Всички авторски страници

Авторски

• Четири компании са изнесли близо 700 млн. евро от България

  Инвестициите в телекомуникации достигнаха 5-годишен връх през 2011 г.

   

  Четири чуждестранни компании са изнесли 684 млн. евро от България през 2011 г. под формата на разплатени вътрешнофирмени заеми. По информация на Mediapool това са медодобивният завод “Аурубис България”, собственик на германската “Норддойче рафинери”, българското подразделение на френската “Алстом Пауър”, лизинговата компания “Интерлийз”, собственост на Национална банка на Гърция, както и банка ДСК, собственост на унгарската ОТП.

  Двеста милиона евро е върнала медодобивната “Аурубис” на компанията майка, които по-рано са вложени в разширението и модернизацията на завода край Пирдоп. В края на юни миналата година “Аурубис” обяви, че ще инвестира нови 44.2 млн. евро до 2014 г. в местната си производствена база. В случая става въпрос за разплатен стар кредит, а не за тревожен сигнал за дейността на предприятието у нас.

  Френската “Алстом Пауър” е изнесла от България 184 млн. евро след скандала по изграждането на ТЕЦ “Ей и Ес Гълъбово” с американската “Ей и Ес” (AES). Миналата година американците прекратиха договора с “Алстом” и сами довършиха изграждането на новите блокове на централата. В момента “Алстом” съди доскорошните си партньори в Лондонския международен арбитражен съд за неустойки в размер на 60 млн. евро.

  Лизинговата компания “Интерлийз” е изнесла към Гърция 180 млн. евро. Като цяло секторът на небанковите финансови институции е един от най-зле представилите се през 2011 г. – инвестициите са отрицателни в размер на 218 млн. евро. Това всъщност е подобрение спрямо 2010 г., когато лизинговите дружества са изнесли от България 500 млн. евро.

  Вътрешнофирмен заем от 120 млн. евро пък е върнала банка ДСК, собственост на унгарската ОТП (OTP).

  През 2011 г. се влошава съотношението на получени и върнати вътрешнофирмени заеми, като за първи път разплатените са доста повече от взетите. До 2009 г. чуждите инвестиции у нас под формата на заем от компаниите майки надвишават разплатените кредити, а през 2010 г. съотношението е 50 на 50: 4 млрд. евро получени – 4 млрд. евро върнати. През 2011 г. взетите кредити са 2.5 млрд. евро, а върнатите – 2.7 млрд. евро.

  Инвестициите в телекомуникации достигнаха 5-годишен връх през 2011 г.

  Телекомите и недвижимите имоти са привлекли най-много инвестиции през 2011 г., показа още проучване на Mediapool. Мобилните оператори като БТК (“Виваком”) и М-Тел, кабелни оператори и др. са привлекли инвестиции от 300 млн. евро от общо 750 млн. евро до края на ноември. Това е най-добрият резултат в този сектор от 2006 г. насам.

  Сериозен принос за това има приключената през 2011 г. сделка за продажбата на Националното управление “Радио и телевизионни станции” (НУРТС). Доставчикът вече е собственост на смесено дружество между офшорката “Манселор”, свързана с Корпоративна търговска банка и дубайската “Блусат партнерс”. Стойността на сделката надхвърли 100 млн. евро.

  БТК е инвестирала в развитие на мрежата си, М-Тел също е внесла повече средства в България, отколкото е изнесла към чуждите си собственици. “Глобул”, собственост на гръцките “Космоте”, обаче е изкарала повече средства, отколкото е внесла.

  Пазарът на имоти се движи от руснаци

  Дори и в годините на тежка икономическа криза недвижимите имоти остава един от “най-привлекателните” сектори за чужди инвестиции, показва анализ на Mediapool на данните от БНБ, НСИ, Българската агенция за инвестиции и допитване до частния сектор.

  Важно уточнение е, че анализът е на база данните на БНБ до края на ноември. Обикновено те се ревизират в следващите 4-5 месеци и обемът на чуждите инвестиции може да се окаже с 25-30% по-голям, а структурата им – променена. Първоначалните данни на БНБ за инвестициите до края на ноември 2010 г. например бяха за 900 млн. евро, в последствие се увеличиха до 1.4 млрд. евро.

  Вложенията в имоти са 173 млн. евро, а инвестициите в строителство се равняват на 41 млн. евро. Сделки са сключвани предимно с руски граждани. Частни лица са придобили къщи и апартаменти за 80 млн. евро. Вложението на руското правителство в санитарно-оздравителния комплекс “Камчия” за 2011 г. пък са в размер на 40 млн. евро. Руският детски лагер бе открит през 2010 г., а общия размер на руската инвестиция е 100 млн. евро.

  Всъщност Русия е на трето място в класацията на държавите с най-много вложения у нас със 168 млн. евро. На първо място е Австрия с 327 млн. евро, следвана от Холандия с 313 млн. евро. В Австрия са регистрирани компаниите-майки на няколко от най-големите банки у нас – “УниКредит Булбанк” и “Райфайзенбанк”. Много компании с дейност в България пък имат представителства в Холандия заради благоприятните данъчни условия.

  Свива се външното финансиране за местните банки

  Банковият сектор отбелязва сериозен спад през 2011 г. с инвестиции от 114 млн. евро. През 2010 г. размерът им е бил 428 млн. евро, а през пиковата 2007 г. – внушителните 1.64 млрд. евро.

  Вложенията в хранително-вкусовата промишленост са 30 млн. евро. Още 100 млн. евро са инвестирани в България, които още не са причислени към никой сектор.

   

  Източник:  Mediapool
  

• Клинтън: Обещавам, че САЩ ще са винаги с българския народ

  Договорихме се всичко да бъде представяно пред българския народ – дотогава мораториумът за шистовия газ ще е факт, заяви след срещата премиерът

   

  Договорихме се най-добрите специалисти да презентират всичко от най-добрите и нови технологии пред българския народ – дотогава мораториумът върху проучването и добива на шистов газ в България ще бъде факт. Това заяви премиерът Бойко Борисов на пресконференция след срещата си с държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън, която е на посещение у нас, в Министерския съвет.

  „Българската природа, екологията и оставането на природата на страната за бъдещите поколения е на първо място, едва след това са финансово-икономическите ползи.

  Докато не убедим обществото, че няма опасност, не можем да вървим напред. Същото бих казал за атомната енергия“, заяви той и увери, че го е казал ясно на Клинтън.

  Ние сме партньори в напредъка за енергийна независимост и сигурност и в опазването на красивата българска природа, увери държавният секретар на пресконференцията и добави, че когато „демонстрираме безопасността на технологиите, ще демонстрираме и двете цели“.

  Ще бъдем рамо до рамо с българския народ и правителството за осигуряване на енергия на достъпни цени, заяви тя.

  Сред основните теми на разговорите бяха

  още двустранното сътрудничество между САЩ и България, ситуацията в региона на Северна Африка и Близкия изток, перспективата пред държавите от региона на Западните Балкани, както и енергийната сигурност.

  Обещавам на българския народ, че САЩ винаги ще бъде с вас, както сме правили в миналото, заяви Хилари Клинтън.

  За мен е огромна чест да бъда отново в тази прекрасна страна и да имам възможност да демонстрирам нашето силно партньорство, добави тя.

  Държавният секретар благодари за посрещането и за проведените, по думите й, „отлични разговори“ с президента и премиера.

  Хилари Клинтън похвали правоохранителния сектор у нас,

  и даде пример за успехи за българо-американското сътрудничество в тази област, като изземването на над 3 млрд. долара при съвместни разследвания срещу наркобизнеса и арестите на хакери.

  Като съюзници в НАТО, България и САЩ работят рамо до рамо, посочи още тя и определи България като „изключително важен, продуктивен партньор на НАТО“.

  По думите й ще има редица общи военни учения между двете страни тази година, тъй като се търсят още начини за задълбочаване и преглед на военното сътрудничество.

  Българските войски, служещи в Афганистан, се ползват със заслужена репутация на професионализъм и храброст, подчерта още Клинтън и изказа съболезнования „за гибелта и саможертвата на българската войска“.

  Държавният секретар на САЩ аплодира правителството и за неговата инициатива за ромска интеграция, като по-късно й предстои среща с представители на ромски организации.

  Преди срещата с премиера Хилари Клинтън се срещна и с президента Росен Плевнелиев, на която държавният секретар отбеляза

  прогреса, който вижда в България от последното си посещение насам

  Двамата обсъдиха редица теми, за които тя говори и след срещата с Борисов.

  Пред президента държавният секретар подчерта необходимостта от приключване на реформата в съдебната система и повишаването на нейната ефективност, а Росен Плевнелиев я увери, че през 2012 г. и 2013 г. тази реформа ще бъде във фокуса на президентската институция.

  Държавният глава запозна Хилари Клинтън с процеса на въвеждане на електронното правителство у нас, като важна стъпка за подобряване на бизнес средата и ограничаване на корупционните практики.

  Обща бе оценката, че в двустранните икономически отношения има съществен нереализиран потенциал, а страната ни предлага едни от най-добрите условия за чуждестранните инвеститори. Като особено перспективна сфера на сътрудничество бе посочена енергетиката.

  Българският президент изрази надеждата си и за разрешаването в скоро време на въпроса за

  премахване на визовите ограничения пред българските граждани,

  пътуващи до САЩ, както и за сключване на двустранно споразумение за социална сигурност. Държавният секретар обеща да продължат усилията на администрацията на президента Барак Обама, съвместно с Конгреса на САЩ, за намирането на положително решение.

  Росен Плевнелиев определи като свой приоритет подобряването на имиджа и репутацията на България и даде като пример постигнатия напредък в областта на еврофондовете.

  Обсъден бе и въпросът за интегрирането на ромското население в България и в държавите членки на Европейския съюз.

   

  Източник:  Vesti.bg

   

  Днешната пресконференция на Хилари Клинтън и Бойко Борисов

  можете да видите тук.

   

• История за феномена, наречен пари

  През 1923 г. в Edgewater Beach Hotel в Чикаго се провежда среща на осем от най-богатите хора в света по това време. Тези осем души, контролират повече пари от правителството на САЩ в дадения период и икономическо развитие в тази епоха. Тези осем души са следните:

  –  Президентът на най-голямата компания за обработка и направа на стомана в света;
  –  Президентът на най-голямата газова компания в Северна Америка;
  –  Президентът на Ню-Йоркската стокова борса ( The New York Stock Exchange);
  –  Най-големия дистибутор на зърнени изделия в света;
  –  Един от главните членове на президентския кабинет на САЩ;
  –  Основният и най-влиятелен инвеститор на стоковия пазар;
  –  Най-големият монополист в света;
  –  Президентът на Банката за международни спогодби ( The Bank of International Settlement)

  Би трябвало да се съгласим, че тези хора, събрани на това историческо събитие по едно и също време, са били експерти в едно много важно за повечето от нас нещо, а именно как да умножават парите си.

  Нека обаче да прехвърлим лентата с двадесет и пет години напред и да видим къде всъщност се озовават тези могъщи бизнесмени с течение на времето.

  Президентът на най-могъщата компания за стомана, Чарлз Шуаб, живее с пари на заем в последните пет години от живота си, преди да умре банкрутирал.

