Всички авторски страници

Авторски

• Плевнелиев ще се срещa с БСП

  Президентът Росен Плевнелиев ще се срещне на „Дондуков” 2 с политическото ръководство на Българската социалистическа партия в понеделник, 27 февруари, от 10.30 часа, в рамките на „месеца на политическите консултации”, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

  На срещата държавният глава ще представи акцентите в работата на президентската институция през текущия политически сезон, сред които са приоритетите в Национална програма за развитие „България 2020” и ще обсъди с екипа на левицата водещи за партията теми през 2012 година.

  Източник: Блиц

• Парите по-важни от секса за младите българи

  Образованието – едва шесто сред приоритетите, изкуството – последно сред техните интереси

   

  Парите заемат челно място в класацията за интересите на БГ младежите. Това съобщи Стефан Георгиев, социолог от Института за социологически изследвания вчера по време на дискусията за проектозакона за младежта. За 63 на сто от българите между 14 и 29 години парите са на върха на ценностната пирамида. Кариерата се нарежда на второ място в класацията, като тя е най-важна за 37,3 на сто от анкетираните. След работата се нареждат сексът, развлеченията и свободното време. Шестото място в класацията е отредено за образованието, което е приоритет за едва 16,2 на сто от попитаните младежи. Българите до 29 г.

  не са особено загрижени и за здравето си

  То е от първостепенна важност за едва 7,7% от младото поколение. В дъното на класацията е екологията с 1% застъпници. Тревожен факт е, че нито един от попитаните младежи не е посочил изкуството като приоритет в интересите си.

  За ценностната система на младите са анкетирани лица между 14 и 60 години, като проучването е по поръчка на Европейската комисия. Резултатите от проучването сочат, че възрастните класират интересите на младите по същия ред, като се наблюдават леки разминавания в броя на застъпилите се. Така например едва 11,7 на сто от запитаните българи между 40 и 49 години определят образованието като приоритет номер едно за младите, което е с 4% по-малко спрямо отговорите на лицата до 29 години. Това означава, че младото поколение се самооценява като по-заинтересовано към просветата спрямо техните родители, баби и дядовци”, поясни Стефан Георгиев. Той допълни, че обществото подценява заинтересоваността на учениците и студентите към учебния процес.

  Фалшивите обяви за работа в бюрата по труда

  пречат и губят времето на младите да развиват кариерата си. Този въпрос постави студентът Марио Кацарски по време на форума. Той алармира, че много от обявите са фиктивни, студентите кандидатстват, след което се оказва, че длъжността не отговаря на посочените условия. За да не попадат студентите на фалшиви обяви, могат да търсят работа чрез кариерните центрове на вузовете, които подробно проучват фирмите, предлагащи свободни позиции.

  За да преборят младежката безработица и проблема с липсата на квалифицирани кадри, се отпускат 90 млн. лв. за стажове по ОП „Човешки ресурси”, които бизнесът и вузовете трябва да усвоят. Така студентите, наети на пълен работен ден, ще припечелват по 16 лв. надница.

  По 2 лв. на час ще вземат младежите по време на студентските си практики, които обаче трябва да са с продължителност не по-малко от 240 часа.

  Глад за инженери

  Техническите кадри стават все по-търсени.

  Остър недостиг на инженери спъва бизнеса у нас. За това алармира Драгомир Стойнев, председател на Комисията по труда и социалната политика. Той поясни, че в момента в Агенцията по пътища и инфраструктура има едва трима специалисти инженери.

  Заради недостига на такива кадри много наши фирми са принудени да изнесат производството си в чужбина. Едва 20 на сто от всички студенти са записали технически специалности, а бизнесът не успява да намери кадри в този бранш, сочат данните на БСК.

   

  Източник:  в. „Монитор“

  (със съкращения)

• Турция показа апокрифно евангелие, за което се предполага, че е от Варава

  Турция обяви, че притежава уникално апокрифно евангелие, писано преди 1500 г.

  Ръкописът съдържа 52 страници, изписани на кожени кори, и е написан на арамейски – езикът, на който е говорил Иисус.

  Предполага се, че евангелието е едно от обявените за апокрифни след Вселенския събор през ІV век в Никея, след който висшите християнски духовници избират евангелията на апостолите Лука, Матей, Йоан и Марко за единствените достоверни източници на Божието слово.

  Текстът бил обявен за еретичен, защото в него пишело, че на Голгота не умира Иисус, а Юда, който го замества.

  Според някои твърдения в пресата древният ръкопис е евангелие от Варава – бунтовникът, помилван от Пилат Понтийски вместо Иисус.

  Реликвата е била открита преди девет години в пещера близо до иракската граница, но става известна едва сега. През тези години находката е била пазена в Съдебната палата в Анкара. Една от версиите е, че военните са открили ръкописа, но са го предали едва сега, след като са приключили засекретеното проучване.

   

  Източник:   в. „Сега“

• Кой се страхува от досиетата сега

   

  Вече 5 години Комисията по досиетата изпълнява закона и обявява принадлежност към Държавна сигурност при наличието на изброените в нормативния акт документи от регистрите на ДС, без да е длъжна да доказва дали някой е бил активен агент на комунистическите тайни служби и съзнателно е донасял информация. Казано иначе – обявявала е сътрудници на ДС само по т.нар. картончета. През това време Върховният административен съд (ВАС) в множество решения по жалби срещу комисията на обявени за агенти се е позовавал на закона.

  Тоест – това е била практиката, както на прилагащия закона, така и на съдебния контрол. И така повече от пет години, след почти единодушното приемане на закона, след като той не беше върнат от президента, след като не се стигна и до жалба в Конституционния съд (КС). Днес обаче въпросът за противоконституционност на текста за обявяване на хората, чиито дела са били унищожени и за тях са останали само т. нар. картончета в регистрите, отново излезе на дневен ред.

  Защо?

  Възможният отговор е: Някой се опитва с всички средства да скрие нещо много важно за него. Или някои.

  А защо сега?

  Това беше един от въпросите, които „Дневник“ се опита да зададе на Стоян Сталев – бивш председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции, бивш посланик в Германия и Турция, министър на външните работи в служебното правителство на Стефан Софиянски, по чиято инициатива е сезиран Конституционният съд.

  „Не искам нищо да коментирам сега, преди да излезе решението на Конституционния съд. По-късно може.“ Това беше единственият му отговор.

  Откъде идват въпросите към г-н Сталев?

  Той е обявен за секретен сътрудник и агент с псевдоним „Маринов“ още през февруари 2008 г. при проверката на членовете на бившите правителства. Тогава подробно е изброено на базата на какви документи е сметнато, че той е сътрудничил на ДС – документи от ръководилия го щатен служител, регистрационна бланка и дневник, картон образец 4, лично дело, доклад на МВР. Тогава Сталев си замълчава.

  Едва през миналата година започва да го притеснява, че е обявен само на базата на документи (например „картонче„), без комисията да има данни за лично извършваната от него дейност и лични донесения. И едва през миналата година Сталев решава да обжалва второто решение на комисията по досиетата за обявяването му за сътрудник – този път покрай проверката на посланиците. И макар във второто решение на комисията да е посочено, че той вече е бил обявяван и изброените документи да са същите, Стоян Сталев този път се обръща към административния съд.

  Какво се е променило от 2008 г. досега, защо г-н Сталев чака с жалбата си близо две години и половина? Той подминава с мълчание твърденията, че се опитва да направи услуга на все още неосветени агенти на ДС.

  Чудно е и как Върховният административен съд реши да се обърне към конституционните съдии в противоречие с досегашната практика?

  . . .

  На 9 декември миналата година съдийките решават да се обърнат към Конституционния съд. Този път ВАС гледа жалба на
  човек със сериозни политически и обществени позиции – юристът и дипломат Стоян Сталев. С не по-малко известен баща – изтъкнатият юрист Живко Сталев (който освен с многобройните си юридически публикации, е известен и като председател на Централната избирателна комисия за Великото Народно събрание 1990 г., както и като председател е на Конституционния съд от 1997 до 2000 г.).

  . . .

  Така ВАС спира делото на Сталев и препраща въпроса към Конституционния съд, който да реши дали е съобразено с основния закон обявяването на хора с унищожени дела, за които са останали само картончета.

  . . .

  Какво се цели? Кого обслужва?

  Очевидно подбраният момент да се оспори законът за досиетата не е случаен. И естествено започна лансирането на различни версии за целите на хората, искащи осакатяване и фактическо блокиране на работата на комисията по досиетата. Защото ако КС отмени оспорвания текст, това ще доведе до спиране на работата на комисията. Ще скрие хиляди хора, попадащи в обхвата на бъдещи проверки.

  „Над 144 хиляди архивни дела са унищожени и като се прави съпоставка на лицата, за които знаем, че се е търсило прикриване, се вижда, че става дума за хора, които и към момента заемат сериозно място в обществено-политическия живот. Само 294 души с „картончета“ сме обявили. Това означава, че ако КС отмени текста, хиляди ще останат скрити. И трябва пак да посоча – унищожаването не е било безразборно и просто да са горени делата на когото попадне, ставало е селективно, и то за важните за комунистическите служби хора„, посочва и председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов. И допълва, че като се имат предвид предстоящите проверки, може да се направи изводът, че на практика потъването на „червените куфарчета“ ще остане скрито.

  Ето защо мнозина смятат, че Стоян Сталев прави услуга на хора, които тепърва трябва да бъдат проверявани. В момента вървят проверки за кредитните милионери и за ръководителите на висши училища. Едни от най-сериозните бъдещи проверки пък биха обхванали хората в управлението на банки, на застрахователи и презастрахователи, на фондови борси, на акционерни дружества, на инвестиционни посредници и на инвестиционни дружества. Пред проверка са също управлението на Висшия адвокатски съвет, Висшият контролен съвет и Висшият дисциплинарен съд, на националните спортни организации и на Българския олимпийски комитет. Ще бъдат засегнати още синдиците на банки и хора, организиращи хазартни игри.

  Възможно е, според други интерпретации, вече обявени агенти на сериозни обществено-политически позиции да търсят реабилитация. Защото ако се знае, че с обявяваенто им, са били засегнати техни конституционни права, сътрудниците на ДС ще бъдат изкарани едва ли не жертви, коментират в комисията по досиетата.

  Трети пък обвързват момента на сезиране на КС с края на мандата на комисията, изтичащ на 5 април. Може да излезе едва ли не, че през целия си мандат тя е работила в противоречие с основния закон и всички решения ще бъдат омаловажени, притесняват се политици. Щял да се постави и въпросът дали е необходима в бъдеще комисия по досиетата, нужно ли е разкриването на агентите на комунистическия репресивен апарат да продължи.

