Авторски
- Thanksgiving Day (Денят на благодарността)
Първият Ден на благодарността, картина на Жан Леон Жером Фери (1863-1930)Денят на благодарността (на англ. Thanksgiving или Thanksgiving Day), известен още и като Денят на пуйката (на англ. Turkey Day) е ежегоден празник почитащ нещата, с които човек се е сдобил в края на прибиране на реколтата. В САЩ, Денят на благодарността се празнува през 4-ят четвъртък на ноември, а в Канада през 2-ят понеделник на октомври. В Обединеното кралство празникът не е един от основните празници както в САЩ и Канада, където той е официален празник. Традицията на празникът в САЩ и Канада води началото си от английски заселници. Oбявен за национален празник през 1863 г. от президента Ейбрахам Линкълн.
В САЩ Денят на благодарността символизира благодарност за нещата, които човек има като цяло. Празникът е един от най-обичаните и почитани в САЩ, датиращ от времето преди създаването на Съединените щати. Първите пилигрими са празнували Денят на благодарността след като са оцеляли с помощта на индианци през първата тежка зима от пребиваването си на американска земя на 4 декември 1619 г. във Вирджинската колония. Празникът се отпразнува на същото място в почит на първият и до днес. В САЩ традиционно се сервира пуйка с пълнеж по предпочитание към нея, който може да се състои от ориз, картофи, царевица и други добавки, както и друга традиционна храна.
Следва мнението на Велико Димитров от Институт по пазарна икономика (www.ime.bg) за днешния празник:
Истинската история за Деня на благодарността
В средата на декември 1620 г. пилигримите пристигат в Плимут рок, оставяйки зад себе си греховността на „стария свят“. Тяхната цел е да изградят „нов Йерусалим“ в Америка. Три години по-късно, през ноември 1623, е организиран голям празник като благодарност към Бог, който ги спасил от глада и липсите през предходните години и ги дарил с щедра реколта.На какво се дължи обаче първоначалният недостиг и последващото благоденствие? Историята е разказана в дневника на губернатор Брадфорд – един от старейшините на тази ранна пуританска колония.
На първо място пуританите решават да обърнат гръб на всички познати институции в Англия, които са образували техния дом и битие. Тук се включва институцията на частната собственост, която те определили, че е в основата на ненаситността, неприязънта и егоизма. Вместо това били решени да живеят според „Платоновия идеал“ за колективизъм, според който цялата работа трябва да бъде извършвана от всички заедно, след което наградата за колективните усилия трябва да се разпределя поравно между всички колонисти. Фермерската работа, домакинството и отглеждането на деца били извършвани на общо основание. Това трябвало да доведе до просперитет и братска любов.
Експериментът обаче не довел до просперитет и братска любов. Точно обратното – той създал мизерия, завист и ленивост сред членовете на това малко общество. Ето и описанието на губернатор Брадфорд за това, което комунизмът създал сред пилигримите:
„Опитът, насъбран през тези няколко години, и то от набожни и сериозни хора, много ясно доказва безсмислеността на Платоновата самонадеяност и на други древни автори, възхвалявани от някои по-късно; а именно, че изземването на частната собственост и регламентирането на общото владение върху нея в рамките на една общност би направило хората щастливи, а общността процъфтяваща; все едно те са по-умни от Бог.
Както се оказва обаче, тази общност създаде голям безпорядък и негодувание и възпрепятства постигането на по-голяма заетост, която да се отрази в ползи и самочувствие за общността.
Младите, които са и най-способни и готови за работа, започнаха да се оплакват, че изразходват усилията си в работа за жените и децата на други мъже без каквато и да е компенсация. Силните не получаваха повече от провизиите и дрехите от слабите и тези, които не успяваха да извършат и една четвърт от това, което успяваха силните. Това се считаше за несправедливост. По-възрастните и опитните считаха за недостойно и за липса на уважение да бъдат поставяни наравно в работата с всички останали.
А съпругите, които трябваше да вършат неща за чужди мъже като овкусяване на месото, пране на дрехите и прочие, смятаха, че е вид робство, нито пък на техните мъже им се нравеше особено много.
В момента, в който всички започнаха да получават от всичко по равно, да вършат едно и също нещо по един и същи начин, всички започнаха да се чувстват равни и вътрешно да се убеждават, че всеки е толкова способен, колкото и всички останали. И въпреки че това не изтри напълно различията, които Бог беше създал, то драстично намали и премахна взаимното уважение, което трябваше да бъде запазено между хората“.
Две години подред реколтата не била достатъчна, за да изхрани всички. Много от колонистите умирали от глад и в мизерия. Сблъскали се вече с тази катастрофа, старейшините на колонията се събрали и по думите на губернатор Брадфорд, решили, че ако последва още една такава година, със сигурност всички или ще умрат или ще се разбягат.
Вместо това да се случи, те решили да разделят собствеността и обработваемите земи в колонията и на всяко семейство да се даде част от тях. След този момент, каквото и да успявало да произведе и да не потреби всяко едно семейство, то го разменяло при своите съседи за нещо, което семейството желаело да има, но не било успяло да произведе.
Предишната леност, завист негодувание и гняв сред колонистите изчезнала. На нейно място се появили усърдие и удоволствие, независимо каква дейност извършвали мъжете, жените и децата. Брадфорд пише :
„Те имаха много голям успех, ръцете им станаха много производителни; беше посято повече зърно, отколкото би било възможно иначе. Жените ходеха вече с желание на нивата, взимаха и малките със себе си да сеят; нещо, което преди не би се случило поради оправдания за слабост и неспособност, а принудата за това би била сметната за тирания и подтисничество. По това време дойде жътвата и вместо недоимък и глад, Бог ги дари с щедрост; нещата се бяха променили; радостта на хората се превърна в благодарност към Бога.“
Тяхното богатство било толкова голямо, че те имали достатъчно да търгуват не само помежду си, но също така и с индианските си съседи в гората. През ноември 1623 г., колонията организирала голям празник, на който били поканени и индианците. Били приготвени пуйки, ястия от жито и още много други и всички благодарели на Бог за обилната реколта. Така те създали „Деня на благодарността“.
И така, този 25-ти ноември, когато всички ние сядаме с нашите семейства и приятели и заедно се наслаждаваме на пуйката и всичко останало, ни помага да не забравим, че всъщност празнуваме зараждането и триумфа на капитализма и предприемаческия дух в Америка!
––––––––––––А ето какво пишат самите американци за историята на празника (превод на Владимир Георгиев www.georgievi.com) :Денят на Благодарността: много кратка история
Нарочването на един ден в годината за отдаване на благодарности и за преброяване на благословенията е станало неразделна част от американската култура, една традиция, за която много хора вярват че е била отбелязвана без прекъсвания още от времето, когато пилигримите от Колонията в залива на Масачусетс са я започнали през есента на 1621 година. Подобно на други традиции, закоренени в историята и културата, същността й е по-сложна от това, което традиционните вярвания описват.
Отбелязването на Деня на Благодарността по начина, по който са го отбелязвали пилигримите от седемнадесети век – важно уточнение, понеже хората по целия свят са празнували ден на жътвата откогато е започнала да съществува историята – води потеклото си от пътуването на кораба Мейфлауър, който напуснал пристанището на Плимут в Англия на 6 септември 1620 година. На борда на кораба имало сто и двама човека, които искали да придобият повече религиозна и гражданска свобода в Новия Свят. Корабът акостирал в Америка на 11 декември на мястото, наречено Плимутска скала (Plymouth Rock). Противно на това, което повечето хора мислят, първата колония на пилигримите не е била на това място – някои от тях слезли на брега да съберат малко храна и вода на това място, но не били посрещнати с отворени обятия от местните жители. Виждайки това, те се завърнали на кораба и тръгвайки на юг, стигнали до нос Код (Cape Cod), който им предложил по-удобен пристан и по-доброжелателно настроени местни жители от племената Уампаноаг и Патукстет.
Пилигримите се оказали на стотици мили по на север от мястото, където възнамерявали да се установят. Документът, който били получили от Англия, ги задължавал да се заселят в земите, дадени на компанията Вирджиния от Плимут, но те решили да се заселят на мястото, където излязли на сушата, вместо да продължат в ново откривателско пътешествие, за да открият точното място, определено им в документа. Поради тази причина те изобщо не били подготвени за първата си зима и около половината от първите заселници измрели.
През пролетта на 1621 година, Скуанто, воин от Патукстетите, и Самосет, воин от Уампаноагите, показали на оцелелите пилигрими как да садят и торят царевица, тикви, жито, овес и фасул. Също ги научили и на своите методи на лов и риболов. С приближаването на есента, губернаторът Уилиам Брадфорд пожелал да отдаде благодарности на Бог за оцеляването на колонията и да почете помощта и щедростта на местните индианци, които буквално запазили живота на общността им. Въпреки че пърите земеделски опити на пилигримите били далеч от успешни, губернаторът заповядал празнуването на фестивал на жътвата. Точната дата не е известна, но преценките за нея варират между 21 септември и 9 ноември 1621 година.
Приблизително 90 индианци, начело с вожда на Уампаноагите Масасоа присъствали на фестивала, който трябвало да трае пълни три дни. Повечето историци се съгласяват, че местните жители осигурили повечето храна, която най-вероятно включвала дивечово месо, риба, омари, миди, сливи и боровинки, царевичен хляб, тикви и други зеленчуци. Историята леко се различава от традицията тук, защото този фестивал не бил, нито бил замислен да бъде събитие, което да се повтаря всяка година. Той обаче отбелязал началото на период, в който заселниците загърбили политическите и религиозните си различия и преди дипломатическите им отношения с индианците им да се влошат.
