Всички авторски страници

Авторски

• Новият президент положи клетва пред Народното събрание

  В първата си реч пред Народното събрание новоизбраният президент призова за обществена нетърпимост към корупцията. Той благодари на предшествениците си Желев, Стоянов и Първанов, и изложи визиите си за бъдещето на страната. „Няма неприемлива цена за демокрацията”, каза в речта си Плевнелиев.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  „Уважаеми господа президенти Желев, Стоянов, Първанов, вие работихте за успешния преход на България към модерна демокрация. Вие се стремяхте да утвърдите авторитета на институцията в страната и по света и аз ви благодаря за това. Сигурен съм, че ще продължите да работите заедно с всички нас за една по-добра България“, каза в началото на своята първа реч пред Народното събрание президентът Росен Плевнелиев.

  Тези му думи бяха изпратени с аплодисменти от народните представители.

  Президентът Росен Плевнелиев и вицепрезидентът Маргарита Попова положиха клетва на тържествено пленарно заседание на парламента.

  По конституция това става три дни преди изтичането на пълномощията на предишния държавен глава.

  „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се“, гласи клетвата, положена от президентската двойка.

  След подписите си под клетвения лист Росен Плевнелиев и Маргарита Попова целунаха кръста поставен до Евангелието, целунаха ръка и взеха благословение от Негово светейшество патриарх Максим.
  „Ще отстоявам надпартийността на институцията. Няма да забравя поетите ангажименти и не се страхувам да поемам нови. Ще осигурявам

  постоянна прозрачност и отчетност на свършеното.

  Да си президент на Република България не е въпрос единствено на пост, това е кауза. Знам, че за мен ще съдят не по думите, а по делата. Не очаквам всички да ме обичат и да ме харесват, но държа да бъда компетентен и да си свърша добре работата.

  Влизам в президентството не за да упражнявам самоцелна власт. Няма да участвам в политически интриги, няма да преча и ще бъда политически арбитър“, заяви президентът Плевнелиев.

  Той подчерта, че съзнава: „Поемам президентството в трудни времена, когато има дълбока икономическа криза в света. На изпитание са не само националните икономики, но и обединена Европа. Кризата е и възможност.

  България остава една от най-бедните страни. България не е в средата, а в дъното на много европейски класации. Това трябва да се промени“, заяви Росен Плевнелиев. За мен проспериращата България е кауза – трябва да загърбим политически пристрастия.

  Досега кризите са ни обединявали, трябва да се обединим около национална цел. Правителствата се сменят на 4 години, но

  България не трябва да започва всеки ден от начало.

  Искам България да бъде средно богата европейска държава с развити региони, с конкурентоспособна икономика, в която народът живее достойно, а младите хора остават и виждат перспектива за развитие. Това трябва да бъде стратегическата цел на нацията до 2020 година.

  За това, въпреки трудностите, не може и не бива да мислим, и да говорим за оцеляване, а за растеж. Това трябва да бъде стратегическата цел на нацията до 2020 година.

  За това, въпреки трудностите, нека да сме наясно – успехът е важен, а успехът на една нация, просперитет, благоденствие, сигурност за всеки български гражданин, е свързан и се постига със значителен и устойчив икономически растеж. Без това държавата няма да има ресурс да реализира успешно нито една стратегия, било то в областта на здравеопазването, образованието, отбраната, сигурността или социалната политика.

  Ето как виждам България през 2020 година.

  Сега доходът на българския гражданин е 43% от средния за ЕС – през 2020 г. е не по-малко от 60%.

  Сега сме на 74-то място по конкурентоспособност в света – през 2020 г. сме в топ 50.

  Сега българската икономика е пет пъти по-енергоемка за средната в ЕС – през 2020 г. сме стопили тази разлика до два пъти.

  Сега производителността на един работник в България е едва 42% от средното за ЕС – през 2020 г. производителността бързо е наваксала и е достигнала до минимум 60%.

  Сега България изнася зърно – през 2020 г. изнасяме храни.

  Сега българските държавни железници са пред фалит – през 2020 г. високоскоростни влакове транспортират стоки и услуги от Азия през България за Европа с 200 км/ч.

  Сега академичната и научна общност трудно покрива издръжката си и младите учени напускат страната – през 2020 г. учените са мотивирани и работят заедно с бизнеса по иновационни проекти.

  Сега на Мадарския конник все още има едно ръждясало скеле, то е там от 1993 г. – през 2020 г. България представя своето богато културно-историческо наследство пред света, символ е на качествения туризъм и печели милиарди от това.

  Сега почти няма българин, който да е доволен от системата на здравеопазването – през 2020 г. спешната помощ стига за броени минути до всяка точка на България, а благодарение на въведената електронна здравна каса, лекарите взимат бързи и адекватни решения, корупцията и източването на здравната каса са станали невъзможни.

  Сега 2,700 млн. български граждани живеят в енергийно неефективни панелки – през 2020 г. поне половината от тях живеят в обновени квартали, сметките за енергийни разходи са паднали двойно, а стойността на тези жилища се е удвоила.

  Президентството ще бъде център на дебат във важните за българите въпроси.

  Един президент не се оценява по неговата популярност, а по това, какво е постигнал.

  Президентството ще наблюдава институциите да не подменят основните цели на обществото. Няма да има кабинет в сянка, съветите ще генерират идеи, в тях ще бъдат поканени представители на всички.

  Гражданското общество ще бъде основното. Заседанията на съветите към президентството ще се предават пряко в интернет. Справедливост за гражданите, работещи институции, енергийна ефективност, независимост, България на регионите“, така президентът Плевнелиев очерта своите приоритети. По тях той ще търси национален консенсус.

  „Политиците не създават пари. Създава ги икономиката. Трябва да има качествени инвестиции. Това, че имаме нисък дълг и ниски данъци не означава, че имаме силна икономика“, посочи новият президент.

  Росен Плевнелиев посочи, че България е станала символ на фискална дисциплина и единствената държава с повишен рейтинг по време на криза, и това се е случило благодарение на усилията на няколко правителства. Той се гордее, че България е единствената държава, която е успяла да намали държавния си дълг от 100 на 16 процента от БВП.

  Имаме стабилност и трябва да работим за растеж, каза той. Затова според него трябва да се създадат предпоставки за заетост и инвестиции, за по-достъпно финансиране на малките и средните предприятия, за борба със сивата икономика. Трябва да се научим и да печелим от постиженията си в образованието и иновациите, посочи Плевнелиев.

  Според него с широк обществен дебат трябва да се формира визия как България да създаде конкурентни предимства за индустриите на бъдещето – като информационни и комуникационни технологии, зелените технологии, умни енергийни мрежи, производство на храни. Създаването на възможности за бизнеса в чужбина означава повече работни места и в България, поясни Плевнелиев.

  Трябва да насочим усилията си към световните региони с бърз икономически растеж, разширяващи се пазари, смята той. С помощта на дипломацията ще поставим „Произведено в България“ на международната сцена, посочи държавният глава.

  България трябва да бъде представлявана в чужбина от професионалисти, достойни българи, които са мотивирани и имат качества.

  За енергийната политика Плевнелиев смята, че е нужен нов прагматичен подход, основан на ефективност, независимост и либерализация и целта е „енергийноефективна, зелена България“, която не зависи от волята на един или друг доставчик. Трябва да доведем реформата във водния сектор докрай, заяви президентът.

  Плевнелиев смята също, че трябва да се акцентира и върху административната реформа и електронното правителство. Исторически шанс е, че Балканите се промениха коренно и нашите съседи имат своята европейска перспектива, каза Плевнелиев. Той посочи, че България протяга ръка на всеки, който иска да живее в общия европейски дом, в който „границите обединяват, а не разделят“.

  Ще застанем срещу всеки, който разделя хората и пренаписва миналото,

  заяви Плевнелиев. По темата за националната сигурност той отбеляза, че е нужен цялостен интегриран системен подход – съгласувано управление и ефективно взаимодействие в тази област. Необходима е реформа в сектора „сигурност“ и нова нормативна база, която да регулира отношенията, смята държавният глава.

  Плевнелиев отбеляза, че трябва да продължим да инвестираме в отбраната и сигурността, и по-точно във високотехнологични съоръжения, за да имаме мобилни модерни въоръжени сили.

  „Очевидно е, че е необходима реформа в сектора „Сигурност“ и нова нормативна база, която да регулира отношенията в тази област. Искам ясно да заявя, че провеждането на реформи в системата за сигурност е необходимост, но не е самоцел. Всяка една промяна трябва да е свързана с нарастване на способностите за взаимодействие между службите“, заяви президентът.

  И подчерта, че през 2012 г. „ние ще седнем и изковем новите устройствени закони на службите за сигурност“.

  Държавният глава е убеден, че „при управление на системата за национална сигурност трябва да се намери и поддържа междуинституционален баланс на основата на споделената отговорност. Съгласно Конституцията, именно президентът трябва да има водеща роля при поддържането на такъв баланс. Консултативният съвет по национална сигурност към президента трябва да се превърне в реален, действащ форум за намиране на ефективни консенсусни решения по важни за националната сигурност проблеми, дори и ако е необходимо, провеждане на консултации за законодателни промени“.

  Аз не искам българският народ и държава да бъдат асоциирани с корупция и организирана престъпност, заяви Росен Плевнелиев.

  Недопустимо е народът на Ботев и Левски да бъде сочен като пример за корумпирана нация в Европа.

  Категорично няма да се примиря с това и ще мобилизирам целия обществен ресурс при решаването на този проблем.

  Тук пътят е ясен. Създаване на обществена нетърпимост към корупцията, чрез укрепване на гражданското общество, върховенство на закона, прозрачност и ясни механизми за обществен контрол, ефективно взаимодействие между институциите, професионализъм и морал в дейността на държавните служители.

  Не бива да се заблуждаваме, че с лекота ще решим този проблем, но друг път няма и трябва да го извървим. Няма неприемлива цена за демокрацията.

  Върховенството на закона е ценност, от която пряко зависят устоите на демокрацията и успехите ни във всяка област на обществения живот. Европейското развитие на България налага реформите в областите „„Правосъдие и вътрешен ред” да са сред ключовите национални приоритети.

  Реформите в съдебната власт трябва да продължат, като стриктно бъде следвана приетата от правителството през май 2010 г. Стратегия за продължаване на съдебната реформа, като документ, който гарантира приемственост, устойчивост и обхват на перспектива в общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

  Време е да спрем да решаваме проблемите единствено със законодателни и структурни промени.

  Дължим на българските граждани предвидимо и справедливо правосъдие.

  Стабилността на съдебната власт е гаранция за стабилността на държавната власт. За това и изпълнителната власт, и ръководните съдебни структури са отговорни за състоянието на кадровия ресурс, професионалните умения и развитието на българските институции, и на българските магистрати.

  Сега е моментът да създадем процедури, да приложим усилия, които да отхвърлят възможността за безпринципни назначения в съдебната система, за установяване на зависимост, за дефицит на професионален или личен морал.

  Българските граждани имат правото да претендират за мотивирани с безупречна репутация и с високо чувства на отговорност магистрати. Ще използвам целия обществен натиск, който може да упражнява президентската институция за въвеждане на нов стил на работа в институциите на съдебната власт и правоохранителните органи, за повишаване на правната култура на гражданите и за утвърждаване на нетърпимост към корупцията и закононарушенията, заяви държавният глава.

  В края на изказването си Плевнелиев отбеляза, че политическото противопоставяне е двигател на демокрацията. Той призова политиците да запазят критичността към грешките на другите и към своите собствени, но триумфът над политическия противник да не минава през загърбването на националните приоритети.

  След церемонията в присъствието на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова и на много официални лица в катедралния храм „Св. Александър Невски“ беше отслужен молебен за успешното управление на новата президентска двойка и за благопреуспяването на българския народ. Тържествено биха камбаните на храма.

  Плакати с надпис „Плевнелиев избран с измама“ бяха издигнати от депутати от „Атака“ в началото на словото на новия държавен глава.

  Както е известно, на 14 декември 2011 г. Конституционният съд обяви, че Плевнелиев и Попова са били избрани законно.

  На тържественото заседание не присъства досегашният вицепрезидент Ангел Марин, който е обиден на премиера Борисов.

  Както обикновено, в Народното събрание не се появи и Ахмед Доган – депутат от Движението за права и свободи.

  Изборите за президент и местна власт бяха произведени на 23 и 30 октомври 2011 г. Президентската двойка бе избрана след балотаж с кандидатите на БСП Ивайло Калфин и Стефан Данаилов.

  На втория тур за Плевнелиев и Попова гласуваха 1 698 136 души – 52,58%.

