Авторски
- Съюз „Тошев, Пеевски, Гергов” и примъкналият се Блъсков
На пресконференцията за учредяването на новия издателски съюз. Отляво надясно: Тошо Тошев (”Преса”), Тодор Батков (”Стандарт”), Светлана Шаренкова (”Земя”), Петьо Блъсков (”Република”) и Делян Пеевски (”Телеграф”, “Монитор” и др.). Снимка: Булфото
Делян Пеевски и Тошо Тошев са главните учредители на новия Съюз на издателите, основан тия дни. Към тях се е присъединил и друг добре познат издател – Петьо Блъсков. Както се казва на руски по друг случай с едни съзаклятници от 50-те години – „примкнувший к ним”, тоест присъединилият се Блъсков. И той да се примъкне, щото опитите му да се прави на издател стават все по-безплодни.
Най-одиозните фигури в българския печат се събрали в съюз. Случката е като сбъднат кошмар, лош сън, който се случва в действителност. Сега тези издатели демонстрират близост и приятелство, макар до вчера да са се нападали по вестниците си. Например Блъсков години наред доказваше, че Тошев е корумпиран, свързан с мутри (присмял се хърбел на щърбел), жена му е незнам си каква, и по кръщелно се казва Тошко, а не Тошо. Или, пак Блъсков, открито е наричал Пеевски и майка му “кашалотите”, по времето, когато са правили сделки за вестници…
На пресконференцията при учредяването той се появил на вратата и учредителите радушно го поканили да седне при тях. Пеевски лично му посочил мястото до себе си…Всички тези учредители обслужват правителството и мачкат свободата на печата. Сред съзаклятниците е и съсобственикът на бТВ Красимир Гергов, същевременно издател или контролиращ неизвестен брой медии, сайтове, радиа, чрез монополното си положение в рекламния бизнес. За членове са поканени и рекламни агенции. Идеята е чрез новия съюз да делят баницата с парите от реклама, тоест да оформят нов монопол.
Но, за разлика от времето на монопола със стария Съюз на издателите, където Тошев дърпаше конците и вестниците пееха една песен в хор и се лигавеха с властта, сега има разнобой. Сега е добре, че ще има повече от един издателски съюз. Вече има поне две групи вестници, които няма да си прикриват взаимно мръсотиите. Дай Боже да се появят и още.
Защото досегашния Съюз на издателите беше тоталитарно образувание, подобно на някогашния Съюз на писателите. Сега напусналите го се събраха с новоизпечения издател Пеевски и учредяват нов, с идеята да продължат старата практика. Начело за председател са изтикали неоцапания като тях Валери Запрянов, което не променя статута им на одиозни фигури и слуги на властта.
Сега издателските групи „Икономедия” („Капитал”, „Дневник” и др.) , „Сега”, „Труд” и „24 часа” и др. вестници и списания остават извън новия съюз. Има нещо симптоматично в това, че точно в момента споменатите вестници, в общи линии, не са толкова сервилни към властта. Но нищо чудно някой от тях да се присъедини, за да се качи на влака на слугите. Защото няма и грам съмнение, че новият съюз е съставен основно от обслужващи медии.
Вестниците на Пеевски са образец на пропаганда и агитация, каквато журналистите не са сънували и по времето на Тодор Живков. Вестник „Стандарт” – също. Новият „Преса” е най-перфидният, който уж се прави на независим.
Няма кой да се зарадва от учредяването на новия съюз. Ни журналисти, ни читатели. Журналистите са в най-окаяно положение. Те нямат избор – ще работят или при Пеевски, или при Тошев, Батков, Любомир Павлов. Къде да избягаш? За съжаление повечето редактори, вместо да защитават професионални принципи, сами се хвърлят на килимчето на издателите, за да им угаждат в мръсотиите.
Но на монополните медии и съюзи ще им става все по-трудно. Защото, дори да мълчат задружно по разни теми, да манипулират и дори да крият новини, истината вече не може да се скрие като преди. Интернет се оказа предпочитано място за човек, който иска да научи какво става. И хартиените издания все повече го закъсват, опитвайки се да се слагат на правителството.
Всички изредени издатели носят колективна отговорност за свободата на медиите в България. Организацията „Репортери без граници” обяви, че България през 2011 г. е стигнала дъното, откак я включват в класацията за свобода на печата – на 80-о място. Втора поредна година слиза надолу и никога не е била толкова зле, по-зле и от страни, които не са членки на ЕС.
Сега реално този нов съюз иска да повтори „най-доброто” от стария – флиртове с властта, президентът на връчването на журналистически награди, премиерът пуши пура с Тошо Тошев, политически интриги, пиар обслужване на отбрани, което се отплаща щедро и т. н. И като допълнителен резултат – мемоарни пешопешевски книги, които дават материал за анализ от психиатър.
Кой седи отзад?
Още една особеност има в новия издателски съюз. На практика повечето издания в него се издържат по корупционна схема. Не е тайна че Тошев се прави отново на издател, след като някой му е дал пари да прави нов вестник. То е ясно кой е този някой – личи си по ласкавото отношение на изданията на Пеевски към новия вестник и съюзяването на двамата.
Зад повечето издания седи Корпоративна търговска банка, която е натъпкана с държавни пари. И се получава така – държавата дава пари на една банка, тя издържа медии, а те хвалят правителството на Борисов. И новият съюз на издателите всъщност е обединение на хранените от властта медии, плюс залепени още неколцина за камуфлаж. На които им се иска да гепят солидарно от баницата. И не само това. По същество групата на Пеевски и гравитиращият около него в. “Преса” правят дъмпинг на цените, като продават вестници (”Телеграф” – 40 ст. и “Преса” – 60 ст.) на по-ниски цени от останалите.
И още една новост има, с която учредителите трябва да са наясно – в миналото старият Съюз на българските издатели гарантираше, че когато вестниците манипулират и вършат мръсотии, никой няма да реагира никъде, най-малко защото са обединени с Тошев начело и си правят взаимни услуги. Вече е друго време. И влиянието на вестниците е по-слабо, и интернет е по-силен, и вече няма един съюз. И ако си мислят, че някой ще им мълчи и ще им трепери, щото са обединени работодатели, лъжат се.
Какво са постигнали досега въпросните издатели?
Освен класациите на „Репортери без граници” и „Фридъм хаус”, в които България затъва все по-надолу с ограничена свобода на печата, има и по-конкретни оценки. Например тези в секретна грама на бившата американска посланичка в София Нанси Макълдауни. Ето какво пише тя:
„Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им все повече се концентрира във все по-малко ръце.
Неутрализирането на медии чрез поглъщане очевидно ограничава възможността им да служат като рупор на гражданското общество. С наближаването на парламентарните избори вече изцяло се виждат последствията от концентрацията на собствеността в медиите и корумпираната журналистика.Заради пренаситения пазар с традиционни и нови медийни издания много от тях не могат да оцелеят само с приходите от реклами и разчитат на донори. Самоцензурата е практика в медийните издания. Те дори имат черни списъци на политици и конкурентни бизнесмени, които не се отразяват или интервюират.
С появата на нови медии и безброй вестници “еднодневки” много основни вестници се оплакват от намаляване на читателите. Заради неясната собственост и преобладаващия брой неподписани статии обществото не е защитено от клеветническите материали, публикувани в тях. В миналото ГЕРБ разчиташе за отразяване основно на харизмата на неформалния лидер на партията Бойко Борисов, който често се обажда или диктува директно на журналистите.”
(От „Уикилийкс” и сайта „Биволъ” със съкращения).Разликата със сега е, че на Борисов все по-малко му се налага да диктува. Вестниците на новите издатели сами тичат да му бършат задника и да му лъскат генералските лампази.
В доклада на посланичката има и една констатация, специално за Тошо Тошев, още като главен редактор на „Труд”, и Венелина Гочева, тогава главен редактор на „24 часа”, макар и да не са споменати поименно:
„…германската медийна група ВАЦ, която притежава два всекидневника – “Труд” и “24 часа” с общ тираж 150 000 копия дневно, изглежда по-фокусирана върху финансовите резултати. Тъй като чуждите собственици не се интересуват от близки отношения и нямат интереси на местната политическа сцена, главните редактори на вестниците определят до голяма степен отразяването на вътрешната политика. Макар да не се знае за черни списъци в тези издания, някои политици получават привилегировано отразяване, за което се твърди, че се дължи на лични приятелства с главните редактори.”
Колко деликатно казано. Всъщност направо става дума за пропаганда, пиар, злепоставяне. Ей такива тошевско-пеевски вестници сега се сдружават.
