Всички авторски страници

Авторски

• Не всички журналисти са маскари

  Любослава Русева отличена за най-смел коментар

  

  Любослава Русева, един от създателите на сайта „Редута.бг”, получи наградата за най-смел коментар в конкурса за независима журналистика „Смели репортери”, организиран от „София прес” и Център за развитие на медиите. Любослава спечели наградата с коментара си “Що е то ефектът “Бам” и има ли той почва у нас”.

  . . .

  Що е ефектът „Бам!“ и има ли почва у нас

  Любослава Русева

  Покойният президент на Туркменистан Сапармурад Ниязов, самопровъзгласил се за Туркменбаши, т.е. за Баща на туркмените, беше обявил извън закона всички инфекциозни заболявания, в този число холерата и СПИН-а. Под възбрана попадна и самото им споменаване, а престъпилите заповедите му изтърпяваха разнообразни наказания, сред които 36-километров маратон из пустинята Каракум.

  Преди Сапармурад Ниязов едно негово подобие – генерал Иди Амин Дада Умей, което управлява Уганда в продължение на осем години, се самообяви за “Негово превъзходителство пожизнения президент фелдмаршал хаджи доктор Иди Амин Дада, властелин на всички земни животни и всички морски риби“. Първата му забрана падна върху болестта сифилис, от която, както се оказа впоследствие, самият той страдал от малък.

  Още по-преди Туркменбаши и Иди Амин, някогашният президент на Боливия Андрес де Санта Крус започнал да се представя за “Велик гражданин, Възродител, Върховен главнокомандващ, Бригаден генерал, Велик маршал и миротворец.” Това станало, след като в ухото му влязъл щурец и той получавал толкова силни главоболия, че когато веднъж се появил пред „народа си“ в парадна униформа, обсипана с ордени чак до чорапите, категорично забранил мигрената.

  Разбира се, холерата, сифилисът и главоболието не изчезнали. И всъщност единственият, който успял да приложи забраната си на практика, бил императорът на Централноафриканската република Жан-Бедел Бокаса. Той издал Указ срещу глада, в резултат на което всички престъпили го или умирали от естествено недохранване, или попадали на императорската трапеза, запържени с панировка, печени на скара и под формата на чеверме…

  „Първобитният човек смятал, че ако си затвори очите пред опасността, тя мигновена изчезва“ – твърди американският психолог Марк Стивънс. Затова, според него, колкото си по-примитивен, толкова повече нараства вероятността да затвориш очи пред неприятното, а колкото повече си овластен, толкова по-голяма става илюзията, че можеш да нареждаш и на останалите да затворят очи.

  Стивънс нарича това „Ефектът Бам!” и го описва като съвсем проста автотерапия:

  Представяте си нещо, което ви е раздразнило, ядосало, вбесило. Броите до три и високо извиквате на глас „Бам!”, като се опитвате да взривите негативния образ в съзнанието си. Или:

  Изпитвате чувство било за вина, било за безпомощност. Този път обаче си представяте някой, който ви е много неприятен. Пак броите до три и високо извиквате на глас „Бам!”, като прехвърляте вината и безпомощността си на противния образ, изплувал в съзнанието ви.

  Или:

  В очите на околните искате да изглеждате различен от това, което сте. По-мъжествен, да речем, и с челичен характер, който не се огъва под напора на обстоятелствата. Номерът с броенето и викът „Бам!” пак ще свършат работа, стига само да нарисувате в ума си желания образ и да си представите как се напъхвате в кожата му.

  Стивънс обяснява, че най-често хората прилагат първата техника. Той обаче дава примери като онези в началото по друга причина: за да предупреди до каква хипертрофирала форма може да стигне бамването, ако – бидейки овластен, започнеш да попрекаляваш с него…

  Ще кажете, че тук е невъзможно да се появи някой Туркменбаши и да забрани грипа, нали?

  Само че в държава, чийто премиер се възхищава от Мао Дзедун, реабилитира Тодор Живков и неотдавна забрани частицата за бъдеще време, не е лошо да си отваряме ушите на четири. Защото, отворим ли ги, ще чуваме това „Бам!” все по-ясно и начесто.

  Три примера само от последните дни:

  * От близо месец в София всяка вечер поголовно се палят автомобили. Полицията е тотално безпомощна, но дори когато хване някой шаран, палежите продължават. И ето решението: „Най-правилно е случаите с палежи на коли да не се отразяват от медиите“, нарежда премиерът. „Бам!” и проблемът веднага изчезва!

  * Питат премиера кога правителството му ще вдигне пенсиите. Моментално в съзнанието му изниква отвратителният образ на Тройната коалиция. Нейното тежко наследство ще засегне и 2012 година, разправя той, и изброява на пръсти „милиард и кусур” за влакове, „гьола, наречен „Белене” и т.н., и т.н. „И с тези пари, ако не са правени тези неща, можехме да вдигнем пенсиите” – въздъхва. „Бам!” и проблемът е стоварен върху главите на управляващите, които не управляват вече повече от две години!

  * Премиерът заявява строго, че тютюнопушенето ще бъде забранено навсякъде от 1 юни догодина. Още на следващия ден обаче „ревизира” становището си, отпускайки аванта на баровете, и само часове по-късно отново се връща на предишната си позиция с уточнението, че размислил. На заяждането, че да си променя мнението стана традиция, а това не говори за силен характер, той се впуска в спомени как е клал прасета. „Това беше един от начините да се докажеш като мъж” – казва важно. „Бам!” и проблемът с характера отива на кино, заместен от така лелеяния образ на мъжкар!

  „Опасната последица от постоянното прилагане на тази автотерапия е човек да заживее в измислен свят, където всичко е въпрос на просто бамване” – предупреждава още Стивънс. Когато се сблъска с реалния живот, той може да изпита силно раздразнение, още по-голяма безпомощност и чувство за самота („Властта ми взе всичко лично. Стоя самотен като куче в Банкя.”); може да си внуши, че няма причина да бъде самокритичен към себе си, защото негативното идва само отвън и от другите („Аз моята история съм я написал, та написал. Под нулата съм тръгнал. Самичък съм направил толкова много. Цяла партия. Апарат огромен. И само са ми пречили.”); но също така може да си повярва, че останалите високо оценяват резултатите, постигнати единствено във въображението му (“Имаме 100% изпълнени критерии за Шенген… Вдигнаха кредитния рейтинг на България, на всички останали го свалиха, това означава, че сме работили добре и това всички го казват… И най-вече народът ни повярва на тези избори.”)

  Да си призная обаче, и аз напоследък започнах да бамвам.

  Първо бамнах вестниците, особено ония със снимки на един и същ бамващ на първа, трета, пета, седма, осма, петнайста и т.н. страници.

  После приключих с телевизията. Само като видях един и същ бамващ по първи, втори, трети, пети, девети и т.н. канали, направих „Бам!” с дистанционното и заживях значително по-леко.

  Това, разбира се, далеч не е достатъчно да бамнеш ефективно живота в глупост и лъжа. Но все отнякъде трябва да се започне…

   

  Източник:   Reduta.bg

  (Със съкращения)

• Благодарните евреи обичат България, нехранимайковците – не!

  Автор:  Самуил Ардити

  С еврейска кръв – партиен  помен

  Български евреи и  българи, били те учени, политици или обикновени хора  от лявото пространство трупат политически капитал от трагедията на евреите от Тракия и Македония по време на Холокоста. Начинът на действие на историците от ул. „Позитано” № 20 е следният: някои исторически факти са отречени, други измислени. Историята е фалшифицирана и написана отново според директивите, получени от централния комитет на Партията. След това, когато историята допълва теорията на „историците“, се правят погрешни заключения, че България е отговорна за депортацията на евреите от новите земи.

  Ето такава е приказката за депортацията на моите братя от Тракия и Македония. Те не са единствените унищожени мои сънародници в Европа. Нацистите унищожиха шест милиона мои братя и сестри и за всички тях аз тихо ридая. Добрите  душички не се интересуват за тях, защото от това не могат да изкарат някаква политическа полза. Те постоянно говорят за евреите от Ксанти и Гюмурджина, но за 56000 души от Солун, събрани от гръцката полиция и със сътрудничеството на местните великогръцки шовинисти, хич не им дреме. Мъчно е да се обвини цар Борис III за нещастието на солунските евреи, и защо тогава да си правят труда да леят крокодилски сълзи за тях, когато няма политическа печалба.

  Най-напред фактите

  Нека да направим преглед на основните факти.

  1. Германия съсредоточава огромна армия от 850 000 войници, начело с генерал Лист, на румънска земя – до Дунава срещу град Русе. Хитлер трябва да спаси своя съюзник Мусолини, който е загазил в Албания. Той казва – „Ще мина с добро или с зло „. Българската армия е храбра, но лошо въоръжена, без сериозна авиация и бронирани части. Една българска съпротива срещу германската армия можеше да доведе до ужасни резултати. Десетки хиляди български войници щяха да паднат в сраженията и, без съмнение, цялата еврейска общност в България – унищожена.

  България е жертва на една нацистка агресия, и след десанта в Русе тя е една полуокупирана страна с едно мнимо „самостоятелно“ правителство.

  2. Цар Борис III е изправен пред едно предложение, подобно на предложенията на Дон Корлеоне, а на тях не се отказва.
  Вермахтът минава през България и напада Гърция и Югославия. Гръцката и сръбската армия са разгромени и затова са необходими само около две седмици.

  Югославия и Гърция окончателно капитулират, сръбският крал и гръцкият цар бягат в Лондон. България не участва в войната и не се пролива българска кръв. Този факт е решителен и определя до каква степен България ще може да владее в Македония и Беломорието в бъдеще. Германия предава тези области на България за временно гражданско управление до края на войната – а до тогава ще видим – казва Хитлер. Сделката е  добра и за двете страни. Вермахтът пести няколко дивизии, които трябва да остави като гарнизон в Македония и Беломорието. След кратко време той ще прати тези части на Източния фронт.

  За България блянът за Македония и излаз на Бяло море е постигнат. Филов може да подаде на народа лъжливата пропаганда за обединението на България.
  Фактически само Добруджа е истинска обединена с отечеството земя.
  Това е осъществено според международните закони и признато от великите сили – Англия, Германия, Русия и САЩ. След мирните преговори в румънското градче Крайова между правителствата на България и Румъния се подписва един мирен договор. Разликата е грамадна  между обединението на Добруджа и същото в Тракия и Македония. Златна  Добруджа е законно присъединена, Македония и Беломорието са временно харизани земи до края на войната.

