Всички авторски страници

Авторски

• Wikileaks публикува доклад за България от STRATFOR, „Сенчестото ЦРУ“

  Корупцията в правителството и полицията е всеобхватна, практически безнаказана, част от обществото. Това пише като извод в докладите си американската частна разузнавателна фирма STRATFOR, наричана още „Сенчестото ЦРУ“. Става въпрос за доклада й за България от 2008 г.. Кореспонденцията на фирмата е публикувана днес от Wikileaks, а може да се види и на партньорския български сайт „Биволъ“.

  Разузнавателната фирма поддържа и периодически обновява типови документи с комплексни критерии за оценка на страните, обект на инвеститорски интерес. Такова проучване е изготвено за България през 2008 г. и представлява въпросник с оценки по точкова система. Най-шокиращите данни за България са в графата престъпност.

  SRM-докладите на STRATFOR се състоят от 7 части: Престъпност, Терор и Въстания, Политическа и регулационна среда, Международно напрежение, Неправителствени организации, Профсъюзи, Природни бедствия. Всеки документ представлява въпросник с оценки по точкова система. Дадена е и общата тенденция към подобряване или влошаване на ситуацията спрямо предишния период на проучването. Данните са обобщени в отделен документ с цветна скала – червен цвят за негативна ситуация и зелен за позитивна.

  Най-шокиращите данни за България са в графата “Престъпност”.
  От нея потенциалният инвеститор научават следното:

  – организираната престъпност е инвазивна и играе голяма роля в правителството и бизнес операциите.

  – сигурността в пристанищата е нулева. Мафията владее портовете и ги ползва постоянно за контрабанда и други престъпления, които не се докладват и остават без противодействие.

  – сигурността по пътищата и железниците е отчайваща – контрабандата и други престъпления не се докладват и няма противодействие.

  – кражбите на карго са чести, включват насилие и са значителен проблем за прекъсването на веригата на доставките.

  – корупцията в правителството и полицията е всеобхватна, виртуално безнаказана, част от обществото.

  – организираната престъпност контролира изцяло веригата за доставки;

  – чуждестранните компании са редовна мишена за организираната престъпност. Поне веднъж месечно те са жертва на рекет, негативни пиар кампании, физически нападения срещу компанията и нейните служители.

  Политическата и регулаторна рамка се характеризира с относителна политическа стабилност, но и с повсеместна бюрокрация. Наблюдават се внезапни кампании на гласовит икономически национализъм, свободни интерпретации на законите, преференциални принуди за фирмите, слаба централна власт и произвол от страна на местните власти.

  Присъединяването към ЕС не е променило картината, отчита обобщаващият документ. Това, че са приети промени в законите, не означава, че ще бъдат приложени – смята анализаторът на STRATFOR и дава негативна тенденция в тази част на проучването.

  Добри новини за инвеститорите има в графите за тероризма и въстанията. България не е обект на терористични нападения, които могат да повлияят на гладката работа на бизнеса. Умерен е рискът от природни бедствия (наводнения по Дунав и слаб риск от земетресения).

  От профсъюзите не могат да се очакват особени проблеми. Влиянието им в бизнеса е умерено, а икономическото и политическо влияние на синдикатите и слабо. Стачките са рядкост и протичат без насилие. Профсъюзите са сговорчиви и предпочитат да се договарят и да лобират. Законите за синдикалната дейност са направени „от правителството и за правителството“. Намалява броят на работниците, които членуват в синдикати.

  Неправителствените организации също са беззъби, без влияние върху решенията на правителството и законодателите в областта на корпоративната политика.

  Добре е оценена и международната стабилност, липсата на конфликти и военни действия със съседни страни, но инфраструктурата за импорт/експорт и енергийните доставки получава голяма черна точка, заради липсата на независимост и на резервни мощности. Проблем са и лошите комуникации по море, реки, пътища и железопътен транспорт.

  Проучването на STRATFOR е изготвено през 2008 г. и е актуализирано за последен път през юни 2009, преди последните парламентарни избори. Към този момент в страната все още имаше приток на чуждестранни инвестиции, преди кризата да пресуши инвеститорския интерес. Вероятно това е и причината документите да не са осъвременени през последните три години.

  Цялостното впечатление от този доклад за България е, че става дума за страна с инфраструктура от Третия свят, държавно устройство в полза на бюрократи и корумпирани политици, без гражданско общество, завлядяна от мафията, но и с някои достойнства: не е в състояние на международна или гражданска война и не е огнище на тероризъм и земетресения.

  Източник:  БЛИЦ

   

  Бел.ред.:  Заглавието е на Еврочикаго.

• С яке и фас в ръка…

  Чаках на спирка автобус, спирка в центъра на столицата. Освен мен имаше трима ученици, господин на средна възраст с яке и младеж. Младежът пушеше. Когато автобусът се зададе, той си хвърли фаса. Онзи с якето се наведе, грабна го и смукна дълбоко. Щом возилото дойде, се качихме – младежът, учениците и моя милост. Другият остана да пуши. Младежът чевръсто взе оставено билетче и седна, учениците подхванаха активен разговор на тема: ако не върне кинтите, ше го ковнем, братле, с бокса, ше го успим, а аз се замислих. Този номер с билетчетата върви през последните двайсетина години нонстоп, оная приказка за бокса и борча също. Но този с фаса е все пак главно затворническа практика.

  За сиромашията се замислих, за пируетите й

  Наблюдавам я внимателно – тя е по-постоянно присъствие от това на БЗНС в отминалия политически конгломерат. Дойде изневиделица, в началото на 90-те… Помня много интересни случки с нея. Няма да досаждам сега с Лукановата зима и как нямало мляко – по-частни работи помня. Примерно: едни приятели развиха бизнес с книги, направиха издателство. Плащат права, плащат на печатница, плащат на преводач, издават книжка и я дават на още могъщата тогава държавна фирма „Книгоразпространение“ да я продаде. После си чакат парите – за да живеят от това, да си хранят децата, да издадат други книжки. Но по едно време държавната фирма спря да плаща. Затруднения. Само че не връща и книжките. Отива единият приятел да хлопа по вратите на учреждението, а главният счетоводител му вика:

  – Ами няма пари, бе! Ще чакате, като дойдат, ще платим!
  – Ма колко да чакаме, нали чакаме вече няколко месеца – сърди се нашият бизнесмен.
  – Когато има, тогава ще ви платим!
  – А, не – проявява характер нашият, – върнете си ми тиражите в такъв случай.
  – Че къде да ти ги търсим, продадени са – нервира се оня.
  – Ами като са продадени, значи са дошли парите за тях, платете ми! – настоява нашият.
  – Аа, та ние да стоим без заплати, това ли искаш бе, тарикат! – още повече се ядосва онзи.
  – Как ще взимаш заплата, като си ме ограбил, бе? – налита вече на бой нашият.

  Защо разказвам това ли? Защото са два типа мислене, единият от които ми се струваше тогава временно явление. Ще преодолеем тази криза, смятах тогава, и такива парадоксални диалози ще изчезнат. Работещите здраво ще печелят добре след 20 години, а неработещите ще са вече фалирали, ще са се преквалифицирали и също ще печелят добре.

  Минаха 20 години…

  И какво? Ами трънки и глогинки, дами и господа.

  Между другото, не упреквам главния счетоводител на държавното предприятие априори, както си мислите. Той, човек на години, е застигнат от тогавашния колапс не по своя вина. Той си е вършел работата, предполагам сносно, и си е получавал заплатата, предполагам – достатъчна. Цялото му възпитание и практика са го карали да мисли, че ако работиш и нямаш нарушения, най-естественото нещо на света е да получаваш заплата. Най-естественото нещо е тя да ти стига да си гледаш децата. И ето – той работи, всеки ден. Пък парите изведнъж почват да не стигат. Логиката му е, че нещо и някои са виновни, но не и той. Той нали работи както преди. А щом работиш – заплата. И си я изплаща – първо на себе си и колегите по фирма. После – на разни претендиращи. Ако остане.

  Така бяхме възпитани в тоталитарната държава, това беше общество на дефицити, но и на социална сигурност. Пазарната икономика обаче разби този модел, вкара нова логика. Губи ти предприятието – тогава фалира. Пък ти – на улицата. Впрочем държавното „Книгоразпространение“ наистина фалира, предполагам – съвсем закономерно.

  То фалира, както и много държавни фирми, заводи, фабрики. Само че ето – двайсет и кусур години нещата с плащанията май са си все така. Държава и общини дължат на частния бизнес близо петстотин милиона лева, твърдят от Стопанска камара. Дължат, но не плащат. Чакайте да дойдат пари – викат те. В същото време държавните служители си вземат заплатите – има си хас, нали работят. И бонуси си раздават, има се хас. Че и се сърдят, загдето ги зяпаме в бонусите, и ги крият – тайна било, лична данна…

  Но само това да беше парадоксът след двайсет години,

  с мед да го намажеш. Трагедията е в това, че работещите пак не печелят достатъчно, за да се издържат. И че неработещите се множат, вместо, преквалифицирани, да намаляват.

  Т. нар. „средна класа“ у нас все повече затъва в дългове. Все по-трудно си плаща дори комуналните месечни сметки. Поне това показа изследване на Асоциацията на колекторските агенции в България от началото на тази година. Също така България устойчиво продължава да е на опашката в Европейския съюз по минимална работна заплата, сочи Евростат. А за година – от февруари 2010 до 2011-а – бедността в България е нараснала с 2%. Обеднява градското население, средната класа – най-силно засегната от безработицата и намалените доходи. Това показва изследване на Световната банка и институт „Отворено общество“.

  Аз лично не съм я виждал никъде тази „средна класа“. Ако не броим усещането, че май не се качи в автобуса. Остана си на спирката. С яке и фас в ръка.

   

  Бойко Ламбовски,

  в. „Сега”
  

• Плевнелиев осветли помилванията на Марин

  Вицето не слушал експертите, пускал на свобода на своя глава

  Президентството за пръв път обяви броя на помилваните от Ангел Марин лица, престъпленията, за които са осъдени, наложеното наказание, както и мотивите за освобождаването им от затвора. Това стана ясно от справка, изпратена до „Всеки ден” от главния секретар на президента Екатерина Захариева. Данните бяха изискани по Закона за достъп до обществена информация и бяха получени в изненадващо кратък срок.

  Администрацията на Георги Първанов преди отказваше подобна информация на медии с мотива, че не може да разкрива лични данни.

  Справката за помилваните лица в периода 2002-2011 г. съдържа инициалите на 529 души. За момента президентът Росен Плевнелиев не може да разкрие техните имена, тъй като законът не му позволява. От „Дондуков” 2 обаче имат право да предоставят информация за наложеното наказание на едно лице, както и за това каква част от него е опростена и с какви мотиви.

  Марин раздавал милост без да се вслуша в мнението на експертите от Комисията по помилванията към президентството. Близо 10% от издадените укази на вицепрезидента, с които той пуска някого на свобода, са плод само на неговата преценка. От списъка става ясно, че вицепрезидентът е помилвал осъдени изнасилвачи и убийци. Мотивите му да им опрости остатъка от наказанието са свързани обикновено със здравословни проблеми, добро поведение или тежко материално положение на семейството.

  За пръв президентството обяви и имената на членовете на Комисията по помилванията към президента по време на управлението на Първанов-Марин. Досега те също бяха държани в тайна, тъй като според Закона за защита на личните данни те трябва да се съгласят имената им да бъдат оповестени публично. От „Дондуков” 2 обявиха имената на 7 от членовете, които са дали разрешение за това. Един е отказал, а един от членовете е починал и затова името му няма да бъде оповестено.

  Сред експертите, съветвали Марин за помилванията, са професорите и преподаватели по наказателно право Здравко Трайков, Маргарита Чинова, Момяна Гунева, д-р Георги Митов – преподавател по наказателно право и международен наказателен процес, проф. д-р ю.н. Юлия Бояджиева, която е била служител в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология и председател на Българската асоциация по криминология, д-р Иван Букарев – работил в министерствата на здравеопазването и правосъдието, както и в НЗОК, Даниел Стоянов – адвокат, международен експерт по права на човека и избори и председател на Управителния съвет на „Асоциация за подпомагане ресоциализацията на лишените от свобода”, ръководител на Център за подкрепа на осъдени лица.

   

  Пълният списък с помилваните лица

  може да се види под информацията на сайта Всеки ден  тук.

• Георгиевски избран за лидер ВМРО-Народна партия, предлага решение на спора

  Бившият македонски премиер Любчо Георгиевски (1998-2002 г.) бе избран за лидер на ВМРО-Народна партия

  Георгиевски бе избран почти единодушно от делегатите на 15-я извънреден конгрес на партията. До сега той бе почетен председател на формацията. „ВМРО-Народна партия е гражданска дясна партия с претенции да се превърне в трета политическа партия в Македония. Тя е отворена за всички граждани на страната“, каза при обръщението си пред делегатите Любчо Георгиевски.

  „Бъдещето на Република Македония е в Европейския съюз и НАТО. ВМРО-Народна партия открито ще говори за действителността в страната. Ние ще направим всичко възможно да решим дългогодишния спор за името с Гърция, който блокира членството ни в ЕС и Атлантическия пакт. Като възможен компромис е да се приеме наименованието Горна или Северна Македония“, подчерта Георгиевски и добави: Оставането на Македония извън НАТО и ЕС може да доведе до сериозно влошаване на сигурността в републиката.

  БГНЕС припомня, че Георгиевски застава на лидерския пост само няколко седмици след като бившият председател на партията Мариян Додовски премина в редиците на управляващата ВМРО-ДПМНЕ на премиера Никола Груевски. През последните няколко месеца Георгиевски открито обвини Груевски в югославизиране на Македония и диктаторско управление. Според него проектът „Скопие ‘2014“ е превърнал македонската столица в „Дизниленд“. Груевски застана начело на ВМРО-ДПМНЕ, след като

  Георгиевски се оттегли от лидерския пост в тази партия през пролетта на 2003 г. Груевски бе министър в кабинета на Любчо Георгиевски.

   

  Източник:  БГНЕС
  

• България очаква да домакинства форум на ООН за Сирия

  България вероятно ще домакинства една от срещите по хуманитарните аспекти на кризата в Сирия през април, чийто съорганизатор ще бъде ООН, съобщи министърът на външните работи Николай Младенов в Брюксел, където участва в заседанието на Съвета „Външни работи”.

  По-рано днес Съветът затегна рестриктивните мерки срещу сирийския режим и прие десет заключения, с които засилва допълнително натиска срещу режима в Дамаск, като ясно сочи отговорните за безогледните репресии срещу цивилни. Спира се търговията със злато, благородни метали и диаманти със сирийската Централна банка, товарни самолети на Дамаск няма да могат да кацат на европейските летища, замразяват се авоари на сирийската Централна банка в ЕС, а седем министри, свързани с нарушения на човешки права, се подлагат на различен вид забрани.

  „С днешните решения Сирийският национален съвет е признат от ЕС за законен представител на сирийците, които се борят за свободата на своята държава. Това означава, че ЕС увеличава своя ангажимент и подкрепа за сирийската опозиция”, коментира българският външен министър. Той уточни, че следващото заседание на конференцията „Приятелите на Сирия“ ще се състои в Турция.

  Сърбия ще получи статут на страна-кандидат за членство в ЕС, съобщи още пред български журналисти министърът на външните работи. Той изрази задоволство от това решение на Съвета, наричайки го „добро за целия регион, защото приближава още един от нашите съседи към членство в Общността и увеличава шансовете и перспективите за развитието на отношенията ЕС-Косово”.

  Министър Младенов допълни, че за нас е изключително важно пътят, който нашите съседи извървяват към ЕС, да се основава на всички ангажименти в политическите и юридическите критерии за членство – „тези критерии в голяма степен включват и въпроса как се уважават правата на гражданите в съответната държава”. По думите му България ще следи внимателно ситуацията в Сърбия, с акцент върху малцинствените въпроси и правата на човека.

  Съветът продължава с обсъждане на положението в Египет, обстановката в Йемен, отношенията със страните от Южен Кавказ, Близкоизточния мирен процес, съпредседателството от страна на ЕС на Съюза за Средиземноморието, резултатите от лондонската конференция по Сомалия.

   

  Източник:  Дирекция „Информация и комуникация“ на МнВР

• Wikileaks, заедно с Биволъ и още 24 медийни партньори, в проекта GIFiles

  От днес Wikileaks заедно с 25 медийни партньори започва да публикува информацията от над 5 милиона електронни съобщения на частната разузнавателна агенция STRATFOR. Проектът е наречен GIFiles (Global Intelligence Files).

  STRATFOR е съкращение от Strategic Forecast (стратегически прогнози). Фирмата, базирана в Остин, Тексас, е основана от политолога Джордж Фрийдман през 1996 г. Наричана „Сенчестото ЦРУ“, тя се опира на голяма „агентура“ от местни информатори на властови позиции, но също и на „медийни партньори“.

