Всички авторски страници

Авторски

• Над 270 агенти на ДС са кандидат-кметове

  Най-много са от ДПС, БСП и ГЕРБ

  Комисията по досиетата обяви във вторник имената на 276 кандидат-кметове, работили за службите на бившия комунистически режим.

  Най-много сред кандидат-кметовете, работили за бившата ДС, са издигнати от ДПС, БСП и ГЕРБ.

  ДПС са издигнали около 45 души от бившите служби за кметове, БСП – около 40, ГЕРБ около 35, РЗС близо 20, Атака – 9 и други.

  Проверката е обхванала общо 8144 лица, а 1747 не подлежат на проверка, тъй като са родени след юни 1973 г. и не попадат в обхвата на закона.

  Обявените от комисията са предимно кандидати за кметове на села и малки общини.

  Сред обявените от Комисията по досиетата са кандидатът за кмет на Русе от ГЕРБ Пламен Стоилов, кандидатът за кмет на Бургас от РЗС Мария Инджова, кандидатът на „Атака“ в Каварна Георги Алексиев.
  Агент на ДС е бил и кандидатът за кмет на София от НДСВ Владимир Каролев, чието име обаче вече е излизало и в рамките на други проверки.

  За ДС е работил и кандидатът за кмет на Разград Денчо Бояджиев, който е издигнат от инициативен комитет, въпреки че е член на БСП.

  В списъка на комисията е и кандидатът за кмет на Царево Петко Арнаудов, който се кандидатира като независим, но на предишните избори бе от БСП.

  Сред обявените е и братът на финансовия министър в кабинета „Станишев“ Пламен Орешарски Милети, който бе шеф на Централния софийски затвор и на затвора в Бобов дол. Сега е кандидат за кмет на Бобов дол, издигнат от инициативен комитет.

  Прави впечатление, че част от агентите на ДС сред кандидатите на ГЕРБ са с турски имена.

  ГЕРБ, която е най-голямата българска партия член на европейската десница ЕНП, до момента няма ясно формулирана позиция за агентите на ДС. Според лидера на партията Бойко Борисов сред тях има такива, които „са работили в интерес на държавата“. Освен това според него трябва да се прави разлика между разузнавачите и агентите.

  По-рано тази седмица председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов съобщи, че комисията няма да може да провери преди изборите кандидатите за общински съветници, тъй като броят им е повече от 46 000, а и списъците с имена на регистрирани в общинските избирателни комисии листи са непълни и неточни.

  Източник: Mediapool

• На 18 октомври Георги Люцканов щеше да навърши 60 години

  По този повод публикуваме писмото на Анна Зографова-Люцканова без намеса в съдържанието.

  IN MEMORIAM:

  НА 18 ОКТОМВРИ Т. Г. МОЯТ БИВШ СЪПРУГ – ЖУРНАЛИСТЪТ,  КИНОРЕЖИСЬОР, ОПЕРАТОР, СЦЕНАРИСТ И ПРОДУЦЕНТ ГЕОРГИ ЛЮЦКАНОВ (1951 – 2010) – ТРЯБВАШЕ ДА НАВЪРШИ 60 ГОДИНИ!

  

  Българското кино загуби един от най-проникновените майстори на съвременното документално и научнопопулярно кино. Жоро почина след
  кратко, но изключително мъчително боледуване на 21 юни сутринта (2010 г.)
  За колегите и студентите той бе кинорежисьорът, операторът, сценаристът и продуцентът Георги Ценов Люцканов – член на Съюза на филмовите дейци и на Международната федерация на журналистите (IFJ).
  Името му стана известно в зората на демокрацията с уникалните документални рискови кадри от Букурещ и Тимишоара, заснети от него в Румъния във времето между 18 и 31 декември 1989 г., когато той документира на филмова лента падането на режима на Чаушеску и всички най-важни събития, предшествали разстрела на диктатора.
  Нерядко Жоро е пътувал, изпълнявайки рискови операции, заснемайки уникални кадри. Беше истински приятел и голям почитател на Че Гевара.
  Мечтаеше да посети Куба и Боливия за да направи филм за Че.
  Приятелите са го запомнили с черната барета, с която ходеше винаги.
  Георги Люцканов бе ярка и нестандартна личност в българската култура и в живота.
  Изявен и талантлив режисьор със значителен принос в българското научнопопулярно и документално кино.
  Автор на сценарии, участник в снимачния процес на десетки български
  научнопопулярни и документални филми, телевизионни и игрални. Роден на 18 октомври 1951 г. в София, той завършва операторско майсторство и кинорежисура във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) „Кр. Сарафов“.
  Като студент работи като асистент-режисьор и участва като статист във
  филма “Черните Ангели”, в емблематичния за българското кино през онези
  години филм „И дойде денят“ (1973) на режисьора Георги Дюлгеров, както и в култовия български игрален филм “Оркестър без име”. Автор на много критични статии, студии и публикации на тема кино в българската и в световната преса, колегата ни Георги Люцканов е бил преподавател по операторско майсторство в кинофакултета на НАТФИЗ, във Факултета по журналистика на СУ “Св. Климент Охридски”, в Арт колежа в София, както и в НБУ. Работил е като оператор и режисьор в СНПДФ – Студия за научнопопулярни и документални филми “Време”.

  Българските киномани ще го запомнят като автор на филмите “Гроб на върха”, по сценарий на Давид Овадия, “Ангел”, “Делници”, “Мозъчна атака”, “С мерак”, “Влак за морето”, който получи специалната награда на журито на фестивала “Наука и изображение” в Париж, както и специалната награда на Международния фестивал за документално кино за 1992 г.
  Съвместният му филм с Давид Овадия привлече сериозно внимание върху авторите.
  Люцканов е и автор на серия документални и телевизионни поредици. Изявява се като един от най-интересните и талантливи наши български кинематографисти от времето на прехода. Особено когато утвърждаването на киноталантите се оказа доста трудно.
  Българското кино, българската култура и българската журналистика загубиха в негово лице действително един изключително талантлив и всеотдаен творец.
  Георги Люцканов бe сприхав, но скромен и всеотдаен. Беше бохем в добрия смисъл. Живя с широки пръсти. Помагаше на всички. Особено на колегите си. Той никога не изневери на най-голямата си творческа любов към седмото изкуство.
  И колко жалко е да оценим една личност след като я загубим завинаги!
  Между незабравимите му творби остават филмите “Забравените птици”, Европейския ден за борба с трафика на хора, “Обречените”, “Вечният понтийски път”, “Магията на райския бряг”, “Влак за морето”, “Соколите и орлите на България”, “Резерватът за розови пеликани”.
  Започнат, но недовършен от него остана и филмът „Сага за Софийската Света гора“ – разказ за всички най-древни и уникални манастири около София.
  Колегата ни Георги Люцканов бе пионер на т.н. “Нова вълна” в българското документално и научнопопулярно кино, за което нееднократно бе номиниран за международни награди, за сценарий, режисура и операторско майсторство. Талантлив творец и разказвач на класическата българска история, Люцканов прояви своята изключителна личност и във филма, посветен на живота и дейността на един от най-големите доказани български политици – Стойчо Мушанов. Във изключителната филмова лента се прави едно буквално журналистическо и кинодокументално разследване. Включително и за намеренията Румъния, България и Турция след края на Втората световна война да образуват неутрален блок, без да влизат в конфронтация с Германия.
  По този повод тогавашният румънски премиер търси контакт с регентите на царството ни, опасявайки се с основание от намесата на германски агенти в Букурещ и София, и изказва огорчението си, че до този момент Богдан Филов, принц Кирил и генерал Михов “с нищо не са подсказали, че са готови да разговарят”.
  Българската позиция в края на войната е била особено важна, защото в София тогава е имало руска легация. По тази причина е била направено предложение Румъния, България и Турция да образуват неутрален блок. Аргументът е бил, че е имало канали за връзки и контакти със западните съюзници. Тези обстоятелства и едностранни действия на България и българските политици тогава обаче осуетяват изпълнението на нестандартния, но разумен план. Тежките англо-американски бомбардировки над българската столица на 10 януари и 29-30 март 1944 г. стават факт и отвличат вниманието на държавния елит. Паралелно с всички това се е водила борба срещу нелегалните комунистически функционери, особено след министерското постановление № 30 от 28 април 1944 г. и маневрите за излизане на страната от съюза с Германия, етапи от които са правителствата на Иван Багрянов и Константин Муравиев, и мисията на Стойчо Мушанов в Цариград и Кайро между 29 август и 9 септември 1944 г. Оказва се, че след датата 23 август 1944 г. планът за образуване на неутрален блок на Балканите вече не е бил актуален, тъй като 17 дни по-късно и България е последвала румънската съдба, влизайки за половин век в съветския блок и загубвайки своята независимост.
  Филмът е и за конкретиката и тайната на мисията на Мушанов в Кайро.
  През Втората световна война СССР де факто не е воювал с България. Царството ни е било добра платформа за пренос на разузнавателни данни от РАЙХА към СССР. Осъществена е била специална конференция за договаряне условията за мир. Великобритания е била против СССР да участва (документ G-4245/30.08.1944.!). Английските планове за БАЛКАНИТЕ просто били различни. В същата връзка е прехвърлена неофициална българска делегация в КАЙРО, с цел да стартира преговори. СССР гръмко протестира.
  Във Вашингтон в същото време научават, че предстои смяна на правителството в Царство България – (документ D-1775/31.08.1944.!). Тогава при извънредно загадъчни обстоятелства е ликвидирана мисията КАТУЛ-Томпсън (10.06.1944.!) и това е причината, която хвърля в отчаяние англичаните. Всяка пряка връзка с Царство България тогава е била прекъсвана. Министър Стойчо Мушанов , който е бил в КАЙРО, е телеграфирал на българския пълномощен министър в Турция Балабанов, на когото съобщил, че “съветската армия ще влезе в БЪЛГАРИЯ” (OSS-28684!).
  Действително на 02.09.1944., правителството на Иван Багрянов пада и тогава по решение на регентите на българския малолетен ЦАР Симеон Сакскобурготски се сформира правителство от консервативни демократи и крайно десни земеделци, оглавено от Константин Муравиев.
  На 05.09.1944. г. в 19:00 часа СССР обявява война на Царството ни. Царят БОРИС ТРЕТИ КОБУРГ-ГОТА, както и неговият брат принц Кирил КОБУРГ-ГОТА стават жертва на политическа игра, която тепърва предстои да се разнищва и анализира. Те са пожертвани за чуждите интереси към българската ни територия.

  p.s.: Жоро мечтаеше да направи документален филм и за още една не по-малко емблематична и легендарна личност – Кръстю Раковски!

