Всички авторски страници

Авторски

• Anti-Bulgarian Propaganda in FYROM Targets Stanishev, Reaches New ‘Heights’

  Media in the Former Yugoslav Republic of Macedonia have proclaimed Bulgaria’s former Prime Minister Sergey Stanishev to be a member of the supposed Macedonian ethnicity, misinterpreting Stanishev’s words.

  Several Macedonian news sites, including mkd.mk, have published a „sensational“ news story claiming that Stanishev, currently the leader of the Bulgarian Socialist Party and President of the Party of European Socialists, admitted that he was a „Macedonian“ during a talk show broadcast on TV on January 14, 2012.

  The Macedonian media who are well known for their hate speech and anti-Bulgarian propaganda sprees originally rooted in the policies of the former communist Yugoslavia, and still surviving today, misinterpret – apparently on purpose – Stanishev’s words.

  In answering questions about his personal life, Stanishev says that both he and his life partner with whom he lives out of wedlock, Monika Yosifova, are „Macedonian“, referring to the fact that their families originate from the geographic and historic region of Macedonia.

  In Bulgarian history and culture, the Bulgarian nation is rooted in three historical and geographic regions that roughly correspond to the Ancient Roman provinces in the Balkans – Moesia, Thrace, and Macedonia, with the adjectives Moesian, Thracian, and Macedonian referring to the regional origin of the Bulgarians, and in no way describing an ethnonym but a denonym.

  In the Bulgarian tradition, Bulgarians from Macedonia are usually perceived as having the toughest characters, an assumption probably based on the mountainous landscape and the turbulent history of the region of Macedonia (by the way, the same perception goes for Bulgarians from the mountain regions of Moesia and Thrace).

  This reference is made by Stanishev himself in answering the TV show host’s question if his life partner is „very jealous“ of him.

  „She is Macedonian, and I think that says it all. I want to add that I am Macedonian, too,“ Stanishev explains jokingly, apparently alluding that he has a jealous character as well, an allusion that he makes based on the above-described perceptions about the tough and strong characters of Bulgarians from Macedonia.

  Stanishev’s father, Dimitar Stanishev, a long-time member of the Central Committee of the Bulgarian Communist Party back in the communist period, was born in the village of Shtuka near the town of Strumitsa in 1924. The village is located in today’s FYROM; it was in Bulgaria until 1918 when Bulgaria was forced by the World War I victors to cede it to Serbia – a development that led Stanishev’s family, just as hundreds of thousands of other ethnic Bulgarians from Macedonia to flee to Bulgaria’s free territories.

  FYROM media’s publications about Stanishev’s alleged „coming out“ as a „Macedonian“ appears to be in line with the raging propaganda often backed by the government in Skopje, which is supposed to protect the notion that Slavic Macedonians are a nation that is distinct from Bulgarians.

  Since the early Middle Ages, all the way to the first half of the 20th century, Macedonia and its Slavic population were considered part of the Bulgarian nation not just by Bulgaria but also by its neighbors and the international community. This is why from its National Liberation in 1878 till 1944 Bulgaria waged five wars attempting to unite all of the Bulgarian-populated lands in the Balkans, including Macedonia – after the San Stefano Treaty of March 1878 providing one state for almost all Bulgarian-populated regions was revised three months later by the European Great Powers in the Treaty of Berlin leaving the regions of Thrace and Macedonia out of Bulgaria.

  After both World War I and World War II, however, Serbia/Yugoslavia kept control of 40% of the territory of the geographic and historical region of Macedonia, the so called Vardar Macedonia (which in 1991 became the Republic of Macedonia), Greece retained about 50% of the region – the so called Aegean Macedonia, while only 10% of the region – the so called Pirin Macedonia – remained in Bulgaria.

  The foundations of the contemporary Macedonian nation were invented in 1944 by Yugoslavia‘s  communists at a special congress that also proclaimed the creation of a Macedonian language and a Macedonian alphabet designed to differentiate the dialects spoken in the region of Macedonia from the Bulgarian language and to underline the creation of a distinct Macedonian national identity. The rationale of communist Yugoslavia and of Serbia before that for the creation of a distinct Macedonian nation being to weaken Bulgaria.

  In the recent years, however, with the democratic transitions in the region, the „ethnic Macedonian“ identity has been eroded, with dozens of thousands of citizens of the Republic of Macedonia receiving Bulgarian citizenship based on their Bulgarian origin.

  Since 2010, it is much easier for Macedonians to get Bulgarian citizenship because the Bulgarian authorities no longer ask them to provide a document of Bulgarian origin – which is usually some sort of a church or municipal certificate from the time of their grandparents; instead, for the purposes of granting citizenship, the Bulgarian state has switched to assuming that all Macedonians are of Bulgarian origin.

  Unlike Greece, which gets enraged by FYROM‘s moves toying with the cultural heritage from the Antiquity period and is tangled with Macedonia in the notorious name dispute, Bulgaria’s governments traditionally react to propaganda fits by Skopje with disregard, while the general public in Bulgaria accepts them with ridicule. To the extent that Bulgaria has made any claims towards Macedonia, those have boiled down to the refusal to allow Skopje to hijack Bulgaria’s historical heritage from the Middle Ages and the 19th century Revival Period.

  Bulgaria was the first sovereign nation to recognize the independence of the Republic of Macedonia in 1992.

   

  Sourse:  Novinite.com
  

• Икономиката се крепи на емигрантски пари и еврофондове

  Чуждите инвестиции продължават да намаляват драстично, а икономиката ни все повече се крепи на усвояването на еврофондовете и на парите, които работещите в чужбина пращат на близките си или влагат в имоти, коли и бизнес в родината. Такава картина оформят статистиките на БНБ, НСИ и правителството.

  За 11-те месеца на миналата година преките чуждестранни инвестиции у нас са едва 740 млн. евро – почти двойно по-малко в сравнение с януари-ноември 2010 г., сочат данните на БНБ, огласени вчера. 1/7 от тази сума се дължи на приватизацията на холдинга „Булгартабак“. Прогнозата на кабинета, че през 2011 г. ще успее да привлече 1.9 млрд. евро задгранични капитали, очевидно е била съвсем несъстоятелна.

  Средствата, които се полагат на България като член на ЕС, все повече засенчват чуждите инвестиции, въпреки засечките с усвояването. Според последните данни на БНБ т.нар. текущи трансфери, към които се причисляват приходите от еврофондове и емигрантските пари, са достигнали 1.6 млрд. евро.

  Преките чужди инвестиции са толкова малко, че вече са на път да останат и зад средствата, които емигрантите пращат в България. По данни на БНБ към края на октомври у нас са влезли 680 млн. евро емигрантски пари, а за цялата 2011 г. се очаква сумата да надмине 760 млн. евро – близо до резултата за 2010 г. При това тази статистика не обхваща неофициалните трансфери – необявените пари, които гастарбайтерите изпращат „на ръка“ по приятели и познати в родината.

  Според икономиста Красен Станчев трансферите на емигрантите към България са съществена част от икономиката – те движат около 10% от пазара на недвижими имоти и динамиката на жилищното строителство. „Тези преводи са равни на около 80% от всички трансфери от централния бюджет към НОИ и около 60% от разходите на бюджета за образование“, изчисли неотдавна експертът.

  Според бизнеса и икономистите обаче нищо не може да замени чуждестранните инвестиции като двигател за икономиката и за доходите. Според шефа на БСК Божидар Данев правителството смята, че ударното усвояване на еврофондовете ще спаси България от кризата, но тези средства са недостатъчни, а и голям процент от тях не създават нови работни места и модерна икономика. „Правителството се хвали, че България е остров на финансова стабилност и данъчен рай, но инвеститорите очевидно търсят и други „екстри“. Докато политиците не вземат реални решения за подобряване на бизнес средата, няма да има и увеличение на инвестициите“, смята Данев.

  Българската агенция за инвестиции тази година започва световно турне за привличане на вниманието на чужди компании към България, което ще обхване Германия, Франция, Австрия, Русия, САЩ, Китай, Япония, Катар, ОАЕ и др. Роуд шоуто ще продължи и през 2013 г. Само с реклама обаче не става, необходими са и реформи.

  От години анкети сред бизнеса показват кои са слабостите на страната ни – корупция, диктатура на чиновника с огромни такси и дълъг списък с лицензи и разрешителни, недостиг на подготвени работници, дефекти в правораздаването, чести законодателни промени и като цяло – непредвидимост. А напоследък лично българският премиер си позволява да дели инвеститорите на добри и лоши, наши и чужди, желани и нежелани, което определено не е политика на гостоприемство. Всичко това обяснява защо капиталите, които търсят добри пристанища в кризата, подминават България.

  ПОСОКИ

  Доколкото ги има, най-много преки чужди инвестиции (ПЧИ) – 327.3 млн. евро, са влезли у нас от Австрия. На второ място е Холандия с принос от 313.1 млн. евро, а трета е Русия със 168.1 млн. евро, показват данните на БНБ.

  На фона на общия срив прави впечатление, че инвестициите на чужденци в български имоти растат. За 11-те месеца на 2011 г. те са 224.5 млн. евро – с 20 милиона повече в сравнение с предната година, и представляват над 1/3 от всички вложения. По данни на НСИ основни инвеститори в апартаменти, имоти и офиси у нас напоследък са руснаците.

  Сумата на чуждите инвестиции щеше да е по-впечатляваща, ако не беше тенденцията на изтичане на капитали, наблюдавана трайно през последните месеци. Понятието ПЧИ включва както инвестиции в дялове и акции и реинвестиране на печалбата, така и „друг капитал“ – основно кредити от чужбина за фирми у нас. Именно по втората линия стотици милиони евро са напуснали страната миналата година. За 11-те месеца на 2011 г. български компании са погасили близо 0.5 млрд. евро задължения само към партньори и „майки“ в Германия и Великобритания.

   

  Юлиана Бончева, Деница Райкова,

  в. „Сега“

• Среща на гара Подвик

  Разказ от  Вили Димова

  …Тръгнахме през нощта. Пътувахме с влак. Беше тъмно и студено. Толкова беше студено, че можехме да правим ледени фигурки с дъха си.

  Спряхме на малка гаричка. Трябваше да изчакаме друг влак, за да продължим нататък. Наближаваше утрото. Вътре в гаричката беше топло. Огънят пръскаше светлина чак до вратата. В стаята нямаше никой. Беше така чисто и уютно, че ми се прииска да се сгуша до прозореца. Първите слънчеви лъчи пробягаха по върховете на елите, наблизо бе връх Българка. Полите на планината стигаха чак дотук и сякаш гората бе красива по краищата им дантела.

  Наблизо се обади куче. Вратата се отвори и влезе стопанинът. Бил на сутрешната си обиколка. Поздрави ни с добре дошли и ни почерпи с топло кафе и препечен хляб. Оттегли се настрани, за да не ни безпокои и да прекараме времето си тук, както намерим за добре.

  Той седна до прозореца и, унесен в мълчание, се пренесе някъде. После задържа дъха си, като че да съхрани мига, и се върна в реалността. Вдигна очи, спря погледа си на мен и попита:

  – Как е пътуването? Забравиха да спират влаковете тук, правят го  само като закъсат. Пътуващите влизат в гаричката, за да се стоплят. А като си тръгват толкова бързат, че забравят и вратата да затворят.

  – А защо не им кажеш?

  – Да кажа?! Тук чистото се вижда и топлото се усеща, нали…?

  –  В една книга прочетох, че хората, за да се разбират, трябва да направят крачка един към друг.

  –  Прочела си го, казваш… Прочете ли как се казва гаричката?

  –  Подвик. Почти като подвиг.

  –   Почти. Но не е.

  –   А аз си мислeх за Япония, докато пътувахме. Искал ли си да идеш в Япония? Япония беше разтърсена от земетресения. Много хора си отидоха. За нас сякаш времето в Япония е спряло, замряло е в заличените сгради, квартали, брегове, а то продължава да тече. Толкова е тревожно…

  –  В Япония ме питаш дали бих отишъл. Аз да те попитам нещо: в такава ситуация българите какво биха направили един за друг?

  –  Не знам. Но в България днес сякаш се живее между забравата и самозабравата. Чудя се дали въобще избираме как да живеем.

  –  И с дъщеря ми все това си говорим. Тя пише книга за свободната воля. Казах й: „Дъще, ако разумът може да отсее, ще те разберат”.

  –  Земята се променя. Случайно ли е това, което се случва?

  –  А как се променя човечеството?

  –  Има много трагедии, а със смъртта в България сякаш се свиква. Като че ли нищо не се е случило.

  –  Изглежда се приема като нещо безобидно.

  –  Смърт, която може да е причинена от една човешка грешка, от човешко недоглеждане и безхаберие.

  –  Нима човешкият живот тук не струва нищо?

  –  Аз си мисля и за друго: дали не свикнахме някой друг да носи отговорност вместо нас.

  – Друг да избира вместо теб? Какъв ли избор ще имаш тогава?

  Навън се чу свирка. Влакът всеки момент щеше да потегли.

  –––––––––––––

  ВИЗИТКА

  Вили Димова е родена в гр. Карлово. Тя е филолог по образование. Работила е като редактор в Нова българска телевизия. В момента работи като PR на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив.

   

• Какво не е журналистика

  Събота сутрин. Дъщеря ми иска да знае как се прави журналистика, какво е да си репортер. Затова ще дойде с нас на протеста срещу шистовия газ – ще се опита да го отрази за домашното си вестниче “Мастилено петно”. Гледа как се ползва диктофончето, взема ми фотоапарата. Слуша обясненията на баща си за основните неща.

