Всички авторски страници

Авторски

• Поздравление: Биволъ навърши една година

  Еврочикаго поздравявява „Биволъ“ с първия им рожден ден и им пожелава и успехът, и късметът да е с тях

  
  

  В началото на ноември 2010  нашият Биволъ публикува първото си разследване за недекларираното имане на шефа на ВАС Георги Колев. Ако тогава бяхте потърсили в Google думичката Бивол, на първа позиция щеше да излезе  страницата посветена на това благородно животно в Wikipedia. Сега тя е на второ място след сайта за разследваща журналистика Биволъ, който създадохме от нищото, като на шега.

  За изтеклата година публикувахме над 20 обществено значими журналистически разследвания, които влязоха в дневния ред на българските медии. Текстовете спублицистика са повече от 100. От март 2011 станахме партньор за България на прочутия сайт Wikileaks. Анализирахме близо 1000 американски дипломатически грами от София, публикувахме и коментирахме за пръв път десетки от тях ипреведохме най-важните документи и коментари на български и на английски. Няма как да преброим хилядите коректни и некоректни цитати на наши текстове и новини в българските медии.

  През лятото на 2011 организирахме курс за сигурността на информацията и комуникацията в разследващата журналистика, който имаше успех сред колегите. Смятаме да продължим и утвърдим тази инициатива като форма на съпротива срещу подслушването, превърнато в норма от силовите ведомства. Също така ще продължим да оказваме логистична и техническа помощ на сайта Болканлийкс, където се публикуват документи от голям обществен интерес, които властите пазят в тайна от гражданите.

  Всичко това се случва с минимално финансиране от лични средства, дарения на читатели (около 1000 лева) и от немногобройни рекламодатели. Бюджетът, с който съществува сайтът възлиза на по-малко от 5000 лв. За щастие упражняваме други професии, не разчитаме на Биволъ за да се изхранваме и няма как да ни притиснат икономически, за да го затворим.

  Естествено, опитваха се да ни сплашват и да ни купят, но не успяха. Не е пресилено да се каже, че сайтът ни е „забранена зона“ за рекламодателите, които по един или друг начин, икономически или административно, зависят от властта. Но това не ни обезкуражава и няма да ни спре, защото Биволъ има по-мощен от най-мощния финансов гръб – ентусиазма и безкористността на неговите сътрудници и верността на читатели, които гласуват за сайта с джоба си.

  Тази едногодишна авантюра ни възнагради с много положителни емоции. Искрено се забавлявахме и смяхме, четейки реакциите на първите публикувани американски дипломатически доклади. Опитни, сериозни, пълнолетни и вменяеми журналисти бяха толкова втрещени, че започнаха да пишат за активно мероприятие на САЩ и ЦРУ, които през Уикилийкс и Биволъ „пускат“ грами, за да влияят специално на българската политика.

  Македонските медии даже надминаха българските, като обявиха публикациите ни за гръцко-български комплот срещу македонското правителство, с което доказаха пряката зависимост между провинциализма и номбрилизма, както деликатно на Запад наричат егоцентричните комплекси на Бай Ганя.

  Реално погледнато тези абсурди не са за смях. Тенденцията е Бай Ганю все по-активно да прави журналистика, да организира избори и да устройва безропотната ни балканска територия по своя мракобесен образ и подобие.

  Но колкото и да е безскрупулен и прост балканският зъл гений, той винаги ще се бои от челен сблъсък с истината, ще бяга на зиг-заг и ще се оглежда за миша дупка, когато Биволъ го подгони с неопровержими доказателства за мръсните му дела.

  С рогата напредъ, и с Вашата безценна подкрепа, драги наши читатели и сподвижници, на които посвещаваме тази годишнина.

  Асен Йорданов, Атанас Чобанов

  Можете да подкрепите сайта с дарение през PayPal. Всеки. Дарилите повече от 30 евро ще получат по избор тениска или флаш памет с логотo на Биволъ.

• „This is Bulgaria“ – official trailer

  НОВ ТРЕЙЛЪР НА „ТОВА Е БЪЛГАРИЯ“

  В лентата са включени кадри, снимани през последните 12 месеца. „За нас беше истинско предизвикателство да отсеем една минута от стотиците часове продукция, които имаме в архива на „Това е България“. Продължаваме с последната част от снимките – възстановките и игралните епизоди. Вървим по план – доколкото може да се планира нещо толкова мащабно, като заснемането на цяла една страна“ – разказа продуцента на поредицата Виктор Димчев. Филмите от поредицата ще бъдат готови до края на 2011-а, а официалното им представяне е планирано за националния празник – 3-и март 2012-а.

   
  
   

   

  Източник:  You Tube

   

• Стефан Хесел: Финансовите пазари заплашват мира

  Есето на дипломата доайен „Възмутете се“ е продадено в 2 млн. екземпляра само във Франция

   

  Есето „Възмутете се” на доайена на европейската дипломация Стефан Хесел излиза на български език на 15 ноември с логото на „Колибри“. Става дума за творба, превърнала се в издателски феномен и абсолютен хит – за по-малко от година във Франция излизат двайсетина издания, продават се над 2 000 000 екземпляра и над милион по света: в Германия близо 500 000, в Италия 100 000, в Испания 450 000, в Южна Корея 20 000, в Съединените щати 50 000 само за няколко седмици. Самият Хесел, въпреки своите 93 години, пътува по света, за да представя есето си, и навсякъде е посрещан като държавен глава. Особено топло е приет в Испания, където възниква вдъхновеното от него младежко движение на indignados – възмутените. Манифестът на платформата „Истинска демокрация веднага”, насочена срещу диктатурата на пазарите и политическата корупция, завършва с думите: „Аз съм възмутен!” Инициаторите на движението признават, че са чели есето на Хесел и че то дълбоко ги е впечатлило.

  Самият Хесел споделя: „Много съм учуден от начина, по който тази малка книжка от 30 страници измина своя път във Франция, но и в Германия, Италия, Испания, Португалия, Южна Корея, Канада, Австралия, Бразилия, Аржентина… Това означава, че в нашето световно общество съществува взаимозависимост.” А един от литературните агенти на брошурата казва: „Няма страна, в която есето да е нямало успех, макар и по различни причини.” В страните, посетени от Хесел, продажбите веднага скачат. Холандският му издател заявява: „Ако беше дошъл в Амстердам, щях да продам 100 000 екземпляра.”

  Стефан Хесел е роден в Берлин през 1917 г. от баща евреин, писател и преводач, Франц Хесел, и от майка художничка и меломан, Елен Грунд, също писателка. Родителите му се установяват в Париж през 1924 г. През 1939 г. Стефан е приет в Екол нормал сюперийор, но войната прекъсва следването му. Като натурализиран французин от 1937 г., той е мобилизиран и преживява „странната война”. През май 1941 г. се присъединява към Свободна Франция на генерал Дьо Гол в Лондон. Работи в Бюрото за контрашпионаж, за разузнаване и действие (БКРД). Една нощ в края на март 1944 г. тайно е прехвърлен във Франция под кодовото име „Греко”, като задачата му е да влезе във връзка с различните парижки групировки, да подсигури нови места за радиоизлъчвания и да предава в Лондон събраните сведения в очакване на съюзническия десант. На 10 юли 1944 г. е арестуван в Париж от Гестапо и е изпратен в лагера Бухенвалд. Успява да избяга, но е заловен и изпратен в лагера Дора. Отново избягва, този път успешно, и се завръща в Париж, при жена си Вития, майка на трите им деца – две момчета и едно момиче.

  След войната Стефан Хесел става дипломат, като първото му назначение е в Обединените нации, където е включен в комисията, натоварена да изработи бъдещата Всеобща декларация за правата на човека. Декларацията е приета от Обединените нации на 10 декември 1948 г. в „Пале дьо Шайо”, Париж. Когато настъпва наплив от нови служители, мнозина от които се стремят към добре заплатена служба, „изолирайки идеалистите”, както коментира Хесел в мемоарите си, той напуска Обединените нации. Назначен е от Външно министерство във френското представителство при международните институции – повод временно да се завърне в Ню Йорк и Обединените нации.

  През 1997 г. издава първата си автобиография „Танц с века”. През 2010 г. публикува есето „Възмутете се”, през 2011 г. втората си автобиография „Равносметка… или почти”.

   

  ---

   

  Из „Възмутете се“

  Позволяват си да твърдят, че държавата не е в състояние повече да финансира тези граждански мерки. Но как е възможно да няма средства за поддържане­то и развитието на завоеванията днес, когато произ­водството на богатства значително се е увеличило от времето на Освобождението – времето на разорена Европа? Дали обяснението не е в това, че властта на парите, с която Съпротивата така всеотдайно се бореше, никога не е била толкова голяма, безочли­ва и егоистична, никога не е имала такова влияние, включително и в най-висшите сфери на държавата? Сега приватизираните банки се грижат преди всичко за своите дивиденти и за прекомерно високите заплати на своите ръководители, а не за всеобщия ин­терес. Пропастта между най-бедните и най-богатите никога не е била така голяма, а ламтежът за пари и конкуренцията – никога така поощрявани.
  Основна причина да се организира Съпротивата бе възмущението. Ние, ветераните от съпротивителните движения и от бойните сили на Свободна Франция, призоваваме младите поколения да съжи­вят и предадат нататък наследството на Съпротивата и нейните идеали. Ние им казваме: поемете щафе­тата, възмутете се! Политическите, икономически­те, интелектуалните водачи и цялото общество не трябва да абдикират, нито да се влияят от сегашната международна диктатура на финансовите пазари, която заплашва мира и демокрацията.
  Пожелавам на всички, на всеки един от вас да намери своята причина за възмущение. Безценна е подобна нагласа. Когато нещо ви възмущава, както аз бях възмутен от нацизма, тогава ставате борци, силни и отдадени на своята кауза. Включвате се в процеса на историята и той следва течението си бла­годарение на всеки от вас. А това течение води към повече справедливост, към повече свобода, но не безконтролната свобода на лисицата в кокошарника. Правата, очертани от Всеобщата декларация през 1948 г., са за всички. Ако срещнете някой, който не може да се възползва от тях, съжалете го, помогнете му да си ги извоюва.

   

  Източник:  Klassa.bg

• Карнавалът на животните

  Резюме:

  1. Алчността няма политически цвят; тя е вечна и е в природата човешка. Примерите са безчет; един от тях е от България преди 100 години при построяването на

  Софийския университет.

  2. Не винете Вашингтон за създаденото впечатление, че подкрепял екзотични екземпляри от

  политическата зоология (Хашим Тачи, генерал Нориега, български алчни животни).

  Такава подкрепа е временна; тя е заради краткосрочни цели и липса на избор.

  Край на резюмето.

