувствата, емоционалните потребности на детето (колко ли обективно социалните и съдът ще преценят чувствата, желанията и емоционалните потребности на дете, което не познават?!), опасността или вредата, която ИМА ВЕРОЯТНОСТ да му бъде причинена (тук вероятно социалните работници се допитват до врачки или..?), както и качеството на полаганата грижа и осигуряването на всички негови потребности (което означава проблем за семейства, живеещи по-бедно).

  Това са само няколко от примерите за начина, по който е написан този закон.

  Той игнорира родителите, изолира ги, отнема правата им и за сметка на отнетите от тях права – овластява държавата, в лицето на Социалните служби. Оставя задълженията на родителите да снабдяват нуждите на децата, като им ги вменява под заплаха от строги наказания и глоби, но възпитанието, мирогледа, образованието, здравето на децата – всичко това държавата взема в свои ръце. По един безскрупулен и бих казала – втрещяващ с похватите си начин.

  Защо втрещяващ? Дали не е твърде крайно това изказване?

  Преценете сами. Ще разгледаме някои от тези критерии, по които държавните чиновници оценяват вас като родители – да видим какво държавата предлага на децата ви и дали наистина е „по-добър родител” от вас:

   

  ОБРАЗОВАНИЕ

  Според закона  училищното образование е ПРАВО на детето, но също така е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО от 5 (скоро ще е от 4) до 16-годишна възраст. Родителите подлежат на санкции, ако детето не посещава училище. Родителите, общо взето, нямат достъп и нямат думата за това какво, по колко и по какъв начин учи детето им в училище. Ето малък пример за „гениалността” на предвиденото обучително съдържание:

  Чл. 29.  (1) Министърът на здравеопазването и министърът на
  образованието, младежта и науката осигуряват прилагането на подходящи учебни програми за сексуално и репродуктивно здраве и семейно планиране в системата на предучилищното и училищното образование.

  Според този закон – децата на 4 и 5 годинки ще бъдат образовани по въпросите за сексуално, репродуктивно здраве и семейно планиране.

  Междувременно, според чл. 28 детето има право да бъде консултирано по тези въпроси и то – напълно конфиденциално. Освен това, според чл. 27, т.5. „държавата и общините прилагат мерки и предоставят условия” вкл. за … „безопасно прекратяване на нежелана бременност”! И това може да стане без знанието на родителите!!!

  За сметка на това с чл.30 се насърчават различни организации,
  работещи в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и семейното планиране и си сътрудничат с училището при обучението на децата и учениците, както и при изпълнение на информационни кампании в тази област. Родителите се изолират от процеса на образоване на децата им, но НПО се допускат? Да напомняме ли, че повечето от тези НПО получават средства включително от бюджета на страната за провеждането на тези кампании?

  ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

  Според Закона за детето, децата имат право на най-доброто възможно лечение и медицинска грижа.

  Законът ясно се разпорежда, че имунизациите на децата са задължителни, макар и да има изследвания, които говорят за опасността от тези имунизации, но същият този закон дава на децата над 16 г. свободата да откажат лечение, дори и ако то е животоспасяващо (чл. 32). Всички знаем, че възрастта 15-17 г. е доста особена, не е реалистично да считаме, че на 16 години един човек е вече зряла личност, достатъчно зряла, за да направи такъв избор. В крайна сметка, Семейният кодекс позволява на 16-годишните сключване на граждански брак, но само със съгласието на родител или настойник, а в случая – по въпрос, засягащ живота на детето, неговото решение се счита за достатъчно?! Разбира се, предвидена е процедура в такъв случай – лекарят сигнализира социалните – те сигнализират съда, а съдът разпорежда какво да се случи. Но колко би траяла тази процедура и дали социалните и съдът ще вземат решението, което да е в „най-добрия интерес на детето”, това е много спорно!

  Също така – в чл. 10 се предвижда смяната на личния лекар да става със съгласието на непълнолетното дете. Но нищо не се казва за случая, в който такова съгласие не бъде постигнато.

   

  ПРАВА и ДОСТЪП ДО СЪД

  По отношение на случаите, в които вие и детето ви нямате съгласие по даден въпрос (а всички знаем колко често това се случва, особено в пубертета) според чл. 49 от закона, детето има право да потърси съдействие от Дирекция „Социална подкрепа”, където, след среща с психолог, се изготвя план за помощ на детето,

  а също така – ДСП може да заведе дело в съда от името на детето. След навършване на 14 години детето ви има право да ви съди директно според чл. 24.

  Оказва се, че има предвидени всякакви възможности и механизми за „борба” срещу родителите, но за съжаление – нито една опция за противопоставяне на държавата в случаи, когато някой от чиновниците сгреши в преценките си… или – злоупотреби съзнателно с многото възможности за контрол, които му дава законът.

  Междувременно – съдът има право да ви задължи – и родителите, и децата – да посещавате и ползвате социални услуги по негово усмотрение. В някои случаи детето бива изведено от семейството преди това.
  

  Според чл. 155 при риск от изоставяне, който риск отново е оставен на свободната преценка на социалната служба, или при установено пренебрегване на детето (виж термините в началото), както и при ДРУГИ обстоятелства, които застрашават правата на детето (неясно какви), а също и при отказ на сътрудничество от ваша страна спрямо социалните, социална услуга за вас и детето се избира и налага като задължителна от директора на Дирекция „Социално подпомагане”.

  Според чл. 166

  „Родителите са длъжни да сътрудничат” както на социалните, така и на доставчиците на социални услуги.

   

  „ЕМОЦИОНАЛНО РАЗВИТИЕ”

  Всепризнат факт е, че най-добро за детето е да живее в семейна среда, при своите биологични родители. Но в чл. 42 виждаме, че според авторите на закона детето има право да бъде отглеждано от родителите си само „доколкото е възможно”. А според неясните критерии на същия закон възможното прогресивно намалява. Според чл. 61 можете да бъдете лишени от родителски права, ако „системно поставяте в опасност ЛИЧНОСТТА на детето”, каквото и да означава това. По силата на чл. 71 детето може да бъде изведено от семейството му, ако се установи, че „трайно не се полагат грижи за детето” и ако „детето е жертва на насилие, пренебрегване и експлоатация в семейството”. Разбира се, в случаи на реално неглижиране на дете или на системно насилие трябва да се реагира, но отново припомням – сега това не е закон за деца в риск, а за ВСИЧКИ деца. С други думи –колкото едно дете трябва да бъде спасено от побои и злоупотреба, толкова и вашето
  дете, без да има такъв реален проблем, може да се окаже обект на „спасяване” от „грижливите” социални служби, просто заради кофти интерпретация.

  Но „грижата” на социалните за вашето дете ще отиде и още по-далече – според чл. 123 може да се прибегне и до осиновяване на детето ви без вашето съгласие – стига да прецени някой социален служител, че вие възпитавате и отглеждате детето си по „вреден за развитието му начин”. Според чл. 196 детето ви ще бъде защитавано от държавата от „методи на възпитание, нарушаващи неговото достойнство” и от „форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси” – това би могло да означава например, че лишаването от игра на компютъра е именно такава „форма на влияние”, или – че да откажеш на детето си най-новата играчка, когато другите деца я имат е „метод на възпитание, уронващ достойнството на детето”.

   

  ПРАВО НА СВОБОДА НА СЪВЕСТТА И РЕЛИГИЯТА

  Според законът – в чл. 20, ал.1, детето ви САМО трябва да формира възгледите си, „свободно”, но с ваша подкрепа. Ако реши, че ще вярва в космически човечета или в ходещи тостери – трябва да го подкрепите, без да му оказвате натиск в друга посока. В същия закон, даже в същия чл.20, но ал.2 се казва, че отношението на дете до 14 години към религията се определя от неговите родители. Надявам се – виждате противоречието. Но то не спира до тук! В чл. 23 пък се казва, че „всяко дете има право на ЗАЩИТА от въвличане в политически, синдикални и религиозни дейности”. И, за да е по-убедителна забраната – е придружена от предвидени глоби: за първо (установено) нарушение – между 2000 и 4000 лв., за второ нарушение –между 4000 и 5000 лв.! Ако водите детето си с вас на богослужения, независимо каква религия изповядвате, ако участва в религиозни ритуали, каквито са кръщаването, причастието, обрязването за мюсюлманите, бар мицва за евреите, обикалянето на църквата на Великден, паленето на свещи, целуването на икони за православните християни и т.н., това може да значи, че държавата има повод да „защити” детето ви от „въвличане в религиозни дейности” и да ви глоби!

   

  АНОНИМНИ СИГНАЛИ И ЖАЛБИ

  Вероятно се чудите откъде пък на социалните би им хрумнало да се занимават точно с вас и вашето дете?
  Време е да споменем за това как Социалните служби се информират. Според чл. 198 всички са длъжни да информират Дирекция „Социална подкрепа”! Даже и тези, чиято професия предполага „професионална тайна”. Има предвидени сериозни глоби за тези, които се предполага, че са знаели за някаква евентуална опасност за детето, но не са сигнализирали. И за да направят нещата още по-лесни –

  с чл. 210 се приемат и АНОНИМНИ жалби и сигнали, може и устно. Освен това се казва, че и самата дирекция „активно набира информация”. С други думи – ядосали сте съседа, внимавайте! Достатъчно е едно анонимно обаждане и сигнал за „домашно насилие”, за да получите специално навестяване и разследване от социалните!

