Всички авторски страници

Авторски

• Българите във Великобритания се готвят за Фестивала на източноевропейската култура

  Вилдан Байрамова, OFFNews

  

  Над 15 музикално-танцови състави на българи във Великобритания се готвят за участие във Фестивала на източноевропейските култури, насрочен за 5 май т.г. в Лондон.

  Това ще бъде първата по рода си проява, обединяваща толкова много общности от държавите в Източна Европа; амбицията на организаторите е да представят богатството и многообразието на културите от тази част на Стария континент, коментира експертът в лондонското кметство Брент Нишан Джингозян.

  Безпрецедентното събитие се организира от Форум за Източна Европа / The East European Forum/ – платформа на 45 организации, които работят с източноевропейските общности във Великобритания. В нея България е представена от Българския център за социална интеграция и култура – благотворителна организация, базирана в Северен Лондон. Идеята за създаването на тази платформа е на нашенеца от Варна Джингозян и колежката му Адина Маглан. Преди около 2 години те си дават сметка, че организациите, работещи с гражданите на Източна Европа в Лондон, трябва да се обединят в една обща структура, за да си сътрудничат и така идва решението.

  България ще има изключително силно присъствие във фестивала, сред съставите от Румъния, Полша, Словакия, Чехия, Русия, Украйна, Сърбия, Македония, Албания, Босна и Херцеговина, и др. Джингозян подчерта, че Марина Иванова е човекът, който години наред организира български събития в британската столица и поддържа жив нашия фолклор и традициите ни в Кралството. Сцената на първата по рода си проява ще бъде в лондонското кметство Енфийлд, очакват се много гости, сред тях и хора от екипа на кмета Садик Кан.

  Това няма да е само културно събитие, предвидени са семинари, работни срещи, в това число и с представители на управата на Енфийлд, която предоставя сградата безплатно за фестивала. Целта ни е да покажем, че общността на източноевропейците е активна и сплотена, и има амбицията да подсилва връзките между Великобритания и ЕС, въпреки Брекзит, посочи Нишан Джингозян. Той изрази надежда, че първият по рода си фестивал ще се утвърди като ежегодно събитие. Според него подобни прояви ще спомогнат за по-добър диалог между Обединеното кралство и Европа.

  „Ние бяхме и сме все още жертва на многогодишна кампания, провеждана срещу нас от някои от крайно-десните политически партии във Великобритания и от таблоидите. Кампания, насочена срещу имигранти, бежанци, чужденци. Много неща трябва да бъдат направени и променени, но най-важното е да сме обединени и да демонстрираме факта, че ние сме активна част от това общество. Ние плащаме данъци, имаме право да гласуваме и трябва да се борим за правата си, и да ги отстояваме“, заяви Джингозян.

  Той призова страната ни спешно да изработи нова Национална стратегия за работа с българите в чужбина и не само защото 35-40% от трудоспособното население е извън границите, основно в държавите – членки на ЕС. „Българската диаспора трябва да е приоритетна тема за българските политици. В Румъния бе прокаран закон, според който всяка румънска общност в чужбина, която е декларирала, че наброява над 5000 човека, ще получава подкрепа от държавата за откриване на център за подпомагане на тази общност. България е длъжна да преосмисли политиката си към българите в чужбина“, настоя българинът в Лондон.

  .

• Европейски интелектуалци написаха „Манифест на европейските патриоти“

  „В Европа гори пожар“, предупреждават 30 писатели, философи и публицисти

   
  Снимка: © Getty Images

   

  Бернар-Анри Леви, Херта Мюлер, Иън Макюън, Роберто Савиано, Светлана Алексиевич, Марио Варгас Льоса, Адам Загаевски, Орхан Памук, Салман Рушди – това са само част от писателите, философите и публицистите, подписали отворено писмо под заглавието „Манифест на европейските патриоти“.

  Апелът, публикуван във френското издание „Liberation“, предупреждава, че Европа е изправена пред най-тежкото си предизвикателство от Втората световна война насам – криза на идентичността, която поставя на изпитание самата идея за либералната демокрация.

  „Нашето поколение допусна грешка… Живяхме в илюзията, че Европа е нужна за всички, че тя е част от природата на нещата и че тя ще се сбъдне и без нас, дори ако ние не свършим нищо, защото такъв е „смисълът на Историята“. Именно с това убеждение трябва да се разделим веднъж завинаги“, се казва в писмото на европейските интелектуалци, които сравняват залога на предстоящите през май’19 избори с „нова битка за цивилизацията, 75 години след разгрома на фашизма и 30 години след падането на Берлинската стена“.

  Ето какво гласи цялото писмо: 

  „Идеята за Европа е под заплаха.

  От всички страни се трупат критични гласове, възмущение, дезертиране.

  „Да сложим край на европейската конструкция“, „да преоткрием душата на нациите“, „да се върнем към изгубената идентичност“, която често не съществува извън въображението на демагозите – ето това е общата програма на популистките сили, които шестват из континента.

  Европа е атакувана отвътре от лъжепророци, опиянени от омразата и вярата, че е дошло и тяхното време; атакувана е отвъд Ла Манша и отвъд Атлантика от страна на двама от най-големите си съюзници, които през ХХ век двукратно я спасяваха от самоубийство. Попаднала във все по-неприкритата хватка на господаря на Кремъл, Европа – като идея, воля, представителна власт – е напът да се разпадне пред очите ни.

  Именно в този отровен климат, през май ще се проведат европейските избори, които рискуват да се окажат най-голямата беда за Европа – ако нищо не се промени дотогава, ако не се спре напиращата приливна вълна, ако много бързо не се появи нов дух на съпротива из целия континент. Победата на унищожителите би била срам за всички, които все още вярват в наследството на Еразъм, Данте, Гьоте и Ян Коменски; обида за интелигентността и културата; експлозия на ксенофобията и антисемитизма; бедствие.

  Подписалите това писмо сме част от онези, които не са се примирили с предсказаната катастрофа.

  Ние сме част от европейските патриоти – общност, която е значително по-многочислена, отколкото повечето хора смятат, но която твърде често същестува в смирение и мълчание. Ние знаем какъв е залогът: 75 години след разгрома на фашизма и 30 години след падането на Берлинската стена е назряла нова битка за цивилизацията.

  Нямаме право на отстъпление – не ни го позволява паметта на европейците, искрата на тази велика Идея, която сме наследили и пазим, убеждението, че само тази Идея имаше силата да извиси народите ни на по-високо ниво и да ги спаси от войнственото им минало; само тя е достатъчно ценна, за да се пребори срещу появата на новите тоталитаризми и последващото върщане към познатата мизерия от старите мрачни времена.

  Затова отправяме тази покана за ново начало.

  Затова апелираме за мобилизация в навечерието на избори, които отказваме да предадем в ръцете на гробокопачите.

  Затова призоваваме да поемем отново факела на Европа, която въпреки слабостите, грешките и понякога – страхливостта си – остава втора родина за всеки свободен човек по света.

  Нашето поколение допусна грешка.

  Така както последователите на Гарибалди от XIX век са повтаряли като мантра своето „Италия ще се оправи сама“, ние вярвахме, че обединението на континента ще се случи от само себе си, без воля или усилие.

  Живяхме в илюзията, че Европа е нужна за всички, че тя е част от природата на нещата и че тя ще се сбъдне и без нас, дори ако ние не свършим нищо, защото такъв е „смисълът на Историята“.

  Именно с това убеждение трябва да се разделим веднъж завинаги.

  Именно тази ленива Европа, лишена от дух и мисъл, трябва да си отиде.

  Нямаме друг избор. Когато сме изправени пред напора на популизма, трябва да поискаме Европа или ще потънем.

  На фона на всеобхватната заплаха от националистическо разцепление, трябва да възобновим връзките на политическия активизъм. В противен случай, ще трябва да се предадем на извиращото отвсякъде негодувание, омразата и придружаващите ги болезнени страсти.

  Нужно е още днес, по спешност, да сигнализираме срещу онези подпалвачи на души, които си играаят с огъня на нашите свободи – от Париж до Рим, през Дрезден, Барселона, Будапеща, Виена или Варшава.

  Защото залогът е точно такъв: зад това странно поражение на Европа, което се очертава на хоризонта; тази нова криза на европейската идентичност, готова да унищожи всичко, което представлява величието, честта и просперитета на нашите общества. За първи път от 30-те години насам либералната демокрация и нейните ценности са поставени под въпрос“.
  Подписано от: Василис Алексакис, Светлана Алексиевич, Ан Апълбаум, Йенс Кристиан Грьондал, Елфриде Йелинек, Давид Гросман, Агнеш Хелер, Исмаил Кадаре, Дьорд Конрад, Антониу Лобу Антунеш, Клаудио Магрис, Иън Макюън, Адам Михник, Херта Мюлер, Людмила Улицкая, Роб Римен, Фернандо Саватер, Роберто Савиано, Еудженио Скалфари, Саймън Шама, Петер Шнайдер, Абдула Сидран, Лейла Слимани, Колм Тойбин, Марио Варгас Льоса, Адам Загаевски, Салман Рушди, Орхан Памук.

  .

• Хиляди шофьори на камиони в САЩ планират да блокират пътищата в знак на протест

  Минко Георгиев, в. „България Сега“

  

  Шофьорите на камиони искат реформа на регулирането на HOS и ELD, както и повече участие при съставянето на новите правила на FMCSA.

  Онлайн фейсбук група за шофьори на камиони, с повече от 4000 членове под название „Black Smoke Matters“, планира затваряне на пътищата в национален мащаб, за да се привлече внимание към проблемите с новите правила в транспортната индустрия. Датата за този протест е 12 април 2019 г. Организаторите молят колегите си да не работят този ден, което да е част от националния протест.

  

  Това са някои от исканията на шофьорите:

  – Промяна на правилата за часовете на работа;

  – Нови стандарти за обучение на шофьори и безопасност;

  – Промяна в правилата за ELD, така че те да се изискват само за компании с повече от 10 камиона или фирми за превоз на товари, които имат лош рейтинг за безопасност;

  – Нови стандарти за инспекции и прилагане на правилата на Федералната администрация за безопасност на автомобилните превозвачи (FMCSA);

  – По-голямо участие от страна на шофьорите на камиони в създаването на новите правила на FMCSA.

  .

• В Скопие бе отдадена почит на героинята Мара Бунева

  Зоранчо Маринков, ГЛАС ПРЕС

  

  На 13 януари в Скопие за поредна година се проведе панихида и паметно шествие в чест на революционерката от ВМРО – Мара Бунева. На събитието присъстваха над 500 българи от Македония, България и Сърбия, а също и наши сънародници, които пристигнаха от САЩ.

  Meжду многобройните гости от България бяха и представители на партията ВМРО-БНД, водени от евродепутата и заместник-председател на партията Ангел Джамбазки и депутатите от българския парламент от групата на Патриотите – Атанас Стоянов, Красимир Богданов и Йордан Йорданов.

  

  Имаше и представители на няколко патриотични организации на българи от разни държави, като „Братство-Хайдути“ със седище в Чикаго и клонове в България и Македония, след това сдружението за Македоно-Българско приятелство от Скопие, „Български национален съюз“ и „Бял фронт“ от България и др.

  Панихидата в църквата „Свети Димитър“ в Скопие тази година беше организарана от Сдружението за Македоно-Българско приятелство от Скопие. Възпоменателна служба за героината в църквата беше извършена от свещеник на Македонската православна църква – Охридска Архиепископия.

  

  След това почитателите на личността и делото на великата македонска българка – Мара Бунева тръгнаха в паметно шествие от църквата „Св. Димитър“, през Каменния мост в Скопие, до лобното й място на кея на Вардар, където сега се намира паметна плоча на героината. Пред плочата на Мара Бунева гражданите положиха свежи цветя и се поклониха пред светлата памет на мъченицата за свободата на Македония и македонските българи.

  Изказвания пред присъстващите хора проведоха няколко представители на оргазанициите на българите, а реч проведе и евродепутатът Ангел Джамбазки. Той каза, че трябва да помним делото на Бунева, да се поучим от него и да продължаваме да държим знамето високо. Нека знаем какво бяха заветите на предците във ВМРО и нека ги изпълняваме – добави Джамбазки.

  

  В края на събитието, всички присъстващи получиха патриотични календари, изработени от сдружението „Братство-Хайдути“.

  Тази година на събитието, в сравнение с миналите години, присъстваха много повече хора, а радва и фактът, че присъстваха много млади хора от Македония и България. Това е ясен знак, че героинята Мара Бунева никога няма да бъде забравена.

  .

• Скритата цена на националното ни негативно мислене

  Христо Пирински, сп. „Мениджър“

  

  Българите, откакто се помня, винаги са били настроени изключително негативно към България. И това е позицията, от която тълкуват всичко, което се случва в света: “Тук нищо не работи. Всички са корумпирани. Ние сме най-лошата страна в света.“

  А откъде знаете? В колко страни сте живели? Разполагате ли поне с някаква статистика? До момента не съм получил задоволителен отговор от събеседниците си на тези въпроси. И постепенно започнах да разбирам, че това негативно отношение не почива непременно на някакви обективни факти, а е по-скоро въпрос на култура – рожба на светоглед, който се предава от родители на деца и от човек на човек.