  Евреите от златна Добруджа получават българско поданство, въпреки че и тя е новоосвободена българска земя. На 2.03.1943 г. българското правителство решава , че депортация ще има само в Тракия и Македония. В Добруджа комисарят Белев не може да пипне нито един евреин. България не предава нито един евреин, български поданик, който живее на българска земя.

  Конференцията във вила Ванзее определя кой е български евреин и кой не

  Империята на злото има своя стратегия и тактика. Конференцията във вила Ванзее взима решение за крайното решение на еврейския въпрос в Европа. Нацистите правят списък на евреите за всяка страна поотделно, които трябва да бъдат унищожени. До името на България те записват 48000 души. Това става 8 месеца след обединението. Значи евреите от Тракия и Македония са съответно гръцки и сръбски евреи, поданици на държави, окупирани от Германия, където тя коли и тя беси. Генералната позиция за унищожаването на евреите в Европа е определена от германци, а не от българи. А вилата Ванзее се намира в предградията на Берлин, не в Симеоново или Бояна. Да видим каква е тактиката на империята на злото. Най големите врагове на България не могат да твърдят, че съдбата на евреите от новите земи е българска инициатива. Подготовката на депортирането започва след голям натиск от страна на Германия. В началото на 1943 г. в София е изпратен главния помощник  на Айхман, есесовецът Теодор Данекер. Той и само той бе злият дух, който като двигател тласкаше напред машината на Холокоста. Нито стратегията, нито тактиката на депортацията бяха българско дело.

  Можеше ли цар Борис III да спаси евреите от новите земи?

  До ден днешен се водят дискусии дали България е имала възможност да откаже сътрудничество с нацистите в акцията за депортацията на евреите от Македония и Беломорието. Един отказ от страна на България щеше да бъде дръзка постъпка, и като последствие щяхме да сме свидетели и участници в една война между Германия и България. Цялата еврейска общност, към 49000 души, щеше да бъде изпратена в Полша и хиляди български войници унищожени.

  Цар Борис III отказа да предаде българските евреи  на палачите от Берлин. Но това бе възможно защото българските евреи бяха негови поданици. Да докажа тази теория не е трудно. Както знаем режимът, който дойде на власт след 9 септември 1944 г., не привлече под отговорност в т.нар. народен съд нито един офицер от полицията или генерал от армията, която събра евреите в Тракия и Македония. Това не пречи на синове и внуци на тези военни днес да леят крокодилски сълзи и да хулят и псуват България. Лиляна Паница, секретарката на комисаря от Комисарството по еврейските въпроси, бе арестувана и хвърлена в мазето на „народната милиция“.Там тя е най-жестоко изтезавана и малтретирана. Ето какво декларира в своите показания от 2.11.1944 г.: „На много пъти след това Данекер протестираше пред Белев, че не е изпълнил договора, и че тези 12000 души биха могли да се вземат (от германците – бел. С.А.) и без съдействието на България, тъй като те преди всичко са били техни (на германците – бел. С.А). Дали евреите щяха да бъдат събрани от българи или от германци, резултатите щяха да бъдат едни и същи.

  Да се запознаем с още едно свидетелство на очевидец на събитията. През време на гоненията  на евреите в София действа един нелегален еврейски комитет. Той се състои от пет члена от различни партии, начело с легендарния полковник Аврам Таджер, добър приятел на царя. Моят баща, Бенямин (Буби) Ардити, беше член на комитета, като представител на евреите от дясното пространство. В Израел под клетва пред израелския съд той свидетелства: „През месец март 1943 г. през гара София минава ешалон от гръцки евреи. Спасителният комитет от еврейските водачи започва кампания, която цели да прекрати депортирането на евреите от Беломорието, чрез ходатайства пред българските власти и чуждите представители, включително и папския нунций.  Ходатайството пред държавната администрация не доведе до положителен резултат. Отговорът бе, че Тракия и Македония са области, окупирани от Германия, и затова германците могат да правят там каквото им скимне. Освен това тези земи са „военни зони“ и германците провеждат тези акции  по военни причини.” Еврейските водачи предложиха: „Ако евреите не могат да бъдат върнати в техните домове, то те да бъдат концентрирани в България. Българските власти отговориха, че те не са господари на положението. Съдбата на евреите е в ръцете на германците“.

  Всички тези благородни българи, които вдигнаха глас в полза на българските евреи от старите предели на страната, не се застъпиха за евреите от новите земи. И защо? Тези българи знаеха много добре, че новите земи не са дадени на България с международни договори, а са завзети от Вермахта през 1941 г.. След това са предадени на българско временно гражданско управление за ограничен период, да края на войната. Знае се също, че германците бяха предложили на Турция да им предадат цялото Беломорие с цел да я привлекат към Тристранния пакт. Тези българи са живели в България през 1943-та г.,  а не през 2011-та, и са познавали добре действителността.

  В езика на компютрите има един израз „default“ (неустойка). Съвсем излишно е на днешното поколение хайтекисти да се обяснява това понятие. През Холокоста очаквания „default “ бе унищожаването на евреите. Спасяването на българските евреи бе едно изключение. Наистина разстоянието между София и Скопие е 220 км, но каквото се случи в столицата на България, не можеше да се случи в Македония, защото там условията бяха съвсем други.

  Синовете на родоотстъпниците от 1946 г., днес са родоклеветници. Те обвиняват България  в отговорност за нещастието на евреите от новите земи без да разберат, че „българското чудо“ не можеше да се повтори. Българският народ бе един „wizard“ (магьосник), който не успя да повтори още един път своят фамозен номер, но за това не се бие по палците.

  На българското гражданско общество писна от неблагодарните български евреи

  Към българите родоклеветници се присъединяват и неблагодарните български евреи. Те дават алиби на техните другари, защото твърденията на евреи са по-убедителни и звучат по-искрено от обвиненията на българите. За синекурни службички, за командировки , за дневните и за дребните парички трябва да се плати. Начело на обвинителите срещу България винаги ще намерим някой български евреин, болен от амнезия. Но за да се роди той или тя, българският народ спаси неговите дядовци и баби, неговите бащи и майки. Срам и позор на тези нехранимайковци.

  Преди известно време написах едно есе на име „Чистачите“. Една българска еврейка, „второ поколение“, ми отговори по Facebook: „По-лошо е, че пратиха моя дядо да троши чакъл в гара Лакатник“. Отговорих на момичето: „Една възможност бе твоя дядо да троши чакъл на гара Лакатник, втората възможност бе да трошат твоя дядо на чакъл в гара Треблинка. Цар Борис III избра по-добрата възможност за твоят дядо. И дядо ти оцеля, и ти се роди, за да можеш да хулиш българския народ.”

  Три години от моя живот посветих в борба да бъде признат за „праведник“ македонският войвода Владимир Спиридонов Куртев. Не беше лесно да се преборя с бюрократичната машина на мемориалния комплекс „Яд вашем“ в Ерусалим. Трябваше да се отхвърлят лъжливите обвинения, че е бил осъден на смърт и екзекутиран поради изсмуканата от пръстите лъжа, че е бил „фашист“ и сътрудник с нацистите. Накрая истината победи и той получи званието „праведник“. Този път българите се стъписаха. Най-после един благодарен евреин. Министърът на външните работи на република България ме награди със знака на златната лаврова клонка. Това не е много, но може би ще започне една нова епоха, в която българските евреи ще изразят своята благодарност към своите спасители.

  Заключения и послеслов

  Наистина евреите от новите земи бяха събрани по жесток начин от български войници и български полицаи. Наистина тяхното имущество беше ограбено от корумпираните чиновници на КЕВ. На тези въпроси не може да се отговори, ако не познаваме истинските факти от тази епоха. Въпросите се задават от едно честно малцинство, което не познава фактите и от едно голямо болшинство, което действа със зла умисъл, за да трупа политически капитал.

  Младежите, които служеха във войската и полицията, нямаха още житейски опит. Тяхната глава бе промита от лъжливата пропаганда на Богдан Филов. В края на краищата те получиха заповед и не можеше да не я изпълнят. Относно грабливите чиновници на КЕВ –  между кой народ няма разбойници и крадливи мутри? България трябва да се извини за жестоките деяния и грабежите по време на депортацията. Но в никакъв случай република България не носи отговорност за случилото се на евреите от новоосвободените български земи. Българите1 които действаха там, в никакъв случай не бяха истинското лице на българския народ. България няма право да поеме отговорността, защото тя ще отрече деянията на 70-80 хиляди българи, които помогнаха на българските евреи във всекидневието, без никой да им даде заповед. Тези българи са част от народа, който живя през тази епоха и спаси 49000 евреи, когато обстоятелствата позволяваха и това бе възможно.

  Депортацията бе организирана от платени агенти на Гестапото като Петър Габровски, Александър Белев и Дени Костов, и наивни фенове на нацистите като министър председателя Богдан Филов.

  Този, който хвърля вината върху България, крие истинските убийци: Адолф Бекерле, Адолф Айхман и Адолф Хитлер. Те са инициаторите на депортацията и истинските виновници и те бяха осъдени от цял свят като военни престъпници и престъпници срещу човечеството.

  Окончателен отговор е даден от израелския върховен съд

  Много български евреи, от лявото пространство, емигрираха  в Израел в периода 1948- 1950 г. Напуснаха земния рай на социализма и се заселиха в капиталистическия ад. Тук в Израел публикуваха много исторически издания, в които цар Борис III бе обвинен за всичко, за депортацията, за ЗЗН, за жълтите значки, за трудоваците, за изселването от София, за тежката зима и разбира се за сушата през лятото. Когато българските евреи предявиха искане за компенсации, чиновниците от финансовото министерство на Израел им казаха – „искайте пари от България или от наследниците на цар Борис“. Дълги години българските евреи се мотаха по съдилищата от нисша инстанция. Накрая, като последна възможност се обърнаха до Израелския върховен съд. Съдиите от този съд са известни по цял свят като най-компетентни  и прогресивни. Беше определен състав от седем най-добри съдии. Присъдата беше произнесена на 9.10.2005 г. с голямо болшинство, шест срещу един гласа в полза на българските евреи. Решението на съда гласеше, че българското правителство през епохата на Холокоста е действало под влиянието, внушението и натиска на нацистите. На българските евреи, живеещи в Израел, беше дадена възможността да подадат искове за компенсации и на фалшификацията на история бе сложен край.

  
  

  * Статията е в отговор на публикация на същата тема на Еми Барух.

