Всички авторски страници

Авторски

• ”Трансперънси Интернешънъл”: България е най-корумпираната страна в ЕС

  Трансперънси Интернешънъл“ огласи резултатите от международния Индекс за възприятие на корупцията за 2011 г., като България е посочена на първо място по корумпираност в ЕС, предаде БГНЕС.

  Индексът за 2011 година обхваща 183 страни, които са групирани по географски или политико-икономически признак. България е посочена като най-корумпираната държава в ЕС, като с индекс 3.3 заема 86 място в света (колкото по-нисък индекс и по-назад в класацията – толкова по-голяма корупция).

  Това е спад в сравнение с миналата година, когато България бе на 73 място с индекс 3,6, припомня БТА.

  От другите страни от Източна Европа, членки на ЕС, Румъния е с индекс 3,6, Словакия – 4, Латвия – 4,2, Чехия – 4,4, Унгария – 4,6, Литва – 4,8, Полша – 5,5, Словения – 5,9, Естония – 6,4.

  На другия полюс са Дания и Финландия, където корупцията е най-малка в ЕС. Двете скандинавски страни са индекс 9.5 и са на второ място в света.

  Твърде голяма е корупцията и в Русия, според Transparency International. Страната е най-корумпираната сред всичките членки на Г-20 (най-високо развитите индустриални държави в света) с индекс, по-нисък дори от този на България – 2.4, и е на 143 място в света. Най-малко корупция в Г-20 пък има в Австралия, като страната е с индекс 8.5 и е на шесто-седмо място в света по некорумпираност.

  В северноамериканския регион и Карибския басейн най-малко корупция има в Канада (8.5, 6-7 място в света), а най-много – в Хаити (1.8, 175-о). Най-много корупция в Азия има в КНДР (1.0, 182-о) и Узбекистан (1.6, 175-о).

  В Близкия Изток и Северна Африка „отличникът“ е Катар (7.2, 22-ро), а „двойкаджията“ – Ирак (1.8, 175-о). В Африка в региона на юг от Сахара това са съответно Ботсвана (6.1, 32-о) и Сомалия (1.0, 182-ро).

  Постижимият само теоретично индекс 10 означава, че в дадената страната корупцията е равна на нула.

  В рамките на изследването за България тази година са включени два нови източника – доклад за оценка на политическия риск, който дава оценка от 2,6 пункта, и индекс за върховенството на закона с оценка от 2,7 пункта, предаде БТА. Ваня Нушева от „Прозрачност без граници“ посочи при представяне на изследването, че оценките на новите два източника дават ниски стартови позиции на страната. Дадена е ниска оценка на ефективността на наказателното правосъдие, на нестабилността на законодателството и недостатъчно ефективните мерки за санкциониране на публични лица, които са имали несъответстващо на изискванията на закона поведение.
  Ефектите от икономическата криза също дават негативно въздействие върху индекса на България и на страните от Източна Европа, посочи още Нушева.

  ---

  Изследването на „Трансперънси Интернешънъл“ се публикува ежегодно от 1995 година и отразява възприятията за нивото на корупция според представителите на бизнеса, местните и чуждестранните анализатори в съответните страни. При неговото съставяне са използвани доклади и аналитични оценки, публикувани от авторитетни международни изследователски и финансови институции, сред които Световната банка, Световният икономически форум, Economist Intelligence Unit, Freedom House и други.

  Автор:  Днес.дир.бг

• Омбудсманът предлага българите в чужбина да се включат в управлението на страната

  На българите в чужбина, които искат да се включат в политическото ръководството на страната, трябва да им се даде този шанс. Това каза омбудсманът Константин Пенчев в интервю за БТА.
  Според него действащото законодателство поставя пред сънародниците ни в чужбина два казуса – могат ли да гласуват преференциално и могат ли българи с двойно гражданство да се кандидатират за депутати и други държавни висши длъжности. Крайно време е, ако през 1991 г. сме имали някакъв страх от сънародниците ни в чужбина по едни или други причини, вече да преосмислим тази забрана, обясни Пенчев.

  Сънародниците ни гласуват за партии, но не могат да гласуват за конкретни лица на парламентарните избори, защото такива са избирателните правила, отбеляза омбудсманът. Те дори не могат да упражнят правото си на преференциален вот, коментира Константин Пенчев.

  Ако сънародниците ни, които са извън страната, имат желание да участват в управлението й, България като държава и ние като общество бихме ли искали да използваме техния капацитет, заяви той. И понеже непрестанно отправяме призив към тях да приложат наученото тук, не виждам нищо лошо, ако тези хора искат да се включат в политическото ръководството на страната, да им дадем този шанс, каза омбудсманът.

  Националният омбудсман каза, че има за цел текстовете, касаещи необжалваеми глоби, да отпаднат. Иначе отваряме вратата на чиновниците за произвол, заяви Константин Пенчев. Той смята, че не трябва чрез по-високи такси да се допуска възможността да се ограничи съдебният контрол над цялата администрация.

  Цялото интервю с омбудсмана

  – Предстои дискусия за правата на българите в чужбина и възможността те да участват във властта. Струва ли Ви се по принцип, че правата на тези сънародници са по-ограничени?

  – Ще се опитаме да разберем това на дискусията. Има различни модели по света. Например французите, които живеят зад граница, гласуват за свои представители в парламента. В други държави, а и в България, не е така. Сънародниците ни гласуват за партии, не могат да гласуват за конкретни лица на парламентарните избори, защото такива са избирателните правила. Те дори не могат да упражнят правото си на преференциален вот. Другият въпрос е за това дали българи с двойно гражданство да могат да се кандидатират за депутати и други държавни висши длъжности. Трябва да напомним, че такава забрана съществува в Конституцията от 1991 г., като този текст е писан при съвсем други, ако щете и политически, и обществени нагласи. В момента България е член на Европейския съюз, всеки българин е и европейски гражданин. Крайно време е, ако през 1991 г. сме имали някакъв страх от сънародниците ни в чужбина по едни или други причини, вече да преосмислим тази забрана. Въпросът е ако тези сънародници, които са извън страната, имат желание да участват в управлението й, България като държава и ние като общество бихме ли искали да използваме техния капацитет. И понеже непрестанно отправяме призив към тях да приложат наученото тук, не виждам нищо лошо, ако тези хора искат да се включат в политическото ръководството на страната, да им дадем този шанс. Избрахме този момент – след местните и президентските избори и много преди парламентарните, за да може да чуем гласа на всички не в предизборна обстановка и без политически настроения и борби. Всеки може да се включи с позицията си по въпроса дори по скайп. Този въпрос е поставян от сънародниците ни в чужбина пред не едно правителство и е крайно време да дадем шанс на тези хора да се чуе мнението им. Моята цел е първо да предизвикаме всички да изразят мнение в рамките на един обществен дебат. Вероятно след кръглата маса няма да се стигне веднага до конкретно решение.

  – Най-общо казано Вие сте „за” българите в чужбина да могат да участват пряко във властта?

  – Смятам, че е нормално всички, които живеят и в България, и в чужбина и могат да допринесат за разцвета на страната и развитието й, да имат шанс.

  – Не рискувате ли да си навлечете противници, защото тази възможност би била предпоставка за промяна в редица закони?

  – Влизам в ролята си на посредник, когато има спор. А този спор е значим за хората. Не става въпрос за корпоративни интереси. Омбудсманът е омбудсман на всички, които имат допир с администрацията. Аз съм омбудсман и на българите в чужбина, когато имат проблеми с българските власти. Затова казвам – дайте да говорим. Омбудсманът не може да задължава тези, които могат да променят закон. Те или ще го направят, или няма да го направят. По този въпрос не се говори вече 20 години и е крайно време да започнем да говорим.

  – Има ли при Вас сигнали за нарушени избирателни права на българи в чужбина?

  – Проблемът на тези избори беше с т. нар. забранителни списъци. Сигнали за сериозни нарушения в чужбина не съм получил. Имам 10-на жалби от хора в забранителните списъци, които не е трябвало да бъдат там. Сега изясняваме този Параграф 22 – как някой, който живее на даден адрес от години, изведнъж се появява на адрес в чужбина, където е живял преди 10 години. Не ми е ясно кой орган е сбъркал и какво е довело до тези грешки. За мен, ако има един български гражданин, неправомерно лишен от право да гласува, това вече е проблем.

  – Има дела и в административните съдилища с искания за касиране на вота. Какво е Вашето мнение?

  – Винаги е имало много дела и жалби срещу резултатите от местните избори. Тези твърдения, че това, което е на тези избори, не се е случвало друг път, не е вярно. Няма фрапиращи разлики в броя на делата.

  – Наскоро писахте до ръководството на НЗОК препоръка, свързана с административното обслужване на гражданите. Имате ли отговор?

  – Засега не. Обобщихме нередностите, за които сме получили жалби. Ставаше дума за
  европейските здравноосигурителни карти, за формуляра за личен лекар. Доколкото разбрах тези проблеми ще бъдат отстранени. Не съм против Здравната каса и не е в моите компетенции да кажа дали трябва да има друга форма на здравно осигуряване. Чувам например, че ТЕЛК-овете ще бъдат прехвърлени към НОИ – т.е., който плаща и ще освидетелства, защото тези дейности са взаимосвързани. Но е в моите компетенции да настоявам за санкции, дори ако на един човек са му нарушени правата.

  – Гражданите търсят ли често правата си?

  Тенденцията за рязко увеличение броя на жалбите продължава. Тази година пак ще има своеобразен рекорд по брой на жалбите. Гражданите търсят справедливост. Дали знаят правата си – дори и най-добрият юрист, когато е лично засегнат, може неоснователно да твърди, че са му засегнати правата, дори и да не са.

  – Струва ли Ви се, че заглъхна дебатът около невъзможността да бъде обжалвана глоба от 50 лева?

  – Проблемът е принципен. Има необжалваеми глоби по много закони и това според мен е голям порок. Ако сме правова държава, всеки трябва да има право на защита. Нека да припомня, че мога да бъда санкциониран чрез десет наказателни постановления по 50 лв. и така да платя 500 лева. Те пак са необжалваеми. Става дума за това, че в една правова държава аз мога да бъда обвинен, че съм нарушил виновно дадена законова разпоредба, без да имам право да се защитя. Моята цел е всички текстове за необжалваеми глоби да отпаднат. Иначе отваряме вратата на чиновниците за произвол. Чувал съм от висши представители на държавни органи твърдения, че тяхната политика е да налагат масово необжалваеми глоби, за да санкционират нарушителите, без те да имат право да се защитят. Упрекват ме, че ще посегна на хазната. Нищо общо няма необжалваемостта със събираемостта.

  – Ще влезете ли в дискусията за промяната на съдебните такси?

  – Смисълът на таксите е в това да покрият размера на услугата – например за едно свидетелство за съдимост – хартия, тонер, работата на служителя да направи справката. При съдебните такси, когато има имуществен спор е 4 процента от интереса. Но, имам специално възражение по таксите за административните производства. Не може, когато става дума за наказателно постановление да плащам. Утре ще накараме подсъдимият да плащат такса за това, че е подсъдим. Разбира се, ако го осъдят, разноските по делото са за негова сметка. Когато някой обжалва наказателно постановление, не можем да му кажем да си плати държавна такса, за да обжалва. Това са основни човешки права. На практика излиза така, че за да обжалвам глоба от 50 лева, трябва да платя 50 лева такса. После кой ще ми върне тези пари, ако се окаже, че съм прав. Много внимателно трябва да се подходи към тези дела. Също когато гражданин обжалва акт на министър или наредба на Министерския съвет. Твърди се, че са нарушени права. Държавата с нейната администрация ми е нарушила правата и аз отивам пред съда да си ги търся. И пак тази държава ми казва да платя една сериозна такса, за да си защитя нарушените от нея права. Още малко остава и омбудсманът да започне да събира такси за всяка подадена до него жалба. Имаше аргументи, че при сериозни производства за обществени поръчки може да се помисли за промяна в таксите. Става дума за големи икономически интереси. Когато са нарушени човешки права със списъци за лекарства например, не можем да накараме човека да плаща повече от това, което плаща в момента. От тези 5, 10 или 25 лева съдебната система няма да си напълни бюджета. Постоянна практика на чиновниците е, когато гражданинът каже, че не е съгласен с тях, те да му отвръщат със: „Съди ни!”. На тях им е лесно, защото те не плащат държавни такси и хонорари на адвокати. Чиновникът, дори и да бъде осъдена администрацията, не плаща от джоба си. Не трябва чрез такси да се допуска възможността да се ограничи съдебният контрол над цялата администрация.

  – Става дума за достъп до правосъдие.

  – Това е важно за една държава. Достъпът до правосъдие е един от критериите за съда в Страсбург, когато произнася решенията си.

  – Вече сте член на УС на Асоциацията на омбудсманите и медиаторите франкофони. Какво носи това за страната ни?

  – Това е едно уважение за България, защото квотата на Европа в УС се състои от трима членове на съвета и единият от тях е българин. Не може всеки омбудсман да бъде приет в тази организация. Има комисия по приема, която се произнася на база на законодателството на съответната държава. Трябва да има оценка, че институцията на омбудсмана е наистина независима и има реална възможност да защитава правата на човека.

  Източник:  Dariknews.bg/ БТА

• Да (не) избираш между бандити

  Право на отговор спрямо журналиста Огнян Стефанов, за неговата публикация “Анна Политковская не е знаме за всяка манифестация” *

   
   

   Да (не) избираш между бандити

   

  Огнян Стефанов, оповестен също като агент „Академик“ от ДС, е публикувал в сайта си снимка на Анна Политковская за илюстрация на критична статия срещу нас.

  Обвинява ни, че сме подали сигнал в прокуратурата относно участието на премиера Бойко Борисов в престъпни схеми за контрабанда на наркотици, но не сме направили същото за други безобразия, за които той е писал.

  Агент „Академик“ се ангажира с твърдението, че Борисов и Цветанов правели срещу престъпността повече от всички други, защото са арестували няколко известни фигури на мафията.

