Всички авторски страници

Авторски

• Българи теглят кредити с ниски лихви в чужбина

  Български граждани и фирми търсят начини за теглене на кредити от банки в чужбина. Това показва журналистическо проучване на Frognews.bg. Причината са рекордно ниските лихви, които обявихи банки в Англия, Германия, Япония и др.

  Нашите предприемачи са готови да плащат комисионна на посредници, които се съгласят да участват в схемата. Столична фирма вече е договорила с партньори в Токио тегленето на заем от  700 000 долара. С тях българите смятат да модернизират производството на екопродукти и да запазят работните места. Така ще оцелеят в кризата и ще реализират ръст на печалбата, сочат изчисленията им. В Япония лихвения процент в момента е паднал до 0,1 на сто. Нашите обаче се съгласили да връщат 2,5 %, като в същото време са гарантирали с допълнителен договор редовното обслужване на заема.

  Физически лица пък се надяват на свои роднини и приятели, които живеят и работят в чужбина да им изтеглят заеми, с които да закупят имоти на изгодни цени. Много българи в Англия пък се надяват, че самите те могат да направят подобни инвестиции и да излязат като печеливши от кризата. Миналата седмица Централната банка на Великобритания понижи лихвата по рефинансирането до най-ниското ниво в 300-годишната си история. Комитетът по паричната политика (Monetary Policy Committee – MPC) понижи основната ставка под ниво от 2 процента за първи път от създаването си през 1694 година. Според финансисти, тази стъпка ще позволи на Обединеното кралство да избегне попадането в икономическа депресия. По този начин лихвата падна до 1,5 на сто.

  Европейската централна банка също свали лихвата с надеждата да стимулира междубанковото кредитиране. Новата лихва е 1,5 на сто. Това насърчава паричния пазар и дава шанс на много хора, смята президентът на банката Жан-Клод Трише.

  Централната банка на Южна Корея понижи лихвения процент с половин пункт до ниво от 2,5 на сто. Това е рекордно ниска стойност, но веднага даде резултат.

  В същото време „Муудис“ понижи перспективата пред българската банкова система от „стабилна“ до „негативна“. Мярката отразява опасенията на „Муудис“, свързани с фундаменталните кредитни условия в страната през следващите между година – година и половина. „Муудис“ е понижила до негативна перспективата за рейтингите по депозитите на ДСК и „Райфайзен България“. Понижени са до „нагативна“ перспективите по всички рейтинги на Първа инвестиционна банка и МКБ Юнионбанк.

  Някои български банки се надяват, че с увеличения лихвен процент по кредитите у нас, ще успеят да съберат пари, за да обслужват кредитите си към чужди банки. Някои от тях имат да връщат милиони и дори се надяват Националната банка да ги подпомогне, за да не бъдат принудени да се продават.

  Трудности с връщането на кредити изпитвали и родни милионери, известни като олигарси, близки до властта. Някои от тях дори вече са отстъпили някои от имотите си на банките кредиторки. Още повече ги измъчват проверки на източено от тях ДДС за милиони, което те бързали да върнат, за да отърват съда. Разчитали много на кредити от чужбина, за да покрият вътрешните си дългове. Трудността обаче едвала от това, че не можели да гарантират редовното обслужване на новите кредити, тъй като по-голямата част от имуществото им били отдавна заложени.  

   

  Източник:  Frognews.bg

• Външно министерство най-после призна проблемите с гласуването в чужбина

  От Министерството на външните работи (МВнР) признаха, че са допуснати недоразумения и грешки, свързани с начина на подаване на заявления от българските граждани в чужбина за разкриване на изборни секции за президентските избори. „Част от проблемите се дължат на новия начин на подаване на заявления от българите в чужбина“, обясни постоянният секретар на МВнР и председател на работната група за организиране на изборите в чужбина Ради Найденов.

  Подаването може да става единствено и само лично, тоест има персонифициране на заявленията. Българите в чужбина са можели да подадат заявленията си на място в дипломатическата мисия, по имейл в PDF формат или по пощата. При изпратените заявления по интернет всеки имейл е трябвало да съдържа само едно заявление. Подаването на голямо количество заявления, изпратени по пощата в общ плик, не отговарят на изискванията на закона. По същите причини не са приемани и изпратени много сканирани заявления, макар и да са били в PDF формат, обясни Найденов. От МВнР не уточниха колко точно заявления не са били приети поради такива нарушения.

  Проблем с подаването на заявленията е възникнал и след хакерски нападения на електронните пощи на някои от български посолства в няколко европейски държави. Сезирани са компетентните органи. Новият начин за подаване е създал риск и за дублиране на заявленията, посочиха още от външно министерство. От МВнР обясниха защо са приемали две еднакви заявления на един и същ човек. „МВнР не може да прави селекция на заявленията, защото това не е предвидено в закона като функция. Ние не сме контролиращ орган. Нашата функция е да приемем тези заявления и след това те да бъдат предадени от мисиите към ЦИК и ГРАО“, каза Найденов. Има обаче подадени заявления от едно и също лице, но с различен адрес. Освен това някои от посолствата в чужбина имат свои отделни сайтове, които са популярни сред българите, живеещи там, и не е използван създадения от МВнР сайт за изборите в чужбина. Подадената информация на старите сайтове все пак също е била обработвана, уточниха от външно министерство. На 27 септември е приключил срокът за подаване на заявления от българите в чужбина.

  Проблем с обработването на заявленията е била и часовата разлика в различните страни по света. Така се получава забавяне на възможността да се обработва информацията на всички подадени заявления. По пощата също има няколко дена забавяне на получаване на заявленията в мисиите, като е валидно клеймото на пощенския плик. Например в посолството в Загреб дълго време подадените заявления са били 19, а минималният брой е 20. Но пристигналите по пощата заявления са позволили да бъде направена избирателна секция.

   

  Хаосът с изборните списъци вкара институциите в кръгова отбрана

  До 15 октомври трябва да бъдат изчистени всички грешки, категорични са от ГРАО

  Поредният пример за грешка в избирателните списъци – този с евродепутата Антония Първанова, която бе лишена от възможността да участва в кметския вот за София, стана повод за прехвърляне на отговорността между институциите. В служба ГРАО обяснили на Първанова, че е станала жертва на грешка в системата на МВР, в която е посочено, че през последните шест месеца живее във Великобритания. Евродепутатът обаче е категорична, че никога не е живяла на Острова, и недоумява как след 2009 г. МВР решава да й вмени такъв адрес. Тогава за последен път е гласувала в столичния район „Изгрев“, а през 2007 г. дори бе кандидат за кмет на София. Сега тя открила грешката случайно, след като направила проверка в интернет страницата на ГРАО и прочела, че „лицето не отговаря на изискванията за включване в избирателен списък“.

  Шефът на ГРАО Иван Гетов обясни пред „Сега“, че до 15 октомври всички грешки в избирателните списъци ще бъдат поправени, а Първанова вече била върната в списъка. Гетов препоръча да се пита в общините защо са им пратили сбъркани списъци. А на въпрос отстранено ли е дублирането на имена в заявленията за гласуване в Турция, отвърна, че трябва да се пита външното министерство защо е приело и публикувало на сайта си списък с толкова много повтарящи се имена.

  От инициативата на българите зад граница „Искаме да гласуваме“ съобщиха, че след ръчна проверка на всички дублирани имена и адреси са били идентифицирани 1331 фалшиви заявления от Турция и 41 извън южната ни съседка. От МВнР пък препращат към ГРАО, защото тяхна била задачата да проверят въпросните заявления и да отстранят нарушенията. Освен това Външно се оплаква от многото и различни списъци с разнопосочни данни в тях, които министерството е длъжно да изготви. Като техническа грешка обясняват и пускането на списъка с адресите на всички българи зад граница, подали заявления за участие в президентския вот.

  Заради хаоса българите зад граница се притесняват, че много от тях ще бъдат лишени от правото си да пуснат бюлетина. МВнР заблуди гражданите с информация, че в местата, където има почетни консули на България, са нужни само 20 заявления. В резултат на това в три града в Германия не бяха разкрити секции, тъй като са подадени повече от 20, но по-малко от задължителните 100 заявления, твърдят от инициативата „Искам да гласувам“. Според тях закъснялата и на места липсваща разяснителна кампания довела до там, че в Барселона и Милано, където на миналите избори са гласували над 1000 българи, изобщо няма да има секции.

   

  Източник:   в. „Сега“

• Уорлик: Случаят в Катуница не е въпрос на етническа толерантност

  Случаят в Катуница показва, че съдебната система в България  трябва да работи по-добре. Това заяви в студиото на „Тази сутрин“ посланикът на САЩ Джеймс Уорлик.

  Той заяви, че България от много години е символ на толерантност и десетилетия наред гражданите живеят рамо до рамо и приемат всички етноси.

  „В случая с Катуница не ставаше въпрос за етническа толерантност, а за равенство пред закона. Мисля, че това ядоса гражданите“, добави дипломатът.

  По думите му хората са останали с впечатление, че Кирил Рашков и неговите деца и внуци години наред са живели над закона. „Това обаче не е оправдание някой да вземе правосъдието в свои ръце“, смята Уорлик.

  Той коментира, че случаят в Катуница е доказателство за това, че в България трябва да има закон за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност.

  „Американската практика е, че няма нужда да има влязла в сила присъда, а просто да бъде доказано пред съдия, че има голяма вероятност богатството на даден човек да е натрупано незаконно. На този етап тези активи биват запорирани, след което започва съдебен процес. Във Великобритания, в Израел и в повечето европейски страни има такова законодателство и аз се надявам българският парламент да приеме подобен закон“, каза още американският посланик.

  На въпрос какво си говори с българските кандидат-президенти, с които активно се среща през последните дни, Уорлик отговори, че за него това е възможност да чуе пряко какви са техните идеи.

