Авторски
- Астрологическа картина на 2012-та година
Според астролозите 2012-та година идва с кардинални и съдбовни лични и глобални промени, а според календара на маите на датата 21.12.12 ще настъпи нова ера.
2012 година ще премине под силното влияние на Луната.
Следователно, през тази година е необходимо да се заемем с всичко, което има отношение към Луната: семейството, домакинството, отношенията с близките хора. Влиянието на Луната допълнително ще засили и нестабилността на тази година и ще способства за различни промени, както и да неочаквани и непредвидени събития във всички сфери на живота. Влиянието на Луната е изтъкано от самозалъгване и илюзии, което говори за това, че през тази година е възможно да приемем лъжата и самозалъгването за чиста монета, което впоследствие може да доведе до сериозни разочарования.В същото време всички дела, свързани с децата, с благоустрояването на дома, с нормализацията на отношенията с околните и с избора на брачен партньор, задължително ще са успешни.
2012 годината на Черния Воден Дракон е най-загадъчното и мистично време, в което се случват чудеса или драматични събития. Годината обещава да не бъде никак скучна, ще е наситена със събития, динамична, с огромен потенциал от възможности за всеки от зодиакалните знаци.
Макар че стопанинът на годината обожава празниците и парадите, той е приготвил за всички представители на зодиакалния кръг много работа, за да награди в края на годината най-активните и трудолюбивите, но и да накаже ленивите и злите.
Годината на Черния Воден Дракон ще е прекрасна и успешна година за хората, готови реално да оценяват своите възможности и са способни да разпределят силите си.
Не може да се каже, че 2012-а носи със себе си катастрофи или огромни трудности. Но делата, които започват през този период, ще имат много напрегнат характер и най-голямата им интензивност се пада още в самото начало на годината.
Годината буквално ще проверява издържливостта на представителите на всички знаци, проблемите няма да посволят да започнем от висок старт, ще ни заставят да се занимаваме с трудна, рутинна и объркана работа.
Пролетта ще донесе яснота по много въпроси. Делата ще тръгнат доста по-добре, проблемите постепенно ще придобият не толкова плашещ и интензиивен характер. Това е най-доброто време за откриване на нови хоризонти в своята дейност, да сменим работа, да започнем обучение или да разрешим финансови въпроси.
За да бъдем успешни, във всяка дейност е необходимо да проявяваме творчество, максимално да разкрием своите способности, да мислим креативно и нестандартно. Лятто на 2012 година ще отстрани тези проблеми, които са се влачили от миналото, работата ще е спокойна и продуктивна, много представители на зодиака ще получат добри дивиденти за своята работа. В края на лятото може да възникнат конфликти и интриги в колективите, това време носи риск за всички зодии да бъдем излъгани в решаването на финансови въпроси.Есента е добър период за завършване на започнатото, за равносметка на свършеното пре годината, за планиране на бъдещето. В края на годината не се препоръчва стартирането на нови проекти, по-добре е да се занимаваме с вече започнати дела.
Годината на Черния Воден Дракон е добра за изясняване на отношенията с партньора, за устройване на личния живот, носи щастие и любов на тези представители на Зодиака, които са готови да се променят – и на работа, и в отношенията си с хората.Еквивалент на Дракона от източния хороскоп е знакът Везни.
Негови щастливи числа са 3, 4 ,5 6, 15, 21, 34, 35, 36, 45.
Думата, която го определя е Откровен.
Годината на Черния Воден Дракон настъпва на 23 януари 2012 година и предава владенията си на Змията на 10 февруари 2013 година.
Драконът е съзидателен знак. Според източния календар той е могъщо същество, което може да покровителства, но и да наказва.
От гледна точка на космическия цикъл 2012 година е кармична и ще изведе човечеството на по-високо ниво. Глобалните промени ще се случат приди всичко в душите и съзнанието на хората и от това в каква посока са насочени (към разрушение или съзидание), зависи бъдещето.
Парадът на планетите, когато Марс, Юпитер, Сатурн и Земята заставата на една линия, напомня стрелките на часовника, застанали на една и съща отметка. Комбинацията ознаменува падението на старата система на устройство на света и начало на новата.
Сатурн във Везни ще провери здравинета на брачните връзки, а есента ще встъпи в Скорпион, образувайки на небето кръст – от 28 септември до 8 октомври. Тогава са възможни проблеми, свързани с разрушителни явления в природата и обществото.
Почти през цялата 2012 година Уран ще се намира в Овен и ще способства за военни, научни и социални реформи. Юпитер в Телец пък е съпроводен с информационни взривове, когато натрупаната енергия ще избия на повърхността, ще се увеличи силата на съпротивлението в социума.
После Юпитер преминава в Близнаци, пораждайки смяна на идеологиите, интерес към философията, религията и изучаването на първоизточниците.
Плутон в Козирог символизира тронсформациите и промените. Пребиваването на Нептун във Водолей помага наизмамите и илюзиите, а след това – в Риби, символизира хаоса и ентропията.
Такава е 2012 годината на Черния Воден Дракон е най-загадъчното и мистично време, в което се случват чудеса или драматични събития. Годината обещава да не бъде никак скучна, ще е наситена със събития, динамична, с огромен потенциал от възможности за всеки от зодиакалните знаци.
Макар че стопанинът на годината обожава празниците и парадите, той е приготвил за всички представители на зодиакалния кръг много работа, за да награди в края на годината най-активните и трудолюбивите, но и да накаже ленивите и злите.
Годината на Черния Воден Дракон ще е прекрасна и успешна година за хората, готови реално да оценяват своите възможности и са способни да разпределят силите си.
Не може да се каже, че 2012-а носи със себе си катастрофи или огромни трудности. Но делата, които започват през този период, ще имат много напрегнат характер и най-голямата им интензивност се пада още в самото начало на годината.
Годината буквално ще проверява издържливостта на представителите на всички знаци, проблемите няма да посволят да започнем от висок старт, ще ни заставят да се занимаваме с трудна, рутинна и объркана работа.
Пролетта ще донесе яснота по много въпроси. Делата ще тръгнат доста по-добре, проблемите постепенно ще придобият не толкова плашещ и интензиивен характер. Това е най-доброто време за откриване на нови хоризонти в своята дейност, да сменим работа, да започнем обучение или да разрешим финансови въпроси.
За да бъдем успешни, във всяка дейност е необходимо да проявяваме творчество, максимално да разкрием своите способности, да мислим креативно и нестандартно. Лятто на 2012 година ще отстрани тези проблеми, които са се влачили от миналото, работата ще е спокойна и продуктивна, много представители на зодиака ще получат добри дивиденти за своята работа. В края на лятото може да възникнат конфликти и интриги в колективите, това време носи риск за всички зодии да бъдем излъгани в решаването на финансови въпроси.
Есента е добър период за завършване на започнатото, за равносметка на свършеното пре годината, за планиране на бъдещето. В края на годината не се препоръчва стартирането на нови проекти, по-добре е да се занимаваме с вече започнати дела.
Годината на Черния Воден Дракон е добра за изясняване на отношенията с партньора, за устройване на личния живот, носи щастие и любов на тези представители на Зодиака, които са готови да се променят – и на работа, и в отношенията си с хората.
Еквивалент на Дракона от изтония хороскоп е знакът Везни.
Негови щастливи числа са 3, 4 ,5 6, 15, 21, 34, 35, 36, 45.
Думата, която го определя е Откровен.Годината на Черния Воден Дракон настъпва на 23 януари 2012 година и предава владенията си на Змията на 10 февруари 2013 година.
Драконът е съзидателен знак. Според източния календар той е могъщо същество, което може да покровителства, но и да наказва.
От гледна точка на космическия цикъл 2012 година е кармична и ще изведе човечеството на по-високо ниво. Глобалните промени ще се случат приди всичко в душите и съзнанието на хората и от това в каква посока са насочени (към разрушение или съзидание), зависи бъдещето.
Парадът на планетите, когато Марс, Юпитер, Сатурн и Земята заставата на една линия, напомня стрелките на часовника, застанали на една и съща отметка. Комбинацията ознаменува падението на старата система на устройство на света и начало на новата.
Сатурн във Везни ще провери здравинета на брачните връзки, а есента ще встъпи в Скорпион, образувайки на небето кръст – от 28 септември до 8 октомври. Тогава са възможни проблеми, свързани с разрушителни явления в природата и обществото.
Почти през цялата 2012 година Уран ще се намира в Овен и ще способства за военни, научни и социални реформи. Юпитер в Телец пък е съпроводен с информационни взривове, когато натрупаната енергия ще избия на повърхността, ще се увеличи силата на съпротивлението в социума.
После Юпитер преминава в Близнаци, пораждайки смяна на идеологиите, интерес към философията, религията и изучаването на първоизточниците.
