Всички авторски страници

Авторски

• Българските църковни дрязги влязоха в централните новини на Националната телевизия на Австралия

  В централните вечерни емисии на Националната телевизия на Австралия беше излъчен репортаж за конфликта в българската църква „Св. Кирил и Методий“ в Мелбърн, който влиза в съда. В репортажа се казва, че става дума за един необичаен за Австралия сюжет за дните преди Рождество Христово, а именно за остър конфликт между свещеник и енориаши в българския православен храм. Свещеникът Александър Попов е извикал за пореден път полиция, за да прогони от църквата и енорийския център бившите си енориаши и членове на църковното настоятелство.

  Припомняме, че конфликтът в Мелбърн нашумя през лятото на изминалата година („Наша църква върти бизнес с ротативки, остана без пари „), макар че проблемите се трупат в продължение на няколко години. Поради множество лични конфликти енорията се разпада и 75-годишният архиерейски наместник о. Александър Попов уволнява всички несъгласни с него църковни настоятели и избира нови. Открива и нова банкова сметка. Въпреки многобройните молби, отправени към митр. Йосиф да дойде на място и да реши конфликта, отговорният епархийски архирей не се отзовава и се отказва от самолетния билет, купен му от разделеното църковно настоятелство. Така не се сбъдва мечтата на австралийските ни сънародници да видят своя епархийски архиерей на живо. Писмата на митр. Йосиф към отец Александър Попов да не разделя енорията и да спазва устава, както и към отстранените църковни настоятели да пазят мира, не дават резултат.

  В крайна сметка по позната традиция Св. Синод решава да узакони статуквото, като признава преврата в енорията, а митр. Йосиф се оправдава „с намесата на външни сили“, което усложнявало ситуацията. Изпратеният от Св. Синод млад свещеник отец Петър Христов спечелва доверието на хората, но не се спогажда със стария свещеник и поради това се задържа там само три месеца – митр. Йосиф спешно го отзовава през декември м.г. Самият отец Александър Попов тази година е отличен в България с офикията иконом за дългогодишните си заслуги към българската църковна община в Мелбърн.

  Оттогава досега енорията в Мелбърн непрекъснато се топи, а скандалите и викането на полиция, за да възпрепятства достъпа на нежелани участници в спора, зачестяват. Австралийското законодателство стриктно следи за спазването на правата на религиозните общности и защита на тяхното имущество от лични злоупотреби от която и да е страна. Според закона, църквата в Мелбърн е длъжна да има поне трима собственици, вписани в нотариалния акт, като епархийският архиерей задължително е един от тримата. Понастоящем, твърдят жалбоподателите, в нотариалния акт е останал само един собственик – свещеник Александър Попов, а епархийският архиерей Йосиф неясно как е отстранен, както и г-жа Войда Попова: тези трима собственици на храма са единствените все още живи от седемте, които са регистрирани от австралийските власти през 1989 г., когато БПЦ печели делото срещу Македонската църква и храмът е присъден на българската православа общност.

  Българският църковен скандал, привлякъл вниманието на австралийските медии, няма да бъде решен, ако митр. Йосиф не поеме отговорност за случилото се и не се намеси по-решително. Хората настояват Св. Синод да вземе спешни мерки митр. Йосиф да бъде отново вписан в нотариалния акт като собственик на храма, което право австралийското законодателство му гарантира. Те настояват също така митр. Йосиф лично да поеме инициативата и да наложи ежегодно свикване на събрание, ежегодна смяна на членовете на контролната комисия, както и нов избор на църковно настоятелство на всеки две години. Запазването на статуквото гарантира разпада на енорията и, както се казва в репортажа, храмът може да бъде загубен за българската общност. Така ще продължим да удивляваме австралийците с други подобни „не-святи ситуации“ и да петним името на Православната църква.

  www.dveri.bg

  Репортажа за българския скандал по Националната телевизия на Австралия може да видите туk:

• Износът ни продължава да расте, но Русия го обезсмисля

  Автор:  Димитър Събев

  През първите десет месеца на годината България е изнесла в чужбина продукция за 32.6 млрд. евро и е внесла за 36.8 млрд. евро. Износът нараства с 31.3% на годишна база, а вносът с 22.3%. Търговският дефицит, формиран през периода, възлиза на 4.154 млрд. лв., което е с над 1 млрд. по-малък дефицит спрямо минуса през първите десет месеца на миналата година.

  Износът на България за Европейския съюз възлиза на 62% от общия ни износ за първите десет месеца на годината. През същия период на 2010 г. този процент беше 61.2%.

  През октомври износът за страните от ЕС нараства с 19.5% на годишна база, до 2.123 млрд. лв. – при 1.777 млрд. лв. през октомври 2010 г. Но през септември прирастът на износа на годишна база беше по-висок, 22.7%.

  Все пак, изнесената през октомври продукция за ЕС е с почти 60 млн. лв. по-висока спрямо износа през септември. През октомври за шести пореден месец успяваме да изнесем продукция за над 2 млрд. лв. за страните от Европейския съюз. Справка в базата данни на НСИ показва, че в историята на българската икономика е имало само седем подобни месеца – и всичките те са през 2011 г. Октомври е един от тях.

  Налага се изводът, че макар да има някакъв признак на леко забавяне в годишния прираст на месечна база, износът ни за Европейския съюз се развива много позитивно и на база официалната статистика не може да се твърди, че към края на октомври износът на България за ЕС е понесъл някакъв негатив от европейската дългова криза.

  Това обаче е главният акцент в изказванията на българските икономически политици след местните избори в края на октомври: българската икономика може да пострада заради дълговата криза в ЕС. Предстои да видим, дали действително е налице по-сериозно забавяне в последните два месеца на годината – или беше проведено класическо сплашване, с цел ограничаване на разходните претенции във връзка с приемането на бюджета за 2012 г.

  Що се касае до износа за трети страни, той нараства с 28.8% на годишна база за периода януари – октомври. Прирастът през октомври е 16.4%, а през септември 14.4%. Общо 12.4 млрд. лв. е стойността на българския износ за страните извън ЕС за първите десет месеца.

  От началото на годината, търговският ни дефицит /цени FOB – CIF/ с ЕС е 1.123 млрд. лв., след над 2.37 млрд. лв. за периода година по-рано. С трети страни дефицитът ни достигна 3.03 млрд. лв., след като миналата година по това време беше 2.854 млрд. лв.

  Като цяло външната търговия за България показва добра динамика – с едно огромно изключение. Трън в очите и черна дупка в платежния баланс е огромният търговски дефицит на България с Русия, който продължава да се разширява с ударни темпове.

  При положение, че за десетте месеца на тази година Русия е изнесла към България стоки за 6.64 млрд. лв., тя е склонила да внесе от нас стоки само за 840 млн. лв.

  Ако през първите десет месеца на 2010 г. бизнесът с Русия ни е вкарал в 4.1 млрд. лв. дефицит, този минус през тази се е надул до 5.8 млрд. лв. Тоест налице е над 40% ръст на търговския дефицит с Русия. Това е фактор с политическа тежест.

  Източник:  darikfinance.bg

• Правителството тегли 335 млн. лева кредит
  Правителството одобри на днешното си изнесено в Пловдив заседание договор за изтегляне на държавен заем от „Българска банка за развитие” АД. Средствата в размер на 335 млн. лева ще бъдат предоставени за ползване от Разплащателната агенция към Държавен фонд „Земеделие”. С тях ще бъдат изпълнени гаранционни схеми по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013 г.

  С подписването на договора финансирането ще бъде осигурено още в края на 2011 г. Така ще се предотврати забавянето на стартирането на гаранционните схем, които от своя страна ще доведат до подобряване на бизнес средата и постигнат по-пълно целите на Програмата за развитие на селските райони, като се увеличи делът на предприятията по смисъла на Закона за малките и средни предприятия, които ще имат достъп до източници за кредитиране.

  Очаква се това да постигне и допълнителен ефект – да повиши доверието на банковите и кредитни институции към кредитоискателите бенефициент в земеделския сектор, мотивира кабинета изтеглянето на зема.

  Кабинетът отпуска още 5,4 млн. лева на Министерството на отбраната , с които то да издължи неплатени ДДС и лихви към Агенция „Митници” във връзка с погасяването на задължения по договора си с фирма „Аления Аеронаутика“, която е доставила на военното ведомство транспортни самолети „Спартан”./БЛИЦ

  

• Конституционният съд отхвърли искането за обявяване на избора на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова за незаконен

  

  София, 14 декември 2011 г.  Агенция „Фокус“ 

  Конституционният съд отхвърли искането на 71 народни представители от 41-вото Народно събрание за обявяване за незаконен на избора на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова за президент и вицепрезидент на Република България. Решението влиза в сила от постановяването му. То е публикувано на интернет сайта на съда.
  Съдиите Владислав Славов, Благовест Пунев, Цанка Цанкова и Румен Ненков са подписали решението с особено мнение по допустимостта на искането.

• 10 of the Biggest Lies in History

  2. Watergate

  Two decades before the Clinton scandal, another U.S. president was caught in a web of lies, and the controversy had devastating effects on the country as a whole.

  In the summer before President Richard Nixon’s successful re-election to a second term, five men were caught breaking into the Democratic National Committee headquarters, housed in the Watergate Hotel. As details emerged over the next year, it became clear that officials close to Nixon gave the orders to the burglars, perhaps to plant wiretaps on the phones there. The question soon became about whether Nixon knew of, covered up or even ordered the break-in.

  In response to mounting suspicions, Nixon denied allegations that he knew anything and proclaimed, „I am not a crook.“ This lie came back to haunt him. When it was revealed that private White House conversations about the matter were recorded, the investigative committee subpoenaed the tapes. Nixon’s refusal on the basis of „executive privilege“ brought the matter to the U.S. Supreme Court, which ruled that he had to relinquish the tapes.

