Всички авторски страници

Авторски

• ЦИК в пат за становището си по Изборния кодекс, съзнателно бави документа

  Членовете на комисия от ГЕРБ искали да приемат “вътрешни правила”

  Въпреки, че началото на ноември председателят на ЦИК Красимира Медарова се ангажира комисията да изготви до месец становище по Изборния кодекс и провеждането на вота, членовете на комисията все още не са се разбрали в каква форма да бъде то, научи Mediapool. Така изборната администрация за пореден път по политически причини изпада в патова ситуация, в която няма полезен ход.

  Идеите, според членове на ЦИК, били няколко, като изборните специалисти искат да постигнат резултат тип “И вълкът сит, и агнето цяло”. “Хем не трябва да обидим законодателите и да им кажем, че са написали лош закон, хем трябва все пак да излезем с някаква позиция, защото по изборите имаше грандиозни обърквания и грешки”, обясниха от комисията.

  Говорителят на ЦИК Ралица Негенцова беше значително по-пестелива в обяснението си защо тя и колегите й дори не са започнали работа по проект на някакъв документ. “Имаме различия в начина и формата, в която трябва да се представят нашите заключения”, обясни тя пред Mediapool.

  От думите на Негенцова стана ясно, че от вчера, четвъртък, има сформирана работна група, която на първо място имала за цел да уточни в каква форма ще бъдат описани наблюденията на изборната администрация. После петимата членове на работната група, в която влизат тя, председателката на ЦИК Красимира Медарова, Румяна Сидерова, Венцислав Караджов и Мария Мусурлиева, трябва да изготвят “структура на доклада”. След изготвянето на структурата цялата комисия трябва да участва в писането на крайния документ.

  “Трябва да изчистим въпроса за какви потребители ще бъдат насочени нашите заключения”, обясни Негенцова, посочвайки два възможни варианта – или за вътрешна консумация на ЦИК, или да бъдат дадени препоръки по проблеми.

  Ако Централната избирателна комисия обаче си направи “нещо като правила за работа”, както неразбираемо обясняват бъдещото си становище от органа, за пореден път ще затвърди забележката на Венецианската комисия, а впоследствие и на международните наблюдатели на изборите у нас, че ЦИК действа като партиен орган. Тъй като с изготвянето на вътрешни правила за действие на комисията, кой знае защо измайсторени след изборите, ще се избегне анализът на изборния закон.

  “Ако кажем, че текстове в Изборния кодекс всъщност създадоха всички затруднения на изборите, ще се конфронтираме със законодателната власт, в която мнозинство имат ГЕРБ. Нека не забравяме, че и в ЦИК повечето членове са от квотата на управляващите”, обясниха членове на комисията.

  По думите им настояването на преобладаващата част от изборните специалисти в органа е, че за да бъдат всички доволни, най-добре е Централната избирателна комисия да си състави въпросните правила. “Няма как да отговорим обаче на въпроса защо не направихме това преди вота през октомври, а ще го правим няколко месеца след него”, твърдят още запознати.

  Мотивът, с който комисията най-вероятно ще се откаже да пише становище по самия закон и неговото прилагане, формално ще бъде, че ЦИК няма право на законодателна инициатива.

  По неофициална информация становището, което трябваше да бъде подготвено до месец след изборите, ще се забави поне до март.

  Полина Паунова, Mediapool

• В украинско селце ще бъде издигнат паметник на хан Кубрат

  В село Малая Перешчепина в украинската Полтавска област ще бъде издигнат паметник на българския хан Кубрат, предаде украинската информационна агенция УНИАН.

  Съобщението направи говорителят на Асоциацията на българите в Украйна Димитър Христов, който е вицепрезидент на фондацията „Хан Кубрат“. По думите му изграждането на мемориалния комплекс ще започне с построяването на параклис, двуетажен хотел за туристите и поклонниците, както и паркинги.

  Цялото финансиране идва от спонсори. Христов обяви, че през тази година трябва да се състои Световен конгрес на българите, посветен на 100-годишнината от откриването на съкровището и гроба на хан Кубрат, предава БТА. Съкровището от 25 кг златни и 50 кг сребърни изделия е било открито случайно през 1912 г. в селцето Малая Перешчепина.

  Сред находките, които сега се съхраняват в санктпетербургския Ермитаж, са пръстенът и личното оръжие на хан Кубрат. „През 1984 г. немският учен Йоахим Вернер е изследвал съкровището и е стигнал до извода, че то е било на мястото на гроба на хан Кубрат – основател на държава на територията на днешна Украйна“, добави Димитър Христов пред агенция УНИАН.

   

  Източник:    Infobulgaria.info

   

  Бел.ред.: 

  Държавата, основана или ръководена от кан Кубрат, не е обхващала само територии от днешна Украйна, а и Кримския полуостров, и е опирала до Черно и до Каспийско море. Византийските автори са я наричали Стара Велика България (Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία).

• 103 журналисти са били убити през 2011 г.

  Това е втората най-смъртоносна година за журналистите в историята след 2009 г., когато бяха убити 110 журналисти

   

  През 2011 г. при изпълнение на служебните им задължения са били убити 103-ма журналисти, съобщи Международният медиен институт (ММИ).

  Това е втората най-смъртоносна година за журналистите в историята след 2009 г., когато бяха убити 110 журналисти. През 2010 г. броят им бе 102.

  „Броят им се увеличава“, съобщи ММИ и допълни, че през 2001 г. са били убити 55 журналисти. (Вж. доклада)

  „През 2002 г. убийствата са били извършени в 19 страни, а през 2011 г. – в 40 – повече от която и да било друга година през изминалото десетилетие“, допълни организацията.

  Мексико е била най-опасната страна

  за представителите на медиите. Там са загинали 10 журналисти.

  На второ място е Ирак с деветима убити, повечето при бомбени атентати.

  Следват Хондурас, Пакистан и Йемен с по шест жертви, Либия и Бразилия с по пет.

  В Северна Африка и Близкия Изток журналисти са загинали главно по време на бунтовете от Арабската пролет.

  В Субсахарска Африка, Русия и в някои случаи в Пакистан репортерите са станали жертви на планирани убийства, допълва ММИ.

  „Почти всички убити журналисти през 2011 г. са местни репортери и оператори,

  отразяващи местни конфликти, корупционни скандали и друга незаконна дейност. Трагичното е, че вероятността извършителите да бъдат, осъдени е близка до нула. Безнаказаността увеличава убийствата“, изтъква виенската организация.

  ММИ отбелязва още „тенденция за увеличаване на насилието срещу журналисти в западното полукълбо“ и призова правителствата да уважават правото на медиите да работят свободно.

   

  Източник:   Vesti.bg

• Министър Трайков предпочита нов реактор в „Козлодуй“ пред „Белене“

  Строителството на седмия реактор на АЕЦ “Козлодуй” може да започне до края на мандата на правителството на ГЕРБ. Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков по БНТ.

  “По-логичното, по-евтиното и по-разумното нещо е да изградим седми реактор на площадката в Козлодуй, отколкото нова централа в Белене”, каза министър Трайков.

  Предварителните резултати от стрес тестовете на АЕЦ “Козлодуй” са положителни, каза министър Трайков. По думите му имало “много, много дребни забележки”.

  Приоритетите в енергетиката са удължаване на живота на пети и шести блок на АЕЦ “Коздлодуй”, изграждането на алтернативни източници, енергийната ефективност и диференциране на доставките на газ чрез изграждането на междусистемните връзки, посочи Трайков.
  Според него площадката на АЕЦ “Белене” е подходяща за всякакъв друг вид производство, но не и за атомна централа. “Все нещо в Белене ще има”, каза министър Трайков без да посочи какво.

  Трайков обясни, че правителството на ГЕРБ е променило подхода при преговорите с руската страна по отношение изграждане на централата в Белене. “Преди бяха свикнали да удрят с ръка по масата и още преди да са ударили, тука да са се разтърчали. Сега това не е така”, каза Трайков.

  Печалбата на “Мини Марица Изток” се увеличава през изминалата година и достига 19 – 20 млн. лв., но “далеч не е космос”, каза министър Трайков по повод намеренията на миньорите да стачкуват, защото не им е платено това, което са изработили.
  Министър Трайков се аргументира, че при капитал от 500 милиона лева и приходи от 500 млн. лв., 20 млн. лв. не е толкова голяма печалба. Средната заплата в “Мини Марица Изток” е 1550 лв., докато зам.-министърът ми получава 1520 лв., каза още министър Трайков. Той допълни, че през лятото миньорите са получили 15% увеличение на възнагражденията си и отбеляза, че това се случва в изключително малко предприятия у нас.

  За министъра е необяснимо решението на няколко местни синдикални лидери да искат да стачкуват. Режим на тока няма да има, дори да има стачка в мините, обеща министър Трайков. По думите му централите имат запас от въглища за няколко седмици.

  Привърженик съм на умерено – оптимистичните сценарии за развитието на икономиката през 2012 г., каза министър Трайков. По думите му сега е “по-модерно и по-безопасно” да се коментират катастрофални сценарии.
  Той не се ангажира със своя прогноза за икономически растеж, защото “съставянето на прогнози е рисково занимание”. Трайков посочи заложения в бюджета ръст от 2.9% и прогнозата на Европейската комисия от 2.3%.

  Това, което е в моя портфейл и ще направим за бизнеса, е намаляване на административната тежест, подобряване на условията за бизнеса и облекчени кредити за малките и средни предприятия, каза Трайков. По думите му в портфейлите на другите министри са инфраструктурата и електронното правителство.

  Реформи са необходими и в съдебната система, но това е извън правомощията на правителството, каза Трайков.

   

  Източник:   в. „Сега“

   

• 6 януари – Йордановден (Кръщение Господне, Богоявление)

  Днес на Йордановден, имен ден имат: Йордан, Йорданка, Найден, Богдан, Богдана, Борил, Бистра, Данчо, Дана, Богомил, Божан/а, Божидар/а, Найден, Росица, Росен и др. Честито на всички, които празнуват днес, здраве и късмет!

  

  На 6 януари във всички епархии на Българската православна църква се чества един от най-големите християнски празници Йордановден (Богоявление). На този ден според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.

  Според евангелието Христос приел кръщение на около 30 години. Според библейския разказ Йоан Кръстител потапял до шия всеки човек и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Когато видял Иисус обаче той веднага се поклонил и казал, че самият той трябва да се кръсти от него. В момента на акта небето се “отваря” блеснала светлина, подобна на мълния и Светия дук слиза върху рамото на Христос във вид на гълъб, а от небето се чува глас:” „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. От тук и наименованието на празника – Богоявление. Бог се явява да посочи спасителя на човечеството.

  Този ден се нарича още Кръщение Господне. Той е третият по значимост християнски празник през годината. За честването му има сведения още от II в. Но до IV в. той се съединявал с Рождество Христово. При кръщението си във водите на река Йордан Исус Христос се, явил на света за обществено служение, а чрез раждането си той се явил на света в плът. Затова по-късно Църквата приела да чества двете събития поотделно. Самото кръщаване на Исус било извършено от св. Йоан Предтеча. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.

  Символ. Трикратното потапяне на кръщелника във водата има следното значение: реализира се тайнството на “смъртта” и “възкресението” на човека – умира земяният човек, наследникът на Адам и неговият грах, и се ражда , възражда и възкръства одухотвореният, просветленият човек, осенен от духа (гълъба). След кръщението Христос поема пътя нас страданието в името на вярата, т.е. реализира се като духовен човек.

  Метаморфоза. Приемайки тайнството на кръщението, човек се освобождава от прокятието, тегнещо над потомците на съгрешилия пратец, освобождава се от наслествения грях и осветен от съприкосновенито с материализираната духовност- Христос, осветената от христос водата в кръщелния купел – се извисява над опорочената от Адам човешка природа.

  Ритуалите пред Йордановден и навръх празника са свързани снеговия основен смисъл – освещаването на кръста, водата и целя свят. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила Българите наричат празника още Водокръщи, Мъжки водици (в Прилепско),  Кръстовден, Водици, и други.

  Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към новата година (мръсните или погани дни).

  

  Всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. Според традицията още през нощта срещу празника в река, на конец спускат пръстен. На сутринта по неговата чистота се гадае дали годината ще бъде хубава. Ритуалното измиване по същество е защитна магия, каквато е и опушването (каденето), което засилва предпазните функции на празника. Смесването на християнство и езичество най-ясно личи в практиката да се очистват и самите икони (чрез потапяне в кръстената вече вода). С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни.

  В съвременната православна църква в навечението нап разника и на самия празник свещеници осветяват, вода, с която ръсят богомолците за здраве и успех, т.е. съпричестяват ги отново със светостта, с духа – кръщават ги. След службата в църквата свещеникът хвърля кръста във водата, а ергените се надпреварват да скачат в ледените води на реката, езерото или морето, за да го извадят.

  Вярва се че който го намери, ще е щастлив и здрав през цялата година.

  В по-стари времена този ритуал е още по-сложен.

  Този, който пръв хване кръста, обикаля с него из селото и всички го даряват. На кръстената вода се приписва целебна сила и затова на този ден болни пък се къпят на мястото, където е хвърлен кръстът. За здраве окъпват и именниците.  Всички отнасят част от осветената вода в домовете си и я използват през годината за лечение.

  Всички именници се поливат с вода. От ритуалните измивания и пръскания с вода тръгват и всички обичаи, свързани с поливането и мокренето на всички именници. Смята се още, че недъгави и болни трябва да се потапят с дрехите, за да се излекуват, а момите мият лицата си, за да са хубави. В някои краища на страната след водосвета потапят и иконите във водата. В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член от семейството. Песните им са подобни на лазарските.

  В Родопите за Йордановден е характерен обичаят „Хаскане”- обредно къпане на младите булки и младоженците, сгодените моми, новородените деца. Хаскарите или къпинчарите подхвърлят три пъти нагоре всеки младоженец и го водят на чешмата или на реката да го намокрят. А „къпаните” се покланят, целуват ръка и си разменят дарове с къпещите ги. После всички се хващат на празнично хоро. Ако някой не иска да бъде „окъпан” трябва да се откупи с почерпка. След осветяването на водата и пропъждането на „мръсните” дни започва периодът на сватбите и изпращането на сгледници, продължаващ от Йордановден до Заговезни.

  Вечерта срещу Йордановден се нарежда третата, последна „кадена вечеря”. Обредната трапеза, за която се приготвят само постни ястия – жито, прясна пита, колачета, джуркан фасул, пълнени чушки, варено зеле, постни сарми с булгур или ориз, вино. Към постните ястия на масата се прибавят орехите, суровото жито, чесън и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Стопанките омесват пита, като в нея слагат пара „за щастие и късмет”. След вечерята чупят орехите, които са кадили през трите „кадени вечери” и гадаят по това, каква е ядката вътре. Здравата ядка е добър знак – здрави ще бъдат и хората в къщата. Ако ядката е изгнила- това предвещава смърт и болести.

