Авторски
- Правозащитникът Йоахим Гаук ще бъде новият президент на Германия
Йоахим Гаук – човекът, правозащитникът, „победителят на сърцата“ от 2010 -та. Две години по-късно той отново е кандидат за президент на Германия. Късно снощи (19.02.2012 г. – б.р.) номинацията му беше одобрена от управляващите и от опозицията.
Германското правителство и двете основни опозиционни партии обявиха, че заедно ще номинират бившия източногермански правозащитник Йоахим Гаук за бъдещ президент на страната, на мястото на подалия оставка Кристиан Вулф. Канцлерката Ангела Меркел заяви, че нейното десноцентристко правителство и левоцентристката опозиция са се обединили около кандидатурата на Гаук, която първоначално беше предложена от опозиционните Германска социалдемократическа партия и Зелените. Меркел обяви това решение на пресконференция в Берлин след среща с двете основни опозиционни партии.
Първоначално канцлерката нямаше желание да подкрепи кандидатурата на Гаук, но за 72-годишния бивш дисидент и протестантски пастор се обяви младшият партньор на християндемократите в управляващата коалиция, Свободната демократическа партия, отбелязва ДПА. Йоахим Гаук беше кандидат за президент от опозицията преди две години, но тогава Меркел се противопостави на кандидатурата му. Тя предпочете за държавен глава Кристиан Вулф, който в петък подаде оставка след поредица скандали, свързани с негови тесни връзки с богати бизнесмени в качеството му на бивш премиер на провинция Долна Саксония.
Широка обществена подкрепа
С канцлерката Меркел на съвместната пресконференция Бившият източногермански активист е фаворит за поста, освободен след оставката на Кристиан Вулф. Това показва оповестено социологическо проучване, цитирано от ДПА. Според анкетата, публикувана във в. „Билд ам зонтаг„, Гаук е подкрепян от 54 процента от германците. 72-годишният защитник на правата на човека беше активна опозиционна фигура при комунистическия режим в Източна Германия. Той не е свързан с никоя от основните политически партии.
След оставката на Вулф в петък канцлерката Меркел заяви, че ще търси консенсусен кандидат с опозицията. До номинирането на Гаук се стигна след като Социалдемократите и Зелените обявиха, че ще се противопоставят на кандидатурата на който и да е член на правителството, като отхвърлиха финансовия министър Волфганг Шойбле и министърката на труда и социалните грижи Урсула фон дер Лайен. Парламентът, в който мнозинството на Меркел значително намаля след няколко изборни поражения на местно ниво, трябва да гласува за нов президент до 18 март.
Източник: Дойче Веле
- Кога „големите“ се интересуват от България
Тези дни се заговори, че американските интереси в българската енергийна сфера не били безкористни. Каквито и да са те обаче, тези интереси съвпадат с българските – да се сложи край на монопола по сибирското направление.„Първо ни пращат лют сибирски студ, а после ни продават скъп сибирски газ да се топлим“ – като всички вицове и този, родил се в дните на незапомнена от много години зима, се крепи на абсурдно предположение – че някой може да командва времето. От друга страна обаче, благодарение на съвпадението, че студът и газът идват от едно и също място, вицът прави още по-очевидна болезнената истина, че България е опасно и почти изцяло енергийно зависима от Русия.
Същевременно се задава ново драстично повишение на цената на газа. А и кошмарният спомен за кризата от зимата на 2009-та бе отново събуден, след като заради лошото време и повишената консумация в самата Русия доставките за най-големите български индустриални потребители бяха драстично намалени. А три години по-късно нищо не се е променило и руският газ е все така безалтернативен.
Вашингтон = Москва?
Освен много висока цена, едностранната енергийна зависимост има и много заинтересовани защитници. Гласът им отново ясно се чу тези дни покрай посещението в София на специалния пратеник на държавния секретар на САЩ по евро-азиатските енергийни въпроси, последвало няколко дни по-късно посещението на самия държавен секретар. Както винаги в подобни случаи, медиите се изпълниха с пропагандни клишета, поставящи знак на равенство между Вашингтон и Москва.
„Приемаме с отворени обятия явен лобист, който няма да защитава нашите интереси, а американските”, написа един от силно разпалилите се в интернет форумите анонимни коментатори. „Американските приказки за нашата енергийна независимост не са по-различни от това, което сме слушали навремето от емисарите на Москва”, написа друг. С очевидния намек, че някой идва да ни иска нещо много ценно.
Премиерът подсили това усещане като, за да изтъкне собствената си значимост, каза, че „обикновено големите, когато отиват някъде, си тръгват с това, за което са дошли“. От което трябваше да останем с впечатлението, че каквото и да е „това”, той не го е дал. Истината е обаче, че и „малките” често искат и се надяват да получат нещо от „големите”, пък дори и само да бъдат посетени като знак на внимание. Какъвто по-скоро беше и случаят с двете американски посещения в София.
България и американските интереси
Както обикновено при подобни посещения, и този път информацията се ограничи до общи фрази – за стратегическите двустранни отношения и тяхната значимост, необходимостта от енергийна независимост на България и начините за нейното постигане, за енергийната диверсификация в „ядрената енергетика, газовите доставки, възобновяеми енергийни източници и други алтернативни източници на енергия”.
Възможно е зад някои от тези думи да се крият реални и не безкористни американски интереси – например, за износ на капитали, технологии и бизнес, от които да се извлекат икономически изгоди или политически дивиденти. За съжаление обаче всички предположения в тази посока изглеждат по-скоро преувеличени. Защото проблемът с американските инвестиции и интереси в България е не толкова в прекомерността, колкото в маломерността или липсата им.
Америка и българските интереси
В енергийната сфера България никога няма да е независима. Би могла обаче да бъде много по-сигурна – когато и ако успее да разнообрази днешната си едностранна зависимост. В това отношение привличането на американския интерес и подкрепа може да бъде много полезно. С конкретни инвестиции и технологии в, да кажем, нови блокове в Козлодуй или в силно намразения в момента шистов газ. Или дори само с политическа ангажираност, която би могла да помогне за връзката на България с различните проекти по т. нар. южен газов коридор от Средна Азия и Каспийския район към Европа. Да засили българските позиции в мъчителните преговори за нов газов договор с Русия или за по-безболезнено измъкване от скъпия и ненужен проект за първа руска ядрена централа в страна от Европейския съюз и НАТО, наречен АЕЦ „Белене.“
В действителност каквито и да са американските интереси в енергийната сфера тук, ако наистина ги има, те съвпадат с българските. За да се сложи край на опасния енергийно-политически монопол по сибирското направление.
Ясен Бояджиев,
Дойче Веле
- Ще се пенсионираме ли някога в Америка? – отговори на читателски въпроси
Здравейте на всички читатели, които вече мога спокойно да нарека и приятели. Надявам се, че седмицата Ви върви успешно и очаквате да се насладите с нетърпение на почивните дни с любимите хора.
Днес статията ни ще е малко по-различна от обичайното – като за първи път ще имам възможността за отворен диалог с всички вас и да отговоря на една малка част от многото въпроси, които ми зададохте в последните няколко седмици. Надявам се чрез тази статия да можем да изясним митовете и легендите около пенсионното осигуряване в Америка и да продължим тази интересна дискусия. Нека започнем.
ВЪПРОС #1: Мога ли да комбинирам точките за получаване на социално пенсионно осигуряване (Social Security) със съпруга си, ако съм вече на 66 години, но нямам нужните точки за да го получа самостоятелно? Ние сме тук само от пет години и съпругът ми е в същата ситуация като мен. Какви са алтернативите ни?
ОТГОВОРЪТ НА АНГЕЛ: Този въпрос ми е задаван няколко пъти от различни читатели. Мисля, че съществуват доста митове и легенди относно това, но отговорът е еднозначен и той е абсолютно не. За да можете да получавате традиционното Social Security, Вие трябва да сте събрали нужните 40 кредита, или както Вие ги наричате – точки. Дори и да сте навършили нужните години за пенсиониране, за които в подробности писах скоро, това не е достатъчно да получите пари за социално осигуряване. Същото се отнася и за съпруга Ви, след като сте дошли заедно и той е в същата ситуация.
Алтернативите са да започнете да събирате малка част от парите си в индивидуална пенсионна сметка (Traditional or a Roth IRA) и/или да продължите да работите за още пет години, където трябва да сте сигурни, че показвате доход от минимум $4,520 долара на човек, за да вземете максималния брой точки (4) на година. Както и да сте сигурни, че досега в последните пет години сте получавали максималните 4 точки.
Искам да отворя една скоба и да кажа, че има други видове Social Security, което е за социално слаби хора и това може и да е вариант също. В него се включват карти за безплатна храна, минимална пенсия и жилищни условия за нуждаещи се хора. Едно от задължителните условия да се квалифицирате е да сте американски гражданин, а останалите условия се гледат по индивидуален случай от държавната социално-осигурителна администрация.
ВЪПРОС #2: Имам план да се пенсионирам на 62 години, но не съм наясно ще имам ли право да получавам Social Security, след като имам събрани всичките 40 точки. Ако все пак имам тази възможност, сумата ще порасне ли след като навърша пълна пенсионна възраст, 66 години, или ще остане същата?
