Всички авторски страници

Авторски

• Бели пари за ЧЕР PR

  Изборите по нас обикновено започват с прекапвания на обещания, прехвърчания на прерязани лентички, проливни обещания и приключват с потоп от кебапчета.

  До края никой така и не си казва ясно защо иска да го харесаме и изберем и какво смята да направи с нас – разчита се на прословутото българско избирателско трудолюбие и мъдрост.

  Междувременно по страниците на свободната ни преса се леят сълзи, сополи, кофи с нещо, което поетично може да бъде наречено катран, и други кандърми.

  „Плевнелиев само ще поднася ножиците на Борисов да реже ленти“ – атакува червеният кандидат Калфин в „24 ЧАСА“.

  Висш пилотаж в журналистиката е да смъкнеш някой лев и от двете спорещи страни – на другия ден в същата газета се явява трогателното материалче „Плевнелиев лъскал с четка за зъби спалното в казармата“. В смисъл – служил на Родината.

  Битката се пренася на малко по-калния катунски терен. „БСП пита има ли ГЕРБ договорки с Цар Киро“ – докладва „ТРУД“. В „НОВИНАР“ тежката водна артилерия Румен Петков разширява пробива: „Кирил Рашков ходеше с Йордан Соколов, но не на пазар в плод и зеленчук, защото Соколов бе министър на МВР, председател на НС и ключов фактор в СДС“. Висшият пилотаж, за който стана дума по-горе, си казва отново думата – в кратко спретнато материалче на „ТРУД“ тогавашният кандидат на СДС, Найден Зеленогорски уточнява: „На изборите 1999 г. аз имам 23 процента от ромските гласове, а кандидатът на БСП тогава – Румен Петков, има 67% от тях. Сами преценете кой кого е подкрепял“…

  По-малките партии също не са пренебрегнати – „МОНИТОР“ в неподписан анализ препоръчва „Ракия и зелева салата за Яне“, като деликатно нарича неприятният им политик „олигофрен“…

  Четири пъти невинният бивш кмет на София г-н Софиянски очевидно наскоро е чел Сенкевич, защото е сложил на предизборния си призив в „ТРУД“ заглавието „Къде отиваш, България?“ Звездичка след питанката ни отпраща към пояснението, че това било „буквален превод на крилатата латинска фраза Quo vadis?“. Пояснението показва пълната неграмотност на иначе изключително ревностните в християнството редактори, по-важното е, че кандидат-кметът явно не е разбрал за какво точно се кандидатира, та използва случая да наругае цялата външна, вътрешна, икономическа и еко политика на кабинета. Със заключението, изведено в подзаглавие от редакцията – „Време е за наше ново Априлско въстание“.

  На оружие!

  Още по-радикална идея развива в „24 ЧАСА“ кандидат-кметът на Варна г-н Гуцанов – „Спасението за Варна е да стане град държава“.

  Не мислете, че залутани в сепаратистки и бунтовни приказки газетите забравят кого трябва да подкрепят! За беля в един ден досегашният президент Първанов наградил изявили се млади учени и автори. Какво се прави в такива случаи? В такива случаи дежурният редактор веднага възстановява баланса, като гужда под неудобните, но неизбежни две информацийки равната по размер „Премиерско куче грабна световна купа“. Има и снимка на поредната каракачанка на премиера Борисов, която спечелила медал някъде в Испания…

  На политици не го докарваме, но кучетата са ни златни!

   

  Pумен Белчев,

  Rumenbelchev.blog.bg

• Телевизионният дебат Кунева, Плевнелиев, Калфин (видео)

  Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин, Меглена Кунева, дебат, бТВ, 15.10.2011
  За тези, които не са гледали телевизионния дебат между тримата кандидат-президенти обявени от bTV за фаворити, сега ви го предлагаме благодарение на Iratais.
  (В седем части по около 15 мин. – кликнете на екрана за да стартирате).
  1
  
  2
  
  3
  
  4
  
  5
  
  6
  
  7
  
  .

• ОПТИМАЛНАТА ДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ

  ОПТИМАЛНАТА  ДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ

  Венелин Чалъков

  Изборите за президент  в България актуализираха дискусията за неговите  правомощия и отговорности и  за проблемите на конституцията. Информацията включена в статията е полезна за елитите на гражданските общества и организаторите на граждански съпротиви. Безполезно е четенето на статията от хора, които мислят  с метафори или с примитивните понятия  на  наивната теория на социалното управление, изучавана при социализма.

  Държавите са живи организации, съставени от народ, култура и  власт върху присвоена или  завоювана територия. Народът е спонтанно конфликтна система от етноси. Държавните организации, еволюционно развивани по метода “проба-грешка”, и през третото хилядолетие все още са ненормални (уродливи) и недоразвити. Това  състояние на държавните организации се обяснява с изоставането в  развитието на науката Държаворъководене (State management) и работата на държавните статистики с  примитивни списъци на обществените дейности, а не с научен класификатор.

  Съдбите на народите се определят не от техните лидери, а от практикуваните ръководни технологии, политики и стратегии. Общественият строй демокрация е резултат от осъзнаване, че  колективният ум на  народа допуска по-малко ръководни  грешки, отколкото едноличните ръководители. Натрапваната `западна демокрация` е  “диктатура на парламентарните мнозинства”, а не диктатура на народа.

  В нормалната   държава избирателите  направляват съдбите на народите си чрез референдуми, оперативното   ръководене  предоставят на мажоритарно избирана изпълнителна власт, функционираща в “рамките”  на конституцията и референдумите. Всички власти се контролират от независим конституционен съд, сезиран от изборна прокуратура. Нормалната държава е демократична, правова, солидарна и хармонична.

  Нормалната държава, има всички необходими ръководни органи и хармонична властова иерархия, определени от Класификатора на обществените дейности, който дефинира технологиите с които  функционира всяка една от тях, включително и ръководните технологии на   властите: направляваща (законодателна), организираща (изпълнителна), хармонизираща (политическа),  икономизираща (икономическа).

  Ръководенето на нормалната държава включва : оптимално управление на технологичните развития на всички обществени дейности по отрасли, подотрасли, браншове и подбраншове ; оптимално управление на качеството на резултатите от дейностите; оптимално управление на растежа на резултатите от дейностите.

  Ръководенето цели пълно и устойчиво задоволяване на всички продуктови, услугови и ръководни  потребности на гражданите, чрез  собствени и вносни ресурси. Тези цели определят критериите за развитост на държава : оптимална технологична  развитост на обществените дейности; устойчив опимален растеж на резултатите; устойчиви финансирания на всички дейности; адекватни заплащания на всички видове труд.

  Ключов ръководен орган е ведомството (комисарството) отговарящо за обществените дейности, осъществявани в различни обществени организации, но класифицирани в един отрасъл.  Ведомството е  съставено от  четири дирекции, които ръководят  оперативно и стратегически подотраслите на неговия отрасъл. Всяко  ведомство има  регистър на подведомствените институции,   инспекторат и съвет от анализатори на проблемите, който съвместява изработване на стратегиите за развитие на  подотраслите.

  По признака  `подобие на резултатите от дейностите`, ведомствата  се разпределят за ръководене от министерства. Представени чрез популярни  наименования, без претенции за адекватност, министерствата и ведомствата в нормалната държава  са :

  Сектор производства с министерства на :

  Материалните производства – изземвания,  отглеждания, строения;

  Информационните производства – науки, изкуства, забавления;

  Трафиковите производства – съобщения, търговии,  транспорти;

  Ддуховните производства – обучения, образования,  възпитания.

  Секторът сигурности с министерства на :

  Биоекосигурностите – здавеопазвания, популоопазвания, екоопазвания;

  Социосигурностите – кримизалавяния, инфоосигурявания, обезопасявания;

  Държавосигурностите-идеологическа,териториална, икономическа;

  Народосигурностите – продуктообмени, услугообмени, властообмени.

  Секторът ръководения с министерства на:

  Направляванията – нормирания, правосъдия, контролирания;

  Институците – организирания, регистрирания, координирания;

  Хармонизиранията – правозащити, солидарности, демокрация;

  Икономиките – конкурирания, финансирания, икономизирания.

  Всяко ведомство ръководи по четири подотрасъла, чрез дирекции. Примерно, ведомството Строения в Министерството на материалните производства, включва дирекциите : Микростроения, Машиностроения, Сградостроения и Макростроения. Ведомството Обезопасявания в Министерството на социосигурностите включва дирекциите: Бедствия, Произшествия, Катастрофи и Злополуки. Ведомството Финансирания в Министерството на икономизиранията включва дирекциите Дружества, Общини, Държави, Съюзи, Свят.

  Министерствата  са 12, комисарствата 36, а дирекциите 144.

  Министерствата са разпределени за направляване от Съвет за производствата, Съвет за сигурностите, Съвет за ръководенията. Съветите формират свои институции, функциите на  които само отчасти се покриват със сега съществуващите институции – правителство, президентство, парламент,  ръководят се от мажоритарно избирани премиер, предидент и председател, съвместяващ длъжността председател на парламента.

  Институционалният състав на нормалната държава определя броя на мажоритарно избираните политически държавни ръководители – председател, президент, премиер, дванадесет министри, тридесет и шест комисари – зам. министри. Сто четиридесет и четирите  директори се назначават от съответните министри по предложения на зам. министрите.

  Описаната държавна организация, характерна със своята симетричност, не  допуска реформи, защото е оптимална. Тя решава целево и икономически ефективно всички социални, икономически и политически проблеми на народите. Коментираме само някои от тях :

  · Българската държавна организация е пример за ненормална, защото е `премиерска република`, в която премиера е претоварен с несвойствени отговорности. Вместо отговорност само  за ефективностите на производствените комисарства, той отговаря и за ефективностите на  почти всички комисарства на сигурността (отговорност на президента), даже  и за ефективностите на ръководните комисарства (отговорност на председателя на парламента).