Плутон в Козирог символизира тронсформациите и промените. Пребиваването на Нептун във Водолей помага наизмамите и илюзиите, а след това – в Риби, символизира хаоса и ентропията.Източник: Bgvesti.com
Неизвестните пророчества за 2012-та година
2012 година – годината на Дракона според китайския календар. Дали е съвпадение това, че древна китайска поема предсказва, че когато хората се срещнат с Тигъра – 14.2.2010 г., те няма да могат да избягат от него? Богатите градове ще станат дъно на море, а високите здания ще се превърнат в купчина развалини, родителите ще загинат, а децата им ще ги погребват. Няма да има изключения – дори животните и насекомите ще страдат. Едва когато се срещнат със Заека – 23.1.2011 г. – нещата ще започнат да се оправят. В друга поема се говори, че Ин и Ян ще се появят отново в годината на Дракона -14.2.2012 г. Това може да се тълкува, че географските и магнитни полюси ще се стабилизират и Земята отново ще започне своя нов живот.
През 1920 г. Вождът на Апачите е имал 4 видения за бъдещето на хората и Земята. Две от тях вече точно са изпълнени. Третото видение говори, че когато звездите станат кървави, ще има само 4 сезона – една година до 4-ия финален знак. През тези сезони децата на Земята трябва да намерят нови места за живеене в пустошта близо до Земята и Създателя. Тогава трябва да се живее само със законите и духа на Земята, а не със сегашните човешки закони.
Четвъртият и последен знак ще се появи 10 зими /години/ след кървавочервената звезда. Ще настъпи жесток глад, водите ще текат отровени и ще заразяват почвата, реките и езерата, посевите ще загинат, а също животните Болестите ще умъртвят мнозина, внуците ще се хранят с човешки остатъци, банди ще върлуват и убиват за храна и вода, а тя ще намалява всяка година. И това ще продължи докато Земята не се отърве от рака върху тялото си – унищожаващото я човечество. Ще оживеят само тези, които са спазили законите и Духа на Земята и са живели според тях.
Урсула Саутейл /1488-1561 г./, известна като Майка Шиптон е направила много точни предсказания. Това, което се отнася за нашето време е, че свиреп дракон отново ще пресече небето 6 пъти преди Земята да загине. Седем дни нощи човечеството в страх и ужас ще наблюдава това. Огромни вълни ще залеят бреговете, планините ще закънтят, земетресенията ще разделят земята, човекът ще се обърне срещу ближния си и ще се крие и убива за храна и кръв ще залее много страни. Не всяка душа ще загине, когато отмине опашката на Дракона и не всяка земя ще потъне. И дълго ще запомнят живите опашката на Дракона, но постепенно ще забравят. И преди да се появи Новата раса ще се покаже Сребърен змей, който ще изплюе непознати човекоподобни и те ще просветят бъдещия човек как да живее и обича и ще дарят децата с второ виждане и те ще живеят смирено, скромно и ще дадат началото на Златния век.
И така, това бяха само част от десетките пророчества, записани от Индианците Хопи, Нострадамус, Библията, книгите на Ситчин и Великовски. ВРЕМЕТО Е ДОШЛО.
2012: EСТЕСТВЕНИ ЦИКЛИ И ЕСТЕСТВЕНО МИСЛЕНЕ
Публикация Юли, 2008 г. Паниката във връзка с пророчествата за края на света през 1999 г. вече измина и ето, че сега започва да ни връхлита нова вълна от напрежение, свързана с 2012 г.
Според календара на древните маи на 23 декември 2012 г. приключва голям цикъл. Някои хора драматизират нещата и тълкуват тази дата като край на света. А всъщност това просто е край на един цикъл и начало на друг нов цикъл.Начините за изчисляване на циклите са много. В календара на маите се говори за едни цикли, в китайския календар се използват други цикли (например 60 г. цикъл). Съществуват най-различни цикли и методи за изчисляването им. Всеки месец, всеки ден, всяка минута и секунда също представляват различни цикли. Космосът е сложен и необятен; постоянно се отбелязва настъпването и отминаването на различни цикли. За съществуването на някои от тях дори още на знаем. Когато липсва научно отношение към явленията и нещата, човек лесно се отдава на мистика. В миналото, когато са наблюдавали преминаването на комета по небосклона, хората са се ужасявали и са предричали край на света. Винаги когато настъпва нов космически цикъл или се случи някое явление и идват промени, хората се плашат и притесняват за бъдещето си.
Слънчевата активност се повишава и намалява за период от 11-години. Принципите на слънчевия цикъл са същите като при лунния: началото на даден слънчев цикъл наподобява времето на новолуние. Тогава слънчевата активност е по-ниска. Активизирането на слънчевите бури отбелязва максимумът на слънчевия цикъл и по смисъл наподобява времето на пълнолуние. И пълнолунието, и годините на повишена слънчева активност въздействат силно върху живите организми на Земята. Учените са установили, че когато настъпи максимумът в слънчевата активност, се наблюдава увеличаване на психическите проблеми, вътрешно напрежение и болестни епидемии. Това се дължи на повишеното отделяне на енергия от Слънцето, което стимулира и активизира потока на енергията в човека. Получават се различни състояния, като всичко зависи от проходимостта на енергийните канали в организма и качеството на материята. Ако човек редовно тренира чигун медитация или други сходни енергийни практики за увеличаване на енергията в тялото, тогава енергийната му система постепенно ще става все по-проходима и качествена. Когато тялото е проходимо, човек по-лесно ще приема различните космически въздействия и по-бързо ще се адаптира към промените.
Ето един пример: ако човек вдигне кръвно, но енергийните му канали са отпушени, тогава кръвното налягане бързо спада и възвръща нормалните си стойности. По същия начин, настъпят ли слънчеви бури и други енергийни въздействия, те ще влияят по-умерено при енергийно-проходимите организми. Последните слънчеви бури бяха през 2003 г., а следващото активизиране на слънчевите изригвания и магнитните бури се очаква приблизително през 2012 г. Някои хора дори предричат, че те ще бъдат толкова мощни, че щели да доведат до обръщане на полюсите.
Истината е, че обръщането на полюсите е много относително понятие: някои учени твърдят, че това е бавен процес от стотици и даже хиляди години, а според други учени, това е непредсказуемо явление. Нека оставим тази тема на учените, а ние по-добре да гледаме спокойно и естествено на нещата. Всъщност 2012 г. не е проблем. Проблемът е в нашето мислене и в нашето разбиране за природните цикли. Нужно е да развиваме научен и обективен подход към всичко. Цикличните промени са естествено явление и ние трябва да гледаме на тях естествено и спокойно.
Когато предстои или настъпи дадено явление, първо трябва да се разбере каква е неговата характеристика и после да се види как да се адаптираме най-добре към промените. Адаптирането включва различни начини, като основният принцип е да се постигне регулиране и хармонизиране с новите промени. Това, което ни липсва, да си го набавим; това, което е в излишък – да го прочистим. Така например, при всеки човек вътрешното състоянието на организма е различно: на някои им липсва витамин В, на други им липсва калций; някои са натрупали много патогенна слуз и трябва да се чистят, а други се нуждаят от тонизиране. Астрологически погледнато, това може да се обясни по следния начин: някои хора имат повече от елемента метал, други – повече от елемента огън, на трети им липсва вода, а на други хора пък елементът дърво е в излишък. Всичко това показва различни характеристики на човека, склонност към определени заболявания, цикли на възход и спадове в живота му и др. Съществена полза за най-добро адаптиране към различните промени оказват чигун медитацията, психическата хармония, опазването на спокойствието, позитивната нагласа, естественото и обективно мислене, здравословното хранене, цялостният подход и следването на принципите на Природата.
Като цяло, всеки цикъл си има своя характеристика. По-големите и продължителни цикли оказват продължително влияние на живите организми и затова имат съществено значение за характера на едно цяло поколение, за тенденциите в развитието на човечеството. Така например, според китайския календар в момента се намираме в 60-годишния цикъл на елемента земя. Елементът земя оказва стабилизиращо и умерено въздействие. Тя води до балансиране и хармония. Според западната астрология, през тези няколко години също настъпват нови важни цикли, свързани с движението на бавнодвижещите се планети Нептун и Плутон. През 2008 г. (26 ноември) Плутон навлиза в знака Козирог, където ще пребивава в продължение на 16 години (до 2024 г.) и ще стимулира енергийните трансформации и развитието на душата. През 2012 г. ще настъпи друга важна промяна: Нептун влиза в зодиакалния знак на Риби, което ще даде нов тласък към духовното развитие на човечеството. Това е бавен и постепенен процес, а не рязка и скокообразна промяна.
В някои публикации относно 2012 г. пише, че измененията през 2012 г. ще се случат само с някои отделни хора, които и ще влязат в бъдещия нов свят. За останалите всичко щяло да си остане по старому и те нищо нямало дори да забележат. За тях светът щял да стане по-лош и те щели да попаднат в по-долен свят. Според тези публикации предстои да настъпи отсяване и отделяне на съзрелите същества и разделение на хората по ниво на съзнание. Такива мисли лесно клонят към разединение и егоизъм и създават един вид духовна аристокрация и чувство на превъзходство над другите. Много хора говорят за духовно развитие, но когато анализират дадено явление, те започват да делят хората на „висши” и „нисши”, на по-напреднали и по-неразвити. Това разделяне понякога води до неправилни действия: защитаване на интересите само на отделна група хора, само на „висшите”, „развитите”, а останалата част от хората се пренебрегва. Смятат, че другите са на по-ниско ниво и няма как да им се помогне; че ще се развиват само себе си, че само те са добрите и духовните. При такива съждения липсва цялостно мислене и цялостен подход, липсва желанието да се помага и на другите да се развиват.