  Приятели, нека почетем паметта на Жоро, който в този европейски ден за борба с трафика на хора и празник на художниците трябваше да навърши 60 години!

• Реч на Меглена Кунева на закриването на кандидат-президентската кампания в град Варна

  Реч на гражданския кандидат за президент Меглена Кунева на закриването на кампанията в морската столица, на която присъстваха няколко стотин симпатизанти от Варна, Аврен, Бяла, Девня, Добрич, Шумен, Перник и София.

  УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, ПРИЯТЕЛИ,

  Когато на 6 юни обявих кандидатурата си за президент, вярвах, че България заслужава да бъде управлявана по-добре, по-човешки и по-европейски.

  „По пътя на промяната“ – така нарекохме нашата национална обиколка. „По пътя на промяната“ ще бъдат и следващите 5 години на България, ако получа подкрепата ви на 23 октомври.

  Днес се изправям пред този висок и симпатичен форум, за да уверя вас и цялата нация, че ние с г-н Христов сме готови да се борим за промяна, готови сме за победа!

  За няколко месеца се наслушах на разговори между моите опоненти кой и за какво бил виновен през последните мандати. Кой не бил свършил работа и кой сега му я довършвал.

  Преди всички избори Борисов си избира по една гръмка фраза, с която да плаши хората. На предните избори обеща еднопартийно правителство, а влезе в безпринципна коалиция с „Атака“. Имате ли съмнения кого ще подкрепи „Атака“ на втори тур?

  Сега Борисов се опитва да сплаши българските избиратели, че ако ГЕРБ не вземе цялата власт, ще предизвика предсрочни избори. Единственият, който може да предизвика предсрочни избори, е самият Борисов. ГЕРБ ни вкара в политическа шизофрения – по телевизията гледаме позитивните новини и рязане на ленти, а в истинския живот виждаме безработица и безперспективност.

  А когато президентът Първанов назначава посланици от ДС, и аз като Юлиан Вергов от „Мисия Лондон“, започвам да броя 99, 98, 97…

  ГЕРБ и БСП са двете страни от една и съща монета. Но от такава изхабена валута България няма нужда.

  Днес има две Българии. Тази на всички нас, които чакаме ползите от еврочленството, и тази на „Бай Ганьо влиза в Шенген“ и „Бай Ганьо усвоява еврофондове“.

  Има България на Краси Тодоров от Аврен и на Найден Зеленогорски от Плевен, и България на изправените срещу мен миналата събота 71 милиона лева! Спомнете си дебатите по телевизията.

  Дори фактът, че част от тях се проведе в студиото и по схемата на развлекателно шоу не направи този спектакъл нито забавен, нито убедителен. Единственият целен резултат от страна на моите опоненти на дебата беше да се обезсмисли президентската институция, за да бъдат разубедени хората да гласуват. Дали президентът има власт?

  Президентът има достатъчно власт, за да не допусне следващият главен прокурор да бъде от семейния кръг на Цветан Цветанов, да не допусне бюджет, в който парите за подслушване да са повече от парите за образование. Достатъчно власт, ако му стиска да налага вето на абсурдните закони на ГЕРБ.

  Президентът има достатъчно власт, само когато е излъчен от хората. Ако е от партия, той има толкова власт, колкото му отпуснат партийните лидери или централи. Досега никой български президент не е успял да използва целия ресурс на общественото мнение.

  Непрекъснато слушаме, че в България няма гражданско общество. Припомнете си какво направиха скулпторът Минеков и журналистът Сашо Диков. Време е да спре сплашването на журналисти с бомби и SMS-и. Няма да допусна да се върнем в годините, когато за да разберем какво става в България, тайно слушахме „Свободна Европа“, „Дойче Веле“ и „Гласът на Америка“. Няма да допусна монополизиране на медийния пазар от една медийна групировка.

  Президентът не може да мълчи и да остави управляващите да демагогстват и да обясняват как имат план за кризата. Ще искам отчет на правителството за антикризисната му програма. Уж имаше план от 70 точки.

  Като президент ще наложа вето на всички закони, които въвеждат излишни регулаторни режими и въвеждат данъци за бизнеса. Президентът трябва да е гарант за стабилност, за да се върнат инвеститорите.

  Икономиката и правилата са единствените, които могат да върнат в България онези млади хора, които предпочетоха да гласуват с краката си и напуснаха страната зради липсата на перспектива. Ще поведа битка с монополите. Сега премиерът ги бие само на карти.

  Социален президент не значи нищо. 10 г. имахме президент, който твърдеше, че е социален. От 2 г. имаме уж социален премиер. От това хората единствено обедняха.

  По време на нашата обиколка видях как фабрика с 300 работни места се мести от Бургас във Виетнам, а кафене в Мадан има над 250 проверки за 1 година заради отказана подкрепа за ГЕРБ.

  Защо все още нямаме бюджет за 2012 г.? Защото управляващите искат с него да накажат общините, които не са гласували за ГЕРБ.

  И какво да кажем за държава, в която за да произвеждаш бира, трябва да знаеш номера на премиера и на президента.

  Г-н Плевнелиев още не е станал президент, а вече е в матрицата на г-н Първанов – пред руските медии обещава едно, пред българските – друго. Накрая сигурно ще се окаже, че ще направи онова, което говори пред Русия.

  Ще кажа НЕ на енергийното крепостничество на България, НЕ на концесии на шистовия газ на тъмно, НЕ на АЕЦ Белене при тези условия. Стига с безразборно харчене на държавни пари, без значение за АЕЦ Белене или друг проект, дали е 6 млрд, 6 млн. или 6 хил. Преди някой да си позволи да решава за такива проекти, трябват отговори на 3 въпроса: 1. Безопасно ли е; 2. Колко точно струва; 3. Защитен ли е националният интерес.

  Опонентите ми постоянно спекулират с теми като национална сигурност и численост на армията. Да кажеш днес, че една многобройна армия е по-добра от една високотехнологична армия, е все едно да кажеш, че сметалото е по-добро от смартфона, защото тежи повече. Мерните единици, с които днес трябва да мерим могъществото на Българската армия, не са килограми, а килобайтове в секунди, не са километри, а пиксели. Пред армията и пред нацията президентът стои прав.

  Защо президентът Първанов мълча, когато през 2010 г. бюджетът на армията беше орязан с 560 млн. лв.? Защо не върна Закона за отбраната, когато беше отменена цялата глава за социална политика? Не чух позицията му и за промяната на статута на Военно-морското училище във Варна.

  Няма да назнача нито един посланик с агентурно минало. Ще повторя отново моята теза за двете Българии – вадим агентите от ДС от външно министерство, но ги оставяме в МВР.

  Президентът не слага просто печат върху предложените от МС назначения, а има пълно право на преценка за техните качества. Ще направя всички президентски назначения с публични изслушвания. Сега образът на България е на най-бедната страна в ЕС, раздирана от корупция и организирана престъпност, на страна на алкохолния туризъм и басейните-убийци.

  Крайно време е дипломация ни да се бори за българския износ и за връщане на чуждестранните инвестиции в страната.

  Ще работя с министъра на външните работи да имаме все повече посланици като Иван Станчов.

  Когато избира държавния си глава, българинът ясно си дава сметка, че той трябва детайлно да знае кого представлява и пред кого го представлява. За успеха на подобна мисия се изискват доказан международен опит, експертно образование, владеене на езици и обща култура. Международният пожар не се гаси с обикновен бабаитлък. Образно казано: можеш да асфалтираш пътя до границата, но оттам насетне светът очаква от теб други, съвсем различни знания и умения.

  СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,

  С ваша помощ преминах през тежка предизборна борба. Благодаря ви! Ние вече успяхме! Срещу 60 платени агенции на ГЕРБ, ние с г-н Христов имаме нашите над 600 доброволци! Сърдечно благодаря и целия Инициативен комитет и на екипа ни, който сподели, сътвори и пътува с нас в кампанията. Момичета и момчета – страхотни сте! Доказахме, че и в България може да се направи кампания с малки дарения. 280 000 лева, скъпи приятели! 280 000 лева срещу 71 млн. лева субсидии от нашите данъци!

  Президентският пост не е партийна квота или място за „кадрово попълване”. А управляващите искат именно това, да попълнят празното квадратче с „правилен” човек. Това е пълното отрицание на идеята за кауза, която тук се нагласява към човека. Обратно, човекът трябва да се припознава с каузата, а не просто да се примири с решението на партийното си ръководство да „поеме” поста.

  ТАКА ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕ!

