Всички авторски страници

Авторски

• Държавата изчезва вече и на хартия

                                                                   Редакционен коментар на в. „Капитал“

   

  Сметната палата обяви поредния прецедент – за първи път отказа да завери финансов отчет на министерство – в случая на земеделието и храните за 2010 г.

  Причината – изчезването на почти цялата счетоводна база данни – софтуер и хартиени носители, за материалните активи на бившата агенция по хидромелиорации по време на закриването й през май миналата година и превръщането й в дирекция към земеделското министерство.

  С това квалифицирано от одитната институция „престъпно посегателство“ умишлено са изтрити данни за язовири, сгради, напоителни системи и съоръжения, диги, корекции на реки и т.н. – все обекти, в които освен традиционните бюджети през последните години се изляха и значителни държавни средства заради наводненията.

  Този сектор беше под крилото на ДПС в продължение на осем години – покрай участието на партията в управлението на двойната и тройната коалиция от 2001 до 2009 г. Неслучайно, както показа и шеметният консултантски хонорар за хидропроекти в Родопите на лидера Ахмед Доган – философ по образование, но хидромелиоратор по призвание – за който Висшият административен съд не откри никакъв конфликт на интереси.

  По груби сметки неосчетоводените активи в отчета на ведомството на Мирослав Найденов са за около 300 млн. лв. Кой какво е правил с тези активи може да си остане погребана завинаги „тайна“ – в официалния смисъл, разбира се, като основание за търсене на нечия отговорност.

  Това положение е истинско облекчение за институциите, на които е възложена задачата да търсят отговорност – още миналата година „случаят е предаден на прокуратурата и по него е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител“.

  В понеделник след огласяването му прокуратурата не успя да даде отговор докъде е стигнало разследването й. Но едва ли отговорът ще е по-различен от обичайното „по случая се работи“ (другият й дежурен отговор е, че „няма данни за извършено престъпление“).
  
  Странно в цялата история е и защо земеделският министър Найденов чак сега, след година и половина, разпорежда пълна инвентаризация на активите на закритата агенция, която се очаква да приключи след още една година. Това ще рече, че загадката кой какво прави с тях ще продължи  още немалко време.

  Ако досега държавата беше критикувана, че работи само на  хартия, след този случай въпросът е дали няма да изчезва и в този си вариант?

   

• Избори в Тамбакунда

  Резюме:

  При последните избори в България безчинствата бяха многобройни; нямам място да ги изредя тук. Купуваха се гласове, предварително бе купен медиен слугинаж, приложи се натиск над избирателите. Но аз не искам изборите да бъдат касирани. Нови избори ще означава нов многомилионен разход. И то безсмислен, понеже БСП също безчинстваше, когато управляваше сама или в коалиция.

  Край на резюмето.

  Ако някой ми каже: „Ти пък какво разбираш от избори“, ще му кажа: „Аз видях повече избори, отколкото повечето хора са виждали“. Виждал съм:

  1. Тотална забрана.

  2. Забранителен тоталитаризъм.

  В Царство България при цар Борис Трети имаше тотална забрана за избори. А тоталитаризмът правеше избори, но забраняваше на друг да ги спечели. Сталин казал: Не е важно кой колко бюлетини е получил, важно е кой брои бюлетините.

  Аз лично не съм чел такова нещо от Сталин. Но, ако той го е казал, ГЕРБаджиите възкресиха изборния сталинизъм. Това им отива, като се има предвид тяхната закваска. Закваската на ББ (Бойко Борисов) е комунистическо-милиционерска.

  Освен в България, виждал съм избори по цял свят. Благодарение на задграничната дейност на двете големи партии в САЩ, особено на демократическата, аз бях в международни групи от чуждестранни наблюдатели при избори в различни страни. Тук нямам място да изброя всички страни, където бях. А и където бях, аз бях само където ме пращаха да наблюдавам как протичат изборите, да разбирам какво става и да докладвам.

  В Тамбакунда изборите бяха по-честни от последните избори в България. Тамбакунда е една от десетината области в Сенегал и е колкото половин България. Там гласуваха при отличен ред. Най-голямото нарушение беше, че някои сенегалци си бяха послужили с Eau d’Javel. Това съм го разказвал, но пак ще го разкажа. На всеки гласуващ му потапяха показалеца на дясната ръка в мастило, което с дни не се изтрива. Изборната комисия кара сенегалеца/сенегалката да си покажe показалеца, преди да гласува. Ако е намастилен, значи той/тя се опитва да гласува повторно и го/я връщат. Никакви адресни регистрации, никакви други глупости. Можеш ли да провериш кой от кое безименно селце с десетина колиби е довтасал? Покажи си показалеца и туй то.

  Интересно, че сред измамниците нямаше жени; те бяха все мъже. Те, след като гласували, почистили си показалците с Eau d’Javel, което е най-проста белина, както си я знаем на български. Нарушителите бяха трийсетина и това беше единственото изборно нарушение в Тамбакунда. Нямаше купуване на гласове както в България, нямаше управляващата партия да казва „Ако гласувате за нас, ще имате файда, ако не гласувате за нас, няма да получите нито от правителствената, нито от международната помощ за България“ (за Тамбакунда в случая). Нямаше я и българската неразбория при броенето и експедирането на запечатаните чували с бюлетините.

  Измамниците май си правеха майтап с изборите, понеже, като ги хващахме, че хитруват, тогава те и всички в изборния пункт и на опашката пред пункта умираха от смях. Голям джумбюш ставаше.

  Преди първите избори след тоталитарния строй в България някои чуждестранни наблюдатели ни запитаха ще въведем ли топването на показалеца на дясната ръка в трудно изтриваемо мастило. Аз се обидих:

  Това е за неграмотни хора, пък ние, българите, сме грамотни. У нас практически няма неграмотни, няма наркомани, няма СПИН; въобще ние, българите, сме – Ехей! – вие знаете ли, че преди хиляда години ние сме били еди-какво си, когато вие още сте били еди-какво си? Ние сме високообразовани и нископлатени и като се отворим към света, ще видите вие как ние ще дръпнем напред.

  Да можех да си глътна думите обратно. Сега ние изнасяме предимно проститутки, цигани, фалшификатори на кредитни карти и някой друг учен или еврочиновник на брюкселска ясла.

  Изрепчих се тогава като македонски историчар, който си вярва, че прабаба му е шуранайка на Александър Македонски. Или като български историк, говорещ за събития, на които не е бил свидетел. Хем знаех, че стойност имат само разказите на онези хора, които са били там и тогава, когато нещо е ставало. Херодот или от Юлий Цезар, който писал за Галските войни. Тукидид, който писал за Пелопонеската война и за баланса на силите; едно понятие, което и днес е в употреба.

  Аз бях в Тамбакунда. Близо е до екватора; здрачът е кратък, бързо пада нощта. Хората от NDI (The US National Democratic Institute) предвидливо ми бяха дали репелент за комари и хубаво електрическо фенерче и ми бяха резервирали ловно бунгало с климатик и душ. В Тамбакунда имаше ловен туризъм. Местните ми казаха, че имало Gibier (дивеч) и в бунгалото отсядали бели хора с не знам какви си пушки с не знам какви си мерници, за да стрелят не знам какъв Gibier. Аз защо съм без пушка? Не им казах, че аз не съм убиец на „жибие“. Хората, които убиват животно не за да се наядат, а за спорт, са хвалипръцковци, на които да им изтръгнеш пушката от ръцете и да им я счупиш в главата, мисля си аз.

  Но, ако по пътечката до бунгалото, по която трябваше да се връщам с фенерчето, срещна хищник, който не знае как аз мисля?

  Затова останах на мегданчето пред изборния пункт. Гласоподавателите, надошли от безименните колиби, нямаха къде да спят, но те и не мислеха да спят. Събраха дърва от гората, накладоха голям огън, пекоха месо и беше весело. Танцувахме около огъня до зори и се смеехме, аз на себе си, те просто така. Призори жените сложиха багажите на главите си, понеже там мъжете не носят багаж, и те всички си тръгнаха кой откъдето е, а аз пъхнах в сака си излишното вече електрическо фенерче и тръгнах към самолетната писта да взема самолетчето за Дакар, където трябваше незабавно да представя доклад за NDI (The US National Democratic Institute) как са протекли изборите в Тамбакунда.

  Доклад на английски, естествено, пък аз, като не знам как е на английски белина. В Дакар запитах един канадски сенатор от нашата група наблюдатели. Той говореше еднакво добре френски и английски. Той каза:

  – На английски няма Eau d’Javel.

  – Е аз какво да правя?

  – Не знам. Жена ми купува Ajaks.

  – Ейджъкс белина ли е?

  – Не го знам какво е. Не е Аякс от „Илиадата“, предполагам – сухо каза сенаторът, който беше начетен мъж.

  – Ама аз, ако напиша, че те си избелваха палците с Ейджъкс, и се окаже, че в Сенегал не се продава Ейджъкс, ще излезе, че аз лъжа.

  – Твоя грижа – каза сенаторът.

  После на граничния контрол дежурният, като ми видя българския паспорт и поиска да ме арестува, моята грижа изведнъж стана грижа на сенатора. Той каза, че ако ме арестуват, той идва с мен и няма да се качи на самолета Дакар – Париж. Шломо Авинери от Израел, преподаващ политически науки в САЩ; с когото заедно бяхме наблюдавали избори в Естония, също заяви, че няма да се качи на самолета без мен. Останалите международни наблюдатели – и те. Размина ми се арестът в Сенегал. Минахме всички заедно граничния контрол и седнахме да пием червен чай от каркаде, докато се качим на самолета. Полицай-митничарят дойде да се извинява, уплашен да не му изстине мястото. Не ми трябваха неговите извинения, исках за разбера защо ме намрази, като ми видя българския паспорт.

  Оказа се, че той бил от бедно семейство. Дядо му служил във френския експедиционен корпус; получил френска военна пенсия и с нея изхранвал цялата си челяд; изучил и него за полицай-митничар. Дядо му разказвал, че било страшно, когато воювал за Франция, но най-страшни били българите. Те изведнъж изскачали от техните окопи и набождали на техните щикове който им се изпречи.

  Той не знаеше точно къде и кога е било това. Но май и сенегалци е имало във френския корпус на Балканите. Историците да кажат така ли е; аз не съм историк. Аз разказвам само каквото съм видял; друго не казвам.

  Не казвам, че българският владетел Фердинанд е бил финяга и бисексуален мегаломан. Не казвам, че сегашният премиер ББ (Бойко Борисов) е мегаломан, простак и гангстер, допадащ на българските простаци, като им казва: Аз ви давам магистрали, метро, спортна зала. Не казвам, че той и цялата българска политическа банда са Gibier de potence (това няма да го преведа какво значи).

  Аз само казвам, че моята и вашата, че нашата България върви на зле. И ако последните избори в България бъдат касирани, от това няма да стане по-добре. Защото и едни преиграни избори ще са по-нечестни от изборите в Тамбакунда.

   

  Димитри Иванов,

  в. „Сега“

• През 2012 г. България ще е беднякът отличник на ЕС

  От есенната прогноза на Европейската комисия лъха на икономическа зима, но страната ни е в групата, която ще избегне рецесията

   

  Първите коментари за есенната икономическата прогноза на ЕК подминаха най-важните числа, изводи и очаквания за България. И за нашата страна прогнозата на Брюксел се понижава спрямо пролетния доклад, но все пак се оказва, че най-бедната страна в ЕС ще се нареди сред отличниците през идните две години. Според доклада през 2011 и 2012 г. България ще отбележи най-висок ръст на производителността в целия ЕС. Догодина ще сме в челната петорка по ръст на икономиката и на второ място по най-нисък държавен дълг след Естония, а бюджетният дефицит ще е сред най-ниските. Всъщност шампионите по очакван икономически ръст за 2012 г. са все страни от Източна Европа – първите шест са Естония, Литва, Латвия, Полша, България и Румъния.