Интересно е да се отбележи, че една от характеристиките на Нептун в Риби (цикълът, дето започва през 2012 г.) е именно желанието да се служи на другите, желанието за духовно единение и развитие на всички.
Важно е да знаем, че промените са равни за всички, а не само за отделни, богоизбрани хора или само за трениращите и осъзнатите. Основният принцип е, че всички имат шанс, всички имат възможност да продължат напред и да се развиват, независимо дали това ще се случи по-рано или по-късно.В известния трактат „Дао Дъ Дзин” Лао Дзъ казва, че „Голямото Дао няма чувства само към определени хора, а е обективно и еднакво към всички” (та дао у чин). Небесното Дао е еднакво за всички, равно за всички, помага и влияе на всички, не е само в служба на интересите и желанията на отделни хора. Когато завали дъжд, той не вали само за едни хора, а отбягва други. Дъждът просто си вали. Слънцето също огрява навсякъде и влияе на всички. Затова се казва, че небесните явления и цикли въздействат равно на всички. Сун Ятсен има един известен афоризъм: „тиен ся вей гун”, т.е. „всички са равни в Поднебесната”. Разгръщайки тази мисъл, ние можем да кажем: Небесното Дао е равно за всички (тиен дао гун юн). Никой не бива да изкривява този закон на Природата. Природните цикли са равнопоставени за всички, но разбира се, при различните хора те може да се отразяват по различен начин. В астрологията индивидуалните хороскопи много точно показват как различните цикли и транзитите на планетите въздействуват по различен начин.
Например, 2012 г. е година на водния дракон (жън чън). В зависимост от съотношението на елементите в хороскопа, тази година ще влияе различно. На тези, които се нуждаят от елемента вода, през 2012 г. ще постигнат баланс, защото самата година съдържа елемент вода. На тези, които имат излишък на вода или пък знака „чън” (дракон) не им влияе много добре, ще бъдат по-дисбалансирани или пък просто при тях ще се засили определен аспект в живота им. Колкото и да е съзнателен и духовен един човек, ако той се намира в по-неблагоприятен за него астрологически цикъл, това неминуемо ще му създаде известни неудобства и дисбаланси – или по отношение на здравето, или в друг аспект на живота. Ето защо, транзитите на планетите и различното положение на звездите през 2012 г., както и през всяка друга година, въздействат много индивидуално. Въпреки това, най-важното и най-основното е че промяната влияе равно на всички.
Каквито и да бъдат циклите, ние винаги трябва да полагаме активни усилия за постигане на поголяма хармония и адаптация. Изучаването на новите явления е много полезно, за да може хората още по-обективно да разбират и да се отнасят към различните промени. Ние трябва да подхождаме към тях научно, цялостно, естествено, обективно, без мистика. Приветствам всички заедно да изучаваме новите цикли и явления и техните характеристики и прояви! Накрая, пожелавам на всички това, дето е заложено в петте основни принципа на Академия Ханлин:
– единение и взаимопомощ;
– засилване на обмена;
– опазване на мира и хармонията;
– здравословно развитие;
– издигане на всички!
Ван Циенцюн,
Академия Ханлин
- Мадара – Българската Троя
Археологически резерват „Мадара“
http://youtu.be/ux-D6gTTl2Q
- Показват „TILT“ на филмов фестивал в САЩ
Хитовата лента „TILT“ ще бъде представена на един от най-престижните филмови фестивали в САЩ – Palm Springs Film Festival, който се провежда в Палм Спрингс. В рамките на фестивала ще се състоят две прожекции на лентата – първата е на 08.01.2012 г., а втората на 10.01.2012. След първата прожекция продуцентите ще организират коктейл, като част от кампанията на филма с цел популяризирането му сред „Американската филмова академия“, определяща номинациите за наградите „Оскар“, предаде АСН.
Фестивалът се провежда от 5 до 16 януари, а на 12 януари приключва гласуването за номинациите за „Оскар„, резултатите от което ще бъдат обявени на 24 януари. (Фестивалът в Палм Спринсгс е в топ 50 филмови фестивали на престижното американско списание за кино Variety). „Отзивите за филма в САЩ до момента са положителни, надяваме се след този фестивал да можем да се поздравим за успешно проведената кампания както в България, така и в САЩ“, споделя режисьорът Виктор Чучков – син.
Скоро след фестивала в Палм Спрингс ще се проведе и Калифорнийският фестивал за независимо кино California Independent Film Festival, който номинира „TILT“ във всички ключови категории за своите Slate Awards, които се състоят всяка година в рамките на фестивала. Сред категориите, в които TILT ще се състезава за отличие, са за най-добър филм, най-добра режисура (Виктор Чучков-син), най-добра актриса (Радина Кърджилова в ролята на Беки), най-добър актьор (Явор Бахаров в ролята на Сташ), операторско майсторство (Рали Ралчев) и музика (проф. Виктор Чучков, Димитър Василев-Нуфри, Явор Русинов). Калифорнийският фестивал за международно кино е един от най-успешните и бързо разрастващи се фестивали в САЩ.
Източник: Actualno.com
- Юрий Безменов: Защо се руши обществото ни?
Юрий Безменов (р. 1939 г.), известен по-късно като Tomas D. Schuman, е съветски журналист и експерт по пропаганда в КГБ през 60-те години. През 1970 година, несъгласявайки се да прави в Индия заповяданото му от КГБ, избягва в Канада. Скоро след бягството започва да изнася лекции и да пише книги, в които обяснява тактиката на съветската психологическа война. Никой не знае точно какво се е случило с г-н Шуман, но според слуховете той не е жив от 1997 г.
В своите лекции от 1983-84г. Шуман обяснява, че въпреки въведения от Холивуд стереотип на шпионско противопоставяне, всъщност само 10% от времето и средствата са посветени на тайните операции на КГБ. Останалите 90% са били изразходвани за четириетапен процес, наречен „идеологическа ерозия“.
Четирите стъпки на този процес са:
1. Деморализация;
2. Дестабилизация;
3. Криза;
4. Нормализиране.Целта на това „идеологическо подкопаване“ е да се отслаби държавата на врага, да се подкопае нейната култура и да се постави в състояние на пълна уязвимост.
Първата стъпка – Деморализацията – се постига по шест основни направления:
1) Унищожаване религията на врага. Насърчаване на извратени религии и алтернативни култове;
2) Унищожаване образователната система на набелязаната държава;
3) Унищожаване на социалните връзки в обществото – семейство, род, етнос;
4) Подчиняване на медиите и създаване неизборни бюрокрации около правителството;
5) Унищожаване работните отношения и създаване противостояние между класите;
6) Преобръщане принципите на морала и реда. Демонизиране на полицията и на онези, които определят закона. „Лошите момчета“ да се представят като жертва на обществото, за да се оправдаят неморалните действия.
Вторият етап – Дестабилизацията –започва, когато линиите на Правото се размият и моралните устои на обществото бъдат значително отслабени и деморализирани.
Целите на атаките са същите като при деморализацията, но този път са по-фокусирани и директни.
Основната цел на радикализацията е пълен срив, за да настъпи следващият етап – Кризата.
Според Шуман, двете възможни точки на края на Кризата са:
гражданска война
и/или
чужда инвазия
(авторът е имал предвид инвазия от СССР, но виждаме какво се случва днес в Беларус, а вчера – в Грузия).
Едва след това идва Нормализацията – финалната фаза:
„-полезните идиоти“, които искрено вярват в марксизма, според плановете на КГБ ще бъдат отстранявани;
–всичко ляво, чиято политическа идеология се основава върху принципите на социализма (комунизъм), ще бъдат премахнати от сферата на влияние.
Каква е причината „марксистите“ да се отървават от собствените си привърженици?
Според Юрий Безменов – тъй като „истинските вярващи“ в тази идеология скоро ще се превърнат в заклети врагове на новата държава, защото ще са разочаровани в своите утопични идеали.
- U.S. Population of 312.8 Million on New Year’s Day
Census Bureau Projects: U.S. Population of 312.8 Million on New Year’s Day
As our nation prepares to ring in the new year, the U.S. Census Bureau today projected the Jan. 1, 2012, total United States population will be 312,780,968. This would represent an increase of 2,250,129, or 0.7 percent, from New Year’s Day 2011, and an increase of 4,035,430, or 1.3 percent, since Census Day (April 1, 2010).
In January 2012, one birth is expected to occur every eight seconds in the United States and one death every 12 seconds.
Meanwhile, net international migration is expected to add one person to the U.S. population every 46 seconds in January 2012. The combination of births, deaths and net international migration results in an increase in the total U.S. population of one person every 17 seconds.
Robert Bernstein
Public Information Office
301-763-3030/763-3762 (fax)
e-mail: [email protected]
––––––––––––––
Editor’s note:
News releases, reports and data tables are available on the Census Bureau’s home page. Go to http://www.census.gov and click on “Newsroom,” then “Releases.”
- Д. Попов: БСП раздаде 2.2 млрд. долара на свои хора
Затова и до днес се появяват неочаквани милионери, казва бившият премиер
Бившият премиер Димитър Попов, който по време на икономическата криза през 1990 година оглавява правителство „на националното съгласие“, подкрепено от повечето политически партии, заявява в интервю пред “168 часа”, че БКП /сега БСП/ е раздала 2,2 млрд. лева веднага след промените през 1989 година, със знанието и под контрола на Политбюро.