  Поверие. Вярва се, че ако кръстът замръзне, това предвещава здраве и голям берекет.

  Предсказание. Ако пък времето е студено и сухо, годината ще е плодородна и добра, ако е облачно или мъгливо, посевите ще се повредят.

  На 6 януари при военна обстановка се освещават и военните части и бойните знамена.

  Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява тази българска традиция.

  Според евангелието Христос приел кръщение на около 30 години. Според библейския разказ Йоан Кръстител потапял до шия всеки човек и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Когато видял Иисус обаче той веднага се поклонил и казал, че самият той трябва да се кръсти от него. В момента на акта небето се “отваря” блеснала светлина, подобна на мълния и Светия дук слиза върху рамото на Христос във вид на гълъб, а от небето се чува глас:” „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. От тук и наименованието на празника – Богоявление. Бог се явява да посочи спасителя на човечеството.

  Този ден се нарича още Кръщение Господне. Той е третият по значимост християнски празник през годината. За честването му има сведения още от II в. Но до IV в. той се съединявал с Рождество Христово. При кръщението си във водите на река Йордан Исус Христос се, явил на света за обществено служение, а чрез раждането си той се явил на света в плът. Затова по-късно Църквата приела да чества двете събития поотделно. Самото кръщаване на Исус било извършено от св. Йоан Предтеча. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.

  Символ. Трикратното потапяне на кръщелника във водата има следното значение: реализира се тайнството на “смъртта” и “възкресението” на човека – умира земяният човек, наследникът на Адам и неговият грах, и се ражда, възражда и възкръства одухотвореният, просветленият човек, осенен от духа (гълъба). След кръщението Христос поема пътя нас страданието в името на вярата, т.е. реализира се като духовен човек.

  Водата е символ на живота, вечен елемент на този свят, притежава магическата сила да прогонва злото, цери болести, гадае и предсказва. Полезна и разрушителна стихия. Затова кръщаването с вода на Йордановден е знак за преминанаването от едно състояние в друго, за пристъпяне пределите на един по-висш порядък и нравственост.

  Кръстът, преди да се превърне в мъченически символ на страднието, символ е  сътворението, на отвоюването на земята от водата, на ред. С него се кръщава за нов живот и нова вяра, той самият дава живот.

  Бръшлянът е сомвол да здраве и дълголетие. Затова през целия празничен цикъл от Инажден до Ивановден той присъста в обредните ритуали. Има особено лековити качестав, когато расте по църви и манастири. Той не само предпазва от беда, но чрез него човек се надява да се докосне до безсмъртието.

  Ритуалите пред Йордановден и навръх празника са свързани с неговия основен смисъл – освещаването на кръста, водата и целя свят. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила Българите наричат празника още Водокръщи, Мъжки водици (в Прилепско),  Кръстовден, Водици, и други.

  Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към новата година (мръсните или погани дни).

  Всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. Според традицията още през нощта срещу празника в река, на конец спускат пръстен.

  На сутринта по неговата чистота се гадае дали годината ще бъде хубава. Ритуалното измиване по същество е защитна магия, каквато е и опушването (каденето), което засилва предпазните функции на празника. Смесването на християнство и езичество най-ясно личи в практиката да се очистват и самите икони (чрез потапяне в кръстената вече вода). С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни.

  В съвременната православна църква в навечението на празника и на самия празник свещеници осветяват, вода, с която ръсят богомолците за здраве и успех, т.е. съпричестяват ги отново със светостта, с духа – кръщават ги. След службата в църквата свещеникът хвърля кръста във водата, а ергените се надпреварват да скачат в ледените води на реката, езерото или морето, за да го извадят.

  Вярва се, че който го намери, ще е щастлив и здрав през цялата година.

  В по-стари времена този ритуал е още по-сложен

  Този, който пръв хване кръста, обикаля с него из селото и всички го даряват. На кръстената вода се приписва целебна сила и затова на този ден болни пък се къпят на мястото, където е хвърлен кръстът. За здраве окъпват и именниците.  Всички отнасят част от осветената вода в домовете си и я използват през годината за лечение.

  Всички именници се поливат с вода. От ритуалните измивания и пръскания с вода тръгват и всички обичаи, свързани с поливането и мокренето на всички именници. Смята се още, че недъгави и болни трябва да се потапят с дрехите, за да се излекуват, а момите мият лицата си, за да са хубави. В някои краища на страната след водосвета потапят и иконите във водата. В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член от семейството. Песните им са подобни на лазарските.

  В Родопите за Йордановден е характерен обичаят „Хаскане”- обредно къпане на младите булки и младоженците, сгодените моми, новородените деца. Хаскарите или къпинчарите подхвърлят три пъти нагоре всеки младоженец и го водят на чешмата или на реката да го намокрят. А „къпаните” се покланят, целуват ръка и си разменят дарове с къпещите ги. После всички се хващат на празнично хоро. Ако някой не иска да бъде „окъпан” трябва да се откупи с почерпка. След осветяването на водата и пропъждането на „мръсните” дни започва периодът на сватбите и изпращането на сгледници, продължаващ от Йордановден до Заговезни.

  Вечерта срещу Йордановден се нарежда третата, последна „кадена вечеря”. Обредната трапеза, за която се приготвят само постни ястия – жито, прясна пита, колачета, джуркан фасул, пълнени чушки, варено зеле, постни сарми с булгур или ориз, вино. Към постните ястия на масата се прибавят орехите, суровото жито, чесън и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Стопанките омесват пита, като в нея слагат пара „за щастие и късмет”. След вечерята чупят орехите, които са кадили през трите „кадени вечери” и гадаят по това, каква е ядката вътре. Здравата ядка е добър знак – здрави ще бъдат и хората в къщата. Ако ядката е изгнила- това предвещава смърт и болести.

  Поверие. Вярва се, че ако кръстът замръзне, това предвещава здраве и голям берекет.

  Предсказание. Ако пък времето е студено и сухо, годината ще е плодородна и добра, ако е облачно или мъгливо, посевите ще се повредят.

  

  На 6 януари при военна обстановка се освещават и военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява тази българска традиция  на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия. 

  Източници: Симеон Дончев „Календар на именните дни“ , „Български светци и празници“ и др.

• Free Weekday Admission to Art Institute of Chicago – to Feb 10

  Did you know that the Art Institute of Chicago offers Free Winter Weekdays? Daily admission to the Art Institute of Chicago is free to Illinois residents each and every weekday from January 2 through February 10, 2012.  Come on the new free days at the Art Institute of Chicago and walk through and explore the new Modern Wing.

  There is so much to see!   With a collection of more than 260,000 art works and artifacts, the museum has particularly strong collections of Impressionist and Post-Impressionist painting, early 20th century European painting and sculpture, contemporary art, Japanese prints, and photography.  Included in the Impressionist and Post-Impressionist collection are more than 30 paintings by Claude Monet (six of his Haystacks and a number of Water Lilies), Pierre-Auguste Renoir (Two Sisters (On the Terrace)), Henri Matisse’s The Bathers, Paul Cézanne’s (The Basket of Apples, and Madame Cézanne in a Yellow Chair). At the Moulin Rouge by Henri de Toulouse-Lautrec is another highlight, as are Georges Seurat’s Sunday Afternoon on the Island of La Grande Jatte and Gustave Caillebotte’s Paris Street; Rainy Day. Non-French paintings of the Impressionist and Post-Impressionist collection include Vincent Van Gogh’s Bedroom in Arles and Self-portrait, 1887. Among the most important works of the American collection are Grant Wood’s American Gothic, Edward Hopper’s Nighthawks and Mary Cassatt’s The Child’s Bath.

  The Art Institute of Chicago 
  111 South Michigan Avenue
  Chicago, Illinois 60603-6404
  (312) 443-3600
  Museum Hours
  Monday–Wednesday, 10:30–5:00
  Thursday, 10:30–8:00
  Friday–Sunday, 10:30–5:00

  
  

• Наследниците на бивши комунистически велможи безнаказано грабят държавата

  Безогледното заличаване на миналото разби на парчета изкуството ни, категоричен е създателят на „Маргарит и Маргарита”
  

   

  Николай Волев е роден на 10.04.1946 г. в София. Две години е следвал архитектура. Завършил е кинорежисура във Лондонското филмово училище (1972). През 1985 г. документалният му филм „Грънци“ печели „Сребърен дракон“ на фестивала в Краков и „Златен Ритон“ за най-добър български документален филм в Пловдив. През същата година печели Специалната награда на журито и наградата „Дон Кихот“ в Карлови Вари за филма „Да обичаш на инат“, който е обявен за най-добър български филм за 1985 г. През 1987 г. Николай Волев печели наградата Нордерн-Вестфален на фестивала в Оберхаузен за „Дом №8“. От 2000 до 2006 г. е член на Борда на директорите на „Бояна Филм“.

   

                                                                                       Интервю на Васил Василев

   

  – Г-н Волев, защо през последните 22 години голяма част от българите загубиха морала и ценностите и забравиха за човешките добродетелите?

  – През този разбойнически период беше направено всичко възможно да се заличат моралните и да се разграбят материални ценности, създавани в продължение на повече от век след Освобождението на България. Последиците от 10-ти ноември 1989-та биха могли успешно да се сравнят с тези от 9-ти септември 1944-та. За жалост след т. нар. Промяна вината за престъпленията на предишния режим беше хвърлена чисто формално върху Живков и още неколцина от по-старото поколение, докато

  по-младите комунистически властници, децата на бившите велможи и голяма част от хората, работили в службите за сигурност

  по най-безцеремонен начин си присвоиха почти всичко създаадено до момента. В резултат на това България престана да има държавност и тя продалжава да е разграден двор, в който властват безочието и бруталността. Излюпени от бившите комунистическите и комсомолски “яйца”, една шепа фалшиви демократи, висши социалисти и алчни бизнесмени държат истинската власт. Смея да твърдя, че в късния период на предишния режим българите имаха много повече морални ценности отколкото днес.

  – Кой допусна децата на първенците в новата власт и в политическата върхушка?

  – След 10-ти ноември хищниците в БКП заедно със своите предрешени като демократи представители в СДС създадоха законите и условията, които да обслужват техните интереси в задаващото се безогледно разрабване на България.

  – Вие лично имахте ли проблеми с бившия тоталитарен режим, как се спасявахте?

  – Аз съм сред онези от средите на киното, които са имали най-много конфликти с предишната власт. Въпреки това, немалка част от проблемите тогава бяха преодолими, защото на някои от ръководните постове в Киноцентъра и дори във високите етажи на властта имаше съвестни и почтени хора. Те, въпреки догмите и забраните, въпреки политическата цензура, налагана чрез шефовете на кинематографията, помагаха на изкуството да върви напред. Имаше достатъчно от онези, истинските комунисти, от които съм получавал безценна подкрепа – Борислав Шаралиев, Христов Ковачев, Свобода Бъчварова и т.н. Ще ви дам един пример. Когато направих „Маргарит и Маргарита” и трябваше да ме линчуват публично, на една от прожекциите беше извикан целият генерален щаб на българската армия. След като върху мен се стовариха унищожителни обвинения в най-тежките художествени престъпления срещу идеологията на комунизма, най-неочаквано се изправи      

  адмирал Добрев,

  който каза: „Всичко това е вярно, не бива да си затваряме очите. Аз също като Николай Волев познавам властници, подобни на изобразения на екрана комунистически изверг и ние трябва да бъдем безпощадни именно към тях, а не към създателя на филма.” Тъй че дори тогава моите битки с властта не бяха предварително изгубени. За жалост след 1989-та България бе заграбена именно от онези комунистически изверги, които впоследствие се пребоядисаха като социалистически, и сега техните деца, внуци, роднини и всякаква прилепила се към тях паплач продължава да разграбва безнаказано държавата.

  – Съществуват ли в България днес хора, които биха направили същата саможертва?

  – Днес у нас изкуството е много далеч от нивото, което бе достигнато в годините между Пражката пролет на 68-ва и 1989-та. И вероятно ще минат още няколко години преди да се появят условия, в които творците във всички изкуства поне да се доближат до тези постижения. Почти всичко създадено през последните 22 години е на много ниско равнище, а малкото постигнати върхове са на убийствено средна “височина”.

  – Харесват ли ви най-новите български филми, които върнаха част от зрителите в киносалоните?

  – Някои от тези филми поне са направени сръчновато, но за жалост няма да имат дълъг живот, те са от типа „еднодневки”. Само след няколко години никой няма да се интересува от тях. Докато поне 10-15 от създадените преди 1989-та филми продължават да са живи и до днес – няколко десетилетия след създаването им. За да се направи качествено изкуство, трябва да има подходящ духовен климат, а той сега е напълно противопоказен у нас. Този така наречен “преходен период” мога да го сравня единствено със също толкова ужасните години между 1944 г и 1968-1970 г. Както тогава, така и днес нищо смислено и стойностно не е възможно да бъде създадено. И тогава, и сега е налице същият ужасяващ бездуховен климат, характерен с безброй престъпления, беззаконие и бруталност. И ето – толкова години след това, отново всичко се повтаря. Просто не е възможно в общество, в което цари беззаконие и липсват морални ценности, да се създадат качествени произведения на изкуството. Липсата на пари в културата е проблем, разбира се, но отсъствието на благотворна духовна среда е далеч по-страшно.

  – Говорите песимистично, но все пак има ли изход тунелът, в който се намираме?

  – Напротив, говоря реалистично. Считам, че достатъчно дълго време мина и вече ще започнат да се появят наченки на възраждане, подобно на онова през 1968-1970 г., когато започна тогавашния възход на българското изкуство.

  – Как би се случила промяната, като новото поколение актьори има странното поведение на звезди, които греят в друг космос?

  – Не мога да се съглася с вас. Вие, подобно на повечето българи, страдате от една хронична болест – склонността да обобщава. Да, има млади актьори и творци, които хленчат и мрънкат, но в тези среди работят също и други, които не са такива. Това различие винаги е съществувало и ще продължи да съществува. Винаги ще има актьори и режисьори, които претупват нещата и създават духовни боклуци. Не съм от тях и познавам много други като мен. Работил съм, например, с Деян Донков, който е чакал и мръзнал с часове на снимки срещу мизерно заплащане. Същото е правил и Христо Мутафчиев. За съжаление винаги е имало конфликт между  

  самовзискателността и печалбарството,  

  но там именно се вижда кой с какво тесто е замесен.

  – Защо кинаджиите превърнаха в боксова круша комунизма и масово го вкарват във филмите си?