Повече от половин век изминал преди отбелязването на следващия Ден на Благодарността. На 20 юни 1676, губернаторският съвет в Чарлзтаун, Масачусетс, обявил 29 юни за Ден за отдаване на благодарност за “опазването на нашите градове от надвисналото разрушение, което враговете ни опитаха, и за дадените ни превъзходства над тях”. Главното превъзходство за европейските колонизатори било неволното, но разрушително разпространение на дребната шарка в Северна Америка – местните племена никога не били боледували от нея и нямали имунитет. Цели племена изчезнали от лицето на земята и съпротивата срещу експанзията на колонистите била унищожена.
Следващият официален празник на Благодарността се случил след цял век, през октомври 1777 година – той отбелязал американската победа над английската армия в Саратога. Въпреки че този празник бил повече военен отколкото духовен, всичките 13 колонии имали свои представители в събирането.
През 1789-а година президентът Джордж Уошингтън обявил 26 ноември за национален Ден на Благодарността. Почти 100 години изминали преди празнуването на следващия национален Ден на Благодарността, но междувременно много от щатите решили да отбелязват свой собствен празник независимо един от друг. Щатът Ню Йорк започнал да празнува през 1830 година.
Празнуването на Деня на Благодарността по начина, който ни е познат днес, е бил установен с кампания, започната от писателката Сара Джозефа Хейл, известна като авторка на детското стихотворение “Mary Has A Little Lamb”. През 1863 тя убедила президентът Ейбрахам Линкълн да постанови, че национален празник за Деня на Благодарността ще бъде отбелязван ежегодно на последния четвъртък от ноември.
- Българско биенале на изкуствата в Рим
Associazione Culturale
ARTEMIDIA
и
Анна Мария Петрова – Гюзелева
Представят
Биенале на изкуствата в Рим
Третото издание на празника„Изкуство и приятелство. Всички единни в Рим, вечния град” се проведе в началото на седмицата.
Проектът и културно-артистичното събитие бяха осъществени под егидата на Държавния културен институт към Външно министерство на България, на Римска и Софийска общини, на НДФонд „13 века България”, под патронажа на Министерството на културата на Италия и този на Българското Министерство на културата, както и на Българското Посолство в Рим, по случай и в чест на 150-годишнината от обединението на Италия, на 140 год. на Рим – столица на Италия, на 1330 години от създаването на България като една от най-древните държави на континента, както и на 30-годишнината от създаването на Национален Дарителски Фонд „13 века България”.
Българският бас Николай Кърнолски и италианското сопрано Елена Олива, възпитаници на Маестро Никола Гюзелев и вече завоювали и международните сцени, изпълниха творби от италиански автори. Прозвучаха и творби на композитори като Пипков, Владигеров, Верди, Пучини и Россини, под акомпанимента на вторият главен диригент на Римската опера и пианист М° Серджо Олива, и на българската концертираща пианистка и преподавател Нина Варимезова.
Основна цел на празника на културата в Рим е задълбочено популяризиране на българските таланти и големи имена в литературата, поезията, музиката и изкуството в най-широк аспект, за още по-значимо укрепване на положителния облик на България в Европа и света.
Вижте репортаж на Николай Колев от БНТ: Трето издание на празника „Изкуство и приятелство. Всички единни в Рим, вечния град“ – Денят започва – 21 ноември 2011
За повече информация:
Associazione Culturale ARTEMIDIA
cell. +39 3356287292, +359 888416582
e-mail: [email protected]
- Шефът на АЕЦ „Козлодуй“ пребит заради далавери с ядрено гориво
Автор: Надя Христова
Шефът на АЕЦ Козлодуй е пребит заради далавери с рециклирано ядрено гориво, използвано в централата. Преди около месец Александър Николов неволно или съзнателно е признал някои скандални неща пред журналист от Eurochicago.com (вж. тук) и вероятно затова е сплашван. Тази теза разви пред BNews ядреният физик Георги Котев. Той смята, че разкритията му за далавери с ядрено гориво са причина за нападението срещу изпълнителния директор на АЕЦ-а, и не вярва на версията, свързана с търговията с ток. Котев, който е работил 17 г. в централата, твърди, че горивото на 5-ти и 6-ти блок вече осма година е опасно, а държавата е ощетена с десетки милиони евро.Физикът твърди, че в нашия АЕЦ се осъществява корупционна схема, като България дава пари за свежо ядрено гориво, а руснаците доставят друго, по-евтино и опасно експериментално гориво. А няма кой да контролира подмяната, тъй като Агенцията за ядрено регулиране (AЯР) не проверява задълбочено характеристиките на доставките.
Не кой да е, а
изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ е главно действащо лице в далаверата за 2 милиарда лева на АЕЦ-а,
твърди Георги Котев пред BNews. Според него корупционната схема е започнала през 2004 г. с поетапната подмяна на горивото за 5-ти и 6-ти блок на атомната електроцентрала.
Самата подмяна с новото гориво, което вече осма година се използва, е незаконна, защото АЕЦ „Козлодуй“ няма лиценз да го използва, твърди той. По думите на Котев то е формално одобрено от АЯР въз основа на документи с подменена информация. Самият той, в продължение на 4 г. събрал
над 2000 страници документация, които доказват, че новото гориво за АЕЦ-а е опасно.
Няма компетентна инстититуция у нас или в чужбина, която да не е била алармирана за проблема, твърди Котев.
Според него инцидентът, при който в понеделник вечерта изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ Александър Николов бе жестоко бит,
е следствие от „Доказателство номер последно“ на Котев – важен уличаващ документ, който по думите му е бил умишлено крит от него до средата на август т.г.
Преди една година енергийният министър Трайчо Трайков обещал да проучи твърденията на Котев. През януари т.г. той назначил ведомствена комисия от „независими експерти“.
Те обаче се оказвали хора, 100% зависими от АЕЦ-а, тъй като били доценти, назначени в централата за стотици хиляди левове. Единият от тях в интервю за БНР сам признал, че има договор с АЕЦ „Козлодуй за 570 000 лв.
На 5 април т.г. същата комисия, която е в сериозен конфликт на интереси, излязла с доклад, според който Котев не е прав.
И до днес обаче ядреният физик продължава да твърди, че има достатъчно доказателства за това, че
в АЕЦ „Козлодуй“ вече осма година се върти далавера за милиарди,
тъй като само една от новите горивни касети струва 1.5 млн. евро.
Пред BNews Котев направи следната алюзия:
Представете си, че руска фармацевтична компания иска да тества лекарство, доказало своята вредност. Точно
това прави Русия на гърба на бългаската АЕЦ – експеримент с непознато гориво.
Новото гориво е от рециклиран уран. Веднъж докарано в Русия от богатите европейски страни, там то е обогатено и върнато в България за експериментална експлоатация, обяснява Котев.
На въпрос как би коментирал някои твърдения, че самият той атакува АЕЦ „Козлодуй“, защото е подставена личност, служеща на конкурентни френски и румънски интереси, Котев бе лаконичен:
„Ами нека да ми извадят банковите сметки и да видят!“
Парадоксално, ядреният физик твърди, че според последните разкрития в световен мащаб ядрената енергетика е криминална и не може да се развива легално, без хората да бъдат лъгани, крадени и дори убивани.
Какво по-силно доказателство за това от
потуления инцидент на 26 април т.г., когато от нашия АЕЦ беше изпуснат радиоактивен газ при разхерметизиране на ядрено-горивна касета от новото експериментално гориво, което е от рециклиран уран,
пита риторично Котев.
Ядреният физик не вярва в тезата, разпространена от някои медии, че Александър Николов е бил пребит заради търговията на електроенергия.
Аргументът няма как да натежи, тъй като тази търговия върви от години и досега не се е стигало до такива крайности, обяснява Котев. Той предполага, че най-вероятно
до побоя на шефа на АЕЦ „Козлодуй“ се стига след като само преди месец, на 19 октомври, самият Александър Николов признава пред журналист от Eurochicago.com за важни грешки в международния доклад, изготвен от шведски експерт.
Според доклада на шведа горивото в АЕЦ-а ни не е рециклирано.
Пред медията Николов признава и за разхерметизираната касета на 26 април 2011 г. Според него
само за месец от АЕЦ-а през 2008 г. изчезват 6 касети, равняващи се на 3 тона гориво
– все неща, за които Котев е информирал многократно и наши, и чужди авторитетни институции.
„Всички знаят. И служителите в АЕЦ „Козлодуй“, от МИЕТ добре знаят, че Николов е замесен в аферата с ядреното гориво. ДАНС също знаят. Те най-вероятно знаят и че в момента говорим“,
каза през горчив смях Котев, който обясни своя личен мотив да разкрие корупционната схема: „Ако утре гръмне целият реактор, как ще се чувствам? Искам схемата да бъде прекратена, да не бъдем подлагани на риск и да спрем да бъдем ограбвани“, заяви Котев.
Въпреки горчивината и песимизма, натрупан през последните години, той е уверен: „Колкото повече ядрената мафия всячески се опитва да прикрие и заличи следите на извършеното от тях уникално криминално престъпление, свързано с подмяната на ядреното гориво в Козлодуй, толкова повече доказателства в обратна посока виждат бял свят.