  От документа на ЕК се разбира, че България е финансово дисциплинирана държава и вероятно няма да изпадне отново в рецесия през следващите две години. Изводът, който липсва в евродоклада, но се налага логично, е, че България ще си остане най-бедната страна в ЕС и че при тези темпове на развитие десетилетия няма да й стигнат да догони средното за ЕС ниво.

  Някак незабелязано мина едно стряскащо число в документа на ЕК – нашият НСИ и Агенцията по заетостта мълчат, но според еврокомисията безработицата у нас вече е над 12%. И ще остане такава и догодина, а това е тревожен симптом. Експертите казват, че истинският край на кризата настъпва едва когато безработните започнат трайно и неотклонно да намаляват.

  Анализът на Брюксел обхваща отиващата си година и следващите две. Основният извод за България е, че „възстановяването досега бе бавно и изостава от повечето нови икономики в ЕС“, а реалният БВП е с около 5% под върховата си стойност от 2008 г. Нататък обаче нещата се подобряват. Според ЕК туризмът и добрата земеделска реколта се очаква да спасят ръста на икономиката през последните две тримесечия, така че тази година БВП ще се увеличи с 2.2%, а догодина – с 2.3 на сто.

  В документа се подчертава, че България е на път да постигне желаното снижаване на бюджетния дефицит – до 2.5% т.г., 1.7% догодина и 1.3% през 2013 г. За разлика от страната ни много държави от ЕС ще продължат да се борят за вместване в маастрихтския критерий. Дори при планираното нарастване на държавния дълг от около 16% от БВП сега до 17.5% през 2012 и 18.5% през 2013 г. България ще остане сред страните с най-ниско дългово бреме в ЕС.

  Есенната прогноза на ЕК отразява скупчването на буреносни облаци над Гърция и други държави от еврозоната от последните месеци. Влошаването на прогнозите засяга всички страни от ЕС. Данните показват, че финансово дисциплинираните държави ще се развиват сравнително добре, а прахосниците ще се борят с рецесията.

  Гърция например ще продължи да пропада, икономиката й ще се срине с 5.5% т.г. и с нови 2.8% година догодина, а дългът й ще стане почти 2 пъти колкото БВП. Един от стълбовете на ЕС, Франция, ще има 5% свръхдефицит в бюджета си през 2013 г., според доклада на ЕК. Италия, чийто дълг е около 120% от БВП, ще отбележи символичен ръст от 0.1% догодина. Дори най-силната икономика на ЕС – Германия, ще има едва 0.8% ръст през 2012 г. За нас това не са добри новини – Германия, Гърция и Италия са важни пазари за нашите фирми.

   

  ПРОВАЛЪТ на ПРАВИЛАТА

  И в този анализ, както и в предишни ЕК изпуска най-важният „детайл“, който обяснява икономическия провал на ЕС – масовото погазване на маастрихтските критерии. Да припомним – те включваха под 3% бюджетен дефицит, недопускане на държавен дълг над 60% от БВП и т.н. Тези правила за разумна фискална политика и финансова дисциплина хронично бяха пренебрегвани от повечето членки на ЕС, за което отговорност носят и отделните държави нарушителки, и пасивното правителство на ЕС – Еврокомисията. В отминалата рецесия „стара Европа“ си намери оправдания да маскира раздуването на дългове и дефицити като пакети за стимулиране и подпомагане. Това „антикризисно“ харчене само влоши нещата, досъсипа Гърция и продължава да взима още жертви.

  ЕК: Европа влиза в порочния кръг на застой и дългове

  „Възстановяването на икономиката на ЕС спря. Силно влошеното доверие се отразява на инвестициите и потреблението, забавеният ръст на световната икономика пречи на износа, а спешно наложилата се бюджетна консолидация е тежест върху вътрешното търсене.“ Това констатира есенната икономическа прогноза на Европейската комисия, огласена в четвъртък.

  Очаква се стагнация в ЕС за период, който може да обхване значителна част от 2012 г. Годишният ръст за 2012 г. се очаква да бъде 0.5 %. За 2013 г. се очаква растеж от порядъка на 1.5%. Безработицата ще остане висока – около 9.5 %.

  „Отслабването на реалната икономика, нестабилните публични финанси и уязвимият финансов сектор изглеждат взаимообвързани в порочен кръг. Само обръщането на тази отрицателна спирала би могло да възвърне доверието и икономическото развитие“, се казва в анализа на ЕК.

  Перспективите започнаха да се влошават от лятото – кризата с държавния дълг на страните от еврозоната се разпростря. Развитието на световната икономика също забави темп. Очаква се предприятията да отложат или отменят инвестициите си заради по-неблагоприятна икономическа перспектива и увеличена несигурност. Домакинствата ще потребяват в разумни граници на фона на продължаващите усилия на определени държави членки да намалят високата си задлъжнялост. Банките вероятно ще ограничат кредитирането, което допълнително ще спъва инвестициите и потреблението.

  Цените на енергията бяха основният двигател на инфлацията през 2011 г. Сега се очаква да намалеят и инфлацията да слезе под 2% през 2012 г. Така няма да има значителен ценови натиск и нарастването на заплатите би следвало да е скромно.

  Рискът от рецесия е реален. Основните рискове са свързани с безпокойство по отношение на държавния дълг, финансовия сектор и световната търговия. Възможна е негативна спирала: по-слабият растеж затруднява емитентите на държавен дълг, чиято нестабилност на свой ред е предизвикателство за устойчивостта на финансовия сектор.

   

  Юлиана Бончева, Деница Райкова,

  в. „Сега“

• „Крилати“ изречения от една политическа седмица

  Думите наистина казват всичко. Думите на една политическа седмица в България.

  „Ние сме втори по големина на малък външен дълг“ – Бойко Борисов, министър-председател.

  „Основен извод е, че телевизорът победи хладилника“ – президентът Георги Първанов по повод отминалите избори.

  „Спортът в Пловдивския университет се развива на висока висота… Пловдив остава люпилнята на българските спортисти. От този град са излезли много големи спортисти, които със своите изключителни постижения прославиха България абсолютно в най-голям аспект в световния спорт.“ – Христо Стоичков, доктор хонорис кауза на Пловдивския университет

  “Ние, българите живеем уютно. Живеейки уютно, проявяваме уважение към глобалните ценности. Така че, ако вашите домакини-студенти сутрин, към 5-6 часа, ви черпят с ракия или с уиски, не смятайте, че това е нарушение на добрите нрави. Все някъде в света е 17 часа.“ – Сергей Игнатов, министър на образованието.

  „Независимо че вотът, при който бях избрана, беше таен, реално той беше абсолютно явен.“ – Владимира Янева, председател на Софийския градски съд.

  Владимир Шопов,

  Vladimirshopov.wordpress.com

  Бел.ред.: Заглавието е на Еврочикаго.

• Медиите били като купувачите на гласове

  Медиите по време на изборите постигнаха влияние, аналогично на купуването на гласове. Това коментира Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация“, представяйки резултатите от мониторинга на медийната среда в периода на предизборната кампания.

  „Медиите изиграха роля на брокери между политиката и публиката“, коментира експертът. Спасов посочи, че в хода на официалната кампания премиерът Бойко Борисов е продължил да бъде най-споменаваното име в медиите.

  След него се подреждат кандидатите за президент Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин. От институциите най-споменавани са ГЕРБ, правителство, БСП, ДПС. Хората, изразили най-много мнение в медиите, се оказват партийните лидери Бойко Борисов и Сергей Станишев, а не кандидатите за президент. Тези кандидати не бяха мажоритарни личности, а партийни кандидатури, коментира Орлин Спасов.

  Положителните публикации за Росен Плевнелиев са шест пъти повече от отрицателните, докато за Калфин – 1,7 пъти повече. Според Спасов се наблюдава нарастваща тревога в средата на медиите за свободата на словото. По думите му медиите действат като предприятия, ръководейки се от краткосрочни или средносрочни цели за печалба около властта. Той представи данни, според които 50% от журналистите декларират, че се упражнява политически натиск върху тях или върху медията, в която работят.

   

  Източник:   в. „Новинар“

• Израел – „Иновационна фабрика“ по необходимост

  Защо Израел, който се счита за световен шампион по броя на стартиращи фирми, няма своята Силиконова долина? Чии „мозъци“ са в компютрите по целия свят? Как страната се превърна във „фабрика за иновации„? Отговаря на тези въпроси и споделя многогодишни наблюдения на израелската хай-тек високотехнологична среда журналистът Владимир Бейдер от „Комерсантъ“

  Силиконова долина в Израел няма. Затова пък има силициеви оазиси. Те са разпръснати по цялата страна – като пясъчен плаж на курортен град.

  С тях можете да се сблъскате и в някои части на известните израелски мегаполиси – Ерусалим, Тел Авив, Хайфа, Бе’ър Шева – а и в някоя периферна дупка, която тук деликатно назовават „градове на развитието„, за да не се каже недоразвити: в покрайнините на някакъв си местен Muhosransk с разбит паваж и скучни жилблокове от 60-те години, посред гумаджийници и дюнерджийници, изведнъж изникват като мираж сгради с издути платна на фасадите си, блестящи на вечното слънце в стъкло и стомана, заобиколени от великолепни кръчмета около тях. (Висококачествена кетърингова инфраструктура на високо равнище около хай-тековете се появява незабавно – тези компании раздават на служителите си ваучери за храна в добри ресторанти, така че собствениците на заведенията са гарантирани, че не са заплашени от фалит).

  Силиконовите фрагменти обаче е трудно да бъдат забелязани отстрани. Повечето от тях обикновено са скрити от погледа – в претъпкан офис небостъргач с разнообразен набор от фирми, в крайградска вила,в апартамент, в селската пустош на някакъв си пасторален moshav, кибуц, или населени места в „териториите„.

  Никакви други богатства страната няма – само хора и идеи.

  Е, разбира се – и желание за оцеляване. Чисто и просто – борба за оцеляване.

  Ако искате добро кафе, предпочитате горе-долу приличен ресторант, посещавате кънтри клуб с плувен басейн – места, които може да си позволи (и си позволява!) средният израелец, почти със сигурност ваши съседи по маса ще се окажат създатели на израелското „технологично чудо„ – такава малка страна, такъв микс от население, такава концентрация на научни работници и високи технологии!

  Те живеят сред нас – не в секретни селища а ла Академгородок, Арзамас-16. Нищо подобно няма тук. Поселения за богати, квартали и клубове само за свои с дебели портфейли – има. Резервация за умни – не.

  Пипала и мозъци

  Когато бях помолен да напиша за израелските иновации, по някаква причина първото нещо, което си спомних… беше тридесетгодишнината на дъщеря ми. В псевдоселско ресторантче с много добра храна в предградие на Modi’in, където живеем и аз, и дъщеря ми, се събрахме около 30 души.Освен роднините, беше и нейната компания, предимно съученици на съпруга й. Те са учили един клас преди Светлана в престижното ерусалимско училище „При Университета„; в техния клас имаше много руснаци, а в нейния – ни един, момичето беше за първа година в страната – приютиха я, станаха приятели. Ожениха се.

  Всички са на една възраст – 30-32; всички, включително и момичетата, имат зад гърба си служба в армията, университет, работят. Камара деца търчат между и под масите, произвеждат невъобразим глъч, какъвто могат само израелските деца. На площадчето пред ресторанта са паркирани колите на Светланините приятели, и почти всяка от тях е украсена с логата на фирмите им – в хай-тек фирмите е прието да предоставят автомобили на своите служители и „да подпечатват“ своите „коне„. Така че на фордовете, тойотите, маздите, хондите пред мене бяха логата на всички причиндали на моя компютър: Microsoft, HP, IBM, Intel …

  Но не е там работата, че само в една компания съученици имаше представители на най-големите световни къмпютърни марки. А фактът, че всички тези марки са представени в Израел. И те не се занимават с производство на периферни компоненти или сглобяване на готови части, а с „мозъка“ – софтуера, със стратегическите решения.