  Ние не се ангажираме с такава позиция. Това, че при Бойко Борисов бяха арестувани Алексей Петров и бандата на Сумиста, че при Румен Петков бяха арестувани братята Маргини, а при Михаил Миков „братята Галеви“ не означава, че в България се е възцарила силата на правото.

  Не виждаме ефективни и справедливи присъди, а виждаме вопиющата некадърност на следствените органи да съберат годни доказателства, за да бъдат осъдени арестуваните. Виждаме обаче служби като МВР и ДАНС, в които работещите агенти на ДС се броят с хиляди. И виждаме техните провали, въпреки поголовното следене на гражданите и въпреки все по-наглата полицейщина. Виждаме утвърждаване на правото на властния и силния.

  Отделен въпрос е, че когато имат успехи, ченгетата не трябва да очакват хвалби от медиите, защото обществото им плаща от държавния бюджет, за да успяват.

  За нас Бойко Борисов е бандит. Заявяваме го на базата на сериозни данни от сериозни източници, които съвпадат с данни от по-малко достоверни, но също важни свидетели.

  За нас и Алексей Петров е бандит, това сме заявявали още когато той колеше и бесеше в ДАНС, а медиите не смееха да напишат името му. Надяваме се и той да бъде осъден и да получи справедлива присъда за своите тъмни дела.

  Да те бият бандити с чукове е страшно и Огнян Стефанов го знае по-добре от нас. Но да те управляват бандити също не е весело. Прокуратурата е институцията в правовата държава, която трябва да разкрие и да изправи пред съда и едните, и другите.

  Анна Политковская не е била доносник, не другаруваше с търговци на смърт, не сътрапезничеше с мутри, не караше мутренски джип и никога не е залагала професионалната си чест и името си в услуга на едни бандити срещу други бандити.

  Агент „Академик“ има в биографията си всичко току-що изброено и поради това считаме, че няма моралното право дори да споменава Политковская, камо ли да се подписва под нейната снимка. Нека ни споменава нас както и колкото си желае в името на свободата на словото.

  А ние ще продължим, както и досега, да вдигаме шум и да заставаме открито с имената си, когато медиите оглушително мълчат за престъпленията на властимащите. Това правеше приживе журналистката от „Новая газета“, така ние считаме за редно да покажем уважение към нейното дело и нейната памет.

  Петър Пенчев, Атанас Чобанов
  http://politkovskaya-bg.blogspot.com/2011/11/blog-post_30.html

   

  ––––––––––––––––––––-

  * Анна Политковская не е знаме за всяка манифестация

  Огнян Стефанов

  Един от подсъдимите по делото „Килърите” се изока в съдебната зала и веднага от това произтече мазна новина. Бойко Борисов в „предишния си живот“ управлявал наркоканал през Турция.
  Сикаджии пък събирали пари да му купят поста „главен секретар” в МВР. Разкритията направил не кой да е, а Васил Костов-Кеца.
  Пикантно е, а и се връзва с вече известни „потресаващи разкрития”, част от които сглобяваше вече покойният „шестак” полк. Цвятко Цветков.

  Това, че Кеца направил тези сензационни изявления, не ме учудва. Бил съм в Шуменския съд и знам какво поведение си позволяват подсъдимите в процеса. Освен това доказателствата за извършените убийства, грабежи, измами и отвличания са толкова очевидни, че на обвиняемите не им остава нищо друго, освен да се опитват да си спасяват кожата по всякакви начини. По всякакви! В залата тези хора си позволяват да обиждат прокурорите, съдиите, жертвите. Нагли подмятания могат да се чуят и когато минават покрай журналистите. За отношението им към свидетелите да не говорим.
  И точно този Васил Костов-Кеца решил да се изяви като радетел за истината. Научил си е урока: „Плюй по Борисов, за да станеш звезда”. И стана.

  Направиха го Петър Пенчев и Атанас Чобанов, членове на Обществения съвет на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская”, носител на Международната награда за защита на човешките права „Златен гълъб”. Пенчев не познавам, но ми е странно участието на Наско в това начинание. Може би от Франция, където той живее, нещата да изглеждат по-различно, но би трябвало да знае кои са големите дела в България и кои обвиняемите по тях. Също и какво ни струва на всички нас да се стигне все пак до тях…

  Знам, че не е здравословно да защитаваш управляващите. Ще те нарекат слагач и какъв ли не още, но има неща, които са факт и няма как да си затваряме очите пред тях, защото фактите са свещено нещо. Това е първото правителство, което се опитва да притисне организираната престъпност. Виновни за убийства, отвличания, рекет и изнудвания са в съдебна зала и се опитват да се измъкнат. И не е важно дали Бойко Борисов обича да играе футбол, а Цветан Цветанов харесва Веселин Маринов, ако мафиоти се окажат с присъди при доказана вина. Двайсет години в тази посока се е правило твърде малко, обидно малко. Обезсърчително малко! Нека не забравяме това.

  Да се правиш на герой и борец за свободното слово е едно, да си такъв – е нещо съвсем друго.

  Има няколко неща, които леснопишещите на главния прокурор Борис Велчев и председателя на Европарламента Йержи Бузек би трябвало да знаят.

  Обвиняем, който е застрашен от дълга или доживотна присъда, няма да се спре пред нищо, за да се имъкне. Кеца не прави изключение. Той споменава срещи, на които били присъствали Стоил Славов и Бай Миле, които отдавна не са между живите. Споменава също Самоковеца, Поли Пантев и Мето Илиенски, които също няма как да бъдат питани, по обективни причини… В „разкритията” си включва и Сретен Йосич-Амстердама, който бе осъден от Белградския съд за мафиотска дейност. Същият бе арестуван в София тъкмо по времето, когато главен секретар на МВР бе Бойко Борисов. Имаше тогава информация, че Йосич е поръчал убийството на Борисов тъкмо заради ареста. Днес обаче Йосич бива циитран като важен източик на информация.
  Кеца и „Килърите” бяха изправени пред съда от правителство, начело на което е Бойко Борисов. Очакват ги тежки присъди, ако се докажат обвиненията. Е, „Happy Birthday …” ли да му изпеят? „Килъра” Васил Костов споменава и името на президента на ФК „Славия” Венцислав Стефанов, който обаче отрича да са водени подобни разговори. По този повод до Велчев и Бузек отделно писмо ли ще се пише?…

  Преди месец и нещо бивш служител на НСО разкри, че Алексей Петров, бидейки съветник в ДАНС, е поръчал да бъде убит бизнесменът Гриша Ганчев. Ганчев като научил, се обадил на президента Георги Първанов. Той от своя страна извикал и Петров, и Ганчев при себе си и се опитал да изглади ситуацията.
  Написаха ли тогава членове на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская” писмо до Бузек и Велчев, че нещо не си спомням?

  По време на предизборната кампания същият Алексей Петров-Трактора много искаше да стане президент. Програмата му се базираше на забрана на политическите партии по примера на Бенито Мусолини в Италия и Адолф Хитлер в Германия. Срещу Петров има събрани над 100 тома обвинения в тежки криминални престъпления. Едвин Сугарев изкара ужасяващи неща за връзката му с бившия главен прокурор Никола Филчев и методите им на обработка на неудобни хора. Писмото с тези варварски разкрития пътува ли към Брюксел и Съдебната палата или още не е написано?

  Стъпвали ли са възмутените от Бойковото минало на някой от съдебните процеси, които текат в момента? Например за убийството на студента Стоян Балтов, на младежите Васил Александров и Кирил Въжаров, на „Наглите”, за да видят и чуят какви заплахи се отправят към свидетелите и жертвите и въобще какво отношение се демонстрира към тях от страна на изпечени бандити и опитни адвокати? Знаят ли, че съпругата на единия от убитите от „Килърите” бе попитана от един от адвокатите на обвиняемите: „Е, стана известна: какво още искаш?”. А какви обвинения, гнусотии и лъжи бяха изричани за съдиите и прокурорите по делото – не ми се говори. Няма ли рицарите на правдата да запретнат ръкави и да напишат няколко реда до ЕС, ЕК, САЩ, ООН и т.н., че у нас се пледира главно за правата на подсъдимите и извършителите на брутални престъпления, а за правата на жертвите, техните близки и свидетелите не се обелва и дума? Или подобна позиция е слагачество към властта и не им върши работа.

  Не знам колко „възмутени” са били авторите на „отвореното писмо”, но със сигурост не са си дали сметка какви последици може да има от него. Очаквайте водопад от „разкрития” на обвиняеми от всякакъв калибър. Оказва се, че думата на хора, които са зачернили десетки семейства и са погубили животи с лекота бива „уважена” услужливо от борци са справедливост, но последиците от делата на същите тези типове трябва да търпим всички ние. Те няма какво да губят, защо да не ползват „стратегията на помията”? Очевидно тя се радва на успех в определени кръгове, които смятат, че имат имунитет срещу критики само защото развяват като байрак каузи и имена. Утре някой ще плати на общоизвестни престъпници, за да напишат я книга, я сценарий за сериал. Гледали сме такива филми. Справедливостта е нещото, което най-много ни липсва от години. За нея трябва да се воюва. Обществото ни е демотивирано, съдебната система пробита, политиците корумпирани. За да се стигне до справедливост в един процес, продължил години, трябваше Франция да използва натиск върху родната Темида. Опитваме се да извървим своя път към по-справедливо общество. Той не е лек, но едва ли точно хора като Кеца ще ни отворят очите. Пази боже!
  И по-внимателно с името на Анна Политковская. То не е препоръка, нито гаранция за заслуги.

  www.frognews.bg/news_40722/Anna_Politkovskaia_ne_e_zname_za_vsiaka_manifestatsiia/

• Ленин: „Дори и 90 % от руския народ да загине, достатъчно ще бъде само 10 % да доживеят Световната революция“

  Москва, Русия /КРОСС/. Октомврийската революция, наричана също Болшевишка революция, е въоръжен преврат в Русия, осъществен на 7 ноември (25 октомври стар стил) 1917 г. в руската столицата Санкт Петербург. Превратът се ръководи от болшевиките, начело с Владимир Ленин. Първоначално революцията е наричана просто Октомврийско въстание, Октомврийски преврат или Въстанието от 25-ти. При отбелязването на десетгодишнината от събитието съветската пропаганда въвежда термина Велика октомврийска социалистическа революция – ВОСР. Това название се налага като официално до края на съществуването на СССР, пише в свой анализ „Янтра днес“.

  ВОСР довежда до създаването на Съветския съюз – първата комунистическа държава в света, както и първата от класическите тоталитарни системи на 20 век. На 16 март 1917 г. абдикира последният руски император Николай II. Властта в Русия е поета от временното правителство на Керенски. Малко след това в Петроград пристига Ленин. Той констатира, че има великолепна възможност малобройната, но дисциплинирана комунистическа партия да вземе властта. Първият опит за въстание през юли 1917 г. се проваля и вождът на революцията е принуден да се укрива. Но вторият опит през октомври 1917 г. вече е успешен. Начало на въоръжената акция дава залпът на крайцера “Аврора”. С щурм, въпреки липсата на съпротива, е превзет Зимният дворец и са арестувани членовете на Временното правителство. Начало на въоръжената акция дава залпът на крайцера “Аврора”. Ключова роля в болшевишкия преврат изиграва Лев Троцки, чието истинско име е Лейба Давидович Бронщейн.

  В качеството си на председател на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати той е на практика военен ръководител на преврата. Именно по негови указания първо са атакувани ключови обекти като Централната поща, Държавната банката, гарите и др. Болшевиките бързат да сложат ръка и върху всички търговски и частни банки, бижутерийните магазини, сейфовете на големите търговски предприятия, частните взаимоспомагателни каси, банковите филиали в заводите. Установена е “диктатура на пролетариата”, създадено е първото съветско правителство – Съвет на народните комисари начело с Ленин. По негова заповед на 6 януари 1918 г. е разпуснато законно избраното чрез свободни и демократични избори Учредително събрание. Последица от октомврийския преврат е разрушителната гражданската война в Русия. Официалното название Велика октомврийска социалистическа революция всъщност има за цел да прикрие нейния истински характер. ВОСР нито е велика, нито социалистическа, нито е революция. По същество това е въоръжен преврат срещу демократичното и републиканско управление на либерали и социалисти, което идва на власт след Февруарската революция от 12 февруари 1917 г. Временното управление е съюз, от който цели да прокара политически реформи, създавайки демократично избираема изпълнителна и законодателна власт. По своята същност болшевишкият преврат от 1917 г. се явява феодална и монархическа реакция срещу демократичното и републиканско правителство на Русия. На практика наложеният съветски строй осъществява мащабна рефеодализация на страната и реставрация на крепостничество. Освободените през още през 1861 г. руски селяни са закрепостени отново в изградените колхози и совхози. Те нямат право да сменят местожителството си, не притежават паспорти и не могат да пътуват из страната. В подобно положение са и работниците, които не могат да напускат заводите. Съответно цялото население на СССР е закрепостено върху територията на страната и не може да излиза зад граница. Тоталитарното управление на Русия всъщност има всички характеристики на абсолютизма. По своите правомощия и безконтролна власт “вожда на народите” и генерален секретар на ЦК на ВКП(б) Й. В. Сталин, надминава и най-ярките представители на Романовата династия. Самата власт, както и цялата собственост в СССР, са одържавени, а държавата се явява най-голям и единствен феодал. Болшевиките винаги са прокламирали, че тяхната цел е разрушаване на капитализма.

  Според учението на Маркс всяка обществено-политическа формация лежи върху основите на предходната. Така неизбежно се оказва, че при разрушаване на капитализма, съветският строй се изгражда върху основите на феодализма. При клановата структура на съветската номенклатура е спазен дори и феодалният принцип “Васалът на моя васал, не е мой васал!”. В СССР партийните секретари пък се ползват на практика с неограничената власат на местни феодали. На практика се оказва, че съветският строй е всъщност модернизиран и съвременен вариант на добре познатия феодален строй. При това в ярко изразен тоталитарен вариант. Но нещата не стигат само до тук. В съветската система могат да се открият даже елементи и от робовладелския строй. Милиони каторжници от Архипелага ГУЛАГ полагат денонощен робски труд на обекти като Беломорканал, БАМ, електроцентрали, заводи, язовири и др. По различни данни броят на загиналите в съветските концлагери варира от 2 млн. до 5 млн. каторжници. Болшевишкият преврат има и определена антируска насоченост. Ленин и неговите съратници пристигат в Русия в пломбиран немски вагон именно с цел да организират метеж. Създадената през октомври 1918 г. от Ленин първа в света Социалистическа държава на работниците и селяните всъщност представлява германски протекторат чак до разгрома на Германия, през ноември 1918 година. Немците осигуряват на новия режим военна и материална помощ. Финансовата подкрепа за болшевиките започва още от края на 1914 г. Според германските официални документи болшевиките са получили 72 млн. златни марки, като по-голямата част от сумата е връчена след 7 ноември 1917 година. Финансирането е прекратено през юли 1918 г., когато е убит германският посланик в Москва граф Мирбах.