   

  Юлиана Колева,

  в. „Дневник“

  (със съкращения)

• Над 50 000 подписа срещу добива на шистов газ ще бъдат внесени в българския парламент

  Над 51 хиляди подписа срещу добива на шистов газ ще бъдат внесени в петък (б.р. – днес) в Народното събрание. Подписката ще бъде приета от председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Преди това в градинката до парламента ще се проведе и мирна демонстрация. Това съобщиха пред журналисти от Гражданска инициатива за забрана на проучванията и добива на шистов газ у нас.

  Подписите са събирани само три месеца, като дори са получили и подписки от чужбина.

  Мариана Христова от Гражданска инициатива за забрана на проучванията и добива на шистов газ, каза, че подписката е събирана при трудни условия.

  По думите на Борислав Сандов, специалистите твърдят, че технологиите за добив на шистов газ, които евентуално могат да бъдат прилагани у нас, е възможно да доведат до земетресения. „Тази технология може да предизвиква земетресения, защото имаме силно нагнетяване в земните недра, а при положение че България е сеизмична зона едно малко разместване може да отключи по-сериозно земетресение. Тези технологии единственото, което целят е да заметат проблема под килима – проблема с емисиите на нашите топлоелектрически централи“, допълни той.

  От гражданската инициатива определиха създалата се ситуация с шистовия газ у нас като шизофренична и споменаха, че досега никой от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма не е взел под внимание мненията на специалистите, които се обявяват срещу технологиите за добива на шистов газ. „Никой не реши да обсъжда влиянието върху околната среда върху всички добивни дейности. Министерството на господин Трайков усилено се опитва да си търси учени, които задължително трябва да подкрепят хидрофракинга“, каза Христова.

  Беше напомнен и скандалът с поканата на посолството ни в САЩ по случай 3 март, на която е поставено логото на фирмата Шеврон.

   

  Източник:  Дарик нюз
  

• Крадецът вика…

  Седмина бивши зам.-министри от кабинета на Сергей Станишев са получили общо 1,1 млн. лв. от бордове, докато са били на власт, показа проверка на “Труд”.

  Повечето от тези представители на тройната коалиция днес са най-яростните критици на бонусите в министерствата.

  Преди ГЕРБ да забранят на членове на политически кабинети да вземат премии от бордове, хонорарите от държавните предприятия са превишавали значително доходите от заплата на управленците от тройната коалиция.

  Соцдепутатката Корнелия Нинова, бивша зам.-министърка на икономиката, е прибрала близо 150 хил. лв. от борда на “Булгартабак холдинг”, докато нейната партия бе на власт.

  Нейната съпартийка Анна Янева и дясна ръка на бившия икономически министър Румен Овчаров, е взела от тютюневата компания също толкова.

  Малко по-скромни допълнителни доходи е реализирал друг настоящ соцдепутат – Димчо Михалевски, който бе заместник в регионалното министерство – близо 110 000 лв. Неговите възнаграждения са от фонда ФЛАГ и предприятието “Публични инвестиционни проекти”.

  Бившият зам. транспортен министър Георги Петърнейчев, днес червен депутат, е получил около 117 000 лв. Той бе в управлението на “Холдинг БДЖ”.

  Кирил Ананиев, зам.-министър на финансите в три правителства (на Костов, Сакскобургготски и Станишев) и бивш финансов секретар на президента Първанов, само за две години е получил около 300 000 лв. от бордове.

  Другият заместник във финансите от времето на Орешарски – Димитър Ивановски, е взел около 120 хил. лв.

  Същата сума върху заплатата си е получил и още един бивш зам. финансов министър – Любомир Дацов.

  Сумите, взети само от тези седмина зам.-министри, се равняват на всички бонуси, изплатени за 2011 г. в Държавен фонд “Земеделие” на 1543 служители.

  В момента абсолютният таван, който може да получава месечно един член на борд на дружество с държавно участие, е 3240 лв. Той се формира, като минималната работна заплата (270 лв.) се умножи по 12. Този максимум важи само за управленците, имащи право да представляват фирмата. Пари се дават само на т. нар. външни бордоваци – които не са членове на политически кабинети и не са чиновници.

   

  Източник:  БЛИЦ

• Фалшиво руско оборудване е доставяно в АЕЦ „Козлодуй“

  Разследване и арести в Русия заради измами при производството на уреди и агрегати за ядрени централи, включително и за България

   

  В Русия се разследват измами при производството на уреди и агрегати за ядрени централи, действащи в Русия, но и в България и Иран, съобщи информационната агенция „Росбалт“ (rosbalt.ru).

  Още през 2007 г. Федералната служба за сигурност (ФСБ) е установила, че оборудване се е произвеждало от по-евтина от предвиденото стомана, а разликата си поделяли ръководителите на няколко големи предприятия.

  Източници от руското контраразунаване казват пред „Росбалт“, че става дума за т.нар. тръбни дъски и дъна за подгреватели с високо налягане на АЕЦ „Козлодуй“. Оказало се, че те са изработени от стомана с качества, които не отговарят на технологичните изисквания и на условията по договора за поръчка.

  От доставката на четири тръбни дъски незаконната печалба възлизала на 39 млн. рубли (около1 млн. евро), съобщава московската агенция.

  Пресслужбата на машиностроителния завод „ЗиО-Подолск“ съобщава на от 26 януари 2011 г., че осем от въпросните подгреватели са изработени по поръчка на частната българска фирма „Атомтоплопроект“, отговаряща за модернизация на системите за регенерация под високо налягане.

  Първите четири агрегата били доставени през 2010 г., монтирани са на Шести блок и след успешни изпитания за въведени в експлоатация.

  Другите четири агрегата са за Пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ и са изпратени за България в края на 2010 г. и началото на 2011 г., за да заменят подгревателите от колекторно-спирален тип.

  „Монтирането им на двата блока ще позволи да се увеличат надеждността и ефективността на АЕЦ „Козлодуй“, се казва в съобщението.

  За проекта информира сайтът в интернет на базираната в София компания „Атомтоплопроект“ с управител Михаил Батишчев. Дружеството работи с АЕЦ „Козлодуй“ повече от 10 години.

  Пред репортер на „Росбалт“ от фирмата „Атом-Индустрия“ не желаят да коментират ситуацията преди да приключи разследването, но уточняват, че „през 2010г. тези материали бяха разгледани от Следственото управление в Санкт-Петербург и се произнесоха против започването на дело, защото не е установено престъпление, но година по-късно Следствието все пак заведе такова дело. Не сме извършили нищо незаконно, правотата ни е потвърдена с решения на арбитражни съдилища.“

  На 1 март 2006 г. при инцидент в Пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ 22 от 60-те контролни пръти на руската ОКБ „Гидропресс“ предизвикаха инцидент от втора категория, а причините за него бяха крити над два месеца.

  С голямо закъснение се разбра, че централата е работила цял час срещу правилата в нарушение на регламента за работа, а ядрените оператори на пети блок не са пристъпили към незабавно изключване на реактора.

  Източникът на „Росбалт“ посочва, че от 2007 г.  „ЗиО-Подолск“ е сключвала с ОАО „Атом-индустрия“ редица договори за оборудване на обща стойност над 100 млн. рубли. „Тези заготовки след това са използвани за производство на оборудване, доставяно на най-големите АЕЦ в Русия и други страни.

  По-късно се разбрало, че  „Атом-Индустрия“ доставя на изпълнителя „ЗиО-Подолск“ тръбни дъски и дъна, изработени от закупена в Украйна евтина стомана, която после се отчитала като два пъти по-скъпа, а печалбата се поделяла между организаторите на аферата.“

  Следственото дело е започнало през 2011г. – за разхищаване на средства, отделени от държавата за закупуване на заготовки за оборудване, предназначено за АЕЦ.

  Извършени са обиски, иззети са документи, свидетелстващи за кражбата на средства от ядрения отрасъл, посочва „Русбалт“.

  На 27 декември е бил арестуван директорът по снабдяването на машиностроителния завод „ЗиО-Подолск“ Сергей Шутов, повдигнати са му четири обвинения за мошеничество в особено големи размери. Аналогични обвинения са повдигнати и на ръководителите на „Атом-Индустрия“. А директор на компанията „Атом-Индустрия“ Дмитрий Голубев се е укрил и ФСБ го издирва.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Българският оксиморонeн свят

  Автор:  Светла Василева

   

  Откровени смешници, опасни фокусници, харизматични спекуланти, имиджови мутри, самонадеяни лумпени, клоуни лаици и управленски алхимици – случайни хора на неслучайни места, понякога без ценз, често без харизма, зле изразяващи мислите си – всякакви се качваха и слизаха пред смаяните погледи на избирателите, плащащи престоя и пътуването им без да имат яснота за критериите, по които един или друг кандидат за слава става министър, шеф на агенция, главен секретар или дори депутат.

  Невъзможното, нереалното, привидно невъобразимото, онова на границата на абсурда, че и оттатък нея – съществува. Не само като стилистична фигура в литературата, съчетала несъчетаеми противоположни понятия, а като случване.

  Войната е мир, свободата – робство, невежеството – сила, писа Джордж Оруел в средата на миналия век. Овидий в “Метаморфози” обяви, че богатството го прави беден. Гьотевият Фауст видя “неочевидното очевидно”. Умберто Еко откри “новаторските традиции” и “народната олигархия”, Александър Фет “радостта от страданието”, а Михаил Жванецки – “разорения бедняк”. Някои от “невъзможностите” изглеждат странни – “оригинално копие”, “публична самота”, “ослепителна тъмнина”, “студена топлина”, “силна слабост”, “широко затворени очи”; други придобиха смисъл с течение на времето – “бързай бавно”, “правдива лъжа”, “обществена тайна”, “жив умрял”, “чист боклук”, “безкраен миг” и т.н.

  Съвременността роди своите съчетания на привидно несъчетаемото като “демократични бомби”, “хуманитарна интервенция”, “изгоден кредит”, “честен политик”, “морал в политиката”, “безалтернативен избор”. Нещо повече. Литературните стилистични фигури напуснаха рамката на своето обитание и се настаниха в света на реалното случване. Като феномени тук и сега. Оксиморонният свят съществува и другото му име е България.

  КОРУПЦИЯ ИМА, КОРУМПИРАНИ – НЕ

  

  Корупцията сякаш е оня неизменно присъстващ рефрен със статут на евъргрийн, под чийто звуци тече животът на обществото ни през последните 22 години. Афери от първите години на прехода – “Атия”, “Албанската сделка”, “Бартекс”, “Сапио”, покровителства на контрабандни канали по време на югоембаргото (засечени 400 крупни сделки) са като утайка на дъното на дълбоките сейфове на прокуратура и следствие, заключени с кода на омертата. Споменът за тях е избледнял и затиснат от нови и нови скандали, стигащи до висшите етажи на властта, впечатляващи с мащабност, арогантност и безнаказаност.

