Всички авторски страници

Авторски

• „Дневник“ изгони най-добрата си коментаторка

  Най-добрият автор на вестник „Дневник” – Любослава Русева – вече работи в списание „Тема”, прогонена от новото-старо ръководство във вестника. Не, тя не е уволнена. Методите да изгониш един неудобен журналист са по-перфидни.

  
  След като хартиеният „Дневник” спря да излиза, вместо него се продава за 1,50 лв. един тъничък розов свитък от бизнес-новини, които едва ли интересуват дребния, средния или едрия бизнес у нас. Главен редактор е Иван Бедров. На „Дневник”, който излиза само в интернет, главен редактор е бившата маркетинг директорка на издателската група „Икономедия”, …как й беше името?

  Какво е станало, че „Дневник” да се лиши от най-четения си автор? Да, в интернет може лесно да се установи, че коментарите на Любослава Русева надхвърлят по брой посещенията на останалите автори във вестника. Случаят е показателен. Очевидно за един вестник става проблем, ако в него излизат критични коментари срещу правителството, премиера и т. н. И това при положение, че Русева пишеше иносказателни притчи, като по времето на Тодор Живков. За да не каже директно нещо за премиера. За нея нямаше личности табу – няма Първанов, няма Борисов, няма Плевнелиев или Станишев (виж тук и тук всички статии). Както и трябва да бъде с един истински коментатор. Както и трябва да се държи една медия. Но не. Вестникът си решава проблема, като гони журналиста. И издателите си мислят, че това ще остане незабелязано, и всичко ще си върви както е било, те пак ще са уважавани издатели. Няма как да стане. Това е позор и за издатели, и за шефове в такъв вестник.

  Механизмът на изгонването – Русева първо е преназначена като репортер. Допреди това, освен че е автор, включително на редакционни коментари, е била редактор на страници всеки ден. Както е известно в „Дневник” съкращаваха хора на два пъти, също и на два пъти намалиха заплатите на журналистите общо почти наполовина. Затова на можещите редактори там им се струпва много работа. Но става „реорганизация”, както казваха при Тодор Живков, и Русева е направена репортер. Тя ходи и пита за какво да пише. Главният редактор на хартиеното издание няма време да й обясни. Или не знае какво да й обясни. Мотаят я, не искат да пише коментари. Има един единствен неeн коментар за ноември – за партия “Атака”.

  Впрочем, „Дневник” тази есен спря редакционните си коментари и авторските коментари на всичките си колумнисти – Георги Господинов, Александър Андреев, Юлиан Попов и др.
  Сега, на 7 декември, като отвориш секцията анализи във вестника, стои редакционен коментар от 3 ноември и коментар на Бойко Пенчев от 19 октомври със заглавие „В сянката на Кобург-Гота” – избран като подходящ за сегашните избори…

  Човек ще каже – ама те правят икономии. Да, току виж им повярва някой. Пък и колумнистите не са на щат във вестника. А да изгониш автор като Русева, който работи в „Дневник” от основаването му, е съвсем друго.

  Бедата идва оттам, че издателите на „Дневник” не са издатели. Това не са хора, които печелят парите си от медии. Те имат друг бизнес. И поради това превръщат вестника си в инструмент за другия бизнес. Щом трябва, ще се подмазват на властта. Кой е издателят на „Дневник” и „Капитал”? След всички врътни и прехвърляния на собствеността на някакви не знам какви бизнесмени, това е пак Иво Прокопиев. Ясно е като бял ден на всички журналисти във вестника, и не само на тях. И Иво Прокопиев не иска да е неудобен на властта. Той пак се е сближил с Бойко Борисов, както се извъртя например и Яне Янев. Борисов иска да има сателити, за да се закрепи. И те не чакат дълго покана. И понеже бизнесът в България иска да е добре с властта, защото тук се печели от нея, колко му е да си нагъзиш вестника на Борисов? Сякаш се чува добре познатия глас на премиера: „Добре де, ама тая там, дето ‘се пише против мене, аре малко се спрете…”
  И резултатът е, че т. нар. издател на „Дневник” изхвърля един журналист, независимо, че е име. Накрая официално заявили на Русева, че може да остане във вестника с намалена заплата и с неясни функции. Перфидна покана да си ходи. И тя си отишла, разбира се.

  Къде може да отиде един журналист при такава ситуация? Избор няма, при толкова много вестници. При Батков в „Стандарт”? Ммммм, чудно. При Пеевски в „Телеграф”, „Монитор”, „Всеки ден”, „Уикенд” и др.? Направо супер. При Любомир Павлов и Огнян Донев в „Труд” и „24 часа”? До един всичките се навеждат на властта по грозен начин и мачкат журналистите. Лъскат обувките на Борисов, за да им даде бакшиш. И за Пеевски има, и за Батков, и за Прокопиев. Всичките до един не са никакви издатели. Те си гледат бакшишите. И са недостойни хора. Дори само заради изгонването на Русева Прокопиев се нарежда в първата редица с останалите псевдоиздатели. Няма уважение за такъв. (Впрочем, в някои европейски страни законодателството не позволява хора с друг бизнес да издават вестници).

  Независимо от случая, „Дневник” пак е най-четеният вестник в интернет, пак се опитва да прави професионално новини. Но навеждането е очевидно и това го прави още по-коварен вестник. Например новината от Шуменския съд, където подсъдим разкри тъмни неща от миналото на Борисов, не беше публикувана от „Дневник” (както и от нито един от изредените горе вестници). В България вестниците крият новини. С всичките резерви към такава новина, тя трябва да се каже, после да се коментира. Още повече, че съвпада с други подобни новини от предишни години, и дори от Белградския съд. Но, както и да е – това е само един пример.

  Журналистите в България ги мачкат, мачкат и професионализма. Това са българските т. нар. издатели.
  Само островчета на свободата останаха в печата – вестник „Сега”, който също има издател от друг бизнес, но се държи достойно и не използва вестника си за бърсалка на Борисов. Опозиционно се държи „България Днес” (въпреки всички резерви като към жълт вестник) и седмичникът „Ретро”. И, разбира се, войнствено настроеният към правителството „Галерия”, също жълт вестник.
  Дори в интернет не са много примерите като „Медиапул”, които не са обслужващи правителството. Но поне има блогове, сайтове.

  И се получава така, че единствените издатели, на които това им е основен бизнес, са Недялко Недялков, Тошо Тошев и Валери Запрянов (последните двама са издатели на сп. „Тема” и на бъдещия всекидневник “Преса”). Издателят на „Шоу” също е вестникар, това също се води вестник, но, както личи по съдържанието му, май вече друг му е издател. (И опитите на Блъсков да бъде издател продължават, но той пък е съвсем далеч и вън, и по-добре). Та затова остават кажи-речи само трима истински издатели…
  Ти да видиш – да ти стане симпатичен Тошо Тошев, един от убийците на свободния печат…

  ПП. Още един оригинален и много четен автор седи без работа, защото някак не се вписва във вестниците на псевдоиздателите – Стойко Тонев, по-известен като Тони Филипов, д-р. Сега такива автори като него, Люба Русева, Веселина Седларска, Цветозар Томов, човек може да ги чете тук – reduta.bg.

  Как всички тия т. нар. издатели не разбраха, че не всеки иска като тях да се надува и да се прави на медиен магнат, че парите не са критерий за професионален успех, и че има журналисти, които просто си обичат професията и искат да пишат свободно, а не да печелят пари или да слугуват.

   

  Иван Бакалов,

  e-vestnik.bg

• Синият цирей (СДС след 22 години)

  Трудно ми е да пиша този текст, болката е изгаряща – гнетящ спомен за красиви времена, в които участвах активно и според силите си. Една повече културна, цивилизационна, отколкото политическа идея живя в сърцето ми, както и на милиони българи, оплетена с надежди, вяра, мечти, трепети. От избори на избори… Прехвърляше се от лидер на лидер, от ръководство на ръководство (колко абсурдно само „ръководство на идея, мечта, надежда”?!)

  На 7 декември 2011 г. се закръглят 22 години откак се създаде Съюзът на демократичните сили !

  Днес въпросите са повече от отговорите.

  Дясната идея е празно глаголене и видно нищоправене.

  Антикомунизмът като спояващ елемент е спомен и за СДС, и за производната ДСБ, и за целия сонм „консервативни” партии.

  А какво време беше…

  Какви хора имаше по площадите!

  Какви дни и нощи!

  Днес сините броят някакви хипотетични гласове за тях, умножават, търсят геометрична прогресия и се разсипват от умнотии, а кандидатът им за президент Румен Христов с неговите 1.95% се съизмерва с титаничните Светльо Витков (1.61%) и Сали Ибрям (1.24%); още малко и ще стигне биологичния експеримент Мара Мисса (0.9%)… Преди изборите Мартин Димитров достигна до прозрението: „Да бъдем реалисти – президент ще е Р. Христов”, а математикът-политикономист Иван Костов тръшна всички с: „Другите не броят гласовете правилно.” Това оптимистично политиканстване на сините ме накара да си спомня един случай отпреди 40-ина години. В пети или шести клас сме. На Йотко много му е трудно смятането. Един ден другарят Делийски го вдига на дъската и пита: „Йото, кажи колко е 6 по 8?“  Йотко, разбира се, не знае и търси помощ от първите редове – „Да рекна ли 100?”. Съучениците махат „Не! Не! Не!” А Йотко щастлив „реква” – „Не е 100, не е 100!”.

  Случаят обяснява точ в точ мисленето, анализа и въображението на някогашната могъща синя вълна.

  След юни 1990 г. Пловдив бе ултимативно провъзгласен за „Синята столица на България”. Резултатът в мажоритарните райони за 7 ВНС бе 9 на 0, а СДС получи 211 387 гласа. На последните местни избори СДС, ДСБ, БЕС (Бизнес-експертен съвет?!), БЗНС, БДФ и разни бабереци като Дем. партия на хюмнето Праматарски вкупом получиха 5 965 гласа (4.2%). За два мандата (от 2003 г.) намалиха общинските си съветници от 19 на 2  (СДС няма съветник). И установявам, че разлика между Костов, Мартин и Йотко пред дъската – просто няма! Ама въобще няма, никаква разлика.

  Какво се случи?

  Как така за 22 години една мечта и надежда отлетя като лястовица?

  Какво накара хората да гонят проточил се през комина синкав дим?

  Все повече се убеждавам, че здраво пипаха специалните служби, че типични компрадори се наместваха в ръководството на СДС, гледаха на членовете и симпатизантите като на безволева маса, която могат да лъжат и продават в името на красивата мечта. Помните ли „лидерството” на вечната булка Надка Михайлова? Този продукт на модерното синьо през 2003 г. нареди в парламентарните листи  на СДС наглия дерибей-хюмне от село Скребатно Праматарски, неуспешния експеримент Мара Мисса, гергьовското агне Дилов-син, Лудото Яне, синеокия циганския олигарх Илия Илиев, че дори „десния” Митьо Крика. И помните ли някои от тях, че за първи път признаха: „Местата в листите се търгуват от Михайлова”. А самата Надка зададе в оня разтъсващ за демокрацията разговор въпроса „Стоичков от Ловеч ли е?” и посъветва да се „нахранят журналистите”. А някой спомня ли си, че Евгений Бакърджиев прескочи от УС на червеното БЗНС до зам-председател на СДС; или пък как видният консервативен еколог/???/ Филип Димитров (племенник на партизанина Огнян и след това убиец в едноименния пазарджишки концлагер) от заместник на Александър Каракачанов се трансформира в същи шеф на СДС и премиер. Да не говорим за ортодоксални комунисти като Жотев, СимеИвайло Трифонов, Чачев, Жотев, Симеонов… Всъщност, някой и днес може ли да ми обясни какво е дясното, консервативното, харизматичното на Асен Агов, който водеше митингите на БСП през 1990 г., а преди това писал, та писал „информации” лично до Димитър Стоянов, барабар с баща си??! Още е личният депутат на Иван Костов…

  А да си спомним ли, че подаръците към тъмночервения олигарх Георги Гергов станаха от 1999 до 2005 г. Първо от Костов (ЦУМ, Слънчев ден, Ленинград, Хисаря), после от „синият” кмет Чомаков  (Стария град в Пловдив, Международния панаир, Разсадника). Оказа се, че сините хора не забравят и отмъщават – в Пловдив от 19 съветника сега СДС има 0. Нито един, никъде, никога, дори с половин уста някой от тези сини съветници не се извини от кумова срама – даже напротив. Тогавашният кмет Чомаков и компания са на хранилка при олигарха от село Нивянин, Врачанско, а шефът на СДС е активист на ДПС. „Синият” началник в Пловдивска област Шуманов е в официална коалиция с БСП в Асеновград!…

  Как така водачи на СДС все бяха хора с изявени суицидни наклонности към организацията? Как се случи? Защо? В нито една формация от Източна Европа, извършила промяната, не се случиха аналогични процеси като:

  –  Съзнателното унищожаване на каквато и да е историческа памет в СДС. Времето на сгъстените промени и трансформации (1989 – 1994 г.) се забрави целенасочено, упорито и планомерно. Дузини лидери бяха „отлюспени”.

