Всички авторски страници

Авторски

• 18 февруари – Задушница

  В съботата срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи правят помен в чест на мъртвите – на Задушница преди Великия пост.

  Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете – при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това – съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тая пред Великия пост. На тая събота е задушница, защото на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.

  Както името „Задушница“ показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите. За помена се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.
  Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.
  Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
  Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино.

  Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която пак според народните вярвания осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат.

  Денят на Задушница преди Месни заговезни всяка година е различен, защото зависи от датата на Възкресение Христово (Великден). Тази година големият празник е на 15 април. Великият пост се започва от понеделник след сиропустната неделя – Сирни заговезни.

  Молитви за покойниците

  Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби, нашите праотци, отци и братя,
  православни християни, които са погребани тук и навсякъде,
  и на Божиите раби .. (имената).
  Дай им, Господи, Твоето Царство и участие в Твоя безкраен блажен живот
  и прости им всяко прегрешение, волно и неволно.
  Слава на Отца и Сина и Светаго Духа,
  сега и всякога и во веки веков. Амин.

  Дела на благотворителност

  „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани“
  „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“

  Наред с молитвите, за помен за сродниците и близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост, която винаги Господ иска и очаква от нас: да подпомогнем болни, страдащи или изнемогващи, да раздадем дрехи на нуждаещи се, да дарим средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата. Та като кажем „Бог да прости покойните ми сродници“ (и споменем имената им), този, който приема, също да се помоли за него.
  Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Задушница. На гроба на починалите или посещавайки други християни, на Задушница правим така наречените помени или раздавки – всеки с това, което според възможностите си е приготвил – варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони. Освен близките ни, дошли да почетат и да се помолят за близките ни, подаваме и на хората около съседните гробове, та и те да измолят прошка от Бога за тях, както и ние за техните обични.

  За всяка календарна година Задушниците са четири – преди Месни заговезни, след Спасовден (Черешова), около Димитровден и Архангеловден.

  

• Даниела Горчева е отличена с награда за журналистика на ЕК

  Даниела Горчева спечели награда на Европейската комисия в тазгодишния конкурс на Европейския съюз за журналистика „Заедно срещу дискриминацията“.

  Читателите на Mediapool, на Еврочикаго и на редица онлайн и печатни издания, познават добре активната гражданска позиция на Даниела и плама, който тя влага в многобройните си анализи, интервюта, разследвания и публицистични текстове.

  Даниела посвети много от журналистическата си енергия в помощ на историческата ни памет. Тя винаги търси гледната точка за събитията от близкото минало на участниците в тях, които са далеч от прожекторите и пропагандните маневри.

  В Холандия, където живее, Даниела издава на български език списание „Диалог“, което вече 8 години излиза на доброволни начала, без субсидии и се издържа от абонамента на читателите си и със спомоществователството на сънародници. Статията, с която Даниела Горчева спечели наградата е публикувана в списание Обектив на БХК и разказва за съдбата на Уинфред Капинга и за абсурдното и възмутително отношение на българските власти към емигрантите в България.
  Статията на български език – линк.

   

  –––––––––
  * Teкстът на този материал е от Mediapool, но редакцията на Еврочикаго се присъединява към написаното и пожелава на наградената журналистка още много успехи.

• Българското правителство се обяви срещу скриването на бивши агенти на ДС

  МВР призова бързо да се излъчи новият състав на Комисията за досиетата

   

  Правителството се обявява срещу опита да бъдат скрити част от агентите на бившата Държавна сигурност. Това става ясно от стенограмата на правителственото заседание от тази седмица, публикувана в петък.

  Правителството и МВР са страни по делото в Конституционния съд, в което трябва да бъде решено дали агентите на бившата Държавна сигурност, чиито досиета са унищожени или в тях не се съдържат агентурни донесения, трябва да бъдат публично обявявани, както е заложено в Закона за досиетата.

  Позициите на Министерския съвет и МВР са в защита на закона, като заместник-вътрешният министър Веселин Вучков призовава и другите институции, които са страни по делото – Комисията по досиетата, Народното събрание, Върховния административен съд, Върховна касационна прокуратура, МВР, президента и Българския Хелзинкски комитет – да защитят разкриването на цялата истина за ДС.

  „Важно е да се изрази една воля, защото това не е просто юридически спор. Това показва едно отношение към най-близкото ни минало“, посочва Вучков.

  В началото на февруари КС допусна за разглеждане искане за установяване на противоконституционност на чл. 25 , т. 3 от закона, с който се обявяват т. нар. картотекирани сътрудници, за които съществуват само картони в картотеките на ДС, а също така и агенти, в чиито дела има сведения единствено от кадрови служители на ДС.

  Според този член наличието на документи от ръководилия щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за дадено лице в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколи за унищожаване или други информационни носители, въпреки че не изхождат от лицето, са достатъчни, за обявяване на неговата принадлежност към ДС.

  КС е сезиран от състав на Върховния административен съд (ВАС), който е заседавал по дело, заведено от Стоян Сталев срещу решението на Комисията по досиетата, с което той беше огласен в списъка на агентите сред дипломатите през декември 2010 г. Аргументът на ВАС да иска произнасяне бил, че КС е провъзгласил сходен текст за противоконституционен със свое решение от 1997 г.

  По-рано тази седмица от Синята коалиция призоваха властите да подкрепят закона. Според „сините“ атакуваният текст от действащия закон включва много повече изисквания, за да бъде разсекретено определено досие, отколкото разпоредбата от предходния закон, която е била обявена за противоконституционна.

  „Категоричното ни становище и на нас като вътрешно министерство е, че действащият чл. 25, т. 3 от Закона за досиетата не противоречи на българската Конституция и преследва едни справедливи, общозначими граждански цели. Аз не вярвам, че Конституционният съд ще обяви за противоречащ на Конституцията този текст – чл. 25, т 3. от Закона за досиетата, защото, позовавайки се на едно дело от 1997 г., то е абсолютно несъотносимо към действащата разпоредба на Закона за досиетата, който в момента функционира. Малко необяснима е тази идея изобщо да се атакува един от текстовете на сега действащия Закон за досиетата, доколкото през последните пет години дейността на тази Комисия по досиетата, мисля, че постигна изключително положителен ефект за гражданското общество и за неговата зрялост, особено по отношение на изсветляване на истината за близкото минало“, коментира още Вучков.

  Зам.-вътрешният министър призовава по най-бързия начин да бъде излъчен новият състав на комисията.

  „Нейният мандат изтича в началото на месец април, на 5 април, петгодишният срок, и трябва своевременно, може би до началото на месец март, съответните институции, разбира се по предвидения в Закона за досиетата ред, да излъчат новия състав на комисията, така че да не се допуска нито за миг прекъсване на дейността на нейната работа, тоест, да се избира новият състав, след като е изтекъл мандатът на предишния състав на комисията“, казва Вучков.

  Според Закона за досиетата комисията се състои от девет членове, които се избират от Народното събрание за срок от пет години по предложение на парламентарните групи. Членовете на комисията могат да бъдат преизбрани само за още един мандат. При определяне на състава на комисията никоя от представените в Народното събрание политически партии и коалиции не може да има мнозинство.

  Външният министър Николай Младенов също подкрепя позицията на Вучков.

  „Всеки опит да се отклони от съдебната практика в момента по този въпрос ще създаде съмнение относно причините, по които се прави такава промяна в съдебната практика, и в Конституционния съд. Аз съм сигурен, че това е част от един опит да се обърне тенденция в българското общество, която двадесет години по-късно вече е ясна и категорична – на раздяла с това минало, което продължава да тегне в различни институции в различни части на държавата“, заявява Младенов.

   

  Източник:  Mediapool
  

• ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ДЕПОЗИРАНЕ

  НА ЕКЗЕМПЛЯРИ ОТ ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ
  (Обн. ДВ. бр.26 от 12 Март 2002г., изм. ДВ. бр.96 от 30 Ноември 2005г.)

  Специална информация на
  Българо-Американска Асоциация
  и с
  любезното съдействие на
  Национална Библиотека „Св. Св. Кирил и Методи” София,
  предназначена за дискусия на
  Фестивал «Български дни в Чикаго – пролет 2012»
  и „Пролетна сесия на Българо-Американска Асоциация”
  неделя, 29 април 2012 година
  и
  Осмата световна среща на българските медии
  11-20 Май 2012 година, Букурещ, Румъния

  Глава първа.
  ОБЕКТИ И СУБЕКТИ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДЕПОЗИРАНЕ

  Чл. 1. На задължително депозиране в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ подлежат екземпляри от:
  1. произведения, тиражирани върху хартиен или друг носител по полиграфически или подобен на него начин, включително с брайлов шрифт за слепи:
  а) книги, брошури (всички видове, включително стандарти, патенти, каталози и отпечатъци от книги и статии), дипляни и листови издания (афиши, лозунги, листовки);
  б) периодични издания – списания, бюлетини, годишници, периодични сборници, вестници, единични и юбилейни листове;
  в) книги и периодични издания, отпечатани с брайлов шрифт за слепи;
  г) нотни издания;
  д) графични издания – албуми (във вид на книга или в папка), каталози на произведения на изобразителното изкуство, репродукции, портрети, илюстровани картички, календари (във вид на книга, брошура или листово издание), плакати;
  е) картографски издания – атласи (във вид на книга, брошура или в папка), карти (географски, топографски, туристически, пътни, план-указатели, план-схеми), релефни карти и глобуси;
  ж) фотоиздания – фотоалбуми (във вид на книга, дипляна или папка с фотокартички), фоторепродукции, фотопортрети, фотокартички;
  з) дисертационни трудове заедно с авторефератите и хабилитационни трудове;
  2. звукозаписите върху:
  а) грамофонни плочи;
  б) аудиокасети, компактдискове, микрокасети, минидискове и всички други звуконосители;
  3. произведения, тиражирани върху филмов носител, с изключение на филмите:
  а) диапозитиви;
  б) диафилми;
  в) микрофилми и микрофишове;
  4. произведения, тиражирани върху електронен носител:
  а) дискети;
  б) компактдискове, лазерни дискове – CD, CD-R, CD-ROM, DVD, LD и всички други носители, при които информацията се записва и чете по този начин.

  Чл. 2. На задължително депозиране в Българската национална филмотека подлежат произведения, предназначени за публичен показ, тиражирани върху филмов или електронен носител:
  1. игрални, документални, научнопопулярни, анимационни и учебни филми независимо от носителя, върху който са запечатани картината и звукът;
  2. филми, чиито продуцент, поне един от копродуцентите или производителите са български физически или юридически лица;
  3. филми, създадени в чужбина по поръчка на български физически или юридически лица.

  Чл. 3. (1) На задължително депозиране в Националния исторически музей подлежат екземпляри от:
  1. наградни отличия и отличителни знаци, изработени от метал и други материали, заедно с лентите и кутиите, в които се поставят:
  а) ордени;
  б) медали;
  в) гербове;
  г) значки;
  д) плакети;
  2. банкноти и монети, предназначени за употреба в страната.
  (2) Обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се депозират в пълни комплекти от всички степени, класове и емисии.

  Чл. 4. На задължително депозиране в Националната фонотека подлежат екземпляри от произведения, тиражирани върху звуконосител, чиито продуценти са български физически или юридически лица:
  1. грамофонни плочи;
  2. аудиокасети, компактдискове, микрокасети, минидискове и всички други звуконосители.

  Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2005 г., в сила от 01.12.2005 г.) На задължително депозиране в Държавната агенция за информационни технологии и съобщения подлежат екземпляри от пощенски марки, пуснати за употреба в страната.

  Чл. 6. (1) Задължителните екземпляри от печатни и други произведения по чл. 1 се депозират от:
  1. издателя;
  2. продуцента;
  3. производителя;
  4. лицата, които присъждат в страната научни степени или научни звания след защита на дисертационни и хабилитационни трудове или легализират документи за получени научни степени или научни звания в чужбина.
  (2) Задължителните екземпляри от печатните произведения, създадени в две или повече полиграфически бази, се депозират от производителя, който завършва произведението в готов за разпространение вид, или от издателя.
  (3) Задължителните екземпляри по чл. 2 се депозират от продуцента на филма или от производителя.
  (4) Задължителните екземпляри по чл. 3 се депозират от производителя.
  (5) Задължителните екземпляри по чл. 4 се депозират от издателя, от продуцента или от производителя.
  (6) Задължителните екземпляри по чл. 5 се депозират от лицата, които издават и пускат в употреба български пощенски марки.
  (7) Задължителните екземпляри от обектите по чл. 1 – 5, създадени или произведени в чужбина по поръчка на български физически или юридически лица, както и печатни произведения на български език или отнасящи се до България, които се внасят в количество, подсказващо намерение за търговско или друго широко разпространение в страната, се депозират от вносителя на съответните обекти.

  Глава втора.
  ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ЕКЗЕМПЛЯРИ И РЕД ЗА ДЕПОЗИРАНЕ

  Чл. 7. (1) Задължителните екземпляри следва да бъдат с перфектно качество, идентични на разпространявания тираж.
  (2) Ако се установи, че са предадени дефектни екземпляри, те се подменят от депозиращия с редовни екземпляри в 6-месечен срок от предаването им.

  Чл. 8. (1) Когато печатното произведение се оформя едновременно с твърда и мека корица, задължителните екземпляри се отделят от тиража с твърди корици, а от останалия тираж се предава допълнително по един екземпляр.
  (2) Когато част от тиража на едно печатно произведение е оформен като луксозно или библиофилско издание, от това издание се предава допълнително по един екземпляр.
  (3) Когато едно печатно произведение се отпечатва едновременно на няколко езика, задължителните екземпляри се предават в съответния брой на всеки език поотделно.

  Чл. 9. (1) Задължителните екземпляри, с изключение на екземплярите от пуснатите за употреба в страната пощенски марки, се депозират, като към тях депозиращият прилага следните документи:
  1. удостоверение за съдебна регистрация;
  2. карта за идентификация по код БУЛСТАТ;
  3. удостоверение за данъчна регистрация.
  (2) Документите по ал. 1 се представят в случай на първо депозиране или при промяна на някое от обстоятелствата, вписани в тях.
  (3) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2005 г., в сила от 01.12.2005 г.) За депозирането се съставя предавателно-приемателен протокол по образец, изготвен в 2 екземпляра и утвърден от директора на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – за обектите по чл. 1, от директора на Националната филмотека – за обектите по чл. 2, от директора на Националния исторически музей – за обектите по чл. 3, от директора на Националната фонотека – за обектите по чл. 4, и от председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения – за обектите по чл. 5. При наличие на явни дефекти на депозираните екземпляри това обстоятелство се вписва в предавателно-приемателния протокол.
  (4) Вторият екземпляр от протокола се връща на депозиращия.