  Той каза още, че са разговаряли за отношенията между България и САЩ и всички кандидати, с които се е срещнал, са заявили готовността си да продължат силното партньорство между двете страни.

   

  Източник:  bTV

• Ансамбъл „Българи“ на Чикагска сцена

  На 8 октомври  чикагската публика имаше възможността да се наслади на изпълненията на  фолклорен танцов ансамбъл „Българи“ от Монреал. Ансъмбъл „Българи“  е създаден през 2002 при Български Културен Център „Паисий Хилендарски“. Това е първото им гостуване тук. В  красивите  национални костюми, те показаха цялата магия на нашите танци. В концерта участва и добре познатия ни Оркестър „Колорит“.  Концертът бе организиран от ансабъл „Хоро“, който вече гостува на своите колеги в Монреал. След концерта в залата на БПЦ „Света София“ имаше среща на танцьорите и гостите от Монреал с българската чигаска общност.

  Благодарим на Константин Маринов и на Стойка Барабарова за предоставените снимки.

  
  –
  
  –
  
  
  Вижте още снимки:

  .

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

• Българите още повече затягат семейните бюджети

  Заради кризата и стреса само продажбите на лекарства растат

  Българите продължават да затягат коланите и да пестят за черни дни. Това показват данните на Националния статистически институт. Като цяло продажбите на дребно в България за година са се свили с 3%. Това е най-ясният показател дали сме излезли от кризата или не. Не е чудно, че дори вечният оптимист вицепремиерът Симеон Дянков вече престана да коментира този въпрос и набляга на другата си любима тема – колко е добре България по бюджетна дисциплина.

  За година продажбите на мебели, домакинска техника и битови стоки са се свили с близо 6%, на автогорива и масла с над 5%, а при обувките и дрехите – с 9%. Дали защото българинът вече се грижи повече за здравето си, или защото боледува повече, по-големи обороти отчитат само аптеките и дрогериите. От август 2010 до август т.г продажбите на лекарства, медицински стоки и козметика са скочили с близо 7% според данните на НСИ. В групата „храни, напитки и цигари“ няма промяна спрямо 2010 г.

  На фона на горните данни БНБ продължава да регистрира ръст на спестяванията – към края на август в банките има над 30 млрд. лева на граждани. Двете противоречащи си на пръв поглед тенденции имат логични обяснения. Несъмнена и основна причина за все по-слабото потребление са растящата безработица и обедняването. От друга страна, дори добре печелещите предпочитат да спестяват, вместо да купуват телевизори, да сменят спални или да ремонтират дома си. Режимът на икономии, който и заможните хора сами си налагат, се обяснява със сгъстяващите се облаци над европейската и световната икономика. Всички коментатори признават, че това е разумно поведение – когато бъдещето е неясно, по-добре е да имаш „бели пари за черни дни“.

  От друга страна, когато вътрешното потребление остава свито, то не може да се превърне в основа за възстановяване на икономиката. Така при липсата на сериозни чужди инвестиции и при заглъхващите темпове на ръст на износа на нашите фирми проблемите пред България се задълбочават.

  Данните на Евростат показват, че свитото потребление е проблем за целия ЕС. Спрямо август 2010 г. продажбите на храни, цигари и алкохол са намалели с половин процент, а в нехранителния сектор – с 0.7%. Картината обаче е доста различна в отделните държави. В Румъния отчитат над 6% спад, в Испания и Португалия – 4.6%, докато Литва и Латвия се радват на оживление на търговията на дребно – имат съответно 10 и 7.4% ръст.

  Източник: в. „Сега“

• Протестиращи американци „окупираха“ и Вашингтон

  Стотици протестиращи демонстрираха във Вашингтон в неделя, гневни от това, което по думите им е желанието на американското правителство да подпомага финансово богати корпорации, докато пренебрегва най-силно притиснатите граждани на страната.

  Движението “Окупирай Вашингтон“, новоизлюпена активистка група, създала импровизиран щаб на площад “Макферсън“ на улица “К“ преди седмица, показва признаци на разрастване, докато хора от страната се отправят, за да се присъединят към тях в столицата. Над 200 души демонстрираха до “Фрийдъм плаза“, край Белия дом, а втора демонстрация събра подобен брой хора край парка “Малкълм Х“ в северозападен Вашингтон.

  “Има много хора в тази страна, които не могат да си позволят да образоват децата си, а живеят в образовано общество. Аз не искам да живея в страна от третия свят“, заяви Лана Ферре, преподавател от Пенсилвания. “Нямаме нужда от огромни корпорации, само от работни места. Но правителството е изцяло за Exxon и Уолстрийт“, добавя тя.

  Уебсайтът на движението съобщава, че то е изградено по примера на “Окупирай Уолстрийт“, чиито активисти продължават да се намират в парк в Ню Йорк от 17 септември насам. Двете групи са гневни от растящото неравенство в САЩ в началото на глобалната финансова криза.

  Президентът Барак Обама заяви в четвъртък, че анти-Уолстрийт протестите в Ню Йорк и другаде са израз на обществен гняв и разочарование от странното поведение на банкерите и загиващата икономика, при безработица от 9,1 %.

   

  Източник:  Vsekiden.com

• В църквата „Света София“ (видео от неделя 9.10.2011г.)

  Поради късния час Ви предлагаме само два кратки видеорепортажа от две вчерашни събития състояли се в БПЦ „Св.София“ в Дес Плейнс до Чикаго. Очаквайте подробности и снимки.

  .
  
  .

  .
  

  .

• Антибългарски филмов проект на Скопие

  

  В Македония се снима нов антибългарски филмов проект, сигнализираха от Българския културен клуб – Скопие в своя позиция, изпратена до Eurochicago.com  и българските медии. Става въпрос за филма „Трето полувреме“, който предстои да бъде завършен през 2012 година.

  Филмът разказва за футболния отбор Македония (Скопие), който между 1941-1944 година участва в Държавното първенство по футбол в Царство България.

  През 1942 година отборът играе общо 4 пъти с Левски (София). Първо играят 2 мача за Софийското първенство: в Скопие мачът върви при 1:0 за Македония (Скопие), на Левски е присъден спорен гол, след което футболистите на Македония (Скопие) напускат мача и губят служебно с 0:3. Във втория мач в София е отменен гол на Македония (Скопие) за 0:3, а в крайна сметка мача завършва 2:2 и Левски става победител в Софийското първенство. През същата 1942 година Македония (Скопие) достига финал на държавното първенство и се изправя срещу Левски (София), но губи двата мача с 1:0 и 2:0. По това време треньор на отбора е унгарският евреин Илеш Шпиц, който след началото на депортацията на евреите във Вардарска Македония е спасен от българското управление.

  Във филма българското управление е представено едностранно като по-лошо от сръбската окупация на Вардарска Македония. Борбата на футболния отбор Македония (Скопие) е представена като борба на македонските националисти срещу българските окупатори, предвождани от злия български офицер и лоялен нацист Гарванов.

  В позицията на Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб – Скопие, се посочва:

  „В Р. Македония с пълна пара се снима игралният филм „Трето полувреме“. Действието се развива през 1942г. и разказва за футболния мач между ФК „Левски“ и ФК „Македония“ от шампионата на обединената футболна лига на България. Многобройните исторически доказателства недвусмислено свидетелстват, че възраждането на ФК „Македония“ като част от българския спорт се подкрепя топло и ентусиазирано от населението на Вардарска Македония по това време.

  Целта на филма „Трето полувреме“ е да се постигне изключителен пропаганден ефект сред широките маси от населението и чуждестранната публика чрез силата на художественото въздействие. Посредством поредната фалшификация на историческата истина, България ще бъде представена в изключително негативна светлина.

  Филмът е с бюджет 3 милиона евро, половината от които са осигурени от македонското правителство, което провъзгласи филма за проект от национален интерес, реализиран под личните напътствия и наблюдение на място от македонския премиер. В този филм историята ще бъде драстично изопачена – българите за пореден път ще бъдат представени като зверове-окупатори, целящи да убият треньора на македонския отбор от еврейски произход, а зрителите по трибуните ще скандират против „българската фашистка окупация“. Филмът спекулира с трагичната съдба на депортираното еврейско население от Македония и Тракия като вината за това изцяло се прехвърля „от болната глава на здравата“ – като нацисти са представени единствено българите, но не и самите немци. Внушава се дори, че концлагерът в Треблинка е бил едва ли не под български контрол.

  Статиите в македонските медии относно заснемането на филма не пропускат да използват старите югославски клишета за „фашистка България“, „българскифашистки окупатор“, „нацистка лига“ и т.н. Никоя друга страна и народ не се определят като „фашистки“ в днешна Р. Македония, освен България и българския народ.Стигна се дори до пълния парадокс македонската редакция на германската правителствена медия „Дойче веле“ да публикува нравоучителни статии във връзка с Холокоста, назидавайки и вменявайки вина на българския народ. За съжаление, липсата на всякаква официална реакция от страна на България окуражава македонистите в тоталното изопачаване на историята на международната арена, представящо българите не като народ-спасител на евреите, а като народ-палач.

  (За сравнение, информация как България се е противопоставяла успешно на антибългарските елементи в големи филмови проекти на бивша Югославия в миналото, припомнят от www.actualno.com – ТУК )
  

  Филмът е в драстично противоречие с докладите и препоръките на ЕС за обективно тълкуване на историята и реформиране на идеологизираната образователна система. Тровят се не само отношенията със съседните страниот ЕС, но и младите поколения в Р. Македония и чужбина.

  Докато „националниот идентитет“ се укрепва с такива правителствено-финансирани антибългарски проекти, сръбското малцинство в страната все по-смело разпространява видеоматериали и ТВ клипове за предстоящото преброяване: http://www.youtube.com/watch?v=35IMwo2v_bQ „.

  http://www.bkks.org

  .