  Президентът на най-голямата компания за газ в Северна Америка, Хауърд Хобсън, завършва живота си в психиатрична клиника.

  Най-големия дистрибутор и спекулатор на зърно, Артър Кутън, умира в странство, напълно разорен.

  Президентът на стоковата борса в Ню Йорк, Ричард Уитни, завършва живота си зад решетките в един от най-големите затвори в света – Sing Sing Penitentiary.

  Членът на президентския кабинет, Албърт Фал, е пуснат от килията си под домашен арест в последните няколко дни от живота си, за да може да умре в дома си, по молба на семейството.

  Най-големият „играч“ на стоковата борса по това време, Джеси Ливърмоур, умира след самоубийство.

  Президентът на най-големия монопол, Айвар Крюгер, се самоубива в дома си.

  Президентът на Банката за международни спогодби, Лиън Фрейзър, също отнема живота си.

  Поуката от тази история е, че тези мъже са станали експерти в правенето на пари и умножаването им, но никога не са се научили да живеят един наистина богат живот.

  Истории като горната дават поводи на повечето хора да казват: “ Виждаш ли, аз ти казах, че не е хубаво да мислиш за пари!“, или пък нещо от сорта на: „Това е поредния пример, че богатите не са истински щастливи!“ – което разбира се не е вярно. Въпреки тези осем души, които изглежда са „излезли от релсите“, истината е, че има много хора с пари, които успяват да живеят един достатъчно щастлив и балансиран живот, на който много от нас биха завидели или биха искали да имат.

  Ако бъдем честни и поставим ръка на сърцето си, ще трябва да се съгласим, че парите са едно много важно нещо в нашия живот, и тяхната липса афектира нашето поведение до голяма степен. Тъжният факт е, че дори един от десет човека не разбира законите направляващи парите. Още по-интерестното е, че 95% от хората дори не проявяват никаква усилия да научат за нещото, което афектира живота ни до понякога до много голяма степен, и за това доколко пълноценно го живеем.

  Но аз вярвам, че читателите или всеки човек, който се нуждае от информация, която да му помогне да изгради едно ново взаимоотношение с парите, може да научи нови неща, може да се възползва от тях и да умножава парите си по-лесно и бързо.

   

  Ангел Сапунджиев,

  в. „България Сега”

   

  Бел.ред:  Авторът очаква читателски коментари или въпроси на тел.: 224-522-2413 и е-mail: [email protected].

   

• Обама настоява Башар Асад да се оттегли от властта

  Американският президент Барак Обама обвини сирийския президент Башар Асад в избиване на цивилни по време на „отвратителните атаки“ в град Хомс в петък вечерта и настоя той да напусне властта.

  Асад трябва незабавно да спре касапницата и престъпленията срещу собствения си народ и да напусне властта, за да даде възможност за демократичен преход в страната, се казва в декларация на американския президент.

  Най-малко 128 души са убити при артилерийски обстрел срещу град Хомс от сирийската армия, съобщи Сирийския център за човешки права. Ръководителят на базирания във Великобритания център Рами Абдулрахман определи случилото се като касапница.

  Сирийските режим отрече вината си за случилото се. Официален Дамаск заяви, че цивилните, убити в Хомс нощес и „показани от сателитните телевизионни канали са граждани, които са били отвлечени и убити от въоръжени мъже“.

  Предстои 15-те страни членки на Съвета за сигурност на ООН да гласуват днес (б.р. – вчера) проект за резолюция, осъждаща репресиите в Сирия, в която са включени редица големи отстъпки пред Русия, съюзник на Дамаск.

   

  Източник:  БГНЕС/АФП
  

• В България се учреди нова партия – ГОРД. Реакции на новината

  Учреди се Гражданско обединение за реформи в държавата – ГОРД. Лидер на новата партия е Сание Сютлю

  
  

  

   

   

   

   

   

   

   

  Сание Сютлю е лидер на новото сдружение Гражданско обединение за реформи в държавата – ГОРД. Символът на бъдещата партия ще е кокиче. Заместник председател е Александър Маринов, реши форумът.

  Около 60 представители на 3000 членове на три Фейсбук групи от Североизточна България, Кърджали и изселници от Турция се събраха в Шумен на учредително събрание. Целта им е формацията да се превърне в партия, която да провежда политика, различна от тази на Ахмед Доган и обкръжението му.

  На форума присъства и Неджметин Хак, един от легендарните основатели на ДПС, съобщиха участници. Сютлю е бивш зам.кмет на русенската община Иваново и сред най-активните радетели за учредяването на новата партия. ГОРД ще участва на следващите парламентарни избори.

  Дартс нюз първа съобщи за създаването на формацията, което бе планирано за 28 януари, но се отложи със седмица заради снега и студа.

  Създателите на сдружението планират и втора среща в столицата, на която да поканят всички известни лица, свързани с ДПС през годините, лидерът му Ахмед Доган, както и атакист №1 Волен Сидеров. Независимият депутат Корман Исмаилов обаче вече отряза мераците на ГОРД, като заяви, че създателите му нямат ресурс за подобни действия и той и Касим Дал няма да присъстват на учредяването. Следим обаче внимателно процеса, каза още Исмаилов.
  

   

  Юлиана Ончева,

  Дартс нюз

   

   

  Сдружението ГОРД е съвкупност от бивши поддръжници и настоящи опоненти на Касим Дал

   

  Касим Дал, Мария Капон и Корман Исмаилов успяха да обединят около идеята си за един нов, неетнически проект, около 64 000 души. И все още не може да се каже, че са изхвърлили Доган зад борда на политиката в България, въпреки, че здраво разклатиха устоите му. А как ГОРД със 60 човека ще успеят е, меко казано, странно!

  Да се създават сдружения е модерно в нашата „модерна“ и „осъвременена „Република, друг е въпросът кому и за какво ще служат. Сдруженията са важна и неделима част от нашият модерен живот. Живот, изпълнен с надежди и въжделения за по-добър поминък. В мен крещи неистово гласът на надеждата, че това няма да се окаже поредният неуспешен родилен напън, а учредителите – в капан на собствената си мнима бременност. А иначе – какво по-хубаво от надеждата?

  От опит знам, че е много лесно да заместиш една омраза с друга и да се опиташ да насочиш потенциала й срещу всеки, изпречил се на хоризонта. В този ред на мисли сдружението ГОРД е една съвкупност от бивши поддръжници и настоящи опоненти на Касим Дал, които по-скоро се лутат между един широк кръг от имена – Касим Дал-Корман Исмаилов, Гюнер Тахир, Осман Октай, Доган и скачения му съд Волен Сидеров. Уж идеята бе за едно истинско обединение анти-Доган, а то какво? Истинският виновник за процеса също ще бъде поканен на следващата им среща. Да чуел „истинското недоволство на измъчения си народ“. Завиждам на тези, които наистина вярват в чудото „светецът да слезе при обикновените миряни и да ги благослови с миро“.

  За какво ви е този „мъченик“, госпожи и господа Учредители? Наистина ли вярвате, че ще ви чуе и ще се покае? Не ви ли омръзнаха мраморната му маска и гланцираните му слова? Още ли искате да слушате неговата „Ода за моята богопомазана личност“? Не ви ли омръзнаха лъжите и обещанията му, опаковани в твърде мазничко и себично его? Или е по-важно за вас да сте винаги на дневен ред? Не е важна печалбата в играта, а е важно да си в нея… умно и добре пресметнато! Браво!

  Касим Дал и Корман Исмаилов бяха обвинени от същите тези антидоганисти?, че са били игнорирани по незнайни за тях причини от групите им във социалната мрежа на Фейсбук, сиреч осъдени без съд и присъда. А същите тези хора блокираха членове на групата ДАР, която се обяви против действията на Доган и сие. Група, защитаваща правата и разбиранията на всички недоволни от статуквото в България само поради факта, че не мислят като тях, че са техни поддръжници. (На Дал и Исмаилов). Питам се тогава: каква е разликата между тоталитаризма на лидера на ДПС и тоталитаризма на ДАР? Засмял се хърбел на щърбел. Народът с неговата мъдрост е велик! Защо от обявените в медиите 3000 човека присъстваха само около 60? Кой ги изненада – Дал или Доган?

  Надявам се да не бъда разбрана погрешно от четящите тази моя изповед. Пожелавам им успех, да изкачат върховете, които са си поставили като цел и, най-важното, да се задържат на тях по-дълго време. Но да не забравят да проверят и стълбицата, която е подпряна в подножието му, защото от колкото по-отвисоко се падне, толкова е по-силна и болката… А и доста труден и дълъг е възстановителния период.

   

  Вехлиджан Ахмедова,

  активен член на групи във Фейсбук, подкрепящи Дал и Исмаилов

  
  

• България ще признава трудов стаж, придобит в САЩ

  ПРОСПАЛИ СМЕ ПАДАНЕТО НА ВИЗИТЕ ЗА САЩ, каза още министърът на външните работи по Дарик радио
  

   

  За огромно съжаление българската страна малко е проспала възможността за падане още преди няколко години на визите за пътуване в САЩ. Проспала го е много безотговорно, каза в предаването „Седмицата“ на Дарик министърът на външните работи Николай Младенов.

  Въпросът за визите ще бъде сред темите, които той ще обсъди с държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън, която пристига в България утре.

  Младенов посочи, че при предходната администрация в САЩ е бил по-нисък критерият за процент отказани американски визи на български граждани, при падане под който можем да поискаме отпадане на визите.

  Второто изискване е било да са напълно въведени биометричните паспорти, което не е било факт. „Сега имаме паспортите, но прагът е по-висок“, обясни министърът и допълни, че има доста работа и нужда от лобиране.

  При посещението на Клинтън се очаква да бъде подписано споразумение, с което в България да се признава трудов стаж, придобит в САЩ.

  По повод набралия скорост скандал около подписаното и от страна на България търговско споразумение ACTA, външният министър посочи, че дебатите в парламента по него тепърва предстоят, защото за прилагането му се изисква ратификация на Народното събрание. В ратификационния акт ще бъде ясно записано откога и какво от споразумението прилагаме.

  Личната позиция на Младенов по казуса е, че ако в интернет можеш да крадеш, можеш и да продаваш. Той посъветва тези, които продават, да го правят по-добре.

  Източник:  БЛИЦ

  
  

  
  Министър Н.Младенов в Чикаго

• Токът ни по-скъп от френския, а газът – най-солен в Европа

  Електричеството за домакинствата у нас излиза по-скъпо, отколкото във Франция, Финландия, Гърция или дори супербогатия Люксембург.

  Това се получава от сравнение на цените на тока в ЕС, направено от Евростат чрез т.нар. стандарт на покупателната сила – PPS (Purchasing Power Standart). При него се елиминира влиянието на ценовите разлики в отделните страни заради различното ниво на Брутния вътрешен продукт. PPS е условна валута, при която една единица купува еднакъв обем стоки или услуги във всички страни.

  Така се оказва, че 100 киловатчаса енергия у нас струват 18,65 PPS при средно 17,08 за ЕС.

  Във Франция токът според PPS е 11,26, а във Финландия – 11,45. Дори съседите от Гърция, на които често през лятото продаваме електричество, излиза, че ползват по-евтин ток от нас. При тях цената в PPS е 12,75.

  Реално точно половината от държавите в ЕС имат по-ниска цена на тока от нашата.

