Всички авторски страници

Авторски

• Кой е „ГНЕВЕН“?

  Eдин въпрос от много време ме преследва:

  Сред мешавицата от какви ли не коментари по форумите отвреме-навреме срещам невероятния проблясък на талантлива (гражданска) поезия, подписана анонимно от „ГНЕВЕН“.

  Има поети, които са просто „майстори на перото“; такива са двамата Славейкови например.

  Други пишат така, както птиците пеят – поетичните образи извират направо от духа; такива са Пушкин, Ботев, Вапцаров.

  Поезията на вторите е като внезапен взрив в душата – изпепеляващ и неудържим.

  Доказателства?

  Съвсем свежи.

  Обърнете внимание:

  Днес отбелязваме деня на бащата
  Днес е празник на бащинството и на родителските грижи от страна на мъжа в семейството.
  Към новината »
  08:52 | 26 декември 2011

  Публикацията в http://dnes.dir.bg/news_comments.php?id=10191650 е от 09:20 ч.

  За по-малко от половин час „ГНЕВЕН“ буквално избухва с поетичен отглас:

  ГНЕВЕН ( нерегистриран )
  26.12.2011 09:20
  Обичам дъщерята и сина, и майка им (жената) също. Семейния уют и мир ценя. Обичам бащината къща! За мене те са въздух, хляб, вода, живот и всички хубави неща. На тях съм роб, но с лична свобода. Обичам и обичан съм баща!

  Разрових архивите на харда. Уви, открих запазени само два поетически бисера на „ГНЕВЕН“. А бях прочел поне една дузина… не съм ги запазил. Но… и това е достатъчно, за да придобиете представа за каква величина иде реч:

  “ГНЕВЕН до Примавера (17.06.2009 г. | 16:31ч.)
  Смъртта ни идва неизменно в края,
  отнема тя присъствието тук
  и ни изпраща в ада или в рая,
  на Бога и на дявола напук.

  Там вярата ни може да укрепне
  или напълно да се разруши.
  ”Не губиш нищо – дяволът ми шепне,
  – но всичко можеш да спечелиш ти.”

  А Господ си мълчи и тихо чака
  да дойде Неговият страшен час,
  когато Сам ще проведе атака
  към душегубците с Божествен глас.

  Какво тогава ще ми кажеш, Боже,
  че съм живял ненужно в тежък грях,
  че сам живота си съм правил сложен,
  че съм от кал и че ще стана прах.

  Сурова ще е Твоята присъда.
  Ти ще накажеш моята душа.
  Но Тебе, Господи, Теб кой ще съди,
  за туй, че Ти допусна да греша?

  Участвах във войни, убивах хора,
  крадях и грабех чуждия имот,
  лежал съм много пъти и в затвора,
  живеех в блудства и лъжи, бях скот.

  От обществото съм презрян, отритнат
  анатемосан от пастира мой,
  от властите преследван, необикнат
  и обвиняван в грехове безброй.

  За мен говореха, че съм убиец,
  зъл демон, сводник и какво ли не,
  наричаха ме още кръвопиец,
  крадливо псе, простак и диване.

  Но малко хора знаят, че на Тебе
  издигнах храм от кървави пари,
  че в него аз се чувствах като бебе
  и молех се да бъдем по-добри.

  Семейството ми, Боже мой, избиха
  жестоки хора, хора без сърца,
  с жена ми и с децата се гавриха,
  насякоха те моите слънца.

  Така аз станах зъл и див, Бащице,
  от мен дете у майка пропищя,
  и мачках хора като дървеници,
  не сетил как животът отлетя.

  Сега съм стар, сакат и много болен,
  смъртта е тук пред моята врата,
  последен път се кръстя и Те моля
  от злото, Боже, да спасиш света.

  ГНЕВЕН (29.06.2009 г. | 13:33ч.) МЛАДОСТТА ЩЕ ОСТАРЕЕ!

  Седнал в сянката на здрача,
  роня сълзи, тихо плача
  за изминалата младост, за настъпилата старост.

  Няма я онази сила,
  страстна, борбена и мила,
  що наливаше снагата, с чувства пълнеше душата.

  Няма я кръвта гореща,
  нито любовта ми веща,
  няма я пъргавината на ръцете, на краката.

  Няма порив, няма свежест.
  Има само жал и тежест.
  Дето беше суетата, настани се самотата.

  Седнал в сянката на здрача,
  аз защо ли с горест плача?
  Щом живота с хъс живее, младостта ще остарее.

  Всичко в този свят е тленно.
  Старостта обикновено
  отговаря на въпроси – не мечти, а мъдрост носи.

  Капнала сълза проблесна.
  Отдалече глас ме стресна:
  – Дядо, идвай за вечеря! Станах, тръгнах в мрака черен.

  ВИЕ, КОИТО ПРАВИТЕ ЗАКОНИТЕ, ПОМИСЛЕТЕ И ЗА СЕБЕ СИ!“

  Може би някой от читателите на EuroChicago знае нещо повече за тайнствения „ГНЕВЕН“ поет?

• Звънарката, придружена от ангели

  

  Сутринта на 25 декември дванадесетте камбани на храм „Св. Александър Невски” оповестяват Рождество Христова с тежкия си, тържествен звън. Човекът, който развързва езиците на 12-те камбани, е 82-годишната Мария Зъбова.

  „Догодина стават 30 години, откакто започнах да бия камбаните. През това време съм живяла без болести, което в тези студове наистина е божи дар. И чувствам, че имам голяма енергия, човек се зарежда с енергия, ако върши това. Не мога да обясня какво е да биеш камбани. Това не само пречиства, но се усещаш като че ли не си на земята”, разказва Мария. Разговаряме в църквата „Св. Седмочисленици”. Навън вали първия голям сняг, който като камбана е оповестил идването на коледните празници.
  Мария не приема заплащане за работата си. Пее безвъзмездно от дълги години и в хора на „Св. Седмочисленици”.

  Мария е родена 1929 г. в гр. Чирпан. Завършва френския колеж “Сен Жозеф” в Пловдив. Потомка е на „осем поколения силно вярващи хора” от търговски род. След 9 септември фамилията й изпада в немилост, брат й е убит в лагера край Ловеч, а баща й лежи в затвора. Изгонват ги от Пловдив в Нови Искър. Вземат им всичко.
  „Спомням си моята майка колко е плакала, че не може да си влезе в дома ни. Родителите ми починаха като мъченици”, казва Мария 60 години по-късно.

  Кандидатства три години подред в университета, специалност медицина или стоматология, но миналото й пречи. Когато на третата година отново издържа изпитите, но не я приемат, влиятелен човек чува силният й плач в хотела, в който са отседнали. Помага й да запише висша математика. Мария, която има 38-годишна практика като учител по математика, никога няма да забрави жеста на Златан Тафраджийски, когото описва като комунист- идеалист.

  „Имах голямо желание и аз да съм бял човек, да не ме изпреварят тези, които не знаеха даже да пишат и които влизаха с привилегии. За мое голямо учудване този благороден човек не поиска да вземе и един лев след това. И го запомних за цял живот. Бях много щастлива в този миг, че ще бъда студентка.  Тогава дадох обещание пред себе си, че който и да ме помоли в живота, аз ще му се притека на помощ, независимо от това, че нямам време, че имам деца… Това е моят живот”, казва Мария.
  „На 9 септември при първата обмяна на 200 търговски лева, изработени с труд от баща ми, му дадоха 50 стотинки. Ние спадахме към старата буржоазия, която беше осмивана. Но това бе стабилността на държавата, ние бяхме свикнали да се трудим. Като студентка аз изпаднах в голяма бедност и какво ли не опитвах, била съм ръководител на хор, заместник-диригент в „Св. Седмочисленици”. Много се трудих, за да мога сама, със свои средства да завърша образованието си. Завършилите колежа нямаха право да следват. Виждате ли къде удариха буржоазията? С тази цел – за да останем необразовани.
  Аз водех един курс за ограмотяване на комунисти. Не всички те са лоши. През цялата практика аз бях разположена към всички, защото всички са божии създания, преценявах, че не мога да ги лишавам от грижите ми на математик, те имат еднакви права. Но съм имала случай в един курс на висши управители на държавата, когато казвам да се напише „А на квадрат” и един човек ми написа „А” и нарисува квадратче. Това бяха хора без средно образование на високи постове”.
  Съпругът й Иван Петров–Йохан е бил богослов и оперен певец, дългогодишен солист в хоровата капела “Светослав Обретенов” и в Софийската опера. Двамата имат три дъщери и много внуци. Той умира преди осем години. Семейството му също е репресирано, тъй като майка му е с немски произход. Брат му е убит, а самият той е бил малтретиран шест месеца в тогавашната милиция.

  „Животът ни беше беден. От съжаление, че бях бременна с втората ми дъщеря, ми дадоха жилище. Когато дойдох и в „Св. Седмочисленици”, вече бях за тях отявлен враг. И с големи молби и заради това, че бях бременна, законът ми позволяваше, и ме пратиха в Курило. След това имах най-големия шанс в живота – щяха да ме назначат за експерт в Алжир по линията на ЮНЕСКО. Но… взеха ми всички документи, включително и дипломата от колежа. Не се получи… Но това го решава Господ. Ние предполагаме, Господ разполага. И с мъжа ми беше голяма гавра. Него го искаха навсякъде в чужбина, работил е на много места. Но тези хубави емоции бяха краткотрайни. В дирекцията по музика веднага на друг човек се даваше договора и той заминаваше. Той беше назначен за солист в Торино и тогава пак изчезнаха документи. И той много тежко го преживя, известно време беше в болница, щеше да умре. Аз съм живяла живот, който може би и циганите не са живели. Имало е моменти, в които съм живяла в Кумарица, където и моите родители бяха изпратени и от Пловдив, и където бяха принудени да живеят. Там съм къпала децата си на осем градуса температура. Като студентка съм изпадала до положения, за които нямам думи. По време на един от най-трудните изпити – основи на геометрията – нямах залък хляб. Един типов хляб пестеливо го ползвах в продължение на три дни. И си взех изпита…”
  
  – Смятате ли, че остатъците от този режим още ги има?

  – След 10 ноември те се разделиха на явни и скрити комунисти. Скритите бяха СДС. С дъщеря ми ходихме на всички митинги, на маршове, които започваха от НДК. Това беше измама. Много комунисти имаше в правителството на Иван Костов, той просто подведе хората. И мен излъга. Аз 40 минути при идването на СДС бих тържествено камбаните. Костов после нямаше как да остане, Господ не го разреши. А за това, което стана после…Аз бях напълно убедена, че Симеон не може да бъде такъв управник като баща си. Той беше расъл без бащин надзор, мислеше съвсем различно. Него комунистите го доведоха на власт. Просто всичко, което се случи, трябваше да го преживеем, защото трябваше да бъдем наказани като атеисти. И аз мисля, че като причина за всичките ни страдания е това голямо обезверяване, бездействие на църквата, унищожаването на християнските семейства и ритуали. Всичко това може би се е запазило, но те унищожиха безпощадно и селата ни. Каква е тази носталгия за управлението на Тодор Живков? Тогава нямаше нищо – нямаше червен пипер, орехи, чесън… Аз донесох гребени от Тунис – тук в един момент дори не се намираха гребени.

  – Хубав или лош бихте казали, че е животът ви?

  – Изпитала съм всичко – и хубаво и лошо, но никога не съм се нито възгордявала, нито отчайвала. Може би Господ ме е дарил с много силен дух. Винаги някакъв изход е имало досега. Превеждах за френската гимназия един голям учебник. Тогава ми подхвърлиха много малко пари. Главният редактор ми каза, че го е срам да ми даде това възнаграждение и ме помоли да си купя обувки. Аз бях облечена просто като просяк. Моят мъж също, по време, в което беше солист на капелата. И никой не може да ме убеди, че трябва да обичам тези хора. Те бяха най-мързеливите. Нито са имали хъс да работят, да подпомагат държавата, да вървим напред…

  – Имаше ли тогава комунисти, които тайно ходеха на църква?