„Харченето на тези огромни средства е извършвано и се извършва не от тези, които носят отговорност, а от други хора“, категоричен е Попов.
Димитър Попов, известен с култовата фраза „За Бога, братя, не купувайте!“, оглавява кабинета след гладната Луканова зима – периодът, в който всичко, което прословутите милиони и куфарчета на БКП вече са раздадени където трябва и на когото трябва.
Помолен да направи паралел между политическата и икономическата ситуация в страната по време на своето управление и в днешния момент Попов казва, че общото в двата случая е кризата.
“Основната ни задача беше да поемем политическата отговорност за осъществяването на преход в управлението на държавата, което дотогава беше изцяло в ръцете на БКП. Не беше лесно. Особено на фона на отиващия си политически и икономически строй, осъществяван от личностите, които управляваха персонално и от името на БКП. За щастие тази политническа сила бързо и ясно разбра, че нейното време безвъвзвратно си е отишло”, смята бившият премиер.
“Темпът ни на развитие е толкова бавен, че прави много труден отговора на въпроса кога ще елиминираме беднотията”.
“Преди идването на нашето правителство България е имала 2,5 млрд. долара резерв. Подсказа ми се, че част от парите са използвани неясно за какви цели. Тогава положих усилия да изясня въпроса и в крайна сметка се разбра за какво става дума. БКП е раздала 2,2 млрд. Трябва да уточним, че използването на тези пари се е контролирало не от Министерството на финансите, а от висшия партиен Синедрион – Политбюро”, разказва Попов.
“Така че аз не съм могъл да контролирам този разход и не съм станал министър-председател, за да прикривам нечии действия, а за ада извършим помиряването. Знае се кои са получили тези пари, но изобщо не съм имал задача да ги издирвам и да търся отговорност”, твърди бившият премиер.
Има списъци и който ги е давал, той ги пази. Доколкото това е било контролирано от висшите ръководители на партията, не е могло да остане в абсолютна тайна, знаеше се, спомня си Попов.
Източник: Kafene.net
- Импириъл Колидж Лондон обявява нова стипендия за български студенти по инженерни специалности
Стипендията за български студенти по инженерни специалности „Кольо Фичето” ще осигури пълно финансиране на един студент с изключителни способности да следва инженерство в сърцето на Лондон
Импириъл Колидж Лондон, който е водещият университет по наука и технологии в Европа, иска да привлече най-умните български студенти по инженерни специалности и обявява първата си стипендия за български ученици. Стипендията е предназначена за ученици от семейства с ниски доходи, които посещават държавни училища.
Основан през 1907 г., Импириъл Колидж Лондон се нарежда сред десетте най-добри университети в света и сред възпитаниците му има 14 Нобелови лауреати. Факултетът по инженерство е един от най-големите в Обединеното кралство с около 1200 служители и над 5000 студенти. На девето място в света по инженерство и технологии, Импириъл Колидж е международен университет със студенти от 130 държави и място, където една трета от служителите и студентите са от страни извън Обединеното кралство и Европейския съюз. Импириъл Колидж има над 300 студентски общества и наскоро постави началото на първото си Българско общество.
Във Факултета са направени големи открития, включително пионерските изследвания на Професор Ерик Лийтуейт за разработване на влаковете „Маглев” (съкратено от магнитна левитация), разработването на стерео звук и дизайна на Сидни Харбър Бридж. Сред възпитаниците на Факултета са старши инженери на всички водещи отбори на Формула 1, както и изпълнителният директор на Пфайзер и директорът на един от най-големите хедж фондове в Европа.
Ректорът на Импириъл Колидж Лондон, Професор Сър Кийт О’Ниънс, каза по повод обявената стипендия:
„С удоволствие предоставяме за първи път стипендия, специално предназначена за най-ярките български таланти по инженерство. Това е една прекрасна възможност за българските студенти да бъдат обучавани от някои от водещите университетски преподаватели по инженерство в света без никакво заплащане от страна на тях или техните семейства.
Нашите български стипендианти ще следват стъпките на завършилите Импириъл Колидж инженери, които намират работа на върха на своята област, независимо дали тази област на инженерството е свързана с енергетиката, медицината, транспорта или комуникациите.”
Настоящият студент Деян Улевинов от Плевен, който следва Компютри в Импириъл Колидж, споделя: „Импириъл Колидж Лондон е фантастично място за учене, където преподавателите са от световна класа, а съоражения – модерни и високотехнологични. Кампусът е в сърцето на Лондон, учиш заедно със студенти от цял свят и възможностите за израстване в кариерата след завършването са чудесни. Участвах в създаването на първото Българско общество в Импириъл и с нетърпение очаквам да приветствам повече български студенти през следващата година.”
Информация за стипендията
Стипендията за български студенти по инженерни специалности „Кольо Фичето”, кръстена на името на прочутия български майстор-зидар от 19-ти век, ще осигури пълното финансиране на един студент с изключителен талант за следването му по инженерна специалност в Импириъл Колидж Лондон. Студентът ще получава 19 000 британски лири (около 42 000 български лева) всяка година от октомври 2012 г., които ще покрият разходите за такси за обучение и ще осигурят безвъзмездна помощ за квартира и издръжка. Тя се предлага на студенти в продължение на 3 или 4-годишен курс на обучение в рамките на катедрите по машиностроене, инженерна химия или компютри, както и на студенти от междукатедрения курс по математика и компютри.
Стипендията се предлага само на български граждани от държавни училища в България, чийто доходи на домакинството са по-ниски от 55 000 лева. От кандидатите се изисква да имат средна оценка 5.9 в дипломата им за завършено средно образование. Импириъл Колидж ще търси най-добрите ученици от математическите гимназии в цяла България и ще спонсорира състезания по математика и физика с цел повишаване на информираността за новата стипендия. Новата стипендия ще продължи да се отпуска безсрочно, така че и последващите български студенти да могат да се възползват от образование от световна класа в Импириъл Колидж.
Стипендията за български студенти по инженерни специалности „Кольо Фичето” е предназначена за студенти в продължение на три или четири годишен курс на обучение в рамките на катедрите по машиностроене, инженерна химия или компютри. Одобрените кандидати трябва да могат да говорят и четат английски език компетентно.
За допълнителна информация относно изискванията и начина на кандидатсване посетете: http://www3.imperial.ac.uk/registry/studentfinancialsupport/ugscholarships/kolioficheto
За повече информация можете да се свържете и с:
Simon Watts, Media Relations and Communications Manager
Tel: +44 (0)20 7594 6701Email: [email protected]
J-P Jones, Press and Communications Officer
Tel: +44 (0)20 7594 6704Email: [email protected]
По информация на Снежина Мечева,
говорител на АБУЧ
- Давност за престъпления срещу народа? Не!
Буенос Айрес. Последният аржентински диктатор Рейналдо Биньоне, който вече излежава доживотна присъда, бе осъден на още 15 г. лишаване от свобода за нарушаване на човешките права в нелегален център за мъчения, предаде АФП.
83-годишният Биньоне получи доживотна присъда за престъпления, извършени в страната по време на военния режим в периода 1976-1983 г., както и присъда от 25 г. лишаване от свобода за „нелегални арести и изтезания на политически затворници”. /Агенция „Фокус“/
(По официални данни през периода на военния режим в Аржентина са изчезнали безследно 18 000 души, отбелязва ИТАР-ТАСС. Според правозащитници истинският брой на жертвите надхвърля 30 000. Повече от половин век след края на диктатурата и връщането на Аржентина на пътя на демокрацията, по-голямата част от нарушителите на човешките права през периода на диктатурата все още не са получили наказания, като съдебните процеси срещу такива хора едва сега започват, отбелязва БТА.
Между 1985 и 1987 г. в Аржентина бяха приети закони, които освободиха военните от отговорност за престъпленията, извършени по време на управлението на хунтата. През юни 2005 г. Върховният съд обаче обяви тези нормативни актове за
противоконституционни, с което даде зелена светлина за завеждане на процеси срещу представители на бившия режим.)Източник: Daricnews.bg
- Предложение от БАА
Уважаеми пишещи колеги в сайта www.EuroChicago.com,
Пред нас е Нова Година, период на веселие и отмора.
Дали е възможно до 2 януари 2012 година да публикувате преимуществено оптимистични новини?Благодарим Ви,
С оптимизъм,
БАА - Краят на властта. Панама
Президентът Първанов лицемерничи с ветото за пенсиите, но мълчи за оправдан двоен убиец. Ще го попита ли прокуратурата за „Октопода”, Кюлев, Велев, Сумиста и Трактора, когато напусне „Дондуков” 2?
…………………………
В Панама 77-годишният Нориега има да излежава още 20 години. Нориега е президент от 1983 до 1989 година, за което време си „изработи” 67 години затвор Тук подобно нещо е немислимо. Ние сме държава от ЕС, а не Панама, и нямаме диктатори мутри. На пръв поглед е така. Но дори неизкушените от политиката знаят, че под „пръв поглед” клокочат зловещи тресавища. Затова на моменти дори Панама е пример за правосъдие. Уж сме в най-стария център на демокрацията, а справедливост и възмездие не виждаме. Нашата демокрация се изразява в пълната свобода да се възхищаваш на Първанов, но не и да казваш, че ти прилича на добре зализан мафиот например. Просто трябва да приемеш идеята му за „Българската Коледа”, ако не искаш да те обявят за човекоядец.
