Всички авторски страници

Авторски

• Емигрантските пари бият преките инвестиции

  Българските емигранти стават най-големите „инвеститори“ в икономиката на страната, съобщи БНР.

  По данни на БНБ до края на октомври у нас са влезли 680 млн. евро, като за цялата предходна година се очаква сумата да надхвърли 760 млн. евро. Така трансферите на емигрантите надминават дори преките чуждестранни инвестиции, влезли в страната през 2011 г., които достигнаха едва 740 млн. евро.

  И това не е окончателната сума на парите, които нашите сънародници изпращат в родината си. Защото статистиката не обхваща най-популярните и предпочитани канали на гастарбайтерите – неофициалните.

  За засилващата се роля на емигрантските пари в българската икономика говорят и данните на европейската статистика. През 2010 г. работещите в чужбина българи са вкарали в страната официално 760 млн. евро. Така България се нарежда на четвърто място в ЕС.

  Според Евростат, без тази сериозна финансова инжекция дефицитът по текущата сметка щеше да скочи със 160 на сто повече. От друга страна обаче, България е загубила 5,4 процента от БВП заради българите в чужбина, които работят за местните икономики.

  Казано с други думи, от икономическата емиграция страната ни губи близо 1 млрд. евро годишно. Това отчита годишният доклад на ЕК за заетостта в ЕС.

  Европейската статистика показва и други данни, свързани с България. Оказва се, че 7 на сто от трудоспособното българско население работи в други държави. Добрата новина е, че притокът на емигранти към западноевропейските страни е започнал да намалява. Причината е рецесията в тези страни, която ограничава пазара на труда и свива възможностите за работа. Така българската трудова миграция е намаляла с 18 на сто.

  Тук обаче кризата също е обхванала основни сектори на икономиката и трудно се намира добра работа. Освен това, заплащането е много по-ниско от средностатистическите доходи в ЕС. Това кара много от върналите се емигранти да прекарат зимата у нас и напролет отново да търсят работа „по широкия свят”.

  Въпреки тежкия труд, българските гурбетчии не искат да остават по родните си места. Една от причините е по-ниското заплащане, другата са условията на труд и живот, особено в малките градове и селата.

  Най-много емигранти има в Испания, Германия, Италия, Гърция и Великобритания. Българите там работят основно в сферата на услугите, хотелиерството, строителството, търговията, земеделието.

  От Института за икономически изследвания дават пример с българските емигранти в Испания, чиито основни разходи отиват в местната икономика, а не в българската. 60 на сто от работещите там имат собствено жилище, а близо три четвърти не желаят да се връщат в България.

  Същото се отнася и за Италия, където се намира една от най-големите български общности. Половината от българите там нямат намерение да се върнат в родните си места. С най-много финансови средства подпомагат своите роднини и близки именно работещите в Италия. Месечно те изпращат средно около 190 евро на семействата си в България.

  Намаляват обаче емигрантските потоци от САЩ и Канада, отчитат експертите. Защото животът в тези държави е скъп и все по-малко пари остават за близките в родината.

  Младите и образовани българи също гледат на „Запада” като на мястото, където могат да се реализират като специалисти и да направят кариера. Изтичането на мозъци е най-болезненият процес за българската икономика.

  България продължава да играе ролята на „донор” на високоспециализирани и висококвалифицирани кадри за западноевропейските държави. Потвърждават го и данните на Евростат. Според европейската статистика 70 на сто от младите хора в България твърдо са решили да се реализират в чужбина.

  expert.bg

• Къде останаха демократичните права на гражданите?!

  Второ уточнение по съществото на казуса:
  Приложено представям 1 (една) страница КОПИE ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,
  надлежно регистрирана в офиса на Министерството на вътрешните работи, град Смолян.

  *************
  Трето уточнение по съществото на казуса:
  Специално от доказателството, което е приложено, е видно, че
  на 30 Ноември 2011 г.
  подписаният актосъставител Христо Николаев Костов, на длъжност пол. (полковник) при РУП на МВР гр. Смолян, в присъствието на свидетеля Димитър Иванов Стоев, ЕГН 7209256061, живущ на ул. „К. Иречек“ № 1,
  на основание чл. 56 от Закона за МВР
  Е ПРЕДУПРЕДИЛ ЛИЦЕТО Златка Антонова Славова, ЕГН 3306203878, от гр. Смолян
  „да не нарушава обществения ред и законите в Република България“;
  при което изрично и ясно е записал, че вече извършеното от нея нарушение на законите на Република България се е изразявало в това, че тя
  „в качеството си на ръководител на организирана група от 65 човека е участвувала в протестен митинг в гр. София“;
  и че „при неспазване на горното, лицето бе предупредено за отговорността по чл. от 1 до 14 от ЗСММ“.

  *************
  Четвърто уточнение по съществото на казуса:
  Обръщам специално внимание на факта, че от
  визирания ПРЕСТЪПЕН ПОЛИЦЕЙСКИ АКТ, официално наречен „Протокол за предупреждение“,
  е видно, че въпросният високопоставен полицейски служител
  НЕСЪМНЕНО СЪВСЕМ НЕ САМОИНИЦИАТИВНО,
  А ПРИ ВИСОКОПОСТАВЕНА ИНСТРУКТИВНОСТ И ОРГАНИЗАЦИОННОСТ
  Е ИЗВЪРШИЛ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,
  С КОЕТО БРУТАЛНО И СЪЩНОСТНО ДЪЛБОКО Е НАРУШИЛ НЯКОЛКО ОСНОВНИ ГРАЖДАНСКИ, ПОЛИТИЧЕСКИ И ЧОВЕШКИ ПРАВА НА ГОРЕСПОМЕНАТОТО ГРАЖДАНСКО ЛИЦЕ;
  ЗА КОЕТО КАКТО СЛУЖЕБНОТО ЛИЦЕ ОТ МВР-СМОЛЯН,
  ТАКА И ГЛАВНИЯТ СЕКРЕТАР НА МВР,
  ТАКА И ЛИЧНО МИНИСТЪРЪТ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ,
  ТАКА И САМОТО МИНИСТЕРСТВО КАТО ИНСТИТУЦИЯ,
  ТАКА И ПРАВИТЕЛСТВОТО КАТО ИНСТИТУЦИЯ,
  СЛЕДВА ДА ПОНЕСАТ АДМИНИСТРАТИВНА,
  НАКАЗАТЕЛНА И
  РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ.

  Освен това:
  Категорично и ясно настоявам както на мен, така и на пострадалото лице да бъдат изпратени пълни копия от преписката, по повод и във връзка с която е било извършено посоченото ПРЕСТЪПНО ДЕЯНИЕ НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ СЛУЖИТЕЛ.
  Също така,
  Както на мен, така и на пострадалото лице да бъде дадена официална справка, от която да е видно дали лицето, което е посочено като „свидетел“ има някаква (агентурна или каквато и да е друга) обвързаност със и зависимост от системата на МВР.

  *************
  Пето уточнение по съществото на казуса:
  От приложените и визираните доказателства е видно, че ПО ЦИТИРАНАТА ПРЕПИСКА,
  В ОЧЕВИДНО ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ И ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО
  ОРГАНИТЕ НА МВР ИЗВЪРШВАТ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙСТВИЯ,
  НЕ САМО И НЕ ПРОСТО НАРУШАВАЩИ ОТДЕЛНИ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНИРАНИ
  ПОЛИТИЧЕСКИ, ГРАЖДАНСКИ И ЧОВЕШКИ ПРАВА
  НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ,
  НО И ПОСТЪПАТЕЛНО ВЪВЕЖДАТ
  СИСТЕМА НА ЖЕСТОК ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕПРЕСИВЕН РЕЖИМ.

   

  Янко Янков

  (Пълният текст на „ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! -137А /Сто тридесет и седем -А/“ можете да прочетете на адрес http://iankov.blogspot.com/2012/01/137.html )

• Dance It! 2012

  
  About this project

  Dance It! 2012  is the 5th edition of a week-long dance intensive workshop and performance program bringing together accomplished US choreographers and young dancers from Bulgaria and the USA.

  In 2012 the program will expand to other countries. Young dance artists come together every spring in lovely Bulgaria. They experience a demanding dance workshop program consisting of classes held by renowned and distinguished American and Bulgarian choreographers. In addition to improved dance technique, these young dancers go home with a memorable and inspirational international exchange experience, with new ideas for their future development and with more self-confidence for their creative work.

  More information –
  

• Бойко Борисов помирявал Огнян Донев и Цветан Василев

  „Дер Штандарт“:  Борба за власт и монопол в България

   

  Сочените за медийни магнати Огнян Донев и Цветан Василев са се срещнали с министър-председателя Бойко Борисов в опит да помирят медийните групировки, зад които стоят. За това съобщи в сряда австрийският вестник “Дер Штандарт”.

  Под заглавие “Борбата за власт и монопол в България” изданието цитира думи на собственика на „Медийна група България холдинг” Огнян Донев, според когото премиерът се обърнал към него и банкера Цветан Василев с предложение да се споразумеят. Мотивът на министър-председателя бил: “Вие нали сте опитни търговци”.

  Собственикът на най-голямата българска фармацевтична компания “Софарма” Огнян Донев купи миналата година двата най-тиражни вестника в България – “Труд” и “24 часа” от немската компания ВАЦ. Донев и съдружникът му Любомир Павлов направиха сделката съвместно с австрийски консорциум, представляван в България от бизнесмена Христо Грозев.

  Мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев финансира чрез кредити „Нова българска медийна група“ (НБМГ), което стои и в основата на слуховете, че той е реалният собственик на изданията й – „Монитор“, „Телеграф“, „Политика“, а, както твърди “Дер Штандарт”, “вероятно и „Стандарт“”.

  Официално собственици на НБМГ са бившият шеф на тотото от времето на Сакскобуррготски Ирена Кръстева и синът й – депутатът от ДПС Делян Пеевски.

  В публикацията си освен за срещата между Донев и Василев вестникът разказва и цялата сага около промяната на собствеността на бившите издания на ВАЦ. Изданието уточнява, че към момента представителят на австрийския консорциум Христо Грозев и фармацевтичният бос Огнян Донев “ще изложат конфликта си в съда”.

  “Едните искаха с малко пари да станат наследници на концерна ВАЦ в България, а другият останал в сянка и плащал. Без много писмени уговорки групата купувачи около Карл фон Хабсбург и шефа на най-голямата фармецевтична компания в България “Софарма” се впуснали в сделка за 40 млн евро за двата най-тиражни вестника в страната”, разказва историята за продажбата на „Труд“ и „24 часа“ австрийското издание.

  Търговските взаимоотношения между австрийската и българската страна обаче не продължиха дълго, припомня изданието.

  Преразказвайки известните в страната ни детайли по сделката, с която Любомир Павлов прехвърли в една неделя собствеността върху бившите вестници на ВАЦ изцяло на Огнян Донев с пълномощно, подписано от Христо Грозев, за което той твърди, че било с изтекъл срок, австрийското издание напомня, че Софийският градски съд ще се занимае с покупката на вестниците „Труд”, „24 часа” и „168 часа” от декември 2010.

  Във версиите и на двете страни са налице нелепости и трудно разбираеми моменти. „Няма спор, направихме грешки”, казва в разговор с “Дер Штандарт”  в София Христо Грозев, един от партньорите във Виенската група.

  В България той воюва за изгубените дялове в новото сдружение на собствениците на „Труд” и часовите вестници. Самият Хабсбург не се появява. Даниел Руц, немски банкер и третият в сдружението, се оттегли изнервен.

  Триото Хабсбург, Грозев и Руц нямаше достатъчния капитал за покупката на вестниците, обаче концернът ВАЦ ги облекчи, пише австрийското издание. Компанията от Есен не искаше в никакъв случай „Труд” и часовите вестници да отидат в ръцете на конкуренцията им в България – Новата българска медийна група,  станалата могъща империя със съмнителни връзки с фирми и партии. В противовес на това Виенският кръг от клиенти е представител на западноевропейските демократични стандарти. Налагаше му се само да издири един български финансист със сериозен имидж: Огнян Донев, управител на фармацевтичната фирма „Софарма” и на Българското сдружение на работодателите, продължава „Дер Штандарт“.

  Виенският кръг от клиенти алармира за мистификациите около банковия кредит. Даниел Руц настояваше за проверка, отлетя за София и с мобилния си телефон незабелязано направи снимка на една страница от договора. Там са били посочени четири фирми за гаранти. Те принадлежали на Павлов и били свързани с други негови фирми, регистрирани във Великобритания и Кипър. „Кредитът всъщност не беше кредит”, твърди Христо Грозев и добавя: „Натъкнахме се на верига за пране на пари”.

  Донев обясни, че не е запознат с кредита, който неговият бизнес партньор е изпълнил. В момента Донев има 40% от дяловете, 43% той продава отново на Павлов след успешния удар през март 2011. Зад Виенското трио-купувачи той подозира „Нова българска медийна група“  и нейни подставени лица, които тайно искат да купят „Труд” и часовите вестници: „Не ми е нужно да гадая, казаха ми.”, цитира „Дер Штандарт“ неговите думи.