  Подраняваме с петнайсет минути. Другите медии, оказва се, също. Само че, кой знае защо, те бързат да снимат, докато не са се събрали хора, и си тръгват. Ние с малката репортерка оставаме. Скоро на Попа няма място, не успяваме да намерим някои от приятелите, с които трябваше да се видим там. Трудно е да се обхване всичко с фотоапарат, дори да си с ръст на възрастен. В 12 часа множеството прелива отвсякъде, но не е тълпа. Няма ги дежурните лумпени от дирижираните мероприятия. Хората са дошли, защото имат определено мнение и държат то да бъде чуто. И вярват, че това ще стане, защото са много, наистина много – като тръгват по “Граф Игнатиев”, запълват улицата открай докрай, дори от организаторите ни молят да забавим ход, защото към “Алабин” вече се е задръстило. За истинския мащаб на шествието си даваме сметка, когато завиваме по “Цар Освободител” и виждаме широката маса хора – докъдето ни поглед стига. От много отдавна у нас не е имало протести с подобен мащаб – от зимата на 1997-а, струва ми се. Той е добра новина, на каквато не съм се надявала – масов граждански протест, именно граждански, не за пари и не от омраза. С подобен протест, пак екологичен, започнаха едни други събития преди двайсет и няколко години.

  

   

  Като подминаваме Националната галерия, вече е море. Дотолкова, че се налага да изминем няколко пресечки, за да се измъкнем с децата, все пак студът е сериозен, а шествието продължава вече два часа и половина. То продължава и без нас към парламента. Прибирам невръстната кандидат-журналистка и започваме да гледаме новини.

  И откриваме, че проблемът с видимостта не е въпрос на ръст. Трите национални телевизии, например, са пропуснали да видят някакви си 5-6000 души на площада. Видели са стотината подранили преди уречения час. Или това е, както се изрази един полицай наскоро, “версията, която искаме да е вярна”?

  

   

  Всъщност, в събота (14 януари – б.р.) имаше две новини. Едната беше безпрецедентният мащаб на протестите. А другата – безпрецедентната наглост в изкривяването на реалността от страна на медиите (с бляскавото изключение на “Деконструкция” по БНР). И обяснявам на детето, че диктофоните и камерите не са журналистика, ако няма почтеност.

  Извинявам се за баналния формат на тази статия. Ала ми се струва, че твърде дълго пропускаме очевидното.

   

  Зорница Христова,

  в. „Култура“

• ГЕРБ отказват да променят Изборния кодекс

  Въпреки многото критики от международните наблюдатели на последните избори, отправени от ПАСЕ и ОССЕ към изборния ни закон, нормативният акт няма да бъде променян. Това стана ясно от думите на председателя на правната комисия в парламента и главен идеолог на Изборния кодекс – Искра Фидосова (ГЕРБ) в четвъртък.

  Въпреки забранителните списъци, прозрачните бюлетини  и продължаващите съмнения за честността на вота, пред  Mediapool тя заяви: „Промяна в Изборния кодекс няма да бъде правена. Законът е добър във вида, в който е приет, но пък който иска, нека внася предложения за промени”.

  Председателят на правната комисия в НС допълни, че е станало ясно, че грешките при организацията на изборите са допуснати по места, а не заради пропуски в законодателството.

  “Затова, че някой не може да си организира изборите, няма нужда да се прави промяна в закона“, каза Искра Фидосова в НС, изтъквайки пресния пример с касираните в сряда избори в Кюстендил.

  В сряда Върховният административен съд (ВАС) касира изборите за Общински съвет в Кюстендил. Провеждането на нови избори ще се наложи заради нарушения, допуснати от секционни избирателни комисии. Най-грубо е било нарушението в секционната избирателна комисия в село Коняво. Неин председател беше Петър Тошев от БСП. Той не е вписвал данните от личните карти на хората и техните ЕГН. След изборите Тошев обясняваше, че не е правил това, защото хората в селото се познавали.

  “В едната секция не са взели ЕГН на гласуващите. Ами това е записано в закона, това че не го спазват, няма отношение към самото законодателство”, обясни Фидосова.

  Очаква се до седмици БСП да поиска съставянето на анкетна комисия в парламента, която да се занимае с написването на предложения за промяна на нормативния акт. Също толкова очаквано обаче е отхвърлянето й от страна на управляващата партия ГЕРБ, особено след заявлението на Фидосова, че ремонти на закона няма да се правят.

  Все още не е написано и становището на ЦИК за проведения вот в края на октомври миналата година. Документът се бави въпреки ангажимента, който пое председателят на Централната избирателна комисия Красимира Медарова, че становище ще се напише месец след вота, като се вземат предвид критиките на ОССЕ и ПАСЕ.

  Критиките

  Международните наблюдатели на изборите у нас вече се произнесоха за проведените избори и оцениха уреждащият ги нормативен акт.
  И ОССЕ, и ПАСЕ оповестиха дипломатично, че основните демократични критерии за провеждане на вот в България са спазени. Веднага след това обаче двете организации изразиха редица резерви във връзка с цялостната дейност, организация и избор на ЦИК.

  В становището си ОССЕ припомни препоръката си от 2009 г. за изчистването на избирателните списъци от т. нар. ”мъртви души”. Настоява се още българските власти да позволят на малцинствените групи да използват своя майчин език в кампаниите, както и да им се предоставя официална информация на съответния език.

  Организацията поиска още премахването на забраната българите с двойно гражданство да се кандидатират на изборите, както и да отпадне ограничението за затворниците да гласуват. Според организацията от право на вот може да бъдат лишени единствено изтърпяващите наказания за особено тежки престъпления. Иска се и премахване на ограничения пред постоянно пребиваващите граждани на държава извън ЕС да пускат бюлетина за местна власт.

  ОССЕ препоръчва създаване на законова възможност гласоподавателите да обжалват изборните резултати. Международната организация смята за уместно и предложението на главния прокурор за използване на СРС при разследване на изборните престъпления. В момента такава възможност няма.

  Международната организация настоява още да не се допускат забранителни списъци, да има държавна подкрепа за независимите кандидати, да се осигури безплатно телевизионно време в обществените медии, както и списък на реалните собственици на медиите в страната.

  От Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) препоръчаха промяна на изборното законодателство в посока прозрачна ЦИК, ясни медийни правила и нови избирателни спосъци.

  Според наблюдателите от ПАСЕ трябва да бъде направено ясно разграничение от страна на медиите по отношение на редакционните и платените политически реклами.

  Централната избирателна комисия трябва да извършва работа си с по-голяма прозрачност и нейният състав трябва да бъде такъв, че да се гарантира по-широко общественото доверие в процеса.

  Трябва да се обърне внимание на предложенията за евентуалното създаване на постоянна независима и неполитическа избирателна комисия, допълват от ПАСЕ.

  Българските власти може да обмислят възможността за създаване на специален регистър на избирателите вместо сегашния регистър, формиран от списъци на населението, съставени от местните власти.

  Процесът на регистрация на кандидатите, макар и доста строг, трябва да се направи по-гъвкав по отношение на времето за регистрация на кандидатите, тъй като сегашната система е с особено неефективна по отношение на независимите кандидати.

  Условията и редът за гласуване извън страната трябва да бъдат значително подобрени, за да се гарантира реално избирателно право.

  По-снизходителен подход за провеждане на кампании на езици, различни от българския, ще бъде добре дошло, смятат още от ПАСЕ.

   

  Полина Паунова,

  Mediapool
  

• Концлагери на XX век: Голи Оток – тук изгниха костите на хиляди македонски българи

  .

  На 12 и 13 април 1948 г. ЦК на Югославската комунистическа партия провежда своя АПРИЛСКИ ПЛЕНУМ, след който в продължение на една седмица били свикани пленуми на ЦК, както и във всяка от федеративните републики. Дневният ред, по който протичали, бил: 1. Писмото на Сталин и Молотов до ЦК на КПЮ; 2. Отговорът на ЦК на КПЮ и т.н. Партийните водачи

  В СКОПИЕ

  декларирали единодушие в поддръжката си на единството в редовете на КПЮ: „Ние трябва да пазим достойнството на нашата партия – заявил (ренегат) Димитър Влахов, – ето защо аз поддържам отговора с цялото си същество.“

  „Нашият македонски народ – продължил Лазар Колишевски, – е тясно свързан с политиката на нашата партия, с другаря Тито, към когото питае огромна любов, съдържаща се в лозунгите: „Само Тито – никой друг!“ и „Ние, македонците, Тито си го сакаме!“

  Така гражданството в Македония било обречено на послушание пред Белград, където вече започвали да делят хората в югоимперийката по признака „за“ и „против“ резолюцията на Информбюро. Като последица на така провежданата политика в края на 1948 г.

  СЪЮЗНИЯТ СЕКРЕТАРИАТ

  по вътрешните работи (под разпореждане на който бил и Отделът за налагане на наказания) планирал създаването на „наказателно-поправителен дом“ Голи оток.

  Югославските източници се опитват да наложат мнението, че в лагера Голи оток: „Вечинка затворненика били су прави инфомбировци, издайници землье и революцийе”. („Мнозинството от затворниците са били привърженици на Информбюро, предатели на страната и революцията.”) Според „Лексикон югословенског завода“ през него са преминали 8000 мъже, пребивавали средно по една година.

  Коренно се различава цифрата, посочена от изданието на

  ИНФОРМБЮРО

  „За траен мир, за народна демокрация“ от 12 декември 1952 г.: 250 000 души.

  Истината тепърва предстои да излезе на бял свят, макар че още през 1959 г. завесата на Голи оток бе повдигната от бившия лагерист Владимир Дапчевич, който издаде в Берат, Албания, книга за страданията на лагеристите.

  Както е известно на читателите на „Македония“, броят на нашите сънародници от Македония, които са прекарали години от живота си на острова, никак не е малък. В угодничеството си пред Белград скопските сатрапи са осъждали на лагерен живот дори бащите и братята си, заради българското име и самосъзнание. Така в паметта на Македония Голи оток се превърнал в един от островите на

  ЮГОСЛАВСКИЯ ГУЛАГ

  където се чувала и българска реч, където се пеели жални песни за македонската неволя.

  Голи оток в превод от сръбски значи голи остров. Като място за изтърпяване на наказания той бил избран по ред причини, основните от които са лесното му охраняване и отдалечеността му от източната граница на Югославия. Обхваща 4,7 кв. км и е разположен между сушата на Луково и островите Раб, Първич и Свети Гьргур. Островът е безводен, а връхната му точка е на 230 м надморска височина. Климатът е средиземноморски.

  Някога е бил използван единствено от овчарите от Лопар за паша на добитък. Чак през Първата световна война настъпила промяна – станал място за интерниране на австро-унгарски военнопленници.

  Решението на Секретариата по вътрешните работи от 1948 г. го определя като място, където трябва да бъдат интернирани мъже с присъди от 6 до 24 месеца. Жените били изпращани в наказателно-поправителните „домове“ в Столац (Херцеговина) и на остров Свети Гъргур, а бившите служители на Югославската армия, на Държавната сигурност и милицията – в лагера „Билеча“ (подвластен на военния съд).

  Най-тежката година, запомнена на Голи оток, е 1950-та. Тогава гладът бил неимоверен, лишенията не подлежат на описание. Лагерът бил напълно изграден през следващата година и тогава рязко се очертали няколко специфични части.

  В югозападния край на острова е така нареченият „пансион“, съставен от „голямата жица“ и „малката жица“ (получили тези си наименования от бодливата тел, с която били обградени).

  „Голямата жица“ се състояла от 20 каменни приземни сгради, в които на двойни нарове можело да се поберат до 200 души. Там царяло неизменното правило да не влизат милиционери или други властимащи. (Те общували на близо километър от „голямата жица“.) Редът и организацията били в ръцете на „шефовете“ на бараките. Те контролирали вътрешния ред по свои неписани правила. Някои от „шефовете“, за да се наложат, установявали и провеждали много суров режим.

  Лягането ставало в 21 часа, а ставането в 4 часа през лятото и в 5 часа през зимата. Тръгването към работните места било от голям плац, в дъното на котловината.

  В западната част на острова се намирала каменоломната. Близо до нея били работилниците за дърводелство, изработка на сечива, галантерия, пасмантерия. Основната част от лагеристите работели на каменоломната, а работилниците произвеждали потреби за вътрешните нужди на острова и за продан на сушата.

  Пак в югозападната част на острова се намирала и „малката жица“. Тя била използувана за изолатор. Там новодошлите прекарвали под карантина първите 15 дни. Там се подготвяли психически за „голямата жица“.

  На южния край се намирали бараките на лагеристите рибари, които разполагали с няколко лодки за дънен риболов. В близост се намирали спалните помещения на управата, административните постройки и ресторантът на органите на югославското правораздаване.

  С вода, хранителни продукти и други потреби островът се снабдявал по морски път през Бакра, Сеня и Лопари на Раб. С отделни корабчета на Голи остров пристигали от Бакра новите групи затворници. Пак оттам се надявали да отпътуват към родните си краища останалите живи след изтърпяване на наказанията. Разстоянието от 2,5 морски мили се преодолявало с корабче за 20-30 минути, но малцина дръзвали да го изминат в плуване.

  В заключение сигурно ще бъде интересно да се знае съвременната съдба на голия остров. През 1988 г., няколко месеца преди да се навършат 40 години от създаването на „наказателно-поправителния дом „Голи оток“, местните хърватски власти определиха острова за… място за туристическа атракция. Полека-лека Голи оток се превърна в „рай за нудистите“.

