Авторски
- ГЕРБ – ‘отличници по харчове’ за Избори’ 2011
Близо 6 млн. лв.e общата стойност на предизборната кампания на управляващата партия ГЕРБ за кметските избори в края на октомври. Това сочат данните от отчетите на политическите партии, коалициите и инициативните комитети, участвали в местните избори в края на октомври 2011 година.
Почти два милиона лева от тях са били за медийно отразяване. Около 300 000 лева ГЕРБ са инвестирали в социологически агенции, а около 36 хил. лв в консултанти по места. Това става ясно от отчетите на партиите, подадени пред Сметната палата и публикувани в петък.
Над 2.5 млн. лв. са парите, похарчени за флаери, плакати и организирането на концерти – общо около 2 600 000 лв.
Най-много средства е похарчила и президентската двойката на управляващата партия ГЕРБ – 1.8 млн. лв. Най много средства са били дадени за плакати, брошури и флаери – 655 хил. лв. Следващите по-големи пера са рекламата в електронни медии, за която са платени 454 хил. лв., и срещи с хората чрез организиране на събития и концерти, които са им стрували 414 хил. лева.
Веднага след управляващите по изразходвани средства се нареждат ДПС, които за местния вот са похарчили около 4 000 000 лева. Партията не е получавала дарения, като в отчета им е посочено, че всички изразходвани средства са от държавната им субсидия.
След ДПС по размер на отделените средства за предизборната кампания за местните избори се нарежда БСП.
От подадения до Сметната палата отчет на левицата става ясно, че партията е похарчила за предиборната си кампания за местните избори над 1.7 млн. лв.
Кампанията на “Атака” за местните избори е излязла около 400 000 лева. ДСБ са похарчили 804 хил. лв. за кампанията си, от които 693 500 лв. са от субсидията на партията, другите – от дарения. Кампанията на СДС е струвала около 250 000 лева.
За сметка на попълнените партийни отчети за кметския вот, редица местни коалиции не са подали отчетите съм към Сметната палата, въпреки че са задължени от закона.
- Русенска ученичка е сред най-интелигентните хора в света
Пламена Михайлова от Русе доказа, че е сред най-интелигентните хора на планетата. Дванайсетокласничката се е справила с теста на Менса с уникален резултат. Резултатът от теста на Пламена е 154 от възможните 156 точки. Тя вече е член на Менса и е сред 2-та % от населението на планетата с най-висок интелект.Пламена учи в гимназията за европейски езици в Русе и иска да стане икономист. Учителите казват за нея, че е сред малкото ученици, които никога не са създавали проблеми. Любимият й предмет е математиката.
За теста научила едва преди месец, а притеснението било голямо, защото на него можеш да се явиш само два пъти.
Освен умна, и красива
На рождения си ден през март 2010 г. Пламена Михайлова спечели престижния приз „Модел на годината”. В надпревара между 16 претендентки тя очарова журито с перфектната си визия, наподобяваща Клаудия Шифър. С мода се занимава от 2 години, през миналата година е класирана за „Мис лято”. Вече 8-ма година се занимава и с математическа лингвистика, ходи на състезания, също и на олимпиади по математика.
Източник: Myruse.net
- Репаганизация на Запада
Терминът „репаганизация” може да е изкован и от някой друг, но аз поне го намерих в цитат от английския журналист Джефри Уиткрофт и много ми хареса. Буквално означава връщане към езичеството и с него се описват процесите на отдръпване от традиционната християнска религия в обществата на западната цивилизация. Западният човек, горд от постигнатия технологичен прогрес през последните два века, сякаш започва да изпитва срам от последните две хилядолетия и презрение към своята културна традиция. „Модерният” човек поставя себе си в центъра на мирозданието, може би като тълкува не съвсем правилно философията на Ренесанса, и превръща в своя основна цел сетивната наслада и потреблението на битови блага. Много хора, особено в средите на онези, които са имали по-сериозен досег с марксическата пропаганда в училищната система на развития социализъм, свързват религиозността с изостаналост и неграмотност. Кръстят се и палят свещи глупавите бабички с домашно плетените жилетки и забрадките, а внуците им, които са избягали от тях в големия град, са атеисти или, в най-добрия случай, агностици, за които узаконяването на хомосексуалните бракове е много по-важно от отвлечената тема за безсмъртието на душата и Сътворението. Много хора, които искат да минат за интелигентни и културни, се страхуват, че няма да минат за такива, ако са религиозни. Разбира се, пред наистина интелигентните и културните хора този проблем в повечето случаи не стои.
Още Омир е казал, че всеки човек има нужда от богове. Ако се отрече от боговете си, у него се отваря празнина, която той търси да запълни с нови богове. Нима не беше религиозно чувството към троицата Маркс, Енгелс и Ленин? Убедеността в тяхната непогрешимост, вярата в рая (комунизма) и изобщо широката употреба на думата „вяра” – в правотата на партията, в историческата победа на пролетариата? Нима манифестациите не бяха шествия с хоругви и икони? Нима в мавзолеите не се пазеха мощи? Не можеш да отнемеш религиозното чувство на хората, можеш да отнемеш само религиозната им вяра. Това направи социализмът и затова е безбожен. По подобен начин действат и другите тоталитарни системи – не могат да изкоренят религиозното чувство, затова подменят символите му. Загубата на религиозна вяра отваря пътя на много „модерни” религии. Любимата ми сред тях е (не знам как да преведа думата на български) тъй нареченият environmentalism. Това е религията на крайните атеисти и еко-активсти, които, както всички други хора, също не могат без религиозно чувство и техните светини са Майката Земя, Капитан Планета и други такива схематични олицетворения на елементаризираната и „модернизирана” идея на пантеизма, която исторически всъщност е една от първите форми на езичеството, запазена също така и в някои средновековни ереси. Еколози, сциентолози и всякакви телевизионни проповедници се мъчат да създават нови религии, като обаче ги лишават от тяхната трансцедентална основа и по този случай започват да приличат на лъжепророците, за които предупреждава Апокалипсисът. Между другото, наскоро попаднах на интересна мисъл: знаете ли защо ислямът заплашва да надделее един ден над християнството? Не само защото демографските процеси в ислямските страни са взривоподобни, но и защото мюсюлманите в мисленето си имат понятие за Бог и задгробен живот, докато все повече западни хора мислят за удоволствие и потребление. За какво да даде живота си западният човек, ако вярва, че животът му е най-важното нещо на този свят?