  Борисов: „Не мога да знам всяка глупост, която пишат по медиите“

  „Никога не съм се срещал с двамата едновременно. Не мога да знам всяка глупост, която пишат по медиите“, заяви премиерът Бойко Борисов пред Mediapool по повод публикацията на австрийския вестник.

  На въпрос казвал ли е такова нещо в среща с поне един от двамата Борисов отговори, че с Огнян Донев за последно се е срещал в “Шератон” пред всички по време на годишната среща между КРИБ и правителството.

  „Господин Василев пък не съм го виждал лично почти две години“, допълни Борисов и заяви, че „не е пощенски гълъб“.

   

  Източник:   Mediapool
  

• Въвеждат военно обучение за ученици от девети и десети клас

  

   

  По 5 часа военно обучение годишно ще имат учениците в девети и десети клас.

  Това се предвижда в Закона за резерва на въоръжените сили, който вчера беше приет от парламента на първо четене. Според одобрените текстове във всички университети също може да се разкриват курсове по начална или специална военна подготовка. Завършилите такова обучение във ВУЗ ще се вписват на военен отчет и ще бъдат ресурс за потребностите на резерва, пише „Монитор“.

  Законопроектът предвижда създаването на доброволен резерв и запас. Идеята е доброволците да изпълняват задачи, свързани със защита на националната сигурност само в мирно време. Пределната възраст за служба на доброволците ще е 55 години за войниците и 60 за офицерите.

  Министърът на отбраната Аню Ангелов коментира, че издръжката на доброволците ще е 4-5 пъти по-евтина от тази на професионалния военнослужещ. Военният министър прогнозира, че до началото на следващата година се предвижда да бъдат сключени първите договори с около 300-400 души от доброволния резерв, а до края на 2014 г. – с до 3500 резервисти.

   

  Източник:  КРОСС

• Фед постави ограничение на инфлацията

  Федералният резерв (Фед) определи максимално допустима инфлация в САЩ от 2%, пише Reuters. Подобно решение е безпрецедентно в историята на централната банка, макар че управителят й Бен Бернанке отдавна се опитва да определи някакъв лимит.

  Бернанке увери, че инфлационната цел не значи, че финансовите експерти ще забравят и другата си основна цел – да стимулират икономиката със милиардни финансови програми. Годишната инфлация в САЩ през декември миналата година обаче е ниво от 3%, което е не е чак толкова много на фона на изсипаните близо 2 трлн. долара в икономиката под формата на финансови стимули.

  Федералният резерв също така пое ангажимент да задържи нивото на основната лихва на 0.25%, но не постави граница върху безработицата. През декември миналата година безработицата в САЩ падна до ниво от 8.5% – най-ниското от февруари 2009 г. насам.

  През 2012 година американската икономика ще отчете ръст между 2.2% и 2.7%, прогнозираха от Фед. Предишната оценка показваше растеж от 2.5-2.9%. През 2013 година се очаква растеж от 2.8-3.2%, докато по-рано се смяташе като реалистичен икономически ръст между 3% и 3,5%

   

  Георги Желязков,

  LiveBiz.bg

• М. Попова: Правен хаос, ако няма указ на Първанов за Марин

  Аз не съм видяла действително указ, издаден от президента Първанов, за упълномощаване на вицепрезидента Ангел Марин за помилванията за мандата от 2007 до 2012 г., заяви пред бТВ вицепрезидентът Маргарита Попова.

  Ако се окаже, че президентът Първанов не е издал такъв указ, това би бил много неприятен формален пропуск, каза вицепрезидентът. Според нея това ще доведе до правен хаос. В момента всички документи стоят на бюрото ми и се занимавам с проверка по случая с помилванията. Още не съм стигнала до края на проверката, която започнах още при встъпването ми в длъжност, каза Маргарита Попова. Тя допълни, че е разговаряла с бившия вицепрезидент Марин. „Говорихме за гражданството, за помилванията и за всичко, с което се занимава вицепрезидентът.“

  Маргарита Попова е разгледала документите, свързани с помилванията и е видяла, че има комисия, занимаваща се с тях, която е създала свои правила и принципи за помилване на осъдени. Сигурно има неща, които трябва да се поправят, но хората не са работили без правила, те са работили организирано, подчерта тя. Обществото иска повече прозрачност и публичност и администрацията на президентството е запозната с това, постъпвали са много писма за искане на повече публичност. ВАС обаче се е произнесъл с решение, че имената няма как да се изнасят, защото законът не го позволява. Няма нищо лошо да излизат имената на помилваните, но трябва да има правна уредба. Има случаи обаче, при които комисията по помилванията не е съгласна да се помилва дадено лице, а вицепрезидентът го е помилвал, каза тя. 533 са помилванията за целия мандат на Ангел Марин, тези, за които той сам е поел отговорност са не повече от 10-12, каза Попова. Струва ми се, че не трябва да се злоупотребява политически с темата за помилванията, не трябва да се истеризира, заяви вицепрезидентът.

  За скандалите между МВР и съда, Маргарита Попова посочи, че съдът не трябва да бъде хулен. Съдът е част от авторитета на държавата. Независимостта на съда е част от ценностите на демокрацията. Другата много важна тема, с която съм се заела, е, че изготвихме проект за правила за назначение на висши държавни длъжности, каза още Маргарита Попова.

   

  Източник:   БГНЕС

• Горел Спасо-Преображенский собор в Болграде ─ памятник архитектуры, построен болгарами

  В Одесской области горел собор памятник архитектуры
  

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  26 января. Сегодня утром в Болграде загорелся один из старейших храмов Одесской области — Спасо-Преображенский собор. Об этом «Думской» сообщили в Болградской районной администрации.

  «Огонь обнаружили в 7:20. Внутри было море дыма. Пожарные приехали почти мгновенно, — говорит «Думской» глава районной администрации Михаил Садаклиев, — Сейчас в соборе обвалился купол. Пожар почти локализован. Причины пока неизвестны».

  Стоит отметить, что с собором связан конфликт, который произошел накануне Нового года. Настоятель храма отец Василий, по совместительству депутат местного совета от ПР, решил сложить с себя депутатские полномочия по моральным соображениям, отметив, что политическая деятельность и сан священника несовместимы.

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Военные вынесли иконы из горящего собора в Одесской области

  Болградские военнослужащие помогли спасти от пожара материальные ценности сгоревшего Спасо-Преображенского собора. По данным Минобороны, служащие 12-й механизированной бригады, которая дислоцируется в Болграде продолжают оказывать помощь в ликвидации последствий пожара.

  По словам командира бригады полковника Алексея Джолоса, с просьбой помочь к военным обратился глава районной администрации Михаил Садаклиев. Пока пожарные чинили купол, почти 60 военных выносили из здания иконы и прочую церковную утварь.

  –––––––––

  В пресс-центре облуправления МЧС сообщают, что в 11.00 пожарным удалось локализовать пламя, но из-за сильного ветра оно снова начало распространяться по зданию. В 14.00 площадь пожара превысила 400 кв. метров. На место событий выехал начальник управления Владимир Боделан.

  В настоящее время существует угроза обрушения части храма.

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Болградский собор сгорел из-за строителей?

  Тушение пожара в болградском Спасо-Преображенском соборе практически завершено.

  Как рассказали «Думской» местные жители, сейчас в здании, которое имеет статус памятника архитектуры национального значения, дотлевает крыша. Открытого огня почти не видно. По данным облуправления МЧС, в тушении участвовало 9 единиц пожарной и специальной техники.

   

   

  Справка:

  Спасо-Преображенский собор в Болграде ─ памятник архитектуры национального значения. Построен беженцами-болгарами в 1833—1838 гг.

  Возведение Болградского собора тесно связано со строительством Исаакиевского собора в Петербурге (1818-1858гг.). Проектировал и строил этот собор французский архитектор Огюст Монферран. Уже в самом начале строительства Исаакиевского собора обнаружились крупные недостатки, как в самом проекте, так и в производстве работ. В 1822 г. было принято решение переработать проект, для чего были собраны лучшие строители, и архитекторы России среди которых был и Мельников. Каждый архитектор должен был предоставить на конкурс свой проект собора с устраненными ошибками, но сохраненным художественным замыслом. Именно тот самый проект Мельникова и был использован при строительстве Спасо-Преображенского собора.

   

  Источник:   Dumskaya.net
  

• Таен доклад с мрачни сценарии за АЕЦ „Фукушима-1“

  Японското правителство все още отказва да разпространи официално документа, но информационни агенции разкриват съдържанието му

   

  Най-лошият сценарий на японското правителство в разгара на ядрената криза с централата „Фукушима-1“ миналата година е предвиждал евакуацията на десетки милиони души, в това число и на жителите на Токио, предаде Асошиейтед прес.

  Агенцията се позова на доклад, пазен от японските власти в тайна, за да не се предизвиква паника сред населението.

  Документът беше разкрит от медии наскоро

  Той е от 15 страници и е бил предоставен на вниманието на тогавашния японски премиер Наото Кан и на неговите съветници.

  Те са го получили на 25 март – броени дни след труса и цунамито от 11 март, предизвикали тежката авария във „Фукушима-1“.

  При аварията три ядра на атомни реактори се стопиха и предизвикаха водородни експлозии.

  Впоследствие работниците си върнаха контрола върху реакторите, но към 25 март все още не е било ясно дали мерките са щели да се увенчаят с успех.

  Тогава Наото Кан поискал да му бъде изготвен докладът. Той бил написан от японската Комисия за ядрена енергия и в него са били начертани

  няколко сценария за действие, ако аварията не може да бъде овладяна

  Властите евакуираха 59 хил. души в радиус от 20 км от централата. По-късно още хиляди бяха евакуирани от други градове.

  В доклада обаче е имало вариант и за още по-мащабна евакуация.

  В документа се разглеждат няколко варианта за влошаване на ситуацията в централата – експлозия в реакторите, пълно стопяване на ядрата на реакторите, структурни дефекти в басейните за отработено ядрено гориво.

  Включени са диаграми, карти и предупреждения, че ако топенето в реакторите излезе от контрол, нивата на радиация ще скочат рязко. Тогава ще трябва да бъде издадена заповед за задължителна евакуация на жителите в радиус от 170 км от централата и за доброволна евакуация за всеки, който живее в радиус от 250 км.

  Вторият вариант би засегнал столицата Токио и нейните предградия,

  където живеят 35 млн. души, а също и други големи градове като Сендай и Фукушима, съответно с население от 1 млн. и 290 хил. души.

  В доклада се предупреждава, че замърсените от радиация зони може да останат опасни в продължение на десетилетия.

  Слухове за доклада се появиха за първи път по-рано този месец, след като беше създадена независима група, която да разследва евентуално укриване на информация по време на кризата.

  За първи път агенция Киодо съобщи за съдържанието на доклада в събота.

  Японското правителство все още отказва да разпространи документа. АП обаче е успяла да се снабди с копие от него чрез правителствен източник.

  Документът може да подхрани още повече

  обвиненията, че правителството на Наото Кан е укрило информация

  за най-голямата ядрена трагедия в света от Чернобил насам или да породи съмнения, че кабинетът не е бил достатъчно подготвен да се справи с такива аварии.

   

  Източник:  Vesti.bg /по БТА
  

• Асоциация “Анна Политковская” осъди премиера Борисов

  Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, с определение по дело № 5905/2011 осъди Министерския съвет да заплати направените разноски по делото от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”.

  Делото бе заведено по жалба от правозащитната организация след мълчалив отказ на министър-председателя по Закона за достъп до обществена информация да предостави документи, удостоверяващи как ще се получи 18-кратното поскъпване цената на електрическата енергия в България, ако не се построи АЕЦ “Белене” – което бе заявено лично от Бойко Борисов на 25.02.2011 г. пред Народното събрание по време на обсъждането на Стратегията за национална сигурност и бе огласено публично чрез директните предавания от Парламента по Българското национално радио и Българската национална телевизия.

  В своето заявление по ЗДОИ гражданската организация, носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”, се е обосновала с тревожния обществен резонанс от съобщението за опасност от дълбоко бъркане в джоба на всеки българин, както и че това действие на Бойко Борисов е насочено срещу утвърдената Програма 2020 на Европейския съюз за приоритет на екологично чистите възобновяеми енергийни източници – водни, вятърни, соларни.

  

  Петър Пенчев (на снимката горе) – член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, коментира учудването си от невероятния отговор в съдебната зала на Министерския съвет, че не разполагали с документи за такова важно правителствено съобщение пред Народното събрание и пред цялата общественост. След определението на българския съд “При това положение причина за завеждане на делото е процесуалното поведение на ответника, поради което следва в негова тежест да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски”, вече в Европейския съюз има скандално осъждане от Върховния административен съд на министър-председателя на България Бойко Борисов (на снимката долу), за негови необосновани публични изявления по важни за всеки гражданин въпроси, допълва правозащитникът.

  

  Източник: Svobodata.com
  .

• Притежателите на шенгенски визи ще могат да посещават и пребивават в България без български визи

  На заседанието си от 25 януари правителството, по предложение на министър-председателя, реши, че до датата на пълното присъединяване на България към Шенгенското пространство България едностранно ще прилага безвизов режим към притежателите на валидни шенгенски визи. С това свое решение България  ще прилага изцяло достиженията на правото от Шенген.