   

  Източник:  Aliya.aliya-bg.org

   

• ОССЕ предлага помощ за ревизия на Изборния кодекс, нашите се правят, че не знаят

  Ден преди инициирания от опозицията дебат за промяна на Изборния кодекс, с който управляващите категорично дадоха да се разбере, че няма да се съобразят, стана ясно, че международните наблюдатели от ОССЕ са ни предложили експертна помощ за поправка на закона.

  Предложението е отправено в писмо чрез българското посолство във Виена и на 4 януари е пристигнало в Министерството на външните работи, откъдето е препратено към Централната избирателна комисия (ЦИК). Проверка на Mediapool показа, че институциите се правят, че такова писмо няма. Според някои мнения предложението е дипломатично напомняне, че Изборният кодекс има дефекти и е добре да се преработи. Шефът на правната комисия в парламента Искра Фидосова обаче отряза всякакви приказки на тази тема, независимо, че изборите през октомври показаха редица слабости и недомислия в закона.

  Според текста на документа, с който Mediapool разполага, международните наблюдатели предлагат в страната ни да бъде изпратена мисия от експерти, която да помогне на законодателите да поправят нормативната уредба.

  От ОССЕ са съгласни в удобно и за двете страни време екип да посети София. Целта е да се дискутират предложените препоръки и да се намерят начини останалите “предизвикателства” в изборното законодателство да бъдат решени.

  От МВнР обясниха предложението като “съвсем обикновено придружително писмо”. От ведомството казаха още, че са го препратили малко след това до председателя на ЦИК Красимира Медарова и не знаят за по-нататъшното движение на документа.

  Въпреки, че нито един от говорителите на ЦИК не бе открит за коментар, Mediapool научи неофициално, че комисията не знае какво да прави с този документ. Той не е обсъждан на заседание на Централната избирателна комисия. Членовете й даже изразиха съмнения, че такова писмо изобщо е достигало до специалистите по изборно законодателство.

  Членовете на ЦИК все още дори не са решили дали да напишат становище за забелязаните от тях слабости по време на изборите, какъвто ангажимент поеха.

  След категоричния отказ от страна на Искра Фидосова да се ремонтира Изборния кодекс, в ЦИК по-скоро се обединяват около мнението да съставят вътрешни правила за работа, вместо да изказват мнение за пропуските на законодателя.

  От ЦИК съобщиха, че са запознати с писмото, докладвано е в комисията, но от тях не зависи законодателната промяна. Съвместно с други институции от комисията ще решат кога да поканят представители на ОССЕ.

  Преди седмица външният министър Николай Младенов заяви от парламентарната трибуна, че докладът на ОССЕ за провеждането на изборите в края на октомври у нас, е по-скоро положителен.

  “Не заблуждавайте хората, че наблюдателите са казали нещо кой знае какво лошо, те отправиха нормални препоръки”, заяви външният министър в реплика към опозицията.

  Международната организация, която изпрати наблюдатели на изборите за президент и за местна власт през октомври м.г., публикува окончателния си доклад, в който отправя доста препоръки за промени в изборното законодателство и практика.

  В становището си ОССЕ припомни препоръката си от 2009 г. за изчистването на избирателните списъци от т. нар. мъртви души. Настоява се още българските власти да позволят на малцинствените групи да използват своя майчин език в кампаниите, както и да им се предоставя официална информация на съответния език.

  Организацията поиска още премахването на забраната българите с двойно гражданство да се кандидатират на изборите, както и да отпадне ограничението за затворниците да гласуват. Според организацията от право на вот може да бъдат лишени единствено изтърпяващите наказания за особено тежки престъпления. Иска се и премахване на ограничения пред постоянно пребиваващите граждани на държава извън ЕС да пускат бюлетина за местна власт.

  ОССЕ препоръчва създаване на законова възможност гласоподавателите да обжалват изборните резултати. Международната организация смята за уместно и предложението на главния прокурор Борис Велчев за използване на СРС при разследване на изборните престъпления. В момента такава възможност няма.

  Международната организация настоява още да не се допускат забранителни списъци, да има държавна подкрепа за незавсимите кандидати, да се осигури безплатно телевизионно време в обществените медии, както и списък на реалните собственици на медиите в страната.

  Към момента обаче остава загадка кой трябва да се свърже с ОССЕ, за да приеме или откаже помощта, която ни предлагат.

   

  Източник:  Mediapool
  

• Дълговете на Америка

   

  

  Размерът на американския дълг се отброява на специален часовник (The National Debt clock), който се намира на ъгъла на 42-а улица и Шесто авеню в Манхатън. Часовникът отброява размера на дълга повече от десетилетие. Изписаното число на снимката отдавна не е актуалната сума на дълга, която миналата година надхвърли 15 трлн. долара.

   

  Американското правителство продължава да прави безпрецедентно големи разходи в опит да оправи икономиката, която пострада от икономическата криза. За да финансира тези разходи, Чичо Сам тегли  заеми под формата на новоемитирани облигации с различен матуритет.

  За инвеститорите, американските ДЦК изглеждат безрискови, тъй като имат гарантирана доходност въз основата на очакваните бъдещи данъчни приходи на САЩ.

  От десетилетия насам американското министерство на финансите запълва дефицита в бюджета си чрез емитиране на ценни книжа. Те се натрупват към големия държавен дълг на САЩ, който наскоро надхвърли 15 трлн. долара и продължава да расте с всяка изминала секунда.
  

  В средата на януари президентът на САЩ Барак Обама официално уведоми Конгреса, че планира ново увеличение на дълговия таван с още 1.2 трлн. долара.  Ако предложението бъде прието, дългът на САЩ ще достигне 16.394 трлн. долара.

  Голяма част от американския дълг се държи от частния сектор, но други 40% от американските ДЦК са притежание на публични институции, включително правителства на други държави.

   

  Източник:   в. „Капитал“
  

• Ще се пенсионираме ли някога в Америка? – част втора

  Автор:   Ангел Сапунджиев

  

   

   

   

   

   

   

  Какво е социалното осигуряване (Social Security) и кога и какво точно ще получим ние?
  
  Здравейте на всички приятели и читатели, искам да започна първо с това, че от миналата седмица получих много от вашите въпроси във вид на електронна поща, обаждания и срещи и съм много радостен, че информацията Ви е помогнала и имате интересни въпроси. Моята работа днес е да отговоря на някои от тези въпроси, но нека съм откровен с всички Вас – не очаквах, че темата ще е толкова обширна и може би ще имаме още една или две специални статии само за пенсионното осигуряване и какви са всичките ни опции свързани с него.

  В днешния брой ще фокусираме вниманието си специално на разгадаване на всички митове и легенди за социалното осигуряване (Social Security), защото забелязах от въпросите Ви, че като цяло всеки гадае точно как и кога то влиза в сила; какъв процент на парите ще се получават и каква е наистина точната пенсионна възраст, за да може един данъкоплатец да започне да получава дадена сума за пенсиониране.

  – Кога мога да получа пълната сума, която ми се полага?

  Официалната пенсионна възраст, в която можем да получим пълната сума, която ни се полага, е 65 години за всички (включително мъже и жени), родени през или преди 1937-ма; родените между 1938-ма и 1942-ра година могат да се пенсионират на 65 и два месеца (1938-ма); 65 и четири месеца (1939-та); 65 и шест месеца (1940-та); 65 и осем месеца (1941-ва) и 65 и десет месеца (1942-ра). Ако сте родени между 1943-та и 1954-та, пенсионната възраст нараства на 66 години Използвайте същата калкулация, която сега Ви показах, за годините между 1955-та и 1959-та, като след 66 годишна възраст добавяте 2 месеца за всяка следваща година. За всички, родени след 1960-та, нормалната пенсионна възраст е 67 години.
  Но нека отворим една голяма скоба и споменем, че всъщност Вие можете да се пенсионирате най-рано на 62 години, но ще получавате 30% по-малко пари от това, което би Ви се полагало на 65, 66 или 67 години, в зависимост от това в която възрастова графа попадате.

  – Как точно се събират „точки за пенсия“ и колко ни трябват за да се квалифицираме за социално осигуряване?

  Максималният брой точки, които се дават на година, е четири. Те се базират на дохода, който сте декларирали, а не на това колко точно месеца сте работили през годината, както е било в миналото. През 2012 г., за да получим пълен брой точки (четири), ние трябва да обявим поне $4,520 заработени пари, или ако нямаме тази пълна сума, всяка една точка се равнява на $1,130 обявен доход. Минималния брой точки, които трябва да имаме, е сбор от 40 през цялата ни кариера. В повечето случаи хората, живеещи в Америка, събират повече, но това по никакъв начин не се отразява на сумата, която би трябвало да получим в пенсионна възраст, т.е. дори да сме събрали повече, няма да вземем повече пари.

  – Каква сума ще получим и как точно се изчислява тя?

  За съжаление тук имам малко лоши новини за повечето от нас. Формулата, на която се базира сумата, която ще получаваме за социално осигуряване, е изчислена въз основа на средната обявена работна заплата за последните 35 години, в които сте работили, или за тези, в които сме имали най-високи обложени доходи, разделено на 12. Сега проблемът за повечето от нас, българите в Америка е, че имаме много хора, които в следващите пет, десет или петнадесет години искат да се пенсионират тук, но няма да имат шанса да използват годините, които са работили в България, за да ги причислят към тази формула. За сметка на това пък, ако всичко върви по план, Вие ще можете да получите пенсионно осигуряване и от двете правителства, но не пълно и може би недостатъчно. Не забравяйте и факта, че минималните точки за получаване на Social Security са 40. Има много страни, които имат сключена международна спогодба за взаимопомощ на техните поданици, живеещи в Америка, отнасяща се точно за пенсионното осигуряване. Сред тях са Гърция, Чехия, Полша, че дори един малък Люксембург, но за жалост не и България.

  – Кога е най-добрия момент да започнем да получаваме от пенсионното си осигуряване?

  Ситуациите, в които всеки един от нас е или някога ще бъде, предполагат много отговори на този въпрос. Какво имам впредвид? Понякога не сме в състояние да работим по-дълго от 62 годишна възраст, което означава, че ако започнем да взимаме парите си тогава, ще се простим с 30% от полагащото ни се, както вече споменах по-горе; 25% по-малко на 63 години; 20% по-малко на 64 години; 13.3% на 65 и 6.7% на 66 години, базирано на човек роден след 1960-та и нормална пенсионна възраст на 67. По същия начин може да изчислите и тези цифри за родените преди 1960-та, базирано на информацията по-горе. Прецените ли да изчакате и да започнете да получавате парите си до 70 годишна възраст, то Вие ще получите 32% повече от това, което Ви се полага.