• До пълното им отказване

  Коментар на „Дневник“ по повод организацията на изборите за българите в чужбина

  Българите, живеещи в чужбина, се оплакаха за пореден път от Министерството на външните работи покрай организацията на изборите за президент. Те сигнализираха, че институцията е нарушила правото на защита на личните данни на 36 080 души, като е публикувала на сайта си имената и постоянните им адреси.

  Освен това сайтът bivol.bg разкри, че от списъците се виждало ясно, че 1536 заявления за гласуване в Турция са фалшиви, тъй като имало дублиращи се имена и адреси.

  Една от най-важните задачи на управляващите от ГЕРБ при писането на Изборния кодекс беше да пресекат възможностите за манипулации. Оказва се обаче, че кодексът не разреши проблемите. Ако наистина имената на турските изселници се дублират, може да се каже, че механизмите за измама даже са се усъвършенствали.

  И ако доскоро изселниците биваха разхождани с автобуси, за да гласуват два пъти по постоянен и настоящ адрес, с дублирането в списъците процедурата явно е станала „по-икономична“.

  Не е ясно дали ЦИК или прокуратурата ще реагират.

  Досега българи се оплакваха, че са били подведени за броя необходими заявления за откриване на секция в град с почетно консулство, че много заявления са били отхвърлени заради технически грешки в адресите, независимо че посочените ЕГН-та са верни, и т.н. Случващото се досега показва, че за едни българи зад граница някой очевидно се грижи (като изселниците в Турция), а за други, чиито гласове партиите са пресметнали като нерешаващи – да се оправят.

  Най-лесно е, разбира се, вината да бъде прехвърляна върху „неинформираните“ емигранти. Който обаче си е имал вземане даване с български дипломати в чужбина, знае за какво качество на услугите става дума – създаване на затруднения на гражданите до момента на пълното им отказване да се обръщат към посолството. А в случая – да гласуват.

• Децата на Тато

                                                                                                  Автор:  Любослава Русева

  В телевизионно студио седят социолог и кинорежисьор. Социологът се изказва критично за текущото управление, което, смята той, възражда обезпокоителни тоталитарни практики. „Начинът, по който премиерът Борисов едва ли не ръкоположи министър Плевнелиев за президент, е акт на пренебрежение спрямо ценностите на демокрацията“ – дава и пример.

  В това време кинорежисьорът не обелва дума. Облива се в пот, сумти, пръхти, върти се на стола и изразява гама от страдалчески състояния чрез мимическата си мускулатура. Този човек видимо се измъчва и зрителят започва да му съчувства, задето е подложен на ужаса от участие в живо предаване.

  След десетина минути обаче причината за тази нервност се оказва друга. Изведнъж кинорежисьорът грубиянски прекъсва социолога с думите: „Тук се говорят неща, с които не съм съгласен! Ако знаех, че ще присъствам на подобен разговор, нямаше да дойда!“

  Оттам нататък опитите да се получи смислен разговор се разбиват в канара от упорито мълчание. „Споделете с какво не сте съгласен, за да мога да Ви отговоря“ – смутено предлага социологът, но „събеседникът“ му хвърля мълнии с очи. Ситуацията става още по-нелепа, когато – отново внезапно – кинорежисьорът изтърсва за втори път: „Разберете, аз по никакъв начин не желая да бъда замесван в такъв разговор! Нямам нищо общо, разберете!“

  Проверявам в Google, за да науча, че този човек е автор на над сто документални филма. Последният обаче, както става ясно от негово открито писмо до министъра на културата (юни 2010 г.), не бил получил обещаното му финансиране от държавата. По тази причина, пише режисьорът, се налагало да „моли и коленичи“, както и да завърши иначе острия си апел (издържан, разбира се, в патриотичен дух с цел задълбочаване на внушенията за нуждата от спешно отпускане на пари) „с най-добри чувства“ към Вежди Рашидов.

  Дали междувременно въпросът с финансирането е бил уреден или предстои да бъде, не е известно, доколкото по реакцията биха могли да се допуснат и двата варианта. Във всеки случай човекът на екрана изглежда силно зависим от управленската конюнктура и най-вероятно заради това се изчервява като пътник, попаднал по нещастно стечение на обстоятелствата в купе, където се разказват политически вицове. Ще му се да се изниже в коридора на влака, уж за да запали цигара, но понеже не му стиска да напусне като Кириак Стефчов с „Господа, тук се говори против Негово Величество Султана, аз излазям“, се гъне и маже по стола, потресен от засилващото се притеснение, че някой „горе“ може да го види.

  По ирония на съдбата кинорежисьорът не само потвърждава забележката за възраждащите се тоталитарни практики, а дава обяснение кое прави подобен ренесанс възможен. Защото тук не става дума единствено за неприятности около финансирането на проект, колкото за отработен с времето и автоматично задействан рефлекс. Не става дума и за случаен конфуз, а за проява на инстинктивно раболепие пред безпогрешно разпознатата опасност в лицето на прекомерно заякналата напоследък власт.

  Каквито и уговорки да са възможни за изредилите се управления по време на „прехода”, за пръв път в онова студио забелязах страх от публична критика. Нещо повече – от мълчаливо присъствие, което би могло да се изтълкува като съучастие в критика, изразена публично от друг(и).

  Режисьорът Х, нека повторя, трепереше като зайче пред погледа на питон; той страдаше физически от предчувствието, че още утре може да последва наказателна санкция от страна на държавата. Която ще му спре я кранчето за последния филм, я ще го набута в черен списък на „неблагонадеждните”, та никога повече да не види субсидия. Всесилие, пред което той е напълно безпомощен и – по същата причина – абсолютно покорен.

  Тъкмо тази чисто човешка посредственост обаче е най-важната хранилка за всесилието, т.е. тоягата си има две страни, а господарят е господар, защото се намират и слуги. Иначе казано: ако режисьорът имаше талант и характер да се съревновава на свободния пазар, властта нямаше да разполага с достатъчно ресурси да го подчини на своеволията си. И Бойко Борисов нямаше да се държи като възкръсналия Туркменбаши, ако Плевнелиев притежаваше по-развито чувство за лично достойнство, а хилядите кариеристи, неполучили шанс да заемат позиция нито при червените, нито при сините или жълтите, не държаха исо на разпищолването му чрез безгръбначното си поведение.

   „Най-отличителната черта на социалистическия кариерист, без значение дали той е в производството, културата или администрацията, е неговата посредственост”, пише Георги Марков в „Задочни репортажи за България” (1978 г.). И още: „Логично първият белег на несамопризнатото бездарие са ПОДЧИНЕНИЕТО, РАБОЛЕПИЕТО, СЕРВИЛНОСТТА.” (Горе-долу по същото време и един поет написа, че „бездарието е фашизъм”, което не му попречи да се обърне към Тодор Живков с мазното: „Другарю Живков, дори Вие не можете да ми забраните да Ви обичам!”)

  Ренесансът на тоталитарните практики, с други думи, щеше да бъде невъзможен, ако критично голяма маса сънародници не провидя в лицето на текущата власт благоприятни условия „да намаже” не чрез личните си качества, не в честно състезание, а с подчинение, раболепие и сервилност. Достатъчно е да ви попитам колко имена на народни представители от ГЕРБ сте в състояние да изброите след двегодишното им пребиваване по парламентарните банки, или дали сте попадали на трескавите до пеперудена пърхавост приготовления около предстоящо откриване на канализационна шахта с традиционно рязане на премиерска лента.

  Но млъкни, сърце… Няма да го кажа по-добре, отколкото го е направил Олдъс Хъксли в предговора си към второто издание (1946 г.) на своята антиутопия „Прекрасният нов свят”: „Истински пригодна тоталитарна държава ще бъде онази, в която всемогъщата изпълнителна власт ръководи население от роби, които не е необходимо да бъдат насилвани, за да се подчиняват, защото те ще обичат своето робство.”

  Това, струва ми се, е ключ към загадката защо в България постепенно се появи мнозинство, което отново е покорно на властта. Ние изглежда не обичаме свободата, защото свободата е отговорност и голямо усилие. „При другите си лошавини – дето разправяше и дядо Вазов – игото има и една привилегия – да прави народите весели. Там, дето арената на политическа и духовна деятелност е затворена с ключ и широките честолюбия не намират простор да се разиграят, обществото изхарчва силите си в дребни местни и лични сплетни, а разтуха и развлечение търси и намира в мъничките обикновени и лесни блага на живота.”

  Робството, ако ще и цинично прикрито зад фасадата на демокрацията, е извънредно удобно, и в този смисъл всеки „поробител” е по своему невинен. Робството е едновременно предпоставка да компенсираш липсата на талант с угодничество, и алиби, в случай че дори с угодничество не си успял да се осъществиш. Робството е голямото оправдание на некадърността за „провалените житейски шансове”, но и прекрасната заблуда, че все пак, някой ден, току виж съумееш да минеш на страната на силния, стига да е забелязал твоето раболепно старание.

  Лично наблюдение:

  „Ако бех станАл полицай, щех хиляда пъти да съм се кандидатирАл за кмет на Българево” – казва ми местен мъжага, когото заварвам на плажа в приватизиран от известен олигарх курорт. Чалгата е пусната на мах, а с аверите шляпат карти върху мърлява хавлия. Левият бицепс на моя як събеседник е украсен с татуировка на Бойко Борисов („голем съм му фен”), а от десния наднича дребен дракон с миша муцуна, която по нещо напомня на известния олигарх.

  В един момент Шефа, т.е. известният олигарх, свирка с уста и местният се юрва към малко кану. Задачата му е да съпровожда съпругата на Шефа, докато плува в компанията на придворна дама със сламена шапка. Безумната картинка се допълва от тайфата, останала на плажа – все гости с големи шкембаци и тежки позлатени ланци, охранявани от подобия на местния охранител с татуировки на Бойко Борисов и дракони с миши муцунки.

