Всички авторски страници

Авторски

• New Philharmonic представляет…

  Новогодний концерт представляет оркестр New Philharmonic. В программе – произведения И.Штрауса-младшего, Р.Штольца, З.Ромберга, Ф.Листа, П.Грейнджера. В концерте принимает участие победитель Concert Artists Guild International Competition 2010 года баритон Миша Бувье. Дирижер – музыкальный руководитель оркестра Кирк Маспретт.В 2006 году за вклад в развитие музыки газета “The Chicago Tribune” назвала его почетным жителем Чикаго.

  31 декабря, 4.00 pm и 9.00 pm. McAninch Arts Center at College of DuPage, 425 Fawell Blvd., Glen Ellyn, IL 60137. Справки и заказ билетов по телефону 630-942-4000 и на сайте www.AtTheMAC.org.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

   

• Бродвей в Чикаго представляет: “The Addams Family”

  В эти дни на сцене Cadillac Palace Theatre демонстрируется мюзикл “Семейка Адамсов”. Эта семейка хороша знакома любителям кино: многие наверняка помнят популярный американский фильм Барри Зонненфельда 1991 года (режиссерский дебют бывшего оператора фильмов братьев Коэн), некоторые смотрели одноименный “мультик” (он шел на канале NBC в сезоне 1973-74 годов) и телевизионный сериал 1964 года. А начиналось все так…

  Как известно, в ведущем интеллектуальном журнале Америки “The New Yorker” почти нет фотографий. Их заменяют карикатуры. С первых лет своего существования одной из главных фигур издания был художник-карикатурист. 6 февраля 1932 года на страницах журнала впервые появился рисунок молодого и очень уверенного в себе художника Чарльза Адамса. На протяжении следующих шести лет он еще несколько раз мелькал на страницах журнала, а с 1938 года на протяжении пятидесяти лет (!) публиковался там постоянно. Всего из-под пера короля “черного” юмора вышло почти полторы тысячи комиксов. Они были везде: в магазинах, на календарях, в рекламных роликах… Именно Адамс придумал сумасшедшую семейку, дал им свою фамилию и долгие годы рисовал комиксы об их веселой жизни.

  Чарльз Адамс – фигура не менее любопытная, чем вышедшие из-под его пера  мужественный “тореадор” Гомес, его соблазнительная жена Мортиша, дети Венсди и Пагсли, дядюшка Фестер, бабушка-ведьма с ее постоянными магическими заклинаниями, двухметровый дворецкий Ларч и человеческая Кисть, гуляющая сама по себе. Адамс любил женщин и красивую жизнь, одевался по последнему слову моды, участвовал в светской жизни. Среди его друзей были Рэй Брэдбери и Альфред Хичкок, среди подруг – Грета Гарбо и Жаклин Кеннеди. Эксцентрик и балагур, женат он был трижды, и все три раза скандалы о его семейной жизни непременно появлялись на страницах прессы –  бульварной и не очень. С первой женой Адамс развелся, поскольку она хотела детей, а он, по его собственным словам, “их терпеть не мог”. Со второй женой у Адамса были разногласия по финансовым вопросам, и он долго, но, кажется, безуспешно судился. Свадьбу с третьей (и последней) женой Адамс сыграл на кладбище домашних животных в собственном поместье (ожившие комиксы художника, в которых по всем законам постмодернистского искусства автор повторяет эпизоды жизни своих персонажей). Это кладбище наш герой ласково называл Трясиной. В этой Трясине после смерти от сердечного приступа в 1988 году развеяли прах Адамса.

  Компания „Tee and Charles Addams Foundation” (ей принадлежат авторские права) тщательно контролировала процесс создания мюзикла. В первую очередь она потребовала, чтобы за основу сюжета были взяты не сериалы или фильм, а оригинальные комиксы Чарльза Адамса. К работе был привлечен давний поклонник художника, американский композитор английского происхождения Эндрю Липпа. Режиссеры и дизайнеры мюзикла – Джулиан Крауч и Фелим Макдермотт. Хореограф – колумбийский танцовщик Серхио Трухилло. Работа над мюзиклом шла очень весело. Липпа рассказывал, что писал музыку, хорошо представляя характер каждого персонажа. Поэтому глава семейства Гомес исполняет песни в стиле фламенко, его дочь предпочитает “попсу”, а дядюшка Фестер поет водевильные куплеты. Крауч в свою очередь вспоминал, как они с Макдермоттом все время “обращались” к Фестеру, спрашивая себя: “А если бы Фестер готовил бродвейское шоу, каким бы оно было?”

  Предпремьерные показы мюзикла прошли два года назад в чикагском Oriental Theatre, а премьера состоялась в Нью-Йорке 8 марта 2010 года. Рецензия в журнале “The New Yorker” была не очень хорошей. Претензии были не к песням и постановке, а, скорее, к тому, как режиссер показал героев: “В комиксах Адамса выражение агрессии было язвительностью. В “Семейке Адамсов” – это просто манерность. Почему-то множество талантливых людей, делающих мюзикл, неверно поняли “фишку” Адамсов. Члены семейки были убеждены, что они нормальные. Все это было юмором Чарльза Адамса. Но с первых тактов мюзикла мы понимаем, что персонажи, находящиеся на сцене, знают, что они – ненормальные”. Действительно, в мюзикле много загробного юмора, герои поют о могилах, смерти, разной нечисти и с удовольствием демонстрируют свои странные увлечения. Что ж, таковы законы жанра, и, может быть, в этом и есть своеобразная прелесть мюзикла: показать знакомых героев в несколько другом ракурсе.

  Мюзикл “Семейка Адамсов” удостоен двух премий “Тони”, в том числе – за лучшую музыку, написанную для театра (Эндрю Липпа), и премии “Drama Desk” за лучший дизайн (Джулиан Крауч и Фелим Макдермотт).

  Чикаго – первая остановка первого тура мюзикла по США. В период с 27 декабря 2011 года по 12 августа 2012 города мюзикл увидят зрители двадцати двух городов страны.

  Объявлено, что в апреле 2012 года в Сан-Паулу состоится первая иностранная премьера “Семейки Адамсов”. В марте 2013 года примеру Бразилии последует Австралия – мюзикл готовятся поставить в Сиднее.

  Мюзикл “Семейка Адамсов” (“The Addams Family”) идет до 1 января 2012 года. В главных ролях – известные бродвейские исполнители Дуглас Силлс (Гомес), Сара Геттельфингер (Мортиша), Мартин Виднович (Мал Байнеке), Криста Мур (Алиса Байнеке), Блэк Хэммонд (дядя Фестер), Пиппа Пиртри (бабушка), Том Корбейл (Ларч), Патрик Кеннеди (Пагсли), Брайан Джастин Крум (Лукас), Кортни Вольфсон (Венсди).

  Cadillac Palace Theatre, 151 West Randolph Street, Chicago, IL 60601.

  Заказ билетов по телефону 800-775-2000 или на сайте www.ticketmaster.com. Групповые скидки (15+) – по телефону 312-977-1710. Подробная информация – на сайтах www.BroadwayInChicago.com и http://www.theaddamsfamilymusical.com/.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

   

• ГЕНОМЪТ (ДНК) НА БОГ

  Проф. д-р Никола Чаракчиев
  Българо-Американска Асоциация, Чикаго
  Българска Генеалогична Федерация, България
  (Тема в развитие, 24 декември 2011)

  Теолозите пишат:

  „Човекът е бил създаден по образ и подобие на Бога (Битие 1:26; 5:1; 9:6). Първата човешка двойка е сътворена по Божий образ и подобие (Битие 1:27 и Битие 5:1). Адам от своя страна ражда сина си „По свой образ и подобие” (Битие 5:3). Благословението „Плодете се и се множете” (Битие 1:28 и Битие 9:1) Адам получава, за да предава Божия образ на потомците си”.

   Възможно ли е да се мисли и говори за „Геномът (ДНК) на Бог (или подобен аналог или функция)” или това е богохулство. Аз нямам теологично образование, но съм Голям (Ерусалимски) и Малък (Атонски) Поклонник (хаджия). Уважавам Създателя, но същевременно щял живот съм се занимавал с наука (т. е. логика) и аз си поставям въпроса: „Възможно ли е да се мисли и говори за „Геномът (ДНК) на Бог”. Аналогично: „Възможно ли е да се мисли и говори за „Геномът (ДНК) на Извънземни същества”?

  Вие какво мислете?

  Очаквам Вашият отговор на  [email protected]

  Благодаря Ви.

  Весела Коледа.

   

• Холандска партия иска България и Румъния да бъдат изгонени от ЕС

  Холандската крайнодясна „Партия на свободата“ на Герт Вилдерс иска България и Румъния да бъдат изгонени незабавно от Европейския съюз, съобщава независимата агенция Новопрес, цитирана от БТА.

  На пленарна сесия на Камарата на представителите депутатът от тази партия Ино ван ден Беселаар се изказал по позицията на правителството за свободното движение на работници.

  Той изтъкнал, че България и Румъния са станали членки на ЕС през 2007 година при положение, че не са изпълнявали напълно критериите за членство. Според него това изобщо не е трябвало да се случва и ако зависело от Партията на свободата, България и Румъния щели да бъдат изгонени незабавно, но за това нямало мнозинство в холандския парламент.

  Депутатът допълнил, че Румъния и България не са решили проблемите с организираната престъпност и корупцията в двете страни.

  Именно тези проблеми са основната причина Холандия да продължава да блокира влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство. В средата на декември холандският министър на емиграцията Герд Леерс заяви пред журналисти, че Хага не подкрепя предложението за поетапно отпадане на границите с България и Румъния, а настоява „след доказана трайна тенденция за добри резултати“ от София и Букурещ в борбата с престъпността всички видове граници да бъдат премахнати едновременно.

