Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

Восток – дело тонкое
В Египет народната революция надви диктатора Мубарак, а наскоро египетският парламент гласува изгонване на израелския посланик от Кайро, спиране на експорта на египетски газ за Тел Авив и обяви Израел за „враг №1“ на страната. Тези решения не са влезли в сила, може и да не влязат, но настроенията са показателни. В Афганистан САЩ туриха приятеля на Америка Хамид Карзай за вожд, а той напоследък взе да ги припира да се изнасят. В Ирак и Либия диктаторите си загубиха главите, в резултат на възникналата демокрация Либия прие многоженството и се затегли към сепаратизма и ислямизма, пък двете страни приеха бомбаджийството и пукотевицата за ежедневие.

Присещам се за сентенцията на другаря Сухов от соц. екшъна „Бялото слънце на пустинята“ (виж заглавието), която стана доста нарицателен коментар, особено по време на афганистанската авантюра на СССР.

Мисля си какво би било, ако някой като другаря Сухов беше правил дипломацията на нашата делегация в Катар, дали пък не би го докарал до повече бизнес и по-малко оставки? А дали пък тъкмо на Катар би трябвало да се заложи? Не е Катар причината за оставката на Трайчо Трайков, казват всички, включително той, но премиерът заяви, че Катар бил капката, която му преляла чашата.

Не знам. И вие едва ли знаете. Знам само, че изтокът е тънка работа. Преди време бившият ни генерален консул в Дубай, бивш зам.-министър на външните ни работи и бивш шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения Милен Керемидчиев ни разказа интересни работи за Близкия изток – на Соня Колтуклиева, Светльо Иванов, на мен и още група любопитковци. „Като седнете заедно с араби, много внимавайте подметката ви случайно да не се вдигне срещу тях, ако сте си кръстосали краката. Приемат го за нарочно пренебрежение и обида, макар при вас да е съвсем случайно.“

Обувката там била голям знак (един журналист сигур затова опита да уцели г-н Буш с чепика си), лявата ръка също (с нея правоверните таквоз, хигиената си правят от векове, лош символ е). Обясни ни още, че времето за господа важните хора от Изтока не е стриктна величина като при нас. Па и за маловажните също. Ако сте си уговорили бизнес среща за 11.00 сутринта, а ви приемат в 3 след обяд, не значело нищо фатално. Значело само, че са имали по-важна работа дотогаз, дори да е сутрешен тоалет, ядене на фурми или пиене на кафе. Но и че вие повече търсите тях, отколкото те вас – затова е нормално да ожидате търпеливо, с усмивка. В един вестник г-н Керемидчиев пояснява, че катарският емир и Обама би приел по сандалки, това там си било съвсем официално, а не както нашите ревнаха – джапанки, унижение, резил…

Нямам представа, ако на такъв като г-н Керемидчиев бяха възложили предварителната организация на Катарския форум, дали не би се справил по-добре. Наистина нямам. Имам представа само, че работата иска дясна ръка, а не лява. По всички ширини. Ако от три опита не можеш да намериш дясната си ръка, примерно в болезнената сферата на здравето, значи не ти е ясно какво искаш тя да извърши. (Или че не знаеш кое е ляво и кое дясно, но тогава пази боже от тебе). А ако не ти е ясно какво искаш тя да извърши, значи ръката не ти е виновна за нищо.

Имам безумен спомен от първото си съприкосновение с азиатските иширети. Като младо студентче веднъж бях останал без пукната пара, работата вървеше на глад. Прехвърлих в ума си кому съм по-симпатичен и се сетих, че един по-заможен монголец винаги почти ми се кланя и ми демонстрира много респект и дружба.

– Уважаеми Дамбадарджагийн, – рекох му. – Би ли ми услужил с пет пари до вдругиден?

– Да, добре – рече с усмивка азиатецът.

Зачаках да даде, той само любезно се усмихваше. Протегнах ръка:

– Че дай де!

Той каза само:

– После.

След час го побарах на входа.

– Хм, таквоз, нали ми обеща – почнах аз…

Той, лъчезарно засмян:

– Да, да…после, после…

Докачих се, но след час пробвах пак, вече в коридора на института:

– Дай петте пари, бе Дамбадар!

Той се ухили мило и хлътна в библиотеката.

Разсърдих се, мернах един негов земляк и го затиснах в ъгъла:

– Бе тоз идиот ли е, или ме подиграва?! – Обясних му случая подробно.

Онзи ме изслуша внимателно и тъжно поклати глава:

– Няма да даде. Но никога не би ти отказал направо, не би ти казал „не“ – много те уважава.

Изпсувах, но проумях това-онова у въпросния етнос.

Етносите се търкат един о друг най-вече по време на война и по време на търговия. Страшно търкане например пада между израелци и палестинци – толкова добре са се отъркали, че може да те хване страх. А дори не са различни етноси, братчеди са всъщност. Кръстоносците преди осем-девет века отъркаха Запада о Изтока – и тези, и онези научиха доста един от друг. Първо рицарите пуснаха кръв на разпръснатите градове и държавици в Близкия изток и преподадоха уроци по военна тактика на арабите (в Йерусалим изклаха близо 40 000 араби и евреи). После кюрдът Салах ад-Дин ги надви при Хитин през 1187 г. и лично отряза главата на великия магистър на тамплиерите Рейналд дьо Шатийон. Осама бин Ладен като млад беше добър ученик на ЦРУ в Афганистан, учеха го как да се бори с неверниците и на подривно дело. Много тонове уроци се изсипаха в Ирак, Либия и Афганистан. Сега педагогиката ще ходи в Сирия и Иран.

Усещам как другарят Сухов се подсмива – досущ монголец.

Бойко Ламбовски,

в. „Сега“
Над 3 300 българи излежават присъди в чужди затвори
От годишните отчети на посолствата ни става ясно още, че 1622-ма души изтърпяват наказания по влезли в сила присъди

Повече от 3 300 наши сънародници лежат по затворите в чужбина. Това са предимно мъже, задържани за трафик на наркотици или за източване на банкови карти, показват официалните данни на външното министерство.

От годишните отчети на посолствата ни става ясно още, че 1622-ма души изтърпяват наказания по влезли в сила присъди. Посочените цифри варират във времето – едни биват освобождавани, други задържани, уточниха още от външното министерство. Освен това за някои случаи те не получавали информация, пише „Монитор“.

„За да получите реалния брой българи, задържани в чужбина, трябва да умножите данните на Външно поне по две“, коментира адвокат Ивайло Дерменджиев, който е българският защитник на задържания в Бразилия за трафик на кокаин Гълъбин Боевски. Според него неофициално в чуждите затвори лежат около 7000 българи.

От ведомството на Николай Младенов потвърдиха, че при тях пристига информация за едва 40% от провинилите се зад граница нашенци. Изпращането на сведения от държава, в която има задържан български гражданин, се извършва в съответствие с член 36 на Виенската конвенция за консулските отношения, т.е. когато криминално проявеното лице желае това и когато уведомяването е допустимо съгласно националното законодателство на съответната страна.

Има и случаи, в които България няма сключени договори за правна помощ с дадената държава и властите там отказват да предоставят официална информация за задържаните българи и техните провинения. В рамките на Европейския съюз този въпрос е много добре регулиран от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. В съответствие с тях се обменя информация относно задържани и осъдени лица. Централен орган по Европейската заповед за арест е Министерството на правосъдието, обясниха още от външното министерство.

Данните показват, че най-много български граждани, изтърпяващи наказания по влезли в сила присъди, има в Гърция 310 души. След това се нарежда Полша с 300 български затворници, Германия 158, Испания 144, Турция – 112. Основно те са за престъпления, свързани с трафик на наркотици и източване на чужди банкови карти.

