Всички авторски страници

Авторски

• Некво никво

  Разказ от Иво Сиромахов

   

  Над мрачните панелни блокове на «Люлин» падаше здрач. Йорданка Т. дояде филията с лютеница и написа във фейсбук: 4ao az otiwam na nekfo parti. Трима души лайкнаха статуса й.

  Йорданка Т. отвори гардероба и започна да се накурвя. Прашките прозираха под белия панталон, сутиенът подпираше толкова мощно гърдите й, че те всеки момент щяха да изскочат под напора му. Гримът й беше агресивен, като на евтина проститутка.

  Йорданка Т. не искаше да е евтина проститутка.
  Тя искаше да е известна.
  Искаше жълтите вестници да пишат за нея.
  Искаше Благой Георгиев да й вика «здрасти», като я види.
  Искаше, като отиде на чалготека, Азис да я поздрави по микрофона. Да каже: следващата песен е специален поздрав за Дани. Не за Йорданка, а за Дани.
  Йорданка Т. не харесваше името си. Смяташе го за селско. С такова име как ще пробиеш в хайлайфа…

  Йорданка Т. искаше да е част от хайлайфа.
  Тя не искаше да работи, защото знаеше, че с работа в България няма да прокопсаш. Родителите й цял живот са блъскали от сутрин до вечер. И кво? Нищо. Майка й няма пари за едни ботуши, ебаси.
  Йорданка Т. не искаше и да учи, щото за кво да учи? В хайлайфа никой няма да те пита колко е седем по девет.

  Йорданка Т. беше заслепена от блясъка на известните. Веднъж видя на живо една от Златките и се разтрепери от вълнение. Искам и аз да съм като нея, шепнеше, искам и аз да съм като нея…
  Друг път видя Валери Божинов, който играеше кючек с други изтъкнати спортни деятели. Боже, колко е сладичък, помисли си Йорданка Т. и цяла вечер не свали поглед от него. По едно време й се стори, че и той я погледна и копнеещото й люлинско сърчице радостно се разтупка.
  Йорданка Т. не беше общувала лично с никой от българския хайлайф и нямаше как да знае, че зад лъскавите фасади се крият човешки развалини. Тежките им парфюми не можеха да подтиснат натрапчивата миризма на цървули.

  Йорданка Т. си даваше сметка, че може да влезе в тия среди единствено по полов път. Знаеше, че вагината й е ценен актив. И че ако извади късмет, би могла да я продаде на добра цена.
  Йорданка Т. имаше много модели за подражание. Тя гледаше всички риалити програми, в които плътта среща капитала – «Милионер търси жена», «Курви търсят спонсор», «Зоофил търси козичка»…
  Тези предавания й създаваха усещането, че на пазара има голямо търсене на свежа плът, но това беше илюзия. Истината бе, че предлагането на срамни устни надвишава многократно свободните капитали в мъжките портфейли.

  Йорданка Т. не искаше много от живота – стигаше й някой да я измъкне от спарените люлински панели и да й купи малко апартаментче в центъра. Малък автомобил, за да ходи с него на фризьор и двеста-триста лева на ден, да си харчи в мола.
  Обаче все не попадаше на точния човек.
  Първото й гадже я биеше, второто го вкараха в затвора за продажба на наркотици, третото изчука всичките й приятелки.
  Не броеше авантюрите за по една нощ. Те бяха по-скоро за имидж и не й носеха почти никакви финансови постъпления.

  Йорданка Т. се качи на таксито й му каза да кара към Син Сити. Бакшишът я изгледа с неприкритата омраза на човек, който знае, че никога няма да чука такава жена. «Мама ви дееба, курвенска», помисли си.
  Йорданка Т. слeзe пред заведението и се заизкачва по стълбите. Стори й се, че единият мъж от охраната й кимна. Но всъщност кимването не беше за нея, а за жената, която вървеше зад нея – известна шивачка, която настояваше непременно да я наричат «дизайнерка». Прическата на шивачката беше потресаваща – приличаше на щраус, който току-що е преживял яростна атака от цяло ято грабливи птици.

  Йорданка Т. застана до бара, поръча си натурален сок и се заоглежда. Дали пък някой няма да ме почерпи? Погледът й шареше по вип-сепаретата. В тях разпускаха няколко провалени футболисти, един висш полицай, един наркотрафикант и двама депутати. Но Йорданка Т. беше закъсняла – около компанията на известните вече танцуваха няколко почерпени момичета и навираха бюстовете си в лицата на виповете. Миришеше на тестостерон и банкноти.
  «Налазили са ги курвите», помисли си Йорданка Т. и се ядоса. Днес щеше да се прибере без трофей.

  Допи си сока и си тръгна.
  Калта пред блока стигаше до средата на изящните й прасци. Бездомен помияр изръмжа зад контейнера за боклук.
  Йорданка Т. се прибра вкъщи и се загледа в безутешния пейзаж зад прозореца. Отвори хладилника и извади започнатото бурканче с лютеница. Намаза си една филия и я захапа.
  Не чувстваше нито тъга, нито разочарование.
  Само усещане за пустота.
  Некво никво.

   

  Източник:  Ivosiromahov.com
  

• Цените на храните с първи скок от 6 месеца

  Цените на храните са се повишили през януари за първи път от 6 месеца заради лошите метеорологични условия, съобщи  Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) на ООН, цитирана от Франс прес.

  Индексът на цените на ФАО е отчел повишение от 2 процента през януари спрямо предходния месец, което е първото повишение от юли.

  Индексът е достигнал 214 пункта, оставайки под максимума от 236 пункта от февруари 2011 година. Всички хранителни продукти са засегнати от повишението, като на първо място е олиото, следвано от захарта, зърнените храни, млечните продукти и месото.

  Лошото време, което засегна ключови региони на производство като Южна Америка и Европа, оказа влияние и остава източник на безпокойство, обяснява икономистът на ФАО Абдолреза Абасян, цитиран в съобщението.

  Курсът на долара и цената на петрола, които често са причина за повишаването на цените, не изглежда да са изиграли съществена роля през януари. Индексът, проследяващ цените на олиото и мазнините, е нараснал с 3 процента през януари заради по-голямото търсене на палмово масло и соево олио, съчетано със сезонния спад в производството на палмово масло.

  Индексът на цените на зърнените култури се е повишил с 2,3 процента. Не е засегнат само оризът. Царевицата отбелязва най-голямо повишение от 6 процента. Цените отразяват главно безпокойството от метеорологичните условия, засягащи реколтата през 2012 година в главните производствени райони, отбелязва ФАО.

  Индексът на цената на захарта се е повишил с 2,2 процента, но остава с 20 процента под равнището от януари 2011 година. Поскъпването се дължи най-вече на лошото време в Бразилия, която е най-големият производител и износител на захар.

   

  Източник:  Vsekiden.com

• Представяме ви професор Спас Райкин

  и неговата последна книга

  САН СТАФАНСКА БЪЛГАРИЯ

  Поява, съдба, триумф и трагедия на

  българската национална идея

  С. 2011,  Том 1 и 2,

  Издателство  “Пенсофт” 13а  “Гео  Милев” 1111  София,

  Е-мейл  [email protected] .

  Проф.  Райкин  проследява историята на българското  национално съзнание  от  времената на  Св. Св. Кирил и Методий, средните  векове,  епохата на възраждането,  борбите за църковна и политическа свобода,  Сан Стефанския договор и Берлинския конгрес  Той  документира  изявите на  българско  национално съзнание на българския народ  в събития и изказвания на негови   водещи личности и институции, както и  становищата  на  чужди сили, държавници и общественици   в подкрепа или  отрицание  на българските национални интереси.  Той използува  класици на българската историческа наука  и чуждестранни  авторитети  по разглежданите събития.  Основна теза на неговото изследване е да  подчертае  твърдото отстояване на  българските национални  идеали  от  нашия народ с подкрепата на Русия и виновниците за  потъпкването на  тези идеали от великите сили – Австро-Унгария и Англия.

  Том І

   

  съдържание

  Гл. І. …. Средновековни основи на българския национализъм……………………. 5

   

  Гл. ІІ. … Възрожденски национализъм………………………………………………………. 25

   

  Гл. ІІІ. .. Национализъм в българо-гръцката църковна разпря……………………. 57

   

  Гл. ІV. . Българската екзархия и националната идея. Екзарх Антим І и Екзарх Йосиф І        93

   

  Гл. V. .. Апостоли в борбата за политическо освобождение на България… 143

   

  Гл. VІ. . Априлското въстание………………………………………………………………… 257

   

  Гл. VІІ. . Отглас на Априлското въстане в Англия…………………………………….. 329

   

  Гл. VІІІ.. Цариградската конференция……………………………………………………… 407

   

  Гл. ІХ… Провал на европейската дипломация………………………………………… 481

   

  Гл. Х…. Руското напредване в България и политическите конвулсии в Лондон        557

   

   

  ПРИЛОЖЕНИЯ

   

  1…. Национализъм. Дефиниция и български варианти……………………… 595

  2…. В защита на българския национализъм. По въпросите за “македонски език” и “македонска народност”………………………………………………………………………………… 612

  3…. ОROS. Гръцки текст на решението на Цариградския събор за обявяване на Българската православна църква в схизма, по причина на изпадане в ерес филетизъм (национализъм)……………………………………………………………………………….. 629

   

  
  

  Том ІI

   

  съдържание

  Гл. І. …. Падането на Плевен и европейската дипломация………………………….. 3

   

  Гл. ІІ. … Англия и Австро-Унгария заговарят против България…………………… 43

   

  Гл. ІІІ. .. Национализъм в българо-гръцката църковна разпря……………………. 59

   

  Гл. ІV. . Одринско примирие и мисията на Игнатиев в Лондон………………….. 73

   

  Гл. V. .. България в центъра на парламентарните дебати в Англия по повдигнатите с примирието въпроси………………………………………………………………………………………. 99

   

  Гл. VІ. . Русия и Игнатиев създават Сан Стефанска България……………….. 133

   

  Гл. VІІ. . Заговор против България в шахматната дипломация на Дизраели-Андраши-Бисмарк и Горчаков…………………………………………………………………………………… 169

   

  Гл. VІІІ.. Мисията на Игнатиев във Виена………………………………………………… 199

   

  Гл. ІХ… Англия агонизира, дефинира, дебатира и решава да торпилира Сан-Стефанския договор…………………………………………………………………………………………………. 227

   

  Гл. Х…. Световната преса и Сан Стефано……………………………………………… 297

   

  Гл. ХI… Русия капитуира пред Англия…………………………………………………….. 319

   

  Гл. ХII… Сърбия преминава към Австро-Унгария, против Русия, за да ограби България      357

   

  Гл. ХIII.. Берлинският конгрес…………………………………………………………………. 392

   

   

  ПРИЛОЖЕНИЯ

   

  1…. Руско-българската дипломатическа война – 1886-1887……………… 471

  2…. Международното положение на България в надвечерието на Първата световна война.    494

  3…. Политически въпроси около намесата на България в Първата световна война и нейното поражение…………………………………………………………………………………. 545

  4…. Исторически основи на русофилството в България. Писмо до Джулия Даскалова, Редактор-издател на в. “Неделник,“ Ню Йорк, 14 октомври 1996 г……………… 565

  5…. От Автора, за Автора: Цветя на Злото……………………………………….. 573

  6…. Карти…………………………………………………………………… 595

  ****************

  ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ СПАС ТОДОРОВ РАЙКИН

  

  Роден  в с. Зелениково, Пловдивско, 26 октомври 1922 г.,

  син на  Тодор и Минка Райкин.