  ГОЛЕМИЯ ПРОБЛЕМ И НЕСИГУРНОТО БЪДЕЩЕ…

  Бих искал да засегна един много интересен въпрос, който всички ние следим с интерес в последните няколко години, и той е следния: Ще има ли достатъчно пари за всички хора, които са влагали и плащали такси за социално осигуряване по време на пенсиониране?
  Нека погледнем някои факти. В момента най-голямото поколение от американци, живяло някога, е във фазата на пенсиониране; поколение, родено след Втората световна война, между 1946-а и 1964-та година. Тази вълна от население наброява около 100 милиона души и е известна като „the baby boomer generation.“ Пенсионирането им и достъпа им до социалния пенсионен фонд официално започва от тази година и в следващите осемнадесет години ще станем свидетели на един феномен, който за съжаление застрашава финансовото бъдеще на всички останали след тях. Това поколение е основният мотор на американската икономика след Втората световна война, като започнем със строителството на много нови училища и образователни учреждения; преминем през машиностроенето и автомобилната индустрия (направата на легендарните Ford Mustang и Harley Davidson, насочени точно към това поколение от хора) и завършим с технологическия прогрес на компютърните гении като Стийв Джобс и Бил Гейтс. Можем спокойно да заключим, че това поколение от хора е създало основите на икономическата мощ на Америка през ХХ-ти век и инерцията, по която продължава да се движи в момента, независимо от кризата, в която се намира целият свят.

  ПОУКАТА И НАШИЯТ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

  След катo сте прочели този подробен доклад за социалното пенсионно осигуряване (Social Security) може би все още си задавате въпроса, от кого точно зависи нашето бъдеще в Америка? Отговорът на този въпрос е само един – от самите нас!

  Искам да ви споделя нещо лично – не бях сигурен доколко да влизам в детайли за цялата ситуация с пенсионното осигуряване, но бях длъжен да Ви дам фактите, които знам, защото Вие като жители на тази държава, както и аз, заслужаваме да знаем истината такава, каквато наистина е, за да можем да реагираме адекватно на нея.
  Аз съм просто един човек, който е в тази индустрия от повече от шест години и смятам, че е дълг за мен да Ви представя фактите, но също и да Ви покажа как да избегнете неприятни финансови ситуации за в бъдеще. По професия съм персонален финансов съветник, казвам го не за да се изтъквам, а защото имаше няколко човека, които ми се обадиха през изминалата седмица, след като са прочели първата част от миналия брой и ме помолиха за помощ и повече информация. Моля, чувствайте се свободно да го направите и Вие, ако имате нуждата и намерите за необходимо.

  В следващата трета част на темата за пенсионното осигуряване ще говорим специално и основно за нашите алтернативи на Social Security, а именно 401К, Traditional и Roth IRA; и бързо ще минем през корпоративните пенсионни планове, които, както казахме по-рано, са вече на изчезване.

  Ако намирате информацията за полезна, чувствайте се свободни да я разпространявате сред приятели и познати, които също биха искали да знаят как да работят с парите си по-ефикасно.

  За въпроси и идеи можете да пишете или да се обаждате на директната ми линия 224-522-2413 или да пишете на директната ми електронна поща [email protected]м.

   

  –––––––––––––

  Бел.ред:   Текстът е публикуван и във в. „България Сега“

   

• Спецсъдът поиска да проверява статии, преди да бъдат публикувани

  Председателят Ушев търси „механизъм заглавията на статиите да казват това, което ние искаме да кажем“

   

  Ръководството на спецсъда официално поиска от печатните и електронните медии при поискване още преди да бъдат публикувани да му предоставят „за съгласуване“ статии, отразяващи дейността на новата структура.

  „Желаем да ни окажете съдействие относно получаване на обратна връзка за съгласуване точността на подадената от нас информация, изпращайки ни заглавия на статии и евентуални публикации, свързани със Специализирания наказателен съд, преди те да бъдат отпечатани. Надяваме се да срещнем разбиране в исканията си, тъй като това ще бъде в интерес на взаимната ни работа“, се казва буквално в съобщението на пресцентъра на новата структура, подписано от пресаташето Росица Георгиева.

  Освен това от спецсъда уточняват, че „с оглед коректност и точност в комуникацията“ най-учтиво молят медиите да престанат да назовават новото съдилище с всякакви прозвища, различни от официалното – Специализиран наказателен съд. За пример е посочено популярното наименование „Антимафия“.

  От съда заявяват още, че официалната му политика „не предполага даване на интервюта от съдиите, при постановяване на съдебни актове, както и коментар на същите“. В съобщението е указано, че всякаква допълнителна информация по конкретно дело може да бъде поискана и получена писмено след допитване до съответния съдия, разглеждащ казуса.

  След публикуването информация за разпространеното от пресцентъра съобщение, от спецсъда се свързаха с Mediapool и поискаха публикуването на следното уточнение:

  „Във връзка с писмото, което ви изпратихме и отразените в интернет опити за цензуриране на пресата от страна на Специализирания наказателен съд, ви уведомяваме, че единствената цел на въпросното писмо е подобряване на комуникацията между съда и медиите. Нито имаме желание, нито възможност да цензурираме вашите статии и не се съмняваме в обективното отразяване от ваша страна на подадената от съда информация.

  Поясняваме, че смисълът на написаното от нас е, че всяка информация, предоставена от съда ще бъде съгласувана със съдията, разглеждащ делото. Наясно сме, че нямате задължение да ни изпращате съдържанието на статиите, които ще публикувате, нито ние имаме контрол върху този процес“.

  Второто писмо на съда „Антимафия“ завършва с изразена с удивителен знак надежда: „Надяваме се този път да бъдем разбрани правилно!“

  Междувременно ръководството на съдилището съвсем се оплете в опита си да изясни добрите си намерения с огласяването на двете съобщения. Лично председателят на спецсъда Георги Ушев се включи в оформилата се публична дискусия, като лаконично коментира пред „Капитал дейли“: „Трябва да имаме някакъв механизъм заглавията на статиите да казват това, което ние искаме да кажем. Който иска, да се съобрази с това. Това е молба, за да сме сигурни, че работата ни се отразява точно.“

  В крайна сметка в късния следобед (вчера – б.р.) Ушев съвсем избистри позицията си по темата, извини се на журналистите и обяви пред БНТ, че информациите за спецсъда няма нужда да се съгласуват, след като веднъж са съобщени от него. Уточни и, че в случая става въпрос за недоразумение, допуснато от него по невнимание, тъй като никога не е имал нито желание, нито възможност да цензурира по някакъв начин медиите.

   

  Източник:  Mediapool
  

• Син на генерал от Държавна сигурност – новият посланик в Москва

  

  Бившият зам.-вътрешен министър в правителствата на Симеон Сакскобургготски и тройната коалиция Бойко Коцев беше предложен от правителството за посланик в Москва.

  Досега той бе представител на България в ЕС, но миналата седмица правителството предложи постът да бъде зает от сегашния зам.-външен министър Димитър Цанчев.

  „Бойко Коцев работи от дълги години в Министерство на външните работи като посланик на страната ни в ЕС, добре познава дебата между Европа и Русия, добре познава обширния дневен ред, който имаме като Европейски съюз с Русия, ръководил е голяма дипломатическа мисия – нашата в Брюксел и съм сигурен, че може да се справи успешно със задълженията си в Москва“, заяви външният министър Николай Младенов.

  Бойко Коцев е син на ген. Васил Коцев, най-дългогодишния началник на Първо главно управление на Държавна сигурност. Бившият зам.-вътрешен министър е герой на една от грамите на бившия американски посланик в България Джон Байърли, която изтече наскоро през Wikileaks и bivol.bg.

  Според грамата Коцев е бил неформален юридически съветник на убития през 2004 година бос на СИК Стоил Славов. Коцев обаче отрече информацията, като каза, че нито е виждал, нито познавал Славов.

  Източник на тази информация за американците е бившият шеф на българското контраразузнаване до 2001 година Атанас Атанасов. В грамата на посланик Байърли обаче се заявява, че тези твърдения не се потвърждават от други източници.

  „Не съм го виждал никога през живота си и не съм поддържал отношения с него, нито формални, нито неформални“, заяви Бойко Коцев.

  Коцев ще смени в Москва Пламен Грозданов, чиято съпричастност към Държавна сигурност бе обявена от Комисията за досиетата.

  Според грамата на Байърли „Коцев изглежда приятен и с желание да се хареса, но е представил повече обещания и оправдания, отколкото реални резултати„.

  „Коцев е стриктно лоялен към министъра на вътрешните работи Петков (Румен Петков – бел.ред.), барон от социалистическата партия, който сега се бори с министър-председателя за реформата във вътрешното министерство и разузнаването. Назначаването на Коцев в Брюксел се дължи повече на вътрешнопартийни механизми и политики, отколкото на чиста квалификация. Той е повече тактик, отколкото стратег, и е малко вероятно да внесе положителни щрихи в реномето на България в ЕС„, пише още Байърли.

  Съветът на посланика към американските служители, които ще си имат работа с Коцев, е „доверявай се, но проверявай„.

  Бойко Коцев има дългогодишна кариера във външното министерство и от тази гледна точка назначението му няма да бъде определено за политическо. Коцев е бил зам.-директор и началник отдел „Отношения България- ЕС” в дирекция Европейска интеграция в МВнР и зам.–ръководител на мисията на Република България към Европейската общност в Брюксел от 1995 – 1998.

  Като зам.-министър на вътрешните работи в правителството на Сакскобургготски той е колега на Бойко Борисов, по това време главен секретар на МВР.

   

  Никола Лалов,  Mediapool.bg
  (Със съкращения)

• Плевнелиев се поклони пред жертвите на комунизма

  „Въпреки желанието да гледаме напред, а не да ровим старите рани, истините за комунистическия режим са живи в нашите спомени, в спомените на нашите родители, на обществото, а фактите не трябва да бъдат забравяни“, каза в словото си пред Мемориала на жертвите на комунизма българският президент.