През 2011 г. страната ни е получила съобщения за 173-ма задържани български граждани в чужбина. От тях 14 са за притежание или трафик на наркотици. Над 100 са за кражби на автомобили и друго имущество, джебчийство, злоупотреби с чужди банкови карти и др. Има и трима, които са задържани за сводничество и трафик на хора – по един в Македония, Унгария и Франция. Няма данни за задържани български граждани по обвинение в тероризъм, категорични са от външното министерств

Източник: Actualno.com
Антибългаризмът се усеща все повече в Македония
Проекторезолюцията на Европейския парламент за Македония и влиянието, което антибългаризмът ще окаже върху пътя на страната към Европейския съюз, беше тема наскоро в предаването на ТВ7 „Факторът Кошруков„. Събеседници в предаването са евродепутатът Андрей Ковачев, социологът Венелин Стойчев и кореспондентът на ВМРО в Щип – Петър Колев.

Сръбските служби, които държат медиите и голяма част от капитала в Македония, създават тази антибългарска истерия, смята Колев. Според него антибългаризмът се усеща все повече в Македония, защото той е в основата на съществуването на това правителство и затова е крайно време българските политици да вземат по-ясни мерки към това.

Отношението на обикновените хора към България е доста променено през последните 20 години, добавя той. Все повече хора учат и живеят в България, а младите македонци все по-трудно вярват в антибългарската агитация. Хората над 40 г. са тези, които повече държат на македонизма, както и онази част от населението, което е неграмотно и необразовано. Колев казва още, че според него има разминаване в момента на това, която правят българските евродепутати и българското правителство по отношение на Р. Македония. Евродепутатите са активни, а правителството – пасивно.

http://youtu.be/kGsA_4p4jgI
Български филми на кинофестивал в Чикаго
От 2 до 29 март Чикаго е домакин на 15-я ежегоден кинофестивал на страните от Европейския съюз (15th Annual European Union Film Festival). Това е най-големият по рода си фестивал в Северна Америка, посветен на седмото изкуство, съдадено в Европейския съюз. Тази година в него участват всички 27 страни-членки на съюза с общо 65 филма. Фестивалът ще представи широка селекция от филми както на утвърдени имена в жанра, така и на съвсем непознати за широката публика автори.

Списък на филмите тук: http://www.siskelfilmcenter.org/eufilmfest2012

Всички прожекции ще бъдат в Gene Siskel Film Center of the School of the Art Institute of Chicago на адрес 164 N. State St., Чикаго. Цената на билетите е $11 за прожекция (7 долара за студенти), като те могат да се закупят от гишетата на центъра.
За повече информация относно програмата на фестивала можете да посетите уеб сайта http://www.siskelfilmcenter.org/content/calendar

Тази година във фестивалната програма ще участват два български филма – „Ave“ и „Love.net“. Предстоят прожекциите на:
„Love.net“ – 24 март (събота) от 9:15 pm и 28 март (сряда) от 8:30 pm

Вторият български филм „Ave“ вече беше прожектиран на 9-ти и 10- март.

Източници: Вестник „България“ и www.siskelfilmcenter.org

„LOVE.NET“

Жанр: Драма / Романс/120 минути
Режисьор: Илиян Джевелеков
Оператор: Емил Христов
Сценаристи: Нели Димитрова, Матей Константинов, Илиян Джевелеков
Продуцент: Илиян Джевелеков, Георги Димитров, Матей Константинов
В ролите: Христо Шопов, Захари Бахаров, Лилия Маравиля, Койна Русева, Диана Добрева, Диляна Попова, Лора Чешмеджиева, Джон Лоутън, Мик Бокс и др.
Героите от филма се забъркват във виртуална игра, където цари двойствен живот, флиртове и пълна анонимност.
Историята във филма разказва за няколко души, които прекарват голяма част от свободното си време в интернет и развиват зависимост към социалните мрежи и чатовете.
Във филма участват както професионални актьори, така и хора, които за пръв път дебютират в киното. Такива са Диана Попова, Джон Лоутън и Лора Чешмеджиева. Джот Лоутън, може би, е познат от групата Uriah Heep. Сценаристката на филма случайно се е свързала с него, след като го видяла във вестник и преценила, че той е перфектният човек за тази роля.
Love.net“ излезе в кината на 1-и април 2011 г. Филмът, копродуциран от Нова телевизия, и е гледан от над 206 000 зрители, което го нарежда в топ 10 на най-добрите бокс офис постижения в България за всички времена.

Аве (Ave)

България, 2012,86 мин., драма. Режисьор: Константин Божaнов. Сценаристи: Константин Божaнов и Арнолд Баркъс. С участието на: Ованес Торосян, Анжела Недялкова, Николай Урумов, Йосиф Сърчаджиев, Койна Русева, Светлана Янчева и др.
За филма:
„Аве“ е първият пълнотражен игрален филм на режисьора Константин Божaнов, който е и съсценарист на лентата. Освен с кино Божaнов се занимава и със скулптура. „Аве“ беше един от филмите, които се бориха за престижното отличие в секцията “Седмица на критиката” на фестивала в Кан миналата година.
Освен това беше и сред номинираните за наградата за дебют „Златна камера“. Лентата спечели наградата на журито на филмовия фестивал в Сараево. Филмът ще открие и тазгодишното издание на „София Филм Фест“.
Освен с многобройните си награди и номинации, „Аве“ може да се похвали и с интригуващ актьорски състав. Главните роли са поверени на младите актьори Ованес Торосян („Източни пиеси“, „Тилт“) и дебютанта Анжела Недялкова. Партнират им Николай Урумов („А сега накъде?“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“), Йосиф Сърчаджиев („Хан Аспарух“, „Време разделно“) и Койна Русева (LOVE.NET).
Продуценти на „Аве“ са: Димитър Гочев, Жофроа Грисон и Константин Божанов.
Историята:
Камен (Ованес Торосян), пътува на стоп от София към Русе, за да отиде на погребението на свой приятел. По пътя той среща седемнадесетгодишната Аве (Анжела Недялкова). Въпреки че историите, които момичето непрекъснато измисля, им навличат сериозни неприятности, Камен започва да се влюбва в нея.
„Аве“ е филм за случайните моменти и срещи. За пратениците на съдбата, които ни променят. Романтична драма за човешките мъдрости, поднесени и чрез затрогващата музика на Том Пол. Филм, за който тепърва ще се говори.
Борисов: Няма да правим българо-руска централа в Белене
Шансовете Русия да се превърне в енергиен партньор на България чрез АЕЦ „Белене“ са нулеви. Това обяви премиерът Бойко Борисов пред ТВ7.

Той подчерта, че носи лична отговорност за окончателното решение за „Белене“ и че думата на икономическия министър в оставка Трайчо Трайков в случая не е по-тежка от премиерската.

„Едвин Сугарев да прочете много внимателно стенограмата ми от разговора с президента – три години спазвам казаното. Спряхме „Бургас – Александруполис“ и извадихме България оттам. Няма да правим българо-руска централа в Белене, вече трета година спазвам това. И никакъв Трайков, или Трайчо, или който и да било, не може да вземе това решение без мен! По време на моето управление аз българо-руска централа в Белене няма да правя. Това правителство не подкрепя монополи – за разлика от тези, които подкрепяхте в СДС“, заяви Борисов.

Телефонното включване на премиера бе провокирано от критиките по негов адрес от страна на Александър Каракачанов и Едвин Сугарев, който се зачуди защо Борисов твърди, че няма да има българо-руски енергиен проект в Белене, но в същото време призовава президента Росен Плевнелиев да проведе референдум.

„Това е друга тема“, отговори на министър-председателят, като подчерта, че уважава събеседника си и го смята за много по-почтен от някогашните му съмишленици в СДС. Въпреки това обаче Бойко Борисов изрази недоволство, че Сугарев не подкрепя борбата със създадените монополи.

„Не виждам кой е защитил някакъв интерес на „Лукойл“. За първи път някой дръзна да вземе лицензите на „Лукойл“, каза премиерът Борисов по темата за отнетите лицензи на рафинерията. По думите му за пръв път Комисията за защита на конкуренцията излиза с решение за картел за цените на горивата. Комисията се доминира от ГЕРБ и решението е взето от нейни представители, каза още министър-председателят.