  Дослушах края на музикалната сюита „Карнавалът на животните“ на Камий Сен-Санс, превключих на Българското национално радио и то съобщи, че неговото предаване „Вива ла

  музика“ пожънало успех на европейския медиен фестивал. Е, как да не се

  зарадваш? Пък нека си разправят пишман народопсихолозите, че българинът поначало завиждал на чуждия успех.

  После отидох в „Яйцето“. Там Иван Бакалов представяше книгата си „В сянката на Борисов“. Сам си я издал. Самиздат. Пак се зарадвах. Иван не е от тези, които хвалеха Тодор

  Живков, после Симеон, а сега обслужват Борисов. Казах това в разговор в „Яйцето“ и ми възразиха:

  – Лесно ти е на теб да говориш така, ти пишеш във вестник с опозиционна линия.

  Кипнах:

  – Линия може да има партиен орган. Един вестникът, ако е вестник, работата му е да няма линия. Той е свободна трибуна на различни мнения. Аз си казвам моето мнение в този разгул

  на … в този … такова … в този … карнавал на животните. Пардон – на стражарите и апашите. Пардон – на гангстерите и полицаите.

  Не знам дали ме разбраха събеседниците ми в „Яйцето“. „Яйцето“ е в приземието на Софийския университет. Отпред се мъдрят статуите на братята Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово. Те дали пари за болница в Галац, за университет в Букурещ, за Българско девическо училище в Солун, за Българска болница в Цариград, за фабрика за вълнени платове в Карлово. Давали пари за освобождението на Македония, за български училища и читалища, за бедни българчета да се изучат в чужбина. През 1896 година купили в София място да се построи университет и дали пари за построяването му, но той бил построен почти 40 години по-късно, понеже … понеже… „Карнавалът на животните“. Камий Сен-Санс тъкмо я бил написал тази сюита. Български роднини, политиканстващи правници и министри далавераджии се полакомили за милионното дарение за университет и дотам докарали работата, че (в тяхна полза) България да се откаже от дарението.

  Марсел Планиол и Андре Байс, професори по право, и те парижани като Камий Сен-Санс, се изумили. Как е възможна такава лудост от страна на българското правителство?

  Докато се оправят съдебните бакии, забъркани от алчни българи, минали 40 години. Но накрая университетът бил построен, и то много хубаво. Софиянци му викаха Ректората. Рабфаковците му казваха „ректоратора“. Рабфак значеше „работнически факултети“. Рабфаковците бяха стипендианти. Те влизаха в университета с някаква привилегия, че социалистическа България да има своя вярна класова интелигенция.

  Рабфаковците бяха добри деца, бедни и неособено привилегировани; истински привилегированите бяха деца на „отговорни наши другари“ и те не следваха в

  София, а ги пращаха да следват в Москва, Ленинград и Киев, също в Прага, Варшава и Краков. Същевременно професори с международен престиж бяха заменени с

  хора боси научно, но политически предани на режима.

  Понеже живееха с мизерни стипендии, рабфаковците не ядяха, а „мензаха“ в Mensa Academica, студентския стол с вход откъм Народната библиотека. Там зиме и лете миришеше на кисело зеле. Рабфаковците открадваха и за нас някоя мръвка, донасяха я в джоб, увита в лист от тетрадка или във вестник, понеже още нямаше полиетиленови

  торбички, и заедно се гощавахме в „Яйцето“, което тогава не беше „Яйцето“, а „Салона“.

  „Ректоратора“, както вече казах, е хубава сграда с лампиони и мозайки, непостижими за сегашните архитекти, както и за предишните, които му достроиха две крила. Сегашното

  „Яйце“ беше гимнастически салон с висилки, успоредки, коне с гривни и гривни

  без коне в седемте ниши отсреща, като слизаш по хубавото стълбище. Таванът беше

  по-висок от сегашния окачен таван, за да играят студентите волей и баскетбол на

  великолепния, макар занемарен дъбов паркет, който отдавна е изкъртен. Само дето

  в „Салона“ малко вонеше, понеже кабините за душове ги бяха направили на

  тоалетни.

  Добре се разбирахме с рабфаковците, но те ми направиха мечешка услуга. Наговорили се да ме издигнат за комсомолски секретар на курса, а пък то се съгласувало в градския комитет, където установили, че въобще не съм комсомолец. Нито чавдарче, септемврийче и

  пионерче съм бил, понеже във френския колеж нямаше септемврийчета и

  комсомолчета. На всичко отгоре аз съм от семейство, национализирано и изселвано от

  София. Значи, промъкнал се класов враг. Така за втори път ме изхвърлиха от

  тогавашния ИФФ (Историко-филологическия факултет), а пък аз исках да следвам,

  не че бях ученолюбив, ами за да изклинча от двегодишния войниклък и следвах

  къде ли не, даже в икономическия „Карл Маркс“ (сегашния УНСС – Университет за

  национално и световно стопанство), и то задочно, работейки, за да не им ходя на

  събранията.

  Общо взето глупости. Много важно какви дипломи и научни степени имаш. Но не ми харесва и

  сегашното, дето всеки управленец може да се накичи с купена диплома. И се

  навъдиха какви ли не специалности и специалисти. Това започна още по

  „социалистическо“ време. Еди-кой си бил доцент по бокс. Ама как така доцент,

  щяха да се учудят някогашните ни състезатели и треньори като Замората, Гаврилов и

  Ацето. А пък на визитката на сегашния премиер Бойко Борисов пише, че е генерал-лейтенант и доктор на инженерните науки. Олала!, както казват французите. Бах

  мааму!, както казваме българите. А пък англичаните казват: Oh, fuck!, и добавят:

  Excuse my French.

  Аз нищо не мога да кажа. Мога само да добавя, че Евлоги Георгиев освен всички дарения, които изброих по-горе, дарил също на общината в Галац, отделно – за приюти, отделно – за

  букурещкото управление на болниците, купил сграда в Солун за тамошната

  българска общност. И своите роднини не забравил в завещанието си; осигурил

  всичките си братовчеди и братовчедки. Но български министри и юристи подучили

  негови роднини да атакуват завещанието в частта му за софийски университет, а

  после „ще има и за вас, и за нас“.

  Евлоги Георгиев не написал в завещанието си какво да изучават българчетата в бъдещия софийски университет, пожелал само в него да се преподават предмети „преимуществено от

  положителните науки с приложение към индустрията“.

  Това да си го навият на пръста навъдилите се напоследък социолози, политолози, културолози, пишман народопсихолози и прочее дървени философи. Също пиараджиите и

  рекламаджиите. Сега е още началото на ноември 2011-а, но хотелите в България вече рекламират оферти към студентите да прекарат при тях студентския празник, който е всяка година на 8 декември. Всъщност не е всяка година. Соцрежимът беше забранил студентския празник и когато отново го разреши, студентите го празнуваха с бутилки в ръка и не в

  хотели, а в градинката срещу университета. Един подпийнал студент твърде ловко

  се покатери на коляното на паметника на Евлоги Георгиев, за да държи реч. Речта

  му беше глупава, но по правило няма умни речи (изключение от това правило е

  една реч на Стив Джобс пред студенти в Станфорд).

  Не помня цялата реч на подпийналия студент. Помня само, че той каза на паметника: „Що си си давал парите за нас, бе? Виж ни какви сме пияни заляни.“

  Той не каза и дрогирани, понеже – което си е право – при соца нямаше дрога. И СПИН нямаше. За СПИН-а аз съм виновен, че се казва СПИН, това вече съм си го признавал. Казах по телевизията, че се появил Синдром на придобита имунна недостатъчност, вместо на

  имунна дефициенция, за да избегна чуждицата дефициенция. И то стана „СПИН“

  вместо „СПИД“ и после приятелите ми атомни физици ме ругаха, понеже спин значело

  някакво въртене на електрона. Те бяха прави, аз – не. Това, което наричаме жизнен опит, е просто сборът от нашите грешки.

  Политиката го потвърждава. Нека младите пеят „Гаудеамус игитур“ и аз да си слушам сюитата на Сен-Санс „Карнавалът на животните“.

   

  Димитри Иванов.

  в. „Сега“

• 286 МАФИОТСКИ БОСОВЕ ПРЕБРОЕНИ В БЪЛГАРИЯ

  София. 286-има са лидерите на престъпни групировки в България, като от тях 134 са неутрализирани от полицията. Това съобщи в деня на полицията главният секретар на МВР главен комисар Калин Георгиев пред БНР. Той подчерта, че кризата води до увеличение на уличната престъпност.

  Георгиев смята, че полицията е свършила добре своята работа по случая „Катуница“. Единственото, което не разреших да бъде направено в Катуница, е използването на тежката техника и също така използването на сила. Ние сме изправени срещу една маса от хора, в която има страдащи, има обидени, има роднини на загиналите момчета и има хора, които са дошли там да палят и чупят. Аз бих ги определил като лумпени и маргинали, каза той.

  Георгиев прехвърли топката в храма на Темида и обяви, че недоумява защо въпреки усилията на полицията, съдът продължава да освобождава със смешни гаранции хора, уличени в източване на милиони. Останах леко изумен от факта, че всички участници в организираната престъпна група по източване на ДДС, които бяха задържани, в момента са на свобода или със смешната гаранция от 1000 лв. Тук е моментът да зададем въпроса къде отива превенцията. Включително можем да коментираме случая „Ковачки“. Той получи присъда – условна, което означава, че оттам нататък всеки един бизнесмен, който реши да заобикаля законите, може спокойно да прибира милиони и да получава условни присъди. Това за мен е недопустимо и означава, че отново трудът ни е сизифов, пак пълним каца без дъно, обяви главният секретар на МВР.

  България продължава да стои на пътя на наркотиците, разказва още Калин Георгиев.

  Относно евентуалните протести на полицаите, главният секретар на МВР заяви, че много му се иска служителите на МВР да бъдат облечени, да бъдат обути, да имат достатъчно гориво и да могат да покрият най-нужните потребности на живота. За качествените служители има винаги място в МВР, подчерта той пред БНТ. Георгиев уточни, че до момента не е имало нито един служител на МВР, който е показал качества, който е добър служител и да е отпаднал от системата поради съкращаване на щата.

  Полицейското насилие е мит. Няма друга такава държава, в която полицай да бъде блъскан, ритан, да му бъдат късани пагоните и този, който го е направил, да не получава тежко наказание, каза още Калин Георгиев. Аз не го виждам това полицейско насилие. При 54 000 души състав на МВР, при 70 случая за полицейско насилие, не знам колко са осъдителните присъди, колко са доказани, мисля, че статистиката е в полза на служителите на МВР, подчерта той.