  The tapes were exactly the smoking gun needed to implicate Nixon in the cover-up of the scandal. They revealed that he obviously knew more about the matter than he claimed. Upon the initiation of impeachment proceedings, Nixon gave up and resigned from office. The scandal left a lasting scar on the American political scene and helped usher Washington outsider Jimmy Carter into the presidency a few years later.

• Bulgarian Ombudsman Joins Expats Election Rights Battle

   

  Bulgarians living abroad should obtain the right to run and be elected Members of the country’s parliament, was the topic of the round table organized in Sofia Wednesday.

  The debate under the motto „Participation of Bulgarians Abroad in the County’s Rule,“ was organized by Bulgaria’s Ombudsman, Konstantin Penchev, with the participation of representatives of political parties in the Parliament, institutions, and Bulgarian expats.

  During the talks, it emerged that a solution of the issue had been delayed for too long now, and the expats insisted on equal rights in politics and the election process.

  Penchev stressed that a large number of Bulgarians have left and are leaving their homeland, thus the need of a separate electoral region for them.

  „The truth became evident during the last Census – the number of Bulgarians in the country is going down and those abroad are growing. If we push them away from political life, we risk pushing them away from Bulgaria as well, from being interested in the country’s faith and future, which would not be beneficial for anyone,“ the Ombudsman stated.

  Most officials joined in support of Penchev, but representatives of the ruling Citizens for European Development of Bulgaria party, GERB, were missing from the discussion.

  The editor of the Bulgarian newspaper in Cyprus, Georgi Donkov, stated that expats have been treated, for a long time by the State, as a lower category people, as a virtual group which exists only when convenient for local politicians.

  „Currently, there is not regulation of the election rights of Bulgarians abroad over the lack of political will; to the contrary – there is political will to not regulate these rights,“ he said.

  Penchev made the commitment to work on the issue until it is resolved.

  In May, the Ombudsman reacted quickly to an open letter mailed to him on May 25 by well-known French journalist and Bulgarian native, Roumiana Ougartchinska, initiator of the campaign of Bulgarians with more than one passport to seek constitutional amendments that would warrant their rights to participate in the election process in their homeland.

  Ougartchinska’s letter focuses on the mass exodus from the country and discrimination of those, who have chosen to live abroad. The expats insist that Bulgarians with dual citizenship are allowed not only to vote in all elections, but to run for Members of the Parliament, President, and other high-ranking political and management positions in State institutions and agencies.

  In his response, Penchev voiced full support to the emigrants‘ plea for constitutional amendments, calling texts in the current Constitution, which restrict the passive election rights of Bulgarians with dual citizenship, „a rather obsolete prejudice than a necessary requirement.“

  The letter concluded with the Ombudsman‘s promise to initiate a debate to discuss the issues connected with the participation of Bulgarians with dual citizenship in the rule of the country.

   

  Source:    Novinite.com

• И българите в чужбина да могат да бъдат избирани за депутати

  Около тази идея се обединиха повечето от участниците в кръглата маса при омбудсмана

   

  Българите в чужбина трябва да имат възможност да се кандидатират и да бъдат избирани за народни представители. Около тази идея се обединиха повечето от участниците в кръгла маса на тема „Участие в управлението на страната на българите, живеещи в чужбина“. Събитието беше организирано от омбудсмана Константин Пенчев.

  По време на дискусията стана ясно, че въпросът стои без решение вече прекалено дълго време. Емигрантите настояха за равнопоставеност що се отнася до политика и изборно право. Омбудсманът напомни, че все повече и повече българи бягат в чужбина, което предразполага и формирането на отделен избирателен район за тях: „Реалността е следната и тя се видя при последното преброяване. Видя се колко ние намаляваме в България и колко се увеличават нашите сънародници в чужбина. Ако ние ги отблъснем изобщо да не участват в политическия живот, по този начин ние рискуваме да ги отблъснем, да не се интересуват повече за съдбата на България, което едва ли е полезно за когото и да било“.

  Повечето парламентарно представени партии и отговорните институции подкрепиха тезата на омбудсмана. Липсваха обаче представители на управляващите от ГЕРБ.

  Крайна позиция зае редакторът на българския вестник в Кипър Георги Донков, който заяви, че емигрантите открай време биват третирани от държавата като друга стока хора: „Българите в чужбина са наричани в трето лице множествено число и ние сме сякаш някаква виртуална група, която съществува, когато е удобно и не съществува, когато не е удобно. Към този етап единственото нещо, което липсва, за да се регламентират изборните права на всички нас, българите, които живеем в чужбина, е само и единствено политическа воля, или по-скоро има политическа воля да не се регламентират тези права“.

  Омбудсманът се зарече, че ще продължи да обръща внимание на проблема, докато той не бъде решен.

   

  Източник:  Dariknews.bg

   

  Бел.ред: 

  Пълен аудиозапис на организираната при омбудсмана Кръгла маса може да чуе  тук 

   

• България има нужда от прозрачна ЦИК, ясни медийни правила и нови избирателни списъци

  Оценка на последните избори в страната от наблюдатели на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа

   

  С присъщия си любезен и дипломатичен тон, хвалейки демократичното провеждане на изборите у нас в края на месец октомври, международните наблюдатели от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) отправят редица констатации по неуредиците на вота.  

  В полето на критики попада изборната администрация, медийната среда и съставянето на избирателните списъци.

  Наблюдателите като цяло са „впечалетлени“ от подредеността и мирното провеждане на вота. Няма съобщения за големи нарушения, отбелязват в началото на доклада си, публикуван във вторник.

  “Имаше някои проблеми с отварянето на изборните секции. Например в София някои отвориха в 6.00, а други в 7.00 сутринта. Проблемът бе промяната в последния момент от страна на ЦИК. Отново в София някои секции получиха с 30-40% по-малко бюлетини от регистрираните гласоподаватели”, пишат от ПАСЕ.

  Купуване на гласове, злоупотреба с административна власт и други нарушения

  “Повечето от нашите събеседници в София изразиха своите притеснения относно купуването на гласове и сплашването на избиратели. Тези притеснения бяха свързани повече с местните избори. Ромите бяха отчетени като най-уязвими в това отношение. Богатите общини с големи бизнес интереси, особено по Черноморието, също бяха споменати като общини в риск за купуване на гласове, но това отново бе споменато само за местния вот”, отбелязват наблюдателите.

  Проучването им показва още, че цената за един глас варира от 20 лева за ромски глас до 200 лева в богатите региони. “Наблюдателите и медиите обаче не успяха да отхвърлят или категорично потвърдят тези информации”, пишат от ПАСЕ.

  Големи притеснения бяха споделени и във връзка и с възможните злоупотреби с административна власт. В тази посока бе споменато, че вътрешният министър е и шеф на щаба на ГЕРБ.

  По отношение на правната рамка Венецианската комисия отчете, че е създадена необходимата правна основа за провеждане на изборите с предложения за някои подобрения.

  От ПАСЕ отбелязват, че според българското законодателство предизборната кампания се води само на български, но това не е попречило на кандидатите, ползващи други езици, да агитират на тях.

  Наблюдателите отбелязват, че въпреки плуралистичната медийна среда се наблюдава автоцензура в средствата за масово осведомяване.

  ПАСЕ са забелязали и наситеното медийно присъствие на трима от кандидат-президентите преди вота в края на октомври. Според тях фактът, че всяко участие на кандидатска двойка се заплаща, е осигурило по-наситено присъствие на кандидатите на ГЕРБ, БСП и “Атака”, които явно са имали повече финансови ресурси и възможност да заплащат свои участия.

  От ПАСЕ пишат, че платеното ефирно време в частните медии, както и публикациите във вестниците не са ясно откровени като рекламни материали и често биват прокарвани като част от новинарския поток. Това “без съмнение води до негативен ефект върху качеството на информацията”, заключват от асамблеята.

  Наблюдателите изразяват съмнения за тайната на вота, тъй като бюлетината, подпечатана два пъти, се пуска без плик в прозрачна урна.

  С присъща деликатност международните наблюдатели отбелязват, че са впечатлени от прилагането на изборните правила, гарантираната демократичност както и от “общия ред по мирното провеждане на изборите”.

  В същото време от ПАСЕ посочват, че има редица проблеми, които трябва да бъдат решени и се предлагат  конкретни мерки.

  Нужни са прозрачност в медиите и ЦИК и нови избирателни списъци

  Достъпът до медиите за кандидатите има ясна необходимост от драстично подобрение, за да бъдат гарантирани равни условия за всички, пишат от ПАСЕ.

  Трябва да бъде направено ясно разграничение от страна на медиите по отношение на редакционните и платените политически реклами.

  Централната избирателна комисия трябва да извършва работа си с по-голяма прозрачност и нейният състав трябва да бъде такъв, че да се гарантира по-широко общественото доверие в процеса.

  Трябва да се обърне внимание на предложенията за евентуалното създаване на постоянна независима и неполитическа избирателна комисия.

  Българските власти може да обмислят възможността за създаване на специален регистър на избирателите, вместо сегашния регистър, формиран от списъци на населението, съставени от местните власти.

  Процесът на регистрация на кандидатите, макар и доста строг, трябва да се направи по-гъвкав по отношение на времето за регистрация на кандидатите, тъй като сегашната система е с особено неефективна по отношение на независимите кандидати.

  Условията и редът за гласуване на страната трябва да бъдат значително подобрени, за да се гарантира реално избирателно право.

   

  Източник:  Mediapool

• АУТОПСИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА

   
  

  .