  Допреди 10-20 години тези гиганти не виждаха потребност от аутсорсинг в святата, но гореща в много аспекти земя, а ако и отваряха тук представителства, то те бяха само офиси за продажби и гаранционно обслужване с персонал от няколко души.

  Intel, световен лидер в производството на процесори, сърцата на компютрите, се заселва в Светите земи преди всички останали – през 1974 година. За това време броят на неговия израелски щат е нараснал от петима служители до 7000 – най-голямото предприятие в страната.

  Калифорнийският октопод се заселва тук не в преследване на прословутите еврейски глави; възможно е да е бил привлечен от изключително благоприятните условия за инвестиции. Чуждестранните инвеститори, откриващи нови производствени мощности в Израел, в продължение на няколко години са били освобождавани от данъци и такси за земята.

  „Lavi“ е прототип на изтребител, проектирана от IAI. Уникалните технологии, разработени за тази машина, уплашили дори американците.

  Но в крайна сметка се оказало, че Intel има в Израел не пипала, а глава. Именно оттук стартира новата компютърна ера. Процесорът за първия в света персонален компютър е разработена в Хайфското подразделение на Intel през 1980 година. Също тук – само че в Ерусалимския филиал на Intel – е следващият пробив, настъпил в областта на компютърните технологии: създаден е първият в света 32-битов процесор за платформата на IBM PC. Именно израилтяните в Intel се оказаха най-добре подготвени за ерата на преносимите компютри. Не е изненадващо, че им е било повелено и развитието и производството на мобилните процесори.

  Така че има лоша новина за анти-семитите: техният персонален компютър или лаптоп е с еврейски мозък. Съжалявам.

  Появата в Израел на дъщерно дружество на Cisco – световния лидер в разработването и производството на рутери, навигатори за компютърни и Интернет мрежи, е базирана върху чисто лични причини.

  Един от водещите разработчици на компанията – Майкъл Лаор – след 11 години в Калифорния решава да се завърне в Израел. На управата й било жал да загуби ценния служител, затова му предложили да открие клон на Cisco у дома. Дори заради него предприели безпрецедентна стъпка – до онзи момент центрове за изследвания и развитие извън САЩ Cisso нямал.

  Той отишъл още по-далече – убедил шефовете да финансират замисления от него в своя филиал проект за нова архитектура на навигатора – CRS-1. Което отнело четири години и разходи на дружеството в размер на половин милиард долари. За сметка на това пък навигаторът се оказал най-мощният и най-бързият в света, поставяйки Cisco извън конкуренцията. CRS-1 в пълната си конфигурация се продава за 2 милиона долари.

  Четири години след пробива – през 2008 г. – в израелския клон на Cisco вече са заети 700 служители.

  И все пак основното поле на израелските иновации не са клоновете на световните гиганти, а местните стартиращи компании.

  Портокали и объркване

  Скоро след създаването на държавата през 1948 г. Израел е дори с по-малко приятели, отколкото сега, но не и с по-малко врагове. Всеки израз на съчувствие се оценявал особено високо. Само няколко страни установили дипломатически отношения с еврейската държава. Сред тях била и Аржентина.

  Първият посланик на тази страна при първия разговор с първия министър-председател Давид Бен-Гурион, желаейки да демонстрира добрите намерения на своето правителство заявил, че Аржентина смята не само да е приятел, но и да търгуваа с Израел.

  – Какво можете да ни предложите за износ? – поинтересувал се той.
  – Портокали и зъбни протези – с тежка въздишка казал Бен-Гурион.

  Портокалите дълго време останали основен елемент на израелския износ. С портокали израелското правителство закупило от съветското принадлежащото на Руското императорско палестинско дружество имение в Ерусалим. Разказвали са ми, че и известните, благодарение на романа на Василий Аксьонов „Марокански портокали„, в действителност били израелски: преналепвали етикетите на плодовете, за да не предизвикват нежелани асоциации.

  Центрове за научноизследователска и развойна дейност извън САЩ водещият разработчик в света на навигацията на компютърните мрежи – Cisco Corporation – традиционно нямаше. Израел наруши традицията. Всички останали направления за износ след това се появяват не от добър живот, а в резултат на пряка безнадеждност.

  Така Израел се превръща в основен износител на диаманти. Ще се разсмеете – от бедност. През 50-те и 60-те години на миналия век белгийските и холандските производители-евреи преместват тук своите производства за шлифоване на диаманти. Съвсем не от национална солидарност. А по същата причина, поради която западните бизнесмени сега местят производствата си в Китай и в други страни от Третия свят – евтиното. Тогава и в Израел работната ръка е евтина- много по-евтина, отколкото в Европа.

  Купил през 50-те години евтино земята, основал текстилна и шивашка промишленост в Израел индустриалецът от Аржентина Израел Полак. Тогавашният министър на финансите Пинкас Сапир, известен с това, че в окъсания си бележник съхранява всички разходи и приходи на държавата, го попитал дали би искал да се премести в Израел с капитала си, ако получи безплатен земя на половин час път с кола от Тел Авив? Полак сметнал предложението за будалкане – и обещал. Сапир му определил среща в 5 часа сутринта и на празен път без полиция действително стигнали за половин час до южната дупка – „града на развитието“ Кириат Гат, където и сега, със съвременни автомобили, по съвременни пътища, се стига най-бързо за час и половина. Но Полак бил дал дума. И я удържал.

  В резултат текстилът се превърнал в едно от най-големите израелски износни пера на 60-те години. Сега по-голямата част от текстилните и шивашки предприятия са затворени или прехвърлени в съседна Йордания. А в Кириат Гат се е настанило най-крупното производство на Intel.

  Изправен пред Западното ембарго върху продажбите на оръжие, Израел бе принуден да създаде своя собствена отбранителна индустрия. Така в допълнение към автоматите „Узи“ се появиха собствени изтребител „Kfir“ (заради упорството на Шарл де Гол трябвало да откраднат плановете на френския „Мираж„), след това – танковете „Merkava“ – смятани за най-добрите в света, ракети, пистолети, сателити, безпилотни самолети … През 80-те продаобите на отбранителна продукция носят основните приходи от износ.

  В края на 80-те години Израел се готви за производството на изтребителя „Lavi„, който е далеко изпреварил всички налични световни разработки. Подложен на безпрецедентен натиск от САЩ, чиито производители на въздухоплавателни средства щели да останат без клиенти, проектът „Lavi“ бил принуден да се закрие. Скандалът бил страшен. Министърът на отбраната Моше Arens, професор по авионика, хвърлил демонстративно оставка. Концернът на авиационната индустрия бил на ръба на фалита. Сформираните по проекта „Lavi“ екипи от висококвалифицирани специалисти се оказали на улицата.

  Но дълго да остават на улицата не могли – и започнали да се оглеждат за друго поприще. Именно по онова време – края на Студената война – търсенето на оръжие спаднало рязко, отбранителната промишленост в целия свят била в криза, а в Израел – в провал. И масата най-добри специалисти и мениджъри в отчаяние се хвърлила в нова, едва отворила се ниша – хай-тек.
  А междувременно довтасали и руснаците.

  Рентабилността на загубите

  „Руснаци“ в Израел наричат онези, които в Съветския съюз наричаха евреи, както и тези, които вълната на масовата репатриация отнесе в Израел заедно с тях под кодовото название „Великата Алия„.

  Нея, твърдят, винаги били я чакали. А когато я дочакали, се оказала неочаквана. Никой не знаел какво да прави с такава маса (в рамките на няколко години населението се увеличило с почти 20 %). Още един безпрецедентен мащаб допълнителни гърла за хранене (от друга страна добре – това са клиенти) и евтина работна ръка (което е още по-добре – конкурентоспособността на израелските продукти скочила нагоре), но също и глави. Повече от половината руски емигранти били с висше образование, имало много учени и специалисти от висока класа. Малката страна не била в състояние да преглътне това на секундата. Обезумели започнали да търсят нови схеми.

  Родили се много, но може би най-продуктивна се оказала схемата на технологичните оранжерии.

  Преди да преминем към нея, се налага да поясня някои подробности, които отличават организацията на израелската наука от, да речем, съветската, към която нашите хора били свикнали.

  Цялата наука се базира главно в университетите. Професорите получават заплата за преподавателската си работа, а изследователската дейност се извършва главно посредством грантове – местни, чуждестранни и международни. Държавно финансиране имат само проекти, считани за приоритетни за държавата. Учените търсят грантове по света или от частни инвеститори в страната. Държавата, ако счете за необходимо, добавя към получения грант от 50 до 90 процента. 15 на сто от общата сума прибира университетът – той също трябва да живее от нещо.

  Заредени с най-съвременна техника, израелските танкове „Merkava“ се котират високо по света. Учените имигранти (далеч не всички) били привличани в университетите на държавни стипендии. През първата година на работодателя изплащали от стипендиалния фонд 90 на сто от заплатата, получавана за работа на учен, втората – по-малко, в третата – още по-малко, и така нататък – да изплуват сами.

  Но още откъде новите имигранти могат да получат странично финансиране?

  В оранжериите всичко е по-просто

  Налице е учен с идея. В оранжерията той намира мениджър – обикновено кореняк израелец с опит в уреждане на инвестиции. Те образуват група, подготвят обосновка. С нея отиват да търсят пари от държавата.

  С разпределение на ресурсите се занимавало (занимава се и днес, но в по-малки размери) ведомството на Главния учен в Министерството на промишлеността и търговията, а също и Банката за развитие на промишлеността, при която наскоро беше създадена инвестиционна компания за индустриално развитие.

  Тези пари не са заем. Държавата участва в проекта или с дял (и тогава представител на Главния учен влиза в борда на директорите на дружеството), или получава 2-3% от продажбите, докато покрие разходите си. Тези средства се използват след това за финансиране на нови проекти. Ако проектът не е рентабилен – от участниците не може да се вземе нищо. Разпределените средства не се възстановяват – губят се.
  Впоследствие, през 1993 г., е създадена фонд за рисков капитал „Yozma“ („Инициатива„), който натрупва публични средства и привлича инвестиции от частни инвеститори.

  Две трети от проектите се оказвали губещи. Но успешните се оказали важен стимул за повтаряне опита вече на друго равнище.

  Именно опитът с оранжериите, създадени всъщност за адаптиране и заетост на руските учени и изобретатели, предизвика вълна от частни фондове за рисков капитал и стартиращи фирми, т.е. фирми, създадени с оглед на специфично ноу-хау. Най-често целта на такава компания (с изключение, разбира се, реализацията на идеята), е да бъде продадена за големи пари на някой гигант или рисков фонд.

  Цитрусите достатъчно дълго бяха основно перо в израелския износ. Сега са само един от елементите му.

  Ето тук и намериха приложение зубрите и структурите, формирали се в закрития проект „Lavi„. Те имаха идеи и способност да ги оценяват, както и връзки в производството, отбраната, финансовите и държавни структури. Много от тях станаха мениджъри на стартиращи фирми.

  Има маса примери за това как момчета, студенти или приятели от войниклъка продават свои разработки за стотици милиони долари. Между другото, най-успешните проекти са изпълнени, противно на общоприетото мнение, не от руски компютърни гении, а просто от армейски приятели – там и приятелството е по-силно, и захапката.

  И сега тълпи рискови експерти ровичкат из Израел в търсене на обещаващи стартиращи фирми, изкупуват на корен, прекупуват едни от други. Израелските стартиращи мениджъри се опитват да пазят в тайна разработките, крият авторите на идеи и техните помощници, оборудват лаборатории и опитни производства далеч от традиционните хай-тек струпвания – в места затънтени и запустели, за да не привличат вниманието на своите конкуренти върху техните кокошки, снасящи им златни яйца.

  Ето защо не може в Израел да има Силиконова долина – ще я запрат.