  –   Съзнателно се унищожи биографичния политически вот. Къде са в СДС наследниците на легионери, николапетковисти, ратници, демократи, отецпаисиевци, родозащитници, радикали, десни земеделци и социалдемократи, че дори анархисти и бранници?! Няма ги, мизерстват или бутат живота в бедност. Има наследници на терористи като Агов или пълни анонимници като Мартин Еванджелиста.

  –  Съзнателно се унищожи информационно–пропагандния ресурс на десните. О’ Бозе почивши са „Демокрация”, „Народно земеделско знаме”, „Анти”, „Седем”, „Свобода” и още десетки сини издания.

  –  Съзнателно, хитро и подло бе унищожена средната класа и се формира бизнес елит от наследници на червените политбюровци или от обикновени сервитьори, кръчмари, мутри, доносници, обикновени простаци…

  – Съзнателно, от движение на милиони, синьото бе превърнато във функция на административните апарати, и отчайващите резултати от последните избори в сините центрове Пловдив, София и Варна доказват това.

  –  Съзнателно по време на управлението си СДС не реши фундаментални въпроси за българската съдба и история като:  проблемът досиета и ДС, червените капитали и задграничните дружества  (персонална вина на Ф.Д., Костов, Желев и Соколов), възмездието за извършените престъпления от БКП, българското село и църквата,  паметта и справедливостта.

  –  Съзнателно СДС се дистанцира и игнорира от индустриалния елит на България преди 1944 г. Никой не може да ви каже къде са имотите и наследниците на фамилиите на Буров, Губиделникови, Асен Николов, Гешови, Груев, Савов, Хугасян, Чапрашикови, Палавееви, Кършев, Белчев, Докузанов.

  –  Съзнателно в СДС бяха  лансирани слаби и безлични лидери, претъпкани с комплекси и без грам антикомунистическа биография и фамилна памет, без визия и харизма. А в България бяха оцеляли такива титани на борбата срещу комунизма като: Илия Минев и Васил Узунов, Иван Гинчев и Тодор Кавалджиев, Милан Дренчев и Жеко Стоянов, Рене Ецов и Янко Янков, отците Храбър Марков и Благой Топузлиев, Петър Бояджиев, отец Димитър Амбарев и още стотици мъченици на червените сатрапи.

  –  Съзнателно и целенасочено се игнорираше през двадесет и двете години Улицата, гражданския наратив за комунизма и Гнева.

   

  Това са малка част от причините, които възпалиха тялото на СДС, стимулираха цирея да  набере, да мъчи автентичния демократ, да гнояса порива към справедливост и възмездие. Причините са в прашасалите папки, които ни остави ДС като зловещо наследство, в мазните физиономии на политбюровските наследници, в оня глас с мегафон, който спря на 14 декември 1989 г. справедливото възмездие, в лустросаните дейци на „глобализацията” и „етническия модел”…

  Дали ще се спука някога циреят е въпрос труден, поне колкото „Отиде ли си комунизмът от България?”.

  На мястото на цирея се появява здраво, чисто, свежо месо.

   

  А иначе на старите седесари и антикомунисти – Честито! Все пак бяхме част от най-красивите, романтични  и истински времена за България през ХХ век.

  ___________________

  Автор:  Toross

   

• Честит празник на всички бивши, настоящи и бъдещи студенти!

  ДНЕС СТУДЕНТИТЕ ОТБЕЛЯЗВАТ СВОЯ ПРАЗНИК
  8 декември е денят, в който Българската православна църква по стар стил е отбелязвала паметта на Светите Седмочисленици. Сред тях е Климент Охридски (25 ноември нов стил), който е считан за един от покровителите на българското висше образование.
  Честването на студентския празник започва през 1903 г. по повод на 15-годишния юбилей на единственото тогава в Княжество България Висше училище. Датата става празник на всички студенти в България. Решението за празника е взето от Академичния съвет на Алма матер на 30 ноември 1902 г.
  Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите.
  През 1962 г. празникът на Софийския университет на 8 декември е възстановен. На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение датата да бъде обявена за неучебен ден и празник на българските студенти.През последните години 8 декември постепенно навлиза в първоначалното си русло. Той възвръща обаянието си на оригинален и неповторим студентски празник.

  По традиция екипът на нашата редакция честити празника 8 декември на всички бивши, настоящи и бъдещи студенти с няколко вица:

  В един хотел се настаняват инженер, физик и математик. За беда електрическата инсталацията дава на късо и във всички стаи избухва пожар.
  Инженерът бързо излиза в коридора, намира маркуча на пожарния кран, пуска водата, влиза в стаята и полива обилно горящите мебели.
  Физикът бързо изчислява обема на горящите мебели, температурата на горене, топлоемкостта на водата и парата, атмосферното налягане и т.н. След това сипва в една чаша определено количество вода и я изсипва на точно определено място.
  Математикът изскача в коридора, вижда висящият на стената пожарогасител, радостно възкликва “Има решение!” и спокойно се връща в горящата стая.

  Професор изпитва бъдещ юрист.
  – Разяснете ми понятието „измама“ – казва професорът.
  – Измама ще бъде, ако ме скъсате, господин професоре.
  – Какво искате да кажете?
  – Ами, според закона, всеки, който използва незнанието на другия в негова вреда, може да бъде обвинен в измама…

  В час по биология учителката пита:
  – Кой човешки орган се увеличава до 10 пъти?
  В стаята се чува кикот.
  – Хи хи хи ха ха ха.
  – Зеницата на окото, а вашето хи хи ха ха само два и половина.

  Възрастен професор разказва на колегите си:
  – Оня ден спя и сънувам, че чета лекция на студентите си. Събуждам се и какво мислите? Наистина чета лекция на студентите си.

  Студент танцува с приятелката си в дискотека. И изведнъж пада на дансинга. Приятелката му започва да вика:
  – Човека припадна! Донесете вода!
  Студентът с последни сили добавя:
  – И хляб!

  Трима студенти отиват на изпит. Първият от тях – голям връзкар сяда. Професора го пита:
  – През 1945 година над Нагазаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби, има много жертви и…
  – Разрушения.
  – Браво колега, отличен.
  Сяда втория – по малък връзкар.
  – През 1945 година над Назасаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби и…
  – Има много жертви и разрушения.
  – Браво колега, отличен.
  Сяда третия – никакъв връзкар.
  – Колега , някога някъде да е падало нещо?
  – Да, през 1945 година над Нагазаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби, има много жертви и разрушения
  – Поименно, колега поименно.

  Ню Йорк закъснява спрямо гринуичкото време, защото Америка е открита много по-късно…

  ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БИВШИ, НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ СТУДЕНТИ !!!

  

• 14 г. затвор за губернатора на Илинойс Род Благоевич

  Бившият губернатор на щата Илинойс Род Благоевич ( Milorad R.“Rod“ Blagojevich)  бе осъден на 14 години затвор за корупция, включително опит да продаде сенаторското място на Барак Обама, което той освободи след като спечели президентските избори през 2008 г., предадоха световните агенции.

  Прокуратурата настояваше за 15 до 20 години лишаване от свобода за 54-годишния политик от сръбски произход.

  На процеса в Чикаго Благоевич заяви, че признава вината си и силно съжалява за допуснатите от него „ужасни грешки“. По негови думи той не знаел, че нарушава закона при извършването на престъпното деяние.

  През юни м.г. Благоевич бе признат за виновен по 17 от 20-те му повдигнати обвинения, сред които опит да продаде сенаторското място на Барак Обама в замяна на високопоставени или високоплатени длъжности за него и съпругата му.

  При овакантяване на сенаторско място губернаторът на съответния щат назначава нов сенатор до следващите избори за Сенат.

  В такива случаи губернаторът на щата трябва да номинира нов сенатор до следващите избори.

  ФБР изнесе текста на телефонен разговор, в който губернаторът казва, че има дяволски късмет да трябва да номинира новия сенатор и добавя: „По дяволите, няма да пропусна това за нищо на света“.

  Бившият губернатор на Илинойс бе арестуван няколко седмици след победата на Барак Обама и свален от поста на 29 януари 2009 г.

  Присъдата на Благоевич отново изважда на показ корупцията сред политиците в Чикаго.

  Петима от предишните девет губернатори на Илинойс са били обвинени или задържани за измами или корупция. Предшественикът на Благоевич – републиканецът Джордж Райън, в момента излежава присъда от 6,5 години затвор за измами и изнудване.

• BULGOROD – GADEL

  НОВО НОВО НОВО ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ БИЗНЕСИ !!!

  КОЛЕДЕН ПОДАРЪК !!!

  ПУБЛИКУВАЙТЕ 1/4 БЕЗПЛАТНА ОБЯВА !!!!

  ИЗПРАТЕТЕ ОБРАТЕН ИМЕИЛ СЪС ВАШАТА ОБЯВА И НИЕ ЩЕ Я ПУБЛИКУВАМЕ БЕЗПЛАТНО ..!!

  FOR ADVERTISING IN BULGOROD – GADEL
  call-224-805-7285 or send a message to [email protected]

  Рекламирайте в единственото Българско списание издавано в Чикаго .!!!

  bulgorod.wordpress.com
  bulgorod.com
  bgglasove.com

  Новият брой на БЪЛГОРОД ГЪДЕЛ.Станете приятели на Facebook. Ако ви харесва го препратете на познати и приятели

• Наркоагентите на САЩ ще имат офис в България

  Бюрото на ДЕА ще заработи през 2012 година

  Американската агенция за борба с наркотрафика (ДЕА) ще отвори офис в България от 2012 г., съобщиха вчера вътрешният министър Цветан Цветанов и посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик.

  „Решението за отваряне на бюрото е било взето във Вашингтон и означава ясен знак за доверие и стратегическо партньорство”, обяви МВР шефът. Той добави, че освен при съвместни операции срещу наркотиците ДЕА помага и за обучение на български полицаи. Засега остава тайна колко служители

  ще работят заедно с българските спецполицаи

  от ГДБОП за разкриване на международните наркоканали. Стартирането на проекта е било обсъждано от две години и въпреки кризата и стагнацията във всички сектори американската служба ще го финансира. „Основата на нашето сътрудничество е положена през 1990 г., когато ДЕА и ГДБОП започнаха да си партнират по няколко разследвания. Благодарение на взаимодействието ни са конфискувани над 1500 кг дрога”, заяви Уорлик. Той припомни, че от 2008 г. до настоящия момент вследствие на съвместни реализации  на България и САЩ са иззети наркотици за 3,1 млн. долара. За изключителен успех се счита и фактът, че през последните три години 150 български служители са били обучени от агентите на ДЕА не само как да разследват наркоканали, но и престъпления, свързани с прането на пари.

  Освен новината за отваряне на офиса вътрешният министър съобщи, че днес на посещение у нас ще пристигне директорът на ФБР Робърт Мълър.

  „Приемам го като признание за положените усилия

  от служителите от всички служби, ангажирани с противодействието на трансграничната организирана престъпност”, коментира Цветанов. Уорлик пък обясни, че България и САЩ са партньори в много области. Той изрази надежда, че  борбата с наркотрафика ще се разраства и задълбочава още повече в бъдеще.

  Източник:   в. „Монитор”

• Здравната система е разпокъсана до степен да убива пациенти

  За разкапаното здравеопазване са виновни политиците, не лекарите

  Обществото ни явно няма да се поучи от трагедията на починалите при раждане четири млади жени и техните близки, както това не стана и при предишните трагедии с други починали пациенти. Както обикновено медиите реагираха първосигнално и обявиха за единствени виновници лекарите, масовата представа ги последва, а политиците за пореден път си отдъхнаха, че недоволството се насочва в друга посока, и бързо се нагласиха спрямо него.

  Почти никой не пожела да се замисли, защото така е по-лесно

  Още преди да има каквито и да било проверки, експертизи и доказателства, двата смъртни случая на родилки в „Шейново“ бяха обявени за лекарски грешки, а от там до „убийци“, „мафия“ и искане на всевъзможни наказания за медици пътят е кратък. Третият смъртен случай – в „Света София“, беше приет по-леко и моментално обявен за различен, а на четвъртия никой не обърна внимание, тъй като родилката е циганка. Засега резултат има само от проверките на първия случай и той сочи, че става дума за класическа системна грешка. След цезарово сечение родилката получава инфекция, връща се в „Шейново“, оттам я препращат към Инфекциозна болница (вероятно защото тя лекува инфекции), оттам пък смятат, че случаят е за „Пирогов“, защото жената се нуждае от операция, спешният институт първоначално отказва да я приеме, после все пак прави операцията, но твърде късно. Агенция „Медицински одит“ излезе със заключение, че е нарушен достъпът на пациентката до лечение, и предложи парична санкция. Нито дума нямаше за грешка, престъпление, не беше сезирана и прокуратурата. При втория случай родилката беше връщана два пъти от „Шейново“, тъй като раждането не беше в етапа, за който е прието да се влиза в болница. На третото отиване тя е приета, но получава „белодробен инцидент“ и въпреки реанимацията умира. Резултати от проверки и съдебномедицинска експертиза още няма, но се твърди, че жената е имала астма и аденом на хипофизата, за които в „Шейново“ не са знаели. При третия случай родилката умря на операционната маса при секцио, тъй като е имала предлежаща плацента, което е рисково усложнение. По някаква причина часове след случая общината обяви, че тук няма лекарска грешка, също преди всякакви проверки. Четвъртият случай е пак класически – циганка умира при раждане, като е имала двустранна пневмония и вероятно сърдечна недостатъчност, а бременността й не е проследена от лекар. Сигурно е била и неосигурена.