  – Аз давах много уроци, включително на много високопоставени фамилии, защото се знаеше, че като започна с един кандидат-студент, не се отказвам. И съм ги наблюдавала, когато съм била на гости – виждах, че вече са боядисани яйцата, че мирише на козунак. Те просто скришом са ходели на църква. Много от тях не си бяха кръстили децата и аз ги кръщавах. Спомням си как една моя ученичка не изпълняваше нормативите. И я попитах един ден какво има, влюбена ли е, какво я смущава, защото е много разсеяна, а аз искам да й помогна. Тя тогава се разплака и каза, че след като майка й е починала, не е опята, а вечер е чувала движения в хола, хлопане на врати и това много я тревожи. И аз взех името на майка й, отидох и задочно я опях. След това момичето се успокои. Най-често правех подобни неща в църквата с два изхода „Света Петка”, за да стане така, че като ме подгонят, да мога да избягам.

  – Ставаме ли българите по-религиозни сега, след като минаха над 20 години от падането на комунизма?

  – Понеже вече сме много стресирани, хората започнаха да си спомнят църквите. Тук има голямо движение, не само по празници, всяка сутрин идват много млади хора, палят свещи, молят се. Това ме изпълва с голяма радост, защото искам преди да напусна този свят, да видя, че християните още не сме победени, че съществуваме. Защото тези, които са живели в друго време, не могат да изтрият това, което до седмата си година са възприели от родителите си – истинската вяра.  А тя е много отговорно нещо. Освен да изпълняваме десетте божи заповеди, трябва да имаме и дела. Защото Господ казва: „По делата ще ги познаете”. Аз може цял ден да говоря, но е по-важно какво показвам с личния си пример.
  Ние сме в упадък, защото сме бедни. Бедността донесе неща, които отблъскват. Таксите за българските ритуали станаха толкова високи, че хората започнаха да се въздържат. Например панихидите – няколко минути струват 40-50 лева, а в зависимост от участията – и до 80 лв. Скочиха и цените на църковните бракове. И тези, които не могат да си позволят, ясно е, че ще живеят така – не по християнски. Защото християнското семейство е свързано с вечната връзка, божествената, в църковния брак. Това, което Господ свързва на земята, не може да се развърже на небето…
  Това, че Бог съществува, можем да се убедим от много неща. Има сигнали, че той съществува и че трябва да се придържаме към всички порядки. Ами появата преди време по прозорците на Света Богородица? Кой изписваше лика й в Пловдив преди години? Има колебливи християни и истински християни. Малко останаха истинските, които спазват всички пости…
  Аз съм от 50-а година в „Ал. Невски”, бях студентка. Когато постъпих, беше съвсем друго. Храмът беше много запазен, заедно с иконописите, изрисувани от най-големите руски автори, както и български. И тази красота, храмът, построен в чест на освобождението ни, за съжаление запада. И никой сред заможните не проявява интерес да даде, колкото му сърце позволява. Пенсионери и други хора даряват малки средства, докато тези, които могат да помогнат за ремонт на храма, си мълчат.

  – Какво е усещането при биенето на камбаните?

  – Имала съм много премеждия. Веднъж ме беше блъснала кола, превързаха ми крака. Отидох по това време в храма, едва изкачих стъпалата до камбаните. И горе се почувствах по-добре. Много е лечебно да си край камбани, доказано е. Съществува предание, дошло от руските старци. Те казват, че този, който бие камбата, е придружаван от ангели.
  Слава на Бога. Той много ме поддържа. Без лекарства съм, а на тази възраст това е истинско чудо. Всяка сутрин пия на гладно по 500 милиграма вода с няколко капки йорданска вода вътре, която е на нивото на причастието. Един път бих камбаните сутринта по-дълго от нормата, после пак – при изпращането, след това пяхме в хора, службата беше много дълга. Но нищо ми нямаше. Всичко това как би могъл да го издържи човек иначе?! И продължавам така.

  – Какво е пожеланието ви за хората на Коледа?

  – Нека по-голям брой колебаещи се християни да се обърнат към вярата и Господ ще им подаде ръка. Нека имат повече респект към десетте божи заповеди. Да тръгнат в посока на тази светлина, водила българския народ по всички препятствия. Пожелавам им успешни, изпълнени със здраве и  радости Коледа и Нова година.

   

  Интервю на Невена Борисова,

  е-vestnik.bg

   

  Бел.ред:   Заглавието на Еврочикаго.

• Коледна песен (Богуславка) на българите в Таврия

  Тази коледна песен е записана от бесарабския българин и писател Мишо Хаджийски вероятно през 30-те години на ХХ век в с. Преслав в Приазовието. Това село е било своебразно културно средище за българското население в Таврия. Богаството на езика и символиката на таврийската българска Богуславка; на песента, с която коледари от стари времена са благославяли – а може би някъде и още благославят – домове и стопани след идването на Рождество Христово, може би ще докосне и родените по-късно, където и да се намират те по света. 

   

  ––––––––––––––––––––––––––-

   

  Ела, старослово Вишни Боже,
  колкото Бог да поможе!
  Аз жъ река по свят Никола:
  вий, дружина, Бога славете!
  – Амин – отговарят коледари.

  Що сме кални друми пътували,
  тъмни нощи побивали,
  бързи кони погубили,
  сминни китки потрошили,
  черни чизми покаляли.
  Дорде идем до тоя стар станиник,
  то стана среднощ-полунощ.
  

  Ний рекохме, като стана среднощ-полунощ,
  жъ го заварим на съня и на спане,
  да го от сън събудим.
  Ний не го заварихме на сън, на спане,
  най го заварихме на рай Божа трапеза велика,
  ядеше, пиеше с мъки светци небесници,
  в полумедни панички, с позлатени лъжички.

  Ний като отидохме на негови равни двори,
  похлопахме и потропахме.
  Той, като ни чу и прочу,
  стана гол на глава и бос на крака,
  наметна тънко шубе,
  че си бръкна в сукняне джоби,
  че извади златни ключове,
  че отключи чимшир порти,
  че ни поведе в негови равни двори
  и ний му поиграхме ситно вито хорце,
  та му главнички потупкахме
  и му люлчица разлюляхме,
  и му дечица събудихме.

  Ний рекохме като му главнички потупкахме
  и му люлчица разлюляхме
  и му дечица събудихме,
  жъ е сърдит и гневен чуляка.
  Но той не бе сърдит и гневен чуляк,
  най беше от Бога Вишни благословен.

  Та запретна бели ръце,
  та ни дари добра дара,
  добра дара превит кравай
  на кравая сребро и злато
  и кръста Божий дукато.

  Кому брат злато съ ляло, кому брат сребро,
  та му през прага преляло,
  та му двори оковало,
  като зиме свети Иван с дебели ледове,
  есен Божа майка с дебели медове,
  като пролет свети Герге с шари агнята.

  Кобили му се окончили с белокраки кончета,
  крави му се отелили с белоглави теленца.
  Що били бегати, що били хвъркати!
  По земя бягали, по небе хвъркали
  та стигнали Божа майка на стара вишня планина.

  На злат стол седеше,
  на трима братя делба делеше,
  кому брат скутум, кому брат скутум,
  на тоя брат станиник
  нему се паднало Ямболското кило и половина.
  Той, като зе тва Ямболско кило и половина,
  та се прочу през триж девет кадънлъка –
  вит тешак, темян болярин.

  Още през праг не е прекрачил
  та му довтасая
  от три села бъклички калеснички-малеснички:
  първата го кани да венчава млади момци с млади булки
  втората да кръщава дребни деца еврейчета,
  да ги чини христиенчета,
  третата да прощава млади булки.

  Той съ отнася, отнася
  като гора с листум, като вода с биструм,
  като сокол във вишине, като риба в дълбине,
  като отбор момци с дълги пушки в дълги друми,
  като малка мома над бащини си равни двори:

  Пременана, наредена,
  кован колан до плещите,
  вити грибни до лактете,
  минат пръстен до ноктете,
  бел дукатник над веждите,
  ситен пилеж до петите.

  И тя се вива-превива
  и над другите присмива.
  Аз жъ река по свят Никола
  вий, дружина, Бога славете.
  Амин!

  Тоя брат стар станинин,
  той ни дари добра дара,
  а Господ него още по-добра дара:
  дълговеки синове и доброчести дъщери.
  Синове му скутум отнисали,
  дъщери му скутум принисали.
  Та му отнели-принели
  девет чифта сиви-бели волови,
  та орали на път и под път,
  та изорали девет кадънлъка черна угар,
  та я сел жълта мудна пшеница.

  Кат я сел и наричал:
  “Да растеш шестуреда-седмуреда,
  та да жънат млади момци кривошапци,
  млади моми кривовейки”.
  Тя не расла шестуреда-седмуреда,
  най ми расла седмуреда-осмуреда.
  Та жънали младоженци под мустаци,
  млади булки подбидени.
  

  Как жънали и трупали
  на малка нива рядком копне,
  на голяма честом копне.
  Под копнето вейчица,
  под вейчица люлчица,
  в люлчица детенце
  като бащино му златно пръстенче.
  Мина баща му, та го залюля,
  мина майка му, та го подои и наръча:
  

  “Нани, нани ми, синко!
  Да станеш като баща си на млади години,
  да обземеш прикован кривак и меден кавал,
  да тръгнеш по пътища и друмища,
  да сечеш вити коли, да плетеш вити стръги,
  да прекарваш ваклумати овчици, избрани козици,
  да издоиш бяло мляко,
  да подсириш прясно сирене,
  да дочакаш пътници и друмници,
  да имат майка ти и баща ти из пътя и до пътя
  в рай да идат, в рай да бъдат.”

  То не слуша що майка му наръча.
  Най ми расло-порасло
  като баща му на млади години,
  та обзело прикован кривак и меден кавал,
  че тръгнало по белянки па дебели сенки,
  дето моми шев шият,
  годеници тънки дари белят,
  та съ подпря на прикован кривак,
  та засвири с меден кавал,
  та ги лъга-облъга,
  та им сминови китки обзе,
  черни очи скърши.

  И тий му съ лъгая-облъгая,
  та му ситно-ситно хорце поиграя,
  шев объркая, платно прегория,
  мътна вода налеха,
  телци не прибраха.
  крави не издоиха.

  Де ги зачуха техните майки-загорки,
  та ги люто кълнаха:
  “Мари дъщи, клети дъщи!
  Що сторихте, та направихте?
  Та шев забъркахте, платно изгорехте,
  мътна вода налехте,
  телци не прибрахте,
  крави не издоихте?”

  Отговаря най-малката девойка-загорка:
  “Мари мале, стара мале!
  Колкото остаряваш, дваж ум губиш!
  От де дойде момче планинче,
  от де го ветър дове, от де го слънце догре.

  То съ подпря на прикован кривак,
  та засвири с меден кавал,
  та ни черни очи скърши,
  сминови китки обзе
  и ний му съ лъгахме-облъгахме,
  та му ситно-ситно хорче поиграхме
  та шев забъркахме, мътна вода налехме.
  Телци не прибрахме, крави не издоихме,
  като и вий с нашите бащи на млади години.”

  Аз жъ река по свят Никола:
  вий, дружина, Бога славете.
  Амин!

  Колкото в синьо небе звезди,
  толкоз в тая къща чест и берекет,
  от нине и до века.
  Амин.

   

  Източник:   Liternet.bg 

• Дeн и на бащата

  Днес е празник на бащинството

  и на родителските грижи от страна на мъжа в семейството

   

  Денят е обявен за официален празник от 36-ото Народно събрание на 10 декември 1991 г. и в съответствие с чл.154 от Кодекса на труда. По решение на Второто национално общо събрание на съюза „Ние жените за достойнство и равенство“ от 28 март 1997 г., църковният празник на Свети Йосиф Обручник, земният баща на Исус, се отбелязва като празник на бащата. За първи път е отбелязан през 1997 г.

  В различните страни празникът се чества по различен начин и на различни дати. У нас е избрана датата 26 декември, когато българската православна църква почита Свети Йосиф. 26 декември е и Събор на Пресвета Богородица, денят когато вярващите се събират, за да величаят с хвалебни и благодарствени песни Божия промисъл и да отдадат почит на Св. Богородица, родила Спасителя.

  Избрано от коментарите:

  „Обичам дъщерята и сина,

  и майка им (жената) също.

  Семейния уют и мир ценя.