  Днес Израел е световен шампион по брой на стартиращите фирми. В началото на 2000 г. на всеки 40 минути възникваше нова; сега те са, според някои оценки, повече от четири хиляди. На Ню Йоркската стокова борса за високи технологии NASDAQ Израел е на второ място след Съединените щати. По инвестиции в ноу-хау на 10 хиляди души Израел надминава САЩ 2.5 пъти, а Европа – 30 пъти.

  ** 7-милионен Израел инвестира в нови разработки $ 2 милиарда държавни средства годишно. Приблизително толкова, колкото Великобритания, където населението е 51 млн., и Германия, където живеят 82 милиони.

  Как при подобни рискове (а инвестирането в идеи е най-рисково) държавата може да отидете на такива разходи? Отговорът в Израел знаят всички и го повтарят като мантра:

  без това просто няма как да оцелеем.

  Никакви други богатства в страната няма, освен хора и идеи.

  Е, разбира се – и желанието да оцелее. Това е просто борба за оцеляване.

  Автор: Владимир Бейдер, Йерусалим

  Превод: Ник

  Оригиналната статия на руски може да прочетете тук – линк

• Коледни пости

  След 14 ноември деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният пост, наричан често „четиридесетница на ап. Филип“.  Той е установен в чест на Раждането на Спасителя, за да се подготвят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце да посрещнат празника Рождество Христово. По време на тези 40 дни не се разрешава да се яде месо, както и всички животински продукти – яйца, мляко, сирене, кашкавал, извара. Алкохолът също е забранен, с изключение на виното. Червено вино може да се употребява всеки ден по една чаша, с изключение на сряда и петък. Виното е единствения алкохол, който се разрешава по време на поста, тъй като е символ на Христовата кръв.

  Подробен календар на коледните пости – какво се разрешава
  15 – 22 ноември- само растителна храна с олио (21 ноември Въведение Богородично)
  23 – 29 ноември – разрешава се риба
  30 ноември – 6 декември – разрешава се риба (От Андреевден до Никулден 7 декември)
  13 декември- разрешава се риба
  14 -19 декември – разрешава се риба
  20- 24 декември – само растителна храна с олио (От Игнажден до Бъдни вечер)
  25 декември – Блажи се (Не се пости дори ако се случи в сряда или петък)

  Изключение от Коледните пости църквата прави за децата, бременните жени, болните и възрастните хора, на които са разрешени мляко и млечни продукти.

  Постът обаче не включва само ограничения в хранителния режим. Желаещите да постят не трябва да имат интимни отношения, трябва да се въздържат от изречени лоши думи, както и от лоши помисли и шумни забавления. По този начин пречистването трябва да стане освен физически, но и духовно.

  Постът се нарича още Малка Света Четиридесетница. През тези дни на пост и молитви човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните си и неволните грехове, да потърси опрощение, да се изповяда и причести със светите Христови тайни дарове.

  Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета. В нашата съвременност постите са загубили религиозното си значение за голяма част от хората – те или се отнасят пренебрежително към тях или ги свеждат до обикновена диета. Ако пристъпите към тях обаче единствено с надеждата, да свалите няколко излишни килограма, сигурно ще останете разочаровани. Смисълът на постите е съвсем друг – постигане на хармония между душата и тялото.

  За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост. Някои духовници смятат, че не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост. Човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните си грехове и да търси опрощение. Същественото при поста не е гладуването, а промяната на живота и духовното разположение на вярващите.

  Затова постът изисква не само да изключим от менюто си месото и млечните продукти, но и да пречистим мислите си от злободневните проблеми, агресията и завистта към околните, които са разрушителни най-вече за самите нас.

  Ако не сте вярващи, сигурно ще си кажете, какъв е смисълът. Фактът, че постите са начин за постигане на хармония от най-дълбока древност и съществуват не само в християнството, но и в будизма, юдаизма и мюсюлманството, говори, че смисълът им е универсален и не се свежда до една определена религия.

  Какво да хапваме по време на постите?

  

  Организмът ни има нужда от белтъчини, така че изключвайки месото и млечните продукти е нужно да ги заместим с такива от друг произход. Това са ястия с :
  боб, леща, ориз (особено кафяв), булгур (пшеница), нахут, гъби, авокадо, всякакъв вид кълнове, соеви продукти – тофу, мляко, соева кайма и шницели, растителен кашкавал и сирене, сушени плодове, кълнове и пълнозърнести продукти. Добавете и ядки и семена в менюто си – фъстъци, орехи, лешници, бадеми, сусам, тиквено и слънчогледово семе и други

  По време на постите е нужно да хапваме и повече плодове и зеленчуци, който да донесат на организма ценни витамини и минерали – не забравяйте да включите в менюто ябълки, портокали, киви. По време на коледните пости е сезона на картофите, зелето, цвеклото, карфиола, броколите, морковите, спанака, праз, тиквата, все още има патладжани. Освен това можете да хапвате и грах, бамя, брюкселско зеле, царевица, боб.

  Почти всички видове макаронени изделия са подходящи за пости. Все пак обърнете внимание на етикета, дали не е отбелязано наличието на яйца или други животински продукти. Зехтинът както знаете има свойствата да изчиства организма от натрупаните мазнини, така, че използването му ще спомогне още повече за прочистването на организма от токсините.

  Както стана ясно има дни, в които да се яде риба е позволено (на Никулден даже задължително), това важи само за миряните – служителите на манастири и църкви, спазват строг пост. Ето и някои от рибите, които са с най-високо съдържание на белтъчни: риба тон, херинга, лефер, паламуд, скумрия, сардина, хек, сафрид, бяла риба, пъстърва.

  Всъщност, ако правилно съставите менюто си по време на Коледните постите, дори е възможно да не усетите лишение. Не случайно те се наричат „рибни” – през повечето време е разрешено яденето на риба и безгръбначни – охлюви, калмари, скариди и всякакви други морски дарове. Те са едни от най-полезните, вкусни и леки храни. Трябва да спазвате строг пост (единствено растителна храна с олио) само през дните от 15 до 22 ноември и от 20 до 24 декември, всички сряди и петъци. Не рядко постите стават повод да обогатим еднообразното си меню и да се храним с вкусни и полезни продукти, които иначе рядко присъстват на масата ни.

  До 21 ноември се спазват се всички забрани, отнасящите до Вълчите празници!

  На 14 ноември Православната църква прославя Свети апостол Филип и отбелязва  Коледни заговезни след което започва  40-дневния Рождественския пост, които завършва на 24 декември – Бъдни вечер.

  Леки и спасителни пости!
  Pravoslavieto.com, hera.bg

• Документалният филм на Чарлс Фъргюсън „Inside Job“ (видео)

  Inside Job (2010) е документален филм на Чарлс Фъргюсън (Charles H. Ferguson) за финансовата криза от края на първото десетилетие на двадесет и първи век. Според самия Фъргюсън, филмът е за „систематичната корупция във финансовия сектор на САЩ и последиците от тази корупция.“ В петте си части филмът изследва как промените в регулациите и банковите практики са спомогнали за създаването на кризата. Филмът е спечелил Оскар (Academy Award) в категорията „Най-добър документален филм“ . (Тук филмът е с български субтитри – кликнете на иконката на малкото телевизорче, за да го гледате на голям екран).

  Inside Job
  The documentary is in five parts.
  It begins with a look at how Iceland was highly deregulated in 2000 and its banks were privatized. When Lehman Brothers went bankrupt and AIG collapsed on September 15, 2008, Iceland and the rest of the world went into a global recession.
  Part I: How We Got Here
  The American financial industry was regulated from 1940 to 1980, followed by a long period of deregulation. At the end of the 1980s, a savings and loan crisis cost taxpayers about $124 billion. In the late 1990s, the financial sector had consolidated into a few giant firms. In 2001, the Internet Stock Bubble burst because investment banks promoted Internet companies that they knew would fail, resulting in $5 trillion in investor losses. In the 1990s, derivatives became popular in the industry and added instability. Efforts to regulate derivatives were thwarted by the Commodity Futures Modernization Act of 2000, backed by several key officials. In the 2000s, the industry was dominated by five investment banks (Goldman Sachs, Morgan Stanley, Lehman Brothers, Merrill Lynch, and Bear Stearns), two financial conglomerates (Citigroup, JPMorgan Chase), three securitized insurance companies (AIG, MBIA, AMBAC) and three rating agencies (Moody’s, Standard & Poors, Fitch). Investment banks bundled mortgages with other loans and debts into collateralized debt obligations (CDOs), which they sold to investors. Rating agencies gave many CDOs AAA ratings. Subprime loans led to predatory lending. Many home owners were given loans they could never repay.
  Part II: The Bubble (2001-2007)
  During the housing boom, the ratio of money borrowed by an investment bank versus the bank’s own assets reached unprecedented levels. The credit default swap (CDS), was akin to an insurance policy. Speculators could buy CDSs to bet against CDOs they did not own. Numerous CDOs were backed by subprime mortgages. Goldman-Sachs sold more than $3 billion worth of CDOs in the first half of 2006. Goldman also bet against the low-value CDOs, telling investors they were high-quality. The three biggest ratings agencies contributed to the problem. AAA-rated instruments rocketed from a mere handful in 2000 to over 4,000 in 2006.
  Part III: The Crisis
  The market for CDOs collapsed and investment banks were left with hundreds of billions of dollars in loans, CDOs and real estate they could not unload. The Great Recession began in November 2007, and in March 2008, Bear Stearns ran out of cash. In September, the federal government took over Fannie Mae and Freddie Mac, which had been on the brink of collapse. Two days later, Lehman Brothers collapsed. These entities all had AA or AAA ratings within days of being bailed out. Merrill Lynch, on the edge of collapse, was acquired by Bank of America. Henry Paulson and Timothy Geithner decided that Lehman must go into bankruptcy, which resulted in a collapse of the commercial paper market. On September 17, the insolvent AIG was taken over by the government. The next day, Paulson and Fed chairman Ben Bernanke asked Congress for $700 billion to bail out the banks. The global financial system became paralyzed. On October 3, 2008, President Bush signed the Troubled Asset Relief Program, but global stock markets continued to fall. Layoffs and foreclosures continued with unemployment rising to 10% in the U.S. and the European Union. By December 2008, GM and Chrysler also faced bankruptcy. Foreclosures in the U.S. reached unprecedented levels.
  Part IV: Accountability
  Top executives of the insolvent companies walked away with their personal fortunes intact. The executives had hand-picked their boards of directors, which handed out billions in bonuses after the government bailout. The major banks grew in power and doubled anti-reform efforts. Academic economists had for decades advocated for deregulation and helped shape U.S. policy. They still opposed reform after the 2008 crisis. Some of the consulting firms involved were the Analysis Group, Charles River Associates, Compass Lexecon, and the Law and Economics Consulting Group (LECG).
  Part V: Where We Are Now
  Tens of thousands of U.S. factory workers were laid off. The new Obama administration’s financial reforms have been weak, and there was no significant proposed regulation of the practices of ratings agencies, lobbyists, and executive compensation. Geithner became Treasury Secretary. Feldstein, Tyson and Summers were all top economic advisors to Obama. Bernanke was reappointed Fed Chair. European nations have imposed strict regulations on bank compensation, but the U.S. has resisted them.
  