  При българския финансов министър се наблюдава грубо присвояване  на  власт. Неговата функция в нормална държава е ръководене изпълнението на държавния бюджет. Формирането на  структурата на бюджета – процентните съотношения между субсидиите, е функция на депутатите. Финансовият министър формира структурата на държавния бюджет, чрез свои субективни виждания за   субсидиите необходими на подотраслите и общините. В нормалната държава, при ситуация на  бюджетен дефицит, всички държавни субсидии, включително субсидиите на пенсионния фонд, се орязват от депутатите с  процента на дефицита, без актуализация на бюджета. Заплатите и пенсиите, независимо от бюджетния дефицит или икономическа криза, всяка година се индексират  с процента на прогнозираната инфлация или дефлация.

  Отговорностите и правомощията на ръководителите от всички нива се дефинират от адекватното делене на изпълнителната власт,  даващо възможност за специализация на ръководителите и  изискване за съответна професионална компетентност, доказвана чрез съответен тест.

  · Отговорността на депутатите се свежда до приемане на  закони или поправки, предлагани от останалите власти, неправителствените  организации, спонтанните лобита и отделни граждани,  съчетано с отсяване на недомислените параграфи или параграфите конфронтиращи – не хармонизиращи съжителството на  всички социални групи. Законите за изборите,  заплатите,  пенсиите и  данъците спонтанно са подложени на силен лобистки натиск, поради това, те се приемат  чрез референдуми, както   измененията в конституцията.

  · Социологическите проучвания  са признати за референдуми. Чрез тях гражданското общество  текущо актуализира резултатите  от изборите. При доверие под 40 % ,  мажоритарно избран ръководител подава оставка, местото му се заема от класирания  след него. Броят на гласовете, с които партиите участвуват при вземането на решения в парламента или общинските съвети, се актуализира според изменението  на доверието, получавано по време на мандата. При падане  доверието на правителство под 40 %, то подава оставка, без  гласуване вот на доверие.

  Понятието “брой гласове на партиите” е възможност, за използване ва демокрацията наблюдавана при акционерите (гласуване с броя на акциите) и  редуциране броя на депутатите и съветниците до минимален, но  достатъчен за изпълнение на техните функции .

  · При спазване принципа на подобието, моделът  на нормалната държава определя нормалните модели на  общинските власти, на съюзите от държави и на световните власти, като съставени от едноименни комисарства и съвети.

  · Само нормално организираната държава създава нормални условия за живот на всички свои граждани, независимо от тяхните екотически, етнически, съсловни или класови принадлежности, развива  патриотизъм, национална гордост и демотивира мигриране.

  Оптималните научни модели, рано или късно, спонтанно се внедряват, защото нямат алтернативи. Внедряването на  модела нормална държава, неминуемо ще срещне голяма съпротива от гилдията  на  политиците, която ще загуби част от властта  и  привилегиите си.

  Забавянето в реформирането на държавите според описания модел, води до пропуснати от народите огромни социални и икономически ползи. От елитите на гражданските общества и организаторите на гражданските съпротиви се очаква да не допуснат това да стане.

  10.2011                              [email protected]

• На Ползу Роду

  Автор: Мария Илиева /Mutzunabg/

  На 17 Октомври по ББТ от 11.15часа българско време в предаването „Откровено с Ели“ ще се излъчи филм за най-сърцатите благотворители в българско Чикаго – братята Павел и Румен Вълневи.
  На адрес: www.bbt.tv можете да гледате излъчването в ефир, както и по-късно на запис.

  

• Корупция без граници

  Как да се намери лек срещу корупцията, която разяжда обществото? Възможно ли е тя да се пребори без широка обществена съпротива или смели полицаи и прокурори? И знаете ли кои са жертвите на корупцията, пита Елена Никлева от Дойче Веле.

  Едва ли често се замисляте за жертвите на корупцията. За тях малко се знае и малко се говори. Самата корупция заема трайно място в обществения дебат, но жертвите й остават невидими и анонимни. Това са майките, които не могат да платят на лекаря, за да оперира децата им. Това са жителите на селища, чиято екосистема безжалостно се унищожава, защото лош проект е спечелил търг с помощта на подкупи. Това са умиращите от глад, до които не достигат международните помощи, защото са потънали в джобовете на корумпирани служители…

  Жертвите – беззащитни срещу корупционните практики

  За тези жертви стана дума на пражкия Форум 2000 – ежегодна международна конференция, основана от Вацлав Хавел. Огромният авторитет на Хавел събра и тази година светила от цял свят като Нобеловия лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц.

  Организаторите със сигурност са били повлияни от безкрайните скандали за корупция в Чехия и най-вече – от техния трансграничен, международен характер. Защото австрийски, британски, германски бизнеси и лобисти подкупват политици от Централна и Източна Европа, за да прокарват своите сделки.

  Корупцията все повече се глобализира и следователно трябва да й се търси адекватен, не само национален, но и глобален отговор. Казва го не друг, а Петер Айген, основателят на Трансперънси Интернешънъл (Прозрачност без граници). Световноизвестната организация, която публикува всяка година корупционния индекс на държавите по света, се ражда в Германия.

  По онова време Айген работи за Световната банка в Африка. Вбесява го собственото му безсилие пасивно да гледа как средствата по програмите за развитие не достигат до нуждаещите се. В началото на 90-те години Съединените щати и само още шепа държави са обявили, че е престъпление да даваш подкупи в чужбина. Към онзи момент в Германия това е не просто легално – концерните дори могат да отчисляват от данъците сумите за подкупи. Днес и германският закон вече преследва даването на подкупи в чужбина.

  Рушветът в чужбина – отскоро подсъдим

  Дори в момента в Германия се водят 110 дела за корупция срещу големи концерни като Сименс, Даймлер-Крайслер, Ферощал. Явно съдебната машина набира обороти, явно битката срещу корупцията се води активно. Естествено, бизнесът защитава своята кауза с един разбираем аргумент: ако всички дават подкупи, ако корупцията е норма в една страна, а не изключение, как да печелим търгове и да надвиваме над конкуренцията, без да смазваме съответната държавната машина? В страни като Великобритания няма нужда от подкупи, за да се развива бизнес, но как е в Централна и Източна Европа?

  Бившият министър на вътрешната сигурност на Израел Ави Дихтер разграничи два вала на защита срещу корупцията.Най-напред би трябвало да я спира широкият обществен слой, ценностите и стандартите в едно общество. Тоест, ако корупцията не е „норма“ и „нормална“ в дадена култура, ако срещу нея има непоносимост, мнозинството ще я отхвърля като чуждо тяло.

  Втората и всъщност последна защита срещу корупцията изгражда правоохранителната система. С други думи, ако обществото е натърпимо към корупцията, до полицаи и прокури ще стигат малко случаи на подкупи. Ако обаче обществото е слабо, единствената надежда е в смели полицаи, прокурори и съдии. Когато и двата защитни вала са пробити, обществото със сигурност върви надолу. И тук възниква въпросът: как изглежда българското общество в ключа на тази дефиниция?

  Шест магически ключа срещу корупцията

  Американсккият посланик в Прага Нормън Айзен доскоро беше съветник на американския президент Барак Обама по въпросите на етиката и административната реформа. Юристът излъчва типичния американски оптимизъм, че корупцията може да бъде изкоренена, ако се следват няколко правила: пълна прозрачност на партийното финансиране и на предизборните кампании, ясни закони за лобизма и държавните поръчки, пълна прозрачност на личните доходи.

  И още: специална защита на подаващите сигналите за корупция, така наречените whistleblowers. Когато дори тази гъста социална мрежа не улови корупционните практики, тогава, разбира се, влиза във функциите си железният правоохранителен обръч.

  А каква е ролята на медиите? Кристофър Уокър, директор в Фрийдъм Хаус, изрази тревогата, че разследваща журналистика се среща все по-рядко. Неговага организация, която от САЩ наблюдава медийната свобода по света, се тревожи за централноевропейската журналистика, където разследването е рядък гост. (А какво да кажем за българската разследваща журналистика?)

  Уокър отбеляза още нещо изключително важно: в тези страни намаляват кореспондентите от чужбина, намалява интересът към международните теми. Само истински професионалните медии могат да обхванат явлението корупция в неговия трансграничен, глобален аспект, само те могат да транспротират до хората сложните взаимозависимости в нашия взаимосвързан свят – без това не може да има сериозна битка срещу корупцията.

  Така звучи едно особено важно послание към изолационистките тенденции в България и особено – към журналистическия провинциализъм.

  Deutsche Welle

• Социолози за президентските избори

  Според проучвания на общественото мнение Плевнелиев води, но наказателен вот може да обърка очакванията за победата му

  Кандидатът за президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев води във всички проучвания на социологическите агенции и преднината му почти не оставя съмнения в крайната победа, освен ако умората и разочарованието на избирателите, липсата на условия за обективна информираност на гражданите и желанието за промяна не доведат до наказателен вот. Това коментираха водещи социолози пред БНР в неделя, часове след като в събота вечерта се проведе телевизионен дебат между тримата водещи претенденти – Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин и Меглена Кунева.

  Според Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“, последните данни на агенцията сочат, че след Плевнелиев се нарежда Ивайло Калфин, издигнат от левицата, с разлика от 10% и на 4-5% след него е независимият кандидат Меглена Кунева.

  Три са факторите, които биха повлияли на вота на хората – икономическата криза, събитията в Катуница и като следствие от тях – етническият вот и силно спадналото доверие към институциите.

  Росен Плевнелиев в двойка с Маргарита Попова продължават да бележат малък, но постоянен ръст – 34% от всички избиратели изразяват готовност да гласуват за тях, показват данните на Центъра за анализ и маркетинг, обяви социологът от центъра Юлий Павлов.

  Втората кандидат-президентска двойка Ивайло Калфин – Стефан Данаилов получава 17-18% от гласовете. „Ако има балотаж, а той е почти сигурен, той ще е между кандидатите на ГЕРБ и БСП – Плевнелиев и Калфин“, смята Павлов. На трето място от данните на Центъра за анализ и маркетинг се нарежда двойката Меглена Кунева – Любомир Христов, които получават около 10% от гласовете на избиратели.

  „Факт е, че двойката Плевнелиев – Попова води много убедително”, коментира социологът Мира Радева от МБМД. „Това е двойка, която много се харесва. Те показват подкрепата на ГЕРБ на национално ниво. ГЕРБ има шанс да потвърди водещата си роля в политическото пространство”, смята тя.

