Всички авторски страници

Авторски

• Новият президент за българите в чужбина

  Росен Плевнелиев отговаря на въпрос за българите в чужбина на водещата на предаването „На 4 очи“ Цветанка Ризова

  Нова телевизия, 11.12.2012 г.

   

  http://youtu.be/ip6xNRBeHGw

   

   

   

• Добре дошли в Северозападна България – най-бедният регион на ЕС

  АФП: Най-бедният регион в ЕС е на ръба на оцеляването. Голи полета, празни пътища, разрушени къщи и затворени училища

   

  „Почти няма социално-икономически индикатор, по който този регион да не е последен, както в България, така и в ЕС – заяви в неотдавнашно интервю за АФП зам.-регионалният министър Николай Нанков. – Картината там не е розова“.

  През 70-те и 80-те години на миналия век регионът се сблъска с масирана индустриализация,

  произвеждайки стоки, които имаха пазар единствено в комунистическия пазар –

  СИВ. Но когато Желязната завеса падна преди 20 години, заводите бяха затворени.

  Оттогава хората са станали рядкост, обезлюдяването и застаряването на населението удря безжалостно малките градове и особено села, оставяйки в руини кипящите някога от живот училища, величествени църкви и ТКЗС-та.

  „Това беше едно голямо село с 9000 души население, но сега всичко си е заминало“, споделя 77-годишният Никола Георгиев, жител на село Якимово. То е разположено в сърцето на Северозападна България на около 100 км северно от столицата София.

  Сега в селото живеят само 2000 души.

  „Болно ми е, болно ми е за България, за любимата ми внучка, която емигрира в Италия, за да търси работа. Надявам се, че децата ни ще се върнат някой ден у дома“, каза Георгиев.

  Почти не може да се намери работа в близките градове Монтана и Враца, нито във Видин, намиращ се по на север.

  Димящи комини на къщи и миризма на изгорели въглища са навсякъде, защото това е най-евтиният начин за отопление.

  Безработицата в трите града се движи в диапазона между 17,6 и 19,9% през първата половина на 2011 г.,

  или почти два пъти над средното ниво за страната – 10,3%.

  Днес земеделието е основният икономически поминък в тази част на плодородната Дунавска равнина, но заради старите технологии за отглеждане добивите са ниски.

  В резултат на това северозападният край е формирал едва 7,4% от БВП на страната през 2009 г. спрямо 48,3% за най-богатият югозападен регион. Той е привлякъл само 2,4% от всички чуждестранни инвестиции.

  Масивният демографски срив и застаряването също са виновни,

  разказа Нанков, имайки предвид „ужасяващият“ спад на населението в региона с 18,3% за периода между преброяванията от 2001 и 2011 г.

  „Какви деца? Няма деца тук“, казва 61-годишният безработен Детелин Андреев пред местното училище в село Войница, недалеч от Видин.

  „Тук са само пенсионери и безработни, купуващи храна на кредит през цялото време“, споделя местният бакалин, който отказа да назове името си. Неговият магазин предлага оскъден асортимент.

  Картината е още по-мрачна по западната дъга на региона по границата със Сърбия.

  „Тук нямаме магазин за хранителни стоки. Нашите деца идват от време на време, за да ни носят храна и да проверите дали сме живи. Има автобус вторник и четвъртък и понякога го използваме, за да отидем на лекар“, разказва 70-годишната Надежда Пешева от село Чичил.

  Какво се случва, ако се разболеете в някой от другите дни?

  „Отиваш там, където всички ние ще отидем – при Бог“, добавя тя, сочейки към селското гробище.

  „Елате при мен всички, които са уморени, и аз ще ви успокоя“, гласи надпис над входа на местната църква в Якимово. Но портите й са отдавна заключени, а дуварите са покрити с некролози.

  „Всичко се разпада“, казва 82-годишният пенсиониран тракторист Димитър в покрайнините на село Ошане. „Те съсипаха нашите стопанства и изгониха младите хора в чужбина, но всичко е по наша вина, защото сме гласували за тях. Тази страна никога не е имала нормални лидери“, казва той, пасейки своите четири или пет овце.

  За зам.-министъра

  изходът е в повечето еврофондове за помощ и държавните пари в инфраструктура,

  като паневропейският транспортен коридор номер IV и вторият мост на река Дунав за Румъния край Видин, който вече е на 70% готов.

  Интензивното земеделие и туризъм, както и насърчаване на проекти за регионално развитие и инициативи за трансгранично сътрудничество с Румъния и Сърбия са други пътища за връщане на хората и изтеглянето на региона от ръба на пропастта, добави той.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Властта на простаците (с ичката им майчине и с алмата им матерна)

  Има един-два на пръв поглед съвсем естествени отговори на един или два основни въпроси на битието ни.

  Единият въпрос: „ Защо в България простаците са на власт?”, си има на пръв поглед съвсем естествен отговор: „ Защото ги избират простаци”.
  А простаците, както и глупаците, невежите, слабограмотните, лековерните, неосведомените, плиткоумните, некадърните и нахалните, както се знае, в България са мнозинство.
  Те всъщност са мнозинство не само в България. Но в България са управляващо мнозинство.
  …
  И все пак. Защо простакът би трябвало да избира простак за свой водач? Защо невежият и необразованият човек трябва да избира невеж и необразован човек за свой представител? Защо глупавият човек трябва предпочита да бъде ръководен от глупак?
  В натрапващия се отговор „Ами защото самият той е глупак” има известен смисъл. Но има и много безсмислие.
  Простакът би могъл да съобрази все пак, че простака когото е избрал за водач и властник (ей виждате ли как тук си проличава нуждата от пълен и кратък член), ще направи куп простотии и глупости.
  Простакът би могъл да го съобрази и го съобразява. На него обаче явно не му пука, че простака, когото е избрал за водач, ще направи куп простотии и глупости, защото неговите разсъждения са кривнали в друга посока.
  „Той може да ги направи простотиите, ама пък ще мисли за мен, защото е прост като мен и защото е човек от народа, за разлика от умника, който не е Човек от народа и ще ме прецака, защото е по-умен от мен.”
  Така разсъждава простакът.
  И това разсъждение изглежда разумно и неоспоримо.
  Ако приемем просташкото виждане, че умът на човека е даден не за друго, а за да може да прецака някого, другиго, всекиго…
  То е както слепци да си изберат за водач слепец, защото слепецът е техен човек, защото знае нуждите им, защото ще мисли за слепците и защото ще им покаже верния път.
  Не, че умните хора много внимават да не прецакат случайно някой глупак.
  Само че докато умният човек може да направи нещо за глупаците, дори и да не му пука за тях, защото знае как да го направи и защото му е изгодно да го направи, за да бъдат те доволни, да си кютат и не правят поразии, то глупавият простак не може да направи нищо за глупавите простаци дори и да иска, просто защото е глупав простак и освен поразии друго не може да прави.
  …
  Простонародната мисъл, че един човек от народа ще мисли за народа, защото е човек от народа, а няма да гледа само себе си, тъкмо защото е човек от народа, може да хрумне само на някой човек от народа.
  …
  За да може едно племе да се договеди, че е по-добре да се довери на малцината умни, образовани, кадърни, можещи и знаещи свои представители, които не са баш народни и никак даже не са, и поради тази причина не са особено готини, вместо да се довери на народните простаци, които са готини, щото са от „наш,те” са нужни най-вече две неща.
  1. Време. Доста време. Столетия примерно. Столетия свободен живот с възможност за избор – личен, граждански, обществен и политически. А не векове турска, съветска, комунистическа, царска или българска робия.
  2. Култура. Което означава ум, знания и опит, придобити тъкмо след осъществената възможност за избор. С поуките от избора, които се предават от поколение на поколение.
  Свободните хора избират, пробват, грешат, успяват и вървят напред. Робите си кютат и чакат някой да ги оправи.
  …
  По този път на всенародно поумняване са минали много малко племена. Тези, които са имали поне две поколения свободно и демократично битие.
  Българският народ също би могъл да мине по този път. Дори в съкратени срокове, ако осмисли и използва опита на другите.
  Но може и да не мине. Защото не иска, защото не може или защото не съумява да осмисли опита на успешните държави. Не успява да вникне в същността на успеха им, а се увлича по външните му признаци.
  И защото го управляват простаци.
  А го управляват простаци, защото такъв е бил свободният народен избор.
  Проба – грешка. Проба- грешка, проба-грешка, проба грешка и…
  Проба – и пак грешка.
  Съмтаймс люн, съмтаймсо уин. Или пък винаги люн.
  Има и такива случаи.
  …
  А си е избрал да го водят простаци и по други едни свои си, много тънки, полуосъзнати, или пък неосъзнати сметки и съображения.
  Да им даде да се разберат. На ония, дето се мислят и се правят на много умни. Видяхте ли бе, наш,то момче е по-добро от вас. Видяхте ли, че
  „ и чистачка може да управлява държавата”  – както е казал Ленин.
  „И чистачка може, и пожарникар може”, както пък каза народът ни.
  Какво ми се правите на умници, бе цървули такива. Галоши. Видяхте ли, че и Стоичков може да бъде доктор. А пък вие го имате за простак. Ичка ви майчина.
  …
  Добре, може би се увличам. Нали задачата уж беше не да се натрива носа на умниците, а да бъде наказана Тройната коалиция за далаверите и зулумите й. Но няма как да не възникне подозрението, че тия приказки на бойковите почитатели за справедливост и наказание на тройните колекционери са само следствие на някакви остатъчни притеснения.  (Не става дума за срам, а само за притеснения, след случая Стоичков срам по нашите земи вече няма.)
  Защото нито един от зулумите на Тройната коалиция не беше разследван. Нито изцепките на Румен Петков, нито тези на Овчаров, нито на бившия президент Първанов, с когото Борисов си имА обща завера, която за малко да бъде разкрита, само дето Мишо Бирата много навреме получи сърдечен удар. Повдигнати бяха обвинения единствено срещу Масларова. Ама толкова зле стъкмени обвинения, че нищо не излезе от тях.
  Срещу прочутата с далаверите си  Емел Етем немА разследвания, приказките и заканите срещу Доган си останаха празна шумотевица и нищо повече.
  Истината е, че въпреки шумотевиците и показните заяждания, Бойко Борисов си се разбира много добре с Доган, така, както си се разбираше с Първанов. Неслучайно медиите на Доган така усърдно и самоотвержено бранят сегашния премиер.
  Бойко Борисов по-скоро ще катурне благотворителната постройка на отец Иван от Нови Хан, нежели сараите на Доган.
  Между другото оня доганов сарай в Бояна така си остана непокътнат, въпреки медийните шумотевици, които с времето благоразумно заглъхнаха.
  Както заглъхна шумотевицата около Лукойл, който така си остана с монополните печалби, въпреки заканите на Бойко. Явно „поетите ангажименти” не са само към Мишо Бирата, ами и към Вальо Нефта.
  Така е при олигархията. И при властта на простаците.
  …
  А да, щял да бори престъпността…
  Простонародната мисъл, че един човек от престъпния свят като дойде на власт няма да се сдуши с престъпния свят, а ще го смаже, защото знае как, може да хрумне само на люде, които подсъзнателно завиждат на престъпния свят за богатствата му, но не смеят да бъдат част от него не от нравствени задръжки, а от страх.
  Човекът, дошъл на власт от престъпния свят, не успява да смаже своите съперници от същия този престъпен свят, защото се опитва да го направи по своя си престъпен начин, а това в демократични условия няма как да му се получи.
  „Той ги хваща, те го пускат”- тюхка се простолюдието.
  В крайна сметка големите престъпници си слагат бели якички и стават част от показната демокрация. Могат да станат и президенти, и премиери, и кметове.
  Всички медии тръпнеха в очакване за това какво ще кажат свидетелите и подсъдимите по делото „Килърите”. Обещаваха вълнуващи разкрития и писаници.
  И разкритията дойдоха. Един от подсъдимите каза под клетва, че Борисов е бил един от тарторите на канала за наркотици през Турция към Ирак.
  И какво направиха тръпнещите в очакване на разкрития медии?
  Ами занемяха в тръпнещо мълчание.
  Така е при Бойко и олигархията. И при властта на простаците.
  Пък вие намирате махна на един Стоичков, че станал университетски доктор. Цървули такива. Галоши! Тюфлеци!
  …
  „А да, той бил десен, но и да не е бил хептен десен, все пак бил катурнал бившите комунисти от власт. Дал им е да разберат. Браво му.”
  В подобен род твърдения има зашеметяващо изкривяване на действителността. Обръщане не на 180, а на 360 градуса.
  При което действителността пак е на същото си място, само че извъртяна, изкривена, преиначена, смачкана, кикотно–тъпанарска, заплашително смехотворна и леко зловеща дори.
  Защото и Бойко Борисов е бивш комунист. И то бивш комунист, който се отказва от членството си в партията едва през 1995-та година.
  Бойко Борисов е един от малкото бивши комунисти, може би единственият, който си позволи (понеже е готин, може би едва ли не), откровено да хвали и превъзнася най-тъпия и най-гадния комунистически диктатор в цяла източна Европа – Тодор Живков. Негов работодател, между другото.
  Все припомня, че дядо му е бил убит от комунистите.
  И никой от онези, които приемат убийството на Борисовия дядо като убедително доказателство за десничарството на внука му, не се сети да го пита примерно следното:
  – Абе, байно, като дядо ти е убит от комунистите, ти защо стана член на партията им? И защо остана член чак до 1995-та година ?
  –  Абе, байно, като дядо ти е бил убит от комунистите, ти защо искаше да те приемат в най-гадното комунистическо учреждение – Държавна Сигурност?
  –   Абе байно (може и бате), като дядо ти е бил убит от комунистите, ти защо се нае да обслужваш най-тъпия и най-простия комунистически вожд – Тодор Живков?
  Такива въпроси, обаче немА. Никой не се осмели да ги зададе.
  От страх.
  Защото същият човек, който уж бил свалил комунистите от власт, започна полека-лека да пробутва на обществото най-отблъскващите комунистически табиети.
  Страха. Цензурата. Презрението към демократичните институции. Връзкарството, ходатайствата, погазването на закона, натрупването и преразпределението на пари от държавата, тоест от ограничени приятелски кръгчета, потискане на предприемчивостта, поощрение на монополите за сметка на дребния и средния бизнес,
  и разбира се неизбежната, неизтребимата, неизкоренимата, повсеместната и вездесъща корупция (подкупничество).
  Корупция (подкупничество), заради което уж падна от власт тройната коалиция. Но по време не нейното управление имаше поне  вложения (инвестиции) в строителството и в някои други производства, та част от парите стигаха  и до други хора, а не само до властниците и техните приближени. А сега инвестиции няма никакви. И причината никак не е само в кризата. А пък изследванията показват увеличение на корупционните показатели.
  …
  Ето, че вече май стигнахме до началото и края, до алфата и омегата, до върха и основата, до небесната лъчезария и до светаята светих на цялото покритото с неувяхваща слава и разкъсани ленти Бойко Борисово владичество.
  Магистралите.
  Които припомнят една истинска случка с африканско племе, развълнувала преди време всички световни антрополози, социолози, психолози и психопатолози.
  Видяло африканското племе, че белите хора строят летища и, че на тях кацат самолети с разни благини – хладилници, транзистори, телевизори и подобни. Решило и то да си направи летища – изсякло парчета от джунглата, утъпкало земята, построило си диспечерски кули от дърво и зачакало да кацнат самолетите с благините. Като не дошли благините, почнали да се молят на дървените си идоли за помощ.