  По смисъла на решението притежателите на изброените визи и разрешения за пребиваване  имат право да влизат и пребивават на територията на Република България за период от не повече от три месеца в рамките на всеки шестмесечен период, считано от датата на първото влизане, без да притежават  българска  виза за краткосрочно пребиваване.

  На практика това решение ще засегне гражданите на всички държави, които имат в момента визов режим с България и респективно с ЕС. По този начин граждани на Китайската народна република, Турция, Руската федерация, Казахстан и много други държави, които имат вече издадени шенгенски визи или разрешения за пребиваване  ще могат без допълнителни усилия да пребивават на територията на Република България. Притежателите на такива визи са преди всичко бизнесмени, хора със сериозен икономически потенциал, които търсят място за своите инвестиции, други потенциални бенефициенти на това решение са туристи, които искат да посетят нашето Черноморие или българските планински курорти.

  Постепенните усилия на правителството за облекчаване на визовия режим за граждани на трети страни, които посещават България с цел туризъм или бизнес, имат и конкретни резултати: през 2011 г. българските консулски служби са издали 733 623 визи, което представлява ръст от 18% в сравнение с 2010 г.

   

  Източник:  Дирекция „Информация и комуникация“ на МВнР
  

• Открито писмо на Едвин Сугарев

  До г-н Борис Велчев, главен прокурор на Република България

   

  Копия:

   

  До г-жа Диана Ковачева, Министър на правосъдието

  До г-жа Искра Фидосова, Председател на правната комисия в НС

  До Симеон Дянков, Министър на финансите

  До техни Превъзходителства посланиците от  ЕС

  До г-жа Вивиан Рединг, зам. председател на Европейската комисия, Комисар за правосъдие, основни права и гражданство

  До медиите

   

                         Уважаеми г-н Велчев,

  Измина повече от месец, откакто обвинителният акт по Дело № 3214/2010 г. по описа на СГП, срещу Алексей Петров, Антон Петров – Хамстера, Кирил Топалов, Марчело Джотолов,  Янко Попов и бившия шеф на отдел “Следствен” във ВКП Цеко Йорданов е  публичен факт.

  Лично аз не познавам по-скандален документ от този обвинителен акт – изобличаващ връзките на държавата с мафията – и в частност: връзките на мафията с българската прокуратура. Самият факт, че на подсъдимата скамейка редом с най-прочутия български гангстер седи висш прокурор от поверената Ви институция, би трябвало да Ви направи впечатление – и да Ви накара да се запитате как всъщност се е стигнало дотам, че прокуратурата – използвайки своите правомощия и институционален авторитет – е работила в полза на организираната престъпност.

  Би трябнало да Ви е направило впечатление и още нещо: този обвинителен акт отдавна е публично достъпен – ала до неговото публично обсъждане изобщо не се стигна. Въпреки скандалния му заряд и потенциала му да осигури четива за седмици наред, този скандален документ беше подминат от българската журналистика.

  Причината за това би трябвало да ви е добре известна. Уникалната предпазливост на медиите по тази тема се дължи на един единствен фактор: страха. Той беше причината за Алексей Петров и добре известните му връзки с поверената Ви институция да се мълчи години наред. Той е причината да се мълчи дори сега, когато същият Алексей Петров е на подсъдимата скамейка.

  Този страх не говори добре за работата на прокуратурата. Нито за държавата, чиито интереси би трябвало да защитава тази прокуратура. За да бъде преодолян този страх – както и за да бъде преодоляно недоверието на българина към съдебната система – е много важно това дело да бъде приключено, като подсъдимите получат присъди, съответни на извършените от тях престъпни деяния.

  Първите предпоставки за това вече са налице – и се съдържат в самия обвинителен акт. От събраните доказателства личи, че макар и с известно закъснение, г-н Светлозар Костов, прокурорът по това дело, си е свършил съвестно работата.

  Има обаче известно несъответствие между събраните от него данни за извършена престъпна дейност и фигурите, които виждаме на подсъдимата скамейка. Някои особено отговорни извършители липсват – и липсата им осезателно се чувства, г-н Велчев.

  Липсва например Вашият предшественик – бившият главен прокурор Никола Филчев. Тази негова липса е трудно обяснима, като се имат предвид обстоятелствата по делото.

  Защото – позволявам си дебело да подчертая това – в случая не става дума за поредното от обичайните дела срещу организираната престъпност, каквото би било едно дело срещу Маргините например. Става дума за едно символно натоварено дело, при което в центъра на вниманието е основният посредник между държавата и престъпния свят. И става дума за безпрецедентния случай, в който едно лице е служител на службите за сигурност – и в същото време извършва престъпна дейност, използвайки именно тези си позиции.

  Този прецедент не е безобиден. Той подрива националното ни достойнство като нормална и правова държава – и разколебава доверието в България като член на Европейската и Евроатлантическата общност. Това ни заставя да потърсим отговор на един много простичък въпрос: чия е вината за това, че се е стигнало до ситуацията един от най-видните български гангстери да се окаже на високи позиции в българските служби за сигурност – и да се възползва от тези си позиции, като впрегне в полза на престъпните си деяния отговорни институции като МВР и прокуратурата?

  В хода на разследването срещу Алексей Петров често се задаваше въпроса кой именно го е “внедрил” в НСС – откъдето бившият служител на ДС започва новата си кариера в тайните служби на нова България. Обвинителният акт дава отговор на този въпрос: Алексей Петров е назначен като експерт в “Оперативно внедряване” на НСС на 23.02.2001 г. със заповед на министъра на МВР Емануил Йорданов – по предложение на ген. Атанас Атанасов.

  Това обаче е само половината от истината. Другата е свързана с повече от странните мотиви за това назначение. Искането да заеме такава позиция е било лансирано от майор Николай Начев, шеф на направление в НСС, който е заявил пред ген. Атанасов, че лично главният прокурор Никола Филчев настоява за това назначение – и че главният прокурор е изложил “аргументация в подкрепа на назначаването на Алексей Петров, тъй като последният бил полезен на прокуратурата във връзка с някакви разследвания…”

  Малката подробност е, че тъкмо Николай Начев е оперативният работник на агента от НСС – бившия старшина от ДС Алексей Петров. И също – че след напускането на НСС Николай Начев започва работа като директор на една от компаниите, свързани с “Лев Корпорация” и контролирани от Алексей Петров. Да ви говорят нещо тези обстоятелства? На мен – да.

  Едва ли трябва човек да е пророк, за да узнае какви са тези “някакви разследвания”, за които става дума. Зад тези думи се крият цяла серия престъпления срещу правосъдието, извършени от главния прокурор и негови приближени – и свързани с опитите да бъде отстранен и неутрализиран прокурорът от ВКП Николай Колев – основният противник на Никола Филчев в средите на магистратите – който приблизително по същото време дава скандалното си интервю пред “Медиапул”, в което заявява, че главният прокурор страда от психическо заболяване. Активното мероприятие срещу него, задвижено от НСС и персонално от Николай Начев – именно по искане на главния прокурор, се нарича ДОР “Комбинатор” – и е вероятно най-абсурдният документ, сътворен от българските служби за сигурност в цялата им история.

  Това дело за оперативна разработка се базира върху справка №В 4810 от 4 май 2001 г., която Начев е успял да пробута за подпис на своя началник ген. Атанас Атанасов. Тази справка съдържа показанията на едно-единствено “доверено лице” с кодово наименование “сестрата”, без каквито и да било разследвания и доказателства към неговите твърдения.

  Последните са невероятни: твърди се например, че прокурорът Николай Колев “участва в международни контрабандни канали за внос, износ и разпространение на оръжие, наркотични и психотропни вещества”. Доказателства за това няма. Но пък се посочва кои са неговите съучастници: Орлин Аврамов, Димитринка Калайджиева, Руско Карагогов и… Николай Колев-Босия. Твърди се, че наркотиците се изнасят по следния абсурден начин: товарят се в празни 50-тонни бъчви (!) и се прави фиктивен износ на вино за Япония.

  Там обаче лъсва друг един герой, мастит наркобарон и перач на пари – Маргарит Тодоров, шеф на “Домейн Бояр”. При неговото споменаване става ясно и коя е “сестрата” – особено при твърдението, че Маргарит Тодоров е убил Роза Георгиева, за да получи цялата собственост върху “Домейн Бояр”. Доверителят на Николай Начев е не друг, а именно Донка Митева – като вероятно кодовото име “Сестрата” се дължи на факта, че тя е сестра на Роза Георгиева, известна и като “винената царица”.

  Същата беше основен фактор в тъй нареченото гражданско движение „Истината за Алексей Петров” – заедно с учителката от Плевен Иванка Славчева. Нейната зависимост от бившата барета е толкова силна, че не се поколебава да ограби дори и собствения си племенник – сина на Роза Георгиева – Андрей Янев – и да остави неговото имущество в ръцете на Алексей Петров.

  Става дума за една грандиозна постройка на бул. “Цар Борис III” № 136 В” на стойност поне няколко милиона евро, която е строена от фирмата „Роза и Ко” – и в която днес е базиран софийският офис на “Лев корпорация”. Прехвърлянето на този имот става чрез договор с охранителната фирма “Атлас”, за която често се говори в обвинителния акт – и която тогава е управлявана от обвиняемия днес Кирил Топалов. Договорът, сключен от Донка Митева, е абсурден. Тя се ангажира да плати на “Атлас” цели 650 000 дойче марки срещу охраната на “Роузленд”, както след много пренаименования се казва присвоената от нея компания (присвоена впрочем с фалшиви протоколи и за сметка на нейния законен наследник Андрей Янев). “Сестрата” подписва и запис на заповед, с който залагасградата като гаранция за сделката. Този запис на заповед всъщност е изцяло фиктивен – сключен е за изключително кратък период – и след като никой не изплаща дължимите 650 000 дойче марки, „замъкът” преминава в ръцете на „Атлас”, а Топалов директно го прехвърля на Алексей Петров-Трактора.

  Вероятно ще се запитате за мотивите, които предполагат нейната зависимост от Алексей Петров. За съжаление тези мотиви са свързани именно с дейността на поверената Ви институция. Смята се, че Донка Митева е източила от фирмата на покойната си сестра близо 27 милиона дойче марки – като това е направено чрез фалшиви фактури. За това източване е започнало следствие през 1999 г., което през 2004 г. е приключило с констатация за престъпление – до съд обаче не се стига, тъй като Алексей Петров използва влиянието си върху Филчев, за да “смачка” това дело. Всъщност именно тази защита е заплатена със замъка на Винената царица, който днес е централен офис на “Лев корпорация” – и е известен вече като “замъка на Алексей Петров”. Тази афера впрочем е един от красноречивите примери за брака по сметка между мафията и прокуратурата.

  Всичко казано от Донка Митева в този доверителен разговор с Николай Начев е не само и просто лъжа – невероятна нелепица е дори само фактът, че една служба за сигурност може да предприеме каквото и да било въз основа на подобен налуден донос. Думата обаче не е точна. Става дума не за донос, а за предварително режисирани показания, които покриват определени интереси. И за лъжи, но лъжи с много характерна окраска: в тях се преплитат интересите на двама човека: на Никола Филчев и на Алексей Петров. При това твърденията са стратегически прицелени към това да засегнат и фигури, свързани с второто активно мероприятие, подготвяно срещу Николай Колев – опитът да го обвинят в помагачество при убийството на Надежда Георгиева.

  Според тях лицата, които били разпространявали наркотици в половин България, се покриват с това второ оперативно мероприятие – като част от фигуриращите в тези показания ще бъдат нарочени като преки извършители на убийството.

  Връзката не е случайна – към момента на смъртта си Надежда Георгиева е служител на Алексей Петров, а хората, констатирали смъртта й, са също негови служители. Не друг, а тя е адвокатът, който осигурява правно незаконното прехвърляне на собствеността на сградата на “Цар Борис ІІІ”.

  Нейната смърт е много, ама много пряко свързана с бившия главен прокурор, който може би е и реалният извършител на убийството. От жалбата на Димитрина Калайджиева до шефа на отдел “Следствен” на ВКП Павел Павлов относно драстичния начин, по който е била разпитвана от софийските следователи, ясно личи, че убитата адвокатка е посредничила при предаване на подкупи от страна на подземния свят към определени прокурори – в това число и главния такъв – и че е била в интимни отношения с него, но е имала лошия навик тайно да документирасвързаните с корупция срещи. Дори в обвинителният акт на прокуратурата срещу Алексей Петров се цитират свидетелствата на Орлин Аврамов, обвиняем по същото това скалъпено и съшито с бели конци дело, за последния му разговор с Надежда Георгиева, която е и бивш негов служител – в който разговор тя му доверява, че държи главния прокурор “за топките” – и в буквалния, и в преносния смисъл на думата. 

  Би трябвало да познавате – ако не обвинителния акт за най-прочутото дело срещу организираната престъпност, водено по време на Вашия мандат, то поне жалбата на Димитринка Калайджиева, г-н Велчев. И би трябвало да я познавате, защото лично аз Ви я връчих в ръцете по време на поискана от Вас среща във Вашия кабинет – преди повече от година време.