   

  Владимир Карабойчев,

  в. „Македония“, брой 31/9.08.1994 г.

   

• Bulgaria’s New PResident?

  How do you call a speaker, mouthing treacly platitudes seconds before the New Year sets in? Bulgaria’s outgoing president.

  How do you call a speaker, mouthing trite promises seconds before he swears in? Bulgaria’s incoming president.

  As Bulgaria’s new president, Rosen Plevneliev, took his oath of office Thursday, he made a historic pledge. Though he did not speak like the pope, he promised a real miracle – to improve Bulgaria’s dismal living standards. By 2020 that is.

  Hopes were high and the mood – euphoric when the ever-smiling Plevneliev set aside a lucrative career as an entrepreneur to join the government, revive the country’s moribund infrastructure and prove that here too there are people who do some work to get elected.

  One of the most successful entrepreneurs and ministers in Bulgaria, who knows how to turn stress into success, Plevneliev had the right to at least the benefit of the doubt when it came to construction business and highways.

  But what about now?

  Plevneliev has been called forth into the most public position in his life so far, but it is unclear whether he will be touting his own talents or become a spokesperson for someone else’s venture.

  It is clear however that on Thursday he spoke like a prime minister does, rather than a president. It is clear that he has been talked into running for president. An imperative invitation, which he apparently accepted reluctantly and against his inclination.

  With Plevenliev’s triumph in October presidential elections, Prime Minister Boyko Borisov’s conservative GERB party rounded out its grip on power, which can be a pretty dangerous thing.

  The presidential post is largely ceremonial in Bulgaria, but has some very far-reaching powers, a circumstance that is constantly overlooked. The president has the right to a veto, enjoys the respect of the people and may serve as a corrective – both personally and through consultative councils.

  Yet, there is no denying the pros of Thursday’s ceremony (apart from saying good-bye to former communist Georgi Parvanov, also known as secret agent Gotse).

  Intelligent and soft-spoken, Plevneliev does seem the kind of man right for a job, which entails far too little publicity for the man behind him – the attention-loving Boyko Borisov. He is among the few politicians able to prove how they piled up their wealth and the first to enjoy enviable approval rates in opinion polls long before going into office.

  The reshuffle is also a good occasion for the country to reevaluate the behavior of the presidential institution and the stigma of a former communist country that always plays second fiddle, „the little than less“ partner.

  It is fairly difficult to be unpopular in the office of Bulgaria’s president. Yet Plevneliev better bear in mind the fate of another Bulgarian politician, who had promised to bring Bulgaria economic prosperity in 800 days.

  At first people believed Simeon Saxe-Coburg was the solution. Then they saw him as part of the problem. The gap between expectations and performance made him a tragic figure. At least in the eyes of those who had believed him.

  Now it is up to Rosen Plevneliev to nestle into his office, summon a team, delegate responsibilities, start filling his calendar and show that he has piled some quality experience as a diplomat, not only as a businessman.

  If he proves to be an inspiring leader, people will feel empowered. And may even forget the promise for an economic miracle.

   

  Milena Hristova,

  Novinite.com
  

• Как да посрещнем 2012 – годината на Дракона

  Според Източния хороскоп високосната 2012 г е година на Дракона, на черния воден Дракон. Тя ще започне утре 23 януари 2012 и ще свърши на 9 февруари 2013 година.
  Какво означава символът на годината? Черният цвят е цветът на космоса, на полярната нощ, цветът на водните дълбини. Според източния календар Драконът е първият от 12-те зодиакални знаци, затова според китайците. Годината на Дракона до голяма степен определя и какви ще бъдат следващите 12 години. „Според китайските вярвания драконът е пазител на богатството и дома, символ на могъществото, безгрижния живот и процъфтяващото бъдеще, казва Лиу Индзиъ. Отиващата си 2011 бе Година на заека, който носи късмет. За Дракона като огнено животно се смята, че е непредсказуемо, и затова и годината най-вероятно ще е такава. Драконът символизира късмета, космическата сила и положителното планетарно влияние, живота и напредъка. Той носи богатство, добродетел, хармония и дълголетие. Драконът е митичен, той може да бъде огън, злато и вода, но може да бъде унищожен за секунди, след което да се възроди от пепелта.
  Освен това годината е високосна – тоест начало на нов 4-годишен цикъл, което означава, че както подредиш живота си сега, то ще продължи и през следващите 3 години.
  Мъжете, родени в годината на Дракона, имат труден, но материално обезпечен живот, а жените са сговорчиви и трудолюбиви.Черният Дракон носи стихията на водния поток, носи решителни промени. Годините на Дракона са благоприятни, ако човек се стреми да върви напред, да проявява предприемчивост и целеустременост.
  Тези години винаги са трудни, понякога уморителни, но винаги резултатни. Символът на 2012 година носи победи и награди, но заедно с тях, поражения и загуби. През годината са възможни природни катаклизми – земетресения, наводнения.
  В същото време, в годината на Дракона може да се наблюдава силен прогрес в областта на демократизацията на обществото, както и в енергийния сектор.
  Драконът е същество емоционално, решително, енергично и успех в годината на Дракона могат да постигнат хора, проявяващи тези качества в стремежа си към целта. Символът на 2012 година е своеволен, но честен, той не обръща внимание на дребните неща. Точно за него са думите: „Виждам целта – препятствия не виждам.“
  С други думи годината няма да бъде спокойна и лека, но въпреки това ще донесе успех на онези, които не седят със скръстени ръце.
  За родените в годината на Дракона 2012 година ще бъде успешна, това е годината на техния успех и победа.
  На родените под знака на Мишката (Плъх) се препоръчва да кротуват и да се занимават с добри, хубави неща.
  Волът ще бъде най-добре да си работи спокойно, без да се съблазнява от пищност и безмислен блясък, тогава символът на годината ще бъде благосклонен към него.
  Тигърът в годината на Дракона ще бъде абсолютно доволен, той обича блясък и сияние. Заекът е желателно да не се показва твърде много от дупката си и главното е да запази спокойствие.
  Змията както обикновено ще се държи мъдро, мирно и спокойно.
  За Коня годината ще бъде успешна, тъй като и тя обича шума, блясъка, пищността.
  Няма да бъде лоша годината и за Козата. Използвайки суматохата наоколо, тя постепенно ще увеличава своя дял.
  Маймуната в годината на Дракона се чувства като „риба във вода“. Символът на 2012 се нуждае от нея, затова ще благоволи към нея.
  Петелът няма защо да се страхува, в годината на Дракона може да прави всичко, което поиска.
  Кучето е по-добре да се държи настрана и да не се вживява твърде много в това, което се случва. Неговото време ще дойде по-късно.
  За Глигана блясъкът и пищността са неприятните моменти в годината на Дракона, за него ще бъде по-добре през 2012 да си осигури приятелска подкрепа.
  Като цяло символът на 2012 година не е толкова страшен, колкото изглежда на пръв поглед. Запазвайте спокойствие и вървете напред. И Драконът ще бъде за вас само подкрепа.
  В годината на Дракона преуспяват тези, които са дипломатични, мъдри и досетливи. Тази година ще е успешна за творческите личности и за тези, които умеят да пестят и умножават парите си, но не и за алчните. Годината на Дракона изисква пълна себеотдаденост, ентусиазъм и преданост към всичко. Всяка постъпка, дума и жест трябва да бъдат проверени, премислени и пресметнати. Драконът ще „изяде главата“ на мързеливите и тези, които изпускат шансовете за успех, предложени от него. Бъдете артистични, подхождайте към решаването на проблемите творчески, търсете нестандартни решения. Само от онова, за което сте положили истински труд, ще пожънете успех. Не бъдете мнителни през 2012 г. Отървете се от безпокойството, то може да попречи на правилната ви преценка.
  Според китайския календар зодия Дракон са родените през 1916, 1928, 1940, 1952, 1964, 1976, 1988, 2000, 2012 г.
  По-интересни факти за Дракона:
  Зодиакален камък: аметист
  Цвете: декоративен грах
  Най-добри часове: 7-9 am
  Сезон: пролет
  Цветове: черно и златисто
  Дракони са били: Сара Бернар, Жана д’Арк, Джон Ленън, Салвадор Дали, Йосиф Броз Тито, Ернесто Че Гевара, Франсоа Митеран.
  В годината на Дракона се раждат решителни, целеустремени, емоционални и предани хора. Те се движат напред и нагоре, независимо от пречките, но винаги са готови да пожертват себе си заради близките си. Сред Драконите има много пълководци, мъдреци, творчески личности. Родените в годината на Дракона са честни и способни, никога не проявяват дребнавост и лицемерие. Стремежът към съвършенство ги прави взискателни както към другите, така и към себе си. Може да са раздразнителни и несдържани в думите си. Притежават различни способности, интелигентни и великодушни са. Според азиатските народи, знакът на Дракона е символ на четирите благополучия – богатство, добродетел, хармония и могъщество.
  Няколко дни преди новогодишната нощ в Япония вече казаха сбогом на изминалата година на Заека и се подготвят да посрещнат новата година на Дракона. За разлика от останалите държави в Азия, Япония чества Нова година според западния календар на 1 януари.
  Посрещането на Новата година – годината на Дракона, трябва да бъде пищно, за да бъде късметът с вас през цялата следваща година. Драконът обича лукса и изобилието.
  На празничната маса трябва да има само пресни продукти. Духът на Дракона ще се впечатли от разнообразието в ястията на трапезата, както и на красивия им вид.
  Гостите ще са изненадани, ако част от ястията се приготвят пред тях. Добре е ако на разположение има подвижно барбекю, което да позволи приготвянето на сочни пържоли пред гостите.
  Ястията фламбе са препоръчителни за Новогодишната нощ, тъй като стихията на Дракона е огънят, въпреки че покровителят на 2012 година е Водният Дракон.
  Колкото по-малко е обработена топлинно храната, толкова повече късмет ви очаква през годината на Дракона. Препоръчва се изобилие от пресни салати.
  Задължително на масата трябва да присъства десерт от тиква. Оранжевият цвят е цветът на Дракона. Запечени парчета тиква с мед са подходящ десерт.
  На новогодишната маса Драконът очаква да има различни видове риба. Не са допустими рибите от консерви. В годината на Дракона се сервира само храна, приготвена преди няколко часа, не преди дни.
  Цветовите варианти за тоалети, с които можем да посрещнем Новата година, могат да бъдат няколко:
  На първо място са поставени т.нар. водни цветове – черното, разновидностите на синьото. Естественият „драконов“ цвят според китайския хороскоп е зеленият, затова акцентът в облеклото може да бъде поставен именно върху него. Допустими са обаче и различни съчетания – пъстрите, дори крещящи тоалети.
  Драконът по принцип обича зрелищата и празненствата. За да решим с какво да посрещнем Новата 2012 година, трябва първо да определим приоритетите си. Ако искаме да имаме повече власт и влияние, трябва да изберем зеленото, но допълнено с оранжеви аксесоари.
  Стремежът към пари трябва да ни подтикне да изберем тоалет в черно, съчетан със златно. За постигането на вътрешна хармония спомагат синьото и зеленото.
  За да е достатъчно пищно посрещането на Новата година, за всеки от гостите трябва да има подарък, макар и съвсем символичен. Масата се украсява пищно.
  Пищни украшения да има и по дамите, които празнуват Новата година. Драконът обича скъпоценните камъни и благородните метали.
  Тази година не бива в никакъв случай да се посреща тихо и самотно пред телевизора. Колкото повече хора се съберят около празничната трапеза, колкото по-весело и оживено е общуването, колкото повече радост и смях има наоколо, толкова по-позитивна ще е годината.
  А тъй като Драконът е същество, обожаващо шумните и впечатляващи тържества, не забравяйте да отблеязвате всяка една своя победа, всеки (дори малък) успех, гръмко, весело и с вкус!

  

  

• Snowstorm freezes Chicago

  Light to moderate snow will continue across most of the Chicago area through 9PM this evening before tapering to flurries between 9PM and Midnight. For the first time since Noon, there are no Chicago weather stations reporting heavy snow.
  Snowfall accumulations thus far range from 3.5 inches to almost 7 inches. An additional one to three inches is possible before the snow finally ends overnight.
  Visibility at Chicago’s O’Hare Airport is up to 2.5 miles, and indication that the storm is beginning to wind down. We still have a couple more hours of snow on the way, but it won’t be nearly as heavy as it was this afternoon.

  

  Snowfall totals through 7PM
  6.9″ Homewood
  6.7″ Bollingbrook
  6.5″ Naperville
  6.1″ Joliet
  6.0″ Oswego
  5.5″ Chicago- Jefferson Park
  5.2″ Winnetka
  3.8″ Zion
  5.9″ Chicago- Midway
  The storm has had a history of inch-per-hour snow near its core in Iowa earlier Friday and during the afternoon in northern Illinois and Indiana, and southern Wisconsin and southwestern Lower Michigan.
  That zone of heavy snow will continue to push across northern Ohio into western Pennsylvania this evening.
  Heavily falling snow has been reducing the visibility in Chicago to a quarter of a mile. So far, more than 700 flights have been cancelled at the Chicago O’Hare International Airport.

  Forecast Friday night-Saturday 

  

• Над 300 000 са жертвите на комунизма в България

  Откъс от филма на БТВ ,,Репортерите“ ,,Убитите бащи на България“, в който за пръв път се споменава ужасният обощаващ факт от комунистическия режим в България, докарал страната до истинска катастрофа.