  Да, магистралите са хубаво нещо, но по тях няма да тръгнат стоки с благини. Те, благините, първо трябва да се произведат и да се продадат, а това става с производителност на труда. С наука, с образована, със знаеща и можеща работна ръка. Знаеща и можеща работна ръка – това търсят вложителите. А не висшисти, които садят картофи и отглеждат „Овчо за Европата”.
  От българските магистралите ще се облажат най-вече турските търговци и работници, които ще имат по-бърз достъп до европейските трудови и стокови пазари. Защото турците произвеждат.
  А когато минават по магистралите ни, те дори кафета и сандвичи не си купуват – носят си ги отнякъде и ядат по поляните около бензиностанциите.
  …
  И което е още по-жалко – може въобще да няма магистрали. Парите за магистрали ги дава Европа, а не Бойко, колкото и това да се струва невероятно за отдалечените от столицата и мисловността негови почитатели. А в Европа, както с знае, нещата не вървят напоследък. Парите за магистрала „Струма”, както не се знае, бяха спрени. Магистрала „Струма” няма да се строи.
  В най-добрия случай Бойко ще построи толкова магистрали, колкото построи и Тройната коалиция.
  И това е всичката небесна лъчезария на неговото властване.
  …
  То тръгва отгоре и се спуска надолу. Като при спуканата отходна тръба от горните катове. Цялата тази пошлост, посредственост и простащина. С гнуснавото поднасяне на къшеи хляб към отмалели девици, с призивите да се садят картофи и да се отглежда Овчо за Европа, с хвалбите как от тройкаджия се става министър, с водевилното рязане на ленти, с никаквостта и мазачеството на журналята, с махленските разправии и свади на русите женища по телевизорите, със скотщината на така наречените хумористични предавания, с каквото се сетите, а също и с поревката на всякакви полуобразовани и полуграмотни същества да стават доктори, доценти, професори, че и заслужили художници даже.
  Необясними поревки, наистина. Имат си пари, имат си коли, имат си жени и любовници, имат си къщи и палати, имат си слава и власт, имат си всичко.
  За какъв възпроизводителен уд тогава, алмата им матерна, са хукнали да стават доктори, доценти, професори и заслужили какво ли не?
  …
  А да, има и нещо, което те нямат. Чест, достойнство, образование, възпитание, изисканост, ум, вкус, дарба, извисеност, духовност, благородство.
  Това си нямат защото „това” не се купуват с пари. А и защото не са съвсем наясно какво, аджеба, означават тези неща. И понеже не могат да си го купят „това”, и понеже не знаят какво означава „това”, решават да го принизят. Да ги смачкат тези непознати понятия и стойности, да ги изкривят, да ги обезсмислят, да ги обезобразят, да ги обърнат с краката нагоре и ако може да ги онодят.
  Диваците рушат и унищожават онези непонятни за тях достижения на цивилизацията, които ги потискат, защото не могат да ги да разберат, осмислят и пресъздадат. Неграмотният простак става доктор на науките. Невежият тройкаджия става министър на културата. Посредствената курва с прозвище „мадам” става журналистка и получава почетна награда. Престъпникът става уважаван кмет. Далавераджии, ченгета и доносници биват удостоявани с най-високи държавни отличия.
  Обръщенията „цървул, галош, Ичката ви майчина” стават образец на изящна словесност.
  Така е при властта на простаците.

   

  Иво Беров,

  www.Ivoberov.blog.bg

   

• Едвин Сугарев: Страховете са за АЕЦ „Белене“

  Известен български природозащитник заяви, че политици от БСП се страхуват, че отказът от петролопровода Бургас-Александруполис ще доведе до спиране на проекта АЕЦ „Белене“.

  Едвин Сугарев каза за държавното радио БНР, че 35-те милиона долара такси от Бургас – Александруполис са малка трошичка, в сравнение с това, което ще получат Русия и Гърция.

  Те ще получават големите печалби, отбеляза Едвин Сугарев. Според него с Бургас – Александруполис на България се подхвърля една трошица, а всички екологични рискове остават за нас.

  От българския туризъм се печелят няколко милиарда и това е част от икономиката на България. А с този проект се поставя под риск това, каза Сугарев.

  Този проект е на практика замразен от руската страна. Тя потърси алтернативни трасета. В случая става дума за жертва – да се жертва един милион, за да се запазят другите части на Големия шлем, смята той.

  Страхът на приятелите на Първанов е отказът от този проект, да не повлече отказ от другите проекти – предимно Белене. Надявам се, че България ще бъде последователна и ще стигне до отказ от тези вредни проекти, заяви Сугарев.

  Много пъти се е говорило, че Русия е склонна да се откаже от Бургас-Александруполис, но иска другите. Надявам се, да няма сделка за това, защото цената, която ще платим е много висока. Не мога да си представя и какъв нефтопровод ще се прави с Гърция, която е във финансов фалит, отбеляза Сугарев.

   

  Източник:  Кafene.net

• Регистър на незаконно забогателите и на местните феодали според Уикилийкс

  Прокуратурата за грамите – „няма достатъчно данни, за да се направи обосновано предположение, че е извършено престъпление“

   

  Преди няколко дни от възможно най-високото място в държавата – Консултативния съвет за национална сигурност, беше спусната директива да се изготвят „списъци на незаконно забогателите и на местните феодали“.

  Биволъ компилира списък с имена на известни българи, които според американските дипломатически доклади, изтекли в сайта Уикилийкс, са замесени в противозаконна дейност. Те са забогатели от нея, но или са недосегаеми за правосъдието, или към тях не се прилага цялата строгост на закона. Това е привилегия, отличаваща от „простолюдието“ както историческите, така и сегашните „местни“ феодали.

  От списъка са изключени много лица, които фигурират в докладите, но вече не са между живите.

  Нито едно от цитираните в този списък незаконно забогатели лица не е получило ефективна присъда „лишаване от свобода“ за незаконната си дейност.

  Биволъ ще продължи да следи темата. Интересен въпрос е дали лица от публикувания тук регистър ще се окажат и в бъдещите списъци на незаконно заботели и местни феодали, поръчани от КСНС на българските институции.

  .  .  .

  Бойко Борисов – премиер на България. „Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов.“  http://wikileaks.org/cable/2006/05/06SOFIA647.html

  Валентин Златев – шеф на Лукойл, „Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са заподозрени в тесни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност.“ http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parL

  Тихомир Митев, Иво Каменов, Марин Митев, Мирослав Несторов, Йордан Йорданов, Николай Николов – шефове на варненската групировка ТИМ – „Като групировка на организираната престъпност, ТИМ се занимава с широк спектър от криминални дейности – изнудване и рекет, заплахи, проституция, залагания, трафик на наркотици, кражби на коли и трафик на крадени автомобили.“  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parA

  Васил Божков – Черепа – шеф на Нове Холдинг. Свързан с Интергруп чрез обща фирма с Младен Михалев – Маджо. „Незаконните дейности на Божков включват пране на пари, приватизационни измами, заплахи, изнудване и рекет“ (2005). http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parF„Най-известният български гангстер… Все още е активен и в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета, и в незаконната търговия с антики. Поддържа близки отношения с много официални лица от бивши правителства.“ (2009).  http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par3

  Красимир Маринов – Големия Маргин, Николай Маринов – Малкия Маргин, Младен Михалев – Маджо, Румен Николов – Пашата, Венцислав Стефанов, Кирил Киров – Японеца, Георги Лиалев, Румен Гайтански – Вълка, Евгения Калканджиева – групировката СИК, по-късно Интергруп. Незаконните действия на Интергруп „включват наркотици, финансови измами, кражби на коли, трафик на крадени автомобили, контрабанда, изнудване, рекет и проституция“. http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parC

  Николай Цветин – Близнака, Пламен Тимев – Ганди, Антон Боянов, Димитър Джамов – ВИС-2, по-късно ВАИ Холдинг „Като най-големият играч на пазара на наркотици ВАИ контролира пътищата на трафика им, производствените обекти и разпространителките мрежи. Групировката се занимава и с трафик на крадени автомобили от западна Европа към бившия Съветски съюз. Други криминални дейности включват изнудване и рекет, незаконна търговия с оръжие, залагания, проституция и контрабанда.“ http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parB

  Алексей Петров – Трактора, Златомир Иванов – Баретата – Съюз на бившите командоси Спартак, Лев Инс, преди Аполо & Болкан – контрабанда, изнудване, рекет, проституция и трафик на жени. И двамата са обвинени за тежки престъпления, но са на свобода. Алексей Петров е кандидат за президент на предстоящите избори. http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parE

  Тодор Батков – Борат, представител на „бандитски капитали“ http://wikileaks.org/cable/2006/11/06BUCHAREST1694.html#par7 на прочутия Майкъл Чорни, изгонен от България като заплаха за националната сигурност. Близък на застреляния Емил Кюлев, български банкер и бивш съветник на президента. Криминалните дейности на Кюлев са включвали „измами и пране на пари“. http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par7 Батков е носител на ордена Стара Планина, който му е връчен от президента Георги Първанов.

  Пламен Галев и Ангел Христов – Братя Галеви – Обвинени в „измъчване, изнудване, насилствено присвояване и търговия с наркотици“. Оправдани на първа инстанция, Осъдени на втора инстанция единствено за изнудване и рекет. В момента са на свобода и очакват присъда от ВКС.  http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par5

  Гриша Ганчев – Литекс.„Незаконните дейности на Литекс са свързани с контрабанда на петрол, финансови измами, пране на пари, изнудване и рекет.“  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parH

  Слави Бинев – евродепутат, Георги Стоянов, Михаил Стефанов – групировката МИГ. „Криминалните дейности на групировката включват проституция, наркотици и трафик на крадени автомобили.“ http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parI

  Добромир Гущеров – депутат от БСП. „Застрахователната компания на Гущеров беше една от фирмите, занимаващи се с изнудване и рекет в годините непосредствено след падането на комунизма“  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#par10

  Петър Манджуков и Борислав Дионисиев – компанията им Машинекспорт фигурира в доклада Duelfer заради незаконни сделки с режима на Саддам Хюсеин в Ирак. http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parK

  Николай Банев – компания АКБ – „Нейните основни незаконни дейности включват приватизационни измами и корупция.“  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parM

  „Енергийната мафия“

  Терминът „енергийна мафия“ е използван както в американските доклади, така и от министър Трайчо Трайков.