Всъщност, като стана дума за демография, авторитетни британски и американски статистически проучвания сочат, че в западните общества, където християнството е в упадък, населението намалява. Това е следствие от дезинтеграцията на обществото, резултат от същите причини. Оказва се, че когато не изповядват една религия – християнството – хората в тези общества не откриват нищо общо помежду си, започват да се групират по други принципи и да се капсулират в тези нови групи. Увеличават се в пъти и десетки пъти абортите, извънбрачните раждания, броят на децата, които живеят само с един родител, броят на младежите, които не желаят да учат и да се квалифицират, хомосексуалните съжителства, наркоманията и престъпността. Едно проучване по тези въпроси в Съединените щати показва, че ужасяващо голям процент от младежите, които кандидатстват в армията (понеже не могат да имат друга професия поради необразованост) не могат да отговорят на въпроса: „Ако 2 + Х е равно на 4, то на колко е равно Х?”. Нищо чудно, че близо половината, ако не и повече, от американците са зависими за оцеляването си от някаква форма на социално подпомагане, най-често Food-step (помощи за храна за сметка на бюджета, които някои сочат като основна причина за безпрецедентното затлъстяване на американците, но това е друга тема). Тоест обществата, които са се отдръпнали от християнството, страдат от социална и културна дезинтеграция и от заплахата да се стопят демографски след няколко поколения. Не е нужно да вярваш в „белобрад старец с чиния на главата” и да „палиш свещи като неграмотна бабичка”, за да видиш, че това не е добро и със сигурност не е желано като резултат в тези общества. Не нужно и да стигаш до тези изводи по друг начин, защото статистиката ги показва ясно.
Някои смятат, че големите цивилизации създават големите религии. На мен обаче ми се струва, че по-скоро големите религии създават големите цивилизации. Например, западната цивилизация (към която според мен трябва да се причисли и голяма част от православието, независимо от теориите на Хънтингтън) е християнска. Ако спре да бъде християнска, ще спре да бъде и единна цивилизация. Всички ценности на модерния либерализъм произлизат от християнството – и толерантността (към ближния), и гражданските права, и институциите, и законността. Колкото и да подскочат атеистите, индивидуализмът и хуманизмът произтичат също от християнството, защото човек е ценност и фокус на вниманието, единствено защото е образ и подобие. И ако сега някой мисли иначе, то нека бъде сигурен, че през Ренесанса са мислели точно така. Главната задача на културата е да търси и предлага общ знаменател между отделните индивиди. А религията е онази част от културата, която успява да намери общ знаменател между огромни групи от индивиди. Именно на тази основа се раждат и развиват цивилизациите. Защото е важно да има поне няколко важни въпроса за света и вселената, по които хората да си говорят на един и същ език, с едни и същи понятия и да се съгласяват с казаното.
Ето защо си мисля, че на фона на тези кротки разсъждения, войнстващите атеисти трябва да проявят малко повече смирение или, ако думата „смирение” ги дразни, да я заместят със „съмнение”. Съмнение в собствената им безпрекословна правота. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Иван Стамболов,
Sulla.bg
- „Икономедия“ получи 3 млн. лв. от фондация „Америка за България“
Медийната група „Икономедия“, която е собственост на бизнесмените Иво Прокопиев и Теодор Захов, спечели 3 млн. лв. субсидия от фондация „Америка за България“. Това става ясно от официална информация, качена на сайта на фондацията. Парите ще бъдат предоставени на групата, в която влизат вестниците „Капитал“ и „Капитал дейли“ и сайтът „Дневник“, за период от 3 години.
Неправителствената организация обявява за своя мисия да подкрепя независими медии и да утвърждава високите професионални и етични стандарти в журналистиката. Мотивите й да финансира дейността на „Икономедия“ са, че това ще допринесе за укрепване на демократично общество в България, като изданията на групата ще съхранят своята редакционна независимост и ще укрепят водещите си позиции в отразяване на събития, в разследвания и анализи, които подкрепят реформите във важни обществени сектори и служат на интересите на гражданите на България.
Припомняме, че в последните месеци „Икономедия“ се раздели с едни от най-уважаваните си журналисти.
Източник: Glasove.com
Грантът за Икономедиа
Година Област на проекта Период на проекта Сума 2011 Гражданско общество и демократични институции 15 ноември 2011 – 14 ноември 2014 3,000,000 лв. Проектът ще допринесе за постигане на мисията на фондация „Америка за България” за укрепване на демократично общество в България като подкрепя независими медии и утвърждава високите професионални и етични стандарти в журналистиката. Изданията на „Икономедиа” ще съхранят своята редакционна независимост и ще укрепят водещите си позиции в отразяване на събития, в разследвания и анализи, които подкрепят реформите във важни обществени сектори и служат на интересите на гражданите на България.
Източник: Americaforbulgaria.org
––––––––––––––-
Бел.ред.: Неотдавна най-добрата коментаторка на „Дневник“ Любослава Русева бе принудева да напусне. А преди това хартиеното издание на „Дневник“, един от много малкото наистина качествени вестници в България, бе закрито (остана сайтът, като и неговият екип бе редуциран). Много похвално е това, че фондация „Америка за България“ е задвижила проект, подпомагащ финансово независимостта и високите стандарти в българската журналистика. Не е ясно обаче защо ръководството на „Икономедия“, която получава тези 3 млн. лв. от фондацията, се раздели въпреки тях с доказали професионализма си журналисти.
- Грешен превод на евродиректива помага на шистовия газ
„Няма енергийна независимост, която се гради на енергийно изчерпаеми източници. Няма енергийна независимост, която може да доведе до отравяне на българската вода.“
Това заяви Борислав Сандов на алтернативната пресконференция в БТА, дадена от представители на гражданската инициатива за забрана на проучванията и добива на шистов газ.
Тя започна минути, след като също в БТА приключи брифинга на учени и експерти, които защитиха добива на шистов газ.По думите на Сандов, поддръжниците на шистовия газ в България са хора, които искат да направят страната зависими от други. Истината за диверсификацията не е в шистовия газ, убеден е Сандов и посочи възможностите, които дават втечненият газ, междусистемната връзка с Гърция, оползотворяването на собствените ни възобновяеми енергийни източници.
„Евдокия Мания и Нона Караджова правят умишлена манипулация или проявяват невежество като казват, че европейското законодателство не им позволява да правят ОВОС на дълбочинни сондажи за търсене и проучване на нефт и газ„, заяви Сандов.
Той подчерта, че европейското законодателство не само, че не забранява да се прави ОВОС на тези сондажи, а обратното – задължава да се извършва ОВОС за всеки отделен случай.Българското законодателство явно не е хармонизирано с европейското в това отношение поради грешки в превода на европейската директива на български език, съобщи Сандов. Преводът е грешен и Законът за околната среда, транспониращ директивата следва грешния превод, посочи той.
Сандов съобщи:“Ще пуснем сигнал да се транспонира и приложи европейското законодателство в България.“
Той каза, че не знае кой е превеждал директивата и коментира, че може умишлено да е пропуснал да направи коректно превода и сега от МОСВ да бламират, казвайки че трябвало да се пита ЕК и че ЕК забранявала ОВОС за търсене и проучване, което е лъжа.Бразилските прокурори поискаха 10 млрд. долара да е санкцията за замърсяването на техния шелф от компанията, която иска да добива шистов газ в България, каза още Сандов и визира Шеврон.
Той допълни, че Шеврон са били осъдени в Еквадор на 8,6 млрд. долара и добави, че предполага, че ще бъдат осъдени и в Индонезия, където също се оказало, че са нанесли щети върху околната среда.За участниците в предходната пресконференция по темата Сандов каза, че имат конфликт на интереси, което лесно може да се докаже и апелира прокуратурата да се включи.
„Г-жа Стойкова е получавала пари от същите американски компании, които искат в България да добиват“, каза той и показа разпечатка на нейното CV от сайта на БАН.Проф. Константин Щерев разясни какви са рисковете, пораженията и катастрофите, които може да предизвика шистовият газ в България.