  Такива случаи са известни в други страни, където подобни закони вече действат от години – обикновено са трагични истории за това как нищо неподозиращо семейство изведнъж бива нарочено и децата могат да бъдат взети от семейството…

   

  ПОЛИЦЕЙСКА ЗАКРИЛА

  А ако си мислите, че просто няма да позволите на социалните да се ровят в семейството ви,

  да знаете, че според закона за детето е предвидена (както и до сега) полицейска закрила и спешно извеждане на детето от семейството. Осигурява се полицейска закрила и при „ОПАСНОСТ детето да бъде въвлечено в престъпление” – кой и как преценява колко е реална тази „опасност” и дали я има… сетете се сами! При мярката „полицейска закрила” МВР настанява детето в изолирано помещение, където да няма възможност за общуване с „лица, оказващи вредно въздействие върху него” (ако родителите са попаднали в тази категория – лошо!), или настанява детето директно в институция. Почти хумористичното е, че според закона се очаква от служителите на МВР да обяснят на достъпен за детето език какво се случва, така че да го успокоят!

  Полицейска закрила се прилага и спрямо дете, оставено без надзор, като глобите предвидени за оставяне без надзор на дете, по-малко от 14 години, са – за първо нарушение: 300 до 500 лв., за второ – 500-1000 лв. и ако има трето – се сезира прокурор и завежда дело срещу вас.

   

  ЗАКОНОВИ ПРОТИВОРЕЧИЯ

  Начинът, по който се прави подобен закон, е напълно недопустим!
  Без мотиви и анализ на сега действащата нормативна база, отгоре на всичко – в нарушение на Конституцията на България, в нарушение дори на Конвенцията за
  правата на детето, която е действащ правен документ в страната ни – и двете гарантират правата на родителите като основни лица, носещи отговорност и вземащи
  решения за децата си. Докато законът за детето, в този му вид, прави точно обратното. При това – самият закон противоречи сам на себе си.

   

  ЗАКОНЪТ – СРЕДСТВО ЗА РЕПРЕСИИ?

  Не са безпочвени и опасенията, че закон като този може да бъде използван за репресии, заплахи и контрол над всеки родител в България. Следващия път няма да е нужно МВР да изпраща „спец-групата „КОБРА”, за да проведе операция „Шок и Ужас” на някое семейство, което не харесва ГЕРБ. Ще е достатъчно да ги навестят социалните и да ги заплашат, че ще им вземат децата… Един тих и удобен начин да накараш инакомислещите да мълчат!

   

  В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

  По време на обсъждането на закона в НС на кръглата маса, инициирана от СДС, чухме един от най-невероятните доводи защо този закон трябвало да бъде приет и одобряван. Според представителите на ДАЗД и на ГЕРБ, които присъстваха, фактът, че по този закон се работи вече една година, е достатъчна причина да го считаме за… добър. Но, господа и госпожи управляващи, относно тази една година работа по закона, само мога да ви кажа, че с ТЕЗИ ТЕКСТОВЕ в закона като резултат, значи сте пропилели напразно цяла година и незнайно колко средства на българския данъкоплатец!

  В момента законът все още се „ремонтира”, по него работи група от държавни експерти, а предложения могат да се правят само в писмен вид, адресирани до ДАЗД, лично до Председателя на ДАЗД, или – до МТСП.

  Преди да влезе в комисиите в НС този закон, СДС пое ангажимент да проведе втора кръгла маса, този път – дебат, по предлагания, вероятно вече „ремонтиран“, проект за Закон за детето. Надяваме се, че след продължаващата работа по проекта новият му вариант ще бъде своевременно предоставен за публично обсъждане. Надяваме се също така, че здравият разум на законотворците ще надделее и критиките към закона ще бъдат взети предвид.

   

  Гергана Николова,

  „Демократичен Вестник“, бр. 3, март. 2012 г.

   

• Доган: Моралът в политиката е вреден

  Търсенето на морал в политиката е вредно за държавата. За качествата на един политик трябва да се съди по това какво прави за държавата, а не дали действията му са морални или не. Това е заявил на 16 март т. г. лидерът на ДПС Ахмед Доган пред участниците в националната програма “Управленски умения” на Училището за политика “Димитър Паница”, твърди “Труд”.

  Семинарите на бъдещите лидери се провеждат в хотел “РИУ Правец”. През тази сесия лекции вече са изнасяли премиерът Бойко Борисов, президентът Росен Плевнелиев и лидерът на БСП Сергей Станишев, разказаха участници, които не казаха имената си, защото са подписвали декларации за конфиденциалност. Изказването за разграничението на морала от политиката Доган направил след въпрос на една от ученичките дали е редно политик от неговия ранг да получава хонорар като консултант по “Цанков камък”.

  В отговора си лидерът на ДПС цитирал италианския философ Николо Макиавели, който пръв лансира идеята за ясно разграничение на двете сфери. “Действията на държавниците трябва да се оценяват по това дали са допринесли за човешкото благо, а не от морална гледна точка”, припомнил тезата на Макиавели Доган. И допълнил, че “политиката не е полето на борба на ценостите, а полето на целесъобразното, на поставянето на цели и избирането на средства за постигането им”.

  Лидерът на ДПС в България посочил, че търсенето на морал в политиката започнало да се налага у нас след 1923 г.

  Източник:  БЛИЦ

• Европейският парламент прие доклада за Сърбия с поправки на български евродепутати

  Брюксел. Българския евродепутат Евгени Кирилов апелира към Сърбия да подобри ситуацията на всички етнически малцинства в страната и да осигури равномерно социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини. Това съобщиха от пресофиса на евродепутата.

  Европейският парламент прие доклада за Сърбия, в който чрез поправките на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов сръбските власти се приканват да отделят специално внимание на подобряване ситуацията на всички етнически малцинства в страната (гарантиране на достъп до образование на майчин език, недискриминация на трудовия пазар и справедливо представителство във държавните и местни институции), както и на нуждата от преодоляване на регионалните различия и осигуряване на социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.

  Приета бе и поправката на Евгени Кирилов, с която се насърчава транс-граничното сътрудничество между България и Сърбия, особено в рамките на Дунавската стратегия на ЕС.

  Евгени Кирилов и Кристиан Вигенин получиха подкрепа и за текста си, с който Сърбия се призовава да съблюдава културното многообразие на всички свои етнически малцинства и да не възпрепятства развитието и разпространението на културните центрове на тези малцинства. Поправката на Кирилов и на Вигенин в оригиналния си вид визира културните центрове на българите в Западните покрайнини – Босилеград и Димитровград.

   

  Източник:  Агенция „Фокус“

  Бел.ред:   Заглавието е на Еврочикаго

• За три години подкомисията по СРС не е уведомила нито един гражданин за незаконно подслушване

  Нито един гражданин не е уведомен за използвано спрямо него незаконосъобразно СРС за трите години съществуване на подкомисията, контролираща специалните разузнавателни средства. Това показва проверка на блога “Отворен парламент – граждански гласове”.

  От справка на парламентарното звено става ясно, че в него от 2010 година до момента са постъпили 12 жалби за използване на СРС, като обработени от тях са осем, а по три все още не е взето решение.

  Подкомисията по СРС е преценила, че в нито един от осемте случая използваните способи за проследяване или подслушване не са прилагани неправомерно, затова и депутатите, съставляващи звеното, не се известили жалбоподателите.

  Според Закона за специалните разузнавателни средства (чл. 34з) парламентарното звено “уведомява служебно гражданите, когато спрямо тях са били прилагани неправомерно специални разузнавателни средства”.

  Според нормативния акт това не се прави, когато тази информация може да доведе до опасност за живота и здравето на служителите под прикритие, или до разкриване на оперативните способи и техническите средства.

  От справката, изготвена от комисията, не става ясно дали спрямо гражданите, които са подали жалби, са използвали незаконно СРС-та или не. И ако са били подслушвани, дали разкриването на този факт ще доведе до потенциална опасност. Факт обаче е, че няма нито едно уведомление.

  Друг известен факт е, че звеното, което трябва да контролира използването на СРС и достъпа до трафични данни, няма достатъчно технически персонал, както и че не са запълнени квотите от експерти, които трябва да осигуряват работата на комисията.

  По правилник комисията трябва да се подпомага от експертен състав от 15 служители, които се посочват на паритетен принцип от политическите групи – на длъжности „държавен експерт“, „главен експертен сътрудник“ и „главен специалист“. За експертните длъжности се изисква висше образование и 5-годишен юридически стаж или 5 години стаж в службите за сигурност, службите за обществен ред и Министерството на отбраната.

  Всяка от парламентарните групи има право на двама експерти, които се занимават именно с обработване на сигнали и документация. Парламентарната група на “Атака” трета година не беше намерила време, за да излъчи свои кадри, които да участват в работата на комисията. Това се случи едва преди няколко месеца. Което поставя въпроса и за темпа на работа.

  Подкомисията се зае и с част от случая “Мирослава”

  По неофициална информация в момента подкомисията по СРС се е заела с част от случая “Мирослава”.

  В нея е постъпила жалба от бащата на самоубилия се според официалната версия на МВР основен свидетел и заподозрян по случая в Перник Стойчо Стоев–Чочо.