  Касовата приватизация, извършена като задкулисна сделка, протекла под формата на преговори с потенциален купувач (едва 20.52% от 5256 сделки за периода 1993 – 2009 г са сключени през борсата или след търг), оставя неопровергано усещане за тайни договорки и незащитен обществен интерес, черпещо аргументи от публикувана в медиите информация за реализирани приходи от новите собственици на компании като Кремиковци, БТК , БГА “Балкан”, ЕРП.

  Заменките на гори от държавния горски фонд и селскостопански земи на принципа “кон за кокошка”, извършвани тихомълком на “тъмно”, публично легендирани ако не като изгодни, то поне като равностойни, надминаха и най-смелите прогнози за злоупотреби. По експертна оценка на Световната банка санкцията за страната заради заменки само на гори може да достигне 1.5 млрд. евро.

  Злоупотребите със средства от еврофондовете станаха причина за безпрецедентно спиране на финансирането от ЕС, загуба на 220 млн. евро и отнемане акредитацията на две разплащателни агенции. Десетките лицензионни, регистрационни, разрешителни, съгласувателни, удостоверителни и прочие режими, както и обществените поръчки (с констатирани нарушения в 60% от тях), издигнаха корупцията до ранг на държавна политика, перманентно генерирайки условия за прекрачване нормите на закона в името на успеха или на оцеляването.

  Лобирането за частни интереси, материализирано в поправки на съществуващи или създаване на нови закони с цел облагодетелстване на едно или друго лице или група, бележи нови и нови върхове. Нотариалната дейност, ловът, разпореждането със земеделски земи, с горите, концесиите, публично-частното партньорство, рекламата на тютюневи изделия и прочие – за последните две години са регистрирани общо 87 “сиви” и две “черни” законодателни инициативи, обслужващи разпознаваем частен интерес. “Перла” в короната на лобизма са случаите с лицензите на пивоварна “Леденика” (по-известен като казуса Мишо Бирата) и на “Лукойл-Нефтохим”, не само заради участието в тях на действащ премиер, министри и шеф на Агенция митници, разтворили политически чадър над рекламиращи се като “законопослушни” неслучайни фигури от бизнеса, а и заради арогантната безхаберност, с която бе нокаутирано правомерното поведение на граждани и длъжностни лица и липсата на санкции за “покровителите”. Последното даде допълнителен стимул (в навечерието на местните и президентски избори) на ширещата се политическа корупция, търгуваща обичайно с избирателен вот и депутатски места да се развихри в неподозирани размери, преминавайки от “пазаруване” на гласоподаватели към цели местни партийни структури, от отделни депутати, към цели парламентарни групи, понеже “корупцията не е проблем, а решение”, както разсеяно “призна” в официален документ не кой да е, а областният управител на София област – висш чиновник, назначен от правителството на ГЕРБ.

  Паралелно с мащабните афери, вирусът на корупцията проникна и порази почти всички сфери и нива на обществото. Практиката на “втория начин” за решаване на проблеми или съкращаване на времето за постигане на желан резултат, позната от тоталитаризма, възкръсна в нов нюанс при демокрацията. Максимата, че всичко може да се купи, ако не с пари, то с много пари, “оживя” в несанкционирано безлимитно пазаруване – от изпити, дипломи за завършена образователна степен, място в детски заведения, свидетелства за правоспособност, болнични листове, диагнози, лекари (маскирано като “избор на екип”), решения на ТЕЛК комисии, през мълчанието на всякакъв род инспектори – данъчни, контролиращи строителството, храните, условията на труд, хигиената и пр., “затваряне очите” на пътни полицаи, митничари, до ангажираността на общински съветници, депутати, министри, дори съдии и прокурори за решаване или нерешаване на конкретен казус. Цялата тази вакханлия – на фона на омайна Ода на Безнаказаността, понеже (доказано) вероятността да бъдеш санкциониран за даване или получаване на подкуп в България е по-малка от тази да пострадаш в катастрофа.

  “Свенливите” лица на корупцията се появяват в публичното пространство с намеци и недомлъвки ту като “мистър десет процента”, ту като фамозни оправдания за необяснимо богатство от типа “пестене от закуски”, “натрупан сто годишен трудов стаж”, консултантски договори, като “невинно” отсъствие от парламентарен дебат заради обещана безплатна модна технологична джаджа, присъствие на яхта в компанията на лица със спорна репутация или дарение на МВР под формата на горива, автомобили, дори цели сгради.

  Колкото повече, толкова повече, както би казал Мечо Пух

  Колкото повече забележки в мониторинговите доклади на ЕК по отношение на корупцията и организираната престъпност, толкова повече структури за борба с тях – МВР, ДАНС, БОРКОР, ГД БОП, специализиран съд и прокуратура, Комисия “Коларов” (бивша “Кушлев”), комисия за конфликт на интереси към НС, инспекторат към МС, както и към всяко министерство, агенция, областна управа, телефони и електронни страници за подаване на сигнали, специализирани обучения, заседания, конференции, семинари и прочие и прочие. Всички те като знаме, развявано пред света за демонстрация на “политическата воля” за битка, но с формата на смокинов лист, прикриващ срамната тайна за безсилието и невъзможността (а защо не и нежеланието) за разсичане на гордиевия възел от зависимости, обвързаности и тайни договорки.

  Колкото повече институции и “воля”, толкова повече (обратно на здравия разум) корупция и усещане на присъствието й (изследване на Транспаренси интернешънъл от 2011 г). Колкото повече средства, отделени в бюджета за сигурност – МВР е първенец, а прокуратурата в топ три по финансова и кадрова обезпеченост (по данни на Борис Велчев), толкова резултатът от работата на тези структури – спорен и невидим. Агресивен и шумен в публични операции с шармантни имена, квалификации и “присъди”, произнасяни в есклузивни ТВ интервюта и подозрително свенлив в съдебната фаза. Представените пред обществото като емблематични лица на корупцията – Стефан Софиянски, Ахмед Доган, Асен Друмев, Мариус Цаков са оправдани, делото срещу В. Георгиев (Батко) е върнато на прокуратурата, тези срещу Марио Николов, Христо Ковачки, Мария Мургина, Вальо Топлото, Красьо Черния още не са приключили, а за Държавния резерв едва е започнало. Подозренията за конфликт на интереси и екстремно забогатяване на Андрей Иванов, Лъчезар Иванов, Цветан Цветанов, историята с Мишо Бирата, обръчите от фирми, списъците с коли забранени за проверка от КАТ, “безкористните” дарения на МВР и прочие най-вероятно ще останат като градски легенди в държава, в която има корупция, но не и корумпирани.

  БОГАТИТЕ БЕДНИ и БЕДНИТЕ БОГАТИ

  

  Ако думи като “магистрали”, “инфраструктура”, “фискална дисциплина”, “макроикономическа стабилност” са ежедневно присъстващи в публичното политическо говорене през последните години, то има такива, които не се споменават. Никога. Все едно феномена, който обозначават, не съществува. Думата “бедност” е може би най-отбягваната от управляващите, заедно с тези за “безработица” и “заетост”. България от години носи етикета “най-бедна държава в ЕС”. Бедна държава, но някак без бедни и бедност, отбелязала Годината на бедността (2010 г) със Седмица, продължила ни повече ни по-малко от четири дни (27 – 30.09.2010).

  Според 92% от българите бедността в страната е широко разпространена (Евробарометър 2010), България е на първо място в ЕС по брой на хората (41%) в тежко финансово състояние и на трето (след Латвия и Румъния) по брой (21%) застрашени от бедност. Линията на бедност е два пъти по-ниска в сравнение с останалите новоприсъединени страни и над десет пъти под тази на старите страни членки, което я прави особено жестока поради факта, че цените на основни стоки и услуги са почти изравнени със средноевропейските. У нас около 500 000 човека живеят със суми под тази линия, а за други 300 000 месечният доход е едва 136 лева, което ги доближава до нивата на абсолютна бедност на Черния континент (2 USD на ден). Макар и с половин уста вече се говори за “наследствена бедност”, а “работещи бедни” съвсем не е само термин от учебниците по социални науки – 7% от имащите постоянна работа българи са от категорията “бедни”, а броят на онези, чиито доходи са спаднали рязко, въпреки че са продължили да работят, е шест пъти по-голям от останалите без работа.

  Неглижирайки наличието на екстремна бедност и стряскаща нищета, управляващите поеха ангажимент чрез Националната програма за развитие (за периода 2011 – 2015 г) и Конвергентната програма (2011 – 2014 г) до 2013 г да няма индексация на пенсиите, както и увеличение на компенсацията на заетите лица. И вероятно, за да дадат пореден аргумент за съществуването на оксиморонния свят, скоростно увеличиха възрастта за пенсиониране при наличие на над 20% безработни младежи.

  Въпреки, че заместник министър на труда обеща през 2011 г правителството да приеме национална стратегия за преодоляване на бедността – такава до днес, година и половина преди края на мандата на ГЕРБ, не е факт. И това едва ли е изненадващо на фона на заключение на Световната банка, че с действията си управляващите вместо да намалят ефектите от кризата, са ги засилили, принуждавайки по този начин населението да прибегне до рискови стратегии за оцеляване (самолечение, отказ от закупуване на лекарства), което не попречи на премиера на най-бедната страна в ЕС, от трибуната на ООН (на 23.09.2010 г) да огласи готовност да изнася по света ноу хау за справяне с бедността.

  Ако външен наблюдател се заеме да изчисли размера търговска площ на построените и новоизграждащи се молове на глава от населението, количеството регистрирани луксозни автомобили, броя абонати на мобилните оператори, нищо чудно да реши, че бедните българи са богати. Тук истински богатите обаче привидно често са бедни, срещу имената им в НАП няма внесен нито лев данък, богатството им се появява изненадващо от нищото, понякога без да имат регистриран дори ден трудов стаж, в страната, в която според премиера се живее добре, макар да е най-тъжното място на света. По прищевките на оксиморонния свят бедното богатство и богатата бедност са еднакво възможни.

  ПЪРВЕНЕЦЪТ АУТСАЙДЕР

  

  Абонирани за дъното на таблиците във всевъзможни класации на международни организации, ние българите получихме образ на първенец аутсайдер. Първи по последни места или последни по първи. В нашия случай няма особено значение, тъй като и тогава, когато се окажем начело, показателят по който водим рядко е повод за гордост.

  България е първа по брой изоставени деца в институции (над 1 500 годишно), раждания от майки под 18 г (между 4 000 и 4 500 годишно), демографски срив, мозъчна и сърдечна смъртност, обща смъртност (14.2 на 1 000 при 9.7 средно за ЕС), болни от кучешка тения (50% от всички регистрирани заболели в ЕС), ниво на младежка безработица, брой напуснали страната специалисти.

  Усещането за корупция (Транспаренси интернешънъл) е повсеместно и ни отрежда челно място сред страните от ЕС, а аргументът “склонност към самобичуване” като опит за обяснение на катастрофиралите антикорупционни лозунги, с които управляващите дойдоха на власт е неубедителен пред броя на подадените сигнали за корупция (2009 г – 9 325; 2010 г – 16 353).