  В настоящата статия защитавам тезата, че това негативно мислене е изключително вредно и пречи както на развитието на нацията, така и на личното израстване на всеки един от нас. То е една от основните причини да сме на последно място по икономическо развитие в Европейския съюз. Както и една от основните пречки пред всеки от нас да реализира пълния си потенциал.

  Някои хора ще се опитат да ме опровергаят, споменавайки т.нар. „статистически факти“. Повечето социологически проучвания и информационни агенции постоянно ни класират като най-неефективната икономика в Европейския съюз. Така че нихилизмът ни трябва да е правилен!?

  Знаете ли как се правят тези класации? Корупцията и функционалността на институциите не са неща, които се забелязват лесно. Те се базират на проучвания на случайно избрани граждани от съответната държава – агенциите питат хора (включително експерти и предприемачи) какво мислят за съответната държава и правят измервания въз основа на получените отговори. Ако повечето граждани на съответната държава смятат, че тя е на дъното, проучването ще отчете именно това. Без значение дали е вярно, или не. Отрицателно ни отношение към самите нас предопределя отрицателното отношение и на другите към нас. Хората гледат на нас, така както ние гледаме на себе си. Нациите не правят изключение. Светът възприема страната ни по начина, по който ние сами се възприемаме.

  Големият проблем обаче е, че веднъж отчетено, негативното класиране има действителни негативни последствия върху самите нас. Тези класации се озовават на бюрата на всички банкери и корпоративни директори по целия свят – от Ню Йорк до Хонконг. В резултат на това, инвестиционният риск на икономиката ни се увеличава, международните инвестиции намаляват и се налага да се борим с негативните последици от проблеми, които сами сме си създали.

  В основата на всички бизнес отношения са имиджът и доверието. Компаниите инвестират милиарди долари всяка година, за да изградят добър имидж и позитивното отношение към своите продукти и услуги. Положителните нагласи са нещо изключително ценно. В България работим усилено, за да създадем негативно отношение към страната си, и съответно си понасяме последствията. Защо? Това няма смисъл!

  Вредните последствия от негативното ни мислене се простират отвъд международната икономика. Негативизмът ни разяжда и отвътре като нарушава самочувствието ни и личната ни мотивация. Вярата, че страната ни е безнадеждно нефункционираща и хората са изначално корумпирани, дава морално „право“ на гражданите да се държат зле. Ако всички мамят и лъжат, измамата се превръща в норма. Ако всички са корумпирани, приемането и даването на подкуп също е приемливо.

  Това води до едно лошо, но устойчиво равновесие. Хора, извършващи сенчести сделки, имат интерес да вярват, че страната наистина е нефункционираща и корумпирана. Това им създава илюзията, че те нямат избор – тъй като начина, по който те действат е единственият начин да се постигне нещо в тази държава.

  Онези, които са пасивни и не полагат много усилия, също имат интерес да вярват в нефункциониращата държава, защото тя предлага идеално извинение за пасивността им. Вярата, че системата не работи, отслабва вътрешната ни мотивация да работим и да се развиваме. Когато вярвате, че нищо няма да се получи, вие спирате да опитвате. Това е доста по-удобно, отколкото да поемем риска и отговорността да бъдем активни.

  Негативизмът еволюира. Когато отрицателното отношение се сблъска с факти и аргументи, които го опровергават, то създава собствените си митове и усукани интерпретации на реалността. Например митът, че за разлика от другите източноевропейски народи българите не са се съпротивлявали на комунистическата власт и спокойно са понасяли теглото си, все още е широкоразпространен въпреки факта, че българското движение „Горяни“ оказва първата и най-продължителна въоръжена съпротива срещу комунизма в Източния блок. Друго често срещано погрешно схващане е, че българите са сред най-завистливите и неподкрепящи се хора в света. Личният ми опит, академичните изследвания и контактите ми с хора от десетки различни култури, по никакъв начин не подкрепят този мит. Всъщност в много азиатски и европейски култури се наблюдава много по-брутална конкуренция и много по-силен егоизъм, отколкото в нашата.

  Или да вземем за пример конспиративните теории, че нашата държава и нашите спортисти и компании постоянно са саботирани от тайните общества и от Великите сили, за да възпрепятстват развитието ни. Наистина ли!? Та ние сме на опашката. Кой би имал икономически интерес да ни саботира? Все едно в клас от трийсет ученици най-слабият да вярва, че отличниците в класа, заедно с учителите развиват сложни схеми, за да му попречат да си повиши оценките!? Това би било абсурдно. Но и това би било удобен начин за ученика да се освободи от всякаква лична отговорност.

  Фатализмът е лошо извинение за това да поемем отговорност за собствения си живот. И ние често го използваме. В едно статистическо проучване на ценностите и нагласите на хората по света, един от въпросите оценява доколко респондентите смятат, че разполагат със свобода на избор и контрол върху собствения си живот. И тук България е на 5. място, отдолу нагоре, следвана само от Украйна, Албания, Беларус и Пакистан. Как едно общество може да постигне нещо смислено, ако смята, че не е в състояние да направи каквото и да било, за да промени посоката си на развитие?

  Вярвам, че нашето негативно и самосаботиращо мислене е една от основните причини за бавното ни развитие като нация. То отключва ефекта на доминото – отрицателните вътрешни нагласи пораждат отрицателно външно отношение към страната ни, което допълнително засилва собственото ни усещане за непълноценност. В капана на този порочен кръг активността и социалната ангажираност на хората се разколебават. Оттам и цялостното ни представяне се влошава, което на свой ред оправдава поредната вълна от негативни нагласи. Това е един порочен цикъл.

  Най-успешните хора и организации имат точно противоположното отношение – да търсят възможности да се развиват и да променят средата си към по-добро, независимо колко трудно това може да бъде. Те са благодарни и оценяват възможностите, създадени от другите. Такова отношение автоматично създава стимули за развитие, което да оправдае очакванията. Благодарният и положително настроен човек е активен и отворен към околните; отрицателно настроеният – в най-добрия случай е обзет от апатия.

  Трябва ли да си затворим очите и да повярваме сляпо, че живеем в съвършен свят? Не, разбира се. Но и не трябва да вярваме в празни митове и легенди просто защото някой ни ги е казал. Действителността не съществува обективно и независимо от нашето мислене. Нашите убеждения формират действителността, в която живеем – явление, наречено от икономистите „самоизпълняващо се пророчество“. Ако вярваме, че обществото ни е неефективно, то става неефективно. Ако вярваме, че обществото ни е нoрмално, то става нормално.

  Представете си следния експеримент. От утре всички български граждани ставаме по-реалистични спрямо себе си и случващото се в страната ни. Ние вярваме, че не сме съвършени, но сме една способна и решителна нация. Имаме проблеми, но те не са по-големи от проблемите на повечето останали европейски държави. По-важното е, че тези проблеми са преодолими. Много скоро социологическите проучвания ще отразят това ново отношение. Рейтингите на страната ще се подобрят. Инвестициите ще се увеличат. Това, на свой ред, ще стимулира и вътрешната ни мотивация да работим и да се усъвършенстваме. И ситуацията ще се подобри. А когато това се случи, нашата положителна самооценка ще се засили още повече и другите страни ще забележат това. И тогава … няма да има граници за способността ни да растем.

  Ако вярваме, че сме добри, ние ставаме по-добри. Това е основно правило в психологията. Дължи се на това, че хората изпитват силно чувство на дискомфорт или т.нар. „когнитивен дисонанс“, когато едновременно вярват в две или повече противоречащи си представи. Ако човек изпитва когнитивен дисонанс, той или тя ще се опита да го смекчи, като промени едното от двете убеждения, които влизат в противоречие. В контекста на самооценката, ако вярваме, че сме по-добре, отколкото сме, ще се стремим да подобрим състоянието си, за да компенсираме конфликта между реалността и нашите възприятия. Ако вярваме, че сме по-зле, отколкото сме, ще ставаме все по-зле. Елементарно е.

  Как обаче да променим културата си, която подхранва негативното ни мислене? Първо, трябва да знаем за вредните последици от негативното мислене. Ако вече сте го осъзнали, информирайте и останалите около вас. Процесът на промяна – и лична, и национална – започва с осъзнаването. Социалните медии биха могли да бъдат много полезни в това начинание – опитайте се да излъчвате положителни послания и да се придържате към конструктивна критика. Същото важи и за традиционните медии – потокът от негативни новини от България затруднява и най-големия оптимист, дори и да е твърдо решен да запази ведрия си дух. Технологията има голям потенциал да помогне в това начинание. Платформи като Uspelite.bg, Civi.bg, Гражданите, и Signali.bg допринасят за позитивната промяна на манталитета и трябва да бъдат подкрепени.

  Силата на позитивното мислене трябва да влезе в учебните програми, да бъде рекламирана на билбордове, да стане част от слоганите на компаниите ни. Всяка компания и организация има мисия, в която може да се включат следните редове: „Очакваме от служителите си положително отношение и активност. Компанията има изграден механизъм за получаване на обратна връзка. Ако смятате, че компанията може да бъде управлявана по-добре, ви призоваваме да ни помогнете. Ако смятате, че нищо не може да се направи, е по-добре да напуснете. Пасивният негативизъм е разрушителен и няма място в нашата организация. Отразява се отрицателно на онези, които поемат отговорност и работят усилено да подобрят фирмата ни.“

  Следващия път, в който понечите да изречете или напишете нещо цинично или негативно, спрете и помислете. Вече знаете какво представлява порочният кръг – опитайте се да го прекъснете. Колкото по-влиятелен и силен е един човек, толкова по-големи са неговите социални отговорности. В момента има една малка, но бързо нарастваща група от българи, които са активни и се опитват да бъдат положителната промяна, от която България има нужда. Присъединете се към тях.

  .

• Българин в САЩ триумфира с филма-победител на Златните глобуси

  Материал на Dir.bg

  

  Българинът Димитър Маринов триумфира във филм с 3 „Златни глобуса“, 6 предварителни номинации за „Оскар“ и над 20 награди от кинофестивали в САЩ и чужбина. Той получи „Златен глобус“ в категориите „Най-добра комедия или мюзикъл“, за „Най-добър сценарий“ на Ник Валелонга, Брайън Къри и Питър Фарели, който е и режисьор на продукцията, и за „Най-добър актьор“ в поддържаща рола за Махершала Али.

  На 9 ноември миналата година Димитър Маринов стъпва на червения килим със съпругата си Дженифър и големия си син Йордан. Поводът е гала премиерата на „Зелена книга“ в Китайския театър в Холивуд.

  

  „Една приказка за Пепеляшка – реална и истинска“ – така актьорът коментира появата си на събитието. под снимките си на премиерата на филма „Зелена книга“ на 9 ноември в Китайския театър в Холивуд. Около продуцирания от Стивън Спилбърг „Зелена книга“ има вече такава истерия, че самият Димитър не може да преброи нито участията си във фестивали, нито наградите за лентата.

  В лентата Димитър си партнира със звезди, като Виго Мортенсен („Властелинът на пръстените“) и Махершала Али (с Оскар за „Лунна светлина“). С Виго Мортенсен стават големи приятели, тъй като са единствените пушачи в екипа и обичат да пият червено вино.

  „На гала премиерата в Китайския театър дадох интервюта за 17 телевизии, радиата не съм ги броил“, сподели Димитър Маринов, цитиран от „Труд“. – „Много съм горд с оценката на главния продуцент Джим Бърк, който ми каза:

  „В цялата ми история в Холивуд, 32 години, ти си единственият актьор, който не е в най-главната роля, и с който всяка телевизионна компания на червения килим пожела да направи интервю“.

  За представянето му на премиерата режисьорът на филма Питър Фарели казва:

  „Не съм виждал друг актьор, който толкова добре да си подбира думите и да е с толкова бърза мисъл, да мисли в действие и да казва винаги това, което трябва“.

  „Затова ме слагат на всички пресконференции“, смее се Димитър.

  „Зелена книга“ e филм на продуцентската компания на Стивън Спилбърг Amblin Entertainment, част от DreamWorks. Прототипът на героя на Димитър – Олег, е талантливият виолончелист Юрий Тахт, част от легендарното джаз трио на Джон Шърли. За ролята си Димитър се научава да свири на чело за 4-5 дни.

  След първия кастинг отхвърлят Маринов с обяснението, че е „прекалено улегнал“. Месец по-късно обаче отново му звънят и питат дали свири на инструмент. Казва, че е класически цигулар, свири от 4-годишен. Да, но на продуцентите им трябва челист. Актьорът има само 5 дни и още същата вечер си намира учителка по обяви в интернет – челистка от симфоничния оркестър в Сан Диего, наема виолончело и свири по 5 часа дневно. На кастинга му предлагат да имитира как свири на чело. Той обаче им казва: „Не, господа, аз ще изсвиря мелодията от филма“. Следват бурни аплодисменти.