Трябва ли да се случи нещо още по-лошо от личната трагедия на пребития Николов, за да се даде гласност за престъпните далавери в АЕЦ-а?
– попита риторично ядреният експерт в края на интервюто, което даде специално за BNews.
Георги Котев е 46-годишен, бивш главен експерт по реакторно-физични анализи в АЕЦ „Козлодуй”. Завършва Московския енергиен институт, специалност „Атомни електроцентрали и установки”. Работи в Козлодуй от 1991 г. Котев предизвика международен скандал през 2008 година, когато си взема неплатен отпуск от централата, заминава в Брюксел и качва в Интернет изявление, в което предупреждава за използването на опасно гориво в АЕЦ „Козлодуй”. Следват успокоителни изявления от ръководството на централата и обвинения към Котев.
BNews.bg
–––––––––––––––––––––––-
* Пълен запис на пресконференцията в София прес от днес на Георги Котев – атомен експерт енергетик, и Иво Инджев – журналист може да чуете ТУК.
** Най-важното в кратък репортаж на БНР може да чуете тук .
- Писмо до комисията за наблюдение на президентските избори в България, ПАСЕ – Съвет на Европа
На вниманието на
Председателя на комисията за наблюдение на президентските избори в България
Парламентарна Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ)
Страсбург, Франция
20 Ноември 2011
Господин Председател,
Госпожи и Господа членове на комисията за наблюдение на президентските избори в България,
Обръщаме се към Вас в качеството на представители на български граждани, живеещи в чужбина, за да изразим нашата позиция във връзка със законодателството, уреждащо гласуването на българите в чужбина, и в частност протичането на българските президентски избори в чужбина.
Ние смятаме, че текста на наскоро приетия Изборен Кодекс, а така също начинът, по който тези текстове бяха приложени, ограничават нашето право на глас, създавайки неоправдана неравнопоставеност между гласоподавателите в България и в чужбина.
Нашите твърдения се развиват по-долу.
Липса на регистър на избирателите и нейните последствия;
Активна регистрация и неравнопоставеност между избирателите в чужбина;
Разкриване на избирателни секции в чужбина: неравнопоставеност между избирателите;
Разкриване на избирателни секции в чужбина: неоправдано утежнени условия от ЦИК; административен произвол в действията на МВнР;
Отказ за разкриване на избирателни секции: необосновани решения и неспазване на Закона;
Незаконно публикуване на лични данни на избиратели по Интенет.
Следва пълният текст на писмото на френски.
Бел.ред: Пълният текст на писмото на френски, подписано от представители на български общности в различни страни, може да се види на: http://globalbulgaria.free.fr/index.php?option=com_content&view=article&id=117%3A2011-11-23-07-11-10
- Иван Груйкин: Властта трепери да не се събудят гражданите
Интервю на Владимир Клисуров, в. „Република“
– Адвокат Груйкин, наскоро обявихте, че 100 държавни такси са незаконни!?
– Всъщност около 100 са общо различните такси в България, а ние не сме се натъкнали на законна такава. Нашето подозрение – а за това говорят всичките ни анализи – показва, че всички държавните такси са незаконни. Няма законова основа за тях.
– Какво ги прави „незаконни”?
– Незаконни са, защото са определени произволно. Законът за държавните такси нарушава задължителни икономически и социални принципи, които са налице във всяка правова държава. Липсва разходна оправданост и икономическа целесъобразност. Таксата, която е цена на услуга, трябва да съответства точно на материалните разходи за дадената услуга. Всяка една такса трябва да почива на едно предварително ценообразуване. Трябва да е направена сметка какви разходи включва едно административно действие. Такова никога не е правено. Администрацията не се чувства длъжна да се отчете. Вземете за пример издаването на разрешение за откриване на аптека. Защо искат 4000-5000 лв.? И 50 да са, абсолютно неоправдано е. Вземете тарифите, когато сте си плащали нещо – там никога няма икономически обосновки.
– Противоречи ли това на конкретен нормативен акт?
– Принципът на разхода влезе законово през 2003 г., но администрацията продължи да си го прави постарому. И по време на социализма размерите на таксите се правеха произволно. Тази традиция се запази. Изхождат от това колко пари са нужни за администрацията, каквато изглежда в мечтите им, а не такава, каквато е в реалност. Разрешението за издаване на аптека има разходи за тонер и лист хартия. Смятам, че възнагражденията на служителите, извършили една или друга дейност, не трябва да влизат в цената на таксата. Щом плащаме данъци, ние плащаме и техните заплати. Те се издържат от данъците. В 60% от времето си чиновниците се занимават с други работи, а в останалите 40% работят. Тези 40% ли трябва да влязат в таксата, която плащаме? Цените на съответните услуги и такси трябва да са по-ниски, щом е така. Но не са смятани. В която и информационна система да влезете, ще ги видите тия около стотина произволни такси. И почвате да се хващате за главата. Голяма част от тях са абсолютно излишни. Те са направени с единствената цел да изхранват някакви чиновници, да облагодетелстват хората, които са на власт. Властта е в основата на безконтролното нарастване на администрацията и таксите, на произволните комисии с бонусите. Нашето мнение, е че 70% от тези администрации и такси са не само безполезни, те са вредни. Ако съм длъжен по закон за нещо, не трябва да го плащам. Трябва да има такса за нещо, което зависи от моя избор. Като документите за самоличност. Те са на държавата. Държавата казва: „Ще платиш толкова, защото така сме решили”. Това е изнудване.
– Може ли да се каже, че у нас гражданите обслужват интересите на държавата, а не държавата – на гражданите?
– Държавата издевателства върху гражданите. Тя извършва насилие над тях. Не им позволява да си вдигнат главата и да помислят трезво какъв е смисълът на едно или друго действие, което тя, чрез съответната администрация, прави. За тези 20 г. големият страх на управляващите елити е това – събуждането. Не се отчитат пред гражданите. Нямат интерес гражданите да се интересуват и да мислят. В сила е погрешната концепция на социализма: чиновниците и държавата са всичко. Отделният човек е нищо. Той има само задължения. Запази се социалистическата държава и манталитетът от тогава.
– Ако се намалят таксите, няма ли да се наложи увеличение на данъците?
– Сигурно не. Държавата ще функционира много по-добре с три пъти по-малка администрация. Предизборните лозунги говореха за оптимизиране в този сектор, но трябва да се каже колко получават срещу какъв труд. Ако наистина администрацията е такава, каквото трябва да бъде, предварително се смята какво прави и колко трябва да плащаме, нека да се знае кое колко е. И не правителството да излезе с популистките декларации, че България е данъчен рай. Това не е вярно. В България „данъци + такси + осигуряване” е едно от най-смазващите в Европа. Голяма част от таксите са скрити данъци. Никой не се е засилил да идва тук, всички си тръгнаха.
– Атакувахте много от таксите в съда. На какъв етап са делата?
– Относно четири-процентовата такса, която се дължи при иск в съда – делото продължава. На първа инстанция са отхвърлили жалба със скандални мотиви. Това е скандално решение, защото заключението, което направи съдът след 3 страници разсъждения е, че тези 4% не затрудняват гражданите във възможността да предявяват искове. То противоречи на каквато и да е логика, на здравия разум. То е абсурд. При положение, че на 1 000 000 лв. са 40 000 лв. Голяма част от клиентите ми се отказват, че не могат да платят таксата. При обжалване пак се иска такса. Така стана и с мой конкретен случай в семейното право – става дума за подялба на имущество със сериозна стойност. Просто не може да се заведе този иск, защото не може да се плати таксата. Това е голям резил за състава, който си позволи такова решение. Всички знаем, не е тайна, че натискът върху ВАС е огромен. Или се действа с облаги. Различни форми на въздействие. Нека си припомним случая от миналата седмица. Това са все по-видими белези за разпад в този съд. Това би било трагично. Съдия от ВАС отказа да подпише решението за избора на шеф на градския съд. Ако продължаваме така с извънсъдебни доводи, не е добре. Такова падение не се е случвало. Видими са форми на разпад на най-важните звена в България.
– Говорите за натиск… След протеста пред парламента на 14 януари 2009г. вие защитавахте десетките бити от полицията. Сега главният комисар Калин Георгиев обясни, че полицейското насилие е мит. Като мотив посочи, че на 54 000 състав има „само” 70 случая на насилие. Как ще коментирате това изявление?
– Нямаше да мисли така, ако негови близки или той беше пострадал. В България има неадекватни управляващи, споменатият от вас комисар е христоматиен пример за несъстоятелност. Неговото твърдение е пълен абсурд. Всеки го знае. Хората ги е страх от полицията, те не се обръщат към нея. Погледнете полицията. Това са хората, които са внушават от съжаление до страх, но не и доверие. Обидно е даже да го коментираме. От това, което той казва, единственото, което може би заслужава да се помисли, е броят на служителите на МВР. И резултатите от тяхната дейност. Щом допуснахме хора като Бойко Борисов да е премиер, хора като Калин Георгиев, а Цветанов – вътрешен министър, значи всичко може да ни се случи, а то вече е започнало да ни се случва.
– Думите ви не са ли потвърждение на максимата, че всеки народ си заслужава управниците?
– Така е, въпросните господа са си на мястото. Въпросът е ние къде сме.