  След час неуморно гребане моят събеседник се стоварва върху хавлията с изплезен език. „Виде ли – викам – ако беше станАл полицай, тия трябваше да ги изпонаарестуваш.” Той храбро отговаря: „Къде живееш, ма, аз репетирам! Ако стана кмет, че се дължи на тех (сочи ми татуировките – б.а.), ако не стана – пак (намига ми развеселено – б.а.)!”

  Чалгата отново бива пусната на мах. Картите отново са раздадени. Животът отново е спокоен и весел…

  И за какви „ценности на демокрацията” всъщност говори онзи социолог в онова телевизионно студио с онзи разтреперан кинорежисьор? Наивник, сигурно е имал предвид свободата! При това, пак проверих в любимия Google, бил писал студия и за Иван Хаджийски!

  Впрочем точно в „Оптимистична теория за българския народ”  (!) Хаджийски ни поставя страхотевична диагноза:

  „…общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас. Посредствеността поради особените стопански условия, в които живеем, е принудена да прави кариера на всяка цена, с всички средства, при което бездарността и хищничеството, тъпотата и нахалството, подлостта и низостта преливат в една хармония на истинско безсрамие.”

  Годината е 1938-а, т.е. нито бай Тошо, камо ли пък бъдещият негов бодигард, още повече български премиер, са се изтъпанили на хоризонта…

  Далеч съм от претенцията за народопсихологически заключения, но ще призная, че през последните години бях изкушена да проуча доста текстове за националния ни характер (ако приемем подобно обобщение за допустимо) и във всеки от тях намирах описание и печална забележка за… актуалното състояние на т.нар. българско общество.

  Малко примери:

  –        „Подлост в характерите, превишена, но гола самонадеяност, чувства развалени, своекористност във висша степен, общо междуособно недоверие; бедност от силни и  просветени убеждения, прибягване до най-подлите и до най-подземните средства за достигане на лични и низки цели; тайни и явни действия за омайване на по-простите и на по-слабоумните, злоупотреби със святото име на правдата и с чувствата на народа за потулването на най-разтленните стремежи …”

  Характеристика на българския народ, направена през 1875 г. от Марко Балабанов – първия външен министър на страната ни след Освобождението.

  –        „Личният интерес е върховният принцип на държавното управление. Правдата съществува, за да се презира; законите се пишат, за да се тъпчат или да се употребяват за нечестни оръдия. Върховните вожди са или стават въплъщение на нечестие и на недобросъвестност и всеки проповедник на идеали, всеки ратник за правдини се превръща сякаш по чудо в неразумна твар, щом стане активен обществен служител…”

  Откъс от „Българската интелигенция” (1898) на д-р Кръстьо Кръстев, списание „Мисъл”.

  –        „Ние всички живеем тук като чужди един на друг. Ако бяхме чужденци в една друга страна, щяхме да бъдем по-близки, щеше да ни свързва съзнанието, че сме на чужбина и че някъде далеч имаме своя родина. А тук като че ли нищо не ни заставя да живеем с една обща цел и да мислим за тая родина. Само стадното честолюбие, политическата злоба и отмъстителният деспотизъм, само съмнителните цели и тъмните домогвания създават у нас по-дълбоки връзки и колективност.”

  Цитатът е от статията на проф. Боян Пенев „Нашата интелигенция”, публикувана в списание „Златорог” през 1924 г.

  –        „В психологията на българското отрицание имат надмощие следните елементи: апатия към висшето, като добро и хубаво, като държава и народност, фанатична страст към парично-материалното и към властта като средство за самозадоволяване и забогатяване, животински егоизъм в отношенията към другите, простотия и заинтересованост на бюрократи, безогледна опозиция, партикуларизъм на политикани, егоцентризъм на интелигенти, омраза и завист едва ли не на всички против всички.”

  Философът Найден Шейтанов пише студията „Духът на отрицание у българина” за сп. “Философски преглед” през 1933 г.

  –        „Първото, което откриваме е, че днес в България съществува всеобщо чувство за безсмислица. Хората не виждат никакъв смисъл в това да работят, да създават, да раждат, да се стремят към нещо значително или възвишено. Всичко протича под чудовищния знак на живота ден за ден.”

  Това есе е излъчено на 26 януари 1972 г. по радио “Дойче веле”. Озаглавено е „Ще изчезне ли българският народ”, а негов автор е писателят емигрант Георги Марков, когото цитирах някъде по-горе.

   ОК, спирам, макар да имам още „козове” в ръкава си. Но ако въобще сте стигнали дотук, нека да запълня един важен пропуск:

  Филмът на кинорежисьора, който не получил финансиране, бил за горяните. Това пък били онези наивници, както пише в божеството Google, които оказали единствената съпротива срещу установения в годините след деветосептемврийския преврат режим. Действали между 1947 и 1956 година, обявявайки се против „диктатурата на пролетариата” и съветизацията на България, както и за връщането на свободата, демокрацията и пазарната икономика…

  Не проумявам как творец с характера на „не съм от тях, как` Сийке” (по Чудомир) би могъл да прави филм за тези странни птици. Изобщо: имало ли е подобен филм? И, ако е имало, ще можем ли все някога да го изгледаме отново?

   

  Източник:  Reduta.bg

• Обръщение на Обществените съвети на българите в чужбина

  Обръщение във връзка с публикуването на лични данни на българите от чужбина на Интернет страницата на МВнР

  На 8 Октомври МВнР публикува на своята Интернет страница, в нарушение на Закона за защита на личните данни, имената и постоянните адреси на 36 081 български граждани живеещи в чужбина. Този незаконен акт на МВнР е уви логично продължение на хаотичните действия в последните дни както на ЦИК, така и на МВнР, имащи за резултат затрудняване на вота в чужбина и нарушаване на фундаментални конституционни права на българите живеещи зад граница.

  Проверка на публикувания от MВнР списък на заявилите намерение за гласуване в чужбина показва, че десетки редовно подадени заявления за гласуване от българи в Европа и САЩ не са били взети предвид, докато същевременно в южната ни съседка са регистрирани по няколко пъти едни и същи лица с очевидно фалшиви заявления (реистрирани са над 1500 такива заявления). Това има за непосредствен ефект драстично намаляване, с над 30%, на броя градове с изборни секции в Европа и САЩ спрямо последните избори през 2009.  Дори в градове, в които всички възможни и невъзможни изисквания на закона бяха изпълнени, изборни секции не бяха открити : Флоренция, Лил, Марсилия,  Дармщад, Магдебург, Хамбург, Сургут… списъкът е дълъг.·Градове· като Барцелона, където наскоро бе назначен и почетен консул,· въобще пък изчезнаха от изборната карта с 0 подадени заявления според МВнР.

  Дали всички тези действия нямат за по-далечна цел евентуално касиране на гласуването в чужбина?

  Очевидно е, че тези контрапродуктивни резултати се дължат именно на промените в изборното законодателство, приети на доверие от мнозинството народни представители.  Вносителите на Изборния кодекс следва да понесат своята политическа отговорност!

  Настоящата система за фактически активна регистрация  в чужбина, освен че противоречи на конституционната норма за равнопоставеност на избирателите, е занапред напълно компрометирана.

  Дори днес, над 600 хиляди български граждани добросъвестно са декларирали пред българската администрация своя настоящ адрес в чужбина. Крайно време е държавата да използва тази старателно прикривана информация налична в регистрите на населението, както за отваряне на избирателни секции в чужбина, така и за да съставя избирателните списъци там по настоящ адрес.

  Призоваваме отново народните представители и правителството, за спешни промени на гласуването в чужбина и съставяне на постоянни избирателни списъци в чужбина по настоящ адрес, и след надлежно регистриране.

  globalbulgaria.org
  
  

• Ron Paul wins Values Voter straw poll

  By Peter Hamby and Ashley Killough

  Washington (CNN) – GOP presidential candidate Ron Paul secured yet another straw poll victory Saturday.

  The Texas congressman won 37% of the poll at the Values Voter Summit in Washington, sponsored by the Family Research Council, a social conservative group.

  However, not all of those who voted for Paul in the straw poll were necessarily participants in the summit. Family Research Council president Tony Perkins said 600 attendees registered just for Saturday. Paul ended up winning with 732 votes.

  Paul has won a handful of straw polls this year, including contests held in California and South Carolina, in addition to a straw poll at the Conservative Political Action Conference in February.

  Coming in second on Saturday, rising GOP candidate and Georgia businessman Herman Cain took 23% of the vote. Former Pennsylvania Sen. Rick Santorum came in third with 16%.

  Two front-runners, Texas Gov. Rick Perry and former Massachusetts Gov. Mitt Romney, placed fourth and sixth, respectively. Perry garnered 8% of the vote, while Romney had 4%.

  Minnesota Rep. Michele Bachmann, who touts herself as a strong social conservative and won the much-watched Ames Straw Poll in Iowa, came in fifth, while former House Speaker Newt Gingrich took seventh place. /CNN/

• 9 октомври – Световен ден на пощата

  На 9 октомври 1874 година в Берн /Швейцария/ е учреден Всемирният пощенски съюз /ВПС/.  На 9 октомври празнуван сега по целия свят като Световен ден на пощите – Договорът от Берн, за създаване на Всеобщ пощенски съюз, е подписан. Броят на страните-членки в съюза се увеличава толкова бързо през следващите три години, че името му е променено на Световен пощенски съюз през 1878 г. От 1874 година договорът от Берн успява да обедини объркания международен лабиринт на пощенските услуги и правила в единна “пощенска територия “ за взаимна размяна на писма. Бариерите и границите, които са възпрепятствали свободното движение и израстване на международната поща, най-сетне са съборени.

