2024-10-31

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Chinese Cars, Made in Bulgaria

                                                                    By Jodi Hilton,  GlobalPost

     

    There was an unusual display outside the city’s National Palace of Culture recently: a brand-new silver SUV, encased in a glass box and stamped with the words „Made in Lovech“ — Bulgaria.

    Traditional Bulgarian folk musicians celebrating the Great Wall Motors plant.  Photo by GlobalPost

     

    The Great Wall Hover was one of the first cars to roll off the assembly line at anew plant built by Great Wall Motors, one of China’s major car manufacturers, in association with the Bulgarian firm Litex. A celebration was held last week for the opening of the assembly plant about 90 miles east of Sofia.

    This is China’s first major foray into car manufacturing in Europe. If Great Wall Motors succeeds, it will gain a much-coveted foothold in the European market.

    Chinese auto manufacturers have been trying for the last several years to break into the European market. As the debt crisis pushes the euro zone into recession, Chinese auto manufacturers see an opportunity to market their relatively inexpensive vehicles.

    Other Chinese companies in the past have failed to meet stringent European safety standards. Great Wall Motors is the first Chinese auto manufacturer to have passed the European NCAP safety test, according to Bill Russo, a China auto-industry expert and former executive for Chrysler’s North East Asia division.

    By assembling cars in the poorest EU countries, Great Wall Motors can ensure a ready and cheap labor supply while avoiding EU import taxes for its cars.

    The new plant is located in an industrial zone outside the tumbledown village of Bahovitsa, population 1,100, where ordinary traffic consists of elderly pedestrians out to tend to their chickens, children riding bicycles and locals driving Soviet-era Lada automobiles.

    „Probably a lot of people were doubting in such a place there could be such a company, the only factory of its kind in Bulgaria,“ said Iliya Terziev, the executive director of Litex Motors.

    This year, the plant will roll out only 2,000 cars. But Terziev said that he hopes the plant will be able to produce 50,000 cars annually when it’s running at full capacity in the next three or four years.

    Great Wall Motors in cooperation with Litex will assemble three models in Bulgaria, beginning with a Voleex C-10, a small, five-door hatchback that will sell for about $11,000. The following year, Great Wall will also begin distributing two other models: a pickup truck called Steed and the Hover SUV at $20,000 — about $6,500 cheaper than popular SUVs like the Japanese Suburu Forester.

    Inside the spacious and airy plant, groups of young men buzz around brightly colored vehicle shells, installing windshields, seats, engines and axels to pre-made exteriors.

    Great Wall has so far hired 120 workers, and expects to hire up to 2,000 more as production ramps up.

    Atanas Novakov, 26, a recent graduate from Sofia Technical University, was hired last year and has worked his way up to team leader.

    Brain-drain has plagued Bulgaria for the last decade, due to the fact that there aren’t many good jobs in Bulgaria for college graduates. „This is a great opportunity for guys like me, and very special for Bulgaria,“ he said.

    Launching an overseas operation in the midst of the European economic crisis is a risk.

    In order to win, Great Wall will have to undercut competitors on price, Russo said. The Voleex C-10 will be priced a few thousand dollars less than the similarly styled Toyota Yaris.

    Great Wall has also cleared another competitive hurdle for Chinese car manufacturers. Because it can cost about a billion dollars design a car, many Chinese manufacturers started out copying models from rival companies.

    Early on, some of Great Wall’s models have looked very similar to competitor’s vehicles, most notably in the 2006 case of Great Wall’s Peri, which Fiat accused of being a copy of its own Panda. An Italian court subsequently banned the Peri from being imported to Italy.

    Great Wall now exports only models of unique design, which it has been doing successfully in many countries, notably Italy, Australia and the Ukraine, with help from an Italian design firm.

    Meanwhile, in Bahovitsa, Kalin Krastev, the young, recently elected mayor, said that residents have generally responded positively to the plant. But they will be more receptive, Krastev said, when more jobs become available.

    That’s what’s been promised, he said, but „how soon, they won’t say.“

    Krastev has been driving a Great Wall truck — a loaner from the company — but probably wouldn’t buy one just now, he said, due to the high cost of gas and low wages, especially for civil servants. „They are not that expensive, but we are in Bulgaria.“

     

  • Евродепутат: АСТА се оказа „Параграф 22“

    „АСТА вече не съществува, защото истината излезе на бял свят. АСТА е международен договор, но не с изпълнителен характер, а налагащ промяна в националното законодателство на всяка една от подписалите го страни“, заяви българският евродепутат Антония Първанова след срещи в американския Сенат.

     

    „Това е въпрос, който не е от компетенциите на изпълнителната власт, а на законодателната.

    Заради това парламентите не трябва само да потвърдят подписите на правителствата си от Токио, а трябва да гледат по същество промяната в законодателството“, допълни Първанова, която е на 10-дневна визита във Вашингтон на председателството на Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) в Европейския парламент, в която тя е зам.-председател.

    При разговор със сенатор Рон Уидън, председател на Подкомисията по търговия към Комисията по външна политика, отговаряща за споразумението за борба с фалшифицирането, е станало ясно, че тази дискриминационна мярка не само е обречена, но вече е загинала.

    АСТА се опитва да превърне интернет доставчиците в интернет ченгета, заявил сенатор Уидън.

    „В Америка се е разиграла междуинституционална манипулация и за да се придвижи споразумението, е държано в тайна. Американският Сенат и гражданското общество не са били запознати с това, че АСТА ще доведе до законодателни промени. През цялото време е представяно като изпълнително споразумение, което не трябва да се разглежда от Сената. Подобен сценарий се разигра в европейските институции и страните-членки на ЕС“, твърди Антония Първанова.

    В края на месец януари тази година става известно, че в Сената не могат да съберат нужните им 70 гласа за прокарване на споразумението. За един ден получават 15 милиона електронни писма срещу интернет полицейщината и насроченото заседание на комисията в Сената е било отменено.

     

    Източник:  Vesti.bg

  • БЛАГОДАРНОСТИ КЪМ EUROHICAGO.COM

    Благодаря на екипа на EuroChicago.com и персонално на неговия президент Петранка Стаматова за вниманието, което ми беше оказано с награждаването ми с годишната награда на EuroChicago в раздел „Активни съграждани, отразяващи многократно българските събития в Чикаго” като  първи атап на конкурса „Българско събитие на годината в САЩ 2011“.

    За мен беше неуписуемо удоволствие тази награда да бъде съобщена на 3 март 2012 година пред многото българи през време на Тържеството по случай Националния празник на Република България при издигане на българското знаме в центъра на Чикаго.

    Наградата беше връчена лично от Генералния консул на Република България в Чикаго – Симеон Стоилов, в присъствието на Петранка Стаматова и огразяваща събитията фоторепортьор Десислава Стаматова.

    С многократни благодарности
    Никола Чаракчиев

  • Bulgarian President: Freedom Is Fulfilled Dream of Our Revival

    Bulgarian President Rosen Plevneliev has addressed the nation at the official celebrations of Liberation Day Saturday evening.

    On March 3 Bulgarians celebrate the end of the 1877-8 Russo-Turkish war, which led to the liberation of the country from a 5-century rule by the Ottoman Empire.

