Всички авторски страници

Авторски

• Губим 40 млрд. лв. от изтичане на мозъци

  930 хил. българи не завършват средно образование.  Глад за математици, инженери и физици у нас

   

  40 млрд. лв. е загубила страната ни от висшистите, които работят зад граница през последните десет години. Това пресметна вчера академик Дамян Дамянов, председател на Съюза на учените към БАН. Според неговите данни държавата е инвестирала средства в обучението на 400 000 наши сънародници, които след получаване на диплома веднага са заминали да работят в чужбина, вместо да развиват родната икономика.

  Едва 30% от завършващите магистри и бакалаври успяват да си намерят работа по специалността, съобщи още Дамянов. Той добави още, че 930 000 души пък остават само с основно образование, което е притеснително. Според него българската наука и образование не могат да оцелеят без висшисти.

  За сметка на юристите и софтуерните специалисти страната ни страда от недостиг на физици, инженери и математици. Скоро можело да ни се наложи

  внос на тези кадри от чужбина

  „Инвестицията в науката е с голяма възвращаемост. Ако бъдат отпуснати 10 млн. лв. допълнително на БАН, тя ще възвърне вложеното шесткратно до 60 млн. лв.”, категоричен бе Дамянов.

  Страната ни търпи най-солидни загуби от студентите медици, отчетоха от своя страна представители на съветите на медицинските вузове. За всеки курсист  медик държавната хазна отделя по 7000 лв. на година, а това прави над 44 000 лева в рамките на 6-годишното му обучение. Страната ни няма как да си възвърне тези пари, защото 80% от студентите

  се захващат да учат немски

  още от втори курс, за да работят в Германия, щом завършат, каза за „Монитор” петокурсникът Александър Йорданов от Медицинския университет във Варна.

  Вчера на тържествена церемония по повод Деня на будителите в БАН бяха наградени дузина учени. Те получиха грамоти за трудовете си в различни области. За енциклопедията си „България. Райони. Области. Общини” награда грабна и претендентът за ректор на Алма матер Петър Славейков.

   

  Мила Мишева,

  в. „Монитор“

   
• България отбелязва Деня на народните будители

  Учените от БАН ще протестират със свещи

   

  В Деня на народните будители – 1 ноември, почитаме нашите книжовници и просветители, дейците на образованието, науката и културата, носители на духовните ценности на нацията.

  Георги Първанов ще присъства на церемонията по издигане на националното знаме по повод Деня на будителите. Церемонията се извършва пред парадния вход на президентството.

  Преди това президентът ще връчи висши държавни отличия на изтъкнати дейци на културата и общественици.

  С орден „Св. Св. Кирил и Методий“- първа степен, ще бъдат наградени проф. Никола Николов и Стоян Дуков – за големите им заслуги в областта на културата и изкуството. С орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – втора степен, ще бъдат удостоени проф. д-р Савка Шопова-Маркова – за значимия й принос за развитието на българската култура и българското музикално изкуство, и Иван Тенев и Никола Маринов – за значимия им принос за развитието на културата и изкуството.

  Българската академия на науките (БАН) ще излезе на протестно шествие със свещи заради предвидения бюджет в държавните разчети за следващата година. Това ще се случи пред Централната сграда на академията в 18.00 ч. Мотото е „Да покажем заедно, че Светлината по Пътя на Просвещението не бива да угасва“.

  „Ако нямате възможност да дойдете в уречения час, където и да сте, запалете свещ в знак на подкрепа и съпричастност към справедливите искания за достоен труд, които издигат българските учени“, приканват от БАН.

  В декларация на общото събрание на БАН се показва несъгласие с „провежданата политика на правителството за целенасочено финансово унищожаване на БАН“. През 2010 г. БАН беше подложена на безпрецедентна атака, целяща ликвидирането на научноизследователската й дейност, се посочва още в декларацията. Учените припомнят, че бюджетът й за 2011 г. в размер на 59 млн. лева не е достатъчен дори за заплатите.

  Заради ниските доходи близо 1500 души са напуснали академията през последната година и половина. Поради липса на оборотни средства и средства за съфинансиране, поради намалените работни заплати и липсата на средства за елементарна издръжка и общо влошените условия за работа, собствените приходи от проекти и договори само през 2010 г. паднаха с 21 млн. лева, като това са преки загуби за страната ни, пише още в декларацията.

  На този фон субсидията на БАН за следващата година се предвижда да бъде намалена с 5 млн. лева, което учените определят като „гавра“ с Академията. Те настояват правителството да планира бюджет в размер на 95 млн. – 98 млн. лева.

  Ако Народното събрание и Министерският съвет не вземат спешни мерки за преразглеждане на бюджетната субсидия, то академията е обречена на фактическа ликвидация и резонният въпрос е дали това е желанието на парламента и правителството, питат още учените. Те предупреждават, че освен протестни действия, ще се обърнат за съдействие и към Европейската комисия и международните институции, свързани с научните изследвания.

   

  Източник:   в. „Сега“

• ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС ОТ АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА

  АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА*
  ASSOCIATION OF BULGARIAN SCHOOLS ABROAD

  ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС ПО ПОВОД 1-ВИ НОЕМВРИ-ДЕНЯ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

  УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
  УВАЖАЕМИ УЧИТЕЛИ,
  На 1-ви ноември изразяваме своята почит към създателите и пазителите на българската духовност, отдаваме признание към духовните учители на Националното възраждане и освободителните борби, прекланяме се пред духовните строители на следосвобожденска България и тяхната будителска дейност. Но всяко време има своите будители. Днешните будители са хилядите просветни и културни дейци, учителите в България, както и българските учители в чужбина – радетели на българското слово по всички кътчета на света.
  Думата ”будител” съдържа в себе си духовна извисеност, синтезира действеност и национално самочувствие, призовава ни да мислим за трайната и светла бъднина на България!
  Честит празник на всички съвременни будители!

  С уважение,
  Управителен съвет
  на Асоциацията на българските учители в чужбина
  и д-р Боян Кулов председател

  ––––––-
  Aдрес: БАН, Институт по география, ул. „акад. Г. Бончев“, бл. 3, 1113 София
  Телефон: (+359) 2 979 3367, Факс: (+3592) 870 0204, Internet: www.abgschool.org, E-mail: [email protected]
  Регистрирана в Софийски градски съд с решение №14857/2007. Булстат:175392819
  Първа инвестиционна банка, BIC: FINVBGSF, IBAN: BG71FINV91501200252210

• Пардю: „Не вярвам, че демокрацията в България върви в правилна посока“

  Шокиран съм от корупцията в медиите и политическото сплашване. Управляващите бяха много добри в концентрирането на власт, но се тревожа, че няма да бъдат толкова добри в изпълнението на обещанията, дадени на българския народ, казва бившият посланик на САЩ Джеймс Пардю.

  Интервюто взе Светослав Терзиев /в-к Сега/

  Джеймс Пардю бе посланик в България от 2002 до 2005 г. и следеше отблизо както преговорите за приемане на страната в НАТО, така и в ЕС. Преди това той бе преговарящ за мир в Македония, постигнат с Охридското споразумение през 2001 г. Бил е съветник по балканските въпроси на президента Бил Клинтън и на Държавния департамент на САЩ по време на конфликта в Косово от 1999 до 2001 г. От 1996 до 1999 г. е бил ръководител на програмата в Босна за военно и гражданско обучение, като е бил и преговарящ за мир, сключен с Дейтънското споразумение. Дълги години е заемал високи постове във военното разузнаване на САЩ. Награждаван е с високи военни и граждански отличия. Освен военно има и журналистическо образование. Женен е, има трима синове.

  – Точно по време на изборите сте на частно посещение в България. Сантиментални ли са причините, или имате и други цели?

  – Писах реч по балкански въпроси. Миналата седмица говорих пред настоятелството на Американския университет в Благоевград, а тази седмица ще говоря пред Американския изследователски център. Възползвах се от шанса да съм тук по време на изборите, за да събера лични впечатления.

  – Какви са те?

  – Българите решиха. Те избраха г-н Росен Плевнелиев, трябва да приемем избора им, желая му успех.

  – За последен път бяхте по време на избори в България през 2005 г., когато се гласуваше за парламент. Виждате ли някаква промяна в начина, по който се правят избори у нас?

  – Имам много тревоги за посоката на демокрацията в България. Две са главните ми безпокойства: първото ми е за свободата на печата и трябва откровено да заявя, че съм шокиран от корупцията в медиите по време на изборите; второто произтича от политическото сплашване, стигнало до равнище, което не съм виждал по-рано. Затова реших да говоря открито – както в България, така и в чужбина. Трябва да направя нещо, за да помогна на демокрацията в България.

  – Как чужденец може да види потайни практики като корупцията в медиите?

  – Имам много приятели тук и трябва да заявя, че много, много хора са разтревожени. Те говорят откровено с мен и аз им вярвам. Имаше платени публикации в полза на определени хора и отказ да се отразяват проявите на кандидати, които не плащат на медиите. Това е важна причина за тревога, която споделих и с журналисти, и с лица, наблюдаващи медиите. Говорих и с хора, участващи в политическия процес. Те предпочитат да мълчат заради степента на политическо сплашване, но аз мога да говоря.

  – Виждайки всичко това, можете ли да кажете, че демокрацията победи на тези избори?

  – Не съм много щастлив, че мога да говоря за видяното. Но не искам да отправям предизвикателство към избора на българите. Нека международните наблюдатели за изборите дадат своята присъда. Но в по-общ план аз не вярвам, че демокрацията в България върви в правилна посока. Това ме тревожи.

  – През 2002 г. казахте знаменита фраза на международна конференция в София, която бе цитирана от медии в страната и чужбина: „Организираната престъпност в България е твърде видима и твърде добре организирана.“ Какво имахте предвид?

  – Имах предвид, че организираната престъпност у вас е прекалено влиятелна. И тогава, и сега е ясно, че организираната престъпност е голям проблем за България. Тя е прекалено видима, защото всеки я вижда, и е твърде организирана, защото е много влиятелна от дълги години.

  – И от кого е организирана? Отгоре или отдолу като в Италия и в САЩ, например?

  – Не бих казал, че е организирана и управлявана от властите. Но мисля, че властите не отправят предизвикателство към нея и че тя остава твърде влиятелна.

  – Влиятелна за кого – за официалните среди?

  – Несъмнено! Ако някой не го вярва, значи не познава България. Не бива да сте наивни. Хората не са наивни. Ако поговорите с българите, те открито обсъждат това – може би не пред вестниците, но това не е тайна в България.

  – Вероятно не е тайна не само в България, но и в Европейския съюз, който наблюдава страната заради организирана престъпност и корупция на високо равнище. Но министър-председателят Бойко Борисов обича да казва пред журналисти, че получава признание в чужбина за успешната си борба с престъпността – признание, което идва и от „Сикрит сървис“ на САЩ. Наистина ли американските власти вярват, че демокрацията при Борисов не е изправена пред големи предизвикателства?

  – Да си правиш снимки с високопоставени лица не означава да покажеш какво мислят Съединените щати. Това е елементарен трик. Официалните лица може и да харесват снимките, но едва ли харесват да бъдат показвани за политически цели.