  ТРИУМВИРАТ –

  трима агенти на Държавна сигурност (ДС)

  по наказателното дело  с/у Янко Н. Янков през 1984 г. :

  „Самуилов“ – впоследствие Главен прокурор на Р. България (1999-2006 г.)  Никола Филчев,

  „Страхил“ – Министър на вътрешните работи на Р. България (в кабинетите на Станишев и Сакскобургготски) Георги Петканов

  агентът на VI управление на ДС – Председател на 39-тото Народно събрание на Р. България (2001-2005 г.) Огнян Герджиков

  _________________________________________

  Източник:  nova.tv

• Журналистика по време на холера

                                                                                         Енчо Господинов*,  e-vestnik.bg  

   

  Надушвам как много колеги няма да се съгласят с написаното по-долу, как ще ме ругаят наум или по форумите, но има моменти в живота на пишещите братя и сестри, когато те засърбяват не само ръцете, но и мозъка. И ти се ще извикаш като Боримечката, но не за да сплашиш турските заптиета, а поне себе си, ако можеш.

  Миналата седмица се връщах от някакво служебно пътуване, и както понякога става, едно от малкото останали удоволствия от мизерията по самолетите днес, е да пиеш чаша вино в облаците със съботния брой на “Financial Times”. В секцията “House end Home” има една статия за дома (и духа в него) на един от нашите най-известни и най-уважавани колеги в света – Строуб Талбът. Хората от моето поколение помнят легендарния кореспондент на сп.”Тайм” в Москва, преводите му на Хрушчов и на Пушкин, по-късно дипломатическата му работа като Номер 2 в Държавния департамент и главен съветник на президента Клинтън по съветско/руските въпроси. Сега Г-н Талбът е директор на вероятно най-влиятелния американски мозъчен тръст известен като “Брукингс”, интелектуалният бастион на Демократическата партия.

  Но редовете по-долу не са за него като един от “the best and the brightest”, а за онова, което липсва днес в и без друго окаяното всекидневие на българската журналистика: величие на духа, аристократизъм на бита, но и на мисълта. Последните две вероятно са свързани. И първото силно влияе на второто. Подминавам стария цитат за “битието и съзнанието”.

  В статията за дома на Талбът лъха на уют и красота, на семейни ценности и тонове книги, на артистичност и интелектуална дълбина, на любопитство и уважение към другите, на оптимизъм и красота. Същото лъха и от статиите и книгите (12), написани от Талбът. Дори когато става дума за разоръжаване, стратегически ракети и глобални проблеми, той пише с една неподозирана комбинация от добре подбрани думи, които превръщат и най-скучната тема в нещо приятно за четене.

  Забравих да кажа, че 66-годишният Талбът има и две класически испански китари, изработени във Валенсия, които красят дома и офиса му в “Брукингс”. По-интересното е, че този майстор на думите се опитва да бъде също толкова добър и в хармонията на струните: взема уроци по китара от 40-години по-младия от него учител, Пьотр Пахомкин, руснак, както подсказва името му.
  Hо, както казва самият Талбът, най-влиятелното място в неговия красив дом е кухнята. Там той често кани на обяд хора, от които зависи ходът на събитията по света. Именно около масата в кухнята на Талбът, Евгени Примаков, бившият руски външен министър и впоследствие премиер, е предпочел да разисква с него отношенията на Русия с НАТО в средата на 90-те години на миналия век. Тази прочута “кухненска дипломация” съществува до голяма степен в прочутите приятелски вечери на сьомга и вино между Хенри Кисинджър и Джеймс Рестън от “Ню Йорк Таймс”, между “кралицата на перото” – устатата Морийн Дауд – и нейните политически персонажи. Изглежда, че често пъти артистичност на бита и артистичност в писането вървят ръка за ръка с мощта и влиянието на “петата велика сила”.

  Така е и при Томас Фридман, и при Никълъс Кристоф, и при покойния бард на Би Би Си Алистър Кук, чийто легендарни “Писма от Америка” са чиста проба литература, маскирана като радиожурналистика.
  Чийто дом в Ню Йорк беше красив с книгите и изящните си статуетки като малка зала на близкия “Метрополитън мюзиъм”. И където след часове на пишещата машинка в композиране на звучни думи, той сядаше всеки ден в 5 след обяд на кожения си фотьойл с изглед към “Сентръл Парк”. Така се роди прочутата му фраза, че “…няма нищо по-красиво от звука на бучките лед в чашата с уиски в 5 след обяд.” Но преди да настъпи този момент, той вече бе сътворил шедьовър от думи. И уискито, което пиеше, съответстваше на качеството на писмата му до 50-те милиона слушатели на Би Би Си по света.
  Но за какво разказвам тези истории? Нима не е ясно, че нашата “мизерия от люлката до гроба” не определя стила както на националната ни журналистика, така и на другите клонове на културния и политическия живот?

  Нима обяснението, дадено от Алеко и от неговите незабравими “Данко, Гочоолу и Дочоолу”, не прави излишни подобни сравнения?
  Сигурно. Но защо във време, когато България е в потресаваща стопанска и духовна криза, ние нямаме пера като тези на Захарий Стоянов и Христо Ботйов? Като Алеко и Чудомир? Писатели като Радичков и Ивайло Петров (започнали също с журналистиката)? Защо тази брутална инвазия на просташки език, чалга-телевизии и байганьовска философия не предизвикват появата на “Окупирай диващината” в журналистиката, не доведат до раждането на нов тип вестникарство, където поне 20-30 имена ще ни карат да ги търсим рано сутрин по вестникарските будки или по екраните на лаптопите си, докато пием първото си кафе? Старата кримка Димитри, остроезичният Кеворк и още няколко души от неговото поколение са май малцината, които помнят, че “в началото бе словото”. И че думите трябва да се редят също толкова внимателно, както и мебелите в дома на Строуб Талбът.

  Редки са случаите когато всекидневната мизерия води до духовна изтънченост. Ботев в бедната си редакция и Йовков с чистата риза пред писалището са само изключенията, които потвърждават правилото. Ако спестовността е майка на мизерията, последната е мащеха на калната (и калташка) журналистика. Извинявайте за звучната дума.

  Удивително е къде се дяна професията “Редактор”, ако въобще някога я е имало през последните 20 години. Този страж на словото и единствена, последна бариера пред цунамито от профанация и скудоумие. Или и той потъна в тинята на всекидневието.

  Познавам много колеги от последните две журналистически поколения в България, а и много извън нея. Една от тъжните разлики, които се набиват в очи е материалната нищета на много от българските колеги. (Вероятно с малки изключения). Бил съм по гостоприемните им, но скромни, мрачни и отчайващи апартаменти, в които често има повече празни бутилки и килограми с фасове, отколкото книги или предмети на изкуството. Антрополозите твърдят, че тази бедност предопределя и видимата нищета в нашите писания, от които често лъха на песимизъм и отчаяние, на арогантност и бездушие.

  Но как да си Строуб Талбът или Джеймс Рестън, когато трябва да преживяваш със сегашните репортерски заплати? Как да правиш разследваща журналистика, когато никой не ти дава да разследваш? Когато няма къде да отидеш, ако те изритат от редакцията, макар че премиерът предложи на изританите да се обединят като пролетариите от всички страни и да си направят българския “Financial Times”,напук на българския Мърдок с неговата одухотворена физиономия на “касапин от Омаха”, по израза на Рестън…

  Моят син Виктор и до ден днешен съжалява, че не е станал журналист. Аз и до днес му повтарям, че не е изгубил нищо. Особено в днешното време. Не случайно Марк Твен казва, че “журналистиката е най-добрата професия, особено ако я напуснеш навреме…”

  Но започнахме с връзката между красивия бит и доброто писане. Или обратното: мизерията у дома и сиромашията на словото. Сигурно това не е важна тема за много колеги, които трябва просто да оцеляват. Със сигурност това не е най-големият кусур на журналистиката, на която днес всеки политик си точи ножа, или я разфасова със същия нож.

  Но както разликата между Димитри и 99% от сегашните ни политици е „2 вагона книги”, така и разликата между Строуб Талбът и нашето тъжно всекидневие е 2 вагона мизерия, от която се ражда мътния потоп на бездуховността.

  Алистър Кук, Джеймс Рестън и Морийн Дауд може да вървят по дяволите. Те са от друга планета. Също и Строуб Талбът барабар с красивата си кухня и акустичната китара.
  Йовков днес е “ирелевантен”, кой му идва на ума за него.
  А Маркес, който е отдал половината си живот на журналистиката, да има много здраве, че съществува любов по време на холера. Има само окаяна журналистика по време на безкрайния български преход. Но Маркес е стар и болен и едва ли има кой да му каже.

  ———————–––––-
  * Енчо Господинов e дългогодишен журналист в някогашния в. “Поглед”. В началото на 90-те години преминава на работа в Международния Червен кръст и пътува по много горещи точки на света. От 2000 година до неотдавна е бил посланик на организацията в ООН. В този период написа поредица от “Писма от Ню Йорк” за e-vestnik, а по-късно и от Женева, където работеше в централата на Международния Червен кръст (виж тук). В момента Господинов е съветник към Еврокомисията.