  Поради многото неизяснени данни около неговото мистериозно самоубийство в апартамента му пред конвоиращите го полицаи, бащата на Чочо е поискал подкомисията да провери дали синът му е бил подслушван.

  Ако се окаже, че Стойчо Стоев е бил “закачен” на СРС, се предполага, че информация от неговите разговори може да внесе яснота по случая, с който се занимават две комисии в парламента – една, избрана от НС, в която влизат само депутати от ГЕРБ и една алтернативна, сформирана от опозицията.

   

  Полина Паунова,

  Оpenparliament.net
  

• PM Borissov is most influential Bulgarian

  Borissov is most influential Bulgarian, local edition of Forbes magazine says

  Prime Minister and leader of centre-right ruling party GERB Boiko Borissov is the most influential Bulgarian, according to a ranking including 30 people compiled by the local edition of Forbes magazine.

  Among the 30, from politics, business and civil society, Corporate Commercial Bank majority shareholder Tsvetan Vassilev ranked second.

  There was only one woman on the list, Tsvetelina Borislavova, majority shareholder of Bulgarian American Credit Bank, in 10^th place.

  The ranking was based on the same criteria used by Forbes for several years – among others, how many people does the particular person have power over, what financial resources does the person control, how actively is the person taking advantage of their power and resources in order to change Bulgaria.

  Tseko Minev, one of the founders and major shareholders at First Investment Bank (Fibank) was ranked 13th. Levon Hampartzoumian, CEO of UniCredit Bulbank, was in 22^nd place.

  The top 10 most influential Bulgarians, according to Forbes Bulgaria:
  Boiko Borissov, Prime Minister

  Tsvetan Vassilev, Corporate Commercial Bank

  Ivo Kamenov, Chimimport

  Simeon Dyankov, Deputy Prime Minister and Minister of Finance

  Rossen Plevneliev, President

  Ognyan Donev, Sopharma

  Valentin Zlatev, Lukoil Bulgaria

  Tsvetan Tsvetanov, Deputy Prime Minister and Interior Minister

  Krassimir Gergov, Piero 97

  Tsvetelina Borislavova, Bulgarian-American Credit Bank

   

  Source:  Sofiaecho.com

• Двете Българии

  Преди много, много години, толкова много, че даже ми е неприятно да си помисля за това – другарят Живков, тоя забавен шопски палячо, беше казал: Ние изградихме две Българии… И оттогава тези думи намират потвържденията си по най-разнообразни начини.

  Всъщност другарят Живков е имал предвид тогава, лека му пръст и дано ми прости, че ровичкам в паметта му, че той и другарите му от БКП са построили блага – заводи, кравеферми и плувни басейни – като за две Българии. Но всъщност – знам ли и аз какво е имал предвид?!

  Години по-късно някои доста остроумни господа забелязаха, че Живков е имал предвид друго. А именно, че той и съучастниците му от БКП са създали една България за простите хора – тези без власт, достъпи и връзки… и друга – за нашите хора. Или по-правилно ще е да се изразя така: Нашите хора.

  Които и сега, като погледне човек, държат парите, властта и всичко хубаво или поне – полухубаво в твърде погрознялата България. Но думата ми беше за двете Българии.

  Аз живея в „Младост“. Живея и храня плахи надежди, че животът ми на това място, в тоя град комплекс от олющени панелни кошери – може да бъде сравнително сигурен и щастлив.

  Не си създавам никакви илюзии, че мога да заживея на по-красиво и чисто място. Защото не съм от хората на Втората България – тази, на другаря Живков. Не съм от Наш’те хора. Които сега са собственици на холдинги, партийни лидери, бивши мутри и настоящи евродепутати. Аз съм от първата България – България на излъганите хора.

  И както живея – разбирам, че в моята „Младост“ убили един от „Наглите“. И ето точно сега е моментът да кипна. Замислям се, крайно изнервен и си казвам: Нима изчезнаха Бояна, Драгалевци, „Белите брези“ и Горен Лозенец – специалните места на хората от Втората България – та да си се избиват там? Нима дотолкова са се слели двете Българии, та хората от Втората да щъкат в моята? Та те са го убили все едно пред моя блок! Там, където аз садя цветя! Да, аз садя цветя пролетно време – сред боклуците и мизерията на Първата България.

  Да садя ли цветя, щом хората от Втората България гърмят около тях? Някой избран параноик ще се усмихне и ще каже, че нищо не разбирам – че „Наглите“ и тям подобни нямат общо нито със старите структури и с никаква Втора България на Живков. Че те са просто един феномен на прехода. Че са част от нормалната, зародила се благодарение на демокрацията организирана престъпност.

  Дрън, дрън, дрън. Ще му отговоря аз. Дори на децата в България е ясно, че старите и новите структури, че старите Наши хора и новите Нагли са хора от едно и също тесто. Хора, ядящи от една и съща лъжица, хранени от едни и същи ръце.

  Просто ми се ще да не се появяват в „Младост“, да не хвърлят хайвера си тук, да не инфилтрират моята малка и излъгана България. Първата България – България на обикновените, излъгани, Ненаши хора. Нека си стоят във Втората България. И да си мрат в нея. Не при нас.

   

  Калин Терзийски,

  в. „Новинар“

• Не ни трябва министър на мълчанието

  Не трябва да се поддаваме на „необмислени провокации“, които работят за чужди интереси. Това заяви външният министър Николай Младенов по повод породилия се спор с Румъния за акваторията в икономическата морска зона.

  Преди седмица, неговият колега Кристиян Дяконеску обяви, че между Румъния и България има „спорна зона“, отнасяща се до държавната граница в Черно море, като обясни, че става въпрос за 17 кв. км. Думите му предизвикаха остри реакции.

  На свой ред министър Николай Младенов каза, че Румъния се опитва да окаже натиск върху България при преговорите за икономическата морска зона на границата със северната ни съседка. По думите му, 17 морски мили (?!) е твърде малко пространство, независимо има или няма газ в него.

  И, както винаги, външният ни министър се оказа неосведомен!

  Нерешеният териториален проблем между България и Румъния в Черно море не се отнася за 17 кв. км, а за много повече – 350, обясни пред румънската агенция Ager Pres румънският държавен секретар по външните работи Богдан Ауреску.

  С велзевулския си дипломатичен тон Ауреску обясни също, че и двете страни подхождат „добронамерено“ към проблема, и ако не могат да го решат, може заедно да се обърнат към Международния трибунал по морско право в Хамбург.

  И тук се крие голямата опасност за страната ни. Защото веднъж Румъния вече е „решавала“ подобен „казус“ чрез съд! През 2009 г. международният съд в Хага присъди спорния с Украйна Змийски остров в полза на Румъния. Съдът призна правата на Румъния над близо 80 процента от зоната с обща площ от 12 200 кв. км.

  Така че след Украйна, и България би могла преспокойно „да гризне дръвцето“ в резултат на „международен арбитраж“. А и публично известно е, че т. нар. международни прависти на Външното ни министерство не са от най-добра класа.

  Показателно за какво всъщност се разрази българо-румънския спор е и обещанието след произнасянето на трибунала в Хага на тогавашния държавен секретар на румънското министерство на икономиката Тудор Шербан, който гордо заяви, че Румъния би могла да изнася „петрол и природен газ“ (!) за България и Унгария.

  Това би могло да стане в случай, че проучванията покажат, че залежите в континенталния шелф на Черно море са в големи количества. Доказано е!

  Впрочем, както поясни Богдан Ауреску, Румъния е била обезпокоена през януари т.г., след като е разбрала, че България е обявила търг за отдаване на концесия за добив на природен газ на територия, която влиза в оспорваната зона.

  Значи, отново замириса на газ! Но не е ли това твърде голямо съвпадение, за да бъде то отминато от наша страна с лека ръка?!

  За Николай Младенов изглежда не е. „Колкото повече се коментира и анализира тази тема в България, толкова повече обслужваме други страни и интереси. По-добре е да мълчим“, категоричен бе външният ни министър.

  В момента обаче мълчанието не е начинът да се държим достойно предвид деликатния случай, както твърди той, а проява на тотално безхаберие, нещо повече – на бягство от изпълнение на преките му задължения.

  Защото, ако Николай Младенов все още не го е осъзнал, той е на поста дипломат № 1 на България, за да отстоява и налага нейните национални интереси, а не комфортно да си мълчи, когато отново искат да ни ограбят!

  Още повече, че в своето интервю от 20 март т.г. министър Кристиян Дяконеску постави и друг един въпрос, който сякаш потъна в спора кой да добива газ в континенталния шелф на Черно море. Става дума за неговите нагли претенции, че в България се нарушават (?!) правата на някакво „румънско малцинство“.

  Но кой друг, ако не от „Александър Жендов“ 2, да обясни на официален Букурещ, че у нас по конституция национални малцинства няма и, че принадлежащите към етническите групи на аромъни, куцовласи и др. са пълноправни български граждани и не се нуждаят от „защитата“ на Румъния?!

  Това обаче с мълчание не става, прави се с активна дипломатическа работа, за каквато министър Младенов или няма желание, или няма възможности. И в двата случая трябва да си ходи! Иначе претенциите не ще спрат!

  Защото, че не става дума за неправилно разбрани думи на румънския външен министър, както се опита да ни успокои външното ведомство в Букурещ, е мисля видно и за самия Младенов, а и за патрона му Борисов.