  Budget $2 million
  Box office $7,871,522
  Total Lifetime Grosses
  Domestic: $4,312,735 54.8%
  + Foreign: $3,558,787 45.2%

• Глас народен, глас Божи…

  Народе Български…

  Опитвах се да премълча, да премълча това, което става на този етап, но не мога да се сдържа. Народе Български – как е възможно, как? Къде сте, Български пълководци, да видите как сега тези, които предадоха вас, сега предават целият Български народ. Но тогава народът беше буден и настана, а сега тъпчат го, изплюват му се в лицето – ние по нашият край му казваме сурата. Къде е Петко… войвода, защо не се роди поне един като него? Той такива като днешните ни управници им теглеше куршума, защото знаеше, че те са язва, те са рана, която ще се отвори. Слушам, гледам как един самозван надут министър на финансите заплашва тези хора, които хранят България. Видите ли на – че ако излезнете на протести, ще ви резна още от парите. Тези, които не питат дали е добре Бойко Борисов и не му лижат г*за, а стават рано и отиват да обработват земята. Тази земя, която е изхранвала народа, Българина; на тази земя, където са се родили толкова големи хора; тази земя, където ние живеем; тази земя, където Бог е създал така, че да има всичко. Но ето на – зададе се един, който нито я Обича, нито Обича народа на тази земя. Заплашва. Ми ти си за куршум бе, Г-н Дянков. Другият главен герой, наперен Дедо Пейо. Ако не бъде отпуснато на неговото ведомство толкова и толкова пари, щяло еди какво си, еди какво си. Питам го аз, простият, защото така се изразяваше Г-н Цветанов на някои свои изказвания по време на обиколката си из народа на България – че на, видите ли, ние сме прости, не можем да четем, не можем да пишем, а само слушаме. Ти, г-н Цветанов – не си ли най-послушната гейша? И идва ред на пълководеца. Генерала ли му казваха, не знам. Къде си, народе Български, или май те затриха, ако не са те, още в скоро време ще те. И не се сърди на никого, защото ти сам си избра това. Та не да ни се надсмиват гърците, та не да ни се надсмиват всички останали. Един човек решава какво, къде, как. В анонс с това – не, че преди не го решаваше един човек, но не закриваше държавният резерв, напротив, създаваше още и още. Има доста Български поговорки, които сега олицетворяват днешният ни колапс. „Каквото повикало, такова се обадило”. Не искам да употребявам епитети, не искам да си хабя за тези господа речника – достатъчно ми е цветущ, ако го пусна в действие. Само ще ви кажа, Г-да на кормилото на държавата, които сте. Тази поговорка важи и за вас – и отсега нататък внимавайте в действията си, че скоро може и да ви заличат.

   

  Нури Джурин

   

  Нури Джурин е роден през 1971 г. в гр. Ягоруда. Работил е като барман, сервитьор, масажист, строител. Автор е на три поетични книги – „Когато луната целуне земята“ (2006), „Ад и Рай“ (2007) и „Признателност“ (2009).

   

  Източник:  Публикация във Фейсбук

• Идва ли краят на американската мечта?

  Американците търсят нови спасители. Затова изборите през 2012-а могат да се окажат исторически вододел

  „Independent on Sunday“

  „Преди 10 години имахме Джони Кеш (фамилията му в превод от англ. език означава пари в брой), Боб Хоуп (надежда – англ.) и Стив Джобс (работни места – англ.)“, гласи солена шегичка, станала популярна, след като Силиконовата долина изгуби един от символите си. „Сега вече няма пари в брой, няма надежда, няма и работни места“. Тази шега може и да не е претендент за Нобелова награда за смешна история, но показва мрачното настроение, което цари в Америка – година преди страната да произнесе присъдата си дали Барак Обама заслужава втори мандат в Белия дом.

  Преди провеждане на президентски избори се говори, че вотът ще бъде исторически вододел, за да подхожда на двамата кандидати, които наистина са се подготвяли за поста през миналия век: 1932 г., която предшества избора на Франклин Рузвелт и последвалите пет десетилетия господство в Белия дом на Демократическата партия; голямото поражение от Рейгън през 1980 г., когато официално бе направена консервативна промяна в националната политика, която продължава и до днес.

  Смяташе се, че 2008 г. ще донесе ново начало – не само заради цвета на кожата на победителя, но и заради очакванията за промяна и възраждане, които изглеждаше, че набират скорост, въпреки най-лошата икономическа криза след Голямата депресия, която докара в Овалния кабинет Франклин Делано Рузвелт. Ситуацията обаче не бе такава.

  Големите надежди могат да създават големи, неоправдани очаквания

  Това се случи и с Обама. Бляскавото обещание не бе изпълнено, поне засега; донякъде заради неговата неопитност (той бе само две години в Сената, когато през 2007 г. бе обявена кандидатурата му); донякъде заради изключителния инат на опонентите му от Републиканската партия; но преди всичко заради икономическата криза, която се оказа по-сериозна и по-трудна за разрешаване, отколкото почти всеки очакваше.

  Истината, изразена в цифри, бе представена преди дни в последните прогнози на Федералния резерв – централната банка на САЩ. Икономическият растеж в следващите три години едва ли ще надхвърли 2.5% – значителен според остарелите евростандарти, но едва достатъчен, за да не изостава от увеличаващата се работна сила. Дори и да предположим, че е избегната нова рецесия, то безработицата ще продължава да е почти 9%, когато се проведат изборите, а в края на 2014 г. вероятно все още ще е над 7%. Това подобряване на ситуацията може да окаже влияние върху увеличаване, но не на свободните работни места, а на броя на американците, които са се отказали да търсят работа. Помнете също така, че нито един президент след Рузвелт не е бил преизбиран, когато безработицата е била над 7.2%.

  Цифрите обаче показват само част от ситуацията. Те не могат да опишат задълбочаващото се чувство на упадък; усещането, че тази криза не е само временен обрат, а постоянна инфекция, влияеща на националното благополучие. Докато икономиката бе в добра форма, несправедливостите и недостатъците на системата бяха прикривани.

  Повече от десетилетие се появяват обезпокоителни сигнали

  – нарастващите бюджетни дефицити, увеличаващите се задължения на хората и стагнацията в доходите на средната класа. Голямата рецесия ги извади на показ и те могат да вдъхновят американците да се променят. Доминиращите емоции днес са безсилие и гняв. Не можете да ги измерите с възхода на дясното движение „Чаено парти“ и на лявото „Окупирай Уолстрийт“. От идеологическа гледна точка те се намират на двата противоположни края – първите смятат правителството за източник на всеки проблем, а другите настояват властта да се справи с несправедливостите на капитализма.

  В сравнение с „Окупирай Уолстрийт“ „Чаеното парти“ е почти организирана политическа сила, която в момента тласка напред Републиканската партия. Но по начин, по който представляват двете страни на една монета. И двете движения са гневни на статуквото. Мразят системата, в която управляват парите; политиците са зависими от финансовите си благодетели, а изпълнителните директори си плащат безсрамно високи бонуси, дори и когато са докарали компаниите си до дъното.

  Още по-важно – Голямата рецесия създава измамното усещане и за американската мечта. Правото да натрупаш състояние винаги е било част от тази мечта, но при определени условия, свързани с честност. Тези условия са достигнали своя предел. Не минава и седмица, без да се появят нови статистически данни, които показват, че националното богатство е все по-концентрирано в ръцете на много малко хора. Пропастта между много заможните и останалите американци е по-голяма след депресията от 1929 г. Либералите обвиняват намаляването на данъците, което предприе Буш през 2001-2003 г. Това обаче само затвърди тенденцията технологичният напредък да възнаграждава собствениците на капитал и изключително сръчните, докато глобализацията на пазара на труда унищожи милиони работни места за американската средна класа в традиционните сектори на икономиката.

  Друго отмиращо мнение е, че

  всяко следващо поколение ще бъде по-добро от предишното

  Съвременните млади американци може да живеят по-зле от родителите си в свят, където пълната заетост на работната сила в традиционния смисъл може да се постигне завинаги. Освен това се предполага, че образованието е ключът към непрекъснато нарастващото благополучие. Американците често са атакувани с доказателства, че училищните им стандарти изостават опасно след основните им конкуренти от Азия и Европа.

  Вярно е, че целият свят завижда на американските университети – доказателство за това са чуждестранните студенти, които се тълпят към тях. Средните дългове на студентите в САЩ са се увеличили до над 25 000 долара на човек, което е рекорд, и сега общо заемите на студентите превишават задълженията по кредитни карти. Това става в момент, когато намаляват добре платените работни места, които ще позволят на завършващите да изплащат кредитите си. Смяташе се, че Америка е място на социална мобилност. Всъщност проучванията показват, че ако си роден в бедно семейство, имаш по-голям шанс да забогатееш в Канада или някои европейски страни, отколкото в САЩ.

  Това ни връща към Стив Джобс. Несъмнено той бе титан в съвременния бизнес и е сравняван с Томас Едисън или Хенри Форд. Но тъгата след смъртта му показва нещо друго – усещането, че определена част от Америка си отиде с него;

  Америка, в която две деца могат да променят света от гаража си

  Подобни страхове, разбира се, са доста преувеличени. САЩ все още са най-творческото място на земята и доказателство за това са получените патенти, спечелените Нобелови награди и маниите, които завладяват света – да не споменаваме безмилостния индустриален шпионаж, на който САЩ са подложени от страна на Китай, Русия и др. Осезаемо е чувството, че ХХI век няма да принадлежи на Америка и глобалното икономическо превъзходство пресича Тихия океан.

  Затихващата сила на САЩ в чужбина допринася не толкова болезнено, но пък осезаемо за усещането на упадък. Срещата на Г-20 в Кан подчерта това. Преди Вашингтон бе смятан за потенциален спасител на еврозоната. Сега, затънали в дългове, САЩ са просто наблюдател. Всички погледи са насочени към Китай, който притежава резерви на стойност 3.2 трилиона долара.

  Във военно отношение, разбира се, Америка остава ненадмината, единствената световна суперсила, която може сама и веднага да изпрати многобройни войски навсякъде по света. Вашингтон обаче вече не може да си позволи втори Ирак или Афганистан – войни, които струваха над 1 трилион долара.

  Влиянието на Америка намалява дори и в региони, където имаше традиционно господство. САЩ не могат да моделират близкоизточния мирен процес; гледаха отстрани Арабската пролет; а честно и със съжаление в гласа сътрудник на Обама каза, че „бяха на задна линия“ във войната на НАТО в Либия. Подобен подход може да създаде забележимо дипломатическо и финансово присъствие, но бе лек удар за защитниците на американската изключителност и за глобалните претенции на страната.

  Въпреки това няма разочарование и усещане, че старият модел вече не работи. Когато времената бяха добри, несъвършенствата нямаха значение: федералното правителство традиционно бе далечна реалност, а разделението на властите е вписано в конституцията. Но когато времената са лоши, хората гледат към Вашингтон с надеждата да получат решение. Затруднено положение, в което е страната, повдига въпроси дали двупартийната система в настоящата й форма функционира.

  Американците общо взето са прагматици и с умерени възгледи

  Те вече гледат към Вашингтон и виждат само поляризация и вечни спорове между двете партии. В американската система на разделение на властта политиката може да работи само ако се правят компромиси. Според мнозинството от настоящите сенатори и конгресмени, основната заплаха, пред която се изправят, не е опозиционната партия по време на избори, а по-радикален съперник от собствената партия, в която малцинство от посветени активисти решават изхода.

  Резултатът е Демократическа партия, в която доминира либералното крило, и републиканска фракция, която е станала по-консервативна от всякога. Всеки се е окопал дълбоко в идеологическото си укрепление. Американците са благосклонни към силни аргументи и разделено правителство – но не разделено по този начин. Разделението на властите е направено много добре, но когато един законодателен орган (Сенатът) изисква гласовете на 60 от всичките 100 членове за най-малко спорни закони, нещата се променят. След разногласията при гласуваното през лятото на увеличаването на тавана на националния дълг, националното недоволство се превърна в отвращение. Направено наскоро проучване по поръчка на Си Би Ес, в. „Ню Йорк таймс“ показа, че одобрението за работата на Конгреса е само 6%.