  – Това е буквално повторение на първите двадесет и няколко години след 1944 г., когато фашизмът, капитализмът и буржоазията бяха превърнати от тогавашните властници и творци в боксова круша. Филмите, които се направени тогава са също толкова жалки, колкото и произведенията на днешната антикомунистически конюнктура. Всъщност, тази безкрайна върволица от филми срещу комунизма е част от паравана, зад който се разграбва държавата. Наградите, които тези филми печелят на десетките незначителни кинофестивалчета по света, нямат никаква стойност, освен в очите на създателите си и служат само за прах в очите на обществото. Все пак има отделни проблясъци, които дават надежда, че в недалечно бъдеще е възможно успешното ни представяне на някой от наистина значимите световни кинофоруми.

   – А произвеждат ли се качествени филми в около нас?

   – Разбира се. В Румъния, в страните на бивша Югославия, дори в Иран се правят далеч по-добри филми, отколкото у нас.

  – Над какво работите в момента?

  – Господстващият духовен климат в момента не ме кара да тръпна от желание за работа. Част от причината е и липсата на подходящ литературен материал, който да ме запали. Отдръпнал съм по свое желание от киносредите и прекарвам около девет месеца от годината в къщата си на Южното Черноморие. Но ако попадна на нещо, което си струва, бих дал всичко от себе си за да направя отново филм.

   

  Източник:  Frognews.bg 

• Момиченца

  Представете си, че всички депутати са блондини с дълги мигли, а всички представители на съдебната власт са от Хасково. Всички от третата, изпълнителна власт, пък задължително притежават светлозелен „Опел Вектра“. Съмнително, нали? Би могло да бъде и случайно съвпадение – но все пак поражда справедливи подозрения.

  От петнадесет години четвъртата власт в България се състои предимно от момиченца. Българските медии са наводнени от този типов персонаж: бърза, агресивна, за предпочитане дългокрака студентка, която ходи на лекции рядко до никак. Но пък ходи из София – на „ти“ е с парламент и правителство, „отразява“ необходимото в Съдебната палата, посреща персони на летището, вика (сред тълпи от себеподобни с щръкнали микрофони) „А какво ще кажете за…?“…. Навсякъде е с бойно настроение, винаги бърза, запознава се в летящ старт, цялата е графици и мобифони…

  Какво още може да се добави към този психо-професионален портрет?

  Журналистическото момиченце има манталитет на новопокръстен папарак. Съвсем до скоро то е било свенливо, днес да се вре му е природа и призвание (често пъти то е убедено, че тъкмо в това е цялото „журналистическо разследване“).

  ––––––

  Що се отнася до професионалните правила, има си тринки, но са му добринки:

  1. Не се интересува от областта, в която прави интервю или репортаж. Убедено е, че не му е необходима нито професионална компетентност, нито подготовка за конкретния случай. Важното е да познаваш правилните хора, да имаш нюх към течащите в момента скандали, за да направиш в срок сензационен материал, за който главният да те ощипе приятелски по задника. За седмица до 24 часа момиченцето може да стане специалист във всеки сектор.

  2. Всеки подлежи на легитимно овъпросяване. Бърза серия от нагли въпроси може да бъде зададена и на самия дявол. Личното достойнство и пространство на събеседника, както и всеки намек за уважение към неговия обществен авторитет или професионализъм, само пречат на работата на интервюиращия.

  3. Не е важно съдържанието на питанията, важното е да се пази ритъмът на интервюто. Правилото е: да става бърз, секси лаф, да няма време за мислене и ако може другият да бъде изкаран от нерви. За целта не се спира с въпросите, колкото и глупави да са те.

  –––––

  Веднъж бях разпитван цели 3 минути и половина ценно телевизионно време за историята на Берлинската стена. Имах глупостта да кажа, че тя е „негативен паметник“ – в смисъл, че е паметник на срама, а не на гордостта. Веднага получих наказателния въпрос: „А какво мислите за негативизма?“. Докато се блещех и немеех, бях окончателно отстрелян със следващия: „Няма ли нищо позитивно в Берлинската стена?“. Виковете ми: „Не, не!“ бяха без значение – останаха извън кадър.

  И между момиченцата има умни и глупави. По-глупавичките просто обичат да са „между хора“, да работят „нещо по-динамично“, останалото е перфектна изпълнителност, работохолизъм, страхов и еротичен трепет от началника. Те са ходещо въплъщение на цинизма. Но са цинични не по душа, а по обществена поръчка – в която искрено и безрезервно са повярвали. Една от тях ми каза: „Възхищавам се от нашия главен редактор, защото работата на медиите е да манипулира хората, а той го прави перфектно“. По-умните имат и самосъзнание, и самочувствие. Те са убедени, че след като началникът им се държи като главен редактор на държавата, а те ходят на коктейли, то непременно ще да са елит, част от висшите кръгове заедно с президента, Христо Стоичков, патриарх Максим, Вежди Рашидов, Евгени Минчев, Иво Карамански (пардон, последният го убиха).

  Най-умните дори имат усещане за мисия отвъд цинизма.

  Чували са, че четвъртата власт е най-важната в България, защото осигурява прозрачност на останалите. И така са повярвали, че самите се смятат за истинни и прозрачни, а през устата им глаголи направо гръмовният обществен морал. Да бъдат некомпетентни, корумпирани, обществено вредни и опасни, е свойство на всички останали, само не и тяхно.

  Всъщност няма защо да обвиняваме самите момиченца.

  Те са

  перфектни жертви на офисно-национална манипулация.

  Ятото им е резултат на продължителен подбор, премислена кадрова политика и целенасочена обработка от страна на техните гуру: заместници и главни редактори (обикновено дърти, успешни и свръхцинични мъже; е, може и жени, но при всички положения патриархални фигури). Онова, което в други страни би се наричало „sexual harassment“, у нас е етап от професионалното израстване. Следващи етапи са писането по политическа, а после и по икономическа (корупционна) поръчка. Колкото по-еничарски, т.е. от никъде, е взето момиченцето, толкова по-податливо на медийните конвенции е то. Идеалният случай е да не е от София или дори от голям град, да няма богат или едър приятел и да трябва да плаща наем: тогава просто е готово за всичко.

  * * *

  Във финала ще разочаровам феминистките. „Момиченце“ тук е само реторическа фигура – в стария смисъл на Maedchen fur alles. Момиченцата могат да бъдат и журналистически момченца, няма нищо gender specific. Не става дума за полови проблеми, нито за ювентофобия, а за десетгодишна политика на българските медии при подбора на млади кадри. Без да са се наговаряли, те си събират подвижни, суетни и уязвими същества, пластилин, готов на всичко за кариерата си. Без минало, без натрупвания, без капиталистически (протестантски) морал – дългокраки tabula rasa, бързи в езика. При подбора наглостта се счита за интелигентност, цинизмът е добродетел, а липсата на обща култура е решителен плюс.

  Т.е. „момиченцата“ са симптом и ако сме имали подозрение, то е справедливо. Тяхното множество сигнализира за увреждане на четвъртата власт. Тя все повече свиква да идеализира безсрамно своята „прозрачност“ и „свобода на словото“, за да селекционира под тази идеология циничен гилдиен манталитет, медийна арогантност и невежество, свиващи периметъра на публично значимото. При това този 10-15 годишен процес е ограден със заплахи – „който е нападнал „журналистите“, добро не е видял“.

  И аз добро няма да видя.

  Но този текст не беше написан с цел да добрувам.

   

  Александър Кьосев,

  в. „Сега”
  

• Конкретни престъпления, конкретни извършители, конкретни жертви

  Мирослав Леки. Доклад пред международната конференция „Справедливост в прехода“* (Извлечение)

  През 1989 г. в Чехословакия ние нямахме никакъв опит как да подходим към рухналия тоталитарен комунистически режим. Една част от елита призоваваше да забравим този период. Но възможно ли е това?

  Помирението в Чехия имаше три фундаментални нива. Те бяха в основата на това как трябва да приемем миналото на тоталитарната епоха.

  Първото ниво беше административното и политическо ниво, което даде политическите решения, приемането на необходимото законодателство и изпълнението им.

  Второто ниво беше задействане наказателното право за търсене на съдебна отговорност за престъпления на комунистическия режим.

  Третото ниво беше отварянето на архивите на репресивните служби. Трите нива се допълваха взаимно.

  На законодателно ниво през 1990 г. беше приет Закон за юридическата реабилитация на жертвите на режима. През 1991 г. беше приет Закон за лустрацията. Той беше изключително важен инструмент на правовата и демократична държава. Тази стъпка беше полезна и добра.

  Беше създаден Институт за изучаване на тоталитарния режим. Той работи с архива на репресивния апарат. Ние сме задължени да съхраняваме всички документи, свързани с агентите на репресивния апарат и да осигуряваме достъп до тях.

  С отварянето на архивите не се получи никакъв сценарий на катастрофа, както някои предричаха в началото на 90-те години.

  В периода 1990-1993 г. комунистическият режим беше обявен за незаконен и се предприеха действия за разследване на престъпленията на режима. Да се наказат престъпленията беше акт на справедливост.

  Резултатът от разследванията не постигна очакванията.

  Отворени бяха хиляди досиета, повдигнати бяха 173 обвинения и бяха проведени общо 47 съдебни процеси. Някои от виновните за престъпленията бяха осъдени, други получиха условни присъди. Мнозина не бяха осъдени и наказани поради забавяне на делата срещу тях. Стотици хиляди жертви бяха разочаровани от проведените наказателни преследвания.

  Преодоляването на тоталитарния режим е необходимост за всяко общество, което го е преживяло. За възвръщане на правовата съвест в обществото през 2007 г. се взе ново решение за отваряне на архивите на всички репресивни органи. Чешкият закон за досиетата е един от най-либералните в страните от Източна Европа. Всеки пълнолетен гражданин има право на достъп до архивите. Това право имат и чуждите граждани.

  Ще дам и един пример, който съм запомнил и ми се струва важен за страните, които се освобождават от репресивни режими и тръгват по пътя на демокрацията.

  През 1996 г. се срещнах с един от т. нар. ловци на престъпления – Визентал, който издирваше от години престъпници-нацисти. Той ми сподели, че от неговия дългогодишен опит е стигнал до следния извод:

  говорете за конкретни жертви и

  за конкретни престъпления и

  извършители.

  Само това е важно да се предотврати повторението на подобни престъпления.

  *Докладът на Мирослав Леки, председател на Управителния съвет на Института за изследване на тоталитарния режим в Чехия, е изнесен на международната конференция „Справедливост в прехода” – как страните от Близкия Изток и Северна Африка да осмислят своето минало, проведена в София на 2-4 декември 2011 г.

   

  Източник: Desebg.com

• Големият скок назад

                                                      Игнасио Рамоне,  „Монд дипломатик“

   

  СЪВСЕМ ясно е, че в Европейския съюз няма политическа воля, която да се опълчи на пазарите и да реши кризата. Досега жалките действия на европейските управници се приписваха на огромната им некомпетентност. Но това (правилно) обяснение не е достатъчно, особено след скорошните „финансови държавни преврати“, които в Гърция и Италия сложиха край на определено виждане за демокрацията. Очевидно е, че не става въпрос само за посредственост и некомпетентност, а и за активно съучастничество с пазарите.

  Какво наричаме „пазари“? Това е едно цяло от инвестиционни банки, застрахователни компании, пенсионни и спекулативни фондове (hedge funds), които купуват и продават основно четири вида активи: валути, акции, държавни бонове и дериватни продукти. За да придобием представа за гигантската им мощ, е достатъчно да сравним две числа – всяка година реалната икономика (производствени и обслужващи предприятия) създава в света богатство (БВП), изчислено на 45 билиона (45 хиляди милиарда) евро. В същото време във финансовата сфера „пазарите“ движат капитали от 3450 билиона евро. Или 75 пъти повече от това, което произвежда реалната икономика…

  В следствие на това никоя национална икономика, колкото и силна да е тя (Италия е осмата икономика в света), не може да устои на координираните атаки, които „пазарите“ провеждат от една година насам срещу европейските страни, наричани презрително „прасета“ (PIIGS contries), т.е. Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания [1].

  Най-лошото е, че тези „пазари“ не са някакви екзотични сили, дошли от далеч (както бихме могли да си помислим), за да нападнат нашите любезни местни икономики. Не. Мнозинството от „нападателите“ са нашите европейски банки, същите, които с нашите пари европейските държави спасиха през 2008 г. С други думи, не са американски, китайски, японски или арабски фондове, атакуващи масирано някои страни от еврозоната. Атаките идват главно отвътре. Тази агресия е ръководена от самите европейски банки, от европейските застрахователни компании, от европейските спекулативни фондове, от европейските пенсионни фондове, от европейските финансови учреждения, които управляват спестяванията на европейците. Те притежават основната част на европейския държавен дълг [2]. И те са които, за да защитят (на теория) интересите на клиентите си, спекулират, увеличават лихвите на задлъжнелите държави до такава степен, че ги изправят на ръба на фалита – така е с Ирландия, Португалия и Гърция. Естествено това наказва гражданите, които трябва да понасят мерките за икономии и бруталните промени, прилагани от европейските правителства, за да успокоят „пазарите“-лешояди, т.е. собствените си банки…

  Тези учреждения освен това се снабдяват лесно с пари от Европейската централна банка при лихва от 1.25% и после дават тези пари назаем на Испания или Италия при 6.5% лихва… Оттам идва прекомерното и скандално значение на трите големи оценъчни агенции Fitch Ratings, Moody’s и Standard & Poor’s, тъй като от оценката, която поставят на една страна [3], зависи лихвата, която тя плаща, за да получи заем от пазарите. Колкото по-ниска е бележката, толкова по-висока е лихвата.

  Тези агенции не само често бъркат, както в случая с високорисковите ипотечни кредити събпрайм (subprimes), от които тръгна сегашната криза, но играят и една отвратителна, порочна роля в сегашния контекст. Тъй като е очевидно, че всички планове за икономии, преустройство и орязвания на бюджета в еврозоната означават спад на растежа, тези агенции използват това и намаляват оценката на страните. Последствията са, че трябва да се плати повече за изплащане на дълга. А нужните пари ще дойдат от ново орязване на бюджетите. В това кръгово движение икономическата дейност и перспективите за растеж ще спаднат неминуемо и агенциите отново ще намаляват оценката…

  Този адски цикъл на „военна икономика“ обяснява защо колкото повече правителството в Гърция увеличаваше бюджетните ограничения и налагаше желязни икономии, толкова по-драстично положението се влошаваше. Жертвите на гражданите бяха напразни. Дългът на Гърция днес е спаднал до нивото на боновете боклук.

  Така пазарите постигнаха, каквото искаха – представителите им да се качат на власт пряко, без да минават през избори. Както Лукас Пападемус, министър-председател на Гърция, така и Марио Монти, председател на Съвета в Италия, са банкери. И двамата по един или друг начин са работили в американската банка „Голдман Сакс“, специализирана в поставянето на свои хора на ръководни места [4]. И двамата са членове на Тристранната комисия.