  ДАМИ И ГОСПОДА,

  Днес с вас завършваме първия етап от битката за България. За някои нашата вяра в промяната може би изглежда малко наивна. Но нека ви кажа: начинът, по който моите опоненти предлагат да се движи България от утре е грешен и неясен. Най-малкото, защото не зависи от самите тях.

  Повтарянето на чужди думи не само унижава човека, но рано или късно го кара да се примири, че нищо не зависи от него. От него, президента, дори. Така и опонентите ми ще станат част от националния нихилизъм, че нищо не зависи от нас, че Европа няма да ни се случи, че винаги така и било и ще бъде. И изборът между тях е избор на две еднакви злини. Но това е порочно и неправилно.

  Предстоящите избори са чудесен шанс за нашите сънародници, за които преходът не е свършил, да открехнат вратата на промяната. Двайсет години българинът гласува главно „против”. Против статуквото, кражбите, несправедливостта, обедняването. Гласува така, сякаш като накаже някого, следващият ще му гарантира всички блага. Сега имаме най-сетне шанс да гласуваме „за”. За кауза, която да нанесе на Системата такава тежка рана, от която тя никога няма да се излекува.

  Днес с вас СМЕ В СРЕДАТА НА ПЪТЯ НА ПРОМЯНАТА. ДО 23 ОКТОМВРИ ПРЕДСТОЯТ ОЩЕ КИЛОМЕТРИ ПО ТОЗИ ПЪТ. СЛЕД 23 ОКТОМВРИ ТОЗИ ПЪТ МОЖЕ ДА НИ ОТВЕДЕ ПЕТ ГОДИНИ ПО-НАПРЕД ОТ ДНЕС.

  На 23 октомври аз ще гласувам „за” новата България. Да си първи в държавата не е въпрос на правомощия.

  Да си първи означава първи да издигаш глас, първи да извикаш ГЛАСЪТ НА ХОРАТА ИМА ЗНАЧЕНИЕ!

  Меглена Кунева
  Варна, 17 октомври 2011 г.

  

• „Няма забравени влакове“ – филм за построената от български военни строители ж.п. мрежа в Македония

  Преди 95 години – във вихъра на Първата световна война, българските военни строители прокарват на територията на днешна Република Македония мрежа от железопътни линии. Целта им е да снабдяват фронта с муниции и провизии и да връщат оттам болни и ранени, но и да бъдат в услуга на населението. Това е истински строителен подвиг, извършен  във военни условия с далечна стратегическа цел.

  Днес тези линии са основата на ЖП мрежата на новата съседна държава, както и на трансевропейския Коридор № 8. Но в Македония и до днес някои искат първите влакове от преди 95 години да бъдат забравени, а споменът за тях да бъде обвит в бурените на времето.

  За хората с визия, които още преди десетилетия са оценявали значението на връзката между Черно и Адриатическо море, за тогавашните европейски първопроходци в униформи, за страховете в Македония от отварянето й към България и Албания, за бъдещето на Коридор № 8 разказва този филм.

  Няма и не може да има забравени влакове. Защото така е устроен светът- спрат ли влаковете, и светът ще спре.

  Гледайте филма „Няма забравени влакове“ на Коста Филипов, оператора Любомир Станоев и режисьора Олег Ковачев.

   

  Източник:  БНТ

   

  Линк към филма в You Tube:

  Няма забравени влакове – Македония

• Защо българите от Босилеград и Цариброд останаха без избирателни секции?

  В Сърбия, според официални данни от 2002 г., публикувани в „Агенция за българите в чужбина“ има над 20 000 българи, като най-много са те в Босилеград и Цариброд.

  С решение на ЦИК, на сайта на МВнР са публикувани избирателните секции и е видно, че в Сърбия, секционна избирателна комисия (СИК) ще има само в Посолството на Република България в Белград, Сърбия
  Адеасът е: ул. “Бирчанинова” № 26, Белград
  тел.: +38 111 361 39 80
  +38 111 361 39 90
  Fax: +38 111 361 11 36
  +38 111 362 01 16
  e-mail: [email protected]

  Градовете Босилеград и Цариброд, с компактно население с българско самосъзнание, а и с много български граждани са на около 300 км от столицата на Сърбия – защо бе допуснато да не се открият секции там?
  Председателят на демократичния съюз на българите (ДСБ) Драголюб Иванчов от Босилеград се обърна със следното съобщение за медиите, което може да изтеглите като PDF файл от тук –Б-избори.

  –––––

  Съобщение за медиите

  Сръбското правителство не разреши откриването на секционни избирателни комисии в Босилеград и Цариброд за президентските избори в Република България и по този начин лиши българите придобили българско гражданство от възможността да упражнят вота си на място. Въпреки че досега два пъти са организирани президентски и парламентарни избори в Босилеград и Цариброд, този път сръбското правителство демонстрира поведение което не е в духът на многократно декларираните „добри отношения” между двете страни.

  Формирането на секционни избирателни комисии за български граждани с нищо не застрашава сръбските национални интереси и Демократичния съюз на българите го оценява като акт на недобронамерено отношение към Република България и българите придобили българско гражданство.

  Въпреки „безрезервната подкрепа” на България за сръбското еврочленство, сръбските политици за пореден път показаха високомерното си и презрително отношение към България и българите и продължават да се ръководят от принципите характерни за времето на студената война.

  Неразрешаването на секционни избирателни комисии за български граждани е само едно от поредицата активни мероприятия които сръбската държава систематично провежда срещу принадлежащите към българското национално малцинство и които имат за цел да се предотвратят процесите на национално и културно осъзнаване сред българите. Това показва, че сръбските политици, въпреки европейската си реторика, продължават да провеждат политиката на национална и културна асимилация срещу българското малцинство.

  Демократичния съюз на българите призовава гражданите с българско гражданство, въпреки трудностите, да упражнят вота си по адресните си регистрации в България и призовава българско правителство да им съдейства в това отношение.

  Председател

  Драголюб Иванчов

  

• Бели пари за ЧЕР PR

  Изборите по нас обикновено започват с прекапвания на обещания, прехвърчания на прерязани лентички, проливни обещания и приключват с потоп от кебапчета.

  До края никой така и не си казва ясно защо иска да го харесаме и изберем и какво смята да направи с нас – разчита се на прословутото българско избирателско трудолюбие и мъдрост.

  Междувременно по страниците на свободната ни преса се леят сълзи, сополи, кофи с нещо, което поетично може да бъде наречено катран, и други кандърми.

  „Плевнелиев само ще поднася ножиците на Борисов да реже ленти“ – атакува червеният кандидат Калфин в „24 ЧАСА“.

  Висш пилотаж в журналистиката е да смъкнеш някой лев и от двете спорещи страни – на другия ден в същата газета се явява трогателното материалче „Плевнелиев лъскал с четка за зъби спалното в казармата“. В смисъл – служил на Родината.

  Битката се пренася на малко по-калния катунски терен. „БСП пита има ли ГЕРБ договорки с Цар Киро“ – докладва „ТРУД“. В „НОВИНАР“ тежката водна артилерия Румен Петков разширява пробива: „Кирил Рашков ходеше с Йордан Соколов, но не на пазар в плод и зеленчук, защото Соколов бе министър на МВР, председател на НС и ключов фактор в СДС“. Висшият пилотаж, за който стана дума по-горе, си казва отново думата – в кратко спретнато материалче на „ТРУД“ тогавашният кандидат на СДС, Найден Зеленогорски уточнява: „На изборите 1999 г. аз имам 23 процента от ромските гласове, а кандидатът на БСП тогава – Румен Петков, има 67% от тях. Сами преценете кой кого е подкрепял“…

  По-малките партии също не са пренебрегнати – „МОНИТОР“ в неподписан анализ препоръчва „Ракия и зелева салата за Яне“, като деликатно нарича неприятният им политик „олигофрен“…

  Четири пъти невинният бивш кмет на София г-н Софиянски очевидно наскоро е чел Сенкевич, защото е сложил на предизборния си призив в „ТРУД“ заглавието „Къде отиваш, България?“ Звездичка след питанката ни отпраща към пояснението, че това било „буквален превод на крилатата латинска фраза Quo vadis?“. Пояснението показва пълната неграмотност на иначе изключително ревностните в християнството редактори, по-важното е, че кандидат-кметът явно не е разбрал за какво точно се кандидатира, та използва случая да наругае цялата външна, вътрешна, икономическа и еко политика на кабинета. Със заключението, изведено в подзаглавие от редакцията – „Време е за наше ново Априлско въстание“.

  На оружие!

  Още по-радикална идея развива в „24 ЧАСА“ кандидат-кметът на Варна г-н Гуцанов – „Спасението за Варна е да стане град държава“.

  Не мислете, че залутани в сепаратистки и бунтовни приказки газетите забравят кого трябва да подкрепят! За беля в един ден досегашният президент Първанов наградил изявили се млади учени и автори. Какво се прави в такива случаи? В такива случаи дежурният редактор веднага възстановява баланса, като гужда под неудобните, но неизбежни две информацийки равната по размер „Премиерско куче грабна световна купа“. Има и снимка на поредната каракачанка на премиера Борисов, която спечелила медал някъде в Испания…

  На политици не го докарваме, но кучетата са ни златни!

   

  Pумен Белчев,

  Rumenbelchev.blog.bg

• Телевизионният дебат Кунева, Плевнелиев, Калфин (видео)

  Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин, Меглена Кунева, дебат, бТВ, 15.10.2011
  За тези, които не са гледали телевизионния дебат между тримата кандидат-президенти обявени от bTV за фаворити, сега ви го предлагаме благодарение на Iratais.
  (В седем части по около 15 мин. – кликнете на екрана за да стартирате).
  1
  
  2
  
  3
  
  4
  
  5
  
  6
  
  7
  
  .

