Всички авторски страници

Авторски

• Човекът, който осъди Фандъкова, е на път да промени Наказателния кодекс
  Иван Петров е най-недолюбваният човек в Столична община, защото именно той осъди общината за неправомерна цена от 1 левче на билета за градския транспорт. Новината от тези дни е, че спечели дело и за прословутия чл. 313 от НК, с което сега ще разбуни доста българи. БЛИЦ срещна гражданина Петров, яхнал колелото си, отново напът към общината.

  – Г-н Петров, разбрахме, че сте удържал нова победа над властимащите…

  – Горд съм, че след като вече веднъж съм осъдил прокуратурата на Република България – повдигнаха ми обвинение по чл. 313 от НК – че съм попълнил декларация с невярно съдържание и съм я подал пред орган на властта – Столична община – Район “Лозенец”, сега отново “репетират” общинарите срещу гражданина Петров. Но гражданинът Петров не само имаше силата да се оправдае, ами направи така, че допринесе за всички българи, които по един или друг начин са били принудени незаконосъобразно да подадат декларация пред орган на местната власт по чл. 313. Досега в два съдебни процеса, а онзи ден бе потвърдено и във въззивна инстанция на Софийски районен съд, че това е неприложимо. С две думи, не само че Иван Петров е невинен, но решението касае всички българи, които са подали декларации в общината. Тази декларация е незаконна. Чл. 313 се отнася само, когато подадеш декларация пред орган на властта. А орган на властта според НК, по чл. 93 т.2 са само съд, прокуратура и полиция. Не местна власт. Така че гражданин, от когото е изисквано в бъдеще и сега да декларира по смисъла на чл.313, трябва да знае, че това е неправомерно.

  – От колко време се борите с неуредиците в столична община?

  – От времето на Антоан Николов и Стефан Софиянски. Именно те ме нарекоха подигравателно Водопроводчикът Петров. А аз наистина съм водопроводчик, но не упражнявам професията си. От години съм се посветил на граждански битки. Жена ми ме гледа и ме търпи.

  – Най-големият ви успех е делото за цената на билетчето в столичния градски транспорт…

  – Вярно е. Ще си сложа в рамка писмото на Фандъкова, в което тя пише, че приема решението на ВАС от август миналатна година и е готова да обезпечи всички граждани, които пазят “документи”, т.е. билетчетата си със задна дата, и да им върне парите, като поднася извиненията си.

  – Това означава ли, че ако отидем с билетче в ръка при Фандъкова, тя трябва да ни го осребри?

  – Би трябвало. Ще ви дам писмото с подписа и печата на Столична община. Само че те, за да оставят старата цена и да продължат да печатат билети от 1 лев в държавната печатница на МФ, оправиха проблема с ново решение на общински съвет, каквото нямаха преди. Тогава без всякаква обосновка са вдигнали цената на 1 лев на своя глава, а сега се крият зад новоскалъпена наредба. Затова сега съм завел второ дело. След като аз и още трима граждани осъдихме общината първия път, общината, за да избяга от тоя срам – изведнъж каза: “Отказваме се от старата наредба и правим нова!”, да видим как ще се измъкнат сега. Защото ние ги ги съдим точно в тази част – че не са имали правна мотивировка да вдигат цената. Чрез комисията по правата на човека в НС поискаха Фандъкова да върне парите. Я си представете какво ще стане, ако хората си пазят билетчетата и ако всеки заведе дело?!

  – Как може един човек да стане страна по спечеленото от вас дело за билета?

  – Плащаш си жалбата, и се надяваш да попаднеш в отбора на гражданина Петров, обаче – Не. Съдът определя тези хора като “трета неучастваща страна”. Ясно ли ви е за какво става въпрос?! Това е натискът на съда да смачка гражданите в тяхната битка за правата им. За да нямат самочувствието, че са прави. Не е нужно да си юрист, има закони – хващаш и четеш, сам се образоваш.

  – Успяхте ли да накарате общиналите да си върнат заплатите за февруари. Бяхте ги окачествили като неправомерни заради просрочване на срока, съобразно държавния бюджет?

  – Не успях, защото след моя сигнал жалбата ми бе препратена в Агенцията за финансов контрол, направиха одит на общината и правителството набързо промени закона, като неглижира факта, че сигналът ми касае стар период. Тази борба с институциите е много трудна и малко граждани имат сили за нея. Виждате как властите се измъкват и бранят кирливите ризи на институциите.

  – Имахте разпра и с полицай…

  – Даже имаше прокурорска заповед за постоянното ми задържане. Преседях 72 часа в ареста на Пето полицейско управление за хулиганско поведение към полицейския служител Благой Ванкин. В какво ме обвиняваха – че съм говорел високо и съм ръкомахал! Пълни глупости. Отказаха да ми дадат входящ номер на жалбата, а това не е редно. Да ходиш на другия ден за номер. Поведението ми не беше нищо друго, освен най-обикновена защита на гражданските ми права, но тя се отказва на обикновените хора в България.

  – Защо не се кандидатирате за независим депутат?

  – Аз съм по принцип независим. Не съм влизал в парламента нито веднъж, но няколко члена от закони са променени заради мен. Сега чл. 313, след това дело също ще бъде променен. Едно знайте от гражданина Петров: че може да не си депутат и пак да ковеш, или да променяш закони.
  
  Интервю на Еми Мариянска,  BLITZ

• Мистериите на българския „мирен атом“

                                                                                       Николай Цеков,  „Дойче Веле”

  Наскоро бе пребит шефа на АЕЦ „Козлодуй”. Извършителите и мотивите им засега остават неизвестни. Нищо необичайно за всичко случващо се в българската ядрена енергетика, в това число и по отношение на безопасността на АЕЦ?

  Скандалът около подмяната на свежо с рециклирано ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй“ безспорно е сред големите мистерии на българската ядрена енергетика, смята ядреният физик Георги Котев. В началото на 2007, по време на работата си в „Козлодуй“, Котев установява, че измерванията върху използваното ядрено гориво неочаквано започват да дават странни резултати. Изводът на експерта е единозначен – свежото ядрено гориво по неведоми начини е подменено с рециклирано. Тогава ръководството на атомната електроцентрала и Агенцията за ядрено регулиране правят обаче всичко възможно разследването на физика да бъде потулено, а разследващият – уволнен.

  Разобличаващи доказателства

  През юли тази година на бял свят излизат документи, които потвърждават далаверата. Инженер-химикът Красимир Филипов се натъква на взето в края на 2003 година техническо решение за поетапен преход от горивни касети със свежо гориво към касети с рециклирано гориво. Сред утвърдилите нерегламентираната подмяна ръководители на челно място стои името на потърпевшия настоящ директор на АЕЦ „Козлодуй“ Александър Николов. Същият през октомври тази година уволнява инженер Филипов заради изнесената компрометираща информация, и то две години преди този да излезе в пенсия. Ядреният физик Георги Котев твърди, че въвеждането на рециклирано гориво в експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй“ официално никога не е одобрявано от Агенцията за ядрено регулиране. Въпреки това от октомври 2004 година планът влиза в действие за шести ядрен енергоблок.

  „Козлодуй“ – руски експеримент?

  Според Георги Котев далаверата е водещият мотив за тайната подмяна на използваното гориво в козлодуйските реактори. Руската фирма ТВЕЛ, която доставя рециклирания уран за „Козлодуй“, всъщност използва българската АЕЦ като експериментален потребител на новия си продукт. А това според българския закон е категорично забранено. Става дума за иначе скъпоструващ за руския производител експеримент в страна-кандидатка, а в последствие и членка на Евросъюза. В крайна сметка тайното начинание не носи и стотинка на българската енергетика или на държавния бюджет. Ефектът от „руско-българското съзаклятие“ обаче е осезаем, казва Котев.

  Годишно от  подмяната се спестяват между 45 и 50 милиона евро, защото рециклираното гориво е с 30 на сто по-евтино от използваното преди свежо ядрено гориво. „Като държавно предприятие АЕЦ е в изцяло губеща позиция. То си плаща на руския доставчик по цени за касети, произведени от природен уран, а получава по-евтиното експериментално рециклирано гориво, направено с материал от вече използвани касети. В крайна сметка от подмяната на горивото печелят една шепа хора, по-голямата част от които са руски граждани“, твърди Георги Котев.

  Печалба за сметка на сигурността

  Обществена тайна е, че АЕЦ отдавна пълни джобовете на български политици и че не един от директорите на централата е влизал във висшите ешелони на властта, в това число и в Народното събрание. Част от тях са разследвани за скандали около неизгодни договори, които АЕЦ сключва за доставки и ремонти с предизвестени победители в търговете. Резултатите от тези разследвания също са с предизвестен край. В най-корумпираната членка на Евросъюза никой не си прави и илюзии за нещо друго, казва Котев. Но ако мафиите и техните далавери са преди всичко бреме за бюджетите и стандарта на живот в отделните страни-членки на ЕС, то в случая с България става дума за ядрената безопасност на страната и дори целия континент. Акцентът в случая пада върху продължаващата практика да се крият с дни или да се омаловажават инциденти в АЕЦ „Козлодуй“, твърди експертът.

  „Юбилеен“ радиоактивен фойерверк

  Показателен в това отношение е инцидентът в 5-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ на 26 април тази година. В деня, в който светът отбеляза трагичната  25-та годишнина от Чернобилската катастрофа, при рутинни операции в реакторната зала на спрения за ремонт 5-ти енергоблок неконтролируемо е изпуснато голямо количество силно радиоактивен газ „Ксенон-133“. По време на укривания в продължение на 32 часа инцидент в залата е имало 17 души от ремонтния персонал на централата, които са били облъчени. Чак вечерта на 27 април Агенцията за ядрено регулиране пуска „контролирана“ информация до медиите, без обаче в нея да посочва източника на изпускане на невидимия смъртоносен газ.

  „Това не е нормално! Чак месец след инцидента АЕЦ изготвя доклад до Агенцията, в който се посочва, че на 200 метра от изпускането поради свръхрадиацията са блокирали дори измерителните уреди в душ-помещенията за персонала! Според АЕЦ облъчените са се спасили, защото са издишали радиоактивните пари. Това е пълен абсурд!“, коментира ядреният физик Георги Котев.

   

• Чешка фирма купи ”Е.ОН България”

  Е.ОН се е съгласил да продаде своето електроразпределително дружество в България на частната чешка компания „Енерго-Про“, се казва в съобщение на германския енергиен гигант.  Стойността на сделката е 133 милиона евро /178,6 милиона долара/, се посочва още в съобщението, цитирано от БГНЕС.

  Дружеството управлява около 42 000 км електропреносна мрежа, по която е доставило около 5,3 милиарда КВч ток през 2010 г.

  E. OН възнамерява да продаде активи на стойност 15 милиарда евро до края на 2013 г. В момента компанията е продала собственост за повече от 9 милиарда евро.

  Купувачът вече притежава няколко водно-електрически централи в България, но по мащаб като обороти, активи и инвестиции отстъпва пред Е.ОН. Сделката е била сключена късно вчера при пълно информационно затъмнение от българските медии и за нея първа съобщи агенция Ройтерс, която се позова на официално съобщение от централата на дружеството в Дюселдорф. От офиса на Е.ОН в София днес отказаха коментар, защо напускат страната, предаде bTV.

  Неотдавна се заговори, че компанията ще се раздели с българската си собственост след седем години на пазара. Преди една година компанията обяви, че сменя глобалната си стратегия и ще излезе от неконкурентните пазари на Стария континент, а ще навлезе в тези с голям потенциал за растеж като Южна Америка и Русия.  Планът тогава беше да се съберат 15 млрд. евро до края на 2013 година от разпродажба на активи, допълва „Дневник“.

  Е.ОН купи мрежата в Североизточна България през 2004 г. за малко над 140 милиона евро при кабинета „Сакскобургготски”. Сега я продават със седем милиона по-евтино.

  Източник:  dir.bg

• Огнян Донев: Възниква паралелен на реалния сектор, подкрепен от държавата

  Възниква паралелен, държавно подкрепен икономически сектор, който няма нищо общо с реалния бизнес, каза по радио К2 Огнян Донев, изпълнителен директор на „Софарма“ и председател на КРИБ.

  „В цяла Европа се води борба между кейнсианството и либерализма. Но у нас на възраждането на кейнсианството някой гледа като на възможност да нарушава правилата и да се развива на гърба на държавата“, коментира Донев.

  Според него къде държавна фирма държи парите си е въпрос на икономическа логика, ако е с цел постигане на икономически цели. Но ако е за създаване на корупционен център, това не е положително за цялата обществена среда в България.

  На въпрос относно медийната група на Ирена Кръстева и депутата от ДПС Делян Пеевски, подкрепяна от банкера Цветан Василев, Донев заяви:

  „Ние сме преки конкуренти, а в тези издания видях за две седмици неща за себе си, които не предполагах, че са възможни. Снимаха ме пред чужди къщи, обвиняваха ме в кражби в големи размери, набеждаваха ме в какво ли не. Не съм чул само, че съм човекоядец, но може и дотам да се стигне. На всички мои адвокати ще им създам работа, защото се оплакват, че нямат.“

  Според Донев това не е конкуренция между два икономически субекта, а свободното предприемачество се конкурира с държавно финансирани медии. „Няма да продам, независимо какъв натиск се упражнява върху мен. Няма да разреша Цветан Василев и Делян Пеевски да станат собственици на Полиграфическия комбинат и издаваните там медии“, каза Донев.

  „Ако те притежават и другите медии, ще станат политикообразуващ фактор. Защото ги използват много фокусирано върху решаването на конкретни икономически проблеми и подобряване на своята позиция в конкурентната борба.“

  На коментар на водещата Илиана Беновска, че 80% от разпространението на вестниците се държат от Пеевски, Донев каза, че това е губеща дейност и тя не би представлявала интерес, ако не се субсидира от държавата косвено, чрез парите на държавни фирми, които са в банка, свързана с медийните проекти на Пеевски.

  За работата си в КРИБ Донев каза, че предстои да се види кой има право да говори от името на българския бизнес. На 13 декември, когато КРИБ организира среща на бизнеса с правителството, ще се обсъдят теми като еврозоната и задлъжнялостта на повечето европейски икономики.

  „Пенсионната реформа не може да не се случи, въпреки че мерките не се посрещат от обществото с овации. Повишаване на стажа и възрастта за пенсиониране не е единственият начин. Още преди време казахме, че трябва да се търсят мерки за повишаване на събираемостта на всички вноски и премахване на привилегиите на една или друга социална група в страната“, обясни Донев. (24часа)

• ДС зачерква агента Божидар Димитров – разпространявал Солженицин

  Плевнелиев остава пред казуса за добрите и лошите ченгета

   

  Разправията за дипломатите – агенти на ДС, може да минира първите дни от мандата на новия президент. Преди година външният министър Николай Младенов оптимистично заяви, че до края на 2011-та ще има нов закон за дипломатическата служба, който ще реши проблема. Росен Плевнелиев още в нощта след изборите декларира, че в първия си работен ден на „Дондуков” 2 ще отзове посланиците, за които има сведения от комисията по досиетата. След решението на Конституционния съд обаче за този акт ще трябват други мотиви. Очевидно сагата с посланиците агенти ще има трети сезон през 2012 г.