  Съзнавам много добре Вашата надежда тази среща да остане конфиденциална – и наистина съжалявам, че днес ми се налага да отворя дума за нея – което не е съвсем джентълменско от моя страна. Причината за това е Вашето бездействие – липсата на последствия относно всички неща, за които тогава говорихме. Тогва Вие заявихте, че сте се убедили в съпричастността на Вашия предшественик към убийството на Надежда Георгиева – и се каните да разпоредите неговото арестуване. Оставих Ви някои документи във връзка с този случай и си тръгнах с впечатлението, че този въпрос е решен. За съжаление не последва никакво действие от Ваша страна. Защо, г-н главен прокурор?

  Мога да предположа, че някой Ви е разубедил относно застъпваната тогава от Вас презумпция, че алибито на Никола Филчев с отпътуването му до Либия е до голяма степен разколебано. Сигурен ли сте обаче, че данните, които получавате за това пътуване, изобщо отговарят на истината? И ако сте сигурен, как ще тълкувате например скорошните съобщения в печата за изявлението на новия министър на външните връзки на Либия Абдел Ати ал Обейди, според когото – съгласно засекретените по времето на Кадафи  данни за международните контакти на джамахирията – българският правителствен самолет не е кацал на територията на Либия нито на 27-ми, нито на 28-ми февруари 2000 г.

  Как ви звучи това, г-н Велчев? На мен ми звучи като прикриване на убийство от най-високите инстанции в държавата. Ако това е вярно, алибито на Вашия предшественик просто отива на кино. Мотивите му за ликвидирането на ямболската адвокатка обаче са повече от очевидни. Или може би не Ви вълнува това дело, г-н Велчев?

  Би трябвало да Ви вълнува, тъй като заради него на България на практика беше наложена предпазна клаузавъв връзка със състоятелността на българското правосъдие – с отказа на британския съд да изпълни искането на българската прокуратура за екстрадиция на Димитринка Калайджиева, обвиняема за убийството на Надежда Георгиева. Знаете ли обаче как се е стигнало до формулиране на това обвинение – и какви следствени и прокурорски мерки са взети, за да се стигне до внасянето му в съда? Или и това не Ви интересува, г-н Велчев? Би трябало да Ви интересува, тъй вероятно като тъкмо това е искал да Ви разкаже отстраненият от това дело следовател Илия Илиев, който почина, докато чакаше пред кабинета Ви да го приемете. За разлика от Вас обаче аз съм разговарял много подробно с него – разговарял съм часове наред и пред свидетели – и знам за това делоповече, отколкото е здравословно да се знае.

  Знам например как то е било засекретено с най-високата степен на секретност – допустима само при дела, които засягат националната сигурност на България. Как е било наблюдавано от петима висши прокурори – до един близки на Филчев – и как следователят през ден е бил викан в кабинета му и му е внушавано да повдигне обвинение срещу Николай Колев. Как в един момент, след като е получил по телефона съобщение за това, че Върховния административен съд е възстановил Николай Колев като прокурор от ВКП, Филчев е изпаднал в истерия и е помолил Илия Илиев да “смачка” това дело.

  Това не са просто изстъпления на един самозабравил се главен прокурор, г-н Велчев. Това са престъпления – при това тежки престъпления. Спрямо които отказът да се предприемат действия за разследването им също е престъпление.

  И нека все пак Ви напомня – в обвинителния акт срещу Алексей Петров гъмжи от данни за разни смачкани дела в интерес на подсъдимия, за които тепърва ще стане дума в това писмо. Само че Филчев мачкаше не само дела, той мачкаше и хора. На подсъдимата скамейка до Алексей Петров днес стои бившият шеф на отдел “Следствен” към ВКП Цеко Йорданов. Обвинен е, че е възпрепятствал разследване на престъпление, извършено от партньор на Алексей Петров – един от тъй наречените “чужди инвеститори” в “Лев инс”. Този човечец има манталитет на портиер – той никога не би извършил каквото и да било, което да не му е наредено изрично от “шефа”. Точно той е човекът, който прекрати делото за самоубийството на прокурора от ВКП Николай Джамбов.

  До това самоубийство се стигна благодарение на системния тормоз, упражняван по нареждане на Филчев от Спартак Дочев и близки нему люде – при което Джамбов се застреля в кабинета си, като остави предсмъртно писмо, в което пишеше: “Ако главният прокурор има съвест, да си подаде оставката.”

  В акта на Цеко Йорданов за прекратяване на следственото дело това писмо изобщо не се споменава – независимо от факта, че е било прочетено лично от тогавашния шеф на Висшия административен съд Владислав Славов – който лично потвърди пред мен неговото съдържание. За сметка на това към половината от този документ се сътои от стратегически подбрани извадки от стихотворения и лични писма, чиято единствена цел е дадискредитират покойния!

  Започнатото от Николай Начев дело за оперативна разработка (ДОР) е имало за цел да се смачка поредния непослушник – и вече доста по-сериозен враг на главния прокурор – Николай Колев. Именно мащабът и манипулативният заряд на последвалите операции дават представа в каква държава живеем – и доказват, че под вещото ръководство на хора като Никола Филчев прокуратурата просто се е превърнала в присъдружна на мафиятаорганизация.

  Атаката срещу прокурора Николай Колев е осъществена с цялата мощ на репресивния апарат: за неговото отстрелване се грижат поне една дузина висши прокурори, а самите акции неизменно се провеждат от баретите на Филко Славов – и най-често под неговото лично ръководство. Особено зрелищна е тази на 31 май 2001 г. – когато над 60 маскирани и тежко въоръжени барети от СОБТ атакуват базите на винзавод “Старата изба – 1924” в Ямбол и Веселиново, натръшкват на земята в белезници служителите и извършват обиск в търсене на наркотици и оръжие, завършил с нулев резултат.

  Характерна подробност е, че баретите пристигат с рейс на “Кремиковци АД” (по това време охраната на комбината се държи от Алексей Петров и Филко Славов, за което закъсалият металургичен гигант плаща по 700 000 лв. месечно, докато това дуо използва присъствието си там, за да върти сделки с участието на Дамбовците.)

  Акцията, наподобяваща по-скоро бандитско нападение, е извършена, без да е уведомена местната съдебна власт и без да е искано разрешение за претърсване; самите барети са били инструктирани в сюрреалистичен маниер – че ще атакуват гнездо на изключително опасни престъпници – казали са им нелепици от рода на това, че зад оградата на винпрома се разхождат лъвове на свобода.

  Ден по-рано, на 30 май 2001 г., е направен първият опит Николай Колев да бъде “заловен” с наркотици – за което се прави наистина впечатляваща организация. Самият той описва обстоятелствата по това активно мероприятие в жалба до ВСС от 12.06.2001 г. – която със сигурност ще представяла интерес за някой хроникьор на абсурдите на прехода.

  Разбира се, висшочайшият Висш съдебен съвет не обръща никакво внимание на тази жалба – въпреки че тя уличава зам.-главния прокурор Христо Манчев в извършване на углавно престъпление. Нещо повече – никой не обръща никакво внимание на нито една от жалбите на Николай Колев и съпругата му Нанка Колева – а те са повече от дузина. Писани са до всякакви инстанции – и във всяка от тях се съдържа предупреждението, че се подготвя манипулативно набеждаване на Колев в несъществуващо престъпление – и че главният прокурор няма да се спрепред нищо в тази своя лична война – включително и пред физическо унищожение.

  По-късно всички тази институции са правят на ни чул, ни видял: никой не бил подозирал какво ще се случи с Колев, той дори не бил предупредил и прочее… Истината е точно обратната – Колев много добре е знаел какво ще му се случи – включително е бил наясно с конкретния сценарий, програмиран от заложените в ДОР “Комбинатор” измишльотини – знаел е съвсем конкретно как ще пробутат обвинението в причастност към търговията с наркотици – и не само го е знаел, но и го е описал и пред институциите, и пред медиите. Изпращал е жалби до ДНП, отново до ВСС, до министъра на МВР Емануил Йорданов, до президента Петър Стоянов – всички те са оставени без последствие.

  На 1 юни 2001 г. Николай Колев споделя пред в. “Дневник”, че главният прокурор подготвя провокация спрямо него: “Колеги вече ме предупредиха, че е наредил да ми спретнат провокация, като ме задържат с подхвърлено оръжие и наркотици.”

  Три седмици по-късно – на 20 юни 2001 г., е осъществена операцията, за която Николай Колев предупреждава предварително медиите, министъра на МВР и ВСС. Отивайки да си купи вестници, той е грубо повален на земята и арестуван при акция, ръководена от прокурорите Цеко Йорданов и Петьо Петров при участието на барети от СОБТ и на офицера от НСС Николай Начев. Според неговата писмена защита пред ВКС от 18.04.2002, чийто състав прекратява делото срещу него, лично Петьо Петров е подхвърлил найлоново пликче с нищожни количества наркотицисред вещите, намерени в джоба му при обискирането.

  По-късно тогавашният министър на МВР Емануил Йорданов признава пред медиите, че е разрешил използването на СОБТ по персонално настояване от страна на главния прокурор с презумпцията, че Николай Колев е опасен престъпник.

  Сам по себе си този случай представлява тежко престъпление по няколко члена от НК – като отговорността пада върху Филчев, защото акцията е проведена по негово искане – и защото лично той я е аргументирал пред министър Йорданов с измислената от него и Николай Начев презумпция, че Николай Колев е опасен наркотрафикант. И тъй като няма никаква логика един опасен престъпник да съдейства за собственото си изобличаване, разхождайки се с доказателства за своята престъпна дайност в джоба си в момент, в който му е добре известно, че се готвят да го арестуват, то единствено логична остава другата възможност – че става дума за целенасочена провокация.

  Същата се свързва най-малкото с текстовете за набедяване при особено утежняващи вината обстоятелства – едно престъпление, напълно достатъчно, за да бъде незабавно арестуван и съден бившият главен прокурор – стига, разбира се, да има реалната воля за разнищване на тази срамна сага – най-срамната в правораздаването ни от последните 20 години.

  Нещата обаче не приключват с тримесечния престой на Николай Колев в следствения арест. В крайна сметкаделото е прекратено от съда, най-сетне установил, че той има имунитет и не може да бъде съден. Като заключение към тази одисея може да бъде посочен един дребен, но съществен детайл, по който може да се съди доколко верни са твърденията, че не е сезирал правоохранителните органи за това, че се е чувствал застрашен. Неговото заявление от 01.09.2001 г. до Главния секретар на МВР започва със следното: “От месец януари 2001 г. Главният прокурор Никола Филчев води лична война на унищожение с мен.” И се прави следното предупреждение: “Поради психичното си заболяване Филчев ще продължи опитите си да ме отстрани по всеки възможен начин.” И това писмо остава без отговор и без реакция от страна на МВР – а между впрочем главен секретар на МВР към тази дата е вече днешният премиер, Бойко Борисов.

  Междувременно се задълбочават аспектите на кризата в прокуратурата, предизвикани от налудното управление на Филчев. Разхиря се скандалът покрай моето открито писмо до ВСС, в резултат на което върховният орган в съдебната власт поиска, но не получи  оставката на главния прокурор. Покрай всичко това връчих в ръцете на тогавашния правосъден министър 105 документа, свързани с моите твърдения – и една не малка част от тях се отнасяха към активното мероприятие срещу прокурора Николай Колев.

  Неговото име фигурираше и в списъка на тези, които препоръчвах да бъдат изслушани от ВСС по повод безчинствата Филчеви. За жалост ВСС изслуша само неколцина от посочените свидетели – и пропусна неговото име. Във връзка с това той за последен път сезира тови върховен орган на съдебната власт с думите: “Тъй като от физическите лица аз съм пострадал в най-тежка форма от престъпната дейност на Филчев и съучастниците му, а освен това в пряк смисъл на думата съм се превърнал в експерт по проблема “Филчев”, настоявам да бъда изслушан от ВСС по въпроса, след като нито една от жалбите ми не е разгледана от ВСС, а те касаят точно разглеждания въпрос”.

  Разбира се, и това искане остава без отговор. Седемнадесет дни по-късно – на 28 декември 2002 г. – прокурорът от Върховната административна прокуратура Николай Колев беше убит. На 30 декември сутринта бе намерено и безжизненото тяло на Владимир Димов, бивш психолог от отряда на баретите, напуснал след скандал с Филко Славов.

  Бях един от последните, които са разговаряли с Николай Колев за Филчев и свързаните с него проблеми. Беше по Коледа – на 24 или 25 декември, в пицария „Виктория”, на ъгъла на „Граф Игнатиев” и „Евлоги Георгиев” (сега там е някакъв магазин). Той поиска среща, за да ми даде важни документи, свързани с убийството на Надежда Георгиева. (Бяха важни наистина – предадох ги на следователите по делото, а отделно и на Вас, г-н Велчев.)

  Стори ми се доста разтревожен и притеснен – и го попитах какво има, дали притесненията му са свързани с приближения на Филчев Спартак Дочев; тогава той беше обявил, че напуска прокуратурата и се връща към охранителната си дейност – имаше версия, че целта на тази смяна на професионалната ориентация е да се справи физически с някои от противниците на Филчев. Николай се усмихна. „Мани го тоя Спатак Дочев, кой му обръща внимание на него” – каза той. И продължи по-сериозно: „Но очаквам Алексей да ми скочи.”