  Богомил Манчев – Риск Инженеринг. „Кръстникът“ на българския ядрен сектор. http://wikileaks.org/cable/2009/02/09SOFIA69.html#par4 Държи входа и изхода на АЕЦ „Козлодуй“. Прокуратурата разследва трима министри на енергетиката и фирмата на Манчев – EFT за неизгоден договор за износ на ток, от които държавата е загубила 47 милиона щатски долара печалба годишно. http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par7

  Красимир Георгиев – консултант и лобист на най-големите енергийни проекти, вкл. скандалния „Цанков Камък“. Партньор на майката на Вальо Топлото във фирма за недвижими имоти. Близък до Румен Овчаров и го придружава в официални пътувания в чужбина, за потрес на местни и чуждестранни чиновници и бизнесмени. Георгиев е замесен в решение на енергийното министерство да възложи (без конкурс) 14-годишна поръчка на руската фирма ТВЭЛ, която да снабдява Козлодуй с ядрено гориво. Сделката е очевидно неизгодна, тъй като горивото струва с 40% повече, отколкото в Русия. Горницата е разделена между български (25%) и руски (40%) посредници. http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par16

  Христо Ковачки – близък на убития контрабандист Константин Димитров-Самоковеца. Незаконните дейности на Димитров са в основата на началния капитал на Христо Ковачки, които той е използвал, за да изкупува енергийния сектор. Анализатори, които са по-запознати с Димитров и българските контрабандни канали, виждат Русия и руската организирана престъпност зад богатството на Ковачки. http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par21 Ковачки е разследван за укриване на данъци в особено големи размери, но е на свобода. Осъден е на три години условно за укриване на данъци за над 16.7 млн. лева.

  „Гнили ябълки“ и сред българските банки

  http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1652.html

  САЩ посочват 7 банки, в чиито капитали присъстват средства от „пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми“.

  Първа Инвестиционна Банка, стъпила „в най-тъмните сфери на престъпния свят“. Собственици са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.

  Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, известна като „банката на Риск Инженеринг“, практикуваща „тъмни сделки за продажба на електроенергия“ чрез посредници като Богомил Манчев и Христо Ковачки.

  Инвестбанк на Петя Славова, със задкулисни собственици Денис Ершов и Митко Събев – Ершов има общо минало с Майкъл Чорни и също е изгонен от България като заплаха за националната сигурност.

  Интернешънал Асет Банк – наречена „банката на СИК“, виж по-горе СИК/Интергруп.

  СИБАНК – виж по-горе Бойко Борисов и Цветелина Бориславова.

  ДЗИ – банката на убития Емил Кюлев.

  Централна Кооперативна Банка – виж по-горе ТИМ.

  Софийска общинска банка – виж по-горе Христо Ковачки.

  Аплодисменти от Вашингтон – мълчание и бездействие в София

  Докладите на американските дипломати за българската организирана престъпност получават аплодисменти от Вашингтон. Лично Хилари Клинтън поздравява посолството на САЩ в София, за това, че изпраща доклади „точно от този вид и от това качество, на които анализаторите се надяват“.  http://wikileaks.org/cable/2009/12/09STATE131728.html

  Тя препоръчва на посолството да разшири информацията с конкретни данни в три ключови сфери:

  – подробна информация за видовете производства и имената на компании, в които български (или чужди) престъпници са инвестирали, придобили или смятат да придобият;

  – подробна информация за притежаваните банки и информация за техниките, използвани от престъпниците при прането на пари;

  – подробна информация за връзки между престъпници и официални представители на правителството.

  В София докладите на американското посолство, изпращани включително в ЦРУ, бяха омаловажени от главния прокурор Борис Велчев, който каза, че в тях „няма достатъчно данни, за да се направи обосновано предположение, че е извършено престъпление“.

  “Аз достатъчно данни не виждам никакви, виждам твърдения. Ако допуснем някой да бъде разследван по твърдения, представяте ли си в каква държава ще живеем”, подчерта обвинител №1., цитиран от „Труд“.

  (Със съкращения)

   

  Източник:   Биволъ

• Wikileaks разкрива „прекрасния нов свят“ на масовото подслушване

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  На 1 декември Wikileaks обяви своя нов проект, наречен „Шпионски файлове“, с който се разкриват подробности за фирмите, предлагащи софтуер за масово прихващане на интернет и гласова комуникация.

  До момента на сайта на проекта са публикувани 287 документа. Липсват такива от български фирми, но по информация на Биволъ чуждестранни фирми аутсорсват разработка на шпионски софтуер и в нашата страна.

  Биволъ представя превода на заглавната статия на проекта от сайта Wikileaks.org

  Шпионските файлове

  Масовото подслушване на цели нации е не просто реалност – то е цяла нова индустрия, обхванала 25 държави

  Звучи като холивудски сценарий, но към днешна дата системите за масово следене, разработени от западните фирми в областта на разузнаването, включително и за следене на „политически опоненти“, вече са непоклатима реалност. Днес WikiLeaks започна да публикува база данни със стотици документи от повече от 160 фирми от индустрията за масово следене. В сътрудничество с Bugged Planet и Privacy International, както и с медийни организации от шест страни – ARD в Германия, The Bureau of Investigative Journalism във Великобритания, The Hindu в Индия, L’Espresso в Италия, OWNI във Франция и Washington Post в Съединените щати, WikiLeaks хвърля светлина върху тази тайна индустрия, преживяла истински бум след 11 септември 2001 г. и оценявана на милиарди долари годишно. В началото WikiLeaks публикува 287 документа, но проектът Spy Files продължава и тази седмица, както и през следващата година, информацията ще се допълва непрекъснато.

  Международните компании, специализирали се в областта на наблюдението, са базирани в по-развитите в технологично отношение страни, и продават продуктите си на всяка една страна в света. На практика тази индустрия не е регулирана. Разузнавателните агенции, въоръжените сили и полицейските служби могат безшумно, масово и тайно да прихващат разговори и да влизат в компютри, без телекомуникационните доставчици изобщо да подозират за това. Ако потребителят носи мобилен телефон, дори и да не го използва в момента, местонахождението му може да се установи съвсем точно.

  Но проектът Spy Files на WikiLeaks не се съсредоточава само върху „добрите западни държави“, които изнасят в „лошите развиващи се страни“. Западните компании продават големи количества оборудване за наблюдение и на западните разузнавателни агенции. В традиционните шпионски истории разузнавателни агенции като MI5 поставят микрофони в телефоните на един-двама души, от които се интересуват. Но през последните десет години системите за безразборно масово подслушване се превърнаха в норма. Разузнавателни компании като VASTech тайно продават оборудване за непрекъснато записване на телефонните разговори на цели държави. Други продукти могат да регистрират местонахождението на всеки мобилен телефон в града с точност до 50 метра. На пазара се предлагат и системи, които могат да заразят всеки потребител на Facebook или собственик на смартфон – както и цял народ, ако се наложи.

  Системите за наблюдение се продават на диктатори

  Когато гражданите свалиха диктаторските правителства в Египет и Либия тази година, те откриха помещения, оборудвани за подслушване, в които апарати, произведени от Gamma corporation във Великобритания, Amesys във Франция, VASTech в Южна Африка и ZTE Corp в Китай са наблюдавали всеки техен ход, било то онлайн или по телефона.

  Разузнавателни компании като SS8 в САЩ, Hacking Team в Италия и Vupen във Франция произвеждат вируси (троянски коне), които проникват в компютри и телефони (включително iPhone, Blackberry и Android), поемат контрол над апарата и записват всяко негово използване, всяко движение на собственика, та дори записват и картините и звуците в стаята, в която се намира телефонът. Други компании, като Phoenexia в Чешката република, работят в сътрудничество с военните, за да създадат инструменти за анализ на речта. Те могат да определят пола, възрастта и нивото на стрес на индивида и да го проследят по „гласовите му отпечатъци“. Blue Coat в САЩ и Ipoque в Германия продават оборудване на правителствата в страни като Китай и Иран, с чиято помощ държавната власт може да попречи на дисидентите да се организират онлайн.

  Trovicor, клон на Nokia Siemens Networks, предостави на бахрейнското правителство технологии за подслушване, с чиято помощ беше проследен активистът за човешки права Абдул Гани Ал-Ханджар. Следователите са му показали части от лични разговори по мобилния му телефон, преди да бъде разпитван и измъчван през зимата на 2010–2011 г.

  Как фирмите за масово проследяване споделят личните ви данни с държавата

  През януари 2011 г. Агенцията за национална сигурност започна строежа на комплекс на стойност 1,5 милиарда долара в пустинята в Юта, където трябва да се складират завинаги терабайти вътрешна и външна разузнавателна информация, които да се анализират през следващите години.

  Телекомуникационните компании са винаги готови да разкриват информация за клиентите си на властите – и то във всяка една страна. Заглавията по време на безредиците във Великобритания разтръбиха как Research in Motion (RIM), производителите на Blackberry, са предложили да помогнат на правителството да открие самоличността на техните клиенти. Компанията е преговаряла да предостави данните от BlackBerry Messenger с правителствата на Индия, Ливан, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

  Данните като оръжие, довело до смъртта на невинни хора

  Има търговски фирми, които продават специален софтуер, способен да анализира тези данни и да ги превръща в мощни оръжия, използвани от военни и разузнавателни агенции.

  Така например във военните бази в САЩ пилотите от ВВС използват видеовръзка и джойстици, за да управляват безпилотни наблюдателни самолети „Предейтър“ в Близкия Изток и Централна Азия. Данните се подават на ЦРУ, което ги използва, за да насочва ракети „Хелфайър“ към целите им.

  Служителите на ЦРУ са закупили софтуер, който им позволява да сравняват светкавично телефонни сигнали и гласови отпечатъци и съответно да установяват идентичността и местоположението на индивида. Фирмата Intelligence Integration Systems, Inc., базирана в Масачусетс, продава софтуер за „анализ въз основа на местоположението“, наречен Geospatial Toolkit, който може да върши подобна работа. Носи се слух, че друга компания от Масачусетс, на име Netezza, закупила копие на софтуера, е успяла да копира кода и е продала хакерската си версия на ЦРУ, за да се използва в безпилотен самолет с дистанционно управление.

  IISI, която твърди, че софтуерът може да даде отклонение до 12 м., съди Netezza, за да предотврати употребата на този софтуер. Основателят на компанията Рич Зимърман заяви в съда: „Удивен съм от факта, че ЦРУ се опитва да убива хора с моя софтуер, който при това не работи.“

  Светът на Оруел

  По целия свят фирмите за масово проследяване помагат на разузнавателните агенции да шпионират индивиди и „общности от оперативен интерес“ в промишлени мащаби.

  Програмата Spy Files на WikiLeaks разкрива детайли за компаниите, които правят милиарди от продажбата на сложни инструменти на правителствата, нарушавайки правилата за износ, без при това да се свени да работи с диктаторски режими, които злоупотребяват с човешките права.

  Как се използва Spy Files

  За да разгледате данните, кликнете върху линка в лявата част на страницата, за да видите документите по вид, дата и ключова дума.

  За да прегледате компаниите, разпределени върху карта на света, използвайте този инструмент на OWNI.

   

   Източник:   Биволъ

• Русия протестира срещу резултатите от парламентарните избори

  Над 20 000 излязоха в Москва, искат оставката на Путин

   

  В Русия се провежда най-голямата, от 15 години насам, протестна акция срещу резултатите от парламентарни избори на 4 декември. Демонстрации се очакват в най-малко 15 големи руски града. Протестите са срещу фалшифицирането на вота, предадоха информационните агенции.

  Партията на премиера Владимир Путин „Единна Русия” спечели абсолютно мнозинство в Държавната дума. Опозицията твърди обаче, че реално тя е спечелила не повече от 30% от гласовете и изборите са били фалшифицирани. В четвъртък Путин обвини САЩ в подстрекаване на протестите срещу нарушенията по време на парламентарни избори.