  Единствената жертва на чистката във Външно засега си остава бившият министър за българите в чужбина Божидар Димитров, който подаде оставката заради досието си. Преди година Бойко Борисов обеща да го принесе в жертва, ако президентът Първанов освободи нарочените посланици. Но до сделка не се стигна – жестът на премиера остана без ответ. Оказа се, че правителството може и без такъв министър. Човек остава с впечатлението, че досието беше само повод Борисов да се раздели с Димитров, на когото вече беше показал жълт картон.

  Всъщност спорът трябва ли да се отървем от бившите ченгета и ако да – как, се води вече 22 години – от падането на Берлинската стена. Той ту става главна тема, както е сега, ту затихва, но така и не намери ясен отговор. Самият Бойко Борисов има няколко мнения по въпроса и според обстоятелствата изказва ту едно, ту друго. Доказателства – колкото искаш. Именно сегашното правителство изпрати за посланик в Лондон Любомир Кючуков, въпреки че решението на комисията по досиетата за него излезе още през февруари 2008 г. В началото на 2010 г. премиерът си назначи за личен съветник Кольо Парамов, но след няколко дни той подаде оставка заради връзките си с ДС.

  Всъщност никой през тези 20 години не си е позволявал да оневини напълно Държавна сигурност за зловещата й роля през тоталитарния режим, но се правят опити свързаните с нея да се разделят на добри и лоши. За добри се провъзгласяват бившите служители на Първо и Второ главно управление (разузнаването и контраразузнаването), както и крадците на технологии от научно-техническата разведка. Те работели за Родината. Лоши са останалите или поне тези от Шесто – полицията на мисълта.

  Защитниците на тая теза премълчават, че именно разузнаването и контраразузнаването са се занимавали с активни мероприятия в чужбина като отвличане (или примамване) на политически емигранти и връщането им в България, където са намерили гибелта си. Убийството на писателя дисидент Георги Марков и раняването на журналиста Владимир Костов с вероятност, граничеща със сигурност, също са работа на Първо главно.

  Според Костов там е имало специален отдел за изпълнение на смъртни присъди зад граница. Като столичен кмет Бойко Борисов въведе друга класификация. Поводът за нея бяха разкритията, че заместникът му Минко Герджиков е бил от Първо главно и дори е ходил на школа в КГБ. (Макар че от доносите на Герджиков, изтекли в медиите, стана ясно, че те са били насочени не срещу чуждите шпиони, а срещу съседите му.) Герджиков не само не беше освободен, а защитен от кмета. Борисов тогава по една от големите ефирни телевизии обясни, че добрите са били щатните служители на ДС, а лошите – агентите, явочниците и т.н. Сякаш те биха могли да се появят по своя инициатива…

  Парадоксалното и в двете класификации е, че никой не иска да навлезе в подробности и да погледне кой какво е вършил в ДС. Нали в Светото писание е казано „по делата им ще ги познаете”? Всеки може да прочете документите на обявените с решение на комисията. Ако премиерът си беше направил труда да се запознае с досието на Божидар Димитров, щеше да види, че той е привлечен за агент на културно-историческото разузнаване. Препоръчан е от собствения си професор като „един от най-добрите студенти между последните 10-15 випуска” и е приел само от патриотизъм – с романтичната надежда да служи на родината. Това става през 1973 г. Още на следващата година го изключват от агентурния апарат, защото от командировка във Франция донесъл произведения на Солженицин и ги укрил у приятели. Възстановяват го през 1976 г., но след четири години отново го отписват: „Досега не са получени резултати независимо от това, че същият има възможности за работа” – пише в предложението за закриване на разработката му.

  Добри ли са били агентите на културно-историческото разузнаване, или лоши? Работата им е била да събират, купуват или даже да крадат (или да купуват крадени) реликви, свързани с България. Именно те са донесли нелегално ръкописа на Паисиевата история от Зографския манастир през 80-те години на ХХ век. Поставям въпроса за размисъл, нарочно не му отговарям. Прочел съм много досиета на журналисти. Някои предизвикват погнуса с доносите си, други са използвали Държавна сигурност за разправа със свои конкуренти и врагове, трети просто не са имали куража да й откажат, но на никого с нищо не са навредили. Някои от тях впоследствие не само са били изключвани от агентурния апарат, но дори сами са ставали обект на наблюдение, понеже давали добри сведения за хора с „доказани антипартийни прояви”.

  След като КС обяви лустрацията за антиконституционна, проблемът със сътрудниците на ДС вече не може да се реши с уволнение. Трябва да съдим не хората, а постъпките им. Новият президент да публикува досиетата на посланиците – и нека обществото само си направи изводи кой е служил на родината и кой – на собствената си кариера. А списъкът с дипломатите агенти е много полезно четиво за всеки, който се интересува от външната ни политика. Като го разучи, човек остава с впечатлението, че посолствата ни са последна спирка за някои приключили кариерата си партийци и магистрати. Други наши представителства в чужбина май са дадени под аренда. Посланиците там са кадри все на една партия в продължение на няколко мандата. Любопитно е да се четат и бащините имена на дипломатите ни – отците им в повечето случаи са или видни „бивши” от Външно, или от МВР. Живковата аристокрация още представлява България по света.

   

  Крум Благов,

  Frognews.bg

• Правителство, което отравя бъдещето за 30 сребърника?

  Интервю на Калина Андролова с Мариана Христова*, председател на Гражданско движение срещу добива на шистов газ, в предаването „Деконструкция” на БНР

   

  Акценти от интервюто:

  – „Проблемът с шистовия газ е един от най-големите проблеми на това правителство. Завидна е бързината, с която то взе антинационално решение да предостави части от територията на България за експериментално ползване”, анонсира темата Калина Андролова. В разговора тя споменава и за скандалната точка 8 от Решението, с което правителство даде на практика зелена светлина за шистовия газ. „Толкова е важно дупченето и замърсяването на златна Добруджа, че в министерското решение има една точка 8, в която се дава възможност за предварително изпълнение на сондажните проучвания”. (Текстът на този документ е публикуван в Еврочикаго – линк.)

  „В нашето законодателство има страхотни пропуски, и всъщност дефиниция „шистов газ” въобще не съществува. Доста фирми вече са получили разрешение за проучване на природен газ и нефт. Много от тях са в огромни нарушения. Липсват работни програми, отказва се непрекъснато достъп до обществена информация”, казва председателката на гражданското сдружение. Както и това, че през лятото на т.г. е била извършена законодателна промяна, според която: „ако фирмата, която има намерение да сондира, дойде и каже, че има интерес да го направи във вашия парцел, и ако не се стигне до договорка за купуване на този парцел, този парцел бива отчужден от държавата и то не на пазарни цени, а по държавна оценка”.

  От министерството на Трайчо Трайков са съобщили, че е направена проверка и е установено, че в Рогозина ставало дума за обикновен газ, не за шистов. „Сякаш в министерството никога не са знаели какви проучвания се извършват в Рогозина и за какво е дадено разрешението им през 2004-та. Странно защо, не е налична за обществото никаква програма на фирмата, никой не може да я намери”, заявява екоактивистката във връзка с руската фирма Русгеоком, която има това разрешение за проучвания в землището на Рогозина.

  Неотдавна Охайо, един абсолютно неземетръсен район, преживява трус със сила 5.3 по Рихтер. Американското геоложко дружество подчертава, че той е провокиран от технологията „хидравлично разбиване”. Родните лобисти, обаче, водели истинска битка подобни факти ако може въобще да не се изтъкват и коментират публично. Европа няма опит в шистовия газ, за сметка на това Америка и Канада имат доста солиден такъв, и то все горчив.

  Върхът на абсурда е, че дупченето в Рогозина се прави в защитена територия. Една част от парцела се намира в „Натура 2000”. „По пътя, когато човек тръгва към сондажа, среща първо една табела, на която пише „Защитена територия: Крайморска Добруджа”. На 500 метра след това се вижда сонда в полето”, споделя Христова. Както и, че: „Сондажът в Рогозина има сключен договор за наем на парцела, на който се намира, за 57 лв. годишно”.

  „Фукаме се в Европа как вече сме истински демократична държава. Но когато наистина се появи гражданско общество, като например група от граждани срещу технологията за добив на шистов газ, тогава правителството прави кръгла маса по темата за шистовия газ, кани всевъзможни лобисти, обаче не и точно тази гражданска група, която най-много се вълнува и има най-силно отношение към темата”, коментира Андролова.

  От с. Голямо Пещене идва сигнал до гражданското сдружение за замърсяване на река Скът, която минава през две села, Голямо и Мало Пещене. В Мало Пещене, където има биоземеделци, в края на лятото реката първо пресъхнала, а после потекла бяла. Хората не можели да разберат какво се случва, но взели незабавно проби от реката, които обаче от РИОСВ Враца (ресорният регионалният отговорник) отказали да приемат. Първата къща на Голямо Пещене е на около стотина метра от сондата на Дайрект Петролиум (фирмата, която има разрешение да сондира в този район).

  „Искаме тази технология въобще да не се ползва в България; ние просто не сме подходяща държава за такъв род изследвания. Най-големият подземен резервоар за вода в Европа, 13 хил. и 33 кв. км., се намира в Добруджа”, казва Христова. „Нарича се малм-валанж, това е една непрекъсната водна структура. От нея се пие, полива и мие цяла Добруджа, цялото ни северно Черноморие и цялото ни Лудогорие. Една единствена грешна сонда, без значение дали е проучвателна или за добив, е способна да изпрати в небитието целия този район на България”.

  „Какво толкова ще спечелим, като надупчим Добруджа, освен личните комисиони на управниците? С всичките рискове от замърсяване, земетресение, лош живот на хората в районите на добива, какво ще спечелим?”, пита риторично журналистката.

   

  Следва цялото интервю, публикувано в блога на авторката, Kalinaandrolova.blog.bg.

  ––––––––––- 

  К. АНДРОЛОВА: Проблемът с шистовия газ е един от най-големите проблеми на това правителство. Завидна е бързината, с която то взе антинационално решение да предостави части от територията на България за експериментално ползване. Разговарям с Мариана Христова, председател на гражданско движение за забрана проучванията и добива на шистов газ по метода „хидравлично разбиване”. С какво се сблъскват будните съвести на група граждани, които се интересуват, на фона на цялото обществено и управленско безразличие, какво всъщност се случва с тази страна?

  М. ХРИСТОВА: Изведнъж се оказа, че в нашето законодателство има страхотни пропуски, и всъщност дефиниция „шистов газ” въобще не съществува. Доста фирми вече са получили разрешение за проучване на природен газ и нефт. Много от тях са в огромни нарушения. Липсват работни програми, отказваха ни непрекъснато достъп до обществена информация и ние се принудихме да отидем на място, да видим за какво става въпрос. За едната фирма, която е в село Рогозина, община Генерал Тошево, получихме и сведения по телефона, че ще влезе камион, натоварен с радиоактивен товар, на който получател е обект Рогозина, за което ние сигнализирахме, защото там трябва да има и специален режим на работа. Би трябвало да се знае какво се случва с тези радиоактивни елементи под земята и за какво става въпрос. Бяхме свидетели на най-нелепата проверка, за която някой изобщо може да се сети. Сигнализирахме, че там вероятно се ползва хидравличен удар и, че се прави проучване точно и конкретно за шистов газ. Единственото нещо, което отишлите проверяващи бяха направили, е да замерят с уред за гама лъчение на входа на сондажа. Нещо, което е несериозно, защото ако хората наистина са били квалифицирани, щяха да знаят, че е редно да се вземат проби от тези утайници, които са отстрани, и да се види тази вода съдържа ли химикали, какви са тези химикали, изобщо да се иска информация за тази фирма – какво точно прави? Ние се добрахме до тръжната документация на фирма Русгеоком и още там се вижда, че има нарушение точно в тези циментови пръстени, които би трябвало да защитават вододайния ни хоризонт. Оказа се, че хората са си икономисали най-вътрешния, работния отвор, и са решили, че могат да го оставят по-къс, някъде долу и да не го изградят точно както трябва и както е най-сигурно.

  К. АНДРОЛОВА: След сигналите на гражданското движение, от министерството на Трайчо Трайков (обърнете внимание) съобщават, че е направена проверка и е установено, че в Рогозина става дума за обикновен газ, а не за шистов. Сякаш в министерството никога не са знаели какви проучвания се извършват в Рогозина и за какво е дадено разрешението им през 2004-та. Странно защо, не е налична за обществото никаква програма на фирмата, никой не може да я намери! Не само рискове със замърсяването трябва да ни тревожат. Наскоро Охайо, един абсолютно неземетръсен район, преживя трус със сила 5.3 по Рихтер. Американското геоложко дружество подчертава, че той е провокиран от технологията „хидравлично разбиване”. Родните лобисти, обаче, зорко следят да не се изговарят подобни факти и скачат за яростна борба с истината. Съмишлениците на Мариана не спират до тук и продължават да се интересуват.

  М. ХРИСТОВА: Ужасът ни беше безкраен, когато отидохме в Голямо Пещене. В Голямо Пещене ние имахме сигнал за замърсяване на река Скът, която минава през две села последователно: Голямо и Мало Пещене; в Мало Пещене има биоземеделци и в края на лятото реката им първо беше пресъхнала, а после беше потекла бяла. Хората не можеха да разберат какво се случва, бяха взели незабавно проби от реката, които обаче, забележете, от РИОСВ Враца – защото те са регионалният отговорник – отказали да ги приемат. За сметка на това, проверяващите отишли два дни по-късно, когато водата съответно вече се е оттекла, за да вземат проби и резултатът, който бяха обявили е, че там няма никакви нарушения. Ние отидохме в село Голямо Пещене, където имаше събрание: новоизбрания кмет на селото беше събрал хората, беше поканен търговския директор на фирмата, която сондира там, Дайрект Петролиум, и този човек беше изправен пред хората за да им отговаря. В началото хората много плахо си задаваха въпросите. В един момент, когато разбраха, че имат все пак някакви права, най-вече за информираност, започнаха да стават един по един и да казват какво са видели. Това, което ние видяхме: първата къща на селото е на около стотина метра от сондажа, вибрациите са много силни, шумът е много силен, улиците на селото приличат на лунен пейзаж. Там през цялото време едни водоноски, на които им е разрешено да черпят вода от река Скът, за да се прави сондажа, се движат из селото като съответно шумят, трошат и без това разрушените улици допълнително. Това, което се прави обикновено, е да изградят за своя сметка заобиколен път, който да минава извън селото и да стига до реката. Хората казаха, че служители от сондата пият през работно време. Жената, която беше пастирката, стана и каза, че благодарение на една оранжева цистерна, която е собственост на фирмата, всъщност реката е потекла бяла. След като господин Тонев, който е търговски директор на фирмата, отричаше такова нещо да се е случило, тя стана и каза: „Недейте да лъжете! Аз видях вашия камион, даже мога да дойда, да ви посоча тримата души, които вкараха цистерната в реката и започнаха да мият и да изливат вътре в реката това, което е било!” Значи те са я пълнели с вода и са я изливали. Самата фирма работи с бентонит и солна киселина на обекта. Направете си сметка солната киселина как добре се е отразила на биопродуктите в следващото село. Те нямат никакво право това нещо да го правят в реката, да изливат каквото и да било!