  Сред държавите с по-евтино електричество от българското са още Великобритания, Белгия, Естония, Ирландия, Латвия, Холандия, Австрия, Словения, Швеция и Норвегия.

  Още по-притеснително за българските домакинства изглежда сравнението на цените на природния газ.

  През стандарта на покупателната сила се оказва, че от всички държави в ЕС той е най-скъп у нас. Получава се цена от 26,92 PPS за гигаджаул, при средна за съюза 15,88.

  За сравнение в Люксембург газът струва само 10,9 PPS, а във Великобритания – 11,6.

  Синьото гориво в евро е най-евтино в Румъния, Естония, Латвия и Великобритания – между 7,70 и 11,70 евро за гигаджаул.

  Българската цена е 23,43 лв., или 11,98 евро.

  Тя е по-висока и от тази за държавите-кандидатки за членство в ЕС, като Турция и Хърватия, където цената е съответно 9,31 и 10,54 евро за гигаджаул.

   

  Тихомир Тончев,

  в. „24 часа„

• Президентските избори в САЩ са съдбовни за средната класа

  Неправилното разпределение на богатството и данъчните промени обричат икономиката на застой

   

  Майкъл Хилцик,  в. „Лос Анджелис таймс“

   

  Движението „Окупирай Уолстрийт“ и породените от него протести се превърнаха в една от главните теми на медиите през 2011 г., но икономическият дебат, който започна благодарение на тях, следва да отекне като гръмко ехо и през 2012 г. Става дума за дебатите относно бъдещето на американската средна класа. Твърде рядко нейните икономически беди и несгоди са били ясно формулиран проблем в хода на президентските избори, но тази година кандидатите от двете страни на двупартийния разлом вероятно ще поставят тази тема в центъра на кампаниите си.

  В програмната си реч от 6 декември в Канзас президентът Барак Обама нарече предстоящата кампания „съдбоносен момент за средната класа на страната“. Най-вероятният му опонент сред републиканците Мит Ромни упорито нарича средната класа главната жертва на икономическата политика на Обама.

  Засега обаче фокусирането върху средната класа до голяма степен носи само риторичен характер. В същото време през изминалата година застоят в доходите и липсата на растеж на благосъстоянието при повечето американци отидоха толкова далеч, че движението „Окупирай Уолстрийт“ причисли към своя лагер на „99 процента“ всички онези, които изпаднаха от борда на икономическото изобилие. А там остана само 1 процент от американските данъкоплатци.

  Но приближаването на изборите тази година предоставя на избирателите, бизнес ръководителите и политиците благоприятна възможност за дебати относно основите на капитализма в Америка. Както заяви президентът в Канзас, „залогът сега е дали нашата страна ще бъде място, където трудещите се ще могат да печелят достатъчно, за да отглеждат деца, да правят скромни спестявания, да имат собствен дом и да си осигурят достойни старини“.

  Тези четири цели непрекъснато са разклащани

  след 70-те години на миналия век заради неравноправното разпределение на богатството, създавано основно благодарение на непрекъснатото подобряване на производителността на американския работник. До катастрофата през 2008 г. осакатяването на американската мобилност бе малко забележимо или пък бе замитано под килима. Но през последната година този проблем излезе наяве и това вероятно ще бъде така през следващите 10 месеца.

  Това обнадеждава, защото е невъзможно да се обсъжда неравенството в доходите, без да се засегнат много други фундаментални проблеми на американската икономика – колко работни места създаваме и какво е тяхното качество, как да осигуряваме възрастните хора, младите и болните, как да инвестираме в бъдещето чрез изграждане на инфраструктура и подобряване на достъпа до висшето образование.

  Всичко това е свързано с избледняването на икономическите надежди на американската младеж – както образованата, така и неквалифицираната. Това изглежда ще има най-дълбоки дългосрочни последици за икономическото здраве на нацията. Ако младежта не получи добра и перспективна работа, тя отлага създаването на семейство, не купува къщи, не придобива мебели и друга покъщнина. С една дума, тя засилва застоя в потребителската икономика.

  Днешното състояние на икономиката, с което се сблъскват действащият президент и неговият съперник, може да не е най-лошият вариант – признаци на възстановяване, макар и още слаби, се появиха през последните месеци. Но рядко една предизборна кампания е започвала с толкова много базисни политически въпроси, които са нерешени.

  На проведена наскоро конференция за икономическите перспективи Ричард Къртин, директор на Университета за потребителски изследвания в щата Мичиган (University of Michigan’s consumer survey), представи „неудобно дълъг“ списък от съмнения. В него фигурираха въпросът дали правителството ще излезе от задънената улица, въпросът за доходите и разходите, ще се запазят ли данъчните съкращения за средната и работническата класа, ще отпадне ли намаляването на данъците за богатите, въведено при предишния президент Джордж Буш-младши, на кое ще се придаде първостепенно значение – на създаването на работни места или на съкращаването на дефицита и произтичащите оттук мерки за икономии. Ако избирателите не изискват от кандидат-президентите да отговорят на тези въпроси, ние ще пропилеем шанса на живота си.

  Засилването на неравенството през последните три десетилетия не буди никакво съмнение. Твърде откровено тази тенденция бе описана миналия октомври от бюджетното управление на Конгреса, където влизат представители на двете партии. То стигна до извода, че през периода 1979-2007 г. средният нетен доход на домакинствата от единия процент американци с най-високи доходи е нараснал четири пъти. В същото време нетният доход на 60% американци в средата на скалата е нараснал само с една трета. В резултат, отбелязва бюджетното управление, нетните семейни доходи на 20% от семействата с най-високи доходи са нараснали от 43 до 53% през периода 1979-2007 г. У всички останали категории този показател е намалял.

  Защо това се случи?

  Управлението посочва измененията в структурата на индивидуалните данъци. От прогресивния данък общ доход (по-висока ставка при по-високи доходи) тя се измести към по-малко прогресивния данък върху заплатата. Промяната намали ефекта от данъчната система за равномерното разпределение на доходите по цялата икономическа скала. Изводът е ясен – промените в данъка общ доход, които намалиха непропорционално ставките в горната част на доходите (а такива са предложенията на повечето кандидат-президенти от Републиканската партия), само ще засилят неравенството.

  Застоят в доходите на средната класа предизвиква загриженост на властта, защото той уврежда социалната тъкан, както и икономическия растеж. Икономическият аналитик Джеф Медрик отбеляза през 1995 г., че в периоди на стабилен растеж „американците са склонни да бъдат по-отворени към идеята за включването на всички в американската мечта“. Тази епоха ни даде програмите „Медикеър“ и „Медикейд“ (Medicare и Medicaid) и щедро финансиране на държавното образование. Днес ни казват, че разходите за тези придобивки водят Америка до банкрут, въпреки че в сравнение с времето отпреди половин век днес федералните данъци са по-ниски спрямо общия обем на икономиката (измерван чрез брутния вътрешен продукт).

  Доверието в справедливостта на американския начин на живот, включително в социалната и икономическата сигурност, лежи в основата на оптимизма, който поражда потребителските разходи.

  Но през последните десетилетия това доверие спада

  Както отбелязва Къртин, „за първи път от 30-те години потребителите повече не вярват, че работните места и заплатите ще се възстановяват в близко бъдеще, че цените на къщите им отново ще растат или че пенсионните им фондове скоро ще бъдат напълно възстановени… Влошаването на тяхното финансово положение е предизвикано главно от загубата на работа, съкращаването на работното време, удръжките от заплатите и намаляването на премиите“.

  Това е напомняне, че едно време американските работодатели са давали на работниците заплати и придобивки, които са съизмерими с традиционните стремежи на средната класа, за които Обама спомена в речта си в Канзас – скромни спестявания, възможност да станат собственици на жилище, да осигурят старините си, а също да дадат образование на децата си. Ще се обърне ли избирателната кампания към въпроса как да се възродят тези традиционни американски ценности?

  Без да имат работа, без да очакват повишаване на заплатите и без да се надяват на всичко това в бъдеще, потребителите няма да харчат пари, а при такива условия е невъзможен активен икономически растеж.

  Един от сигналите на движението „Окупирай Уолстрийт“ е, че пренасочването на богатствата към върха на икономическата пирамида недооценява приноса на всички останали. И това не е само важна причина за икономическото ни неразположение, но е също нравствен и политически провал.

   

  Източник:   в. „Сега”

• Чуждите банки се спасяват с пари от България

  За половин година гръцките трезори са дръпнали близо 1.8 млрд. долара от парите си у нас

  Чуждите банки продължават с опитите да решат собствените си проблеми, теглейки пари от дъщерните си дружества у нас. През третото тримесечие на 2011 г. общото намаление на външните банкови експозиции в България се равнява на близо 2.3 млрд. долара, или около 3.5 млрд. лв., показват предварителни данни на Банката за международни разплащания.

  Почти половината от тази сума – 1 млрд. долара, е била издърпана от гръцки банки. Като се разглеждат и данни за второто тримесечие на 2011 г., става ясно, че само за половин година трезорите от южната ни съседка са намалили участието си у нас с над 1.8 млрд. долара. Така към края на септември техните средства в българските им представителства са паднали до 14.2 млрд. долара, пише в. „Сега“.

  На второ място по свиване се нареждат италианските експозиции, които са намалели с 374 млн. долара. Банковите средства от Белгия са „на минус“ с 323 млн. долара, германските – с 261 млн. долара, френските – с 215 млн. долара, а австрийските – със 182 млн. долара. Това показва задълбочаване на тенденцията европейските трезори да разчитат на средства от българските си филиали за справяне с рецесията. Обикновено средствата, отпускани от банките майки, се използват от дъщерните им дружества за кредити. В България обаче търсенето на заеми в последните месеци е на точката на замръзване поради несигурната ситуация в икономиката и пазара на труда. Затова и чуждите банки предпочитат да издърпат част от вече дадените пари, за да погасяват част от задълженията си.

  Допълнителна причина за намаляването на активи от страна на чуждите банки в България през третото тримесечие на 2011 г. е и рязкото свиване на експозиции в небанковия частен сектор. То може да се осъществи по няколко начина – чрез обезценка на активи, например на недвижими имоти, отписване на просрочени кредити, директна продажба на портфейли от активи. Всички тези фактори са допринесли към края на септември м.г. общо експозициите на чужди банки у нас да паднат до 33.7 млрд. долара, като се свиват с близо 2.3 млрд. долара. За българската икономика сумата е значителна, като се равнява на 5% от БВП.

  Според данни на Банката за международни разплащания България не е единствената страна, от която изтичат банкови активи в последните месеци. Общо за Югоизточна Европа загубата на чуждестранни експозиции през третото тримесечие на 2011 г. се равнява на близо 100 млрд. долара. Значителни суми банките майки са изтеглили от Хърватия, Чехия, Унгария, Румъния, Турция, но първенството държи Полша, където отливът е над 4 млрд. долара. Единствено в Русия се наблюдава по-съществено внасяне на средства. Гръцките банки са тези, които са издърпвали най-много инвестиции – в края на юни техните средства на чуждите пазари са били 131 млрд. долара, докато в края на септември падат под 112.5 млрд. долара.