   

  Източник:   Vesti.bg

• Мерсия Макдермот изправила Стефан Пъпешков пред Сената на САЩ да защитава България

  
  

   20 г. нашенецът се борил за истината и променил 11 пъти „Енциклопедия Британика”

   

   

   

   

   

   

   

   

  Благодарение на него, пък издателите на най-голямото списание в света „Рийдър Дайджест” били принудени да изтеглят целия тираж на брой 10 от октомври 1983 г., за да коригират факти, свързани с българската история.

  Сега Стефан Пъпешков се е посветил на поредната си кауза за родината – да промени написаното за Кирил и Методий в алманаха на Конгресната библиотека на САЩ.

  „Алманахът е това издание, от което целият свят черпи информация. Там е записано, че двамата свети равноапостоли са гръцки монаси и няма нито дума за това, че са свързани с България. Затова съм решил да предизвикам още едно изслушване в Сената, да докажа, че те са българи, както е записано в трите жития на св. Кирил, които съществуват”, категоричен е г-н Пъпешков.

  По-голямата част от живота му обаче е преминала в издирването и редактирането на издания, в които отношенията между България и Македония са манипулирани и историята е променена и дори фалшифицирана според него. „Македония е изконна българска земя. Исторически и като народност те са наши братя. Аз не отричам правото им да имат своя държава, знам че този факт никога вече няма да се промени, но историята не бива да се отрича, променя, пренаписва”, казва Стефан Пъпешков, който всъщност е… половин македонец.

  Наследниците на македонския национален герой Питу Гули, за когото се пее в химна на Македония, са кръстници на Стефан Пъпешков. Самият Питу е венчавал родителите му навремето.

  Майка му е от Македония, сестра му е родена там, самият той е прекарал доста години от детството си в родината на майка си. Въпреки това продължава да се бори за каузата на България, макар да признава, че самата България не знае нищо за тази му битка, нито пък му се е отблагодарила по някакъв начин. Дори напротив.

  От България към САЩ, където Стефан Пъпешков е живял последните 40 г., често летели доноси срещу него. Два пъти е бил арестуван – първия път с подозрението, че е терорист. Освободили го след пет месеца и до ден-днешен няма присъда по това му дело.

  Но трябвало да се подписва редовно в полицията. Веднъж закъснял и така пак попаднал в ареста. „Но това е друга история. Аз ще получа компенсации, при това доста солидни, от Америка за този си престой в ареста без присъда. Тук вероятно нищо няма да мога да направя, за да получа възмездие. Само се надявам да успея да върна имотите си в Горна Оряховица, които ми бяха иззети незаконно”, коментира г-н Пъпешков и отново се връща към темата за Македония и България, която е обсебила целия му живот.

  Бил на 26 години, когато решил да се установи в САЩ със семейството си. Започнал работа, за да издържа съпругата си и двете им деца, и му харесало да печели добре, затова и не завършил университет, за което днес горчиво съжалява. Тогава обаче попаднал в среда на интелектуалци. Запознал се с Людмила Живкова и с Мерсия Макдермот, която му станала близка приятелка. Британката изследвала българската история и двамата водили дълги спорове за фактите и личностите в нея.

  В спомените на Стефан Пъпешков – това е 1979 г. – когато за първи път чул и разбрал, че американците имат конгресен сенатски одит. В него се събират историци и учени, които имат отношение към историята и дискутират спорни въпроси, които много често дори не касаят Щатите. „Тази комисия се събира и до днес. Нямам обяснение на въпроса защо го правят. Питал съм, отговорът винаги е бил нещо от рода на: защото ние сме велика сила”, обяснява българинът.

  Тогава председателят на двете академии на науките – в Югославия и Македония – Михаил Апостолски заявил официално, че България краде македонската история. Тази теза влязла в програмата за обсъждане на Сената и Мерсия Макдермот потърсила за съдействие Стефан Пъпешков. Истината е, че като защитник на българските интереси пред комисията трябвало да се изправи български академик и специалист, обаче британката завела Пъпешков, който често й се противопоставял в споровете по исторически въпроси.

  „Аз бях случаен избор. Така ме представи тя, макар че хич не бях случаен. Тя ме подготви какво трябва да говоря пред академиците и специалистите в комисията, обаче аз, нали съм си луда глава, доста безразсъдно и глупаво смело обясних на всички, че са фалшификатори и че те крадат нашата история”, връща се назад Стефан Пъпешков. И признава, че не можел да прости за това, че Самуил бил превърнат в македонски цар, че още тогава говорили за македонско малцинство в България. Нашенецът привел бързи доказателства по спорните въпроси и шефът на комисията Робърт Бърт взел, че приел неговата гледна точка. „Още го помня този човек. Не защото отхвърли искането на македонския академик. Бърт имаше глас като на Кръстника, дрезгав, и излъчваше такава мощ”, спомня си г-н Пъпешков.

  Така се стигнало и до „Енциклопедия Британика”. Стефан Пъпешков купил всичките 30 тома, които възлизали на близо 2000 долара, за да ги имат неговите деца. И решил първо той да погледне какво пише в нея за България. „Боже, какви неща прочетох за македонските герои Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев…”, започва да разказва Стефан Пъпешков и монологът му може да продължи с часове. После признава, че гневът му станал неудържим, когато прочел, че Димитър и Костадин Миладинови били автори на сборник с македонски песни.

  Тогава нашенецът опаковал отново всичките 30 тома и ги върнал там, откъдето ги взел. В писмо обяснил, че изобщо не си иска парите обратно и че тях историците могат да използват, за да направят някое и друго проучване за историята на българите. Няколко месеца по-късно получил писмо, в което му обяснявали, че наистина са направили справка и че са внесли поправки. Поправките били незадоволителни за Стефан Пъпешков, но той отчел първата си победа.

  По това време се случва атентатът срещу папа Йоан Павел. Така се стекли обстоятелствата, че в центъра на това огромно предателство, както нашенецът го нарича, бил негов познат. „Той работеше в службите и съм много сигурен, че негови спомени са използвани в книгата на Клеър Стърлинг „Часът на атентаторите”. Дали съм бил прав? Два пъти ме заплашваха с убийство тогава, дори ме стреляха веднъж”, казва Стефан Пъпешков.

  Въпросната книга провокирала серия от статии в „Рийдър Дайджест”, което тогава било най-тиражното списание в света. Българинът прочел публикациите и бързо открил съшитите с бели конци моменти. Списанието проследявало пътят на Али Агджа до Италия. Според г-н Пъпешков много моменти от този път били премълчани за сметка на няколкото часа, които Агджа прекарал в България. Тези часове били подробно проследени и на всичко отгоре статията завършвала с една карта за илюстрация.

  Картата показвала Пирински окръг, щрихован като ничия земя. „Аз пак запретнах ръкави, събрах доказателства най-вече за картата и за това, че Пирински окръг не е ничия земя. Знаех, че за другото сам не мога да се боря, и изпратих фактите в редакцията. Във второто издание на списанието, което излезе, след като си изтеглиха първото, поне картата я нямаше”, казва родолюбецът.

  Сега той се е захванал с изработването на сайт, в който качва най-спорните въпроси в историята на България и Македония. Завърнал се е окончателно у дома и се е установил в Козаревец. „След президента Уилсън, който слиза от власт 1921 г., Америка все е срещу България. Аз вече успях да направя нещо много важно – да обърна отношението на американците спрямо македонците и нас, затова нямам намерение да се отказвам. Македония е била част от България и македонците продължават да имат нещо общо с българите. Светът трябва да знае това”, категоричен е Стефан Пъпешков.

   

  Източник:   Bolgari.net / по Борба.БГ
  

• “Проклет да е Цеко!”

                                                                    Димитри Иванов,  в. „Сега“

   

  РЕЗЮМЕ: В това писмо ще стане дума за критиката. Екологична, медийна, литературна, икономическа – всякаква. Край на резюмето.

  Човек не може да прочете всички книги, да изгледа всички филми, да отиде на всички концерти. Щем не щем, осланяме се на оценките на специализираната критика. Бизнесът – и той. Standard and Poor’s понижи рейтингите на 9 европейски страни. Ако сте инвеститор, ще повярвате ли на Стандард енд Пуърс? Възможните отговори са три: „Да“, „Не“ и „Не знам“.

  1. Да. Стандард енд Пуърс са анализатори с авторитет. Аз нямам физическата възможност да боравя с толкова икономически и политически данни с колкото те боравят и ще им се доверя. Те казаха, че европейците не действат ефикасно за излизане от кризата и за растеж. Аз също виждам, че това е така и Стандард енд Пуърс не са криви, че това е така.

  2. Не. Стандард енд Пуърс казаха, че не си поставят за цел да разрушат еврозоната. Значи те нямат вярна преценка дори за самите себе си. Кои са те, че ще рушат или няма да рушат еврозони? Заедно с Мудис и Фич Стандард енд Пуърс е просто една от трите големи рейтингови агенции. Къде бяха те да предупредят за кризата, която се разрази в САЩ и обхвана света?

  3. Не знам. Досиетата на рейтинговите къщи са грамада от грешни прогнози. Неволно или предумишлено грешни, аз не мога да знам. Ако поискате да научите за предумишлено грешните прогнози, целещи икономическото сриване и поставяне под зависимост малки и слаби държави като България, прочетете книгата на Джон Пъркинс „Confessions of an economic Hit Man“. ЕС, колкото и да е кусурлия, ще е твърде голям залък за „икономическите хит-мени“. Те дори в една закъсала Русия не успяха докрай, макар Мадлин Олбрайт да каза, че не е справедливо Русия да разполага с толкова голяма част от подземните богатства на света. Грешен е икономическият модел „растеж, растеж“. Няма безкраен растеж. Той би унищожил планетата.

  Аз лично клоня към отговор номер три, но поради липса на достатъчно знания не ще нагазя в по-дълбоки икономически води. Връщам се към моята по-обща тема за критиката въобще.

  За да критикуваш нещо, ти трябва да можеш да направиш това нещо по-добре от този, когото критикуваш. Литературните критици критикуват книгите, които те самите не могат да напишат. На Кево (Кеворк Кеворкян) му вярвам, когато той прави телевизионна критика, понеже той правеше по-добра телевизия от сегашната.

  Тези дни умря пианистът Алексис Вайсенберг. Аз не го познавах и никога не съм говорил с него, ала той ме отказа да пиша музикална критика. Леа Коен я пишеше по-добре от мен, но тя не можеше навсякъде да пише; аз също се вреждах да пиша и ми плащаха, и бях доволен, че пиша за музика, а не за политика. Пишех къде Стокхаузен вгражда в композициите си математически формули и защо той е на корицата на албума на Бийтълс „Sergeant Pepper“ и защо толкова му се възхищават Майлс Дейвис и Пол Маккартни.

  Престанах да пиша за музика, когато отидох на концерт на Алексис Вайсенберг, за да напиша рецензия. Казах си: Джимо, ти можеш ли като Вайсенберг да изсвириш „Петрушка“ на Стравински? Я си погледни ръцете с пръсти като кебапчета. Така престанах да пиша рецензии за клавирни изпълнения.

  Моето пиано – това съм го разказвал сто пъти – стана на трески през бомбардировката на София на 10 януари 1944. Сигурно щях да стана посредствен пианист. Трябва да благодаря на англоамериканците, че не станах. Не им благодаря, че в бой с тях загина кръстникът ми Спайч, който беше летец изтребител. Много софиянци загинаха тогава под развалините. Миналата седмица в парламента ни имало предложение да се почете паметта им. Парламентарната началничка казала не. Нито да се гласува, че арменското клане е геноцид. Само за българските турци ще се покайваме, дето насилствено им сменяхме имената по тодорживковото време. Аз мисля, че да ти вземат името е лошо, но е още по-лошо да ти вземат живота, ако си арменец в Османската империя или софиянец през бомбардировките. Аз щях да взема по-умно решение от решението на парламентарната началничка.

  Искаше ми се да правя критичен преглед на българските медии; бил съм във всякакви медии и нещичко назнайвам. Но нямам нерви. И сили нямам. В София сега има повече радиостанции, отколкото в Лондон. Вестници с лопата да ги ринеш и вземи единия, че удари другия. От реклама на стоки те не се издържат, българското потребление е свито и продължава да се свива; сегашният началник на България генерал ББ (Бойко Борисов) дори препоръча самозадоволяване – „Садете си картофи“. Аз него престанах да го критикувам, щото не знам за коя негова глупост по-напред.

  Голяма част от българските медии хвалят ББ с раболепието, с което медии и поети хвалеха Тодор Живков.

  Прежалих се за един ден и следих, доколкото можах радиата, прегледах българските вестници. Оказаха се два вида. Такива, които са премълчали, и такива, които едва-едва са смотолевили, че български момичета и момчета, скиорчета, сноубордистчета и природозащитничета се появиха пред парламента с плакати „Проклет да е Цеко“.