  От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. БКП и ДС репресират под различна форма над 300 000 българи, елита на народа. В тази цифра влизат убитите без съд и присъда след 9 септември 1944 г., осъдените и разстреляните от ,,Народния съд“ от декември 1944 г. до април 1945 г., избитите по най-зверски начин в затворите и лагерите, разстреляните при опит да избягат през границата на страната, изселените и малтретираните. Цифрите изумяват с мащабите си за малка България. БКП успява да унищожи и смаже повече хора, отколкото загиналите в Българската армия по време на Първата световна война от 1915 г. до 1918 г., и повече хора, отколкото турският аскер и башибузуците избиват при потушаването на Априлското въстание през 1876 г.- 30 000 души.

  Червеният терор лишава за десетилетия напред България от интелекта й. Това е интелектуален геноцид над българския народ, извършен от български комунисти, послушни съветски наместници, които се разпореждат със съдбата на страната от 1944 до 1990 г.

   

  http://youtu.be/uI0p0nyN3M8

   

   

• Богослужение в концлагера

  На 24 и 25 април 1957  г. Държавна сигурност разследва нелегална Великденска служба в концлагера Белене. Разпитите са проведени от зам.-началника на отделение ДС в концлагера лейт. Борис Митев1 и началника на отдел І, управление ІІІ-ДС Иван Димитров2.

  „Ръководството на поделението бе сигнализирано за проведени религиозни обряди сред въдворените от православните свещеници (…),(…) и (…).

  …Възползувайки се от добрия режим, предвиден от проекто-правилника на поделението, горепосочените свещеници без всякакво разрешение и знание на ръководството организирват и провеждат религиозен обряд на 20 април 1957 година.

  На 20 април през деня свещениците се договарят, че провеждането на обряда следва да се извърши през нощта срещу 21 април в 12 часа. През деня, с изключение на анархистите, и още някои други по-възрастни и болни въдворени, всички останали са си купили свещи и се подготвят да участвуват в провеждането на обряда. Вечерта (…), бивш търговец, официално съобщава в помещението, че всички ония които желаят могат да участвуват в посрещането на „Възкресение Христово“.

  Поради това, че свещениците не са в едно помещение, то предварително се договарят за едновременното провеждане на обряда.

  Точно в 11.30 часа заспалите се събуждат от предварително бодърствуващи въдворени. В първо помещение под ръководството на свещениците (…) и (…) се оформява хор за изпълнение на църковни песни „Христос Воскресе“. (…) и (…) прочитат текстове от евангелието и призовават богомолците (бивши фашисти, полицаи, жандармеристи, михайловисти, фашисти и др.) за молитва към бога. В същото време оформения хор стои до свещениците. Подготвена е била масичка, покрита отгоре с бяла кърпа, върху която са били нарязани яйца и козунак на дребни парчета.

  Точно в 12 часа всички станали прави, запалват свещи като свещеник (…) взема предварително изготвен от него кръст и произнася слово. Хора изпява „Христос въскресе“. След завършването на молитвата и песента, свещеник (…) раздава на всички парче от яйцата и козунака.

  По същото време в другото помещение, под ръководството на свещеника (…) се извършва същия обряд.

  По време на разпита се установи, че подобни обряди са били провеждани и на Нова година, Бъдни вечер и заговезни.

  За горната проява свещениците (…), (…) и (…) заедно с (…) и (…) – подпомогнали организирването и провеждането на обряда, бяха наказани с уединяване за 24 часа. След изтърпяване на наложеното им наказание, бяха извикани отново на разпит, където същите отчетоха вината си и заявиха, че ще преустановят всякаква подобна дейност. На 26 април на вечерна проверка пред всички въдворени, те бяха публично разобличени.“

  Невежото, недодялано описание е достатъчно педантично, за да възпроизведе сцена, подобна на рождественската вечер в пленническия лагер в “Катин” на Анджей Вайда – мислено съпреживеният с близките ритуал, лишеното от надежда упование.

  Трийсет години по-късно на същото място, в концлагерния Втори обект на остров Белене, въдворените турци празнуват Рамазан байрям на 20 юни и Курбан байрям на 26 август 1985 г. Първоначално всеки в помещението си, но в определен момент се събират и отслужват общ молебен. Лагерните спомени назовават мюсюлманските духовници Кара Ахмет от Кърджали, Рамазан от Карнобат, Хюсеин от с. Бенковски3. Милиционерите стават свидетели на сутрешното поздравление, когато по-младите целуват и поднасят към челото си ръцете на по-възрастните. Спазването на традицията е протест срещу отнемането на идентичността им, но много повече е проява на човечност, уважение и солидарност в лагера, създаден да унищожи човечността и доверието.

  В горната справка имената на свещениците са заличени от Комисията по досиетата, но две от тях са споменати в разказа на Никола Куртоклиев4 за същото Възкресение Христово:

  „Мина Разпети петък. Целият лагерен персонал се държеше безчовечно с нас. Началник на лагера беше майор Петър Гогов5, а отговорник по ДС линия ст. лейтенант Борис Митев. Въпреки че бяхме безправни люде и допълнително обработвани да нямаме самочувствие, решихме да отпразнуваме вечерта срещу Възкресение с религиозен обряд. Подготовката започна със закупуване на свещи от лавката, в която нямаше нищо за ядене освен дреболии.

  Между лагеристите имаше няколко души свещеници, на всички не мога да си спомня имената, но двама помня. Единият се казваше Иван Пинтев от Алфатар, Силистренско, а другият Христо Минчев, от близкия Свищов.

  Докъм 23,30 часа лежахме по наровете. Мои съседи бяха Ив. Ранков, професор по икономика в Софийския и Варненския университет, и Любен Боянов, народен представител от Пазарджик от групата на Никола Петков. И на двамата царство им небесно. Любен Боянов беше убит в началото на 60-те години в лагера край Ловеч. Към 23,45 часа се събрахме в средата около варела, в който се кладеше огън, и запалихме свещите, свещениците започнаха богослужението. Ние им пригласяхме, всеки според певческите си възможности. Страхил Гичев, син на Димитър Гичев, с висше духовно образование, държеше исо. Всички преживяхме възкресението на Богочовека.

  Около мен пригласяха Петър Кьосеиванов и Константин Муравиев. Малко по-далече Лерински и поетът Йосиф Петров. След около 10 минути по прозорците се накачулиха от охраната с фенери в ръце. Взираха се да разпознаят някои от нас. Ние продължихме богослужението докъм 0,30 часа. После угасихме свещите и се разотидохме по наровете.

  На сутринта дойдоха трима следователи от брега и започнаха разпити под ръководството на майор Гогов. При влизането в стаята скрилият се зад вратата следовател те халосваше с една цепеница и ти щеш, не щеш, падаш на земята. След това те изправя с ритник и започва разпита. Всички участващи в богослужението бяхме вкарани в карцера за по 10 дена. Като изтече срокът, бяхме лишени от колет (един от 4 кг на три месеца). Режимът се затегна изключително много, но великденските свещи грееха душите ни и ни вдъхваха упование въпреки безнадеждното болшевишко време, в което живеехме.“

  През първия период на концлагера – 1949-1953 г., в него има достатъчно свещеници, за да формират една бригада (бригадите са от 50 човека), наречена в лагерния жаргон “попската бригада”. В края на 1951 г. в концлагера се намират 22 православни свещеници. Повечето са въдворени през 1950 и 1951 г. като привърженици на антикомунистическата опозиция – най-често николапетковисти и легионери, и за агитация против ТКЗС. През 1952-1953 г. в концлагера са събрани почти всички протестантски пастори – едни като лагеристи без присъда, а други като затворници, осъдени в пасторските процеси през 1949 г. и докарани в концлагера през лятото на 1952 година, когато на Първи обект е създадено затворническо общежитие с политически затворници от затворите в Коларовград (Шумен), Плевен, Лом и Пазарджик. След показните процеси срещу католическата църква през октомври-декември 1952 г. в концлагера са изпратени 30 католици.

  Пастор Харалан Попов разказва в спомените си6 за Бъдни вечер 1952 г., когато по време на работа пада от сал в ледените води на Дунав и едва успява с влачещите го към дъното шинел и ботуши да се добере до остров Щурчето, на който е женският лагер. Докато лежи изнемощял, недалеч надзирателка рита в гърбовете две новодошли католически монахини, които са паднали в калта и не успяват да достигнат лагера. В този момент от брега камбаните на католическото село Белене възвестяват радостта на християнския свят от раждането на Исус Христос.

  Във втория период на концлагера – 1956-1959 г., репресиите не са така масови, а вражеският контингент е “прецизиран” и силно съкратен. Въдворените през 1957 г. в концлагера свещеници са четирима, има и двама членове на “протестантска или православна секта”. Задържани са на 5 ноември 1956 г., когато се провеждат масови арести в цялата страна във връзка с Унгарската революция. Предложенията за арестите на епархийските свещеници се правят от окръжните управления на ДС, а в центъра – от Трето управление на ДС за борба с контрареволюцията. През 1957 и предходните две-три години Държавна сигурност наблюдава “активизиране на религиозния живот”.

  “Изграждат се църковни хорове, образуват се разни религиозни дружества, братства, театрални групи и пр… Изнасят се данни от окръзите, че класовият състав на въпросните религиозни организации е предимно вражески и че целите на тези организации не са чисто религиозни. Агент „Вера“ донася, че целта на образуваната към черквата Св. Николай Мирликийски театрална група е да води агитация против народната власт. В тези организации се говори, че християните не бива да участвуват в светски организации, тъй като това противоречело на библията, да не се ходи на манифестации, да не се изпълняват нарежданията на властта и пр. Под формата на проповеди, сказки, беседи и пр. се провежда вражеска агитация, правят се призиви за неучастие в мероприятията на народната власт, против влизането в ТКЗС.”

  Особено непростимо за ДС е “привличането” на младежи.

  Опасна дейност е и разпространението на забранена литература и ДС се досеща, че книгите идват от библиотеките на митрополиите, църквите и манастирите.

  Дори молитвите представляват заплаха за режима. “В началото на отчетния период се разпространяваха хиляди молитви почти в цялата страна. Една част от тях, префасонирани, имаха определено вражески характер.”

  Комунистическата власт се бои не само от влиянието на църковните организации, но и от такива народноправославни движения, съчетаващи християнство с ясновидство и народни вярвания, като възникналите през 20-те години Православно свято общество за духовна обнова на българския народ и отцепилото се от него общество “Добрия самарянин”. През 1949-1953 г. в Белене са въдворени няколко членове на Православното свято общество, а неговият председател, близо 80-годишният Христо Устабашиев, умира на острова. Въдворените през 1957 г. “сектанти” най-вероятно са двамата членове на ръководството на Православното свято общество, предложени от Трето управление ДС за задържане по линия на “духовенство и секти” заедно с униатския епископ Кирил Куртев и православния архимандрит Стефан (Стоян Йовков) при подготовката на арестите на 5 ноември 1956 г. През 1958-59 г. в концлагера е въдворен добросамарянският ясновидец Йордан Дренков, който през 30-те години посочил Кръстова гора като свято място, а през 1956 г. вдъхновил хората от близкото с. Борово да изградят църква на върха. При закриването на ТВО Белене през октомври 1959 г. брат Йорданчо е включен в списъка на 170-те “неподлежащи на освобождаване криминални рецидивисти”, с които се открива Ловешкия лагер, като “опасен за обществения ред и сигурност”, тъй като “от малък се очертал като активен религиозен пропагандатор, … като спекулира с религиозното невежество на някои хора”. В Ловешкия лагер бил убит, докато се молел за спасението на душите на своите мъчители.

  През 1958 г. в концлагера са изпратени още четирима православни свещеници, а като цяло “реализациите” на Държавна сигурност по линия на “духовенство и секти” се утрояват. Нарастването на репресиите е в изпълнение на решение „А“ №344 на Политбюро на ЦК на БКП – „Относно мерките за засилване и подобряване на атеистическата пропаганда в страната“, прието на 26 декември 1957 г. Формално то копира постановленията на ЦК на КПСС от 1954 г. за засилване на атеистичната пропаганда и висши духовници като митрополит Михаил се надяват това да остане само идеологическа кампания и да не се стига до гонения. Но решението посочва духовенството като един от обектите на новата репресивна кампания. „През последните няколко години и особено след XX конгрес на КПСС и унгарските събития, когато международната реакция се опита да нанесе удар върху комунистическото движение и народнодемократичния строй, отделни реакционно настроени свещенослужители станаха дръзки и открито призоваваха към неподчинение на законите и на постановленията на Конституцията. В тези си действия те се окуражаваха от известни нелоялни прояви на някои висши духовни дейци и на синодалния печат. В повечето случаи тези прояви са дело на класовия враг и на неговите задгранични покровители, които правят много усилия, за да използуват религиозната маска и религиозния институт за своите коварни, контрареволюционни цели.“

  На 25 март 1958 г. Колегиумът на МВР набелязва мерките по изпълнението на поставената от Политбюро задача – усилване на агентурната работа и разложението в “средите на вражеското православно духовенство, сектите и мохамеданското духовенство” и проверка на сигналите “за връзки с католическите, протестантските и ислямски задгранични централи”.