  Не съм враг на българите и румънците, а съм приятел на Европа и не искам организираната престъпност да достигне до единния европейски пазар с прибързаното отпадане на границите, коментира тогава Герд Леерс.

   

  Източник: Dir.bg

• Български традиции: Бъдни вечер

  Днес 24 декември отбелязваме  един от най-големите християнски празници Бъдни вечер. Наричаме я още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Кадена вечер, Божич,  Наядка. Според библейското предание на 24 декември започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На празничната трапеза има постни ястия, колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината. Обредният хляб е украсен пластично – от тестото се оформят купните на нивата и домашните животни. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер  свършват четиридесетдневните, Коледни или Рождественски пости,  които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

  Вечерта на вълнението, на очакването и на надеждата започва с подготовката за празничната трапеза, която се споделя от най-близките, семейството и роднините. Пeкат се 3 вида обредни хлябове:

  а) хляб посветен на коледния празник – овален, с пластична украса от тесто – с кръст и кръг, със сребърна, а в миналото със златна пара за късмет;

  б) хляб, посветени на стопанството – с богата украса, с елементи символизиращи труда на селянина;

  в) хлябове за коледарите– вити, превити краваи, набодени с чемшир, здравец, бръшлян. За малките момчета – те са кръгли с дупка в средата или във формата на подкова, а за момичетата са като осморки ( кукли).

  Важна роля за празника играе бъдникът – специално дърво за огъня, което гори цялата нощ. По това как гори бъдникът, се гадае за плодородието през новата година.

  Днешната коледна елха замества бъдника – пън от плодовито дърво, който традиционно гори цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина.  Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.

  Кулминационен момент на празника е трапезата, от която веднъж седнал не се става и се вярва, че колкото по-богата е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през година. Според вековните традиции на трапезата трябва да има 7, 9 или 11 постни ястия т.е. броят им непременно да е нечетно число. Стремежът е вечерята да се започне по-рано, за да узряват по-рано житата. Трапезата се прекадява с тамян от най-възрастния мъж или жена. Най-възрастният мъж в семейството разчупва хляба и раздава по едно парче. На късметлията се пада парчето със сребърната пара.

  Орехите и недогорялата свещ се запазват за следващите вечери.

  Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Трапезата не се вдига и не се почиства. От всички ястия и храни се оставя по малко през цялата нощ, за умрелите.

  Преди да започне вечерята на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и благодатно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва „Отче наш…“, прикаждат трапезата и запяват Рождествения химн.
  Твоето рождество, Христе Боже наш, 
  озари света със светлината на познанието. 
  Защото в него онези, които служеха на звездите, 
  от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, 
  и да познават Тебе, Изтока от висините. 
  Господи, слава на Тебе!
  (Тропар на Рождество Христово)

  Традиционни ястия за празника:

  Прясна питка с пара, баница (зелник, тиквеник), жито, ошав (компот) от сушени плодове, боб, сърми с кисело зеле, сърми с лозови листа, пълнени сушени чушки с фасул, салата от зрял боб по шопски, варена тиква, пресни плодове, орехови ядки с чесън и мед.

  На трапезата на Бъдни вечер трябва задължително да присъства и варено жито. 
  Необходими продукти:  2 чаени чаши грухано жито ( ако нямате – може и негрухано), 3 кафяни чашки захар, 2 кафяни чашки смлени орехови ядки
  Приготовление: Изчистете житото и го измийте.
  Залейте го със студена вода и го варете докато омекне. След това завийте тенджерата, в която сте варили житото с двойно прегъната хавлиена кърпа и го оставете да „нацъхти“.
  Изцедете водата. Смесете житото със захарта и ореховите ядки. За предпочитане е да използвате пудра захар. Тя по-лесно и бързо ще се разтопи.

  Прясна питка с пара

  Продукти: 1кг брашно, 1,5 чаени чаши хладка вода, по четвърт лъжичка сода и сол, 1 пакет бакпулвер.

  Брашното заедно със содата се пресява три пъти, прави се кладенче и се сипва постепенно хладката вода, докато се получи твърдо тесто. Питката се оформя и се украсява, слага се добре измитата монета. Пече се в силна фурна в намазаната олио тава.

  Зелник

  Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио /за тестото/, 200г олио, 500 г праз лук или кисело зеле, извара.

  От брашното и с добавени водата, солта, оцета и олиото, се обесва тесто, от което се разточват 5 кори, като едната от тях е най-голяма. Тя се разстила на намазаната с олио тава, в средата се поставя плънката от ситно нарязан и задушен в мазнина праз лук или кисело зеле, като се покрива с малка кора. Покрай плънката се сгъват останалите кори поръсени с олио и извара. Най-голямата кора се загръща и плисира от горе. Пече се в силна фурна.

  Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. След вечеря всички очакват идването на коледарите, които обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Облечени са в традиционно празнично облекло, закичени с китки и венци от сушени плодове, пуканки, стафиди. Влизайки в дома, те пеят специални песни, които изразяват пожелания за благополучие, здраве, брак. Коледарската благословия се изрича от водача, в бързо темпо, като държи подарения от стопаните коледарски кравай. Освен с него, коледарите се даряват и с месо, сланина, боб, брашно вино и др. В Западна България коледарската дружина включва старец, баба, трохобер, четирима певци, гайдар, които разиграват пантомима с хумористичен характер.Бъдни вечер свършва, когато коледарите се приберат по домовете. От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете,

  Коледарите пеят песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай.  Те напомнят лазарските и великденските .  Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Ето част от една коледарска песен:

  

  „Стани нине, господине!
  Тебе пеем, домакине!
  Добри сме ти гости дошли,
  добри гости, Коледари!
  Орач оре равно поле,
  воловце му два ангела,
  копрал му стрък босилек.
  -Дай ми, Боже, да се роди,
  се пченица, да омесим Богу колак.“

  От векове наред се носи поверие, че в нощта на Коледа се сбъдват желания:  за  щастие, здраве, успех, любов, късмет … за най-добро за в бъднини. Нека бъдем по-добри!

  „Тиха нощ, свята нощ,
  две очи и във тях
  нежен поглед,
  сияещ от смях,
  лъч надежда достига до нас,
  за спасителен час…“

  Честито на именниците днес: Евгени, Евгения, Жени, Благороден, Благородна, Малчо, Мален, Малена, Малин.

• През този век Коледа може да остане без тамян

  Дърветата, от които се получава ароматната смола, използвана за тамян и парфюми, намаляват толкова бързо, че през следващите 15 години производството може да намалее наполовина.

  Холандски и етиопски еколози са направили полеви проучвания в Етиопия и смятат, че количеството на дърветата от рода Босвелия (Boswellia) ще намалее с 90% през следващите 50 години – което на практика означава, че почти ще изчезнат.

  Широколистните дървета виреят в пояса между Африканския рог и Арабския полуостров.

  Ако не бъдат преодолени пожарите, пашата и вредителите, производството на смолата е пред сериозна опасност.

  Сега 6-7% от дърветата „умират“ всяка година,

  сочи изследването на над 6000 екземпляра и разсад.

  При възрастните причината обикновено са пожарите и атаките от бръмбари. Честотата, с която насажденията биват излагани на огън, прави дърветата по-уязвими за насекомите.

  Фиданките пък често не могат да се хванат заради засилената паша в района, довела до повече палене на стърнища.

  Заключенията са публикувани в изданието на Британското екологическо дружество.
  
  Тамянът, който е задължителен за религиозните ритуали

  и е един от символите на Коледа – откакто тримата влъхви го принасят в дар на новородения Христос, се получава от няколко вида Босвелия.

  От разрези по кората на дърветата (най-вече Boswellia sacra) се събират смоли до тяхното оцветяване и втвърдяване, като се получава бяло вещество със силен сладък аромат.

  Освен на тамяна, то е съставка и на парфюми и лекарства на растителна основа.

  Учените призовават плантациите с дървета Босвелия да „бъдат оставени на мира“ за пет до 10 години, за да се засили растежа им.

   

  Източник:  Vesti.bg

• България осъдена в Страсбург заради новия зам.-министър на правосъдието

  Новият заместник-министър на правосъдието Деница Петкова е причина държавата да плаща след осъдително решение срещу България, постановено от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Петкова бе назначена преди ден от премиера Бойко Борисов за заместник на новия правосъден министър Диана Ковачева. До този момент тя бе съдия в Бургаския окръжен съд.

  През 2003 г. тя е съдия-докладчик по известното дело за клевета срещу бургаските журналисти Катя Касабова (репортер в регионалния в. „Компас“) и Божидар Божков (кореспондент на в. „Сега“). Журналистите са съдени от четирима инспектори от образователното министерство заради тяхно разследване.

  Двамата публикуват разкритията си как се заобикалят изпитите за приемане в елитните училища в града като 74 напълно здрави деца се пишат за болни от експертна комисия, за да бъдат включени в специалните приемни квоти. Заради това много други деца, положили изпитите, не са успели да учат там, където са искали. След разследването на двамата комисиите за приема на болни ученици в гимназиите са били подменени, но и това не се оказва е достатъчно приемливо доказателство за съда.

  Разследването води до множество награди, включително наградата за журналистика „Паница“, както и награда на от фондация „Свободна и демократична България“.

  Освен награди обаче те получават и съдебно дело за клевета, заведено от експертите в комисията. През 2003 г. съдия Деница Петкова произнася решение, с което Катя Касабова и Божидар Божков окончателно са осъдени да платят на четиримата експерти съответно 7500 и 6300 лева.