  Още през април намиращите се в Русия 300 хил. немски и австрийски военнопленници са задължени да окажат военна подкрепа на болшевиките, които пък се ангажират да ги въоръжат. Секретните заповеди, подписани от началниците на генералните щабове на Германия и Австро-Унгария, са открити в немските архиви от американците след Втората световна война. Именно немските и австрийските войници без особени усилия смазват бунта във военните училища в Петроград срещу болшевиките. Немски “военнопленници” осигуряват отбраната на Петроград от казаците на генерал Краснов, а немски военни ръководят бомбардировката и превземането на московския Кремъл. За благодарност към германските си благодетели Ленин сключва Бресткия мир, като оставя под немска окупация почти половината от европейската част на бившата Руска империя – Полша, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, части от Беларус, а също така и областите Карс, Ардахан и Батуми, югоизточно от Кавказ. В ръководството на Лениновата партия и болшевишкото правителство, има предимно предимно евреи, също и латвийци, поляци, немци, грузинци, арменци и почти няма етнически руснаци. Дори личната охрана на болшевишките вождове и съставена без изключение от интернационални части – литовци и монголци.

  Въоръженият преврат в Русия 1917 г. съвсем не е пролетарски, а е открито антиработнически. ВОСР дава управлението на Русия не в ръцете на пролетариата, а в ръцете на “професионалните революционери”, от които се ражда нова класа – номенклатурата. В социалния състав на болшевишката партия почти не присъстват работници. Същото важи и за първото правителство, наречено Съвет на народните комисари. За сметка на това в ръководството на болшевишката партия преобладава процентът на аристократите. Самият Ленин е дворянин, Чичерин – също, а Троцки е може би единственият случай на руски евреин-помешчик, който притежава обширни поземлени имения. Показателен е примерът с княз Михаил Андроников, който непосредствено след преврата става председател на ЧК в Кронщад с личната препоръка на Ленин и Дзержински. Комунистическият режим всъщност няма нищо общо с промишлените работници. Нещо повече, това е антиработническа диктатура.

  Само през първите три-четири месеца на 1919 г. в Русия са били разстреляни 138 хил. работници, вдигнали се на стачка срещу болшевиките. В Астрахан органите на ЧК разгонват десетхиляден митинг на работниците от местните заводи, като 2000 души са разстреляни на място с картечници. Много работници са арестувани и после издавени в шлепове във Волга. Октомврийската революция има откровено и анти-селска насоченост. Създадените от болшевиките продоволствени реквизиционни отряди масово конфискуват зърното от селското население. През 1918 г. само в 20 района на Централна Русия, избухват 245 големи селски въстания. Масови вълнения съпротива в селските райони има особено през лятото на 1919 година. В селското въстание в Тамбовска губерия през 1920-21 г. оръжие в ръка се вдигат над 40 хил. души.

  Бунтът е потушен жестоко от бъдещите съветски маршали Тухачевски и Якир с употребата на химически отровни вещества. През януари 1921 г. пламва селско въстание и в Западен Сибир, където селяните сформират 60-хилядна армия. Вследствие на антиселската политика на болшевиките по време на Първия голям глад – 1921-1923 г., в Поволжието, Дон, Северен Кавказ и Украйна, умират между 3 и 5 млн. души селско население. От Гладоморът през 1932-1933 г. само Украйна губи около 10 млн. селяни. Октомврийската революция през 1917 г. в Русия довежда до създаване на първата тоталитарна държава в света, която добива своя завършен вид още в първите години от управлението на Сталин. Болшевишката диктатура исторически – и по време и по мащаби, надминава всички останали тоталитарни режими. В Италия фашистите на Мусолини са на власт от 1926 до 1943 г., в Германия Хитлер управлява едва 12 г. от 1933 г.

   

  Източник:  Epochtimes-bg.com

• Протестиращи блокират центъра на София и ГКПП

  Пред Народното събрание има национален митинг-протест срещу пенсионната реформа, продължава стачката в БДЖ, а зърнопроизводителите блокират пътища в цялата страна 

   

  Национален протест срещу пенсионната реформа, организиран от КНСБ и КТ „Подкрепа“, блокира днес центъра на София.

  Междувременно в страната продължава стачката на служителите на БДЖ срещу съкращенията там, а зърнопроизводители блокираха основни пътища заради намалените средства за земеделие.

  С тежки селскостопански машини за около час бяха блокирани Дунав мост, Пътен възел „Петолъчката“ край Сливен, път Е-79 при Мездра, както и пътят Пловдив-Карлово.

  От 12 до 14 ч. бе блокиран ГКПП Капитан Андреево, където движението вече е подновено.  От 14 до 15 ч. земеделците блокираха и ГКПП Лесово. 

  Заради протеста на синдикатите в столицата има

  временна организация на движението в София

  през целия ден. Отцепен е за движение района на Националния стадион, а в целия район около СУ „Св. Климент Охридски“ има проблеми с трафика.

  По информация на БГНЕС пред парламента има между 10 и 12 хил. души.

  Двата лъча с протестиращи тръгнаха в 11,30 ч. от пл. „Македония“ и стадион „Васил Левски“ и се събраха на пл. „Народно събрание“, където скандират „Оставка“.

  Демонстрантите носеха чучело със снимка на Симеон Дянков, което държеше надпис „На лъжец не вярваме, дори когато казва истина“.

  Синдикатите са подготвили и стена на срама със снимките на народните представители от ГЕРБ, внесли предложението.

  В подкрепа на синдикалистите се присъединиха и техни колеги от Варна, Силистра, Кюстендил, Стара Загора, Ямбол, Хасково, Ловеч. Протестират също синдикалните организации на КТ „Подкрепа“ от предприятията ВМЗ-Сопот, ЦСМ-Плевен, „Кремиковци“ АД.

  Протестът съвпадна по време със заседанието на парламентарната комисия по бюджет и финанси, на което трябваше да се се разглежда вдигането на възрастта за пенсиониране с една година от 2012 г.

  Малко преди 15 ч. лидерите на синдикатите излязоха от среща с ръководството на ПГ на ГЕРБ в парламента и съобщиха, че днес бюджетната комисия няма да заседава, а в 18 ч. ще има среща между синдикати и управляващи.

  Дянков: Пенсионната реформа е закъсняла с 10-12 години

  Това заяви министърът на финансите, когато беше помолен да коментира националния протест на синдикатите срещу пенсионната реформа.

  Затова по-добре да я направим сега, отколкото след три-четири месеца да я направим с външни хора, които да ни диктуват какво и как трябва да се направи, защото тогава тя ще бъде много по-тежка, допълни министърът.

  Това по думите на Дянков се отнася както за пенсионната реформа, така и за реформите в БДЖ, за реформата, която предвижда държавните служители да си плащат осигуровките.

  Всичко това, така или иначе, трябва да стане, заяви министърът.

  Няма държава в ЕС, където да не е имало стачки, те са естествена част от демокрацията и кризата, отбеляза вицепремиерът.

  В средата на 2012-а може да има актуализация на бюджета,

  стана ясно от думите на министъра на финансите, предаде Агенция „Фокус“.

  Причината са промени в минималните пенсии и минималната заплата. До средата на утрешния ден ще има анализ, който ще покаже какво ще струва всички държавни служители и тези в силовите ведомства сами да си плащат осигуровките.

  Идеята е със съответния процент да се повишат възнагражденията им, за да не са ощетени. Анализът се прави в НОИ, помагат и експерти на финансовото министерство.

  Като се вдигне средната заплата, от това пък зависят някои други неща – майчински, студентски стипендии, изчисляваме допълнителните разходи.

  Ще го направим неутрално за самия служител, да не губят нищо от това, че ще си плащат осигуровките, бюджетът ще загуби, защото със средната заплата са вързани някои социални плащания, каза той.

   

  Източник:   Vesti.bg

   

  

• Председателят на българската общност в Атина Росен Христов е бил убит

  Трупът му е бил открит от полицаи в понеделник в къща в атинското предградие Хайдари

  Според съдебния лекар Христов е бил убит преди 4 дни. Тялото му е било намерено, увито в одеяла и скрито под възглавниците на канапе. При аутопсията по главата и крака на жертвата са открити рани от остър предмет, вероятно секира.

  Разследващите полицаи издирват жена и мъж от България, с които Росен Христов се е видял последно в четвъртък. Жената е напуснала жилището преди няколко дни и се издирва от гръцката полиция.

  В къщата, където е намерен трупът, живее под наем българката Ваня Иванова. Потресена и шокирана от случилото се, тя разказа пред “24 часа”:

  „Къщата, в която живея, има пристройка и там бях приютила българката Стефка Мариянска, за да й помогна, тъй като нямаше работа и пари. Дадох й назаем 400 евро. Росен идваше често при нея, вероятно за да й помогне да си намери работа, защото той живееше в офиса на дружеството.

  Преди седмица Стефка се върна от България и доведе и брат си. Тогава й казах да намери начин да ми върне заема и до петък да се изнесе от къщата. За последен път видях Стефка в четвъртък на обед.

  В следващите дни на няколко пъти влизах в пристройката, за да я почистя, тъй като нещо миришеше, но миризмата така и не изчезна. Тогава се обадих на зетя на Росен, който извика полиция и след обстойно претърсване трупът бе намерен в дивана. Бяха извадени възглавниците от него и там той бе захвърлен и покрит с много одеяла. Емил Крумов, заместник на Христов начело на българската общност, сподели:  „За последно с Росен се видяхме в понеделник. Шокиран съм! Ние бяхме не само съратници, но и много добри приятели, което могат да потвърдят всички наши близки. Дадох показания в полицията и съм готов да съдействам с каквото е нужно.”

  „С Росен се видяхме на 19 ноември и обсъждахме новите му проекти. Искаше да създаде българска библиотека и докарахме книги от България. Искаше да направи и градина за децата на българите и трябваше да се видим през седмицата, за да уточним детайлите„, разказва Албена Иванчева, координатор на временния Обществен съвет за българите в Гърция. „Росен беше един истински човек, който мислеше за доброто на българите. В неделя организираме панихида в българския храм в Атина, за да почетем паметта му.“

  Следите на 60-годишния Росен Христов се губят от четвъртък, когато сестра му Нели Христова, омъжена от 20 години в Атина, сигнализира полицията.

  „В петък Росен трябваше да дойде, за да си вземе личната карта, която съхранявам, но не се появи. Звънях му, но всичките му мобилни телефони бяха изключени. Свързах се с негови познати, но никой нямаше информация къде може да е. Росен никога не изключва телефоните си и това ме притесни. Тогава уведомих властите за неговото изчезване“, разказа сестрата.

  ––––––––––––––

  Росен Христов е родом от Варна и по професия е цирков артист. В Гърция емигрира преди 10 години, а от 7 години е председател на българската общност. Дружеството е създадено през 2000 г., за да опазва българската култура, традиции и изкуство сред съотечествениците ни в Гърция. Покойният Христов създава преди години на доброволни начала първото българско училище в Атина.

   

  Тони Маскръчка,

  в. „24 часа“

   

  ––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред:   Изразяваме искрени съболезнования на близките и приятелите на Росен Христов.

   

• Андрей Загданский: “Америка – страна одиноких профессионалов”

  11 декабря Литературный салон Аллы Дехтяр приглашает на творческую встречу с кинорежиссером Андреем Загданским.

  Краткая справка. Андрей Евгеньевич Загданский родился в Киеве. Закончил факультет кинорежиссуры Киевского государственнго института театрального искусства имени Карпенко-Карого. С 1981 по 1988 годы – режиссер Киевской киностудии научно-популярнух фильмов “Киевнаучфильм”, с 1988 по 1992 годы – режиссер независимой киностудии “Четверг”. С 1992 года живет и работает в Нью-Йорке. Некоторое время преподавал в университете “New School”. Ведет рубрику “Кинообозрение” в программе “Американский час с Александром Генисом” на радиостанции “Свобода”. С 1996 года – основатель, продюсер и режиссер независимой киностудии AZ Films L.L.C. Режиссер фильмов “Регистрация” (1988), “Толкование сновидений” (1990), “Двое” (1992), “Шесть дней” (2001), “Вася” (2002), “Костя и Мышь” (2006), “Оранжевая зима” (2007), “Мой отец Евгений” (2010).

   

  –          Вы родились в семье сценариста Евгения Загданского. Интерес к кино у вас от него?

  –          Наверное, да. Собственно, иначе и быть, вероятно, не могло: это был мир, в котором я вырос. Ну, и потом, что может быть интереснее, чем кино? Не знаю…

  –          Что вам вспоминается сегодня о Киеве вашего детства? Как и в чем изменился город сегодня?

  –          Я любил свой город, он мне казался прекрасным и бесконечным, неисчерпаемым, булгаковским Городом, тайной, где меня ждут мои открытия, где судьба откроет мне мое будущее. Так и произошло: в Киеве я встретил свою жену, в Киеве родился мой сын. Но я не знал других городов. Уже давно я люблю Нью-Йорк. Если угодно, я изменил Киеву, но и Киев изменил мне. Изменил пошлостью, бездарной архитектурой, исковерканными склонами Днепра, машинами, по-хамски запаркованными на тротуарах города, вседозволенностью богатых, позорными памятниками, провинциальностью, президентом-преступником и другим, предыдущим президентом-демагогом, и до него… Но я люблю своих близких, люблю друзей, которые живут в Киеве. Это моя единственная подлинная связь с городом.