  „Има няколко неща, които са ясни. Има достатъчно големи предпоставки за протестен и наказателен вот, достатъчно големи, за да се развия сюжети, различни от прогнозираните от Мира Радева и Юлий Павлов. Предпоставки за наказателен вот има, друг е въпросът как точно той ще се реализира и разгърне”, каза Живко Георгиев от „Галъп интернешънъл”.

  „Плевнелиев се радва на подкрепата в рамките на електоралния таван на ГЕРБ. Той е боец на своята политическа сила, колкото и да твърди, че няма особено общо с нея. Калфин, особено след като към него се присъдени Данаилов, бележи ръст, той е във възходяща тенденция“, обясни Георгиев.

  „Меглена Кунева по една или друга причина, естествено, си казва думата изолацията от медии и по-трудния достъп до медии, липсата на структура, които да я подпомагат – по-скоро губи”, смята Георгиев.

  От своя страна Цветозар Томов от агенция „Скала“ обясни, че кампанията се характеризира с тоталното блокиране от страна на силните играчи на възможността гражданите да направят информиран избор.
  Томов анализира и вероятната тактика на ДПС на президентския вот. По думите му почти няма съмнение, че ГЕРБ ще бъде подкрепен от движението. „Като прибавим обстоятелството, че кампанията на ГЕРБ, както и негативният пиар срещу Меглена Кунева се водят предимно от вестниците на Делян Пеевски, доста съмнителна е тезата, че няма някаква договореност между ДПС и ГЕРБ за съвместно участие на тези избори”, коментира той.

  И Томов смята, че има всички предпоставки за наказателен вот, но той може да не е еднопосочен – той може да бъде срещу ГЕРБ, но може да бъде и срещу БСП, който да бъде изразен, като се гласува за Меглена Кунева.

  Източник: Mediapool

• За медиите и просяците

  Дойдат ли избори, медиите полудяват. Лудостта, която ги обзе тази година, е уникална по своя мащаб. Нещата са се изродили до толкова, че едно интервю във вестник може да достигне до стойности от 25 хиляди лева и повече… Не ме карайте да потвърдя това. Никой, който има достъп до такава информация не би искал да я сподели публично. За мащабите на епидемията на купуване на време и пространство в медиите можем да съдим по откъслечни фрази на политици, изтървани случайно или не в ефир. Можем да съдим за видимата част на айсберга и ако разгледаме цените, които част от медиите сами са обявили на сайтовете си или раздават на партийните централи при поискване.

  Един от възможните проблеми е отчетността…

  Електронните и печатни медии в такава степен са решили да осребрят участието си в предизборната кампания, че дори забраняват на анализаторите, които канят в студиата си, да споменават имена на партии, вероятно, под страх от скрита реклама на конкуренти на критикуваните, без за това да е платено, или калкулирайки възможни загуби от евентуално поискано право на отговор…

  Друг проблем е пълната липса на информация за това, кои репортажи и интервюта са платени по договор между партиите и конкретната медия.

  Така, избирателят, освен, че вижда лустросани и напудрени политици и политически тези, не може да добие реална представа за мащабите на финансовите потоци от партиите към медиите.

  Липсата на прозрачност при движението на паричните потоци, от друга страна, отваря възможност за плащания през познатите ни черни партийни каси. Това пък, от своя страна, води до резонния въпрос за мръсните капитали и прането на пари от престъпна и незаконна дейност, които купуват политическо представителство…

  Проблемът, освен комерсиално-криминално има и политическо измерение. 

  Определено, безобразната и безподобна за историята ни комерсиализация на присъствието на политиката в медиите рефлектира върху качеството на политическия продукт. Политиците определено се стремят с всички сили да избегнат политическия дебат с опонентите, осланяйки се на услужливо предоставеното срещу огромен финансов еквивалент медийно време и пространство. Така демокрацията страда именно заради липсата на алтернативи, които да се докажат влизайки в сблъсък пред погледите на избирателите.

  Най-красноречив е случаят със скритите от медиите и пазени с най-стриктна охрана кандидати на ГЕРБ за президент и кмет на София…

  Очевидно е, че казусът с платената политическа реклама в медиите и произтичащите от него проблеми са като множество язви по тялото на просяк. В своята сервилност електронните и печатни медии заприличват все повече на просяците, които умишлено поддържат по тялото си гноясали рани, с чийто отвратителен вид се опитват да спечелят някоя и друга стотинка от минувачите.

  Така, меркантилизацията на предизборната кампания до степен на безумие, извращава и изкривява изборния процес до там, че самата реклама на политиците в медиите заприличва на умишлено създадена и поддържана рана по тялото на просяк. За да изчистят съвестта си, политиците хвърлят някоя стотинка в шапката на медиите, които, от своя страна, услужливо им се усмихват от приведената си позиция.

   

  Асен Генов,

  Аsengenov.com

• Уорлик притеснен за свободата на пресата

  „Изразих своите притеснения за Сашо Диков, когото смятам за изключителен журналист и приятел. Смятам, че е много важно да се подсигури свободата на пресата както в България, така и във всяка друга страна“, заяви посланикът на САЩ Джеймс Уорлик.

  „Относно съвпадението с визитата на европейските лидери, това според мен не е обмислено предварително. Просто хора у вас искат по този начин да направят един вид изявление към обществото“, добави Уорлик.

  Той смята, че по-голямата част от българите са против такова насилие и искат да бъдат свидетели на честни и справедливи избори следващата седмица.

  „Аз лично мисля, че България е изминала дълъг път досега и съм сигурен, че следващата седмица изборите ще са честни и справедливи“, подчерта Джеймс Уорлик.

  Автомобилът на журналиста Сашо Диков беше взривен в четвъртък вечер. Бомбата е била поставена пред предната лява гума. При взрива никой не пострада, но са изпочупени стъклата на няколко апартамента в съседни кооперации.

  И.д. министър на вътрешните работи Веселин Вучков коментира след инцидента, че поставеното взривно вещество е било около 1 килограм тротилов еквивалент. Вучков каза, че мотивите все още не са известни.

  Източник:   Kafene.net

• 16 октомври – Празник на авиацията и българските ВВС

  Утре  16 октомври e празник на българските военновъздушни сили. Тази дата  е знаменателна не само за нашата, но и за световната авиация и въздухоплаване. На 16 октомври 1912 г. по време на Балканската война (1912-1913 ) за пръв път над европейския континент в реална бойна обстановка е осъществен полет за въздушно разузнаване и от борда на летателен апарат е употребено оръжие.

  Самолет „Албатрос F-2 „, с пилот поручик Радул Милков  (1883-1962) и навигатор поручик Продан Таракчиев (1885-1957) извършва разузнавателен полет над Одринската крепост. След като оглеждат турските позиции, хвърлят две ръчни  над гара Караагач край Одрин.

  

  Радул Милков (на дясната снимка) е роден в Пловдив в семейството на свещеник Михаил Милков. Завършва ВНВУ и курс за пилоти в Германия(1912г.)  Участва в Първата световна война където като майор е Началник на Аеропланната група. След 1939 г. работи в самолетната фабрика „Български Капрони“ и  издава списание „Наша авиация“. Достига чин полковник от ВВС. Той е един от първите организатори и командири на българската авиация.

  Продан Стоянов Таракчиев (лявата снимка)  е роден в Сливен. Завършва ВНВУ през 1908г. с 28-ми випуск. След конкурс завършва въздухуплавателна школа в гр. Гатчина (Русия). Участва в Първата световна война. След това е Начлалник на Аеропланното училище и на Аеропланната работилница. Достига чин полковник.

  На територията на днешният завод „Балкан“ в Ловеч е създадена първата фабрика за самолети в България. Тя е основана през 1941г. с указ на Н.В. Цар Борис ІІІ като държавна самолетна фабрика за производство и ремонт на самолети.
  16 октомври е обявен за Празник на авиацията и Военновъздушните сили с Разпореждане 400 на Министерския съвет от 1 юни 1963 г.

  Самолет Албатрос, сниман на летище край Одрин през 1912г.

  

  Копие на легендарния самолет  в естествена големина – възстановка по снимки, изработка на клуб „Авиореликви“

  

• Музыкальный Чикаго

  Чикагский симфонический центр представляет…
  

  20 и 22 октября, 8.00 pm; 21 октября, 1.30 pm. За дирижерским пультом Чикагского симфонического оркестра “эстафетную” палочку Риккардо Мути подхватывает бывший главный дирижер оркестра, хорошо нам знакомый Бернард Хайтинк. Первая программа дирижера посвящена столетней годовщине смерти Густава Малера. Оркестр исполнит Четвертую симфонию композитора. Солистка – Клара Эк, сопрано (дебют в Чикаго). В программе также Скрипичный концерт А.Берга. Солист – Франк Петер Зиммерман.

  21 октября, 8.00 pm. На этот вечер Симфонический центр отдан во власть джазу. На сцене – величайшее, по мнению журнала “BBC Music Magazine”, фортепианное трио в современном джазе: Кейт Джарет (фортепиано), Гари Пикок (контрабас), Джек Деджонетт (ударные).

  23 октября, 3.00 pm. Дуэт скрипки и фортепиано, дуэт двух замечательных музыкантов и очаровательных женщин Хилари Хан и Валентины Лисицы. В программе – произведения Баха, Бетховена, Брамса, а также новые сочинения, написанные специально для дуэта Хан-Лисица. После концерта на втором этаже Симфонического центра в Grainger Ballroom желающие смогут получить автограф у Хилари Хан.