   

  С възгласи „Браво, президенте! Ние сме с теб” бе посрещнато словото на Росен Плевнелиев пред Мемориала на жертвите на комунизма в България. Днес се отбелязва Денят на жертвите на комунистическия режим. Докато произнасяше речта си, президентът се просълзи. Пред мемориала пред НДК се бяха събрали представители на Съюза на репресираните в България, както и лидерът на СДС Мартин Димитров, и заместникът на Костов Иван Иванов.

  „Осмислянето на най-близката ни история е задължително условие, за да можем да приемем ценностите, върху които се гради нашето общество. Това осмисляне е един от пътищата за постигане на независимост, на справедливост, на помирение, към които продължаваме да се стремим и днес”, каза президентът Плевнелиев и подчерта, че у нас все още има призиви да се забрави комунистическото минало.

  В речта си той припомни, че на 1-ви февруари 1945 г. 147 българи от елита на страната получават смъртна присъда от т.нар. Народен съд. Държавният глава изтъкна, че смъртта на тези българи e един от символите на репресиите срещу българския народ, след които у нас се установява комунистическият режим. „Въпреки желанието да гледаме напред, а не да ровим старите рани, истините за комунистическия режим са живи в нашите спомени, спомените на нашите родители, на обществото, а фактите не трябва да бъдат забравяни“, каза Росен Плевнелиев.

  „В Пиринския край нашите родители с полиция бяха принуждавани да забравят, че са българи, фактите за онова национално предателство, извършено от ЦК на БКП, когато единодушно гласуваха да подарим независимостта и националния си суверенитет на Съветския съюз. ХХ век е белязан от идеологическо мотивирано политическо насилие, жертви на които в Европа има милиони. Разликата е, че в Европа жертвите на това насилие се помнят и почитат, докато у нас все още могат да се чуят призиви да забравим миналото”, подчерта Росен Плевнелиев.

  „Повече от 20 години от краха на тоталитарния режим свободата и демокрация за нас са неотменима ценност, те са даденост, всички ние се ползваме от тях, но това не беше така“, припомни държавният глава. Росен Плевнелиев каза още, че имаше времена, когато и свободата, и демокрацията трябваше да се устояват и много достойни българи доказаха това със съдбата си. Като свидетелство за това, че тези две изконни ценности трябва да се защитават, държавният глава посочи животът на тези хора.

   

  Източник:  Vsekiden.com

  
  
  http://youtu.be/BHAFspEfuZs
   

• Deep freeze death toll rises to 48 as eastern Europe is battered by heavy snow

  Heavy snow and a severe cold snap have killed at least 48 people across central and eastern Europe.

  Poland, Serbia, Romania, Ukraine, Bulgaria and the Czech Republic have all been hit by temperatures as low as -26C – causing schools to close, roads to be blocked and power cuts.

   

  

   

  Residents have been urged to stay indoors as local authorities open up hundreds of emergency shelters in a bid to halt the rapidly escalating death toll.

  Ukraine’s Emergency Situations Ministry said 30 people died of hypothermia and nearly 500 people sought medical help for frostbites and hypothermia in the last week.

  At least twelve of the dead were homeless people whose bodies were discovered on the streets. Temperatures in parts of Ukraine plunged to minus -16C during the day and -23C during the night.

  In central Serbia, three people died and two more were missing and 14 municipalities were operating under emergency decrees.

  Efforts to clear roads of snow were hampered by strong winds and dozens of towns faced power outages.

  Police said one woman froze to death in a snowstorm in a central Serbian village, while two elderly men were found dead, one in the snow outside his home.

  Further south, emergency crews are searching for two men in their 70s who are feared dead. In Romania, local media reported four people had died due to the frigid weather.

  

   

  Hungry dogs and puppies near the Romanian capital of Bucharest got a helping hand after a dozen prison in mates shovelled snow to unblock paths to a stray dog shelter housing 300 dogs.

  The strays had been frozen in after snowstorms.

  In the Czech capital of Prague, city authorities worked to set up tents for an estimated 3,000 homeless people. Freezing temperatures also damaged train tracks, slowing railway traffic.

  The cold snap is expected to continue throughout the week, with an established area of high pressure in Scandinavia and western Russia preventing mild air from southern Spain and northern Africa moving northwards.

  Croatian meteorologist Zoran Vakula said: ‘We are getting some „real“ winter this week.’

  Temperatures in Moscow, Russia, are not expected to get higher than -19C. The normal temperature at this time of year is -8C in the Russian capital.

   

  Lee Moran

  Dailymail.co.uk

• Неолибералното настъпление

  Преди 30 години във Франция 60% от произведеното се е връщало на хората на труда под формата на възнаграждения. Днес този процент е паднал на 40.

  България е страната от ЕС, която се представя най-зле и по този показател. У нас само 30% от произведеното се връща на трудещите се, докато 70% отиват в ръцете на капитала. Това обяснява и високата скорост на социално разслоение в страната ни, което намира най-ярък израз в драматично увеличаващата се, в пъти разлика, между доходите на най-бедните и най-богатите, 20% от населението.

  Как така тогава, когато разрушената след Втората световна война Европа е произвеждала много по-малко, е имало за всички и неравенствата не са били толкова големи, колкото са сега? Защо се получава така, че днес Европа е най-богатият континент, произвеждащ драстично повече стоки и услуги, а за някои не стига? Проблемът е именно в това заграбване на по-голямата част от благата от тясната прослойка банкери, спекуланти и индустриалци.

  Процесът може да бъде описан добре с думите на Франц Мюнтеферинг: „До преди падането на Берлинската стена капитализмът бе поставен в условия на състезание със социализма и тогава, за да надделее, той разви свой социален вариант в цяла континентална Европа. Сега, когато въпросът за съперничеството е решен, капитализмът няма нужда да се прикрива зад социално наметало”.

   

  Мариян Карагьозов,

  Аvtorski.pogled.info
  

• Промени в програмата за студентски бригади за чужденци в САЩ

  Държавният департамент на САЩ планира значителни промени в програмата си за студентски бригади за чужденци студенти, от която се възползват безскрупулни посредници за намиране на работа и организирани престъпни групи в секс индустрията, съобщи Асошиейтед прес в сряда.

  Най-сериозните промени са свързани със забрана за наемане на работа във фабрики, складове и други места като заводи за пакетиране на морски храни, става ясно от вътрешен документ на Държавния департамент. Предвижда се също да се забрани наемането на работа в магазини за издания и филми за възрастни, салони за масаж и стриптийз клубове.

  Държавният департамент ще изисква спонсорите по програмата да бъдат особено внимателни, когато става дума за работни места, предлагащи законно занятие, но за които се знае, че са свързани с трафик на хора – например портиерски услуги, домакински дейности и модни агенции.

  В документа се казва, че новите правила ще бъдат оповестени около март.

  Планираните промени се въвеждат повече от година, след като разследване на АП разкри широко разпространени злоупотреби в Лятната програма за работа и пътуване Джей-1, която всяка година позволява на над 100 000 чуждестранни студенти да работят в САЩ до 4 месеца. В програмата участват студенти от цял свят, като най-много са от Русия, Бразилия, Украйна, Тайланд, Ирландия, България, Перу, Молдова и Полша.

  Миналата година държавният секретар Хилари Клинтън нареди да бъде направен обстоен преглед на програмата и вече бяха въведени някои промени.

   

  Източник:  Mediapool
  

• „Народният съд“ – най-масовото убийство на български офицери

  

  „На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията…

  …Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. Алабинска. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ“, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.“ И запя националния химн „Шуми Марица“. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни, заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.

  …В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови“ ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце. …

  …Изглежда, че на всеки убит [проф. Ал.] Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит..

  …Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Но никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо.

  … Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя Съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от „Кървавия четвъртък“ Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години.“

   

  Царица Йоанна,  из „Спомени“ (Испания, 1966)

  Източник:  Pamet.edinzavet.org

   
  http://youtu.be/w1JmRG6_nWA

• И в България ще има протести срещу контрола в интернет

  Правителството може да се оттегли от спорното споразумение АСТА

   

  Българското правителство все още може да оттегли подписа си от тайно подписаното международно споразумение АСТА, което ограничава свободата в интернет. В противен случай българските министри ще се окажат в ситуацията на полските си колеги, които вече седмица са под натиска на улични протести. В обяснителния меморандум е записано, че всяко правителство може да излезе от споразумението до 180 дни от ратификацията.

  Блогъри и правозащитници у нас реагираха остро срещу споразумението, което беше подписано тихомълком от България в края на миналата седмица. Недоволството срещу предвижданите ограничения расте лавинообразно в социалните мрежи. Във „Фейсбук“ вече има няколко групи срещу споразумението, като „Ние казваме „НЕ“ на АСТА“ е с най-много членове (над 9500 в понеделник следобед). Повече от 4000 души се обявяват за „Протест срещу приемането АСТА в България“, а близо 2000 души са се присъединили към групата „Anti ACTA and SOPA Bulgaria“.

  Ограниченията бяха маскирани като Търговско споразумение за борба с фалшифицирането и затова останаха незабелязани. То е подписано от 22 европейски страни и няколко извън ЕС, сред които Япония и САЩ. Само 5 държави от ЕС не са сложили подписа си под документа, но се твърди, че това е по технически причини, а не заради несъгласие на правителствата им.

  Споразумението размива разликите между фалшифицирането на стоки и споделянето на съдържание в интернет. Освен това задължава доставчиците да „сътрудничат с притежателите на авторски права за премахването на пиратски материали“. Това им дава право да следят почти всичко, което човек прави в интернет – от музиката, която слуша, през търсенията в „Гугъл“ до статусите във „Фейсбук“.

  „От години насам обясняваме на нашите политици, че не е добра идея България да бъде по-голям католик от папата. В САЩ отпаднаха законопроектите SOPA (Stop Online Piracy Act – „спиране на онлайн пиратството“) и PIPA (Protect Intellectual Property Act – „защита на интелектуалната собственост“), но в България нашите депутати са изправени пред дилемата как да не ратифицират АСТА, след като техният Министерски съвет е предложил България да постави подписа си“, коментира пред „Сега“ Вени Марковски от „Интернет общество – България“.

  Според него от АСТА не следват никакви положителни промени за България, а ратифицирането му няма нито политически, нито икономически смисъл. „У нас „пиратство“ в интернет няма, независимо от това какво твърдят от МВР, и ние сме го доказвали с данни и факти, които не са били опровергани от заинтересованите лица“, твърди Марковски.

  Свилен Овчаров, адвокат по авторски права, посочва като основен проблем на споразумението прехвърлянето на доказателствената тежест от собственика на авторските права върху анонимния потребител. Това развързва ръцете на властите да налагат глоби и да затварят сайтове преди безспорното установяване на вината. Потребителите, попаднали под ударите на закона, пък ще трябва да доказват невинността си в дълъг и скъп съдебен процес.