Иван Бакалов,
e-vestnik.bg
- Morgan Stanley: REO Rental Program Will Create 1.8M Job
The government’s program to turn foreclosed Fannie Mae, Freddie Mac and Federal Housing Administration properties into rentals “is here to stay,” according to housing analysts at Morgan Stanley ($19.19 0%).
One of the greatest effects of it, the bank’s analysts say, is job creation, with the possibility of creating more than one million jobs in the hard-hit construction and real estate industries. The jobs could be created by private capital without the use of taxpayer dollars.
The program’s purpose is to clear the national backlog of distressed housing.
“On a macro level, (the REO rental program) could not have come at a better time,” the analysts say.
According to the Bureau of Labor Statistics, the economy lost million 2.5 million housing-related jobs over the past five years. Of those, 2.16 million were in construction and 240,000 were in real estate.
Employment in construction increased by 21,000 in January, following a gain of 31,000 in the previous month.
Analysts estimate about eight million properties will be sold in some form of distressed sale over the next five years.
“Even if only half can be turned into rentals, which would represent only a 20% increase in the total number of single-family rental properties available today, that could result in the creation of one million one-time construction-oriented jobs plus a possible additional 800,000 in permanent jobs, mostly in some of the hardest-hit sectors and the hardest-hit economic areas of the country,” they say.
The 800,000 jobs would comprise the cottage industry for servicing REO rental units, from cleaning properties to collecting the rent.
The chart below shows Morgan Stanley’s full-time job-creation numbers per distressed property turned into rental by each category and for total jobs. The calculation is based on anecdotal labor-usage feedback the firm received from current single-family operators.
Justin T. Hilley
Read article: http://www.housingwire.com - Goodman Theatre: “The Iceman Cometh” (“Продавец льда грядет”)
Артистический директор Goodman Theatre Роберт Фоллс объявил окончательный состав участников спектакля “Продавец льда грядет”
по пьесе Юджина О’Нила. В главных ролях – лауреаты премии “Тони”, известные американские театральные актеры Натан Лейн (Теодор “Хики” Хикман) и Брайан Деннехи (Ларри Слейд). В остальных ролях: Стивен Уиметт (Гарри Хоуп), Патрик Эндрюс (Дон Пэрритт), Джон Хугенаккер (Вилли Обан), Ли Уилкоф (Хьюго Калмар), Дженнифер Энгстром (Кора).Спектакль “Продавец льда грядет” будет демонстрироваться с 21 апреля по 10 июня 2012 года в помещении театра по адресу: 170 North Dearborn Street, Chicago, IL 60601. Билеты можно заказать по телефону 312-443-3800, на сайте www.goodmantheatre.org или в кассе театра.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
- Lifeline Theatre: “Hunger” (“Голод”)
Двадцать девятый сезон Lifeline Theatre
продолжает мировой премьерой спектакля “Голод” по роману американской
писательницы и журналистки Элиз Блэквелл.В центре спектакля – драматические события времен Второй мировой войны. В течение долгих месяцев блокады Ленинграда российский ботаник Илья (Джон Генри Робертс) оберегает тайник с ценными семенами. В городе ощущается хроническая нехватка еды, от голода и холода люди умирают на улицах. Илья и его сотрудники остаются на рабочих местах. Перед ними стоит дилемма: сохранить жизнь или защитить идеалы…
Автор инсценировки – Крис Хайнсворт. Режиссер – Роберт Каузларик.
В ролях: Питер Гринберг (Виталий/Лысенко), Кэти Маклин Хайнсворт (Ефросинья/Клавдия), Дженнифер Тайлер (Лидия), Кристофер Уолш (Режиссер/Иван) и приглашенные артисты Дэн Граната (Сергей/Петр), Джон Генри Робертс (Илья),
Кендра Тулин (Алена).Автор романа Элиз Блэквелл будет присутствовать на спектакле 3 марта в 4.00 pm. После спектакля состоится ее встреча со зрителями.
Спектакль “Голод” идет по 25 марта 2012 года в помещении Lifeline Theatre по адресу: 6912 North Glenwood Avenue, Chicago, IL 60626. Билеты можно заказать по телефону 773-761-4477, на сайте www.lifelinetheatre.com/ или в кассе театра. Бесплатный паркинг расположен на углу улиц Morse and Ravenswood. Lifeline Theatre предоставляет автобус, который курсирует между паркингом и театром.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
- TUTA Theatre: “Fulton Street Sessions” (“Уроки на улице Фултон”)
Театр TUTA в этом сезоне отмечает десятилетний юбилей. Его создатель, режиссер и бессменный артистический директор – Желько Дюкич. Он родился и вырос в боснийском городе Дервента. Закончив школу, поехал в Белград получать театральное образование. Учился в Академии драматического искусства,
потом там же преподавал актерское мастерство. Первой постановкой Дюкича стал
спектакль “Филоктет” по пьесе Хайнера Мюллера. На этом спектакле он встретился
с дизайнером по костюмам и будущей женой Наташей. С тех пор они работают вместе: сначала в Белграде, а с 1990 года – в США. Желько учился в университете Мэриленда, потом стал там преподавать. Какое-то время они с Наташей жили в Вашингтоне, потом сменили место жительства на Чикаго. Дюкич говорит: “Я хотел работать и взялся за создание собственного театрального коллектива. Стал работать со студентами. Сегодня я счастлив, что так случилось. В своем театре
можно развивать собственную эстетику, свой театр накладывает определенные обязательства. Кроме того, всегда приятно работать с единомышленниками. В этом – отличие работы в своем доме от прихода в другой театр в качестве гостя”. Во
время нашей беседы я спросил у режиссера, почему такое странное название – TUTA? Дюкич ответил так: “В некоторых диалектах югославского языка “tuta” означает “судно”. Когда мы организовали театр, кто-то назвал нас так в шутку.
Мол, ничего серьезного. Для американцев это слово ничего не значило. Но интересно, что сейчас оно ассоциируется с нашим театром”.
В качестве первого спектакля юбилейного сезона театр TUTA представляет шоу “Уроки на улице Фултон” (“Fulton Street Sessions”). У
спектакля нет одного автора – это коллективный труд актеров во главе с Желько
Дюкичем. Жанр спектакля его создатели
определяют как “представление в стиле кабаре”. В пародийных музыкальных
номерах, скетчах и сатирических зарисовках труппа театра затрагивает политические, экономические и социальные вопросы текущей жизни.Режиссер – Желько Дюкич. В спектакле звучит оригинальная музыка известного
американского композитора Джоша Шмидта. Это его второй (после спектакля “Баал”
по пьесе Б.Брехта) опыт сотрудничества с театром TUTA. В спектакле участвуют: Кирк Андерсон, Джеймелин Грей, Стейси Бет Грин, Трей Маклин, Жаклин Стоун.Спектакль “Уроки на улице Фултон” идет с 23 февраля по 25 марта 2012 года в помещении Chicago Dramatics по адресу: 1105 West Chicago Avenue, Chicago, IL 60622. Билеты можно заказать по телефону 847-217-0691 или на сайте театра http://www.tutato.com/.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
- Театр-студия “Инкогнито”: “Пропасть для свободных людей”
В декабре прошлого года в Чикаго родился новый театральный коллектив – театр-студия “Инкогнито”. Для своего первого спектакля труппа выбрала пьесу бразильского писателя и драматурга Гильерме Фигейредо “Лиса и виноград” (“Эзоп”). Спектакль называется “Пропасть для свободных людей”. Режиссер-постановщик и композитор – Борис Носовский. Он же исполняет в спектакле роль Эзопа. По словам продюсера и президента театра Анатолия Непокульчицкого, решающим в выборе актеров были актерские качества, заинтересованность в работе и увлеченность. В спектакле заняты известные в Чикаго актрисы Ольга Кирсанова (рабыня Мели) и Лидия Сорока (Клея). В роли Агностоса – актер украинского театра-студии “Гомин” (Чикаго) Виктор Табачук. Анатолий Непокульчицкий исполняет роль Ксанфа. Говоря о драматургическом материале, он сказал: “Человек мечтает о свободе, а когда получает ее, то понимает, что свобода не бывает без обязанностей. Становится ли он свободней? Да, он уже не раб, но он зависим от обстоятельств и правил социума. Абсолютной свободы не может быть никогда! Все сводится к тому, комфортно ли человек существует в предлагаемых обстоятельствах того или иного общества. Как в бывшем Советском Союзе. Людям было хорошо, когда за них все решали… В пьесе столько интересных тем, вопросов, проблем… Наш спектакль рассчитан на подготовленную, мыслящую публику. Нам есть что сказать этой пьесой”.10 марта в 7 часов вечера и 11 марта в 5 часов дня театр-студия “Инкогнито” показывает спектакль на новой сцене в театральном зале Prairie Lakes Theatre по адресу: 515 E. Thacker Street, Des Plaines, IL 60016. Все подробности – на сайте http://theaterincognito.org/home.html. Билеты можно приобрести в театральных кассах и Интернете.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
www.sergeyelkin.com - Чикагский симфонический центр представляет. 24 февраля – 3 марта 2012 года (С изменениями!)