  Ако изброените първи места не са особено впечатляващи, класациите, в които сме последни, са значително повече – по размер на минимална работна заплата, производителност на труда (Доклад на Комисията по конкурентноспособност), кредитиране на малки и средни предприятия (Евростат), донори на органи (информация на директора на ИА по трансплантации), ползване на противогрипни ваксини, качествено лечение на болни от диабет, качество на здравните услуги, както и по износ на иновативни стоки, управление на отпадъците, продажба на музика в Европа (рейтинг на IFPI), конкурентноспособност на висшето образование, качество на живот и човешко развитие, а по “индекс на развитието” (Отворено общество) делим последните места с Румъния.

  Дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна не променя същността на факта, доколкото по-голяма половина не съществува. Гледано през очилата на относителността ние сме първи по неусвоени средства от фондовете на ЕС и последни по усвоени (според KPMG), в челото по зависими медии и последни по свобода на словото (по данни на Репортери без граница), първи по енергоемкост и последни по енергийна ефективност, първи по брой спортуващи по-рядко от веднъж месечно и последни по масов спорт (Евробарометър).

  Въпреки стряскащото положение на първенец аутсайдер, в нашия оксиморонен свят липсват масови протести, каквито има в катастрофирала Гърция, където стотици българи работят като “слуги” на фалиралите гърци или като тези в съседна Румъния, с която сме абонирани за дъното на класациите. Тук няма бунт на площадите, няма искания за по-добър живот, за ограничаване на корупцията, наркоманията или срещу безработицата. Немислимото за други народи – мизерия, нищета, безперспективност, унижения от чиновници, арогантност на политици за нас българите сякаш е придобило статут на модус вивенди. Омаята на безвремието е упоила обществото, потънало в хипнотичен сън, провокиран от безкрайно нищослучване, ежедневно нагнетявани страхове, повтаряне на мантрата “търпение” и мъгляви обещания за по-добро Утре. Утре, което никога не идва, понеже подминава аномалии като оксиморонните светове, излъчващи стряскаща прокоба на гробищни паркове.

  СЛУЧАЙНИТЕ ПОЛИТИЦИ – ТЪЖНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЕСЕЛБИ

  

  Влакът на българската демокрация, препълнен с ентусиазъм, оптимизъм и надежди, след 22 години пътуване е изоставил част от вагоните на глухи коловози и пъпли по инерция, загубил блясък и скорост. Неподвластно на времето и умората е останало единствено желанието и порива на хиляди хора да се сдобият със запазено място в лимитирания брой купета на властта. Особено в онези с надпис ВИП.

  Откровени смешници, опасни фокусници, харизматични спекуланти, имиджови мутри, самонадеяни лумпени, клоуни лаици и управленски алхимици – случайни хора на неслучайни места, понякога без ценз, често без харизма, зле изразяващи мислите си – всякакви се качваха и слизаха пред смаяните погледи на избирателите, плащащи престоя и пътуването им без да имат яснота за критериите, по които един или друг кандидат за слава става министър, шеф на агенция, главен секретар или дори депутат. Парадоксално, но даже след 22 години преход ако за получаването на непрестижно място на младши експерт в администрацията е необходимо задължително явяване на три изпита (биография, тест, интервю), то за ВИП постове в управлението на държавата е достатъчна нечия препоръка, среща на кръстовище, в училищен двор или обаждане по телефона. Селектирания чрез тази изумително сложна процедура “политически елит” води титанични битки с климатици, откри несъществуващи държави, нови езици, възторжено прокопа стотици метри подземни тунели в търсене на Нещо (така и не се разбра какво), призова ни да не купуваме, да не плащаме данъци и да нахраним журналистите. Ние станахме свидетели на унизителната безпомощност на С. Ганев пред ООН, фиаското на Р. Желева, “дипломатичният език” на Д. Стоянов в европарламента, депутатстването на В. Иванов – Лучано, “лудориите” на “Мистър 10 процента”, и “Мистър гаф”, аероскандалите на В. Сидеров, откровението на Н. Неев за държавата, експертността на Калина Илиева, историите със седесарските шутове (Г. Марков) и онези с “Куйович, Муйович …” (Р.Петков), фамозните обяснения за скъпо платени консултации (А. Доган, Цв. Цветанов, Л. Иванов) и прочие и прочие.
  

  С времето абсурдите, които ни “забавляваха”, се разраснаха неуправляемо. Препускайки пред очите ни по стълбата на властта, политиците ставаха все по-безпогрешни, все по-безнаказани, все по-алчни, все по-отдалечени, все по-арогантни. Тези колоси на глинени крака, резултат на случайност или добре отиграна ПР- стратегия, прекрачиха границата на приличието, самозабравено съветвайки ни да си сменим чипа, провъзгласявайки ни за лош “матер`ял”, “шибан народ”, прасета, квичащи в кочината и кучета, които е добре да се държат на къс повод. Всяко едно от тези “послания” в свят, различен от оксиморонния, щеше да предизвика реакция на масов протест срещу грубия непремерен език, арогантното високомерие и потъпканото достойнство . Тук обаче подобни изказвания ако не развеселяват, добавят единствено още тъга към и без това най-тъжното място на планетата.

  След 22-годишно препускане от една илюзия към друга, България днес е най-бедна в ЕС, но някак без бедни и бедност, с впечатляваща по размери корупция, но без корумпирани, страна с увеличаващи се километри магистрали и намаляващ брой хора, които да ги ползват, с внушителна по размери застроена търговска площ на глава от населението и отсъстващ индустриален и производствен профил, с безброй медии, но без медийна свобода, със стотици партии, но с компрометирано доверие в партийната система; държава, в която инвестициите в бетон са повече и по-важни отколкото инвестирането в човека; свят, в който обещаваното Утре вече е живяно, а Настоящето е метаморфирало несвършващо Минало. Оксиморон в света на реалното случване.

   

  Източник:  Afera.bg
  

• New York Times: Източна Европа се изправя срещу комунистическото си минало

  Може би изглежда изненадващо, че Полша и много други държави от Източна Европа са решили, че е време да приключат недовършената работа. Изведнъж се появи вълна от търсене на отговорност под формата на правителствени кампании и културни изследвания – някои с цел помирение, други – търсещи разплата, разказват Николас Кулиш и Йоана Берент в статия в New York Times.

  Миналия месец полски съд постанови, че комунистическите лидери, въвели военното положение през декември 1981 г., са били част от „престъпна група“. Българският президент се опитва да уволни посланиците, които са били агенти на старите тайни служби. Македонското правителство се е впуснало в лов на сътрудници на стария режим, а новата конституция на Унгария дава възможност за съдебно преследване на бивши комунисти.

  В неделя германският канцлер Ангела Меркел номинира за нов президент бившият пастор и източногермански активист за демокрация Йоахим Гаук, който 10 години ръководи архива, събиращ, обработващ и анализиращ документите от Министерството на държавната сигурност, по-известно като ЩАЗИ.

  Край на консенсуса за мълчание

  „За да можем в бъдеще да се защитим от тоталитарни режими, трябва да разберем как са действали те в миналото, за да се ваксинираме„, смята Лукаш Камински, президент на полския Институт за национална памет. Из Централна и Източна Европа изглежда е минало времето на обществения консенсус за мълчание, който никога не е спирал всички критики и дискусии за миналото, но заглушаваше гласовете, които призоваваха за дългоочаквана разплата.

  . . .

  В България новоизбраният президент Росен Плевнелиев обеща да отстрани посланиците и дипломатите, които са работили за комунистическата Държавна сигурност…Наскоро стана ясно, че 11 от 15-те най-висши духовници в страната също са бивши агенти.

  В Македония миналия месец конституционният съд временно прекъсна плановете на правителството да засили търсенето на бивши агенти и сътрудници на службите.

  . . .

  Без давност за престъпленията на комунизма

  Новата унгарска конституция, която влезе в сила на 1 януари, изрично отменя валидността на комунистическия основен закон и отваря вратата за съдебно преследване на представители на стария режим. „Ние отменяме всякаква давност за нечовешките престъпления, извършени срещу унгарската нация и нейните граждани от национал-социалистическата и комунистическата диктатури„, гласи текст в конституцията.

  Според Ищван Рев, директор на архивите на фондация „Отворено общество“ в Будапеща, наследничката на комунистическата партия се е върнала твърде бързо на власт през 1994 г. „Те се върнаха твърде скоро, само четири години след промените и не чувстваха необходимост да се изправят сериозно срещу миналото„, коментира той.

  В повечето случаи революциите в Източна Европа не представляваха пълно сваляне на режимите, а премерено прехвърляне на властта. Комунистическите власти се оттеглиха, но с условия.

  В Полша наследниците на комунистите се върнаха дори по-бързо, отколкото в Унгария. Демократичният ляв алианс спечели изборите през 1993 г. и задълбочи разцеплението в полското общество между тези, които бяха готови да продължат напред и онези, които търсеха възмездие.

  „Очаквах нещо като Нюрнбергски процес срещу комунизма„, споделя Тадеуш Плужански, чийто баща е бил изтезаван от комунистическата тайна полиция. „Нямаше революция, само този процес на трансформация„. През октомври Плужански публикува книга за преживяванията на баща си и други жертви на комунизма с провокативното заглавие „Зверове„. Корицата е оплискана с червени петна като от кръв.

  . . .

  „Диктатурата носи мрачно наследство и след като тя си отиде, в началото никой не иска да се рови в него„, обяснява Антони Дудек, член на борда на директорите на полския Институт за национална памет. „Обикновено с това се заема следващото поколение, което е готово да задава неудобни въпроси„.

   

• Правозащитникът Йоахим Гаук ще бъде новият президент на Германия

  

  Йоахим Гаук – човекът, правозащитникът, „победителят на сърцата“ от 2010 -та. Две години по-късно той отново е кандидат за президент на Германия. Късно снощи (19.02.2012 г. – б.р.) номинацията му беше одобрена от управляващите и от опозицията.

  Германското правителство и двете основни опозиционни партии обявиха, че заедно ще номинират бившия източногермански правозащитник Йоахим Гаук за бъдещ президент на страната, на мястото на подалия оставка Кристиан Вулф. Канцлерката Ангела Меркел заяви, че нейното десноцентристко правителство и левоцентристката опозиция са се обединили около кандидатурата на Гаук, която първоначално беше предложена от опозиционните Германска социалдемократическа партия и Зелените. Меркел обяви това решение на пресконференция в Берлин след среща с двете основни опозиционни партии.

