Авторски
- Трето издание на годишната награда „ Българка на годината” на ДАБЧ
В деня на св. Злата Мъгленска Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) към Министерския съвет на Република България обявява начало на третото издание на годишното отличие „Българка на годината”, с която ще удостои наши сънароднички, живеещи извън страната със съществен принос в:
опазването и развитието на българското национално самосъзнание и културна идентичност;
обществено значими дейности в областта на културата, изкуството, образованието, науката и други;
защита на българското национално достойнство;
дейността на българските общности по света;
активни организатори, участници или дарители в благотворителни акции, хуманитарни проекти, посветени на България.
С тази инициатива ДАБЧ иска да обърне внимание на нашето общество към ролята на българските жени в чужбина, които заслужават признание и насърчителна подкрепа в усилията им към отстояване на българската духовност и култура.
Годишното отличие на ДАБЧ е посветено на българската светица Злата Мъгленска, която символизира по убедителен начин: традиционните добродетелите на българката, красотата на българката, твърдостта и волята на българката в най-тежки ситуации, жертво-готовността на българската жена в името на висши идеи и в името на другите хора, неприемането на насилието, вкорененото у българката човешко достойнство, съзнанието за равенство между хората и половете, единството на българския народ, независимо от някогашни и съвременни държавни граници, българския дух извън пределите на днешна България.
РЕГЛАМЕНТ
1. За годишната награда „Българка на годината” на името на Св. Злата Мъгленска могат да бъдат номинирани българки с активна професионална и обществена дейност през годината и за цялостно творчество.
2. Предложения за номиниране на кандидатки за Годишното отличие „Българка на годината” на ДАБЧ ще се приемат от:
български дружества и организации от чужбина и техни партньори в България;
български медии от страната и чужбина;
организирали се за конкретна номинация инициативни групи от българи от страната и чужбина.3. Предложенията за отличаване с наградата „Българка на годината 2011” на наши сънароднички от чужбина трябва да съдържат в писмен вид мотиви за номиниране на конкретна личност, както и биографична справка на номинирания. Също така могат да бъдат допълвани със снимков или друг аудио-визуален материал.
4. Краен срок за предложения: до 31 декември 2011 г.
5. Изпращайте вашите предложения на следния адрес:
Държавна агенция за българите в чужбина
bul. Dondukov 2А,
Sofia 1000, Bulgaria
/за отличието „Българка на годината”/или на e-mail: [email protected]6. За допълнителна информация:
Иванка Славчева, гл. експерт, ДАБЧ
[email protected]Лили Спасова, ст. експерт, ДАБЧ
[email protected]Повече информация за св. Злата Мъгленска и историята на отличието може да прочетете на следните линкове:
Православен календар: Св. великомъченица Злата Мъгленска
Награда „Злата Мъгленска“ за българка, живееща в чужбина
Костадинка Кунева и Спаска Митрова с награда БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2009
ДАБЧ обявява начало на второто издание на годишната награда Българка на година
ДАБЧ ще връчи отличието „Българка на годината 2010″
Калинка Кюпер от Германия получи отличието „Българка на годината 2010”
Икона на св. Злата в храма "Свети Седмочисленици" в София Св. великомъченица Злата Мъгленска живяла по време на турското робство в България. Родила се в бедно семейство в село Слатино, Мъгленска епархия. (Мъглен – средновековен български град, епископско седалище в Южна Македония (днешна Гърция), съществувал до XVIII век). Била рядко красива, смирена, благочестива, с чисто сърце и твърда вяра в Господа.
Млад турчин я издебнал и отвлякъл. Поискал от нея да се отрече от вярата си и да се ожени за него. Тя не склонила дори пред молбите на близките си да се отрече от християнската вяра. Турците дълго и безмилостно я изтезавали, а подир това я обесили и насекли на късове тялото й. Пречистена в огъня на страданията, св. Злата предала душата си на Бога на 18 октомври 1795 година.
- The winners of Chicago Filmfest 2011
The 47th Chicago International Film Festival gave its top award, a Gold Hugo for Best Film, to Aki Kaurismaki’s drama „Le Havre (Finland/France). Idrissa, an illegal immigrant, finds allies in a French port city. On Friday, Michael Kutza, the festival’s founder and artistic director, and programmer Mimi Plauche, announced decisions of five-member International Feature jury that weighed 17 different features in competition.
The second-place Silver Hugo went to „Cairo 678.“ A Silver Hugo for Best Actor went to Maged El Kedwany from that Egyptian drama.
„The Forgiveness of Blood“ (US/ Albania) earned co-writers Joshua Marston and Andamion Murataj a Silver Hugo for Best Screenplay. In the New Directors Competition, „The Good Son“ (Finland) beat 13 other features for the Gold Hugo. A Silver Hugo was bestowed on „Volcano“ (Iceland/ Denmark), the debut of Runar Runarsson.
Here is how the winning „Le Havre“ was described by Sun-Times film critic Roger Ebert: „To describe any film by the deadpan Finnish director Aki Kaurismaki as upbeat may seem unexpected, and indeed this is no comedy, but it’s more tender and hopeful than his usual brilliant work. A shoeshine man (André Wilms) in the French port city encounters a young African boy who hoped to enter Europe hidden in a container. Taking him in, he enlists his wife and neighbors to hide him, and goes to extraordinary lengths to reunite him with his mother in London. Kaurismaki’s usual flat, objective gaze is employed, and his favorite actress, the usually glum Kati Outinen, plays the wife. Like all his films, compulsively involving.“
In the Docufest Competition, Serbian director Mila Turajlic scored a Gold Hugo for her „Cinema Kominsto,“ an ironic and elegiac look at the film industry in the former Yugoslavia.
Jurors for the After Dark Competition saluted „Snowtown“ (Australia) and „A Lonely Place to Die“ (UK).
Among the short films winning prizes are „The Eagleman Stag“ and „The Unliving,“ a Swedish zombie drama whose „idiosyncratic detailing“ the jury admired.
„L Train,“ beautifully made by Anna Musso during a blizzard, won the Chicago Award.
Presented by Cinema/ Chicago, the Chicago International Film Festival continues through Thursday with a Closing Night Presentation of Michel Hazanavicius’s „The Artist.“ This black-and-white salute to silent-era stars won the Founder’s Award, which is given by Kutza to a „film across all categories that captures the spirit“ of the festival.
By Bill Stamets
„The best film you will likely see at this years Chicago Film Festival is the final one, the closing night presentation: The Artist, a beautiful black-and-white, largely silent (as in dialogue-free) offering from France starring one of that nation’s biggest stars, Jean Dujardin (the lead in the wildly successful OSS 117 franchise, which, like The Artist, are directed by Michel Hazanavicius). What’s especially fun about this movie is that it’s actually about the last hurrah of silent films in America (the film features a handful of American actors) and concerns a world-famous actor who meets a pretty extra on one of his film sets, and as his star descends, hers begins to rise. This is a movie about loving movies – it celebrates the art form in ways I’ve never seen, and it’s easily one of the best things you’ll see all year.“ Steve ProkopyThe Closing Night film The Artist ( tomorrow Thursday Oct 20, 7:00pm) is now Rush Tickets Only.
47-ят Чикагски интернационален филмов фестивал бе открит
Chicago International Film Festival 2011
- Кандидат-президентите, видени през американски дипломатически доклади
Сайтът Биволъ е потърсил в базата данни с американски дипломатически доклади, изтекли в Уикилийкс, информация за българските кандидат-президенти. В интерес на информирания избор, както пише Биволъ. Кандидатите са представени по азбучен ред.
Калфин – Мистър „Йес сър“. Пред САЩ – атлантист, пред народа – ляв
За една година от поемането на поста външен министър Калфин е казал „да“ на американците по почти всички големи въпроси на външната политика – отбелязва Байърли през 2006. По ключовите въпроси на енергетиката в правителството на Станишев има два полюса: Румен Овчаров, фаворизиращ руските енергийни проекти, и Калфин, който се доближава до американската гледна точка за нуждата от диверсификация.
В края на 2007 г. по повод предстоящата среща на държавния секретар Кондолиза Райс с Калфин, посланик Байърли праща конспект на шефа си за позицията на България по основните въпроси на американската външна политика и някои български вътрешнополитически теми, които САЩ наблюдават [07SOFIA1397]. Калфин е представен като „звездата“ в кабинета, близък едновременно до Станишев и Първанов и с висок рейтинг на одобрение в Брюксел. Още по-добре, той непоколебимо вярва в българските евроатлантически връзки, въпреки отделни левичарски забежки, които според посланика са „за публична консумация“.
През 2009 г. в грама с най-високо ниво на класификация [09SOFIA159] шарже д’афер Караянис характеризира Калфин като „интелигентен, опитен, чувствителен, честен“. Той е твърд съюзник на САЩ за Афганистан и политиката им за регионална сигурност в Югоизточна Европа и Черноморския регион. Калфин показва дипломатически умения и на вътрешнополитическия фронт, като балансира в натегнатите отношения между Станишев и Първанов, позиционира се над политическата посредственост и има потенциал да остане влиятелен дори след наближаващите парламентарни избори.
Кунева – Българското европейско лице в Брюксел с дълбок афинитет към американците
Номинацията на Меглена Кунева за еврокомисар е подробно отразена в грама на посланик Байърли от ноември 2006 г. [06SOFIA1518]
Представена като една от най-уважаваните политически фигури в България, Кунева е преминала през трудни моменти до номинацията заради вътрешнопартиен натиск в БСП. Силно лоби, предвождано от външния министър Ивайло Калфин е притискало Станишев в продължение на месеци, за да номинира Ирина Бокова.