  Поне три от тези случаи демонстрират изключително тежкото състояние, в което се намира българското здравеопазване. Дали е имало и лекарски грешки, довели до смъртен случай, тепърва ще разберем. След подобна истерия е ясно, че ако има виновен медик, той ще си понесе отговорността. Но никой няма да потърси сметка на политиците в последните поне 10 години, които позволиха подобни системни грешки. И по-лошото е, че никой няма да направи нищо, за да се предотвратят

  бъдещи подобни „грешки“, каквито със 100% сигурност ще има

  Първият набиващ се на очи извод е, че здравната система е разпокъсана до степен да убива пациенти. Подобно на начина на плащане – за извършена дейност и лекуване на съответния болен орган, болниците са все по-тясно специализирани. В АГ болниците се ражда, но ако има усложнение, пациентът се прехвърля – в педиатрия, инфекциозна или спешна болница. В инфекциозните болници лекуват инфекции, но не правят операции, а там, където правят, не се занимават с раждане. Навсякъде се лекува не пациентът, а болестта. И затова всеки по-сложен случай трудно намира място в болница, да не говорим и че струва по-скъпо и лечебните заведения обикновено гледат да си го спестят.

  Проблемът започва още от диагнозата – ендокринолозите си търсят ендокринен проблем, хирурзите – хирургичен, кардиолозите – сърдечен. По принцип с това следва да се занимава и доболничната помощ, но случаят с втората родилка е показателен и в това отношение – тя е имала две доста сериозни заболявания, но информацията не е стигнала до „Шейново“ навреме. Просто при раждането лекарите, които следят бременността, и онези, които го водят, са различни. А който иска да са едни и същи – плаща, и то солено. Връзка между доболничната и болничната помощ почти няма – което, освен че е опасно за пациента, е и по-скъпо за системата, тъй като едно и също нещо често се прави два пъти.

  На това се учат и младите лекари, доколкото изобщо в България има такива. Заради зверските условия за специализация у нас завършилите медицинските университети масово отиват да получат специалност в Европа и остават там. Тези, които остават тук, получават девалвирало образование, в основата на което отново не е лечението на пациента, а на болестта, ежедневно виждат как учителите им смятат кое колко струва, как да излъжат Здравната каса и нямат никакъв стимул да предават знанията си на когото и да било. Нямат стимул и самите те да научават новостите от специалността си, въпреки че медицината постоянно се развива – т.нар. продължаващо обучение просто не съществува у нас.

  Циганите пък направо са обречени да мрат, тъй като

  са схващани като обществено зло,
  
  което само яде и не работи. На никого вече не му се занимава с интеграция и кръгът на гетото, където бедността, неграмотността, престъпността и болестите се самовъзпроизвеждат, е окончателно затворен и води до смърт от напълно лечими болести.

  Колкото и безумни да са правилата на Здравната каса, лекар, който иска да лекува пациента си, ще намери начин да го направи, че и да получи съответните пари за това. Тези правила, условията на работа и все по-враждебната обществена нагласа обаче са идеално оправдание за онзи, който не иска или не може да лекува. Той може просто да ги следва. Както например е направила лекарката, върнала втората родилка от „Шейново“. Жената не е имала разкритие, за което по стандарт и протокол се приема в болница. И лекарката не е престъпила нито едно писано правило. Сега обаче за „виновна“ е обявена и тя.

  Както и всички нейни колеги. Лекарите са по-скоро потърпевши от разкапаното ни здравеопазване, но биват представяни като едва ли не единствени виновници за срива на системата. Истинските виновници са политици и управленци от всякакви цветове, реформирали и прекроявали сектора до състояние на нокдаун.

  Актуалните такива – ГЕРБ – реагираха по подобаващ начин, скриха неспособността си да направят каквато и да било положителна промяна зад тезата, че в случаите лекарите не са си свършили работата и обявиха, че медиците трябва да се наказват още повече – с по-високи глоби, по-дълъг срок на отнемане на права при грешка (при положение че за момента няма доказана такава при родилките) и забрана на избора на екип за хора, които не са осигурени в частен фонд. Последното показва изключителна управленска некадърност, тъй като, ако се забрани легалното искане на пари, ще разцъфти нелегалното, но пари ще продължат да се вземат. Най-малкото защото, ако искаме да имаме лекари, при това добри, е някак си редно и да им плащаме подобаващо. Работата на политиците е да измислят как това да стане по по-щадящ за бедните пациенти начин, а не да го забраняват.

  Докато политици, медии и общество подменят сбърканата здравна система с лекарска некомпетентност, ситуацията ще се влошава още повече. Насъскани, пациентите ще обвиняват лекарите, ще ги бият и ще отказват да се лекуват. Медиците пък ще спрат да поемат рискове и да действат адекватно под страх от проверки, съд и бой. Дъното още не е стигнато, но уверено вървим натам.

  Янина Здравкова, 

  в. „Сега”

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Владика или бизнесмен?

  Варненският митрополит Кирил се появи на Никулден с лимузина ала Барак Обама пред храма „Св. Николай Чудотворец“ в града

   

  

   

  Варненският митрополит Кирил показа „християнска скромност“ навръх Никулден и по време на пости, и се появи в църквата „Свети Николай Чудотворец” в морската столица с лимузина ала Барак Обама. Владиката акостира пред храма с последен модел „Линкълн MKZ Хибрид“, за да отслужи празничната света литургия.

  Шикозното возило с бял кожен салон е единствен екземпляр в родината ни, а на задната му част е вплетен кръст. Досега дядо Кирил се возеше на „Пежо”, но понеже много му харчело, решил да го замени с американския звяр, който според експертите никак не е икономичен. „Само американският президент се вози на такава”, похвали се без свян митрополитът.

  Този „Линкълн” е първият хибриден модел, който включва седем технологии за безопасност. В интериора са вградени елементи от истинско дърво. В САЩ стартовата му цена е 35 180 долара и се оценява като най-екологичния луксозен автомобил.

  В църковните среди отдавна се говори под сурдинка за неистовото желание на дядо Кирил да седне в престола на патриарх Максим. Митрополитът официално няма досие в Държавна сигурност, но е публична тайна, че е топял свои по времето на Тодор Живков.

   

  Източник:  Vsekiden.com

   

  Кратък редакционен коментар на новината

  Препубликуваме този текст с незначителни съкращения и със сменено заглавие, в опит да смекчим малко жълтия тон, с който е написан – и който за съжаление шества вече твърде масово сред български издания от всякакъв характер.

  Може само да се съжалява – що се отнася до самата новина (която впрочем, въобще не е прецедент, никак даже) – че част от висшия клир на Българската православна църква демонстрира такава привързаност към лукса, материалните придобивки и удобствата. При това има села и градчета в България, където има черкви, но няма въобще свещеници – липсват средства за тяхната издръжка. 

  Свети Николай Мирликийски Чудотворец, който приживе е бил епископ на гр. Мир в Ликия, е помагал, както е известно, на много затруднени хора, не само в духовно, но и в материално отношение. Давал е от това, което има, с щедро сърце и дълбоко просветен дух. Едни други владици Христови, по сан поне, правят обратното. Докарват до стените на храма, че и вътре в него, прастарите изкушения на Златния телец. Това гони от храмовете неукрепналите във вярата миряни и разбира се не дава добър пример на обикновените, редови свещенници на БПЦ.

   

• КОНКУРС ЗА ПРЕВОДАЧИ

  На основание чл. 2 и чл. 2а, ал. 2 и ал. 4 от Правилникa за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, генералното консулство на Р България в Чикаго, САЩ обявява I-ви конкурс за акредитирани преводачи за писмени преводачески услуги от и на български и английски езици. Подборът на преводачи има за цел да осигури надеждни, качествени, навременни и сигурни услуги за всички граждани в консулски окръг на ГК Чикаго, които имат нужда от превод на официални документи за използването им на територията на Р. България.

  Конкурсът е за подбор на квалифицирани преводачи. След приключване на конкурса и обявяване на резултатите от него, генералното консулство в Чикаго ще заверява единствено подписи и преводи на преводачи от списъка с одобрените и подписали договор с генералното консулство преводачи.

  Договорите за преводни услуги ще се сключват между ГК – Чикаго и одобрени действащи, квалифицирани преводачи. Договорите ще бъдат със срок на валидност до една година (с възможност за подновяване), с включени ценовите тарифи за различните видове превод, по които преводачите ще таксуват гражданите. Във всички договори ще има клауза за предсрочно прекратяване при наличието на неудовлетвореност от страна на гражданите или оплаквания от качеството и коректността на предлаганите услуги.

  Общи условия за кандидатстване:
  Етапи на конкурса:

  • Желаещите кандидати предоставят документи за участие:
  –  Срок: от 10 декември 2011 г.

  • Събеседване с кандидати:
  – от 5 януари 2012 г.
  • Подписване на договори:
  – от 15.01.2012 г.

  Начин на кандидатстване:

  • В електронен вариант на адрес:
  [email protected]

  или
  • в хартиен вариант на адрес:

  Consulate General of Bulgaria
  737 N Michigan Ave, suite 2105
  Chicago, Illinois 60611
  USA

  Документи за кандидатстване:

  • Автобиография;
  • Резюме, в което да са указани областите на специализация на преводача;
  • Копие на диплома за завършено средно образование в Република България с оценка не по-ниска от 4.50 – при събеседване се представя оригинал;
  • Копие от Диплом за завършено висше образование (най-малко „бакалавър”, като „английска филология” е предимство) – при събеседване се представя оригинал,
  • Документи за стажове, професионален опит, езикови квалификации и поддържане на езиковата подготовка;
  • Документи за членство в местни асоциации на преводачите;
  • Точен адрес, на който гражданите могат да открият преводача, с кратко описание на работното място (местоположение и достъп, наличие на реклами и др.);
  • Удостоверение от ФБР за чисто съдебно и следствено досие;
  • Тарифа за преводачески услуги;
  • Препоръки.

  Основни критерии за подбор:
  • езикова квалификация на преводача;
  • образование;
  • опит и атестации;
  • местоположение на работното място спрямо разпределението на българската общност;
  • тарифа за преводаческите услуги;
  • препоръки.

  Списък с кандидатите, подали документи за конкурса, както и списък с одобрените кандидати, ще бъдат публикувани на сайта на консулството, както и в местните български медии. Събеседване с кандидатите преди 5 януари 2012 г. няма да се провеждат.

  За допълнителна информация и въпроси:
  Тел: +1 312 867 1904 (14.00 до 17.30 ч.)
  e-mail: [email protected]

   

  Чикаго, 6 декември 2011 г.

  РЪКОВОДИТЕЛ ГК-ЧИКАГО:
  Симеон Стоилов

• МВД подтверждает ввод войск в Москву

  Блоги и форумы переполнены сообщениями о том, что в центр Москвы идут какие-то автоколонны. Чуть ли не с войсками. О том же сообщают и слушатели столичных радиостанций.
  Только что две колонны прошли по Новому Арбату.

  Одна из них состояла из автобусов Военной комендатуры:

  

   

   

  В другой колонне были простые автобусы:

  

   

   

   

   

  –––––––––––––––––––––

  Направление  подразделений Внутренних войск в Москву осуществляется по заявке ГУ МВД по столице  „и имеет только одну цель: обеспечение  безопасности граждан“, – заявил  агентству „Интерфаксу“  начальник  пресс-службы  ВВ  МВД  РФ полковник Василий Панченков.

  Так он прокомментировал сообщения в блогосфере о выдвижении в центр Москвы автомобильных колонн с военнослужащими Внутренних войск.

  „Военнослужащие  внутренних  войск  могут  привлекаться  к   охране общественного порядка  и  обеспечению безопасности  граждан.  Количество личного состава, привлекаемого к этим мероприятиям, определяет ГУ МВД по городу Москве“, – сказал В.Панченков. Он отметил, что военнослужащие Внутренних войск из других  регионов для обеспечения безопасности в Москве не привлекаются.

  „В  охране   общественного   порядка  в   столице,   как   правило, задействованы военнослужащие Отдельной дивизии оперативного  назначения, известной  москвичам   как  дивизия   имени  Дзержинского“,  –  сказал В. Панченков.

  ––––––––––––––––––––

  Выборы в Госдуму РФ не были  ни свободными, ни справедливыми, заявила во вторник госсекретарь США Хиллари Клинтон, выступая  на встрече совета  министров иностранных  дел ОБСЕ в Вильнюсе. (Интерфакс) Тот случай, когда трудно не согласиться с мадам Клинтон.

  upd „Пусть госпожа Клинтон обращает внимание на свои выборы“, – заявил „Интерфаксу“ секретарь ЦИК РФ Николай Конкин.