  Достатъчно е да си спомним небивалата активност на румънските емисари в страната ни по време на последното преброяване, за да стане ясно, че е налице целенасочена, агресивна и добре планирана политика на Букурещ за сътворяване на „румънско малцинство“, което да послужи за последващи искания!

  Впрочем, този процес на инкубация на „румънски малцинства“ върви с пълна пара не само у нас, но и в изпатилата си вече от политиката на „териториални корекции“ на Букурещ Украйна – там мишената е Северна Буковина. Неотдавна обект на подобни претенции за нарушени права стана и съседна Сърбия.

  Да не говорим за „малцинствения проблем“ в отношенията между Румъния и Унгария, защото няма да ни стигне цял коментар.

  Изобщо, налице е последователно следвана спрямо съседните на Букурещ страни политика на възраждане на „Велика Румъния“!

  Най-яркото доказателство за това е провежданата през отминалите над две десетилетия от Румъния политика спрямо Молдова. Последните дни ни дадоха поредните доказателства, че Букурещ е твърдо решен рано или късно да присъедини тази бивша съветска република към своята държавна територия…

  Както предаде АП, полицията в столицата Кишинев предотврати масови сблъсъци между привърженици и противници на присъединяването на Молдова към Румъния. Сблъсъците станаха дни преди 94-тата годишнина от обединението на двете страни, което е станало на 27 март 1918 г.

  Национално-либералната партия изведе няколкостотин свои поддръжници в подкрепа на идеята за обединение с Румъния. От своя страна, „Патриотите на Молдова“ организираха контрамитинг.

  На 25 март 2012 г. пък в редица църкви на Молдова се проведоха панихиди в памет на депутатите, които са присъединили Молдова към Румъния през 1918 г., и на тези, които са подкрепили излизането от СССР през 1991 г.

  Но своите прорумънски чувства изразиха не само обикновени молдовци. По време на телевизионно предаване новоизбраният президент на Молдова Николае Тимофти, заяви, че езикът, на който говори е румънски, а не молдовски.

  „Говоря на румънски език. Аз съм юрист и затова казвам нещата такива, каквито са. В конституцията е записано, че държавният език е молдовски. Но Академията на науките ни казва на какъв език говорим – на румънски. Конституцията е приета от определени политици. Както и да наричаме езика, трябва да го говорим правилно“, каза Тимофти и добави, че основният закон на страната трябва да бъде променен.

  По-рано Николае Тимофти не засягаше езиковия въпрос, като само посочваше, че „държавният език трябва да се знае“.

  Но отминалите дни не носеха само радостни звуци за ушите на Букурещ.

  Румъния е обезпокоена от назначаването на Дмитрий Рогозин за специален представител на президента на Русия за Приднестровието и за съпредседател на руско-молдовската междуправителствена комисия за търговско и икономическо сътрудничество. Това посочи Юлиан Кифу, съветник на президента на Румъния по стратегически въпроси и външна политика. Той добави, че Букурещ планира своя отговор на назначението.

  „Румъния се намира в ситуация, когато е длъжна да задава тона и да даде да се разбере, че е разбрала съобщението и приема хвърлената ръкавица. Букурещ не трябва да пренебрегва този жест в началото на новия мандат на Владимир Путин“, каза още Кифу. Според него, Румъния трябва да даде много ясен сигнал чрез адекватно назначение.

  Видно е, че Румъния за пореден път е отворила голяма уста, за да глътне Молдова. Няма ли обаче да се задави с такъв тлъст залък? Най-малкото Русия прави всичко възможно да й приседне. Както се е случвало неведнъж в далечната и по-близка история.

  Всичко случващо се в триъгълника Букурещ-Кишинев-Москва обаче се отнася и до нас!

  Ревизионизмът на Букурещ, насочен към днешната румъно-молдовска граница, се корени в Крайовската спогодба от 1940 г. А, както е известно, именно по силата на тази спогодба България успя да си възвърне отнетата й насилствено през 1913 г. Южна Добруджа.

  Атакуването на международно-правните основания за сключването на Крайовската спогодба и на Парижкия мирен договор от 1947 г., което прави Букурещ, означава по същество – нито повече, нито по-малко – опит за ново прекрояване на границите в Югоизточна Европа.

  При успех един такъв опит ще има за последица и делегитимация на част от сегашната българо-румънска граница – тази от Силистра до Дуранкулак.

  Това изисква официалните български органи да отделят повишено внимание на ставащото. Нещо повече, да заемат една по-активна позиция в бързо разрастващия се конфликт. Още повече, че основанията за повишено внимание от страна на България към набиращия скорост иредентистки скандал не свършват само с граничните „отражения“ от него.

  Българската държава има и други свои интереси, които са застрашени от агресивната политика на Румъния спрямо Молдова и които тя трябва безпрекословно да отстоява. Тази румънска политика неизбежно рефлектира и върху положението на близо 100-хилядното българско национално малцинство, живеещо на молдовска територия.

  Присъединяването на Молдова, каквото очевидно цели със своите действия Румъния, пряко засяга тези наши сънародници, в качеството им на молдовски граждани. Затова, Николай Младенов, не трябва да мълчи, а да защити техните исконни интереси.

  Защото независимо къде живеем, ние българите нямаме никакво желание пак да бъдем принесени в изкупителна жертва. На нас не ни трябва министър на мълчанието!

   

  Eвгени Еков,

  News.bg

• Отмъстителите

  Онзи ден, докато преглеждах медиите, попаднах на разговор с Алекс Алексиев по програма „Хоризонт“. Не в предаването „Закуска на тревата“, някакво друго беше. „Закуска на тревата“ не ми напомня за картината на Мане, дето не знам защо дамата седи гола на тревата; не й ли е студено? Напомня ми за книгата „Закуска на лешоядите“ (GregPalast.com/VulturesPicnic.).

  „Отмъстител“, казах си, когато чух Алекс Алексиев по „Хоризонт“.

  Отмъстителите не бяха опасна банда, освен ако те са много, а ти си сам, иначе всеки от тях можеш да го набиеш в единичен бой. Те бяха софиянчета със сандали с дървени подметки и отдалеч ги чуваш как тракат по тротоара. Дъщеричката на детския лекар Белопитов и аз тичахме боси и те не можеха да ни стигнат. Във военните години гьонът отиваше в Германия за ботуши. В Брюксел леля ми Лили, валонка мразеше холандците понеже те говорели на „конски език“ (фламандски), а пък настояваше за холандски сабо и аз да разучавам на пиано балетната сюита „Танцът на дървените обувки“. Адска скука.

  В Катуница зиме децата ходеха на училище по налъми през калта, събуваха налъмите и влизаха в класната стая по терлици, обути върху дебелите домашно плетени чорапи. Лете – боси.

  Евреите с чукове с дълги дръжки чукаха камъни на отсрещния бряг на Чая. Те правеха жп линията Крумово-Асеновград. Те бяха градски хора, не можеха да вървят боси. Аз им показвах как мога да тичам бос по камъните по жп трасето и им носех яйца, понеже те ми се възхищаваха, а катунчанчетата и циганчетата от катуна не ми се възхищаваха, защото също можеха да тичат боси по камъните на жп трасето. Бях приятел с евреите, пък исках да се запиша в „Бранник“, понеже бранниците караха великолепни мотоциклети „Ромел“ и баща ми само се намръщи, но майка ми така ми насини дупето с дилафа (с машата), че после трудно сядах. Сега това се нарича домашно насилие.

  В софийската махала срещу паметника на патриарх Евтимий – това за стотен път го разказвам – имаше семейна бирария „Хладна почивка“, там където е сега киното. На втория етаж имаше стаи за наематели с прозорци към вътрешния двор, където имаше вишни и там наемателят Димчо Дебелянов написал:

  „Помниш ли, помниш ли тихия двор/

  Тихия дом в белоцветните вишни“.

  Там крадяхме вишни аз и дъщерята на детския лекар Белопитов, която, макар градско дете, ходеше като мен боса, а не със сандали с дървени подметки. В София се беше появила непозната детска епидемия. Наричаха я детски паралич, а педиатърът Белопитов я наричаше полиомиелит. Махленците се чудеха как така Белопитов, коскоджамити лекар пуска дъщеричката си да търчи босичка по улиците. Той нещо обясняваше за изнежването на имунната система, но аз не го помня. Помня само, че момиченцето и аз крадяхме вишни и че ония от бандата не можеха да ни настигнат, понеже ние, босички, тичахме по-бързо.

  Ония от бандата намериха някаква киселина. Поляха с нея двете най-хубави вишни в долната част на ствола, където започва коренището, и двете дървета изсъхнаха. Така те си отмъстиха, че не могат като нас да крадат вишни, и станаха „Бандата на отмъстителите“.

  После, когато бях съученик с баткото на Алекс Алексиев, имаше още банди. „Бандата на кървавите устни“, „Банда Русс“, „Коньовичарите“, „Княжевците“ и други банди. В Пловдив „Главната“ от Джумаята до хотел „Молле“ беше територия на „Бандата на кючюклийте“. Иди че ги разбери пловдивските майни; те не бяха момчета от махала Кючук Париж, пък вървяха по трима и прегърнати през рамо пееха:

  „Ний сме трима братя от село Париж/

  Който ни закача, ще яде мариз/

  Първия в зъбите, втория в носа“ и пр.

