Авторски
- Димитровден е
Свети Димитър е един от любимите светци на българина. На празника, който се чества на 26 октомври имен ден имат всички носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре, Митьо, Димo, Димчо, Димка, Димaнa и други. На именниците днес честито!Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист. Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, за това ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св.Петка и Св.Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.
Друго българско народно предание, представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.
В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студа. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.
От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден, така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер.
Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято“.
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи, на места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи, стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година.
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле – с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
Житието на св.Димитър е преплетено с това на св.Нестор, който се почита на следващият ден, същият който българите наричали Мишкин ден.
Деня след Димитровден българите наричат „Мишинден”, „Мишкин празник”, „Мишляци”, „Пуганци” („поганец” означава „езичник” и е табуирано название на мишката). линкСв. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба – отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий – прободен с копие в 306 година.
Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба – отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий – прободен с копие в 306 година.Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век.Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.
Мощите на св. Димитър в църквата "Св. Димитър Мироточиви" в Солун. Relics of Saint Demetrius of Thessaloniki, Greece. Relics located at the Greek Orthodox Church of Saint Demetrius in Thessaloniki. Source: www.commons.wikimedia.org 
Св. Димитър. Светогорска щампа от ХІХ век Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространила широко на Балканите. Особено почитан е в Света Гора (Атон). В манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир се пазят частици от неговите мощи.
Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.
Храм „Св. Димитър“ се намира в Старинния Пловдив. Основите му са положени преди 800 години, по времето на цар Иван Асен II. В сегашният си църквата е осветена на 18 януари 1838 година. От 1922 до 1964 г. храмът е бил отдаден на Руската православна църква, след което е бил затворен – отварян само на храмовия му празник. Църквата е трикорабна базилика с притвор и постройки в двора, което дава основание да се смята, че църквата е била част от манастирски комплекс. В двора на храма има параклис, посветен на свв. мъченици Кирик и Юлита, клисарница, дом за свещеника и аязмо.
Уникален по своята изработка е мраморният иконостас на храма, инкрустиран с каменна резба. Амвонът и владишкият трон са също изработени камък. Храмовата икона е със сребърен обков около лицето на св. Димитър.
Мраморният иконостас в храм "Св. Димитър" в Пловдив.
- Един български избирател в Лондон за организацията на изборите там
Опашки от чакащи да гласуват, които се вият на 30 метра около сградата на посолството – такава гледка е посрещала желаещите да гласуват в посолството на България в Лондон вчера (на 23 октомври – бел. ред.). Организацията на изборите там явно е била сравнима с хаоса в избирателните секции в страната.
„Дневник” публикува писмо на свой читател, Георги Джартов, по темата. Ето неговият текст:Господа и госпожи, представляващи Република България в Кралство Великобритания,
Вашите действия и бездействия за пореден път доказаха, че дори и тежкият сарказъм и ирония, представени във филма „Мисия Лондон“, не могат да предадат потресаващата липса на организация в „посолството“ на България в Лондон.
Като всеки българин в чужбина и аз реших, че в днешния ден мога да отделя време, за да упражня правото си на глас. След като пътувах два часа, за да стигна до „посолството“ ни в Лондон, бях потресен от това, което видях. Опашката на чакащи бе повече от 30 м., обикаляща около сградата, а хората, които току-що бяха гласували, споделиха, че са чакали между два и два часа и половина, за да могат да упражнят елементарното си право на глас.
В случая нямам намерение да коментирам, че трябваше да пътувам доста време и да отделя една немалка сума пари, за да стигна навреме в единствената секция в Лондон. По-скоро искам да изразя дълбокото си съжаление от факта, че организацията на изборния процес бе толкова „добра“, че ние, българите в Лондон, трябваше да чакаме часове, за да задраскаме едно квадратче.
Както поне десет човека, с които разговарях, така и аз не гласувах, защото нямах представа, че трябва да отделя целия си следобед, за да гласувам. Оставам на вас да прецените колко още човека също са се отказали.
Вие, хората, които получават заплатите си от нашите данъци, не заслужавате да представлявате моята Родина, след като изборната организация не е по силите ви. Срамно е, че в този град почти всеки университет успява да организира избори за представители в студентските организации, в които участие взимат хиляди студенти, а вие не можете.
Моля ви, оставете организацията на всички следващи избори на доброволци от който и да било университет в Лондон. След това, което видях днес, съм сигурен, че те ще бъдат далеч по-способни и отговорни, отколкото „българските представители“ тук.
Без абсолютно никакво уважение,
Георги Джартов
Източник: в. „Дневник“ - Демокрация: R.I.P. *
Автор: Владимир Шопов /Редута/
Играта на демокрация свърши. Претенцията, че имаме някакво минимално приемливо подобие на демократична нормалност се разпадна. След този вот пред политическия ни панаир стоят две „алтернативи”: трети мандат на най-безличния президент на републиката или последен щурм на управляващия милиционерски отряд за пълно овладяване на държавата. Реанимация на плужеската ретроградност или нов, „демократичен” член 1. По този начин изглежда актуалния „избор”, ако мисълта си заслужава да бъде изтощавана върху разпадната ни фасадна политическа система. Приложението на аналитични понятия върху този терен изисква текст, в който всяка втора дума трябва да бъде затворена от кавички. Понятията са вече напълно неоправдан и неуместен комплимент към българската политическа реалност.Изборният процес е разкопан из основи. Списъкът на изборните абсурди е вече надлежно описан и се попълва постоянно. ЦИК прилежно картографира и легитимира допустимите кривини на единствения възможен знак за политическа воля. Бюлетините се разхождаха из градовете като чували с картофи, а на въпроса кога точно свършиха тези избори можете да намерите най-различни отговори. Развихме вторичен пазар на дарители, на места и на застъпници. Монетаризацията на вота смело настъпва към нови групи избиратели.
„Бизнес партиите” не бяха тема на този „вот” единствено, защото бяха спокойно „интегрирани” в храносмилателната система на двете големи „партии”. Ясно се вижда, че представлението на „черноморската патология” от 2007 година бе нещо като операция по вдигане на политическия капитал, който да бъде продаден с печалба на мастити инвеститори. Управляващата партия като на битак напазарува тези „местни авторитети”, които си хареса и със същия размах отказа най-различни други. Несправянето с кризата се оказа най-силния политически инструмент за овладяване на изтощената от безсилие и безпаричие местна власт.
„Политологическият” анализ на терена изисква клинично обхождане на издъхнали полит-трупове или описание на конвулсиращи унили лица и тела. Поредният опит за самоубийство на „автентичната десница” най-накрая бе успешен и облекчението е повече от съжалението. Цялата й политическа история и тежест се оказа с височина, която един скакалец е в състояние да прескочи без почти никаква засилване. Фабриката за „алтернативи” подхвърли няколко актуализирани бутафории, които този път не успяха да „захапят” достатъчно проснатия пред тях електорат. Всякакъв прибързан оптимизъм тук обаче е неуместен. Временният провал на новите предложения по-скоро идва да покаже, че никой няма шанс, докато по терена шества първообраза. Следва кратка пауза след която от българската безкрайна политическа матрьошка ще продължат да изскачат все по-чудати фигурки. Дойде момента обаче, в който „политологическото” трябва да се освободи от бремето на непосилния анализ и да предаде щафетата на психологията и криминологията.
Разпадът на „медийната публичност” е особено фрапантен. Една държавна субсидия и малко настойчив чар се оказаха достатъчни, за да бъдат напазарувани голяма част от медии, ПР и рекламни агенции. Цели медии заприличаха на изнесени прес отдели на управляващата партия. Тежък фарс е поведението на държавните медии, които напълно замразиха „обществените си функции” точно в момента, в който трябва да защитат нахалството си да харчат безконтролно парите на уважаемия данъкоплатец. Медийният терен е тотално монетаризиран и края на балонния ни икономически растеж го запрати в ръцете на държавата. Както казват „по-гъвкавите”, „най-добрият бизнес по време на криза е държавата”. Медийният „плурализъм” е в етап на безконтролна плодовитост, която ражда ядрени бойни единици, които ден и нощ поразяват всякакви цели. Откровената информационна война доубива елементарната устойчивост на фактологията и безпощадно разглобява и минималните стандарти на публичността.