Източник: Spravedlivost.net
- Недомислена рапсодия
(По повод статията на Леа Коен „Апокриф за цар Борис III“, публикувана в сп. „Биограф“, кн. 2/2011 г.)
Автор: Людмил Станчев
Рапсод в Древна Гърция е странстващ поет и певец, който обикалял градовете и пеел откъслеци от разни епически произведения, а като забравял нещо от текста, артистично си го доизмислял.
Така е и до ден-днешен – колкото по-малко знаеш, толкова по-велики са идеите ти. С пълна сила този изстрадан постулат се отнася и към статията на г-жа Коен. В стремежа си да преосмисли някои събития от новата ни история тя само регистрира собствената си историческа немощ. Но да караме подред.
Българските царе Фердинанд и Борис III не желаели „мирно да царуват, а да разширяват владенията си, третирайки съседите си като териториални донори“. Оставям тези редове без коментар. Все пак в години на демокрация сме и всеки може да пише каквото си иска и да се излага колкото си иска. Следва още едно прелюбопитно твърдение „… разочарованието от Ньойския договор безспорно е било в услуга на онези решения, които двамата български монарси въпреки цялата си политическа неопитност са вземали“. Това за политическата неопитност е просто разсмиващо, докато твърдението, че след Ньойския договор сме имали двама монарси, е направо съкрушаващо. Госпожо Коен, когато се сключва Ньойският договор, българският монарх се казва цар Борис III, а цар Фердинанд е абдикирал преди повече от година.
Друга съществена вина на тези двама владетели е, че превърнали българите „в една от най-войнствените нации на Балканите“, въвеждайки символика, валидна и до днес. Към тази символика авторката причислява „патриотично-шовинистическите маршове от рода на „Велик е нашият войник“ или „Шуми Марица“. Права е авторката, то такива са и „Един завет“, „Бдинци, лъвове, титани“ и други, неслучайно забранени след 9.09.1944 г. И пак виновни са двамата царе, макар „Шуми Марица“ да се пее от българските опълченци, а „Велик е нашият войник“ е от времето на цар Фердинанд. Според авторката сигурно „Марсилезата“ е миролюбива европейска балада, напомняща ни за Жо Дасен. За да утолим европейския дух на авторката, да предложим на армията да излиза на парад със „Зайченцето бяло“ на уста. Въвеждането на Гергьовден като ден на храбростта не звучи на госпожата по европейски: може би, ако се празнуваше на 8 март, нямаше да изглежда толкова войнствено.
Но, нека затаим дъх, това беше само интродукция. Следва решаващият удар – краят на митовете. Атаката е внезапна и без артилерийска подготовка, направлението на главния удар сега е насочено към историците. За създаването на мита за цар Борис III вина имали комунистическите историци и политици. Това зашеметяващо откритие се подкрепя от умопостроението, че „българската историческа наука страда и до днес от липса на интерес към детайла“.
Българските историци в миналото често са атакувани и поучавани от хора със съмнителни познания. Сега доживяхме да бъдем критикувани и поучавани и от музикален критик. А по въпроса за липсата на интерес към детайлите е равносилно да питате дали в Съюза на композиторите се интересуват от нотите.
А сега нека се прехвърлим на някои детайли от тази впечатляваща статия. Съгласен съм с Вас, г-жо Коен, че „митовете се появяват там, където живите свидетели изчезват, изпадат в амнезия или внезапно (защо внезапно – Л.С.) биват фабрикувани“. Забравяте само, че в случая с цар Борис III нито живите свидетели са изчезнали, нито пък някой е изпаднал в амнезия. Напротив, налице са огромно количество документи, които са в противоречие с иначе безстрашните Ви идеи.
И пак грешка. Симеон Радев издал спомени, в които почетно място заемал и българският цар. Вие със сигурност не сте ги чела, иначе щяхте да знаете, че цар Борис III няма как да фигурира в тях. За съжаление големият български историк и дипломат почина в бедност и немилост през февруари 1967 г., няколко месеца преди ранните му спомени да видят бял свят. Всъщност това са единствените спомени, които той издава и визират детството му в Ресен (1879–1889).
Друг автор, когото не сте пощадила, е Стефан Груев и неговата „Корона от тръни“. За Вас решаващ за нейната непригодност е фактът, че баща му е началник на царската канцелария. А ако Павел Груев беше началник на салханата, щяхте ли да повярвате на това най-пълнокръвно биографично изследване за живота на цар Борис III.
Предлагам сега да се прехвърлим към едно друго произведение, събудило интереса на г-жа Коен – „Дневник“-а на Богдан Филов. Самата история по издаването му е достатъчно драматична, за да има нужда от дезинформацията, в която ни въвежда г-жа Коен: „Този забележителен със своето двуличие и прозрачна манипулативност текст излиза още през 1986 г. (с изричното разрешение на Т. Живков), но поради известна мудност на комунистическото книгоиздаване самият „Дневник“ е издаден през 1990 г.“. След всички досегашни оправки редно е да си зададем въпроса: „А дали е така?“. Не, разбира се. „Дневник“-ът излиза през 1986 г. и веднага е спрян след намесата на тогавашния член на Политбюро Йордан Йотов. Няколкостотин екземпляра са раздадени „за служебно ползване“, а останалата част от отпечатания тираж е изпратена (арестувана) в Сливенския затвор. Второто издание (зеленото, първото беше кафяво) излиза през 1990 г. и ако си бяхте направила труда да прочетете послеслова на акад. Илчо Димитров, щяхте да научите, че още през май 1986 г. Тодор Живков заявява на един от съставителите (Илчо Димитров): „Книгата трябва да се спре, защото какво заключение ще си направят хората от нея: буржоазията е защитавала националните интереси, а комунистите са отстъпвали“.
Но да се прехвърлим на един друг лайтмотив от Вашата статия: цар Борис III бил кандидат за статута на военнопрестъпник и само преждевременната му смърт го спасява това да не се случи. Налице е още едно твърдение, с което трудно може да се прескочи бариерата на кандидатстудентския изпит по история. Трябва да си чел твърде много фантастика, за да твърдиш, че човекът, който не даде на Хитлер и един български войник, който през цялата война поддържаше нормални дипломатически отношения със Съветския съюз, който не позволи депортацията на българските евреи, е военнопрестъпник. Нито японският император, нито румънският, нито крал Виктор Емануил III и неговият син Умберто бяха обявени за военнопрестъпници. Друго бележито откритие на г-жа Коен е, че Хитлер е посещавал България: „Пазарлъците се водят лично и на четири очи, Борис III и Хитлер се срещат често: в Германия, Австрия и в България“. Къде и кога, г-жо Коен?
За едно представление във Виенската опера, посетено от Хитлер и цар Борис III, авторката отбелязва: „Почти нищо от тази историография не е запазено, коментирано или отразено…“. Аз се питам обаче Вие знаете ли с какво се занимава историографията и какво значимо историографско събитие е посещението на Щатс опера?
А сега най-главното: „Сценаристите на царското възкресение (така и не се разбра кои са те – Л.С.) намират изход в една забравена, класирана като второстепенна (от кого – Л.С.), история, наречена по-късно „Спасение на българските евреи“. В тази част от статията блянът на г-жа Коен е да изкара България фашистка държава, а цар Борис III фашизоиден тип. Какви са аргументите – впечатляващо неверни. Цар Борис по въпроса за еврейските лагери получил инструкции лично от Хитлер. Същите инструкции получили през следващата година и всички останали съюзници на фюрера – Мусолини и Чано, адмирал Хорти, Йосип Тизо, Антонеску. Замъкът Клесхайм е мястото, където според авторката Хитлeр обучава съюзниците си на антисемитизъм – факт, известен само на г-жа Коен, тъй като до този момент няма нито една стенограма от разговор между Хитлер и Борис III, да не говорим, че те ще станат съюзници чак на 1.03.1941 г.
И още една неточност – невъзможно е Райнхард Хайдрих лично да е инструктирал комисаря по европейските въпроси Александър Белев в Берлин след 20 януари 1940 г. По това време Белев е служител в Отдела за документация и статистика в МВР, а и самата конференция на ул. „Ванзее“ за окончателното решение на еврейския въпрос още не е проведена (това ще стане две години по-късно). Оттук нататък авторката започва да се занимава с тъжната съдба на онези 11 343 евреи от Тракия и Македония, макар много добре да знае, че това не са български граждани, че в тези земи властна е немската комендатура и пряка намеса от българска страна е невъзможна. Спасяването на около 48 000 български евреи според г-жа Коен е дело на българския народ и българската църква. И това е така, но донякъде. Отричането на ролята на българския монарх показва само колко са й непознати историческите реалности и механизмите за вземане на решения в царството.
Заслепението и резигнацията, която г-жа Коен изпитва към цар Борис III, личат и от снимковия материал, подбран за статията. Ще се спра само на две снимки. Царят в цивилно облекло като гост на Олимпийските игри в Берлин редом до Хитлер. Това според г-жа Коен е тежък грях. За пръв път чувам, че посещението на една от най-мирните прояви в този свят – Олимпийските игри, е срамна постъпка. През 1936 г. България е неутрална страна, пред която стоят много неуредени международни проблеми, така че едно неофициално посещение по такъв повод е добре дошло за нашата дипломация. За илюстрация ще дам само една част от наситената международна програма на цар Борис III през 1936 г.: „Месец януари посещение в Англия, срещи с Антъни Идън, Ванситарт, Сарджънт и др., февруари среща в Париж с президента Льобрьон, посещение на Олимпийските игри, приема във Врана английския крал Едуард VIII“.