  STRATFOR изготвят и разпространяват анализи за широката публика по електронна поща и чрез своя сайт. Фирмата прави също така поверителни анализи и проучвания за частни клиенти – големи корпорации и държавни институции.

  Действията на STRATFOR са мотивирани от икономическа логика – да се печелят пари. Методите им обаче отиват отвъд корпоративната етика. Wikileaks обещава да разкрие „агентурата, структурите за раздаване на подкупи, техниките за изпиране на пари и психологическите методи.“ на STRATFOR.

  Сайтът за разследваща журналистика Биволъ е партньор на Wikileaks от самото начало на този нов проект. В следващите седмици Биволъ ще публикува свои анализи и разкрития за агентурата, методите и вътрешната информация на STRATFOR за България и други страни от региона.

  Кой „снася“ на Stratfor?

  Анализаторите на STRATFOR ползват както отворени, публични източници на информация, така и доверителни, „агентурни“ данни. Освен това STRATFOR са изградили двузначно партньорство с много медии по следната схема: дават им да ползват техни данни, а в замяна искат в аванс важна информация и анализи. Това става ясно от публикувания подробен списък на конфедерирани медии, с многозначителното „кодово“ име „Confed Fuckhouse„.

  Основен източник на новини от България е сайтът novinite.com. Освен, че ползват публикуваната от сайта информация, американците активно са ухажвали медията, за да я „вербуват“ като партньор. Главният редактор Иван Маринов обаче не откликва на предложението да влезе в „Confed Fuckhouse“. Пред Биволъ Иван Маринов потвърди, че не е приел офертата, тъй като STRATFOR не са медийна организация.

  Известни регионални медии като сръбското радио B92, румънската агенция Mediafax, македонската MaкFax, турският вестник Hurriyet обаче не са имали такива скрупули. Те са се присъединили към „конфедеративния бардак“ на STRATFOR и са подписали с тях меморандум за разбирателство.

  STRATFOR разполага също така с местна агентура в България и сред дипломатите ни в чужбина, сред които личат някои публично известни фигури. Те обаче нямат официален „резидент“ в страната. България е наблюдавана най-вече отвън, от анализатори базирани в Румъния и Русия.

  Какво да очакваме от GIFiles?

  Анализите на STRATFOR се ползват с популярност сред българските институции. Сред абонатите им се числят служители на Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, депутати, банкери и редактори на водещи медии.

  Продукцията на STRATFOR не може да се сравнява с качеството на дипломатическите доклади, публикувани миналата година от Wikileaks. Нито източниците, нито аналитичния капацитет на фирмата са на същото ниво. Но огромният масив от информация крие някои интересни попадения, ценни факти и отправни точки за нови журналистически разследвания.

  Както и в предишния партньорски проект с Wikileaks за американските дипломатически доклади, Биволъ ще се фокусира върху няколко стратегически за България теми: енергийната независимост, организираната престъпност, корупцията, дефицитът на правоохранителната система, сенчестите зависимости и интереси на българските политици.

  Какво се случва с Wikileaks?

  Извънсъдебна блокада наложена от  VISA, MasterCard, PayPal, Bank of America, и Western Union с цел да се разруши WikiLeaks е в ход от декември 2010. Европейската комисия проучва дали да отвори разследване по този въпрос, а вече са заведени две дела срещу блокадата (http://wikileaks.org/Banking-Blocka…). Има и други начини да се дарява на Wikileaks, изброени тук : https://shop.wikileaks.org/donate). Даренията са законни, включитено от САЩ. Американският трезор публично обяви, че няма основание да се включи WikiLeaks в черния списък на американското правителство.

  Основателят  на WikiLeaks Джулиън Асанж не е обвинен в престъпление в никоя страна. Четирима прокурори в момента опитват да го обвинят по Закона за шпионажа от 1917 г. пред Голямото жури в щата Вирджиния, САЩ.  Асанж е задържан от 447 дни (10,728 часа) от 7 декември 2010, без обвинение и очаква решение на Върховния съд на Великобритания за екстрадиране в Швеция (http://www.justiceforassange.com/Su…). Решението се очаква през март. Решението дали да бъде екстрадиран впоследствие в САЩ е в ръцете на шведското правителство, но шведският премиер Фредрик Рейнфелдт отказва да каже дали ще защити Асанж от политическо мотивирано екстрадиране в САЩ.  (http://justice4assange.com/US-Extra… ).

  Шведският външен министър Карл Билд на няколко пъти атакува по странен начин WikiLeaks миналата седмица (http://ferrada-noli.blogspot.com/20… ).

  Подозиран като източник на WikiLeaks от военните среди, Брадли Манинг е в предварителен арест 639 дни (http://bradleymanning.org/ ). През декември 2011, адвокатът на Манинг разкри, че по време на предварителното изслушване американското правителство се опитва да се споразумее с Манинг, за да „тръгне след“ Асанж. Манинг има 22 обвинения, включително за нарушаване на Закона за шпионажа от 1917 г. и подпомагане на врага. Манинг е отклонил споразумението. Асанж и WikiLeaks са представени на изслушванията на Манинг от Американския център за конституционни права (http://ccrjustice.org/ ). На WikiLeaks беше отказан пълен достъп до изслушванията на Манинг след обжалване. (http://ccrjustice.org/newsroom/pres… ). WikiLeaks излезе със становище за изслушването на Манинг по Чл. 32 от изслушванията : (http://www.wikileaks.org/Statement-… ).

  Подозирани като привърженици на WikiLeaks хактивисти известни като „PayPal 14“ бяха арестувани през 2011 след онлайн демонстрация срещу финансовите компании, извършващи незаконната финансова блокада на WikiLeaks (VISA, MasterCard, Paypal, Western Union, Bank of America). Те са представлявани от адвокат Стенли Коен и ще застанат пред съда през май 2012 (http://www.cyberguerrilla.org/?p=4644 ).

  WikiLeaks скоро ще стартира децентрализиран и защитен с шифроване „Facebook за революционери“ (https://wlfriends.org/ ).

  Джулиън Асанж, който е под домашен арест, интервюира известни личности за бъдещето на света. Те ще бъдат разпространени от различни медии. Първото излъчване се очаква през март. (http://www.wikileaks.org/New-Assang… )

   

  Източник:  Биволъ

  
  

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Олигархията отстрани директора на парк „Витоша“ чрез нагласен конкурс

  Позиция на служителите на парк „Витоша“ по повод отстраняването на Тома Белев

   

  ДО

  Председателя на Народното Събрание

  Министър-Председателя на Република България

  Президента на Република България

  Министъра на Земеделието и Храните

  Изпълнителния Директор на ИАГ

  Средствата за масова информация

  24. 02. 2012 г.
  

   

  ПОЗИЦИЯ

  НА

  СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДПП ВИТОША ОТНОСНО ПРОЦЕДУРАТА И ИЗБОРА НА НОВ ДИРЕКТОР НА ДПП ВИТОША

  Ние, служителите на Дирекция на Природен парк Витоша, с настоящото писмо изразяваме своето несъгласие и възмущение от крайния резултат от проведения от Изпълнителната Агенция по Горите конкурс за избор на Директор на ДПП Витоша.

  Заставаме изцяло в защита на настоящия Директор инж. Тома Белев, доказал през годините своя професионализъм, компетентност и умения да ръководи най-стария и сложен за управление парк на Балканите. Природен парк Витоша е най-посещаваната защитена територия в България и важна част от живота и здравето на жителите на София, Перник и прилежащите населени места. Планината Витоша е обект на огромни икономически интереси, които изцяло противоречат на целите и режимите на Плана за управление на Природния парк. Инж. Тома Белев във всеки един момент отстоява интересите на защитената територия, което показва неговата всеотдайност в работата в полза на обществото и на българската природа! Считаме за абсолютно нелогично и необосновано ИАГ да се лиши от такъв опитен професионалист, доказал своите умения през годините.

  Едно от ценните качества на Тома Белев е способността му ефективно да организира капацитета на служителите на Дирекцията на парка в разработването и управлението на Европейски проекти. С тях се осигурява външно финансиране от донори и програми за реализиране на неотложните дейности, заложени в Плана за Управление на ПП Витоша. Тъй като държавният бюджет на Дирекцията е крайно недостатъчен за изпълнение на поставените цели, умението на ръководителя в тази насока е безценно!!! Средствата от външно финансиране за последните три години надвишават над 15 пъти годишния бюджет на парка.

  Да припомним, че след многобройни проверки от страна на АДФИ, МЗХ, Дирекция вътрешен одит на ИАГ, направени през 2011 г., се доказа, че средствата от бюджета, от външни донори и друго финансиране са използвани законосъобразно и изцяло по предназначение и НЕ СА УСТАНОВЕНИ НИКАКВИ НАРУШЕНИЯ ОТ СТРАНА НА ДИРЕКЦИЯТА!!!!! С това се доказва абсолютното спазване на българското законодателство и прозрачността в работата на дирекцията!!!!!

  За съжаление, през годините, в медийното пространство системно се опетнява репутацията на Тома Белев и Парк Витоша и нито една институция не изрази открито подкрепа към него.

  За съжаление у нас остава впечатлението, че изборът на комисията е бил предопределен от острата медийна атака на личностна основа срещу инж. Белев и от засилените икономически интереси за застрояване на парка през последните години. Опасяваме се, че тези инвестиционни намерения, които застрашават планината и на които активно се противопоставя Тома Белев станаха причина за неговото отстраняване.

  Считаме, че изходът от конкурса е оценка и за нашата работа и ние чувстваме, че тя не е обeктивна. Изразяваме острото си неодобрение от факта, че ПП Витоша стана жертва на необоснована критика и откровена война. Изразявайки личната си позиция по този въпрос, ние не искаме да бъдем обвинявани в пристрастност, тъй като не защитаваме директор, а браним репутацията на една цяла Институция.

  Напомняме на отговорните институции, че процедурата по избор на директор беше опорочена. Тя беше проведена при сериозно нарушение на първоначално обявените изисквания към кандидатите в официално публикуваната заповед, с което условията на конкурса бяха променени в хода на избора. Така остава впечатлението, че процедурата по избор на директор е променена тендециозно с цел обслужване на определени интереси, поради което настояваме тя да бъде отменена поради липса на законосъобразност.

  Ние не приемаме подобно отношение, уронващо престижа на институцията и нейните служители.

   

  

• Тайно връщат „Шеврон“ у нас

  Премиерът Бойко Борисов е бил почти заставен от САЩ да отмени мораториума за проучвания и добив на шистов газ, въведен само преди месец по негово настояване от парламента на България, разкри пред “Десант” източник от Министерството на икономиката, пожелал анонимност.

  Това е станало по време на срещата между премиера и държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън в началото на февруари, като натискът е бил особено интензивен на 10 февруари по време на разговорите между Борисов и Ричард Морнингстар – американският експерт по шистов газ.

  Морнингстар пристигна у нас ден по-рано, без никой никога да го е канил на посещение. Той се появи малко след като си тръгна Клинтън, която по време на разговорите с Борисов обяви, също без да е била молена за това, че “идната седмица ще изпратя в България своя специален пратеник по въпросите на евразийската енергетика Ричард Морнингстар”.

  Нейният пратеник престоя два дни у нас, в които се срещна с президента Росен Плевнелиев, премиера Борисов и министъра на икономиката Трайчо Трайков. Тайно от медиите Морнингстар проведе разговори и с ръководството на Синята коалиция.

  Визитата му мина в пълна информационна мъгла – той направи само едно официално изявление пред медиите, по време на което на журналистите бе забранено да му задават въпроси. Макар да избягваше израза “шистов газ”, Морнингстар все пак се изпусна, че работата му у нас е била основно да издава заповеди, а не просто да провежда протоколни срещи. Думите му звучаха не като на гост, а като неизбиран от никого български премиер: “В България трябва да има пълна прозрачност в енергетиката и диверсификация на доставките”.

  Източникът на “Десант” разкри, че още на следващия ден, след като Морнингстар си е заминал, Борисов се е разпоредил да започне “много внимателна операция” по премахване на мораториума за добив на шистов газ. В нея били включени едновременно министърът на икономиката Трайчо Трайков и депутатите от парламентарната група на ГЕРБ, които трябвало постъпателно да започнат работа по обръщане на общественото мнение по темата за шистовия газ.

  Паралелно като лобисти на американската компания “Шеврон” започнаха да се изявяват и от Синята коалиция.

  Как точно Морнингстар е успял да обработи всички не е известно, но хора, запознати с маниера на американските политици, разказват, че техният арсенал включва убеждаване, натиск и изнудване чрез компромати. Че мисията на пратеника на Хилари Клинтън е била успешна, се разбра съвсем ясно още миналата седмица.

  Тихомълком бе създадена парламентарна комисия, чиято цел бе “да прегледа в разумен срок всички най-нови анализи за шистовия газ – екологични, технологични и икономически”. Министър Трайков пък обяви, уж съвсем между другото в едно предаване по ТВ7, че “дебатът за шистовия газ в обществото ще бъде възобновен”, без да обясни кое го налага, след като общественото мнение по темата бе вече ясно изразено.
  По отношение на протестите срещу добива на шистов газ и последвалия мораториум той каза, че са били “експлоатирани страховете на хората”.

  Най-видима обаче бе промяната, наложена от американския натиск, у лидерите на Синята коалиция. От яростни противници на технологията “хидравличен натиск” – разбиване на подземни пластове за търсене на газ, лидерите Иван Костов и Мартин Димитров се превърнаха в горещи нейни привърженици. Те дори внесоха в Народното събрание проект за решение за отмяна на мораториума.

  Същевременно се разбра, че най-заинтересованият от това малка България да бъде дълбана – компанията “Шеврон”, е започнала паралелна дейност в налагане на интересите си у нас – пазаруване на политици. “Шеврон” се оказа сред четирите основни спонсори на приема по случай националния ни празник 3 март, организиран от българското посолство в САЩ.

  Логото на фирмата дори краси официалните покани за събитието, които бяха разпратени миналата седмица. Една от тях попадна в ръцете на ВМРО, които я разпространиха сред медиите в България и така „Шеврон” отново се озова в центъра на скандал.

  Пред репортер на “Десант” посланикът ни в САЩ Елена Поптодорова призна, че действително “Шеврон” били спонсори, но тя лично не виждала нищо лошо в това.
  „С какво са сгрешили “Шеврон”, че се предизвиква толкова шум”, попита г-жа Поптодорова. Според нея самият факт, че определена фирма проявява интерес към страната, е “важен показател за възможностите, които България предлага за инвестиции”.

  Посланичката разказа, че от “Шеврон” броили $4000, с които да се плати наема на сградата, в която ще се провежда приемът. Тя обаче не можа да си спомни как точно е станала договорката с компанията.

  “Вероятно търговският ни представител ги е поканил да ни спонсорират”, предположи Поптодорова, сякаш в посолството ни работят сто души и тя не е наясно кой какво точно е свършил. В опит да се оправдае, че не играе ролята на лобист за “Шеврон”, посланичката призна пред “Десант”, че когато през 2010 г. пристигнала за втория си мандат в посолството, заварила там вече “изградени добри взаимоотношения с “Шеврон”.

  Което значи, че дълго преди у нас изобщо някой и да подозира за плановете на САЩ да издълбаят България, компанията вече е започнала да подкупва дипломатите ни във Вашингтон. А най-вероятно и политиците в София. Нещо повече – Поптодорова се изтърва, че фирмата е била спонсор и на миналогодишното тържество за Трети март във Вашингтон. Просто тогава никой не е успял да го разбере.

  „Българското Външно министерство трябва да отговори на въпроса допустимо ли е емблеми на компании да стоят редом с държавния герб. Законите и дипломатическата практика са регламентирали ясно условията, при които чужди фирми могат да правят подаръци на официални представители на българската държава“, настояват от ВМРО.

  Говорителят на МВнР Весела Чернева заяви във вторник (миналата седмица – б.р.), че привличането на спонсори за официалните приеми на посолствата е обичайна практика, която прилагат и чужди мисии в София. „Основна задача на нашите посолства е да поддържат интереса на местните фирми към България. Те поемат част от разходите за приемите и така спестяваме пари на българските данъкоплатци“, обясни тя.

  По нейни думи бюджетът на министерството за представителни разходи е свит до символични суми. Поптодорова пък каза, че на приема се очаквали около 500 души. Той ще се състои в сградата на Организацията на американските държави, защото посолството не разполагало с толкова голям салон. „Ние не разполагаме с голям бюджет, а за съжаление български компании не проявиха интерес да спонсорират нашите официални прояви”, оплака се тя. От МВнР обаче съобщиха, че бюджетът за представителни нужди на дипломатическата ни мисия в САЩ е $5500 годишно.

  На въпросните покани за този 3 март са отбелязани фирмените знаци на още три американски компании като спонсори и нито една не е случайна – всички те имат енергийни интереси в България. Те са броили хиляди долари, с които да се купи ядене и пиене за гостите.