• ОПТИМАЛНАТА ДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ

  ОПТИМАЛНАТА  ДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ

  Венелин Чалъков

  Изборите за президент  в България актуализираха дискусията за неговите  правомощия и отговорности и  за проблемите на конституцията. Информацията включена в статията е полезна за елитите на гражданските общества и организаторите на граждански съпротиви. Безполезно е четенето на статията от хора, които мислят  с метафори или с примитивните понятия  на  наивната теория на социалното управление, изучавана при социализма.

  Държавите са живи организации, съставени от народ, култура и  власт върху присвоена или  завоювана територия. Народът е спонтанно конфликтна система от етноси. Държавните организации, еволюционно развивани по метода “проба-грешка”, и през третото хилядолетие все още са ненормални (уродливи) и недоразвити. Това  състояние на държавните организации се обяснява с изоставането в  развитието на науката Държаворъководене (State management) и работата на държавните статистики с  примитивни списъци на обществените дейности, а не с научен класификатор.

  Съдбите на народите се определят не от техните лидери, а от практикуваните ръководни технологии, политики и стратегии. Общественият строй демокрация е резултат от осъзнаване, че  колективният ум на  народа допуска по-малко ръководни  грешки, отколкото едноличните ръководители. Натрапваната `западна демокрация` е  “диктатура на парламентарните мнозинства”, а не диктатура на народа.

  В нормалната   държава избирателите  направляват съдбите на народите си чрез референдуми, оперативното   ръководене  предоставят на мажоритарно избирана изпълнителна власт, функционираща в “рамките”  на конституцията и референдумите. Всички власти се контролират от независим конституционен съд, сезиран от изборна прокуратура. Нормалната държава е демократична, правова, солидарна и хармонична.

  Нормалната държава, има всички необходими ръководни органи и хармонична властова иерархия, определени от Класификатора на обществените дейности, който дефинира технологиите с които  функционира всяка една от тях, включително и ръководните технологии на   властите: направляваща (законодателна), организираща (изпълнителна), хармонизираща (политическа),  икономизираща (икономическа).

  Ръководенето на нормалната държава включва : оптимално управление на технологичните развития на всички обществени дейности по отрасли, подотрасли, браншове и подбраншове ; оптимално управление на качеството на резултатите от дейностите; оптимално управление на растежа на резултатите от дейностите.

  Ръководенето цели пълно и устойчиво задоволяване на всички продуктови, услугови и ръководни  потребности на гражданите, чрез  собствени и вносни ресурси. Тези цели определят критериите за развитост на държава : оптимална технологична  развитост на обществените дейности; устойчив опимален растеж на резултатите; устойчиви финансирания на всички дейности; адекватни заплащания на всички видове труд.

  Ключов ръководен орган е ведомството (комисарството) отговарящо за обществените дейности, осъществявани в различни обществени организации, но класифицирани в един отрасъл.  Ведомството е  съставено от  четири дирекции, които ръководят  оперативно и стратегически подотраслите на неговия отрасъл. Всяко  ведомство има  регистър на подведомствените институции,   инспекторат и съвет от анализатори на проблемите, който съвместява изработване на стратегиите за развитие на  подотраслите.

  По признака  `подобие на резултатите от дейностите`, ведомствата  се разпределят за ръководене от министерства. Представени чрез популярни  наименования, без претенции за адекватност, министерствата и ведомствата в нормалната държава  са :

  Сектор производства с министерства на :

  Материалните производства – изземвания,  отглеждания, строения;

  Информационните производства – науки, изкуства, забавления;

  Трафиковите производства – съобщения, търговии,  транспорти;

  Ддуховните производства – обучения, образования,  възпитания.

  Секторът сигурности с министерства на :

  Биоекосигурностите – здавеопазвания, популоопазвания, екоопазвания;

  Социосигурностите – кримизалавяния, инфоосигурявания, обезопасявания;

  Държавосигурностите-идеологическа,териториална, икономическа;

  Народосигурностите – продуктообмени, услугообмени, властообмени.

  Секторът ръководения с министерства на:

  Направляванията – нормирания, правосъдия, контролирания;

  Институците – организирания, регистрирания, координирания;

  Хармонизиранията – правозащити, солидарности, демокрация;

  Икономиките – конкурирания, финансирания, икономизирания.

  Всяко ведомство ръководи по четири подотрасъла, чрез дирекции. Примерно, ведомството Строения в Министерството на материалните производства, включва дирекциите : Микростроения, Машиностроения, Сградостроения и Макростроения. Ведомството Обезопасявания в Министерството на социосигурностите включва дирекциите: Бедствия, Произшествия, Катастрофи и Злополуки. Ведомството Финансирания в Министерството на икономизиранията включва дирекциите Дружества, Общини, Държави, Съюзи, Свят.

  Министерствата  са 12, комисарствата 36, а дирекциите 144.

  Министерствата са разпределени за направляване от Съвет за производствата, Съвет за сигурностите, Съвет за ръководенията. Съветите формират свои институции, функциите на  които само отчасти се покриват със сега съществуващите институции – правителство, президентство, парламент,  ръководят се от мажоритарно избирани премиер, предидент и председател, съвместяващ длъжността председател на парламента.

  Институционалният състав на нормалната държава определя броя на мажоритарно избираните политически държавни ръководители – председател, президент, премиер, дванадесет министри, тридесет и шест комисари – зам. министри. Сто четиридесет и четирите  директори се назначават от съответните министри по предложения на зам. министрите.

  Описаната държавна организация, характерна със своята симетричност, не  допуска реформи, защото е оптимална. Тя решава целево и икономически ефективно всички социални, икономически и политически проблеми на народите. Коментираме само някои от тях :

  · Българската държавна организация е пример за ненормална, защото е `премиерска република`, в която премиера е претоварен с несвойствени отговорности. Вместо отговорност само  за ефективностите на производствените комисарства, той отговаря и за ефективностите на  почти всички комисарства на сигурността (отговорност на президента), даже  и за ефективностите на ръководните комисарства (отговорност на председателя на парламента).

  При българския финансов министър се наблюдава грубо присвояване  на  власт. Неговата функция в нормална държава е ръководене изпълнението на държавния бюджет. Формирането на  структурата на бюджета – процентните съотношения между субсидиите, е функция на депутатите. Финансовият министър формира структурата на държавния бюджет, чрез свои субективни виждания за   субсидиите необходими на подотраслите и общините. В нормалната държава, при ситуация на  бюджетен дефицит, всички държавни субсидии, включително субсидиите на пенсионния фонд, се орязват от депутатите с  процента на дефицита, без актуализация на бюджета. Заплатите и пенсиите, независимо от бюджетния дефицит или икономическа криза, всяка година се индексират  с процента на прогнозираната инфлация или дефлация.

  Отговорностите и правомощията на ръководителите от всички нива се дефинират от адекватното делене на изпълнителната власт,  даващо възможност за специализация на ръководителите и  изискване за съответна професионална компетентност, доказвана чрез съответен тест.

  · Отговорността на депутатите се свежда до приемане на  закони или поправки, предлагани от останалите власти, неправителствените  организации, спонтанните лобита и отделни граждани,  съчетано с отсяване на недомислените параграфи или параграфите конфронтиращи – не хармонизиращи съжителството на  всички социални групи. Законите за изборите,  заплатите,  пенсиите и  данъците спонтанно са подложени на силен лобистки натиск, поради това, те се приемат  чрез референдуми, както   измененията в конституцията.

  · Социологическите проучвания  са признати за референдуми. Чрез тях гражданското общество  текущо актуализира резултатите  от изборите. При доверие под 40 % ,  мажоритарно избран ръководител подава оставка, местото му се заема от класирания  след него. Броят на гласовете, с които партиите участвуват при вземането на решения в парламента или общинските съвети, се актуализира според изменението  на доверието, получавано по време на мандата. При падане  доверието на правителство под 40 %, то подава оставка, без  гласуване вот на доверие.

  Понятието “брой гласове на партиите” е възможност, за използване ва демокрацията наблюдавана при акционерите (гласуване с броя на акциите) и  редуциране броя на депутатите и съветниците до минимален, но  достатъчен за изпълнение на техните функции .

  · При спазване принципа на подобието, моделът  на нормалната държава определя нормалните модели на  общинските власти, на съюзите от държави и на световните власти, като съставени от едноименни комисарства и съвети.

  · Само нормално организираната държава създава нормални условия за живот на всички свои граждани, независимо от тяхните екотически, етнически, съсловни или класови принадлежности, развива  патриотизъм, национална гордост и демотивира мигриране.

  Оптималните научни модели, рано или късно, спонтанно се внедряват, защото нямат алтернативи. Внедряването на  модела нормална държава, неминуемо ще срещне голяма съпротива от гилдията  на  политиците, която ще загуби част от властта  и  привилегиите си.

  Забавянето в реформирането на държавите според описания модел, води до пропуснати от народите огромни социални и икономически ползи. От елитите на гражданските общества и организаторите на гражданските съпротиви се очаква да не допуснат това да стане.

  10.2011                              [email protected]

• На Ползу Роду

  Автор: Мария Илиева /Mutzunabg/

  На 17 Октомври по ББТ от 11.15часа българско време в предаването „Откровено с Ели“ ще се излъчи филм за най-сърцатите благотворители в българско Чикаго – братята Павел и Румен Вълневи.
  На адрес: www.bbt.tv можете да гледате излъчването в ефир, както и по-късно на запис.

  

• Корупция без граници

  Как да се намери лек срещу корупцията, която разяжда обществото? Възможно ли е тя да се пребори без широка обществена съпротива или смели полицаи и прокурори? И знаете ли кои са жертвите на корупцията, пита Елена Никлева от Дойче Веле.