  В края на 1958 г. Държавна сигурност отчита:

  “Бяха арестувани 33 попа и служители под ведомствата на църквите, от които 19 осъдени, 4 изпратени в ТВО, 4 подследствени и 6 филтрирани. За същия период от време през 1957 година са осъдени 9 попа. По католическо духовенство 1 осъден, по секти осъдени 4 и двама изпратени в ТВО.”

  През същата година в концлагера са изпратени 11 ходжи, имами и хатиби.

  *

  През 1958 г. Трето управление на ДС отчита успех:

  „След проведените мероприятия по решението на ЦК на БКП за усилване на атеистическата пропаганда и арестуването на някои отявлени врагове сред духовенството, иземването на вражеска религиозна литература и др. православната църква официално дава насока на своята дейност в лоялен дух на Отечествения фронт. Отявлени реакционери сред владиците като Софроний и Михаил спряха откритата си злостна агитация против Партията.“

  Въдворяването е само едно от репресивните средства срещу редовите свещеници. Срещу висшата църковна йерархия са използвани други средства.

  Погледът от концлагера не може да разкрие много за създаването на агентурен Свети Синод начело с неканоничен патриарх. (И нека не забравяме – повторно административно наложен със законодателен произвол и полицейски палки през 2002-2004 година.)

  Тримата свещеници, извършили богослужението в концлагера на Възкресение Христово 1957 г., знаели какви ще бъдат последствията за тях и въпреки това изпълнили свещеническия си дълг към отчаяните, обезправени хора. Тъкмо такива епархийски свещеници е трябвало да бъдат смазани и отстранени чрез репресиите, като стъпка в изграждането на православна църква, изпразнена от християнски дух и лишена от духовни водачи.

   

  Борислав Скочев,

  сп. „Диалог“  (бр. 67)

  ––––––––––––––––––

  1 Борис Митев е оперативен работник от лятото на 1953 г., а преди това е зам.-началник по политическата част (възпитател) в концлагера. През май 1953 г. по негов проект е изграден подземният карцер на Втори обект, в който наказаните припадат от недостига на въздух и газят в подпочвена вода.

  2 Отделение ІІІ в отдел І е “Духовенство и секти”.

  3 Азиз Азизоглу. “Те минаха през Белене”, Сопот, 2004, ИК Дениз

  4 В “Адът. Лагерите и затворите”, София, 2007, изд. Работилница за книжнина “Васил Станилов”

  5 Петър Гогов – бъдещият началник на Ловешкия лагер, е началник на Втори обект, а началник на ТВО Белене по това време е полк. Георги Куманов.

  6 Харалан Попов. “Българската Голгота”, София, 2005, Издателско ателие Аб

• Човечеството е един експеримент

  Така поне смята Барбара Марчиняк, автор на книгата „Вестители на зората“ *. 

  Има книги или текстове, за което човек може да предположи, че се опитват да звучат сериозно, а са само плод на въобръжението. Но независимо дали са фантазия или не, има текстове, които провокират интересни въпроси.

   

  Откъс от „Вестители на зората“

  Човечеството е един експеримент. Човечеството е замислено предварително, както почти всичко създадено и съществуващо. Първосъздателят е започнал да експериментира със сътворението в тази вселена много отдавна, за да стигне до едно по-добро себепознаване, себеудовлетворяване и себеизразяване. Първосъздателят донесъл в тази вселена енергиите и същностите на живота – част от самия него – и ги надарил със своите способности. Той им дал доброволно и свободно от своите умения. Има много други вселени и много други начини да се създаде една вселена; тази тук е създадена като зона на свободната воля, където всичко трябва да е позволено.

  Първосъздателят казал на всички свои части: „Вървете и създавайте и всичко създадено връщайте към мен.“ Съвсем проста задача, нали?
  С други думи може да се каже: „Аз ще ви надаря от себе си. Вървете и дарявайте свободно от себе си, така че всичко, което създавате в тази вселена, да може да разбира своята същност като моя самоличност.“

  Тези части или продължения на Първосъздателя, които ще наричаме богове-създатели, дошли и започнали да експериментират с енергията на Първосъздателя, която съществувала в тях. Те започнали да създават своя собствена йерархия, която на свой ред създала други йерархии. Всяка следваща йерархия създавала нова йерархия, която надарявала със своята същност, за да работи за развитието на тази вселена. След време в една от галактическите системи се зародил план за превръщането на Земята в интергалактичен център за обмен на информация. Това бил грандиозен план. Земята била красиво място в покрайнините на една от галактическите системи и леснодостъпна за останалите галактики. Тя била близо до много коридори, магистрали, по които енергиите пътуват в космоса.

  Всички галактики са се надпреварвали да бъдат индивидуално представени на тази планета. Някои от боговете-създатели били майстори на генетиката. Те можели чрез своите йерархии да свързват молекули – частици, в които са кодирани самоличността, честотата и електрическия заряд – и по този начин да създават живот. Много от съзнателните цивилизации дали от своето ДНК, за да бъдат представени със собствен код на тази планета. Тогава майсторите на генетиката измислили различните видове ДНК, с които съзнателните цивилизации допринесли за превръщането на земята в този център за обмен на информация, този център на Светлината, тази Жива библиотека. Замисълът за Земята наистина бил грандиозен.

  Изначалните автори на Земята били членове на Семейството на Светлината, същества, свързани и работещи за една разновидност на съзнанието, наречена Светлина. Светлината е информация. Семейството на Светлината сътворило замисления от него информационен център; те създали едно място, където галактиките да внасят своята информация и всички да могат да участват и да представят знанията си. Земята трябвало да бъде космическа библиотека, невероятно красиво място, което да експериментира как може да се съхранява информация чрез честотите и чрез генетическия процес.

  Извън структурата на времето могат да изминат 100 000 години за една година в рамките на структурата на времето – такова, каквото вие го познавате. Тези богове-създатели не съществуват в рамките на вашето време. Няколкостотин хиляди години или един милион години за тях са нищо.

  Различните енергии започнали своето съществуване. Преди може би 500 000 години на Земята имало човешки видове, които създали високоразвити цивилизации. Ние не говорим за цивилизациите, които вие наричате Лемурия или Атлантида; за нас тези цивилизации са съвременни. Ние говорим за древни цивилизации, погребани под ледените покривки на далечния южен континент Антарктида.

  С времето започнали борби за замислената Жива библиотека на Земята. Тя изглеждала достатъчно привлекателна, за да стане нечие притежание. По време на ранната история на Земята имало космически войни за собствеността на планетата. Замисляли ли сте се някога: Кой притежава Земята? Тя е страхотен парцел. Смятате ли, че може да бъде оставена без собственик?

  Имало е много схватки и Земята е станала място на раздвоение. Някои от боговете създатели, които имали правото да правят каквото си поискат – тъй като Земята била зона на свободна воля – дошли и превзели властта. Ние наричаме това „окупирането“ на Земята. Както когато дадена фирма бъде превзета по борсов път. Тези богове-създатели окупирали Земята преди около 300 000 години – периода, който от историческа гледна точка вие наричате начало на човешката цивилизация. Това е периодът, за който днес се учи, че е поставил началото на цивилизацията. Всъщност тогава било просто началото на по-късната фаза, фазата на съвременното човечество.

  Когато станала тази схватка, една група от същности след битки в космоса спечелила територията на Земята. Тези нови собственици не искали местните обитатели на Земята – хората – да знаят какво става. Без информация те щели да бъдат по-лесни за управление. Ето защо Светлината е информация, а Мракът е липса на информация. Тези същности победили Светлината и Земята станала тяхна територия.

  Това ви дава нова представа за Светлината, нали? Възникнала висока радиоактивност, ядрена активност и голяма част от Земята била разкъсана. Местният вид, човешките същества били подложени на унищожение и се разпилели.

  Тези нови богове-създатели, които били новите собственици, били и майстори на генетиката. Те знаели как да създават живот и искали тази територия по свои причини. Териториите се създават и се държат от определени енергии по най-различни причини, една от които е, че всяко нещо носи съзнание.

  Съзнанието непрекъснато общува. Съзнанието вибрира или може да бъде накарано да вибрира с определена електромагнитна честота. Електромагнитните енергии на съзнанието могат да бъдат настроени да вибрират по определен начин, за да създадат източник на храна. Точно както ябълките могат да бъдат приготвени по най-различни начини, така и съзнанието може да бъде приготвено и консумирано по най-различни начини.

  Някои от същностите в процеса на собствената си еволюция започнали да осъзнават, че като сътворяват живот и влагат в съществата съзнание, настройвайки честотите на различните форми на съзнание, могат да се хранят; могат да поддържат властта си. Те започнали да разбират, че така се зарежда с енергия Първосъздателят. Първосъздателят изпращал други да създадат дадена електромагнитна честота на съзнанието като хранителен източник за него.

  Новите собственици на тази планета имали различни вкусове и различни предпочитания от предишните собственици.
  Отбележете: Те се хранели с хаос и страх.
  Тези неща ги зареждали с енергия, захранвали ги и ги задържали на власт.

  Първите хора били великолепни същества: с 12 нишки ДНК, дадени от най-различни съзнателни цивилизации.

  Когато дошли новите собственици, те започнали работа в своите лаборатории и създали разновидности на тези първи великолепни същества. Тези нови разновидности били с променено ДНК. Новите собственици на планетата Земя взели първичното ДНК на първия човешки вид и го разделили. След това отново го поставили в човешките клетки, но вече разделено – наполовина или почти изцяло изключено.

  Отвътре човешките клетки представляват светлинно закодирани влакна, тънки като паяжина енергийни нишки, които носят информация. Когато тези тънки нишки работят заедно като проводници, те образуват спиралите на вашето ДНК. Когато са ви променяли, са ви оставили двойната спирала. Всичко, което не е било жизнено необходимо (т.е. над поддържането функциите на физическото тяло) и което би могло да ви носи информация, било изключено и била оставена само двойната спирала, която ви затваря в управляеми, контролируеми честоти.

  Около планетата била поставена честотна бариера, нещо като електромагнитна честотна бариера, която да контролира степента на измененията на честотите на хората. Както се каза вече, тази честотна бариера силно затруднила проникването на честотите на Светлината-информация. Когато светлинните честоти, въпреки всичко, успявали да проникнат през контролната бариера, насреща нямало светлина, която да ги приеме. Човешкото ДНК било изключено, светлинно закодираните влакна вече не работели, така че съзидателните космически лъчи, които носели СВЕТЛИНА, нямало къде да се включат и да се захванат.
  (Хитричко нали ? Нещо като двойна осигурация !?)

  Каква е вашата (т.е. нашата) роля в тази история?
  Вие сте членове на Семейството на Светлината.

  Самият факт, че все още четете тези редове, показва, че сте от Семейството на Светлината.
  За някой от вас това може да е също като сън или халюцинация. Ние само ви припомняме това, което вътре в самите себе си вие вече знаете. Ние дойдохме на тази планета, за да събудим вашата памет – да вдъхновим човешката раса чрез пояса на Светлината, за да можете да започнете да си спомняте кои сте, да създавате вече своя собствена действителност, да промените честотите на планетата и да поискате правата над себе си и над тази територия, която ви се полага.

  Ние се връщаме назад във времето – в това, което може да се нарече наше минало – в качеството на представители на Светлината. Ние се връщаме, за да ви предадем една честота, която всеки от вас се е съгласил да носи на тази планета, за да смени ДНК-то на променената човешка раса. Това е голямата новина. Тя може да бъде водещо заглавие във всички вестници…

  Изначалните автори няма да загубят тази територия. Смятате ли, че ще се откажат толкова лесно? Изначалните автори призоваха Семейството на Светлината да се намеси и да прочисти планетата, да проникне във всички един по един и да донесе Светлината – като информация чрез съзидателни космични лъчи – на мястото, където тя бе изчезнала. Семейството на светлината започна своята работа тук, навлизайки в една система, лишена от светлина и информация. Изменяйки човешките закони, тези творчески космически лъчи започнаха да проникват в телата на хората, човек по човек и после група по група. В много малки количества тези информационни честоти са се внасяли до планетата в продължение на цяла вечност.

  Понякога са се водели ожесточени битки, за да не се допусне Светлината-информация, която винаги се опитвала да намери изражение. Изначалните автори са знаели, че в космически мащаби това било урок по толерантност, по проявяване на разбиране към боговете-създатели, които развалили плановете им за тази планета.

  Изначалните автори се заели да осъществят свой собствен план, съвпадащ с момента, когато честотата на Земята ще бъде променена, момент, в който сегашните собственици ще изчезнат, ако не могат да променят своята честота. Емоциите са хранителен източник.
  Хранителният източник за някои същества е Любов и изначалните автори смятат да пренастроят Земята на честотата на Любовта.

  Хранителният източник на настоящите собственици – страх, тревога, хаос, глад и отчаяние, трябва да бъде премахнат.

  Можете ли да се сетите кой ще премахне този хранителен източник?
  ВИЕ!

  Като членове на Семейството на Светлината вие сте бунтовници. Вие сте разрушители на установения ред и сте тук, за да преодолеете собствените си страхове и да покажете на останалите обитатели на планетата, че няма от какво да се страхуват. Вие обичате да влизате някъде и да създавате неприятности. Вашият клон от Семейството на Светлината е известен. Известни сте с това, че влизате в установени действителности и променяте честотата, като по този начин внасяте информация. Вашата задача като членове на Семейството на Светлината не е да проповядвате и да печелите съмишленици. Вие просто влизате в установената действителност и действате като приемници; приемате съзидателните космически лъчи в своите тела, телата, в които живеете в качеството си на хора. Вие сте маскирани като хора и създавате условия да се състои един процес.