  Друг проблем е, че много от дефинициите в нормативния акт са неясни и обтекаеми. „Официалната цел е да се наказва единствено използването на чуждо съдържание с комерсиална цел. Определения като „непряка търговска изгода“ обаче могат да обхванат почти всяка дейност в интернет“, обясни Овчаров. По думите му споразумението създава сериозен риск от административен произвол и налагане на цензура. Потърпевши ще се окажат и фирмите. „Всеки може да се разправи с конкуренцията, като пуска сигнали до институциите да свалят уебсайтове, при това не със собствени, а с държавни средства“.

  Адвокатът смята, че приемането на текстовете се дължи на натиска на лобито на големите звукозаписни и филмови компании и комисията „Барозу“. Според него неясните клаузи са „нарочно и много внимателно подготвени“ от опитните адвокати на корпорациите. „Големият въпрос е дали българското Народно събрание ще ратифицира споразумението. Защото моето усещане е, че в Западна Европа то няма да бъде прието, особено в скандинавските страни и Холандия“, заяви Овчаров.

  ОПЪЛЧЕНИЕ

  В други страни вече има масови протести. В петък недоволни хакери дори атакуваха сайта на Европейския парламент, дни наред в Полша стотици демонстрират срещу удара по свободата в интернет. Сайтовете на словашкото, полското и чешкото правителство, както и на Централната банка на Литва също бяха блокирани в знак на протест.

   

  Теодор Войников,

  в. „Сега“
  

• Време е държавата да сведе глава

  „…я стига с тези венци и поклони…какво е това –
  една отметка в нечий график…
  да не би да е някаква гражданска позиция…моля ви се…толкова
  много се кланяме, че задниците ни са непрекъснато във въздуха…“

  Една българка – участничка във Фейсбук

  Инициативен комитет на граждански сдружения ме запита преди 2 седмици дали бих подкрепил един призив към новоизбрания президент Плевнелиев да почете Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим като поднесе венец пред Мемориала в София. Подписах естествено без колебание.

  Оттогава насам и особено след публикуването на Обръщението, зачестиха публичните критики към подписалите. Заредиха се – както си ни е обичай – обвинения в безсмислена активност, в напразни усилия, в наивност и дори в сервилност пред незаслужаващ доверие политик. Обратно – други пък изказват укор, че било недопустимо да се предписва на президент какво да прави или не.

  Всички тези писания почиват на личен опит и на умозрителни спекулации. Те са плод на вече десетилетното обезверяване на публиката, на разочарованията от цялата политическа класа на преходните години. Жертва на гаврата и подмяната станаха преди всичко граждански активните, желаещите и надяващите се на поврат в официалното отношение към комунистическото минало.

  Убеден съм, че подписалите Обръщението съзнават, че днес става дума за един отдавна просрочен дълг на държавата към безвинно избитите, към техните многолетно страдали близки, към малцината, оцелели до днес и изпаднали в обществена маргинализация мъченици.

  Апелира се за един жест, изпълнен със силна символика, който досега не е извършван – държавата, олицетворена от своята глава да я сведе в знак на признателност, срам и разкаяние пред монумента на избитите със и без съд свои невинни жертви. В това се състои призивът и неговото последване или пренебрегване за много граждани ще характеризира до голяма степен старта на току що встъпилия в длъжност президент.

  Чрез едно евентуално решение, влизащо в разрез с десетилетната държавна политика на криминализиране, на принизяване и пренебрегване съдбата на противниците и жертвите на комунистическия режим, пред новият президент Плевнелиев се разкрива рядък шанс. На 1 февруари той може да се впише в редиците на световните лидери, които смело и дори с цената на политически риск отдадоха публично дан на морала, на историческата справедливост и на общочовешките ценности.

  Тези дни ме преследва образът на Вили Бранд, коленичил на стъпалата пред Монумента на жертвите от Варшавското гето. През 1970 г., в деня на подписването на първия Договор на Федералната република със следвоенна Полша, след полагането на протоколния венец пред паметника, канцлерът Бранд, без предварително да го е обсъждал с когото и да било, спонтанно падна на колене и сведе глава пред паметта на избитите от германска ръка и в името на Германия хиляди еврейски обитатели на Гетото.

  Жестът му далеч не намери подкрепа сред мнозинството граждани на тогавашна Германия. Политическите му противници се възползваха от колениченето на Бранд пред варшавския паметник за ожесточени и личностни нападки към него в контекста на подписания тогава договор с Полша. С този договор Германия окончателно се отказа от своите територии на Изток от Одра, откъснати произволно от Съюзниците след Войната и предадени на Полша.

  Въпреки това Вили Бранд никога не съжали за своя така човешки жест, възприеман от него като етичен дълг на германец и държавен лидер. С този си жест той остана в историята. Един от водещите журналисти по онова време писа в списание Шпигел:

  „Когато този неотговорен за престъпленията и неприсъствал при тяхното извършване човек все пак изминава по собствена воля пътя през Варшавското гето и пада на колене там и свежда глава, то той не коленичи само от свое име. Не, там коленичи човек, който не е длъжен да го стори лично, но той коленичи заради всички онези, които са длъжни да го сторят, но не коленичат – защото не смеят или не могат, или просто не могат да се осмелят да го направят. Така този човек признава една вина, която той не носи лично и моли за прошка, от която той лично не се нуждае. Той коленичи там за Германия.“

  Пожелавам Ви, господин президент Плевнелиев, и Вие да намерите мъдростта и силата, нужни за подобен смел и важен за едно ново начало жест. Помнеща и мислеща България няма да го забрави дори и без падане на колене…

   

  Милен Радев,

  De-zorata.de
  

• A scientist’s life: Using X-rays to explore proteins

  Katherine Kantardjieff is science, math dean at Cal State San Marcos

  

  Meet chemist Katherine Kantardjieff, founding dean of the recently formed College of Science and Mathematics at California State University San Marcos.

  Kantardjieff, 54, uses X-ray crystallography to explore proteins in work that is fundamental to the development of new pharmaceutical drugs. We asked her to list 10 things that she has done or experienced that shaped her as a person and scientist. Here’s what she told us:

  • I’m a first-generation Bulgarian American who grew up in Los Angeles, where my grandparents decided to build a church for their children and grandchildren. They raised money to buy the property. The next generation — which included the architects and contractors — raised money to build it. As a kid, I helped pound nails, paint walls and pews, lay floors and lay the cornerstone. The church, Saint Kliment of Ohrid, broke ground in 1971 and celebrated its first services at Easter in 1973.
  • I was in a Balkan dance group that was part of an international parade for the opening ceremonies of the 1984 Olympic Games. We rehearsed for three weeks at the L.A. Coliseum, where we were fed Snickers bars and apples for dinner but got to watch the dress rehearsals. On the day of the ceremony, it was 105 degrees. Our group was staged in the old swim stadium in wool costumes. We removed our socks and shoes to dangle our feet in the pool. At the appointed hour, we marched out onto the field to the music of Beethoven’s “Ode to Joy.”
  • On several occasions, I have supervised groups of underrepresented students studying abroad. We experienced moments as the accidental tourists. In London, the summer of 1995 was one of the hottest on record. I recall getting on the underground at Baker Street, along with a pigeon, which later exited at Edgeware Road. When the pigeons are riding the underground, you know it’s hot.
  • The Looney Tunes cartoon “Rhapsody Rabbit” is one of my favorites. Bugs Bunny competes with a mouse at the piano while playing Liszt’s Hungarian Rapsody. I studied classical piano for 10 years with a concert pianist from Bulgaria. As I approached college, I was faced with the decision of whether I could devote significant time to the piano and major in chemistry. I decided to devote my time to my studies, and reserve the piano for pleasure and down time.
  • During my last two years of college, I worked at the Los Angeles Zoo, spending part of my time as a zookeeper in the section that housed large birds. Golfers played on a course across the road. When golf balls entered the birds’ compound, the birds often ate them. When the birds had passed them, whole, the keepers would toss them back onto the golf course.
  • I have earned degrees from both UCLA and USC. Football season is very schizophrenic.
  • I have climbed to the top of the south bell tower, called “Old Steve,” at St. Stephan’s Cathedral in Vienna, Austria. You have to climb 343 steps, which is quite some exercise, even for a runner like me. But the reward for the effort is a panoramic view of Vienna and an up-close view of some of the 230,000 roof tiles of the church.
  • The highest mountain peak in the Austrian Alps is the Grossglockner. I have been on the Pasterze, Austria’s biggest glacier, which lies at the foot of the Grossglockner. The views from the glacier are spectacular.
  • I have visited the birthplace of Austrian physicist Christian Doppler. The Doppler shift is named after him. The shift is the change in frequency of a wave for an observer moving relative to the source of the wave. It is of great use in astronomy, helping scientists measure the speed at which stars and galaxies are approaching or receding.
  • I have traveled to every continent but Antarctica and Australia, and I have visited 16 countries, as well as 25 states, as part of my professional activities as a scientist. I have learned a great deal about different cultures and diplomacy.

   

  Source:  Utsandiego.com
  

• Животът в България – по-лош, отколкото в Сърбия и Черна гора

  Качеството на живот у нас е по-лошо в сравнение със страни, които не са членове на Европейския съюз. България е на 30 място по този показател от 35 страни, като ни изпреварват дори Сърбия и Черна гора, а по показателя качество на здравеопазването пред нас е и Албания. Това показва индексът на настигането www.TheCatchUpIndex.eu, който отчита нивото на сближаване сред 35 страни в Европа – 27-те страни членки на ЕС плюс кандидатите за членство.

  Индексът на настигането измерва и сравнява страните по 47 индикатора, които са разделени в четири категории – икономика, качество на живот, демокрация и управление. Той има за цел да отговори на въпроса до каква степен новите страни членки от Централна и Източна Европа (ЕС10) са настигнали “старите”.

  Общо страната ни е на 28-о място от 35 страни, като пред нас е Хърватска, която предстои да стане член на ЕС през 2013 г.

  За България индексът на настигането показва, че страната ни има по-лошо качество на живот, отколкото икономическите показатели предполагат, посочи Ася Кавръкова от Институт “Отворено общество”. Това стана по време на форум “Пет години членство на България в ЕС и конкурентоспособността на българската икономика” организиран от Центъра за икономическо развитие и Европейската комисия.