   

• Обсъждат участието на българите в чужбина в управлението на страната

  На 14 декември националният омбудсман организира обществен дебат за участието в управлението на страната на българите, живеещи в чужбина. (вж. тук)

  За участие в кръглата маса са поканени представители на държавни институции, политически партии и неправителствени организации. По време на форума ще бъдат представени и дискутирани и резултатите от анкетата „Участие в управлението на страната на българите, живеещи в чужбина“, проведена в периода 20 юни – 20 юли 2011 година.
  Омбудсманът на Република България многократно бе сезиран от български граждани, които имат и друго гражданство, относно невъзможността им да участват активно в политическия живот на страната. Причина за това е ограничението в Конституцията, според което лицата с двойно гражданство не могат да бъдат избирани за народни представители, президент, членове на Министерския съвет и редица други длъжности, в резултат на препращането към условията за избор на народни представители в нормативните текстове.
  Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по Конституцията (чл. 26, ал. 1). Съгласно чл. 65, ал. 1 от основния закон обаче, за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство. В становището си от 28.05.2011 година омбудсманът заяви: „Убеден съм, че вече е време да се обсъди дали е разумно и справедливо това ограничение (което създава отчасти и вътрешно противоречие в самата Конституция) да продължи да бъде в сила и на практика желанието да получиш по-широк кръгозор, да черпиш опит и знания от повече и различни източници, да се наказва с невъзможността да реализираш и да споделиш своите умения в България“. /БГНЕС /

• Най-известният френски експерт по конституционно право Ги Каркасон за равното право на глас

  Интервю на Румяна Угърчинска с професора по конституционно право Ги Каркасон (Guy Carcassonne) за това дали съществува разлика в правата на френските граждани в чужбина и в страната

   

  Акценти от интервюто: 

  Конституцията точно определя в своя член 3, че са избиратели всички притежаваща френска националност, които са пълнолетни, мъже и жени. Всички, притежаващи френска националност, което означава, че няма никакво ограничение. Щом като сте французин, вие сте избирател и избираем. Дали сте французин по рождение или сте придобил френско гражданство, това няма значение. Пак повтарям, всеки притежаващ френска националност, пълнолетен, и от двата пола, е избирател и избираем. Т.е. той може да гласува и да бъде избиран. Единственото ограничение, предвидено от закона, е вид материално ограничение. За местните избори гласуват тези, които са жители на съответната община, район или окръг. Хипопетично, французите, пребиваващи в чужбина, не гласуват за тези избори. Но това важи единствено, ако съответният французин, живеещ в чужбина, е решил да се отпише от избирателния списък на града, където е бил установен във Франция, и се е записал като избирател в консулския отдел в чужбина. Ако не го е направил, има право да продължава да гласува за местните избори.

  Представителността на французите, живеещи в чужбина, е осигурена от началото на Петата Република, т.е. от 1958 г. в Сената; тъй като във Франция има две камари – Народно събрание и Сенат. От самото начало французите от чужбина имаха сенатори. През 2008 г. бе въведена промяна в Конституцията, която позволи да се допълнят избирателни райони към Народното събрание, които да представят французите в чужбина. Т.е. в Сената това е традиция; в Парламента това ще се осъществи на следващите парламентарни избори напролет. “

  […]

  Знате ли, че Уинстън Чърчил е имал и американско гражданство, защото майка му е била американка. Трябваше ли това да му попречи да стане министър-председател на Великобритания?  Щеше да е жалко за света и най-вече за Великобритания.

  Хартата на основните човешки права изрично подчертава, че всички граждани имат равни права. Рано или късно нациите – членки на Европейския съюз, които влагат различия спрямо собственото си население, неминуемо ще се натъкнат на големи юридически проблеми.  Може разбира се да се предположи, че някои нов европейски договор би помогнал да се избирсти въпросът. Но смятам, че Лисабонският договор предвижда необходимото. Оттам нататък всяка държава трябва да си помете двора, за да се отстранят този вид дискриминации.

  Разбираемо е, че за някои страни като България – а тя не е единствената  в този случай – та за тези страни, когато са въвеждали демокрацията, ако тогава са съществували един вид исторически спънки, за да се гарантира равноправие на всички граждани, за тези времена е разбираемо. Но след като преходът вече е далеч в миналото и всеки се радва на това – от момента, в който тези страни са вече и членки на ЕС, лично аз не разбирам защо проблемът продължава да съществува.

   

   

  Очаквайте утре, 14 декември 2011 г., Кръгла маса – дебат „Участие в управлението на страната на българите, живеещи в чужбина” (Вж. линк)

   

• Открили ли са „частицата на Бога“?

  

   

  Учени от ЦЕРН засекли загадъчния Хигс бозон, който подредил хаоса във Вселената

   

  Учените от ЦЕРН ще предоставят ново доказателство за съществуването на божествената частица. Очаква се два изследователски екипа да обявят, че са засекли загадъчния Хигс бозон, който е направил възможно образуването на звездите и планетите след Големия взрив, пише standartnews.

  На семинар в Женева учените ще представят доклад за работата си по доказването, че божествената частица съществува. Ако това стане, пред съвременната наука ще се отворят огромни възможности за обновяване и разширяване на знанията ни за Вселената, а от там и за самите нас.

  След Големия взрив невидима сила, наричана полето Хигс, е взаимодействала с останалите бозонни частици. Без това взаимодействие отделните частици биха се лутали в космоса със скоростта на светлината.

  В един от екипите, търсещи божествената частица с детектора CMS, работят и български учени от катедрата по физика в Софийския университет.

  Митичният Хигс бозон носи името на британския физик Питър Хигс. През 1964 г. ученият пръв предполага за съществуването на частицата. Учените търсят Хигс бозона от средата на 80-те години на миналия век, пресъздавайки подобия на Големия взрив във вече затворения ускорител на частици „Теватрон“ в САЩ и в Големия адронен коладейр и предшественика му – Големия електрон-позитронен колайдер. Досегашните им опити не са дали резултат.

  Ако бъде потвърдено съществуването на Хигс бозона, пред учените ще се открие пътят към т. нар. „Нова физика“ – познанието, което ще отведе изследователите отвъд Стандартния модел за Вселената, произлизащ от работата на Айнщайн и неговата Специалната теория на относителността от 1905 г.

  Някои учени, сред които и видният британски физик Стивън Хокинг, отдавна дават гласност на съмненията си относно съществуването на Хигс бозона и призовават частицата да бъде заменена с нещо друго в Стандартния модел.

  В интервю за декемврийския брой на „Prospect“ 82-годишният Питър Хигс, спряган за евентуален носител на Нобелова награда, казва: „Ако се опитате да промените теорията, изключвайки тази частица, цялата история ще се превърне в безсмислица“.

   

  Източник:   Vsekiden.com

• Корпоративна търговска банка купила сградата на ГДБОП?

  

  Любомир Весов е работил в Корпоративна търговска банка от 2004 до 2008 г. Първоначално е бил прокурист, а от януари 2005 г. до 8 декември 2008 г. – изпълнителен директор.

  Весов е на 50 г. от Габрово. По образование е финансист, специализирал е „Банков мениджмънт“. Професионалната му биография включва ръководни постове в редица водещи банкови институции в България. В момента е управител на консултантска компания в областта на банковото дело, енергетиката и инфраструктурните проекти.

   

  – Г-н Весов, какъв беше Цветан Василев по времето, в което вие бяхте в Корпоративна търговска банка (КТБ)?

  – Той беше председател на надзорния съвет и мажоритарен акционер.

  – Имате ли представа кой му е помогнал да стигне до това ниво?

  – Когато отидох в тази банка, той вече беше основен акционер. Много пъти съм питал дали наистина е реалният собственик на банката. Имам съмнения за това, съдейки по някои действия, докато бях там. Тези съмнения се тиражират в публичното пространство и банковите среди дори и в момента.

  – Какви съмнения имате?

  – Съмненията са, че това са пари на българското разузнаване или на руското разузнаване, или изпрани пари от прехода.

  Нещо, което няма как да знам по две причини. Първо, тогава не съм бил в банката, и второ, транзакциите не са имали публичност. Това, което съм чел по медиите и съм се опитвал да разбера за себе си, е, че в един момент се появява мистериозен ирландец в банката. Основният въпрос е дали той е внесъл реално капитал, или парите, които е декларирал, не са негови. Това е въпрос, който трябва да се зададе към „Банков надзор“ и към службите за сигурност. Имам съмнение за операциите, защото не може този човек току-така да се раздели с капитала си и да изчезне от банката. Ако влезе чужд инвеститор, той иска да излезе с още по-голяма сума. Много хора трябва да си задават въпроси. Това не са въпроси на журналистите, те трябва да информират обществото за свършената работа.

  – Има ли г-н Цветан Василев връзка с някоя политическа сила, която му е дала рамо?

  – Поне откакто имам представа от банката, там са идвали политици от целия спектър – от най-дясно до най-ляво, националисти, глобалисти, всякакви „-исти“. Според мен това е проблемът, който се поражда с прословутите държавни пари в КТБ. Политиците, които работят с нея, или тя – с тях, са от целия спектър и непрекъснатото увеличаване на държавните средства в КТБ е показателно за това.

  Аз съм бил в банката, когато е било правителството на Станишев, а преди това – правителството на НДСВ, и имам представа колко често друг политик – ръководител на дясното, чиято политическа сила тогава беше в опозиция, идваше в банката. А и банката е в центъра на София и се вижда дали влиза председателят на еди-коя си партия, вижда се тази партия има ли сметки в банката, вижда се г-н Василев като публична личност с кои политици се среща в заведение.

  Връзката с политически фигури е директна. Не казвам, че има икономическа зависимост. Това може да се види в публичните регистри – дали някой има депозити или кредити от тази банка, какви са условията за обикновен гражданин и за един политик. Дали като е взел кредита, политикът го е върнал след 1-2 месеца и ако е така, откъде са дошли парите и дали това не е пране на пари от нерегламентирани доходи през кредит.

  В България като малка държава зависимостта между бизнес, финанси, политика е по-видна и за съжаление очевадна.

  – За връзка с Иван Костов ли говорите?