На прошлой неделе пресс-служба Чикагского симфонического оркестра (далее – ЧСО) объявила, что дирижер-лауреат Пьер Булез отменил запланированные на конец февраля – начало марта выступления с оркестром. На февральских концертах Булеза заменит румынский дирижер Кристиан Макелару, на мартовских – английский маэстро Джонатан Нотт. Оба дирижера дебютируют с ЧСО. При этом остальной состав исполнителей и программа концертов остаются без изменений.24 февраля, 1.30 pm; 26 февраля, 3.00 pm. Очередная программа Джерарда
Макберни из серии “Вокруг произведения” рассказывает о
вокально-инструментальном цикле Арнольда Шенберга “Лунный Пьеро”. Это произведение создано молодым композитором в 1912 году в Вене – городе, который подарил миру психоанализ Фрейда, живопись Климта и симфонии Малера. Шенберг вращался среди живописцев, музыкантов, поэтов, преподавал гармонию, контрапункт
и композицию, увлекался новыми музыкальными формами. Так, он изобрел новый метод вокального пения “Sprechgesang” – нечто среднее между актерской декламацией и пением. “Лунный Пьеро” –
миниатюрная драма для одного певца и пяти инструментов. Видевшая и слышавшая все венская публика была поражена красотой и оригинальностью музыки Шенберга.В представлении участвуют пианист Пьер-Лорен Эмар, певица Кира Даффи и музыканты оркестра Мэттью Дюфор (флейта, пикколо), Лори
Блум (кларнет), Роберт Чен (скрипка, альт), Джон Шарп (виолончель).24 февраля после окончания концерта музыканты оркестра, солисты и Джерард Макберни ответят на вопросы зрителей.
25 февраля, 8.00 pm; 28 февраля, 7.30 pm. В эти дни цикл Арнольда
Шенберга “Лунный Пьеро” прозвучит вместе с “Историей солдата” Игоря
Стравинского. Первое исполнение “Истории…” состоялось в 1918 году в Лозанне. Оркестром руководил швейцарский дирижер Эрнест Ансерме. Вскоре после премьеры в Европе вспыхнула эпидемия “испанки” (испанского гриппа), и о Солдате на время забыли. Это сочинение и сегодня остается одним из самых малоизвестных произведений Стравинского.В представлении участвуют пианист Пьер-Лорен Эмар, певица Кира Даффи и музыканты оркестра Мэттью Дюфор (флейта, пикколо), Лори Блум (кларнет), Роберт Чен (скрипка, альт), Джон Шарп (виолончель), Стивен Уильямсон (кларнет), Дэвид Макгилл (фагот), Кристофер Мартин (труба), Майкл Малкахи (тромбон), Майкл Ховнанян (контрабас), Синтия Йе (ударные).
Роль чтеца исполняет лауреат премий “Эмми” и “Тони”, популярный американский актер Джон Литгоу.
Режиссер представления – выпускница Стэнфордского университета, одна из создателей парижского театра “Сложность”, француженка Аннабель Арден.
1 и 3 марта, 8.00 pm; 2 марта, 1.30 pm. Мартовская программа музыкальных вечеров в Симфоническом центре открывается Фортепианным концертом А.Шенберга (солист – Пьер-Лорен Эмар) и симфонией Г.Малера “Песнь о Земле” для двух солистов (Мишель Деянг, меццо-сопрано; Стюарт Скелтон, тенор) и оркестра.
Концерт для фортепиано с оркестром Арнольда Шенберга – одно из этапных произведений фортепианного искусства XX века. Спасаясь от нацистов, композитор эмигрировал сначала во Францию, а затем в США и в момент написания произведения преподавал в Калифорнийском университете в Лос-Анджелесе. Премьера концерта состоялась в 1942 году. В отличие от “Лунного Пьеро”, вошедшего в историю музыки как “Библия экспрессионизма”, в своем Фортепианном концерте Шенберг не замыкается в рамках классической додекафонной техники, а отчасти возвращается к гармонии. Как говорил сам композитор: “Многое еще можно сказать в до мажоре”.
Симфония “Песнь о Земле” была создана Густавом Малером по произведениям средневековой китайской поэзии в переводах Ганса Бетге. Малер писал дирижеру Бруно Вальтеру: “По-моему, это самое личное из всего, что я до сих пор написал”. Симфония не обозначена номером, хотя она является девятой в творчестве композитора. По свидетельству того же Вальтера, после роковых Девятых симфоний Бетховена и Брукнера Малер панически боялся этой цифры, но по иронии судьбы следующая, Девятая симфония (которая на самом деле должна идти под номером “десять”) стала для него последней.
После концерта 3 марта на втором этаже Симфонического центра, в Grainger Ballroom Пьер-Лорен Эмар будет раздавать автографы.
За полчаса до начала каждого концерта состоятся беседы с музыкантом и журналистом радио WFMT/98.7 FM Карлом
Грапентином.
А теперь несколько слов о дирижерах. Румынский дирижер Кристиан Макелару готовился стать скрипачом. Он начал заниматься музыкой с шести лет. Три раза (в 1994, 1996 и 1997 годах) становился
победителем Национальной музыкальной олимпиады в Румынии. Учился в
Interlochen Arts Academy в Мичигане. В
возрасте девятнадцати лет дебютировал в Карнеги-холле. В течение двух сезонов
играл в группе первых скрипок Хьюстонского симфонического оркестра. Был самым
молодым концертмейстером в Симфоническом оркестре Майами за всю его историю. С
сентября 2011 года является вторым дирижером Филадельфийского симфонического оркестра. В декабре 2011 года дебютировал в Чикагском симфоническом центре в серии “Музыка сегодня”.
Английский дирижер Джонатан Нотт получил
всестороннее музыкальное образование. После Кембриджского университета он учился пению и игре на флейте в Южном королевском колледже в Манчестере, а дирижированию – в Лондоне. Его карьера началась в оперных театрах Франкфурта и
Висбадена. Среди опер, которыми дирижировал Нотт, – тетралогия Р.Вагнера “Кольцо нибелунгов”. С 1997 по 2002 годы был главным дирижером Симфонического оркестра Люцерны, с 2000 по 2003 годы – главным дирижером “Ensemble intercontemporain”. С 2000 года является главным дирижером Симфонического оркестра Бамберга
(Германия). По аналогии с композитором-резидентом ввел в оркестре понятие
артист-резидент. Как результат, в Бамберге часто появляются такие прославленные музыканты, как Вадим Репин и Пьер-Лорен Эмар. Со своим “старым знакомым” Эмаром Нотт дебютирует с ЧСО.220 South Michigan Avenue, Chicago, IL 60604, справки и заказ билетов по телефону 312-294-3000 или на сайте www.cso.org. Там же можно приобрести абонементы на сезон 2012-13 годов. Одиночные
билеты поступят в продажу в августе 2012 года.Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
- КЛУБ НА ЗНАЕЩИТЕ – 20 ФЕВРУАРИ 2012
Интересуваме се от българин, които да работи в „Comcast” (или да е запознат с офертите на компанията), да бъде комуникативен и да ни ориентира на роден български език за възможностите на тази фирма. Интересуваме се също от връзка с българин работещ в AT& T. Ако някой знае някой Знаещ, моля Ви пишете ни чрез [email protected] . Благодарим на всеки, които ще ни помогне по веригата от Знаещия до нас.
- „Шеврон” спонсорира държавен прием за 3-ти март
Покана за прием по случай Националния празник на Р. България 3-ти март. В долния ляв ъгъл на поканата се вижда емблемата на „Шеврон“.
Източник: Група във Фейсбук против добива на шистов газ
Още за поканата с логото на „Шеврон“
Логото на „Шеврон” стои на официална покана за прием на българското посолство в САЩ по повод националния празник 3-ти март, съобщи от ВМРО. Останалите спонсори са TransAtlantic, Honeywell и SunEdison.
Законите и дипломатическата практика са регламентирали ясно условията, при които чужди фирми могат да правят подаръци на официални представители на българската държава. Затова МВнР трябва бързо да отговори дали в този случай са спазени законът, протоколът и установената дипломатическа традиция, настояват от ВМРО.