  –          Вспомните, пожалуйста, ваши первые киновпечатления…

  –          “Путешествие Синдбада-морехода”. Мне было шесть лет, и я боялся до абсолютного ужаса. Лез под кресло в кинотеатре. Первая комедия, которую помню, – “Закон есть закон” с Тото. Первый великий фильм, который я увидел, был “Андрей Рублев”. Первый документальный фильм, который меня потряс, – “Куонискацис” Годфрида Реджио. Одна из первых сильных влюбленностей в “серьезном” кино – “Мой американский дядюшка” Алена Рене. В институте влюбился в фильмы Бунюэля, Куросавы. Мне даже нравились фильмы Михалкова (sic), он замечательно умел заполнять советский вакуум.

  –          Как прореагировал отец на ваше решение стать режиссером?

  –          Отец категорически не хотел, чтобы я поступал в Театральный институт на режиссуру в Киеве. Была такая концепция, что нужно приходить в кино с жизненным опытом, “зрелым” человеком. Это, бесспорно, было фактором, который учитывали мои родители. Но, думаю, важно было и время: середина семидесятых. Отец не был человеком, настроенным антисоветски, но был человеком, мыслящим критически: кругом засилие коньюнктуры, власть бездарных и идеологически верноподданных. Наверное, он боялся за меня, за мою судьбу. Хотел, чтобы я был счастлив. И я сразу после школы поступил в Киевский политехнический институт, где был радикально несчастлив. Промучался год, чтобы не забрали в армию, и пошел поступать в Театральный. Мне было восемнадцать лет. Поступил. Все думали, что только потому, что мой отец имел связи и влияние в мире кино в Киеве.

  –          Каков главный урок отца, усвоенный вами?

  –          Найти в каждой работе, в каждом фильме максимум, который скрыт в материале, и подняться до этого максимума.

  –          Обрисуйте, пожалуйста, круг людей, на фильмах которых вы осваивали азы профессии.

  –          В Киеве это был режиссер Феликс Соболев. Человек талантливый, яркий, близкий к нашему дому. О нем сказано немного в фильме “Мой отец Евгений”. Он заразил меня своим отношением к кино, к своему фильму, заразил меня страстъю – то, что ты делаешь, может и должно быть самым главным в жизни. Но “азы” профессии, в действительности, никому не интересны. Интересно мастерство, интересен персональный стиль. Для меня самыми интересными режиссерами были и есть Луис Бунюэль, Робер Брессон, Микеланджело Антониони, Луи Малль. Я называю тех, чьи работы мне генетически близки, тех, кто влиял на меня.

  –          Расскажите, пожалуйста, об истории создания фильма “Мой отец Евгений”.

  –          Я никогда ничего не делал вместе с отцом, хотя мы были близки и делились замыслами друг с другом.  Когда я оказался в Америке, в Нью-Йорке, отец очень тяжело переживал нашу разлуку. Вероятно, это было первым импульсом к созданию фильма. Так появился материал с моим отцом, снятый для меня в 1994-1995 годах моим другом, оператором Владимиром Гуевским. Но дальше дело не пошло. В 1997 году отца не стало. Идея фильма как-то все время была со мной, эволюционировала. Я хотел рассказать и об отце, и о времени – его и моем, о том, как я пришел в кино, о нашем непонимании и нашем сближении. 

  –          Вы начали работать в бывшем Советском Союзе, сейчас продолжаете заниматься этим в США. В чем сходства и в чем различия в организации кинопроцесса в двух странах?

  –          В организации работы нет ничего общего. Там было государство, централизованное финансирование, чиновничьи инстанции. Здесь – рынок, свобода, риск, личная ответственность. Для документалистов там, в России, государство – по-прежнему, главный источник финансирования, и в этом всегда угроза морального компромисса. В родном Киеве документальное кино почти убито. В Советском Союзе счастливое время было в конце восьмидесятых – государство еще давало деньги, но власти над творчеством уже не имело. Чиновники боялись нас. Так я, например, сделал картину “Толкование сновидений”. Этот фильм “привез” меня в Америку. Теперь мой “кинопроцесс” – дело одинокое, личное. “Америка – страна одиноких профессионалов”, – объяснял мне знакомый много лет назад. Отчасти он был прав. Я – независимый документалист, да еще работающий в таком узком направлении, как авторское документальное кино. Я очень много работаю один. Жизнь заставляет.

  –          Основанная вами компания “AZ Films” – это желание быть максимально независимым или недоверие к уже существующим фирмам?

  –          Скорее, деловая необходимость. Я не стремлюсь быть абсолютно независимым, но мне необходимо быть достаточно свободным. Продюсер Загданский старается максимально идти навстречу режиссеру Загданскому.

  –          На протяжении долгого времени вы не только снимаете кино, но и анализируете его на радиостанции “Свобода”. Как получилось, что вы стали кинокритиком?

  –          Совершенно случайно, благодаря моим дружеским отношениям с писателем Александром Генисом. Саша многие годы ведет на “Свободе” передачу “Американский час с Александром Генисом”. В какой то момент он пригласил меня рассказать о новых фильмах. Так началась моя “карьера кинокритика”. Хотя никакой я не кинокритик, а всего лишь человек, который любит смотреть кино, и, как результат, говорить о том, что любит.

  –          Ваша специальность не мешает относиться к фильмам отстраненно и объективно?

  –          Конечно, я пристрастен, но я и не скрываю этого. Объективность – профессиональная маска или, если угодно, профессионалное лицемерие. Всегда есть первое, инстинктивное – мне это нравится, меня это волнует или нет. Я верю в эту свою реакцию. Я могу ошибаться? Да, конечно.

  –          Каков принцип отбора фильмов для вашей рубрики “Кинообозрение”?

  –          Как правило, это фильмы, которые я недавно посмотрел и которые мне так или иначе понравились. Я никогда не хожу в кино “вообще”. С фильмами, которые я выбираю для просмотра, у меня связаны определенные ожидания. Если фильм мне не понравился, мы его пропускаем, если только это не очень “заметная” картина.

  –          Ваши последние потрясения в кино?

  –          Фильм Аббасa Киорастами “Копия верна” (“Certified Copy”) и документальная лента Роберта Дрю и Ричарда Ликока “Электрический стул” (“The Chair”). Эту картину 1963 года я впервые увидел на ретроспективе умершего в этом году Ричарда Ликока во время фестиваля DOC  NYC. Кстати, фильм снят в Чикаго.

  –          Одно время вы преподавали в университете “New School”. Вам нравилось это занятие? Можно ли в принципе научить снимать кино?

  –          Преподавать мне нравилось. Сейчас я не преподаю. Да, конечно, можно научить снимать. Как и научить думать. И анализировать. И смотреть. И играть на музыкальном инструменте… Если есть талант… Часто получается и без оного. 

  –          Для меня хорошее документальное кино гораздо интереснее игрового. Тем не менее оно всегда находилось да и сейчас находится на периферии общественного внимания. Почему, как вам кажется?

  –          У меня нет “видовых” предпочтений в кино. Мне нравится то, что мне нравится. При этом я не думаю, что документальное кино, за редким исключением, может реально конкурировать с кино, как с развлечением, с коммерчески построенным зрелищем. Но часто именно в документальном кино мы чувствуем подлинную авторскую страсть, авторский интеллект.

  –          Каковы перспективы развития документального кино?

  –          Перспективы замечательные, но не ждите от меня более конкретного ответа. Я слишком давно занимаюсь кино, чтобы пытаться предсказать его развитие.

  –          Есть ли конкретные адресаты ваших фильмов?

  –          Да, моя семья и несколько очень близких мне людей.

  –          В беседе с Юрием Норштейном я спросил, есть ли границы мультипликации или в этом искусстве возможно все. Мастер ответил, что в этом искусстве возможно все. А возможно ли все в документальном кино, или все-таки есть границы?

  –          Ну как можно не согласиться с великим Юрием Норштейном? Конечно, в искусстве возможно все. В анимации уж точно все. В документальном кино есть свои ограничения – что-то типа своего “нельзя брать мяч руками”. Но футбол от этого не стал менее бесконечным, да? Ограничения в документальном кино не столь однозначны, и каждый крупный автор их выбирает сам по себе. И эти ограничения, эти запреты и их нарушения делают документальное кино таким интересным видом искусства.

  –          Как вы собираетесь построить ваш вечер в Чикаго? Что мы увидим, услышим?

  –          Еще не знаю. Правда. Обещаю одно: быть не скучным. 

  Notabene! Встреча с Андреем Загданским состоится 11 декабря 2011 года в 6 часов вечера в Литературном салоне Аллы Дехтяр в помещении Computer Systems Institute по адресу: 8950 Gross Point Road, Skokie, IL 60077. Вход – $20. Справки по телефону – 773-275-0934.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Андрей Загданский

  Фото 2. С оператором Владимиром Гуевским на съемках фильма “Мой отец Евгений”. Зима 2009 года. Фото – С.Зиновьева

  Фото 3. С поэтом Константином Кузьминским возле портрета Василия Ситникова работы Владимира Некрасова на дверях сарая в доме Кузьминского. Фото – Е.Смирнов (Роспись на дверях погибла после наводнения в 2007 году)

  Фото 4. Кадр из фильма “Костя и Мышь”

  Фото 5. На вручении премии “Лавр” за Лучший документальный фильм 2010 года

  Фото 6. Кадр из фильма “Мой отец Евгений”

  Фото 7. С оператором Владимиром Гуевским на съемках фильма “Мой отец Евгений”. Зима 2009 года. Фото – С.Зиновьева

  Фото 8. Кадр из фильма “Костя и Мышь”

• Защо не (без въпросителна)

  Слави Бинев  –  архонт;

  Христо Стоичков  –  доктор хонорис кауза;

  Бойко Борисов  –  футболист на годината;

  Алексей Петров  – политически репресиран доцент

  и пр.

  –––––

  Цецка Цачева  –  мис „Мокра фланелка“ (примерно);

  Волен Сидеров  –  посланик на добра воля на ООН (също примерно)

  Симеон Дянков  –  мис „Вселена” (както по-горе).

   

  Ако някой веднага се зачуди и тръгне да оспорва как така

  Цецка Цачева примерно би могла да бъде мис „Мокра фланелка” – след като, освен, че е мисис, подобно звание е последното нещо, което би могло да се свърже с нейната личност;

  или, още повече, как така един мъж, бил той и министър, освен, че не е особено красив (дори не е и травестит 🙂 , да ме прости г-н Дянков за шегата), би могъл въобще да се свързва с титла като мис „Вселена”;

  или как така Волен Сидеров примерно би могъл да бъде посланик на добра воля на ООН – след като подобна длъжност или звание ама никак не му отива –

  то тогава този някой може би могъл да отговори

  дали на Слави Бинев му отиваше да стане архонт на Българската православна църква  (произведен за такъв от един владика-агент, на когото не му отива да бъде владика, но „млъкни, сърце”);

  и дали на Христо Стоичков му отиваше да стане доктор хонорис кауза на хуманитарен университет (ако приемем, че на ректора на този университет му отива да е ректор);

  или дали на действащият ни министър-председател, генерал-лейтенант, инженер и не знам още какъв Бойко Борисов му отива да бъде отличен като най-добрият български футболист на годината?

  Той впрочем, е убеден, че ще бъде такъв: „Премиерът Бойко Борисов е абсолютно убеден, че ще победи нападателя на Манчестър Юнайтед в анкетата за футболист на годината. На въпрос дали ще стане футболист на годината Борисов отговори лаконично „Аз съм си“.“  (По информация на  Мediapool.)

  Затова дали ако спортните журналисти (на които се пада последната дума в съответната класация) отличат наистина нашият „вселенски” премиер с титлата „Най-добър футболист на годината”, би им отивало да се нарекат спортни журналисти, едва ли има нужда да споменавам.

   

  Не всичко е пари, страх и тщеславни щения,

  или ако е така, нищо друго няма да остане.

   

   

  Мариана Христова

  Stranitzi-stannitzi.blogspot.com

• Програмата на България за световните квалификации е вече ясна

  Вчера бе съставена програмата за нашата  група В за  квалификациите за Мондиал 2014 в Бразилия. Нашата група за преговорите в Прага включваше президентът на БФС Борислав Михайлов, селекционерът Любослав Пенев и Павел Колев.

  Започваме с домакинство на фаворита в групата, Италия. Следват още 2 домакинства на Армения и Дания. Последният мач за 2012 година е гостуване на Чехия в Прага. Борбата се подновява през март 2013 с домакинство на Малта и гостуване на Дания.  Всъщност ето я цялата програма на националите:

   

  7 септември 2012 – България – Италия

  11 септември 2012 – България – Армения

  12 октомври 2012 – България – Дания

  16 октомври 2012 – Чехия – България

  22 март 2013 – България – Малта

  26 март 2013 – Дания – България

  6 септември 2013 – Италия – България

  10 септември 2013 – Малта – България

  11 октомври 2013 – Армения – България

  15 октомври 2013 – България – Чехия

• Докъде може да стигне слагачеството в България?

  Бойко задмина Бербатов за „Футболист на годината“

  Бойко Борисов задмина Димитър Бербатов в класацията „Футболист на годината“. До вчера звездата на Манчестър Юнайтед водеше в гласовете, но от днес премиерът на България оглави класацията, в която гласуването приключва на 4 декември. Борисов има 33% от гласовете или 1460 гласа срещу 29% или 1281 гласа за Бербо. На трето място е Николай Михайлов от Твенте с 353 гласа.

  Топ 5 във временното класиране:

  Бойко Борисов (Витоша Бистрица) (33%, 1 460 гласа)
  Димитър Бербатов (Манчестър Юнайтед) (29%, 1 281 гласа)
  Николай Михайлов (Твенте) (8%, 353 гласа)
  Стилиян Петров (Астън Вила) (7%, 318 гласа)
  Владимир Гаджев (Левски) (4%, 196 гласа). /БГНЕС

  ––––––––––––––––––
  „Дейли мирър”:  Българският премиер може да победи Димитър Бербатов за футболист на годината

  Премиерът на България е сред претендентите за тазгодишната награда за най-добър футболист в страната. В момента 52-годишният Бойко Борисов е втори след нападателя на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов, съобщава британският вестник „Дейли мирър”.
  Борисов е преди плеймейкъра на Астън Вила Стилиян Петров и вратаря на Твенте Николай Михайлов.
  Феновете могат да гласуват до 4 декември, след което екип от спортни журналисти ще определи победителя и десетте най-добри.
  Борисов играе редовно с отбора си Витоша Бистрица в аматьорската футболна лига.

