Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

Подходът ни към Македония и Сърбия трябва да е различен
Една от темите, които често се дискутират в патриотичните среди, е тази за отношението на България към стремежа на Република Македония и на Сърбия за членство в Европейския съюз. За съжаление този въпрос не е намерил сериозна гласност сред широката българска общественост, както и сред политическата ни „класа”. Същевременно обаче страната ни заема позиции, които по-скоро не са в съответствие с националния интерес, и всичко това се случва без сериозни дебати.

Подходът към Македония

Нека веднага влезем в дълбокото. На първо място трябва да бъде осъзнато, че в прословутия спор за името между Република Македония и Гърция винаги е имало и трета страна. И това сме ние. Стратегическата концепция за забавяне на евроатлантическата интеграция на Република Македония е насочена срещу България, а и срещу геополитическата ос по Коридор №8, в която именно Република Македония се явява най-слабото звено. Умишленото нерешаване на спора за името, в което охотно участват и македонски политически кръгове, свързани с миналото, поставя младата република в един постоянен омагьосан кръг, от който вече две десетилетия няма изход. Стратегическата цел на старите кръгове е Македония да не стане член нито на НАТО, нито на ЕС, поне докато Сърбия не я догони и не „опакова” нея и други бивши югорепублики в общ интеграционен процес. Дотогава обаче в Македония преходът няма да свърши, а страната ще остане в орбитата на старите и чужди политически и икономически влияния. Това от своя страна отслабва и позициите на България в региона.
В тази връзка е важно веднъж завинаги да стане ясно и друго. Прословутите призиви (продиктувани от криворазбран патриотизъм) на някои кръгове за „поставяне на условия” пред евроатлантическата интеграция на Република Македония и за „спиране езика на омразата” означават само едно – запазване на статуквото. А то работи идеално против българо-македонските отношения и е в полза на старите зависимости и влияния, съществуващи в Скопие през по-голямата част от ХХ век. Най-после трябва да си дадем сметка, че българският национален интерес изисква скорошно членство на Македония и в НАТО, и в ЕС. Това е единствения начин за изчистване на много структури в младата република от чуждите влияния и обремененото с антибългарски влияния минало.
Сегашните „акции” и някои медийни кампании против България са плод на определени групи в македонското общество, които имат подкрепа на среди извън Македония. Те не са позиции на средностатистическия македонски гражданин и на правителството, които са приятелски настроени към страната ни и желаят по-интензивни контакти в политическата, стопанската и културната сфери. Негативната риторика и прословутият език на омразата обаче отлично постигат своята цел, създавайки на моменти атмосфера на взаимно недоверие, която е фактор за забавяне на интеграционните процеси от двете страни на Осогово. А всичко това е инспирирано от малка група хора и медии, чиито конци се дърпат от разстояние и които никога не са прекъсвали топлите си връзки със стария режим и зависимостите си от него. Грешката на България и общественото ни мнение е, че лесно се поддаваме на този род провокации и така отношенията ни с Република Македония остават в омагьосания кръг на уж „поставяните условия” без да сме способни да гледаме стратегически и в перспектива.

Подходът към Сърбия

Коренно различен обаче трябва да е подходът на българската дипломация и държавност спрямо Сърбия.
В интерес на истината нашата политика е последователна и правилна в една основна насока – по отношение признаването независимостта на отцепилите се от „опеката” на Белград бивши югорепублики. Известно е, че първи признахме независимостта на Скопие, но бяхме и сред първите страни, които направиха това по отношение на Любляна, Загреб, Сараево и Подгорица. Бяхме сред първите държави, признали и независимостта на Прищина, като това стана чрез даване на ясен геополитически сигнал, тъй като тази „акция” беше съгласувана съвместно с другите основни съседи на Сърбия – Унгария и Хърватска. Да се надяваме, че Белград си е взел поука от всичко това. Не трябва обаче да се изпускат от поглед и развитията в територии като Войводина и Санджак, в които също се издигат определени искания за по-голяма автономия и които тепърва могат да създадат сериозни проблеми на властите в Белград. Ако тогава обаче остатъчна Сърбия е вече в Европейския съюз, това би могло да генерира излишни вътрешни проблеми и за самата общност, и от тази гледна точка може да се мисли за вариант, при който Белград първо решава вътрешните си етнически, политически и регионални проблеми и едва след това поема пътя си към Брюксел.
От тази гледна точка България постоянно трябва да поставя въпроса за Западните Покрайнини. Станали част от една вече несъществуваща държава (Сръбско-Хърватско-Словенското Кралство), без юридически основания да останат в нея и при това напълно изоставени като регион от централната власт в Сърбия, Покрайнините трябва да са обект на активна политика от българска страна. Крайно време е да проявим много по-сериозно и държавническо поведение по въпроса за Западните Покрайнини, включително да предложим решения, които да доведат до коренна промяна в статута на многобройната българска общност в Сърбия. На всеки е ясно, че официалната статистика за сънародниците ни там представя броя им като неколкократно по-малък от действителния. Плахата ни политика през десетилетията и изместването на националния ни интерес за сметка на идеологемите за „братство”, „славянство” и „мост на сътрудничество” води до разочарование и огорчение българското малцинство, но и създава облик на България като незначителен и слаб фактор в региона, който просто не разсъждава стратегически. Нещо, за което политиците ни трябва да се замислят.
Българщината в Западните Покрайнини трябва да се поддържа на всяка цена, защото Балканите са динамичен регион и не се знае как могат да се развият политическите събития дори само след 10 години. Нека не забравяме, че едва за няколко години от Белград се отделиха Черна Гора и Косово, а Войводина и Санджак поставят все по-активно въпроса за политическа автономия.

Изводите

Нелепо е, че в отношението ни към опитите за европейска интеграция на двете ни западни съседки вървим по-скоро по път, който е в разрив с националния ни интерес и стратегически цели. На Република Македония „поставяме условия”, когато имаме нужда от еманципирането й от чужди и стари влияния, които са изцяло антибългарски по своята същност. А това еманципиране може да стане само чрез намиране на убежище от страна на Скопие в евроатлантическите структури, т.е. пътят за София минава през Брюксел. Този фактор продължава да държи отношенията ни на нивото, на което са били преди две десетилетия, и в пълна сила запазва статуквото. То би могло да бъде разрушено само със скорошна евроатлантическа интеграция и излизане на Република Македония от старата политическа орбита.
Спрямо Сърбия изглежда прилагаме подхода, който би трябвало да прилагаме именно към Македония – „безусловно подкрепяме”, въпреки откровеното потъпкване правата на българската общност и продължаващата асимилаторска политика. Странен парадокс, но изцяло в услуга на небългарски интереси.
И да повторим още веднъж. Трябва да осъзнаем, че за България ще е голяма грешка поредното пакетиране на Македония и Сърбия, опити за каквото се правят в стремежа на двете държави към членство в Европейския съюз. Наша основна стратегическа цел е скорошната евроатлантическа интеграция на Република Македония, докато спрямо Сърбия трябва да бъде прилаган перманентен натиск за запазване правата на българското малцинство там. Това е стратегически императив за България и дано политиците ни го осъзнаят най-после.

Валентин Стоянов,

Rusenews.eu
Интелектуалци в защита на БПЦ?

В разпространено до медиите обръщение група български интелектуалци от последните 30-40 години, заемали високи позиции в комунистическа и официално атеистична България по онова време, днес се обявяват в защита на Българската православна църква, „огорчени и възмутени от интригите и нечистоплътните атаки срещу нея“.

Интелектуалците силно заявяват и принадлежността си към „общността на миряните и духовенството, съставляващо БПЦ“.

Без да съобщават защо на втория ден от новата година се е мобилизирало красноречието им и жертвената готовност да застанат на амбразурите, интелектуалците заявяват:

„Набира скорост една зловеща тенденция – да се обругава всичко, което е исконно българско, всичко, което напомня за великите традиции на националната ни идентичност и култура“.

„Отродителската психология се прокламира като едва ли не първо условие за приобщеността ни към Европейския съюз от политици и за жалост от някои медии. С отблъскващи манипулации се прави опит да се подменят фундаментални ценности, каузи и национални цели. Преследва се подлата цел достойните архиереи, които защищават православието и отечественото достойнство и чест, да бъдат принизени в очите на паството”, се казва в изявлението.

От този пасаж става ясно, че гневът на интелектуалците е породен от полемиката около прословутия линкълн на Варненския и Великопреславския митрополит Кирил, която пък извади от забравата и полемиката около лукса, с който обича да се обгражда Пловдивския митрополит Николай. Тази полемика бе изтълкувана от говорители на църквата като намеса на външни за нея сили в борбите за влияние в Светия синод.

Последва и упоритата битка на Синода срещу отварянето на досиетата на свързаните с бившата Държавна сигурност представители на висшия клир. След което БПЦ се противопостави остро и на медицинската намеса срещу безплодието.

„Целта е ясна – лесно се управлява стадо, чийто духовни пастири са разпилени или компрометирани. А всеки разумен човек в България знае, че най-голяма заслуга за оцеляването на Отечеството през последните хиляда и сто години има именно Българската Православна Църква“, продължава изявлението на интелектуалците.

„През това хилядолетие, наситено с върховни изпитни и потресения, истинският защитник и самоотвержен пазител на българското е било именно Православието”, поясняват авторите.

След което навлизат в съществената част:

„Всички ние, миряни и духовенство, съставляваме Светата Православна Църква и от нашите общи усилия, вяра и подвизи зависи утвърждаването на правдата и доброто на българската земя. Ние не можем да бъдем равнодушни и безразлични, когато недобросъвестни и невярващи със зли думи, лъжи и клевети се опитват да разрушат, да разградят България и я обрекат на нови мъки и страдания“.

„Знаем, че това никак не е случайно, а е премерено и добре организирано действие срещу всичко свято и скъпо за българите и християните. Нека не се поддаваме на това зло, което ще ни донесе нови злини и страдания. Днес повече от всякога е необходимо да пазим единството на Църквата, а също и чистотата и силата на Светото Православие, за да бъдем по-силни и по-уверени в преодоляването на тежките изпитания, които ни се налага да изтърпим“, завършва посланието.

Изявлението е адресирано до Негово светейшество Максим, Патриарх български и членовете на Светия синод.

И следват подписите на интелектуалците: Антон Дончев – писател, академик, Ангел Гълъбов – академик, вирусолог, Андрей Пантев – професор, историк, Борислав Стоев – художник, професор, Васил Проданов – философ, чл. кор., Венцеслав Кисьов – професор, актьор и поет, Георги Бакалов – историк, професор, Георги Марков – историк, академик, Дамян Дамянов – професор, член кореспондент, Дора Бонева – художник, Стефан Драгостинов – професор, композитор, Иван Юхновски – академик, химик органик, Иван Маразов – професор, изкуствовед, Иван Гайтанджиев – журналист, посланик, Иван Гранитски – писател, литературен критик, издател Ивайло Мирчев – професор, художник, Константин Косев – академик, историк, Красимир Спасов – професор, режисьор, Любен Зидаров – художник, професор, Любомир Левчев – поет, Панко Анчев – литературовед, почетен доктор на Литературния институт „М. Горки“ – Москва, Пенко Русев – филмов продуцент, Славчо Вълчанов – професор по богословие, Тихомир Стойчев – експерт по национална сигурност, Хайгашод Агасян – композитор.