  – Стартът на банката като частна тръгва от неговото правителство. Г-н Костов можеше да бъде видян в приемните на КТБ, а често и в кабинета на г-н Василев.Какво са си говорили, ще си остане между нас. От г-н Костов в професионален план може да се научат много неща, в т.ч. и от Мистър Икономика. Г-н Костов не се е крил, като е идвал в банката. Друг е въпросът дали децата не изядоха бащите си. От това, което става в момента, г-н Костов като добър икономист не е много доволен, а като монетарист – не би го допуснал.

  – Как успява г-н Василев да е приятел с политици от целия спектър?

  – Имам съмнение, че думата приятелство не е най-точната. Отношенията му с тези хора не са на приятелска основа. Много е лесно журналист да застане пред банката и да провери в кой отрязък на месеца – между 1-о и 3-о число, дали шефове на държавни фирми влизат в банката и дали в този момент имат операции за фирмата или за нещо друго. Имам съмнение, че влизат за друго, че взаимоотношенията на банката с държавните фирми и с политиците се крепят на друг тип интерес. Винаги когато има интерес и става въпрос за пари или бизнес, има възмездна форма на общуване.

  Каква е тя, е въпрос, който трябва да се изследва като генезис и като състояние към момента.

  – Осигуряване на медиен комфорт ли може да е възмездната форма?

  – Медийният комфорт е очевиден, но това е най-малкото. Самият г-н Василев е интервю заявява, че има приятелски кръг от медии, които обслужват интересите му. Трябва да се види дали спонсорирането и финансирането на общини, министерства и т.н. не са търговия с влияние и политически лобизъм. Ако банката е направила ремонт на операта или спортна площадка на училище или др. – какво е получила после от общината или от даденото министерство. Тук говорим за принципното отношение между общински и държавни институции с частни бизнес структури. Винаги има възмездни отношения, които никога не са равнопоставени. Когато отида в съответната институция за това, че тя ми дава удостоверение за гражданско състояние, аз плащам такса, въпреки че съм платил данъците си и би трябвало да го получа безвъзмездно. Затова питам с какво тези плащания се възмездяват?

  – Вие как си обяснявате това, че г-н Василев успява да прави бизнес с всички? Вероятно и другите банки биха могли да го правят?

  – Може би колегите от другите банки не са склонни да правят компромиси със съвестта и професионализма си въпреки нормата на печалба. Тук става дума за професионална почтеност и личен морал, които в по-голямата част от колегите съществуват.

  – В кой момент се появяват държавните пари в КТБ?

  – „Летящият“ старт на държавните пари започва от времето на НДСВ. Това не значи, че по времето на правителството на Костов не е имало държавни пари. Може би не е имало съответната публичност.

  Във всеки момент е ясно колко са били държавните средства. Обяснението, че това е банкова или фирмена тайна, е заблуда на обществото. Тайна е банката да го каже, но не е тайна държавата да го каже.

  – Какво може да предприеме държавата? Да обявява конкурси?

  – То е най-елементарното, винаги може да се направи. Още миналата година министър Дянков каза, че ще се въведат правила и механизми. Може да не са въведени или да са въведени, но обществеността и другите банки да не знаят. Иначе биха се подредили на опашка за този евтин ресурс. Държавата има 2 полезни хода. Най-елегантното нещо, което веднага може да стане, е представител на държавата да влезе в надзора и в оперативното ръководство на банката. Държавата не знае как се управляват нейните пари. Свръхконцентрацията им може да доведе до свръхзагуба. Държавата има механизмите и не става дума за одържавяване на част от банката, а за онази част от печалбата, която по право й принадлежи. Има практика в САЩ и ЕС, но такива сериозни въпроси не трябва да се дискутират през медиите. Има решения, които да са толерантни към институцията и да сав полза на държавата, стига някой да иска да го направи.

  – Ще ви върна към началото на разговора – как г-н Василев влиза в КТБ, едва ли е случайно?

  – При всички случаи неговата житейска история започва от габровските крайни квартали. Не знам кой го е въвел в КТБ, ако се вярва на думите на г-н Велков от една негова скорошна пресконференция, той го е поканил. Но имам съмнения, че истинският старт на г-н Василев е започнал от времето преди заминаването му да следва в Полша. По времето на социализма не всеки можеше да учи в чужбина. Още повече когато става дума за Полша, която беше най-близо до капиталистическия свят. Моите състуденти едно време, които отидоха да учат в Полша, всички бяха обвързани с тоталитарната власт.

  Пораждат се съмнения, че между периода, в който г-н Василев приключва да учи в Полша, и завръщането му да завърши висшето си образование в България има време, което се губи. И си задавам въпроса да не би да е ходил да учи нещо друго.

  – В разузнаването?

  -Не зная това, но зная, че от средите на българите, които учеха в чужбина, определени отличници се пращаха на специални школи, но не в България. Ако приемем, че г-н Василев има определени интереси в енергетиката и военнопромишления комплекс – дали те са диктувани от българската страна? Ами ако това са чужди интереси, различни от тези на ЕС и НАТО?

  – А дали има връзка с Държавна сигурност?

  – Разсъждавайки логично, може да е свързан не само с ДС, а и с други сигурности и ако е бил свързан с ДС, доколко е работил за държавата? Нямам представа как гледат посланиците на страните от ЕС на това, което става около банката. Става въпрос за енергетика, инфраструктура и продукция на военнопромишлен комплекс – неща, които касаят пряко ЕС като общност. Кой контролира тези операции освен частните акционери на банката и докъде стига границата?

  – Това са много сериозни съмнения.

  -Но никой няма да отговори на тях. Както няма да отговори и за закриването на агенция „Държавен резерв и военновременни запаси„. Никой не задава въпроса защо беше закрита тя, дали някой върна зърното или възстанови стойността на изнесеното, кои фирми и кои банки са работили с държавния резерв, вярно ли е, че горивата са продавани на цени по тези на „Лукойл„, къде са реализирани, внесени ли са акцизът и ДДС, или са реализирани на черния пазар?

  Същото се отнася и за бившето държавно предприятие ГУСВ. Никой не задава въпроса за неговите производствени бази, хотели, бивши строителни поделения. Има ли протестирани банкови гаранции, необслужвани кредити, придобиване на активи от кредиторите? Излезе информация по медиите, че сградите на Софийския районен съд са ипотекирани в полза на КТБ.

  Въпросите са много. Това не е атака на медии спрямо банката. Нещата са много по-сериозни. Говорим за принципи. Сега, когато всяка стотинка е скъпа, когато увеличаваме пенсионната възраст и няма пари за здравеопазване и образование, проблемът се задълбочава. Затова хората са скочили, журналистите и издателите питат. Не е заяждане и дребна война между различните видове бизнес.

  – За каква връзка между КТБ и сградата на ГДБОП споменахте на пресконференцията вчера?

  – Питам вярно ли е, че банката е купила сградата и я е предоставила на ГДБОП, след като я е ремонтирала? Каква точно е сделката и на каква стойност, какво банката е получила в замяна?

   

  Интервю на Пепа Иванова, 

  в. „24 часа“

• Шефът на комисията за престъпното имущество поиска разпускането й

  Галя Горанова, в-к „Сега“

  Да се разпусне сегашната комисия за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин, и да се назначи нова. За това настоя шефът на органа Тодор Коларов, който смени през април прочулия се с шуробаджанашки назначения предишен председател Стоян Кушлев. Според Коларов в момента няма равнопоставеност в комисията, тъй като 3-членната квота на парламента доминира в петчленката. Той се противопостави и на идеята НС да упражнява текущ контрол върху дейността на органа, което щяло да застраши неговата независимост.

  Коларов е радетел за нов закон за противодействие на необяснимо забогателите. Той вече изложил концепцията си пред новия правосъден министър Диана Ковачева, която обяви приемането на такъв закон за свой приоритет. Коларов е убеден, че конфискацията, която не се базира на влязла в сила присъда, е единственият начин за ефективно противодействие на организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. „Ако искате да сме острието срещу мафията, гражданската конфискация трябва да се отдели от наказателното производство„, заяви той.

  Според концепцията на комисията трябва да се запази сегашното положение съдът да налага обезпечителните мерки срещу имоти, придобити от престъпна дейност. Комисията трябва да действа, когато има привлечено лице като обвиняем по конкретни текстове от НК, отнасящи се до организирани престъпни групи. Коларов предлага подопечните му да могат да се сезират и по сигнали на други органи като РДНСК, например когато бъдат уловени несъответствия между материални активи и доходи. А също и по сигнали от медиите.

  За да бъдат защитени правата на обикновените граждани, Коларов предлага да се въведе имуществен праг от 1 млн. лв. за имуществото на дадено лице, под който да не се правят проверки. Отделно от това да има и второ сито – проверки да започват само ако размерът на имотите с неустановен произход надвишава 250 000-300 000 лв.

  За ефективно противодействие на прането на пари Коларов предлага да се въведе концепцията за смесените активи. Т.е. ако едно имущество е придобито от смесването на легални и нелегални доходи, то също да подлежи на конфискация.

  –– КОНКУРЕНЦИЯ

  Свой закон за гражданска конфискация подготвя и ДПС. Той предвижда производство за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, да започва след финансово разследване, извършено от НАП при изрично искане от прокурор. Финансовото разследване пък ще може да започва само срещу обвиняеми в конкретни престъпления като поръчково убийство, отвличане, склоняване към проституция, порнография. Законопроектът, внесен от Христо Бисеров, предвижда разследването да трае до 6 месеца.