  Дали защото Цеко Минев не им дава да се пързалят на Витоша, докато парламентарните умове узаконят ламтежа му да застроява и да сече още гори във Витоша и другаде? Или защото са прочели поемата „Грамада“ на Иван Вазов, дето селяците хвърлят камъни и казват „Проклет да е Цеко“, и става грамада от камъни? Не знам. В едно предишно мое писмо, озаглавено „Кукуригу“, аз написах, че се качвахме на Витоша дори през село Чуйпетльово, откъдето е по-трудно. Но ако децата с лозунги „Проклет да е Цеко“ са протестирали против това, че алчните български предприемачи съсипват планините и черноморския бряг, аз съм с децата, понеже освен хубавата природа, ние друго нямаме и с дупчене за шистов газ ли, с друго ли ще я съсипване, все е престъпно.

  Медиите премълчаха протеста „Проклет да е Цеко“, понеже откакто се комерсиализираха, повечето свирят на две струни. Едната е струната на клюките, измислиците, простотиите. Другата струна е лазенето пред ББ. Двете струни са в съзвучие.

  Докога ще е тъй?

  Едновремешните колежанчета философствахме така:

  „Колкото повече учиш, толкова повече знаеш, колкото повече знаеш, толкова повече забравяш, колкото повече забравяш, толкова по-малко знаеш. Що да учиш тогава?“

  Така измислихме закона за контрапродуктивността, само че ние не го наричахме закон за контрапродуктивността, а и едва ли ние сме го измислили.

  На сергията на медиите колкото си по-четен, слушан, гледан, толкова повече печелиш от реклами. Колкото повече рекламираш, толкова повече досаждаш с тъпи реклами, по ти се стеснява аудиторията и по не печелиш от реклами.

  Тук печатните медии имат мъничко предимство пред аудиовизуалните, понеже във вестника рекламните тъпотии просто ги прескачаш. Но това не променя световната медийна картина. Колкото и тъпотии и измислици и клюки да печатат печатните медии, аудиовизуалните ги надпростачиха благодарение на неимоверно бързото развитие на телекомуникациите.

  Ала ето че влезе в действие законът за контрапродуктивността. Поради бързото развитие на телекомуникациите младите (аз ги наричам децата) почнаха да общуват помежду си, да се самоорганизират за екологически или за политически протести без посредничеството на каквито и да било медии, без партии да ги оглавяват, за да им яхнат протестите. Явлението е глобално – от „Окупирай Уолстрийт“ до „Не щем шистов газ в България“ и „Проклет да е Цеко“ от поемата „Грамада“ на Иван Вазов.

  Племенникът на Иван Вазов играел вратар, когато българският футбол бил още в пелени. Във Варна били на посещение на добра воля английски моряци и щели да играят приятелски мач с българите. Варненци (варналии), за да не се изложат, поискали племенникът на Вазов, момче, което учело в София, да им е вратар. Момчето имало да пише съчинение за „Под игото“ и обяснило това на чичо си Иван Вазов, когато той си пиел кафето с професор Шишманов. Вазов, заради спортната чест българска, кандисал племенникът му да отиде във Варна, пък той ще му напише съчинението за „Под игото“. На футболния мач във Варна английските моряци били българските домакини. Жалко че със загуба дебютирал българският футбол в първия си международен мач.

  А професор Шишманов се спукал от смях, понеже Иван Вазов получил двойка за съчинението за „Под игото“, което Иван Вазов написал за племенника си.

  Но аз съм само един разказвач на приказки; вие не вярвайте на моите приказки за литературната и за останалата критика. Те са измислици.

• Food, the Best Bulgarian Ambassador to Korea

  By Militza /Zikata/

  Today, I want to tell you about entrepreneurial venture that serves as an ambassador of Bulgaria, Zelen restaurant in Seoul, Korea.

   

  Zelen (which means green) was opened by two Bulgarian brothers, Mihal and Filip Ashminov and their Korean partner in 2007.  Mihal, who was previously a chef at the Sheraton Hotel in Sofia came to Korea when he was 21 to work at the Westin Chosun Hotel. There, he noticed that health-consious Korean women love his Bulgarian dishes. When he and his Korean partner came up with the idea to open a Bulgarian restaurant, Mihal called his brother, who was at that time a chef in Ireland, to come and get involved with the brave project.

  Since 2010, Zelen has two branches and is wildly popular among food aficionados in Seoul. There are four Bulgarian chefs and six Korean sous chefs. Mihal and Filip say that they do not adapt their recipes to the Korean taste: everything is prepared according to traditional Bulgarian recipes: Shopska salad, eggplant salad, tarator (cold cucumber soup), salami and mezze, sarmi (cabbage roll stuffed with rice and beef), stuffed peppers, vegetable moussaka, St. George’s style roasted leg of lamb, kiufte (meatball), shishche (skewers), yoghurt with honey, Bulgarian red wine, and so much more typical BG goodies.

  Zelen is featured in ALL of Seoul’s BEST RESTAURANT GUIDES (seoulstyle.com,seouleats.com), and most articles recommend that you call in advance to book a table because the place is always full! MOST articles call Zelen “one of Seoul’s favorite restaurants”.

  Well done, Bulgarian entrepreneurs! Keep up the good cooking!

   

   http://zikata.wordpress.com

• Wikipedia протестира срещу американски закон

  Англоезичната версия на най-голямата онлайн енциклопедия „Уикипедия“ (Wikipedia)  затвори сайта си за едно денонощие.

  Затварянето е в знак на протест срещу готвения в САЩ антипиратски законопроект SOPA (Stop Online Piracy Act – „спиране на онлайн пиратството“).

  Предупреждение за потребителите: Направете си домашното отрано. „Уикипедия“ протестира в сряда срещу лошия закон, написа в блога си в Twitter основателят на сайта Джими Уелс.

  Законопроектът SOPA предизвика остри критики от хиляди интернет компании, които ще трябва да закрият сайтовете си, ако законът бъде приет.

  В блога си в Twitter Джими Уелс съобщава, че само англоезичният раздел на „Уикипедия“ е посещаван всекидневно от около 25 млн. души.

  За приемането на SOPA активно лобират американската кино- и музикална индустрия, чиято цел е да запазят печалбите си от авторски права.

  Срещу SOPA, освен „Уикипедия“, са крупни интернет компании като Facebook, Twitter, Mozilla, eBay и Google, както и известната руска компания за производство на антивирусен софтуер „Лаборатория Касперски.

   

  Източник:  Kafene.net

• Гласуваха пълна забрана за шистовия газ

  Забраната бе одобрена със 166 гласа „за“, шест гласа „против“, и трима въздържали се

   

  С голямо мнозинство парламентът наложи безсрочна забрана върху проучването и добива на шистов газ по метода „хидравлично разбиване“ или сходни техники.

  Забраната бе одобрена със 166 гласа „за“, шест гласа „против“, и трима въздържали се.

  Дискусията по мораториума продължи почти през целия пленарен ден – повече от четири часа.

  Против бяха шестима депутати от „Синята коалиция“, а двама техни колеги от десницата и един депутат от ГЕРБ се въздържаха.

  Депутатите отхвърлиха предложението на „Коалиция за България“ забраната да бъде утвърдена със закон.

  Според червените депутати мораториумът е само временна забрана, която оставя вратички. Волен Сидеров пък поиска оставката на министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков.

  Съпредседателят на „Синята коалиция“ Мартин Димитров обяви, че от парламентарната му група всеки ще гласува по съвест. Димитров обяви, че подкрепя мораториума, тъй като от тази технология има риск за подводните води, за водите на повърхността, има риск от замърсяване.

  Иван Костов пък коментира, че най-правилно е да се приеме само временна забрана, докато институциите и експертите не излязат с позиция по въпроса.

  Мораториумът идва след вълна от протести срещу добива на шистов газ у нас

  Във вторник правителството реши да оттегли свое решение от лятото, като по този начин забрани на „Шеврон“ използва метода хидрофракинг за добив на шистов газ у нас.

  По-рано – в понеделник вечерта, от парламентарната група на ГЕРБ обявиха, че ще бъде наложен временен мораториум върху проучването и добив на шистов газ у нас.

  Еколозите обаче останаха недоволни и във вторник стана ясно, че забраната ще бъде безсрочна.

   

  Източник:  Vesti.bg
  

• AJC Welcomes Expanding Bulgaria, Israel Security Cooperation

  New York, Jan. 16, 2012.  American Jewish Committee welcomed two new agreements between Bulgaria and Israel, expanding their defense and security cooperation. The accords were signed in Tel Aviv by Bulgarian Defense Minister Anyu Angelov and Israeli Defense Minister Ehud Barak.

  Minister Angelov said the two agreements, in addition to their economic and defense benefits, also „bring a political message – Bulgaria and Israel are a step closer towards stronger cooperation and a strategic dialogue.“

  One of the accords provides for joint army training. The other is a Memorandum of Understanding for cooperation in the military industry.

  „We salute these accords as a reaffirmation of the mutually beneficial ties Bulgaria and Israel share,“ said AJC Executive Director David Harris. „Since emerging as a free nation in the post-Soviet era, Bulgaria has become a valued friend and partner of Israel, as well as the United States.“

  AJC, a leading global advocacy organization, has maintained close relations with Bulgaria, including its active Jewish community, for more than two decades.

  Harris was honored by Bulgaria’s president, Georgi Parvanov, in a formal ceremony in 2010, for his key role in deepening Bulgaria’s ties to the United States and strengthening transatlantic relations, which included supporting Bulgaria’s successful bids for NATO membership and „graduation“ from the Cold War-era Jackson-Vanik Amendment. Numerous AJC delegations have visited Sofia since 1990.

  „The friendship between Bulgaria and the American Jewish Committee has stood the test of time,“ Bulgarian Foreign Minister Nickolay Mladenov told an audience of more than 1,600 at the AJC Global Forum in Washington last April, where he received a standing ovation. „Thank you for consistently promoting the friendship between our nations and helping forge a strong alliance between Bulgaria and the United States.“

   

  Source:  Sacbee.com
  

• Джевизов, извини се на децата!

  Декларация на Националния клуб на слависта

   

  Джевизов, извини се на децата!

  Няколко дни, след като “Славия” стана първият български клуб, който прие Етичен кодекс за поведението на играчите в детско-юношеската си школа и на техните родители, станахме свидетели как един бивш футболист, когото някои наричат легенда, с лека ръка сее омраза точно в детския футбол.
  Новият шеф на школата на ЦСКА Спас Джевизов, явно разпален да се кълне във вярност към „червената“ идея, без никакъв повод обижда подрастващите футболисти на “Славия”. Човекът, който уж е призван не само да ръководи създаването на млади играчи, но преди всичко да ги възпитава като добри хора, се изказва пренебрежително за “Славия” и “Левски”, чиито школи са за пример, като казва дословно: “Не приемам нищо освен победата, нито равен, нито загуба. Били сме ги ония със сините фланелки и пак ще ги бием. Чакайте, че им забравих името. Аз не познавам друг отбор и не споменавам друго име освен ЦСКА. Ще минем и ония с белите чаршафи. И на тях не се сещам името”.
  Става дума за деца, г-н Джевизов! Не разбирате ли това? Не ви ли е ясно, че точно такива думи могат да заложат у малките футболисти всичко най-лошо, на което сме свидетели в противопоставянето на батковците им при мъжете? И тези думи са казани на представянето на Джевизов като нов ръководител в ЦСКА в Музея на славата на славния клуб! Значи той така ще работи с децата – като ги учи да мразят! Освен глупаво, това е и гадно!
  Джевизов, когото като играч наричаха Дървото, може и да не помни имената на отборите, но ние помним как той стана голмайстор на сезона 1979/1980, как и колко гола вкара в предпоследния мач от първенството тогава. Помним и какъв уникален и емблематичен пропуск направи в двубоя срещу “Сент Етиен”. Нека не пуска този запис на питомците си, защото ще загуби съвсем авторитет пред тях. Какъвто всъщност той вече няма, след като насъсква детските отбори едни срещу други. А заканите му няма как да не нагнетят напрежение в детския футбол. Което точно “Славия” се опитва да свали и тушира с Етичния си кодекс. Прочетете го, г-н Джевизов. Има какво да научите от него. Тогава може и да си вземете думите назад.
  Иначе на същата среща сте казал, че треньорите в школата на ЦСКА ще работят като магарета. Въпросът е техният ръководител да не мисли по същия начин.

  18 януари 2012

   

  Източник:  slaviasofia.com
  

• Как ДС е следяла кой ходи на църква на Великден

  Сайтът Държавна сигурност.com публикува три секретни документа на 03 отдел на Трето секретно политическо управление на ДС от 1955 г., които хвърлят светлина върху контрола върху посещенията на църквите по време на един от най-големите християнски празници Възкресение Христово.