  – Щом като видимите неща не изразяват същността на невидимото, защо Съединените щати не показват по-категорична позиция, както например се изразява Европейската комисия в своите доклади за България?

  – Бях първият в България (посланик – бел. ред.), който започна да говори открито за тези проблеми. И го направих в качеството си на представител на Съединените американски щати. Мисля, че оттогава съм последователен. Последователна е и позицията на САЩ, които заявяват, че трябва да се направи нещо с този проблем.

  – Но досега нищо не се е променило, както заявявате самият вие. Виждате ли някакво решение, някаква по-добра перспектива от повторение на проблема?

  – Изборите в неделя произведоха засилена концентрация на власт в България с премиера начело. Министър-председателят доминира твърде много не само над правителството, но също над парламента, сега над повечето главни градове в България и президентството. Властта се концентрира в неговата партия. Те бяха избрани с обещанието, че ще се захванат с организираната престъпност и корупцията, че ще наложат в България върховенство на закона. Бяха много добри в концентрирането на власт, но се тревожа, че няма да бъдат толкова добри в изпълнението на обещанията, дадени на българския народ. Взеха политическата власт, но трябва да я използват за целите, за които им бе дадена. Не е достатъчно да се говори с твърд език и да се разиграва политически театър. Продължавам да чакам резултати и се чудя докога българите също ще чакат. Онзи ден те се сдобиха с още по-силен човек, но дали резултатите ще бъдат по-добри?

  – За какво може да служи толкова власт?

  – Не знам. Политиците винаги искат все повече и повече власт. Но политическата сила се вижда от това какво правят, а не какво говорят.

  – Но щом стават все по-силни, а не постигат резултати срещу организираната престъпност, не означава ли това, че стават все по-слаби спрямо нея?

  – Това ме безпокои. Единствената промяна, която забелязвам, е, че организираната престъпност става по-скришна, но това не означава по-малко влиятелна.

  – Ако ГЕРБ овладее и съдебната власт, това няма ли да помогне за по-ефикасна борба?

  – Скептичен съм. Вече имат достатъчно власт. Могат просто да я използват.

  – Спомняме си, че главният лобист на България в ЕС бяха Съединените щати. Ще приемете ли изтикването на България към периферията на ЕС?

  – Не мисля, че някой има интерес да отдалечи България от ЕС. Напротив, убеден съм, че тя трябва да бъде привличана все по-близо и САЩ са силен поддръжник на България в ЕС. Докато бях посланик, работих много по този въпрос.

  – Вашата държава също така винаги е настоявала за диверсификация на енергийните източници в България, което мнозина тълкуват като начин за нейното отдалечаване от Русия. Напоследък се акцентира върху проучванията от американски компании на шистов газ в България. Това ли е доброто решение?

  – Мисля, че стратегическият интерес на България е да постигне спешно енергийна диверсификация, за да не е зависима само от един източник. Но шистовият газ е само една възможност, която предизвиква спорове както в България, така и в САЩ. Има сериозни екологични въпроси и ако трябваше да посъветвам България, бих й казал да бъде много предпазлива. Да не бъде първата, която ще скочи в този бизнес. Това не означава, че никога не бива да прибягва до тази възможност, но все пак да внимава, защото трябва да се учи от опита на другите. Освен това има и други възможности – алтернативни тръбопроводи, доставка на втечнен газ и пр., които България трябва да проучи.

  – Наблюдавайки Балканите, смятате ли, че спокойствието е вече гарантирано?

  – Положението е стабилно, международното присъствие в Босна и Косово още е оправдано, но остават отворени два големи проблема: единият е за името на Македония, от което зависи приемането й в НАТО и ЕС, другият е нежеланието на Белград да приеме фактите в Босна и Косово. Но връщайки се в България, бях много изненадан да видя етнически проблеми тук, безредици пред джамия в центъра на София, сблъсъци с роми в Пловдив и други градове. Доколкото познавам българите от мандата си тук, винаги съм ги мислел за разумно сдържани.

  – Може би се връщаме към началото на нашия разговор, защото българите се разбунтуваха не толкова срещу ромите, колкото срещу недосегаемите престъпни босове, в конкретния случай – ромските.

  – Това показва, че когато полиция, прокуратура и съд не си вършат работата, престъпността може да генерира и етнически сблъсъци.

  – Вие лично знаете ли имена на босове на организираната престъпност?

  – Хиляди хора могат да ви дадат списък. И аз мога да ви направя. Не е тайна кои са лошите момчета в тази държава. Въпросът е защо правителството не се захване. Изпитвам огромно уважение към тази страна и народа й. И вярвам, че заслужават по-добра съдба. Казвах го през 2002 г., повтарям го и през 2011 г.

  Източник: www.segabg.com

  И още едно интервю от преди няколко седмици:
  

• Купуването и продаването на гласове е престъпление. Освен в случаите, предвидени в закона

  Купуването и продаването на гласове в България е престъпление. Не зная дали другаде по света съвсем открито, чрез ИЗБОРЕН КОДЕКС е оповестено, че ние сме корумпирана нация. Защото, ако е единичен случай, купуването и продаването на гласовете съвсем спокойно може изолираният случай да влезе в съдебна зала по общия ред на законодателството. Но тук сме в друга правна ширина. В случая „правна ширина” е точно определено и не е игра на думи, тъй като ни е широко около врата…

  Така, създали подобен кодекс, ние съвсем спокойно започнахме да купуваме и продаваме гласове и в този смисъл съвсем спокойно изборните резултати не трябва да бъдат признати от международната общност…

  За какво иде реч…

  Ако отидеш и дадеш на някого петдесет лева, за да гласува за теб, по Изборния кодекс е престъпление. Ама ако отидеш при същия човек и го направиш „застъпник” за твоята партия, ти вече официално го купуваш.

  Един познат ми каза, че възнамерявал да гласува за друга политическа сила. Не гласувал за нея, защото противната сила го наела за застъпник, наблюдател или както искате го наречете това явление. И той от етични подбуди гласувал за тези, които го наели. Въпреки различните с наемателите политически и идейни пристрастия…

  Основната страст на българина са парите и той иска да си ги изкара. Понякога ги изкарва честно. Изкарва ги от етични подбуди…
  И тъй да се каже, успява…

  Във Варна на последните избори са допуснати 18 000 (осемнадесет хиляди) застъпници…

  18 000 умножено по петдесет лева прави 900 000. Не зная дали 900 000 е число или цифра, но във всички случаи иде реч за пари.

  Официално във Варна имаме 18 000 (осемнадесет хиляди) нарушения на Изборния кодекс. И тези 18 000 човека трябва да бъдат съдени за това, че са си продали гласовете. Но законът е предвидил това нарушение и го е поправил лекичко.

  Така във Варна 18 хиляди пенсионери бяха лишени от 50 лева над пенсията си, за което Симеон Дянков ще мълчи. Така държавните служители във Варна бяха лишени от тринайсета заплата, за което Симеон Дянков ще мълчи. Така в България всеки може да бъде назначен за застъпник и ще се окаже, че трябва да бъде променен окончателно законът за изборите.

  Трябва да се впише, че ПРАВО ДА ГЛАСУВАТ В БЪЛГАРИЯ ИМАТ САМО ЗАСТЪПНИЦИТЕ.

  Досега право да гласува в България имаше само пълнолетният гражданин.

  Оттук нататък ПРАВО ДА ГЛАСУВА В БЪЛГАРИЯ ИМА САМО ЗАСТЪПНИКЪТ.

  Трябва само да се допълни цената…

  Пък това за КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ да си стои. На никого не пречи…

   

  Христо Стоянов,

  в. „Новинар“

• И през 2012 г. доходите ще са замразени, а разходите ще растат

  Символични бонуси за бедни пенсионери и майки, но народът да се готви за поредна тежка година

   

  Символично покачване на най-ниските пенсии и майчинство, но неясно от кой месец, по-висока минималната заплата от 1 април с 20 лв. и драстично увеличаване със 72% на европейските средства за магистрали, пътища и ВиК, предвижда проектът на бюджета за 2012 г.

  Той беше одобрен на извънредно заседание в деня след втория тур на изборите в последния възможен законов срок 31 октомври. Внасянето му в парламента стана без пици, куфарчета и флашки, защото ни „чака ни тежка финансова година за цяла Европа и затова ще минем без церемонии“, обясни финансовият министър. Той определи бюджета като „консервативен и в рамките на случващото се в националната и европейска икономика“. Така за трета поредна година българите ще останат със замръзнали доходи на фона на растящи разходи за храна и горива.

  Фискалният резерв все пак няма да се пипа

  Фискалният резерв ще остане на сегашната си стойност от 4.5 млрд. лв., въпреки че в първоначалния вариант беше предвидено той да падне до 3 млрд. лв., съобщи Симеон Дянков. Това се прави с цел правителството да има достатъчен резерв за предстоящото плащане по дълга през януари 2013 г. от 1.8 млрд. евро по еврооблигациите, емитирани по времето на финансовия министър Милен Велчев. „Предишните финансови министри услужливо са оставили това задължение за следващия“, каза Дянков.

  Другите опции за покриване на задължението са увеличаване на държавния си дълг с нова емисия облигации на международните пазари или държавни ценни книжа на вътрешния пазар, каза Дянков и уточни, че това не означава, че ще се случи. Другият вариант според него е „повече приватизация“. В проектобюджета са заложени около 300 млн. лв. от продажбата на държавни активи през 2012 г.

  Заложеният икономически растеж е 2.9%, като планираният брутен вътрешен продукт трябва да достигне 81.6 млрд. лв. Между 2.3 и 3 на сто са прогнозите на ЕБВР и на МВФ и други финансови институции за ръста на българската икономика догодина.

  Кабинетът предвижда инфлацията да е 2.8%, а чуждите инвестиции трябва да достигнат 2.8% от БВП.

  Бюджетът отново ще бъде на дефицит, но той ще е около два пъти по-малък от този през тази година. За 2012 г. е заложен дефицит от 1.1 млрд. лв., което е 1.3% от БВП.

  Допълнителни 250 млн. лв. за пенсии при 4000 пенсионери по-малко

  Общо за пенсиите на 2.2 млн. пенсионери са предвидени 7.3 млрд. лв. Средствата са с 250 млн. лв. повече от тази година, като в същото време се очаква пенсионерите да намалеят с около 4000 души. Причината е в увеличаването на пенсиите до 200 лв., вдовишките пенсии, както и по-високите пенсии на „новите“ пенсионери. В същото време заради увеличаване на стажа за пенсиониране с 4 месеца и бонуса за всяка прослужена година се очаква да има с около 4000 пенсионери по-малко през 2012 г., каза социалният министър Младенов.

  От 2012 г. жените ще се пенсионират при трудов стаж от 34.4 месеца, а мъжете – 37.4 месеца. Бонусът за всяка прослужена година пък става съответно 3% и 4%. Така общият брой пенсионери се очертава да бъде 2.195 млн. От тях на около 1.2 млн. пенсионери получават до 200 лв. До 10 дни ще са готови разчети от кога и с колко да бъдат вдигнати тези пенсии, каза социалният министър. „Този анализ и аз го чакам с нетърпение“, допълни Дянков.

  Максималната пенсия остава без промяна и ще бъде 700 лв. Максималният осигурителен доход също остава 2000 лв.