    „Liberation is the dream come-true of the Bulgarian Revival. Today we not only bow to the victims, but we realize that we are obliged to work to fulfill their hopes, to find ways to lead us to the dream of pure and sacred Republic in the interest of citizens. Education, spirituality, consistency, and a clear vision – this is what we need in order to realize the future of a strong Mother Bulgaria,“ the President said.

    The sacred national colors and flags were brought out on the square in front of the building of the Bulgarian Parliament Saturday evening where the fireworks and the military roll-call ceremony were held. Prime Minister, Boyko Borisov, the Speaker of the National Assembly, Tsetska Tsacheva, politicians, diplomats, representatives of the Bulgarian Orthodox Church, and many citizens were present.

    The President is also giving a reception at his office building later to mark the national holiday.

    „The first spark was the legendary „History of Slavs and Bulgarians,“ written 250 year ago by the modes monk Paisiy Hilendarski which woke up fellow countrymen and women for a new life,“ he pointed out.

    Plevneliev outlined four ways through which Bulgaria achieved liberation and independence: creation and strengthening of Bulgarian education; the fight for religious and spiritual freedom, the sacrifice and heroism of the heroes of the National Revival, and the building of the newly-liberated country as a modern State.

     

    Bulgaria Enjoys Liberation Day Greetings from Ban Ki-moon, Obama, Elizabeth II

     

    World leaders – including UN chief Ban Ki-moon, US President Barack Obama, and UK’s Queen Elizabeth II – have sent greetings to Bulgaria on the occasion of its National Liberation Day, March 3.

    On March 3, 2012, Bulgaria celebrated 134th years since its liberation from the Ottoman Turkish Empire, and the restoration of its nation-state after a 500-year yoke, achieved after the Russian-Turkish War of 1877-1878.

    „This is an opportunity to celebrate the proud culture and history of your country and a chance to demonstrate the role that Bulgaria plays in our globally connected world,“ UN Secretary-General Ban stated in his address to Bulgaria’s head of state Rosen Plevneliev, the Presidency press service announced.

    „I welcome the contribution, commitment and leadership of Bulgaria in the quest for a just, peaceful, and prosperous future for all people,“ Ban added.

    „Bulgaria is a reliable ally in NATO and an important partner of the United States. We appreciate highly your continuing strong support of the International Security Assistance Foreces, and the contribution of your brave fighters in Afghanistan. We welcome your commitment to democratic reform, and your valuable cooperation in the fight against terrorism, in intelligence and law enforcement with which we protect the security of all of our citizens,“ US President Barack Obama declared in a letter to Plevneliev for March 3.

    „It is with great pleasure that I present to Your Excellency my greetings on the occasion of your national holiday, as well as my best wishes for happiness and success of the government and people of Bulgaria,“ Queen Elizabeth stated in her March 3 message.

    Bulgaria’s President Plevneliev has also received greetings from the acting heads of state of Austria, Azerbaijan, Germany, India, Ireland, the Socialist Republic of Vietnam, Greece, Kazakstan, Switzerland.

    Source:   Novinite.com

  • Путин ще се върне в Кремъл на фона на безпрецедентно недоволство

    Владимир Путин изглежда почти сигурен, че след президентските избори в неделя ще се върне в Кремъл, но той ще поеме отговорността за страна, която има много по-силна готовност да му отправя предизвикателства, коментира в Асошиейтед прес.

    Безпрецедентната вълна от масови протести показа, че значителна част от населението е недоволно от политическото статукво, което Путин изгражда от първия си мандат от 2000 г., и полицията вече се подготвя за евентуални следизборни безредици в Москва.

    Путиновата система на „управлявана демокрация“ постави либералната опозиция под непрекъснат натиск, отпускайки й само редки разрешения за малки протести и изпращайки полицейски бригади, които сурово разпръскват всяко неразрешено събиране. Кремъл придоби контрол над всички големи телевизионни канали и новините по тях се превърнаха в безкритични рецитации на програмите на Путин, често подсилени с кадри, показващи как премиерът язди кон, гмурка се или гали диви животни, посочва АП.

    Макар и неохотно властите разрешиха опозиционни протести, които привлякоха много протестиращи – над 50 000 души в Москва. Държавната телевизия ги отрази по същество и като цяло в неутрален тон.

    Не е ясно обаче дали тази толерантност ще продължи и след изборите. Според най-новото проучване на центъра „Левада“ – най-големия независим социологически институт в Русия, Путин е на път да спечели изборите с две трети от гласовете срещу четиримата си опоненти, което ще бъде достатъчно да потвърди гневната му присъда над протестиращите като незначително, разглезено малцинство, отбелязва АП.

    Изглежда сигурно, че протести ще има и след изборите. „Хората в Русия няма да признаят победата на Путин в първия кръг на изборите“, посочи миналата седмица Алексей Навални, една от най-харизматичните фигури на опозицията.

    Министерството на вътрешните работи пък е насочило към Москва 6000 полицаи за подкрепа на полицията в Москва, съобщи ИТАР-ТАСС.

    Вероятно ключът за бъдещото развитие е дали утрешните избори ще бъдат оценени като честни, отбелязва АП.

    Най-новите проучвания на общественото мнение, публикувани в края на февруари, сочат победа на Путин още на първия тур с близо 60 на сто от гласовете. Опозицията обаче направи всичко, за да мобилизира избирателите и да наложи втори тур на силния човек в страната, който бе в Кремъл от 2000 до 2008 г., но чиято популярност отслабна, допълва АФП.

     

    Източник:  Mediapool

  • Chicago Celebrates Bulgaria’s National Liberation Day

    The Bulgarian community in Chicago, IL, has started the celebrations for March 3, Bulgaria’s National Liberation Day marked the 134th year since its liberation from the Ottoman Empire.

    The events dedicated to Bulgaria’s National Liberation anniversary in Chicago started as early as March 2, 2012, with the opening of an exhibit at the Ukrainian National Museum (2249 West Superior Street Chicago, IL 60612), with works of Bulgarian artists, reported EuroChicago, a Bulgarian immigrant community’s news site.

    On March 3, Saturday, the Bulgarian National Liberation celebrations continue with the raising of the Bulgarian flag before the Chicago city hall on Daley Plaza, where the Bulgarian flag will stand next to the flags of the USA and the State of Illinois. Chicago has the largest Bulgarian immigrant community of all cities globally.

    Special buses have been provided for the students of the Bulgarian weekend schools in the city, EuroChicago reported.

    During the celebrations, EuroChicago is to announce the ten events nominated as the „Bulgarian Events of the Year in the USA“ for 2011, and will launch an online voting campaign to determine the top event.

    Later Saturday night, the Bulgarian National Liberation day will be celebrated with a concert organized by the Bulgaria newspaper at Avalon Banquets, (1905 Е. Higgins Rd., Elk Grove Village, Il 60007, /Higgins § Oakton/)

  • Нужни са образование и духовност, каза Плевнелиев в словото си на 3-ти март

    Образование, духовност, последователна работа, ясна визия – това ни е нужно, за да осигурим бъдещето на силната и вечна майка България.