• 1. The Big Lie: Nazi Propaganda

  10 of the Biggest Lies in History

  by Jane McGrath *

  This piece of Nazi Propaganda says it all. For those who can’t read German, it translates to „He is to blame for the war!“

  AP Photo/Library of Congress, Prints and Photographs Division

  1. The Big Lie: Nazi Propaganda

  By the time Nazism arose in Germany in the 1930s, anti-Semitism was nothing new – not by a long shot. The J­ewish people had suffered a long history of prejudice and persecution. And although Nazis perpetuated centuries-old lies, this time those lies would have their most devastating effects. Like never before, anti-Semitism was manifested in a sweeping national policy known as „the Final Solution,“ which sought to eliminate Jews from the face of the Earth.

  To accomplish this, Adolf Hitler and his minister of propaganda, Joseph Goebbels, launched a massive campaign to convince the German people that the Jews were their enemies. Having taken over the press, they spread lies blaming Jews for all of Germany’s problems, including the loss of World War I. One outrageous lie dating back to the Middle Ages claimed that Jews engaged in the ritual killings of Christian children and used their blood in the unleavened bread eaten at Passover [source: Landau].

  Using Jews as the scapegoat, Hitler and his cronies orchestrated what they called „the big lie.“ This theory states that no matter how big the lie is (or more precisely, because it’s so big), people will believe it if you repeat it enough. Everyone tells small lies, Hitler reasoned, but few have the guts to tell colossal lies [source: Hoffer]. Because a big lie is so unlikely, people will come to accept it.

  *Jane McGrath holds a bachelor’s degree in English from the University of Maryland, College Park.

  

• Днес е денят на Свети Спиридон – Чудотворец

  Непосредствено след Зимна Св. Ана  народът ни почита денят на Св. Спиридон Тримитунтски.
  На 12 Декември православната църква чества свети Спиридон, епископ Тримитунтски, чудотворец. Той бил един от великите светители и чудотворци на IV век. Родил се на остров Кипър от прости родители и сам, бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. От детинство бил овчар. Като станал пълнолетен, той се оженил, но скоро овдовял и започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните, които обичал искрено, както заповядал Господ: хранел бедни и сираци, приемал радушно странници. Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните. В царуването на император Константин Спиридон бил поставен епископ в гр. Тримитунт, на остров Кипър. Скоро Спиридон се прославил с чудотворната си дарба. Постоянно при него идвали болни за помощ и изцерение; царете му оказвали почит, но всичко това не подействало върху смиреното сърце на светителя. Той знаел, че земната слава е нищожна. Да угоди на Бога било винаги негова единствена грижа. И в епископския си сан той запазил своите прости обичаи: избягвал всякакъв разкош, продължавал да се занимава със земеделие и сам заедно с жътварите жънел своите ниви; във всяко време бил достъпен за бедните, като употребявал за подпомагане всичко, което имал – давал помощи и съвети, поучавал с прости думи, пълни с любов и божествена мъдрост. Всички нещастни отивали при св. епископ с твърда надежда, че непременно ще намерят у него съчувствие и помощ. Просветен от Св. Дух, Спиридон узнавал тайните помисли и прегрешения на хората. Такава прозорливост му помагала да поучава чрез чувства на любов и милосърдие към ближните.
  Прославен чрез много чудеса, които били знакове на проявената към него Божия милост, св. Спиридон остарял. Веднъж като жънел своята нива, почувствал се недобре и казал на жътварите, че му е дошло времето да замине при Господа. След няколко дни, като дал съвети на окръжаващите го да обичат Бога и ближния, той предал Богу чистата си душа около 350 г. Погребали го в Тримитунт. На гроба му, към който вярващите пристъпвали с благоговение, се извършвали много чудеса. Светите му мощи били пренесени в Цариград към средата на VII век, а към времето на турското завоевание на Цариград те били пренесени в Керкира (остров Корфу), където са запазени и досега в нетление.

  Традиции и ритуали
  Народът разказва, че св. Спиридон бил кондурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната промишленост и обущарите почитат деня му. Празнуват също и други занаяти – шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери. Разбира се, като спомен от разказите за него особена почит му оказват керемидарите и тухларите. Приема се и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват и козарите.
  Култът на този светец е най-разпространен в Южна и Югоизточна България. Той особено е популярен сред християнското население на Родопите и в района на Благоевград.
  Денят се празнува срещу рани, порязване, обриви и пъпки(струпки), екземи. Народът вярва, че св.Спиридон е лечителят на тези болести и в негова чест се месят колачи – питки, кравайчета, които се раздават на съседи и роднини с пожеланието светецът да прогони болестта далеч от дома. Не само болести лекувал, но и при суша дъжд измолвал, при киша спирал валежа, поради което го почитали и бедни, и богати.
  Там, където го имат за покровител на конете, жените раздават рано сутринта обреден хляб за здравето на животните.

  Забрани
  Не се работи жеска работа. Не се шие. Ако се убоде жената на този ден, раната няма да зарасне лесно. Не се рони царевица, не се варят зърнени храни (леща, боб, грах и др.) да не излизат пъпки по тялото.

  Метеорологични прогнози
  Каквото е времето през 12-те дни след св. Спиридон, такова ще е то през съответните месеци през следващата година: на пъврия ден съответства януари, на втория – февруари и т.н. Това е част от двата цикъла 12-дневни прогнози, които се правят от 1 до 12 декември и от 12 до 24 декември.
  Народът особено внимателно е следил времето преди преминаването от един на друг годишен цикъл, от едно състояние на света в друго, когато все още времето е междинни, пределно и гранично.
  Не само дните, но и 12 следващи нощи показват какво ще бъдат месеците, които идват.
  С празника на св. Спиридон (12 Декември) са свързани зимния празник на св. Анна (9 декември) и на прор. Даниил (17 Декември). Те допълват обредната идея за преход, за преминаване към нещо ново. Св. Анна зимна за българите е покровителка на магьосниците, на врачките, вещиците, омайниците. Св. Анна е и майка на Богородица. Тя закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците. На 17 Декември празнуват всички жени, които още раждат и имат малки деца; месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината. И двата празника, са женски, в същността си са честване на женското, плодотворящото начало. Целта им е да осигурят щастлив преход и успех в новия годишен цикъл

  Честито на именниците днес: Спиридон( от лат. “спиритис донум” – духоден дар) Спиро, Спиридонка, Дарина, Дариела, Дария, Дариела, Даринка, Дарко, Дари.

  Дванадесети декември е Празник на занаятите и Ден на грънчарите и казанджиите. През втората половина на ХХ век Свети Спиридон е обявен за покровител на плетачи, тъкачи и кошничари. На този ден празнуват всички майстори на народните занаяти. Чества се като празник на различните еснафски гилдии – керемидари, тухлари, обущари, терзии, бакърджии, дюлгери.

  На о.Корфу изключително много почитат този светец. Той негов закрилник. Според местните жители именно благодарение на него Корфу никога не е бил завладяван от османските турци. Мощите на Свети Спиридон се съхраняват в сребърен саркофаг в самата църква „Св.Спиридон“ в Керкира (гръцкото име на Корфу). Всяка година се изнасят мощите на Св. Спиридон – само три пъти годишно – на Великден, на 11 август – датата, на която Св. Спиридон е спасил острова от нападението на турците и на празника на Св. Спиридон – 12 декември). Шествието се вие из красивите улички на целия град. Под звуците на тържествената музика на трите филхармонии, предшестващи мощите на Св. Спиридон, хората хвърлят карамфили, с които да постелят пътя на Светеца.

• 87-ГОДИШЕН ХИРУРГ СПАСЯВА ХОРА И ДНЕС*
  Хирургът Петър Червеняков е уникален случай в българската и световната практика. На 87 години протяга дясната си ръка, държи я изпъната, докато се убедиш, че не трепва, сякаш е ръка на статуя. Гръден хирург, който и на тази възраст продължава да оперира, което няма прецедент в света. Вероятно държи и друг световен рекорд – 26 000 операции през 60-годишната си практика. И още нещо. Извършил е толкова много хирургически импровизации и необичайни интервенции, които не са описани в учебници и студии, че едва ли има друг като него.

  Проф. Червеняков е баща на бившия правосъден министър Младен Червеняков и доц. Александър Червеняков, който също като него е гръден хирург.

  – Професоре, помните ли кога извършихте последната си операция?
  – Как да не помня. Направих я вчера. Оперирах една млада интелигентна жена на 31 години с рак на млечната жлеза, несемейна, нераждала. Жалко, че жени на такава възраст получават вече злокачествени образувания. Има дори и 20-21-годишни.

  – Как приключи либийската ви одисея? Вие практикувахте там по време на нашите медици, които бяха осъдени на смърт?
  – Аз имам 968 консултации в Либия, които не са платени. Това прави над 100 000 либийски динара. Нищо не са платили. Синът ми вика, татко ела си жив и здрав, не се занимавай повече. Но либийците искат да остана. Половин година не бях работил. Те казват, нищо, че не си работил, ние ще ти плащаме. Всъщност те искаха да ми плащат това, което вече съм изработил.

  – Лекували ли сте някой от семейството на Муамар Кадафи?
  – Най-малкия син, който си беше натъртил ребрата при катастрофа, но нищо сериозно. Хамис, ако не се лъжа, се държеше миротворчески, така да се каже, но тия около него

  постоянно държаха палеца на спусъците си,

  така, че имаш чувството, че всеки момент ще ги натиснат. Това беше потискащото.
  