  Недостигът в НОИ се изчислява на около 2 млрд. лв. и ще бъде покрит от държавния бюджет, каза социалният министър.

  Минималното обезщетение за майчинство се повишава с 30 лв., но също не е ясно от кога точно ще стане. Социалният и финансовият министри не се ангажираха с конкретна дата, от която майките ще взимат вече по 270 лв., но бяха категорични, че за това ще са необходими още 16 млн. лв. За сметка на това се увеличава срокът, върху който ще се изчислява майчинството с половин година. Вместо върху 1.6 година, от 2012 г. обезщетението на бъдещите майки ще се начислява за две години назад. В същото време те взимат майчински една година.

  Седем милиона лева вече са осигурени за увеличаване на семейните помощи за деца с увреждания от 1 януари 2012 г., каза министър Младенов.

  Няма да се намалят парите за джипитата, спешната помощ с 10 млн. лева повече

  Исканията средствата за личните лекари в бюджета на НЗОК да не се намалят и да се осигурят повече пари за спешната помощ в бюджета на здравното министерство в крайна сметка се увенчаха с успех. Парите за спешна помощ ще са с 10 млн. лева повече, което обаче няма да е достатъчно, тъй като исканията в системата бяха за поне 20 млн. лева отгоре. Средствата ще отидат за увеличаване на заплатите на работещите в спешната помощ, както и осигуряване на по-добри условия на труд, каза здравния министър Стефан Константинов. Кога и с колко ще бъдат увеличени обаче той не уточни.

  Първоначално предвиденото намаление с 9 млн. лева в бюджета на НЗОК за семейните лекари е било ревизирано и в одобреният от кабинета вариант парите се запазват като миналогодишните – 169 млн. лева.

  Увеличава се обаче трансферът, който НЗОК прави към здравното министерство. Вместо предвидените 90 млн. лева, здравната каса ще преведе на министерството 100 млн. лева. Константинов увери, че те ще се ползват само за лечение и лекарства, но не е ясно дали те ще отидат само за здравно осигурени пациенти, след като идват от здравни вноски.

  Допълнителни пари спрямо тазгодишния бюджет получават още министерството на образованието – 50 млн. лв., от които 40 млн. лв. са за реформата в средното образование, а останалите във фонд наука. Министерството на културата ще вземе с 15 млн. лв. повече, а това на спорта – с 6 млн. лв. заради олимпиадата в Лондон.

  Еврофондовете – най-голямото предизвикателство през 2012 г.

  Усвояването на еврофондовете ще бъде най-голямото предизвикателство за бюджет 2012 г. Причината е, че е заложен скок от 72% на плащанията спрямо тази година и то при условие, че към момента не изпълняваме прогнозата за 2011 г.

  Общо през 2012 г. правителството залага да изхарчи 5.5 млрд. лв. от еврофондовете. За сравнение за четири години общо досега са усвоени едва 2.3 млрд. евро. На практика правителството ще трябва да разплаща по 450 млн. лв. всеки месец, което изглежда трудно постижима задача. От друга страна, ако страната не я изпълни, това ще означава отписване на средства за България, като първата загуба се очаква още през тази година по програмите за околна среда и за земеделие.

   

  Лили Границка,  

  Mediapool

• Хелоуин: 13 суеверия и традиции или 13 символа, без които празникът не може

  Гробовете – Мъртвите предци могат да помогнат при трудности, но могат и да навредят.

  Скелетите – Скелетите също са символ на отвъдното. Смята се, че по време на Хелоуин дяволът обикаля около къщите, тракайки с кости от пръсти на мъртъвци.

  Къщи, населени с духове – Има различни призраци и те не винаги са привидения на мъртви хора. Има призраци на живи хора, както и на измислени същества

  Вещиците – Вещиците задължително присъстват на празника Хелоуин – носят островърхи конусовидни шапки и просторни наметала и летят на метли. Английският фолклор разказва как по време на нощните церемонии вещиците втривали в телата си отвара за летене, затваряли очи и се чувствали сякаш летели.

  Черните котки – Спътници и помощници на вещиците, черните котки притежават своя собствена сила и магически способности. Прилепите – Прилепите спят денем и будуват нощем, много от тях се хранят като комари с кръвта на едри бозайници. Изкопаеми находки свидетелстват, че това е било така и преди 55 милиона години.

  Паяците – Много хора се страхуват от паяци, затова и на Хелоуин тези лазещи гадинки са сред задължителните артикули. И те, както черните котки и прилепите, се считат за приближени на вещиците през Средновековието

  Гаданията – Гаданията са важен елемент на Хелоуин, особено за неомъжените момичета.

  Бостанските плашила – Плашилата днес се използват, за да пропъждат птиците от реколтата, най-често враните. В миналото плашилата се очаквало да „пазят“ владенията и да всяват страх у крадците и злосторниците

  Котлите – Келтите вярвали, че след смъртта всички души отиват в котела на старата вещица, което символизира утробата на майката-земя.

  “Почерпи за да не напакостя” или Обличането в костюми и обикалянето по домовете – „Лакомство или номер“ или “Почерпи за да не напакостя” крещят децата, маскирани в карнавални костюми,  като чукат по вратите и искат да бъдат почерпени със сладкиш, по време на Хелоуин.

  Бонбоните във форма на царевични зърна – Те се асоциират предимно с Хелоуин и са станали част от традицията за празника през 1880 г. Масовото им производство започнало в началото на 1900 г. Но жълто-оранжево-белите бонбони – измислени с цел да приличат на царевично зърно – били голям хит и оставят популярна част от традициите на Хелоуин и до днес.

  Тиквите и ябълките – Забавната есенна традиция на Хелоуин да се издълбават тиквени фенери е свързана със зловеща и трагична приказка. Келтският фолклор ни разказва за пияния фермер на име Джак, който измамил дявола, но в резултат на това бил прогонен и от Ада и от Рая след като умрял. Според една от версиите запаленият огън вътре в тиквената кора символизира заблудените души, заседнали между земята и небето. Ябълката е символ на късмета, богатството и любовта. Освен това пази от вещици – ако я разрежете хоризонтално на две половини, сърцевината й ще стане надеждно средство за предпазване от уроки. Ловенето на ябълки е игра от древността, а захаросаните ябълки са популярно лакомство за Хелоуин

  Цветовете на Хелоуин -Традиционните цветове на Хелоуин са оранжево и черно и произлизат от езическата традиция да се празнуват есента и беритбата. Оранжевото символизира цветът на променящите се листа и на реколтата, а черното бележи „смъртта” на лятото и промяната на сезона. С времето зеленото, лилавото и жълтото също са се включили като цветове за декорациите на Хелоуин.

  .

• Halloween (Хелоуин) в цифри

  Празнуването на Хелоуин (Halloween), което датира от преди хиляди години в келтските ритуали, от древността се свързва с изображенията на вещици, призраци и вампири. Въпреки това с течение на годините обичаите и ритуалите са ее променили драстично. Днес Хелоуин се празнува  по много различни начини, включително и  с носенето на костюми,  с “трик а треад” на деца,  с изрязване на тикви, и с посещение на обитавани от духове къщи и партита.
  Ето някои данни, които дават представа за мащабите на този празник.

  Традицията „Trick or Treat!“ (Трик или лакомство – почерпи, за да не ти напакостя!)
  41 милиона e приблизителният брой на потенциални Trick-or-treaters (обикалящите по домовете с посланието “Почерпи, за да не ти напакостя!”). Толкова е броят на децата на възраст от 5 до 14 в Съединените щати според преброяването през 2010 г. Разбира се, много други деца – по-стари от 14 и по-млади от 5 , също да ходят на trick-or-treating.
  – 116,7 милиона е броят на заетите жилища в цялата страна през 2010 г. или всички потенциални спирки за Trick-or-treaters
  – 92% е процентът на домакинствата, които смятат, че техният квартал е в безопасност, за да може да го обикалят деца. В допълнение, 78% от допитаните американци, казват, че няма място в рамките на една миля от домовете им, където те ще се страхуват да ходят сами в нощта на Хелоуин.
  – 1,1 млрд. паунда  (500 млн. кг) е производството на тиквите от отделните щати през 2010 г. От нея се правят “фенери на Джак” и пайове. В Илинойс са произведени около 427 млн. паунда от оранжевата кратуна. Калифорния, Ню Йорк и Охайо са също големи производители на тиква, всеки от които произвежда повече от 100 милиона паунда.
  Бонбони и костюми
  – 1177 е броят на предприятията в САЩ, които произвеждат шоколад и какаови продукти. В тези фабрики през 2009 г., са работили над 34000 души. Калифорния е водещият щат по брой на предприятия за производство на шоколад и какао, с 135, следван от Пенсилвания, с 111.
  – 409 е броят на предприятията в САЩ, която е произвеждат несладкарски изделия през 2009 г.. В тези предприятия са заети 17  000 души. Калифорния води нацията и в тази категория, с 45 предпирятия..
  – 24.7 паунда е консумацията на бобони на глава от населението от американците през 2010 г..
  – 1700 е бил броят на местата за наеми на костюми в национален мащаб през 2009 г.
  Къде да прекаме Хелоуин?

  Ето някои места в САЩ, които могат да повдигнат настроението ви за Хелоуин:
  Трансилвания Каунти, Северна Каролина (население 33.09 хиляди)
  Tombstone, Аризона (население 1380)
  Pumpkin Center, Северна Каролина (население 2 222) и Pumpkin Bend, Арканзас (население 276)
  Cape Fear в Ню Хановер Каунти, Северна Каролина (население 18 388) и Cape Fear в окръг Чатъм, Северна Каролина (население 1323).
  Skull Creekр , Небраска (население 271)

  

  

  

  

  

• Plevneliev Is Bulgaria’s New President

  Rosen Plevneliev, the candidate of the ruling center-right party GERB, has won Bulgaria’s Presidential Elections.

  Plevneliev, who served as Regional Development Minister in the Borisov Cabinet from 2009 till 2011, quitting in order to run for President, emerged as the winner in Bulgaria’s presidential vote run-off on Sunday.

  Plevneliev beat his competitor, the candidate of the Bulgarian Socialist Party Ivaylo Kalfin, by winning 55.3% of the votes cast Sunday, according to the exit poll of Gallup.

  Kalfin, a former Foreign Minister in the Stanishev Cabinet in 2005-2009, and current Member of the European Parliament, got 44.7% of the votes in the run-off in spite of the support that he received from Bulgaria’s ethnic Turkish party DPS (Movement for Rights and Freedoms) and its powerful leader Ahmed Dogan.

  Plevneliev has made it to the Presidency together with former Justice Minister Margarita Popova as his running mate.

  Bulgaria saw a relatively high voter turnout on Sunday with more 50% going to the polls, notably more than had been predicted.

  In the first round in Bulgaria’s presidential vote a week earlier, Plevneliev won 40.11% of the votes, or 1 349 380 votes, vs. 28.96%, or 974 300 votes for Kalfin, a lead of 11% (375 000) that Kalfin failed to make up even in spite of the popularity of his running mate, actor Stefan Danailov.

  The Bulgarian presidency is largely ceremonial, but is very respected and entitled to suspensive veto power over legislation.