   

  Източник:  Blitz.bg

• Глобалният заговор и неговите провинциалисти

  Автор:  Любослава Русева

   

  Някой почуква на вратата на скромния банков чиновник Йозеф К. Той отваря и изведнъж се оказва арестуван. Предявеното към него обвинение е неизвестно. Процесът приключва преди да е започнал. Системата осъжда Йозеф К. без да му даде възможност да се защити.

  „Какво ли е сторил?” – пита се Уинстън, докато наблюдава сградата на Министерството на истината, върху чиято фасада са изписани трите лозунга на партията:

  ВОЙНАТА Е МИР
  СВОБОДАТА Е РОБСТВО
  НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

  „Разпространявал е знание!” – отсича шефът на пожарната команда. „А в главите на хората трябва непрекъснато, до втръсване, да се набиват незначителни факти. Тогава те ще имат чувство за динамика, без въобще да помръдват. И ще бъдат щастливи!”…

  Годината е 2012-а. Светът току-що е одобрил споразумението АСТА. Кафка, Оруел и Бредбъри наблюдават резултатите от небето и кротко си приказват.

  Кафка: Докато писах „Процесът” (1925), не си давах сметка, че им давам инструкции. Честно!

  Оруел: Пък аз сбърках датата! През 1948 г. смених местата на четворката и осмицата и се получи 1984-а година. Ако бях по-прозорлив, щях да събера 4 и 8 и да получа 12. Тогава щях да озаглавя романа си „2012”!

  Бредбъри: И двамата сте луди за връзване! Че кой още ви чете? (Кафка и Оруел се споглеждат, разтреперани от гняв.) Елате по-близо до камината, щом треперите от студ. Имам още бройки от своето съчинение.

  Кафка: Да, топличко е тук… Хвърли още малко книги в огъня!

  Оруел: Как горят само, за такава красота не е мечтал и Големият брат!

  Бредбъри: Температурата е 451 градуса по Фаренхайт!

  Войната е мир

  Могат ли наистина три от знаковите антиотупии на човечеството („Процесът”,  „1984” и „451 градуса по Фаренхайт”)  да се сбъднат чрез едно търговско споразумение, наречено АСТА (Anti-Counterfeiting Trade Agreement)?

  Отговорът е „да”, стига да видим зад благовидния предлог за защитата на марките от ментета или на авторските права от „пирати” брутален опит за посегателство върху свободата на изразяване.

  А в случая става дума тъкмо за това. Тъй като споразумението поставя под един знаменател фалшифицирането на стоки и разпространението на файлове в интернет, да произвеждаш, внасяш или продаваш фалшив „Ролекс”, да речем, е равносилно на „престъплението” да споделяш музика и филми в интернет.

  Оттук наказуеми са както тези, които “крадат“ интелектуална собственост, така и онези, които пренасят информацията – като интернет доставчиците и hosting компаниите. Дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана и може да засегне дори блогърите, които споменават търговска марка в критична статия. Същото важи за иновациите на малките компании, за по-евтините алтернативи и за генеричните лекарства, които не се нравят на големите корпорации.

  Накратко:
  Според ACTA торент-сайтове и подобни технологии, които подпомагат разпространението на съдържание, защитено с авторски права, могат да се определят като нарушение. Споразумението дава възможност на носителите на права да изискат от интернет провайдърите да предоставят информация, с която да се идентифицират потребители, потъпкващи авторски права или подозирани за такова деяние.

  „Тук не говорим просто за спиране на торенти! – пише един гневен блогър. „Този договор задължава всички държави да предоставят на мултинационалните корпорации всякаква лична информация за предполагаеми престъпници. Той действа извън всякаква легална рамка и разбирания на отделните страни.”

  Простичко казано, оттук нататък интернет доставчикът ще може да следи сайтовете, които посещавате, активността ви в социалните мрежи, а може би дори личните ви имейли, като ще се задължи да докладва за събраната информация на Големия брат.

  И така една сутрин някой ще почука на вратата ви, вие ще отворите и ще се окажете арестувани, без да знаете защо…

  Свободата е робство

  „Става дума за избягване фалшифицирането на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права”.

  Така на 16 ноември миналата година министърът на икономиката Трайчо Трайков представя пред колегите си от правителството международно споразумение с абревиатурата АСТА. Той не дава никакви подробности, а ако си послужим със същия бюрократичен език, министрите приемат решението за присъединяването ни без проява на интерес и задаване въпроси.

  На 11 януари темата отново се мярва в полезрението на кабинета. Тя обаче отново не предизвиква дискусия и отново е приключена набързо с формалното решение посланикът ни в Япония Любомир Тодоров да получи мандат, за да подпише споразумението от името на държавата. И въпреки че междувременно около АСТА се надига бурно обществено негодувание, включително многохилядни протести в Полша, две седмици по-късно (26 ануари) България официално се присъединява към него на „нарочна среща” в Токио.

  Впрочем там подписи полагат още 21 представители на ЕС, плюс САЩ, Австралия, Канада, Швейцария, Мароко, Мексико, Нова Зеландия, Южна Корея, Сингапур и Япония. Само Германия, Холандия, Естония, Словакия и Кипър се ослушват, но това не означава отказ, а по-скоро забавяне. В случай, че АСТА бъде одобрена от Европейския парламент (което се очаква да стане най-рано през юни), и те ще бъдат притиснати да подпишат, докато вече подписалите – да го ратифицират и в националните си парламенти.

  Още в същия ден (26 януари) обаче сайтът на ЕП е атакуван от хакери, а на следващия (27 януари) докладчикът по темата Кадер Ариф обявява, че се оттегля от поставена му задача с думите: „Надявам се по този начин да предупредя за неприемливата ситуация, в която сме поставени. Аз не искам да участвам в този маскарад.”

  Впоследствие интернет се взривява от подписки срещу АСТА, а „загрижените световни граждани” призовават всички да застанем зад „свободния и отворен интернет, който помага на хората да споделят идеи и да разпространяват демократичните норми”.

  Невежеството е сила

  Знаело ли е българското правителство в какъв маскарад се включва?

  Съдейки по гореописаните стенограми, отговорът е „не”. Кабинетът ни гласува решение по инерцията на принципа „барабар Петко с мъжете”, което пък означава, че ни управлява вопиюща некомпетентност, примесена с провинциалната нагласа да сме равни сред първите, ако не и първи сред равните.

  Фактът, че правителството си затрая и не плати данък обществено мнение обаче, би могъл да отведе и към отговора „да”. То много добре е знаело какъв заек се крие в храсталаците, а формалното му съобразяване с глобалната линия на следене и слухтене всъщност изцяло обслужва собствената му линия на следене и слухтене.

  Оправдавайки я вече и с международните изисквания, споразумения, спънки, контракти, акти, сопи, пипи и т.н. способи за следене и слухтене, то ще може далеч по-„оторизирано” да се бърка в живота на Йозеф К. Ще може да го насочва, определяйки границите на неговата свобода. Ще може да го наблюдава, изисквайки от Йозеф К. да не помръдва и на всичкото отгоре да се чувства щастлив…

  Някой тези дни написа, че в дигиталната ера информацията – поради безкрайната си възпроизводимост и потенциална вечност, загуби икономическия си смисъл. Заради това е напълно естествено мастодонтите от звукозаписния и кинобизнеса да направят панически опит за оцеляване. Чрез политическото си лоби, сътворило законодателство уж за защита на авторските права, същите ни запращат в света на:

  –        “451 градуса по Фаренхайт”, в който притежаването на знание е забранено;

  –        на „1984”, където полицията на мисълта фалшифицира знанието или го канализира, както му е удобно;

  –        на „Процесът”, в който хватката на администрацията-октопод е в състояние да те пречупи завинаги, без дори да ти даде информация в какво си се провинил.

  Да, светът е малък и спасение не дебне отникъде. Ужасно е да бъдеш глобален и още по-трудно е да бъдеш провинциален в задънената улица на глобалната безизходица!

  …

  Кафка: Българите подписали АСТА, разбрахте ли?

  Оруел: Те винаги са следвали Големия брат.

  Бредбъри: Там е студено сега. Много студено. Температурата е минус 451 градуса по Фаренхайт!

   

  Източник:  в.  „Преса”

• Young Atlanticist NATO Working Group and Young Leaders Summit

  In May 2012, Chicago will be the center of the economic and political world as heads of state and government, top diplomats, military figures, international journalists, and global thought leaders convene for the G8 and NATO Summits. The Atlantic Council of the United States and The Chicago Council on Global Affairs, in collaboration with the Slovak Atlantic Commission and the Atlantic Treaty Association, are seeking to engage next-generation leaders—between 25 and 35 years of age—in a series of activities in the run up to the Chicago Summits. Learn more and apply.

  To facilitate a lasting conversation on the issues that will highlight the NATO Summit, we will convene an international, non-partisan Working Group of emerging professional leaders to participate in an interactive and substantive dialogue about transatlantic and global security issues, and to form a community of peers.  Members of the Working Group will engage in online dialogue, have access to private web or phone conferences with leading experts, and have the opportunity to earn subsidized in-person participation in two high-profile Young Atlanticist events:

  • A Young Atlanticist meeting (April 11-14, 2012), to be held in Bratislava, Slovakia, in conjunction with the GLOBSEC Conference; and
  • The Young Atlanticist Summit (May 18-21, 2012), to be held in Chicago on the sidelines of the official NATO Summit.

  We are currently seeking applications from exceptional young professionals, aged 25-35, and are targeting individuals who have started careers in the fields of international relations, electoral politics, defense/security, journalism, international business, and academia. Successful candidates will possess a strong passion for international engagement and have demonstrated leadership abilities.

  The application form, as well as participant qualifications and detailed information on the NATO Working Group and the 2012 Young Atlanticist Summits, can be found at www.youngatlanticist.org.

  To be considered for this program, interested parties should submit the following materials to [email protected] no later than Monday, February 6, 2012:

  • Current résumé, including nationality and age; and
  • Application form and essays.

  Please note that recruitment will be conducted on a competitive basis. Current or prior organizational affiliations will be taken into consideration, but will not guarantee selection.

  The Chicago Council is enthusiastic about these programs and the impact that it will have on Chicago and the world’s future leaders. Should you have any questions, please contact Chris Moffo, assistant director, studies, at [email protected].

   

• Не всички журналисти са маскари

  Любослава Русева отличена за най-смел коментар

  

  Любослава Русева, един от създателите на сайта „Редута.бг”, получи наградата за най-смел коментар в конкурса за независима журналистика „Смели репортери”, организиран от „София прес” и Център за развитие на медиите. Любослава спечели наградата с коментара си “Що е то ефектът “Бам” и има ли той почва у нас”.

  . . .

  Що е ефектът „Бам!“ и има ли почва у нас

  Любослава Русева

  Покойният президент на Туркменистан Сапармурад Ниязов, самопровъзгласил се за Туркменбаши, т.е. за Баща на туркмените, беше обявил извън закона всички инфекциозни заболявания, в този число холерата и СПИН-а. Под възбрана попадна и самото им споменаване, а престъпилите заповедите му изтърпяваха разнообразни наказания, сред които 36-километров маратон из пустинята Каракум.