Ако се стигне до добив, ще настъпи мащабно, необратимо увреждане на почвата, а най-фундаменталният проблем е за водоносната система. Освен това големи са рисковете от земетресения, посочи той.Източник: News.bg
- Стотици протестираха срещу съдебното решение за убийството на Кирил Въжаров и Васил Александров
Възмутени и потресени от съдебното решение на делото за убийството на Кирил Въжаров и Васил Александров граждани се организираха в протест пред Съдебната палата тази вечер в 19.00 часа. На бдението се събраха близо 1000 души – съотборници на бившия хокеен вратар на „Славия“ и националния отбор, близки и приятели на загиналите две момчета, както и фенове на „белия“ отбор. Голяма част от протестиращите държаха лозунги с различни послания, отнасящи се към съдебната и политическата система в България. Един от плакатите бе с надпис: „Внимание, убиецът е на свобода!“.
На протеста присъства и известният български певец Васко Кръпката. Събитието премина мирно, без никакви скандирания, а присъстващите държаха по една запалена свещ.
Напомняме, че на 9 декември тази година 29 състав на Софийския градски съд оправда Илиян Тодоров (25 г.) за убийството на хокеиста на „Славия“ и българския национален отбор Кирил Въжаров и неговия приятел Васил Александров, станало пред дискотека „Соло“ в нощта на 18 срещу 19 април 2009 година. Предстои обжалване през Апелативния съд.
Източник: Slaviasofia.com
- Защитници на добива на шистов газ в България
1. Илиян Драганов Василев
Посланик в Русия от 2000 до 2006 г. През 1981–1990 г. сътрудник в Международния отдел на БЗНС, по-късно – резидент-мениджър, консултант по международно строителство и развитие във фирма „Дж. Джоунс и Ко“ и представител на фирмата в България, а през 1994–1997 г. – изпълнителен директор на ДОО „Хоум сервиз“. Изпълнителен директор и Българската международна стопанска асоциация, председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции. От 2007 г. до април 2011 – председател на Делойт България. Заместник-председател на българския Реформ Юнион Клуб.
Секретен сътрудник на ДС с псевдоним „Сашо 11”
Из Решение № 175/ 14.12.2010 г. на Комисията по досиетата, в което се оповястяват данни за принадлежност към ДС на посланици, генерални консули и заместник-ръководители на дипломатическите мисии на Р. България.
Три имена Илиян Драганов Василев Дата на раждане 07.07.1956 г. Място на раждане гр. София Вербувал го служител ст. лейт. Христов на 09.02.1988 г., регистриран на 09.03.1988 г. Ръководил го служител ст. лейт. Христов Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, ПГУ Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник секретен сътрудник Псевдоними Сашо-11 Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Документи от ръководилия го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; дело Ф1, а.е. 7553; доклад на НРС рег. № RB102101-001-04/ 12-2093/ 28.10.2010 г. Снемане от действащия оперативен отчет Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Москва от 04.02.2000 г. до 30.06.2006 г. - Васил Симеонов Балинов,
проф. дгн в Минно-геоложкия университет,
агент и секретен сътрудник на ДС с псевдоним „Балтов”
Из Решение № 230/ 16.06.2011 г. на Комисията по досиетата, отнасящо се до ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, и техните заместници; други длъжности, които се заемат с акт на Министерския съвет или министър-председателя – Висша атестационна комисия
Три имена Васил Симеонов Балинов Дата на раждане 04.08.1936 г Място на раждане гр. Луковит Вербувал го служител регистриран на 06.01.1973 г. Ръководил го служител ст. лейт. Георги Николов Георгиев; о. р. Орлин Симеонов; лейт. Димитър Г. Азлалиев; лейт. Иван Димов; кап. Бранимир Грозданов Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, ПГУ-VII Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник агент; секретен сътрудник Псевдоними Балтов Данни в наличните документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Разходен документ, отчетен от ръководил го щатен служител; документи от ръководили го щатни служители; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; дело Ф1, а.е. 3517. Снемане от действащия оперативен отчет 1976 г. Публична длъжност или публична дейност Член на научна комисия по геологически и географски науки от 2000 г. до 2006 г.
3. Проф. Кристалина Стойкова – научен секретар на Геологичния институт на БАН.Консултант на нефтените компании Texaco, British Gas, Enterprise Oil, OMW, Melrose Resources при сондиране за нефт и газ в черноморския шелф – според информация, дадена от самата нея в CV. (Американската компания за добив на нефт „Тексако“, погълната в последствие от „Шеврон“, е осъдена за 8,6 милиарда долара от Еквадор за замърсяване на водите и почвите.)
Из CV-то на проф. Стойкова:
По важни научни и научно-приложни разработки• Монографии • Научни статии• Цитирания• Научни и приложни разработки• Участие в международни проекти• Внедрявания• Изобретения 90Над 150 цитата, от тях – 56 в чуждестранни монографии и международни списания, 24 в монографии в България, над 70 в български списания.съвместни проекти по МГКП, с Австрия, Пери-Тетиски консорциум, Францияконсултант на редица нефтени компании (Texaco, British Gas, Enterprise Oil, OMW, Melrose Resources) при сондиране за нефт и газ в черноморския шелф 4. Алекс Алексиев,
Институт за иследване на Балканите и Черноморския регион
/и екперт по радикален ислям (?!) в института „Хъдзън“/
Днес по пограма „Хоризонт“ на БНР, г-н Алексиев, който, доколкото разбирам, живее в САЩ, заяви, че никъде нямало доказан случай на замърсяване на водата при добив да шистов газ, както и че аргументите на онези, които говорят за рисковете от този добив у нас, са, цитирам, „комунистическа пропаганда“.
Който има време и желание да търси и обработва видима публично или не толкова (но достатъчно доказуема) информация, свързана с активно шестващи по ТВ дебати, пресконферении, интервюта в медиите и пр. „безкористни“ защитници на добива на шистов газ в България, може ако иска да продължи и допълни този списък. Той въобще не обхваща всички.
М. Христова,
Stranitzi-stannitzi.blogspot.com
- „Тайм“ избра за личност на годината Протестиращият човек
На корицата на списанието е изобразен младеж с покрити с шал уста и нос и закрита със шапка коса – събирателен образ на всички демонстранти през 2011 г.
Египетски демонстранти „Протестиращият“ беше обявен за личност на годината в традиционната класация на американското списание „Тайм„.
На корицата на изданието е изобразен младеж с покрити с шал уста и нос и закрита със шапка коса – събирателен образ на всички демонстранти, които през 2011 г. заляха улиците на редица страни – от Близкия изток до Москва, преминавайки и през САЩ.
От „арабската пролет“ до Атина, от „Окупирай Уолстрийт“ до Москва, дава измерения на универсалния образ списанието.
То споменава дори за кучето Лукинакос, вярно и неизменно съпътстващо всички протести по улиците на Атина и увековечено в стотици фотографии, превърнали го в знаменитост.
Никой не е предполагал, че когато един обикновен тунизийски продавач на зеленчуци се подпали на площада, това ще доведе до стотици протести, които ще свалят диктатори и ще предизвикат глобална лавина от обществено несъгласие, пише изданието.