  6.12.2011

  Владимир Варфоломеев,

  Varfolomeev.livejournal.com 
• Държавата има все по-големи големи уши
  Депутатите и ДАНС се опитват да въвлекат в битката с тероризма и мръсните пари всички, при това напълно безплатно

   

  Ако се следва логиката на ДАНС, държавата трябва да издигне в култ полицейщината. С новите правила, маскирани като борба с тероризма, на цялата държава ще й поникнат големи уши. За сигурността й ще слухтят всички – от адвокати, счетоводители, читалища, спортни клубове, банки, търговци, фондации до политическите партии. Те са длъжни да доносничат за съмнителни клиенти и сделки, ако успеят да се ориентират в мътните правила и критерии. При това напълно безплатно. Иначе глобата им е гарантирана. Логично възниква въпросът – ако цели гилдии безплатно ще вършат работата на МВР и специалните служби, защо те ще продължат да получават милиарди от бюджета за същата дейност? Въпросът е реторичен. Засега единственият ефект от рязането на финансовите корени на тероризма е

  пълното побъркване на засегнатите от новите изисквания

  Всичко тръгна от включването на счетоводителите и частните съдебни изпълнители в числото на задължените да докладват при съмнение за мътни договорки. Това стана с промени в закони за мерките срещу прането на пари и финансиране на тероризма. И до момента не е ясно обаче кои счетоводители имат тези задължения. После пък се оказа, че те трябва да напишат вътрешни правила, да ги представят за утвърждаване в ДАНС, откъдето да получат критерии как да разпознават истинското от фалшивото. Ефектът от цялата бъркотия бе, че месеци наред цели счетоводни къщи се занимаваха с неприсъщи дейности и забатачиха работата си. А междувременно форумите се взривиха от разкази за съприкосновението с безумната идея да доносничат за операции и сделки при абсолютно неясни условия. Както и с примери как им били връщани с указания изработените вътрешни правила.

  В числото на „доносниците“ бяха вкарани и съдебните изпълнители. Отначало председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев обясни, че организационните проблеми при тях били отстранени, защото заедно с ДАНС са изготвени примерни правила. Но ентусиазмът на Дичев се изпари, като разбра, че законът не е съобразен с дейността на въпросните изпълнители и трудно може да се напълни със съдържание. „Законът изисква да се докладват съмнителни сделки, да се идентифицират реални собственици по тях, а при нас сделка няма. Има принудително изпълнение на влязъл в сила съдебен акт“, обясни Дичев. Евентуални проверки могат да се правят само при публичните търгове за разпродажба на имущество.

  На практика счетоводителите и съдебните изпълнители попаднаха в един предълъг списък от гилдии, с които през годините службите попълваха списъка в законите като задължени да донасят при определени обстоятелства. Сред тях са банките, застрахователите, органите по приватизация, организиращите хазартни игри, всички фондации, организаторите на обществени поръчки, определена група адвокати, пощенските служби, нотариусите, синдикатите, митниците, спортните организации и още много други. Те бяха вкарвани със скандали и протести, че

  трябва да предадат интересите на клиентите си

  Преди години най-силно бе недоволството на адвокатите, които по закон и по конституция нямат право да нарушават адвокатската тайна. В крайна сметка те все пак бяха вкарани в списъка, макар и в редуциран състав. В закона бе записано, че задължението имат само лица, които по занятие извършват правни консултации, когато участват в планирането или изпълнението на операция или сделка на свой клиент. И то при покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец, управление на пари, ценни книжа или други финансови активи, откриване или разпореждане с банкова сметка или със сметка за ценни книжа. И до момента не е известен случай на разкрито пране на пари или финансиране на тероризъм след сигнал на адвокат. Може би и заради това те изобщо не бяха пощадени от последните промени в законите.

  Критериите, разписани в новите поправки, обаче са неясни, сбъркани, направо смешни. Така например за съмнителна сделка се приемат „случаите, когато клиент е поискал услуги, за извършването на които адвокатът няма нужните експертни знания“. Тук единственото дадено изключение е, „когато клиентът е пренасочен към лице, притежаващо необходимите знания, които му позволяват да дава консултации“. Трябва да се докладва и да се приема за съмнителна сделка и случай, в който има „бърза покупко-продажба на едни и същи недвижими имоти от клиент – особено ако са придобити на ниска цена и продадени за голяма печалба“. Съмнителна е и операция, в която се „предвиждат неоснователно високи разходи за изследвания, разработки, маркетинг или реклама“. За съмнителен клиент пък се смята човек, който има „очебийна демонстрация на свръхлукс – луксозни марки коли, дрехи, аксесоари и др.“ Подобни критерии има за всички задължени 30 категории физически или юридически лица.

  Оказа се, че изисквания има дори към читалищата, вкарани в графата юридически лица с нестопанска цел. Тук освен над 3000 читалища влизат сигурно и над 10 000 фондации.

  Никой не знае защо.

  Интересни са и критериите за политическите партии. Те трябва да докладват за съмнителен клиент или сделка, ако например дарителят се идентифицира с „чуждестранни документи за самоличност, чиято автентичност е трудно да бъде проверена“. Иначе казано – ако е българин с двойно гражданство, който предпочита да се представя с чуждия паспорт, веднага трябва да се донесе. Забавно е и правилото политическата партия веднага да определи като съмнителен дарител, който има „необичайно добри познания за мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризъм“. Или пък „е съпровождан и наблюдаван и дарението се извършва в присъствието на трети лица“. Веднага трябва да се докладва и ако „дарителят посочва като адрес адреса на трето лице или адрес за кореспонденция, който е пощенска кутия“. Или пък ако подписът в документа за самоличност не съответства на положения от дарителя.

  Още по-абсурдни са критериите, по които спортните организации трябва да различават съмнителни сделки и клиенти. Съмнение трябва да събуди „внезапно проявен интерес за трансфер на състезател за сума, значително надвишаваща пазарната му цена“. Същото се отнася и ако се забележат „опити за установяване на нерегламентирани контакти със служители на клуба на различно равнище“. Странно изглежда изискването за докладване при „предложение за спонсорство срещу уговаряне на състезание“. Както и при „спонсорство, извършено от физически лица или фирми, за които се знае или предполага, че са придобили средствата си чрез престъпна дейност“.

  Подобни безумни критерии има за всяка от задължените гилдии. Тук обаче въпросът е, че стотици граждани и фирми буквално са подлудени да пишат правила, да четат и наизустяват абсурдни критерии за съмнителност, да се страхуват, че всеки момент може да бъдат глобени, ако нещо не са доразбрали. И всичко това на фона на абсолютно неясна като резултат борба с прането на пари и със средствата, придобити от престъпна дейност. Така терорът на практика се прехвърля върху невинни хора, които работят в полза на обществото.

   

  Александър Петров,

   в. „Сега”

• АДЕКВАТНОТО ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДОВА ДЕЙНОСТ

  
  

  Автор: Венелин Чалъков

  Информацията  в тази кратка статия е адресирана до всички, който получават заплата – работници,  служители, наемни ръководители, включително и протестиращите или стачкуващите с  искания за повишаване на  заплати, за достойно заплащане на труда, за равни заплати при равен труд, за запазване на социални придобивки, … .

  Проблемът на наемниците и на организаторите на протести и стачки, е  непознаване на модела за адекватното заплащане на трудова заетост,  гарантирано от конституцията на бъдещата нормална държава, определяна като демократична, правова и солидарна.  Термина “социална държава“, записан в нашата конституция вместо “солидарна държава”,   не означава “адекватно заплащане на наемния труд”, полаган при  кооперането (вид солидаризиране) на наемници и бизнесмени, за извършване на определени обществени дейности.  

              Сериозният икономически анализ показва, че много от проблемите на хората на наемния труд се пораждат от съществуващия, по вина на държавата,  хаос при определяне на  заплати и хонорари, причиняван от  модела `твърда основна заплата`, давана за длъжност,  включващ  далаверите : “стимулиращи” премии, извънредни заплати от “икономии” на ФРЗ, проценти за прослужено време, платени отпуски, обезщетения при пенсиониране, части от пенсионни вноски, привилегии, … . Този модел  не отразява адекватният състав, присъщ  на всяка трудова заетост – съвместителство на качествено различни видове  труд, подготовки за труд и технологични престои.

  Адекватно заплащане при всякакъв вид трудова заетост – производствена, услугова или ръководна, се получава единствено чрез модела  почасово заплащане,  за всеки положен  конкретен вид труд, неговите подготовки и технологични  престои, базирани на  измеренията им – времетраене, сложност и условия.

  По адекватния мозел, индивидуалната работна заплата се изчислява по  формулата – “работна заплата = сума от почасовите заплати”, където “почасова заплата = цена на час труд  х времеполагане (дневен или нощен) x сложност (квалификация или професионализъм) х условия (опасност + огговорност) х резултат (производителност х качество)”.  Параметърът “ цена на час трудова заетост” се определя от парламента. Измерението времеполагане за дневен труд е 1, а за нощен е  експертно оценено, примерно 1,5 . Измерението сложност е `квалификация или професионализъм`, използвани при неатестирани или атестирани наемници. Квалификацията е равна на  “времетраене на  образованието  / времетраене на основното образование”, примерно 16 / 8 , а  професионализма е равен  на трибалната оценка, получена чрез експертно  атестиране, примерно 1 за работник, 2 за калфа, 3 за майстор.  Измерението условия  е `опасност + отговорност`.  които се  определят от профсъюзите чрез експертно оценяване, примерно 0,5 за опасност и 2 за отговорност. Измерението  резултат  `производителност х качество` е оценки правени от работодатела, примерно 1,5 х 0,8. При изборните длъжности  измерението резултат е `производителност х рейтинг`, примерно 1 х 0,35.

  Цената на час труд от даден вид се получава при стойности  на четирите измерения  равни на 1. Два едночасови положени труда от един и същи вид са равни, когато са равни числата им “времеполагане х сложност х условия х резултат”. Политическото искане “за равен труд,  равна заплата” е изпълнимо, чрез  конвенция за “единна цена на час труд”.

  Единствено адекватният модел  дава възможност на бизнесмените да изчисляват количествата конкретни видове труд и техните стойности, необходими за получаване на определени резултати от  дейности  с  конкретни технологии.Заплатите стават пряко зависими от поръчките и при криза те се намаляват автоматично с процента на недостига.

  Адекватният модел дава възможност на всеки трудоспособен, сам да изчислислява цената на своите едночасови трудови заетости, при работа на конкретна длъжност, в конкретно предприятие или учреждение, да участвува компетентно при договарянето на своята заплата,  да планира професионалното си развитие.

  Световната финансова криза,  даде възможност  на  политиците,  да осъзнаят, че един от  факторите на кризата е правената от тях коварна популистка политика, за даване към заплатите на работниците и служителите на икономически необосновани бонуси, манипулативно именувани “социални призобивки”. Бонусите в заплатите и бонуса  “увеличение на трудовия стаж”, в пенсиите на работилите първа и втора категория труд, са си далавери (законни кражби) на наемниците. Чрез обещаваните бонуси  политиците печелят ибори и задържат властта си, но зад бонусите няма продукти или услуги, които  се продават и покриват изплащанетто им. При часния бизнес, бонусите на работещите се вземат  от джобовете на потребителите, чрез  включването им в цените на стоките, а при държавните служители, бонусите се вземат от джобовете на данъкоплатците и от заеми, теглени от държавата,  които при  държави с нисък финансов рейтинг са с непоносими  лихви.

  Задължение на парламента е узаконяване на описания гъвкав модел за заплащане на труд и  ежегодно  актуализиране на  параметъра “единна цена на час труд”, с процента на натрупаната инфлация или дефлация. Протакането на узаконяването  модела, дава основание на гражданското общество да  съди депутатите за пропуснати ползи.  Задължения на профсъюзите са :  организиране на протести, при нарушаване от някого на   правото на труд и адекватно заплащане; конкретизиране  параметрите на модела за заплащане на труда, при сключване на  колективен трудов договор; подаване на сигнали в прокуратурата, за всяка наблюдавана от тях нелегална(скрита) стопанска дейност.

             

  11.2011                                                     [email protected]

   

• Днес е Никулден

  Днес 6 декември е Никулден – един от най-големите семейни празници, чествани през зимата. Празникът е посветен на Свети Николай, Мирликийски Чудотворец – покровител на моретата, на моряците и рибарите. За свой патрон го почитат също банкерите и търговците.

  На този ден празнуват всички с името (имената) Никола, Николай, Николина, Николета, Ненка, Нина, Нино, Кольо. Чистито на именниците, бъдете здрави и щастливи!

  Днес  Българската православна църква почита паметта на Свети Николай, архиепископ Мирликийски. Покровител над целия подводен свят е на моряците, самовилите и рибарите, на банкери.