  Първоначално канцлерката нямаше желание да подкрепи кандидатурата на Гаук, но за 72-годишния бивш дисидент и протестантски пастор се обяви младшият партньор на християндемократите в управляващата коалиция, Свободната демократическа партия, отбелязва ДПА. Йоахим Гаук беше кандидат за президент от опозицията преди две години, но тогава Меркел се противопостави на кандидатурата му. Тя предпочете за държавен глава Кристиан Вулф, който в петък подаде оставка след поредица скандали, свързани с негови тесни връзки с богати бизнесмени в качеството му на бивш премиер на провинция Долна Саксония.

  Широка обществена подкрепа

  

  Бившият източногермански активист е фаворит за поста, освободен след оставката на Кристиан Вулф. Това показва оповестено социологическо проучване, цитирано от ДПА. Според анкетата, публикувана във в. „Билд ам зонтаг„, Гаук е подкрепян от 54 процента от германците. 72-годишният защитник на правата на човека беше активна опозиционна фигура при комунистическия режим в Източна Германия. Той не е свързан с никоя от основните политически партии.

  След оставката на Вулф в петък канцлерката Меркел заяви, че ще търси консенсусен кандидат с опозицията. До номинирането на Гаук се стигна след като Социалдемократите и Зелените обявиха, че ще се противопоставят на кандидатурата на който и да е член на правителството, като отхвърлиха финансовия министър Волфганг Шойбле и министърката на труда и социалните грижи Урсула фон дер Лайен. Парламентът, в който мнозинството на Меркел значително намаля след няколко изборни поражения на местно ниво, трябва да гласува за нов президент до 18 март.

  Източник: Дойче Веле

• Кога „големите“ се интересуват от България

  Тези дни се заговори, че американските интереси в българската енергийна сфера не били безкористни. Каквито и да са те обаче, тези интереси съвпадат с българските – да се сложи край на монопола по сибирското направление.

  „Първо ни пращат лют сибирски студ, а после ни продават скъп сибирски газ да се топлим“ – като всички вицове и този, родил се в дните на незапомнена от много години зима, се крепи на абсурдно предположение – че някой може да командва времето. От друга страна обаче, благодарение на съвпадението, че студът и газът идват от едно и също място, вицът прави още по-очевидна болезнената истина, че България е опасно и почти изцяло енергийно зависима от Русия.

  Същевременно се задава ново драстично повишение на цената на газа. А и кошмарният спомен за кризата от зимата на 2009-та бе отново събуден, след като заради лошото време и повишената консумация в самата Русия доставките за най-големите български индустриални потребители бяха драстично намалени. А три години по-късно нищо не се е променило и руският газ е все така безалтернативен.

  Вашингтон = Москва?

  Освен много висока цена, едностранната енергийна зависимост има и много заинтересовани защитници. Гласът им отново ясно се чу тези дни покрай посещението в София на специалния пратеник на държавния секретар на САЩ по евро-азиатските енергийни въпроси, последвало няколко дни по-късно посещението на самия държавен секретар. Както винаги в подобни случаи, медиите се изпълниха с пропагандни клишета, поставящи знак на равенство между Вашингтон и Москва.

  „Приемаме с отворени обятия явен лобист, който няма да защитава нашите интереси, а американските”, написа един от силно разпалилите се в интернет форумите анонимни коментатори. „Американските приказки за нашата енергийна независимост не са по-различни от това, което сме слушали навремето от емисарите на Москва”, написа друг. С очевидния намек, че някой идва да ни иска нещо много ценно.

  Премиерът подсили това усещане като, за да изтъкне собствената си значимост, каза, че „обикновено големите, когато отиват някъде, си тръгват с това, за което са дошли“. От което трябваше да останем с впечатлението, че каквото и да е „това”, той не го е дал. Истината е обаче, че и „малките” често искат и се надяват да получат нещо от „големите”, пък дори и само да бъдат посетени като знак на внимание. Какъвто по-скоро беше и случаят с двете американски посещения в София.

  България и американските интереси

  Както обикновено при подобни посещения, и този път информацията се ограничи до общи фрази – за стратегическите двустранни отношения и тяхната значимост, необходимостта от енергийна независимост на България и начините за нейното постигане, за енергийната диверсификация в „ядрената енергетика, газовите доставки, възобновяеми енергийни източници и други алтернативни източници на енергия”.

  Възможно е зад някои от тези думи да се крият реални и не безкористни американски интереси – например, за износ на капитали, технологии и бизнес, от които да се извлекат икономически изгоди или политически дивиденти. За съжаление обаче всички предположения в тази посока изглеждат по-скоро преувеличени. Защото проблемът с американските инвестиции и интереси в България е не толкова в прекомерността, колкото в маломерността или липсата им.

  Америка и българските интереси

  В енергийната сфера България никога няма да е независима. Би могла обаче да бъде много по-сигурна – когато и ако успее да разнообрази днешната си едностранна зависимост. В това отношение привличането на американския интерес и подкрепа може да бъде много полезно. С конкретни инвестиции и технологии в, да кажем, нови блокове в Козлодуй или в силно намразения в момента шистов газ. Или дори само с политическа ангажираност, която би могла да помогне за връзката на България с различните проекти по т. нар. южен газов коридор от Средна Азия и Каспийския район към Европа. Да засили българските позиции в мъчителните преговори за нов газов договор с Русия или за по-безболезнено измъкване от скъпия и ненужен проект за първа руска ядрена централа в страна от Европейския съюз и НАТО, наречен АЕЦ „Белене.“

  В действителност каквито и да са американските интереси в енергийната сфера тук, ако наистина ги има, те съвпадат с българските. За да се сложи край на опасния енергийно-политически монопол по сибирското направление.

   

  Ясен Бояджиев,

  Дойче Веле
  

• Ще се пенсионираме ли някога в Америка? – отговори на читателски въпроси

  Здравейте на всички читатели, които вече мога спокойно да нарека и приятели. Надявам се, че седмицата Ви върви успешно и очаквате да се насладите с нетърпение на почивните дни с любимите хора.

  Днес статията ни ще е малко по-различна от обичайното – като за първи път ще имам възможността за отворен диалог с всички вас и да отговоря на една малка част от многото въпроси, които ми зададохте в последните няколко седмици. Надявам се чрез тази статия да можем да изясним митовете и легендите около пенсионното осигуряване в Америка и да продължим тази интересна дискусия. Нека започнем.

   

  ВЪПРОС #1:  Мога ли да комбинирам точките за получаване на социално пенсионно осигуряване (Social Security) със съпруга си, ако съм вече на 66 години, но нямам нужните точки за да го получа самостоятелно? Ние сме тук само от пет години и съпругът ми е в същата ситуация като мен. Какви са алтернативите ни?

  ОТГОВОРЪТ НА АНГЕЛ:  Този въпрос ми е задаван няколко пъти от различни читатели. Мисля, че съществуват доста митове и легенди относно това, но отговорът е еднозначен и той е абсолютно не. За да можете да получавате традиционното Social Security, Вие трябва да сте събрали нужните 40 кредита, или както Вие ги наричате – точки. Дори и да сте навършили нужните години за пенсиониране, за които в подробности писах скоро, това не е достатъчно да получите пари за социално осигуряване. Същото се отнася и за съпруга Ви, след като сте дошли заедно и той е в същата ситуация.

  Алтернативите са да започнете да събирате малка част от парите си в индивидуална пенсионна сметка (Traditional or a Roth IRA) и/или да продължите да работите за още пет години, където трябва да сте сигурни, че показвате доход от минимум $4,520 долара на човек, за да вземете максималния брой точки (4) на година. Както и да сте сигурни, че досега в последните пет години сте получавали максималните 4 точки.

  Искам да отворя една скоба и да кажа, че има други видове Social Security, което е за социално слаби хора и това може и да е вариант също. В него се включват карти за безплатна храна, минимална пенсия и жилищни условия за нуждаещи се хора. Едно от задължителните условия да се квалифицирате е да сте американски гражданин, а останалите условия се гледат по индивидуален случай от държавната социално-осигурителна администрация.

   

  ВЪПРОС #2:  Имам план да се пенсионирам на 62 години, но не съм наясно ще имам ли право да получавам Social Security, след като имам събрани всичките 40 точки. Ако все пак имам тази възможност, сумата ще порасне ли след като навърша пълна пенсионна възраст, 66 години, или ще остане същата?

  ОТГОВОРЪТ НА АНГЕЛ:  Да, Вие може да се пенсионирате на 62 годишна възраст, ако сте събрали нужните точки. Не забравяйте само, че това е предсрочно за Вашата възраст и ще получите с 30% по-малко от това, което ще Ви се полага на 66 годишна възраст. Тук допълнението към въпроса Ви е много важно за Вашите планове и много точно зададено. В случай, че наистина се пенсионирате на 62, то сумата ще си остане завинаги тази, което означава, че ще получавате само 70% от това, което Ви се получава на 66 и занапред. Изборът е Ваш, но е доста комплексен и зависи от Вашите финансови ресурси извън социалното осигуряване също, като заеми и спестявания например.

   

  ВЪПРОС #3:  В последната статия се споменава за така наречените 401К пенсионни планове, които се предоставят от работодателя. Въпросът ми е дали след като съм работил в последните няколко години за компания, която напуснах миналата година, какво да правя с парите в този 401К план? Как е най-правилно да постъпя, за да не плащам наказания и такси?

  ОТГОВОРЪТ НА АНГЕЛ:  Това също е един от най-интересните теми за разговор на хората, работещи за компании, и имайки достъп до 401k – особено след финансовите удари, които много хора понесоха, загубвайки работните си места в много компании.

  В дадената ситуация, най-правилното, което можем да направим, е да обърнем парите, събрани до момента в 401К, директно в Traditional IRA – което е еквивалент на 401К, от гледна точка на таксацията и използването на тези пари в по-късен етап, след 59 1/2 години. Основната причина да искаме да обърнем тези пари в Traditional IRA е за да избегнем 10% наказание за предсрочно теглене и още между 15-25% таксацията на цялата сума. Правейки така наречената „rollover“ процедура, избягваме тези санкции и запазваме сумата на парите си цялостна и готова да продължава да бъде инвестирана с потенциал да се умножава в бъдеще, което също зависи от това дали ще изберем правилните взаимни фондове, в което всъщност аз специализирам от години.

   

  Нека с тези три въпроса завършим за днес, но това въобще не означава, че Вие, читателите, не трябва да продължавате да питате. За мен е невъзможно да покрия всички въпроси, които бяха зададени в една статия, и затова се опитвам да Ви давам отговор лично, когато ми се обаждате или ми пишете.

  Архив на тези статии можете да намерите също и на новата ми страница във Facebook, носеща името „Тайните на парите в Америка“, която е създадена специално за българите, работещи и живеещи в САЩ, и интересуващите се от това как да направят така, че парите да работят за тях, а не обратното, което много от нас правят поради липса на правилната информация. Адресът на тази страница в е http://facebook.com/ТайнитеНаПарите. Надявам се да Ви е полезна и интересна.