  .

• „Не, нямате право на мнение!“

  Патрик Т. Стоукс, преподавател по философия в Deakin University, в статия в сайта „The Conversation“ заявява:

  „Не, нямате право на мнение!“

  И прави две уточнения.

  

  На първо място:

  Какво се разбира под „право“ на мнение?

  Естествено никой няма право да спре хората да мислят или да говорят, каквото си искат, независимо дали е вярно.

  Свободата на мнение е неотменимо човешко право. Всяко правителство ограничава свободата на словото до известна степен (език на омразата, военни тайни и т.н.), но никой не може да Ви спре да казвате, че американците не са кацнали на Луната, без значение колко пъти твърдението Ви е било опровергавано.

  Но ако „право на мнение“ означава за Вас „да се разглежда възгледът Ви по презумция като равноправен кандидат за истина“, това няма да стане. Защото има разлика между „свободата на изразяване“ и свободата да се налагат всякакви вредни за здравето и здравия разум фантазми и предразсъдъци. За съжаление, тази разлика има тенденция да се размива.

  Когато сблъсъкът на мнения е на битово ниво, тази грешка няма големи последици. В един телевизионен дебат, например, общоприетото представяне „и на другата гледна точка“ е грешка, при положение, че „другата страна“ няма равна компетентност по въпроса.

  Ето как Шърли Браун от WIN-TV на ABC отговаря на жалба на активистката срещу ваксините Мерил Дърей за „точно, справедливо и балансирано представяне на мненията“.

  „Но това предполага еднакво право да бъдат изслушани две страни по въпрос, по който само една от двете страни има съответната експертиза. Ако темата беше за политика, това би било адекватно, но дебатът засяга въпроси, отнасящи се до самата наука.“

  Ярък пример имаме сравнително наскоро и у нас с референдумът за развитието на ядрената енергетика. Не може по въпроси, които изискват експертност и решаването им касае благополучието, здравето и дори живота на много хора, всяко мнение да е равнопоставено.

  Мнозина, въпреки своята некомпетентност, смятат, че и те имат „право на мнение“, при това равно по тежест със становището на специалистите. Този феномен е пряко свързан с „Ефектът на Дънинг-Крюгер“ (неосъзнаването на собствената си некомпетентност).

  Друго важно уточнение, което внася проф. Стоукс, е:

  Какъв е предметът на становището?

  Платон прави разлика между мнение, общоприето мнение (докса) и обективни знания. Това разграничение работи и днес: за разлика от „1 + 1 = 2“, има становища с различна степен на субективност и несигурност. Последното може да се степенува по влиянието на субективния фактор условно на:

  – вкусове и предпочитания;

  – становища относно въпроси, относно благоразумие или политика;

  – възгледи, основани на техническа, правна или научна експертиза.

  Мнение без факти – възможно ли е?

  Даниел Патрик Мойнихан заявява: „Вие имате право на собствено мнение. Но нямате право на собствени факти.“ (“You are entitled to your opinion. But you are not entitled to your own facts.”)

  Според една широкоизвесна поговорка: „Когато фактите говорят, и боговете мълчат“. Всеки има право на собствено мнение по огромен кръг от въпроси. Но това не ни дава право да игнорираме фактите при формулиране на становища ни, ако не искаме да приемат твърденията ни като чиста фантазия.

  Да, но според проучване на Националната научна фондация (National Science Foundation), проведено преди няколко години, 24% от американците смятат, че Слънцето обикаля около Земята! Тяхното „мнение“ не се е повлияло нито от собствени наблюдения и разсъждения, нито от това, което са учили в училище, нито от снимките от космоса.

  Например Мишел Бахман, конгресмен от Минесота, запитана за възгледите ѝ за еволюцията и интелигентен дизайн, отговаря, че трябва „всички науки да се сложат на масата и участниците да решават“, и че „не мисля, че е добра идея правителство да взема една или друга страна по един научен, когато са налице разумни доводи и от двете страни“. Там е работата обаче, че Интелигентният дизайн не е наука и няма никакво отношение към истината, защото изводите му не могат да бъдат тествани чрез научния метод, не може да бъде нито потвърден (верифициран), нито опроверган по критерия на Попър. Но хора като г-жа Бахман имат мнение, те нямат нужда от теоретични и емпирични доказателства или научен анализ.

  Защо обаче обикновеният човек, неизкушен от науката, може да има мнение по въпросите на еволюцията, ГМО, а няма становище за изоспиновата симетрия на полето на Янг-Милс?

  Но особена разлика в тези случаи няма. И двата въпроса изискват научна компетентност и знания, а не просто „мнение“. И биологията и космологията са науки, в които, ако се задълбочи човек, ще срещне също сложни диференциални уравнения и научни термини, които не разбира и за които, без необходимите знания, не би имал „мнение“.

  Нека преди да настояваме за правото си на мнение по въпрос, изискващ обективни знания, внимателно да преценим дали нашата компетентност е адекватна. Ще живеем в един по-добър свят, ако всеки прави това, което умее най-добре, и се уважаваме взаимно.

   

  Източник: ОФФнюз

  .

• Посланик на САЩ е заплашил немски фирми със санкции заради «Северен поток»

  Посланикът на САЩ в Германия Ричард Гренел е изпратил писма до германски компании, в които предупреждава за възможността да им бъдат наложени санкции от Вашингтон, заради подкрепата за изграждането на газопровода „Северен поток 2“. Текстът на съобщението в неделя бе публикуван от вестник Bild am Sonntag, предава „Фокус“. „Подчертаваме, че ако компаниите, които подкрепят руския енергиен сектор, участват в каквито и да е [релевантни проекти], това може да доведе до санкции“, пише Гренел.

  Според него, „ако европейските доставки на газ през Украйна станат излишни поради пускането на „Северен поток 2 “ и“ Турски поток „, Киев ще загуби значението си в областта на политиката за сигурност, което ще увеличи риска от интервенция на Русия.“ Според Гренел „фирми, подкрепящи двата проекта, подкопават сигурността на Украйна и Европа“. Неделното издание информира, че писмата, съгласувани с американските власти, са изпратени до много германски компании, които от своя страна ги приемат за изнудване. „Писмата не трябва да се възприемат като заплаха, а като ясен израз на политическата позиция на САЩ“, заяви представител на американското посолство във връзка с тази публикация.

  Източник: Актуално.ком

  Още по темата:

  В същото време сп. „Шпигел“ пише за посланика: „В Германия Ричард Гренъл е в изолация. Той се избягва от германския управляващ елит.“
  Това поведение на германските политици се дължи на опитите му да повлияе на вътрешните работи на Германия. Подчертава се, че дори канцлерът на страната, Ангела Меркел, „го държи на разстояние.“
  Освен това много германски политици и бизнесмени смятат, че Гренъл знае малко за Европа и Федерална република Германия.

  И един коментар от Русия:

  Евгени Шмал, отговорен за строителството на газопроводи в миналото и сега председател на Нефтогазовите индустриалисти в Русия: „Аз съм построил всички тези газопроводи, много хиляди километри, и си залагам главата, че при всякакви условия, тръбопровод не струва повече от 2 000 000 долара на километър, разбира се, ако не се смята корупционната част”.

  Ще припомним, че цялата дължина на несъстоялия се газопровод „Южен поток“ бе приблизително 2,4 хил. километра, от които 900 километра по дъното на Черно море, като през нашата територия щяха да минават 540 километра линейна част, 366 километра лупинги и построени допълнително три компресорни станции. Обявената цена за нашия участък първоначално бе 3,5 милиарда, а по-късно Разходите за строежа на газопровода „Южен поток“ се повишават с 47%, до 23,5 млрд. евро, съобщи Интерфакс, като цитира изказване на първия зам.-директор на „Газпром“ Александър Иванников на енергиен форум в Санкт Петербург. Така, ориентировъчната цена на българската тръба, от 3,5 милиарда евро се покачи до 5,2 милиарда.

  А в строителния консорциум за България бяха включени руската фирма „Стройтрансгаз“ и пет български компании, като най-видната компания сред българските подизпълнители бе „Промишлено строителство холдинг“ (собственост на „Водстрой 98“), свързвана с Делян Пеевски. Подизпълнителите трябваше да поемат между 20 и 30% от поръчката. Годишните ползи за България от транзите се оценяваха към 150 млн. годишно.

  

• „Капитал“: Кратка хроника на новия български капитализъм

  30 години преход

  Материал на в. „Капитал“

  

  Историята на прехода може по-добре да бъде разбрана през историята на възродения капитализъм и натрупването на българския частен капитал след 10 ноември 1989 г. Общата нишка на всички етапи в този процес е, че държавата в лицето на нейното текущо политическо представителство способства за прехвърлянето на публични активи и средства към конкретни частни субекти чрез търговия с влияние. На практика акумулацията и концентрацията на частен капитал е предшествана от идването на власт на подходящи за целта и етапа на развитие партии и политици. В различни периоди българският частен капитал укрепва чрез приватизация на държавна и общинска собственост, насочване на обществени поръчки и еврофондове и укриване на данъци и акцизи в условията на защита от закона, а понякога и с подкрепата на специфично законодателство. Този процес може да обясни много от неочакваните политически събития в страната, които трябваше да акушират и обезпечат натрупването на частни капитали.

  Могат ясно да бъдат обособени шест негови периода.

  1. Приватизация на външния държавен дълг (1985 – 1991)

  Новата история на българския капитализъм често се свързва с Указ 56 от 1989 г. Неговият рестарт обаче започва още през 1985 г. с новия курс на разведряване на съветския лидер Михаил Горбачов. За много кратък период България натрупва външен дълг от над 10 млрд. долара, голяма част от който потъва във външнотърговските дружества и задгранични български предприятия. Съдбата на много от тях остава неясна, както хората и организациите, усвоили техния капитал. Промяната на 10 ноември 1989 г. всъщност заварва България като практически фалирала държава, като самият фалит е обявен месеци по-късно. При това положение е ясно, че източникът на първоначалния български частен капитал е свързан с натрупването на българския външен дълг. Така е дадено ново начало на българския капитализъм след 1947 г, когато е национализирана (по-точно експроприирана) огромната част от българската индустрия. След Указ 56 като най-важен акт на държавата в лицето на БНБ може да се смята раздаването на лицензи за частни банки и захранването им с капитал от новосъздадените… държавни банки. Още през 1989 г. започва и бързо да нараства броят на частните фирми, сред които изпъкват кредитираните от новите държавни и частни банки. Този период условно завършва с приемането на нова конституция.

  2. Приватизация на приходите и национализация на загубите в държавната икономика (1992 – 1996)

  В условията на остър глад за капитали предимство получават тези от новите частни фирми, които застават на входа и изхода на големите държавни предприятия с цел изсмукване на печалбата и фалирането им преди предстоящата приватизация. Натрупването на достатъчно капитали обаче изисква време и това забавя приватизацията с няколко години въпреки приетия закон още през 1992 г. Започналите реформи на либерализация на икономиката са блокирани, за да се обезпечи по-лесният контрол върху огромните, но неефективни държавни структури. В резултат частните фирми приватизират печалбите, а загубите се кредитират от държавните и частните банки – до 1996 г., когато фалират 15 банки и се развихря хиперинфлация. България още не се е възстановила от фалита през 1990 г., валутният резерв е на критично ниско ниво и БНБ (с основна заслуга за създаването на фалиралите банки) няма полезен ход освен печатницата на пари. Милиони българи попадат под прага на бедността. Същевременно стартира масова приватизация за много предприятия, които биха могли да бъдат продадени срещу свеж валутен ресурс на чужди инвеститори. Масовата приватизация създава няколко бизнес групи, задавайки облика на днешния икономически елит.

  3. Приватизация на държавната и общинската собственост (1997 – 2002)

  На практика новият държавен фалит беше предотвратен от МВФ и Световната банка срещу две ключови условия – въвеждане на валутен борд и приватизация или ликвидация по списък на най-големите губещи държавни предприятия до 30 юни 1999 г. Острата нужда от валута изкара на преден план касовата приватизация, като в рамките на три години почти 2/3 от българската икономика премина в частни ръце. Малкото чуждестранни инвеститори (на фона на азиатска, руска и косовска криза) срещат обаче острата и нелоялна конкуренция на новите български капиталисти – с достатъчно капитал и политически инструменти, с които придобиват някои от най-големите български предприятия. Българските приватизатори са три вида: ликвидатори, които директно разпродават активите; бъдещи олигарси, които продължават дейността на приватизираните предприятия под политически чадър, и малка група реални предприемачи, които опитват да правят бизнес по пазарен начин. Оттогава условно българската икономика се разделя на сектори, работещи на пазарен принцип и свързани предимно с износа за чужди пазари, и сектори, работещи основно на българския пазар с политическа подкрепа – явна (обществени поръчки, законодателен лобизъм) и неявна (неплащане на данъци, търговия с влияние), за конкретни играчи.