  – Как се озовахте там?
  – Дойде демокрацията. Пенсионираха ме и ми казаха, че имам 94 лв. пенсия. Тогава дойдоха либийски доктори, които бяха на специализация. Един от тях ме беше гледал как оперирам трахея и вика: „Професоре, говорих с нашия посланик и правителството, искаме да дойдеш в Либия на работа.“ Работих там 12 години. Първоначално ме изпратиха в Тархуна. Още първите 6 месеца дойде министърът. Вика, какво прави този човек в града – веднага в Триполи в гръдната болница. Написа на колене заповедта. Тархуна, преведено на български, значи Разбойници. Така е името на града. В Триполи станах главен хирург на Либия. Няма болница, която да не съм посетил, консултирал, в която да не съм оперирал. От 1991 г. до 2004 г. – тотална работа. Всеки ден летях със самолет до Бенгази, всякакви градове и провинции. Шил съм откъснати бели дробове, правил съм хранопроводи и куп други интервенции. Накрая ми писна, жена ми се разболя и реших да напусна. Оказа се не толкова лесно. От една страна, ми предлагаха по-добри условия, от друга, се надъних на случай, който не се оказа толкова елементарен. В последните ми дни там нашите оперират трансцепция и изваждат бебето. Това е в Тархован. Но ми викат, че болната не е добре. Прегледах я и викам, момчета, трябва да я реоперираме, защото не мога да кажа дали е хематом, кръвоизлив или нещо друго. Мислех, че е забравено чуждо тяло – компрес, марля, в корема. Но шефът е либиец, той казва не, аз не съм съгласен. Викам му, тази жена по спешност трябва се оперира. Либиецът вика, аз ще я лекувам и я взе в неговата частна клиника. След 3 месеца идва жената в много тежко състояние – вече получава перитонит. Много тежко състояние. По това време течеше процесът срещу българските медицински сестри.

  Ако тя беше умряла, нашите щяха да ги дадат под съд.

  Със сигурност щяха да ги осъдят, а либиецът като началник на отделение щеше да каже, аз я взех да я спасявам, но марлите и компресията бяха забравени от българите, и отиват нашите в затвора. В интерес на истината операцията е била през нощта. Забравили са вътре компрес, по-голям от тази картина – 30 на 40 см. Такива компреси се слагат, за да се прибират червата, но вероятно от бързата работа, недоглеждането, недетайлното извършване на ревизия на корема се е получило. За щастие чрез ерицизиране на червата, промиване с разни антибиотици пр. болната оживя. Викам им, сега за какво да ви съдят – болната е жива, после вие имате моя гръб, ще кажете проф. Червенякв я оперира, а аз съм главен хирург на Либия. Болната е жива, никой не може да ме прати в затвора. Виж, ако беше умряла, аз щях да се оправдая с вас.

  Такава беше реалната ситуация. По повод този инцидент тука бяха писали, че мен са ме арестували, че съм изчезнал и т.н. А аз бях отишъл в нашето посолство да им кажа, че напускам, и то по възможно най-бързия начин. Ония обаче не ми дават парите.

  Имах да взимам 250-200 хиляди либийски динара.
  
  Когато отидох, бяха 1 либийски за 3 щатски долара. След това станаха едно към едно. Така или иначе, щях да взема голяма сума. На нашия посланик му казах, вие не сте посланик, защото не знаете нищо и не защитавате нашите интереси. Вие не знаете, че на никой българин, на никой работник в Либия не се дават пари на ръка. Те ги внасят в банка и аз си ги взимам от банката. В случая няма нищо подобно. Парите ги няма в банката, а вие ми пишете, че са ми дали парите.

  – Винаги сте се наемали да оперирате при всякакви условия, без да се страхувате, че поемате цялата отговорност за живота на пациента?
  – Ако няма условия за голяма хирургия, ти си длъжен за спасиш пациента, независимо какъв риск поемаш. В мина Бобов дол избухва бомба. На един от миньорите

  цялата дясна половина от гръдния кош е отнесена, отворена хралупа.
  
  Три-четири ребра ги няма. Отиваме с още един професор, който е анестезиолог. Той вика, ще го караме в София. Аз казвам, ние с теб ще стигнем в София, но болният няма да го има. Той не може да се транспортира. Ма как, тук!? Тук! Тука ще го оперирам, защото по пътя той ще умре не само от кървенето, но и от дихателна недостатъчност. Ама как тук! Ами така, тук ще го оперирам. Оперирахме го. След два-три дни махнахме потрошените ребра. Почистихме дясното крило, всичко, включително парчетата въглища, които се бяха забили в белия дроб – пясък, части от въглища, забити в белия дроб.

  – А ребрата?
  – Покрихме мястото с мрежа и с кожата само.

  – И си остана без ребра?
  – Точно така. Но до днес е жив и здрав. Спасявал съм дете от Русе, което пада от третия етаж, тежко общо шоково състояние, при което му се откъсва единият дроб.

  – Кой е най-необичайният ви случай?
  – Ами може би не само където съм ходил на спешни. Съобщават ми от Бургас, че имат необичаен случай. Някакъв се нагълтал с вар, пясък и въздух от лозарска пръскачка и вероятно има разкъсване на хранопровода. Отивам. Болният си пръскал лозето с лозарска пръскачка. Помпа, помпа, нищо не излиза. Тогава той решава, че не е напомпал достатъчно и лапа накрайника, за да го продуха. Налягането от помпането обаче е било толкова голямо, че песъчинката, която е запушила отвора, отхвръква и с голямо налягане се впръсква съдържимото в устата му. Налягането е толкова голямо, че разкъсва хранопровода му. Разкъсването е толкова голямо, че е по протежение от горе до долу. Просто

  хранопроводът е цепнат по цялото протежение.

  Да оставим, че съдържимото в хранопровода плюс токсичните вещества от пръскачката нахлуват в гръдната кухина, което е много опасно.

  – И този път какво импровизирахте?
  – За да спася живота му, го оперирах в Бургас. Махнах му целия хранопровод. Направих му гатстома, тръба в стомаха, заших го отгоре и той се хранеше отдолу. След това тоя човек го взех в София, направих му изкуствен хранопровод от дебело черво, но си отиде жив и здрав.

  *Славей КОСТАДИНОВ ,  blitz.bg

  
• SOCIALISM TODAY

  Socialism Today

  by Alia Hoyt *

  Socialism suffered major setbacks due to the collapse of communism in the Soviet Union and other Eastern European states. And many other societies followed in Great Britain’s footsteps and denationalized their industries. However, some socialist-inspired programs exist today. In fact, any program that calls for the redistribution of wealth can be considered socialist. For example, the tax that the United States imposes on citizens to support the welfare system, which provides aid to financially unstable citizens, can be considered a socialist program. Healthcare systems like Medicare and Medicaid fall in the same category.

  Another example of a socialist program is Canada’s healthcare system. Proponents of this system argue that it provides free healthcare to those who would otherwise be uninsured or underinsured. They also point to the rising cost of health care in places like the United States, which some believe is caused by profit-driven insurance companies, for-profit hospitals and pharmaceutical companies.

  But the grass isn’t always greener on the other side. Canada’s free healthcare system often delays important medical procedures and treatments simply because it doesn’t have the manpower, space and time to handle them. One highly publicized example of this untimely delay is the case of identical quadruplets born in Montana. The quadruplets had to be delivered in Great Falls because no hospital in the entirety of Canada, where their parents reside, could handle their delivery. Every hospital was at capacity at the time. Other inconveniences include the average waiting time for a standard Magnetic Resonance Imaging (MRI): three months [source: Fraser Institute]. Critics of the system insist that while the residents may not pay much up front, they seem to pay for it in terms of delayed care and poor quality of service. The system isn’t even actually free – roughly 22 percent of Canadian tax dollars are used to fund the healthcare system [source: Lehr].

  Socialist groups around the world continue to push for reform in their societies. However, they’re often counteracted by critics, including the Future of Freedom Foundation, the Cato Institute and Sons of Liberty, many of whom point to what they consider to be the fatal error in socialist thought: How could any truly socialist society succeed without the incentives of profit and constraints of competition to motivate workers?

  At any rate, the que­st for a purely socialist – and for that matter, a purely capitalist – society has eluded economists thus far. After all, the United States, considered one of the most successful capitalist economies in the world, utilizes a number of socialist-inspired programs to help its financially encumbered citizens. For the time being, at least, it seems that mixed economies, featuring both socialist and capitalist elements, are much more realistic.

   

  Basic Differences between Socialism and Capitalism

  For the non-politically minded, all of these „isms“ can seem a bit confusing. Keeping in mind that forms of socialism and capitalism may vary across societies, here’s a breakdown of their basic differences.

  Capitalism: Means of production and distribution of goods are owned by individuals and corporations

  Socialism: Means of production are owned by the government or state

  Capitalism: Features a class-based society

  Socialism: Rejects the necessity of a class-based society in favor of a society of equals

  Capitalism: Fosters a competitive atmosphere in which workers and companies are encouraged to work hard to achieve personal success

  Socialism: Encourages an atmosphere of cooperation in which no matter how hard a person works, he or she reaps the same benefits as everyone else.

  Capitalism: Ownership of private property is encouraged

  Socialism: Ownership of private property is largely forbidden

  Capitalism: Produces goods based on the law of supply and demand

  Socialism: Government mandates production and prices.

  *Alia Hoyt  is a freelance writer living in Nashville, Tenn. She holds a bachelor’s degree in journalism with a major in public relations from the University of Georgia.

• С ФБР спряхме кражба за милиони долари

  Неотдавна е приключила съвместна операция на българските служби за сигурност и ФБР, в която е ударена мрежа за киберпрестъпления. Това съобщава вицепремиерът Цветан Цветанов в интервю за в. “24 часа”. В престъпната мрежа е участвал българин, а схемата е била свързана с огромни финансови потоци – милиони долари, уточни Цветан Цветанов.

  В чужбина българските бандити са особено силни в източването на кредитни карти, фалшивите евробанкноти и киберпрестъпленията според вицепремиера. Цветанов смята, че организираната престъпност по света все повече насочва интереса си към незаконни дейности по интернет.