  Алексей Петров му скочи. За мен това е най-вероятната хипотеза за неговата смърт. Предполагам – по нареждане на Филчев, който имаше доста сериозни основания да се безпокои – и заради убийството на Надежда Георгиева, и заради делата, които Колев беше завел срещу него. От първото – за легитимността на неговия избор – главният прокурор се изплъзна, катоманипулира тогавашния председател на Върховния касационен съд Христо Данов чрез досието на неговия син – варнеския гангстер Веселин Данов. Но Николай Колев замисляше второ – с искане до Никола Филчев да бъде поставен под попечителство като невменяем. Освен това работеше в една твърде опасна и за Алексей Петров насока – с недоволните от отряда на баретите, като именно за това му помагаше и Владимир Димов, не случайно убит само ден по-късно.

  Кой е персоналният извършител на това убийство е публична тайна. Според оперативни работници, започнали разследването непосредствено след убийството, са засечени разговори с GSM-и в близост до събитието. Евентуалните убийци са двама – две барети, приближени до Алексей Петров: Гълъбин Георгиев и Кирил Стоянов – Дългия. Вторият между другото е подозиран и като един от биячите, които пребиха почти до смърт Огнян Стефанов.

  Относно поръчителството за това престъпление не е трудно да се изгради състоятелна работна хипотеза. Достатъчно е да се запитаме едно: кой е имал интерес да го извърши. Същият въпрос би трябвало да си зададем и по отношение на убийството на Надежда Георгиева – и по отношение на Владимир Димов. Става дума за свързани в една верига престъпления – които в своята комплексност са предполагали пълната зависимост на Николай Филчев от Алексей Петров и Филко Славов – и следователно възможността последните двама да използват прокурорската институция като чадър за престъпните си действия. Тайната около смъртта на Надежда Георгиева и съпричастността на главния прокурор към тази тайна е гарантирала неговата подчинена позиция спрямо бившите барети, които фигурират в докладите на МВР като “оперативно интересна” формация.

  Няма как да не констатираме, че Филко Славов и Алексей Петров в пълна мяра са се възползвали от тази възможност. Това е и причината, поради която техните действия никога не попадат под ударите на закона – а другите престъпни групировки избягват да делят мегдан с тях – тъй като знаят, че зад “бившите” барети стоят и настоящите такива.

  Има не малък брой доказателства за това в обвинителния акт на прокуратурата. От него става ясно, че обвиняемият Алексей Петров “е изградил и използвал през годините връзки с представители на различни институции от изпълнителната власт и другите власти” – и че целта на тези контакти е била “лобиране в полза на бизнес-структурата, защита на пазарните й интереси и получаване на изпреварваща информация”.  Посочват се и някои отконкретните политически фигури, работили в полза на Алексей Петров и неговите не дотам пазарни структури – като например Димитър Луджев, бивш вицепремиер и бивш министър на отбраната, които потвърждава, че през 1998-1999 г. е лобирал за това “Лев Инс” да получи лиценз за застрахователна дейност. Безкрайно интересно е дали, когато е лобирал в полза на това застрахователно дружество, Луджев е бил наясно, че близо половината от неговите капитали са придобити чрез рекет – и че като “външни инвеститори” се представят мними акционери, един от които съвсем скоро ще бъде уличен в сто процентово криминално престъпление.

  Мафиотското срастване между организирана престъпност, изпълнителна и съдебна власт е шокиращият аспект на казуса Алексей Петров. То е осъществено на много равнища – както на нивото на “босовете” чрез обвързващата връзка между Филчев, Алексей Петров и Филко Славов, така и на нивото на “обикновените” рекетьори – всички те са разчитали на определени позиции в полицията и прокуратурата. Ето едно свидетелство “отвътре” – дадено от Теменужка Кайлитска, служителка в структурите на Алексей Петров: “…винаги преди да тръгнат към някой длъжник, се правеше проучване и се знаеше всеки един къде живее, колко члена е семейството му, какви имоти има. Част от информацията я получаваха директно от полицията, от досиетата на хората там, те си имаха хора навсякъде в полицията, не веднъж съм виждала у тях характерните за МВР разпечатки… Освен това имаха практиката да се подсигуряват на местно ниво с местните мутри, да подготвят почвата, и задължително човек от полицията. В смисъл, ако стане някакъв инцидент, и ги заключат, максимално бързо да бъдат освободени или полицията въобще да не се намесва.”

  В дългия над двеста страници обвинителен акт има доста случаи, в които полицията въобще не се намесва. Има обаче и други едни, по-интересни случаи, в които прокуратурата се намесва, но не в защита на жертвите на добре организирания рекет, а в защита на престъпниците. Така е например при изнудването на Валентин Шотев – когато в резултат на подадените серия жалби от изнудвания Шотев и съпругата му, в крайна сметка е заведено дело за набедяване и е внесен обвинителен акт срещу самите тях – като прокурорът по делото Чудомир Спасов директно е споделил в разговор с Шотев, че нареждането на главния прокурор е това дело да бъде внесено в съда.

  Абсолютно идентична е историята с най-тежкото изнудване, свързано и с опит за убийство – над банкера Георги Петракиев Цветанов. Когато непосредствено след убийството на Николай Колев дадох показания първо в дирекция Национална полиция – пред Бойко Борисов и поне още петнайсетина криминалисти, а след това и в Националната следствена служба, аз оповестих пред журналистите една от жалбите, подадени от Цветанов – заради което бях подведен под отговорност за клевета от Алексей Петров – въз основа на абсолютно същите твърдения, които сега садоказани и фигурират в обвинителния акт.

  Само че тогава подобни жалби са имали обратен ефект – като не само че самите жалби са блокирани и потърпевшият Цветанов не само че е подведен под отговорност, но той е и арестуван във връзка с тези обвинения и прекарва три месеца в следствения арест – като на него, измамения, му скалъпват дело за измама. Напълно релевантни за странната ситуация, в която се намира българското правораздаване, са думите на друг един потърпевш от същото това изнудване – Свилен Николаев: “В определен период от време имах чувството, че ако пусна жалба до МВР, все едно я пусках до Алексей Петров…”

  Фактът, че бившата барета, пионер в силовото застраховане и някогашен съдружник на Златко Баретата в “Левски – Спратак”, стига до позицията главен съветник на Петко Сертов в ДАНС (а според ред сведения всъщност управлява агенцията) е достатъчен показател за здравината на тези му връзки. Че основната му функция е да поддържа контактите между държавата и престъпния свят личи от факта, че именно той на свой терен организираскандалната среща между министъра на вътрешните работи Румен Петков и тъй наречените “братя” Галеви. Но може би най-драстичният прецедент на тази симбиоза между престъпността и властта е казусът с лиценза на “Лев инс” – и с факта, че една застрахователна компания може да се учреди и да просъществува и до ден днешен със заграбени чрез рекет пари, чрез насилствена принуда за прехвърляне на акции и с помощта на мними външни инвеститори, които продължават да притежават дялове в корпорацията – като поне единият от тях е уличен в криминално престъпление, извършено в България.

  Става дума за Меир Хаим Овадия, роден в България, с българско и израелско гражданство, собственик на “Рахити Меир Класик”, която през 1998 г. придобива около 50% от дяловете в бившата ЗК “Левски-Спартак” АД – и заедно с Якоб Вайнингер и фирмата му “Яад Пирзул 1984” става основен акционер в уж новоучредената “Лев Инс”. Причината за тази хватка е, че лицензът на предишното дружество е отказан поради водените от МВР оперативни разработки, свързани с рекет и силово застраховане.

  Същият този Меир Хаим Овадия заедно с израелските граждани Нафтали Рофе и Цион Шерер, провежда трансакции от чужди дебитни карти, като по този начин си присвоява повече от един милон лева. Сумите са теглени в “Замъка Хранков” с устройство, предоставено им от собственика на хотела Пламен Хранков, когото са въвели в заблуждение относно целта на трансакциите.

  Меир Овадия убедил своите партньори, че “в София няма проблеми” и прави каквото си иска. И наистина е нямал проблеми – до 02.10.2001 г., когато двамата му съдружници са заловени при опит да изнесат големи недекларирани суми във валута – а той е привлечен като обвиняем по започналото срещу тях наказателно преследване.

  Той, разбира се, веднага се свързва с Алексей Петров, който прави нужното внесената от него молба за снемане на обвинението и отмяна на мярката му за неотклонение да бъде уважена – което е извършено от прокурора Цеко Йорданов, без той да се допита до никого от компетентните по това дело институции и работещите по него прокурори. След което Меир Хаим Овадия напуска страната – а за следователите намесата на Цеко Йорданов е ясен знак, че по обвинението срещу него повече не трябва да се работи – и той наистина не е потърсен – включително като свидетел.

  Неговата компания “Рахити Меир Класик” е една от двете израелски компании, на които се прехвърлят капиталите на ЗК “Левски-Спартак”АД – в качеството им на външни инвеститори. През 1998 г. обаче – в критичния момент, в който се решава съдбата на застрахователния лиценз, към 49% от капитала на дружеството е собственост на Георги Цветанов и още неколцина доведени от него лица. Всички те са принудени чрез заплахи и фалшиви джира, а понякога и открито насилие, да прехвърлят дяловете си на двете израелски фирми – като по-дребните акционери ги прехвърлят на “Яад Пирзул 1984”, а акциите на Цветанов са прехвърлени персонално на Меир Овадия – като представител на “Рахити Меир Класик”. Последното е станало по традиционния за подобни “застрахователи” начин –чрез бой. Като пример може да се посочи случаят с прехвърлянето на всички акции от компанията на Георги Цветанов “Геоком” на името на Меир Овадия – като този прецедент далеч не е най-драстичният в сагата на неговото пълно ограбване:

  “…Това се случи отново на Телеца, отново бях извикан да се явя там от Алексей в стая, за която знаех, че е негов личен офис. До този момент още не бях подписвал договор за прехвърляне на акциите. Тогава като влязох в стаята, ми направи впечатление, че на бюрото … имаше един огромен нож с острие може би 30-40 сантиметра, беше ловджийски нож, тъй като самият съм ловец, се направих извода, че ножът не е бутафорен. Аз самият имах подобен нож, само че този беше доста по-голям, беше като мачете. На бюрото имаше и пистолет… и една книга, на която с големи букви в заглавието пишеше “Мосад”. Алексей Петров много добре видя, че книгата привлече погледа ми, и ме изгледа някак победоносно, като че ли искаше от мен да направя някаква асоциация какъв потенциал имаше той. С влизането Алексей Петров започна да ме унижава, да ме нарича “престъпник”, “грабител на народа”, “измамник”, “боклук”, но той “щял да ме излекува”. Каза ми, че съм му донесъл огромни щети, които съм нямал потенциала да възстановя, че не знам къде съм попаднал и че съм създал проблеми на много високопоставени хора, освен на него. Каза ми, че иска от мен по най-бързия начин да прехвърля акциите си от застрахователната компания и от “Геоком”. Посочвайки ми различните оръжия, които беше складирал на бюрото, ми каза да си избера с кое точно да ми помогнел да взема решение. Каза, че ако това не помогне да взема решение, щял да ми помогне с това – и посочи една военно-полева лопата. Аз се разтреперах от страх и ужас, до този момент той стоеше зад бюрото си прав, все едно че чете присъда, така изглеждаше, като явно за да довърши сценария, излезе иззад бюрото и ме удари в областта на слънчевия сплит с каратистки удар, при което аз паднах на един фотьойл или диван, след това ме удари с юмрук по темето, вече отгоре, отвисоко. Изгубих всякаква кондиция, той се обади по телефона и каза да подготвят документите за фирмата. Заведе ме в една от заседателните зали и там впоследствие донесоха договора за продажба на дяловете.”

  Три години по-късно Алексей Петров измъква своя съдружник Меир Овадия от ръцете на българското правосъдие. Източващият чужди карти негов приятел обаче остава съдружник в “Лев Инс”, където и до ден днешен притежава 25, 173% от акциите. С една малка подробност: прехвърлил е на Ина Павлова, с която Алексей Петров живее на съпружески начала, правото да управлява това дялово участие. Изглежда и други акционери са постъпили по същия начин – тъй като днес Ина Павлова контролира към 90% от акциите на застрахователната компания.

  От тези факти, г-н главен прокурор, следват следните неизбежни изводи:

  1. Застрахователната компания “Лев Инс” е създадена с участието на съдружник, извършил престъпление на територията на България.
  2. Застрахователната компания “Лев инс” е създадена с акционерно участие, присвоено незаконно и насилствено от акционери на ЗК “Левски-Спартак” АД, притежаващи близо половината акции на същата.
  3. Двамата еврейски инвеститори, чрез които ЗК “Лески-Спартак” АД успява да се сдобие с лиценз, преобрлазувайки се в “Лев Инс”, са формални такива – всъщност в крайна сметка контролът над тази застрахователна компания остава в ръцете на Алексей Петров – но упражняван чрез приятелката му Ина Павлова.

   

  Какви ще бъдат Вашите изводи от тази ситуация, си е Ваша работа. Ако Вие – и съответно министърът на финансите, до когото също отправям това писмо, сте на мнение, че е редно подобно сплитане на престъпления, насилствено прехвърляне на корпоративна собственост и фиктивно регистриране на външни инвеститори – това ще ечисто Ваш морален избор.