  4. Концесиониране и замяна на държавната собственост (2003 – 2008)

  След голямата приватизация започва приватизацията и концесията на монополите и подземните богатства. На „тезгяха“ излизат БТК, електроразпределителните дружества, ВиК, „Булгартабак“, летища, пристанища, мини. В този процес самостоятелно или с чуждестранни инвеститори и фондове активно участват български бизнес групи, натрупали вече значително състояние и влияние чрез държавата.

  Предстоящото влизане в ЕС прави особено атрактивна явната и скритата приватизация на държавна недвижима собственост предвид очакваното поскъпване на имотите. Особено голямо значение имат заменките, чрез които е незаконно приватизирана значителна държавна собственост с качество за ваканционни имоти, давайки така огромен тласък на застрояването на Черноморието и планинските курорти. И на превръщането на България в евтина туристическа дестинация, а масовия туризъм – в привилегирован от държавата сектор.

  В края на този период започва и усвояването на еврофондове, като през различни схеми съществена част от тях се предплащат на политици и чиновници като условие за получаването им.

  5. Усвояване на държавна и европейска собственост (2009 – 2013)

  Световната финансова криза сменя модела на икономически растеж и вече не е рентабилно да се печели от имоти и собственост. Най-апетитни стават ВЕИ проектите с гарантирана от държавата доходност. Първите проекти успяват да се закачат за държавата (през НЕК) за период от 20 и повече години, но много чужди инвеститори губят инвестициите си след рязка промяна на законодателството.

  Неизвестни български строителни компании започват да печелят стотици милиони от обществени поръчки и еврофондове, докато чуждестранни компании системно губят търговете. Някои от собствениците на новите строители се свързват с най-големите бизнеси с акцизни стоки, като в същия период настъпва срив в събираемостта на акцизите.

  Чрез насочване на средства на държавните дружества с ударни темпове набъбва една банка, издигнала на ново ниво търговията с икономическо и политическо влияние. Преразпределена и концентрирана е огромна индустриална собственост в полза на политически лица, което закономерно води до нейния фалит. Случайно или не, както и през 1996 г., фалит в банковата система отново се случва след конфликт заради газопреносен проект. Но най-тежката последица от фалита е, че непазарните формули за икономически успех стават заразителни, нанасяйки голям удар върху пазарната икономика и инвестиционния имидж на България.
  В последните години концентрацията на частен капитал и политическо влияние в няколко лица и групи достига нива, които обезсмислят политическия процес и изпразват от съдържание демократичните институции.

  

  6. Подаряване на държавна собственост и права (2014 – 2018)

  Украинската криза и краят на „Южен поток“ разместват картите – поредното спиране на еврофондовете на правителство на БСП показва, че те могат да бъдат усвоявани при определена политическа конфигурация. Изострянето на олигархичните апетити обаче няма как да бъде овладяно само с еврофондове. Започват подаръците чрез държавни действия или бездействия – КТБ, „Булгартабак“, БТК, „дупки“, опрощаване на дългове, сделки с активи за милиони срещу нищожна цена, неочакван фалит на застрахователни компании, половинмилиарден ремонт на язовири и др. Особено впечатляващо е възкръсването на проектни трупове като АЕЦ „Белене“ с аргументи, обратни на тези за спирането им, от същите политици. Едва ли е учудващо и бездействието на държавата по отношение на хазартната реклама, заливаща националния ефир. На този фон чуждестранните инвестиции са на рекордно ниски нива, а доколкото ги има, са почти за производство на стоки и услуги за износ, където политическият риск е минимален.

  В крайна сметка концентрацията на частен капитал и политическо влияние в няколко лица и групи достига нива, които в голяма степен обезсмислят политическия процес и изпразват от съдържание демократичните институции.

  Какви изводи можем да направим за възродения български капитализъм?

  1. Неговият генезис – от кръгове, свързани с бившата комунистическа партия и нейните служби, определя характера и формата на икономическия преход към пазарна икономика, а оттам и днешния облик на българската държава и общество.

  2. Беше продължена лошата традиция на следосвобожденския капитализъм за трупане на богатство чрез участие в политиката или в тесни връзки с нея. В резултат вместо предприемачески капитализъм, основан на конкуренция и върховенство на правото, имаме олигархичен капитализъм, основан на протекция на избрани капиталисти с подаръци от държавата, защита от закона и подкрепа от специализирано законодателство. Не е случайно, че трудно можем да асоциираме богатството в България с голям бизнес, наложил брандиран продукт на българския или международните пазари.

  3. Приватизацията на държавната собственост в полза на цялото общество е саботирана до укрепването на националния капитал – често чрез източване на държавни предприятия, и след това проведена предимно в полза на определени купувачи и в ущърб на западни чуждестранни инвеститори. Обективността изисква да се отбележи, че именно приватизацията създаде пазарната икономика в България и привлече милиарди чуждестранни инвестиции.

  4. В топ 10 български компании по приходи през 2017 г. има само три чужди инвеститора, свързани с приватизацията, два от които са (квази) държавните „Лукойл“ и ЧЕЗ. И само един на зелено – „Кауфланд“. Цели 7 от 10-те топ компании са в сектор енергетика – единственият, в който държавата запазва силно икономическо присъствие след приватизацията. В топ 100 чуждестранните инвеститори са под 50%, като почти половината от тях са в енергетиката.

  5. Българската икономика е сравнително ясно разделена на експортен сектор, който функционира на пазарен принцип и произвежда около 2/3 от БВП, и вътрешен, който е силно зависим от политическото влияние през обществени поръчки, еврофондове, акцизни стоки и лобистко законодателство.

  6. Благодарение основно на своя експортен сектор и еврофондовете българската икономика расте и осигурява политическо спокойствие на управлението и на останалата част от икономиката. България започва прехода към пазарна икономика с близо 70% от износа си за СССР и изживява тежки политически и икономически трусове, губейки основните си пазари при липса на силно вътрешно търсене и малък пазар, а започва своето възстановяване с увеличаване на износа си за европейските пазари във връзка с предстоящото членство в ЕС.

  7. Може да се каже, че при износ в размер на 2/3 от БВП и 70% от него за ЕС преходът като икономическа интеграция в друга политическа общност е завършил. Но това се случи, без България да отговаря на копенхагенските критерии за върховенство на правото и в известна степен на критерия за функционираща пазарна икономика, съгласно които беше приета в ЕС. Затова не е пресилено да се твърди, че в политически план България днес е по-близо до 1989 г., отколкото до 2005 г., когато подписахме договора за присъединяване към съюза.

  8. Пазарната икономика, която в крайна сметка позволи натрупването на българския частен капитал, стана възможна предимно чрез политическата подкрепа, експертните усилия и фондовете на ЕС, МВФ и Световната банка.

  9. България ще трябва да се справи с огромни предизвикателства през третата декада на XXI в. предвид навлизането на новите дигитални и биотехнологии по света, очакванията за нова световна икономическа криза и геополитически трусове, но най-вече заради липсата на дългосрочна и последователна визия за развитие на българската държава и икономика.

  .

• Кандидат за президент през 2020 г. лансира идеята за Безусловен базов доход за всеки американец

  На сайта cnbc.com е публикуван интересен материал за ББД (Безусловен базов доход) и бъдещето му в САЩ. Публикуваме го със съкращения.

  

  Предприемачът Андрю Ян (на снимката) има голяма цел за сравнително непознат в бизнеса човек – да достигне до Белия дом. И той се стреми да стигне дотам, като продаде на американците идеята, че всички граждани на възраст между 18 и 64 години трябва да получават от правителството на САЩ чек за 1000 долара всеки месец, при това без никакви условия.

  43-годишният Ян, който е роден в щата Ню Йорк през 1975 г., ще участва като демократ, според уебсайта на кампанията си.

  Плащането на универсален базов доход (UBI), което Янг ​​нарича „дивидент за свобода“, е една от основните му политики.

  Универсалният базов доход е политиката, която гарантира на всеки възрастен американски 1000 долара на месец, без да се обвързва с нищо. Възможно е бъдещето на свободата и изобилието.

  „Най-прекият и конкретен начин за правителството да подобри живота Ви е да Ви изпрати чек за 1000 долара всеки месец и да Ви позволи да го харчите по какъвто и да е начин“, пише Янг на уебсайта на кампанията си.

  Правителството има „много ресурси, те просто не се раздават на достатъчно хора в момента“, казва той.

  Янг, основател на бизнес стипендиантската програма Venture for America и автор на „Войната на нормалните хора: истината за изчезващите работни места в Америка и защо е базовият доход, е нашето бъдеще“, смята, че паричният материал ще подобри психичното благосъстояние на американците и ще насърчи предприемачеството.

  „Работил съм със стотици предприемачи и повечето имат невероятна надежда за възможностите на UBI. Той ще бъде най-големият катализатор за изкуствата, предприемачеството и творчеството, които сме виждали някога“, каза Янг.

  Главният изпълнителен директор на Facebook Марк Цукербърг направи подобно изявление в своето изказване в Харвард през май. „Сега е време да дефинираме нов социален договор за нашето поколение. Трябва да изследваме идеи като универсален базов доход, за да дадем на всеки един възможност, за да изпробва нови неща,“ каза милиардерът.

  Защо $ 1000 на месец?

  Янг се установи на ниво от 1000 долара на месец по няколко причини, казва той пред CNBC: Първо, 1000 долара на месец бяха препоръчани от бившия президент на Международния съюз на служителите Анди Стърн в книгата му „Raising the Floor: How a Universal Basic Income Can Renew Our Economy and Rebuild the American Dream.“ А и 12,000 щатски долара годишно са близо до линията на бедност в САЩ, казва Янг, което е 12 752 долара на човек годишно според Бюрото за преброяване на населението на САЩ. Освен това, за UBI от $ 1000 на месец е проучен и моделиран от Института Рузвелт, казва Янг. Според института това може да увеличи икономиката на САЩ с 12,56% след осем години, ако бъде платена чрез увеличаване на дълга.

  И накрая, 1000 щатски долара са достатъчно ниски, за да успокоят общата критика на UBI: че ще обезкуражи хората да работят.

  Автоматизацията налага спешна нужда от парични средства

  Според Янг, UBI е необходима, тъй като автоматизацията замества работниците в производството и заплашва работни места в търговията на дребно, подготовката на храна, обслужването на клиентите, транспорта, застраховането, счетоводството, медицината и правото.

  Доклад, публикуван през март от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), прогнозира, че 14% от работните места вече са „изключително автоматизирани“. Докладът определя, че вероятност да бъдат автоматизирани през следващите 15 до 20 години имат над 70% от работните места в страните от ОИСР.

  Според плана на Ян, плащането на UBI ще се финансира от „нов данък върху компаниите, които се възползват най-много от автоматизацията“, казва той във видеоклип на уебсайта на своята кампания.

  Този данък, обяснява той, би бил данък добавена стойност (ДДС) от 10% върху стоките и услугите, които компанията произвежда. (Европа вече разполага с ДДС, като процентът варира от 17% в Люксембург до 27% в Унгария към 1 януари 2018 г., според Европейската комисия.)

  „Тъй като нашата икономика е толкова огромна, това ще генерира приходи между 700 и 800 милиарда долара“, каза Янг.

  Според плана на Янг, настоящите бенефициенти на социални и социални програми в Съединените щати ще могат да запазят съществуващите ползи, ако предпочитат.

  Единствения щат в момента с универсален базов доход е Аляска. Там има разновидност на UBI от 1982 г. насам и сред жителите се разпределя щатския фонд на Аляска. Целта му беше да се споделят петролните богатства с бъдещите поколения. Днес жителите на Аляска все още получават парични средства от фонда, наречен Permanent Fund Dividend.  Когато Цукерберг посети Аляска през лятото на 2017 г.,  шефът на Facebook наблюдаваше програмата за държавна помощ за пари в брой и спомена, че тя „осигурява някои добри уроци за останалата част от страната“.

  Янг не е единственият, който говори за универсален основен доход.

  През март UBI бе приета като част от официалната партийна платформа на Калифорнийската демократическа партия през 2018 година. А през октомври, 27-годишният кмет на Стоктън, Калифорния, Майкъл Тъбс, обяви проект за универсален базов доход за своя град, който изпадна в несъстоятелност през 2013 година.

  Преди да се кандидатира за президент, Янг стартира Venture for America през юли 2011 г., с централен офис в Ню Йорк, който обучава предприемачи в двугодишна стипендиантска програма. Като признание за работата си с Venture for America, Янг бе обявен за шампион на промяната през 2012 г. и президентски посланик за глобалното предприемачество през 2015 г. от Белия дом. Преди това Ян беше главен изпълнителен директор на Manhattan GMAT, която лидерът в индустрията Kaplan купи през 2009 г.