  Единият спонсор – „Транс Атлантик петролиум“, закупи миналата година фирмата „Дайрект петролиум България“ и чрез нея получи лицензи за проучване на шистов газ в района на Ловеч и село Ъглен с площ 2288 кв. км. В този периметър попада и находището в Девенци, което е с дълбочина 4200 м и в момента дори вече се използва на тестова основа, като дава 7 куб.м газ дневно.

  Другият спонсор – „Сън Едисон“, се занимава с енергия от слънцето и през 2011 г. придоби в България готов проект за 50 мегавата, като заедно с това закупи земя в района на Пловдив.

  Третият спонсор е „Хъниуел“. Това е холдинг от сто компании, занимаващи се с развитие на различни технологии. Техен клон действа в България от 1993 г. и предлага съоръжения за газовата промишленост и в частност за шистовия газ. Както се вижда, всичките се вълнуват само и единствено от газ, и то шистов.

  
  Това ни чака
  

  Една от държавите, които си ближат раните след като “Шеврон” премина през нея, е Еквадор. Миналата седмица, след 8-годишна съдебна битка, американската компания беше осъдена да плати $8 милиарда. Исканото обезщетение, което е съвместно от страна на еквадорското правителство и пострадали граждани, бе за замърсяване на околната среда в района на амазонската джунгла.

  Унищожена почва, мъртви животни и много случаи на болни от рак. Такива са последствията, след като през 70- те и 80-те години в еквадорската част на Амазонка “Тексако”, която е част от “Шеврон”, бе дълбала по същия начин, по който смята да го прави и у нас. Щетите са огромни както за джунглата, така и за местното население. Искът беше за $27 милиарда. Съдът обаче реши компанията да изплати 8 милиарда.

  Ищците определиха съдебното решение като „триумф на справедливостта“. От Шеврон обаче го нарекоха „незаконно“ и обявиха, че ще го обжалват. Това я чака и България, след като само кратка двудневна визита на американски чиновник е в състояние да променя националната ни политика на 180 градуса, а посланици в чужбина, известни с политическата си проституция, са готови на мило и драго само и само да се доберат до няколко долара повече.

   

  Пролетина Николова,

  Desant.net
  

• ОСКАРИ ‘2012: Победителите

  Осемдесет и четвъртата церемония по връчване на филмовите награди „Оскар ‘2012“ се проведе на 26 февруари 2012 г. в Кодак Тиътър в американския град Лос Анджелис.
  Черно-белият ням филм „Артистът“ очаквано спечели наградите за филм на годината, режисура и главна мъжка роля.
  С 5 награди (операторско майсторство, сценография, визуални ефекти, звук и звуков монтаж) бе отличен „Изобретението на Хюго“.
  Водещ за девети път беше актьорът Били Кристъл, който представи в началото основните номинирани филми със скечове.
  Наградите връчиха Сандра Бълок, Мерил Стрийп, Майкъл Дъглас, Том Ханкс, Крисчън Бейл, Камерън Диас и Дженифър Лопес.

  Най-добра мъжка главна роля: Jean Dujardin (The Artist) Жан Дюжарден „Артистът“
  
  Най-добра женска главна роля: Meryl Streep (The Iron Lady) Мерил Стрийп за „Желязната лейди“

  
  Най-добра режисура: Michel Hazanavicius (The Artist)
  Най-добър оригинален сценарий: Woody Allen (Midnight in Paris)
  Най-добър адаптиран сценарий: Alexander Payne, Nat Faxon, Jim Rash (The Descendants)„Потомците“
  Най-добра мъжка поддържаща роля: Christopher Plummer (Beginners) Кристофър Плъмър за „Новаци“
  Най-добър анимационен филм: Rango – „Ранго“
  Най-добра женска поддържаща роля: Octavia Spencer (The Help) Октавия Спенсър „Южнячки“
  Най-добър чуждоезичен филм: „Раздяла“ на иранския режисьор Асгар Фархади
  Най-добра кинематография: Robert Richardson (Hugo)
  С изпълнението на песента „What a wonderful world“ бе почетена паметта на всички известни личости от шоубизнеса, които ни напуснаха през 2011 година. Сред тях бе и починалата този месец певица Уитни Хюстън.

  „Артистът“ филм на годината

  

  Още по темата:
  Тази вечер ще връчат Оскарите
  2012 Oscars Nominations

• А. Каракачанов: Президентът се уплаши и се покри, премиерът ги прикри

  Петър Стоянов ми помогна за прокарването на Закона за кредитните милионери, после се уплаши и се покри, казва Александър Каракачанов в интервю за БЛИЦ

  

  – Г-н Каракачанов, през 1997 г. след много родилни мъки успяхте да прокарате вашия Закон за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити, известен повече като закона за кредитните милионери. Какво очаквате да се случи сега?

  – Аз бях единственият, който успя да извади наяве около
  3 000 юридически и физически лица с несъбираеми кредити от 5 млн.
  тогавашни лева, за които банковата тайна беше вдигната еднократно във връзка със закона.

  – Съгласен ли сте с надеждите на Едвин Сугарев, че изнасянето на кредитните милионери, свързани с ДС, ще разкрие втората вълна от източването на парите на държавата?

  – Аз на Едвин Сугарев понякога му симпатизирам, понякога му се смея на наивитета. И на мен ми е интересно кои от кредитните милионери са били свързани с ДС и са станали такива именно на връзките си със службите, но дълбоко се съмнявам, че тези имена ще бъдат повече от пет-десет процента от общия брой. . . Законът за кредитните милионери предвиждаше официален списък, който оповестява хората, които не са си погасили задълженията от 8 декември 1997 г. до 12 януари 1998 г. и не са ги обслужвали в еди какъв си срок. Един

  Краси Стойчев с “Трон” дължеше 10 млрд. в левове,

  което беше около 10 млн. в марки. И тогава в първия вариант на списъка беше “пропуснат”, понеже е приятел на Иван Костов. Премиерът Костов тогава беше назначил управителя и всички подуправители на БНБ. За списъка отговаряше неговата приятелка Емилия Миланова. Добре, че се вдигна патардия тогава и го вкараха в списъка, защото ставаше въпрос за много пари. Е, какво общо има тук Държавна сигурност, питам аз?

  – Обществена тайна е, че Красимир Стойчев е работил за научнотехническото разузнаване.

  – А Костов, който се опита да го прикрие, за Държавна сигурност ли е работил?

  – Е, тук има само слухове и мълви. А Красимир Стойчев вероятно се е оказал кредитен милионер по силата на вашия закон, защото доста негови проекти фалираха и не е имал време да се издължи?

  – Може да е фалирал някъде, но вие знаете как се фалира. В сметките си тук няма нищо, обаче в чуждите си сметки има. Така че неговите фалити дълбоко ме съмняват.

  Просто си е прибрал парите в джоба.

  Истинската картинка е много по-проста и много по-неприятна. Тогава беше периодът на създаване на разбойническата класа, която се подкрепяше от двете големи политически сили – БСП и СДС. Веднага давам и друг пример. Аз тогава бях народен представител и вкарах три законопроекта. Единият беше за т. нар. кредитни милионери. Вторият беше за валутните задължения. Простичко казано, ако си взел в долари кредит, трябва да го върнеш по курса на деня сега. Защото, когато са го взимали през 1991 г., курсът е бил долар за два лева, а те го връщат после, когато той е долар за 2 000 или 1 500 лв., пак две към едно. Значи един вид им опрощаваш стотици и хиляди пъти взетите кредити след една чудовищна девалвация на лева. Аз го вкарах в Народното събрание този законопроект и третият, който внесох, беше закон за проверка на длъжностните лица. Ставаше въпрос за всички, които са заемали някакви постове в държавата през този период. Да се направи проверка. . .Бил си в администрацията, няма значение на какъв пост, както митничарите, хайде сега обясни как с тая заплата си придобил това имущество. Най-смешното е, че за първия проектозакон ми съдейства Петър Стоянов, който току-що беше избран за президент и не беше толкова зависим от Костов, а и сред седесарските среди все още витаеше обещанието за възмездие спрямо, тези които са ограбили държавата. Във връзка с втория той изобщо не ме прие. А аз като го внесох, той мина през всички комисии, защото всички народни представители доста се бяха наплашили от шума, който се вдигна тогава, през 1997 г. и гласуваха в комисиите, че го приемаме на първо и второ четене и трябваше да влезе в зала, но не влиза. Аз тогава зададох на Костов като министър-председател един въпрос: “ Костов, кажете за този законопроект, който трябва да върне парите на държавата по курса на деня.” И този наглец излезе и с най-наглата си усмивка каза: „Такъв проблем няма.“

  Точно тогава никъде не се чу едно нещо, което се наричаше решение № 2 от 1 декември 1997 г. на общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд. Съгласно Закона за съдебната власт то е задължително за всички съдилища. ВКС реши, че възприемайки принципа на номинализма в договорните отношения и придавайки му обратно действие по отношение на сделки, сключени в условията на икономически колапс и галопираща инфлация,

  ВКС даде неоправдан “бонус” на некоректните длъжници.

  Те получиха възможност да погасяват своите валутни дългове “по номинална стойност”, която в условията на инфлация е многократно по-ниска от реалната цена на договореното във валута задължение. Така ВКС наруши базисния за всяка правна система принцип на справедливостта. С други думи, в контекста на икономическата ситуация, при която беше взето, това решение облагодетелства изключително неизправните длъжници. Разбира се, тогава ВКС слушаше Костов.

  – И според вас, защо Костов прави всичко това?

  – За да не създава проблеми на своя приятел Красимир Стойчев, да не създава проблеми на другите, които му дават някакви пари, да не създава проблеми на хората, които го финансират и които имат приятели там вътре. Това си е кликата, която си е наредена, както трябва. Същите интереси имаше и БСП.

  – А съдбата на третия ви проектозакон каква беше?

  – Съдбата на третия проектозакон, който беше продължението – вече да се направи проверка на имуществото на хората, които са работили за държавата, беше най-печална. Тогава великият юрист, лека му пръст, Светослав Лучников, когато го гледахме в комисията, ревна: „Този закон е антиконституционен! Как така ще питаме хората откъде са им парите.“ Значи може да си крал, но как така ще те питаме откъде са ти парите!? Не знам колко почтен е бил сам по себе си Лучников, но това беше моралът на тогавашното време

  – директна защита на крадците и мафиотските кръгове.

  Това си бяха разбойниците, които се бяха сдружили по интереси…Когато Законът за кредитните милионери влезе в сила, само за два месеца, даже по-малко се върнаха 547 млрд. лв. или 547 млн. сегашни лева. Кой народен представител може да се похвали, че е върнал толкова пари на държавата с един законопроект? Парадоксалното беше, че много скоро връщането рязко спря. Ако беше продължило половин година примерно, щяха да се върнат всички пари, а с това, 1 млрд. и 700 млн. долара, което означава всички пенсии на всички пенсионери за една година.

  Защо връщането спря? Ами защото законът имаше само информационна стойност – обявяването на длъжниците. Оттам нататък трябваше да ги поемат следствие, прокуратура, съд, администрация и т.н. Като видяха, че нищо не се случва, кредитните милионери спряха да връщат. Вече казах, че всички слушаха Костов. Сега да ми кажете каква е ролята тук на Държавна сигурност?

   

  Интервю на Славей Костадинов,  БЛИЦ

  (със съкращения)

• Тази вечер ще връчат Оскарите

  До връчването на вай-престижните кинонагради Оскар 2012 остават броени часове.Тази година филмовата академия ще ги раздаде за 84 път на 26 февруари 2012. Церемонията ще се състои в прочутия „Кодак Тийтър“ в Лос Анджелис и започва в 02:30 часа през нощта българско време.
  Актьорът Били Кристъл ще бъде водещ на мегасъбитието в киното за девети път.
  Девет са филмите, между които Американската киноакадемия трябва да избере най-добрия. И макар в списъка да има заглавия на режисьори като Александър Пейн („Потомците“), Терънс Малик („Дървото на живота“), Уди Алън („Полунощ в Париж“), Мартин Скорсезе („Изобретението на Хюго“), най-важният Оскар по всяка вероятност ще отиде при Мишел Азанависюс за „Артистът“. Според прогнозите той ще вземе и статуетката за режисура, успявайки да пребори вече изброените му четирима колеги.
  „Артистът“, който е най-награждаваният в последните месеци филм, ще прибере и още няколко Оскара.
  Номинаците главна мъжка роля са:
  Жан Дюжарден за „Артистът“
  Джордж Клуни за „Потомците“
  Гари Олдман за „Дама, поп, асо, шпионин“
  Деймиън Бишир за „По-добър живот“
  Брад Пит за „Кешбол“.
  Една от категориите, в които тази година са възможни изненади, е за главна женска роля. Номинираните актриси там са:
  Мерил Стрийп за ролята на Маргарет Тачър в „Желязната лейди“
  Глен Клоуз за ролята на мъж в „Албърт Нобс“
  Вайола Дейвис за „Южнячки“
  Руни Мара за „Мъжете, които мразеха жените“
  Мишел Уилямс за „Моята седмица с Мерилин“, където тя играе Мерилин Монро.
  Мнозина специалисти са на мнение, че Оскарът ще отиде или при Мерил Стрийп, или при Глен Клоуз. Според Американската асоциация на филмовите критици обаче той ще е за чернокожата Вайола Дейвис.
  Наградата за най-добър актьор в поддържаща роля ще си оспорват:
  Кенет Брана за „Моята седмица с Мерилин“
  Джона Хил за „Кешбол“
  Ник Нолти за „Боецът“
  Кристофър Плъмър за „Новаци“
  Макс фон Сюдов за „Ужасно силно и адски близо“.
  В категорията за най-добра актриса в поддържаща роля са номинирани Октавия Спенсър за „Южнячки“, Беренис Бижо за „Артистът“, Джесика Частейн за „Южнячки“, Джанет Мактиър за „Албърт Нобс“ и Мелиса Маккарти за „Шаферки“.
  Ето и някои любопитни факти за предстоящата церемония:
  Кенет Брана е номиниран за Оскар 2012 в 5 различни категории! Английският актьор се състезава за режисура и главна мъжка роля („Хенри IV“), късометражен филм („Swan Song“), адаптиран сценарий („Хамлет“) и за поддържаща мъжка роля за „Моята седмица с Мерилин“.
  „Артистът“ е първата няма лента, номинирана за Оскар за най-добър филм, след „Патриотът“ от далечната 1928 г. Той също може да стане и първият изцяло черно-бял филм, който може да тримуфира с приза, след „Апартаментът“ от 1960 г., пише avtora.com.
  Номинираните за поддържаща мъжка роля – 82-годишните Кристофър Плъмър („Новаците“) и Макс фон Сюдов („Ужасно силно и адски близо“) са най възрастните актьори номинирани някога в тази категория.
  Две актриси от един филм – „Южнячки“ са номинирани за един приз. Актрисите Джесика Частейн и Октавия Спенсър ще се състезават за Оскар за „Поддържаща женска роля“.
  Лос Анжелис по всякакъв начин се готви за голямото събитие. Барманите в най-престижните заведения предлагат нови коктейли в чест на номинираните. Коктейлът „Мълчанието е злато“, логично, е посветен на творческия колектив на немия черно-бял филм „Артистът“.

  www.novini.bg, fmplus.net

• 2012 Oscars Nominations

  The Oscars will take place in Los Angeles on 26th February 2012 and Britain’s Gary Oldman goes up against George Clooney and Brad Pitt for a best actor award.
  „Hugo,“Martin Scorsese’s heartfelt love letter to filmmaking, earned the most nominations with 11, including best picture, best director and best screenplay as well as several technical Oscars. „The Artist,“ the low-budget black-and-white silent movie that offers a glimpse of Hollywood during its transition to the „talkies“ earned 10 nominations, including nods for best picture, best director, screenplay, actor and supporting actress.

  Oscars 2012, here’s the full list of nominations:
  
  Actor in a Leading Role
  Demián Bichir in A Better Life
  George Clooney in The Descendants
  Jean Dujardin in The Artist
  Gary Oldman in Tinker Tailor Soldier Spy
  Brad Pitt in Moneyball

  Actress in a Leading Role
  Glenn Close in Albert Nobbs
  Viola Davis in The Help
  Rooney Mara in The Girl with the Dragon Tattoo
  Meryl Streep in The Iron Lady
  Michelle Williams in My Week with Marilyn

  Actor in a Supporting Role
  Kenneth Branagh in My Week with Marilyn
  Jonah Hill in Moneyball
  Nick Nolte in Warrior
  Christopher Plummer in Beginners
  Max von Sydow in Extremely Loud & Incredibly Close
  
  Actress in a Supporting Role
  Bérénice Bejo in The Artist
  Jessica Chastain in The Help
  Melissa McCarthy in Bridesmaids
  Janet McTeer in Albert Nobbs
  Octavia Spencer in The Help

  Best Picture
  The Artist
  The Descendants
  Extremely Loud & Incredibly Close
  The Help
  Hugo
  Midnight in Paris
  Moneyball
  The Tree of Life
  War Horse
  
  Animated Feature Film
  A Cat in Paris Alain Gagnol and Jean-Loup Felicioli
  Chico & Rita Fernando Trueba and Javier Mariscal
  Kung Fu Panda 2 Jennifer Yuh Nelson
  Puss in Boots Chris Miller
  Rango Gore Verbinski

  Art Direction
  The Artist
  Harry Potter and the Deathly Hallows Part 2
  Hugo
  Midnight in Paris
  War Horse

  Cinematography    
  The Artist
  The Girl with the Dragon Tattoo
  Hugo
  The Tree of Life
  War Horse

  Costume Design
  Anonymous
  The Artist
  Hugo
  Jane Eyre
  W.E.