Според ВМРО е недопустимо точно тази компания да спонсорира официална държавна проява, при положение, че върху нея тежат съмнения за лобистка намеса в политическия процес на България. МВнР трябва да отговори възможно ли е дипломатическо представителство да приема помощ от тази компания, а в същото време да защитава политиката на правителството в София.
Говорителят на МВнР Весела Чернева, заяви пред в. „Сега“, че привличането на спонсори за официалните приеми на посолствата е обичайна практика, която прилагат и чужди мисии в София. „Основна задача на нашите посолства е да поддържат интереса на местните фирми към България. Те поемат част от разходите за приемите и така спестяваме пари на българските данъкоплатци“, обясни тя. По нейни думи бюджетът на министерството за представителни разходи е свит до символични суми.
Посланик Елена Поптодорова каза за „Сега“, че на приема са поканени 500-600 души. Наета е зала в сградата на Организацията на американските държави, защото посолството няма толкова голям салон. Наемът за нея, платен от „Шеврон“, е 4000 долара. Другите три компании са поели разходите за кетъринга, възлизащи на 5000 долара. „Нямам толкова голям бюджет, а български компании не проявяват интерес да спонсорират такива официални прояви“, заяви тя. Източник на „Сега“ от финансовите среди в МВнР уточни, че на посолството във Вашингтон се отпускат годишно 5500 долара за представителни нужди.
Преди месец след граждански протести в цялата страна кабинетът отне издаденото разрешително на американската компания „Шеврон“ да прави проучвания за шистов газ в Североизточна България за период от пет години, а пък парламентът гласува тотална забрана на технологията за хидравлично разбиване при проучване и добив на природен газ.
TransAtlantic Petroleum Ltd. е американска компания за добив на петрол и природен газ. На 15 февруари 2011 г. Тя закупи фирмата Direct Petroleum Bulgaria EEOD („Direct Bulgaria“), която разработваше добива на шистов газ край село Девенци, близо до Червен бряг, Плевенско, и правеше проучвания за шистов газ на перспективно находище край Етрополе, Ботевградско. „Транс Атлантик Петролиум“ обяви, че чрез придобиването на „Дайрект Бългерия“ получава лицензи за проучване на шистов газ в района на Ловеч и село Ъглен с площ 2288 кв. км. Компанията „Сън Едисон“ е специализирана в соларната енергия. Тя изгражда фотоволтаични централи. През 2011 г. компанията придоби готов проект за 50 соларни мегавата от строителната компания „Сиенит холдинг“ и закупи земя в Пловдивско, но засега изчаква с реализацията.
„Хъниуел“ е холдинг на сто компании, занимаващи се с развитие на различни технологии. Тя създаде свой клон в България през 1993 г. От 2009 г. компанията предлага съоръжения за газовата промишленост.
Източник: в. „Сега“
- Филмът за досиетата стигна до парите на прехода и може да спре внезапно
КС е подложен на силен натиск да прекрати обявяването на т.нар. картотекирани сътрудници на Държавна сигурност. Тъкмо когато предстои да излязат агентите сред банкерите, кредитните милионери, адвокатските ръководства, синдиците
Ако някой все още е имал съмнение, че политическият и държавният елит, тайните служби, МВР и магистратурата, както и определена група фактори от бившата Държавна сигурност могат във всеки един момент да зададат дневния ред на обществото и медиите, след поредната постановка около досиетата, вероятно вече го нямат. Сякаш изневиделица темата изскочи в публичното пространство и го завзе за няколко дни. Отвсякъде наизлязоха хора, които са на път да разделят цялото общество отново рязко на две. Темата постепенно се политизира и е само въпрос на време да придобие силен драматизъм. Защото в случая не става дума за обявяването на 11 от 15-те митрополити за агенти на Държавна сигурност. Нещо, което беше повече от ясно. Дори е учудващо, че са толкова малко.
Сега става дума за възловия спор дали изобщо ще спре или продължи обявяването на сътрудниците на бившите тайни служби.
Тричленен състав от Върховния административен съд (ВАС) се е възползвал от правото си да сезира Конституционния съд с искане да бъде обявен за противоречащ на конституцията един текст от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Известен още и като закона за досиетата. Атаката е срещу разпоредбата, според която се обявява принадлежност към ДС на дадено лице по „документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители“.
По-простичко казано, става дума отново за това
дали да бъдат обявявани лицата, за които има само картончетав регистрите на ДС. Т.е. няма собственоръчни донесения, декларации, подписани финансови документи за получени пари.
Интересно е да се отбележи и конкретното дело пред ВАС, от което идва и сезирането на КС. То е по искане на бившия външен министър и експосланик в Германия и Турция Стоян Сталев срещу обявяването му през 2008 г. за сътрудник на Държавна сигурност. Той твърди, че не е бил и не може да бъде обявяван само въз основа на данни от картотеките. Според решението на комисията по досиетата Стоян Сталев е вербуван през 1988 г. от Второ главно управление на ДС като агент под псевдонима Маринов.
Тричленният състав на ВАС по неговото дело
е приел тезата на защитата му да спре делото и да сезира КСза обявяване на противоконституционността на чл. 25, т. 3. Според магистратите проблемът е, че самият Конституционен съд с Решение № 10 от 22 септември 1997 г. по к. д. № 14/1997 г. е обявил за противоконституционен сходния § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на вече отменения Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето разузнавателно управление на Генералния щаб. Тогава конституционните съдии приеха, че качеството на едно лице като „сътрудник“ на ДС следва да се определя само във връзка с безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация на органите на бившата ДС. Според ВАС този текст е възпроизведен и в новия закон за досиетата, който бе приет през 2006 г. по време на Тройната коалиция. Тогава обаче никой не го атакува пред КС и
затова комисията по досиетата от 5 години обявява и картотекираните
сътрудници. Бе направен опит чрез омбудсмана Гиньо Ганев да бъде атакуван пред КС законът, но дори и той отказа да го направи.
От обявените вече стотици лица, съпричастни към ДС, сред депутати, посланици, министри, висши чиновници, журналисти, малка част оспориха решенията на Комисията по досиетата пред Върховния административен съд, но до този момент магистратите винаги отклоняваха исканията и потвърждаваха актовете.
Но сега този състав на ВАС изведнъж съзря проблем и на практика поиска отмяната на нормата за картотекираните с аргумент, че противоречи и на чл. 56 и чл. 57 от конституцията, според които всеки има право на защита и че не трябва да се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
Историята изобщо не е безобидна, защото не може да се предполага как ще реагира сега Конституционният съд. Веднъж той
блокира процеса по отварянето на досиета, когато през 1997 г.
отмени текста за обявяването именно на картотекираните сътрудници. Тогава той забрани и изобщо да се проверяват президентът, вицепрезидентът и самите конституционни съдии. По-късно стана известно, че трима от конституционните съдии, взели по онова време решението, всъщност са били агенти на ДС, същото се оказа и за предишния държавен глава, който е бил сътрудник с кодовото име Гоце.
По принцип КС не е ангажиран с практиката си. Това означава, че може да даде две различни решения по сходни казуси и не е длъжен да се произнесе както първия път. Но може и да даде.
КС веднага допусна делото за разглеждане по същество и определи
за заинтересувани страни Народното събрание, президента, Министерския съвет, министъра на вътрешните работи, Върховния административен съд, главния прокурор, комисията по досиетата и Българския хелзинкски комитет. И им даде само 7-дневен срок да представят писмени становища и доказателства. Нещо, което е необичайно. Обичайно се дават по две седмици, че и повече. Затова и по-краткият срок веднага подхрани съмненията, че нещо се бърза.
Всъщност въпросът с картотекираните сътрудници винаги ще стои. 74 на сто от досиетата на ДС ги няма – или са унищожени, или са изнесени. За около 41 на сто от целия архивен фонд няма информация. През 1990 г. са били унищожени или скрити всички данни за явочните квартири на ДС, а само в София те са били 2089. Липсват и 75 на сто от работните дела на агенти. Унищожени са хиляди действащи дела, които никога не са влизали в архива.
Липсва и почти целият архив на VI отдел на VI управление на ДС
На практика за много от хората има само картончета. И това поставя въпроса дали част от тях не са били писани само като бройки от оперативните вербуващи офицери. И дава възможност на мнозина да твърдят, че не са били сътрудници на ДС, защото няма никъде документ или подпис, оставен от самите тях. Комисията обаче твърди, че картончетата са достатъчни доказателства.
През годините бяха заведени няколко дела заради прочистването на архива на ДС. Стана ясно, че на закрито съвещание на МВР преди много време е обявено, че в периода между 1944 и 1973 г. са вербувани за секретни сътрудници 131 600 души, като в това число не влизало разузнаването. По груби сметки до 1989 г. за ДС се смята, че са работили над 300 000 души.