  Сега живее в Америка,

  1910 Chipperfield Dr.,  Stroudsburg, PA, 18360.

  Е-mail:    [email protected]

   

  Спас Райкин израства в селско семейство в пословична беднота. След завършване на прогимназията като първенец на класа в 1937 г., за две години работи като махленски овчар и говедар, помага в полската работа на баща си и къщната работа на майка си.  През Септември 1939 г. постъпва в Пловдивската Духовна семинария, която завършва през м. Юли 1945 г. – през всичкото време първенец на класа.  През Септември  постъпва в Богословския факултет на Софийския университет и завършва, пак като първенец, в 1949 г.  Като член на управителното тяло на Студентското дружество “Св. Патриарх Евтимий,” за две години организира седмични сказки във Факултета, където видни учени и общественици говорят на стотици посетители. Същата есен е назначен за учител-възпитател в Софийската Духовна Семинария – до повикването му да изпълни военната си служба като трудовак, в 1950 г.,  в Безмер,  и в Балчик – 1950-1951 г. – при каторжнически условия.  Неговото израстване, образование, трудовашка служба и партизанство в Родопите са описани в книгата му  “Синя и Червена България.” На 6 май 1951 г., с двама  приятели трудоваци,  избягват от Балчик до Варна пеша,  пътуват с влака до Пловдив, там  ги посрещат представители на нелегалната организация “Българин съм,”  завеждат ги в  балкана над с. Марково, въоръжават ги с карабини и бомби,  и образуват ядката на съпротивителна група. След 44 дни в Родопите, заедно с присъединилите се към тях членове на нелегалната организация, преминават в Гърция на 19 юни 1951 г.

  В Гърция  Спас  прави доклад до Световната организация на Църквите за положението на Българската църква.  Докладът получава висока оценка от ръководителите на Световния Съвет на Църквите. Както  го увериха, те за първи път научават за преследването на Църквата в България.  Те му отпускат стипендия да следва в Атинския богословски факултет, после в Женевския, Базелския и Лондонския университети. В  1954 г. получава виза за Америка, с гаранция от Митрополит Андрей, и пристига там на 30 юни същата година.  Настанен в митрополията, той служи като секретар на епархията и бива назначен за Секретар на Българската програма за разселване на български бежанци в Америка, в Църковната Световна организация на Църквите, субсидирана от Държавния Департамент. След закриването на тази програма  в 1957 г. той започва работа в Благотворителната организация  “Травълърс Ейд Сосайъти,” като  социален работник – посрещане и помагане на нуждаещи се пътници от Европа в Америка. В качеството му на такъв на него се възлага да посрещне и предложи услугите на организацията на семейството на завръщащия се от Съветския съюз Лии Харвей Освалд, убиецът на Президент Кенеди, което става предмет на всякакви спекулации в цялата литература която се появява през следващите десетилетия. Случаят е споменат в Доклада на Комисията Уорън.  В същото време той се записва в Колумбийския университет, във факултета по политология, който завършва със степен Магистър по Политически науки, и продължава да работи за докторска степен. Междувременно в 1956 г. той се задомява, раждат му се две деца, финансовото му положение се влошава, и когато в началото на септември 1963 г. малък колеж в Охайо, Райо Гранд,  му предлага професорско място да преподава История, той напуска Ню Йорк и се посвещава на академическата си кариера. В 1965 г той получава назначение като Професор в Държавния университет в щата Ню Йорк –Потсдам, и в 1966 г. се премества в Държавния университет в щата Пенсилвания, кампъс Ийст Страудсбург, където остава до пенсионирането си в 1991 г.

  Още с пристигането си в Америка Райкин се включва в българската емигрантска политика.  Скоро той се запознава с Д-р Калин Койчев,  намира с него единомислие по политическите въпроси и влиза в организацията която той представлява в Ню Йорк – Български Национален Фронт, възглавявана от Д-р Иван Дочев от Торонто.. В същото време той влиза и в Българо-Американската Лига и става редактор-основател на нейния орган –  “American-Bulgarian Review.” Поради вътрешни политически борби в Лигата, той я напуска и става редактор на органа на БНФ – “Борба,” – 1956-1962 г.  В 1962 г., по причина на разногласия по политиката на организацията прокарвана от него в списанието, той се оттегля от редакторството на ABR и в 1964 г. прекратява членството си в БНФ  поради остър завой на дясно  в политиката на организацията.  През всичкото това време той е Секретар на нейния Централен Управителен Съвет.  Той също така представлява БНФ в  международната организация на емигранти от източна Европа, “American Friends of the Anti-Bolshevic Bloc of Nations” на която  в 1960-1962 г. става Главен Секретар.  В 1972 г. Райкин е приет в  гичевисткото крило на БЗНС в емиграция, водено от бившия народен представител Тончо Тенев, от групата на Никола Петков, където вече е станал член и Д-р Калин Койчев. В 1944 г., на 26 октомври, той е приет в БЗНС от дружбата в родното му място. В 1978 г.  той напуска тази организация поради  преминаването на Тончо Тенев и Калин Койчев на страната на българското комунистическо правителство. Заедно с брата на Тончо Тенев, Жечо Тенев, и Христо Коновски, те образуват Временнен Секретариат на “БЗНС- “Димитър Гичев” и започват да издават, под редакторството на Райкин, списание “Свободно Земеделско знаме” – 1978-1991 г.  Списанието публикува материали изключително писани от Райкин и излиза в 67 книжки.  С промяната на режима в България в 1989 г. Временният Секретарят и списанието прекратяват дейността си.

  Заедно с политическите си  занимания, Райкин не оставя на втора линия академическите си интереси.  Той преподава  предмети по История на Цивилизацията,  Древна История, Средновековна История,  Модерна Европейска История,  История на  Русия, История на Съветския Съюз, История на Източна Европа и Въведение във Философията.  През всичкото това време Райкин членува в “Аmerican Association for Advancement of Slavic Studies” – AAASS.  В продължение на десетилетия той присъствува на годишните  конференции на организацията, на които се събират над 1,200 учени от цяла Америка и Европа. На тези конференции се изнасят доклади от известни учени по исторически, политически, лингвистически, икономически и други културни въпроси.  Райкин взема живо участие във всички панели където се разглеждат общи политически въпроси и такива засягащи България. Той сам организира панели на които бяха поставени на обсъждане български въпроси от водещи учени в полето на славистиката, историята и политиката.  Пред много панели той изнесе доклади по същите въпроси и участвува активно в много  дискусии където се разглеждаха български въпроси.  Сам той организира  панели  на тези конференции  по въпроси отнасящи се до българската история, които председателствува и води дискусиите.

  Студии от Райкин са поместени в много научни издания.  Стотици  негови писма до редакторите на вестници, включително Ню Йорк Таймс и местния вестник “Поконо Рекорд,” са помествани през десетилетията на неговата обществена дейност. В 1993 г. в България бяха издадени неговите статии в “Свободно Земеделско Знаме”  в пет тома, посветени на  актуални политически въпроси под общо заглавие: “Политически проблеми пред българската общественост в чужбина:”  1. Проблеми на българската външна политика, 2. Проблеми на Българския Земеделски Народен Съюз, 3. Проблеми на Българската православна църква, 4.  Комунизъм, Социализъм, Фашизъм, национализъм и 5. Човешки права.  Между 2000 г. и 2009 г. той публикува серия от 13 тома под общо заглавие “Политическо пътешествие срещу ветровете на 20 век,” където са събрани всичките му статии, анализи, съобщения, и доклади за дейността му всред Българската емиграция от 1954 г. до края на века.  Сега,  в началото на 2012 г.  излезе от печат в два тома  историческото му изследване на тема: “САН СТЕФАНСКА БЪЛГАРИЯ.  Поява, съдба, триумф и трагедия на българската национална идея.”  През изтеклите десет години  неговите  публикации  наброяват двадесет тома.

  По време на  режима в България  от преди 10 ноември  1989 г. Райкин критикува най-остро  акомодационизма на БПЦ  от емиграция.  След преврата в комунистическата партия,  по-точно след обявяването на схизмата  на 25 май 1992 г.  той застава  зад Патриарх Максим и Св. Синод и в продължение на десет години  се бори с разколниците с  десетки  статии в пресата  в България и писма до видни  български държавници.

  Той активно участвува в превземането на Софийската Духовна Семинария  от    схизматиците.

  В Америка той  дава подкрепата си  на Митрополит Йосиф  и му помага за спечелване на делото  заведено  от  него против разколниците окупирали

  Митрополитската катедрала “Св.Св. Кирил и Методий.”  Той публикува  стотици документи  от това време в защита на БПЦ   от отпадналите  владици и духовници  в т.  12 и 13  на неговата  серия “Политическо пътешествие  срещу ветровете на ХХ век.”

  Преди  да се оттегли от  научните си и политически занимания,  след като беше встъпил в своята 90-та годишнина,  Райкин  организира своята aрхива  покриваща 60 годишна дейност в обществения живот на българската емиграция.  Тази архива – 99 тома – беше приета  от Hoover Institution of  Stanford University,  Кaлифорния – за съхранение и ползване  от  бъдещи историци.

   

  Страудсбург, ПА –  САЩ

  3 януари,  2012. г.

   

• Разследващият журналист Христо Христов: Мъртвите подземни босове са били сътрудници на Първо управление

  – Христо, миналата седмица беше уволнен като шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров, когото ти осъди преди години и благодарение на това освен досието на агент Пикадили, който си остава главният заподозрян за убийството на писателя Георги Марков, за пръв път видяха бял свят и куп други документи от Първо главно управление на ДС…

  – Ген. Кирчо Киров пазеше архивите на Първо главно на ДС! Заведох дело за мълчалив отказ срещу него по Закона за достъп до информация. И на ниво Софийски градски съд, и на ниво Върховен административен съд беше постановено шефът на НРС ген. Киров да ми предостави исканите документи. И през 2007 г. той предаде документите на Комисията по досиетата на ДС. Това бяха първите документи на комунистическото разузнаване, които излязоха от архива на НРС след промените у нас. Сред тях беше и досието на агент Пикадили, и документи за взаимодействието между Първо главно управление на ДС и КГБ по убийството на Георги Марков.

  – Предстои да бъдат “върнати” посланиците, бивши агенти на ДС. Ти пръв започна да публикуваш досиетата им в сайта си. Какво прочете в тях? Може би има някакви човешки драми зад политиката?

  – Сегашният посланик в Берлин Иво Петров като по-млад дипломат е шпионирал Федерална република Германия (ФРГ)! През 80-те години, когато е бил секретар в посолството ни в Бон, е давал доста ценна информация на ДС. Това личи от неговото дело – материалите, които е донасял, са четени от представителя на КГБ в България, от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов, от началника на Първо главно управление на ДС ген. Васил Коцев, впоследствие Владимир Тодоров – все ключови фигури. Давал е информация дори за системите за ядрено оръжие на ФРГ! И този човек е изпратен от Първанов и Калфин на мястото на Миглена Плугчиева да представлява България в Германия!

  Райко Райков пък е посланик в ООН в момента и също предстои неговата смяна. Той също е шпионирал в САЩ през 80-те години. Когато го вербуват като дипломат, който трябва да замине за в посолството ни в САЩ, той казва буквално на офицера от разузнаването: „Отдавна очаквах този момент, но не знаех кой и кога ще проведе разговора!

  От малък имам нагласа за подобно сътрудничество!”

  Любомир Кючуков, който е сегашният ни посланик в Лондон, след като му предлагат сътрудничество от военното разузнаване, казва: “Да!”, но на другия ден се обажда по телефона за свръзка с оперативния работник и започва да шикалкави и да прави опити да се отскубне. Две години Кючуков е въртян на шиш да доносничи за Разузнавателното управление на Генералния щаб /военното разузнаване/! През 80-те година от него са се искали “наводки” – това означава да дава сведения за определени хора, но той е отказал да доносничи, давал си е ясна сметка какво се иска от него.

  Зад цялата тази какофония и битка за посланиците стоят политически и икономически интереси. През посланика минават например фирмите, които трябва да отидат в дадена страна, връзките с бизнеса. Това БСП винаги го е контролирала, СДС също. Иначе няма как да си обясним факта, че Надежда Михайлова е на трето място като външен министър по изпратени агенти на ДС зад граница като посланици след Ивайло Калфин и Соломон Паси.

  – Как реагират на Запад, след като се разбере, че дадена политическа фигура е била сътрудник на ДС?

  – Да сте чули след 2007 година Георги Първанов да е поканен в западна държава с ключово значение за политиката?! – Няма! Същото важи за посланиците – агенти. Те са напълно изолирани в дипломатическите кръгове!

  – ДС прониква надълбоко и в родния ъндърграунд след 90-те години. Какъв е коментарът ти?

  – За много борчески босове като Карамански обявиха, че са били сътрудници на полицията сред промените. Но преди да бъдат на полицията, те са били и сътрудници и на ДС! Това е логично. Прословутото училище

  “Олимпийски надежди” е било изцяло под надзора на Шесто управление!