Други две изображения показват „еврейския“ лагер „Еникьой“. Защо употребявам кавички, защото в България еврейски лагер няма. Селището на Държавна сигурност „Еникьой“ е създадено на 25 км северозападно от гр. Ксанти с писмо № 1417 от 22.08.1941 г., а Комисарството по еврейските въпроси и първите репресивни мерки срещу еврейското население са предприети една година по-късно (29.08.1942). Предназначението на лагерите „Гонда вода“, „Еникьой“, „Св. Кирик“ и други е да изолират комунисти и други „противодържавни елементи“. Сред по-видните комунистически лидери са Цола Драгойчева, Емил Марков, Тодор Павлов, Владо Тричков, Йонко Панов, Титко Черноколев и др. Сред тях са и някои евреи, дейци на комунистическата партия, като Жак Натан, Мордехай (Марко) Аса, Зелма Алмалех и др., но лагерът по никакъв начин не е еврейски. Мъжете евреи от 20 до 45 години (които са здрави) са мобилизирани в т.нар. трудови бригади (колонии) към Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Работата е тежка и изнурителна, но условията, при които работят и живеят тези мобилизирани, нямат нищо общо с концентрационните лагери в Полша и Германия.
Ще си позволя да добавя две думи за реакцията на Българската православна църква: в лицето на митрополитите Стефан, Неофит, Кирил и останалите членове на Светия синод. Те най-ревностно се застъпват за съдбата на българските евреи, като особено остро поставят пред Богдан Филов въпроса за покръстените евреи. Но това е недостатъчно за г-жа Коен и тя пише, че владиката Стефан заплашва царя, че ще го отлъчи от църквата, като му изпраща телеграма „Бой се, Борисе, както премериш, така ще ти отмерят“. Това, че митрополит Стефан заплашва да отлъчи царя от църквата, е слух толкова наивен и смешноват, че на него могат да вярват само хора, които много им се иска това да е вярно.
По въпроса с „телеграмата“ на владиката въпросът стои така: в края на заседанието от 25.06.1943 г. на Светия синод по еврейския въпрос се взема решение да се напише писмо до министър-председателя Богдан Филов с копие до царя. Писмото завършва с цитат от евангелието на Матея: „В случая Църквата не може да не напомни Божието слово: „С каквато мярка мерите с такава ще ви се отмери“. Както се вижда от горния цитат „телеграмата“ е писмо, подателят не е владиката Стефан и името на цар Борис III не се споменава никъде. Споменава се обаче на едно друго място между Тел Авив и Ерусалим, където 50 000 дръвчета символизират признателността на спасените български евреи. Там са паметните плочи на Димитър Пешев и Кюстендилската делегация на предстоятелите на Българската православна църква, на цар Борис III и царица Йоанна…
Никак не искам тази полемична статия да се разглежда като лична задявка с г-жа Леа Коен (която не познавам). Смисълът на горните редове би трябвало да се разбира малко по-широко, адресати са му всички, тръгнали да се занимават с история без необходимата подготовка, защото каквото и да се построи върху плаващи пясъци, то неминуемо ще потъне.
Източник: Buditel.wordpress.com
- Багери срещу приют за бездомниПускат багери срещу приюта за бедни на отец Иван в Нови Хан. Градежът на новото крило на дома е без разрешително и ако се разруши, десетки остават на улицата. Приютените от отец Иван обитатели са готови да го бранят с жива верига.Жива верига и мирен протест стягат обитателите на приюта за бедни на отец Иван в Нови хан заради заповед на ДНСК за разрушаване в 14-дневен срок. Новото му триетажно крило трябва да бъде съборено най-късно на 6 декември – Никулден, когато сиропиталището празнува своя патрон свети Николай Мирликийски – Чудотворец. Мотивът е, че сградата няма разрешително за строеж и по всички изисквания на законите за строителството се счита за незаконна. Ако до тази дата свещеникът не я събори сам, дирекцията ще предприеме принудителното й събаряне с багери, за което обаче той трябва да плати 52 000 лева разходи и още 4000 лева за разрушаването на параклиса към храма, който също се изгражда в момента. „Няма да го съборя,сградата е построена с пари на дарителии наш труд – мой и на хората от приюта. Нямам и пари да платя за багерите“, категоричен бе вчера отец Иван. „Ако сградата бъде съборена, трябва да изгоня обитателите на улицата, да се скитат и ровят в контейнерите. Затова няма да разруша това, което сме градили с ръцете си“, зарече се свещеникът благодетел.145 човека живеят към момента в приюта „Свети Николай” в Нови хан, от тях 60 са деца.Близо 200 000 лева, предимно за строителни материали, са отишли за изграждането на триетажната нова сграда, събирани от дарители.Предвидено е в нея да са помощните помещения. На единия от етажите ще се намира медицински център с кабинет на общопрактикуващ лекар, кабинет по акушерство и гинекология с видеозон, педиатричен кабинет и зъболекарски кабинет. Лекарите, които срещу възможността да оборудват практика тук, ще се грижат за здравето на питомците на отец Иван, но ще преглеждат и хората от селото, разказва Галя Иванова – пенсионирана акушерка, която вече дванадесет години помага като доброволка в домакинската работа тук. Някои от лекарите вече са докарали оборудването си, обяснява тя и показва гинекологичния кабинет, който е почти готов да приема пациентки.В сградата, нарочена за събаряне, има още помещение за компютърна зала, салон за сценични изяви на децата от приюта и приемна на посещения. Последният етаж с десетина стаи е предвиден за настаняване на нуждаещи се. В непосредствена близост до него е новоизграждащият се параклис, в който ще се служи през зимата, за да не мръзнат вярващите в каменната църква. Той също е нарочен за разрушаване.„Няма да позволим тухла да падне от приютатова е нашият дом, ще го браним“, зарече се и 19-годишният Рамзи. Ако трябва, ще поискам среща с министър – председателя Борисов, той е добър човек и ще ни влезе в положението, пали се тийнейджърът. Той живее тук вече шеста година със семейството си и 12-те си братя и сестри. Майката е останала без работа, бащата е след тежка сърдечна операция, семейството е изгубило дома си заради дългове. Откакто са тук, всяко едно от децата им учи. Рамзи учи в техникума по керамика, а сестра му Салие в този по хранене и кетъринг в Пирдоп. Без собствен подслон са още десетина други семейства. Останалите са самотни майки с децата си.Министър и кмет решават съдбата на сирацитеВсяко едно от хлапетата над 6-годишна възраст ходи на училище в селското школо, някои от по-големите учат в гимназии и техникуми в София и в други градове, но всяка ваканция и през уикендите се връщат в сиропиталището, което свойски наричат „вкъщи”. В момента двама от питомците на отец Иван учат в Софийската духовна семинария. „За мен решението на ДНСК дойде неочаквано, не бива сиропиталището да се разрушава, каквито и пропуски да има, би могъл да се намери начин за разрешаването им“, убедена е и кметицата на община Елин Пелин Галя Георгиева.Работна среща по казуса на отец Иван от Нови хан свиква министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в Министерството на регионалното развитие и благоустройството днес. На нея е поканен както отец Иван, така и представители на Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за закрила на детето, ДНСК, областният управител на София-област, кметът на Нови хан и представители на Районното управление на МВР – Елин Пелин.Силвия Николова,в. „Монитор“
- ИЗБОР НА БРАЧЕН ПАРТНЬОР
Проф. д-р Никола Чаракчиев
(Тема в развитие)
Съществуват два главни подхода при избор на брачен партньор:
- Класически, чрез първоначална емоционална връзка (т. н. програма „Любов”).
- Аналитичен, чрез първоначален селективен подбор от разполагаема база данни.
Класическият подбор е естественият подбор и неговите предимства са, че чрез него се постига по-голямо биологично разнообразие.
Недостатък на класическия подбор е възможна дисхармония между някой параметри на индивидите, които могат да се появяват след брака.
Аналитичния подход е нов метод за оптимизиран подбор на брачни партньори, съобразно техните индивидуални характеристики, които са предварително известни.
Недостатък на аналитичния подход е възможност за нарушаване на биологическото разнообразие в света с което е свързано оцеляването на човечеството. Методите на аналитичният подход са няколко, но вероятно най-перспективен е чрез информация за геномът на партньорите.
ВЪЗМОЖЕН БРАК ЧРЕЗ ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДНК
Известно е, че трите милиарда „бази” в човешкия геном съдържат информация за неговото минало от 100 000 години назад до наши дни, както и данни за възможното поведение на индивида в неговото бъдеще.
Американската компания www.23andMe.com предлага повече от 300 позиции разнообразна лична информация за лицата, които при нея са осъществили изследване на своята ДНК. При определени условия съществува възможност, всеки клиент на компанията да се запознае с персоналната информация на другите клиенти. Това създава потенциална възможност да се избира партньор в живота по информация от ДНК, т. е. аналитичният период предшества емоционалният период на брака.
Както съобщи по-рано вестник „България сега”, Български генеалогичен център – Чикаго” предложи и дефинира възможни етапи в развитие на Генетичната генеалогия. В етап „Генетичен анализ”, направление „Общество” е възможно да се осъществи:
– Генна информация за партньорска съвместимост.