  Очаквам още от Вашите въпроси, за да можем най-накрая да разбием митовете и легендите за бъдещето ни в Америка и да започнем да се уповаваме на факти, в които сме абсолютно сигурни.

  За въпроси и идеи можете да пишете или да се обаждате на директната ми линия 224-522-2413 или да пишете на директната ми електронна поща [email protected]м.
  

   

  Ангел Сапунджиев,

  в. „България Сега”

• Ритнати от дявола

  „Тези хора имат лошо излъчване, което говори за мизерни помисли и брутален манталитет” (Едвин Сугарев)

  Повод за тези думи на Е. Сугарев са снимките на персоните, основали „Български медиен съюз”. Публикувани са в svobodata.com и лично аз не бих ги препоръчал на деца под 16 години, както и на родители с болни сърца.

  

   

   

   

   

   

  Тошо Тошев, Тодор Батков, Петьо Блъсков, Делян Пеевски….

  Няма другаде по света такива „журналистически” физиономии. Поне аз не съм виждал. Сякаш дяволът ги е ритал с копита, докато се умори, после си е починал малко и е почнал отново.

  Как се докарва човек до подобно състояние? Каква отрова трябва да го яде отвътре, че да избие на повърхността в такива болнави форми?

  Една от тези физиономии познавам отдавна – беше слабичко, усмихнато и симпатично момиче. През ум не ми е минавало, че ще се докара до днешното си подобие.  Ще ми се да й кажа: не се излагай, не си струва, върни си живота, който Догановци ти взеха и им тегли една майна, на тях и на залъгалките им.

  Знам, че няма да ме чуе; късно е да ме чуе. Жалко, защото познавам и други, които също не успяха да се спасят от ритниците на дявола и се затриха, барабар с постовете, пачките и джипките.

  …

  Преди време Румен Борисов (секретар на комисията по досиетата) довери две важни неща. Първото: българската държавност е разкапана отвътре и медиите активно участват в процеса по омаловажаване на темата с досиетата, поради голямата бройка на агентурно зависими хора на отговорни позиции в тях.

  Второто цитирам буквално: „Държавна сигурност в количествен смисъл е конкурирала членската маса на БКП при предишния режим. Членовете на партията са били около 1 млн. 200-300 хиляди. Картончетата в архивите на бившите служби наброяват 1 млн. 500 хиляди. Повече са и от членската маса на БКП”.

  Става ли ясно? Милион и петстотин хиляди ченгета в държава с общо население от около 7 млн. и 640 000 хиляди души! Същите са се катерили по стъпалата на „Александър Невски” и са скандирали „де-мо-кра-ци-я! Преподавали са на студенти. Проповядвали са морал от страниците на пресата. Формирали са поведение от екрана на телевизора.

  Нека пресметнем: милион и петстотин хиляди агенти и доносници, плюс милион и триста хиляди членове на БКП прави половин държава. Какво излиза: пишеш срещу агенти във вестници, оглавявани от агенти; в република, населявана от агенти.

  Заразата е навсякъде – в домовете на хората, в редакциите, в офисите, в училищата и детските градини. Във внучето е кодиран морала на дядото-доносник, затова то расте като нагло момченце, което отсега не признава никого и налага сестричето си по главата с юмруци.

  Уличният и медийният език се събраха в общопросташки национален звуков фон, който ти бръмчи в главата и през нощта.

  Как се стигна дотук и защо онези, които управляват българската журналистика имат вид на експонати от праисторическата ера е тема, по която може да се пише до безкрай. Но може и съвсем накратко:

  За държава с азиатски комунизъм, с избита буржоазия,
  с държавни чиновници от руския модел и необразовано
  селско-пехливанско население,
  подобен пейзаж е напълно закономерен.

  Азиатският комунизъм роди класата на агентите. После агентите станаха собственици. После агентите-собственици купиха журналистиката и обезчестиха, каквото беше останало у нея за обезчестяване.

  Махни азиатския комунизъм и нещата ще се оправят, съветват наивни анализатори. Лесно е да се каже и  невъзможно да се направи. Защото азиатският комунизъм отдавна не е само азиатски и само комунизъм – в него участва цял ансамбъл от международни концерни. Агентите отдавна не са само агенти – те са босове, чиито имена пълнят списъка на европейските топ-милионери. Журналистиката отдавна не е само журналистика – тя е депо за разпределяне на власт и средства.

  Истина е, че навсякъде по света журналистиката има проблеми и корпорациите диктуват положението. Но истина е също, че в онези държави, които са имали историческия късмет да се разминат с азиатския комунизъм, независимият дух продължава да съществува.

  Как стоят нещата с независимия дух у нас?  Ако журналист призове министрите и депутатите да си направят групово харакири на площада пред Народното събрание, колко души ще му се зарадват?

  Ако журналист тръгне да доказва, че руският и американският капитал имат еднакви интереси у нас и те се наричат пари и влияние, а по средата стоят местни политически бандити, колко души ще се съгласят?

  Ако журналист застане по средата на София и започне да крещи, че хората в България са неизлечимо болни от комунизъм и спасение няма отникъде, колко души ще го подкрепят?

  Николко.

  …

  На един от фотосите в сайта на Сугарев се виждат репортери – без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред…, да снима кривата фаца на магната Пеевски и да запише премудростите Делянови за идните поколения.

  Тъжна снимка. Отблъскваща снимка. Медийна реалност на ритнати от дявола.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Бележка:

  „Съвсем обясним е големият дял на свързаните с бившата Държавна сигурност собственици на български медии. От една страна повечето от тях са хора, изникнали от старата система и готови да инвестират в медиите спечеленото чрез нея. От друга страна българските медии предпочитат да използват труда на млади и нископлатени журналисти, като по този начин опитните и несвързани с бившата номенклатура колеги бяха отстранени от медийното пространство.” (Дирк Фьоргер, до неотдавна шеф на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”).

   

  Владо Трифонов,

  Svobodata.com

• Депутатите в българското НС отказаха спестени пари да отидат за лечение на деца

  Депутатите приеха проект за решение за спиране на преизчисляването на основното месечно възнаграждение на народните представители, внесено от Красимир Велчев и група народни представители.

  Неприятен привкус обаче остави решението да бъде отхвърлено предложението на независимия депутат Георги Терзийски – спестените средства да отидат във Фонд за лечение на деца. От общо гласували 117 народни представители „за” дадоха своя вот 31 депутати, 33 – „против” и „въздържал се” – 53.

  Другото предложение на независимия народен представител Георги Терзийски за срок от шест месеца средствата за допълнително стимулиране на председателите на държавни агенции да бъдат предоставени във Фонд за лечение на деца също не бе прието от народните представители.

  Общо гласуваха 122 народни представители, 39 от тях „за”, „против” – 10 и 73 – „въздържал се”. Предложението на народния представител от ПГ на Коалиция за България Антон Кутев размерът на месечното възнаграждение на депутатите на ПГ на ГЕРБ да бъде намалено с 1000 лв., докато пенсиите не се вдигнат с 35%, също не бе прието от депутатите. От общо 113 депутати „за” гласуваха 17 народни представители, „против” – 62 и 34 – „въздържал се”.

  Предложението на Иван Костов за нова точка, която задължава всички министри и ръководители на ведомства да приведат работните заплати в съответствие с настоящото решение, не бе прието. На прегласуване от общо 140 народни представители „за” гласуваха 55, „против” – 34, а „въздържал се” – 51.

   

  Източник:   Actualno.com
  

• Европейската комисия дава АCТА на Съда на ЕС

  Еврокомисарят по търговските въпроси Карел де Гухт заяви, че заради обществения дебат е необходимо съдът да оцени дали АСТА представлява заплаха за основните свободи, вкл. свободата на изразяване

   

  Европейската комисия предаде днес на Съда на ЕС Търговското споразумение за борба с фалшифицирането АСТА (Anti-counterfeiting Trade Agreement).

  Това съобщи еврокомисарят по търговските въпроси Карел де Гухт.

  Той уточни, че заради обществения дебат е необходимо съдът да оцени дали това споразумение представлява заплаха за основните свободи, включително свободата на изразяване.

  Очакваме мотивираното юридическо становище на най-високата съдебна инстанция в ЕС, макар да сме убедени, че в сегашния си вид документът не би довел до някакви промени в практиките в ЕС, посочи комисарят.

  Според него АСТА не съдържа нови юридически постановки, няма да промени начина на употреба на интернет, а ще затвърди съществуващите закони, без да нарушава свободата на изразяване.

  Нека съдът прецени законността на споразумението, заяви Де Гухт.

  Той отбеляза, че документът би влязъл в сила едва след ратифицирането му от всички подписали го страни, както и от Европейския парламент.

  На 15 февруари българското правителство прие решение за спиране на процедурата по сключването от страна на България на АСТА. Ден по-рано стана ясно, че външният министър Николай Младенов и министърът на икономиката Трайчо Трайков ще координират позицията на България със страните членки и институциите на ЕС относно формулирането на обща позиция по споразумението.

   

  Източник:  Vesti.bg
  

• Наказание за свободу

  Поскольку рассматриваемый нами случай в данный момент как раз находится в производстве одного из судов одного из государств Европы, то мы не находим возможным прямо указывать тут на статьи и законы. Вместо этого мы попытаемся без конкретных привязок к конкретным кодексам и законам изложить дело в свете только текстов соответствующих норм и соответствующих правовых принципов. Впрочем, оговоримся сразу: кое-кто сможет в излагаемом нами казусе узнать по крайней мере часть того реального дела, из которого казус этот взят.

  В одном государстве в один кодекс, назовём его так: «Трудовой кодекс» была добавлена статья, которая устанавливает административную ответственность работника за предоставление им своей рабочей силы без заключения им трудового договора. В качестве административного наказания при этом предусматривается штраф в размере трёхкратных взносов в страховые фонды — социальный и здравоохранения. Эта статья была введена, как полагает законодатель, с двойной целью: с одной стороны для того, чтобы предупреждать «работу в чёрную», а с другой, как считает законодатель, для того, чтобы понудить работников к защите своих прав путём заключения договора.

  Теперь посмотрим, в каком, собственно контексте была принята указанная норма. Эта норма принята в государстве, на которое распространяется юрисдикция ЕСПЧ, а кроме того, это государство имеет конституцию, содержащую, inter alia, следующие нормы:

   

  <#…>
  (2) [Государство]гарантирует жизнь, достоинство и права личности и создаёт условия для свободного развития человека и гражданского общества.
  <#…>

  Кроме того, в этой самой конституции есть и такие правила:

  (1) Граждане имеют право на труд. Государство заботится о создании условий и осуществления этого права.
  (2) Государство создаёт условия для осуществление права на труд лицам с физическими и психическими недостатками.
  (3) Каждый гражданин свободно избирает свою профессию и место работы.
  (4) Никто не может быть обязан к принудительному труду.
  (5) Рабочие и служащие имеют право на здоровые и безопасные условия труда, на минимальное вознаграждение и заработную плату, соответствующие исполненной работе, а равно на отдых и отпуск на условиях и в порядке, определённых в законе.