  Св. Николай се родил в гр. Патра, който се намира в Анадол – Мала Азия, в областта Ликия (сега от този град има само развалини). Родителите му – Теофан и Нона, били благочестиви, богати и знатни хора. Преданието разказва, че те дълго нямали рожба, но с молитва, сълзи и милостини, изпросили от Бога свидно чедо – момче, което кръстили Николай (от гръцки „победител на народи“). Още от майчина утроба Николай бил белязан и избран от Бога и още от раждането му потекли големи чудеса. Така майка му веднага, след като го родила, се почувствала напълно здрава (от тук Св.Николай се слави като покровител на родилки); като го кръщавали, той като възрастен човек дълго стоял в светия купел прав, без да бъде поддържан от никого; сряда и петък сукал само веднъж, и то вечерта, след като родителите му са се вече помолили…

  Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Той бил кротък и незлобив по нрав, смирен духом и избягвал всяко тщеславие. Дрехите му били прости, храната, която приемал само веднъж на ден, и то вечер – постническа. Целия ден прекарвал в подобаващи на неговия сан трудове, изслушвайки молбите и нуждите на идващите при него. Вратите на неговия дом били отворени за всички. Той бил добър и достъпен за всички, на сираците бил баща, на бедните – милостив подател, на плачещите – утешител, на обидените – помощник, и на всички – велик благодетел. Като архиепископ Св. Николай Угодник се прославил и като омиротворител на враждуващите иосвободител на пленниците и невинно осъдените, просиял като дивен защитник на вярата и верните. Ръководител на постниците и нобасите, пазител на целомъдрието,покровител на плаващите, хранител на гладните. За свои помощници в църковното управление той избрал двама добродетелни и благоразумни съветници, облечени в презвитерски сан  Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г.

  

  След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ – ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество.

  Обреди и Традиции на Никулден

  Българите почитат Свети Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир – океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите. Така, на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител. В народните представи той е крилат момък с голяма физическа сила, летящ над моретата и закрилящ моряците и рибарите. Другаде пък го изобразяват като старец с дълга бяла брада.

  Вярва се също така, че св. Никола е патрон на търговците, а освен това помага на младите хора да се оженят. В народните представи Варвара (4 декември) и Сава (5 декември) са двете сестри на св. Никола. Трите празника следват Андреевден.

  Обредна трапеза

  Задължително на този ден се приготвя риба. Обикновено рибата, която се приготвя е шаран, защото според поверието той е „слуга на св. Никола“. Легендата гласи, че веднъж, когато св. Никола излязъл с лодка в морето, се извила буря и пробила лодката. Св.Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така той и спътниците му се спасили.
  На трапезата задължително трябва да има печен шаран или рибник. Шаранът, напълнен с ориз или булгур, с орехи и стафиди, се пече цял и след прикадяване се разчупва и раздава. „Рибникът“ също е шаран, който се пече обвит в тесто, разплескано и намазано с олио. По него се правят шарки или се налепват тестени пръчици и топчици, изобразяващи гръбнака и опашката на шарана, очите му.

  Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.

  Според обичая стопанките запазват костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост – “кръхче” или “дъна” се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, за да ги предпазят от “зли очи” и уроки.

  В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб. Никулден е точно по средата на Коледния пост.

  Поверия за Никулден

  Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира.

  Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести.

  Когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете.

  Руската църква Св. Николай Чудотворец – една от най-емблематичните сгради на София. Иконостасът й е единствен по рода си в България – той е изцяло керамичен и е копие на Владимировския събор в Киев.

  
• Препрахме парите, сега – невежеството

  Веселина Седларска

  Дървото на познанието, та дървото на познанието… Кой ще ти търси едно дърво сред ширнала се и натежала от вкусни плодове градина с дървета на непознанието?

  В последните десет години от живота си Добри Желязков – Фабрикаджията лежал вдървен в едно легло. Ако го повдигнели за главата, заставал направо на пети. А го повдигали, да го топят в една каца с оздравителна вода. Хванал „ревматика” по студените и дълги пътища между Сливен и Цариград, където в продължение на години съдел турската държава за неправомерно уволнение от създадената от самия него първа фабрика.

  Спечелил делото впрочем, за компенсация турският съд му дал правото да построи друга такава фабрика на територията на Турция, но Фабрикаджията вече бил скован и можел само да лежи. По това време той пише две писма до влиятелния си съгражданин д-р Иван Селимински. И за какво пише един болен човек на един известен лекар?

  Ето какво пише: „Но много ми е жал, като не мога да помогна отечеството си, нито словом, нито делом, като чувам злото състояние на училището.Тука ся улучи едно съдружие от хаирсъзи, дето убирали по пътищата хора, бастисвали по къщя, крадели коне и говеда. От Сливен имало до 7 или 8 души касапи и други прости хора, четирима-петима от Ямбол и от селата – всичките безкнижници. Затова трябва много да ся старайми за просвещението. Аз мисля, че от 100 души учени един може да излезе злодеец, а от 100 души неучени може да излязат 50 или 60 лошави. Пак ви ся мола, и на всичките съотечественици, да спомогнете колкото е възможно.”

  Зетят на Добри Желязков бил учител. Казвал се Добри Чинтулов. По същото време той репетирал „Многострадалната Геновева” и създавал читалище „Зора”, през което е минал всеки светъл ум от града на Фабрикаджията. Тук спирам да пиша и отивам – не се шегувам, наистина отивам – в читалище „Зора” да проверя минал ли е през него Йордан Лечков.

  Проверих, минавал е. „Един път, но е бил тук”, казва ми библиотекарката. И помните ли към коя книга прояви интерес? „О, то беше още преди да стане кмет, идва в читалнята да провери фиша си от тотото.” Тогава Лечков е бил интелигентният футболист, после стана неинтелигентният кмет. Два пъти стана, благодарение на вота на сливенци.

  Никой от Сливен няма право да се подиграва на титлата „доктор хонорис кауза” на Христо Стоичков. „Като играехме – разказвал ми е Лечков, – всички се молехме Ицо да не почне да мисли. Гениален е като играе, обаче замисли ли се, прави глупости.” И ето, едни хора се замислиха, предложиха почетната титла на Стоичков, Стоичков пък се замисли, прие и скандалът стана.

  Сега, когато бурята утихна и вече не е интересно кой какво бил казал, може да се види големия проблем зад малката случка, а той е, че у нас върви нестроен, веселяшки, ужким невинен поход за легализиране на невежеството.

  Никой нямаше да се възмути, ако всичко останало в държавата беше наред и един гениален футболист е бил удостоен с почетна титла. Но когато битката е между образованите и необразованите, знаещите и безхаберните, тогава връчването на почетна научна титла на демонстративно необразован човек се възприема болезнено.

  Възприема се като преминаване на символа на образованието – университет, към противниковата страна – страната на хората, които са виждали университет отвътре, само когато са ставали доктори хонорис кауза. Ако си мислите, че образованието е скъпо, пробвайте с невежеството, бил казал някой си Дерек Бок /бивш президент на Харвардския университет/ и го бил казал, в смисъл че е абсурдно на някого да му хрумне да опита с невежество. Е, на нас ни хрумна.

  И не за първи път ни хрумва. Тодор Живков много се изнервял, че минава за неучен човек. Затова се замислил и измислил (с малко угодливост от страна на училите) ломските ямки. С което доказал, че когато зарязал учението човек (Стив Джобс) се замисли, много рядко открива „Епъл”.

  По-вероятно е да открие ломските ямки, торовите саксийки, резервите части за човека (Бойко Борисов), завод за цели проводници (пак Тодор Живков), атомната ТЕЦ ( Пенчо Кубадински), австрийския език (Елка Константинова), Дечко Узунов като композитор (Нина Чилова), конфликтни зони на неконфликтни места (Румяна Желева), сантиметъра като мерна единица за книги (Вежди Рашидов), Ванкувър в Европа (Жан Виденов). .. И други, на които ние се смеем, смеем, докато се сетим, че в България само онзи, на когото не сме се смяли, не ни е ставал началник.

  Но никога в кратката демократична българска история не е имало такова противопоставяне на хора, развити от главата надолу, срещу хора, развити от врата нагоре. Такова налагане на мускулатурата над мозъчната гънка, на женски релефи над таланта, на парадното невежество над аргументацията. Никога досега толкова неграмотни хора не са били толкова успешни. Демократичната българска история започна със съперничество между личности от пловдивската и софийската английска гимназия и стигна до конкуренция между борчески групировки.

  Сблъсъкът между библиотеката и стадиона сега е с много на нула за стадиона. Дори гражданското общество се сведе до размера на футболните агитки. Погрешното превеждане от английски на български на Силициевата долина като Силиконова е емблематично – ние реагираме на силикон. Силицият е друго нещо, от него не се правят певици, а чипове. Вече не се различаваме по дрехите на международните аерогари, но все пак има начин да открием своите – българите са онези, които не четат, докато чакат повикване за самолета. Книгите са новият ни таблерон от корекома – тези, които могат да си ги купят, си имат много по-хубави стоки, а тези, които мечтаят за книги, нямат парите за тях.

  На първо четене в просветната комисия мина проектът за Закон за българския език. Кратък е, прочетете го, за да видите как авторите му са се водили главно от патриотично потупване в гърдите: „Булгар! Булгар!” . Един език се опазва не със сопата на административни наказания, а като се учи. Като се знае. Като се чете и пише на него по правилата му. Процентът на вярно отговорилите зрелостници на задачи за проверка на правописа с избираем отговор през 2009 година е 76.

  През 2011 година този процент е спаднал до 57. Защо зрелостниците трябва да знаят правилата, щом по телевизията говорят неправилно, по сайтовете пишат неправилно? Защо зрелостниците трябва да учат правописа, след като целият живот наоколо им казва, че успяват не тези, които знаят как се пише, а тези, които знаят как да оставиш съученика си без далак?

  Тръгналият по пътеките към своето приемане Закон за българския език забранява надписи на чужди езици. Но не забранява в надписите на български да бъка от грешки. Той предвижда санкции за употребяващите чуждици. Но не предвижда глоби за грешки, незнание, издевателства над българския език.

  Неслучайно поне веднъж годишно се пробва да се тегли ножа на пълния член в българската граматика. Пълният член е трънче в езика, пречи. Можеш да се преструваш на умен, но я се преструвай, че знаеш къде се слага пълен член – не става с преструване. Налага се да намериш някой около теб, който знае, и да отделиш пет минути, за да ти го обясни.

  Трудна работа, недоходна. По-лесно е да твърдиш, че е ахронизъм, излишност. И да се правиш, че пълният член няма функция и че няма такива изречения, в които, при отсъствието му, не става ясно кой, какво, на кого е направил. Пълният член пречи на полуграмотните българи почти толкова, колкото на живеещите у нас рускини, които никога няма да разберат разликата между „маса” и „масата”.

  Почти всеки втори български ученик има проблеми с четенето и разбирането на текст на родния му език, съобщи Европейската комисия, огласявайки план за справянето с проблема до 2020 г. Според данните 41% от учениците у нас са в някаква степен неграмотни. Следват ни румънците с 40,4 процента. Трети са австрийците с далеч по-малките 27,5 процента.

  Митът за доброто българско образование се срутва с трясък, в него вече вярват само наивни слушатели на родителски героични съчинения как българчетата шашват чуждестранните си съученици. Въобще не ги шашват. А се чудят как да се впишат в образование, което не държи да назубриш, а да мислиш, да работиш, да изразяваш себе си.

  След прането на парите, сега у нас тече голямото пране на невежество. Купуват се дипломи, раздават се звания. Всяка девойка в джип, чийто вид те кара да се сещаш за публичен дом, всъщност учи публична администрация. Хвърчат Калинки. Сипят се диалектизми и вулгаризми. Крещят телевизионни водещи. Стига с тези интелигентщини, простащината е шик! Простотията е лесна, удобна, вкусна, изкусителна – да й се наситим. Да я представим като мода, като харизма, като невинност, като лекота на битието.

  Грамотността е отживелица, социалистически предразсъдък. Да се бориш против простащината е все едно „с голо дупе таралеж да мачкаш”. Най-неочаквано, спънка в тази шарена, крещяща, летяща надолу машина поставя не кой да е друг, а фолкпевицата Камелия. В едно интервю с нея водещият Николай Бареков я нарича журналистка. „Аз не се имам за журналистка – казва Камелия, – за журналисти хората дори учат.”

  Дори! Представяте ли си – какво излишно усилие.

  Бареков обаче веднага ще поправи тази грешка, като разкаже в същото интервю какво заварил една сутрин, когато отишъл „на кафенце” при премиера. Било рано сутрин, когато всички си представят, че приемът щракал с дистанционното по телевизионните блокове. Нищо подобно, гледал си човекът чалга канал. Той може и да ми се разсърди, че го разказвам – допусна Бареков, но както обикновено изглеждаше доволен.

  Невежата има голямо предимство пред образования човек: той винаги е доволен от себе си – Наполеон го казва, не аз.

  www.reduta.bg

• Биенале на изкуствата в Рим разкрива нови възможности за изява на българската култура

  Автор: Димитър Ганчев 

   

  Вечният град предлага нова сцена за популяризиране на български таланти и големи имена в литературата, поезията, музиката и изкуството с Биенале на изкуствата. Инициативата официално стартира на 21 ноември в салоните на българското посолство в Рим в присъствието на български и италиански представители на културата, дипломати и приятели на България. Всъщност, Биенале на изкуствата утвърждава серия от издания на празника „Изкуство и приятелство. Всички единни в Рим, вечния град”, който от няколко години провежда културната асоциация „Артемидия” с нейния председател Анна Мария Петрова –Гюзелева (чуйте нейните разговор с нея тук – звуков файл).