По време на тази „кампания” стана окончателно ясно и друго. В политическата си пародия сме напълно сами. Годините на дисциплинираща тояга отвън са история. Дойде време, в което председателят на Европейската комисия гледа единствено да измънка нещо набързо и да си прибере гласовете от измислената ЕНП „идентичност” на поредния местен политически контейнер. Американският посланик си води записки за някакво поредно посредствено wiki анализче, а другите посланици ще отбият номера с някоя доклад с плитки шегички за куриозите на БГ „демокрацията”. По терена подскачат единствено „наблюдателите” на две съвършено беззъби организации като Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, но тяхната енергия приключва с приключването на служебните доклади. Единственото нещо, което някой вече наблюдава в България е нивото на собствения ни коефициент на вредно действие, а единствения повод за действие е евентуалното неуправляемо преливане на абсурда.
Game over.
Източник: www.reduta.bg
––––––––––
* Rest In Peace, „почивай в мир”. - Парите не миришат! Особено партийните!
Изборите привидно стават все по-прозрачни, а политическото финансиране – очевидно все по-неконтролируемо
Ако се вярва на единния регистър на Сметната палата за течащата у нас предизборна кампания, България се нормализира. Най-малкото българите вече не са обзети внезапно от предизборно желание да даряват политици. Партиите обявяват публично с кои рекламни и социологически агенции работят, електронните медии съобщават официални тарифи, подават се декларации за произход на средствата на кандидатите. След изборите Сметната палата ще засипе гласоподавателите с нова купчина документи – отчетите за изхарчените в кампанията пари. Още отсега може да се очаква, че сред отчетите ще има неприлично ниски суми, размахвани фанфарно като доказателство за спестовност.Зад тази привидна прозрачност картината става все по-замазана, а контролът – все по-фиктивен. И ако регистърът на Сметната палата наистина показва нещо, това е именно успешната имитация на чистоплътност. По критерий „пари“ кандидатите за президент се разделиха на две групи, и двете горди – едните, че не взимат дарения, другите – че не взимат субсидия и се финансират с помощта на гражданите. Разбира се, никой от тях не купува гласове – това по закон е престъпление.
Но както правилно е казано – много хубаво не е на хубаво. Особено в България. Като начало бяха направени няколко хитри, привидно логични хода,гарантиращи финансовия комфорт на политическите играчи
Най-напред бе вдигнат размерът на държавната субсидия за парламентарно представените партии и взелите над 1%. Това бе представено като едно от условията за прекъсване на порочната зависимост на партиите от спонсори, но в момента се превръща в удобно алиби на големите играчи. Те вече спокойно могат да твърдят, че поемат разходите си сами и не разчитат на покровители. В същото време и най-беглият поглед към финансовите отчети на партиите показва, че субсидиите могат да бъдат развращаващо големи и въпросът вече е съвсем друг – не как се генерират постъпленията (макар и това да се оказа спорно покрай скандала с отлюспилите се депутати), а за какво се харчат милионите.
Числата са повече от убедителни. ГЕРБ например приключиха 2010 г. с наличност от 20.2 млн. лв., след като отчетоха 4.8 млн. лв. неразпознаваеми разходи в графа „други“. За какво са дадени тези пари, няма как да се разбере. За сравнение това е съизмеримо с годишната субсидия за издръжка на обучението в един малък университет като Стопанската академия „Свищов“ например (4.9 млн. лв. за 2011 г.). БСП през 2010 г. също отчете разходи за услуги от 4.9 млн. лв. и 1 млн. в графа „други“. В графа други на партия „Атака“ за 2010 г. са записани 3 млн. лв.
За изчезването на спонсорите освен високите субсидии допринесе и друго – забраната партиите да получават дарения от юридически лица. И от тази мярка се очакваше да гарантира, че фирмите няма да се отплащат за извършени или бъдещи услуги.
Скромната статистика за даренията
– отчетени общо около 530 000 до петък, обаче засилва съмнението, че големите пари се дават някъде другаде, на сенчесто. Забраната на фирмените дарения доведе и до огромни и непроследими списъци с физически дарители – стотици неразпознаваеми физически лица без ЕГН-та, чиято проверка е физически невъзможна. Само БСП например за 2010 г. има 655 записани физически лица като дарители, а някои от тях са посочени само с две имена. Ако приемаме безрезервно твърдението, че малкото дарители са гаранция за чистоплътност, следва да поздравим ДПС. ДПС почти не е взимала дарения: за 2010 г. – 0 лв., за 2008 г. – 0, а в изборните 2007 и 2009 г. – скромните 121 и 231 хил. лв.Абсурдно е да очакваме някакъв резултат и от декларациите за произход на средствата на дарители, дали над 1000 лв. Слагането на подобни ограничения е безсмислено – кой ще декларира, че парите му са от контрабанда на цигари примерно? И какво може да направи Сметната палата с тези декларации – ще възложи на НАП да проверява доходите на всички над 60 души, дали над 1000 лв., до петък ли? Едва ли.
На този фон много интересни и показателни са данните за събираните от партиите приходи от членски внос,
които би следвало да отразяват реален ангажимент от страна на гражданите. Парите на ГЕРБ за 2010 г. спрямо 2009 г. са паднали 5 пъти. ДПС обичайно постоянства около 470 хил. лв., но пък в изборната 2009-а има 1.3 млн. от членски внос. „Атака“ се е свила от 200 хил. членски внос през 2009 г. на скромните 11 хиляди лв. ДСБ и СДС са постоянни и скромни – съответно 49 хиляди и 126 хиляди за 2010 г. БСП има 1 319 000 лв. за 2009 г. и 972 000 за 2010 г.
Едно от малкото нововъведения, от които има някаква полза, е списъкът на рекламните и социологическите агенции, както и агенциите за връзки с обществеността, обслужващи партиите по време на избори. Тази база данни трябва задължително да се преподава в журналистическите факултети. И показва наистина нелицеприятната картина у нас. От нея става безпощадно ясно, че между журналистика, реклама и връзки с обществеността на практика няма никаква разлика. Иначе как в списъка биха попаднали цели медийни холдинги?
Таня Петрова, в. „Сега“
- Битката на партийните и бизнес интереси в малките общини продължава
Очерталото се още на миналите местни избори сложно преплитане и противоборство на партийните и на местните бизнес интереси в по-малките общини продължава и на тези избори. Като се изключат общо взето запазените позиции на ДПС, картината след първия тур в тези общини остава все още сложна и недостатъчно ясна, за да бъде изведена някаква доминираща тенденция.
Христо Ковачки е кмет в Бобов дол
Партията на осъдения за укрити данъци бизнесмен Христо Ковачки „Лидер“ спечели местните избори в Бобов дол. Кандидатът на „Лидер“ за кмет Кирил Станчев взе 58% от гласовете на избирателите. Партията на Ковачки има и мнозинство от над 50% в местния общински съвет. Ковачки е собственик на ТЕЦ „Бобов дол“, има и мини в района.
Братът на бившия финансов министър Пламен Орешарски Милети, издигнат от инициативен комитет, е втори със 17%, докато претендентът на ГЕРБ е едва трети с 8%.
Човек на Христо Ковачки има шанс да спечели и изборите в софийската община Златица. Атанас Петров, който е подкрепен от „Лидер“ и НДСВ, ще мери сили на балотажа с кандидата на БСП Магдалена Иванова, която след първия тур води с 5% разлика.
Румен Гунински от БСП води на изборите в Правец
Бащата на отвлечения Румен Гунински младши води на изборите в Правец след първия тур, показват данните на ЦИК. Румен Гунински старши е издигнат от БСП и печели 48% от гласовете. На балотажа той ще се изправи срещу досегашния кмет на ГЕРБ Никола Нитов, който взе 38%. БСП ще има мнозинство и в местния общински съвет, защото бие листата на ГЕРБ със същия резултат както и за кмет.
Резултатът на първия тур в родния град на бившия комунистически лидер Тодор Живков донякъде е изненада, защото премиерът Бойко Борисов е близък приятел на шефа на „Лукойл България“ Валентин Златев. Той е родом от Правец, а баща му дълги години е управлявал града преди 1989 г. Частичните избори за кмет на Правец през 2009 г. бяха спечелени именно от кандидата на ГЕРБ Никола Нитов.
Битият в деня за размисъл кандидат кмет на ГЕРБ в Ихтиман Калоян Илиев отива на балотаж. Той изостава с 4% от претендента на БСП Маргарита Петкова след първия тур, показват данните на ЦИК.
В Пирдоп, където се наложи в деня на изборите да се печатат бюлетини, след като 1000 броя бяха откраднати ден преди това, също ще има балотаж. След първия тур с 44% води Цанко Цанов, подкрепен от широка коалиция от БСП, НДСВ, ВМРО-БНД и „Новото време“. Срещу него ще се яви Антоанета Илиева от ГЕРБ, която събра 24%, показват данните на ЦИК.