  Изглежда обаче нищо не се променя. Преди дни Камарата на представителите успя да приеме с мнозинство от 396 срещу 6 гласа резолюция, която утвърждава „Вярваме в Бог“ като официалното мото на САЩ. Но останалите важни въпроси са обречени на провал. Омразата на републиканците към по-високите данъци, дори и за свръхбогатите, блокира закон, който би осигурил работни места на стотици хиляди. Подобно противопоставяне изглежда ще попречи и на двупартийната „суперкомисия“ в Конгреса, създадена при сключването на сделката за тавана на дълга. Неуспехът може да се изрази в ново понижаване на рейтинга на САЩ от рейтинговите агенции – и да увеличи презрението на обикновените граждани към политиците.

  Не е чудно, че американците търсят нови спасители. Не е чудно, че се появиха леви и десни протестни движения. Не е чудно, че популярността на политиците с оригинални възгледи като доста грубия в изказа си губернатор републиканец от Ню Джърси Крис Кристи или преподавателката в Харвардския университет Елизабет Уорън, кандидат на Демократическата партия за Сената, тормози Уолстрийт и финансовия сектор.

  Бунтарското настроение също така помага

  да се обясни необичайната борба за президентската номинация на Републиканската партия през 2012 г.: отказът да приемат опитния Мит Ромни и флиртът с алтернативните кандидати, сред които е бившият собственик на пицарии Хърман Кейн, чиято кандидатура, както изглежда, може да залезе, но не само заради отправените му обвинения в сексуално посегателство.

  До изборите все още има една година и резултатите от тях са доста неясни. Обама би имал сериозни притеснения при нормална обстановка, когато одобрението му е само 45% и 75% от американците са на мнение, че страната е „поела по грешен път“, според едно от последните проучвания на общественото мнение. Но както казва стара поговорка, не можеш да победиш някого, без да имаш с кого да го победиш.

  Едно нещо обаче е сигурно. В тежки моменти за Америка на сцената се появяват популистите. Това може да бъде и настоящият президент, който остро критикува безсърдечните републиканци заради това, че поощряват богаташите. Може да бъде и републиканец, който успее да убеди сънародниците си, че Обама води страната към разруха. Или пък може да бъде трети кандидат, който да се превърне в отдушник на общото недоволство от статуквото.

  Не отписвайте напълно тази възможност. А и през 1992 г. Рос Перо обяви кандидатурата си само шест месеца преди изборите и спечели почти 20% от гласовете – във време, когато проблемите на САЩ не бяха и една десета от тези, пред които страната е изправена днес. По един или друг начин 2012 г. може да се окаже изборният вододел, който 2008 г. не бе.

  Източник: в. „Сега“

• Сделки с българската мизерия

  

  В Германия собственици на негодни за ползване жилищни сгради извличат изгода от мизерията на източноевропейците. Те им предлагат подслон на абсурдно високи цени. Често в къщите се настаняват по над 100 души.
  Все повече българи и румънци се решават да напуснат родината и да търсят късмета си в Германия. От 2007 г. насам броят на германските градове, преживели масивен прилив на хора от тези части на Източна Европа, става все по-голям. След Берлин, Кьолн, Дортмунд и Кобленц дойде ред и на Манхайм.

  Кварталите Юнгбуш и Некарщад в Манхайм привличат българите като магнит. Там обаче те често стават жертва на скъперници: собственици на негодни за ползване жилища се възползват от притока на икономически бежанци и им предлагат места за преспиване на ужасяващи цени.

  „Известни са случаи, в които хората са принудени да плащат за матрак на пода по 100 евро“, казва общинската съветничка Регина Трьош. Тя призовава печелещите от чуждата мизерия да бъдат издирвани и наказвани. А за „проблемните имоти“ просто трябва да се наложи забрана за адресно регистриране, предлага Трьош.

  Неприятният страничен ефект
  
  Живеещите в съседство германци вече се оплакват гръмогласно от странния начин на живот на пришълците. Още през април т.г. полицията претърси две сгради на улица „Елфенщрасе“ в Некарщад. Оказа се, че там живеели над 50 човека, а адресно регистрирани били 148. Токът се крадял, дървените парапети на стълбището били изгорени за отопление.

  Има и още по-ужасяващи случаи: така например след проверка на властите се оказа, че в една къща в Манхайм са регистрирани 400 източноевропейци.

  Не само мизерията в жилищата на новодошлите кара властите да действат. В тези квартали сериозни проблеми създават каналджийските банди, проституцията и ред други закононарушения.

  Докато достъпът до германския трудов пазар за гражданите на България и Румъния остава ограничен до 2014 година, онези от тях, които имат собствен бизнес или упражняват занаят, могат да работят напълно свободно. Това е добре известно на новодошлите.

  В Манхайм са регистрирани безброй малки фирми за извъшването на някакви услуги, в сянката на които процъфтява трудът на черно и укриването на данъци. Фирмите често се затварят веднага след извършването и получаването на заплащането на само една единствена поръчка.

  „Германската администрация вече не е господар на положението“, възкликва сътрудник на Службата за реда и сигурността в града.

  Малък български град

  За последните пет години броят на икономическите имигранти в двата манхаймски квартала е нараснал десетократно. Броят на живущите там български граждани от 2006 година насам се е увеличил от 670 на 2600, а броят на румънците се е удвоил – от 982 на 1883.

  Засега рецептата на общинските съветници в Манхайм за справяне с проблема гласи: да се засили борбата срещу мизерията на хората и да се положат по-големи усилия за интегрирането им. „Хората надали ще могат да бъдат накарани да се върнат по родните си места, затова трябва да се търсят нови пътища“, убедени са в Общината.

   

  Източник: Дойче Веле

• Днес са Коледни заговезни

  Днес 14 ноември са Коледните заговезни, а от утре започват и Коледните пости, които траят до Рождество Христово. Постът  продължава 40 дни и се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата (Великденския пост). Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – сина Исус Христос.

   По българска традиция, вечерта на Коледни заговезни 14-ти се готви пиле с кисело зеле, тиквеник с орехи, пълнени чушки с боб, вита баница, мед.Лъжицата, с която се сипва от блажните ястия на този ден се прибира и се изважда отново на Коледа

   Строг пост се спазва от 14 до 22 ноември и между 20 и 24 декември. От 23 ноември до 19 декември е позволено да се консумира вино, риба и морски дарове – с изключение на дните сряда и петък, когато пак се спазва строг пост.

  Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна. Започва времето, когато се обръщаме назад, за да си направим равносметка. Време, през което трябва да спрем да се носим по течението и да признаем пред Бога и себе си своите грехове.

  Въпреки натрупания опит, мнозина не могат да си обяснят защо животът сякаш им се изплъзва. Защо, въпреки преживяното, трудно успяват да си поставят ясна цел. Защо въпреки своята добронамереност, продължават да са егоцентрични, деспотични и нехайни към Бога. Това е проблем на мнозина, нищо че си признават вината и съжаляват за стореното.

  За да имаме успех и за да стане животът ни спокоен, трябва да вземем твърдо решение за преодоляването на греховните си навици. Постът не приключва с покаянието, нужна е и борба с помислите. А тях е най-добре да споделяме с духовниците – свещеници и монаси. Добре е да си потърсим сред тях свой духовен водач, който да ни съветва. Така няма да рискуваме отново да попаднем в коловоза на лъжливи и напразни надежди.

  Постът обаче далеч не е обикновена диета. Той е очистване не само на тялото, но и на душата от суета, гордост, злоба и престъпни помисли. Постигналият това единство на смирение, любов и доброта човек се превръща в духовна личност.
  Коледният пост не бива да е самоцел. Още по-малко диета. Ето защо е добре при започването му да се получи благословия от духовник. За да се сдобиете с нея, е важно първо да изповядате греховете си пред свещеник. Важно е още 40-дневният пост да не се афишира.

  Постът не е свързан само с физически лишения, вярващите християни трябва да се откажат и от другите си пороци. На алкохола и цигарите не се гледа с добро око. Разрешено е само виното, стига да не се пие в сряда или петък. Хазартът е забранен, както и шумните купони. Постът предполага пречистване и самовглъбяване, затова в 40-те дни до Коледа можем да се отдадем на четенето на книги. Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино може да употребява без сряда и петък. На Никулден – 6 декември, се разрешава риба и вино.

  Венчавките са забранени от днес /началото на коледните пости/ до Въведение Богородично /21 ноември/ и от Игнажден /20 декември/ до Богоявление, Йордановден /6 януари/.

  В следващите 52 дни до Богоявление ще се правят само граждански бракове. Протестантските църкви изцяло отричат поста. Католическата църква изисква по време на коледните пости да не се яде месо – само в петъчните дни.

  Според българската традиция това е последният ден, в който се блажи, народът нарича Коледни заговелки. Тогава се прави голяма трапеза – коли се кокошка и се готви с кисело зеле. Пълнят се чушки с боб и много мазнина. Прави се и вита баница с тиква и много орехи. След като семейството се навечеря, стопанката на къщата измива и скрива лъжицата, която е ползвала, за да сипва блажно и няма да я пипа цели 40 дни, края на които е на Коледа, когато е и отговяването.

  На този ден православната църква чества деня на Св. апостол Филип. Св. Филип е едни от дванадесетте апостоли, които са следвали Спасителят.

  На 14 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Филип (означава обичащ коне) Фильо и Филка.

  Източници: pravoslavieto.com, zadoma.com, hera.bg

• Православен календар: 14 ноември – Свети Филип. Започват Коледните пости

  Св. апостол Филип е един от дванадесетте апостоли на Христос Роден е във Итсаида. Филип от юношеските си години бил даден да се обучава в книжната мъдрост. Той усърдно четял и изучавал Свещеното Писание и пророчествата за въжделения Месия и в сърцето му пламнала гореща любов към Него и силно желание да види Господа лице в лице, макар още да не знаел, че Този, Когото очакват и желаят да видят толкова много хора, вече е дошъл на земята. След възкръсването на Христос, проповядвал в Галилея, Гърция, Аравия, Етиопия. Вършел чудеса – възкресил мъртвец от Иерапол, ослепил противника си, върнал зрението на невинно заслепени, спрял бурята в морето. Филип обиколил много области в Мала Азия, смело проповядвал словото Божие, като понасял търпеливо гонения и страдания. Придружавали го сестра му Мариамна и апостол Вартоломей. Вдиграл на крака жената на градоначалника и тя приела с благодарност и радост светото кръщение. Тогава началникът осъдил апостолите на кръстна смърт. Филип бил разпнат с главата надолу, като окачили кръста на високо дърво срещу капището на ехидната и хвърляли върху него камъни. Вартоломей бил разпнат при стената на същия храм. Но внезапно се явило страшно земетресение. Развълнуваният народ започнал да проси молитвите на св. апостоли и се спуснал да ги снема от кръстовете. Снели Вартоломей, който бил още жив. Пристъпили и към Филип, но той вече бил предал Богу дух. Последните негови думи били молитва за мъчителите му. Вартоломей с чест погребал тялото му. На мястото, където изтекла кръвта на светия апостол, след три дни израснала лоза като знамение за това, че заради пролятата в името на Христа кръв светият се наслаждава на вечно блаженство със своя Господ в Неговото Царство. Много жители от Йерапол приели Кръщение. Вартоломей и Мариамна ги укрепявали във вярата и учели на словото Божие.

  Св. апостол Филип със св. Теодор Тирон и св. Димитрий Солунски. Икона от 11-12 в. Днес в Московския Ермитаж

  

  На този ден ритуално се коли черно пиле или петле от жена. Целта е да де се умилостиви лошия дух, който мори кокошките. Спазват се всички забрани, отнасящите до Вълчите празници.

  Честито на именници днес –  Филип, Филипина, Фильо, Филка и всички други.

  Днес, 14 ноември, са Коледни заговезни, започват 40-дневните Коледни пости, които завършват на 24 декември – Бъдни вечер. Той се смята и за последният ден, в който може да се блажи – т.е яде месо, яйца, млечни продукти. По българска традиция в нощта на Коледни заговезни на трапезата се слага пиле с кисело зеле, тиквеник с повечко орехи и пълнени чушки с боб.