  Вие сте програмирани и щом паметта ви започне да се събужда, ще тръгнете по заложения план, с който сте дошли да участвате в промяната на честотите. Ще започнете да улавяте, задържате и поддържате една определена честота и след това да я живеете. При вас отъждествяването с честотата е пълно на физическо, мисловно, емоционално и духовно ниво и самоличността ви се изразява чрез електронни пулсации. Живеейки своята честота, вие влияете на всички, навсякъде, където и да отидете. Именно това правите сега. Вече има много хора, които разбират своята задача и такива, чиято памет сега започва да се събужда.

  Планът за промяна на настройката на честотата за човешкия вид включва и възстановяването на вашето ДНК и на светлинно закодираните влакна. Този път замисълът е мащабен. Земята участва, по собствен начин, в еволюцията на вселената. Земята е мястото, където се случват нещата: тя е горещата точка, там където си заслужава да бъдеш.
  Там, където замисълът започва да разцъфтява; това, което ще се случи на Земята, ще засегне много, много светове.

  Като членове на Семейството на Светлината вие сте се съгласявали да дойдете на Земята много пъти – в много превъплъщения и в много различни периоди от време – да изучите връзките на нещата, да формирате характерите си, да се обучите. Необходимо бе да имате опит на Земята и да се подготвите за времето, когато ще започне промяната на честотата и всички вие ще влезете в телесна форма, за да приведете плана в действие.

  Семейството на Светлината навсякъде започва да се обединява. Вие всички трябва да се съсредоточите ВЪРХУ ОБЩОТО МЕЖДУ ВАС, а не върху разликите. Като членове на Семейството на Светлината вие внасяте информация на планетата по неутрален начин, за да подхранвате собственото си израстване.

  Вие трябва постоянно да работите върху собственото си израстване, тъй като вашето собствено израстване ще повлияе израстването на планетата като цяло.
  Вашето ДНК ще се развие от двуспирално на такова с 12 спирали. Тези 12 спирали отговарят на енергийните центрове, наречени чакри, във и извън вашето тяло.

  В този момент милиони като вас по цялата планета са мобилизирани и вие сте се съгласили да носите честотата за постигането на тази цел. Някой от вас стават безупречни и така те влияят на останалите. Скоро ще започнете много ясно да разбирате: кои сте и каква е вашата задача.

  Този процес е невероятен еволюционен скок за участващите в него и той ще се разгръща на високи обороти в продължение на следващите 20 години. Вече има такива, на които са възстановени 12-те нишки ДНК, 12-те спирали.

  Тези 12 спирали ДНК взаимодействат една с друга в тялото и извън него. Връзката на 12-те нишки означава, че дванадесет енергийни или информационни центъра могат да започнат да функционират и да си изпращат двупосочна информация един на друг.
  По принцип седем от тези центъра се намират в тялото, а пет са извън него. Известни са като чакри и са настроени с въртенето на 12-те небесни тела на Слънчевата система, които познавате на този етап – дванадесетте небесни тела, които вибрират, както вие ги възприемате в три измерения. Въртенето на тези 12 небесни тела носи информация: те се въртят в унисон с чакрите, със спиралите на ДНК-то на вашето тяло.

  Когато човешкото ДНК започне да си възстановява формата на 12-нишкова спираловидна система и тази информация се активира, ще се получи невероятна сила. Отделни хора, по силата на това, че се събират заедно и заедно действат за постигането на това, което искат – стават телепатичен приемник за енергии от целия космос – и те ще променят лицето на Земята.

  Ние наричаме процеса на възстановяване на вашето ДНК мутация. Когато вие, като членове на Семейството на Светлината, сте в състояние да приемете тази мутация в своите тела, ще можете да обедините своите 12 информационни центъра. Ще започнете да разбирате, че вие създавате своите изживявания и ще се научите как да станете съзнателни създатели. Нещо повече, ще бъдете съзнателно спомнили си – кои сте вие.
  Когато започнат да се отварят 10-та, 11-та и 12-та чакра, в живота ви ще започнат да се появяват много извънпланетни енергии. Тези енергии ще идват на тази планета, щом все повече и повече от вас започнат да задържат по-високите честоти. Десетата чакра е свързана със Слънчевата система, единадесетата – с галактиката, а дванадесетата е свързана с определено място във Вселената. Докато задържате тези честоти, ще внасяте на планетата информация, която ще удиви и шокира повечето хора по света.
  Ще настъпи сливане на самоличностите, сливане на културите, навлизане на много „порядки от новия свят“ и съответно голям хаос и объркване. Като членове на Семейството на Светлината, вие просто трябва да наблюдавате отстрани, знаейки, че хаосът и объркването трябва да настъпят, за да разрушат досегашната система и да бъде построена нова със Светлина. Като членове на Семейството на Светлината вие разбирате, че е в ход един еволюционен процес и тези, които могат да се справят с промяната на честотите, непременно ще еволюират.

  Сега е вълнуващо да си на Земята. Това е добър план, нали?

   

  Източник:  Hemuz.org

  ––––––––––––––––––

  * Барбара Марчиняк (Barbara Marchinyak), „Вестители на зората“,

  Издателство „Аратрон“, С., 1999

   

• Откриха саркофага на цар Борис Първи в Преслав

  Саркофагът на цар Борис-Михаил се намира в Преслав, твърдят археолозите Маргарита Ваклинова и Николай Овчаров.

  Досега имаше няколко теории, като според най-известната тялото на покръстителя на българите е било положено в саркофаг, част от който се намира в Марянския манастир край Елена.

  Самият каменен саркофаг е открит от Карел Шкорпил, но досега не е било ясно чий е, посочват археолозите, цитирани от БГНЕС.

  „Този саркофаг от 100 години стои в двора на базата ни във Велики Преслав. Сега на гърба му, след като го почистихме, успяхме да разчетем 3 букви – „Мих“, които са съставна част на името Михаил, християнското име на Княз Борис“, каза проф. Маргарита Ваклинова, бивш директор на НАИМ към БАН и дългогодишен ръководител на разкопките на преславските старини.

  В Шумен двамата професори обясниха още, че са открили параклис във вътрешността на една от църквите в дворцовия комплекс в Преслав, в който имало постамент, напълно съвпадащ с размерите на саркофага.

  „Шкорпил в документацията е написал, че той е намерен почти в непосредствена близост до базиликата. По всяка вероятност в него са били положени мощите на Борис-Михаил„, каза Ваклинова.

  През тази и следващата година в Преслав се реализира проект за 2,8 млн.лв „Векът на цар Симеон оживява“, предвиждащ да се реставрират и реконструират 9 сгради от дворцовия комплекс и улиците между тях.

  „Мисля, че е редно постаментът и саркофагът да бъдат пренесени и експонирани там“, каза проф. Николай Овчаров. Според директора на шуменския музей Георги Майсторски идеята е страхотна и това би привлякло много туристи.

   

  Източник:  Dir.bg
  

• Цветан Тодоров за корпорациите, свободния пазар и свободата: Сега врагът на демокрациите се намира в самите тях

  „Възхвала на умереността“ – така е кръстил словото си пред Центъра за съвременна култура в Барселона роденият в България, но живеещ от десетилетия във Франция популярен философ и писател Цветан Тодоров. Той отказва да приеме, че постиженията на европейския социален модел ще рухнат под ударите на шепа хора, контролиращи пазарите. След като изпълни мисията си да предотврати война в Европа и да спре комунизма, Европейският съюз изглежда ще изчезне, изнудван от господарите на финансовите пазари. Поради това, разказва Тодоров пред испанския в. „Ла Вангуардия“, ЕС се нуждае от нова мисия – да създава просперитет и солидарност.
  (С централа в Барселона това е водещият всекидневник в испанската автономна област Каталуня и четвъртият най-добре продаван в Испания.  Разпространява се главно в Каталуня и е единственият каталунски вестник, който преживя всички промени в управлението на Испания.)

   

  Разговорът започва с мнението на Цветан Тодоров, че „Днес демокрациите вече нямат външни врагове –  няма ги и фашизмът, и тоталитаризмът с техните големи армии. Сега нашите демокрации крият врага в себе си“.

  – Кой е врагът?

  – Най-големите им врагове са между незаконните деца, победители в една голяма революция, която е в ход: става въпрос за една промяна във властта в мащаби, не по-малки от тези на революциите, сложили край на абсолютните монархии и прехвърлили властта към новия народен суверенитет.

  – Обяснете ни.

  – Става въпрос за една огромна промяна към нов ред, който отнема властта от политиците и политическото, за да я концентрира в ръцете на малцината, които имат контрол над пазарите.

  – Как?

  – Политическата власт вече не решава нищо сериозно. Истинската власт е в същите онези ръце, които определят хода на пазарите, защото новата глобализирана икономика се е освободила от контрола на държавите, от всички правителства.

  – Затова й казваме глобализирана.

  – Но в новия ред финансовите мегакорпорации и техните инвестиционни банки успяха да променят правилата, така че да изглежда, че именно те са създатели на работни места и богатство.

  – И ако икономката на една държава се развива зле управниците губят изборите?
  
  – И ако едно правителство иска да ги регулира, те се местят в друга страна с инвестициите и работните си места.

  – Защо електоратът не реагира?

  – Защото тази революция беше възхвалявана от една крайнолиберална фундаменталистка идеология, която обвързва просперитета със свободата на пазарите. Нейните привърженици твърдят, че няма просперитет без пълна свобода – за тях, за пазарите. Държавата, следователно, трябва да се откаже от всяка регулация, т.е. от цялата си власт.
  
  – Най-вече когато те печелят от това.
  
  – Въпросът е, че крайнолибералният фундаментализъм лъже, защото всъщност не изисква истинската неутралност от държавата. Напротив – иска държавата да се намесва в негова полза, когато му е необходимо.

  Когато печелят, не плащат данъци и заминават за Кайманите. А когато губят, искат помощ от данъкоплатеца.

  Харесва ми да извличам уроци от миналото. Чуйте какво е казал един мислител, който не може да бъде обвинен в леви идеи – Едмънд Бърк.

  В размисли за Френската революция Бърк дава да се разбере, че безграничната свобода на едни означава подчинение за други: „Не можем да искаме свобода, без да определяме в какъв контекст, защото свободата създава власт, а властта без граници е обратното на всякакъв дух на свободата.“
  
  Така Бърк определи и нашия проблем като европейци днес.

  – Абсолютната свобода на капиталите поставя началото на подчиняването на гражданите?

  – Ако премахнем всякакъв контрол над големите финансови корпорации, не означава, че им даваме свобода, а че им предоставяме безгранична власт върху нас самите. И ако не ограничим тази власт, това означава край, слага край на твоята собствена свобода.

  – Дайте пример.

  – Върховният съд на САЩ определи големи корпорации като индивиди и това им позволи да правят дарения без ограничения на кандидати по време на кампания. Това означава да продаваш демокрация. Който плаща, дава заповедите.

  – Защо липсва социална реакция?

  – През ХХ век заплахата беше съветската система. Аз я изстрадах в България, където нямахме друга алтернатива, освен да подчиним публичния и частния си живот – отиваш в затвора, защото носиш тесен панталон и къса пола.

  – И това вече е само история, за щастие.

  – Но сега отиваме в другата крайност: държавата изчезва, за да дадем цялата власт на една група от индивиди, които вземат решенията на пазарите. Дотам, че всички държави, дори и така наречените демократични, им се подчиняват.

  – По какъв начин?

  – Това, което виждаме е, че самата идея за колективния интерес, „общото благо“, започва да изчезва. Ако Съветският съюз убиваше свободата, този неолиберален фундаментализъм унищожава социалното.

  – Но няма никаква реакция.

  – Защото, преди да спечелят политическата битка с институциите, тези привилегировани са спечелили битката на идеите, като са идентифицирали с рухналия комунизъм всяка идея за общото благо. Така постъпи в САЩ консервативното движение „Чаено парти“, което представи едва ли не като ГУЛаг плахия опит на президента Барак Обама да създаде някакъв зачатък на обществено здравеопазване в страната.

  – Други по-близки до нас примери?

  – Такъв е опитът да се ликвидира европейската социална държава като препятствие, което трябва да бъде преодоляно, за да стане ЕС отново конкурентоспособен.

  – Какво трябва да се направи?

  – ЕС се роди, за да сложи край на войните на континента и за да спре съветската заплаха…

  – Чудесни цели, които бяха постигнати.

  – Затова сега трябва да му поставим нова задача: гражданите на Европа постигнахме един европейски баланс и благосъстояние и сега трябва да се борим за тях…

  – И ако не е възможно?

  – Икономиката трябва да бъде подчинена на благосъстоянието на всички, а не обратното. Европа продължава да бъде едно прекрасно място за живот и затова първата цел на ЕС днес трябва да бъде запазването на общото благосъстояние.

  – Вероятно социалната държава има нужда от реформи, за да може да продължи да функционира?

  – ЕС трябва да промени целта си и всички трябва да променим начина ни на мислене: кризата трябва да ни принуди да го направим… Надявам се да не чакаме тя да се задълбочи, за да отговорим на това предизвикателство.