…………………………
На този фон самото споменаване на Нориега е вече лош тон. Кал върху булчинска рокля. Възмутителен навик. Все едно някой да нарече Сталин Бандит, или да каже същото за Путин през 2011 г. В този ред на мисли би било интересно да узнаем, дали след като престане да бъде държавен глава, Първанов ще сподели пред прокуратурата какви са били отношенията му със съветниците му Емил Кюлев, Манол Велев и Петър Стоянов – Пешо Сумиста. Първите двама бяха простреляни, а за третия има съмнение, че е организирал поне едното от двете покушения – това на Кюлев. Любопитен ще е и коментарът му за приписваната му топла връзка с лицето на „Октопода” Алексей Петров-Трактора. Също и дали наистина е знаел за „мокра поръчка” на Петров по отношение на бизнесмена Гриша Ганчев. Ако дори само малка част от това се окаже вярно, сравнението с Нориега няма да изглежда чак толкова абсурдно.
…………………………
И ако президентът мълчи, значи, че е съгласен с безобразията в света на Темида. Мълчи за жертвите пред „Соло”. За „Наглите”, за „Килърите”, за „Октопода”, за башибозушкото присъствие на Красьо Черничкия в света на магистратите, за корупцията в тези среди, за всекидневното изнасилване на Темида. Него това не го засяга. Той е с имунитет на държавен глава. Но народът му не е. Народът му пищи кански от развилнялата се мафия. Няма ли кой да му каже, например личният му приятел и съветник, все още ректор на УНСС проф. Борислав Борисов, че само една малка част от заграбеното от мафията и познатите му олигарси би изравнила пенсиите със средните в Европа. Но той не призовава за борба с организираната престъпност, а застава до бунтовете срещу властта. Но не защото е съпричастен към мизерния живот на протестиращите, а защото ги вижда като лост, с който да си пробие път към нова власт. Звучи ви брутално? Ами брутално е.
А Панама… Панама е само на 12 000 километра от София.
Огнян Стефанов, Frognews.bg
(Със съкращения)
- Димитър Попов: БКП раздаде 2,2 млрд. долара на свои
Бившият премиер Димитър Попов, който по време на икономическата криза през 1990 година оглавява правителство „на националното съгласие“, подкрепено от повечето политически партии, заявява в обширно интервю пред “168 часа”, че според него БКП е раздала 2,2 млрд. лева веднага след промените през 1989 година, със знанието и под контрола на Политбюро.
„Харченето на тези огромни средства е извършвано и се извършва не от тези, които носят отговорност, а от други хора“, категоричен е Попов.
Димитър Попов, известен с култовата фраза „За бога, братя, не купувайте!“, оглавява кабинета след гладната Луканова зима – периодът, в който всичко, което прословутите милиони и куфарчета на БКП вече са раздадени където трябва и на когото трябва.
Помолен да направи паралел между политическата и икономическата ситуация в страната по време на своето управление и в днешния момент Попов казва, че общото в двата случая е кризата.
“Основната ни задача беше да поемем политическата отговорност за осъществяването на преход в управлението на държавата, което дотогава беше изцяло в ръцете на БКП. Не беше лесно. Особено на фона на отиващия си политически и икономически строй, осъществяван от личностите, които управляваха персонално и от името на БКП. За щастие тази политническа сила бързо и ясно разбра, че нейното време безвъвзвратно си е отишло”, смята бившият премиер.
“Темпът ни на развитие е толкова бавен, че прави много труден отговора на въпроса кога ще елиминираме беднотията.
“Преди идването на нашето правителство България е имала 2,5 млрд. долара резерв. Подсказа ми се, че част от парите са използвани неясно за какви цели. Тогава положих усилия да изясня въпроса и в крайна сметка се разбра за какво става дума. Партията е раздала 2,2 млрд. Трябва да уточним, че използването на тези пари се е контролирало не от Министерството на финансите, а от висшия партиен Синедрион – Политбюро”, разказва Попов.
“Така че аз не съм могъл да контролирам този разход и не съм станал министър-председател, за да прикривам нечии действия, а за ада извършим помиряването. Знае се кои са получили тези пари, но изобщо не съм имал задача да ги издирвам и да търся отговорност”, твърди експремиера.
Има списъци и който ги е давал, той ги пази. Доколкото това е било контролирано от висшите ръководители на партията, не е могло да остане в абсолютна тайна, знаеше се, спомня си Попов.
Източник: blitz.bg
- Пребиха жестоко шефа на фонд ”Земеделие”
Пребиха изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” Румен Порожанов
Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” Румен Порожанов е бил пребит в четвъртък вечерта в столицата. Информацията бе потвърдена от МВР. Все още няма официални версии за побоя. Към 19,45 часа в четвъртък вечерта Порожанов е бил нападнат и пребит в кооперация в столичния кв. „Борово” от двама непознати за него мъже. След инцидента той е прегледан във Военномедицинска академия. Няма опасност за живота му. Побоят над Порожанов е нанесен като за сплашване, а не – с цел да бъде посегнато на живота му, според полицията, по първоначална информация. Нападателите се издирват.
Агенция „Фокус“ припомня:
Кой е Румен Порожанов?Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) Румен Порожанов зае поста на 31 март 2011 г. Преди това Порожанов бе началник на кабинета на министъра на финансите Симеон Дянков.
Порожанов представляваше българската страна в проекта „Бургас – Александруполис”, преди правителството да се откаже окончателно от него. Румен Порожанов замени на поста изпълнителен директор на ДФЗ Светослав Симеонов, който замина като земеделско аташе в Брюксел.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов заяви при смяната, че имало вариант Светослав Симеонов да стане заместник-министър на земеделието, но той е отпаднал. Найденов заяви, че искал още есента Порожанов да заеме поста директор на фонда, но тогава той не се съгласил. Заедно с Румен Порожанов, бяха назначени и напълно нови заместник-директори на ДФЗ.Румен Порожанов замени на поста Светослав Симеонов, след като на пресконференция няколко дни по-рано СДС извади кореспонденция между бившата шефка на фонд “Земеделие” Калина Илиева и тогавашния й заместник Светослав Симеонов. Според разпространеното писмо – Симеонов се е оплаквал от „натиск“от кабинета на Мирослав Найденов върху него за одобрение на европроекти на определени консултантски фирми. От министерството на земеделието и от фонда обаче твърдят, че изнесената кореспонденция е фалшификат. Опозицията изтълкува смените във фонда като признание за провал, за което поиска оставката на земеделския министър Мирослав Найденов. През септември 2011 година беше сменен един от заместник-изпълнителните директори на Държавен фонд „Земеделие”, които бяха назначени успоредно с назначаването на Порожанов и пое работата от април. Свилен Костов отговаряше за Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и на 17 септември 2011 г. беше сменен от Десислава Тодорова.
Румен Порожанов – визитка
Румен Порожанов е роден на 17 август 1964 г. През 1990 г. завършва висше образование в УНСС, специалност “Икономика и управление на селското стопанство”. Има допълнителна квалификация “Икономика и управление на отбранителния процес” от УНСС. През 1992 г. започва работа в Министерството на финансите като главен специалист. В периода 1995-1996 г. е бил съветник в Министерския съвет. От 1996 г. отново е в Министерството на финансите като началник на отдел. През 2001 г. става директор на дирекция “Финанси на реалния сектор”. От август 2009 г. е началник на кабинета на финансовия министър Симеон Дянков. Неговият предшественик Светослав Симеонов също е започнал кариерата си в структури към финансовото министерство.
Източник: Агенция „Фокус“
- Под купола на кабинета „Борисов“
Премиерът Борисов заплаши с уволнение вицепремиера Дянков ако е казал онова, което всички зрители чуха, че е казал. Дори не е толкова важно, какво точно е казал и затова ще го преразкажа в скоби (че министърът на земеделието Мирослав Найденов можел скоро да спре да приказва „така”, т.е. да не недоволства от бюджетните средства, които му се отпускат).
Не знам дали за Дянков евентуално напускане на проветривия пост е драма или спасение. На за Борисов тази ситуация е поредното изпитание за това колко струва неговата дума. Защото той не просто повиши тон, но и призна любимата теза на опозицията, казвайки в пристъп на откровение, че цяла година му прикривали грешките на Дянков, а пък сега той казал такава глупост, т.е. е неблагодарен за прикриването на глупостите му. Съответно премиерът разярено го заплаши, че ще си ходи, ако е казал въпросната „глупост”.
Както и при предишни подобни ситуации , и двамата могат да тръгнат да увъртат, ако се разберат да замазват положението. Но положението е толкова замазано, че няма нужда от повече замазване. Подмазващият се водещ на ТВ 7 Бареков наскоро се опитваше да угоди на гостуващия в студиото му за интервю от час и половина премиер Борисов, пожелал импровизирано Дянков да се извини още веднъж в ефир на зърнопроизводителите за нещо, за което вече веднъж им се беше извинил (явно пак под натиск). Този път ролята на натискащ поведе водещият, подвиквайки на продуцентите на предаването: „ Абе, къде е този Дянков… защо не се обажда… кажете му, че го търси Бойко Борисов…къде се крие…”. Наложи се Борисов да спасява Дянков от Бареков с обяснението, че Дянков работи, а не се крие, което накара водещия моментално да смени тона и с блага усмивка да възкликне:” Ей, този Дянков е много хитър”!