  Трето секретно политическото управление на ДС е предшественикът на Шесто управление на ДС и е функционирало в периода 1952-1961 г.

  В него е съществувал отдел, натоварен със следенето и разработването на духовенството.

  От документите е видно, че ДС е събирала сведения както по агентурен, така и по официален път. Държавна сигурност е следяла подготовката за провеждането на църковните празници и ангажираните с тях духовни лица.

  Под агентурно наблюдение е поставено и самото протичане на службите. В него участие са взимали и оперативни работници. Милиционери от съответните районни управления са следели за „вражески прояви”.

  Срещите с агентите по линия на духовенството по време на църковните празници са осъществявани всекидневно.

  Водена е статистика за посещенията на църковните храмове от гражданите. Направено е заключението, че причината за посещението  на  църквите от млади хора е любопитството.
  Документите са включени с сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – политическа полиция”, 2011 г.

   

  

   

   

  

   

  

   

   

  

   

• Защо българите между 40 и 60 години са обречени на мизерия с пенсиите

  Днешните пенсионери са щастливци. Задава се социална катастрофа

   

  Ако някой от сегашните пенсионери с по 200-300 лева пенсия чете в интернет, сигурно ще се ядоса, че ги наричам щастливци. За какво по-напред с тия пари? Стигат само, ако живееш на село, за да си платиш тока, да си купиш олио или неща, които не можеш сам да произведеш. Ако си в града с такава пенсия, направо си загубен – не можеш да се изхранваш, не можеш да се отопляваш – нито на парно, нито на ток. Особено, ако си сам, вдовец или вдовица.

  Но… сегашните пенсионери, успели да се пенсионират до към 1995-2005 година, наистина са щастливци. Защото през последните години започна истинска социална катастрофа, от която не се знае как ще излезе България. Не става дума за увеличената възраст за пенсиониране. Друг е проблемът.

  За последните 20 години повечето хора в предпенсионна възраст имат прекъснат трудов стаж. Работили са само по 5-10 години на трудов договор. Или, ако са щастливци да имат трудов договор, той е бил само на минимална работна заплата, а останалата част от заплатата са взимали на ръка.
  И всички тези хора сега са обречени на пенсии от порядъка на 140-150 лева, независимо, че са работили едно или друго, с договор или без, в продължение на около 40 години.
  Е, не са ли щастливци онези пенсионери, успели да се пенсионират навремето, които сега взимат по 300 лева пенсии? Независимо че пенсионната система от времето на Живков, продължила и след него, изравни пенсиите за вишисти и хора със средно образование и ги направи еднакво ниски. Дори работници или касиерки, примерно, са със същите или по-високи пенсии от учители, учени, юристи.

  А безспорно привилегированите бяха военните и хора от МВР. Те взимат по около 500 лв. пенсия, а мнозина – дори и тавана от 750 лв., и общо годишните разходи от бюджета за тях са 503 млн. лв. (за 2010 г.). Това превишава с 290 млн. лева постъпващите осигуровки от военни и полицаи в момента, показва справка на НОИ. Тази армия от военни и полиция е наследена от комунизма, но привилегиите за тях продължават и до днес. Освен високите пенсии, взимат и по 20 заплати при пенсиониране, пенсионират се с 25 години трудов стаж. Това положение се промени съвсем незначително – за тях възрастта за пенсиониране се увеличава с 2 години.
  Скоро почти целият бюджет за пенсии ще отива за полицаи и военни. Защото останалите работещи просто няма да могат да се пенсионират поради липса на трудов стаж.

  Онези на държавна служба, които се пенсионират сега, през последните 10-15 години са взимали мизерни заплати по 400-500 лева и тяхната пенсия също ще е по-мизерна от тази на пенсионираните преди години.

  Това не е най-страшното. Заради безработица или работа без трудов договор през последните години много от хората, навършили 60-65 години, няма да могат да изпълнят изискването за трудов стаж 35-40 години, който ще е необходим, за да се пенсионират. Сега няма работа и за младите, какво остава някой да наеме на трудов договор човек на 55-60 години.
  Ще се оформи една социална група възрастни безработни, без доходи, без възможност да се пенсионират… Заедно с тях в следващите години ще се очертава армия от пенсионери с по 150-200 лева пенсия, при по-високи цени от сегашните.

  България е изправена пред социална бомба. Това ще определя обществените настроения и социалните противоречия в обществото, дори и политическия живот на страната. Никой политик, политолог или медия не разисква този проблем, не се опитва да го постави дори…

  Вместо това вицепремиерът и финансовия министър Дянков обяви на два пъти съвсем сериозно, че след 5 години ще сме по-добре от гърците по доходи и пенсии! А в Гърция пенсия по 700-800 евро се смята за малка. Може да допуснем, че техните пенсии ще намалеят наполовина, но как българските ще се увеличат 5-10 пъти за 5 години, за да станем „по-добре от тях”? Излиза, че консервативният финансов министър в уж дясното правителство е най-големият лъжец и популист.

  На този фон сме свидетели и на дебелашките приказки на Борисов за пенсионирането, и на това как постоянно ни плаши да не стане като в Гърция.
  През ноември 2010 г. премиерът Борисов обяви, че е провел „най-добрата пенсионна реформа в Европа” – вдигна осигуровките, подписа споразумение с профсъюзите за постепенно увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране, и обяви, че системата излиза от дефицита през 2015 г, после започва „стабилен растеж”…
  Само година по-късно, през ноември тази година, Борисов каза: „Ако не искаме да стане така, че след 2-3 години никой да няма пенсия, трябва да направим тази реформа.”

  Как да се окачестви това? Наглост? Безпардонност? Неграмотност и незнание какво става с финансите на държавата?

   

  Иван Бакалов,

  e-vestnik.bg
  

• Извадки от дискусия в Клуб Dir.bg – Гeнетика

  Публикувано 28.11.10, 00:54
  Aтилea пише:

  Малка корекция по въпроса. Там не иде реч за чистата раса изобщо, а чистата арийска раса – според техните представи – здрави и стройни русокоси и синеоки мъже и жени.

  Иначе науката отдавна е определила, че „мелезите“, получени от смесването на две раси, са като цяло по-здрави и по-устойчиви на заболявания… а… и по-красиви, казват някои…

  И другото, установено от науката – колкото е по-малка една общност, толкова е по-голяма вероятността от браковете вътре да се раждат увредени деца – т.е. с наследствени заболявания. „Умесването“, както го нарече, всъщност е благоприятно за оцеляването ни…

  Другояче казано и свързано с въпроса ти, чистата раса, която се самозатваря и ограничава в избора на партньори, е по-податлива на наследствени генетични заболявания. Пример – благородниците с най-синя кръв – крале и кралици, принудени със столетия да избират партньори предимно сред останалите кралски европейски семейства (т.е. сред техни братовчеди), доста често са имали болни деца.

  Посочените от мен два реда по-нагоре генетични синдроми се явяват с еднаква честота сред всички раси, сред богати и бедни. Причината за тях е дефект, възникващ по време на мейозата (разделяне на генетичния материал) – с еднаква честота при всички раси…

  Понякога съм си мислила, не е ли било възможно природата да създаде механизъм за делене, който да не допуска грешки… но ако това беше така… щяхме все още да сме в най-добрия случай амеби, преживели милиард години без промяна. Мутациите, транслокациите и прочие генетични „дефекти“ са комплексът от средства на природата да видоизменя и развива генетичния материал – за да се адаптира към нови условия и за да напредва нагоре по еволюционната спирала…

   

  Източник:   Dir.bg
  

• Православен календар: Атанасовден, Свети Атанасий Велики

  Днес, 18 януари, Православната църква почита паметта на свети Атанасий Велики. Християнският празник е наричан от народа Атанасовден.

  Честит имен ден на Атанас (от гр. атанатос означава безсмъртен), Атанаска , Tанас, Начо, Тинка, Наско, Живко, Траян, Траяна,Таньо, Таню, Тинка,Татиана, Трайка,Hасo, Hася.

  Атанасовден – “Среди зима”. В народните вярвания на българина,  св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Месеците януари и февруари са били наричани някога Сечко – Голям и Малък, защото зимният студ сякаш “сече” лицата. “Дърво и камък се пукат от студ” – е традиционният български израз за голям студ. Но друга народна сентенция успокоява, че вече се вижда краят на зимата: “Сечи, Сечко, не сечи, пак на лято миришеш”.  Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова и празникът е известен и като “Среди зима” .“До средзима ни глад, ни студ има” – според стара българска поговорка. За селяните зимата е “мъртъв” сезон, макар и изпълнен с много празници. Освен поредицата Коледно-Новогодишни празници, зимата навремето е била и сезонът на сватбите. Но въпреки веселията и свободното време, земеделците чакали с нетърпение да си отидат студът и снегът.
  „Бащи“ на чумата : Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата, шарката  и на други тежки епидемични заболявания ( и не е случайно, защото това е времето на разпросдтранение на вирусни инфекции и грип). Често светците се наричат „бащи“ на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник, известен в северните български земи като „Лелин ден“, “ден на цвекьето“ или „сладки и медени“ – табулизирани местни названия на чумата, употребявани от народа за умилостяването на болестта. През двата дни стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща, спазват полово табу, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Още в ранно утро те месят тесто и раздават „чумни светци“. Питите се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се „надупчват“ децата от шарка.
  Братя – ковачи:  Атанасовден се почита, и като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти и като празник на побратимяването. Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези.
  Зимният Атанасовден има и свой летен антипод свети Атанас летни (5 юли).
  Ритуали: Който не е успял да заколи на Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора коледа. Моми и ергени излизат по горските поляни, връзват люлки и пеят песни за любов и женитба, играят хора.
  В някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие, за здраве и дълголетие.
  В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник свети Атанас забожда главата си в земята”, като по този начин я затопля.
  Представата за светеца като повелител на чумата  изисква приготвяне на курбан на болестите.
  На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
  Празниците на Св. Антон и Св. Атанас били наричани още “сладки и медени”. Жените месели питки, намазвали ги с мед и раздавали по късче на съседи и роднини. Питките се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка – жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.
  Коли се мъжки животно и от приготвения курбан трябва да вкуси всеки член на селището, за да не разболява от тежки и неизлечими полести.
  Не се играе хоро на мегдана, защото на този ден чумата се качва на една висока топола и оттам избира жерствите си. Затова не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета.
  Не се работи нищо – за предпазване от шарка, синя пъпка, обриви и азви.>Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.
  Празнична трапеза:  пиле с ориз, пита с мед, свинско с бамя.
  Метереологични прогнози
  Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината.
  Ако времето е хубаво и не вали снаг, следващата зима ще започне рано.
  Колкото е дебел снегът на Атаносвден, толкова плот ще даде лятото.

  Православната църква на този ден почита св. Атанасий Велики(293-373). На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Прозвището Велик Атанасий придобива в борбата си срещу учението на свещеника Арий(280­-336), отричащ единосъщността на Бога ­Отец и Бога ­ Син.
  Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски събор, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия. Александрийският епископ е наречен баща на православието. За вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. Развива удивителна пастирска дейност, благодарение на която в най-кризисната епоха на древната Църква православното учение устоява на Изток, а Западът се запознава с източното монашество. И словото, и животът му стават израз на добродетелта. Посрещал многобройните си гонения и изпитания с вяра и търпеливост, като казвал: „Смели бъдете! Изпитания има, но те бързо отминават“; „Буреносно облаче е ­ ще отплава“. Образец за пастир и борбен богослов, в православното съзнание се съхранява като „пример за епископ„, а учението му като „закон на православната вяра„. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Умира на 2 май 373  г. на 80 години.

  

  На 18 януари съвместно Св. Атанасий Велики се празнува и  св. Кирил Алексaндрийски. Свети Кирил Александрийски е известен в историята на християнската църква както със своето благочестие и ученост, така и с твърдостта, с която защищавал догмите на православната вяра против лъжеучителя Несторий. Той се родил в Алескандрия във втората половина на IV в. и живял доста дълго в Нитрийската пустиня. Чичо му Теофил, архиепископ Александрийски, го извикал при себе си и го направил дякон. Скоро Кирил станал известен проповедник и с добродетелния си живот спечелил всеобщо уважение. След смъртта на Теофил в 412 г. той бил избран на архиепископския престол. Св. Кирил е участвал на Третия Вселенски събор и изобличил еретика Несторий. Написал е много книги и съчинения, в които с яснота и сила излага догматите на християнското учение. Освен писмата, в които той отхвърля мнението на Несторий, най-бележити негови  съчинения са: Изяснения на Мойсеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте малки пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията, Книга за поклонението с дух и истина, Учението за Света Троица. Починал в мир в 444 година.
• Bulgaria’s Rulers to Go for Temporary Ban on Shale Gas Exploration

  Bulgaria’s ruling center-right party GERB has decided to approve a temporary moratorium on the exploration and extraction of shale gas amidst a day after mass protest rallies took place in 12 Bulgarian cities over the issue.