„За първи път някой е накарал през цялата си рафинерия – от входа до изхода – да сложат за 35 млн. долара измервателна апаратура и всеки литър гориво да бъде контролиран. И си спомняте, че преди месец посланик Уорлик отиде в рафинерията в Бургас и каза „всичко са направили“, добави Борисов.

На въпрос има ли натиск върху самия него, за да бъде сменен Трайчо Трайков, Бойко Борисов заяви: „Това не е възможно без политическата воля на ГЕРБ, както преди казах, да се дисциплинира тази компания“.

Относно проверката на цените на яйцата, премиерът поясни: „Не съм ходил по магазините. За това имам достатъчно хора, които да отидат и да намалят цената на яйцата с 0,15-0,20 лв., каза още Бойко Борисов. Той обясни, че всяка година правителството дотира даден вид производства в селското стопанство с парите на данъкоплатците.

Премиерът се закани, че кабинетът може да вземе решение следващата година да даде тези пари на други области като науката, спорта и културата. „Тези производители, които получават тези бонуси от държавата всяка година, за благодарност „не могат“ да вдигат цените нито на яйцата по Великден, нито на агнешкото, нито на рибата по Никулден. Във веригите можем да проследим цената от производителя по фактура до цената във веригата. И тази разлика, ако е голяма, има агенти, които трябва да се справят“.

Източник: в. „24 часа“
Вторият български танцов фестивал VEREA ‘2012
На 31 март Чикаго ще бъде домакин на изключително фолклорно събитие, организирано от БГ Фолк клуб „Верея”

За втора поредна година Чикаго ще се превърне в място за среща на всички ценители и любители на българския фолклор и фолклорни танци. На 31 март ще се проведе Вторият български танцов фестивал VEREA 2012, организиран от БГ Фолк клуб „Верея” с ръководител Константин Маринов. Фестивалът е най-мащабната културна проява сред българската общност в САЩ, имаща за цел да съхрани националния ни облик с помощта на родния фолклор. Уникалното за този фестивал е, че той е изцяло посветен на българския фолклор – за първи път на територията на САЩ се организира проява от такъв мащаб за неговото популяризиране. Благодарение на организаторите, ще можем да се насладим на пъстротата и ритмите на една неповторима фолклорна магия.

Организаторът на фестивала Константин Маринов сподели пред в. „България”, че е създал фестивала с цел „разпространяване на българския фолклор от самите българи в Америка.” Неговото първо издание се състоя на 9 април 2011 г., в което взеха участие 5 състава само от Чикаго с повече от 100 танцьора. Миналогодишният фестивал се проведе в малко по-различен формат от предстоящия – той беше по-скоро демонстрация на български хора.

Второто издание на танцовия фестивал VEREA ‘2012 ще бъде коренно различно – то ще се състои на сцена (сцената на Taft High School в Чикаго), а показаните танци ще бъдат със специална разработка на по-професионално ниво. Всеки от съставите от Чикаго ще се представи с 10-минутна програма, докато за гостите е предвидено по 15-минутно изпълнение. Целият фестивал ще бъде с продължителност от около два часа и половина. Направените досега финансови разходи по организацията на фестивала са поети изцяло от БГ Фолк клуб „Верея”, а подкрепа под една или друга форма е оказана от вестник „България”, магазин „Младост”, БПЦ „Света София”, ресторант АvenueBG, Мария Илиева – Муцуна.

За участие във Втория български танцов фестивал VEREA ‘2012 към настоящия момент са се регистрирали 9 състава от САЩ и Канада, но евентуално към участниците ще се присъединят още един състав от Тампа, Флорида и 1 оркестър от Канада. На сцената ще излязат повече от 150 танцьори и музиканти, а по информация на организаторите, за фестивала ще пристигнат повече от 200 гости от всички краища на САЩ и Канада.

Желанието на организатора Константин Маринов е следващият фестивал да бъде още по-голям, красив и пищен, като амбицията му е в него да участват представители не само от Северна Америка, но също и от Европа, Австралия и Африка. И независимо, че организацията на събитие от такъв мащаб изисква много усилия и средства, той е оптимист, че фестивалът ще бъде успешен и ще се превърне в традиция за българската общност в Чикаго.

Ето и участниците във фестивала:

1. Български фолк клуб „Верея” (Чикаго) с ръководител Константин Маринов
Клубът е създаден през 2010 г. от Константин Маринов с цел съхранение и разпространение на българския фолклор в САЩ. Намерението на членовете му е не само да обучават, но също да създадат уникална социална и културна среда за обединяване на хората, които споделят любовта към традиционната българска култура. Съставът е изцяло от млади изпълнители, а самият клуб наброява повече от 70 човека. Създателят, ръководител и основен двигател на клуба, Константин Маринов, е завършил Държавното хореографско училище в София със специалност хореограф на български фолклорни танци. В продължение на 8 години е танцьор в ансамблите „Загоре”, „Слънчев бряг” и много други, с които гастролира на сцени по целия свят. Остава в САЩ след турне на ансамбъл „Слънчев бряг” през 2000 г. Участва в танцовия ансамбъл „Хоро” в Чикаго от 2005 до 2010 г., когато сформира БГ фолк клуб „Верея”. През периода 2009-2010 г. преподава народни танци на малките изпълнители от танцовия ансамбъл „Хорце”, „Малките българчета” през 2010 г. и „Синчец” през 2010 г.

2. Ансамбълът за български народни танци „Хоро” е създаден в Чикаго през 2003 г. от Ирина Гочева и Тодор Гочев, които са негови артистични директори и досега. Към настоящия момент ансамбълът е с численост около 40 човека – мъже, жени и тийнейджъри, които са обединени около общата любов към българския народен танц. Ансамбълът представя танци от всички големи етнографски региони на България – Северняшка, Тракийска, Шопска, Добруджанска, Пиринска и Родопска.
Ирина Гочева е завършила Държавното хореографско училище в София и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Работила е като хореограф на ансамбъл „Сливен”. Тодор Гочев е дългогодишен солист на ансамбъл „Сливен” и признат майстор на тракийските танци.

3. Фолклорна танцова група „Българи” е основана през 2002 г. в Монреал, Канада. Към настоящия момент групата има 17 члена. Нейният ръководител Цонко Стоянов е завършил Академията за музикално и танцово изкуство. Бил е дългогодишен танцьор и репетитор на ансамбъл „Тунджа”. През 1997 г. пристига на турне в Канада с ансамбъл „Слънчев бряг”, след което остава и се установява да живее там. От 2002 г. е хореограф на ансамбъл „Българи” – Монреал, Канада.

4. Friends of Bulgarian Dance (Detroit, MI) – Ръководителят на този състав Николай Аличев завършва хореографско училище през 1985 г. Професионалната му кариера продължава като ръководител на ансамблите към ДНА и профсъюзния дом в Карлово. Живее в САЩ от 1994 г. През 2002 г. създава Клуб на българските приятели на танца в Детройт, като същевременно организира семинари за изучаване на български хора в различни населени места в САЩ – Vermont, New York, Detroit, Hawaii. Член е на организацията на международните фестивали COFF за България.

5. „Нашенчета” – Създадена от Юлиян Йорданов през есента на 2002 г., формация „Нашенчета” е представяла българския танцов фолклор на различни фестивали и фолклорни вечери в Чикаго и региона. От есента на 2010 г. художествен ръководител на формацията е Христина Барганска. Тя е играла в ансамбъл „Орфей” – Смолян, а след завършване на средно образование танцува в ансамбъла към Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград, където е студентка по право. В САЩ е от 2005 г., а от 2007 г. танцува в ансамбъл „Хоро” – Чикаго. Преподавала е спортни танци в училище „Знание”, а от 2010 г. е хореограф на състав „Нашенчета” към училище „Слънчогледи”.