Сега обаче въпросът е дали Дянков ще пожелае да бъде спасяван от поредното унижение – вчера от Бареков, днес от прекия му началник. Или ще спаси сам остатъците от своя престиж като се оттегли.
Няма нужда да гадаем. Това така или иначе ще се изясни. Каквато и да е развръзката, ще се обогатят познанията ни за границата на безграничното търпение на онези, с които Борисов се е обградил. Напоследък косвено им отреди мястото на „жената в семейството”, обявявайки себе си за мъжа спрямо тях. Чакаме да видим какво ще се пръкне от този брак по сметка, в който мъжът редовно бие жените си. Не искам да ги обидя , че са безгръбначни, но пък знам, че в цирка има такъв номер – на „жената каучук”, която показва чудеса от гъвкавост. Такава ще да е била селекцията при кандидатстването за работа под купола на кабинета „Борисов” и досега участниците в представлението не са излъгали очакванията на селекционера.
Иво Инджев,
Ivo.bg
- Класация на един блогър за 5-те най-важни събития на годината
Моята класация „Топ 5 събития на 2011”
Поканиха ме в една телевизия за участие в обзорно предаване. Темата е „Коя е вашата лична класация на петте най-важни събития през 2011?” и тъй като аз, естествено, нямам такава класация, но пък от суета приех поканата на телевизията, трябва да седна и да си направя. И така, кое е най-важното събитие за отиващата си година, кое събитие да сложа на първо място в личната си класация? Смятам, че то трябва да е не някое световно събитие (като катаклизмите в Япония или Арабската пролет), а българско събитие, например:
Събитие № 1 – Изборите
Те бяха забележителни, не просто защото едни избори са важно нещо в живота на обществото, а с две конкретни неща. Първото е фактическата смърт на Синята коалиция и окончателното опразване на дясното пространство откъм адекватно политическо представителство. Докато на управляващата партия й ставаше все по-трудно да мине за дясна, Синята коалиция трябваше да се сплоти още повече, да привлече всички по-големи и по-малки десни формации, да създаде едно СДС като онова от началото на 90-те години и да поиска властта, легитимирана с доверието на демократично мислещите хора. Вместо това Софиянски и Бакърджиев изскочиха самостоятелно с нова фалшива абревиатура, ДСБ и СДС зациклиха в дребнав скандал за подредбата на листата с общинските съветници, вследствие от този скандал СДС се коалира с фалшивата абревиатура на Софиянски и Бакърджиев и като рожба от тази коалиция се роди само още една фалшива абревиатура. Иван Костов пък изглежда се уплаши от стремително изгряващата звезда на Прошко Прошков и по този случай подкрепи кампанията му по един, меко казано, ексцентричен начин. В резултат от тези отношения в Синята коалиция се стигна дотам, че на президентските избори много нейни членове не гласуваха за нейния (своя) кандидат, което, поне за мен, вече е окончателният край на цялата тази история. След като един политически субект сам не си вярва, не се харесва и не гласува за себе си, как може да очаква това от избирателите, към които се обръща!
Другото, с което бяха забележителни изборите, беше тяхната брутална скандалност, за която всички говорят, но говорят равнодушно, със спокойствието на астрономи, които наблюдават далечни звезди, докато Торкемада става шеф на обсерваторията. В изборната нощ изведнъж се появиха депутати от мнозинството и то не просто по секциите, което по закон е недопустимо, но се появиха направо в зала „Универсиада”, където се предаваха протоколите. И не само се появиха, ами и с пот по отрудените чела разнасяха наляво-надясно цели чували с бюлетини. Неизвестни хора отнасяха в неизвестни посоки други чували – да, това бяха отчаяните от чакане председатели на секции, които призори се прибраха с бюлетините по домовете си, но това не прави по-известни нито тях, нито посоките, в които отнесоха чувалите. Имаше секции, в които се появиха повече бюлетини, отколкото бяха гласоподавателите, дори ако броим и онези, които в последния момент бяха отстранени от списъците, с което беше отнето правото им на участие в демократичния процес по причини, които така и не станаха съвсем ясни. Всичко това най-спокойно беше публикувано в медиите и, разбира се, не предизвика никакви последици. Настина, заведоха се съдебни дела за частично касиране, но когато някъде там, в неопределеното бъдеще резултатите от тези дела станат ясни, хората вече няма да помнят нито кога са били изборите, нито кой се е явявал на тях, нито даже имало ли е изобщо някакви избори или е нямало. Победителите на изборите така се бяха престарали с организацията на спечелването им, че накрая сякаш сами останаха учудени от резултата. Излезе, че управлението е на гребена на народната любов. Но че това май не е точно така, показва второто събитие в моята коледна класация:
Събитие № 2 – Протестите
Докато се препотвърждаваше доверието към ГЕРБ, едно изследване на Алфа Рисърч оповести, че българите оценяват 2011 като най-лоша след 1997, известна като „Виденовата зима”. Трудно ми е да разбера как повечето българи са на мнение, че не са били така зле от времето на Жан Виденов и същевременно повечето българи гласуват за официално отговорните за това положение. Тук има или нещо фалшиво, или нещо фалшифицирано. Макар да ги слагам общо в едно „събитие”, доколкото опровергават изборните резултати, протестите бяха твърде разнородни както по съдържание, така и по състав на протестиращите. Имаше чисто икономически протести като тези на зърнопроизводителите. Макар че малцина разбраха това, тези протести бяха за пари и за нищо друго. Правителството засегна плащанията с европейски пари на единица площ и тъй-като зърнопроизводителите обработват най-големи площи, техният джоб беше ударен най-чувствително. И тъй като най-лесно се организират, подкараха новите си красиви трактори, закупени със същите европейски пари, към жълтите павета. А иначе и зеленчукопроизводителите има за какво да протестират, за животновъдите да не говорим.
И докато тези протести бяха икономически, то протестите, свързани с пенсионната реформа, бяха чисто социални. Или поне такава беше основата им, ако не мотивацията на синдикатите, които ги организират, защото мотивацията на организаторите винаги е различна от мотивацията на организираните. Но наред с накърненото чувство за социална справедливост, при протестите срещу пенсионната реформа видяхме и едно друго чувство – чувството на обида от лъжата. В рамките на няколко месеца властта в България каза две напълно противоположни неща: първо, че пенсионна реформа няма да се прави в обозримо бъдеще и, второ, че ще се направи веднага, защото няма друг начин. Какво има между двете, освен съществена разлика? Има избори. Едното е предизборно говорене, а другото – следизборно. Ето това беше обидно за хората. Иначе, аз поне, съм на мнение, че при условия на икономически затруднения и при условие, че качеството и продължителността на живота се увеличават, пенсионирането трябва да става по-късно, което, впрочем, желаят и много от подлежащите на пенсиониране, защото то е в полза на материалното им благосъстояние.Протестите в Катуница пък бяха етнически, колкото и да се опитваха да ги изкарат някакви други. Да, причините за напрежението, довело до тях, разбира се, са и политически, и икономически, и социални, но самите протести бяха етнически. Друг е въпросът, че до тях изобщо нямаше да се стигне, ако държавата беше действала компетентно и адекватно, но, за съжаление, в последно време нашата държава изпитва остър недостиг именно на компетентност и адекватност. Точно този недостиг доведе и до последния своеобразен предколеден протест, на който освиркаха премиера в любимата му, макар и с няколко метра по-къса и увенчана с логото на застрахователна компания, собственост на знакова групировка, спортна зала. Защото когато има тотален недостиг на адекватност и компетентност, той се чувства и в правителствения PR, въпреки респектиращото количество на специалистите, привлечени да работят за него срещу щедро заплащате.
Събитие № 3 – Изтеглянето на САЩ от Ирак
На пръв поглед това не е кой знае какво събитие, ще кажете и вероятно ще бъдете прави, защото от него надали ще има някакви преки последици в близките седмици и месеци. За мен обаче е важно, защото виждам как се сбъдва прогнозата на Самюъл Хънтингтън, направена още в средата на 90-те, че светът на 21 век ще бъде свят на цивилизациите и сложните съюзи и противопоставяния между тях. Неговата книга „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред”, както и много по-новата „Завръщането на историята и краят на мечтите”от Робърт Кейган и особено „Самоубийството на една суперсила”, забележителна книга от Пат Бюкенън, която излезе в Щатите едва преди месец, но обещава сериозно да разтърси мнението на Запада за самия себе си, констатират едно – провала на Западната цивилизация в усилието й да наложи своя модел и своите ценности на всички хора и да „изнесе” либералната демокрация навсякъде по света. С това Западът трябваше да сложи „края на историята”, малко прибързано обявен от Франсис Фукуяма. Изтеглянето на НАТО от Ирак е признание, че в близко бъдеще няма да имаме свят, съставен само от национални държави с плуралистична многопартийна система, парламентарна демокрация и гарантирани човешки права и свободи. За съжаление. А може би и не, защото неизповедими са пътищата Господни.