Малко не достигна на капитана на футболния „Левски“ Христо Йовов да се класира за балотажа на кметските избори в Своге. Той беше подкрепен от широка дясна коалиция, но остана трети с 24.57% и сега ще играе във вечното дерби между Левски и ЦСКА в петък. На втория тур в неделя ще спорят Жоро Цветков от ГЕРБ (25.25%) и Емил Атанасов, БСП (28.61%).
ГЕРБ превзема града на братя Галеви
Кметът на Дупница, известен повече като града на братя Галеви, ще бъде ясен на балотаж. След първия тур води кандидатът на ГЕРБ Методи Чимнев с 35%, следван от Станислав Павлов от БСП с 31%.
Някогашният символ на протестите от 1997 г. тогавашният кмет на града Панчо Панайотов, който изнесе бюрото си на барикадите, сега е участвал отново като кандидат на ЕНП, но е събрал скромните 3.27%.
Като изненада могат да се определят резултатите в Каварна, където дългогодишният кмет Цонко Цонев (40%) отива на балотаж срещу Евгени Чобанов от ДСБ (26%).
В Несебър също ще има втори тур за кмет. Досегашният кмет Николай Димитров, който се подкрепя неофициално от строителните предприемачи братя Диневи, води с 45% срещу кандидата на ГЕРБ Атанас Терзиев (35%), зад който пък стои друг местен бизнесмен – Чавдар Алексаандров.
В Созопол от раз печели досегашния кмет Панайот Рейзи с 59%. ГЕРБ печели мнозинство в общинския съвет с 11 съветника от общо 17.
В Царево също още на първи тур печели кандидатът на ГЕРБ Георги Лапчев с 56%. Той победи дълго време несменяемия на поста с подкрепата на БСП Петко Арнаудов, който събра 36%.
В Банско ще има балотаж между кандидата на ГЕРБ Георги Икономов и досегашния кмет Александър Краваров, подкрепен от ВМРО-БНД и Синята коалиция.
В Разлог изборите бяха спечелени още на първи тур от досегашния кмет Красимир Герчев от ГЕРБ с 55%.
За бюлетините в Банско и Разлог имаше оплаквания, че са прозрачни, но ЦИК не установи нарушения.
Източник: Mediapool
- WikiLeaks спира публикациите заради финансова блокада
Сайтът WikiLeaks спира да публикува секретни дипломатически грами и документи, за да се бори с финансова блокада и да набира нови средства, съобщи съоснователят Джулиан Асанж в понеделник, цитиран от в. „Гардиън“.
Банкова блокада е унищожила 95% от приходите на WikiLeaks, заяви Асанж на пресконференцията в Лондон.
В края на 2010 г. интернет страницата публикува стотици хиляди дипломатически грами от посолства на САЩ в целия свят. Днес на пресконференцията в Лондон Асанж разкри, че WikiLeaks се поддържа с парични резерви, след като над него е била наложена „незаконна финансова блокада“ от Bank of America, Visa, Mastercard и системи за разплащания PayPal и Western Union. Така на практика сайтът не може да получава и дарения, освен ако те не бъдат направени на ръка.
„Правителството на САЩ откри, че няма законови аргументи за добавяне на WikiLeaks към американската финансова блокада. Затова наложените забрани са извън всякакви публични процеси, носещи отговорност. Липсва демократичен контрол и прозрачност. Блокада бе политизирана и продължава от страна на американските финансови компании“, гласи изявление на интернет страницата. / в-к Дневник/
“What are the differences between Mark Zuckerberg and me? I give private information on corporations to you for free, and I’m a villain. Zuckerberg gives your private information to corporations for money and he’s Man of the Year.” – Julian Assange
„Какви са разликите между Марк Зукърбърг и мен? Аз Ви предоставям личната информация на корпорациите безплатно, и аз съм злодей. Създателя на Фейсбук дава вашата лична информация на корпорациите за пари и той е обявен за „Мъж на годината„.
Джулиан Асанж.
- Купуването и продаването на овце не е престъпление
Аделина Делийска, в. „Новинар“
Това прочетох тези дни някъде из интернет пространството като анонс на една кандидат президентската двойка и препратка към популярния за времето си хит на „Хиподил“. Срам не срам, тъжно не тъжно, повечето българи се изживяват като овце със стаден инстинкт и няма как да не гласуват според себе си и своя манталитет. Масираните социологически проучвания преди вота насочват към тези обобщени мисли. Иска ми се живият живот да ги опровергае, но това ще стане ясно едва след ден. Социологическите агенции категорично заковаха изборна победа за управляващата партия. Това беше арогантно внушавано и месеци наред с активното съдействие на някои социолози, политолози и медии. Затова преспокойно мога да коментирам, че по-манипулирана, преднамерена и предварително решена кампания от Татово време не е имало. И по-контролиран вот също, след като в последния момент властта спусна хиляди застъпници, на които ще плаща от парите на избирателите, за да ги следят дали гласуват „правилно“.
И по Татово време родната милиция така „стриктно“ охраняваше изборния процес, но вътрешният министър тогава, по структурни и организационни причини, не се титулуваше шеф на предизборен щаб. 22 години по-късно повечето българи доказват правилото, че никой не се учи от грешките в историята. Иначе как да си обясним раздвоеното поведение, което при някои наши сънародници граничи и с откровена шизофрения? Те се оплакват нон стоп от кофтия живот, който едва теглят, жалват се, че с последни сили оцеляват, въпреки че работят насред Европа. Вечер те псуват на маса неоправията и властта, мръсотията, дупките по улиците, бездомните кучета и градския транспорт. А на заранта отиват и пак гласуват точно за тази власт, която им причинява всичко това, защото не умее да управлява и организира добре общия ни живот. Повечето българи гласуват по правилото на Айнщайн, че безумието е нещо, което правиш отново и отново, очаквайки различен резултат.
Това, разбира се, няма нищо общо с информирания избор на културния и съвременен гражданин на света. Впрочем в исторически план няма нищо общо и с правилата за гласуване, записани в българските закони още преди 130 години. Там пише, че „гласуващият човек трябва да е книжовен“. Е, с днешна дата най-активни в гласуването са необразованите, живеещите в западнали селища българи. Там те даже слагат номера на изборни бюлетини върху гърбовете на козите си, за да правят агитация. Такива щуротии се случват от години. От години слушаме, че българинът бил имал здрав инстинкт за оцеляване, че трудно политиците можели да го излъжат и т.н. Но нима е достойно в 21 век някой да е горд, че само оцелява?
В предизборната кампания се нагледахме, наслушахме и начетохме на серии от унизителни тв сценарии, на диспути, целящи да прокарат пошлите си замисли и да натрапят кандидатите на партията – ръководителка и, разбира се, да унизят и поставят в ъгъла всички останали. С интерес следих разговорите за местната власт. Смятам, че тя е най-важна за хората, защото е най-близо до тях. Няма да коментирам частните телевизии, защото е ясно, че те играят според интересите на своите собственици и редовно забравят за правото на друга гледна точка. Там е ясно, че щом ни показват предимно някой, то той си е платил за това. Но какво да кажем за държавната телевизия БНТ, която издържаме ние, която демонстративно показа, че е чиста проба обслужваща властта и нейната партия. Така наречените телевизионери си направиха гавра и в последния ден преди „размисъла“ скалъпиха някакъв предзборен дебат за местната власт в София и разделиха кандидатите на „а“ отбори и онези от „зоните“, грубо казано. Като гледах този фарс, наречен предизборна кампания в телевизиите, се сетих за тезата на емблематичния журналист, преводач, коментатор, писач, който е изкарвал прехраната си и като телевизионен водещ – Димитри Иванов-Джимо. Преди време той заяви: „телевизията е за простаци“. Тъжно е, че реалностите днес могат да отблъснат и отвратят един толкова знаещ и информиран човек като него. Друг приятел, социолог пък сподели вчера, че се срамува от поведението на повечето свои колеги, които, според него, съсипват статуса на тази професия у нас чрез слагачеството и угодничеството си. А на всички останали комай не ни остава друго, освен да си припомним знаменателните думи на Венедикт Ерофеев, че нашето утре ще бъде по-светло от нашето вчера и нашето днес, но кой ще ми гарантира, че нашият вдругиден няма да е по-мрачен от нашия онзи ден?!
Купуването и продаването на овце не е престъпление.