  Пред Mediapool случаят бе разказан от адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“. Ръководителят на правната програма на неправителствената организация тогава е адвокат на двамата журналисти.

  Заради тази присъда Катя Касабова и Божидар Божков завеждат дело срещу България за нарушено право на изразяване и го печелят през пролетта на тази година. Съдът в Страсбург присъжда държавата да плати 11 800 лева на Касабова и 25 000 лева на Божков. Досега това остава и единственият случай, по който България е осъждана за нарушаване на това основно човешко право, гарантирано от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

  Мотивите в решението на съдия Петкова срещу двамата журналисти също са изключително странни и са коментирани специално в решението на Европейския съд. В мотивите си съдия Петкова признава, че с репортажите си подсъдимата журналистка Катя Касабова е действала в защита на обществения интерес, но посочва, че тези нейни подбуди не елиминират наказателната й отговорност.

  „Това беше едно уникално решение. От една страна съдът признава, че журналистът действа в защита на обществения интерес и го осъжда за клевета“, коментира адвокат Кашъмов.

  Делото срещу двамата журналисти придобива международна популярност и дори е цитирано по време на лекции, четени в Оксфордския университет.

  Тази част от професионалната биография на съдия Деница Петкова не бе спомената в справката, разпространена от МС по повод назначението й за зам.-министър. Министерският съвет съобщи, че тя има магистратура по право от Бургаския свободен университет и 16 години юридически стаж. Била съдия в районните съдилища в Карлово и Поморие и в Окръжния съд в Бургас. През 2009 г. Висшият съдебен съвет й присъжда ранг на върховен съдия.

   

  Източник:  Mediapool

• Германски експерт пророкува за българската 2012 г.

  През отиващата си 2011-та българите обедняха, както никога досега през последните 10 години. А това означава, че през 2012 г. недоволството на хората ще расте все повече, пророкува германският икономист Марк Майнардус.

  Привидна стабилност в условията на мизерия, стагнация и растяща инфлация – така изглеждаше българската 2011 година. Тази позната картинка ще се наблюдава и през 2012, твърди германският експерт. Марк Майнардус оглавява софийското бюро на близката до германските социалдемократи фондация „Фридрих Еберт”. Ето какво го кара да направи тази нерадостна прогноза:

  Самочувствието на властимащите

  „През 2011-та цените на основни стоки за потребление в България са нараснали с една пета на фона на официална инфлация от 5 процента. Излиза, че покупателната способност на повечето българи сериозно е спаднала”, казва Майнардус. През отиващата си 2011-та българите обедняха, както никога досега през последните 10 години, смята той. Съответно социалното напрежение ще продължи да нараства и вероятно през идващата 2012 година ще бъдем свидетели на нов бум в недоволството, прогнозира германският икономист. Според него победата на ГЕРБ на състоялите се през годината избори за президент и местна власт е наляла излишно самочувствие в действията на управляващите – особено по въпроса за пенсионната реформа.

  „Такова нещо може да се случи само в България“

  „Никъде и никой в Европа не си позволява такъв груб натиск върху синдикатите и потъпкване на социалния диалог, особено по такава чувствителна тема като повишаването на възрастта за пенсиониране! Не мога да си представя как някой може да се обърне към социалните партньори с думите, че досегашните договорки се отменят и нещата ще бъдат променени единствено по вкуса на властимащите. Такова нещо може да се случи само в България!

  Този задокеански подход за практикуване на твърда политика е неприемлив за Европа. И българските профсъюзи реагираха адекватно на действията на правителството след изборите”, коментира Майнардус. „В България възрастта на пенсиониране постепенно ще се повиши до средните равнища в Европейския съюз. Но това трябва да се прави по схема, разсрочена във времето. Така например в Германия още не е постигнато съгласие дали пенсионната възраст от 67 години за мъжете и 65 за жените ще бъде въведена през 2022 година“, припомня експертът и влиза в задочна полемика с българския финансов министър и с опозицията:

  „В крайна сметка социалният диалог е нещо доста по-различно от представите на министър Дянков за него. Неговите възгледи очевидно са на принципа: или приемате, или прекратяваме преговорите. Редом с това обаче няма как да не отбележа отрицателната роля на слабата, вяла и безидейна парламентарна опозиция в страната.”

  Как се излиза от криза?

  „Ако бях шеф на правителството, и аз щях да говоря като Бойко Борисов, че страната е остров на спокойствието насред световната буря. Притеснително е друго: в България няма здрав икономически растеж, а инвестициите в реалната икономика намаляват. Макроикономическата ситуация в страната действително е стабилна, но нека погледнем на какво мизерно равнище е постигнат подобен баланс. По-тъжно стабилна може да бъде само тишината на гробищата!

  Все по-често различни хора ми казват: ”Заминавам! В България няма бъдеще!”. Страната се нуждае от ръст, от нови инвестиции и работни места, от реформи в образованието, в здравеопазването и особено в администрацията. Това е „магическият” тласък, който може да изправи България на крака. Без достатъчно собствени приходи, държавата трябва да направи всичко възможно, за да привлече нови инвестиции. Засега правителството се справя само по отношение на европейските фондове”, твърди германският икономист. Според него само ниските данъци не са достатъчна примамка за инвеститорите. „Те търсят сигурност, върховенство на закона, прозрачност и предвидимост в решенията на институциите и съда. Вместо това тук навсякъде ще чуете, че днес корупцията е по-голяма от когато и да е било, а прилаганите закони допускат изкуствени фалити и други мошенически способи за излизане от пазара. Така че само с „трици” като ниските данъци инвеститори не се ловят”, заключава шефът на софийското бюро на фондация „Фридрих Еберт” Марк Майнардус.

   

  Източник:   Дойче Веле

• Джозеф Стиглиц: Светът e на прага на новия хаос

  Икономическите и политическите проблеми на САЩ и Европа вероятно ще продължат да се изострят и през 2012 г., смята нобелистът по икономика Джоузеф Стиглиц

   

  Най-положителното нещо, което може да се каже за 2011 г., е, че вероятно е била по-добра, отколкото ще бъде 2012 г. Според мен обаче в това има някои положителни неща – например, изглежда, че САЩ най-накрая започнаха да осъзнават зеещата пропаст между богатия елит на обществото и всички останали американци. Освен това, младежките протестни движения – от Арабската пролет и испанските Indignados („Възмутените“) до „Окупирай Уолстрийт“, доказват, че далеч не всичко е наред в капиталистическата система, пише в анализ нобелистът по икономика Джоузеф Стиглиц.По всяка вероятност, икономическите и политическите проблеми на САЩ и Европа, подходът за решаването на които беше абсолютно неправилен, ще продължат да се изострят и през 2012 г. Прогнозите за настъпващата година ще зависят в още по-голяма степен отколкото преди от това как ще се държат политиците.

   

  Спиралата на смъртта

   

  Европейските лидери не се уморяват да повтарят, че виждат спасяването на еврото като свой дълг. Въпреки това, тези, които могат да го направят, просто не смятат, че е тяхна отговорност да предприемат наистина най-необходимото за това. Те признаха, че вероятността за рецесия расте, а проблемните страни от еврозоната няма да могат да удържат дълговете си под контрол без възстановяване на икономическия растеж. Същевременно, не са направили нищо в подкрепа на икономическия растеж. Оказаха се въвлечени в т.нар. спирала на смъртта.

  Единственото нещо, което задържа ниски цените за рефинансиране и по този начин временно спасява еврото, е изкупуването на правителствени облигации от страна на ЕЦБ. Независимо дали ви харесва или не, но в момента ЕЦБ финансира отделни държави. Това не се хареса на германските политици и ЕЦБ веднага се почувства неудобно, ограничи обема на изкупуването на облигации и обяви, че спасяването на еврото не е задължение на централната банка, а на политиците.

  Политическите мерки обаче бяха нерешителни и твърде закъснели. Така че най-вероятният сценарий за развитието на събитията е, че ще бъдат взети икономически мерки, но икономиките ще продължат да отслабват, безработицата ще се увеличава, бюджетните дефицити ще се запазят каквито са били, а същевременно политиците ще полагат минимални усилия за по-бързото справяне с кризата. Накратко: увеличаване на хаоса.

  Денят на разплатата, когато еврото ще рухне или Европа ще предприеме така необходимите мерки, все още може да настъпи през 2012 г. Политиците ще се колебаят, Европа ще страда. А също и целият останал свят.

   

  В САЩ никой не си признава грешките

   

  В САЩ през 2012 г. ще се проявят първите истински последствия от икономическите мерки. Последствията от същата тази ипотечна криза, която през 2008 г. почти подкопа самите основи на финансовите пазари и срещу която досега така и не сме се борили, както можем да усетим и в момента – цените на недвижимите имоти продължават да намаляват, увеличава се броят на случаите на принудителни продажби на домове заради задължения и, като резултат, се увеличава бремето на американските домакинства.Изглежда никоя от политическите партии в САЩ не иска да забележи факта, че ремонтът на банковата система се оказа недостатъчен за излекуването на икономиката. Жизнеността на американската икономика допреди кризата се осигуряваше от надуването на балон на имотния пазар, което доведе до прекомерно ниво на потребление. Няма обратен път.Но нито една от партиите не прояви готовност да признае в какво действително са се състояли грешките или да формулира програма, която да бъдат идентифицирани фундаменталните проблеми.

  Годината на президентските избори в САЩ ще бъде ознаменувана с обичайните баналности и празнословия от типа на призиви за създаването на нови работни места, съкращаването на бюджетните разходи, орязването на социалните програми и други подобни. Нито една от страните няма да предложи план за преструктуриране на икономиката или за борба с неравенствата.