  –––––––––––––
  ВСИЧКИ НОМИНИРАНИ:
  http://futbolist1.bg/

  Александър Бранеков (Видима-Раковски)
  Александър Тонев (Лех Познан)
  Александър Тунчев (Лестър)
  Апостол Попов (ЦСКА)
  Асен Караславов (Гройтер Фюрт)
  Атанас Курдов (Ботев Пловдив)
  Благой Георгиев (Терек Грозни)
  Бойко Борисов (Витоша Бистрица)
  Борис Галчев (ЦСКА)
  Бранимир Костадинов (Ботев Враца)
  Валентин Илиев (Стяуа Букурещ)
  Валери Божинов (Спортинг Лисабон)
  Васил Божиков (Миньор)
  Веселин Цветовски (Ботев Враца)
  Владимир Гаджев (Левски)
  Владислав Стоянов (Шериф)
  Георги Илиев (Черно море)
  Георги Миланов (Литекс)
  Георги Пеев (Амкар)
  Георги Терзиев (Черноморец)
  Дейвид Пенчев (Ботев Враца)
  Денислав Димитров (ФК Искра 2009 Искрец)
  Димитър Бербатов (Манчестър Юнайтед)
  Димитър Рангелов (Енерги Котбус)
  Евгени Александров (Литекс)
  Емил Гъргоров (Лудогорец)
  Емил Петков (Любимец)
  Захари Сираков (Амкар)
  Здравко Лазаров (Локомотив Пловдив)
  Иван Бандаловски (ЦСКА)
  Иван Коконов (Ботев Враца)
  Иван Цветков (Левски)
  Ивелин Попов (Газиантепспор)
  Илиян Мицански (Кайзерслаутерн)
  Костадин Марков (Миньор)
  Костадин Стоянов (ЦСКА)
  Костадин Хазуров (Апоел Бней)
  Мартин Камбуров (Далиен)
  Мартин Ковачев (Ботев Враца)
  Мартин Петров (Болтън Уондърърс)
  Мирослав Иванов (Лудогорец)
  Михаил Александров (Лудогорец)
  Момчил Цветанов (Литекс)
  Николай Бодуров (Литекс)
  Николай Божов (Славия)
  Николай Димитров (Касъмпаша)
  Николай Михайлов (Твенте)
  Петър Димитров (Берое)
  Петър Занев (Литекс)
  Пламен Илиев (Левски)
  Пламен Крумов (Черноморец)
  Радослав Димитров (Славия)
  Радослав Кирилов (Киево)
  Радостин Кишишев (Черноморец)
  Росен Ванков (Ботев Враща)
  Светльо Тодоров (Литекс)
  Светослав Петров (Ботев Пловдив)
  Спас Делев (ЦСКА)
  Станислав Генчев (Лудогорец)
  Станислав Манолев (ПСВ Айндховен)
  Стилиян Петров (Астън Вила)
  Стоян Димов (Локомотив Мездра)
  Стоян Колев (Черноморец)
  Страхил Попов (Литекс)
  Тодор Янчев (ЦСКА)
  Траян Дянков (Черноморец)
  Траян Траянов (Ботев Враца)
  Христо Златински (Локомотив Пловдив)
  Христо Йовов (Левски)
  Христо Спасов (ОФК Хебър 2011)
  Христо Янев (Литекс)
  Цветан Генков (Висла Краков)
  Цветомир Цонков (Черноморец)

  Източник:  в. „Сега“

  Бел.ред:   Заглавието е на Еврочикаго.

• Евробарометър: За българите бедността е най-голямата заплаха за националната сигурност

  Бедността е най-голямото предизвикателство пред националната сигурност според 60% от българите. Това показват данни от проучване за вътрешната сигурност на Евробарометър, публикувано от Европейската комисия.

  Повечето граждани на Европейския съюз (33%) обаче поставят на първо място икономическата и финансова криза, а 24% смятат, че бедността е най-голямата заплаха за националната сигурност. Голям процент от българите (48 на сто) също са на мнение, че икономическата криза е най-сериозното предизвикателство пред вътрешната сигурност.

  Общо 25% от гражданите на ЕС определят тероризма като най-голяма заплаха. Процентът сред българите за същата категория е значително по-малък – 4 на сто.

  Мнението на гражданите на България и на тези от останалата част от ЕС почти напълно съвпада в определянето на организираната престъпност като най-голяма заплаха за националната сигурност – съответно 23% и 22%.  За корупцията делът е 24 на сто за българите и 18% за останалите европейски граждани.

  Голямо разминаване има в мнението за нелегалната имиграция. Едва 1% от българите я определя като най-голяма заплаха за националната сигурност в сравнение с 13% при гражданите на другите страни от ЕС. Киберпрестъпността е заплаха за 10 на сто от европейците. Тук разминаването с мнението на българите е значително – нито един от запитаните не я е определил като такава.

  В проучването е включено и мнението на анкетираните за предизвикателствата пред сигурността на европейско ниво. Тук както българите, така и останалите анкетирани смятат, че най-сериозните заплахи са икономическата и финансова криза (41% от българите и 34% от останалите граждани на ЕС) и тероризмът (41% сред българите и 33 на сто от останалите запитани).

  Най-застрашени от кризата се чувстват страните със сериозни дългови проблеми – Ирландия (61%), Испания (57%), Гърция (56%), Италия (44%) и Португалия (41%). Процентът е по-нисък в най-големите икономики – Франция (15%) и Германия (28%).

  Организираната престъпност е най-сериозната заплаха за сигурността в ЕС според 21% от европейските граждани. При българите процентът е по-нисък – 15 на сто. По отношение на бедността 14% от българите са я определили като предизвикателство на европейско равнище.

   

  Източник:   в. „Дневник“
  

• 10 странни неща, които някои учени подготвят за бъдещето

  Майк Адамс,  Natural News

  Това, което „науката“, движена от корпоративни интереси, си е наумила за бъдещето на човечеството, е доста по-различно от утопичния пейзаж, обрисуван от средствата за масова информация. Ако вярваме на масмедиите, които също служат на корпорациите (и са тяхна собственост), науката е „винаги добра“ за хората. Научните открития непременно са „напредъци“ или „постижения“, а никога не са „пречки“ или „заплахи“ дори когато много от тях са доказано катастрофални за човечеството (например атомните бомби или ГМО).

  Въпреки че чистата наука е необходим компонент за всяка една цивилизация, която иска да разшири разбирането си за вселената, това, което виждаме да преобладава в днешно време, не е чиста наука, ами е псевдонаука, обслужваща корпоративни интереси, чиято единствена цел не е да разширява разбиранията на хората, а да увеличава печалбите на корпорациите. Заедно с тази корпоративно угодна наука се задава и една цяла нова ера от наистина страховити технологии, които скоро могат да станат реалност в нашия свят.

  Тук съм изброил 10 бъдещи технологии, които могат да се използват, за да ограбят свободата ви и да ви превърнат в пълни роби на корпоративните господари и разните глобалисти във властта. И всичко това ще бъде класифицирано като „наука“.

  #1
  Отглеждане на човешки органи в генетично модифицирани патентовани прасета

  Нуждаеш се от смяна на сърце или бял дроб? Нямаш проблеми, приятел! „Монсанто“ ще ти отгледа съвсем нов орган, като за целта ще използва специален генно модифициран хибриден вид прасета (патентът се очаква), които се отхранват с животинска храна, произведена от ГМО. Тези животни са предназначени за отглеждане на органи още приживе, за да се опазят органите „свежи“. С вашата правителствено одобрена и здравно финансирана трансплантация ще се заемат най-елитните американски клиники, които дори и днес са здраво нагазили в черния пазар на трафика с органи и нелегални трансплантации.

  #2
  Поведенчески ваксини настройват мозъка да елиминират всеки порив към несъгласие

  Неподчинението – казват някои псевдоучени – било болест! А „лечението“ за тази болест (която даже си има и официално име: опозиционно-предизвикателно разстройство) ще бъде нова „ваксина“, която биологически ще препрограмира мозъка ви, за да ви направи по-възприемчиви към чужд контрол. Тя ще бъде наречена „ваксина на поведението“, макар че по същество  представлява една химическа лоботомия. Тази технология ще бъде крайъгълен камък за създаването на глобална полицейска държава, която няма да толерира независимото мислене и критичните мисли от всякакъв вид – особено тези, които са насочени срещу самата власт.

  #3
  Централизирано дистанционно наблюдение на всички здравни статистики и жизнени показатели от полицейската власт

  Мислите ли, че здравните ви картони са ваша лична собственост и се пазят в тайна? Да, ама не: Дори сега американското правителство поддържа тайна централизирана кръвна банка с кръвта на бебета, взета още при раждането им. В близко бъдеще на гражданите ще бъдат имплантирани чипове, които да наблюдават биологичните им показатели и в реално време да предават на властите данни за пулса ви, дишането и наличието на определени химикали в кръвта ви, например наркотици или някакви легални лекарства. Тези лекарства често имат същия химичен състав като наркотиците, но се продават официално като „медикаменти“.

  Чиповете ще се използват, за да контролират дали хората са си изпили хапчетата. Могат да се използват и за идентифициране и арестуване на онези, които са си позволили да пият някое хапче, което не им е било предписано. Но основната цел на тези чипове ще бъде да следят нивата на основните хранителни вещества и най-вече да гарантират, че никой няма да може да достигне необходимото количество, да речем, на витамин D, който има твърде „нежеланото“ действие да подобрява мисленето и разсъдъчната способност.

  Под научната диктатура у онези хора, превърнати в овце, ще бъде поддържана хроничната липса на важни хранителни вещества – така те ще бъдат по-лесно манипулирани и управлявани. Естествено всичко това ще се продаде на широката публика като „загриженост“ на властите за сигурността на населението. Ще обявят: „Големите количества витамин D са опасни за здравето!“ След това ще определят „препоръчителни“ количества, които ще са твърде далеч от прага на пробуждане на разсъдъчните способности и които ще гарантират умствения сту̀пор на хората през целия им живот, контролиран от държавата.

  #4
  Пълна тайна за съдържанието, начина на производство и произхода на храните

  Колкото повече боклуци (от рода на ГМО) навлизат в хранителната промишленост, толкова по-усилени ще бъдат и опитите на производителите да прикриват химическите съставки в храните и да заменят имената на опасно звучащите химикали с далеч по-благозвучни наименования. Асоциацията на преработвателите на царевица вече се опитва да смени термина „високофруктозен царевичен сироп“ на „царевична захар“. Аспартамът сега се нарича „аминосуит“, а пък „мононатриевият глутамат“ (Е621) вече е „екстракт от мая“ или „квасна гъба на прах“.

  Но нещата са на път да станат и много по-зле, защото псевдонауката все повече се усъвършенства в специалитета си: измамите. Така например скоро може да видим консерванта натриев бензоат прекръстен на нещо като „освежаващи кристали“. Терминът „изкуствено оцветен“, да речем, може да се заменени с „подсилен с красиви цветове“, и т.н. На всичкото отгоре хранителната промишленост иска да скрие, освен съдържанието, откъде идват храните и как точно са произведени, защото тези три неща са все лоши новини за вашето здраве.

  #5
  Пълно криминализиране на домашно произведените храни и лечебни средства, което ще принуди хората да разчитат единствено и само на фабричното производство

  Докато сме на тема храна, нека ви кажа, че корумпираните „учени“ скоро ще обявят, че ако си произвеждате сами храната, това е изключително опасно занимание – защото е възможно да отгледате e.coli в собствената си градина. С това абсурдно твърдение домашното отглеждане на зеленчуци ще бъде напълно забранено на много места, а ако все пак случайно се осмелите да си отгледате тайно собствени домати, ще бъдете арестувани и вкарани в затвора точно както се постъпва и с трафикантите на хероин.

  Това се прави с цел населението да стане напълно зависимо от централизираното фабрично производство на храни, както е вече зависимо от централизираното производство на електроенергия и от централизираната преработка на изкопаеми горива. Естествено всичко това ще бъде оправдано с помощта на „учените“, които ще твърдят, че фабричното производство на храни е много „по-безопасно за вас“, защото в заводите всичко е „пастьоризирано“, „безрадиационно“ и „неопушено“.

  #6
  Глобални пандемии и биологични оръжия, които ще се разпространяват чрез сезонните противогрипни ваксини

  Макар по начало ваксините да са били създадени с идеята да пазят хората от болести, от доста време насам те се планират и използват като биологични оръжия, разпространяващи болести. Това е и причина хората, които се разболяват от грип зимно време, да са същите, които се ваксинират редовно. В близко бъдеще, когато глобалистите преценят, че човешката популация е надхвърлила „лимита“, ще станем живи свидетели на вирус, който „контролира популацията“ и ще действа точно чрез ваксините. Появата му ще е съпроводена от рекламна кампания, която ще предлага даже пари на хората, за да се ваксинират („Ваксинирай се против грип – спечели $25!“)

  Целият този план, разбира се, не е нищо повече от мярка за „контрол на популацията“ и ще се приложи, за да елиминират хората с нисък коефициент на интелигентност – онези, които са достатъчно глупави, за да се подложат доброволно на инжекция с биологично оръжие, което е пакетирано и продавано като „ваксина“. Глобалистите вярват, че тази програма за евгеника ефективно ще освободи човечеството от „расата на глупавите“. Тук човешките мъки и страдания, които ще причини тази програма, нямат никакво значение.

  #7
  Пълен контрол върху размножаването ви и генетичните характеристики на вашето потомство

  При полицейската „научна“ държава ще бъде невъзможно да се сношавате с човек по ваш избор и да създавате произволно потомство. Размножаването ще бъде внимателно регулирано посредством лицензиране и контрол, който да гарантира, че няма да се получат неочаквани резултати. Преди да има дете, всеки потенциален родител ще трябва да кандидатства пред властите за получаване на „разрешително за възпроизводство“. Но такъв човек вече ще трябва да има генетично-когнитивно досие и ако не се придържа към определения „размножителен статус“ (тоест ако има дете в произволно време, от лично избран партньор или „излишно дете“ – бел. Стопанина), го очаква затвор.