  Тези технократи трябва да наложат, каквото и да струва това в социален план, в рамките на една „ограничена демокрация“, мерките, които искат пазарите – още приватизации, още ограничения, още жертви. Мерки, които някои политици не посмяха да приложат, защото са непопулярни.

  Европейският съюз е последната територия в света, където бруталноста на капитализма е смекчена от политиката на социална закрила. Това е т. нар. Държава на благоденствието. Пазарите вече не я понасят и искат да я смажат. Тази е стратегическата мисия на технократите, които идват на власт, благодарение на една нова форма на взимане на властта – финансовият държавен преврат, който представят като съвместим с демокрацията…

  Малко е вероятно технократите от тази „следполитическа ера“ да успеят да преодолеят кризата. Ако решението беше техническо, вече щеше да е преодоляна. Какво ще стане, когато европейските граждани установят, че жертвите им са били напразни и че рецесията продължава? Какво ниво на насилие ще достигнат протестите? Как ще се поддържа редът в икономиката, в съзнанието на хората, на улицата? Ще се установи ли тристранният съюз между икономическата, медийната и военната власт? Ще се превърнат ли европейските демокрации в „авторитарни демокрации“?

  LE MONDE DIPLOMATIQUE – испанско издание

  Превод: Венко Кънев

   

  Бележки под линия

  [1] Абревиатурата PIIGS се образува от първите букви на Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания, а английската дума pigs означава прасета.

  [2] В Испания например 45% от държавния дълг се държат от испанските банки, а две трети от останалите 55% – от финансови учреждения от Европейския съюз, което означава, че 77% от испанския дълг е в ръцете на европейци и само 23% – на чужденци, извън Европейския съюз.

  [3] Най-високата оценка е ААА, която в края на ноември имаха само 9 страни в света – Австралия, Австрия, Канада, Дания, Финландия, Франция, Обединеното кралство, Швеция и Швейцария. Оценката на САЩ беше намалена през август на АА+. Оценката на Испания днес е АА-, като на Япония и Китай.

  [4] В САЩ например „Голдман Сакс“ успя да настани Робърт Рубин за финансов министър на президента Бил Клинтън, а Хенри Полсън – на същото място в кабинета на Джордж Буш-младши. Новият президент на Европейската централна банка Марио Драги беше също вицепрезидент на „Голдман Сакс“ за Европа от 2002 г. до 2005 г.

   

• Мит Ромни спечели изборите в Айова

  Мит Ромни спечели изборите в Айова, като изпревари само с осем гласа съперника си Рик Санторум. Изборите поставиха началото на процеса по определяне на кандидата на Републиканската партия за президентските избори.

  Мит Ромни, смятан за един от най-умерените кандидати и с най-големи шансове да победи Барак Обама на 6 ноември, получи 30 015 гласа срещу 30 007 гласа за ултраконсервативния му опонент, чието второ място беше неочаквано. Това показват окончателните данни, оповестени днес.

  Победителят и неговият опонент са получили по 25% от гласовете на избиратели. Рон Пол остана на трето място с 21%.  Нют Гринич е получил 13% и изпреварва тексасеца Рик Пери с 10% и Мишел Бакман с 5%.

   

  Резултатите ще позволят на Ромни и Санторум да се възползват от динамиката на предизборната кампания преди следващите избори идния вторник в Ню Хемпшир. По-рано днес Рик Пери съобщи, че ще преразгледа кандидатурата си и в идните дни може да обяви, че се оттегля от надпреварата.

   

   

  Източник:  в. „Сега“/ АФП

   
• Дипломати агенти осъдиха външно министерство

  Трима от т.нар. ДС посланици – Златин Тръпков, Георги Димитров и Андрей Караславов, спечелиха дела срещу външния министър Николай Младенов, подписал заповедите за прекратяване на задграничните им командировки.

  Тричленен състав на Върховния административен съд отмени заповедите на Младенов за връщането на посланиците ни в Холандия, Сърбия и Гърция.

   
  Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на съда в 14-дневен срок.

  От външно министерство съобщиха, че след като получат официалното уведомление от съда ще вземат решение дали да обжалват.

  Тримата посланици заведоха жалби против заповедите на Младенов, с които се прекратяват дългосрочните им командировки поради изтичане на задграничния мандат. Според тях заповедите противоречат на конституцията, съгласно която само президентът има право да освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства.

  Външният министър издаде заповедите на основание приетия от мнозинството на ГЕРБ чл.69 ал.1 от Закона за дипломатическата служба, според който той има право да издаде такава заповед след изтичане на посланическите мандати. Конституционният съд обаче отмени текста и така остана старият вариант, според който външният министър издава заповед едва след съответния указ на президента.

  Срещу външно министерство е заведено още едно дело. Посланикът в Швейцария и Лихтенщайн Атанас Павлов Велчев обжалва пред Върховния административен съд уведомление от външния министър за прекратяване на служебното му правоотношение заради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

  И четиримата посланици са работили в администрацията на президента Георги Първанов, който отказа да се съобрази с искането на парламента и правителството и да подпише указите за отзоваване на посланиците с досиета, тъй като това бил опит за лустрация и за чистка.

  Конституционният съд обаче отмени промените в Закона за дипломатическата служба, които ограничават работилите за ДС да заемат определени висши постове в системата на Външно министерство, включително и да бъдат назначавани за посланици. Отменени бяха и някои от по-разширените правомощия на външния министър.

  Избраният за президент Росен Плевнелиев обяви, че първото нещо, което ще направи след встъпването в длъжност през януари, ще е да подпише указите за връщане на тези посланици.

  В рамките на проверката си на посланиците, генералните консули и заместник – ръководителите на дипломатическите мисии Комисията по досиетата обяви имената на над 190 дипломати. При проверката на главните секретари, генералните директори, началниците на отдели в МВнР бяха осветени връзките с ДС на още 75 служители на външно министерство.

  Така се оказа, че почти половината посланици и консули са агенти на ДС.

   

  Източник:   Фрог нюз

• Из делниците/празниците на един луд

  Понеделник, 26 декември

  Шефът на Комисията по борсите и тържищата рекъл, че търговците на дребно бримчели цените, щото потреблението се свивало. Но, това, рекъл, е световна тенденция. Да, да, световна е…

  Навсякъде за празниците свалят цените, в Бегето наобратно. Обяснявали сме го тоя феномен. В Бегето всеки знае, че болен се такова на легло, беден – на празник. Кога друг път ще хванеш пенсия да купува суджук? Тези странни пазарни субекти рядко интервенират извън пазара за млечни продукти. И ако ги изпуснеш на Коледа, ще ги чакаш чак на Великден. Демек, от тия 30% от населението не може да се печели с оборот. Друг въпрос е, че българинът мрази да печели от оборот, смята го за хамалогия.

  Но всяко зло за добро. Свинското поскъпнало! Нека! Червените меса са вредни, както знаете. Но не знаете как подло удрят на най-неочаквани места. Да! Свинското и алкохолът забавяли движението на мъжките сперматозоиди, а то при тях скоростта е всичко. Бразилски учени го открили. И открили също, че зърнените храни им действали изключително добре на подвижността. Добрутро! В Северозапада още от Възраждането казват: „Най-обичам леба и да е…” Щото са били наясно, че, ако искаш да ти тича конят, си трябва зоб.

  Пенсиите, вашите трябва да са като куршум, а?

  Пък земеделският министър рекъл, че държавата нямала орган, който да контролира цените по време на празниците. Щото за делниците има, де… Та затова наблягали на контрола на качеството. Което също е важно. Оня ден четох в „Труд”, че министрите дарили продукти на Дома за стари хора в Драгалевци.

  Едно бабе разгледало дарението и се фръцнало: “Този кашкавал няма да го ям! Изтекъл му е срокът на годност.” От персонала на дома я завели при доставчиците: „Те я увериха, че всичко е наред и че са подготвили изрядна стока, тъй като знаели, че ще има и журналисти на събитието.”

  Бабето, че не е в центъра, не е. Но и на доставчиците им е изпила чавка акъла! Говори ли се така, бе?! Значи, ако нямаше журналисти, можете да пробутате на пенсиите тригодишен пармезан!

  Вторник, 27 декември

  Група доценти от интелектуален кръг „Ценности на бъдещето” написали в „Новинар” 10 съвета към Плевнелиев. Общо взето разумни работи. Обаче, не с всичко сме съгласни. Например, те тръгват от грешна предпоставка – Плевнелиев бил „човек на бъдещето”, „образован, съзидателен и видимо интелигентен мъж”. А ние сме надзърнали и оттатък видимото и не останахме доволен… Като за инженер верно е интелигентен, но не повече.  Освен това някои от съветите на доцентите са доста закъснели. Като например да не позволява да ни занимават с неговото детство, юношество и личен живот.

  Вече ни занимаха и то много надълго, включително се стигна и до предишните му животи, когато е бил жена, ирландска овчарка, някъде по време на войната между Джеймс II и Уилям III и преди картофения глад. Доцентите го съветват също да не фамилиарничи с разни журналистчета, артистчета и главно певачки, а да се държи като държавна глава. Което също е след дъжд качулка, щото той вече заяви: „Следващите 5 г. искам да бъда на “ти” с целия български народ!”

  Но като цяло съветите на доцентите са добри. Да не се прави на много набожен, да не целува ръка на поповете, да не се обявява за социален или какъвто и да е друг тип президент. („Това само по себе си е глупост.”) Да се откаже предварително от всякакви класации. Да не се сприятелява и да не прави свои съветници „публично известни крадци и престъпници”. Да не раздава „Стара планина” на Сульо и Пульо.

  С две думи са му казали да не бъде Първанов. „Предлагаме Ви, пишат доцентите, да ходите на театър и изложби, а не на махленски мачлета и особено на лов. Последното е занимание за парвенюта и заговорници.”

  Нема как да сбъркаш протагониста. Кой не знае, че Гоце е парвеню и заговорник? Но в случая е важно, че това всенародно знание получава академична санкция.

  В разрез с това широко възприето вече мнение за отиващата си държавна глава, Мая Манолова вика: “Няма кой да бие БСП, ако Първанов и Станишев заработят в една посока.”

  Според нас има хиляди причини, поради които това не може да бъде. Станишев е от червена коза яре, отгледан е като тамагочито на партията. А Гоце е самоделец (self-made man) от Сирищник. Станишко знае езици, а Параванката е монолингвист като Бойко. И на двамата това им е голям комплекс. Във Фейсбук се появил втори профил на Гоцето, ужка фалшив, в който пише, че знаел 4 езика. Кой се хване, хване…

  Пък Бойко оня ден, като го питаха каква природна дарба иска да притежава, той малко се замисли, щото нали, почти всички ги притежава. Но после се сети и каза: „Да съм полиглот като царя, това е уникално богатство.” А като го питаха коя черта в себе си не харесва, каза: „Добротата”. Което дава право мимоходом да обобщим, че начело на държавата стоят добри хора. Плевнелиев каза, че е много добър, сега и Бойко. Тетка Цачева не съм я чул да казва, че е добра, но то на нея си й личи…

  Ей, четохте ли, че държавната телевизия в Северна Корея излъчила кадри на десетки свраки, които „оплакват” починалия „Любим ръководител Ким Чен-ир”? Ако го бях прочел преди две години, нямаше да повярвам, че е възможно. Но днес съм по-склонен…

  Отплеснахме се.  За Станишко и Гоце ставаше „на въпрос”. Станишев го тегли на Запад, Параванката очите му все към Матушката. Параванката е хетеросексуален до степен да го подозират, че бърка социален със сексуален. Докато Станишев не го подозират. По-точно, подозират го, но не точно в това.

  Тъй че само от това повърхностно сравнение се вижда, че няма как да заработят в една посока.

  Др. Манолова, прочетете „Книга за джунглата” на Киплинг. От там ще научиш, че в една глутница може да има само един Алфа, само един водач. Че само той има право да ходи с навирена опашка, а другите само с подвита и т.н. Ама то трябва да се чете. Човек само до време може да се оправдава, че е от Кюстендил…

  Оня ден се навършиха 8 г. от атентата срещу българската база в Кербала, където загинаха 5 войници и 30 бяха ранени. Та по тоя повод Н. Слатински, екссъветник на Гоце, пише, че атентатът се очаквал, имало предупреждения, но „българската държава в лицето на своите висши политици и военни не си мръдна задника”. Главнокомандващият само си подготвил речта, в случай, че има жертви! Представяте ли си?! Ама какво да се чудим?! Кога изгоряха хората във влака, той отиде „да тъгува” в Симитлийската гора…

  Боже какъв студ хвана! Дето вика един Стоян, даже адвокатите не смеят да си извадят ръцете от джобовете.

  Ей, ама Веждито хитър като листна въшка, бе! Бях готов да се басирам, че няма да успее да закара Бойко на опера, ама го закара. Е, засега само до пред операта… Рекъл му: „Шефе, има лента за рязане в Русе…” И нашият като чуе лента, хич и не пита повече. …

  Айде и, ако нещо, не обвинявайте непременно себе си. Наш физик, при това трезвен (както изрично отбелязват колегите от Фрогнюз), съобщил, че Земята не само се върти, ами се и клати! А като се клати Земята, естествено и човекът се клати. Не ли?

  Сряда, 28 декември
  
  Главсекът на МВР Калин Георгиев вика, че мераклиите за МВР се увеличили. В София 707 души се борели за 72 места. Пък за някакви други 121 места се явили 1161 желаещи. И все млади, с желание да работят.

  Според нас този наплив е временен и се дължи на начина на рекрутиране на сегашния управленски елит. Съвсем неочаквано МВР се оказа най-прекият път към властта. Дето се вика, то и затова така се вика, де, направо през просото… Погледнете що милиция, що нещо по върховете…

  Ще отмине и тая мода.

  Главсекът вика още, че проблем пред милицията оставали домовите кражби. Но той се решавал само по един начин: „Концентрирането на полицейски сили. Когато работихме по подпалвачите и  наситихме цяла София с полиция, статистиката на извършените престъпления бе близка до нулата.” Точно така! Концентрация до ниво „милиционер-роднина-милиционер-роднина”.

  Но тоя подход, макар и много ефикасен, бил много скъп. Поради което главсекът препоръчва всенародна бдителност. „Ако, вика, аз съм пенсионер, който страда от безсъние, стоя до прозореца, видя,  че някой тича долу с коктейл “Молотов”, защо да не се обадя на полицията.”