  Глава трета.
  РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ЕКЗЕМПЛЯРИ

  Чл. 10. (1) Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ разпределя част от получените депозитни екземпляри между други библиотеки в зависимост от тиража, както следва:
  1. десет екземпляра от изданията в тираж над 300 броя:
  а) един екземпляр за Народната библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив;
  б) един екземпляр за Регионалната библиотека „П. П. Славейков“ – Варна;
  в) един екземпляр за Регионалната библиотека „Л. Каравелов“ – Русе;
  г) един екземпляр за библиотеката на СУ „Св. Кл. Охридски“, с изключение на: един екземпляр от печатни произведения с медицински профил, който се разпределя за Централната медицинска библиотека на Медицинския университет – София; един екземпляр от печатни произведения с технически профил – за библиотеката на Университета за архитектура, строителство и геодезия – София; един екземпляр от печатни произведения със селскостопански профил – за библиотеката на Аграрния университет – Пловдив; един екземпляр от печатни произведения с ветеринарномедицински профил – за библиотеката на Тракийския университет – Стара Загора;
  д) един екземпляр за Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ – Велико Търново;
  е) един екземпляр за Регионалната библиотека „Ст. Чилингиров“ – Шумен;
  ж) един екземпляр за Столичната библиотека;
  з) един екземпляр за Регионалната библиотека „П. Яворов“ – Бургас;
  и) един екземпляр за Централната библиотека на Българската академия на науките, с изключение на научно-популярната и детската литература, учебниците и учебните помагала, екземпляр от които се разпределя за Регионалната библиотека „С. Доброплодни“ – Сливен;
  к) един екземпляр за Регионалната библиотека – Благоевград;
  2. четири екземпляра от изданията в тираж от 101 до 300 броя:
  а) един екземпляр за Народната библиотека „Ив. Вазов“ – Пловдив;
  б) един екземпляр за Регионалната библиотека „П. П. Славейков“ – Варна;
  в) един екземпляр за Регионалната библиотека „Л. Каравелов“ – Русе;
  г) един екземпляр за библиотеката на СУ „Св. Кл. Охридски“, с изключение на: един екземпляр от печатни произведения с медицински профил, който се разпределя за Централната медицинска библиотека на Медицинския университет – София; един екземпляр от печатни произведения с технически профил – за библиотеката на Университета за архитектура, строителство и геодезия – София; един екземпляр от печатни произведения със селскостопански профил – за библиотеката на Аграрния университет – Пловдив; един екземпляр от печатни произведения с ветеринарномедицински профил – за библиотеката на Тракийския университет – Стара Загора; един екземпляр от художествената и детската литература, от учебниците и учебните помагала до 12-и клас – за Столичната библиотека;
  3. един екземпляр от изданията в тираж до 100 броя – за Народната библиотека „Ив. Вазов“ – Пловдив.
  (2) Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ разпределя част от получените депозитни екземпляри между други библиотеки независимо от тиража, както следва:
  1. един екземпляр от печатните произведения, отпечатани в чужбина и внесени за разпространение в Република България на български език или отнасящи се до България – за Народната библиотека „Ив. Вазов“ – Пловдив;
  2. един екземпляр от печатните произведения, отпечатани в Република България за чуждестранни физически или юридически лица и предназначени за разпространение в чужбина – за Народната библиотека „Ив. Вазов“ – Пловдив;
  3. един екземпляр от релефните географски карти и глобуси – за Народната библиотека „Ив. Вазов“ – Пловдив;
  4. един екземпляр от графичните издания (с изключение на албумите, каталозите на произведения на изобразителното изкуство и на календарите във вид на книга или брошура, които се депозират според тиража) – за Народната библиотека „Ив. Вазов“ – Пловдив;
  5. един екземпляр от фотоизданията (с изключение на фотоалбумите, които се депозират според тиража) – за Народната библиотека „Ив. Вазов“ – Пловдив;
  6. един екземпляр от произведенията, тиражирани от електронен носител – за Народната библиотека „Ив. Вазов“ – Пловдив;
  7. три екземпляра от извънстоличните вестници:
  а) един екземпляр за Народната библиотека „Ив. Вазов“ – Пловдив;
  б) един екземпляр за Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ – Велико Търново;
  в) един екземпляр за Краезнание – разпределя се по географски принцип според местоиздаването на вестника – в съответната регионална или областна библиотека.

  Чл. 11. Задължителните екземпляри от депозираните звукозаписи се разпределят, както следва:
  1. два екземпляра за Националната фонотека;
  2. един екземпляр за Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

  Чл. 12. Задължителни екземпляри от филмите се депозират в Националната филмотека, като:
  1. за филмови произведения, създадени върху филмова лента, финансирани изцяло или частично от държавата, се предават задължително по избор на предаващия:
  а) един оригинален негатив, международна фонограма, мишунг с магнитен, оптичен или дигитален запис;
  б) един дубнегатив с оригинален оптичен тон;
  в) едно позитивно копие, което отговаря по качество на еталонно копие;
  2. за филмови произведения, реализирани без субсидия от държавата, се депозират:
  а) за произведения на филмова лента – едно качествено позитивно копие;
  б) за произведения, тиражирани върху електронен носител – едно копие, идентично на оригинала.

  Чл. 13. Обектите, подлежащи на задължително депозиране в Националния исторически музей, се депозират в 3 екземпляра независимо от тиража.

  Глава четвърта.
  СРОК И РАЗХОДИ ЗА ДЕПОЗИРАНЕ

  Чл. 14. (1) Задължителните екземпляри от печатните произведения, с изключение на вестниците, се депозират в двуседмичен срок от отпечатването на първата партида от тиража им.
  (2) Задължителните екземпляри от столичните вестници се депозират в деня на издаването им, а от извънстоличните – в 3-дневен срок от деня на издаването им.
  (3) Задължителните екземпляри от звукозаписите се депозират в двуседмичен срок от завършването на записа на първата партида от тиража им.
  (4) Задължителните екземпляри от филмите, произведени на филмова лента, се депозират в двумесечен срок от завършването им по смисъла на чл. 63, ал. 4 от Закона за авторското право и сродните му права, а от филмите, произведени на електронен носител – в двуседмичен срок от завършването им.
  (5) Задължителните екземпляри от произведенията, тиражирани върху електронен носител, се депозират в двуседмичен срок от завършването им в готов за разпространение вид.
  (6) Задължителните екземпляри от дисертационните и хабилитационните трудове се депозират в двуседмичен срок от присъждането на научната степен или научното звание.
  (7) Задължителните екземпляри, подлежащи на депозиране в Националния исторически музей, се депозират в двуседмичен срок от изработването им.
  (8) Задължителните екземпляри от пощенските марки се депозират в двуседмичен срок от датата на пускането им в употреба.
  (9) Задължителните екземпляри от обектите по чл. 3, ал. 2 от Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения се депозират в двуседмичен срок от внасянето им.

  Преходни и Заключителни разпоредби
  § 1. До създаването на необходимата база за съхраняване на звукозаписите в Националната фонотека задължителните екземпляри се депозират в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

  § 2. Правилникът се приема на основание § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения.

  Заключителни разпоредби
  КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 250 ОТ 25 НОЕМВРИ 2005 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ
  (ОБН. – ДВ, БР. 96 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.12.2005 Г.)

  § 77. Постановлението влиза в сила от 1 декември 2005 г. с изключение на разпоредбата на § 52, т. 1, буква „а“ относно чл. 4, ал. 5 и т. 7 относно чл. 22, т. 10, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.

  NB-KM-Prav

• ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ДЕПОЗИРАНЕ

  НА ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ
  (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 42 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 06.07.2009 Г.)
  Специална информация на
  Българо-Американска Асоциация
  и с
  любезното съдействие на
  Национална Библиотека „Св. Св. Кирил и Методи” София,
  предназначена за дискусия на
  Фестивал «Български дни в Чикаго – пролет 2012»
  и „Пролетна сесия на Българо-Американска Асоциация”
  неделя, 29 април 2012 година
  и
  Осмата световна среща на българските медии
  11-20 Май 2012 година, Букурещ, Румъния

  В сила от 01.01.2001 г.
  Обн. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2000г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.87 от 5 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г.

  Глава първа.
  ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
  Предмет

  Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Този закон определя основанията и реда на депозиране на печатни и други произведения създадени и тиражирани в страната или отнасящи се до нея с цел да бъдат съхранени като част от националното културно наследство.

  Цели и задачи на депозирането

  Чл. 2. Целите и задачите на депозирането, предвидено по този закон, са:
  1. (изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) събиране и съхраняване на депозираните печатни и други произведения по чл. 3 с цел да се осигурят пълни колекции от тях и да бъдат запазени като част от националното културно наследство;
  2. (изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) осигуряване на обществен достъп до депозираните печатни и други произведения;
  3. изготвяне, обнародване и разпространение на библиографска информация;
  4. предоставяне на законоустановената статистическа информация на компетентните органи.

  Глава втора.
  ДЕПОЗИРАНЕ НА ПЕЧАТНИТЕ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 42 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 06.07.2009 Г.)
  Обекти на задължителното депозиране

  Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) На задължително депозиране подлежат:
  1. произведения, тиражирани върху хартиен или друг носител по печатарски или подобен на него способ – печатни произведения, издадени от български физически или юридически лица;
  2. произведения, тиражирани върху звуконосител, чиито продуценти са български физически или юридически лица;
  3. произведения, тиражирани върху филмов носител, чийто продуцент, поне един от копродуцентите или производителите са български физически или юридически лица;
  4. произведения, тиражирани върху електронен носител от български физически или юридически лица;
  5. (нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) произведения в дигитална форма, публикувани в електронни комуникационни мрежи, предназначени за четене или възприемане по други начини, разпространявани за обществено ползване от български физически или юридически лица;
  6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) дисертационни и хабилитационни трудове, защитени в страната или в чужбина, ако авторът е български гражданин;
  7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) ордени, медали, гербове, значки и плакети, произведени в страната по поръчка на държавни органи, български физически или юридически лица;
  8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) банкноти и монети, предназначени за употреба в страната;
  9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) пощенски марки, предназначени за употреба в страната.
  (2) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) На задължително депозиране подлежат и:
  1. обектите по ал. 1, създадени или произведени в чужбина по поръчка на български физически или юридически лица;
  2. печатни произведения на български език или отнасящи се до България, ако се внасят в количество, подсказващо намерение за търговско или друго широко разпространение в страната.

  Обекти, неподлежащи на задължително депозиране

  Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Не подлежат на задължително депозиране обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 5, когато са издадени, осъществени, заснети и произведени за лично или за вътрешноведомствено ползване.

  Субекти на задължително депозиране

  Чл. 5. (1) (Предишен текст на чл. 5, изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Печатните и други произведения се депозират от лицата, които:
  1. (изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) са издатели, продуценти или производители на обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 5, 7 и 8;
  2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2010 г.) присъждат в страната научни степени или назначават на академични длъжности след защита на дисертационни и хабилитационни трудове или легализират документи за получени научни степени или научни звания в чужбина;
  3. издават и пускат в употреба български пощенски марки;
  4. внасят в страната екземпляри от обекти по чл. 3, ал. 2.
  (2) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Когато издателите на печатни произведения по чл. 3, ал. 1, т. 1 са физически лица, задължителните екземпляри се депозират от производителите.

  Количество на подлежащи на депозиране печатни и други произведения (Загл. изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.)

  Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Печатните и други произведения се депозират в следните количества:
  1. дванадесет екземпляра от печатните произведения в тираж над 300 бр. и от всяко последващо тяхно издание, отпечатани на територията на Република България или поръчани за отпечатване в чужбина, с изключение на отпечатаните с брайлов шрифт за слепи и релефните географски карти и глобуси;
  2. (отм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.)
  3. три екземпляра от печатните произведения в тираж до 100 бр. и от всяко последващо тяхно издание, отпечатани на територията на Република България или поръчани за отпечатване в чужбина, с изключение на отпечатаните с брайлов шрифт за слепи и релефните географски карти и глобуси;
  4. три екземпляра от печатните произведения, отпечатани в чужбина и внесени за разпространение в Република България на български език или отнасящи се до България, с изключение на отпечатаните с брайлов шрифт за слепи и релефните географски карти и глобуси;
  5. три екземпляра от печатните произведения, отпечатани в Република България за чуждестранни физически или юридически лица и предназначени за разпространение в чужбина;
  6. един екземпляр от печатните произведения, отпечатани с брайлов шрифт за слепи;
  7. два екземпляра от релефните географски карти и глобуси;
  8. един екземпляр от листовите издания;
  9. един екземпляр допълнително от печатните произведения с мека корица, когато тиражът на изданието е оформен едновременно с твърда и мека корица, както и от изданията, отпечатани на луксозна хартия или оформени и като библиофилско издание;
  10. един екземпляр от дисертационните и хабилитационните трудове;
  11. три екземпляра от фотоизданията;
  12. три екземпляра от звукозаписите;
  13. един екземпляр от филмите;
  14. три екземпляра от произведенията, тиражирани на филмов носител, без филмите;
  15. три екземпляра от произведенията, тиражирани на електронен носител;
  16. три екземпляра от ордените и медалите;
  17. три екземпляра от гербовете, значките, плакетите, банкнотите и монетите;
  18. четири екземпляра от пощенските марки;
  19. (нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) едно копие от произведенията в дигитална форма, разпространявани в електронни комуникационни мрежи.
  (2) Печатните произведения, издавани едновременно на няколко езика, се предават в съответния брой на всеки език поотделно.
  (3) Когато печатно произведение се тиражира и на електронен носител, екземпляри от този носител се депозират в същото количество и по същия ред, както задължителните екземпляри от печатното произведение.
  (4) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Когато печатно произведение се разпространява и в дигитална форма в електронни комуникационни мрежи, копие от него се депозира по същия ред, както задължителните екземпляри от печатното произведение.
  (5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Когато печатно произведение се отпечата в допълнителен тираж, издателят е длъжен в двуседмичен срок да уведоми писмено Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

  Изисквания към депозираните печатни и други произведения (Загл. изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.)

  Чл. 7. (1) Произведените в Република България печатни произведения, аудио-визуални и електронни документи, звукозаписи и филми, подлежащи на депозиране по този закон, трябва да съдържат следната информация:
  1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) наименование, седалище и адрес на управление на издателя (в случаите, когато той е физическо лице, се посочва неговото име, постоянния му или настоящ адрес), съответно на продуцента;
  2. място на издаване, съответно на осъществяване или създаване;
  3. наименование и адрес на производителя;
  4. година на издаване (за списанията – също и месец и пореден номер, за вестниците – дата и пореден номер, за периодичните сборници – пореден номер), съответно на осъществяване или създаване;
  5. международен стандартен номер на изданието, ако има такъв.
  (2) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Депозираните печатни и други произведения трябва да бъдат комплектувани с всички предвидени приложения.
  (3) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Депозираните печатни и други произведения трябва да бъдат с перфектно качество, идентични на разпространявания тираж.
  (4) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Депозираните печатни и други произведения се предават на получателя със сведения за тиража. Получаващият може да използва тази информация само за нуждите на националната статистика.
  (5) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Депозираните печатни и други произведения се предават на получателя, съпроводени от документи, посочени в правилника за прилагането на този закон.
  (6) (Доп. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Отговорност за наличието и достоверността на информацията по ал. 1 носи издателят, съответно продуцентът.
  (7) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Отговорност за наличието на информацията по ал. 1 и по чл. 7а, ал. 1 за периодичните печатни произведения носят и производителят и разпространителят.

  Информация, идентифицираща действителния собственик на издателя

  Чл. 7а. (Нов – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) (1) Издателят на произведени в Република България периодични печатни произведения публикува в първия брой за всяка календарна година информация, идентифицираща действителния му собственик. В случаите, когато издателят е публично дружество по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа или по националното си законодателство, за информация, идентифицираща действителния му собственик, се смята посочването на компетентната институция, под чийто надзор се намира дружеството.
  (2) При промяна в информацията по ал. 1 актуалната информация се публикува в първия брой на печатното произведение след настъпването й.
  (3) Издателят, в 7-дневен срок от отпечатването на първия брой на печатното произведение за всяка календарна година, е длъжен да подаде в Министерството на културата декларация по образец, одобрен от министъра на културата, която идентифицира действителния му собственик.
  (4) Издателят, в 7-дневен срок от настъпването на промяна в действителния му собственик, е длъжен да подаде декларацията по ал. 3 в Министерството на културата.
  (5) Министерството на културата публикува на интернет страницата си информацията по ал. 3 и 4 в 10-дневен срок от получаването на декларациите.
  (6) Издателят на произведено в Република България периодично печатно произведение поддържа актуална информация по ал. 1 на електронната страница на изданието, ако има такава.

  Срок за депозиране

  Чл. 8. (1) Задължителните екземпляри от печатните произведения, с изключение на вестниците, се депозират в двуседмичен срок от отпечатването на първата партида от тиража им.
  (2) Задължителните екземпляри от столичните вестници се депозират в деня на отпечатването им, а от извънстоличните – в тридневен срок от деня на отпечатването им.
  (3) Задължителните екземпляри от звукозаписите се депозират в двуседмичен срок от завършването на записа на първата партида от тиража им.
  (4) Задължителните екземпляри от филмите се депозират в двумесечен срок от завършването им по смисъла на чл. 63, ал. 4 от Закона за авторското право и сродните му права, а от останалите обекти по чл. 3, ал. 1, т. 3 – в двуседмичен срок от произвеждането им.
  (5) (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Задължителните екземпляри от произведенията, тиражирани върху електронен носител и копията от произведенията в дигитална форма, разпространявани в електронни комуникационни мрежи, се депозират в двуседмичен срок от завършването им в готов за разпространение вид.
  (6) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Задължителните екземпляри от дисертационните и хабилитационните трудове се депозират в двуседмичен срок от присъждането на научната степен или от заемане на академичната длъжност.
  (7) Задължителните екземпляри от ордените, медалите, гербовете, значките, плакетите, банкнотите и монетите се депозират в двуседмичен срок от изработването на първите екземпляри.
  (8) Задължителните екземпляри от пощенските марки се депозират в двуседмичен срок от издаването им.
  (9) Задължителните екземпляри от обектите по чл. 3, ал. 2 се депозират в двуседмичен срок от внасянето им.

  Получатели на депозираните печатни и други произведения (Загл. изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.)

  Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Печатните и други произведения се депозират във:
  1. (изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г., доп. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – печатните произведения, дисертационните, хабилитационните трудове и звукозаписите, както и обектите по чл. 3, ал. 1, т. 2, т. 3 (с изключение на филмите), 4 – 6;
  2. (отм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.)
  3. Националната филмотека – филмите;
  4. (изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Националния исторически музей – обектите по чл. 3, ал. 1, т. 7 и 8;
  5. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – обектите по чл. 3, ал. 1, т. 9;
  6. (нова – ДВ, бр. 57 от 2007 г., в сила от 13.07.2007 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Държавна агенция „Архиви“ – обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 6, които са създадени при ползването на архивни документи от Националния архивен фонд.