  На хората, които показват склонност към бунтове и си позволяват да говорят против властта, ще бъде отказана „привилегията“ да се възпроизвеждат. Само на най-покорните, белокожите и праволинейно мислещите роби ще им разрешават да се размножават. И те с удоволствие ще го правят, за да създават нови бебета, които после ще оставят за отглеждане от властта и за възпитание в покорно робство.

  (Бел. Стопанина: Случайно или не, в тази точка авторът Майк Адамс описва едно вероятно бъдеще, което се разкри и на мен в този окултен експеримент. Но нещата могат да стигнат много по-надалеч, да станат толкова по-злостни, че описанието им просто ще ги направи невероятни в нашето съвремие. Само едно ще кажа: Почитаемият Адамс едва минава по повърхността на черната евгеника и нейните социални планове.)

  #8
  Безжични мозъчни импланти, позволяващи дистанционно управление и превръщането на тълпи от хора в стадо кротки агънца

  Бъдещето на „науката“ ще включва всякакви видове електроника, имплантирана в човешкото тяло. Най-разпространени ще бъдат „омиротворяващите чипове“, които ще се наложат паралелно с „паричните чипове“ – хората ще плащат за всичко с тях. Използването на пари в брой ще бъде незаконно и ще се репресира като „терористична дейност“.

  „Омиротворяващите чипове“ ще се активират дистанционно от властите посредством излъчвания от предавателни кули или с помощта на ръчни устройства, с каквито ще бъдат снабдени служителите на реда. По този начин за нула време ще „омиротворяват“ огромни тълпи от протестиращи хора или бунтовници. „Студентите протестират отново за свобода на словото!“ – Така ли? Я активирайте „омиротворяващите чипове“ и те отново ще се подчинят на властите, поне за известно време. Също така, ако революционери маршируват към столицата и искат да свалят правителството от власт – активирайте чиповете и тираничната ви диктатура ще бъде спокойна!

  Такива чипове могат да се използват и за „развълнуване“ на хората тогава, когато това е политически изгодно. Например, когато някой нов терорист атакува американците на американска земя, тогава „развълнуващите чипове“ могат да се активират сред населението и целият народ да се вдигне и да иска война срещу тероризма! (Естествено това важи и в случаите на терористични атаки, извършени от местните власти и приписани на друг извършител.)

  #9
  Генно инженерство и отглеждане на покорни супервойници

  В далечното бъдеще войниците на бойното поле ще бъдат хуманоидни роботи, екипирани с огнестрелни ръце и бронирани тела. Представете си Терминатора T-1000 от онзи филм! За такива роботи, разбира се, е още рано да се говори – с всичките им сложни движения, автоматично задействане, зрително разпознаване и изкуствен интелект. Междувременно обаче най-мощните страни в света ще дават пари, за да отглеждат при пълна секретност генетично модифицирани супервойници, които ще се раждат, отглеждат и тренират да бъдат възможно най-роботизирани.

  Тези супервойници ще бъдат генетично програмирани да имат върхови физически показатели (високо съдържание на кислород в кръвта, големи размери на тялото и т.н.), комбинирани с малки мозъци, способни да обработват само толкова информация, колкото да се подчиняват на заповедите, но не и да ги оспорват. Те ще бъдат екипирани и с многобройни електронни импланти, които ще ги правят повече роботи, отколкото хора. Ще имат например импланти, подобряващи зрението, които ще включват GPS устройство, свързано директно с мозъка им, аудиосистема в ушите и устройство за разпръскване на обезболяващи медикаменти в кръвта, за да могат войниците да продължават да се бият дори и след като са ранени.

  #10
  Електромагнитно активиране на метали и наночастици, предварително инжектирани чрез ваксините

  Ето нещо ново, за което хората не се замислят: Освен като биологично оръжие, ваксините могат да се използват и за инжектиране на нанокристали, резониращи на определени честоти, точно както и радиоприемниците. Тези наночастици могат да се спотайват „приспани“ в телата на хората години наред и дори десетилетия, но в определен момент властниците могат да пуснат „пробуждащия“ радиосигнал. Този радиосигнал ще бъде с определена дължина на вълната, ще резонира с наночастиците в човешките тела и ще ги „събуди“.

  Резултатите могат да са всякакви – масова лудост, масови изблици на агресия (бунтове и други) или просто десетки милиони души ще паднат и ще умрат на място без никаква видима причина. Всички тези резултати, които ще са предварително известни на властите, ще се използват по подходящ начин, за да се лансира поредната нова история за „терористична атака“, която ще се използва за налагането на нови, още по-строги правителствени мерки за контрол на населението.

  Всичко това може да бъде направено „в името на науката“

  Запомнете, че тези 10 точки са възможни бъдещи технологии, които служат за пример как може да се злоупотребява с науката, за да се обслужват интересите на тиранични правителства и корумпирани технократи. За щастие, тези 10 примера все още не са станали реалност, но по някои от тези технологии вече се работи усилено и е напълно възможно да ги видим реализирани още в следващите няколко години.

  Истинската наука има важна роля в обществото, но аз вярвам, че науката трябва да защитава интересите на хората, а не на егоистите, управляващи глобалните корпорации и националните правителства. Когато, вместо да освобождава, науката се използва като поробващо средство над хората и за власт, това е нарушение на един от най-основните принципи във вселената: Само чрез свободата (свобода на идеите, въпросите и дискусиите) може да се стигне до истинско разбиране на нашата вселена.

  Natural News поздравява всички учени, които се трудят за напредъка на човешката цивилизация, без да служат на злите корпорации, употребяващи науката за егоистичните си престъпни цели.

  Превод:  Захария Манова
  Източник:   Ivanstamenov.com

• Отиде си Гари Спийд – голям футболист и човек

  Гари Спийд, селекционер на националния отбор на Уелс и бивш футболист на Лийдс, Евертън, Нюкасъл, Болтън и Шефилд Юнайтед бе открит обесен в дома му в Чешър. Според полицията в градчето няма подозрителни обстоятелства около смъртта на Спийд, който бе селекционер на Уелс от февруари т.г. и дори победи България на „Васил Левски“ с 1:0 на 14 октомври.

  Любопитното е, че вчера Спийд гостува на Би Би Си и коментира на живо равенството между „Манчестър Юнайтед“ и бившия му отбор „Нюкасъл Юнайтед“.

  Спийд е съсед на Майкъл Оуен, който признава за близките им отношения и е покрусен от самоубийството: „Не мога да повярвам. Само преди няколко дни се поздравихме докато изпращахме децата си на училище. Потресен съм. Живеехме в съседство и нашите семейства се познаваха. Той беше само на 42 години. Има двама сина. Трагедия!“

   

• Иван Николов: България трябва да прояви грижа към сънародниците си зад граница, защото това е неин национален интерес

  „България трябва най-после да заживее със самочувствието си на европейска държава и да прояви грижа към сънародниците си зад граница не само, защото това е неин морален дълг, а защото това е неин национален интерес.“

  Това каза председателят на Българския културно-информационен център в Босилеград Иван Николов в интервю за Агенция „Фокус” по повод отбелязването на 92-ата годишнина от Ньойския мирен договор. Ньойският мирен договор е акт на отмъщение и наказание към българския народ и той противоречи на съвременните основополагащи европейски принципи и ценности – смята той. Последиците от разделението за българския народ с Ньойския договор са фатални. „Най-напред – българските евродепутати, а след това и европейските чиновници трябва да се позанимаят с този въпрос и да поработят за създаването на предпоставки за нашето национално, икономическо и културно възраждане”, каза Николов.

  Пред паметника на Васил Левски в Босилеград днес беше отбелязана годишнината от Ньойския договор.

  

   

• Македония е страхлива изкуствена творба

                                                      С публициста Ким Мехмети* разговаря Коста Филипов

   

  – Почти 20 г. в София, Скопие и Тирана говорим за ползите от изграждането на трансевропейския коридор № 8, който ще свърже Черно с Адриатическо море. Нямате ли усещането, че в Македония има страх от отварянето към България и Албания?

  – Нито къща, нито държава се гради със страх от комшиите. Защото накрая може да станете негова жертва. В този контекст трябва да се разглежда и коридор № 8. Политическите структури в Македония, а и не само те, но и научните, и културните, все още живеят със страха, че за Македония е много опасно отварянето към България и към Албания. Да живеете така във времето на интернет, във времето на фейсбук означава да не сте в крак с времето, в което сте. Мисля, че Македония въобще не е в крак с времето, в което живее.

  – Този страх само по посока на изток и запад ли е? Не се ли проявяват негови симптоми към Белград и към Атина? Защото проектите по тази ос в рамките на коридор № 10 вървят добре…

  – В Македония всички живеят със страха от София и от Тирана. Страха от Белград и от Атина Македония излекува по времето на бивша Югославия. Знаете какво още се твърди тук – Тито е творец на тази държава, Югославия предлагаше защита на Македония и не поставяше под въпрос нейното съществуване. А и тя се идентифицираше като част от същата тази Югославия. Парадоксалното е, че след 20 г. независимост този страх у представителите на македонския елит нарасна, при това не само в международен, но и във вътрешен план.

  Заради страха от албанците Македония не успя да изгради държавни институции. Единствените институции, които бяха изградени и горе-долу имат някакво значение, бяха политическите партии. Днес суверенна Македония е партийна държава. И си остава, както казват, “изкуствена творба” тъкмо защото не създаде свои държавни институции пак поради опасенията албанците да не влязат в тях и да делят институционално властта. И се започва една игра на двувластие. Повечето държавни институции се контролират от македонската политическа структура, а една малка васална част е преотстъпена на албанските партии. Но така държава не се гради, тя има проблеми.

  – Този страх ли е причината вече толкова години да нямаме жп връзка между Македония и България?

  – Македонските железници съществуват само върху две трасета – едното е българското, което е очертано по картите още във времената след балканските войни. Второто трасе е маркирано от бивша Югославия след Втората световна война. Няма нищо друго. И ако погледнете картите, ще видите, че са реализирани изцяло само тези, които са прокарани от бивша Югославия. Трасираните от някогашните български проектанти са реализирани само частично, като онези части, чрез които е трябвало да се отиде по-нататък и да се свържат с Албания, са прекъснати. Използвана е само тази част, която е била в интерес на Белград. И колкото и да ви звучи чудно, Македония все пак е най- югоносталгичната държава от бившите югорепублики.

  – Какви са според вас причините за тази югоносталгия?

  – Тази Македония е изобретение на Тито и на бивша Югославия. Но не я разбирам днес, след 20 г. независимост. Защо и занапред да е така? Защо Македония да не е свързана еднакво със своите съседи, а да работи само оста Атина – Скопие – Белград? Плаши ги, че ако държавата се отвори към Албания, албанците ще започнат да общуват помежду си. А те имат във всеки дом компютър и се свързват без проблем със своите роднини и от Албания, и от Косово, и от цял свят. Плаши ги, че броят на студентите от Македония, които отиват и се записват в София, вече надмина броя на студентите, които едно време отиваха да учат в Белград. Македония живее, бленувайки за свое минало, не за бъдеще…

  – Одобрявате ли изграждането на толкова много спорни паметници, които буквално задръстиха центъра на Скопие, вкл. и на Александър Велики?

  – Знам едно нещо: колкото е по-малък един народ, толкова по-големи са му паметниците. Колкото по-малко история има един народ, толкова по-дълъг му е химнът. Величието или славата на един народ не се мери с това колко са били велики неговите деди, а колко струват днес техните внуци.

  – Но общият вид на столицата Скопие се промени, центърът на града прилича на музей на открито.

  – В междуетнически контекст Скопие е пощенска картичка. Тя показва какво се случва на Македония – пластична операция за промяна на лицето на всяка цена. Тя трябва да стане красива, но така, както македонците си я представят. Но след прекалено много операции накрая ще стане грозна вместо красива.

  – Какви са важните за новата държава неща?

  – Коридор № 8, сътрудничеството със съседите. Тя е добър кръстопът на Балканите. Ако умно разположите светофарите на кръстопътя, може да живеете само от пътните такси. Но за да бъде така, най-напред трябва да се освободите от страха, че ще дойдат водачи на коли, които няма да платят таксата или ще ви я отнемат, като докажат, че тя е тяхна.

  – Кой е основният проблем за Македония?

  – Не е името й, а как да поддържа баланса на междуетническите отношения в страната. И как веднъж завинаги да изчисти своето отношение към съседите, и по-специално към българите и албанците.

  –––––––––––––––––

  * Ким Мехмети е македонски и албански писател прозаик, есеист и публицист. Роден е през декември 1955 г. в с. Гърчец, Скопско. Пише на албански, македонски и на сръбски език. Член е на македонския ПЕН център. Бил е директор на Центъра за мултикултурно разбирателство и сътрудничество в Скопие, както и главен редактор на Алтернативната информационна мрежа за Република Македония. Издал е повече от 20 романа, сборници с разкази и публицистика.

   

  Източник:   в. „Труд”

• „Прозрачност без граници“ и бизнесът с европроекти

  
  Неправителствената организация „Прозрачност без граници“, която  излъчи „на полза роду“ новия правосъден министър Диана Ковачева, силно е диверсифицирала компетенциите си и вече разработва експортни стратегии за много сектори в промишлеността.

  Според регистъра за обществени поръчки през октомври организацията е спечелила в тандем с още една НПО европроект за близо 500000 лв. Списъкът с дейности, в които „Прозрачност без граници“ и партньорите им от „Национална асоциация правна инициатива за местно самоуправление“ имат експертиза може да впечатли дори „философът-хидрогеолог“ Ахмед Доган.