    Това каза президентът Росен Плевнелиев в словото си на тържествената заря-проверка на площад „Народно събрание“ по повод националния празник на България – 3-ти март.

     

     

     

     

     

     

     

     

    Държавният глава посочи, че Освобождението е осъществената мечта на Българското възраждане.

    Извървеният от народа път до възстановяването на българската държавност се измерва не само с жертвите, но и с надеждите, които са ги съпровождали, каза президентът.

    „Днес ние почитаме не само жертвите,

    днес си даваме сметка, че сме длъжни да работим

    за сбъдването на надеждите, за намирането на истински и достойни пътища, по които да върви модерна България. Пътища, които да ни изведат до мечтата за „чиста и свята република“ в интерес на нейните граждани“, заяви държавният глава.

    Първата искра запали скромният монах Паисий Хилендарски преди 250 години, каза президентът в словото си.

    Легендарната „История славянобългарска“ възстанови прекъснатата от петвековно робство нишка на българската историческа памет. Паисий пробуди своите сънародници за нов живот, той пророчески начерта четири пътя, по които българинът достигна до възстановяването на своята държавност.

    Първият път мина през създаването и укрепването на новото българско образование, каза президентът.

    Вторият път мина през всенародната борба за църковна и духовна свобода – тази първа самостоятелна победа даде на българския народ самочувствие и кураж, че е годен и сам да се бори за правата и бъдещето си. В решителната битка за българската духовност вградиха своята енергия, дързост и живот българи от всички краища на многострадалното отечество, подчерта държавният глава.

    Той посочи, че третият път към българската държавност е минал през подвига и саможертвата на революционерите и не на последно място – през титаничната саможертва на българските опълченци, съдбовна за хода на цялата Освободителна война.

    Четвъртият също така решителен и значим е пътят, по който млада България успя да изгради своята модерна държава.

    В началото на церемонията на площад „Народно събрание“ бяха посрещнати

    знамената-светини на българската бойна слава.

    Командващият зарята бригаден генерал Румен Радев, зам.-командир на ВВС, рапортува на президента.

    Държавният глава прие строя на представителните роти от Софийския гарнизон, които поздрави по случай националния празник.

    Сред присъствалите на церемонията бяха председателят на Народното събрание Цецка Цачева, премиерът Бойко Борисов, вицепрезидентът Маргарита Попова, президентът (2002-2012) Георги Първанов, министри, депутати, висши военни, духовници, дипломати, граждани.

     

    Източник:  Vesti.bg

  • Валерия Ильинична Новодворская о Болгарии и о сегодняшних выборов в России

    Предлагаем вашему вниманию эксклюзивное интервью с правозащитницей Валерией Новодворской. Интервью записано 3 марта 2012 года, накануне президентских выборов в России.

    Звуковой файл: 2012-03-04_Novodvorskaia.mp3

  • Българската общност във Франция ще почете националния празник

    Българската общност във Франция ще отбележи националния празник на България 3-ти март, каза в интервю за Агенция “Фокус” българският посланик в Париж Марин Райков. „Трети март за всички наши сънародници е празник, който е символ на нашата връзка с идеята за българска държавност; празник, който пряко препраща към основата на нашите патриотични чувства”, каза той.

    „Българската общност във Франция е около 25 000 – 30 000 души. Радващо е, че една десета от тях са български студенти”, каза още посланик Райков.

    На 3-ти март в Българското посолство се организира прием за представители на българската диаспора. Разпратени са покани, но също така всеки български гражданин във Франция знае, че ако в този ден, а и в който и да е друг ден, дойде в българското посолство, ще бъде приет, посочи българският посланик.

     

    Радостина Георгиева,

    Агенция „Фокус”

  • Българчета от Родопите и близката диаспора честваха Кирилицата в Европейския парламент


    Над 100 деца от Родопите и българските диаспори в Украйна, Молдова, Сърбия и Македония се завърнаха от столицата на Европа Брюксел, където станаха част от първото по рода си голямо тържество в Европейския парламент, осъществено по инициатива на Фондация „Българска памет” и със съдействието на българските евродепутати от групата на ЕНП. Под патронажа на президента Росен Плевнелиев събитието премина под надслов „България: Държава на духа и на писмеността“. Специални гости бяха вицепрезидент Маргарита Попова, еврокомисар Кристалина Георгиев, зам.-председателят на Европейския парламент Райнер Виланд, български евродепутати от всички цветове.

    Основната цел на тази родолюбива инициатива е младите ни сънародници да бъдат приобщени към духовната идентичност на Европа. Тя цени културната самобитност и разнообразието от национални принадлежности, каза председателят на Фондация „Българска памет” Милен Врабевски. Впрочем Фондацията има дългогодишни традиции в работата с младите хора от българските общности от близката чужбина, които събира два пъти годишно на родолюбиви семинари, води многолики групи в Брюксел и Страсбург на гости на български евродепутати от ГЕРБ и насърчава патриотични инициатива за укрепване на връзката на нашите сънародници с България. „Много важно е да разберем, че във време на демографска криза диаспората е един естествен извор на българщина за нас и там традиционно се пази топлото чувство на любов и на гордост за това, че са българи. Тук се обединяват усилията на правителствен и неправителствен сектор на много високо равнище“, подчерта Врабевски.

    България е страната, дарила 300 млн. души с писменост и култура, каза на свой ред вицепрезидентът М. Попова, която като филолог припомни делото на книжовници като Черноризец Храбър и Константин Философ. Тя акцентира върху факта, че България е била най-силна, когато е била управлявана от образовани владетели. Младите хора са героите на нашето време, в техните ръце е бъдещето, добави тя.

    М. Врабевски и М. Попова сред българските момичета и момчета в Брюксел

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Искреното си вълнение не скри еврокомисар Кристалина Георгиева, която призна, че изпитва силно вълнение  всеки път, когато идва в Европейския парламент и вижда надписа на български език. Скоро ще дойде време, когато към този проект ще се присъединят и други страни, използващи кирилицата, добави тя.

    Многобройни гости събра най-българското тържество в зала „Йехуди Менухин“ в навечерието на 3-ти март в ЕП. Всички с наслада изслушаха изпълненията на българчетата  от Украйна и Молдова. Тук прозвучаха емблематични песни като „Охридското езеро“, „Гано ли, Ганке“, „Българи сме ние“.  Родопската кабагайда пък поведе всички на дълго българско хоро, извило се за пръв път в ЕП.

    „Не ни се тръгва, толкова е хубаво”, признаха деца от Украйна за Frognews.bg. Повечето от тях за пръв път пътуват извън родните си места и от вълнение не бяха спали няколко нощи. Съжалението от раздялата обаче отстъпи на очакването, че само след месец повечето отново ще се съберат на традиционния семинар на Фондация „Българска памет“ във Варна.

     

    Източник:  Фрог нюз

  • Мировая премьера в Лирик-опере Чикаго

    На состоявшейся 28 февраля в Чикаго пресс-конференции было объявлено, что в сезоне 2015-16 годов в Лирик-опере состоится мировая премьера оперы “Бельканто” (“Bel Canto”) молодого перуанского
    композитора Джимми Лопеса по роману Энн Патчетт.