  Thus, the Parliamentary Group of the GERB party will accept the proposals of the opposition Bulgarian Socialist Party, the nationalist party Ataka, and the marginal conservative party RZS („Order, Law, Justice“) for a temporary ban, announced Valentin Nikolov, deputy head of the GERB group, during a meeting of the Parliamentary Energy Committee Monday night.

  The moratorium, however, will have only a temporary character, Nikolov explained as cited by Darik Radio.

  In his words, the ban will be in place until the Ministry of Economy, Energy, and Tourism, and the Ministry of Environment and Waters come up with amendments of the Bulgarian legislation that „guarantee“ that the hydraulic fracking method used for shale gas exploration and extraction „will not hurt the environment“.

  „The moratorium will be in place until the two ministers write the amendments which will them have to be adopted by the Parliament,“ stated the key MP, while saying that the GERB party made no commitment as to when the ban will be adopted.

  The Energy Committee of the Bulgarian Parliament convened at an emergency meeting Monday night in response to the mass protests against shale gas exploration and extraction that took place of the weekend all across Bulgaria.

  The anti-shale gas movement is rapidly gaining momentum, with its Facebook group featuring 55 000 members as of mid January 2012. The people in Bulgaria are mostly concerned with the effects of the extraction and exploration method known as hydraulic fracking, which is said to be poisoning underground waters as a result of the use of chemicals.

  The sitting of the Bulgarian Parliament Committee on Energy continued late into the night on Monday. The decision that it will made on a temporary shale gas ban is expected to be adopted by the Parliament on Wednesday.

   

  Source:  Novinite.com

• 11 от членовете на Св. Синод са работили за ДС

  Комисията по досиетата обяви днес имената на 11 митрополита, които са работили за бившата Държавна сигурност

   

  Сред обявените не присъства патриарх Максим (който, както е известно е избран начело на Българската православна църква след решение на Политбюро на ЦК на БКП).

  От членовете на Светия Синод не са обявени само имената на Ловчанския митрополит Гавриил, Доростолския митрополит Амвросий и Пловдивския митрополит Николай.

  Проверката на ръководителите и членовете на управителните органи  на Българската православна църква продължава.

  Комисията по досиетата установи принадлежност към бившите служби и на двамата ръководители на мюсюлманското вероизповедание у нас, които в продължение на години водиха съдебни битки един срещу и си разменяха обвинения – Мустафа Алиш Хаджи и Недим Генджев.

  Старозагорският митрополит Галактион – Галактион Табаков е бил агент на МВР – Враца – ДС и Шесто управление на ДС с псевдоним Мишо. Неговото име вече е излизало при проверката на народните представители.

  Видинският митрополит Дометиан – Димитър Топузлиев е бил агент на Шесто управление на ДС с псевдоним Добрев. Вербуван е през 1972 година и няма данни кога е снет от действащ оперативен отчет.

  Плевенският митрополит Игнатий – Иван Димов e бил агент и секретен сътрудник към  на МВР-Стара Загора-ДС; Първо главно управление и Шесто управление на Държавна сигурност с псевдоними Пенев и Германски.

  Сливенският митрополит Йоаникий – Йоаникий Георгиев Неделчев  е бил агент с псевдоним Кирилиевич към МВР Сливен – ДС и Шесто управление на ДС.

  Великотърновският митрополит Григорий – Йорго Иванов Стефанов е бил агент Ваньо към МВР-В. Търново-ДС,  МВР-Ст. Загора-ДС и Шесто управление на ДС.

  Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф – Йосиф Благоев Босаков е бил агент и секретен сътрудник към Първо главно управление и Шесто управление на ДС. Той е работил за ДС под псевдонимите Николов и Зографов.

  Врачанският митрополит Калиник – Калиник Райчев Александров е бил агент към МВР-Русе-ДС, МВР-Сливен-ДС и Шесто управление на ДС с псевдоними Рилски и Велко.

  Варненският и Великопреславски митрополит Кирил – Кирил Петров Ковачев е бил секретен сътрудник и агент към Първо главно управление и Шесто главно управление на ДС  с псевдоними Ковачев и Владислав.

  Неврокопският митрополит Натанаил – Натанаил Иванов Калайджиев е бил секретен сътрудник на Първо Главно управление на ДС с псевдоним Благоев.

  Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон – Симеон Димитров Костадинов е бил агент и секретен сътрудник към Първо главно управление и Второ управление на ДС с псевдоними Христов и Торис, както и щатен служител на Държавна сигурност.

  Русенският митрополит Неофит – Симеон Николов Димитров е бил агент на Шесто управление на ДС с псевдоним Неофит.

  Само един агент в Католическата църква

  Проверката на комисията установи принадлежност към бившите служби и на Мустафа Алиш Хаджи и Недим Генджев.

  Недим Генджев е бил щатен и нещатен служител на Държавна сигурност. Мустафа Алиш Хаджи е бил агент с псевдоним Андрей, вербуван през ноември 1989 година.

  Комисията установи принадлежност към службите на още петима души от Висшия мюсюлмански съвет – Искрен Добруджалиев, Насуф Насуф, Осман Исмаилов, Ридван Кадьов, Шефкет Хаджи.

  При проверката в католическата църква у нас е установена принадлежност само на един човек – Георги Йовчев, епископ на Софийско-Пловдивска епархия от 31 юли 1988 година. Той е бил агент с псевдонима Петър, вербуван през 1987 година.

   

  Източник:   Mediapool

   

  –––––––––––––––––––––––––––––
  

  РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  КОМИСИЯ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ

  КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ

  НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ

  –––––––––––––––––––––
  

  Р Е Ш Е Н И Е № 298/ 17.01.2012 г. 

   

  Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия извърши проверка на лица по чл. 3, ал. 2, т. 6 – ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности – Българска православна църква – патриарх и митрополити.

  След като проучи и обсъди наличните материали Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

  Р Е Ш И  :

  установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на следните лица:

   

  Три имена	Галактион Любенов Табаков
  Дата на раждане	26.02.1949 г.
  Място на раждане	гр. Ветрен
  Вербувал го служител	о. р. Петър Хайтов на 23.09.1981 г., регистриран на 28.09.1981 г.
  Ръководил го служител	о. р. Петър Хайтов; о. р. Ангел Славчев; майор Кирил Котов
  Структури, в които е осъществявано сътрудничеството	ОУ на МВР-Враца-ДС; ДС, управление VІ-ІІІ-І
  Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството	агент
  Псевдоними	Мишо
  Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1	Картони – обр. 4 – 3 бр. и обр. 6; рег. дневник; писмо на НСЗК вх. № 3696/ 09.11.1990 г. с искане „да бъдат заличени от всички картотеки данните “ за „Мишо“.
  Снемане от действащия оперативен отчет
  Публична длъжност или публична дейност	Старозагорски митрополит Галактион

   

  Обявен с решение № 14/ 04.09.2007 г. – народни представители

   

   

  Три имена	Димитър Вълчев Топузлиев
  Дата на раждане	11.11.1932 г.
  Място на раждане	с. Хасовица, обл. Смолян
  Вербувал го служител	о. р. Васил Иванов Вутов на 28.07.1972 г., регистриран на 15.08.1972 г.
  Ръководил го служител	о. р. Васил Иванов Вутов; о. р. Кирил Котов; о. р. Сашко Илиев
  Структури, в които е осъществявано сътрудничеството	ДС, управление VI-III-III, управление VI-III-I
  Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник	агент
  Псевдоними	Добрев
  Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1	Собственоръчно написани агентурни сведения, документи от ръководили го щатни служители, съдържащи се в работно дело IР-10494-2 тома; рег. дневник; картони – обр. 4 – 4 бр. и обр. 6.
  Снемане от действащия оперативен отчет
  Публична длъжност или публична дейност	Видински митрополит Дометиан

   

   

   

  Три имена	Иван Радионов Димов
  Дата на раждане	10.05.1938 г.
  Място на раждане	с. Момково, обл. Хасково
  Вербувал го служител	Вербуван на 27.08.1980 г. г., регистриран на 05.09.1980 г., регистриран в ПГУ на 30.12.1982 г.; възстановен от о. р. Ангел Славчев на 16.11.1987 г., регистриран на 17.12.1987 г.
  Ръководил го служител	о. р. Александър Златарев; о. р. Иван В. Петров; о. р. Орлин Владиков; подп. Стефан Генев; о. р. Ангел Славчев
  Структури, в които е осъществявано сътрудничеството	ОУ на МВР-Стара Загора-ДС; ДС, ПГУ-IV, управление VI-III-I
  Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник	агент; секретен сътрудник
  Псевдоними	Пенев; Германски
  Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1	Документи от ръководили го щатни служители, рег. бланка, съдържащи се в дело Ф1, а.е. 5326; рег. дневник – 2 бр.; картони – обр. 1 – 2 бр., обр. 3 и обр. 4 – 2 бр.; писмо на НСЗК вх. № 3696/ 09.11.1990 г. с искане „да бъдат заличени от всички картотеки данните“ за „Пенев“.
  Снемане от действащия оперативен отчет
  Публична длъжност или публична дейност	Плевенски митрополит Игнатий

   

   

   

  Три имена	Йоаникий Георгиев Неделчев
  Дата на раждане	02.03.1939 г.
  Място на раждане	с. Пет могили, обл. Сливен
  Вербувал го служител	о. р. Н. Ганев на 17.02.1977 г., регистриран на 25.02.1977 г.; регистриран в управление VI от о. р. Кирил Котов на 18.08.1986 г.
  Ръководил го служител	о. р. Н. Ганев; о. р. Кирил Котов; о. р. Сашко Илиев Цветанов
  Структури, в които е осъществявано сътрудничеството	ОУ на МВР-Сливен-ДС по линия на управление VI; ДС, управление VI-III-I
  Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник	агент
  Псевдоними	Кирилиевич
  Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1	Рег. дневник; картони – обр. 4 – 4 бр. и обр. 6 – 2 бр.; писмо вх. № 1018/ 27.02.1990 г. за унищожаване на личното и работното дело на „Кирилиевич“; писмо рег. № С 76/ 16.05.1990 г. с предложение за унищожаване на работно дело IР-731 (Сл).
  Снемане от действащия оперативен отчет
  Публична длъжност или публична дейност	Сливенски митрополит Йоаникий

   

   

   

  Три имена	Йорго Иванов Стефанов
  Дата на раждане	10.10.1950 г.
  Място на раждане	с. Козаревец, обл. Велико Търново
  Вербувал го служител	о. р. Иван Стоянов Тотев на 06.11.1975 г., регистриран на 14.11.1975 г.
  Ръководил го служител	о. р. Иван Стоянов Тотев; майор Кирил Котов; о. р. Бойко Грозев
  Структури, в които е осъществявано сътрудничеството	ОУ на МВР-В. Търново-ДС; ОУ на МВР-Ст. Загора-ДС; ДС, управление VI-III-I
  Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник	агент
  Псевдоними	Ваньо
  Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1	Рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; писмо на НСЗК вх. № 3696/ 09.11.1990 г. с искане „да бъдат заличени от всички картотеки данните“ за „Ваньо“; протокол рег. № КА-28/ 21.03.1990 г. за отделяне за унищожаване на работно дело IР-495 (В.Т.); протокол рег. № 61/ 22.05.1990 г. за унищожаване на работно дело IР-999 (Ст.З.).
  Снемане от действащия оперативен отчет
  Публична длъжност или публична дейност	Великотърновски митрополит Григорий

   

   

   

  Три имена	Йосиф Благоев Босаков
  Дата на раждане	06.12.1942 г.
  Място на раждане	с. Славовица, обл. Пазарджик
  Вербувал го служител	кап. Кирил Иванов Котов на 19.12.1980 г., регистриран на 23.12.1980 г.; регистриран в ПГУ на 10.01.1983 г.
  Ръководил го служител	о. р. Кирил Иванов Котов; о. р. Сашко Цветанов; ст. лейт. Христо Атанасов Кожухаров; лейт. Димо Дичев; ст. лейт. Иван Жеков; ст. лейт. Иван В. Петров; ст. лейт. Орлин Владиков; подп. Стефан Генев
  Структури, в които е осъществявано сътрудничеството	ДС, управление VI-III-I, ПГУ-IV
  Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник	агент; секретен сътрудник
  Псевдоними	Николов; Зографов
  Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1	Разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители, документи от ръководили го щатни служители, рег. бланка, съдържащи се в лично дело IА-31321 и в дело Ф1, а.е. 5759; рег. дневник – 2 бр.; картони – обр. 1 – 2 бр., обр. 3, обр. 4 – 2 бр. и обр. 6
  Снемане от действащия оперативен отчет	1988 г.
  Публична длъжност или публична дейност	На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф

   

   

   

  Три имена	Калиник Райчев Александров
  Дата на раждане	12.03.1931 г.
  Място на раждане	гр. Мъглиж
  Вербувал го служител	о. р. Иван Йорданов Йончев на 01.07.1968 г., регистриран на 06.07.1968 г.
  Ръководил го служител	о. р. Иван Йорданов Йончев; о. р. Тодор Димитров Тодоров; о. р. Иван Ст. Иванов
  Структури, в които е осъществявано сътрудничеството	ОУ на МВР-Русе-ДС; ОУ на МВР-Сливен-ДС; ДС, управление VI-III-III
  Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник	агент
  Псевдоними	Рилски; Велко
  Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1	Собственоръчно написани агентурни сведения, документи от ръководили го щатни служители, съдържащи се в работно дело IР-9982; рег. дневник; картони – обр. 4 – 3 бр. и обр. 6; писмо на НСЗК вх. № 3696/ 09.11.1990 г. с искане „да бъдат заличени от всички картотеки данните “ за „Велко“.
  Снемане от действащия оперативен отчет
  Публична длъжност или публична дейност	Врачански митрополит Калиник

   

   

   

  Три имена	Кирил Петров Ковачев
  Дата на раждане	08.06.1954 г.
  Място на раждане	с. Царев брод, обл. Шумен
  Вербувал го служител	Регистриран в ПГУ на 29.06.1976 г.; възстановен от о. р. Кирил Котов на 01.06.1989 г., регистриран на 12.06.1989 г.
  Ръководил го служител	полк. Христо Кирилов Маринчев; о. р. Ив. Дечев; о. р. Цв. Станимиров; о. р. Кирил Котов
  Структури, в които е осъществявано сътрудничеството	ДС, ПГУ, управление VI-III
  Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник	секретен сътрудник; агент
  Псевдоними	Ковачев; Владислав
  Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1	Собственоръчно написани агентурни сведения, документи за получено възнаграждение, разходни документи, отчетени от ръководил го щатен служител, документи от ръководил го щатен служител, съдържащи се в лично и в работно дело Ф1, а.е. 5869; рег. дневник – 2 бр.; картони – обр. 1 – 2 бр., обр. 3 и обр. 4 – 4 бр.; писмо на НСЗК вх. № 3696/ 09.11.1990 г. с искане „да бъдат заличени от всички картотеки данните“ за „Владислав“.
  Снемане от действащия оперативен отчет
  Публична длъжност или публична дейност	Варненски и Великопреславски митрополит Кирил

   

   

   

  Три имена	Натанаил Иванов Калайджиев
  Дата на раждане	16.11.1952 г.
  Място на раждане	с. Копривлен, обл. Благоевград
  Вербувал го служител	полк. Христо Кирилов Маринчев през м. април 1980 г., регистриран в ПГУ на 13.11.1980 г.
  Ръководил го служител	полк. Христо Кирилов Маринчев
  Структури, в които е осъществявано сътрудничеството	ДС, ПГУ-ХIV, ПГУ-II
  Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник	секретен сътрудник
  Псевдоними	Благоев
  Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1	Собственоръчно написани агентурни сведения, документи за получено възнаграждение, разходни документи, отчетени от ръководил го щатен служител, документи от ръководил го щатен служител, рег. бланка, съдържащи се в лично и в работно дело Ф1, а.е. 7038; рег. дневник; картони – обр. 1 – 4 бр. и обр. 3.
  Снемане от действащия оперативен отчет
  Публична длъжност или публична дейност	Неврокопски митрополит Натанаил

   

   

   

  Три имена	Симеон Димитров Костадинов
  Дата на раждане	17.09.1926 г.
  Място на раждане	гр. Варна
  Вербувал го служител	Вербуван на 03.11.1964 г., регистриран на 11.11.1964 г.; регистриран в ПГУ на 17.02.1966 г.
  Ръководил го служител	майор Христо Кирилов Маринчев; подп. Иван Захариев; о. р. Живко Попов; о. р. Емил Александров; о. р. Кольо Трънков; полк. Любомир Коцев; о. р. Дяко Христозов Дяков;  полк. Петко Ковачев; о. р. Петко Маринов Петков
  Структури, в които е осъществявано сътрудничеството	ДС, управление II-VIII-III, ПГУ-IV, ПГУ-Х
  Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник	агент; секретен сътрудник
  Псевдоними	Христов; Торис
  Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1	Собственоръчно написани агентурни сведения, документи за получено възнаграждение, разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители, документи от ръководили го щатни служители, съдържащи се в лично и в работно дело Ф1, а.е. 6738 – 27 тома; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 3 – 2 бр.
  Снемане от действащия оперативен отчет
  Публична длъжност или публична дейност	Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон

   

   

   

  Три имена	Симеон Димитров Костадинов
  Дата на раждане	17.09.1926 г.
  Място на раждане	гр. Варна
  Качество	Щатен служител
  Структури, в които е работил	ДС, управление I
  Документи, свързани с кариерното му развитие	През м. ноември 1967 г. е назначен за оперативен работник от строго секретния щат на управление I. Псевдоними „Христов“ и „Торис“.
  Публична длъжност или публична дейност	Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон

   

   

   

  Три имена	Симеон Николов Димитров
  Дата на раждане	15.10.1945 г.
  Място на раждане	гр. София
  Вербувал го служител	майор Кирил Иванов Котов на 20.10.1983 г., регистриран на 24.10.1983 г.
  Ръководил го служител	майор Кирил Иванов Котов; кап. Ангел Славейков Славчев
  Структури, в които е осъществявано сътрудничеството	ДС, управление VI-III-I
  Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник	агент
  Псевдоними	Симеонов
  Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1	Документи от ръководил го щатен служител, рег. бланка, съдържащи се в лично дело IА-33284; рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр. и обр. 6
  Снемане от действащия оперативен отчет	1990 г.
  Публична длъжност или публична дейност	Русенски митрополит Неофит

   

   

  Забележка: Проверката на ръководителите и членовете на управителните органи  на Българската православна църква продължава.

   

   

   

  Председател:

  Евтим Костадинов Костадинов                         …………………………..

   

  Зам. председател:

  Орхан Ахмедов Исмаилов                                 …..…………………

   

  Секретар:

  Румен Йорданов Борисов                                  …………………………….

   

  Членове:

  1. Апостол Иванов Димитров                            ……………………

   

  2. Валери Георгиев Кацунов                              ….………………….

   

  3. Георги Матеев Георгиев                               …………………….

   

  4. Екатерина Петкова Бончева                          …………………….

   

  5. Татяна Колева Кирякова                                 …………………….

   

  6. Тодор Илиев Трифонов                                  ……………………..

   

   

  ––––––––––––––-

  Източник:  Comdos.bg

   

• За силата на личния пример

  Д-р Милен Врабевски вярва, че не трябва да чакаш другите да подобрят света около теб и че бизнес се прави с родолюбие

   

  Дори и след две десетилетия преход, да правиш пари от наука в България все още звучи екзотично. Не по-малко екзотично звучи и да имаш морална кауза и гражданска позиция, които са тясно преплетени с бизнеса ти. Вероятно това обаче е ключът към успеха на „Комак медикал“, която от близо 15 години се занимава с клинични изследвания на нови медикаменти. Зад всичко това стои един човек, който вярва, че личният пример отключва врати и е единственият начин да направиш света около себе си по-добър. Плюс голяма доза родолюбие.

  Да подадеш сигнал

  „Ако искаш да промениш средата си, не трябва да чакаш държавата да го направи. Ако не беше така, нямаше да има Възраждане“, казва изпълнителният директор на компанията д-р Милен Врабевски, който произхожда от стари възрожденски родове и е убеден, че когато човек дава пример, винаги се появяват съидейници. Това може да се окаже заразително дори и за държавата. Когато преди четири години решава да финансира ин витро процедурите на шест семейства, вероятно не е предполагал колко далеч може да стигне инициативата му. Две години по-късно се създава държавният фонд „Асистирана репродукция“, благодарение на който досега са предоставени средства на над 10 хил. жени и са се родили близо 1400 деца. През 2010 г. държавното финансиране е в размер на 10 млн. лв., на следващата година се увеличава до 15 млн. лв., и на практика в момента капацитетът на българските клиники по репродуктивно здраве е запълнен. „Струва си човек да подаде сигнал с личен пример и да види след това дейността си умножена и канализирана“, казва той.

  Всичко е свързано

  Участието на д-р Врабевски в инициативата „Искам бебе“ е част от програмата за корпоративна социална отговорност на „Комак медикал“ и фондацията му „Българска памет“. Дейностите са насочени към четири национални приоритета – борба с демографската криза, реинтеграция на диаспората, инвестиции в българското историческо и културно наследство и реализация на младите хора в България. „Нещата са взаимосвързани, когато има българи и правилно самосъзнание, има и мотивация за растеж“, категоричен е Врабевски. Дарителството за него не е спорадични инвестиции в шоколадчета за домовете за сираци. Всъщност фокусът на фондацията е насочен към децата в равностойно положение. „Ние разсъждаваме така: ако има 30 хил. деца в неравностойно положение, мислим ли достатъчно за онези 1.2 милиона в равностойно и защо да не ги направим 1.8 милиона?“, казва той. Всички действия са строго програмирани, знае се всеки лев за какво е похарчен и какъв е ефектът от него. Фондацията има брифинги, план за действие, отговорно лице със срок, ситуацията се проследява и анализира и има обратна връзка за промяна в подхода.

  През ЕС към България

  Всяка година по инициатива и с финансиране на фондацията 40-50 деца отиват в Брюксел, за да видят, както казва Врабевски, „новото място на България в света, да разберат, че България е сред държавите, които вземат решенията, и да си възвърнат самочувствието“. Тази година 99 българчета от Молдова, Украйна, Сърбия, Македония, мюсюлманчета от Югозападните Родопи и деца от смесеното население на Североизточна България ще празнуват 3 март в белгийската столица под мотото „Отново заедно в Европейския съюз“. „Тези деца там са доказателство, че в ЕС ние можем да върнем всичко това, което сме изгубили в миналото с цената на толкова много кръв – обединението на нацията“, убеден е Врабевски. Посещението е организирано със съдействието на четирима наши евродепутати начело с ръководителя на българската делегация в групата на Европейската народна партия д-р Андрей Ковачев. Според Врабевски, подобно на ин витро кампанията, това е още един пример за успешно партньорство с политиците. Пътуването до Брюксел ще бъде награда за написаните от децата есета на тема „Кирилицата – българската азбука – световно културно наследство„. „Искаме да се ориентираме как мислят, какви са им проблемите, от какво още имат нужда, ако щете, и за образованието им по български език и литература“, обяснява той. Те ще бъдат и на организираните от фондацията всяка година във Варна семинари за ребългаризация. „След това ние ще се върнем с тях по селата и градчетата, ще видим какво още може да направим, ще организираме обучение за европроекти, защото хората в тези региони постоянно се оплакват от липса на заетост, а има толкова много възможности“, смята Врабевски.

  Една мечта

  Не, че понякога добрите намерения не се посрещат с подозрение. Когато преди няколко години фондацията организира първия си кандидатстудентски курс в Якоруда, първо плахо се записват 18 деца, а после – още 12. „Как ли не бяха мачкани тези деца от разни местни структури, плашеха ги, че ще ги преименуваме, че ще ги покръстим. Но от тези 30 млади хора и 30-те бяха приети, това е 100% успеваемост“, разказва Врабевски. На следващата година бройката на курсистите се утроява, а след това се учетворява.
  
  „Комак медикал“ има и стипендиантска програма, през която годишно преминават по 4-5 студенти по медицина и фармация. Мечтата на Врабевски е в България нещата да се случват като в Харвард, където най-добрите студенти са с работни места още преди да завършат, защото излизат със знания, които директно започват да носят печалба. Той самият не е имал този шанс въпреки отличната си диплома и подготовка и въпреки огромното си желание да стане хирург. По времето, когато завършва медицина, в България се вихри Виденовата криза, а назначаването на работа става с пари на черно. След като работи една година без заплащане, решава, че трябва да си смени профила. Не се оплаква. Просто е убеден, че това не би трябвало да се случва с младите хора отсега нататък, защото ще останем без българи в държавата.