Оставена е бележка, че обръщението е отворено за още подписи.

В посочения списък преобладаващата част интелектуалци са бивши видни членове на БКП. Някои от тях са осветени от комисията по досиетата като сътрудници и служители на бившата Държавна сигурност.

Източник: Mediapool

Кратък редакционен коментар на новината

Част от интелектуалците, подписали споменатото обръщение, наистина са били сътрудници или служители на ДС. Или пък са били свързани с висшата номенклатура на БКП. Известно е, че се очаква оповестяване на имената на сътрудници на ДС сред висшия клир на БПЦ (срещу което, впрочем, имаше и продължава да има сред част от владиците доста силна съпротива). В този смисъл не е ясно какво точно се опитват да защитят в случая подписалите обръщението интелектуалци – дали единството, чистата и силата на Светото Православие – както доста гръмно е написано в обръщението – или неспособността за покаяние и катарзис на част от висшия клир на Българската православна църква.

„Истината ще ви направи свободни“, гласи едно от Христовите послания. Колкото и сложна да е понякога истината, колкото и важно да е да има внимателен и посветен подход по каквито и да било въпроси, свързани с Църквата, истината не може да бъде враг на Светото Православие и на Светата Православна църква. „Няма нищо тайно, което да не стане явно“, както гласи един евангелски текст. А враговете на БПЦ са били, поне по време на предишния режим, инфилтрирани и в собствените й редици, в заемали или заемащи най-висши постове в институцията БПЦ духовници.

За съжаление в БПЦ няма духовници като покойният румънския патриарх Теоксист например, който още веднага след политическите промени през 1989 г. поиска прошка от румънскя народ, затова, че е бил принуден да сътрудници на по-страховитите и от ДС румънски тайни служби Секуритате. Този най-висш румънски духовник беше готов тогава сам да се откаже от поста си. Румънците оцениха неговия жест, искреността на най-висшия си владика. И патриах Теоксист остана на поста си до края на житейския си път. Подобна смелост и доблест, подобно открито признаване на истината – веднага след края на тоталиратния режим при това, не 20 и повече години след края му, както е при нас – за съжаление въобще не се случи в БПЦ. (С изключение на митрополит Йосиф, който ръководи задгранична епархия, никой друг български владика не поиска сам да оповести сътрудничество на ДС, ако е имал такова. И не само, че никой друг не го направи, ами някои упорито се опитват да направят всичко възможно истината никога да не излезе наяве.)
Яков Джераси: България да се гордее със спасяването на своите евреи
Да бъдеш български евреин беше голяма гордост и спасение през Втората световна война – казва роденият в България Яков Джераси, днес председател на Международната фондация „България“, в предаване на ТВ „Европа“. (В предаването се включва по телефона и проф. Михаел Бар-Зоар, автор на повече от 30 книги, сред които и „Извън хватката на Хитлер”, в която описва спасяването на българските евреи.)

Яков Джераси казва, че темата за спасението на българските евреи е една много голяма тема и ние трябва да се отърсим от комплекса на срамежливост и да запознаем света с доблестната постъпка на българския народ. Той изтъква, че българските евреи в Израел нямат комплекса на Холокоста, какъвто имат полските или румънските евреи и „много пъти България получава подкрепа от международни кръгове само заради тази тема“.

Ние трябва да помним, че тези територии се дават като награда на България за това, че е съюзник на Германия. Добруджа се дава веднага и гражданите й стават български граждани. В Тракия и Македония положението е доста по-различно. Тези територии са обещавани след войната на България и дори в картите виждате – те имат друг начин на изражение на самата географска карта. България администрираше тези територии с полиция и войска по указания на СС офицерите – как да се управляват тези територии? – коментира г-н Джераси.

http://youtu.be/eIHlDOa6Opk
Бият висши чиновници – този път Борисов има вер(е)сия
Спомняте ли си,че на 21 ноември 2011 г. изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ Александър Николов беше пребит, докато се прибирал към дома си? А знаете ли, че до ден днешен словоохотливият ни премиер, който иначе има мнение по всички въпроси, не е обелил и дума по темата? А темата е, че някой бие шефа на ядрения обект в Козлодуй, който няма равен по своята важност за сигурността на България, Балканите и Европа на територията на поверената му република?

Междувременно днес, 30 декември, пребиха друг висш държавен служител- изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” Румен Порожанов. И само часове по-късно премиерът Борисов вече имаше мнение, което звучи като инструкция за разследващите: очевидно е (за Борисов), че престъплението е свързано със спирането на изтичането на милиони левове.

Реплики на Борисов пред телевизионните камери днес:

“Много далавери бяха прекратени в Държавен фонд „Земеделие”, това не може да не е разсърдило някой”.

”Той им отряза всички тези възможности, където стотици милиони изтичаха. Излизаше, че язовир се води нива и подобни, каза министър-председателят и посочи, че над 54.5 % повече пари са усвоени от ДФ „Земеделие”.

Така се разпореди премиерът за посоката, в която трябва да се разсъждава, преди да има каквито и да било доказателства.

Да разбираме ли, че за изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй” Александър Николов българският министър-председател не може да каже нищо подобно- например, че е „спрял далаверите” и затова са го пребили?

Случаят с бързината, с която Борисов стряска разследващите от висотата на своя пост, силно ми напомня реакцията на президента Първанов, прокурора Филчев и вътрешния министър Румен Петков, които в един глас побързаха да обявят за „чист” бизнеса на убития банкер Емил Кюлев, съветник на самия Първанов, пребивавал в неговия кабинет часове наред в навечерието на кървавия капан, който посред бял ден му устройват в центъра на София неизвестни ( и до днес) извършители.

Писал съм за това, включително и в книгата си „Президент на РъБъ”, но ще дам думата на други автори – за размисъл на мислещите читатели, които имат правото да си съставят сами представа за приликите в поведението на нашите управници при криминални случаи, когато би трябвало да говорят само упълномощените за това служби:

Вестник „Труд”

01.07.11
„Американски посланик вижда “гнили ябълки” в наши банки
Голямата “перачница” или “гнилите ябълки” в българската банкова система – така е озаглавен материал в сайта “Биволъ” , който цитира поредните дипломатически грами на американския посланик у нас Джон Байърли (от 2005 до 2008 г. ), публикувани в “Уикилийкс”.
На 26 октомври 2005 г. в 9 ч сутринта на бул. “България” в София е застрелян банкерът Емил Кюлев. Веднага след убийството вътрешният министър Румен Петков, главният прокурор Никола Филчев и президентът Георги Първанов публично обявиха, че Кюлев е имал “чист” бизнес, припомня “Биволъ”.
Американският посланик в София Джон Байърли е на друго мнение, защото още същия ден изпраща до Държавния департамент на САЩ доклад, озаглавен: “В София е убит български топперач на пари”. В текста той прави подробен портрет на убития банкер. Познат като третия по богатство човек в страната, Кюлев е известен и с политическите си връзки на високи нива – пояснява посланикът. Основател на клуб “Възраждане” заедно с Илия Павлов и Васил Божков, съветник на президента Първанов и (по непотвърдени сведения) подмолен финансист на политическите кампании на НДСВ, БСП и на самия Първанов за кампанията му през 2001 г. – с тези щрихи е описан един от най-богатите българи. От грамата се разбира, че приживе Кюлев е положил големи усилия да изчисти публичния си образ, за което дори наел американски лобист. Резултатът, изглежда, не е бил убедителен, защото посланикът посочва, че основана от банкера фондация за борба с трафика на хора била подозирана в изпиране на капитали.
“Убийството на Кюлев, който е асоцииран с “престъпността на белите якички”, може да се сравни с убийството на Илия Павлов през март 2003 г.” – отбелязва Байърли. Фактът, че това се случва точно след критичен мониторингов доклад на ЕС за провала на борбата с организираната престъпност, е допълнителен фактор за “националния смут”, последвал убийството на Кюлев.
Година по-късно “престъпността на белите якички” е разгледана по-подробно в друга грама на Байърли за българската банкова система. В нея той оприличава няколко български банки на “гнили ябълки”.

Както се казва в екранизираните кривиналета по действителни случи- „всяка прилика с действителни лица е случайна”.

Проблемът в този случай е обаче в това, че лицата на властта формално са различни, но случите си приличат по това, че въпросните различни лица действат (подозрително) еднакво.

Ако това звучи абстрактно, да попитам отново съвсем конкретно: защо за побоя над шефа на АЕЦ „Козлодуй” (където са заровени теми на стойност милиарди левове и респективните политически залози) премиерът Борисов мълчи вече 40 дни, а за нападението над чиновника, начело на фонд „Земеделие” , същият Борисов има категорична версия някъде около 4 часа по-късно след деянието?

31.12.2011 г.

Иво Инджев,

Ivo.bg
Нека Бог да благослови унгарците
Будапеща, Унгария. В Унгария от 01 януари 2012 влезе в сила новата Конституция въпреки критиките, на които е подложена, съобщава радио „Свободна Европа“. Конституцията предвижда спорни реформи в Централната банка, съдебната система и избирателният закон.

Опозицията обвинява консервативния премиер Виктор Орбан, че е автократ.

Европейският съюз също изказа своето неодобрение, като подчерта, че новата конституция не е в унисон с европейските закони, а Вашингтон изрази загриженост за демокрацията в страната.

Според новата конституция страната вече няма да се казва Република Унгария, а само Унгария. А с изречението „Нека Бог да благослови унгарците„, Будапеща става първата държава в ЕС, която включва официално Бога в своя основен закон.

Източник: Агенция КРОСС
Днес – кучетата, вдругиден – хората…
От днес софийските кучета трябва да са с чип

С началото на новата година Столичната община за пореден път ще се опита да сложи ред в регистрацията на домашните любимци. От днес кучетата задължително трябва да имат чип, съобщи БНТ.
Надеждата е, че това изискване ще накара повече стопани да регистрират домашните си любимци. Глобата за нередовните собственици на домашни кучета е между 50 и 200 лева. Чипове се поставят във ветеринарните кабинети.

Вероятно още от утре инспекторите ще тръгнат по паркове и градинки, за да проверяват дали изискването се спазва. Със специални устройства те ще установяват дали домашните любимци имат чип.

Източник: blitz.bg
Иво Папазов в Националната опера на Украйна
Иво Папазов с фолклорен оркестър «Тракия», в сопровод на симфоничния оркестър «Киев-Классик». Национална опера на Украйна, 27.09.2011 г.

Иво Папазов с фолк-оркестром «Тракия» в сопровождении симфонического оркестра «Киев-Классик». Национальная опера Украины, 27.09.2011.
Как и защо България стигна дотук? А по-нататък?
„Който не знае, е само наивен глупак;

който знае и мълчи, е престъпник.“

Б. Брехт

Малко предистория.

Преди няколко месеци случайно попаднах на коментар под някаква статия в българското интернет-пространство, който силно ме впечатли.

Личеше, че авторът е твърде навътре в нещата, които описваше. Беше ясно, че е бил пряк свидетел на и участник в събитията, истината за които изясняваше.

Правото, както е известно, не познава колективната отговорност. Който настоява за колективна отговорност, всъщност ратува за тотална безотговорност. Отговорността винаги и всякога (с изключение на тираничните системи) е била и си остава лична.