  Situs Poker Online Terpercaya di Indonesia | Agen Casino Online

• БСП ще оспорва в съда избора на президент

  Станишев търси от „Атака“ и сините помощ за касиране на изборите

   

  БСП ще се опита да оспори резултатите от избора за президент и вицепрезидент в Конституционния съд.

  Председателят на БСП Сергей Станишев днес за пореден път декларира, че не се е отказал от идеята да оспорва отминалите избори, които партията му загуби.

  След многобройните възражения за резултатите от местните избори на редица места, сега юристите на БСП вече били убедени, че има достатъчно основания да се обърнат към съда за оспорване избора на президент и вицепрезидент.

  „Трябва да се проведат консултации по въпроса и с други политически сили, да съберем 48 подписа и да сезираме КС.

  Такова мнение изрази и Волен Сидеров, критики отправиха от ДПС, и от Синята коалиция, така че това е важен политически въпрос, а не дребно заяждане“, посочи председателят на БСП.

  Той отново отправи заявените вече обвинения: В България за последните 20 години не са провеждани подобни избори – скандално организирани и провалени от гледна точка на европейските стандарти.

  „Още с приемането на Изборния кодекс бе ясно, че ГЕРБ се готвят за служебна победа. Вътрешният министър Цветан Цветанов би трябвало да е арбитър за честното провеждане на изборите, но се наложи страхът като атмосфера, имаше контролиран вот, хаос и закононарушения на изборния процес, бяха задействани мутренски групировки и масирано купуване на гласове“, подчерта той.

  Станахме свидетели на манипулацията, контрола и на възможната фалшификация на подадените гласове. Масово в страната, в близо една четвърт от общините, вървят жалби за касиране на изборните резултати. ГЕРБ нахално иска касиране в Шумен, в Кърджали и на други места, където резултатите не отговарят на политическия им интерес.

  Има две форми на политически и правни действия оттук нататък – касиране на местните избори и оспорване законността за избора на президент и вицепрезидент на републиката“, твърди Станишев.

  Станишев и колегите му от ръководството на БСП бяха убедени, че изборите ще бъдат фалшифицирани още далеч преди изборния ден и многократно го заявиха.

  Той нарече проекта за Бюджет 2012 г. „бюджет на мизерията и масовото обедняване“, защото „трета поредна година не се планира нито индексация, нито увеличаване на доходите на българските граждани“. От БСП се готвели да предложат алтернативен на правителствения бюджет.

  В Съюза на демократичните сили днес застъпници и членове на Секционна избирателна комисия при гласуването на 30 октомври в плевенското село Бохот разказаха какви нарушения се виждат на запис от камера, който вече е предаден на прокуратурата.

  Виждало се как членът на секционната комисия от ГЕРБ в селото Иванка Ангелова взема оригиналната бюлетина, с която гласува възрастен човек, пъха я в чорапа си и я подменя с друга, която преди това е пуснала на земята и маркирала с химикал в полза на друг кандидат за кмет.

  Според председателя на СДС Мартин Димитров такива случаи не са изолирани и ако са били масова практика,това би изкривило и променило вота на редица места.

  ГЕРБ не се притеснява от евентуално искане за касиране на президентските избори

  Това коментира пред журналисти заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ Димитър Главчев.

  На БСП друго всъщност не им остана, видяха резултатите от изборите, посочи Главчев. Но по думите му и в тази посока от опозицията имат затруднения, тъй като трябва да съберат 48 подписа в парламента, а те не могат да го направят засега. За нас най-важен е вотът на суверена, на народа, заяви заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ.

  Нямаме други притеснения, освен че искаме да отговорим на очакванията на народа, а виждаме, че те са по-големи – т. е. и отговорността е по-голяма, обясни Димитър Главчев.

  От ГЕРБ все още очакват БСП да каже конкретно какви са нарушенията. При организацията на изборите би могло да се желае повече, но дали има нарушения, се произнасят компетентните органи, отбеляза депутатът.

  За критиките към проектобюджета за следващата година Главчев каза, че той е абсолютно европейски. В него виждаме всички принципи, които са заложени и в бюджетите на страните-членки на Европейския съюз – те са като червена линия и в нашия бюджет, посочи той.

  Главчев посочи, че в проекта са заложени конкурентоспособност, най-ниски данъци, запазване на доходите, солидарност, въпреки че левият и десният спектър според него ги разбират по различен начин.

  Ние се позиционираме повече към дясното разбиране за солидарност, но виждаме, че имаме увеличение на средствата за социални програми, за здравеопазване и за наука, добави Димитър Главчев.

  И даде за пример парите за здраве – с 11 млн. лв. повече, с 40 млн. лв. се увеличават средствата за средно образование, а с 10 млн. лв. – тези за наука.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Проституиращата журналистика

  Михаил Желязков*
  http://www.bivol.bg

  Първият подкуп, който ми предложиха, беше за разследване, свързано с корупция в държавна фирма. Аз отказах. Малко по-късно главната ми редакторка ме повика и ми каза, че материалът трябва да бъде спрян.

  Много добре си спомням думите, които тя употреби: „редакционни съображения“. Тогава още не знаех, че ще срещам същия този термин още много пъти. По-късно си говорих с колега по този въпрос и той призна: „Аз пари взимам, защото знам, че ако откажа, ще предложат на шефовете и пак ще трябва да напиша това, за което е платено!“

  Винаги съм обичал професията си. Някак си наивно вярвах, че мога да променя света. Или най-малкото – да разровя и да открия пластовете под повърхността. И много се дразнех на хора, което ме поставяха под общ знаменател наравно с останалите и отсичаха презрително: „Вие, журналистите!“

  После разбрах, че всъщност журналистика в България няма.

  След време ми се случи да работя в медия, купена от Ирена Кръстева. Помня самото начало – как ни наблъскаха по десет души в стая без прозорци и усещането, че всъщност сме животни в клетка. Добре отгледани и охранени образци на порода, специално селектирана за заколение. В същия този вестник преди изборите забраняваха да се споменава името на Бойко Борисов. Ако случайно се наложеше да бъде написана дописка, той фигурираше единствено като „столичния кмет“.

  В един момент стана премиер и нещата коренно се промениха. Тогава името му присъстваше почти на всяка страница. Дори се стигна до там, че падаха материали, ако случайно към тях има снимка на Бойко Борисов, на която той не изглежда добре.

  Спомням си, че някъде в този период с мен се свърза представител на международната организация „Репортери без граници“, който беше изумен от проверката си в България: „И в други държави сме се сблъсквали с цензура, но там тя е била наложена от властта. При вас самите журналисти си слагат прегради и се страхуват да пишат истината, цензурират се преди материалът да е стигнал до главния редактор!“

  Напоследък много се говори за свободата на словото и за продажните медии. Много мои колеги просто се отказаха. Други попаднаха в жълти издания и се срамуват да се подписват под материалите си.

  Истината е, че в България журналистите са бедни и за да оцелеят, „проституират“. Не говоря за онези имена, които сме свикнали да виждаме по първите страници на вестниците и като водещи на предавания. Тези „колеги“ отдавна са направили своя компромис и са предпочели да бъдат купени. Наглостта е понякога въпрос на личен избор. Като главния редактор на едно от последните издания, в които работех.

  В момент, в който заплатите закъсняваха със седмици, той се изправи пред екипа и заяви: „Говорят, че съм си купил нов джип. Не, не е нов, на старо е и струва 60 хиляди лева. Искате да си получавате парите – добре, но вината за ниския тираж е само ваша!“

  Напоследък се чувствам мръсен. Точно като друг главен редактор, който взе пари от една политическа партия, за да бъде написан уличаващ материал, след това отиде при „конкуренцията“ и поиска двойно повече. Важното е да се продаваш.

  –––––––
  * Името на автора на статията е псевдоним, заради опасността от уволнение от медията в която работи

• Писатели протестират пред Министерски съвет

  „От картата на България изчезнаха 5 хил. библиотеки“, заяви Димитър Димчев от СУ „Св. Климент Охридски“, който заедно с писателите Георги Господинов и Калин Терзийски, литературоведът Михаил Неделчев и представители на различни столични библиотеки дадоха брифинг в София, съобщи нюз.бг.

  В писмо до премиера Борисов и министрите Дянков, Игнатов и Рашидов те настояват спешно приемане на Стандарт за библиотечно-информационно обслужване за обществените и училищни библиотеки, съизмерими с международния стандарт. Освен това организациите настояват за незабавно подновяване на програмата на Министерството на културата за обновяване на библиотечните фондове.

  В писмото си до държавните мъже организаторите посочват, че кризата се е отразила на всички клонове на обществения и стопанския живот, както и че разходите в някои браншове са намалени с 10 до 30%, но в областта на книгите и библиотеките това намаление е стигнало до 100%.

  Ситуацията с книгите и библиотеките обрича на гибел голяма част от българското население, тъй като то ще остане неграмотно. Според последните проучвания около 50% от младите хора в България са неграмотни, като голяма част от тях са ромско и турско етническо население. „От години липсва държавата“, коментира още Димчев.

  Според библиотекарите е желателно държавата да отпусне поне 20 млн. лв. субсидия. Особено тревожно е положението в малките населени места, алармираха те и нарекоха състоянието „геноцид в рамките на 21-ви век по отношение на българската култура и правото на хората да бъдат образовани“.

  Александър Кьосев от СУ „Св. Климент Охридски“ посочи, че културната политика в България е пред провал. „Мизерен е процентът от БВП, който е отделен за култура. Политиката на министър Рашидов можем да кажем, че има 2 приоритета – визуални изкуства и археология“, коментира Кьосев.

  „Докато се опитва да направи руините туристическа атракция, превръща останалите елементи от културата в руини – литературата, библиотеките, музиката и т.н.“, убеден е Кьосев.

  Той допълни, че решенията в министерството на културата се вземат без сериозни дебати. По думите му, особено болезнен проблем е този с библиотеките, книгите и четенето, защото според него това е проблем, касаещ грамотността на нацията.

  „Българските библиотеки трябва да бъдат превърнати в модерни информационни институти, а не само да бъдат складове за книги. Необходимо е преустройство на библиотеките, за да станат те привлекателно място за повече хора“, убедени са още хуманитаристите.

  Според специалистите е необходимо държавническо стратегическо мислене. Тревожно според тях е и това, че има регионално и етническо разслоение на неграмотността. „От всички български роми и цялото турско малцинство има 2% роми и 3% турци, които могат да бъдат смятани за активни читатели. Това превръща цели области в неграмотни феодални региони. Най-застрашените групи са младите и етническите малцинства“, сочат данните от проучвания, цитирани от библиотекарите.

  Михаил Неделчев от Сдружението на българските писатели подчерта, че книгите на съвременните писатели не присъстват в библиотеките, защото те не могат да си позволят да ги закупят. „Народната библиотека почти пустее. Пропаднали сме в много варварство“, коментира още Неделчев.