Събитие № 4 – Ветото на Великобритания
Разбирайте, че със заглавието „Ветото на Великобритания” под №4 в класацията си слагам съдбата на еврото, ако някой е решил, че съм подминал тази тема като не достатъчно важна. Да, ветото на Англия има отношение към съдбата на еврото, но и към нещо много повече – съдбата на европейската идея въобще. В първите часове след като Камерън упражни правото на Великобритания на вето над промените в Лисабонския договор, го обвиниха че е осъдил тази идея на смърт, за да защити интересите на Лондонското сити или тъй наречената „финансова индустрия”, която съставлява 10% от английската икономика. Всъщност нещата не са толкова прости и Камерън не е толкова дребен. Ветото не беше толкова срещу идеята да бъдат обложени с данъци финансовите транзакции (може би не много лоша идея), колкото върху намерението да се наложи допълнителна централна регулация на страните-членки чрез уеднаквяване на данъчните им ставки. От самото си зараждане европейската идея е изправена пред избора между две концепции: либерално-демократичната (в случая дясната), според която съюзът трябва да осигури свободно движение на стоки, капитали и работна сила, но да остави свобода за взаимно конкуриране между държавите-членки, и социалдемократичната (лявата), според която Европейският съюз трябва да бъде централизиран, да има единна валута, единно правителство (бюрократична администрация) и единна данъчна политика. Именно последното предложение за промяна в договора по посока на единна данъчна политика е опит на лявото да спечели окончателна победа над дясното и над това Камерън постави вето. За което лично аз го аплодирам.
Събитие № 5 – Туск и Рахой
На пръв поглед събитията са две – безпрецедентното повтаряне на управленския мандат на Доналд Туск в Полша, безпрецедентно не само за страните от бившия соц-лагер, и победата на Рахой в Испания след два мандата на социалистическия обущар (Zapatero). Събитието обаче е едно и то е, че светът сякаш най-сетне осъзна, че на власт трябва да се върне дясното, защото лявото вече няма какво да разпределя, и че дясното сякаш намери актуалната си формула, наречена малко оксиморонно „либерален консерватизъм”. Всъщност либералният консерватизъм, прегърнат и от Дейвид Камерън в Англия, и от Доналд Туск в Полша, е консерватизъм, който слага икономиката пред политиката и приема философията на свободния пазар, но остава непреклонен в областта на защитата на ценностите и авторитета на институциите. Очевидно и в двете страни това работи и хората виждат, че е добро за тях. Вярвам, че ще заработи и в Испания чрез правителството на Мариано Рахой. Той е близък идеен съмишленик на Аснар, който пък беше близък приятел на моя добър приятел Александър Божков, царство му небесно. Така че, както виждате, по това събитие съм и малко лично пристрастен, но пък това не ми пречи гръмко да аплодирам десния завой в Европа, който бележи завръщането на нормалността през добрия стар консерватизъм.
Това са моите пет събития и тях ще споделя по телевизията, макар че не знам дали ще имам време да кажа в ефир всичко, което казах тук. Сега е време да тръгвам, за да не закъснея, защото мисля, че точността е органична за десния човек. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.Иван Стамболов,
Sulla.bg
- Светът на Путин се разпада
Маша Гесен, в. „Гардиън“
Да гледаш как се разпада един авторитарен режим е като да гледаш епизод на американския сериал „Доктор Хаус“. Някой, който в началото на сериала се радва на активен начин на живот, 15 минути по-късно изпада в полиорганна недостатъчност, а лекарите трескаво се опитват да разберат каква е причината и кой ще е следващият излязъл от строя жизненоважен орган.
Приятел ми изпрати линк към програма, излъчена неотдавна по руската национална телевизия (линкът беше към видео в YouTube – повечето хора, които познавам, нямат традиционни телевизори, тъй като гледането на телевизия лека-полека замря сред образованите хора през последните 10 години). Над 10-минутното видео грубо и открито осмива годишния телевизионен диалог на Путин със зрителите.
„Какво разбираш от това?“, написа приятелят ми. „Фалшиво ли е ?“ Не бе фалшиво. И онова което разбрах е, че телевизията, най-важният орган в държава като Русия, вече не функционира както преди.
Телевизия Ен Те Ве, която излъчи шоуто, е собственост на държавния газов монополист „Газпром“, който има голям вестникарски холдинг. Формално, телевизията не трябва да изпълнява нарежданията на Кремъл, но през последните 10 години (след като бе отнета от основателя й), просто ги изпълняваше. И сега ще спре.
Характерно за строгите авторитарни режими е, че не законите, съдилищата или строгата управленска йерархия ги задвижва, а страхът. И след като страхът се извади от уравнението изведнъж, тъй като страхът винаги изчезва внезапно, става ясно, че тези съдилища, закони и йерархии не работят. Всичко просто започва да се разпада.
Това се случи тук преди 20 години: институциите просто спряха да изпълняват заповедите на Кремъл. Медиите спряха да се страхуват от цензорите, които все още имат кабинети във всяка медия. Полицията спря да прилага абсурдни правила, с което даде възможност за раждането на частната стопанска инициатива. В крайна сметка, лидерите на 15-те съставни републики на Съветския съюз спряха да се страхуват и империята се разпадна, което според стандартите на историята стана светкавично.
През август 1991 г., когато хардлайнерите на Комунистическата партия се опитаха да си върнат насилствено властта, страхът беше основният магически компонент, който им липсваше. Някои хора се изплашиха, но достатъчно голяма част – не. Радиожурналистите продължиха да съобщават за държавния преврат и да намират начини да предават, дори когато сигналът им няколко пъти бе прекъсван, а в кабинетите им нахлуваха специалните сили. Журналисти от няколко вестника, които бяха закрити, се обединиха и отпечатаха съвместна публикация под името „Общ вестник“. А обикновените хора, сред които студенти, професионалисти и бивши военни от армията, заляха улиците, за да защитят Белия дом в Москва, където Борис Елцин седеше, олицетворявайки демокрацията.
Кметът на Москва и много други представители на местната власт не се изплашиха от хардлайнерите и отказаха да се подчинят на указанията им. Вместо да бъдат парализирани от страх, институциите продължиха да функционират както обикновено: летищата работеха, телефонните линии не бяха прекъснати, хората можеха да се придвижват и да комуникират. Накрая, ключови генерали не се подчиниха на заповедите на хардлайнерите, с което ги принудиха да се оттеглят позорно. В крайна сметка уплашените бяха хардлайнерите.
Сега Путин води борба, като назначава свои хардлайнери на ключови позиции. Той назначи стария си приятел генерал Сергей Иванов от Федералната служба за сигурност за началник на президентския кабинет, въпреки че Путин все още не е официално преизбран за президент. Върна в Москва и назначи в кабинета си Дмитрий Рогозин, одиозният агресивен националист и представител на Русия в НАТО. През следващите дни той най-вероятно ще назначи още хора, за да покаже, че правителството му е твърдо, националистко и авторитарно. Путин прави това, защото е уплашен и отчаяно иска да върне страха, който му даваше възможност да управлява през последните 12 години.
Но собствените му медии вече го забравят. Някои от най-близките му доверени лица изпращат приятелски сигнали на демонстрантите. Те вече не се страхуват, а това означава, че институцията се разпада. Процесът не може да бъде спрян: доктор Хаус няма да се притече на помощ.
Източник: Mediapool / БТА
- „Облаче ле бяло“, предаване за Иван Станчов
Празнично издание на предаването „Облаче ле бяло“ по ТВ СКАТ на тема „Иван Станчов: „Аз съм българин и вървя с народа си…“ – излъчено на 24.12.2011 г. Участват: Снежина Мечева, Аглика Маркова и др.
- Иван Бързаков: „ИЗБЯГАХ ОТ БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО ОБИЧАХ СВОБОДАТА“
Интервю на Мария Дудовска, spas.bg
Професор Иван Бързаков е роден в София, където е завършил българска и английска филология. На 19 години извършва първия си опит за бягство от комунистическия режим в България. Опитът е неуспешен. Изолацията в родината обаче е нетърпима, и през 1976г. вторият опит за бягство е вече успешен. Обявеният за „враг на народа“ Иван Бързаков емигрира в Америка.
Там, пристигайки само с 25 долара в джоба си, 33-годишният тогава Иван започва на чисто и от нулата. Сам, без приятели и роднини. Но свободен.
В Сан Франциско, Калифорния, където Бързаков се установява, след време основава Международен образователен институт “Бързак”, в който досега са обучени хиляди души на различна възраст и ниво на знания от 29 държави. Създава новаторския метод AOLIA – за ускорено обучение и дълбочинно възприемане на изобразителното изкуство. Неотдавна професор Бързаков издаде и първата си поетична книга “Яростно в скръбта”. Книгата е разделена на три основни цикъла, които пресъздават спомените на автора от комунистическа и демократична България, както и мисли за емигрантите – тези вън и вътре, вечните изгнаници – духовните.
Интересната ми среща с проф. Бързаков се случи на премиерата на книгата му.
– Кога са писани стихотворенията от книгата ви, проф. Бързаков?