  Винаги съм бил изключително критично настроен по отношение на пазарите, но сега дори и играчите в САЩ забелязват, че политиците не се справят със задачите си. Точно както през 90-те инвеститорите пострадаха от безпочвената еуфория, така и през следващата година по всяка вероятност ще трябва да страдат заради напълно основателния песимизъм. Американците ще трябва да направят избор между един лидер, който вече доказа, че не е способен да изведе страната от икономическата криза, и друг, който все още не е успял да докаже неспособността си.

  Надявам се, че бъдещите събития ще опровергаят аргументите ми и песимизмът ми ще се окаже прекомерен. Но се опасявам, че нещата може да се окажат дори още по-зле. Всъщност, 2012 г. може да бъде именно годината, в която експериментът с еврото, който е върхът на 50-годишния процес на икономическа и политическа интеграция в Европа, да приключи. Вместо да сложи край на продължаващата от 2008 г. голяма рецесия с всички, причинени от нея проблеми, 2012 г. може да възвести нов, още по страшен етап на най-дълбоката световна икономическа криза за последните 75 години.

   

   

  Източник:   Capital.bg

   
• Непразнична песен

  България, децата ни върни!

   

  Животът ми по пътища забързано премина,
  къде не бях, какво ли не видях…
  Но само тук, в България, в моята Родина,
  само тук наистина живях!

  Отлитат бързо дните ни, минават си години,
  растат големи нашите деца,
  растат, за да заминат далече във чужбина,
  а тук да плачат нашите сърца…

  Там са днес децата ни,там в чуждите страни,
  ние крием тук сълзите си дълги нощи, празни дни…
  Господи, чуй молбата ни,
  България, децата ни върни…!

  Такъв ни бил късмета – това го знае всеки
  и хиляди са хора като мен –
  залутани, загубени по глухите пътеки,
  без бъдеще живеем ден за ден…

  И все пак се опитвам хей така да помечтая
  децата как се връщат у дома,
  но някъде във себе си дълбоко вече зная –
  отдавна съм останала сама…

  Там са днес децата ни,там в чуждите страни,
  ние крием тук сълзите си дълги нощи, празни дни…
  Господи, чуй молбата ни,
  България, децата ни върни…!

   

  –––––––––––––––––

  Музика, текст и аранжимент – Развигор Попов
  Изпълнява Мария Павлова с акомпанимент на Христо Павлов

   

• Еклисиаст в защита на Златния Телец
  Повод за този текст е Изявлението на Варненския и Великопреславски епархийски съвет във връзка с породилия публичен скандал „Линкълн MKZ Хибрид“ на Варненския владика.

   

  Цитат от Изявлението:

   

  „За какво става въпрос? За прекалено големия интерес към новата придобивка на Варненска Митрополия, Която е Една от трите най-големи в България. Новата й придобивка е на стойност 36 хиляди долара! При това не закупена от Митрополията, а предоставена за ползване. Доводите на фарисеите са: как може, в момент на криза, Епархийският Архиерей да си позволява такъв лукс!

  Нека си говорим откровено, дори с най-новите си екстри на свръхпестеливост на бензин, с автоматичното си преминаване на електрозадвижване, автомобилът с тази цена не може да бъде наречен лукс. Нека не ставаме жалки и не мерим с аршина на бездомници.”

   

  Не приляга, разбира се, на представители на висшия клир да се мерят „с аршина на бездомници”. Подобно нещо е прилягало само, кой знае защо, на апостолите Христови, да кажем (скитали се по градове села да проповядват, лекуват, увещават и пр.) или на самия Христос. Високият сан в институцията Българска православна църква се свързва вече, на практика, с всякакви лъскави лимузини и мощни джипове, с часовници „Ролекс” и разни други подобни вещи; и в никакъв случай – с недоимък от какъвто и да било характер. Висшият клир у нас не от вчера (сигурно има и изключения, но колко ли са?) обича богатите, казано най-общо, не бедните. И не ще да прилича по нищо на вторите. А онези, които не разбират „естествеността” на подобни нагласи, са – поне според йереите от Варненската митрополия – не какви да е други, а „фарисеи”.

   

  В някои от епархиите на Българската православна църква има, впрочем, енории, в които черквите пустеят, няма служби и свещеници в тях. Или има само веднъж или няколко пъти в годината. И няма кой понякога дори да опее останалите по села и малки, замиращи градчета, починали хора. Няма кой (или поне няма кой навреме) да извърши един неотложен (не като кръщението или венчанието, примерно, които винаги може да почакат) духовен обряд. Разбира се, това е характерно по-скоро за по-бедните епархии, като Видинската, примерно. И може би неслучайно подобни краища на България западат. Дали поради това, че икономически и материално са западнали, западат и духовно; или дали поради това, че са западнали духовно, западат и материално, е трудно да се каже. (Във всеки случай, има връзка между едното и другото.) Но недоимъкът в подобни епархии не интересува натрупалите достатъчно приходи други епархии, по-богати от тях. Нито това как се издържат свещениците интересува понякога владиците.

   

  Вероятно мнозина не знаят, че енорийските свещеници дават на своята митрополия десятък (10%) от всички приходи на храмовете, в които служат. А това, което митрополиите дават, по-точно продават на енорийските свещеници, са свещи на килограм, които после се продават на бройки. Разликата в стойността на свещите, продадени на кило, и на бройки, оформя част от приходите на съответния храм. (Ако има, както и има енории, в които има твърде малко приходи, понеже няма достатъчно венчавки, кръщавки и пр. треби – и заплатата на съответния свещеник или неговият трудов договор, осигуровки и пр. не са сигурни. Тази заплата нерядко е по-малка, впрочем, от стойността на десятъка, който енорийският свещеник дава на съответната митрополия.)

   

  На този фон – без даже да споменавам на какъв икономически хал са мнозина от православните, номинално или не християни – не един и двама висши свещенослужители на Българската православна църква демонстрират доста добро материално положение. И не само, че го демонстрират, но – което е по-страшно и заради което въобще се осмелих да напиша този тест – някои от тях се опитват да аргументират своя очевидно луксозен начин на живот с цитати от Библията, от Светото Писание. Както се случва в цитираното официално Изявление на Варненския епархийски съвет:

   

  „Всичко си има време, време има за всяка работа под небето…

  … Време да разхвърляш камъни и време да събираш камъни.

  …Време да мълчиш и време да говориш.

  Това са думите на Еклисиаста. За сетен път се убеждаваме в неговата мъдрост. Ето, дошло е време в нашата градина да се хвърлят камъни и ние няма друго що да сторим, освен да ги събираме и да чистим градината си.”

  […]

  И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползва от тях, да взема своя дял и да се наслаждава от трудовете си – това е Божий дар. [Екл. 5:18 ]“

   

  „Суета на суетите и всичко е суета”, казва още Еклисиаст, но този цитат едва ли е подходящ, за да може едни монаси, дали обет за нестежание (каквито са всички от висшия клир), да оправдаят влечението си не даже към лукс, но и въобще към материални блага. Затова те „чистят градината си” от камъните на едни или други безбожни журналисти, които си нямали друга работа и взели да вдигат шум за „скромната” лимузина на Варненския владика. Коя, обаче, е в случая градината и каква е длъжността на всички онези, избрали свещенически или монашески кръст? Дали в тази градина лимузини трябва да „растат”, дали ролекси? И затова ли, в крайна сметка, се стремят да растат в църковната йерархия едни или други йереи – за да имат „богатство и имот” и да се наслаждават на „трудовете си”? А и кои трудове, впрочем? Да не би светите митрополии на Българската православна църква, която и да било от тях, да са бизнес-център или производствено предприятие?

   

  „Господи, прости им, те не знаят какво вършат” – се казва още в Изявлението на Варненския епархийски съвет. И това „Господи, прости им” се отнася не, разбира се, до духовници, опитващи се да защитят чрез Светото Писание прастарото изкушение, наречено Златен Телец. Отнася се до онези журналисти, които са се осмелили да забележат въпросното изкушение; да публикуват снимки на поредния владишки „аксесоар”. Както и да напишат (да претълкуват, както се казва в Изявлението), че владиката Кирил бил готов да подаде оставка. (Митрополитският сан, както и патриаршеският, е до живот; свалянето от подобен сан се случва доста рядко.)

   

  Какво точно е казал Варненският митрополит в Синода след шума около споменатия „Линкълн“, какво са разбрали/неразбрали журналистите, не стана съвсем ясно. Но в официалния текст, с който Епархийският съвет на Варненска митрополия обяснява случая, се казва следното:

   

  „Светият Синод е едно малко Народно Събрание. И в него има дебати, при които понякога прехвърчат искри. И там, както в живота, понякога се изричат хиперболизирани думи (пр. „От сто години не сме се виждали”. „Сто пъти ти казах”, „Отказвам се от тебе чрез Държавен вестник”). Всеки разумен човек знае, че това са само просто едни изрази. Така е и с претълкуваните думи на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски Митрополит д-р Кирил, действителен член на две академии.

  По време на дебат, в който той не е съгласен с решението по определен въпрос, се изрича желание за оставка, но такава не е подадена. Защо някои пренебрегват изказването, че е заявено желание за оставка, а не че е подадена. Чудим се как през ума на журналистите не минава мисълта, че той пожизнено е Архиерей! Така ли лесно се подава оставка от Архиерей в разцвета на Неговите жизнени и творчески сили! Не, нали!“

   

  Не, разбира се, има си хас… В разцвета на Неговите (с главна буква…) жизнени и творчески сили (пък и – да ме прости владиката – с неговия бизнес талант) това би било истинско разхищение.