  Писателят Георги Господинов посочи, че особен проблем е и липсата на книги за университетите в чужбина, където се преподава българистика и славистика. Културните центрове в чужбина нямат библиотеки. „Говорим за социалните домове и порционите там, но последното нещо, за което говорим, е постъпват ли там книги“, обяви още авторът на „Естествен роман“ и посочи, че в тази връзка е започнал собствена кампания „Подари книга за Коледа“.

  По думите на Господинов, страната ни трябва да черпи опит и добри практики от Норвегия, където книги на национални писатели с доказани качества се закупуват от всички библиотеките.“Основната част от държавната субсидия за библиотеките отива за заплати, друга част е за режийни разходи. На трето място е закупуване на литература, осигуряването на електронни ресурси, което е основна задача на библиотеките“, коментираха представители на бранша.

  Според тях е много е трудно на библиотеките да осигурят нужните екземпляри от български автори. Библиотеките се нуждаят от системно финансиране, за да могат да следят книжния пазар и да обновяват фонда си адекватно и редовно. Най-тежко е положението на читалищните библиотеки, тъй като някои от тях не могат да си позволят и по едно ново постъпление на година.

  Писателят Калин Терзийски заяви, че библиотеките са превърнати в маргинално място и те не са интересни за никого. Според него библиотеките трябва да работят за имиджа си.

  Той обяви, че утре от 11 ч. на площада между Министерски съвет и президентството писатели ще направят писателско четене. „Утре в 11 ч. ще има грандиозно писателско четене на открито за първи път“, обяви още Терзийски и покани всички съпричастни към проблемите на българските библиотеки.

   

  Източник:   в. „Сега“

• Чужденецът

                                                                             Автор:  Венцислав Николов

   

  Той явно не беше оттук. Вървеше по пътечката между малките жилищни блокчета и с любопитстство се оглеждаше. Запуснатост лъхаше отвсякъде, като че ли живеещите изобщо не се интересуваха какво има отвъд прага на дома им. Но в хаотично обраслите с храсти и дървета зелени площи имаше и нещо симпатично, някакво усещане за простор и свобода, останало от игрите в детството. Спря под близкото акациево дръвче, цялото отрупано с белите цветчета. Приближи лице до клончетата, с наслада вдъхна аромата. После се поколеба, погали ги леко и откъсна няколко. Беше вече на години, още висок и строен. Облечен беше съвсем нормално за сезона: риза с къси ръкави, лек панталон и сандали. Всъщност с нищо не се отличаваше от възрастните хора наоколо. Може би само твърде изправената стойка, учуденият поглед и неволната любезност, която проявяваше към минувачите подсказваха за друга култура и възпитание. Иззад зеленината се донесоха звуци: “Брамс, още го учи” – помисли си той. Цигулар започна да свири гама, смеси се с бравурните пасажи на пианото. Чужденецът поспря за момент и се заслуша. После решително пресече алеята и се отправи към входа. Отпред студенти седяха по стъпалцата и пушеха:

  – А, вие ли сте! – разпери ръце портиерът, – помня, разбира се, нали вчера идвахте. За съжаление, от началниците пак никого няма.

  – Е, значи, отново нямам късмет – усмихна се посетителят.

  – Не зная… мога ли аз да помогна? – със симпатия попита възрастният човек зад прозорчето и се пошегува – всъщност съм пенсиониран военен и от ноти не разбирам, но…

  – Нотите ли? – усмихна се и чужденецът, – те не са сложни, като буквите са, лесно се научават. По-важното е какво казваш с тях…

  – Не сте оттук, нали – по-скоро отбеляза, отколкото попита портиерът, – усеща се акцентът.

  – Всъщност роден съм недалеч, даже къщата още стои. Но родителите ми са заминали… избягали, както се казваше едно време. После пътувахме, къде ли не съм ходил… А сега дойде време да се прибера. Та си помислих…

  – Ако искате, влезте за малко при мен – прекъсна го портиерът и стана, за да му отвори. – Заповядайте, седнете… Сигурно и вие сте пенсионер?

  – О, да, отскоро. И пенсията ми стига. Просто реших, че мога да съм полезен, а не познавам никого…

  – Ако е за работа, защо не моята? – предложи бързо портиерът, виждаше се, че иска да услужи. – Не е сложна. Да дадеш ключ, да запишеш… децата са добри. Е, има и по-нахалнички, ама като им се скараш два-три пъти… Тъкмо сега колегата напусна. Ако искате, да кажа на шефа, като се върне? Оставете ми телефон, обещавам да се обадя до утре… Не е лоша работата – повтори той, като видя, че човекът се колебае – можете да си четете, или ето – телевизор има, филмите ще гледате. Аз го усилвам понякога, защото отгоре пианата много се чуват, от тези – големите, рояли се наричат. Тях вечер ги заключваме. Или барабаните, и те дразнят… Но се свиква. Какво ще кажете?

  – Амии – замисли се посетителят, после колебливо добави – всъщност защо не… Eто номера, казват ми Джордж, но по кръщелно съм Георги.

  – Виж ти, значи сме адаши – засмя се сърдечно портиерът, докато стискаше протегнатата ръка. Да видим как ще ни различават… Ще се обадя, непременно.

  Той излезе да изпрати новия познат. От сливовото дръвче, кой знае как оцеляло на паркинга, внимателно скочи котка и аристократично, без да бърза, зави зад ъгъла. Навън ухаеше. Чужденецът с наслада затвори очи: “Какво пък – помисли си, – само това не съм вършил, може да е интересно… между млади хора.”

  Бай Георги му уреди срещата още на другия ден. На нея не го питаха за нищо, той прие всички условия и същата седмица започна като нощен дежурен. Нямаше нужда от много сън. Нощите бяха времето му за четене. Студентите оставаха до късно да репетират, но това не му пречеше. Заслушваше се в познатите произведения, пръстите му сами се движеха. Понякога, след като заключеше зданието, се качваше в някоя от стаите и си посвирваше. Внимателно затваряше прозорците, за да не се чува отвън. Една вечер, докато минаваше по коридора, поспря и се заслуша: Месиен, но някак странно звучи. Стана му любопитно, почука и влезе:

  – Ей сега си тръгвам – стресна се момичето, което се упражняваше.

  – Не, не, свирете си! – махна й, – само исках да погледна нещо в нотите, ето тук… вижте, не е ли фа диез?… Нали знаете, че Месиен познава птиците? Та тази тук пее в мажор и с диез – пошегува се той.

  – Ооо, наистина… Не съм го видяла – изчерви се студентката и се учуди. – Ама Вие… музикант ли сте?

  – Учил съм навремето – уклончиво отговори той и побърза да си излезе.

  След няколко дни Надя, така се казваше студентката, го помоли да й помогне. Много мило го направи, не можа да й откаже:

  – Сигурно имам и други грешки, нека да Ви изсвиря пиесата. Когото и да питам, никой не я познава.

  Вечерта изчака да си тръгнат всички, заключи долу и се качи в стаята. В началото тя се притесняваше, но постепенно се отпусна, започна да го пита за различни трудни места. На няколко пъти седна да й покаже. Пръстите му не винаги го слушаха:

  – Отдавна не съм я свирил – извини се той.

  – Но се чува, че сте я можели… И то – как! – засмя се момичето.

  Беше височко и русо, с дълга коса. В преходната възраст между детето и жената, по-скоро симпатично, отколкото красиво. Но наистина умно. Беше му приятно да работят. Роялът в средата на стаята изглеждаше като одушевен, другият, затвореният, обидено мълчеше. Изглежда и Надя го забеляза:

  – В тази стая никога не е имало толкова музика – замислено се огледа тя. – Кажете, нали може пак да Ви посвиря? Сега уча Карнавала…

  – О, Шуман – на шега поклати глава, като ставаше, – сериозна задача!… Добре, че тази седмица съм на смяна, ще трябва май доста да поработя!

  – А как е презимето Ви – полюбопитства момичето, – сигурно сте известен?

  – Просто Джордж – засмя се той и погледна часовника си. – Виж ти, станало 11 часа, няма ли да ти се карат вкъщи?

  Двамата слязоха по стълбите на притихналата сграда. През балкона луната внимателно ги наблюдаваше. Отнякъде долетя миризмата на люляк, смеси се с пролетната свежест на нощта.

  Джордж заключи вратата зад момичето и отново се качи в стаята. Отвори за малко прозореца и се загледа навън: “Карнавала… кога за последен път го беше свирил, може би в Чикаго? Или не – там програмата беше само от Бетовен.”

  В началото помнеше всичките си концерти, заедно с притесненията около трудните места, залите, публиката и хотелските стаи. С годините започнаха да се сливат в съзнанието му: и рециталите, и участията с различните оркестри, постоянните пътувания…

  Откакто се беше върнал, ходи на няколко концерта, но това, което чуваше – и се случваше в залата (или по-скоро изобщо не се случваше), толкова се различаваше от представата му за музика, че скоро съвсем се отказа: “Всъщност децата даже не знаят, че да свириш, означава нещо съвсем друго – замисли се той. – Жалко, няма да имат никакъв шанс, когато излязат по света”.

  Нощна пеперуда влетя в стаята и тръгна към светлината, но запърха отчаяно с крилца. Паяжинката в ъгъла на прозореца се разлюля. Тя успя да се отскубне, паякът изскочи от сянката и разтревожено се спусна да възстановява щетите. После отново застина.

  Той затвори прозореца, с привично движение придърпа стола към клавиатурата: “Е, Роберт Шуман… да започваме, а?”.

  На следващата вечер Надя се появи с приятеля си. Беше цигулар, познаваше го, един от тези, които стояха до късно.

  – Здравейте, ние вече сме взели стаята – наведе се тя някак заговорнически към прозорчето. – Нали ще може и Боян да остане?

  – Ще трябва да почакаме – погледна той към тетрадката, – има още уроци. Когато всички си тръгнат, дотогава си посвирете…

  Вече познаваше повечето от преподавателите. По някакви неуловими белези успяваше да различи кои са истинските музиканти. Любопитно разпитваше, оказваше се винаги прав. Тези, които се държаха важно, бяха случайните. Както навсякъде, професионалистите се брояха на пръсти, те бяха дисциплинирани и коректни. При студентите беше същото – талантливите и свирещите се отличаваха от другите деца. Опитваше се да им помага, с каквото може. Бързо свикваше с работата, наистина нямаше нищо сложно.