    …Эта история началась 17 декабря 1996 года. В
    этот день террористическая группа “Тупак Амару” захватила японское посольство в столице Перу Лиме. Около четырехсот пятидесяти человек оказались заложниками. К концу первой недели террористы выпустили большинство из них. В заложниках остались семьдесят пять человек. Террористы требовали освободить политических
    заключенных. Власти страны вступили с террористами в переговоры, которые велись несколько месяцев. За это время военные прорыли траншею к зданию. К середине апреля подкоп был готов. 22 апреля 1997 года, на сто двадцать шестой день после
    случившегося, началась спецоперация, в результате которой армия взяла японское посольство штурмом. В ходе операции все террористы погибли, а заложники были освобождены.

    …Американская писательница Энн Патчетт, по ее словам, не смотрит телевизор, радио слушает только за завтраком, а из газет иногда читает “Нью-Йорк таймс”. Тем не менее в эти несколько месяцев она полностью
    оказалась вовлеченной в события в Лиме и каждый вечер ходила к друзьям “на телевизор” – узнать новости о заложниках и террористах. Ко дню штурма Патчетт
    знала, о чем будет ее следующий роман.

    Итак, вице-президент некой южноамериканской страны проводит пышный прием в честь владельца крупного концерна господина Хосокавы. Он надеется заинтересовать японского бизнесмена и получить для страны крупные инвестиции. Чтобы заполучить Хосокаву, вице-президент пригласил на прием
    примадонну мировой оперы Роксану Косс. Он знает слабость Хосокавы – любовь к опере – и делает ему предложение, от которого бедный японец не может отказаться. Сразу после концерта в особняк врываются террористы. Они ищут президента страны. Но президент, в отличие от Хосокавы, равнодушен к опере, а тем более к скучным приемам. Он остался дома, чтобы посмотреть очередную серию своего любимого сериала… Такова завязка сюжета романа и оперы.

    Генеральный директор Лирик-оперы Энтони Фрейд
    убежден: “Создание новых произведений – фундаментальная часть работы крупной оперной компании”. Куратором нового проекта является консультант Лирик-оперы по творческим вопросам Рене Флеминг. Она говорит: “Книга Энн Патчетт не только о терроризме. Она – о людях, которые вынуждены жить вместе на протяжении долгого времени”. На пресс-конференции певица рассказала о выборе композитора. Из ста композиторов-кандидатов на написание оперы был отобран “короткий” список. Потом понадобились консультации с сэром Дэвисом и Энтони Фрейдом. И наконец композитор определен. Оперу напишет выросший в Лиме очевидец событий, тридцатипятилетний перуанский композитор Джимми Лопес.

    В 1997 году ему было девятнадцать – столько же, сколько большинству террористов. На пресс-конференции в Чикаго Лопес сказал: “Многие из террористов были тинейджерами. Они смотрели на заложников, как на взрослых, образованных, умных людей”. В этой связи композитор вспомнил о так называемом “стокгольмском синдроме”, когда террористы привязываются к своим жертвам, а жертвы начинают недоверчиво относиться к тем, кто приходит их освобождать. На следующий год после освобождения заложников Джимми Лопес поступил в Национальную консерваторию в Лиме, продолжил обучение в Академии Сибелиуса в Хельсинки и даже не мог помыслить, что спустя пятнадцать лет вновь вернется к этой печальной истории. Музыка Лопеса исполнялась ведущими европейскими и
    американскими оркестрами (в том числе – Чикагским симфоническим), ее слышали в Карнеги-холле, на музыкальных фестивалях в Танглвуде, Аспене, Грант-парке и даже на Молодежных олимпийских играх в Сингапуре. Газета “The New York Times” называет Лопеса “экспертом в оркестровке”, а “Chicago Sun-Times” – “одним из самых интересных молодых композиторов”. В мае 2012 года Лопес защищает кандидатскую диссертацию в университете в Беркли. В том же месяце в исполнении Филармонического оркестра радио Франции состоится мировая премьера нового сочинения Лопеса “Synesthési”. Лопес учился в Южной Америке, Европе и США и везде жадно впитывал лучшие достижения музыкальной культуры. Среди духовных учителей композитора – имена от
    Баха и Моцарта (последнего Лопес называет “идеальным оперным композитором”) до Магнуса Линдберга и Джона Адамса.

     

     

     

    Либретто оперы написано американским драматургом и сценаристом кубинского происхождения Нило Крузом.

    В 2003 году он стал первым латиноамериканцем – лауреатом Пулитцеровской премии в категории “Лучшая пьеса”. Он получил награду за пьесу “Анна в тропиках” – латиноамериканскую мелодраму,
    проникнутую влиянием “Анны Карениной”. (Спектакль по этой пьесе был поставлен в Минском театре белорусской драматургии американским режиссером Дэниэлем Бэнксом.) Сейчас Нило Круз работает над сценарием фильма “Дочь Кастро”, в котором роль кубинского диктатора собирается исполнить Антонио Бандерас.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    В партии Роксаны Косс на сцену Лирик-оперы возвращается звезда мировой оперной сцены Даниелла Де Низе.

    Она родилась в Австралии в датско-шриланкийской семье. В шесть лет начала танцевать (балет,
    современный танец, джаз), в восемь с половиной – учиться пению (ее первым педагогом была мама), затем – фортепиано. “Я училась понемножку всему и очень
    любила танцевать,” – вспоминает певица. Когда ее семья переехала в Лос-Анджелес, Даниелла продолжила занятия музыкой. Профессиональный дебют певицы состоялся в Лос-Анджелесской опере в возрасте пятнадцати лет. Она участвовала в постановке оперы для детей “Путешествие в Кордобу” Ли Холдриджа. Де Низе стала самой молодой певицей, когда-либо принятой в оперный Центр при
    Метрополитен-опере. В 1998 году певица уже пела на сцене прославленного театра (партия Барбарины в “Фигаро”). Наряду с традиционными лирическими героинями – Деспина, Сюзанна, Нанетта, Лоретта (хочется продолжать: Мюзетта, Жанетта, ах,
    Мариэтта) – певица стала осваивать барочный репертуар. Европейский дебют Де Низы состоялся в 2002 году в Амстердаме в партии Клеопатры в “Юлии Цезаре” Г.Ф.Генделя. Певица активно поет Генделя (“Роделинда” и “Ариоданте”), Монтеверди (“Коронация в Помпеи”), Рамо (“Галантные Индии” и “Паладины”). В
    этом месяце она исполнила партию Ариэля в опере “Очарованный остров” в Метрополитен-опере – барочной композиции Джереми Сэмса и Уильяма Кристи на сюжет пьес В.Шекспира “Сон в летнюю ночь” и “Буря”. В композиции соединены арии и ансамбли Г.Ф.Генделя, А.Вивальди, Ж.-Ф.Рамо, а также других, менее известных композиторов той эпохи. В Лирик-опере Де Низе выступала в партиях Клеопатры в “Юлии Цезаре” Г.Ф.Генделя (сезон 2007-08 годов) и Сюзанны
    в “Свадьбе Фигаро” (сезон 2009-10 годов).