  

  27-29 октября, 8.00 pm. Чикагский симфонический оркестр под управлением Бернарда Хайтинка и Чикагский симфонический хор представляют ораторию Йозефа Гайдна “Сотворение мира” (“Die Schoupfung”) – одно из самых величественных сочинений в истории музыки. Гайдн признавался, что “никогда не был так благочестив, как во время работы над ораторией. Я ежедневно падал на колени и просил Бога, чтобы Он дал мне силы для счастливого выполнения труда”. Первое исполнение оратории состоялось 30 апреля 1798 года в Вене во дворце мецената князя Йозефа Шварценберга. Он был одним из тех, кто заплатил гонорар композитору. Биограф Гайдна пишет: “Дворец был расположен на площади мучного рынка. Чтобы обеспечить удобный для гостей подъезд ко дворцу, торговцы мукой и бобами вынуждены были убрать свои лотки. За это князь выплатил им десять гульденов и пятьдесят крейцеров компенсации. Для регулирования движения перед началом концерта на площадь были направлены двадцать четыре полицейских – конных и пеших”. Первое публичное исполнение оратории состоялось год спустя, в день именин Гайдна, 19 марта 1799 года в венском Императорском и королевском придворном театре. Желающих послушать ораторию оказалось так много, что перед входом возникла давка, в которой едва не погиб ребенок. “Сотворение мира” стало первой в истории светской ораторией, написанной на немецком языке. Это оказалось настолько непривычным для венцев, что сразу же был сделан итальянский перевод. Именно с “Сотворения мира” 24 марта 1802 года в Петербурге открылось Филармоническое общество. (Источник – А.Кенигсберг.)

  Восьмидесятидвухлетний Хайтинк впервые дирижирует ораторией. Оркестр не исполнял это произведение с 1993 года. Солисты – Клара Эк, сопрано; Ян Бостридж, тенор; Ханно Мюллер-Бракман, бас-баритон.

  220 South Michigan Avenue, Chicago, IL 60604, справки и заказ билетов по телефону

  312-294-3000 или на сайте www.cso.org.

  Риккардо Мути собирает награды

  11 октября в Риме было объявлено, что музыкальный руководитель Чикагского симфонического оркестра Риккардо Мути становится Почетным пожизненным директором Римской оперы. Напомню, с декабря 2010 года Мути является художественным руководителем Римской оперы.

  13 октября в Стокгольме Мути была вручена премия имени Биргит Нильсон. Отмечая заслуги Мути, президент Фонда Биргит Нильсон Рутберт Рейш заявил, что дирижер на протяжении многих лет “олицетворяет все те качества, которые так ценила Биргит Нильсон, – трудолюбие, преданность и любовь к музыке”.

  Премия имени Биргитт Нильсон была учреждена в 2005 году и является одной из крупнейших в мире классической музыки – ее размер составляет один миллион долларов. Мути стал вторым лауреатом этой премии. В 2009 году первым лауреатом был назван испанский тенор Пласидо Доминго.

  21 октября в испанском городе Овьедо Мути будет вручена еще одна престижная музыкальная награда – премия принца Астурийского. Жюри премии отметило дирижера за способность “передать слушателям вневременный смысл музыки”.

  Фортепианные концерты в Чикаго

  21 и 23 октября в Чикаго состоятся концерты американской пианистки украинского происхождения, ученицы профессора Бориса Петрушанского Инны Фаликс (www.innafaliks.com).

  

  Она родилась в Одессе. В возрасте десяти лет с родителями эмигрировала в США. В пятнадцать лет состоялся дебютный концерт пианистки с Чикагским симфоническим оркестром. Фаликс много гастролирует, выступая на самых престижных сценах мира, включая Карнеги-холл и Концертный зал имени П.Чайковского. Три года назад она придумала новую серию литературно-музыкальных вечеров “Музыка/Поэзия”. Эти концерты второй год транслируются на волне классической музыки WFMT. Первый подобный концерт в Чикаго с большим успехом прошел 1 мая в объединении “Pianoforte Chicago”. В программе предстоящих концертов – Соната ля-минор Ф.Шуберта, Трансцендентные этюды Ф.Листа N10 и 11, Чакона С.Губайдулиной, “Аппассионата” Л.ван Бетховена. Эти концерты имеют для Инны Фаликс особое значение. Они станут первым публичным выступлением пианистки после рождения 5 сентября сына Натаниэля. Газета “Weekend Reklama” поздравляет Инну с рождением ребенка и желает новых творческих свершений и побед.

  21 октября, 8.00 pm; 23 октября, 3.00 pm, Music in the Loft, 1017 West Washington Blvd, #4H, Chicago, IL 60607. Справки по телефону 312-919-5030 и на сайте http://musicintheloft.org/season/faliks.php.

  Chicago Sinfonietta представляет…

  Чикагский оркестр Chicago Sinfonietta второй год подряд празднует День мертвых (Dia de los Muertos)! Это не день скорби, а именно веселый праздник, который традиционно отмечают в странах Латинской Америки. Особенной любовью пользуется он в Мексике. В этот день в театре музыки и танца “Харрис” будут звучать мексиканская музыка, Аранхуэсский концерт Х.Родриго (солист – гитарист из Боснии Денис Азабагич), а также Увертюра из оперы В.А.Моцарта “Дон Жуан”. Оркестром руководит приглашенный дирижер Гектор Гузман.

  1 ноября, 7.30 pm, Harris Theater, 205 E. Randolph Street, Chicago, IL 60601, справки и заказ билетов по телефону 312-236-3681 или на сайте www.chicagosinfonietta.org.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com

  www.sergeyelkin.com

• Откриха боен арсенал в къща на „цар“ Киро

  Истински боен арсенал бе открит в една от опожарените къщи на цар Киро в Катуница. Оръжието е толкова много, че с него ромската фамилия е можела да води уличен бой със селяните поне няколко дни, съобщиха източници на „Монитор”. Тайникът е намерен при повторното претърсване на къщите на Кирил Рашков. Обискиращите се натъкнали на добре

  скрити къси автомати и патрони

  за тях. Вчера през целия ден униформени от Асеновград и София тарашиха повторно домовете на „царската“ фамилия в селото.

  При първите претърсвания преди дни оръжието не било открито. То било скрито добре в тайник в една от опожарените къщи на фамилията. Според информация на „Монитор” разследващите намерили голямо количество от така наречените къси автомати и боеприпаси за тях. Късите автомати, наричани навремето автоматични или картечни пистолети, били предназначени за уличен бой и се ползвали предимно от спецчастите. Претърсването било след получена при разпитите информация за скрито оръжие. Този път

  разследващите знаели точно къде е тайникът

  на цар Киро и къде да проверят.

  Междувременно стана ясно, че Рашкови са започнали да изплащат дълга си от 93 000 лева към общинската служба „Местни данъци и такси”. Кирил Рашков, съпругата му Костадинка и дъщеря им Събка натрупали от 1998 до 2007 година само за един свой имот в район „Южен” борч от 93 000 лева с лихвите. След като станало ясно, че върху къщата и двора им там бил наложен запор от данъчните, царската фамилия започнала поетапно да изплаща сумата. Вноските им не били нито редовни, нито с еднакви суми, но борчът постепенно се стопявал. След 2007-а до момента за същия имот фамилията също не била плащала данъци на община Пловдив, научи „Монитор”. За тези 4 години се натрупали още 77 000 лева за данък сгради и такса смет, които до момента не били платени от цар Киро и семейството му. Общо царското семейство само за къщата и земята си в район „Южен” дължали над 170 000 лева на община Пловдив. Отделно от тази сума те дължали за местни данъци и такси и за новопридобитите си имоти и мезонети из Пловдив. Точният размер на общите им задължения обаче бил данъчна тайна, обясниха от община Пловдив.

  Източник: в. „Монитор“

  
  

  Полицаите от Асеновград са намерили и иззели в петък автоматичен пистолет „Узи“ със заглушител с два пълнителя и 45 патрони, пистолет „Браунинг“, автоматичен пистолет без марка и модел със заглушител и пълнител, револвер „Смит и Уесън“ с 3 патрона, 8 опаковки „Амонит“, 10 пресовки взривно вещество, пълнител с 20 патрона и 101 патрони с различен калибър. Оръжието е токрит в таванското помещение на къщата. Полицията е действала по сигнал, обясни старши комисар Тодор Чонов -директор на пловдивската полиция.

  
  

  Източник: www.24chasa.bg

  
  

  Още по темата:

  Истинска война избухна в Катуница, Пловдивско – полицията блокира селото

  Виждаме не инцидент, а цяла разрушителна тенденция

  И българите в Чикаго излизат в подкрепа на жителите на Катуница
• Протестите срещу “Уолстрийт” обхващат целия свят

  Демонстрации срещу властта на финансовите пазари се очакват в цял свят в събота. Движението на възмутените, които се бунтуват срещу икономическата криза, ще протестира в 915 града в 82 страни – от Мадрид до Ню Йорк, според сайта на организацията – http://15october.net/.

  Пет месеца след появата на движението на 15 май в Испания „възмутените“ и други свързани с тях групи искат да превърнат 15 октомври в ден-символ. Протести ще има във важни финансови центрове като “Уолстрийт”, финансовото сърце на британската столица – лондонското Сити, седалището на Европейската централна банка във Франкфурт. В Мадрид те ще извървят пътя до емблематичния площад, от който започна движението на възмутените.

  Протестът е насочен срещу влиянието на финансовата и икономическата криза върху средната класа и по-бедното население. Участниците се описват като “99%” – като игра с едва 1% американци, които са обозначават като богати, от които се чувстват подтиснати.

  Движението започна с изразяване на недоволството на американците от финансовия сектор, на който беше оказана безпрецедентна подкрепа с пари на данъкоплатците, въпреки че стана причина за икономически срив и безработица от над 9%.

  Целта на протестиращите е да окажат натиск на “Уолстрийт” в момент, когато финансовите институции се опитват да повлияят както на оформянето на новите регулации в сектора, така и на изхода от президентските избори в страната през 2012 г.

  Разпростирането на движението чак до Съединените щати показва, че става въпрос за проблем, който засяга целия свят, тъй като кризата е глобална, казват още организаторите.

  Една от най-големите акции в Европа ще е във Франкфурт. Там инициаторите искат да осъществят протестен марш и под мотото “Occupy: Frankfurt“ да оставят предупредителни постове пред сградата на Европейската централна банка (ЕЦБ). Подобни събирания ще има и в Лондон, Амстердам, Виена, Мелбърн и Сидни, на Хаваите, в Осака и в Рио де Жанейро.

  Председателят на германската партия на левицата Клаус Ернст нарече в интервю за вестниците от пресгрупата ВАЦ протестите “въстание на почтените“. “Преживяваме началото на едно демократично движение“, казва той. “От спасителния пакет за еврото нито един грък няма да види и едно евро! В действителност това е един пакет от гаранции за банките. Когато той влезе в действие, хората с нормално заплащане, безработните, пенсионерите и в Германия ще трябва да плащат на тези “кърлежи”, така както това се случва вече в момента в Гърция”, каза по-рано през седмицата Ернст .