Самата Меглена Кунева е била твърде несигурна за номинацията и, изтощена от лобистките борби в правителството, е потърсила посланика, за да получи американска подкрепа за кандидатурата си. Байърли не казва дали се е намесил пред българския премиер, но тълкува, че номинацията на Кунева е своеобразен обрат, след като Станишев е разгледал „по-широката стратегическа картина на нещата“. Това било ход, за да си осигури лоялността на коалиционния партньор Симеон и за да се хареса на Брюксел, който също подкрепял Кунева.
Първоначално считана за технократ, Кунева е спечелила признание като политик и дипломат в процеса на преговорите за присъединяване към ЕС, прокарвайки реформи и подготвяйки общественото мнение за бъдещото членство. Посланикът не пести суперлативи за качествата на Кунева и подробно изброява точките от „впечатляващата“ биография на „българското европейско лице в Брюксел“.
Освен това Кунева има дълбок афинитет към американците и САЩ. Говорейки за „фантастичните“ години на следването си в Джорджтаун, очите на Кунева се навлажнили – разказва посланикът. Подчертавайки този тънък психологически момент Байърли обобщава, че в лицето на Кунева американците печелят съюзник в Европейската комисия.
Байърли познава добре Кунева и от предишни разговори, в които като европейски министър, а по-късно главен преговарящ за присъединяването тя подробно е коментирала европейските доклади, плана за действие, трудностите и постиженията на страната в преговорния процес [05SOFIA137],[05SOFIA1785], [06SOFIA827].
В един от разговорите Кунева е признала, че НДСВ се нуждае от тройната коалиция, за да оцелее и няма да напусне властта след присъединяването през 2007, защото предсрочните избори биха били катастрофални за партията.
Петров – изнудване, рекет и сексуална експлоатация
Из грамата на Джеймс Пардю, озаглавена „Българската организирана престъпност“ [05SOFIA1207] (превод на български): …АЛЕКСЕЙ ИЛИЕВ ПЕТРОВ (български гражданин, роден на 23-ти април, 1962 г.) е бивш офицер в елитната специална част за борба срещу тероризма. Той и групировката му от бивши военни командоси (известни и като „барети“) се занимават много активно със застрахователна дейност чрез ЛЕВСКИ СПАРТАК ИНШУРЪНС (известна преди това като „АПОЛО § БАЛКАН“ и „СПАРТАК“). Петров притежава и най-голямата таксиметрова фирма в София, ТАКСИ ЕКСПРЕС, с повече от 3 500 коли. Смята се, че участието на Петров в Такси С Експрес, Левски Спартак и други компании с името Спартак се прикрива като израелска инвестиция. Петров е тясно свързан с бившия израелски посланик в София Дейвид Коен. Друг член на групировката ЗЛАТОМИР ИВАНОВ (български гражданин с прякор „БАРЕТАТА“) беше директор на АПОЛО § БАЛКАН, а в момента е директор на АРКУС СЕКЮРИТИ. Иванов ръководи контрабандните дейности на групировката, както и изнудването и рекета. Смята се, че групировката има най-голям дял в бизнеса за ескорт и интимни услуги в София, които са всъщност прикритие на проституция и трафик на жени с цел сексуална експлоатация.
Плевнелиев – човек на Иво Прокопиев, „министър на пътищата“…
Плевнелиев е бегло споменат в три дипломатически доклада, представящи новия кабинет Борисов. Характеризиран е като „министър на пътищата“ с опит в строителния бизнес, топло приет от задокеанските инвеститори като бивш шеф на българо-американската търговска камера. [09SOFIA407]
… и аватар на Борисов.
Оскъдната информация за „министъра на пътищата“ се компенсира от подробното досие на Бойко Борисов, чието кандидат-президентско въплъщение всъщност се явява Плевнелиев.
Борисов е герой на едно от най-колоритните описания, които могат да се открият в докладите от цял свят, не само от България. Той е единственият европейски политик, за когото американската тайна агенция SIMO е потвърдила данни за участие в криминална дейност – трафик на амфетамини и източване на горива. [06SOFIA647] (превод на български).
В световен мащаб обаче Борисов не е уникален и разделя попрището с хаитянския политик Джоузеф Ламбер. SIMO и DEA са докладвали през 2006, че Ламбер, който става председател на сената в Хаити, е заподозрян като крупен нарко-трафикант, свързан с престъпни картели. [06PORTAUPRINCE847]
Описан като „Батман“ и „Бабаит, изтупан в Армани“ [05SOFIA1598], Борисов се представя като убеден про-американец и сипе щедри обещания пред посланика. В същото време той е силно зависим от олигарха Валентин Златев, който е свързан с руското разузнаване и руската организирана престъпност.
На американците не са им убягнали също така и дискретните срещи на Борисов с представители на руското посолство, пише в доклада на посланик Байърли. Ето защо той препоръчва следния подход на американската дипломация „ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа“.
- Oткрито писмо на доц. д-р Атанас Семов
Пресцентърът на РЗС е упълномощен да разпространи открито писмо на доц. д-р Атанас Семов във връзка с отказа му да участва в дебата, организиран от БНТ тази вечер:
Мой противник на тези избори е Бойко Борисов, когото заявих, че ще уволня – поради което искам срещу мен да застане неговият послушник Плевнелиев. Но той се крие, гузен и безпомощен!
Мой опонент на тези избори са и другите кандидати на статуквото, бившите министри с мандата на Доган Калфин и Кунева. Те целят на всяка цена да продължи олигархичния модел, чиито лица са самите те. Калфин и Кунева се крият от дебат с мен, защото аз съм представител на интелигентните и гневните хора, а те – на гузните и на крепителите на порочния 22-годишен криминален преход!
Тези трима галеници на платената социология са лично отговорни за днешната драма на българския народ – и именно срещу тях е насочена моята мисия на възмездие за политическата мафия.
Кандидатирах се за президент, за да помогна на моя народ заедно да предизвикаме преучредяване на държавата чрез Нова конституция.
Моята кауза е да ликвидираме корупцията чрез Нова конституция!
Моята битка е да вземем от безнаказаните олигарси контрабандните милиони и да прехвърлим техните нечисти пари за чиста кауза: шоково увеличаване на доходите – първо на пенсионерите и на образованите родители с две и повече деца и второ за младите хора, които сега започват кариерата си.
Моите избиратели са тези, които искат да накажем виновниците на прехода и да спасим Родината си с Нова Конституция!
Цензурата и медийната манипулация трябва да се криминализират и да се наказват като тежко престъпление с 5 до 15 години затвор, защото чрез тях се осъществява недопустимо трансфериране на обществено мнение, което води до резултати, даващи възможност за източване на огромен държавен финансов ресурс към партийните групировки, толерирани чрез системно медийно преекспониране.
Купуването и продаването на гласове на тези избори прерасна в купуване и продаване на социологически агенции и медии, в грандиозна цензура и манипулация от медиите, собственост на олигарсите, създадени от криминалния преход в тези 20 години.
Отказвам да бъда част от корпоративната медийно-олигархична схема и призовавам да продължат да цензурират мен и РЗС. Моят народ е мъдър и достоен и съм убеден, че на тези и на следващите избори окончателно ще се произнесе кой кого!ПРЕСЦЕНТЪР НА РЗС
- Аман от избори!
Не обичам изборите, тъй както не обичам футбола. Двете много си приличат, може би защото две са нещата, от които всеки разбира – политика и футбол. Разликата е тази, че публиката не може да влияе върху футболната игра (освен ако не хвърля пейки по терена, но тогава пък играта я спират), нито пък резултатът от мача влияе кой знае как върху живота на публиката, стига да не си заложил голяма сума пари. При политиката е обратно. Електоратът може чувствително да влияе върху играта, но и резултатите от нея със страшна сила влияят върху живота и съдбата на електората.
Когато се зададат избори, избирателите започват да се държат като футболни фенове. Обичат своя отбор и ненавиждат другия, без да могат да обяснят защо. Те просто искат, както е казал поетът, силно да любят и мразят – драматично състояние на славянската душа. Много малко са хората, които разсъждават така: аз съм трудолюбив и образован, мога да се конкурирам с други трудолюбиви и образовани хора и при добри икономически условия мога да създавам продукти, по-хубави от техните, като от това, разбира се, печеля добре. Следователно искам властта да бъде в ръцете на политици, които няма да ми взимат много данъци, няма да ме карат да плащам такси и лицензи, ще ми дават достъп до външни пазари и ще ме пазят от конкуренцията на монополите. Или пък разсъждават така: аз съм съвестен и трудолюбив, готов съм упорито да работя в някое предприятие, но искам собственикът на това предприятие да се държи почтено с мен, да зачита и моите интереси, а не само своите, искам да съм сигурен, че ще се пенсионирам навреме с добра пенсия и че обществото ще се грижи за здравето ми. Естествено, който разсъждава по първия начин, гласува вдясно, а който разсъждава по втория начин, гласува вляво. За съжаление, естественото рядко се случва и сигурно това е съвсем естествено, щом се случва толкова често.
Познавам всякакви хора. Познавам заклети привърженици на Синята коалиция, които няма да гласуват за кандидатите на Синята коалиция. Там много хора са болни от краен индивидуализъм и приемат всяко мнение, различно от своето, като посегателство върху правдата и свободата. Познавам хора с леви убеждения, които ще гласуват за кандидати на Синята коалиция, ако се изправят на балотаж срещу ГЕРБ, въпреки че ГЕРБ прелива от бивши комунисти, социалисти и всякакви други леви функционери. Познавам хора, които ще гласуват за Светльо Витков, само за да покажат среден пръст на всички останали и за да спазят принципа си, че трябва да гласуват на всяка цена. Те, за да покажат средния пръст, биха подкрепили фронтмена на „Хиподил” не само за президент на републиката, но и за „Мис Бългрия”. Познавам даже един либертарианец, който казва, че за момента няма нищо по-добро от ГЕРБ, макар да признава, че по-голяма държавна намеса в икономиката не е имало след времето на Тодор Живков, когато всичко беше държавно и се развиваше на петилетки.