  Разпределение на депозираните печатни екземпляри

  Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“:
  1. разпределя част от получените задължителни екземпляри между други библиотеки по ред, определен в правилника за прилагането на този закон;
  2. съставя, обнародва и разпространява националната библиография.

  Глава трета.
  ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПРИ ДЕПОЗИРАНЕТО
  Авторски и сродни на тях права

  Чл. 11. При депозирането авторските и сродните на тях права върху произведенията, чиито екземпляри се депозират, се запазват изцяло.

  Права на получателите на депозирани печатни и други произведения (Загл. изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.)

  Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Получателите на депозираните печатни и други произведения имат право:
  1. да ги използват съгласно разпоредбите на този закон и в съответствие с устройствените си актове;
  2. да публикуват библиографска информация за тях и да я включват в национални и международни бази данни;
  3. да извършват необходими консервационни работи, когато това се налага;
  4. (нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) да презаписват върху друг носител копията от произведенията в дигитална форма, разпространявани в електронни комуникационни мрежи, когато това се налага за тяхното трайно съхраняване.

  Задължения на получателите на депозирани печатни и други произведения (Загл. изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.)

  Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Получателите на депозираните печатни и други произведения са длъжни:
  1. да ги съхраняват;
  2. да поставят върху тях, ако е технически възможно, печат с надпис „Депозит“, като това не се отнася до пощенските марки;
  3. да публикуват безплатно съответната библиографска информация в изданията на националната библиография и в централната каталогизация;
  4. да включват безплатно свързаната с депозираните обекти библиографска информация в национални и международни справочни издания и бази данни;
  5. да използват информацията за тиража само за нуждите на националната статистика.

  Ограничения

  Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Не се разрешава продажба, дарение или замяна на депозирани печатни и други произведения.

  Чл. 15. (Нов – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Ползването на депозирани печатни и други произведения се разрешава само на регистрирани читатели на територията на институцията получател.

  Чл. 16. (Нов – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Ползването на произведенията по чл. 3, ал. 1, т. 5 се извършва от едно работно място, извън локалната мрежа на институцията или в мрежа с ограничен брой възможности за едновременно ползване.

  Глава четвърта.
  АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
  Наказания

  Чл. 17. (Предишен чл. 15 – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Лицата, посочени в чл. 5, които не депозират печатни и други произведения според изискванията на чл. 3, чл. 6 и/или чл. 8, се наказват с глоба или имуществена санкция в размер от 300 до 3000 лв.
  (2) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Издателите на периодични печатни произведения, които нарушават изискванията на чл. 7, ал. 1, се наказват с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 1000 до 1500 лв. Същото наказание се налага на лицата по чл. 7, ал. 7, които са произвели, съответно приели, за разпространение периодични печатни произведения, които не съдържат информацията по чл. 7, ал. 1 или по чл. 7а, ал. 1.
  (3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Лицата, посочени в чл. 5, които нарушават изискванията на чл. 7, извън случаите по ал. 2, се наказват с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв.
  (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) С наказателното постановление, с което се налагат глобата или имуществената санкция по ал. 1 или ал. 3, се определя нов срок на депозиране.
  (5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) При повторно нарушение по ал. 1, 2 или 3 или при неспазване на срока, определен с наказателното постановление по ал. 4, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер от 3000 до 5000 лв.
  (6) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Лице, което не изпълни задължение по чл. 7а, ал. 1, 2, 3, 4 или 6, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 1000 до 2000 лв. При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в размер от 3000 до 5000 лв.
  (7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Длъжностно лице, което наруши разпоредбата на чл. 13, се наказва с глоба в размер от 100 до 1000 лв.
  (8) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Длъжностно лице, което наруши разпоредбата на чл. 14 – 16, се наказва с глоба в размер от 300 до 3000 лв.

  Установяване на нарушенията, съставяне на актове и издаване на наказателни постановления

  Чл. 18. (Предишен чл. 16 – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица в Министерството на културата, в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията или в държавните културни институти по чл. 9, т. 1 – 4.
  (2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Наказателните постановления се издават от министъра на културата, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от тях длъжностни лица.
  (3) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Актовете за установяване на нарушенията на чл. 7, ал. 1 и на чл. 7а, ал. 1 – за периодичните печатни произведения, извършени от лицата по чл. 7, ал. 7, се съставят от длъжностни лица от съответните общински администрации, определени от кмета на общината, а наказателните постановления се издават от кмета на община или от оправомощено от него длъжностно лице.
  (4) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Приходите от глобите и имуществените санкции по ал. 3 постъпват по бюджета на съответната община.
  (5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

  Допълнителни разпоредби
  § 1. По смисъла на този закон:
  1. „Задължителни екземпляри“ са екземпляри, подлежащи на депозиране по този закон.
  2. „Произведения“ са обекти по смисъла на чл. 3 от Закона за авторското право и сродните му права.
  3. „Печатни произведения“ са произведения, отпечатани върху хартия или друг носител по печатарски или подобен на него способ, включително и с брайлов шрифт за слепи.
  4. „Звукозапис“ е резултатът от фиксирането върху траен материален носител на изпълнение на произведение или друга поредица от звуци по начин, позволяващ тяхното възприемане и възпроизвеждане.
  5. „Филм“ е аудио-визуално произведение, предназначено за показване в киносалони или видеопоказ. Филмът може да бъде игрален, документален, научнопопулярен, анимационен или учебен.
  6. „Издател“ е физическото или юридическото лице, което организира възпроизвеждането на произведение и осигурява финансирането му.
  7. (нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) „Производител“ е физическото или юридическото лице, което произвежда тиражирани произведения за издател.
  8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) „Продуцент“ е физическото или юридическото лице, което организира осъществяването на звукозаписа или създаването на филма и осигурява финансирането им.
  9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
  10. (нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) „Действителен собственик“ са физическите лица, които са крайни бенефициенти на собствеността в юридическо лице, което самостоятелно или чрез свързани лица притежава участие в издателя.
  11. (нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) „Периодични печатни произведения“ са произведения – вестници и списания, излизащи в последователна поредица с интервал между отделните броеве не по-голям от 6 месеца.

  Преходни и Заключителни разпоредби
  § 2. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г.) в чл. 23, ал. 3 се създава т. 18:
  „18. производствената стойност на депозираните задължителни екземпляри и разходите по изпращането им по Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения.“

  § 3. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема правилник за прилагането му.

  § 4. Този закон отменя Указ № 1367 за задължително предаване на печатни и други произведения (ДВ, бр. 78 от 1976 г.).

  § 5. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.

  § 6. Този закон влиза в сила от 1 януари 2001 г.
  ––––––––-
  Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 15 декември 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

  Преходни и Заключителни разпоредби
  КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА
  (ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 25.11.2005 Г.)

  § 88. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

  Преходни и Заключителни разпоредби
  КЪМ ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД
  (ОБН. – ДВ, БР. 57 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 13.07.2007 Г.)

  § 23. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

  Преходни и Заключителни разпоредби
  КЪМ ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ
  (ОБН. – ДВ, БР. 42 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 06.07.2009 Г.)

  § 12. Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на глава седма, която влиза в сила от 1 януари 2010 г.

  Преходни и Заключителни разпоредби
  КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ДЕПОЗИРАНЕ НА ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ
  (ОБН. – ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 16.10.2009 Г.)

  § 3. Издадените до влизането в сила на този закон подзаконови нормативни актове запазват действието си, доколкото не му противоречат.

  § 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

  Преходни разпоредби
  КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ДЕПОЗИРАНЕ НА ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ
  (ОБН. – ДВ, БР. 87 ОТ 2010 Г.)

  § 7. Издателите на периодични печатни произведения са длъжни да подадат декларацията по чл. 7а, ал. 3 в едномесечен срок от влизането в сила на този закон и да публикуват информацията по чл. 7а, ал. 1 в първия следващ брой на печатното произведение, излязъл след датата на подаване на декларацията.

  NB-KM-zak

• Калин Врачански заминава за Холивуд

  Той ще бъде специален гост на Film Independent Spirit Awards

  

  Звездата от популярния роден сериал „Стъклен дом” Калин Врачански заминава за Холивуд, съобщиха от bTV.

  Чаровникът е избран да бъде специален гост на престижните Film Independent Spirit Awards и ще представи страната ни на световния кино форум, който ще се проведе за поредна година в Лос Анжелис.

  На 25 февруари, само ден преди връчването на наградите „Оскар”, плажът на Санта Моника ще стане арена на вечния полет на независимия дух на кино изкуството.

  Калин Врачански ще бъде в компанията на имена от ранга на Кевин Спейси, Самюъл Джаксън, Кийра Найтли и Робърт Де Ниро.

  Посещаването на подобни форуми дава изключителен шанс на актьорите да се запознаят и представят пред световната кино индустрия.

  27-мата годишна церемония по връчването на Наградите за Независимо кино ще събере някои от най-известните имена на световната филмова сцена за една различна надпревара, в която водещи са духът на творците и техните идеи, реализирани извън обичайната високо-бюджетна рамка на холивудските продукции.

  Водещ на събитието е нашумелият комик Сет Роуджън.

  Източник:  Inews.bg

• Щети от наводненията за над 3 млн. лв. по българската ж.п. мрежа

  Това съобщи министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, който днес направи проверка на строително-възстановителната работа по железопътната инфраструктура.

  Щети за над 3 млн. лв. са нанесли наводненията в Хасковско на железопътната мрежа от Любимец до Харманли и от Гълъбово до Раднево. Това съобщи министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, който днес направи проверка на строително-възстановителната работа по железопътната инфраструктура. В тази сума не са калкулирани загубите, които Национална компания „Железопътна инфраструктура“ търпи от пропуснатите ползи, заради спряното движение, уточни той.

  Екипи на Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“ са започнали работа по засегнатите участъци. Според министър Московски щетите са толкова сериозни, че ще отнеме поне месец, за да бъде възстановено движението по цялото направление до турската граница. В участъка Харманли-Любимец водата е отнесла над 900 м. железопътна линия, а при Гълъбово-Раднево около 30 м. от линията е на практика във въздуха. Засегнати са и над 150 м. по трасето Любимец-Свиленград, но пораженията са по-малки и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ще работи сама по отстраняването им.

  Министър Ивайло Московски посети и кризисния щаб в село Бисер и пое ангажимент пред местните жители да бъде направено всичко възможно за възстановяване на транспортната инфраструктура в региона и подобряване на услугите в местната пощенска станция.

  Източник:  КРОСС

• Нов рекорд на емигрантските пари през 2011 г.

  Българите, живеещи постоянно в чужбина, са върнали 773.9 млн. евро в родината за цялата 2011 г., показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ).

  Сумата е рекордна и бележи ръст от близо 1.9% в сравнение с 2010 г. когато върнатите средства са били в размер на 759.6 млн. евро.

  За сравнение, преките чуждестранни инвестиции в България за миналата година възлизат на 1.065 млрд. евро.

  Само през декември емигрантските пари възлизат на 59.8 млн. евро, отбелязвайки ръст в сравнение с ноември, когато месечната сума достигна минимум за от 54.8 млн. евро за 2011 г.

  Средната месечна стойност на паричните преводи за миналата година възлиза на 64.49 млн. евро.

  През 2011 г. изпращаните месечно средства са падали под 60 млн. евро само през януари (57.1 млн. евро), август (58.2 млн. евро) и ноември (54.8 млн. евро), докато най-високата им стойност е била през май (77.4 млн. евро) и март (71.3 млн. евро).

  За 2009 г. и 2008 г. българите в чужбина са изпратили 717.7 млн. евро и 693.9 млн. евро, респективно.

   

  Източник:   Profit.bg
  

• Ирина Бокова не иска Уикилийкс на конференция за Уикилийкс

  Асанж: Време е да се окупира ЮНЕСКО!

   

  Представители на Wikileaks не са били допуснати да се изкажат на международна конференция в ЮНЕСКО посветена на… Wikileaks.

  На конференцията, която се провежда в седалището на организацията в Париж на 16-ти и 17-ти февруари, ще говорят 31 лектори, сред които отявлени критици и противници на групата на Джулиън Асанж.

  Предложението на Wikileaks да пратят лектор е отхвърлено с аргумента, че „свободата на изразяване ни дава право да изберем кои лектори ще участват“, става ясно от кореспонденцията с ЮНЕСКО публикувана на Wikileaks.org

  На страницата на организацията Джулиън Асанж коментира по следния начин: ‘ЮНЕСКО се превърна в шега за международното движение за правата на човека. Да се използва свободата на изразяване като аргумент за цензуриране на Wikileaks от конференция за Wikileaks е абсурд по Оруел, отвъд думите. Време е да се окупира ЮНЕСКО.’

  Внимателният прочит на биографията на Ирина Бокова обаче придава на казуса по-малко абсурдeн вид.

  Ирина Бокова е номенклатурна рожба на престъпния комунистически режим, обявен за такъв със специален закон. Тя е дъщеря на комунистическия сатрап Георги Боков.

  Според книгата „Горещо червено“ от Ивайла Александрова (награда на СБЖ за постижения в журналистиката), която се позовава на интервюта и на документални изследвания, Георги Боков лично е убил с ритници карикатуриста Райко Алексиев.

  Георги Боков е дългогодишен редактор на органа на комунистическата партия, в. Работническо дело, най-мракобесното издание за цялата история на българската преса. Посочването на „враговете“ от страниците на този вестник обикновено беше синоним на обществена, а понякога и физическа смърт за хора, чието единствено провинение е бил опитът да мислят и говорят свободно.

  В България и в другите комунистически страни се вършеха ежедневно престъпление срещу правата на човека, а в същото време комунистическата пропаганда, маскирана като преса, най-редовно заклеймяваше за същото критиците на системата.

  Ирина Бокова се е възползвала напълно от положението си на рожба на патриций в комунистическата система. След обучение в Москва тя става дипломат, работил активно против интересите на Запада и в полза на престъпния комунистически режим.

  При избирането на Бокова за генерален секретар на ЮНЕСКО писателят Илия Троянов написа следното:

  „Новата генерална директорка на ЮНЕСКО се числи към малка, властна прослойка, която съсипа България и която сега играе играта на демокрация, докато не са застрашени неправомерно придобитите й привилегии. Оцелелият от Аушвиц Ели Визел обясни, че изборът на Хосни би бил „срам” за международната общност. Вчера двама оцелели от ГУЛАГ от България обявиха, че изборът на Бокова е срамен за всички нас. ЮНЕСКО може да избегна единия срам, но на каква цена!“

  Абсурдът с конференцията за Wikileaks ясно показва, че международната правозащитна общност вече е започнала да плаща лихвите по избора на Бокова.

  Всъщност отхвърлянето на Wikileaks може да се обясни и с друг фактор. Както показват американските дипломатически доклади, Бокова отдавна служи на други господари. Тя е била втората резерва на САЩ за генерален секретар на ЮНЕСКО, а избирането и е оценено от китайски дипломат като „успешно партньорство между САЩ и Китай в подкрепа на доброто управление на международната система.“

   

  Източник:   Биволъ
  

• Разкол сред масоните заради Белене

  Брат масон отговарял за енергетиката

   

  „Председателстващият Стар Велик Майстор нареди Великият Церемониалмайстор да въведе Братята гости и обърна внимание на Великия Стражник, че само Братя Майстори могат да присъстват в Храма, където Работят Майсторите.

  Бяха въведени Братята гости.

  В. Бр. Петър Иванов, Майстор Свободен Зидар от Л. Черноморски приятели П. 005, О.Варна, Стар Майстор на стол на Л. Дунавска звезда П. 007, О. Русе влезе в Храма с Чирашка стъпка и не направи Знак.

  Председателстващият Стар Велик Майстор: Братко, влизаш в Открита Ложа на Трета Степен. Влез със стъпките на Майстор!

  В.У. Бр. Петър Иванов В Основния закон пише, че О.С. Работи на Първа Степен.

  Председателстващият Стар Велик Майстор нареди В.У. Бр. Петър Иванов да бъде отведен на Запад, за да влезе с Майсторските стъпки, а ако откаже да го направи, да бъде изведен от Храма.

  В.У. Бр. Петър Иванов влезе както подобава.

  Из протоколната плоча на Великото Общо Събрание номер 12169 на Велика Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари в България, 10.12.2012″

   

  Стотици пълнолетни люде участват съвсем сериозно в такива мизансцени, стъпват „чирашки“ или „майсторски“, правят тайнствени знаци, гиздят се и се напъват да говорят и пишат като герои от средновековни саги.