Това се е опитвал да ни каже и въпросният автор.

Едва тази сутрин успях да открия оригиналната публикация, която (със съкращения) е представена тук, както следвa по-долу.

Н.Гусев

––––––

Как и защо България стигна дотук? А по-нататък?*

“Изминаха шестнайсет години, през които обществото в България би следвало да си мисли, че управлява страната си чрез различните механизми на демократичното устройство.
На въпроса – дали това е така – 74 процента отговарят твърдо с „Не!“.
На въпроса – „Кой всъщност управлява държавата България?“ – не се получава еднозначен отговор.

Нашата хипотеза е, че държавата България и днес се управлява от същата политическа каста, която е правила това последните шестдесет години. Прехода ние възприемаме не като преход от тоталитарно към демократично управление на обществото и икономиката, а като преход от социал-феодализъм към феодал-капитализъм.

Тази теза разбира се, се нуждае от доказване, което ще се опитаме да направим тук, а така също ще се опитаме да посочим кой е феодалът, управляващ България и днес.

Когато четете това, ще ви стане тъжно, както ни беше тъжно и на нас всеки път, получавайки нови и нови сведения и неопровержими доказателства, за да стигнем до тези изводи.
Ние с надежда, че това не е вярно, че грешим в изводите си, търсехме опровержение на всеки нов факт и спорехме, като не искахме, бояхме се да допуснем, че това е ужасната истина. Накрая се предадохме, но все пак имаме една надежда – да ни опровергаете, да ни убедите, че не сме прави. Затова и отнесохме този материал към раздела „хипотези“.
Затова умоляваме ви: ако разполагате с доказателства, опровергаващи нашите изводи, изложете ги. Ако ни убедите – ще се съгласим с облекчение. Но! По-добре да знаем истината, колкото страшна и грозна да е тя, и тогава, може би, бихме могли заедно да търсим изход.

Какво става в България? Как стана така? Кои са ТЕ? Какъв тип икономика има у нас? Какво става с така наречения „Преход“? Какво ще бъде след това? С влизането в ЕС ще бъде ли достигната целта и коя?

Много въпроси, на които всеки ще трябва да си отговори сам. Тук, в резултат на непосредствени наблюдения и анализ на обществените процеси през последните десетилетия (а в голяма степен и участие в тях), предлагаме едно становище, което считаме, че дава отговор на редица от въпросите и хвърля светлина върху някои на пръв поглед необясними събития.

В България, в смисъл на смяна на модела на управление на обществото, преход не се е състоял. Съществувалият у нас модел на социализъм, който е по-удачно да бъде наречен социалфеодализъм, особено в късния си етап, беше заменен с настоящия модел на управление, за който подхожда определението феодалкапитализъм. Въпросът е: Кой е бил и кой е феодалът?

И в двете фази феодалът е един и същ – структурно и персонално – независимо, че си мени имената, а сега се опитва да бъде безимен, но това няма значение. И добрият феодал е просто феодал.
Някога той се казваше БКП, Партията-“челен отряд” на обществото, която управляваше и разполагаше с целия обществен ресурс. Държавата с всичките си структури беше само инструмент, чрез който се реализираше властта.
Днес същите тези хора, висшата номенклатура на БКП и техните наследници и прислужници, съставляват политическата каста, ръководеща чиновническата мафия, които управляват страната фактически като окупатори. Продължавайки да разграбват за себе си националното имущество и богатство по най-циничен и безогледен начин. В този грабеж участват всички властови структури – от селския кмет до министър-председателя с цялата огромна армия на непрекъснато плодящите се чиновници. Не че сред тях няма честни и почтени хора. Просто такива са правилата на играта.

Принципът е стар и универсален. “Кради и не пречи и на другите да правят същото.”
Парламент, съд и полиция имат за задача да съхраняват и развиват в “правилна“ посока добре организирания хаос и беззаконие и да създават и прилагат закони, даващи права и власт на властимащите да грабят страната.

Спекулациите за приближаването ни към европейските стандарти са верни само дотолкова, доколкото се касаят до доходите на малката група богати и благата на управляващите, които вероятно в някои отношения надхвърлят тези на европейските им колеги.

Как се стигна дотук?

Стратегията на „Прехода“ е обмислена много отдавна и старателно подготвена**. За нещастие на България – и успешно осъщественa по замисления сценарий. Нищо, което се случи в края на 1989 и продължава да става и сега, не е случайно. То е резултат на добре обмислени действия, прилагани системно, с цинизъм и жестокост, насочена срещу нашия народ, която не се спира пред нищо.

Още в края на седемдесетте години партийната върхушка разбра, че пътят, по който вървим, води доникъде. Вместо да търси национално отговорен, цивилизован изход от това (а беше възможно), определени групи от нея се консолидираха и постепенно стигнаха до извода, че трябва да се търси друг път. И пътят беше намерен:
Тази държава и форма на управление ще потъне и изчезне, но не и ние с нея.
Циничното е, че конкретни личности, бидейки идеолози и функционери във висшите ешелони на партийно-държавната йерархия, потърсиха помощ и съвети от големия задокеански брат.
Визираме А. Лилов, А. Луканов, Л. Гоцев и пр. Това са родоотстъпници и майкопродавници. Те верноподанически служеха на Големия брат от Изток, а сега правят това за други. Винаги и изключително само за користния си личен интерес.

Малко история. Кой преди 1944 г. обещаваше след победата “всенародно светло бъдеще”? То светлото бъдеще дойде, но не беше еднакво за всички.
Е, те тогава, след „славната победа“, в която „мнозинството“ от българския народ „искрено“ вярваше, реално се заложиха основите на социалфеодализма.

Тогава започна разрушаването на структурите на гражданското общество, което в България в края на тридесетте и началото на четиридесетте беше факт.

Бяха ликвидирани всички многобройни и добре работещи граждански сдружения, бяха създадени насилствено земеделски кооперативни структури.

Къде отидоха кредитните кооперации и кооперативните, популярни банки с огромния си финансов капитал, изградени структури и възможности?
Къде са пенсионният и другите обществени фондове? Как беше унищожена формиралата се финансова, политическа и правна култура и предприемачески дух в българското общество и заменени с безропотното подчинение на директиви и постановления на БКП?

През 1989 г. събитията се развиха доста бързо и свариха партийната върхушка недостатъчно подготвена. Творците на „Прехода“ обаче, използвайки умело властовите структури на държавата, успяха да догонят събитията и да ги овладеят. Сваляното на Живков беше планирано за два-три месеца по-късно, но някои събития ускориха процесите.

Тук е уместен въпросът:
„Дали Т. Живков е подозирал подобно развитие?“
Нека всеки да съди сам.

През есента на 1996 г. той е подписал нотариално заверени пълномощни на определени хора (имената им са известни) да представляват пред всички институции в България и целия свят финансовите му интереси. Вероятно на негово име са се водили значителни активи в близки и по-далечни страни.

В резултат на организираното разграбване на страната от наши и чужди беше приватизирано обществено богатство – според едни оценки за 40-50 милиарда, според други – 70-80 милиарда долара.
Откровеното разграбване на бюджета започна със създаване през 87-88 година на частни фирми по Указ 56 и инжектирането им с десетки милиони долари кредити с идеята, че няма да бъдат върнати. Ще добавим още, че вследствие на разрухата в аграрния сектор и промишлеността България всяка година не произвежда брутен национален продукт за 7-8 милиарда долара, а има висока безработица, 30 % от земята пустее и така продължава да обеднява.

Резултатът?

Една разсипана държава с драстично увеличаваща се дистанция между бедни и богати.
С демотивирано общество, без национален идеал, с разрушено селско стопанство, без концепция за инвестиции и развитие на икономиката, с разрушена социална сфера.
Корумпирана във всички структури и поделения власт.
Доминиране на криминалните методи за правене на бизнес.
Управлявана от олигархични структури, ръководени от един център.

Политическите партии си остават главният инструмент за манипулиране и контрол над обществото. За всяка социална прослойка и група са създадени и финансирани с награбените пари политически партии.

Ако някоя партия се е пръкнала самосиндикално, са положени успешни усилия тя да бъде овладяна и контролирана с всички средства, подкуп или реална заплаха на лидерите, и ако не се успее – разцепване или създаване на паралелна структура.

Това трябва да се има предвид при опит да се създаде политически субект – реална алтернатива на сега управляващите

Решението за довеждане на Сакскобургготски беше взето, не в България, още през 92 година. Целта беше да се измами българският народ и да продължи периода на безвремието, за да бъде вкарана България в ЕС, с което грабежите ще бъдат узаконени и следите скрити.
“Величието” оправда надеждите. Осигури още четири години на националните предатели. Разбира се, както на всеки наемник, на него и семейството му беше добре платено – за сметка на българското общество.

Не можем да отминем въпроса с често дискутираната тема „Държавна сигурност“ – най-деликатната политическа гатанка в България. Поради две причини.

Първо, част от де факто управляващия елит са отговорни служители на ДС или техни наследници.
Второ, те най–добре знаят, че основната маса от ДС е добре школувана, с богат организационен опит; голяма част от тях силно патриотично настроени и е твърде опасно, ако те се допуснат неконтролируеми до лостовете на властта.
Допускат се само тези, които могат да бъдат пречупени, подкупени, заплашени с компромати и в крайна сметка – манипулирани.

В Живкова България „Държавна сигурност“ никога не е решавала самостоятелни задачи, тя винаги е била “верният отряд” на Партията.
Това беше най-контролираната част от обществото. На отделни “наши” служители се позволяваха волности, но само в личен, битов план. Политически изяви и решения бяха изключени. Те се наказваха със всички средства. Никакъв аналог с преторианската гвардия в древния Рим, която неведнъж е сваляла и качвала императори.

Е, хайде да отговорим тогава на въпроса – Kой е виновният за всички политически изстъпления до 1989 година – “ченгетата” или Партията-феодал, на която те служеха?

Държавни контрабандни канали? Да, имало ги е в най-различни варианти, включително за наркотици и оръжие – за всеки, който плаща. Определени служители в МВР и ДС са разработвали и обслужвали каналите под заповедите и указанията на БКП (където, разбира се, са отивали и парите).
След 89 година парите и тези канали бяха приватизирани. Същото е със задграничните дружества. Фраза от разговоqр състоял се тогава – 89 година – в кабинета на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов с един от неговите заместници:

„Спешно трябва да намерим наши хора, на които да дадем да скрият парите. Става дума за много пари.”

Още малко конкретика. На шести Януари 1990 г. на немного известната среща на генералния секретар на БКП – тогава А. Лилов – с ръководството на „Държавна сигурност“ от цялата страна, след като беше остро разкритикуван и му беше предложено да си подаде оставката, при опита си да говори той беше няколко пъти остро освиркван и принуждаван да си седне, а салонът – усмиряван от министър А. Семерджиев.

Накрая, когато все пак успя да говори, Лилов нагло и самоуверено заяви:

“Ние сме ви командвали и пак ще ви командваме, а вие сте длъжни да се подчинявате”.

Имал е основание за това, тъй като зад тази увереност са стояли вече над 20 милиарда, откраднати безочливо от бюджета на НРБ и, разбира се, подкрепата на Големия задокеански брат. В последствие тези пари се удвоиха и утроиха посредством изсмукване на ресурсите на обществото чрез финансови машинации, изкуствени дефицити, финансови пирамиди и банкови фалити.