  „На всички ни писна да живеем в този режим, който забранява свободното изразяване. Ние сме против фалшификациите, против избора, който се наложи да направим от гнилите останки на банкрутирали политици. Говоря не само за „Единна Русия“, но и за опозицията“, коментира Александър Бобков, един от основателите на руска социална мрежа. Той е получил призовка от прокуратурата в Санкт Петербург, защото отказал да изпълни нареждането на службите за сигурност да блокира опозиционните групи в мрежата.

  Първи излязоха на протест във Владивосток. Около 1000 души се събраха в центъра на града и призоваха резултатите от изборите за Държавната дума и за местни органи на властта да се обявят за невалидни заради фалшификация на вота. Протестът протече мирно, охраняван от около 20 полицаи. След два часа демонстрантите се разотидоха, предаде руската държавна агенция ИТАР-ТАСС.

  В сибирския град Перм, в Сибир, полицията е арестувала 15 демонстранти. Други 30 са били задържани в Хабаровск, който се намира в руския Далечен изток. Арестите са били по обвинения в участие в неразрешени демонстрации, посочва Асошиейтед прес.

  Най-мащабен е протестът в Москва, където на площад „Балатная“, който се намира на около половин част път от „Площада на революцията“ в центъра на руската столица. Според силите на реда протестират около 15 000 души, докато организаторите твърдят, че са между 30 – 35 000. За сравнение населението на Москва е около 8 млн. души.

  Митингът се провежда под надслов „За честни избори“ и започна със закъснение, защото организаторите изчакваха да се съберат стичащите се от околните улици и булеварди хора, които първоначално знаеха, че протестът ще е на друг площад.

  Целият площад е обкръжен от силите за сигурност и сътрудници на полицията, съобщава руската агенция РБК. В околните улици е струпано голямо количество техника на органите на реда. Във въздуха кръжат хеликоптери. Около 50 автобуса с униформени на вътрешни войски и още толкова камиона със сътрудници на органите на реда са паркирани наблизо.

  Протестът в Москва е разрешен от общината от 14 до 18 часа местно време. Министерството на образованието обаче обяви, че събота ще бъде извънреден учебен ден за всички ученици от 9 до 11 клас.

  Лужковият мост е претоварен с хора и може да рухне, заради това полицията се подготвя да го освободи от множеството, съобщи руското МВР.

  Протестиращите искат оставките на управляващите и на председателя на Централната избирателна комисия Владимир Чуров.

  На митинга се очаква да говорят лидерите на руската опозиция, както и известни журналисти, блогъри, писатели, режисьори, актьори и бизнесмени. Споменават се имената на Леонид Парфьонов, Андрей Лошак, Олга Романова. От чужбина пристигна популярният писател Борис Акунин, който се обяви за анулиране на изборите за Държавна Дума и за парламент на Москва и призова да се върнат изборите за столичен кмет.

  Около хиляда журналисти отразяват протеста в Москва. Мобилната връзка в района е нестабилна заради претоварване, предаде ИТАР-ТАСС.

  Митинги срещу начина, по който бяха проведени изборите в Русия, се очаква да има още в Лондон, Париж, Берлин, Мюнхен, Хамбург, Ню Йорк, Вашингтон, Бостън, Сан Франциско и други градове.

   

  Източник:   Mediapool

• Ден на човешките права

  Всеобщата декларация за правата на човека е приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 година.

  Тя е преведена на поне 375 езика и диалекта, което я прави най-превеждания документ в света (вижте превода на български език в първия коментар долу под тази публикация)

  Декларацията е първото значително постижение на световната организация в тази област и първото записване на световно ниво на права, чиито носители са всички човешки същества.

  Тя се състои от 30 члена, които са доразвити в последващи международни споразумения, регионални инструменти за защита на човешките права, национални конституции и закони.

  Натискът за приемане на международен документ от подобно естество набира сили по време на Втората Световна война.

  В Обръщението си за състоянието на Съюза през 1941 година американският президент Франклин Рузвелт призовава за защита на четирите, както той ги нарича – „най-важни“ – човешки свободи: на словото и изразяването, на религията и вярата, свобода от лишения, свобода от страх.

  Това изявление дава тласък на движението, целящо да запише защитата на човешките права част в мирния договор със загубилите войната страни. Подписаната през 1946 г. Харта на Обединените нации „утвърждава вярата в основните права на човека, в достойнството и ценноста на човешката личност“ и задължава всички страни-членки „да работят за общото зачитане и осъществяване на човешките права и основните свободи за всички без разлика по отношение на раса, пол, език или религия„.

  Престъпленията срещу човечеството, извършени от нацистка Германия, са силен катализатор на движението за защита на човешките права. След като информацията за жестокостите, причинени по време на войната стават публично достояние, в ООН се формира становището, че Хартата на Обединените нации твърде общо формулира тази материя.

  Разпоредбите на Хартата могат да придобият някаква сила само с приемането на всеобща декларация, която изрично да упомене всички човешки права. Като резултат в рамките на Обединените нации е формирана Комисия за правата на човека, която да разработи всеобщата декларация

  Главна роля в изработването на Декларацията играе канадецът Джон Питърс Хъмфри, който току-що е назначен за директор на новосформирания отдел за правата на човека. Задачата му е възложена лично от Генералният секретар на ООН. Останалите членове на комисията за разработване на Декларацията са подбрани така, че да представляват възможно най-широко световната общност.

  Екипът се състои от представители на следните страни: Австралия, Белгия, ССР Беларус, Египет, Индия, Иран, Китай, Куба, Ливан, Обединеното кралство, Панама, Съединените щати, Съветския съюз, Уругвай, Филипините, Чили, Франция и Югославия.

  Декларацията е приета без гласове против. От гласуване се въздържат представителите на 8 държави: Саудитска Арабия, ЮАР и държавите от социалистическия блок.

  Сред тях обаче не е България, която става член на ООН едва през 1955 г.

  __________________________

  Източник:  bgВести

• 23 от еврочленките подписват бюджетно-данъчен съюз

  Борисов очаква промени в Конституцията до март във връзка с приетите в Брюксел решения

   

  Срокът до март догодина за обсъждането и приемането от Народното събрание на промените в Конституцията, произтичащи от днешните решения на Европейския съвет, ще бъде достатъчен.

  Това коментира пред български журналисти в Брюксел премиерът Бойко Борисов след края на днешното последно за годината редовно заседание на Европейския съвет.

  Той добави, че съответното предложение за промените ще бъде поставено на обсъждане в парламента, след като вече е имало консултации с ДПС, РЗС, БСП, Синята коалиция.

  Имаме ангажимента особено на СДС да го подкрепят, защото те навремето въведоха валутния борд в България, а нашето предложение гарантира още по-голяма стабилност, добави премиерът.

  Надявам се в парламента да получим по-голяма подкрепа, опозицията също да подкрепи тези предложения, защото те дават гаранцията, че дори някога народът да се подхлъзне и да гласува за популисти, националисти и каквито и да били, с подобна промяна в Конституцията нищо лошо няма да се случи в държавата, заяви Борисов.

  Истински се надявам, че в Народното събрание хората ще ни разберат, защото това вече не е наше предложение, а европейско и гарантира стабилността не само на отделните държави, а на цяла Европа, посочи той.

  Радвам се, че това, което предлагаме в България, макар и оспорвано от нашата опозиция, само след няколко месеца става основно правило в Европейския съюз, посочи премиерът по повод въвеждането на европейско ниво за законови ограничения на бюджетния дефицит и на външния дълг.

  Електронното правителство, което изведохме като приоритет преди няколко месеца, днес председателят на Европейската комисия Жозе Барозу го предлага въведено във всички държави от ЕС, за да може да се работи много по-лесно по всички тези теми, за които се договорихме, добави премиерът.

  В отговор на въпрос той уточни, че към този момент България не участва в събирането на 200 млрд. евро за спасителния фонд, но с влизането си в ЕС всички държави, без Великобритания и Дания, са заявили, че ще се присъединят към еврозоната.

  Това е наше задължение, независимо кога, посочи Борисов.

  Смисълът на единната валута е всички ние психологически да се подготвим да бъдем в тази зона на единната валута, със съответните права и задължения, да работим така, че да пазим еврото да не девалвира, отбеляза той.

  Това се прави с икономика, работа, съответните икономически механизми, допълни Борисов.

  Казали сме нееднократно, че България има ниски данъци, защото сме си стегнали колана докрай, заяви той в отговор на въпрос дали се очаква промяна в данъчните ставки у нас.

  Обещали сме на хората и на бизнеса ниските данъци, и вече трета година спазваме това изцяло – 10% плосък данък и 20% ДДС. Всичко други се подведоха и повишиха ДДС, защото това е най-лесният начин за попълване на бюджета.

  Ако бяхме по-мързеливи, и ние това щяхме да направим, коментира премиерът.

  Той съобщи, че е разговарял с председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, с канцлера на Германия Ангела Меркел и с премиера на Дания Хеле Торнинг-Шмит, за това да се предвиди държавите с добри показатели като 3% бюджетен дефицит и външен дълг от 16-18% от БВП да получат намаление на собственото съфинансиране по европейските проекти.

  Барозу твърдо стои зад нас и коментира, че имаме твърдото икономическо право да искаме това, надявам се да срещнем подкрепа и от големите европейски държави, заяви Борисов.

   

   

  Споразумението между 27-те се провали

   

  Лидерите на ЕС не успяха да се споразумеят за промяна на Договора за ЕС с всички 27 страни с цел да се реформира еврозоната.

  Споразумението между 27-те се провали, след като британският премиер Дейвид Камерън поиска отстъпки, които Германия и Франция не бяха склонни да дадат. 

  В крайна сметка към този договор може да се приобщят 26 страни от ЕС и извън него да остане само Великобритания.

  Исканията на Камерън, които не са били приети от останалите европейски лидери, са свързани със запазване на по-голяма фискална независимост на Великобритания.

  Сред тях е всяка държава в съюза да има право да откаже да прехвърли правомощия от своя финансов регулатор на общоевропейските власти.

  Дания, която е единствената друга членка на ЕС с клауза, която прави изключение за нея относно еврозоната, вече даде да се разбере, че е готова да се присъедини към подобен договор, заяви правителствен източник.

  Документът за създаване на бюджетно-данъчен съюз

  ще бъде подписан от 23 страни, съобщи президентът на ЕС Херман Ван Ромпой, цитиран от световните агенции.

  „Документът ще се подпише от 23 страни, а други три съобщиха, че засега нямат нужния мандат за такова решение“, отбеляза той.

  Промени в Лисабонския договор, както искаха Берлин и Париж, засега не се предвиждат. Идеята на ван Ромпой реформата да стане с протокол към договора също не събра достатъчно привърженици.

  Правната форма на новата договореност ще е ново междуправителствено споразумение.

  Шестте страни извън участващите в еврозоната, които ще подпишат документа, са България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния.

  Целта на реформата е значително да се втвърди бюджетната дисциплина в еврозоната, за да се извлекат поуките от кризата. Това включва

  почти автоматични санкции срещу страните с твърде висок бюджетен дефицит,

  въвеждане на бюджетни златни правила и засилено право на намеса в националните проектобюджети.

  Според проекта за декларация националните бюджети в еврозоната

  ще трябва да са по принцип балансирани

  и този принцип ще се счита за спазен, ако годишният структурен дефицит не надхвърля 0,5% от номиналния БВП.

  В документа също така се казва, че това правило трябва да се приложи в националното законодателство на конституционно или еквивалентно ниво и че за това ще следи Европейският съд.

  Освен това се предвиждат автоматични санкции за страни, чийто номинален дефицит надхвърля 3% от БВП, освен ако еврозоната не реши другояче с квалифицирано мнозинство.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Един трилион долара харчи светът за подкупи

  Москва, Русия /КРОСС/ Ежегодно, по целия свят хората дават подкупи на стойност един трилион долара, съобщи изпълнителният директор на ООН за наркотиците и престъпността Юрий Федотов.

  Тази цифра, според него, е съпоставима с БВП на голяма държава. „Но най- главното е, че корупцията, като раково образование пречи на развитието и е тясно свързана с организираната престъпност, с прането на пари, с търговията с наркотици и активно въздейства на политическата стабилност„.

  Според Федотов, сега човечеството трябва да направи решителни стъпки в борбата с корупцията.

• Премиерът елиминира възможността журналисти да му „опорочават“ събитията

  След като в последната година премиерът Бойко Борисов на няколко пъти се обиди на медиите, че му задават провокативни въпроси след височайши срещи в Министерския съвет (МС) и преждевременно прекрати 2-3 пресконференции, в четвъртък стана ясно, че има нова концепция за общуване с репортерите.

  Вместо да им дава възможност да му „опорочават“ събитията с неудобни питания в Гранитната зала, министър-председателят вече предпочита да ги вика във фоайето на МС и след бърза семейна снимка буквално да изчезва.