  Преди Сапармурад Ниязов едно негово подобие – генерал Иди Амин Дада Умей, което управлява Уганда в продължение на осем години, се самообяви за “Негово превъзходителство пожизнения президент фелдмаршал хаджи доктор Иди Амин Дада, властелин на всички земни животни и всички морски риби“. Първата му забрана падна върху болестта сифилис, от която, както се оказа впоследствие, самият той страдал от малък.

  Още по-преди Туркменбаши и Иди Амин, някогашният президент на Боливия Андрес де Санта Крус започнал да се представя за “Велик гражданин, Възродител, Върховен главнокомандващ, Бригаден генерал, Велик маршал и миротворец.” Това станало, след като в ухото му влязъл щурец и той получавал толкова силни главоболия, че когато веднъж се появил пред „народа си“ в парадна униформа, обсипана с ордени чак до чорапите, категорично забранил мигрената.

  Разбира се, холерата, сифилисът и главоболието не изчезнали. И всъщност единственият, който успял да приложи забраната си на практика, бил императорът на Централноафриканската република Жан-Бедел Бокаса. Той издал Указ срещу глада, в резултат на което всички престъпили го или умирали от естествено недохранване, или попадали на императорската трапеза, запържени с панировка, печени на скара и под формата на чеверме…

  „Първобитният човек смятал, че ако си затвори очите пред опасността, тя мигновена изчезва“ – твърди американският психолог Марк Стивънс. Затова, според него, колкото си по-примитивен, толкова повече нараства вероятността да затвориш очи пред неприятното, а колкото повече си овластен, толкова по-голяма става илюзията, че можеш да нареждаш и на останалите да затворят очи.

  Стивънс нарича това „Ефектът Бам!” и го описва като съвсем проста автотерапия:

  Представяте си нещо, което ви е раздразнило, ядосало, вбесило. Броите до три и високо извиквате на глас „Бам!”, като се опитвате да взривите негативния образ в съзнанието си. Или:

  Изпитвате чувство било за вина, било за безпомощност. Този път обаче си представяте някой, който ви е много неприятен. Пак броите до три и високо извиквате на глас „Бам!”, като прехвърляте вината и безпомощността си на противния образ, изплувал в съзнанието ви.

  Или:

  В очите на околните искате да изглеждате различен от това, което сте. По-мъжествен, да речем, и с челичен характер, който не се огъва под напора на обстоятелствата. Номерът с броенето и викът „Бам!” пак ще свършат работа, стига само да нарисувате в ума си желания образ и да си представите как се напъхвате в кожата му.

  Стивънс обяснява, че най-често хората прилагат първата техника. Той обаче дава примери като онези в началото по друга причина: за да предупреди до каква хипертрофирала форма може да стигне бамването, ако – бидейки овластен, започнеш да попрекаляваш с него…

  Ще кажете, че тук е невъзможно да се появи някой Туркменбаши и да забрани грипа, нали?

  Само че в държава, чийто премиер се възхищава от Мао Дзедун, реабилитира Тодор Живков и неотдавна забрани частицата за бъдеще време, не е лошо да си отваряме ушите на четири. Защото, отворим ли ги, ще чуваме това „Бам!” все по-ясно и начесто.

  Три примера само от последните дни:

  * От близо месец в София всяка вечер поголовно се палят автомобили. Полицията е тотално безпомощна, но дори когато хване някой шаран, палежите продължават. И ето решението: „Най-правилно е случаите с палежи на коли да не се отразяват от медиите“, нарежда премиерът. „Бам!” и проблемът веднага изчезва!

  * Питат премиера кога правителството му ще вдигне пенсиите. Моментално в съзнанието му изниква отвратителният образ на Тройната коалиция. Нейното тежко наследство ще засегне и 2012 година, разправя той, и изброява на пръсти „милиард и кусур” за влакове, „гьола, наречен „Белене” и т.н., и т.н. „И с тези пари, ако не са правени тези неща, можехме да вдигнем пенсиите” – въздъхва. „Бам!” и проблемът е стоварен върху главите на управляващите, които не управляват вече повече от две години!

  * Премиерът заявява строго, че тютюнопушенето ще бъде забранено навсякъде от 1 юни догодина. Още на следващия ден обаче „ревизира” становището си, отпускайки аванта на баровете, и само часове по-късно отново се връща на предишната си позиция с уточнението, че размислил. На заяждането, че да си променя мнението стана традиция, а това не говори за силен характер, той се впуска в спомени как е клал прасета. „Това беше един от начините да се докажеш като мъж” – казва важно. „Бам!” и проблемът с характера отива на кино, заместен от така лелеяния образ на мъжкар!

  „Опасната последица от постоянното прилагане на тази автотерапия е човек да заживее в измислен свят, където всичко е въпрос на просто бамване” – предупреждава още Стивънс. Когато се сблъска с реалния живот, той може да изпита силно раздразнение, още по-голяма безпомощност и чувство за самота („Властта ми взе всичко лично. Стоя самотен като куче в Банкя.”); може да си внуши, че няма причина да бъде самокритичен към себе си, защото негативното идва само отвън и от другите („Аз моята история съм я написал, та написал. Под нулата съм тръгнал. Самичък съм направил толкова много. Цяла партия. Апарат огромен. И само са ми пречили.”); но също така може да си повярва, че останалите високо оценяват резултатите, постигнати единствено във въображението му (“Имаме 100% изпълнени критерии за Шенген… Вдигнаха кредитния рейтинг на България, на всички останали го свалиха, това означава, че сме работили добре и това всички го казват… И най-вече народът ни повярва на тези избори.”)

  Да си призная обаче, и аз напоследък започнах да бамвам.

  Първо бамнах вестниците, особено ония със снимки на един и същ бамващ на първа, трета, пета, седма, осма, петнайста и т.н. страници.

  После приключих с телевизията. Само като видях един и същ бамващ по първи, втори, трети, пети, девети и т.н. канали, направих „Бам!” с дистанционното и заживях значително по-леко.

  Това, разбира се, далеч не е достатъчно да бамнеш ефективно живота в глупост и лъжа. Но все отнякъде трябва да се започне…

   

  Източник:   Reduta.bg

  (Със съкращения)

• Благодарните евреи обичат България, нехранимайковците – не!

  Автор:  Самуил Ардити

  С еврейска кръв – партиен  помен

  Български евреи и  българи, били те учени, политици или обикновени хора  от лявото пространство трупат политически капитал от трагедията на евреите от Тракия и Македония по време на Холокоста. Начинът на действие на историците от ул. „Позитано” № 20 е следният: някои исторически факти са отречени, други измислени. Историята е фалшифицирана и написана отново според директивите, получени от централния комитет на Партията. След това, когато историята допълва теорията на „историците“, се правят погрешни заключения, че България е отговорна за депортацията на евреите от новите земи.

  Ето такава е приказката за депортацията на моите братя от Тракия и Македония. Те не са единствените унищожени мои сънародници в Европа. Нацистите унищожиха шест милиона мои братя и сестри и за всички тях аз тихо ридая. Добрите  душички не се интересуват за тях, защото от това не могат да изкарат някаква политическа полза. Те постоянно говорят за евреите от Ксанти и Гюмурджина, но за 56000 души от Солун, събрани от гръцката полиция и със сътрудничеството на местните великогръцки шовинисти, хич не им дреме. Мъчно е да се обвини цар Борис III за нещастието на солунските евреи, и защо тогава да си правят труда да леят крокодилски сълзи за тях, когато няма политическа печалба.

  Най-напред фактите

  Нека да направим преглед на основните факти.

  1. Германия съсредоточава огромна армия от 850 000 войници, начело с генерал Лист, на румънска земя – до Дунава срещу град Русе. Хитлер трябва да спаси своя съюзник Мусолини, който е загазил в Албания. Той казва – „Ще мина с добро или с зло „. Българската армия е храбра, но лошо въоръжена, без сериозна авиация и бронирани части. Една българска съпротива срещу германската армия можеше да доведе до ужасни резултати. Десетки хиляди български войници щяха да паднат в сраженията и, без съмнение, цялата еврейска общност в България – унищожена.

  България е жертва на една нацистка агресия, и след десанта в Русе тя е една полуокупирана страна с едно мнимо „самостоятелно“ правителство.

  2. Цар Борис III е изправен пред едно предложение, подобно на предложенията на Дон Корлеоне, а на тях не се отказва.
  Вермахтът минава през България и напада Гърция и Югославия. Гръцката и сръбската армия са разгромени и затова са необходими само около две седмици.

  Югославия и Гърция окончателно капитулират, сръбският крал и гръцкият цар бягат в Лондон. България не участва в войната и не се пролива българска кръв. Този факт е решителен и определя до каква степен България ще може да владее в Македония и Беломорието в бъдеще. Германия предава тези области на България за временно гражданско управление до края на войната – а до тогава ще видим – казва Хитлер. Сделката е  добра и за двете страни. Вермахтът пести няколко дивизии, които трябва да остави като гарнизон в Македония и Беломорието. След кратко време той ще прати тези части на Източния фронт.

  За България блянът за Македония и излаз на Бяло море е постигнат. Филов може да подаде на народа лъжливата пропаганда за обединението на България.
  Фактически само Добруджа е истинска обединена с отечеството земя.
  Това е осъществено според международните закони и признато от великите сили – Англия, Германия, Русия и САЩ. След мирните преговори в румънското градче Крайова между правителствата на България и Румъния се подписва един мирен договор. Разликата е грамадна  между обединението на Добруджа и същото в Тракия и Македония. Златна  Добруджа е законно присъединена, Македония и Беломорието са временно харизани земи до края на войната.

  Евреите от златна Добруджа получават българско поданство, въпреки че и тя е новоосвободена българска земя. На 2.03.1943 г. българското правителство решава , че депортация ще има само в Тракия и Македония. В Добруджа комисарят Белев не може да пипне нито един евреин. България не предава нито един евреин, български поданик, който живее на българска земя.

  Конференцията във вила Ванзее определя кой е български евреин и кой не

  Империята на злото има своя стратегия и тактика. Конференцията във вила Ванзее взима решение за крайното решение на еврейския въпрос в Европа. Нацистите правят списък на евреите за всяка страна поотделно, които трябва да бъдат унищожени. До името на България те записват 48000 души. Това става 8 месеца след обединението. Значи евреите от Тракия и Македония са съответно гръцки и сръбски евреи, поданици на държави, окупирани от Германия, където тя коли и тя беси. Генералната позиция за унищожаването на евреите в Европа е определена от германци, а не от българи. А вилата Ванзее се намира в предградията на Берлин, не в Симеоново или Бояна. Да видим каква е тактиката на империята на злото. Най големите врагове на България не могат да твърдят, че съдбата на евреите от новите земи е българска инициатива. Подготовката на депортирането започва след голям натиск от страна на Германия. В началото на 1943 г. в София е изпратен главния помощник  на Айхман, есесовецът Теодор Данекер. Той и само той бе злият дух, който като двигател тласкаше напред машината на Холокоста. Нито стратегията, нито тактиката на депортацията бяха българско дело.

  Можеше ли цар Борис III да спаси евреите от новите земи?

  До ден днешен се водят дискусии дали България е имала възможност да откаже сътрудничество с нацистите в акцията за депортацията на евреите от Македония и Беломорието. Един отказ от страна на България щеше да бъде дръзка постъпка, и като последствие щяхме да сме свидетели и участници в една война между Германия и България. Цялата еврейска общност, към 49000 души, щеше да бъде изпратена в Полша и хиляди български войници унищожени.