ОТГОВОРЪТ НА АНГЕЛ: Да, Вие може да се пенсионирате на 62 годишна възраст, ако сте събрали нужните точки. Не забравяйте само, че това е предсрочно за Вашата възраст и ще получите с 30% по-малко от това, което ще Ви се полага на 66 годишна възраст. Тук допълнението към въпроса Ви е много важно за Вашите планове и много точно зададено. В случай, че наистина се пенсионирате на 62, то сумата ще си остане завинаги тази, което означава, че ще получавате само 70% от това, което Ви се получава на 66 и занапред. Изборът е Ваш, но е доста комплексен и зависи от Вашите финансови ресурси извън социалното осигуряване също, като заеми и спестявания например.
ВЪПРОС #3: В последната статия се споменава за така наречените 401К пенсионни планове, които се предоставят от работодателя. Въпросът ми е дали след като съм работил в последните няколко години за компания, която напуснах миналата година, какво да правя с парите в този 401К план? Как е най-правилно да постъпя, за да не плащам наказания и такси?
ОТГОВОРЪТ НА АНГЕЛ: Това също е един от най-интересните теми за разговор на хората, работещи за компании, и имайки достъп до 401k – особено след финансовите удари, които много хора понесоха, загубвайки работните си места в много компании.
В дадената ситуация, най-правилното, което можем да направим, е да обърнем парите, събрани до момента в 401К, директно в Traditional IRA – което е еквивалент на 401К, от гледна точка на таксацията и използването на тези пари в по-късен етап, след 59 1/2 години. Основната причина да искаме да обърнем тези пари в Traditional IRA е за да избегнем 10% наказание за предсрочно теглене и още между 15-25% таксацията на цялата сума. Правейки така наречената „rollover“ процедура, избягваме тези санкции и запазваме сумата на парите си цялостна и готова да продължава да бъде инвестирана с потенциал да се умножава в бъдеще, което също зависи от това дали ще изберем правилните взаимни фондове, в което всъщност аз специализирам от години.
Нека с тези три въпроса завършим за днес, но това въобще не означава, че Вие, читателите, не трябва да продължавате да питате. За мен е невъзможно да покрия всички въпроси, които бяха зададени в една статия, и затова се опитвам да Ви давам отговор лично, когато ми се обаждате или ми пишете.
Архив на тези статии можете да намерите също и на новата ми страница във Facebook, носеща името „Тайните на парите в Америка“, която е създадена специално за българите, работещи и живеещи в САЩ, и интересуващите се от това как да направят така, че парите да работят за тях, а не обратното, което много от нас правят поради липса на правилната информация. Адресът на тази страница в е http://facebook.com/ТайнитеНаПарите. Надявам се да Ви е полезна и интересна.
Очаквам още от Вашите въпроси, за да можем най-накрая да разбием митовете и легендите за бъдещето ни в Америка и да започнем да се уповаваме на факти, в които сме абсолютно сигурни.
За въпроси и идеи можете да пишете или да се обаждате на директната ми линия 224-522-2413 или да пишете на директната ми електронна поща [email protected]м.
Ангел Сапунджиев,
в. „България Сега”
- Ритнати от дявола
„Тези хора имат лошо излъчване, което говори за мизерни помисли и брутален манталитет” (Едвин Сугарев)
Повод за тези думи на Е. Сугарев са снимките на персоните, основали „Български медиен съюз”. Публикувани са в svobodata.com и лично аз не бих ги препоръчал на деца под 16 години, както и на родители с болни сърца.
Тошо Тошев, Тодор Батков, Петьо Блъсков, Делян Пеевски….
Няма другаде по света такива „журналистически” физиономии. Поне аз не съм виждал. Сякаш дяволът ги е ритал с копита, докато се умори, после си е починал малко и е почнал отново.
Как се докарва човек до подобно състояние? Каква отрова трябва да го яде отвътре, че да избие на повърхността в такива болнави форми?
Една от тези физиономии познавам отдавна – беше слабичко, усмихнато и симпатично момиче. През ум не ми е минавало, че ще се докара до днешното си подобие. Ще ми се да й кажа: не се излагай, не си струва, върни си живота, който Догановци ти взеха и им тегли една майна, на тях и на залъгалките им.
Знам, че няма да ме чуе; късно е да ме чуе. Жалко, защото познавам и други, които също не успяха да се спасят от ритниците на дявола и се затриха, барабар с постовете, пачките и джипките.
…
Преди време Румен Борисов (секретар на комисията по досиетата) довери две важни неща. Първото: българската държавност е разкапана отвътре и медиите активно участват в процеса по омаловажаване на темата с досиетата, поради голямата бройка на агентурно зависими хора на отговорни позиции в тях.
Второто цитирам буквално: „Държавна сигурност в количествен смисъл е конкурирала членската маса на БКП при предишния режим. Членовете на партията са били около 1 млн. 200-300 хиляди. Картончетата в архивите на бившите служби наброяват 1 млн. 500 хиляди. Повече са и от членската маса на БКП”.
Става ли ясно? Милион и петстотин хиляди ченгета в държава с общо население от около 7 млн. и 640 000 хиляди души! Същите са се катерили по стъпалата на „Александър Невски” и са скандирали „де-мо-кра-ци-я! Преподавали са на студенти. Проповядвали са морал от страниците на пресата. Формирали са поведение от екрана на телевизора.
Нека пресметнем: милион и петстотин хиляди агенти и доносници, плюс милион и триста хиляди членове на БКП прави половин държава. Какво излиза: пишеш срещу агенти във вестници, оглавявани от агенти; в република, населявана от агенти.
Заразата е навсякъде – в домовете на хората, в редакциите, в офисите, в училищата и детските градини. Във внучето е кодиран морала на дядото-доносник, затова то расте като нагло момченце, което отсега не признава никого и налага сестричето си по главата с юмруци.
Уличният и медийният език се събраха в общопросташки национален звуков фон, който ти бръмчи в главата и през нощта.
Как се стигна дотук и защо онези, които управляват българската журналистика имат вид на експонати от праисторическата ера е тема, по която може да се пише до безкрай. Но може и съвсем накратко:
За държава с азиатски комунизъм, с избита буржоазия,
с държавни чиновници от руския модел и необразовано
селско-пехливанско население,
подобен пейзаж е напълно закономерен.Азиатският комунизъм роди класата на агентите. После агентите станаха собственици. После агентите-собственици купиха журналистиката и обезчестиха, каквото беше останало у нея за обезчестяване.
Махни азиатския комунизъм и нещата ще се оправят, съветват наивни анализатори. Лесно е да се каже и невъзможно да се направи. Защото азиатският комунизъм отдавна не е само азиатски и само комунизъм – в него участва цял ансамбъл от международни концерни. Агентите отдавна не са само агенти – те са босове, чиито имена пълнят списъка на европейските топ-милионери. Журналистиката отдавна не е само журналистика – тя е депо за разпределяне на власт и средства.
Истина е, че навсякъде по света журналистиката има проблеми и корпорациите диктуват положението. Но истина е също, че в онези държави, които са имали историческия късмет да се разминат с азиатския комунизъм, независимият дух продължава да съществува.
Как стоят нещата с независимия дух у нас? Ако журналист призове министрите и депутатите да си направят групово харакири на площада пред Народното събрание, колко души ще му се зарадват?
Ако журналист тръгне да доказва, че руският и американският капитал имат еднакви интереси у нас и те се наричат пари и влияние, а по средата стоят местни политически бандити, колко души ще се съгласят?
Ако журналист застане по средата на София и започне да крещи, че хората в България са неизлечимо болни от комунизъм и спасение няма отникъде, колко души ще го подкрепят?
Николко.
…
На един от фотосите в сайта на Сугарев се виждат репортери – без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред…, да снима кривата фаца на магната Пеевски и да запише премудростите Делянови за идните поколения.
Тъжна снимка. Отблъскваща снимка. Медийна реалност на ритнати от дявола.
Бележка:
„Съвсем обясним е големият дял на свързаните с бившата Държавна сигурност собственици на български медии. От една страна повечето от тях са хора, изникнали от старата система и готови да инвестират в медиите спечеленото чрез нея. От друга страна българските медии предпочитат да използват труда на млади и нископлатени журналисти, като по този начин опитните и несвързани с бившата номенклатура колеги бяха отстранени от медийното пространство.” (Дирк Фьоргер, до неотдавна шеф на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”).
Владо Трифонов,
Svobodata.com
- Депутатите в българското НС отказаха спестени пари да отидат за лечение на деца
Депутатите приеха проект за решение за спиране на преизчисляването на основното месечно възнаграждение на народните представители, внесено от Красимир Велчев и група народни представители.
Неприятен привкус обаче остави решението да бъде отхвърлено предложението на независимия депутат Георги Терзийски – спестените средства да отидат във Фонд за лечение на деца. От общо гласували 117 народни представители „за” дадоха своя вот 31 депутати, 33 – „против” и „въздържал се” – 53.