  Или че е редно насред София да застрелят висш прокурор – и делото за това да тъне в неизвестност и забрава, а най-заинтересованите от това убийство лица да си живеят спокойно живота и дори да бъдат пращани като посланици на България за добрата им дотогавашна служба.

  Или, че е в реда на нещата висши прокурори да се самоубиват поради драстичния натиск на техни колеги, а после дори управата на съдебната палата да разпореди да се късат техните некролози от стените.

  Или че е обичайно убийствата да бъдат наричани самоубийства – преди още полицията да е раследвала каквото и да било по конкретния случай.

  Или, че е нормално висши прокурори и агенти от тайните служби да кроят съвместни оперативни мероприятия сподхвърляне на наркотици и оръжие.

  Или, че е допустимо гангстер, работещ на прикритие като служител на най-мощната ни тайна служба, да поръчва убийството на виден български олигарх на служител от Националната служба за охрана – и да се появят сведения, че не друг, а самият български президент е посредничил за изглаждане на конфликта помежду им – а Вашата институция да пренебрегне изцяло това публично казване – още повече последвано от нападение срещу изказващия го.

  Или, че е възможно да се прекроява времето на полета и маршрута на правителствен самолет, за да се осигури алиби на Вашия предшественик на този пост.

  Поне ще бъде ясно в каква държава живеем.

   

  24.01.2012 г.                                                                         С уважение:

                                                                                                          Едвин Сугарев

  
  

   

• Започва Световният икономически форум в Давос

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  
  

   

  Германският канцлер Ангела Меркел ще открие днес 42-то издание на Световния икономически форум в Давос, който отваря врати днес и ще продължи пет дни, съобщиха организаторите, цитирани от световните агенции.

  Меркел, придружавана от финансовия си министър Волфганг Шойбле, ще държи встъпителна реч на днешното официално откриване. Миналата година форумът беше открит от руския президент Дмитрий Медведев, припомня АФП.

  Очаква се тази година на форума, който събира световния политически и бизнес елит в швейцарския алпийски курорт Давос, да присъстват 2500 бизнесмени, политици, ръководители на неправителствени организации, учени и журналисти от цял свят.

  Сред присъстващите ще бъдат управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард, министърът на финансите на САЩ Тимъти Гайтнър, генералният секретар на ООН Бан Ки-мун и генералният секретар на Арабската лига Набил ел Араби. Очакват се и президентът на световната банка (СБ) Робърт Зелик и президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, допълва ДПА, цитирана от БТА. За отбелязване е отсъствието на лидерите на изоставащите от еврозоната Гърция, Испания и Италия.

  Част от темите на депатите са: „Капитализмът на 20 век оправдава ли надеждите на обществото на 21 век?“, „Ремонт на капитализма“, „Глобализацията достигна ли икономическите и политически граници?“, пише БГНЕС.

  В охраната на събитието участват армията, полицията и австрийски части. Малка група антикапиталистически активисти е успяла да си пробие път до Давос и са построили протестно иглу. Те не участват в дискусиите.

   

  Източник:  Econ.bg
  

• Правителството предложи 24 нови посланика

  Сред предложенията има и човек на бившия президент Първанов – началникът на кабинета му генерал Никола Колев

   

  Министерският съвет оповести 24 имена на предложените за назначаване посланици на България след края на днешното правителствено заседание в Пазарджик.

  Очаква се 24-те нови посланици да бъдат одобрени от президента и той да издаде укази за назначаването им.

  Днес, след първата си работна среща с министър-председателя Борисов, президентът Росен Плевнелиев заяви, че е вече има направени номинации и при наличие на достатъчно убедителни аргументи се очаква решение на Министерски съвет и издаване на съответните укази.

  Президентът уточни, че ще има и следващи етапи на посланически назначения, като за тях той ще очаква допълнителна информация и аргументи.

  „Предложените имена са на хора, които имат доказани качества и професионализъм. С тях искам да покажем как трябва да изглежда Дипломатическата служба. Това е началото на процес, който правителството има волята да извърви докрай, за да реализира един от основните си приоритети – качествена и работеща за българския бизнес и граждани дипломация“, заяви министърът на външните работи Николай Младенов.

  „Основната група от кандидатурите са за държавите членки на ЕС, за страни от Югоизточна Европа, както и за Близкия изток. Това е знак за приоритетите на нашата външна политика и за регионите, в които трябва да сме най-активни“, допълни външният министър след заседанието на правителството.

  Николай Младенов изрази удовлетворението си от факта, че броят на жените посланици расте –  пет от предложените за назначение дипломати са дами, което представлява около 20% от дипломатическите места в ротация.

  Предложените сега за посланици са:
  
  за Албания – Димитър Арнаудов,

  за Босна и Херцеговина – Ангел Ангелов. Той е бил съветник в посолството в Белград и посланик в Скопие;

  за Ватикана – Кирил Маричков. Той е син на музиканта Кирил Маричков и внук на Кирил Маричков – първия български посланик във Ватикана от 1993 до 1997 г.;

  за Германия – Ради Найденов. Той беше посланик в Австрия, а през май 2011 г. бе назначен за постоянен секретар на Министерството на външните работи, което е най-високата длъжност в дипломатическата служба;

  за Гърция – Емилия Кралева,

  за Египет – Румен Петров,

  за Италия – Ангел Чолаков,

  Китай – Пламен Шукерлиев, който е бил посланик в Иран;

  за Кувейт – Пламен Улшевски,

  за Румъния – Александър Филипов,

  за Нидерландия – Никола Колев, началник на кабинета на бившия президент Георги Първанов и бивш началник на Генералния щаб на Българската армия;

  за Сърбия – Ангел Димитров, който беше първият българскси посланик в Скопие, Република Македония, през 1991 г.;

  за Представителство на България към ООН в Ню Йорк – Стефан Тафров, най-опитният български дипломат в момента Бил е първи зам.- министър на външните работи (ноември 1991 – май 1992 и февруари 1997 – януари 1998). Посланик в Рим (1992-1995), Лондон (1995-1997) и Париж (1998-2001), постоянен представител към ООН в Ню Йорк (2001-2006) и временен председател на Съвета за сигурност;

  за Македония – Иван Петков, бивш зам.- министър на външните работи;

  за Австрия – Елена Шекерлетова, която вече е била посланик там през 90-те години, а в момента е в посолството в Берлин;

  Белгия – Веселин Вълканов, политически директор, Началник отдел „Обща външна политика и политика на сигурност“ (ОВППС) в Министерството на външните работи;

  за Унгария – Бисерка Бенишева, която е генерален директор на дирекция „Европейски съюз“ към МВнР;

  за Великобритания – Константин Димитров, който от 2009 г. е зам.- министър на външните работи. От 2000 до 2002 г. той ръководеше мисията на България в НАТО и ЗЕС и беше посланик в Белгия и Люксембург;

  за службите на ООН в Женева – Иван Пиперков, който е началник отдел в дирекция „ООН и глобални въпроси“ в МВнР;

  за Брюксел, постоянно представителство към ЕС – Димитър Цанчев, който от октомври 2010 г. е зам.- министър на външните работи. Бил е посланик на в Израел (2008-2010), говорител на Външно министерство  (2005-2008), началник отдел „НАТО и Европейска политика за сигурност и отбрана“ в МВнР, посланик, постоянен представител в Службата на ООН и другите международни организации в Женева (2002-2005);

  за Йемен – Борис Борисов,

  за Република Южна Африка – Катя Делева, която в момента е временно управляващ посолството в Претория;

  за Словакия – Маргарита Ганева, която е работила в посолствата в Прага и Братислава;

  за Украйна – Красимир Минчев, народен представител от ГЕРБ от Шумен.

  Процедурата по назначаването на извънредни и пълномощни посланици включва предложение на правителството до президента на Републиката, (съгласно чл. 98, т. 6 от Конституцията), искане на съгласие (agrément) от приемащата държава. След получаването на това съгласие президентът издава указ за назначаване.

  Процедурата завършва с връчване на акредитивни писма от новоназначения посланик на държавния глава на приемащата държава.

  Както е известно, правителството трябва да назначи повече от 60 посланици на мястото на онези, които бяха обявени за сътрудници и агенти на Държавна сигурност, както и на други с изтекли мандати.

  Заради отказа на бившия президент Първанов – сам той агент на ДС – да отзове свързаните с ДС посланици, повече от година бе блокиран целият процес по смяна на ръководители на българските дипломатически мисии.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Синодът да разкаже покайно историята си. Беда е, ако се събудят бесовете на разкола

  Д-р Николай Михайлов е роден през 1946 г. в Добрич. Лекар психиатър и магистър по теология. Дълги години е работил като преподавател по психиатрия и психология, има продължителна практика като психиатър.

  Бе един от главните вдъхновители за създаването на партия Демократи за силна България с лидер Иван Костов при разцеплението на СДС, но впоследствие се разочарова и оттегли от активната политика.

  Бе депутат от ДСБ в 40-ото народно събрание. Владее английски, немски и руски.

   

  – Д-р Михайлов, 11 агенти в расо ръководят Православната ни църква. Изненада ли ви броят на митрополитите с досие от ДС?

  – Не. Трябва да се помни, че комунизмът е религиозна ерес. С догматика, литургика и идея за задгробен живот.

  Ленин е във вечността с балсамираното си тяло, възкресен от месията пролетариат. Не дръзват да го погребат. Има идея за канонизация на Сталин. Автентичният комунист ненавижда християнството, той не е атеист, а антитеист, богоборец. Червените не могат да простят на Твореца социалното неравенство.

  Искаха да реформират космоса

  Комунизмът е религиозна пародия, сакралност без Бог. Накрая се провалиха, в челен сблъсък с реалността, спряха да безумстват и станаха капиталисти с удивителен цинизъм.

  Можеха да понесат само контролирана Църква, с превзето ръководство.

  – Ще рухне ли заради това авторитетът на БПЦ и има ли Светият синод правилен ход сега?

  – Има, но е трудно, защото закъсняха. Историята на БПЦ може да бъде разказана, но бедата е, че няма разказвачи. Разказвачът трябва да бъде покайник, човек с ранена съвест. Разказът за онзи живот е разказ за компромиса. И в определен смисъл за неговата неизбежност.

  Ако тази история бъде разказана на върха на болката, наречена покаяние, възмутените ще пуснат камъка, който стискат в дланта си. Но не беше разказана тази история. Смълчават я. И няма авторитет в глухата самозащита.

  Ще бъде много лошо, ако се събудят бесовете на разкола. Ако “набожните” се юрнат да декомунизират това, което не разбират. Църковната тема е тема на църковните хора, а не на комунистите отляво и на комунистите отдясно.

  – Валиден и достатъчен ли е аргументът, че по онова време е нямало начин да бъдеш ръкоположен за епископ, ако не си сътрудничиш с комунистическата власт?

  – Митрополитите бяха колаборационисти по длъжностна характеристика.

  – Казахте в едно интервю тези дни, че дори само едно извинение на митрополит агент ще докаже, че църквата е жива. Дядо Калиник поиска прошка, ще я “съживи” ли това?

  – Извинението трябва да е искрено, а не пародийно. Добре е да не включва изречения от типа на “имах своите убеждения”, “стараех се да бъда в синхрон”. Това звучи комично. А идеята не е да се посмеем, а да се разплачем. Или поне да въздъхнем.

  Трябва да осъдят комунизма безстрашно и да поемат отговорност за компромисите нашите архиереи, ако не в покаен, то поне в цивилизован стил. Трябва да осъзнаят проблема, защото е техен, а не медиен. От синода трябва да дойде вменяема реч. Иначе остават неразкаяна част от стария номенклатурен елит, сътрудници на атеистически режим. Недопустимо е висшият клир да се двоуми по адрес на комунизма, трябва да се отърсят от това бреме.

  – Като говорим за прошки, вие напоследък чувствате ли се длъжен да се извините на властта за нещо в унисон с призивите на Бойко Борисов? Или пък да поблагодарите?

  – Нямам талант да си представя повод, но иначе веднага.

  – Прекали ли според вас този път премиерът с указанието роднините на убитата в Перник Мирослава да се извинят на МВР за лошите думи към него? Те взривиха интернет обществото, ще му се размине ли “на живо”?

  – Премиерът мина покрай трагедия с нехайството на самовлюбен. И стана скандал.

  – Съгласен ли сте с мнението на Иван Костов, че в момента е по-добре Борисов да не се появява на масови сбирки – тъй като вероятността да бъде освиркан сериозно е голяма?

  – Това е добър съвет.

  Тълпите са опасни за Борисов. Пребиваването в спортна зала ще бъде за него игра на руска рулетка. Не е ясно какво ще му сервират. Езиковото му варварство деградира до безчувственост. Натрупаха се нелепости, а сега се появи и недопустимото.

  – Борисов се извини донякъде за телешките пържолки, които поиска Цветан Цветанов да купи за награда на кучето, открило трупа на Мирослава. Но защо според вас обвърза този епизод с ордена на вицепрезидента Ангел Марин?

  – Уравновесява скандала от Перник със скандал за Марин. Но го направи несръчно и инкасира щети.

  – Имаме нова президентска двойка – Росен Плевнелиев и Маргарита Попова. Как накратко бихте ги характеризирали с позитивите и негативите им?