След тази среща се разбра, че „Държавна сигурност“ не е 100 % резерв на БКП. Няколко дни след това това Лилов е заявил в тесен кръг, пред ръководството на Партията, че с тези хора не може да се работи.

Резултатът е, че службите за сигурност бяха реорганизирани и част от служителите им – уволнени. С това се сложи началото на разрушаване на структурите на държавата. В послушните медии беше предприета кампания за тяхното дискредитиране.

Чуждите инвестиции в България.

Зад повечето от по-големи или по-малки чужди инвеститори и концесионери стои сянката на наш български юнак. Независимо от името на фирмата, банката и пр.

Корумпираните в Европа и по света са не по-малко, отколкото в България.

Достатъчно е да споменем малко известния факт, че европейските чиновници, идващи по-рано тук да ни поучават, инспектират и пр. и като се върнат да напишат докладите си за нашия “напредък”, си тръгваха с по няколко десятки хиляди долара в джоба – дадени им, за да отразят в докладите си огромните ни успехи по пътя към Европа.

Вероятно това беше елемент от международната Пи Ар кампания на нашите правителства***. Сега, с напредване на времето и сроковете за присъединяване нещата загрубяха и същите чиновници, или техните колеги, не могат да премълчават скриваните истини. Никой няма да допусне до себе си беден и крадлив съсед.

Българската олигархия е мафия от съвършено нов тип.****

Ние, българите, винаги правим нещо уникално. Вероятно в световната история има и други аналози, но нашия пример си заслужава да бъде изследван.

Италианската мафия се е зародила в късното Средновековие отначало като групи за взаимна защита на селяните от земевладелците; впоследствие с разрастването си е проникнала в ешелоните на властта.

Българския принос е в това, че централизираната партийно-държавна власт насади отгоре надолу мафиотските методи на управление на държавата и обществото на всички нива и във всички структури на властта и бизнеса.

Тук не липсва ангажиментът за лична вярност, било на лидера или на аморфното понятие „партията“.

Редовите членове на тази мафия са започнали тайно да бъдат вербувани и подготвени за ролите, които трябва да изпълняват далеч преди 10 Ноември.
Нека условно да назовем това операция “Поквара”. Някои от редиците на школата на МВР.

Част от тях вече не са между живите.

За децата и верните комсомолски секретари е била предвидена по друга роля. Те сега са в структурите на властта.

При този обществен климат човешкият живот е загубил смисъл. Убиствата и самоубийствата са ежедневие. Рахитична, централизирана държава с несъразмерен и непрекъснато увеличаващ се брой чиновници, работеща за себе си, за апарата, не е в състояние да се справи с проблемите на обществото.

Младежта, надеждата на България.
Деструктивната ценностна система, насаждана у нас, възпитава не съзидатели, творци, а консуматори, чиновници, защото при тая корупция, дето я няма, в България единствено в раздутия държавен апарат имат възможността да се реализират.

Другият изход – бягство от страната или в престъпния свят.

Липсата на инвестиции, липсата на индустрия и правила на играта не дава възможност на честните образовани млади хора да се реализират тук. Това е съпроводено със системното зомбиране с пошли предавания по медиите и безбройните долнокачествени холивудски екшъни. Много телевизии, включително и финансираната от бюджета, са се превърнали в бинго зали и казина.

А сега накъде, в какво е надеждата? България не е бедна и никога не е била такава. Тя има своя народ, своята земя и своята история. България е некадърно управлявана и системно грабена.

Въпреки всичко, към края на седемдесетте години на миналия век българите успяха да построят и изградят една функционираща и произвеждаща социална държава.
Въпреки безбройните волунтаристки решения и откровената некадърност на управляващите.
Българите изградихме своята държава с упорития си труд и с лишенията, които търпяхме с мисъл за бъдещето, с надежда за добруването на децата ни.
Шайка бандити ограби нашия труд, ограби нашите надежди, ограби бъдещето на нашите деца. Доведе до днешното безпътие и деградация на обществото и се надяват, че ще останат безнаказани.
Много страни са минали през подобни кризи, а България – не за пръв път. Ние вярваме, нещо повече, ние сме убедени в уникалните възможности на обществото да се регенерира, да се самообновяла и лекува своите рани.
Жалко за нашите отиващи си в нищета пенсионери, за тяхната ограбена вяра, жалко за нерадостното детство на децата ни.

Но! българското общество още не е казало своята дума.

Вярваме, че то скоро ще разбере кои са неговите грабители и кои са неговите истински приятели и защитници.”

––––––––––––––––––––

*Автор: ст. н. с. д-р Симеон Войнов – Колектив ГИАП (Граждански Институт за Анализ и Планиране) – петък, 13 January 2006 г. (Авторът е починал 2009 г.)
** „Страната „Х“ след момента „t“ http://iankov.blogspot.com/2007/07/t.html ; „Страната „Х“ в стратегията на КГБ“ http://iankov.blogspot.com/2007/07/blog-post_22.html ; „Мълчание в страната „Х“ http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_4331.html
*** „…За всички българи, които превъзходно познават практиката на българските тайни служби, на пръв поглед изглежда доста странно обстоятелството, че Клаус Янсен е единственият европейски функционер, който официално и категорично е заявил, че е бил обект на престъпни строго секретни оперативни мероприятия, целящи неговото личностно компрометиране и оказване на шантажен натиск относно съдържанието на доклада, който предстоял да бъде изготвен и подписан от него.” http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-06-11_02.htm
**** „Само българската мафия си има държава” http://iankov.blogspot.com/2007/07/blog-post_27.html ; “Червената мафия е само държател на заграбеното народно богатство” http://iankov.blogspot.com/2007/07/blog-post_4398.html

.
Първанов с последно новогодишно обръщение, Борисов – на Нова година в МС
Президентът Първанов остави държавническите решения за след дванайсетия час

Президентът Георги Първанов не направи политически оценки за изминалата година в последното си новогодишно обръщение като държавен глава, както и какви държавнически решения са необходими през новата 2012 г. Той не намекна и какви са му плановете след напускането на поста, което ще стане в края на януари.

„Хората се нуждаят и очакват честна оценка и верни, лидерски държавнически решения, с които нацията да излезе по-единна и най-вече – по-силна от изпитанията. Но за това ще говорим след дванайсетия час“, каза Георги Първанов минута преди да настъпи Новата година.

Според него „2011 година беше трудна за нас, българите, за Европа и света“. Затова в посланията на лидерите са присъствали повече от всякога съчувствието и солидарността към онези, които са пострадали най-силно от кризата, каза Първанов.

Държавният глава благодари на народа за „разбирането, доверието и подкрепата през тези десет години“. „За мен наистина беше чест!“, заяви Първанов.

Той припомни писаното от поета Любомир Левчев за мистиката да си едновременно „малък и голям, играчка и звезда, подарък и дарител“. „И тогава може би ще осъзнаем, че не скъпите подаръци, а вярата и обичта са най-ценното, което любимите ни хора чакат от нас и то не само в празничните дни“, каза Първанов.

Президентът пожела да „надмогнем болката с повече вяра и мъдрост, да съберем сили да надвием пошлостта и агресията“. „Да се заредим с надежда, че и най-тъмните предсказания ще останат само предупреждения“, каза Първанов.

„Нека си пожелаем, с грижите на добри стопани да осигурим благополучието на дома, на семейството, на България, на всеки български гражданин, без значение от кой етнос е или каква религия изповядва. Нека да сме богати и силни с честност и почтеност, с чувство на справедливост, със самочувствието и достойнството, че и ний сме дали нещо на света! Да сме обичани и даряващи обич!“, завърши речта си Първанов.

Източник: Mediapool

Борисов в кабинета си навръх Нова година

Премиерът Бойко Борисов посрещна Новата 2012 година в своя кабинет в Министерски съвет заедно с републиканските шампиони по бокс на Стоян Караманов и Шабан Надков. Те са от Дома за сираци „Свети Николай Мирликийски“ в Благоевград.

Борисов почерпи журналистите с бонбони за Новата година и пожела на всички българи здраве, търпение и издръжливост през Новата година, защото щели да са им нужни. Иначе може би щях да си седя в нас и да гледам телевизия. Но чух идиотщини и реших – по-добре с тези лъвчета. Доволни ли сте?, попита Борисов

Да сме дисциплинирани, мобилизирани като нация. Докато другите се тресат, ние да успеем да прескочим този трап, наречен финансово-икономическа криза и в следващите години да станем средноевропейска държава, пожела си още Борисов.

Източник: Фрог нюз
Днес е Васильовден
На 1 януари църквата почита св. Василий Велики – един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес.

Василий е роден през 330 г. в град Кесария (Кападокия), в знатно ромейско семейство. Близките му вярвали в Иисус Христос, правили много добрини на хората. Самият Василий като дете бил невероятно умен и надарен. Обучавал се в най-елитните училища, петнадесет години учил в Атина. Преподавал в родния си край красноречие.

На 30 години с приятелството и подкрепата на св. Григорий Богослов се отдал на съзерцание и бил кръстен в река Йордан. Завърнал се, за да помогне за организирането на църква в Кесария. Още преди да стане епископ, добила известност неговата Василияда – цяло селище от благотворителни заведения за бедни, истински град на милосърдието и вярата.

Умира на 1 януари 379 г. Според легендата Василий легнал тежко болен и повикал юдейския лекар Йосиф да му каже кога ще умре. Лекарят каза, че същия ден. Тогава Василий пожелал да го покръсти, тъй като Йосиф бил балгочестив човек и правел само добрини. Но Йосиф отказал. Тогава Василий помолил Бог да му даде още малко време, за да склони Йосиф и в крайна сметка успял. След това починал.

Днес празнуват Васил, Василка, Веселин, Веселка и Веселина.

Източник: в. „Сега“

Из духовното наследство на св. Василий Велики

За милостта и за съда

Забравилият Бога свят е изпълнен, братя, с несправедливост към ближния и безчовечие към слабия, както казва и божественият апостол:

„А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова, що не прилича, бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие; бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви“ (Рим. 1:28).

А които Бог води към благочестие, тях ги научава и на въздържание от лоши дела, и за грижа към ближния. И в Закона има много заповеди за това да не се вреди на ближния, както и повели да бъдем човеколюбиви и милостиви. Ако някой остави едно от тези неща, то другото е недостатъчно за изрядността на човека. Както благодеянието към нуждаещ се, направено от неправедни придобивки, е неприятно на Бога, така е лишен от похвала и този, който, въздържайки се от неправда, не дава на никого от своята собственост.

Узнай Тайната

Нека почетем с мълчание първото, особеното, Рождество Христово, свойствено за Неговото божество. Нещо повече, нека си наложим като правило въобще да не изследваме и да не любопитстваме за него с помощта на нашите понятия. Защото какво може да си въобрази ума там, където не са били посредници нито времето, нито вековете, където образът не е бил представим, където не е имало никакъв свидетел, нито някой, който да разкаже за това? Или как езикът ще помогне за разбирането? Но е бил Отец и Синът се родил. Не питай: кога? Но остави встрани този въпрос. Не изследвай как е било. Защото отговорът е невъзможен.