  The win of Plevneliev, 47, strengthens power for his ruling GERB party, to push ahead with its agenda for painful economic reforms and Bulgaria’s accession to the passport-free Schengen travel zone.

  The center-right party, which came into office in the summer of 2009 with promises to root out corruption and boost Bulgaria’s competitiveness, has failed to convince the European Union what it has done is enough and has seen its hopes for Schengen entry damped time and again.

  It has also faced a huge challenge in trying to cope with the country’s economic woes, which were only exacerbated by the eurozone debt crisis as demand for exports from the country decreased.

  A total of about 11,400 polling sections across the country were opened for citizens to vote and more than six million Bulgarians were eligible to take part in the elections. The sites in the capital only were guarded by almost 2,000 police officers.

  Polls opened at 6 a.m. (0400 GMT) on Sunday and closed at 7 p.m. (1700 GMT), with 6.9 million people eligible to vote.

  Bulgaria’s 2011 election campaign has been marred by protests against the country’s Roma minority, an explosion of a self-made bomb that blasted the car of a popular Bulgarian journalist, known for his harsh criticism against the government.

  International observers have also voiced serious concerns about the fairness of the vote. There have been reports about large-scale vote buying and manipulations in the counting of the ballots.

  Source: www.novinite.com

  

• Хелоуин (Halloween) – кратка история

  Празникът Хелоуин възниква в предхристиянски времена сред келтските племена, населяващи териториите на съвременна Великобритания, Ирландия и Северна Франция. Келтите вярвали, че животът се заражда от смъртта. Затова началото на новата година те празнували през есента (нощта на 31 октомври срещу 1 ноември), когато според техните вярвания настъпвало времето на студа, тъмнината, разложението и смъртта. През тази нощ келтите прославяли езическия бог на смъртта Сауин.  В навечерието на новата година друидите (жреците на келтските племена) заповядвали на хората да угасят всички огньове в къщите си. След това разпалвали огромен огън от дъбови клонки, на който според техните вярвания принасяли жертви – плодове, животни и дори хора, за да угодят на бога на смъртта Сауин. Оттук води началото си и обичаят да се ходи в тъмното облечени в костюми на привидения, вещици, гноми и всякакви зли духове. Следвайки този обичай, живите влизат в съюз и общение със задгробния живот.

  Макар че празникът има и християнски корени, днес те са безвъзвратно загубени. Около 800 г. сл. Хр. християнството става господстваща религия там, където по-рано друидите правели своите обреди. През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Всички светии, т. е. ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно.

  На английски език наименованието на празника звучи като All Saint’s Day или Hallowmas, или All Hallows. Но хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и деня на Помона. В средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Halloween.

  По-късно, през 1000 г., Църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души – All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се преплели и слели в един – Hallowe’en, който по-късно започнали да наричат Halloween.

  Хелоуин (на английски: Halloween) е празник, който се чества в нощта между 31 октомври и 1 ноември най-вече в английскоговорещите страни Великобритания, Ирландия, Канада и САЩ. Началото си води от келтския езически празник Сауин (Samhain) и католическия Вси светии (All Saints’ Day).

  Празникът Хелоуин възниква в предхристиянски времена сред келтските племена, населяващи териториите на съвременна Великобритания, Ирландия и Северна Франция. Тази весела нощ била и най-страшната в годината. Келтите вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята. Защото не искат да си отидат завинаги! Сенките търсят живи тела, в които да могат да се вселят, и това е единственият им шанс да поживеят още малко на земята. Затова началото на новата година те празнували през есента (нощта на 31 октомври срещу 1 ноември), когато според техните вярвания настъпвало времето на студа, тъмнината, разложението и смъртта.

  През тази нощ келтите прославяли езическия бог на смъртта Сауин.  В навечерието на новата година друидите (жреците на келтските племена) заповядвали на хората да угасят всички огньове в къщите си. След това разпалвали огромен огън от дъбови клонки, на който според техните вярвания принасяли жертви – плодове, животни и дори хора, за да угодят на бога на смъртта Сауин. Оттук води началото си и обичаят да се ходи в тъмното облечени в костюми на привидения, вещици, гноми и всякакви зли духове. Следвайки този обичай, живите влизат в съюз и общение със задгробния живот.

  На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома. А самите жители се събирали около огньове, които палели друидите – жреците, които били едновременно и учени, поети и духовни вождове.

  Било време за предсказания: това, което предсказвали друидите, било жизнено важно ръководство за цялата дълга зима. На тези огньове били принасяни в жертва животни (някои споменават и хора), а после всеки взимал от свещения пламък, за да запали зимното огнище в дома си.

  

  През 43 г. пр. Хр. римляните завзели повечето от келтските територии. За онези 400 години, които те прекарали на земята на келтите, смесило се не само населението, но и традициите: със Сауин се съединили два римски празника. Първият – Фералия, се отбелязвал в края на октомври, ден за помен на починалите, и вторият – в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона. Неин символ била ябълката и оттам тръгва традицията на Хелоуин да се организират игри с ябълки.

  Макар че празникът има и християнски корени, днес те са безвъзвратно загубени. Около 800 г. сл. Хр. християнството става господстваща религия там, където по-рано друидите правели своите обреди. През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Всички светии, т. е. ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно.

  

  Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно. На английски език наименованието на празника звучи като All Saint’s Day или Hallowmas, или All Hallows. Но хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и деня на Помона. В средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Halloween.

  По-късно, през 1000 г., Църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души – All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се преплели и слели в един – Hallowe’en, който по-късно започнали да наричат Halloween.

  Първите американски заселници заедно с имуществото си докарали на континента и своите страхове, поличби и обичаи. Не навсякъде обаче било прието да се обръща внимание на нечистата сила на 31 октомври: протестантите от Нова Англия смятали това за грях. Докато в южните щати на Америка народът се маскирал и веселял от душа.   Обичаите на различните европейски народи се смесвали в един котел с вярванията на индианците и накрая се появила американската версия на празника. По време на Хелоуин правели представления, гадания, но отбелязвали и прибирането на реколтата, пакостили, бутайки огради и врати, разказвали страшни истории за мъртъвци и привидения.

  В средата на ХІХ век есенните празници станали нещо обичайно, макар още само в отделни райони на Америка. Но когато на континента пристигнали милиони гладни ирландци, скоро озъбената тиква на 31 октомври можело да се срещне във всеки дом.

  Американците, също като ирландците и англичаните (в Англия традицията на Деня на душите била да се измолва храна и питие от богатите срещу обещанието да се молят за техните мъртви роднини), започнали да се преобличат в маскарадни костюми и да ходят при съседите, измолвайки храна и пари (обичаят се нарича „trick-or-treat“ – почерпи, за да не ти напакостя).

  Девойките вярвали, че на Хелоуин могат да научат името и как ще изглежда техния жених, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а мистично настроените американци обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица.

  

  Но в края на ХІХ век се опитали да приключат с мистичния характер на празника Хелоуин, като го превърнали във всеобщ празник. Препоръките към градските власти били да организират вечеринки с игри и почерпки, а вестниците убеждавали родителите „по-малко да плашат децата“. Така част от суеверните черти на Хелоуин останали в историята.

  Около 20-30-те години на вече отминалия век това било мероприятие с шествия, градски конкурси и концерти. Опитите на властта обаче да вкара буйното младежко веселие в навечерието на Деня на Вси светии в прилично русло често завършвало с масов вандализъм. Около 50-те години властта се справила с хулиганските прояви и оттогава празникът е по-скоро детски.

  Вечеринките на Хелоуин се разпространили и в училищата и пансионите, така традицията включила всяко дете в празника. Оттогава и обикалят домовете деца с маскарадни костюми и без празникът да е официален в Америка, всяка година американците харчат за него около 2,5 милиарда долара. Повече от половината от тях – за бонбони (това е дори повече, отколкото на Коледа).

  През последните години Хелоуин в Америка става все по-популярен и комерсиален, разбира се, но е добър повод и за благотворителност. Вниманието е насочено към самотните възрастни хора и децата-инвалиди.

  

• Изселниците в Турция може да сринат подкрепата на Доган за Калфин

  Разногласия между организациите на българските изселници в Турция са на път да стопят подкрепата за Ивайло Калфин и Стефан Данаилов, която лидерът на ДПС Ахмед Доган обеща официално в изборната нощ, смята бившият координатор на ДПС в Турция Енвер Хатипоглу.

  Хатипоглу последва Касим Дал, след като беше скандално изключен от ДПС в началото на годината.

  По думите на Хатипоглу хората на Доган са водили крайно провокативна кампания сред изселниците преди първия тур.

  „Лъжите бяха безбройни, хора с удостоверение за временен престой са гласували в секциите в Турция, повярвали, че ако Калфин стане президент, ще им осигури турско поданство“, посочи той, цитиран от БГНЕС.

  „На двойните граждани е внушавано, че ако Плевнелиев стане държавен глава, на тях по нареждане на премиера Борисов ще им бъдат отнети както българското гражданство, така и правата върху имотите им в България. Ако не гласувате за Калфин, Борисов ще наложи на Плевнелиев вето върху пенсиите, това се обяснява на изселниците“, каза още бившият координатор.

  Според него в измамната кампания били включени всички онези над 2500 агенти на ДС, които са се установили след 1989 г. в Турция.

  В полза на ДПС в Турция работи неправителствената организация „Балгьоч“, която изпраща свои активисти да провеждат кампанията по модела на Доган, добави Хатипоглу.

  „Балгьоч“ са работили по този начин и на последните парламентарни избори през 2009 г., твърди той.

  Организацията „Бултюрк“ с централа в Истанбул пък е призовала изселниците да бойкотират изцяло балотажа в неделя.

  Призивът е заради това, че на първия тур от „Балгьоч“ категорично отказали подкрепа за техния фаворит Сали Имрян, издигнат от Национално движение „Единство”.

  Миналата година през лятото „Бултюрк“ взриви българското общество със скандалната си анкета. Тогава 8000 български турци трябваше да отговорят на въпроси като „Искате ли да се заличат българските имена на градовете и да се върнат турските?“, припомня БГНЕС.

  Няма яснота докъде могат да стигнат разногласията и броженията между организациите, ангажирани да защитават изселниците от България в Турция, заяви още Хатипоглу.

  Според него избирането на двойката Калфин–Данаилов ще закове за още години напред мизерията на малцинствата у нас, а Доган ще продължи да се сеща за тях само по избори.

  Общо от чужбина за Росен Плевнелиев гласуваха 15 130 души (31,14%), а за Ивайло Калфин – 20 686 (42,58%).

  На последните парламентарни избори от българските изселници в Турция се получиха над 90 000 гласа.

   

  Източник:   Novinite.bg

• Чикагский симфонический центр представляет… 5-20 ноября 2011 года

  5 ноября, 11.00 am. Замечательны детские программы в Симфоническом центре! Недавно дети с родителями (в том числе моя четырехлетняя племянница) с удовольствием посмотрели музыкально-театрализованное представление “Гадкий утенок”, а 5 ноября мы увидим программу “Волшебные моменты” для самых маленьких зрителей. В ней музыканты ЧСО представят свои инструменты и расскажут о них много интересного. Прозвучат сочинения Фрая, Копланда, Моцарта, Нилсена. В финале концерта музыканты ЧСО исполнят “Путеводитель молодого зрителя по оркестру” Б.Бриттена.