  В Пловдив нашият съученик „Гайдата“, лекарски син, си беше планирал бъдещето. Научава френски в колежа, следва медицина, забягва във Франция, където не го признават за лекар, но в Алжир може. Гайдата даяни в Алжир четири години, връща се във Франция. Там го изпитват. Кой ви научи да говорите добре френски? Гайдата отговаря: Ле бон фрер (добрите братя от френския колеж). Колко власти има във Франция? Гайдата отговаря като Монтескьо: Властите са три – законодателна, изпълнителна и съдебна, въпреки че във френския колеж учехме за две власти – духовна и светска. Пък аз отивах по-нататък и казвах, че има само една власт, понеже в история на Англия пишеше, че английският крал станал началник и на църквата. То и при шериата е така. И Кремъл беше една-едничка власт на КПСС. И в САЩ стана така с властта на щатския долар.

  Но тези работи историците по ги разбират, понеже те са историци, а те са историци, понеже повече разбират. That’s logic – казваше без да му мигне окото англичанинът, който ни учеше как да водим английска бизнес кореспонденция.

  Френските братя отговаряха още по-кратко. Pourquoi? Parce que! (Защо? Защото!). А пер Оливие въобще не обясняваше, той ни биеше със своята диригентска палка, когато не си бяхме научили партитурата на пиано.

  Вече не си пъхам гагата, където не ми е мястото; знам си, че само историците могат да разказват за неща, които те не са видели. Налягам си парцалите и разказвам само каквото съм видял. Например за вестник „Щурец“.

  Райко Алексиев, на Алекс баща му, издаваше илюстрования хумористичен седмичник „Щурец“. Неговите персонажи бяха Гуньо Гъсков, Генчо Завалията, Нане-Гето и Отец Тарапонти. В софийските кръчми се пееше: „Търбухът на отец Тарапонти събира дванайсет оки вино приблизително-о-о“. После – припев като църковно песнопеене: “ Приблизително, приблизително-о-о!“.

  Райко Алексиев сам си пишеше и си рисуваше карикатурите. Когато постигна 50-хиляден тираж, започнаха да му сътрудничат Ангел Каралийчев, Елин Пелин, преводачът на Шекспир Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Тома Измирлиев, карикатуристите Стоян Венев и Илия Бешков. Със сина му Веско бяхме в една „тайфа“, правехме „журове“ и танцувахме с „гаджетата“, както казвахме тогава, а малкият Алекс Алексиев ни се мотаеше в краката. Последният брой на „Щурец“ излезе на 8 септември 1944 г. После Райко Алексиев го убиха. Не знам дали защото беше рисувал карикатури на Сталин, или заради апартамента му срещу левия хълбок на коня на паметника на Цар Освободител. Апартаментът заедно с покъщнината го взе писателят Крум Кюлявков и злите езици говореха, че Крум носел балтона от английски плат „палмерстон“ на Райко Алексиев.

  След „промяната“ през 1989 г. Алекс дойде в България от САЩ, като човек на Rand corporation и съветник на Филип Димитров. Засякохме се в японския хотел „Ню Отани“ в София. Той ми каза: „Ако стане, стане, ако не стане, ще видим“.

  Аз не знаех какво да му кажа, понеже знаех, че той и Дими Паница имат защо да са огорчени от България. Не знаех дали те трябва да си отмъщават като бандата на отмъстителите, които заляха с киселина вишните на Димчо Дебелянов.

  Дими Паница ми помагаше с неговите връзки в САЩ. Благодарен съм му. Дими разпространи клеветата на Клеър Стърлинг, че българите искали да убият папата.

  Защо стана така? Не въздавам справедливост. Нека Всевишният, в чиято справедливост аз не вярвам, въздаде справедливост. Аз съм агностик, не съм атеист, както ме наричат по-невежите, но сега няма за хиляден път да им обяснявам, че агностикът не е атеист. Знам, противореча си. „Агностик“ започва с буквата „а“, пък още в резюмето казах, че не съм фен на започващите с буквата „а“ и на завършващите със сричката „фоб“.

  Но не съм фен на отмъстителите. Нe ми става приятно, като видя, че е построен боен самолет „Avenger“ или боен кораб от клас „Avenger“. Даже филмите и комиксите за „Avenger“ ги отбягвам. Напомнят ми за софийската банда на отмъстителите.

  Това беше, когато – сега няма да разказвам за бомбардировки и за бомбардировачи, само споменавам – това беше, когато се появи двумоторният пропелерен бомбардировач „Мародер“. B-26 Marauder – „the widowmaker“ (правещият вдовици).

  По-късно Israel-US направиха pilotless aircraft, който убива един терорист заедно с десетина жени и деца като collateral damage.

  Отмъстителите като Алекс Алексиев имат достъп до българския ефир и правилно: хора с различни гледища трябва да имат достъп. Но защо те, хора, огорчени от България, си останаха от бандата на отмъстителите? Според Алекс съпротивата ни „Шеврон“ да отрови Добруджа, дупчейки за шистов газ, била или от невежество, или платена от руски интереси.

  Брей, природозащитниците били платени. А кой плати на френските тайни служби да гръмнат през 1985 г. флагмана на Greenpeace „Rainbow Warrior“ да не им се пречка за ядрените опити в Моруроа? Кой плаща на цял билюк „rent-a-scientist“ да доказват, че хищният петролодобив и газодобив не направиха страхотни поразии в Баку, в Аляска, в Еквадор, в Нигерия и другаде?

  Сега спорим с румънците докъде е българската, докъде е румънската икономическата зона в Черно море, че кой да я концесионира. И да спечелим, и да загубим спора, все ще загубим. No win situation.

  Аляска е необятна пустош и пое екологичните поразии, причинени от BP и пр. Сибир е още по-необятен и поема поразиите на „Газпром“. В Нигерия и в Мексиканския залив големи водни маси отнасят в океана петролните разливи от ConocoPhillips, ChevronTexaco, ExxonMobil, ShellOil и др.

  Мъничкото ни Черно моренце е затворено море и няма да понесе неминуемите екологични поразии. Тъжа за него. И за вас, понеже вие не ще го видите кристалночисто, както то беше, когато спяхме на брега; нашата банда под разпънат бракуван парашут, другата банда под стар цирков купол, понеже нито те, нито ние имахме пари да си купим палатки.

   

  Димитри Иванов,

  в. „Сега“

  (Със съкращения)

• България без проекта АЕЦ „Белене“

  България се отказва от проекта АЕЦ „Белене“, стана ясно след заседанието на Министерския съвет. Информацията съобщи заместник-финансовият министър Владислав Горанов, цитиран от БНР.

  На мястото на площадката ще се строи газова централа, допълни той и обясни, че поръчаният реактор ще отиде като седми в АЕЦ „Колодуй“.

  България ще трябва да плати още близо 100 милиона евро на Русия за този реактор. Според Горанов не било ясно откъде ще се вземат тези пари.

  Утре министърът на икономиката, енергетика и туризма Делян Добрев заминава за Москва, за да съобщи българското решение.

  Така продължилата над 25-години с прекъсвания сага със строителството на АЕЦ „Белене“ ще приключи.

  След заседанието на Министерски съвет Бойко Борисов отиде в президентството, за да информира държавния глава Росен Плевнелиев за отказа от строежа на втората атомна централа, за българската позиция и защо се стигна до това решение.

  След срещата между двамата не бяха направени никакви коментари. На излизане от сградата на президентството премиерът Бойко Борисов се качи директно в автомобила, без да каже нищо пред журналистите, съобщи Фокус. От президентството засега също няма коментар. Официална информация към момента все още няма.

  Припомняме, че България започна изграждането на АЕЦ „Белене“ още през 80-те години, но с разпадането на социалистическата система проектът бе замразен в началото на 90-те години. Новият договор между АСЕ и НЕК за изграждането на АЕЦ е сключен през ноември 2006 г., на базата на който се изпълняват всички дейности по проекта „Белене“. През юли 2008 г., след подписването на Протокол за откриване на площадката „Белене“, започват строителните дейности.

  „Атомстройекспорт“ предложи на страната ни един от най-съвременните проекти за атомна станции, който се отнася към поколението „3+“. Проектът отговаря на всички изисквания на възложителя и на международните норми и препоръки на Международната агенция за атомна енергия, обясниха от руската компания.

  Една от важните задачи, която стои пред такъв мащабен проект, е намирането на финансиране. Първоначално към проекта прояви интерес германският енергиен гигант „Ер Ве Е“, но той се отказа през 2009 г. заради неясноти. Държавната корпорация „Росатом“, чиято дъщерна компания е АСЕ, също така привлече и инвеститори за „Белене“. Това бяха водещият финландски енергиен концерн „Фортум“ и френската компанията „Алтран“. Подписан бе тристранен меморандум между НЕК, „Росатом“ и чуждестранните инвеститори. В съответствие с него чуждите компании получават възможността да увеличат своя дял в Проектната компания от 1% на 25%, за сметка на намаляването на дела на Русия и България.

  Мартин Димитров: Поздравявам премиера за решението за АЕЦ „Белене“

  „Ако това е решението – че се отказваме от АЕЦ „Белене“ – то е правилно. Поздравявам премиера, макар че той 2,5 години харчи за проекта ненужни средства“. Това заяви пред журналисти в парламента съпредседателят на Парламентарната група на Синята коалиция и председател на парламентарната икономическа комисия Мартин Димитров.