Та нали самият въпрос „кога“ се отнася за времето, а „как“ непременно води до това да си представим раждане като телесен образ. Аз мога да ви дам доказателства от Св. Писание, че Синът се ражда като Сияние от Слава (Евр. 1:3) или като Образ от Първообраза. Но тъй като този отговор няма да ти позволи да любопитстваш с помислите си, обръщам вниманието ни на неизречимостта на тази представа и признавам, че образът на Божественото рождение е непостижем за мислите и е неизречим с човешки думи.

Не казвай: „Ако Той се е родил, значи дотогава не е бил“ и не се присъединявай с коварни думи към невежи разсъждения, като извращаваш истината с примери, отнасящи се към този свят, и осквернявайки богословието. Аз казах „Той се роди“, за да ти покажа Неговото Начало и Причина, а не да обвинявам Единородния в това, че е по-късен по произход от времето.

Но ето че не забелязах, как като следвах логиката на разсъждение, се отвлякох към това, което исках да избегна. И така, нека оставим размишленията за вечното и неизразимо Рождение, като съзнаваме, че умът е по-ниско от предметите, за които иска да размишлява, и словото е недостатъчно за изразяване на тези мисли.

Източник: Pravoslavieto.com
Скъпи сънародници!

Скъпи приятели!

И тая година се търкулна докато се усетим. Кога беше първи януари 2011, кога стана 31 декември…
Дето се вика – кога се ожени Веско Маринов… Кога се разведе…
В крайна сметка добутахме я до края и тая 2011.
Предпоследната според маите.
Последната според мандата на Георги Първанов.

В края на всяка година, когато вестниците започват да стават вестници без новини, а сайтовете бълват единствено информации къде ще пее Галена на Нова година,
тогава…Тогава идва редът на новогодишните обръщения към народа.

Тогава Президентът, Премиерът, Председателят на Народното събрание… кметовете, председателите на общинските съвети…
Всичките тези мъдри хора излизат и започват да се обръщат един по един към народа си.
„Братя и сестри“…“Скъпи сънародници“…“Приятели“…“Българи“…

И се започва – евроатлантическите ценности, Европейският съюз, кредитният рейтинг, инфраструктурата, уникалната култура, гордостта на нашият малък, но иначе силен народ…
Ние от своя страна седим, псуваме и замеряме телевизорите си с дребни предмети.
Но все пак го възприемаме като част от играта.
Нали горкият президент, ако не е това пусто новогодишно обръщение и 2-3 национални празника няма да разберем кой е изобщо…

Но новогодишните обръщения – е, те ми идват в повече.
Да слушам подобни неща когато съм трезвен – да.
Ама навръх Нова година, когато съм вкарал няколко питиета – е, да ме извинявате много.
И аз си имам някакъв праг на търпимост.
Затова сега ви предлагам моя вариант на новогодишно обръщение.
А вие си направете свой.

Даже се запишете с домашната си уебкамера и го качете в Youtube.com.
И проверете дали няма внезапно да станете автори на далеч по-гледано видео от това на маститите ни народни водачи.
И така…

Новогодишно обръщение към нацията – опит първи:

„Скъпи сънародници, братя и сестри!!!
Да ви е честита новата 2012 година! 2011 я похарчихме, платихме си ДДС-то, консумативите и сметките.

Оказа се недостатъчно, та заплатихме и с няколко хора на изкуството, няколко десетки запалени автомобили, няколко освободени от съда поради липса на доказателства пича и тъй нататък.

Развихме се добре в спорта, където премиерът бе почти избран за футболист на годината, а пък футболистите взеха да ги ловят с метилхексанамин или пък да шофират с 2.5 промила алкохол в кръвта.
Развихме се добре в културата, където премиерът бе почти направен за художник.
Развихме се добре и в областта на науката. Ако не вярвате, питайте доктор хонорис кауза Стоичков.
Развихме се толкова добре, че сега сме една високоразвита страна и е време за празнуване.
За това наздраве! И не вярвайте на тия глупости на маите за 2012 г.
Ако това беше вярно, ГЕРБ нямаше да вложат над 2 милиона в кампанията на новия президент Росен Плевнелиев.

А сега – нека вдигнем чаши за общия успех.
И за новата цена на природния газ, която ни очаква от 1 януари догодина.
Но за това ще мислим утре.
Наздраве и честита нова година!!!“

Май не се получи много забавно.
То и годината не беше много забавна, ама нейсе.
Човек винаги има право на втори опит.

Новогодишно обръщение към нацията – опит втори:

„Скъпи братя и сестри! Приятели!
Новата 2012 чука на вратите ни!!! Не й отваряйте – може да е някой съдия-изпълнител!
Да си останем в 2011. Годината на чудесата и предизборните обещания.
Даже, мен ако питате, да се върнем в 2008 г., преди кризата. Когато панелките в „Младост“ 4 се продаваха за 90 000 евро.
Да се върнем, да си продадем апартаментите и после – обратно с машината на времето.

Скъпи сънародници!!!Явно тая няма да стане, така че наздраве!!!
Да пием за тези, които градят България…
И онези, които я градиха преди да дойдат тези…
И онези преди тях…
И техните предшественици…
Какво – струва ви се, че това са едни и същи хора?
Така е – прави сте.

Да пием за тях и нека на нас ни е готино, а после тях да ги гони махмурлук!!!
Това е най-малкото, което заслужават, ама нали сме готини.
Няма да им пожелаваме по-лоши неща, че да не ни вдигнат тока с нови 20%.
Наздраве и честита 2012 година! Очакваме я с такъв трепет, та чак леко плачем, като се замислим какво точно ни чака!“

Явно днес няма да се получи весело и забавно обръщение.
Затова – трети път – майка и баща…
И тоя път – по-стегнато.

Новогодишно обръщение към нацията – опит трети:

„Скъпи сънародници, братя и сестри, приятели и приятелки, другарки и другари, Българи!

Честита Нова година!
Счупете телевизорите, изяжте лан-кабелите, бойкотирайте вестникарските будки!!!
Излезте от домовете си, съберете се на площада и се усмихвайте!!!
През 2012 никой няма да очаква от нас да се усмихваме.
Обаче ние ще ги убием с усмивки.

Тежките, мрачни и неприятни канцеларски вампири от „Дондуков“ – 1 и 2, както и онези от площад „Народно събрание“, се хранят от нашето нещастие!!!

Ние няма да им го дадем!!!
Ние ще се усмихваме!!! Докато те се пукат от бяс!!!

Честита Нова година!!!

И не забравяйте – през 2012-а нека живеем като за последно.
Че с тия маи шега не бива!“

Ами това бяха 3 опита за новогодишно обръщение.
Вие направете своето.
Качете го в мрежата.
И нека най-добрият победи!

А на вас, скъпи читатели, пожелавам да сте живи, здрави и много, ама много усмихнати.
Напук на кризата, напук на олигофренията, която ни е обзела повсеместно.
И нека празниците да започнат сега!!!
Наздраве!!!

Венци Мицов,

webcafe.bg
Светът се приготвя да посрещне Новата 2012 година
Пищни новогодишни тържества се подготвят във всички столици по света. Лейди Гага ще поздрави нюйоркчани, а новогодишен концерт-спектакъл „Сцена под звездите” очаква софиянци.

В Лондон над 250 хиляди души се очаква да наблюдават на брега на Темза фойерверките в чест на Новата година. В Ню Йорк Лейди Гага ще натисне копчето за спускане на огромното кристално кълбо на Таймс скуеър, предаде БТВ.

В Русия пък започна една от най-дългите празнични почивки на планетата. Официалните институции и повечето фирми в страната затварят за 10 дни. След посрещането на новата година, почивният маратон продължава с очакването на Рождество Христово.

Руската православна църква чества празника на 7 януари. Така руснаците ще идат на работа едва на 9 януари. Празничната серия в страната обаче ще завърши на 14 януари, когато се отбелязва така наречената Стара Нова Година по Юлианския календар.

За 13-та поредна година на площад „Княз Александър І” в София ще се състои Новогодишен концерт-спектакъл „Сцена под звездите”, съобщиха от Столична община. Новогодишното шоу ще започне в 22.30 часа и ще продължи до 1.30 часа на 1 януари. Водещи ще бъдат Мария Силвестър и Силвестър Силвестров. Васил Найденов, Елица Тодорова и Стоян Янкулов, група „ТЕ”, група „Ахат”, Миро, Дивна, Криско, Скилър, Лилана, естрадно-духов оркестър „Севлиево”, балет „Веда Джуниър”, фолклорен ансамбъл „Гоце Делчев” – София и DJ Станчо ще забавляват присъстващите на площада, както и зрителите пред екраните. БНТ ще излъчи на живо по „БНТ1” и „БНТ Свят” концерт-спектакъла.

Източник: Frognews.bg
Астрологическа картина на 2012-та година
Според астролозите 2012-та година идва с кардинални и съдбовни лични и глобални промени, а според календара на маите на датата 21.12.12 ще настъпи нова ера.

2012 година ще премине под силното влияние на Луната.
Следователно, през тази година е необходимо да се заемем с всичко, което има отношение към Луната: семейството, домакинството, отношенията с близките хора. Влиянието на Луната допълнително ще засили и нестабилността на тази година и ще способства за различни промени, както и да неочаквани и непредвидени събития във всички сфери на живота. Влиянието на Луната е изтъкано от самозалъгване и илюзии, което говори за това, че през тази година е възможно да приемем лъжата и самозалъгването за чиста монета, което впоследствие може да доведе до сериозни разочарования.

В същото време всички дела, свързани с децата, с благоустрояването на дома, с нормализацията на отношенията с околните и с избора на брачен партньор, задължително ще са успешни.

2012 годината на Черния Воден Дракон е най-загадъчното и мистично време, в което се случват чудеса или драматични събития. Годината обещава да не бъде никак скучна, ще е наситена със събития, динамична, с огромен потенциал от възможности за всеки от зодиакалните знаци.

Макар че стопанинът на годината обожава празниците и парадите, той е приготвил за всички представители на зодиакалния кръг много работа, за да награди в края на годината най-активните и трудолюбивите, но и да накаже ленивите и злите.
Годината на Черния Воден Дракон ще е прекрасна и успешна година за хората, готови реално да оценяват своите възможности и са способни да разпределят силите си.
Не може да се каже, че 2012-а носи със себе си катастрофи или огромни трудности. Но делата, които започват през този период, ще имат много напрегнат характер и най-голямата им интензивност се пада още в самото начало на годината.
Годината буквално ще проверява издържливостта на представителите на всички знаци, проблемите няма да посволят да започнем от висок старт, ще ни заставят да се занимаваме с трудна, рутинна и объркана работа.
Пролетта ще донесе яснота по много въпроси. Делата ще тръгнат доста по-добре, проблемите постепенно ще придобият не толкова плашещ и интензиивен характер. Това е най-доброто време за откриване на нови хоризонти в своята дейност, да сменим работа, да започнем обучение или да разрешим финансови въпроси.
За да бъдем успешни, във всяка дейност е необходимо да проявяваме творчество, максимално да разкрием своите способности, да мислим креативно и нестандартно. Лятто на 2012 година ще отстрани тези проблеми, които са се влачили от миналото, работата ще е спокойна и продуктивна, много представители на зодиака ще получат добри дивиденти за своята работа. В края на лятото може да възникнат конфликти и интриги в колективите, това време носи риск за всички зодии да бъдем излъгани в решаването на финансови въпроси.