  На 1 юли 1948 година Световният пощенски съюз получава статут на специализирана междуправителствена организация на ООН. Днес страните-членки на съюза са 190, с над 700 000 пощенски служби. Целта на съюза е да осигурява организиране и усъвършенстване на пощенските служби, развитие на международното сътрудничество и оказване на техническа помощ за развиващите се страни в тази област. Световната пощенска конвенция от 1874 г. определя общите експлоатационни и тарифни правила на международната пощенска служба.

  

  През 1947 година ВПС получава статут на специализирана междуправителствена организация на ООН. Днес страните членки на съюза са 192, с над 700 хил. пощенски служби и над 130 милиона пощенски служители. Целта на съюза е да осигурява организиране и усъвършенстване на пощенските служби, развитие на международното сътрудничество и оказване на техническа помощ за развиващите се страни в тази област. Световната пощенска конвенция от 1874г. определя общите експлоатационни и тарифни правила на международната пощенска служба. През 1969 година в Токио се провежда Конгрес на Всемирния пощенски съюз и тогава датата 9 октомври е определена за Световен ден на пощите

  От  1 юли 1879 година България е пълноправен член на Всемирния пощенски съюз. През 1880 г. Княжеството получава първата покана за конференция в Париж и това е началото на официалните международни контакти на българските пощи.

  С времето значението на пощенските връзки не се изчерпва, независимо от изобретяването на телеграфа, телефона и радиото. Те са актуални и до ден днешен, промъквайки се сред имейлите, скайп, мобилните телефони, touch phone,iPhone, BlackBerry. Нека на този ден си спомним за доброто старо писмо, картичките за Коледа, както и тези за Великден, които носеха толкова радост, защото не бяха ежедневие. Това време не беше толкова отдавна. Тогава BlackBerry беше само плод, а хората се виждаха на живо, не по скайп. И въпреки днешните удобства, това време си заслужава да се помни.

  Още по темата: http://az-jenata.bg/article/10862/svetoven-den-na-poshtata/

  

• Бродвей в Чикаго: октябрь 2011 года – январь 2012 года

  Предстоящий сезон готовит немало интересного для любителей мюзиклов. Как обычно, новые для Чикаго постановки соседствуют с возобновлениями старых. Вот какие спектакли мы увидим до конца года.

  “Мэри Поппинс” (“Mary Poppins”)

  Музыка и либретто – Ричард и Роберт Шерманы, Джордж Стайлс, Энтони Дрю.

  Режиссер – Ричард Эйр. Хореограф – Мэттью Берн.

  Героиня детской писательницы Памелы Трэверс возвращается в Чикаго в новой постановке. Напомню, в 2010 году этот спектакль завоевал четыре премии “Тони”, включая главную – за лучший мюзикл года. Подробности – на сайте мюзикла

  http://www.marypoppins.com/.

  13 октября – 6 ноября 2011 года.

  Cadillac Palace Theatre, 151 West Randolph Street, Chicago, IL 60601.

  “Рок на века” (“Rock of Ages”)

  Сюжет мюзикла прост. В 1987 году в самом известном рок-клубе Лос-Анджелеса девушка из провинциального городка встречает знаменитого рокера, и они влюбляются друг в друга. Главное в этой истории – двадцать восемь (!) песен, которые распевают наши герои. Среди них – хиты легендарных рок-групп восьмидесятых JOURNEY, NIGHT RANGER, STYX, REO SPEEDWAGON, PAT BENATAR, TWISTED SISTER, POISON, ASIA, WHITESNAKE и многих других.

  8-13 ноября 2011 года.

  Ford Center for the Performing Arts, Oriental Theatre, 24 W. Randolph Street, Chicago, IL 60601.

  “Энн: портрет Энн Ричардс” (“Ann: an Affectionate Portrait of Ann Richards”)

  В главной роли – лауреат премии “Эмми”, звезда сериала “Два с половиной мужчины” Холланд Тейлор.

  13 ноября – 4 декабря 2011 года.

  Bank of America Theatre, 18 West Monroe, Chicago, IL 60603

  “Скрипач на крыше” (“Fiddler on the Roof”)

  Композитор – Джереми Бокк. Поэт – Шелдон Харник.

  Лауреат премии “Тони”, один из лучших мюзиклов XX века основан на книге Шолом-Алейхема “Тевье-молочник”. Премьера мюзикла, состоявшаяся в начале 1964 года в Детройте, прошла без особого успеха, и перспективы показа его на Бродвее казались нереальными. Кому интересен мюзикл о жизни евреев в царской России? Тем не менее создатели мюзикла верили в успех, и успех пришел: грандиозный, ни с чем не сравнимый бродвейский триумф 22 сентября 1964 года. В 1965 году мюзикл был удостоен девяти премий “Тони”, и за следующие семь лет и девять месяцев “Скрипач на крыше” со знаменитым бродвейским актером Зиро Мостелем в роли Тевье был сыгран на Бродвее три тысячи двести сорок два раза!

  В 1972 году состоялась премьера “Скрипача на крыше” в Лондоне. Роль Тевье исполнил никому не известный израильский актер Хаим Тополь и, как говорится, на следующий день “проснулся знаменитым”.

  Подробности – на сайте http://fiddlerontour.com/.

  22 – 27 ноября 2011 года.

  Auditorium Theatre of Roosevelt University, 50 East Congress Parkway, Chicago, IL 60605

  “Мемфис” (“Memphis”)

  Музыка и либретто – основатель группы Bon Jovi Дэвид Брайан и Джо Ди Пиетро. Режиссер – Кристофер Эшли.

  Действие мюзикла происходит в пятидесятые годы в городе Мемфис, штат Теннесси. В городе процветает расовая ненависть, и таблички “Только для белых” не вызывают удивление у жителей. Поэтому роман главного героя – белого ди-джея Хьюи – и афроамериканской певицы Фелисии обречен…

  В 2010 году спектакль завоевал четыре премии “Тони”, включая главную – за лучший мюзикл года. Подробности – на сайте мюзикла http://www.memphisthemusical.com/.

  22 ноября – 4 декабря 2011 года.

  Cadillac Palace Theatre, 151 West Randolph Street, Chicago, IL 60601.

  “Донни и Мэри: рождество в Чикаго” (“Donny & Marie: Christmas in Chicago”)

  Популярный американский дуэт брата и сестры Осмондов впервые представляет свое шоу в Чикаго.

  6 – 24 декабря 2011 года. Ford Center for the Performing Arts, Oriental Theatre, 24 W. Randolph Street, Chicago, IL 60601.

  “Семейка Аддамсов” (“The Addams Family”)

  Музыка и слова – Эндрю Липпа. Режиссеры – Фелим Макдермотт и Джулиан Кроуч.

  Конечно же, вам знакома эта семейка: Гомес Аддамс, его жена Мортиша, дядя Фестер – все знаменитые герои популярного фильма и одноменного сериала. Теперь нам предстоит встретиться с той же сумасшедшей семейкой на сцене…

  Мюзикл создан по книге Маршалла Брикмана и Рика Элиса. Подробности – на сайте http://theaddamsfamilymusicaltour.com/.

  13 декабря 2011 года – 1 января 2012 года.

  Cadillac Palace Theatre, 151 West Randolph Street, Chicago, IL 60601.

  “Клетка для пташек” (“La cage aux folles”)

  Музыка и текст песен – Джерри Херман. Либретто – Харви Фирстайн. Премьера мюзикла прошла на Бродвее в 1983 году. В 2010 году новая постановка мюзикла завоевала три премии “Тони”, в том числе – за лучшее возобновление.

  20 декабря 2011 года – 1 января 2012 года.

  Bank of America Theatre, 18 West Monroe, Chicago, IL 60603

  Заказать билеты на все спектакли сезона можно по телефону 800-775-2000 или на сайте www.ticketmaster.com. Групповые скидки (15+) – по телефону 312-977-1710. Подробная информация – на сайте www.BroadwayInChicago.com.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Логотип компании “Бродвей в Чикаго”

  Фото 2. Сцена из мюзикла “Мэри Поппинс”

  Фото 3. Сцена из мюзикла “Скрипач на крыше”

  Фото 4. Сцена из мюзикла “Мемфис”

  Фото 5. Постер “Донни и Мэри: рождество в Чикаго”

  Фото 6. Сцена из мюзикла “Семейка Аддамсов”

• October 8 – Great Chicago Fire begins

  On this day in 1871, flames spark in the Chicago barn of Patrick and Catherine O’Leary, igniting a two-day blaze that kills between 200 and 300 people, destroys 17,450 buildings, leaves 100,000 homeless and causes an estimated $200 million (in 1871 dollars; $3 billion in 2007 dollars) in damages. Legend has it that a cow kicked over a lantern in the O’Leary barn and started the fire, but other theories hold that humans or even a comet may have been responsible for the event that left four square miles of the Windy City, including its business district, in ruins. Dry weather and an abundance of wooden buildings, streets and sidewalks made Chicago vulnerable to fire. The city averaged two fires per day in 1870; there were 20 fires throughout Chicago the week before the Great Fire of 1871.

  

  Despite the fire’s devastation, much of Chicago’s physical infrastructure, including its water, sewage and transportation systems, remained intact. Reconstruction efforts began quickly and spurred great economic development and population growth, as architects laid the foundation for a modern city featuring the world’s first skyscrapers. At the time of the fire, Chicago’s population was approximately 324,000; within nine years, there were 500,000 Chicagoans. By 1893, the city was a major economic and transportation hub with an estimated population of 1.5 million. That same year, Chicago was chosen to host the World’s Columbian Exposition, a major tourist attraction visited by 27.5 million people, or approximately half the U.S. population at the time.