  Едва ли често се замисляте за жертвите на корупцията. За тях малко се знае и малко се говори. Самата корупция заема трайно място в обществения дебат, но жертвите й остават невидими и анонимни. Това са майките, които не могат да платят на лекаря, за да оперира децата им. Това са жителите на селища, чиято екосистема безжалостно се унищожава, защото лош проект е спечелил търг с помощта на подкупи. Това са умиращите от глад, до които не достигат международните помощи, защото са потънали в джобовете на корумпирани служители…

  Жертвите – беззащитни срещу корупционните практики

  За тези жертви стана дума на пражкия Форум 2000 – ежегодна международна конференция, основана от Вацлав Хавел. Огромният авторитет на Хавел събра и тази година светила от цял свят като Нобеловия лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц.

  Организаторите със сигурност са били повлияни от безкрайните скандали за корупция в Чехия и най-вече – от техния трансграничен, международен характер. Защото австрийски, британски, германски бизнеси и лобисти подкупват политици от Централна и Източна Европа, за да прокарват своите сделки.

  Корупцията все повече се глобализира и следователно трябва да й се търси адекватен, не само национален, но и глобален отговор. Казва го не друг, а Петер Айген, основателят на Трансперънси Интернешънъл (Прозрачност без граници). Световноизвестната организация, която публикува всяка година корупционния индекс на държавите по света, се ражда в Германия.

  По онова време Айген работи за Световната банка в Африка. Вбесява го собственото му безсилие пасивно да гледа как средствата по програмите за развитие не достигат до нуждаещите се. В началото на 90-те години Съединените щати и само още шепа държави са обявили, че е престъпление да даваш подкупи в чужбина. Към онзи момент в Германия това е не просто легално – концерните дори могат да отчисляват от данъците сумите за подкупи. Днес и германският закон вече преследва даването на подкупи в чужбина.

  Рушветът в чужбина – отскоро подсъдим

  Дори в момента в Германия се водят 110 дела за корупция срещу големи концерни като Сименс, Даймлер-Крайслер, Ферощал. Явно съдебната машина набира обороти, явно битката срещу корупцията се води активно. Естествено, бизнесът защитава своята кауза с един разбираем аргумент: ако всички дават подкупи, ако корупцията е норма в една страна, а не изключение, как да печелим търгове и да надвиваме над конкуренцията, без да смазваме съответната държавната машина? В страни като Великобритания няма нужда от подкупи, за да се развива бизнес, но как е в Централна и Източна Европа?

  Бившият министър на вътрешната сигурност на Израел Ави Дихтер разграничи два вала на защита срещу корупцията.Най-напред би трябвало да я спира широкият обществен слой, ценностите и стандартите в едно общество. Тоест, ако корупцията не е „норма“ и „нормална“ в дадена култура, ако срещу нея има непоносимост, мнозинството ще я отхвърля като чуждо тяло.

  Втората и всъщност последна защита срещу корупцията изгражда правоохранителната система. С други думи, ако обществото е натърпимо към корупцията, до полицаи и прокури ще стигат малко случаи на подкупи. Ако обаче обществото е слабо, единствената надежда е в смели полицаи, прокурори и съдии. Когато и двата защитни вала са пробити, обществото със сигурност върви надолу. И тук възниква въпросът: как изглежда българското общество в ключа на тази дефиниция?

  Шест магически ключа срещу корупцията

  Американсккият посланик в Прага Нормън Айзен доскоро беше съветник на американския президент Барак Обама по въпросите на етиката и административната реформа. Юристът излъчва типичния американски оптимизъм, че корупцията може да бъде изкоренена, ако се следват няколко правила: пълна прозрачност на партийното финансиране и на предизборните кампании, ясни закони за лобизма и държавните поръчки, пълна прозрачност на личните доходи.

  И още: специална защита на подаващите сигналите за корупция, така наречените whistleblowers. Когато дори тази гъста социална мрежа не улови корупционните практики, тогава, разбира се, влиза във функциите си железният правоохранителен обръч.

  А каква е ролята на медиите? Кристофър Уокър, директор в Фрийдъм Хаус, изрази тревогата, че разследваща журналистика се среща все по-рядко. Неговага организация, която от САЩ наблюдава медийната свобода по света, се тревожи за централноевропейската журналистика, където разследването е рядък гост. (А какво да кажем за българската разследваща журналистика?)

  Уокър отбеляза още нещо изключително важно: в тези страни намаляват кореспондентите от чужбина, намалява интересът към международните теми. Само истински професионалните медии могат да обхванат явлението корупция в неговия трансграничен, глобален аспект, само те могат да транспротират до хората сложните взаимозависимости в нашия взаимосвързан свят – без това не може да има сериозна битка срещу корупцията.

  Така звучи едно особено важно послание към изолационистките тенденции в България и особено – към журналистическия провинциализъм.

  Deutsche Welle

• Социолози за президентските избори

  Според проучвания на общественото мнение Плевнелиев води, но наказателен вот може да обърка очакванията за победата му

  Кандидатът за президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев води във всички проучвания на социологическите агенции и преднината му почти не оставя съмнения в крайната победа, освен ако умората и разочарованието на избирателите, липсата на условия за обективна информираност на гражданите и желанието за промяна не доведат до наказателен вот. Това коментираха водещи социолози пред БНР в неделя, часове след като в събота вечерта се проведе телевизионен дебат между тримата водещи претенденти – Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин и Меглена Кунева.

  Според Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“, последните данни на агенцията сочат, че след Плевнелиев се нарежда Ивайло Калфин, издигнат от левицата, с разлика от 10% и на 4-5% след него е независимият кандидат Меглена Кунева.

  Три са факторите, които биха повлияли на вота на хората – икономическата криза, събитията в Катуница и като следствие от тях – етническият вот и силно спадналото доверие към институциите.

  Росен Плевнелиев в двойка с Маргарита Попова продължават да бележат малък, но постоянен ръст – 34% от всички избиратели изразяват готовност да гласуват за тях, показват данните на Центъра за анализ и маркетинг, обяви социологът от центъра Юлий Павлов.

  Втората кандидат-президентска двойка Ивайло Калфин – Стефан Данаилов получава 17-18% от гласовете. „Ако има балотаж, а той е почти сигурен, той ще е между кандидатите на ГЕРБ и БСП – Плевнелиев и Калфин“, смята Павлов. На трето място от данните на Центъра за анализ и маркетинг се нарежда двойката Меглена Кунева – Любомир Христов, които получават около 10% от гласовете на избиратели.

  „Факт е, че двойката Плевнелиев – Попова води много убедително”, коментира социологът Мира Радева от МБМД. „Това е двойка, която много се харесва. Те показват подкрепата на ГЕРБ на национално ниво. ГЕРБ има шанс да потвърди водещата си роля в политическото пространство”, смята тя.

  „Има няколко неща, които са ясни. Има достатъчно големи предпоставки за протестен и наказателен вот, достатъчно големи, за да се развия сюжети, различни от прогнозираните от Мира Радева и Юлий Павлов. Предпоставки за наказателен вот има, друг е въпросът как точно той ще се реализира и разгърне”, каза Живко Георгиев от „Галъп интернешънъл”.

  „Плевнелиев се радва на подкрепата в рамките на електоралния таван на ГЕРБ. Той е боец на своята политическа сила, колкото и да твърди, че няма особено общо с нея. Калфин, особено след като към него се присъдени Данаилов, бележи ръст, той е във възходяща тенденция“, обясни Георгиев.

  „Меглена Кунева по една или друга причина, естествено, си казва думата изолацията от медии и по-трудния достъп до медии, липсата на структура, които да я подпомагат – по-скоро губи”, смята Георгиев.

  От своя страна Цветозар Томов от агенция „Скала“ обясни, че кампанията се характеризира с тоталното блокиране от страна на силните играчи на възможността гражданите да направят информиран избор.
  Томов анализира и вероятната тактика на ДПС на президентския вот. По думите му почти няма съмнение, че ГЕРБ ще бъде подкрепен от движението. „Като прибавим обстоятелството, че кампанията на ГЕРБ, както и негативният пиар срещу Меглена Кунева се водят предимно от вестниците на Делян Пеевски, доста съмнителна е тезата, че няма някаква договореност между ДПС и ГЕРБ за съвместно участие на тези избори”, коментира той.

  И Томов смята, че има всички предпоставки за наказателен вот, но той може да не е еднопосочен – той може да бъде срещу ГЕРБ, но може да бъде и срещу БСП, който да бъде изразен, като се гласува за Меглена Кунева.

  Източник: Mediapool

• За медиите и просяците

  Дойдат ли избори, медиите полудяват. Лудостта, която ги обзе тази година, е уникална по своя мащаб. Нещата са се изродили до толкова, че едно интервю във вестник може да достигне до стойности от 25 хиляди лева и повече… Не ме карайте да потвърдя това. Никой, който има достъп до такава информация не би искал да я сподели публично. За мащабите на епидемията на купуване на време и пространство в медиите можем да съдим по откъслечни фрази на политици, изтървани случайно или не в ефир. Можем да съдим за видимата част на айсберга и ако разгледаме цените, които част от медиите сами са обявили на сайтовете си или раздават на партийните централи при поискване.

  Един от възможните проблеми е отчетността…

  Електронните и печатни медии в такава степен са решили да осребрят участието си в предизборната кампания, че дори забраняват на анализаторите, които канят в студиата си, да споменават имена на партии, вероятно, под страх от скрита реклама на конкуренти на критикуваните, без за това да е платено, или калкулирайки възможни загуби от евентуално поискано право на отговор…

  Друг проблем е пълната липса на информация за това, кои репортажи и интервюта са платени по договор между партиите и конкретната медия.