     

    Дирижировать оперой будет музыкальный руководитель театра сэр Эндрю Дэвис. Поставит спектакль известный оперный режиссер Стивен Водсворт.

    В репертуаре Метрополитен-оперы с успехом идут три его спектакля: “Борис Годунов” М.Мусоргского, “Ифигения в Тавриде” К.Глюка и “Роделинда” Г.Ф.Генделя. Среди его драматических спектаклей – бродвейская постановка пьесы
    Терренса Макналли “Мастер-класс” об одном дне из жизни Марии Каллас.

     

    Лирик-опера – театр консервативный, и мировые
    премьеры проходят здесь нечасто. Будущая станет седьмой оперой, написанной специально для чикагского театра с 1961 года и первой после оперы Уильяма Болкома “Свадьба” в 2004 году. В последние годы руководства Лирик-оперой
    Уильяма Мэйсона с новыми постановками старались уже не экспериментировать. И вот в первый год Энтони Фрейда на посту генерального директора Лирик-опера
    отваживается на смелую акцию. Это – часть новой инициативы Рене Флеминг по привлечению в театр молодого зрителя. Будем надеяться, что инициатива себя
    оправдает!

     

     

     

     

     

     

     

     

    Билеты на все спектакли Лирик-оперы этого и следующего сезонов можно заказать на сайте театра  http://www.lyricopera.org/home.asp, по телефону 312-332-2244, а также приобрести в кассе по адресу: 20 N.Wacker Drive, Chicago, IL 60606.

    Сергей Элькин,

    http://sergeyelkin.livejournal.com/

    www.sergeyelkin.com

    Фотографии к статье:

    Фото 1. Энн Патчетт

    Фото 2. Джимми Лопес. Фото Сидни Эртала

    Фото 3. Нило Круз

    Фото 4. Даниелла Де Низе. Фото Криса Данлопа

    Фото 5. Стивен Водсворт

  • Плевнелиев: Недопустимо е, че в Македония се преследват хората с българско самосъзнание

    По време на лекция пред студенти в СУ „Св. Климент Охридски“ президентът Росен Плевнелиев изрази възмущението си от това как Македония репресира и преследва хората с българско самосъзнание.

    Росен Плевнелиев изтъкна делото на братя Миладинови, дали живота си за културното и духовно израстване на нацията. За духовност и патриотизъм той посочи техният сборник с български народни песни.
    Няма по-убедителен паметник на истината и на паметта на народа от една такава малка книжка„.

    Според държавния глава недопустимо е, че днес в Македония се преследват и репресират хората с бълграско самосъзнание.
    Не може да се изтрие паметта с изграждане на гигантски кумири на лъжата“, посочи президентът Плевнелиев.

    Президентът още от днес поздрави студентите с утрешния национален празник. Според него днес на младите хора се пада отговорността да градят бъдещето.

    Свободата не е дар, свободата е онази кауза, която ни обединява, изтъкна държавният глава. Според него България е пример за мултикултурност и толерантност, които са в основите на мира.

    Често казват, че свободата е на върха на копието, аз бих казал, че свободата трябва да е на върха на перото, заяви държавният глава.

    Президентът Плевнелиев се обяви за пълна дигитализация на българските книги и призова: „Дигитализирайте“.

    По думите на държавния глава История Славянобългарская е най-българската книга. Той припомни, че Паисий е настоявал тя да бъде преписвана и разпространявана, затова и президентът сега призова: Дигитализирайте.

    Университетското образование, според него трябва да се превърне в приоритет за държавата ни. ВУЗ-овете трябва да са притегателен център за талантливи студенти от цял свят.

    Росен Плевнелиев си спомни как като студент в ТУ-София е живял в една стая в общежитието с двама чуждестранни студенти – единият от Зимбабве, а другият от Мозамбик. Затова висшето ни образование според него трябва да е експортно ориентирано.

    Президентът настоя за развитие на електронното правителство, изтъквайки, че интернет магистралите са по-важни от другите магистрали.

    В последните 2 години се прочух, че често използвах думичката магистрали, магистрали, магистрали, но по-важни от магистралите са Интернет магистралите, заяви държавният глава. Всеки български гражданин, по думите му, трябва да има достъп до глобалната мрежа.

    По думите му, за да се развива, България трябва да има ясно определени цели и приоритети.

    За пример държавният глава посочи, че през 1984-1986 година, когато той бил студент, страната ни имала фокус – да бъде номер 1 в Източния блок в производството на компютри и техника. България създаваше чипове няколко месеца със закъснение от Тайван, спомня си президентът. Тази слава от миналото може да бъде разширена, не само възстановена, категоричен е той.

    Плевнелиев призова да се обединят минало и бъдеще. Добра инициатива в тази насока според него би било създаването на един музей на науката на името на Джон Атанасов. Искам да надграждаме това, което е постигнато в миналото, настоя Плевнелиев.

    Според държавния глава икономиката ни трябва да отговори на актуалните предизвикателства. За пример посочи Южна Корея, която сега е лидер в производството на техника. И донякъде на шега изтъкна, че с малко маркетинг и лансиране на идеята, че който яде българско кисело мляко живее 100 години, можем да отворим 1-2 фабрики в Южна Корея.

    Светът е включил на пета скорост в своето развитие, смята президентът, уточнявайки, че и България трябва да включи на скорост.

    Според него също така, страната ни е извадила късмет с това, че 20-30 години не е развивала земеделието си. Така сме запазили почвите си чисти и сега страната ни произвежда вкусни домати, а не пластмасови.

     

    Диляна Панайотова,

    News.bg

     

    Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

     

  • На дъното

    Наистина ни дойде в повече. През последните няколко месеца всички статистики се надпреварват да слагат България във възможно най-отчайващите списъци:

    – На последно място сме сред европейците по свобода на печата и електронните медии.
    – На дъното сме по стандарт на живота (дори Сърбия била пред нас след 10 години войни).
    – На последно място сме по качество на здравеопазването (след Албания).
    – Сред двойкаджиите сме по производителност и конкурентоспособност.
    – Пак там сме по прозрачност и етика от всякакъв род.
    – По ефективност на съдебната система.
    – По битова престъпност и неосъдени небитови престъпници
    – По мръсен въздух в големите градове.
    – По отрицателни демографски показатели.
    – По емиграция на млади таланти на глава от населението.
    – По таланта да лишим единствената европейска столица от естествения си ски курорт, наречен Витоша.
    – На последно място сме и по подкрепата за родната литература, както ни каза колега от „Хоризонт“ два часа преди да напиша тези редове.
    И тъй нататък.

    Питам се дали въобще
    има тъжна статистика,
    която ние да не
    оглавяваме отзад напред

    Какво става с България?, обади ми се вчера по телефона бивш колега от Женева. Не мисля, че го убедих, че това е временно явления в нашата дълга и не много убедителна история.
    Вече никой не ни вярва, че два века византийско робство, пет века турско, няколко десетилетия немско-австрийско влияние и 60 години руско (съветско) са причината да се лутаме като изгубени в балканската мъгла пилци.
    По-вероятно е причината да е в нас самите. И ние си го знаем. Волска търпимост, безхаберие, алчност и какво ли още не може да се добави на нашата народопсихологическа трапеза.