.
- 40% от българите в Сърбия гласуваха
40 процента от сънародниците ни в Сърбия са гласували за президент и вицепрезидент на България. От СИК отчитат повишен брой желаещи да гласуват, които не са в основния избирателен списък.
Изборният ден в българското посолство в Белград протекал нормално, съобщава БНР.
Сръбското правителство не позволи да бъдат открити секции в Цариброд и Босилеград. Това е първият подобен случай след демократичните промени в Сърбия. Според ръководителя на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов, които даде гласа си в посолството ни в Белград, решението на сръбските власти не е добър знак.
„Мисля че изпуснахме завоювана добра позиция, която укрепваше националното съзнание на хората, които особено живеят в Босилеград и Цариброд“, заяви той.
Според Николов, това може да разколебае сънародниците ни да участват в избирателния процес, защото ще трябва да гласуват по постоянен адрес в България, което е сложно, предвид слабите им финансови възможности.
Източник: News.bg
- Плевнелиев и Калфин на балотаж за президент
Новият президент на България ще бъде избран на балотаж между кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев, който води на първия тур с около 42 процента от гласовете и кандидата на БСП Ивайло Калфин, който се класира втори с 27-28 процента. Избирателната активност на президентските избори тази неделя беше 45 процента (към 18 часа).
Това показват екзит пол резултатите на социологическите агенции от провеждащия се в неделя първи тур на изборите, въпреки че гласуването на много места в страната не е завършило.
На трето място, на разлика, която изглежда много трудно преодолима в последните часове на вота, са независимите кандидати Меглена Кунева и Любомир Христов с около 16 процента.
Всички останали кандидати са далеч назад в предпочитанията на избирателите. Кандидатът и лидер на „Атака“ Волен Сидеров е четвърти с около 3.5 процента. По-нататък на много малки разлики един от друг са Румен Христов от СДС с 2.2 на сто и Атанас Семов от РЗС с близо 2 на сто. Близък е резултатът и на независимия кандидат Светослав Витков, а Мария Капон от ЕНП получава 1.3 процента.
На местния вот ГЕРБ получава най-голям процент в национален мащаб.
Източник: Мediapool
Калфин очаква подкрепа от избирателите на Кунева
Стефан Данаилов заяви, че очаква протесния вот на българите следващата седмица при балотаж
Ще очаквам подкрепата от всички български граждани, които не приемат стила на управлението на ГЕРБ, каза кандидатът за президент на БСП Ивайло Калфин на влизане в НДК.
Ивайло Калфин заяви, че в цялата страна много хора са се отказали да гласуват само заради процедурата, която е била създадена и заради неуредиците.
„Българските граждани ясно показаха, че тази политика, която води ГЕРБ в момента не е европейската, не е политиката, която прави България силна и единна държава – това е политика на арогантност и на налагане със сила“, посочи Калфин.
Той обясни, че като приключи изборният ден всички ще се убедят колко ясен е този вот.
Калфин изтъкна още, че от социолози чувал, че много хора отказват да отговарят на въпроси като излязат от секцията и определи този факт като странен.
Той заяви още, че при балотаж ще се обърне и към избирателите, които са подкрепили Меглена Кунева, издигната от инициативен комитет. Той отбеляза, че Кунева е постигнала внушителен резултат.
Фандъкова избрана отново за кмет на София
Йорданка Фандъкова спечели още на първия тур нов мандат за кмет на София. Тя е събрала 51,9% от гласовете на избирателите.
Очакваната активност на избирателите е близо 50 %. Може да се очаква, че избирателите, които са отишли до урните, са над 3 млн. души.
Удължаването на изборния ден е нещо, което не се е случвало от 10 години насам, каза говорителят на ЦИК Бисер Троянов. (ЦИК удължи изборния ден с един час – от 19 на 20 ч. българско време – бел.ред.)
Той обясни, че забавянето не се дължи само на висока избирателна активност, а и на още няколко фактора. На първо място е по-сложната процедура на избори за президент и вицепрезидент, кметове и общински съветници едновременно. Избирателите се затрудняват от дългите списъци и трите отделни бюлетини. Намирането на партиите или коалициите, за които искат да гласуват, им отнема време.
Източник: Vesti.bg
- Манчестър Сити разплака Манчестър Юнайтед с унизителното 6:1
Шампионът Манчестър Юнайтет загуби катастрофално от градския си съперник Манчестър Сити в дербито от 9-я кръг на английската Висша лига. Двубоят на стадион „Олд Трафорд“ приключи при резултат 6:1 за „гражданите“, като това бе най-малкото, с което можеха да се отърват „червените дяволи“.
Българският нападател на домакините Димитър Бербатов (Dimrtar Berbatov) бе сред резервите за своя тим и не се появи в игра.
Ето някой от заглавията в световната преса:
Manchester City humiliates United 6-1 at Old Trafford
Manchester United Vs. Manchester City, 2011 Premier League: City Earn Legendary 6-1 Win
English Premier League, Week 9: Manchester City Defeat United 6-1 In Stunning PerformanceEnglish Premier League, Week 9: Manchester City Defeat United 6-1 In Stunning Performance
Manchester United 1-6 Manchester City
Manchester City thumped Manchester United to move five points clear at the top of the Barclays Premier League. It was United’s heaviest ever home defeat in the Premier League as their neighbors romped to a sensational victory.
Mario Balotelli put the visitors in front on 22 minutes and added a second on the hour after Jonny Evans had been sent off for a professional foul two minutes into the second half.
Video:
Manchester United 1 – 6 Manchester City video
- ГОДИШНО СЪБРАНИЕ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
В началото на месец декември 2011 година ще се проведе традиционното Годишно отчетно-изборно събрание на Българо-Американска Асоциация (БАА). Подготовката на събранието вече започна. Отчетната 2011 година беше изпълнена със значими събития за българската общност в Чикаго. Сега най-важното е да се определят насоките на развитие на Българската общност в Чикаго през 2012 година. В тази връзка предоставяме на обсъждане предложения на БАА за насоки на развитие на Общността.
Някой от актуалните теми за обсъждане всред българската общност в Чикаго са следните:
1. Образование и възпитание на Българската общността в САЩ.
2. Диалог и помощ на институциите и компаниите в България.
3. Инвестиране на Българската общността от САЩ в Република България.
4. Инвестиране на Република България в Българската общност в САЩ.
5. Културен обмен между институциите в България и САЩ.Очакваме предложения и дискусии от нашите сънародници на страниците на www.EuroChicago.com .
Bd11-12p
- Наръчник на измамника
Как работи най-често имотната мафия
За разлика от други престъпления имотните измами стават по отдавна познати механизми. В-к „Капитал“ разказва за някои от тях. „Няма нищо ново в този бизнес“, коментира инспектор Георги Хаджиев от СДВР и допълва, че някои за имотни измами не са възможни заради законодателни промени (като тази с неистинската запис на заповед), но мястото се заема от нови и нови способи.
Всички тези схеми са възможни заради действия или бездействия на държавни институции. Разказваме ме ги чрез съвсем истински случаи – сменили сме имената, доколкото става дума за висящи казуси. Документи за тези случаи – жалба и актове на досъдебното производство, се пазят в редакцията на вестника.
Неистинско завещание
Петър е 80-годишен, живее сам от близо 20 години в гарсониерата си в „Люлин“. Няма близки, които да се грижат за него. След смъртта му в нотариална кантора в центъра на София се появява 25-годишният Георги. Обяснява, че се е грижил за Петър, който му дал бял плик и казал да го отвори след смъртта му. В него открил саморъчно написано завещание, според което заради грижите възрастният човек иска именно Георги да наследи апартамента му. Дошъл е да обяви документа пред нотариуса.
Той му издава удостоверение, с което Георги по-късно ще отиде в общината и ще извади най-различни документи – смъртен акт, удостоверение за наследници, данъчна оценка на имота. С тези документи той ще може отново да отиде при нотариуса, който вече да впише завещанието, а Георги – да си извади констативен нотариален акт и така официално да се представи за собственик на имота.
Георги никога не е познавал Петър и никога не се е грижил за него, дори не знае, че приживе той е бил глухоням. Завещанието не е написано и подписано от възрастният човек. Георги е бушон. Взел около 1000 лева, за да отиде при точно определен нотариус и да обяви завещанието, както и да извади всички необходими документи след това. Той ще продаде имота на друг бушон седмица по-късно, който ще го пусне официално в продажба, ще го даде под наем или ще го ипотекира. За 200 лева организаторите на схемата са получили информация за самотно живеещият възрастен човек от социалната служба. Пак толкова са платили в общината, за да получат незаконно справката за това дали възрастният човек има наследници.