  К. АНДРОЛОВА: Е сега, малко бентонит и солна киселина, какво толкова? Водата все някога ще ги отмие, както времето ще отмие и продажните управници, които иначе говорят, че бъдещето на България било: „биоземеделие и минерална вода”. То земеделие няма, те за биоземеделие говорят! Забележете фаталния начин, по който лесно се обезценява гражданското общество в България. Всеки, който посмее да мисли в тази страна, и да протестира срещу шистовия газ, веднага е обявяван за комунист и хоп – повечето хора млъкват.

  М. ХРИСТОВА: Ние чухме какви ли не варианти и обвинения – че сме платени червени клакьори и т.н. Първо, Русгеоком е руска фирма. Така че звучат нелепо обвинения от сорта, че ние имаме някакви предпочитания към държавата, ако ще сондата да е българска, изискванията са едни и същи! Искаме тази технология въобще да не се ползва в България; ние просто не сме подходяща държава, за такъв род изследвания, защото подземните води са много важни за нас. Ние нямаме такива огромни реки отгоре върху повърхността, за сметка на това пък най-големият подземен резервоар за вода е наш! Най-големият в Европа, 13 хил. и 33 кв. км., които са в Добруджа. Нарича се малм-валанж, това е една непрекъсната водна структура. Тя е разположена в кухини, но тя няма прегради и е цялостна. От нея се пие, полива и мие цяла Добруджа, цялото ни северно Черноморие и цялото ни Лудогорие. Една единствена грешна сонда, без значение дали е проучвателна или за добив, е способна да изпрати в небитието целия този район на България.

  К. АНДРОЛОВА: Министър Трайчо Трайков, точно като един безпрецедентен лобист, обича високомерно да разяснява, какви неразбиращи глупаци са всички, които са против шистовия газ. И, разбира се, да си измива безотговорно ръцете с екологичното законодателство в ЕС, и как щом технологията за добив на шистов газ се допуска в Европа, значи няма пречки да се случва и у нас. Господин Трайков, технологията е все още нова за Европа и все още няма единно законодателство по темата за шистовия газ, то едва сега започва да се създава! Европа няма опит в шистовия газ, за сметка на това Америка и Канада, имат доста солиден опит и то все горчив. Абсурдът на всичко е, че дупченето в Рогозина се намира дори в защитена територия!

  М. ХРИСТОВА: Една част от парцела се намира в „Натура 2000”. По пътя, когато човек тръгва към сондажа, среща първо една табела, на която пише „Защитена територия: Крайморска Добруджа”. На 500 метра след това се вижда една красива сонда в полето.

  К. АНДРОЛОВА: Иначе сме голяма работа да ръсим клишета и да говорим как трябва в България трябвало да има гражданско общество. Фукаме се в Европа как вече сме истински демократична държава. Но когато наистина се появи гражданско общество, като например група от граждани срещу технологията за добив на шистов газ, тогава правителството прави кръгла маса по темата за шистовия газ, кани всевъзможни лобисти, обаче не и точно тази гражданска група, която най-много се вълнува и има най-силно отношение към темата. Извинете, господин премиер, но това е задушаване на гражданското общество! Да се прави кръгла маса без да се покани главният опонент по темата. Това някакъв виц ли е или обичайни практики в балканското ни, по ганювски лукаво, общество?! Вижте как Франция слуша гражданите си!

  М. ХРИСТОВА: Истината е, че контролните органи, които отговарят за подобни обекти, са безкрайно некомпетентни. Те са абсолютно без всякаква представа как технологично трябва да протича един подобен процес. Аз станах свидетел, защото имаше една кръгла маса, свикана от правителството, на която имаше предимно лобисти, които ни обясняваха колко е добре да има проучвания за шистов газ в България и как това ще ни подсигури една независимост и т.н. Ние бяхме единствените, които бяха против и не бяхме поканени официално като организация, а беше поканена Коалиция за климата, която пък се обади на нашите хора, за да присъстват. Там станах свидетел на един разговор, на две госпожи от МОСВ, които се бяха изправили срещу сондажния инженер и той им казваше: „Момичета, съжалявам, но без хидравличен удар, не може да се направи пълно проучване за шистов газ! ” А те отговаряха: „Ама как така не може? На нас ни казаха, че става!” Просто хората, които са отсреща, работят на парче, определено са некомпетентни в технологичния порядък, ред, норми които трябва да се спазват.

  К. АНДРОЛОВА: Министър Трайков и госпожите от министерството на околната среда и водите доскоро ни убеждаваха, че проучванията нямали нищо общо с добива на газ и опасната технология. Видите ли, дали сме само разрешение за проучвания, но все още не сме дали за добив! Защо, господа управляващи, работите срещу народа си?

  М. ХРИСТОВА: В нашето законодателство е направена промяна лятото, която гласи, че ако фирмата, която има намерение да сондира, дойде и каже, че има интерес да го направи във вашия парцел, и ако не се стигне до договорка за купуване на този парцел, този парцел бива отчужден от държавата и то не на пазарни цени, а по държавна оценка. Нещо което лишава от всякаква сигурност, за каква частна собственост говорим в нашата държава!? Да си длъжен да им продадеш и къща, и двор, и всичко, само и само защото те така са решили.

  К. АНДРОЛОВА: Толкова е важно дупченето и замърсяването на златна Добруджа, че в министерското решение има една точка 8, в която се дава възможност за предварително изпълнение на сондажните проучвания. Понеже адски много бързаме, ще пропуснем екологични оценки, проверки на програми, допитване до народа и прочее.

  М. ХРИСТОВА: Това е другото нещо, което според мен е абсолютно незаконно! За да има основание една държава да направи предварително изпълнение, няма такава формулировка: „от особена икономическа важност за страната”. Такова решение за предварително изпълнение, може да се направи например, ако нещо гори или има природно бедствие, и трябва пожарните коли да минат през имотите на хората. Това предварително решение е издадено, изобщо преди да се види работната програма на тази компания! Такава работна програма изобщо не се е появила. Механизмът, по който нашите хора дават тези разрешения е адски странен. Аз оставам с впечатлението, че едва ли не, те се разписват по тези договори като кинозвезди, без особено много старание и вникване в това, какво точно ще се случи след това. 

  К. АНДРОЛОВА: Когато едно правителство има воля, то може да се справи с натиска дори на големи енергийни компании. Когато няма воля, то се нарича безродово правителство, такова, което отравя бъдещето на народа си за 30 сребърника. Какво толкова ще спечелим, като надупчим Добруджа, освен личните комисиони на управниците? Кажете ми. С всичките рискове от замърсяване, земетресение, лош живот на хората в районите на добива, какво ще спечелим? Според закона за подземните богатства, който намери търговско откритие, получава без конкурс правото на добив. Така че: не ние българите ще добиваме газ.

  М. ХРИСТОВА: Както казва професор Балинов, единият от лобистите за шистовия газ, говорим за технология, която получава 5 пъти по-висока цена на устието на сондажа. Той казва следното: обикновеният природен газ, който се вади, цената му е между 5 и 45 долара, горе на сондажа. Шистовият газ се движи от 147 до 275 долара горе на сондажа. Като ниската цена я има само в САЩ, в тези участъци, които са с огромните мрежи, които работят с над 200 сонди и нагоре, за да има такава цена. Тази цена е реално недостижима за България. За каква икономическа независимост говорим тук и за каква диверсификация. Ако ще говорим от тази гледна точка, дайте да си купуваме газ от Полша! Те нали щели да си намерят и да добиват в близките 300 години. Чудесно! Ето ви начин за диверсификация без да си тровим земята, без да подлагаме България на подобни изтезания!

  К. АНДРОЛОВА: Напомням ви, че министър Трайков, многократно обяви филма „GASLAND”, посветен на ужасите от шистовия газ, за фалшив и несъстоятелен. Този филм обаче спечели скоро в Лос Анжелис престижната телевизионна награда ЕМИ. И авторът на филма Джош Фокс победи в категорията си за документална режисура дори режисьор като Мартин Скорсезе. Не е ли смешно това несъответствие, кажете ми? Министър Трайков обеща и районите, където се добива шистов газ, да цъфнат и да вържат, да има работни места, да потече мед и масло. Но ние вече сме подготвени за несъответствията в неговите думи.

  М. ХРИСТОВА: Аз даже бях шокирана от изявленията на министър Трайков, несериозно е за министър и направо неграмотно, да обещаваш хиляди работни места при положение, че служителите, които се намират на един сондаж, всичките не надвишават бройката от 30 човека. Това е високотехнологично съоръжение, съответно всичките хора там са специалисти, ние не разполагаме с такива, съответно те са вносни специалисти. Единствените служители на сондаж, които биха могли да бъдат българи, това са двама-трима пазачи и двама-трима шофьори. На тези сондажи, на които бяхме, точно това видяхме: ние сме хората, които чистят тоалетните. Другото нещо, което се знае, сондажът в Рогозина има сключен договор за парцела, на който се намира, за годишен наем от 57 лв.! Извинявайте! Но това е за общината – 57 лева на декар.

  К. АНДРОЛОВА: Значи така, 57 лева на декар годишен наем за златна Добруджа. Хубава работа бе хора! Бойко Борисов умело се измъква, като заявява, че ако всички парламентарни групи гласуват срещу шистовия газ, ГЕРБ ще подкрепи решението. Господин премиер, вие сте управляващи! Народът избра вас, а не онези 1.8 % от 50% гласували, които вероятно няма да одобрят мораториума. Мислете какво ще оставите след себе си – пустиня или природен рай. Да не се запишете в историята като премиерът който отрови житницата на България с химикали.

  –––––––-

  * Мариана Христова живее в София. Тя е инженер по образование, завършила е Техническия университет. Госпожа Христова е активна участничка в анти-ГМО кампанията „България – свободна от ГМО” и в кампанията срещу добива на шистов газ.

   

  ________________________

  Бел.ред:   Заглавието е на Еврочикаго.

• Гръцката бомба със закъснител

                                                                                                 Автор:  Божидаp Чеков

   

  Гърция стана за политиците и журналистите нещо като „Бяла роза” за сватбите. Няма радио, вестник или телевизия, които да не се посветят на кризата, която разтърси южните ни съседи. Някои хора се питат: „За какво щяха да говорят политиците, ако гърците не бяха си показали празните джобове пред Брюксел?”. Далеч е времето, когато френският президент Валери Жискар д’Естен тръбеше пред европейския елит: „Без Гърция в Съюза сме като дете без акт за раждане!” Пустите французи, техната слабост към Акропола и Миконос, това гърците превърнаха в доживотна рента. Чашата на търпението на редовите европейски граждани обаче преля. Вече има данъкоплатци във Франция и в Германия, готови да опростят всички гръцки дългове, само да не чуват повече дума за Гърция в Евросъюза. На хората им е пределно ясно, че за в бъдеще ще плащат повече и ще печелят по-малко. Нито обясненията, нито оправданията обаче хващат дикиш. Разочарованието се превръща в недоволство, а недоволството в гняв. Ако Барозо и неговата свита от еврокомисари се появят на Панаира на бирата в Мюнхен, те със сигурност ще отнесат само псувни и ритници. Навсякъде избирателите гласуват против управляващите. Седемте европейски правителства, които едно след друго загубиха властта, са само начало на осъдителната присъда , която обществото издаде за водената до сега финансова политика на Европейския съюз. Четири други правителства си скубят косите в очакване на избирателната секира. Тенденцията не е нито дясна, нито лява. Хората просто не искат повече да виждат „старите муцуни”, виновни според тях за срива на европейската илюзия, на банковите им сметки и най-вече за политическото лицемерие. Защото да се твърди, че стотици милиарди се изпаряват безвъзвратно незнай къде, е необходима наистина една огромна доза дебелоочие. Това което най-много дразни хората е йезуитските проповеди на всички управляващи: „Ще ви затягаме коланите, за да не го загазите като гърците!”

  Защото гърците наистина са за „съжаление“. Глътнали те 370 милиарда за 10 години и обеднели! Горките. В Солун само кьоравите и кьопавите нямат вила на Халкидики. По хълмовете около Атина, ако имаш къща без басейн ще те вземат за албанец. За данъци не може да става и дума. Южните ни съседи не са имали време да изготвят кадастър дори и на най-апетитните парцели земя. Официално се знае, че Църквата е вторият голям собственик на имоти след държавата, но нейното имущество е неприкосновенно. Поповете притежават хотели, плажове и ресторанти. Всички те въртят бизнес без фактури. В Гърция държавата въпреки, че плаща заплатите на свещенници и клисари, няма право да ги облага с данъци! Представителите на Всевишния са недосегаеми. Най-много са за жалене гъркините. От кършене на ръце пред кандила и икони, ги болят ставите и не могат да държат метлите. Добре, че има милостиви български чистачки, да им поддържат домовете и хотелите. Вече 10 години гърците се учат от Европа, но „погърчват” наученото по тяхному. Докато в Париж, Берлин и Амстердам най-бедните плащат най-малко данъци, а най-богатите – най-много, в Гърция е обратното. Най-богатите изобщо нищо не плащат, защото те са гордостта на страната и ù служат за витрина пред Света!

  Гърция е Република, но поддържа една каста от милионери, чиито привилегии се предават по наследство. Атина съвсем сериозно обяснява, че ако държавата посегне към техните богатства, милионерите ще отидат… другаде!  В чест на Аристотел Оназис, освобождаването от данъци на милионерите дори е вписано открай време в гръцката Конституция. Яхтите им са на котва в Пирея, но парите на топло – в Швейцария. Около 260 милиарда долара, собственост на гръцки граждани, почиват в банките на Лозана, Цюрих и Женева, без никакви налози. Тук са фамилиите на Спиро Латсис – 5,3 милиарда US долари, Филип Ниаркос – 2,5 милиарда US долари, Теодорос Ангелопулос – 1,7 милиарда US долари, Вардис Вардиноянис – 711 милиона US долари, Янис Костопулос – 425 милиона US долари, и стотина други. Това са собствениците на първата в света търговска флота. Те превозват една четвърт от петрола, който пътува между петте континента. Освен танкери, гръцките милионери притежават острови, банки, вестници и телевизии. 150 000 моряци работят за тях. Официално заплатите са 1000 евро на месец. Реално възнагражденията са с 3000 евро повече, но в плик (факелаки).