  В това няма нищо лошо, ако тези лица не бяха с високи обществени позиции и ако използваха тези позиции само и единствено в интерес на публичността и отчетността. Но освен, че се отдават на ритуални циркаджилъци, те заговорничат, инфилтрират с тайни цели ключови за националната сигурност сектори и използват влиянието си и връзките си, за да въртят едни пари и имоти.

  Всичко това става ясно от изтекла в Balkanleaks масонска кореспонденция, която разкрива конфликт в една от масонските ложи, прочула се покрай бившия шеф на охраната на Тодор Живков. Полковник Румен Ралчев /о.р./ Велик приор на Велик приорат – България и член на Магистралния съвет на Ордена на тамплиерите – както сам се титулова, е бивш шеф на ложата. Сега тя е председателствана от Володя Лозанов.

  При масоните, впрочем всичко е велико. Може би само великият им архитект на вселената знае коя масонска традиция е по-велика, по-древна и по-правоверна.

  В изтеклите документи Биволъ идентифицира хора заемали висши обществени длъжности, кметове, областни управители, шефове на ключови граждански и военни институции, влиятелни бизнесмени, адвокати, съдии и учени.

  Велик секретар на тази ложа е финансистът Емил Хърсев, а в нея тече разкол заради… Белене. За нетърпеливите ето накратко историята, която се проследява в документите:

  – Софийската ложа „Сговор“ иска да отвори в Белене „огнище“, но шефът, „великият майстор“ Володя Лозанов не дава, защото „в българското масонство за енергетиката отговаря точно определен брат“.

  – От ложа „Сговор“ призовават за избор на нов „велик майстор“, тъй като според тях Володя Лозанов е „заложил развитието на братството в зависимости от финансови обвързаности и профански зависимости.“

  – Лозанов реагира, като отстранява шефа на ложа „Сговор“ Атанас Мишев;

  – Мишев се жалва на правната комисия на масоните;

  – Провежда се общо събрание на 10.12.2011, на което Атанас Мишев не е допуснат. При гласуването за сваляне на „великия майстор“ Лозанов гласовете са 81 на 81 и той остава на поста си, тъй като за импийчмънт е нужно мнозинство от 2/3;

  – След събранието Лозанов започва разправа и с други противници, като „приспива“ ложата – Звездата на София;

  – Полковник Максим Пешев, бивш шеф на канцеларията на Н-Ка на ГЩ Никола Колев и шеф на ложата „Звездата на София“, обжалва пред масонския съд, чийто председател е Антон Станков, бившият правосъден министър.

  По-рано пак в Balkanleaks изтече кореспонденция на масони-магистрати, сред които фигурираше и името на Антон Станков, редом със скандално известните му колеги Веселин Пенгезов, Цони Цонев и Росен Русев. Сега се оказва, че Станков има най-високата „магистратска“ позиция в масонската йерархия.

  По време на общото събрание се очертават и други конфликти, свързани с финансите на ложата, управлявани от Хърсев. Брат Пламен Матеев, шеф на фирмата ЦАПК „Прогрес“, предлага да се прекратят отношенията на ложата с фирмата Хърсев Ко., братята да декларират дали не са зависими от финансиста и да се направи ревизия на проекта „Дом Яворов“.

  През 2009 г. същата ложа купи дом-музея на поета Пейо Яворов на ул. Раковска 136 за значителна сума. До момента сградата все още не е реставрирана, въпреки гръмките обещания.

   

  На ход е държавата

  След като съмненията на вътрешни хора от масонската ложа за финансови злоупотреби са публичен факт, би трябвало да има ревизия от компетентните служби, за да се види дали милионите на „майсторите“, управлявани от Емил Хърсев, не са някаква форма на пране на пари.

  Колкото до това, че в „българското масонство за енергетиката отговаря точно определен брат“, ДАНС и Прокуратурата са на ход, за да изяснят кой отговаря, за какво отговаря и дали не носи някаква отговорност за закопаните в „гьола с шарани“ в Белене стотици милиони на данъкоплатците?

  Интересно е също да се знае има ли такива масонски „огнища“ в Козлодуй, в Марица-Изток и в други чувствителни за националната сигурност обекти?

  Впрочем, напълно възможно е българското масонство да си има братя, отговарящи за ДАНС, Прокуратурата и МВР.

  В такъв случай шансът да се разкрият злоупотребите и заговорниците да се отправят със затворническа стъпка към Храма на Великия Надзирател Бай Ставри клонят към нула.

   

  –––––––––––––––––

  169 A∴ L∴ 6012 [10.12.2011 C.E.] O∴ Велико Търново

  ПРОТОКОЛНА ПЛОЧА

  НА ВЕЛИКОТО ОБЩО СЪБРАНИЕ

  12169

  На 169 A∴ L∴ 6012 [10.12.2012 C.E.] в истрическата заседателна зала на Първото Учредително Велико Народно събрание на България в Музея «Възраждане и Учредително събрание», O∴ Велико Търново се състоя извънредно Велико Общо събрание («И∴В∴О∴С∴») на Великата Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари в България («В∴Л∴С∴С∴П∴З∴Б∴»).

  Извънредното В∴О∴С∴ е свикано от Великия Майстор с писмена покана, отправена на 138 A∴ L∴ 6012 [09.11.2011 C.E.] на основание чл. 23, ал. 2 ввр. чл. 23, ал. 3 от Основния Закон на Движението на С∴С∴ П∴З∴ в България («О∴З∴»).

  Насрочено за 11:00 ч. на посочения ден, В∴О∴С∴ се откри в 11:30 часа.

  Ритуал

  Ритуалната Работа води М∴ В∴ У∴ Бр∴ Пламен Караджов, Заместник Велик Майстор.

  Великите Сановници осветиха Работните си места.

  По волята на Великия Майстор, изразена в Р∴В∴М∴12138, с която е свикано В∴О∴С∴, водещият Ритуала, Заместник Великият Майстор М∴В∴У∴ Бр∴ Пламен Караджов, реши В∴О∴С∴ да се проведе в Ритуал на Великата Ложа на Трета Символична Степен.

  Великият Церемониалмайсторът Обзаведе Храма за Работа на Трета Символична Степен.

  Братята делегати (чл. 18, ал. 2 О∴З∴) и участници във В∴О∴С∴ (чл. 18, ал. 1 О∴З∴) заеха местата си в Храма.

  Присъстващите посрещнаха Н∴В∴У∴ Бр∴ Володя Лозанов, Великият Майстор, на когото водещият Ритуала, Заместник Великият Майстор М∴В∴У∴ Бр∴ Пламен Караджов ръководството на Работата.

  * **

  Откриване на ВОС

  Великият Майстор откри Общото събрание в съответствие с чл. 30, ал. 1 О∴З∴

  Великият Майстор изрази съжаление, че вместо с усърдна Работа на Великия Градеж поради раздори в Братството се свиква И∴В∴О∴С∴ Тъй като то е свикано по искане на Майстори на стол, поискали предсрочното освобождаване на Великия Майстор от длъжност, Великият Майстор не намира за редно да председателства това И∴В∴О∴С∴ и възлага на Стария Велик Майстор, Н∴В∴У∴ Бр∴ Румен Ралчев да води събранието.

  Председателства Старият Велик Майстор Н∴ В∴ У∴ Бр∴ Румен Ралчев.

  Председателят на Великата правна комисия («В∴П∴К∴»), М∴В∴У∴ Бр∴ Николай Станчев, възрази, че според чл. 30, ал. 1 О∴З∴ Великият Майстор може да преотстъпи ръководството на събранието на Заместник Велик Майстор и Старият Велик Майстор Н∴ В∴ У∴ Бр∴ Румен Ралчев не може да ръководи събранието.

  Великият Майстор заяви, че цитираният диспозитив от О∴З∴ говори за една възможност. О∴З∴ не съдържа императивно ограничение, забраняващо на Великия Майстор да възложи на друг участник в И∴В∴О∴С∴ да го ръководи, още повече в негово присъствие. В случая Великият Майстор е преценил, че именно Масонът с най-голям Майсторски стаж, Н∴ В∴ У∴ Бр∴ Румен Ралчев е редно да ръководи И∴В∴О∴С∴

  Председателстващият Стар Велик Майстор даде думата на Великия Секретар да докладва регистрацията на присъстващите Братя.

  * **

  Присъстващи на ВОС Великият Секретар, М∴В∴У∴ Бр∴ Емил Хърсев, обяви, че при откриването на В∴О∴С∴:

  във В∴Л∴С∴С∴П∴З∴Б∴ членуват редовно общо 58 Съюзни Ложи;

  няма Приспани Съюзни Ложи;

  при откриването на И∴В∴О∴С∴ в присъствените листа са вписани представители на 56 Съюзни Ложи,

  представени са повече от две трети от всички Членуващи Ложи и събранието може да взема решения.

  На И∴В∴О∴С∴ присъстват лично 45 Майстори на стол, които участват във Великото Общо събрание по право на длъжността си,

  вместо своите Майстори на стол в И∴В∴О∴С∴ участват 3 Заместник Майстори на стол,

  8 Братя са изрично упълномощени от своя Майстор на стол.

  общият брой на делегатите е 163 Братя, присъстващи при откриването на В∴О∴С∴;

  2 Съюзни Ложи не са платили задължителните си Вноски във Великия Ковчег за 2010 финансова година, това са: Л∴ Шумен П∴ 022,1 О∴ Шумен и

  Л∴ Августа Траяна П∴ 023, О∴ Стара Загора, но техни представители не участват в И∴В∴О∴С∴

  при откриването на събранието, общият брой на гласовете в И∴В∴О∴С∴ е 163.

  Присъстват Великият Майстор и 7 Велики Сановници;

  отсъстват двама Велики Сановници;

  присъстват Председателите на трите комисии на Великата Ложа;

  не присъства по уважителни причини Председателят на Великия Братски съд.

  Присъстват 8 Братя, които участват във В∴О∴С∴ по право на основание чл. 18, ал. 1 О∴З

  Присъствието при откриване на В∴О∴С∴ е отразено в приложените към тази Протоколна плоча присъствени листа.

  Великият Секретар представи на Председателя на В∴П∴К∴ присъствените листа на И∴В∴О∴С∴, с оглед произнасяне на В∴П∴К∴, която действа като комисия по предложенията съгласно чл. 72 б. „ж“ О∴З∴

  * **

  По редовността на ВОС

  Председателстващият Стар Велик Майстор даде думата на Председателя на В∴П∴К∴ да съобщи заключението В∴П∴К∴ относно редовността на извънредното В∴О∴С∴

  Председателят на В∴П∴К∴, съобщи заключението от извършената проверка, като потвърди изнесеното от Великия Секретар:

  При откриването на И∴В∴О∴С∴ са представени 56 Съюзни Ложи, от общо 58 Регулярни и Правоспособни Ложи, членуващи във Великата Ложа.

  Налице е изискваният кворум от чл. 19, ал. 1 О∴З∴, а именно представени са повече от 2/3 от Съюзните Ложи, членуващи във Великата Ложа.

  В∴ О∴ С∴ може да взема решения.

  Председателят на В∴П∴К∴ обърна внимание, че сред представените пред В∴П∴К∴ документи липсват протоколите от Общи събрания на няколко Ложи, което прави невъздможно В∴П∴К∴ да установи правомощията на избраните техни делегати и запита дали в момента представителите на тези Ложи разполагат с копия от тези протоколи.

  В∴У∴ Бр∴ Пламен Матеев, Л∴ Проф. Асен Златаров П∴ 011, О∴ София заяви, че лично е изпратил копие от протокола с електронна поща, подписана с електронен подпис и се изненадва, че протоколът липсва, но носи копие от него и го представя.

  В∴У∴ Бр∴ Димитрин Радев, Л∴ Круни П∴ 050, О∴ Балчик обясни, че имената на делегатите, избрани от О∴С∴ на Л∴ Круни П∴ 050 са предварително отпечатани в подготвените в Канцеларията на Великия Секретар («В∴П∴К∴») присъствени листа, върху които Братята са се подписали. Това доказва, че протоколът на О∴С∴ е бил представен в В∴П∴К∴, иначе там не биха знаели кои Братя са избрани, за да впишат имената им.

  Великият Секретар обясни, че копия от всички предварително получени и представени при регистрацията на делегатите протоколи от О∴С∴ на Ложите са предадени на назначените да извършат регистрацията четирима Братя Дякони, та да могат да да могат да установят от тях на кои Братя да издадат делегатски карти и кои да допуснат да присъстват само като гости. Предоставените им протоколи Братята е трябвало да върнат заедно с подписаните при регистрацията присъствени лица. Дори и да са се загубили някои от тях, след събранието всички протоколи ще бъдат набавени, а за да не прекъсва Работата предложи Майсторите на стол, съответно Заместник Майстори на стол и пълномощници да потвърдят с думата си на Свободни Зидари, че Братята делегати от техните Ложи са именно избраните от О∴С∴ на Ложите.

  Председателят на В∴П∴К∴ подкрепи предложението на Великия Секретар. И при предишни В∴О∴С∴ пълномощни и правомощия са били приемани на думата на Братята и са представяни допълнително.

  Майсторите на стол (съответно Заместник Майстори на стол и пълномощници) от място потвърдиха пълномощията на всички делегати от техните Ложи.

  И∴В∴О∴С∴ прие с явно одобрание думата на Братята.

  Председателят на В∴П∴К∴ Пред В∴П∴К∴ е постъпила жалба от В∴У∴ Бр∴ Атанас Мишев, Майстор на стола на Л∴ Сговор П∴ 041, О∴ София срещу Решение на Великия Секретар, с което му е отказано правото на глас по силата на длъжността му като Майстор на стол, а това право е предоставено на Заместник Майстора на стол на Л∴ Сговор П∴ 041, О∴ София, У∴ Бр∴ Руен Панчев. Наистина В∴У∴ Бр∴ Атанас Мишев Велик Майстор с Решение на Великия Майстор («Р∴В∴М∴») 12160 временно е отстранен от длъжостта Майстор на стол на Л∴ Сговор П∴ 041 за срок от четири месеца, считано от 160 A∴ L∴ 6012 [01.12.2011 C.E.] на основание чл. 38, ал. 1, б. „и” О∴З∴ Макар мнозинството членове на В∴П∴К∴ са изразили становище, че Р∴В∴М∴ влизат в сила незабавно, с Решение на В∴П∴К∴ № 18 надлежно нпазначен от Председателя на В∴П∴К∴ състав с мнозинство от 2 гласа е постановил, че оспорването на Р∴В∴М∴ пред В∴Б∴С∴ спира изпълнението им до произнасяне на В∴Б∴С∴ На това основание Р∴В∴М∴ 12160 не е в сила и В∴У∴ Бр∴ Атанас Мишев има право да гласува в И∴В∴О∴С∴ по силата на длъжността си, а в негово присъствие Заместник Майстора на стол У∴ Бр∴ Руен Панчев не може да упражни това право.

  Заместник Великия Майстор, М∴ В∴ У∴ Бр∴ Пламен Караджов заяви, че без въобще да взема отношение към Решение на В∴П∴К∴ № 18, по казуса то е неприложимо, тъй като до откриването на И∴В∴О∴С∴ по надлежния ред В∴У∴ Бр∴ Атанас Мишев не е обжалвал Р∴В∴М∴ 12160 пред В∴Б∴С∴, така че няма как да спре изпълнението на това Р∴В∴М∴

  Великият Секретар припомни възложените му с чл. 51, ал. 2 О∴З∴ правомощия и потвърди, че предвид факта, че В∴У∴ Бр∴ Атанас Мишев е отстранен от длъжността Майстор на стола на Л∴ Сговор П∴ 041, е отказал да издаде на В∴У∴ Бр∴ Атанас Мишев делегатска карта, която му дава право на глас по силата на тази длъжност. Заместник Майсторът на стол на Л∴ Сговор П∴ 041, О∴ София, У∴ Бр∴ Руен Панчев е заявил правото си да упражни право на глас вместо отствранения Майстор на стола, чиято длъжност той временно изпълнява. Великият Секретар е удовлетворил искането му. Не е ясно на какво основание В∴У∴ Бр∴ Атанас Мишев е подал жалба пред В∴П∴К∴ Ако има спор междуе него и Великия Секретар, властен да реши спора е само В∴Б∴С∴, аВ∴П∴К∴ не е паралелен Братски съд, за да решава този спор. В случая В∴П∴К∴ въобще не е компетентна да се произнесе и заявеното от Председателя на В∴П∴К∴ е само негово лично мнение. Постановил съм Решение. Ако то се оспори по надлежния ред и В∴Б∴С∴ прецени, че съм сгрешил, В∴Б∴С∴ ще го отмени. Дотогава Решението ми е в сила.

  Председателстващият Стар Велик Майстор: Отказвам правото на глас на В∴У∴ Бр∴ Атанас Мишев. Приемам Решението на Великия Секретар У∴ Бр∴ Руен Панчев да гласува от името на Л∴ Сговор П∴ 041 в качеството на Заместник Майстор на стол и временно изпълняващ длъжността Майстор на стола.