    Когато Макгахан пристига в опожарена България след Априлското въстание, той
    остава възхитен
    от културния напредък
    на българите и добрата образователна система
    въпреки петвековното турско робство.

    Очевидно този факт, който е бил потресаващ и за руските войници и офицери, ни притиска да се запитаме защо сега, когато уж сме независими, оглавяваме предимно тъжните класации?
    Малко след като се освобождаваме (Макгахан междувременно умира от тиф), тук пристига Константин Иречек. За разлика от Макгахан обаче той е шокиран от умението на българите да си правят живота труден един на друг, и при това да го правят с удоволствие…
    Не знам какво е мислел за нас Мърквичка в тези години, нито Ярослав Вешин след него, но героят на Алеко, нашият прословут бизнесмен с дисагите и засуканите мустаки, не се свени да обяснява на Бай Иречек (вече в Прага) как трябва да се живее, да се яде и да се пие.

    ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ: България е във възможно най-отчайващите списъци

    С Япония, Канада или Франция не е много уместно да се сравняваме по разбираеми причини. Но с Чехия, Естония или дори и Полша бихме могли, поне в някои области. Но и там не смеем. Или не можем.
    Работил съм 7 години в Централна Европа и в Прибалтика. Не чух нито веднъж чехи, поляци или естонци да се оправдават вечно с немско владичество, набези на тевтонските пълчища или на руските солдати. По-скоро гледаха да намерят сили в себе си да забравят миналото, да работят здраво в настоящето и да си постелят по-добре за бъдещето. На нас все турци, гърци, руснаци или американци са ни виновни. За всичко.
    Не чух в Естония да се оплакват от Петър Първи, от финландците или от Брежнев за това, че някой сегашен министър им е некадърен. Просто го сменят, и толкоз. Какво тук значи някаква си личност?

    Докато ние все си търсим причини и извинения. Гърците така, турците онака, за сърбите и македонците да не говорим. Само с румънците станахме малко по-внимателни, включително и с епитетите за мамалигата, защото сме в една лодка, без да се брои непостроеният most на Дунава, който солидарно замърсяваме.
    И с Германия сме по-внимателни, съгласни сме да води днешна Европа, особено ако не ни притиска за вагоните.

    Нищо че тържествено изгубихме с нея и Първата, и Втората световна,

    за да се присъединим пак така тържествено към СССР, който тогава изглеждаше печелившият кон… И с когото ще се оправдаваме задълго.
    Какво става наистина с нас като нация и държава? Толкова ли сме некадърни? Раболепно търпеливи? За работливи вече май никой не говори. Нито за гостоприемни, освен ако не става дума да оскубем чужденците, когато можем. Или собствените си гости.
    През деветнайсетия век двама забележителни мъже прекосяват Америка и Русия надлъж и шир и написват два великолепни аналитични пътеписа. Единият е Алексис дьо Токвил, а другият – Астолф дьо Кюстин. Французи. Смята се, че никой досега не е написал по-проникновени книги за Америка и Русия от тях. (Руснаците ненавиждат анализа на Дьо Кюстин за тях по разбираеми причини – не им спестява нито една истина!) Но не това е поводът за горния пример: просто се питам какво щяха да напишат те за
    нас, ако минеха през София, Пловдив и Банско днес?

    И какво щеше да напише за нас Макгахан, ако беше жив? Или Алеко?

    Навремето прочутият присмехулник Иежи Урбан казваше, че „всеки поляк е готов да умре за Полша, но никой не иска да работи по 8 часа на ден за нея“. Днес нещата се обърнаха: поляците работят по 8-10 часа на ден, за да живеят по-добре. И го правят. Не случайно са първи в статистиката по икономически растеж.

    А мой приятел от Лозана тихо, но доброжелателно каза след 3 години в София: „Ех, ако можеха политиците ви да обичат България с поне една стотна от това, с което обичат себе си, ние щяхме да искаме да сме България на Алпите, а не Швейцария на Балканите…
    Но най-любопитно щеше да бъде, ако сега Иван Хаджийски възкръсне и напише отново „Оптимистична теория за нашия народ„. Дали заглавието щеше да бъде същото?

     

    Енчо Господинов,

    в. „168 часа“

  • Българското посолство в САЩ поело ангажименти към „Шеврон“ с договор?

    Българското посолство в САЩ поело бизнес ангажимент към „Шеврон” и спонсорството на българския прием във Вашингтон не е безвъзмездно. Това става ясно от договора за спонсорство, съобщават от ВМРО. Задължението е регламентирано в т. 4 от предмета на договора между посолството ни и „Шеврон”: „Даряваният поема ангажимента да представи пред американските инвеститори последното развитие на икономическата ситуация в България, както и представяне на възможностите за бизнес и инвестиции.”

    ВМРО обаче са открили, че тeкстът е по-различен във варианта си на английски и там въпросното задължение дори е обявено за „крайна цел на събитието”: „The Donee declares that the ultimate goal of this event is to provide the American investors with an update on the developments in the Bulgarian economy, as well as with a review of business and investment opportunities in Bulgaria today”.

    Договорът за „съвместно спонсориране” има места за подпис от страна на посланика ни в САЩ Елена Поптодорова и от Даяна (или Диана, както е отбелязана в българския текст на договора) Сидни, на мениджърски пост в корпорацията „Шеврон”.

    От документа става ясно, че именно посолството е потърсило „Шеврон” за финансиране: „Посолството на Р. България в САЩ се свърза с Шеврон Корпорейшън, с молба (изпратена до Диана Сидни) за съвместно спонсорство”.

    Както стана ясно преди седмици, наемът за залата на официалния български прием по повод 3 март във Вашингтон се поема именно от компанията, която в България свърза името си със скандалната ситуация с проучването и добива на шистов газ.

    Логото на „Шеврон” пък стои на официална покана за приема. ВМРО тогава разпространи копие от нея.

    Оказва се, че и това е било регламентирано в договора – т. 2 и 3 от него гласят: „Фирменото лого на дарителя ще бъде отбелязано на официалната хартиена и електронна покана, която ще бъде разпратена до над 500 човека; Дарителят ще бъде включен във всички прес-съобщения, касаещи събитието”.

    Българското външно министерство трябваше да отговори дали в този случай са спазени законът, протоколът и установената дипломатическа традиция. МВнР трябваше да даде обяснение възможно ли е дипломатическо представителство да приема помощ именно от тази компания, а в същото време да защитава политиката на правителството в София, което – поне засега – декларира отказ от сондажите за шистов газ.

    Вместо това от Външно министерство пренебрежително коментираха, че „това е обичайна практика”.

    Любопитна подробност е, че залата за приема, която „Шеврон” плаща, е в сградата на организация, която нерядко е наричана „Министерство на колониите”. Става дума за Организацията на американските държави, която обединява държавите в Северна и Южна Америка с ръководна роля на САЩ, разкриват от ВМРО.

     

    Източник:  http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=21025&Itemid=9

     

  • Честит национален празник, господин президент!

    Трети март за България е денят, в който българинът (би трябвало да) се замисля за своята общност, за държавата и пътя, който е изминала, за жертвите за свободата.

    Това е, разбира се, и официален ден – на патетики, речи, паради и приеми.