6. Ансамбъл “Antika” (San Francisco, CA) – Ръководителят на този състав Таня Костова е завършила Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив през 1979 г. с магистърска степен по хореография, сценична режисура и преподавателско изкуство. В продължение на 8 години тя е един от най-колоритните и оригинални солисти на държавния фолклорен ансамбъл „Тракия”. Работи също като артистичен директор към Регионалния културен център в Пловдив и главен хореограф в Регионалния център за детско изкуство. Ръководила е също редица успешни ескпериментални образователни програми за въвеждане на фолклорните танци като част от задължителното обучение в основните училище. До пристигането си в САЩ през 1995 г. Таня Костова работи отново като балет майстор в ансамбъл „Тракия”, член на борда на Артистичните директори на същия ансамбъл, гост-хореограф към Пловдивския драматичен театър, лектор в Пловдивския университет, пише статии за Българската национална телевизия и редица пловдивски вестници, а също и като сценичен директор и главен хореограф на Младежкия фолклорен ансамбъл „Орфей” в Смолян.
На фестивала Kolo в Калифорния през 1997 г.Таня Костова представя танци, които е събирала по време на нейните изследвания в Родопите, Тракия и Средна Гора. Преподавала е фолклорни танци на различни форуми в Калифорния.

7. Bulgarian Spirit (Saint Louis, MO) – Ръководителят на ансамбъла Стефан Тодев е завършил хореографско училище през 1992 г. Бил е танцьор в ансамбъл „Слънчев бряг” и ръководител на детска школа по изкуствата в гр. Несебър. Остава в САЩ през 2000 г. след турнето на ансамбъл „Слънчев бряг”. В момента работи като хореограф на ансамбъл Bulgarian Spirit.

8. Ансамбъл „Димитровче” (Торонто, Канада) – Българският фолклорен ансамбъл „Димитровче” към българската Източно-православна църква „Свети Димитър” в Торонто е основан на 26 октомври 2010 г. Неговата основна цел е да съхранява и разпространява българския музикален и танцов фолклор и да създава среда на добронамереност и забавление сред българската общност в Торонто. В момента в ансамбъла се обучават над 50 танцьори на възраст между 5 и 65 години. Основател и главен художествен ръководител на формацията е Димитър Минков. Той е завършил Държавното хореографско училище през 1983 г., след което отбива военния си дълг в Ансамбъла на строителни войски. В продължение на 6 години е танцьор в Ансамбъл „Тракия”, като паралелно с това завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Ръководител е на Ансамбъл „Роза” – Казанлък и преподавател по хореография в училище „Българска роза”. От 2002 г. живее и работи в Канада, а до създаването на ансамбъл „Димитровче” танцува в ансамбъл „Българи” в Монреал.

9. Еthnic Dance (Чикаго) с ръководител Paul Collins – Paul Collins започва да танцува от 8 годишна възраст. Занимава се професионално с етнически фолклорни танци от средата на 60-те години на 20 век. През 1989 г. основава Mid-North Folk Dance Club, който прераства в сега съществуващия ансамбъл Ethnic Dance в Чикаго.
Ръководител е на танцови класове и семинари, както и на различни изпълнителски групи в САЩ, Канада и Европа.

Както сами виждате, на Втория български танцов фестивал Verea ‘2012 ще си дадат среща изтъкнати танцьори и музиканти, обединени от голямата любов към българския фолклор, който техните предци са сътворили през вековете. Участниците ще пропътуват стотици мили, за да представят красотата и уникалността на фолклора пред българската публика в Чикаго, да бъдат част от най-големия и уникален по същността си български фолклорен празник на територията на САЩ.

Всички ние можем да станем част от това събитие, което ще се проведе на 31 март (събота) от 18:30 часа в Taft High School на адрес: 6530 W.Bryn Mawr Ave., Chicago, IL, 60631.

Билетите струват $10 и могат да се закупят на тел. 773 742 5158. Деца до 12 години безплатно. Повече информация за фестивала можете да намерите на уеб сайта на БГ фолк клуб „Верея”- http://www.folk-chicago.com.

И както българското хоро е символ на обединението и единството на българската нация, така нека всички се обединим около прекрасната идея на организаторите Константин Маринов и БГ фолк клуб „Верея”, за да съхраним българските традиции, музика и танци и тук, в Чикаго. А Вторият български танцов фестивал VEREA ‘2012 да се превърне в една истинска фестивална експлозия от ритми и багри!

Източник: Bulgaria weekly
Doctor honoris causa Хр. Стоичков е горд, че познавал Т. Живков

„Горд съм, че съм познавал големия човек Тодор Живков. Бил съм у тях, много пъти ме е привиквал. Трябва да сме горди, че сме имали хора, които са мислили. Такива са били ситуациите. Щом толкова години си бил президент, значи има защо. Имаше недостатъци в политиката, не ни пускаха навън. Когато ходехме, имаше ченгета с нас. Няма за какво да се сърдим, ситуацията е била такава„, каза Стоичков в новото магазинно предаване на TV7 „Винаги в неделя„.

Той защити и премиера Бойко Борисов, съветвайки сънародниците си да поглеждат първо към себе си, когато търсят източника на проблемите. „Никой който го критикува се е питал: “Аз както направих за държавата, за децата ни, да няма наркомания и сбивания в дискотеките”. Лесно е да критикуваш. Той е най-критикуваната личност в България и е трудно да направиш нещо, когато имаш такова наследство. Трябва да търсим вината в тези 7 милиона, който сме в държавата. Трябва да помогнем на този, който е на власт„, призова Стоичков.

Източник: БЛИЦ
„Новите досиета“: ГМО – заговорът срещу мъжествеността
Д-р Грегъри Дамато е един от яростните противници на ГМО и учен, който не се страхува да говори открито за вредите, които ГМО нанася на човешкия организъм и природата изобщо.

В разговор със София Тзавелла той посочи, че ГМО са конспирация, в коята са въвлечени хора от най-високите нива на американската администрация и на всички други по света. Целта на това е да се ограничи раждамеостта в световен мащаб – както чрез храната, така и чрез ваксините за различни болести.

Според него елитът управлява света в своя полза и харчи милиарди, за да създаде нов дневен ред, който постановява, че хората трябва да са болни и стерилни, за да не могат да се размножават. И тъй като най-доброто противодействие на това е познанието, вниманието на хората съзнателно се отвлича от тези проблеми. Ако знаем какво се прави в задния ни двор, няма да позволим да тровят децата ни поколение след поколение, заяви Дамато.

Той е категоричен, че ГМО храните ни унищожават отвътре, те са канцерогенни и причиняват много вреди на човешките същества, най-сериозната от които е стерилитетът.

Д-р Дамато не иска дори да мисли за най-лошия сценарий. Най-добрият е хората да престанат да консумират ГМО храни, което ще принуди и фермерите да спрат да ги произвеждат. Хората ще продължат да се тровят известно време, докато природата се изчисти, но след това всичко ще се върне в нормалния си ход и ритъм, смята той.

Източник: tv7.bg
Ал. Морфов: Преди човек се страхуваше за свободата си, сега – за работата и вещите

„Вече и да си само с основно образование можеш да станеш министър“, това казва в интервю за предаването „Седмицата“ на Дарик радио режисьорът Александър Морфов.

Миналата седмица беше премиерата на новия му спектакъл „Животът е прекрасен“ в Народния театър. Постановката е по пиесата „Самоубиецът“ на Николай Ердман и е част от руския сезон на театъра. Главната роля се играе от Камен Донев.

Защо „Животът е прекрасен“, „Самоубиецът“ звучи много тежко ли?

Това, че звучи тежко, има и други пиеси, които звучат тежко. Основната идея на пиесата, особено на спектакъла е съвсем друга. Това не е пиеса за самоубийство, това не е пиеса за смърт, а за един човек, който открива отново живота, открива колко животът е прекрасен. Една много светла в основата си идея трябва да остане след този спектакъл. Един човек, който стига до ада, за да разбере всъщност, че животът е нещо много ценно.