   

  Колкото до това, че Варненският митрополит е д-р по богословие (и член на две академии – вероятно Софийската и Московската духовни академии), добре е, разбира се, че имаме владика с богословска титла. Но с титла или не, с дисертация, защитена в духовна академия, или не, Негово високопреосвещенство не може да не знае „колко много е харесвал” Христос търговците в храма…

   

  Какво впрочем, прави Светият Синод на БПЦ, как се намесва/не се намесва в подобни случаи, не е трудно да се отгатне. Синодът обикновено оставя нещата да отшумят на принципа „Всяко чудо за три дни”. Така постъпи висшият орган на БПЦ и в случая с „архонт” Бинев и произвелия го за такъв Старозагорски владика. Е, порица съответния митрополит с едно „мъмрене”, но нито за Галактион имаше от това каквито и да било последствия, нито за „автентичността” на произведения архонт.

   

  Може би и затова, както се разбра наскоро чак, владиката Галактион е продължил да произвежда архонти… Без значение, че след скандалния случай с „архонт” Бинев от 2007 г., Светият Синод излезе с официална, публично оповестена позиция против раздаването на архонтски титли. („Няма да бъде призната титлата, защото не е благословена от Синода, а отхвърлянето трябва да бъде извършено от този, който я е дал.“, казва Русенският митрополит Неофит в началото на 2007 г. Малко след това Светият Синод на БПЦ излезе с решение, оповестено публично, че: „В наградния фонд на Българската православна църква (БПЦ) и нейните поделения – епархии, манастири и пр., не съществува званието „архонт“, то не може да бъде давано от нейно име и не се признава за българско църковно отличие. Извършени удостоявания със званието „архонт“ от представители на БПЦ са недействителни.“)

   

  Това решение на Синода от началото на 2007 г. се оказа непознато или забравено, впрочем, за Пловдивският митрополит Николай. (Само преди дни той заяви пред микрофона на Горан Благоев от БНТ, че подкрепя даването на архонтски титли.) И, което е още по-важно – то изобщо не е спряло Старозагорския владика да произвежда още архонти. Сред последните, произведени от Старозагорския владика и бивш агент на ДС, е например скандалният бизнесмен Иван Кочев – Чомбе. На неговото въвеждане в архонтство присъствал и друг „архонт на БПЦ”, Илко Йоцов, бивш зам.-министър на енергетиката и обвиняем по делото срещу Валентин Димитров – Топлото.

   

  Дали архиереите, най-висшите духовници в Българската православна църква, разбират до каква степен светът с най-комерсиалната, с най-анти-Христовата му част се опитва да влезе вече дори в „Светая светих” на тяхната… на нашата поместна Православна църква? Дали въобще си спомнят, освен това, обета си за нестежание? (Тоест, обещанието да не се пристрастяват към вещи и пари.) Дали си спомнят и за думите на Христос, изречени пред първите му апостоли: „…който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга“ [Марко: 9-35]. Или тези: „…където е съкровището ти, там ще е и сърцето ти“ [Матей, 6:21].

   

  Разбира се, Църквата въобще не е точно и само институция. Църквата са всички вярващи, принадлежащи към нея; някакъв неизчислим, невидим духовен сбор. Но какво се казва все пак за духовните пастири в Светото Писание?

   

  „7. Затова, о, пастири, изслушайте словото Господне.

  8. Жив съм Аз! казва Господ Бог; задето Моите овци бяха оставени да бъдат разграбвани и, нямайки пастир, станаха плячка на всички полски зверове, и задето Моите пастири не търсиха овците Ми, понеже те пасоха сами себе си, а Моите овци не пасоха, –

  9. затова, о, пастири, изслушайте словото Господне.

  10. Тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против пастирите, и ще изискам овците Си от ръцете им и не ще им дам вече да пасат овците, и пастирите няма вече да пасат сами себе си, и ще изтръгна Моите овци из техните челюсти, и те не ще бъдат тяхна храна.”  [Иезекиил, 34:7-10].

   

   

   

  Послепис

   

  Уважаеми владици на Българската православна църква,

   

  Не оставяйте паството само да се лута.

   

  Не оставяйте и подчинени Вам свещеници да продават чорапогащници, примерно, за да се издържат.

   

  Не допускайте и в най-бедната епархия, и в най-бедната енория на Българската православна църква починали хора да бъдат погребвани без молитва и опело. (Ако беше толкова бедна материално институцията БПЦ, щяхте ли Вие, първослужителите й, да изглеждате толкова добре?).

   

  Не допускайте никой обикновен, редови монах да проси помощ за манастира си от миряните, а те да го питат:  „И защо да ви даваме пари, за нова лимузина на владиката ли?“

   

  И не винете журналистите (нищо, че част от тях наистина са безбожни) затова, че снимат лимузините и джиповете ви. Тяхна работа е да отразяват това, което виждат, а ваша – да направите така, че да има по-малко вярващи единствено в материалното.

   

  Ако не промените поне част от обърканата и тревожна картина, ще сте „мед, що звънти, и кимвал, що дрънка” – без значение къде точно дрънка тази „мед” и колко бизнесмени „архонти” се прикачат към нея.

   

   

  Мариана Христова,

  в. „Култура“

   

   

  ––––––––––––––––––––––

   

  Бел.ред: 

   

  Текстът е написан непосредствено след скандала с лимузината на Варненския владика и публикуването на официално Изявление по този повод на Варненския и Великопреславски епархийски съвет.

   

  Цялото Изявление може да се види на сайта на Варненска митрополия тук.

   

   
• THE FORESTS OF MODERN GENETICS …

  Attempt an English translation by Google (Google – the language of the future).

  Introduction

  Klement Velichkov – newspaper „Bulgaria now,“ Chicago

  Fraction of this topic is addressed in the article by Professor Charakchiev in which he commented on how the future can, thanks to genomes, to realize a better choice of spouse. Especially in the presence of today’s communications.
  Thanks to the Web today can „recognize“ people with very good likeness of married life – one in Argentina, the other in New Zealand and make super-family …
  Now is almost but not quite. Again they do not know, are far from each other, but do not marry the fathers and mothers, and Facebook, or … now – their own genomes!
  Here is what the question in two essays Professor Nikola Charakchiev, our expert on Genetic Genealogy.

  CHOICE OF SPOUSE
  Prof. Ph. D. Nikola Charakchiev

  There are two main methods for the choice of spouse:
  1. Classic by initial emotional connection where love plays an important role.
  2. Analytical, through initial selective from available databases.
  The classic method is natural selection and its advantages are that it is achieved through greater biodiversity.
  The disadvantage of classical selection is possible disharmony between some parameters of individuals that may occur after marriage.
  The analytical approach is a new method for optimized selection of marriage partners according to their individual characteristics, which are known in advance.
  The disadvantage of the analytical approach is the opportunity for infringements of biodiversity in the world, which is related to the survival of humanity. Analytical methods of approach are several, but perhaps the most promising is using information about the genome (DNA) of the partners.

  MARRIAGE INFORMATION BY DNA

  It is known that the three billion „base“ in the human genome contain information about his past 100 000 years ago until today, as well as data on the possible behavior of the individual in his future.
  American company www.23andMe.com offers more than 300 positions varied personal information about individuals who have made it for study of their DNA. Under certain conditions it is possible, each client company to see the personal information of other customers. This creates a potential opportunity to choose a life partner on information from DNA, i. e. the analytical period precedes the emotional period of marriage.
  As reported earlier newspaper „now Bulgaria“, Bulgarian genealogy center – Chicago „propose and define possible stages in the development of genetic genealogy.
  In stage „Genetic analysis“ direction „Society“ is impossible to achieve
  – Gene Information for peer compatibility.
  In the field „Genetically investment“ may be developed:
  – Gene selection of marriage;
  – Algorithm to marriage and after marriage program;
  – Algorithm for connecting a wedding program.
  Www.23andMe.com customers are over a hundred Bulgarians advanced and probably tens of thousands of inhabitants of the planet. For more information – write to [email protected] .

  FAMILY WAS NOT AN ACCIDENT

  Nowadays there are several companies in the world who are working professionally in the field of genetic genealogy. They already have several hundred thousand customers worldwide who have made their own DNA samples with them. One of these companies is „www.23andMe.com“. The company has thousands of personal data for those who have made a DNA sample to them. By customer request, these data may be discrete or public.
  For what exactly is it?
  First, that each client can request a summary of yourself in some so-called „Personal Profile“, namely, where he was born, what are his parents, where his relatives live in the world, what questions , Looking to publish your photo and so on … This data is entered by the private participant in the research.
  The second type of data that exist and are stored in the genome of the client company www.23andMe.com provide the participant after having studied his DNA. These are data on the health of man and his susceptibility to specific drugs. For example: what are the risks of sickness, of which he may be genetically ill and to what extent. This includes its susceptibility to alcohol, drugs, smoking and more. In addition to its genetic characterization data appear for his taste for bitter, sweet, salty, strong or weak.
  The third group are the data for so-called „bases“ of the genome of the client. Once you have them and you’re allowed „Your Portrait“ can be seen individually or in public, anyone can come in contact with you. Can you write a letter, you can see part of your so-called „baseline data“ and finally – to see „all data“ for you. But this happens only with your permission.
  Once someone sees another person’s data, it may correspond with him. Can identify and close relationship. And if things get serious – he can see the overall performance of humans and to assess whether you can live with him in marriage
  According to unofficial data, there are several agencies that offer marriage through DNA testing.
  The choice can be done individually – if you are a member of a company for Genetic Genealogy and you can see all your profile of interest.
  It is known that some people try and implement a successful family through information received via email. In Genetic Genealogy, things are much more reliable because it can have the information of the person they care, and may know his character, his way of life … As estimates of the health status of that person in the future.
  A more detailed analysis of participants www.23andMe.com shows that the problems of Genetic Genealogy is interested in intelligent people from around the world with multiple interests, and this creates an opportunity to rapidly increase their circle of new friends.