  Социологът Михаел Хартман твърди, че по отношение на преразпределението на благата и в Германия има поне толкова поводи за протест, колкото и в САЩ. Той обаче остава скептично настроен за това дали протестите ще имат успех. “Елитът може да се впечатли само от масивен политически натиск, какъвто не виждам нито в Европа, нито в САЩ”, казва той.

  Малко преди планираните протести в събота около 50 демонстранти са били арестувани в САЩ, съобщи Ройтерс. В Денвър в петък повече от 130 полицаи са прочистили протестен лагер и са задържали 23 участника. В Ню Йорк при сблъсъци с полицейски части са били арестувани 14 американци, други арести е имало и в Сиатъл и Вашингтон.

   

  Източник:  Mediapool

• Днес е Петковден

  Зимният Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. По традиция се правят оброчни курбани, сборове и служби за здраве и плодородие. На хорото на мегдана се хващат моми и ергени, а родителите оглеждат играещите за бъдещи снахи и зетьове. Жените раздават питки за здравето на животните. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа – покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия – пазителка на дома). В християнската митология светицата се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Петковден, празникът, с който се почита Св. Петка Търновска, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. Народът отбелязва деня като начало на зимните празници.
  В някои райони Петковден е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от Св. Петка. Свещеникът освещава курбана и женският празник започва.
  В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух.
  На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.

  Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.

  Честито на именниците днес: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
  

  Св. Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много поместни църкви. На нея са посветени и много храмове. Редно е, обаче, да различаваме преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век (чествана на 14 октомври). Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий. От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи са почивали в църквата „Св. Петка Търновска“ във Велико Търново. След вековни странствания през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния) и са днес място на поклонници от цял свят.

  – преподобномъченицата Параскева Римлянка (26 юли), живяла през II век и по апостолски проповядвала на езичниците дори в Рим, столицата на империята. Посечена с меч след жестоки и дълги мъчения, св. Параскева обърнала със смелостта и чудесата си мнозина във вярата. Мощите й по-късно били пренесени в Цариград.

  – великомъченицата Параскева Иконийска (28 октомври), родом от Икония (Мала Азия), отдала живота си на милосърдие и проповед, посечена след много мъчения също с меч по време на гонителя Диоклетиан през 303 година.

  Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

  Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят „своя“ и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци…

  Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава „петък“. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди – символ на Възкресението в неделния ден.

  Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата – от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

  С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм „Св. Три светители“ в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

  Св. Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много поместни църкви. На нея са посветени и много храмове. Редно е, обаче, да различаваме преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век (чествана на 14 октомври). Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий. От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи са почивали в църквата „Св. Петка Търновска“ във Велико Търново. След вековни странствания през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния) и са днес място на поклонници от цял свят.

  – преподобномъченицата Параскева Римлянка (26 юли), живяла през II век и по апостолски проповядвала на езичниците дори в Рим, столицата на империята. Посечена с меч след жестоки и дълги мъчения, св. Параскева обърнала със смелостта и чудесата си мнозина във вярата. Мощите й по-късно били пренесени в Цариград.

  – великомъченицата Параскева Иконийска (28 октомври), родом от Икония (Мала Азия), отдала живота си на милосърдие и проповед, посечена след много мъчения също с меч по време на гонителя Диоклетиан през 303 година.

  

  Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

  Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят „своя“ и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци…

  Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава „петък“. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди – символ на Възкресението в неделния ден.

  Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата – от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

  С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм „Св. Три светители“ в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

  pravoslavieto.com

  Параклиса Света Петка в Охрид

  .

  Църквата „Св. Петка Българска“ в м. Рупите бе завършена, осветена и открита на 14 октомври 1994 г. По-късно в изпълнение на желанието на починалата на 11 август 1996 г. ясновидка фондация „Ванга“ започна изграждането  и на манастир. Приживе Ванга споделяла, че на Петковден преди хиляди години е изригнал вулканът Кожух. Под огнената му лава бил погребан древният град Петра. Пророчицата вярвала, че мястото е необичайно и излъчва особена и непозната енергия, с която тя се зареждала. Над 330 тона мраморен кръст е изграден по заръка на пророчицата на мястото на изгасналия вулкан Кожух.

  
• Европарламентът: Държавите от Евросъюза да спазят ангажиментите си и да приемат България и Румъния в Шенген

  Европейският парламент прие нова резолюция с призив за приемане на България и Румъния в Шенген. Вотът не беше електронен, а с вдигане на ръка. Мнозинството, което гласува „за” резолюцията, беше значително. В нея се подчертава, че България и Румъния са изпълнили всички критерии и това е потвърдено от Парламента и Съвета, както и че основно са преустроили системите си за управление на границите и са направили значителни инвестиции в тази посока.

  Евродепутатите призовават всички държави-членки да вземат решение за разширяване на Шенгенската зона с България и Румъния на базата на изпълнените критерии и изразяват позиция, че не могат да се налагат допълнителни изисквания към страни, които вече са в процес на присъединяване.

  В резолюцията се съдържа и призив към държавите от Евросъюза да спазват ангажиментите си, произтичащи от европейското законодателство, и да не дават приоритет на националния популизъм.

  Също със значително мнозинство бяха отхвърлени текстове, предложени от британския евродепутат-консерватор Тимъти Къркхоуп, според когото само изпълнението на техническите изисквания не е достатъчно и трябва да се отчитат и нивата на организирана престъпност и корупция, които също да фигурират сред критериите за влизане в Шенген.

  Приетата втора резолюция на ЕП, както и първата, също има препоръчителен характер. Тя ще бъде изпратена до ЕК, Европейския съвет и всички държави от ЕС.

  Източник: Фрог.нюз

• Германски политолог и дипломат: България не е правова държава, а се управлява от олигархия

  Корупция и клиентелизъм се ширят по високите етажи на властта, съдебната система работи тромаво, бившите кадри на Държавна сигурност и някогашната номенклатура все още играят на политическата сцена, интелектуалният потенциал напуска страната, младите хора са загърбили принципи и ценности, а уж би трябвало да бъдат т. нар. „ново и необременено поколение“. Това пише в германското списание „Ойропеише Рундшау“ Клаус Шрамайер – германски политолог, добър познавач на България и бивш заместник-посланик на Германия в София. В публикацията, представена в петък от Дойче веле, Шрамайер обобщава, че „България още не е правова държава, а се управлява от олигархия“.

  Изненада както за България, така и за европейските наблюдатели: рейтинговата агенция „Муудис“ направи комплимент на страната, повишавайки благонадеждността й. „Зюддойче Цайтунг“ пък нарича България „примерен финансов ученик“. Да, България е сравнително незасегната от финансовата криза, тъй като все още се намира извън еврозоната. С това обаче сякаш се изчерпват поводите на българите за радост, смята Шрамайер.

  Той обаче констатира, че четири години след приемането в Европейския съюз положението в България почти не се е променило. Сериозни политически скандали и поръчкови убийства все още остават неразследвани, а извършителите или участниците – ненаказани. Хиляди други престъпления се покриват с давност, защото съдебната система е прекалено тромава. Мафиотски групи уж влизат в ареста, но много скоро пак излизат, тъй като съдът не се задоволява с предоставените от прокуратурата доказателства.

  Европейската комисия също не знае накъде, вероятно поради всички скандали, от които става ясно, че както съдът, така и прокуратурата са благоприятна среда за корупция и клиентелизъм, пише Шрамайер и отбелязва, че неефективното правосъдие непрекъснато поражда корупция, доказателств за което са критичните доклади на Еврокомисията. Германският юрист и дипломат предлага по аналогия с Валутния борд в България да се създаде Правосъден борд, чийто кадри ще напътстват и наблюдават българските си колеги.

  ”Водещият принцип на българските политици гласи: променяме законите и създаваме нови институции точно според изискванията на Брюксел, но това в крайна сметка нищо няма да промени, тъй като законите съществуват, за да бъдат нарушавани”, пише Шрамайер.

  Според германския политолог България не се отличава от другите бивши комунистически страни, където цари същият застой в политиката, в здравната и социалната система, образованието, земеделието и икономиката. Той цитира своя колега Клаус Рот, който тълкува случващото се като симптом на „съпротивата срещу модернизация”. Тъкмо в резултат от тази съпротива, обобщава Рот, негативният образ на Алековия герой Бай Ганьо оцелява и продължава да бъде актуален.

  Шрамайер е шокиран от инертността на България, от нежеланието да скъса с комунистическото минало и припомня, че страната все пак членува в НАТО и ЕС. „Какво да кажем за един държавен глава, който е бивш агент на Държавна сигурност, но въпреки това е действащ президент и дори налага вето върху Закона за дипломатическата служба, забраняващ заемането на важни постове в чужбина от бивши агенти на Държавна сигурност?“, реторично пита Шрамайер.

  Той отбелязва, че номенклатурата успява да оцелее сравнително незасегната след промените, да предотврати смяната на политическия елит, обличайки старата икономическа и политическа власт в нови одежди. Горчивата истина е, че България все още не е правова държава, а се управлява от олигархия, обобщава авторът.

  Той търси онези български интелектуалци, които биха се опълчили срещу системата, но стига до тъжния извод, че интелектуалният потенциал на България изтича навън. От 1985 година досега са емигрирали 1.6 милиона души, а други 200 хиляди са твърдо решени да го направят, припомня авторът. Голяма част от тези хора са млади, предприемчиви и интелигенти.

  Българските емигранти напускат страната, според Шрамайер, не толкова по финансови или семейни причини. Решението им по-скоро има политическо измерение – те не желаят да живеят в страна, където техният глас и действия нямат значение, в държава, управлявана от хора като Борисов, Цветанов и ксенофобската, дясно-радикална партия „Атака“.

  Липсата на ефективна образователна и социална политика Шрамайер включва сред основните причини за изостаналостта на България. Бъдещето на една бивша комунистическа страна е в ръцете на „новото и необременено поколение“, а в България него сякаш го няма. Агресията, криминалното поведение, моралната и културна деградация на младежите може да имат пагубни последици, ако не бъдат взети спешни мерки.