Първо бих искал да разкажа няколко неща за книгата – тя е разделена на три цикъла. Тези цикли се отнасят за определени периоди от историята на България. Първият цикъл касае времето на комунизма, от 1944г. До 1989г. Вторият период „Завинаги в изгнание“ касае тези, които са в изгнание или емиграция, във всеки един смисъл на думата. Третият цикъл е „Бездната днес“ – за посткомунистическа България. Това е ужасът днес.
Стихотворенията са писани в основното си мнозинство миналата година – 2008г. Те не са писани в миналото, но касаят този период. Те са ретроспективни. Стихотворенията, които съм подписал например „Сан Франциско – 1979г“, то касае състоянието ми тогава. Стиховете са писани сега, но касаят онова време. Има само няколко изключения в първия цикъл, включително английските ми стихотворения са писани тогава.
Циклите в книгата обаче се преплитат – от първия цикъл, озаглавен „Бездънната пропаст“, защото е писана за време, в което потъваш, потъваш и нямаше сякаш край, и се свързва смислово с третия, завършващ цикъл на книгата – „Бездната днес“. Имат връзка и контекстуално.
Връзката е… ясно е, че нещата днес са променени, поне проформа, деспотичната система е рухнала, има демократична система, парламент, можеш да критикуваш. Младите хора днес изобщо не си дават сметка как могат хората да изчезват, без да имат всякакви права, да бъдат арестувани, без право на адвокат. Това е променено основно, но същевременно са останали толкова неща от миналото. Идеята е следната в книгата – миналото продължава и днес, в известен смисъл, макар и променено. А, за да се разбере това, което е днес, трябва да се отиде в миналото.
Как и защо заминахте за Америка?
Аз не заминах. Аз избягах. Причината да избягам бе първо и преди всичко, защото обичах свободата. Защото освен, че носех идеи, които нямаше как да бъдат реализирани тук, трябваше да ставам партиен член, нещо, което ми беше противно, все едно да станеш част от една лъжа, или да те вербуват като таен агент, оказва се, че 90 % от интелигенцията ни е била вербувана. На два пъти се опитаха да ме вербуват, но се измъкнах. Не можеше да бъдеш някъде, никъде по средата, трябваше или да си техен съучастник, или трябва да си роб, или враг вътре. Но най-важното от всичко бе усещането за свобода. Защото иначе цял живот трябваше да съм зависим от някой, който да ми разрешава да отида някъде, дори и в тогавашните комунистически държави – Чехия, Унгария. Какво остава за западните страни – невъзможно! Тези неща преляха! Казах си: „Не мога цял живот да завися от някакъв партиен секретар или началник, за да мога да отида в страна, и то комунистическа“. Какво остава за достойнство? Та това бе причината.
Трудно ли беше бягството? Познавахте ли някого в Америка?
Беше много трудно. Никого не познавах, имах само случайни познати, които веднага се скриват, защото си беден като мишка, избягах там с колко… 25 долара май… Това беше цялото ми богатство (усмихва се). Разчитах на себе си. Само на себе си. Това е изгнанието.
Какво щеше да стане, ако не бяхте избягали?
Щях да… Не знам. Ако ме бяха хванали при бягството, щяха да ме свършат. Щях да свърша в каменоломните, абсолютно. Нямаше да има нужда от много години. Ако бях останал пък, щяха да ме смачкат, щяха да ме ликвидират. Щях да загина.С какво се занимавате в Америка?
Това е доста обширна тема, но накратко – създадох системата Optimal Learning. Първо това бяха методи за оптимално и ускорено учене, възприятие, по-късно изработих други техники, методи за умаляване на стреса, за презентационните умения, как да се научим на харизматично представяне.
Къде виждате надеждата за поколенията, както Вие казахте, за деформираните от комунистическата система?
Надежда има винаги. Надеждата е в това да съумеем да прегърнем истината. Докато не се пробуди съвестта, да се пише, да се работи, да се помни. Когато една поредица от автори сочат и се пробудят с творбите си, ето това е надеждата.
Когато пробудим съвестта си – ето това е надеждата.
- ХУБАВА РАБОТА, АМА…
Трайчо Трайков: РОМИТЕ СА РЕЗЕРВЪТ НА ИКОНОМИКАТА
Ромите в България са голям резерв на икономиката ни, смята министърът на икономиката Трайчо Трайков.
Това става ясно от стенограмата на последното правителствено заседание в сряда. Думите му са по повод на Националната стратегия за интеграция на ромите, която беше приета тогава.
Според Трайков първото, от което трябва да се започне е образованието, защото 20 на сто от населението до 9 години са роми, а над 80 години са почти нула процента.
В същото време онези от тях, които успяват да завършат дори основно образование, са много малко. В резултат процентът на квалифицираните работещи роми също е незначителен.
“Ние тук правим куп неща в образованието, и то насила дори с безплатните закуски. Само на тези, на които децата отидат на училище, изплащаме социалните, нали Младенов?”, пита риторично премиерът Бойко Борисов.
След “да”-то на социалния министър той продължава: “Всички тези инструменти сме ги приложили и въпреки това отиват, вземат закуските и си отиват.” “Образование, здравеопазване и жилищна политика. Това е!”, обобщава проблемите на ромите вицепремиерът Цветан Цветанов.
По: blitz.bg
- Безработицата в България ескалира
И ПРЕЗ 2012 ГОДИНА БЪЛГАРИТЕ НАЙ-МНОГО ЩЕ СЕ СТРАХУВАТ ОТ БЕЗРАБОТИЦА
Намаляването на доходите и съкращаването на работни места допълнително създават несигурност у хоратаИзтичащата 2011 година се оказа драматична за пазара на труда у нас и постави големи предизвикателства пред българското общество. Основните страхове на българина са свързани с постоянно спадащите доходи, съкращаването на работните места и липсата на перспектива в тази посока.
Като цяло 2011-а ще се запомни с масовите протести и стачки срещу реформи, които по своята същност са рестриктивни към социални права и привилегии, ползвани от работещите досега.
Някои от най-спорните въпроси в социалната политика през 2011 година бяха за нивото на минималната работна заплата, промените в пенсионната система, ограничаването на социални права (обезщетенията за майчинство, безработица), парите за старост, дефицита в осигурителната система.Дебатите по тези въпроси имаха изключително широк обществен отзвук, стигна се до ескалиране на социалното напрежение и масови протести в края на годината.
През 2011-а безработицата продължи да бъде основен проблем за огромна част от българите. Данните на Агенцията по заетостта показват, че равнището на безработицата през ноември е 10%, което е и най-високата стойност на показателя за цялата година.
Анализите на бизнеса сочат, че реалната безработица в страната за тази година вече е 18% (включват се нерегистрираните в бюрата по труда и т. нар. обезкуражени), докато миналата година е била 16 процента. Но най-тревожната статистика от тази година остава, че 300 хиляди души са загубили работата си, заради закриването на местата им.
Притеснителен е и прогнозният среден процент на безработицата, заложен за 2012 г., който е 9,4 на сто, точно колкото беше заложен и тази година. Тревожни са данните и за нивото на безработицата конкретно в частния сектор. От началото на годината беше отчетено плавно и сигурно нарастване на безработните в частните фирми, а в същото време работодателите не са оптимисти за наемането на нови служители и през 2012 г.
За съжаление те ще намаляват броя на работните места в компаниите си, а почти всеки трети работодател има планове догодина да съкращават още служители. Наред с работните места нивото на заплатите също беше един от най-коментираните сред обществото въпроси.
По: blitz.bg
- ЧНГ! НЕК иска по-висока цена на тока … ДОКОГА?!
Националната електрическа компания е внесла искане в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да бъде увеличена цената на тока на едро минимум с 4,5 процента.
Причината е, че още от август т.г. НЕК продава с по четири лева на мегават под себестойността. Това посочи пред журналисти изпълнителният директор Михаил Андонов по време на отбелязване на 20-годишнината от регистрацията на НЕК, съобщи БТА.
Ако искането бъде прието, то може да се отрази и на цената на дребно. Поскъпване на тока няма да има до 1 юли 2012 година. Не трябва да има шокови увеличения, обяви през лятото председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев.Тогава електоенергията за бита поскъпна с 2%.
При регулирана цена за НЕК от 76,42 лв. на мегават на електроенергията, от август себестойността й за НЕК е 80,20 лв., каза Андонов. Като причина за това той посочи увеличението на цената на електроенергията от когенерациите на топлофикационните дружества вследствие на увеличението на цената на природния газ, което не е разчетено в ценовата рамка на НЕК. В цената на НЕК от 1 юли 2011 г. не е било разчетено и пускането в експлоатация на ТЕЦ „Брикел“, което е от 8 август т.г., както и новите мощности от ВЕИ, каза Андонов.
Още в този регулаторен период (2011-2012 г.) трябва да се измисли нещо за компенсиране на НЕК, смята Андонов. Идеално ще е, ако увеличението се случи още от 1 януари 2012 г., но тъй като остават само два работни дни, е ясно, че това няма да стане, каза Андонов. Не е фатално за НЕК, ако до 1 юли 2012 г. не бъде увеличена цената на тока на едро, но е нормално, щом има промяна в цените, които влияят в ценообразуването на НЕК, да има и промяна в цената за НЕК, посочи изпълнителният директор на компанията.
По: dnes.dir.bg