Есента е добър период за завършване на започнатото, за равносметка на свършеното пре годината, за планиране на бъдещето. В края на годината не се препоръчва стартирането на нови проекти, по-добре е да се занимаваме с вече започнати дела.
Годината на Черния Воден Дракон е добра за изясняване на отношенията с партньора, за устройване на личния живот, носи щастие и любов на тези представители на Зодиака, които са готови да се променят – и на работа, и в отношенията си с хората.

Еквивалент на Дракона от източния хороскоп е знакът Везни.
Негови щастливи числа са 3, 4 ,5 6, 15, 21, 34, 35, 36, 45.
Думата, която го определя е Откровен.
Годината на Черния Воден Дракон настъпва на 23 януари 2012 година и предава владенията си на Змията на 10 февруари 2013 година.
Драконът е съзидателен знак. Според източния календар той е могъщо същество, което може да покровителства, но и да наказва.
От гледна точка на космическия цикъл 2012 година е кармична и ще изведе човечеството на по-високо ниво. Глобалните промени ще се случат приди всичко в душите и съзнанието на хората и от това в каква посока са насочени (към разрушение или съзидание), зависи бъдещето.
Парадът на планетите, когато Марс, Юпитер, Сатурн и Земята заставата на една линия, напомня стрелките на часовника, застанали на една и съща отметка. Комбинацията ознаменува падението на старата система на устройство на света и начало на новата.
Сатурн във Везни ще провери здравинета на брачните връзки, а есента ще встъпи в Скорпион, образувайки на небето кръст – от 28 септември до 8 октомври. Тогава са възможни проблеми, свързани с разрушителни явления в природата и обществото.
Почти през цялата 2012 година Уран ще се намира в Овен и ще способства за военни, научни и социални реформи. Юпитер в Телец пък е съпроводен с информационни взривове, когато натрупаната енергия ще избия на повърхността, ще се увеличи силата на съпротивлението в социума.
После Юпитер преминава в Близнаци, пораждайки смяна на идеологиите, интерес към философията, религията и изучаването на първоизточниците.
Плутон в Козирог символизира тронсформациите и промените. Пребиваването на Нептун във Водолей помага наизмамите и илюзиите, а след това – в Риби, символизира хаоса и ентропията.
Такава е 2012 годината на Черния Воден Дракон е най-загадъчното и мистично време, в което се случват чудеса или драматични събития. Годината обещава да не бъде никак скучна, ще е наситена със събития, динамична, с огромен потенциал от възможности за всеки от зодиакалните знаци.
Макар че стопанинът на годината обожава празниците и парадите, той е приготвил за всички представители на зодиакалния кръг много работа, за да награди в края на годината най-активните и трудолюбивите, но и да накаже ленивите и злите.
Годината на Черния Воден Дракон ще е прекрасна и успешна година за хората, готови реално да оценяват своите възможности и са способни да разпределят силите си.
Не може да се каже, че 2012-а носи със себе си катастрофи или огромни трудности. Но делата, които започват през този период, ще имат много напрегнат характер и най-голямата им интензивност се пада още в самото начало на годината.
Годината буквално ще проверява издържливостта на представителите на всички знаци, проблемите няма да посволят да започнем от висок старт, ще ни заставят да се занимаваме с трудна, рутинна и объркана работа.
Пролетта ще донесе яснота по много въпроси. Делата ще тръгнат доста по-добре, проблемите постепенно ще придобият не толкова плашещ и интензиивен характер. Това е най-доброто време за откриване на нови хоризонти в своята дейност, да сменим работа, да започнем обучение или да разрешим финансови въпроси.
За да бъдем успешни, във всяка дейност е необходимо да проявяваме творчество, максимално да разкрием своите способности, да мислим креативно и нестандартно. Лятто на 2012 година ще отстрани тези проблеми, които са се влачили от миналото, работата ще е спокойна и продуктивна, много представители на зодиака ще получат добри дивиденти за своята работа. В края на лятото може да възникнат конфликти и интриги в колективите, това време носи риск за всички зодии да бъдем излъгани в решаването на финансови въпроси.
Есента е добър период за завършване на започнатото, за равносметка на свършеното пре годината, за планиране на бъдещето. В края на годината не се препоръчва стартирането на нови проекти, по-добре е да се занимаваме с вече започнати дела.
Годината на Черния Воден Дракон е добра за изясняване на отношенията с партньора, за устройване на личния живот, носи щастие и любов на тези представители на Зодиака, които са готови да се променят – и на работа, и в отношенията си с хората.
Еквивалент на Дракона от изтония хороскоп е знакът Везни.
Негови щастливи числа са 3, 4 ,5 6, 15, 21, 34, 35, 36, 45.
Думата, която го определя е Откровен.

Годината на Черния Воден Дракон настъпва на 23 януари 2012 година и предава владенията си на Змията на 10 февруари 2013 година.

Драконът е съзидателен знак. Според източния календар той е могъщо същество, което може да покровителства, но и да наказва.
От гледна точка на космическия цикъл 2012 година е кармична и ще изведе човечеството на по-високо ниво. Глобалните промени ще се случат приди всичко в душите и съзнанието на хората и от това в каква посока са насочени (към разрушение или съзидание), зависи бъдещето.
Парадът на планетите, когато Марс, Юпитер, Сатурн и Земята заставата на една линия, напомня стрелките на часовника, застанали на една и съща отметка. Комбинацията ознаменува падението на старата система на устройство на света и начало на новата.
Сатурн във Везни ще провери здравинета на брачните връзки, а есента ще встъпи в Скорпион, образувайки на небето кръст – от 28 септември до 8 октомври. Тогава са възможни проблеми, свързани с разрушителни явления в природата и обществото.
Почти през цялата 2012 година Уран ще се намира в Овен и ще способства за военни, научни и социални реформи. Юпитер в Телец пък е съпроводен с информационни взривове, когато натрупаната енергия ще избия на повърхността, ще се увеличи силата на съпротивлението в социума.
После Юпитер преминава в Близнаци, пораждайки смяна на идеологиите, интерес към философията, религията и изучаването на първоизточниците.
Плутон в Козирог символизира тронсформациите и промените. Пребиваването на Нептун във Водолей помага наизмамите и илюзиите, а след това – в Риби, символизира хаоса и ентропията.

Източник: Bgvesti.com

Неизвестните пророчества за 2012-та година

2012 година – годината на Дракона според китайския календар. Дали е съвпадение това, че древна китайска поема предсказва, че когато хората се срещнат с Тигъра – 14.2.2010 г., те няма да могат да избягат от него? Богатите градове ще станат дъно на море, а високите здания ще се превърнат в купчина развалини, родителите ще загинат, а децата им ще ги погребват. Няма да има изключения – дори животните и насекомите ще страдат. Едва когато се срещнат със Заека – 23.1.2011 г. – нещата ще започнат да се оправят. В друга поема се говори, че Ин и Ян ще се появят отново в годината на Дракона -14.2.2012 г. Това може да се тълкува, че географските и магнитни полюси ще се стабилизират и Земята отново ще започне своя нов живот.

През 1920 г. Вождът на Апачите е имал 4 видения за бъдещето на хората и Земята. Две от тях вече точно са изпълнени. Третото видение говори, че когато звездите станат кървави, ще има само 4 сезона – една година до 4-ия финален знак. През тези сезони децата на Земята трябва да намерят нови места за живеене в пустошта близо до Земята и Създателя. Тогава трябва да се живее само със законите и духа на Земята, а не със сегашните човешки закони.

Четвъртият и последен знак ще се появи 10 зими /години/ след кървавочервената звезда. Ще настъпи жесток глад, водите ще текат отровени и ще заразяват почвата, реките и езерата, посевите ще загинат, а също животните Болестите ще умъртвят мнозина, внуците ще се хранят с човешки остатъци, банди ще върлуват и убиват за храна и вода, а тя ще намалява всяка година. И това ще продължи докато Земята не се отърве от рака върху тялото си – унищожаващото я човечество. Ще оживеят само тези, които са спазили законите и Духа на Земята и са живели според тях.

Урсула Саутейл /1488-1561 г./, известна като Майка Шиптон е направила много точни предсказания. Това, което се отнася за нашето време е, че свиреп дракон отново ще пресече небето 6 пъти преди Земята да загине. Седем дни нощи човечеството в страх и ужас ще наблюдава това. Огромни вълни ще залеят бреговете, планините ще закънтят, земетресенията ще разделят земята, човекът ще се обърне срещу ближния си и ще се крие и убива за храна и кръв ще залее много страни. Не всяка душа ще загине, когато отмине опашката на Дракона и не всяка земя ще потъне. И дълго ще запомнят живите опашката на Дракона, но постепенно ще забравят. И преди да се появи Новата раса ще се покаже Сребърен змей, който ще изплюе непознати човекоподобни и те ще просветят бъдещия човек как да живее и обича и ще дарят децата с второ виждане и те ще живеят смирено, скромно и ще дадат началото на Златния век.

И така, това бяха само част от десетките пророчества, записани от Индианците Хопи, Нострадамус, Библията, книгите на Ситчин и Великовски. ВРЕМЕТО Е ДОШЛО.

2012: EСТЕСТВЕНИ ЦИКЛИ И ЕСТЕСТВЕНО МИСЛЕНЕ

Публикация Юли, 2008 г. Паниката във връзка с пророчествата за края на света през 1999 г. вече измина и ето, че сега започва да ни връхлита нова вълна от напрежение, свързана с 2012 г.
Според календара на древните маи на 23 декември 2012 г. приключва голям цикъл. Някои хора драматизират нещата и тълкуват тази дата като край на света. А всъщност това просто е край на един цикъл и начало на друг нов цикъл.

Начините за изчисляване на циклите са много. В календара на маите се говори за едни цикли, в китайския календар се използват други цикли (например 60 г. цикъл). Съществуват най-различни цикли и методи за изчисляването им. Всеки месец, всеки ден, всяка минута и секунда също представляват различни цикли. Космосът е сложен и необятен; постоянно се отбелязва настъпването и отминаването на различни цикли. За съществуването на някои от тях дори още на знаем. Когато липсва научно отношение към явленията и нещата, човек лесно се отдава на мистика. В миналото, когато са наблюдавали преминаването на комета по небосклона, хората са се ужасявали и са предричали край на света. Винаги когато настъпва нов космически цикъл или се случи някое явление и идват промени, хората се плашат и притесняват за бъдещето си.

Слънчевата активност се повишава и намалява за период от 11-години. Принципите на слънчевия цикъл са същите като при лунния: началото на даден слънчев цикъл наподобява времето на новолуние. Тогава слънчевата активност е по-ниска. Активизирането на слънчевите бури отбелязва максимумът на слънчевия цикъл и по смисъл наподобява времето на пълнолуние. И пълнолунието, и годините на повишена слънчева активност въздействат силно върху живите организми на Земята. Учените са установили, че когато настъпи максимумът в слънчевата активност, се наблюдава увеличаване на психическите проблеми, вътрешно напрежение и болестни епидемии. Това се дължи на повишеното отделяне на енергия от Слънцето, което стимулира и активизира потока на енергията в човека. Получават се различни състояния, като всичко зависи от проходимостта на енергийните канали в организма и качеството на материята. Ако човек редовно тренира чигун медитация или други сходни енергийни практики за увеличаване на енергията в тялото, тогава енергийната му система постепенно ще става все по-проходима и качествена. Когато тялото е проходимо, човек по-лесно ще приема различните космически въздействия и по-бързо ще се адаптира към промените.