Правите доста препратки към родната действителност…

Аз не съм я пришивал към нашата действителност. Текстът е почти на Ердман оставен, изчистил съм някои неща, които са твърде социалистически, твърде за времето на диктатурата на Сталин, които просто нямат връзка със съвременния човек. Това е една история за един обикновен малък човек. Малкият човек и в Русия, и в СССР, и в САЩ, е същият малък човек, който е и тук. По какво се различават те – че гледат различни канали телевизия и сигурно псувните им звучат по различен начин. Всъщност историята е за малкия човек, който най-после разбира какво означава да си истински човек, което той открива 30 минути преди смъртта. Ако можем да се научим да гледаме на живота по същия начин, като че ни остават 30 минути, тогава сигурно по различен начин ще се държим в обществото, с близките си и децата си. Едва тогава можеш да проумееш, че животът ти минава напразно, че си живял, както казва героят ми, за статистиката. Тогава разбираш, че всъщност си създаден да бъдеш свободен. Страхът, който цял живот ни дава и унищожава, като ни превръща в подобия на хора, в стадо, страхът, който трябва да преодолеем, за да бъдем истински…

Как е при нас? Живеем ли за статистиката?

Абсолютно. Политическият, идеологическият терор се замени с този на парите, с финансовия терор. Нищо не се е изменило, хората продължават да мълчат, да се движат в стадо и да се присвиват от страх да не загубят работата си и онова малкото, което имат. Ако преди човек се страхуваше за свободата си, сега той се страхува за онова, което има. Ние станахме роби на вещите, завързани с много тежки вериги към колите, къщите си, към малките неща, които уж правят живота ни по-красив. Не смеем да бъдем вече свободни. Аз виждам по актьорите, които работят в театъра толкова години, продължават да бъдат мъчени, подтискани, унижавани с мизерните заплати от по 400 лева. Въпреки всичко, никой не надига глава, не организира някакъв разумен протест, за да се спре това убийство, защото се страхуват да загубят и малкото, което имат. Казват – аз ще остана без работа, а без нея нямам друг шанс. Няма такъв голям пазар, на който като свободен артист да можеш да си намериш работа. Има 10-15 артисти, които се продават добре, а останалите 1000-1500 артисти?! Така че, нищо не се променя. Малкият човек продължава да бъде малък човек.

Едно от силните внушения, които остават за зрителя от „Животът е прекрасен“ е, че човек може да бъде щастлив и само с наденицата, стария си костюм, жената, тъщата и бойния бас. Проблемът при българина е, че май и наденица не остана в хладилника?

За наденица все още има възможност… Но не е въпросът в наденицата, дали се нарича наденица или парче хляб… Основната идея е да открием живота отново, да го открием и заобичаме, живот, в който имаме едно насъщно парче, колкото да се нахраним, не да се оядем, да пируваме. Да имаме до нас хора, които ни обичат, които се грижат и милеят за нас, хора, които ние също обичаме. И какво повече му трябва на човек, за да бъде в крайна сметка щастлив?! Може би трябва да се огледаме и да започнем да се отърсваме от всичко онова излишно, което трупаме върху себе си и децата си, подменяйки истинските стойности със златните телци. Човек трябва да се спре в някакъв момент, да се опита да се осъзнае – къде отиваме, докъде ще стигнем. Това е пагубно, както и за самия човек, така и за цялото човечество.

Нали хората по върховете са примера?! Прави впечатление, че напоследък неграмотните, необразованите хора вървят нагоре, което, като че ли потапя малкия човек още повече…

Да, как може да бъде спряно, никой не знае. Лошото е, че това става масова практика на мислене – подражанието на евтиното, на малоумното трупане и промяната на ценностите в живота. Просперитетът се оценява по обувките и вратовръзката, които носиш, а не спрямо онова, което си, което можеш и знаеш.

И вината за това на кого е? На хората под прожекторите?

Вината е на самия човек. Някак си така е устроен – по принципа на най-лекото съпротивление. Така е изграден човешкият манталитет, колкото по-леко, колкото по-бързо, колкото повече, толкова по-добре. Проблемът е, че в това безумно време на прехода не се запазиха истинските стойности, които по някаква много иронична случайност съвпадат, както и на социализма, така и в религията, едни и същи стойности се проповядват и от религията, и от комунистите, но те не се запазиха, а се сринаха заедно с всичко онова, което трябваше да се срине. Онова, което се нарича човечност, сега ще говоря клишета, което сигурно отвратително звучи, но това е така, взаимопомощ, любов, грижа и съчувствие. Тези неща умират, в човешката душа – те закърняват и виновни за това в голяма степен, а и може би единствено, са най-вече политиците. Когато създаваш някаква нова територия, нов живот с нова политическа програма, трябва да си наясно какво искаш да промениш в човека, как си представяш човека, който би искал да управляваш. Не ме интересува дали ще бъде построена новата АЕЦ, или не. Повече ме интересува детето ми с какви хора ще общува и каква ще стане тя, защото в обкръжението на тоталното малоумие и на алчността, тя има малки шансове да оцелее. Или ще стане като тях, или те ще я унищожат. И трябва да търся начин да я спасявам, да бяга от тук, да я пращам надалеч. Това е като октопод, една много жестока зараза, която върви, един вирус, който няма спиране. Той може да спре само с някакво разумно действие на някакво правителство, което трябва да се заеме още от раждането, образованието. То трябва тотално да се измени, тотално ново отношение, говорим за всички останали хуманитарни посоки в управлението на една държава.

Казахте, че не ви интересува дали ще се строи или не АЕЦ Белене, предполагам, че същото е отношението ви към честата смяна на министри, която прави това управление, сигурно сте чули за двете оставки тази седмица?!

Дочух, че има отново някакви скандали, някои са подали оставка или са заставени да си подадат оставката…

За какво говори честата смяна на министри?

Според мен е търсене на виновни, както ги наричаха преди – бушони. Има си няколко бушона, които като се напече ситуацията изхвърчат навън, гърмят и се заменят с нов бушон. Грешката не е вътре в бушона, а в цялата система, която някъде е дала на късо, много силно, но изгърмяват бушоните. Хвърляме прах в очите на електората, че ето виждате ли, ние не стоим на едно място, а правим промени. Уволняваме много жестоко едни хора, за да ги заменим с други, които ще свършат работа и след една година други бушони ще изгърмят, по същия начин ще се действа, докато никой не се захваща с основната грешка, а тя е в сбърканата кауза, в сбъркания човек, в, както казва Венецки – „Нищо друго не мога да направя, освен да се съобразя и да приема с чудовищния избор на моя народ“.

Казахте преди време, че Бойко Борисов не е вашият премиер!

Да, и продължава да не бъде моят премиер. Той е премиер на едни хора, които са го избрали с всички машинации, на които те са способни, защото те владеят тези механизми много добре. Не мога просто да приема моят премиер да бъде човек, който е, меко казано, със скромно образование и невисока култура.

Случайно следващият ми въпрос е изпростява ли българинът?

Разбира се, това са си примери за подражание. Обикновеният човек си казва: „Ето, моето момче, и ти имаш шанс да станеш премиер! Ти не си по-глупав от Бойко Борисов!“ Нивото за успеваемост е много свалено вече, то е на нивото на средното училище. Както едно време имаше – основно образование и средно образование. Нивото на успеваемост е основно образование. Имаш ли основно образование, можеш да станеш министър, няма никакъв проблем. Вече не се иска ценз, дали имаш магистратура, докторат, за да успееш някъде, образованието девалвира ужасно. Навремето човек с висше образование се смяташе за нещо изключително. Нещо, което е постигнал с талант, ум, усилия и труд. Сега взимането на висше образование не е сложно за никой. Можеш просто да си платиш, за да си го вземеш. Образованието по принцип вече абсолютно девалвира. Ако се погледне статистиката ще се види, че може би по-голямата част от безработните хора са с висше образование, не са хора, които имат ценз, които нямат никаква професия, напротив.

Когато в ГЕРБ говореха за безработицата сред младите хора, твърдяха, че тя е по-високо при маргиналните групи.