След време, когато истинските наследници на Петър разберат за смъртта му, ще пуснат сигнал в прокуратурата, която ще подведе под отговорност Георги. Те никога няма да могат да получат апартамента обратно или парите, защото Георги няма нищо на свое име.Неистинският предварителен договор
Йордан е на около 80 години и няма деца. За него се грижи племенникът му. Живее в апартамент в центъра на София, а друг дава под наем. Когато започва да има по-сериозни проблеми със здравето, Йордан прехвърля едното жилище на племенника си, а другото – на по-далечни роднини. Няколко месеца по-късн, мъжът умира от инфаркт. Седмица по-късно и двата апартамента са разбити. Не липсват ценни вещи, търсени са документи. Липсват ръчно написани бележки от починалия. От жилището под наем
крадците взимат чисто нов костюм.
Племенникът и неговата съпруга се нанасят в единия от апартаментите. По-късно те разбират, че и за двете жилища има заведено дело и е обявено завещание от полуграмотния Стоян от Елин Пелин, който твърди, че се грижил за възрастния човек до смъртта му (за завещанието виж другата схема).
Ищец е абсолютно непозната за семейството на починалия фирма, която представя се предварителен договор, сключен няколко месеца преди смъртта на Йордан, според който възрастният човек се съгласява да му продаде имотите, като срещу това получава 100 хил. евро в брой.
Този предварителен договор никога не е подписван от покойния. Подписът му е „откраднат“ – копиран е от друг документ. Фирмата, която уж е дала 100 хил. евро, никога не е разполагала с тези пари. Жилищата са разбити, за да се намерят документи с подписа на покойника или с почерка му. Случайно намереният нов костюм в едното от жилищата е откраднат, за да се даде… на някои от бушоните, които ще „продават“ имота.
Фирмата се обръща към съда с искане договорът да бъде обявен за окончателен. Съдията, който гледа делото прегазва закона и дава ход на делото, без исковата молба да бъде вписана в регистрите – по този начин истинските собственици няма как да разберат за делото по фалшивия договор (съдията – Светла Данова, днес е член на ВСС, въпреки множеството сигнали срещу действията й).
Четири години по-късно наследниците все още не могат да намерят правосъдие. Измамата е срещу т.нар. адвокатска група, която е изправена пред съда, но делото още е висящо.
Според Иван Хаджиев от икономическа полиция към СДВР схемата с неистинския предварителен договор е актуална и в момента. За използването сходна схема беше задържан и председателят на Бургаския административен съд Атанас ВълковНеистинско пълномощно
Семейство С. имат апартаменти в София, които дават под наем. През 2009 г. при тях идват полицаи, които им съобщават, че се подготвя измама с едното от жилищата им. Питат ги дали са ходили при нотариус в Монтана и дали са упълномощавали там жена на име А. да се разпорежда с имота им. Получават отрицателен отговор.
На следващия ден в кантора на столичен нотариус са задържани общо шест човека, сред които и въпросната А. Според пресцентъра на МВР групата е подготвяла и „продажбата“ на къщата в центъра на София на бащата на крупен бизнесмен. Групата се е опитвала да направи имотната измама през схемата с неистинско пълномощно – пред нотариуса в провинцията се е явил човек с фалшива лична карта – с данните на собственика на имота, но със снимка на друг човек, който се представя за него. Пред нотариуса той упълномощава А. да се разпорежда с имота му, както и да вади всякакви други документи, необходими за продажбата му. Групата е хваната в момента, в който се е опитала да изповяда сделката при софийски нотариус.
Две години по-късно е осъдена само А., която сключва споразумение с прокуратурата и е осъдена на точно толкова време, колкото е прекарала в ареста – 1 година. Съдът отказва да одобри споразумението за организаторите на групата, защото „противоречи на закона и морала“ – предложенията от прокуратурата са много ниски – 7 и 8 месеца (колкото обвиняемите са били ареста.) До ден днешен делото не е внесено в съда повторно. Някои от организаторите са задържани за други случаи на имотни измами впоследствие.
„Допреди година и половина тези схеми бяха най-масовите“, коментира инспектор Георги Хаджиев от СДВР. По думите му, след като нотариусите са получили достъп до системите „Население“ и за документи за самоличност, нещата са се променили значително: „Номерът с фалшивата или подправена лична карта не минава. Все повече нотариуси подават сигнали за нередности.“Кражбата на подпис и няколко модерни схеми
Според инспектор Георги Хаджиев от СДВР тази схема е изключително популярна и до ден днешен и много трудна за „хващане“: „Собственикът на имота се подписва или на празен лист, който е подпъхнат между други документи. Експертизата след това казва, че подписът е негов и така изпадаме в много неприятна ситуация.“
Друг вариант е да се добави текст в празната бланка или да се постави индиго. Вариант на тази схема е сканирането на подписа от съществуващ документ и „пренасянето“ му върху фалшивия (както е станало в случая, който описваме с неистинския предварителен договор.)
Инспектор Хаджийски коментира и няколко актуални тенденции: „пълномощни от чужбина или от чужди консулства.“ Дава пример за случай, в който е използвано удостоверение за наследници, уж издадено от консулството на Русия или пълномощно от съда в Пирот. В такива случаи разследването може да се забави много заради тромавите съдебни поръчки.http://www.capital.bg
- Проблеми в съдебната система? Няма проблем!
Проблемите на съдебната система не са загадка. Не е тайна и как могат да бъдат решени според в-к Капитал.
Политически зависимият и безотговорен ВСС
Проблемът: Висшият съдебен съвет е органът, който управлява съдебната система. Каквито са неговите членове, такава ще е и прокуратурата и съдът. Ако те са услужливи и зависими, ще избират услужливи и зависими магистрати. Проблем, който е съществувал през всичките години, но изкристализира при този състав на съвета. Причината за това е най-вече в начина, по който е конституиран ВСС. Парламентарната квота в него е колкото тази на съдебната власт. Избира се с обикновенно мнозинство и често се състои не толкова от достойни юристи, а от лоялни към съответната партийна централа. През всичките години по-голямата част от скандалите окло ВСС бяха продуцирани от членове от парламентарната квота (именно избраните от Народното събрание Иван Димов и Стойко Стоев подадоха оставка заради контакти с лобиста Красьо Черния ). В същото време няма работещи механизми за търсене на персонална отговорност на членовете на ВСС.
Решението: С промяна в конституцията политическата квота в съвета да бъде намалена на 1/3 и да се избира с квалифицирано мнозинство от парламента. И двете промени обаче няма да са достатъчни, ако няма максимално прозрачна процедура по подбор на кандидатите. Така например, парламентът може да поиска от неправителствените организации с добро име в обществото и дори от съдебната система short list с възможни кандидати. Те трябва да бъдат изслушвани публично и обществото да е запознато с биографиите им и работата им като юристи.
Намаляване на членовете на съвета (примерно до 11) ще намали размиването на отговорност, а явното гласуване на всички решения ще разбие възможностите за договорки под масата.
Кой и как: парламентарно квалифицирано мнозинство, което да промени конституциятаПрокурори, които назначават съдии – другото име на зависимостта.
Проблемът: В момента ВСС е един и същ за прокурори и съдии. Това означава, че прокурори и следователи избират съдии. Ако съдът по дефиниция трябва да е арбитър, то прокуратурата по дефиниция е страна в процеса. Това обстоятелство многократно е определяно от международните институции (ПАСЕ, Съветът на Европа) като проблем и заплаха за независимостта в съдебната система.
Решението: Създаване на отделен ВСС за съдии и за прокурори и следователи.
Кой и как: парламентарно квалифицирано мнозинство, което да промени конституцията––-
Непотизмът в системата
Проблемът: В съдебната система се назначават и повишават магистрати, които често нямат необходимите професионални и морални качества. Показателно е, че много често младши магистрати на няколко години стаж, които са влезли в системата след обучение в Националния институт на правосъдието, са по-подготвени от магистрати от върховни съдилища и прокуратури.
Безпринципното назначаване е особено чувствителна тема при изборите на ръководители в прокуратурата и съда. Сигналът, който ВСС подава на редовите магистрати, е, че за да бъдат издигнати в кариерата или да бъдат избрани на ръководен пост, трябва да притежават „други“ качества – връзки и познанства с кръгове, лобисти и други нерегламентирани механизми от сферата на непотизма.