  Милионерите наблюдават със състрадание фалита на държавата, но объщат гръб на призивите за участие в спасяването на гръцката икономика. Един-единствен милионер, Никос Верникос, заяви, че ако официално му поискат да плати някаква такса, няма да откаже.
  Опитите за „погърчване” на европейската идея доведе до драматични промени в отношенията между страните, решили да работят и живеят заедно. Въпреки че думата „манталитет” е с латински корен, страните основателки на ЕС не са я взели предвид като измеряема величина. Дори и днес западноевропейците не са в състояние да проумеят приложението ù. Поради това те ще се съсредоточат много повече върху цифрите. Това означава, че времето за паразитно ползване на фондове и „програмки” приключи. Между различно развитите европейски страни евентуално ще се сложи праг, въз основа на Брутния вътрешен продукт. Който произвежда годишно повече от 40 хиляди долара на човек – влиза в клуба. Който изработва по-малко – чака. Едните ще решават, другите ще изпълняват. Това разбира се е хипотеза. Тя може да бъде опровергана само от някакво „чудо”. В настоящото състояние на Европейския съюз, обаче, чудото е нож с две остриета.

   

  Париж,

  02.12.2011 г.

  ––––––––

  * Още от същия автор – линк.

• Самоцелното поставяне на свръхзадачи пред обикновените хора е най-погрешната политика

  Спасението на БДЖ е задължително условие за спасението на правителството

   

  С проф. Боян Дуранкев, преподавател в катедра „Маркетинг и стратегическо планиране” на УНСС пред Агенция Фокус, разговаря Веселина Йорданова 

   

  – До какво може да доведе липсата на социален диалог и неразбирателството между синдикати, работодатели и правителство?

  – Ако беше само този проблем, щеше всичко да се реши за една седмица. Заклинанията, от 2 години и половина вече, че икономическата криза приключва и България тръгва напред и бедните ще станат по-богати, цялата тази митология вече рухна, независимо от изборни резултати и от това, че ГЕРБ печели всичко. Вече излиза основният проблем, който е проблем на всяко правителство – че ако не осигури растеж и по-бързо нарастване на доходите на по-бедните, отколкото на богатите, правителството започва да слиза от върха, на който е стигнало.

  – Имат ли алтернатива предложенията на управляващите за пенсионна реформа, защото това като че ли се оказа най-големият проблем?

  – Пенсионната реформа не опира само до възрастта за пенсиониране. Първият фактор – колко е работната седмица, колко е почивката, колко е годишната платена отпуска, каква е средната продължителност на живота. равителството обикновено изтъква тези неща, които му е изгодно, но например, ако ние гоним пенсионната възраст на французите или на немците, съвсем естествено трябва да се запитаме дали при това положение не трябва да се мине на 5-седмичен годишен платен отпуск, както е във Франция. Не трябва ли също така да се намали работната седмица на 38 часа или 35 часа, както е там? Очевидно е, че самоцелното поставяне на свръхзадачи пред обикновените хора е най-погрешната тактика и политика, която може да си позволи в момента правителството. Оставям настрана въпроса, че това е единствената страна от Европейския съюз, в която тежестите от кризата падат върху най-бедните слоеве. Докато в другите потърсиха данък „лукс”, облагане на по-богатите и успяха да омекотят пропадането при кризата, в България остана като самоцел пълното затягане на коланите, пък който издържи – издържи. Очевидно е, че тази Нова година е преломната година и за правителството. Или ще проумеят, какви са коренните нужди на гражданите на Република България или ще последва славата на НДСВ и други подобни формирования от лидерски тип.

  – Има ли правилни решения в тази ситуация, които задължително трябва да се вземат и да се реализират?
  
  – Ситуацията е ясна – че кризата, както твърдяхме от 2008 г. ще продължи повече от десетилетие и в страните от периферията, където кризата ще се прояви по-дълго, ще трябва да се вземат мерки за защита на най-бедните слоеве на населението и подкрепа на образование, здравеопазване и наука. Очевидно е, че в България такива мерки не се взеха и най-интересното е, че опозицията до този момент не предлага такива мерки. Има мерки, но те са от типа „допълнително затягане на коланите” и една такава самоцел и фикция – балансиран бюджет, независимо от тежестите, които ще паднат върху обикновените хора. Не става дума вече за продължаващо рязане и търсене на алтернативи. По магистралата ще се стига за по-малко от 4 часа до Бургас, но ако се направи един влак от типа на китайските, японските, френските влакове, ще стигаме до Бургас за 55 мин. Кое е по-изгодно за гражданите? Да спасим ли БДЖ или да не го спасим е проблем, който е със стратегически отзвук. Алтернативи винаги има, проблемът е дали има интелект, който да реши в каква посока да върви общата държавна машина.

  – В контекста на стачката в момента, какво е вашето мнение за оздравяването на железниците?
  
  – Най-евтиният превоз, най-бързият в света и най-удобният, това са железниците. Това е проблем, който е стратегически, както дали да бъдем на ТЕЦ-ове или на атомна централа. Особено в железниците стоят милиарди пари на българските граждани. Те не са на държавата, а са от данъците на българските граждани. Спасението на БДЖ е просто задължително условие за спасението на правителството.

  – Това спасяване не минава ли в крайна сметка през тези задължителни съкращения и по-високи цени на билетите? През какво всъщност минава, така че да има някакъв компромис?

  – Стачката е форма на търсене на диалог с мълчаливците от другата страна. Така че това е форма на решение също, но въпросът не е да съкратим служителите и да увеличим цените на билетите. Проблемът е модернизация първо на железниците, след което съкращаване на служителите и след което покачване на цените на билетите. И напълно естествено тогава железниците ще станат изключително конкурентоспособни на автобусните превози. Очевидно е, че някой не го желае това – да станат конкурентоспособни. Колкото по-зле са железниците, толкова повече ще бележат ръст и печалби частните фирми. Те първи ще увеличат цените на билетите, не железниците. Проблемът е стратегически, опира до обикновено икономическо стандартно мислене. Ако правителството прояви мъдрост, със сигурност диалогът ще бъде продължен даже в условията на стачка и ще се стигне до решение, което е благоприятно и за българските граждани, и за работещите в железниците.

  – Какво означава да няма Национален съвет за тристранно сътрудничество, да не се провеждат такива заседания?

  – Всеки, който е работил без такъв съвет, е стигал до задънена улица в своите решения. Показването на мускули от двете страни не е полезно. Въпросът е кой показва по-големи мускули в случая. И вторият въпрос е все пак ще се търси ли някакво решение на проблемите, които са проблеми не само на железниците, а на българските граждани през следващите 25-30 г. Сега е моментът да се решават нещата.

  – Между двете четения в парламента, кои са заплахите пред бюджета за следващата година, добре ли е разписан той?

  – Много анализи бяха направени – и на добрите, и на лошите страни на този бюджет. Може би най-големите проблеми могат да се синтезират в няколко посоки. Първо – очертава се бюджет на кризата. Второ, увеличаването на приходите е изключително малко. Вероятно ще се търси преизпълнение, да го наречем, по-късно, и третото е, че се разчита точно на данъчната политика, която беше наследена от Тройната коалиция да реши нещата. Със сигурност при такава данъчна политика следващата година проблемите ще бъдат много повече и бюджетът ще бъде под въпрос, може би след първото тримесечие. Оттам веднага каскада от проблеми в другата част – разходната част на бюджета, тъй като на този диетичен режим дълго време болният пациент няма да издържи. Въпросът е дали ще се намерят витамините в бюджета за разходната част и дали по този начин ще се постигне най-висшата цел на България, която може да бъде икономическа. А тя е постепенно доближаване до по-развитите страни и по-развитите икономики в Европа, иначе България остава абсолютния аутсайдер на ЕС поне за десетилетия напред.

   

  Източник:   Агенция „Фокус“ 

• Жребият за ЕВРО 2012

  Преди малко бе изтеглен жребият за финалите на Европейското първенство по футбол в Полша и Украйна следващата година.

  Домакините от Полша извадиха късмет при жребия, въпреки че са в група с три отбора – носители на трофея – Гърция, Чехия (еврошампион като Чехословакия) и Русия (печелила титлата като СССР).

  Не е такава съдбата на другия домакин. Украинците ще се изправят срещу силните отбори на Швеция, Франция и Англия.

  Задачата на Испания и Италия да елиминират съпротивата на Ейре и Хърватия изглежда лесна, въпреки че и хърватите и ирландците демонстрират прогрес в последните години.

  Като група на смъртта специалистите определят тази на Германия. Маншафтът ще трябва да мери сили с Португалия, Холандия и Дания.

  Българските любители на футбола ще следят с интерес мачовете на Италия, Дания и Чехия – съперници на „трикольорите“ в следващия квалификационен цикъл за Бразилия 2014.

  Група А: Полша , Гърция , Русия , Чехия

  Група В: Холандия , Дания , Германия , Португалия

  Група С: Испания , Италия , Ирландия , Хърватия

  Група D: Украйна , Швеция , Франция , Англия

• Райна Манджукова и доц. Пламен Павлов за проектозакона за българите в чужбина

  Новият проектозакон за българите в чужбина е написан неграмотно

   

  Двама бивши председатели на Държавната агенция за българите в чужбина – Райна Манджукова и доц. Пламен Павлов разкритикуваха проектозакона, написан за сънародниците ни, живеещи извън границите на България.  На пресконференцията в София-прес, като представител на емигрантите думата взе и Божидар Чеков (Франция), чието мнение бе в унисон с критикуващите закона. 

  Новият проектозакон за българите в чужбина е написан неграмотно, каза в репортаж за предаването „От петък до петък“ Райна Манджукова, ръководила агенцията от август 2009 година до май тази година. За съжаление, в момента в България може да мине всичко, допълни тя.

  Законът от 2000 година е добър, но за времето си, каза доц. Пламен Павлов, който е бил шеф на агенцията най-дълго време в историята на агенцията – от 1998 до 2002. Той негодува и срещу краткото време, определено за обществено обсъждане на закона – само две седмици. Абсурд е за две седмици да стане такова обсъждане, а дори и да стане, то няма да роди нищо рационално, оплака се той.

  Източник:  БНР

   

  Проектозаконът за българите в чужбина не защитава интересите им

   

  Новият проектозакон за българите в чужбина не защитава техните интереси, изобилства от противоречия и е написан неграмотно. Това заявиха бившите председатели на Държавната агенция за българите в чужбина Пламен Павлов и Райна Манджукова. Според тях освен, че повтаря недостатъците на стария закон от 2000 г., новият ги надгражда.

  Освен че има незавършени текстове, в новия закон за българите в чужбина липсва и пета глава, съобщиха бившите председатели на Агенцията за българите в чужбина. Райна Манджукова коментира: „За изминалите две години сме свикнали и знаем, че в България вече може да мине всичко. Ако сте прочели този закон, ще видите, че той е написан неграмотно. Казвам го с пълна отговорност. Един закон трябва да регулира провеждането на държавната политика. Държавна политика няма“.

  По думите на Манджукова законът изобилства от противоречия: „Така например в чл. 22 се казва, че лица от български произход с чуждо гражданство могат да следват в български университети по реда и при условията за български граждани, а в алинея 2 от същия член се казва, че министърът на образованието определя облекчените условия. В крайна сметка при облекчени условия ли са или са по-реда и условията за български граждани?“

  Райна Манджукова обясни, че най-големият проблем на този закон е, че не е бил предоставен за обсъждане нито сред гражданското общество, нито сред българите в чужбина.

  Срокът за съгласуване на закона е 2 седмици. Според Манджукова обаче „в случая тези две седмици, които всъщност са съгласувателна процедура, са същите две седмици, които са дадени за обсъждане. Всяка дума, която е казана в момента, няма смисъл, защото текстът така или иначе вече обикаля министерствата“.

  Според бившите председатели на агенцията новият проектозакон трябва да бъде отложен във времето и основно преработен преди да влезе в сила.

  Източник:   Dariknews.bg

   

  ––––––––––––––––––––––––

  *Всичко, което казват Райна Манджукова и доц. Пламен Павлов на дадената днес пресконференция, може да чуете тук:  (след първите две минути от записа)

  Запис от пресконференция

   

  **Още по темата – линк.

• ДЕСЕТ ГОДИНИ БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ

  (съкратен вариант)

  През януари 2012 година Българо-Американската Асоциация в Чикаго ще навърши 10 години от основаването си. През този период организацията проведе 15 сесии от Фестивала „Български дни в Чикаго”.

  Нашето Десето юбилейно годишно събрание протича в характерната атмосфера на всички досега отчети за даден период. Направихме още една крачка напред. Не само във времето, но и в реализирането на всички основни и актуални задачи, които са стояли и стоят пред нас.

  Без съмнение характерните за САЩ и за цял свят процеси в духовното и икономическо развитие на обществото оказаха влияние и в нашата дейност. Трудните въпроси не ни отминаха. И може би сред най-големите достойнства на постигнатото от нас е, че доброто им решение спомогна БАА да посреща сега новата 2012-та година като една стабилна обществена формация на Българската общност в САЩ, събрала много опит през годините и готова да се справи с нови предизвикателства. Наша водеща идея и цел на дейността ни е да продължим да бъдем надеждно звено при интеграцията на българския дух и култура, на професионален опит и таланти в многопластовото американско общество. Нещо повече – БАА работи и за още по-добри контакти с американското общество, култура и научно-технически достижения, за да може и повече българи да се реализират в това общество, да дадат своя и на българската общност принос за общия просперитет.

  Днес ние отчитаме още една успешна, 2011-та календарна година.

  По време на Пролетната сесия на „Български дни в Чикаго” нашият град стана място на уникално събитие. БАА баеше съорганизатор на един от най-големите форуми на българската общност в Чикаго, чиято тема бе опазването на българския език и култура в Америка с приоритет върху образованието на младото поколение в българските училища. На форума присъстваха българският министър на образованието,младежта и науката, зам. председател на Народното събрание, целият управителен съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина, гости от европейски и американски училища, образователни центрове и обществени организации. Съществен дял от Форума беше и аналитичният доклад на Българо-Американската Асоциация „Състояние на българската общност в САЩ”.

  Резултатите от Форума са забележителни. Сред тях – ускоряване на решения и държавни документи за легализирането на училищните дипломи, увеличаване на бюджетните средства, предоставяни от държавния бюджет на българските училища в чужбина, насочване вниманието на българските диаспори по света и на нашите сънародници в България към важните въпроси за по-доброто сътрудничество между родната страна България и множеството други „Малки Българии” по света. Една от конкретните ползи бе и мотивиране създаването на Център за надарени българи в САЩ в Образователния център „Нов Живот” в Чикаго, под методичното ръководство на БАА.