  Законът не позволява да се четат досиетата на починали, но съм сигурен, че много от мъртвите босове са били сътрудници Първо на ДС, а след това на службите, в които Държавна сигурност се трансформира…

  Не трябва да забравяме също, че контрабандните канали по време на комунизма бяха контролирани от ДС. Те бяха приватизирани след промените, но на ключови позиции в тези канали останаха кадрови офицери от ДС, а момчетата от силовите групировки бяха само изпълнители. ДС просто ги употреби при налагането на контрола на „новите” вече бизнесмени след промените по старите канали. Това е схемата!

  Старият Фатик и Боби Бец примерно категорично развиват бизнеса си с каптагон преди 10 ноември 1989 г. под контрола на ДС. Да не говорим, че

  Боби Бец е размахвал наляво и надясно картата си на сътрудник на ДС!

  Държавна сигурност употреби момчетата от борческите групировки и те бяха изхвърлени като мръсни кърпички…

  – В крайна сметка какво е запазено и какво прочистено от досиетата, наемаш ли се да кажеш?

  – Голяма част от документите на политическата полиция в различните й структури в ДС по време на управлението на БКП от началния й период са запазени. Докато за 6-о управление – само до 1985 година. Всичко след 1985 година е унищожено през 1990 г. по места, на бюрата на оперативните работници, защото те са си ги държали в касите – делата на активните агенти не са влизали изобщо в архив!

  Това става, когато през 1990 г. ген. Атанас Семерджиев нарежда да се почисти архива и да се скрият най-важните агенти на БКП и нейния репресивен орган… Около 40 на сто от агентурния апарат на ДС е унищожен от ген. Семерджиев. За да може комунистическата партия да запази контрола върху тези хора. Едно досие винаги е шантаж, това е информация, пари, в него е инвестирано! Целта е била да продължи манипулацията на агентите, много от които станаха бизнесмени…

  – Кога се провежда тази акция?

  – В края на януари 1990 г. Тогава БКП се тресе, тя е пред разцепване, а много от агентите заявяват, че ако не им унищожат досиетата, ще преминат на другата страна, тоест – при опозицията. Новото ръководство в лицето на Петър Младенов и на Андрей Луканов и новото Политбюро назначава ген. Семерджиев за шеф на МВР, да дръпне юздите на Държавна сигурност. Той е военен – изпълнява партийните заповеди. И Младенов, и Луканов много добре знаят, че ако някой може да им направи комплот, това са генералите на Живков в ДС. Но когато ген. Семерджиев им казва, че Държавна сигурност трябва да бъде съкратена, защото няма пари и държавата е фалирала, те изпадат в истерия: “Как ще ни съкращават?!” Това означава на практика БКП с лявата си ръка да отсече дясната! И генералите дават голям отпор на това решение!

  Но се намесва ген. Любен Гоцев,

  който е назначен за зам.-министър на МВР. Генералите му имат уважение, защото той е висш офицер от Първо главно управление на ДС, въпреки че години наред е работил “на прикритие” като дипломат. Любен Гоцев казва на генералите: „Другари, ние навярно не сме ви обяснили добре нещата, вървим след събитията, опозицията ни изпреварва, след няколко дни чл. 1 на Конституцията за ръководната роля на БКП ще отпадне. Ние не можем да работим както преди, за съжаление трябва да извършим тази реформа в МВР. И трябва да я направим, за да станат три неща – да не се разцепи партията, да спечелим следващите избори с 50 плюс 1 процента и да управляваме след това пак ние!”. Генералите капитулират!

  – Доколко са прочистени досиетата на свещениците?

  – Делата на свещениците също са прочиствани.

  Прочетох делото на русенския митрополит Неофит. Той е вербуван като агент Симеонов през 1983 г. Делото му е прочистено и е от 16 страници. В него има общо 4 документа. Той през 1990 г., когато стават промените, се отказва. Въпреки че има свидетелства от оперативните работници, че е давал писмени сведения, в делото му няма нито едно донесение. Това навежда на мисълта, че през 1990 г., когато е ставала чистката, делото на митрополит Неофит също е почистено! Неофит е станал агент по метода на “постепенното привличане”. Две години е контактувано с него, преди да стане агент.

  Досието на митрополит Натанаил – един от най-яростните противници на отварянето на досиетата в Светия синод, който е бил секретен сътрудник на Първо главно, пък представлява компилация от няколко негови донесения в периода 1978-1986 г. По това време той е учил в Гърция, след това е пътувал до Западна Германия. В досието обаче няма и един лист как и кога е привлечен за сътрудник, което е нещо недопустимо в оперативния отчет на ДС. В такъв вид да се архивира дело на агент е невъзможно!

  Това означава, че след 10 ноември е паднало яко прочистване и в разузнаването, и в другите управления на ДС. От това, което офицерите в Първо главно управление на ДС са оставили в папката на дядо Натанаил, си обясних защо той е такъв деен противник на отварянето на досиетата. Ами защото, за разлика от другите митрополити, той още през август 2009 г. е отишъл в Комисията по досиетата и е видял какво са му „завещали” за „благодарност” офицерите от разузнаването – доноси! И за български монаси, и за чужди граждани! Така че той е имал основание за какво да се притеснява…

  Политическата полиция в началото е била в отделение “А” към отдел “Държавна сигурност” в Дирекция на Народната милиция. Това отделение е реализирало всички арести и всички политически процеси като делото срещу Никола Петков, ликвидирането на социалдемократите като партия… Политическото отделение “А” е това, което изпраща в абсолютно изгнание екзарх Стефан – голяма фигура с невероятно влияние сред народа. През 1946 година екзарх Стефан е принуден да си подаде оставка и веднага след това е пратен е в абсолютно изгнание в с. Баня, Карловско. До края на живота си той е изолиран от Държавна сигурност до такава степен, че просто изчезва. Няма контакт с никого, няма право да напуска селото.

  От шофьора до чистачката му са поставени агенти на ДС.

  Чел съм всичко това в неговото досие, но досие на жертва на ДС, а не на сътрудник през 1998 година. Той е разработван под псевдонима Облак.

  През 1947 г. ДС от отдел е издигната в дирекция към Народната милиция. А в началото на 50-те години Държавна сигурност извоюва правото си да бъде самостоятелен институт, обособяват се управленията й. Тогава, през 1952 г., се ражда “баткото” на 6-о управление на ДС – то се нарича Трето секретно политическо управление за борба с контрареволюцията. Това става по времето на Вълко Червенков и така се дава още по-голяма власт на ДС да преследва политическите противници. Това политическо управление се занимава и с българската емиграция, с духовенството, с малцинствата, с интелигенцията.

  – Има ли нещо неизвестно, което откри в архивите на Комисията по досиетата?

  – Бях шокиран от документи на Трето секретно политическо управление за борба с контрареволюцията от 1961-а година. Оперативни работници са изпратени в затвора в Белене, където освобождават над 130 политически лица от опозицията! Тази цифра ме изуми. Досега беше известно, че през 1959-а година най-големият лагер за политически затворници в Белене е разформирован! От тези нови документи се оказа, че през 1961 година има 130 души все още задържани по политически причини. Докладът на изпратените там оперативни работници е, че тези хора са пречупени и вече са приобщени към народната власт. Тогава почти 1/3 от тях са вербувани като агенти на ДС! Очевидно тази вербовка е станала по принуда, преди да ги освободят. Така е действала ДС. Сигурно им е казано: “Няма да излезеш оттук, преди да подпишеш!”

  Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА, blitz.bg

• Слави Бинев дублира абревиатурата ГОРД

  ГОРД скандал в държавата

   

  Гражданско обединение за реформи в държавата бе учредено на 4 февруари в Шумен. На 8 февруари в София пък се появи Гражданско обединение за реална демокрация. Лидер на първия ГОРД е Сание Сютлю и в него са събрани недоволни от Ахмед Доган и Касим Дал бивши членове на ДПС. Вторият ГОРД се роди в София като проект на евродепутата Слави Бинев.

  „Това е опит да ни откраднат името, нямаме нищо общо с тях, досега не успяхме да внесем документите си в съда, заради блокираните от снеговете пътища”, заяви за Дартс нюз Сютлю. Заместник-председателят на сдружението, което обяви, че ще става партия – юристът Александър Маринов, пък е категоричен, че името вече е запазено в съда и няма да има проблем с регистрацията. От офиса на евродепутата също твърдят, че името им е запазено в съда.

  Законът за политическите партии забранява еднаквите имена и абревиатури на формациите, заради нароилите се през годините ментета по избори.

  Сред учредителите на столичния ГОРД, с който Слави Бинев удари Волен Сидеров и „Атака“, са и Любен Дилов-син, спортният журналист Крум Савов, волейболната легенда Любо Ганев и издателят на „Плейбой“ Мартин Захариев, както и още много българи, определящи се като успели.

  „Днес ние не искаме да се задоволим само с успехите си в личния си и професионален живот, защото те нямат стойност, когато народът, културата и вярата ни са застрашени от унищожение“, пишат от ГОРД-София. В декларацията си, изпратена до медиите, те са категорични, че се готови да станат локомотивите на истинската демократична промяна в страната. Преди ден Слави Бинев пък пусна на страницата си във Фейсбук обобщение на дискусията има ли нужда България от нов политически проект.

  „В световен план всички политически идологии са изчерпани и са заменени от новата политическа доктрина, наречена жизнен стандарт. Например, премиерския пост е мениджърска длъжност и освен академична подготовка, изисква и успешна практика, различна от това да разтриваш ушите на Тодор Живков или да преподаваш история на БКП. Човек може да направи друг богат или успешен, само ако и той е такъв и ако е залагал в бизнеса си свои средства, идеи и време, а не играе от свое име за чужда сметка, както е в момента. Също така, човек може да отстоява националните интереси, само ако се е изправил срещу проблемите, както и срещу хората, които са ги създавали, а не е бил техен слуга. Обичта към държавата трябва да бъде изразена с решение, (дори възползване) от проблемите, а не пиянски закани, които носят само тежест в главата сутрин. Добър слуга на народа може да бъде човек без комплекси и уверен в силата си, защото само слабака не може да губи и да служи с достойнство. Мисля, че в политиката е крайно време да влязат хора, които са решили своите проблеми за да има някакво доказателство, че могат да претендират да решат и нашите, а не хора анонимни решили да се изхранват с политика“, пише Слави Бинев.
  След семейните скандали в „Атака“, той няколко пъти намеква публично, че ще прави нова партия.

  Подписалите възванието до обществеността са:
  Ген. Ангел Стефанов; доц. Антоанета Христова; Борис Карпузов; проф. Валери Стефанов; Валерий Найденов; Ванушка Чернева; Венцислав Дучев; Виктория Славкова; Георги Пандев; Георги Славчев; Георги Чапкънов – Чапа; Даниел Капсъзов; Данчо Джигов; Димитър Шумналиев; д-р Стамен Илиев ; Евгени Попов; Емил Найденов; Емил Панков; Иван Георгиев; Иван Кочев; Иван Палчев; Йордан Ангелов; Камен Стефанов; Кирил Христов; Красимир Гайдаров; Красимира Стойчева-Найденова; Крум Савов; Любен Дилов; Любо Ганев;Люсиен Велчев;Майя Занкова; Марио Константинов; Мартин Зафиров; Мартин Захариев; Мартин Христов; Миглена Ангелова; Михаил Михайлов; Нено Михалев; Николай Зафиров; Огнян Христович; Петър Петров; Поли Карастоянова; Ралио Ралчев; Румен Ралчев; проф. Светослав Иванов; Слави Бинев; Слави Георгиев; Ген. Стоян Андреев; Тихомир Чернев; Чавдар Чернев; Явор Цаков.

  Обединението си присъстващите заявиха в декларация, възвание, насочена към желаещите да се присъединят към тях. Навсякъде в страната ще бъдат отворени клубове ГОРД, които ще събират успели и желаещи да успеят българи, решили да отделят от личното си време, средствата и усилията за установяването на реална демокрация в България, пишат в съобщението си учредителите.

  „Не съм учредявала нищо, бях поканена като гост и подписах възванието, текстът му ми хареса“, заяви пък за Дартс нюз доц. Антоанета Христова, която е политически психолог и говорител на БАН.