  * **

  Подготовка за Работа на ВОС

  Председателстващият Стар Велик Майстор даде думата на Великия Оратор да припомни на участниците правилата на Работа на И∴В∴О∴С∴

  Великият Оратор, М∴В∴У∴ Бр∴ Георги Минчев, припомни на присъстващите правилата за Работа, изисквания кворум и мнозинство зао вземане на Решения на извънредното В∴О∴С∴, установени от О∴З∴, както предложения с Р∴В∴М∴ 12138 дневен ред, а именно: т. единствена: Предсрочно освобождаване от длъжност на Великия Майстор на Великата Ложа С∴С∴П∴З∴ в България. Той апелира към делегатите за достойнство, благородство и отговорност към бъдещето на Великата Ложа.

  * **

  Председателстващият Стар Велик Майстор предложи да се допуснат да присъстват на И∴В∴ О∴С∴ Братя, пристигнали н преддверието на Храма като гости.

  Не бяха направени възражения.

  Председателстващият Стар Велик Майстор нареди Великият Церемоншиалмайстор да въведе Братята гости и обърна внимание на Великия Стражник, че само Братя Майстори могат да присъстват в Храма, където Работят Майсторите.

  Бяха въведени Братята гости.

  В∴У∴ Бр∴ Петър Иванов, Майстор Свободен Зидар от Л∴ Черноморски приятели П∴ 005, О∴ Варна, Стар Майстор на стол на Л∴ Дунавска звезда П∴ 007, О∴ Русе влезе в Храма с Чирашка стъпка и не направи Знак.

  Председателстващият Стар Велик Майстор: Братко, влизаш в Открита Ложа на Трета Степен. Влез със стъпките на Майстор!

  В∴У∴ Бр∴ Петър Иванов В Основния закон пише, че О∴С∴ Работи на Първа Степен.

  Председателстващият Стар Велик Майстор нареди В∴У∴ Бр∴ Петър Иванов да бъде отведен на Запад, за да влезе с Майсторските стъпки, а ако откаже да го направи, да бъде изведен от Храма.

  В∴У∴ Бр∴ Петър Иванов влезе както подобава.

  * **

  Председателстващият Стар Велик Майстор: съобщи, че а основание чл. 32, ал. 1 О∴З∴ Великият Майстор е определил преброители на гласовете, а именно Майсторите Масони

  У∴ Бр∴ Сашо Александров;

  У∴ Бр∴ Георги Могилски;

  У∴ Бр∴ Николай Григоров;

  У∴ Бр∴ Веселин Чамурков;

  У∴ Бр∴ Динчер Хаджиев и

  У∴ Бр∴ Пламен Матев.

  Същите шестима Великият Майстор е определил да участват като Дякони (Уредници) в Ритуалната Работа.

  Председателстващият Стар Велик Майстор назначи определените Братя да преброяват гласовете при явно гласуване и нареди да бъдат отведени на Работните им места в съответните сектори на Храма.

  * **

  Приемане на дневен ред и регламент

  Председателстващият Стар Велик Майстор: Чл. 30, ал. 4 от Основния закон гласи: Непосредствено след откриване на Общо събрание на Великата Ложа се приемат дневен ред и регламент с явно гласуване и обикновено мнозинство от присъстващите и имащи право на глас. Ето защо пристъпвам по реда на изброяване в Основния закон първо към Работата по обсъждане и приемане на дневния ред, а след това и на регламента. С Р∴В∴М∴ 12138, с което е свикано това Извънредно Велико Общо събрание е предложен дневен ред с еднинствена точка:

  Предсрочно освобождаване от длъжност на Великия Майстор на Великата Ложа С∴С∴П∴З∴ в България.

  Това е и дневният ред, посочен от Братята Майстори на стол, поискали свикването на И∴В∴О∴С∴ по редана чл.23, ал.2 О∴З∴

  Има ли други предложения?

  В∴У∴ Бр∴ Пламен Матеев, Л∴ Проф. Асен Златаров П∴ 011, О∴ София: От името на нашата Ложа предлагам две допълнителни организационни точки и четири нови точки в дневния ред:

  Прекратяване на отношенията на Великата Ложа с фирма Хърсев Ко. [КДА].

  Издължаването на членските Вноски да става по новооткрита банкова сметка, с която да се разпореждат Заместник Великият Майстор, М∴ В∴ У∴ Бр∴ Атанас Фурнаджиев и Великият Ковчежник.

  Във връзка с втората предложена точка делегатите в И∴В∴О∴С∴ да декларират дали се намират в зависимост от фирма Хърсев Ко. [КДА].

  Назначаване на експертна комисия към Комисията на Великите Ревизори, която да провери проекта «Дом Яворов».

  В∴У∴ Бр∴ Йордан Христосков, Л∴ Зора П∴ 001, О∴ София: За това И∴В∴О∴С∴ представителите на нашата Ложа получиха ясен мандат от Братята Майстори по единствената точка от дневния ред. Предложението не ни беше известно предварително, за да вземем отношение по него. Не е редно в дневния ред да се включват въпроси, за които не сме предварително уведомени. Тези въпроси спокойно могат да се разгледат на следващо Общо събрание.

  Великият Секретар: Без да вземам оношение към същината на направените от В∴У∴ Бр∴ Пламен Матеев предложения и отношението им към Масонската етика, искам да обърна внимание, че нито една от предложените четири точки не може да бъде включена в дневния ред на И∴В∴О∴С∴, защото то не е компетентно да ги разгледа. Тези въпроси са изцяло в компетенциите на Обикновеното О∴С∴ Моля Великата Правна комисия да поеме задълженията си като комисия по предложенията съгласно чл. 72 б. „ж“ О∴З∴ и да се произнесе по допустимостта на предлаганото.

  Председателят на В∴П∴К∴ В∴О∴С∴ има само три правомощия: да разпуска Великата Ложа, да избира и освобождава от определените в О∴З∴ длъжности, да изменя и допълва О∴З∴ Другото не може да прави.

  Председателстващият Стар Велик Майстор: Съобразявам се с мнението на Великия Секретар и на Председателя на В∴П∴К∴ Поради недопустимост не подлагам на гласуване предложението на В∴У∴ Бр∴ Пламен Матеев за допълване на дневния ред.

  Други предложения не бяха направени

  Председателстващият Стар Велик Майстор подложи на гласуване предложението за дневен ред.

  Чрез явно гласуване В∴О∴С∴ прие с единодушие предложения дневен ред, както следва:

  Точка единствена:

  Предсрочно освобождаване от длъжност на Великия Майстор на Великата Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари в България.

  * **

  Председателстващият Стар Велик Майстор съобщи, че е постъпило писмено предложение от Л∴ Проф. Андрей Николов П∴ 057, О∴ Враца, а именно:

  Времетраенето на на изказванията да бъде до 3 минути.

  Всеки Майстор на стол и Стар Майстор на стол има право само на едно изказване.

  Прекъсване на Работата за почивка – при обявяване на гласуване.

  В∴У∴ Бр∴ Ламбрин Сотиров, Л∴ Възраждане П∴ 060, О∴ Варна: По въпроса се говори много. Предлагам преди да се обсъжда и гласува регламент и ред за изказвания да се обединим и да се подложи на гласуване моето предложение В∴О∴С∴ да премине направо към гласуване, без изказвания.

  Братята подкрепиха предложението със знак за явно одобрение. Председателстващият Стар Велик Майстор подложи на явно гласуване предложението на В∴У∴ Бр∴ Ламбрин Сотиров.

  Чрез явно гласуване със 162 (два) гласа „за“ и 1 (един) глас „против“ В∴О∴С∴ прие следния регламент за Работа: И∴В∴О∴С∴ пристъпва към гласуване без да изслушва изказвания. * **

  Работа по единствената точка от дневния ред: Предсрочно освобождаване от длъжност на Великия Майстор на Великата Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари в България.

  Председателстващият Стар Велик Майстор пристъпи към избор на Комисия по провеждане на изборите по чл. 33, ал. 1 О∴З∴ («К∴П∴И∴»). Предварително са постъпили предложения за следните Братя:

  У∴ Бр∴ Вълчко Марински, Майстор Свободен Зидар от Л∴ Проф. Андрей Николов П∴ 057, О∴ Враца – за Председател на К∴П∴И∴

  У∴ Бр∴ Добромир Джиков, Майстор Свободен Зидар от Л∴ Възраждане П∴ 060, О∴ Варна – за член на К∴П∴И∴

  У∴ Бр∴ Бончо Бонев, Майстор Свободен Зидар от Л∴ Боляри П∴ 020, О∴ Велико Търново – за член на К∴П∴И∴

  В∴У∴ Бр∴ Агоп Крикорян, Л∴ Верните приятели П∴ 033, О∴ Варна: Преди да направя предложение искам да се допитам до В∴П∴К∴ дали Братя -гости на събранието могат да бъдат избирани в К∴П∴И∴

  Председателят на В∴П∴К∴ О∴З∴ урежда състава на В∴О∴С∴ В събранието участват делегати с право на глас – Майсторите на стол и по други двама избрани от О∴С∴ на Ложите делегати, както и изчерпателно описани участници по право във В∴О∴С∴; те имат право на участие, но нямат право на глас. Така че когато О∴З∴ говори, че В∴О∴С∴ избира К∴П∴И∴, то следва да избере Председателя и двамата членове измежду Братята в своя състав. Братята – гости не са в състава на В∴О∴С∴

  В∴У∴ Бр∴ Агоп Крикорян, Л∴ Верните приятели П∴ 033, О∴ Варна: Предлагам да бъдат избрани:

  У∴ Бр∴ Тихомир Янчев – за член на К∴П∴И∴

  У∴ Бр∴ Светослав Димитранов – за Председател на К∴П∴И∴

  В∴У∴ Бр∴ Иван Иванов, Л∴ Морска звезда П∴ 008, О∴ Варна: Предлагам за Председател на К∴П∴И∴ да бъде избран У∴ Бр∴ Станислав Антонов.

  В∴У∴ Бр∴ Максим Пешев, Л∴ Звездата на София П∴ 009, О∴ София: Нека Великият Секретар съобщи кои от предложените Братя са делегати и кои – гости.

  Великият Секретар: Участниците във В∴О∴С∴ са 184 души, от които 163 делегати и 21 участници без право на глас. Може да се извърши проверка по документи, за да се установи какъв е статутът в събранието на всеки от предложените Братя, но разбирате, че тя ще отнеме много време, защото може да се извърши само на ръка. Много по-просто е предложените Братя да стават. Те нямат право да вземат думата и да ни кажат с какъв статут присъстват на И∴В∴О∴С∴, но всички Братя сами ще разберат, защото пропускът на делегатите е декориран с червена лента, на участниците без право на глас – със синя, а на Братята-гости – с жълта. Така проверката ще стане по-бързо от минута.

  В∴У∴ Бр∴ Симеон Томов, Л∴ Боляри П∴ 020, О∴ Велико Търново: Предлагам за Председател на К∴П∴И∴ да бъде избран У∴ Бр∴ Мариян Кенаров.

  В∴У∴ Бр∴ Пламен Матеев, Л∴ Проф. Асен Златаров П∴ 011, О∴ София: Предлагам за член на К∴П∴И∴ да бъде избран У∴ Бр∴ Красимир Гигов.

  В∴У∴ Бр∴ Иван Иванов, Л∴ Морска звезда П∴ 008, О∴ Варна: Оттеглям предложението У∴ Бр∴ Станислав Антонов да бъде избран за Председател на К∴П∴И∴ и предлагам той да бъде избран за член.

  В∴У∴ Бр∴ Иван Иванов, Л∴ Морска звезда П∴ 008, О∴ Варна: Оттеглям предложението У∴ Бр∴ Станислав Антонов да бъде избран за Председател на К∴П∴И∴ и предлагам той да бъде избран за член.

  В∴У∴ Бр∴ Петко Йовчев, Л∴ Понтика П∴ 014, О∴ Бургас: Имам въпрос към В∴П∴К∴ -дали Братята, които ще изберем в К∴П∴И∴ имат право да гласуват или не.

  Председателят на В∴П∴К∴ О∴З∴ съдържа ограничение, че за Председател и членове на К∴П∴И∴ не могат да бъдат избирани Братя, които участват в самия избор. Това не им отнема правото на глас. Т.е. Председателят и членовете на К∴П∴И∴ имат активно право на избор (те могат да избират участхващи в избора), но нямат пасивно изборно право (тях не могат да ги избират).

  Председателстващият Стар Велик Майстор: Ако няма други предложения нека установим за кого ще гласуваме при избора за К∴П∴И∴ Моля Братята, които назовавам да стават, за да изясним кои от предложените могат да бъдат избрани.

  От първоначалното предложение:

  У∴ Бр∴ Вълчко Марински – гост;

  У∴ Бр∴ Добромир Джиков – гост;

  У∴ Бр∴ Бончо Бонев – гост. За Председател на К∴П∴И∴ остават предложени:

  У∴ Бр∴ Светослав Димитранов;

  У∴ Бр∴ Мариян Кенаров. За членове на К∴П∴И∴ ще гласуваме по реда на предложенията за:

  У∴ Бр∴ Тихомир Янчев;

  У∴ Бр∴ Станислав Антонов;

  У∴ Бр∴ Красимир Гигов. Други предложения не бяха направени Председателстващият Стар Велик Майстор подложи на гласуване горните предложения по реда на

  предлагането им. * **

  На основание чл. 33, ал. 1 О∴ З∴ в извънредно заседание на 169 A∴L∴ 6012 [10.12.2011 C.E.] в O∴ Велико Търново чрез явно гласуванесъс 105 (сто и пет) гласа „за“ и 58 (петдесет и осем) гласа

  „против“ Великото Общо събрание («В∴О∴С∴») на Великата Ложа на С∴ С∴ П∴ З∴ в България («В∴ Л∴ С∴ С∴ П∴ З∴ Б∴») прие следното

  Решение 1216901

  Избира за Председател на Комисията по провеждане на изборите («К∴П∴И∴») У∴ Бр∴ Светломир Димитров.

  * **

  Тъй като при първото гласуване Председателят на К∴П∴И∴ беше избран с изискваното просто мнозинство, гласуване на предложението за У∴ Бр∴ Мариян Кенаров не бе проведено.

  * **

  На основание чл. 33, ал. 1 О∴ З∴ в извънредно заседание на 169 A∴L∴ 6012 [10.12.2011 C.E.] в O∴ Велико Търново чрез явно гласуванесъс следния резултат:

  105 (сто и пет) гласа „за“ У∴ Бр∴ Тихомир Янчев;

  58 (петдесет и осем) гласа „за“ У∴ Бр∴ Станислав Антонов;

  163 (сто шестдесет и три) гласа „за“ У∴ Бр∴ Красимир Гигов.

  Великото Общо събрание («В∴О∴С∴») на Великата Ложа на С∴ С∴ П∴ З∴ в България («В∴ Л∴ С∴ С∴ П∴ З∴ Б∴») прие следното

  Решение 1216902

  Избира за членове на Комисията по провеждане на изборите («К∴П∴И∴»)

  У∴ Бр∴ Тихомир Янчев и

  У∴ Бр∴ Красимир Гигов.

  * **

  Председателстващият Стар Велик Майстор даде думата на Председателя на К∴П∴И∴ да съобщи Решението на К∴П∴И∴ за начина, по който ще се проведе гласуването.

  Председателят на К∴П∴И∴ Всички Братя делегати ще останат по местата си. Един от членовете на К∴П∴И∴ ще обходи Братята – делегати в Севера, другият член на К∴П∴И∴ -в Юга. Ще ги придружава да им помага по един Брат Дякон. Срещу представяне на делегатската си карта всеки Брат с право да гласува в И∴В∴О∴С∴ ще получи една бюлетина и един плик. Съдържанието на изборните бюлетини е подготвено от Великия Секретар, представено е пред В∴П∴К∴ и е одобрено от нея. Според К∴П∴И∴ изборните бюлетини са ясни, недвусмислени и Братята без затруднение ще изразят волята си. Гласува се със знака „Хикс“ поставен само в едно от двете квадратчета за възможния избор:

  „ЗА“ предсрочно освобождаване от длъжност на Великия Майстор

  „ПРОТИВ“ предсрочно освобождаване от длъжност на Великия Майстор

  Братята попълват бюлетините си тайно от всички останали и ги поставят в плика.

  Ще се гласува едновремвенно в две урни. Едната за представителите на Ложите с четни Патентни номера, другата – за Ложите с нечетни Патентни номера. Великият Церемониалмайстор ще изведе Братята в две колони към двете урни за гласуване. Братята делегати, чиито ред за подреждане в колоните не е дошъл да останат седнали по местата си. Братята Дякони в залата да следят пред урните да не се образуват големи опашки.