  10 и 12 ноября, 8.00 pm; 11 ноября, 1.30 pm; 15 ноября, 7.30 pm. Концерт Чикагского симфонического оркестра под управлением французского дирижера, главного дирижера Симфонического оркестра Штутгартского радио и музыкального руководителя Королевского шотландского национального оркестра Стефана Денева.

  В русско-французской программе: Сюита из оперы “Любовь к трем апельсинам” и Второй скрипичный концерт С.Прокофьева, Сюита из балета “Пир паука” А.Русселя и Вторая сюита из балета “Дафнис и Хлоя” М.Равеля. В Скрипичном концерте Прокофьева солирует выдающийся греческий скрипач Леонидас Кавакас. Летом этого года он был членом жюри XIV Международного конкурса имени П.Чайковского в Москве.

  11 ноября, 8.00 pm. Джазовый вечер в Симфоническом центре. Концерт квартета Джона Скофилда и трио Рави Колтрейна.

  17 и 19 ноября, 8.00 pm. Дирижировать Чикагским симфоническим оркестром считают за честь лучшие дирижеры современности. Среди них – наш соотечественник, маэстро Семен Бычков. Под его управлением ЧСО исполнит Симфоническую поэму “Жизнь героя” Р.Штрауса. В концерте прозвучит также Концерт Ф.Пуленка для двух фортепиано с оркестром. Солисты – французские пианистки, сестры Катя и Мариэль Лабек.

  18 ноября, 1.30 pm; 20 ноября, 3.00 pm. Первая программа цикла “Вокруг произведения” в новом сезоне посвящена Симфонической поэме “Жизнь героя” Р.Штрауса. Как всегда, в первом отделении зрители услышат увлекательный рассказ об истории создания сочинения, во втором – будет исполнено само произведение. Консультант ЧСО, замечательный музыковед, популяризатор музыки Джерард Макберни готов открыть вам все секреты штраусовской эпохи! Чикагским симфоническим оркестром дирижирует Семен Бычков. Он родился в Ленинграде, учился в Хоровом училище имени М.Глинки и Ленинградской консерватории по классу И.Мусина. Победитель конкурса дирижеров имени С.Рахманинова. В 1974 году эмигрировал из СССР. С 1980 по 1989 гг. – музыкальный руководитель Симфонического оркестра Буффало (США). С 1989 по 1998 гг. – главный дирижер Оркестра де Пари. С 1990 по 1994 гг. – главный приглашенный дирижер оркестра Санкт-Петербургской филармонии. С 1992 по 1998 гг. – главный приглашенный дирижер музыкального фестиваля “Флорентийский музыкальный май”. С 1998 по 2003 гг. – главный дирижер Дрезденской оперы. С 1997 по 2010 гг. – главный дирижер Симфонического оркестра Кельнского радио. Гражданин США с 1983 года. Живет во Франции.

  Привожу отрывки моей беседы с дирижером.

  –          Ваш творческий путь начинался очень успешно и благополучно. Что побудило вас, благополучного ученика Мусина, победителя конкурса дирижеров имени Рахманинова, подающего надежды дирижера неожиданно сломать все и в 1974 году уехать из Ленинграда?

  –          Этот вопрос имеет очень простой ответ. Для того, чтобы продолжать двигаться по тому пути, который был для меня поначалу открыт, мне нужно было заплатить определенную цену. А цена была всем хорошо известна – идеология. Эту цену я платить не хотел. Мои свободные мысли стали известны властям, и в тот момент, когда они поняли, что с идеологической точки зрения я не соответствовал параметрам советского гражданина, двери для меня оказались закрытыми и мой дебютный концерт с оркестром Ленинградской филармонии был отменен. Когда дверь закрывается, нужно найти другую дверь, через которую ты можешь выйти, или окно. Окном была в то время возможность эмиграции для людей еврейского происхождения. Это всем нам хорошо известно.

  –          Вы закончили в Нью-Йорке колледж Мэннеса. Неужели после школы Мусина вам еще надо было чему-то учиться?

  –          Я и сегодня учусь… Мусинская школа дает возможность продолжать учиться всю жизнь. Это карта, по которой я веду машину жизни. К тому же надо учитывать мою специальность. Певец или инструменталист может спеть или сыграть любому, кто согласится выслушать его. Для этого нужен только инструмент. Дирижер не может себя показать, не имея оркестра, а оркестр недоступен новичку. Мне нужно было каким-то образом оказаться в контакте с музыкальным миром, в частности, с миром консерватории. Поэтому в августе 1975 года я пошел в Джульярдскую школу. Но я опоздал, к августу они закончили приемные экзамены. В Манхэттенской школе музыки мне сказали, что дирижерской программы больше не существует. В тот же день я пошел на Ист-Сайд в колледж Мэннеса. Там меня приняли. Через шесть недель после начала учебного года я уже дирижировал студенческим оркестром. После репетиции президент колледжа сказала, что на следующий год дирижер оркестра уходит на пенсию и предложила мне его заменить. Вот это было моим профессиональным дебютом в Америке.

  –          Что явилось толчком к вашему неожиданному взлету?

  –          В газетах тех лет даже писали слово “overnight”… Помог случай. Когда я жил в Мичигане, в Симфоническом оркестре Буффало заболел дирижер, который должен был ехать с оркестром в гастрольный тур по Германии. Меня порекомендовали этому оркестру, гастроли прошли успешно. Через три недели такая же ситуация возникла с оркестром Берлинской филармонии. Они услышали, как хорошо прошел дебют Бычкова, рискнули и пригласили меня заменить, кстати, Риккардо Мути. После того концерта Караян обо мне очень тепло отозвался, и музыкальный мир узнал меня. И в этот момент все заговорили про “overnight”. Но мы же знаем, что ничего “overnight” не бывает. Это годы учебы, работы, размышлений, выбора репертуара…

  –          Это правда, что Караян говорил после концерта, что хотел бы видеть вас в качестве своего преемника в Берлинском оркестре?

  –          В последнее десятилетие жизни вопрос о преемнике задавался ему очень часто. Когда ему в очередной раз задали этот вопрос, он в числе трех имен упомянул и мое. Если не ошибаюсь, кроме меня он назвал Хайтинка и кого-то еще. Он никому ничего не рекомендовал. Просто каким-то образом в этот момент я оказался у него на уме. Безусловно, это для меня огромнейшая честь. Для меня важнее иметь одобрение моей работы от такого великого мастера, чем критика тех, кто его не любил.

  220 South Michigan Avenue, Chicago, IL 60604, справки и заказ билетов по телефону 312-294-3000 или на сайте www.cso.org.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com

  www.sergey.elkin

  Фото Шейла Рок

• Григорий Дикштейн: “Пролетаем на полном свои юбилеи, даже не тормозя на крутом вираже”

  Если косы дождей целый век расплетает и вертит

  Над промокшей землею озябшее небо давно,

  Приходите ко мне, пойте добрые песни и верьте:

  Есть Любовь и Надежда, а третьего нам не дано…

  4 ноября 2011 года исполняется семьдесят пять лет прекрасному поэту, музыканту, барду Григорию Дикштейну. Я давно хотел поговорить с Григорием Ефимовичем о Поэзии, и предстоящий юбилей стал хорошим поводом осуществить желаемое. В начале нашей беседы юбиляр признался, что в последнее время не очень любит отмечать свои дни рождения.

  –          Говорят, каждому человеку столько лет, на сколько он себя чувствует. Признайтесь, Григорий Ефимович, на самом-то деле вам около сорока?

  –          Не знаю. По-моему, эта оценка слишком заниженная. Конечно, хочется себя чувствовать моложе, чем есть на самом деле, но это не всегда удается. Ритм жизни подхлестывает держать нос и “хвост” над водой. (Смеется.) Вот неделю назад я закончил запись нового диска с новыми песнями. Для моих лет это – маленькая победа. Значит, автор жив.

  –          Помните, у Бродского: “Что сказать мне о жизни? Что оказалась длинной…”. Григорий Ефимович, что сказать вам о жизни?

  –          Только сейчас начинаешь понимать, что жизнь слишком коротка, чтобы тратить ее на ненависть. Да, жизнь несправедлива, но ведь она все-таки и хороша! Где-то была такая фраза: “Жизнь – подарок, хотя и без бантика”. Я доволен жизнью. Считаю, что я состоялся.

  –          На мой взгляд, вы в первую очередь поэт, а уже потом бард, музыкант, прозаик…

  –          В этом смысле я люблю цитировать Бориса Алексеевича Чичибабина: “Назвать меня поэтом – дело людское”. И Булат Окуджава никогда себя поэтом не называл. Он говорил, что занимается творчеством, стихосложением. Поэт – очень громкое, емкое, серьезное, ответственное слово. Когда-то Булат Шалвович процитировал замечательную фразу Николая Доризо: “Популярность смешна и изменчива, С сотворенья она такова, Только слава – надежная женщина, Но она не жена, а вдова”. Судить о нас, пишущих, и окончательно делать какие-то выводы – работа тяжелая и, скорее всего, безрезультатная. Пройдет время, что-то поймут, что-то оценят, что-то останется… От некоторых поэтов оставалось по строчке. “Как хороши, как свежи были розы…” Строчка, которая осталась от томов. И это немало.

  –          Немало, потому что есть поэты, от которых ничего не остается… Вы процитировали фразу о славе, но, по-моему, вы как раз вкусили славу отнюдь не вдовью. “Ценю этот воздух, листву и кору, И грубый асфальт, и жука на ладони, Люблю эти мятые лица в вагоне, Веселую давку люблю поутру!..” После исполнения “Оптимистической песни” на Грушинском фестивале вы не только завоевали Первую премию, но и получили, без преувеличения, настоящую всесоюзную известность. Лучший комплимент для поэта – когда песня становится народной!

  –          Это Нателла Болтянская написала: “Величайшее достижение автора – когда поют его, не зная автора”. В 1978 году я возвращался с Грушинского фестиваля, и весь вагон пел мою “Оптимистическую”. Я сказал сидящим рядом: “Так это же моя песня!” Они закричали: “Ребята, автор здесь”. Такое поднялось: качали, под потолок бросали… Но дело не в этом. Я все это отношу к сиюминутным удачам. Чтобы состояться по-крупному, надо отойти на определенное расстояние и, прищурив глаз, посмотреть: “А ну-ка, что там человек наваял?” Такого ощущения, что я достиг какой-то славы, не было никогда. Я даже мысли такой не допускал, понимал, что любой успех – дело временное. Всегда временное! Даже золотые образы наших кумиров шестидесятых померкли. Не в наших глазах – в глазах других. В этом смысле не надо обольщаться. Делай то, что должно, и будь что будет…

  –          Григорий Ефимович, как рождается у вас стих? “Из какого сора растут стихи, не ведая стыда?”