Не съм съгласен с това, защото имам достатъчно наблюдения, не само от артистичните кръгове. Самата безработица не обхваща само хората, които нямат работа, а и тези, които имат работа, но нищо не заработват с тази си работа. Те си имат абсолютно статуквото на безработен човек, защото не можеш с 300 лева да нахраниш семейство от четири човека, ако работиш само ти. Лошото е, че и перспективите за някакво развитие, промяна, са нулеви, никакви.

Сюжет от седмицата е празненството на ученици във Видин в кметството, деца с хореография върху песен на Азис, има ли място попфолкът в училище, в театъра дори?

Не, разбира се. Изключително съм против. Всеки театър си решава своята политика. Частен театър може да прави каквото си иска. Фолкът можеш да го използваш, за да го иронизираш, да покажеш нивото на пошлото, но цялата естетика на попфолка е пошла, вулгарна и тя няма място в съзнанието на нормалните хора, също част от онзи механизъм, който търкаля обществото надолу. Това е, защото абсолютно всичко е сведено до едни ужасни и прости неща – да имаш червено порше, достатъчно пари, за да си направиш силиконов бюст, да си надуеш устните, да си свалиш задника. Всичко е сведено до секс и пари, нищо повече, текстовете ги знаете какви са, не че знам някой текст, но всяка една вулгарна импровизация ще прилича на текст от фолк песен.

Виждате ли някой у нас да може да надуе бойния бас срещу невежеството?

Мисля, че няма кой да го направи това нещо. Единствената надежда е, че все пак станахме част от Европейския съюз и може би по негово нареждане ще започнем да се държим малко по-европейски, да се ограничи безкултурието от обществото. Ние сме абсолютно разединено общество. Българинът отдавна е престанал да бъде част от нация. Всеки се спасява индивидуално. Виждате какво става в Гърция, в Унгария, какво става в Румъния…Ние тук ще си стоим и ще си дишаме миризмата от собствените си пръдни, докато някой друг не направи нещо вместо нас или докато съвсем се разпаднем като нация.

Продължават все повече млади хора да заминават в чужбина…

Да, това е разпадането ни като нация. Не виждам изход. Не виждам изход в моя живот. Все се надявам, че може би някакъв изход би могъл да бъде в живота на децата ми, макар че и това много ме съмнява. Предпочитам лично, колкото и вероотстъпнически да звучи, да отидат в чужбина и там да си търсят щастието. Не ги карам, оставил съм ги сами да избират. Дъщеря ми не поиска да остане на Запад, върна си се тук, аз не съм много щастлив от това, щастлив съм, че е при мен, че я виждаме, но тази безперспективност ме тревожи. Аз й казвам – отиди, готов съм да помагам, ако трябва запиши още едно образование, просто търси начини, контакти, но тя е точно толкова наивна, колкото и ние. Слава Богу и за съжаление прилича на нас, защото наивността пък е нещо много прекрасно, много очарователно.

За да завършим малко по-позитивно, може би спасението е в театъра?

Ние сме си намерили, като че ли нашият остров-утопия тук, в театъра, по някакъв начин да се спасяваме и да забравяме за другия свят и другите проблеми, защото преобразяването е сто процентово. Аз виждам актьорите с какво удоволствие и с каква радост участват тук. Наистина един остров на забрава, една приказна страна, която сме си измислили и в която живеем. Миговете, в които от нашата приказна страна нещо прескочи нататък и подуха и към неприказната страна, са още по-хубави.

Интеврю на Теодора Симова,

Dariknews.bg

Бел.ред: Заглавието е на Еврочикаго.
Разделна собственост / Split estate

Документален филм от 2009 г.

Носителят на награда „Еми” за документален филм „Разделна собственост” (Split Estate) показва катастрофалните последици от хидравличния разрив (фракинг) като метод за добив на природен газ в САЩ. Технологията е разработена през 1949 г., но намира широко приложение в САЩ едва през 90-те години.

Наистина ли нещата са толкова „розови” в меката на тази индустрия? На каква цена става добивът? Дали е пълно с руски агенти в Ню Мексико и Колорадо, където цели общности се изселват, хората страдат от ракови заболявания, реките врят от метан, а питейната вода и въздухът са отровени с канцерогенни химикали?

Филмът показва всички заинтересовани страни и обхваща всички аспекти на проблема, като се концентрира върху невъзможността на земевладелците да се противопоставят на собствениците на подземните богатства по законодателни причини. Какво става, когато Дик Чейни – Изпълнителният директор на Халибъртън (компанията, разработила технологията фракинг), става Вицепрезидент на САЩ?

Линк към Разделна собственост / Split estate

Източник: Dokumentalni.com
Според световната здравна организация съвременната медицина е обречена
Светът се намира на прага на криза, предизвикана от устойчивостта на микробите към антибиотиците, е заявила на 16 март на конференция в Копенхаген шефката на Световната здравна организация (СЗО) Маргарет Чен. Съобщението е на вестник The Telegraph.
Човечеството сега има работа с такова равнище на антибиотикоустойчивост, че ситуацията може да означава „край на медицината, каквато я познаваме”. Ние навлизаме в „пост-антибиотиковата епоха” – подчертала Чен. Всеки разработен някога антибиотик във всеки момент може да стане безполезен.

Според Чен, лекарите се лишават от така наречените „антибиотици от първи ред”. В резултат предишните рутинни манипулации стават просто невъзможни. Това еднакво се отнася за лечението както на такива инфекции като туберкулоза и малария, така и на баналната хирургическа обработка на порязване.

За замяна на загубилите своята активност антибиотици се налага използване на все по-скъпи препарати, а курсовете за лечение стават все по-продължителни.

Такива обикновени неща като ангината или раничка на коляното на детенце отново стават смъртно опасни” – казала Чен. Смъртността на пациентите, инфектирани от антибиотикоустойчиви щамове на микроорганизми в някои страни, се увеличава с 50 процента. При това използването на малкоразпространени антибиотици не рядко налага хоспитализиране.

Условията за тази криза, според Маргарет Чен, са се формирали с десетилетия. Основните причини за нея е некоректното използване на антибактериални препарати, които се подбират неправилно, приемат се твърде често или прекалено продължително.

СЗО призовава правителствата на страните в света да подкрепят изследванията на антибиотикорезистентността. „Недостатъкът от средства в арсенала на лекарите изисква иновации” – се казва в съобщението.

Източник: БЛИЦ

БЪЛГАРСКИ БАНКЕРИ

ПОПУЛЯРНИ БЪЛГАРИ

Продукт на Българо-Американска Асоциация

[email protected]

312-222-9353

БЪЛГАРСКИ БАНКЕРИ

(актуализация 17 март 2012)

Банкер	Банка	Телефон	E-mail
Даниела Стоянова	Bank ofAmerica
Дарина Велева	TCF Bank	773-589-3216
Десислава Георгиева	Chase	847-678-0030
Ирена Ралчева	Chase	708-452-4720
Мартин Велев	Chase	847-928-8521847-678-0030
Невена Георгиева		708-269-1417
Света Георгиева	Chase	847-678-0030
Стан Йорданов	TCF Bank	773-589-3216

ЗА ШЕСТНАДЕСЕТИ ПОРЕДЕН ПЪТ

ФЕСТИВАЛ „БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО – ПРОЛЕТ 2012”

ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ

неделя, 29 април 2012

ОЧАКВАЙТЕ

От 14, 45 часа – „Български банков мениджмънт в Чикаго”. Дискусии и консултации.

Протестиращи скандираха: Закони за всички!
Стотици граждани тръгнаха на протестно шествие срещу безобразията в България от НДК до парламента със скандирания „Заедно сме по-силни“ и „Закони за всички„.

По целия маршрут имаше засилено полицейско присъствие.

Протестиращите искат механизъм за пряк контрол, налаган от обществото върху политическото елитарно ядро. Те искат и независим съд, както и обективна прокуратура, а Конституцията да бъде за всеки и всички.