  Да, бе, как никой не се е сетил?! 2.5 млн. агенти зад пердетата, нищичко няма да им убегне. Само трябва да им се намери по един прибор за нощно виждане…

  Ама, г-н Георгиев, те дебнат не на прозореца, ами на шпионките. Да! Имахме една такава във входа. Една вечер, без да паля лампата, се доближих до шпионката и като изревах “бау”… После й извиках линейка. Не си бил пенсионер, не ги разбираш тия работи. Ама нищо, де… Като гледам Бойко как емна Дянков, две думи непремерени ще кажеш и ще седиш по цяла нощ на прозореца да броиш кой минава и какво носи… Доста е да стигне до него, че журналистките ти викат секс символ! Само той има право да е секссимвол, па и всякакъв символ…

  Обаче, да ви кажа, малко предумишлено ми се видя избухването на Бойко спрямо Дянков. Набирал му от преди. Много ми заприлича на едно място от „Златния телец”. Когато Остап се вбеси на Паниковски и Шура Балаганов и им рече: „Да вървим в градската градина. Ще ви направя сцена при фонтана.”

  Планирана работа, искам да кажа…

  Ама и Дянков, може много да е учил, ама е просто момче. Въобрази си, че кара рейса. И, ако не разбере, че е само пътник, наистина е пътник.

  Иначе не мога да не призная, че премиерът е много наясно как се държат мишки в чувал. Чувалът трябва непрекъснато да се тръска, за да не могат мишките да го прегризат.

  Четвъртък, 29 декември
  
  На ямболци им дигат таксата за боклука от 1.33 промила на 1.99. Що не 2.00 направо? Хем по-лесно за смятане, хем и като пари е същото. Щото кметът им Славов явно се мисли за голям хитрец. Психолозите са обяснили, че простият народ е склонен да мисли за 1.99 като за едно и нещо, а не като за две без малко. Тарикатлъци, които не отиват на един народен избраник.

  В Разград обаче не си играят на психологии. Дигат таксата от 2.00 на 2.7 промила. На Видин им се разминава. В последния момент кметът Гергов изтеглил предложение за вдигане на таксата от 1.2 на 2.1 промила.

  Абе, Дунава дали замръзна?  „Стандарт” писа из ония дни, че в Свищов нивото било много ниско и тамошните се надявали при първия студ реката да замръзне, та да се стушкат по леда чак до румънско. Толкова им е акълът! Не си правят сметка, че като замръзне и румънските вълци ще додат да търсят храна при нас. Щото то животно, де да знае, че и у нас няма храна. Ама не са само вълците. Всичко може да доде от Румъния. Знаете ли например, че там педерастите били 20%? Да! Ивелин Йорданов, първият симпатизант на БСП, който официално си призна, че е ляв и политически, и сексуално, го каза преди време. И като замръзне Дунава…

  Обаче въпреки студа, жители на Добрич пак щели да излязат на протест срещу шистовия газ. От комитета “Добрич против шистовия газ” викат, че ще протестират до налагане на пълен мораториум за проучванията и добива на шистов газ.

  Лично ние не сме капацитет по тая тема и не смеем да кажем къде свършва екологията и къде започва енергополитиката на Кремъл и Вашингтон. Но ни направиха силно впечатление думите на бившия амбасадор Пардю: „Шистовият газ е само една възможност, която предизвиква спорове както в България, така и в САЩ. Има сериозни екологични въпроси и ако трябваше да посъветвам България, бих й казал да бъде много предпазлива. Да не бъде първата, която ще скочи в този бизнес…”

  Ама то българин, ако не е пръв, все едно, че изобщо не е… Кой призна пръв Македония например?

  Като казах Македония, та се сетих за Алекс Алексиев, съветник на Филип Димитров. Дмитри Иванов писа: „Алекс Алексиев от САЩ лобира за шистов газ в България. Много бил добър проектът. Лъже като дърт циганин.” И верно лъже. „Няма, вика, нито един доказан случай, в който сондиране за шистов газ да е повлияло на водата. Това е истината.”

  Жалко! Този Алекс Алексиев е син на големия български художник, карикатурист и хуморист от Пазарджик Райко Алексиев. След Девети комунистите го арестували и затворили, заедно с още много интелектуалци, в дома на слепите (каква перверзна фантазия!) Където го пребили до смърт! А през 1945 г. го осъдили на смърт посмъртно! Та всичко да е законно! Гуньо Гъсков не му простил карикатурите на Сталин…

  Но, дето се вика, децата не отговарят за постъпките на бащите си…

  Неделя, 1 януари 2012. (Не питайте що се губят три деня. Не знам.)
  
  Честита Нова година, братя българи! Големи промени предстоят! И всичките ще са към добро. То нема вече и накъде към по-лошо. Така че няма причина да сте оклюмани! Давайте го по-бойко, така да се каже!

  „Труд” пише, че Бойко, като се събудел сутрин, първата му работа била да каже: „Боже, ти напред, аз след теб”. Ако Той върви в стъпките Му, тогава е съвсем логично ние пък да ставаме сутрин с думите: „Бойко, ти напред, ние след теб!” Логично е, не ли? Това е един вид аутсорсване, ако използвам тая любима на премиера дума.

  Между другото, усвоявайте бързо чуждите думи! Инак скоро ще престанете да разбирате премиера. На последното заседание на МС за 2011 г. употребил „дерогация”. И колкото и странно да се стори на некои, абсолютно на място. („Унгария е искала дерогация за 27% ДДС, при таван 25% в Европа.”)

  Но затова след малко. Да довършим ЧНГ-то първо. Едни сънища бях засънувал тия дни, така се притесних… Сънувам, че Новата година пристига тържествено във Франция, Париж, Шанз-Елизе… Навсякъде свети, лъскаво, красиво… И тя решава да си остане там, хич да не идва в мрачна България… А ние седим и чакаме. И пием. Пием един ден, тя не идва, втори ден, тя пак не идва. Трети ден пием… (Това всичкото става на сън, в живота рядко можеш да отделиш толкова време!) И тогава си помислихме, че тя може цяла година да не дойде и ние да седим и да я чакаме. И да пием. Цяла година! И тук, от радост ли, от мъка ли, не мога ви каза, се събудих… Новата година беше дошла, даже един ден беше минал вече…

  Знаете ли какво? Махмурлукът не може да се лекува, може само да се отлага. Аз го отложих за след Банго Васил…

  А може би вече остаряваме… Макар че това е единственото от удоволствията, за което човек никога не е прекалено стар… Е, разбира се, има разлика. С годините човек помъдрява, почва да осмисля нещата… Да ви кажа ли няколко сентенции, които лично за вас сме измислил през годините? Добре. Оптимистът е добре почерпен песимист. Човек е толкова голям, колкото е голяма чашата му. Работата не е пиене, та да свърши. С какъвто се събереш – с такъв ще се и напиеш! Може да ги ползвате без да ме цитирате.

  Много пием ние, българите. И много пушим. Сещам за главния герой на Гришам от «Камерата». Той беше осъден на смърт, но беше решил, че няма да се остави на правителството да го убие и пушеше по четири кутии на ден. Не знам що точно тоя паралел ми дойде на ум…

  Иначе правителството прави каквото може. Бойко казал за „Стандарт”: „Самотата ми помага. Защото мога да си работя по всяко време, без да се съобразявам с жена, деца, тъщи… Да, самотата е кофти в личен план. Но пък толкова съм обсебен от желанието да успеем, че то компенсира другото…”

  „Из делниците…”, 3 януари 2002 г.: „Царя пак работил по празниците. Вчера от Бистрица направо в МС с куфари преписки. Толкова се труди тоя човек! Без два куфара папки не тръгва за никъде. Що така нищо няма на ачика…” От тогава имам известна нетърпимост към големите работари.

  Като споменах царя та се сетих за един закон на Паркинсън: „Наследственият принцип с нищо не е по-лош от изборния. При първия идиотизмът на наследника е генетическа случайност, докато при втория – историческа необходимост.”

  Случайност, случайност, ама… В „ Антиистория славянобългарска” Георги Константинов пише: „Един английски дипломат в София още в 1945 г. бе подхвърлил: „За съжаление каквито ви са монархистите, такива са ви и марксистите…“

  После стана обратно: Каквито марксистите, такива и монархистите. После (демек сега), пак обратно…

  И не ми остава нищо друго, освен като автора на Антиисторията и аз да кажа: 1331 години българска държава! — докога?

  Ей, не остана място да ви напиша за този знаменателен последен за 2011 г. МС и по-специално речта на премиера… Следващия път. Тук само ще кажа, че „никога не бях научавал толкова много изведнъж”.

  Съобщение: Понеже непрекъснато има някой недовидял да ни обвини, че щадим отделни политици (демек симпатизираме им), та въвеждаме нова, задължителна рубрика: „И на тях да им…” В нея ще изреждаме „контекстуално” всички политици, които не сме успели да изредим в текста. Та днес споменаваме: Иван Костов и политическата му семка, Мартин Еванджелиста, Лудото Яне, малкото останало от политика Сидеров и, естествено, партията, правителството и Св. синод…

   

  Тони Димитров, д-р

  Reduta.bg

• ГЕНОМЪТ (ДНК) НА БОГ? (Тема в развитие, 3 януари 2012)

  ВЪВЕДЕНИЕ С АНАЛОГ

  Митичният Хигс бозон носи името на британския физик Питър Хигс. През 1964 година ученият пръв предполага за съществуването на частицата. Учените търсят Хигс бозона от средата на 80-те години на миналия век, а днес – в Големия адронен коладейр ЦЕРН. В търсене на Хигс бозона са изразходвани милиарди валутни единици.

  ИСУС ХРИСТОС
  Ако приемем, че Исус Христос е реална личност и е бил разпънат на кръст на Голготата, по кръста вероятно има следи от неговата кръв. Аз лично съм виждал парчета дърво представени за част от кръста на Христос. Съществува хипотетична надежда, но това е възможност за решение на поставената задача.

  Какви са реалните и хипотетични условия:
  1. Да може да бъде решен поставения проблем?
  2. Да може категорично да бъде обявен за абсурден и отхвърлен поставения проблем?

  Проблемът е както исторически, така и методологичен от генетична гледна точка.

  РЕЗУЛТАТИ ОТ ДИСКУСИЯТА

  1. Възможно ли е да се открие „Геномът (ДНК) на Христос?
  2. В новогодишната си обръщение за 2012 година папа Бенедикт ХVІ заяви, че най-големият грях на човека е опитът му да се конкурира с Бога. Повод за размисъл. Дали ООН трябва да забрани човечеството да дефинира и търси „Геномът (ДНК) на Бог?”???
  3. Въпрос към Знаещите във форума:
  Възможно ли е да се открият следи от генома на Исус Христос?
  4. При положение, че няма открити останки от него, мисля че сам ще си отговориш на този въпрос.

  5. Проблемът е такъв – реликвиите, претендиращи, че са парченца от кръста са хиляди – трески, пирони и какво ли не. Повечето от тях са с доста съмнителен произход. Торинската плащеница, която претендираше за покривало на мъртвия Исус и уж съдържала следи от кръв по него, също е доказан фалшификат.
  Нещо повече, дори да намерим предполагаемо истински артефакт с кръв по него, винаги е възможно замърсяване с друга ДНК. В древността предметите не са се съхранявали в стерилна обстановка, пипали са ги разни вярващи, които оставяли свои клетки, със съответния генетичен материал.
  Отделна бира са бактериите, плесените и гъбичките, които се развиват по находките. Така че няма гаранция, че ако извлечем ДНК от предмета, то тя ще съдържа материала на интересуващия ни субект.
  Затова достоверен генетичен анализ на някоя находка в наши дни се прави като се извлича вътрешността от парче от кост /да речем/, където нямаме проникване на чужд организъм.
  Така че нямаме запазени останки от Исус, тъй като нямаме тяло /нали според Библията е възкръснал/. Така че няма шанс да си набавим генетичен материал. Освен ако не изобретим машина на времето и не се замъкнем назад във времето да вземем проба от живия Исус.

  6. Всички „парченца“ от дървота на кръста и прочие реликви от ранния период на християнството са фалшификати от много по-късни епохи.
  Така, по тази методика нищо не може да се докаже. Или пък други ала-бала, като живи наследници на Христос в „Кодът на даВинчи“.
  Все пак косвено по петна от кръв бяха намерени хаплогрупите на някои царствени особи от по-нови времена като Николай II и Луи ХVI.

  7. Идеята, че Исус е Бога Отец се появява по-късно и противоречи на ранното християнство и на негови твърдения в евангелията. А ако някой го интересува неговото ДНК няма нужда да се насочва към кръв по кръстове и други такива идеи, генетичен материал едва ли би се запазил по този начин. Трябва просто да се издирят негови роднини, а в едно от евангелията са споменати братята му, имаше наскоро филм по въпроса.
  А ако те интересува ДНК на някой Бог – официално Тутанкамон е такъв.
  Едит: В „Битие“ пише, че човек е създаден по образ и подобие на Елеохим, което е Ел в женски род множествено число. Така че не очаквай У-ДНК от тези богини.

  8. Исус Христос е бил незаконороден, в Евангелията изрично се споменава, че майка му е била бременна преди да се е омъжила за баща му. Това е било голям проблем на времето, но уж бог се явил на Йосиф и му казал все пак да я вземе.
  Исус изглежда е страдал от известния „синдром на незаконородения“ и затова го избило да се прави на специален.
  Изглежда някои вярват, че бащата все пак е бил Бог Отец и затова искат да намерят ДНК-то му.
  Реално, даже да се намерят наследници на братята на Исус, У хаплогрупата няма да е същата. Автозомно пък, за 2000 години няма да е останало нищо от неговите гени, те се размиват за 300-400 години.

  Продължава.
  Благодарим на водещите български Генетични Генеалози. Те са на изключително равнище.

  БГЦ

• Троянски кон* засне бастиона на ТИМ

  Шефовете на сочената за най-могъща българска „организирана престъпна група“ ТИМ не обичат публичността. Те демонстрират дискретно финансовата си мощ на луксозна яхта, но не се доближават на разстояние, от което обективите на папараците могат да фиксират разпускащите на яхтата лица.

  Почти нищо не се знае и за тяхната луксозна база в софийския квартал Бояна. Това е по-скоро закономерно, защото за техния имот от 9 декара на улица „Васил Чекеларов“, на който е построена сграда с РЗП 951 кв.м липсват всякакви данни за собственост в имотния регистър. Подобен е случаят с много имоти и сгради в този елитен квартал. Съсед на тимаджиите е например Кеворк Кеворкян, но това няма как да го научите от официалните публични регистри, които по една или друга причина гарантират дискретност на избрани обитатели в Бояна.

  Излиза, че Комисията „Кушлев“ ще бъде твърде затруднена, ако се стигне до гражданска конфискация на имотите на тимаджии, които американският посланик Джеймс Пардю обвинява в секретен доклад в „широк спектър от криминални дейности – изнудване и рекет, заплахи, проституция, залагания, трафик на наркотици, кражби на коли и трафик на крадени автомобили“.

  

   

  Приемната на Иво Каменов, който обитава там, е аранжирана с модерни черни и бели дивани, очевидна препратка към будистката дихотомия „Инг и Янг“. Това се вписва в източната философия на бойните изкуства, чиито страстен почитател е Каменов. Той има черен колан по карате в стил „киокушин“, както можете да се уверите от видеото. На него Каменов наставлява другите черни колани, като особено елегантно демонстрира удара „уширо гери“ (6:30 минута от записа).