  Нотка родолюбие

  „Когато инвестираш, трябва да има една малка нотка на родолюбиво чувство във всичко това“, казва Врабевски. Започва от нулата, за да стигне компанията му днес до клонове в 12 държави в Югоизточна Европа и в Прибалтика. Не крие, че в близката чужбина не обичат много българите, защото така са ги учили, но именно тук бизнесът има ангажимент. „Когато човек инвестира в наука, към него тръгва каймакът на обществото и ако правилно координираме и ръководим процесите, този каймак вече има съвсем различно отношение към България и оттам ние създаваме благоприятна среда за развитие“, смята той. Обследването на една молекула отнема десетина години, а това означава за този период да се плащат заплати. Умножено по 50, върху колкото проекта в момента работи „Комак медикал“, 40 от които са в близката чужбина, това има сериозен икономически ефект. „Представете си с още 200 такива инвеститори за какъв магнитуд става дума“, казва Врабевски.

  За него първата крачка е задача на бизнеса. „Ако не защитаваме националните приоритети, ние нямаме право да изискваме от политиците да го правят“, смята той. Според д-р Врабевски личният пример означава, че изградената позиция е нещо, в което си инвестирал. „Оттам нататък правото ти на претенции е в пъти по-голямо.“

   

  Източник:   в. „Капитал“
  

• Сексът и гладът

   

  „…и най-после й видях сметката!”

  Нина се усмихва тържествуващо, а останалите ръкопляскат и се кикотят одобрително.

  Закъснях и хващам последните думи от разказа й. Обаче нещо ми е чоглаво и хич не ме интересува на кого е видяла сметката, нито защо другите й се подмазват.

  То и без това причината е ясна: освен че е домакиня на традиционните ни събирания в огромната си вила край София, Нина е най-успялата от някогашната ни момичешка банда.

  Красива е, омъжи се четири пъти за богати мъже. От единия получи солидна издръжка за прекрасната им дъщеря, която на абитуриентския си бал тази година ще отиде с рокля „а ла Кейт Мидълтън”, нови силиконови цици и напомпани с ботокс устни. Самата Нина има толкова пластични операции, че да броиш шевовете зад ушите й е като да пресмяташ възрастта на Байкушевата мура по кръговете на дънера.

  „Ти се подигравай, ама тя е амбициозна” – казваше майка ми, когато бяхме на 15-16. Под „амбициозна” следваше да се разбира, че не си губи времето „да се търкаля по диваните с книжки”, а има „план за житейски просперитет”. И Нина си го изпълни: криза-мриза, но поне два пъти месечно пазарува в Париж и Милано, като междувременно върти на кутрето си дърти богаташи и млади любовници.

  В момента, в който влизам, тя наистина изглежда така, все едно е видяла сметката на най-противната си съперница. Повече от сигурна съм, че глупачката, която е имала неблагоразумието да се изпречи на пътя й, сега се свива в някое кьошенце и си бинтова раните.

  – Що закъсня? – пита Нина с престорен упрек.

  Лъжа, че е имало задръстване.

  – В задръстване попадат само задръстените – отговаря уж на шега и демонстративно протяга въздългите си крака.

  Всички се засмиват като по команда. Засмивам се и аз (хайде сега, малко самоирония не вреди!) и се намествам сред останалите.

  Навремето в нашата банда бяхме тринайсет момичета. И си останахме близки, колкото и да е невероятно за една женска компания. До ден днешен продължаваме да се виждаме на 1 януари – само ние, никога с мъжете и децата.

  Сега обаче е дошла и дъщерята на Елена. Госпожицата (на 16) е ужасно начумерена заради късмета, който й се паднал от новогодишната баница.

  – Нека позная! „Успехи в учението”, нали? – обажда се глезено Нина.

  Момичето кима унило.

  – Каква гадост наистина! – възкликваме дружно и се засмиваме, както му е редът.

  Дори Елена се хили, дето й е майка, че на всичкото отгоре вече е доцент.

  – А какво искаш да ти се случи през тази година? – питам.

  Искала да отслабне. Купила си е „Как да отслабна завинаги” и „Отслабвай умно”. Кажи-речи ги научила наизуст.

  Тук се налага да уточня, че дъщерята на Елена не е пълна. Даже я намирам за хубава.

  Но тя не мисли така. Смята, че не е достатъчно слаба, за да се яви на кастинг в „Умна и красива” примерно.

  Питам я дали тогава мисли, че е достатъчно умна, или ще положи усилия и в тази посока.

  – А, като да не видях как някои умници се изложиха на теста – отговаря ми със самочувствие.

  Представяте ли си, продължава тя, как една не знаела, че най-близката звезда до Земята е Слънцето! Друга пък нямала хабер на какъв език говорят в Бразилия, а трета не била чувала за гадината Ксантипа.

  – Кояяя? – с преиграно изражение на кретен пита Нина и пак всички се засмиваме, макар тайничко да подозираме, че за пръв път чува за изедницата на Сократ, а вероятно и за него…

  Впрочем никоя от нас не може да си спомни дали Нина някога е учила нещо. Всички обаче знаехме, при това от деца, че е достатъчно слаба, за да си го позволи. Някак усещахме, че нейният „план за житейски просперитет” ще се окаже по-успешен от нашите, но в същото време присмехулно подминавахме важните знаци:

  Нина беше тази, която на 9 получи кукла Барби и ни светна какво е спирала за мигли.

  Нина беше тази, която в осми клас си изруси косата и подкъси престилката си с педя и половина над коляното.

  Нина беше тази, която нежно прегърна превтасалата снага на тежкоатлет, когото застреляха още в началото на 90-те.

  Нина беше тази, която си сложи силикон в първата частна клиника за пластична хирургия.

  Нина е тази, от която винаги можем да поискаме пари назаем, „щото до заплата има още 18 дни, нали разбираш?”

   

  Нина не разбира.

  И дълго й се подигравахме колко проста си остана. Дори не мога да се сетя кога започнахме да не обръщаме внимание на простотията й и малко нещо да завиждаме за сладките чепици, които си е купила от Ню Йорк. (Двайсет години по-късно видяхме прословутите „Маноло Бланик” на крачетата на Кари Брадшоу, но там не стоят по същия начин, уверявам ви!)

  Нямам спомен и за момента, в който Нина взе да свиква сбор на всеки първи януари в разкошната си вила, завещана от третия съпруг, нито по какъв повод прихнахме да се хилим като по команда на баналните й реплики.

  „В задръстване попадат само задръстените!” Смяяях…

  – Няма да изляза от вкъщи, докато не стопя поне пет кила. Ще гладувам, ако трябва! – обяснява ни щерката на Елена.

  – А колко момичета познаваш, които са се зарекли да не излязат от вкъщи, докато не поумнеят? – продължавам да се заяждам.

  – Ти пък… Николко, естествено!

  Всички се кикотят.

  Окрилена от всеобщото одобрение, младата госпожица разказва, че всички в шоуто „Милионер търси съпруга” били по-слаби от нея. По-красиво разсъблечени, по-лъскаво гримирани, по-силиконово скулптурирани, по-самоуверено говорещи.

  „Ако са толкова празни, колкото изглеждат, и ако наистина е толкова лошо да си кух, защо тогава само такива момичета са обект на внимание? Защо камерите са насочени все към тях, защо те стават водещи и интервюирани от водещите? Защо те печелят реалити форматите? Защо в живота вицовете са за тях, а на екрана най-сериозно ги разпитват за бъдещите им планове?”

  Този път никоя от нас не се засмива, защото съзнаваме, че момичето има огромен проблем: то не само не е достатъчно слабо – то не е и достатъчно умно.

  Задава прекалено много въпроси, а вече трябваше да е стигнало до отговорите. Да се е научило да гледа празно, да дрънчи на кухо, да е навито за купон, да е без изисквания, да отговаря на всички изисквания, да умее да мълчи, да знае да говори, без да казва нищо. Да си мечтае за дрешки, после за кола, преди колата – за някой, който да му купи колата, след това за някой друг, който също да купи кола, когато оня, първият, си я вземе, а междувременно да се оглежда за следващия, който ще купи кола.

  – Като стана дума за „Милионер търси съпруга”, – прекъсва краткия ни размисъл Нина – коя е вашата фаворитка?

  Момичето на Елена веднага отговаря:

  – Дарина!

  Нина отваря страницата на шоуто в новия си айфон и ни я показва:

  „Дарина е на 21 и чувства Х близък, въпреки че никога не се е срещала с него…”

  – Не е ли много малка за такъв пергишин? – пита Роси, която знаела, че милионерът с прякор „Ицо Стоте манекенки” не бил никакъв милионер, но за сметка на това бил около 55-годишен.

  Нина не отговаря, но наслуки отваря презентациите на момичета, които са се класирали до участие в шоуто. Започва да чете така, все едно озвучава еротичен кинопреглед или най-малкото реплики на змията-изкусителка от Райската градина:

  „Весела е на 18 години, от Радомииир. Ооо, тя обожааава да посещава дискотеките и баровете – не само в Радомир, но и в целия регион. За нея забавлението е приоритет… Лилия, ооо, даа, Лилия е на 18 и все още е ученичка. Описва се като забавна и емоционална. Излиза, мммм, редовно с приятелки – ходят предимно в барове и дискотеки… Мария, на 20, обачеее ще опита да завладее сърцето, неее – сърчиценцето на милионерчето, с бонбонена визия и предизвикателни погледи…”

  Всички отново се заливат от смях.

  – Доста гадничко – викам. – Направо цинично. Жал ми е за тези момичета.

  – Я стига, бе, дръж се нормално! – скастря ме домакинята.

  Опитвам се да кажа, че тъкмо това не е нормално. Никак не е нормално. Изобщо не е нормално.

  Точно в този момент обаче се появява дъщерята на Нина – онази същата, която скоро ще стане силиконов плондир в рокля „а ла Кейт Мидълтън”.

  – Баси тъпото!

  Миналия януари влезе с „Баси якото!”, така че речникът й, забелязвам, се е пообогатил.

  Никол – така се казва, се връща от Варна, където ходила на курсове. Оказало се „баси тъпото”, понеже не могла да си намери добър партньор.

  – По танци ли? – пита някой от компанията.

  – Глупости! – отвръща презрително и изважда от чантичката си измачкана изрезка от централен столичен всекидневник.

  „Умната жена никога не променя ритъма при фелацио”. Това гласи заглавието.

  По-долу пише, че чаровната рускиня Наталия Кобилкина направила във Варна курс по сексология, като не залагала „само на суха теория”. Според нея жена, която „може да прави хубава свирка, е царица”. Но за да направиш хубава свирка, разправя, езикът ти трябвало да е добре трениран. После обяснява натуралистично как да тренираме и каква е разликата между кралската и обикновената свирка. А накрая се впуска в разяснения и за аналния секс.

  – Сексът и гладът! Това са двата стълба на истинската жена, уважаеми дами! – театралничи Нина.

  Старата банда пак прихва.

  – Пък аз мисля, че трябва да се извиним на дъщерите си – обаждам се в ролята си на черната станция.

  Никой не ми обръща внимание.

  Ей, само на мен ли ми се струва, че сме виновни? Само на мен ли ми изглежда, че внушихме на момичетата да се приспособяват към средата, отслабвайки, а не поумнявайки? Не е ли тази среда вулгарна и за вас, мои стари приятелки?

  – Я се дръж нормално! – хока ме отново домакинята Нина, докато искам да кажа на всички, че излъгахме своите дъщери.

  Преметнахме ги, че красотата е в ботокса, а не в радостта от таланта и постижението; в еднаквостта, а не в различието; в тънката снага и в „златотърсачеството”, а не в смисъла на усилието да търсиш собствения си път. В нашата дебеловрата държава ги накарахме да отслабват, за да бъдат харесвани, и да си слагат силикон, за да изглеждат естествено.

  Това искам да кажа, но докато другите се смеят ли, смеят, тихомълком излизам във вестибюла на огромната вила и обувам старите си боти.

  …

  – Що закъсня? – пита дъщеря ми (12), когато се прибирам.

  Лъжа, че е имало задръстване.

  „Голямо задръстване беше! Едвам се измъкнах.”

   

  Любослава Русева,

  сп. „Тема”

• Православен календар: Антоновден е

  

  Днес е Антоновден – православната църква почита паметта на Антоний Велики.

  Св. преподобни Антоний Велики е роден около 251 г. в семейството на заможни и благочестиви родители.Той бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Антаний раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница, където прекарал 20 години при пълно усамотение. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Той починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

  След като прекарал дълги години като отшелник, Свети Антоний осъзнал, че всички демони в нас могат да бъдат победени ако изпитваме силна любов към ближния.