Този обрат със сезирането на КС настъпва точно в момента, когато се очаква да
бъде обявена една от най-интересните категории – тази на кредитните милионериДосега не е имало кой знае какви изненади при обявяването на сътрудниците на бившата ДС сред дипломатите, духовенството, министрите или депутатите. Беше предварително ясно, че ще са много. Но ще е далеч по-интересно обаче колко от кредитните милионери са били такива.
Ако КС реши да потвърди практиката си и да прекрати обявяването на картотекираните сътрудници, то няма да бъдат обявени много от тях и сред банкерите, ръководствата на адвокатурата през годините, застрахователите, синдиците, занимаващите се с хазарт, с електронни съобщения…
И ще спрат филма с досиетата в най-интересната му част. Точно когато ще стане дума за тъмната страна в биографиите на хора, които контролираха прехода задкулисно, както и мътните финансови потоци. Дали съпричастността им към ДС е универсалното обяснение за поведението им и забогатяването им, е друг въпрос. Но е очевидно, че в момента се оказва силен натиск да бъде предотвратено обявяването им. Което индиректно потвърждава, че в биографиите им има доста тъмни страни и не желаят да бъде ровено около тях.
Александър Александров,
в. „Сега”
- Отдавна, отдалече и отстрани
„Най-сетне пристигнах в София, твърде голям и населен, и много неприятен град.” Не е казано вчера, а е написано през 1623 година от Луи Жедоен. Нали знаете кой се интересува какво са казали другите за него? Ще го кажа по най-щадящия начин – хората, които не са съвсем убедени в собствената си ценност и търсят потвърждение за нея. Такива сме. Тези дни много важно беше какво е казала Хилари Клинтън за нас. За нас са казвани много неща, дори когато не ни е имало на картата като държава. Били сме на пътя на много пътешественици. Ето какво са написали някои от тях.
Българите
Стефан Герлах, 1573 г.: „Това е един робски народ, който нищо не върши, ако не бъде предварително набит. Тогава тичат и бягат и донасят каквото искаш, но с добро нищо не правят. Затуй и чаушите, и турците добре ги бият. Гдето обаче знаят, че сигурно ще получат някоя пара, донасят на чужденците и пътниците за продан хляб, каймак, сирене, кисело мляко, а понякога и свинско месо, понеже отглеждат много свине.”
Хенри Кевъндиш, 1589 г.: „София е много лош град и хората са с лош нрав, защото стояха и ни зяпаха, и ни плюеха, но не ни биеха.”
Франсоа Пуквил, 1798 г.: „Големи любители на музиката и танците, те не се разделят със своята гайда, под чиито крещящи звуци всички, дори и музикантите, започват да се движат ритмично. Те познават лирическия танц и безброй непристойни танци… Впрочем те са храбри, скромни и трудолюбиви, но невежи повече, отколкото може да се предполага.”
Герхард Дриш, 1718 г.: „Местните хора имат обичай…, когато биват поканени да влязат в някоя стая, те преди това събуват обущата си при вратата.”
Конрад Хилдебрандт, немски пастор, 1657 г.: „Къщите на тези хора са съвсем тесни, лоши колибки. Когато преспивахме при тях, лягахме един до друг и в тях няма нищо за виждане освен кревати. Вътре нямат никакви прозорци и щом се появи дневната светлина, тя не може да проникне през вратите, а през комина, който е изплетен високо от пръти и облепен и измазан с кал и глина. Цялата къща се състои от една стая, в която понякога живеят 6 до 8 души и седят под комина до огъня. Техният извор беше едно буре или голям чебър, поставен на количка, които стояха пред вратата. И така си живееха тези хорица твърде доволни.”
Джереми Бентъм, 1785 г.: „Убежището ни бе покрито със слама; стените и пода бяха от кал; нямаше таван и прозорци; вратата само една; светлината влизаше през един комин. Ала това външно сурово жилище не бе лишено от своите удобства. В момента, в който влязохме, на пода бяха разстлани един върху друг два много прилични памучни килима, чисти, като че ли никога неизползувани и достатъчно големи да покрият по-голямата част от помещението, макар че бяха сгънати на две. Въпреки че най-точно ще бъде, ако земната съставка, с която са измазани пода и стените, обозначим като кал, от една по-благоприлична гледна точка можем да я наречем вид мазилка. Ако тази мазилка е трайна, не зная дали не бих я предпочел пред всяка друга, каквато съм виждал. Тя образува равна, гладка повърхност, без всякакви пукнатини. Цветът е приятен, еднороден светлокафяв тон, по който не личат никакви петна и в това отношение го предпочитам пред мръсното бяло, което покрива стените на най-бедните къщи в Англия, както и на някои от най-великолепните в Смирна и Константинопол.”
Мартин Грюневет, 1582 г.: “Споменатите българи са от православната вяра. Хубав, скромен народ…Огнището, където правят целия си огън, се намира в стаята до вратата и е също като нашите камини, а не като татарските къщи. Над менсофата се намира прът, там окачват всичките си дрехи…Мъжете по облекло са почти еднакви с унгарците. Всички дрехи им са тесни. Жените им пък по носията си са почти еднакви с полските селянки. На гърдите си носят престилка, отрупана със сребърни и златни пфениги. Пръстите им са отрупани с пръстени.”
Граф Д’Отрив, 1785 г.: “Облеклото на мъжете-българи е почти същото като това на планинците от Оверн във Франция, с бродерия по бельото и ризата Изглеждат по-малко нещастни от нашите селяни, по характер изглеждат също по-кротки и по-общителни. ..Те са най-приятните от всички хора.”
Феликс Каниц, посетил България 18 пъти между 1860 и 1883 г.: „При нашите излети ни следваха внимателно няколко селяни. Колкото пъти мерех или проучвах стените, те идваха все по-близо. Запитаха ни дали сме намерили следи от съкровище в стените. След нашето заминаване сигурно са търсили в нощните часове скрити иманета. Както и на друго място съм споменавал, българинът развива невероятно усърдие в работата, когато се отнася до някакво желано съкровище.”
У. Милър, 1907 г.: “Българинът е истински син на земята….Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, бурната приветливост на сърбина, или мечтателния непрактичен идеализъм на руснака. Той по-скоро прилича на шотландец от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат…Оставете българина и черногореца на парче пустееща земя, и българинът ще я превърне в розова градина, докато черногорецът ще продължава да гледа.”
Жените
Пол Люка, 1706 г.: „При все, че са само селянки, жестовете им и всичките им маниери са на хора над простолюдието. Те изглеждат винаги пияни поради веселото им и разнообразяващо настроение. Облеклото им е само риза и някаква роба отгоре. Косите им са изцяло сплетени, колиетата, които носят, са с по четири-пет низа. Ризите и робите им са доста отворени отпред и шията им е твърде открита. Те всички са с много красиви шии и не си дават много труд да ги прикриват.”
А. Пуле, 1657 г.: „Тия жени са нежни, почти еднакви с нашите французойки. Те имат техния темперамент и изглеждат толкова учтиви, че идват сами пред керваните, отрупани с хляб, плодове, топло и подсладено мляко, няколко парчета печено месо, яйца, които продават на нищожна цена, но с толкова изящество, че не мога да си ги представя без сълзи в очите.”
Капитан Шад, 1740 г.: „… на половин час от Разград срещнахме първите леки жени. Те бяха две разпуснати моми от племето на тази нещастна чергарска нация, която във Франция обикновено наричат „египтяни” (цигани). Впрочем те не бяха толкова отвратителни, както би могъл да си помисли някой под впечатлението, което създавам, казвайки, че бяха „египтянки”. Те бяха забрадени с копринени кърпи, оцветени със златни райета, и цялото им останало облекло беше също от коприна…По-малката и същевременно по-безсрамната започна да танцува. Между другите неприлични кълчения на тялото тя започна да движи шията и корема си по един начин, който тогава аз, който не бях виждал източни танци, ми се видя безподобен.”
Гостоприемството
Джордж Кепъл, 1827 г.: „Спряхме се в една българска къща да закусим. Привлече ни красивата стопанка с черти на Мария Магдалена. Страхувам се обаче, че най-много ни впечатли прекрасната закуска, която би направила чест на всеки майстор готвач. Тя се състоеше от яхния с пикантни подправки, пържени яйца, сирене и вино.
Щеше да е чудесно, ако домакинята беше толкова добра, колкото хубава. Няма да бъде справедливо, ако не кажа, че користолюбието й разваляше впечатлението, породено от красотата й.”Рико, 1665 г.: „Колкото време пътувахме между тези хора, ние нямахме нужда от храна, навсякъде ни приемаха радостно и охотно.”