  От една променена България ще спечелят всички, убеден е Шрамайер. Не само обикновените граждани, но и политиците, които също биха се чувствали по-сигурни в правова държава, която не застрашава материалното им състояние и защитава децата им.

  Ако успее да се превърне в „една нормална, правова и просперираща държава и с оглед на облаците над Албания, Сърбия, Косово, Македония, Черна Гора, Румъния и Сърбия, България ще изгрее като звезда на балканския небосклон и ще заеме водеща позиция. Тогава ще получи и безусловна подкрепа както от населението си, така и от НАТО и ЕС. Ще бъде уважавана и сочена за пример. И ако това не е съблазнителна перспектива за всички!“, пише в края на статията си Клаус Шрамайер.

   

  Източник:   Mediapool

• БЕЗСМЪРТИЕ. БЕЗПЛАТНО. ВЕДНАГА

  Съхранението на персонална ДНК – начало на безсмъртието

  В момента комерсиално се осъществяват проекти, целящи ДНК секвенция т. е. секвениране (генетична последователност) на целия човешки геном, по желание на отделни индивиди. Ще припомним, че човешкият геном се състои от 3 милиарда и 300 милиона бази. Нормално е скоро в подобен проект да бъде включен и представител на българската нация. Това ще бъде Първия българин, преминал през „работилницата” на Синтезаторът. Постижение е от изключителна важност за българската нация и е съизмеримо с мисията на Георги Иванов, първият българин летял в космоса, героизма на Христо Проданов, първият българин, покорил връх Еверест и т. н.
  Наличието на запис на целия човешки геном означава, че съществува запис на софтуера на дадена конкретна личност. Съгласно няколко международни проекти в възможно към 2030 – 2040 година да се създаде функционираща човешка обвивка и в съчетание с персонален софтуер на човешкия геном да се съживи отново дадена личност. Това е равносилна на Живот след смъртта.

  PERSONAL GENOME PROJECT

  http://www.personalgenomes.org/eligibility.html

  Безплатен проект за секвениране на целия човешки геном.
  Комерсиалното секвениране на целия човешки геном струва около $ 70 000.

  Допустимост и критерии за подбор
  Ние се стремим да се запишат 100 000 доброволци в PGP, въпреки че темповете, с които ще се разшири записаните население е неизвестен.
  Минимални критерии за допустимост на PGP-Бостън
  • Имате ли възможност публично да споделят генетична, здраве и данни черта
  • 21-годишна възраст или по-големи
  • САЩ гражданин или постоянно пребиваващ с карта за постоянно пребиваване в САЩ (USCIS Form I-551)
  • Моля, обърнете внимание, че всеки, който потенциално обект на неправомерно влияние или принуда на главен изследовател (PI), Джордж Чърч, чрез заетостта в лабораторията на PI, или записване в един клас или програма, където на PI осигурява оценка на постиженията на учениците, недопустими за участие в PGP.
  • Ако не отговарят на минималните критерии за допустимост, които могат все още да участват в процеса на скрининг на допустимост, но вие няма да бъдат поканени да се запишат в PGP, докато са изпълнени всички критерии за допустимост.
  Не е гражданин на Съединените щати?
  Ако не сте американски гражданин или постоянно пребиваващ (както е дефинирано по-горе), ние все още биха искали за вас регистрирайте интереса си от участие в обществени геномика изследвания. Ние сме активно за създаване на PGP изследвания със сътрудници в други страни извън САЩ и ние ще се свържем с вас повече информация , ако се регистрирате сега.
  Записването в на PGP
  Ако сте записани в PGP, ние искаме да се разбере, че това може да отнеме значителен период от време, преди да сме в състояние да изпълняват биологичен анализ на всички представени образци. Нашата способност да последователност ви геном, например, ще зависи от нашия успех в осигуряването на финансиране и достъпни услуги за анализ за проучването. Това са всички неща, които са активно работещи към но е трудно да се предскаже колко време ще отнеме това и няма гаранции, че ще бъдем в състояние да предоставят на секвениране на ДНК или други биологични анализ за всеки индивид, който се записва в проучването.
  В допълнение на минималните критерии за допустимост, на PGP ще даде приоритет на кандидатите, които отговарят на един или повече от следните критерии:-възрастни индивиди, физически лица с exsiting exome (> 60% ген кодиране региони) или целия геном последователността на данни, лица с генетично заболяване (рядко или често срещани), лицата от по-слабо представения категория, лицата с пораснали деца, лица с близки членове на семейството, които също търсят записване в PGP (и са издържали приемен изпит), както и физически лица, мотивирани да представлява PGP в различните общности на заинтересованите страни.

  Eligibility and Selection Criteria
  We aim to enroll 100,000 volunteers in the PGP, although the pace at which the enrolled population will expand is unknown.

  Minimum Eligibility Criteria for the PGP-Boston
  • Willing to publicly share genetic, health and trait data
  • 21 years of age or older
  • United States citizen or permanent resident with a United States Permanent Resident Card (USCIS Form I-551)
  • Please note that anyone potentially subject to undue influence or coercion by the principal investigator (PI), George Church, via employment in the PI’s lab or enrollment in a class or program where the PI provides evaluation of student performance, is ineligible to participate in the PGP.
  • If you do not meet the minimum eligibility criteria you may still participate in the eligibility screening process, but you will not be invited to enroll in the PGP until all eligibility criteria are met.
  Not a citizen of the United States?
  If you are not a U.S. citizen or a permanent resident (as defined above), we still would like for you to register your interest in participating in public genomics research. We are actively establishing PGP research studies with collaborators in other countries outside the United States and we will contact you with you more information if you register now.
  Enrollment in the PGP
  If you are enrolled in the PGP, we want you to understand that it may take a considerable amount of time before we are able to perform biological analysis on any submitted specimens. Our ability to sequence your genome, for example, will depend on our success in securing funding and affordable analysis services for the study. These are all things we are actively working toward, but it is difficult to predict how long it will take and there are no guarantees that we will be able to provide DNA sequencing or other biological analysis for every individual who enrolls in the study.
  In addition to the minimum eligibility criteria, the PGP will give priority to applicants who also satisfy one or more of the following criteria: older individuals, individuals with exsiting exome (>60% gene coding regions) or whole genome sequence data, individuals with a known genetic disease (rare or common), individuals from an under-represented category, individuals with grown children, individuals with immediate family members who also seek enrollment in the PGP (and have passed the entrance exam), and individuals motivated to represent the PGP in various stakeholder communities.

• Новини от България

  13 Октомври 2011

  Взривиха колата на Сашо Диков пред дома му.

  Инцидентът стана в столичния квартал „Гоце Делчев“.

  Читатели на Информациoнна агенция КРОСС съобщиха, че са чули експлозия. Тя е била в района на бул. „Тодор Каблешков“ и ул. „Луи Айер“.

  Бомбата е сложена пред предната лява гума, части от автомобила са се разхвърчали на 5 – 6 метра.

  „След като пуснеш веднъж мутрите и оперативните работници в политиката може да очакваш да правят това което е естествено от тях“ – каза в интервю за БТВ политологът Огнян Минчев.

  В общественото пространство навлязоха хора с примитивно мислене, но за щастие те са достатъчно провинциални, за да повлияят на резултатите от изборите дори с подобни взривове. Не може да не отбележим странната повторяемост с взрива пред Галерия, когато също у нас имаше еврокомисари, убеден е Минчев.

  Да се надяваме тогава те да идват по-рядко, шеговито подхвърли социологът Кольо Колев. Интерес от взрива срещу Сашо Диков има този, който ще спечели от нагнетяване на напрежението. Със сигурност това е провокация и затова вероятно няма да се стигне до извършителя на взрива, убеден е Колев.

  –––––––––––––-

  Атанас Семов, кандидат-президент от РЗС, в интервю за бТВ, „Тази сутрин”
  
  Водещ: Следващият ни гост е Атанас Семов, кандидат-президент от РЗС, който поиска и Законът за радио и телевизия му дава право, , чл.18 да даде право на отговор, добро утро, добре дошли.

  Атанас Семов: Добро утро.

  Водещ: Доколкото разбирам, то е свързано с реплики и изречения, произнесени в понеделник, ако не бъркам, тогава ни гостува господин Росен Плевнелиев и госпожа Маргарита Попова, тук на вашето място бяха те. Имаше реплики, тука си ги подчертах, и ще ги цитирам – „Защо РЗС се разхождат с едни билбордове по цялата страна, по магистралите, с които също манипулират. Те не могат да уволнят Бойко Борисов, те могат да уволнят само секретарките си. Дори Семов да бъде избран за президент, той не уволнява”. Малко по-надолу в текста – „С папки и манипулации избори не се печелят, това и българите го доказват с действията си. В момента, в който Семов обясняваше по медиите как аз имам черен печат за Германия, аз бях на среща с канцлера Меркел.” – край на цитат от думите на Росен Плевнелиев. Това, всъщност е аргумента да поискате право на отговор?

  Атанас Семов: Да, поисках право на отговор, защото не е предвиден друг механизъм. Няма друг начин човек да получи достъп до информационното пространство, което контролирате. Същите тези билбордове, за които говори Росен Плевнелиев…

  Водещ: Извинявайте, само да ви кажа, че сте за трети път в студиото в рамките на кампанията – веднъж сам гостувахте при Ани, веднъж бяхте с госпожа Станчева при нас и сега ви даваме достъп…

  Атанас Семов: Вие ли ще говорите в тази минута и половина, която трябваше да си извоювам, или аз?

  Водещ: Добре, минута и половина… давайте.