„Протестиращият“ беше определен за личността на тази година поради факта, че улови и изтъкна на преден план едно световно усещане на надежда от промяната, свали правителства и идеи, съчета най-древните техники с най-модерните технологии, за да разкрие човешкото достойнство и да ръководи планетата по пътя на по-демократичен, макар и понякога по-опасен XXI век“, обяснява решението си „Тайм“.
Всички тези хора промениха историята и ще я променят в бъдеще, коментира издателят на списанието Рик Стенгел при обявяването на избора му за 2011 г. по телевизия Ен Би Си.
„Те недоволстваха, те искаха, те не бяха отчаяни дори когато отговорите идваха в облаци от сълзотворен газ или дъжд от куршуми. Те буквално въплътиха идеята, че отделното действие може да донесе колективна огромна промяна“.
Избирането на личност на годината е ежегодна традиция за сп. „Тайм“, която води началото си от 1927 г.
Сред финалистите тази година са и адмирал Уилям МакРейвън, ръководил операцията по ликвидирането на лидера на „Ал Кайда“ Осама Бин Ладен в Пакистан през май (на 2-ро място), както и китайският дисидент Ай Вейвей, чийто 81-дневен таен арест предизвика възмущение по света (3-то място).
Следва ги председателят на бюджетната комисия в Камарата на представителите на САЩ Пол Райън. В класацията намира място дори съпругата на британския принц Уилям – Катрин Мидълтън.
Миналата година списанието обяви за личност на годината създателя на социалната мрежа „Фейсбук“ Марк Зукърбърг, а през 2009 г. бе отличен президента на Американската централна банка Бен Бернанке.
Председателят на Европейския парламент Йежи Бузек пък тържествено връчи днес
престижната награда „Сахаров“ на петима активисти
от „арабската пролет“ на церемония, на която отсъстваха двама лауреати от Сирия, съобщи АФП.
С този приз, който през годините се превърна в един вид европейска Нобелова награда за мир, парламентът признава усилията на всички, които се борят за основните свободи и политическа промяна в арабския свят, отбеляза Бузек в амфитеатралната зала на парламента в Страсбург.
Един от петимата лауреати бе награден посмъртно. Само двама от останалите четирима успяха да отидат в Страсбург.
Това са египетската активистка Асмаа Махфуз, една от инициаторките на протестното движение, което доведе до свалянето на Хосни Мубарак, и либийския дисидент – 77-годишния Ахмед аз Зубаир Ахмед ас Сануси, който прекарал 31 години в затворите на Кадафи.
На церемонията не присъстваха двама лауреати от Сирия
Единият от тях, карикатуристът Али Фарзат, направи видеообръщение към евродепутатите от Кувейт, където е в изгнание.
Другият лауреат от Сирия, адвокатката Разан Зейтунех, не успя да отиде в Страсбург, защото трябва да се крие в страната си, обясни Бузек.
В писмо до евродепутатите тя отбелязва, че посвещава наградата на активиста Гият Матар, който почина през септември, след като бе изтезаван, и чиято съпруга му роди син преди няколко дни.
Източник: БГНЕС/ Vesti.bg
- Българските църковни дрязги влязоха в централните новини на Националната телевизия на Австралия
В централните вечерни емисии на Националната телевизия на Австралия беше излъчен репортаж за конфликта в българската църква „Св. Кирил и Методий“ в Мелбърн, който влиза в съда. В репортажа се казва, че става дума за един необичаен за Австралия сюжет за дните преди Рождество Христово, а именно за остър конфликт между свещеник и енориаши в българския православен храм. Свещеникът Александър Попов е извикал за пореден път полиция, за да прогони от църквата и енорийския център бившите си енориаши и членове на църковното настоятелство.
Припомняме, че конфликтът в Мелбърн нашумя през лятото на изминалата година („Наша църква върти бизнес с ротативки, остана без пари „), макар че проблемите се трупат в продължение на няколко години. Поради множество лични конфликти енорията се разпада и 75-годишният архиерейски наместник о. Александър Попов уволнява всички несъгласни с него църковни настоятели и избира нови. Открива и нова банкова сметка. Въпреки многобройните молби, отправени към митр. Йосиф да дойде на място и да реши конфликта, отговорният епархийски архирей не се отзовава и се отказва от самолетния билет, купен му от разделеното църковно настоятелство. Така не се сбъдва мечтата на австралийските ни сънародници да видят своя епархийски архиерей на живо. Писмата на митр. Йосиф към отец Александър Попов да не разделя енорията и да спазва устава, както и към отстранените църковни настоятели да пазят мира, не дават резултат.
В крайна сметка по позната традиция Св. Синод решава да узакони статуквото, като признава преврата в енорията, а митр. Йосиф се оправдава „с намесата на външни сили“, което усложнявало ситуацията. Изпратеният от Св. Синод млад свещеник отец Петър Христов спечелва доверието на хората, но не се спогажда със стария свещеник и поради това се задържа там само три месеца – митр. Йосиф спешно го отзовава през декември м.г. Самият отец Александър Попов тази година е отличен в България с офикията иконом за дългогодишните си заслуги към българската църковна община в Мелбърн.
Оттогава досега енорията в Мелбърн непрекъснато се топи, а скандалите и викането на полиция, за да възпрепятства достъпа на нежелани участници в спора, зачестяват. Австралийското законодателство стриктно следи за спазването на правата на религиозните общности и защита на тяхното имущество от лични злоупотреби от която и да е страна. Според закона, църквата в Мелбърн е длъжна да има поне трима собственици, вписани в нотариалния акт, като епархийският архиерей задължително е един от тримата. Понастоящем, твърдят жалбоподателите, в нотариалния акт е останал само един собственик – свещеник Александър Попов, а епархийският архиерей Йосиф неясно как е отстранен, както и г-жа Войда Попова: тези трима собственици на храма са единствените все още живи от седемте, които са регистрирани от австралийските власти през 1989 г., когато БПЦ печели делото срещу Македонската църква и храмът е присъден на българската православа общност.
Българският църковен скандал, привлякъл вниманието на австралийските медии, няма да бъде решен, ако митр. Йосиф не поеме отговорност за случилото се и не се намеси по-решително. Хората настояват Св. Синод да вземе спешни мерки митр. Йосиф да бъде отново вписан в нотариалния акт като собственик на храма, което право австралийското законодателство му гарантира. Те настояват също така митр. Йосиф лично да поеме инициативата и да наложи ежегодно свикване на събрание, ежегодна смяна на членовете на контролната комисия, както и нов избор на църковно настоятелство на всеки две години. Запазването на статуквото гарантира разпада на енорията и, както се казва в репортажа, храмът може да бъде загубен за българската общност. Така ще продължим да удивляваме австралийците с други подобни „не-святи ситуации“ и да петним името на Православната църква.
www.dveri.bg
Репортажа за българския скандал по Националната телевизия на Австралия може да видите туk:
- Износът ни продължава да расте, но Русия го обезсмисля
Автор: Димитър Събев
През първите десет месеца на годината България е изнесла в чужбина продукция за 32.6 млрд. евро и е внесла за 36.8 млрд. евро. Износът нараства с 31.3% на годишна база, а вносът с 22.3%. Търговският дефицит, формиран през периода, възлиза на 4.154 млрд. лв., което е с над 1 млрд. по-малък дефицит спрямо минуса през първите десет месеца на миналата година.