  In 1997, the Chicago City Council exonerated Mrs. O’Leary and her cow. She turned into a recluse after the fire, and died in 1895.

  www.history.com

  

  Chicago „The Windy City“ is the largest city by population in the state of Illinois and the American Midwest of the United States. Adjacent to Lake Michigan, the Chicago metropolitan area (commonly referred to as Chicagoland) has a population of over 9.7 million people in three U.S. states, Illinois, Wisconsin and Indiana, and was the third largest metropolitan area in 2000. One of the largest cities in North America, Chicago is among the world’s twenty-five largest urban areas by population, and rated an alpha world city by the World Cities Study Group at Loughborough University. It is the third-most populous city in the United States after New York City and Los Angeles, with a population of nearly 3 million people.

• Разплащане с титли за решение на една дългосрочна неправда

  Бойко Борисов и Вежди Рашидов ще станат в началото на следващата седмица почетни членове на СБХ. По този повод председателят на контролната комисия към Съюза на българските художници проф. Велислав Минеков излезе с Обръщение към медиите.

  В понеделник ще бъдат връчени особено престижните звания „Почетен член на СБХ” на министър-председателя на РБ Бойко Борисов и прилежащия му министър на културата Вежди Рашидов.

  Като председател на контролната комисия на СБХ смятам подобно решение за недостойно, лишено от логика и извършено под натиск от управляващата за момента партия. Подобен поклон пред действащи политици, заети своевременно с предизборна агитация, е безсрамно действие спрямо стотици наши членове, заслужили високото отличие.

  Решението за тази номинация  е взето след странно допитване по телефона на част от УС на СБХ и след изрично настояване от министъра на културата от петък, 7.10.2011 г., без обсъждане и дискусия сред съюзните членове и без одобрението на контролната комисия на СБХ.

  Това злочесто събитие е рекетьорски акт, в замяна на което правителството да потвърди изцяло законните права на СБХ  върху прилежащата му сграда на ул.”Шипка” 6. Разплащането с титли за решението на една дългогодишна неправда, съществувала благодарение на смирени ръководства на СБХ, в комбинация с държавно малокултурие, е преднамерено унижение и дело на паразити спрямо всички почтени хора, държали четка и длето.

  Необходимо е да се припомни, че тази награда ще бъде връчена на лица, станали създатели на помийната яма, наречена „Музей на социалистическото изкуство”, заченат в беззаконие, отмъстителност, завист и природен примитив.

  Историята на СБХ, дори и в най-трудни за самочувствието ни времена, не познава подобен парадокс и падение. Нашият съюз трябва и може да съществува без партийно-политическа вярност, без „подкрепата” на временни „герои” и без помилуйката на съмнително обожествени гении.

  Връчването на тези награди ще бъде врата към пропастта на нашето безчестие, завръщане към по-древния, спрямо нас художниците, известен, срамен занаят.

  Велислав Минеков

• Болезнената история на ДС трябва да е достъпна и за младите

  Диана Иванова, Георги Господинов, Весела Ножарова и Юрий Вълковски подготвят концепция за Музей на Държавна сигурност

  Диана Иванова,  в. „Труд“

  Да си призная никога не съм си представяла, че ще работя върху идеята за музей на ДС. Но когато директорът на архива Мартин Иванов, историк, когото много уважавам, се обърна с покана към мен, писателя Георги Господинов, изкуствоведката Весела Ножарова и експерта по културни политики Юрий Вълковски да направим концепция за музей, не се замислих много.

  Стори ми се изключително предизвикателство да се опитаме да направим нещо хем важно за обществото, хем модерно и обърнато и към поколения, за които Държавна сигурност не носи никакви образи и не означава нищо. Стори ми се вълнуващо да работим в екип по тема, която мнозина подминават безразлично, други с отегчение, а в трети тя предизвиква само омраза. Как всъщност се прави музей на травмата? Трето предизвикателство е да направим музей, който да не отговоря на статичната представа, която все още имаме – че в музеите се излагат неща за показ и гордост, а не динамично място на памет, което да провокира към мислене, рефлексия, живо общуване.

  Темата за Държавна сигурност постепенно влезе в мен, след като моят колега Георги Коритаров направи публично признание, че е бил агент на тайните служби преди 1989 г. Това беше шок за мен и много колеги от радио “Свободна Европа”, където бяхме работили заедно от 1994 до 2003 г. Тогава реших, че искам да прочета документите на Държавна сигурност за радиото, дадох си сметка, че сянката на Държавна сигурност стои и ще стои и над мен, докато аз игнорирам тази част от историята. В библиотеката на комисията по досиетата бях впечатлена колко много хора четат. Бях истински заинтригувана от езика на агентите, от фактите, които се описват, от много, много неща. Постепенно се замислих дали да не направя филм. Но това е тема на друг текст.

  По темата Държавна сигурност и историята на тайните в България може да се направи изключително вълнуващо място. Това усещане завладя целия екип, така че в момента сме отдадени на сериозно мислене и планиране.

  Mартин Иванов ни показа подземието на “Московска” 5 и ни разказа историята на мястото. Веднага след 9 септември 1944 г. сградата служи на МВР, а от 1967 до 1972 г. е дадена за ползване на Комитета за държавна сигурност. По-късно тя е прехвърлена на ЦК на БКП, който я стопанисва до 1992 година.

  Мазето на “Московска” 5 все още пази следите на 9 арестантски килии, в които са изчезнали историите на стотици хора, загубили живота си в машината за репресии по времето на комунизма.

  То може да се превърне в ново място за памет, в дом на несподеленото минало, както го кръсти Весела Ножарова, да свърже в обща карта и онлайн платформа местата в София, използвани от Държавна сигурност, и да бъде център, в който гостите и гражданите на София да могат да се запознаят с неизвестни факти от историята на ДС.

  Целите ни са прости. Да направим достъпен за младото поколение и до широката общественост един болезнен период от близката ни история. Да създадем ново място за разговори и срещи за миналото. Да запазим жива в картата на съвременна София паметта за този период от историята.

  Опитахме се да напишем нещо като манифест или мотивация на проекта. Ето го:

  – Принадлежим към граничните поколения, които имат само частичен опит от периода на активност на Държавна сигурност, но всеки от нас е усетил драмата на ДС през близки приятели, роднини или колеги.

  – Вълнува ни невъзможността да се говори на модерен и автентичен език по темата, което да позволи на по-младите да си представят и разберат понятия като “вербуване”, “агент”, “досие”, “изменник на родината” и т. н.

  – Държавна сигурност продължава да е тема в политическия и обществен живот, без да сме сигурни, че разбираме връзките между нейната дейност през тоталитарния период и живота ни тук и сега.

  – Съзнаваме, че работата е сложна и свързана с огромна отговорност както към жертвите, така и към въвлечените в машината за репресии и контрол, които са били тласкани към това от огромен брой лични причини, за които вероятно е трудно да се говори.

  – Всяка бивша комунистическа страна в Европа има такова обособено място, в което по свой начин разказва за репресиите и травмите на миналото. Вълнува ни възможността да създадем български разказ, който да представи конфликтите в паметта за ДС на фона на историческата истина в документите.

  – Мотивира ни предизвикателството да разкажем историята на Държавна сигурност интерактивно – чрез документи и документални възстановки, мултимедия, лични разкази, предмети, която да говори на различни поколения.

  Диана Иванова е журналист и изследовател. В момента работи върху документален филм за радио “Свободна Европа” и върху проучване на изоставеното индустриално наследство от социализма в Северозападна България.

• 47-ят Чикагски интернационален филмов фестивал бе открит

  47-ят Чикагски интернационален филмов фестивал,  ще продължи до 20.10. 2011 година на адрес AMC River East 21, 322 E. Illinois St., Chicago. Ше бъдат представени  повече от 180 филма от 50 страни.  В неговата програма тази година за съжаление няма български филм. Но има филми от Гърция, Турция, Румъния, Сърбия, Русия и много други държави по света.

  Повече за фестивала четете тук: Chicago International Film Festival 2011

  http://www.chicagofilmfestival.com/films_and_schedule/2011FullSchedule.pdf

  Билети: http://www.ticketmaster.com/Chicago-International-Film-Festival-tickets/artist/1642521?Brand=chicagofilm1

  FESTIVAL THEATER BOX OFFICE
  AMC River East 21
  During the festival (October 7-20, 7 days a week, Noon-8PM), tickets will be on sale one hour before the start of the first show until the start of the last show.

  322 E Illinois St.
  Chicago, IL 6061

  Актьорът Денис Фарина на червения килим, на откриването на Чикагския международен филмов фестивал на 6 октомври 2011

  

  Dennis Farina on the Red Carpet, Opening Night of 2011 Chicago International Film Festival

  Тази година ние ще се представя повече от 180 филма от 50 страни, включително над 45 филма за първи път директоритВ неговата програма е включен и български игрален филм.
• Списъци на активни български граждани в САЩ

  Списък на лицата, заявили желание да гласуват в изборите за президент и вицепрезидент на РБ на 23 октомври 2011 г. в САЩ може да намерите на страницата на Външно министерство с адрес: http://www.mfa.bg/bg/61/pages/view/5994

  Ако не сте в този списък, а сте подали заявление, вероятно поради усложнените процедури (като изискванията за ПДФ файл и др.подобни) вашето писмо е било отхвърлено. Но това не значи, че не може да гласувате! Още информация за изборите ще намерите в нашата специална сборна тема – ИЗБОРИ 2011.

  По-долу поместваме само имената на активните наши съграждани подали заявления до консулството ни в Чикаго.