  The world grows.
  Follow it!

  DNK-IBP11d

• Административен съд определи организацията на изборите като неадекватна

  Според съда части от Изборния кодекс трябва да се променят, защото законът не гарантира в пълна степен спазването на принципите на съвременното избирателно право и правовата държава.  

  Софийският административен съд обяви в четвъртък за законен избора на кмета на столицата Йордан Фандъкова (ГЕРБ). Председател на съдебния състав бе лично шефът на съда Лозан Панов. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд. В своето решение обаче градският административен съд обяви организацията на вота за „неадекватна“.

  Според магистратите при провеждането на изборите са допуснати серия нарушения, но те не са достатъчни, за да бъде отменен резултата. Като нарушения са посочени удължения изборен ден, образуването на секции с голям брой избиратели и образуване на опашки пред изборните секции, съставянето на 11 служебни протокола след констатирана липса на оригиналните.

  „Нарушенията обаче не са съществени и не водят до решаваща промяна на крайния изборен резултат. Очевидно провеждането едновременно на избор на кмет, общински съветници и президент и вицепрезидент, води до усложнена процедура за упражняване на активното избирателно право на гражданите и създава обективни предпоставки за липса на адекватна организация и затруднена работа на изборната администрация“, се казва в решението на съда.

  Отчетена е още нуждата Народното събрание да приеме поправки в Изборния кодекс, които да дават по-подробна правна регламентация за допустимия брой на избирателите във всяка секция и съобразяване на спецификата на правилата при организацията на работата на ОИК и СИК.

  Според съда части от Изборния кодекс трябва да се променят, защото законът не гарантира в пълна степен спазването на принципите на съвременното избирателно право и правова държава.

  Това е поредната критика към закона от страна на съда. В решението си по оспорването на избора на Росен Плевнелиев за президент Конституционният съд също се впусна в остра критика срещу Изборния кодекс. Според институцията забранителните списъци не са в “съответствие с правовата държава”, служебното заличаване на избирателите от страна на МВР е вредно, изборната администрация е била слаба, подготовката за изборите – разтегната във времето.

   

  Източник:   Mediapool

• АБУЧ – съорганизатор на „Награди за успелите деца на България – 2011“

  Фондация „Димитър Бербатов” за втори, пореден път, е отправила към Асоциацията на българските училища в чужбина предложение за съорганизаторство в номинациите за „Награди за успелите деца на България – 2011”.

   

  Говорителят на АБУЧ, г-жа Снежина Мечева, се е обърнала по този повод към своите колеги със следното писмо:

   

  Скъпи колеги,

  Измина една ползотворна учебна година за всички ни. На прага сме на Новата 2012-та. Забравяме за трудностите (защото ни очакват може би нови), броим успехите (защото ги имаме), поглеждаме с надежда към утрешните дни, защото на това се крепи силата ни.

  Нека в минутите на равносметка да се похвалим, че за втори път Фондация „Димитър Бербатов” отправи към Асоциацията на българските училища в чужбина предложение за съорганизаторство в една от най-престижните изяви за българчетата – участието в номинациите за „Успелите деца на България – 2011”. Искрено се надяваме, че оказаната ни чест ще стимулира децата в нашите училища, а и нас, преподавателите, настоятелите и всички, ангажирани в образованието по България в чужбина, да направим всичко възможно и дадем шанс на учениците ни да се включат тази година още по-активно в кампанията.

  Миналата година присъствах на награждаването в Националния дворец на културата в София на тържеството за отличените деца, с участието на нашия изключителен спортист Димитър Бербатов. Нямате представа каква награда бе това за всички присъстващи. Децата са стимулирани до безкрайност, родителите са щастливи като на най-голям празник, учителите, треньорите, менторите са благодарни, че и те имат принос. Това е надежда за всички. Нека и ние, свързаните с българските училища в чужбина, бъдем част от тази надежда, част от тази сила, част от тази гордост.

  Напомням, че наред с всякакви други отличия, децата, спечелили първа, втора или трета награда в конкурсите на ДАБЧ, също трябва да бъдат номинирани. През изминалата година имаше много такива наградени от почти всички училища по света – нека им дадем възможност да се включат в най-престижната книга, която се издава всяка година с гордото заглавие „Успелите деца на България – 2011”!

   

  Пожелавам успех на всички и весел отдих по празниците,

  Снежина Мечева,

  говорител на АБУЧ

   

• Четвърто издание на „Награди за успелите деца на България”

  Фондация „Димитър Бербатов” обявява началото на четвъртото издание на годишните

  „Награди за успелите деца на България”

   

  Успелите деца на България вече могат да бъдат номинирани

  на уебсайта на проекта

   

  София, 22декември 2011 г.  – В навечерието на Коледа, на 23 декември, Фондация „Димитър Бербатов” стартира своя проект “Награди за успелите деца на България” – 2011. За четвърта поредна година фондацията на един от най-успелите българи започва събирането на номинации на деца, постигнали успехи през 2011 г. в областта на изкуствата, науката и спорта.

  Периодът на номиниране е отворен от 23 декември 2011 г. до 12 февруари 2012 г. Родители, близки, учители, съученици, съседи, както и самите ученици, могат да номинират изявилите се деца на уеб сайта на проекта (http://dberbatov.org/projects/nagradi/). Номинирането се извършва при спазване на детайлно обявени изисквания.

  Номинираният трябва да е ученик от I до XII клас с отличени постижения през 2011 г. в областта на изкуствата, науката или спорта, от участие във форуми (конкурси, олимпиади, концерти или други състезания) в България или по света.

  Участие в проекта “Награди за успелите деца на България” и тази година могат да вземат и децата от българските училища зад граница, които се класират отделно и ще получават отделни награди. Специална награда се връчва на деца, които са заявили своята гражданска позиция в обществото с участие в различни социално значими кампании.

  Целта на фондацията е да помага на подрастващите да изградят нагласа на уважение към успеха, дължащ се на талант и усилия. Наградите са доказано успешно средство да се оценят постижения и да се поощри по-нататъшното развитие на победителите.

  Всяко поредно издание на единствените годишни награди за деца в ученическа възраст, които се организират от Фондация “Димитър Бербатов”, предизвикват все по-голям интерес. За успехи през 2010 г. бяха направени  около 4 000 номинации, а от тях 658 бяха одобрени по критериите на проекта.

   

  Димитър Бербатов е идол на подрастващите, защото е човек, постигнал детската си мечта с талант и труд. Това дава възможност да се влияе на децата да насочват енергията си в градивна посока, което да допринесе за тяхното по-добро бъдеще.

  „Прекрасните български деца заслужават своите годишни награди и за мен е привилегия и радост да ги връчвам. Благодаря на родителите и на близките, които ни запознават с техните успехи, като ги номинират. Ще разчитаме на вас и тази година!” – призова учредителят на наградите Димитър Бербатов. 

   

  Проектът “Награди за успелите деца на България” – 2011, се осъществява със съдействието на Министерството на образованието, младежта и науката и  Асоциацията на българските училища в чужбина. Както и с официалното медийно партньорство на: БГ Радио, БТА, вестник „24 Часа”, вестник “АзБуки”, Дарик радио и www.darikradio.bg и www.sportal.bg. Подкрепата на телевизиите Nova Media Group (Nova TV, NovaSport, Diema, Diema Family), Fox Channels (Fox Life, Fox Crime, Nat Geo, AXN, Utilisima, City TV), TV 7, ТВ Европа, BBT, EBF, Bulgaria on Air.

  Всяка година про боно за фондацията работят ПР агенция „Юнайтед Партнърс” и агенция e-marketing. 

  Тази година за първи път проектът на най-популярния във Фейсбук българин, ще има и фен страница в социалната мрежа.

   

  За Фондация “Димитър Бербатов“:

  Фондация “Димитър Бербатов” е основана с Учредителен акт на дарение от 07.04.2008 г. от Димитър Бербатов, воден от желанието си да допринесе за личностното усъвършенстване и реализация на децата на България.

  Основната мисия на Фондацията е всестранно да подпомага младите хора да се образоват, да развиват своите дарби и заложби, както и да им дава шанс да ги споделят със света. Фондацията се самоопределя за осъществяване на дейност в обществена полза. Тя е неправителствена, нерелигиозна и политически независима обществена организация.

   

  За допълнителна информация:

  United Partners Ltd.

  Ива Григорова

  Тел.: 02/832 33 44, 0888 700 633

  E-mail: [email protected]

   

• 10 of the Biggest Lies in History: 3. Clinton/Lewinsky Affair

  In January 1998, citizen journalist Matt Drudge reported a sensational story tha¬t turned out to be true. The president of the United States, Bill Clinton, had an affair with a White House intern, Monica Lewinsky. As suspicions mounted, Clinton publicly denied the allegations. As if this lie weren’t big enough, it turned out that Clinton had lied under oath about the affair as well – which was perjury and grounds for impeachment.
  Here’s how the truth came out. Paula Jones was an Arkansas state employee when then-governor Clinton allegedly propositioned her. She later sued him for sexual harassment. In an effort to prove that Clinton had a pattern of such behavior, lawyers set out to expose his sexual affairs. They found Linda Tripp, a former White House secretary and confidant of Lewinsky. Tripp recorded telephone conversations in which Lewinsky talked of her affair with Clinton. Lawyers then probed Clinton with specific questions and cornered him into denying the affair under oath.
  During the highly publicized scandal, prosecutor Kenneth Starr subpoenaed Clinton, who finally admitted to the relationship. Based on Starr’s report, the House of Representatives voted to impeach Clinton for not only perjury but obstruction of justice. Despite the scandal, Clinton maintained relatively high approval ratings from the American public, and the Senate acquitted him of the charges. However, in the eyes of many Americans, his legacy remained tarnished.
  

  by Jane McGrath

• Куфарчетата с пари – слух или истина?