  В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана за „за белята, за лелята“, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

  

  В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден, който е на 17 януари и Атанасовден на 18 януари се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Освен като покровител на ковачите и налбантите, св. Антоний Велики се приема и като патрон на кошничарите (плетачите на кошници). Има географски свидетелства, че той изкарвал прехраната и чрез ръчна работа, като плетял от палмови клони кошници, които разменял за хляб. В същото време бил и лечител, прогонвал болестите.

  Тъй като празникът е в средата на зимата, още повече и средата на „свинския месец“, за празника на именника на трапезата трябва да има печено свинско, свински ребра със зеле,  наденица, кървавица, луканка. Задължителни са още:  баница с мас, питка, варено жито, мед, орехи, ошаф, плодове, туршии  и др. Греяна ракия и червено вино.

  Именници на 17 януари са:  Антон (от гр. – ценен или  „безценен,неоценим,който няма цена“), Антония, Тончо, Тоня,  Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Дона, Тончо, Тонко, Тони, Тоня. Честито на всички, които празнуват днес! Да им е живо и здраво името, със здраве го носят!

• Проф. Гоцев: Българският политически елит да отвори портите за интелигенцията от Македония

  България не можеше да не признае Република Македония. Ние всички бяхме настроени за признаването й и това се случи естествено. Такова беше желанието и на самото население в Македония. Това заявяма историкът проф. Димитър Гоцев в интервю за БГНЕС. Преди 20 година, на 15 януари 1992 г., България първа призна независимостта на Република Македония.

  БГНЕС: Какво е значението на признаването на Република Македония от България през януари 1992 г.?

  Димитър Гоцев: Признаването на Република Македония от България има най-малкото двояко значение. От една страна, цяла България смяташе, че тогавашна Вардарска Македония е територия, която трябва да стане втора българска държава и България трябва да я признае. От друга страна, населението на Вардарска Македония бързаше, пращаше делегации тук, които молеха България по най-бързия начин да признае Македония като независима държава, защото по този начин ще я спаси от евентуална сръбска война, както стана в другите републики. От тази гледна точка двете условия са исторически, политически и морално оправдани и България свърши своята работа.

  БГНЕС: Какво щеше да се случи, ако България не беше признала Македония?

  Димитър Гоцев: Това не искам въобще да го допускам като македонски българин, като учен. Това просто беше невъзможно, защото ние, с цялата си същност на българи се стремяхме към идеята да помогнем на нашите братя от Вардарска Македония да се измъкнат от чуждото иго и да се оформят в каквато и да е политическа единица, в случая независима Македония. Но ние не можехме да допуснем да не я признаем. Това не можеше да се случи. Ние всички бяхме настроени за признаването на Република Македония и това дойде естествено. А това беше също не по-малкото желание на самото население във Вардарска Македония.

  БГНЕС: Смятате ли, че има пропуснати възможности в отношенията между двете страни?

  Диминър Гоцев: Изключително много са пропуснатите възможности. Случи се така, че политическият елит от Вардарска Македония, който излезе от югославската същност, и нашият елит, който излезе от друга орбита, не бяха готови национално да осмислят някои неща и поради това се допуснаха маса слабости и от двете страни и не можаха да се свършат тогава някои неща, които бяха напълно възможни. Но ние имаме пълна морална отговорност към това, което става. За съжаление нашите противници много бързо се ориентираха, че ние, и двете страни, не бяхме готови към решителни действия да махнем границите. И затова по най-бърз начин те се ориентираха и ни насочиха в други посоки и в края на краищата дори ни противопоставиха един срещу друг. Това е най-големият пропуск, който в наши дни се влошава и не можем да оправим.

  БГНЕС: Как трябва да се градят отношенията между двете страни оттук нататък?

  Димитър Гоцев: Оттук нататък отношенията трябва да се градят образно казано както се градят отношения между две сродни държави. Както се градят отношенията между Гърция и Кипър – това са две държави с един народ, с един език, с една история. Помагат си, в международните отношения са две страни, където се наложи, имат два гръцки гласа. Не си пречат, ако някой сбърка, се критикуват, но важното е, че запазват духовното единство и това е перспективата, която помага на този народ да се развива нормално и да противодейства на всички, които отвън се опитват да ги противопоставят. Те заедно вършат чудеса във всяко отношение. Ние заедно с Република Македония, ако сме заедно, ако нашите политически, нашите научни елити са на място и разбират историческата необходимост, че нашето бъдеще е немислимо един без друг, ще вървим в съвсем друга орбита и нашето и тяхното състояние ще бъде много по-добро, отколкото е в настоящия момент. В този момент България се е изолирала, няма я, не се интересува какво става там, не поддържа връзки с тамошната интелигенция, а тамошната политическа върхушка е притисната от чужди сили, не може да поддържа каквито и да е връзки с България – културни, политически, икономически, морални, човешки, и търси връзки с чужди страни. А съседите на Македония постепенно ще я намалят до такава степен, че един ден ще я обезличат. Т.е. тя ще изгуби и територия, и народ, и перспектива, а това ние не искаме. България трябва да помага всячески на интелигенцията в Македония да се съвземе, да има простор за действие, да я подкрепя във вътрешен и международен план, да отвори границите широко за сътрудничество във всички области. Ние знаем, че след 1945 г. българският елемент е преследван и унищожаван безмилостно и затова не можем да стигнем до братско разбирателство.

  В последните години в България се направиха много добри неща, хиляди млади хора завършиха висше образование тук и това е изключително положително. Тези хора могат да намерят реализация и в Македония, и тук, и в Европа. Хиляди хора вземат български паспорти, с тях са по-сигурни, където и да пътуват, и това е положително, но тези връзки между братя са малко. Струва ми се, че причината не е само в политическия елит в Скопие, който притискан отвън, води антибългарска политика. Причината е и в политическия и научния елит в България. Политическият елит тук трябва да отвори широко не вратите, а портите на България за интелигенцията от Македония. Да се създаде възможност да дойдат тук да работят, България да им бъде опора в морален, политически, национален план, във всяко отношение тези хора трябва да виждат в България своята опора, а България да се отнася с тях като към свои родни братя, не да ги третира като българи второ качество.

  Източник:  Bgnes.com

• Сделка с твоите пари

  До 200 хил. лева се полагат на всеки депутат от държавната субсидия за партиите. Това са пари на българския данъкоплатец, които вървят заедно с депутата. Как с тези пари се върти аморална търговия, разказва Я. Бояджиев:

  В демократична Европа принципът на регламентираното със закон, прозрачно бюджетно финансиране за политическите партии, отдавна се е наложил като една от възможните гаранции за тяхната жизненост и независимост. Той бе възприет и в България, въпреки че, заради масовото недоверие в политиката, мнозина не разбираха неговия смисъл.

  Българският модел

  Сега, както често се случва, вместо да потвърди правилността на принципа, практиката на днешните управляващи го опорочава и опровергава.

  Българският Закон за политическите партии посочва като критерий за разпределение на субсидията броя на получените на парламентарни избори от всяка партия или коалиция действителни гласове. В момента грубата сметка показва, че партиите получават по 12 лева годишно за всеки глас.

  След това обаче в друг текст от закона, отнасящ се по-специално за коалициите, между другото се споменава, че субсидията може да се привежда и на политически партии „към които независимите народни представители декларират принадлежност”.

  Така, случайно или не, законодателят е вкарал и втори критерий на разпределение, определен разговорно като „парите следват депутата”. И е отворил широка вратичка за търговия с депутатски гласове и партийни субсидии.

  Парламентарна търговия

  Още в началото на днешния парламент, за да спре безразборното преминаване от една в друга партия, с поправка в парламентарния правилник мнозинството забрани на независимите народни представители да се присъединяват към съществуващи или да създават нови парламентарни групи. Въпреки това обаче, случайно или не, т.нар. политическо номадство вместо да намалее, придоби невиждани, епидемични размери. А заедно с депутатите тръгнаха и „полагащите” им се партийни субсидии. Отначало управляващите се опитаха да запазят в тайна посоката на движението им, като за целта дори финансовият министър се позова на тайната на личните данни. После се разбра че, случайно или не, почти всички независими депутати са декларирали своята, а оттам и на парите, „принадлежност” към управляващата партия – по различни оценки по между 160 и 200 хиляди лева на депутат, общо няколко милиона годишно.

  Какво се случва с тези пари стана ясно в края на миналата година, когато вицепремиерът и министър на вътрешните работи се изпусна, че след като пренасочат субсидията към управляващата партия, независимите депутати си я получават обратно – по около 15 хиляди лева на месец. Дни по-късно вицепремиерът се поправи, като уточни, че се покриват разходи, „направени във връзка с парламентарната работа на депутатите” и за „проведените от тях мероприятия”.

  Така или иначе е очевидно, че тези пари се усвояват не по предназначение както от гледна точка на закона, така и от гледна точка на морала. Защото за парламентарната си работа освен заплати депутатите и без това получават значителни допълнителни средства. И най-вече – защото по закон субсидиите се разходват единствено за партийна дейност, а не за финансиране на напуснали партиите си индивиди.

  Опазването на морала „не си струва”

  Този закон не сме го приели ние, оправдават се управляващите. Само че досега от вратичката в закона не се бе възползвал никой, тъй че става дума за изцяло техен принос в парламентарната практика.

  Те, разбира се, биха могли лесно да „опазят морала” но не го правят. Биха могли, например, още в началото да променят закона, но не го направиха. А сега, както казва премиерът, вече не си струвало. Биха могли и да откажат декларираната към тях „принадлежност” и да върнат парите в хазната. Но не го правят, въпреки че – пак по думите на премиера, „на нас не са ни нужни тези депутати”.

  На гласовете на тези депутати, обаче, се крепи парламентарно мнозинство, за което никой не е гласувал. Мнозинство, скрепено и платено в сделката с партийните субсидии.

  Истинските потърпевши не са напуснатите от депутатите и от субсидиите си партии. Сделката е за сметка на данъкоплатците, защото се плаща с техните пари. И за сметка на демокрацията, защото утвърждава отвращението от политиката и убеждението, че изборите са безсмислени.

   

  Източник:  Дойче Веле

• Плевнелиев обеща онлайн президентство и неслучайни посланици

  Онлайн президенство и неслучайни назначения на посланици, обеща избраният за президент Росен Плевнелиев пред БНР в неделя, седмица преди официалното му стъпване в длъжност. Той обеща също до края на годината да има нови устройствени закони за разузнавателната служба и на службата за охрана и обяви, че новата президентска администрация готви план за подкрепа на икономиката в условията на световна криза.

  „Имах няколко срещи с министъра на външните работи и сме взели ясна и категорична позиция, че искаме с всеки един от хората, които ще бъдат изпратени оттук нататък да покажем заявката на България, че ще защитаваме националния интерес. Бих казал европейското развитие на България и стратегическите й приоритети проличават и по начина, по които се назначава. Няма да има нито едно случайно назначени. Аз искам да знам кой, къде, благодарение на какви качества ще отвори вратите на националния интерес в тези държави“, каза Плевнелиев.

  Той обяви още, че екипът му ще бъде „силен отбор“, с който ще се съобразява. От 30-те „високите позиции“ в президентството, засега има 10 запълнени, допълни бъдещият президент, но не посочи кои за вече заетите постове.

  Още в първия месец ще заработят 5 съвета към президентството с ясни и подготвени програми, припомни Плевнелиев. Работата на тези съвети ще се излъчва в интернет, тъй като искаме да бъдем максимално прозрачни към българските граждани, допълни той. „Поканили сме неправителствени организации, профсъюзи, работодателски организации, министрите ще бъдат там, представители на академичната общност – всеки, който има какво да каже за националните приоритети; и ще го излъчваме в интернет, за да видят българите какъв е дневният ред и какви решения се предлагат по него“, каза Плевнелиев.

  Той ще промени и начина на работа в президентството, „така че медиите да се чувстват удобно и комфортно“. Поел съм ангажимента за еднакъв достъп до информация на всички медии“, допълни новоизбраният президент.

  Плевнелиев обясни, че преди обиколките си по региони ще иска да се организират мобилни приемни за проблемите на хората.

  Ако България иска да забогатее, тя трябва да развива икономиката си по устойчив и балансиран начин. Трябва да работим за инвестиции. В очите на чуждестранния инвеститор България е една дълга поредица от гишета, а това трябва да се промени, коментира още бъдещият държавен глава.

  Той обясни още, че ще работи „денонощно за следващата фаза на европейска интеграция“ и изход от кризата.

  В четвъртък е клетвата на новоизбрания президент в Народното събрание, а на 22 януари, в неделя, е военната церемония по встъпването му в длъжност.

   

  Източник:  Mediapool
  

• <<
• 1
...
• 255
• 256
• 257
• 258
• 259
• 260
• 261
• 262
• 263
• 264
• 265
...
• 415
• >>