  Вижте също други материали по темата и мненията на Марк Цукърбърг и Елън Мъск:

  • Mark Zuckerberg: Success comes from ‘the freedom to fail,’ so billionaires like me should pay you to do that
  • Elon Musk: Robots will take your jobs, government will have to pay your wage
• Как българското генерално консулство в Чикаго изпрати 2018 година

  Генералното консулство събра активисти на българската общност в Чикаго

  Под това заглавие колегите от Chicago.BG са публикували фоторепортаж от последното събитие, организирано от дейния екип на Генералното консулство в Чикаго. Възползваме се от чудесните снимки на Николай Василев и ги препубликуваме на нашите страници, като в последствие ще добавим само наш кратък видеоматериал.

  
  Генералното консулство в Чикаго събра на специален прием в център “Магура” активисти на българската общност във ветровития град. Екипът на консулството, начело с г-н Иван Анчев, благодари на всички, които удостоиха с присъствието си събитието. Генералният консул благодари сърдечно за доброто сътрудничество през изминалата 2018 г. и представи новоиздадената книга за Макгахан, с автор Камелия Попова от Нейпървил.

  “Всички Вие сте хора, с които Генералното консулство е работило през 2018 г. Имаше и други поканени, но поради специфичното време от годината (време за ваканции), някои не можаха да дойдат” – добави г-н Иван Анчев.

  На свой ред, консулът г-жа Людмила Тасева, също изказа благодарности за доброто взаимодействие между екипа на консулството и общността. Собственикът на сайта eurochicago.com, г-н Петър Стаматов, използва възможността да покани всички присъстващи на нова подобна среща на 13 април от новата 2019 г.

  Безспорно най-голямо внимание и вълнение имаше около доайена на българската диаспора – 91-годишният г-н Александър Дърводелски. Той е строителен инженер по професия и дългогодишен редактор на сп. „Борба“. В Чикаго г-н Дърводелски е проектирал редица впечатляващи сгради. Две от най-популярните са Индиана стейт офис билдинг и централата на застрахователната компания Си Ен Ей.

  На изпроводяк, екипът на консулството пожела на всички присъстващи и близките им приятно изкарване на коледните и новогодишните празници.

  Следва фоторепортаж от събитието:

  

  

   

  

  

  

  

   

  

  

  

  

  

  

  

  

   

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  .

• Болестта на Дънинг-Крюгер ще е една от най-големите заплахи през 2019 година

  Световната здравна организация съобщава, че вече има над 5 милиарда потвърдени случая на болестта на Дънинг-Крюгер (DKD) (Dunning Kruger Disease), като във всичките 194 международно признати суверенни държави са регистрирани случаи.

  България не е пощадена – броят на случаите расте, а мерки не се вземат. Засегнати са и няколко известни личности, алармират в nauka.offnews.bg
  

  „Съжаляваме да съобщим, че от всички страни по света докладват за случаи на DKD“, заяви Кристофър Рок (Christopher Rock) от CЗО. „Симптомите на DKD се изразяват в изявления или убеждения на пациента, че има огромни и експертни познания, каквито всъщност не притежава – най-често в областта на медицината и науката”.

  Заболяването е силно заразно, особено в социалните мрежи. Необходимо е високо ниво на хигиена, съветва СЗО, като се избягват съмнителните сайтове и се подхожда с повече недоверие към всякакви радикални твърдения.

  DKD поразява всички, независимо от възраст, пол, ниво в научната или политическа йерархия.

  Понастоящем няма открити бързодействащи лекарства за DKD, но учените се надяват с повече образование болестта да бъде ограничена.

  „Нивата на DKD са невиждани, откакто Джени Маккарти започна да разпространява ваксината си срещу аутизъм“, заяви д-р Рок. „Страхувам се, че нивата на заболеваемост ще продължат да нарастват, тъй като все повече хора с DKD имат достъп до интернет“.

  Най-коварната част от заболяването е, че носителите му нямат представа, че са заразени, нито колко лесно могат да я разпространят.

  НаукаOFFNews и Еврочикаго алармираха за опасността от заболяването още преди няколко години години. И макар публикацията да бе прочетена многократно и от над милион българи, епидемията и в нашата страна не затихва.

  Пазете се!

   

  

• БККС призовава за нова политика към българите в чужбина

  

  Постоянните скандали и демонстративната некомпетентност, съпътстващи работата на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) през последните години, повдигат основателно въпроса за целесъобразността от съществуването на ведомството в настоящия му вид, имайки предвид неговите правомощия, административен капацитет и възможности за реално положително въздействие върху живота на българите по света.

  Съществувала исторически под различни имена (Славянски комитет, Комитет за българите в чужбина и Държавна агенция за българите в чужбина), тази институция напоследък е изоставила добрите традиции и присъщите си функции на комуникатор и поддржник на българските общности зад граница и е поставила центъра на тежестта почти изцяло върху издаването на удостоверения за български произход – една чисто административна роля, с висок корупционен риск, по същество дублираща функциите на други оторизирани министерства и ведомства.

  Българският произход на кандидатите за гражданство може спокойно да се установява от дирекция „Българско гражданство“ на Министерството на правосъдието, въз основа на прякото действие на Закона за българите, живеещи извън Република България и на принципа „едно гише“, без висене на множество опашки пред министерства и ведомства, смятат в Българския културен клуб – Скопие (БККС), чието предложение е мотивирано по-подробно в писмо до държавното ръководство.

  

  Същевременно, БККС предлага да се подложи на обществено обсъждане нов или видоизменен закон за отношенията на Република България с българите извън България, който да уреди взаимодействието между всички ведомства с правомощия спрямо сънародниците ни по света. Би могло да се използва положителния опит на Хърватия, чийто законодателство конституира както министерство, така и консултативен обществен съвет към правителството, включващ представители на националната диаспора. Наред със сдруженията, организациите и институциите на българите зад граница, съветът би следвало да включва и ръководители на отговорните държавни институции, БПЦ и организации на гражданското общество от страната, които да членуват по право.

  БККС предлага в общественото обсъждане на такъв закон широко да се включат българските общности по света. Ако ще се създава нова държавна институция, то тя трябва да има съвършенно различни функции, а злополучният опит на ДАБЧ трябва да служи за поука и да не се повтаря! „И стига с тоя термин „чужбина“! Ние не сме чужбина“, добавят разпалено македонските българи от БККС.

   

  Източник: Bkks.org

• България отказа гражданско на кмета на Тараклия

  Сергей Филипов, кмет на Тараклия: Увеличавайте населението за сметка на тези, които плащат достойно за това!

  

  Тараклия. Кметът на населения предимно с българи град Тараклия в Молдова публикува съобщение в социалната мрежа Фейсбук, от което става ясно, че му е отказан български паспорт.

  „Говорейки за чисто моите лични усещания. Сбогом, България! Мисля, че за моята прародина няма абсолютно никакви щети от това решение. Не съм гражданин и съм кандидат за получаване на гражданство от България. Министерството на външните работи на България ме подложи на някаква особена експертиза и ме призна за човек, който няма право да има гражданство. Бог да е с вас! Увеличавайте населението си за сметка… на тези, които плащат достойно за това. Унизен веднъж, няма да направя това отново!“ – се казва в съобщението на Филипов.

  

  Агенция „Фокус“ припомня:

  Тараклия е град, разположен в южната част на Молдова. Съгласно последните преброявания от 2010 г., в града живеят 15 006 души, предимно бесарабски българи. Основан е през 1813 г. от български преселници, напуснали домовете си след Руско-турската война от 1806-1812 г.

  На 24 юли 2018 г. на специално заседание на Националната хералдическа комисия в Кишинев бяха утвърдени новите символи на Тараклия – герб и знаме. На герба на града на български език е изписан девизът „Българският дух е непобедим“, а знамето е с цветовете на българския флаг – бяло, зелено и червено, и има изображение на лъв.

  Източник:Focus-news.net

• Утвърдена е Новата програма за молдовската диаспора

  Татяна Бахова, ГЛАС ПРЕС

  

  Програма за диаспора в Молдова „DAR 1 + 3“, публикувана в Официален Монитор на Република Молдова от 7 декември 2018 година.

  „DAR 1 + 3“ е насочена към използване на човешки и финансов потенциал на диаспората в социално-икономическото развитие на Република Молдова. Според програмата, представители на диаспората са предназначени за насърчаване на развитието на населените места в страната.

  

  Финансиране на програмата ще се осъществява в рамките на партньорството „1 + 3: диаспора + правителство, местни власти и партньори на развитието / донори“. В рамките на програмата са допустими за финансиране проекти в следните области: инфраструктура; опазване на околната среда; икономическа ефективност; култура; образование; социална защита.

  Програма „DAR 1 + 3“ е насрочена за 2019-2025 г. Тя ще започне да действа от 1 януари 2019 г.

  .

• Днес е Света Анна

  Днес, 9 декември, Православната християнска църква почита Зачатие на Св. Анна, която е майката на Света Дева Мария. Чества се като покровителка на бременните жени и вдовиците, брака, семейството, девствеността, раждането и майчинството.

  На този ден не се работи, защото жените ще раждат трудно или ще помятат. Иконата на св. Ана се окичва с цветя, пред нея се поставят дарове. Света и праведна Анна.  Този празник е известен още като Зимна Св. Ана или Анино зачатие, Ановден.

  На този ден именници са: Ана, Анна, Анка, Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Янко, Янка, Аньо, Анчо,Анабел, Нуша, Нушка, Теменушка

  Църквата почита света Анна няколко пъти в годината:

  Днес  9 декември, когато празнуваме Зачатието на Пресвета Богородица от св. Анна;

  на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоминаваме Нейните родители – св. Иоаким и Анна,

  и на 25 юли – денят на успението (смъртта) й.

  Дълго време Йоаким и Анна нямали деца. Освен личната си мъка трябвало да понасят и обществения укор, тъй като бездетството, считано за Божие наказание, не се посрещало със съчувствие. С молитва и надежда дошла вестта за дългоочакваната рожба, която ще бъде наречена Мария.

  Още от началото на VII век за него има написан специален текст и беседа от св. Андрей Критски –  автор на църковни молитви и химни. В текстовете на това богослужение четем думите, вложени в устата на Анна:

  “Радвайте се заедно с мен, всички колена Израилеви! Аз нося рожба до сърцето си. Спасена съм от укора за бездетството ми. Тъй беше угодно на Бога, който чу молитвата ми, излекува болката ми и ми даде каквото сърцето ми желаеше.”

  Така преданието е допълнило евангелския разказ, без да му противоречи, като по един естествен и много човешки начин е запазило спомена за семейството на нашия Господ.

  Дълго време Йоаким и Анна нямали деца. Освен личната си мъка трябвало да понасят и обществения укор, тъй като бездетството, считано за Божие наказание, не се посрещало със съчувствие. С молитва и надежда дошла вестта за дългоочакваната рожба, която ще бъде наречена Мария.

  Още от началото на VII век за него има написан специален текст и беседа от св. Андрей Критски –  автор на църковни молитви и химни. В текстовете на това богослужение четем думите, вложени в устата на Анна:

  “Радвайте се заедно с мен, всички колена Израилеви! Аз нося рожба до сърцето си. Спасена съм от укора за бездетството ми. Тъй беше угодно на Бога, който чу молитвата ми, излекува болката ми и ми даде каквото сърцето ми желаеше.”

  Така преданието е допълнило евангелския разказ, без да му противоречи, като по един естествен и много човешки начин е запазило спомена за семейството на нашия Господ.

  Традиции и обичаи

  Св. Анна зимна за българите е покровителка на магьосниците. този ден е и празник на врачките, вещиците, омайниците.

  Св. Анна е и майка на Богородица. Тя закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците.

  В нощта срещу празника магьосниците могат да примамват чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки. Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова Година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година, и то за добър момък.

  Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците държат зътворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.

  Всички стопани следят кой ще влезе пръв в къщата им; ако е мъж, през годината ще се раждат мъжки животни, ако е жена – женски. Момите посаждат пшеница в гърне и натопяват клонки от вишна или ябълка във вода. Ако пшеницата покълне, а клонките се разлистят, значи момата ще се омъжи през следващата година.
  Гости посрещат именничките.

  Със зимния празник на св. Анна са свързани и празниците на св. Спиридон (12 декември) и на прор. Даниил (17 декември). Те допълват обредната идея за преход, за преминаване към нещо ново.

  В деня на св. Спиридон жените месят колаци и ги раздават за здраве и бъдещо благополучие (житна жертва). На 17 декември празнуват всички жени, които още раждат и имат малки деца; месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината. И двата празника, подобно на Аньовден, са женски, в същността си са честване на женското, плодотворящото начало. Целта им е да осигурят щастлив преход и успех в новия годишен цикъл.

  Поверия

  Поверията твърдят, че тогава черните магии “хващат”. Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.

  Гадания и предсказания

  Следи се какъв ще е полазът, какъв късмет носи първият гост в къщата. Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна.