  Обичам бащината къща!

  За мене те са въздух, хляб, вода,

  живот и всички хубави неща.

  На тях съм роб, но с лична свобода.

  Обичам и обичан съм баща!

  СИНОВЕТЕ СА ГОРДОСТТА НА БАЩИТЕ, А ДЪЩЕРИТЕ – НА МАЙКИТЕ!

  ДЕЦАТА СА НАЦИОНАЛНИЯ КАПИТАЛ И БЪДЕЩЕТО НА НАЦИЯТА!

  НЯКОИ УПРАВЛЯВАЩИ ДНЕС МОГАТ И ДА СИ ГО ЗАПИШАТ!“

   

  Автор:  „Гневен“

  Източник:  Dir.bg

• Папата порица „повърхностния блясък и комерсиализацията“ на Коледа

  „Бог иска мостове, които обединяват, а не стени, които разделят“,  каза Латинският патриарх на Ерусалим Фуад Туал след службата в базиликата „Рождество Христово” във Витлеем

   

  „Днес Коледа се превърна в комерсиален празник, чиито ярки светлини закриват мистерията на Божието смирение, което в отговор ни призовава към смиреност и простота. Нека да не се съсредоточаваме в материалните неща, върху това, което може да бъде измерено и уловено.“  За това призова папа Бенедикт ХVI в обръщението си към 1.3 млрд. римокатолици по целия свят по време на службата по случай Бъдни вечер в базиликата „Свети Петър“ в Рим, пред близо 10 000 души. Той припомни, че тези, които отбелязват празника в комфорт, трябва да си спомят онези, които нямат този късмет.

  Папата бе на специална платформа на колела, за която от Ватикана обясняват, че се използва, както за да бъде виждан от повече хора, така и за да го предпазва от атаки, подобни на тази в навечерието на Коледа през 2009 г., когато психичноболна жена се втурна към него и го събори на земята.

  На Светите земи и целия Близък Изток е нужен мир както никога досега, каза и Латинският патриарх на Ерусалим Фуад Туал, преди да отслужи Рождественската литургия в базиликата „Рождество Христово“ във Витлеем.

  „Историята ни учи, че волята на хората, с техния стремеж към мир и свобода, е по-силна от неправдата“, подчерта той на литургията, на която присъстваха палестинският президент Махмуд Абас, йорданският министър на външните работи Насер Джудех и хиляди християни.

  Фуад Туал отбеляза, че „Бог иска мостове, които обединяват, а не стени, които разделят“. „Скъпи братя и сестри“, обърна се той към вярващите в храма, „нека съборим стените в нашите сърца, за да съборим бетонните стени.“

  Фуад Туал премина пътя от Ерусалим до Витлеем начело на тържествена процесия през голяма метална врата във високата 8 метра бетонна стена, която отделя Израел от окупирания Западен бряг на река Йордан. Вратата стои затворена целогодишно, като се отваря само за израелски военни и за кортежа на латинския патриарх.

   

  Източник:  Mediapool

• Merry Christmas! / Честито Рождество Христово!

   

  Еврочикаго

   

  пожелава на всички българи по света,

  на всички свои читатели, приятели и сътрудници

  здраве, щастие, благополучие

  и благословението на Божията любов.

  *  

  Нека Светлината на Витлеемската звезда, 

  изгряла преди повече от две хиляди години

  бъде с Вас не само в деня на Рождество,

  но и през всички дни на живота Ви.

   

   

  –––––––––––––-

  Рождество Твое, Христе Боже наш,
  возсия мирови свет разума
  в нем бо звездам служащий,
  звездою учахуся,
  Тебе кланятися Солнцу правды,
  и Тебе ведети с высоты Востока:
  Господи, слава Тебе.
   

   

  http://youtu.be/r9E_HzaYazg

• GENOME (DNA) OF GOD

  Prof. Nikola Charakchiev
  Bulgarian-American Association, Chicago
  Bulgarian Federation of Genealogical
  (Subject to Development, December 24, 2011)
  Attempt an English translation by Google (Google – the language of the future).
  Theologians write:
  „Man was created in the image and likeness of God (Genesis 1:26, 5:1, 9:6). The first human pair was created in God’s image and likeness (Genesis 1:27 and Genesis 5:1). Adam in turn gave birth to her son „in His image and likeness“ (Genesis 5:3). Blessing „Be fruitful and multiply“ (Genesis 1:28 and Genesis 9:1) Adam gets to transmit the image of God to your children. “

  Is it possible to think and talk about „genome (DNA) of God (or an analogue or a similar function)“ or this is blasphemy. I have no theological training, but I’m Great (Jerusalem) and Small (Mount Athos) devotee (hajj). I respect the Creator, but life would I have dealt with the science (i. e. logic) and I put the question: „Is it possible to think and talk about“ genome (DNA) of God. „Similarly: „Is it possible to think and talk about“ genome (DNA) of extraterrestrial beings „?

  What do you think?

  Looking forward to your response [email protected]

  Thank you.
  Merry Christmas.

• Даровете на влъхвите

  Добре написаните неща не остаряват.

  Такъв е класическият коледен разказ на О’ Хенри.

   

  ––––––––––

  Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и седемдесет и седем цента. А утре е Коледа.
  Не й оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи. което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията преобладават.
  Докато стопанката на този дом премине лека-полека от първия стадий към втория, нека хвърлим поглед на самия дом. Мебелирана квъртира за осем долара седмично. Не че тя просто плаче да бъде описана, но като я гледаш, може и да ти се доплаче.
  Долу до входа пощенска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звънец, от който никой смъртен не би могъл да изтръгне звук. Към всичко това картичка с надпис: „Г-н Джеймз Дилингъм Йънг“. „Дилингтъм“ се беше разположило нашироко в неотдавнашния период на благосъстояние, когато собственикът на това име получаваше тридесет долара седмично. Сега, когато този доход бе намалял на двадесет долара, буквите на „Дилингтъм“ бяха избледнели, сякаш не на шега си мислеха дали да не се свият в едно скромно и непретенциозно „Д“. Но когато господин Джеймз Дилингъм Йънг се прибираше и се качваше в квартирата си, той неизменно си превръщаше в „Джим“ и попадаше в топлите прегръдки на госпожа Джеймз Дилингъм Йънг, представена ви вече под името Дела. А това е много приятно.
  Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше по сивата ограда на сивия двор долу. Утре е Коледа, а тя разполага само с един долар и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред тя бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет долара на седмица не се стига далеч. Разноските се бяха оказали по-големи, отколкото тя бе предвидила. Все така става с тези разноски. Само долар и седемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки как ще му купи нещо пубаво. нещо изящно, рядко и скъпоценно, нещо поне малко от малко достойно за високата чест да принадлежи на Джим.
  На стеничката между прозорците имаше огледало. не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем долара? Много слаб и много подвижен човек може, като наблюдава в бърза последователност смяната на отражението си в надлъжните ивици, да получи доста точна представа за своята външност. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство.
  Изведнъж тя обърна тръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна.
  Тук трябва да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които страшно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на баща му и от баща му на него. Другото съкровище бяха косите на Дела. Ако Давската царица живееше в отсрещния апартамент, Дела сигурно би сушила разпуснатите си коси на прозореца, за да затъмни всички скъпоценности и накити на нейно величество. А ако цар Соломон работеше като портиер в тази къща и държеше всичките си богатства в мазето, Джим би вадил часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как онзи си скубе брадата от завист.
  И тъй великлепните коси на Дела се разляха около нея вълнисти и лъскави, подобно кафяв водопад. те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като мантия. Изведнъж тя започна да ги прибира с бързи, припрени движения. После сякаш се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим.
  Старият кафяв жакет на гърба, старата кафява шапка на глава и развяла поли, с още неизсъхнал блясък в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата.
  Фирмата, пред която се спря, гласеше: „Мадам Софрония. Всякакви изделия от коси“. Дела се качи тичешком до горния етаж и се спря за си поеме дъх. мадам, грамадна, прекалено бледа, студена, отвори вратата.
  — Бихте ли купили косите ми? — попита Дела.
  — Аз купувам коси — отвърна мадам — Свалете си шапката да видя как изглеждат.
  И отново се струйна кафявият водопад.
  — Двадесет долара — отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса.
  — Давайте ги по-бързо — каза Дела.
  О, следващите два часа прелетяха на розови криле. (Извинявайте за изтърканата метафора.) Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък на Джим. Такава вещ нямаше в нито един от другите магазини, а тя ги беше преобърнала всичките. Тва беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък — каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави вещи. Тя беше достойна дори за Часовника. Още ком я зърна, Дела разбра, че тази верижка трябва да принадлежи на Джим. Тя беше като него. Скромност и достойнство — тези качества се отнасяха с еднаква сила и за верижката, и за Джим. Взеха й двадесет и един долара и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба. С такава верижка на часовника Джим би могъл без стеснение, във всякаква компания, да погледне колко е часът. Колкото и хубав да беше часовникът му, сега той често пъти го поглеждаше крадешком, защото бе окачен на стара кожена каишка.
  Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението й отстъпи донейде място на разсъдливостта и благоразумието. Тя извади машата за къдрене, запали газта и се зае да поправи опустошенията, причинени от благородството, съчетано с любов. А това винаги е невероятно тежка задача, приятели мои, исполинска задача.
  След четиридесет минути главата й се покри със ситни къдрички, с които тя удивително заприлича на палав хлапак. Дела се огледа внимателно и критично в огледалото.
  „Ако Джим не ме убие още щом ме зърне, ще каже, че приличам на вариететна артистка — помисли си тя. — Но какво можех да направя, ох, какво можех да направя само с долар и осемдесет и седем цента?“
  В седем часа кафето вече беше сварено, а натретият тиган стоеше отстрани на печката в очакване на котлетите.
  Джим никога не закъсняваше. Дела сви платинената верижка в ръка и седна на края на масата, че да е по-близо до вратата. След малко чу стъпките му по стълбата и пребледня, макар и само за миг. Тя имаше навика да произнася кратички молитви и при най-дребния повод и сега зашепна:
  — Мили боже, направи тъй, че пак да му се видя хубава.
  Вратата се отвори. Джим влезе и я затвори след себе си. Изглеждаше отслабнал и угрижен. горкият! Не е леко на двадесет и две години да се грижиш за семейство. имаше нужда от ново палто, а и ръкавици му трябваха.
  Джим застина неподвижен до вратата — като сетер, посушил пъдпъдък. Погледът му се спря на Дела с изражение, което тя не можеше да разбере, но което я уплаши. това не беше нито гняв, нито изненада, нито неодобрение, нито ужас — изобщо нито едно от чувствата, които можеше да се очакват. Той просто се беше втренчил в нея и от лицето му не слизаше това странно изражение.
  Дела скочи от масата и се хвърли към него.
  — Джим, мили — извика тя, — не ме гледай така! Отрязох си косите и ги продадох, защото Коледата щеше да ми е черна, ако не ти подарях нещо. Те пак ще пораснат. Не ми се сърдиш, нали? Просто нямах друг изход. Косата ми расте страшно бързо. кажи ми сега „честита Коледа“, Джим, и нека прекараме весело празника. да знаеш само какъв хубав,какъм чудесен подарък съм ти приготвила.
  — Отрязала си си косите ли? — едва успя да попита Джим, сякаш, въпреки усилената мозъчна дейност, все още не можеше да възприеме този безспорен факт.
  — Да, отрязах ги и ги продадох — каза Дела. — Не ме ли харесваш и така? Аз съм си същата, макар и с отрязани коси.
  Джим огледа стаята, като че ли търсеше нещо.
  — Значи, вече нямаш коси? — попита той едва ли не като смахнат.
  — Безсмислено е да ги търсиш — онвърна Дела. — Казах ти вече: отрязох ги и ги продадох, толкоз. Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди мил с мен, защото заради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят — продължи тя с нежния си глас, който изведнъж зазвуча сериозно, — но кой може да измери любовта ми към теб? Да слагам ли котлетите, Джим?
  И Джим бързо се съвзе от вцепенението. той взе Дела в прегръдките си. нека бъдем тактични и спрем за няколко секунди вниманието си на някой страничен предмет. Кое е по-голямо — осем долара седмично или милион годишно? И математикът, и мъдрецът ще ви дадат хогрешен отговор. Влъхвите са поднесли скъпи дари, но между тези дари е липсвал един. Впрочем тези мъгляви намеци ще бъдат разяснени по-нататък.
  Джим извади от джоба на палтото си някакъв пакет и го хвърли на масата.
  — Не ме разбирай погрешно, Дела — каза той. — Никаква прическа и подстригване не са в състояние да намалят любовта ми към момето момиче. но отвори този пакет и ще разбереш защо в първия момент се посбърках.
  Белите подвижни пръсти разкъсахаканапа и партията. последвавъзторжено възклицание, което — уви! — чисто по женски бе сменено със сълзи и хрипания, та се наложи стопанинът на дома да пусне в ход всичките си успокоителни способности.
  Защото на масата лежафа Гребените, същиат онзи комплект гребени . два за отстрани и един за отзад, — на които Дела толкова пъти се бе любувала през една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от истинска костенуркова черупка, с блестящи камъни, покрая, свсем в тон с хубавите й, но липсващи сега коси. Те струваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях, без никаква надежда, че някога ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите, които биха красили тези така желани украшения.
  Все пак тя ги притисна до гърдите си и когато най-сетне намери сили да вдигне глава и да се усмихне през сълзи, каза“
  — Косата ми расте толкова бързо, Джим.
  Изведнъж тя скочи като попарено коте и възкликна:
  — Ах, боже мой!
  Джим още не беше видял своя красив подарък. тя бързо му го поднесе на отворената си длан. Матовият скъп метал заблестя в лъчите на нейната чиста и предана душа.
  — Кажи, не е ли чудесна, Джим? Обиколих целия град, докато я намеря. сега ще можеш и по сто пъти на ден да си поглеждаш часовника. Я ми го подай. Искам да видя как ще му стои.
  Но вместо да й даде часовника, Джим легна на кушетката, подложи ръце под главата си и се усмихна.
  — Дела — каза той, — нека приберем някъде подаръците и ги оставим на мира известно време. Прекалено хубави са, за да ги използваме още сега. Аз продадох часовника си, за да мога да ти купя гребените. Е, вече е време да приготвиш котлетите.
  Влъхвите, които донесли дарове на младенеца в яслите, са били удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите

   

  Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и седемдесет и седем цента. А утре е Коледа.
  Не й оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи. което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията преобладават.
  Докато стопанката на този дом премине лека-полека от първия стадий към втория, нека хвърлим поглед на самия дом. Мебелирана квъртира за осем долара седмично. Не че тя просто плаче да бъде описана, но като я гледаш, може и да ти се доплаче.
  Долу до входа пощенска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звънец, от който никой смъртен не би могъл да изтръгне звук. Към всичко това картичка с надпис: „Г-н Джеймз Дилингъм Йънг“. „Дилингтъм“ се беше разположило нашироко в неотдавнашния период на благосъстояние, когато собственикът на това име получаваше тридесет долара седмично. Сега, когато този доход бе намалял на двадесет долара, буквите на „Дилингтъм“ бяха избледнели, сякаш не на шега си мислеха дали да не се свият в едно скромно и непретенциозно „Д“. Но когато господин Джеймз Дилингъм Йънг се прибираше и се качваше в квартирата си, той неизменно си превръщаше в „Джим“ и попадаше в топлите прегръдки на госпожа Джеймз Дилингъм Йънг, представена ви вече под името Дела. А това е много приятно.
  Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше по сивата ограда на сивия двор долу. Утре е Коледа, а тя разполага само с един долар и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред тя бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет долара на седмица не се стига далеч. Разноските се бяха оказали по-големи, отколкото тя бе предвидила. Все така става с тези разноски. Само долар и седемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки как ще му купи нещо пубаво. нещо изящно, рядко и скъпоценно, нещо поне малко от малко достойно за високата чест да принадлежи на Джим.
  На стеничката между прозорците имаше огледало. не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем долара? Много слаб и много подвижен човек може, като наблюдава в бърза последователност смяната на отражението си в надлъжните ивици, да получи доста точна представа за своята външност. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство.
  Изведнъж тя обърна тръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна.
  Тук трябва да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които страшно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на баща му и от баща му на него. Другото съкровище бяха косите на Дела. Ако Давската царица живееше в отсрещния апартамент, Дела сигурно би сушила разпуснатите си коси на прозореца, за да затъмни всички скъпоценности и накити на нейно величество. А ако цар Соломон работеше като портиер в тази къща и държеше всичките си богатства в мазето, Джим би вадил часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как онзи си скубе брадата от завист.
  И тъй великлепните коси на Дела се разляха около нея вълнисти и лъскави, подобно кафяв водопад. те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като мантия. Изведнъж тя започна да ги прибира с бързи, припрени движения. После сякаш се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим.
  Старият кафяв жакет на гърба, старата кафява шапка на глава и развяла поли, с още неизсъхнал блясък в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата.
  Фирмата, пред която се спря, гласеше: „Мадам Софрония. Всякакви изделия от коси“. Дела се качи тичешком до горния етаж и се спря за си поеме дъх. мадам, грамадна, прекалено бледа, студена, отвори вратата.
  — Бихте ли купили косите ми? — попита Дела.
  — Аз купувам коси — отвърна мадам — Свалете си шапката да видя как изглеждат.
  И отново се струйна кафявият водопад.
  — Двадесет долара — отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса.
  — Давайте ги по-бързо — каза Дела.
  О, следващите два часа прелетяха на розови криле. (Извинявайте за изтърканата метафора.) Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък на Джим. Такава вещ нямаше в нито един от другите магазини, а тя ги беше преобърнала всичките. Тва беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък — каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави вещи. Тя беше достойна дори за Часовника. Още ком я зърна, Дела разбра, че тази верижка трябва да принадлежи на Джим. Тя беше като него. Скромност и достойнство — тези качества се отнасяха с еднаква сила и за верижката, и за Джим. Взеха й двадесет и един долара и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба. С такава верижка на часовника Джим би могъл без стеснение, във всякаква компания, да погледне колко е часът. Колкото и хубав да беше часовникът му, сега той често пъти го поглеждаше крадешком, защото бе окачен на стара кожена каишка.
  Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението й отстъпи донейде място на разсъдливостта и благоразумието. Тя извади машата за къдрене, запали газта и се зае да поправи опустошенията, причинени от благородството, съчетано с любов. А това винаги е невероятно тежка задача, приятели мои, исполинска задача.
  След четиридесет минути главата й се покри със ситни къдрички, с които тя удивително заприлича на палав хлапак. Дела се огледа внимателно и критично в огледалото.
  „Ако Джим не ме убие още щом ме зърне, ще каже, че приличам на вариететна артистка — помисли си тя. — Но какво можех да направя, ох, какво можех да направя само с долар и осемдесет и седем цента?“
  В седем часа кафето вече беше сварено, а натретият тиган стоеше отстрани на печката в очакване на котлетите.
  Джим никога не закъсняваше. Дела сви платинената верижка в ръка и седна на края на масата, че да е по-близо до вратата. След малко чу стъпките му по стълбата и пребледня, макар и само за миг. Тя имаше навика да произнася кратички молитви и при най-дребния повод и сега зашепна:
  — Мили боже, направи тъй, че пак да му се видя хубава.
  Вратата се отвори. Джим влезе и я затвори след себе си. Изглеждаше отслабнал и угрижен. горкият! Не е леко на двадесет и две години да се грижиш за семейство. имаше нужда от ново палто, а и ръкавици му трябваха.
  Джим застина неподвижен до вратата — като сетер, посушил пъдпъдък. Погледът му се спря на Дела с изражение, което тя не можеше да разбере, но което я уплаши. това не беше нито гняв, нито изненада, нито неодобрение, нито ужас — изобщо нито едно от чувствата, които можеше да се очакват. Той просто се беше втренчил в нея и от лицето му не слизаше това странно изражение.
  Дела скочи от масата и се хвърли към него.
  — Джим, мили — извика тя, — не ме гледай така! Отрязох си косите и ги продадох, защото Коледата щеше да ми е черна, ако не ти подарях нещо. Те пак ще пораснат. Не ми се сърдиш, нали? Просто нямах друг изход. Косата ми расте страшно бързо. кажи ми сега „честита Коледа“, Джим, и нека прекараме весело празника. да знаеш само какъв хубав,какъм чудесен подарък съм ти приготвила.
  — Отрязала си си косите ли? — едва успя да попита Джим, сякаш, въпреки усилената мозъчна дейност, все още не можеше да възприеме този безспорен факт.
  — Да, отрязах ги и ги продадох — каза Дела. — Не ме ли харесваш и така? Аз съм си същата, макар и с отрязани коси.
  Джим огледа стаята, като че ли търсеше нещо.
  — Значи, вече нямаш коси? — попита той едва ли не като смахнат.
  — Безсмислено е да ги търсиш — онвърна Дела. — Казах ти вече: отрязох ги и ги продадох, толкоз. Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди мил с мен, защото заради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят — продължи тя с нежния си глас, който изведнъж зазвуча сериозно, — но кой може да измери любовта ми към теб? Да слагам ли котлетите, Джим?
  И Джим бързо се съвзе от вцепенението. той взе Дела в прегръдките си. нека бъдем тактични и спрем за няколко секунди вниманието си на някой страничен предмет. Кое е по-голямо — осем долара седмично или милион годишно? И математикът, и мъдрецът ще ви дадат хогрешен отговор. Влъхвите са поднесли скъпи дари, но между тези дари е липсвал един. Впрочем тези мъгляви намеци ще бъдат разяснени по-нататък.
  Джим извади от джоба на палтото си някакъв пакет и го хвърли на масата.
  — Не ме разбирай погрешно, Дела — каза той. — Никаква прическа и подстригване не са в състояние да намалят любовта ми към момето момиче. но отвори този пакет и ще разбереш защо в първия момент се посбърках.
  Белите подвижни пръсти разкъсахаканапа и партията. последвавъзторжено възклицание, което — уви! — чисто по женски бе сменено със сълзи и хрипания, та се наложи стопанинът на дома да пусне в ход всичките си успокоителни способности.
  Защото на масата лежафа Гребените, същиат онзи комплект гребени . два за отстрани и един за отзад, — на които Дела толкова пъти се бе любувала през една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от истинска костенуркова черупка, с блестящи камъни, покрая, свсем в тон с хубавите й, но липсващи сега коси. Те струваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях, без никаква надежда, че някога ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите, които биха красили тези така желани украшения.
  Все пак тя ги притисна до гърдите си и когато най-сетне намери сили да вдигне глава и да се усмихне през сълзи, каза“
  — Косата ми расте толкова бързо, Джим.
  Изведнъж тя скочи като попарено коте и възкликна:
  — Ах, боже мой!
  Джим още не беше видял своя красив подарък. тя бързо му го поднесе на отворената си длан. Матовият скъп метал заблестя в лъчите на нейната чиста и предана душа.
  — Кажи, не е ли чудесна, Джим? Обиколих целия град, докато я намеря. сега ще можеш и по сто пъти на ден да си поглеждаш часовника. Я ми го подай. Искам да видя как ще му стои.
  Но вместо да й даде часовника, Джим легна на кушетката, подложи ръце под главата си и се усмихна.
  — Дела — каза той, — нека приберем някъде подаръците и ги оставим на мира известно време. Прекалено хубави са, за да ги използваме още сега. Аз продадох часовника си, за да мога да ти купя гребените. Е, вече е време да приготвиш котлетите.
  Влъхвите, които донесли дарове на младенеца в яслите, са били удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите.

   

  О. Хенри

   

  Източник:  Margaritta.dir.bg

• Чикагский симфонический центр представляет: 2-10 января 2012 года

  2 января, 2.30 pm. Тринадцатый сезон подряд новый музыкальный год открывает концерт “Салют Вене”. В программе – вальсы и польки композиторов семьи Штраус, а также любимые мелодии из классических оперетт. Исполнители – оркестр The Chicago Philharmonic под управлением венгерского дирижера Андраша Деака, танцоры из профессиональной украинской балетной труппы “Kiev-Aniko Ballet of Ukraine”, солисты из Австрии: сопрано Рене Шютенгрубер и тенор Вольфганг Гратшмайер. Подробности предстоящего концерта вы найдете на сайте http://salutetovienna.com/.