  Аврам Бенциан Аврамов
  Аглика Арсенова Божинова
  Агнеса Георгиева Стоянова
  Адриана Борисова Масър
  Адриана Методиева Тренчева
  Азиз Юсеинов Узунов
  Албена Атанасова Тодорова
  Албена Момчилова Панева
  Александра Благоева Донкова
  Александра Стоянова Николова
  Александрина Илиянова Николова
  Александър Андонов Качарков
  Александър Асенов Огнарски
  Александър Василев Ангелов
  Александър Георгиев Яновски
  Александър Иванов Вирт
  Александър Калинов Крамолински
  Александър Лабмол Енев
  Александър Павлов Александров
  Александър Славчев Донков
  Александър Стефанов Стамболийски
  Алексей Иванов Николов
  Ана Ганчева Генкова
  Ана Крумова Иванова
  Ана Маринова Маринова
  Ана Николова Коева
  Анастасия Емилова Чешмеджиева
  Ангел Великов Минчев
  Ангел Кирилов Белчев
  Ангел Панайотов Георгиев
  Ангел Христов Манолов
  Ангелина Жекова Динева
  Андон Николова Мартинов
  Андрей Детелинов Василев
  Андрей Иванов Иванов
  Анелия Александрова Костова
  Анелия Василева Стойнева
  Анелия Динева Христова
  Анелия Динкова Тодорова
  Анелия Занева Атанасова
  Анелия Константинова Борисова
  Анелия Петрова Дандарова
  Анелия Храбърова Вълева
  Анета Минчева Копанова
  Ани Георгиева Георгиева
  Анка Райкова Кьосова
  Анка Харалампиева Сиклунова
  Анна Асенова Илиева
  Анна Димитрова Стайкова
  Анна Иванова Кърчева
  Анна Танева Димитрова
  Анни Илиева Николова
  Антоанета Венкова Пасева
  Антоанета Георгиева Чардакова
  Антоанета Железчева Димитрова
  Антоанета Янкова Яврамова
  Антон Ангелов Георгиев
  Антон Великов Божилов
  Антон Георгиев Пашов
  Антон Иванов Колев
  Антон Константинов Русев
  Антон Михов Христов
  Антон Николаев Андонов
  Антон Николаев Шопов
  Антонио Борисов Кръстев
  Антония Асенова Чолакова
  Антония Бориславова Букова
  Антония Владимирова Василева
  Антония Евтимова Васева
  Антония Петрова Дончева
  Антония Симеонова Гюрковска
  Арам Торос Левонян
  Архангел Методиев Коркулов
  Асен Иванов Шопов
  Асен Петров Тотков
  Асен Руменов Асенов
  Ася Живкова Кубова
  Ася Милчова Страхилова
  Ася Руменова Русева
  Атанас Вълчев Колев
  Атанас Добрев Атанасов
  Атанас Михайлов Миков
  Атанаска Маринова Манджорска
  Беляна Николаева Долапчиева
  Берна Басри Исмаил
  Биляна Георгиева Митова
  Бисер Бахриев Кочанов
  Бисер Ванков Илиев
  Бистра Богданова Стоянова
  Бистра Иванова Макнева
  Блага Борисова Митева
  Благовест Стайков Малшов
  Благой Радославов Марков
  Благой Славчов Петрунов
  Благородка Иванова Йорданова
  Богдана Атанасова Стоева
  Богомил Лозанов Яков
  Божидар Богомилов Лозанов
  Божидар Николаев Николаев
  Божидар Христов Радославов
  Бойка Константинова Милчева
  Бойко Ангелов Борисов
  Бойко Митков Варадинов
  Бончо Ганчев Бонев
  Бончо Иванов Младенов
  Борис Ангелов Бъчваров
  Борис Ангелов Згуров
  Борис Койчев Тужаров
  Борислав Веселинова Веселков
  Борислав Емилов. Бориславов
  Борислав Цанков Недев
  Борислав Цветанов Дяков
  Борислав Юлиянов Алексиев
  Борислава Бориславова Ангелачкова
  Борислава Владимирова Шавулев
  Борислава Иванова Костова
  Борислава Кирилова Славчева
  Борислава Никова Стефанова
  Борислава Юрий Митева
  Боян Владимирова Цветковски
  Боян Димитров Димитров
  Боян Славчев Атанасов
  Бригита Иванова Стайкова
  Валентин Ангелов Миличин
  Валентин Асенов Орешков
  Валентин Димитров Велев
  Валентин Карелов Стоянов
  Валентина Александрова Димова
  Валентина Василева Тихова
  Валентина Николаева Георгиева
  Валентина Петрова Маринова
  Валери Георгиев Николов
  Валери Иванов Иванов
  Валери Русев Данков
  Валери Славов Величков
  Валко Георгиев Ников
  Ванко Стойков Вълев
  Ваня Александрова Гайдова
  Ваня Благоева Давидова
  Ваня Георгиева Георгиева
  Ваня Славчева Манолчева
  Васил Ангелов Докузов
  Васил Асенов Григорова
  Васил Богданов Ватов
  Васил Венциславов Василев
  Васил Георгиев Уваков
  Васил Любомиров Иванов
  Васил Митев Митев
  Васил Петров Вретенарски
  Васил Стоянов Стоянов
  Василка Атанасова Тодорова
  Василка Емилова Атанасова
  Василка Иванова Георгиева
  Века Генова Стойкова
  Велемира Наниева Гечева
  Велеслав Борисов Начев
  Велеслав Георгиев Гривов
  Велизар Смилков Бузгьов
  Велина Петкова Бойкова
  Велина Тодорова Иванова
  Велислава Миленова Матеева
  Величка Георгиева Маринова
  Величка Стефанова Дешева-Калеевска
  Венелин Георгиев Георгиев
  Венелина Иванова Иванова
  Венера Валериева Тарба
  Венетка Григорова Пенева
  Вения Иванова Карастоянова
  Венко Ангелов Бегов
  Венцислав Георгиев Врагов
  Венцислав Димитров Иванов
  Венцислав Калинов Иванов
  Венцислав Юлианов Марчев
  Вероника Николова Тюрлемова
  Весела Василева Маркова
  Веселин Атанасов Богоев
  Веселин Весилинов Величков
  Веселин Георгиев Чолаков
  Веселин Димов Димитров
  Веселин Иванов Евгениев
  Веселин Иванов Христов
  Веселин Калев Минев
  Веселин Кръстев Кръстев
  Веселин Малинов Милчев
  Веселин Салинов Филев
  Веселин Сасиев Василев
  Веселина Григорова Кехайова
  Веселина Миткова Неделчев
  Веселина Петрова Харизанова
  Веселка Николова Недялкова
  Веска Божилова Енева
  Веска Тодорова Димитрова
  Веска Христева Понова
  Виктория Ангелова Апостолова
  Виктория Десподова Бузева
  Виктория Димитрова Щерева
  Виктория Кирилова Митова
  Вилма Илиева Илиева
  Виолета Иванова Грозева
  Виолета Иванова Димитрова
  Виолета Йорданова Атанасова
  Виолета Любенова Гюдженова
  Виолета Руменова Александрова
  Виолета Стайкова Стоянчева
  Владимир Александров Баташки
  Владимир Гаврилов Манчев
  Владимир Георгиев Симеонов
  Владимир Емилов Кацарски
  Владимир Йорданов Драгневски
  Владимир Пенчев Маринов
  Владислав Любенов Гичев
  Владислав Романов Георгиева
  Владислав Румянов Драгомиров
  Вяра Богданова Тодорова
  Габриела Венциславова Камбурова
  Гален Дянков Дянков
  Гали Василев Кипров
  Галина Вергилова Петкова
  Галина Димитрова Иванова
  Галина Димова Славова
  Галина Ивалинова Любенова
  Галина Иванова Сиджимова
  Галина Тодорова Кирова
  Галя Минчева Христова
  Галя Симеонова Дянкова
  Галя Шибилова Котанова
  Ганка Петрова Колева
  Ганка Славова Кунева
  Генчо Янков Стойков
  Георги Аврамов Аврамов
  Георги Ангелов Киров
  Георги Апостолов Костов
  Георги Атанасов Аврионов
  Георги Борисов Вълков
  Георги Василев Панев
  Георги Василев Щерев
  Георги Георгиев Ачев
  Георги Григоров Стоенчев
  Георги Димитров Водуров
  Георги Димитров Касъров
  Георги Димитров Минкя
  Георги Драголюбов Георгиев
  Георги Дяков Иванов
  Георги Енчев Енчев
  Георги Запрянов Иванов
  Георги Ивайлов Баляков
  Георги Иванов Георгиев
  Георги Иванов Йорданов
  Георги Иванов Ябанозов
  Георги Исталианов Велинов
  Георги Йорданов Мутафчиев
  Георги Йорданов Стефанов
  Георги Йорданов Тодоров
  Георги Костадинов Делчев
  Георги Методиев Митов
  Георги Митков Копанов
  Георги Николаев Георгиев
  Георги Николов Кънчев
  Георги Николов Харизанов
  Георги Николов Христосков
  Георги Петков Бакалов
  Георги Първанов Младенов
  Георги Стефанов Дараджанов
  Георги Стефанов Петров
  Георги Стоилов Благоев
  Георги Стойнев Стойков
  Георги Тодоров Георги
  Георги Тодоров Георгиев
  Георги Тодоров Манев
  Георги Тодоров Тодоров
  Георги Христов Георгиев
  Георги Чавдаров Илиев
  Гергана Георгиева Събчева
  Гергана Стефанова Стефанова
  Гергана Тодорова Коларова
  Герман Живков Гочев
  Гечо Василев Пацеков
  Горан Христов Генов
  Гочо Димитров Желев
  Гюрга Николова Куспова
  Дамян Христов Искров
  Данаела Йорданова Проклежова