Износът на България за Европейския съюз възлиза на 62% от общия ни износ за първите десет месеца на годината. През същия период на 2010 г. този процент беше 61.2%.
През октомври износът за страните от ЕС нараства с 19.5% на годишна база, до 2.123 млрд. лв. – при 1.777 млрд. лв. през октомври 2010 г. Но през септември прирастът на износа на годишна база беше по-висок, 22.7%.
Все пак, изнесената през октомври продукция за ЕС е с почти 60 млн. лв. по-висока спрямо износа през септември. През октомври за шести пореден месец успяваме да изнесем продукция за над 2 млрд. лв. за страните от Европейския съюз. Справка в базата данни на НСИ показва, че в историята на българската икономика е имало само седем подобни месеца – и всичките те са през 2011 г. Октомври е един от тях.
Налага се изводът, че макар да има някакъв признак на леко забавяне в годишния прираст на месечна база, износът ни за Европейския съюз се развива много позитивно и на база официалната статистика не може да се твърди, че към края на октомври износът на България за ЕС е понесъл някакъв негатив от европейската дългова криза.
Това обаче е главният акцент в изказванията на българските икономически политици след местните избори в края на октомври: българската икономика може да пострада заради дълговата криза в ЕС. Предстои да видим, дали действително е налице по-сериозно забавяне в последните два месеца на годината – или беше проведено класическо сплашване, с цел ограничаване на разходните претенции във връзка с приемането на бюджета за 2012 г.
Що се касае до износа за трети страни, той нараства с 28.8% на годишна база за периода януари – октомври. Прирастът през октомври е 16.4%, а през септември 14.4%. Общо 12.4 млрд. лв. е стойността на българския износ за страните извън ЕС за първите десет месеца.
От началото на годината, търговският ни дефицит /цени FOB – CIF/ с ЕС е 1.123 млрд. лв., след над 2.37 млрд. лв. за периода година по-рано. С трети страни дефицитът ни достигна 3.03 млрд. лв., след като миналата година по това време беше 2.854 млрд. лв.
Като цяло външната търговия за България показва добра динамика – с едно огромно изключение. Трън в очите и черна дупка в платежния баланс е огромният търговски дефицит на България с Русия, който продължава да се разширява с ударни темпове.
При положение, че за десетте месеца на тази година Русия е изнесла към България стоки за 6.64 млрд. лв., тя е склонила да внесе от нас стоки само за 840 млн. лв.
Ако през първите десет месеца на 2010 г. бизнесът с Русия ни е вкарал в 4.1 млрд. лв. дефицит, този минус през тази се е надул до 5.8 млрд. лв. Тоест налице е над 40% ръст на търговския дефицит с Русия. Това е фактор с политическа тежест.
Източник: darikfinance.bg
- Правителството тегли 335 млн. лева кредитПравителството одобри на днешното си изнесено в Пловдив заседание договор за изтегляне на държавен заем от „Българска банка за развитие” АД. Средствата в размер на 335 млн. лева ще бъдат предоставени за ползване от Разплащателната агенция към Държавен фонд „Земеделие”. С тях ще бъдат изпълнени гаранционни схеми по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013 г.
С подписването на договора финансирането ще бъде осигурено още в края на 2011 г. Така ще се предотврати забавянето на стартирането на гаранционните схем, които от своя страна ще доведат до подобряване на бизнес средата и постигнат по-пълно целите на Програмата за развитие на селските райони, като се увеличи делът на предприятията по смисъла на Закона за малките и средни предприятия, които ще имат достъп до източници за кредитиране.
Очаква се това да постигне и допълнителен ефект – да повиши доверието на банковите и кредитни институции към кредитоискателите бенефициент в земеделския сектор, мотивира кабинета изтеглянето на зема.
Кабинетът отпуска още 5,4 млн. лева на Министерството на отбраната , с които то да издължи неплатени ДДС и лихви към Агенция „Митници” във връзка с погасяването на задължения по договора си с фирма „Аления Аеронаутика“, която е доставила на военното ведомство транспортни самолети „Спартан”./БЛИЦ
- Конституционният съд отхвърли искането за обявяване на избора на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова за незаконен
София, 14 декември 2011 г. Агенция „Фокус“
Конституционният съд отхвърли искането на 71 народни представители от 41-вото Народно събрание за обявяване за незаконен на избора на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова за президент и вицепрезидент на Република България. Решението влиза в сила от постановяването му. То е публикувано на интернет сайта на съда.
Съдиите Владислав Славов, Благовест Пунев, Цанка Цанкова и Румен Ненков са подписали решението с особено мнение по допустимостта на искането. - 10 of the Biggest Lies in History
2. Watergate
Two decades before the Clinton scandal, another U.S. president was caught in a web of lies, and the controversy had devastating effects on the country as a whole.
In the summer before President Richard Nixon’s successful re-election to a second term, five men were caught breaking into the Democratic National Committee headquarters, housed in the Watergate Hotel. As details emerged over the next year, it became clear that officials close to Nixon gave the orders to the burglars, perhaps to plant wiretaps on the phones there. The question soon became about whether Nixon knew of, covered up or even ordered the break-in.
In response to mounting suspicions, Nixon denied allegations that he knew anything and proclaimed, „I am not a crook.“ This lie came back to haunt him. When it was revealed that private White House conversations about the matter were recorded, the investigative committee subpoenaed the tapes. Nixon’s refusal on the basis of „executive privilege“ brought the matter to the U.S. Supreme Court, which ruled that he had to relinquish the tapes.
The tapes were exactly the smoking gun needed to implicate Nixon in the cover-up of the scandal. They revealed that he obviously knew more about the matter than he claimed. Upon the initiation of impeachment proceedings, Nixon gave up and resigned from office. The scandal left a lasting scar on the American political scene and helped usher Washington outsider Jimmy Carter into the presidency a few years later.
- Bulgarian Ombudsman Joins Expats Election Rights Battle
Bulgarians living abroad should obtain the right to run and be elected Members of the country’s parliament, was the topic of the round table organized in Sofia Wednesday.The debate under the motto „Participation of Bulgarians Abroad in the County’s Rule,“ was organized by Bulgaria’s Ombudsman, Konstantin Penchev, with the participation of representatives of political parties in the Parliament, institutions, and Bulgarian expats.
During the talks, it emerged that a solution of the issue had been delayed for too long now, and the expats insisted on equal rights in politics and the election process.
Penchev stressed that a large number of Bulgarians have left and are leaving their homeland, thus the need of a separate electoral region for them.
„The truth became evident during the last Census – the number of Bulgarians in the country is going down and those abroad are growing. If we push them away from political life, we risk pushing them away from Bulgaria as well, from being interested in the country’s faith and future, which would not be beneficial for anyone,“ the Ombudsman stated.
Most officials joined in support of Penchev, but representatives of the ruling Citizens for European Development of Bulgaria party, GERB, were missing from the discussion.