  Best Director
  Michel Hazanavicius – The Artist
  Alexander Payne – The Descendants
  Martin Scorsese – Hugo
  Woody Allen – Midnight in Paris
  Terrence Malick – The Tree of Life

  Documentary (Feature)
  Hell and Back Again
  If a Tree Falls: A Story of the Earth Liberation Front
  Paradise Lost 3: Purgatory
  Pina
  Undefeated

  Documentary (Short Subject)
  The Barber of Birmingham: Foot Soldier of the Civil Rights Movement
  God Is the Bigger Elvis
  Incident in New Baghdad
  Saving Face
  The Tsunami and the Cherry Blossom

  Film Editing
  The Artist
  The Descendants
  The Girl with the Dragon Tattoo
  Hugo Thelma
  Moneyball

  Foreign Language Film
  Bullhead – Belgium
  Footnote – Israel
  In Darkness – Poland
  Monsieur – Lazhar Canada
  A Separation – Iran

  Makeup
  Albert Nobbs
  Harry Potter and the Deathly Hallows Part 2
  The Iron Lady

  Music (Original Score)
  The Adventures of Tintin – John Williams
  The Artist – Ludovic Bource
  Hugo – Howard Shore
  Tinker Tailor Soldier Spy – Alberto Iglesias
  War Horse – John Williams

  Music (Original Song)
  Man or Muppet from The Muppets – Music and Lyric by Bret McKenzie
  Real in Rio from Rio – Music by Sergio Mendes and Carlinhos Brown Lyric by Siedah Garrett

  Short Film (Animated)
  Dimanche
  The Fantastic Flying Books of Mr. Morris Lessmore
  La Luna
  A Morning Stroll
  Wild Life

  Short Film (Live Action)
  Pentecost
  Raju
  The Shore
  Time Freak
  Tuba Atlantic

  Sound Editing
  Drive
  The Girl with the Dragon Tattoo
  Hugo
  Transformers: Dark of the Moon
  War Horse

  Sound Mixing
  The Girl with the Dragon Tattoo
  Hugo
  Moneyball
  Transformers: Dark of the Moon
  War Horse

  Visual Effects
  Harry Potter and the Deathly Hallows Part 2
  Hugo
  Real Steel
  Rise of the Planet of the Apes
  Transformers: Dark of the Moon

  Writing (Adapted Screenplay)
  The Descendants – Alexander Payne, Nat Faxon and Jim Ras
  Hugo – John Logan
  The Ides of March – George Clooney, Grant Heslov and Beau Willimon

  Moneyball – Steven Zaillian and Aaron Sorkin
  Tinker Tailor Soldier Spy – Bridget O’Connor and Peter Straughan

  Writing (Original Screenplay)
  The Artist – Michel Hazanavicius
  Bridesmaids – Annie Mumolo and Kristen Wiig
  Margin Call – J.C. Chandor
  Midnight in Paris – Woody Allen
  A Separation Written – Asghar Farhadi

   

• Знанието е любов

  Автор: проф. Алексей Лосев (1893-1988)

   

  Важен е първоначалният импулс. А той е свързан с чувството на радост, гордост и познание.

  Първоначалният радостен импулс възниква, когато човек преминава от неувереността и незнанието към знанието, когато схваща мисълта и се наслаждава от способността си да сравнява, разделя, отъждествява…

  Радостта от познанието поражда у юношата потребност да се учи. Човек е щастлив, ако тази потребност не само не угасва с годините, но и още повече се разпалва. В такъв смисъл съм солидарен с древногърцкия мъдрец Солон, който възкликва: “Старея аз и не преставам да се уча!”

  Това, че всички трябва да се учат, е общоизвестно, тук няма за какво да се спори. Но какво означава да се учиш, рядко някой си дава сметка.
  Ще започна с определение на знанието. Знанието е любов. Ученик, който е зает само с натрупване на научни сведения, но няма крайни цели и не ги обича, е лош ученик.

  Любовта е съзиране тайните на любимия. Когато преподавателят е разказал нещо добре или писателят е изобразил нещо добре, у слушателя и читателя възниква чувство на светло удовлетворение. То го подтиква към деен живот, събужда в него стремеж към високото, новото, човечното. Да говориш добре за нещо, означава да извикваш интерес, да пробуждаш любознателността на мисълта. Сякаш всичко е разказано понятно и пълно, и въпреки това в такива случаи ти се иска още нещо, открива се още някаква скрита тайна, която желаеш самостоятелно да разрешиш.

  Да обичаш, означава да виждаш в любимия тайната, която другите, нелюбещите, не виждат. Да обичаш, означава да виждаш в любимия тайната, която другите, нелюбещите, не виждат. Ето защо ако знанието не е любов, а любовта не събужда стремеж да се разреши творческата тайна, вие сте получили лоши знания и такъв ученик не може да смята себе си за знаещ.

  Любовта е усещане на родство с любимия. Обичащият и любимият винаги са родствени един друг, винаги дишат един и същ въздух и този въздух е общото им отечество.

  Усетът за отечеството и за родството няма нищо общо с разсъдъчното натрупване на знания. Но любовта към родното също така не е и слепота. Да обичаш, означава да критикуваш, тоест да намираш в любимия положителното и отрицателното. Да обичаш, означава да се радваш на това, което в любимия е положително, е добро, и да страдаш от недостатъците му. Това означава да насърчаваш в любимия добрите начала и да се бориш с несъвършеното в него. А това и означава да живееш общ живот.

  Истинският ученик изпитва радост във връзка с онова положително, което е разбрал, но той изпитва и страдания от несъвършенствата на знанията си.
  Знаещата любов не знае за себе си никакви предели и ограничения. Тя търси безкрайността. Знаещата любов не знае за себе си никакви предели и ограничения. Тя търси безкрайността. Истински ученик е този, който желае да знае безкрайно. И в тази безкрайност той не губи себе си, не се смущава и не се чувства в нея някакво безсилно нищожество.

  Да обичаш, означава да се стремиш към съзидание. Ако аз съм заобичал някоя истина, това означава, че от тази истина току виж се породи още по-нова истина. Знаещата любов и обичащите знанията винаги дори и едва-едва, но задължително носят в себе си стремеж към недостигнатото.

  И наистина, да знаеш и да обичаш, това е преди всичко да се бориш с онова лошо, което намираш в любимото. А тъй като животът е сложен и труден, да се бориш с недостатъците, означава неотклонно да стоиш на пътя на жизнения подвиг. Ето защо смея да твърдя: да бъдеш ученик, означава още от юношеството да се готвиш за подвиг в живота.

  Науката изисква внимание и съсредоточение, а това съвсем не се отдава изведнъж. Науката изисква любов към изучавания предмет, а това изисква възпитание.

  Но ученикът нека да не мисли, че във всички тези работи всичко зависи от по-възрастните. Добрият, истинският ученик е вече самостоятелен човек, макар че може още да не е пълнолетен. Той също носи своята отговорност, макар и засега в достатъчно тесни предели.

  Ако ученикът не чувства личната си отговорност за всички, не чувства всеобщото човешко благоденствие на бъдещето при изучаването и на най-скромната математическа теорема, на който и да е физически или химически закон, на който и да е исторически проблем или светогледен тезис, той е лош ученик. И най-добре за него е съвсем да не се учи засега, а да почака. Да събере в жизнените университети ум и разум.

  Знанието и любовта, отечеството и подвигът, въоръжеността против злото и бъдещото щастие на благоденстващия човек са началото, средата и краят на всяко обучение!

  Трябва да се учиш, за да си!

  За да създаваш наука, трябва да я обичаш и да намираш в нея отзвук на всичките си стремежи. Трябва да се трудиш за преодоляване на злото и да си способен да отстояваш гледната си точка. И даже, завършвайки мисълта си, бих казал още по-просто: да бъдеш ученик, означава да бъдеш жив човек.

   

  (Със съкращения)

  Превод от руски: Стефан Пеев

  Източник:  Knigitenet.blogspot.com
  

• БЕЗПЛАТЕН ДНК ТЕСТ

  Безплатен ДНК тест с www.23andMe.com .
  Условието е резултатите Ви да се използват за науката.

  Ето и връзката:
  http://opensnp.wordpress.com/2012/02/20/apply-now-for-a-free-genotyping/ .

  При необходимост, молим пишете ни до [email protected] .

  КАНДИДАТСТВАЙТЕ СЕГА ЗА СВОБОДНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ГЕНОТИПА
  (Превод – с езика на бъдещето – Google!)

  В края на миналата година ние обявихме, че ние имаме известно финансиране от немската Фондация Уикимедия, за да получите повече хора, които са готови да споделят своите резултати – генотипизирани .
  Ние вече са уредени по един процес, който ще ни позволи да изпълнява проекта, без прекалено много проблеми.
  Започвайки от днес, можете да кандидатствате за някоя от свободните genotypings .

  Крайният срок за кандидатстване е неделя, 25/03/12 г. 23:59 часа, така че все още имам време да мисля за заявление.
  В първите две седмици след крайния срок, ние ще изберете, тъй като много от участниците, тъй като можем да си позволим да се генотипът на 5000 евро, които сме получили от Wikimedia. Ще получите в контакт с всеки, който е изпратил молба до всички кандидати знаят дали тяхното прилагане е била успешна или не.
  Ще бъде направено чрез определяне на генотипа 23andMe. Ние ще ви поръчате подарък комплект, който ще бъдат доставени до Вашия адрес. Тези подаръчни комплекти включват предплатени достъп до на 23andMe уеб сайт за 12 месеца, така че можете да проверите на най-новите открития за генетичната вариация, както и. След този 12-месечен период, тези функции ще изтече автоматично, не е нужно да се отменят всички абонаменти.
  Нашият формуляр за кандидатстване съдържа някои стандартни въпроси (Къде живееш ли 23andMe достави във вашата страна? И т.н.), но също и някои подробности за вашата мотивация, защо искате да направите вашия набор от данни, на разположение на обществеността и защо вашите данни биха могли да бъдат от голямо интерес (Например: Имате ли рядко заболяване, където научните изследвания липсва?). Освен това, ние също ще се опита да получи генотипове хора, които са в момента по-слабо представени в обществено достъпни набори от данни. Повечето от данните до момента е от WEIRDs: Западните, образовани, индустриални зони, богати и демократични хора (най-вероятно са от мъжки пол, твърде).
  Бихме искали да депозирате крайните първоначални данни, която ще бъде в състояние да се изтегли от 23andMe, в база данни openSNP, в идеалния случай, заедно с някои фенотипна информация за себе си. Затова моля мислят за възможните последици, които могат да възникнат от това, преди да кандидатства за една от най-genotypings. Процесът на кандидатстване има някои въпроси за възможните последици, както е добре (просто така че получаваме усещане за това, дали знаете какво правите). Ако получите резултатите си, но след това да намерите резултатите, които са твърде проблемни, за да публикува: Това е добре. Ние сме наясно с тази възможност и, докато тя да е гаден за нас, тъй като това означава по-малко данни, вие сте този, който има последната дума по този въпрос. Част от информацията, която може да ни направи една малко по-комфортно с идеята за споделяне на данни: ние няма да оповестим имената на всички кандидати (независимо дали е успешен или неуспешен) и можете да се регистрирате да openSNP използването на псевдоним, както и ние не влезете всички IP адреси, използвани за достъп до openSNP.
  Ние Ви предлагаме възможност да се генотипизирани чрез 23andMe безплатно, ако сте готови да споделят данни с обществеността. Ето планирания график:
  • До 03/25/12 23:59 часа можете да се прилагат за генотипизиране използва настоящия формуляр за кандидатстване
  • Ние избираме щастливци между 03/26/12 и 04/08/12 и да получите в контакт с всеки кандидат.
  • Средата на април: Трябва да получите на 23andMe комплекти в пощата си.
  • Края на май: Трябва да получите резултатите на генотипа, така че можете да го качите на резултатите openSNP.
  Ако имате някакви въпроси относно процеса на кандидатстване, графика и т.н., просто да споделите с нас, използвайки коментари или ни пишете на имейл до [email protected]~~V. Ние ще се опитаме да отговорим на всички ваши въпроси, възможно най-бързо.
  Добър късмет,
  желая ви openSNP отбор!

  DNK-free1

• “История поставила на нас и положила на них”

  1 апреля 2012 года (и это не первоапрельская шутка) в Литературном салоне Аллы Дехтяр (Чикаго) состоится встреча с поэтом, прозаиком, журналистом Дмитрием Быковым. А еще раньше – 4 марта 2012 года – в России пройдут выборы президента.
  О любви к литературе и интересам в жизни, стране и времени, увлечениях и творческом процессе – в эксклюзивном интервью Дмитрия Быкова в двух частях: до и после…

   

  –       Дмитрий, вы всегда учились на одни пятерки. Школу закончили с золотой медалью, факультет журналистики МГУ – с красным дипломом.
  Любили учиться или хотели всегда быть первым?

  –       Это было не слишком трудно – и в школе, и в
  особенности на журфаке. И не то, чтобы я хотел быть первым, но уж очень не люблю быть вторым. Последним еще куда ни шло – тут есть вызов, некоторая маргинальная отвага, но на это у меня никогда не хватало мужества.

  –       А любовь к литературе – это от мамы?

  –       Да, переиначивая Чехова – “Талант у нас со
  стороны матери”. Впрочем, дома все много читали, и среда была соответствующая – главным образом, учительская. Мать меня часто брала на работу, ее коллеги приходили к нам, приходят и сейчас – в общем, как-то естественно было разговаривать не о ценах и не о карьере.

  –       Вы где-то рассказывали, что попали в Союз писателей по рекомендации Вознесенского. Для вас до сих пор имеет значение членство в этой организации?

  –       Ни малейшего. Рекомендовал меня Вознесенский по собственной инициативе, в 1989 году, прочитав “Черную речку”. Была такая маленькая поэма, я ему показал ее при знакомстве. Он к моим довольно консервативным стихам относился с удивительной для авангардиста доброжелательностью. Он, вообще, был человек добрый. В то время красная книжечка Союза писателей давала право на проход в ресторан, но цены там скоро так взлетели, что я этим правом почти не пользовался. А сейчас не состою вообще ни в одном творческом союзе, кроме Гильдии киноведов и кинокритиков.

  –       Многие сегодня в России говорят о девяностых годах XX века с каким-то уничижительно-презрительным оттенком. Появилось даже новое выражение “лихие девяностые”. Что вам вспоминается сегодня о том времени? Каким оно было для
  вас?

  –       Это было плохое время. Время, когда торжествовало подполье, предательство, низменность, когда позорен был труд и постыдна честь. Сейчас, конечно, хуже, но девяностые расчищали место для нынешнего торжества серой слизи.

  –       Когда вам работалось интенсивнее – тогда или сейчас?

  –       Сейчас, конечно.

  “Норма, слава Богу, не утрачена”

  –       Что заставило вас включиться в общественную деятельность?

  –       Я не включался в нее специально, это нормальная
  составляющая моей журналистской профессии. О происходящем в стране я пишу последние лет двадцать, хотя никогда не входил ни в один пул, не сопровождал
  президентов и премьеров (кроме одной предвыборной поездки с Ельциным в 1991 году) и не занимался информационными вбросами. Когда на твоих глазах происходят какие-то неправильности, ты об этом говоришь и только. Это счастливо позволило мне не принадлежать ни к государственникам, ни к либералам.

  –       Через несколько дней в России выборы президента, и, несмотря на все митинги, мы заранее знаем, кто станет ИМ. Все опять безнадежно? Может быть, прав Коржавин, и “нельзя в России никого будить”?

  –       Пробуждение нужно не для того, чтобы выбрать того или другого президента, а для того, чтобы научиться жить независимо от него. Чтобы люди перестали трепетать или цепенеть при виде власти, чтобы научились спрашивать с нее, смеяться над ней,
  ограничивать ее, когда обнаглеет. И это дело вовсе не безнадежно – посмотрите, насколько легче стало дышать в стране и сколько людей почувствовали, что они не одиноки в неприятии этого коллективного бреда, что глупость происходяшего
  очевидна не только им, что норма, слава Богу, не утрачена.

  –       Сегодня в культурной среде вроде бы стыдно быть за Путина. Тем не менее каждый день приносит нам новые сюрпризы. Я понимаю, что за Гергиевым стоит оркестр, за Табаковым – театр, а за Чулпан Хаматовой – фонд. Но Алисе Бруновне и Армену Борисовичу зачем ЭТО? Почему они ЗА? Как вы объясняете участие в путинской компании наших любимых актеров и просто людей, которым мы верим?