  Спрямо показателите си 35-те страни могат да бъдат разделени условно на шест клъстера. Начело в класацията е Люксембург заедно със северните страни – Швеция, Норвегия, Холандия, Дания и Финландия. България е в предпоследната пета група в компанията на балканските страни – Хърватска, Румъния, Сърбия, Черна гора и Македония.

  Индексът на настигането показва, че новата разделителна линия в Европа минава през Виена по оста Северозапад – Югоизток, посочи Кавръкова.

  В категориите икономика, демокрация и управление България заема 28 позиция след Хърватска и Румъния, като единствено по качество на живот сме 30, като ни изпреварват Сърбия и Черна гора, показва индексът. По показателя качеството на здравеопазването дори албанците имат по-висока удовлетвореност от българите, отбеляза Кавръкова.

  В сферата на икономиката плюсовете за страната ни са ниското ниво на държавен дълг и относително високо ниво на заетост спрямо средните за ЕС. Минусите са за липсата на пътища, а по показателя енергиен интензитет България има дори нула, посочи Кавръкова. Според нея се наблюдава интересна зависимост между нивото на държавния дълг и управлението на дадена страна. По-ниското ниво на държавен дълг в България се дължи на ниското ниво на добро управление, показва анализът на индикаторите според Кавръкова. Тя даде за пример Белгия, където нивото на държавен дълг е огромно в сравнение с България, но и нивото на управление е много по-добро от нашето.

  Само макроикономическата стабилност не е достатъчна за конкурентоспособността на българската икономика. Това пък показва изследване на Центъра за икономическо развитие, представено от Анелия Дамянова. Според нея страната ни трябва да направи решителни стъпки по отношение на институции, инфраструктура и иновации, както и в сферата на образованието.

  През 2011 г. България е отстъпила с три места до 74-о от 142 страни в индекса за глобална конкурентоспособност спрямо година по-рано. Въпреки това обаче спрямо годината на присъединяването ни отбелязваме напредък. Причината е, че през 2007 г. България е била на 79-о място в общата класация и последни сред 10-те ново присъединилите се страни членки на ЕС. През 2011 г. сме успели да изпреварим Румъния и вече сме 74-и, отбеляза Анелия Дамянова.

  Индексът за глобална конкурентоспособност измерва 12 индикатора. Предимствата на България са макроикономическата стабилност, данъчната политика и внедряването на иновативни решения. Най-големите проблеми пред бизнеса са недостатъчно ефективната съдебна система, корупцията, административният капацитет и влошаващото се качество на работната сила, показва изследването.

   

  Лили Границка,

  Мediapool
  

• БКП/ БСП били незаконни

  БКП/ БСП били извън закона, тъй като липсва съдебна регистрация

   

  Архивите сочат, че на 4 септември 1945 г. съществуващата по това време БРП (к) – Българска работническа партия (комунисти) иска вписване в особения регистър на съда. То е направено с определение 3312/05.09.1945 г. по фирмено дело 5/45 на Софийския областен съд. През декември 1948 г., на V Конгрес на БРП (к) партията се преименува на Българска комунистическа партия.

  Но промяната не е вписана във фирмено дело 5/45.

  След още 5 години, на 31.01.1953 г., БРП (к) е призована в съда, за да се уреди въпросът с името, но липсва и протокол от това заседание във фирменото дело 5/45, както изобщо и каквито и да е сведения за съществуването на БКП в правния мир.

  През април 1990 г. БСП получава регистрация като правоприемник на БКП по фирмено дело 1969/90.

  През 1992 г. е предявен съдебен иск, с който да се установи, че БКП не е съществувала като легитимно юридическо лице.

  С решение от 23.03.1992 г. Първи районен съд (София), 13 състав, с председател Жаклин Комитова “признава за установено, че … БКП, чийто юридически приемник претендира да е БСП, не е съществувала като легитимно юридическо лице…”.

  Учудващото е, че на всички избори, за да се регистрира, БСП прилага в ЦИК и копие от вестник “Работническо дело” от 1945 г.

  Според ръководството на социалистите по изискванията на тогавашното законодателство сред условията за регистрацията на партия е било необходимо и наличието на печатен орган.

   

  Източник:  в. „Монитор“

• Лека авария в АЕЦ в Илинойс, САЩ

  Единият от двата реактора на АЕЦ в американския щат Илинойс е спрял след токов удар, съобщи телевизия NBC.

   

  Собственик на АЕЦ „Байрън“ е компанията Excelon. Неин представител заяви, че дизеловите генератори на реактора са започнали работа в ограничен режим. Токовият удар не е повлиял на работа на другия реактор.

  За да бъде по-ефективно охлаждане на авариралия реактор атомните специалисти в АЕЦ-а за започнали да вливат в него тритий – изотоп на водорода с невисока степен на радиоактивност. Това е станало с разрешението на Комисията по регулиране на ядрената енергетика (NRC), според която операцията не представлява опасност за населението и околната среда. NRC е присвоила на инцидента възможно най-ниската степен от 4-ристепенната скала по ядрена безопасност в САЩ. Двата реактора на АЕЦ „Байрън“ са пуснати в експлоатация съответно през 1985 и 1987 г.

   

  Източник:  БГНЕС

• Медии, информационни продукти и пакети

  Автор:   Венелин Чалъков

   

  Информацията, включена в тази статия, е адресирана до работещи в медиите; полезна е и за потребителите на медийни продукти и пакети. Написването й е провокирано от битуващата сред гражданството скандална оценка за медийния бизнес: “Давят ни с информация, но не ни информират”. При посещаване на  медийния пазар, потребителите изпитват емоция на объркване, подобна на объркването при попадане в магазин за хранителни стоки с лошо именувани щандове, включващи и продукти, които не са за тях. С насипни продукти в произволни разфасовки, оводнени продукти, продукти, замърсени с миши екскременти и пр.

  Медии. Медиите – издателства, телевизии, радиа, интернет и пр. – предлагат информационни продукти и пакети на хартиен, електронен или ефирен носител. Адекватният класификатор на обществените дейности, непознат на много икономисти, класифицира технологиите на  медийните дейности в подотрасъл на отрасъла Съобщения.

  Информации. Живота на човека се прекратява при липса на въздух, вода, храна и информация, пораждаща се от отразявания, които създават образи (следи) върху веществени, полеви или бионосители. Образите са частични информации за отразяваните оригинали. Естественият интелект на човешкия мозък генерира информации, базирани на информация, съществуваща в биопаметта. Изкуственият интелект на компютъра – компютърните програми, с които е зареден, генерира информации, базирани на информация, съществуваща в електронната памет.

  Информацията, обработвана от човека, има вид на зрителни, слухови, обонятелни и сетивни образи или текстове, съставени от знаци, асоциирани с образите. Това определя формите на съществуването на информацията – конкретна или абстрактна, образна или текстова.

  Информационни стоки. Подобно на храните, медиите предлагат на потребителите информация във вид на информационни продукти, всеки от които се характеризира с показателите: качества на знанията, съставящи продукта; информативност, подобна на калоричността при храните; достъпност, зависеща от усилията за  намиране на продукта, разбираемостта на възприятието, комфорта при потребяване; утилитарност, зависеща от ползите и вредите на продукта, неговата актуалност, трайност и надеждност.

  Информационно предлагане. Издателствата предлагат информация на хартиен носител, чрез текст и образ, по теми, във вид  на съобщения, репортажи, интервюта, коментари, анализи, рецепти, техники, стратегии и пр., обединени в тематични рубрики, определени от съществуващите подотрасли; и информационни пакети във вид на  вестници, списания, справочници, речници, енциклопедии, учебници, монографии и др. Радиата предлагат информационни продукти и пакети със средствата слово и музика; телевизиите  ползват слово, музика, текст и образ;  интернет добавя онлайн комуникиране.

  Потребителят предпочита продукти, които имат  пълнота на информацията, която при съобщение се постига с информация за време, място, събитие и причина. При анализ пълнотата е достатъчна, когато включва оценки и формулировки на проблемите. При етикетите, рекламите, справочниците  има специфични изисквания за пълнота.

  Висока информационна плътност се постига чрез оптимално съчетаване на текст, графика и образ, отпадане на повторения, изчистване от текстове несвързани с темата, … .

  Висока информативност имат продукти от сорта “съпоставително класиране”. Това къде може да се купи качествена стока на най-ниска цена, не се получава от рекламите за намаления, а от класации на магазините и пазарите по средните цени на стоките. Разумният избирател изхвърля предизборните рекламни листовки, чете предизборните обещания, съпоставя ги преди да вземе решение за кого да гласува.

  Полезноста на информационните пакети, измервана с търсенето им, зависи съществено от  информативността на предлаганата информация, но и от нейната “опаковка” от видовете: реклама, справочник, вестник, сайт, списание, книга и пр.

  При информационните пакети  на хартиен и електронен носител лесна достъпност се постига чрез оптимална “опаковка” на пакета, която включва заглавна страница –  справочник на рубриките, заглавията и авторите; а при учебниците и монографиите се добавя предметен указател; качествен дизайн, изчистващ зрителното поле, предоставено на продукта от реклами, некролози и др., поставящ ги в периферийното зрително поле; употреба само на четливи шрифтове, бели фонове на текстовите полета; компактно разполагане  на продукта. Недопустимо е текстът въведение в темата да се дава в заглавната страница без повтаряне в листа, където се намира продукта; недопустимо е четенето на текст от екрана на компютъра да изисква връщане назад.

  При ползване на интернет търсачката Гугъл постига ефективна достъпност до продуктите, при търсене чрез ключови думи – дескрипторите на темата и автора на продукта, сайтове  издавани в отделни броеве и пр.

  Медийна конкуренция. При конкуренцията между медийните браншове всеки използва предимствата на потребителските качества на своите пакети и продукти. Издателствата се конкурират чрез предимствата на хартиения носител на своите стоки:  непосредствена достъпност; удобно потребяване с неуморяващата очите отразена светлина; възможност за разфасоване на пакета на отделни продукти; нелетливост на информацията; трайност и надеждност на носителя и пр.  Но и слабостите:  бавен достъп до продукта, който при някои списания се измерва с години; брой потребители, ограничени от тиража и пр.  Радиата се конкурират чрез предимствата на звуковия носител на своите стоки:  удобно и безвредно потребяване; неограничен брой потребители и пр. Но и слабостите: достъпност, опосредствана от техника; летливост на продуктите; трудно разфасоване на пакетите; досаждане с неинтересни продукти. Телевизиите и интернет конкурират  издателствата и радиата с предимсвата на  електронния и ефирния носители на своите стоки: моментален достъп до информация; мултимедийност – съчетаване на образи и звук. Но и слабостите: достъпност, опосредствана от компютър и екран; уморяващи очите пряка светлина и отблясъци; трудно разфасоване на пакетите; досаждане с нетърсени продукти.