  Откъс от книгата на Крум Благов „Първият милион”

   

  Един от героите на тази книга, Георги Гергов, казва: Първият милион – няма човек, който да обясни как го е спечелил. Но легенди не липсват. Валентин Моллов например твърди, че взел един милион назаем, утроил го и върнал дълга си с лихвите. Христо Ковачки пък си спомня само за първия кредит със седемцифрена сума. Кой им е дал милион назаем и с какво е бил гарантиран той? Обикновено банките искат залог на по-голяма стойност от кредита. Или обезпечение не е имало? Защо някому са били предоставени толкова пари на доверие?
  На тези въпроси никой от най-богатите българи днес не е успял да даде убедителен отговор. В многобройните си интервюта през годините олигарсите често предлагат различни версии. Това е проблемът на лъжите – трябва да се помнят, за да не си противоречат. Някои откровено се подиграват на питащите. Като един бивш депутат, който с усмивка обясняваше, че натрупал милионите си, като пестял от закуски.
  Целта на тази книга е да потърси истината за митичните куфарчетата с пари, които според мнозина са се раздавали на избрани лица след 10 ноември 1989 г. Имало ли е такива и ако да, сумите наистина ли са били в брой, или в банкови сметки? От какъв порядък? Кои са получателите и кой ги е определял? Или това са само слухове, с които обикновените хора се опитват да си обяснят загадъчното забогатяване на хора, за които преди 20 години никой не беше чувал?
  Слуховете са черната борса на информацията. Те се раждат там, където не достигат факти, но има широко разпространено убеждение, че такива факти съществуват и се прикриват. Другото, характерно за тях, е, че те винаги имат своя жертва – човека или хората, за които се говори. Слухът за куфарчетата обвинява комунистическата върхушка, че е раздала държавните пари на свои хора, за да увековечи властта си – от политическа да я превърне в икономическа. Той дава опростено обяснение на фактите.
  А факти съществуват. Един от супербогаташите днес е Добромир Гущеров. Той притежаваше холдинга „Орел-Г”, включващ застрахователна и здравноосигурителна компания.
  Промените заварват Гущеров като служител в един от бригадирските щабове на комсомола. Скоро след това той става председател на Съюза на частните предприемачи „Възраждане”, после – застраховател. За разлика от много други големи икономически групировки неговата не само оцелява при всички правителства след 10 ноември, но и се разраства. Гущеров прави сделката на живота си като депутат от БСП през 2006 г. – продава холдинга си на италианския концерн „Дженерали”. Сумата е запазена в тайна, но явно става дума за десетки милиони евро. Днес живее в Австрия.
  Зетят на Георги Атанасов, министър-председател от 1986 до 1990 г., се казва Петър Терзиев и по образование е актьор. Сега той също е виден бизнесмен. Терзиев първо участва в приватизацията на фармацевтичните заводи в Дупница, Троян и Разград в съдружие с друг виден зет – Георг Цветански, бивш съпруг на дъщерята на Николай Дюлгеров, първи секретар на Софийския окръжен комитет на БКП. После двамата продават бизнеса си на исландския милиардер Тьор Бьорлгофсон. След това Терзиев известно време представлява инвестиционния фонд „Икуест”, а преди осем години приватизира фармацевтичния комбинат „Ален мак” в Пловдив от името на швейцарско дружество. От известно време акционерното дружество изпитва големи финансови затруднения. То беше обявено в неплатежоспособност от съда и той напусна борда на директорите.
  Бащата на шефа на „Лукойл” – България, Васил Златев, е съселянин на Тодор Живков. Казвам съселянин, защото Правец става град чак през 1981 г. Васил Златев е бил 21 години правешки кмет и много приближен на Първия. Според класацията на в. „Пари” той също е сред най-богатите българи.
  Няколко видни представители на бившата висша номенклатура живеят постоянно в чужбина, предимно в Австрия, без да е ясно какви са източниците им на доходи. Първият от тях е покойният вече член на Политбюро на ЦК на БКП и вицепремиер Огнян Дойнов. Рядко се връща в България Стоян Марков, първи заместник-председател на Министерския съвет в последните две правителства преди 10 ноември 1989 г. Във Франция и в Америка пък се подвизава скандалният бизнесмен Бисер Димитров, зет на бившия главен прокурор Иван Вачков.
  Това са само няколко от случаите с национална известност. Има още десетки, ако не и стотици подобни. Във всеки регион на България, във всеки по-голям град има поне по няколко бивши комунистически и комсомолски апаратчици, офицери от бившата Държавна сигурност или техни наследници, които са богати бизнесмени. Произходът на тяхното състояние за хората е необясним. Наистина ли партийците и ченгетата с бизнес нюх са били толкова много, или причината все пак не е в личните им качества?

  

  Корицата на книгата

  Създаването на олигарси у нас не е еднократен процес, извършен за няколко месеца или година. Напротив, при всяко ново правителство, при всяко ново парламентарно мнозинство сякаш от нищото се появяват сякаш неизвестни до този момент лица, които изведнъж се превръщат в мултимилионери. В първите месеци след свалянето на Живков, по време на управлението на Андрей Луканов се прочуха, освен Добромир Гущеров, вече позабравеният Валентин Моллов и убитият през 2003 г. Илия Павлов. При Любен Беров изгря звездата на Георги Гергов, при Жан Виденов – на Николай Банев, братята Атанас и Пламен Бобокови и Димитър Барбуков (интересното е, че последните трима са родом от едно и също русенско село). При Иван Костов се прочу Славчо Христов, а при Симеон Сакскобургготски – Христо Ковачки. Сякаш всяка партия у нас създава свои олигарси. Някои от тях остават на върха на бизнеса само един мандат, други се приспособяват към всяка нова власт.
  В тази книга проследявам съдбата на десет известни бизнесмени от последните 20 години, за да изясня как са натрупали първия си милион. Веднъж президентът Георги Първанов призова да се отворят „икономическите досиета на прехода”. Такива досиета, разбира се, няма, но те могат да бъдат създадени. Съществуват достатъчно надеждни източници. Пазят се фирмените дела, архивите на ЦК на БКП и на ЦК на комсомола, доклади на МВР за създаването на банките, има кредитни досиета за заемите, които са раздавали, плюс още много документи. В тях намерих богата информация за раждането, възхода, а понякога даже за упадъка и гибелта на новоизлюпените милионери. Има много свидетели, които знаят отделни частици от истината. Разговарях с всички, които пожелаха това.
  Предложих на героите на тази книга да кажат и своята версия за първия си милион. Някои се съгласиха, други – не. Трети няма как да проговорят, защото вече не са между живите. Има такива, които през годините са давали различни обяснения на тази тема. Изложил съм техните мнения, дори когато не им вярвам. Журналистът трябва да бъде професионален скептик. Работата му е да проверява информацията, включително и слуховете, защото разликата между двете понякога е доста условна. В резултат на моите разследвания се получи нещо като задкулисна история на прехода.

  Списък от 300-400 души?