Ето защо казвам, че когато дойдат избори, избирателите се държат като футболни фенове, а не като граждани, които чрез инструмента на гласуването се борят за своите икономически, политически и социални интереси. Щом е така, трябва да приемем съдбата си, че не живеем в държава, а на стадион, и да се задоволим с евтината бира и слънчогледовите семки, които тази ситуация предлага. А някъде дълбоко под трибуните, на които се пържим от слънце и спортни страсти, в хладните недра на сенчестите съблекални косматите играчи разпределят залозите, които ние правим за техните победи. Разпределят ги под благите погледи на своите треньори и менажери и след като вземат по един душ, за да отмият миризливата пот на публичната си изява, отиват да ударят заедно по едно отлежало уиски. Горе феновете вече се замерят с горящи пейки, убедени в божествеността на своите отбори, а полицаите думкат с палки по щитовете. И никой, освен мен, не си мисли, че Картаген трябва да бъде разрушен!
Иван Стамболов,
Sulla.bg
- Назначени са НОВИ секционни избирателни комисии в Чикаго
ВНИМАНИЕ! Назначени са нови секционни избирателни комисии извън страната за изборите :
Централна избирателна комисия
РЕШЕНИЕ
№ 1220-ПВР
София, 18.10.2011ОТНОСНО: промени в състава на секционни избирателни комисии извън страната за изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г.
Постъпили са: предложения от МВнР вх. № М-693 от 12.10.2011 г. за промяна в състава на назначените с Решение № 1148-ПВР от 11 октомври 2011 г. на ЦИК състави на СИК извън страната и вх. № М-852 от 17 октомври 2011 г. за попълване състава на СИК извън страната; предложение от ПП „ГЕРБ“ с вх. № М-791 от 15.10.2011 г. за промяна в съставите на СИК извън страната, ведно с пълномощно № КО-Г-088/15.10.2011 г. на името на Цветомир Петров Паунов; предложение от ПП „ДПС“ с вх. № М-758 от 14.10.2011 г. и вх. № М-817/17.10.2011 г. за промяна в съставите на СИК извън страната; предложение от ПП „АТАКА“ с вх. № М-790 от 15.10.2011 г. на ЦИК за промени в съставите на СИК извън страната и предложение вх. № М-794 от 16.10.2011 г. от ПП „НДСВ“ с предложения за членове на СИК извън страната.
Постъпилите предложения от МВнР, ПП „ГЕРБ“, ПП „АТАКА“ и ПП „ДПС“ са постъпили в срока по чл. 37, ал. 12 и 13 от ИК и следва да бъдат отчетени при постановяване на решение, с което да бъдат извършени промени във вече назначените състави на СИК извън страната с Решение № 1148-ПВР от 11 октомври 2011 г. Предложението на ПП „НДСВ“ е постъпило след изтичане на срока по чл. 37, ал. 2 от ИК, поради което не следва да бъде отчетено при постановяване решението на ЦИК за промяна в съставите на СИК извън страната на основание чл. 37, ал. 12 от ИК и допълване съставите на СИК извън страната на основание чл. 37, ал. 13 от ИК.
Предвид изложеното и на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 37, ал. 2, 12 и 13 и чл. 38 от Изборния кодекс Централната избирателна комисияР Е Ш И:
І. ОСВОБОЖДАВА следните лица от съставите на СИК извън страната, назначени с Решение № 1148-ПВР от 11 октомври 2011 г. на ЦИК от:
86. Секционна избирателна комисия № 294100086, САЩ, Чикаго – Илиян Василев Кирилов, ЕГН …, като председател и Любомира Емилова Маркова, ЕГН …, като заместник-председател.
91. Секционна избирателна комисия № 294100091, САЩ, Дес Плейнс – Петър Иванов Петров, ЕГН …, като заместник-председател, Мирослав Ангелов Ангелов, ЕГН …, като секретар и Елена Любенова Спасова, ЕГН …, като член.
ІІ. НАЗНАЧАВА в съставите на СИК извън страната лицата, предложени от МВнР, ПП „ГЕРБ“, ПП „АТАКА“ и ПП „ДПС“, и УТВЪРЖДАВА съставите на СИК извън страната, както следва:
86. Секционна избирателна комисия № 294100086, САЩ, Чикаго – 5 членове
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Цветанов Борисов
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ: София Миткова Знаймер
СЕКРЕТАР: Лила Ангелова Георгиева
ЧЛЕНОВЕ:
Боянка Маркова Кунева – Иванова
Ваня Лалева Богоева91. Секционна избирателна комисия № 294100091, САЩ, Дес Плейнс – 7 членове
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Асенова Илиева
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Симеон Петров Шкьопу
СЕКРЕТАР: Вихра Михайлова Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Добри христов Карабонев
Надя Любомирова Едрева
Живка Т. Бубалова – Петрова
Радослав Николов БогоевИзточник: http://www.cik.bg/?resh=1446
- Над 270 агенти на ДС са кандидат-кметове
Най-много са от ДПС, БСП и ГЕРБ
Комисията по досиетата обяви във вторник имената на 276 кандидат-кметове, работили за службите на бившия комунистически режим.
Най-много сред кандидат-кметовете, работили за бившата ДС, са издигнати от ДПС, БСП и ГЕРБ.
ДПС са издигнали около 45 души от бившите служби за кметове, БСП – около 40, ГЕРБ около 35, РЗС близо 20, Атака – 9 и други.
Проверката е обхванала общо 8144 лица, а 1747 не подлежат на проверка, тъй като са родени след юни 1973 г. и не попадат в обхвата на закона.
Обявените от комисията са предимно кандидати за кметове на села и малки общини.
Сред обявените от Комисията по досиетата са кандидатът за кмет на Русе от ГЕРБ Пламен Стоилов, кандидатът за кмет на Бургас от РЗС Мария Инджова, кандидатът на „Атака“ в Каварна Георги Алексиев.
Агент на ДС е бил и кандидатът за кмет на София от НДСВ Владимир Каролев, чието име обаче вече е излизало и в рамките на други проверки.За ДС е работил и кандидатът за кмет на Разград Денчо Бояджиев, който е издигнат от инициативен комитет, въпреки че е член на БСП.
В списъка на комисията е и кандидатът за кмет на Царево Петко Арнаудов, който се кандидатира като независим, но на предишните избори бе от БСП.
Сред обявените е и братът на финансовия министър в кабинета „Станишев“ Пламен Орешарски Милети, който бе шеф на Централния софийски затвор и на затвора в Бобов дол. Сега е кандидат за кмет на Бобов дол, издигнат от инициативен комитет.
Прави впечатление, че част от агентите на ДС сред кандидатите на ГЕРБ са с турски имена.
ГЕРБ, която е най-голямата българска партия член на европейската десница ЕНП, до момента няма ясно формулирана позиция за агентите на ДС. Според лидера на партията Бойко Борисов сред тях има такива, които „са работили в интерес на държавата“. Освен това според него трябва да се прави разлика между разузнавачите и агентите.
По-рано тази седмица председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов съобщи, че комисията няма да може да провери преди изборите кандидатите за общински съветници, тъй като броят им е повече от 46 000, а и списъците с имена на регистрирани в общинските избирателни комисии листи са непълни и неточни.
Източник: Mediapool
- На 18 октомври Георги Люцканов щеше да навърши 60 години
По този повод публикуваме писмото на Анна Зографова-Люцканова без намеса в съдържанието.
IN MEMORIAM:
НА 18 ОКТОМВРИ Т. Г. МОЯТ БИВШ СЪПРУГ – ЖУРНАЛИСТЪТ, КИНОРЕЖИСЬОР, ОПЕРАТОР, СЦЕНАРИСТ И ПРОДУЦЕНТ ГЕОРГИ ЛЮЦКАНОВ (1951 – 2010) – ТРЯБВАШЕ ДА НАВЪРШИ 60 ГОДИНИ!
Българското кино загуби един от най-проникновените майстори на съвременното документално и научнопопулярно кино. Жоро почина след
кратко, но изключително мъчително боледуване на 21 юни сутринта (2010 г.)
За колегите и студентите той бе кинорежисьорът, операторът, сценаристът и продуцентът Георги Ценов Люцканов – член на Съюза на филмовите дейци и на Международната федерация на журналистите (IFJ).
Името му стана известно в зората на демокрацията с уникалните документални рискови кадри от Букурещ и Тимишоара, заснети от него в Румъния във времето между 18 и 31 декември 1989 г., когато той документира на филмова лента падането на режима на Чаушеску и всички най-важни събития, предшествали разстрела на диктатора.
Нерядко Жоро е пътувал, изпълнявайки рискови операции, заснемайки уникални кадри. Беше истински приятел и голям почитател на Че Гевара.
Мечтаеше да посети Куба и Боливия за да направи филм за Че.
Приятелите са го запомнили с черната барета, с която ходеше винаги.
Георги Люцканов бе ярка и нестандартна личност в българската култура и в живота.
Изявен и талантлив режисьор със значителен принос в българското научнопопулярно и документално кино.
Автор на сценарии, участник в снимачния процес на десетки български
научнопопулярни и документални филми, телевизионни и игрални. Роден на 18 октомври 1951 г. в София, той завършва операторско майсторство и кинорежисура във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) „Кр. Сарафов“.