  Това се случи след срещата му с шефа на ФБР Робърт Мълър в четвъртък, когато придружаван от госта си, от американския посланик Джеймс Уорлик, вътрешния министър Цветан Цветанов и главния секретар на МВР Калин Георгиев, Борисов „прелетя“ пред строените встрани няколко десетки журналисти, спирайки се само за миг за една „семейна“ снимка.

  След като изпрати Мълър, премиерът все пак се спря пред камерите, за да уточни, че му станало „много хубаво“ от посещението на стария му приятел (от времето, когато бе главсек), както и, че тази визита била „отлична оценка за колегата Цветанов“.

  „След Леон Панета (шеф на ЦРУ), Съливан (директор на „Сикрет сървиз“), сега Мулър (както го произнесе премиерът) – основните директори на големите американски служби и централи, бяха на двудневни посещения в България и пред мен заявиха, че България е един от най-добрите им партньори в операциите, които се провеждат“, подчерта Борисов и се шмугна през медийния кордон към страничния изход с думите: „Аз изчезвам!“

  За последно премиерът Бойко Борисов бе вбесен от журналистически въпроси след срещата му с Марк Съливан, когато ядосано отбеляза, че „неслучайно всички ме предупреждаваха – правете изявления, както правят в чужбина, не давайте възможност да ви опорочават за пореден път пресконференцията“, след което сложи край на брифинга. По подобен начин се разви и представянето на ръководството на БОРКОР в края на февруари, отново в Гранитната зала на МС.

  Така в четвъртък Цветанов бе оставен сам да довърши импровизирания брифинг, за който медиите надлежно бяха привикани в сряда следобед. Подкрепян само от мълчаливото присъствие на Калин Георгиев, МВР шефът обясни, че борбата с киберпрестъпността се извежда като приоритет както за ФБР, така и за българското правителство.

  „Надявам се, че от другата година офицери на ФБР, които ще бъдат на разположение на колегите в звеното по киберпрестъпност, и съм убеден, че това ще доведе до повишаване на капацитета“, отбеляза силовият министър.

  Последва дежурния изблик на задоволство от факта, че идването на подобни делегации могат само да ласкаят работата на МВР и службите, отбелязвайки, че „самият факт, че днес в България е директорът на ФБР, означава много за правоохранителната система“. Робърт Мълър е на обиколка на Балканите, като преди визитата в София делегацията му посети румънската столица Букурещ.

  За разлика от скорострелната му мълчалива поява в МС, предния ден в Румъния той заяви пред местните медии, че службите в Румъния и САЩ „станаха много близки съюзници през последните години“ и отбеляза, че трансграничната престъпност предполага близко сътрудничество между евроатлантическите партньори в борбата с тероризма, наркотрафика и киберпрестъпленията.

   

  Борис Митов,

  Mediapool

• Изследване на нагласите на мюсюлманите в България

  За първи път от 25 години в страната е реализиран изследователски проект „Нагласите на мюсюлманите в България – 2011“. Екип на „Алфа рисърч“ и НБУ провери динамиката в нагласите на българските мюсюлмани след края на ХХ век в силно изменена вътрешно- и външнополитическа обстановка.

  Периодът би могъл чувствително да се увеличи, като се има предвид, че всички проучвания с такава тематика отпреди четвърт век целяха преди всичко да легитимират „възродителния“ процес, уточняват специалистите от агенция „Алфа рисърч“ и Нов български университет.

  Методиката на изследването е смесена: количествено изследване (850 анкетирани) и качествено – чрез дълбочинни интервюта в осем региона, населени с български граждани, изповядващи ислям.

  Изследването има за цел да провери динамиката в нагласите на българските мюсюлмани след края на 20 век и след приемането на държавата ни в НАТО и ЕС – в силно изменена вътрешно и външнополитическа обстановка – продължаващото израелско-палестинско военно противопоставяне, атентатите в САЩ и войната в Афганистан, войната в Ирак, атентатите в Мадрид и Лондон, „Арабската пролет“.

  Тези конфликти, експонирани в масовото обществено съзнание като противопоставяне между света на исляма и високо развитите (неислямски) държави или като „сблъсък на цивилизации“, непрекъснато провокират силен интерес – както медиен, така и изследователски.

  Приоритетите в нагласите на българските мюсюлмани се очертават ясно:

  На първо място е семейството – 95,4%. Това е свързано с отговорите на други въпроси: по-важно е да се уважават близките, отколкото религиозните и държавните институции или политическите лидери.

  На второ място е работата – 93,3%. За повечето анкетирани основен източник на доход са заплатите (45,1%), пенсиите и социалните помощи (25,7%). Със собствен бизнес се издържат само 5,6% – почти толкова, колкото с помощ от близки, живеещи в чужбина (5,3%).

  Макар че мнозинството не са доволни от сегашния си статус и не виждат особени перспективи за в бъдеще (половината от анкетираните имат месечен доход под 150 лв.), само 0,7% работят сезонно в чужбина, а 77,1% никога не са имали такива планове. Предпочитаните дестинации са Германия (14,8%) и Турция – 4,9%.

  Колкото до ориентациите за получаване на религиозно образование, 56% смятат, че то трябва да се завърши в България, 7.4% – в Турция, 6.7% – в Саудитска Арабия.

  Религията е на четвърто място по важност (48,6%), изпреварена дори от приятелите и познатите (60,4%). Като дълбоко религиозни се определят 28,5%, а едва 8,1% смятат, че има само една вярна религия.

  41% изобщо не посещават джамия, 59,3% никога не се молят, но 88,2% обрязват децата си, а 96,1% погребват мъртвите според мюсюлманската традиция.

  В тези резултати личи инерцията на традицията, по-скоро изпразнена от специфично религиозно съдържание, отбелязват изследователите.

  Но в същото време, отговорите на други въпроси недвусмислено показват скъсване с традицията и влияние на модерността: 83.6% смятат за приемливо мъжът да изпълнява наравно с жената домашните задължения; 53.5% допускат съжителството на двама души без брак; не са малко тези, които ядат свинско (39.8%) и пият алкохол (43.3%); значително е отслабена ролята на възрастните при взимане на важни решения.

  За 79,6% носенето на забрадки в училище е недопустимо. Едва 0,5% смятат, че споровете трябва да се решават според ислямското право – шариата.

  Според изследователите масово тиражираните заплахи от нахлуване на ислямизъм, „радикален ислям“, „ислямски фундаментализъм“ и пр. се дължат в голяма степен на неразбирането за някои разминавания между доктриналния и т.н. „традиционен“ ислям, установен по нашите земи през периода на Османска власт, както и на различни претенции към религиозно водачество.

  В анкетата като турци са се самоопределили 64%, като роми – 6,9%. Останалите групи се разпределят така: помаци – 10,1%, българи – 7,5%, мюсюлмани – 5,6%, без отговор – 4,5%, къзълбаши, сунити, алиани – 1,4%.

  Ако се сумират отговорите „помаци“, „мюсюлмани“ и „българи“ заедно с неотговорилите, се получават 27,7%, което почти съвпада с процента на говорещите български език мюсюлмани – 28,2%. Според проучването става дума за идентификацията на помаците – традиционно различна в различните региони, с все по-отчетливи тенденции за обособяване на „помашки етнос“.

  Политиката ангажира активно само 12,3% от анкетираните. От тях 50,9% – най-високият процент съгласие, смятат, че политиците от ДПС се грижат само за собствените си интереси, а не за обикновените избиратели. 38,7% твърдят обратното.

  Въпреки това, процентът заявяващи, че ще гласуват за ДПС категорично доминира. Преобладаващата мотивация за този вот е, „защото всички мои близки и познати гласуват за ДПС“ (50,8%), а 17,2% казват, че споделят идеите и принципите на ДПС.

  87,5% не смятат, че мюсюлмани и християни се разбират трудно помежду си, а само 1,4% се опасяват от развитие на тези отношения в отрицателна посока. Но в същото време, дълбочинните интервюта показват засилване степента на капсулиране в собствената група и намаляване на доверието в „другите“.

  Този процес би могъл да има множество обяснения, казват изследователите. Едно от тях е, вероятно, гръмогласният говор на омразата, който в представите на изследваните общности постепенно може да заличи разликата между „националисти“ и „всички българи“.

   

  Източник:   Vesti.bg

• СЪБИТИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧИКАГО В СЪБОТА 10 ДЕКЕМВРИ 2011 Г.

  Уважаеми Дами и Господа,

  Моля да сте информирани, че в събота (10 декември 2011 г.) има следните събития за българите в Чикаго:

  1. Празненство на Училище към БПЦ „Св. София”
  a. Начален час 18.00 ч.
  b. Адрес : БПЦ „Св. София”
  404 W Oakton Str.
  Des Plaines, Il 60018

  2. Братска среща с общение за вярата и беседа за християнската вяра и личността на Господ Исус Христос. Честване на Св. Николай Миралийски Чудотворец.

  Водещи беседата:
  Отец Валентин Ноцков
  Пастор Росен Спасов
  С любезното участие на:
  Пастор Владимир Георгиев
  Пастор Георги Киров

  a. Начален час: 19.00 ч.
  b. Адрес: „Св. Иван Рилски”
  5944 W. Cullom Ave.,
  Chicago, Il 60634

  Simeon S. Stoilov
  Consul General

  Consulate – General of the Republic of Bulgaria
  737 N. Michigan Ave, Suite 2105,
  Chicago, Il 60611

  + 1 312 731 2687

  [email protected]
  www.mfa.bg

• ПРОЦЕДУРА ЗА НАБИРАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНИ ПРЕВОДАЧИ

  Уважаеми Дами и Господа,

  Поради многото въпроси, които вече получихме за уточнения по обявения конкурс, моля да приемете редактирана версия на обявата, която се надявам да внася повече яснота. Успоредно разширяваме и формата, като подборът ще обхваща цялата територия на САЩ.

  Благодаря ви
  Simeon S. Stoilov
  Consul General

  Consulate – General of the Republic of Bulgaria
  737 N. Michigan Ave, Suite 2105,
  Chicago, Il 60611

  + 1 312 731 2687

  [email protected]
  www.mfa.bg

  На основание чл. 2 и чл. 2а, ал. 2 и ал. 4 от Правилникa за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, посолството и генералните консулства на Р България във Вашингтон започват процедура за набиране на правоспособни преводачи за писмени и устни преводачески услуги от и на български и английски езици. Подборът има за цел да осигури надеждни, качествени и навременни преводачески услуги за всички граждани, които имат нужда от писмен или устен превод от и на български и английски език.
  Одобрените кандидати ще влязат в постоянен публичен списък (roster) за ползване при необходимост от дипломатическите представителства и от граждани в САЩ, като с всеки одобрен преводач ще се сключва споразумение за оказване на преводачески услуги.
  След съставянето и оповестяването на списъка, консулските служби на територията на САЩ ще заверяват единствено преводи и подписи на сключилите съответни споразумения преводачи от този списък.
  Споразуменията за извършване на преводачески услуги ще бъдат със срок на валидност от една година, с възможност за подновяване, и ще включват ценовите тарифи за различните видове превод, по които преводачите ще таксуват гражданите. Споразуменията ще съдържат условие за предсрочно прекратяване при постъпили оплаквания от качеството и коректността на предлаганите услуги.
  Общи условия за кандидатстване:
  Етапи на процедурата:

  Процедурата е отворена, без крайна дата, с оглед осигуряване на максимален брой участници.
  • Документи се приемат от 10 декември 2011 г.
  • Събеседването с кандидати ще започне от 5 януари 2012 г.
  • Подписването на споразумения ще започне от15 януари 2012 г.

  Начин на кандидатстване:

  В електронен или хартиен вариант на следните адреси:

  ПОСОЛСТВО – ВАШИНГТОН
  [email protected];

  Embassy of Bulgaria
  1621 22nd St. NW,
  Washington, DC 20008

  ГК – ЧИКАГО
  [email protected];

  Consulate General of Bulgaria
  737 N Michigan Ave, suite 2105
  Chicago, IL 60611

  ГК – НЮ ЙОРК
  [email protected]

  Consulate General of Bulgaria
  121 East 62nd Street,
  New York, NY 10065

  ГК – ЛОС АНДЖЕЛИС
  [email protected]

  Consulate General of Bulgaria
  11766 Wilshire Blvd., Suite 440
  Los Angeles, CA 90025

  Документи за кандидатстване:

  • Автобиография, в която да са посочени областите на специализация на преводача;
  • Копие на диплома за завършено средно образование в Република България с оценка не по-ниска от 4.50 – при събеседване се представя оригиналът;
  • Копие от диплома за завършено висше образование, като специалността „английска филология” е с предимство – при събеседване се представя оригиналът;
  • Документи за стажове, професионален опит и езикови квалификации;
  • Документи за членство в местни асоциации на преводачите;
  • Точен адрес и кратко описание на работното място (местоположение и достъп, наличие на реклами и др.);
  • Удостоверение от ФБР за чисто съдебно и следствено досие;
  • Тарифа за преводачески услуги;
  • Препоръки.
  Основни критерии за подбор:
  • езикова квалификация;
  • образование;
  • опит и атестации;
  • местоположение на работното място спрямо разпределението на българската общност;
  • тарифа за преводаческите услуги;
  • препоръки.
  Списък с кандидатите, подали документи за конкурса, както и списък с одобрените кандидати ще бъдат публикувани на сайтовете на дипломатическите представителства, както и в местните български медии.