  *********
  „Биенале ще се казва вече от това трето издание на празника на изкуство и приятелство по предложение на НДФонд „13 века България” , който ни подкрепи най-сърдечно заедно с ВМнР и Римската община и именно оттук нататък смятаме много по-широко да разгърнем представянето на големите български имена в литературата, поезията, музиката, оперното пеене, както изпълнители така и автори и за в бъдеще бихме могли да включим и представяне на трейлъри на нови български филми, за да включим и седмото изкуство. Изобразителното изкуство, което също е включено в биеналето, е представено чрез фамилия Гюзелев, тъй като маестро Никола Гюзелев е не само певеца на световно ниво, представящ България, когото ние познаваме, но и художник, портретист. Заедно с двамата си по-големи синове, Чавдар и Ясен, представиха през май в София изложба по повод на 75 годишнината на Никола, а представената сега в българското посолство е продължение и част от честването на Никола и в Рим. Аз съм голям оптимист за бъдещето, тъй като това е едно място, като един плацдарм, от което ще може да се популяризира българската култура, българските изпълнители, българските автори, съответно и на италиански, защото това е мост между двете култури, мост между България и Италия, България и Европа. Това е продължение на инициативата, която още 2007 година започнах с асоциация “Артемидия” по повод на влизането на България в Европейския съюз”.

  Проектът и културно-артистичното събитие бяха осъществени под егидата на Държавния културен институт към Външно министерство на България, на Римска и Софийска общини, на НДФонд „13 века България”, под патронажа на Министерството на културата на Италия и този на Българското Министерство на културата, както и на Българското Посолство в Рим, по случай и в чест на 150 годишнината от обединението на Италия, на 140 год. на Рим – столица на Италия, на 1330 години от създаването на България като една от най-древните държави на континента, както и на 30 годишнината от създаването на Национален Дарителски Фонд „13 века България”.

  Българският бас Николай Кърнолски и италианското сопрано Елена Олива, възпитаници на М° Никола Гюзелев и вече завоювали и международните сцени, изпълниха творби от италиански автори. Прозвучаха и творби на композитори като Пипков, Владигеров, Верди, Пучини и Россини под акомпанимента на вторият главен диригент на Римската опера и пианист М° Серджо Олива и на българската концертираща пианистка и преподавател Нина Варимезова.

  Може ли да се каже че това биенале е една нова възможност за развитието на млади таланти в културата между България и Италия?
  
  „Да разбира се, това всъщност е и целта – популяризиране на големите имена в българската култура свързани с Италия и представяне на изпълнители от българска и италианска страна. Имам предвид за в бъдеще да се представят изпълнители и автори не само от България и които живеят в България, но също и автори и изпълнители, които живеят извън страната, в случая, които живеят в Италия или в Европа въобще, тъй като има много талантливи българи, които като мравчици работят, творят, създават, а всъщност не са много познати на широката публика и в България дори”.
  
  Сред гостите на празника бе и проф. Антонело Биаджини, заместник- ректор на Университета Ла Сапиенца в Рим и професор по източно-европейска история към департамента за модерна и съвременна история на същия университет, за когото Биенале на изкуствата утвърждава обмена на културни традиции и ценности между двете страни и дава особен принос за културния и духовен облик на обединена Европа. Също така и Николета Ди Грегорио, президент на италианското издателство „Tracce”, което издаде поетичната стохосбирка на Ана Мария Петрова-Гюзелева “Fiori e spine di via Egnatia” („Цветя и бодли по Виа Егнация”). Стихосбирката, която бе представена на 16 ноември в малката зала на Римската община, обединява двата свята на авторката –българския и италианския – и тяхната среща, чрез описания на места, хора и различни състояния на душата. Един творчески опит за търсене на собствения свят от Лом през София до Рим и обратно:

  „Това е един щастлив момент в моя живот и в моята творческа дейност, защото аз съм актриса и журналист и има редица други мои занимания. Но аз пиша от 30 години и това е представянето на втората ми стихосбирка, изцяло на италиански език за която съм много щастлива. Има проект след това да бъде преведена на български и се представи в България”.
  
  Николета Ди Грегорио гледа с оптимизъм и към други български автори, които могат да бъдат публикувани от нейното издателство:
  “Ние издаваме предимно поезия, както и художествена проза и есеистика, но когато намерим хубава поезия, независимо дали е от италиански или български автор, тя е добре дошла. Както в случая с Анна Мария Петрова- Гюзелева, чиято поезия е наистина увличаща, още повече че пише на италиански, използвайки думи и метафори, които обогатяват нейната поетика. Това показват и многобройните и премии в Италия. Нашата издателска къща публикува и много други чуждестранни автори и поети, някои от които са кандидати за Нобеловата награда, като Марция Теофило, която е от бразилка, но живее в Италия. Наистина, Анна Мария е първата българска поетеса, която издаваме, но се надявам да имаме възможност да публикуваме и други български поети, защото вярваме в езиковия обмен в името на поезията, мира и любовта”.

  www.radiovaticana.org

   

• Единственият ни публичен регистър за безследно изчезнали е направен от блогър

  Докато полицията мотае със седмици информацията до отдел „Издирване“, 26-годишния блогър Боян Юуруков сам направи първия публичен регистър за безследно изчезнали

  
  Само за последните 3 месеца безследно са изчезнали 25 българи, голяма част от които деца или млади момичета и момчета. Тези обезпокоителни данни обаче не идват от официалната статистика на МВР, а от единствения у нас публичен регистър за безследно изчезналите – сайта lipsva.com. Негов създател е 26-годишният Боян Юруков, който от години живее в Германия и е един от най-популярните български блогъри.

  В България има стотици безследно изчезнали, за които хората дори не подозират. Напоследък покрай инициативността на роднини и голямата роля на интернет нашумяха няколко такива случая. Зад тях обаче стоят много неразгласени и неразрешени човешки съдби, потънали в медийна мъгла заради безхаберното чиновничество в МВР. Както е известно, първите часове от изчезването са решаващи, тъй като жертвите могат да бъдат засечени на обществени места от случайни минувачи. Подобна щастлива развръзка обаче рядко е възможна, тъй като оповестяването на тези случаи по сайтове и телевизии често идва с огромно закъснение Проверка на „Торнадо” установи, че един от последните такива случаи – 15- годишно момиче, изчезнало в Русе, е обявено в бюлетина на МВР на 23 ноември – цели 5 дни, след като влиза в регистъра на lipsva.com. Има правило, че се изчакват 2-3 дни, за да се обяви някой официално за издирване, но и дори след това у нас не се прави това, което сме свикнали да виждаме в чуждите медии.

  Допреди начинанието на Юруков в България няма публична база данни на безследно изчезналите. Най-много да се пусне за кратко снимка по новините с име и телефон. Какво става обаче, ако искаме още информация за лицето или сме пропуснали да го разгледаме добре? „Процедурата за уведомяване на медиите и обществото се задейства по преценка на разследващия полицай. Ако той не обърне внимание, ако съобщението се забави някъде по каналите или потъне в бюлетините, то не стига до обикновените граждани”, обяснява създателят на проекта Юруков. Интернет детективът се надява полицията да види в сайта му възможност за допълнителен източник за сигнали и да пуска директно информацията там.

  „Най-големите проблеми са хаосът в информационната система на полицията и липсата за прозрачност. Знам за случаи, в които са били необходими 2 седмици, докато информацията стигне от полицая, взел съобщението, до отдел „Издирване“. Вътрешните им процедури са доста неуредени и нерядко делата изстиват заедно със следите.  Истината е, че никоя инициатива не може да компенсира това”, убеден е Юруков. Според него процедурата по издирването значително ще се улесни, ако се изпращат снимки чрез MMS до таксита и автобуси, защото първите 48 часа са критични при изгубено дете или пенсионер. Когато това време мине, шансовете за щастлив изход намаляват драстично.

  В момента в България няма единен бюлетин за изчезналите, информацията за тях не е структурирана и систематизирана. Информационните механизми са най-отработени в София, но остават проблематични в други градове, не е ясно има ли други райони на географска концентрация на изчезнали хора. „Сега информация за изчезнали се публикува на 30 отделни бюлетина на отделните РПУ-та. Най-често това се случва седмици след изчезването и дори след изрично настояване на близките. Опитах се да ги убедя, че трябва да променят подхода си, но без успех. Информацията, която публикуват, трябва да е надеждна и навременна, за да може обществото да помогне, когато е най-важно  в първите дни на изчезването. За жалост от разговорите ни разбрах, че отнема безумно много време, докато информацията стигне до отдела за издирване. Процедурите им са доста тромави и изглежда самите полицаи не знаят точно какво да правят. МВР към този момент е черна кутия, която има въпиюща нужда от реформи”, категоричен е Юруков.

  В неговия регистър може да видите лицата на мъже и жени, за които роднините не знаят нищо в продължение на 10-15 години, както и на такива, от които няма вест от 2-3 дни. Безспорно обаче най-тревожен е фактът, че през последните години в черния списък на безследно изчезналите все повече попадат имената на 15- 16-годишни младежи. Профилите на изчезналите се въвеждат от техни близки или доброволци. Информацията се събира от контакти с роднини, публикации в медии и от бюлетина на МВР. Когато някой случай е решен, наличните данни за лицето се заличават. Сайтът показва липсващите хора на карта, както и под формата на списък. При местенето или увеличаването на картата списъкът се подрежда спрямо това, кой е най-близко до центъра. Може да се подреди и по хронологичен ред.

  При отваряне на профил излиза кратко описание, дата и място на изчезването, контакт и галерия със снимки. Има и търсачка по имена на хора и градове, която показва колко изчезнали има в населеното място и около него.  Регистърът има интеграция и с Facebook и Twitter, като добавените хора се качват и там.  Една трета от регистрираните в сайта случаи са от последните две години, а за повечето изчезнали преди това не се знае нищо. В момента в Lipsva са регистрирани с имената и снимките им са близо 300 изчезнали деца, млади жени и пенсионери, както и анонимни данни за 100 решени случая. Публикуваните в lipsva.com случаи обаче са около четвърт от всички известни в страната за последните няколко години. Останалите не са стигнали до медиите, а се спускат като статистика от МВР в редовните отчети Така може да се окаже, че има бум на изчезванията на млади хора в някой регион, но обществото няма как да знае, ако близките им не нададат вой, обяснява Юруков.

  Той е от групата на младите технократи, който обаче не остава засегнат от обществената апатия и умора. „Нямам илюзии, че този сайт ще започне да спасява хора или да промени нещо в статуквото. Това е моят отговор на вътрешна нужда да направя нещо по въпроса и ако помогне дори на един човек, значи ще си е струвало. Крайната ми цел е проектът да стане излишен. Това ще е възможно, когато МВР направи свой по-усъвършенстван проект”, обобщава Юруков.

   

  Севдалина Спасова,

  Frognews.bg 

• Владимир Буковски: Целият Запад спасяваше Съветския съюз

  Надеждите от 1989 година – а те бяха много големи – не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия. Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на социалистическите държави съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад.

  Защо всичко това започна да изниква като от пробита бъчва с края на комунизма? Защо не се започна обратното движение? Много просто – за съжаление не ни позволиха. През 1990–91 година бях в Русия и се опитвах да обясня на всички, че не трябва просто да приключим с комунизма – той сам ще свърши. Ние трябва да го осъдим.

  Необходим е Нюрнбергски процес в Москва, който да доразкрие всички причини и престъпления, да разобличи философските основи на това страшно явление, което е унищожило десетки милиони наши съотечественици и стотици милиони по цял свят. Бяхме длъжни пред историята да го направим. Но не можахме да убедим тогавашните руски власти. От една страна върхушката разбра какво ще загуби с подобен процес, но в по-голяма степен – против това беше Западът.

  Стотици телеграми бяха изпратени до Елцин от цял свят, в които се настояваше по никакъв начин да не прави такива процеси, да не отваря архивите, да не разкрива тези престъпления. Не само, защото целият свят беше обвързан с Москва (а това бе факт в много по-голяма степен, отколкото си мислехме), но и по идеологически причини.

  Един от лидерите на социалистите на Запад пише на Горбачов: „Крахът на социализма на изток ще доведе до криза на тази идея на запад, а ние не искаме това да се случва“. Затова през последните години от агонията на Съветския съюз Западът помагаше с всички сили империята да се задържи. Елцин получи 45 милиарда долара от Запад. Всички лидери го подкрепяха до 1991 година и ако си спомняте, той отиде в Киев да кандърдисва украинците да не се отделят от Русия. Това е пълен абсурд.

  Целият Запад спасяваше Съветския съюз. И затова, когато рухна, въпреки усилията им, а ние имахме възможност да съдим тази система и да отворим всички доказателства за престъпления, Западът се изправи на задни крака. Натиснаха Елцин и той не го направи.

  Какво можехме да кажем на съда? Много прости неща. Че цялата мечта на интелигенцията за свръхсправедливост и равенство неизбежно приключва с празни магазини, с дълги опашки и с лагери. Не е възможна никаква утопия. Тя винаги води до лагери, защото утопистите за нищо на света не признават своите поражения.

  Така трябваше да се направи. Както Нюрнбергският процес доведе до дискредитиране на идеите на расизма, на евгениката и т.н., по същия начин процесът в Москва трябваше да дискредитира колективизма, социализма и утопията на социалното инженерство.

  Натрапването на идеология на човека без неговото съгласие трябваше да бъде признато за престъпление. А това не стана. Затова сега ние плащаме и ще плащаме и в бъдеще. Стигнахме дотам, че в Америка избраха политически коректен президент, не защото има страхотен мозък или някакви невероятни идеи, а защото е негър.