Като студент работи като асистент-режисьор и участва като статист във
филма “Черните Ангели”, в емблематичния за българското кино през онези
години филм „И дойде денят“ (1973) на режисьора Георги Дюлгеров, както и в култовия български игрален филм “Оркестър без име”. Автор на много критични статии, студии и публикации на тема кино в българската и в световната преса, колегата ни Георги Люцканов е бил преподавател по операторско майсторство в кинофакултета на НАТФИЗ, във Факултета по журналистика на СУ “Св. Климент Охридски”, в Арт колежа в София, както и в НБУ. Работил е като оператор и режисьор в СНПДФ – Студия за научнопопулярни и документални филми “Време”.Българските киномани ще го запомнят като автор на филмите “Гроб на върха”, по сценарий на Давид Овадия, “Ангел”, “Делници”, “Мозъчна атака”, “С мерак”, “Влак за морето”, който получи специалната награда на журито на фестивала “Наука и изображение” в Париж, както и специалната награда на Международния фестивал за документално кино за 1992 г.
Съвместният му филм с Давид Овадия привлече сериозно внимание върху авторите.
Люцканов е и автор на серия документални и телевизионни поредици. Изявява се като един от най-интересните и талантливи наши български кинематографисти от времето на прехода. Особено когато утвърждаването на киноталантите се оказа доста трудно.
Българското кино, българската култура и българската журналистика загубиха в негово лице действително един изключително талантлив и всеотдаен творец.
Георги Люцканов бe сприхав, но скромен и всеотдаен. Беше бохем в добрия смисъл. Живя с широки пръсти. Помагаше на всички. Особено на колегите си. Той никога не изневери на най-голямата си творческа любов към седмото изкуство.
И колко жалко е да оценим една личност след като я загубим завинаги!
Между незабравимите му творби остават филмите “Забравените птици”, Европейския ден за борба с трафика на хора, “Обречените”, “Вечният понтийски път”, “Магията на райския бряг”, “Влак за морето”, “Соколите и орлите на България”, “Резерватът за розови пеликани”.
Започнат, но недовършен от него остана и филмът „Сага за Софийската Света гора“ – разказ за всички най-древни и уникални манастири около София.
Колегата ни Георги Люцканов бе пионер на т.н. “Нова вълна” в българското документално и научнопопулярно кино, за което нееднократно бе номиниран за международни награди, за сценарий, режисура и операторско майсторство. Талантлив творец и разказвач на класическата българска история, Люцканов прояви своята изключителна личност и във филма, посветен на живота и дейността на един от най-големите доказани български политици – Стойчо Мушанов. Във изключителната филмова лента се прави едно буквално журналистическо и кинодокументално разследване. Включително и за намеренията Румъния, България и Турция след края на Втората световна война да образуват неутрален блок, без да влизат в конфронтация с Германия.
По този повод тогавашният румънски премиер търси контакт с регентите на царството ни, опасявайки се с основание от намесата на германски агенти в Букурещ и София, и изказва огорчението си, че до този момент Богдан Филов, принц Кирил и генерал Михов “с нищо не са подсказали, че са готови да разговарят”.
Българската позиция в края на войната е била особено важна, защото в София тогава е имало руска легация. По тази причина е била направено предложение Румъния, България и Турция да образуват неутрален блок. Аргументът е бил, че е имало канали за връзки и контакти със западните съюзници. Тези обстоятелства и едностранни действия на България и българските политици тогава обаче осуетяват изпълнението на нестандартния, но разумен план. Тежките англо-американски бомбардировки над българската столица на 10 януари и 29-30 март 1944 г. стават факт и отвличат вниманието на държавния елит. Паралелно с всички това се е водила борба срещу нелегалните комунистически функционери, особено след министерското постановление № 30 от 28 април 1944 г. и маневрите за излизане на страната от съюза с Германия, етапи от които са правителствата на Иван Багрянов и Константин Муравиев, и мисията на Стойчо Мушанов в Цариград и Кайро между 29 август и 9 септември 1944 г. Оказва се, че след датата 23 август 1944 г. планът за образуване на неутрален блок на Балканите вече не е бил актуален, тъй като 17 дни по-късно и България е последвала румънската съдба, влизайки за половин век в съветския блок и загубвайки своята независимост.
Филмът е и за конкретиката и тайната на мисията на Мушанов в Кайро.
През Втората световна война СССР де факто не е воювал с България. Царството ни е било добра платформа за пренос на разузнавателни данни от РАЙХА към СССР. Осъществена е била специална конференция за договаряне условията за мир. Великобритания е била против СССР да участва (документ G-4245/30.08.1944.!). Английските планове за БАЛКАНИТЕ просто били различни. В същата връзка е прехвърлена неофициална българска делегация в КАЙРО, с цел да стартира преговори. СССР гръмко протестира.
Във Вашингтон в същото време научават, че предстои смяна на правителството в Царство България – (документ D-1775/31.08.1944.!). Тогава при извънредно загадъчни обстоятелства е ликвидирана мисията КАТУЛ-Томпсън (10.06.1944.!) и това е причината, която хвърля в отчаяние англичаните. Всяка пряка връзка с Царство България тогава е била прекъсвана. Министър Стойчо Мушанов , който е бил в КАЙРО, е телеграфирал на българския пълномощен министър в Турция Балабанов, на когото съобщил, че “съветската армия ще влезе в БЪЛГАРИЯ” (OSS-28684!).
Действително на 02.09.1944., правителството на Иван Багрянов пада и тогава по решение на регентите на българския малолетен ЦАР Симеон Сакскобурготски се сформира правителство от консервативни демократи и крайно десни земеделци, оглавено от Константин Муравиев.
На 05.09.1944. г. в 19:00 часа СССР обявява война на Царството ни. Царят БОРИС ТРЕТИ КОБУРГ-ГОТА, както и неговият брат принц Кирил КОБУРГ-ГОТА стават жертва на политическа игра, която тепърва предстои да се разнищва и анализира. Те са пожертвани за чуждите интереси към българската ни територия.p.s.: Жоро мечтаеше да направи документален филм и за още една не по-малко емблематична и легендарна личност – Кръстю Раковски!
Приятели, нека почетем паметта на Жоро, който в този европейски ден за борба с трафика на хора и празник на художниците трябваше да навърши 60 години!
- Реч на Меглена Кунева на закриването на кандидат-президентската кампания в град Варна
Реч на гражданския кандидат за президент Меглена Кунева на закриването на кампанията в морската столица, на която присъстваха няколко стотин симпатизанти от Варна, Аврен, Бяла, Девня, Добрич, Шумен, Перник и София.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, ПРИЯТЕЛИ,
Когато на 6 юни обявих кандидатурата си за президент, вярвах, че България заслужава да бъде управлявана по-добре, по-човешки и по-европейски.
„По пътя на промяната“ – така нарекохме нашата национална обиколка. „По пътя на промяната“ ще бъдат и следващите 5 години на България, ако получа подкрепата ви на 23 октомври.
Днес се изправям пред този висок и симпатичен форум, за да уверя вас и цялата нация, че ние с г-н Христов сме готови да се борим за промяна, готови сме за победа!
За няколко месеца се наслушах на разговори между моите опоненти кой и за какво бил виновен през последните мандати. Кой не бил свършил работа и кой сега му я довършвал.
Преди всички избори Борисов си избира по една гръмка фраза, с която да плаши хората. На предните избори обеща еднопартийно правителство, а влезе в безпринципна коалиция с „Атака“. Имате ли съмнения кого ще подкрепи „Атака“ на втори тур?
Сега Борисов се опитва да сплаши българските избиратели, че ако ГЕРБ не вземе цялата власт, ще предизвика предсрочни избори. Единственият, който може да предизвика предсрочни избори, е самият Борисов. ГЕРБ ни вкара в политическа шизофрения – по телевизията гледаме позитивните новини и рязане на ленти, а в истинския живот виждаме безработица и безперспективност.
А когато президентът Първанов назначава посланици от ДС, и аз като Юлиан Вергов от „Мисия Лондон“, започвам да броя 99, 98, 97…
ГЕРБ и БСП са двете страни от една и съща монета. Но от такава изхабена валута България няма нужда.
Днес има две Българии. Тази на всички нас, които чакаме ползите от еврочленството, и тази на „Бай Ганьо влиза в Шенген“ и „Бай Ганьо усвоява еврофондове“.
Има България на Краси Тодоров от Аврен и на Найден Зеленогорски от Плевен, и България на изправените срещу мен миналата събота 71 милиона лева! Спомнете си дебатите по телевизията.
Дори фактът, че част от тях се проведе в студиото и по схемата на развлекателно шоу не направи този спектакъл нито забавен, нито убедителен. Единственият целен резултат от страна на моите опоненти на дебата беше да се обезсмисли президентската институция, за да бъдат разубедени хората да гласуват. Дали президентът има власт?
Президентът има достатъчно власт, за да не допусне следващият главен прокурор да бъде от семейния кръг на Цветан Цветанов, да не допусне бюджет, в който парите за подслушване да са повече от парите за образование. Достатъчно власт, ако му стиска да налага вето на абсурдните закони на ГЕРБ.
Президентът има достатъчно власт, само когато е излъчен от хората. Ако е от партия, той има толкова власт, колкото му отпуснат партийните лидери или централи. Досега никой български президент не е успял да използва целия ресурс на общественото мнение.