  Ценностите ни са различни

  „Ние, членовете на Сдружение „Гражданско Обединение за Реформи в Държавата”, учредено на 04.02.2012 г. в гр. Шумен, остро се разграничаваме и декларираме, че нямаме нищо общо с новосформираното сдружение от Слави Бинев и сие – „Гражданско Обединение за Реална Демокрация”, тъй като изповядваме различни ценности. Учредяването на това сдружение, непосредствено след нашето, е подозрително като факт и съмнително като правен субект”, скочи с нарочна декларация ГОРД-Шумен. Текстът бе разпространен във Фейсбук от Александър Маринов.
  

  „НЯМА НИЩО ГОРДО в това, членове на Европейския парламент и изтъкнати интелектуалци да плагиатстват и експлоатират абревиатурата и идеите на нашето сдружение. Определено считаме, че по този начин се цели туширане на демократичните процеси, които са започнали в страната и запазване на статуквото. Заявяваме категорично, че ще използваме правото си на отговор винаги, когато абревиатурата ГОРД се свързва с името на Слави Бинев и компания”, гласи още текстът.

  Юлиана Ончева,

  Дартс нюз

   

   

  Коментар на новината, потърсен и даден за Еврочикачо

  от лидера на Гражданско обединение за реформи в държавата – ГОРД Сание Сютлю:

  Нямаме техните пари, нито властови ресурси, имаме само свободната си воля и глас

   

  ВИНАГИ СЪМ КАЗВАЛА: Нашата борба не е просто да сменим едни мутри и изедници с други… Смисълът е да изчистим себе си от хора двулични, хора меркантилни, които робуват на парите, на Златния телец. Ние нямаме нито техните пари, нито техните властови ресурси, имаме само свободната си воля и глас. Искаме да изчистим себе си от престъпното мълчание и бездействие, което осигурява и на днес властимащите възможността да ни крадат всячески, като за последно. И днес СЛАВИ БИНЕВ, случайно или не, пак го прави. С нашето име – ГОРД, КОЕТО НИЕ МОЖЕ ГОРДО ДА ГО НОСИМ, а не те… Защото не обединяват идеи и цели като нашите.

  Ние няма да скандализираме, не искаме скандали.

  Не искаме партии като „Атака” и ДПС, които се подхранват едни от други по време на избори. Едните викат: „Турците идват, турско ще е!”, другите викат: „Българите ще ни сменят имената пак!” – не искаме вече това.

  Не искаме никой да се заиграва с нас, независимо какви имена носим. Ние сме равностойни граждани на Р. България.

  Нямаме нищо общо нито с атакисти, нито с ДС-агенти.

   

• Няма такава Партия (БКП/БСП)!

  ГЛЕДНА ТОЧКА
  БСП е нелегална също
  Мълчанието на „Позитано” 20 ясно издава гузна съвест

  

  

  Преди 10 дни в. “Монитор” буквално взриви бомба с историята за неиздадения втори указ, с който бившият президент Първанов е трябвало да упълномощи бившия вицепрезидент Марин. За да има право последният да дава гражданство и да помилва осъдени престъпници. Казусът вече е в Конституционния съд и това е правилно. Защото не може този въпрос да се влачи до безкрайност и да затлачва работата на държавните институции. Юристи коментираха, че се очаква конституционните съдии да вземат решение по целесъобразност (те могат всичко, над тях е само Господ) и така да санират мърляво свършената от юридическия екип на бившия президент работа. С най-искрено желание да помогнем на Конституционния съд в неговите решения, които имат сила на конституционни текстове, предлагаме следните две неща.

  Първо, нека ясно се каже дали вицепрезидентът изобщо има право да издава укази. Защото това право е делегирано само на президента според чл. 102, ал. 1 от Конституцията. Няма текст, че това право може да се прехвърля на друг. Ако се прецени, че това право се придобива автоматично от вицепрезидента заедно с прехвърлянето на други правомощия, то нека това се каже явно. Защото иначе се създава почва за съмнения в законността на бъдещите действия на президентската двойка.

  Второ, нека се провери дали (както е предвидено по силата на чл. 102, ал. 2 от Конституцията) всички досегашни укази за даване на гражданство и за помилване на престъпници са били представени за приподписване от съответния премиер или министър на правосъдието. Защото указите, които не подлежат на приподписване, са изчерпателно изброени в чл. 102, ал. 3 и те не включват помилванията и даването на гражданство. Много е просто. Ако указите за помилване и даване на гражданство не са били представени за приподписване, това не е само нарушение на Конституцията, а и

  престъпление, за което се носи наказателна отговорност

  Да не говорим, че тогава всички тези укази автоматично стават противоконституционни и нищо не може да ги спаси.

  Въпросът с приподписването трябва спешно да се разгледа и от новосъздадената парламентарна комисия по тези въпроси. За целта е нужна елементарна справка в архивите на Президентството и на Министерството на правосъдието.

  Но ако въпросът с липсващия указ на Първанов не можеше да се скрие, то

  един друг въпрос, повдигнат от в. “Монитор”, предизвика гробовно мълчание.

  За което без колебание трябва да бъдат поздравени пиарите на БСП и на уж отишлата си в историята Държавна сигурност. Наистина,

  мълчанието на червените агнета

  беше забележително. Но дали пък то няма накрая да се пропука?

  За какво става въпрос? Става въпрос за това, че БКП никога не е съществувала като легитимно юридическо лице, въпреки че съгласно чл. 1 на Живковата конституция тя беше определена като ръководна сила на държавата!

  Историята започва от 1945 г. и е учебникарски пример за смъртоносна смес от глупост и некомпетентност. Тя е политически трилър, достоен за филмова реализация.

  През 1944 г. партия БКП няма. Има Българска работническа партия (комунисти), поставена извън закона за терористична дейност. На 4 септември 1945 г. от БРП (к) искат вписване на партията в съдебния регистър. С определение 3312/05.09.1945 г. по фирмено дело 5/45 Софийският областен съд вписва БРП (к) и тя става част от правния мир на Царство България.

  Партия БКП няма

  През 1948 г. е проведен V Конгрес на БРП (к), който прекръства БРП (к) на “Българска комунистическа партия”. Но промяна в наименованието няма вписана във фирмено дело 5/45. Защо – е тема на друг разговор. БКП продължава да няма. На 31.01.1953 г. БРП (к) е призована в съда, за да се уреди въпросът с името, като партията е назована със старото име, защото друго легално име продължава да няма. Отново няма следа от евентуално съдебно решение за преименуване на БРП (к) във фирменото дело 5/45. БКП продължава да няма.

  Няма БКП в легален смисъл и до началото на 1990 г., когато тя решава отново да се прекръсти – любимо занимание през дългия и главно нелегален живот на това нещо.

  Прекръсти се тя на БСП,

  а БСП поиска да бъде правоприемник на БКП. Само дето БКП нямаше нито през 1990 г., нито преди това. През 1990 г. БСП получи регистрация като правоприемник на БКП по фирмено дело 1969/90 с малката подробност е, че БКП всъщност нямаше!

  През 1992 г. партия Либерален конгрес с председател проф. Янко Янков предяви съдебен иск, с който се установи, че БКП не е съществувала като легитимно юридическо лице. С решение от 23.03.1992 г. Първи районен съд (София), 13-и състав с председател Жаклин Комитова “признава за установено, че … БКП, чиито юридически приемник претендира да е БСП, НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛА като легитимно юридическо лице…”.

  Какви са последствията?

  Биха могли да са най-различни, но най-малкото е, че БСП не може да е правоприемник на БКП. Защото не може да си правоприемник на нещо, което е юридическо нищо!

  Интересно е дали червените агнета ще продължават да мълчат? Наистина е интересно. Макар и не толкова важно.

  Важното е България да престане да бъде страната на абсурдите и на оживяващите отново и отново кошмари, които всички ние, нормалните хора, искаме да забравим.

  С нов държавен глава, с правителство, което е решило да си разчисти (доколкото е възможно) сметките с ДС и с твърдата подкрепа на САЩ в това отношение изглежда сме на път това да се случи.

   

  Проф. Михаил Константинов,

  в. „Монитор“
  

   

  –––––––––––––

  * Оригиналното заглавие на вестник Монитор е  „БСП е нелегална също„

• Превръщаме се в цивилизация, обречена на загиване

  Със социолога  Андрей Райчев

  разговаря  Пенчо Ковачев
  

   

   

   

   

  – След като поутихнат шокът и ужасът при подобни бедствия, възниква въпросът кой е виновен?

  – При всички случаи има конкретни виновници, но не смея да кажа кои са. Шест години са се разправяли за тази история и никой не е взел мерки. Виновна е и цялостната ситуация в страната, която показва огромна безстопанственост, и то в масов мащаб. И тя взе жертви. Това е една огромна трагедия и както всеки българин и аз изказвам съболезнования на близките на загиналите и съчувствам на пострадалите.

  – Докога ще се изяснява вината?

  – Не знам. Първо, сто години ще се разправят дали е била спукана тази стена, или не, защото вече е паднала, няма я. Ще има разпити на свидетели, тройна експертиза, петорна експертиза, голяма ли беше пукнатината, малка ли… Отделните институции ще си прехвърлят вината: ние ви писахме писмо, ами ние ви казахме, ние ви отговорихме, ама ние ви възразихме… Това също ще се проточи. И след четиринайсет години във вестниците ще излезе малка бележка, че съдът е постановил, че виновни няма.

  Така че по тази линия нищо няма да се случи, освен че някакви специализирани органи ще работят дълго.

  – А по коя линия трябва да се случи нещо, за да бъде намален рискът от подобни бедствия?

  – По линията на големите политици, които ние избираме. Не за онзи чиновник, който седи там, назначен от министъра, а за самия министър, за премиера и т.н. Всъщност на тях вече им се случва, всичко това ще им струва рейтинг.

  – Но какво от това?

  – Да, нищо. Ще си отидат тия, ще дойдат следващите. И единственото, по което може да се случи нещо, е българите да осъзнаем, че не бива да живеем повече така. И да поискаме от самите себе си промяна. И тук искам да кажа няколко неща, но не знам дали някой би искал да ме слуша…

  – Давайте, аз ви слушам.

  – Ние започнахме да живеем в някакъв телевизионен свят. Като бройлери, които всичко гледат по телевизорите си. Наводненията стават по телевизията, катастрофите, войните – всичко става по телевизията. Нас това не ни засяга. Това не е така. Ние живеем в природата, природата е едно тежко изпитание, в което освен хубави неща – да ходим през уикенда и да тичаме по полянките с децата си, се случват и страшни неща. И ние трябва морално, психологически и всякак да сме готови да посрещнем тези предизвикателства. Тоест да се мобилизираме, сами да почнем да си решаваме проблемите – днес, утре, вдругиден. В това отношение ситуацията е отчайваща!

  – Не е ли прекалена оценката ви?

  – Не е. Примерно – загина граничар. Помня, че майките на граничарите протестираха и писаха до правителството да създаде частна фирма за граничари. Не може частна фирма да има граничари, не може частна войска да ни пази.

  Аз съм склонен да мисля, че нашите деца трябва да служат една година – ако не в казарма, в строителни войски. И да се научат, че освен плащане на данъци за обществото трябва и да работи за това общество.

  – Не се ли боите, че още утре ще започне подписка на майките срещу вас за тия думи?

  – Сигурно ще започне. То и заради това никой политик няма да предложи подобно нещо – нали утре на изборите няма да го изберат. Ама няма начин обществото да не работи за самото себе си. Не става всичко с пари. Не става! Платил съм си данъците, оправете ми проблемите. Не, ние трябва да си ги оправим, байно.

  Мъжете защитават родината си. Ходят с пушки в ръка и някои от тях загиват. Такава е природата на човека, на нашия биологичен вид. Кога не е било така?!

  – Ние с вас сме от поколение, израсло във времето, когато държавата решаваше всичко. Защо обаче допуснахме и децата ни да заживеят с такава нагласа?

  – Държавата наистина решаваше всичко. Само че нямаше никаква идея, според която, ако стане война, някой друг ще ни пази. Идеята беше ние с теб да нарамим пушките и, страх-не страх, отиваме там. Който остане жив – остава.

  Младите сега не влизат в казармата, не ходят на бригади и когато пораснат, не допринасят с нищо за обществото, освен че плащат данъци. И у тях се формират две железни постановки: всичко става с пари и всичко е само по телевизора. А то не е така.