  –       Мне это совершенно неинтересно. Более того, я не верю и в то, что Путин запретил или хотя бы помешал Чулпан Хаматовой спасать больных детей. Он – малоприятный человек, но, сколько могу судить, не людоед. Может быть, кому-то
  действительно кажется, что он вытаскивает страну из болота, вот они и хотят помочь ему, вместе с ним спасать Россию от мифических американских либо оранжевых угроз… Вообще, мне как-то нет дела до чужой совести – со своей бы
  разобраться.

  –       Лига избирателей призывает к прозрачным выборам, Лигу волнует вопрос фальсификаций. Все правильно, но при этом, как мне кажется, многие забывают главное – Путин вполне может победить честно и прозрачно. Если
  это случится, что тогда скажет Лига?

  –       Скажет, что Путин победил честно и прозрачно. Впрочем, о какой честности и прозрачности можно говорить уже сейчас, когда Путин явно лидирует по количеству отведенного ему телевремени, а так называемые путинги – митинги в его поддержку – организуются по всей стране с редкостной откровенностью, с привлечением всех ресурсов, без особенных экивоков и
  прикрытий? Много других способов: от публикации гигантских бессодержательных статей по всей центральной прессе до банального запугивания, вроде атак на “Эхо Москвы” или “Новую газету”. Просто иногда люди склонны забывать третий закон
  Ньютона – действие равно противодействию.

  –       Если бы сегодня вопрос, кому быть президентом, решал Дмитрий Быков, кого бы он выдвинул на этот пост?

  –       Думаю, Владимира Рыжкова. Впрочем, это сейчас не принципиально. Речь не о личностях, а об институтах.

  –       Разделяете ли вы прогноз Михаила Ходорковского, что страну ждут репрессии против несогласных?

  –       Не исключаю и такого варианта, но думаю, что эти репрессии ведь и сейчас идут, хотя в мягкой форме. Отлучение от профессии, мелкие или крупные провокации, управляемые суды под надуманными предлогами, угрозы, разные формы шантажа. Жду ли я, что всю оппозицию посадят? Подозреваю, что это будет переход к открытой конфронтации власти с собственным народом, который сегодня далеко не так прост, как десять лет назад. Более вероятен, на мой взгляд, сценарий 1855 года – вынужденные реформы вследствие внешнего толчка, не обязательно военного.

  “Я успеваю ничтожно мало”

  –       Дмитрий, вы не любите разговоров о своей плодовитости и взрываетесь, когда говорят, что вы вездесущи. Но все-таки (пользуясь тем, что Чикаго далеко от Москвы) я позволю задать вам самый глупый и банальный вопрос – как вы успеваете все читать, за всем следить, во всем участвовать и к тому же обо всем писать и даже в рифму?

  –       Я успеваю ничтожно мало. Хотелось бы больше, но тогда начнешь повторяться – да и надо же когда-то жить, чтобы было о чем писать.

  –       Кем вы себя считаете в большей степени: прозаиком, поэтом, публицистом или
  вам по-прежнему нравится, когда вас называют “журналюгой”?

  –       Считать себя поэтом всегда более лестно. Впрочем, в слове “прозаик” тоже нет ничего дурного. Называться журналистом с годами все более неприлично – это все-таки дело молодых, – но сама профессия и престижна, и почетна, и учит работать, вызывая вдохновение в процессе.

  –       Вы давно уже “больше, чем поэт”, и тем не менее мне хотелось бы поговорить с вами об изящной словесности. Глядя из Чикаго, я могу сделать вывод, что русская литература живет и развивается. “Пациентка”, скорее, жива. Я прав?

  –       Да, все в порядке. По-прежнему писать престижней, чем делать деньги или даже возглавлять министерство. Пишут чиновники, пишут дошкольники – из такого количества текстов просто обязаны, пусть и в небольшом количестве, появляться
  шедевры.

  –       Назовите, пожалуйста, имена наиболее значительных для вас поэтов XX века.

  –       На первое место поставил бы Блока, лучшими стихотворениями назвал бы “Рождественскую звезду” и “Свидание” Пастернака, а кроме общепринятых имен (к которым всегда добавляю Маяковского), назвал бы Антокольского, Твардовского,
  Новеллу Матвееву, Нонну Слепакову, Владимира Луговского, Льва Лосева.

  –       В серии “Жизнь замечательных людей” вышли две ваши книги – биографии Бориса Пастернака и Булата Окуджавы. Почему именно эти поэты вас заинтересовали?

  –       Пастернака предложило издательство, и я, всегда его любя, не нашел в себе сил отказаться. Окуджаву предложил я – он очень много значит для меня с детства, захотелось разобраться в его феномене, чрезвычайно простом и притом
  совершенно загадочном.

  –       Какой из ваших романов вы считаете самым личным для себя?

  –       В разных состояниях мне близки разные книги. Думаю, родился я, чтобы написать “ЖД”, но
  много личного и в “Эвакуаторе”, и в “Списанных”.

  –       Согласны ли вы с утверждением, что для писателя главное – внутренняя свобода?

  –       Для одного писателя – да, для другого – что-то другое. Для меня главное – умение сформулировать то, что мучает меня, но еще не названо. Внутренняя свобода тут не более чем условие.

  –       Были моменты в проекте “Гражданин поэт”, когда вам не нравилось, как ваши стихи читает Михаил Ефремов? Если да, то какова была ваша реакция?

  –       Миша внимательно слушает аудиоколлекцию поэтических голосов и гениально имитирует чужую манеру. Разве что Блок читал иначе, и я могу показать, как, но тут Мише видней, поскольку все-таки он имеет дело с современной аудиторией,
  которую надо брать более акцентированным чтением.

  –       Ваше самое удачное стихотворение в этом цикле?

  –       Мне нравится “Гамлет”.

  –       Правда, что после 4 марта этот проект прекратит свое существование? Почему? Еще впереди столько “открытий чудных”…

  –       После 5 марта стиль эпохи так или иначе изменится – к лучшему или к худшему. Чтобы реагировать на эти изменения, нужен будет другой проект.

  –       В одном интервью вы назвали писателей, которых вы активно не любите. Среди них – Борхес и Кортасар. Очень интересно узнать, за что вы их так?

  –       За то, что они помогают читателю уважать себя без особенных оснований. Борхес – мертворожденный писатель с массой ложных красивостей и пышно, сложно сформулированных трюизмов. Кортасар – кумир студентов-леваков, выдающих обычную
  зависть и похоть за глубину, сложность и революционность. У обоих есть замечательные тексты, но общее впечатление выпендрежа и завышенного самомнения никуда не девается. Читая их, вы ощущаете себя ужасно сложным, начитанным,
  скептичным, нонконформистским, старым, как вся мировая культура, и одновременно молодым, как бунтующая Сорбонна. Писатели для недоучившихся студентов шестидесятых годов. Ничего личного.

  –       Как вы относитесь к Маркесу?

  –       А вот его я очень люблю. Замечательный синтез прозы и поэзии, два общепризнанных гениальных романа и несколько очень хороших. Лучше “Осени патриарха” в латиноамериканской прозе вообще ничего нет. Хотя и “Сто лет…” – очень высокий класс.

  –       В одном интервью вы назвали нашу цивилизацию “цивилизацией сэмов” и добавили: “Мои дети на этих книгах не воспитывались”. А на каких книгах воспитывались ваши дети?

  –       И воспитываются, это процесс вечный. Да на многих. Стругацкие, Лем, Акутагава, Бруштейн, Алексей Иванов, Пелевин, Чехов.

  –       Вопрос к вам как к педагогу. Как пробудить у детей интерес к чтению, если рядом лежат “гаджеты”? Это же как у Жванецкого в исполнении Райкина: “Как уберечь ребенка от влияния улицы, когда кругом одни улицы?”

  –       Надо как-то объяснить, что это не массив мертвых текстов, а нечто вроде аптечки, набор оптимальных, быстрых и парадоксальных решений на все случаи жизни.

  –       Ваше отношение к литературным премиям? Какая из них для вас самая дорогая?

  –       Премия АБС – братьев Стругацких, конечно. Безоговорочно, самые увлекательные, умные и прозорливые русские прозаики второй половины ХХ века, кроме, может быть, Трифонова и Аксенова.

  –       Какие книги сегодня лежат на письменном столе Дмитрия Быкова?

  –       Сейчас посмотрю. Жолковский – “Очные ставки с властителем”. Дафна Дюморье – ранние неизданные рассказы. “Джойс” Алана Кубатиева. “Плывун” Александра Житинского. “Apologia pro vita mea” Владимира Печерина. “Full Dark No Stars” Кинга. “Судьба барабанщика” Гайдара.

  “Лежать на пляже, сидеть в кафе…”

  –       Как вы любите отдыхать?

  –       Катаюсь на сегвее, он у меня есть. Вообще, больше всего люблю Крым, лежать на пляже, сидеть в кафе, плавать, сочинять там, просто сидеть на балконе любимой артековской гостиницы и дышать.

  –       Ваши музыкальные предпочтения? Классика, рок, опера..? Может быть, назовете любимые имена…

  –       Они довольно просты на самом деле. “Кармен”, “Пиковая дама”, “Чио-Чио-Сан”, сонаты Бетховена (12, 14, 17), Шопен почти весь, но, конечно, си-минорный вальс в первую очередь. Что ж я, врать буду? Самые общепринятые вещи. Моцарта многое,
  Бах – Итальянский концерт, лучше второй части которого нет ничего в мире (Юдинская запись, Юдину вообще боготворю), Шостакович – в особенности Пятая, Восьмая, Скерцо в третьей части, точней которого ничто не передает временами мой внутренний ад. “Леди Макбет…”, главным образом, вторую половину. Из французов я очень люблю слушать Мари Лафоре. Из рока – Pink Floyd, в основном, ранний, и наш родной “Наутилус…”. “Аквариум” тоже люблю до чрезвычайности. Окуджава и
  Матвеева, само собой, кое-что из Щербакова.

  –       Мне всегда было интересно узнать, как происходит у вас творческий процесс. Вы пишете сразу на комьютере или
  пользуетесь бумагой? Что делаете с черновиками? “Над рукописями трясетесь”?

  –       Нет, я, в основном, печатаю на компьютере. Иногда, если строчка придумалась, могу ее записать, но чаще запоминаю, потому что если забудется – так и надо, а если что-то годное – она полежит, как песчинка в жемчужнице, да и
  обрастет чем-нибудь.

  –       Какое из ваших стихотворений вы считаете лучшим?

  –       Лучшего я не назову, любимых много, а представиться проще всего вот таким.

  Не для того, чтоб ярко проблистать

  Или вагон бабла оставить детям –

  Жить надо так, чтоб до смерти устать,

  И я как раз работаю над этим.

  Ваш ДБ

  Вторую часть интервью с Дмитрием Быковым и подробности предстоящей встречи читайте в марте на этих страницах.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

   

   

• КОЙ УПРАВЛЯВА … ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА?

  (Опит за адаптация към новите реалности)

  Светска и духовна дискусия
  с участието на
  Българо-Американска Асоциация
  Българска Евангелска Божия Църква „Нов живот”
  и
  потенциални участници
  БПЦ „Света София”
  БПЦ „Свети Иван Рилски – Чудотворец”
  Симеон Стоилов
  Пастор Владимир Георгиев
  Динко Динев
  Виолета Симов
  Стоян Стоев
  Георги Иванов
  Никола Чаракчиев
  и други

  През време на
  ОТКРИТА ПРОЛЕТНА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
  неделя, 29 април 2012
  прогнозно време – от 14 до 15 часа
  през периода на
  ФЕСТИВАЛ „БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО – ПРОЛЕТ 2012”
  Патрон на Фестивала – Лина Кърк
  Мениджмънт – Петранка Стаматова

  Публикации по темата:
  1. Пазарът – продукт на разума, генератор на антикултура и провокатор на конфликти и инстинкти
  2. Кризите – опит за диалектико- холистичен подход към тях

  ПАЗАРЪТ – ПРОДУКТ НА РАЗУМА,
  ГЕНЕРАТОР НА АНТИКУЛТУРА
  И ПРОВОКАТОР НА КОНФЛИКТИ И ИНСТИНКТИ

  Проф. д-р Велчо Стоянов1

  „Разумът е възникнал във времето и би могло да настъпи време, когато отново няма да го има и следователно животът може да остане сляп и инстинктивен и/или „постчовекът“ да престане да представлява човешкият род, който е в криза; човекът ще изчезне, той ще е просто един предмет сред другите предмети; възможно е дори да изчезне от лицето на земята.“

  С. Н. Булгаков, М. Куева, Ж. Атали, К. Сейгън и Н. Бедряев

  Увод
  Едва ли има здравомислещ човек, който равнодушно да приеме цитираните в мотото
  мисли на С. Н. Булгаков2, М. Куева3, Ж. Атали4, К. Сейгън5 и Н. Бердяев6, които са
  смущаващи, тревожни, дори стряскащи. Тъй като са лансирани от твърде известни
  имена, те не бива да се отминават със снизхождение и/или пренебрежение.
  Ако изразените апокалиптични визии за бъдещето са реално осъществими (или
  объдеществими, както се изразяват някои) възниква въпросът от какво са обусловени? Смятаме, че в основата им лежат както природни, така и социални фактори, и
  по-конкретно:
  Първо, теорията на световно известния физик Ст. Хокинг за двете основни и противоположни фази на Еволицията на Вселената – Големият взрив и последвалото го
  създаване и разширяване на Вселената, което все още продъжава, и очакваното след
  него Голямо свиване, ако може така да се каже, на същата. Той – Ст. Хогинг, смята,
  че в резултат на Големия взрив и последвалото го разширяване на Вселената са обусловили тенденцията към разширяването на Космоса, което все още продължава
  с високи темпове; така се създава една необятна Вселена, изградена от милиарди
  Слънчеви системи и Галактики, аналогични на нашите и чийто диаметър се пресича
  ***
  1 Велчо Стоянов е доктор на икономическите науки, дългогодишен професор и преподавател във Финан-
  сово-счетоводния факултет на УНСС; тел.: 0888/455-333.
  2 Булгаков, С.Н., Философия хозяйство, Изд. „Наука“, Москва, 1990, с. 71.
  3 Куева, М., Когато битове, атоми, неврони и гени образуват БАНГ, „Монд-дипломтик“, м. октомври,
  2009, с. 22.
  4 Атали, Ж., Братства. Една нова утопия, Изд. „КХ“, С., 2003, с. 182.
  5 Сейгън, К., Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака, Изд. „Бард“, С., 2009, с. 348.
  6 Вж.: Бедряев, Н., Смисълът на историята, ИК. „Хр. Ботев“, С. 1994, с. 198-199.

  **************************
  от слънчевия лъч за десетки милиарди светлинни години! Разширяващата се Вселена
  постепенно е започнала да преминава от хаос към ред и хармония и така бавно и
  постепенно са се създали благоприятни условия за живот, включително и разумен.
  През следващата фаза обаче ще започне обратният процес – свиването й, при което
  „ще настъпи пълен хаос, при който разумен живот не би могъл да съществува“1. Ус-
  покоителното е, че тази фаза-процес ще настъпи след около 10 млрд. години. Някои
  автори обаче считат, че условията за живот на нашата планета ще бъдат унищожени
  „само“ след 250 млн. години от очакваното сливане на всички континенти в един
  суперконтинент, като сблъсъците между тях ще се окажат фатални за живота на зе-
  мята. С други думи създателката на живота – Природата, сама ще го унищожи в едно
  далечно бъдеще. Бедата е, че човекът със своята разумна, но неприродосъобразна
  дейност, съдейства на този процес главно на екологическа основа.
  На второ място, неблагоприятната за човека еволюция в определена степен
  и смисъл се подпомага от уникалното му предимство – разумът. В случая имаме
  предвид главно твърдението на Негово Светейшество Далай Лама (поддържано и от
  други автори), че „нашият разум ни прави много умни … (но) може да ни направи
  (и фактически ни прави – ВС) и нещастни“2, поради това, че е изначално несъвър-
  шен: ограничено и несъвършено е и самото познание, придобивано чрез него, вклю-
  чително и действията, които той провокира и насочва. Може би поради това първо-
  началното намерение на Твореца е било да лиши човека от познанието, но дяволът е
  променил неговият замисъл, като е изкушил Адам и Ева да вкусят забраненият плод
  от дървото на познанието. Но, така или иначе, човекът притежава разум, който се
  смята за изначално несъвършен. Щом е така, това означава, че всичко, което е про-
  изводно от или продукт на разума, също е белязано от несъвършенство – цялостната
  му социално-културна дейност, включително прословутият му феномен – пазарът,
  в чието съвършенство либералните фундаменталисти или либертарианците се къл-
  нат, превъзнасят, абсолютизират и едва ли не обожествяват. Да не забравяме обаче,
  че „във всяко общество принципите биват подчинявани на интересите, а т о
  се удържа (ако перефразираме Русо) от принудата (армия, милиция, полиция) и от
  морален ред“3.
  Пазарът наистина е велик социален механизъм на цивилизацията (по Ал Гор и
  други автори); той е, според Н. Чомски, достоен за възхвала идеал само ако резул-
  татите от неговото действие отговарят на интересите на властимащите и привилеги-
  рованите. С други думи, „ще продължим да живеем в несъвършения свят, обитаван
  от несъвършени човешки същества, каквито те винаги са били“4, но и винаги са се
  борили и стремели към неговото усъвършенстване.
  Третият фактор, продукт на разума, е пазарът, който има определена връзка с
  апокалиптичните визии за бъдещето, изразени в мислите на цитираните в мотото
  ***
  1 Хокинг, Ст., Кратка история на времето, цит. по: Философия на науката, антология; съставители: С.
  Герджиков и К. Янакиев, Изд. „ЛИК“, С., 1999 г., с. 379.
  2 Негово Светейшество Далай Лама, Четирите благородни истини, Изд. „Мириам“, С., 2000, с. 137 и следв.
  3 Дал, Р., Демокрацията и нейните критици, изд. „КХ“, С., 2006, с. 73.
  4 Дал, Р., цит.съч., с. 73.