Непрекъснато слушаме, че в България няма гражданско общество. Припомнете си какво направиха скулпторът Минеков и журналистът Сашо Диков. Време е да спре сплашването на журналисти с бомби и SMS-и. Няма да допусна да се върнем в годините, когато за да разберем какво става в България, тайно слушахме „Свободна Европа“, „Дойче Веле“ и „Гласът на Америка“. Няма да допусна монополизиране на медийния пазар от една медийна групировка.
Президентът не може да мълчи и да остави управляващите да демагогстват и да обясняват как имат план за кризата. Ще искам отчет на правителството за антикризисната му програма. Уж имаше план от 70 точки.
Като президент ще наложа вето на всички закони, които въвеждат излишни регулаторни режими и въвеждат данъци за бизнеса. Президентът трябва да е гарант за стабилност, за да се върнат инвеститорите.
Икономиката и правилата са единствените, които могат да върнат в България онези млади хора, които предпочетоха да гласуват с краката си и напуснаха страната зради липсата на перспектива. Ще поведа битка с монополите. Сега премиерът ги бие само на карти.
Социален президент не значи нищо. 10 г. имахме президент, който твърдеше, че е социален. От 2 г. имаме уж социален премиер. От това хората единствено обедняха.
По време на нашата обиколка видях как фабрика с 300 работни места се мести от Бургас във Виетнам, а кафене в Мадан има над 250 проверки за 1 година заради отказана подкрепа за ГЕРБ.
Защо все още нямаме бюджет за 2012 г.? Защото управляващите искат с него да накажат общините, които не са гласували за ГЕРБ.
И какво да кажем за държава, в която за да произвеждаш бира, трябва да знаеш номера на премиера и на президента.
Г-н Плевнелиев още не е станал президент, а вече е в матрицата на г-н Първанов – пред руските медии обещава едно, пред българските – друго. Накрая сигурно ще се окаже, че ще направи онова, което говори пред Русия.
Ще кажа НЕ на енергийното крепостничество на България, НЕ на концесии на шистовия газ на тъмно, НЕ на АЕЦ Белене при тези условия. Стига с безразборно харчене на държавни пари, без значение за АЕЦ Белене или друг проект, дали е 6 млрд, 6 млн. или 6 хил. Преди някой да си позволи да решава за такива проекти, трябват отговори на 3 въпроса: 1. Безопасно ли е; 2. Колко точно струва; 3. Защитен ли е националният интерес.
Опонентите ми постоянно спекулират с теми като национална сигурност и численост на армията. Да кажеш днес, че една многобройна армия е по-добра от една високотехнологична армия, е все едно да кажеш, че сметалото е по-добро от смартфона, защото тежи повече. Мерните единици, с които днес трябва да мерим могъществото на Българската армия, не са килограми, а килобайтове в секунди, не са километри, а пиксели. Пред армията и пред нацията президентът стои прав.
Защо президентът Първанов мълча, когато през 2010 г. бюджетът на армията беше орязан с 560 млн. лв.? Защо не върна Закона за отбраната, когато беше отменена цялата глава за социална политика? Не чух позицията му и за промяната на статута на Военно-морското училище във Варна.
Няма да назнача нито един посланик с агентурно минало. Ще повторя отново моята теза за двете Българии – вадим агентите от ДС от външно министерство, но ги оставяме в МВР.
Президентът не слага просто печат върху предложените от МС назначения, а има пълно право на преценка за техните качества. Ще направя всички президентски назначения с публични изслушвания. Сега образът на България е на най-бедната страна в ЕС, раздирана от корупция и организирана престъпност, на страна на алкохолния туризъм и басейните-убийци.
Крайно време е дипломация ни да се бори за българския износ и за връщане на чуждестранните инвестиции в страната.
Ще работя с министъра на външните работи да имаме все повече посланици като Иван Станчов.
Когато избира държавния си глава, българинът ясно си дава сметка, че той трябва детайлно да знае кого представлява и пред кого го представлява. За успеха на подобна мисия се изискват доказан международен опит, експертно образование, владеене на езици и обща култура. Международният пожар не се гаси с обикновен бабаитлък. Образно казано: можеш да асфалтираш пътя до границата, но оттам насетне светът очаква от теб други, съвсем различни знания и умения.
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,
С ваша помощ преминах през тежка предизборна борба. Благодаря ви! Ние вече успяхме! Срещу 60 платени агенции на ГЕРБ, ние с г-н Христов имаме нашите над 600 доброволци! Сърдечно благодаря и целия Инициативен комитет и на екипа ни, който сподели, сътвори и пътува с нас в кампанията. Момичета и момчета – страхотни сте! Доказахме, че и в България може да се направи кампания с малки дарения. 280 000 лева, скъпи приятели! 280 000 лева срещу 71 млн. лева субсидии от нашите данъци!
Президентският пост не е партийна квота или място за „кадрово попълване”. А управляващите искат именно това, да попълнят празното квадратче с „правилен” човек. Това е пълното отрицание на идеята за кауза, която тук се нагласява към човека. Обратно, човекът трябва да се припознава с каузата, а не просто да се примири с решението на партийното си ръководство да „поеме” поста.
ТАКА ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕ!
ДАМИ И ГОСПОДА,
Днес с вас завършваме първия етап от битката за България. За някои нашата вяра в промяната може би изглежда малко наивна. Но нека ви кажа: начинът, по който моите опоненти предлагат да се движи България от утре е грешен и неясен. Най-малкото, защото не зависи от самите тях.
Повтарянето на чужди думи не само унижава човека, но рано или късно го кара да се примири, че нищо не зависи от него. От него, президента, дори. Така и опонентите ми ще станат част от националния нихилизъм, че нищо не зависи от нас, че Европа няма да ни се случи, че винаги така и било и ще бъде. И изборът между тях е избор на две еднакви злини. Но това е порочно и неправилно.
Предстоящите избори са чудесен шанс за нашите сънародници, за които преходът не е свършил, да открехнат вратата на промяната. Двайсет години българинът гласува главно „против”. Против статуквото, кражбите, несправедливостта, обедняването. Гласува така, сякаш като накаже някого, следващият ще му гарантира всички блага. Сега имаме най-сетне шанс да гласуваме „за”. За кауза, която да нанесе на Системата такава тежка рана, от която тя никога няма да се излекува.
Днес с вас СМЕ В СРЕДАТА НА ПЪТЯ НА ПРОМЯНАТА. ДО 23 ОКТОМВРИ ПРЕДСТОЯТ ОЩЕ КИЛОМЕТРИ ПО ТОЗИ ПЪТ. СЛЕД 23 ОКТОМВРИ ТОЗИ ПЪТ МОЖЕ ДА НИ ОТВЕДЕ ПЕТ ГОДИНИ ПО-НАПРЕД ОТ ДНЕС.
На 23 октомври аз ще гласувам „за” новата България. Да си първи в държавата не е въпрос на правомощия.
Да си първи означава първи да издигаш глас, първи да извикаш ГЛАСЪТ НА ХОРАТА ИМА ЗНАЧЕНИЕ!
Меглена Кунева
Варна, 17 октомври 2011 г.
- „Няма забравени влакове“ – филм за построената от български военни строители ж.п. мрежа в Македония
Преди 95 години – във вихъра на Първата световна война, българските военни строители прокарват на територията на днешна Република Македония мрежа от железопътни линии. Целта им е да снабдяват фронта с муниции и провизии и да връщат оттам болни и ранени, но и да бъдат в услуга на населението. Това е истински строителен подвиг, извършен във военни условия с далечна стратегическа цел.
Днес тези линии са основата на ЖП мрежата на новата съседна държава, както и на трансевропейския Коридор № 8. Но в Македония и до днес някои искат първите влакове от преди 95 години да бъдат забравени, а споменът за тях да бъде обвит в бурените на времето.
За хората с визия, които още преди десетилетия са оценявали значението на връзката между Черно и Адриатическо море, за тогавашните европейски първопроходци в униформи, за страховете в Македония от отварянето й към България и Албания, за бъдещето на Коридор № 8 разказва този филм.
Няма и не може да има забравени влакове. Защото така е устроен светът- спрат ли влаковете, и светът ще спре.
Гледайте филма „Няма забравени влакове“ на Коста Филипов, оператора Любомир Станоев и режисьора Олег Ковачев.
Източник: БНТ
Линк към филма в You Tube:
- Защо българите от Босилеград и Цариброд останаха без избирателни секции?
В Сърбия, според официални данни от 2002 г., публикувани в „Агенция за българите в чужбина“ има над 20 000 българи, като най-много са те в Босилеград и Цариброд.
С решение на ЦИК, на сайта на МВнР са публикувани избирателните секции и е видно, че в Сърбия, секционна избирателна комисия (СИК) ще има само в Посолството на Република България в Белград, Сърбия
Адеасът е: ул. “Бирчанинова” № 26, Белград
тел.: +38 111 361 39 80
+38 111 361 39 90
Fax: +38 111 361 11 36
+38 111 362 01 16
e-mail: [email protected]Градовете Босилеград и Цариброд, с компактно население с българско самосъзнание, а и с много български граждани са на около 300 км от столицата на Сърбия – защо бе допуснато да не се открият секции там?
Председателят на демократичния съюз на българите (ДСБ) Драголюб Иванчов от Босилеград се обърна със следното съобщение за медиите, което може да изтеглите като PDF файл от тук –Б-избори.–––––
Съобщение за медиите
Сръбското правителство не разреши откриването на секционни избирателни комисии в Босилеград и Цариброд за президентските избори в Република България и по този начин лиши българите придобили българско гражданство от възможността да упражнят вота си на място. Въпреки че досега два пъти са организирани президентски и парламентарни избори в Босилеград и Цариброд, този път сръбското правителство демонстрира поведение което не е в духът на многократно декларираните „добри отношения” между двете страни.