Решението: Назначаването и израстването на съдии и прокурори да става само на базата на обективни критерии за тяхната работа и под условията на постоянен външен мониторинг от независими организации. В някои американски щати например (Колорадо, Аризона и др.) има смесена комисия от граждани, магистрати, университетски преподаватели, които изслушват кандидатите, разговарят с лицата, които имат професионален допир с тях (например, ако е съдия – с прокурорите и адвокатите, които са се явявали пред тях). Желаещите да бъдат назначени или повишени попълват дълги анкети, на които отговарят на различни въпроси, свързани с техния морал и професионална подготовка.
Кой и как: Обикновено мнозинство в парламента може да промени Закона за съдебната власт; ВСС с промяна на правилата за кариерно израстване и оценка на магистратите.––––
Проблемът: Присъствието на корумпирани магистрати в системата е функция от действията и бездействията на разследващите органи – полиция и прокуратура. Преди два броя в. „Капитал“ написа, че в сегашния състав на ВСС има поне трима членове, срещу които са подавани сигнали за корупционно поведение или други професионални нарушения. Тази седмица на capital.bg описахме как членът на съвета Светла Данова е била замесена в схема за имотни измами. Масова практика в такива случаи е сигналите да се държат на stand by – дали защото обективно не могат да се разследват, или защото съответният магистрат е симпатичен на някого, или просто няма желание за това – няма значение. Резултатът е, че системата на правораздаване е пълна с компрометирани и зависими кадри.
Решението: Трябва да има максимална публичност на движението на сигналите срещу магистрати освен в случаите, когато разследването наистина не налага конфиденциалност (например подслушване на конкретен съдия или прокурор). Дори и в даден сигнал да няма данни за престъпление или такова трудно да може да се докаже, събраните около него факти и констациите по тях трябва да се използват при кариерното израстване на конкретния магистрат.
Кой и как: Вътрешна реформа в прокуратурата – възможност за обществен контрол над звеното, което работи по сигнали срещу магистрати. ВСС трябва да освети напълно и работата на комисията по професионална етика и борба с корупцията. Такъв контрол може да се осъществява от обществен съвет, в който да влизат както неправителствени организации, така и магистрати. С промяна на Закона за съдебната власт би следвало да се разсекретят и дисциплинарните производства.––––-
Безотговорната прокуратура
Проблемът: Държавното обвинение е единно и централизирано, подчинено на главния прокурор. Главният прокурор естествено не може да упражнява пряк контрол на над 1500 обвинители, което води до директно размиване на отговорността.
Актуалната организация на работата на държавното обвинение също минира възможността за търсене на персонална отговорност. На практика в много редки случаи един и същ прокурор образува едно дело, наблюдава работата на полицията по него, изготвя обвинителния акт, с който предава обвиняемите на съда, и след това защитава тезата в съдебната зала.
Според конституцията прокуратурата е част от съдебната власт. Актуалната й структура е в конфликт с атрибутите, които притежава един магистрат – да е несменяем, да решава по вътрешно убеждение и т.н. Прокурорите са силно зависими от полицията (всеки прокурор в Софийска градска прокуратура се е сблъсквал с оперативни работници, които са идвали с написани от тях постановления, които той само подписва) и от началниците си. А това не е точно идеята за съдебната система.
Решението: Със свое решение отпреди 8 години Конституционният съд минира възможността държавното обвинение да бъде извадено от съдебната власт. Нищо не пречи обаче да се промени неговият статут (т.е. да не е огледално на съда, да се децентрализира), за да може наистина тя да стане „адвокат на държавата“.
Да се съкрати мандатът на главния прокурор, да се въведат механизми за контрол на прокурорската работа.
Наложителна е и нова процедура по избор на главния прокурор. Той може да бъде избиран от парламента с квалифицирано мнозинство (но неговият мандат да се разминава с този на парламента). Процедурата по избор трябва да е публична и максимално състезателна. В същото време трябва да има и механизъм за импийчмънт на главния прокурор.
Кой и как: Квалифицирано парламентарно мнозинство с промени в конституцията.http://www.capital.bg
- “Борис Годунов” М.Мусоргского в Лирик-опере Чикаго (7-29 ноября 2011 г.)
Действующие лица и исполнители:Борис Годунов – Ферручо Фурланетто (дебют в Лирик-опере),
Принц Шуйский – Стефан Маргита (дебют в Лирик-опере),
Пимен – Андреа Сильвестрелли,
Григорий – Эрик Нельсон Вернер (дебют в Лирик-опере),
Варлаам – Раймонд Ачето.
Дирижер – сэр Эндрю Дэвис.
Оригинальная постановка – Стайн Винге.
Режиссер возобновления – Юлия Певзнер (дебют в Лирик-опере).
7 – 29 ноября 2011 года (семь спектаклей).
Опера исполняется на русском языке с английскими субтитрами.
Большой праздник ждет всех любителей оперного искусства. С 7 ноября на сцене Лирик-оперы будет исполняться шедевр Модеста Мусоргского, опера “Борис Годунов”!
Русская опера – редкий гость на сцене чикагского театра. За одиннадцать лет – только два названия: “Пиковая дама” в сезоне 1999-2000 годов и “Евгений Онегин” в сезоне 2007-08 годов. И вот, наконец, впервые за семнадцать лет в Чикаго мы услышим и увидим оперу “Борис Годунов”. Спектакль идет в первоначальной версии 1869 года.
Дело в том, что когда Театральный комитет дирекции императорских театров России не принял оперу к постановке, объяснив решение отсутствием выигрышной женской роли, Мусоргский взялся за вторую редакцию. Для переделки партитуры были и другие основания. На это автора подвигли советы музыкального критика В.Стасова, композитора Н.Римского-Корсакова, а также историка Н.Никольского, по рекомендации которого Мусоргский изменил финал оперы. Теперь она завершалась не смертью Бориса, а новой сценой “Под Кромами”. Был также добавлен исключительно важный монолог Бориса в Царском тереме и исключена “Сцена у собора Василия Блаженного” с переносом знаменитого эпизода с Юродивым в финал оперы. Кроме этого композитор придумал дополнительный акт с любовной линией Лжедмитрия и Марины Мнишек. Впоследствии его назвали “Польским актом”. Так родилась вторая версия оперы 1872 года. Однако даже в стане друзей Мусоргского не было единства относительно некоторых существенных черт произведения. Так, например, Римский-Корсаков, восторгаясь оперой в целом, отмечал существенные пробелы в ее оркестровке, колючесть некоторых гармоний, шероховатость вокального языка.В 1881 году Мусоргский умер, на следующий год “Борис Годунов” был снят с репертуара. И вот тут за дело взялся Н.А.Римский-Корсаков. Он задумал и осуществил доработку “Бориса Годунова” с целью его большей, как сказали бы мы сейчас, “презентабельности”. Он подверг изменениям и сокращениям некоторые сцены, сделал новую инструментовку, усилив роль и мощь оркестра и сгладив некоторые “острые углы” в гармониях и вокальных партиях. Так возникла наиболее популярная редакция Римского-Корсакова. Теперь, по прошествии времени, очевидно, что при этом были утрачены некоторые оригинальные особенности стиля Мусоргского.
Версия Римского-Корсакова впервые была исполнена в 1896 году в Большом зале Петербургской консерватории. Партию Бориса Годунова исполнял бас Федор Стравинский – отец Игоря Стравинского. Исторической можно назвать постановку оперы в редакции Римского-Корсакова на сцене мамонтовской Московской частной русской оперы в 1898 году, где в главной партии выступил гениальный Федор Шаляпин. Ему выпала миссия наиболее полно и глубоко воплотить на сцене образ царя Бориса. Для мировой славы “Бориса Годунова” определяющей стала парижская постановка 1908 года, осуществленная в рамках Русских сезонов под руководством Сергея Дягилева. Партию царя Бориса вновь исполнил Шаляпин. Для этой постановки Римский-Корсаков сделал второй вариант своей редакции оперы.
После парижского триумфа успех “Бориса Годунова” в других странах не заставил себя ждать. Уже в 1909 году оперу можно было услышать в Ла Скала с Шаляпиным, затем в Генуе с Джиральдони. В 1913 году силами дягилевской труппы с участием Шаляпина опера была впервые исполнена в Лондоне, а также в Метрополитен-опере (оркестром дирижировал Артуро Тосканини, это была американская премьера) и в Бреслау (немецкая премьера).