Ричард Уолш, 1827 г.: „Добрите хорица имаха само една стая и ние трябваше да се приспособим между фамилията. Вътрешността на къщата беше чиста, приятна и здрава. Подът беше пометен, чергата постлана, голям огън пламтеше в огнището. Когато легнах между любезните хорица и видях на пламъка как блестят техните почтени лица, почувствах се като у дома.”
Виното
Ожие Бусбек, 1553 г.: „… може би ще дойде наум на някого да попита какво утешение е помагало на дружината ми да понася тези толкова неудобни странноприемници. Ще се досетиш – винота, което обикновено служи за лекарство в лошите нощи.”
Кристиан фон Валсдорф, 1660 г.: „Тук трябва да спомена за виното, макар че турците не дават на робите да пият от него, освен само слабо и блудкаво. Общо взето от Белград до Цариград се намира малко хубаво вино. Вината за това е не на турците, но по-скоро на тукашните жители, които го приготвят нечисто и го оставят под открито небе през цялата година, покрито с малко листа, или пък често оставят буретата в къщите (в които стая, килер и кухня всичко е в едно помещение). Още по-неприятно става на вкус тукашното вино поради това, че го държат простовато, по техния обичай, вътре вкъщи, много често до самия огън, от което то става съвсем кисело.”
Природата
Хелмут Молтке, 1837 г.: „Що за чудесна страна е тази България! Всичко е зелено, склоновете на дълбоките долини са залесени с липи и диви круши, широки ливади обгръщат потоците, разкошни ниви покриват равнините и даже обширните пространства от необработена земя са декорирани с обилна трева….Аз не съм намерил никога по-романтично положение на това от Търново.”
Адолф Бланки, 1841 г.: „Аз препоръчвам на художниците и геолозите да минат през Белоградчик.”
Феликс Каниц, 1862 г.: „…като с някакъв магически удар ми се откри за пръв път приказната сценария на Белоградчишката панорама.”
Трудолюбието
Стефан Герлах, 1573 г.: „..страната е прекрасна и плодородна, черноземна и с добри нивя, но твърде големи пространства стоят необработени. Местните жители обясняват, че ако се заемат с обработката на по-големи земи, турците им отнимат добива, заради това работят само за насъщния си хляб и сеят само толкова, колкото да се прехранят една година. Отглеждат обаче много добитък.”
Райнхолд Лубенау, 1587 г.: „Българските жени са толкова усърдни в преденето, че когато вървят по улицата, не можеш да ги срещнеш без работа, но поставят една хурка с вълна за рамото си и така вървят и предат като играят.”
Ханс Дерншвам, 1553 г. „Тази страна е хубава, плодородна земя, но е запустяла, лошо обработена, селата са малко. Нивите и лозята са буренясали, къщите са лоши като свински кочини.”
Симперт Нигел, 1699: „От Адрианопол до Филипопол се простира една прекрасна страна – с житна земя и лозя, която обаче съвсем никак или твърде малко е обработена. Поради това трябва да се съжалява, че варварите владеят една толкова хубава страна, която немците биха направили по-полезна.”
Пиер Белон, 1574 г.: „Българите имат особен начин да жънат житото, с по-голяма сръчност, отколкото французите.”
Мартин Грюневет, 1582 г.: „Сетне пътувахме по една планина, обрасла с малко шубраци, и отново покрай едно татарско село, което се нарича Базарликьой (някъде около Дунава в северо-източна България). Там видях за първи път да орат с една снежнобяла камила.”
Църквата
Стефан Герлах, 1573 г.: „Жителите казват, че не знаят какво прави свещеникът при литургия, той не ги учи нито “Отче наш”, нито “Десетте заповеди”, нито пък нещо друго. Така че между хиляда никой не знае тези неща; единственото, което знаят е, че са християни. Но за постите се държи много строго, та в забраненото време никой не яде месо. Когато някой умира, трябва да се дадат пари на свещеника. Така от имота на умрелия се вземат 5, 6 или 8 талера, ако е бил заможен. Когато оплачат достатъчно мъртвеца, те изяждат тези пари и пак се развеселяват помежду си. Също и на техните големи празници се събират и когато службата свърши, се веселят и хвалят Бога и светеца, чиято памет празнуват. Особено почитат Дева Мария и Св.Никола.
Причестяват се също като гърците. Богослужението се извършва на език, от който простият човек не всичко разбира, всяка неделя в някоя от черквите подред. Простият човек знае само “Отче наш” и “Символът на вярата”, както ми разказа един българин, но не и 10-те Божи заповеди.”Хилари Клинтън, 2012 г.: „България е прекрасен модел за страните в преход към демокрация.”
За край запазих Лероа Болио, неговите думи са точни като разрез със скалпел: „Тоя народ е най-работният, най-миролюбивият, най-нравственият, може би най-интелигентният или по-точно най-любознателният между всички народи на полуострова. Тоя народ, който в противоположност на съседите си сърби и гърци, е вземал най-слабо участие във въстанията, е най-малко взискателен между всички останали народи, които живеят под турска власт. Между цялата рая българите биха се задоволили с най-малко; ако има християни, които Високата порта би привързала с умели отстъпки, то са именно българите.”
Освен точен, разрезът е и дълбок – още не е зарастнал.
Веселина Седларска,
сп. „Тема“
- Кредитните милионери от ДС – недосегаеми!
Законодателна пречка може да остави скрити имената на кредитните милионери, които са били агенти на бившата ДС.
За това алармира шефът на комисията по досиетата Евтим Костадинов, съобщи „Монитор“.Оказало се, че в списъка със заемащите публични длъжности лица към закона, по който се огласяват хората с картонче, липсват тези с необслужвани кредити. Те фигурират само в листата за установяване на принадлежност към бившите тайни служби. Така според закона комисията е длъжна да провери кои са бившите агенти, станали богаташи посредством кредити, но не и да вдигне завесата над имената им пред обществеността.
Още преди няколко месеца Костадинов съобщи, че ръководеното от него звено стартира проверка на обявените от банките през 1997 г. като кредитни милионери и в близко време трябваше да ги огласи. Според шефа на комисията пропускът може да се преодолее с промени в закона. От ГЕРБ обаче все още не планират такива.
(Със съкращения)
Източник: dir.bg
- КЛУБ НА ЗНАЕЩИТЕ – 19 ФЕВРУАРИ 2012
ВТОРОТО МНЕНИЕ “НЕ ПИТАЙ СТАРИЛО, А ПИТАЙ ПАТИЛО“
Много ми хареса тази рубрика (във вестник „България сега”) и аз реших сега да позапиша нещичко от патилата си с компанията Т-mobile.
Абонат съм на тази компания от 2007 година. Имаме семеен план и всичко до преди 2 месеца си течеше по нормалния ред. Плащанията ни са били винаги редовни и без проблем. Проблем бяха само лошите връзки и обхват на Т- mobile оператор. За да осъществя връзка с даден абонат се налага да звъня десетки пъти, тъй като връзката непрекъснато се разпада. Странното е дори и като излезна и навън на двора, дето се казва направо в ефир съм, положението е същото. Но какво да се прави примирявахме се, защото това е най-евтиният и изгоден оператор, според мнението на болшинството български емигранти в Чикаго. Докато един ден реших да си взема BG номер. Първият месец се радвах на облекченията , които имах при връзка с моите близки в България. Но радостта ми беше доста кратка. На следващият месец изведнъж получих сметка от компания T-mobile, която беше главозамайваща –$ 666. В първият момент си помислих –“това е грешка, не може да бъде, живеем в цивилизован свят, в страната на сбъднатите мечти, ще разговаряме с оператора и всичко ще се уреди“. Но какво беше моето изумление още при първите разговори с компанията? Препращат ме ту тук, ту там и непрекъснато едно и също „няма грешка , говорили сте извън страната, ще си платите….“.
И каква е конкретно тяхната версия? Ами аз просто съм си говорила с България два часа и половина непрекъснато. Подчертавам думата непрекъснато, защото това е практически невъзможно за възможностите и връзките, които предлага оператора Т-mobile. Веднага влезнах във връзка с БГ номер и направих справка. В посоченото от T-mobile време аз просто си имам няколко позвънявания (шест) от България, които са се разпадали. Чрез БГ номер са проведени само два разговора единият за 0:3:43 минути, другият за 0:9:58 минути.Според другият посочен номер, аз едновременно имам отчетен разговор на една и съща дата с един и същи телефон, за едно и също време 0:20:38 минути с Т-mobile и БГ номер. Подчертавам с един и същи телефон аз говоря с два оператора едновременно, което е практически невъзможно???