  А теперь давайте разберёмся с творчеством законодателя, установившим названную выше административную ответственность.

  В соответствии с многократным толкованием ЕСПЧ административная ответственность как таковая есть именно вид уголовной ответственности. Различие в процедурных особенностях и тяжестях деликтов между административной ответственностью и уголовной ответственностью не играет никакой роли в свете Конвенции о защите прав человека и основных свобод. Если же это так, то буквально все принципы, относящиеся к наступлению ответственности уголовной, должны быть также применены и к ответственности административной. В связи с этим нам придётся ещё разобраться с тем — что же является в этом государстве вообще преступлением. Вот что мы видим:

  (1) Преступлением является такое общественноопасное деяние (действие или бездействие), которое совершено виновно и объявлено законом наказуемым.
  <…>

  Теперь предположим, что некто решил поработать, не заключая никакого трудового договора. Зададимся вопросом: этот самый «кто-то» чтó делает: осуществляет своё право или же исполняет некоторую обязанность?

  Как видно из приведённой выше нормы конституции, этот человек именно осуществляет своё право. Обязанность у него может появиться исключительно как раз из трудового договора, так как конституционная норма прямо запрещает любой принудительный труд. Договора же этот человек не заключал, следовательно предоставляя таким образом свою рабочую силу, он именно действует в рамках гарантированных ему государством прав и свобод, вообще ничем в этом случае не ограниченным. Заметим, что осуществление своего права на труд в силу запрета принудительного труда и гарантированной конституцией свободы выбора профессии и места работы есть в этом случае именно субъективное право, осуществление которого всецело зависит исключительно и только от воли субъекта права. Если это так, то остаётся вполне открытым вопрос: в чём именно тогда состоит опасность для общества, если его член осуществляет то самое право, которое ему гарантировано государством? Такая общественная опасность действительно может существовать только при одном условии: если такое государство или его власти являются антиобщественными и их деятельность направлена не на развитие гражданского общества и человека, а напротив: на умаление и ущемление прав и свобод последних.

  Однако предположим, что в данном случае формулировка административной ответственности просто неизящна и безграмотна, предположим, что имели в виду вовсе не то, что написали. Предположим, что действительно законодатели имели в виду заботу о поступлениях в соответствующие страховые фонды и собираемость налогов. Но в этом случае, во-первых, надо признать, что сформулированная норма явно ошибочна и подлежит, как минимум, изменению. Любой юрист не из профессиональной специализации, а из общего юридического образования прекрасно понимает, что тогда в данном случае объект посягательства выписан крайне неряшливо. Норма не просто бьёт мимо цели, но и попадает в цель, которая не может быть признаваемой как наказуемая вообще.

  Во-вторых, если следовать нормам конституции, то вне зависимости от наличия или отсутствия оформленного договора, права работника всё-таки урегулированы прежде всего законом: это и право на вознаграждение, это и право на отдых. В этом смысле вне зависимости от того, есть или нет соответствующий формальный трудовой договор, он признаётся уже существующим из простого предоставления работником и принятия работодателем трудовых способностей первого. Всё, что можно сделать формальным трудовым договором в этом случае — только увеличить вознаграждение, но, скажем, никак не уменьшить его по сравнению с установленным законом и никак нельзя отказать в его уплате, которая, кстати, автоматически именно в силу законодательства, а вовсе не договора, повлечёт обязанность осуществить соответствующие платежи. А в таком случае право на вознаграждение вообще и связанные с ними отчисления в соответствующие фонды уже есть в законе и получение вознаграждения составляет именно право работника, но никак не его обязанность. Причём, заметим, право это опять-таки субъективно, так никто не вправе принуждать работника получать вознаграждение. Мы опять в этом случае возвращаемся всё к тому же самому вопросу: в чём состоит тогда общественная опасность деяния такого работника, который решил не получать вознаграждения или, скажем, не отдыхать?

  Несложно сообразить, что в данном случае установлена законодателем ответственность за отказ человека в осуществлении его права, а вот это как раз есть ни что иное, как нарушение гарантированных конституцией свобод человека. И в этом случае такое введение репрессивной нормы следует признать именно направленным против того самого государства, обязанности которого описаны в цитированной конституции, и превращение его в нечто другое. Куда как менее симпатичное на вид.

  Нам не очень хочется выглядеть слишком навязчивыми, но если издание таких норм возможно хоть одним законодателем в мире, то эта болезнь может очень быстро распространиться повсюду, поэтому мы и высказываем тут своё мнение. А обществу этого государства именно в связи с обсуждаемым поступком законодателя следует сообразить, что власть этого государства видит граждан не как свободных людей, которым она служит, а как крепостных, которые имеют право только на то, что прямо дозволит им власть, и осуществлять могут свои права только в том порядке, которое им приписывает власть. А это, простите, вовсе не свобода.

   

  Марк Болдырев,
  Елена Маркова-Штайнер

  Iuris-civilis.ru

  –––––––––––––––––––––––

  Примечание редактора сайта:

  Страна, для которой идет речь в этом тексте, является Болгария.

• Кратка история на Македония 🙂

  Преди няколко седмици Стефан Командарев ни показа от мобилния си телефон трейлъра на някакъв македонски филм, а пък ние от благодарност му показахме няколко литра червено вино от Ивайловград и свинско джоланче на фурна. Бяхме се събрали в нашата ложа или, както е познато на ограничен кръг абсолютно деградирали чревоугодници – „Кратуните” – малко заведение недалеч от съдебната палата, докоснато от божествено вдъхновение и благословено с гениален готвач.

  – Кръчмарю клет! – повика го Батко. – Ела да видиш нещо.

  Всъщност „Кръчмарю клет” не е случаен зов. Наскоро съдържателят на „Кратуните” официално беше получил клубни атрибути. Всеки член на Клуб „Алкохол” си има титла и зов, които са различни. Например Батко е „Генерален секретар на Клуба”, а аз съм „Лорд извратител на словото”, но се зовем помежду си с „байно” или в особено тържествени случаи – с „байно льо”. Съдържателят (и готвач) на „Кратуните” получи пък титлата „Странджата” и правото да бъде зован от членовете на Клуба със зова „Кръчмарю клет”.

  – Ела да видиш какъв филм са направили македонците!

  Филмът беше скъпо направен, сигурно бюджетът му е бил половината от брутния вътрешен продукт на Македония. Сниман много професионално, в хубави картинки разказваше за Втората световна война, българската армия и македонската съпротива, сведена до дискретно показване на среден пръст от волен футболист, който уж прави нацисткия поздрав (il salute romano). Нещата добиваха допълнителна тегавина от обстоятелството, че филмът разказваше за футболни мачове, а това далеч не е най-вълнуващата тема, поне за нас. Мръсните български нацисти във филма с помощта на оста Рим-Берлин-Токио наредили някакви мачове така, че „Левски” да бие съответния отбор от Скопие, който, разбира се, е много по-силен. Това било направено, защото треньорът му бил евреин, а пък гадовете не можели да допуснат отбор, трениран от евреин да победи фашисткия „Левски” от София. После българските нацисти радостно изселвали вардарски евреи в концлагерите. Нещо такова.

  – Хм!… – каза Странджата, който по принцип е пестелив на думи.

  – Съпротива казваш. И кой е оглавявал тази съпротива? Александър Македонски ли? – попита Милен и си бодна от салатата с веяни свински гърди, праз и червен пипер.

  – Всеки може да е бил – обясни Батко: – и Наполеон, и Чингиз хан, и Юлий Цезар. Те нали са македонци…

  – Аз пък все ги бъркам всичките тези тракийци, добруджанци, граовци, македонци, шопи и какви ли не още – призна си Светльо Каубоя, който не е никакъв каубой, а е рекламист, но пък много обича коне, има си и си ги гледа в своето ранчо недалеч от София.

  – Е, не си прав – каза Милен. – Казваме „Александър Македонски”, а не „Александър Шопски” или „Александър Добруджански”.

  – „Александър Македонски” не беше ли Оперетата?

  – Не, тя е „Стефан Македонски”, но той пък е от Сливен.

  – Както и да е – вдигна ръка Батко, за да прекъсне този разговор, който застрашително поемаше в нездрава посока. – Аз понеже имам роднини в Охрид, чувствам македонския въпрос много близък.

  – Той, този въпрос – поклати глава Странджата – си има много лесен отговор.

  – Освен това чувствам – продължи Батко, като се направи че не е чул забележката на Странджата, – че съдбата ми е отредила призвание, че иска да оставя нещо на македонците и това нещо да бъде кратка история на Македония, която малките македончета да учат в училище и чрез нея да укрепват националната си гордост.

  Сигурно и преди е ставало дума, че по образование Батко е историк и следователно Съдбата съвсем правилно се беше обърнала именно към него, а не, да речем, към мен, Милен или, не дай, Боже, към Командарев. Батко умее да провижда назад в хилядолетията, да извлича от тях факти и да ги превръща в истини единствено с острието на своята блестяща мисъл. И ето го сега: оглозга едно попрепечено агнешко котлетче, избърса си устата със салфетка, отпи голяма глътка червено вино и започна в академичен стил:

  – В началото Боже Саваодовски създава небето и земята и казва: „Нека биде светлина и нека изникне земјата со зеленило!”. Речено-сторено. Светът вече е налице и започва историята на дните му. Тази история първоначално се развива криво-ляво добре. Не след дълго обаче тлеещи латентни тенденции довеждат до кризата в град Вавилон (старото име на Битоля), където нещата се объркват така, че хората се разделят на такива, които заявяват, че са македонци, и на инакви, които не признават, че са македонци. Това принуждава Боже Саваодовски да коригира хода на историята, като затрие всички, които твърдят, че не са македонци. Решава да залее творението си с много вода и да издави всичко живо. За да оцелеят обаче македонците, съобщава намеренията си на Гьорче Ноевски и му дава инструкции как да построи големия ковчег, станал известен по-късно с името „Ноевски ковчег”. Гьорче Ноевски има трима сина – Люпче, Перо и Гоце. След потопа те се пръскат по света, като Люпче се заселва в Европа, Перо отива в Азия и там дава началото на македонския клон, който изобретява барута и хартията, а пък Гоце ражда всички негри и индианци, които в по-късни векове македонците на Люпче и Перо ще открият по географски начин и ще ги цивилизоват.

  Обаче някъде в тъмните хилядолетия между сътворението на света и изобретяването на Интернет се случва важно историческо събитие. Неясно откъде се появяват другите народи и започват да се ползват от културните достижения на македонците и да крадат историята им. Така например, пияните от черна бира англичани започват да твърдят, че Райчо Панте-Генчовски и той бил англичанин, и дори извращават името му на Ричард Плантагенет – Лъвското сърце, а датчаните приписват на някакъв свой принц думите на македонската народна песен от Прилепско „Да бидеш или да не бидеш: еве у што е въпросот”.