На пресс-конференции в Чикаго бывший генеральный директор Лирик-оперы Уильям Мэйсон сказал, что главной причиной возвращения на чикагскую сцену оперы Мусоргского является согласие Ферручо Фурланетто исполнить партию Бориса: “Он – один из самых выдающихся басов нашего времени. Я слышал его Бориса в Венской опере и был поражен красотой и мощью его голоса”. Фурланетто исполнял эту партию в Ла Скала, Венской опере, Риме, Венеции, Флоренции и Сан-Диего. С 1985 года Фурланетто исполнил девять партий на сцене оперного театра в Сан-Диего, в том числе – единственный раз в США до Лирик-оперы – Бориса Годунова. Он стал первым итальянским певцом, исполнившим партию Бориса в Мариинском театре в Санкт-Петербурге. Сцену смерти Бориса Фурланетто исполняет настолько реалистично, что каждый раз волнуешься за певца. Не так давно в Сан-Диего в этой сцене он упал и настолько сильно ударился головой, что на десять секунд потерял сознание. Певец шутит: “Это была самая убедительная сцена, которую я когда-либо сыграл”.Сегодня Ферручо Фурланетто – самый востребованный оперный певец мира. Взгляните только на его список театров этого года: Венская опера (“Сила судьбы”), Метрополитен-опера (“Дон Карлос” и “Симон Бокканегра”), опера Палермо (опера “Дон Кихот”), Болоньи (“Эрнани”), Ковент-гарден, Парижская опера, театр “Колон” (Буэнос-Айрес), Израильская опера. Чикаго повезло оказаться в этом списке!
В партии князя Шуйского на сцене Лирик-оперы дебютирует словацкий тенор Стефан Маргита. Он прославился исполнением партий Лацы Клеменя и Луки Кузьмича в операх Леоша Яначека “Енуфа” и “Записки из Мертвого дома”.
Если в прошлых русских операх в Чикаго блистали русские певцы (в “Пиковой даме” – Галузин, в “Онегине” – Хворостовский), то в постановке “Бориса Годунова” русских исполнителей нет. Зато режиссер возобновления спектакля – выпускница Санкт-Петербургского музыкального колледжа имени Н.А.Римского-Корсакова Юлия Певзнер. В 1991 году она эмигрировала в Израиль. Работала с Франческой Замбелло в качестве ассистента режиссера-постановщика. Как режиссер дебютировала в Мариинском театре (“Золото Рейна” и “Валькирия”). Международный успех пришел к ней после постановки “Пиковой дамы” П.Чайковского в Опере Далласа. Среди ее режиссерских работ – “Нос” Д.Шостаковича в бостонской Лирик-опере, “Набукко” Дж.Верди в Греческой национальной опере. Дважды Певзнер ставила “Бориса Годунова” – в Опере Хьюстона и Опере Сан-Франциско.
Несколько дней назад мне удалось побеседовать с Юлей, и она рассказала много интересного о будущем спектакле. Интервью с Юлией Певзнер читайте в следующих выпусках газет “Реклама” и “Reklama Weekend”, а также на этом сайте.
Билеты на оперу “Борис Годунов” можно заказать на сайте Лирик-оперы http://www.lyricopera.org/home.asp (обратите внимание: на некоторые спектакли билеты продаются с большой скидкой!), по телефону 312-332-2244, а также приобрести в кассе театра по адресу: 20 North Wacker Drive, Chicago, IL 60606.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com
- Венский симфонический оркестр в Чикаго (7 ноября 2011 года)
Только один день в Театре музыки и танца “Харрис” выступит Венский симфонический оркестр (не путайте с Венским филармоническим)! Дирижер – известный итальянский маэстро Фабио Луизи. В начале сентября он был назначен главным дирижером Метрополитен-оперы и вынужден был отменить запланированные выступления в европейских оперных театрах. В концерте участвует трио “Эроика”, недавно номинировавшееся на премию “Грэмми” по разделу “Лучшая запись года”. В программе: Концерт Л.ван Бетховена до-мажор для скрипки, виолончели и фортепиано (Тройной концерт), а также Вторая симфония И.Брамса.7 ноября, 3.00 pm, Harris Theater, 205 E. Randolph Street, Chicago, IL 60601, справки и заказ билетов по телефону 312-334-7777 или на сайте www.harristheaterchicago.org.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com
- Чикагский симфонический центр представляет…
27-29 октября, 8.00 pm. Еще раз обращаю внимание уважаемых читателей на три уникальных вечера в Симфоническом центре на этой неделе. Чикагский симфонический оркестр под управлением Бернарда Хайтинка и Чикагский симфонический хор представляют ораторию Йозефа Гайдна “Сотворение мира” (“Die Schoupfung”) – одно из самых величественных сочинений в истории музыки. Гайдн признавался, что “никогда не был так благочестив, как во время работы над ораторией. Я ежедневно падал на колени и просил Бога, чтобы Он дал мне силы для счастливого выполнения этого труда”. Первое исполнение оратории состоялось 30 апреля 1798 года в Вене во дворце мецената князя Йозефа Шварценберга. Первое публичное исполнение оратории состоялось год спустя, в день именин Гайдна, 19 марта 1799 года в венском Императорском и королевском придворном театре. Желающих послушать ораторию оказалось так много, что перед входом возникла давка, в которой едва не погиб ребенок.
Восьмидесятидвухлетний Хайтинк впервые дирижирует ораторией. Оркестр не исполнял это произведение с 1993 года. В концертах участвует уникальный английский тенор Ян Бостридж. Среди солистов – сопрано Клара Эк и бас-баритон Ханно Мюллер-Бракман.30 октября, 7.30 pm. Концерт легендарной американской исполнительницы фолк- и кантри-музыки Джоан Баэз. Едва ли не больше, чем творчеством, Баэз известна своими. политическими выступлениями. Во время войны во Вьетнаме она заняла активную антивоенную позицию, участвовала в пацифистском движении, Движении за ядерное разоружение. В 1968 году диски Баэз были запрещены в армейских магазинах США, в 1978 году ее концерт в Ленинграде был отменен без объяснения причин. Тем не менее певица приезжала в СССР и встречалась с Андреем Сахаровым и Еленой Боннэр.
В августе 1969 года Джоан Баэз участвовала в знаменитом рок-фестивале в Вудстоке. Ее друзьями были Мартин Лютер Кинг, Жак Брель, ее друзьями остаются Боб Дилан и Би Би Кинг.
На вечере 30 октября прозвучат лучшие композиции из альбомов Баэз. В концерте участвует музыкант Дирк Пауэлл.31 октября, 8.00 pm. В программе зарубежных оркестров-гастролеров этого года Симфонический центр представляет концерт Будапештского фестивального оркестра под управлением Ивана Фишера. Этому оркестру всего двадцать семь лет, тем не менее он уже давно занимает место одного из самых ярких симфонических коллективов Европы. Почетным приглашенным дирижером оркестра был бывший музыкальный руководитель ЧСО сэр Георг Шолти.
В программе чикагского концерта: Увертюра к пьесе “Розамунда” и Пятая симфония Ф.Шуберта, Венгерские крестьянские песни Б.Бартока, увертюра-фантазия “Ромео и Джульетта” П.Чайковского.
2 ноября, 6.30 pm; 3-5 ноября, 8.00 pm; 6 ноября, 3.00 pm. Органная музыка редко звучит в Симфоническом центре. Тем интереснее становятся предстоящие концерты, на которых прозвучат Органные концерты и сочинение “Музыка на воде” Г.Ф.Генделя.
Всю свою жизнь Гендель сохранял удивительную свободу. Он ненавидел всякие цепи и пребывал вне официальных обязанностей: нельзя ведь причислить к ним его титул учителя принцесс. Больших придворных музыкальных должностей и крупных пенсий ему не предоставляли даже после того, как он перешел в английское подданство, хотя бок о бок с ним их удостаивались посредственные композиторы. О своих английских коллегах он говорил с презрительным сарказмом. Он не стал оксфордским доктором, хотя ему и предлагали этот титул. Ему приписывают следующие слова: “Как, черт возьми, мне пришлось бы потратить свои деньги, чтобы сравняться с этими идиотами? Да никогда в жизни!” В Дублине, когда на одной афише его назвали “доктором Генделем”, он рассердился и заставил быстро восстановить в программах обращение “мистер Гендель”.