  5, 7 января, 8.00 pm; 10 января, 7.30 pm. “Берлиоз, Байрон и Шекспир” – так называется первая программа Чикагского симфонического оркестра (далее – ЧСО) в новом году, в которой мы услышим произведения французского композитора Гектора Берлиоза. Бунтарь-одиночка, он остался в истории музыки реформатором симфоний и первооткрывателем новых музыкальных произведений. Таких, например, как концертная увертюра. Программа будущих концертов начнется с одной из них – с Увертюры к опере “Корсар”, написанной по поэме Д.Г.Байрона.

  Всю жизнь Берлиоз боготворил Шекспира. Он писал: “Шекспир произвел во мне революцию, которая потрясла все мое существо”. В результате на свет появилась симфония “Ромео и Джульетта” – самое монументальное музыкальное произведение, когда-либо сочиненное по мотивам шекспировских пьес. В симфонии задействованы три солиста, девяносто восемь хористов и сто шестьдесят музыкантов симфонического оркестра. ЧСО исполнит два фрагмента симфонии – “Скерцо царицы Маб” из первой части и “Ромео в гробнице Капулетти” из четвертой. Перед Скерцо актеры Чикагского шекспировского театра (среди них – Брендон Маршалл-Рашид) прочтут отрывки из великой трагедии.

  Концерты завершатся исполнением симфонии для альта и оркестра “Гарольд в Италии”. Берлиоз писал: “Я задумал написать для оркестра ряд сцен, в которых альт звучал бы как более или менее активный персонаж, сохраняющий повсюду присущий ему характер; я хотел уподобить альт меланхолическому мечтателю в духе “Чайльд Гарольда” Байрона”. “Гарольд в Италии” – подарок Берлиоза альтистам-солистам. Это сочинение непременно входит в их репертуар. На предстоящих концертах солирует альтист Лоуренс Пауэр. Газета “Financial Times” назвала его “современным Орфеем”.

  Английского дирижера сэра Марка Элдера музыкальный мир знает в первую очередь как многолетнего главного дирижера Национальной оперы Великобритании – на протяжении двадцати четырех лет (с 1979 ро 1993 год) он возглавлял одну из крупнейших оперных трупп мира! С оркестром Национальной оперы дирижер объездил в буквальном смысле слова весь мир. Вот уже одиннадцатый год он руководит старейшим симфоническим оркестром Великобритании – оркестром Халле, базирующимся в Манчестере. Одновременно Элдер является главным приглашенным дирижером симфонического оркестра Би-Би-Си. Он регулярно выступает с крупнейшими оркестрами мира и даже стал первым британским дирижером, которому было доверено руководить новой постановкой на музыкальном фестивале в Байрейте. За выдающийся вклад в развитие музыки в 1991 году Марку Элдеру была присуждена премия имени Лоренса Оливье.

   

  6 января, 8.00 pm. “В пятницу вечером в кино” – в серии концертов с таким названием демонстрируются шедевры мирового кино в сопровождении ЧСО. В первом концерте серии в новом году мы увидим фильм Майкла Кертиса “Касабланка” (1942).

  Во время Второй мировой войны марокканский город Касабланка стал одним из главных транзитных пунктов, откуда беженцы из Европы надеялись выехать в Америку. Бывший антифашист, а ныне пьяница и владелец игорного клуба “Американское кафе Рика”, американец Рик Блейн (Хэмфри Богарт) случайно встречает свою возлюбленную Илзу Ланд (Ингрид Бергман). Она приехала в Касабланку со своим мужем, известным антифашистом, лидером движения Сопротивления Виктором Ласло (Пол Хенрид). Они ищут возможность уехать из Касабланки в Лиссабон, чтобы оттуда отправиться в Америку. Обратившись за помощью к Рику, Илза слышит в ответ: “Я не стану рисковать”…

  Первоначально главные роли планировали отдать Рональду Рейгану и Мишель Морган, но в результате в фильме появились Хэмфри Богарт и Ингрид Бергман. После выхода фильма на экраны Ее признали символом красоты и женственности в кино, а Он стал идолом поколения, одним из популярнейших актеров XX века.

  Успеху фильма способствовал огромный интерес общественности всего мира к Касабланке. В начале ноября 1942 года там высадились союзные войска, а мировая премьера картины состоялась в Нью-Йорке спустя три недели, на День Благодарения.

  Именно в Касабланке, как будто специально подогревая интерес к картине, в январе 1943 года прошла встреча Рузвельта и Черчилля.

  ЧСО дирижирует Ричард Кауфман.

  220 South Michigan Avenue, Chicago, IL 60604, справки и заказ билетов по телефону 312-294-3000 или на сайте www.cso.org.

   

   

   

  Сергей Элькин,

  www.sergeyelkin.livejournal.com

  www.sergeyelkin.com

   

   

   

• New Philharmonic представляет…

  Новогодний концерт представляет оркестр New Philharmonic. В программе – произведения И.Штрауса-младшего, Р.Штольца, З.Ромберга, Ф.Листа, П.Грейнджера. В концерте принимает участие победитель Concert Artists Guild International Competition 2010 года баритон Миша Бувье. Дирижер – музыкальный руководитель оркестра Кирк Маспретт.В 2006 году за вклад в развитие музыки газета “The Chicago Tribune” назвала его почетным жителем Чикаго.

  31 декабря, 4.00 pm и 9.00 pm. McAninch Arts Center at College of DuPage, 425 Fawell Blvd., Glen Ellyn, IL 60137. Справки и заказ билетов по телефону 630-942-4000 и на сайте www.AtTheMAC.org.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

   

• Бродвей в Чикаго представляет: “The Addams Family”

  В эти дни на сцене Cadillac Palace Theatre демонстрируется мюзикл “Семейка Адамсов”. Эта семейка хороша знакома любителям кино: многие наверняка помнят популярный американский фильм Барри Зонненфельда 1991 года (режиссерский дебют бывшего оператора фильмов братьев Коэн), некоторые смотрели одноименный “мультик” (он шел на канале NBC в сезоне 1973-74 годов) и телевизионный сериал 1964 года. А начиналось все так…

  Как известно, в ведущем интеллектуальном журнале Америки “The New Yorker” почти нет фотографий. Их заменяют карикатуры. С первых лет своего существования одной из главных фигур издания был художник-карикатурист. 6 февраля 1932 года на страницах журнала впервые появился рисунок молодого и очень уверенного в себе художника Чарльза Адамса. На протяжении следующих шести лет он еще несколько раз мелькал на страницах журнала, а с 1938 года на протяжении пятидесяти лет (!) публиковался там постоянно. Всего из-под пера короля “черного” юмора вышло почти полторы тысячи комиксов. Они были везде: в магазинах, на календарях, в рекламных роликах… Именно Адамс придумал сумасшедшую семейку, дал им свою фамилию и долгие годы рисовал комиксы об их веселой жизни.

  Чарльз Адамс – фигура не менее любопытная, чем вышедшие из-под его пера  мужественный “тореадор” Гомес, его соблазнительная жена Мортиша, дети Венсди и Пагсли, дядюшка Фестер, бабушка-ведьма с ее постоянными магическими заклинаниями, двухметровый дворецкий Ларч и человеческая Кисть, гуляющая сама по себе. Адамс любил женщин и красивую жизнь, одевался по последнему слову моды, участвовал в светской жизни. Среди его друзей были Рэй Брэдбери и Альфред Хичкок, среди подруг – Грета Гарбо и Жаклин Кеннеди. Эксцентрик и балагур, женат он был трижды, и все три раза скандалы о его семейной жизни непременно появлялись на страницах прессы –  бульварной и не очень. С первой женой Адамс развелся, поскольку она хотела детей, а он, по его собственным словам, “их терпеть не мог”. Со второй женой у Адамса были разногласия по финансовым вопросам, и он долго, но, кажется, безуспешно судился. Свадьбу с третьей (и последней) женой Адамс сыграл на кладбище домашних животных в собственном поместье (ожившие комиксы художника, в которых по всем законам постмодернистского искусства автор повторяет эпизоды жизни своих персонажей). Это кладбище наш герой ласково называл Трясиной. В этой Трясине после смерти от сердечного приступа в 1988 году развеяли прах Адамса.

  Компания „Tee and Charles Addams Foundation” (ей принадлежат авторские права) тщательно контролировала процесс создания мюзикла. В первую очередь она потребовала, чтобы за основу сюжета были взяты не сериалы или фильм, а оригинальные комиксы Чарльза Адамса. К работе был привлечен давний поклонник художника, американский композитор английского происхождения Эндрю Липпа. Режиссеры и дизайнеры мюзикла – Джулиан Крауч и Фелим Макдермотт. Хореограф – колумбийский танцовщик Серхио Трухилло. Работа над мюзиклом шла очень весело. Липпа рассказывал, что писал музыку, хорошо представляя характер каждого персонажа. Поэтому глава семейства Гомес исполняет песни в стиле фламенко, его дочь предпочитает “попсу”, а дядюшка Фестер поет водевильные куплеты. Крауч в свою очередь вспоминал, как они с Макдермоттом все время “обращались” к Фестеру, спрашивая себя: “А если бы Фестер готовил бродвейское шоу, каким бы оно было?”

  Предпремьерные показы мюзикла прошли два года назад в чикагском Oriental Theatre, а премьера состоялась в Нью-Йорке 8 марта 2010 года. Рецензия в журнале “The New Yorker” была не очень хорошей. Претензии были не к песням и постановке, а, скорее, к тому, как режиссер показал героев: “В комиксах Адамса выражение агрессии было язвительностью. В “Семейке Адамсов” – это просто манерность. Почему-то множество талантливых людей, делающих мюзикл, неверно поняли “фишку” Адамсов. Члены семейки были убеждены, что они нормальные. Все это было юмором Чарльза Адамса. Но с первых тактов мюзикла мы понимаем, что персонажи, находящиеся на сцене, знают, что они – ненормальные”. Действительно, в мюзикле много загробного юмора, герои поют о могилах, смерти, разной нечисти и с удовольствием демонстрируют свои странные увлечения. Что ж, таковы законы жанра, и, может быть, в этом и есть своеобразная прелесть мюзикла: показать знакомых героев в несколько другом ракурсе.

  Мюзикл “Семейка Адамсов” удостоен двух премий “Тони”, в том числе – за лучшую музыку, написанную для театра (Эндрю Липпа), и премии “Drama Desk” за лучший дизайн (Джулиан Крауч и Фелим Макдермотт).

  Чикаго – первая остановка первого тура мюзикла по США. В период с 27 декабря 2011 года по 12 августа 2012 города мюзикл увидят зрители двадцати двух городов страны.

  Объявлено, что в апреле 2012 года в Сан-Паулу состоится первая иностранная премьера “Семейки Адамсов”. В марте 2013 года примеру Бразилии последует Австралия – мюзикл готовятся поставить в Сиднее.

  Мюзикл “Семейка Адамсов” (“The Addams Family”) идет до 1 января 2012 года. В главных ролях – известные бродвейские исполнители Дуглас Силлс (Гомес), Сара Геттельфингер (Мортиша), Мартин Виднович (Мал Байнеке), Криста Мур (Алиса Байнеке), Блэк Хэммонд (дядя Фестер), Пиппа Пиртри (бабушка), Том Корбейл (Ларч), Патрик Кеннеди (Пагсли), Брайан Джастин Крум (Лукас), Кортни Вольфсон (Венсди).

  Cadillac Palace Theatre, 151 West Randolph Street, Chicago, IL 60601.

  Заказ билетов по телефону 800-775-2000 или на сайте www.ticketmaster.com. Групповые скидки (15+) – по телефону 312-977-1710. Подробная информация – на сайтах www.BroadwayInChicago.com и http://www.theaddamsfamilymusical.com/.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

   

• ГЕНОМЪТ (ДНК) НА БОГ

  Проф. д-р Никола Чаракчиев
  Българо-Американска Асоциация, Чикаго
  Българска Генеалогична Федерация, България
  (Тема в развитие, 24 декември 2011)

  Теолозите пишат:

  „Човекът е бил създаден по образ и подобие на Бога (Битие 1:26; 5:1; 9:6). Първата човешка двойка е сътворена по Божий образ и подобие (Битие 1:27 и Битие 5:1). Адам от своя страна ражда сина си „По свой образ и подобие” (Битие 5:3). Благословението „Плодете се и се множете” (Битие 1:28 и Битие 9:1) Адам получава, за да предава Божия образ на потомците си”.