  – Всъщност – каза Милен и си сипа малка чашка кафява смокинова ракия, – именно македонската култура е тази, която запалва просветителския факел на каменната ера.

  – Точно така – веднага се присъедини към него Батко, сипвайки си и той от смокиновата ракия, а пък и другите си сипаха, с изключение на мен, който си налях крушова. – Както преди време съобщиха македонските медии, археологическа находка доказва, че македонският език е съществувал и то в писмена форма преди 77 000 години. Вероятно той е тласнал маймуночовеците по пътя на прогреса. За съжаление, тази писменост после изчезва за известно време, за да я открият дявол знае откъде Кирил и Методий и да си я припишат.

  Батко направи кратка пауза, за да отиде до бара, откъдето се върна с бутилка „Хенеси” и голяма тумбеста чаша. Сипа си, завъртя няколко пъти чашата в отворената си длан, за да се освободят ароматите, после отпи и продължи:

  – След каменната ера идва бронзовата и в Египет построяват пирамидите, които и до днес изумяват с математическата точност, с която единият им ръб е ориентиран към звездата Сириус, а другият – към Скопие. Тайното египетско познание вдъхновява античността, която после пък разпалва Ренесанса след кратко средновековно прекъсване, настъпило по причина че Македонската империя, неправилно и клеветнически наричана Римска, пада под ударите дивите македонски племена от север. Империята се разцепва на две: Западна Македонска, наричана „Свещена” като и всичко македонско, и Източна Македонска, наричана за удобство Византия, по името на античния македонски град Бизанциум. Именно нея хищните кръстоносци опитват да затрият, но македонският цар Калоян обърква сметките им. И ето че идват турците. Тук трябва да отворим една скоба, за да подчертаем дебело, че турците и гърците не са македонци. Турците не са, защото не могат всички да бъдат, а пък гърците не са, защото ако бяха, то тогава и Александър Македонски щеше да е грък, а пък той не е. Българите само частично не са македонци с изключение на някои от монарсите си, които са. Както и да е, Османската империя и тя на свой ред си отива и Балканите преоткриват националната държава, открита от македонците още преди 77 000 години и още тогава наречена МАКЕДОНИА, изписано с кирилица от дясно на ляво на онзи археологически камък, за който вече стана дума. През следващия век новите национални държави се отдават на подлости и машинации, в резултат от които Македония се свежда до нещо с население колкото София с тази разлика, че половината от това население са албанци, турци и цигани.

  – Пука им на македонците! – махна с ръка Милен и си сипа коняк в чашата от червено вино, с което предизвика вълна на потрес и погнуса в цялата компания. – За хиляда – хиляда и петстотин години националните държави ще отмрат и всичко ще си дойде на мястото. А какво са 1500 години на фона на македонския континуитет от 77 000!

  – Важното е че през цялото това време не са изгубили чувството си за историчност, което е било еднакво остро и в годините преди началото на каменната ера, и в наши дни, както личи от историческия филм за футбола и войната, с който започна целият този разговор – каза Светльо и поиска сметката.

  Докато Странджата я приготви и донесе, изпихме по едно малко уиски с малка бира и приготвихме недовършената гарафа с червено вино за из път. Платихме и излязохме на улицата. Стефан се подхлъзна на една замръзнала локва, но ние ловко го уловихме и го спасихме от позорно и болезнено падане. Хванати така под ръка, образувахме нещо като южнославянско хоро и запречили целия тротоар, някак си естествено запяхме: „Що ми е мило, мило и драго во Струга града, мамо, дюкян да имам”.

  – Ех, да имах сега да ви снимам отнякъде! – залитна режисьорът Стефан. – Да се видите на какво приличате. И дали изобщо приличате на нещо…

   

  Източник:  c2h5oh.org
  

• ООН: Възможни са бедствия в България

  В Сърбия и България има признаци, че разрушителни наводнения ще причинят нови човешки жертви и щети на икономиката, язовирни стени и диги ще пострадат особено тежко.

  Части от Централна и Източна Европа, които бяха парализирани от снега, може да бъдат изправени пред нови разрушения и жертви от наводнения при топенето на снеговете в началото на пролетта, предупреди Агенцията на ООН за намаляване на риска от бедствия.

  „Температурите в България и Румъния се очаква да нараснат между осем и десет градуса по Целзий през идните 10 дни и това ще доведе до разчупване на ледовете по река Дунав. Макар хиляди хора да остават в плен на снега в Сърбия и България, има предупредителни признаци, че разрушителни наводнения ще причинят нови човешки жертви и щети на икономиката“, заяви Маргарет Валстрьом, специален представител на ООН за намаляване на риска от бедствия, цитирана от Агенция Франс прес.

  Местата без адекватна инфраструктура за управление на наводненията като язовирни стени и диги ще пострадат особено тежко, допълни тя.

  При последната студена вълна и обилен снеговалеж в части на Европа загинаха над 600 души, напомня АФП.

  „Сега е време властите в тези страни, Червен кръст, националните власти за намаляване на риска от бедствия и за гражданска защита да направят планове, за да гарантират, че няма да има загуба на човешки животи, когато станат наводненията“, заяви Денис МакКлийн, говорител на същата агенция на ООН.

  „Но те също така трябва да помислят как това бедствие разкри състоянието на публичната инфраструктура в тези страни“, допълни той.

  Европейската комисия създаде Европейска система за предупреждение за опасност от наводнения след преливането на реките Елба и Дунав през 2002 г. Агенцията на ООН за намаляване на риска от бедствия съобщи, че предстоящото топене на сняг може да постави системата на най-голямо изпитание от създаването й.

   

  Източник:  Vesti.bg
  

• Проект „Закон за детето“ обезправя родителите и крие сериозни рискове за децата

  Д-р Ваньо Шарков, народен представител от СДС: „Този законопроект ни връща във времето на социализма, когато Троцки заявява, че ролята на семейството ще отпадне и грижата за децата ще бъде поета от държавата“.

  Главната опасност на проекта за «Закон за детето» се състои в това, че съгласно закона родителите са третирани като тези, които само «полагат грижи» за детето, докато умът и ценностите му се формират от държавата (чл. 34). Проектът за «Закон за детето» изземва в значителна степен конституционните права на родителите, прехвърляйки ги на държавата в лицето на социалните служители, определя кое е вредното за децата на база на много общи и недефинирани в закона термини, което дава възможност за редица злоупотреби. Родителят няма правото да откаже на детето да «се информира» независимо от източника, няма право да му наложи наказание и трябва на всяка цена да се съобрази с мнението на детето си, като законът му дава правото да прави каквото и когато си пожелае.

  Приема се, че детето е съвършено същество, което не допуска грешки и с желанието на което родителят трябва да се съгласи, ако не иска да попадне под ударите на закона. Правото на подобен вид решения се прехвърля в ръцете на социалните служители, съдиите и кметовете, които могат да влязат по всяко време директно през вратата на което и да е българско семейство и то без съд! Социалните служби, с помощта на полицията ще могат да се намесват и да изземват децата ПРЕДИ дори да са били доказани обстоятелствата около конкретния казус. Родителят се приема за виновен по презумпция.

  Подобни закони водят до редица злоупотреби в някои европейски страни. Деца биват легално отвличани от социалните служби за това, че родител е повишил тон, пропуснал е имунизация или просто е дисциплинирал детето си. Поведението на социалните служители в страни като Швеция и Германия се е превърнало в средство за контрол върху родителите. Този Закон отваря път за упражняване на диктат от страна на държавата върху семейството=

  Гражданска инициатива за семейството приканва всички родители и граждани да се присъединят към подписката за отхвърляне на Проекта за «Закон за детето». Това можете да направите на адрес http://bg4family.org/index.php?id=10

  Днес можете да спрете този безпредел. Ако искате, свалете листовката и я сподели с приятелите си http://narod.ru/disk/40541393001/Listovka_podobrena.doc.html

  http://youtu.be/Ng28Aa4Fjwo

   

• Медийната свобода в България се отлага?

  Намери се отговорник за медийната свобода – не държавата с възможната й цензура, а читателят и неговата грамотност. Колкото по-образовани са четящите хора, толкова по-висока степен на свобода съществува в медиите.

  Откритието принадлежи на Инициативата за европейски политики към Институт Отворено общество и представлява първото защитимо с факти твърдение, че лошото управление на една страна не прави непременно медиите й по-малко свободни.

  Дори бедността на една страна не се отразява на медийната свобода. Отразява й се обаче лошото качество на образованието.

  Според изследването новите страни-членки на ЕС много бързо догонват старите членове по показателя „медийна свобода“. Но има две страни, за които това общо правило не важи – Румъния и България.

  Това са и двете единствени държави в съюза, които се намират дори под минималния стандарт по показателя за свобода в медиите. Изследователите са търсили отговор на въпроса кое обуславя това положение и са го открили в качеството на образованието.

  Двете най-силно изоставащи страни се оказват и страни с по-слаби образователни системи измежду новите страни-членки. Според авторите на изследването изводът е съвършено очевиден – ако България иска да има свободни медии, тя трябва да предприеме спешни реформи не къде да е, а именно в образователната сфера.

  Грамотни читатели = свободни медии

  Резултатът от различните видове цензура: политическа, корпоративна или самоналожена

  Този извод е качествено различен от всичко, съобщавано досега за свободата на словото.

  До този момент е прието да се твърди, че ако в медиите няма свобода, то за това са виновни или политиците, които налагат политическа цензура, или собствениците, които налагат корпоративна цензура, или журналистите, които си налагат автоцензура, или и трите наведнъж.

  Очевидно тези фактори продължават да имат своето място в историята, но тежестта на това място зависи от това колко образована е публиката. Една добре образована публика надали би допуснала чак такъв размах на цензура и автоцензура, какъвто е нужен за трайното заемане на предпоследното място по свобода в Европа.

  Впрочем, свободата е точно онази тема, която традиционно отсъства от медиите, както отсъства и темата с правата на човека. Това са две области, в които се правят основните изследвания на международни правозащитни организации, но които будят по-скоро досада на местна почва.

  Сегашният пример не е по-различен – очевидно първото условие за това да нямаш свобода е в това да не усещаш нито липсата й, нито важността й.

  Що се отнася до твърдението, че за да има по-свободни медии трябва да има и по-грамотни читатели, надеждата е, че изследователите грешат. Да са прави би означавало, че свободните медии се отлагат с едно-две поколения, не по-малко.

  Източник: Deutsche Welle

  

   

  Илюстрация: КЛУБ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ „ПО СВЕТА И У НАС“

• <<
• 1
...
• 244
• 245
• 246
• 247
• 248
• 249
• 250
• 251
• 252
• 253
• 254
...
• 414
• >>