                                                  

  – Министър Цветанов, с какво малка страна като България впечатли ФБР?

  – Посещението на директора на ФБР Робърт Мълър е един много ясен знак за това, че България се разглежда като важен стратегически партньор. Водещ акцент бе киберпрестъпността. Знаете, че няма граници за трансграничната престъпност, а за киберпрестъпленията съвсем.

  България се намира на геостратегическо място, ние сме порталът на Европа към Азия и сме външната граница на Европейския съюз. Това означава, че трябва да има адекватен подход върху трансграничната организирана престъпност, която може да бъде генерирана от региона като цяло.

  – Има ли засечени българи в тази престъпност?

  – Да, ако си спомняте, в доклада на Държавния департамент по борбата срещу наркотиците бяха отчетени арестите на 160 души в различни държави.

  – ФБР търсило ли е у нас опасни бандити?

  – Имало е такива случаи. Обменяли сме информация, чрез която ФБР е успяло да реализира определени лица от сериозни групи в тежката организирана престъпност.

  – Това се е случило у нас, така ли?

  – Да, но не бих искал да навлизам в детайли. Знаете, че в голямата си част нашата съвместна работа остава незабелязана.

  Днес, за да сме адекватни на всички предизвикателства на българската тежка престъпност, която е добре интегрирана с трансграничната организирана престъпност, трябва да има постоянен обмен на информация между партньорските служби.

  Успяхме да направим това и оценките, които се дават от евроатлантическите страни, са много добри.

  – На какво ниво са нашите престъпници в световен мащаб, какво казват от ФБР?

  – Българската организирана престъпност си е извоювала уважение в средите на техните престъпни партньори. В някои направления сме от водещите – като в източването на кредитни карти, фалшивите евро банкноти и киберпрестъпленията.

  Скоро имахме конкретен случай, който реализирахме съвместно с ФБР. Става въпрос за българин, който бе част от мрежа за киберпрестъпления, свързани с огромни финансови потоци. Операцията вече приключи, но не можем да кажем подробности, защото трябва да защитаваме информаторите, които са помогнали.

  – За каква сума става въпрос?

  – Говорим за милиони долари. Разследването бе на ФБР и нашите служби.

  – В интернет ли ще са бъдещите сериозни престъпления?

  – Днес потребителите на фейсбук са над 800 млн., а на интернет са над 2 милиарда. Прогнозите са след 20 г. да нараснат на 5 милиарда. Така че логично е организираната престъпност да насочи интереса си натам. Основните акценти са кражбата на лични данни, детска порнография, източване на кредитни карти. В световен мащаб от киберпрестъпност се генерират годишно около $ 1 трилион.

  Така че нашите действия трябва да бъдат навременни и адекватни с цел противодействие, а това не може да се случи без обединените усилия на всички служби.

  Ако говорим обаче за България, във вътрешен план, когато работим срещу тежката организирана престъпност, винаги по някакъв начин се засягат периферно и политически интереси.

  – Защо се случва така?

  – Защото за голямо съжаление в годините на преход симбиозата между организирана престъпност и политическа класа създаде сериозни влияния във всички структури на държавното управление и в институциите. Затова днес слабостите, които имаме в съдебната система, можем да търсим в началото на прехода – когато са създадени уродливите възможности за проникване на подобно влияние.

  – Вие доволен ли сте от резултатите на МВР?

  – За 2,5 г. успяхме да заловим най-основните групи на организираната престъпност. Това включва отвличанията, поръчковите убийства, Октопода, трафика на наркотици, печатници за фалшиви пари, трафик на хора и т.н.

  – Чакате ли изненади по делото „Октопод“, което започва днес?

  – Вярвам и се надявам, че ще имаме обективен съдебен процес, и нека доказателствата да са тези, които да натежават за отсъждането на едно справедливо решение.

  Това е дело, за което много се изприказва. Самият факт, че лидер на една организирана престъпна група бе кандидат за президент, показва какви са ценностите на тези хора и какви са посланията, които те дават към обществото.

  Трябва да вярвам в съдебната система. Във всяка гилдия има повече стойностни и подготвени професионалисти, които съзнават отговорността си и се ръководят от върховенството на закона.

  – Има ли вътрешно пренареждане на босовете на престъпността в момента?

  – В момента държавата е по-силна. В минали периоди престъпността е вземала превес. Нямаше как това да не стане, след като в системата за сигурност, и то в най-важната структура – ДАНС, бе лидерът на Октопода Алексей Петров. Това бе недоразумението, допуснато от предишните управляващи, и то не е случайно. Имало е различни зависимости и страхове от него, но тези неща бяха разказвани по медиите и от политици, и от жертви.

  Все пак решението определен човек да се намира на високи позиции е избор на премиер или на висшестоящи политици от управляващата партия. Тук мога да кажа, че Алексей Петров бе емблематична фигура за годините на прехода.

  – Какво по-точно е правел Алексей Петров?

  – Всичко е описано в обвинителния акт. Знаете, че той управляваше Съюза за стопанска инициатива заедно с ректора на УНСС. Петров бе преподавател в УНСС, там бе преподавател и Никола Филчев, бившият главен прокурор.

  – Това обаче едва ли е повлияло толкова много?

  – Самият факт, че на една частна улица имат имоти както Алексей Петров, така и Никола Филчев, ректорът на УНСС, който е и съветник на президента, и Хамстера, е ясен пример за цялостната симбиоза на прехода.

  Ние неутрализирахме реалната тежка организирана престъпност.

  Сега има ли отвличания с почерка на Наглите?

  Когато хванахме Килърите, знаете, че лидерът на групата Пешо Сумиста бе съветник на Коалиция за България в сегашния парламент. Той винаги е парадирал с това, че е бил съветник по спортните въпроси на Първанов.

  В годините на прехода СИК партнираше с БСП, а ВИС със СДС. Това бе моделът, който разпределяше благата на държавата. Всичко бе взаимно свързано. Днес държавата е по-силна от организираната престъпност, защото ежедневно се стараем да я отвоюваме от тези пипала.

  – За всичко това голяма роля имаше изтичането на информация от МВР. Имате ли данни колко са уволнените служители на министерството за това?

  – Ние постоянно си чистим къщичката. Все пак преди дни хванахме полицай с 6 дози кокаин. Ние ще бъдем безкомпромисни към такива служители. Затова искам да благодаря на хората, които подават информация за такива служители. Тук включвам и операция „Палките“, когато за 2 месеца бяха рекетирани 1000 човека.

  – Колко са тези случаи от началото на годината?

  – Уволнени са 211 служители от МВР, 133-ма от тях са за корупция.

  – Как противодействате на изтичането на информация от МВР?

  – Заложихме на друг модел на работа. Въведохме го след успеха с Наглите. Служителите, които работят по определени случаи, да са в екип от 6 до 8 човека. Така работата е ефективна и се ограничава възможността за изтичане на информация.

  – Кое престъпление е най-големият бич за обществото?

  – Битовата престъпност. Тя е и основен акцент в нашата дейност, защото последствията от тежката икономическа и финансова криза завишиха този показател в цяла Европа. Мога отговорно да заявя, че тежката организирана престъпност, позната на нашето общество от последните 20 г., вече я няма.

  Няма престъпни лидери, които да имат подкрепа от партиите. Няма вече емблематични фигури като Доктора, Косьо Самоковеца, Димата Руснака и др. Тези хора сега няма как да се създадат, защото няма подходяща среда да израснат. Знаете, че Самоковеца от един портиер стигна до знакова фигура в управлението на Иван Костов. Иван Тодоров-Доктора, лицето, което дълго време не бе познато на публиката, бе човекът, който получаваше подкрепа от всички политически формации от почти всички правителства.

  – Къде тогава отиват сега големите пари от организираната престъпност?

  – Когато държавата изпълнява своята репресивна роля срещу организираната престъпност и има политическа воля, това става в минимални размери. Организираната престъпност се бе интегрирала бързо и досега генерираше огромни финансови ресурси, като задушаваше политиците с влиянието си и затова нямаше сериозна ефективност. Днес обаче с тази прозрачност и оперативен обмен на информация в реално време нашите партньори осъществяват необходимия мониторинг по дейността на министерството. Ако министър например разпореди нещо да се потули, това ще се разбере от партньорите веднага.

  – Дали МВР събра достатъчно годни доказателства за убийството на Яна Кръстева, след като Пламен Трифонов бе пуснат на свобода?

  – МВР събра достатъчно годни доказателства. Бяха изведени ДНК профили от три предмета на единия от заподозрените – Николай Русинов. Представихме и косми, иззети от тялото на жертвата, чийто морфологичен състав е идентичен с втория заподозрян – Пламен Трифонов. На база на доказателства от разследването прокуратурата изведе версията, че последният човек, който е имал съприкосновение с жертвата, е Пламен, и повдигна обвинения. Разследването продължава, чакат се резултати от експертиза, която се прави в чужбина.

  – Има ли МВР заподозрени за палежите на коли в столицата?

  – Колегите работят с пълен капацитет. От това, което ми докладват, съм убеден, че ще има резултат.

  – Какъв е мотивът им?

  – Не мога да коментирам. За нас най-важното е спокойствието на хората, работим по залавянето на извършителите. След това ще кажем подробности.

  -Кога ще бъдат заловени извършителите?

  – Надявам се, скоро. Правим всичко възможно, искаме доказателствата да бъдат издържани.

  – Изключвате ли версията да става дума за психически болни хора?

  – Всичко е възможно.

   

   Интервю на Сима Радкова,

  в. „24 часа“

• <<
• 1
...
• 266
• 267
• 268
• 269
• 270
• 271
• 272
• 273
• 274
• 275
• 276
...
• 416
• >>