  Така, избирателят, освен, че вижда лустросани и напудрени политици и политически тези, не може да добие реална представа за мащабите на финансовите потоци от партиите към медиите.

  Липсата на прозрачност при движението на паричните потоци, от друга страна, отваря възможност за плащания през познатите ни черни партийни каси. Това пък, от своя страна, води до резонния въпрос за мръсните капитали и прането на пари от престъпна и незаконна дейност, които купуват политическо представителство…

  Проблемът, освен комерсиално-криминално има и политическо измерение. 

  Определено, безобразната и безподобна за историята ни комерсиализация на присъствието на политиката в медиите рефлектира върху качеството на политическия продукт. Политиците определено се стремят с всички сили да избегнат политическия дебат с опонентите, осланяйки се на услужливо предоставеното срещу огромен финансов еквивалент медийно време и пространство. Така демокрацията страда именно заради липсата на алтернативи, които да се докажат влизайки в сблъсък пред погледите на избирателите.

  Най-красноречив е случаят със скритите от медиите и пазени с най-стриктна охрана кандидати на ГЕРБ за президент и кмет на София…

  Очевидно е, че казусът с платената политическа реклама в медиите и произтичащите от него проблеми са като множество язви по тялото на просяк. В своята сервилност електронните и печатни медии заприличват все повече на просяците, които умишлено поддържат по тялото си гноясали рани, с чийто отвратителен вид се опитват да спечелят някоя и друга стотинка от минувачите.

  Така, меркантилизацията на предизборната кампания до степен на безумие, извращава и изкривява изборния процес до там, че самата реклама на политиците в медиите заприличва на умишлено създадена и поддържана рана по тялото на просяк. За да изчистят съвестта си, политиците хвърлят някоя стотинка в шапката на медиите, които, от своя страна, услужливо им се усмихват от приведената си позиция.

   

  Асен Генов,

  Аsengenov.com

• Уорлик притеснен за свободата на пресата

  „Изразих своите притеснения за Сашо Диков, когото смятам за изключителен журналист и приятел. Смятам, че е много важно да се подсигури свободата на пресата както в България, така и във всяка друга страна“, заяви посланикът на САЩ Джеймс Уорлик.

  „Относно съвпадението с визитата на европейските лидери, това според мен не е обмислено предварително. Просто хора у вас искат по този начин да направят един вид изявление към обществото“, добави Уорлик.

  Той смята, че по-голямата част от българите са против такова насилие и искат да бъдат свидетели на честни и справедливи избори следващата седмица.

  „Аз лично мисля, че България е изминала дълъг път досега и съм сигурен, че следващата седмица изборите ще са честни и справедливи“, подчерта Джеймс Уорлик.

  Автомобилът на журналиста Сашо Диков беше взривен в четвъртък вечер. Бомбата е била поставена пред предната лява гума. При взрива никой не пострада, но са изпочупени стъклата на няколко апартамента в съседни кооперации.

  И.д. министър на вътрешните работи Веселин Вучков коментира след инцидента, че поставеното взривно вещество е било около 1 килограм тротилов еквивалент. Вучков каза, че мотивите все още не са известни.

  Източник:   Kafene.net

• 16 октомври – Празник на авиацията и българските ВВС

  Утре  16 октомври e празник на българските военновъздушни сили. Тази дата  е знаменателна не само за нашата, но и за световната авиация и въздухоплаване. На 16 октомври 1912 г. по време на Балканската война (1912-1913 ) за пръв път над европейския континент в реална бойна обстановка е осъществен полет за въздушно разузнаване и от борда на летателен апарат е употребено оръжие.

  Самолет „Албатрос F-2 „, с пилот поручик Радул Милков  (1883-1962) и навигатор поручик Продан Таракчиев (1885-1957) извършва разузнавателен полет над Одринската крепост. След като оглеждат турските позиции, хвърлят две ръчни  над гара Караагач край Одрин.

  

  Радул Милков (на дясната снимка) е роден в Пловдив в семейството на свещеник Михаил Милков. Завършва ВНВУ и курс за пилоти в Германия(1912г.)  Участва в Първата световна война където като майор е Началник на Аеропланната група. След 1939 г. работи в самолетната фабрика „Български Капрони“ и  издава списание „Наша авиация“. Достига чин полковник от ВВС. Той е един от първите организатори и командири на българската авиация.

  Продан Стоянов Таракчиев (лявата снимка)  е роден в Сливен. Завършва ВНВУ през 1908г. с 28-ми випуск. След конкурс завършва въздухуплавателна школа в гр. Гатчина (Русия). Участва в Първата световна война. След това е Начлалник на Аеропланното училище и на Аеропланната работилница. Достига чин полковник.

  На територията на днешният завод „Балкан“ в Ловеч е създадена първата фабрика за самолети в България. Тя е основана през 1941г. с указ на Н.В. Цар Борис ІІІ като държавна самолетна фабрика за производство и ремонт на самолети.
  16 октомври е обявен за Празник на авиацията и Военновъздушните сили с Разпореждане 400 на Министерския съвет от 1 юни 1963 г.

  Самолет Албатрос, сниман на летище край Одрин през 1912г.

  

  Копие на легендарния самолет  в естествена големина – възстановка по снимки, изработка на клуб „Авиореликви“

  

• Музыкальный Чикаго

  Чикагский симфонический центр представляет…
  

  20 и 22 октября, 8.00 pm; 21 октября, 1.30 pm. За дирижерским пультом Чикагского симфонического оркестра “эстафетную” палочку Риккардо Мути подхватывает бывший главный дирижер оркестра, хорошо нам знакомый Бернард Хайтинк. Первая программа дирижера посвящена столетней годовщине смерти Густава Малера. Оркестр исполнит Четвертую симфонию композитора. Солистка – Клара Эк, сопрано (дебют в Чикаго). В программе также Скрипичный концерт А.Берга. Солист – Франк Петер Зиммерман.

  21 октября, 8.00 pm. На этот вечер Симфонический центр отдан во власть джазу. На сцене – величайшее, по мнению журнала “BBC Music Magazine”, фортепианное трио в современном джазе: Кейт Джарет (фортепиано), Гари Пикок (контрабас), Джек Деджонетт (ударные).

  23 октября, 3.00 pm. Дуэт скрипки и фортепиано, дуэт двух замечательных музыкантов и очаровательных женщин Хилари Хан и Валентины Лисицы. В программе – произведения Баха, Бетховена, Брамса, а также новые сочинения, написанные специально для дуэта Хан-Лисица. После концерта на втором этаже Симфонического центра в Grainger Ballroom желающие смогут получить автограф у Хилари Хан.

  

  27-29 октября, 8.00 pm. Чикагский симфонический оркестр под управлением Бернарда Хайтинка и Чикагский симфонический хор представляют ораторию Йозефа Гайдна “Сотворение мира” (“Die Schoupfung”) – одно из самых величественных сочинений в истории музыки. Гайдн признавался, что “никогда не был так благочестив, как во время работы над ораторией. Я ежедневно падал на колени и просил Бога, чтобы Он дал мне силы для счастливого выполнения труда”. Первое исполнение оратории состоялось 30 апреля 1798 года в Вене во дворце мецената князя Йозефа Шварценберга. Он был одним из тех, кто заплатил гонорар композитору. Биограф Гайдна пишет: “Дворец был расположен на площади мучного рынка. Чтобы обеспечить удобный для гостей подъезд ко дворцу, торговцы мукой и бобами вынуждены были убрать свои лотки. За это князь выплатил им десять гульденов и пятьдесят крейцеров компенсации. Для регулирования движения перед началом концерта на площадь были направлены двадцать четыре полицейских – конных и пеших”. Первое публичное исполнение оратории состоялось год спустя, в день именин Гайдна, 19 марта 1799 года в венском Императорском и королевском придворном театре. Желающих послушать ораторию оказалось так много, что перед входом возникла давка, в которой едва не погиб ребенок. “Сотворение мира” стало первой в истории светской ораторией, написанной на немецком языке. Это оказалось настолько непривычным для венцев, что сразу же был сделан итальянский перевод. Именно с “Сотворения мира” 24 марта 1802 года в Петербурге открылось Филармоническое общество. (Источник – А.Кенигсберг.)

  Восьмидесятидвухлетний Хайтинк впервые дирижирует ораторией. Оркестр не исполнял это произведение с 1993 года. Солисты – Клара Эк, сопрано; Ян Бостридж, тенор; Ханно Мюллер-Бракман, бас-баритон.

  220 South Michigan Avenue, Chicago, IL 60604, справки и заказ билетов по телефону

  312-294-3000 или на сайте www.cso.org.

  Риккардо Мути собирает награды

  11 октября в Риме было объявлено, что музыкальный руководитель Чикагского симфонического оркестра Риккардо Мути становится Почетным пожизненным директором Римской оперы. Напомню, с декабря 2010 года Мути является художественным руководителем Римской оперы.

  13 октября в Стокгольме Мути была вручена премия имени Биргит Нильсон. Отмечая заслуги Мути, президент Фонда Биргит Нильсон Рутберт Рейш заявил, что дирижер на протяжении многих лет “олицетворяет все те качества, которые так ценила Биргит Нильсон, – трудолюбие, преданность и любовь к музыке”.

  Премия имени Биргитт Нильсон была учреждена в 2005 году и является одной из крупнейших в мире классической музыки – ее размер составляет один миллион долларов. Мути стал вторым лауреатом этой премии. В 2009 году первым лауреатом был назван испанский тенор Пласидо Доминго.