    Приеми не само у нас, но и в българските посолства в чужбина.

    На тези приеми, предполага се, гостите идват – освен да пият уиски и да установяват връзки – да почетат държавата България, член на Европейския съюз. Да почетат нейното достойнство.

    Всъщност, националният празник на една държава е празникът на нейното достойнство!

    Тези дни в медиите изтече информация, че тъй като нашите посолства нямат достатъчно средства, привличат спонсори за отбелязването на празника. Информацията не обезпокои особено много медиите, те я отметнаха и я забравиха бързо.

    И така, на приема за Трети март във Вашингтон поканените ще се възползват от щедрото спонсорство на Шеврон – същата тази фирма, срещу чиито апетити в България общественото мнение се бори яростно.

    За какво достойнство говорим?

    Господин президент, достойнството на нацията олицетворявате вие. Не смятате ли за необходимо да обърнете внимание на правителството и на външния министър, че спонсорирането на прояви, свързани с националния празник, е акт, принизяващ независимостта и достойнството на страната ни?

    Има граници на държавно-частното партньорство. Ако средствата на страната не са достатъчни за прилично отбелязване на празника в чужбина, значи някой трябва да се замисли. Правителството е за това.

    Достойнството на държавата е над частните интереси – надявам се, че сте съгласен с това твърдение.

    Пиша този редове, защото по пътя, по който сме тръгнали, можем да стигнем до държавен прием в Бояна в чест на Трети март, когато, господин президент, ще посрещате гостите си, вместо под държавния герб, под пана с надпис Мобилтел, Софарма – и, разбира се, Шеврон.

     

    Христо Буцев,

    в. „Култура“

  • Осмата световна среща на българските медии ще бъде в Букурещ

    Букурещ ще бъде столица на Осмата световна среща на българските медии през 2012-та. Форумът, който събира представители на най-значимите медии у нас и в чужбина, ще се състои от 16-и до 20-и май в Румъния, съобщават организаторите му. Темата на срещата тази година е „Медиите – между глобалното и регионалното“.

    По време на форума ще бъдат дискутирани промените в медийната среда у нас и по света през последната година, въздействието на кризата върху българските общности зад граница и техните медии, а специално внимание ще бъде отделено на спецификата на работата и условията, в които работят регионалните медии у нас.

    Много са причините да бъде избрана точно северната ни съседка за домакин на Осмата световна среща на българските медии. Това обясни Максим Минчев, шеф на Българската телеграфна агенция, един от организаторите на форума:

    „Първо, защото с Румъния през последните 1000 години са свързани съдбовни дати от нашата история. Второ, защото с Румъния през последните 20 години ние вървим заедно, станахме заедно членове на НАТО, на ЕС; убеден съм, че заедно ще преодолеем и Шенгенската бариера. В Румъния през 60-те и 70-те години на 19 век се ражда и българската журналистика“.

    Световната среща ще насочи вниманието и към българите, живеещи в областта Банат. Според данните от официалното преброяване в Румъния, техният брой е около 10 000 души. На срещата като част от съпътстващата културна програма ще бъде представена и уникална по рода си изложба на печатни издания и фотографии от българското Възраждане. По думите на Минчев подобна изложба не е правена от Освобождението до наши дни. Тя ще бъде реализирана в партньорство с Националната библиотека и ще съдържа непоказвани до този момент вестници, списания, снимки и писма от личните архиви на Ботев, Каравелов и Раковски.

    Към срещата се присъединява и Съюзът на артистите в България, като част от плановете са в Букурещ да бъде излъчена премиерата на най-новия български филм „Миграцията на паламуда“.

    Предвид близката дестинация, според Минчев тази година се очаква форумът да бъде посетен от голям брой медии:

    „Ще бъдем рекордьори. Тази година очакваме над 100 медии от България и чужбина. Надявам се тази цифра да бъде многократно по-голяма от предишните“.

    Срещата се организира от Асоциацията на българските медии по света и от Българската телеграфна агенция и предстои да бъде официално открита на 17 май тази година. (Б.Р. Сред поканените да участват в нея е и Еврочикаго).

    Димитър Панев
    Дарик радио
     

  • Българите от т.нар. Западни покрайнини продължават да се стопяват

    Сърбия да осигури равномерно икономическо развитие на българите от Западните покрайнини

     

    Българският евродепутът Евгени Кирилов апелира в Брюксел към Сърбия да подобри положението на всички етнически малцинства в страната и да осигури равномерно социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.

    По време на гласуване на доклада за Сърбия в Комисията по външни работи на Европейския парламент, бяха приети поправките на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов.

    Текстът на поправките приканва сръбските власти да отделят специално внимание на подобряване ситуацията на всички етнически малцинства в страната (гарантиране на достъп до образование на майчин език, недискриминация на трудовия пазар и справедливо представителство във държавните и местни институции), както и на нуждата от преодоляване на регионалните различия и осигуряване на социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.

    Приета бе и поправката на Евгени Кирилов, с която се насърчава трансграничното сътрудничество между България и Сърбия, особено в рамките на Дунавската стратегия на ЕС.

    Източник: Агенция „Фокус“

     

    Мислете за този народ в Цариброд…

    Българинът Томислав Митов от Цариброд в Шоуто на Слави, 29.02.2012 г.

     

    http://youtu.be/9jxz1REX-4Y

     

  • Ще се пенсионираме ли някога в Америка? – Част пета

    Traditional IRA или Roth IRA?

     

    Здравейте на всички читатели и приятели. Преди да започна с повече информация по темите, които обикновено дискутираме заедно за тайните на парите в Америка, искам да Ви честитя националния празник! Пожелавам на всички сънародници много здраве и усмивки, и нека празнуваме заедно този светъл празник още много дълги години!

    Сега да започнем по темата, която ще дискутираме днес, а тя е свързана с т.нар. Traditional и Roth IRA. Тези две алтернативи на пенсионното осигуряване са бъдещето на социалното осигуряване в Америка и мисля, че е добре да се запознаем с тях в детайли.

    След възхода на стоковия пазар в последните 40 години, през 1986-та година се дава началото на Traditional и Roth IRA, а абревиатурата IRA означава: индивидуална пенсионна сметка. Именно тези два вида сметки дават преимущество за инвестиции на стоковия пазар с цел печалби и намаляване на данъците, които ще се плащат на тези пари по време на пенсиониране, което ни дава шанса да запазим голяма част от печалбите в собствените си джобове.

    Нека да поговорим за таксовите преимущества, от които можем да се възползваме, когато имаме тези видове спестявания. Сега е може би най-доброто време да говорим за това, преди края на таксовия сезон  (15-ти април 2012 г.). Различията между тези два плана са доста големи и в следващите редове ще се опитам да покрия всичко, което трябва да знаете. Ако пък имате допълнителни въпроси, знаете как да ме откриете, под статията, както винаги, са моите координати.

     

    ТRADITIONAL IRA

    Парите, които слагате в този вид пенсионна сметка, ще можете да използвате след като навършите 59 и половина години, за да избегнете всякакви излишни наказания, които правителството налага. Причината тези наказания да съществуват са таксовите преимущества, които този вид план дава на всички нас, за да стимулира независимото пенсионно осигуряване и инвестирането в американската и световна икономика за продължителен период от време.