  – Каква аналогия ви идва за сравнение с това бедствие?

  – Във всеки случай не със социализма, а с италианския лайнер. Понеже капитанът се сетил, че келнерът има рожден ден, та приближил кораба до брега и айде един милиард отиде и десетки удавени

  Това тук е същото. Живот по телевизора. Сякаш никакви изпитания и трудности няма. Живот на едни потребители. Обществото трябва да се промени, защото политиците, в края на краищата, следват желанията на обществото.

  – Какво трябва да се случи, за да се възпламени обществената енергия?

  – Може би трябва да започнем да говорим. Да говорим за промяната на нагласите, защото те са отчайващи. Разбирам, че заради трагедията и страданията на тези хора трябва да се посочи някакъв виновник. Това донякъде може би ще ги утеши, че загиналите са били отмъстени. Но не е там въпросът.

  Въпросът е, че това е страшен индикатор за самите нас. Извинете, но тук пада един сняг и ние изпадаме в паника. Гледаме кмета и никой не си и помисля да вземе лопатата, да се съберат хората от блока и да изринат снега. Вместо това се седи в кухнята и се псува кметът.

  – Не се ли боите, че много хора ще ви се обидят, задето ги наричате бройлери?

  – И за себе си го казвам. Погледнете гърците, това е същият ефект. Очевидно е, че хората в Гърция трябва да преживеят един много тежък десетгодишен период, за да извадят страната си от калта. Вместо това те протестират. И то срещу кого? Срещу тези, които им дават пари.

  – Значи болестта не е само у нас…

  – Това е болестта на потребителското общество като цяло. На затлъстялото общество, свикнало всичко да му е по телевизора.

  То и гласува така, небрежно Не си дава сметка, че това гласуване определя живота му.

  – Ако не се променят – бързо или по-бавно, нещата, накъде отиваме?

  – Превръщаме се в цивилизация, която е обречена на загиване. Това е трендът на загиването, декаданс. Чели сме какво става в Римската империя – мъжете пият, вихрят се оргии и хомосексуализъм… Кой ще воюва? Ами ще купим едни германци и те ще воюват вместо нас. Германците им воюват и по едно време вземат цялата власт. И Рим свършва… Има една дълбока демобилизация. И тя не е от мързел, а от успокоението, че имаш пари. Да, но светът не е така направен, че всичко да става с пари.

  – Опозицията сигурно ще поиска оставки. Трябва ли да има, след като става дума за проблеми, трупани през годините, когато са управлявали и правителства, чиито лидери и сега седят в парламента?

  – Опозицията трябва да поиска оставки, това й е работата. Помните ли, че тройната коалиция пое властта също в условията на потоп в Софийското поле заради прелели язовири? С оставки могат да бъдат мобилизирани чиновниците, за да си вършат по-добре работата.

  Но не може пак да си останем само с приказките, както тогава. Трябва да преминем и към действия. Ето, аз предлагам всички български деца да служат една година на държавата – дали в строителството, дали в болници, дали по някакъв друг начин. Да бъдат приобщени към обществото, да вложат усилия за неговото развитие. А не да лежат само пред телевизора.

  Предлагам и друга съществена мярка: да се забрани носенето на оръжие в България.

  Сигурно и срещу нея ще се развикат. Ние само това и правим – викаме министърът да си ходи. Другите отговарят – не, не, и вашият беше лош, и работата се свършва.

  Ние самите трябва да променим собствения си живот. Това е най-важното.

   

  Източник:  в. „24 часа“
  

• Журналистът Хр. Христов: Само 3% от архивите на Държавна сигурност са извадени на светло

  Над 40% от досиетата на агентите са ликвидирани

  Христо Христов е разследващ журналист и изследовател с 21-годишен професионален опит. Журналистическата си кариера започва през октомври 1990 г. във в. „Демокрация” като репортер. В периода 1991-1997 г. е съдебен репортер, като отразява водените по това време следствени и съдебни дела за престъпленията при комунизма. През 1997 г. оглавява отдел „Вътрешна информация”, а през 2000 г. е специален кореспондент в „Демокрация”. През 2010 г. отразява темата за досиетата в блога „Досиета” в сайта на в. „Капитал”. През януари 2011 г. основава независимия специализиран сайт Държавна сигурност.com.

  – Г-н Христов, актуална ли е все още темата за досиетата или българиът се измори от агенти и ченгета?

  – Разбира се, въпреки че има периоди, в които някои хора, които нямат интерес цялата истина да излезе наяве, искат темата да избледнее. Досиетата на ДС подреждат много важна част от история на България по време на комунистическия режим. Т.е., ние не познаваме цялата си история и това е една добра възможност. Проучвам от години архивите на ДС и се надявам всичко да излезе наяве, тъй като ДС се оказа най-продължителното влияние на тоталитарния режим върху прехода. Който и управляващ да дойде, не може да подмени темата. Този процес вече е започнат и връщане назад няма. Трудно е всичко онова, което съм прочел да се публикува в интернет чисто технически, но го правя, за да улесня младото поколение да прочете тази част от историята. Освен това целта ми е информацията и знанието за ДС и комунистическия режим да бъде систематизирана и да присъства постоянно в интернет пространството. Наблюдавам, че напоследък интересът към тази тема се увеличава, както е и в останалите страни от бившия Източен блок.

  – Много ли са хората като патриарх Максим, за които се твърди, че са агенти, но в крайна сметка не излезе официално такава информация?

  – Едно е да ни се иска някой да има досие като патриарх Максим, съвсем различно е дали то съществува. Не бива обаче да забравяме, че при унищожаването на досиетата през 1990 г. по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Семерджиев са били унищожени над 40% от досиетата. Тогава една част от агентите са били скрити, защото БКП е искала да ги запази и да ги използва. Но архивът е като брашнен чувал – винаги като го изтупаш нещо изпада. Не е изключено имената на хора, в които се съмняваме, че са служили на ДС, да излязат в досиетата на жертвите или на други сътрудници на службите. По мое наблюдение досега само около 3-4% от архива на ДС е изследван. Има много информация, която ще излезе тепърва на яве. Колкото повече чета делата, толкова по-малко осъзнавам колко малко познаваме ДС.

  – Имало ли е други тайни служби по време на социализма, които не са известни на обществото?

  – Такъв пример мога да дам с Трето секретно политическо управление, което е било аналог на Шесто главно управление, негов предшественик. То е отговаряло за борба с контрареволюцията и на практика олицетворява политическата полиция. Съществувало е от 1952 г. до 1961 г. Комисията по досиетата издаде наскоро сборник, като една част от документите в него са на това управление. Интересен факт от неговата история е, че то доказва как в Белене е имало политически затвор две години след като уж официално е бил ликвидиран. Документите разкриват, че през 1961 г. от Белене са били освободени 130 николапетковисти, задържани години наред там по чисто политически причини, а в същото време в историята е известно, че концлагера в Белене е закрит през 1959 г. Т.е. има много тайни от историята, които тези досиета ще разкриват.

  – Кой е най-фрапиращият случай, на който попаднахте в комисията?

  – Грозна гледка са документите на Политбюро на ЦК на БКП, с които на ДС е разрешено да извършва „остри мероприятия”, тоест убийства и отвличания на хора, които просто не са били съгласни с провежданата политика и са си позволявали да критикуват управление на Живков. Такива са случаите с опита за убийство и отвличането от Дания на емигранта Борис Арсов през 1974 г., у опита да бъде ликвидиран в Израел през 1976 г. политическият емигрант Петър Семерджиев, с убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г. В разработките срещу Арсов и Семерджиев са запазени планове и други документи за физическото им ликвидиране, а досиетата на Марков бяха унищожени, но в архивите издирих много документи, които потвърдиха ангажираността на ДС към неговото покушение с участието на КГБ.

  – Защо за владиците е толкова сериозен проблемът с отварянето на досиетата им?

  – Митрополитите, както и всички останали обявени агенти на ДС, имат огромен морален проблем. Дори и тези, които са така да се каже „пердета”. Човек трябва да е много силен, за да прекъсне зависимостта, в която се е намирал от Държавна сигурност. С решенията, които взима комисията по досиетата на практика тази зависимост, която виси над главите на агентите с години, се прекъсва. Убеден съм, че голяма част от тях са били рекетирани по време на прехода заради принадлежността им към агентурния апарат. Друго важен момент е фактът, че на много от владиците досиетата са били прочиствани след закриването на ДС. Такъв е случаят с Русенският митрополит Неофит – агент Симеонов, с Неврокопският митрополит Натанаил и др.. Когато се чете дадено дело в комисията, е много важно да се обърне внимание на последната страница, където се виждат последните печати кога делото е затворено. В досието на Неофит има печат от 1996 г., което означава, че дотогава документацията в него е могла да бъде манипулирана или частично прочиствана. Например в данните на оперативните работници има сведения, че е писал и е давал оперативна информация, но в делото това липсва.

  – На какво ниво са били връзките на ДС с КГБ?

  – На най-високо ниво! Първо още след 9-ти септември 1944 г. ръководителят на НКВД Берия изпраща свои съветници в София, които помагат на БКП да ликвидира опозицията. Тези съветници контролират всички политически процеси, така че противниците на съветизацията на България да попаднат в затвор или в лагер От 1972 г. датира строго секретно споразумение между МВР и КГБ за пълно сътрудничество на всички нива. На базата на това споразумение всички отделни управления на ДС сключват споразумения с аналогичните структури в КГБ. Така например Първо главно управление на ДС (външното разузнаване) сключва споразумение с Първо главно се на КГБ, с което съветското разузнаване дава на българските си „другари” достъп до своя опит и технически арсенал за извършване на мокри поръчки. Разбира се, формулировката е скрита зад съкращението ОМ (остри мероприятия). От руска страна са били длъжни да помагат на ДС при подбора на хората за мокри поръчки, тяхното обучение. А сред арсенала за осъществяването им са камуфлажни мини, уреди за безшумно изстрелване на отрови и бързо действащи отрови. Такива, с каквито през 1978 г. е убит Георги Марков. Така че тези документи потвърждават признанията на ген. Олег Калугин, че покушението на писателя е организирано и извършено от Държавна сигурност с помощта на КГБ.

  – Откривате ли положителни герои сред агентите, както например се определиха Георги Първанов и Божидар Димитров?
  

  – О, нито „Гоце”, нито „Телериг” могат да са положителни герои! И какво означава „положителни герои”? Държавна сигурност е репресивен апарат, който е работил, за да притиска хората и за да служи на Политбюро. Тодор Живков пък е използвал ДС, за да се задържи на власт. Кога Божидар Димитров и Георги Първанов, давам вашите примери, но има и много други, казаха, че са служили на този репресивен апарат? Когато агентурните им имена излязоха наяве по законов път. Защо не си напишат този момент от живота си в CV-то, след като са толкова горди с него? Единствените хора, които сами обявиха връзките си ДС още в началото на прехода са журналистът Иво Инджев и Осман Октай. Те скъсаха мрежата на тайната зависимост сами, публично и подобни стъпки следва да се уважават от обществото, аз лично го правя.

  – Имате ли проблеми за това, че прекалено много се интересувате от тъмното минало на определени хора?

  – Е, това е рискът на професията. Докато работих по случая с убийството на Георги Марков три пъти квартирите, в които живеех, бяха разбивани и ограбвани. С подобни актове първо те съсипват икономически, а отделно е психологическият натиск. Аз обаче не се откзах. През 2006 г., когато опонирах на тогавашният министър на вътрешните работи Румен Петков, че незаконно оповести досиетата на група журналисти, а неговата цел беше да удари критикуващия го Георги Коритаров, получих анонимни заплахи да спра публичните си изяви, за да не ме взривят. Но пак повтарям, това са рисковете на професията. Когато се опитваш да отстояваш истината и да правиш професионална и независима журналистика, винаги трябва да знаеш, че ще се сблъскаш с подобни ситуации.