Другото предложение на независимия народен представител Георги Терзийски за срок от шест месеца средствата за допълнително стимулиране на председателите на държавни агенции да бъдат предоставени във Фонд за лечение на деца също не бе прието от народните представители.
Общо гласуваха 122 народни представители, 39 от тях „за”, „против” – 10 и 73 – „въздържал се”. Предложението на народния представител от ПГ на Коалиция за България Антон Кутев размерът на месечното възнаграждение на депутатите на ПГ на ГЕРБ да бъде намалено с 1000 лв., докато пенсиите не се вдигнат с 35%, също не бе прието от депутатите. От общо 113 депутати „за” гласуваха 17 народни представители, „против” – 62 и 34 – „въздържал се”.
Предложението на Иван Костов за нова точка, която задължава всички министри и ръководители на ведомства да приведат работните заплати в съответствие с настоящото решение, не бе прието. На прегласуване от общо 140 народни представители „за” гласуваха 55, „против” – 34, а „въздържал се” – 51.
Източник: Actualno.com
- Европейската комисия дава АCТА на Съда на ЕС
Еврокомисарят по търговските въпроси Карел де Гухт заяви, че заради обществения дебат е необходимо съдът да оцени дали АСТА представлява заплаха за основните свободи, вкл. свободата на изразяване
Европейската комисия предаде днес на Съда на ЕС Търговското споразумение за борба с фалшифицирането АСТА (Anti-counterfeiting Trade Agreement).
Това съобщи еврокомисарят по търговските въпроси Карел де Гухт.
Той уточни, че заради обществения дебат е необходимо съдът да оцени дали това споразумение представлява заплаха за основните свободи, включително свободата на изразяване.
Очакваме мотивираното юридическо становище на най-високата съдебна инстанция в ЕС, макар да сме убедени, че в сегашния си вид документът не би довел до някакви промени в практиките в ЕС, посочи комисарят.
Според него АСТА не съдържа нови юридически постановки, няма да промени начина на употреба на интернет, а ще затвърди съществуващите закони, без да нарушава свободата на изразяване.
Нека съдът прецени законността на споразумението, заяви Де Гухт.
Той отбеляза, че документът би влязъл в сила едва след ратифицирането му от всички подписали го страни, както и от Европейския парламент.
На 15 февруари българското правителство прие решение за спиране на процедурата по сключването от страна на България на АСТА. Ден по-рано стана ясно, че външният министър Николай Младенов и министърът на икономиката Трайчо Трайков ще координират позицията на България със страните членки и институциите на ЕС относно формулирането на обща позиция по споразумението.
Източник: Vesti.bg
- Наказание за свободу
Поскольку рассматриваемый нами случай в данный момент как раз находится в производстве одного из судов одного из государств Европы, то мы не находим возможным прямо указывать тут на статьи и законы. Вместо этого мы попытаемся без конкретных привязок к конкретным кодексам и законам изложить дело в свете только текстов соответствующих норм и соответствующих правовых принципов. Впрочем, оговоримся сразу: кое-кто сможет в излагаемом нами казусе узнать по крайней мере часть того реального дела, из которого казус этот взят.
В одном государстве в один кодекс, назовём его так: «Трудовой кодекс» была добавлена статья, которая устанавливает административную ответственность работника за предоставление им своей рабочей силы без заключения им трудового договора. В качестве административного наказания при этом предусматривается штраф в размере трёхкратных взносов в страховые фонды — социальный и здравоохранения. Эта статья была введена, как полагает законодатель, с двойной целью: с одной стороны для того, чтобы предупреждать «работу в чёрную», а с другой, как считает законодатель, для того, чтобы понудить работников к защите своих прав путём заключения договора.
Теперь посмотрим, в каком, собственно контексте была принята указанная норма. Эта норма принята в государстве, на которое распространяется юрисдикция ЕСПЧ, а кроме того, это государство имеет конституцию, содержащую, inter alia, следующие нормы:
<#…>
(2) [Государство]гарантирует жизнь, достоинство и права личности и создаёт условия для свободного развития человека и гражданского общества.
<#…>Кроме того, в этой самой конституции есть и такие правила:
(1) Граждане имеют право на труд. Государство заботится о создании условий и осуществления этого права.
(2) Государство создаёт условия для осуществление права на труд лицам с физическими и психическими недостатками.
(3) Каждый гражданин свободно избирает свою профессию и место работы.
(4) Никто не может быть обязан к принудительному труду.
(5) Рабочие и служащие имеют право на здоровые и безопасные условия труда, на минимальное вознаграждение и заработную плату, соответствующие исполненной работе, а равно на отдых и отпуск на условиях и в порядке, определённых в законе.А теперь давайте разберёмся с творчеством законодателя, установившим названную выше административную ответственность.
В соответствии с многократным толкованием ЕСПЧ административная ответственность как таковая есть именно вид уголовной ответственности. Различие в процедурных особенностях и тяжестях деликтов между административной ответственностью и уголовной ответственностью не играет никакой роли в свете Конвенции о защите прав человека и основных свобод. Если же это так, то буквально все принципы, относящиеся к наступлению ответственности уголовной, должны быть также применены и к ответственности административной. В связи с этим нам придётся ещё разобраться с тем — что же является в этом государстве вообще преступлением. Вот что мы видим:
(1) Преступлением является такое общественноопасное деяние (действие или бездействие), которое совершено виновно и объявлено законом наказуемым.
<…>Теперь предположим, что некто решил поработать, не заключая никакого трудового договора. Зададимся вопросом: этот самый «кто-то» чтó делает: осуществляет своё право или же исполняет некоторую обязанность?
Как видно из приведённой выше нормы конституции, этот человек именно осуществляет своё право. Обязанность у него может появиться исключительно как раз из трудового договора, так как конституционная норма прямо запрещает любой принудительный труд. Договора же этот человек не заключал, следовательно предоставляя таким образом свою рабочую силу, он именно действует в рамках гарантированных ему государством прав и свобод, вообще ничем в этом случае не ограниченным. Заметим, что осуществление своего права на труд в силу запрета принудительного труда и гарантированной конституцией свободы выбора профессии и места работы есть в этом случае именно субъективное право, осуществление которого всецело зависит исключительно и только от воли субъекта права. Если это так, то остаётся вполне открытым вопрос: в чём именно тогда состоит опасность для общества, если его член осуществляет то самое право, которое ему гарантировано государством? Такая общественная опасность действительно может существовать только при одном условии: если такое государство или его власти являются антиобщественными и их деятельность направлена не на развитие гражданского общества и человека, а напротив: на умаление и ущемление прав и свобод последних.
Однако предположим, что в данном случае формулировка административной ответственности просто неизящна и безграмотна, предположим, что имели в виду вовсе не то, что написали. Предположим, что действительно законодатели имели в виду заботу о поступлениях в соответствующие страховые фонды и собираемость налогов. Но в этом случае, во-первых, надо признать, что сформулированная норма явно ошибочна и подлежит, как минимум, изменению. Любой юрист не из профессиональной специализации, а из общего юридического образования прекрасно понимает, что тогда в данном случае объект посягательства выписан крайне неряшливо. Норма не просто бьёт мимо цели, но и попадает в цель, которая не может быть признаваемой как наказуемая вообще.
Во-вторых, если следовать нормам конституции, то вне зависимости от наличия или отсутствия оформленного договора, права работника всё-таки урегулированы прежде всего законом: это и право на вознаграждение, это и право на отдых. В этом смысле вне зависимости от того, есть или нет соответствующий формальный трудовой договор, он признаётся уже существующим из простого предоставления работником и принятия работодателем трудовых способностей первого. Всё, что можно сделать формальным трудовым договором в этом случае — только увеличить вознаграждение, но, скажем, никак не уменьшить его по сравнению с установленным законом и никак нельзя отказать в его уплате, которая, кстати, автоматически именно в силу законодательства, а вовсе не договора, повлечёт обязанность осуществить соответствующие платежи. А в таком случае право на вознаграждение вообще и связанные с ними отчисления в соответствующие фонды уже есть в законе и получение вознаграждения составляет именно право работника, но никак не его обязанность. Причём, заметим, право это опять-таки субъективно, так никто не вправе принуждать работника получать вознаграждение. Мы опять в этом случае возвращаемся всё к тому же самому вопросу: в чём состоит тогда общественная опасность деяния такого работника, который решил не получать вознаграждения или, скажем, не отдыхать?
Несложно сообразить, что в данном случае установлена законодателем ответственность за отказ человека в осуществлении его права, а вот это как раз есть ни что иное, как нарушение гарантированных конституцией свобод человека. И в этом случае такое введение репрессивной нормы следует признать именно направленным против того самого государства, обязанности которого описаны в цитированной конституции, и превращение его в нечто другое. Куда как менее симпатичное на вид.