   Възможно ли е да се мисли и говори за „Геномът (ДНК) на Бог (или подобен аналог или функция)” или това е богохулство. Аз нямам теологично образование, но съм Голям (Ерусалимски) и Малък (Атонски) Поклонник (хаджия). Уважавам Създателя, но същевременно щял живот съм се занимавал с наука (т. е. логика) и аз си поставям въпроса: „Възможно ли е да се мисли и говори за „Геномът (ДНК) на Бог”. Аналогично: „Възможно ли е да се мисли и говори за „Геномът (ДНК) на Извънземни същества”?

  Вие какво мислете?

  Очаквам Вашият отговор на  [email protected]

  Благодаря Ви.

  Весела Коледа.

   

• Холандска партия иска България и Румъния да бъдат изгонени от ЕС

  Холандската крайнодясна „Партия на свободата“ на Герт Вилдерс иска България и Румъния да бъдат изгонени незабавно от Европейския съюз, съобщава независимата агенция Новопрес, цитирана от БТА.

  На пленарна сесия на Камарата на представителите депутатът от тази партия Ино ван ден Беселаар се изказал по позицията на правителството за свободното движение на работници.

  Той изтъкнал, че България и Румъния са станали членки на ЕС през 2007 година при положение, че не са изпълнявали напълно критериите за членство. Според него това изобщо не е трябвало да се случва и ако зависело от Партията на свободата, България и Румъния щели да бъдат изгонени незабавно, но за това нямало мнозинство в холандския парламент.

  Депутатът допълнил, че Румъния и България не са решили проблемите с организираната престъпност и корупцията в двете страни.

  Именно тези проблеми са основната причина Холандия да продължава да блокира влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство. В средата на декември холандският министър на емиграцията Герд Леерс заяви пред журналисти, че Хага не подкрепя предложението за поетапно отпадане на границите с България и Румъния, а настоява „след доказана трайна тенденция за добри резултати“ от София и Букурещ в борбата с престъпността всички видове граници да бъдат премахнати едновременно.

  Не съм враг на българите и румънците, а съм приятел на Европа и не искам организираната престъпност да достигне до единния европейски пазар с прибързаното отпадане на границите, коментира тогава Герд Леерс.

   

  Източник: Dir.bg

• Български традиции: Бъдни вечер

  Днес 24 декември отбелязваме  един от най-големите християнски празници Бъдни вечер. Наричаме я още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Кадена вечер, Божич,  Наядка. Според библейското предание на 24 декември започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На празничната трапеза има постни ястия, колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината. Обредният хляб е украсен пластично – от тестото се оформят купните на нивата и домашните животни. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер  свършват четиридесетдневните, Коледни или Рождественски пости,  които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

  Вечерта на вълнението, на очакването и на надеждата започва с подготовката за празничната трапеза, която се споделя от най-близките, семейството и роднините. Пeкат се 3 вида обредни хлябове:

  а) хляб посветен на коледния празник – овален, с пластична украса от тесто – с кръст и кръг, със сребърна, а в миналото със златна пара за късмет;

  б) хляб, посветени на стопанството – с богата украса, с елементи символизиращи труда на селянина;

  в) хлябове за коледарите– вити, превити краваи, набодени с чемшир, здравец, бръшлян. За малките момчета – те са кръгли с дупка в средата или във формата на подкова, а за момичетата са като осморки ( кукли).

  Важна роля за празника играе бъдникът – специално дърво за огъня, което гори цялата нощ. По това как гори бъдникът, се гадае за плодородието през новата година.

  Днешната коледна елха замества бъдника – пън от плодовито дърво, който традиционно гори цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина.  Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.

  Кулминационен момент на празника е трапезата, от която веднъж седнал не се става и се вярва, че колкото по-богата е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през година. Според вековните традиции на трапезата трябва да има 7, 9 или 11 постни ястия т.е. броят им непременно да е нечетно число. Стремежът е вечерята да се започне по-рано, за да узряват по-рано житата. Трапезата се прекадява с тамян от най-възрастния мъж или жена. Най-възрастният мъж в семейството разчупва хляба и раздава по едно парче. На късметлията се пада парчето със сребърната пара.

  Орехите и недогорялата свещ се запазват за следващите вечери.

  Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Трапезата не се вдига и не се почиства. От всички ястия и храни се оставя по малко през цялата нощ, за умрелите.

  Преди да започне вечерята на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и благодатно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва „Отче наш…“, прикаждат трапезата и запяват Рождествения химн.
  Твоето рождество, Христе Боже наш, 
  озари света със светлината на познанието. 
  Защото в него онези, които служеха на звездите, 
  от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, 
  и да познават Тебе, Изтока от висините. 
  Господи, слава на Тебе!
  (Тропар на Рождество Христово)

  Традиционни ястия за празника:

  Прясна питка с пара, баница (зелник, тиквеник), жито, ошав (компот) от сушени плодове, боб, сърми с кисело зеле, сърми с лозови листа, пълнени сушени чушки с фасул, салата от зрял боб по шопски, варена тиква, пресни плодове, орехови ядки с чесън и мед.

  На трапезата на Бъдни вечер трябва задължително да присъства и варено жито. 
  Необходими продукти:  2 чаени чаши грухано жито ( ако нямате – може и негрухано), 3 кафяни чашки захар, 2 кафяни чашки смлени орехови ядки
  Приготовление: Изчистете житото и го измийте.
  Залейте го със студена вода и го варете докато омекне. След това завийте тенджерата, в която сте варили житото с двойно прегъната хавлиена кърпа и го оставете да „нацъхти“.
  Изцедете водата. Смесете житото със захарта и ореховите ядки. За предпочитане е да използвате пудра захар. Тя по-лесно и бързо ще се разтопи.

  Прясна питка с пара

  Продукти: 1кг брашно, 1,5 чаени чаши хладка вода, по четвърт лъжичка сода и сол, 1 пакет бакпулвер.

  Брашното заедно със содата се пресява три пъти, прави се кладенче и се сипва постепенно хладката вода, докато се получи твърдо тесто. Питката се оформя и се украсява, слага се добре измитата монета. Пече се в силна фурна в намазаната олио тава.

  Зелник

  Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио /за тестото/, 200г олио, 500 г праз лук или кисело зеле, извара.

  От брашното и с добавени водата, солта, оцета и олиото, се обесва тесто, от което се разточват 5 кори, като едната от тях е най-голяма. Тя се разстила на намазаната с олио тава, в средата се поставя плънката от ситно нарязан и задушен в мазнина праз лук или кисело зеле, като се покрива с малка кора. Покрай плънката се сгъват останалите кори поръсени с олио и извара. Най-голямата кора се загръща и плисира от горе. Пече се в силна фурна.

  Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. След вечеря всички очакват идването на коледарите, които обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Облечени са в традиционно празнично облекло, закичени с китки и венци от сушени плодове, пуканки, стафиди. Влизайки в дома, те пеят специални песни, които изразяват пожелания за благополучие, здраве, брак. Коледарската благословия се изрича от водача, в бързо темпо, като държи подарения от стопаните коледарски кравай. Освен с него, коледарите се даряват и с месо, сланина, боб, брашно вино и др. В Западна България коледарската дружина включва старец, баба, трохобер, четирима певци, гайдар, които разиграват пантомима с хумористичен характер.Бъдни вечер свършва, когато коледарите се приберат по домовете. От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете,

  Коледарите пеят песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай.  Те напомнят лазарските и великденските .  Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Ето част от една коледарска песен:

  

  „Стани нине, господине!
  Тебе пеем, домакине!
  Добри сме ти гости дошли,
  добри гости, Коледари!
  Орач оре равно поле,
  воловце му два ангела,
  копрал му стрък босилек.
  -Дай ми, Боже, да се роди,
  се пченица, да омесим Богу колак.“

  От векове наред се носи поверие, че в нощта на Коледа се сбъдват желания:  за  щастие, здраве, успех, любов, късмет … за най-добро за в бъднини. Нека бъдем по-добри!

  „Тиха нощ, свята нощ,
  две очи и във тях
  нежен поглед,
  сияещ от смях,
  лъч надежда достига до нас,
  за спасителен час…“

  Честито на именниците днес: Евгени, Евгения, Жени, Благороден, Благородна, Малчо, Мален, Малена, Малин.

• През този век Коледа може да остане без тамян

  Дърветата, от които се получава ароматната смола, използвана за тамян и парфюми, намаляват толкова бързо, че през следващите 15 години производството може да намалее наполовина.

  Холандски и етиопски еколози са направили полеви проучвания в Етиопия и смятат, че количеството на дърветата от рода Босвелия (Boswellia) ще намалее с 90% през следващите 50 години – което на практика означава, че почти ще изчезнат.

  Широколистните дървета виреят в пояса между Африканския рог и Арабския полуостров.

  Ако не бъдат преодолени пожарите, пашата и вредителите, производството на смолата е пред сериозна опасност.

  Сега 6-7% от дърветата „умират“ всяка година,

  сочи изследването на над 6000 екземпляра и разсад.

  При възрастните причината обикновено са пожарите и атаките от бръмбари. Честотата, с която насажденията биват излагани на огън, прави дърветата по-уязвими за насекомите.

  Фиданките пък често не могат да се хванат заради засилената паша в района, довела до повече палене на стърнища.

  Заключенията са публикувани в изданието на Британското екологическо дружество.
  
  Тамянът, който е задължителен за религиозните ритуали

  и е един от символите на Коледа – откакто тримата влъхви го принасят в дар на новородения Христос, се получава от няколко вида Босвелия.

  От разрези по кората на дърветата (най-вече Boswellia sacra) се събират смоли до тяхното оцветяване и втвърдяване, като се получава бяло вещество със силен сладък аромат.

  Освен на тамяна, то е съставка и на парфюми и лекарства на растителна основа.

  Учените призовават плантациите с дървета Босвелия да „бъдат оставени на мира“ за пет до 10 години, за да се засили растежа им.

   

  Източник:  Vesti.bg

• България осъдена в Страсбург заради новия зам.-министър на правосъдието

  Новият заместник-министър на правосъдието Деница Петкова е причина държавата да плаща след осъдително решение срещу България, постановено от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Петкова бе назначена преди ден от премиера Бойко Борисов за заместник на новия правосъден министър Диана Ковачева. До този момент тя бе съдия в Бургаския окръжен съд.

  През 2003 г. тя е съдия-докладчик по известното дело за клевета срещу бургаските журналисти Катя Касабова (репортер в регионалния в. „Компас“) и Божидар Божков (кореспондент на в. „Сега“). Журналистите са съдени от четирима инспектори от образователното министерство заради тяхно разследване.

  Двамата публикуват разкритията си как се заобикалят изпитите за приемане в елитните училища в града като 74 напълно здрави деца се пишат за болни от експертна комисия, за да бъдат включени в специалните приемни квоти. Заради това много други деца, положили изпитите, не са успели да учат там, където са искали. След разследването на двамата комисиите за приема на болни ученици в гимназиите са били подменени, но и това не се оказва е достатъчно приемливо доказателство за съда.

  Разследването води до множество награди, включително наградата за журналистика „Паница“, както и награда на от фондация „Свободна и демократична България“.

  Освен награди обаче те получават и съдебно дело за клевета, заведено от експертите в комисията. През 2003 г. съдия Деница Петкова произнася решение, с което Катя Касабова и Божидар Божков окончателно са осъдени да платят на четиримата експерти съответно 7500 и 6300 лева.

  Пред Mediapool случаят бе разказан от адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“. Ръководителят на правната програма на неправителствената организация тогава е адвокат на двамата журналисти.