  На всяка от двете урни ще Работи по един от членовете на К∴П∴И∴, подпомаган от един Брат Дякон. Братът делегат, който пристигне на мястото за гласуване се вписва в списъка за гласуване и след това пуска плика със своята бюлетина в урната.

  Братята, които са гласували напускат залата и излизат в почивка, докато Работата не бъде възобновена.

  К∴П∴И∴ ще свери списъците на гласувалите Братя с присъствените листа за регистрация на делегатите на И∴В∴О∴С∴ Дори и еднин Брат да се намери, който е гласувал без право на глас, К∴П∴И∴ ще отмени и ще повтори гласуването.

  Председателстващият Стар Велик Майстор разпореди да се пристъпи към гласуване по реда, посочен от Председателя на К∴П∴И∴

  Великият Секретар предаде на Председателя на К∴П∴И∴

  предварително отпечатаните бюлетини и празните пликове към тях;

  оригиналните присъствени листа за регистрация на делегатите на И∴В∴О∴С∴, проверени и одобрени от В∴П∴К∴

  бланки за съставяне на изборните списъци. Произведе се гласуване. Председателстващият Стар Велик Майстор прекъсна Работата на В∴О∴С∴ докато трае преброява

  нето. *

  ** След възобновяване на Работата на В∴О∴С∴ Председателят на К∴П∴И∴ обяви резултатите от тайното гласуване за предсрочно освобожда

  ване от длъжност на Великия Майстор:

  в урните са намерени общо 162 действителни бюлетини за този избор;

  в списъците за гласуване са се записали 162 Братя делегати;

  недействителни бюлетини няма;

  81 (осемдесет и един) гласа са подадени „ЗА“ предсрочно освобождаване от длъжност на Великия Майстор;

  81 (осемдесет и един) гласа са подадени „ПРОТИВ“ предсрочно освобождаване от длъжност на Великия Майстор.

  Председателят на В∴П∴К∴ Гласуването е за предсрочно освобождаване от длъжност. О∴З∴ изисква кворум от 2/3 от гласовете на присъстващите на И∴В∴О∴С∴ делегати с право на глас, за да бъде взето такова Решение. Тъй като изискваният кворум „за“ предсрочно освобождаване от длъжност не бе събран, не е взето Решение за предсрочно освобождаване.

  * **

  Ето защо и на основание чл. 23, ал. 5 О∴ З∴ в извънредно заседание на 169 A∴L∴ 6012 [10.12.2011 C.E.] в O∴ Велико Търново чрез тайно гласуване със 81 (осемдесет и един) гласа „за“ и 81 (осемдесет и един) гласа „против“ от общо 162 (сто шестдесет и две) действителни бюлетини, Великото Общо събрание («В∴О∴С∴») на Великата Ложа на С∴ С∴ П∴ З∴ в България («В∴ Л∴ С∴ С∴ П∴ З∴ Б∴») прие следното

   

  Решение 1216903

  Не освобождава предсрочно от длъжност Великия Майстор на В∴Л∴С∴С∴П∴З∴Б∴,Н∴В∴У∴Бр∴ Володя Лозанов, Майстор Свободен Зидар от от Л∴ Зора П∴ 001, О∴ София.

  * **

  Председателят на К∴П∴И∴ предаде на Великия Секретар протокола за Работата на К∴П∴И∴,който се прилага към настоящата Протоколна плоча и на основание чл. 33, ал. 4 О∴ З∴ задържа изборните бюлетини на съхранение за изисквания срок.

  С това Работата на И∴В∴О∴С∴ по единствената точка от дневния ред завърши.

  * **

  Закриване

  Други въпроси не се поставиха.

  Председателстващият Стар Велик Майстор закри И∴В∴О∴С∴ и повери Чука на М∴ В∴ У∴ Бр∴ Пламен Караджов, Заместник Велик Майстор, да продължи да ръководи Ритуала. Братята изпратиха Великия Майстор на В∴Л∴С∴С∴П∴З∴Б∴,Н∴В∴У∴ Бр∴ Володя Лозанов. М∴ В∴ У∴ Бр∴ Пламен Караджов, Заместник Велик Майстор закри Ложата и освободи Братята от

  Работа по приетия Ритуален ред.

  ВЛССПЗБ

  Велико Общо събрание Великият Майстор Великият Секретар

   

  –––––––––––––

  Източник:  Биволъ

   

• In memоriam

  Иван Славов не цепеше басма: Първанов е преуспяло нищожество!
  

  На 84-годишна възраст почина Иван Славов – човекът, който неуморно преследваше кича, еснафщината, плиткоумието и неграмотността, съобщиха пред БЛИЦ близки на професора.

  В острите си коментари той не цепеше басма никому. В поредица скандални интервюта пред изданията на „Интермедиа“ той се изприказва за най-популярните хора в държавата. Заяви, че президентът раздава на кило ордените “Стара планина” и употреби хулни епитети за държавния глава. Нарече Слави Трифонов простак и остави Дългия да размишлява. Славов си мълча дали е имал проблеми с правосъдието, но нито промени мнението си, нито президентът спря да дава ордени, нито Слави се покри. Забележително е обаче, че ВИП специалистът по въпросите на кича просто престана да се явява пред медиите и публично да изразява мнение по всичките въпроси, които му задават. Но записаните откровения просто си остават.

  – Как сте, проф. Славов? Защо не ви намираме в София?
  – На село съм. Пиша си мемоарите. Ще бъдат доста обемисти, защото започвам от детството си та до сегашния момент. Заглавието е „Живот в чакалня”, подзаглавие „Житие и страдания еднаго българского естета”. Естетът е обречен цял живот да обглежда тези неща и по този начин той вече губи способност да се обособи. Това е и моята драма – при стремежа към съвършенството всеки естет се сблъсква с непрекъснато опровержение на действителността.

  – Ясно. Драматични ще са вашите мемоари?
  – И драматични, и сатирични, и иронични. Нямам поставена цел какъв да бъде обликът им. Не преследвам и жанр – примерно оправдание, апология, полемики. Самата композиция ще бъде раздвижена, ще използвам много документи, илюстрации, снимки. Така че моите мемоари ще са един малък живописен колаж. Събрал съм много интересен материал.

  – Кой от периодите в живота си определяте като най-драматичен?
  – Това са моите три фалшиви сватби, последвалите бракове и последиците от тях, които са твърде прозаични, драматични и за съжаление – типични. Има и друго нещо – човекът, аз в частност, в нашите условия се утвърждава с голямо напрежение, с много рискове и много пречки. Тези пречки можеха да ме сринат. Но не искам да представям тази моя битка, живота ми като нещо единствено и уникално. Битката е част от драмата на интелектуалците, които живеят в среда с нисък морал. Признати са само официозно мислещите.

  – Според вас президентът Георги Първанов на килограм раздава ордените “Стара планина”?
  – Това е смешно. Първо, аз никога не бих приел такова казионно отличие, което се дава под път и на път. И като си представя кой е Първанов, то ако взема подобен орден, аз трябва да се унижа. Защото Първанов е далеч под моето ниво и мислене.

  – А кой е Георги Първанов?
  – Георги Първанов е едно преуспяло нищожество, което изплува и използва конюнктурата. Според мен той е един много вреден човек, създаде тази коалиция, от чиито последствия не можем да се отървем. И нещо повече – само вижте откъде тръгва неговата генеалогия. Той идва от института за история на БКП. И второ, той се гордее, че в продължение на 20 години се е занимавал… знаете ли с кой мислител? С Димитър Благоев! Такова скудоумие. Човекът, който каза пред младежи – аз 20 години съм се занимавал с Благоев. Ако аз бях срещу него, щях да му кажа: ами то си личи!

  . . .

  – На мода са паметниците на комунистите. Янчо Таков вдигна паметник на баща си Пеко Таков в родния му Червен бряг…
  – Де факто, докато има живи от бившата висша партийна номенклатура и доколкото те имат един висок статус и власт, те ще продължават да се гаврят и да се подиграват с демокрацията и с хората, които са жертви на същите палачи, които сега възвеличават с паметници. Явно е, че ние нямаме обществено мнение.

  – Георги Чапкънов вдигна паметника на Пеко Таков.
  – Абсурд! Не, не мога да повярвам.

  – Според хора от Червен бряг Чапа е взел 25 000 лв.?
  – Чапкънов е най-талантливият скулптор със силни убеждения на демократ. Но ако е вдигнал паметник на Пеко Таков, то Чапкънов не печели точки пред мен.

  . . .

  Интервю на Мария Друмева от август 2010 г.,  в. „Шоу“

  (Със съкращения)

• Немили-недраги: Присъдата „българин“

  Децата ни крият корена си, за да не мизерстват, казват наши в Македония

   

  Да имаш българско самосъзнание в Македония и да го признаваш публично, води след себе си много проблеми – губиш работата си, почти невъзможно е да си намериш нова и често стигаш до просешка тояга, оплакват се потърпевши. „В Македония няма проблем да си сърбин, албанец, босненец, грък, турчин, дори ром. Когато кажеш, че си българин, ставаш маргинал, особено ако живееш в Скопие“, обяснява Перица Аврамов, македонски българин, избягал преди 12 г. от родината си в София. Перица е член на новоучредената асоциация „Иван Михайлов – Радко“, която се бори за правата на хората с българско самосъзнание отвъд границата. А битката е наистина жестока – според историите, които Перица, Деян Кралевски и други нашенци* разказват.

   

  

  През 1996 г. ме арестуваха и заведоха дело срещу мен. В прокурорското постановление пишеше, че ме съдят „заради често посещаване на Република България“, връща се назад Перица. Докато се подготвят документите по делото, Аврамов стои 90 дни в ареста, където разказва, че е бит и тормозен психически. „Един ден дойде полицай, сложи пистолета си на масата пред мен и каза, че ако не се откажа от България, ще ме застреля – разказва Перица. – Ако ме убиеш, ще тежи на твоята съвест. Няма да заставам срещу думите си“, отстоял позицията си Аврамов.

  Въпреки
  3-месечния арест не е осъден

  Според свидетелите и съдебните експерти Аврамов е невинен. „В следващите 4 години живях нормално. Не е имало директни нападки срещу мен. На 23.11.2000 г. приятел, който работи в Министерството на външните работи на Македония, ми звънна с думите: ‘Бягай, защото отново са те нагласили и искат да те затварят'“, припомня си Перица. Оставя жена си и децата и идва в България. Близки приятели му помагат да се установи в София. След 2 години Перица продава всичките си имоти в Македония и заживява за постоянно в столицата с цялото си семейство. „Често пътувам за Скопие, за да посетя приятели и роднини. Всеки път, като съм на границата, ме държат по няколко часа, ровят ми в багажа. Никога не са откривали нищо, но

  не пропускат да ме обискират

  обстойно“ – жалва се Перица. И си припомня как през 2005 г. с жена му минават границата със западната ни съседка 10 пъти. „Всеки път ни събличаха до кожа с обяснението, че търсят наркотици. Един-два-три пъти – добре! Но десет е много“, казва Аврамов. На помощ тук му се притичва Министерството на външните работи на България. Перица изпраща жалба. И разказва, че след нея униженията със събличането са прекратени. Висенето на ГКПП-то обаче и досега всеки път е по няколко часа.

  „Подобни проблеми имат почти всички македонски българи в Скопие и в по-големите градове. Там пропагандата е най-силна“, разказва и Деян Кралевски. Самият той живее в Куманово. Според него в по-малките градчета озлоблението към македонските българи не е толкова силно. „Имам приятели от Скопие, които са с българско самосъзнание, но признават това само пред мен. Повечето от тях са на държавна служба и ако шефовете им чуят, че имат документ за български произход или гражданство, веднага ще ги уволнят“, допълва Кралевски.

  „Аз редовно пътувам от Македония за България. Доскоро карах кола с български номера, но минаването на ГКПП-то към Македония ми отнемаше часове. Просто не искаха да ме пускат. Казваха ми „просто не може“ без обяснение, без аргументи. А имам всички документи, нужни за минаването на границата. Сега се наложи

  да си купя друга кола – с македонски номер

  Българската стои и ръждясва в гаража“, жалва се Стефан Алдимировски. Страхува се да каже истинското си име и да застане зад думите си със снимка, защото работи в държавната администрация в западната ни съседка. „Децата ми никъде не декларират българския си произход, защото, когато го правеха, не можеха да си намерят работа. У нас няма добре платена работа за македонските българи“, изповядва се Алдимировски.

  Историите като тази са стотици, повечето остават неразказани. Несправедливостта отстъпва пред страха. „Мой приятел – Лозан Станковски, работеше в термоцентралата в Битоля. Беше трудов инвалид. Един ден разказа пред много хора, че се смята за българин и се гордее с произхода си. На другият ден го уволниха, въпреки че нямаха право“, разказва Перица историята на своя другар. Подобен е случаят на Йован Шиковски. Той работи в социалните служби в град Прилеп. Ден след като шефовете му случайно научават, че има документ за български произход, губи работата си с думите: „Като си българин, ходи да си търсиш хляба в България!“, казва Перица. Сега този мъж живее на ръба на бедността, мизерства – без работа, без доходи. „От асоциацията се опитваме поне малко да му помагаме“, казва Аврамов.

  Пропагандата е най-силна в Скопие

  Стига се дотам, че „българин“ стои като грозен печат на челото ти. Печат, който затваря всички врати, категоричен е Перица. Надява се с това сдружение с идеална цел поне малко да помогнат на македонските българи да живеят по-спокойно в собствената си държава. „Успяхме да намерим работа на 40 български македонци в месопреработвателна фабрика в Германия, защото дълго време бяха безработни в Македония. Всячески ще помагаме и на други като нас в беда“, обещава Перица.

   

  Радослава Йорданова

  *  Имената на всички, освен на Перица и Деян, са сменени, защото се боят за работата си.

   

  Източник:  Standartnews.com
  

• Bulgaria becomes second state to impose ban on shale-gas exploration

  Government in Sofia makes a U-turn after nationwide protests

  Mirel Bran,  Guardian Weekly

   

  Shukri Hussein was only 23 when he first bought some land, with a friend, to start a farm at Praventsi, a village close to Novi Pazar, in north-east Bulgaria. Ten years later the biology graduate heads a 110-hectare organic farm with a workforce of 35.

  He was pleased with what he had achieved and had no intention of letting anyone spoil his dream. At the beginning of January he joined thousands of others to protest against plans to explore the huge shale-gas reserves in his region. Their efforts were crowned with success. In June last year the Bulgarian government had granted a permit to the US firm Chevron to prospect across 4,400 sq km around Novi Pazar.

  But in January parliament withdraw the permit issued to Chevron, and also decided to ban exploration of shale-gas reserves using the controversial hydraulic-fracturing (fracking) technique.

  MPs cited as a precedent a French ban enacted last July, as Bulgaria became only the second state to ban the procedure.

  The government had hoped that the new energy source would reduce the nation’s almost complete dependence on imported Russian gas, supplied by Gazprom. Bulgarian shale-gas reserves are estimated to amount to at least 300bn cubic metres, according to the economy and energy ministry.

  „To begin with everyone was really enthusiastic,“ says Hussein. „We thought we’d get rich overnight. But when I realised the hazards this technology entails I was very concerned. I’ve worked hard for the past 10 years to build up the farm. If they start drilling for shale gas I’ll lose everything.“

  Bulgaria’s reserves are several thousands of metres deep. Injecting water, sand and chemicals under high pressure to fracture the bedrock and release the gas involves a serious risk of groundwater contamination.

  The risk is particularly serious in the Novi Pazar area, due to its particular geology. But looking further afield, fracking could affect the whole of the north-eastern Dobrudja region. „We were promised lots of jobs and other miracles,“ says Vessko Dimov, a dental surgeon from Novi Pazar who launched the anti-fracking protest movement. „But when we woke up to the hazards involved we decided to oppose the project.“A petition collected 15,000 signatures in a month and, much to the protesters’ surprise, several councils in the area decided to oppose fracking.

  The campaign spread to Veliki Preslaz, a small town about 40km southeast of Novi Pazar. This historic stronghold is a tourist attraction and feared that trade might suffer.

  From 893 to 972 the town was the Bulgarian empire’s second capital and the ruins of the old citadel are testimony to its past splendour. „The travel trade is vital for our town,“ says the leader of the local council Aleksandar Gorchev, elected three months ago. „Shale-gas exploitation is a real danger for us. Everyone would be OK if this technology did not pose any problems, but that’s not the case.“

  In mid-January the anti-fracking demonstrations spread to the capital Sofia and a dozen other towns across Bulgaria. „I have to admit that at first, I didn’t believe we could do it,“ says Hussein. „It’s a big victory for us. In Dubai, they spend a fortune to make the desert inhabitable, whereas here in Europe we have everything we need. We don’t want to turn it into a desert.“

  This article originally appeared in Le Monde.