  Цар Борис III отказа да предаде българските евреи  на палачите от Берлин. Но това бе възможно защото българските евреи бяха негови поданици. Да докажа тази теория не е трудно. Както знаем режимът, който дойде на власт след 9 септември 1944 г., не привлече под отговорност в т.нар. народен съд нито един офицер от полицията или генерал от армията, която събра евреите в Тракия и Македония. Това не пречи на синове и внуци на тези военни днес да леят крокодилски сълзи и да хулят и псуват България. Лиляна Паница, секретарката на комисаря от Комисарството по еврейските въпроси, бе арестувана и хвърлена в мазето на „народната милиция“.Там тя е най-жестоко изтезавана и малтретирана. Ето какво декларира в своите показания от 2.11.1944 г.: „На много пъти след това Данекер протестираше пред Белев, че не е изпълнил договора, и че тези 12000 души биха могли да се вземат (от германците – бел. С.А.) и без съдействието на България, тъй като те преди всичко са били техни (на германците – бел. С.А). Дали евреите щяха да бъдат събрани от българи или от германци, резултатите щяха да бъдат едни и същи.

  Да се запознаем с още едно свидетелство на очевидец на събитията. През време на гоненията  на евреите в София действа един нелегален еврейски комитет. Той се състои от пет члена от различни партии, начело с легендарния полковник Аврам Таджер, добър приятел на царя. Моят баща, Бенямин (Буби) Ардити, беше член на комитета, като представител на евреите от дясното пространство. В Израел под клетва пред израелския съд той свидетелства: „През месец март 1943 г. през гара София минава ешалон от гръцки евреи. Спасителният комитет от еврейските водачи започва кампания, която цели да прекрати депортирането на евреите от Беломорието, чрез ходатайства пред българските власти и чуждите представители, включително и папския нунций.  Ходатайството пред държавната администрация не доведе до положителен резултат. Отговорът бе, че Тракия и Македония са области, окупирани от Германия, и затова германците могат да правят там каквото им скимне. Освен това тези земи са „военни зони“ и германците провеждат тези акции  по военни причини.” Еврейските водачи предложиха: „Ако евреите не могат да бъдат върнати в техните домове, то те да бъдат концентрирани в България. Българските власти отговориха, че те не са господари на положението. Съдбата на евреите е в ръцете на германците“.

  Всички тези благородни българи, които вдигнаха глас в полза на българските евреи от старите предели на страната, не се застъпиха за евреите от новите земи. И защо? Тези българи знаеха много добре, че новите земи не са дадени на България с международни договори, а са завзети от Вермахта през 1941 г.. След това са предадени на българско временно гражданско управление за ограничен период, да края на войната. Знае се също, че германците бяха предложили на Турция да им предадат цялото Беломорие с цел да я привлекат към Тристранния пакт. Тези българи са живели в България през 1943-та г.,  а не през 2011-та, и са познавали добре действителността.

  В езика на компютрите има един израз „default“ (неустойка). Съвсем излишно е на днешното поколение хайтекисти да се обяснява това понятие. През Холокоста очаквания „default “ бе унищожаването на евреите. Спасяването на българските евреи бе едно изключение. Наистина разстоянието между София и Скопие е 220 км, но каквото се случи в столицата на България, не можеше да се случи в Македония, защото там условията бяха съвсем други.

  Синовете на родоотстъпниците от 1946 г., днес са родоклеветници. Те обвиняват България  в отговорност за нещастието на евреите от новите земи без да разберат, че „българското чудо“ не можеше да се повтори. Българският народ бе един „wizard“ (магьосник), който не успя да повтори още един път своят фамозен номер, но за това не се бие по палците.

  На българското гражданско общество писна от неблагодарните български евреи

  Към българите родоклеветници се присъединяват и неблагодарните български евреи. Те дават алиби на техните другари, защото твърденията на евреи са по-убедителни и звучат по-искрено от обвиненията на българите. За синекурни службички, за командировки , за дневните и за дребните парички трябва да се плати. Начело на обвинителите срещу България винаги ще намерим някой български евреин, болен от амнезия. Но за да се роди той или тя, българският народ спаси неговите дядовци и баби, неговите бащи и майки. Срам и позор на тези нехранимайковци.

  Преди известно време написах едно есе на име „Чистачите“. Една българска еврейка, „второ поколение“, ми отговори по Facebook: „По-лошо е, че пратиха моя дядо да троши чакъл в гара Лакатник“. Отговорих на момичето: „Една възможност бе твоя дядо да троши чакъл на гара Лакатник, втората възможност бе да трошат твоя дядо на чакъл в гара Треблинка. Цар Борис III избра по-добрата възможност за твоят дядо. И дядо ти оцеля, и ти се роди, за да можеш да хулиш българския народ.”

  Три години от моя живот посветих в борба да бъде признат за „праведник“ македонският войвода Владимир Спиридонов Куртев. Не беше лесно да се преборя с бюрократичната машина на мемориалния комплекс „Яд вашем“ в Ерусалим. Трябваше да се отхвърлят лъжливите обвинения, че е бил осъден на смърт и екзекутиран поради изсмуканата от пръстите лъжа, че е бил „фашист“ и сътрудник с нацистите. Накрая истината победи и той получи званието „праведник“. Този път българите се стъписаха. Най-после един благодарен евреин. Министърът на външните работи на република България ме награди със знака на златната лаврова клонка. Това не е много, но може би ще започне една нова епоха, в която българските евреи ще изразят своята благодарност към своите спасители.

  Заключения и послеслов

  Наистина евреите от новите земи бяха събрани по жесток начин от български войници и български полицаи. Наистина тяхното имущество беше ограбено от корумпираните чиновници на КЕВ. На тези въпроси не може да се отговори, ако не познаваме истинските факти от тази епоха. Въпросите се задават от едно честно малцинство, което не познава фактите и от едно голямо болшинство, което действа със зла умисъл, за да трупа политически капитал.

  Младежите, които служеха във войската и полицията, нямаха още житейски опит. Тяхната глава бе промита от лъжливата пропаганда на Богдан Филов. В края на краищата те получиха заповед и не можеше да не я изпълнят. Относно грабливите чиновници на КЕВ –  между кой народ няма разбойници и крадливи мутри? България трябва да се извини за жестоките деяния и грабежите по време на депортацията. Но в никакъв случай република България не носи отговорност за случилото се на евреите от новоосвободените български земи. Българите1 които действаха там, в никакъв случай не бяха истинското лице на българския народ. България няма право да поеме отговорността, защото тя ще отрече деянията на 70-80 хиляди българи, които помогнаха на българските евреи във всекидневието, без никой да им даде заповед. Тези българи са част от народа, който живя през тази епоха и спаси 49000 евреи, когато обстоятелствата позволяваха и това бе възможно.

  Депортацията бе организирана от платени агенти на Гестапото като Петър Габровски, Александър Белев и Дени Костов, и наивни фенове на нацистите като министър председателя Богдан Филов.

  Този, който хвърля вината върху България, крие истинските убийци: Адолф Бекерле, Адолф Айхман и Адолф Хитлер. Те са инициаторите на депортацията и истинските виновници и те бяха осъдени от цял свят като военни престъпници и престъпници срещу човечеството.

  Окончателен отговор е даден от израелския върховен съд

  Много български евреи, от лявото пространство, емигрираха  в Израел в периода 1948- 1950 г. Напуснаха земния рай на социализма и се заселиха в капиталистическия ад. Тук в Израел публикуваха много исторически издания, в които цар Борис III бе обвинен за всичко, за депортацията, за ЗЗН, за жълтите значки, за трудоваците, за изселването от София, за тежката зима и разбира се за сушата през лятото. Когато българските евреи предявиха искане за компенсации, чиновниците от финансовото министерство на Израел им казаха – „искайте пари от България или от наследниците на цар Борис“. Дълги години българските евреи се мотаха по съдилищата от нисша инстанция. Накрая, като последна възможност се обърнаха до Израелския върховен съд. Съдиите от този съд са известни по цял свят като най-компетентни  и прогресивни. Беше определен състав от седем най-добри съдии. Присъдата беше произнесена на 9.10.2005 г. с голямо болшинство, шест срещу един гласа в полза на българските евреи. Решението на съда гласеше, че българското правителство през епохата на Холокоста е действало под влиянието, внушението и натиска на нацистите. На българските евреи, живеещи в Израел, беше дадена възможността да подадат искове за компенсации и на фалшификацията на история бе сложен край.

  
  

  * Статията е в отговор на публикация на същата тема на Еми Барух.

   

  Източник:  Aliya.aliya-bg.org

   

• ОССЕ предлага помощ за ревизия на Изборния кодекс, нашите се правят, че не знаят

  Ден преди инициирания от опозицията дебат за промяна на Изборния кодекс, с който управляващите категорично дадоха да се разбере, че няма да се съобразят, стана ясно, че международните наблюдатели от ОССЕ са ни предложили експертна помощ за поправка на закона.

  Предложението е отправено в писмо чрез българското посолство във Виена и на 4 януари е пристигнало в Министерството на външните работи, откъдето е препратено към Централната избирателна комисия (ЦИК). Проверка на Mediapool показа, че институциите се правят, че такова писмо няма. Според някои мнения предложението е дипломатично напомняне, че Изборният кодекс има дефекти и е добре да се преработи. Шефът на правната комисия в парламента Искра Фидосова обаче отряза всякакви приказки на тази тема, независимо, че изборите през октомври показаха редица слабости и недомислия в закона.

  Според текста на документа, с който Mediapool разполага, международните наблюдатели предлагат в страната ни да бъде изпратена мисия от експерти, която да помогне на законодателите да поправят нормативната уредба.

  От ОССЕ са съгласни в удобно и за двете страни време екип да посети София. Целта е да се дискутират предложените препоръки и да се намерят начини останалите “предизвикателства” в изборното законодателство да бъдат решени.

  От МВнР обясниха предложението като “съвсем обикновено придружително писмо”. От ведомството казаха още, че са го препратили малко след това до председателя на ЦИК Красимира Медарова и не знаят за по-нататъшното движение на документа.

  Въпреки, че нито един от говорителите на ЦИК не бе открит за коментар, Mediapool научи неофициално, че комисията не знае какво да прави с този документ. Той не е обсъждан на заседание на Централната избирателна комисия. Членовете й даже изразиха съмнения, че такова писмо изобщо е достигало до специалистите по изборно законодателство.

  Членовете на ЦИК все още дори не са решили дали да напишат становище за забелязаните от тях слабости по време на изборите, какъвто ангажимент поеха.

  След категоричния отказ от страна на Искра Фидосова да се ремонтира Изборния кодекс, в ЦИК по-скоро се обединяват около мнението да съставят вътрешни правила за работа, вместо да изказват мнение за пропуските на законодателя.

  От ЦИК съобщиха, че са запознати с писмото, докладвано е в комисията, но от тях не зависи законодателната промяна. Съвместно с други институции от комисията ще решат кога да поканят представители на ОССЕ.

  Преди седмица външният министър Николай Младенов заяви от парламентарната трибуна, че докладът на ОССЕ за провеждането на изборите в края на октомври у нас, е по-скоро положителен.