     
  
   

  За страстта на собственика към традициите на Изтока говорят и други елементи: самурайска униформа в цял ръст, златна самурайска маска и малки скулптурни пластики във витрини с характерна извивка на японски меч.

  На този „дзен“ фон се кипрят кичозни крeсла и диванче с позлати в стил „Луи XV“, които говорят единствено за неоперабилен парвенюшки вкус.

  Кичозни елементи има и в екстериора. Парадният вход, от който се открива гледка към внушителния тимаджийски автопарк, е защитен със стъклено-желязна конструкция, опираща се на… мраморни гръцки колони с капител.

  Като цяло обаче архитектурата на бившия профсъюзния дом, превърнат в луксозно имение с басейн и футболен терен, не позволява волни импровизации в стил мутробарок и е запазена строгата казармена линия, която се връзва с военния дух на организацията на бившите тюлени от поделението „Тихина“.

   –––––––––––

  * Емблемата на ТИМ и застрахователното дружество Армеец е троянски кон, а девизът е „Храбро, твърдо, почтено!“

   

  Източник:    Биволъ

   
• ДС и/или БКП-БСП? Кой е „по-по-най“?

  Само корумпираните натури имат шанс в днешна България – това е изводът, който непредубеденият читател не може да не направи, изчитайки представения по-долу материал.

  Авторът – доктор на науките и старши научен сътрудник – очевидно е бил в кухнята на събитията, довели до т.нар. „демократични промени“ след 10.11.1989 г.

  Става ясно кой е главният виновник за сегашното последно място в Европа и на едно от последните в света на една цветуща в миналото държава – днес просто безразделна територия на Мафията.

  Четивото е горчиво, но истинското лекарство никога не бива сладко.

  Н. Гусев

   

  Автор – д-р Симеон Войнов
  

  КОЙ ПРЕДИ ДЕСЕТ ГОДИНИ СЕ УПЛАШИ ОТ СЛУЖБИТЕ
  ЗА СИГУРНОСТ И КОЙ ВСЕ ОЩЕ СЕ СТРАХУВА ОТ ТЯХ.
  МОЖЕ БИ Е ВЕЧЕ ВРЕМЕ ДА КАЖЕМ ТОВА

  
  Задължени сме да разкажем за другата страна на събитията, били дълго време в полезрението на обществото, заради доброто име на немалка част от нашите бивши колеги, заради паметта на загиналите за България, заради “самоубитите” – основно в края на осемдесет и девета и през деветдесета година, и техните деца и семейства.
  А също така ще добавим, заради жертвите на репресиите, които с основание виждат в лицето на ДС своите палачи, не давайки си сметка, че Държавна сигурност е била само инструмент в ръцете на ръководството на БКП.

  В част от обществото справедливо съществува негативна представа за службите на Държавна сигурност и хората, които са работили там, като репресивен апарат на тоталитарния режим на БКП.

  Тази представа е формирана съвършено закономерно в резултат на репресивните действия на тоталитарната държава, осъществявани с различна интензивност през периода 44 до 89 година.

  В края на 89 и началото на 90 година бяха положени големи усилия и се осъществиха координирани акции – отначало главно от определени среди в БСП за съвършено целенасочено и преднамерено създаване на негативна представа за службите на Държавна сигурност. Защо се стигна до това и кой имаше интерес от обявяването на ДС за виновник за всички беди в България?
  Мотивацията и желанията бяха различни, но целта – една и съща.

  За част от партийния елит беше необходимо да посочи на обществото кои са лошите момчета, които са му въртели мръсни номера толкова години.
  Кой създаде лагерите и затвори в тях не най-лошата част българите?
  Кой не го е пускал да пътува зад граница, или за да даде съгласието си, го е карал да клепа колегите си?
  Кой е спирал кадровото израстване, в голяма част от случаите на способни и трудолюбиви специалисти?
  Кой създаде задграничните фирми и дружества и чрез тях източи огромни суми държавни пари?
  Кой подслушваше телефоните, четеше кореспонденцията и следеше незаконно гражданите на собствената си страна?
  Кой осъществи най-голямата престъпна терористична акция в най-новата ни история, наречена цинично “възродителен процес”, и пр., и пр.?

  За тези, които бяха самоотвержено топили колеги и приятели също беше изгодно да дискредитират бившите си непосредствени работодатели.

  Тези, които бяха жертви на репресиите, естествено жадуваха мъст и вероятно техните чувства са най-искрени и справедливи, независимо че не са в съзвучие с библейските постулати.

  Тези, които искрено искаха да строят нова свободна България, също нямаха интерес да продължава да съществува изградена система с добра организация и връзки в преобладаващата си част, особено що се касае до висшето ръководство, просъветски и проруски настроена и, разбира се, по презумпция вярна на БКП-БСП.

  Тези, които бяха замислили, планирали и започнали разграбването на България също нямаха интерес от съществуването на службите за сигурност – още повече от служебните архиви, където се пазеха и много техни грехове и престъпления.

  Сигурно има и други мотиви и големи групи от хора, които желаеха ликвидирането на ДС. Тук не трябва да пренебрегваме и външния натиск и интерес в тази посока.

  За тогавашното ръководство на БКП-БСП (имам пред вид края на 89 и началото на 90 година) има и друг конкретен и основателен мотив за разправа с ДС във вида, в които я завариха промените и нейното бързото съкращаване и маргинализиране.
  Партийната върхушка най-добре знаеше колко мощен инструмент е създала в лицето на службите за сигурност.

  Освен това вече се бяха получили твърде много доказателства, че там работят не само сляпо подчиняващи се на партийната повеля, а има и такива, които мислят самостоятелно. На редица места те бяха успели да увлекат колегите си и да ги настроят срещу неадекватните и предателски спрямо националните интереси действия на висшата партийна клика.

  Ликвидацията на разузнаването и службите за сигурност беше и в интерес на новите ни западни “приятели” по много причини. Имено по признание на експерти от западните служби нашето разузнаване беше едно от най-ефективните в света. В службите работеха изключително хора от български етнос (не че сред тях нямаше изверги и предатели, но общата атмосфера беше – работим и се жертваме за България, а жертви имаше, но това е друга тема).

  Мина времето, когато беше модерно да се пише някой постфактум за активен борец против тоталитаризма и посттоталитарните явления; а и медалите, милионите от разграбения бюджет и предприятията вече са “раздадени”.
  Събитията, за които ще стане въпрос тук, ставаха в коридорите на тогавашната ДС, и ако документите са надлежно унищожени, така и ще си останат неизвестни за обществото и за историците, които един ден може би ще се опитат да пресъздадат картината на „Прехода“.

  Това, което ще изложим тук ,не се базира на някаква специална, секретна и прочие информация. Това е разказ за събитията от позицията на непосредствени наблюдатели и участници. Може да има някои неточности по отношение на датите и реда на събитията, но не и по отношение на тяхната същност.

  Около 15-20 ноември 89 година във в.„Работническо дело“ беше публикувано писмо-обръщение на Секретариата на ЦК към членовете на БКП. Не ни е известно, но е твърде вероятно писмото да е било подготвено от някой от четиримата, организирали и осъществили свалянето на Живков, а може би от техни противници в Секретариата
  Целта на това писмо вероятно е била да призове верните и консервативни партийни кадри към стабилизиране на партийните и държавни структури за неутрализиране на зараждащите се неформални демократични структури.
  За всички, посрещнали станалото на 10 ноември с радост и надежда беше ясно, че това е крачка назад.
  Същият ден на обяд в едно от не последното по значение поделение на ДС беше спонтанно свикано събрание на енс-ката партийна организация (вероятно най-многочислената в структурите на ДС) и беше приета резолюция, в която се изразяваше категоричен протест срещу публикацията и се гласува “вот на недоверие” на секретариата на ЦК.
  Резолюцията е била изпратена до ЦК и ПК на МВР.

  Към края на ноември или в началото на декември във в.“Работническо дело“ имаше още една публикация с безумно съдържание в горния дух, която е предизвикала приемането и изпращането в ЦК, ГК и ПК на МВР нова резолюция, в която единодушно било гласувано “вот на недоверие” на ЦК.

  Кулминацията вероятно е била на 3 януари, когато в същата партийна организация е била единодушно приета резолюция, с която се гласува “вот на недоверие” на генералния секретар на БКП, Александър Лилов.
  Резолюцията отново е била изпратена до всички висши партийни инстанции. Някои вероятно помнят, че ситуацията тогава беше сложна, близка до взривоопасна. Лилов публикува на 30.12.1989 г. във в. „Работническо дело“ статия за “възродителния” процес, в която се третираше и въпросът за възстановяване на имената на насилствено покръстените. Там се твърдеше още, че тази статия ще стане “библия по националния въпрос”.
  Според изложената в нея теза се изискваше за възстановяване на името да се подаде молба. Това предизвика справедливия гняв на засегнатите и група от около двеста – триста души български турци пристигнаха от цялата страна и организираха денонощен митинг пред хотел София, днеска „Радисон“. Пред студентския дом беше организиран контра-митинг от войнствени националисти, или по-скоро бихме казали – расисти и ортодоксални членове на БКП. Времето беше студено, но хората останаха на площада няколко денонощия. Парадоксът беше в това, че офицери от страшилището ДС носеха храна, кафе и чай на дошлите от далечни краища на страната протестиращи. И то едновременно и на двата митинга.

  Вероятно тази, трета резолюция, изплашила не на шега ПК на МВР и ЦК на БКП, и на 4 януари е бил направен опит за промиване на мозъците на служителите в партийната организация на поделението – източник на скандалните и опасни резолюции, от секретаря на партийния комитет на МВР Емилов. Мисията му е завършила с това, че е бил помолен от събранието да си отиде да си научи урока и подготви адекватни отговори на задаваните му въпроси, и тогава да заповяда за нова среща.

  В това време вече се формираха първите неманипулирани неформални сдружения, и макар и плахо тия, които дълги години се бяха спотайвали и страхували, и без никакъв опит в организационна дейност и работа с хора, започнаха да заявяват позициите си с искане за реални промени и власт.

  Планът на организаторите на дворцовия преврат обаче беше друг.

  Готвеше се поредният партиен конгрес и се правеха усилия да се запази съществуващото статукво и властта да остане в ръцете на БКП.

  Но духът вече беше пуснат от бутилката, и то от неумели ръце, и не можеше лесно да бъде затворен обратно в нея.

  Вероятно тогава се е зародила идеята да бъде въведено нещо като извънредно положение и по този начин развитието на процеса да бъде овладяно.
  В българската история мераклии за диктатори винаги е имало, и сега такъв се беше намерил в лицето на амбициозния и патологично жаден за власт Александър Лилов.

  След като армията беше неутрализирана с участието в преврата на Джуров, а вътрешният министър Д. Стоянов беше отстранен, трябваше да се получи подкрепата на ръководството на ДС в центъра и по места, тъй като това беше единствената реална организирана и школувана сила в България, чрез която можеше да се осъществи контрол върху страната. По сценарии това беше предвидено да стана на 6 януари на среща на Лилов с цялото ръководство на ДС.

  Предварително да вметнем няколко думи за Д. Стоянов. Син на беден работник , разстрелян 44 година като ятак, предаден от човек, който впоследствие се издигна до секретар на окръжен комитет, той беше външния човек в МВР. Вероятно Живков е разчитал на неговата лоялност и безопасност, тъй като той не беше работил с агентурен апарат и нямаше авторитет сред служителите. Беше идеалната алтернатива на Григор Шопов, които дълги години реално ръководеше службите и заради своята принципност и огромен опит имаше непоклатим авторитет сред служителите, следователно беше опасен.
  Известен е епизод на телефонно пререкание между Живков и Стоянов по повод на поредните безчинства на Владо – сина на Първия – когато Стоянов, отказвайки да изпълни някое от безумните разпореждане на Живков, си подал оставката по телефона с думите: “Аз имам диплома за учител по история, а не за министър“. Твърде рискована постъпка. Твърдят, че заради такова поведение генерал Кашев бил изпратен на оня свят.
  И още: с разпореждане на Андропов при отлитането на аерогара София Д. Стоянов е включен в състава на Политбюро. Странно нещо е човекът и неговата съдба. Състоял се разговор в кабинета на министър Стоянов, веднага след преврата, в който той разпорежда на свой заместник да се търсят верни хора, на които да се предадат за да скрият парите, “става дума за много, много пари”.
  Може да се гадае какво е разбирал тогава един министър под „много пари“.
  На пленума за отстраняването на Живков, Стоянов почти единствен се противопоставя на решенията. Очевидно той е бил извън играта. Дали го е направил поради верноподанически чувства и наивност или е предугаждал вулгарния грабеж, който се задава, и вътрешно не е бил съгласен с него – можем само да гадаем.

  Известен е и фактът, че на 10 ноември на школниците в Симеоново са били раздадени автомати; от заранта са ги държали в неведение, два-три пъти са ги качвали в автобусите. Но състоял се е телефонен разговор между Стоянов и Джуров, в които последният му е казал:

  “Митко, няма смисъл да загиват момчетата”.

  Зад тази фраза се крие истината, че танковете от секретното поделение … и това в Суходол са били в готовност да защитят „мероприятието“.

  Впоследствие под името на Д. Стоянов излезе от печат малко книжле с неверни и наивни обяснения за така наречения „възродителен процес“. Такава книга не би написал-кандидат студент по история, а не човек с диплом на историк, камо ли човек, които е разполагал с цялата информация по проблема. Вероятно това е неуспешен опит да се скрият фактите кой е реалният подбудител и кой е стоял в България зад този противоречещ на националните интереси на страната вандалски акт. Последващите развития на събитията на Балканите може би дават верния отговор на този въпрос. Немного след излизане от печат на тази книга Д. Стоянов вече не беше сред живите, така че трудно би могъл да потвърди или отрече авторството си.

  Но да се върнем на срещата с Лилов.

  Датата на провеждането й съвпаднала със заключителния етап на избирането на делегатите от МВР за конгреса на БКП на 31 януари, което събрание се провело на следващия ден, в неделя в салона в сградата на ул. Гурко.

  Тези дати са знаменателни и с това, че в същата тази събота в сградата на МВР в кабинета на един от началниците на управления – вероятно по нареждане на четворката – посредством Семерджиев беше съставена декларация за обявяване на извънредно положение в страната.

  В кабинета попаднахме случайно, но останахме и се намесихме при съставяне на декларацията с желанието да бъде изготвен по-мек и не така категоричен и безапелационен текст. Първоначалният текст беше абсурден. Въвеждаше се комендантски час от 21.00 до 6.00 часа, през което време се забраняваше събирането на групи от повече от трима души, така че човек и с такси не би могъл да се придвижи – да не говорим за градския транспорт.