„Стоп на корупцията„, настояват протестиращите. Те искат гражданския глас да се чува.

Протестиращите предлагат набор от инструменти на свободата, който според тях е алтернатива на спънатия другарски преход към лъжесвобода и лъжедемокрация.

Сред предлаганите инструменти са: пряк избор и отзоваване на прокурори, съдии, включително конституционни и началници на РПУ; пряк избор и отзоваване от гражданите на възлови министри ( финанси, образование, правосъдие…); сезиране на Конституционния съд пряко от гражданите.

По време на шествието и на митинга пред парламента протестиращите разпространяваха Харта за гражданско управление.

„Хартата за гражданско управление предлага на гражданите да бъдат истински коректив на управлението; да утвърждават професионализма над посредствеността; да изграждат работеща пазарна икономика; да насърчават открито, отговорно и ефективно управление и прилагане на добри европейски практики; да настояват за парламентаризъм пред всякаква форма на еднолична власт„, пише в документа.

Източник: frognews.bg
Р. Петков иска законови промени за документи на ДС
Румен Петков

В Плевен депутатът от левицата Румен Петков обяви, че са необходими много сериозни промени в закона за достъпа и разкриването на документите на Държавна сигурност, като окончателното виждане трябва да бъде направено след подробен и задълбочен анализ на работата на комисията.

„Смесването на работата на Първо главно управление, на Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана и на разузнавателния отдел на Гранични войски с работата на Държавна сигурност е порочно и е груба грешка„, каза Петков и посочи, че в източната част на Германия документите на тяхното външно разузнаване не са били огласени и не са представени като обект на публичен интерес.

Депутатът добави, че в Полша за всички действащи служители от службите за сигурност, които са работили и през тоталитарния период, важи фикция за неогласяване на тяхната дейност, а освен това в някои страни като Германия църквата не е обект на такъв тип разследване.

Румен Петков не скри, че вина за създаването на закона в този му вид има БСП и обясни, че аргументите за искане на законови промени идват от практиката на страните от Източна Европа.

„Има неща, които бихме могли да видим като практика в тези страни и да ги адаптираме към нашата действителност и по този начин да имаме един закон, който действително да даде перспектива от гледна точка на националната ни и историческа памет„, каза Петков.

„Посегателството върху хора от външното ни разузнаване, които са работили за националната ни сигурност е много ярък показател за неумението ни да уважаваме себе си и за липсата на чувство за държавност„, допълни Румен Петков.

Източник: Frognews.bg
Закопчаха петима за присвояване на 3 млн. долара
3 млн. долара са присвоили петима български граждани във Флорида. Част от парите са придобити чрез кредитни карти, извадени с фалшиви документи. След това са били купувани луксозни автомобили, продавани в чужбина на двойна цена.

Петима българи са арестувани в американския щат Флорида за присвояване на 3 млн. долара от банки с фалшиви документи.

32-годишният Тихомир Бочев е ръководител на престъпната група, твърдят властите в Тампа Бей.

Част от парите са били присвоени чрез кредитни карти, извадени с фалшиви документи, след което били купувани и продавани луксозни автомобили в чужбина.

Тихомир Бочев е бил арестуван вчера в дома си в Ларго, заедно с още четирима българи.

За всеки от тях е определена гаранция от 500 хиляди долара, съобщи БТА.

Разследването се води от 2008 г. съвместно от икономическия отдел на шерифския офис в Пинелас, офиса на Сикрет сървис и щатската прокуратура на Флорида.

По-рано днес стана ясно, че млад българин е бил осъден в САЩ за кражба на повече от 400 000 долара. Той ще трябва да излежи повече от шест години в Балтимор, щата Мериленд. 32-годишният мъж извършил престъпленията с миникамери и четци на банкови карти при ползване на банкомати.

Източник: BNEWS
Нахалници в тоги
Корупция има - корумпирани нема...

Вчера България пак се прочу с действията или по-скоро бездействията на правораздавателните ни органи. Държавният департамент на САЩ излезе с доклад, в който се казва, че родната прокуратура е една от най-корумпираните институции у нас.

Навсякъде по белия свят подобно обвинение е съпътствано от светкавични пресконференции, изявления, мерки, та даже и оставки. Уви, без значение кой е на власт, в съдебната система все са „ни лук яли, ни лук мирисали„. Ще припомня, че последните критики на Еврокомисията бяха именно към служителите на Темида. Впрочем, текстът винаги е един и същ. Ще си позволя да цитирам:

Доклад на ЕК 8.02.2012 г.
„Взетите до този момент решения и постановените наказания по случаи, свързани с корупция по високите етажи. Все още не са довели до убедителни резултати.“

Доклад на ЕК 23.07. 2008 г.
„Борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи не дава достатъчни резултати.“

Доклад на ЕК 27.06. 2007 г.
„Напредъкът в съдебното третиране на случаите на корупция от високо равнище в България е недостатъчен.“

И сега американците ни казват същото: „Кучетата лаят, керванът си върви„. Всеки ден слушаме как поредният престъпник е пуснат на свобода, защото събраните доказателства са негодни, непълни или не знам си още какво. В същото време обвинителите, призвани да защитават интересите на държавата, вечерят с мутри в лъскави ресторанти, живеят в палати и получават имоти като „крайно нуждаещи се“ (бившият апелативен прокурор на Бургас).

По какъв начин си позволяват този стандарт – не знам, но за сметка на това прочетох как главният прокурор Велчев коментира твърденията на задокеанските ни партньори: „Да, корупция в прокуратурата има. И вие сте свидетели, че не повече от два-три пъти годишно, но всяка година, има дела срещу прокурори„.

Не знам за вас, но аз съм потресен и изумен от трагикомичното оправдание на обвинител номер едно на републиката. От една страна, си признава, от друга – не много, само два-три пъти. Но, разбира се, всяка година. Тоест, трябва да сме спокойни – в прокуратурата не се оливат, за сметка на това си спазват правилото ежегодно да бъде хванат поредният бандит в тога.

Тук е моментът да попитаме: „Да не би да имат график на арестите?„. От 50 корумпирани хващат 2-3. Това изказване на Борис Велчев е недопустимо и цинично. Та той е начело на прокуратурата от 2006-а. Къде спа през това време? Колко време имаше да се бори с корупцията в държавното обвинение? През този период отвсякъде се чуваха хвалби и дитирамби за бившия съветник на Гоце. Бил много честен, бил много принципен. Какво каза той, когато неговият заместник призова майките на сгазените от пияни шофьори да не протестират, защото така и така в затворите няма достатъчно място? Изобщо нашата прокуратура заслужава наградата „нахалник на десетилетието“.

Вярвам, че арогантното изявление на Велчев няма да бъде подминато, както често се случва, що се касае до прогнилата ни съдебна система. Нека чуем дали така мислят съдиите от ВСС?
На това мнение ли е министърът на правосъдието?

Въпроси, на които трябва да бъде отговорено веднага. Защото от години си говорим за все по-нарастващото усещане за липса на справедливост в обществото. Само говорим и пишем, а резултат – никакъв. Има корупция, има някое и друго дело, прокурорът с държавната заплата кара лимузина и всичко е наред. Гротеска от поредната латиноамериканска сапунка.

Емил Кошлуков,

Standartnews.com
Косово търси помощ от Запада срещу Сърбия
Президентката на Косово Атифете Яхяга призова най-влиятелните западни държави да възпрепятстват провеждането в сръбските райони на Косово на местни избори по сръбските закони.

Съобщение на сайта гласи, че Яхяга е изпратила писмо до председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, върховния представител на ЕС по външната политики и сигурността Катрин Аштън, а също до представители на САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Италия, които признаха независимостта на Косово, с призив да окажат натиск върху Сърбия и да не бъде допуснато провеждането на избори в населените със сърби райони на Косово. На 6 май в Сърбия ще се проведат парламентарни избори.