  „Ако това е вярно, защото имам своите съмнения все още, то това е голяма победа за СДС и Синята коалиция“, посочи Димитров.

  „Ние много години смятахме и смятаме, че това е най-доброто решение за България. Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще бъде поне 2 пъти по-евтин, възможната газова централа на площадката ще бъде много добра инвестиция“, каза синият лидер.

  „Страните, които намалиха цената на газа, направиха връзки със съседни държави, т.е. имаха алтернативи. Всяка една европейска страна, която договори по-добри условия с Русия, има изградени връзки с други страни. Това, което трябва да направи България, е да форсира изграждането на системни връзки с Гърция, с Турция, със Сърбия, с Румъния и така ще можем да намалим цената на газа“, каза Димитров и подчерта, че това е темата днес и на заседанието на икономическата комисия в парламента.

  „Това правителство и този премиер, след като признаха, че „Белене“ е гьол, трябваше още 2009 година да спрат проекта“, категоричен е Димитров и добави: „Нямам обяснение защо това не е станало, но по-добре сега, отколкото още по-късно“. „Има предварителен доклад на консултанта, който е обект на разглеждане само от правителството, но той явно е такъв, че не е убедителен за „Белене“, посочи още председателят на икономическата комисия в парламента.

  Петър Димитров: Тази централа с газ откъде ще работи – от Космоса или от Русия

  „Тази централа с газ откъде ще работи – от Космоса или от Русия? Това запита депутатът от Коалиция за България Петър Димитров, след като научи решението на правителството да се откаже от строежа на АЕЦ „Белене“ и на нейно място да строи газова централа.

  „Съмнявам се, че при това решение на правителството за АЕЦ „Белене“ е имало експерти в Министерския съвет по една проста причина – един от важните аргументи да не се прави централата е, че ще струва много скъпо присъединяването“, каза още червеният депутат.

  „Увеличаваме зависимостта от един привършващ източник на енергия, какъвто е газът, и се отказваме от ядрена енергия, която от Еврокомисията е класифицирана като независим източник на енергия“, аргументира тезата си той.

   

  Източник:   в. „Труд“

• „Форбс“: Бойко Борисов е най-влиятелният българин

  Българското издание на „Форбс“ обяви резултатите от класацията за най-влиятелните българи.

  Бойко Борисов, Цветан Василев, Иво Каменов – водят челната тройка в списъка с най-влиятелните българи.

  Списъкът включва общо 30 личности, които имат най-голямо значение за страната към момента на обявяването му, обясняват организаторите.

  Сред тях са 14 политици и държавници, 12 бизнес личности и четирима от неправителствени организации с идеална цел, съобщиха организаторите. Средната възраст на най-влиятелните българи е 49 години. Четири са жените в топ 30, а в първите 10 – само една.

  Най-силно представените сектори от бизнеса са банкирането, енергетиката и медиите.

  Първите 10 имена в класацията са:

  1. Бойко Борисов, министър-председател
  2. Цветан Василев, Корпоративна търговска банка
  3. Иво Каменов, „Химимпорт“
  4. Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите
  5. Росен Плевнелиев, президент на Република България
  6. Огнян Донев, „Софарма“
  7. Валентин Златев, „Лукойл България“
  8. Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи
  9. Красимир Гергов, КРЕС, „Пиеро 97“
  10. Цветелина Бориславова, Българо-американска кредитна банка

  От „Форбс България“ уточняват, че подреждането е направено по същите критерии, по които списанието от много години прави своите класации на най-влиятелните хора в света:

  върху колко души съответната личност има власт;

  какви финансови ресурси контролира;

  в кои сфери са тези ресурси; колко активно използва своята власт и ресурси, за да променя България.

  С класацията списанието отбелязва една година от излизането си на български.

  Цветелина Бориславова е единствената дама в челната десетка. Запитана как ще коментира тази награда, тя каза пред bTV: “Смятам, че това е по-скоро едно много ангажиращо събитие и ангажиращ момент за всички, които са избрани в първите 10”. На въпрос има ли формула за успеха, бизнесдамата отговори:

  “Винаги има формули за успеха. Всеки има своята формула. Част от моите формули е това да служиш истински и честно, да бъдеш достатъчно способен, критичен и самоизграждащ се”.

  Помолена да коментира известната фраза “Парите обичат тишината”, Цветелина Бориславова отговори:

  “Не бих казала, че е така. Това е теза на един от руските успели мъже в бизнеса. Този въпрос ми беше задаван и преди аз смятам, че е хубаво човек колкото е по-успял да бъде по-скромен”.

  Запитана какъв съвет би дала за победителя в класацията за най-известните българи – Бойко Борисов, Цветелина Бориславова каза: “Съвет за победителя Бойко Борисов малко трудно е да се формулира. С един кратък отговор бих казала – да е силен, честен със себе си и другите и да бъде последователен, да служи на хората, защото това за него е особено важно – да служи на България – истински и чистосърдечно”, заяви бизнесдамата.

  Източник:  БЛИЦ

• СТРАТФОР: Знаем много за Борисов, не става за казване

  Руската мафия ще подпали София ако Първанов оплеска енергийните проекти

  Публикация на „Биволъ“

  „Трябва да пропусна МНОГО информация, която имаме за Борисов (б.ред. главните букви са в оригинала), просто защото не съм сигурен коя част от нея може да ни навлече юридически проблеми“ – пише старши анализаторът Марко Папич във вътрешна дискусия на СТРАТФОР, изтекла в сайта Wikileaks.

  В поредица от съобщения анализаторите на „Частното ЦРУ“ обсъждат текст за промяната в отношенията между София и Москва след като правителството на Бойко Борисов идва на власт. Работното заглавие е: „Антируска България? Не се надявайте много!“ Основният автор е Папич, а окончателният вариант е публикуван като анализ на СТРАТФОР на 14 юли 2009 г. със заглавие „България все още е на страната на Русия„.

  В разпространения анализ пише, че маневрите на Борисов с Белене и Южен Поток целят по-скоро той да изземе контрола върху енергийните проекти от своите предшественици, отколкото да влезе в конфликт с „историческия съюзник“ Русия.

  Неофициалните коментари на авторите, подготвящи текста обаче са много по-живописни.

  „Дали Русия иска да даде на Борисов свобода на действие, за да спечели контрола върху тези проекти и други аспекти на отношенията на София с Москва?“ – пита се анализаторът Кендра Весел.

  „Няма да станее … те знаят защо ги прави … той се опитва да върти интриги със собствените си хора при контрола на тези предприятия. Те знаят, че ако той прецака приятеля си от Московската мафия, тя ще го вкара в пътя.“ – отговаря Марко Папич.

  „След като Борисов почувства солидна основа в контрола на всички аспекти на българо-руските отношения, страната вероятно пак ще стане един от най-верните съюзници на Русия в ЕС и в НАТО“ – пише още в непубликуваната част на анализа.

  „Държавното“ ЦРУ също знае много за Борисов През 2006 г. американският посланик в София Джон Байърли пише в секретен доклад, че Борисов е силно зависим от тъмното си минало и е участвал в контрабанда на горива и трафик на амфетамини.За разлика от СТРАТФОР, официалните служби на САЩ виждат зависимост на Борисов не от московската мафия и Лужков, а от „свързания с руското разузнаване и организирана престъпност“ олигарх Валентин Златев, шеф на Лукойл.Информацията за Борисов е получена от няколко независими канала, уточнява посланикът, включително и от американска тайна служба с кодово име SIMO [06SOFIA647], за която публичната информация е изключително оскъдна. Борисов отхвърли информацията за доклада на Байърли с аргумента, че не чете жълта преса.

  Руската мафия дърпа конците в София?

  В коментар към една от черновите Марко Папич развива виждането си за отношенията на Борисов с московската мафия като намесва и Първанов.

  „Този проблем (б.ред. отказването от руските енергийни проекти) ще бъде решен точно по същия начин, както всеки сериозен ход на Борисов… Московският кмет Юри Лужков, шеф на московската мафия, който изглежда е добър приятел на Борисов (което потвърждава гледната ми точка), сяда с Първанов и му казва, че руската организирана престъпност ще подпали София ако Първанов оплеска работата“ – пише Марко Папич.

  В други доклади на СТРАТФОР Лужков недвусмислено е обрисуван като „министър на организираната престъпност„, натоварен от Кремъл с „портфейл“ да взаимодейства с мафията.

  Главният прокурор Юрий Чайка също е донесъл на СТРАТФОР за ролята на Лужков в енергийните преговори с България. Това е станало след посещение на Станишев в Москва на 27 април 2009 г.

  Българският премиер е имал рядката възможност да се срещне с някои „необичайни руснаци„, с които имал „вълнуващи разговори“ за Южен Поток и Белене. Необичайните руснаци били Лужков и „неговите хора„. Те провели със Станишев „приятна дискусия, ако разбирате какво искам да кажа“ – обяснява Чайка.

  Коментар на Биволъ

  Юрий Лужков беше чест гост в България преди да изпадне в немилост пред Кремъл през 2011 г. Бойко Борисов афишираше публично приятелството си с него. Първанов също редовно се срещаше с Лужков при многобройните си визити в Москва и при посещенията на московския кмет в България.