  Веднага след съставянето на декларацията тя беше напечатана и заминаха коли да търсят членовете на правителството на Г. Атанасов да я подпишат. Тя трябваше да бъде прочетена рано в понеделник на 8 януари и веднага въведени съответните мерки. Министрите се бяха скрили не бяха намерени или са отказали да подпишат документа и Слава Богу, той остана само къс хартия. Да се надяваме, че за новата ни история някъде има запазено копие от него.

  В същото това време, докато се пишеше декларацията, по добра стара традиция по телефона беше разпоредено на началника на оперативно техническо управление да започне подслушването и наблюдението на лидерите и членовете на сформираните неформални граждански структури.

  Чест прави на този генерал. Той категорично отказа да изпълни заповедта. Дори се изрази доста красноречиво по български по повод на това нареждане, като заяви: “Които иска да го прави, нека издаде писмена заповед и да дойде да я изпълнява”.

  Срещата с Лилов беше планирана и организирана добре. Независимо от лошите климатични условия и дълбокия сняг, бяха събрани ръководителите на ДС от цялата страна – от началник-отделение нагоре, заедно с партийните и комсомолски секретари.

  Салонът в сградата на министерството не можа да събере всички и се наложи да се ползва и столовата под него, която беше набързо озвучена.

  На трибуната са Семерджиев, Лилов, Велко Палин, Гоцев, Емилов и още две три по-дребни креатури.

  На втория ред в салона бяха заместник министрите, началниците на управления и, както беше казано по-горе, зад тях цялото ръководство на ДС, тоест хората които представляваха тогава единствената, като изключим армията, организирана сила, която можеше да държи страната под контрол. Не споменавам тук за милицията, тъй като тя тогава безпрекословно се подчиняваше на разпоредбите на ДС.

  Сценарият е бил замислен според добрата стара практика – да се даде на “народа” правото да се изкаже, а после да му бъде казано и разпоредено какво да изпълнява.

  Обаче за добро или зло този път проиграваният много пъти сценарий не сработи.

  След откриване на срещата от ген. Семерджиев започнаха спонтанни изказванията на колегите. Изглежда режисьорите на спектакъла бяха подценили ситуацията и натрупалото се напрежение. Не бяха добре подготвени предварително венцеславни изказвания и дискусията се проведе в известна степен в свободен, нережисиран дух.

  Основната гореща тема бяха митингите на площада пред Народното събрание и потенциалната опасност те да прераснат в сериозен конфликт. Имаше и колеги, които се опитаха да оправдават смяната на имената и създалата се ситуация, но болшинството от изказващите се осъждаха така наречения „възродителен процес“ и посочваха партийното ръководство като единствен виновник за него.

  Показателно беше изказването на служител, който е бил непосредствено ангажиран в процеса и в потушаването и ликвидирането на възникналите бунтове и огнища на съпротивление. Той разказа за конкретни случай на насилие и оказване на съпротива, както и за пострадали протестиращи и служители. С явно вълнение четеше предварително подготвения текст. Когато стигна до това, че на два пъти едва се е отървал да не бъде убит и зададе въпроса към седящите на трибуната “Кой тогава щеше да се грижи за моите две деца”, сълзите потекоха от очите му и той повече не беше в състояние да чете. Това нажежи още повече обстановката.

  След още едно изказване на трибуната се качи служител, който нажежи още повече обстановката. След като отправи редица конкретни обвинения към ръководните органи на БКП за това, че са довели икономиката на страната до катастрофално положение, се спря на вандалския акт “възродителен процес” и статията на Лилов, която беше непосредствена причина за възникналото остро напрежение и митингите. Въпросът му към стоящите на трибуната:

  “Ако ситуацията на площад „Народно събрание“ излезе изпод контрол, вие ли ще застанете между двата митинга, или отново ще се разпоредите стоящите в залата да поведат подчинените си срещу протестиращите?” беше посрещнат с красноречива бурна реакция от залата.

  Изказването завършило с думите “Ръководството на БКП продължава да се държи като диктатор и да прави сериозни политически грешки и следва да признае вината си и се извини тази вечер на българския народ пред камерите на националната телевизия, а Александър Лилов като непосредствен виновник за създадената конкретна критична ситуация трябва да си подаде веднага оставката.”

  Това искане беше аплодирано и бурно одобрено от огромното болшинство на присъстващите.

  Атмосферата беше така нагорещена, че беше достатъчно някой да каже:
  „Нека да задържим хората на трибуната и повикаме телевизията тук и това да стане веднага!“
  – няма никакво съмнение относно това как щяха да се развият събитията. Съществувала е реално и друга опасност – да се повторят кървавите събития от Букурещ, станали няколко дни преди това.
  (Ако това беше станало, вероятно сега България щеше да е по-напред по пътя си към Европа.)

  След още някои изказвания Лилов направи опит да говори. След като беше дълго освиркван и не му беше дадена възможност да се изкажe, той си седна. Семерджиев се опита да успокои залата и Лилов отново се изправи зад катедрата. Ситуацията се повтори и бурните протести на колегите отново не му дадоха възможност да говори.

  Накрая Семерджиев успя да укроти залата и на Лилов бе дадена възможност да говори, макар и прекъсван с реплики и неодобрения. Доколко той не е оценил обстановката тогава пролича от думите му, с които той разви тезата, че нищо не се е променило:

  “Ние сме ви управлявали и пак ще ви управляваме, а вие сте длъжни да ни се подчините и да ни служите!”.

  “Аз дойдох тук с ЛАДА не поради това, че нямам бял Мерцедес”. Цитат от изказването му.

  С това срещата е завършила.

  Любопитно е какви анализи и изводи са били направени от организаторите й.

  Факт е обаче, че един-два месеца след тази среща Семерджиев започна чистката в службите по критерия “непослушните вън”.

  (Без да се впускаме в една още по мрачна тема ще споменем само, че някои колеги изчезнаха, “самоубиха” се или загинаха при не изяснени обстоятелства, по принципа “има човек, има проблем, няма човек…”. А Лилов на заседание на ръководния апарат на БКП е казал, че “с тези хора не може да се работи”. Станало му е ясно, че съществува реална опасност службите или поне отделни ядра от тях да се противопоставят на подготвяното безочливо разграбване на България.)

  Може само да се гадае на каква подкрепа е разчитал тогава Лилов и хората около него, но поведението и действията им бяха нагли и самонадеяни. Вероятно това поведение може да се обясни с гаранциите за външна подкрепа – този път вече от Големите братя от Запад. Лилов и Гоцев отдавна си бяха гарантирали това, бидейки дългогодишни агенти на ЦРУ и М6. Но това е тема за друг разговор. Би било интересно да се надникне в техните досиета, все някъде има нещо запазено.

  Още с встъпването на Семерджиев в длъжност започна интензивно селективно унищожаване на архивите почти във всички служби на министерството. Бяха използвани различни методи за унищожаване. Вероятно най-масов беше превръщането им на хартиена каша и източването посредством вода в градската канализация. По този начин бяха унищожени например стотици хиляди картони на службата за проверка на кореспонденцията-ПК. Много архиви бяха изгорени в службите и частни крайградски вили. Вероятно и много са били съхранени с актуалната тогава техника, фотографиране.

  Архивите лесно се подаваха на унищожение, но по-трудно беше с хората, които не бяха вече така послушни и безропотни. Под влияние на това, което ставаше в обществото в някои поделения започнаха спонтанно да се формират инициативни комитети за образуване на профсъюзи на офицерите от службите за сигурност. Тези инциативи бяха бързо потушени.

  След като контролиращата тогава БКП-БСП върхушка се убеди, че запазването в този вид на службите за сигурност е опасно за самите тях, беше започната целенасочена медийна атака и обработване на общественото мнение. Целеше се да се докаже, че виновник за всички беди в България е ДС. Непросветеният човек лесно беше манипулиран и убеден, че ДС е била държава в държавата и вършела всичко безконтролно по своя инициатива и на своя глава.

  Това просто е абсурдно.

  Тодор Живков и тесният кръг от верни около него хора контролираха всичко в страната и най-вече службите за сигурност и армията.

  Началникът на ДС във всеки град беше директно и безапелационно подчинен на секретаря на градския комитет на партията. И най-малките отклонения в спазването на разпоредбите и указанията от партийните йерархични структури в центъра и на места се наказваха строго, а понякога бихме казали – сурово; доказателства за това има достатъчно много.

  Тук не става въпрос за стопанските и дребни криминални престъпления. На верните хора те биваха опрощавани. Вярност, и то лично към Живков, и така по пирамидата надолу, е ключът за разбирането на взаимоотношенията. Тъжно е, че това навежда на някои размисли във връзка с днешната действителност.

  Вероятно опитът за преврат на Горуня и хората около него бяха научили Живков как да пази властта си. Който проследи историята на формирането и темпа на нарастване на числения състав на службите на ДС, ще забележи ясно изразен пик именно след този период. За хората, които работеха в службите и умееха да мислят беше очевидно, че немалка част от финансовия ресурс и кадрови потенциал, особено на службите на контраразузнаването, се използваше да охранява едноличната йерархична власт на кликата, а не сигурността на държавата. Отделът за директно проследяване и наблюдение със 60 % от ресурса си работеше не по защитаване на интересите на държавата, а на управляващата клика.

  Тъй като по презумпция предназначението на част от службите беше да знаят всичко, което става в държавата и обществото, те имаха много информация и архиви включително и за безобразията и чисто човешките слабости и пороци на властимащите. Техните досиета бяха взривоопасни, а не на жалките доносници, които шпионираха и топяха близки и колеги заради кариера и други благини. Оставянето на тези досиета в ръцете на ненадеждни хора в новите реалности беше опасно, даже много опасно.

  И така стигаме до момента, когато криещата се зад добре пропагандираните комунистическо/социалистически идеали и лозунги, изпълняващата роля на официална власт партийно-държавна върхушка, е принудена да смени политическата олигархична форма на управление с икономическа олигархия, под което разбираше самата себе си.

  Даваме си сметка колко цинизъм има в това заключение, но изглежда в обществения, както и в частния живот, когато липсва създаден действащ механизъм за обратната връзка, първичните животински инстинкти управляват поведението на хората.

  Вероятно след време историци и икономисти ще направят анализи на този период от българската история, особено ако архивите не са унищожени или надеждно укрити.
  Има малък шанс.

  И може би там ще са изписани имената на истинските виновници, ако е уместно в такива случаи да се говори за персонална вина, а не всички беди до осемдесет и девета година да се струпват на главата на ДС, а след това – на бившите ченгета.

  След ноември 89 година по нареждане на ЦК от складовете на МВР бяха раздадени, като безотчетни неколкостотин единици огнестрелни оръжия, включително и автоматично, на верни свои хора.
  Някои от тоя оръжия и сега продължават да стрелят по улиците на градовете и по страната, да убиват навеждат респект и ужас.
  Някъде там се крие и обяснението на създаването на “борческите” групировки.

  Ако след време историята прецени, че не всичко това, което се върши сега в България, е било в интерес на обществото, а дали е възможно да бъде обективно направена друга оценка, кой ще бъде виновен – чиновниците в държавната администрация на изпълнителско ниво или този, който е вземал и прокарвал политическите решения? Правителства, народни събрания, абстрактните понятия партии, кои?

  И да се върнем към срещата. Тъй като в салона и столовата бяха над седемстотин служители от цялата страна, приканваме всеки, който си спомня по-добре случилото се, да помогне за неговата реконструкция. Поканата се отнася и за тези, които седяха тогава на трибуната. А може би сегашното демократично ръководство на МВР ще разсекрети официално направения на срещата запис и ще го предостави на Българското радио за излъчване на избрани пасажи от него, с което да потвърди или опровергае изложеното.
  По скорошно изявление на Семерджиев стенограмата е разсекретена. Ако това не стане, колегите ще пуснат неофициално направения пълен аудио запис тогава, когато решат, че му е дошло времето. Жалко, че видеозаписът се е оказал твърде некачествен.

  Свидетели на съвременната ни история
  България, януари 2001 г.

• Икономисти прогнозират размяна на ядрени удари, войни и забавяне на икономиката

  Три проблемни огнища ще определят пейзажа в следващите няколко години: състоянието на ЕС; решаването на въпроса за властта в Русия; неминуемата и очаквана от всички война в Близкия изток.

  През първото полугодие у нас ще има забавяне на икономиката. Раздвижване е възможно в някои сектори в европейската икономика успоредно с повишаване на данъчната тежест, смята проф. д-р Татяна Хубенова от Българската академия на науките, завеждащ секция „Международна икономика“ в Икономическия институт, предаде БНР.

  Икономически големият проблем е конкурентоспособността на ЕС поради финансовата криза, несигурността и възможността за задълбочаване и за навлизане на рецесия през първото полугодие на 2012 година. Производителността на труда като цяло остава голям проблем за европейските икономики така, както несигурността в европейските икономики нараства и очакванията за рецесия са напълно реални. Възможно е в първото полугодие нашата икономика да загуби част от потенциалното темпо. Това, което има да се направи за в бъдеще, е разумност на кредита.

  В геополитически план преподавателят по европеистика Валентин Вацев прогнозира, че Франция ще запази политическата си линия, без значение дали Саркози ще спечели втори мандат; победата на Путин и на Обама на предстоящите в Русия и САЩ президентски избори не е гарантирана; а войната в Близкия изток е неизбежна. Три проблемни огнища определят пейзажа и ще го определя следващите няколко години. Първо, разбира се, състоянието на ЕС. Второ – това е решаването на въпроса за властта в Русия. Трето, разбира се, неминуемата, очаквана от всички война в Близкия изток. Там има много да гори. Могат да се появят нови държави. Там може да се стигне до размяна на ядрени удари, там има една ядрена сила и всичко зависи от това дали са им здрави нервите на тези, които имат ядрено оръжие. Второ – как ще завърши кризата в Евросъюза, макар че аз не знам как ще завърши, но съм сигурен, че когато тя завърши, Европа няма да е същата и отново ще дойде импулс оттам, който да ни принуди да се променяме, за добро или лошо. И трето – по-далеч от нас, но е по-важно от първите две: по кой път ще тръгне Русия. Ако националният капитал на Русия се укрепи – това военно-промишленият комплекс, разузнавателни служби, националнопатриотични организации и имперско мислещи политици – светът ще бъде качествено различен. Това ще бъде доказателство, че новият световен ред не се е състоял, че ще има многополюсен свят.

   

  Източник:  Frognews.bg
  

• Подходът ни към Македония и Сърбия трябва да е различен

  Една от темите, които често се дискутират в патриотичните среди, е тази за отношението на България към стремежа на Република Македония и на Сърбия за членство в Европейския съюз. За съжаление този въпрос не е намерил сериозна гласност сред широката българска общественост, както и сред политическата ни „класа”. Същевременно обаче страната ни заема позиции, които по-скоро не са в съответствие с националния интерес, и всичко това се случва без сериозни дебати.