Нам не очень хочется выглядеть слишком навязчивыми, но если издание таких норм возможно хоть одним законодателем в мире, то эта болезнь может очень быстро распространиться повсюду, поэтому мы и высказываем тут своё мнение. А обществу этого государства именно в связи с обсуждаемым поступком законодателя следует сообразить, что власть этого государства видит граждан не как свободных людей, которым она служит, а как крепостных, которые имеют право только на то, что прямо дозволит им власть, и осуществлять могут свои права только в том порядке, которое им приписывает власть. А это, простите, вовсе не свобода.
Марк Болдырев,
Елена Маркова-ШтайнерIuris-civilis.ru
–––––––––––––––––––––––
Примечание редактора сайта:
Страна, для которой идет речь в этом тексте, является Болгария.
- Кратка история на Македония 🙂
Преди няколко седмици Стефан Командарев ни показа от мобилния си телефон трейлъра на някакъв македонски филм, а пък ние от благодарност му показахме няколко литра червено вино от Ивайловград и свинско джоланче на фурна. Бяхме се събрали в нашата ложа или, както е познато на ограничен кръг абсолютно деградирали чревоугодници – „Кратуните” – малко заведение недалеч от съдебната палата, докоснато от божествено вдъхновение и благословено с гениален готвач.
– Кръчмарю клет! – повика го Батко. – Ела да видиш нещо.
Всъщност „Кръчмарю клет” не е случаен зов. Наскоро съдържателят на „Кратуните” официално беше получил клубни атрибути. Всеки член на Клуб „Алкохол” си има титла и зов, които са различни. Например Батко е „Генерален секретар на Клуба”, а аз съм „Лорд извратител на словото”, но се зовем помежду си с „байно” или в особено тържествени случаи – с „байно льо”. Съдържателят (и готвач) на „Кратуните” получи пък титлата „Странджата” и правото да бъде зован от членовете на Клуба със зова „Кръчмарю клет”.
– Ела да видиш какъв филм са направили македонците!
Филмът беше скъпо направен, сигурно бюджетът му е бил половината от брутния вътрешен продукт на Македония. Сниман много професионално, в хубави картинки разказваше за Втората световна война, българската армия и македонската съпротива, сведена до дискретно показване на среден пръст от волен футболист, който уж прави нацисткия поздрав (il salute romano). Нещата добиваха допълнителна тегавина от обстоятелството, че филмът разказваше за футболни мачове, а това далеч не е най-вълнуващата тема, поне за нас. Мръсните български нацисти във филма с помощта на оста Рим-Берлин-Токио наредили някакви мачове така, че „Левски” да бие съответния отбор от Скопие, който, разбира се, е много по-силен. Това било направено, защото треньорът му бил евреин, а пък гадовете не можели да допуснат отбор, трениран от евреин да победи фашисткия „Левски” от София. После българските нацисти радостно изселвали вардарски евреи в концлагерите. Нещо такова.
– Хм!… – каза Странджата, който по принцип е пестелив на думи.
– Съпротива казваш. И кой е оглавявал тази съпротива? Александър Македонски ли? – попита Милен и си бодна от салатата с веяни свински гърди, праз и червен пипер.
– Всеки може да е бил – обясни Батко: – и Наполеон, и Чингиз хан, и Юлий Цезар. Те нали са македонци…
– Аз пък все ги бъркам всичките тези тракийци, добруджанци, граовци, македонци, шопи и какви ли не още – призна си Светльо Каубоя, който не е никакъв каубой, а е рекламист, но пък много обича коне, има си и си ги гледа в своето ранчо недалеч от София.
– Е, не си прав – каза Милен. – Казваме „Александър Македонски”, а не „Александър Шопски” или „Александър Добруджански”.
– „Александър Македонски” не беше ли Оперетата?
– Не, тя е „Стефан Македонски”, но той пък е от Сливен.
– Както и да е – вдигна ръка Батко, за да прекъсне този разговор, който застрашително поемаше в нездрава посока. – Аз понеже имам роднини в Охрид, чувствам македонския въпрос много близък.
– Той, този въпрос – поклати глава Странджата – си има много лесен отговор.
– Освен това чувствам – продължи Батко, като се направи че не е чул забележката на Странджата, – че съдбата ми е отредила призвание, че иска да оставя нещо на македонците и това нещо да бъде кратка история на Македония, която малките македончета да учат в училище и чрез нея да укрепват националната си гордост.
Сигурно и преди е ставало дума, че по образование Батко е историк и следователно Съдбата съвсем правилно се беше обърнала именно към него, а не, да речем, към мен, Милен или, не дай, Боже, към Командарев. Батко умее да провижда назад в хилядолетията, да извлича от тях факти и да ги превръща в истини единствено с острието на своята блестяща мисъл. И ето го сега: оглозга едно попрепечено агнешко котлетче, избърса си устата със салфетка, отпи голяма глътка червено вино и започна в академичен стил:
– В началото Боже Саваодовски създава небето и земята и казва: „Нека биде светлина и нека изникне земјата со зеленило!”. Речено-сторено. Светът вече е налице и започва историята на дните му. Тази история първоначално се развива криво-ляво добре. Не след дълго обаче тлеещи латентни тенденции довеждат до кризата в град Вавилон (старото име на Битоля), където нещата се объркват така, че хората се разделят на такива, които заявяват, че са македонци, и на инакви, които не признават, че са македонци. Това принуждава Боже Саваодовски да коригира хода на историята, като затрие всички, които твърдят, че не са македонци. Решава да залее творението си с много вода и да издави всичко живо. За да оцелеят обаче македонците, съобщава намеренията си на Гьорче Ноевски и му дава инструкции как да построи големия ковчег, станал известен по-късно с името „Ноевски ковчег”. Гьорче Ноевски има трима сина – Люпче, Перо и Гоце. След потопа те се пръскат по света, като Люпче се заселва в Европа, Перо отива в Азия и там дава началото на македонския клон, който изобретява барута и хартията, а пък Гоце ражда всички негри и индианци, които в по-късни векове македонците на Люпче и Перо ще открият по географски начин и ще ги цивилизоват.
Обаче някъде в тъмните хилядолетия между сътворението на света и изобретяването на Интернет се случва важно историческо събитие. Неясно откъде се появяват другите народи и започват да се ползват от културните достижения на македонците и да крадат историята им. Така например, пияните от черна бира англичани започват да твърдят, че Райчо Панте-Генчовски и той бил англичанин, и дори извращават името му на Ричард Плантагенет – Лъвското сърце, а датчаните приписват на някакъв свой принц думите на македонската народна песен от Прилепско „Да бидеш или да не бидеш: еве у што е въпросот”.
– Всъщност – каза Милен и си сипа малка чашка кафява смокинова ракия, – именно македонската култура е тази, която запалва просветителския факел на каменната ера.
– Точно така – веднага се присъедини към него Батко, сипвайки си и той от смокиновата ракия, а пък и другите си сипаха, с изключение на мен, който си налях крушова. – Както преди време съобщиха македонските медии, археологическа находка доказва, че македонският език е съществувал и то в писмена форма преди 77 000 години. Вероятно той е тласнал маймуночовеците по пътя на прогреса. За съжаление, тази писменост после изчезва за известно време, за да я открият дявол знае откъде Кирил и Методий и да си я припишат.
Батко направи кратка пауза, за да отиде до бара, откъдето се върна с бутилка „Хенеси” и голяма тумбеста чаша. Сипа си, завъртя няколко пъти чашата в отворената си длан, за да се освободят ароматите, после отпи и продължи:
– След каменната ера идва бронзовата и в Египет построяват пирамидите, които и до днес изумяват с математическата точност, с която единият им ръб е ориентиран към звездата Сириус, а другият – към Скопие. Тайното египетско познание вдъхновява античността, която после пък разпалва Ренесанса след кратко средновековно прекъсване, настъпило по причина че Македонската империя, неправилно и клеветнически наричана Римска, пада под ударите дивите македонски племена от север. Империята се разцепва на две: Западна Македонска, наричана „Свещена” като и всичко македонско, и Източна Македонска, наричана за удобство Византия, по името на античния македонски град Бизанциум. Именно нея хищните кръстоносци опитват да затрият, но македонският цар Калоян обърква сметките им. И ето че идват турците. Тук трябва да отворим една скоба, за да подчертаем дебело, че турците и гърците не са македонци. Турците не са, защото не могат всички да бъдат, а пък гърците не са, защото ако бяха, то тогава и Александър Македонски щеше да е грък, а пък той не е. Българите само частично не са македонци с изключение на някои от монарсите си, които са. Както и да е, Османската империя и тя на свой ред си отива и Балканите преоткриват националната държава, открита от македонците още преди 77 000 години и още тогава наречена МАКЕДОНИА, изписано с кирилица от дясно на ляво на онзи археологически камък, за който вече стана дума. През следващия век новите национални държави се отдават на подлости и машинации, в резултат от които Македония се свежда до нещо с население колкото София с тази разлика, че половината от това население са албанци, турци и цигани.
– Пука им на македонците! – махна с ръка Милен и си сипа коняк в чашата от червено вино, с което предизвика вълна на потрес и погнуса в цялата компания. – За хиляда – хиляда и петстотин години националните държави ще отмрат и всичко ще си дойде на мястото. А какво са 1500 години на фона на македонския континуитет от 77 000!