За исключением одной лишь оперы “Радамисто”, посвященной королю Георгу II, Гендель отказался от унизительного, но вместе с тем и выгодного обычая отдавать свои произведения под покровительство какой-либо особы; и только когда он был в крайней нужде, подавленный нищетой и болезнью, решился дать один концерт в виде бенефиса. По его словам, “попросил милостыню”. Вот и английский король Георг I, на службе у которого какое-то время состоял Гендель, имел все основания быть им недовольным. Свою службу Гендель нес не слишком ревностно и позволял себе длительные отлучки. Как-то, вернувшись к своим обязанностям, Гендель написал произведение “Музыка на воде”. Достоверно известна дата его первого исполнения – 17 июля 1717 года. В этот день король принял участие в мореходной прогулке по Темзе, а маленький “речной” оркестр, к удивлению короля, вдруг заиграл новое сочинение. Современники пишут, что король был настолько восхищен музыкой, что приказал повторить концерт дважды до ужина и один раз после него, то есть, говоря современным языком, “Музыка на воде” была исполнена “на бис” четыре раза в течение одного дня! Произведение задумано Генделем для исполнения на открытом воздухе, и лучше внимать ему где-нибудь на гондоле в Венеции, но, думаю, и в Симфоническом центре эта “водная” музыка будет слушаться превосходно!На концерте 2 ноября будут исполнены Сюиты N1 и 2 из “Музыки на воде”, а также Первый органный концерт Г.Ф.Генделя. В остальные дни программа концертов выглядит так: Первый и Четвертый органные концерты и “Музыка на воде” Г.Ф.Генделя. Чикагским симфоническим оркестром руководит канадский дирижер, специалист в барочном репертуаре Бернард Лабади. Органист – его соотечественник из Квебека Ричард Пейр.
220 South Michigan Avenue, Chicago, IL 60604, справки и заказ билетов по телефону 312-294-3000 или на сайте www.cso.org.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com
- Избори 2011 започват с отварянето на първата секция в Нова Зеландия
Изборите за президент и вицепрезидент на Република България започват в 20.00 ч. българско време тази вечер с отварянето на избирателната секция в Оукланд, Нова Зеландия. Българските граждани там ще имат възможност да упражнят първи правото си на глас. Поради часовата разлика избирателният процес в чужбина ще започне днес и ще завърши на 24 октомври в 05.00 ч. сутринта със затварянето на избирателната секция в Лос Анжелис.
В чужбина могат да гласуват всички български граждани с валиден документ за самоличност – лична карта, паспорт, пасаван и т.н., включително и тези, които не са подавали предварително заявление за гласуване.22 октомври 2011 г.
Дирекция „Информация и комуникация“
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ - 3-годишна виза при покупка на жилище в САЩ
Предстои внасянето на законопроект в Сената на САЩ, който предвижда 3-годишна американска виза за чужденци, които закупят жилище в страната.
Условието е, недвижимата собственост да е на стойност не по-малко 500 хил. долара. Целта на законопроекта е да се стимулира строителството в САЩ, което, наред с останалите сфери на бизнеса, също бе ударено от кризата. Негови автори са сенаторът републиканец Майк Лий и колегата му демократ Чарс Шумър. Законопроектът предвижда и вариант при инвестиция за покупка на жилище в размер на 250 хил. долара – в този случай купувачът чужденец трябва да прекарва в САЩ минимум 180 дни годишно и да плаща данъците си там.
Кризата в жилищното строителство в САЩ оказва негативно влияние върху цялата икономика на страната. По оценки на експерти, пикът на цените на жилищата е бил достигнат през 2006 г., след което „балонът“ се спука и цените тръгнаха надолу. Никой в бизнеса понастоящем не се наема да прогнозира докъде ще продължат да падат цените. /БГНЕС / - ЦИК е призована да изземе вестник заради днешна публикация
Председателят на инициативния комитет, издигнал един от участниците в утрешните президентски избори, е сезирал Централната избирателна комисия за грубо нарушаване на избирателното законодателство в деня за размисъл, съобщиха от щаба на кандидата.
Като нарушител е посочена „Ню Медиа Груп“ АД, допуснала в национален всекидневник да бъдат публикувани „неверни и клеветнически твърдения“. Според съобщението повод за жалбата до ЦИК са две статии в днешния брой на вестник „Всеки ден“, в които се съдържа „поредната лъжа срещу личността и семейството“ на кандидата.
Според подалия жалбата „това представлява пряко нарушение на чл.133, ал.5 от Изборния кодекс, според която не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден“.
Той настоява ЦИК „да се произнесе с решение незабавно и да възложи на компетентните органи да бъдат премахнати или иззети всички носители на посочените агитационни материали, както и на извършителите на нарушението да бъдат наложени предвидените в закона санкции“.
От щаба на кандидата смятат, че нарушението от страна на медийната групировка не е случайно и посочват, че „статията е подписана с псевдоним на активен деятел на БКП от 50-те години на миналия век – Никола Траянов“, а такова име не фигурира в редакционното каре на вестника.
Източник: в. „Дневник“
- 70 хиляди овластени не могат да разкрият нито един взрив. Защо?
Близо 2 млрд. лева пари на данъкоплатците отиват на вятъра, докато голяма част от медиите се държат като слуги на вътрешния министър
Трактора взривил „Галерия“, централата на РЗС и колата на Сашо Диков, за да видят високите европейски гости, че България е несигурна страна.
Не, бе – премиерът организирал терористичните актове, за да си отмъсти, защото го атакуват. Не е премиерът, а МВР слага взривовете, за да ни внуши после, че те сами се гърмят, за да си правят реклама. Глупости, не е нито единият, нито другият – правят го тайнствени сили, които се опитват да ги скарат. Нагнетяват напрежение в държавата с цел да я дестабилизират…
Тези версии (сигурно има и още) бяха изписани по форумите, изговорени по няколко телевизии и булевардни издания. Очевидно объркването в обществото е голямо. За дообъркването му прилежно се стараят и горепосочените медии.
Българските данъкоплатци плащат на над 70-хилядна армия от полицаи,
оперативни, разузнавачи, контраразузнавачи, подслушвачи, експерти за една година над 2 млрд. лв.
МВР се отблагодарява на данъкоплатците, като ги държи в страх и неведение.
Не е възможно за толкова години в нашата малка страна въпросната 70-хилядна армия да не е в състояние да разкрие нито един взрив. Колкото и некадърна да е.
Всички посегателства срещу журналисти остават неразкрити – взривът в дома на разследващия журналист от Нова телевизия Васил Иванов, побоят над Огнян Стефанов, взривът пред редакцията на „Галерия“, бомбата под автомобила на Сашо Диков, взривове пред централата на РЗС и клуб на ДСБ в София…
Няма да хабим място
да вземаме на сериозно безотговорните приказки на премиера,
че знае кои са извършителите. Очевидно и прокуратурата не го взема на сериозно, щом не го пита какво знае. На сериозно го вземат няколко телевизионни водещи и булевардни издания, за да сочат вместо него с пръст поръчители на взривове. По този начин спускат плътна завеса пред МВР и не питат защо наистина цялата тази армия от полицаи и всякакви специалисти не може да хване един атентатор – не проследява откъде е взет взривът, кой е организирал поставянето му, кой го е сложил, кой го е поръчал. Всякакви хипотези могат да бъдат разгледани за 2 седмици. Включително и как потърпевшият организира сам атентата.
Да говорим сериозно. Криминалният контингент от възможни извършители е не повече от 200-300 души.
Нали службите се хвалят, че ги знаят всички
Да не говорим, че дневно се издават десетки и дори стотици разрешения за подслушване, ровене в кореспонденцията в интернет, следене, филмиране, за ползване на агенти под прикритие, за доверителни сделки, за всичко. И въпреки това разкриването на тези престъпления не се случва. Това даже е още по-страшно. Защото очевидно тези неща се използват от властта с нечисти намерения.
В противен случай щяха да ги разкрият – без значение кой е извършителят и кой организаторът. Т.е. не желаят да ги разкриват. Което е чудовищно.
Огромна част от медиите, които уж са призвани да оказват натиск над институциите, се държат като техни слуги, галят с перце вътрешния министър и организират саморазправи с журналисти от други медии. Сигурно си въобразяват, че това е разследваща журналистика.
А зад завесата МВР изпапква по 2 млрд. лева годишно, защото слушка, но не използва чутото, за да разкрие бандитите. Което ни подсеща, че вече 8 месеца суперексперти и супертехника не могат и не могат да установят ония СРС-та за Мишо Бирата истински ли са или да.
От друга страна, колко тюфлеци се вълнуват от това все още?! И побират ли се на върха на една игла…
Александър Александров,
в. „Сега”