  От описанието на поръчката излиза, че десетина души на щат в „Прозрачност без граници“ и още трима специалисти от „Национална асоциация правна инициатива за местно самоуправление“ трябва да се справят за четири месеца със стратегията за експорта в следните области: „Произвoдство на машини, оборудване и домакински уреди“, „Произвoдство на медицински, прецизни и оптични апарати и инструменти“, „Произвoдство на канцеларска и електронно-изчислителна техника и продукти и услуги в областта на компютърните технологии“, „Произвoдство на електрически машини и апарати“, „Произвoдство на дървен материал и изделия от него, без мебели“, „Произвoдство на дървесна маса, хартия, картон и изделия“, „Производство на мебели“ и „Издателска и полиграфическа дейност, възпроизвеждане“, „Произвoдство на превозни средства, без автомобили“, „Произвoдство на метални изделия, без машини и оборудване“, „Произвoдство на радио-телевизионна и далекосъобщителна техника“.

  Изготвянето на тези стратегии е част от проекта „Насърчаване на интернационализацията на българските предприятия“ финансиран по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ и се възлага от Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия към МИЕТ. Цялата сума за усвояване по проекта е 27 396 493 лв, от които до момента са изплатени близо 6 млн лева.

  Конкретно по този проект за експортни стратегии агенцията е сключила договор за шест позиции. Три от тях на обща сума 478800 са отишли при ОБЕДИНЕНИЕ ТРАНСПЕРЪНСИ И ПАРТНЬОРИ, в което „Прозрачност без граници“ и „Национална асоциация правна инициатива за местно самоуправление“ делят по 50% собственост), а още три позиции за общо 314400 лв са за „Обединение Експортни стратегии на Република България“, чието име впрочем съвпада с наименованието и спецификата на поръчката.

  Според експерти, до които Биволъ се допита, изработването на една такава секторна стратегия струва средно 10000 лева, общо 18 стратегии не би трябвало да надхвърлят 200000 лв. Заделената сума от джоба на европейските данъкоплатци е четворно по-висока.

  Освен това е очевидно, че „Прозрачност без граници“ и партньорите им нямат експертизата в посочените области, но те могат да наемат външни специалисти, както става ясно от писмото, с което изпълнителният директно на ИАНСМП Нина Тодорова разяснява на кандидатите условията на проекта:

  Не става ясно обаче защо ИАНМСП не е възложила директно написването на стратегиите на компетентни експерти вместо да раздава пари на НПО със съмнителна компетентност, за да извършват посредническа дейност.

  Поръчка по бързата процедура

  Любопитен е също начинът по който агенцията е заобиколила европравилата, като е прекарала поръчката по процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление в официален вестник на Европейския съюз (Приложение Г2). За да се мине по тази процедура, която по същество ограничава прозрачността и повдига съмнения за законосъобразност, има ясни правила.

  Трябва да се посочи по ясен и разбираем начин защо възлагането на поръчката без предварително публикуване на обявление за поръчка в Официален вестник на Европейския съюз е законосъобразно, като се посочат във всички случаи съответните факти и, когато е уместно, правните заключения в съответствие с Директива 2004/17/ЕО – пише в документите по Приложение Г2.

  Биволъ отправи запитване до ИАНМСП по кои точно критерии именно тази поръчка е минала по съкратената процедура и поиска също така достъп до офертите на всички фирми и сдружения, участвали в конкурса за тази обществена поръчка.

  Клубът „Дондуков 53“

  Всички сдружения, които заедно с „Прозрачност без граници“ ще разработват тези специализирани стратегии водят към един и същ кръг от лица, свързани с министъра на околната среда и водите Нона Караджова, показа проверка на Биволъ във фирмените регистри.

  Името на клуба Дондуков 53 идва от един апартамент на същия адрес в София, в който съсобственици са сегашния министър на екологията Нона Караджова са бившият шеф на НОИ Йордан Христосков, Ева Радева, Борислав Тафраджийски, Стефан Иванов, Спартак Керемидчиев и още няколко лица.

  Управител на Обединение „Транспърънси и партньори“ е Надежда Йорданова от адвокатско дружество „Йорданова и Радева“. Ева Радева пък е председател на сдружението „Национална асоциация правна инициатива за местно самоуправление“, което е другият партньор в обединението.

  „Обединение Експортни стратегии на Република България“, което е спечелило останалите позиции по същата поръчка е с управител Борислав Тафраджийски, а в обединението участва кооперацията София Консултинг Груп, която в миналото също е била регистрирана на Дондуков 53 и е представлявана от Стефан Иванов и Спартак Керемидчиев.

  Разследване на Биволъ за лицата от Клуб Дондуков 53 показа, че от 2005 г. до днес близо 4 700 000 лв по обществени поръчки са усвоени от организации с различни имена, но с едни и същи собственици и управители: Борислав Тафраджийски, Спартак Керемидчиев, Стефан Иванов, Ева Радева и съпругът и адв. Андрей Горанов.

  Възложители на поръчките спечелени от тези хора са МОСВ, МОНМ, МРРБ, Програма ФАР, Басейнова дирекция и няколко общини, сред които най-щедра е Столична община. Последната е дала близо 1 200 000 лв. през 2008 за „Координация и управление на договорите на Столична Община за подготовка и изпълнение на инвестиционен проект за „Управление на битовите отпадъци на Столична община“. Изпълнител на поръчката, подписана от Бойко Борисов и финансирана по програма на ЕС е КОНСОРЦИУМ „СКГ – КЛУБ 2000 – ЕПК“, в който членуват „Екопро Консулт“, „Клуб Икономика“ и „София Консултинг Груп“, а управляващ е Борислав Тафраджийски.

  Анализът на сумите получени от различните сдружения разроили се от „Клуб Дондуков 53“ потвърждава, че обемът и източниците на финансиране растат се местят паралелно с властовия ресурс на ГЕРБ: през милиона даден от Столична община, до двете министерства, които само за 2010 г. са възложили поръчки за 1 700 000 лв.

  Влизането на „Прозрачност без граници“ в този привилегирован кръг и назначението на Диана Ковачева на министерски пост вещаят още по-интересни и доходоносни проекти за клуба.

  Кръгове от НПО

  Една от причините ЕС да спре еврофондовете при предишното управление на Тройната коалиция беше откритата наглост с която фирми от обръчите на властта усвояваха евросредствата. Най-фрапантен беше случаят с „потомствения социалист“ Марио Николов, който в крайна сметка беше осъден, но съдружникът му в престъпната (според ОЛАФ) група Людмил Стойков, спонсор на президента-агент „Гоце“ избягна правосъдието.

  Към тези фирми трябва да се причислят и многобройните НПО приближени до БСП, ДПС и НДСВ, специално създадени, за да се захранват с пари от европроекти. Случаят с кръга около Нона Караджова и многобройните сдружения и обединения на сдружения, печелещи проекти там, където ГЕРБ е на властови позиции възпроизвежда същия модел.

  Въпросът, който възниква е дали раздаването на пари на свързани с властта лица и организации са съвместими с прозрачността на управлението и добрите практики, за които се бори уважаваната международна организация „Прозрачност без граници“? 

  Вероятно бъдещият министър Диана Ковачева би могла да отговори компетентно, тъй като е писала дипломна работа във Франция на актуалната тема: „Ролята на ОЛАФ за защита на финансовите интереси на ЕС“.

  Източник:   Биволъ

• ЕКСПЕРТ КРИТИКУВА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ПРИЗИВИ ПО ВРЕМЕ НА „ОКУПИРАЙ УОЛСТРИЙТ“

  Кампанията „Окупирай Уолстрийт“ продължава повече от два месеца. Спонтанното движение няма нито организационен лидер, нито ясни цели и платформи. Медии на Китайската комунистическа партия (ККП) заявиха, че „Окупирай Уолстрийт“ звучи като погребален звън за капитализма. Международно признати експерти обаче не са съгласни, като посочват, че това, на което всъщност се противопоставя кампанията, е социалистическата политика на преразпределяне на печалби от Уолстрийт…

  На 17 ноември се навършват два месеца от началото на „Окупирай Уолстрийт“. Протестиращи от цяла Америка стартираха масова демонстрация, наречена „Световен ден за действие“. Поне 300 души бяха арестувани. В Ню Йорк, Лос Анджелис, Вашингтон, Бостън, Далас, Лас Вегас, Портланд и на други места постоянно възникваха демонстрации. За момента над 100 държави са откликнали на „окупационното“ действие.

  Проф. Шие Шуанджун от Нюйоркския университет, изрази възгледите си в интервю за NTDTV.

  Шие Шуанджун: „Мисля, че кампанията „Окупирай Уолстрийт“ е подобна на кампанията за петиции в Китай. Това са все непривилегировани групи. Различното е това, което получават като обществена реакция. Например в Китай за петициите е трудно да се получи открита подкрепа от хора в системата, особено от по-висшите нива. Но в Америка кампанията „Окупирай Уолстрийт“ получава подкрепа дори от хора с позиции като членове на Конгреса, президента, членове на Градския съвет и т. н. “

  Протестиращите скандираха „Ние сме 99%“, „Банките са освободени под гаранция, ние сме продадени“ и т.н. Поради обединението на американските търговски сдружения, леви групировки и индивиди, някои лозунги бяха „оцветени“ и с лява идея.

  В. „People“ на ККП коментира, че тази кампания сляпо се противопоставя на капитализма и пропагандира нео-либерализма. „Guangming“ директно заявява, че тази вълна от гняв е насочена директно към капиталистическата система, с настояване за установяване на „социалистическа Америка“.

  Шие Шуанджун: „Кампанията „Окупирай Уолстрийт“ не е за установяването на „социалистическа Америка“, а за спиране установяването на социалистическа Америка.“

  Г-н Шие Шуанджун живее в САЩ, и е завършил Китайската академия за обществени науки. Той е бил независим писател на широкомащабния документален филм на CCTV, „Елегия за реката“. След инцидента от 4 юни „Елегия за реката“ е забранен и определен като „контра-революционен проект“.

  В наскоро публикувана статия Шие Шуанджун заяви, че Насим Николас Талеб, автор на бестселъра „Ефектът на черния лебед“, е дал някои предложения. Тъй като банките на Уолстрийт преследват високи дивиденти, игнорирайки интересите на обществото и гонейки високорискови инвестиции, единственият начин за справяне с проблема е спиране на „бонусната система“ на банковия сектор.

  Шие Шуанджун: „Естеството на Уолстрийт се промени след финансовата криза от 2008 г., защото то е равносилно на твърдението, че печалбите принадлежат сами на себе си. Но загубата им ще бъде платена от данъкоплатците и правителството. Така това нарушава един основен принцип на капитализма – реципрочността на правата и задълженията. Това е по-близо до социализма.“

  Британският колумнист от „Financial Times“ заяви, че капитализмът не е синоним за алчност. Шие Шуанджун посочи, че синоним на капитализма е предприемаческият дух. А социализмът е всъщност синоним на алчност.

  По думите му допълнителните печалби на инвестиционното банкиране на Уолстрийт през 2010 г. са достигнали рекордни нива при несигурността на бъдещата икономика. Тази бонус система, която само печели, без да губи, е пагубната причина за финансовата криза.

  Относно това Талеб подчертава, че „то нарушава основните принципи на Адам Смит за капитализма“. Капитализмът е също така наричан „свободна пазарна икономика“, или „икономика на частното стопанство“. Негова характеристика е автоматичното регулиране на икономическите дейности чрез пазарния механизъм, а не чрез държавен контрол.

  Шие Шуанджун: „Но Америка не може да направи това до такава степен точно сега. Тя може само да подкрепи големите компании, но не може да ги облага с данъци. Възниква този проблем. Така тези големи компании всъщност се превръщат в маскирани държавни предприятия. Това е, което имах предвид с американската тенденция към социализъм. Всъщност монополният капитализъм е социализъм.“

  Проф. Шие Шуанджун заяви, че като символ на капитализма, Уолстрийт трябва да преустанови социалистическата система за разпределяне на блага, в която винаги едни взимат печалбата, а други плащат загубата, или печалбата винаги отива в отделни индивиди, а загубата се плаща от цялата държава. В противен случай резултатът ще е не само смъртта на свободата и демокрацията, но и Америка рано или късно ще стигне до национален банкрут, така както някои европейски държави. Социализмът не може да спаси нито Китай, нито Америка.

  Анализатори посочват също така, че социалната система на Уолстрийт, както и на развитите европейски и американски държави, техните високи данъци и други видове правителствено участие в икономическата дейност, са всъщност елементи на социализма.

  NTD репортери Chang Chun, Li Yuanhan и Sun Ning

• Обсъждане на Закона за българите в чужбина в предаване на БНР

  Предестателят на ДАБЧ:  Законът за българите в чужбина е необходим, за да въведе ред в принципите, правата и общите положения на нормативната уредба за българите в чужбина.

  Проф. Любомир Гаврилов:  Ако може с една дума да обобщим какво искаме – това е думата избори. Искаме българите в чужбина да излъчват чрез избори, не по друг начин, свои представители, които да си говорят с Агенцията за българите в чужбина, с министъра на външните работи, с Цецка Цачева и с всички държавни институции.

  Д-р Асен Асенов:  Моето усещане е, че този документ има в голяма степен пожелателен характер.

  „Законът за българите в чужбина е необходим, за да въведе ред в принципите, правата и общите положения на нормативната уредба за българите в чужбина“. Това заяви в предаването „Събота 150“ председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Росен Иванов.

  „В новия закон не се предвижда създаването на пост на министър, който отговаря или провежда политиката, а се предвижда, че при формирането на всяко правителство да се определи министър от сега съществуващите министри, който да провежда тази политика“, уточни Иванов.

  Според проф. Любомир Гаврилов, който е координатор на Преходния обществен съвет на българите във Франция и преподавател в университета във френския град Тулуза, ако се назначи министър за българите в чужбина, емигрантите ще го приемат лошо, или ако стане това – този човек трябва да е някаква безспорна личност.

  „Когато Божидар Димитров беше назначен за министър за българите в чужбина, бяхме въодушевени. Обаче се оказа, че общественото мнение в чужбина е абсолютно против. 90% от хората го схващаха това като допълнителна бюрокрация. След това Божидар Димитров предизвика известни скандали, знаем какво се случи. Мисля, че ако вземем предвид този неуспешен опит, в близко бъдеще не би трябвало да се назначава“.
  