– Важното е че през цялото това време не са изгубили чувството си за историчност, което е било еднакво остро и в годините преди началото на каменната ера, и в наши дни, както личи от историческия филм за футбола и войната, с който започна целият този разговор – каза Светльо и поиска сметката.
Докато Странджата я приготви и донесе, изпихме по едно малко уиски с малка бира и приготвихме недовършената гарафа с червено вино за из път. Платихме и излязохме на улицата. Стефан се подхлъзна на една замръзнала локва, но ние ловко го уловихме и го спасихме от позорно и болезнено падане. Хванати така под ръка, образувахме нещо като южнославянско хоро и запречили целия тротоар, някак си естествено запяхме: „Що ми е мило, мило и драго во Струга града, мамо, дюкян да имам”.
– Ех, да имах сега да ви снимам отнякъде! – залитна режисьорът Стефан. – Да се видите на какво приличате. И дали изобщо приличате на нещо…
Източник: c2h5oh.org
- ООН: Възможни са бедствия в България
В Сърбия и България има признаци, че разрушителни наводнения ще причинят нови човешки жертви и щети на икономиката, язовирни стени и диги ще пострадат особено тежко.
Части от Централна и Източна Европа, които бяха парализирани от снега, може да бъдат изправени пред нови разрушения и жертви от наводнения при топенето на снеговете в началото на пролетта, предупреди Агенцията на ООН за намаляване на риска от бедствия.
„Температурите в България и Румъния се очаква да нараснат между осем и десет градуса по Целзий през идните 10 дни и това ще доведе до разчупване на ледовете по река Дунав. Макар хиляди хора да остават в плен на снега в Сърбия и България, има предупредителни признаци, че разрушителни наводнения ще причинят нови човешки жертви и щети на икономиката“, заяви Маргарет Валстрьом, специален представител на ООН за намаляване на риска от бедствия, цитирана от Агенция Франс прес.
Местата без адекватна инфраструктура за управление на наводненията като язовирни стени и диги ще пострадат особено тежко, допълни тя.
При последната студена вълна и обилен снеговалеж в части на Европа загинаха над 600 души, напомня АФП.
„Сега е време властите в тези страни, Червен кръст, националните власти за намаляване на риска от бедствия и за гражданска защита да направят планове, за да гарантират, че няма да има загуба на човешки животи, когато станат наводненията“, заяви Денис МакКлийн, говорител на същата агенция на ООН.
„Но те също така трябва да помислят как това бедствие разкри състоянието на публичната инфраструктура в тези страни“, допълни той.
Европейската комисия създаде Европейска система за предупреждение за опасност от наводнения след преливането на реките Елба и Дунав през 2002 г. Агенцията на ООН за намаляване на риска от бедствия съобщи, че предстоящото топене на сняг може да постави системата на най-голямо изпитание от създаването й.
Източник: Vesti.bg
- Проект „Закон за детето“ обезправя родителите и крие сериозни рискове за децата
Д-р Ваньо Шарков, народен представител от СДС: „Този законопроект ни връща във времето на социализма, когато Троцки заявява, че ролята на семейството ще отпадне и грижата за децата ще бъде поета от държавата“.
Главната опасност на проекта за «Закон за детето» се състои в това, че съгласно закона родителите са третирани като тези, които само «полагат грижи» за детето, докато умът и ценностите му се формират от държавата (чл. 34). Проектът за «Закон за детето» изземва в значителна степен конституционните права на родителите, прехвърляйки ги на държавата в лицето на социалните служители, определя кое е вредното за децата на база на много общи и недефинирани в закона термини, което дава възможност за редица злоупотреби. Родителят няма правото да откаже на детето да «се информира» независимо от източника, няма право да му наложи наказание и трябва на всяка цена да се съобрази с мнението на детето си, като законът му дава правото да прави каквото и когато си пожелае.
Приема се, че детето е съвършено същество, което не допуска грешки и с желанието на което родителят трябва да се съгласи, ако не иска да попадне под ударите на закона. Правото на подобен вид решения се прехвърля в ръцете на социалните служители, съдиите и кметовете, които могат да влязат по всяко време директно през вратата на което и да е българско семейство и то без съд! Социалните служби, с помощта на полицията ще могат да се намесват и да изземват децата ПРЕДИ дори да са били доказани обстоятелствата около конкретния казус. Родителят се приема за виновен по презумпция.
Подобни закони водят до редица злоупотреби в някои европейски страни. Деца биват легално отвличани от социалните служби за това, че родител е повишил тон, пропуснал е имунизация или просто е дисциплинирал детето си. Поведението на социалните служители в страни като Швеция и Германия се е превърнало в средство за контрол върху родителите. Този Закон отваря път за упражняване на диктат от страна на държавата върху семейството=
Гражданска инициатива за семейството приканва всички родители и граждани да се присъединят към подписката за отхвърляне на Проекта за «Закон за детето». Това можете да направите на адрес http://bg4family.org/index.php?id=10
Днес можете да спрете този безпредел. Ако искате, свалете листовката и я сподели с приятелите си http://narod.ru/disk/40541393001/Listovka_podobrena.doc.html
http://youtu.be/Ng28Aa4Fjwo
- Медийната свобода в България се отлага?
Намери се отговорник за медийната свобода – не държавата с възможната й цензура, а читателят и неговата грамотност. Колкото по-образовани са четящите хора, толкова по-висока степен на свобода съществува в медиите.
Откритието принадлежи на Инициативата за европейски политики към Институт Отворено общество и представлява първото защитимо с факти твърдение, че лошото управление на една страна не прави непременно медиите й по-малко свободни.
Дори бедността на една страна не се отразява на медийната свобода. Отразява й се обаче лошото качество на образованието.
Според изследването новите страни-членки на ЕС много бързо догонват старите членове по показателя „медийна свобода“. Но има две страни, за които това общо правило не важи – Румъния и България.
Това са и двете единствени държави в съюза, които се намират дори под минималния стандарт по показателя за свобода в медиите. Изследователите са търсили отговор на въпроса кое обуславя това положение и са го открили в качеството на образованието.
Двете най-силно изоставащи страни се оказват и страни с по-слаби образователни системи измежду новите страни-членки. Според авторите на изследването изводът е съвършено очевиден – ако България иска да има свободни медии, тя трябва да предприеме спешни реформи не къде да е, а именно в образователната сфера.
Грамотни читатели = свободни медии
Резултатът от различните видове цензура: политическа, корпоративна или самоналожена
Този извод е качествено различен от всичко, съобщавано досега за свободата на словото.
До този момент е прието да се твърди, че ако в медиите няма свобода, то за това са виновни или политиците, които налагат политическа цензура, или собствениците, които налагат корпоративна цензура, или журналистите, които си налагат автоцензура, или и трите наведнъж.
Очевидно тези фактори продължават да имат своето място в историята, но тежестта на това място зависи от това колко образована е публиката. Една добре образована публика надали би допуснала чак такъв размах на цензура и автоцензура, какъвто е нужен за трайното заемане на предпоследното място по свобода в Европа.
Впрочем, свободата е точно онази тема, която традиционно отсъства от медиите, както отсъства и темата с правата на човека. Това са две области, в които се правят основните изследвания на международни правозащитни организации, но които будят по-скоро досада на местна почва.
Сегашният пример не е по-различен – очевидно първото условие за това да нямаш свобода е в това да не усещаш нито липсата й, нито важността й.
Що се отнася до твърдението, че за да има по-свободни медии трябва да има и по-грамотни читатели, надеждата е, че изследователите грешат. Да са прави би означавало, че свободните медии се отлагат с едно-две поколения, не по-малко.
Източник: Deutsche Welle
Илюстрация: КЛУБ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ „ПО СВЕТА И У НАС“
- Съюз „Тошев, Пеевски, Гергов” и примъкналият се Блъсков
На пресконференцията за учредяването на новия издателски съюз. Отляво надясно: Тошо Тошев (”Преса”), Тодор Батков (”Стандарт”), Светлана Шаренкова (”Земя”), Петьо Блъсков (”Република”) и Делян Пеевски (”Телеграф”, “Монитор” и др.). Снимка: Булфото
Делян Пеевски и Тошо Тошев са главните учредители на новия Съюз на издателите, основан тия дни. Към тях се е присъединил и друг добре познат издател – Петьо Блъсков. Както се казва на руски по друг случай с едни съзаклятници от 50-те години – „примкнувший к ним”, тоест присъединилият се Блъсков. И той да се примъкне, щото опитите му да се прави на издател стават все по-безплодни.