• И парите за магистрали през банката на приятелския кръг

  Корпоративна и търговска банка (КТБ) е „гара разпределителна“ за по-голяма част от парите за обезщетения на собственици на отчуждени земи за строителство на магистралите в страната. През сметките на КТБ са минали и средствата за строежа на южната дъга на Околовръстното шосе в София. „Корпорацията“ на банкера Цветан Василев е новият приятелски кръг след залеза на „Мулти“, „Орион“ и „Олимп“.

   

  Нов бизнес кръг около банкера Цветан Василев завзема нови територии във всички сфери на икономиката в България, установи проверка на „168 часа“ при свързаните с него и фирмите му лица.Структурата, известна в бизнес средите като „Корпорацията“, се превръща в приятелски монопол благодарение на близо милиард от парите на държавните предприятия, депозирани при неясни условия в КТБ. Търговия, туризъм, строителство, медии, недвижими имоти, индустрия, европроекти са само част от секторите, в които новият приятелски кръг около Цветан Василев има сериозни интереси.Експанзията им започва след залеза на последния бизнес кръг, свързан тясно със законодателната, изпълнителната и съдебната власт – „Мултигруп“. След убийството на боса Илия Павлов през 2003 година мулташкият бизнес се разпада на части, акционерите и семейството на бореца поделят останките и вече не са фактор в икономиката.

  Веднага след това изгрява звездата на Цветан Василев като новия бос и любим банкер на всички правителства до днес.Според анализатори на бизнес средата у нас е въпрос на време „Корпорацията“ с лидер Цветан Василев да последва съдбата на „Мулти“ с Илия Павлов, „Олимп“ със Славчо Христов и „Орион“ с Мирчо Спасов.Най-характерната обща черта между тези групировки, освен че се ползват с подкрепата на политици, е, че имат банка, през която минават паричните потоци не без помощта на държавата. По времето на „Орион“ това е Българска земеделска и промишлена банка.При „Олимп“ е БРИБанк, преименувана по-късно на СИБанк, с шеф на Надзорния съвет реторантьорът Славчо Христов. „Мулти“ също контролираше подобна финансова институция – Кредитна банка.Днес фунцията на център изпълнява Корпоративна търговска банка с шеф Цветан Василев, където са депозирани парите на държавните предприятия и чрез тях се финансират редица сделки от най-апетитните сектори на икономиката.

  Банкиране

  Малката като мащаби и капитал Корпоративна и търговска банка успява да привлече парите на държавните предприятия към края на управлението на царя и целия мандат на тройната коалиция.
  Средствата, депозити и разплащателни сметки бележат ръст и по време на управлението на ГЕРБ, като стигат внушителната цифра от 1 милиард лева.

  Въпреки отказа на министерствата да предоставят информация при какви условия държавата държи парите точно там, едно е сигурно – лихвите по депозитите са в пъти по-ниски, отколкото кредитите със същите пари, които дава банката на бизнеса. Така за няколко години „Корпорацията“ трупа печалби, които успешно насочва към други сектори в икономиката.Застраховането е един от най-успешните бизнеси на „Корпорацията“, отново благодарение на държавата. Застрахователното дружество „Виктория“ е спечелило договори за застраховане на държавни предприятия и институции в размер на 43 милиона лева в последните години.

  Цветан Василев е в Надзорния съвет на компанията, а фирмата му „Мел Финанс“ е съсобственик на дружеството. Това подразделение на „Корпорацията“ се ръководи от изпълнителния директор Данчо Данчев.

  Охрана

  Като всяка уважаваща себе си бизнес група „Корпорацията“ си има и охранителна фирма с над 200 души персонал. Това е неизвестното дружество „Дар 02“, където КТБ държи 90 процента от акциите. То е за собствени нужди и охрана на обекти на банката. Охранителната фирма на Цветан Василев е една от малкото, за която няма данни да е сключвала приоритетно договори с държавни предприятия.

  Консултанти по програми на ЕС

  През 2007 година Корпоративна банка влиза мощно в редица бизнеси, като купува основния пакет акции от „Велдер консулт“, която е част от друга група със същото име. След като Цветан Василев влиза в това дружество, то става собственик на зала „Универсиада“, след като Националната спортна база не успява да си върне кредит, отпуснат й от КТБ. Освен залата, където е офисът на фирмата, „Велдер консулт“ има договор с българската агенция за инвестиции за анализиране на бизнес климата в България. Движи и редица проекти, финансирани по оперативни програми на Европейския съюз. Клиенти са й общини и фирми, които задължително искат проектите им да минат през държавната администрация…

  Туризъм и недвижими имоти“

  ТМ Имоти“ е собственост на „Бромак“, където шеф е Цветан Василев. Фирмата е основен акционер в КТБ. „ТМ Имоти“ се върти съвместно от Цветан Василев и друг шеф в банката – Орлин Русев. „ТМ Имоти“ ще гради ваканционно селище край един от бастионите на ДПС – село Гърмен, на площ от над 100 дка в планината. Местността в Западните Родопи, на която Корпорацията иска да строи, попада в защитена територия с уникални природни забележителности и Министерството на околната среда още умува дали да им разреши строеж.

  „Булит 2007“ е една от фирмите големи акционери в Корпоративна банка.
  Освен сделки с Държавния резерв по времето на Делян Пеевски като ресорен зам.-министър на Емел Етем, „Булит“ има и сериозни интереси в туризма.
  Фирмата, акционер в банката на „Корпорацията“, участва в консорциум, който изкупува хотели и апартаменти в „Св. Константин и Елена“ край Варна.

  Въздушен транспорт

  Чрез семейната фирма „Тръст Василеви“ с капитал 15 милиона и управител съпругата му Антоанета, Цветан Василев навлиза и в авиобизнеса. За целта е създал компанията „Сънлайт Ер“, която има издаден оперативен лиценз от Министерството на транспорта да превозва пътници със собствен транспорт. Така Василев се намества в апетитен бизнес, където българските играчи са десетина. Запознати с делата на олигарха твърдят, че засега самолетът на компанията обслужва единствено собственика си за трансграничните му пътувания.

  По този показател шефът на „Корпорацията“ вече може да се мери с бизнесмени от ранга на Васил Божков и Цеко Минев.

  Спорт

  Цветан Василев не остава по-назад от покойния шеф на „Ваи холдинг“ Георги Илиев и редица знакови бизнесмени, които през годините станаха собственици на футболни клубове. Чрез дъщерното си дружество „Институт по микроелектроника“ той е шеф на пловдивския „Ботев“, който засега е в „Б“ група на родното първенство, но има амбиции да влезе в елита, точно накъдето се стремят всички дружества в кръга на „Корпорацията“.

  Медии

  Близкият приятел на Цветан Василев – депутатът от ДПС Делян Пеевски, от години контролира мощна медийна група, която включва вестници, телевизии и сайтове. Освен това Институтът по микроелектроника, който държи „Ботев“ – Пловдив, е собственик и на Национално управление „Радио- и телевизионни станции“, което единствено има лиценз за цифровизацията. Тези придобивки са закупени с кредити от Корпоративна търговска банка, а част от официално управляващите новата медийна група на „Корпорацията“ имат още по-интересни връзки в инвестиционното строителство.

  Там шампион е довереното лице на Цветан Василев Теодора Танева. Тя управлява мащабни проекти, които предвиждат строежи на цели нови квартали в София като този, който ще изникне зад Централна жп гара. Освен това оманските съдружници на Цветан Василев в Корпоративна банка също имат намерение да инвестират в мащабно строителство край София и в Рила.Друга любопитна фирма в кръга „Корпорацията“ е „Вивес“ ЕАД. Тя също държи акции в КТБ, а заедно с друга компания – „Афлик България“, от това лято са собственици на русенската корабостроителница. Шефове на „Афлик“ са Янчо Ангелов, който е в надзора на Корпоративна банка, и Бисер Лазов, който управлява фирмата на Цветан Василев „Бромак“.

  Освен това лица, свързани пряко с Цветан Василев, управляват мащабен бизнес с продажба на автомобили, инвестиции за милиони в земеделска земя и участия в предприятия от тежката индустрия.Засега „Копропацията“ се очертава като много по-мащабна от другите бизнес кръгове, близки до властта в миналото – „Орион“, „Олимп“ и „Мулти“.Корпоративна банка печели и от магистралиПарите на държавните предприятия не са единствените публични средства, които минават приоритетно през банката на Цветан Василев.

  Корпоративна е избрана за „гара разпределителна“ на по-голямата част от парите за обезщетенията на собствениците на отчуждени земи за строителството на магистрали в страната и южната дъга на Околовръстното шосе в София. Това показва справка в решенията на Министерския съвет през 2006 година и разпоредби на Пътния фонд година по-късно. Фонд „Републиканска пътна мрежа“ към Министерството на регионалното развитие открива сметка в банката още през 2006 година и оттам минават парите на държавата за строеж на най-важните пътни обекти. 

  През 2008 г. е изготвен списък със собственици на земи, които ще бъдат отчуждени заради строеж на инфраструктура. Той е изпратен в Корпоративна търговска банка, която е избрана за обслужваща потока от десетки милиони за обезщетения. Това е във връзка с решение на правителството на Станишев за отчуждаване на имоти за строежа на южната дъга на Околовръстното шосе в София.

  Любопитна подробност е, че парите са изплатени 2 години след като са внесени. Това става през 2010 година със заповед на областния управител. По това време обслужващата банка на Пътния фонд вече е друга.

  Същото се случва и със строежа на автомагистрала „Люлин“, с решение на Министерския съвет от 2006 година за отчуждаване на частни имоти за магистралата. Средствата за отчуждаване на имотите са внесени от инвеститора Фонд „Национална пътна инфраструктура“ точно в Корпоративна банка. Така там се откриват сметки поименно на всички, които попадат в списъка за обезщетение. Десетки милиони отново тръгват към трезора на „Граф Игнатиев“ 10 в София. Част от тях са европейски пари, защото магистралата е съфинансирана от Брюксел.
  Междувременно обаче собствениците на земи под асфалта завеждат дела и искат по-високи обезщетения за имотите си. Така докато приключат съдебните спорове, парите им остават по сметки на Корпоративна, избрана да обслужва тази дейност от Пътния фонд, оглавяван тогава от Веселин Георгиев-Батко.

  Много от тях завеждат дела, като твърдят, че не са обезщетени, въпреки уверенията на държавната администрация, че ги има в списъците, които са изпратени в Корпоративна банка. Други наследници на имоти, отчуждени за пътища, претендират, че са им изплатени само част от сумите. Така по съдебните дела лъсва поредният държавен паричен поток, който е насочен към КТБ.

  Парите за обезщетенията на собствениците на имоти, отчуждени за автомагистрала „Люлин“, са внесени в КТБ през 2007 година, а изплащането им продължава и до днес. Забавянето отчасти е заради спирането на парите от Европа заради скандалите с източването на Пътния фонд. През това време средствата са съхранявани на сигурно място – в трезора на КТБ.

   

  Арестуваха адвокат, разкрил корупционни схеми на кръга около Цветан Василев

   

  В сряда следобед ГДБОП арестува адвокат Николай Велков, който е един от арестуваните по акция „Октопод“ и сочен от МВР за мозък на организацията.

  Белезниците щракват около китките на Велков веднага след скандална пресконференция, на която адвокатът и бивш шеф на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка, разкрива корупционни схеми, свързани със специалните служби и финансовата институция.

  Поводът за ареста е жалба на подземния бос Кирил Киров-Японеца, че е изнудван от Николай Велков за 20 хиляди лева. Парите трябвало да му бъдат предадени, за да не завежда дело за побой. Преди седмица Киро Японеца преби в столичен бар Николай Велков, после му се извини, но адвокатът бе категоричен, че ще съди бизнесмена за побой.
  Според шефа на ГДБОП комисар Станимир Флоров Велков е арестуван в момент на предаване на парите.