  Спомни си за портиера в Джулиард. Имаше трудно произносимо име, затова всички го наричаха Джорджи. Беше вече на възраст, с разкошна бяла коса. Също емигрант от Европа, завършил беше консерватория, но не му беше провървяло. Може би заради името го беше харесал. И все планове правеше за бъдещето, като истински американец. Често казваше: “Ще видиш, момче, още малко и чичо ти ще се прочуе“. Отдавна не се беше сещал за него…

  Навън притъмняваше, зданието постепенно се изпразваше. Излезе за малко навън. По отсрещните дръвчета птиците се готвеха за сън, развълнувано прелитаха насам-натам, търсеха си място между клоните. В общия хор се извисяваха отделни гласчета: “Както преди репетиция – помисли си, – докато оркестрантите се разсвирват. Само че там денят тепърва започва, а тук с песента идват тишината и спокойствието.” Повя отнейде ветрец, ятото се смълча. От втория етаж откъслечно стигаха до него мелодиите на Карнавала. Напомниха му за една друга нощ, преди много, много години. За първи път свиреше Шуман, с опиянение повтаряше завладялата го музика, не можеше да се откъсне от нея. Този порив и очарование го владееха през целия му живот. Дали ще съумее да го предаде на момичето?

  Той заключи и тръгна бавно по стълбите. Странно, вълнуваше се като пред концерт. Постоя малко пред вратата на стаята, учудено отвори… и замря изненадан. По столовете и на пода бяха насядали студенти. Като го видяха, притихнаха, Надя стана от рояла и му се усмихна смутено:

  – Нали не се сърдите? Аз… разправях за урока ни. А Боян се порови в интернет. И искаме да Ви помолим… Ще може ли за всички… да ни поговорите за Карнавала… И да ни посвирите?

  Той погледна в изпълнените с доверие очи на децата, поколеба се за момент, после седна пред рояла:

  – Шуман – каза – и замислено плъзна ръце по клавишите…

  Отсреща светлините постепенно гаснеха. Зданието на академията, необичайно смълчано, се взираше с единственото светло петънце в тъмнината. Кръглата луна излезе иззад облака, забързано се изтърколи. Повдигна се малко, после надникна през прозореца. Нощният ветрец разлюля замислено листата и също се заслуша.

   

  Източник:   Liternet.bg

• ВЕЛИКДЕН 2012 ГОДИНА Е НА 15 АПРИЛ
• Св. Архангел Михаил и 9-те ангелски чина

  Извори на православното разбиране

  

  Според Псевдо-Дионисий Ареопагит

  „Деветте ангелски чина се разделят на три йерархии

  – висша, средна и низша, във всяка от които има по три чина.

  …НАЙ-ВИСША ЙЕРАРХИЯ

  Първата – висшата и най-близката до Пресветата Троица йерархия – съставят серафимите, херувимите и престолите.

  

  Най-близо от всички до своя Творец и Създател предстоят боголюбивите шестокрилати серафими, които видял и пророк Исаия, който казва: „Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила“ [Ис. 6:2]. Те са огнеобразни, като такива, които непосредствено предстоят пред Този, за Когото се пише: „нашият Бог е огън, който изгаря“; „престолът Му е като огнен пламък“ и явяването на „славата Господня … е като огън, който изпояжда“. Предстоейки пред Господнята слава, серафимите са огневидни според казаното: „Ти правиш Ангелите Си ветрове и служителите Си огнен пламък“. Те горят от любов към Бога, а и другите подбуждат към такава любов, както показва и самото им име, защото „серафим“ на еврейски език означава „горящ“.

  След серафимите пред всезнаещия Бог, Който живее в непристъпна светлина, предстоят в неизказана светлост многоочитите херувими, повече от другите по-нисши чинове винаги сияещи със светлината на богопознанието, със знанието на тайните Божии и дълбината на Неговата премъдрост, сами просвещавани и просвещаващи другите. Тяхното име – „херувим“ – в превод от еврейски език означава проникване, разбиране или излияние на премъдростта, тъй като чрез херувимите се преподава на другите премъдростта и се подава просвещение на умните очи, за да виждат и познават Бога.

  След това пред Седящия на превисокия престол предстоят богоносните (както ги нарича свети Дионисий Ареопагит) престоли, защото на тях като на разумни престоли (както пише свети Mаксим Изповедник) разумно почива Бог. А пък престолите се наричат богоносни не по същество, но по благодатта, дадена им за тяхното служение като такива, които тайнствено и непостижимо носят в себе си Бога. Почивайки върху тях по непостижим начин, Бог извършва Своя праведен съд според казаното от Давид: „Ти седна на престола, Съднико праведний“. Поради това чрез тях преимуществено се проявява Божието правосъдие: те служат на Неговото правосъдие, прославят го и изливат силата на правосъдието върху престолите на земните съдии, като помагат на царете и владетелите да извършват праведен съд.

  СРЕДНА ЙЕРАРХИЯ

  В средната йерархия също се съдържат три чина на светите ангели: господства, сили и власти.

  Господствата се наричат така, защото владеят над останалите чинове на ангелите, които следват след тях, сами бидейки свободни. И като са свободни от робския страх, както говори свети Дионисий Ареопагит, те доброволно и с радост служат непрестанно на Бога. Така преподават силата за благоразумно владичестване и мъдро управление на поставените на земята от Бога власти, та те добре да управляват поверените им области. След това те ни учат и да владеем чувствата, да смиряваме в себе си непотребните желания и страсти, да подчиняваме плътта на духа, да господстваме над своята воля и да бъдем по-горе от всяко изкушение.

  Силите, които са изпълнени с божествена мощ, незабавно изпълняват волята на Всевишния и Всемогъщ свой Господ – Крепкия и Силния. Те вършат и превелики чудеса и преподават същата благодат на чудотворството на Божиите угодници, достойни за тази благодат, за да могат те да вършат чудеса, да изцеляват всяка болест и предвъзвестяват бъдещето. Светите сили помагат и на отрудените и обременени човеци в носенето на възложеното върху тях каквото и да било послушание и носят немощите на немощните, с което и се обяснява тяхното име – „сили“. Те също така и укрепяват всеки човек в търпението, та той да не изнемогва в скърбите, но с твърд дух и мъжествено да претърпява всички беди и със смирение да благодари на Бога, Който всичко устройва за наша полза.

  Властите се наричат така затова, защото имат власт над дявола, за да усмиряват властта на бесовете, да отблъскват изкушенията, с които те нападат човеците и да не допускат бесовете да причиняват на когото и да било вреда в такава степен, в каквато те биха желали. Властите утвърждават добрите подвижници в духовните подвизи и трудове, като ги предпазват, за да не се лишат от духовното царство. А на борещите се със страстите и похотите помагат да прогонват злите помисли, вражеските внушения и да побеждават дявола.

  НАЙ-НИСША ЙЕРАРХИЯ

  В най-нисшата йерархия също има три чина: начала, архангели и ангели.

  

  Началата се наричат така, защото началстват над нисшите ангели, насочвайки ги в изпълнението на божествените повеления. На тях е поверено също и управлението на Вселената и закрилата на всички царства и княжества, на всички земи, народи и племена; защото всяко царство, племе и народ имат за себе си – от небесния чин на началата специален закрилник и управител на своята страна. Освен това служението на този ангелски чин (според обяснението на свети Григорий Двоеслов) се състои в това да наставляват хората да отдават на всеки началстващ честта, подобаваща на неговото звание. Накрая, ангелите от този чин издигат достойните хора на различните почетни длъжности и ги поучават, та те да приемат властта не заради своя изгода и полза, не поради любов към суетната слава, но заради Божията чест, заради разпространяването и прумножаването на Неговата света слава и заради ползата на ближните, като служат на общите нужди на всички свои подчинени.

  Архангели се наричат великите благовестници, благовестящи великото и преславното. Тяхното служение (както говори великият Дионисий Ареопагит) се състои в това да откриват пророчествата, познанието и разбирането на Божията воля, което те получават от висшите чинове и възвестяват на нисшите чинове – ангелите, а чрез тях – и на човеците. А свети Григорий Двоеслов говори, че архангелите укрепяват в човеците светата вяра, като просвещават техния ум с познанието на светото Евангелие и откриват тайните на благочестивата вяра.

  Ангелите в небесната йерархия стоят по-ниско от всички чинове и от всички тях са най-близо до хората. Те възвестяват Божиите тайни и намерения, свързани с отделните хора, и учат хората да живеят добродетелно и праведно за Бога. Те са поставени, за да пазят всекиго от нас, вярващите: добродетелните човеци укрепяват, за да не паднат, падналите – повдигат, и никога не ни оставят, дори и да сме съгрешили, защото всякога са готови да ни помогнат, стига само ние да пожелаем това.

  

  Но и всички висши небесни чинове се наричат с общото име „ангели„. Макар те по своето положение и по дадената им от Бога благодат и да имат различни наименования (като серафими, херувими, престоли), но всички заедно се наричат общо „ангели“, защото думата „ангел“ е название не на същност, а на служението според написаното: „Нали те всички са духове служебни, провождани да служат“. Тяхното пък служение е различно и не е еднакво и всеки чин си има свое собствено служение, защото премъдрият Създател не открива на всички в еднаква мяра тайните на Своето намерение, но от едните – към другите, като чрез висшите просвещава нисшите, откривайки им Своята воля и повелявайки им да я изпълняват, както това ясно се вижда от Книгата на пророк Захария. Там се говори за това как един ангел, след като беседвал с пророка, срещнал друг ангел, който му заповядал отново да отиде при пророка и да му открие бъдещата съдба на Йерусалим:

  „И ето Ангелът, който говореше с мене, излиза, а друг Ангел идеше насреща му, и той рече на тогова: иди по-скоро, кажи на тоя момък: Йерусалим ще засели околностите поради многото човеци и добитък в него. И Аз ще му бъда, казва Господ, огнена стена около него“.

  Разсъждавайки за това, свети Григорий говори: „Когато един ангел говори на друг: „иди по-скоро и кажи на тоя момък“, няма съмнение, че едни ангели изпращат други; нисшите биват изпращани, висшите – изпращат“.

  Православната войнстваща Църква, която се нуждае от помощта на ангелите, празнува Събора на всичките девет ангелски чинове със специално моление, както и подобава, в осмия ден на този месец ноември, тоест в деветия месец, защото всички тези девет ангелски чина ще се съберат в деня на Страшния Господен съд, който ден се нарича от божествените учители на Църквата „ден осми“, тъй като, говорят те, след изминаването на седем хиляди години ще настъпи осмият ден, когато ще „дойде Син Човечески (и Божий, праведният Съдия) в славата Си, и всички свети Ангели с Него“, както Сам Господ е предсказал в Евангелието. „И ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра“, тоест от изток, запад, север и юг.

  Над всички по-горе споменати девет небесни чинове на ангелите за чиноначалник и вожд е поставен от Бога светият архистратиг Михаил, верният Божий служител.