  *********************
  автори. В случая имаме предвид куриозно-парадоксалната дуалност на пазара
  в смисъл, че той е продукт на разума, културен феномен, артефакт, но оставен
  сам на себе си, т. е. да действа напълно свободно, той придобива качества, черти
  и характеристики на неумолим природен закон. Това означава, че той приема,
  признава и се съобразява само и единствено с материално-икономически ценности
  и резултати и остава сляп и глух спрямо социално-културни ценности, норми и из-
  исквания. По такъв начин той (пазарът) „изневерява“ на своя творец – разумът,
  и започва да обслужва преди всичко или главно материално-телесно-инстинк-
  тивната същност на човека. Именно в този смисъл той се явява генератор на кон-
  тра- или антикултура и провокатор на неравенства, конфликти и инстинкти.
  Той проявява негативизъм не само към духовността и културата, но и към държавата,
  която се стреми да погълне, тъй като не бил съвместим с нея. Впрочем ще видим, че
  той е несъвместим не само с държавата, но и с религията и църквата, което произтича
  най-вече от дисхармонията му с културата, която в миналото (при фидеизма) е имала
  главно и едва ли не само религиозно изражение и проявление.
  По понятни причини ще се абстрахираме от чисто природния фактор – двете фази
  в Еволюцията на Вселената, съгласно теорията на Ст. Хокинг, и ще обърнем необхо-
  димото внимание на ролята на разума, като ще акцентираме главно върху активната
  роля на пазара при генерирането на антикултура и провокирането на груб материали-
  зъм, конфликти и инстинкти у човешките същества и в човешките отношения.
  Целта на настоящата студия е:
  Първо, да анализира и акцентира върху сложната и противоречива дуалност на
  човека и свързаното с това изначално несъвършенство на разума, а така също и върху
  негативните му последици.
  Второ, да се покаже и докаже, така също сложната куриозно-парадоксална про-
  ява на пазара, който от феномен на разума или артефакт се превръща в генератор на
  контракултура (по Д. Бел) или на антикултура (по Б. Бюканън, Е. Фром и др. авто-
  ри) и в същото време е провокатор-стимулатор на груб материализъм, неравенства,
  конфликти и природни инстинкти, т. е. той е „убиец“ на културата и покровител на
  антикултурата.
  Трето, като се анализират двете основни и противоположни крайни и/или „чисти“
  общества – непазарният социализъм-комунизъм, от една страна, и „пазарният строй“
  (по Ж. Атали) или капитализмът, от друга страна, да се разбере, покаже и докаже, че
  макар и по различни пътища, те водят в края на краищата до едни и същи резултати –
  „варваризацията“ и „зоологизацията“ на човека и насочването му към джунглата,
  т. е. към природните инстинкти.
  Четвърто, да се установи и разбере, че доколкото свързаният с глобализацията
  екуменизъм настоява за и води към балансиране на европейско-американското и ази-
  атското мислене – между християнската вяра и азиатската религиозност, е необхо-
  димо да се обърнем с лице към характерната за азиатските философско-религиозни
  учения идея за „средния (благородния) път“, споделяна и от Аристотел, като „злат-
  на среда“.

  Следва. пълния текст от 60 страници ……………..

  ПАЗАРЪТ – ПРОДУКТ НА РАЗУМА, ГЕНЕРАТОР НА АНТИКУЛТУРА
  И ПРОВОКАТОР НА КОНФЛИКТИ И ИНСТИНКТИ
  Резюме:
  Уникално дуалистичното (духовно-материалното) и културно-политическото съще-
  ство – човекът, е създал три „вечни“ основополагащи социални структури за органи-
  зация и управление на обществата: държавата, религията с нейната църква и пазара (с
  неговия универсален инструмент – парите). Между тях е осъществявано както сътруд-
  ничество и взаимодействие, така и съперничество и борба за доминация и надмощие.
  Антидуховният пазар се оказа напълно неадекватен на религията и църквата и
  едва ли не техен враг (да не забравяме, че враждата между тях е стара, тъй като
  още Христос е изгонил търговците от Храма). Пазарът бе обявен за несъвместим и с
  държавата и се обоснова необходимостта не само от „минимална държава“, но и от
  пълното „поглъщане“ на държавата от него. Той (пазарът) превърна всичко в пред-
  мет на сделка и покупко-продажба, включително духовните ценности и добродетели;
  комерсиализира политическия процес и се заговори за „политически маркетинг“ и
  „властови доходи“. За Л. Търоу и истината се оказва предмет на пазарна сделка, а
  О`Рурк – в духа на Т. Хобс, третира бизнеса, т.е. пазара, като „съвременна версия на
  война“. „Роди се“ и фразата „Всичко е бизнес, бизнесът е война“.
  Пазарът наистина е „велик социален механизъм на цивилизацията“, но когато
  премине определена критична точка или степен в своето развитие, той се превръща
  от социално благо в социално зло, т.е. в генератор на антикултура, провокатор на
  конфликти, дори инстинкти, или в източник на „варваризация“ и „зоологизация“ на
  пазарните субекти в пазарното общество. Глобалната финансово-икономическа кри-
  за показа и доказа необходимостта от трансформирането на неолибералния девиз-
  дилема „пазар или държава?“ в реалистично-здравомислещата парадигма – „и пазар,
  и държава, и морал (или духовност по-общо)“. Защото (по Имануел Кант) без морал
  обществото губи своя човешки облик и смисъл.

  MARKET – A PRODUCT OF REASON, A GENERATOR OF ANTI-CULTURE
  AND A PROVOKATEUR OF CONFLICTS AND INSTINCTS
  Abstract:

  Man, as a uniquely dualistic (spiritual and material) and cultural and political creature, has
  created three ‘eternal’ fundamental social structures for organization and governance of societies:
  State, Religion with its Church and Market (with its universal instrument – Money).
  These have been both in relationship of cooperation and interaction and in relation ship of
  rivalry and struggle for domination and supremacy.
  Anti-spiritual market has turned out to be inadequate to Religion and Church, and almost
  their enemy (Let us remember that hostility between them dates from ancient times,
  because already Christ expelled the merchants from the Temple). Market has also been declared
  incompatible with State and the need has been defined not only of a ‘Minimum State’,
  but of the full ‘absorption’ of State by it. It (market) transformed everything to subject of
  transaction and purchase and sale, including spiritual values and virtues; commercialized
  the political process and they began speaking of ‘political marketing’ and ‘power benefits.
  To L.Turow truth also appears to be the subject of market transaction, while О`Rourke – in
  the spirit of T.Hobbes, treats business, i.e. market, as ‘a modern version of war’. The phase
  ‘All is business, business is war’ was also ‘born’.
  Market is really ‘a great social mechanism of civilization’, but when it passes a definite
  critical point or degree in its development, it transforms from social welfare to social
  evil, i.e. a generator of anti-culture, a provokateur of conflicts, even instincts, or a source
  of ‘barbarization’ and ‘zoologization’ of the market subjects in the market society. The
  global financial and economic crisis has indicated and proven the need for transformation
  of neoliberal slogan-dilemma ‘Market or State?’ to the realistic and reasonable paradigm
  – ‘and Market, and State, and Morality (or Spirituality generally)’. Because (according to
  Immanuel Kant) without morality society will lose its human appearance and meaning.

  Pazar-prod

• „Богатирски“ предизборен поход на Путин

  Руските медии се напреварват да следят всяка стъпка на премиера

   

  В последните няколко седмици Русия сякаш няма президент. В навечерието на изборите за държавен глава Дмитрий Медведев е в пълна медийна неизвестност, но липсата му не се и усеща. Всички са заети с отразяването на всяка стъпка на предизборния фаворит Владимир Путин. А стъпки той прави много – само в рамките на седмица успя да се срещне с религиозни лидери, написа нова предизборна статия за социалната политика, вдигна стипендиите на студентите и помощите за самотните майки, а за финал се качи на улея за бобслей и за малко да не се спусне с шейна. В най-добрите съветски традиции предизборната кампания на Вова върви на пълни обороти.

  „Вие, Владимир Владимирович, сте единственият човек, който показа на САЩ къде им е мястото!“, цитира в. „Монитор“ пълните с патриотизъм думи на мюфтията Исмаил Бердяев от Северен Кавказ по време на среща с руския премиер. Малко преди това сме прочели, че Путин получава подкрепата и на главния равин на Русия, а патриархът на Москва Кирил дори е нарекъл 12-годишното му управление „Божие чудо“. Това време обаче не е било достатъчно и Владимир Путин има още много да свърши в Русия – народно стопанство, превъоръжаване на армията, възстановяване на заводите, уверява ни главата на предизборния му щаб Станислав Говорухин от страниците на Lenta.ru.

  След като се погрижи за религиозната част от руснаците и носталгичните националисти, в четвъртък Путин обърна внимание и нa спорта и младите. В село Парамоново, близо до Москва, се намира най-големият тренировъчен център за бобслей. „Усуканото трасе примамваше премиера – той много искаше да покори поредния връх“, пише държавният вестник „Российская газета“ по този повод. „Може ли да се пусна?“, попитал премиерът. „Вие можете, но не е необходимо. Нужна е определена подготовка“, съобщава ни агенция „Фокус“ как се е измъкнал от неловката ситуация един от руските спортисти. В крайна сметка Путин „не можа да устои на изкушението и се качи на бобслей“, спускайки се в тандем по пистата, пише vsekiden.com, като цитира агенция „Новости“.

  Докато премиерът се отдава на зимни удоволствия, противниците му не спят. В мрежата се появи клип, съобщаващ за изненадващия арест на Путин. Монтажът на кадри от ареста на Ходорковский с лицето на Путин се превърна в хит и Dnes.bg държи гръмко да ни информира в заглавие – „Реклама или бъдеща истина“. Руските държавни медии обаче едва ли трябва да са толкова притеснени от липсата на главен герой. По всичко изглежда, че те ще бъдат личен блог на Путин поне още шест години.

  Източник:   в. „Капитал“

   

  В Санкт Петербург искат „Русия без Путин“

   

  В Санкт-Петербург тръгна шествието на привържениците на опозицията с искане за провеждане на честни избори, предават руските агенции. Участниците ще стигнат до Конюшния площад, където ще се състои митинг.

  Организатор на акцията, в която се очаква да се включат над 25 000 участници, е Граждански комитет. За участие в шествието и митинга в града пристигнаха общественикът Алексей Навални, координаторът на Левия фронт Сергей Ударцов и лидерът на Обединения граждански фронт и бивш световен шампион по шах Гари Каспаров.

  На пресконференция преди демонстрацията те призоваха гражданите да гласуват срещу Путин на президентските избори, които бившият агент на КГБ може да спечели още на първия тур.

  Ако има нови измами, ще поведем решителна битка след 4 март, заяви Удалцов.

  В шествието като отделна колона участват и няколко стотин националисти, които развяват царски знамена и носят плакати „Русия без Путин“.

  Безпрецедентното недоволство в Русия след изборите за Държавна Дума през декември, които според опозицията и наблюдателите от ОССЕ бяха съпроводени измами, събра разнородна коалиция от либерали, крайно леви екстремисти, националисти и представители на културните среди и медиите.

  На 4 февруари в Петербург се състоя подобно шествие и митинг „За честни избори“.

   

  Източник:  БГНЕС

• Бонусиада

  Пак се карат за бонуси в парламента

   

  Председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев попита депутата от БСП Меглена Плугчиева дали тя би нарекла и своите колеги от партията престъпници, защото са вземали бонуси в миналото.

  Красимир Велчев е председател на парламентарната група на ГЕРБ

  При поредния скандал, който избухна в петък в Народното събрание, по темата за заплати и бонуси на управляващи и управлявали политици, председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев попита депутата от БСП Меглена Плугчиева дали би нарекла и своите колеги от партията престъпници.

  В същото време Корнелия Нинова, депутат от БСП, нарече вицепремиера и министър на вътрешните работи лъжец, който иска да й затвори устата, „тъй като съм е един най-ярките критици на ГЕРБ“.

  Велчев бе провокиран от изказване на Плугчиева преди дни, когато тя каза, че получаването на бонуси е престъпление.

  Велчев цитира данни, публикувани в „Труд“ (trud.bg).

  Седмина бивши зам.-министри от кабинета на Сергей Станишев са получили общо 1,1 млн. лв. от бордове, докато са били на власт, показа проверка на „Труд“.

  Повечето от тези представители на тройната коалиция днес са най-яростните критици на бонусите в министерствата. Преди ГЕРБ да забранят на членове на политически кабинети да вземат премии от бордове, хонорарите от държавните предприятия са превишавали значително доходите от заплата на управленците от тройната коалиция, се казва в публикацията на всекидневника.

  Соцдепутатката Корнелия Нинова, бивш зам.-министър на икономиката, е прибрала близо 150 хил. лв. от борда на „Булгартабак холдинг“, докато нейната партия бе на власт.

  Нейната съпартийка Анна Янева и дясна ръка на бившия икономически министър Румен Овчаров, е взела от тютюневата компания също толкова.

  Малко по-скромни допълнителни доходи е реализирал друг сегашен депутат от БСП – Димчо Михалевски, който бе заместник в регионалното министерство – близо 110 000 лв. Неговите възнаграждения са от фонда ФЛАГ и предприятието „Публични инвестиционни проекти“.

  Бившият зам.- транспортен министър Георги Петърнейчев, днес депутат от БСП, е получил около 117 000 лв. Той бе в управлението на „Холдинг БДЖ“.

  Кирил Ананиев, зам.-министър на финансите в три правителства (на Костов, Сакскобургготски и Станишев) и бивш финансов секретар на президента Първанов, за две години е получил около 300 000 лв. от бордове.

  Другият заместник във финансовото министерство от времето на Орешарски – Димитър Ивановски, е взел около 120 хил. лв.

  Същата сума над заплатата си е получил и още един бивш зам. финансов министър – Любомир Дацов. Сумите, взети само от тези седмина зам.-министри, се равняват на всички бонуси, изплатени за 2011 г. в Държавен фонд „Земеделие“ на 1543 служители.

  Председателят на ПГ на ГЕРБ запита дали тези, които са получили средствата сега ще ги дарят за благотворителност.

  „За да разкрием пълния обем на получените средства от управляващите, особено от тези заместник-министри по време на управлението на тройната коалиция, сме се обърнали към Сметната палата с искане за пълно разяснение.

  Велчев напомни, че през 2010 г. правителството и партия ГЕРБ спряха със закон получаването на допълнителни възнаграждения в бордовете и сега зам.- министри и членове на политически кабинети нямат право на такива пари.

  Корнелия Нинова се закани,

  че в близките дни срещу казаното от вицепремиера Цветанов тя ще представи документи, които ще изиска официално от „Булгартабак“.

  „И тогава ще докажа с документи, че вие лъжете. Аз знам защо го правите. Искате да ми затворите устатата. Искате да дискредитирате името ми пред обществото“, заяви Нинова.

  Корнелия Нинова се вбеси от думите на Цветанов, след като той заяви, че в МВР през 2011 г. не са давани нито един лев бонуси в отговор на депутата от БСП Димитър Горов.

  Цветанов каза, че „единствените пари, които за харчени, са 58 000 лв. за колективни и индивидуални награди, което означава, че е два пъти по-малко, от парите, които е получила госпожа Корнелия Нинова, взети от нея като член на борда на „Булгартабак“, факт, изнесен в петък в публикация на в. „Труд“.

   

  Уволниха шефа на Агенцията по вписванията Виолета Николова, дала си 48 хил. лв. бонуси

   

  Правосъдният министър определи като неморално и възмутително това, че Николова си е дала такъв бонус, но уточни, че размерът му не излиза от предвидения в закона

  Юлиан Митев е новият изпълнителен директор на Агенцията по вписванията(registryagency.bg).

  Досегашният шеф на агенцията Виолета Николова е освободена от поста.