   

  Източник:  Dnevnik.bg
  

• Джеймс Уорлик: Само един от десет българи има доверие в съдебната система

  

  – Знам, че критикувате често съдебната ни система и бих искала да ви попитам как би отсъдило американското правосъдие, ако мотоциклетист убие пешеходец, пресичал пътя на пешеходна пътека. Тук Варненският съд осъди такъв условно само защото е признал вината си…

  – Това наистина е специфичен случай, но проучванията сочат, че само 1 от 10 българи има доверие в съдебната система. И една от причините за това, според мен е, че те виждат задържани, но не и осъдени. Именно тук е разочароващият момент. Вие споменахте един случай, но има и други, част от организирана престъпност, хора с политическо влияние и пари, които също заслужават справедлив процес. Когато хората виждат, че те са арестувани и осъдени в изключително редки случаи, това води до разочарование. Цялата система трябва да работи – съдиите трябва да са квалифицирани за тази работа, да са честни, но и прокурорите трябва да са отговорни, трябва да внасят случаите в съда по възможно най-добрия начин, полицията трябва да събира доказателства, които да издържат в съда. Не е лесно този проблем да се реши, но се надявам, че след време цялата система ще заработи. Важното е хората да вярват на съдебната система. Тук е голямата разлика между САЩ и България. Разбира се, в САЩ нещата не са идеални, но хората имат доверие на съдебната система. Наистина, не всичко е перфектно, но когато хората стигнат до съдебните зали знаят, че ще имат право на честно и справедливо изслушване от независим съдия. А тук не съм сигурен, че хората усещат нещата по този начин.

  Извлечение от интервюто на Ангелина Пискова – БНР – с американския посланик у нас Джеймс Уорлик, излъчено в предаването на „Хоризонт“ „Преди всички“ с водещ Силвия Великова.

• Водопроводите стават малки ВЕЦ-ове

  Водопроводите стават малки ВЕЦ-ове. Всяка област ще има една цената на водата, а не както сега съществуват над 52 тарифи в цялата страна. Няма да има единна водна компания по подобие на НЕК, а ще се направи дирекция “Водна инфраструктура” в Министерството на регионалното развитие, която ще отговаря за този сектор. Това предвижда стратегията за водния сектор до 2035 г., която се пише вече трета година.

  Необходимите инвестиции за модернизиране на ВиК-мрежата се оценяват на около 40 млрд. лв. до 2035 г., като цената на кубик вода ще мине 10 лв. Това стана ясно от представянето на документа от заместник министрите на околната среда Ивелина Василева и на регионалното развитие Добромир Симидчиев пред парламентарната комисия по околна среда в четвъртък.

   

  Лили Границка,  Mediapool

  (със съкращения)

• Минчо Христов: Кунева подложи динена кора на Борисов

  

  – Г-н Христов, какво се промени през последните пет години, в които страната ни е член на Европейския съюз?
  

  – Равносметката за последните пет години, през които страната ни е член на ЕС, е печална. Ако се направи разчет на парите, които ние сме внесли в ЕС, и на средствата, които сме получили реално, а не като обещание, се оказва, че спонсорираме страни. Спонсорираме армия от бюрократи, които живеят с изключително високи заплати в европейските институции за сметка на това, което се случва в България. Само от предсрочното затваряне на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ „Козлодуй” страната ни е загубила 20 млрд. длр. Основната причина за това е неизгодният договор с ЕС, подписан от Меглена Кунева. Тя обаче не е единственият виновник за щетите, нанесени на България. Хора от правителствата на Костов, на гражданина Кобургготски трябва да лежат в затвора. Единственият плюс, който досега видяхме, е свободното пътуване на български граждани в останалите еврочленки. Това обаче също е трудно постижимо, тъй като хората са обеднели и нямат икономическата възможност за това.

  – Защо гласувахте против присъединяването ни към ЕС?
  

  – Искам да подчертая, че не съм против ЕС. Меглена Кунева предостави на тогавашния парламент крайно неизгоден договор, в който земеделските квоти например бяха силно орязани и на практика земеделието ни беше изхвърлено от европазара. Когато се приемаше договорът, гласувах против и заради чисто техническата манипулация, която беше направена. Един топ от 300-400 страници беше даден на депутатите следобед, а трябваше да се гласува следващата сутрин. Физически бе невъзможно да бъдат прочетени всички точки. Всичко се пазеше в тайна докрай, за да не могат да се констатират неизгодните за страната ни клаузи. Т.е., мнозинството в парламента подписа с гласа си един договор, който не беше прочело.

  – Защо правителствата на НДСВ и тройната коалиция напираха България да влезе по-бързо в ЕС?
  
  – Защото някои хора бързаха да поемат ангажименти, които не са изгодни за България, но пък обслужват интересите на основните страни в ЕС. Някой искаше България да отвори своите граници за стоки, произведени в Европа, като по този начин да смачка нашето производство и търговия. Затова в момента и България е в такова плачевно състояние. Пътувайки из страната, почти навсякъде виждам изпотрошени фабрики, а машините са изнесени. За това, разбира се, пряка вина няма ЕС, а българските правителства от Иван Костов насам.

  – Успява ли Бойко Борисов успешно да маневрира между големите играчи?
  

  Премиерът няма възможност за маневри, тъй като България вече е подписала договора, който Меглена Кунева тропоса. Така че Бойко Борисов не може да промени задължаващите ни в договора клаузи. Министър-председателят трябва много внимателно да следи това, което се случва в ЕС. В пакта за стабилност правителството на ГЕРБ иска да увековечи плоския данък. В нито една страна от ЕС няма толкова престъпен данък, дори и в САЩ.

  Автор: Васил Василев, frognews.bg

• Chicago Area Ron Paul Debate watching Party

  

   

   

   

   

   

  Chicago Area Debate Watching Party

  Cubby Bear North
  

  21661 North Milwaukee Avenue , Lincolnshire, IL

  TODAY NIGHT

  January 19th, 2012

  
  

  Illinois for Ron Paul is hosting a South Carolina Debate Watching Party  today
  night at Cubby Bear North in Lincolnshire and it’s going to be HUGE. The Last debate watching party had over 200 attendees and we expect to have at least that many this time around. DRUDGE REPORT is quoting a CNN source as saying: ‘WE HAVE REPUBLICAN DEBATE OF YEAR TOMORROW NIGHT. WE ARE GOING TO LET THEM JUST GO AT IT’... so you know this is going to be HUGE!

  Come meet your Ron Paul delegates; there is NO cover and plenty of FREE parking available!

  Help us celebrate the success of our campaign by displaying our SIZE and PASSION towards the movement here in the Chicago area!

  Bring any other friends who are interested; it will be a good event with good people. Bring friends who are unsure about what Dr. Paul’s message is and ideas are, so they can see first hand what it is all about.

  Also, don’t be shy; bring your Ron Paul shirts, hats, buttons, etc, and let everyone else in the bar KNOW WHY you are there and WHO you support!

  Since it’s at a bar, 21+ !

  Contact Carl Arriaza for more information at 224-565-8784

   

  Reply on Facebook HERE

  Scott Davis,

  Illinois for Ron Paul Volunteer Update
  

• Новият президент положи клетва пред Народното събрание

  В първата си реч пред Народното събрание новоизбраният президент призова за обществена нетърпимост към корупцията. Той благодари на предшествениците си Желев, Стоянов и Първанов, и изложи визиите си за бъдещето на страната. „Няма неприемлива цена за демокрацията”, каза в речта си Плевнелиев.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  „Уважаеми господа президенти Желев, Стоянов, Първанов, вие работихте за успешния преход на България към модерна демокрация. Вие се стремяхте да утвърдите авторитета на институцията в страната и по света и аз ви благодаря за това. Сигурен съм, че ще продължите да работите заедно с всички нас за една по-добра България“, каза в началото на своята първа реч пред Народното събрание президентът Росен Плевнелиев.

  Тези му думи бяха изпратени с аплодисменти от народните представители.

  Президентът Росен Плевнелиев и вицепрезидентът Маргарита Попова положиха клетва на тържествено пленарно заседание на парламента.

  По конституция това става три дни преди изтичането на пълномощията на предишния държавен глава.

  „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се“, гласи клетвата, положена от президентската двойка.

  След подписите си под клетвения лист Росен Плевнелиев и Маргарита Попова целунаха кръста поставен до Евангелието, целунаха ръка и взеха благословение от Негово светейшество патриарх Максим.
  „Ще отстоявам надпартийността на институцията. Няма да забравя поетите ангажименти и не се страхувам да поемам нови. Ще осигурявам

  постоянна прозрачност и отчетност на свършеното.

  Да си президент на Република България не е въпрос единствено на пост, това е кауза. Знам, че за мен ще съдят не по думите, а по делата. Не очаквам всички да ме обичат и да ме харесват, но държа да бъда компетентен и да си свърша добре работата.

  Влизам в президентството не за да упражнявам самоцелна власт. Няма да участвам в политически интриги, няма да преча и ще бъда политически арбитър“, заяви президентът Плевнелиев.

  Той подчерта, че съзнава: „Поемам президентството в трудни времена, когато има дълбока икономическа криза в света. На изпитание са не само националните икономики, но и обединена Европа. Кризата е и възможност.

  България остава една от най-бедните страни. България не е в средата, а в дъното на много европейски класации. Това трябва да се промени“, заяви Росен Плевнелиев. За мен проспериращата България е кауза – трябва да загърбим политически пристрастия.

  Досега кризите са ни обединявали, трябва да се обединим около национална цел. Правителствата се сменят на 4 години, но

  България не трябва да започва всеки ден от начало.

  Искам България да бъде средно богата европейска държава с развити региони, с конкурентоспособна икономика, в която народът живее достойно, а младите хора остават и виждат перспектива за развитие. Това трябва да бъде стратегическата цел на нацията до 2020 година.

  За това, въпреки трудностите, не може и не бива да мислим, и да говорим за оцеляване, а за растеж. Това трябва да бъде стратегическата цел на нацията до 2020 година.

  За това, въпреки трудностите, нека да сме наясно – успехът е важен, а успехът на една нация, просперитет, благоденствие, сигурност за всеки български гражданин, е свързан и се постига със значителен и устойчив икономически растеж. Без това държавата няма да има ресурс да реализира успешно нито една стратегия, било то в областта на здравеопазването, образованието, отбраната, сигурността или социалната политика.

  Ето как виждам България през 2020 година.

  Сега доходът на българския гражданин е 43% от средния за ЕС – през 2020 г. е не по-малко от 60%.

  Сега сме на 74-то място по конкурентоспособност в света – през 2020 г. сме в топ 50.

  Сега българската икономика е пет пъти по-енергоемка за средната в ЕС – през 2020 г. сме стопили тази разлика до два пъти.

  Сега производителността на един работник в България е едва 42% от средното за ЕС – през 2020 г. производителността бързо е наваксала и е достигнала до минимум 60%.

  Сега България изнася зърно – през 2020 г. изнасяме храни.

  Сега българските държавни железници са пред фалит – през 2020 г. високоскоростни влакове транспортират стоки и услуги от Азия през България за Европа с 200 км/ч.

  Сега академичната и научна общност трудно покрива издръжката си и младите учени напускат страната – през 2020 г. учените са мотивирани и работят заедно с бизнеса по иновационни проекти.

  Сега на Мадарския конник все още има едно ръждясало скеле, то е там от 1993 г. – през 2020 г. България представя своето богато културно-историческо наследство пред света, символ е на качествения туризъм и печели милиарди от това.

  Сега почти няма българин, който да е доволен от системата на здравеопазването – през 2020 г. спешната помощ стига за броени минути до всяка точка на България, а благодарение на въведената електронна здравна каса, лекарите взимат бързи и адекватни решения, корупцията и източването на здравната каса са станали невъзможни.

  Сега 2,700 млн. български граждани живеят в енергийно неефективни панелки – през 2020 г. поне половината от тях живеят в обновени квартали, сметките за енергийни разходи са паднали двойно, а стойността на тези жилища се е удвоила.

  Президентството ще бъде център на дебат във важните за българите въпроси.

  Един президент не се оценява по неговата популярност, а по това, какво е постигнал.

  Президентството ще наблюдава институциите да не подменят основните цели на обществото. Няма да има кабинет в сянка, съветите ще генерират идеи, в тях ще бъдат поканени представители на всички.

  Гражданското общество ще бъде основното. Заседанията на съветите към президентството ще се предават пряко в интернет. Справедливост за гражданите, работещи институции, енергийна ефективност, независимост, България на регионите“, така президентът Плевнелиев очерта своите приоритети. По тях той ще търси национален консенсус.

  „Политиците не създават пари. Създава ги икономиката. Трябва да има качествени инвестиции. Това, че имаме нисък дълг и ниски данъци не означава, че имаме силна икономика“, посочи новият президент.

  Росен Плевнелиев посочи, че България е станала символ на фискална дисциплина и единствената държава с повишен рейтинг по време на криза, и това се е случило благодарение на усилията на няколко правителства. Той се гордее, че България е единствената държава, която е успяла да намали държавния си дълг от 100 на 16 процента от БВП.

  Имаме стабилност и трябва да работим за растеж, каза той. Затова според него трябва да се създадат предпоставки за заетост и инвестиции, за по-достъпно финансиране на малките и средните предприятия, за борба със сивата икономика. Трябва да се научим и да печелим от постиженията си в образованието и иновациите, посочи Плевнелиев.

  Според него с широк обществен дебат трябва да се формира визия как България да създаде конкурентни предимства за индустриите на бъдещето – като информационни и комуникационни технологии, зелените технологии, умни енергийни мрежи, производство на храни. Създаването на възможности за бизнеса в чужбина означава повече работни места и в България, поясни Плевнелиев.

  Трябва да насочим усилията си към световните региони с бърз икономически растеж, разширяващи се пазари, смята той. С помощта на дипломацията ще поставим „Произведено в България“ на международната сцена, посочи държавният глава.