  “Не заблуждавайте хората, че наблюдателите са казали нещо кой знае какво лошо, те отправиха нормални препоръки”, заяви външният министър в реплика към опозицията.

  Международната организация, която изпрати наблюдатели на изборите за президент и за местна власт през октомври м.г., публикува окончателния си доклад, в който отправя доста препоръки за промени в изборното законодателство и практика.

  В становището си ОССЕ припомни препоръката си от 2009 г. за изчистването на избирателните списъци от т. нар. мъртви души. Настоява се още българските власти да позволят на малцинствените групи да използват своя майчин език в кампаниите, както и да им се предоставя официална информация на съответния език.

  Организацията поиска още премахването на забраната българите с двойно гражданство да се кандидатират на изборите, както и да отпадне ограничението за затворниците да гласуват. Според организацията от право на вот може да бъдат лишени единствено изтърпяващите наказания за особено тежки престъпления. Иска се и премахване на ограничения пред постоянно пребиваващите граждани на държава извън ЕС да пускат бюлетина за местна власт.

  ОССЕ препоръчва създаване на законова възможност гласоподавателите да обжалват изборните резултати. Международната организация смята за уместно и предложението на главния прокурор Борис Велчев за използване на СРС при разследване на изборните престъпления. В момента такава възможност няма.

  Международната организация настоява още да не се допускат забранителни списъци, да има държавна подкрепа за незавсимите кандидати, да се осигури безплатно телевизионно време в обществените медии, както и списък на реалните собственици на медиите в страната.

  Към момента обаче остава загадка кой трябва да се свърже с ОССЕ, за да приеме или откаже помощта, която ни предлагат.

   

  Източник:  Mediapool
  

• Дълговете на Америка

   

  

  Размерът на американския дълг се отброява на специален часовник (The National Debt clock), който се намира на ъгъла на 42-а улица и Шесто авеню в Манхатън. Часовникът отброява размера на дълга повече от десетилетие. Изписаното число на снимката отдавна не е актуалната сума на дълга, която миналата година надхвърли 15 трлн. долара.

   

  Американското правителство продължава да прави безпрецедентно големи разходи в опит да оправи икономиката, която пострада от икономическата криза. За да финансира тези разходи, Чичо Сам тегли  заеми под формата на новоемитирани облигации с различен матуритет.

  За инвеститорите, американските ДЦК изглеждат безрискови, тъй като имат гарантирана доходност въз основата на очакваните бъдещи данъчни приходи на САЩ.

  От десетилетия насам американското министерство на финансите запълва дефицита в бюджета си чрез емитиране на ценни книжа. Те се натрупват към големия държавен дълг на САЩ, който наскоро надхвърли 15 трлн. долара и продължава да расте с всяка изминала секунда.
  

  В средата на януари президентът на САЩ Барак Обама официално уведоми Конгреса, че планира ново увеличение на дълговия таван с още 1.2 трлн. долара.  Ако предложението бъде прието, дългът на САЩ ще достигне 16.394 трлн. долара.

  Голяма част от американския дълг се държи от частния сектор, но други 40% от американските ДЦК са притежание на публични институции, включително правителства на други държави.

   

  Източник:   в. „Капитал“
  

• Ще се пенсионираме ли някога в Америка? – част втора

  Автор:   Ангел Сапунджиев

  

   

   

   

   

   

   

  Какво е социалното осигуряване (Social Security) и кога и какво точно ще получим ние?
  
  Здравейте на всички приятели и читатели, искам да започна първо с това, че от миналата седмица получих много от вашите въпроси във вид на електронна поща, обаждания и срещи и съм много радостен, че информацията Ви е помогнала и имате интересни въпроси. Моята работа днес е да отговоря на някои от тези въпроси, но нека съм откровен с всички Вас – не очаквах, че темата ще е толкова обширна и може би ще имаме още една или две специални статии само за пенсионното осигуряване и какви са всичките ни опции свързани с него.

  В днешния брой ще фокусираме вниманието си специално на разгадаване на всички митове и легенди за социалното осигуряване (Social Security), защото забелязах от въпросите Ви, че като цяло всеки гадае точно как и кога то влиза в сила; какъв процент на парите ще се получават и каква е наистина точната пенсионна възраст, за да може един данъкоплатец да започне да получава дадена сума за пенсиониране.

  – Кога мога да получа пълната сума, която ми се полага?

  Официалната пенсионна възраст, в която можем да получим пълната сума, която ни се полага, е 65 години за всички (включително мъже и жени), родени през или преди 1937-ма; родените между 1938-ма и 1942-ра година могат да се пенсионират на 65 и два месеца (1938-ма); 65 и четири месеца (1939-та); 65 и шест месеца (1940-та); 65 и осем месеца (1941-ва) и 65 и десет месеца (1942-ра). Ако сте родени между 1943-та и 1954-та, пенсионната възраст нараства на 66 години Използвайте същата калкулация, която сега Ви показах, за годините между 1955-та и 1959-та, като след 66 годишна възраст добавяте 2 месеца за всяка следваща година. За всички, родени след 1960-та, нормалната пенсионна възраст е 67 години.
  Но нека отворим една голяма скоба и споменем, че всъщност Вие можете да се пенсионирате най-рано на 62 години, но ще получавате 30% по-малко пари от това, което би Ви се полагало на 65, 66 или 67 години, в зависимост от това в която възрастова графа попадате.

  – Как точно се събират „точки за пенсия“ и колко ни трябват за да се квалифицираме за социално осигуряване?

  Максималният брой точки, които се дават на година, е четири. Те се базират на дохода, който сте декларирали, а не на това колко точно месеца сте работили през годината, както е било в миналото. През 2012 г., за да получим пълен брой точки (четири), ние трябва да обявим поне $4,520 заработени пари, или ако нямаме тази пълна сума, всяка една точка се равнява на $1,130 обявен доход. Минималния брой точки, които трябва да имаме, е сбор от 40 през цялата ни кариера. В повечето случаи хората, живеещи в Америка, събират повече, но това по никакъв начин не се отразява на сумата, която би трябвало да получим в пенсионна възраст, т.е. дори да сме събрали повече, няма да вземем повече пари.

  – Каква сума ще получим и как точно се изчислява тя?

  За съжаление тук имам малко лоши новини за повечето от нас. Формулата, на която се базира сумата, която ще получаваме за социално осигуряване, е изчислена въз основа на средната обявена работна заплата за последните 35 години, в които сте работили, или за тези, в които сме имали най-високи обложени доходи, разделено на 12. Сега проблемът за повечето от нас, българите в Америка е, че имаме много хора, които в следващите пет, десет или петнадесет години искат да се пенсионират тук, но няма да имат шанса да използват годините, които са работили в България, за да ги причислят към тази формула. За сметка на това пък, ако всичко върви по план, Вие ще можете да получите пенсионно осигуряване и от двете правителства, но не пълно и може би недостатъчно. Не забравяйте и факта, че минималните точки за получаване на Social Security са 40. Има много страни, които имат сключена международна спогодба за взаимопомощ на техните поданици, живеещи в Америка, отнасяща се точно за пенсионното осигуряване. Сред тях са Гърция, Чехия, Полша, че дори един малък Люксембург, но за жалост не и България.

  – Кога е най-добрия момент да започнем да получаваме от пенсионното си осигуряване?

  Ситуациите, в които всеки един от нас е или някога ще бъде, предполагат много отговори на този въпрос. Какво имам впредвид? Понякога не сме в състояние да работим по-дълго от 62 годишна възраст, което означава, че ако започнем да взимаме парите си тогава, ще се простим с 30% от полагащото ни се, както вече споменах по-горе; 25% по-малко на 63 години; 20% по-малко на 64 години; 13.3% на 65 и 6.7% на 66 години, базирано на човек роден след 1960-та и нормална пенсионна възраст на 67. По същия начин може да изчислите и тези цифри за родените преди 1960-та, базирано на информацията по-горе. Прецените ли да изчакате и да започнете да получавате парите си до 70 годишна възраст, то Вие ще получите 32% повече от това, което Ви се полага.

  ГОЛЕМИЯ ПРОБЛЕМ И НЕСИГУРНОТО БЪДЕЩЕ…

  Бих искал да засегна един много интересен въпрос, който всички ние следим с интерес в последните няколко години, и той е следния: Ще има ли достатъчно пари за всички хора, които са влагали и плащали такси за социално осигуряване по време на пенсиониране?
  Нека погледнем някои факти. В момента най-голямото поколение от американци, живяло някога, е във фазата на пенсиониране; поколение, родено след Втората световна война, между 1946-а и 1964-та година. Тази вълна от население наброява около 100 милиона души и е известна като „the baby boomer generation.“ Пенсионирането им и достъпа им до социалния пенсионен фонд официално започва от тази година и в следващите осемнадесет години ще станем свидетели на един феномен, който за съжаление застрашава финансовото бъдеще на всички останали след тях. Това поколение е основният мотор на американската икономика след Втората световна война, като започнем със строителството на много нови училища и образователни учреждения; преминем през машиностроенето и автомобилната индустрия (направата на легендарните Ford Mustang и Harley Davidson, насочени точно към това поколение от хора) и завършим с технологическия прогрес на компютърните гении като Стийв Джобс и Бил Гейтс. Можем спокойно да заключим, че това поколение от хора е създало основите на икономическата мощ на Америка през ХХ-ти век и инерцията, по която продължава да се движи в момента, независимо от кризата, в която се намира целият свят.

  ПОУКАТА И НАШИЯТ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

  След катo сте прочели този подробен доклад за социалното пенсионно осигуряване (Social Security) може би все още си задавате въпроса, от кого точно зависи нашето бъдеще в Америка? Отговорът на този въпрос е само един – от самите нас!

  Искам да ви споделя нещо лично – не бях сигурен доколко да влизам в детайли за цялата ситуация с пенсионното осигуряване, но бях длъжен да Ви дам фактите, които знам, защото Вие като жители на тази държава, както и аз, заслужаваме да знаем истината такава, каквато наистина е, за да можем да реагираме адекватно на нея.
  Аз съм просто един човек, който е в тази индустрия от повече от шест години и смятам, че е дълг за мен да Ви представя фактите, но също и да Ви покажа как да избегнете неприятни финансови ситуации за в бъдеще. По професия съм персонален финансов съветник, казвам го не за да се изтъквам, а защото имаше няколко човека, които ми се обадиха през изминалата седмица, след като са прочели първата част от миналия брой и ме помолиха за помощ и повече информация. Моля, чувствайте се свободно да го направите и Вие, ако имате нуждата и намерите за необходимо.

  В следващата трета част на темата за пенсионното осигуряване ще говорим специално и основно за нашите алтернативи на Social Security, а именно 401К, Traditional и Roth IRA; и бързо ще минем през корпоративните пенсионни планове, които, както казахме по-рано, са вече на изчезване.

  Ако намирате информацията за полезна, чувствайте се свободни да я разпространявате сред приятели и познати, които също биха искали да знаят как да работят с парите си по-ефикасно.

  За въпроси и идеи можете да пишете или да се обаждате на директната ми линия 224-522-2413 или да пишете на директната ми електронна поща [email protected]м.