  Подходът към Македония

  Нека веднага влезем в дълбокото. На първо място трябва да бъде осъзнато, че в прословутия спор за името между Република Македония и Гърция винаги е имало и трета страна. И това сме ние. Стратегическата концепция за забавяне на евроатлантическата интеграция на Република Македония е насочена срещу България, а и срещу геополитическата ос по Коридор №8, в която именно Република Македония се явява най-слабото звено. Умишленото нерешаване на спора за името, в което охотно участват и македонски политически кръгове, свързани с миналото, поставя младата република в един постоянен омагьосан кръг, от който вече две десетилетия няма изход. Стратегическата цел на старите кръгове е Македония да не стане член нито на НАТО, нито на ЕС, поне докато Сърбия не я догони и не „опакова” нея и други бивши югорепублики в общ интеграционен процес. Дотогава обаче в Македония преходът няма да свърши, а страната ще остане в орбитата на старите и чужди политически и икономически влияния. Това от своя страна отслабва и позициите на България в региона.
  В тази връзка е важно веднъж завинаги да стане ясно и друго. Прословутите призиви (продиктувани от криворазбран патриотизъм) на някои кръгове за „поставяне на условия” пред евроатлантическата интеграция на Република Македония и за „спиране езика на омразата” означават само едно – запазване на статуквото. А то работи идеално против българо-македонските отношения и е в полза на старите зависимости и влияния, съществуващи в Скопие през по-голямата част от ХХ век. Най-после трябва да си дадем сметка, че българският национален интерес изисква скорошно членство на Македония и в НАТО, и в ЕС. Това е единствения начин за изчистване на много структури в младата република от чуждите влияния и обремененото с антибългарски влияния минало.
  Сегашните „акции” и някои медийни кампании против България са плод на определени групи в македонското общество, които имат подкрепа на среди извън Македония. Те не са позиции на средностатистическия македонски гражданин и на правителството, които са приятелски настроени към страната ни и желаят по-интензивни контакти в политическата, стопанската и културната сфери. Негативната риторика и прословутият език на омразата обаче отлично постигат своята цел, създавайки на моменти атмосфера на взаимно недоверие, която е фактор за забавяне на интеграционните процеси от двете страни на Осогово. А всичко това е инспирирано от малка група хора и медии, чиито конци се дърпат от разстояние и които никога не са прекъсвали топлите си връзки със стария режим и зависимостите си от него. Грешката на България и общественото ни мнение е, че лесно се поддаваме на този род провокации и така отношенията ни с Република Македония остават в омагьосания кръг на уж „поставяните условия” без да сме способни да гледаме стратегически и в перспектива.

  Подходът към Сърбия

  Коренно различен обаче трябва да е подходът на българската дипломация и държавност спрямо Сърбия.
  В интерес на истината нашата политика е последователна и правилна в една основна насока – по отношение признаването независимостта на отцепилите се от „опеката” на Белград бивши югорепублики. Известно е, че първи признахме независимостта на Скопие, но бяхме и сред първите страни, които направиха това по отношение на Любляна, Загреб, Сараево и Подгорица. Бяхме сред първите държави, признали и независимостта на Прищина, като това стана чрез даване на ясен геополитически сигнал, тъй като тази „акция” беше съгласувана съвместно с другите основни съседи на Сърбия – Унгария и Хърватска. Да се надяваме, че Белград си е взел поука от всичко това. Не трябва обаче да се изпускат от поглед и развитията в територии като Войводина и Санджак, в които също се издигат определени искания за по-голяма автономия и които тепърва могат да създадат сериозни проблеми на властите в Белград. Ако тогава обаче остатъчна Сърбия е вече в Европейския съюз, това би могло да генерира излишни вътрешни проблеми и за самата общност, и от тази гледна точка може да се мисли за вариант, при който Белград първо решава вътрешните си етнически, политически и регионални проблеми и едва след това поема пътя си към Брюксел.
  От тази гледна точка България постоянно трябва да поставя въпроса за Западните Покрайнини. Станали част от една вече несъществуваща държава (Сръбско-Хърватско-Словенското Кралство), без юридически основания да останат в нея и при това напълно изоставени като регион от централната власт в Сърбия, Покрайнините трябва да са обект на активна политика от българска страна. Крайно време е да проявим много по-сериозно и държавническо поведение по въпроса за Западните Покрайнини, включително да предложим решения, които да доведат до коренна промяна в статута на многобройната българска общност в Сърбия. На всеки е ясно, че официалната статистика за сънародниците ни там представя броя им като неколкократно по-малък от действителния. Плахата ни политика през десетилетията и изместването на националния ни интерес за сметка на идеологемите за „братство”, „славянство” и „мост на сътрудничество” води до разочарование и огорчение българското малцинство, но и създава облик на България като незначителен и слаб фактор в региона, който просто не разсъждава стратегически. Нещо, за което политиците ни трябва да се замислят.
  Българщината в Западните Покрайнини трябва да се поддържа на всяка цена, защото Балканите са динамичен регион и не се знае как могат да се развият политическите събития дори само след 10 години. Нека не забравяме, че едва за няколко години от Белград се отделиха Черна Гора и Косово, а Войводина и Санджак поставят все по-активно въпроса за политическа автономия.

  Изводите

  Нелепо е, че в отношението ни към опитите за европейска интеграция на двете ни западни съседки вървим по-скоро по път, който е в разрив с националния ни интерес и стратегически цели. На Република Македония „поставяме условия”, когато имаме нужда от еманципирането й от чужди и стари влияния, които са изцяло антибългарски по своята същност. А това еманципиране може да стане само чрез намиране на убежище от страна на Скопие в евроатлантическите структури, т.е. пътят за София минава през Брюксел. Този фактор продължава да държи отношенията ни на нивото, на което са били преди две десетилетия, и в пълна сила запазва статуквото. То би могло да бъде разрушено само със скорошна евроатлантическа интеграция и излизане на Република Македония от старата политическа орбита.
  Спрямо Сърбия изглежда прилагаме подхода, който би трябвало да прилагаме именно към Македония – „безусловно подкрепяме”, въпреки откровеното потъпкване правата на българската общност и продължаващата асимилаторска политика. Странен парадокс, но изцяло в услуга на небългарски интереси.
  И да повторим още веднъж. Трябва да осъзнаем, че за България ще е голяма грешка поредното пакетиране на Македония и Сърбия, опити за каквото се правят в стремежа на двете държави към членство в Европейския съюз. Наша основна стратегическа цел е скорошната евроатлантическа интеграция на Република Македония, докато спрямо Сърбия трябва да бъде прилаган перманентен натиск за запазване правата на българското малцинство там. Това е стратегически императив за България и дано политиците ни го осъзнаят най-после.

   

  Валентин Стоянов,

  Rusenews.eu

• Интелектуалци в защита на БПЦ?

  В разпространено до медиите обръщение група български интелектуалци от последните 30-40 години, заемали високи позиции в комунистическа и официално атеистична България по онова време, днес се обявяват в защита на Българската православна църква, „огорчени и възмутени от интригите и нечистоплътните атаки срещу нея“.

  Интелектуалците силно заявяват и принадлежността си към „общността на миряните и духовенството, съставляващо БПЦ“.

  Без да съобщават защо на втория ден от новата година се е мобилизирало красноречието им и жертвената готовност да застанат на амбразурите, интелектуалците заявяват:

  „Набира скорост една зловеща тенденция – да се обругава всичко, което е исконно българско, всичко, което напомня за великите традиции на националната ни идентичност и култура“.

  „Отродителската психология се прокламира като едва ли не първо условие за приобщеността ни към Европейския съюз от политици и за жалост от някои медии. С отблъскващи манипулации се прави опит да се подменят фундаментални ценности, каузи и национални цели. Преследва се подлата цел достойните архиереи, които защищават православието и отечественото достойнство и чест, да бъдат принизени в очите на паството”, се казва в изявлението.

  От този пасаж става ясно, че гневът на интелектуалците е породен от полемиката около прословутия линкълн на Варненския и Великопреславския митрополит Кирил, която пък извади от забравата и полемиката около лукса, с който обича да се обгражда Пловдивския митрополит Николай. Тази полемика бе изтълкувана от говорители на църквата като намеса на външни за нея сили в борбите за влияние в Светия синод.

  Последва и упоритата битка на Синода срещу отварянето на досиетата на свързаните с бившата Държавна сигурност представители на висшия клир. След което БПЦ се противопостави остро и на медицинската намеса срещу безплодието.

  „Целта е ясна – лесно се управлява стадо, чийто духовни пастири са разпилени или компрометирани. А всеки разумен човек в България знае, че най-голяма заслуга за оцеляването на Отечеството през последните хиляда и сто години има именно Българската Православна Църква“, продължава изявлението на интелектуалците.

  „През това хилядолетие, наситено с върховни изпитни и потресения, истинският защитник и самоотвержен пазител на българското е било именно Православието”, поясняват авторите.

  След което навлизат в съществената част:

  „Всички ние, миряни и духовенство, съставляваме Светата Православна Църква и от нашите общи усилия, вяра и подвизи зависи утвърждаването на правдата и доброто на българската земя. Ние не можем да бъдем равнодушни и безразлични, когато недобросъвестни и невярващи със зли думи, лъжи и клевети се опитват да разрушат, да разградят България и я обрекат на нови мъки и страдания“.

  „Знаем, че това никак не е случайно, а е премерено и добре организирано действие срещу всичко свято и скъпо за българите и християните. Нека не се поддаваме на това зло, което ще ни донесе нови злини и страдания. Днес повече от всякога е необходимо да пазим единството на Църквата, а също и чистотата и силата на Светото Православие, за да бъдем по-силни и по-уверени в преодоляването на тежките изпитания, които ни се налага да изтърпим“, завършва посланието.

  Изявлението е адресирано до Негово светейшество Максим, Патриарх български и членовете на Светия синод.

  И следват подписите на интелектуалците: Антон Дончев – писател, академик, Ангел Гълъбов – академик, вирусолог, Андрей Пантев – професор, историк, Борислав Стоев – художник, професор, Васил Проданов – философ, чл. кор., Венцеслав Кисьов – професор, актьор и поет, Георги Бакалов – историк, професор, Георги Марков – историк, академик, Дамян Дамянов – професор, член кореспондент, Дора Бонева – художник, Стефан Драгостинов – професор, композитор, Иван Юхновски – академик, химик органик, Иван Маразов – професор, изкуствовед, Иван Гайтанджиев – журналист, посланик, Иван Гранитски – писател, литературен критик, издател Ивайло Мирчев – професор, художник, Константин Косев – академик, историк, Красимир Спасов – професор, режисьор, Любен Зидаров – художник, професор, Любомир Левчев – поет, Панко Анчев – литературовед, почетен доктор на Литературния институт „М. Горки“ – Москва, Пенко Русев – филмов продуцент, Славчо Вълчанов – професор по богословие, Тихомир Стойчев – експерт по национална сигурност, Хайгашод Агасян – композитор.

  Оставена е бележка, че обръщението е отворено за още подписи.

  В посочения списък преобладаващата част интелектуалци са бивши видни членове на БКП. Някои от тях са осветени от комисията по досиетата като сътрудници и служители на бившата Държавна сигурност.

  Източник:   Mediapool

   

   

  Кратък редакционен коментар на новината

  Част от интелектуалците, подписали споменатото обръщение, наистина са били сътрудници или служители на ДС. Или пък са били свързани с висшата номенклатура на БКП. Известно е, че се очаква  оповестяване на имената на сътрудници на ДС сред висшия клир на БПЦ (срещу което, впрочем, имаше и продължава да има сред част от владиците доста силна съпротива). В този смисъл не е ясно какво точно се опитват да защитят в случая подписалите обръщението интелектуалци – дали единството, чистата и силата на Светото Православие – както доста гръмно е написано в обръщението – или неспособността за покаяние и катарзис на част от висшия клир на Българската православна църква.

  „Истината ще ви направи свободни“, гласи едно от Христовите послания. Колкото и сложна да е понякога истината, колкото и важно да е да има внимателен и посветен подход по каквито и да било въпроси, свързани с Църквата, истината не може да бъде враг на Светото Православие и на Светата Православна църква. „Няма нищо тайно, което да не стане явно“, както гласи един евангелски текст.  А враговете на БПЦ са били, поне по време на предишния режим, инфилтрирани и в собствените й редици, в заемали или заемащи най-висши постове в институцията БПЦ духовници.

  За съжаление в БПЦ няма духовници като покойният румънския патриарх Теоксист например, който още веднага след политическите промени през 1989 г. поиска прошка от румънскя народ, затова, че е бил принуден да сътрудници на по-страховитите и от ДС румънски тайни служби Секуритате. Този най-висш румънски духовник беше готов тогава сам да се откаже от поста си. Румънците оцениха неговия жест, искреността на най-висшия си владика. И патриах Теоксист остана на поста си до края на житейския си път. Подобна смелост и доблест, подобно открито признаване на истината – веднага след края на тоталиратния режим при това, не 20 и повече години след края му,  както е при нас –  за съжаление въобще не се случи в БПЦ. (С изключение на митрополит Йосиф, който ръководи задгранична епархия, никой друг български владика не поиска сам да оповести сътрудничество на ДС, ако е имал такова. И не само, че никой друг не го направи, ами някои упорито се опитват да направят всичко възможно истината никога да не излезе наяве.)

   

• Яков Джераси: България да се гордее със спасяването на своите евреи

  Да бъдеш български евреин беше голяма гордост и спасение през Втората световна война – казва роденият в България Яков Джераси, днес председател на Международната фондация „България“, в предаване на ТВ „Европа“.  (В предаването се включва по телефона и проф. Михаел Бар-Зоар, автор на повече от 30 книги, сред които и „Извън хватката на Хитлер”, в която описва спасяването на българските евреи.)

  Яков Джераси казва, че темата за спасението на българските евреи е една много голяма тема и ние трябва да се отърсим от комплекса на срамежливост и да запознаем света с доблестната постъпка на българския народ. Той изтъква, че българските евреи в Израел нямат комплекса на Холокоста, какъвто имат полските или румънските евреи и „много пъти България получава подкрепа от международни кръгове само заради тази тема“.

  Ние трябва да помним, че тези територии се дават като награда на България за това, че е съюзник на Германия. Добруджа се дава веднага и гражданите й стават български граждани. В Тракия и Македония положението е доста по-различно. Тези територии са обещавани след войната на България и дори в картите виждате – те имат друг начин на изражение на самата географска карта. България администрираше тези територии с полиция и войска по указания на СС офицерите – как да се управляват тези територии? – коментира г-н Джераси.

   

  http://youtu.be/eIHlDOa6Opk

• <<
• 1
...
• 259
• 260
• 261
• 262
• 263
• 264
• 265
• 266
• 267
• 268
• 269
...
• 414
• >>