  Моми гадаят как ще се оженят. Вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба.

  Ако кокошка прескочи къщния праг, годината ще е несполучлива, защото кокошката рие с краката назад.

  Традиционна храна за денят на Св. Ана е посна (Коледни пости)

  • Варено жито
  • Варена царевица
  • Баница със зеле
  • Праз с ориз и маслини
  • Имамбаялдъ

  Честит имен ден на всички именници!

• Глаголицата е от четвърти век

  Неин създател е Етик Истер – Методио

  Петко Перинов, otizvora.com

  

  „Източниците на глаголицата трябва да се търсят в трако-фригийското писмо.“

  (Д-р Клемент Грубишич, ректор на университета в Падова, в статията Disquisitio in originem et historiam alpfabeti Slavonici Glagolitici, „Изследване на произхода и историята на славянската глаголска азбука“, 1766, Падова)

  „Според павликяните цар Селевич е автор на четирите евангелия.“ /1/

  Константин Порфирогенет (912-939 год.) в своето произведение, известно като De administrando imperio, пише, че хърватите по време на тяхното покръстване (635 год.) обещават, че в своите собствени ръкописи (chirografa propria) ще вмъкнат отделни заповеди, които се отнасят към спазване на мира със съседите. Учените отдавна са посочили това място и са се опитали да го изтълкуват по различни начини.

  Първото, което идва на ума, е, че хърватите още преди тяхното покръстване през 635 год. вече са разполагали със своя писменост. Каква е била тази древна хърватска писмена система? Възможно ли е това да е била глаголицата? Една оригинална писмена система, обща за двата близки и автохтонни балкански народи — българите и хърватите? Хипотези в тази посока отдавна са изказани. Дори се посочва и нейният творец — Св. Йероним.

  От средата на 18 век се поставя въпросът: Кое българско (и славянско) писмо е по-старо — глаголицата или кирилицата? Мнозинството от учените са се обявили в полза на глаголицата. Тук трябва да отбележим, че нито за едно друго писмо не е писано толкова дълго и не са изнесени толкова различни хипотези, както за глаголицата. Руският славист Г. А. Ильинский в един свой труд, издаден през 1934 год., разглежда подробно 80 публикации, които са посветени на въпроса за произхода на глаголицата. Освен това Ильинский изброява и повече от 30 различни хипотези за произхода на глаголицата.

  За първи път проблемите около създаването на славянските азбуки са повдигнати преди повече от 250 години. Поставя ги немският лингвист Йохан Леонард Фриш (Jochan Leonhard Frisch, 1666-1743) в своя труд Origo characteri sсlavonici wulgo dicti curillici paucis generatim monstrata — ortus wero et progressus characteris wulgo dicti glagolitici pluribus sigillatim descriptus tamquam ehima historiae linguae sclavonicae („Произход на славянското писмо, което обикновено се назовава кирилица, изложено накратко, в общи черти — и създаването и развоя на славянските букви по народному наречени глаголски, описано по-обширно и изчерпателно, като по-особена част от историята на славянските езици“). Статията е публикувана през 1727 год. в Берлин. Тематиката ѝ е подхваната и от ректора на университета в Падова, хърватина д-р Клемент Грубишич (1733-1773.) в неговата статия Disquisitio in originem et historiam alpfabeti Slavonici Glagolitici („Изследване на произхода и историята на славянската глаголска азбука“), публикувана през 1766 год. Грубишич изтъква, че източниците на глаголицата трябва да се търсят в трако-фригийското писмо.

  

  Косвено или директно, в отговор на възобновената позиция на Храбан в лицето на Грубишич, учените противопоставят най-различни хипотези за произхода на глаголицата. Ватрослав Ягич прави преглед на всичките тези и предположения в своята статия Glagoljsko pismo, написана в 1911 г., като трета част от своя труд Grafika kod Slavena от „Енциклопедия на славянската филология“ (на руски). Ето една част от хипотезите:

  • директно от финикийското писмо (Шафарик);
  • от германските руни (Годзко);
  • от авестийската писменост;
  • автохтонно словенско писмо;
  • трако-фригийско писмо, модифицирано в първата половина на 4 век от космографа Етик (родом от Истра, Хърватия, според друга версия Етик Истер е роден в Добруджа);
  • че е измислено от св. Йероним (331-420), който е превеждал Етик Истер;
  • от арменското писмо;
  • от грузинското писмо;
  • от еврейското писмо (Вондрак);
  • от латинското писмо;
  • от гръцката курсивна минускула (Фран Миклошич);
  • от арбанашкото писмо;
  • от етиопското писмо;
  • от коптското писмо;
  • от самаритското писмо;
  • от някое кавказко писмо.

  Към приведения (непълен) списък на хипотези трябва да прибавим и т.н. „готска теория“. В нея се има предвид някаква „гото-славянска общност“ на Балканите, тръгвайки от данните на Дуклянския поп. Според тази теория глаголицата е измислена и приложена в практика от епископа Улфила. За пръв път тая теория се предлага от чешкия учен Ф. В. Сасинек през 1887 год. в неговата книга Ulfilas a hlaholsko pismo. Той твърди, че Улфила (Урфила) е славянин, който бил измислил глаголицата. В подкрепа на тая теория идва и фактът, че и по-стари автори назовават глаголицата „готско писмо“. Например това твърди Тома Архидякон (1200-1268) в неговото дело Historiae Salonitanae; същото го казват епископ Кожич (1531 год.) и някои други автори.

  От друга страна, към хипотезата, че не Улфила/Урфила, а св. Йероним е създател на глаголицата, се придържат някои хърватски учени: Пастрич, Караман, Левакович, Сович…, чешките учени Велеславин, Добровски, Стредовски и др., както и учени извън славянския свят: Thurocz, Frenzel, Berg и др.

  Според Г. Вернадски, „Константин не е създал глаголицата, така че измислената от него азбука по всяка вероятност е била кирилицата… Би могло да се предположи, че Константин е измислил кирилицата за обща употреба, докато глаголицата е използвал като тайно писмо за по-секретни послания и е обучил да си служат с нея само своите най-доверени ученици. По-късно, след смъртта на Константин, тая тайнственост отпада и глаголицата вероятно се е употребявала заедно с кирилицата, а в някои краища – даже и по-често от нея“.

  Вернадски с известни резерви приема теорията на Н. К. Никольский, според която „руските знаци“, които се споменават в житието на св. Кирил, са съществували преди Константин-Кирил да измисли кирилицата. Според Никольский, точно тези „сурски/руски знаци“ са били буквите на глаголицата. Като обяснение на тази сложна ситуация, Г. Вернадски допуска и един такъв вариант:

  „Може би Константин не е приел тези „знаци“ такива, каквито са били, а ги е поправил и нагодил към потребите на славянския език. Тая ревизия и реформа би могла да се нарече откритие на нова азбука. В такъв случай Константин все пак би могъл да бъде наречен създател на глаголицата, но тогава като откриватели на кирилицата би трябвало да се смятат учениците на Методий.“

  Професор Ellis H. Minns се противопоставя на тая теория. Той застъпва теорията, че Константин е измислил и двете азбуки — и глаголицата, и кирилицата. Според него, невъзможно е двама души, които искат да изразят звуците на славянския език с букви, да предложат почти идентични системи във всичко, освен във формите на буквите и в числените съответствия. Според Минс „общото впечатление, което прави глаголицата, е много далече от какъвто и да е вид гръцки курсив“. Същият учен доказва, че Кирил е взел две букви от хебрейската азбука (цаде и шин) и ги е преобразувал в три славянски букви и в едната, и в другата азбука за звуците Ц, Ч и Ш, които не съществуват в гръцката азбука. Заключението на Е. Минс е, че „двете азбуки трябва да се смятат като съзнателни творения на един и същ ум“. ((The Alphabet, 1949. P.486-487))

  В началото глаголицата е имала 43 букви, които са задоволявали фонетичните потребности на славянските езици.

  Въвеждането на глаголицата в Хърватия се свързва с Методий. Причината, поради която на Сплитския църковен събор, проведен през 1060 година, св. Методий е провъзгласен за еретик, е, че е измислил новата азбука. В един документ, който говори за решенията на Сплитския събор, четем:

  „Dicebant enim gothicas litaeras a quodam Methodio haeretico fuisse repertas, qui multa contra catholicae fidei normam in eadem sclavonica lingva. (В превод: „Защото се казваше, че били изнамерени готски писмена от някой си еретик Методий, който много лъжовни работи е написал на този славянски език против нормата на католическата църква.“)

  Ето че тук, изненадващо за апологетите на традиционната историография, са приравнени Методий и Улфила, готската азбука — с българската, а готския език — със славяно-българския! Ако приемем, че става дума за глаголицата, което е много вероятно, тогава като територия, където се е състояла тази „еретическа“ дейност на Методий (с прозвище Улфила) се очертава Хърватия. Куриозното е, че именно на територията на Хърватия се е запазила употребата на глаголицата до края на XIX в., а се е запазил и споменът за елегични народни песни, наричани „бугарщици“.

  Между самите хърватски изследователи като че ли преобладава становището, че зад “Methodio haeretico” се крие не някой друг, а Йероним Блажений, който бил превел (уж от гръцки на латински) четвероевангелието и посланията апостолски, и тази сбирка текстове до нас е стигнала под названието Vulgata, различаваща се от другия латински вариант, известен като Itala.

  Интересното в случая е: Защо тази Vulgata се смята за по-архаичен вариант на Библията — не само от Италиката, но и от гръцките, арамейските, също и от тези на арменците и коптите! Убеждават ни, че достигналите до нас преписи на „оригиналите“ са преработка, а преписите на преводите са били със запазени архаични елементи. Защо не се допуска, че превеждането е протичало в обратен ред? Коя псевдорелигиозна догма забранява такава възможност?

  Нещо ни говори, че някой нарочно увърта решението на проблема и вместо по-простото (и вярно решение), ни поднася по-сложно (и невярно) решение, като преследва скрити цели.

  Но понеже знаем, че свети Йероним (= „Онзи със свещено име“. А кое е било истинското „Свещено име“ на светеца?) е превеждал „Космографията“ на добруджанеца Етик Истер, предполагаме, че точно славянските евангелия и послания на този „гот“ и „скит“ от Добруджа са „скитските“ текстове, които е превел на латински Йероним Блажений, и до нас са достигнали като най-древен вариант на Новия завет, известен като Vulgata.

  Ето мнението на д-р Божидар Пейчев за борбата около духовното наследство на упоменатия велик, но забравен българин Етик Истер:

  „…крайната нужда да се преборим за първи път с натрупания от западната наука от едно столетие насам опит, по силата на който тя счита вече за утвърдено, че смятаният навремето за славянски философ, учен и писател от IV век Етикус Истер, роден в пределите на днешна Добруджа, не е славянин, а при всички случаи – западноевропеец. Така се е стигнало дотам, че, оставен без защита, единственият славянски мислител от толкова ранно време, поради ревнивостта и настойчивостта на цял отряд западни изследвачи, в края на краищата е бил провъзгласен дори за ирландец, само и само да не остане такъв, какъвто е бил.“ (Към пълния текст)

  

  Тук, разбира се че помагат и отродилите се български историци-шльоцерианци. Нека е ирландец, само и само да не е българин, понеже българите тогава още са били на Памир и в Такламакан (виж грозните шльоцериански писания на Петър Добрев и Пламен С. Цветков).

  Глаголицата и „глаголизмът“ като духовно и културно движение имат голямо значение за опазване както на българската идентичност (в западните охридски краища), така и на хърватската национална идентичност. „Глаголизмът“ и особено съпровождащите го знания от космографията, са уважавани в известен период от страна на западната църква, която даже приемала отброяването на времето, наречено Vulgar era. Календарните знания и хронологичната система се приписват на българина („скита“) Дионис Късия.

  Под понятието „глаголизъм“ не трябва да се подразбира само хилядолетната борба на хърватския народ за употреба на глаголицата в църковното богослужение, а и за употребата на народния (вулгарния) език, на мястото на по-късния, изкуствено създаден и неразбираем даже и за италските племена латински език. Тая борба на хърватските попове „глаголаши“ трае повече от хиляда години, в резултат на което днес хърватите имат език, който има много малко чуждици, със силно развити вътрешни механизми за словотворчество. С тая културна и духовна борба хърватите са показали, че не искат да бъдат изтръгнати от общността на родствените бохемски и български народи. Докато за хърватските клерикали, като протежета на Рим, употребата на глаголицата е чисто църковен въпрос, за духовно по-извисените хървати това е национално-политически проблем и въпрос, около който се сблъскват славяните и латините на източния бряг на Адриатика, започвайки от началото 7 век. Когато борбата става най-ожесточена, по време на хърватския крал Томислав, глаголицата става най-силното оръжие в ръцете на хърватите против латинското влияние, провеждано от отродилите се клерикали — „латинаши“.