В направление „Генно инвестиране” е възможно да се разработи:
– Генна селекция на брака;
– Алгоритъм за пред брачна и след брачна програма;
– Алгоритъм за стиковъчна брачна програма.
Клиенти на www.23andMe.com са над сто авангардни българи и вероятно десетки хиляди жители на планетата. За повече информация молим пишете до [email protected] .
Светът се развива.
Следвайте го!
Приоритет от 16 ноември 2011.
DNK-MB1
- Ловенье на маймуне с трици – кратък наръчник
Алманах "Резерват Северозапад" Тоа матриалец е препечатан направо от афтуритетниа весник „Фанешал таймс“. Сеги е мудерно да са дрълат ората по секви фенансови вапросе, те за тава ша го преведем, за вашо сведение:Веднаж у темната Индиа в ено село дошел един омраз и казал на селяньете, че ша купува маймуне по десет долара парчето.
Селяньете куто виделе, че има бая маймуне у жунглъта, отишле а ги ловат. Омразът купил неколко иляди за по десет долара. Маймунете, каде рипале по дръвеата, останале малко и ората спреле да си дават зор а ги ловат. Тогива тоа им рекъл, че ша копува по дваесе долара бройката.
Ониа като чуле, па отишле да ловат маймуне, кой на трици, кой на друга стръв. Обаче маймунете намалели още. Офертата била вече на дваесе и пет долара, а у гората немало вече ни маймуна, ни уй.
Тогива омразът им рекъл, че ша копува по пейсе долара парчето! Обаче имАл бил работа у големиа град, и неговиа менажер щел да копува наместо ньега.
Менажера им казал: „А глейте оня пустиняк що маймуне е насъбрал, да му го тура! Язе ша еба да ви ги продам по триесе и пет долара, а оня куту си доде, виа ша му ги дадете по пейсе долара!“
Селяньете си извадиле сичката парасъ и купиле сичкото маймуне… Повече не виделе ни менажера, ни омраза, ка са обърнаале – маймуне отсекъде!
Сега имате по-добра престава ка работи Уол Стрийт…
АВТУР: Партиенъ секретаръ Muff Daddy
Източник: Severozapad.org
Бел.ред.: В алманаха „Резерват Северозапад“, чиято корица е сложена като илюстрация към този текст, и който е достъпен и в интернет вариант, може да се видят и други „бисери“ от българския Северозапад.
- Нападнат и пребит е Ал.Николов – изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“
Тъй като повечето от медиите до сега не са съобщили нищо за тази изключителна новина, препубликуваме написаното в блога на Иво Инджев, чийто рефлекс отново е най-бърз.
Подложиха шефа на АЕЦ „Козлодуй“ на бандитски „стрес тест“
„Александър Николов, шефът на АЕЦ Козлодуй, е бил пребит тази вечер, научи По света и у нас. Той е бил нападнат от двама неизвестни, докато се прибирал към дома си.
Ръководството на областната дирекция на МВР Враца е пристигнало спешно на мястото на инцидента. Повече подробности не се съобщават. Не се знае и какво е състоянието на Николов. Подробности очаквайте в емисиите ни утре.”Това е задъханата извънредна, собствена новина на БНТ от края на 21 ноември. Ще видим дали това е началото на отпушването на една задръстена тема.
Едно уточнение: не става дума за някакъв шеф, а за самия изпълнителен директор на ядрената ни централа. А сега от мен „подробностите“ от вчера, онзи ден и от доста отдавна…
За далавери в централата от години говори и пише ядреният физик Георги Котев, работил на отговорен пост там 17 години. С подозрителна безотговорност обаче му отвръща българската държава, която упорито отказва да разследва твърденията му. Ето как реагира тук в ivo.bg със свой коментар на събитието г-н Котев:
„На 20-ти април 2010 г. съм подал сигнал до т.нар. „Комисия за превенция и противодействие на корупцията“ (предшественик на БОРКОР), с председател Цветан Цветанов, сигнал за изчезнали три тона ядрен материал от АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД. До ден днешен сигналът е със статут „НЕОБРАБОТЕН“!!!! На Ал. Ник. не би му се случила тази „случка“, ако българските правоохранителни органи си бяха свършили работата, така както ги задължава законът. Вместо това държавата БГ продължава да толерира престъпността.“
Дали личната трагедия на пребития изпълнителен директор Николов няма най-после да стане повод да бъдат чути сигналите за нередностите? Още повече, че министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков обеща да проучи твърденията на Котев на среща в неговия кабинет ( организирана с посредничеството на моя милост на 14 октомври миналата година), но вместо да включи в екипа за анализ на повдигнатите въпроси първоизточника на сигнала Георги Котев (както му обеща в мое присъствие), назначи …ведомствена комисия.
На лъжата краката са къси- както и на късото съединение, което произтича от нея.
На ход е този път не толкова г-н Трайков, колкото съотборникът му Цветан Цветанов – под вещото ръководство на треньора им в дисциплината „отхвърляне на отговорност”Бойко Борисов. Все пак става дума за ядрена централа, а не за октоподи, медузи и други мекотели- нито пък за трактори и други „шменти и капели”.
–––––––––––––––––
Б.Р. Току що от БНР научихме, че близки на Александър Николов са съобщили за него, че няма сериозни контузии и е в добро състояние. Радваме се от факта и напомняме, че едно от последните интервюта с нападнатия бе на Еврочикаго – вж. линк.
.
- 21 ноември – Въведение Богородично: Ден на християнското семейство
Въвеждане на Пресвета Богородица в храма, също Въведение Богородично или понякога простонародно Въведение е един от най-големите християнски празници, почитан е и от двете най-големи християнски деноминаци: Католицизъм и Източноправославие.
Въведение Богородично се празнува и като ден на християнското семейство и християнската младеж – това е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава „предвестник на Божието благоволение към хората“.
Въведение Богородично ни напомня за влизането на Светата Дева в Йерусалимския храм. Когато Мария навършила три години, благочестивите й родители Йоаким и Ана изпълнили обещанието си, дадено пред Бога, и оставили дъщеря си в храма – да служи на Господа и да се подготвя за великото си предназначение на Божия майка.Според преданието, Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си. Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител – я посрещнал, благославяйки я. Той я въвежда в светилището на 21 ноември.
Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била „дадена“ на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.
Според църковния ни календар Въведение Богородично попада в периода на Коледните пости. На този ден по време на вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.
Този ден Църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род.
В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си. На трапезата трябва да има много лакомства за децата. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома. Разрешава се риба.
По това, какво е времето на днешния ден, народът гадае какво ще е то през цялата следваща година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието – слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата – богата. Ако е облачно, зимата ще е мека.
Този ден е много подходящ и за кръщенета, съветват църковните служители. Днес в храмовете се отправят молитви децата ни да растат здрави, в смиреност, в послушание на родителите и чистота на нравите. На 21 ноември е традиция да се изнасят беседи, сказки и литературно-музикални забави.
Много девически манастири в България носят името „Въведение Богородично“. Един от тях е в Сопот и е основан през 1665 г. Запазена е от това време църквата на манастира „Въведение Богородично“, която е интересна с архитектурната си планировка – няма изразена апсида от източната страна и е полуподземна (вкопана наполовина в земята). Само още една подобна църква е известна в пределите на България – тази в село Добърско (Разложко). Интересни са запазените в нея стенописи от XVII век – т.нар. „светии без глави“, и живописта на „царския ред“ на иконостаса.
През 1877 г. манастирът и градът са опожарени, игуменката Христина е зверски заклана от башибозуците. От манастирът отцеляват храма, скривалището на Васил Левски, чешмата (1852 г.), част от килиите и старата лозница, която се счита за една от най-старите в България и е на възраст над 350 г. и продължава да ражда. Градският храм “Св. св. Петър и Павел” (1846 г.) се намира близо до манастира, той също бил опожарен, а малко след това възтановен. Описан е в романа на Иван Вазов “Под игото”. В манастира е запазена също и килията, в която са живеели Хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина, героини от романа “Под игото”. В съседство с манастира е и Радиното училище. Манастирът е възобновен след Освобождението.Още по темата
21 ноември – Въведение Богородично: Ден на християнското семейство
- Експерти вещаят нов световен ред – страните от БРИКС стават по-силни от САЩ
Групата на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка (БРИКС) ще изпревари САЩ по съвкупния си БВП още това десетилетие, което налага идването на нов световен ред. Това се казва в доклад на председателя на управителния съвет на „Голдманд Сакс асет мениджмънт“ Джим О’Нийл. Части от анализа, озаглавен „Карта на растежа: Икономическа възможност в страните БРИКС и извън тях“, бяха публикувани от „Сънди телеграф“.
В текста се посочва, че световната икономика и геополитика са на исторически кръстопът. Според О’Нийл до 2020 групата БРИКС ще задмине Америка, а през 2027 г. Китай ще измести САЩ от челната позиция на най-мощната икономика.
О’Нийл въвежда първи понятието БРИКС, като с него през 2001 година обозначи най-големите развиващи се страни. В настоящия си доклад той признава, че темпът на развитие на петте държави е надминал дори собствените му прогнози. Според него след 10 години растеж на тези икономики е време за преразпределение на световните сили, при което страните от БРИКС да заемат полагащото им се място на масата на водещите икономики.