  Само информационните продукти със стандартизирани  формати дават възможност за равнопоставеност в конкуренцията между медиите и закупуваните от тях автори, чрез информация за техните рейтинги.

  Потребяване на информация. От всички пакети на хартиен носител сериозните читатели потребяват само продуктите, които ги интересуват, останалите се изхвърлят – влошава се икономическата ефективност на този вид информиране. Проблемът е решим чрез  конструиране на пакетите от информационни модули. При учебниците, списанията, вестниците и др. модули са рубриките (разделите) и статиите (темите). Стандартизираните модули  разкриват възможност за предлагане и на отделни статии на списанията, отделни разфасоваеми рубрики на вестниците. Което привлича съсловията на учениците, студентите,  учените, колекционерите към закупуване на информационни модули,  защото те дават възможност за създаване и обновяване на информационно плътни архиви и библиотеки. Постига се голям полезен образователен ефект, висока икономическа ефективност на информирането чрез хартиен носител, строшават се зъбите на “мишката, която изяжда книжката”. Модулното предлагане дава възможност на издателите за извличане от регистрите на купуванията на маркетингова  информация за търсенето на предлаганите продукти  по теми и по  автори.

  Информационно замърсяване. Чуждоезиковото “замърсяване” на националните езици се преборва ефективно чрез: поставяне на  писмен и фонетичен запис на чуждата дума в скоби, след използвана адекватна българска дума;  употреба на абревиатура само след като е дадено в текста пълно написване на името и др.

  Информационните продукти се замърсяват и досадно “оводняват” по много начини: трикове за привличане на внимание; реклами, вмъкнати в статии; цветен фон на текст; говорене със скорост на “картечница”, лоша дикция, акане; музикален съпровод на говор и др. Редакторите в радиата не осъзнават, че последната част от информацията се изтрива, когато авторът й се рекламира и след съобщението.

  От пакетите на хартиен носител замърсяването се изрязва, а при пакетите на електронен и ефирен носител, предлагани онлайн, потребителите “отсяват” замърсените продукти и пакети чрез отказ от възприемане – изключване на канала, пренасочване на вниманието си и пр.

  Езиковите бариери. Достъпността на потребителя до съдържанието на текст зависи от използвания език. Човечеството все още комуникира с естествени  езици и писмености, замърсени със собствена синонимия, чуждици, и обеднени от полисемия. Проблемите на естествените езици са решими чрез семантична реформа –  изработване на тълковен речник, с нови думи за премахване на полисемията, определения на адекватните смисли на синонимите и писменост, използваща единна световна фонетична азбука.

  Процесът на културната глобализация се тормози от ниската ефективност на използваната дидактика за изучаване на чужди езици и неадекватните преводи. Проблемът е решим чрез преподаване на говоримо овладяване с използване на  световна фонетична азбука и адекватен (буквален по смисъл и словоред) превод. Българската азбука с нейните 24 елементарни фонеми и графеми за  “омекотител” и  за “ударение” решава проблема за световната фонетична азбука. Чуждоезиковите разговорници  са високоефективното средство за говоримо овладяване на чужди езици, ако са изградени от тройки изречения:  с фонетичен запис на думите; под него буквален превод; под него запис с азбуката на чуждия език. Четенето на изреченията – от ляво на дясно, обратно или отгоре надолу съответствува на превеждания език.

  Фонетичните чуждоезикови разговорници ще бъдат предпочитани не само от туристите,  издаването им ще бъде високопечелившо.

  Буди недоумение бездействието на ЮНЕСКО за стандартизиране поне на математическите знаци и създаване на международна фонетична азбука – като средство за получаване на адекватен международно четлив запис на имената на гражданите в техните лични документи.

  В бъдещата нормална държава персоналната отговорност за качеството на информационните стоки и услуги, за ефективността на информационните трафици се носи от комисаря на отрасъл Съобщения. Съюзите на издатели и на журналисти трябва да иницииат реформиране на естествените езици и стандартизиране на информационните продукти и пакети, както това се прави за въздуха, водите и храните.

   

• Да живее простащината!

  

  Тези, които Вазов нарича Простият български народ, аз ги наричам Извънредно простият български народ, пише Калин Терзийски. Измъчва го мисълта, че в България простаците са успешни, а хората на духа им гълтат прахоляка.

  Никога не съм обичал особено много народопсихологически разсъждения. Тоест – обичам ги. Аз самият много обичам да фабрикувам такива. Но заради втълпеното ми, дълбоко вплетеното в самата ми същност чувство за вина, аз дълбоко се съмнявам в стойността им.

  Яж си мусаката и си трай

  Започна ли да разсъждавам по този начин („Българите са такива, такива и такива…”) – и чувството ми за вина веднага изкрещява: Я спри, дървен философ такъв! Магаре с магаре! Какви са тия българи? Къде си виждал ти българи, че така хубаво и сладко обобщаваш? Като някакъв професор по фолклористика от катедрата по българистика, който току-що сито се е нахранил с мусака! Та нима не е всеки изключителен и различен от всички, че да го слагаш в някаква категория, без въобще да се загледаш внимателно в него? Така ми крещи моето чувство за вина.

  

  Аз съм един типичен български интелигент от началото на ХХІ или на който и да било друг век. Объркан, несмел и пълен с чувство за вина. То не ми дава даже да направя някое и друго обобщение. Знам откъде идва моето чувство за вина. Аз цял живот съм се вслушвал в забележките и в критиките на другите. Цял живот!

  Аз и Извънредно простият български народ
  
  И ето, не мога да кажа нещо много важно, защото знам, че ще бъде критикувано ужасно злобно. А са ме учили да се червя от критиките, да ги изслушвам и да се съгласявам с тях. Типично по българо-интелигентски. Не мога да кажа: В България интелигентните хора са научени да се свиват, а простите хора са учени да си правят каквото си искат. Срам ме е, изпитвам чувство за вина да изрека такова мащабно обобщение. Но нищо. Ще го направя.

  Ето: В България простият народ живее съвсем различен живот от този на образования и цивилизования народ. И не става въпрос само за чалгата. Става въпрос най-вече за дълбоко интимния душевен живот.

  Образованите, интелигентни, цивилизовани и европейски хора в България живеят тревожен, измъчен и тежък душевен живот. Те са научени да бъдат скромни, да бъдат свити и злобно самокритични. И в общи линии са си такива. Като изключим моментите, в които им гръмват бушоните и започват или да се хвалят като луди, или да нападат другите като бесни кучета. Типични компенсаторни реакции на потиснатия човек.

  Докато тези, които Иван Вазов нарича Простият български народ, а аз наричам Извънредно простият български народ – са възпитани хем да бъдат общо-взето безцеремонни, хем да не изпитват срам и чувство за вина от нищо. Следвайки това свое възпитание, те наистина са хора без особени ограничения. Успешни хора. И какъв е резултатът от това?

  Простакът винаги печели

  Интересно – какъв ли би могъл да бъде? Когато на едно състезание се явят двама бегачи, но единият е нахранен и отпочинал, а на другия предварително му счупят единия крак, пък след това го натоварят и с трийсет килограма камъни – не е особено трудно да се познае кой ще стигне първи до финала. Нали така? Естествено в случая двамата бегачи са метафора за простия българин и образования българин. А килограмите товар са именно това чувство за вина.

  Ако помислим внимателно, ще открием, че в българския това чувство за вина обикновено се нарича с едни такива благовидни имена: добро възпитание, скромност, политическа коректност, толерантност, отстъпчивост, такт.

  И ето: надпреварата към високите места в обществената пирамида е започнала. И ние виждаме, че по високите места са се изкачили тия, които не носят товарите. Тия, които не са със счупени предварително крака. Простаците, казано по-простичко.

  Нека не бъда голословен и да дам пример със себе си. Преди дни ми откраднаха всички документи. Аз веднага отидох да си извадя нови. На опашката имаше десетина човека. Изчаках ги, но ме върнаха десетина пъти, защото явно такъв си е редът на чиновниците. Продължих да чакам. Докато чаках, се питах: дали щях да чакам, ако бях фолк звездата Глория? Или Азис? Някой ще ме презре заради това желание да изтъкна себе си. Ще каже: щом си губиш документите, ще чакаш заедно с всички. Е да, де. Аз чаках. Но си мислех в това време: дали ако си загуби документите, и Азис ще чака така?

  

  Когато за не-знам-си-кой път ме пуснаха до светая светих на гишето, дамата-чиновничка направи страховито-многозначителна физиономия и възкликна: Охо, открадната ви е личната карта! Ама вие си губите личната карта вече четвърти път! (И наистина, така си беше, разсеян съм!) Това вече не е чиста работа! Не ви знам, но сигурно не ви е чиста работата!

  Дългокос, брадат, презрян

  И ми се стори, че потрива ръце. Вижда ме – дългокос, брадат и с шалче на врата – и изпитва ненавист към мене. Каквато, между впрочем, винаги е имало у българите към интелигентите. Пък аз, съвсем по детински, негодуващ и засрамен, казах: Аз, простете ми, но съм носителят на Европейската награда за литература! Как може да подозирате, че си продавам личните карти на мафията? Защото вие явно това мислите…

  И тогава дамата-чиновник ме изгледа с онова презрение, с което се убиват недоубитите български интелигенти. Аз приклекнах от този поглед… Но по-страшен беше погледът на Моето Чувство за Вина! То ме погледна с такова отвращение, че потънах на три метра в земята. Изплю се върху мене. Затова, че съм се изпуснал така глупашки. Да се хваля и чрез празни хвалби да търся справедливост. Потънах и май още съм там.

  И така. Не знам какво точно да добавя към този мой пример. Може би това, че в цивилизованите страни възпитанието и образованието не правят от умните и образованите скопени срамежливци, а от простите и дивите – нагли господари. Там възпитанието като че ли просто прави хората по-добри един към друг. Но това си е там. Тук не е така.
  

   

  К. Терзийски,

  Дойче Веле

• <<
• 1
...
• 250
• 251
• 252
• 253
• 254
• 255
• 256
• 257
• 258
• 259
• 260
...
• 414
• >>