The editor of the Bulgarian newspaper in Cyprus, Georgi Donkov, stated that expats have been treated, for a long time by the State, as a lower category people, as a virtual group which exists only when convenient for local politicians.
„Currently, there is not regulation of the election rights of Bulgarians abroad over the lack of political will; to the contrary – there is political will to not regulate these rights,“ he said.
Penchev made the commitment to work on the issue until it is resolved.
In May, the Ombudsman reacted quickly to an open letter mailed to him on May 25 by well-known French journalist and Bulgarian native, Roumiana Ougartchinska, initiator of the campaign of Bulgarians with more than one passport to seek constitutional amendments that would warrant their rights to participate in the election process in their homeland.
Ougartchinska’s letter focuses on the mass exodus from the country and discrimination of those, who have chosen to live abroad. The expats insist that Bulgarians with dual citizenship are allowed not only to vote in all elections, but to run for Members of the Parliament, President, and other high-ranking political and management positions in State institutions and agencies.
In his response, Penchev voiced full support to the emigrants‘ plea for constitutional amendments, calling texts in the current Constitution, which restrict the passive election rights of Bulgarians with dual citizenship, „a rather obsolete prejudice than a necessary requirement.“
The letter concluded with the Ombudsman‘s promise to initiate a debate to discuss the issues connected with the participation of Bulgarians with dual citizenship in the rule of the country.
Source: Novinite.com
- И българите в чужбина да могат да бъдат избирани за депутати
Около тази идея се обединиха повечето от участниците в кръглата маса при омбудсмана
Българите в чужбина трябва да имат възможност да се кандидатират и да бъдат избирани за народни представители. Около тази идея се обединиха повечето от участниците в кръгла маса на тема „Участие в управлението на страната на българите, живеещи в чужбина“. Събитието беше организирано от омбудсмана Константин Пенчев.
По време на дискусията стана ясно, че въпросът стои без решение вече прекалено дълго време. Емигрантите настояха за равнопоставеност що се отнася до политика и изборно право. Омбудсманът напомни, че все повече и повече българи бягат в чужбина, което предразполага и формирането на отделен избирателен район за тях: „Реалността е следната и тя се видя при последното преброяване. Видя се колко ние намаляваме в България и колко се увеличават нашите сънародници в чужбина. Ако ние ги отблъснем изобщо да не участват в политическия живот, по този начин ние рискуваме да ги отблъснем, да не се интересуват повече за съдбата на България, което едва ли е полезно за когото и да било“.
Повечето парламентарно представени партии и отговорните институции подкрепиха тезата на омбудсмана. Липсваха обаче представители на управляващите от ГЕРБ.
Крайна позиция зае редакторът на българския вестник в Кипър Георги Донков, който заяви, че емигрантите открай време биват третирани от държавата като друга стока хора: „Българите в чужбина са наричани в трето лице множествено число и ние сме сякаш някаква виртуална група, която съществува, когато е удобно и не съществува, когато не е удобно. Към този етап единственото нещо, което липсва, за да се регламентират изборните права на всички нас, българите, които живеем в чужбина, е само и единствено политическа воля, или по-скоро има политическа воля да не се регламентират тези права“.
Омбудсманът се зарече, че ще продължи да обръща внимание на проблема, докато той не бъде решен.
Източник: Dariknews.bg
Бел.ред:
Пълен аудиозапис на организираната при омбудсмана Кръгла маса може да чуе тук
- България има нужда от прозрачна ЦИК, ясни медийни правила и нови избирателни списъци
Оценка на последните избори в страната от наблюдатели на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа
С присъщия си любезен и дипломатичен тон, хвалейки демократичното провеждане на изборите у нас в края на месец октомври, международните наблюдатели от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) отправят редица констатации по неуредиците на вота.
В полето на критики попада изборната администрация, медийната среда и съставянето на избирателните списъци.
Наблюдателите като цяло са „впечалетлени“ от подредеността и мирното провеждане на вота. Няма съобщения за големи нарушения, отбелязват в началото на доклада си, публикуван във вторник.
“Имаше някои проблеми с отварянето на изборните секции. Например в София някои отвориха в 6.00, а други в 7.00 сутринта. Проблемът бе промяната в последния момент от страна на ЦИК. Отново в София някои секции получиха с 30-40% по-малко бюлетини от регистрираните гласоподаватели”, пишат от ПАСЕ.
Купуване на гласове, злоупотреба с административна власт и други нарушения
“Повечето от нашите събеседници в София изразиха своите притеснения относно купуването на гласове и сплашването на избиратели. Тези притеснения бяха свързани повече с местните избори. Ромите бяха отчетени като най-уязвими в това отношение. Богатите общини с големи бизнес интереси, особено по Черноморието, също бяха споменати като общини в риск за купуване на гласове, но това отново бе споменато само за местния вот”, отбелязват наблюдателите.
Проучването им показва още, че цената за един глас варира от 20 лева за ромски глас до 200 лева в богатите региони. “Наблюдателите и медиите обаче не успяха да отхвърлят или категорично потвърдят тези информации”, пишат от ПАСЕ.
Големи притеснения бяха споделени и във връзка и с възможните злоупотреби с административна власт. В тази посока бе споменато, че вътрешният министър е и шеф на щаба на ГЕРБ.
По отношение на правната рамка Венецианската комисия отчете, че е създадена необходимата правна основа за провеждане на изборите с предложения за някои подобрения.
От ПАСЕ отбелязват, че според българското законодателство предизборната кампания се води само на български, но това не е попречило на кандидатите, ползващи други езици, да агитират на тях.
Наблюдателите отбелязват, че въпреки плуралистичната медийна среда се наблюдава автоцензура в средствата за масово осведомяване.
ПАСЕ са забелязали и наситеното медийно присъствие на трима от кандидат-президентите преди вота в края на октомври. Според тях фактът, че всяко участие на кандидатска двойка се заплаща, е осигурило по-наситено присъствие на кандидатите на ГЕРБ, БСП и “Атака”, които явно са имали повече финансови ресурси и възможност да заплащат свои участия.
От ПАСЕ пишат, че платеното ефирно време в частните медии, както и публикациите във вестниците не са ясно откровени като рекламни материали и често биват прокарвани като част от новинарския поток. Това “без съмнение води до негативен ефект върху качеството на информацията”, заключват от асамблеята.
Наблюдателите изразяват съмнения за тайната на вота, тъй като бюлетината, подпечатана два пъти, се пуска без плик в прозрачна урна.
С присъща деликатност международните наблюдатели отбелязват, че са впечатлени от прилагането на изборните правила, гарантираната демократичност както и от “общия ред по мирното провеждане на изборите”.
В същото време от ПАСЕ посочват, че има редица проблеми, които трябва да бъдат решени и се предлагат конкретни мерки.
Нужни са прозрачност в медиите и ЦИК и нови избирателни списъци
Достъпът до медиите за кандидатите има ясна необходимост от драстично подобрение, за да бъдат гарантирани равни условия за всички, пишат от ПАСЕ.
Трябва да бъде направено ясно разграничение от страна на медиите по отношение на редакционните и платените политически реклами.