  През февруари по инициатива на БАА бе проведена и Обща среща на обществените организации на българите в Чикаго. Тази втора по рода си координация внесе повече порядък при подготвянето и провеждането на различни инициативи. Тя стана също и стимул за сътрудничество и координация на усилията при по-мащабни събития.
  Много силна беше Октомврийската сесия на Българо-Американската Асоциация през 2011-та година. За първи път на Сесията присъстваха двама представители на Държавната агенция за българите в чужбина. Това стана и повод отново да бъдат наградени с почетния медал на ДАБЧ „Иван Вазов” други видни представители на чикагската българска общност.

  Нашата Асоциация поддържа постоянна и много ползотворна връзка с Генералното консулство на Република България в Чикаго и с новия генерален консул Симеон Стоилов.

  Много дължим на нашите спонсори и волунтери, които щедро ни помагаха със своята лепта, с труда и времето си, за да постигнем всичко това и да имаме куража да се готвим в бъдеще за още повече.

  Казаното до тук като че ясно определя на практика значението на БАА като един естествено оформил се център в Чикаго. В този център се събират, обсъждат и консултират идеи и форми, подготвят се и планират, накрая стартират, основни и конкретни, необходими за диаспората ни неща. БАА подпомага създаването на стратегия и концепция за развитието на Българската общност в Чикаго.

  При закриването на Есенната сесия на БАА тази година се направи обща снимка на участващите. На нея можеха да се видят едни от най-активните строители на нашата Малка България край езерото Мичиган, където преди повече от век са дошли първите големи групи български имигранти в САЩ.

  Българо-Американска Асоциация

  Baa11-gs-NK

• Според Дянков правителството е отговорно, затова ще бъде дълго на власт

  Финансовият министър отговари днес на въпроси от страна на депутатите по време на парламентарния контрол и не остана длъжен на нито една нападка. Особено язвителен Дянков бе към представителите на БСП.

  „Не знаете английски и математика, затова не можете разберете какво пише в доклада на ЕС за финансовата политика на България“, каза Дянков в отговор на въпрос на червения депутат Корнелия Нинова дали ще се вдигнат доходите на хората.

  „Увеличихме минималната работна заплата от 1 септември, а сега от 1 май я увеличаваме отново, което се казва увеличаване на най-слабите социални групи. България е една от само две държави в ЕС, която не увеличи данъците, което означава, че остават повече пари в домакинствата, което говори за една добра финансова политика“, допълни Дянков.

  Министърът бе категоричен, че правителство е отговорно и затова ще бъде дълго време на власт.

  По-рано днес премиерът Бойко Борисов заяви, че единствената слабост на министър Дянков е в това, че той е много рязък в изказа.

  „Това, което казва, е абсолютно правилно. Но дори отговорът „не” може да се даде с по-спокоен и нормален тон. Той казва верни неща, но ги казва по-рязко, по американски“, изтъкна премиерът.

  Стъпки за опрощаване на външния държавен дълг на България не се налагат, заяви още от парламентарната трибуна министър Дянков. Изказването бе в отговор на въпрос на депутата от „Атака” Любомир Владимиров, относно състоянието и перспективите за намаляването на външния дълг на Република България. Владимиров заяви, че от „Атака” смятат, че трябва да се реши въпросът с външния дълг. „Това бреме тежи на всеки от нас, макар и да не е голям, трябва да бъде изчистен”, посочи Владимиров.

  Зам.-председателят на „Атака” Павел Шопов се обърна към вицепремиера Дянков с въпроса какво е състоянието на отношенията ни с държавата Либия. Каква е съдбата на дълга на Либия към нашата страна, попита още Шопов.

  Министър Дянков заяви, че въпросът е повече в полето на Министерството на външните работи.

  Източник:  Аctualno.com

   

   Корнелия Нинова атакува Дянков в парламента

   

  „В доклада на Европейската банка за възстановяване и развитие от октомври се казва, че страната ни в челната тройка на страните, които се очаква да са най-засегнати от кризата след Унгария и Словакия. В същото време вие твърдите, че България е сред първите пет страни в ЕС. Къде е истината?“

  Атаката бе отправена към вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков от страна на депутата на БСП Корнелия Нинова по време на днешния парламентарен контрол.

  Тя цитира данни и на националната статистика, според които разходите на българите се увеличават двойно по-бързо от приходите. Половината от средствата им отиват за храна и дават повече пари за облекло, обувки и здраве.

  „В същото време расте междуфирмената задлъжнялост, очакват се фалити на 360 фирми до края на годината”, обяви още Нинова.

  Симеон Дянков припомни, че управляващите увеличиха минималната работна заплата от 1 септември от 240 на 270 лв. и планират ново вдигане от 270 лв. на 290 лв. от 1 май догодина.

  Финансовият министър обясни също, че от догодина се вдигат и най-ниските пенсии от 136 лв. на 145 лв. 

  Що се отнася до това дали държавата е изпълнила своите финансови ангажименти към бизнесът, Дянков бе категоричен: „Държавата е изплатила всичките си дългове към бизнеса. Последното плащане ще е за кърджалийското огледало, което вие ни оставихте. То е заложено в бюджета за догодина – 24 млн. лв.”, бе отговорът на Дянков на поредния въпрос на червената депутатка.

   

  Източник:   Frognews.bg 

• ”Трансперънси Интернешънъл”: България е най-корумпираната страна в ЕС

  Трансперънси Интернешънъл“ огласи резултатите от международния Индекс за възприятие на корупцията за 2011 г., като България е посочена на първо място по корумпираност в ЕС, предаде БГНЕС.

  Индексът за 2011 година обхваща 183 страни, които са групирани по географски или политико-икономически признак. България е посочена като най-корумпираната държава в ЕС, като с индекс 3.3 заема 86 място в света (колкото по-нисък индекс и по-назад в класацията – толкова по-голяма корупция).

  Това е спад в сравнение с миналата година, когато България бе на 73 място с индекс 3,6, припомня БТА.

  От другите страни от Източна Европа, членки на ЕС, Румъния е с индекс 3,6, Словакия – 4, Латвия – 4,2, Чехия – 4,4, Унгария – 4,6, Литва – 4,8, Полша – 5,5, Словения – 5,9, Естония – 6,4.

  На другия полюс са Дания и Финландия, където корупцията е най-малка в ЕС. Двете скандинавски страни са индекс 9.5 и са на второ място в света.

  Твърде голяма е корупцията и в Русия, според Transparency International. Страната е най-корумпираната сред всичките членки на Г-20 (най-високо развитите индустриални държави в света) с индекс, по-нисък дори от този на България – 2.4, и е на 143 място в света. Най-малко корупция в Г-20 пък има в Австралия, като страната е с индекс 8.5 и е на шесто-седмо място в света по некорумпираност.

  В северноамериканския регион и Карибския басейн най-малко корупция има в Канада (8.5, 6-7 място в света), а най-много – в Хаити (1.8, 175-о). Най-много корупция в Азия има в КНДР (1.0, 182-о) и Узбекистан (1.6, 175-о).

  В Близкия Изток и Северна Африка „отличникът“ е Катар (7.2, 22-ро), а „двойкаджията“ – Ирак (1.8, 175-о). В Африка в региона на юг от Сахара това са съответно Ботсвана (6.1, 32-о) и Сомалия (1.0, 182-ро).

  Постижимият само теоретично индекс 10 означава, че в дадената страната корупцията е равна на нула.

  В рамките на изследването за България тази година са включени два нови източника – доклад за оценка на политическия риск, който дава оценка от 2,6 пункта, и индекс за върховенството на закона с оценка от 2,7 пункта, предаде БТА. Ваня Нушева от „Прозрачност без граници“ посочи при представяне на изследването, че оценките на новите два източника дават ниски стартови позиции на страната. Дадена е ниска оценка на ефективността на наказателното правосъдие, на нестабилността на законодателството и недостатъчно ефективните мерки за санкциониране на публични лица, които са имали несъответстващо на изискванията на закона поведение.
  Ефектите от икономическата криза също дават негативно въздействие върху индекса на България и на страните от Източна Европа, посочи още Нушева.

  ---

  Изследването на „Трансперънси Интернешънъл“ се публикува ежегодно от 1995 година и отразява възприятията за нивото на корупция според представителите на бизнеса, местните и чуждестранните анализатори в съответните страни. При неговото съставяне са използвани доклади и аналитични оценки, публикувани от авторитетни международни изследователски и финансови институции, сред които Световната банка, Световният икономически форум, Economist Intelligence Unit, Freedom House и други.

  Автор:  Днес.дир.бг

• Омбудсманът предлага българите в чужбина да се включат в управлението на страната

  На българите в чужбина, които искат да се включат в политическото ръководството на страната, трябва да им се даде този шанс. Това каза омбудсманът Константин Пенчев в интервю за БТА.
  Според него действащото законодателство поставя пред сънародниците ни в чужбина два казуса – могат ли да гласуват преференциално и могат ли българи с двойно гражданство да се кандидатират за депутати и други държавни висши длъжности. Крайно време е, ако през 1991 г. сме имали някакъв страх от сънародниците ни в чужбина по едни или други причини, вече да преосмислим тази забрана, обясни Пенчев.

  Сънародниците ни гласуват за партии, но не могат да гласуват за конкретни лица на парламентарните избори, защото такива са избирателните правила, отбеляза омбудсманът. Те дори не могат да упражнят правото си на преференциален вот, коментира Константин Пенчев.

  Ако сънародниците ни, които са извън страната, имат желание да участват в управлението й, България като държава и ние като общество бихме ли искали да използваме техния капацитет, заяви той. И понеже непрестанно отправяме призив към тях да приложат наученото тук, не виждам нищо лошо, ако тези хора искат да се включат в политическото ръководството на страната, да им дадем този шанс, каза омбудсманът.

  Националният омбудсман каза, че има за цел текстовете, касаещи необжалваеми глоби, да отпаднат. Иначе отваряме вратата на чиновниците за произвол, заяви Константин Пенчев. Той смята, че не трябва чрез по-високи такси да се допуска възможността да се ограничи съдебният контрол над цялата администрация.

  Цялото интервю с омбудсмана

  – Предстои дискусия за правата на българите в чужбина и възможността те да участват във властта. Струва ли Ви се по принцип, че правата на тези сънародници са по-ограничени?

  – Ще се опитаме да разберем това на дискусията. Има различни модели по света. Например французите, които живеят зад граница, гласуват за свои представители в парламента. В други държави, а и в България, не е така. Сънародниците ни гласуват за партии, не могат да гласуват за конкретни лица на парламентарните избори, защото такива са избирателните правила. Те дори не могат да упражнят правото си на преференциален вот. Другият въпрос е за това дали българи с двойно гражданство да могат да се кандидатират за депутати и други държавни висши длъжности. Трябва да напомним, че такава забрана съществува в Конституцията от 1991 г., като този текст е писан при съвсем други, ако щете и политически, и обществени нагласи. В момента България е член на Европейския съюз, всеки българин е и европейски гражданин. Крайно време е, ако през 1991 г. сме имали някакъв страх от сънародниците ни в чужбина по едни или други причини, вече да преосмислим тази забрана. Въпросът е ако тези сънародници, които са извън страната, имат желание да участват в управлението й, България като държава и ние като общество бихме ли искали да използваме техния капацитет. И понеже непрестанно отправяме призив към тях да приложат наученото тук, не виждам нищо лошо, ако тези хора искат да се включат в политическото ръководството на страната, да им дадем този шанс. Избрахме този момент – след местните и президентските избори и много преди парламентарните, за да може да чуем гласа на всички не в предизборна обстановка и без политически настроения и борби. Всеки може да се включи с позицията си по въпроса дори по скайп. Този въпрос е поставян от сънародниците ни в чужбина пред не едно правителство и е крайно време да дадем шанс на тези хора да се чуе мнението им. Моята цел е първо да предизвикаме всички да изразят мнение в рамките на един обществен дебат. Вероятно след кръглата маса няма да се стигне веднага до конкретно решение.

  – Най-общо казано Вие сте „за” българите в чужбина да могат да участват пряко във властта?

  – Смятам, че е нормално всички, които живеят и в България, и в чужбина и могат да допринесат за разцвета на страната и развитието й, да имат шанс.

  – Не рискувате ли да си навлечете противници, защото тази възможност би била предпоставка за промяна в редица закони?

  – Влизам в ролята си на посредник, когато има спор. А този спор е значим за хората. Не става въпрос за корпоративни интереси. Омбудсманът е омбудсман на всички, които имат допир с администрацията. Аз съм омбудсман и на българите в чужбина, когато имат проблеми с българските власти. Затова казвам – дайте да говорим. Омбудсманът не може да задължава тези, които могат да променят закон. Те или ще го направят, или няма да го направят. По този въпрос не се говори вече 20 години и е крайно време да започнем да говорим.

  – Има ли при Вас сигнали за нарушени избирателни права на българи в чужбина?

  – Проблемът на тези избори беше с т. нар. забранителни списъци. Сигнали за сериозни нарушения в чужбина не съм получил. Имам 10-на жалби от хора в забранителните списъци, които не е трябвало да бъдат там. Сега изясняваме този Параграф 22 – как някой, който живее на даден адрес от години, изведнъж се появява на адрес в чужбина, където е живял преди 10 години. Не ми е ясно кой орган е сбъркал и какво е довело до тези грешки. За мен, ако има един български гражданин, неправомерно лишен от право да гласува, това вече е проблем.

  – Има дела и в административните съдилища с искания за касиране на вота. Какво е Вашето мнение?

  – Винаги е имало много дела и жалби срещу резултатите от местните избори. Тези твърдения, че това, което е на тези избори, не се е случвало друг път, не е вярно. Няма фрапиращи разлики в броя на делата.

  – Наскоро писахте до ръководството на НЗОК препоръка, свързана с административното обслужване на гражданите. Имате ли отговор?

  – Засега не. Обобщихме нередностите, за които сме получили жалби. Ставаше дума за
  европейските здравноосигурителни карти, за формуляра за личен лекар. Доколкото разбрах тези проблеми ще бъдат отстранени. Не съм против Здравната каса и не е в моите компетенции да кажа дали трябва да има друга форма на здравно осигуряване. Чувам например, че ТЕЛК-овете ще бъдат прехвърлени към НОИ – т.е., който плаща и ще освидетелства, защото тези дейности са взаимосвързани. Но е в моите компетенции да настоявам за санкции, дори ако на един човек са му нарушени правата.

  – Гражданите търсят ли често правата си?

  Тенденцията за рязко увеличение броя на жалбите продължава. Тази година пак ще има своеобразен рекорд по брой на жалбите. Гражданите търсят справедливост. Дали знаят правата си – дори и най-добрият юрист, когато е лично засегнат, може неоснователно да твърди, че са му засегнати правата, дори и да не са.

  – Струва ли Ви се, че заглъхна дебатът около невъзможността да бъде обжалвана глоба от 50 лева?