Най-одиозните фигури в българския печат се събрали в съюз. Случката е като сбъднат кошмар, лош сън, който се случва в действителност. Сега тези издатели демонстрират близост и приятелство, макар до вчера да са се нападали по вестниците си. Например Блъсков години наред доказваше, че Тошев е корумпиран, свързан с мутри (присмял се хърбел на щърбел), жена му е незнам си каква, и по кръщелно се казва Тошко, а не Тошо. Или, пак Блъсков, открито е наричал Пеевски и майка му “кашалотите”, по времето, когато са правили сделки за вестници…
На пресконференцията при учредяването той се появил на вратата и учредителите радушно го поканили да седне при тях. Пеевски лично му посочил мястото до себе си…Всички тези учредители обслужват правителството и мачкат свободата на печата. Сред съзаклятниците е и съсобственикът на бТВ Красимир Гергов, същевременно издател или контролиращ неизвестен брой медии, сайтове, радиа, чрез монополното си положение в рекламния бизнес. За членове са поканени и рекламни агенции. Идеята е чрез новия съюз да делят баницата с парите от реклама, тоест да оформят нов монопол.
Но, за разлика от времето на монопола със стария Съюз на издателите, където Тошев дърпаше конците и вестниците пееха една песен в хор и се лигавеха с властта, сега има разнобой. Сега е добре, че ще има повече от един издателски съюз. Вече има поне две групи вестници, които няма да си прикриват взаимно мръсотиите. Дай Боже да се появят и още.
Защото досегашния Съюз на издателите беше тоталитарно образувание, подобно на някогашния Съюз на писателите. Сега напусналите го се събраха с новоизпечения издател Пеевски и учредяват нов, с идеята да продължат старата практика. Начело за председател са изтикали неоцапания като тях Валери Запрянов, което не променя статута им на одиозни фигури и слуги на властта.
Сега издателските групи „Икономедия” („Капитал”, „Дневник” и др.) , „Сега”, „Труд” и „24 часа” и др. вестници и списания остават извън новия съюз. Има нещо симптоматично в това, че точно в момента споменатите вестници, в общи линии, не са толкова сервилни към властта. Но нищо чудно някой от тях да се присъедини, за да се качи на влака на слугите. Защото няма и грам съмнение, че новият съюз е съставен основно от обслужващи медии.
Вестниците на Пеевски са образец на пропаганда и агитация, каквато журналистите не са сънували и по времето на Тодор Живков. Вестник „Стандарт” – също. Новият „Преса” е най-перфидният, който уж се прави на независим.
Няма кой да се зарадва от учредяването на новия съюз. Ни журналисти, ни читатели. Журналистите са в най-окаяно положение. Те нямат избор – ще работят или при Пеевски, или при Тошев, Батков, Любомир Павлов. Къде да избягаш? За съжаление повечето редактори, вместо да защитават професионални принципи, сами се хвърлят на килимчето на издателите, за да им угаждат в мръсотиите.
Но на монополните медии и съюзи ще им става все по-трудно. Защото, дори да мълчат задружно по разни теми, да манипулират и дори да крият новини, истината вече не може да се скрие като преди. Интернет се оказа предпочитано място за човек, който иска да научи какво става. И хартиените издания все повече го закъсват, опитвайки се да се слагат на правителството.
Всички изредени издатели носят колективна отговорност за свободата на медиите в България. Организацията „Репортери без граници” обяви, че България през 2011 г. е стигнала дъното, откак я включват в класацията за свобода на печата – на 80-о място. Втора поредна година слиза надолу и никога не е била толкова зле, по-зле и от страни, които не са членки на ЕС.
Сега реално този нов съюз иска да повтори „най-доброто” от стария – флиртове с властта, президентът на връчването на журналистически награди, премиерът пуши пура с Тошо Тошев, политически интриги, пиар обслужване на отбрани, което се отплаща щедро и т. н. И като допълнителен резултат – мемоарни пешопешевски книги, които дават материал за анализ от психиатър.
Кой седи отзад?
Още една особеност има в новия издателски съюз. На практика повечето издания в него се издържат по корупционна схема. Не е тайна че Тошев се прави отново на издател, след като някой му е дал пари да прави нов вестник. То е ясно кой е този някой – личи си по ласкавото отношение на изданията на Пеевски към новия вестник и съюзяването на двамата.
Зад повечето издания седи Корпоративна търговска банка, която е натъпкана с държавни пари. И се получава така – държавата дава пари на една банка, тя издържа медии, а те хвалят правителството на Борисов. И новият съюз на издателите всъщност е обединение на хранените от властта медии, плюс залепени още неколцина за камуфлаж. На които им се иска да гепят солидарно от баницата. И не само това. По същество групата на Пеевски и гравитиращият около него в. “Преса” правят дъмпинг на цените, като продават вестници (”Телеграф” – 40 ст. и “Преса” – 60 ст.) на по-ниски цени от останалите.
И още една новост има, с която учредителите трябва да са наясно – в миналото старият Съюз на българските издатели гарантираше, че когато вестниците манипулират и вършат мръсотии, никой няма да реагира никъде, най-малко защото са обединени с Тошев начело и си правят взаимни услуги. Вече е друго време. И влиянието на вестниците е по-слабо, и интернет е по-силен, и вече няма един съюз. И ако си мислят, че някой ще им мълчи и ще им трепери, щото са обединени работодатели, лъжат се.
Какво са постигнали досега въпросните издатели?
Освен класациите на „Репортери без граници” и „Фридъм хаус”, в които България затъва все по-надолу с ограничена свобода на печата, има и по-конкретни оценки. Например тези в секретна грама на бившата американска посланичка в София Нанси Макълдауни. Ето какво пише тя:
„Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им все повече се концентрира във все по-малко ръце.
Неутрализирането на медии чрез поглъщане очевидно ограничава възможността им да служат като рупор на гражданското общество. С наближаването на парламентарните избори вече изцяло се виждат последствията от концентрацията на собствеността в медиите и корумпираната журналистика.Заради пренаситения пазар с традиционни и нови медийни издания много от тях не могат да оцелеят само с приходите от реклами и разчитат на донори. Самоцензурата е практика в медийните издания. Те дори имат черни списъци на политици и конкурентни бизнесмени, които не се отразяват или интервюират.
С появата на нови медии и безброй вестници “еднодневки” много основни вестници се оплакват от намаляване на читателите. Заради неясната собственост и преобладаващия брой неподписани статии обществото не е защитено от клеветническите материали, публикувани в тях. В миналото ГЕРБ разчиташе за отразяване основно на харизмата на неформалния лидер на партията Бойко Борисов, който често се обажда или диктува директно на журналистите.”
(От „Уикилийкс” и сайта „Биволъ” със съкращения).Разликата със сега е, че на Борисов все по-малко му се налага да диктува. Вестниците на новите издатели сами тичат да му бършат задника и да му лъскат генералските лампази.
В доклада на посланичката има и една констатация, специално за Тошо Тошев, още като главен редактор на „Труд”, и Венелина Гочева, тогава главен редактор на „24 часа”, макар и да не са споменати поименно:
„…германската медийна група ВАЦ, която притежава два всекидневника – “Труд” и “24 часа” с общ тираж 150 000 копия дневно, изглежда по-фокусирана върху финансовите резултати. Тъй като чуждите собственици не се интересуват от близки отношения и нямат интереси на местната политическа сцена, главните редактори на вестниците определят до голяма степен отразяването на вътрешната политика. Макар да не се знае за черни списъци в тези издания, някои политици получават привилегировано отразяване, за което се твърди, че се дължи на лични приятелства с главните редактори.”
Колко деликатно казано. Всъщност направо става дума за пропаганда, пиар, злепоставяне. Ей такива тошевско-пеевски вестници сега се сдружават.
Иван Бакалов,
e-vestnik.bg
- Morgan Stanley: REO Rental Program Will Create 1.8M Job
The government’s program to turn foreclosed Fannie Mae, Freddie Mac and Federal Housing Administration properties into rentals “is here to stay,” according to housing analysts at Morgan Stanley ($19.19 0%).
One of the greatest effects of it, the bank’s analysts say, is job creation, with the possibility of creating more than one million jobs in the hard-hit construction and real estate industries. The jobs could be created by private capital without the use of taxpayer dollars.
The program’s purpose is to clear the national backlog of distressed housing.
“On a macro level, (the REO rental program) could not have come at a better time,” the analysts say.
According to the Bureau of Labor Statistics, the economy lost million 2.5 million housing-related jobs over the past five years. Of those, 2.16 million were in construction and 240,000 were in real estate.
Employment in construction increased by 21,000 in January, following a gain of 31,000 in the previous month.
Analysts estimate about eight million properties will be sold in some form of distressed sale over the next five years.
“Even if only half can be turned into rentals, which would represent only a 20% increase in the total number of single-family rental properties available today, that could result in the creation of one million one-time construction-oriented jobs plus a possible additional 800,000 in permanent jobs, mostly in some of the hardest-hit sectors and the hardest-hit economic areas of the country,” they say.
The 800,000 jobs would comprise the cottage industry for servicing REO rental units, from cleaning properties to collecting the rent.
The chart below shows Morgan Stanley’s full-time job-creation numbers per distressed property turned into rental by each category and for total jobs. The calculation is based on anecdotal labor-usage feedback the firm received from current single-family operators.