  –          У Вадима Егорова есть фраза: “Я – брошенный к столу”. Если что-то дрогнуло, засветилось, потянулась, как у Пушкина, “рука к перу, перо к бумаге”, тогда что-то рождается. Жванецкий замечательно точно, с грустным юмором заметил, что “писАть – это как пИсать: когда припрет”. Если просто взять ручку и сказать ”Вот сейчас я напишу гениальный стих”, ничего не получится. Получится хорошо сделанный мастеровитый стишок, но это не будет НЕЧТО, выходящее из ряда. А останется то, что толкнуло неведомо когда, неведомо как и вылилось на бумагу. Прошлой осенью я зашел домой со строчкой на кончике языка: “Завидуя птицам, на юг паутина летела”. Я поймал ее в воздухе и, придя домой, добежал до стола и записал.

  –          То есть для вас никаких особых условий для творчества не надо?

  –          Кажется, у Гете по всей комнате стояли тумбочки, столы и полки с бумагой. Рождалась мысль – поэт бежал к краешку стола – записывал. Только так. Пока дошел до другого угла – потерял. Боязнь потерять мысль, строчку, фразу… Сиюминутное озарение – величайшее в мире действие человеческой мысли.

  –          А потом эти строчки остаются? Или “переспали с ними” ночь, а на следующее утро поняли, что не подходят, и все переписали заново? Бывало такое?

  –          Увы, да. В Харькове у меня на стене висела гитара. Я придумывал что-то, записывал придуманное, клал листок под струны и до следующего дня не прикасался. Через день смотрел. Какие-то строчки нравились, тогда писал дальше. Стих, как живое существо: или получает подпитку и продолжает жить, или умирает, так толком и не родившись.

  –          Почему отдельные стихи у вас вырастают в песни, а другие так и остаются на бумаге? Каков критерий отбора?

  –          В основном, строчки у меня появляются с какой-то внутренней мелодией. Она может быть не окончательной, но она есть. Мелодия зачастую диктует размер стиха. А там – может получиться песня, а может и нет… Некоторые стихи такой мелодии не имеют. Более того, они трудночитаемы: строка перетекает с одной линии на другую, бежит, обрывается, останавливается посередине, появляется внутренняя рифма, потом исчезает… – такие стихи песнями не становятся. 

  – Кого из поэтов вы считаете своими учителями?

  – Главный толчок к относительно простому стихотворению с яркими образами я получил от песен Булата Окуджавы в начале шестидесятых, хотя писал и раньше. Мне даже казалось, что получались довольно неплохие стихи. Мои первые песни написаны в 1959 году, а стихи появились еще раньше. Одну из своих дворовых песенок я встретил несколько лет назад в Калифорнии. Она там себе спокойно проживала с 1959 года.

  – Поэтом можно стать, или поэтами рождаются?

  –          Можно научиться мастерству стихосложения, и этому учатся. Но при этом настоящими поэтами стали не те, кто учился, а тот, кого Бог отметил.

  – Роберт Крафт спросил у Стравинского: “Для кого вы сочиняете музыку?” Стравинский ответил: “Для себя и гипотетического alter ego”. Для кого пишет стихи поэт Григорий Дикштейн?

  – Ответ Стравинского просто блестящий. Сначала для себя, потом для близкого человека, которому ты можешь прочитать и удачной строчкой похвастаться, а потом уже для того, кто попадется на твоем пути. С хорошими ушами и добрым сердцем. (Смеется.)

  – Вы любите проверять стихи на слушателе?

  – Непременно. У меня есть хороший внимательный глубокий слушатель – моя жена Марина. Зачастую она замечает такие вещи, которые ускользают от меня. Она говорит, что “вот это слово в стихотворении – не твоя лексика. Оно здесь чужое”. Я, бывает, возмущаюсь: “Как – чужое? Язык – дело живое! Почему бы его не употребить?” Она отвечает: “Да, язык – дело живое, но в этом стихотворении это слово чужое”.

  – Прислушиваетесь к ее советам?

  –          Обязательно.

  – Согласны ли вы с утверждением, что настоящая родина поэта – литература?

  – В этом есть большая доля истины, но поэт все равно нуждается в той языковой аудитории, в которой он творит. Чем больше аудитория, тем больше подпитка. Это энергетический обмен, которого так не хватает людям, которые перестают выступать. Поэтому я ищу возможности где-нибудь показаться, активно выступаю. Был на Украине, в Беларуси, Германии, Израиле, Швейцарии, Бельгии… Но все-таки основная моя аудитория последних лет – американская. К сожалению, она сужается. Уходит старшее поколение носителей языка. Молодежи ближе и понятнее новояз, а не тот поэтический язык, который нам люб и дорог.

  –          Что бы вы ответили тем критикам, которые полагают, что бардовская песня измельчала. Ведь, согласитесь, среди тридцатилетних не видно сегодня фигур, равновеликих Галичу, Окуджаве, Городницкому…

  – Вот из тридцатилетних я назову одно имя – Ксения Полтева. Очень рекомендую почитать стихи этой молодой женщины. Ее поэзия тяготеет к щербаковской, даже к поэзии Бродского. Рекомендую послушать ее “Письмо другу в деревню”...

  –          Когда-то вы написали: “Крепи ряды, шестидесятник, Нас так немного на Земле”. Что для вас означает быть шестидесятником?

  –          Мой новый диск и свой концерт я открываю песней “Мои шестидесятые“. Мой ответ – в этом стихотворении.

  Я из тех приснопамятных дней полосатых,

  что (увы!) зарастают забвенья травой,

  поколенья оттаявших шестидесятых,

  безголосый уже, но покуда живой!

  В нашем узком кругу не “стучали” в охотку,

  стих крамолен – но, не изменив ни строки,

  жили, не наступив своей песне на глотку,

  выживая не вследствие, а вопреки!

  Мне, чтоб правду сказать, трех аккордов хватало,

  может это кому-то и не по душе…

  Но спешили мы: аэропорты, вокзалы,

  даже не тормозя на крутом вираже.

  И, с плацкартных свисая натруженных полок,

  слушал разный народ наши песни в пути,

  а что вырос печальных потерь мартиролог,

  если песни остались – не страшно уйти!

  Торопливо мы жили, но не бестолково,

  За строкою и словом – свободы глоток…

  Ну а если не найдено главное слово,

  то его отыскать да поможет мне Бог!

  И в сибирских скитах, и на Галапагоссах,

  среди книг, затерявшихся на стеллаже…

  Пусть хлопочет движок и дымятся колеса,

  даже не тормозя на крутом вираже!

  Но растаяло сладкое слово свобода

  на губах, стынет пеною на удилах…

  А от песен протеста до песен исхода –

  лёту день на икаровых слабых крылах.

  Пусть у времени нынче иные приметы,

  принимаю их, не уступая судьбе…

  Только в песнях, мне кажется, нет эстафеты:

  каждый сам по себе и я сам по себе…

  От безумного ритма, как прежде, хмелея,

  не хватает струны на гитаре уже,

  пролетаем на полном свои юбилеи,

  даже не тормозя на крутом вираже.

  Григория Дикштейна поздравляют коллеги по цеху. Вот шутливое четверостишие Юлия Кима: “Скажу без лишних аллегорий, Скажу открыто все как есть, Большой мерси тебе, Григорий, За то, что ты на свете есть”. А вот какие слова нашел для юбиляра израильский бард Дмитрий Кимельфельд: “Григорий Дикштейн – не американский, не русский, не еврейский автор. Его место в первых, уже теряющихся для нынешних младых, рядах классиков Авторской песни. Григорий Дикштейн – это особый вкус, особое чувство меры, изысканности, мудрости. Таких уже не выпускают. Если бы он родился в Питере или Москве, его судьба была бы иной. Он пел бы сейчас на первых сценах России. Его возможности как музыканта и певца практически безграничны. Звонкость, легкость, поэтические навыки, ошарашивающий энергетический напор создают особую ауру имени. Они не вписываются в американский пейзаж… Его время –это до сих пор существующая параллельная виртуальная реальность. Там все остается по прежнему: друзья, враги, ненависть, страсть…”.

  –          Среди ваших стихов есть любимые?

  –          В определенные периоды жизни мы любим тех или иных поэтов, их отдельные строчки. То же самое происходит со мной. Перетекают, идут за мной по жизни считанные фразы. Иногда вдруг неожиданно для себя открываю старую песню и понимаю, что зря упустил ее, оставил в том периоде жизни. Она из сегодняшнего дня. Вот, к примеру, “Баллада о звездах” – песня, которую я не пел тридцать лет и включил в новый диск. “Когда покаты и чисты Небес лиловые холсты, Души откроем монастырь… О, как скрипучи эти двери! Льет, неподвластная судам, Свет Вифлеемская звезда. Под ней предательство, вражда… А как в нее хотелось верить, Еще до снятия с креста!..” Все периоды жизни проходят в этой песне через взгляд на звезды… Тридцать лет к ней не прикасался!

  –          “О, сколько нам открытий чудных” предстоит! Поройтесь в вашем архиве, Григорий Ефимович! У вас есть архив?

  –          (Смеется.) Сейчас мы Пастернака будем цитировать. Я думаю, что Борис Леонидович погорячился насчет того, что “не надо заводить архивы, над рукописями трястись”.

  –          Мне тоже так кажется. Надо заводить архивы. Для потомков надо.

  –          Он и сам сохранял архивы. Порой в старых рукописях находишь такие интересные строчки!

  –          От старых стихов – к будущему концерту. Ваш предстоящий юбилейный вечер – праздник для всех нас. Ведь среди гостей – знакомые, известные всем имена. Имена не только чикагские, но и московские. Какие сюрпризы вы готовите зрителям?

  –          Сюрпризов я и сам не знаю. Тот, кто готовит сюпризы, мне их не раскрывает. Предстоящий концерт будет уникальным и неповторимым. Такого вечера больше никогда не будет! Мы к нему готовимся очень тщательно, и я надеюсь, что он запомнится надолго. С нетерпением жду гостей. Минчанина Владимира Борзова хорошо знают в Чикаго, его два концерта прошли с аншлагом. Валентину Гиндлер знают меньше. Ее полюбило “Радио Шансон”, и она с ними сотрудничала, хотя она бард самый настоящий. Вероника Долина с такой легкостью согласилась приехать, что я даже не поверил. При ее занятости бросить Москву и дом в Нормандии и примчаться сюда?!

  –          А юбиляр споет что-нибудь?

  –          Конечно. Я буду петь сам, и мои песни будут петь другие.

  –          У Бродского была традиция писать стихи на Рождество. А вы пишете стихи на свои дни рождения?

  –          Специально не пишу, но иногда получается, как, например, с песней “Мои шестидесятые”. Я написал ее в феврале этого года, и она превратилась в юбилейную. Так же, как песня “Пересыхающий ручей” получилась моим подарком самому себе на шестидесятипятилетие.

  –          Мне очень нравятся ваши строчки: “Если косы дождей целый век расплетает и вертит Над промокшей землею озябшее небо давно, Приходите ко мне, пойте добрые песни и верьте: Есть Любовь и Надежда, а третьего нам не дано…”. Не правда ли, они отражают ваше сегодняшнее состояние?

  –          Думаю, да. Ничего дороже человеческого общения мир пока не придумал. Это то, что нас держит в этой жизни.

  –          “Перекинуться словцом, выше нету благодати” – ваши слова из стихотворения “Средь авансов и долгов” как раз об этом.

  –          Старинная русская “игра”: задушевный разговор с внимательным собеседником. “Давай поговорим…” (Смеется.)