  – Проблемът е принципен. Има необжалваеми глоби по много закони и това според мен е голям порок. Ако сме правова държава, всеки трябва да има право на защита. Нека да припомня, че мога да бъда санкциониран чрез десет наказателни постановления по 50 лв. и така да платя 500 лева. Те пак са необжалваеми. Става дума за това, че в една правова държава аз мога да бъда обвинен, че съм нарушил виновно дадена законова разпоредба, без да имам право да се защитя. Моята цел е всички текстове за необжалваеми глоби да отпаднат. Иначе отваряме вратата на чиновниците за произвол. Чувал съм от висши представители на държавни органи твърдения, че тяхната политика е да налагат масово необжалваеми глоби, за да санкционират нарушителите, без те да имат право да се защитят. Упрекват ме, че ще посегна на хазната. Нищо общо няма необжалваемостта със събираемостта.

  – Ще влезете ли в дискусията за промяната на съдебните такси?

  – Смисълът на таксите е в това да покрият размера на услугата – например за едно свидетелство за съдимост – хартия, тонер, работата на служителя да направи справката. При съдебните такси, когато има имуществен спор е 4 процента от интереса. Но, имам специално възражение по таксите за административните производства. Не може, когато става дума за наказателно постановление да плащам. Утре ще накараме подсъдимият да плащат такса за това, че е подсъдим. Разбира се, ако го осъдят, разноските по делото са за негова сметка. Когато някой обжалва наказателно постановление, не можем да му кажем да си плати държавна такса, за да обжалва. Това са основни човешки права. На практика излиза така, че за да обжалвам глоба от 50 лева, трябва да платя 50 лева такса. После кой ще ми върне тези пари, ако се окаже, че съм прав. Много внимателно трябва да се подходи към тези дела. Също когато гражданин обжалва акт на министър или наредба на Министерския съвет. Твърди се, че са нарушени права. Държавата с нейната администрация ми е нарушила правата и аз отивам пред съда да си ги търся. И пак тази държава ми казва да платя една сериозна такса, за да си защитя нарушените от нея права. Още малко остава и омбудсманът да започне да събира такси за всяка подадена до него жалба. Имаше аргументи, че при сериозни производства за обществени поръчки може да се помисли за промяна в таксите. Става дума за големи икономически интереси. Когато са нарушени човешки права със списъци за лекарства например, не можем да накараме човека да плаща повече от това, което плаща в момента. От тези 5, 10 или 25 лева съдебната система няма да си напълни бюджета. Постоянна практика на чиновниците е, когато гражданинът каже, че не е съгласен с тях, те да му отвръщат със: „Съди ни!”. На тях им е лесно, защото те не плащат държавни такси и хонорари на адвокати. Чиновникът, дори и да бъде осъдена администрацията, не плаща от джоба си. Не трябва чрез такси да се допуска възможността да се ограничи съдебният контрол над цялата администрация.

  – Става дума за достъп до правосъдие.

  – Това е важно за една държава. Достъпът до правосъдие е един от критериите за съда в Страсбург, когато произнася решенията си.

  – Вече сте член на УС на Асоциацията на омбудсманите и медиаторите франкофони. Какво носи това за страната ни?

  – Това е едно уважение за България, защото квотата на Европа в УС се състои от трима членове на съвета и единият от тях е българин. Не може всеки омбудсман да бъде приет в тази организация. Има комисия по приема, която се произнася на база на законодателството на съответната държава. Трябва да има оценка, че институцията на омбудсмана е наистина независима и има реална възможност да защитава правата на човека.

  Източник:  Dariknews.bg/ БТА

• Да (не) избираш между бандити

  Право на отговор спрямо журналиста Огнян Стефанов, за неговата публикация “Анна Политковская не е знаме за всяка манифестация” *

   
   

   Да (не) избираш между бандити

   

  Огнян Стефанов, оповестен също като агент „Академик“ от ДС, е публикувал в сайта си снимка на Анна Политковская за илюстрация на критична статия срещу нас.

  Обвинява ни, че сме подали сигнал в прокуратурата относно участието на премиера Бойко Борисов в престъпни схеми за контрабанда на наркотици, но не сме направили същото за други безобразия, за които той е писал.

  Агент „Академик“ се ангажира с твърдението, че Борисов и Цветанов правели срещу престъпността повече от всички други, защото са арестували няколко известни фигури на мафията.

  Ние не се ангажираме с такава позиция. Това, че при Бойко Борисов бяха арестувани Алексей Петров и бандата на Сумиста, че при Румен Петков бяха арестувани братята Маргини, а при Михаил Миков „братята Галеви“ не означава, че в България се е възцарила силата на правото.

  Не виждаме ефективни и справедливи присъди, а виждаме вопиющата некадърност на следствените органи да съберат годни доказателства, за да бъдат осъдени арестуваните. Виждаме обаче служби като МВР и ДАНС, в които работещите агенти на ДС се броят с хиляди. И виждаме техните провали, въпреки поголовното следене на гражданите и въпреки все по-наглата полицейщина. Виждаме утвърждаване на правото на властния и силния.

  Отделен въпрос е, че когато имат успехи, ченгетата не трябва да очакват хвалби от медиите, защото обществото им плаща от държавния бюджет, за да успяват.

  За нас Бойко Борисов е бандит. Заявяваме го на базата на сериозни данни от сериозни източници, които съвпадат с данни от по-малко достоверни, но също важни свидетели.

  За нас и Алексей Петров е бандит, това сме заявявали още когато той колеше и бесеше в ДАНС, а медиите не смееха да напишат името му. Надяваме се и той да бъде осъден и да получи справедлива присъда за своите тъмни дела.

  Да те бият бандити с чукове е страшно и Огнян Стефанов го знае по-добре от нас. Но да те управляват бандити също не е весело. Прокуратурата е институцията в правовата държава, която трябва да разкрие и да изправи пред съда и едните, и другите.

  Анна Политковская не е била доносник, не другаруваше с търговци на смърт, не сътрапезничеше с мутри, не караше мутренски джип и никога не е залагала професионалната си чест и името си в услуга на едни бандити срещу други бандити.

  Агент „Академик“ има в биографията си всичко току-що изброено и поради това считаме, че няма моралното право дори да споменава Политковская, камо ли да се подписва под нейната снимка. Нека ни споменава нас както и колкото си желае в името на свободата на словото.

  А ние ще продължим, както и досега, да вдигаме шум и да заставаме открито с имената си, когато медиите оглушително мълчат за престъпленията на властимащите. Това правеше приживе журналистката от „Новая газета“, така ние считаме за редно да покажем уважение към нейното дело и нейната памет.

  Петър Пенчев, Атанас Чобанов
  http://politkovskaya-bg.blogspot.com/2011/11/blog-post_30.html

   

  ––––––––––––––––––––-

  * Анна Политковская не е знаме за всяка манифестация

  Огнян Стефанов

  Един от подсъдимите по делото „Килърите” се изока в съдебната зала и веднага от това произтече мазна новина. Бойко Борисов в „предишния си живот“ управлявал наркоканал през Турция.
  Сикаджии пък събирали пари да му купят поста „главен секретар” в МВР. Разкритията направил не кой да е, а Васил Костов-Кеца.
  Пикантно е, а и се връзва с вече известни „потресаващи разкрития”, част от които сглобяваше вече покойният „шестак” полк. Цвятко Цветков.

  Това, че Кеца направил тези сензационни изявления, не ме учудва. Бил съм в Шуменския съд и знам какво поведение си позволяват подсъдимите в процеса. Освен това доказателствата за извършените убийства, грабежи, измами и отвличания са толкова очевидни, че на обвиняемите не им остава нищо друго, освен да се опитват да си спасяват кожата по всякакви начини. По всякакви! В залата тези хора си позволяват да обиждат прокурорите, съдиите, жертвите. Нагли подмятания могат да се чуят и когато минават покрай журналистите. За отношението им към свидетелите да не говорим.
  И точно този Васил Костов-Кеца решил да се изяви като радетел за истината. Научил си е урока: „Плюй по Борисов, за да станеш звезда”. И стана.

  Направиха го Петър Пенчев и Атанас Чобанов, членове на Обществения съвет на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская”, носител на Международната награда за защита на човешките права „Златен гълъб”. Пенчев не познавам, но ми е странно участието на Наско в това начинание. Може би от Франция, където той живее, нещата да изглеждат по-различно, но би трябвало да знае кои са големите дела в България и кои обвиняемите по тях. Също и какво ни струва на всички нас да се стигне все пак до тях…

  Знам, че не е здравословно да защитаваш управляващите. Ще те нарекат слагач и какъв ли не още, но има неща, които са факт и няма как да си затваряме очите пред тях, защото фактите са свещено нещо. Това е първото правителство, което се опитва да притисне организираната престъпност. Виновни за убийства, отвличания, рекет и изнудвания са в съдебна зала и се опитват да се измъкнат. И не е важно дали Бойко Борисов обича да играе футбол, а Цветан Цветанов харесва Веселин Маринов, ако мафиоти се окажат с присъди при доказана вина. Двайсет години в тази посока се е правило твърде малко, обидно малко. Обезсърчително малко! Нека не забравяме това.

  Да се правиш на герой и борец за свободното слово е едно, да си такъв – е нещо съвсем друго.

  Има няколко неща, които леснопишещите на главния прокурор Борис Велчев и председателя на Европарламента Йержи Бузек би трябвало да знаят.

  Обвиняем, който е застрашен от дълга или доживотна присъда, няма да се спре пред нищо, за да се имъкне. Кеца не прави изключение. Той споменава срещи, на които били присъствали Стоил Славов и Бай Миле, които отдавна не са между живите. Споменава също Самоковеца, Поли Пантев и Мето Илиенски, които също няма как да бъдат питани, по обективни причини… В „разкритията” си включва и Сретен Йосич-Амстердама, който бе осъден от Белградския съд за мафиотска дейност. Същият бе арестуван в София тъкмо по времето, когато главен секретар на МВР бе Бойко Борисов. Имаше тогава информация, че Йосич е поръчал убийството на Борисов тъкмо заради ареста. Днес обаче Йосич бива циитран като важен източик на информация.
  Кеца и „Килърите” бяха изправени пред съда от правителство, начело на което е Бойко Борисов. Очакват ги тежки присъди, ако се докажат обвиненията. Е, „Happy Birthday …” ли да му изпеят? „Килъра” Васил Костов споменава и името на президента на ФК „Славия” Венцислав Стефанов, който обаче отрича да са водени подобни разговори. По този повод до Велчев и Бузек отделно писмо ли ще се пише?…

  Преди месец и нещо бивш служител на НСО разкри, че Алексей Петров, бидейки съветник в ДАНС, е поръчал да бъде убит бизнесменът Гриша Ганчев. Ганчев като научил, се обадил на президента Георги Първанов. Той от своя страна извикал и Петров, и Ганчев при себе си и се опитал да изглади ситуацията.
  Написаха ли тогава членове на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская” писмо до Бузек и Велчев, че нещо не си спомням?

  По време на предизборната кампания същият Алексей Петров-Трактора много искаше да стане президент. Програмата му се базираше на забрана на политическите партии по примера на Бенито Мусолини в Италия и Адолф Хитлер в Германия. Срещу Петров има събрани над 100 тома обвинения в тежки криминални престъпления. Едвин Сугарев изкара ужасяващи неща за връзката му с бившия главен прокурор Никола Филчев и методите им на обработка на неудобни хора. Писмото с тези варварски разкрития пътува ли към Брюксел и Съдебната палата или още не е написано?

  Стъпвали ли са възмутените от Бойковото минало на някой от съдебните процеси, които текат в момента? Например за убийството на студента Стоян Балтов, на младежите Васил Александров и Кирил Въжаров, на „Наглите”, за да видят и чуят какви заплахи се отправят към свидетелите и жертвите и въобще какво отношение се демонстрира към тях от страна на изпечени бандити и опитни адвокати? Знаят ли, че съпругата на единия от убитите от „Килърите” бе попитана от един от адвокатите на обвиняемите: „Е, стана известна: какво още искаш?”. А какви обвинения, гнусотии и лъжи бяха изричани за съдиите и прокурорите по делото – не ми се говори. Няма ли рицарите на правдата да запретнат ръкави и да напишат няколко реда до ЕС, ЕК, САЩ, ООН и т.н., че у нас се пледира главно за правата на подсъдимите и извършителите на брутални престъпления, а за правата на жертвите, техните близки и свидетелите не се обелва и дума? Или подобна позиция е слагачество към властта и не им върши работа.

  Не знам колко „възмутени” са били авторите на „отвореното писмо”, но със сигурост не са си дали сметка какви последици може да има от него. Очаквайте водопад от „разкрития” на обвиняеми от всякакъв калибър. Оказва се, че думата на хора, които са зачернили десетки семейства и са погубили животи с лекота бива „уважена” услужливо от борци са справедливост, но последиците от делата на същите тези типове трябва да търпим всички ние. Те няма какво да губят, защо да не ползват „стратегията на помията”? Очевидно тя се радва на успех в определени кръгове, които смятат, че имат имунитет срещу критики само защото развяват като байрак каузи и имена. Утре някой ще плати на общоизвестни престъпници, за да напишат я книга, я сценарий за сериал. Гледали сме такива филми. Справедливостта е нещото, което най-много ни липсва от години. За нея трябва да се воюва. Обществото ни е демотивирано, съдебната система пробита, политиците корумпирани. За да се стигне до справедливост в един процес, продължил години, трябваше Франция да използва натиск върху родната Темида. Опитваме се да извървим своя път към по-справедливо общество. Той не е лек, но едва ли точно хора като Кеца ще ни отворят очите. Пази боже!
  И по-внимателно с името на Анна Политковская. То не е препоръка, нито гаранция за заслуги.

  www.frognews.bg/news_40722/Anna_Politkovskaia_ne_e_zname_za_vsiaka_manifestatsiia/

• Ленин: „Дори и 90 % от руския народ да загине, достатъчно ще бъде само 10 % да доживеят Световната революция“

  Москва, Русия /КРОСС/. Октомврийската революция, наричана също Болшевишка революция, е въоръжен преврат в Русия, осъществен на 7 ноември (25 октомври стар стил) 1917 г. в руската столицата Санкт Петербург. Превратът се ръководи от болшевиките, начело с Владимир Ленин. Първоначално революцията е наричана просто Октомврийско въстание, Октомврийски преврат или Въстанието от 25-ти. При отбелязването на десетгодишнината от събитието съветската пропаганда въвежда термина Велика октомврийска социалистическа революция – ВОСР. Това название се налага като официално до края на съществуването на СССР, пише в свой анализ „Янтра днес“.