  – Росен Плевнелиев е човек, залутан в неприсъща роля. Компенсира дилетантизма си с възторг. Направил е труден избор, вероятно семейно непопулярен, да се посвети на политиката. Сега развива съзнание за мисия. Но играта е тънка, а не възторжена. Нещо от усмивката му трябва да помръкне, за да престане да прилича на Роберто Бенини от “Животът е хубав”. Животът е хубав, но българският е сложен.

  Идеята му да се сражава с корупцията трогва. Защо ми се стори, че Борисов слушаше заканите му с лека усмивка, като професионалист от всички барикади, на когото разказват анекдот. И като човек под подозрение, да добавя.

  С Маргарита Попова са като абитуриенти пред бал. Чар и лекомислие.

  – Какво се крие според вас зад упоритото отсъствие на първата дама?

  – Вероятно защитава правото си да отсъства. Намери се някой да не иска да е видим.

  Симпатично дисидентство от името на частния живот.

  – Назрява конфликт в БСП по оста Първанов-Станишев. Каква развръзка прогнозирате и напомня ли ви той за безконечното напрежение СДС-Костов?

  – Работата между Станишев и Първанов върви към пълномащабна война. Първанов няма да извади част от БСП за собствено ползване подобно на Костов, защото ще се самоубие. Ще работят човек по човек, ще им говорят на ухо, ще съблазняват и наддават. Конфликтът ще е изтощителен за БСП, но кой е казал, че това е лошо.

  – Какво всъщност събра десни, леви, либерали и националисти в парламента за шистовия газ?

  – Уплаши ги гражданската реакция срещу хидравличния удар. А и лобизмът на Уорлик скандализира с унизителната си откровеност. Това не е дипломат, а наемник. Мушморок на дипломатическото поприще.

  – Впечатли ли ви изповедта на изоставената от съпруга си Капка Сидерова? И достатъчно обяснение ли е тя за трусовете в “Атака”?

  – Пропуснал съм изповедта. Сидеров е изпочупен и няма как да се съвземе. Въпросът е колко дълго ще трае агонията. Понякога трае кратко.

  – На Нова година много българи си пожелаваха да я изживеят като за последно. Вярва ли според вас народът в края на света и как би избил такъв страх през 2012 г.?

  – “Светът от вчера” приключва и с него нещо от нас. Светът е в турбулентна фаза, самолетът се тресе. Оттук и апокалиптичният усет. Масовата тревога повлича гняв или нелепа развеселеност. Ще има много разгневени и много развеселени. Човек може да се удави в тревогата. Но има и добра страна – поддържа живите в тонус. Рибари от Севера забелязали, че уловът им губи свежест до континенталния пазар. Падала цената. Тогава хвърлили риба хищник в трюма. Въвели рибите в стрес. И на пазара забелязали, че стоката им има бляскав поглед и опъната кожа. Качили цената.

  Никой не купува разочарована мерлуза, търсят ужасената. Весели времена.

  – Вас подобни страхове занимават ли ви?

  – Тревогата следва ума, като сянката човека. На велик мир се наслаждават само дебилните и мъдреците.

  – Дълго време вече останахте извън политиката. В момента изкушава ли ви тя? И как си обяснявате, че все по-често медии и наблюдатели търсят вашата гледна точка и коментари по най-актуалните проблеми на политическия и обществен живот?

  – Политиката е властна игра, поприще на страстите. Ако носът на Клеопатра беше по-къс, светът щеше да бъде различен, казва Блез Паскал. Как така този по-къс нос прави света по-различен, е прелюбопитен въпрос. Баналното не интригува.

  Политиката ме интересува от здравословна дистанция, в качеството ми на потърпевш. Наблюденията върху нея са форма на реванш, на съвземане от стаж в лъжа. Свобода наляво и надясно и даже във всички посоки.

   

  Интервю на Калина Влайкова,

  в. „24 часа”
  

• Златен фестивал на балканската музика в Ню Йорк

  Фолклорни песни и танци от България и другите балкански страни въодушевиха многобройната публика в Гранд Проспект Хол

   

  На 13 и 14 януари за двадесет и седми пореден път в Ню Йорк се проведе Златният фестивал на балканската музика, организиран от американския духов оркестър „Златне усте“. Над 40 вокални и инструментални групи представиха на четири сцени богатството на балканския фолклор, като привлякоха стотици ентусиазирани любители на балканските песни и танци.

  Двудневното събитие се проведе в историческата сграда на Гранд Проспект Хол (Grand Prospect Hall) в Бруклин. Построената през 1880 г. сграда e била домакин на хайлайфни танцови забави, балове с маски, снимачна площадка за холивудски продукции, многобройни сватби и веселби. Провеждането на Златния фестивал в Гранд Проспект Хол е показателно за нарасналата му популярност. Започнат през 1986 г. с един-единствен участник – организаторите „Златне усте“, в момента фестивалът е атрактивен сборен пункт за многобройни  изпълнители и отзивчива публика.

  Българската народна музика беше представена от редица певци и инструменталисти, между които групите „Бразда“, „Червен трактор“, „Песнопойка“, „Люти чушки“, „Славея“, Женския хор на университета в Йейл. Танцова еуфория и многолюдно хоро предизвика ритмично-чувствената музика на саксофониста Юри Юнаков и неговата сватбарска група. Роден в Хасково и емигрирал в САЩ през 1994 г., Юри Юнаков е изтъкнат представител на българо-ромската музикална традиция, и през 2011 г. става носител на Националната награда за принос към културното наследство на САЩ (National Endowment for the Arts National Heritage Fellowship).

  Следващият празник на балканската музика в региона ще бъде Фолклорният фестивал на щата Ню Джързи, който ще се проведе на 28 април, събота, на територията на университета Рътгерс в град Ню Брънзуик. Сред участниците във фестивала ще бъдат групата за български народни танци „Босилек“, ансамбъл „Колеви“ и духовият оркестър „Златне усте“.

   

  Албена Цанкова,

  Kulturni-novini.info

• Български студенти превзеха Острова

  Всеки шести гимназист заминава да учи във Великобритания

   

  Българските студенти превзеха британските вузове. Това отчете вчера Благовеста Евтимова, експерт в консултантска къща за обучение в чужбина.

  10 000 наши младежи са записали висше на Острова през миналата година, като 9000 от тях вече са бакалаври. Това значи, че всеки шести гимназист избира да следва на Албиона.

  Интересът на зрелостници към британското академично образование не секва, въпреки че таксите за следване

  скочиха от  3700 на 9000 лири

  или 20 000 лв. през тази година, каза още  Благовеста Евтимова. Единствената разликата е, че всички кандидати планират да теглят заем, за да покрият таксите за следване. Плюсът да учиш със заем във Великобритания е, че

  покриват цялата сума за следване

  като гарант по кредита е държавата. Студентът пък започва да връща борча едва  след като си намери работа, която да му носи не по-малко от 21 000 лири месечен доход. Шотландия също е предпочитано място за учене от нашенци.  Кандидатстването там обаче все ,,още е на сляпо”, защото правителството на страната ще обяви дали ще има скок в таксите за бакалаври между март и май, посочиха експертите. Те поясниха, че за момента вузовете ще запазят размера на таксите до 1800 лири годишно за евростудентите.

  ,,Сумата може да се покрие и със субсидии, ако кандидатите завършат в срок и с добър успех “, обясни  Евтимова.

  Наплив от мераклии да учат има и за университетите в Дания и Швеция, където няма такси, а се предлагат разнообразни програми на английски език, съобщиха от консултантската къща. Таксите за бакалаври в Холандия се запазват около 1771 евро и през учебната за 2012/2013 г.

  Топдестинация на БГ студентите си остава и Германия. Експертите посочиха, че в повечето провинции на страната таксите за обучение са отменени, а месечната издръжка на студент не надхвърля 600-700 евро. Специалистите прогнозират, че   желаещите да учат в германските висши училища тепърва ще расте, след като страната отвори трудовия си пазар за нашенци.

  Колонията ни в Холандия най-голяма

  1450 са били българските студенти в Холандия, като това е най-голямата международна група в страната, съобщи Благовеста Евтимова. Холандските вузове са предпочитани от нашите младоци заради достъпните такси за висше. За сметка на по-ниските тарифи за следване, новодошлите трудно започват работа в страната. Всеки, който иска да се труди, трябва да си извади задължително трудово разрешително, което често отнема около 4-5 месеца. Така всеки, който заминава да учи в Холандия, поема риска, че може да няма сигурен доход от работа.

   

  Мила Мишева,

  в. „Монитор“
  

• Oscar nominations 2012: Full list of Academy Awards nominees

  The Academy of Motion Picture Arts and Sciences announced its nominations Tuesday morning for the 84th annual Academy Awards.
  The Academy Awards ceremony will be presented on Sunday, Feb. 26, 2012, at the Kodak Theatre in Los Angeles, hosted by Billy Crystal.
  The nominations were read by Academy President Tom Sherak and actress Jennifer Lawrence („The Hunger Games“).
  „Hugo,“ Martin Scorsese’s heartfelt love letter to filmmaking, earned the most nominations with 11, including best picture, best director and best screenplay as well as several technical Oscars. „The Artist,“ the low-budget black-and-white silent movie that offers a glimpse of Hollywood during its transition to the „talkies“ earned 10 nominations, including nods for best picture, best director, screenplay, actor and supporting actress.
  Here’s the entire list of nominees:
  
  Best Picture:

  

  „The Artist“
  „The Descendants“
  „Extremely Loud & Incredibly Close“
  „The Help“
  „Hugo“
  „Midnight in Paris“
  „Moneyball“
  „The Tree of Life“
  „War Horse“

  Best Actor:
  Demian Bichir, „A Better Life“
  George Clooney, „The Descendants“
  Jean Dujarin, „The Artist“
  Gary Oldman, „Tinker Tailor Soldier Spy“
  Brad Pitt, „Moneyball“

  Best Actress:

  

  Glenn Close, „Albert Nobbs“
  Viola Davis, „The Help“
  Rooney Mara, „The Girl with the Dragon Tattoo“
  Meryl Streep, „The Iron Lady“
  Michelle Williams, „My Week with Marilyn“

  Best Supporting Actor:
  Kenneth Branagh, „My Week with Marilyn“
  Jonah Hill, „Moneyball“
  Nick Nolte, „Warrior“
  Christopher Plummer, „Beginners“
  Max von Sydow, „Extremely Loud & Incredibly Close“

  Best Supporting Actress:
  Berenice Bejo, „The Artist“
  Jessica Chastain, „The Help“
  Melissa McCarthy, „Bridesmaids“
  Janet McTeer, „Albert Nobbs“
  Octavia Spencer, „The Help“

  Best Directing:
  Michel Hazanavicius, „The Artist“
  Alexander Payne, „The Descendants“
  Martin Scorsese, „Hugo“
  Woody Allen, „Midnight in Paris“
  Terrence Malick, „The Tree of Life“

  Best Foreign Language Film:

  

  „Bullhead“ (Belgium)
  „Footnote“ (Israel)
  „In Darkness“ (Poland)
  „Monsieur Lazhar“ (Canada)
  „A Separation“ (Iran)

  Best Adapted Screenplay:
  Alexander Payne, Nat Faxon and Jim Rash, „The Descendants“
  John Logan, „Hugo“
  George Clooney, Grant Heslov and Beau Willimon, „The Ides of March“
  Steven Zaillian, Aaron Sorkin and Stan Chervin, „Moneyball“
  Bridget O’Connor and Peter Straughan
  „Tinker Tailor Soldier Spy“

  Best Original Screenplay:
  Michel Hazanavicius, „The Artist“
  Annie Mumolo and Kristen Wiig, „Bridesmaids“
  J.C. Chandor, „Margin Call“
  Woody Allen, „Midnight in Paris“
  Asghar Farhadi, „A Separation“

  Best Animated Feature Film
  „A Cat in Paris“
  „Chico & Rita“
  „Kung Fu Panda 2“
  „Puss in Boots“
  „Rango“

  Best Art Direction:

  

  „The Artist“
  „Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 2“
  „Hugo“
  „Midnight in Paris“
  „War Horse“

  Best Cinematography:
  „The Artist“
  „The Girl With the Dragon Tattoo“
  „Hugo“
  „The Tree of Life“
  „War Horse“

  Best Original Score:
  „The Adventures of Tintin,“ John Williams
  „The Artist,“ Ludovic Bource
  „Hugo,“ Howard Shore
  „Tinker Tailor Soldier Spy,“ Alberto Iglesias
  „War Horse,“ John Williams

  Best Original Song:
  „Man or Muppet“ from „The Muppets,“ Bret McKenzie
  „Real in Rio“ from „Rio,“ Sergio Mendes, Carlinhos Brown and Siedah Garrett.