Централната избирателна комисия трябва да извършва работа си с по-голяма прозрачност и нейният състав трябва да бъде такъв, че да се гарантира по-широко общественото доверие в процеса.
Трябва да се обърне внимание на предложенията за евентуалното създаване на постоянна независима и неполитическа избирателна комисия.
Българските власти може да обмислят възможността за създаване на специален регистър на избирателите, вместо сегашния регистър, формиран от списъци на населението, съставени от местните власти.
Процесът на регистрация на кандидатите, макар и доста строг, трябва да се направи по-гъвкав по отношение на времето за регистрация на кандидатите, тъй като сегашната система е с особено неефективна по отношение на независимите кандидати.
Условията и редът за гласуване на страната трябва да бъдат значително подобрени, за да се гарантира реално избирателно право.
Източник: Mediapool
- АУТОПСИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА
.
ТРИУМВИРАТ –
трима агенти на Държавна сигурност (ДС)
по наказателното дело с/у Янко Н. Янков през 1984 г. :
„Самуилов“ – впоследствие Главен прокурор на Р. България (1999-2006 г.) Никола Филчев,
„Страхил“ – Министър на вътрешните работи на Р. България (в кабинетите на Станишев и Сакскобургготски) Георги Петканов
агентът на VI управление на ДС – Председател на 39-тото Народно събрание на Р. България (2001-2005 г.) Огнян Герджиков
_________________________________________
Източник: nova.tv
- Журналистика по време на холера
Енчо Господинов*, e-vestnik.bg
Надушвам как много колеги няма да се съгласят с написаното по-долу, как ще ме ругаят наум или по форумите, но има моменти в живота на пишещите братя и сестри, когато те засърбяват не само ръцете, но и мозъка. И ти се ще извикаш като Боримечката, но не за да сплашиш турските заптиета, а поне себе си, ако можеш.
Миналата седмица се връщах от някакво служебно пътуване, и както понякога става, едно от малкото останали удоволствия от мизерията по самолетите днес, е да пиеш чаша вино в облаците със съботния брой на “Financial Times”. В секцията “House end Home” има една статия за дома (и духа в него) на един от нашите най-известни и най-уважавани колеги в света – Строуб Талбът. Хората от моето поколение помнят легендарния кореспондент на сп.”Тайм” в Москва, преводите му на Хрушчов и на Пушкин, по-късно дипломатическата му работа като Номер 2 в Държавния департамент и главен съветник на президента Клинтън по съветско/руските въпроси. Сега Г-н Талбът е директор на вероятно най-влиятелния американски мозъчен тръст известен като “Брукингс”, интелектуалният бастион на Демократическата партия.
Но редовете по-долу не са за него като един от “the best and the brightest”, а за онова, което липсва днес в и без друго окаяното всекидневие на българската журналистика: величие на духа, аристократизъм на бита, но и на мисълта. Последните две вероятно са свързани. И първото силно влияе на второто. Подминавам стария цитат за “битието и съзнанието”.
В статията за дома на Талбът лъха на уют и красота, на семейни ценности и тонове книги, на артистичност и интелектуална дълбина, на любопитство и уважение към другите, на оптимизъм и красота. Същото лъха и от статиите и книгите (12), написани от Талбът. Дори когато става дума за разоръжаване, стратегически ракети и глобални проблеми, той пише с една неподозирана комбинация от добре подбрани думи, които превръщат и най-скучната тема в нещо приятно за четене.
Забравих да кажа, че 66-годишният Талбът има и две класически испански китари, изработени във Валенсия, които красят дома и офиса му в “Брукингс”. По-интересното е, че този майстор на думите се опитва да бъде също толкова добър и в хармонията на струните: взема уроци по китара от 40-години по-младия от него учител, Пьотр Пахомкин, руснак, както подсказва името му.
Hо, както казва самият Талбът, най-влиятелното място в неговия красив дом е кухнята. Там той често кани на обяд хора, от които зависи ходът на събитията по света. Именно около масата в кухнята на Талбът, Евгени Примаков, бившият руски външен министър и впоследствие премиер, е предпочел да разисква с него отношенията на Русия с НАТО в средата на 90-те години на миналия век. Тази прочута “кухненска дипломация” съществува до голяма степен в прочутите приятелски вечери на сьомга и вино между Хенри Кисинджър и Джеймс Рестън от “Ню Йорк Таймс”, между “кралицата на перото” – устатата Морийн Дауд – и нейните политически персонажи. Изглежда, че често пъти артистичност на бита и артистичност в писането вървят ръка за ръка с мощта и влиянието на “петата велика сила”.Така е и при Томас Фридман, и при Никълъс Кристоф, и при покойния бард на Би Би Си Алистър Кук, чийто легендарни “Писма от Америка” са чиста проба литература, маскирана като радиожурналистика.
Чийто дом в Ню Йорк беше красив с книгите и изящните си статуетки като малка зала на близкия “Метрополитън мюзиъм”. И където след часове на пишещата машинка в композиране на звучни думи, той сядаше всеки ден в 5 след обяд на кожения си фотьойл с изглед към “Сентръл Парк”. Така се роди прочутата му фраза, че “…няма нищо по-красиво от звука на бучките лед в чашата с уиски в 5 след обяд.” Но преди да настъпи този момент, той вече бе сътворил шедьовър от думи. И уискито, което пиеше, съответстваше на качеството на писмата му до 50-те милиона слушатели на Би Би Си по света.
Но за какво разказвам тези истории? Нима не е ясно, че нашата “мизерия от люлката до гроба” не определя стила както на националната ни журналистика, така и на другите клонове на културния и политическия живот?Нима обяснението, дадено от Алеко и от неговите незабравими “Данко, Гочоолу и Дочоолу”, не прави излишни подобни сравнения?
Сигурно. Но защо във време, когато България е в потресаваща стопанска и духовна криза, ние нямаме пера като тези на Захарий Стоянов и Христо Ботйов? Като Алеко и Чудомир? Писатели като Радичков и Ивайло Петров (започнали също с журналистиката)? Защо тази брутална инвазия на просташки език, чалга-телевизии и байганьовска философия не предизвикват появата на “Окупирай диващината” в журналистиката, не доведат до раждането на нов тип вестникарство, където поне 20-30 имена ще ни карат да ги търсим рано сутрин по вестникарските будки или по екраните на лаптопите си, докато пием първото си кафе? Старата кримка Димитри, остроезичният Кеворк и още няколко души от неговото поколение са май малцината, които помнят, че “в началото бе словото”. И че думите трябва да се редят също толкова внимателно, както и мебелите в дома на Строуб Талбът.Редки са случаите когато всекидневната мизерия води до духовна изтънченост. Ботев в бедната си редакция и Йовков с чистата риза пред писалището са само изключенията, които потвърждават правилото. Ако спестовността е майка на мизерията, последната е мащеха на калната (и калташка) журналистика. Извинявайте за звучната дума.
Удивително е къде се дяна професията “Редактор”, ако въобще някога я е имало през последните 20 години. Този страж на словото и единствена, последна бариера пред цунамито от профанация и скудоумие. Или и той потъна в тинята на всекидневието.