  Заради тази присъда Катя Касабова и Божидар Божков завеждат дело срещу България за нарушено право на изразяване и го печелят през пролетта на тази година. Съдът в Страсбург присъжда държавата да плати 11 800 лева на Касабова и 25 000 лева на Божков. Досега това остава и единственият случай, по който България е осъждана за нарушаване на това основно човешко право, гарантирано от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

  Мотивите в решението на съдия Петкова срещу двамата журналисти също са изключително странни и са коментирани специално в решението на Европейския съд. В мотивите си съдия Петкова признава, че с репортажите си подсъдимата журналистка Катя Касабова е действала в защита на обществения интерес, но посочва, че тези нейни подбуди не елиминират наказателната й отговорност.

  „Това беше едно уникално решение. От една страна съдът признава, че журналистът действа в защита на обществения интерес и го осъжда за клевета“, коментира адвокат Кашъмов.

  Делото срещу двамата журналисти придобива международна популярност и дори е цитирано по време на лекции, четени в Оксфордския университет.

  Тази част от професионалната биография на съдия Деница Петкова не бе спомената в справката, разпространена от МС по повод назначението й за зам.-министър. Министерският съвет съобщи, че тя има магистратура по право от Бургаския свободен университет и 16 години юридически стаж. Била съдия в районните съдилища в Карлово и Поморие и в Окръжния съд в Бургас. През 2009 г. Висшият съдебен съвет й присъжда ранг на върховен съдия.

   

  Източник:  Mediapool

• Германски експерт пророкува за българската 2012 г.

  През отиващата си 2011-та българите обедняха, както никога досега през последните 10 години. А това означава, че през 2012 г. недоволството на хората ще расте все повече, пророкува германският икономист Марк Майнардус.

  Привидна стабилност в условията на мизерия, стагнация и растяща инфлация – така изглеждаше българската 2011 година. Тази позната картинка ще се наблюдава и през 2012, твърди германският експерт. Марк Майнардус оглавява софийското бюро на близката до германските социалдемократи фондация „Фридрих Еберт”. Ето какво го кара да направи тази нерадостна прогноза:

  Самочувствието на властимащите

  „През 2011-та цените на основни стоки за потребление в България са нараснали с една пета на фона на официална инфлация от 5 процента. Излиза, че покупателната способност на повечето българи сериозно е спаднала”, казва Майнардус. През отиващата си 2011-та българите обедняха, както никога досега през последните 10 години, смята той. Съответно социалното напрежение ще продължи да нараства и вероятно през идващата 2012 година ще бъдем свидетели на нов бум в недоволството, прогнозира германският икономист. Според него победата на ГЕРБ на състоялите се през годината избори за президент и местна власт е наляла излишно самочувствие в действията на управляващите – особено по въпроса за пенсионната реформа.

  „Такова нещо може да се случи само в България“

  „Никъде и никой в Европа не си позволява такъв груб натиск върху синдикатите и потъпкване на социалния диалог, особено по такава чувствителна тема като повишаването на възрастта за пенсиониране! Не мога да си представя как някой може да се обърне към социалните партньори с думите, че досегашните договорки се отменят и нещата ще бъдат променени единствено по вкуса на властимащите. Такова нещо може да се случи само в България!

  Този задокеански подход за практикуване на твърда политика е неприемлив за Европа. И българските профсъюзи реагираха адекватно на действията на правителството след изборите”, коментира Майнардус. „В България възрастта на пенсиониране постепенно ще се повиши до средните равнища в Европейския съюз. Но това трябва да се прави по схема, разсрочена във времето. Така например в Германия още не е постигнато съгласие дали пенсионната възраст от 67 години за мъжете и 65 за жените ще бъде въведена през 2022 година“, припомня експертът и влиза в задочна полемика с българския финансов министър и с опозицията:

  „В крайна сметка социалният диалог е нещо доста по-различно от представите на министър Дянков за него. Неговите възгледи очевидно са на принципа: или приемате, или прекратяваме преговорите. Редом с това обаче няма как да не отбележа отрицателната роля на слабата, вяла и безидейна парламентарна опозиция в страната.”

  Как се излиза от криза?

  „Ако бях шеф на правителството, и аз щях да говоря като Бойко Борисов, че страната е остров на спокойствието насред световната буря. Притеснително е друго: в България няма здрав икономически растеж, а инвестициите в реалната икономика намаляват. Макроикономическата ситуация в страната действително е стабилна, но нека погледнем на какво мизерно равнище е постигнат подобен баланс. По-тъжно стабилна може да бъде само тишината на гробищата!

  Все по-често различни хора ми казват: ”Заминавам! В България няма бъдеще!”. Страната се нуждае от ръст, от нови инвестиции и работни места, от реформи в образованието, в здравеопазването и особено в администрацията. Това е „магическият” тласък, който може да изправи България на крака. Без достатъчно собствени приходи, държавата трябва да направи всичко възможно, за да привлече нови инвестиции. Засега правителството се справя само по отношение на европейските фондове”, твърди германският икономист. Според него само ниските данъци не са достатъчна примамка за инвеститорите. „Те търсят сигурност, върховенство на закона, прозрачност и предвидимост в решенията на институциите и съда. Вместо това тук навсякъде ще чуете, че днес корупцията е по-голяма от когато и да е било, а прилаганите закони допускат изкуствени фалити и други мошенически способи за излизане от пазара. Така че само с „трици” като ниските данъци инвеститори не се ловят”, заключава шефът на софийското бюро на фондация „Фридрих Еберт” Марк Майнардус.

   

  Източник:   Дойче Веле

• Джозеф Стиглиц: Светът e на прага на новия хаос

  Икономическите и политическите проблеми на САЩ и Европа вероятно ще продължат да се изострят и през 2012 г., смята нобелистът по икономика Джоузеф Стиглиц

   

  Най-положителното нещо, което може да се каже за 2011 г., е, че вероятно е била по-добра, отколкото ще бъде 2012 г. Според мен обаче в това има някои положителни неща – например, изглежда, че САЩ най-накрая започнаха да осъзнават зеещата пропаст между богатия елит на обществото и всички останали американци. Освен това, младежките протестни движения – от Арабската пролет и испанските Indignados („Възмутените“) до „Окупирай Уолстрийт“, доказват, че далеч не всичко е наред в капиталистическата система, пише в анализ нобелистът по икономика Джоузеф Стиглиц.По всяка вероятност, икономическите и политическите проблеми на САЩ и Европа, подходът за решаването на които беше абсолютно неправилен, ще продължат да се изострят и през 2012 г. Прогнозите за настъпващата година ще зависят в още по-голяма степен отколкото преди от това как ще се държат политиците.

   

  Спиралата на смъртта

   

  Европейските лидери не се уморяват да повтарят, че виждат спасяването на еврото като свой дълг. Въпреки това, тези, които могат да го направят, просто не смятат, че е тяхна отговорност да предприемат наистина най-необходимото за това. Те признаха, че вероятността за рецесия расте, а проблемните страни от еврозоната няма да могат да удържат дълговете си под контрол без възстановяване на икономическия растеж. Същевременно, не са направили нищо в подкрепа на икономическия растеж. Оказаха се въвлечени в т.нар. спирала на смъртта.

  Единственото нещо, което задържа ниски цените за рефинансиране и по този начин временно спасява еврото, е изкупуването на правителствени облигации от страна на ЕЦБ. Независимо дали ви харесва или не, но в момента ЕЦБ финансира отделни държави. Това не се хареса на германските политици и ЕЦБ веднага се почувства неудобно, ограничи обема на изкупуването на облигации и обяви, че спасяването на еврото не е задължение на централната банка, а на политиците.

  Политическите мерки обаче бяха нерешителни и твърде закъснели. Така че най-вероятният сценарий за развитието на събитията е, че ще бъдат взети икономически мерки, но икономиките ще продължат да отслабват, безработицата ще се увеличава, бюджетните дефицити ще се запазят каквито са били, а същевременно политиците ще полагат минимални усилия за по-бързото справяне с кризата. Накратко: увеличаване на хаоса.

  Денят на разплатата, когато еврото ще рухне или Европа ще предприеме така необходимите мерки, все още може да настъпи през 2012 г. Политиците ще се колебаят, Европа ще страда. А също и целият останал свят.

   

  В САЩ никой не си признава грешките

   

  В САЩ през 2012 г. ще се проявят първите истински последствия от икономическите мерки. Последствията от същата тази ипотечна криза, която през 2008 г. почти подкопа самите основи на финансовите пазари и срещу която досега така и не сме се борили, както можем да усетим и в момента – цените на недвижимите имоти продължават да намаляват, увеличава се броят на случаите на принудителни продажби на домове заради задължения и, като резултат, се увеличава бремето на американските домакинства.Изглежда никоя от политическите партии в САЩ не иска да забележи факта, че ремонтът на банковата система се оказа недостатъчен за излекуването на икономиката. Жизнеността на американската икономика допреди кризата се осигуряваше от надуването на балон на имотния пазар, което доведе до прекомерно ниво на потребление. Няма обратен път.Но нито една от партиите не прояви готовност да признае в какво действително са се състояли грешките или да формулира програма, която да бъдат идентифицирани фундаменталните проблеми.

  Годината на президентските избори в САЩ ще бъде ознаменувана с обичайните баналности и празнословия от типа на призиви за създаването на нови работни места, съкращаването на бюджетните разходи, орязването на социалните програми и други подобни. Нито една от страните няма да предложи план за преструктуриране на икономиката или за борба с неравенствата.

  Винаги съм бил изключително критично настроен по отношение на пазарите, но сега дори и играчите в САЩ забелязват, че политиците не се справят със задачите си. Точно както през 90-те инвеститорите пострадаха от безпочвената еуфория, така и през следващата година по всяка вероятност ще трябва да страдат заради напълно основателния песимизъм. Американците ще трябва да направят избор между един лидер, който вече доказа, че не е способен да изведе страната от икономическата криза, и друг, който все още не е успял да докаже неспособността си.

  Надявам се, че бъдещите събития ще опровергаят аргументите ми и песимизмът ми ще се окаже прекомерен. Но се опасявам, че нещата може да се окажат дори още по-зле. Всъщност, 2012 г. може да бъде именно годината, в която експериментът с еврото, който е върхът на 50-годишния процес на икономическа и политическа интеграция в Европа, да приключи. Вместо да сложи край на продължаващата от 2008 г. голяма рецесия с всички, причинени от нея проблеми, 2012 г. може да възвести нов, още по страшен етап на най-дълбоката световна икономическа криза за последните 75 години.

   

   

  Източник:   Capital.bg

   
• Непразнична песен

  България, децата ни върни!

   

  Животът ми по пътища забързано премина,
  къде не бях, какво ли не видях…
  Но само тук, в България, в моята Родина,
  само тук наистина живях!

  Отлитат бързо дните ни, минават си години,
  растат големи нашите деца,
  растат, за да заминат далече във чужбина,
  а тук да плачат нашите сърца…

  Там са днес децата ни,там в чуждите страни,
  ние крием тук сълзите си дълги нощи, празни дни…
  Господи, чуй молбата ни,
  България, децата ни върни…!

  Такъв ни бил късмета – това го знае всеки
  и хиляди са хора като мен –
  залутани, загубени по глухите пътеки,
  без бъдеще живеем ден за ден…

  И все пак се опитвам хей така да помечтая
  децата как се връщат у дома,
  но някъде във себе си дълбоко вече зная –
  отдавна съм останала сама…

  Там са днес децата ни,там в чуждите страни,
  ние крием тук сълзите си дълги нощи, празни дни…
  Господи, чуй молбата ни,
  България, децата ни върни…!

   

  –––––––––––––––––

  Музика, текст и аранжимент – Развигор Попов
  Изпълнява Мария Павлова с акомпанимент на Христо Павлов

   

• Еклисиаст в защита на Златния Телец
  Повод за този текст е Изявлението на Варненския и Великопреславски епархийски съвет във връзка с породилия публичен скандал „Линкълн MKZ Хибрид“ на Варненския владика.

   

  Цитат от Изявлението:

   

  „За какво става въпрос? За прекалено големия интерес към новата придобивка на Варненска Митрополия, Която е Една от трите най-големи в България. Новата й придобивка е на стойност 36 хиляди долара! При това не закупена от Митрополията, а предоставена за ползване. Доводите на фарисеите са: как може, в момент на криза, Епархийският Архиерей да си позволява такъв лукс!