  Best Costume:
  „Anonymous“
  „The Artist“
  „Hugo“
  „Jane Eyre“
  „W.E“

  Best Documentary Feature:
  „Hell and Back Again“
  „If a Tree Falls: A Story of the Earth Liberation Front“
  „Paradise Lost 3: Purgatory“
  „Pina“
  „Undefeated“

  Best Documentary (short subject):
  „The Barber of Birmingham: Foot Soldier of the Civil Rights Movement“
  „God is the Bigger Elvis“
  „Incident in New Baghdad“
  „Saving Face“
  „The Tsunami and the Cherry Blossom“

  Best Film Editing:
  „The Artist“
  „The Descendants“
  „The Girl with the Dragon Tattoo“
  „Hugo“
  „Moneyball“

  Best Makeup:
  „Albert Nobbs“
  „Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 2“
  „The Iron Lady“

  Best Animated Short Film:
  „Dimanche/Sunday“
  „The Fantastic Flying Books of Mr. Morris Lessmore“
  „La Luna“
  „A Morning Stroll“
  „Wild Life“

  Best Live Action Short Film:
  „Pentecost“
  „Raju“
  „The Shore“
  „Time Freak“
  „Tuba Atlantic“

  Best Sound Mixing:

  

  „Drive“
  „The Girl With the Dragon Tattoo“
  „Hugo“
  „Transformers: Dark of the Moon“
  „War Horse“

  Best Sound Editing:
  „Drive“
  „The Girl With the Dragon Tattoo“
  „Hugo“
  „Transformers: Dark of the Moon“
  „War Horse“

  Best Visual Effects
  „Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 2“
  „Hugo“
  „Real Steel“
  „Rise of the Planet of the Apes“
  „Transformers: Dark of the Moon“
  

• Балканската война започва далеч преди 1912 г.

  Бурният стопански възход на България плаши до смърт съседните държави

  Неминуемо тази година за нашата част от Европа ще бъде под знака на 100-годишнината от началото на Балканската война. Макар до самото събитие да има още доста месеци, подготовката за юбилея тече отдавна. Издаване на книги, безброй конференции, възстановяване на паметници и откриване на нови – всичко това за да се отбележи едно от най-значителните събития на миналото столетие.

  Големите победителки във войната – Сърбия и Гърция, отдавна започнаха подготовката за юбилея. И двете ще отбележат събитието, което изигра решаваща роля за съвременните им държавни граници. Огромна научна конференция ще е центърът на честванията в Белград. След 2008 г. в Атина бяха похарчени десетки милиони за цялостно възстановяване на неголемия парк „Марсово поле“, на чийто вход е лъснатият огромен паметник на крал Константин I, командващ гръцките войски по време на войната. Дори Турция ще чества, защо пък не, спасяването на Цариград.

  Впрочем и трите държави ще открият честванията посърнали със сигурност. Сърбия пропиля напълно териториалните си придобивки през последните няколко години, а гърците оклюмали очакват развръзката на дълговата си сага, която се развива така стремглаво вече, че може да настъпи и далеч преди тая есен. Турция пък никога не е била така далече от Европа, за място там тя се бори отчаяно вече десетилетия. Не съм чувал да има натъжени от турските евронесгоди.

  Ние ще честваме отново народната саможертва в името на родината и безпримерния героизъм на българския войник, завръщането на Пиринска Македония и на част от Източните Родопи към отечеството ни. Ще трябва да си спомним и бездънните страдания на стотиците хиляди бежанци, разбитите съдби, избитите си роднини.

  Макар още да не се е чуло за конкретни мащабни събития, нека имаме предвид, че при отбелязването на юбилея у нас не бива да пропускаме лековато безсрамието и на тогавашната ни политическа класа, която цинично проигра и народната саможертва, и войнишкия героизъм, и страданията на бежанците. Нито ще е справедливо, нито ще е честно, ако го направим, разплата поне в отвъдното трябва да има.

  * * *

  Със сигурност няма да може да се намери балканско историческо събитие, което по сложност и замотаност да се доближава дори до Балканската война. В началото на миналото столетие балканските държави са в процес на установяване, на стабилизиране и на устройване. Съдбоносно значение за всички тях ще има политиката „всеки срещу всеки“, която правителствата им водят в желание да утвърдят младата си държавност. Само изглежда, че те имат общ враг – Османската империя, от която ги дели натрупана вековна жажда за справедлива мъст. Обявяването на независимостта на България през 1908 г. сякаш възбужда неконтролируема антибългарска истерия – въоръжена пропаганда, мръсни задкулисни дипломатически игри, кърваво противоборство навсякъде. Съвестният наблюдател на събитията от началото на ХХ в. би бил в състояние да направи верен извод за намеренията на балканските държави – предстои подялба на остатъците от османското наследство, преди всичко на Македония. Малките балкански държави отчаяно се нуждаят от разширяване на територията си както заради новите пазари, така и заради завършване на процесите на национално обединение.

  От всички тях само България има етнически и исторически неоспорими права върху преобладаващата част от османското наследство, но тя вече е обърнала със Съединението и с акта на обявяване на независимостта си всички срещу себе си – вече е втора по територия и население на полуострова, с бурно развиващо се стопанство. Околните държави схващат като заплаха многолюдността, особено в земите, които тепърва ще има да се поделят, всеотдайността, предприемчивостта и безграничната жертвоготовност на българите. В добавка населението на Македония е предимно българско.

  Погрешната оценка на предвоенните събития, които българските правителства до 1912 г. правят, твърде емоционалното определяне на главния враг и, разбира се, задоволяване на всякакви лични амбиции за сметка на покорното служене на народните и на държавните интереси у политическата ни класа, злощастието от възкачването на най-стария славянски престол на един оперетен владетел, всичко ще доведе до неблагоприятните резултати от войната, а по-сетне и до първата пълна национална катастрофа.
  
  Вероятно най-голяма заплаха околните балкански държави виждат в бурния стопански възход на България. Освободените от петвековен гнет българи бързат да създават блага, множат се, създават култ у себе си и у децата си към учението, благоговеят пред величавата си история, която едва сега започват да научават с подробности. Само през първото десетилетие на ХХ в. се създават над 100 индустриални предприятия. Българските и чуждите банки, индустриалните предприятия, застрахователните и търговските дружества се множат всеки ден. През 1896 г. вносът на стоки едва надминава 64 млн. лв., а износът – почти 50.5 млн. лв. Само 15 години по-късно, през 1911 г., когато идеята за Балканската война е вече в процес на осъществяване, вносът е вече почти 200 млн. лв., а износът – незначително по-малък, почти 185 млн. лв.

  В същото време в Сърбия има общо 126 индустриални предприятия, а външнотърговският й обмен е приблизително на равнището на 1/3 от българския. В Гърция, макар и постигнала освобождението си много преди България, преобладават изцяло дребните, почти семейни индустриални предприятия, 27% от населението й се занимава само с търговия. Преживяла вече един фалит в края на ХIХ в., през 1906 г. малка Гърция дължи предимно на западните банки и правителства отново чудовищна сума – 872 млн. швейцарски франка. Така всеки от 2.63 млн. гърци в началото на 1912 г., включително и пеленачетата, дължи по 331.5 франка. Малката Черна гора пък е изобщо извън сметките, всяка година 220-хилядното население на страната намалява поради силната емиграция с 2-3 хиляди души, а през 1904 г. – направо с 10 хиляди.

  През втората половина на ХIХ и в началото на ХХ в. балканските държави, малки, бедни и слаби, живеят със спомените за велико минало и с надеждите за бляскаво бъдеще. Европейските велики сили имат да решават свои задачи и извършването на безкористни услуги за Балканите не влиза в списъка. Сигурно е видно за всеки впрочем, че век и малко след тези събития балканските държави бяха докарани с усърдие пак до там – още по-малки, бедни и слаби, вечно хленчещи по традиция пред вече бившите велики сили от Запад. Тъжният балкански танц – въртене в кръг под закачливо западно подпляскване, изглежда, ще продължи. Не е ли време да променим стъпките поне . . .

  (следва)

  Извори

  „. . . Прилепските граждани, събрани на митинг, като взеха предвид: . . . 2. Върлуването на гръцки чети в местността Морихово . . . 3. Вълнението на сръбските чети . . . за да държат в респект завладените с терор . . . български села . . . 5. Незаконното обръщане метоха на Хилендарския манастир в сръбски параклис . . . Реши: 1. Високо протестира пред Парламента за разните произволи и закононарушения . . .“

  „В името на правдата молим да ни се отвори черквата [в с. Куфалово, Солунско], която до ден днешен е затворена и сме лишени от молитвен дом, при все че сме екзархисти от 1903 г. . . .“

  „Черквата и училището в селото ни [Валандово, Дойранско], построени от нашите деди и прадеди, деспотичното правителство разпореди да се предадат на гъркоманите . . .“

  „С насилия и заплашвания сръбските чети през миналия режим заграбиха българските черкви в селата Вир, Слатина, Козица, Прут, Пагул, Доленци и Лазаровец [Кичевско] и се намират в техни ръце и сега . . .“

  „Макар че населението на селото ни [Пет гъз, Ениджевардарско] да е чисто българско, от 4 години насам училището и черквата ни са затворени. Причините за затварянето им не знаем. Молим да се дадат нужните заповеди за отварянето им.“

  Из телеграми, изпратени от български общини в Македония до отоманския парламент, 12-16 януари 1909 г.

  „Целта на гърците беше да погърчат всички власи, които се намират между Катерини и Превеза, и всички българи в Битолската и Прилепската каза. Сърбите от север се силеха да посърбят всички българи, които се намират в тия области. И така гръцкото правителство мислеше да има влияние на цяла Западна Македония, а българите щели да останат на изток, т.е. в Солунския и Сярския санджак. Единствената задача на гърците беше да погърчат всички българи, власи и арнаути в този район . . . Гърците казват, че българските чети са вършели големи зверства . . . но много по-големи зверства са извършили четите, които дойдоха от Гърция. Казвам това, защото нямаше местни гръцки чети, а всички бяха преминали от Гърция. Техните войводи носеха секири и пред мъжа отсичаха бозката на жената и пред жената колеха със секира мъжа. В чифлика Либарче бяха изгорени 30 души българи . . .“

  Из реч на Хабиб бей на ХI заседание на отоманския парламент, 19 януари 1909 г.

   

  Иван Петрински,

  в. „Сега“

• Небългарският манталитет на първата дама

  

  Има нещо крайно провинциално в непрекъснато обсъжданото отсъствие на Юлияна Плевнелиева от сцената на политическия театър. Била обиждала народа. Но с какво точно? С това, че не разхожда новите си рокли пред ТВ-камерите?

  Най-сетне един модерно мислещ човек в България недвусмислено и безапелационно показа характер и робският кошер не просто се разжужа и разбръмча, а направо побесня. Представете си, госпожа Плевнелиева не желае да играе роля в церемониалния политически театър! Как е възможно: та всеки трети българин мечтае, сънува и пълзи, за да стане последна пешка във властта, а тя отказва да е първа дама. Обижда народа – и с какво точно?

  С това, че е родила и отглежда три деца, обича работата си и се реализира професионално, кара колело, вместо да се вози в лимузина, отказва се от несвойствения фасаден живот, за да е пълноценна и полезна в същностния? Обижда жълтите и прочие журналя – колко страници биха могли да се напълнят с броенето на нейните шапки, рокли, маркови обувки и чанти, бижута и бельо?

  За сведение на обидените

  България, за сведение на обидените, е парламентарна република. Добър знак е, че пряко избираните президенти на парламентарната ни република си предават властта с тържествен ритуал, това спокойно можем да го прочетем като проява на цивилизованост, на уважение към държавността – няма военни преврати, не се лее кръв, майките на гвардейците гордо се усмихват, вместо горко да плачат и сабите да проблясват като в танц на Хачатурян. Като всяка церемония, и тази съдържа своите патоси и сантименти, озвучена е от маршове и слова – така се осветява високото и достолепно, символно значение на властта.

  Властта е обречение и кауза, своеобразна аскеза, и личните измерения са не просто излишни, а дори пречат. И без това сме малка страна – колкото село и дори махала – та общественият живот често заприличва на седянка (да благодарим на министър Орешарски, че рециклира тази хубава и позабравена дума по време на учителската стачка). Или пък направо си се превръща в такава: шляпане по чехли и ходене по анцуг из коридорите на властта, кухненска битност с родата или наборите, софра в “Крим” с партийно-приятелския кръг и прочие.

  В политиката никой не е у дома си

  Медиите положиха достатъчно усилия да одомашнят политиката: достатъчно е да си представим нашите, т. нар. първи дами, пък и всякакви политдамички, по първите редове на модните ревюта, сватбите на олигарсите и кръщенетата на отрочетата им. Нагледали сме се на псевдосветскост и какъв е приносът й, освен видовете омерзение според интелектуалното равнище на все по-омерзяващите се в драматичното си битие българи.

  Затова нека поздравим с необходимото уважение госпожа Плевнелиева за различното й решение. Отсъствието й е последният проблем в държавата и извън нея: като тревожен пулс ни блъскат новините за всекидневно изчезващи деца, за полицейски произвол, за социални катаклизми, за икономически и духовни сривове.

  Ако новоизбраният президент има визията и характера да проветри институцията и да я превърне в отворено средище на градивни идеи, ако предлага общополезни политики и разширява хоризонтите ни за развитие, ако ни представя достойно на международната политическа сцена, то значи съпругата му го подкрепя и е до него, нищо че не разхожда новите си рокли под светлините на прожекторите.

   

  Мирела Иванова,

  Дойче Веле
  

• <<
• 1
...
• 252
• 253
• 254
• 255
• 256
• 257
• 258
• 259
• 260
• 261
• 262
...
• 414
• >>