  

  Седесарите хлъзнаха Стоянов с делото „Гоце”
  „Няма данни Петър Стоянов да е бил сътрудник на ДС и освен Георги Първанов не сме имали друг президент с агентурно минало”, категоричен е Христо Христов. „Информацията, че Стоянов е бил сред агентите се появи в медиите, когато нямаше закон за досиетата, който да санкционира черната търговия с досиета или манипулациите с твърдения за агентурна принадлежност. Интересен е обаче случаят с досието на Георги Първанов. То беше огласено едва през 2007 г., след като той вече спечели втори мандат. Съмнявам се, че отговорните фактори в СДС не са знаели този факт преди – по време на комисиите „Бонев” и „Андреев”. Ако демократите бяха изкарали навреме информацията, че Георги Първанов е бил агент Гоце, не мисля, че той щеше да стане президент. Очевидно някой от СДС не е харесвал Петър Стоянов през 2001 г. и не е искал да спечели втори мандат като държавен глава. Това може би са същите хора, които искаха да направят президент Симеон Сакскобургготски. След като обаче Симеон не стана президент, определени кръгове, сред които има и влиятелни фигури от ДС се усетиха и му помогнаха да вземе властта като премиер. Не смятам, че е случаен фактът, че още в началото на управлението си той върна жеста на хората, които го доведоха в България, като през 2002 г. беше отменен закона за досиетата, а комисията „Андреев” беше закрита. Колкото и парадоксално да звучи най-голяма роля за приемането на сега действащия закон за досиетата изигра грешката на Румен Петков, който като министър на вътрешните работи се изкуши да посегне на досиетата, за да манипулира общественото мнение. Това през 2006 г. беше капката, която преля чашата на общественото търпение. Имаше силен граждански натиск и тройната коалиция нямаше друг изход освен да приеме закон за отваряне на досиетата”, коментира журналистът.

  В София да издигнат паметник на Георги Марков
  Би трябвало вместо паметник на съветските окупатори, в центъра на София трябва да се издига монумент на писателя Георги Марков като събирателен образ на българската съпротива срещу комунизма”, категоричен е Христо Христов, който в детайли разследва обстоятелствата около убийството на дисидента в Лондон. „Разследвал съм съм случая Георги Марков в контекста на политиката на БКП и ДС спрямо емигрантите. Марков е от новото поколение емиграция, която има представа и информация какво се случва в страната. В „Задочните репортажи” той коментира системата на комунизма в България и критикува персонално Тодор Живков, когато в страната има култ към личността на Първия. Много документи около този случай са унищожени. Самият аз водих дело срещу Национална разузнавателна служба, по времето на ген. Кирчо Киров. Той отказваше да ме допусне до архива, но беше осъден във Върховния административен съд. Получих 100 тома документи през 2007 г. Включително и досието на агент Пикадили – Франческо Гулино, единственият заподозрян по случая от българското и британско следствие. Пикадили агент, който е приеман от началника на разузнаването, преминал е специално обучаване по време, когато ДС извършва подготовка за „неутрализирането” на „Скитник“. След това агентът е награден с 2 ордена и до 1990 г. е канен многократно в България на почивки. Пред ръцете ми са минали стотици досиета на агенти, но подобно отношение към агент не съм срещал. Двама президенти – Желю Желев и Петър Стоянов обещаха да извадят истината, но това така и не стана. Досието на „Пикадили” не беше предадено на Скотланд ярд през 1993 г., за да се установи каква е точно ролята на агента. След пенсионирането на следователя Богдан Карайотов през 1999 г. следствието се води формално. След случая „Литвиненко” в Англия през 2006 г. Скотланд ярд отново поднови интереса си към случая „Марков”, тъй като и двата са идентични и са пробив във вътрешната сигурност на Великобритания, това са терористични актове. За жалост Георги Марков навремето, за разлика от Литвиненко, не е имал 15 дена на разположение преди смъртта си, за да разкаже с кого се е срещал и какви са подозренията му. Една от целите на ДС, когато Марков отказва да се върне в България, е той да бъде компрометиран и да бъде внушено на Скотланд Ярд, че е агент на специалните служби. Това е била мръсната игра на репресивния апарат. В архивите на ДС няма доказателства, че Марков е агент, напротив по документите на ДС той е смятан за персонален идеологически противник на комунистическата власт. Той е показал пътя към съпротива на българската интелигенция, което автоматично е задействало червената лампа в главата на ДС.

  С лустрация щяхме да преживеем различен преход
  Убеден съм, че ако досиетата бяха отворени навреме, веднага след събитията през 1989 г., щяхме да имаме коренно различен от този преход. Много хора щяха да отпаднат от политическия и обществен живот. Скоро на сайта ми ще бъде публикувано цялото досието на Ахмед Доган, което е едно от най-големите. Най-впечатляващото в него е, по опровергава твърдението, че не е доносничел срещу никого, така както е уверявал съпартийците си в ДПС. Той е пример за това, как можеше да имаме друг преход, ако архивите бяха разсекретени навреме. В началото на прехода от трибуните се изказваха хора, които след това се оказаха агенти. Истинските дисиденти бяха изтикани в ъгъла и бяха заглушени. Псевдодисидентите и новоизлюпените политици нямаха интерес да бъдат бутани досиетата, защото щяха да излязат имената им и дейността им. Не се случи най-важното, за което обществото мечтаеше – декомунизацията. За това, разбира се, отговорност носят най-вече десните. На мнение съм, че трябва да има опрощение към агентите, но преди всичко справедливост. За да има опрощение първо трябва да има покаяние. А такова от страна на сътрудниците на ДС не виждаме. Можеше да се направи една лустрация и тези хора да не бъдат допускани до определени държавни и обществени постове за определен период от време.

  Никоя политическа сила непосмя да направи точно това през всичките тези години. Много хора не си спомнят една важна подробност. А тя е, че през 1998 г. имаше предложение за приемането на Закон за лустрацията от Народен съюз към правителството на Иван Костов, което беше отхвърлено. Президентът Петър Стоянов тогава каза, че не можело седем години да се връщаме само назад, а аргументът на Иван Костов беше, че законът ще засегне малко хора, което днес виждаме, че изобщо не е така. Решенията на комисията „Костадинов” показват нещо много важно – нито една власт не е имала намерение да санкционира доносниците, като по този начин се разбива още един мит.

   

  Интервю на Васил Василев,

  Фрог нюз

• За година в криза – 99 нови милионери

  

  99 нови милионери с пари в банка се появиха в поредната кризисна година

   

  С толкова се е увеличил броят на депозитите над 1 млн. лв. през четвъртото тримесечие на 2011 г. спрямо същия период на предходната година и са 553, показва статистиката на БНБ, цитирана от в. „24 часа”. Те държат общо 1,316 млрд. лв., което прави средно по около 2,38 млн. лв. във всеки.

  Само за три месеца – от септември до декември миналата година, броят им е нараснал с 34.

  Най-голям годишен ръст – с 39,8%, има при депозитите между 100 000 и 200 000 лв. Тези от 200 000 до 500 000 лв. са се увеличили с 27,8 на сто, а с 13,1% са нараснали влоговете между 500 000 и 1 млн. лв.

  Далече по-скромни са данните за депозитите с малки суми – между 1000 и 5000 лв. За година те са се увеличили между 1,6 и 7%.

  При най-малките – тези до 1000 лв., дори има понижение. Броят им е намалял с 49 091 за година.

  Вероятно причината е, че са ги изтеглили, за да ползват парите за плащане на сметки или покриване на други разходи.

  На тримесечна база обаче има покачване, и то с цели 253 213 депозита. Това потвърждава тенденцията, че преди празниците българите са предпочели да спестят всеки свободен лев, вместо да харчат.

  Влоговете под 1000 лв. са и най-многобройните от всички. Те са 9 577 795 от всички 12 552 502 броя.

  Спестените средства са се покачили с 3,54 млрд. лв. за година и са достигнали до 30,885 млрд. лв. към края на декември 2011 г.

  44,56 млрд. лв. са парите на фирмите в банки. Те са разпределени в малко над 13 млн. депозита. И броят, и размерът им са се увеличили за година с между 1 и 18,2%. Последното тримесечие обаче се отчита спад при някои позиции. Възможно е на част от фирмите да се е наложило да ползват готовите пари за погасяване на дългове или инвестиции.

   

  Източник:   КРОСС

• Шимон Перес изпрати послание за мир към иранците

  Израелският президент Шимон Перес изпрати послание за мир към иранците от подиума на израелския парламент.

  „Ние не сме родени врагове и няма нужда да живеем като врагове. Не позволявайте знамената на враждебността да хвърлят тъмна сянка върху вашето историческо наследство. Вашият народ е чувствителен народ, стремящ се към приятелство и мир, а не конфликт и войни„, заяви Перес в реч по повод на 63-годишнината от основаването на Кнесета (израелският парламент).

  Посланието си Перес изпрати по повод изявлението на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей. Последният описа в края на миналата седмица Израел като „раков тумор, който трябва да бъде премахнат„. „Отсега нататък ще подкрепяме която и да е организация, която ще се бори срещу ционисткия режим„, заяви аятолах Али Хаменей.

  БГНЕС Ерусалим / Израел

• Б. Борисов: Безкрайно благодарен съм на премиера Нетаняху за изразената подкрепа и съчувствие

   

  

  „ Безкрайно благодарен съм на премиера на Израел Бенямин Нетаняху за подкрепата и личната съпричастност към пострадалите от природните бедствия през последните дни български граждани. Позицията на израелския премиер бе много човешка и много истинска. Благодарен съм на израелския народ и за изразената готовност за подкрепа и помощ.” Това заяви за Агенция „Фокус” премиерът Бойко Борисов след телефонен разговор с израелския му колега, приключил преди минути.

  „Премиерът Нетаняху декларира готовността на израелската държава да окаже помощ, както и възможностите да се възползваме пряко от опита, които Израел има в преодоляването на кризисни ситуации. Ние сме особено благодарни за всичко това.” – каза премиерът Борисов.

   

  Източник:  Агенция „Фокус“

• Пробват отново да скрият агентите с картончета в ДС

  

  Нов опит да се скрият агентите на ДС с картончета на Държавна сигурност тръгна в последните дни, научи “24 часа”. На 2 февруари тричленен състав на Върховния административен съд е сезирал КС за противоконституционност на чл. 25, т. 3 от приетия през 2006 г. закон за разкриване на досиетата.

  Според върховните съдии възможността да се разкриват връзки с ДС “при наличие на данни в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки)”, но без да има писмено съгласие за сътрудничество, противоречи на основния закон.

  Повод за тези действия е жалба на бившия посланик в Германия и Турция Стоян Сталев, който бе обявен от комисията по досиетата като агент Маринов от Второ главно управление през 1988 г.

  След публикуването на решението Сталев отрече да е работил за ДС и да е давал съгласие за сътрудничество, но потвърди, че е бил търсен от службите. “Морално е комисията да дава пълна информация на обществеността за основанията на публикуваните от нея данни“, уточни тогава той.

  Конституционният съд вече е образувал дело. Докладчик по него ще бъде Стефка Стоева. До седмица засегнатите страни трябва да пратят становища по казуса.

  Ако съдиите решат, че чл. 25, т. 3 противоречи на конституцията и възможността да се откриват само лицата, които писмено са заявили сътрудничество с ДС, отпадне, ще се върнем в 1997 г. към комисията “Бонев”, казват експерти. Те припомнят, че тогава след решение на КС 80% от агентите са скрити, защото лицата били само картотекирани.

  Като се има предвид, че част от съдиите са свързани с БСП, а други са ученици на бившия шеф на КС Живко Сталев, който е баща на Стоян, решението е ясно, коментира юрист, пожелал анонимност.

   

  Източник:  „24 часа“

• Водно бедствие и по Черноморието

  Тежката зима доведе до бедствие и по Черноморието, след като днес големи вълни заляха брега, наводниха къщи в Поморие и разрушиха пристанищни съоръжения и лодки по цялото българско крайбрежие.

  Навсякъде по българските брегове вълнението на морето е пет-шест бала при максимална скала девет бала, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН.

   

  

   

  Щети има по много от малките пристанища, залети бяха цели плажове.

  Най-високите вълни по крайбрежието на морето достигат до шест метра,

  а вълнението е предизвикано от силен до бурен вятър. Скоростта на вятъра е от 12 до 24 метра в секунда, като в района на Бургас достига до 24 метра в секунда.

  Ситуацията в Поморие е много тежка

  Силните вълни са разрушили дигите на крайбрежните улици и тази сутрин водата е стигнала до къщите на хората. За щастие пострадали няма.