    Относно таксите, ако спестявате в Traditional IRA, вие можете да отбиете тези пари от сумата, на която дължите такси за годината, и да получите повече пари обратно, или да платите по-малко в зависимост от това дали облагате данъците си на W2 или 1099.  Внасянето на пари тук също предразполага за намаляване на таксовия процент на доходите Ви като цяло, в различни ситуации.

    Например ако Вие получавате доход от $73,000 като семейство, автоматично попадате на 28% таксово задължение, което Ви взимат автоматично от чека, който получавате. В случай обаче, че спестявате поне $3,000 от тези пари на година в Traditional IRA, вие автоматично попадате на ново таксово задължение на само 15%, което намалява данъка на дохода, и следователно има голям шанс да получите повече пари обратно от таксите си за отминалата година. Този пример не е само за този вид доход, работи при много други ситуации също. Ако искате повече подробности, ми се обадете и лично ще Ви кажа дали има смисъл да го правите или не. Имате малко време до 15-ти април, използвайте го полезно.

    При хора, които са собственици на бизнес или работят за себе си, това също е много добра алтернатива да се намали доходът, показан на таксите. Максимумът, който може да слагате в Traditional IRA, е $5,000 под 50-годишна възраст и $6,000 на година, ако сте над 50.  Цялата сума, вложена в този вид сметка, помага за намаляване на таксите – дължими, или както се използва терминът „tax deductible”.

    Едното нещо, което трябва да запомните тук е, че след като започнете да теглите пари от тази вид сметка след 59 и половина, ще дължите такси за това, което сте вложили,  и за това, което сте спечелили като натрупани лихви от вашата инвестиционна програма, която имате вътре в този фонд. За която ще говорим в детайли следващата седмица, за това как да правим най-много пари и къде точно сега да инвестираме. Последното нещо за Traditional IRA – в случай, че оставите парите си след 70 и половина години без да ги пипате и използвате по предназначение – то тогава правителството ще Ви принуди да го направите, защото Вие сте получавали таксови облекчения дотогава и дължите такси за тези пари и натрупани лихви.

     

    ROTH IRA

    Според много от експертите, Roth IRA е най-добрият пенсионен план за средностатистическия работник в Америка в днешно време. Аз също заставам зад това и ще изложа сега някои от моите аргументи за Вас, драги читатели.

    Roth IRA е ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЛАН, който дава възможност да избегнете таксите на парите си след като са вложени там, а също така и на лихвите, натрупани през годините.  За сметка на това пък няма да можете да вземете никакви таксови преимущества, докато правите таксите си в момента и през следващите години.

    Нека се спрем на един пример за спестяване в Roth IRA и да видим дали си заслужава. Взимаме един човек, който инвестира по $200 на месец за период от 20 години в Roth IRA, на 6% средна годишна лихва. (Която знам, че много от вас биха намирерили за висока, но за Ваша информация средната лихва за този период на взаимните фондове на стоковата борса е между 9-11%. Нека все пак сме консервативни и да кажем 6%). Базирано на подадените данни, след тези 20 години се озоваваме със сума от $94,223.97, от които този човек е вложил само $48,000. Което следователно ни води до извода, че лихвите са ни донесли $46,223.97, на които не дължим и стотинка за такси, ако използваме Roth IRA.  Нека добавя, че това не е така при Traditional IRA. Там сте задължени да платите такси за вложената сума и лихвите, когато започнете да ги използвате.

    Разбира се правилото за 59 и половина години важи и при Roth IRA. И при преждевременно изтегляне на сума ще бъдем наказани с 10% от правителството. От друга страна, тук не съществува правилото за 70 и половина и това би било много добре, ако решите да използвате парите си в по-късен етап на живота си или ги оставите на наследници.

    Сигурен съм, че след толкова информация и цифри ще имате много въпроси и коментари. Разбира се както винаги може да се обърнете към мен на тел.: 224-522-2413 и на личния ми е-mail [email protected].

     

    Ангел Сапунджиев,

    в. „България сега

  • Баба Марта бързала, мартенички вързала…

     

    ЧЕСТИНА БАБА МАРТА

    НА ВСИЧКИ ЧИТАТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ !

     

     

     

     

     

     

     


     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Легенда за мартеницата

    Към края на своя живот владетелят на прабългарите кан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и завладеят.

    Минало се време, канът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните кан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Синовете на кана били поставени пред трудно изпитание.

    Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария кан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а – другите Аспарух, Кубер и Алцек – потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при кан Ашина, докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

    Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия кан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели, побягнали.

    Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

    Източник:  Sibir.bg

  • Happy Baba Marta (Grandma Marta)

    On the first day of March Bulgarians  put the „martenitsa“-s on their clothes or wrists and wish each other health and happiness with the words „Happy Grandma Marta!“ (from the Bulgarian word for „March“ – „mart“)

    Martenitsa (Bulgarian: мартеница) is a small piece of adornment, made of white and red yarn and worn from March 1 until around the end of March (or the first time an individual sees a stork, swallow, or budding tree). The name of the holiday is Baba Marta. „Baba“ (баба) is the Bulgarian word for „grandmother“ and Mart (март) is the Bulgarian word for the month of March. Baba Marta is a Bulgarian tradition related to welcoming the upcoming spring. The month of March, according to Bulgarian folklore, marks the beginning of springtime. Early in the morning women must sweep the house and hang on the balcony  a red cloth, so that Grandma Marta smiled and the Sun shined! This is an ancient Bulgarian tradition (existing, perhaps, for more than one thousand years) ,which symbolizes the end of Winter and the coming of Spring…
    Baba Marta is seen as an old lady who has very contrasting moods. This is related to the weather during the month of March, which is traditionally extremely variable in Bulgaria – warm and sunny weather means that Baba Marta is happy; when she is angry, the winter frost returns. The majority of the customs connected to Baba Marta aim to make her happy and so bring about spring all the faster. 

    Typical martenitsa Pizho and Penda

    On the first day of March and for a few days afterwards, Bulgarians exchange and wear white and red tassels or small dolls called „Пижо и Пенда“ (Pizho and Penda).
    The red and white woven threads symbolize the wish for good health. They are the heralds of the coming of spring in Bulgaria and life in general. While white as a color symbolizes purity, red is a symbol of life and passion, thus some ethnologists have proposed that, in its very origins, the custom might have reminded people of the constant cycle of life and death, the balance of good and evil, and of the sorrow and happiness in human life.
    Bulgarians give martenitsi to their family, friends and neighbours. This may be in the form of a simple bracelet of entwined red and white wool or a brooch of red and white wool tassels. Front doors are decorated with enormous red and white pompoms or with „Pizho and Penda“. Pizho is the male doll and is usually crafted from white wool. Penda is the female, red doll and is distinguished by her skirt. Animals are also adorned with their own special martenitsa. Young people, in particular, can be seen with a wrist full of red and white bracelets.

    Bulgarian Martenitsa Adorn Trees around World
    Martenitza trees – decorating tree around the world to promote the unique tradition of celebrating 1-st of March.