• 14 ноември – Световния ден за борба с диабета
  14 ноември e рождената дата на Фредерик Бантинг и е определен за Световен ден за борба с диабета. През януари 1922 г. в Канада д-р Фредерик Бантинг (14 ноември 1891-21 февруари 1941) инжектира за първи път инсулин на умиращ от диабет юноша – 14-годишния Леонард Томсън, и спасява живота му.

  За първи път той се чества през 1991 г. от Международната диабетна федерация и Световната здравна организация.

  На 20 декември 2006 година Общото събрание на ООН приема специална Резолюция за захарния диабет, с което се увенчава с успех усилията на световната общност, на десетките професионални и пациентски организации, на милиони диабетици и техните семейства, участвали в една от най-масовите световни кампании. Резолюция 61/225 за захарния диабет определя 14 ноември за Световен ден на диабета, официално наблюдаван от ООН.

  Целта е да се подчертае тревожното нарастване на броя на заболелите от захарен диабет, да се подобри информираността за заболяването и възможностите за превенция, както и да се насърчи правителствата да работят по проблемите на захарния диабет чрез приемането на национални диабетни програм

  На диабета се дължи голям дял от разходите за здравеопазване в много развити страни. Терапията на диабета поглъща над 10 % от бюджета на здравеопазването на всяка държава, като по-голямата част от тези пари отиват за лечение на сериозните хронични усложнения. Лечението на един диабетик струва на здравеопазването средно 2.5 пъти по-скъпо от лечението на пациент без диабет. Според прогнозите на СЗО, ако се запази сегашната тенденция, през 2025 г. броят на диабетно болните на планетата ще достигне 300 млн. души.

  14 ноември e рождената дата на Фредерик Бантинг и е определен за Световен ден за борба с диабета. С ър Фредерик Грант Бантинг (14 ноември 1891-21 февруари

  1941),канадски хирург и физиолог, открил инсулина (27 юли 1921), носител на Нобелова награда за медицина за 1923 г.  През януари 1922 г.

  Канада д-р Фредерик Бантинг  инжектира за първи път инсулин на умиращ от диабет юноша – 14-годишния Леонард Томсън, и спасява живота му.

  Световния ден за борба срещу диабета се отбелязва се от 1991 г. с решение на 44-ата сесия на Световното събрание по здравеопазването в Женева, Швейцария (9 май 1991). Инициативата е на Международната федерация за борба с диабета (IDF) с подкрепата на Световната здравна организация (СЗО).

  На 20 декември 2006 година Общото събрание на ООН приема специална Резолюция за захарния диабет, с което се увенчава с успех усилията на световната общност, на десетките професионални и пациентски организации, на милиони диабетици и техните семейства, участвали в една от най-масовите световни кампании. Резолюция 61/225 за захарния диабет определя 14 ноември за Световен ден на диабета, официално наблюдаван от ООН.

  Целта е да се подчертае тревожното нарастване на броя на заболелите от захарен диабет, да се подобри информираността за заболяването и възможностите за превенция, както и да се насърчи правителствата да работят по проблемите на захарния диабет чрез приемането на национални диабетни програм

  На диабета се дължи голям дял от разходите за здравеопазване в много развити страни. Терапията на диабета поглъща над 10 % от бюджета на здравеопазването на всяка държава, като по-голямата част от тези пари отиват за лечение на сериозните хронични усложнения. Лечението на един диабетик струва на здравеопазването средно 2.5 пъти по-скъпо от лечението на пациент без диабет. Според прогнозите на СЗО, ако се запази сегашната тенденция, през 2025 г. броят на диабетно болните на планетата ще достигне 300 млн. души.
• Европейската зелена партия призова за дебати в Европейския парламент във връзка с изборите в България

  След нарушения на Изборния закон:  ЕЗП призовава за специални дебати в Европейския парламент

  Конгресът на Европейската зелена партия (ЕЗП), проведен в Париж от 10 до 13 ноември 2011 г., издаде извънредна резолюция, осъждаща начина, по който бяха организирани и проведени избори в България на 23 октомври 2011 г. Конгресът реши, че Европейската зелена партия ще призове Европейския парламент за специални дебати по очевидните проблеми на демокрацията в България.

  Резолюцията бе предложена от „Zelenite“ (Зелените, България) и бе поставена на дневен ред от делегати от Германия, Холандия, Гърция, Франция, Австрия и Ирландия. Резолюцията бе приета единодушно.

  Прочетете Предложението за настоящата резолюция (PDF)

  Делегат на „Zelenite“ (Зелените, България) на конгреса в Париж бе съпредседателят Георг Тупарев и Боряна Хрисимова от Контролния съвет.

   

  –––––––––––––-

  After Violations of the Elections Act: EGP Calls for a Special Debate in European Parliament 

  The Congress of the European Green Party (EGP), held in Paris from 10-13 November 2011, has issued an urgend resolution to condemn the way elections were organised and conducted on 23. October 2011 in Bulgaria. The Congress decided that the European Green Party shall call the European Parliament for a special debate on the evident problems of democracy in Bulgaria.

  The resolution had been proposed by „Zelenite“ (The Greens, Bulgaria), and had been put onto the agenda by delegates from Germany, Netherlands, Greece, France, Austria and Ireland. The resolution was accepted unanimously.

  Read the Motion for this resolution (pdf)

  Delegate of „Zelenite“ (The Greens, Bulgaria) at the Congress in Paris was co-president Georg Tuparev and Borjana Hrisimova of the Control Council.

   

   

  Източник:  Izbori2011.zelenite.bg

  Бел.ред.:  Предложението за резолюция в PDF формат може да се види на  http://www.zelenite.bg/wordpress/wp-content/uploads/2011/11/12.-egp-paris-congress-11-13-nov-emergency-res-bulgaria-inquiry-october-elections.pdf

• 13 ноември – Световен ден на добротата

  На 13 ноември се отбелязва Световният ден на добротата (World Kindness Day). На този ден през 1998 г. в Токио се открива първата конференция на Световното движение за доброта, в която участват Австралия, Канада, Япония, Тайланд, Сингапур, Великобритания и САЩ. За този ден френският художник Орел е създал специален символ – „открито сърце“.

  Според изследванията на психолози от Япония и САЩ, колкото повече добри постъпки вършим, толкова по-щастливи се чувстваме. Учени са на мнение, че тези които дават ежедневно израз на своята благодарност, нежност и други положителни чувства към другите в обикновени делнични ситуации , се чувстват много по-добре физически и изпитват вътрешна удовлетвореност и хармония.

  Учените от университета в Мичиган (САЩ) смятат, че добрите хора по-малко боледуват и живеят по-дълго. Изследователите наблюдавали живота на повече от 400 семейни двойки в продължение на над 5 години и установили, че партньорите, проявяващи внимание и загриженост един към друг, боледуват два пъти по-рядко. Учените отбелязали също, че отзивчивите хора живеят средно с около 9 години по-дълго, вероятно благодарение на това, че имат добър имунитет и здраво сърце. Защото, когато човек направи нещо добро за другите, в него се повишава нивото на лимфоцитите и се разширяват кръвоносните съдове. Когато човек прави нещо добро за другите, неговият мозък изработва по-голямо количество ендорфин и серотонин – хормони на щастието.

  В някои страни на този празник е прието да се подаряват цветя на познати и непознати хора.

  Бъдете добри към семейството, приятелите, съседите и останалите. Кажете им по някоя блага дума и им подарете усмивка.

  Днес освен ден на добротата, светът отбелязва и Международния ден на на слепите хора. 13 ноември е рождената дата на френския благородник Валентин Аюи, който виждайки несправедливост към незрящите хора се заема да направи живота им по-достоен. Той полага основите на световното обучение на слепите и основава в Париж първия в света интернат за слепи.

  През 1946 година цялата световна общественост и ООН определят рождения ден на френския благородник за Международен ден на слепите.

  100 IDEAS FOR KINDNESS

  Поздравяваме нашите читатели със стихотворението на Недялко Йорданов – „Песен за Доброто“

  

  Когато си беден, когато си слаб,

  когато трепериш за късчето хляб,

  когато отвсякъде, кой както свари,

  препъва те с крак и ти удря шамари –

  недей се отчайва, недей се навежда,

  не си позволявай да губиш надежда!

  Защото макар да е жилаво злото,

  в човека все пак побеждава доброто.

  Какво е охолство, какво са пари

  пред светлата участ да бъдем добри!

  Когато в сърцето ти гняв се надига,

  кажи си наум кротко думата „стига!“

  и вярвай, че пак ще спечели двубоя

  със лошите мисли усмивката твоя.

  Защото макар да е жилаво злото,

  в човека все пак побеждава доброто!

  Когато си беден, когато си слаб,

  когато трепериш за късчето хляб,
  

  когато отвсякъде, кой както свари,

  препъва те с крак и ти удря шамари –

  недей се отчайва, недей се навежда,

  не си позволявай да губиш надежда!

  Защото макар да е жилаво злото,

  в човека все пак побеждава доброто.

  Какво е охолство, какво са пари

  пред светлата участ да бъдем добри!

  Когато в сърцето ти гняв се надига,

  кажи си наум кротко думата „стига!“

  и вярвай, че пак ще спечели двубоя

  със лошите мисли усмивката твоя.

  Защото макар да е жилаво злото,

  в човека все пак побеждава доброто!

  
  
• Местят балканския център на ЦРУ от София в Белград

  Балканският център на ЦРУ следващата година ще бъде преместен от София в Белград. Разузнавателният комплекс ще се намира в новата сграда на американското посолство в елитния белградски квартал Дедине, съобщи в събота БГНЕС.

  До преместването на центъра от България в Сърбия американското посолство ще се ръководи от Мери Уорлик, съпруга на посланика на САЩ в София Джеймс Уорлик. Новият комплекс се изгражда върху площ от 40 000 кв.м. В него ще има 7 сгради, където ще работят над 400 души. Построяването му ще струва 117 млн. долара. Изграждането трябва да приключи до август 2012 година.

  „Американците избраха Белград, защото Сърбия има фантастична геостратегическа позиция спрямо Адриатика и Източна Европа…Поради тази причина тук ще се намира и най-съвременната разузнавателна техника“. Това каза генерал Радован Радинович, бивш професор в Училището по отбрана в Белград, цитира още БГНЕС.

  Според него в комплекса ще бъде монтирана цялата система на ЦРУ за заснемане и проследяване на всички електрони и сателитни сигнали в Сърбия.

  Бившият началник на сръбските спецслужби Момир Стоянович твърди, че американците на практика ще могат да проследяват и подслушват всеки един – от най-обикновения гражданин до президента на страната. „Аз съм абсолютно убеден, че те точно това ще правят и поради тази причина не ме учудва преместването на центъра в Белград„, каза още той.

  Според местната преса Мери Уорлик лично ръководи разузнавателната мрежа в Сърбия. В сегашната сграда на посолството на САЩ в Белград има оборудване, което заглушава подслушването, включително и на интернет връзките. Сегашната дипломатическа мисия на Вашингтон в Белград е най-голямата не само в Сърбия, но и на Балканите. В посолството има и мини казарма, където се обучават военни пехотинци. В казармата има дори и баскетболна зала.

  Тези дни в Сърбия бе публикувана информация, в която се твърдеше, че в страната действат над 5000 чужди агенти от Великобритания, Германия, Русия, Израел, Словения, Хърватия. Те действали основно в правителството, държавните агенции и в неправителствените организации.

  Източник: Mediapool

• 22 години демократична България – празник организиран от в-к България в Чикаго

  За 7-ма поредна година издателите на вестник “България” събраха българите в Чикаго, за да бъде отбелязана годишнината от датата 10 ноември 1989 година.

  За повече информация – вижте ТУК.