  Това събрание на светите ангели е получило наименованието „Събор на ангелите„, защото те всички заедно и единогласно славят Отца и Сина и Светия Дух – Светата Троица, на Която и ние на земята въздаваме слава во веки.  Амин.

  Източник: Рravoslavieto.com

  

• Сърбия съди българин по Титовски закон

  Шефът на културно-информационния център на българите в Босилеград Иван Николов е бил призован пред сръбския съд, защото е издигнал българско знаме на 3 март тази година, съобщиха от ВМРО.

  Нарушението, за което му се търси отговорност, е по Закона за употреба на герба, знамето и химна на СФРЮ и за употреба на името и делото на председателя на Републиката Йосип Броз Тито.

  По същия „закон“ е призован и друг представител на българското малцинство в Сърбия – председателят на Демократичния съюз на българите Драголюб Иванчов.

  От културно-информационния център в Босилеград се обръщат с молба за помощ към България за преустановяване на натиска от страна на сръбските власти.

  В писмото си Иван Николов  пише, че е обезпокояващо, че всичко това се случва по време на „никога по-добрите отношения между Сърбия и България“ и въпреки безрезервната подкрепа на България за сръбското еврочленство.

  „На 3 март т.г. по повод Деня на Освобождението, освен другите мероприятия, ние за десети пореден път изтъкнахме българското знаме на балкона на сградата на КИЦ-а.

  Полицейското управление в Босилеград на 5 ноември (събота) т.г., в качеството ми на физическо и юридическо лице ми връчи призовка да се явя пред Съда за нарушения във Враня, за да отговарям за нарушение по „Закона за употреба на герба, знамето и химна на СФРЮ и за употреба на името и делото на председателя на Републиката Йосип Броз Тито„, обяснява шефът на центъра.

  Според него става дума за акт на сплашване и натиск.

  В писмото си Иван Николов заявява, че е недопустимо отношенията между двете съседни държави да се изграждат върху погазването на правата на човека и правата на малцинствата, които са основополагащи европейски ценности.

  „Още по-абсурдно и обезпокояващо е, че полицията в Босилеград се позовава и прилага на практика един несъществуващ закон от несъществуващата вече държава СФРЮ“, се казва още в писмото.

  По думите на шефа на културно-информационния център в Босилеград натискът от страна на сръбските власти се е засилил през последната година и ако той не прeстане, условията за живот и работа ще станат напълно непоносими, което може да принуди центъра да прекъсне дейността си.

   

  Нора Виткова,

  News.bg

• Среща на Българския културен клуб – Скопие с европарламентаристи

  На 2 ноември 2011г., делегация на Българския културен клуб – Скопие (БККС), водена от председателя на клуба Лазар Младенов, проведе среща в Скопие с членовете на Европейския парламент Андрей Ковачев, Станимир Илчев и Димитър Стоянов. Евродепутатите посетиха страната във връзка със заседание на Смесения парламентарен комитет „Европейски съюз – Република Македония“.

  На срещата бяха дискутирани докладите и резолюциите на Европейската комисия и Европейския парламент за Р. Македония, както и перспективите пред евро-атлантическата интеграция и демократичното развитие на страната.

  Евродепутатите приветстваха последователната дейност на БККС в защита на човешките права на българите и на българското културно-историческо наследство в Р. Македония, както и в борбата срещу етническата и социална дискриминация, на която често са подложени наши сънародници и инакомислещи граждани. Бяха обсъдени възможности БККС да се присъедини към асоциации на културни организации от Европейския съюз и да участва в европейски проекти и програми с партньорски организации от съседните държави-членки на ЕС.

  Представителите на БККС и евродепутатите подчертаха необходимостта от премахване на говора на омразата в обществения живот на Р. Македония срещу съседните държави от Европейския съюз и по-специално срещу Република България. Преодоляването на проблемите от тоталитарното югославско минало (например превратното и идеологическото тълкуване на историята в образователната система и учебниците) би било важна крачка за истинско демократизиране и евроатлантическа интеграция на Р. Македония.

  По този повод, на срещата беше изразено силно негодувание от поредната антибългарска провокация – държавно-субсидирания филм „Трето полувреме“, обявен за специален македонски „проект от национален интерес“. Сценарият на филма, претендиращ да е едновременно и романтична любовна история, и художествена документалистика, наподобява и дори надминава най-ярките образци на антибългарската пропаганда в титова Югославия. Авторите пропускат познатия на всички факт, че през Втората световна война в „стара“ България народът масово се надига в защита на еврейското население, но на територията на днешна Република Македония, за съжаление, съвсем не е регистрирано такова народно движение. Широко известно е, че треньорът Илеш Шпиц е спасен от ешалоните на смъртта с решителната намеса на българския патриот Димитър Чкатров от Прилеп (председател на Футболния клуб „Македония“), който по-късно бива разстрелян от титовисткия тоталитарен режим във Вардарска Македония като предател на македонския народ и великобългарски шовинист (нереабилитиран и до днес в Р. Македония).

  И накрая – българският народ е известен в Европа и света като народ-спасител на своите сънародници-евреи през Втората световна война и всякакви опити да бъде демонизиран като му се припише колективна вина за злодеяния, отдавна осъдени от историята, ще срещнат решителното противопоставяне на международната демократична общественост, редовите български граждани и европейските институции.

   

  Източник:   Bkks.org

• Български апарат излита за Марс

  Българският апарат „Люлин Фобос“ излита в космоса и ще изследва радиационните условия в междупланетното пространство и около планетата Марс, съобщиха от пресцентъра на БАН.

  

  Според предварителната информация апаратурата трябва да излети на 8 ноември – в 23.00 ч. московско време.

  Утре от 11.30 ч. в централната сграда на БАН ще има пресконференция за изстрелването в космоса на българската апаратура „Люлин Фобос“. Тя ще е част от руския проект с широко международно участие „Phobos-Grunt“, който е за изстрелването на междупланетна автоматична станция към Марс, посочват от академията.

  Апаратурата „Люлин Фобос“ е създадена от екип от учени от Института за космически и слънчеви изследвания към БАН.

  Източник: Actualno.com

• Cashing Out

  America’s status as the world’s banker has shielded it from harsh economic realities for more than half a century. Not anymore. Fan Gang, Foring Policy

  The honor of printing the world’s reserve currency did not come accidentally, or easily, to the United States; the dollar’s post-World War II ascent to global primacy would not have happened had America not demonstrated the unrivaled economic, military, and technological power to back it up. But being the world’s banker comes with benefits as well as obligations – and first among them is that the whole world wants to make sure you don’t default on your debt. If you are in a position to repay your obligations by just printing more money, you might never default.

  What is a blessing in the short run, however, could turn out to be a curse in the long run. A country that controls the international currency runs less financial risk when it borrows, but is thus likely to be less alert to the risk of financial bubbles. Costs can be underestimated, and problems undiscovered, for a long time. The United States is now learning this lesson in a very big way.

  For many countries, such as Argentina and Vietnam, a budget deficit of more than 3 percent of GDP or a 5 percent current account deficit has been enough to plunge them into a financial crisis. The United States, by contrast, maintained about the same figures on its balance sheet for a decade while enjoying a period of economic expansion. The result was overconfidence and a flawed vision of limitless potential growth, as if Americans could keep spending without saving to no one’s detriment. Some economists even claimed this was a result of the „super-efficiency“ of the U.S. economy.

  You can see the logical consequences of this illusion in today’s overleveraged, debt-plagued U.S. economy, the major cause of both the 2008 global financial crisis and the current concerns over U.S. government debt. The lesson is clear: The United States may enjoy a greater line of credit than everyone else in exchange for providing the dollar, but even the most forgiving balance sheet in the world has its limits. America’s long experiment with ballooning debt and an ever-expanding financial sector has left the country with other problems, too. Wall Street’s disproportionate size in comparison with „real“ sectors of the U.S. economy such as manufacturing has resulted in deteriorating industrial competitiveness, growing trade deficits, and unemployment.

  We cannot and should not attribute all of America’s current problems to the dollar’s special status and the illusions that come with it. But without it, we cannot explain why the United States did not make the hard economic choices that less-privileged countries would have had to make, and long ago. Today, even the world’s banker can’t put off the reckoning any longer.

• Автор на Изборния кодекс призна, че има пропуски в него

   

  Депутатът от ГЕРБ Тодор Димитров призна за празнота в Изборния кодекс, която поставя в неизяснена ситуация депутати и губернатори, но препоръча ЦИК да намери решение.

  Казусът е свързан с политици на изборни или назначаеми държавни постове, които бяха част от листите за общински съветници с цел да събират повече гласове за партиите си. След други изборни процедури те се оттегляха от листите още преди първата сесия, тъй като подобна възможност в изборните закони съществуваше. В Изборния кодекс обаче липсва и се оказва, че депутатите и областните управители не могат да се оттеглят, преди да се закълнат като общински съветници – а не могат да се закълнат, тъй като са на други служби, несъвместими с тези в местния парламент.

  Първи за проблема алармираха от Общинската избирателна комисия в Разград – оттам отказаха на депутата д-р Хасан Адемов и на областния управител д-р Валентин Василев да се оттеглят от листите, съответно на ДПС и ГЕРБ.

  Тодор Димитров, който е сред авторите на Изборния кодекс, коментира, че не за пръв път се появява пропуск в закон, и очаква ЦИК да излезе с решение за единна практика в цялата страна. 

   

  Източник:   Фрог нюз

• Меглена Кунева тръгва из страната, за да види има ли подкрепа за партия

  Меглена Кунева ще обиколи отново страната и ще обмисли в следващите месеци как да оправдае очакванията на хората и как да им предостави алтернатива. Това заяви тя на първата си пресконференция след изборите, на които като граждански кандидат за президент се класира трета и спечели близо 500 000 гласа. Кунева посочи, че засега не предвижда да създава партия, с която да участва на следващите парламентарни избори, но направи уточнението, че всичко зависи от това дали ще получи подкрепа от гражданите.

  Сега двамата с Любомир Христов, който беше кандидат за вицепрезидент, тръгват из страната, както са обещали в кампанията си, за да обединят мислещите и да събудят нацията. Кунева изрази надежда, че това би могло да бъде животоспособна алтернатива в посока на гражданското общество.

  Кунева отрече на този етап да прави партия. Не смятам, че отново около един човек да се създаде партия е добра рецепта, заяви тя и добави, че партия се прави с желание да се участва на избори и да се вземе властта. Това, което аз искам, е
  да събудя нацията, каза Кунева.

  Икономистът Любомир Христов допълни, че остава в политиката, за да „има демокрация в България  и мляко в сиренето”.