  21 октября в испанском городе Овьедо Мути будет вручена еще одна престижная музыкальная награда – премия принца Астурийского. Жюри премии отметило дирижера за способность “передать слушателям вневременный смысл музыки”.

  Фортепианные концерты в Чикаго

  21 и 23 октября в Чикаго состоятся концерты американской пианистки украинского происхождения, ученицы профессора Бориса Петрушанского Инны Фаликс (www.innafaliks.com).

  

  Она родилась в Одессе. В возрасте десяти лет с родителями эмигрировала в США. В пятнадцать лет состоялся дебютный концерт пианистки с Чикагским симфоническим оркестром. Фаликс много гастролирует, выступая на самых престижных сценах мира, включая Карнеги-холл и Концертный зал имени П.Чайковского. Три года назад она придумала новую серию литературно-музыкальных вечеров “Музыка/Поэзия”. Эти концерты второй год транслируются на волне классической музыки WFMT. Первый подобный концерт в Чикаго с большим успехом прошел 1 мая в объединении “Pianoforte Chicago”. В программе предстоящих концертов – Соната ля-минор Ф.Шуберта, Трансцендентные этюды Ф.Листа N10 и 11, Чакона С.Губайдулиной, “Аппассионата” Л.ван Бетховена. Эти концерты имеют для Инны Фаликс особое значение. Они станут первым публичным выступлением пианистки после рождения 5 сентября сына Натаниэля. Газета “Weekend Reklama” поздравляет Инну с рождением ребенка и желает новых творческих свершений и побед.

  21 октября, 8.00 pm; 23 октября, 3.00 pm, Music in the Loft, 1017 West Washington Blvd, #4H, Chicago, IL 60607. Справки по телефону 312-919-5030 и на сайте http://musicintheloft.org/season/faliks.php.

  Chicago Sinfonietta представляет…

  Чикагский оркестр Chicago Sinfonietta второй год подряд празднует День мертвых (Dia de los Muertos)! Это не день скорби, а именно веселый праздник, который традиционно отмечают в странах Латинской Америки. Особенной любовью пользуется он в Мексике. В этот день в театре музыки и танца “Харрис” будут звучать мексиканская музыка, Аранхуэсский концерт Х.Родриго (солист – гитарист из Боснии Денис Азабагич), а также Увертюра из оперы В.А.Моцарта “Дон Жуан”. Оркестром руководит приглашенный дирижер Гектор Гузман.

  1 ноября, 7.30 pm, Harris Theater, 205 E. Randolph Street, Chicago, IL 60601, справки и заказ билетов по телефону 312-236-3681 или на сайте www.chicagosinfonietta.org.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com

  www.sergeyelkin.com

• Откриха боен арсенал в къща на „цар“ Киро

  Истински боен арсенал бе открит в една от опожарените къщи на цар Киро в Катуница. Оръжието е толкова много, че с него ромската фамилия е можела да води уличен бой със селяните поне няколко дни, съобщиха източници на „Монитор”. Тайникът е намерен при повторното претърсване на къщите на Кирил Рашков. Обискиращите се натъкнали на добре

  скрити къси автомати и патрони

  за тях. Вчера през целия ден униформени от Асеновград и София тарашиха повторно домовете на „царската“ фамилия в селото.

  При първите претърсвания преди дни оръжието не било открито. То било скрито добре в тайник в една от опожарените къщи на фамилията. Според информация на „Монитор” разследващите намерили голямо количество от така наречените къси автомати и боеприпаси за тях. Късите автомати, наричани навремето автоматични или картечни пистолети, били предназначени за уличен бой и се ползвали предимно от спецчастите. Претърсването било след получена при разпитите информация за скрито оръжие. Този път

  разследващите знаели точно къде е тайникът

  на цар Киро и къде да проверят.

  Междувременно стана ясно, че Рашкови са започнали да изплащат дълга си от 93 000 лева към общинската служба „Местни данъци и такси”. Кирил Рашков, съпругата му Костадинка и дъщеря им Събка натрупали от 1998 до 2007 година само за един свой имот в район „Южен” борч от 93 000 лева с лихвите. След като станало ясно, че върху къщата и двора им там бил наложен запор от данъчните, царската фамилия започнала поетапно да изплаща сумата. Вноските им не били нито редовни, нито с еднакви суми, но борчът постепенно се стопявал. След 2007-а до момента за същия имот фамилията също не била плащала данъци на община Пловдив, научи „Монитор”. За тези 4 години се натрупали още 77 000 лева за данък сгради и такса смет, които до момента не били платени от цар Киро и семейството му. Общо царското семейство само за къщата и земята си в район „Южен” дължали над 170 000 лева на община Пловдив. Отделно от тази сума те дължали за местни данъци и такси и за новопридобитите си имоти и мезонети из Пловдив. Точният размер на общите им задължения обаче бил данъчна тайна, обясниха от община Пловдив.

  Източник: в. „Монитор“

  
  

  Полицаите от Асеновград са намерили и иззели в петък автоматичен пистолет „Узи“ със заглушител с два пълнителя и 45 патрони, пистолет „Браунинг“, автоматичен пистолет без марка и модел със заглушител и пълнител, револвер „Смит и Уесън“ с 3 патрона, 8 опаковки „Амонит“, 10 пресовки взривно вещество, пълнител с 20 патрона и 101 патрони с различен калибър. Оръжието е токрит в таванското помещение на къщата. Полицията е действала по сигнал, обясни старши комисар Тодор Чонов -директор на пловдивската полиция.

  
  

  Източник: www.24chasa.bg

  
  

  Още по темата:

  Истинска война избухна в Катуница, Пловдивско – полицията блокира селото

  Виждаме не инцидент, а цяла разрушителна тенденция

  И българите в Чикаго излизат в подкрепа на жителите на Катуница
• Протестите срещу “Уолстрийт” обхващат целия свят

  Демонстрации срещу властта на финансовите пазари се очакват в цял свят в събота. Движението на възмутените, които се бунтуват срещу икономическата криза, ще протестира в 915 града в 82 страни – от Мадрид до Ню Йорк, според сайта на организацията – http://15october.net/.

  Пет месеца след появата на движението на 15 май в Испания „възмутените“ и други свързани с тях групи искат да превърнат 15 октомври в ден-символ. Протести ще има във важни финансови центрове като “Уолстрийт”, финансовото сърце на британската столица – лондонското Сити, седалището на Европейската централна банка във Франкфурт. В Мадрид те ще извървят пътя до емблематичния площад, от който започна движението на възмутените.

  Протестът е насочен срещу влиянието на финансовата и икономическата криза върху средната класа и по-бедното население. Участниците се описват като “99%” – като игра с едва 1% американци, които са обозначават като богати, от които се чувстват подтиснати.

  Движението започна с изразяване на недоволството на американците от финансовия сектор, на който беше оказана безпрецедентна подкрепа с пари на данъкоплатците, въпреки че стана причина за икономически срив и безработица от над 9%.

  Целта на протестиращите е да окажат натиск на “Уолстрийт” в момент, когато финансовите институции се опитват да повлияят както на оформянето на новите регулации в сектора, така и на изхода от президентските избори в страната през 2012 г.

  Разпростирането на движението чак до Съединените щати показва, че става въпрос за проблем, който засяга целия свят, тъй като кризата е глобална, казват още организаторите.

  Една от най-големите акции в Европа ще е във Франкфурт. Там инициаторите искат да осъществят протестен марш и под мотото “Occupy: Frankfurt“ да оставят предупредителни постове пред сградата на Европейската централна банка (ЕЦБ). Подобни събирания ще има и в Лондон, Амстердам, Виена, Мелбърн и Сидни, на Хаваите, в Осака и в Рио де Жанейро.

  Председателят на германската партия на левицата Клаус Ернст нарече в интервю за вестниците от пресгрупата ВАЦ протестите “въстание на почтените“. “Преживяваме началото на едно демократично движение“, казва той. “От спасителния пакет за еврото нито един грък няма да види и едно евро! В действителност това е един пакет от гаранции за банките. Когато той влезе в действие, хората с нормално заплащане, безработните, пенсионерите и в Германия ще трябва да плащат на тези “кърлежи”, така както това се случва вече в момента в Гърция”, каза по-рано през седмицата Ернст .

  Социологът Михаел Хартман твърди, че по отношение на преразпределението на благата и в Германия има поне толкова поводи за протест, колкото и в САЩ. Той обаче остава скептично настроен за това дали протестите ще имат успех. “Елитът може да се впечатли само от масивен политически натиск, какъвто не виждам нито в Европа, нито в САЩ”, казва той.

  Малко преди планираните протести в събота около 50 демонстранти са били арестувани в САЩ, съобщи Ройтерс. В Денвър в петък повече от 130 полицаи са прочистили протестен лагер и са задържали 23 участника. В Ню Йорк при сблъсъци с полицейски части са били арестувани 14 американци, други арести е имало и в Сиатъл и Вашингтон.

   

  Източник:  Mediapool

• Днес е Петковден

  Зимният Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. По традиция се правят оброчни курбани, сборове и служби за здраве и плодородие. На хорото на мегдана се хващат моми и ергени, а родителите оглеждат играещите за бъдещи снахи и зетьове. Жените раздават питки за здравето на животните. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа – покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия – пазителка на дома). В християнската митология светицата се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Петковден, празникът, с който се почита Св. Петка Търновска, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. Народът отбелязва деня като начало на зимните празници.
  В някои райони Петковден е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от Св. Петка. Свещеникът освещава курбана и женският празник започва.
  В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух.
  На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.

  Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.