   

• Българско Чикаго с кампания в помощ на пострадалите от наводненията

  Кампания за дарения в полза на пострадалите от наводненията в България

  

  Уважаеми сънародници в Чикаго, САЩ и Канада,

  По инициатива на Фен клуб “CHICAGO REDS” (www.chicago-reds.com)

  Подкрепена от :
  Медиите: в. “България СЕГА” (www.bulgariasega.com) ,    в. “България” (www.bulgaria-weekly.com) и
  www. eurochicago.com

  Организациите: Български Център за Културно Наследство и Българо-Американска Асоциация

  Със съдействието на Български Червен Кръст (www.redcross.bg)
  
  СЕ ОРГАНИЗИРА

  КАМПАНИЯ ЗА ДАРЕНИЯ В ПОЛЗА НА ПОСТРАДАЛИТЕ  ОТ НАВОДНЕНИЯТА В БЪЛГАРИЯ

  Начало: 16-ти Февруари 2012 г.

  Край: 3-ти Март 2012 г.

  Даренията могат да бъдат направени по няколко начина:

  1.Чрез банков превод по сметката на Българския Червен кръст :

  УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД
  IBAN: BG 64 UNCR 7630 1078 6609 13
  BIC: UNCRBGSF
  БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ
  (За пострадалите от наводненията в община Харманли)

  2. Онлайн чрез страницата на Българския Червен кръст  www.redcross.bg

  3. Желаещите да помогнат, могат да изпратят и празен смс на кратък номер 1255, който е за трите мобилни оператори на територията на страната.

  4. За българите в Чикаго ще бъдат поставени специални урни в БПЦ “Свети Иван Рилски – Чудотворец”, БПЦ “Света София” и Български Център “Родина”. Събраните пари ще бъдат отчетени в присъствието на медиен представител, представител на клуб “CHICAGO REDS” и представител от бизнеса или институцията, където са събрани даренията.

  Повече информация, както и актуализирани данни относно ситуацията в засегнатите райони, може да намерите на страницата на Българския Червен кръст в интернет:

  http://www.redcross.bg/harmanli_floods/view.html?nid=10011

  http://www.redcross.bg/news/view.html?nid=11228

  http://www.redcross.bg/news/view.html?nid=11180

  Нека да покажем, че макар и да се намираме на хиляди километри от България, ние не сме безразлични към съдбата на нашите сънародници там!!!

  Траур в България за жертвите от потопа

  

• Illinois to Adopt Chicago Gun Laws?

  Chicago Mayor Rahm Emanuel is trying to expand Chicago’s handgun registration throughout the rest of the state.

  Yes, that’s right, Chicago’s mayor has decided he can set policy for the entire state now.

  If Rahm has his way, he will force all gun owners to pay a $65 registration fee every five years for every handgun they own, and submit their name, address and phone number, as well as the gun’s make, model, serial number and location and date of purchase to the state police.

  Rahm claims that statewide registration is necessary so that Chicago police can find out where guns came from when they are used to commit crimes.

  Does he really believe this is going to make any dent in Chicago’s horrible homicide rate? Does the mayor really think the criminals are going to register their guns, or purchase them through legal channels?

  What Rahm’s registration will do is lay the groundwork for gun confiscation further down the road.

  If Mayor Emanuel actually cared about the safety of law abiding citizens, he would SUPPORT their gun rights and actively lobby for concealed carry (like the other 49 states have).
  
  Call your state representative and senator today and demand that they oppose ANY attempt to implement a statewide handgun registration system. Tell them in no uncertain terms that you expect them to EXPAND our second amendment rights in Illinois, not FURTHER ERODE them.

  You can find your state representative and senator by clicking here.

  We don’t yet know exactly when or by whom this legislation will be introduced, although the mayor has announced that Republican State Rep. Rosemary Mulligan from Park Ridge will be one of the bill’s cosponsors in the House!  Make no mistake, trampling on second amendment rights is a bipartisan activity in our state.

  This legislation is expected to be introduced in the coming weeks. Let’s make it a non-starter – call your state legislators today and kill this beast before it is born!

  By the way, the Chicago mayor’s office can be reached at 312-744-5000, in case you’d like to let Rahm know that you don’t appreciate his attempt to ram Chicago-style gun registration throughout the state. After all, if he wants to set policy for the whole state, he’d better expect to hear BACK from the whole state!

  But first and most importantly, make sure you call your state legislators.

  As always, when speaking with elected officials, please be straightforward but courteous.

  For Liberty,

  Joe Cesarone
  Legislative Coordinator
  Illinois Campaign for Liberty

  P.S. Call your state legislators today and demand that they rebuff Mayor Emanuel’s attempt to register gun-owners in Illinois!

• Емигранти работят за създаването на Център на българската емигрантска книжнина

  Интервю на Георги Н. Николов с Тончо Карабулков

   

  

  Известен представител на българската емиграция във Франция, автор на редица книги, издател на литературно списание, общественик, Тончо Карабулков е радетел за изграждането на Център на българската книга по света. На “емигрантската книжнина”, както сам я нарича. И в няколко реда бе любезен да сподели свои виждания за смисъла на тази идея и за обществената полза, която би допринесла със създаването си в нашите забързани времена:

   

   

  – Господин Карабулков, какви са Вашите впечатления – има ли виждане сред българските интелектуалци за изграждането на подобна духовна структура?

  – Първите разговори с журналисти и ценители на българската книжнина са вече окуражителни. Някои дори бяха изненадани, че такъв център още не съществува. По-голямата част от срещнатите досега обещават да подкрепят идеята. Ще видим, бъдещето ще покаже. Но е добре, че я възприемат и като естествена частица от българската памет въобще. Пръсната по света, светеща в различни времена, творчески имена и заглавия… незабравена. Нещо повече – развиваща се и днес в естетическите виждания на новите поколения българи в диаспората.

  – Когато идеята стане реален факт от културния ни живот, с какво приоритетно трябва да се заеме?

  – В началото бъдещият Център, или Институт ще има много отговорна задача. Той трябва да влезе във връзка с библиотеките – обикновено национални – на по-големите страни, за да издири публикуваните от български автори книги, които евентуално не са познати в България. Във Франция, например, много отдавна всеки издател е длъжен да изпраща поне един екземпляр от издадената книга, списание или вестник в Националната библиотека; предполагам, че така е и в другите страни. Голяма част от наличните книги в библиотеките са вече заведени информационно, за останалите е въпрос на време и на средства.

  Връщам се пак на френските библиотеки, където книгите в миналото бяха завеждани на малки картончета с най-важните данни. Библиотечните работници във всички страни са много услужливи, те ще се отнесат с готовност към исканията на бъдещия български център. Пък и във всички по-големи страни съществуват днес значителни групи млади българи, които сами издават книги или вестници. Те също могат да бъдат от полза.

  Бъдещият център трябва да влезе във връзка и с Държавната агенция за българите в чужбина, от която ще получи адресите на организациите, основани от българи, и местни граждани в различните страни. Тяхната помощ ще му бъде от голяма полза.

  – Кой най-успешно би реализирал подобна идея във времето?

  – Дългият ми опит на автор и на издател ме е научил, че една работа ще бъде най-сигурно свършена, ако сам се натоваря с нея. Или когато се събере малък екип, обединен от общата цел и идея. Но убеден, че идеята заслужава да бъде осъществена. Този екип не трябва да си поставя крайни срокове за осъществяване, а да гледа само напред. И само тогава ще успее и няма да се отчае. Затова смятам, че малкият екип, обединен днес около идеята за създаване на Център за българската емигрантска литератураq е не само на прав път, но той ще постигне целта си.

  Така че, в този момент от нас се иска само вяра и малко труд. И постоянство – да поставим в течение на идеята колкото се може повече българи. И да отправим към средствата за информация нашия малък апел, да настояваме и да не се отчайваме.

  Резултатите непременно ще дойдат! Онези, които ръководят днес политическия и културния живот в Българияq не може да не се убедят, че е дошло крайно време да бъде създаден такъв Център, който да събере и запази написаното от българите по света.

  – Как накратко можем да представим идеята на съвременния български читател?

  – Това е единство между литературните наченки в българската диаспора от края на ХІХ – началото на ХХ в. и творческата продукция на съвремието с поглед в бъдеще време. Центърът трябва да издири онези най-първи заглавия, забравени отдавна, непревеждани на български език у нас, или въобще “нестъпили” в България. Да онагледи с архив благодатната почва на българската литературна традиция по света. Да контактува с нашите писатели в различните страни и континенти. Да изгради библиотека само и изцяло от техни творби. Да прави писателски срещи, представяния, лектории и пр. с цел съграждане на това творчество в националния ни интелектуален профил. Няма да е леко. Иска се време, постоянство и търпение. У нас рядко нещо хубаво става бързо и лесно…

  – Трябва ли творците ни по света да станат част от нашата литературна история?

  – Несъмнено. Те са част от културата на България в светлината на твърдението, че и ний сме дали нещо на света. Много нещо – красиво, изящно, творчески изпипано. Центърът ще вдигне завесата пред нашия съвременник, за да се запознае той с аромата на българската книга по света. Това е нашата дан и за съзиждане на съвременна национална ценностна система, каквато, нека бъдем откровени, сега в страната просто липсва…

   

  Източник:   в. „Виена Днес“

  ––––––––––––––––

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Българите в Кипър изпращат помощи за пострадалите от наводненията в България

  86 кашона помощи тръгват от Кипър за пострадалите от наводненията в България. Те бяха събрани от българите, живеещи на острова, в знак на съпричастност с останалите без дом сънародници.
  

  Българите в Кипър събраха близо 600 килограма дрехи, обувки, завивки, битова техника, детски легла, играчки, хранителни продукти, които да помогнат на хората от пострадалите райони в България. Пратката от 86 кашона бе натоварена на пристанището в град Лимасол и днес се довършва обработката на документите. Корабът ще отплава за България в петък и във вторник или най-късно в сряда дарението ще е в София.

  Инициативата за благотворителната акция в помощ на пострадалите от наводненията в България тръгна от наши сънародници от град Полис, за която „Хоризонт“ съобщи. Тя бе спонтанно подкрепена от много българи, живеещи на острова. Последваха кампании за събиране на помощи и финансови средства, организирани и в градовете Пафос, Никозия и Лимасол. Доброволци откриха сборните пунктове и поеха транспорта на помощите до Лимасол за своя сметка.

  Своята подкрепа дадоха и кипърци. Съвместна акция обедини Съюза на българите в Лимасол и един от големите кипърски синдикати ПЕО. Кметството в Полис помогна за организацията на акцията. Превозът на помощта до България се поема на много преференциални цени от кипърската транспортна фирма „Карготранс“.

  Източник:  КРОСС

• За бедствията, авариите и тяхното повторение

  Поредните драми с наводненията плачат за повече от оставка – за затвор. Но кого да вкараш зад решетките, след като по закон никоя трагедия в България си няма собственик?

   

  Най-краткият политически виц напоследък гласи: ДПС иска вот на недоверие срещу ГЕРБ за… наводненията. Ще ме прощавате за цинизма. Що ли му трябваше на Христо Бисеров да прави тая мечешка услуга на съпартийката си Емел Етем?! Таман госпожата се беше разтворила в природата, а споменът за старите й грехове избледняваше, и той взе, че разлая кучетата. Спорът между ДПС и ГЕРБ по въпроса за бедствията е

  като кавга между затворници за цвета на райето

  ДПС ще хвърлят по управляващите камъни от рухналата стена на язовир „Иваново“, а отсреща ще им отвърнат с отломките на Цар Калоян и фургоните от Калояново и Дълго поле. Хак да му е на Борисов, след като затвори Министерството на бедствията и авариите, вместо ръководството му, а заместника на Етем взе за свой медиен гуру. Сега Доган е в правото си да му се плези предизвикателно. Станишев също, впрочем. Нищо, че той цял мандат търпя безобразията на мандатоносителя в тоя ресор.

  Интересно ще ни е да чуем какво собствено са сторили Станишев и Етем по въпроса с пукнатата стена на язовир „Иваново“, за която местните са предупреждавали още от 2006 година? Дължат го на десетимата, станали жертва на пороя, и на техните близки. Или госпожа „Природно бедствие“ не е забелязала дефекта от висотата на системата за космическо наблюдение, глътнала 1.3 млн. лв. грешни пари на данъкоплатеца? Впрочем каква ни е файдата от тази екстра, щом продължават да умират хора заради… обилен снеговалеж. По същия начин, по който през 2007 г. стотици в Цар Калоян бедстваха заради… обилни дъждове. Открийте разликите.

  И тогава, и сега причината е все една – нарича се корупция

  Общината дала на някой си да стопанисва нейния язовир и заедно да ловят риба в мътна вода. На държавата не й дреме от тая работа, понеже кметът е от „наште“. Контрол никакъв, докато не стане непоправимото. После всичко си остава пак същото. А междувременно държавата захранва обръчите от фирми с милиони за фургони, например. Изобщо всяка трагедия у нас е повод за замазване на корупцията с още повече корупция. Скоро очаквам да завалят милиони за експертизи и оценки на язовирите, а стотина роднини на властта да бъдат трудоустроени в поредния контролен орган.

  Сега ДПС вее кирливите ризи на Етем като победоносен пряпорец в битката за своята реабилитация. И иска вот на недоверие заради наводненото село Бисер. Циркаджиите на БСП пък ехидничко питат „Кой сега е Емел Етем?“.

  Ами Цветан Цветанов е Емел Етем

  И много добре я имитира, впрочем. Ако е вярно, че недосегаемата госпожа си е вършила добре работата, както твърди Станишев, значи и наследникът й е окей. Та той не върши нищо по-различно от предшественичката си. В смисъл, че не върши нищо. До степен, че ме гложди съмнение дали не са обменили опит срещу безнаказаност. Стилът му на работа е същият – безхаберие и крайно угрижена физиономия при бедствия. От Емел Етем запомнихме само, че не трябва да мърдаме наникъде без свирка, транзистор и червен парцал. Цветанов си има своите предимства – избягва воаяжите до Монако в критични моменти, а и не се е чуло да строи храмове с помощите за нещастници. Поне засега. Така че въпросът на окомуш социалистите е по-скоро риторичен: Да, Цветанов е новата Етем. И Бисер е дословно повторение на Цар Калоян. Но както същите тия социалисти не поискаха оставката на предишната министърка, така нямат право да я искат и сега. Не и те. А иначе случаят плаче за повече от оставка – за затвор. Но кого да вкараш зад решетките, след като по закон никоя трагедия в България си няма собственик?

  След разрушителната стихия в Цар Калоян се оказа, че седем ведомства си поделят отговорностите за стопанисване на водоемите. Абсурдът бе обяснен с „пропуски в нормативната база“. Да ви звучи познато? Пет години по-късно слушаме абсолютно същите оправдания. Нещо повече – намери се язовир в България, който няма собственик. Което не пречи на разни тарикати да печелят от колективната безотговорност. За осемте жертви и 700-те разрушени къщи в Цар Калоян няма нито един осъден. След двегодишно размотаване делото бе прекратено. Никой не си направи труда да докаже, че причина за бедствието е тъкмо безконтролното изпускане на язовира над града, в което местните хора са твърдо убедени. Не се намери и експерт, който да убеди съда, че Цар Калоян не е в тропиците и няма как дъжд да предизвика двуметрова ударна вълна. Отсега може да се прогнозира, че същото ще се повтори и със с. Бисер.

  По-важното е, че Емел Етем излезе суха от потопа. За да се влее днес в хора на обвинителите. Може би е добре башията на ДПС да издаде указ: стане ли дума за бедствия и аварии, партията само да мълчи. Виновно.

   

  Галя Горанова,

  в. „Сега“

  –––––––––––

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Досието на Юда

  Агентурната драма в Българската православна църква (БПЦ) като че ли е на път да утихне. Нищо по-добро за онази част от клира и миряните, които, навикнали на раболепие, смятат себе си за смирени. Но това затихване не е добро нито за Църквата, нито за обществото, въпреки явната му непричастност към същината на православието.