  Трябва да се отбележи, че против използването на глаголицата и против онези, които са застъпвали нейната употреба, са църковните събори, проведени през 925, 928 и 1059-1060 год. Както споменахме, през 1060 год. на събора в Сплит св. Методий е провъзгласен за еретик, понеже бил измислил глаголицата. За най-усърден защитник и пропагандатор на глаголицата се смята епископът Гъргур Нински. Той се обръща към тогавашния хърватски крал Томислав и към посланиците на папата, застъпвайки употребата на глаголицата и народния език в литургията. За съжаление неговите усилия завършват безуспешно.

  Кои са най-старите запазени глаголични надписи?

  Като най-стар глаголичен паметник се смята подписът на някакъв словенски княз на гръцки документ от 982 год., който се пази в манастирска библиотека на Света гора в Атон, Гърция.

  Един от най-старите и най-важните палеографски паметници, изписани на глаголица, е т.н. Башчанска плоча. Учените я датират около 1100 година. Намерена е през 1851 год., дълга е 197 см, широка е 99 см и съдържа тринадесет реда текст, изписан с глаголица. В текста се появяват и латинските букви М, I, N, О, Т. Чрез палеографския анализ е установено, че записът е с букви, които представляват нещо средно между българския (облия), и хърватския (ъгловатия) вид глаголица.

  До петдесетте години на 20 век учените са смятали, че Башчанската плоча е най-стар паметник на хърватската глаголица и въобще на хърватския език. Обаче Бранко Фучич изнесе убедителни доказателства, че за такъв паметник трябва да се счита т.н. Валунска плоча (в Ljetopis Jugoslavenske akademije, knj.55, Zagreb,1949, s.51-61). На плочата е запазен много добре къс запис на два езика, с употребата на две азбуки. Първият ред е на хърватски език, изписан с глаголица, а вторият и третият са на латински, изписани с латиница-каролина. Aнализът на глаголския запис говори, че става дума за

  по-стария вид на глаголицата — облия, тоест българския

  

  Освен надписите върху камък, запазени са и книжовни текстове на глаголица. Най-старият ръкопис, писан на глаголица, се пази в киевската Духовна академия и е известен под названието Киевски листчета. Това са фрагменти от католически мисал, което доказва, че се е превеждало от латински на стария църковно-славянски, с ползването на глаголицата. Киевските листчета се датират към края на 9 век. Към този вид паметници принадлежат и т.н. Бечки (Виенски) листчета, известни в науката като Fragmenta Windobonensia, открити във Виена от известния хърватски славист Ватрослав Ягич. Публикувани са през 1890 год. в издание на Виенската академия. Това са два пергамента с размери 12х16 см, запазени в подвързията на някаква книга. Според своите палеографски особености се датират в началото на 12 век. Под текста могат да се забележат изтрити букви на още по-стар текст на глаголица. Съдържанието на текста представя фрагменти от църковно-славянски мисал от римо-католически обряд.

  Докато в средновековна България глаголицата е била в един по-ранен етап изтласната от употребата на кирилицата, у хърватите тя се е запазила почти до наши дни. Освен упоменатите паметници, изписани на глаголица, трябва да се отбележи Винодолския законник от 1288 год. На глаголица са написани и най-старите хърватски стихове. Автор на тези стихове, написани през 1368 год., е княз Новак Кръбавски. Глаголицата е използвана от всички слоеве на народа. Била е в употреба между хората на Зрински и Франкопани и у други едри феодали. Първата книга, която е напечатана на хърватски през 1483 год. — „Мисал по закону римског двора“ — е на глаголица. С тази разширена употреба глаголицата е заслужила името caracteribus croaticis. Точно така тя се нарича в документ от 1523 год. В началото на 17 век служителите на босненския паша ползват глаголицата в преписките си и я назовават „хърватско писмо“. Като литургийно писмо глаголицата се употребява в Синьската, Задарската, Сплитската, Барската и Кръкската епископии.

  Глаголицата преживява и по-широка употреба в 16. и 17. век, когато е била използвана за преводи от латински и италиански, както и за написване на оригинални литературни произведения. За своята пропаганда в Словения и в хърватските краища глаголицата е била употребявана даже и от немските протестанти. Трябва да се отбележи, че печатници на глаголица е имало във Венеция, Рим, Тюбинген, Сиена, Риека и др., вследствие на което са напечатани стотици книги. Ако така стоят нещата със свещената азбука глаголица, тогава

  коя е типично българската азбука?

  Възможно ли е това да е някаква „кирилица“, която античните българи (бругои, белазгои) употребяват още преди идването на „елините“ на Балканите? Ако приемем едно такова предположение, тогава това ще да е онази писменост, за която са се запазили писмени свидетелства, в които бива наричана „пелазгикон грамата“. Нейният автор не е някакъв Кирил, брат на Методий, който като мисионер на християнския „Царски град“ е „преложил“ светите книги за проповед между славяните във Велика Моравия. Това са умишлените фалшификации в т.н. „жития“ на „Теофилакт Български (Охридски)“. Тези „жития“ са съчинени не преди началото на 15 век, когато България влиза в състава на турския Урум султанат, като един от ходовете на „византийското“ (гръцко) духовенство, направени с цел да завладее древния балкански народ – българите.

  Авторът на българската писменост е Сурило („Слънчевия“) от т.нар. „Солунска легенда“, зад когото трябва да търсим бръгийския (белазгийския) Лин. Лин не само дава писменост, т.е. написва древните евангелия с божествените дела на Дионис Сабазий („Прераждащия се Самий“, т.е. „Прераждащото се Слънце“), но дава и религиозния закон („елевсинските“ и „самотракийските мистерии“). Но тези древни евангелия, които са били дървени плочки (32 на брой), на които са били записани божествените дела и закони, „тракиеца“ Орфей открадва от учителя си Лин, след като Лин бива убит от коварния дивак, „елина“ Херакъл. Тези „изписани дървени плочки“ („пелазгикон грамата“) ученикът-крадец ги „предава“ (т.е. продава) на „избраните“ от него египетски воини – „елини“, колонизирали някои от йонийските острови. За тази заслуга (ширенето на Дионисиевите мистерии между иноплеменни народи в изопачен вид) Орфей е сполетян от страшни наказания. Първо остава без любимата си съпруга Евридика (тя умира ухапана от Змията, символа на вечното знание), а след това и самият той по нареждане на Дионис е разкъсан на парчета от менадите.

  След приемането в изопачен вид на древната балканска (белазгийска, т.е. българска) вяра („трескея“), колонистите на йонийските острови (Керкира, Итака), населяващи и йонийския бряг (Епидамнус, Арта, Ерихо, Авлона, Коринт..), стават „елини“. Елини означава поклонници на новото слънце, т.е. поклонници на Слънцето (Елиос)-Син. Религиозно понятие „елини“, неправилно тълкувано като етническо, остава в употреба със своето истинско значение до късното средновековие – нещо, което е документирано в запазилите се български и ромейски текстове.

  В своето изследване „Българското писмо и средновековният Изток“ Иван Александров забелязва една любопитна подробност в текста отговор на латинския монах Маурус Храбан: „За азбуките на Черноризеца Храбър“ (т.е. „Черноризец Храбър“ = Маврос Храбан). Авторът на текста, анонимният полемист, който спори с Маврос Храбан, казва, че славяните най-първо са имали писмо „без устроение“, а ползвали са и римски и гръцки букви. „Интересно е — пише И. Александров, — че на първо място Храбър (т.е. анонимният полемист, когото тук ще наречем „Анти-Храбан“) поставя латинските, а след това елинските букви“. /2/

  Макар че полемизира против латинския учен, анонимният апологет на кирилицата като божествено дарение на славяните има изказвания, които прозвучават критично или най-малкото слагат под съмнение гръцката културна супремация. Особено за нас от значение е, че в текста-полемика на този Анти-Храбан се споменава Дионис Граматик. Този „скит“ (българин) е известен и под името Дионис Тракиецът и има славата, че е „баща на граматиката“, написал първата в света граматика („Граматическо изкуство, подредено в осем части“). Чак след внасянето — т.е допълването на гръцката азбука с шест букви, на първо време без фонетична стойност, които закръглят числовата система на гръцката азбука, — от страна на Дионис Тракиеца, гърците са могли да запишат всяко едно число. Буквите, които той е подарил на гърците, са: ипсилон, фърт, хер, пси, омега и саби, т.е. „аз“.

  Тракиецът Залмоксис, който според Херодот е живял векове преди Питагор, оставил след себе си тайни (херметични) знания. Гърците обаче така са извъртели нещата още по време на Херодот, че са твърдели, че Залмоксис бил слуга (!?) на Питагор. Разбира се, че Бащата на историята не им е повярвал и най-открито им се присмива. Точно така стоят нещата и с азбуките, писмеността и числата.

  Затова с пълно право можем да кажем, че най-голямата част от онова духовно наследство, залегнало в основите на европейската цивилизация, което се приписва на „древните“ и „културни“ гърци/елини всъщност е трако-бръгийско. Това ще рече — българско. Наша задача и дълг към предците е да си върнем отнетото, възкресявайки истината за България и за Европа.

  .

  Бележки:

  1. Л. Милетич, „Нашите павликяни“, СбНУ 19, и „Нови документи по миналото на нашите павликяни“, СбНУ 21

  2. И. А., „Българското писмо и средновековният Изток“, С. 1996, с.151

  .

• Нова оловно-цинкова мина трови българите от Босилеградско

  Материал на „Господари на ефира“, Нова ТВ

  

  Нашият репортер Дани Йорданов се намира в Босилеградско, Западните покрайнини, днешна Сърбия, където разследва пораженията от неотдавна открита оловно-цинкова мина. Нарича се „Караманица” и е само на 5 км от границата с България. Мината се води във фаза „пилотен проект” и затова законово избягва изискването за Оценка на въздействието върху околната среда. Сив поток изтича от хвостохранилището на мината и се влива в река Караманичка или наричана още Голема река. Оттам водата се влива в река Драговищица и сивите отпадъци влизат в България. 15-ина км по-късно водите на Драговищица се вливат в Струма и тръгват към Кюстендил, и надолу към Благоевград, Кресненското дефиле и Гърция. Репортерът Дани Йорданов донесе проби от водата, взети на повече от 2 км след оловно-цинковата мина.

  Изследването в лаборатория на Националния център за обществено здраве и анализи в София установи, че водата е с концентрация на олово – 46 пъти над допустимите норми, на манган – 23 пъти, на мед – 3 пъти… Затова в Голема река вече няма риби, нито жаби и мухи даже, оплакват се наши сънародници от селата на Босилеградско.

  Предстои Дани Йорданов да се срещне с българи от Босилеград, които разказват какви поражения върху здравето на местните хора вече са регистрирани.

  

  Репортажът на „Господари на ефира“ по темата може да се види ТУК.

  –––––––––––––––––––

  ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

  Риболовен клуб „БАЛКАНИКА“ – ВЪЗДЕЙСТВИЕ ОТ МИНА КАРАМАНИЦА, ОБЩИНА БОСИЛЕГРАД, Р. СЪРБИЯ, АНАЛИЗ НА ВОДНИ ПРОБИ И ДЪННИ УТАЙКИ В РЕКА КАРАМАНИЧКА ПОД МИНАТА – ТУК

  

  .

• Снежина Мечева: Български училища има на шест континента

  Интервю на Снежина Мечева за
  сп. „Изживей България“*

  

  – Какво място заемат българските училища в чужбина в живота на емигрантската общност?

  – Централно. Те са най-големите притегателни центрове за хора, които искат децата им да не прекъсват връзката с България. Макар и в чужда среда, „коренът да се присади“. Българските училища са не само образователни, но и културно- просветни центрове. Хранилища по България.

  – Какво не знаем ние, българите в България, за българските училища в чужбина?

  – Не знаете колко е трудно да се направи едно българско училище в чужбина и колко е трудно да се върви напред. Трябва да се съобразяваме едновременно с възможностите на българската държава, а също и с условията на страната, в която живеем. Отплатата за труда на българския учител зад граница е преди всичко духовна и най-важният резултат от нея може да се определи като „съхранението на България отвъд Дунава“.

  

  – Как се поддържа връзка между българските общности по света и съответно – между училищата? Очевидно такава има.

  – Преди 11 години, през 2007 година, беше създадена Асоциацията на българските училища в чужбина. Тя убеди българската държава да се включи в образователната дейност на училищата извън страната. Веднага след създаването й Министерството на образованието започна да съфинансира на проектен принцип училищата в чужбина по програма Роден език и култура зад граница. Но това не беше достатъчно, не позволяваше дългосрочно планиране и реализиране на дейността, а само година за година.