  Честито на именниците днес: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
  

  Св. Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много поместни църкви. На нея са посветени и много храмове. Редно е, обаче, да различаваме преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век (чествана на 14 октомври). Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий. От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи са почивали в църквата „Св. Петка Търновска“ във Велико Търново. След вековни странствания през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния) и са днес място на поклонници от цял свят.

  – преподобномъченицата Параскева Римлянка (26 юли), живяла през II век и по апостолски проповядвала на езичниците дори в Рим, столицата на империята. Посечена с меч след жестоки и дълги мъчения, св. Параскева обърнала със смелостта и чудесата си мнозина във вярата. Мощите й по-късно били пренесени в Цариград.

  – великомъченицата Параскева Иконийска (28 октомври), родом от Икония (Мала Азия), отдала живота си на милосърдие и проповед, посечена след много мъчения също с меч по време на гонителя Диоклетиан през 303 година.

  Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

  Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят „своя“ и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци…

  Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава „петък“. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди – символ на Възкресението в неделния ден.

  Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата – от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

  С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм „Св. Три светители“ в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

  Св. Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много поместни църкви. На нея са посветени и много храмове. Редно е, обаче, да различаваме преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век (чествана на 14 октомври). Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий. От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи са почивали в църквата „Св. Петка Търновска“ във Велико Търново. След вековни странствания през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния) и са днес място на поклонници от цял свят.

  – преподобномъченицата Параскева Римлянка (26 юли), живяла през II век и по апостолски проповядвала на езичниците дори в Рим, столицата на империята. Посечена с меч след жестоки и дълги мъчения, св. Параскева обърнала със смелостта и чудесата си мнозина във вярата. Мощите й по-късно били пренесени в Цариград.

  – великомъченицата Параскева Иконийска (28 октомври), родом от Икония (Мала Азия), отдала живота си на милосърдие и проповед, посечена след много мъчения също с меч по време на гонителя Диоклетиан през 303 година.

  

  Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

  Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят „своя“ и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци…

  Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава „петък“. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди – символ на Възкресението в неделния ден.

  Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата – от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

  С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм „Св. Три светители“ в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

  pravoslavieto.com

  Параклиса Света Петка в Охрид

  .

  Църквата „Св. Петка Българска“ в м. Рупите бе завършена, осветена и открита на 14 октомври 1994 г. По-късно в изпълнение на желанието на починалата на 11 август 1996 г. ясновидка фондация „Ванга“ започна изграждането  и на манастир. Приживе Ванга споделяла, че на Петковден преди хиляди години е изригнал вулканът Кожух. Под огнената му лава бил погребан древният град Петра. Пророчицата вярвала, че мястото е необичайно и излъчва особена и непозната енергия, с която тя се зареждала. Над 330 тона мраморен кръст е изграден по заръка на пророчицата на мястото на изгасналия вулкан Кожух.

  
• Европарламентът: Държавите от Евросъюза да спазят ангажиментите си и да приемат България и Румъния в Шенген

  Европейският парламент прие нова резолюция с призив за приемане на България и Румъния в Шенген. Вотът не беше електронен, а с вдигане на ръка. Мнозинството, което гласува „за” резолюцията, беше значително. В нея се подчертава, че България и Румъния са изпълнили всички критерии и това е потвърдено от Парламента и Съвета, както и че основно са преустроили системите си за управление на границите и са направили значителни инвестиции в тази посока.

  Евродепутатите призовават всички държави-членки да вземат решение за разширяване на Шенгенската зона с България и Румъния на базата на изпълнените критерии и изразяват позиция, че не могат да се налагат допълнителни изисквания към страни, които вече са в процес на присъединяване.

  В резолюцията се съдържа и призив към държавите от Евросъюза да спазват ангажиментите си, произтичащи от европейското законодателство, и да не дават приоритет на националния популизъм.

  Също със значително мнозинство бяха отхвърлени текстове, предложени от британския евродепутат-консерватор Тимъти Къркхоуп, според когото само изпълнението на техническите изисквания не е достатъчно и трябва да се отчитат и нивата на организирана престъпност и корупция, които също да фигурират сред критериите за влизане в Шенген.

  Приетата втора резолюция на ЕП, както и първата, също има препоръчителен характер. Тя ще бъде изпратена до ЕК, Европейския съвет и всички държави от ЕС.

  Източник: Фрог.нюз

• Германски политолог и дипломат: България не е правова държава, а се управлява от олигархия

  Корупция и клиентелизъм се ширят по високите етажи на властта, съдебната система работи тромаво, бившите кадри на Държавна сигурност и някогашната номенклатура все още играят на политическата сцена, интелектуалният потенциал напуска страната, младите хора са загърбили принципи и ценности, а уж би трябвало да бъдат т. нар. „ново и необременено поколение“. Това пише в германското списание „Ойропеише Рундшау“ Клаус Шрамайер – германски политолог, добър познавач на България и бивш заместник-посланик на Германия в София. В публикацията, представена в петък от Дойче веле, Шрамайер обобщава, че „България още не е правова държава, а се управлява от олигархия“.

  Изненада както за България, така и за европейските наблюдатели: рейтинговата агенция „Муудис“ направи комплимент на страната, повишавайки благонадеждността й. „Зюддойче Цайтунг“ пък нарича България „примерен финансов ученик“. Да, България е сравнително незасегната от финансовата криза, тъй като все още се намира извън еврозоната. С това обаче сякаш се изчерпват поводите на българите за радост, смята Шрамайер.

  Той обаче констатира, че четири години след приемането в Европейския съюз положението в България почти не се е променило. Сериозни политически скандали и поръчкови убийства все още остават неразследвани, а извършителите или участниците – ненаказани. Хиляди други престъпления се покриват с давност, защото съдебната система е прекалено тромава. Мафиотски групи уж влизат в ареста, но много скоро пак излизат, тъй като съдът не се задоволява с предоставените от прокуратурата доказателства.

  Европейската комисия също не знае накъде, вероятно поради всички скандали, от които става ясно, че както съдът, така и прокуратурата са благоприятна среда за корупция и клиентелизъм, пише Шрамайер и отбелязва, че неефективното правосъдие непрекъснато поражда корупция, доказателств за което са критичните доклади на Еврокомисията. Германският юрист и дипломат предлага по аналогия с Валутния борд в България да се създаде Правосъден борд, чийто кадри ще напътстват и наблюдават българските си колеги.

  ”Водещият принцип на българските политици гласи: променяме законите и създаваме нови институции точно според изискванията на Брюксел, но това в крайна сметка нищо няма да промени, тъй като законите съществуват, за да бъдат нарушавани”, пише Шрамайер.

  Според германския политолог България не се отличава от другите бивши комунистически страни, където цари същият застой в политиката, в здравната и социалната система, образованието, земеделието и икономиката. Той цитира своя колега Клаус Рот, който тълкува случващото се като симптом на „съпротивата срещу модернизация”. Тъкмо в резултат от тази съпротива, обобщава Рот, негативният образ на Алековия герой Бай Ганьо оцелява и продължава да бъде актуален.

  Шрамайер е шокиран от инертността на България, от нежеланието да скъса с комунистическото минало и припомня, че страната все пак членува в НАТО и ЕС. „Какво да кажем за един държавен глава, който е бивш агент на Държавна сигурност, но въпреки това е действащ президент и дори налага вето върху Закона за дипломатическата служба, забраняващ заемането на важни постове в чужбина от бивши агенти на Държавна сигурност?“, реторично пита Шрамайер.

  Той отбелязва, че номенклатурата успява да оцелее сравнително незасегната след промените, да предотврати смяната на политическия елит, обличайки старата икономическа и политическа власт в нови одежди. Горчивата истина е, че България все още не е правова държава, а се управлява от олигархия, обобщава авторът.

  Той търси онези български интелектуалци, които биха се опълчили срещу системата, но стига до тъжния извод, че интелектуалният потенциал на България изтича навън. От 1985 година досега са емигрирали 1.6 милиона души, а други 200 хиляди са твърдо решени да го направят, припомня авторът. Голяма част от тези хора са млади, предприемчиви и интелигенти.

  Българските емигранти напускат страната, според Шрамайер, не толкова по финансови или семейни причини. Решението им по-скоро има политическо измерение – те не желаят да живеят в страна, където техният глас и действия нямат значение, в държава, управлявана от хора като Борисов, Цветанов и ксенофобската, дясно-радикална партия „Атака“.

  Липсата на ефективна образователна и социална политика Шрамайер включва сред основните причини за изостаналостта на България. Бъдещето на една бивша комунистическа страна е в ръцете на „новото и необременено поколение“, а в България него сякаш го няма. Агресията, криминалното поведение, моралната и културна деградация на младежите може да имат пагубни последици, ако не бъдат взети спешни мерки.

  От една променена България ще спечелят всички, убеден е Шрамайер. Не само обикновените граждани, но и политиците, които също биха се чувствали по-сигурни в правова държава, която не застрашава материалното им състояние и защитава децата им.

  Ако успее да се превърне в „една нормална, правова и просперираща държава и с оглед на облаците над Албания, Сърбия, Косово, Македония, Черна Гора, Румъния и Сърбия, България ще изгрее като звезда на балканския небосклон и ще заеме водеща позиция. Тогава ще получи и безусловна подкрепа както от населението си, така и от НАТО и ЕС. Ще бъде уважавана и сочена за пример. И ако това не е съблазнителна перспектива за всички!“, пише в края на статията си Клаус Шрамайер.

   

  Източник:   Mediapool

• <<
• 1
...
• 278
• 279
• 280
• 281
• 282
• 283
• 284
• 285
• 286
• 287
• 288
...
• 415
• >>