  ВОСР довежда до създаването на Съветския съюз – първата комунистическа държава в света, както и първата от класическите тоталитарни системи на 20 век. На 16 март 1917 г. абдикира последният руски император Николай II. Властта в Русия е поета от временното правителство на Керенски. Малко след това в Петроград пристига Ленин. Той констатира, че има великолепна възможност малобройната, но дисциплинирана комунистическа партия да вземе властта. Първият опит за въстание през юли 1917 г. се проваля и вождът на революцията е принуден да се укрива. Но вторият опит през октомври 1917 г. вече е успешен. Начало на въоръжената акция дава залпът на крайцера “Аврора”. С щурм, въпреки липсата на съпротива, е превзет Зимният дворец и са арестувани членовете на Временното правителство. Начало на въоръжената акция дава залпът на крайцера “Аврора”. Ключова роля в болшевишкия преврат изиграва Лев Троцки, чието истинско име е Лейба Давидович Бронщейн.

  В качеството си на председател на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати той е на практика военен ръководител на преврата. Именно по негови указания първо са атакувани ключови обекти като Централната поща, Държавната банката, гарите и др. Болшевиките бързат да сложат ръка и върху всички търговски и частни банки, бижутерийните магазини, сейфовете на големите търговски предприятия, частните взаимоспомагателни каси, банковите филиали в заводите. Установена е “диктатура на пролетариата”, създадено е първото съветско правителство – Съвет на народните комисари начело с Ленин. По негова заповед на 6 януари 1918 г. е разпуснато законно избраното чрез свободни и демократични избори Учредително събрание. Последица от октомврийския преврат е разрушителната гражданската война в Русия. Официалното название Велика октомврийска социалистическа революция всъщност има за цел да прикрие нейния истински характер. ВОСР нито е велика, нито социалистическа, нито е революция. По същество това е въоръжен преврат срещу демократичното и републиканско управление на либерали и социалисти, което идва на власт след Февруарската революция от 12 февруари 1917 г. Временното управление е съюз, от който цели да прокара политически реформи, създавайки демократично избираема изпълнителна и законодателна власт. По своята същност болшевишкият преврат от 1917 г. се явява феодална и монархическа реакция срещу демократичното и републиканско правителство на Русия. На практика наложеният съветски строй осъществява мащабна рефеодализация на страната и реставрация на крепостничество. Освободените през още през 1861 г. руски селяни са закрепостени отново в изградените колхози и совхози. Те нямат право да сменят местожителството си, не притежават паспорти и не могат да пътуват из страната. В подобно положение са и работниците, които не могат да напускат заводите. Съответно цялото население на СССР е закрепостено върху територията на страната и не може да излиза зад граница. Тоталитарното управление на Русия всъщност има всички характеристики на абсолютизма. По своите правомощия и безконтролна власт “вожда на народите” и генерален секретар на ЦК на ВКП(б) Й. В. Сталин, надминава и най-ярките представители на Романовата династия. Самата власт, както и цялата собственост в СССР, са одържавени, а държавата се явява най-голям и единствен феодал. Болшевиките винаги са прокламирали, че тяхната цел е разрушаване на капитализма.

  Според учението на Маркс всяка обществено-политическа формация лежи върху основите на предходната. Така неизбежно се оказва, че при разрушаване на капитализма, съветският строй се изгражда върху основите на феодализма. При клановата структура на съветската номенклатура е спазен дори и феодалният принцип “Васалът на моя васал, не е мой васал!”. В СССР партийните секретари пък се ползват на практика с неограничената власат на местни феодали. На практика се оказва, че съветският строй е всъщност модернизиран и съвременен вариант на добре познатия феодален строй. При това в ярко изразен тоталитарен вариант. Но нещата не стигат само до тук. В съветската система могат да се открият даже елементи и от робовладелския строй. Милиони каторжници от Архипелага ГУЛАГ полагат денонощен робски труд на обекти като Беломорканал, БАМ, електроцентрали, заводи, язовири и др. По различни данни броят на загиналите в съветските концлагери варира от 2 млн. до 5 млн. каторжници. Болшевишкият преврат има и определена антируска насоченост. Ленин и неговите съратници пристигат в Русия в пломбиран немски вагон именно с цел да организират метеж. Създадената през октомври 1918 г. от Ленин първа в света Социалистическа държава на работниците и селяните всъщност представлява германски протекторат чак до разгрома на Германия, през ноември 1918 година. Немците осигуряват на новия режим военна и материална помощ. Финансовата подкрепа за болшевиките започва още от края на 1914 г. Според германските официални документи болшевиките са получили 72 млн. златни марки, като по-голямата част от сумата е връчена след 7 ноември 1917 година. Финансирането е прекратено през юли 1918 г., когато е убит германският посланик в Москва граф Мирбах.

  Още през април намиращите се в Русия 300 хил. немски и австрийски военнопленници са задължени да окажат военна подкрепа на болшевиките, които пък се ангажират да ги въоръжат. Секретните заповеди, подписани от началниците на генералните щабове на Германия и Австро-Унгария, са открити в немските архиви от американците след Втората световна война. Именно немските и австрийските войници без особени усилия смазват бунта във военните училища в Петроград срещу болшевиките. Немски “военнопленници” осигуряват отбраната на Петроград от казаците на генерал Краснов, а немски военни ръководят бомбардировката и превземането на московския Кремъл. За благодарност към германските си благодетели Ленин сключва Бресткия мир, като оставя под немска окупация почти половината от европейската част на бившата Руска империя – Полша, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, части от Беларус, а също така и областите Карс, Ардахан и Батуми, югоизточно от Кавказ. В ръководството на Лениновата партия и болшевишкото правителство, има предимно предимно евреи, също и латвийци, поляци, немци, грузинци, арменци и почти няма етнически руснаци. Дори личната охрана на болшевишките вождове и съставена без изключение от интернационални части – литовци и монголци.

  Въоръженият преврат в Русия 1917 г. съвсем не е пролетарски, а е открито антиработнически. ВОСР дава управлението на Русия не в ръцете на пролетариата, а в ръцете на “професионалните революционери”, от които се ражда нова класа – номенклатурата. В социалния състав на болшевишката партия почти не присъстват работници. Същото важи и за първото правителство, наречено Съвет на народните комисари. За сметка на това в ръководството на болшевишката партия преобладава процентът на аристократите. Самият Ленин е дворянин, Чичерин – също, а Троцки е може би единственият случай на руски евреин-помешчик, който притежава обширни поземлени имения. Показателен е примерът с княз Михаил Андроников, който непосредствено след преврата става председател на ЧК в Кронщад с личната препоръка на Ленин и Дзержински. Комунистическият режим всъщност няма нищо общо с промишлените работници. Нещо повече, това е антиработническа диктатура.

  Само през първите три-четири месеца на 1919 г. в Русия са били разстреляни 138 хил. работници, вдигнали се на стачка срещу болшевиките. В Астрахан органите на ЧК разгонват десетхиляден митинг на работниците от местните заводи, като 2000 души са разстреляни на място с картечници. Много работници са арестувани и после издавени в шлепове във Волга. Октомврийската революция има откровено и анти-селска насоченост. Създадените от болшевиките продоволствени реквизиционни отряди масово конфискуват зърното от селското население. През 1918 г. само в 20 района на Централна Русия, избухват 245 големи селски въстания. Масови вълнения съпротива в селските райони има особено през лятото на 1919 година. В селското въстание в Тамбовска губерия през 1920-21 г. оръжие в ръка се вдигат над 40 хил. души.

  Бунтът е потушен жестоко от бъдещите съветски маршали Тухачевски и Якир с употребата на химически отровни вещества. През януари 1921 г. пламва селско въстание и в Западен Сибир, където селяните сформират 60-хилядна армия. Вследствие на антиселската политика на болшевиките по време на Първия голям глад – 1921-1923 г., в Поволжието, Дон, Северен Кавказ и Украйна, умират между 3 и 5 млн. души селско население. От Гладоморът през 1932-1933 г. само Украйна губи около 10 млн. селяни. Октомврийската революция през 1917 г. в Русия довежда до създаване на първата тоталитарна държава в света, която добива своя завършен вид още в първите години от управлението на Сталин. Болшевишката диктатура исторически – и по време и по мащаби, надминава всички останали тоталитарни режими. В Италия фашистите на Мусолини са на власт от 1926 до 1943 г., в Германия Хитлер управлява едва 12 г. от 1933 г.

   

  Източник:  Epochtimes-bg.com

• Протестиращи блокират центъра на София и ГКПП

  Пред Народното събрание има национален митинг-протест срещу пенсионната реформа, продължава стачката в БДЖ, а зърнопроизводителите блокират пътища в цялата страна 

   

  Национален протест срещу пенсионната реформа, организиран от КНСБ и КТ „Подкрепа“, блокира днес центъра на София.

  Междувременно в страната продължава стачката на служителите на БДЖ срещу съкращенията там, а зърнопроизводители блокираха основни пътища заради намалените средства за земеделие.

  С тежки селскостопански машини за около час бяха блокирани Дунав мост, Пътен възел „Петолъчката“ край Сливен, път Е-79 при Мездра, както и пътят Пловдив-Карлово.

  От 12 до 14 ч. бе блокиран ГКПП Капитан Андреево, където движението вече е подновено.  От 14 до 15 ч. земеделците блокираха и ГКПП Лесово. 

  Заради протеста на синдикатите в столицата има

  временна организация на движението в София

  през целия ден. Отцепен е за движение района на Националния стадион, а в целия район около СУ „Св. Климент Охридски“ има проблеми с трафика.

  По информация на БГНЕС пред парламента има между 10 и 12 хил. души.

  Двата лъча с протестиращи тръгнаха в 11,30 ч. от пл. „Македония“ и стадион „Васил Левски“ и се събраха на пл. „Народно събрание“, където скандират „Оставка“.

  Демонстрантите носеха чучело със снимка на Симеон Дянков, което държеше надпис „На лъжец не вярваме, дори когато казва истина“.

  Синдикатите са подготвили и стена на срама със снимките на народните представители от ГЕРБ, внесли предложението.

  В подкрепа на синдикалистите се присъединиха и техни колеги от Варна, Силистра, Кюстендил, Стара Загора, Ямбол, Хасково, Ловеч. Протестират също синдикалните организации на КТ „Подкрепа“ от предприятията ВМЗ-Сопот, ЦСМ-Плевен, „Кремиковци“ АД.

  Протестът съвпадна по време със заседанието на парламентарната комисия по бюджет и финанси, на което трябваше да се се разглежда вдигането на възрастта за пенсиониране с една година от 2012 г.

  Малко преди 15 ч. лидерите на синдикатите излязоха от среща с ръководството на ПГ на ГЕРБ в парламента и съобщиха, че днес бюджетната комисия няма да заседава, а в 18 ч. ще има среща между синдикати и управляващи.

  Дянков: Пенсионната реформа е закъсняла с 10-12 години

  Това заяви министърът на финансите, когато беше помолен да коментира националния протест на синдикатите срещу пенсионната реформа.

  Затова по-добре да я направим сега, отколкото след три-четири месеца да я направим с външни хора, които да ни диктуват какво и как трябва да се направи, защото тогава тя ще бъде много по-тежка, допълни министърът.

  Това по думите на Дянков се отнася както за пенсионната реформа, така и за реформите в БДЖ, за реформата, която предвижда държавните служители да си плащат осигуровките.

  Всичко това, така или иначе, трябва да стане, заяви министърът.

  Няма държава в ЕС, където да не е имало стачки, те са естествена част от демокрацията и кризата, отбеляза вицепремиерът.

  В средата на 2012-а може да има актуализация на бюджета,

  стана ясно от думите на министъра на финансите, предаде Агенция „Фокус“.

  Причината са промени в минималните пенсии и минималната заплата. До средата на утрешния ден ще има анализ, който ще покаже какво ще струва всички държавни служители и тези в силовите ведомства сами да си плащат осигуровките.

  Идеята е със съответния процент да се повишат възнагражденията им, за да не са ощетени. Анализът се прави в НОИ, помагат и експерти на финансовото министерство.

  Като се вдигне средната заплата, от това пък зависят някои други неща – майчински, студентски стипендии, изчисляваме допълнителните разходи.

  Ще го направим неутрално за самия служител, да не губят нищо от това, че ще си плащат осигуровките, бюджетът ще загуби, защото със средната заплата са вързани някои социални плащания, каза той.

   

  Източник:   Vesti.bg

   

  

• Председателят на българската общност в Атина Росен Христов е бил убит

  Трупът му е бил открит от полицаи в понеделник в къща в атинското предградие Хайдари

  Според съдебния лекар Христов е бил убит преди 4 дни. Тялото му е било намерено, увито в одеяла и скрито под възглавниците на канапе. При аутопсията по главата и крака на жертвата са открити рани от остър предмет, вероятно секира.

  Разследващите полицаи издирват жена и мъж от България, с които Росен Христов се е видял последно в четвъртък. Жената е напуснала жилището преди няколко дни и се издирва от гръцката полиция.

  В къщата, където е намерен трупът, живее под наем българката Ваня Иванова. Потресена и шокирана от случилото се, тя разказа пред “24 часа”:

  „Къщата, в която живея, има пристройка и там бях приютила българката Стефка Мариянска, за да й помогна, тъй като нямаше работа и пари. Дадох й назаем 400 евро. Росен идваше често при нея, вероятно за да й помогне да си намери работа, защото той живееше в офиса на дружеството.

  Преди седмица Стефка се върна от България и доведе и брат си. Тогава й казах да намери начин да ми върне заема и до петък да се изнесе от къщата. За последен път видях Стефка в четвъртък на обед.

  В следващите дни на няколко пъти влизах в пристройката, за да я почистя, тъй като нещо миришеше, но миризмата така и не изчезна. Тогава се обадих на зетя на Росен, който извика полиция и след обстойно претърсване трупът бе намерен в дивана. Бяха извадени възглавниците от него и там той бе захвърлен и покрит с много одеяла. Емил Крумов, заместник на Христов начело на българската общност, сподели:  „За последно с Росен се видяхме в понеделник. Шокиран съм! Ние бяхме не само съратници, но и много добри приятели, което могат да потвърдят всички наши близки. Дадох показания в полицията и съм готов да съдействам с каквото е нужно.”

  „С Росен се видяхме на 19 ноември и обсъждахме новите му проекти. Искаше да създаде българска библиотека и докарахме книги от България. Искаше да направи и градина за децата на българите и трябваше да се видим през седмицата, за да уточним детайлите„, разказва Албена Иванчева, координатор на временния Обществен съвет за българите в Гърция. „Росен беше един истински човек, който мислеше за доброто на българите. В неделя организираме панихида в българския храм в Атина, за да почетем паметта му.“

  Следите на 60-годишния Росен Христов се губят от четвъртък, когато сестра му Нели Христова, омъжена от 20 години в Атина, сигнализира полицията.

  „В петък Росен трябваше да дойде, за да си вземе личната карта, която съхранявам, но не се появи. Звънях му, но всичките му мобилни телефони бяха изключени. Свързах се с негови познати, но никой нямаше информация къде може да е. Росен никога не изключва телефоните си и това ме притесни. Тогава уведомих властите за неговото изчезване“, разказа сестрата.