Ето един пример: ако човек вдигне кръвно, но енергийните му канали са отпушени, тогава кръвното налягане бързо спада и възвръща нормалните си стойности. По същия начин, настъпят ли слънчеви бури и други енергийни въздействия, те ще влияят по-умерено при енергийно-проходимите организми. Последните слънчеви бури бяха през 2003 г., а следващото активизиране на слънчевите изригвания и магнитните бури се очаква приблизително през 2012 г. Някои хора дори предричат, че те ще бъдат толкова мощни, че щели да доведат до обръщане на полюсите.

Истината е, че обръщането на полюсите е много относително понятие: някои учени твърдят, че това е бавен процес от стотици и даже хиляди години, а според други учени, това е непредсказуемо явление. Нека оставим тази тема на учените, а ние по-добре да гледаме спокойно и естествено на нещата. Всъщност 2012 г. не е проблем. Проблемът е в нашето мислене и в нашето разбиране за природните цикли. Нужно е да развиваме научен и обективен подход към всичко. Цикличните промени са естествено явление и ние трябва да гледаме на тях естествено и спокойно.

Когато предстои или настъпи дадено явление, първо трябва да се разбере каква е неговата характеристика и после да се види как да се адаптираме най-добре към промените. Адаптирането включва различни начини, като основният принцип е да се постигне регулиране и хармонизиране с новите промени. Това, което ни липсва, да си го набавим; това, което е в излишък – да го прочистим. Така например, при всеки човек вътрешното състоянието на организма е различно: на някои им липсва витамин В, на други им липсва калций; някои са натрупали много патогенна слуз и трябва да се чистят, а други се нуждаят от тонизиране. Астрологически погледнато, това може да се обясни по следния начин: някои хора имат повече от елемента метал, други – повече от елемента огън, на трети им липсва вода, а на други хора пък елементът дърво е в излишък. Всичко това показва различни характеристики на човека, склонност към определени заболявания, цикли на възход и спадове в живота му и др. Съществена полза за най-добро адаптиране към различните промени оказват чигун медитацията, психическата хармония, опазването на спокойствието, позитивната нагласа, естественото и обективно мислене, здравословното хранене, цялостният подход и следването на принципите на Природата.

Като цяло, всеки цикъл си има своя характеристика. По-големите и продължителни цикли оказват продължително влияние на живите организми и затова имат съществено значение за характера на едно цяло поколение, за тенденциите в развитието на човечеството. Така например, според китайския календар в момента се намираме в 60-годишния цикъл на елемента земя. Елементът земя оказва стабилизиращо и умерено въздействие. Тя води до балансиране и хармония. Според западната астрология, през тези няколко години също настъпват нови важни цикли, свързани с движението на бавнодвижещите се планети Нептун и Плутон. През 2008 г. (26 ноември) Плутон навлиза в знака Козирог, където ще пребивава в продължение на 16 години (до 2024 г.) и ще стимулира енергийните трансформации и развитието на душата. През 2012 г. ще настъпи друга важна промяна: Нептун влиза в зодиакалния знак на Риби, което ще даде нов тласък към духовното развитие на човечеството. Това е бавен и постепенен процес, а не рязка и скокообразна промяна.

В някои публикации относно 2012 г. пише, че измененията през 2012 г. ще се случат само с някои отделни хора, които и ще влязат в бъдещия нов свят. За останалите всичко щяло да си остане по старому и те нищо нямало дори да забележат. За тях светът щял да стане по-лош и те щели да попаднат в по-долен свят. Според тези публикации предстои да настъпи отсяване и отделяне на съзрелите същества и разделение на хората по ниво на съзнание. Такива мисли лесно клонят към разединение и егоизъм и създават един вид духовна аристокрация и чувство на превъзходство над другите. Много хора говорят за духовно развитие, но когато анализират дадено явление, те започват да делят хората на „висши” и „нисши”, на по-напреднали и по-неразвити. Това разделяне понякога води до неправилни действия: защитаване на интересите само на отделна група хора, само на „висшите”, „развитите”, а останалата част от хората се пренебрегва. Смятат, че другите са на по-ниско ниво и няма как да им се помогне; че ще се развиват само себе си, че само те са добрите и духовните. При такива съждения липсва цялостно мислене и цялостен подход, липсва желанието да се помага и на другите да се развиват.

Интересно е да се отбележи, че една от характеристиките на Нептун в Риби (цикълът, дето започва през 2012 г.) е именно желанието да се служи на другите, желанието за духовно единение и развитие на всички.
Важно е да знаем, че промените са равни за всички, а не само за отделни, богоизбрани хора или само за трениращите и осъзнатите. Основният принцип е, че всички имат шанс, всички имат възможност да продължат напред и да се развиват, независимо дали това ще се случи по-рано или по-късно.

В известния трактат „Дао Дъ Дзин” Лао Дзъ казва, че „Голямото Дао няма чувства само към определени хора, а е обективно и еднакво към всички” (та дао у чин). Небесното Дао е еднакво за всички, равно за всички, помага и влияе на всички, не е само в служба на интересите и желанията на отделни хора. Когато завали дъжд, той не вали само за едни хора, а отбягва други. Дъждът просто си вали. Слънцето също огрява навсякъде и влияе на всички. Затова се казва, че небесните явления и цикли въздействат равно на всички. Сун Ятсен има един известен афоризъм: „тиен ся вей гун”, т.е. „всички са равни в Поднебесната”. Разгръщайки тази мисъл, ние можем да кажем: Небесното Дао е равно за всички (тиен дао гун юн). Никой не бива да изкривява този закон на Природата. Природните цикли са равнопоставени за всички, но разбира се, при различните хора те може да се отразяват по различен начин. В астрологията индивидуалните хороскопи много точно показват как различните цикли и транзитите на планетите въздействуват по различен начин.

Например, 2012 г. е година на водния дракон (жън чън). В зависимост от съотношението на елементите в хороскопа, тази година ще влияе различно. На тези, които се нуждаят от елемента вода, през 2012 г. ще постигнат баланс, защото самата година съдържа елемент вода. На тези, които имат излишък на вода или пък знака „чън” (дракон) не им влияе много добре, ще бъдат по-дисбалансирани или пък просто при тях ще се засили определен аспект в живота им. Колкото и да е съзнателен и духовен един човек, ако той се намира в по-неблагоприятен за него астрологически цикъл, това неминуемо ще му създаде известни неудобства и дисбаланси – или по отношение на здравето, или в друг аспект на живота. Ето защо, транзитите на планетите и различното положение на звездите през 2012 г., както и през всяка друга година, въздействат много индивидуално. Въпреки това, най-важното и най-основното е че промяната влияе равно на всички.

Каквито и да бъдат циклите, ние винаги трябва да полагаме активни усилия за постигане на поголяма хармония и адаптация. Изучаването на новите явления е много полезно, за да може хората още по-обективно да разбират и да се отнасят към различните промени. Ние трябва да подхождаме към тях научно, цялостно, естествено, обективно, без мистика. Приветствам всички заедно да изучаваме новите цикли и явления и техните характеристики и прояви! Накрая, пожелавам на всички това, дето е заложено в петте основни принципа на Академия Ханлин:

– единение и взаимопомощ;

– засилване на обмена;

– опазване на мира и хармонията;

– здравословно развитие;

– издигане на всички!

Ван Циенцюн,

Академия Ханлин
Мадара – Българската Троя
Археологически резерват „Мадара“

http://youtu.be/ux-D6gTTl2Q
Показват „TILT“ на филмов фестивал в САЩ

Хитовата лента „TILT“ ще бъде представена на един от най-престижните филмови фестивали в САЩ – Palm Springs Film Festival, който се провежда в Палм Спрингс. В рамките на фестивала ще се състоят две прожекции на лентата – първата е на 08.01.2012 г., а втората на 10.01.2012. След първата прожекция продуцентите ще организират коктейл, като част от кампанията на филма с цел популяризирането му сред „Американската филмова академия“, определяща номинациите за наградите „Оскар“, предаде АСН.

Фестивалът се провежда от 5 до 16 януари, а на 12 януари приключва гласуването за номинациите за „Оскар„, резултатите от което ще бъдат обявени на 24 януари. (Фестивалът в Палм Спринсгс е в топ 50 филмови фестивали на престижното американско списание за кино Variety). „Отзивите за филма в САЩ до момента са положителни, надяваме се след този фестивал да можем да се поздравим за успешно проведената кампания както в България, така и в САЩ“, споделя режисьорът Виктор Чучков – син.

Скоро след фестивала в Палм Спрингс ще се проведе и Калифорнийският фестивал за независимо кино California Independent Film Festival, който номинира „TILT“ във всички ключови категории за своите Slate Awards, които се състоят всяка година в рамките на фестивала. Сред категориите, в които TILT ще се състезава за отличие, са за най-добър филм, най-добра режисура (Виктор Чучков-син), най-добра актриса (Радина Кърджилова в ролята на Беки), най-добър актьор (Явор Бахаров в ролята на Сташ), операторско майсторство (Рали Ралчев) и музика (проф. Виктор Чучков, Димитър Василев-Нуфри, Явор Русинов). Калифорнийският фестивал за международно кино е един от най-успешните и бързо разрастващи се фестивали в САЩ.

Източник: Actualno.com
Юрий Безменов: Защо се руши обществото ни?
Юрий Безменов (р. 1939 г.), известен по-късно като Tomas D. Schuman, е съветски журналист и експерт по пропаганда в КГБ през 60-те години. През 1970 година, несъгласявайки се да прави в Индия заповяданото му от КГБ, избягва в Канада. Скоро след бягството започва да изнася лекции и да пише книги, в които обяснява тактиката на съветската психологическа война. Никой не знае точно какво се е случило с г-н Шуман, но според слуховете той не е жив от 1997 г.

В своите лекции от 1983-84г. Шуман обяснява, че въпреки въведения от Холивуд стереотип на шпионско противопоставяне, всъщност само 10% от времето и средствата са посветени на тайните операции на КГБ. Останалите 90% са били изразходвани за четириетапен процес, наречен „идеологическа ерозия“.

Четирите стъпки на този процес са:

1. Деморализация;
2. Дестабилизация;
3. Криза;
4. Нормализиране.

Целта на това „идеологическо подкопаване“ е да се отслаби държавата на врага, да се подкопае нейната култура и да се постави в състояние на пълна уязвимост.

Първата стъпка – Деморализацията – се постига по шест основни направления:

1) Унищожаване религията на врага. Насърчаване на извратени религии и алтернативни култове;

2) Унищожаване образователната система на набелязаната държава;

3) Унищожаване на социалните връзки в обществото – семейство, род, етнос;

4) Подчиняване на медиите и създаване неизборни бюрокрации около правителството;

5) Унищожаване работните отношения и създаване противостояние между класите;

6) Преобръщане принципите на морала и реда. Демонизиране на полицията и на онези, които определят закона. „Лошите момчета“ да се представят като жертва на обществото, за да се оправдаят неморалните действия.