Яхяга изразяла дълбока си разтревоженост от решението на Сърбия, което според президентката, „нарушава суверенитета и териториалната цялост на Косово и води до сериозна дестабилизация„. „Опитът на Република Сърбия да организира избори в Косово нарушава международните норми и европейските принципи„, пише Яхяга. /РИА „Новости„ Прищина / Косово

Източник: БГНЕС
Театр “ZAR” из Вроцлава – на гастролях в Чикаго
С 29 марта по 1 апреля в Чикаго пройдут гастроли
польского театра “ZAR”.

“ZAR” – международная театральная труппа, основанная во Вроцлаве членами Центра творчества великого режиссера XX века Ежи Гротовского. В период с 1999 по 2003 годы за новыми театральными
впечатлениями труппа регулярно ездила в Грузию.

В результате было собрано большое количество
музыкального материала, главным образом – хорового пения. Название театра отсылает нас к названию мелодии, которую исполняли жители горных областей
Кавказа и северо-западной Грузии.

На гастролях в Чикаго театр покажет спектакль
“Евангелие детства” (английское название – “The Gospels of Childhood Triptych”) в постановке Ярослава
Фрета. В спектакле используются малоизвестные апокрифические жизнеописания Иисуса, а также фрагменты из произведений Ф.Достоевского и С.Вайля. Спектакль построен подобно ритуальному посвящению: в нем много музыки и хорового пения. Он необычен во всем, начиная с места действия. В первой и третьей частях спектакля зрители находятся на сцене и следят за действием,
происходящим в зрительном зале; во второй части зрители вместе с актерами переходят на второй этаж, и там продолжается спектакль.

За спектакль “Евангелие детства” режиссер Ярослав Фрет был награжден театральной наградой Вроцлава в 2010 году.

Гастроли театра “ZAR” организованы Музеем
современного искусства Чикаго и Goodman Theatre в сотрудничестве с Генеральным консульством Республики Польша в Чикаго.

Гастроли театра “ZAR” пройдут с 29 марта по 1 апреля 2012 года в помещении Музея современного искусства по адресу: 220 East Chicago Avenue, Chicago, IL 60611. Билеты можно заказать по телефону 312-397-4010 или на сайте www.mcachicago.org.

Сергей Элькин

(Фото Кена Рейнолдса и Ирены Липинска)

http://sergeyelkin.livejournal.com/

www.sergeyelkin.com
Goodman Theatre: “Camino Real” (русское название – “Путь реальности”)
На сцене Goodman Theatre в эти дни идет малоизвестная пьеса Теннесси Уильямса в постановке испанского
режиссера-экспериментатора Каликсто Бието. Он родился в городке Миранда де Эбро, позднее перебрался в Барселону. Учился на отделении испанской филологии, истории искусства и режиссуры. Прославился, в основном, своими радикальными оперными “высказываниями”. В его постановках обычно так много натурализма, что на афише пишут: ”Дети до шестнадцати лет не допускаются”. Героев опер “Похищение из Сераля” В.А.Моцарта и “Мадам
Баттерфляй” Дж.Пуччини в берлинской “Комише опер” Бието поместил в бордель, герои “Летучего голландца” Р.Вагнера в Штутгартской опере превратились в садистов, а про “Дон Жуана” В.А.Моцарта в Английской национальной опере рецензент газеты “The Times” Оливер Камм написал, что он “скорее выколет себе глаза и продаст своих детей в рабство, чем еще раз пойдет на этот спектакль”. Но это
все оперы. Там Бието почему-то привык эпатировать почтенную публику. А вот в драматическом театре он работает совсем по другому. С 1999 по 2011 годы Бието
служил артистическим руководителем театра Ромеа в Барселоне. Недавно он возглавил Барселонский Международный театр…

“Путь реальности” – чувственный карнавал желания и отчаяния. Нас ждет увлекательное театральное путешествие в иррациональный мир, населенный потерянными и одинокими душами. Они стремятся вырваться из этого мира, но боятся неизвестности, скрывающейся за его стенами. И только американский путешественник и бывший боксер Килрой решается бросить вызов судьбе.

Спектакль “Путь реальности” идет по 2 апреля 2012 года в помещении Goodman Theatre по адресу: 170 North Dearborn Street, Chicago, IL 60601. Билеты можно заказать по телефону 312-443-3800, на сайте www.goodmantheatre.org или в кассе театра.

Сергей Элькин,

http://sergeyelkin.livejournal.com/

www.sergeyelkin.com
TUTA Theatre: “Fulton Street Sessions” (“Уроки на улице Фултон”)
Театру TUTA в этом году исполняется десять
лет! Его создатель, режиссер и бессменный артистический директор – Желько Дюкич. Он родился и вырос в боснийском городе Дервента. Закончив школу, поехал в Белград получать театральное образование. Учился в Академии драматического искусства, потом там же преподавал актерское мастерство. Первой постановкой Дюкича стал спектакль “Филоктет” по пьесе Хайнера Мюллера. На этом спектакле он
встретился с дизайнером по костюмам и будущей женой Наташей. С тех пор они работают вместе: сначала в Белграде, а с 1990 года – в США. Желько учился в
университете Мэриленда, потом стал там преподавать. Какое-то время они с Наташей жили в Вашингтоне, потом сменили место жительства на Чикаго. Дюкич говорит: “Я хотел работать и взялся за создание собственного театрального коллектива. Стал работать со студентами. Сегодня я счастлив, что так случилось. В своем театре можно развивать собственную эстетику, свой театр накладывает определенные обязательства. Кроме того, всегда приятно работать с единомышленниками. В этом – отличие работы в своем доме от прихода в другой театр в качестве гостя”. Во
время нашей беседы я спросил у режиссера, почему такое странное название – TUTA? Дюкич ответил так: “В некоторых диалектах югославского языка “tuta” означает “судно”. Когда мы организовали театр, кто-то назвал нас так в шутку. Мол, ничего серьезного. Для американцев это слово ничего не значило. Но интересно, что сейчас оно ассоциируется с нашим театром”.

Юбилейный сезон театра открылся спектаклем “Уроки
на улице Фултон” (“Fulton Street Sessions”). Жанр спектакля его создатели определяют как “представление в стиле кабаре”. Сюжета как такового в спектакле нет, и слов в нем очень мало. Перед нами – зарисовки характеров, сценки из жизни, показанные,
в основном, языком пантомимы, танца и музыки. Актеры театра прекрасно поют, танцуют, двигаются, легко справляясь с быстрым темпом спектакля. В пародийных музыкальных номерах, скетчах и сатирических зарисовках труппа театра говорит о взаимоотношениях мужчины и женщины, любви и предательстве, одиночестве, о вечных ценностях жизни. Огромное значение в спектакле играет замечательная музыка композитора Джоша Шмидта. Это его второй (после спектакля “Баал” по пьесе Б.Брехта) опыт сотрудничества с театром TUTA.

У спектакля нет одного автора – это коллективный
труд всего театрального коллектива. Для режиссера Желько Дюкича этот спектакль стал первым опытом работы с “живым” материалом. На ходу придумывались диалоги, движения героев, мизансцены. Актеры рассказывали свои истории, которые трансформировались в театральные миниатюры. Многие из них вошли в окончательный вариант спектакля. Актеры с удовольствием вспоминают процесс репетиций, когда они с режиссером импровизировали, экспериментировали, словом, играли в замечательную, захватывающую игру под названием “ТЕАТР”. Мне посчастливилось посмотреть этот спектакль, и я уверенно могу сказать, что Игра театру TUTA удалась!

В спектакле участвуют актеры Кирк Андерсон, Джеймелин Грей, Стейси Бет Грин, Трей Маклин, Жаклин Стоун.

Спектакль “Уроки на улице Фултон” идет по 25 марта 2012 года в помещении Chicago Dramatics по адресу: 1105 West Chicago Avenue, Chicago, IL 60622. Билеты можно заказать по телефону 847-217-0691 или на сайте театра http://www.tutato.com/.

Сергей Элькин (Фото Энтони Ла Пенна)

http://sergeyelkin.livejournal.com/

www.sergeyelkin.com