Като доказателства за твърденията си О’Нийл посочва бурния скок на търговския обмен между държавите в групата. Според анализатора това се дължи на доставките от страна на Русия и Бразилия за Китай и Индия. О’Нийл смята, че другата причина е превръщането на страните от БРИКС „в магнит за чуждестранни инвестиции“. Той твърди също така, че лидерите на страните от БРИКС обсъждат създаването на валута, която да бъде алтернатива на щатския долар. Тя щяла да се полазва като търговска валута в рамките на групата.
„Дори консервативните официални китайски данни показват, че за десет години – между 2001 и 2011 г., потреблението в страната е нараснало с 1.5 трилиона долара. Това е равно на създаването на нова Великобритания“, пише в анализа.
Източник: в. „Новинар“ - „Барозу (сърце) България“
Ний сме весела компания! Пием, пеем, пушим, дамаджани сушим – да се пука кризата!
Купонът у нас никога не спира – както просветният министър Игнатов мъдро „обясни с усмивка на студентите да не се учудват, ако българските им домакини ги почерпят с ракия или уиски в 5 часа сутринта, защото все някъде по света е 5 часа следобед“... Цитатът е от „СТАНДАРТ“, а мъдростта – от министъра, на когото сме поверили бъдещето на нацията.
Как да не обичаш тая страна! Как да не се кефиш на нея! Която и знаменитост да дойде у нас, при вида на уредената ни и стегната държава е обхваната от непреодолима еуфория! Отворете „ТЕЛЕГРАФ“ – ето ги Сталоун, ван Дам, Лундгрен и Стейтъм – очаровани от това, че у нас е непрекъснато пет следобед – „Непобедимите хвърлят салфетки на чалга“. Тук е България – госпожице, да му отпуснем края!
Единствените хора, които имат някакви проблеми у нас, са диетолозите – хората напоследък не ги търсят. В „ТРУД“ има някакво обяснение – „Българинът купува все по-малко храна“. „24 ЧАСА“ подхождат по-оптимистично – евала, така се прави – трябва на тоя живот да се гледа позитивно – „Пестим 1/4 от доходите и живеем с буркани от баба“. По-любопитно е заключението на газетата – „Така обаче се наливали основите на богатството“. И още на следващия ден възторжено ни информира: „Насекомите са бъдещата ни храна“. Един приятел закачи страницата в килера си – да плаши хлебарките. Засега уплашени са само децата му.
Да не си мислите, че гуляем безотговорно! Напротив – консумираме винаги отговорно и с мярка! Дори президентът консумира отговорно – под контрола на НСО. „Без рохки яйца на „Дондуков“ 2″ – твърдо заявява „СТАНДАРТ“. Защо? Отговорът не закъснява – „Държавният глава не може да си позволи свободния режим на всеки друг – няма как да прескача постоянно до тоалетната по време на пресконференция, да речем“…
Държавният глава още не е встъпил в длъжност, така че ако иска, може да си пържи яйцата и по панагюрски, но премиерът очевидно е на диета – дава неуморно интервюта. Майсторката на баниците напусна „ТРУД“, но животът продължава! Безценните откровения на г-н Борисов стряскат, трогват и очароват феновете му на две-три вестникарски страници.
Вие си мислите, че сте избрали президент? Малко се заблуждавате – не сте вие. Ето ви истината от първа ръка: „В края на краищата от мен зависеше да избера кой да е президент“…
Вие си мислите, че парите за здравеопазване отиват за вашето здраве? Поразсъждавайте малко над този откъс: „Въпреки че даваме огромни пари за здравеопазване – 3 млрд. 250 млн. лева за 2012 година…
– …Те изтичат като от каца без дъно (предполага интервюиращата)
– Не, доста от болниците изчистиха задълженията си…“
Вие си мислите, че бате Бойко е майка и баща на нацията? Не – внуче е! Ето заглавието – „Българинът живее за внуците си, затова гласува за мен“. Пък ние си мислехме – за Плевнелиев… Дано и той да си е мислил така…
Художествените умения на премиера тържествено са представени за първи път пак в това интервю – на меню от вечерята с Барозу със собствената си десница той е начертал светлото бъдеще на страната – странно приличаща на бяла мечка – кръстосана от магистрали и четирилентови пътища.
А отдолу председателят на Европейската комисия е добавил: „Барозу (сърце) България“…
Не става ясно към колко часа е станало това знаменателно събитие – сигурно към пет следобед… Над Британската империя слънцето може и да не залязва, но у нас винаги е пет следобед!
Румен Белчев,
в. „Стършел“
- Французите, живеещи извън Франция, избират 11 свои депутати в парламента
Избори 2012 – гласуване в чужбина
Информация за кандидатите за народни представители
Избирането на депутати от французите, живеещи извън Франция, ще се проведе в неделя, 3 и 17-ти юни 2012 г.; или в събота, 2 и 16 юни 2012 г., в посолствата и консулствата, разположени на американския континент. […]
Гласувайте в чужбина през 2012 г.През 2012 г. ще бъдете поканени да участвате в изборите на президент на републиката и, за първи път, да избирате един от единайсетте депутата, представляващи французите, живеещи извън Франция.
Какво е новото през 2012 г.: Ако решите да гласувате в чужбина, ще имате възможност да гласувате не само за президент на републиката, но и за член на парламента, избиран от французи, живеещи извън Франция, и на референдуми.
Ако искате да гласувате в чужбина през 2012 г., регистрирайте се във вашето консулство преди 31 декември 2011 г.
Превод: Христо Петров
Източник: http://www.diplomatie.gouv.fr/fr/les-francais-etranger_1296/elections-2012-votez-etranger_20721/
Бел.ред: Заглавието е на Еврочикаго.
- Два премиера и реакциите на зрителите (видеозаписи от вчера)
Руският премиер Владимир Путин освиркан от публика за първи път:
Българският премиер Бойко Борисов в „Опасно близо“ (какво щеше да е, ако в студиото имаше публика):
.
- Българи в чужбина искат МВнР да плаща застраховки и СОТ за жилищата им
Преди изборите Външно министерство направи огромен гаф, изпускайки в Мрежата файл с 36000 адреса в България на сънародници, живеещи постоянно в чужбина. Това е най-големият известен до момента теч на лични данни от официална институция. Скандалът, за който Биволъ пръв писа, беше признат с половин уста , но не доведе до оставки и поемане на отговорност. МВнР се оправда с технически проблем и дори не се извини на потърпевшите.
„Грешката е факт, станалото – станало… За съжаление, имахме проблем с качването на този сайт“ – каза Светлан Стоев, посланик „Специални поръчения“ в МВнР на специална пресконференция на МВнР
„Станалото – станало“, но и Чупи – купи“…
В отговор сънародниците ни се организират във Фейсбук и обсъждат ответни действия. На дневен ред е предложение за извънсъдебно споразумение с държавата, в което се иска тя да заплати застраховки за жилищата, СОТ и семейни застраховки злополука за следващите 10 години на всеки потърпевш от нарушаването на Чл. 5 от Закона за личните данни. Предлага се засегнатите, които възнамеряват да си търсят правата по съдебен път, да изпратят такова писмо до Външно министерство с копие до ресорния министър за българите в чужбина Симеон Дянков и до Комисията за защита на личните данни.
Писмата трябва да се изпращат като препоръчани с обратна разписка или да се внесат с входящ номер в дипломатическите ни мисии или в самото Външно министерство, за да имат юридическа тежест при евентуален съдебен процес – коментираха пред Биволъ юристи.
Пълният текст на проектописмото :
Образец:
От
Трите имена
ЕГН
Постоянен адрес в България
Адрес за кореспонденция в чужбинаДо:
Г-н Николай Младенов
Министър на външните работиКопие до:
Комисия за защита на личните данни
Г-н Симеон Дянков, Министър на финансите, ресорен министър за българите в чужбинаПОКАНА
за извънсъдебно споразумение
Уважаеми г-н Министър,
С изненада и огорчение научих, че на 8-ми октомври 2011 г. повереното Ви министерство е допуснало постоянният ми адрес в България да стане обществено достояние, което е нарушение на чл. 5 от Закона за защита на личните данни.
Считам, че това действие накърнява моята лична безопасност и безопасността на моето имущество, за което Министерството на външните работи носи отговорност.
Каня МВнР да се съгласи на извънсъдебно споразумение, по силата на което да поеме ангажимент да възстанови на базата на представени фактури следните разходи, които ще бъдат направени от мен за следващите 10 години:
– годишна застраховка на жилището, чийто постоянен адрес е оповестен, включително застраховка срещу кражба на вещи от жилището на стойност до ….. лева;
– инсталация и годишна такса за СОТ система за жилището, чийто постоянен адрес е оповестен;
– годишна застраховка злополука, покриваща имуществени и здравни щети от вандалско и/или криминално нападение срещу мен и членовете на моето семейство;
Освен гореизложеното, имам претенции за изплащане на еднократно обезщетение за морални щети в размер на ….. лева.
Уважаеми г-н Министър, надявам се МВнР да прояви разум и прагматичност и да спести разходите за съдебни разноски, тъй като при отказ възнамерявам да търся правата си чрез българския съд.
С уважение,
Фейсбук групата
Източник: Биволъ
- Дейвид Бекъм и LA Galaxy са шампиони на САЩ ( video)
2011 MLS Cup: LA Galaxy 1:0 Houston Dynamo
LA Galaxy (Ел Ей Галакси) станаха за трети път шампиони на МЛС, след като победиха с 1:0 Хюстън Динамо във финала на лигата тази нощ.