   

  Очевидно СТРАТФОР разполагат с данни, които могат да обяснят как управленските решения в София за руските енергийни проекти се определят от паралелни зависимости: Кремъл – Руската Мафия (чрез Лужков) – Българските управленци (Първанов, Станишев, Борисов). За това говори и многозначителната реплика, че знаят много за Борисов, но не всичко могат да публикуват.

  Изтеклата кореспонденция на СТРАТФОР се състои от над 5,5 млн електронни съобщения и покрива времевия интервал 2004 – 2011 г. Името на Бойко Борисов се среща в над 2000 документа от изтеклите мейлове на агенцията. Биволъ е партньор на Wikileaks за публикациите базирани на тези документи.

  English

  „I had to cut out a LOT of info we have on Borisov simply because I am not sure which bits could get us into legal trouble“ writes senior analyst Marco Papic in an internal STRATFOR discussion, released by the Wikileaks site.

  In a series of communications, analysts of the „Private CIA“ discuss text about the change in relations between Sofia and Moscow since the government of Boyko Borisov came to power. The working title is „Anti-Russian Bulgaria? Don’t get your hopes up!“ Papic is the leading author, while the final version is published as a STRATFOR analysis under the title Bulgaria: Still on Russia’s Side

  The distributed analysis says that Borisov’s maneuvers with Belene and South Stream are intended rather to seize control of energy projects from his predecessors than to create a conflict with „the historical ally“ Russia.

  The informal comments of the authors preparing the text are, however, much more picturesque.

  …is Russia willing to give Borisov wiggle room to gain control of these projects and other aspects of the Sofia-Moscow relationship? – asks analyst Kendra Vessels.

  It won’t… they know why he is doing them… he is trying to manuver his own people into control of those enterprises. They know that if he screws around his friend from the Moscow mob will pull him back in line. – Papic answered.

  The Russian Mafia Is Pulling the Strings in Sofia?

  Commenting on a draft, Marko Papic develops his own vision for Borisov’ relations with the Moscow mafia, and involves Parvanov as well.

  „That spat was resolved exactly the same way that any serious Borisov move will be… Moscow Mayor, head of the Moscow mob, and apparently Borisov’s close personal friend (which just goes to prove my point), Yuri Luzhkov sat down with Parvanov and told him he would have Russian OC set Sofia ablaze if Parvanov messed around…“ writes Marco Papic.

  In other STRATFOR reports, Luzhkov is clearly portrayed as the „minister of organized crime,“ assigned by the Kremlin with the „portfolio“ to interact with the mafia.

  Chief Prosecutor, Yuri Chaika, had also acted as an informant of STRATFOR and had reported on Luzhkov’s role in energy negotiations with Bulgaria. It happened after Stanishev’s visit in Moscow on April 27, 2009.

  The Bulgarian Prime Minister had the rare opportunity to meet some „unusual Russians,“ with whom he conducted „exciting conversations“ about South Stream and Belene. The unusual Russians had been Luzhkov and „his people„. Stanishev have had a „nice chat with Luzhkov and his people on Monday-if you get my drift“ explains Chaika.

  Bivol’s Comment

  Yuri Luzhkov was a frequent guest in Bulgaria before falling from grace with the Kremlin in 2011. Boyko Borisov displayed openly and for the public his friendship with him. Parvanov also met regularly with Luzhkov during his many visits to Moscow and the visits of the Moscow Mayor to Bulgaria.

  Obviously, STRATFOR have information that could explain how management decisions of Sofia on Russian energy projects are defined by parallel dependencies: Kremlin – Russian Mafia (through Luzhkov) – Bulgarian officials (Parvanov Stanishev, Borisov). There is a meaningful note that is also evidence for the above, saying they knew much about Borisov, but cannot publish everything.

  STRATFOR’s leaked correspondence includes over 5.5 million emails, written between 2004 and 2011. Boyko Borisov’s name is mentioned in over 2 000 documents from the agency’s leaked emails. Bivol is an official partner of Wikileaks for publications based on these documents.

  The „Official CIA“ Also Knows Plenty about Borisov

  In 2006, US Ambassador in Sofia, John Beyrle, wrote in a secret report that Borisov is highly dependent of his dark past and has been involved in oil-siphoning scandals and major traffic in methamphetamines.

  Unlike STRATFOR, the US official services see Borisov as being dependent not of the Moscow mafia and Luzhkov, but of oligarch Valentin Zlatev, Head of Lukoil, who is „associated with Russian intelligence and organized crime“.

  The information on Borisov had been received through several independent channels, the Ambassador notes, including the American secret service codenamed SIMO, for which there is very scarce public information.

  Borisov rejected Beyrle’s report on grounds he does not read „tabloids.“

  www.bivol.bg

• Вацлав Клаус отрече в София еврозоната и зелените идеи

  Българските издания на книгите на президента на Чехия Вацлав Клаус „Европейска интеграция без илюзии“ и „Къде започва утре?“ бяха представени в София в присъствието на чешкия държавен глава.

  Вацлав Клаус беше на работно посещение в България. Според президента Клаус, за да се направи Европа отново функционална и продуктивна, са нужни дълбоки системни промени, нещо структурно, подобно на задачата, която решаваха Чехия и България преди повече от две десетилетия, когато искаха да се „отърват“ от комунизма.

  Вацлав Клаус посочи, че случващата се в момента криза в еврозоната е последица от една парична единица, от един обменен курс и един лихвен процент за страни, които имат много различни икономически параметри. Той допълни, че политическото решение в полза на тази договореност е било взето без да се обърне достатъчно внимание на основните икономически причини. Чехия в момента няма никакви планове да влиза в еврозоната, каза още Вацлав Клаус, цитиран от БТА. Той посочи, че страната му е била в достатъчна степен и предварително наясно с проблемите, свързани с „погрешно“ конструирания валутен съюз, и не е искала да спъва икономическия си растеж, присъединявайки се към еврозоната.

  Според Клаус излизането от европейската криза изисква фундаментални системни промени, което означава поне две неща – значителна трансформация на европейската икономическа и социална система и реструктурирането на формата на европейската интеграция.

  Основният компонент на тази промяна Вацлав Клаус формулира в шест точки. Трябва да се върнем към демокрацията, която според Клаус може да съществува само на нивото на националните държави, а не на нивото на целия континент. Според Клаус трябва да спре централизацията, хармонизацията, стандартизацията на европейския континент и да започне отново децентрализирането, дерегулирането и десубсидирането на обществото и икономиката.

  Сред другите мерки за промяната на Европа Клаус посочи още необходимостта да се направят намаления на правителствените разходи и да се забрави „флиртуването“ с увеличения на данъците. Трябва също, според Клаус, да се спре „пълзящото“, но все по-засилващо се „зелено законодателство“ и не трябва да се позволява на „зелените“ да „превземат“ икономиката под знамето на „такива погрешни“ идеи като доктрината за глобалното затопляне.

  Сред присъствалите на представянето на книгите на Вацлав Клаус, което беше организирано от Атлантическия клуб, бяха президентите Росен Плевнелиев, Георги Първанов (2002-2012) и Желю Желев (1990-1997), депутати, дипломати.

  

• „Слънцето на Тракия“ огря в Минитерството на икономиката

  Новият министър на икономиката Делян Добрев е масон в ложата „Слънцето на Тракия“, патентен номер 036, Ориент Хасково. Поради крехката си възраст той все още е чирак, няма степен и отговорности пред братството на зидарите.

  Майстор на стола в „Слънцето на Тракия“ е брат Иван Андреев, който е избран и за Велик Церемониалмайстор. Брат·Христо Щерев е Първи Надзирател в ложата. Секретар е брат Радослав Вълчев, а ковчежник е брат Илчо Илчев. Сред членовете на „Слънцето на Тракия“ се числят и Огнян Ангелов, Михаил Инджов и Йордан Вълчев.

  „Слънцето на Тракия“ съществува и в правния мир като сдружение, регистрирано през 2006 г., а Делян Добрев е в управителния съвет заедно с Иван Андреев и Христо Щерев.

  

   

   

  

   

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Източник:   Биволъ

   

  –––––––––––––––

  Из текст на Иван Бакалов в e-vestnik.bg:
  

  Министър Добрев – между масон и калинка, между „огнище Белене” и Григор Лилов

   

  Сдружението „Слънцето на Тракия” има проблеми с легитимността. Нещо не го признават разните масонски ръководства. Това е бял кахър, нека се оправят. Сега заради министъра сигурно веднага ще си решат масонските противоречия.

  Но в масонските документи, които извади сайтът „Биволъ”, има нещо интересно, което засяга новия министър и поради ресора му, и поради масонската му принадлежност. Масоните обсъждат да създадат „Огнище Белене”.

  „Ориент Белене” става конфликтна точка за масоните, които искат да отворят там филиал. Преди месец в „Болканлийкс” изтече документ, от който става ясно, че софийската масонска ложа “Сговор” иска да отвори в Белене “огнище”, но “великият майстор” Володя Лозанов не дава, защото “в българското масонство за енергетиката отговаря точно определен брат”. Този брат обаче не е Делян Добрев, пише „Биволъ”. Според сайта има информация, че “братът за енергетиката” е с инициали Р. Овч.