Формирането на секционни избирателни комисии за български граждани с нищо не застрашава сръбските национални интереси и Демократичния съюз на българите го оценява като акт на недобронамерено отношение към Република България и българите придобили българско гражданство.
Въпреки „безрезервната подкрепа” на България за сръбското еврочленство, сръбските политици за пореден път показаха високомерното си и презрително отношение към България и българите и продължават да се ръководят от принципите характерни за времето на студената война.
Неразрешаването на секционни избирателни комисии за български граждани е само едно от поредицата активни мероприятия които сръбската държава систематично провежда срещу принадлежащите към българското национално малцинство и които имат за цел да се предотвратят процесите на национално и културно осъзнаване сред българите. Това показва, че сръбските политици, въпреки европейската си реторика, продължават да провеждат политиката на национална и културна асимилация срещу българското малцинство.
Демократичния съюз на българите призовава гражданите с българско гражданство, въпреки трудностите, да упражнят вота си по адресните си регистрации в България и призовава българско правителство да им съдейства в това отношение.
Председател
Драголюб Иванчов
- Бели пари за ЧЕР PR
Изборите по нас обикновено започват с прекапвания на обещания, прехвърчания на прерязани лентички, проливни обещания и приключват с потоп от кебапчета.
До края никой така и не си казва ясно защо иска да го харесаме и изберем и какво смята да направи с нас – разчита се на прословутото българско избирателско трудолюбие и мъдрост.
Междувременно по страниците на свободната ни преса се леят сълзи, сополи, кофи с нещо, което поетично може да бъде наречено катран, и други кандърми.
„Плевнелиев само ще поднася ножиците на Борисов да реже ленти“ – атакува червеният кандидат Калфин в „24 ЧАСА“.
Висш пилотаж в журналистиката е да смъкнеш някой лев и от двете спорещи страни – на другия ден в същата газета се явява трогателното материалче „Плевнелиев лъскал с четка за зъби спалното в казармата“. В смисъл – служил на Родината.
Битката се пренася на малко по-калния катунски терен. „БСП пита има ли ГЕРБ договорки с Цар Киро“ – докладва „ТРУД“. В „НОВИНАР“ тежката водна артилерия Румен Петков разширява пробива: „Кирил Рашков ходеше с Йордан Соколов, но не на пазар в плод и зеленчук, защото Соколов бе министър на МВР, председател на НС и ключов фактор в СДС“. Висшият пилотаж, за който стана дума по-горе, си казва отново думата – в кратко спретнато материалче на „ТРУД“ тогавашният кандидат на СДС, Найден Зеленогорски уточнява: „На изборите 1999 г. аз имам 23 процента от ромските гласове, а кандидатът на БСП тогава – Румен Петков, има 67% от тях. Сами преценете кой кого е подкрепял“…
По-малките партии също не са пренебрегнати – „МОНИТОР“ в неподписан анализ препоръчва „Ракия и зелева салата за Яне“, като деликатно нарича неприятният им политик „олигофрен“…
Четири пъти невинният бивш кмет на София г-н Софиянски очевидно наскоро е чел Сенкевич, защото е сложил на предизборния си призив в „ТРУД“ заглавието „Къде отиваш, България?“ Звездичка след питанката ни отпраща към пояснението, че това било „буквален превод на крилатата латинска фраза Quo vadis?“. Пояснението показва пълната неграмотност на иначе изключително ревностните в християнството редактори, по-важното е, че кандидат-кметът явно не е разбрал за какво точно се кандидатира, та използва случая да наругае цялата външна, вътрешна, икономическа и еко политика на кабинета. Със заключението, изведено в подзаглавие от редакцията – „Време е за наше ново Априлско въстание“.
На оружие!
Още по-радикална идея развива в „24 ЧАСА“ кандидат-кметът на Варна г-н Гуцанов – „Спасението за Варна е да стане град държава“.
Не мислете, че залутани в сепаратистки и бунтовни приказки газетите забравят кого трябва да подкрепят! За беля в един ден досегашният президент Първанов наградил изявили се млади учени и автори. Какво се прави в такива случаи? В такива случаи дежурният редактор веднага възстановява баланса, като гужда под неудобните, но неизбежни две информацийки равната по размер „Премиерско куче грабна световна купа“. Има и снимка на поредната каракачанка на премиера Борисов, която спечелила медал някъде в Испания…
На политици не го докарваме, но кучетата са ни златни!
Pумен Белчев,
Rumenbelchev.blog.bg
- Телевизионният дебат Кунева, Плевнелиев, Калфин (видео)
Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин, Меглена Кунева, дебат, бТВ, 15.10.2011
За тези, които не са гледали телевизионния дебат между тримата кандидат-президенти обявени от bTV за фаворити, сега ви го предлагаме благодарение на Iratais.
(В седем части по около 15 мин. – кликнете на екрана за да стартирате).
1
2
3
4
5
6
7
. - ОПТИМАЛНАТА ДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ
ОПТИМАЛНАТА ДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ
Венелин Чалъков
Изборите за президент в България актуализираха дискусията за неговите правомощия и отговорности и за проблемите на конституцията. Информацията включена в статията е полезна за елитите на гражданските общества и организаторите на граждански съпротиви. Безполезно е четенето на статията от хора, които мислят с метафори или с примитивните понятия на наивната теория на социалното управление, изучавана при социализма.
Държавите са живи организации, съставени от народ, култура и власт върху присвоена или завоювана територия. Народът е спонтанно конфликтна система от етноси. Държавните организации, еволюционно развивани по метода “проба-грешка”, и през третото хилядолетие все още са ненормални (уродливи) и недоразвити. Това състояние на държавните организации се обяснява с изоставането в развитието на науката Държаворъководене (State management) и работата на държавните статистики с примитивни списъци на обществените дейности, а не с научен класификатор.
Съдбите на народите се определят не от техните лидери, а от практикуваните ръководни технологии, политики и стратегии. Общественият строй демокрация е резултат от осъзнаване, че колективният ум на народа допуска по-малко ръководни грешки, отколкото едноличните ръководители. Натрапваната `западна демокрация` е “диктатура на парламентарните мнозинства”, а не диктатура на народа.
В нормалната държава избирателите направляват съдбите на народите си чрез референдуми, оперативното ръководене предоставят на мажоритарно избирана изпълнителна власт, функционираща в “рамките” на конституцията и референдумите. Всички власти се контролират от независим конституционен съд, сезиран от изборна прокуратура. Нормалната държава е демократична, правова, солидарна и хармонична.
Нормалната държава, има всички необходими ръководни органи и хармонична властова иерархия, определени от Класификатора на обществените дейности, който дефинира технологиите с които функционира всяка една от тях, включително и ръководните технологии на властите: направляваща (законодателна), организираща (изпълнителна), хармонизираща (политическа), икономизираща (икономическа).
Ръководенето на нормалната държава включва : оптимално управление на технологичните развития на всички обществени дейности по отрасли, подотрасли, браншове и подбраншове ; оптимално управление на качеството на резултатите от дейностите; оптимално управление на растежа на резултатите от дейностите.
Ръководенето цели пълно и устойчиво задоволяване на всички продуктови, услугови и ръководни потребности на гражданите, чрез собствени и вносни ресурси. Тези цели определят критериите за развитост на държава : оптимална технологична развитост на обществените дейности; устойчив опимален растеж на резултатите; устойчиви финансирания на всички дейности; адекватни заплащания на всички видове труд.
Ключов ръководен орган е ведомството (комисарството) отговарящо за обществените дейности, осъществявани в различни обществени организации, но класифицирани в един отрасъл. Ведомството е съставено от четири дирекции, които ръководят оперативно и стратегически подотраслите на неговия отрасъл. Всяко ведомство има регистър на подведомствените институции, инспекторат и съвет от анализатори на проблемите, който съвместява изработване на стратегиите за развитие на подотраслите.
По признака `подобие на резултатите от дейностите`, ведомствата се разпределят за ръководене от министерства. Представени чрез популярни наименования, без претенции за адекватност, министерствата и ведомствата в нормалната държава са :
Сектор производства с министерства на :
Материалните производства – изземвания, отглеждания, строения;
Информационните производства – науки, изкуства, забавления;
Трафиковите производства – съобщения, търговии, транспорти;
Ддуховните производства – обучения, образования, възпитания.
Секторът сигурности с министерства на :
Биоекосигурностите – здавеопазвания, популоопазвания, екоопазвания;
Социосигурностите – кримизалавяния, инфоосигурявания, обезопасявания;
Държавосигурностите-идеологическа,териториална, икономическа;
Народосигурностите – продуктообмени, услугообмени, властообмени.
Секторът ръководения с министерства на:
Направляванията – нормирания, правосъдия, контролирания;
Институците – организирания, регистрирания, координирания;
Хармонизиранията – правозащити, солидарности, демокрация;
Икономиките – конкурирания, финансирания, икономизирания.
Всяко ведомство ръководи по четири подотрасъла, чрез дирекции. Примерно, ведомството Строения в Министерството на материалните производства, включва дирекциите : Микростроения, Машиностроения, Сградостроения и Макростроения. Ведомството Обезопасявания в Министерството на социосигурностите включва дирекциите: Бедствия, Произшествия, Катастрофи и Злополуки. Ведомството Финансирания в Министерството на икономизиранията включва дирекциите Дружества, Общини, Държави, Съюзи, Свят.
Министерствата са 12, комисарствата 36, а дирекциите 144.
Министерствата са разпределени за направляване от Съвет за производствата, Съвет за сигурностите, Съвет за ръководенията. Съветите формират свои институции, функциите на които само отчасти се покриват със сега съществуващите институции – правителство, президентство, парламент, ръководят се от мажоритарно избирани премиер, предидент и председател, съвместяващ длъжността председател на парламента.