  Атанас Семов: Тези билбордове, за които говорите, бяха поставени за да могат хората да чуят част от истината, която чрез големите медии не може да се чуе. Сега ми давате минута и половина, единствено във време различно от това, в което Росен Плевнелиев изръси своите твърдения и това е част от информационното затъмнение около дейността на РЗС, срещу която аз възразявам. Както не отразихте вчера огромният политически протест срещу Цветан Цветанов с искане за оставката му, която цели и вас да освободи от Цветанов, който хем ви подслушва, хем ви диктува в слушалката и поставя невиждан политически натиск над медиите. И вие за съжаление го знаете добре. Аз, честно казано, ви съчувствам за това. Това, което е важно да се разбере, е че господин Плевнелиев излъга преди няколко дни, защото ако бяхте отразили нашата пресконференция преди месец, щяхте да знаете, че аз оповестих за черния печат в паспорта му седмица преди той да замине за Германия. И той замина за Германия, за да се опита с пиар действия да изчисти имиджа си от този факт, смятайки, че някой ще се върже от наивното внушение, че е нямал черен печат, след като сега се пътува свободно. Държа много ясно да се разбере и да се чуе от вашето студио, че в петък ние ще оповестим, тъй като очевидно няма разследваща журналистика, която да направи това сама, ще оповестим подробен анализ на данните за дейността на фирмите на Росен Плевнелиев в Германия и в България, които показват, че са извършени осигурителни и данъчни престъпления. И ако вие не отразите тази пресконференция в петък, в 13 часа, ще считаме, че не просто налагате информационно затъмнение, а ставате съучастници в неговите престъпления. Това, което трябва българският народ да знае е, че това е един тежко зависим човек. Бойко Борисов го държи чрез тези факти в биографията му и именно затова издига него за президент, защото там му трябва послушен президент, който да осъществи удобни за правителството назначения в ръководството на съдебната власт, главният прокурор и председателят на Върховния касационен съд, които да пазят гърба на днешното корумпирано правителство.

  Водещ: Добре, господин Семов. Получихте повече време, отколкото… като се позовавате на този закон…

  Атанас Семов: Вие се позовахте на него, аз се позовах на правото на българите да знаят истината.

  Водещ: …времетраенето на отговора не може да надвишава времетраенето на оспорваната част от предаването. Само би трябвало да кажа и аз тук, относно упреците към нашата работа, че кога, какво и кой да отразяваме, преценяваме ние, господин Цветанов не ни диктува в слушалката. Той е един от заявявалите открито недоволство от начина, по който протичат интервютата с него, точно в това студио…

  Атанас Семов: Господин Цветанов осъществява невиждан натиск на медиите, включително и на вас.

  Водещ: …е бил недоволен от начина и го е заявявал публично, по който се поставят някои теми. Това не ни е пречило ние да си вършим работата и да упорстваме…

  Атанас Семов: Отразете данните за престъпленията на Плевнелиев утре…

  Водещ: …така че, не ни съчувствайте, нямаме нужда от вашето съчувствие, не ни поставяйте условия какво да отразяваме и какво не…

  Атанас Семов: Не ви поставям условия.

  Водещ: … ние се ръководим от интереса на нашата публика, работим с рейтинги. Което е интересно и което преценим го отразяваме…

  Атанас Семов: Прикриването на информация също е съучастничество и вие го знаете.

  Водещ: Другото, което бих могъл да кажа е, че вие получихте възможност да участвате и се знае, че това са абсолютно безплатни участия на всички политици и парламентарни кандидати…

  Атанас Семов: Е, то оставаше и да са платени.

  Водещ: … защото един друг кандидат-президент твърди, че си ходим едва ли не с пари тука и се плаща… Уточнението, което правя още веднъж, в името на истината е, че вие гостувахте и с госпожа Станчева, също така имаше дефиле и вие сам участвахте, сега идвате за трети път и получихте повече време, отколкото бихме могли, ако сме стриктни, да ви дадем.

  Атанас Семов: Моето време тепърва предстои и държа да се знае и вие да го знаете, за да сте свободни и спокойни, че времето на страха свърши.

  Водещ: Благодаря.

  ––

  Copyright © CROSS Agency Ltd.

• София събира елита на световната организацията на интелигентните

  За първи път България е домакин на среща на върха на „Менса Интернешънъл”

  В периода от 13 до 17 октомври София ще бъде домакин на официалната годишна среща на Международния борд на директорите на „Менса Интернешънъл”, световната организация за хора с висок коефициент на интелигентност. Утре, 14 октомври, в 12.30 часа в Хотел Кемпински-Зографски ще се проведе специална пресконференция.

  Тази година се навършват 65 години от създаването на световната организация „Менса”, а у нас отбелязваме 20 годишнина от създаването на „Менса България”. Очаква се да присъстват делегати от цял свят, както и гости от Балканите – Сърбия, Македония и Хърватска.
  Целта на събирането е да окуражи и вдъхнови местните групи, да се дискутират въпроси с глобален и вътрешен характер, да се обмени опит в стимулирането на дейността в областта на идентификацията и обучението на интелектуално надарени деца и ученици и да се подпомогне растежа на организацията. Срещата тази година се провежда с активното участие на „Менса България” и ще бъдат организирани и други интересни придружаващи събития.

  „Това без съмнение е признание за нас, за работата ни в страната, а и съвпада с 20-годишнината на българската организация.” – това заяви за БНР Боян Александров, член на Управителния съвет на „Менса България”.

  „Менса” е най-старата и най-масовата международна организация за хора с висок коефициент на интелигентност. Учредена е през 1946 година в Англия от юристите Роланд Берил и д-р Ланселот Уеър. Те имали идея да създадат общност, единственото условие за членство в която да бъде високият коефициент на интелигентност (IQ). Понастоящем „Менса” обединява над 100 000 души от над 100 държави. Началото на българския й клон е поставено през 1991 година. Оттогава над 2000 българи са решили теста на ниво, позволяващо им членство в организацията. Постоянните й членове у нас са 600 души от цялата страна, на различна възраст и с различни професии.
  Пред БНР г-н Александров каза още: „Целта на „Менса” е да открива и подпомага интелигентността във всичките й форми. Има много видове интелигентност: словесна, математическа, музикална… Начините, по които „Менса” може да помогне, са спонсорство, откриване на таланти, помощ за държавните и образователните институции. Използвам възможността да кажа, че българчетата са ученолюбиви, интелигентни, можещи. Доказателство за това са ежегодните награди от различни международни олимпиади по естествени науки, по математика, показващи, че в България има наистина много интелигентни деца.”
  По-лесно ли се справят с предизвикателствата в живота хората с висок IQ?
  „Помага дотолкова, доколкото трябва да се използва правилно, е отговорът на Боян Александров. – Същото е, както ако разполагате със супермощен компютър. Въпрос на личен избор е дали ще го употребите за пасианси или за сериозна работа. Така е и с интелекта и той може да бъде използван както за сериозни задачи, така и за нещо не много ангажиращо.”
  Председател на „Менса България” е Даниела Симидчиева. Тя е сред хората в света с най-високо IQ – 192 по теста на Джон Рейвън от 200 възможни, при среден показател от него около 100. В момента тя е замразила председателското си място заради участие в предизборната надпревара у нас през октомврю – вижте първото и политическо интервю дадено за Еврочикаго (линк) .
  Поради тази причина на срещата на върха в София нашата страна ще бъде представена от Галя Божинова, заместник-председател на „Менса България”. Гостите от чужбина ще имат възможност да видят емблематични за страната ни паметници на културата като Боянската църква, Рилския и Бачковския манастири, Асеновата крепост, тракийския култов комплекс при Старосел, да посетят градовете Пловдив, Копривщица и Казанлък.

  За допълнителна информация: www.ibd2011.org

• От стриптиз-бара до “Алкоголя” (Концерт на Горан Брегович)

  14 октября, 8.00 pm. Чикагский симфонический центр. Концерт Горана Бреговича и “Свадебного и похоронного оркестра”. В один из прошлых приездов музыканта в Чикаго мне удалось побеседовать с ним. Представляю вашему вниманию фрагменты нашей беседы.

  –          Я родился в Сараево. Мой отец был полковником Югославской народной армии. Он любил музыку, как любитель играл на скрипке и мечтал, чтобы я стал профессиональным скрипачом. Родители отправили меня в музыкальную школу. Но я был умным мальчиком и вскоре смекнул, что девочки предпочитают гитаристов. Так и не закончив скрипичную школу, стал осваивать гитару. С пятнадцати лет я играл с музыкантами, которые были гораздо старше меня по возрасту, в семнадцать – уже играл на гитаре в стриптиз-баре. Я думаю, что видел больше обнаженных женщин, чем все юноши моего возраста в бывшей Югославии. А дело происходило в коммунистические времена… В восемнадцать лет я уехал в Италию, какое-то время жил в Неаполе, но потом вернулся домой и поступил на философский факультет Сараевского университета. Учился четыре года, но профессором так и не стал. За два года до окончания учебы я записал первый альбом и стал звездой рок-н-ролла в Югославии. Времена были такие, что стать профессором философии означало стать профессором по марксизму. Я убежал от этой судьбы и выбрал музыку.

  –          Где вы встретили войну?

  –          Мне повезло, я не был в Сараево, когда началась война. Я был в Париже, писал музыку к фильму “Аризонская мечта”. Мой дом был разрушен, я оказался в изгнании и начал новую жизнь. Во время войны писал музыку к кино. Этим я занимался четыре военных года.

  –          И продолжаете этим заниматься?

  –          У меня был непродолжительный период увлечения кино. Я стал писать музыку к кино, когда у меня было недостаточно денег и недостаточно славы. Это была своего рода забава для меня. Но в последние годы я редко работаю в киноиндустрии. Моя музыка слишком мелодична для кино. Я не такой хороший кинокомпозитор и не стремлюсь работать в кино.

  –          Как встретил вас Париж?

  –          Непросто было в житейском плане, но в смысле творчества Париж всегда был и остается одним из центров культуры и центров эмиграции мастеров культуры. Париж – хорошая стартовая точка для музыканта.

  –          У вас есть любимое место в Париже?

  –          Когда я был молодым, я купил небольшую квартиру в районе Маре, третьем округе Парижа. Вот этот район я очень люблю.

  –          В какой степени ваша музыка отражает влияние балканских традиций?

  –          Трудно избежать влияния музыкальных традиций. Я – балканский композитор, и в моих произведениях сильно влияние балканских народных напевов.

  –          Несколько лет назад в одном из интервью вы сказали: “Я – композитор из маленькой страны”. Мне кажется, с каждым годом вы становитесь более космополитичным.