Познавам много колеги от последните две журналистически поколения в България, а и много извън нея. Една от тъжните разлики, които се набиват в очи е материалната нищета на много от българските колеги. (Вероятно с малки изключения). Бил съм по гостоприемните им, но скромни, мрачни и отчайващи апартаменти, в които често има повече празни бутилки и килограми с фасове, отколкото книги или предмети на изкуството. Антрополозите твърдят, че тази бедност предопределя и видимата нищета в нашите писания, от които често лъха на песимизъм и отчаяние, на арогантност и бездушие.
Но как да си Строуб Талбът или Джеймс Рестън, когато трябва да преживяваш със сегашните репортерски заплати? Как да правиш разследваща журналистика, когато никой не ти дава да разследваш? Когато няма къде да отидеш, ако те изритат от редакцията, макар че премиерът предложи на изританите да се обединят като пролетариите от всички страни и да си направят българския “Financial Times”,напук на българския Мърдок с неговата одухотворена физиономия на “касапин от Омаха”, по израза на Рестън…
Моят син Виктор и до ден днешен съжалява, че не е станал журналист. Аз и до днес му повтарям, че не е изгубил нищо. Особено в днешното време. Не случайно Марк Твен казва, че “журналистиката е най-добрата професия, особено ако я напуснеш навреме…”
Но започнахме с връзката между красивия бит и доброто писане. Или обратното: мизерията у дома и сиромашията на словото. Сигурно това не е важна тема за много колеги, които трябва просто да оцеляват. Със сигурност това не е най-големият кусур на журналистиката, на която днес всеки политик си точи ножа, или я разфасова със същия нож.
Но както разликата между Димитри и 99% от сегашните ни политици е „2 вагона книги”, така и разликата между Строуб Талбът и нашето тъжно всекидневие е 2 вагона мизерия, от която се ражда мътния потоп на бездуховността.
Алистър Кук, Джеймс Рестън и Морийн Дауд може да вървят по дяволите. Те са от друга планета. Също и Строуб Талбът барабар с красивата си кухня и акустичната китара.
Йовков днес е “ирелевантен”, кой му идва на ума за него.
А Маркес, който е отдал половината си живот на журналистиката, да има много здраве, че съществува любов по време на холера. Има само окаяна журналистика по време на безкрайния български преход. Но Маркес е стар и болен и едва ли има кой да му каже.———————–––––-
* Енчо Господинов e дългогодишен журналист в някогашния в. “Поглед”. В началото на 90-те години преминава на работа в Международния Червен кръст и пътува по много горещи точки на света. От 2000 година до неотдавна е бил посланик на организацията в ООН. В този период написа поредица от “Писма от Ню Йорк” за e-vestnik, а по-късно и от Женева, където работеше в централата на Международния Червен кръст (виж тук). В момента Господинов е съветник към Еврокомисията. - Обсъждат участието на българите в чужбина в управлението на страната
На 14 декември националният омбудсман организира обществен дебат за участието в управлението на страната на българите, живеещи в чужбина. (вж. тук)
За участие в кръглата маса са поканени представители на държавни институции, политически партии и неправителствени организации. По време на форума ще бъдат представени и дискутирани и резултатите от анкетата „Участие в управлението на страната на българите, живеещи в чужбина“, проведена в периода 20 юни – 20 юли 2011 година.
Омбудсманът на Република България многократно бе сезиран от български граждани, които имат и друго гражданство, относно невъзможността им да участват активно в политическия живот на страната. Причина за това е ограничението в Конституцията, според което лицата с двойно гражданство не могат да бъдат избирани за народни представители, президент, членове на Министерския съвет и редица други длъжности, в резултат на препращането към условията за избор на народни представители в нормативните текстове.
Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по Конституцията (чл. 26, ал. 1). Съгласно чл. 65, ал. 1 от основния закон обаче, за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство. В становището си от 28.05.2011 година омбудсманът заяви: „Убеден съм, че вече е време да се обсъди дали е разумно и справедливо това ограничение (което създава отчасти и вътрешно противоречие в самата Конституция) да продължи да бъде в сила и на практика желанието да получиш по-широк кръгозор, да черпиш опит и знания от повече и различни източници, да се наказва с невъзможността да реализираш и да споделиш своите умения в България“. /БГНЕС / - Най-известният френски експерт по конституционно право Ги Каркасон за равното право на глас
Интервю на Румяна Угърчинска с професора по конституционно право Ги Каркасон (Guy Carcassonne) за това дали съществува разлика в правата на френските граждани в чужбина и в страната
Акценти от интервюто:
Конституцията точно определя в своя член 3, че са избиратели всички притежаваща френска националност, които са пълнолетни, мъже и жени. Всички, притежаващи френска националност, което означава, че няма никакво ограничение. Щом като сте французин, вие сте избирател и избираем. Дали сте французин по рождение или сте придобил френско гражданство, това няма значение. Пак повтарям, всеки притежаващ френска националност, пълнолетен, и от двата пола, е избирател и избираем. Т.е. той може да гласува и да бъде избиран. Единственото ограничение, предвидено от закона, е вид материално ограничение. За местните избори гласуват тези, които са жители на съответната община, район или окръг. Хипопетично, французите, пребиваващи в чужбина, не гласуват за тези избори. Но това важи единствено, ако съответният французин, живеещ в чужбина, е решил да се отпише от избирателния списък на града, където е бил установен във Франция, и се е записал като избирател в консулския отдел в чужбина. Ако не го е направил, има право да продължава да гласува за местните избори.
Представителността на французите, живеещи в чужбина, е осигурена от началото на Петата Република, т.е. от 1958 г. в Сената; тъй като във Франция има две камари – Народно събрание и Сенат. От самото начало французите от чужбина имаха сенатори. През 2008 г. бе въведена промяна в Конституцията, която позволи да се допълнят избирателни райони към Народното събрание, които да представят французите в чужбина. Т.е. в Сената това е традиция; в Парламента това ще се осъществи на следващите парламентарни избори напролет. “
[…]
Знате ли, че Уинстън Чърчил е имал и американско гражданство, защото майка му е била американка. Трябваше ли това да му попречи да стане министър-председател на Великобритания? Щеше да е жалко за света и най-вече за Великобритания.
Хартата на основните човешки права изрично подчертава, че всички граждани имат равни права. Рано или късно нациите – членки на Европейския съюз, които влагат различия спрямо собственото си население, неминуемо ще се натъкнат на големи юридически проблеми. Може разбира се да се предположи, че някои нов европейски договор би помогнал да се избирсти въпросът. Но смятам, че Лисабонският договор предвижда необходимото. Оттам нататък всяка държава трябва да си помете двора, за да се отстранят този вид дискриминации.
Разбираемо е, че за някои страни като България – а тя не е единствената в този случай – та за тези страни, когато са въвеждали демокрацията, ако тогава са съществували един вид исторически спънки, за да се гарантира равноправие на всички граждани, за тези времена е разбираемо. Но след като преходът вече е далеч в миналото и всеки се радва на това – от момента, в който тези страни са вече и членки на ЕС, лично аз не разбирам защо проблемът продължава да съществува.
Очаквайте утре, 14 декември 2011 г., Кръгла маса – дебат „Участие в управлението на страната на българите, живеещи в чужбина” (Вж. линк)