Институционалният състав на нормалната държава определя броя на мажоритарно избираните политически държавни ръководители – председател, президент, премиер, дванадесет министри, тридесет и шест комисари – зам. министри. Сто четиридесет и четирите директори се назначават от съответните министри по предложения на зам. министрите.
Описаната държавна организация, характерна със своята симетричност, не допуска реформи, защото е оптимална. Тя решава целево и икономически ефективно всички социални, икономически и политически проблеми на народите. Коментираме само някои от тях :
· Българската държавна организация е пример за ненормална, защото е `премиерска република`, в която премиера е претоварен с несвойствени отговорности. Вместо отговорност само за ефективностите на производствените комисарства, той отговаря и за ефективностите на почти всички комисарства на сигурността (отговорност на президента), даже и за ефективностите на ръководните комисарства (отговорност на председателя на парламента).
При българския финансов министър се наблюдава грубо присвояване на власт. Неговата функция в нормална държава е ръководене изпълнението на държавния бюджет. Формирането на структурата на бюджета – процентните съотношения между субсидиите, е функция на депутатите. Финансовият министър формира структурата на държавния бюджет, чрез свои субективни виждания за субсидиите необходими на подотраслите и общините. В нормалната държава, при ситуация на бюджетен дефицит, всички държавни субсидии, включително субсидиите на пенсионния фонд, се орязват от депутатите с процента на дефицита, без актуализация на бюджета. Заплатите и пенсиите, независимо от бюджетния дефицит или икономическа криза, всяка година се индексират с процента на прогнозираната инфлация или дефлация.
Отговорностите и правомощията на ръководителите от всички нива се дефинират от адекватното делене на изпълнителната власт, даващо възможност за специализация на ръководителите и изискване за съответна професионална компетентност, доказвана чрез съответен тест.
· Отговорността на депутатите се свежда до приемане на закони или поправки, предлагани от останалите власти, неправителствените организации, спонтанните лобита и отделни граждани, съчетано с отсяване на недомислените параграфи или параграфите конфронтиращи – не хармонизиращи съжителството на всички социални групи. Законите за изборите, заплатите, пенсиите и данъците спонтанно са подложени на силен лобистки натиск, поради това, те се приемат чрез референдуми, както измененията в конституцията.
· Социологическите проучвания са признати за референдуми. Чрез тях гражданското общество текущо актуализира резултатите от изборите. При доверие под 40 % , мажоритарно избран ръководител подава оставка, местото му се заема от класирания след него. Броят на гласовете, с които партиите участвуват при вземането на решения в парламента или общинските съвети, се актуализира според изменението на доверието, получавано по време на мандата. При падане доверието на правителство под 40 %, то подава оставка, без гласуване вот на доверие.
Понятието “брой гласове на партиите” е възможност, за използване ва демокрацията наблюдавана при акционерите (гласуване с броя на акциите) и редуциране броя на депутатите и съветниците до минимален, но достатъчен за изпълнение на техните функции .
· При спазване принципа на подобието, моделът на нормалната държава определя нормалните модели на общинските власти, на съюзите от държави и на световните власти, като съставени от едноименни комисарства и съвети.
· Само нормално организираната държава създава нормални условия за живот на всички свои граждани, независимо от тяхните екотически, етнически, съсловни или класови принадлежности, развива патриотизъм, национална гордост и демотивира мигриране.
Оптималните научни модели, рано или късно, спонтанно се внедряват, защото нямат алтернативи. Внедряването на модела нормална държава, неминуемо ще срещне голяма съпротива от гилдията на политиците, която ще загуби част от властта и привилегиите си.
Забавянето в реформирането на държавите според описания модел, води до пропуснати от народите огромни социални и икономически ползи. От елитите на гражданските общества и организаторите на гражданските съпротиви се очаква да не допуснат това да стане.
10.2011 [email protected]
- На Ползу Роду
Автор: Мария Илиева /Mutzunabg/
На 17 Октомври по ББТ от 11.15часа българско време в предаването „Откровено с Ели“ ще се излъчи филм за най-сърцатите благотворители в българско Чикаго – братята Павел и Румен Вълневи.
На адрес: www.bbt.tv можете да гледате излъчването в ефир, както и по-късно на запис.
- Корупция без граници
Как да се намери лек срещу корупцията, която разяжда обществото? Възможно ли е тя да се пребори без широка обществена съпротива или смели полицаи и прокурори? И знаете ли кои са жертвите на корупцията, пита Елена Никлева от Дойче Веле.
Едва ли често се замисляте за жертвите на корупцията. За тях малко се знае и малко се говори. Самата корупция заема трайно място в обществения дебат, но жертвите й остават невидими и анонимни. Това са майките, които не могат да платят на лекаря, за да оперира децата им. Това са жителите на селища, чиято екосистема безжалостно се унищожава, защото лош проект е спечелил търг с помощта на подкупи. Това са умиращите от глад, до които не достигат международните помощи, защото са потънали в джобовете на корумпирани служители…
Жертвите – беззащитни срещу корупционните практики
За тези жертви стана дума на пражкия Форум 2000 – ежегодна международна конференция, основана от Вацлав Хавел. Огромният авторитет на Хавел събра и тази година светила от цял свят като Нобеловия лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц.
Организаторите със сигурност са били повлияни от безкрайните скандали за корупция в Чехия и най-вече – от техния трансграничен, международен характер. Защото австрийски, британски, германски бизнеси и лобисти подкупват политици от Централна и Източна Европа, за да прокарват своите сделки.
Корупцията все повече се глобализира и следователно трябва да й се търси адекватен, не само национален, но и глобален отговор. Казва го не друг, а Петер Айген, основателят на Трансперънси Интернешънъл (Прозрачност без граници). Световноизвестната организация, която публикува всяка година корупционния индекс на държавите по света, се ражда в Германия.
По онова време Айген работи за Световната банка в Африка. Вбесява го собственото му безсилие пасивно да гледа как средствата по програмите за развитие не достигат до нуждаещите се. В началото на 90-те години Съединените щати и само още шепа държави са обявили, че е престъпление да даваш подкупи в чужбина. Към онзи момент в Германия това е не просто легално – концерните дори могат да отчисляват от данъците сумите за подкупи. Днес и германският закон вече преследва даването на подкупи в чужбина.
Рушветът в чужбина – отскоро подсъдим
Дори в момента в Германия се водят 110 дела за корупция срещу големи концерни като Сименс, Даймлер-Крайслер, Ферощал. Явно съдебната машина набира обороти, явно битката срещу корупцията се води активно. Естествено, бизнесът защитава своята кауза с един разбираем аргумент: ако всички дават подкупи, ако корупцията е норма в една страна, а не изключение, как да печелим търгове и да надвиваме над конкуренцията, без да смазваме съответната държавната машина? В страни като Великобритания няма нужда от подкупи, за да се развива бизнес, но как е в Централна и Източна Европа?
Бившият министър на вътрешната сигурност на Израел Ави Дихтер разграничи два вала на защита срещу корупцията.Най-напред би трябвало да я спира широкият обществен слой, ценностите и стандартите в едно общество. Тоест, ако корупцията не е „норма“ и „нормална“ в дадена култура, ако срещу нея има непоносимост, мнозинството ще я отхвърля като чуждо тяло.
Втората и всъщност последна защита срещу корупцията изгражда правоохранителната система. С други думи, ако обществото е натърпимо към корупцията, до полицаи и прокури ще стигат малко случаи на подкупи. Ако обаче обществото е слабо, единствената надежда е в смели полицаи, прокурори и съдии. Когато и двата защитни вала са пробити, обществото със сигурност върви надолу. И тук възниква въпросът: как изглежда българското общество в ключа на тази дефиниция?
Шест магически ключа срещу корупцията
Американсккият посланик в Прага Нормън Айзен доскоро беше съветник на американския президент Барак Обама по въпросите на етиката и административната реформа. Юристът излъчва типичния американски оптимизъм, че корупцията може да бъде изкоренена, ако се следват няколко правила: пълна прозрачност на партийното финансиране и на предизборните кампании, ясни закони за лобизма и държавните поръчки, пълна прозрачност на личните доходи.
И още: специална защита на подаващите сигналите за корупция, така наречените whistleblowers. Когато дори тази гъста социална мрежа не улови корупционните практики, тогава, разбира се, влиза във функциите си железният правоохранителен обръч.
А каква е ролята на медиите? Кристофър Уокър, директор в Фрийдъм Хаус, изрази тревогата, че разследваща журналистика се среща все по-рядко. Неговага организация, която от САЩ наблюдава медийната свобода по света, се тревожи за централноевропейската журналистика, където разследването е рядък гост. (А какво да кажем за българската разследваща журналистика?)
Уокър отбеляза още нещо изключително важно: в тези страни намаляват кореспондентите от чужбина, намалява интересът към международните теми. Само истински професионалните медии могат да обхванат явлението корупция в неговия трансграничен, глобален аспект, само те могат да транспротират до хората сложните взаимозависимости в нашия взаимосвързан свят – без това не може да има сериозна битка срещу корупцията.
Така звучи едно особено важно послание към изолационистките тенденции в България и особено – към журналистическия провинциализъм.
Deutsche Welle
- Социолози за президентските избори
Според проучвания на общественото мнение Плевнелиев води, но наказателен вот може да обърка очакванията за победата му
Кандидатът за президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев води във всички проучвания на социологическите агенции и преднината му почти не оставя съмнения в крайната победа, освен ако умората и разочарованието на избирателите, липсата на условия за обективна информираност на гражданите и желанието за промяна не доведат до наказателен вот. Това коментираха водещи социолози пред БНР в неделя, часове след като в събота вечерта се проведе телевизионен дебат между тримата водещи претенденти – Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин и Меглена Кунева.