  ––––––––––––––

  Росен Христов е родом от Варна и по професия е цирков артист. В Гърция емигрира преди 10 години, а от 7 години е председател на българската общност. Дружеството е създадено през 2000 г., за да опазва българската култура, традиции и изкуство сред съотечествениците ни в Гърция. Покойният Христов създава преди години на доброволни начала първото българско училище в Атина.

   

  Тони Маскръчка,

  в. „24 часа“

   

  ––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред:   Изразяваме искрени съболезнования на близките и приятелите на Росен Христов.

   

• Андрей Загданский: “Америка – страна одиноких профессионалов”

  11 декабря Литературный салон Аллы Дехтяр приглашает на творческую встречу с кинорежиссером Андреем Загданским.

  Краткая справка. Андрей Евгеньевич Загданский родился в Киеве. Закончил факультет кинорежиссуры Киевского государственнго института театрального искусства имени Карпенко-Карого. С 1981 по 1988 годы – режиссер Киевской киностудии научно-популярнух фильмов “Киевнаучфильм”, с 1988 по 1992 годы – режиссер независимой киностудии “Четверг”. С 1992 года живет и работает в Нью-Йорке. Некоторое время преподавал в университете “New School”. Ведет рубрику “Кинообозрение” в программе “Американский час с Александром Генисом” на радиостанции “Свобода”. С 1996 года – основатель, продюсер и режиссер независимой киностудии AZ Films L.L.C. Режиссер фильмов “Регистрация” (1988), “Толкование сновидений” (1990), “Двое” (1992), “Шесть дней” (2001), “Вася” (2002), “Костя и Мышь” (2006), “Оранжевая зима” (2007), “Мой отец Евгений” (2010).

   

  –          Вы родились в семье сценариста Евгения Загданского. Интерес к кино у вас от него?

  –          Наверное, да. Собственно, иначе и быть, вероятно, не могло: это был мир, в котором я вырос. Ну, и потом, что может быть интереснее, чем кино? Не знаю…

  –          Что вам вспоминается сегодня о Киеве вашего детства? Как и в чем изменился город сегодня?

  –          Я любил свой город, он мне казался прекрасным и бесконечным, неисчерпаемым, булгаковским Городом, тайной, где меня ждут мои открытия, где судьба откроет мне мое будущее. Так и произошло: в Киеве я встретил свою жену, в Киеве родился мой сын. Но я не знал других городов. Уже давно я люблю Нью-Йорк. Если угодно, я изменил Киеву, но и Киев изменил мне. Изменил пошлостью, бездарной архитектурой, исковерканными склонами Днепра, машинами, по-хамски запаркованными на тротуарах города, вседозволенностью богатых, позорными памятниками, провинциальностью, президентом-преступником и другим, предыдущим президентом-демагогом, и до него… Но я люблю своих близких, люблю друзей, которые живут в Киеве. Это моя единственная подлинная связь с городом.

  –          Вспомните, пожалуйста, ваши первые киновпечатления…

  –          “Путешествие Синдбада-морехода”. Мне было шесть лет, и я боялся до абсолютного ужаса. Лез под кресло в кинотеатре. Первая комедия, которую помню, – “Закон есть закон” с Тото. Первый великий фильм, который я увидел, был “Андрей Рублев”. Первый документальный фильм, который меня потряс, – “Куонискацис” Годфрида Реджио. Одна из первых сильных влюбленностей в “серьезном” кино – “Мой американский дядюшка” Алена Рене. В институте влюбился в фильмы Бунюэля, Куросавы. Мне даже нравились фильмы Михалкова (sic), он замечательно умел заполнять советский вакуум.

  –          Как прореагировал отец на ваше решение стать режиссером?

  –          Отец категорически не хотел, чтобы я поступал в Театральный институт на режиссуру в Киеве. Была такая концепция, что нужно приходить в кино с жизненным опытом, “зрелым” человеком. Это, бесспорно, было фактором, который учитывали мои родители. Но, думаю, важно было и время: середина семидесятых. Отец не был человеком, настроенным антисоветски, но был человеком, мыслящим критически: кругом засилие коньюнктуры, власть бездарных и идеологически верноподданных. Наверное, он боялся за меня, за мою судьбу. Хотел, чтобы я был счастлив. И я сразу после школы поступил в Киевский политехнический институт, где был радикально несчастлив. Промучался год, чтобы не забрали в армию, и пошел поступать в Театральный. Мне было восемнадцать лет. Поступил. Все думали, что только потому, что мой отец имел связи и влияние в мире кино в Киеве.

  –          Каков главный урок отца, усвоенный вами?

  –          Найти в каждой работе, в каждом фильме максимум, который скрыт в материале, и подняться до этого максимума.

  –          Обрисуйте, пожалуйста, круг людей, на фильмах которых вы осваивали азы профессии.

  –          В Киеве это был режиссер Феликс Соболев. Человек талантливый, яркий, близкий к нашему дому. О нем сказано немного в фильме “Мой отец Евгений”. Он заразил меня своим отношением к кино, к своему фильму, заразил меня страстъю – то, что ты делаешь, может и должно быть самым главным в жизни. Но “азы” профессии, в действительности, никому не интересны. Интересно мастерство, интересен персональный стиль. Для меня самыми интересными режиссерами были и есть Луис Бунюэль, Робер Брессон, Микеланджело Антониони, Луи Малль. Я называю тех, чьи работы мне генетически близки, тех, кто влиял на меня.

  –          Расскажите, пожалуйста, об истории создания фильма “Мой отец Евгений”.

  –          Я никогда ничего не делал вместе с отцом, хотя мы были близки и делились замыслами друг с другом.  Когда я оказался в Америке, в Нью-Йорке, отец очень тяжело переживал нашу разлуку. Вероятно, это было первым импульсом к созданию фильма. Так появился материал с моим отцом, снятый для меня в 1994-1995 годах моим другом, оператором Владимиром Гуевским. Но дальше дело не пошло. В 1997 году отца не стало. Идея фильма как-то все время была со мной, эволюционировала. Я хотел рассказать и об отце, и о времени – его и моем, о том, как я пришел в кино, о нашем непонимании и нашем сближении. 

  –          Вы начали работать в бывшем Советском Союзе, сейчас продолжаете заниматься этим в США. В чем сходства и в чем различия в организации кинопроцесса в двух странах?

  –          В организации работы нет ничего общего. Там было государство, централизованное финансирование, чиновничьи инстанции. Здесь – рынок, свобода, риск, личная ответственность. Для документалистов там, в России, государство – по-прежнему, главный источник финансирования, и в этом всегда угроза морального компромисса. В родном Киеве документальное кино почти убито. В Советском Союзе счастливое время было в конце восьмидесятых – государство еще давало деньги, но власти над творчеством уже не имело. Чиновники боялись нас. Так я, например, сделал картину “Толкование сновидений”. Этот фильм “привез” меня в Америку. Теперь мой “кинопроцесс” – дело одинокое, личное. “Америка – страна одиноких профессионалов”, – объяснял мне знакомый много лет назад. Отчасти он был прав. Я – независимый документалист, да еще работающий в таком узком направлении, как авторское документальное кино. Я очень много работаю один. Жизнь заставляет.

  –          Основанная вами компания “AZ Films” – это желание быть максимально независимым или недоверие к уже существующим фирмам?

  –          Скорее, деловая необходимость. Я не стремлюсь быть абсолютно независимым, но мне необходимо быть достаточно свободным. Продюсер Загданский старается максимально идти навстречу режиссеру Загданскому.

  –          На протяжении долгого времени вы не только снимаете кино, но и анализируете его на радиостанции “Свобода”. Как получилось, что вы стали кинокритиком?

  –          Совершенно случайно, благодаря моим дружеским отношениям с писателем Александром Генисом. Саша многие годы ведет на “Свободе” передачу “Американский час с Александром Генисом”. В какой то момент он пригласил меня рассказать о новых фильмах. Так началась моя “карьера кинокритика”. Хотя никакой я не кинокритик, а всего лишь человек, который любит смотреть кино, и, как результат, говорить о том, что любит.

  –          Ваша специальность не мешает относиться к фильмам отстраненно и объективно?

  –          Конечно, я пристрастен, но я и не скрываю этого. Объективность – профессиональная маска или, если угодно, профессионалное лицемерие. Всегда есть первое, инстинктивное – мне это нравится, меня это волнует или нет. Я верю в эту свою реакцию. Я могу ошибаться? Да, конечно.

  –          Каков принцип отбора фильмов для вашей рубрики “Кинообозрение”?

  –          Как правило, это фильмы, которые я недавно посмотрел и которые мне так или иначе понравились. Я никогда не хожу в кино “вообще”. С фильмами, которые я выбираю для просмотра, у меня связаны определенные ожидания. Если фильм мне не понравился, мы его пропускаем, если только это не очень “заметная” картина.

  –          Ваши последние потрясения в кино?

  –          Фильм Аббасa Киорастами “Копия верна” (“Certified Copy”) и документальная лента Роберта Дрю и Ричарда Ликока “Электрический стул” (“The Chair”). Эту картину 1963 года я впервые увидел на ретроспективе умершего в этом году Ричарда Ликока во время фестиваля DOC  NYC. Кстати, фильм снят в Чикаго.

  –          Одно время вы преподавали в университете “New School”. Вам нравилось это занятие? Можно ли в принципе научить снимать кино?

  –          Преподавать мне нравилось. Сейчас я не преподаю. Да, конечно, можно научить снимать. Как и научить думать. И анализировать. И смотреть. И играть на музыкальном инструменте… Если есть талант… Часто получается и без оного. 

  –          Для меня хорошее документальное кино гораздо интереснее игрового. Тем не менее оно всегда находилось да и сейчас находится на периферии общественного внимания. Почему, как вам кажется?

  –          У меня нет “видовых” предпочтений в кино. Мне нравится то, что мне нравится. При этом я не думаю, что документальное кино, за редким исключением, может реально конкурировать с кино, как с развлечением, с коммерчески построенным зрелищем. Но часто именно в документальном кино мы чувствуем подлинную авторскую страсть, авторский интеллект.

  –          Каковы перспективы развития документального кино?

  –          Перспективы замечательные, но не ждите от меня более конкретного ответа. Я слишком давно занимаюсь кино, чтобы пытаться предсказать его развитие.

  –          Есть ли конкретные адресаты ваших фильмов?

  –          Да, моя семья и несколько очень близких мне людей.

  –          В беседе с Юрием Норштейном я спросил, есть ли границы мультипликации или в этом искусстве возможно все. Мастер ответил, что в этом искусстве возможно все. А возможно ли все в документальном кино, или все-таки есть границы?

  –          Ну как можно не согласиться с великим Юрием Норштейном? Конечно, в искусстве возможно все. В анимации уж точно все. В документальном кино есть свои ограничения – что-то типа своего “нельзя брать мяч руками”. Но футбол от этого не стал менее бесконечным, да? Ограничения в документальном кино не столь однозначны, и каждый крупный автор их выбирает сам по себе. И эти ограничения, эти запреты и их нарушения делают документальное кино таким интересным видом искусства.

  –          Как вы собираетесь построить ваш вечер в Чикаго? Что мы увидим, услышим?

  –          Еще не знаю. Правда. Обещаю одно: быть не скучным. 

  Notabene! Встреча с Андреем Загданским состоится 11 декабря 2011 года в 6 часов вечера в Литературном салоне Аллы Дехтяр в помещении Computer Systems Institute по адресу: 8950 Gross Point Road, Skokie, IL 60077. Вход – $20. Справки по телефону – 773-275-0934.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Андрей Загданский

  Фото 2. С оператором Владимиром Гуевским на съемках фильма “Мой отец Евгений”. Зима 2009 года. Фото – С.Зиновьева

  Фото 3. С поэтом Константином Кузьминским возле портрета Василия Ситникова работы Владимира Некрасова на дверях сарая в доме Кузьминского. Фото – Е.Смирнов (Роспись на дверях погибла после наводнения в 2007 году)

  Фото 4. Кадр из фильма “Костя и Мышь”

  Фото 5. На вручении премии “Лавр” за Лучший документальный фильм 2010 года

  Фото 6. Кадр из фильма “Мой отец Евгений”

  Фото 7. С оператором Владимиром Гуевским на съемках фильма “Мой отец Евгений”. Зима 2009 года. Фото – С.Зиновьева

  Фото 8. Кадр из фильма “Костя и Мышь”

• Защо не (без въпросителна)

  Слави Бинев  –  архонт;

  Христо Стоичков  –  доктор хонорис кауза;

  Бойко Борисов  –  футболист на годината;

  Алексей Петров  – политически репресиран доцент

  и пр.

  –––––

  Цецка Цачева  –  мис „Мокра фланелка“ (примерно);

  Волен Сидеров  –  посланик на добра воля на ООН (също примерно)

  Симеон Дянков  –  мис „Вселена” (както по-горе).

   

  Ако някой веднага се зачуди и тръгне да оспорва как така

  Цецка Цачева примерно би могла да бъде мис „Мокра фланелка” – след като, освен, че е мисис, подобно звание е последното нещо, което би могло да се свърже с нейната личност;

  или, още повече, как така един мъж, бил той и министър, освен, че не е особено красив (дори не е и травестит 🙂 , да ме прости г-н Дянков за шегата), би могъл въобще да се свързва с титла като мис „Вселена”;

  или как така Волен Сидеров примерно би могъл да бъде посланик на добра воля на ООН – след като подобна длъжност или звание ама никак не му отива –

  то тогава този някой може би могъл да отговори

  дали на Слави Бинев му отиваше да стане архонт на Българската православна църква  (произведен за такъв от един владика-агент, на когото не му отива да бъде владика, но „млъкни, сърце”);

  и дали на Христо Стоичков му отиваше да стане доктор хонорис кауза на хуманитарен университет (ако приемем, че на ректора на този университет му отива да е ректор);

  или дали на действащият ни министър-председател, генерал-лейтенант, инженер и не знам още какъв Бойко Борисов му отива да бъде отличен като най-добрият български футболист на годината?

  Той впрочем, е убеден, че ще бъде такъв: „Премиерът Бойко Борисов е абсолютно убеден, че ще победи нападателя на Манчестър Юнайтед в анкетата за футболист на годината. На въпрос дали ще стане футболист на годината Борисов отговори лаконично „Аз съм си“.“  (По информация на  Мediapool.)

  Затова дали ако спортните журналисти (на които се пада последната дума в съответната класация) отличат наистина нашият „вселенски” премиер с титлата „Най-добър футболист на годината”, би им отивало да се нарекат спортни журналисти, едва ли има нужда да споменавам.

   

  Не всичко е пари, страх и тщеславни щения,

  или ако е така, нищо друго няма да остане.

   

   

  Мариана Христова

  Stranitzi-stannitzi.blogspot.com

• <<
• 1
...
• 269
• 270
• 271
• 272
• 273
• 274
• 275
• 276
• 277
• 278
• 279
...
• 416
• >>