  В Министерски съвет брат Делян Добрев не е единствения зидар, но със сигурност е най-младият и със сигурност е ангажиран с енергетиката и други критични за държавата дела като преговорите за АЕЦ в Белене, където предстои създаването на масонско огнище…

  

   

   

   

   

   

   

   

• СИНТЕЗАТОРЪТ И ВСЕЛЕНАТА – НОВИ ИДЕИ

  Проф. д-р Никола Чаракчиев
  Български научен център – Чикаго
  (Тема в развитие – 27 март 2012)

  Въведение

  Изложеният материал е една идея. Ние приемаме, че по-важни са тенденциите отколкото фактите и логиката.

  СИНТЕЗАТОРЪТ

  При развитие на човечеството постепенно се оформя хипотезата, че съществува една свръх функция, която направлява живота ни. Формира се хипотезата за наличието на „Синтезатор”. Понятието Синтезатор е обобщено понятие за свръх възможности, например – Природа, Господ, Бог, Създател, Интелигентен дизайн и други все още не дефинирани понятия. Даже реално такава функция да не съществува, въвеждането й позволява са се обясни и прогнозира развитието на човечеството, подобно на митичния „Хигс бозон” във физиката.

  Синтезаторът трябва да се приеме като реално съществуващо понятие с функции близки или паралелни до познатото ни до сега понятие Създателят. Синтезаторът не може да се види, но той се грижи света да бъде хармоничен и последователен. Основната цел на Синтезатора е да следи и реализира нормалния цикъл в света. Светът възниква, развива се и умира. Този цикъл продължава периодично и безкрайно. Днес ние виждаме дискретни елементи от този цикъл: Големия взрив, Звезди, Бели и червени джуджета, тъмни дупки и т. н. За да осъществи този цикъл Синтезаторът се грижи времето да протича еднопосочно – от миналото към бъдещето и да не позволи то да се развива в обратна посока. Синтезаторът се интересува само от посоката на движение на света, но не и от детайлите. Всичко други действия в света са следствени и саморегулиращи се и вероятно те не са обект на внимание за Синтезатора.

  Професор Стивън Уилям Хокинг (Stephen William Hawking ) казва „Бог съществува, но до сега няма данни той да се намесва в нашия живот” (по-късно Хокинг изказва съмнение в съществуването на Бог?). Ние предполагаме, че Синтезаторът съществува, но той се намесва в нашия живот, като стабилизира вселената и не позволява света (и човечеството) да се развива обратно във времето.

  ВСЕЛЕНАТА

  Синтезаторът управлява вселената. Синтезаторът съществува преди възникването на вселената с първоначалната си функция „Начало”. Светът и Големия взрив са възникнали преди 13.7 милиарда години. Този миг ще наречем Първи космически период. Започва Разширяване на вселената и този период е Втори космически период с предполагаема продължителност 30 милиарда години и може да се възприеме като втора активна функция на Синтезатора. Трети космически период може да се приеме Свиването на вселената и може да
  се възприеме като трета активна функция на Синтезатора. След третия космически период следва повторение на космическите периоди.

  File: Ch-GR4SV

• World Theatre Day 2012: Celebrating The 50th Anniversary

  Today  March, 27 marks the 50th anniversary of World Theatre Day. This year’s theme is „Generation Without Borders.“
  World Theatre Day was initiated in 1961 by the International Theatre Institute (ITI). It is celebrated annually on the 27th March by ITI Centres and the international theatre community. Various national and international theatre events are organized to mark this occasion. One of the most important of these is the circulation of the World Theatre Day International Message through which at the invitation of ITI, a figure of world stature shares his or her reflections on the theme of Theatre and a Culture of Peace. The first World Theatre Day International Message was written by Jean Cocteau (France) in 1962. It was first in Helsinki, and then in Vienna at the 9th World Congress of the ITI in June 1961 that President Arvi Kivimaa proposed on behalf of the Finnish Centre of the International Theatre Institute that a World Theatre Day be instituted. The proposal, backed by the Scandinavian centres, was carried with acclamation.
  Ever since, each year on the 27th March (date of the opening of the 1962 „Theatre of Nations“ season in Paris), World Theatre Day has been celebrated in many and varied ways by ITI National Centres of which there are now almost 100 throughout the world.

  On March 22, 2012, John Malkovich delivered his international message at UNESCO in Paris at a gala event that included readings of play excerpts with Malkovich and other theatre artists.

  Message of the 50th anniversary of World Theatre Day
  I’m honored to have been asked by the International Theatre  Institute ITI at UNESCO to give this greeting commemorating the 50th anniversary of World Theatre Day. I will address my brief remarks to my fellow theatre workers, peers and comrades.
  May your work be compelling and original. May it be profound, touching, contemplative, and unique. May it help us to reflect on the question of what it means to be human, and may that reflection be blessed with heart, sincerity, candor, and grace. May you overcome adversity, censorship, poverty and nihilism, as many of you will most certainly be obliged to do. May you be blessed with the talent and rigor to teach us about the beating of the human heart in all its complexity, and the humility and curiosity to make it your life’s work. And may the best of you – for it will only be the best of you, and even then only in the rarest and briefest moments – succeed in framing that most basic of questions, „how do we live?“ Godspeed.  
  – John Malkovich  

• 27 март – Международен ден на театъра

  27 март е обявен за Световен ден на театъра по инициатива на ЮНЕСКО през 1961 година. За да се отбележи този най-важен за театралната общност празник по света се организират различни национални и международни събития. Едно от най-важните е създаването и разпространението на ежегодното театрално послание, в което авторитетна личност споделя своите възгледи относно театъра и неговата духовна мисия. Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто. От времето на Древногръцкия театър до днешния ХХІ век магията та театъра привлича милиони хора по света. Безкрайни са географските ширини на изкуството на театъра. И остава непроменена Шекспировата максима „Целият свят е сцена и всички ние сме актьори“. Тази година автор на посланието е носителят на множество награди актьор, режисьор и продуцент Джон Малкович.

  България отбелязва Световния ден на театъра от 1974 г.  Днест Съюзът на артистите в България ще отличи най-добрите постижения в областта на театъра, цирковото и кабаретното изкуство в 19 категории. На тържествената церемония в Народния театър „Иван Вазов”, своята статуетка ИКАР, която се връчва от 2004 г., очаква и Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, откроен за постановката на Пламен Марков „Ричард III” от Уилям Шекспир. Номинациите за високата награда са четири: Стоян Радев за главна мъжка роля, Мира Каланова за сценография и костюми, екипът на театъра за майсторско техническо осъществяване и Калин Николов за авторска музика.

  Приветствие за Международния ден на театъра от Джон Малкович:

  Поласкан съм, че бях поканен от Международния институт за театър към ЮНЕСКО да отправя поздравление по случай 50-тата годишнина на Световния ден на театъра. Отправям своите кратки бележки към колегите ми от театъра – съмишленици и съратници.
  Нека трудът Ви бъде автентичен и завладяващ, дълбок, затрогващ, съзерцателен и уникален. Нека ни помага в размишленията за това – да си човешко същество, и тези размишления да бъдат благословени със сърцатост, искреност, откритост и благородство. Пожелавам Ви да надмогнете нещастията, цензурата, бедността и нихилизмът, пред които много от Вас най-вероятно ще бъдат изправени. Бъдете надарени с таланта и твърдостта да ни научите как бие сърцето с цялата му сложност, както и със смирението и любопитството да го направите цел в живота Ви. И нека най-добрите от Вас – защото това ще бъдат само най-добрите, и то само в най-редките и кратки мигове – успеят да придадат очертание на този най-основополагащ от всички въпроси: Как живеем? 

• Bulgarian piano prodigy Deltcho Deltchev

  Deltchev has performed extensively throughout the United States and Europe

   

  Bulgarian-born pianist Deltcho Deltchev will give a recital Saturday, March 31, at 7 p.m. at the Lyndon South Auditorium on the campus of  Tabor Academy, 85 Spring St. The concert is free.

  Deltchev has performed extensively throughout the United States and Europe. Notable venues include: Warner Recital Hall in Cleveland (USA), the Museum of Fine Arts in Montgomery, Lorraine Hansberry Theater in San Francisco, Geothe Institute and the Chilton Club in Boston, New Mexico Recital Hall Center (USA), Merkin Hall in New York, Casa Verdi in Milan (Italy), Castel Franco Palace in Venice, Chelsea Schubert Festival in London, Chapell Royal and St.Paul Cathedral in Brighton (UK).

  Deltchev began piano studies at the age of 5, entering the Special School for Gifted Children in Haskovo as one of their youngest students. A year later, he presented his first solo recital, and shortly afterward, won first prize in both the Haskovo State Music Competition (1984) and the Nedialka Simeonova Piano Competition (1985).

  After entering the Plovdiv School of Music in 1986, Deltchev toured Bulgaria, and made his orchestral debut with the Haskovo Symphony Orchestra that was broadcast on BNR. The following year Deltchev received a full merit scholarship from Oberlin Conservatory in Ohio, where he earned a performance diploma. He continued his studies with full merit scholarships from San Francisco Conservatory and again at Indiana University at Bloomington, where he completed a graduate performance diploma with Evelyine Brancart.

   

  Source:   Wickedlocal.com

• <<
• 1
...
• 237
• 238
• 239
• 240
• 241
• 242
• 243
• 244
• 245
• 246
• 247
...
• 416
• >>