  –          Спасибо, Григорий Ефимович, за интересную беседу. Поздравляю вас с предстоящим юбилеем. “Не оставляйте стараний, Маэстро!” Продолжайте творить на радость себе и нам! Встретимся на концерте!

  Nota bene! Юбилейный вечер Григория Дикштейна “Еще не кончен бал!” пройдет 5 ноября 2011 года в 7 часов вечера в зале “Christian Heritage Academy” по адресу: 315 Waukegan Road, Northfield, IL 60093. В концерте принимают участие гости: Лидия Бабель, Валентина Гиндлер, Вероника Долина, Владимир Борзов, Марк Мерман, а также чикагские актеры, музыканты, барды. Вечер ведет Елена Бернат. На вечере будет продаваться новый диск Григория Дикштейна “Приметы времени”. Билеты можно приобрести по телефону 847-338-5585, в театральных кассах Чикаго и пригородов, а также на сайте www.newliferadio.com.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Григорий Дикштейн

  Фото 2. “Когда мы были молодыми…”

  Фото 3. На концерте в Иерусалиме

  Фото 4. Перед выходом в эфир

  (Все фото – Марина Дикштейн)

  Фото 5. Записана последняя песня для нового диска. Фото звукооператора Чарльза Джонсона

• Членове на избирателни комисии масово отказват участие в балотажа

  Членовете на секционни избирателни комисии масово се отказват от участие в балотажа, съобщи бТВ. Само в Пловдив 15 процента от тях са подали молба да бъдат изтеглени. Политическите сили в града под тепетата през цялата седмица призоваваха по телефона всеки един от близо 4000 членове с молбата да се явят в неделя. Досега 600 души са заявили отказа си от участие на втория тур. За сравнение в началото на седмицата това бяха сторили само 100 човека, но в петък към тях се присъединиха още 500 души.

  „Това, което ги демотивира, е хаосът в палата номер седем, където се предаваха изборните книжа и материали”, обясни председателят на ОИК – Пловдив Илиан Иванов. По предложение на партиите ОИК гласува замени на отказалите се членове. Новозаписанире обаче тепърва трябва да научат новите правила, а имат само един или два дни за целта. За да се избегнат грешките, ОИК провежда обучения за желаещите, но те не са задължителни. Така на тях ходят прекалено малко хора, които почти не знаят какво да попитат. 

  Общинската избирателна комисия очаква в деня на изборите да има още отказали се. Затова там разполагат със списъци на хора, които ще бъдат викани, за да няма затворени секции. Проблем е обаче, че няма как те да бъдат обучени. За да стимулира хората да останат членове на секциите ОИК – Пловдив поиска на тях да им бъде заплатено двойно. По решение на ЦИК в цялата страна членовете на секционните избирателни комисии ще получат по 10 лева бонус за балотажа. Само в София членовете на секционни комисии ще получат повече – по 60 лева на човек.

   

  Източник:   в. „Новинар“

• Фукушима – по-страшна от Чернобил

  Месеци след аварията във Фукушима на бял свят излизат потресаващи разкрития. Оказва се, че в атмосферата е било изхвърлено най-голямото измервано досега количество радиоактивни газове. Фукушима е по-страшна от Чернобил.

  При ядрената авария във Фукушима, станала през март тази година, в атмосферата е бил изхвърлен два пъти и половина повече радиоактивен газ ксенон-133 в сравнение с количеството при Чернобилската катастрофа. Радиоактивните газове ксенон-133 и криптон-85 могат да попаднат чрез дихателните пътища в човешкия организъм. Попадайки в кръвта, те предизвикват лъчева болест. При това радиоактивни газове са били изхвърлени в атмосферата още преди вълните-цунами, последвали земетресението, да достигнат сушата.

  Досега вълните-цунами се смятаха за причинител на топенето на горивните пръти в три реактора на японската атомна електроцентрала. Следователно официалната версия не отговаря на истината и реакторите са били засегнати още от земетресението. До тези изводи стига ново изследване на международни експерти. Изследването е ръководено от норвежки специалисти от Института за изследване на атмосферата, с участието на Австрийската централна служба по метеорология и геодинамика във Виена.

  За основа на изследването са използвани данните от 1 000 измервания на радиоактивността във въздуха и в почвата. Резултатите от измерванията показват, че в промеждутъка от 11 до 15 март в атмосферата са изтекли 16,700 PBq (пета-бекерел) ксенон-133 (1PBq се равнява на един трилион бекерела). „Това е най-голямото изтичане на радиоактивни благородни газове в историята, което не е свързано с военни ядрени опити“, твърди физикът Андреас Щол от изследователския екип.

  Ксенонът се разпада сравнително бързо и за няколко седмици изчезва напълно, за разлика от цезий-137, чийто разпад трае около 30 години. Цезият остава дълго време в околната среда и е особено вреден за човешкото здраве. Според студията, за времето от март до април в атмосферата са изхвърлени почти 36 PBq цезий-137. Попадналият във въздуха цезий-137 е развил радиоактивност до 42 процента от стойностите, измерени след катастрофата в Чернобил.

  Учените изследват и замърсяването от радиоактивни дъждове в различни японски региони, като изхождат от метеорологичните условия по време на катастрофата. Тъй като ветровете са били предимно западни и не е имало много валежи, около 20 процента от емисиите цезий-137 са попаднали в почвите, докато 80 на сто от емисиите са били разнесени над океана.

  Най-силното замърсяване с цезий-137 е регистрирано на 19 март. Точно по това време радиоактивният облак над остров Хоншу е бил най-голям. Именно в почвата на Хоншу е попаднала и голяма част от радиоактивния елемент. Учените стигат до заключението, че началото на ядрената катастрофа е било по-рано, отколкото се предполагаше досега. Същинската авария е започнала заедно със земетресението около 14:46 часа местно време, а вълните-цунами са достигнали брега 50 минути по-късно.

  Резултатът от изследването е още едно доказателство, че е невярно становището на японското правителство и атомната индустрия, според които земетресението не би могло само – без последвалите вълни-цунами – да причини ядрена катастрофа. „Новото изследване прави на пух и прах опита на ядреното лоби да омаловажи заплахата, която крият атомните централи при земетресения“, коментира норвежкият ядрен експерт Хенрик Паулиц.

   

  К. Цанев, Й. Йорданова,

  Дойче Веле

• Македония е земя со бугарски народ и язик

  „Македонија е земја со грчко име, српска црква, бугарски народ и јазик, 25,7 отсто Албанци од кои 120.000 фалсификат?!  Ич не ни е лесно! 🙂  Загрижен Македонец“
  

  Този текст е публикуван в македонския вестник „Вечер“ в рубриката „Думи на деня“, като нарочно не променихме нищо в правописа.

  За настроенията в съседната ни държава говори обаче и материал на професор Нано Ружин, бивш посланик на Македония в НАТО, публикуван под заглавие „И Господ бил македонец“ в „Утрински весник“.

  „Точно преди месец нацията беше в транс. Първо се случи промоцията на противоречивия паметник на Александър Македонски с фонтана. След това присъствахме на еуфоричното еднопартийно кич представление на отбелязването на Деня на независимостта. Патриотизмът ни протече и от ушите. Бяхме и сити, и напити, и щастливи, и духовно изпълнени след победата на баскетболистите срещу националния отбор на южния съсед (Гърция). Скоро последва най-голямото събиране на граждани на площад „Македония“ – след победата срещу Литва. Тогава народът македонски чрез референдумско „не“ заяви на Европа: „Едно име имаме, на никого не го даваме“, пише Ружин.

  „В тези пияни дни на патриотизъм си помислихме, че и Господ е македонец“, продължава авторът.

  „Че тази асоциация не е била обикновена метафора, потвърди и докладът на Европейската комисия (в текста на представения по-рано този месец доклад за напредъка на Македония липсва думата „македонски“ като определение за езика, на който се говори в страната). Македония разпъната като мъченик пред ЕС, подобно на Христос, остана без език, също като Исус, за когото никой не знае на кой език е говорел.

  Може би и той е говорел македонски“, продължава Ружин.

  „Политическият екстаз на премиера (Никола Груевски) беше развален от прецизния неумолим доклад на ЕС. Таман и той започна да вярва в своята идилична приказка за Македония и лошите еврократи му развалиха съня.

  И ние като него под натиска на медийната кампания започнахме да вярваме, че сме една от най-прогресивните, най-демократичните, най-транспарентните държави в Европа, която е по-добра от барем половината членки на ЕС. Естествено, когато нещо се повтори 100 пъти в ефир, започвате да вярвате в това“, пише авторът.

  „Днес Македония не е добър ученик… Изпревариха ни и последните, които завиждаха на Македония. Такова недефинирано положение на Македония не е устойчиво и вероятно ще се случи нещо. Тъкмо тази неизвестност е най-голямото предизвикателство и опасност за Македония“, заключава Нано Ружин.

  Източник: Dnes.bg

  Бел.ред.: Оригиналния текст на проф. Ружин може да се прочете на:  http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=07D23D96B078BF45A1BC151B85B4D86B

• Евродепутати скочиха срещу македонски филм

  Трима наши евродепутати скочиха срещу македонски филм, който очерня България. Представителите ни в Европейския парламент Евгени Кирилов (БСП), Андрей Ковачев (ГЕРБ) и Станимир Илчев (НДСВ) изпратиха писмо до еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле във връзка с историческите манипулации в снимания в Скопие филм „Трето полувреме”.

  Те се заканиха да сезират организациите, участващи в реализацията на международната лента. Кирилов, Илчев и Ковачев посочват, че до тях са достигнали много сигнали от граждани и неправителствени организации, които алармират за „нови опити на Република Македония да манипулира историята на Балканите“.

  Действието в копродукцията „Трето полувреме” се развива по време на Втората световна война. В писмото си европейските депутати подчертават, че според информацията, с която разполагат, сценарият на филма явно насажда омраза срещу България особено сред младежите. „Очевидно отново ставаме свидетели на един от многото случаи на насърчаване изграждането на македонска идентичност чрез исторически фалшификации“, отбелязват те. Представителите ни в Европарламента цитират и изискванията пред Македония, за да бъде присъединена към ЕС.

  Източник: в.“Новинар“

  

• Балканите са люлката на цивилизацията

  Най-древната цивилизация в света е обитавала българските земи

   

  Нови открития доказват нещо наистина сензационно: Балканите са люлката на цивилизацията. Учени твърдят, че тези земи са били обитавани от една високо развита култура, която е много по-стара от месопотамските цивилизации.

  Науката за древните цивилизации трябва да бъде преразгледана, убеден е езиковедът и културолог Харалд Харман. В своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация” той доказва, че Балканските земи са били обитавани от цивилизация, която развива първата писменост.

  Харман нарича тази култура, обитаваща земите на днешна Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска”. Според археологическите открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. пр. Хр. Ето и основните тези на Харман:

  Общоприетото научно схващане гласи: земите между Тигър и Ефрат, както и тези по поречието на Нил, са люлката на цивилизацията. Нови археологически открития обаче доказват съществуването на една високо развита култура на територията на Балканско-дунавските земи, при това хилядолетия преди зараждането на месопотамските цивилизации и тези по поречието на река Нил.