След многократни разговори и обяснения със служителите на оператор Т-mobile единственото, което направиха като компромис беше намаление на сумата с $50 и разсрочено плащане на голямата сума.
Моята молба за второ мнение е:
1. Може ли да се протестира публично срещу действията на оператор Т-mobile и от коя институция в щата Илинойс трябва да се получи разрешение?
2. Съществува ли независима институция в Илинойс, която може да помогне за практическа защита на потребителя и решаване на тези проблеми, които, по изпатили си български емигранти, са многобройни?
3. Описаният проблем може ли да бъде внесен в Прокуратурата на щата Илинойс, или такива дребни проблемчета не нарушават законите и не са в обсега на компетентността на тази институция?В очакване на второ мнение,
Разочарован от Т-mobile българин.
- Писмата на Левски
Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“
Бай Каравелов,
Вие като честен и свободен български вестникар, такъв Ви показва и листът „Свобода“, който издавате, [се борите] без разлика за всеки народ, който би показал, [че иска] да живее [свободно].
Ние, българите, бяхме честити чак сега да се сдобием с напълно свободен вестник, [който] дава право на всекиго да представи народното ни мнение пред света. И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия [и] Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, [те] ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“. Същото желаем и на братята сърби, черногорци, румънци и пр. да не остават след нас [и] в едно и също време да дадат гласа си. Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братята французи, т.е. млада Франция, млада Русия и пр. Колко скъпо и с какви загуби? Брат брата, син баща, бащата сина си да убива? Сега е време да преварим това зло. [Защо да водим] втора борба? Сега е лесно и можем с малко материал да се спасим от това гнусно и невярно тиранство, сто пъти по-назад от нас във всичко. Неговите топове, неговите игленки пушки са в нашите ръце. Само ни трябва още мъничко време да поработим [няколко] години. Но [само] тогава [след като поработим], бай Каравелов, както ви пиша в писмата с братя Марина [п. Луканов] и Иван [Драсов], с божя воля ще съсипем гнилата и страхлива държава, та да съзидаме друга многотрайна по новото зидане. Да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава, но не хората, не жените и децата им. [Стига] само да се покорят на горните свети закони, [те ще са на] равно с българина.
(Из Дописка на В. Левски до в. „Свобода“, писана през втората половина на 1870 г. и публикувана във в. „Свобода“ на 13.02.1871 г.)
Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля
Длъжност [ми] е да те попитам: „Прочел ли си устава, който е потвърден по вишегласието на всичките местни комитети? [Прочел ли си] и окръжното писмо, в което заповядва Централния комитет, което съм ви пратил от две недели напред?“
Байо, аз не те настъпвам по краката, но изпитвам по устава и извършвам според пълномощното си, като по-напред благоразумно изпитвам и вземам факти в ръцете си. Пък ти прави по твой кеф.
Както казах по-горе: аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во [лето] да му служа до смърт и да работя по народната воля. И ако това ти не видиш, [защото] си неверен, то децата ти ще видят [и] ще помислят за тебе.
(Левски до Атанас п. Хинов, 25.08.1872 г.)
Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си
Господин Панайоте,
Премного Ви благодаря, дето се потрудихте, че ме извадихте от болницата. Наистина бих умрял, ако бях стоял още няколко дни. Така исто [честно и предано] се трудите и за всичките ни събрани братя. И длъжни сме да Ви почитаме, защото сте и най-главният ни войвода [още от] началото на скупщината.
Вие се грижите сега и за разноските ми, за които ще пиша, че сте харчили за мен. Надявам се да ми пратят колкото ще похарчите за мен. Защото аз се варда да не се причислявам [към] ония, [за] да [не] се рече, че се е харчило за мен. По всякакъв начин ще гледам да Ви ги върна. То е доста и предоста само че се трудите.
Повторно Ви моля да ми пратите 1 жълтица за трошка, защото нямам вече. Заел съм от брат ми и от другите си приятели 40 гроша и мой хак 20 гроша, и твойте, [та] се набират 105 гроша, че стават всичките ми разноски за 13 дена 165 гр., без да съм дал ни пара за лековете на жената. А тя колко ще вземе? – Не зная.
Чух, [че] щял си да отиваш във Влашко. Аз от 67-мо [1867 г.] досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но пак Ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог с Ваше позволение, ако го намерите благосклонно. И ще Ви моля да ми позволите, за което ако спечеля, печеля за цял народ – ако изгубя, губя само мене си…
(Из писмо на Левски до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.)
Ние гоним царя и неговите закони
В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е… Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, ни[то] вярата му, а – царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и сами[те] тур[ци].
В Българско не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република.
(Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.05.1871 г.)
Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си
Долуподписаният, като приемам всичките длъжности, които ми се налагат от пълномощното, дадено ми от ЦБРК, и [като] съзнавам отговорността на своите действия, съгласявам се във всичко и с действията на с другите членове на ЦК, които ще разпределят длъжностите помежду си според способностите на всякого. Същият отговарям за действията си по устава пред другите членове на ЦК и се заклевам пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.
16/28.06.1872 г. В. Левски
(Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ от април-май 1872 г.)
Източник: Vasil-levski.org
- Статия в „Работническо дело“ объркала смъртта на Левски на 19, вместо на 18 февруари
139 години от обесването на Васил Левски се навършват днес. Земният път на Апостола на свободата приключва на 6 февруари по стар стил или на 18 февруари по нов – на бесилото край София през 1873 година. Точно пет месеца преди да навърши 36 години, твърди “Дарик”.
Допреди няколко години почитахме паметта на Васил Левски на 19 февруари. Причината за това е, че в началото на 50-те години датата 18 февруари се падала в неделя. Тогава официозът на БКП „Работническо дело“ излязъл в броя си от понеделник със статия написана от мастит историк „На днешния ден увисва на бесилото…“. Целта била повечко хора да излязат на поклонение и така тръгнало, разказа преподавателят по „Нова българска история“ във ВТУ доц. Петко Петков.Именно той преди няколко години лансира паметта на Васил Левски да се почита на 18, а не на 19 февруари. Тогава доц. Петков обясни, че през 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Грегорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни.
За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е от 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни. Например избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни).
Рождената дата на Васил Левски (6 юли 1837 г. по стар стил) също се отбелязва правилно – 18 юли по нов стил. За разлика от нея, обесването на Левски – 6 февруари 1873 г. по стар стил се отбелязва грешно на 19 февруари, а не както трябва да бъде на 18 февруари.„Не съм първият, който каза нещата. Преди мен покойният проф. Николай Генчев написа материал за това в столичен вестник. От гледна точка на църквата вероятно няма голяма разлика, но някак си не е честно да не сме коректни точно за това към Левски“ коментира доц. Петков. От 2009 г. паметта на Апостола във В. Търново се почита на 18 февруари. Така ще е и днес.
Източник: БЛИЦ
- Ново международнo предизвикателство на Проект „Мартеница“
След огромния международен медиен отзвук и безпрецедентното участие на голям брой български емигрантски общности през 2011-та година Проект „Мартеница“ отправя отново първомартенското си предизвикателство към българите по света и у нас: Да превърнем древната българска традиция на мартениците в световна емблема на българското, да създадем положителен образ на България, българската култура и българските общности чрез популяризиране на празника Първи март, като украсим дървета-мартеници във всеки град по света. Поднасяйки дървото като мартеничка на своите съграждани да им пожелаем здраве и благоденствие където и да се намират, каквито и да са по националност, какъвто и език да говорят.Традицията на дървета-мартеници започва със старозагорския художник Мариян Миланов, който украсява дървета като мартеници от 1992-ра година, първо в родния си град, но постепенно неговите червено-бели дървета се разпрострастраняват и превземат централните площади на София, Бургас, Пловдив, Варна. За Баба Марта през 2011-та година за първи път дървета-мартеници украсиха площади и паркове в Бризбън, Австралия; в Макао, Китай; в Окланд, Нова Зеландия; Енгера, област Валенсия, Испания; дворовете на десетки детски градини, училища, социални домове и крайблокови пространства в множество български градове осъмнаха в бяло-червено първомартенско великолепие. Баба Марта обиколи света и заплени сърцата на хиляди с яркото великолепие на червено-белите си одежди и щедростта на пожеланията си за здраве, щастие и благоденствие.
И тази година целите на проекта остават същите:
• Да популяризира българските традиции и култура по света и да прибщи към тях децата на българите живеещи в чужда културна среда
• Да създаде положителен образ на българското. Името на родината ни и нашата националност да предизвикват асоциации с културни постижения и събития, с древни традиции а не с криминалните сводки и политически куриози.