  Малко се знае, че първоначално имаше само няколко училища в чужбина към дипломатическите представителства на България и няколко държавни. Тези, които се създадоха в последствие, когато започна голямата емиграция от България, бяха създавани от общностите ни в чужбина. Първите сред тях години наред работеха на самоиздръжка, а учителите – без заплащане или със символично такова. Това бяха крачки на пионери, нелесни. Българско училище има в Лондон от 1987 година и до 1991 г. то е държавно към мисията ни. После е закрито, но благодарение на големия възрожденец – посланик Иван Станчов, бе възстановено и почти 20 години се самофинансира.

  Министърът на образованието и науката г-н Сергей Игнатов направи съфинансирането на българските училища в чужбина част от държавния бюджет и въведе Постановление 334 на Министерския съвет, което бе най-голямата крачка. Оттогава започна разрастването на съботно-неделните училища в чужбина и днес те са над 400. 20 години във Великобритания имаше само едно училище – нашето към Посолството, а сега са над 50. Български училища има на шест континента. Това не е случайно – над 2,5 млн. българи живеят зад граница. Не всички училища се съфинансират от българската държава. Непрекъснато се отварят и нови. Случва се благодарение на създадените добри отношения с българските институции. Заслуга е и на АБУЧ, която постигна през тези 11 години единомислие с институцията на вицепрезидента, с Държавната агенция за българите в чужбина, с Министерството на външните работи и най-вече с Министерството на образованието. Това е пътят на успеха – чрез труд и спечелено доверие, заедно, за да не губим българчетата, родени и живеещи в чужда среда.

  

  – Може ли да се говори за силна, по-силна и т.н. българска общност по света? Или всяка такава подялба и степенуване са относителни?

  – Не бих се наела да ги класифицирам, а и не е необходимо. Мога да кажа къде са най-големите български общности. Една от тях е в Чикаго, САЩ, с 12 училища – не случайно го наричат българския град. В Испания живеят много българи и съответно има над 50 училища. Вече споменах колко много са те в Обединеното кралство. В Германия също има много българи и български училища. Във Виена е едно, но може би затова то е най-голямото в момента в Европа. Училища има в Египет, Мароко, Китай, Израел, Бразилия, Австралия, Нова Зeландия, Турция, Молдова, Украйна и др.

  – Кое според Вас е най-голямото постижение на българските училища в чужбина през последните години?

  – Най-големият успех е изучаването на български език на всички континенти, без Антарктида. Колегите от САЩ и преди всичко училище „Джон Атанасов“ в Чикаго са водещи. Но това се случи, защото те работиха там в „симбиоза“ с генералния консул г-н Иван Анчев. Поредното доказателство, че само добрият контакт на неправителствените организации с представители на държавните институции води до големия успех. Българският език се въведе вече като част от американската образователна система, чрез възможността нашите деца да получат така наречения Печат за двуезичие, който удостоверява ниво на владеене на български и това е предимство за влизане в колеж, висше учебно заведение или при наемане на работа. За нас най-важно е, че в този процес бе ангажиран МОН и със съдействието на дирекцията, отговорна за нас и оглавявана от г-жа Наталия Михалевска, бе сключен меморандум с Департамента за езиково обучение (ДЕО – бившия ИЧС) към СУ „Климент Охридски“. Съгласно този меморандум, българските училища зад граница могат да провеждат онлайн изпитите за владеене на български език по европейската езикова рамка. Има и други чужди изпитни центрове в САЩ, но АБУЧ смята, че обвързването с българска институция е приоритетно. За изпита, който се провежда четири пъти вече (през октомври се проведе последният) в училище „Джон Атанасов“ с директор г-жа Боянка Иванова, постижение е и това, че американската страна пое разходите за издаване на сертификат за владеене на български език. Благодарение на усилията на консул Анчев, в едно от американските държавни училища в района на Чикаго (б.р.: Това се отнася до всички американски държавни училища в образователен район 214 в Чикаго) ще се учи всеки ден поедин час български език от учебната 2019–2020 г.

  

  Другите ни надежди и усещането за постигнат успех са свързани с Петицията на АБУЧ за изучаване на български език в страните членкина ЕС. Настояваме да има матура или сертификат за владеене на български език, който да е валиден за кандидатстване във ВУЗ – както е в САЩ.В Страсбург нашата петиция вече е разгледана и продължава напред. Очаква се 19 страни с т. нар. „малки езици“ да ни подкрепят пред европейските институции, където основна роля ще има нашият министър на образованието. АБУЧ успя да обедини всички български евродепутати от различните партийни фракции за националната кауза. Успехите ни се дължат и на това, че ние нямаме теснопартийни интереси. На последната наша конференция на АБУЧ, която се състоя в Парламента на 26 юли 2018 г., патрони бяха и г-жа Караянчева, председател на Народното събрание, и вицепрезидентът г-жа Илияна Йотова. Участва министърът на образованието г-н Красимир Вълчев, председателят на ДАБЧ г-н Харалампиев, евродепутатът г-н Светослав Малинов.

  В новия закон за образованието българските училища в чужбина липсват като институция. Учителите в чужбина искат да им се признае стажът за пенсиониране. За да се реши проблемът, ни съдействат много хора – националният омбудсман г-жа Мая Манолова, председателят на Синдиката на учителите в България г-жа Янка Такева.

  

  АБУЧ е организирала редица международни изяви (конференции, форуми, кръгли маси в чужбина) и е гордеем с това. Среща на българските училища от Великобритания и Република Ирландия в Лондон, две кръгли маси за българските училища в Испания, организирани в Мадрид, два форума за българските училища в САЩ и Канада, организирани в Чикаго, една конференция във Виена, Кръгла маса на българските училища, организирана в Париж. През 2015 г. 320 представители от 14 български училища по света посетиха на 24 май гроба на Константин Кирил Философ в Рим. Тогава члeнът на УС на АБУЧ д-р Адриана Любенова подари за колекцията на папата изработената от нея икона на св. Паисий Хилендарски. Няколко български училища в същата година участваха в големите тържества в Микулчице, където се предполага, че е погребан Методий. През миналата юбилейна 10-а година на АБУЧ, ведно със Западно- и Средноевропейската митрополия, голяма делегация на АБУЧ, водена от митрополит Антоний, посети светите места в Йерусалим – бяхме и в българското училище в Тел Авив. През пролетта на тази 2018-а беше Конференцията на българските училища от Германия, организирана във Франкфурт. Голямо честване имаше на 28 и 29 септември 2018 г. на 100-годишнината на Българското училище за роден език в Будапеща. Имаме планове за много следващи такива форуми, организирани винаги, както досега, с участието на вицепрезиденти, министри, евродепутати, дипломати. Най-големият ни проект е за 2019 г., когато в края на юли ще имаме значителни изяви в Пловдив и това ще съвпада с всичко друго, свързано с „Пловдив – европейска столица на културата“.

  

  АБУЧ е печеливша кауза. Ние държим на съхраняването на националното съзнание и популяризирането на българската култура зад граница. Малко се знае, че българските семейства в чужбина имат по 2, 3 и 4 деца. А това е и начин за известно преодоляване на демографската криза.

  – Често в кръга край мен чувам твърдението, че българите в чужбина са по-големи българи от нас, живеещите в България. Вярно ли е това според Вас?

  – Безспорен факт е чувството на носталгия по дома за българина. Когато отидем в чужбина настъпват и големите липси. Ние се борим за запазване на това, което е съхранило българите през годините – език, вяра, традиции, култура. Трябва да е дело на всички. Българинът традиционно е домосед и като отиде зад граница се чувства единак. Затова той търси общността, която го сродява с обичните му неща.

  – Къде по света българската общност най-много спазва традиционния празничен календар и обичаите?

  – Навсякъде, където има училище или български културен център, се отбелязват всички
  празници. И се работи за разпространение на постиженията на българската култура. Затова се радваме, че вицепрезидент Йотова пое сериозно и работи в тази насока да се създаде Български културен институт, подобно на института „Сервантес“, „Гьоте институт“, Бритиш кансъл и т.н. Предложението на АБУЧ от години е този институт да носи името на патриарха на българската литература – Иван Вазов. Но най-важното е да се постигне консенсус за създаването му и неговото функциониране. Затова разчитаме както на инициативата на вицепрезидент Йотова, така и на всички други институции, които могат да го превърнат от мечта в реалност.

  

  – Може ли да се говори за разпространение и популяризиране на традиционната българска култура от емигрантските общности по света? Естествен е стремежът на всеки емигрант да се впише в обществото, в което живее, но това не изключва съхраняването на неговата национална и културна идентичност.

  – Това е естествено – едното не изключва другото. Такъв е примерът с Лондонския български хор, ръководен от г-жа Десислава Стефанова, в който хор две трети са хора от други държави, а концертите им са в препълнени зали не само в Лондон, а и на много места по света. Този хор е хор на годината на Би Би Си за 2006-та, а Десислава Стефанова е носител на отличието на ДАБЧ – Българка на годината за 2017 г.

  По цял свят, във всичките ни общности работят много изявени творци и учени, които с постиженията си представят най-доброто от България. Това е върховно посланичество.

  

  – Българската държава по какъв начин помага на българските училища и други културни институции по света? Смятате ли, че е направено оптималното в това отношение?

  – Държавата прави много за нас, както вече казах. Стана въпрос и за съществуващите проблеми, но е важно те да се преодоляват. Добре е да отбележим конкурсите за децата от чужбина, организирани от ДАБЧ – за песен, за есе, за рисунка. Може би тук е мястото да споменем, че петима членове на Управителния съвет на АБУЧ също са носители на отличието на ДАБЧ „Българка на годината“ (2011, 2012, 2013, 2015, 2016). Огромно е значението на сътрудничеството ни от доста години със Софийския университет „Климент Охридски“ при организирането на ежегодните ни конференции в България. В последните две години такова сътрудничество постигнахме с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и сме много признателни.

  Стана ясно, че имаме голяма поддръжка в лицето на редица български дипломати. Аз самата съм работила много добре със седем български посланици в Лондон, сега се очаква осми поред и ми се иска вярвам, че традицията няма да се наруши. Не бива да пропускаме и дейността ни с Българската патриаршия – имали сме две срещи с патриарха. В АБУЧ членуват училища, които са към българските православни църкви, в Солун има училище към манастира „Св. Вмчк. Георги Зограф“.

  С други думи – десницата на АБУЧ винаги е протегната за „ръкостискане“ с всеки, готов да работи всеотдайно с нас за България. И нека това не се разбира като ПР-акция. Българският учител е наследник на възрожденска традиция. Истинският такъв, който е дарил сърцето си на децата, винаги ще е по-близо до Духа и се е клел, най-малкото мислено, че е длъжен да бъде създател и съзидател, за да му вярват и да го следват. Какво е нация без Учители? Отговорът го знаем всички.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––

  * Интервюто в оригинал може да се види тук – Mecheva p. 22-28

  .

• Прокуратурата разследва за корупция Агенцията за българите в чужбина

  Извършват се процесуално-следствени действия на адреси в София, Кюстендил и Плевен.

  

  Специализираната прокуратура разследва Държавна агенция за българите в чужбина по подозрения в корупция, съобщиха от пресцентъра на Прокуратура на Република България.

  Днес следователи от СО – СП на Специализирана прокуратура извършват процесуално-следствени действия на адреси в София, Кюстендил и Плевен. Правят се претърсвания и изземвания, обиски на лица и разпити на свидетели, в рамките на образувано досъдебно производство за извършени престъпления по чл. 321, 301, 308, 282 от НК.

  

  Председател на Държавна агенция за българите в чужбина е Петър Харалампиев. Той пое ръководството през май 2017 година. Преди това, от декември 2014 г. до май 2017 г. Харалампиев бе заместник областен управител на област София, а преди това изпълнителен директор и член на Управителния съвет на фондация „Българе“.

  По неофициални данни на Нова телевизия, е задържан председателят на агенцията Петър Харалампиев, разследван за продажба на неистински документи за български произход на граждани главно на Украйна и Молдова, за сумата от 5 хил. евро броя.

  

  Според Наказателния кодекс, чл. 321 се отнася за образуване и ръководене на организирана престъпна група, наказва се с лишаване от свобода от три до десет години; чл. 301 – за подкуп, което се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева; чл. 308 – документни престъпления (подправка на документ се наказва с лишаване от свобода до три години) и чл. 282 – престъпления по служба (лишаване от свобода до пет години или пробация).

  През февруари 2014 година проверка в ДАБЧ показа груби нарушения при издаването на удостоверения, въз основа на които са получавани български паспорти. Тогава стана ясно, че в периода от 2010 до 2012 г. има почти двоен ръст на броя на придобилите българско гражданство на основание български произход. От схемата са се облагодетелствали хиляди чужденци, които нямат никакви български корени.

  В същото време на хора с български произход е отказвано гражданство. Сигналът за двойните стандарти бе подаден от заместник-министъра на правосъдието Илия Ангелов до главния прокурор, а проверката направена от Върховната административна прокуратура.

  Източник: Канал 3

• <<
• 1
...
• 23
• 24
• 25
• 26
• 27
• 28
• 29
• 30
• 31
• 32
• 33
...
• 415
• >>