Вторият етап – Дестабилизацията –започва, когато линиите на Правото се размият и моралните устои на обществото бъдат значително отслабени и деморализирани.

Целите на атаките са същите като при деморализацията, но този път са по-фокусирани и директни.

Основната цел на радикализацията е пълен срив, за да настъпи следващият етап – Кризата.

Според Шуман, двете възможни точки на края на Кризата са:

гражданска война

и/или

чужда инвазия

(авторът е имал предвид инвазия от СССР, но виждаме какво се случва днес в Беларус, а вчера – в Грузия).

Едва след това идва Нормализацията – финалната фаза:

„-полезните идиоти“, които искрено вярват в марксизма, според плановете на КГБ ще бъдат отстранявани;

–всичко ляво, чиято политическа идеология се основава върху принципите на социализма (комунизъм), ще бъдат премахнати от сферата на влияние.

Каква е причината „марксистите“ да се отървават от собствените си привърженици?

Според Юрий Безменов – тъй като „истинските вярващи“ в тази идеология скоро ще се превърнат в заклети врагове на новата държава, защото ще са разочаровани в своите утопични идеали.
U.S. Population of 312.8 Million on New Year’s Day
Census Bureau Projects: U.S. Population of 312.8 Million on New Year’s Day

As our nation prepares to ring in the new year, the U.S. Census Bureau today projected the Jan. 1, 2012, total United States population will be 312,780,968. This would represent an increase of 2,250,129, or 0.7 percent, from New Year’s Day 2011, and an increase of 4,035,430, or 1.3 percent, since Census Day (April 1, 2010).

In January 2012, one birth is expected to occur every eight seconds in the United States and one death every 12 seconds.

Meanwhile, net international migration is expected to add one person to the U.S. population every 46 seconds in January 2012. The combination of births, deaths and net international migration results in an increase in the total U.S. population of one person every 17 seconds.

Robert Bernstein

Public Information Office

301-763-3030/763-3762 (fax)

e-mail: [email protected]

––––––––––––––

Editor’s note:

News releases, reports and data tables are available on the Census Bureau’s home page. Go to http://www.census.gov and click on “Newsroom,” then “Releases.”
Д. Попов: БСП раздаде 2.2 млрд. долара на свои хора
Затова и до днес се появяват неочаквани милионери, казва бившият премиер

Бившият премиер Димитър Попов, който по време на икономическата криза през 1990 година оглавява правителство „на националното съгласие“, подкрепено от повечето политически партии, заявява в интервю пред “168 часа”, че БКП /сега БСП/ е раздала 2,2 млрд. лева веднага след промените през 1989 година, със знанието и под контрола на Политбюро.

„Харченето на тези огромни средства е извършвано и се извършва не от тези, които носят отговорност, а от други хора“, категоричен е Попов.

Димитър Попов, известен с култовата фраза „За Бога, братя, не купувайте!“, оглавява кабинета след гладната Луканова зима – периодът, в който всичко, което прословутите милиони и куфарчета на БКП вече са раздадени където трябва и на когото трябва.

Помолен да направи паралел между политическата и икономическата ситуация в страната по време на своето управление и в днешния момент Попов казва, че общото в двата случая е кризата.

“Основната ни задача беше да поемем политическата отговорност за осъществяването на преход в управлението на държавата, което дотогава беше изцяло в ръцете на БКП. Не беше лесно. Особено на фона на отиващия си политически и икономически строй, осъществяван от личностите, които управляваха персонално и от името на БКП. За щастие тази политническа сила бързо и ясно разбра, че нейното време безвъвзвратно си е отишло”, смята бившият премиер.

“Темпът ни на развитие е толкова бавен, че прави много труден отговора на въпроса кога ще елиминираме беднотията”.

“Преди идването на нашето правителство България е имала 2,5 млрд. долара резерв. Подсказа ми се, че част от парите са използвани неясно за какви цели. Тогава положих усилия да изясня въпроса и в крайна сметка се разбра за какво става дума. БКП е раздала 2,2 млрд. Трябва да уточним, че използването на тези пари се е контролирало не от Министерството на финансите, а от висшия партиен Синедрион – Политбюро”, разказва Попов.

“Така че аз не съм могъл да контролирам този разход и не съм станал министър-председател, за да прикривам нечии действия, а за ада извършим помиряването. Знае се кои са получили тези пари, но изобщо не съм имал задача да ги издирвам и да търся отговорност”, твърди бившият премиер.

Има списъци и който ги е давал, той ги пази. Доколкото това е било контролирано от висшите ръководители на партията, не е могло да остане в абсолютна тайна, знаеше се, спомня си Попов.

Източник: Kafene.net
Импириъл Колидж Лондон обявява нова стипендия за български студенти по инженерни специалности
Стипендията за български студенти по инженерни специалности „Кольо Фичето” ще осигури пълно финансиране на един студент с изключителни способности да следва инженерство в сърцето на Лондон

Импириъл Колидж Лондон, който е водещият университет по наука и технологии в Европа, иска да привлече най-умните български студенти по инженерни специалности и обявява първата си стипендия за български ученици. Стипендията е предназначена за ученици от семейства с ниски доходи, които посещават държавни училища.

Основан през 1907 г., Импириъл Колидж Лондон се нарежда сред десетте най-добри университети в света и сред възпитаниците му има 14 Нобелови лауреати. Факултетът по инженерство е един от най-големите в Обединеното кралство с около 1200 служители и над 5000 студенти. На девето място в света по инженерство и технологии, Импириъл Колидж е международен университет със студенти от 130 държави и място, където една трета от служителите и студентите са от страни извън Обединеното кралство и Европейския съюз. Импириъл Колидж има над 300 студентски общества и наскоро постави началото на първото си Българско общество.

Във Факултета са направени големи открития, включително пионерските изследвания на Професор Ерик Лийтуейт за разработване на влаковете „Маглев” (съкратено от магнитна левитация), разработването на стерео звук и дизайна на Сидни Харбър Бридж. Сред възпитаниците на Факултета са старши инженери на всички водещи отбори на Формула 1, както и изпълнителният директор на Пфайзер и директорът на един от най-големите хедж фондове в Европа.

Ректорът на Импириъл Колидж Лондон, Професор Сър Кийт О’Ниънс, каза по повод обявената стипендия:

„С удоволствие предоставяме за първи път стипендия, специално предназначена за най-ярките български таланти по инженерство. Това е една прекрасна възможност за българските студенти да бъдат обучавани от някои от водещите университетски преподаватели по инженерство в света без никакво заплащане от страна на тях или техните семейства.

Нашите български стипендианти ще следват стъпките на завършилите Импириъл Колидж инженери, които намират работа на върха на своята област, независимо дали тази област на инженерството е свързана с енергетиката, медицината, транспорта или комуникациите.”

Настоящият студент Деян Улевинов от Плевен, който следва Компютри в Импириъл Колидж, споделя: „Импириъл Колидж Лондон е фантастично място за учене, където преподавателите са от световна класа, а съоражения – модерни и високотехнологични. Кампусът е в сърцето на Лондон, учиш заедно със студенти от цял свят и възможностите за израстване в кариерата след завършването са чудесни. Участвах в създаването на първото Българско общество в Импириъл и с нетърпение очаквам да приветствам повече български студенти през следващата година.”

Информация за стипендията

Стипендията за български студенти по инженерни специалности „Кольо Фичето”, кръстена на името на прочутия български майстор-зидар от 19-ти век, ще осигури пълното финансиране на един студент с изключителен талант за следването му по инженерна специалност в Импириъл Колидж Лондон. Студентът ще получава 19 000 британски лири (около 42 000 български лева) всяка година от октомври 2012 г., които ще покрият разходите за такси за обучение и ще осигурят безвъзмездна помощ за квартира и издръжка. Тя се предлага на студенти в продължение на 3 или 4-годишен курс на обучение в рамките на катедрите по машиностроене, инженерна химия или компютри, както и на студенти от междукатедрения курс по математика и компютри.

Стипендията се предлага само на български граждани от държавни училища в България, чийто доходи на домакинството са по-ниски от 55 000 лева. От кандидатите се изисква да имат средна оценка 5.9 в дипломата им за завършено средно образование. Импириъл Колидж ще търси най-добрите ученици от математическите гимназии в цяла България и ще спонсорира състезания по математика и физика с цел повишаване на информираността за новата стипендия. Новата стипендия ще продължи да се отпуска безсрочно, така че и последващите български студенти да могат да се възползват от образование от световна класа в Импириъл Колидж.

Стипендията за български студенти по инженерни специалности „Кольо Фичето” е предназначена за студенти в продължение на три или четири годишен курс на обучение в рамките на катедрите по машиностроене, инженерна химия или компютри. Одобрените кандидати трябва да могат да говорят и четат английски език компетентно.

За допълнителна информация относно изискванията и начина на кандидатсване посетете: http://www3.imperial.ac.uk/registry/studentfinancialsupport/ugscholarships/kolioficheto

За повече информация можете да се свържете и с:

Simon Watts, Media Relations and Communications Manager
Tel: +44 (0)20 7594 6701

Email: [email protected]

J-P Jones, Press and Communications Officer
Tel: +44 (0)20 7594 6704

Email: [email protected]

По информация на Снежина Мечева,

говорител на АБУЧ
Давност за престъпления срещу народа? Не!
Буенос Айрес. Последният аржентински диктатор Рейналдо Биньоне, който вече излежава доживотна присъда, бе осъден на още 15 г. лишаване от свобода за нарушаване на човешките права в нелегален център за мъчения, предаде АФП.

83-годишният Биньоне получи доживотна присъда за престъпления, извършени в страната по време на военния режим в периода 1976-1983 г., както и присъда от 25 г. лишаване от свобода за „нелегални арести и изтезания на политически затворници”. /Агенция „Фокус“/

(По официални данни през периода на военния режим в Аржентина са изчезнали безследно 18 000 души, отбелязва ИТАР-ТАСС. Според правозащитници истинският брой на жертвите надхвърля 30 000. Повече от половин век след края на диктатурата и връщането на Аржентина на пътя на демокрацията, по-голямата част от нарушителите на човешките права през периода на диктатурата все още не са получили наказания, като съдебните процеси срещу такива хора едва сега започват, отбелязва БТА.

Между 1985 и 1987 г. в Аржентина бяха приети закони, които освободиха военните от отговорност за престъпленията, извършени по време на управлението на хунтата. През юни 2005 г. Върховният съд обаче обяви тези нормативни актове за
противоконституционни, с което даде зелена светлина за завеждане на процеси срещу представители на бившия режим.)

Източник: Daricnews.bg

...

Всички авторски страници

Авторски

Как и защо България стигна дотук? А по-нататък?*

Президентът Първанов остави държавническите решения за след дванайсетия час

Борисов в кабинета си навръх Нова година

Из духовното наследство на св. Василий Велики

Неизвестните пророчества за 2012-та година

You may have missed

Наша сънародничка в Испания: Никой не очакваше такъв апокалипсис

Лом, щата България

Българските награди на BgFACE бяха връчени в Лос Анджелис

Дарения за децата на бесарабските българи в Молдова. Събитие в София