Бившият нападател на Евертън Лендън Донован отбеляза победния гол, след подаване от Роби Кийн в 72-ата минута.
Донован направи чудесно завършване на атаката, която остави безсилен вратаря на Хюстън Тейли Хол пред погледа на тълпата от близо 31 хиляди зрители.
Това донесе първата титла на бившия капитан на Англия Д.Бекъм, чийто договор изтича следващия месец, в САЩ.
Вижте видеото по-долу как основаният през 1995 година клуб отпразнува ( с бира ) спечелването за трети път шампионската титла в американското първенство..
- Macedonian film infuriates Bulgaria
Bulgarian MEPs outraged over a Macedonian film that depicts wartime Bulgarians as fascists are calling on Enlargement Commissioner Štefan Füle to confront Skopje over the forthcoming movie.
MEPs Andrey Kovachev (EPP), Evgeni Kirilov (S&D) and Stanimir Ilchev (ALDE) have signed a letter, a copy of which was obtained by EurActiv, in which they state their concern over the „attempt to manipulate Balkan history“ and „spread hate“ on the part of the EU candidate country against its neighbours.
The Macedonian film „Third Halftime“ is being filmed in Macedonia as a lavishly funded international production, depicting a football match played in 1942 between two teams of the Bulgarian football league – Levksi and Makedonia.
According to information obtained by EurActiv, the film depicts the Bulgarians as fascists, plotting to kill the coach of the „Macedonian“ team, who is of Jewish descent.
„The film should make Macedonians come together,“ according to official statements quoted by the press in Macedonia. However, Lazar Mladenov, president of the Bulgarian Cultural Club in Skopje, told EurActiv that mass scenes in the film stage a „very heavy anti-Bulgarian atmosphere“.
The film is done with the support of the Macedonian Prime Minister Nikola Gruevski, who helped grant the production a state contribution of €1 million.
The general sponsor of the film is Sparkasse Bank, a part of the German banking group that has been asked by Bulgarian MEPs to withdraw its support.
In the letter to Füle, MEPs said that the „FYROM policy is running counter to our European values“ and shows Skopje is breaching European acquis, citing various texts from European Parliament resolutions.
Significantly, the Bulgarian MEPs used the acronym FYROM , or Former Yugoslav Republic of Macedonia, even though Bulgaria was the first country in the world to recognize the Republic of Macedonia under its constitutional name, after it seceded from Yugoslavia in 1991.
Athens insists that Macedonia use FYROM in a long-running dispute with its Balkan neighbour over Greece’s argument that „Republic of Macedonia“ implies a claim over its northern region.
In addition, Greece considers that Skopje is misappropriating large chunks of its ancient history. Similarly, Bulgaria considers that Macedonia is cherry-picking heroes and glorious episodes from its medieval history and the 19th- and early-20th century struggle against Ottoman domination.
Recently, Skopje angered Athens by erecting a giant statue of a ‘warrior on horseback’ resembling Alexander the Great in the centre of Skopje. Both nations claim Alexander as a native son.
Kirilov told EurActiv that the Gruevski government had „overdone it“ with nationalist activities, aimed at boosting its popularity. „This may have helped him win the elections, but the Macedonian people will soon realise that this is not in the country’s interest,“ Kirilov said.
Commissioner Füle’s office told EurActiv they had just received the letter, and had requested his representatives in Skopje to provide more information.
Source: EurActiv.com
- Решението, с което правителството даде права на „Шеврон“ за търсене на шистов газ
В Държавен вестник, бр. 47 от 21.06.2011 г. е публикувано Решение на Министерския съвет на Р. България, с което се дава зелена светлина на „Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън“ – ЕООД да търси нефт и природен газ в зона от 4398 кв. км от територията на страната. Срокът на разрешението е 5 години с право на продължения. Според точка 8 от това решение правителството „допуска предварително изпълнение на решението, като приема, че отлагането на изпълнението му би довело до блокиране на проучването и добива на природен газ на територията на Република България, което е в разрез с националните приоритети“. Важно е да се отбележи, че в съответната законова база у нас не се прави разлика между обикновен и шистов природен газ.
===========================================
РЕШЕНИЕ№ 427 ОТ 16 ЮНИ 2011 Г.
за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в площ „Блок 1 Нови пазар“, разположена на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и ВарнаНа основание чл. 5, т. 2 и чл. 50, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства, Решение № 717 на Министерския съвет от 2010 г., мотивирано предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодексМИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТРЕШИ:1. Дава разрешение на „Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън“ – ЕООД, със седалище и адрес на управление: София, бул. Цар Освободител 10, ЕИК 201234474, да извърши за своя сметка и на свой риск търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок 1 Нови Пазар“, разположена на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна, с размер 4398 кв. км, с координати на точките от № 1 до № 12 съгласно приложението.2. Срокът на разрешението е 5 години от датата на сключване на договора за търсене и проучване на нефт и природен газ с право на продължения съгласно чл. 31, ал. 3 от Закона за подземните богатства и при условия и по ред, определени с договора за търсене и проучване.3. Правата и задълженията на титуляря на разрешението, както и условията и изискванията за осъществяване на търсенето и проучването по това разрешение се уреждат с договора за търсене и проучване на нефт и природен газ.4. Търсещите и проучвателните работи, предложени в офертата на „Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън“ – ЕООД, София, са задължителни за срока на това разрешение, така както е предвидено в договора за търсене и проучване на нефт и природен газ.5. Оправомощава министъра на икономиката, енергетиката и туризма да сключи договор за търсене и проучване на нефт и природен газ в едномесечен срок от обнародването на решението в „Държавен вестник“.6. Договорът за търсене и проучване да се сключи съобразно условията на това решение, Решение № 717 на Министерския съвет от 2010 г., конкурсните условия и изисквания в конкурсните книжа и офертата на „Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън“ – ЕООД.7. Контролът по изпълнението на това разрешение и на сключения договор за търсене и проучване на нефт и природен газ се осъществява от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.8. Допуска предварително изпълнение на решението, като приема, че отлагането на изпълнението му би довело до блокиране на проучването и добива на природен газ на територията на Република България, което е в разрез с националните приоритети и стремежа към енергийна независимост на Република България и е необходимо да се защити като особено важен държавен интерес.9. Решението се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в общините по местонахождението на площта по т. 1.10. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от датата на обнародването му в „Държавен вестник“.Министър-председател: Бойко БорисовГлавен секретар на Министерския съвет: Росен ЖелязковПриложение към т. 1Списък на координатите на площ „Блок 1 Нови пазар“Координатна система WGS 84№Географска дължинаГеографска ширина1.27.00000043.7653002.28.00000043.7612003.28.00000043.7434994.27.96900043.7365005.28.00244243.4483786.28.00000043.2565977.27.60190043.2566008.27.60186743.2767679.27.15960643.27766910.27.15955843.25966111.27.01171143.25958112.27.01171743.295597Обща площ -S = 4398 кв. кмИзточник: http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=52757
- The Writers’ Theater представляет: “The Caretaker”
Двадцатый, юбилейный сезон The Writers’ Theater, начатый спектаклем “Отражения, или Истинное” по пьесе Т.Стоппарда, продолжается спектаклем по пьесе старшего друга сэра Тома, нобелевского лауреата Гарольда Пинтера “Сторож” (“The Caretaker”).Пьесы Пинтера – печальные зарисовки, не привязанные ни к какому времени и ни к каким реалиям. Его герои немногословны, и даже те слова, которые они говорят, зачастую ничего не выражают. При этом после выхода из зрительного зала возникает странное чувство послевкусия. Пьесы Пинтера не поддаются определению. По искусству слова и паузы, по умению создать атмосферу я бы сравнил драматурга с ранним Антониони и пьесами Чехова. Пинтеровских героев трудно забыть, о них хочется думать – редкий случай в современном театре!
В Чикаго к драматургии Пинтера чаще всего обращался Steppenwolf Theatre. В первый сезон 1976-1977 годов – сезон образования театра – на его сцене шли сразу две пьесы Пинтера – “Любовник” и “Кухонный лифт”. Автор был уже хорошо известен, и постановка его пьес подняла репутацию театра. В дальнейшем Steppenwolf часто обращался к пинтеровской драматургии. На сцене театра шли его пьесы “Сторож” (сезон 1978-1979 годов), “На безлюдье” (сезон 1980-1981 годов), “Возвращение домой” (сезон 1989-1990 годов). Однако с 1992 года имя драматурга исчезает с афиши театра. Его не ставят не только на сцене Steppenwolf. Происходит интересный парадокс: по мере возрастания интереса к Пинтеру со стороны европейского театра американские режиссеры несколько отодвигают драматурга в сторону. В девяностые годы XX века о нем говорят все больше как о правозащитнике. Только в 2007 году в Steppenwolf снова обратили внимание на драматургию Пинтера – в театре поставили его пьесу “Предательство”. И вот, наконец, долгожданный приход Гарольда Пинтера на сцену одного из интереснейших театров Чикаго – The Writers’ Theatre.
Режиссер – Рон О Джей Парсон.В ролях: Карим Банделу, Аниш Етмалани, Билл Норрис.
Спектакль идет до 25 марта 2012 года. 664 Vernon Avenue, Glencoe, IL 60022, справки и заказ билетов по телефону 847-242-6000 или на сайте www.writerstheatre.org.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