  Нека си говорим откровено, дори с най-новите си екстри на свръхпестеливост на бензин, с автоматичното си преминаване на електрозадвижване, автомобилът с тази цена не може да бъде наречен лукс. Нека не ставаме жалки и не мерим с аршина на бездомници.”

   

  Не приляга, разбира се, на представители на висшия клир да се мерят „с аршина на бездомници”. Подобно нещо е прилягало само, кой знае защо, на апостолите Христови, да кажем (скитали се по градове села да проповядват, лекуват, увещават и пр.) или на самия Христос. Високият сан в институцията Българска православна църква се свързва вече, на практика, с всякакви лъскави лимузини и мощни джипове, с часовници „Ролекс” и разни други подобни вещи; и в никакъв случай – с недоимък от какъвто и да било характер. Висшият клир у нас не от вчера (сигурно има и изключения, но колко ли са?) обича богатите, казано най-общо, не бедните. И не ще да прилича по нищо на вторите. А онези, които не разбират „естествеността” на подобни нагласи, са – поне според йереите от Варненската митрополия – не какви да е други, а „фарисеи”.

   

  В някои от епархиите на Българската православна църква има, впрочем, енории, в които черквите пустеят, няма служби и свещеници в тях. Или има само веднъж или няколко пъти в годината. И няма кой понякога дори да опее останалите по села и малки, замиращи градчета, починали хора. Няма кой (или поне няма кой навреме) да извърши един неотложен (не като кръщението или венчанието, примерно, които винаги може да почакат) духовен обряд. Разбира се, това е характерно по-скоро за по-бедните епархии, като Видинската, примерно. И може би неслучайно подобни краища на България западат. Дали поради това, че икономически и материално са западнали, западат и духовно; или дали поради това, че са западнали духовно, западат и материално, е трудно да се каже. (Във всеки случай, има връзка между едното и другото.) Но недоимъкът в подобни епархии не интересува натрупалите достатъчно приходи други епархии, по-богати от тях. Нито това как се издържат свещениците интересува понякога владиците.

   

  Вероятно мнозина не знаят, че енорийските свещеници дават на своята митрополия десятък (10%) от всички приходи на храмовете, в които служат. А това, което митрополиите дават, по-точно продават на енорийските свещеници, са свещи на килограм, които после се продават на бройки. Разликата в стойността на свещите, продадени на кило, и на бройки, оформя част от приходите на съответния храм. (Ако има, както и има енории, в които има твърде малко приходи, понеже няма достатъчно венчавки, кръщавки и пр. треби – и заплатата на съответния свещеник или неговият трудов договор, осигуровки и пр. не са сигурни. Тази заплата нерядко е по-малка, впрочем, от стойността на десятъка, който енорийският свещеник дава на съответната митрополия.)

   

  На този фон – без даже да споменавам на какъв икономически хал са мнозина от православните, номинално или не християни – не един и двама висши свещенослужители на Българската православна църква демонстрират доста добро материално положение. И не само, че го демонстрират, но – което е по-страшно и заради което въобще се осмелих да напиша този тест – някои от тях се опитват да аргументират своя очевидно луксозен начин на живот с цитати от Библията, от Светото Писание. Както се случва в цитираното официално Изявление на Варненския епархийски съвет:

   

  „Всичко си има време, време има за всяка работа под небето…

  … Време да разхвърляш камъни и време да събираш камъни.

  …Време да мълчиш и време да говориш.

  Това са думите на Еклисиаста. За сетен път се убеждаваме в неговата мъдрост. Ето, дошло е време в нашата градина да се хвърлят камъни и ние няма друго що да сторим, освен да ги събираме и да чистим градината си.”

  […]

  И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползва от тях, да взема своя дял и да се наслаждава от трудовете си – това е Божий дар. [Екл. 5:18 ]“

   

  „Суета на суетите и всичко е суета”, казва още Еклисиаст, но този цитат едва ли е подходящ, за да може едни монаси, дали обет за нестежание (каквито са всички от висшия клир), да оправдаят влечението си не даже към лукс, но и въобще към материални блага. Затова те „чистят градината си” от камъните на едни или други безбожни журналисти, които си нямали друга работа и взели да вдигат шум за „скромната” лимузина на Варненския владика. Коя, обаче, е в случая градината и каква е длъжността на всички онези, избрали свещенически или монашески кръст? Дали в тази градина лимузини трябва да „растат”, дали ролекси? И затова ли, в крайна сметка, се стремят да растат в църковната йерархия едни или други йереи – за да имат „богатство и имот” и да се наслаждават на „трудовете си”? А и кои трудове, впрочем? Да не би светите митрополии на Българската православна църква, която и да било от тях, да са бизнес-център или производствено предприятие?

   

  „Господи, прости им, те не знаят какво вършат” – се казва още в Изявлението на Варненския епархийски съвет. И това „Господи, прости им” се отнася не, разбира се, до духовници, опитващи се да защитят чрез Светото Писание прастарото изкушение, наречено Златен Телец. Отнася се до онези журналисти, които са се осмелили да забележат въпросното изкушение; да публикуват снимки на поредния владишки „аксесоар”. Както и да напишат (да претълкуват, както се казва в Изявлението), че владиката Кирил бил готов да подаде оставка. (Митрополитският сан, както и патриаршеският, е до живот; свалянето от подобен сан се случва доста рядко.)

   

  Какво точно е казал Варненският митрополит в Синода след шума около споменатия „Линкълн“, какво са разбрали/неразбрали журналистите, не стана съвсем ясно. Но в официалния текст, с който Епархийският съвет на Варненска митрополия обяснява случая, се казва следното:

   

  „Светият Синод е едно малко Народно Събрание. И в него има дебати, при които понякога прехвърчат искри. И там, както в живота, понякога се изричат хиперболизирани думи (пр. „От сто години не сме се виждали”. „Сто пъти ти казах”, „Отказвам се от тебе чрез Държавен вестник”). Всеки разумен човек знае, че това са само просто едни изрази. Така е и с претълкуваните думи на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски Митрополит д-р Кирил, действителен член на две академии.

  По време на дебат, в който той не е съгласен с решението по определен въпрос, се изрича желание за оставка, но такава не е подадена. Защо някои пренебрегват изказването, че е заявено желание за оставка, а не че е подадена. Чудим се как през ума на журналистите не минава мисълта, че той пожизнено е Архиерей! Така ли лесно се подава оставка от Архиерей в разцвета на Неговите жизнени и творчески сили! Не, нали!“

   

  Не, разбира се, има си хас… В разцвета на Неговите (с главна буква…) жизнени и творчески сили (пък и – да ме прости владиката – с неговия бизнес талант) това би било истинско разхищение.

   

  Колкото до това, че Варненският митрополит е д-р по богословие (и член на две академии – вероятно Софийската и Московската духовни академии), добре е, разбира се, че имаме владика с богословска титла. Но с титла или не, с дисертация, защитена в духовна академия, или не, Негово високопреосвещенство не може да не знае „колко много е харесвал” Христос търговците в храма…

   

  Какво впрочем, прави Светият Синод на БПЦ, как се намесва/не се намесва в подобни случаи, не е трудно да се отгатне. Синодът обикновено оставя нещата да отшумят на принципа „Всяко чудо за три дни”. Така постъпи висшият орган на БПЦ и в случая с „архонт” Бинев и произвелия го за такъв Старозагорски владика. Е, порица съответния митрополит с едно „мъмрене”, но нито за Галактион имаше от това каквито и да било последствия, нито за „автентичността” на произведения архонт.

   

  Може би и затова, както се разбра наскоро чак, владиката Галактион е продължил да произвежда архонти… Без значение, че след скандалния случай с „архонт” Бинев от 2007 г., Светият Синод излезе с официална, публично оповестена позиция против раздаването на архонтски титли. („Няма да бъде призната титлата, защото не е благословена от Синода, а отхвърлянето трябва да бъде извършено от този, който я е дал.“, казва Русенският митрополит Неофит в началото на 2007 г. Малко след това Светият Синод на БПЦ излезе с решение, оповестено публично, че: „В наградния фонд на Българската православна църква (БПЦ) и нейните поделения – епархии, манастири и пр., не съществува званието „архонт“, то не може да бъде давано от нейно име и не се признава за българско църковно отличие. Извършени удостоявания със званието „архонт“ от представители на БПЦ са недействителни.“)

   

  Това решение на Синода от началото на 2007 г. се оказа непознато или забравено, впрочем, за Пловдивският митрополит Николай. (Само преди дни той заяви пред микрофона на Горан Благоев от БНТ, че подкрепя даването на архонтски титли.) И, което е още по-важно – то изобщо не е спряло Старозагорския владика да произвежда още архонти. Сред последните, произведени от Старозагорския владика и бивш агент на ДС, е например скандалният бизнесмен Иван Кочев – Чомбе. На неговото въвеждане в архонтство присъствал и друг „архонт на БПЦ”, Илко Йоцов, бивш зам.-министър на енергетиката и обвиняем по делото срещу Валентин Димитров – Топлото.

   

  Дали архиереите, най-висшите духовници в Българската православна църква, разбират до каква степен светът с най-комерсиалната, с най-анти-Христовата му част се опитва да влезе вече дори в „Светая светих” на тяхната… на нашата поместна Православна църква? Дали въобще си спомнят, освен това, обета си за нестежание? (Тоест, обещанието да не се пристрастяват към вещи и пари.) Дали си спомнят и за думите на Христос, изречени пред първите му апостоли: „…който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга“ [Марко: 9-35]. Или тези: „…където е съкровището ти, там ще е и сърцето ти“ [Матей, 6:21].

   

  Разбира се, Църквата въобще не е точно и само институция. Църквата са всички вярващи, принадлежащи към нея; някакъв неизчислим, невидим духовен сбор. Но какво се казва все пак за духовните пастири в Светото Писание?

   

  „7. Затова, о, пастири, изслушайте словото Господне.

  8. Жив съм Аз! казва Господ Бог; задето Моите овци бяха оставени да бъдат разграбвани и, нямайки пастир, станаха плячка на всички полски зверове, и задето Моите пастири не търсиха овците Ми, понеже те пасоха сами себе си, а Моите овци не пасоха, –

  9. затова, о, пастири, изслушайте словото Господне.

  10. Тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против пастирите, и ще изискам овците Си от ръцете им и не ще им дам вече да пасат овците, и пастирите няма вече да пасат сами себе си, и ще изтръгна Моите овци из техните челюсти, и те не ще бъдат тяхна храна.”  [Иезекиил, 34:7-10].

   

   

   

  Послепис

   

  Уважаеми владици на Българската православна църква,

   

  Не оставяйте паството само да се лута.

   

  Не оставяйте и подчинени Вам свещеници да продават чорапогащници, примерно, за да се издържат.

   

  Не допускайте и в най-бедната епархия, и в най-бедната енория на Българската православна църква починали хора да бъдат погребвани без молитва и опело. (Ако беше толкова бедна материално институцията БПЦ, щяхте ли Вие, първослужителите й, да изглеждате толкова добре?).

   

  Не допускайте никой обикновен, редови монах да проси помощ за манастира си от миряните, а те да го питат:  „И защо да ви даваме пари, за нова лимузина на владиката ли?“

   

  И не винете журналистите (нищо, че част от тях наистина са безбожни) затова, че снимат лимузините и джиповете ви. Тяхна работа е да отразяват това, което виждат, а ваша – да направите така, че да има по-малко вярващи единствено в материалното.

   

  Ако не промените поне част от обърканата и тревожна картина, ще сте „мед, що звънти, и кимвал, що дрънка” – без значение къде точно дрънка тази „мед” и колко бизнесмени „архонти” се прикачат към нея.

   

   

  Мариана Христова,

  в. „Култура“

   

   

  ––––––––––––––––––––––

   

  Бел.ред: 

   

  Текстът е написан непосредствено след скандала с лимузината на Варненския владика и публикуването на официално Изявление по този повод на Варненския и Великопреславски епархийски съвет.

   

  Цялото Изявление може да се види на сайта на Варненска митрополия тук.

   

   

• <<
• 1
...
• 262
• 263
• 264
• 265
• 266
• 267
• 268
• 269
• 270
• 271
• 272
...
• 414
• >>