  Варненското злато – най-старото в света

  Така например има доказателства, че писмеността на Дунавската цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Нещо повече – те разкриват огромното влияние на тази писменост; от нея са заимствали и по-късни култури. Харман твърди, че думи, които досега са били считани за старогръцки, всъщност са „староевропейски“ и се използват и до днес в съвременните езици – камина, маслина, керамика, метал, химн и много други.

  Според културолога и езиковед Харман наличието на тези думи свидетелства за определени техники, които са били развити за първи път тъкмо от староевропейците. В тази връзка той говори не просто за езиково, а за цивилизационно влияние – наличието на думата „метал“ например доказва съществуването на технологии за обработването му.

  Писмеността обаче далеч не е единственият белег за високата култура на староевропейците. Металообработването и градоустройството, както и начинът им на живот са други определящи критерии. Науката вече е сигурна, твърди Харман, че най-старото злато в света е именно златото, намерено на територията на днешна Варна. Според съвременните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г. пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.

  Староевропейците живеели в големи селища с добре развита инфраструктура и жилища, наподобяващи днешните къщи, строени една до друга, които делят обща стена. Обикновено в едно подобно селище живеели от 7 000 до 10 000 души. А липсата на археологически пласт от пепел в периода 6500 – 3000 пр. Хр. говори за мирното и хармонично съжителство на староевропейците в едно, по думите на Харман, егалитарно общество:

  Залезът на староевропейците

  „При тях не е имало йерархия, а разделение на труда. За това съдим по гробовете. Когато дадена общност е разделена на елит и по-нисше съсловие, археолозите намират различни по богатство налози в отделните гробове. При староевропейците не се наблюдава подобно нещо”, казва Харман.

  Как може да бъде обяснен залезът на една толкова развита цивилизация като староевропейската? Харман смята, че причината се корени в слабо развитото военно дело на Дунавската цивилизация, което позволило на номадите, идващи от степите, да покорят и асимилират староевропейците.

  А как Харман обяснява сравнително късната поява на тези нови археологически открития? „Още по времето на комунизма имаше археологически разкопки по тези земи, но с определени цели. Днес, след залеза на социалистическите идеи, се забелязва една друга насоченост. Хората търсят своите корени и копаят надалеч в миналото, чак до предисторията”, казва Харман.

   

  Източник:   Дойче Веле

• Населението на България се топи най-бързо в света

  България е с най-голям отрицателен прираст на населението (-0.7 процента) в света според доклад на Фонда на ООН за населението (ФНООН) за периода 2010-2015 година, предаде ДПА, цитирана от БТА.
  За сравнение – в света средното увеличение на раждаемостта е 1.1 на сто, в Германия е -0.2 процента, а най-голям е този процент в Нигер : 3.5 на сто.

  Населението на света, което в момента възлиза на 7 милиарда души, може да достигне 10 милиарда през 2100 година и дори 15 милиарда, ако процентът на раждаемостта се окаже по-висок. Това прогнозира ООН в доклад, представен днес в Лондон и цитиран от Франс прес.

  Докладът „Състояние на световното население 2011 година“ се публикува малко преди церемониите на 31 октомври за отбелязване на прехвърлянето на прага от 7 милиарда човешки същества на планетата. Фондът на ООН за населението изтъква сериозните предизвикателства, предизвикани от демографския натиск при борбата с бедността и защитата на околната среда.

  „Това е предизвикателство и призив за действие“, изтъкна изпълнителният директор на организацията Бабатунде Осотимехин. По въпроса за свръхнаселението той посочи, че „не става въпрос за липса на място, а за равнопоставеност, за равни шансове и социална справедливост“.

  Според последните изчисления, преразгледани към увеличение спрямо предишните числа, се очаква през 2050 година на Земята да живеят 9.3 милиарда души, а до края на века – над 10 милиарда.

  Само с малка промяна на раждаемостта, особено в най-населените страни, този брой може да нарасне до 10.6 милиарда през 2050 година и над 15 милиарда през 2100 година, се казва в документа.

  Бабатунде Осотимехин се спря по-специално на образоването на момичетата и младите жени, което им е позволило след годините на „бейби бум“ да имат по-малко деца в сравнение с техните майки и баби.

  Така през последните шест десетилетия средната раждаемост в света е намаляла от 6 деца на една жена до 2.5 деца днес. Разликата е от 1.7 деца в напредналите страни до 4.2 деца в по-малко развитите държави.

  Докладът изброява няколко предизвикателства: помощ на младите в бедните страни да постигат просперитет чрез предлагане на работни места, за да се измъкнат от бедността; проблемите на околната среда могат да се засилят с все по-голямото търсене на храна, енергия и жилища. Днес на Земята са необходими 18 месеца, за да възстанови природните ресурси, използвани за цяла година. Така например се очаква светът да се изправи пред дефицит на вода с разлика от 40 процента между търсенето и наличните ресурси до 2030 година.

  Става въпрос и за бъдещето на градовете, с необратимата тенденция за увеличаване на градското население и необходимостта от подобряване на градоустройствените планове.

  Проблемът с имиграцията също изисква решение: в богатите страни със застаряващо население имигрантите могат да намерят полезна работа, но само ако са по-добре интегрирани и защитени. /www.mediapool.bg/

• Уволниха ядрен спец след разкрития на „Торнадо”

  Паника тресе шефове на АЕЦ „Козлодуй”, търсят с полицейски мерки къртица

  Грандиозни скандали тресат АЕЦ „Козлодуй” след публикация на в. „Торнадо”, в която за пръв път бе показано Техническото решение от 2003 г. за поетапен преход към подмененото ядрено гориво от рециклиран уран. Този документ изцяло доказва твърденията на ядрения физик Георги Котев, който от години се бори да изкара на светло крупната далавера, в която е замесено ръководството на централата. По Закона за достъп до обществена информация той многократно е изисквал решението, под което стоят подписите на прясно назначения директор на АЕЦ-а Александър Николов и неговия заместник Митко Янков, но то старателно се укрива. Всъщност двамата са в основата на престъпната схема с използването на рециклирано ядрено гориво, стартирала през 2004 г.

  В писмения отказ, с който „Торнадо” разполага, председателят на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев на няколко пъти посочва като аргумент, че предоставянето на Техническото решение щяло да ощети икономическите интереси на доставчика ТВЕЛ и да понижи конкурентоспособността й в световен мащаб”.

  В крайна сметка Котев успява да се сдобие с документа по свои канали от източници, солидарни с неговата кауза. „Там са изброени 4 мотива за подмяната на горивото. Всичките до един са напълно измислени, а последният вече е откровена лъжа. В него се твърди, че има опит от експлоатацията на новото гориво на Калининската АЕЦ в Русия, а там никога не е използван този вид”, категоричен е ядреният физик. Това означава, че де факто от 2004 г. насам АЕЦ „Козлодуй” се използва за експериментална площадка.
  „Ако всичко беше легално, то руснаците щяха да плащат за това, че ползват техническата ни база, за да си тестват горивото. Вместо това ние си плащаме за рециклирано гориво, за което на всичко отгоре атомната централа няма санкция за ползване”, допълни Котев.

  След всички тези разкрития управата на АЕЦ „Козлодуй” бие тревога и скорострелно започва вътрешно разследване. Попадат на името на служителя Красимир Филипов, който е разпечатал Техническото решение, и моментално го привикват да дава обяснения. По думите му, преди около 2-3 месеца, ровейки се в базата данни с архивирани документи, той случайно се натъкнал на документа и го разпечатал. От медиите знаел за твърденията на Котев, че в централата нерегламентирано се използва рециклирано гориво и искал да се увери сам в правотата му. По информация на хора от централата в обясненията си служителят писмено посочил и факта, че неговото разследване и консултации с експерти са потвърдили твърденията на Котев, че в „Козлодуй” се използва експериментално ядрено гориво без съпровождаща документация.

  Служителят веднага е уволнен дисциплинарно, при положение че и той, и Котев категорично отричат да са се виждали и да са си разменяли този документ.
  Според директора на „Козлодуй” Александър Николов подчиненият му е нарушил законите чрез изнасяне на класифицирана информация. „Нямах друг избор освен да го уволня. Той е отишъл на компютър на свой колега и е разпечатил документ, който по-късно е поставен на блога на Георги Котев“, каза той пред ситуирания в САЩ
  сайт „ЕвроЧикаго” ( link).
  Котев обаче бе категоричен, че е получил решението от съвсем друг човек в централата. Според него също уволнението е свързано с публикуването на документа във вестника.

  Оказа се, че репресираният Филипов е инженер химик, на когото му оставали няколко месеца до пенсия. Той бил ръководител на звеното, което се занимава със специалното очистване на водите в централата.

  Преди 10 години Филипов дори изобретява и патентова нова революционна технология, свързана с рециклиране на изключително важната за ядрено-горивния цикъл борна киселина. Тя минава през реактора и се замърсява, но след това може да се очисти и да се използва повторно, вместо да се изхвърля и да се купува нова. Това може да донесе много големи икономически ползи за централата, отбелязва ядреният експерт Георги Касчиев. Години наред химикът се бори за въвеждане и признаване на технологията в АЕЦ, но шефовете му го възпрепятстват, защото искат лъвският пай да влезе в техните джобове, а изобретателят да получи трохите.

  Репресираният служител Красимир Филипов:
  Спряха технология за милиарди в полза на централата

  – Г-н Филипов, вярно ли е, че вашите проблеми с ръководството всъщност започват, след като изобретявате революционната технология за преработка на борна киселина?

  – Точно така. Проблемът за борната киселина е основен проблем при обработката на радиоактивните отпадъци. С работеща сега в АЕЦ „Козлодуй“ установка за преработка за 2.8 кубически метра радиоактивни отпадъци са необходими 8 кубически метра хранилище. Ако беше внедрена моята установка, за 2.8 куб. м отпадъци щяха да са необходими само 140 литра (0.14 кубически метра). Това можеше да помогне да не се погребват от 60 до 80 % от радиоактивните отпадъци и да доведе до икономически ползи за милиард лева. Всичко това обаче пречи на определени играчи в централата и около нея да взимат добри комисиони. Те ми предложиха безумни финансови условия, направиха ме на маймуна.

  – Директорът на „Козлодуй” Александър Николов ви обвинява, че сте изнесли класифицирана информация и затова ви е уволнил.

  – Това е пълен абсурд! Какво прави това Техническо решение в общата база данни, до която всички имат достъп тогава? Не е имало гриф за секретност, следователно всеки може да разполага с него. Бях при колеги по време на обедната почивка. Седнах на компютъра на единия, защото се сетих, че трябва да потърся едно решение за демонтаж на инсталация. Двете решения се намираха много близо едно до друго и така попаднах на въпросния уж „засекретен” документ. Разпечатах го, тъй като ми стана интересно дали Котев е прав.

  – Запознавайки се с фактите, стигнахте ли до заключението, че е?

  – Според мен има редица нередности. Аз мога да коментирам от химична гледна точка, но се допитах и до много мои колеги физици и подозренията ми се потвърдиха.

  Факсимиле от документите:

  .

  .

  

• <<
• 1
...
• 275
• 276
• 277
• 278
• 279
• 280
• 281
• 282
• 283
• 284
• 285
...
• 415
• >>