  Гаврилов коментира и подготвения проектозакон за българите в чужбина: „Най-важният въпрос за нас – за институционалното представяне на българите в чужбина, не се решава. Хвърля се прах в очите. Сложено е едно заглавие, че има представителство на българите и българските общности в чужбина, а всъщност няма никакво представителство. Ако може с една дума да обобщим какво искаме – това е думата избори. Искаме българите в чужбина да излъчват чрез избори, не по друг начин, свои представители, които да си говорят с Агенцията за българите в чужбина, с министъра на външните работи, с Цецка Цачева и с всички държавни институции. Това е един сложен закон, който не може да се импровизира за една нощ, както си мислят в Агенцията за българите в чужбина. Те предлагат да се избере национален съвет от 15 човека, но ще го избират организациите на българите по света. Значи, че самите българи в чужбина няма да могат да избират своите представители и при това положение те няма да се интересуват от тях и цялата инициатива ще бъде компрометирана в техните очи“.
  
  Д-р Асен Асенов – председател на Центъра на българската общност във Вашингтон, също изказа мнение по темата: „Моето усещане е, че този документ има в голяма степен пожелателен характер. Твърде съм скептичен, че българската държава в този момент има средства, за да осъществи такава широкомащабна политика на работа с българите в чужбина“.

  Целите интервюта може да чуете в звуковите файлове чрез:  http://bnr.bg/Audio.aspx?lang=1026#http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Obzorni/Saturday150/society/Pages/2611balgari-v-chujbina.aspx

  Източник:  БНР

• Граждани слагат вето на шистовия газ

  Гражданска инициатива ще внесе до края на година в парламента подписка за забрана на проучванията и добива на шистовия газ. Инициативата бе учредена днес след поредния протест срещу шистовия газ в т. нар. триъгълник на властта на площад „Независимост“ в София.

  Гражданската инициативата е учредена по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Тя ще внесе текста за забрана на шистовия газ, както и за забрана на технологиите за нагнетяване на въглеродния диоксид в земните недра, каза природозащитникът Борислав Сандов. „Днес се случи нещо много важно и значимо за българската история, защото между Президентството, Народното събрание и Министерския съвет се случи – четвъртата власт – гражданите да инициират една такава законодателна гражданска инициатива“, посочи екоактивистът.

  Той обясни, че инициативата ще внесе исканията си в Народното събрание до края на годината. Така те се надяват да дадат допълнителен натиск за забрана на процеса. В документа ще има три изречения: Да бъде променен законът за подземните богатства и да се синхронизират опасните технологии. Второто е за законова забрана на уловителите и съхранителите за въглероден диоксид, третото – за законова забрана на технологията за хидравлично разбиване, хидравличен удар.

  За да се разгледат исканията на инициативата в Парламента са необходими минимум 50 подписа, а те вече са събрали около 200 само за днес. Искат да се знае, че има инициатива, която идва и от гражданите, а не от една или друга политическа партия. Тя, според Борислав би трябвало да бъде подкрепена от всички партии. Колкото до това дали очаква подкрепа при гласуването, природозащитникът заяви, че „всички вече изразиха намерение за подкрепа на подобен мораториум“ и остава това да се види на практика.

  До момента са забрана на проучванията и добива на шистов газ имаше няколко подписки. Те не са обаче по закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

   

  Източник:  Фрог нюз

• Секретната Америка

  Над 1 милион души обитават паралелния свят, създаден от тайните служби на САЩ след 11 септември. Как функционира този свят и колко струва не ни е дадено да разберем, защото достъпът до тази информация е строго забранен

                                                                                                                  Алекс Йорданов*

   

  На 26 септември 2002 г. един мъж свидетелства пред комисията на Конгреса за атентатите от 11 септември. Той се обръща към сенаторите със следните думи: „Искам всички американци да ме погледнат в очите и аз да ги погледна в очите и да им кажа: „Казвам се Кофър Блек, ръководя тайните операции на ЦРУ (1974-2002). Всичко, което трябва да знаете, е, че има ПРЕДИ 11 септември и СЛЕД 11 септември. След 11/9 правилата и законите вече не бяха валидни!“

  В деня след 11 септември президентът Буш свиква Съвета по сигурността в секретен бункер в подземието на Белия дом.

  Неговият съветник по въпросите на тероризма Ричърд Кларк (1998-2001) си спомня: „Президентът ми каза: „Разполагаш с всичко, от което имаш нужда“. И наистина. Всеки път, щом отидех в Конгреса, всички казваха: „От какво имате нужда? Ето ви един непопълнен чек!“

  Същия ден в бункера на Белия дом американското правителство дава ход на една толкова тайна и мащабна програма, че едва днес сме в състояние да се досетим за истинските й мащаби.

  По-малко от седмица след атаките срещу Световния търговски център (СТЦ) Буш подписва в Овалния кабинет документ, който дава началото на

  операция „Грейстоун“, наричана още „Залови и убий“

  „За 34 години не бях виждал толкова прецизен документ, и то без никакви финансови ограничения. В резюме вътре се казваше: „правете, каквото намерите за добре, за да свършите работата“, признава Джон Рицо (главен адвокат на ЦРУ, 1975-2009).

  Буш разпорежда на ЦРУ да поеме командването на операцията вместо военните.

  „За една микросекунда от вързано на верига псе ние се преобразихме в боен звяр: сваляш боксовите ръкавици и всички удари са позволени“, свидетелства Кофър Блек.

  На 26 септември 2001 г. Гари Шоен (ЦРУ, 1974-2002) и седем агенти на ЦРУ са парашутирани в Северен Афганистан. „Раздавах пликове с десетки, даже стотици хиляди долари на местните военни лидери и на командирите на Северния алианс. За няколко седмици пометохме талибаните и си върнахме Кабул“, разказва Шоен.

  По същото време Джон Маклафлин, номер 2 в ЦРУ, получава телефонно обаждане от шефа си Джордж Тенет. Той слиза в залата за въздушни операции. Тенет се обръща към него: „Ще дадеш ли заповед, Джон?“ Маклафлин поглежда към екрана, на който се вижда автомобил, пътуващ по пустинен път в Йемен. Няколко секунди по-късно един от лидерите на „Ал Кайда“ – Шейх Али, и спътниците му в колата са взривени от безпилотен самолет, управляван дистанционно от 9000 километра разстояние. „Готово, Джордж“, докладва Маклафлин и затваря телефона.

  Журналистите за пръв път виждат оръжия, за чието съществуване не са подозирали.

  Положено е началото на бясна надпревара във войната срещу тероризма. В следващите години снежната топка, хвърлена от света на разузнаването, ще продължи да набъбва със страшна сила.

  В продължение на 2 години с Дана Прист и колегите й от „Вашингтон пост“ разкрихме очертанията на един таен паралелен свят, толкова мащабен и сложен, че е невъзможно да се опознае докрай начинът, по който функционира и се финансира. Научихме само, че съществува. Нарекохме го СЕКРЕТНАТА АМЕРИКА.

  Днес в САЩ тази адска машина ползва услугите на 900 000 души с официален достъп до ниво „Строго секретно“.

  Всички те са разпределени на 17 000 адреса на територията на цялата страна!

  1300 са правителствените агенции, 3666 са частните дружества, работещи по договор с федералното правителство.

  Използвайки като претекст борбата с тероризма, администрацията на Буш-младши създава Департамента за вътрешна сигурност (Departement of Homeland Security), под чиято шапка са 17-те главни федерални агенции (ФБР, ЦРУ, NSA (Националната агенция по сигурността), DEA, ATF, Имиграционната служба… и дори НАСА). Сградата, в която всички те ще се помещават и която е в строеж от 2 години, ще представлява най-голямата постройка, създавана някога в Америка, надминаваща дори Пентагона. Всеки щат разполага с fusion centers, които събират и разпределят цялата информация между отделните федерални агенции.

  Никой не е в състояние да каже колко струва СЕКРЕТНАТА АМЕРИКА. Бюджетът на NSA например е държавна тайна. Единствено президентът и шепа сенатори, които са го одобрили, знаят цифрите.

  А цифрите, свързани с тази „Секретна Америка“, надхвърлят въображението.

  Само на ден се осъществяват 1.7 милиарда подслушвания

  Като в графа „подслушвания“ влизат проверките на имейли, телефонни обаждания, текстови съобщения, уебсайтове и всички други форми на комуникация, считани за подозрителни от… незнайно от кого!

  Този паралелен свят има тайни пипала и в чужбина.

  Журналисти, разследвали Гуантанамо, скоро забелязаха, че не всички, задържани в Ирак или другаде в Средния изток като „ценни заложници“ (high value targets), пристигаха в Гуантанамо. Някои изчезваха. Незнайно къде.

  „Преценихме, че тези затворници трябваше да бъдат изолирани навън и решението бе да се построят тайни затвори в чужбина. Дотогава никога не го бяхме правили“, признава Джон Рицо (Правен съвет на ЦРУ).

  Днес знаем за съществуването на 24 „черни дупки“ (black sites). Това е мрежа от тайни затвори в най-различни страни като Тайланд, Полша, Египет, Йордания и много други. Всички те са финансирани от ЦРУ, а операциите по „изтръгване на информация“ се провеждат от приемащите страни.

  Предимството на ЦРУ пред военните във войната срещу тероризма вбесява Доналд Ръмсфелд. С претенцията да е създател на империи той решава да създаде свой собствен таен свят. Има и известно юридическо предимство пред ЦРУ. Секретните операции на Пентагона не се нуждаят от системното разрешение на президента, нито се иска да бъде предупреден Конгресът. По онова време те са част от военните операции в Ирак и Афганистан. Гордостта на Ръмсфелд е наречена JSOC (Joints Special Operations Command). Един от клоновете на JSOC – „тюлените“ (Navy Seals), ще убие Бин Ладен на 1 май 2011 г.

  За няколко години администрацията на Буш

  създава паралелно тайно правителство, което не се отчита пред никого.

  Но за да функционира, тази адска машина се нуждае от специализиран персонал, огромен персонал. И то бързо.

  „Аз предприех стъпки в NSA, Джордж – в ЦРУ, всички го направихме. Поради мащаба на поръчката се обърнахме към частния сектор. Щеше да стане по-бързо, отколкото ако обучехме такъв огромен брой държавни служители“, обяснява схемата ген. Майкъл Хайдн.

  „Локхийд-Груман“, „Дженеръл Дайнамикс“ и други гиганти на военнопромишления комплекс, по любимия израз на Айзенхауер, също се включват. Довчерашните производители на самолети, танкове и подводници сменят производствения си профил за ден.

  Ако през 2001 г. армията разполага с 6 безпилотни самолета, днес те са 6000! „Дженеръл Атомикс“, създателят на безпилотния самолет, предлага 21 различни модела, най-малкият от които е с размер на голяма пчела. За 10 години печалбите на компанията нарастват от 330 млн. долара до 4.2 млрд. долара. Само преди седмици с безпилотен самолет на „Дженеръл Атомикс“ беше ликвидиран говорителят на „Ал Кайда“ – Ануар-Ал Авкали.

  Тези ултрамодерни технологии, от които ти настръхва косата, поставят истинските въпроси за индивидуалните свободи. Днес е възможно да ви вземат пръстови отпечатъци с термичен пистолет от 50 метра разстояние, без дори да се усетите! Facial Expression Recognition technology може да идентифицира и скенира костната ви структура от космоса и да определи вашите страхове и настроения.

  Този невероятен технологичен и финансов пробив обаче не спира Фарук Умар Муталаб да се качи на самолета за Детройт в Коледата на 2009 г.

  „Ако сбъркате правописа, Google автоматично ви пита: „Да не би да търсите…“ Изглежда тази функция не е била заложена в компютъра на имигрантските власти на летището в Лондон. Те изписват грешно само една буква от името му и той преспокойно се качва на борда като редовен пътник. Ами камионетката на „Таймс Скуеър“ (май, 2010 г.) – тогава един продавач на хотдог предупреди полицията за подозрителното возило“, казва Ричард Кларк.

  На мен и колегите ми журналисти ни трябваха 10 години, за да разберем, че

  един милион души живеят в свят, който преди не съществуваше

  Дори не знаем какво точно правят, защото ни е отказано правото да научим как функционира този свят и колко струва.

  Има ли място в една истинска демокрация за таен паралелен свят от 1 милион души? Въпреки това Обама не направи нищо, за да забави СЕКРЕТНАТА АМЕРИКА. Напротив – той нареди да се ускори програмата „Грейстоун“, да се заловят и унищожат враговете на САЩ зад граница. На вътрешния фронт той увеличи бюджетите, а Конгресът вече не е в състояние да надзирава разходите. Частните дружества и федералните агенции вече сами определят нуждите си и тяхната цена.

  „Ако се случи нещо и станем жертва на атака, републиканците ще се юрнат да ни сочат с пръст и да ни обвиняват, задето сме орязали бюджетите. Политически е крайно рисковано“, оправдава се Ричард Кларк.

  Оправдано ли е в сегашната икономическа конюнктура това невъобразимо финансово и човешко разхищение? По наши изчисления фараонският годишен бюджет на СЕКРЕТНАТА АМЕРИКА надвишава с много икономическите стимули от 300 милиарда, които Обама наложи миналия месец, отправяйки предизвикателство към републиканците да го ратифицират в най-кратки срокове в Конгреса.

  Паралелният свят на СЕКРЕТНА АМЕРИКА ще продължи да съществува сред нас.

  Самият генерал Майкъл Хайдн, ръководил последователно NSA (1999-2005) и ЦРУ (2006-2009), откровеничи: „От 40 години съм в тези среди, но не смея да твърдя, че съм запознат с всички тайни програми и операции, провеждани преди и сега.“

   

  ––––––––––––

  * Разследващият френски журналист Алекс Йорданов е участник в транснационалното разследване на „Вашингтон пост“ за тайната програма „Грейстоун“, стартирала в рамките на борбата срещу тероризма след атентатите от 11 септември 2001 г.

   

  Източник:   в. „Сега“

• <<
• 1
...
• 269
• 270
• 271
• 272
• 273
• 274
• 275
• 276
• 277
• 278
• 279
...
• 415
• >>