• Да обедини българските общности по света около една българска традиция и да даде на всеки член на общността чувство за принадлежност, повод за удовлетворение и национална гордост
• Да даде положителен пример за успешна реализация на културен проект с международен ефект без намесата на държавни институции и финансиране. Всеки българин по света е посланик на страната си и може да допринесе за повишаването на престижа й.За всички, които искат да се включат, но не са сигурни откъде и как да започнат – пишете ни, ще помагаме с всичко, с което можем от разстояние. Новини, снимки, конкурси, идеи и информация на:
http://www.martenitza.org/bg Пожелаваме ви успех с реализацията на проект „Мартеница“ във вашия град!Докато украсените в България дървета аленеят предизвикателно към снега и студа нашият уебсайт продължава мисията си за популяризиране на мартениците с международния фотоконкурс „Дърво Мартеница 2012“.
Професионално жури в състав: Ваня Фазари, фотограф; Тодор Владев, графичен дизайнер; Георги Таран, архитект; ще излъчи победителите през месец април. Краен срок за участниците – 31 март 2012 г.Снимайте и качвайте снимки на уебсайта: www.martenitza.org/contest_bg
Така ще документираме и споеделим със света красотата на дърветата мартеници и ще запазим за бъдещето свидетелства за усилията и вдъхновението на техните създатели.На всички участници в конкурса – успех!
За всички желаещи да се включат – не чакайте втора покана, присъединете се днес! Проект „Мартеница“ ви обещава радостни преживявания, нови приятели, огромно вдъхновение и удовлетворение. Какво повече би могъл да желае човек?! - КЛУБ НА ЗНАЕЩИТЕ – ФЕВРУАРИ 2012
КОЙ ВЕСТНИК Е НАЙ-ХУБАВ?
Всеки вестник е хубав, само да не вреди на читателя и рекламодателя. И тогава си спомних, че когато компанията Lufthansa публикува реклами в някой вестник, тя проявява множество изисквания към конкретното издание на броя.
1. Никъде в текущият брой на вестника да не се употребява думата катастрофа (независимо автомобилна, самолетна и т. н.), лоша храна или питие. Защото читателят може да направи неволно аналогия с Компанията.
2. Никъде под негативен материал (скандал, гаф и т. н.) да не се публикува думата Lufthansa.
3. Никъде … е това е вече тайна на компанията.Не се препоръчва при публикуване на материали за църкви, училища, Народно събрание и т. н. да бъдат публикувани порнографски снимки, сексуални материали и т. н.
Слава Богу, в Чикаго всичко е ОК. - КЛУБ НА ЗНАЕЩИТЕ – 18 ФЕВРУАРИ 2012
КОЙ ВЕСТНИК Е НАЙ-ХУБАВ?
На Ивановден се бяхме събрали приятели и както се казва от дума на дума та думата стигна до въпроса „Кой вестник е най-хубав”?
Неволно му отговорих …. ами безплатният вестник е най-хубав.
Не каза най-възрастният между нас – този с едрите букви.
Не каза по-малко възрастният между нас – този с многото страници.
Не каза най-младия между нас – този с многото илюстрации.
Постепенно спорът придоби динамичен характер. Какво да се прави?
Най-умният между нас предложи да питаме Клубът на Знаещите.
Речено сторено.
И така драги читателю, ти знаещ българино, четеш вестници на хартия, в Интернет и къде ли не.
„Кой вестник е най-хубавия??? - КЛУБ НА ЗНАЕЩИТЕ – 17 ФЕВРУАРИ 2012
Българските медии в Чикаго публикуват периодично информация за своите сънародници, относно някой техни ежедневни проблеми.
Последно време нашумяха имената на много компетентни българи като Галя Должева (Primerica), Невена Георгиева (вестник „BG-Voice”), Николай Василев (вестник „България”), Ангел Сапунджиев (вестник „България Сега”). Появиха се и нови адвокати като Борис Аврамски, Иво Чернев, Елена Коста (Елена Иванова Нинкова-Костова), Яна Трифонова от Калифорния със сърце в Чикаго и други. Хубаво е медиите в Чикаго да ги поканят да изразят своето компетентно мнение в „Клуба на Знаещите”.
- Разходите по всички важни пера в семейния бюджет на българите растат
Най-голям е скокът при битовите сметки и храните в България
Разходите по всички важни пера в семейния бюджет растат въпреки ниската инфлация. Това показва статистиката на Националния статистически институт (НСИ) за доходи, разходи и потребление на домакинствата, която е за последното тримесечие на 2011 г.
За година харчовете на средностатистическия гражданин са се увеличили с 67.72 лв. (7.3%) и вече достигат 933.35 лв. Последните месеци на годината са рядък случай, когато доходите изпреварват по ръст разходите. Те са се увеличили със 72.31 лв. спрямо четвъртото тримесечие на 2010 г. и вече са 996.59 лв. на лице от домакинство (7.8% ръст).
Макар да продължава тенденцията за „нормализиране“ на дела от семейния бюджет, който отива за храна, тя ни струва все повече (5.4% увеличение). Храните и безалкохолните напитки заемат 35.7% от общия разход, а допреди няколко години бяха по-близо до 50%. Спрямо последното тримесечие на 2010 г. обаче сме изхарчили със 17 лв. повече, или 333.25 лв. на човек. Сериозно увеличение има в още едно перо – жилища и битови сметки (вода, електроенергия, горива). Те поглъщат 137.93 лв. на член от домакинство – с 20.75 лв. повече спрямо същия период на 2010 г. Стана традиция забележимо да растат и разходите за здравеопазване (12.5% увеличение). Те вече са 54.13 лв. на човек, с 10.74 лв. повече, отколкото през 2010 г. Тук влияние оказва вдигането на минималната заплата през септември, което автоматично повиши и таксата за преглед при лекар и престой в болница.
Домакинствата отчитат по-високи разходи и за данъци, макар че при тях номинално промяна няма спрямо 2010 г. За последното тримесечие на 2011 г. средностатистическият българин е платил 46.62 лв. за налози, с 6.83 лв. повече, отколкото през 2010 г. Същото се отнася и за социалните осигуровки, но при тях повишението е 3.68 лв., а платената сума – 52.07 лв. на човек. Началото на зимния сезон е оказало влияние и върху други разходи – семействата са похарчили 34.85 лв. за облекло и обувки на човек, с 5.8 лв. повече от същия период на 2010 г. Увеличение има и при алкохола и цигарите – с 4.37 лв. до 41.97 лв. (11.2% ръст). Така те вече струват почти 102 лв. на домакинство – повече от обувките и облеклото, жилищното обзавеждане и значително повече от отделеното за свободно време, културен отдих и образование (73.20 лв.). Любопитно тук е, че противно на очакването за повишена консумация на алкохол около празниците, спрямо третото тримесечие в тези харчове даже има намаление, макар и незначително – с около 2 лв. на домакинство.
При разбивката на доходите впечатление прави значителното увеличение на доходите от самостоятелна заетост – от 54.56 лв. през последното тримесечие на 2010 г. на 81.52 лв. В случая едва ли става дума за официална работа, тъй като самоосигуряващите се в годините на кризата намаляха сериозно. Другият източник на доходи, на който разчита семейният бюджет, е както обикновено заплатата. При нея увеличението също може да мине за голямо – с 27.44 лв. (5.7%). Така заплатата вече носи 507.86 лв. на човек, но прави впечатление, че делът й в доходите намалява с 1 процентен пункт и вече е 51%. Пенсиите продължават да пълнят около 1/3 от бюджета, но увеличението при тях е далеч по-малко. С 6.32 лв. нарастване спрямо 2010 г. те носят 288.85 лв.
Данните за домакинските бюджети потвърждават и банковите статистики за кредити и спестявания. Тегленето на заеми на практика е замразено, но при разходите по изплатен дълг и даден заем има двойно увеличение – те нарастват от 24.75 лв. през 2010 г. на 44.87 лв. в края на 2011 г.
ТРАПЕЗА
Една положителна тенденция се забелязва в потреблението на основни хранителни продукти в последните 3 месеца на 2011 г. – с половин килограм на човек се увеличава консумацията на плодове спрямо същия период на 2010 г. В същото време обаче с толкова е намаляло потреблението на зеленчуци. Така на човек в този период се падат 11.3 кг плодове, 13.6 кг зеленчуци, но и 27.3 кг хляб. Съвсем друго е било потреблението в есенните месеци, когато се прави и зимнина – 20.5 кг плодове, 32.1 кг зеленчуци на човек.
Елена Иванова,
в. „Сега“