Justin T. Hilley
Read article: http://www.housingwire.com - Goodman Theatre: “The Iceman Cometh” (“Продавец льда грядет”)
Артистический директор Goodman Theatre Роберт Фоллс объявил окончательный состав участников спектакля “Продавец льда грядет”
по пьесе Юджина О’Нила. В главных ролях – лауреаты премии “Тони”, известные американские театральные актеры Натан Лейн (Теодор “Хики” Хикман) и Брайан Деннехи (Ларри Слейд). В остальных ролях: Стивен Уиметт (Гарри Хоуп), Патрик Эндрюс (Дон Пэрритт), Джон Хугенаккер (Вилли Обан), Ли Уилкоф (Хьюго Калмар), Дженнифер Энгстром (Кора).Спектакль “Продавец льда грядет” будет демонстрироваться с 21 апреля по 10 июня 2012 года в помещении театра по адресу: 170 North Dearborn Street, Chicago, IL 60601. Билеты можно заказать по телефону 312-443-3800, на сайте www.goodmantheatre.org или в кассе театра.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
- Lifeline Theatre: “Hunger” (“Голод”)
Двадцать девятый сезон Lifeline Theatre
продолжает мировой премьерой спектакля “Голод” по роману американской
писательницы и журналистки Элиз Блэквелл.В центре спектакля – драматические события времен Второй мировой войны. В течение долгих месяцев блокады Ленинграда российский ботаник Илья (Джон Генри Робертс) оберегает тайник с ценными семенами. В городе ощущается хроническая нехватка еды, от голода и холода люди умирают на улицах. Илья и его сотрудники остаются на рабочих местах. Перед ними стоит дилемма: сохранить жизнь или защитить идеалы…
Автор инсценировки – Крис Хайнсворт. Режиссер – Роберт Каузларик.
В ролях: Питер Гринберг (Виталий/Лысенко), Кэти Маклин Хайнсворт (Ефросинья/Клавдия), Дженнифер Тайлер (Лидия), Кристофер Уолш (Режиссер/Иван) и приглашенные артисты Дэн Граната (Сергей/Петр), Джон Генри Робертс (Илья),
Кендра Тулин (Алена).Автор романа Элиз Блэквелл будет присутствовать на спектакле 3 марта в 4.00 pm. После спектакля состоится ее встреча со зрителями.
Спектакль “Голод” идет по 25 марта 2012 года в помещении Lifeline Theatre по адресу: 6912 North Glenwood Avenue, Chicago, IL 60626. Билеты можно заказать по телефону 773-761-4477, на сайте www.lifelinetheatre.com/ или в кассе театра. Бесплатный паркинг расположен на углу улиц Morse and Ravenswood. Lifeline Theatre предоставляет автобус, который курсирует между паркингом и театром.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
- TUTA Theatre: “Fulton Street Sessions” (“Уроки на улице Фултон”)
Театр TUTA в этом сезоне отмечает десятилетний юбилей. Его создатель, режиссер и бессменный артистический директор – Желько Дюкич. Он родился и вырос в боснийском городе Дервента. Закончив школу, поехал в Белград получать театральное образование. Учился в Академии драматического искусства,
потом там же преподавал актерское мастерство. Первой постановкой Дюкича стал
спектакль “Филоктет” по пьесе Хайнера Мюллера. На этом спектакле он встретился
с дизайнером по костюмам и будущей женой Наташей. С тех пор они работают вместе: сначала в Белграде, а с 1990 года – в США. Желько учился в университете Мэриленда, потом стал там преподавать. Какое-то время они с Наташей жили в Вашингтоне, потом сменили место жительства на Чикаго. Дюкич говорит: “Я хотел работать и взялся за создание собственного театрального коллектива. Стал работать со студентами. Сегодня я счастлив, что так случилось. В своем театре
можно развивать собственную эстетику, свой театр накладывает определенные обязательства. Кроме того, всегда приятно работать с единомышленниками. В этом – отличие работы в своем доме от прихода в другой театр в качестве гостя”. Во
время нашей беседы я спросил у режиссера, почему такое странное название – TUTA? Дюкич ответил так: “В некоторых диалектах югославского языка “tuta” означает “судно”. Когда мы организовали театр, кто-то назвал нас так в шутку.
Мол, ничего серьезного. Для американцев это слово ничего не значило. Но интересно, что сейчас оно ассоциируется с нашим театром”.
В качестве первого спектакля юбилейного сезона театр TUTA представляет шоу “Уроки на улице Фултон” (“Fulton Street Sessions”). У
спектакля нет одного автора – это коллективный труд актеров во главе с Желько
Дюкичем. Жанр спектакля его создатели
определяют как “представление в стиле кабаре”. В пародийных музыкальных
номерах, скетчах и сатирических зарисовках труппа театра затрагивает политические, экономические и социальные вопросы текущей жизни.Режиссер – Желько Дюкич. В спектакле звучит оригинальная музыка известного
американского композитора Джоша Шмидта. Это его второй (после спектакля “Баал”
по пьесе Б.Брехта) опыт сотрудничества с театром TUTA. В спектакле участвуют: Кирк Андерсон, Джеймелин Грей, Стейси Бет Грин, Трей Маклин, Жаклин Стоун.Спектакль “Уроки на улице Фултон” идет с 23 февраля по 25 марта 2012 года в помещении Chicago Dramatics по адресу: 1105 West Chicago Avenue, Chicago, IL 60622. Билеты можно заказать по телефону 847-217-0691 или на сайте театра http://www.tutato.com/.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
- Театр-студия “Инкогнито”: “Пропасть для свободных людей”
В декабре прошлого года в Чикаго родился новый театральный коллектив – театр-студия “Инкогнито”. Для своего первого спектакля труппа выбрала пьесу бразильского писателя и драматурга Гильерме Фигейредо “Лиса и виноград” (“Эзоп”). Спектакль называется “Пропасть для свободных людей”. Режиссер-постановщик и композитор – Борис Носовский. Он же исполняет в спектакле роль Эзопа. По словам продюсера и президента театра Анатолия Непокульчицкого, решающим в выборе актеров были актерские качества, заинтересованность в работе и увлеченность. В спектакле заняты известные в Чикаго актрисы Ольга Кирсанова (рабыня Мели) и Лидия Сорока (Клея). В роли Агностоса – актер украинского театра-студии “Гомин” (Чикаго) Виктор Табачук. Анатолий Непокульчицкий исполняет роль Ксанфа. Говоря о драматургическом материале, он сказал: “Человек мечтает о свободе, а когда получает ее, то понимает, что свобода не бывает без обязанностей. Становится ли он свободней? Да, он уже не раб, но он зависим от обстоятельств и правил социума. Абсолютной свободы не может быть никогда! Все сводится к тому, комфортно ли человек существует в предлагаемых обстоятельствах того или иного общества. Как в бывшем Советском Союзе. Людям было хорошо, когда за них все решали… В пьесе столько интересных тем, вопросов, проблем… Наш спектакль рассчитан на подготовленную, мыслящую публику. Нам есть что сказать этой пьесой”.10 марта в 7 часов вечера и 11 марта в 5 часов дня театр-студия “Инкогнито” показывает спектакль на новой сцене в театральном зале Prairie Lakes Theatre по адресу: 515 E. Thacker Street, Des Plaines, IL 60016. Все подробности – на сайте http://theaterincognito.org/home.html. Билеты можно приобрести в театральных кассах и Интернете.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
www.sergeyelkin.com - Чикагский симфонический центр представляет. 24 февраля – 3 марта 2012 года (С изменениями!)
На прошлой неделе пресс-служба Чикагского симфонического оркестра (далее – ЧСО) объявила, что дирижер-лауреат Пьер Булез отменил запланированные на конец февраля – начало марта выступления с оркестром. На февральских концертах Булеза заменит румынский дирижер Кристиан Макелару, на мартовских – английский маэстро Джонатан Нотт. Оба дирижера дебютируют с ЧСО. При этом остальной состав исполнителей и программа концертов остаются без изменений.24 февраля, 1.30 pm; 26 февраля, 3.00 pm. Очередная программа Джерарда
Макберни из серии “Вокруг произведения” рассказывает о
вокально-инструментальном цикле Арнольда Шенберга “Лунный Пьеро”. Это произведение создано молодым композитором в 1912 году в Вене – городе, который подарил миру психоанализ Фрейда, живопись Климта и симфонии Малера. Шенберг вращался среди живописцев, музыкантов, поэтов, преподавал гармонию, контрапункт
и композицию, увлекался новыми музыкальными формами. Так, он изобрел новый метод вокального пения “Sprechgesang” – нечто среднее между актерской декламацией и пением. “Лунный Пьеро” –
миниатюрная драма для одного певца и пяти инструментов. Видевшая и слышавшая все венская публика была поражена красотой и оригинальностью музыки Шенберга.В представлении участвуют пианист Пьер-Лорен Эмар, певица Кира Даффи и музыканты оркестра Мэттью Дюфор (флейта, пикколо), Лори
Блум (кларнет), Роберт Чен (скрипка, альт), Джон Шарп (виолончель).24 февраля после окончания концерта музыканты оркестра, солисты и Джерард Макберни ответят на вопросы зрителей.