  България трябва да бъде представлявана в чужбина от професионалисти, достойни българи, които са мотивирани и имат качества.

  За енергийната политика Плевнелиев смята, че е нужен нов прагматичен подход, основан на ефективност, независимост и либерализация и целта е „енергийноефективна, зелена България“, която не зависи от волята на един или друг доставчик. Трябва да доведем реформата във водния сектор докрай, заяви президентът.

  Плевнелиев смята също, че трябва да се акцентира и върху административната реформа и електронното правителство. Исторически шанс е, че Балканите се промениха коренно и нашите съседи имат своята европейска перспектива, каза Плевнелиев. Той посочи, че България протяга ръка на всеки, който иска да живее в общия европейски дом, в който „границите обединяват, а не разделят“.

  Ще застанем срещу всеки, който разделя хората и пренаписва миналото,

  заяви Плевнелиев. По темата за националната сигурност той отбеляза, че е нужен цялостен интегриран системен подход – съгласувано управление и ефективно взаимодействие в тази област. Необходима е реформа в сектора „сигурност“ и нова нормативна база, която да регулира отношенията, смята държавният глава.

  Плевнелиев отбеляза, че трябва да продължим да инвестираме в отбраната и сигурността, и по-точно във високотехнологични съоръжения, за да имаме мобилни модерни въоръжени сили.

  „Очевидно е, че е необходима реформа в сектора „Сигурност“ и нова нормативна база, която да регулира отношенията в тази област. Искам ясно да заявя, че провеждането на реформи в системата за сигурност е необходимост, но не е самоцел. Всяка една промяна трябва да е свързана с нарастване на способностите за взаимодействие между службите“, заяви президентът.

  И подчерта, че през 2012 г. „ние ще седнем и изковем новите устройствени закони на службите за сигурност“.

  Държавният глава е убеден, че „при управление на системата за национална сигурност трябва да се намери и поддържа междуинституционален баланс на основата на споделената отговорност. Съгласно Конституцията, именно президентът трябва да има водеща роля при поддържането на такъв баланс. Консултативният съвет по национална сигурност към президента трябва да се превърне в реален, действащ форум за намиране на ефективни консенсусни решения по важни за националната сигурност проблеми, дори и ако е необходимо, провеждане на консултации за законодателни промени“.

  Аз не искам българският народ и държава да бъдат асоциирани с корупция и организирана престъпност, заяви Росен Плевнелиев.

  Недопустимо е народът на Ботев и Левски да бъде сочен като пример за корумпирана нация в Европа.

  Категорично няма да се примиря с това и ще мобилизирам целия обществен ресурс при решаването на този проблем.

  Тук пътят е ясен. Създаване на обществена нетърпимост към корупцията, чрез укрепване на гражданското общество, върховенство на закона, прозрачност и ясни механизми за обществен контрол, ефективно взаимодействие между институциите, професионализъм и морал в дейността на държавните служители.

  Не бива да се заблуждаваме, че с лекота ще решим този проблем, но друг път няма и трябва да го извървим. Няма неприемлива цена за демокрацията.

  Върховенството на закона е ценност, от която пряко зависят устоите на демокрацията и успехите ни във всяка област на обществения живот. Европейското развитие на България налага реформите в областите „„Правосъдие и вътрешен ред” да са сред ключовите национални приоритети.

  Реформите в съдебната власт трябва да продължат, като стриктно бъде следвана приетата от правителството през май 2010 г. Стратегия за продължаване на съдебната реформа, като документ, който гарантира приемственост, устойчивост и обхват на перспектива в общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

  Време е да спрем да решаваме проблемите единствено със законодателни и структурни промени.

  Дължим на българските граждани предвидимо и справедливо правосъдие.

  Стабилността на съдебната власт е гаранция за стабилността на държавната власт. За това и изпълнителната власт, и ръководните съдебни структури са отговорни за състоянието на кадровия ресурс, професионалните умения и развитието на българските институции, и на българските магистрати.

  Сега е моментът да създадем процедури, да приложим усилия, които да отхвърлят възможността за безпринципни назначения в съдебната система, за установяване на зависимост, за дефицит на професионален или личен морал.

  Българските граждани имат правото да претендират за мотивирани с безупречна репутация и с високо чувства на отговорност магистрати. Ще използвам целия обществен натиск, който може да упражнява президентската институция за въвеждане на нов стил на работа в институциите на съдебната власт и правоохранителните органи, за повишаване на правната култура на гражданите и за утвърждаване на нетърпимост към корупцията и закононарушенията, заяви държавният глава.

  В края на изказването си Плевнелиев отбеляза, че политическото противопоставяне е двигател на демокрацията. Той призова политиците да запазят критичността към грешките на другите и към своите собствени, но триумфът над политическия противник да не минава през загърбването на националните приоритети.

  След церемонията в присъствието на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова и на много официални лица в катедралния храм „Св. Александър Невски“ беше отслужен молебен за успешното управление на новата президентска двойка и за благопреуспяването на българския народ. Тържествено биха камбаните на храма.

  Плакати с надпис „Плевнелиев избран с измама“ бяха издигнати от депутати от „Атака“ в началото на словото на новия държавен глава.

  Както е известно, на 14 декември 2011 г. Конституционният съд обяви, че Плевнелиев и Попова са били избрани законно.

  На тържественото заседание не присъства досегашният вицепрезидент Ангел Марин, който е обиден на премиера Борисов.

  Както обикновено, в Народното събрание не се появи и Ахмед Доган – депутат от Движението за права и свободи.

  Изборите за президент и местна власт бяха произведени на 23 и 30 октомври 2011 г. Президентската двойка бе избрана след балотаж с кандидатите на БСП Ивайло Калфин и Стефан Данаилов.

  На втория тур за Плевнелиев и Попова гласуваха 1 698 136 души – 52,58%.

   

  Източник:   Vesti.bg

• Мерсия Макдермот изправила Стефан Пъпешков пред Сената на САЩ да защитава България

  
  

   20 г. нашенецът се борил за истината и променил 11 пъти „Енциклопедия Британика”

   

   

   

   

   

   

   

   

  Благодарение на него, пък издателите на най-голямото списание в света „Рийдър Дайджест” били принудени да изтеглят целия тираж на брой 10 от октомври 1983 г., за да коригират факти, свързани с българската история.

  Сега Стефан Пъпешков се е посветил на поредната си кауза за родината – да промени написаното за Кирил и Методий в алманаха на Конгресната библиотека на САЩ.

  „Алманахът е това издание, от което целият свят черпи информация. Там е записано, че двамата свети равноапостоли са гръцки монаси и няма нито дума за това, че са свързани с България. Затова съм решил да предизвикам още едно изслушване в Сената, да докажа, че те са българи, както е записано в трите жития на св. Кирил, които съществуват”, категоричен е г-н Пъпешков.

  По-голямата част от живота му обаче е преминала в издирването и редактирането на издания, в които отношенията между България и Македония са манипулирани и историята е променена и дори фалшифицирана според него. „Македония е изконна българска земя. Исторически и като народност те са наши братя. Аз не отричам правото им да имат своя държава, знам че този факт никога вече няма да се промени, но историята не бива да се отрича, променя, пренаписва”, казва Стефан Пъпешков, който всъщност е… половин македонец.

  Наследниците на македонския национален герой Питу Гули, за когото се пее в химна на Македония, са кръстници на Стефан Пъпешков. Самият Питу е венчавал родителите му навремето.

  Майка му е от Македония, сестра му е родена там, самият той е прекарал доста години от детството си в родината на майка си. Въпреки това продължава да се бори за каузата на България, макар да признава, че самата България не знае нищо за тази му битка, нито пък му се е отблагодарила по някакъв начин. Дори напротив.

  От България към САЩ, където Стефан Пъпешков е живял последните 40 г., често летели доноси срещу него. Два пъти е бил арестуван – първия път с подозрението, че е терорист. Освободили го след пет месеца и до ден-днешен няма присъда по това му дело.

  Но трябвало да се подписва редовно в полицията. Веднъж закъснял и така пак попаднал в ареста. „Но това е друга история. Аз ще получа компенсации, при това доста солидни, от Америка за този си престой в ареста без присъда. Тук вероятно нищо няма да мога да направя, за да получа възмездие. Само се надявам да успея да върна имотите си в Горна Оряховица, които ми бяха иззети незаконно”, коментира г-н Пъпешков и отново се връща към темата за Македония и България, която е обсебила целия му живот.

  Бил на 26 години, когато решил да се установи в САЩ със семейството си. Започнал работа, за да издържа съпругата си и двете им деца, и му харесало да печели добре, затова и не завършил университет, за което днес горчиво съжалява. Тогава обаче попаднал в среда на интелектуалци. Запознал се с Людмила Живкова и с Мерсия Макдермот, която му станала близка приятелка. Британката изследвала българската история и двамата водили дълги спорове за фактите и личностите в нея.

  В спомените на Стефан Пъпешков – това е 1979 г. – когато за първи път чул и разбрал, че американците имат конгресен сенатски одит. В него се събират историци и учени, които имат отношение към историята и дискутират спорни въпроси, които много често дори не касаят Щатите. „Тази комисия се събира и до днес. Нямам обяснение на въпроса защо го правят. Питал съм, отговорът винаги е бил нещо от рода на: защото ние сме велика сила”, обяснява българинът.

  Тогава председателят на двете академии на науките – в Югославия и Македония – Михаил Апостолски заявил официално, че България краде македонската история. Тази теза влязла в програмата за обсъждане на Сената и Мерсия Макдермот потърсила за съдействие Стефан Пъпешков. Истината е, че като защитник на българските интереси пред комисията трябвало да се изправи български академик и специалист, обаче британката завела Пъпешков, който често й се противопоставял в споровете по исторически въпроси.

  „Аз бях случаен избор. Така ме представи тя, макар че хич не бях случаен. Тя ме подготви какво трябва да говоря пред академиците и специалистите в комисията, обаче аз, нали съм си луда глава, доста безразсъдно и глупаво смело обясних на всички, че са фалшификатори и че те крадат нашата история”, връща се назад Стефан Пъпешков. И признава, че не можел да прости за това, че Самуил бил превърнат в македонски цар, че още тогава говорили за македонско малцинство в България. Нашенецът привел бързи доказателства по спорните въпроси и шефът на комисията Робърт Бърт взел, че приел неговата гледна точка. „Още го помня този човек. Не защото отхвърли искането на македонския академик. Бърт имаше глас като на Кръстника, дрезгав, и излъчваше такава мощ”, спомня си г-н Пъпешков.

  Така се стигнало и до „Енциклопедия Британика”. Стефан Пъпешков купил всичките 30 тома, които възлизали на близо 2000 долара, за да ги имат неговите деца. И решил първо той да погледне какво пише в нея за България. „Боже, какви неща прочетох за македонските герои Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев…”, започва да разказва Стефан Пъпешков и монологът му може да продължи с часове. После признава, че гневът му станал неудържим, когато прочел, че Димитър и Костадин Миладинови били автори на сборник с македонски песни.

  Тогава нашенецът опаковал отново всичките 30 тома и ги върнал там, откъдето ги взел. В писмо обяснил, че изобщо не си иска парите обратно и че тях историците могат да използват, за да направят някое и друго проучване за историята на българите. Няколко месеца по-късно получил писмо, в което му обяснявали, че наистина са направили справка и че са внесли поправки. Поправките били незадоволителни за Стефан Пъпешков, но той отчел първата си победа.

  По това време се случва атентатът срещу папа Йоан Павел. Така се стекли обстоятелствата, че в центъра на това огромно предателство, както нашенецът го нарича, бил негов познат. „Той работеше в службите и съм много сигурен, че негови спомени са използвани в книгата на Клеър Стърлинг „Часът на атентаторите”. Дали съм бил прав? Два пъти ме заплашваха с убийство тогава, дори ме стреляха веднъж”, казва Стефан Пъпешков.

  Въпросната книга провокирала серия от статии в „Рийдър Дайджест”, което тогава било най-тиражното списание в света. Българинът прочел публикациите и бързо открил съшитите с бели конци моменти. Списанието проследявало пътят на Али Агджа до Италия. Според г-н Пъпешков много моменти от този път били премълчани за сметка на няколкото часа, които Агджа прекарал в България. Тези часове били подробно проследени и на всичко отгоре статията завършвала с една карта за илюстрация.

  Картата показвала Пирински окръг, щрихован като ничия земя. „Аз пак запретнах ръкави, събрах доказателства най-вече за картата и за това, че Пирински окръг не е ничия земя. Знаех, че за другото сам не мога да се боря, и изпратих фактите в редакцията. Във второто издание на списанието, което излезе, след като си изтеглиха първото, поне картата я нямаше”, казва родолюбецът.

  Сега той се е захванал с изработването на сайт, в който качва най-спорните въпроси в историята на България и Македония. Завърнал се е окончателно у дома и се е установил в Козаревец. „След президента Уилсън, който слиза от власт 1921 г., Америка все е срещу България. Аз вече успях да направя нещо много важно – да обърна отношението на американците спрямо македонците и нас, затова нямам намерение да се отказвам. Македония е била част от България и македонците продължават да имат нещо общо с българите. Светът трябва да знае това”, категоричен е Стефан Пъпешков.

   

  Източник:   Bolgari.net / по Борба.БГ
  

• <<
• 1
...
• 255
• 256
• 257
• 258
• 259
• 260
• 261
• 262
• 263
• 264
• 265
...
• 416
• >>