Според Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“, последните данни на агенцията сочат, че след Плевнелиев се нарежда Ивайло Калфин, издигнат от левицата, с разлика от 10% и на 4-5% след него е независимият кандидат Меглена Кунева.
Три са факторите, които биха повлияли на вота на хората – икономическата криза, събитията в Катуница и като следствие от тях – етническият вот и силно спадналото доверие към институциите.
Росен Плевнелиев в двойка с Маргарита Попова продължават да бележат малък, но постоянен ръст – 34% от всички избиратели изразяват готовност да гласуват за тях, показват данните на Центъра за анализ и маркетинг, обяви социологът от центъра Юлий Павлов.
Втората кандидат-президентска двойка Ивайло Калфин – Стефан Данаилов получава 17-18% от гласовете. „Ако има балотаж, а той е почти сигурен, той ще е между кандидатите на ГЕРБ и БСП – Плевнелиев и Калфин“, смята Павлов. На трето място от данните на Центъра за анализ и маркетинг се нарежда двойката Меглена Кунева – Любомир Христов, които получават около 10% от гласовете на избиратели.
„Факт е, че двойката Плевнелиев – Попова води много убедително”, коментира социологът Мира Радева от МБМД. „Това е двойка, която много се харесва. Те показват подкрепата на ГЕРБ на национално ниво. ГЕРБ има шанс да потвърди водещата си роля в политическото пространство”, смята тя.
„Има няколко неща, които са ясни. Има достатъчно големи предпоставки за протестен и наказателен вот, достатъчно големи, за да се развия сюжети, различни от прогнозираните от Мира Радева и Юлий Павлов. Предпоставки за наказателен вот има, друг е въпросът как точно той ще се реализира и разгърне”, каза Живко Георгиев от „Галъп интернешънъл”.
„Плевнелиев се радва на подкрепата в рамките на електоралния таван на ГЕРБ. Той е боец на своята политическа сила, колкото и да твърди, че няма особено общо с нея. Калфин, особено след като към него се присъдени Данаилов, бележи ръст, той е във възходяща тенденция“, обясни Георгиев.
„Меглена Кунева по една или друга причина, естествено, си казва думата изолацията от медии и по-трудния достъп до медии, липсата на структура, които да я подпомагат – по-скоро губи”, смята Георгиев.
От своя страна Цветозар Томов от агенция „Скала“ обясни, че кампанията се характеризира с тоталното блокиране от страна на силните играчи на възможността гражданите да направят информиран избор.
Томов анализира и вероятната тактика на ДПС на президентския вот. По думите му почти няма съмнение, че ГЕРБ ще бъде подкрепен от движението. „Като прибавим обстоятелството, че кампанията на ГЕРБ, както и негативният пиар срещу Меглена Кунева се водят предимно от вестниците на Делян Пеевски, доста съмнителна е тезата, че няма някаква договореност между ДПС и ГЕРБ за съвместно участие на тези избори”, коментира той.И Томов смята, че има всички предпоставки за наказателен вот, но той може да не е еднопосочен – той може да бъде срещу ГЕРБ, но може да бъде и срещу БСП, който да бъде изразен, като се гласува за Меглена Кунева.
Източник: Mediapool
- За медиите и просяците
Дойдат ли избори, медиите полудяват. Лудостта, която ги обзе тази година, е уникална по своя мащаб. Нещата са се изродили до толкова, че едно интервю във вестник може да достигне до стойности от 25 хиляди лева и повече… Не ме карайте да потвърдя това. Никой, който има достъп до такава информация не би искал да я сподели публично. За мащабите на епидемията на купуване на време и пространство в медиите можем да съдим по откъслечни фрази на политици, изтървани случайно или не в ефир. Можем да съдим за видимата част на айсберга и ако разгледаме цените, които част от медиите сами са обявили на сайтовете си или раздават на партийните централи при поискване.
Един от възможните проблеми е отчетността…
Електронните и печатни медии в такава степен са решили да осребрят участието си в предизборната кампания, че дори забраняват на анализаторите, които канят в студиата си, да споменават имена на партии, вероятно, под страх от скрита реклама на конкуренти на критикуваните, без за това да е платено, или калкулирайки възможни загуби от евентуално поискано право на отговор…
Друг проблем е пълната липса на информация за това, кои репортажи и интервюта са платени по договор между партиите и конкретната медия.
Така, избирателят, освен, че вижда лустросани и напудрени политици и политически тези, не може да добие реална представа за мащабите на финансовите потоци от партиите към медиите.
Липсата на прозрачност при движението на паричните потоци, от друга страна, отваря възможност за плащания през познатите ни черни партийни каси. Това пък, от своя страна, води до резонния въпрос за мръсните капитали и прането на пари от престъпна и незаконна дейност, които купуват политическо представителство…
Проблемът, освен комерсиално-криминално има и политическо измерение.
Определено, безобразната и безподобна за историята ни комерсиализация на присъствието на политиката в медиите рефлектира върху качеството на политическия продукт. Политиците определено се стремят с всички сили да избегнат политическия дебат с опонентите, осланяйки се на услужливо предоставеното срещу огромен финансов еквивалент медийно време и пространство. Така демокрацията страда именно заради липсата на алтернативи, които да се докажат влизайки в сблъсък пред погледите на избирателите.
Най-красноречив е случаят със скритите от медиите и пазени с най-стриктна охрана кандидати на ГЕРБ за президент и кмет на София…
Очевидно е, че казусът с платената политическа реклама в медиите и произтичащите от него проблеми са като множество язви по тялото на просяк. В своята сервилност електронните и печатни медии заприличват все повече на просяците, които умишлено поддържат по тялото си гноясали рани, с чийто отвратителен вид се опитват да спечелят някоя и друга стотинка от минувачите.
Така, меркантилизацията на предизборната кампания до степен на безумие, извращава и изкривява изборния процес до там, че самата реклама на политиците в медиите заприличва на умишлено създадена и поддържана рана по тялото на просяк. За да изчистят съвестта си, политиците хвърлят някоя стотинка в шапката на медиите, които, от своя страна, услужливо им се усмихват от приведената си позиция.
Асен Генов,
Аsengenov.com
- Уорлик притеснен за свободата на пресата
„Изразих своите притеснения за Сашо Диков, когото смятам за изключителен журналист и приятел. Смятам, че е много важно да се подсигури свободата на пресата както в България, така и във всяка друга страна“, заяви посланикът на САЩ Джеймс Уорлик.
„Относно съвпадението с визитата на европейските лидери, това според мен не е обмислено предварително. Просто хора у вас искат по този начин да направят един вид изявление към обществото“, добави Уорлик.
Той смята, че по-голямата част от българите са против такова насилие и искат да бъдат свидетели на честни и справедливи избори следващата седмица.
„Аз лично мисля, че България е изминала дълъг път досега и съм сигурен, че следващата седмица изборите ще са честни и справедливи“, подчерта Джеймс Уорлик.
Автомобилът на журналиста Сашо Диков беше взривен в четвъртък вечер. Бомбата е била поставена пред предната лява гума. При взрива никой не пострада, но са изпочупени стъклата на няколко апартамента в съседни кооперации.
И.д. министър на вътрешните работи Веселин Вучков коментира след инцидента, че поставеното взривно вещество е било около 1 килограм тротилов еквивалент. Вучков каза, че мотивите все още не са известни.
Източник: Kafene.net
- 16 октомври – Празник на авиацията и българските ВВС
Утре 16 октомври e празник на българските военновъздушни сили. Тази дата е знаменателна не само за нашата, но и за световната авиация и въздухоплаване. На 16 октомври 1912 г. по време на Балканската война (1912-1913 ) за пръв път над европейския континент в реална бойна обстановка е осъществен полет за въздушно разузнаване и от борда на летателен апарат е употребено оръжие.Самолет „Албатрос F-2 „, с пилот поручик Радул Милков (1883-1962) и навигатор поручик Продан Таракчиев (1885-1957) извършва разузнавателен полет над Одринската крепост. След като оглеждат турските позиции, хвърлят две ръчни над гара Караагач край Одрин.
Радул Милков (на дясната снимка) е роден в Пловдив в семейството на свещеник Михаил Милков. Завършва ВНВУ и курс за пилоти в Германия(1912г.) Участва в Първата световна война където като майор е Началник на Аеропланната група. След 1939 г. работи в самолетната фабрика „Български Капрони“ и издава списание „Наша авиация“. Достига чин полковник от ВВС. Той е един от първите организатори и командири на българската авиация.
Продан Стоянов Таракчиев (лявата снимка) е роден в Сливен. Завършва ВНВУ през 1908г. с 28-ми випуск. След конкурс завършва въздухуплавателна школа в гр. Гатчина (Русия). Участва в Първата световна война. След това е Начлалник на Аеропланното училище и на Аеропланната работилница. Достига чин полковник.На територията на днешният завод „Балкан“ в Ловеч е създадена първата фабрика за самолети в България. Тя е основана през 1941г. с указ на Н.В. Цар Борис ІІІ като държавна самолетна фабрика за производство и ремонт на самолети.
16 октомври е обявен за Празник на авиацията и Военновъздушните сили с Разпореждане 400 на Министерския съвет от 1 юни 1963 г.Самолет Албатрос, сниман на летище край Одрин през 1912г.
Копие на легендарния самолет в естествена големина – възстановка по снимки, изработка на клуб „Авиореликви“