  Много хора ми писаха и ми казаха „Направете партия, веднага се включваме в нея“ – имам друг начин на мислене – аз искам основа, искам хора, които мислят и могат да се борят, а аз мога да ги представлявам и да се боря за и със тях. Едва когато намеря тези хора, мога да мина в следваща стъпка, заяви Кунева.

  „Аз не взимам решения на базата на адреналин. За да се кандидатирам за президент, ми трябваха шест месеца обикаляне“, посочи Кунева. 

  Според нея на тези избори хората са решили да не гласуват за назначените кандидати. Между ГЕРБ и БСП има много общо, това е една сива партия, обща, и тя ще остане такава и в следващите години, ако нямаме този глас, това представителство и това настояване, което трябва да имаме, за да подредим държавата си, заяви Кунева. Тя отбеляза, че за нея и Любомир Христов са гласували половин милион българи извън електоратите на двете големи партии, без договорки за каквато и да било партийна подкрепа.
   

  Меглена Кунева поздрави за успеха новите президент и вицепрезидент Росен Плевнелиев и Маргарита Попова и им пожела да успеят да преодолеят международната изолация на страната, до която е довела липсата на
  предсказуемост.

  Според нея на тези избори eдин милион българи са останали нечути. „Искам да се грижа за тези хора”, обяви тя.

  Кунева увери, че няма партиен лидер, с когото да се е договаряла, нито с БСП, нито с ДПС, нито с ГЕРБ. „Не, не съм кандидат на Първанов“, увери тя.

  Меглена Кунева се обърна към медиите и ги призова да спасят професията си, заплашена на тези избори. Тя отбеляза, че медийният картел на депутата от ДПС Делян Пеевски не е отразил каквото и да било от нейната кампания.

  Меглена Кунева коментира, че като слуша как говори премиерът и как се отразява това във вестниците на Пеевски, се чуди кой на кого диктува – премиерът на Пеевски или Пеевски на премиера. Този медиен картел според нея, подпомага и БСП.

  „Обявиха ме за проект на кого ли не“, добави Меглена Кунева и отбеляза, че се въздържа от участие в дясноцентристкия блок на НДСВ.

  „Никога не сме имали повече съмнения за честността на изборите“, каза още тя. Според нея управляващите трябва да променят Изборния кодекс или, ако искат да го зачеркнат.

   

  Източник:   Mediapool

• Езикът и Словото

  Ти искаш да знаеш, сине мой, разликата между езика и Словото. Тогава слушай какво ще ти кажа.

  Амбициозен човек, с проницателен ум и който се смята предопределен да води своите съграждани, в течение на много дни подготвя голямата си реч, която по негово мнение ще убеди тълпата, ще внуши решенията на града и ще промени хода на събитията. Той претегля доводите си, търси примерите си в миналото, обработва изразите си, упражнява се да ги декламира; излиза на агората и дълго време говори на съгражданите си, обвинява ги в безразличие или в заслепение, критикува това, което е направено, посочва какво трябва да се предприеме и призовава града към неотложни действия. Събранието слуша: един одобряват, други не одобряват; всички спорят и никой нищо не решава… Това, сине мой, е езикът.

  Човек, посветен в свещените науки, сяда пред входа на храма и притворил очи, безразличен към тълпата минувачи, трикратно произнася името на Амон, както трябва то да бъде произнесено, та отзвукът му да раздвижи невидимите вълни. Тогава го спохожда вдъхновението, една представа за това, което ще се случи, се оформя в мислите му, една дейна сила се излъчва от цялото му същество и той може да иде при управителя на града и да му каже: “Ето, това е то, което трябва да стане, заповядай това и това, не прави онова. Свържи този съюз, който днес ти се струва безполезен, защото народът, който ти го предлага, ще стане велик. Не започвай тази година никаква война…” Това е, сине мой, Словото.

  Обаче идва времето, когато хората ще познават само езика, ще му вярват изцяло и непрестанно ще се чудят защо има толкова малко въздействие. И защото ще престанат да си служат със Словото, те дори няма да знаят вече какво значи то, и ще вдигнат рамене пред тези, които ще им припомнят, че в началото е било Словото. Тези времена тогава, сине мой, ще бъдат мрачни и злощастни времена – времена, когато човек ще блуждае сред думите на своя език като малко дете, загубено сред дърветата в гората.

   

  Из „Александър Велики“ на Морис Дрюон

  Източник:   Bogeo.net

   
• Да отравяш на инат

  Дезинформацията за шистовия газ е опит за „заравяне на главата в пясъка“ пред явна опасност 

   

                                                                                                 Автор:  Петър Кърджилов

  “Рисковете съществено се различават от богатството. Човек може да притежава богатство, но може само да бъде засегнат от рискове.” Ако българският премиер съзнаваше сериозността на тази теза на Улрих Бек, едва ли би се обърнал към протестиращи срещу шистовия газ в Добрич с думите: „Ако продължавате да ме дразните, ще подпишем на инат.”Най-силната теза в подкрепа на добива на шистов газ е енергийната независимост на България. Най-сериозен проблем са опасностите, които единствената технология за добив създава за здравето и околната среда. Затова икономическите и политическите решения за проучвания и добив трябва да бъдат съобразени с предпазния принцип и предшествани от последователна риск комуникация. Такава комуникация изцяло отсъства от страна на компаниите и българските институции, предлагащи тези рискове на обществото.

  

  Често рисковете, генерирани от конкретна активност или технология не се носят от тези, които инвестират и печелят от нея – в нашия случай корпорацията “Шеврон” и населението в Североизточна България. Принципът на предпазването* е основен фактор на съпротива в рисковото общество, за тези, които понасят или са изправени пред налагани им реални и потенциални рискове.

  Технологията хидравлично разбиване (единствената за проучване и добиване на шистов газ) се прилага на границата между тези два типа рискове – някои от тях вече са доказани, а други са в процес на научно доказване към момента. При това положение говорим за сериозна научна несигурност при технологията. Научната несигурност изисква прилагане на предпазния принцип чрез: допълнителни научни изследвания; промени в законодателството, съобразени с новата технология; адекватна и постоянна риск комуникация.

  Инатът на Чейни

  Към момента САЩ са най-големият производител на шистов газ в света с около 36 000 активни сонди за година, както и най-отдавна използващи технологията хидравлично разбиване. Комерсиалното добиване на газ по този начин започва през 1949 г. от компанията “Халибъртън”. Дик Чейни е изпълнителен директор на “Халибъртън” от 1995 до встъпването му в длъжност като вицепрезидент на САЩ в правителството на Буш младши през 2001 г. След продължително и заинатено лобиране от 4 години, през 2005 г. Чейни прокарва закон с който обезсилва действието на „Закона за питейната вода” (Safe Drinking Water Act) и цялото екологично законодателство на САЩ върху хидравличното разбиване, като дава картбланш на индустрията за масов добив на шистов газ и нефт. Този факт сам по себе си е доказателство за рисковете при технологията.

  

  С приемането на този закон се прекратяват всякакви разследвания на екологичните последици от хидравличното разбиване. През 2004 г. Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA) събира достатъчно доказателства за щетите нанасяни от хидравличното разбиване. Експертите обаче са в конфликт на интереси и заключението им е че „Водата е токсична, но не представлява риск.” (Филмът “Газланд” (Gasland) на Джош Фокс)  Няколко години работата на EPA е блокирана. Компаниите отказват да разкрият изпозваните в хидравличната течност химикали.

  След сериозен обществен натиск на НПО, граждани и собственици на земи, включително с помощта на филма “Газланд”, EPA започна цялостно проучване на метода за добив. Агенцията подготвя експертен документ, категоричен относно научната несигурност при технологията, със заглавие “Предварителен план за изследване на потенциалните въздействия на хидравличното разбиване върху източници на питейна вода”, представен публично на 8 февруари, 2011 г.

  Шистов Ад! / Fracking Hell!

  Планираното от EPA изследване ще обхване всичките пет фази на производствения процес за добиване на шистов газ чрез хидравлично разбиване, които могат да имат отношение към замърсяване на питейни водни ресурси: добиване на вода, смесване на химикали, сондаж чрез впръскване под високо налягане, изтегляне на използваната течност, третиране и разполагане на отпадната течност. Цялостното изследване ще бъде завършено през 2014, а доклад с междинни резултати ще бъде изготвен през 2012 г. В своя Предварителен план за изследване Агенцията за опазване на околната среда на САЩ прави извода, че при почти всички фази на процеса хидравлично разбиване съществуват възможности хидравличната течност и/или природни субстанции (газ метан) да навлязат в източници на питейна вода.

  Една от най-рисковите фази е смесването на химикали. Според доклад на Комисията по енергетика и търговия от представителите на Долната камара на САЩ, компаниите, добиващи нефт и газ използват 750 химикала при хидравлично разбиване. Някои от тях, например сол, лимонова киселина, кафе – безвредни за здравето на човек, но други, като нафталин, ксилол, толуол, етилбензен, формалдехид – са известни или възможни канцерогени.

  Изследване на 350 химикала в течността показва, че над 75% от използваните вещества са опасни са кожата, очите, дихателната и храносмилателната системи, и черния дроб; могат да увредят нервната–52%, имунната–40%, отделителната–40% и сърдечносъдовата система – 46%; 37% са опасни за ендокринната система и 25% могат да причинят рак и мутации. Над 40% от изследваните химикали са вредни за околната среда. Номинираният за “Оскар” за 2010 г. документален филм “Газланд” (“Gasland”) разкрива случаи на различни заболявания при жители и домашни животни, живеещи в близост до сондажи за шистов газ и използвали замърсена питейна вода.

  Доклад на американската НПО “Ривъркийпър” (Riverkeeper), която от 44 години защитава реката Хъдсън и притоците й с цел опазване чистотата на водата на Ню Йорк, описва стотици проучени случаи, доказващи, че индустриалното сондиране за газ, включително хоризонталното сондиране чрез хидравлично разбиване, причинява значителни вредни последици за околната среда.

  Инатът на френското общество

  На 12 май, 2011 г. долната камара на Френския парламент гласува с голямо мнозинство забрана върху технологията хидравлично разбиване, след два месеца на протести в цялата страна заради дадени разрешителни за добив без публични дебати. Случаят във Франция е пример за отсъствие на риск комуникация при налагащите риска – компании и изпълнителна власт, и задействане механизмите на предпазния принцип от носителите на риска – екологичните организации и френското общество. На 1 юли, 2011 г. Франция става първата държава в света, която забранява технологията хидравлично разбиване, след гласуване на сената. Министърът на околната среда Натали Косцюшко-Моризе заявява, че не е трябвало да бъдат издавани разрешителни за проучване и добив преди да се изследват ефектите на технологията.