• Православен календар:Св. Йоан Златоуст, патриарх Константинополски
  Св. Йоан Златоуст, светилото на света, учителят на вселената, стълбът и опората на Църквата, проповедникът на покаянието, се родил около 347 г. в Антиохия. Баща му Секунд заемал висока длъжност в императорската войска. Той бил починал, когато Йоан бил още малко дете. Благочестивата Антуса искала нейният син да получи високо образование. За да постигне това, тя изпратила Йоан при споменатия учен Ливаний, който имал прочута школа в Антиохия. Ученикът скоро проявил своите изключителни способности и Ливаний се удивлявал на неговите успехи. След като завършил образованието си при езическите учени-философи, Йоан станал адвокат и постъпил на гражданска служба – защищавал разни съдебни дела.

  Добродетелите, подвизите и високата мъдрост на Йоан го прославили, и множество народ почнал да идва при него за съвет и изцерение, понеже Господ му дал чудотворна сила. Йоан церил и душевни и телесни недъзи. Когато изцерявал болните, той ги съветвал да водят благочестив и добродетелен живот.

  Като поживял четири години в манастира, Йоан почувствал нужда от по-голямо усамотение и се поселил самичък в една пещера. Но строгият живот и лишението от що-годе питателна храна съвършено го изтощили и разстроили здравето му. След две години той се завърнал в Антиохия. Св. Мелетия го посветил в дяконски чин (380 г.), а неговият приемник св. Флавиан го ръкоположил за свещеник (386 г.).

  Като свещеник в Антиохия служил дванадесет години. Бил прочут проповедник.

  След встъпване на архиепископския цариградски престол през 397 г., първа негова грижа било духовенството – неговото духовно издигане. Давал им личен пример, подпомагал бедни и болни. Близо до църквата построил болница и поверил грижите за нея на опитни свещеници. Любовта му към бедните нямала граници, затова в своите проповеди той често говорел за милостиня и убеждавал богатите да делят средствата си с бедните братя.

  Често Йоан упреквал цариградските жители за разкошния им живот. Изобличавал стремежа на жените да се кичат повече от допустимото и ги осъждал, че не спазват благоприличие в обноските. Една такава негова реч направила особено впечатление на слушателите. Злонамерени лица донесли на императрицата, че в речта си Йоан изобличил самата нея. Тя се оплакала на императора, влязла във връзка с Александрийския архиепископ Теофил, върл противник на Йоан, който заедно с няколко други епископи свикал против Йоана в цариградското предградие Халкидон известния събор „Под дъба“. Представили 12 обвинителни точки против Йоана и го призовали на съд.

  Св. Йоан не се явил на събора, защото той бил незаконен. Противниците успели да склонят на своя страна слабия по характер император Аркадий, обявили свалянето на Йоан от епископската катедра и го осъдили на заточение.

  Въпреки всичката незаконност, Йоан бил осъден и враговете му успели да внушат на императора да го отстрани от катедрата и да го изпрати на заточение, което станало на Велика събота, пред Пасха. За мястото на заточението му бил определен град Никея, за където и бил поведен. През нощта в Цариград избухнал пожар и унищожил много обществени сгради и частни домове. Враговете на Йоан наклеветили привържениците му като виновници за пожара и мнозина от тях подложили на изтезания.

  Не задълго останал Йоан в Никея – преместили го в Кукуз (Армения), престоял две годинил.Враговете му, като узнали, че той е приет радушно, започнали отново интриги срещу него и накрай било заповядано да бъде преместен в един малък град на брега на Черно море. Била издадена тайна наредба да се отнасят жестоко с него. В продължениена три месеца св. Йоан бил жестоко измъчван, влачен в пек и дъжд, без право на отдих и той не можал да достигне до мястото на заточението – умрял по пътя в малкия град Коман.

  Починал на 14 септември 407 г., но поради големия празник (Кръстовден), паметта му е пренесена на 13 ноември. Така, духовно помирен, великият светец предал духа си в ръцете на Всеподателя Бога. Множество народ се събрал на погребението.

  Тридесет години след неговата смърт мощите му били пренесени при особена тържественост в Константинопол (Цариград) и положени в църквата „Св. Апостоли“.

  Освен св. Литургия, св. Йоан е оставил много назидателни съчинения, проповеди към антиохийското паство, беседи за покаянието, беседи за празниците , тълкувания на св. ап. Павловите послания, беседи върху Евангелието на Матея и др. Руското издание на съчиненията му наброява дванадесет големи тома. Един от най-древните паметници на старобългарската литература е тъй нареченият сборник „Златоструй“, който е съставен от българския цар Симеон Велики и който съдържа избрани хубави места от Златоустовото литературно творчество.

  Днес 13 ноември Бългaрската православна църква почита паметта на Св. Йоан Златоуст, патриарх Константинополски.

  Св. Йоан Златоуст, светилото на света, учителят на вселената, стълбът и опората на Църквата, проповедникът на покаянието, се родил около 347 г. в Антиохия. Баща му Секунд заемал висока длъжност в императорската войска. Той бил починал, когато Йоан бил още малко дете. Благочестивата Антуса искала нейният син да получи високо образование. За да постигне това, тя изпратила Йоан при споменатия учен Ливаний, който имал прочута школа в Антиохия. Ученикът скоро проявил своите изключителни способности и Ливаний се удивлявал на неговите успехи. След като завършил образованието си при езическите учени-философи, Йоан станал адвокат и постъпил на гражданска служба – защищавал разни съдебни дела.

  Добродетелите, подвизите и високата мъдрост на Йоан го прославили, и множество народ почнал да идва при него за съвет и изцерение, понеже Господ му дал чудотворна сила. Йоан церил и душевни и телесни недъзи. Когато изцерявал болните, той ги съветвал да водят благочестив и добродетелен живот.

  Като поживял четири години в манастира, Йоан почувствал нужда от по-голямо усамотение и се поселил самичък в една пещера. Но строгият живот и лишението от що-годе питателна храна съвършено го изтощили и разстроили здравето му. След две години той се завърнал в Антиохия. Св. Мелетия го посветил в дяконски чин (380 г.), а неговият приемник св. Флавиан го ръкоположил за свещеник (386 г.).

  Като свещеник в Антиохия служил дванадесет години. Бил прочут проповедник.

  След встъпване на архиепископския цариградски престол през 397 г., първа негова грижа било духовенството – неговото духовно издигане. Давал им личен пример, подпомагал бедни и болни. Близо до църквата построил болница и поверил грижите за нея на опитни свещеници. Любовта му към бедните нямала граници, затова в своите проповеди той често говорел за милостиня и убеждавал богатите да делят средствата си с бедните братя.

  Често Йоан упреквал цариградските жители за разкошния им живот. Изобличавал стремежа на жените да се кичат повече от допустимото и ги осъждал, че не спазват благоприличие в обноските. Една такава негова реч направила особено впечатление на слушателите. Злонамерени лица донесли на императрицата, че в речта си Йоан изобличил самата нея. Тя се оплакала на императора, влязла във връзка с Александрийския архиепископ Теофил, върл противник на Йоан, който заедно с няколко други епископи свикал против Йоана в цариградското предградие Халкидон известния събор „Под дъба“. Представили 12 обвинителни точки против Йоана и го призовали на съд.

  Св. Йоан не се явил на събора, защото той бил незаконен. Противниците успели да склонят на своя страна слабия по характер император Аркадий, обявили свалянето на Йоан от епископската катедра и го осъдили на заточение.

  

  Въпреки всичката незаконност, Йоан бил осъден и враговете му успели да внушат на императора да го отстрани от катедрата и да го изпрати на заточение, което станало на Велика събота, пред Пасха. За мястото на заточението му бил определен град Никея, за където и бил поведен. През нощта в Цариград избухнал пожар и унищожил много обществени сгради и частни домове. Враговете на Йоан наклеветили привържениците му като виновници за пожара и мнозина от тях подложили на изтезания.

  Не задълго останал Йоан в Никея – преместили го в Кукуз (Армения), престоял две годинил.Враговете му, като узнали, че той е приет радушно, започнали отново интриги срещу него и накрай било заповядано да бъде преместен в един малък град на брега на Черно море. Била издадена тайна наредба да се отнасят жестоко с него. В продължениена три месеца св. Йоан бил жестоко измъчван, влачен в пек и дъжд, без право на отдих и той не можал да достигне до мястото на заточението – умрял по пътя в малкия град Коман.

  Починал на 14 септември 407 г., но поради големия празник (Кръстовден), паметта му е пренесена на 13 ноември. Така, духовно помирен, великият светец предал духа си в ръцете на Всеподателя Бога. Множество народ се събрал на погребението.

  Тридесет години след неговата смърт мощите му били пренесени при особена тържественост в Константинопол (Цариград) и положени в църквата „Св. Апостоли“.

  Освен св. Литургия, св. Йоан е оставил много назидателни съчинения, проповеди към антиохийското паство, беседи за покаянието, беседи за празниците , тълкувания на св. ап. Павловите послания, беседи върху Евангелието на Матея и др. Руското издание на съчиненията му наброява дванадесет големи тома. Един от най-древните паметници на старобългарската литература е тъй нареченият сборник „Златоструй“, който е съставен от българския цар Симеон Велики и който съдържа избрани хубави места от Златоустовото литературно творчество.

  Жития на светиите/ pravoslavieto.com

  
• НАГРАДЕН ФОРУМ – ЧИКАГО, ПРОЛЕТ 2012

  Продукт на БАА
  Специална разработка за
  Фестивал «Български дни в Чикаго –пролет 2012»
  предназначена за представяне и дискусия на
  „Пролетна сесия на Българо-Американска Асоциация”
  Проект – неделя, 29 април 2012 година
  Мото на продукта „Ние превръщаме човекът в символ”
  (Актуализация 26 ноември 2011)

  Целта на Форума е ДА УТВЪРДИ БЛАГОТВОРИТЕЛНИ НАВИЦИ И ТРАДИЦИИ всред българската общност в Чикаго. Във форума могат да участват институции и лица, които са извършили или желаят да осъществят награждаване, дарение, спонсорство, благотворителност или меценатство.
  „Награден форум – Чикаго пролет 2012” е за периода между 3 октомври 2011 и 1 май 2012 година.
  По информация от медиите, Участници в отделните категории по азбучен ред са:

  1. Категория Награди:

  Динко Динев

  2. Категория Дарители:

  Очаква информация

  3. Категория Спонсори(моля вижте по-долу):

  Братя Павел и Румен Вълневи, собственици на AmeriFreight Systems LLC.

  Васил Байрактаров, собственик на Multi group logistics

  Вестник „България сега”

  Вестник „България”

  Динко Динев

  Никола Чаракчиев

  4. Категория Благотворителност:

  Българска евангелистка божия църква „Нов живот”

  5. Категория Меценатство (моля вижте по-долу):

  Български учебен център „Нов живот” (с Център за надарени българи)

  6. Категория Спомоществователи:

  Д-р Виолета Симов-Динев.

  7. Патрон на Събитие (моля вижте по-долу):

  Очаква информация

   Поканват се участниците във Форума да присъстват на „Открита дискусионна сесия на Българо-Американска Асоциация – пролет 2012”, за да бъдат представени на българската общност в Чикаго. За допълнения и контакти моля използвайте [email protected] .

   Пояснения:

   „Меценат” е човек, който покровителствува, материално подпомага изкуството и културата, без да има каквато и да е своя облага от това.

   „Спонсор” е човек или група, които поддържат даден талантлив творец или обществено дело. Спонсорирането има възвращаемост – отчисления от данъчната ставка на личността или фирмата, реклама, популярност и т. н.

    „Патрон” е лицето, което със своята популярност и авторитет  създава вярна представа и очаквания за сериозни и интересни, полезни по същество дейности по времето на събитие.

   Благотворителността е генно заложена. Носителите на гена COMT-Val са по-големи алтруисти (Алтруизмът е самоотвержена грижа за благосъстоянието на другите). За повече информация моля посетете www.23andMe.com    File: bd12p-nf

• <<
• 1
...
• 272
• 273
• 274
• 275
• 276
• 277
• 278
• 279
• 280
• 281
• 282
...
• 415
• >>