  Далеч по-скандална от поредния арест на Велков бе пресконференцията, на която той и друг бивш шеф в КТБ Любомир Весов изнесоха факти около финансирането на Корпоративна търговска банка.
  „Цветан Василев е поръчал да бъда обвинен и осъден, като за целта вече били осигурени конкретен прокурор и съдия, а медийният магнат Делян Пеевски, който е приближен на Василев, е платил шестцифрена сума за това“ – заяви по време на пресконференцията Николай Велков. Според него в близката до правителството Корпоративна банка са събрани държавни пари в размер на над 1 милиард лева, а службите за сигурност работят, за да могат да попълнят средствата в нея.

  Николай Велков и Цветан Василев работят заедно в КТБ години наред, като според твърденията на първия той е поканил „Мистър Икономика 2011“ в КТБ, а по-късно е изгонен от него.

  Заедно с Велков на пресконференцията се изказа и Любомир Весов, който работи в Корпоративна търговска банка от 2004 до 2008 година. Той твърди, че е освободен от банката от Цветан Василев с мотива, че познава Николай Велков и Алексей Петров.

  По думите му не може, когато в пенсионните и социалните фондове липсват „някакви си 35 милиона лева“, той да преразпределя държавни средства към частна институция. „За нея Борисов каза, че ще фалира, ако се извадят тези пари, къде тогава е контролният орган БНБ, който трябва да предотвратява свръхконцентрацията“, попита Весов. Той разкри схемата, по която Корпоративна банка печели от държавните средства.
  „Акумулираните средства по разплащателни сметки и депозити имат около 1,5-2% лихва, около 2% са разходите на банката, а кредитите на физически лица, частни и държавни фирми се дават при лихва между 9,5-12 %. Разликата от 7-8% е чистата печалба на банката. Така частната банка сериозно се облагодетелства от държавните средства, съхранявани в нея. Част от тези пари вероятно се дават като комисиони, а с друга част банката участва в приватизация на държавни фирми“ – разказва Любомир Весов, без да конкретизира, че става въпрос за банката на Цветан Василев.

  Арестуваният заедно с Алексей Петров Николай Велков е сред учредителите на КТБ и бивш акционер във финансовата институция.
  Според МВР срещу Велков има достатъчно доказателства, че е притискал и изнудвал Киро Японеца за 20 хиляди, за да не завежда наказателно дело срещу него.

  По думите на Флоров парите били искани, „за да оправят взаимоотношенията си и да не минават през съда“.
  Откакто Киро Японеца преби бившия съдружник на Цветан Василев и настоящ негов враг – Николай Велков, последният изказва съмнения, че точно Василев е поръчал да бъде набит.

   

  Източник:  в. „24 часа“

• „Дневник“ изгони най-добрата си коментаторка

  Най-добрият автор на вестник „Дневник” – Любослава Русева – вече работи в списание „Тема”, прогонена от новото-старо ръководство във вестника. Не, тя не е уволнена. Методите да изгониш един неудобен журналист са по-перфидни.

  
  След като хартиеният „Дневник” спря да излиза, вместо него се продава за 1,50 лв. един тъничък розов свитък от бизнес-новини, които едва ли интересуват дребния, средния или едрия бизнес у нас. Главен редактор е Иван Бедров. На „Дневник”, който излиза само в интернет, главен редактор е бившата маркетинг директорка на издателската група „Икономедия”, …как й беше името?

  Какво е станало, че „Дневник” да се лиши от най-четения си автор? Да, в интернет може лесно да се установи, че коментарите на Любослава Русева надхвърлят по брой посещенията на останалите автори във вестника. Случаят е показателен. Очевидно за един вестник става проблем, ако в него излизат критични коментари срещу правителството, премиера и т. н. И това при положение, че Русева пишеше иносказателни притчи, като по времето на Тодор Живков. За да не каже директно нещо за премиера. За нея нямаше личности табу – няма Първанов, няма Борисов, няма Плевнелиев или Станишев (виж тук и тук всички статии). Както и трябва да бъде с един истински коментатор. Както и трябва да се държи една медия. Но не. Вестникът си решава проблема, като гони журналиста. И издателите си мислят, че това ще остане незабелязано, и всичко ще си върви както е било, те пак ще са уважавани издатели. Няма как да стане. Това е позор и за издатели, и за шефове в такъв вестник.

  Механизмът на изгонването – Русева първо е преназначена като репортер. Допреди това, освен че е автор, включително на редакционни коментари, е била редактор на страници всеки ден. Както е известно в „Дневник” съкращаваха хора на два пъти, също и на два пъти намалиха заплатите на журналистите общо почти наполовина. Затова на можещите редактори там им се струпва много работа. Но става „реорганизация”, както казваха при Тодор Живков, и Русева е направена репортер. Тя ходи и пита за какво да пише. Главният редактор на хартиеното издание няма време да й обясни. Или не знае какво да й обясни. Мотаят я, не искат да пише коментари. Има един единствен неeн коментар за ноември – за партия “Атака”.

  Впрочем, „Дневник” тази есен спря редакционните си коментари и авторските коментари на всичките си колумнисти – Георги Господинов, Александър Андреев, Юлиан Попов и др.
  Сега, на 7 декември, като отвориш секцията анализи във вестника, стои редакционен коментар от 3 ноември и коментар на Бойко Пенчев от 19 октомври със заглавие „В сянката на Кобург-Гота” – избран като подходящ за сегашните избори…

  Човек ще каже – ама те правят икономии. Да, току виж им повярва някой. Пък и колумнистите не са на щат във вестника. А да изгониш автор като Русева, който работи в „Дневник” от основаването му, е съвсем друго.

  Бедата идва оттам, че издателите на „Дневник” не са издатели. Това не са хора, които печелят парите си от медии. Те имат друг бизнес. И поради това превръщат вестника си в инструмент за другия бизнес. Щом трябва, ще се подмазват на властта. Кой е издателят на „Дневник” и „Капитал”? След всички врътни и прехвърляния на собствеността на някакви не знам какви бизнесмени, това е пак Иво Прокопиев. Ясно е като бял ден на всички журналисти във вестника, и не само на тях. И Иво Прокопиев не иска да е неудобен на властта. Той пак се е сближил с Бойко Борисов, както се извъртя например и Яне Янев. Борисов иска да има сателити, за да се закрепи. И те не чакат дълго покана. И понеже бизнесът в България иска да е добре с властта, защото тук се печели от нея, колко му е да си нагъзиш вестника на Борисов? Сякаш се чува добре познатия глас на премиера: „Добре де, ама тая там, дето ‘се пише против мене, аре малко се спрете…”
  И резултатът е, че т. нар. издател на „Дневник” изхвърля един журналист, независимо, че е име. Накрая официално заявили на Русева, че може да остане във вестника с намалена заплата и с неясни функции. Перфидна покана да си ходи. И тя си отишла, разбира се.

  Къде може да отиде един журналист при такава ситуация? Избор няма, при толкова много вестници. При Батков в „Стандарт”? Ммммм, чудно. При Пеевски в „Телеграф”, „Монитор”, „Всеки ден”, „Уикенд” и др.? Направо супер. При Любомир Павлов и Огнян Донев в „Труд” и „24 часа”? До един всичките се навеждат на властта по грозен начин и мачкат журналистите. Лъскат обувките на Борисов, за да им даде бакшиш. И за Пеевски има, и за Батков, и за Прокопиев. Всичките до един не са никакви издатели. Те си гледат бакшишите. И са недостойни хора. Дори само заради изгонването на Русева Прокопиев се нарежда в първата редица с останалите псевдоиздатели. Няма уважение за такъв. (Впрочем, в някои европейски страни законодателството не позволява хора с друг бизнес да издават вестници).

  Независимо от случая, „Дневник” пак е най-четеният вестник в интернет, пак се опитва да прави професионално новини. Но навеждането е очевидно и това го прави още по-коварен вестник. Например новината от Шуменския съд, където подсъдим разкри тъмни неща от миналото на Борисов, не беше публикувана от „Дневник” (както и от нито един от изредените горе вестници). В България вестниците крият новини. С всичките резерви към такава новина, тя трябва да се каже, после да се коментира. Още повече, че съвпада с други подобни новини от предишни години, и дори от Белградския съд. Но, както и да е – това е само един пример.

  Журналистите в България ги мачкат, мачкат и професионализма. Това са българските т. нар. издатели.
  Само островчета на свободата останаха в печата – вестник „Сега”, който също има издател от друг бизнес, но се държи достойно и не използва вестника си за бърсалка на Борисов. Опозиционно се държи „България Днес” (въпреки всички резерви като към жълт вестник) и седмичникът „Ретро”. И, разбира се, войнствено настроеният към правителството „Галерия”, също жълт вестник.
  Дори в интернет не са много примерите като „Медиапул”, които не са обслужващи правителството. Но поне има блогове, сайтове.

  И се получава така, че единствените издатели, на които това им е основен бизнес, са Недялко Недялков, Тошо Тошев и Валери Запрянов (последните двама са издатели на сп. „Тема” и на бъдещия всекидневник “Преса”). Издателят на „Шоу” също е вестникар, това също се води вестник, но, както личи по съдържанието му, май вече друг му е издател. (И опитите на Блъсков да бъде издател продължават, но той пък е съвсем далеч и вън, и по-добре). Та затова остават кажи-речи само трима истински издатели…
  Ти да видиш – да ти стане симпатичен Тошо Тошев, един от убийците на свободния печат…

  ПП. Още един оригинален и много четен автор седи без работа, защото някак не се вписва във вестниците на псевдоиздателите – Стойко Тонев, по-известен като Тони Филипов, д-р. Сега такива автори като него, Люба Русева, Веселина Седларска, Цветозар Томов, човек може да ги чете тук – reduta.bg.

  Как всички тия т. нар. издатели не разбраха, че не всеки иска като тях да се надува и да се прави на медиен магнат, че парите не са критерий за професионален успех, и че има журналисти, които просто си обичат професията и искат да пишат свободно, а не да печелят пари или да слугуват.

   

  Иван Бакалов,

  e-vestnik.bg

• Синият цирей (СДС след 22 години)

  Трудно ми е да пиша този текст, болката е изгаряща – гнетящ спомен за красиви времена, в които участвах активно и според силите си. Една повече културна, цивилизационна, отколкото политическа идея живя в сърцето ми, както и на милиони българи, оплетена с надежди, вяра, мечти, трепети. От избори на избори… Прехвърляше се от лидер на лидер, от ръководство на ръководство (колко абсурдно само „ръководство на идея, мечта, надежда”?!)

  На 7 декември 2011 г. се закръглят 22 години откак се създаде Съюзът на демократичните сили !

  Днес въпросите са повече от отговорите.

  Дясната идея е празно глаголене и видно нищоправене.

  Антикомунизмът като спояващ елемент е спомен и за СДС, и за производната ДСБ, и за целия сонм „консервативни” партии.

  А какво време беше…

  Какви хора имаше по площадите!

  Какви дни и нощи!

  Днес сините броят някакви хипотетични гласове за тях, умножават, търсят геометрична прогресия и се разсипват от умнотии, а кандидатът им за президент Румен Христов с неговите 1.95% се съизмерва с титаничните Светльо Витков (1.61%) и Сали Ибрям (1.24%); още малко и ще стигне биологичния експеримент Мара Мисса (0.9%)… Преди изборите Мартин Димитров достигна до прозрението: „Да бъдем реалисти – президент ще е Р. Христов”, а математикът-политикономист Иван Костов тръшна всички с: „Другите не броят гласовете правилно.” Това оптимистично политиканстване на сините ме накара да си спомня един случай отпреди 40-ина години. В пети или шести клас сме. На Йотко много му е трудно смятането. Един ден другарят Делийски го вдига на дъската и пита: „Йото, кажи колко е 6 по 8?“  Йотко, разбира се, не знае и търси помощ от първите редове – „Да рекна ли 100?”. Съучениците махат „Не! Не! Не!” А Йотко щастлив „реква” – „Не е 100, не е 100!”.

  Случаят обяснява точ в точ мисленето, анализа и въображението на някогашната могъща синя вълна.

  След юни 1990 г. Пловдив бе ултимативно провъзгласен за „Синята столица на България”. Резултатът в мажоритарните райони за 7 ВНС бе 9 на 0, а СДС получи 211 387 гласа. На последните местни избори СДС, ДСБ, БЕС (Бизнес-експертен съвет?!), БЗНС, БДФ и разни бабереци като Дем. партия на хюмнето Праматарски вкупом получиха 5 965 гласа (4.2%). За два мандата (от 2003 г.) намалиха общинските си съветници от 19 на 2  (СДС няма съветник). И установявам, че разлика между Костов, Мартин и Йотко пред дъската – просто няма! Ама въобще няма, никаква разлика.