  Дезинформиране на инат

  

  Медиен анализ на темата за шистовия в България и други страни, от заявката на “Шеврон” за добив у нас на 7 април 2010 г. до септември, 2011 г., можете да видите в третата  част на цитираната по-горе статия. Ето кои са най-очебийните примери на спестяване и прикриване на информация относно риска от страна на правителството, подобно на събитията около скандала с подписването на анекс за АЕЦ “Белене” през април тази година .

  На 13 юли, 2010 г. посланик Уорлик представя част от висшия мениджмънт на “Шеврон” пред журналисти в София. Съмнения предизвикват следните думи на журналиста на “Дневник” Цветелина Катанска: „Йън Макдоналд, вицепрезидент на “Шеврон”, допълни, че този вид газ все още не е добиван в Европа и се очаква цената му да бъде много по-висока от тази на природния газ. Тази информация беше премълчана от преводача на събитието.”  Домакините на срещата явно скриват информация, която има отношение към анализа на ползите и разходите, който е ключов фактор при риск комуникацията. Катанска казва още, че представителите на компанията не са били категорични за безопасността на технологията, и че според експерти, подобен добив трябва да се прави в слабо населени територии.

  15 юни, 2011: Министерският съвет взима решение да сключи договор с американската компания “Шеврон” за проучване и добив на шистов газ. Министър Трайков съобщава, че до пет години “Шеврон” трябва да изготви работна програма на стойност 50 млн. евро и ще инвестира около 4 млн. евро в опазване на околната среда; за да започне процедурата по проучване, компанията ще плати 30 млн. евро, като всички рискове – дали ще се намери такъв газ, какви ще са условията, какво ще покаже оценката за въздействието върху околната среда, ще са за сметка на фирмата. Силно съмнение буди изказването, че компанията ще плати 30 млн. евро на държавата при съществуваща възможност да не получи право да добива шистов газ. Министърът не обяснява в какво точно опазване на околната среда ще се инвестира и защо точно 4 млн. евро.

  4 юли, 2011: НПО “Коалиция срещу минните замърсявания” изразява несъгласие срещу решението на Министерски съвет да не спази законовата процедура по предварителна екологична оценка за сондажите на “Шеврон”. На правителственото заседание на 15 юни, на което е одобрен изборът на “Шеврон”, министър Трайков уверява, че процедурата ще бъде спазена: „Проектите за конкретните полеви работи в “Блок 1 Нови пазар” ще бъдат подложени на предварителна екологична оценка съгласно действащото законодателство.” От текста на решението на кабинета обаче става ясно, че се „допуска предварително изпълнение на решението” с аргумента, че отлагането му може да блокира проучването за природен газ в България, което е „в разрез с националните приоритети и стремежа към енергийна независимост” .

  1 август, 2011: В интервю в БТВ министър Трайков многократно набляга на възможностите за повишаване на богатството на хората от Нови пазар в случай на откриване на шистов газ и застъпва позицията, че филмът “Газлaнд” „на места лъже и представя невярно съдържание”.  Филмът “Газланд” печели седем награди на международни кинофестивали и е номиниран за “Оскар” за документален филм от Американската киноакадемия. Логичният въпрос тук е: възможно ли е тази институция да номинира документален филм, който лъже и/или представя невярно съдържание, при това в страната, най-голям производител на шистов газ в света? От репортажа към интервюто става ясно, че министерството отказва всякаква информация относно инвестиционните намерения и договора с “Шеврон”.

  Гърмим България?

  На 20 септември, след заканата, че ще подпише на инат, Борисов омекна и си върна думите, като възложи на МИЕТ и МОСВ да изготвят в срок от един месец подробни доклади за добива на шистов газ в Европа и света. До днес нямаме публично обявен резултат от такива доклади. Бавенето е разбираемо. Както казахме в началото, голяма част от потенциалните рискове са в процес на доказване. Само Фейсбук групата “Ние сме против Българският Чернобил – добива на шистов газ” има 99 документа, над 80 връзки и над 25 670 членове, много от които постоянно качват и разпространяват информация от България, Европа и света.

  Логичните действия на българските институции, предвид интереса на цялото българско общество, са да не подписват договори за концесии преди да бъдат извършени следните управленски и комуникационни стъпки:

  1. Правителството да изчака юридическия анализ на ЕК за адекватността на действащото в ЕС законодателството при проблемите при добива на шистов газ.

  2. Отговорните институции, в лицето на МОСВ и МИЕТ, да изготвят подробен доклад за рисковете при технологията хидравлично разбиване – с оглед на световния опит и с помощта на учени от всички страни, изследващи рисковете от тази технология.

  3. Правителството да изисква и да получи цялата информация за проучванията и производствения процес по добиване на шистов газ от всеки един изпълнител, проявяващ интерес към добив на територията на България, включително за химикалите, които се използват.

  4. Правителството и Народното събрание да инициират промени в Закона за подземните богатства и в Закона за концесиите, така че те да отговарят на новите измерения на риска, които технологията хидравлично разбиване поставя.

  5. Компаниите, проявяващи интерес към проучвания и добив на шистов газ да инициират обществени обсъждания с участието на всички заинтересовани страни и носителите на риска.

  6. Правителството да спази задължителната предварителна екологична оценка за всяка конкретна полева работа по проучване и добив, съгласно действащото в България законодателство.

  7. Отделите по комуникации и връзки с обществеността в институциите и компаниите да предават с помощта на и чрез медиите, чрез достъпни за публиката език и визуални средства, информацията за всички активности, изброени дотук. Комуникаторите и журналистите трябва да действат с висок морал и професионализъм.

  Управляващите, в каквито и договорки да са влезли, трябва сериозно да се запитат заслужава ли си да извлекат определени количества газ, от който да изгърми (в буквален и преносен смисъл) водата в цяла Североизточна България. Да отровят на инат водата, почвата и въздуха в региона, като съсипят всякакво развитие на земеделие и туризъм там и ни вкарат в допълнителни разходи за здравеопазване и възстановяване на околната среда (ако изобщо щетите биха били поправими с пари). Защото, когато става въпрос за национална сигурност и енергийна независимост, инатът може да бъде и ползотворен, но само ако е насочен в правилна посока.

  *Концепцията за предпазния принцип и рисковото общество, в контекста на темата за шистовия газ, е изложена в научна статия от автора, достъпна в сайта Нюмедиа21.

  Филмът “Газланд” – две части

  Газланд – част 1/10

  Газланд – част 2/10

  
  

  Източник:  e-vestnik.bg

• Фондация „Ханс Зайдел“: Изборните трикове бяха „пошло изпълнение“, мандатът на ГЕРБ не е безусловен

  ГЕРБ трябва спешно да си извлече поуки от случилото се на тазгодишните местни избори. В противен случай регионалните беди могат да се пренесат на национално равнище, предупреждава Богдан Мирчев, шеф на софийското представителство на германската фондация „Ханс Зайдел“, която е партньор на управляващата партия ГЕРБ.

  „Никой не е в състояние да обясни на германците, що е то покупко-продажба на вот и защо този феномен продължава да „краси“ резултатите на всеки изборен процес в една страна членка на ЕС като България. Все още изборната търговия се възприема в Германия като някаква балканска екзотика, но не може да не се долови и нотката на съжаление, което германците изразяват по повод на мотивите и последствията за купуващите и продаващите вота си българи“, казва Богдан Мирчев пред Дойче веле.

  Освен това според него е „шокиращо“, че след всички провеждани през последните две десетилетия в България избори, всички участващи в тях партии се обявяват напълно или частично за победители. „В Германия правилата са съвсем прости. Всяка от участващите партии и коалиции ясно и категорично определя резултатите си като победа или загуба и задължително поздравява съперниците си в случай, че са спечелили повече гласове“, разяснява представителят на фондация „Ханс Зайдел“.

  „В Германия фактът, че лидер на партия може да не поздрави опонента си, намира обяснение единствено в ниската политическа култура и в липсата на етика“, обобщава Богдан Мирчев, явно визирайки отказът на лидера на БСП Сергей Станишев да поздрави ГЕРБ за победата на изборите „2 в 1“.

  Мирчев не коментира възцарилия се между двата изборни тура хаос в работата на централната и местните избирателни комисии, но описва тазгодишните изборни трикове като „пошло изпълнение в стил Джеймс Бонд“. Решение на българските изборни неволи Мирчев вижда във въвеждането на електронното гласуване. „Но при сегашните условия в България и при равнището на общата и компютърната грамотност в страната, всеобщото гласуване през интернет не би било възможно през идното десетилетие“, прогнозира представителят на фондация „Зайдел“.

  „Резултатите от тазгодишния вот дават основание на Бойко Борисов и партията му да продължат наченатите реформи и преобразувания в изоставащата от общото развитие на Европейския съюз България. Даденият от гласоподавателите мандат на управляващите да продължат досегашната си политика има точно определен срок, а именно парламентарните избори в средата на 2013-а“, изтъква Богдан Мирчев.

  Според него мандатът обаче не е безусловен. Мирчев илюстрира твърдението си с драматичната загуба на близкия до сърцето на премиера Борисов досегашен кмет на Сливен Йордан Лечков. „Нищо не може да спаси политиците от изборен провал в случаи като този, независимо че на национално ниво партията, която даде гръб на уличения в злоупотреби сливенски кмет, постига отлични изборни резултати.

  Подобен пример имаме и във Видин, където общината се оказа силно задлъжняла. В същото време кандидатите на ГЕРБ се възползваха от лошото управление на опонентите си в градове като Благоевград и Пловдив и спечелиха много места за кметове и общински съветници. Ръководството на ГЕРБ би трябвало да си извлече поуки от случилото се на местния вот. В противен случай регионалните му беди могат да се пренесат на национално равнище“, предупреждава Мирчев.

  Шефът на софийското бюро на фондация „Зайдел“ не отминава без внимание и драматичното стопяване на преднината на кандидат-президентската двойка Плевнелиев-Попова на балотажа в неделя. Двукратното намаление в разликата между подадените гласове за двойката на ГЕРБ и за съперниците им от БСП, е също знак, който би трябвало да бъде обстойно анализиран и дискутиран от ръководството на управляващата партия, смята Мирчев.

  Едно от обясненията, според него, е зейналата дупка в центъра на българското политическо пространство след провала на малките партии, които го запълваха доскоро. „Това е електорална база, която все още търси своя политически представител в лицето на някоя нова партия. Вероятно гласовете за Меглена Кунева могат да й дадат кураж тя да я оглави. Но преди това Кунева ще трябва да обясни на своите съграждани защо в своите предизборни послания тя така яростно нападаше партиите и партийното начало в политическия живот на страната“, заключава Богдан Мирчев от фондация „Ханс Зайдел“.

   

  Източник:  Mediapool

• <<
• 1
...
• 273
• 274
• 275
• 276
• 277
• 278
• 279
• 280
• 281
• 282
• 283
...
• 414
• >>