  Застъпниците на политическата коректност наложиха цензура. Те не ни удостояват с диалог. Аз бих спорил с тях и бих ги сразил за минути. Но не ме допускат. Въпреки че съм пълноправен гражданин на Великобритания, аз не мога да напиша статия или да публикувам книга, нито да участвам в обществен дебат, посветен на тази тема, защото такива дебати изобщо няма.

  Вие няма да научите от телевизията оправдана или неоправдана е политическата коректност. Идеологията ни се натрапва. Аз нямам нищо против лудите, толерантен човек съм. Изкарал съм много години в лудница и единственото ми условие е да не ми се натрапват чужди идеи.

  Спомням си първия си спор със следовател от КГБ. Бях на 16 години. Той ме попита: „Защо така ни ненавиждате?“, а аз му отговорих: „Не ви ненавиждам. Не ви вярвам. Вие искате да изграждате комунизъм – добре, правете го. Но аз не искам. Мога ли да имам 2 квадратни метра, където да няма комунизъм?“

  *Владимир Буковски е роден през 1942 г. Прекарва над 12 години в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии. През 1976 г. е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет. Установява се във Великобритания, където завършва университета в Кеймбридж със специалност неврофизиология.

  Със съкращения от e-vestnik.bg – запис на  Светослава Банчева от посещението на Владимир Буковски в България през есента на 2009 г.

  Източник:  „Гласове„

• Днес е САВИНДЕН – Св. Сава Освещени

  В източноправославната църква, този ден е посветен на светец мъж – Свети Сава. “Сава“ от старогръцки е „събота“ (предвиждащ).

  

  На този ден имен ден празнуват: Елисавета, Сава, Савин, Савко, Саво, Сево Савчо, Савета, Савина, Савка, Савета, Сабин, Съби, Събе, Събко, Съботин, Съботина, Съботко, Събчо, Сабина, Сабинка, Събка, Съботинка, Славомир, Сафка, Венцислав, Венцислава, Владислав, Владислава, Десислав, Десислава, Светослав, Светослава, Слав, Слава, Славей, Славейка, Славейко, Слави, Славка, Славчо, Станислав, Станислава и др. Честито на имениците!

  Свети Сава, основателят на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име, се родил в областта Кападокия през ІV век от богати и знатни родители. Поради несъгласие между роднините, на които било поверено неговото възпитание през време на служебното пътуване на баща му в Александрия, той още 18-годишен се поселил в манастир. Там получил образование, обикнал монашеския живот и бил постриган за монах. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, младият монах оставил манастира, в който живял, и се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.

  В Теоктистовия манастир Сава се предал изцяло в служба на Бога и минал всички монашески служби с безропотно послушание и усърден труд. Всички се чудели на неговия строго добродетелен живот.

  Като прекарал дванадесет години в манастира, Сава пожелал по-голямо усамотение. Поселил се в една пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. Работата му се състояла в плетене на кошници, за които от манастира му давали хляб и плодове. Така прекарал пет години, а после отишъл при преп. Евтимий Велики. След смъртта на този велик подвижник Сава живял известно време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобни Герасим.

  Тъй в постоянна молитва и съвършено уединение прекарал Сава няколко години. След това при него започнали да идват и други, които желаели тих и усамотен живот. Постепенно цялата долина на Силоамският поток се заселила от пустиножители. Оставили всички грижи за тукашния живот, те само на Бога възлагали своите надежди. Постоянно се молели, спазвали безмълвие и строго въздържание, и Бог чудесно ги охранявал.

  След много години, прекарани в палестинската пустиня, Сава имал радостта да види майка си, която, след като овдовяла, се поселила в един женски манастир близо до Йерусалим. Като получил след нейната смърт богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници – една в Йерихон, а другата при пещерите, из които вече се оформила лаврата или големият манастир. В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Той поучавал братята с думи и със своя пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие, упование на Бога и на пълно отречение от собствената си воля. Починал тихо в пещерата си на 94-годишна възраст в 533 година.

  Обреди и Традиции

  В българските представи Сава е жена – светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата. Някъде честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). познат е също израза: “Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява” .

  Преди изгрев слънце момите пресяват брашно през наопаки обърнато сито. По време на пресяването присъства възрастна жена, с която момата води обреден диалог. Неговата роля е да се изпълни желанието за сполучлива женитба на девойката.

  В този ден яловите булки стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема.“ и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.

  За здраве и плодородие жените пържат мекици и месят посни питки, които се раздават за здраве и благополучие и да не забравяме, че са Коледни пости. Празнуват именниците и от женски, и от мъжки пол.

  Основната част от обредността на Савинден може да се определи като женска . Ясно се налага народната представа за светеца-Андрогин; неговата двойствена природа определено клони към женския облик. Тази същност е детерминирана не само от роднинството – сестринство със света Варвара, но и от ситуирането на празника в период на преход към зима.

  Практически в обредно отношение празникът “дублира” този на Варвара. Същността на персонажите е еднаква; връзка с етноса, болестите, отвъдния свят на мъртвите и едновременно с това плодородието, закрилата на плодовитостта. Можем да определим функциите на ритуалните практики (и изобщо на честването) като продуциращи, подготвящи следващия аграрен и социален цикъл и главно – неговото благополучие.

  В същото време обредите “закрилят” стопаните от вредоносното действие на злите сили.

  В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.

  В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празника на Свети Сава са  неделими от комплекса  Света Варвара (4 декември)  и Свети Никола (6 декември) от предхождащия го Андреевден.

• Правителството ще даде земя за къщи на ромите

  ГЕРБ ще даде държавна земя за къщи на ромите, а те да получат върху нея и домовете си право на собственост. Правителството е готово на тази стъпка, за да може да се кандидатства по европейски програми за строителство и благоустройство в гетата.

  Това стана ясно от думите на вицепремиера Цветан Цветанов, който в петък откри национална среща на тема “Ролята на местните власти в изпълнение на Националната стратегия за интегриране на ромите в Република България (2012-2020)”.

  Земята няма да се раздава от държавата на калпак. Преди това тя ще бъде прехвърлена на общините, които ще пишат европроектите. Ако бъдат одобрени, кметствата ще започнат процедурата по строителството и оземляването на ромите. Как точно ще става това още се обсъжда.

  Самата стратегия предвижда изграждане на социални жилища за ромите и отреждане на нови терени за къщи. За кварталите с роми вече се правят и кадастрални карти с канализация и улична мрежа.

  На срещата с Цветанов присъстваха кметове на общините, повечето от ГЕРБ, и техни колеги, избрани от други партии, но от градове с концентрация на роми. Градоначалниците подкрепиха оземляването. Според кмета на Ямбол Георги Славов (ГЕРБ) земята под ромските къщи трябва да се продава на собствениците на домовете, след като общините направят градоустройствените планове на махалите. Когато имат собственост, те имат друго отношение, смята Славов. Ако имотът не е техен, те живеят там като за последно, подкрепи колегата си и кметът на Каварна Цонко Цонев.

  Правителството готви още от началото на 2011 г. пилотен проект, според който роми сами ще си строят къщи. В момента се обособяват терените и се избират хората, които ще бъдат включени, а самото строителство ще става с помощта на строителни техници и инженери.

   

  Георги Ангелов, 

  в. „Труд“

• Бедна България си построи вавилонска кула за 1 млрд. евро

  За 3 петилетки мъдри политици, неподкупни чиновници и енергични бизнесмени опасаха страната с кабели за няколко е-правителства. Днес се радваме на 2-3 дузини онлайн услуги и все така чакаме ведомствата да си вържат жичките.

   

  Библията разказва как оцелелите след потопа човеци създали Вавилон, а после решили да вдигнат кула до небето, за да се прославят. Господ се ядосал на възгордяването им и наказал строителите да заговорят на различни езици, което, естествено, провалило градежа. Хората се разпръснали, а първият в историята проект за небостъргач останал недовършен.

  Българското електронно правителство много напомня на вавилонската история. През 1997 г. правителството на Иван Костов решава да съгради НАМДА – национална мрежа на държавната администрация, която да стане гръбнак на модерното общуване между отделните ведомства и между тях и гражданите/бизнеса. Идеята е, вместо да плащат десетки милиони годишно за телефони, факсове и интернет, постепенно всички учреждения да минат към безплатните услуги на държавния телеком НАМДА.

  През следващите години кипи неуморен труд. Наред с НАМДА обаче започват да се плетат и други ведомствени мрежи с различни изпълнители, с различни технологии и софтуер – на МВР, на отбраната, на НАП, на митниците и т.н. Отделно големи държавни фирми като НЕК и „Булгаргаз“ градят мощни оптични трасета. На следващ етап дори се появява дубльор на НАМДА – още една национална мрежа. И някак неусетно, без божия намеса, езиците на отделните информационни системи се объркали. Иначе, ако се сумират всички изкопани канали и положени кабели за свързване на ведомства и администрации, наистина ще се опне стълба до небето. Същото важи и за похарчените пари – ако банкнотите се наредят една върху друга, ще се получи истински небостъргач.
  
  Всяко министерство е инвестирало милиони в изграждане на собствена оптична мрежа, стига до някъде, а после поради безпаричие спира да я развива. Затова и се налага да се ползват услугите на частни телекоми. Това струва на данъкоплатците над 30 млн. лв. годишно. През юли т.г. бе приет Доклад за администрацията през 2010 г. В него е посочено, че само изпълнителната власт ползва 149 274 телефонни номера, а разходът за тях е 28.5 милиона лева. За интернет (не от НАМДА, а от частни телекоми) са похарчени 1 273 705 лв. Това са пари, хвърлени на вятъра – защото вавилонската кула, започната преди 14 години, е стигнала… доникъде.

  Днес България си има две национални съобщителни мрежи – те стигат до едни и същи министерства и служби, но по различни пътища. Разходът е огромен. Сега щели да ги обединяват – което ще струва нови милиони. Като добавим и всички онези пари, харчени от ведомства и местна власт за собствени интранети, оказва се, че малката и бедна България е потрошила над 1 млрд. евро и продължава да няма ефективно електронно правителство. Сметките за милиарда са на Първан Русинов, който доскоро бе ресорен зам.-министър. Преди месеци премиерът Бойко Борисов го обвини в мудност и го уволни.

  Наскоро на едно правителствено заседание Борисов насмете като първолаци министрите си заради неслучващото се е-правителство. Премиерът обяви темата за основен приоритет и се закани да сече глави, ако чуе, че някой саботира работата.

  Впрочем една глава вече падна – на зам.-министър Първан Русинов, който се водеше главен отговорник за е-управлението. Сега на съдбовния пост стои Валери Борисов. Месеци преди да стане зам.-министър, В. Борисов се срещна с една от бизнес организациите и разказа, че България се готви да черпи ноу-хау от успешния австрийски опит. Имало и подписано споразумение. Австрийците наистина са известни с развитото си е-управление, но също така се знае, че то им е отнело много години и много пари.

  След дълго лутане България така и не намери свой модел за ефективно дигитално правителство, БСК настойчиво взе да предлага да привнесем опита на Естония. Радостната новина е, че по средата на мандата си Бойко Борисов прегърна идеята като своя. Тези дни по негова покана в София пристигна делегация от Талин, за да се запознае с българските постижения и провали и да каже приложимо ли е у нас естонското чудо.

   

  Естонската революция

  Защо точно балтийската държава е добър пример?

  У нас принципът на администрацията е – колкото повече поръчки и процедури, толкова повече рушвети и комисиони. Това е едно от обясненията за разхищенията на кабели и мрежи.

  Откакто Естония е независима държава, министрите и чиновниците със скандинавска педантичност следват мотото „да правиш повече с по-малко“. През 90-те години решават да правят е-правителство – и защото искали да влязат в технологичния авангард на Европа, но и защото били наясно, че малка държава със слаба икономика, оскъден бюджет и скромен човешки ресурс не може да си позволи традиционната кабинетно-хартиена администрация. Е-управлението обаче има смисъл само ако ползването на услугите му е масово. Затова управляващите се погрижили всеки да получи електронен подпис безплатно и компютърна грамотност – също безплатно.

  Друга особеност на естонския модел е, че от самото начало се постарали да създадат единна платформа на е-правителството, така че да е лесно достъпна и към нея безпроблемно да се прикачва всяка нова е-услуга. Днес естонците са една от най-дигиталните нации. Ползват над 700 онлайн услуги. Личната карта е с вграден дигитален подпис и чип с основните данни, като служи за отваряне на всякакви врати. Тя замества паспорта, шофьорската книжка, банковите карти, здравната книжка, с нея дори се гласува онлайн.

  Само ще припомним колко трудно се оказа у нас прословутото „свързване на жичката“ между НАП и митниците, сочено още преди 2 години от вицепремиера Дянков като ключово за събиране на данъците. Просто системите на двете най-важни приходни агенции, градени с много пари, се оказаха несъвместими.

  В България и в момента се роят всякакви е-регистри, портали, сайтове и интранети, които съдържат и трупат безценна информация. Такива са например базите данни на частните съдебни изпълнители и на нотариусите. Но никой не мисли за т.нар. оперативна съвместимост. Връзването на тези масиви с базите на МВР и правосъдното министерство например вероятно е невъзможно, защото няма уеднаквени изисквания и стандарти и всеки ползва различни технологии, софтуер и техника. Да не говорим за разнообразните интерфейси.