  Какво се случи?

  Как така за 22 години една мечта и надежда отлетя като лястовица?

  Какво накара хората да гонят проточил се през комина синкав дим?

  Все повече се убеждавам, че здраво пипаха специалните служби, че типични компрадори се наместваха в ръководството на СДС, гледаха на членовете и симпатизантите като на безволева маса, която могат да лъжат и продават в името на красивата мечта. Помните ли „лидерството” на вечната булка Надка Михайлова? Този продукт на модерното синьо през 2003 г. нареди в парламентарните листи  на СДС наглия дерибей-хюмне от село Скребатно Праматарски, неуспешния експеримент Мара Мисса, гергьовското агне Дилов-син, Лудото Яне, синеокия циганския олигарх Илия Илиев, че дори „десния” Митьо Крика. И помните ли някои от тях, че за първи път признаха: „Местата в листите се търгуват от Михайлова”. А самата Надка зададе в оня разтъсващ за демокрацията разговор въпроса „Стоичков от Ловеч ли е?” и посъветва да се „нахранят журналистите”. А някой спомня ли си, че Евгений Бакърджиев прескочи от УС на червеното БЗНС до зам-председател на СДС; или пък как видният консервативен еколог/???/ Филип Димитров (племенник на партизанина Огнян и след това убиец в едноименния пазарджишки концлагер) от заместник на Александър Каракачанов се трансформира в същи шеф на СДС и премиер. Да не говорим за ортодоксални комунисти като Жотев, СимеИвайло Трифонов, Чачев, Жотев, Симеонов… Всъщност, някой и днес може ли да ми обясни какво е дясното, консервативното, харизматичното на Асен Агов, който водеше митингите на БСП през 1990 г., а преди това писал, та писал „информации” лично до Димитър Стоянов, барабар с баща си??! Още е личният депутат на Иван Костов…

  А да си спомним ли, че подаръците към тъмночервения олигарх Георги Гергов станаха от 1999 до 2005 г. Първо от Костов (ЦУМ, Слънчев ден, Ленинград, Хисаря), после от „синият” кмет Чомаков  (Стария град в Пловдив, Международния панаир, Разсадника). Оказа се, че сините хора не забравят и отмъщават – в Пловдив от 19 съветника сега СДС има 0. Нито един, никъде, никога, дори с половин уста някой от тези сини съветници не се извини от кумова срама – даже напротив. Тогавашният кмет Чомаков и компания са на хранилка при олигарха от село Нивянин, Врачанско, а шефът на СДС е активист на ДПС. „Синият” началник в Пловдивска област Шуманов е в официална коалиция с БСП в Асеновград!…

  Как така водачи на СДС все бяха хора с изявени суицидни наклонности към организацията? Как се случи? Защо? В нито една формация от Източна Европа, извършила промяната, не се случиха аналогични процеси като:

  –  Съзнателното унищожаване на каквато и да е историческа памет в СДС. Времето на сгъстените промени и трансформации (1989 – 1994 г.) се забрави целенасочено, упорито и планомерно. Дузини лидери бяха „отлюспени”.

  –   Съзнателно се унищожи биографичния политически вот. Къде са в СДС наследниците на легионери, николапетковисти, ратници, демократи, отецпаисиевци, родозащитници, радикали, десни земеделци и социалдемократи, че дори анархисти и бранници?! Няма ги, мизерстват или бутат живота в бедност. Има наследници на терористи като Агов или пълни анонимници като Мартин Еванджелиста.

  –  Съзнателно се унищожи информационно–пропагандния ресурс на десните. О’ Бозе почивши са „Демокрация”, „Народно земеделско знаме”, „Анти”, „Седем”, „Свобода” и още десетки сини издания.

  –  Съзнателно, хитро и подло бе унищожена средната класа и се формира бизнес елит от наследници на червените политбюровци или от обикновени сервитьори, кръчмари, мутри, доносници, обикновени простаци…

  – Съзнателно, от движение на милиони, синьото бе превърнато във функция на административните апарати, и отчайващите резултати от последните избори в сините центрове Пловдив, София и Варна доказват това.

  –  Съзнателно по време на управлението си СДС не реши фундаментални въпроси за българската съдба и история като:  проблемът досиета и ДС, червените капитали и задграничните дружества  (персонална вина на Ф.Д., Костов, Желев и Соколов), възмездието за извършените престъпления от БКП, българското село и църквата,  паметта и справедливостта.

  –  Съзнателно СДС се дистанцира и игнорира от индустриалния елит на България преди 1944 г. Никой не може да ви каже къде са имотите и наследниците на фамилиите на Буров, Губиделникови, Асен Николов, Гешови, Груев, Савов, Хугасян, Чапрашикови, Палавееви, Кършев, Белчев, Докузанов.

  –  Съзнателно в СДС бяха  лансирани слаби и безлични лидери, претъпкани с комплекси и без грам антикомунистическа биография и фамилна памет, без визия и харизма. А в България бяха оцеляли такива титани на борбата срещу комунизма като: Илия Минев и Васил Узунов, Иван Гинчев и Тодор Кавалджиев, Милан Дренчев и Жеко Стоянов, Рене Ецов и Янко Янков, отците Храбър Марков и Благой Топузлиев, Петър Бояджиев, отец Димитър Амбарев и още стотици мъченици на червените сатрапи.

  –  Съзнателно и целенасочено се игнорираше през двадесет и двете години Улицата, гражданския наратив за комунизма и Гнева.

   

  Това са малка част от причините, които възпалиха тялото на СДС, стимулираха цирея да  набере, да мъчи автентичния демократ, да гнояса порива към справедливост и възмездие. Причините са в прашасалите папки, които ни остави ДС като зловещо наследство, в мазните физиономии на политбюровските наследници, в оня глас с мегафон, който спря на 14 декември 1989 г. справедливото възмездие, в лустросаните дейци на „глобализацията” и „етническия модел”…

  Дали ще се спука някога циреят е въпрос труден, поне колкото „Отиде ли си комунизмът от България?”.

  На мястото на цирея се появява здраво, чисто, свежо месо.

   

  А иначе на старите седесари и антикомунисти – Честито! Все пак бяхме част от най-красивите, романтични  и истински времена за България през ХХ век.

  ___________________

  Автор:  Toross

   

• Честит празник на всички бивши, настоящи и бъдещи студенти!

  ДНЕС СТУДЕНТИТЕ ОТБЕЛЯЗВАТ СВОЯ ПРАЗНИК
  8 декември е денят, в който Българската православна църква по стар стил е отбелязвала паметта на Светите Седмочисленици. Сред тях е Климент Охридски (25 ноември нов стил), който е считан за един от покровителите на българското висше образование.
  Честването на студентския празник започва през 1903 г. по повод на 15-годишния юбилей на единственото тогава в Княжество България Висше училище. Датата става празник на всички студенти в България. Решението за празника е взето от Академичния съвет на Алма матер на 30 ноември 1902 г.
  Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите.
  През 1962 г. празникът на Софийския университет на 8 декември е възстановен. На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение датата да бъде обявена за неучебен ден и празник на българските студенти.През последните години 8 декември постепенно навлиза в първоначалното си русло. Той възвръща обаянието си на оригинален и неповторим студентски празник.

  По традиция екипът на нашата редакция честити празника 8 декември на всички бивши, настоящи и бъдещи студенти с няколко вица:

  В един хотел се настаняват инженер, физик и математик. За беда електрическата инсталацията дава на късо и във всички стаи избухва пожар.
  Инженерът бързо излиза в коридора, намира маркуча на пожарния кран, пуска водата, влиза в стаята и полива обилно горящите мебели.
  Физикът бързо изчислява обема на горящите мебели, температурата на горене, топлоемкостта на водата и парата, атмосферното налягане и т.н. След това сипва в една чаша определено количество вода и я изсипва на точно определено място.
  Математикът изскача в коридора, вижда висящият на стената пожарогасител, радостно възкликва “Има решение!” и спокойно се връща в горящата стая.

  Професор изпитва бъдещ юрист.
  – Разяснете ми понятието „измама“ – казва професорът.
  – Измама ще бъде, ако ме скъсате, господин професоре.
  – Какво искате да кажете?
  – Ами, според закона, всеки, който използва незнанието на другия в негова вреда, може да бъде обвинен в измама…

  В час по биология учителката пита:
  – Кой човешки орган се увеличава до 10 пъти?
  В стаята се чува кикот.
  – Хи хи хи ха ха ха.
  – Зеницата на окото, а вашето хи хи ха ха само два и половина.

  Възрастен професор разказва на колегите си:
  – Оня ден спя и сънувам, че чета лекция на студентите си. Събуждам се и какво мислите? Наистина чета лекция на студентите си.

  Студент танцува с приятелката си в дискотека. И изведнъж пада на дансинга. Приятелката му започва да вика:
  – Човека припадна! Донесете вода!
  Студентът с последни сили добавя:
  – И хляб!

  Трима студенти отиват на изпит. Първият от тях – голям връзкар сяда. Професора го пита:
  – През 1945 година над Нагазаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби, има много жертви и…
  – Разрушения.
  – Браво колега, отличен.
  Сяда втория – по малък връзкар.
  – През 1945 година над Назасаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби и…
  – Има много жертви и разрушения.
  – Браво колега, отличен.
  Сяда третия – никакъв връзкар.
  – Колега , някога някъде да е падало нещо?
  – Да, през 1945 година над Нагазаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби, има много жертви и разрушения
  – Поименно, колега поименно.

  Ню Йорк закъснява спрямо гринуичкото време, защото Америка е открита много по-късно…

  ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БИВШИ, НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ СТУДЕНТИ !!!

  

• 14 г. затвор за губернатора на Илинойс Род Благоевич

  Бившият губернатор на щата Илинойс Род Благоевич ( Milorad R.“Rod“ Blagojevich)  бе осъден на 14 години затвор за корупция, включително опит да продаде сенаторското място на Барак Обама, което той освободи след като спечели президентските избори през 2008 г., предадоха световните агенции.

  Прокуратурата настояваше за 15 до 20 години лишаване от свобода за 54-годишния политик от сръбски произход.

  На процеса в Чикаго Благоевич заяви, че признава вината си и силно съжалява за допуснатите от него „ужасни грешки“. По негови думи той не знаел, че нарушава закона при извършването на престъпното деяние.

  През юни м.г. Благоевич бе признат за виновен по 17 от 20-те му повдигнати обвинения, сред които опит да продаде сенаторското място на Барак Обама в замяна на високопоставени или високоплатени длъжности за него и съпругата му.

  При овакантяване на сенаторско място губернаторът на съответния щат назначава нов сенатор до следващите избори за Сенат.

  В такива случаи губернаторът на щата трябва да номинира нов сенатор до следващите избори.

  ФБР изнесе текста на телефонен разговор, в който губернаторът казва, че има дяволски късмет да трябва да номинира новия сенатор и добавя: „По дяволите, няма да пропусна това за нищо на света“.

  Бившият губернатор на Илинойс бе арестуван няколко седмици след победата на Барак Обама и свален от поста на 29 януари 2009 г.

  Присъдата на Благоевич отново изважда на показ корупцията сред политиците в Чикаго.

  Петима от предишните девет губернатори на Илинойс са били обвинени или задържани за измами или корупция. Предшественикът на Благоевич – републиканецът Джордж Райън, в момента излежава присъда от 6,5 години затвор за измами и изнудване.

• BULGOROD – GADEL

  НОВО НОВО НОВО ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ БИЗНЕСИ !!!

  КОЛЕДЕН ПОДАРЪК !!!

  ПУБЛИКУВАЙТЕ 1/4 БЕЗПЛАТНА ОБЯВА !!!!

  ИЗПРАТЕТЕ ОБРАТЕН ИМЕИЛ СЪС ВАШАТА ОБЯВА И НИЕ ЩЕ Я ПУБЛИКУВАМЕ БЕЗПЛАТНО ..!!

  FOR ADVERTISING IN BULGOROD – GADEL
  call-224-805-7285 or send a message to [email protected]

  Рекламирайте в единственото Българско списание издавано в Чикаго .!!!

  bulgorod.wordpress.com
  bulgorod.com
  bgglasove.com

  Новият брой на БЪЛГОРОД ГЪДЕЛ.Станете приятели на Facebook. Ако ви харесва го препратете на познати и приятели

• <<
• 1
...
• 266
• 267
• 268
• 269
• 270
• 271
• 272
• 273
• 274
• 275
• 276
...
• 414
• >>