  Николова беше отстранена заради това, че си е дала 48 хил. лв. като допълнително материално стимулиране за половин година, каза министърът на правосъдието Диана Ковачева. Бонусите са взети от юни до декември 2011 г.

  Ковачева добави, че втората причина за отстраняването на Николова е това, че резултатите от проверката на инспектората са сочили, че работата в Агенцията по вписванията е незадоволителна. Проверката е приключила в петък и според нея голям брой от задълженията на Николова са останали неизпълнени.

  Правосъдният министър определи като неморално и възмутително това, че Николова си е дала такъв бонус, но уточни, че размерът му не излиза от предвидения в закона.

  Дали може да й се търси наказателна отговорност обаче ще бъде ясно след като в края на март излезе одитният доклад за агенцията. Самата Николова е обяснила, че е в правото си да взима подобен бонус, каза министър Ковачева.

  Новият директор Юлиан Митев е юрист и досега е работил като експерт в администрацията на Висшия съдебен съвет.

  Той определи като „доста смущаващо“ случилото се в агенцията и добави, че първото нещо, което ще направи като директор е да определи ясни правила за бонусите.

  На 17 февруари, след скандал заради раздадени бонуси оставка подаде управителката на НЗОК Нели Нешева.

  В началото на месеца БНТ съобщи, Виолета Николова е получила за миналата година 72 хил. лева допълнително материално стимулиране, от тях 24 хил. – със заповед на бившия правосъден министър Маргарита Попова, а останалите 48 хил. – по собствена преценка.

  Николова отказа достъп до обществената информация с мотива, че това са „лични данни“. Такива данни, според нея са дори и общата сума на раздадените бонуси в агенцията.

  На 8 февруари БГНЕС съобщи, че Николова си е дала бонус от 7 хил. лв. през септември и още 4 хил. лв. през октомври 2011 г. Тогава от Министерството на правосъдието съобщиха, че в Агенцията по вписванията тече проверка за правилата, по които ръководството е отпускало средства за допълнително материално стимулиране за себе си и за своите служители.

  Зам.-министърът на правосъдието Деница Петкова коментира, че според подзаконовата база бонуси на ръководството на агенцията могат да бъдат давани само от министъра на правосъдието.

   

  Между 600 и 800 хил. бонуси в земеделското министерство

   

  Администрацията на Министерството на земеделието е раздала над 800 хиляди лева бонуси, а във фонд „Земеделие“ са раздадени над 1 млн. лева, каза депутатът от БСП Меглена Плугчиева, цитирана от БНР.

  Тя определи това като цинизъм.

  „В тези условия на тежка криза, на абсолютна бедност, на която се обрича населението ни, този цинизъм е абосолютно престъпен и недопустим. Още повече, че темата земеделие и провал на селскостопанската ни политика и деформации на аграрния сектор са ежедневие и нещо, с което се занимаваме в парламента“., посочи Плугчиева.

  Не 800 хил., а 600 хил. лева бонуси

  са раздадени за миналата година в системата на земеделското министерство, уточни министър Миослав Найденов.

  Според него допълнителните пари са взети не от ръководството, а от служители и то като премии за извънреден труд, като премиите не надвишават една работна заплата.
  „Това са бонуси, раздавани също от фонд работна заплата за извънредна работа. И в момента давме на хората, които работят извънредно за евакуирането на животните от наводнението. Има винаги при извънреден труд бонуси, които се раздават, защото това е начинът.

  В извънработно време, когато работи, ти трябва да го премираш. Нито аз, нито заместниците, нито някой от политическия кабинет е получавал., увери Мирослав Найденов, цитиран от радиото.

  „Един служител в Министерството на земеделието и храните

  не е получавал повече от 1 работна заплата бонус.

  Това е нищо в сравнение с някои данни, които се оповестиха. От ръководния състав на Министерството на земеделието и храните – нито аз, нито заместниците ми, никой не е получавал бонуси“, каза Найденов.

  Румен Порожанов отговори официално като директор на ДФ „Земеделие“ (ДФЗ) – има раздадени около 1 200 000 лв. бонуси в ДФЗ.

  „Порожанов отговори за начина, по който са раздавани тези бонуси. Информацията не е скрита, беше публикувана. Бонусите са раздадени за извънредна работа и са част от Фонд „Работна заплата“. ДФЗ си има ръководство и решенията за бонусите се вземат от ръководството на фонда, не от министъра“, посочи Найденов.

   

  Източник:  Vesti.bg

   

  Бел.ред:   Заглавието е на Еврочикаго.

   

• Ако имахме нужда от по-различна църква, щяхме да я имаме

  Вярващите в Господ българи са много по-малко от вярващите в Държавна сигурност

   

  Преди една година писах в “Сега”, че ако Господ е българин, вероятно ще се окаже, че е работил за Държавна сигурност. Беше шега, но сега се връщам към темата сериозно.

  Откакто църковният разкол затихна, Българската православна църква привлича съвсем слаб интерес в медиите, при това всякога провокиран от някакъв малък или по-голям скандал – било заради противоканоничните архонтски титли, раздавани не безкористно на изявени личности от стопанския ъндърграунд, било заради заклеймяването на Хари Потър, Ванга или Петър Дънов. От края на миналата година скандалите зачестиха и трайно поставиха висшия клир във фокуса на медиите. Първо пловдивският владика Николай смути своите пасоми с лошия си вкус, след като накара да облепят стенописите в църквата “Св. Марина” с тапети. После варненският владика Кирил постигна същото, като се похвали с някакъв глупав черен “Линкълн”. Последва непохватно поднесената позиция на синода по проблемите на асистираната бременност, породила съмнения относно компетенциите на старците по някои етико-биологични теми. Усилията на митрополит Гавриил да пооправи нещата не промениха това общо усещане.

  В средата на януари гръмна скандалът с досиетата на владиците, трепетно очакван от невъцърковената част от българското общество (а това е огромната му част), което по принцип обича да гледа сеир. Оказа се, че 11 от 15-те синодали са били, кой повече, кой по-малко, съпричастни към дейността на Държавна сигурност. Кой какво е правил, предстои да се разбере. Вероятно повечето секретни донесения ще се окажат рутинни или пък глупави, но сигурно ще излязат и разни пикантерии, които да ожълтят медийната среда. Резултатът от проверката по принцип не е изненадващ. Едва ли някой е хранил илюзии, че е било възможно църквата да съществува извън прегръдката на ДС.

  Големият брой на агентите също не е изненада, като се има предвид, че в църквата няма партийна организация и тайните служби остават единствен инструмент за кадрови и друг контрол. Оказа се, че патриархът не е бил агент, и това е голямо разочарование за онези, които в продължение на 20 години твърдяха, че е генерал или поне полковник.

  Какви последствия за църквата ще има от скандала с досиетата? Най-вероятно никакви или почти никакви. Апокалиптичните прогнози за някакъв нов разкол, провокиран от архивите на ДС, са силно преувеличени. Истински въцърковените хора, приемащи православието като философия на живота, вероятно ще преглътнат с душевен смут и омерзение, но и със смирение онова, което папките на ДС ще поднесат. Останалата публика ще следи развитието по темата с израз на лицемерна загриженост и фалшиво благочестие или пък със сеирджийско безразличие.

  Вероятно около Заговезни старците ще направят някакво общо обръщение и ще обяснят, че форсмажорните обстоятелства около съществуването на църквата при комунизма са наложили някакви компромиси, правени все пак за доброто на самата църква. Ще поискат прошка и ще я получат. Църквата си има утвърдени практики за това. Християнството отделя провинилия се от провинението. На съгрешилия се прощава, но не се прощава грехът.

  Църквата е мистично тяло, а не обществена организация. Тя е общност от вярващи със свой тайнствен и благодатен живот. Вярата във Възкресението, свещените тайнства и благодатните дарове я изпълват със съдържание, а не просто църковните служители, каквито са владиците. Затова тя е едновременно земна и небесна, видима и невидима.

  Тъй като християнството у нас е предимно битово, в масовото съзнание църквата се възприема по-скоро като някаква културно-просветна и отчасти патриотична организация, “кърмилница на българщината”, национална светиня, която трябва да бъде бранена. Това наложено през Възраждането и на практика съхранено разбиране е особено присъщо на търсещи публична изява интелектуалци, които не познават и не разбират църквата извън нейните ритуално-декоративни функции. За този тип български интелектуалци (а повечето са точно такива) църквата е паметник на културата, жива етнографска старина, а синодът е нещо като музей на мадам Тюсо, но с живи хора.

  Ако в българската култура от последните 150 години бъде потърсен образът на свещеника, най-лесно е да бъде открит като герой на иронично-снизходителни литературни и фолклорни текстове или като расофорен изразител на граждански и политически тежнения (Иларион Макариополски, Неофит Бозвели, Екзарх Йосиф, митрополит Климент). Политическите очаквания, свързани с църквата през Възраждането, са я повредили, а атеистичният режим след това е умножил повредите.

  Българското общество и православната църква отдавна живеят разделени, изключая някои ритуали на входа и на изхода на живота – кръщенета, венчавки, опела. Били са разделени преди 10 ноември, бяха разделени през двете десетилетия на т.нар. преход и явно ще продължат да бъдат разделени. Скандалът с владишките досиета нито ще увеличи, нито ще скъси дистанцията. Ако българското общество имаше нужда от друга църква, щеше да я има.

  Проблемът на атеизма не е в това, че хората не вярват в Бог, а че са способни да вярват във всичко – карти Таро, гледане на кафе, висшия разум от дупката в Царичина и други глупости, като например края на прехода.

  Повечето българи не са религиозни, но за сметка на това са суеверни. Премиерът например носи червен конец и на въпроса “Защо?” отговаря: “Много кълнат, помага” (в. “24 часа”, 23 януари). Народът не вярва в Бог, но вярва в Държавна сигурност. Вярвал е и продължава да вярва. Не се страхува от Господа, но от Държавна сигурност се страхува. Принадлежността към тайните служби днес може да изглежда като привидно компрометиращо житейско обстоятелство, но в миналото е било мярка за интелектуално признание, социална индулгенция. Вербовъчната беседа е тайнство, въвеждащо в лоното на властта. Да те поканят е чест, а да не те забележат – обида, както личи от вече цитираното интервю на Б. Борисов, който със свойствената си непринуденост разказва следното: “Димитър Иванов (последният шеф на VI управление на ДС) преди време ми призна: “Как те изпуснахме тебе навремето, всичко гледахме, но в пожарната никой не се е сетил да погледне”. Заклевам се, че той ми го е казвал.”

  Чрез Митьо Гестапото днес ДС признава една своя грешка и поднася извинения, които премиерът приема с видимо задоволство. В светлината на този диалог би трябвало да изглежда по-разбираемо и снизхождението, което синодалните старци ще поискат и ще получат. Между другото бивши ченгета разказват, че отклоняването на мераклии за сътрудничество в миналото е било по-голям проблем от тяхното вербуване.

  Не е известно да е правено сравнително изследване за общественото доверие в ДС и БПЦ, но според мен е абсолютно сигурно, че рейтингът на тайните служби ще се окаже много по-висок.

  Църквата и религията не са някакви отживелици, за каквито повечето хора у нас ги мислят. Няма и изгледи някога да станат отживелици. Ренесансово-просвещенската идея за човека като мярка за всички неща крие рискове и е поднасяла сериозни злополуки, защото човекът може да не е Леонардо да Винчи, а да се окаже примерно папа Александър VI или друг мащабен злодей. (Между другото си мисля, че ако братята Маргини, Галеви и други подобни братя бяха катехизирани, криминалността в страната би била по-малко. Същото си мисля и за някои полицаи, прокурори, съдии и министри.)

  Науката и религията са еднодушни, че отвъд всичко видимо има нещо невидимо. За религията това е някакъв космически авторитет, пред който човекът трябва да се смири. Според науката той първо трябва да бъде разконспириран. (Естествено, става дума за по-голям авторитет от ДС.) Във вселената има някакво вълшебство, има нещо все пак лично и личностно, наричано Йехова, Свети дух, Света Троица, бозон на Хигс (според терминологията на Европейската организация на ядрените физици), или Началника, както фамилиарно му казва българският премиер.

  Християнството и науката човъркат една и съща тайна – тайната на живота. Схващането, че са в някакво интелектуално противоборство, е старомодно и ретроградно. Докато науката произвежда купища умни и все пак безпомощни книги, религията крепи обществото в някаква относителна морална и културна цялост, която за удобство наричаме цивилизация. Християнството е фундамент на европейската цивилизация не заради внушителните катедрали и манастири, кръстоносните походи или други събития от миналото, а заради наложената от него културна цялост, отразена в етични норми, в календара (живеем в 2012 от Рождество Христово), празничната система (Възкресение и Коледа са общи европейски празници), моногамния брак и ред други незабележими на пръв поглед, но важни детайли от всекидневието, като консумацията на свинско или пиенето на вино.

  Самото знание е тип вяра. Всяка наука е някаква съвкупност от вярвания. Хората вярват, че две и две прави четири, докато не се появи някой, който да докаже, че това невинаги е точно така. Вярват на Нютон, докато не се появи Макс Планк. От гледна точка на обикновения, делничен човек няма особено значение дали земята е сфера, която се върти около Слънцето, или е закрепена върху слон, който е стъпил върху костенурка, която е стъпила върху друг слон, и т.н. Но религията му дава нещо много по-важно от достоверния и освободен от метафорични абстракции образ на света, който науката се опитва да предложи – дава му способността да гледа с учудване на света и живота. Животът е чудо и заслужава учудване. Християнството предлага на човека детското възприятие за света, което е по-човешко и по-човечно. Превръщането на яйцето в пиле е точно толкова загадъчно, колкото и превръщането на жабата в принцеса, след като е целуната от принца. Впрочем в приказките доктрината за грехопадението е ключ към повествованието също както и в Библията. Щастието виси на някаква тънка нишка, някакво парадоксално, но неумолимо условие. Пепеляшка закъснява с пет минути и каляската се превръща в тиква. Адам изяжда една ябълка и Господ му обръща гръб.

  Религията не е непременно резултат от мистично озарение. До нея може да се стигне и по чисто рационалните пътища, които само привидно отдалечават човека от вярата. Както впрочем се е случвало с много учени, особено физици, достигнали предела на познанието, а поради това и до раздвоение между църквата и лудницата. Църквата все пак е по-добрата лечебница за душата. Религията може и да не прави света по-разбираем, но го прави по-приемлив. Религията и църквата, а не поповете. Те, както много пъти се е случвало, може да се окажат съвсем посредствени и битови хора.

  Такива, посредствени и непохватни в общуването със света, за жалост са голяма част от висшите клирици на Българската православна църква днес. Но тяхната посредственост не е само техен, а общ грях – на ДС и на вярващите в ДС.

   

  Ясен Бориславов,

  в. „Сега”
  

• Post-Attila Huns – myth or reality? Are Bulgarians really Proto-Turkic?

  By Cyril Milchev*

   

  The idea that the Bulgars were Turkic-speaking people comes not from a real examination of records and the empirical lexical material in some of the stone inscriptions but from the interpretation of words in the „Name List of Bulgarian Khans“. It is also clear that a part of military titles as „chorguboil“, „yabgu“ (syubighi, Yuvigi) is also Turkic. But to form a definitive theory about the historic turkic-speach of the Bulgarians, it is necessary to take into account the records, including Arab and medieval historical sources, which very clearly and categorically stated that the Bulgarian and Khazarian languages ​​are similar, but differ from Turkic.

  In other words, it is important to clarify the reason for the existence of turkic-speach among the Bulgarian elite and when it originated? If the question could be put this way, one cannot miss the fact that Turkic speech in Bulgarian society originates long after 565 A.D. when the Avars (Turks) and Kutrigures (Huns) founded a common military administration and a new state in Pannonia.

  At the same time the Bulgarians (Utigurs) and Savirits (Khazars) fall under the dominion of the Turkic tribes in the area of Azov sea and Caucasus mountain,  and that the rule of Turcik kaganate lasted until 629. In the same year Organa and Kubrat – Bulgarian heirs and rulers restore the state of „Old Great Bulgaria“ ( acc. to Theophanes, Nikephoros) . This ways it is obvious that the lack of careful examination of the Avar-kutrigur state, founded in Pannonia, known in the annals as Avaria and Hunnia, is the real reason not to be known how and when the Turkic-speaking of Bulgarians originated.

  Let us investigate how the hypothesis that Proto-bulgarians were Turks from the Altai Mountains occurred?

  This hypothesis has been imposed in the USSR after 1950 and was launched as a dogma in the textbooks in the People’s Republic of Bulgaria. In the early twentieth century scientists who studied „Name List of Bulgarian Khans“ as Mykola for example, are much more cautious in their conclusions, when they compare unknown words „Name List of Bulgarian Khans“ with words from Chuvash language, which is known as not being Turkic at its’ basis.