   

  Сагата с мегамрежата

  НАМДА започва като проект за връзка между централните ведомства в София през далечната 1997 г. Първият етап се изпълнява от компанията „Парафлоу“. После тя участва и в консорциума „СтарАлайънс“, който се заема с мрежата в рамките на областните градове и оптичните връзки между тях. До 2001 г. в НАМДА са вложени 50 млн. лева.

  През 2002 г. само в София мрежата вече има 120 км оптичен кабел и обхваща 96 сгради. „НАМДА е най-големият корпоративен АТМ (това е технологията на пренос, бел. ред.) backbone (гръбнак) в страната, за сравнение в Англия най-голямата подобна мрежа обхваща 7 сгради“, докладва Владимир Милев, директор на „Информационни технологии и комуникации“ в кабинета „Сакскобургготски“. „За присъединяване към НАМДА ведомството трябва да направи заявка и малко дребни еднократни разходи – 20-30 лева на сграда“, твърди Милев. Още тогава 120-хилядната държавна администрация харчи по 20-30 млн. лв. на година за телефони, факсове и интернет. НАМДА би спестила всички тези пари.

  Голямата сила на НАМДА е в това, че осигурява единна среда за комуникации. Така на фирмите, които разработват поредния е-регистър или информационна система, няма да им се налага да проектират и разработват комуникационна среда. Така постепенно към мрежата могат да се присъединят всички общини, областни управи, митниците, ГКПП-ата и т.н. – както се прави единна национална мрежа.

  Нареждането на пъзела уж върви добре, но НАМДА се натъква на неочаквани рифове – междуведомствени съперничества, алчност, ревност, тайни, безпаричие, липса на кадри и какво ли още не. Съпротивата е голяма – изгради ли се веднъж мрежата, намалява драстично властта на чиновника, няма рушвети и комисиони. „Компютърът не пие уиски и не залита по яхти“, коментира по този повод известен бизнесмен.

  През 2003 г. вече има изградена оптична връзка в 28-те областни града, присъединени са 831 подразделения на различни ведомства – над 60% от държавните сгради и 71% от ведомствата извън столицата. За завършване на проекта са необходими само още около 16 млн. лв., които така и не се намират и НАМДА функционира само частично.

  Какъв е пейзажът през 2005 г., научаваме от доклад на Центъра за изследване на демокрацията за е-България.

  НАМДА обхваща 27 областни мрежи, има 600 точки за достъп, свързва 115 сгради в София, 39 в Пловдив, 35 в Русе и и т.н. В 480 точки са инсталирани крайни мрежови устройства. Общата дължина на връзките е 700 км. Административните услуги са над 2000, но достъпните онлайн се броят на пръсти.

  Докладът отбелязва пълната липса на съгласуваност в държавата, при което само по трасето София – Пловдив се конкурират безсмислено поне 6 оптични линии с различни собственици. Основен проблем е, че покрай уж единната национална мрежа има още куп други, с които свързаност няма. Такива са мрежите на МВР, МО, МФ, НОИ, които използват различни протоколи. Излиза, че докато НАМДА буксува заради безпаричие, отделни ведомства са харчили бюджетни пари за собствени мрежи.

  В този период бюджетът неизменно е на излишък и е чудно, че държавата намира пари за всякакви умни и щури идеи, но не и за НАМДА. По Коледа на 2004 г. например кабинетът на НДСВ решава да клъцне 340 милиона лева от излишъка и да направи държавната фирма „Публични инвестиционни проекти“. Тя се роди в скандали и бе закрита безславно, но в краткия си живот успя да профука над 200 милиона лева без видим ефект.

  А през декември 2006 г. правителството решава да плете нова национална мрежа – ЕСМ. Единната съобщителна мрежа трябва да интегрира НАМДА, част от мрежата на БТК след приватизацията, мрежите на Министерството на финансите, Сметната палата, Агенцията по вписвания, Агенцията по геодезия, картография и прочее.

  Работата по нея е поверена на „Кейбълтел“. През есента на 2007 г. ЕСМ вече обхваща 19 областни града чрез пускането на 4 оптични влакна. „Ще пестим по 50 млн. лева годишно“, обещава Пламен Вачков, шеф на тогавашната ДАИТС – агенцията за информационни технологии, и бивш директор на фирмата изпълнител „Кейбълтел“. Конфликт на интереси? По това време темата още не е много актуална.
  
  Всъщност първата сделка с „Кейбълтел“ е през юни 2005 г. Държавата подписва без конкурс договор за изкупуване на изграден тръбопровод и изтегляне на оптичен кабел между сградите на областните администрации в Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Варна, Добрич. През декември 2007 г. е сключен нов договор – за изграден подземен тръбопровод (защитна тръба) за изтегляне на оптичен кабел между сградите на областните администрации в останалите непокрити от предния етап градове.

  Защо без конкурс и защо точно „Кейбълтел“ – при положение че БТК, „Булгаргаз“, НЕК също усилено опасват страната с оптични магистрали? Така и не става ясно. Да не говорим, че МО и МВР продължават усилено да харчат парите за своите си специални мрежи, пълни с държавни и други тайни.

  Постепенно при тройната коалиция мрежовите амбиции и електронното правителство замират. Вероятно заради дълбоки неразбирателства между коалиционните партньори.

  Правителството на Борисов започва с големи амбиции и приказки, без реални действия, а през май т.г. става ясно, че са необходими 6.5 млн. за обединение на двете недовършени държавни мегамрежи – НАМДА и ЕСМ ще допълнят оптичните си мрежи, а НАМДА ще ползва по-модерното оборудване на по-младата ЕСМ.

  Дотук са похарчени 1 млрд. евро за електронно правителство, отчита Първан Русинов. НАМДА стига до 1580 ведомства, разположени в 630 сгради. Въпреки това бюджетът продължава да плаща по 30 млн. лева годишно за услугите на частни телекоми.

  Обединяването на НАМДА и ЕСМ ще отнеме поне 3 години и ще струва 6 милиона лева, твърди Христин Петков, отскоро началник на ЕСМИС.

   

  Финансови тайфуни със странни имена

  От 1997 г. досега тече непрекъсната смяна на имената и ранга на институциите, отговорни за е-правителството и неговия гръбнак – мрежата. Ефектът е очевиден – пълноценно е-правителство няма. Сменят се и персоналните отговорници. През годините се редуват и сменят министри на администрацията като Димитър Калчев и Николай Василев, директори на агенции и дирекции като Пламен Вачков и Владимир Милев, премиерски съветници като Румен Трифонов и Азер Меликов.

  Пълни сме със закони, концепции, стратегии, планове и пътни карти, а всяко правителство започва от „А“, вместо да продължи, откъдето е спряло предното.

  Нови и нови поръчки се възлагат и се харчат пари – български и европейски. И в момента е в ход възлагането на анализ за това какви е-услуги са налични и какви трябва да се правят. Това е удивително – като че ли администрациите не могат да докладват и информацията да бъде обобщена, че трябва външна компания да изпълни тази „трудна“ и „сложна“ задача. Че нали си имаме цяла ЕСМИС – изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“? Преди нея пък беше ДАИТС – Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

  Срамежливата и доста непопулярна агенция ЕСМИС всъщност е институция гигант. Щатът й е 573 души – повече, отколкото в цялото министерство на Трайчо Трайков, отговарящо за цялата икономика. Малцина знаят кой стои начело на важната агенция. Директорът е Христин Петков. Сега той и зам.-министър Валери Борисов са главни отговорници за е-революцията. И нейни заложници.

   

  Чарът на е-услугите

  Все повече граждани на ЕС ползват публични услуги по интернет, установява деветият доклад за напредъка на електронното управление в Европа, публикуван през февруари 2011 г. Чарът на е-управлението е в огромните ползи – бързо, лесно и евтино – и за обслужвани и обслужващи. Като добавим и мощния антикорупционен ефект, плюсовете се удвояват.
  
  Затова в България „белият“ бизнес от години умоляват правителствата да свършат две неща – да намалят лицензите, разрешителите и огромните административни такси и да форсират електронното управление. За жалост правителствата с необясним магарешки инат пренебрегват апелите на предприемачите.

  ЕС си е поставил за цел към 2015 г. всеки втори гражданин и 80% от фирмите да си общуват с чиновниците онлайн. За България целта засега изглежда трудно постижима. Защото са малко и електронните услуги, и познанията на хората за тях.

  В ЕС като цяло над 80% от основните публични услуги са на разположение в интернет. Кои са основни за ЕК? Най-масово ползваните – например е-регистрация на автомобил, подаване на данъчни декларации, регистрация на фирма онлайн.

  В Австрия, Ирландия, Малта, Португалия и Швеция всичките 20 основни услуги са достъпни онлайн. Докладът посочва, че България, Италия и Латвия също са напреднали през 2010 г., но въпреки това страната ни остава на тъжното 23-то място в ЕС. Електронните обществени поръчки в България още са мечта. Бави се обещаната дигитална революция при еврофондовете – която трябва да направи възможно онлайн и кандидатстването, и класирането на проектите.

  Все пак България не е чак толкова изостанала и отдавна прилага някои административни услуги онлайн. Малцина знаят например, че още през 2004 г. е било възможно по интернет човек да провери за работа в бюрото по труда, да заяви промяна в адресната регистрация или да провери за валидност на лична карта или шофьорска книжка.

  За бизнеса достъпни са справка за осигуровките на персонала и подаване на ДДС декларации. Сред големите успехи са реформите в НАП и Търговския регистър, макар че по работата му има забележки.

  И напоследък има сериозни пробиви. Полиците по автозастраховката „Гражданска отговорност“ вече задължително се издават онлайн. Теоретичните изпити за шофьори се провеждат на компютър. И над 40% от българите този път участваха в преброяването, ползвайки интернет.
  
  Така че да кажем, че в България няма е-правителство, ще е невярно. Но времето и парите, прахосани дотук, стигат не за едно, а за няколко е-правителства. Само дето нашето е недовършено. И проблемът с езиците си остава.
  
  Е-услугите са откъслечни, зле рекламирани и често достъпни само с цифров подпис, който струва пари. Само малка част от българите ползват оскъдните все още възможности на електронното управление. А значителен дял от тези, които се ползват, го правят по принуда. Такъв е случаят с декларациите по ДДС, които НАП приема само онлайн.

  Напълно в стила на БГ парадоксите, Столичната община изостава в е-обслужването. Затова пък жителите на общините Попово, Ст. Загора, Бобов дол и Габрово могат да поискат онлайн копие на брачно свидетелство. Кметовете на Габрово и Попово могат да издадат и е-удостоверение за липса или наличие на дължими местни данъци и такси, както и е-документ за промяна на настоящ адрес, а хората в Земен и Козлодуй – да получат електронно удостоверение за настоящ адрес.

   

  Експерименти, менти, менти…

  През 2008 г. инж. Митко Димитров, тогава депутат от „Атака“, ми разказа следната потресаваща история за информационната система на съда: „Преди две година бе направена обществена поръчка, спечели я американска фирма, използваха се сървъри и съоръжения от старо поколение, със стара платформа, от някаква американска корпорация, която я използвала за своя вътрешна мрежа – интранет. Оказа се, че са похарчени милиони за платформа, която е несъвместима, не може да се свърже с интернет, няма външна връзка. Просто някой е пласирал негоден продукт. Очевидно са играли големи комисиони.“
  
  Има ли нужда от коментар?

  То не бяха пилотни проекти, портали и е-регистри, злочести обществени поръчки, обилно поръсени с харчене на милиони левове и гръмотевични скандали.

  Искаме да плащаме онлайн – има pay.egov.bg. Има и http://www.egov.bg – портал за достъп до електронни административни услуги. Само че, за да се ползва, необходима е регистрация, а системата вече 10 пъти отхвърли опитите ми да се впиша като нов потребител.
  
  В началото на 2009 г. се появи многообещаваща новина: „Националният здравен портал е достъпен на адрес http://www.zdravenportal.bg/ за всички български граждани, като им осигурява достъп до актуална и точна здравна информация. Той дава възможност гражданите и медицинските специалисти ефективно да обменят информация без оглед на географско положение. В него могат да се правят справки за различни медицински услуги и регистри, видове лечебни дейности и др. Днес http://www.zdravenportal.bg не работи.
  
  Естония и Словения въведоха електронни здравни карти още през 2000 г. В България такива още няма. През 2009 г. бе експериментиран еЛак – електронен личен абмулаторен картон. Проектът похарчи бюджета за е-картони на 40 000 чиновници, след което Елак бе погребан в мълчание.

  Преди да тръгне последната масова смяна на личните карти, кабинетът на ГЕРБ имаше намерение да последва примера на Естония (а също и на Германия, Австрия, Белгия, Италия и др.) и да превърне документа в дигитален ключ към всякакви електронни услуги. Но се отказа. Сега отново ни обещават, че в края на 2012 г. ще може да си извадим лична карта с вграден цифров подпис. Ще видим….

   

  Юлиана Бончева,

  в. „Сега”

• <<
• 1
...
• 267
• 268
• 269
• 270
• 271
• 272
• 273
• 274
• 275
• 276
• 277
...
• 415
• >>