  Повечето хора не вярват в непорочното зачатие на милионерите. Някои от самите съратници на Живков хранят подозрението, че куфарчета с пари е имало. От време на време, обикновено около 10 ноември, се появяват сензационни признания, които уж направили висши комунистически функционери. Проф. Йордан Йотов, партизанин от отряда „Чавдар” и член на Политбюро на ЦК на БКП, един от хората, убедили Живков, че е време да се оттегли, бил казал, че след 10 ноември в куфарчета на верни другари по списък са раздадени два милиарда долара. Бившият секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов, който след 10 ноември е направен заместник на премиера Георги Атанасов, уточнил, че в списъка са били 300-400 души. Тогавашният кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и вицепремиер Григор Стоичков посочил сумата един милиард долара. Парите давал Румен Сербезов. Началникът на кабинета на Жан Виденов Красимир Райдовски, минал през Първо главно управление на Държавна сигурност, пък твърди, че касиер бил Любен Гоцев. Бившият шеф на „Булгаргаз” Васил Филипов даже посочва мястото, където се раздавали куфарчетата – правителствения хотел „Рила”.
  Един от заподозрените, че е получил пътен лист в бизнеса с партийни средства, Добромир Гущеров, също смята, че куфарчета с пари е имало. В свое интервю той казва: …от 1988 до края на 1990 г. куфарчета с пари се раздаваха! Много неуспели фирми има, които се създадоха и по партийна, и по комсомолска, и по профсъюзна линия. Малко от тях успяха”.
  Пред мен обаче Стоян Михайлов отрече да има доказателства за куфарчетата: „Трябва да имате предвид, че аз бях напълно изолиран от управлението след 10 ноември 1989 г. Не можех да се съглася с опита на новото ръководство на БКП/БСП (Андрей Луканов и сие) да се снеме отговорността от членовете на Политбюро за пороците и престъпленията на живковизма, както и със съзнателно поетия курс към реставрация на капитализма у нас… Спомнете си, че ръководството на БСП през май 1990 г. постъпи двулично към мен, като отказа да бъда кандидат народен представител за Великото народно събрание от името на БСП. Поради всичко това не бих могъл да отговоря на въпросите за раздаването на пари от Лукановци” – написа ми той.
  Йордан Йотов ми каза, че е чул за куфарчетата от ген. Желязко Колев, партизанин от отряда „Чавдар”. На Колев предложили да му дадат пари, но той отказал. Единственият, който е виждал човек с куфарче, е Григор Стоичков. „Срещнах на „Позитано” 20 един, даже не му знам името. Заговорихме се. Той ми каза: „Така и така, другарю Стоичков, аз съм от тези, които са взели пари. Казаха ми: „Прави фирма, но след това ще помагаш.” Дали на много хора, а само десет души се отчитали във Висшия партиен съвет. Той бил един от тях. Само това ми е известно” – разказа ми Стоичков.
  Той отрича да знае нещо повече: „Не съм участник. Никаква информация нямам. Така съм чувал от други хора, но колко куфарчета и на кого са дадени, не знам. Говорят, че Румен Сербезов е бил един от играчите при раздаването. Андрей Луканов провеждаше плановете си чрез Румен. Някой ми каза, че председателят на БНБ Васил Коларов също е бил в течение на тази работа, а също министърът на външната търговия Христо Христов.” Дори да са раздавани пари, според Стоичков сумата 1 или даже 2 милиарда долара е нереална. Абсурд – каза ми той. – Според мен това са били пари от ЦК, а не от бюджета.
  Журналистът Горан Готев разказва следната история. Спомням си, че когато издаването на „Дума” се изправи пред поредните трудности, Стефан Продев взе от бюрото си някакво листче, прочете от него някакво име и каза:
  – Поискайте от него реклами за вестника и ако откаже, напомнете му, че партията му е дала петстотин хиляди лева.
  Какъв бил отговорът на „червения” милионер:
  – А бе стига с тия петстотин хиляди лева! Стига! Ако толкова трябват на партията ви, ще й ги върна! Ще й ги върна до стотинка…

  Празната хазна – откъде пари?

  Колко пари е имала БКП? От решение № 9 на Конституционния съд от 1992 г. се вижда, че от 1985 до 1989 г. компартията е получила от бюджета 677 милиона лева, или средно по 135 млн. годишно. Собствените й приходи са били около 21 милиона, повечето – от членски внос. Следователно БКП е разполагала с по около 156 млн. лева годишно. Дори да е имало нещичко, заделено от предишни години (т. нар. преходен остатък), няма как от тях да се спестят един милиард долара за раздаване в куфарчета.
  В хазната също не е имало такива суми. 10 ноември 1989 г. заварва България с резерв от 700 милиона валутни лева или 860 млн. долара (валутният лев струвал 1,23 долара). Наричали ги „парите на бай Тошо”. Започнали да заделят този резерв в началото на 70-те години, но през 80-те той бързо се стопява. През 1986 г. например по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Народна република България е имала отрицателно търговско салдо с 24-те най-развити капиталистически страни в размер на 1,38 милиарда долара и по този незавиден показател е била на първо място в съветския блок.
  Още през 1987 г. председателят на БНБ Васил Коларов изпраща секретно писмо на Тодор Живков, в което му съобщава, че България дължи по кредитите си към западни банки 7,25 млрд. валутни лева (към 9 милиарда долара) и само до края на деветата петилетка (1990 г.) трябва да погасява средно по 2,5 млрд. годишно. А общата сума на чистите валутни постъпления за 1986 г. е само 1,95 млрд. Коларов предупреждава, че единственият начин да се посрещнат задълженията е да се вземат нови кредити: „За сведение ще спомена и това, че е прието за нормално плащанията за основния дълг и за лихвите на една страна да не надхвърлят 25 на сто от общите й валутни постъпления. У нас вече те са повече от 100 на сто.”
  В началото на 1989 г. валутният резерв е все още над един милиард, но тъй като през първите 10 месеца има падежи за плащане на заеми, на 1 ноември, девет дни преди Живков да се оттегли, той пада под милиард. А само през първото тримесечие на 1990 г. е трябвало да бъдат внесени 1,723 млрд. долара главница и лихви по външния дълг. За тези плащания се налага да се посегне отново на резерва и на 31 март 1990 г. в него остават едва 138 милиона долара. От хазната не би могъл да излезе един милиард за пълнеж на куфарчета, защото там просто не ги е имало. България е фалирала. Парите на бай Тодор са похарчени заедно със самия него.

   

  Източник:   е-vestnik.bg

• Българка стана общински съветник в Кипър

  Българка бе избрана за общински съветник в Кипър на проведените в неделя местни избори. За първи път наши сънароднички влязоха в политическата битка в Кипър, като се кандидатираха за градските парламенти.

  Моника Мелеки, българка и популярна кипърска актриса, вече е общински съветник в Ларнака. Тя влезе с листата на управляващата партия АКЕЛ. Моника живее от 21 години в Кипър, съпругът й Андреас е завършил заедно с нея НАТФИЗ в София и сега е известен кипърски режисьор и актьор. В момента двамата работят в театър „Скала“ в Ларнака. Мелеки има три деца, а голямата й дъщеря Венера завърши тази година Музикалната академия в София със специалност оперно пеене.

  Моника приема избирането си за общински съветник като израз на обичта и признание на хората за нейното творчество и дългогодишна дейност за развитието на културата в града, каза тя за „Хоризонт“. 

  В Пафос в изборите също участваше българка – Елена Димитрова-Пападопулу, която бе в листата на главната опозиционна партия „Демократичен сбор“. Тя събра много гласове, включително и на българите, живеещи в района, но те не й стигнаха, за да бъде избрана. Елена живее вече 20 години в Кипър, преподава гръцки език в българското училище в Пафос и работи активно за българската общност в града. Съпруга е на много лекар кардиолог.

  На проведените в неделя местни избори в Кипър голямата победа е за главната опозиционна партия – дясноцентристкия „Демократичен сбор“, която спечели 26 кметски места от общо 38. Тя пое и управлението на двата големи града – столицата Никозия и Ларнака. В същото време управляващата АКЕЛ запази позициите си в другите два основни града – Лимасол и Пафос.

   

  Бранислава Бобанац,

  кореспондент на БНР в Кипър

  Източник:   Bnr.bg

   

• Погват 800 000 емигранти за осигуровки

  Данъчните щели да информират за почина си най-големите общности на сънародници зад граница

   

  Акция “Емигрант” стартират данъчните. Тя ще обхване 800 000 души, напуснали България. Списъците били готови и разпратени до всеки данъчен офис.

  Целта била изчистване на здравната система от мъртви души. Сега много емигранти се водели нередовни платци заради стари здравни вноски. Имало хаос кой за колко време идва в България, кой е с временно прекъснати права и кой иска да бъде отписан от здравната система, пише „24 часа“.

  Акцията станала възможна след промяна в Закона за здравното осигуряване, която влиза в сила от 1 януари 2012 г. Според нея живеещите в чужбина може да се освободят от плащането на пари за здраве единствено ако декларират, че не са се връщали в страната за повече от половин година.

  Данъчните щели да информират за почина си най-големите общности на сънародници зад граница. Те ще призоват всеки българин от чужбина, който ще си идва за Коледа и Нова година, да ги посети. Преди дни шефът на данъчните Красимир Стефанов обяви, че в момента близо 2 милиона души имат проблеми с неплатени здравни вноски. Експерти смятат, че акцията ще облекчи българските емигранти, които отдавна са пациенти на чужди здравни каси, но все още им се водят задължени към българската.

  Промяната в закона дава възможност хората, които са напуснали страната ни преди 31 декември 2011 г., но не са съобщили това на данъчните, да го направят до 31 декември 2012 г.

   

  Източник:  blitz.bg

• Половината българи готови да емигрират

  Половината от работещите българи биха емигрирали заради по-добро заплащане. 20 % събират информация и търсят друга възможност, преди да решат да живеят и работят в чужбина. Данните са от проучване на КТ „Подкрепа“.

  Основна част от потенциалните емигранти се насочват към Великобритания. Сънародниците ни предпочитат да емигрират във Великобритания и Германия, въпреки че там има ограничения за българи и румънци. „Там работят нелегално и терминът „недокументирани работници“ се е превърнал в нарицателно“, обяснява доцент Духомир Минев от Института за изследване на обществата и знанието към БАН.

  Избират тези страни, защото знаят, че там може да се намери работа, при това със сравнително добро заплащане. Отиват там, където вече е създаден канал, посочва Минев.Четиристотин хиляди от емигрантите ни обаче са се върнали в последните две-три години заради кризата. Трийсет на сто от работниците, участвали в проучването, въобще не искат да отиват. Причината е липса на информация и страх от измами.

  В България също живеят имигранти, припомни главен асистент Мария Желязкова от института. 70 % от работодателите обаче не искат да работят с тях. Има изразени предразсъдъци. „Това са преди всичко нискоквалифицирани работници – виетнамци, китайци, които стоят затворени, няма проблем да бъдат назначени, но не когато са голяма група. Групата играе ролята на защитна стена“, уточни Желязкова.

  „В бъдеще икономиката ни ще има нужда от чужди работници – не високо квалифицирани, а в селското стопанство поради застаряването на населението“, допълва Мария Желязкова. Тя коментира, че някои от работодателите, които са високо квалифицирани, също са готови да емигрират.

   

  Източник:  blitz.bg

   

• <<
• 1
...
• 263
• 264
• 265
• 266
• 267
• 268
• 269
• 270
• 271
• 272
• 273
...
• 415
• >>