  More importantly, in the period 1920-1950, under the influence of the so called „Japhetic theory“ of Nicholas Marr, the origin of Chuvash and Bulgarians had been in general sought in Mesopotamia. As much as it was peculiar the linguistic dogmas of „Japhetic theory“ of Marr; it cannot be denied that he favored the topic Bulgarian ethnogenesys and no one in the Soviet Union up until 1950s sought Bulgarians to be considered a Turkic tribe from Altai.

  One can conclude that one reason for the Soviet Union after 1950s’ to raise the argument that the Bulgarians are Turks, is the collapse over Marr and his „Japhetic theory“, imposed by Stalin himself in a pseudonymous article: “Marxism and Problems of Linguistics – Joseph Stalin’s work, most of which was first published June 20, 1950”.

  This way the start of annihilation of Marr’s visions and consequently led to total disaster of Bulgarian cause in the scientific society. Next step of Soviet scientist was to banish the idea of tracing Bulgarian and Chuvash languages to Mesopotamian; and contrary to all evidence of the Arab sources, Bulgarian language had been equaled to the language group of the Turks.

  Soviet-Russian hypothesis claimed the Bulgarians were Turks of Altai and when Hsiung-nu tribes started the „Great Migration“, they dragged along Bulgarians with them up to the Volga river basin. This was for too long the official dogma of the origin of the Bulgarians, and it continues to be repeated to this day. As we know, the Russian-Soviet hypothesis of Huns’ origins is that they are the same people with Hsiung-nu, for which Chinese historians gave information up to the I century AD, then Hsiung-nu were defeated by Sjan-bi tribes /“Xianbi“/.

  But what happened in science circles in recent years?

  Over the years, archeology developed and showed no migration of Hsiung-nu actually occurred and no artifacts (acc. to S.S. Minyayev, Миняев С.С. Сюнну//Природа, вып.4, 1986.) are discovered to prove a migration towards Europe. Already in 1945 the American scientist Otto Maenchen-Helfen questioned the lack of anthropological and ethnographic proximity between European Huns (IVth / V th century AD) and the inhabitants of the Yellow River and Ordos Hsiong-nu (latest data of them is of Ist century AD).

  Arguments of Helfen (The Huns and Hsiung-nu. Vol. 22.; The legend of origine of the Huns. Vol 22; Byzantion, 1945) obviously influenced E. A. Thompson, who in 1948 in his monograph on the Huns denies the continuity of European Huns from Hsiong-nu http://books.google.bg/books?id=k3-yZXnhtZgC&printsec=frontcover&dq=Thompson+Huns&hl=bg&sa=X&ei=6wY2T7zPF4bJswbiqvmsDA&ved=0CC0Q6AEwAA#v=onepage&q=Thompson%20Huns&f=false.

  In 1960 Soviet historian L.N.Gumillev criticizes the objections made in the 50s by Otto Maenchen-Helfen, indicating that the origin of European Huns still has not been definitively proven. In his article Gumillev aims to protect the case from 1900, when the Russian scientist Inostrantsev sought the average Asian people Hsiong-nu and European Huns (Huns), to have been of the same ethnicity. Defending Inostrantsev, the founder of Russia’s hypothesis of continuity Gumillev being seen as the guru of Russian historical research for Central Asia, perceives himself to be part of a long tradition of Russian science in this region, and claims Soviet Russia to hold the monopoly on historical knowledge of Central Asia. For our view from 21^st century, this sounds very obscure as an official scientific position.

  In this article Gumillev developed an idea of ​​a single „cavalry dispatch“ of Hsiong-nu, who escaped from their foes- the Sjan-bi /“Xianbi“/ tribes and eventually reached Volga river basin, where they took local women and according to the logic of Gumillev they managed to give birth to a new nation – the European Huns.

  As it is clear, apart from Soviet Union, already around 1960, in the scientific community arose the hypothesis that there was no „Great Migration“ of Hsiong-nu westwards, but what is strange – the idea that Bulgarians were dragged along with Hsiong-nu to Volga did not changed. Let us ask ourselves, who could “take” them to Volga, a single cavalry dispatch?!

  It’s very interesting how without general review of late ancient annals and chronicles, one can answer the question „Are Bulgarians the Huns we know about in Europe“, provided that the answers are actually ridiculous because Hunilogy is the least developed historical discipline in Europe.

  German scholars of the nineteenth century and twentieth century just avoid this theme, simply because they do not want a revision to the outdated assumption that “after the fourth century Europe became a Germano-Roman synthesis” which suits them best.

  There is no greater challenge for the new historical approach in Bulgaria than to join the „European debate“ who actually in the fourth century and in the Vth century created the foundations of Europe and why Hunnic past is recreated in the books only with negativity. What lies behind this one-sided view of modern historians? In the origin of Bulgarians lies a long pledged bomb from our national historians that “Hunnic question has no connection with Bulgarian origins”?

  With the end of Attila’s empire of the Huns in 453, it is widely proclaimed by modern historians that it’s the end of the Hunnic state and (some even officially state that after 468, the Huns existed no longer), although Organa is called by Nicephorus in the ninth century „lord of Hun people „, and in the eighth century the chronicle of John Nikkea Kubrat is called „king of the Huns”.

  The question “Who were the Huns” is inherently wrong placed looking at the work of most of the modern historians, although it is reported in sixth century by Syrian author Pseudo-Zacharias Ritor (and not only by him) and 13 hunnic tribes were enlisted but neither one of them are the „Huns“ (Zachariahof  Mitylene, Syriac Chronicle, 1899).

  In German history it was “forbidden” to mention that up until 455 Ostrogoths were part of the Hunnic confederation and the same goes, being equally true for Bulgarians (Paul the Deacon wrote in eighth century that Bulgarians attacked the first Langobard ruler and the time of this attack coincides with the Hun invasion of Europe in the fourth century).

  Some writers underline that the Huns and Bulgarians are distinguished by a number of late antique historians and they are correct in this observation but because detailed history of the Huns is not yet developed, these authors ignore the fact that post-Attila Huns were actually two tribes – Kutrigurs and Utigurs, and what is more obscure – the so-called „Kutrigurs“ are totally forgotten by historical science, given the fact their exploits are so numerous in the records that deserve a separate monograph.

  Kutrigurs are also post-Attila Huns and when talking about „Huns and Bulgarians“ as two separate ethnic groups, it is not too far sighted to point out who exactly were those so-called Huns…

  The official historical dogma imposed in European academic circles, says Huns disappeared after 468; but actually in late antique and medieval chronicles, Huns and Bulgarians are still mentioned up until the rule Asparuh /680/.

  How then without a boost in developing of the historical discipline Hunology in Bulgaria /and Europe/ it will be possible to create a methodological approach and a real hypothesis for Bulgarian origins?

  It is therefore obvious that in Bulgaria there are no Hunologists, or Khazarologists, nor Avarologists, and consequently not even one Bulgarian scientist had developed a book on the Huns, their origin and post-Attila Huns, although all late antique chronicles underline a linkage between Huns and Bulgarians.

  In 1918 a Bulgarian scientist – Zlatarski properly investigated late ancient evidence of post-Attila Kutrigurs and Utigurs; and proved the correct assumption that under the name Utigurs in late antique chronicles of authors such as Procopius, Agatius, Menander, Theophylact – lies the original Bulgarian ethnic substrate.

  Undoubted merit of Zlatarski is the indication that the two tribes Kutrigurs and Utigurs (= Bulgarians) together formed the nucleus of 680s’ Asparuh Bulgarian state and his views are widely accepted worldwide.

  Therefore, if Zlatarski had talented followers, they would of examine the pre-Hun and Hun past of the tribes of Kutrigurs and Bulgarians, and to their efforts aid would be the great aid of Procopius, who first reported that these are the two key tribes who created the Union of Huns in the fourth century and also that they originate from Cimmerians. Henceforth it is now imperative to examine Kutrigurs, who they were, how they acquired the ethnonym „Kutrigurs“, if they were the ones the authors from Caucasus call “ Burdjan, Vnndr, V-n-n-t-r”.

  Consequently, instead of Proto Altaic school books, we could have had already a thick monograph on Kutrigurs and Bulgarian tribes in their ancient past, but also for their late-antiquity history from the fourth century, and their history of 5^th century, e.g. what is now known as – history of the Hun Empire.

  Undoubtly we should go back to the best European scientists in the first half of the twentieth century ( G. Vernadsky, Runciman, J.B.Bury, J. Marguart, Musset) and accept their extremely important for our history view, that Irnik from the „Name List of Bulgarian Khans“ is really Ernak /Ernach/ – the third son of Attila.

  If so, Ernak of the kutrigur Dulo dynasty became „the first Bulgarian king“ (of 465); the Bulgarians after the collapse of Attila’s Empire (acc. to Paisii) in 484 conquer „Armenia and Media“ i.e. Persia – under their ruler / Shahinshah Peroz ( acc. to Yeshua Stylit; Pseudo-Zacharias Ritor, Bar Ebrey, Georgian life book of Shushanik).

  „Hunic Empire“ at the time of Irnik transformed itself into „Old Great Bulgaria“ (Theophanes, Nikephoros) and this country with built towns (Pseudo-Zacharias Ritor), lasted from 465 until 565, when it was raided and conquered by the Turkic tribes of Istemi … which yoke is ended with the resurrection of irnik’s State by Khan Kubrat in 629.

  Therefore, to uncover the truthful history about the origin of Bulgarians it is required to unite areas of knowledge as Cimmerology, Urartulogy, Bosporology, Hunnology, Avarology and Khazarology.

  And also let us not forget that the true sources remain Latin, Greek, Syrian, Armenian, Georgian, Arabic, Bulgarian and Khazar records and sources. As a side supporting materials could be used the Russian “skazove”, West German, English and Scandinavian sagas, Bulgarian folk art (especially „Veda slovenah“) and critical analysis of the Volga-Bulgarian compilations known as „Jagfar Tarihi“.

  We have already pointed out how, according to official historians, Huns disappear from existence in 468, and post-Attila Huns were forgotten … But let us draw your attention to another „official version“ to other hunnic associated problem area, under which Persia in 484 was not captured/conquered by the post-Attila Caucasus-dwelling hunnic tribes /Ephtalites -called “The white Huns”/; but was instead concurred, according to contemporary historians by some Ephtalite huns, who dwelled east of Persia.

  However, in 503 Kavadh I, the son of Persian ruler Peroz, who owed his throne to the „great army“ of Huns, that the king of the Ephtalite huns gave him in 499, managed to attack and conquer the Byzantine cities of Edessa and Amida, taking many prisoners and sending gifts to his fellow – king of Huns. These prisoners, according to Pseudo-Zacharias Ritor and Procopius, were not sent somewhere to the east but in Bosporus / Crimea Peninsula on the North Black sea coast/ That is to demonstrate that the Hun king who defeated Peroz and who later became a benefactor of his son Kavadh I is actually from … Bosporus / North-West/, rather than somewhere east of Persia.

  Apparently it is not a coincidence that at the end of VII century, a chronicle unknown today, but used in the ninth century by Theophanes and Nicephorus calls this Bulgaria – „Old Great Bulgaria”. Apparently the unknown author means an old, ancient state of Bulgaria, not created by Organ and Kubrat at the beginning of VII century.

  This country could not be „old“ for the unknown author except, obviously, he would mean the State founded by Irnik (465-565), which in the „Name List of Bulgarian Khans“ appears as with 100 years of known existence, under the name of Irnik of the DULO clan.

  This is not the only „clue“ against official historical dogma that states that Huns-Ephtalites do not originate from Caucasus. There are many others as well. Let us not be so moderate or ignorant to ask why „Avitohol“ and „Ephtalite“ are similar words and may point out Bulgarian connection; given the fact Syrian author Bar Ebrey of 13^th century quite directly writes in his chronicle that Peroz had been defeated by the Huns, “who previously took taxes from the Byzantines” and that they attacked him in 484 coming from north-west of Persia.

  As to answer the question “How Bulgarians were left without a history” cannot be easily answered before we could go beyond the deep layers of officially imposed in modern European history Hunnophobic perception. Study of the history of Proto Bulgarians is not a question of misled patriotism, but rather a topic of scientific merit and dignity.

   

  ––––––––––––––––––

  In writing this text are used the following research:

   

  Otto J. Maenchen – Helfen. The World of the Huns: Studies in Their History and Culture. University of California Press, 1973 http://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false

  Аммиан Марцеллин. История. Киев., 1908,

  Die Chronik des Marcellinus comes in Neues Archiv für ältere deutsche Geschichte .,1876

  Dindorf Historici Graeci minores, I, 275 – 352

  П. К. Коковцов. Еврейско-хазарская переписка в Х в., Л., 1932

  Ибн Фадлан. Пътешествие до Волжка България, С., 1992

  Веда Словенахъ., Обрядни песни от езическо время. Упазени со устно предание при Македонско-Родопските Българо-Помаци, С. – Петербург, 1881, том. ІІ.

  Н. Пигулевская. Сирийские источники…, М., 1941, Захария Ритор, с. 9 – 15; с. 148 – 168.

  At – Tabari. Geschichte der Perser und Araber zur Zeit Sasaniden, Leyden., 1879 – 1901

  Hudud al-Alam. The Regions of the World. A Persian Geography 372 A. H. – 982 A. D./Tr. and expl. by V. Minorsky; §§ 45, 46.

  Обращение Грузии. Тбилиси. Мецниереба. 1989

  Constantine Porphirogenitus. De administrando imperio. Washington., 1967

  Райна Заимова. Арабски извори за българите., С., 2000

  Л. Н. Гумилев. Хунну, М., 1960; Хунны в Китае, М., 1974.; Л. Н. Гумилев. Хунны в Азии и Европе: В. Ритмы Евразии, С. – Петербург, 2000, с. 474 – 529; препечатка от „Вопросы истории”, 1989, № 6 – 7.; Л. Н. Гумилев. Некоторые вопросы истории хуннов; В: журнале Вестник древней истории, 1960, №4/74/; Лев Гумильов. Хуните (историята на народа хуну). С., 2007.

  Procopii Caesariensis. Opera omnia/Rec. J. Haury. G. Wirth. Lipsiae, 1962 – 1963. Vol. 1 – 3.

  Абу-ль-Фарадж/Григорий Бар-Эбрей. Всеобщая история. //Древние и средневековые источники по этнографии и истории Африка южнее Сахары. Т.4. Арабсккие источники ХІІІ-ХІV вв.; Восточная литература., 2002

  Паисий Хилендарски. История славянобългарска (Зографска чернова, 1762 г.); Факсимилно издание, С., 1998, с.177

  Н.Я.Марр. Чуваши-яфетиды на Волге, Чебоксары:Чувашское

  государственное издательство, 1926, с.с. 3-74

  Баба Худжей. Барадж тарих; В: Бахши Иман. Джагфар тарихи, С., 2005.

  Н. Пигулевская. Месопотамия на рубеже V – VІ в. в. н. э. Сирийская хроника Иешу Стилита как исторический источник, М., 1940

  Агафий Миренейски (536 – 582). О царствовании Юстиниана. М., 1992

  Яков Цуртавели. Мученичество Шушаник. Тбилиси. Мецниереба, 1978

  G. Vernadsky. A History of Russia. Vol. 1, New Haven, 1943; vol. 2 – Kievan Russia, New Haven., 1948

  Runciman. The History of the First Bulgarian Empire, 1930, P. P. 279 – 281.

  J. B. Bury. Byzantinische Zeitschrift, XX, P. P. 135 – 136 (1910 г.

  J. Marguart. Osteuropaische und ostasiatische Streifizuge, Hildesheim, 1903.

  Васил Златарски. История на българската държава през средните векове, т. 1. Първо българско царство, част 1 – Епоха на хуно-българското надмощие, С., 2002, трето фототипно издание.

  Люсьен Мюссе. Варварские нашествия на Западную Европу: волна вторая. С. – Петербург, 2006, с. 20.

  К. А. Иностранцев. Хунъ-ну и Гуннье. Живая старина, Х, 1900; с. 353 – 386; с. 525 – 564

  Joannis Malalae. Chronographia/Rec. L. Dindorgf. Bonnae, 1831

  Zosimus. New History. London, Green end Chaplin, 1814

  Chronikon edessenum/ Chronica minora (Ed.I.Guidi. Parisiis, 1930, p. 1-13)/CSCO, SS. Ser.3,T.4/

   

  Source:   Letopisec.blog.bg

   

  ––––––––––––––––––––

  * Cyril Milchev was born 1963 in Karlovo, obtained Philology degree and docturanture in Medievistics. He is an author of 21 books, including novels, philosophy, theological and historical research pieces, Member of “Union of Bulgarian writers” and of the philosophy circle known as “Atelier of phenomenology”. During 2010 Kiril Milchev won a prize of Bulgarian culture ministry for the book entitled “First Bulgarian ruler”. He had been a member of Bulgarian parliament in 39th National parliamentary assembly, member of NDSV political party and his activities included proposals to the assembly of the following acts: “Law against discrimination”, “Law for ombudsman” and “Law for religious rights and regulations”.

   

• <<
• 1
...
• 243
• 244
• 245
• 246
• 247
• 248
• 249
• 250
• 251
• 252
• 253
...
• 414
• >>