  Цяла нощ и цял ден е продължила работата по укрепването на брега.

  Привечер от кметството на Поморие съобщиха, че вече са укрепени са дигите на крайбрежните улици, разбити от силното морско вълнение.

  Овладяно е положението на най-критичните точки – улиците „Крайбрежна“, „Морска“, „Чайка“ и булевард „Яворов“, съобщи кметът на общината Иван Алексиев.

  Пробивите са засипани, издигнати са и нови диги. Лодките, които бяха залети при силната морска буря, са преместени на безопасни места.

  В Ахелой, където пристанището също пострада сериозно от вълните, е затворен пътят от пристана до почивния комплекс „Мидия“.

  Той е засипан с инертни материали, за да не се допуска преминаването на хора и автомобили.

  Към момента вълнението на морето е шест бала, духа силен североизточен вятър и прогнозата е той да продължи през цялата нощ.

  Очаква се тази нощ да е най-критична, предупреждават от общината.

  Невиждана вълна влезе в залива на Царево,

  съобщи кметът на общината Георги Лапчев. Най-кризисно е положението на пристанището на града – вълните прехвърлят вълнолома и има разрушени лодки.

  Същото е положението и в Ахтопол. Има доста изпочупени лодки, посочи Лапчев.

   

  Източник:  Vesti.bg

   

   

  Гигантски вълни заляха вълноломите в Поморие, Царево и Варна

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  

   

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Източник: Novini.bg/gallery
  

• Европейската комисия излезе със силно критичен доклад за България

  ЕК настоява за реформиране „из основи“ на ВСС и прокуратурата. Пак няма убедителни резултати срещу корупцията и престъпността в България
  

   

  Европейската комисия (ЕК) излезе със силно критичен доклад за България и настояване за реформиране „из основни“ на съдебната власт с акцент върху Висшия съдебен съвет (ВСС) и прокуратурата. Страната за пореден път е критикувана за липса на убедителни резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. Купуването на гласове, полицейското насилие, непрофесионалното разследване и нуждата от „широкомащабна антикорупционна реформа“, която да обхване и финансирането на партии, са другите основни точки в безпрецедентно острия технически доклад на Брюксел.

  Санкциите срещу корупцията на високо ниво, срещу измамите с еврофондове и срещу организираната престъпност не са достатъчни, отчита междинният доклад, представен от ЕК в сряда. В документа има и серия негативни констатации за назначенията в съдебната власт, за контрола на доходите и имотите на висшата администрация.

  Насоката на реформите, предписана от Брюксел, повтаря предложения и позиции на Съюза на съдиите в България, чието критично отношение към сегашните практики на ВСС и натиска на изпълнителната власт предизвика нападките на вътрешния министър Цветанов към председателя на съюза.

  „През последните месеци доверието във Висшия съдебен съвет (ВСС) като институция бе поставено под въпрос. След оставката на двама от неговите членове, подадена в знак на протест срещу действията на Съвета, през септември изборите за техни заместници бяха бойкотирани от редица съдилища“, пише в доклада.

  Евроекспертите припомнят, че оставките на съдиите Капка Костова и Галина Захарова са провокирали обществен дебат за начините за засилване на професионалния капацитет и отчетността на ВСС. Препоръчва се този дебат да се „конкретизира бързо“, за да бъдат приети промени преди края на мандата на сегашния съвет през есента на 2012 година.

  Голямо внимание е обърнато на непрозрачната работа на сегашния ВСС и се настоява за пълна промяна на процедурите за избор на неговите членове, за да не се повтаря сегашната ситуация.

  ЕК иска от България да отговори на препоръките до юли, когато ще бъде публикуван политическият доклад, обобщаващ действията на страната за петте години членство в ЕС. Тогава ЕС ще направи и преглед на своя контролен механизъм за България и Румъния и ще реши дали да продължи мониторинга, да го премахне или да го запази само за една от двете държави.

  Неблагоприятната оценка, дадена на България сега, ще позволи на Холандия да потвърди отказа си за членството на страната в Шенгенската зона.

  При представянето на доклада говорителят на ЕК Марк Грей заяви, че той не трябва да се свързва по никакъв начин със стремежа на България за приемането й в Шенгенското безвизово пространство и повтори оценката на ЕК, че България и Румъния изпълняват техническите критерии за членство в Шенген.

  В първата си реакция на докладите министърът по европейските въпроси на Холандия обаче повтори, че Хага ще очаква два последователни положителни доклада на ЕК за България и Румъния, за да снеме ветото си спрямо влизането им в Шенген.

  Непрофесионално разследване

  Напредъкът през последните месеци по важни дела, свързани с организираната престъпност, беше ограничен, се казва в доклада. Изпълнителната власт е призова да подобри практиките на полицейското разследване, а полицейското насилие е влязло в доклада под формата на изискване към МВР да се проявява „повече професионализъм при полицейските акции“.

  Критика има и към общата работа на всички институция по противодействие на престъпността и корупцията. „Взетите до този момент решения и постановените наказания по случаи, свързани с корупция по високите етажи, измами и организирана престъпност, които се разследват или които са на съдебна инстанция, все още не са довели до убедителните резултати, необходими за постигането на действителен възпиращ ефект“, се посочва в доклада.

  Властите са призовани да се вслушат в предложенията на гражданското общество и международните експерти, ако желаят да се постигнат по-добри резултати по делата за корупция по високите етажи и организирана престъпност.

  Междувременно премиерът Бойко Борисов назова неправителствените организации сред основните „виновници“ за негативния доклад, заедно с опозицията.

  ЕК критикува МВР и прокуратурата за разследвания, които не отговарят на „високи професионални стандарти“.

  България е призована да ускори действията си по изпълнение на препоръките на ЕК от миналия юли в „редица области“.

  Върховният касационен съд и главният прокурор отново са критикувани за липсата на подробен анализ на пропуските в съдебната и следствената практика във важни дела, свързани с организирана престъпност и корупция.

  От ЕК отново настояват МВР да прекрати лошите практики с даренията и заобикалянето на Закона за обществените поръчки. „Тази практика все още поражда въпроси относно отчетността и финансовата прозрачност, по-специално относно риска от заобикаляне на правилата за обществени поръчки“, се казва в доклада.

  България обаче е похвалена за предприетите мерки за цялостно подобряване на съдебната практика, организацията на прокуратурата и сътрудничеството между съдебната власт, полицията и другите административни органи.

  Купуването на гласове и реформа на партийната отчетност също присъстват за първи път в европейския доклад. За по-успешното предотвратяване на корупцията ЕК препоръча на България да постигне конкретни резултати в „широкомащабен антикорупционен проект“, да усъвършенства системата за деклариране и проверка на имуществото на държавните служители и да укрепи административния капацитет в областта на обществените поръчки.

  „От основно значение за общественото доверие в способността на властите да се борят с организираната престъпност и корупцията е предприемането на възпиращи санкции в случай на купуване на гласове, както и пълната прозрачност на финансирането на политическите партии, в съответствие с препоръките на GRECO“, се казва в препоръките на ЕК.

  ВСС – основна мишена

  Най-острата критика на ЕК е срещу Висшия съдебен съвет. Комисията настоява за напълно нови процедури за избор на членовете на ВСС, за да не стига отново до сегашната ситуация. Т.нар. правителство на съдебната власт в сегашния му вид е критикувано за липса на достатъчна прозрачност и обективност при кадруването на магистратите. Според ЕК пълната промяна на ВСС е единственият начин за постигани на по-голяма прозрачност и съблюдаване на етичните норми от съвета. Народното събрание обаче също става обект на критики за назначаването на редица компрометирани фигури по върховете на системата.

  „От миналото лято насам редица назначения на висши магистрати, осъществени от ВСС и парламента, повдигнаха множество въпроси по отношение на тяхната обективност, прозрачност и състоятелността на оценката на достойнствата и етичното поведение на кандидатите“, се казва в доклада на ЕК и се препоръчва в бъдеще при кадруването системата да „демонстрира способността на системата да отразява правилно разликите в професионалните постижения и да отчита в пълна степен спазването на етичните норми“.

  Етичната комисия на ВСС е критикувана, че не е в състояние да извършва „задоволителен контрол“ по спазването на етичните норми в системата. Посочва се, че през 2011 г. в шест дела, свързани с корупция и служебна злоупотреба, съдът е оправдал шест магистрати. ВСС се критикува и за липсата на достатъчно мерки по гарантиране на случайното разпределение на делата в системата и липсата на пълно публикуване на съдебните актове.

  ЕК отчита, че България е на път да приеме нов нов Закон за конфискацията, но настоява той да има „максимално голямо приложно поле“, за да се постигне необходимия „силен възпиращ ефект“. Експертите на Брюксел посочват в позитивен контекст функционирането на новите спецсъдилища и прокуратури, а комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е поххвалена за постигнати „значителни резултати“.

  ЕК все още очаква създаването на Единната информационна система за противодействие на престъпността, която се изгражда вече 17 година.

  Шестте задачи, които Брюксел поставя на България, са:

  – Да приеме поправки в конституцията, премахващи двусмислието във връзка с независимостта и отчетността на съдебната система.

  – Да гарантира по-прозрачен и ефективен съдебен процес, като приеме и приложи нов Закон за съдебната система и нов Гражданскопроцесуален кодекс. Да докладва за последиците от тези нови закони и от Наказателния кодекс и Административно-процесуален кодекс, най-вече в досъдебна фаза.

  – Да продължи реформирането на съдебната система, за да засили професионализма, отчетността и ефективността й.

  – Провеждането и докладването за професионални, безпристрастни разследвания на твърдения за корупция по високите етажи на властта. Да докладва за вътрешни инспекции в държавните институции и за оповестяването на имуществото на високопоставени държавни служители.

  – Да предприеме допълнителни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, най-вече по граничните пунктове и сред местната власт.

  – Да приложи стратегия за борба с организираната престъпност, фокусирана върху сериозни престъпления, пране на пари и за систематична конфискация на имущество на криминално проявени лица. Да докладва за нови и продължаващи разследвания, повдигнати обвинения и осъдителни присъди в тези област.

   

  Красен Николов,

  Mediapool
  

• Хилари забрави най-важното

  Защо Бойко Борисов е първият премиер след Жан Виденов,

  когото САЩ не канят на гости

   

  Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън профуча толкова набързо през България, че забрави най-важното – да предаде на премиера Бойко Борисов поканата от президента Барак Обама да му гостува в Америка. Няма съмнение, че е носила такава покана, защото иначе Борисов би бил първият български премиер след Жан Виденов, смятан в Белия дом за персона нон грата (personae non gratae – лат., нежелано лице). Като знаем колко похвали са изсипани досега за Борисов от Вашингтон (главно по негови твърдения), трудно е да допуснем, че президентът Обама би изпуснал шанса си да се снима с него в своята резиденция. Борисов пък би закачил снимката сред колекцията си в Банкя.

  Само че мандатът на Обама изтича (както и на Борисов), Съединените щати навлязоха вече в предизборен период и вероятността за такава българска визита все повече намалява. Ако американският президент не е сигурен, че ще бъде преизбран като Борисов за втори мандат, направо е пропилял последната си възможност, след като Хилари не изигра очакваната куриерска роля. Най-голямата загадка е

  защо все пак тя ни гостува?

  Всички хипотези бяха прехвърлени от опитни български анализатори и нито една не се оказа достатъчно убедителна. Трябва да е имало нещо важно и спешно за решаване, за да накара г-жа Клинтън да кривне специално към България, пък дори и само за няколко часа, преди да се отправи за Вашингтон след международната конференция в Мюнхен. Държавният секретар на САЩ е сред лицата, които се занимават със стратегически въпроси, и никакви случайни хрумвания не биха могли да се вместят в дневния й ред при пътувания в чужбина.

  Първото (и най-плиткото) обяснение, дошло от дипломатическите среди за обща консумация, бе: г-жа Клинтън дойде, защото бе поканена миналата есен от своя колега, външния министър Николай Младенов. И като се отби заради него, защо го удостои с лична среща само на летището, колкото да й каже „Добре дошла!“ под чадъра? По-нататък нашият външен министър бе само елемент от декорацията в Министерския съвет, където гостенката разговаря с премиера в присъствието на няколко министри. Ако сравните съобщенията на Министерския съвет и на МВнР за посещението на държавния секретар на САЩ, ще откриете грубо взаимно преписвачество, като и в двете няма да намерите нищо за разменени мнения между ръководителите на двете дипломатически ведомства. Явно Хилари не е имала да си казва кой знае какво с Николай Младенов, че да удължи пътя си специално заради него.