   

  –––––––––––––

  Бел.ред:   Текстът е публикуван и във в. „България Сега“

   

• Спецсъдът поиска да проверява статии, преди да бъдат публикувани

  Председателят Ушев търси „механизъм заглавията на статиите да казват това, което ние искаме да кажем“

   

  Ръководството на спецсъда официално поиска от печатните и електронните медии при поискване още преди да бъдат публикувани да му предоставят „за съгласуване“ статии, отразяващи дейността на новата структура.

  „Желаем да ни окажете съдействие относно получаване на обратна връзка за съгласуване точността на подадената от нас информация, изпращайки ни заглавия на статии и евентуални публикации, свързани със Специализирания наказателен съд, преди те да бъдат отпечатани. Надяваме се да срещнем разбиране в исканията си, тъй като това ще бъде в интерес на взаимната ни работа“, се казва буквално в съобщението на пресцентъра на новата структура, подписано от пресаташето Росица Георгиева.

  Освен това от спецсъда уточняват, че „с оглед коректност и точност в комуникацията“ най-учтиво молят медиите да престанат да назовават новото съдилище с всякакви прозвища, различни от официалното – Специализиран наказателен съд. За пример е посочено популярното наименование „Антимафия“.

  От съда заявяват още, че официалната му политика „не предполага даване на интервюта от съдиите, при постановяване на съдебни актове, както и коментар на същите“. В съобщението е указано, че всякаква допълнителна информация по конкретно дело може да бъде поискана и получена писмено след допитване до съответния съдия, разглеждащ казуса.

  След публикуването информация за разпространеното от пресцентъра съобщение, от спецсъда се свързаха с Mediapool и поискаха публикуването на следното уточнение:

  „Във връзка с писмото, което ви изпратихме и отразените в интернет опити за цензуриране на пресата от страна на Специализирания наказателен съд, ви уведомяваме, че единствената цел на въпросното писмо е подобряване на комуникацията между съда и медиите. Нито имаме желание, нито възможност да цензурираме вашите статии и не се съмняваме в обективното отразяване от ваша страна на подадената от съда информация.

  Поясняваме, че смисълът на написаното от нас е, че всяка информация, предоставена от съда ще бъде съгласувана със съдията, разглеждащ делото. Наясно сме, че нямате задължение да ни изпращате съдържанието на статиите, които ще публикувате, нито ние имаме контрол върху този процес“.

  Второто писмо на съда „Антимафия“ завършва с изразена с удивителен знак надежда: „Надяваме се този път да бъдем разбрани правилно!“

  Междувременно ръководството на съдилището съвсем се оплете в опита си да изясни добрите си намерения с огласяването на двете съобщения. Лично председателят на спецсъда Георги Ушев се включи в оформилата се публична дискусия, като лаконично коментира пред „Капитал дейли“: „Трябва да имаме някакъв механизъм заглавията на статиите да казват това, което ние искаме да кажем. Който иска, да се съобрази с това. Това е молба, за да сме сигурни, че работата ни се отразява точно.“

  В крайна сметка в късния следобед (вчера – б.р.) Ушев съвсем избистри позицията си по темата, извини се на журналистите и обяви пред БНТ, че информациите за спецсъда няма нужда да се съгласуват, след като веднъж са съобщени от него. Уточни и, че в случая става въпрос за недоразумение, допуснато от него по невнимание, тъй като никога не е имал нито желание, нито възможност да цензурира по някакъв начин медиите.

   

  Източник:  Mediapool
  

• Син на генерал от Държавна сигурност – новият посланик в Москва

  

  Бившият зам.-вътрешен министър в правителствата на Симеон Сакскобургготски и тройната коалиция Бойко Коцев беше предложен от правителството за посланик в Москва.

  Досега той бе представител на България в ЕС, но миналата седмица правителството предложи постът да бъде зает от сегашния зам.-външен министър Димитър Цанчев.

  „Бойко Коцев работи от дълги години в Министерство на външните работи като посланик на страната ни в ЕС, добре познава дебата между Европа и Русия, добре познава обширния дневен ред, който имаме като Европейски съюз с Русия, ръководил е голяма дипломатическа мисия – нашата в Брюксел и съм сигурен, че може да се справи успешно със задълженията си в Москва“, заяви външният министър Николай Младенов.

  Бойко Коцев е син на ген. Васил Коцев, най-дългогодишния началник на Първо главно управление на Държавна сигурност. Бившият зам.-вътрешен министър е герой на една от грамите на бившия американски посланик в България Джон Байърли, която изтече наскоро през Wikileaks и bivol.bg.

  Според грамата Коцев е бил неформален юридически съветник на убития през 2004 година бос на СИК Стоил Славов. Коцев обаче отрече информацията, като каза, че нито е виждал, нито познавал Славов.

  Източник на тази информация за американците е бившият шеф на българското контраразузнаване до 2001 година Атанас Атанасов. В грамата на посланик Байърли обаче се заявява, че тези твърдения не се потвърждават от други източници.

  „Не съм го виждал никога през живота си и не съм поддържал отношения с него, нито формални, нито неформални“, заяви Бойко Коцев.

  Коцев ще смени в Москва Пламен Грозданов, чиято съпричастност към Държавна сигурност бе обявена от Комисията за досиетата.

  Според грамата на Байърли „Коцев изглежда приятен и с желание да се хареса, но е представил повече обещания и оправдания, отколкото реални резултати„.

  „Коцев е стриктно лоялен към министъра на вътрешните работи Петков (Румен Петков – бел.ред.), барон от социалистическата партия, който сега се бори с министър-председателя за реформата във вътрешното министерство и разузнаването. Назначаването на Коцев в Брюксел се дължи повече на вътрешнопартийни механизми и политики, отколкото на чиста квалификация. Той е повече тактик, отколкото стратег, и е малко вероятно да внесе положителни щрихи в реномето на България в ЕС„, пише още Байърли.

  Съветът на посланика към американските служители, които ще си имат работа с Коцев, е „доверявай се, но проверявай„.

  Бойко Коцев има дългогодишна кариера във външното министерство и от тази гледна точка назначението му няма да бъде определено за политическо. Коцев е бил зам.-директор и началник отдел „Отношения България- ЕС” в дирекция Европейска интеграция в МВнР и зам.–ръководител на мисията на Република България към Европейската общност в Брюксел от 1995 – 1998.

  Като зам.-министър на вътрешните работи в правителството на Сакскобургготски той е колега на Бойко Борисов, по това време главен секретар на МВР.

   

  Никола Лалов,  Mediapool.bg
  (Със съкращения)

• Плевнелиев се поклони пред жертвите на комунизма

  „Въпреки желанието да гледаме напред, а не да ровим старите рани, истините за комунистическия режим са живи в нашите спомени, в спомените на нашите родители, на обществото, а фактите не трябва да бъдат забравяни“, каза в словото си пред Мемориала на жертвите на комунизма българският президент.

   

  С възгласи „Браво, президенте! Ние сме с теб” бе посрещнато словото на Росен Плевнелиев пред Мемориала на жертвите на комунизма в България. Днес се отбелязва Денят на жертвите на комунистическия режим. Докато произнасяше речта си, президентът се просълзи. Пред мемориала пред НДК се бяха събрали представители на Съюза на репресираните в България, както и лидерът на СДС Мартин Димитров, и заместникът на Костов Иван Иванов.

  „Осмислянето на най-близката ни история е задължително условие, за да можем да приемем ценностите, върху които се гради нашето общество. Това осмисляне е един от пътищата за постигане на независимост, на справедливост, на помирение, към които продължаваме да се стремим и днес”, каза президентът Плевнелиев и подчерта, че у нас все още има призиви да се забрави комунистическото минало.

  В речта си той припомни, че на 1-ви февруари 1945 г. 147 българи от елита на страната получават смъртна присъда от т.нар. Народен съд. Държавният глава изтъкна, че смъртта на тези българи e един от символите на репресиите срещу българския народ, след които у нас се установява комунистическият режим. „Въпреки желанието да гледаме напред, а не да ровим старите рани, истините за комунистическия режим са живи в нашите спомени, спомените на нашите родители, на обществото, а фактите не трябва да бъдат забравяни“, каза Росен Плевнелиев.

  „В Пиринския край нашите родители с полиция бяха принуждавани да забравят, че са българи, фактите за онова национално предателство, извършено от ЦК на БКП, когато единодушно гласуваха да подарим независимостта и националния си суверенитет на Съветския съюз. ХХ век е белязан от идеологическо мотивирано политическо насилие, жертви на които в Европа има милиони. Разликата е, че в Европа жертвите на това насилие се помнят и почитат, докато у нас все още могат да се чуят призиви да забравим миналото”, подчерта Росен Плевнелиев.

  „Повече от 20 години от краха на тоталитарния режим свободата и демокрация за нас са неотменима ценност, те са даденост, всички ние се ползваме от тях, но това не беше така“, припомни държавният глава. Росен Плевнелиев каза още, че имаше времена, когато и свободата, и демокрацията трябваше да се устояват и много достойни българи доказаха това със съдбата си. Като свидетелство за това, че тези две изконни ценности трябва да се защитават, държавният глава посочи животът на тези хора.

   

  Източник:  Vsekiden.com

  
  
  http://youtu.be/BHAFspEfuZs
   

• Deep freeze death toll rises to 48 as eastern Europe is battered by heavy snow

  Heavy snow and a severe cold snap have killed at least 48 people across central and eastern Europe.

  Poland, Serbia, Romania, Ukraine, Bulgaria and the Czech Republic have all been hit by temperatures as low as -26C – causing schools to close, roads to be blocked and power cuts.

   

  

   

  Residents have been urged to stay indoors as local authorities open up hundreds of emergency shelters in a bid to halt the rapidly escalating death toll.

  Ukraine’s Emergency Situations Ministry said 30 people died of hypothermia and nearly 500 people sought medical help for frostbites and hypothermia in the last week.

  At least twelve of the dead were homeless people whose bodies were discovered on the streets. Temperatures in parts of Ukraine plunged to minus -16C during the day and -23C during the night.

  In central Serbia, three people died and two more were missing and 14 municipalities were operating under emergency decrees.

  Efforts to clear roads of snow were hampered by strong winds and dozens of towns faced power outages.

  Police said one woman froze to death in a snowstorm in a central Serbian village, while two elderly men were found dead, one in the snow outside his home.

  Further south, emergency crews are searching for two men in their 70s who are feared dead. In Romania, local media reported four people had died due to the frigid weather.

  

   

  Hungry dogs and puppies near the Romanian capital of Bucharest got a helping hand after a dozen prison in mates shovelled snow to unblock paths to a stray dog shelter housing 300 dogs.

  The strays had been frozen in after snowstorms.

  In the Czech capital of Prague, city authorities worked to set up tents for an estimated 3,000 homeless people. Freezing temperatures also damaged train tracks, slowing railway traffic.

  The cold snap is expected to continue throughout the week, with an established area of high pressure in Scandinavia and western Russia preventing mild air from southern Spain and northern Africa moving northwards.

  Croatian meteorologist Zoran Vakula said: ‘We are getting some „real“ winter this week.’

  Temperatures in Moscow, Russia, are not expected to get higher than -19C. The normal temperature at this time of year is -8C in the Russian capital.

   

  Lee Moran

  Dailymail.co.uk

• <<
• 1
...
• 250
• 251
• 252
• 253
• 254
• 255
• 256
• 257
• 258
• 259
• 260
...
• 415
• >>