  Бившите агенти в расо един през друг се надпреварваха да извиняват участието си в тайните служби с аргумента, че „времената са били такива“ и че „всяка власт е от Бога“ – ерго, нямало нищо смущаващо да се служи на държава, която е тоталитарна и проповядва атеизъм. Те обаче забравят, че годините дори на най-свирепия социализъм не могат да се сравнят по жестокост с гоненията на Римската империя срещу християните. Ако тогавашните духовни пастири и вярващите бяха разсъждавали като нашите агенти-владици, в календара на всички християнски църкви нямаше да има нито един мъченик за вярата. Просто всички преследвани заради Христа щяха да са колаборирали със своите гонители – езическите императори на Рим, намирайки извинението, че щом всяка власт е божествена, то трябва да й се подчиняват, независимо дали отрича Светата Троица или Бог изобщо. Но на християните от онези времена не им е и идвало на ум подобно разсъждение и затова Църквата има своите свидетели на вярата – мъчениците, които бяха хвърляни на лъвове, горени на клади, разпъвани на кръстове, посичани, защото не се отрекоха от вярата си в Спасителя. В социалистическа България също е имало такива мъченици – може и да не са много, но ги е имало. Не ги знаем обаче, защото техните имена и подвизи трябва да бъдат издирени от митрополитите на Светия синод – а те в голямата си част се оказаха сътрудници на същата власт, която е преследвала тези хора заради смелостта им да бъдат християни. Нека не си правим илюзии, че ръководство на БПЦ, което в голямата си степен е било свързано с бившата Държавна сигурност, ще предприеме стъпки да издигне като мъченици на вярата избитите от комунистическия режимепископи, свещеници, монаси и миряни. Някак си твърде смутително е за съвестта ти да канонизираш жертвите на режим, на когото самият ти си служил – и то не за благото на Църквата, а заради лични облаги като софийско жителство, квартира за брат ти, пътуване в чужбина и най-вече – сигурна кариера.

  Съвсем не е вярно, че всеки духовник, който се е изкушил да стане сътрудник на ДС, не е имал избор. Човек винаги има избор и техният е бил много прост – да избират между Мамона и Христа – да бъдат слуги на една безбожна власт или да останат верни на Бога, спасявайки се в пущинаците, както някога св. Йоан Рилски бе избягал от поквареното общество – и тези, които имаха нужда, пак го откриха, дори в планинските дебри. Представяте ли си, ако това се бе случило, сега нашата Църква нямаше да има 11 митрополити-агенти, а 11 духовни старци – онези богоозарени монаси, които макар да живеят уединено, помагат на хората със своите съвети. Историята на православието неведнъж е показвала, че стабилността на Църквата винаги се е крепила на такива харизматици – които са били опора на обществото в най-тежките моменти. Представяте ли си, каква стаена, но силна опозиция би имал социалистическият строй в България, ако при вербовките си ДС беше срещнала макар и минимална съпротива сред хората в Светия синод и Духовната академия?! Самата Църква, обаче, не се е противопоставила на натиска и е заела една компромисна спрямо атеистичния режим позиция – затова и набирането на агенти и сътрудници в самото сърце на Църквата се е оказало толкова успешно. Затова и в началото на прехода през 1989-90-та ние нямахме едназдрава Църква, която да стане духовен стожер и обединител на нацията, способна да я води из лабиринтите на прехода, без да се изгуби. А също и да се самоуправлява, без да зависи от капризите на новия държавно-политически елит. Това несъмнено би се случило, ако под прикритието на сътрудничество с ДС владиците-агенти наистина са работили за Църквата и са пазели паството Божие, вместо да го разпиляват. Но това, както знаем, не е истина. Истината е, че преди 22 години Църквата се оказа поредната постсоциалистическа институция, която бе обхваната от котерийни борби за власт, но не и за идеи – като например как да си върне полагащото й се място в обществото. Клирът стана заложник на своите някогашни „покровители“ с пагон. Носейки бремето на своята обвързаност с тоталитарната власт, Църквата не намери сили да се пребори дори за въвеждането на „Вероучение“ като редовна дисциплина в българското училище. Вместо това, не много след началото на прехода, започнаха да се проявяват първите симптоми на един опасен алианс между клира и съмнителния бизнес – дирижиран от хора на бившите тайни служби. Така се стигна и до появата на Международната ортодоксална банка „Св. Николай“ – основана от бивши офицери на Първо главно управление на ДС с парите на БПЦ. Банката вече я няма, а на Светия синод му е много изгодно да мълчи къде потънаха всичките му авоари…

  Разбирате ли сега защо осветляването на агентите в Църквата породи такъв неистов интерес, какъвто не предизвика нито една друга институция? Обществото имаше нужда да разбере коя е причината 22 години след прехода БПЦ да е все още е немощна, раздирана от интриги и безобразия и най-вече – далеч от хората. Но вместо отговор на въпроси, които ги терзаят, българите чуха синодалния упрек, че всеки привърженик на разсекретяването на досиетата всъщност… руши Църквата. Стигна се и до там, че хора, които преди 89-та не можеше да ги видиш в храма, сега издигнаха глас в защитана клира. Бог ли им отвори духовните сетива, както някога преобрази гонителя Савел в апостола Павел или своите бранят своите?! И така Църквата стана причина да се породи ново разделение сред хората – ако до вчера те бяха от двете страни на барикадата като „Максимовисти“ и „разколници“ – то сега тези, които искат да знаят цялата Истина, която по думите на Христос ни прави свободни, са ругани от онези, които искат да я заличат…

  Следвайки логиката на разсекретените агенти в расо, че „всяка власт е от Бога“, би трябвало да оправдаем и Юда. Предавайки Христос на фарисеите, той също е служил на власт, поставена от Бога – и за Пилат, и за Каяфа, Спасителят е бил смутител на обществения ред, т.е. на властта, която е богоустановена. Значи, като е посочил къде се крие Христос, Юда е изпълнил своя граждански дълг и не е предател, а е патриот, герой и т.н. – все човек, който е служил на обществото и не е направил нищо лошо на Църквата. Така де, ако не беше предал Христос, Него нямаше да го разпънат, после да Възкръсне и накрая – нямаше да се създаде Църквата. Ето това следва от логиката на нашите митрополити, че те видиш ли никого не са клеветили и са служили на България. Само че и децата знаят, защо Юда е предателят – та нали Този, когото предаде, ни учи, че никой не може да служи на двама господари – защото единия ще обикне, а другия ще намрази. И тук навлизаме в сфера, която засяга самата същност на Църквата. Иде реч за голямата съблазън, която владиците предлагат на вярващите, спекулирайки със словото Божие, че може да се примиряваме и да служим на всяка власт, защото всяка власт е от Него. Християните вярват, че рано или късно ще дойде и царството на Антихриста – неговата власт също ще е допусната от Бога. Следвайки оправданията на нашите агенти-владици, излиза, че тогава Църквата ще трябва да се подчини и на Дявола, както се е подчинявала на тоталитарния режим и тайните му служби?! Да се служи едновременно и на Бога, и на Антихриста… Това е невъзможно.

  Проблемът с разсекретяването на архиерейските досиета, с прикриването на други такива, и с мълчанието на Светия синод е проблем преди всичко морален. Да се мисли, че 73% от ръководството на Църквата едновременно може да си подаде оставките и да бъде заменено с нови митрополити е несериозно и противоканонично. Висшият клир трябва да намери сили и да изговори истината за своето социалистическо минало, за обвързаността си с тоталитарната власт. И да се покае – искрено и пред всички чада на Църквата. Не се ли случи това Църквата ще бъде все така немощна да поведе нацията към предизвикателствата на ХХI век и ще продължава да бъде раздирана от вътрешни противоречия. Всевъзможни клики и групировки вече изпълзяват от дупките, изкушавайки православните българи с призиви, че те са „истинската Църква“, че трябва да се върнем към стария календар, защото новият бил натрапен от комунистите и т.н., и т.н.

  Осветляването на агентите в Църквата не е проблем на миналото – той засяга настоящето и е отговорност към бъдещето. Неговото преодоляване ще покаже силата на Църквата да преживее травмите и да се очисти от зависимостите, наследени от тоталитарното време. Иначе мълчанието и забравата ще отворят нови въпросителни и нови проблеми. И те вече няма да засягат само целостта на Българската православна църква, а самата вяра. Защото миряните с основание ще се питат, могат ли да ни водят към Бога пастири, които са предавали и предават вярата? И ще отидат да ги търсят другаде – а това не е добро нито за Църквата, нито за обществото, което в преобладаващата си част продължава да се люшка между атеизма и суеверието.

   

  Горан Благоев,

  автор и водещ на предаването „Вяра и общество“ по БНТ-1

   

  Източник:  БГНЕС
  

• Журналистите си отиват, посрещайте пиарите

  В медийния капан информацията е безплатна

   

  АCТА умря, преди да се излюпи. Гневът на народите смаза змийчето още в яйцето, снесено от властите в полога на свободния от контрол интернет. За какво беше борбата? За безплатния и безнаказан достъп до филми и музика, които иначе струват скъпо, както и за пресичане на мерака на властите да надничат в интимния свят на личната комуникация.

  Филмите, музиката, литературата и другите художествени произведения са защитени с авторски права. Заедно с това те не попадат в сферата на основните човешки права. Ето два аргумента, които позволяват на властите да се чувстват с развързани ръце. АCТА не мина, но след нея ще има други опити. Все някой ще успее. Ще се намери благовидна форма, която да гарантира финансирането на художественото творчество. Иначе народите ще се върнат към народното творчество, т.е. към художествената самодейност.

  Хората преживяват болезнено заплахата да им се отнеме правото на безплатно развлечение. В същото време те не забелязват как
  
  губят нещо много по-важно,

  от което зависи самото им съществуване – основното си човешко право на информация. То не е защитено с авторски права, но за сметка на това фигурира в конституциите на всички демократични държави, както и във важни международни конвенции. Мнозина си мислят, че го имат като някакво гарантирано обществено благо – като правото на здраве, на сигурност, на правна защита и пр., без които не само демокрацията, но и всяко общество би било обречено. За да бъдат гарантирани обаче основните права, някой трябва постоянно да бди за тях и съответно да му се заплаща за труда: за здравето – лекарят, за сигурността – полицаят, за правната защита – юристът и пр. Кой бди обаче за правото на информация?

  Изглежда, че това е работа на журналистите, но е на отживяване. Самата професия е заплашена да изчезне, защото вече все по-малко потребители са склонни да плащат за нейните продукти. Не че нямат интерес към тях. Напротив, неслучайно живеем в ерата на информацията. Но липсата на механизъм за самофинансиране на медиите направо от обществото, както бе до появата на интернет, ги обрича на гибел.

  В България вече няма вестници, които да се самоиздържат от продажби и реклами. Класическата журналистика изчезна само за няколко години и

  бе заменена от корпоративна журналистика,

  при която издатели с достатъчно приходи от друга дейност си позволяват да издържат и медии (или поне да им доплащат разликата, която не им достига за оцеляване от собствените приходи). Само от добрата воля на издателя и от неговата представа за обществена полза зависи какво издание ще се поднесе на обществото.

  Най-лошото е, че зад частните издатели нерядко стоят държавни пари и фактически медиите скришом са одържавени. Нищо чудно, че значителна част от тях се грижи за безупречния образ на властта. С чувство на самодоволно превъзходство премиерът Бойко Борисов посъветва неотдавна журналистите да си направят свои вестници, щом не им харесва да работят за медии, зависими от властта. Това беше не просто цинизъм, а гавра с професията, която е изправена пред избора да изчезне или да приеме правилата на публичното коафьорство.
  
  Каквито и етични правила да се внушават на журналистите, те няма как да ги спазват, лишени от пряката си опора в обществото. Заедно с това и обществото не може да бъде взискателно към тях, щом като не желае да ги подкрепя финансово. Всеки опит за въвеждане на абонамент и платени сайтове пресича интереса на широката аудитория към съответната медия в интернет. Изключение правят само специализираните икономически и научни издания, за които плащат професионалисти с мисълта, че използваната информация ще им служи самите те да си вършат работата и съответно да печелят от нея.

  Не става дума за специфичен български проблем, а за

  обща медийна криза,
  
  която засяга както бедните, така и богатите държави, както малките, така и големите издания. Преди две седмици спря парижкият икономически всекидневник „Трибюн“, уволни две трети от персонала си и се пренесе с остатъците от редакцията си в интернет. Месец преди това изчезна хартиеното издание на именития „Франс соар“. Авторитетният „Монд“ пожертва независимостта си и се превърна в корпоративно издание като българските си посестрими, купен от трима големи икономически играчи. На ръба на оцеляването са „Фигаро“ и „Либерасион“. На червено са даже влиятелният „Лез еко“ и най-тиражният всекидневник във Франция – спортният „Екип“. Въпрос на време е кога ще се понесат и те към виртуалното пространство.

  Същото е положението и в други големи държави. Тази година в Италия се очаква да спрат поне стотина вестника, защото заради финансовата криза държавата им отказа някои помощи. В Испания от началото на януари всекидневникът „Публико“ е спрял всякакви плащания. В Гърция изчезнаха два водещи всекидневника, сред които и големият „Елефтеротипия“. Дори американският печат е в упадък. След 2007 г. в САЩ са закрити 13 000 работни места за журналисти. За шест години приходите от реклама са намалели двойно в печата. В интернет рекламата е евтина и осигурява само 9% от доходите на половината американски издания. Единственият вестник, който просперира в интернет, е икономическият флагман „Уолстрийт джърнъл“, който има 1.3 млн. абонати. Не по-малко авторитетният „Ню Йорк таймс“ обаче едва крета с 324 000 абонати в интернет, които му носят 14% от приходите. Във Великобритания пионерът на интернет журналистиката „Гардиън“, чийто сайт е вторият по посещаемост в Европа, получава от мрежата само 15% от приходите си. На първо място е булевардният „Дейли мейл“ с 15.7 млн. посетители, но и той изкарва от интернет само 37 млн. лири при оборот 221 млн. лири.

  Медиите се държат като динозаврите,

  изчезват масово и не осъзнават защо. Журналистите и досега си мислят, че информацията е стока, с която търгуват. В действителност информацията е основно човешко право, което няма цена и не може да се продава, а медиите търгуват с информационни продукти и информационни услуги. С появата на интернет информационната стойност на новините не намалява, а намалява стойността на информационните продукти, тъй като могат да се копират и тиражират много лесно. Медиите не притежават информациите, които произтичат от обществото и са предназначени за неговата собствена ориентация. Те притежават само своята запазена марка, която се носи от текстовете, така както са написани. Информацията обаче може лесно да се прехвърля върху различни носители (текстове) и да запазва стойността си. За разлика от художествените произведения, при които ценна е и уникалната им форма, в журналистическата продукция ценно е съдържанието, макар че то е невъзможно без своя носител (формата).

  Медиите като посредници (за което говори и самото им название) обработват и пренасят информацията там, където е невъзможна пряката комуникация. Заплаща се само трудът им и материалните разходи, а не съдържанието на информацията. На село хората общуват безплатно и без медии, защото комуникацията е пряка. В световното село, създадено от интернет, има широки възможности за пряка комуникация. Всеки може да бъде източник и потребител на информация. По същия начин всеки може да хвърли послание в бутилка в морето и да се надява някой да го прочете. Поради изобилието от информация обаче няма как всеки да се занимава с нейното пресяване, издирване и обработка, защото няма да му остане време за друго. И в ерата на интернет са необходими специалисти, които да се посветят само на тази работа. Бедата е, че не е измислен начин за заплащане на труда им. Рекламата не е решение, защото поради огромната свобода на потребителя в мрежата да я игнорира тя е слабо ефективна и не струва много.
  
  Какво е бъдещето?

  Не е нужно да се гадае, трябва само да се наблюдава. Покрай академичните ми занимания се налага да посещавам журналистически факултети и катедри в България и навсякъде забелязвам ясна тенденция студентите да предпочитат пиар (съвременното название на платена пропаганда) вместо журналистика. Съотношението е две към едно в полза на пиара. Той е с гарантирани доходи, защото задачата му е да разкрасява образа на онзи, който плаща (правителство, фирма, партия и пр.). От журналистите обществото очаква да защитават неговите по-широки интереси и да му дават обективна картина (включително и негативна) за хора, събития и институции. Главната полза от медиите е да функционират като нервна система, която реагира, когато в някой от органите настъпят промени – добри или лоши. Тук се включва и усещането за болка, което може да бъде животоспасяващо, защото предупреждава да се вземат мерки (ето защо журналистите „обичат“ лошите новини). Пиарът има дрогираща функция, защото трябва да излъчва постоянно оптимизъм, радост, удоволствие и пр., но никога не може да бъде носител на „лоши новини“.

  В момента обществото (в най-широк аспект) върви безгрижно към своето масово дрогиране. То ще има всички удоволствия, за които е готово да се бори в интернет, но няма да има представа за действителното си състояние. Най-важната информация ще циркулира по затворени канали само за кръгове, които ще имат интерес да я плащат и да я използват за управленски и други свои цели. Колко още време ни остава да се срещаме – журналисти и читатели? Не смея да прогнозирам, но медийният упадък е бърз и всичко ще се разбере в близките години.

   

  Светослав Терзиев,

  в. „Сега“
  

• <<
• 1
...
• 246
• 247
• 248
• 249
• 250
• 251
• 252
• 253
• 254
• 255
• 256
...
• 414
• >>