  Втората хипотеза е,

  че събитията в Сирия и Иран са накарали г-жа Клинтън да търси спешна подкрепа за американската политика в Близкия изток, защото България е близо до смутните държави. На този фон похвалите за нашето участие в международната мисия в Афганистан би трябвало да означават, че на нас ще се разчита и в други евентуални конфликти. Това ни вдига самочувствието, но единственото, което можем да предложим, е фрегатата втора ръка „Дръзки“, чиято последна бойна мисия край водите на Либия премина в ремонтни дейности. Едва ли г-жа Клинтън е дошла да ни моли да я поправим преди отплаването й за следваща мисия. Що се отнася до тренировъчните полигони, които даваме на САЩ, ролята на молещ изпълнява България, за да не си тръгнат американците, както обмисля Обама, без да видим очаквания хаир от тяхното военно присъствие.

  Третата възможна причина – двустранните отношения – е най-неправдоподобната, защото от години България очаква едно-единствено нещо от САЩ и все не го получава – отпадане на визите. По тази тема г-жа Клинтън носеше повече студ дори от студения въздушен фронт, с който пристигна, и затова бе неудобно да се прави какъвто и да е пазарлък.

  Най-убедително звучи обяснението,

  че държавната секретарка на САЩ се е разтревожила за енергийната сигурност на България насред зимата, за да не ни е толкова студено. Тя сама обяви, че енергийната тема е ключова за посещението й, като дори обеща идната седмица да ни проводи специалния пратеник по евразийската енергетика Ричард Морнингстар, за да довърши започнатата от нея работа. Вярно е, че сви лют студ, но ние сме свикнали да се оправяме както можем и едва ли се налага да искаме спешна помощ отвъд океана. Единствената извънредна случка за отношенията ни със САЩ напоследък бе решението на Народното събрание да забрани проучването и добива на шистов газ, с което върза ръцете на голямата американска компания „Шеврон“. Вярно е, че зад нея стоят влиятелни фактори, но би било изненадващо шефът на американската дипломация да играе толкова прозрачна лобистка роля в интерес на една фирма. Ако е така, би си имала проблеми в Конгреса на САЩ и в американските медии.

  Зад шистовия газ има нещо повече

  от енергийната сигурност на България и печалбите на концерна „Шеврон“. Когато говорят за енергетиката в нашата страна и на Балканите, Съединените щати виждат преди всичко геополитическото съотношение на силите. Затова изразяват тревога, че България е зависима енергийно от един източник, макар и това да не вреди пряко на американската икономика. До 2011 г. САЩ насърчаваха България да се стреми към алтернативни газопроводи (напр. „Набуко“ и интерконекторни връзки със съседните държави). Само че „Набуко“ продължава да е опера, а не тръбопровод, и в същото време изграждането на нови газови връзки с Турция, Гърция, Сърбия и Румъния върви отчайващо бавно. Тези проекти са изцяло в обсега на европейското финансиране и американците не могат да ги ускорят.

  Единствената възможност САЩ да вземат инициативата изцяло в свои ръце е чрез добива на шистов газ. Те са лидери в тази технология и засега нямат много съперници. Включването на „Шеврон“ миналото лято стана почти без преговори и на България бе дадена възможност само да изрази съгласие. Посочен й бе примерът на Полша, която няма колебания как да намали енергийната си зависимост от изток. Само че България е в земетръсна зона и най-важното – потенциалните залежи от шистов газ се намират точно под водоносните слоеве в най-плодородната й зона.

  Офертата на американците е проста

  и бе разгадана много бързо от засегнатото население: докажете доверието си към нас, като ни оставите да постъпим, както намерим за добре със земята си.

  Такава сделка не би могъл да приеме дори премиерът Борисов, на когото несъмнено му е мъчно, че не го канят в Белия дом. Там обаче не го канят по други причини, които предшестват спора за шистовия газ. Мотивите могат да се открият в разгласените от сайта „Уикилийкс“ телеграми от американското посолство в София, които съветват началниците в Държавния департамент да тикат Борисов „в правилна посока“, „без да забравят с кого си имат работа“. Тези съвети се съдържат в шифрограми, които иначе анализират организираната престъпност в България.

  В очите на американците българският премиер несъмнено е податлив на натиск, защото има с какво да бъде изнудван. Намерението на Хилари незабавно да продължи да му извива ръцете чрез специалния пратеник по енергийните въпроси Ричард Морнингстар не оставя съмнение какво предстои. Ако Борисов се огъне за шистовия газ, аварийната мисия на г-жа Клинтън ще постигне целта си. Ако обаче наистина се гласи за втори мандат, ще трябва да послуша българите, а не американците. И да заяви съвсем простичко: Америка ми е скъпа, но България още повече.

   

  Светослав Терзиев,

  в. „Сега”
  

• Военното министерство било предупредено за опасната язовирна стена, но не направило нищо

  Военният министър Аню Ангелов е бил информиран от бившия областен управител на Хасково Румен Данев през декември 2010 година за пропадналата стена на язовир „Иваново“ и за потенциалната опасност от наводнение на селата Бисер и Иваново.

  Това става ясно от писмо до министъра на отбраната с дата 6 декември 2010 г., подписано от Румен Данев. Писмото бе разпространено във вторник от БСП.

  В него Румен Данев пише, че е необходимо МО незабавно да предприеме мерки за отстраняване на възникналите пробойни в язовирната стена на яз. Иваново, защото има потенциална опасност за наводнения. В писмото се посочва, че язовирната стена е предоставена в управление на Министерството на отбраната.

  „В тази връзка е необходимо Министерството на отбраната незабавно да предприеме мерки за отстраняване на възникналите пробойни и набелязаните в доклада на комисията от община Харманли мерки за привеждане на язовира в нормално експлоатационно състояние, тъй като Иваново създава потенциална опасност от наводнения за селата Бисер и Иваново“, се посочва в писмото.

  От МО не оспориха истинността на документа, но отказаха да го коментират и съобщиха, че не знаят дали военният министър е отговорил на областния управител на Хасково. От БСП твърдят, че такъв отговор не е имало.

  Преди ден от министерството съобщиха, че то не е собственик на язовир Иваново, той не му е предоставян за управление и не е завеждан в неговия баланс.

  Бившият областен управител Румен Данев, чийто подпис стои под писмото до Аню Ангелов, в момента е депутат от ГЕРБ, след като влезе на мястото на станалия заместник-министър на икономиката Делян Добрев.

  Данев заяви пред Мediapool, че си спомня писмото. Той заяви обаче, че е получил отговор от МО, в което пишело, че министерството не носи отговорност за язовира.

  В понеделник темата за собствеността на язовира бе коментирана и от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов. Той обясни, че е имало преписка в общината по подаден сигнал за пропукана язовирна стена, но от местната администрация не е направо нищо по проблема.

  „Язовирът е на военното министерство и община Харманли. Там има неразрешен спор от години. Имало е преписка по подаден сигнал за това, че язовирната стена е пропукана, но общината доколкото разбрах не е взела мерки“, заяви Найденов пред Дарик радио.

  Премиерът Бойко Борисов пък коментира, че няма значение чий е бил язовир Иваново и „кой го стопанисва – дали община, дали военни“.

  „Собствеността му се е прехвърляла, но с това ще се занимае прокуратурата“, коментира премиерът Бойко Борисов.

  В същото време кметът на Харманли Михаил Лисков, който е от БСП, каза на пресконференция във вторник, цитиран от harmanli.bg, че от 2003 година повече от две трети от язовира, включително и стената му, са държавни, респективно на военното министерство, за това има скици и още много документи. Общината притежава само една малка част от близо 28 дка.

  

   

   

  Източник:  Mediapool

• Траур в България за жертвите от потопа

  Днес е ден на национален траур за жертвите от наводненията в Хасковско. 8 загинаха при потопа след скъсването на стената на язовир Иваново. Четирима души намериха смъртта си в потопеното село Бисер. Край маджаровското село Бориславци смъртта застига двама съпрузи. Друго семейство пък бе пометено с автомобила си от водната стихия край село Иваново. Още двама души от село Бисер се издирват от понеделник, но все още не са открити.

  Днес България почита паметта на:

  Иванка Димитрова Карамфилова
  Георги Ангелов Сираков
  Христо Андреев Христов
  Ангел Тодоров Стоянов

  от село Бисер, община Харманли

  Лиляна Христова Делева
  Васко Иванов Делев

  от село Иваново, община Харманли

  Георги Иванов Бойчев
  Недялка Колева Бойчева

  от село Бориславци, община Маджарово

  Държавните институции свалят националния флаг наполовина. Министерският съвет изразява дълбоката си съпричастност с мъката на близките на загиналите.

   

  Източник:  БТА

• Събитията от 4.02.1997 г. и как тогавашните политици измениха на българския народ

  „Диагноза” с Георги Ифандиев, 6.02.2012 г., ТВ Евроком

   
  http://youtu.be/OAMo7_3EoM8

   

• Чехия и Словакия замразиха процедурите по ACTA

  Прага е подписала споразумението, но ратификацията вчера беше сряна; Братислава се оттегля на още по-ранен етап

   

  Словакия, която не е подписала Търговското споразумение за борба с фалшификациите АСТА (Anti-Counterfeiting Trade Agreement), обяви вчера, че е преустановила подготвителните работи за приемането му, предаде Франс прес.

  Споразумението АСТА и прилагането му съдържат много неясноти, посочи в изявление словашкият министър на икономиката Юрай Мишков.

  Няма да подкрепя споразумение, което по един или друг начин би ограничило основните права и свободи, подчерта Мишков, според когото по този въпрос в Словакия ще бъдат организирани широки обществени дебати.

  Чешкият премиер Петър Нечас спря вчера ратификацията

  на спорното споразумение срещу интернет пиратството след хакерска атака срещу управляващата партия.

  През януари Чехия и 21 други страни от ЕС подписаха ACTA.

  Няколко демонстрации се състояха в последните дни в Прага и други големи чешки градове, участниците в които протестираха срещу „посегателството върху свободата и демокрацията“.

  „Споразумението ACTA засяга сериозно гражданските свободи в Чехия. Убедени сме, че парламентът не трябва да го ратифицира“, заяви миналата седмица зам.-председателят на чешката Пиратска партия, създадена по модела на шведската формация.

  След бурните протести миналата седмица Полша също спря ратификацията на споразумението.

  Полският министър-председател Доналд Туск обсъди с активисти и блогъри спорното споразумение, но заяви, че

  Полша няма да се оттегли от ACTA само защото „някоя група иска това“

  По думите му правителство, което направи това, „би трябвало да подаде оставка“.

  Премиерът каза още, че споразумението, което трябва да бъде ратифицирано и подписано от президента, няма да бъде прието, докато той има съмнения по него.

  Миналата седмица Туск отложи ратификацията за поне една година, за да може да се направи по-обстоен анализ.

   

  Източник:  Vesti.bg
  

• Плевнелиев, Цветанов и Георгиева на бронетранспортьор в Свиленград

  Малко след 14 ч. във вторник президентът Росен Плевнелиев пристигна в района на бедствието в Свиленград. Заедно с еврокомисар Кристалина Георгиева и вицепремиера Цветан Цветанов, които също са на мястото на бедствието, той ще се запознае със ситуацията в най-засегнатия квартал на града – „Гебран“.

  Тримата се качиха на бронетраспортьор, за да направят обход в квартала.

  Квартал на Свиленград с близо 1300 жители е почти напълно залят от водите на река Марица, които на места достигнаха 1.8 метра. Близо 90 души бяха евакуирани с помощта на водолази и тежка техника.

  Нивото на река Марица, която заля града е спаднало с около 80 см и стигнало 3.20 метра. В 23-те села на общината няма вода поради авария на помпите. Родилката от село Равна гора, която беше изведена сутринта с БТР, е превозена до Свиленградската болница и роди момченц

   

  Източник:  Mediapool
  

• <<
• 1
...
• 248
• 249
• 250
• 251
• 252
• 253
• 254
• 255
• 256
• 257
• 258
...
• 414
• >>