25 февраля, 8.00 pm; 28 февраля, 7.30 pm. В эти дни цикл Арнольда
Шенберга “Лунный Пьеро” прозвучит вместе с “Историей солдата” Игоря
Стравинского. Первое исполнение “Истории…” состоялось в 1918 году в Лозанне. Оркестром руководил швейцарский дирижер Эрнест Ансерме. Вскоре после премьеры в Европе вспыхнула эпидемия “испанки” (испанского гриппа), и о Солдате на время забыли. Это сочинение и сегодня остается одним из самых малоизвестных произведений Стравинского.В представлении участвуют пианист Пьер-Лорен Эмар, певица Кира Даффи и музыканты оркестра Мэттью Дюфор (флейта, пикколо), Лори Блум (кларнет), Роберт Чен (скрипка, альт), Джон Шарп (виолончель), Стивен Уильямсон (кларнет), Дэвид Макгилл (фагот), Кристофер Мартин (труба), Майкл Малкахи (тромбон), Майкл Ховнанян (контрабас), Синтия Йе (ударные).
Роль чтеца исполняет лауреат премий “Эмми” и “Тони”, популярный американский актер Джон Литгоу.
Режиссер представления – выпускница Стэнфордского университета, одна из создателей парижского театра “Сложность”, француженка Аннабель Арден.
1 и 3 марта, 8.00 pm; 2 марта, 1.30 pm. Мартовская программа музыкальных вечеров в Симфоническом центре открывается Фортепианным концертом А.Шенберга (солист – Пьер-Лорен Эмар) и симфонией Г.Малера “Песнь о Земле” для двух солистов (Мишель Деянг, меццо-сопрано; Стюарт Скелтон, тенор) и оркестра.
Концерт для фортепиано с оркестром Арнольда Шенберга – одно из этапных произведений фортепианного искусства XX века. Спасаясь от нацистов, композитор эмигрировал сначала во Францию, а затем в США и в момент написания произведения преподавал в Калифорнийском университете в Лос-Анджелесе. Премьера концерта состоялась в 1942 году. В отличие от “Лунного Пьеро”, вошедшего в историю музыки как “Библия экспрессионизма”, в своем Фортепианном концерте Шенберг не замыкается в рамках классической додекафонной техники, а отчасти возвращается к гармонии. Как говорил сам композитор: “Многое еще можно сказать в до мажоре”.
Симфония “Песнь о Земле” была создана Густавом Малером по произведениям средневековой китайской поэзии в переводах Ганса Бетге. Малер писал дирижеру Бруно Вальтеру: “По-моему, это самое личное из всего, что я до сих пор написал”. Симфония не обозначена номером, хотя она является девятой в творчестве композитора. По свидетельству того же Вальтера, после роковых Девятых симфоний Бетховена и Брукнера Малер панически боялся этой цифры, но по иронии судьбы следующая, Девятая симфония (которая на самом деле должна идти под номером “десять”) стала для него последней.
После концерта 3 марта на втором этаже Симфонического центра, в Grainger Ballroom Пьер-Лорен Эмар будет раздавать автографы.
За полчаса до начала каждого концерта состоятся беседы с музыкантом и журналистом радио WFMT/98.7 FM Карлом
Грапентином.
А теперь несколько слов о дирижерах. Румынский дирижер Кристиан Макелару готовился стать скрипачом. Он начал заниматься музыкой с шести лет. Три раза (в 1994, 1996 и 1997 годах) становился
победителем Национальной музыкальной олимпиады в Румынии. Учился в
Interlochen Arts Academy в Мичигане. В
возрасте девятнадцати лет дебютировал в Карнеги-холле. В течение двух сезонов
играл в группе первых скрипок Хьюстонского симфонического оркестра. Был самым
молодым концертмейстером в Симфоническом оркестре Майами за всю его историю. С
сентября 2011 года является вторым дирижером Филадельфийского симфонического оркестра. В декабре 2011 года дебютировал в Чикагском симфоническом центре в серии “Музыка сегодня”.
Английский дирижер Джонатан Нотт получил
всестороннее музыкальное образование. После Кембриджского университета он учился пению и игре на флейте в Южном королевском колледже в Манчестере, а дирижированию – в Лондоне. Его карьера началась в оперных театрах Франкфурта и
Висбадена. Среди опер, которыми дирижировал Нотт, – тетралогия Р.Вагнера “Кольцо нибелунгов”. С 1997 по 2002 годы был главным дирижером Симфонического оркестра Люцерны, с 2000 по 2003 годы – главным дирижером “Ensemble intercontemporain”. С 2000 года является главным дирижером Симфонического оркестра Бамберга
(Германия). По аналогии с композитором-резидентом ввел в оркестре понятие
артист-резидент. Как результат, в Бамберге часто появляются такие прославленные музыканты, как Вадим Репин и Пьер-Лорен Эмар. Со своим “старым знакомым” Эмаром Нотт дебютирует с ЧСО.220 South Michigan Avenue, Chicago, IL 60604, справки и заказ билетов по телефону 312-294-3000 или на сайте www.cso.org. Там же можно приобрести абонементы на сезон 2012-13 годов. Одиночные
билеты поступят в продажу в августе 2012 года.Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
- КЛУБ НА ЗНАЕЩИТЕ – 20 ФЕВРУАРИ 2012
Интересуваме се от българин, които да работи в „Comcast” (или да е запознат с офертите на компанията), да бъде комуникативен и да ни ориентира на роден български език за възможностите на тази фирма. Интересуваме се също от връзка с българин работещ в AT& T. Ако някой знае някой Знаещ, моля Ви пишете ни чрез [email protected] . Благодарим на всеки, които ще ни помогне по веригата от Знаещия до нас.
- „Шеврон” спонсорира държавен прием за 3-ти март
Покана за прием по случай Националния празник на Р. България 3-ти март. В долния ляв ъгъл на поканата се вижда емблемата на „Шеврон“.
Източник: Група във Фейсбук против добива на шистов газ
Още за поканата с логото на „Шеврон“
Логото на „Шеврон” стои на официална покана за прием на българското посолство в САЩ по повод националния празник 3-ти март, съобщи от ВМРО. Останалите спонсори са TransAtlantic, Honeywell и SunEdison.
Законите и дипломатическата практика са регламентирали ясно условията, при които чужди фирми могат да правят подаръци на официални представители на българската държава. Затова МВнР трябва бързо да отговори дали в този случай са спазени законът, протоколът и установената дипломатическа традиция, настояват от ВМРО.
Според ВМРО е недопустимо точно тази компания да спонсорира официална държавна проява, при положение, че върху нея тежат съмнения за лобистка намеса в политическия процес на България. МВнР трябва да отговори възможно ли е дипломатическо представителство да приема помощ от тази компания, а в същото време да защитава политиката на правителството в София.
Говорителят на МВнР Весела Чернева, заяви пред в. „Сега“, че привличането на спонсори за официалните приеми на посолствата е обичайна практика, която прилагат и чужди мисии в София. „Основна задача на нашите посолства е да поддържат интереса на местните фирми към България. Те поемат част от разходите за приемите и така спестяваме пари на българските данъкоплатци“, обясни тя. По нейни думи бюджетът на министерството за представителни разходи е свит до символични суми.
Посланик Елена Поптодорова каза за „Сега“, че на приема са поканени 500-600 души. Наета е зала в сградата на Организацията на американските държави, защото посолството няма толкова голям салон. Наемът за нея, платен от „Шеврон“, е 4000 долара. Другите три компании са поели разходите за кетъринга, възлизащи на 5000 долара. „Нямам толкова голям бюджет, а български компании не проявяват интерес да спонсорират такива официални прояви“, заяви тя. Източник на „Сега“ от финансовите среди в МВнР уточни, че на посолството във Вашингтон се отпускат годишно 5500 долара за представителни нужди.
Преди месец след граждански протести в цялата страна кабинетът отне издаденото разрешително на американската компания „Шеврон“ да прави проучвания за шистов газ в Североизточна България за период от пет години, а пък парламентът гласува тотална забрана на технологията за хидравлично разбиване при проучване и добив на природен газ.
TransAtlantic Petroleum Ltd. е американска компания за добив на петрол и природен газ. На 15 февруари 2011 г. Тя закупи фирмата Direct Petroleum Bulgaria EEOD („Direct Bulgaria“), която разработваше добива на шистов газ край село Девенци, близо до Червен бряг, Плевенско, и правеше проучвания за шистов газ на перспективно находище край Етрополе, Ботевградско. „Транс Атлантик Петролиум“ обяви, че чрез придобиването на „Дайрект Бългерия“ получава лицензи за проучване на шистов газ в района на Ловеч и село Ъглен с площ 2288 кв. км. Компанията „Сън Едисон“ е специализирана в соларната енергия. Тя изгражда фотоволтаични централи. През 2011 г. компанията придоби готов проект за 50 соларни мегавата от строителната компания „Сиенит холдинг“ и закупи земя в Пловдивско, но засега изчаква с реализацията.
„Хъниуел“ е холдинг на сто компании, занимаващи се с развитие на различни технологии. Тя създаде свой клон в България през 1993 г. От 2009 г. компанията предлага съоръжения за газовата промишленост.
Източник: в. „Сега“