  –          Это не я, это мир становится более космополитичным. Но мне очень приятно, что композитор из маленькой страны, имеющей свою музыкальную культуру, находит слушателя в России, Европе, Америке. Не знаю, спасет ли красота мир, но это более вероятно, чем бомбы.

  –          Как бы вы определили стиль вашей музыки?

  –          Я – современный композитор, но моя современная музыка звучит так, как будто она была написана очень давно. Моя современность очень стара. Это современная музыка с одной очень старой пластинки.

  –          Как у вас появилась идея создать “Свадебный и похоронный оркестр”?

  –          Во время моего первого гастрольного тура по Европе я использовал большой симфонический оркестр. Но моя музыка несколько иная, для ее исполнения мне не нужны все инструменты. Я стал трансформировать оркестр, подгоняя его под мою музыку, заменил некоторые традиционные классические инструменты народными балканскими, пригласил солисток из Болгарии и цыганских духовиков. Главная часть оркестра – духовая группа, типичная для балканского свадебного и похоронного оркестра. На Балканах существует традиция духовых оркестров. Эта традиция идет со времен турецкой оккупации. Дело в том, что во время войн против турок, балканских войн, во время Первой мировой войны никаких музыкальных академий не было и в помине, не было своих, специально обученных военных оркестров, а музыка была нужна. И тогда придумали вот что. Военные закупили духовые инструменты и отдали их цыганам. А цыгане могут за полдня научиться играть на любом музыкальном инструменте. Поэтому военную музыку заиграли цыгане. А где цыгане, там игра на свадьбах и похоронах. Люди, простившись с покойником, собираются вместе, слушают и поют любимую музыку того, кого они только что проводили. То есть, по сути дела, одна и та же музыка играется и на свадьбах, и на поминках. И мои музыканты до встречи со мной часто играли на свадьбах и похоронах. Я в шутку стал называть оркестр свадебным и похоронным. Название понравилось и мне, и музыкантам, и так оно и прижилось. С тех пор мы – “Свадебный и похоронный оркестр”. Знаете, я композитор из тех мест, где нет классической музыки. Вся наша музыка на протяжении столетий писалась во время распития алкогольных напитков. Почему я должен делать для себя исключение?

  –          Что для вас музыка: призвание, хобби, образ жизни?

  –          Я никогда не делал ничего другого, кроме занятий музыкой. Я – счастливый человек. Всю жизнь делаю то, что мне интересно, и то, что мне нравится. Со времен, когда я играл в стриптиз-баре, и до сегодняшнего дня я получаю удовольствие от того, что делаю.

  Билеты на все концерты Чикагского симфонического оркестра можно заказать на сайте www.cso.org, по телефону 312-294-3000 или в кассе театра по адресу: 220 South Michigan Avenue, Chicago, IL 60604.

• Първанов отново отсъства от един телевизионен дебат и пак спечели от това

  Автор: Иво Инджев

  Преди пет години в разгара на кандидатпрезиденската кампания моя милост зададе един неприятен за президента Първанов въпрос и освен на личното заклеймяване с нарочна декларация от страна на обидения властник се натъкна също на организираната престъпност срещу свободното слово, командвана от най-високо място в държавата и днес. Смятам обаче да продължа с въпросите.

  Защо кандидатът на Първанов за президент Ивайло Калфин си позволи да се гаври безнаказано с кандидата на Бойко Борисов за президент Росен Плевнелиев в първия, прехвален веднага като „изключително силен” телевизионен дебат между двете протежета на своите шефове?

  Много просто: защото имат всъщност един и същи началник с тази разлика, че за Калфин той е повод за публична гордост, докато на Плевнелиев не е позволено да съобщи зависимостта на Борисов от Първанов, която , по всичко личи, е достатъчно голяма, за да осигурява пълен комфорт на празидента в определянето на правилата на лицемерната игра пред публиката.

  Водещият Бареков явно е бил предупреден какво да не пита. Възможно ли е да „разходиш” събеседниците си по всички възможни магистрали на управленското и политическото минало, но в рамките на два часа да „пропуснеш” точно въпроса за оценката на изминалите 10 години под главното командване на Първанов, за чието наследство двамата претендират? Кой на този свят приема чекмедже без ревизия, освен някой много близък на досегашния бакалин?

  Също така никой никъде не смее да повдигне интересният въпрос, какво доведе двамата претенденти в една телевизия, която не е сред лидерите на медийната сергия, но пък е близка до властта – досущ като една банка, която не е сред големите на банковия пазар, но е водеща в приютяването на държавни пари, т.е., наши, с които изкупува медии и политическо влияние в непропорционални за себе си (но подходящи за по-вишестоящи) мащаби.

  Сбъднаха се най-лошите ми подозрения, че Борисов е в сговор с Първанов. Въпреки всички заблуждаващи маневри пред публиката, това си пролича по начина, по който Плевнелиев беше принуден да търпи да бъде наричан „лъжец” от кандидата на Първанов за президент, който много добре знае, че може да си го позволи, защото на номинирания от Борисов министър в оставка очевидно му е забранено да навлиза в ловния резерват на тандема Борисов-Първанов.

  Ако преди съм се надявал,че това ще си останат съмнения, сега вече ме убедиха. Защото нито веднъж Плевнелиев не контрира Калфин, когато хвалеше ментора си Първанов и едновременно агресивно налагаше с тоягата на менторството самия Борисов. „Озадачаващо” за мислещата публиката Плевнелиев „пощади” Калфин дори когато даде за пример „социалния президент” Първанов.

  Нападателният бивш съветник на Първанов спокойно се гавреше с Плевнелиев, а той не посмя да го уязви със същото като го изобличи, че не представя себе си, а действа от името на шефа си. При това би било напълно заслужено – Калфин е 100 % проекция на Първанов и беше спряган дори за шеф на проекта му АБВ. Жалко!

  Жалко е не само по лична за мен причина- познавам Росен Плевнелиев вероятно доста по-отдавна от Борисов. Надявах се…Но се оказа, че и той спазва стриктно основополагащото условие да си в ГЕРБ или с ГЕРБ: нито дума за Първанов. Точно това поиска от учредителния конгрес на партията самият Борисов, когато заяви от трибуната и пред многомилионната аудитория на телевизиите, че никой в ГЕРБ няма право да говори за Първанов, а само той лично щял да го прави. Така и стана. Никой, дори и човекът, определен да наследи Първанов, не посмя да престъпи заповедта.

  Да издам една „тайна” като за щаба на Плевнелиев: на „Позитано” доста хора биха се зарадвали да чуят критика срещу Първанов, макар да не си го признават публично и ще бъдат принудени да го приемат обратно като началник, когато след изборите яхне отново БСП. Същото се отнася и до част червените избиратели.

  Фактът, че Плевнелиев е принуден да се лиши от този скрит потенциал за подкрепа допълнително, макар и косвено, показва липсата на всякаква логика в щаденето на Първанов, освен една: забранено е да се ловува в неговата територия и стриктното спазване на тази забрана демонстрира кой наистина командва парада. Жалко е, че ни готвят явен и скрит вариант за продължаване на президентското статукво – според мен Плевнелиев не е „човек” на Първанов, но е приел да му спазва условията и това е достатъчно пагубно.

  Тази комбинация вече са ни я разигравали зад гърба, макар и да беше дълбоко законспирирана (ако съм знаел тогава, щях да го кажа в интервюто си за „Ню Йорк таймс”, когато се обадиха да ме попитат за изненадващото избиране на Бокова за генерален секретар на ЮНЕСКО, лансирана еднолично от Първанов без абсолютно никаква селекция и конкуренция).

  За нея стана ясно от един разсекретен американски доклад, че всъщност е била истинският играч на Москва. Кремъл пусна заблуждаващо по пистата руски заместник-министър, за да се провали предсказуемо за отклоняване на вниманието, предлагайки от името на Русия на практика официален подкуп на ЮНЕСКО от 20 милиона евро – нещо, което веднага го обрече на неизбираемост, тъй като организацията не може да си позволи скандала с подобна явна оферта за купуване на журито.

  Последва мощна международна компроматна акция срещу фаворита за поста Бенита Фереро – Валднер, която се оттегли и на върха се оказа аутсайдера Бокова – с могъщата задкулисна подкрепа на Кремъл, както се изясни след това. Оказа се също, че Бокова си била изключително близка с бившия руски посланик в София Авдеев (издигнат след това от Путин за руски министър на културата вероятно за заслуги и при проникването в световното министерство на културата, каквато е ЮНЕСКО), с когото българката също най-случайно изкарва паралелен посланически мандат в Париж.

  Какво съгласуване, какъв синхрон и без да има съюзнически договор! От НАТО ряпа да ядат, а от Брюксел – съответното зеле да пасат ! Но да не се отклонявам от темата, макар тя да си е все същата по въпроса как ни манипулират – а и не само нас.

  Ако не е вярно, че Борисов и Първанов са в таен сговор, защо се срещат тайно?
  Ако го правеха заради прословутата необходимост от поддържане на отношенията между институциите, защо се крият?

  Ще се намери ли храбра медия в България (или достатъчно заинтригувана в чужбина) да прати разследващи репортери в Правец и да поразпита колко пъти и колко често Първанов и Борисов ядат чевермета в хотела на най-важния олигарх в България, руския служител Валентин Златев, където по едно интересно съвпадение почина внезапно в разцвета на силите си Михаил Миков – Бирата, чието име стана нарицателно за връзката между Първанов и Борисов в покровителстването на бизнесмени от техния кръг? Няма човек, няма потенциален изобличител, нали!

  Едно е сигурно за дебата- две мнения няма(ше) спрямо (отново) отсъстващия Първанов. Това вече се превръща в рецидивизъм: Първанов спечели предишния си мандат чрез отсъствие от дебата и сега е на път да го постигне отново.

  Дали пък не са се разбрали с Борисов за следващите стъпки – не така явно, но точно както батковците им от Кремъл Путин и Медведев се менкат да яздят руския народ, така и тук са се прицелили (в нас) по схемата „раз(пре)деляй (постовете) и владей”! Очень оригинально!

  http://ivo.bg/

• <<
• 1
...
• 278
• 279
• 280
• 281
• 282
• 283
• 284
• 285
• 286
• 287
• 288
...
• 414
• >>