  Данаил Атанасов Нколов
  Даниела Александрова Начева
  Даниела Василева Спасова
  Даниела Георгиева Маринова
  Даниела Георгиева Урдова
  Даниела Иванова Димитрова
  Даниела Йорданова Драганова
  Даниела Стефанова Вълкова
  Даниела Тодорова Николова
  Дарина Войнова Величкова
  Дарина Стамова Янева
  Дарка Асенова Радонова
  Дафинка Николова Томова
  Делка Александрова Зуева
  Деница Деянова Денчева
  Деница Йорданова Голф
  Деница Николаева Блянгова
  Деница Радева Радева
  Деница Стоилова Бачкова
  Десислав Георгиев Христосков
  Десислава Александрова Георгиева
  Десислава Александрова Милтенова
  Десислава Велчева Ушев
  Десислава Димитрова Дрянкова
  Десислава Димитрова Ненова
  Десислава Димова Тодорова
  Десислава Златкова Николова
  Десислава Костова Касърова
  Десислава Танева Танева
  Десислава Танева Теодосиева-Андерсън
  Дечо Петков Костадинов
  Деян Руменов Кожухаров
  Диана Валериева Стоянова
  Диана Веселинова Стоянова
  Диана Иванова Бодурова
  Диана Николова Маринова
  Диляна Асенова Иванова
  Диляна Вихрова Ангелова
  Диляна Емилова Вукурова
  Диляна Илиянова Дряновски
  Диляна Йорданова Влашка
  Диляна Петрова Савова
  Диляна Симеонова Минев
  Дима Георгиева Кисьова
  Димана Валентинова Тенева
  Димитринка Богданова Недева
  Димитринка Георгиева Христова
  Димитринка Иванова Иванова
  Димитрия Атанасова Дзарбова
  Димитрия Георгиева Каршанова
  Димитрия Стоилова Червенкова
  Димитър Атанасов Йовков
  Димитър Атанасов Ташев
  Димитър Благоев Станоев
  Димитър Вълчев Станков
  Димитър Георгиев Илиев
  Димитър Георгиев Касъров
  Димитър Георгиев Костадинов
  Димитър Герасимов Беков
  Димитър Господинов Дентов
  Димитър Дойчев Говедарски
  Димитър Жеков Жеков
  Димитър Златков Дъхтев
  Димитър Иванов Иванов
  Димитър Иванов Конев
  Димитър Иванов Николов
  Димитър Иванов Петришки
  Димитър Иванова Костадинов
  Димитър Йорданов Кръстев
  Димитър Костадинов Вучков
  Димитър Лазаров Хубев
  Димитър Матеев Георгиев
  Димитър Нейков Нейков
  Димитър Николов Ценов
  Димитър Петров Герасимов
  Димитър Пехливанов Иванов
  Димитър Свиленов Стайков
  Димитър Славов Славов
  Димитър Тодоров Дойчинов
  Димка Тодорова Семерджиева
  Димо Александров Шиков
  Дина Димитрова Радославова
  Динка Вълчева Стоева
  Динка Димитрова Станкова
  Динко Атанасов Иванов
  Динко Игнатов Михайлов
  Динко Тодоров Петров
  Дияна Валентинова Кирилова
  Добринка Бибева Илиева
  Добринка Дянкова Тодев
  Донка Атанасова Гърчева
  Донка Иванова Димитрова
  Донка Николова Петкова
  Донка Петкова Гогова
  Дончо Вълков Донев
  Доротея Иванова Лешкова
  Драгомир Димитров Сумрачки
  Драгомир Цаков Цаков
  Евангелина Илкова Владкова
  Евгени Бисеров Петров
  Евгени Георгиев Попов
  Евгени Емилов Илиева
  Евгени Тихомиров Тодоров
  Евгени Христов Цолов
  Евгений Емилов Дойчинов
  Евгения Пеловска Венедикова
  Евгения Пенкова Лешкова
  Евгения Стефкова Янчева
  Евелина Валентинова Иванова
  Евелина Димитрова Менгова
  Евелина Канчева Канева
  Екатерина Атанасова Величкова
  Екатерина Милкова Макнева
  Екатерина Наскова Атанасова
  Елена Василева Момчилова
  Елена Иванова Гайдарска
  Елена Иванова Топкова
  Елена Игнатова Михайлова
  Елена Йорданова Костадинова
  Елена Кирилова Саймън (Калаиджиева)
  Елена Костадинова Стоянова
  Елена Маркова Йорданова
  Елена Стоянова Иванова
  Елена Стоянова Тюрлемова
  Елена Христова Михайлова
  Еленка Иванова Иванова
  Еленка Стоянова Драгоман
  Елеонора Василева Табакова
  Елеонора Димитрова Барбов
  Елеонора Иванова Николова
  Елеонора Йорданова Симеонова
  Елза Рангелова Григорова
  Ели Стоянова Манова
  Елизабет Борисова Дойчинова
  Елисавета Борисова Згурова
  Елисавета Йорданова Димитрова
  Елка Бойчева Стоянова
  Емил Емилов Чешмеджиев
  Емил Иванов Станимиров
  Емил Иванов Тодоров
  Емил Любомиров Русев
  Емил Маринов Маринова
  Емил Милков Мутафчиев
  Емил Стоилков Тодоров
  Емил Трифонов Сълковски
  Емил Христов Йонов
  Емилия Валентинова Петрова
  Емилия Димитрова Георгиева
  Емилия Здравкова Панева
  Емилия Иванова Георгиева
  Емилия Янкова Михова
  Емилияна Нинова Деведжиева
  Емине Фанкова Кочакова
  Енулка Христова Русева
  Ервин Неджми Сеид
  Ефросина Владимирова Левонян
  Жана Димитрова Дечева
  Жеко Димитров Жеков
  Жельо Илиев Стоева
  Желязко Начев Иванов
  Женя Иванова Димова
  Женя Илиево Иванова
  Женя Стефанова Славова
  Жечка Василева Гешовска
  Жечо Станчев Иванов
  Живко Аврамов Аврамов
  Звезда Димитрова Николова
  Звездица Альошева Маринова
  Здравка Радкова Стъл
  Здравко Великов Пасов
  Здравко Николов Илиев
  Златина Веселинова Грозева
  Златка Видолова Костова
  Златка Георгиева Георгиева
  Златка Димитрова Папазова
  Златка Жекова Жекова
  Златка Йорданова Сопакова
  Златка Стоянова Генчева
  Златко Андреев Недев
  Златко Атанасов Стойков
  Златко Петров Петров
  Зорница Ангелова Ханджиева
  Зоя Георгиева Василева
  Ива Викторова Мазникова
  Ива Красимирова Ганева
  Ива Левтерова Петрова
  Ива Петрова Кирилова
  Ива Петрова Петкова
  Ива Петрова Чанева
  Ивайло Венелинов Милев
  Ивайло Георгиев Пищялов
  Ивайло Добрев Киров
  Ивайло Маринов Иванов
  Ивайло Петков Дунчев
  Ивайло Цветков Гергиев
  Иван Аврамов Иванов
  Иван Анастасов Анастасов
  Иван Ангелов Габеров
  Иван Атанасов Кърчев
  Иван Атанасов Мутафов
  Иван Борисов Костов
  Иван Ботев Иванов
  Иван Валентинов Миленков
  Иван Валентинов Тенев
  Иван Василев Златков
  Иван Василев Попов
  Иван Веселинов Алексиев
  Иван Видолов Иванов
  Иван Георгиев Батаклиев
  Иван Георгиев Иванов
  Иван Драганов Костадинов
  Иван Иванов Лешков
  Иван Илиев Гаджев
  Иван Йорданов Давринов
  Иван Кондев Славов
  Иван Маринов Петров
  Иван Николов Узунов
  Иван Николова Иванчев
  Иван Павлов Радев
  Иван Панов Костов
  Иван Стоянов Димов
  Иван Стоянов Стойчев
  Иван Тодоров Казанмъшев
  Иван Тодоров Павлов
  Иван Тодоров Стоянов
  Ивана Тодорова Кирова
  Иваничка Мишева Асенова
  Иванка Божидарова Апостолова
  Иванка Захариева Георгиева
  Иванка Захариева Господинова
  Иванка Иванова Василева
  Иванка Йорданова Воскиян
  Иванка Йорданова Христова
  Иванка Николова Касарова
  Иванка Русева Беличева
  Иванка Симеонова Кацарска
  Иванчо Марков Люцканова
  Ивелин Василев Костов
  Ивелин Румянов Иванов
  Ивелина Величкова Пацекова
  Ивелина Ганчева Иванова
  Ивелина Йорданова Зографова
  Ивета Георгиева Георгиева
  Иво Николова Недялков
  Иво Христов Петров
  Игнат Йорданов Гарвалски
  Илиан Ацев Иванов
  Илиан Илков Илиев
  Илия Ангелов Илиев
  Илия Борисов Иванов
  Илия Иванов Чешмеджиев
  Илия Илиев Начев
  Илия Стоянов Гогов
  Илиян Георгиев Дивячки
  Илияна Андонова Георгиева
  Илияна Валентинова Радева
  Илияна Влаева Раданова
  Илияна Николаева Маринова
  Илияна Христов Сапунджиева
  Илияна Христова Георгиева
  Илко Георгиев Илиев
  Илко Иванов Коев
  Илко Илиев Атанасов
  Илко Стефанов Стефанов
  Илмира Милкова Куцарова
  Илчо Никифоров Минков
  Ина Пепова Петкова
  Ирена Николаева Замбовска
  Ирина Боленова Събева
  Ирина Калоферова Тосева
  Искра Дончева Рогачева-Христова
  Йоана Петкова Петкова
  Йоанна Ангелова Георгиева
  Йоанна Бойчева Баева
  Йонка Василева Щерева
  Йордан Александров Петков
  Йордан Валентинов Копчев
  Йордан Димов Илиев
  Йордан Игнатов Гарвалски
  Йордан Илков Илиев
  Йордан Костадинов Маджаров
  Йордан Николова Златанов
  Йордан Павлов Николов
  Йордан Стоянова Бонев
  Йорданка Андонова Ангелова
  Йорданка Василева Стойкова
  Йорданка Веселинова Увакова
  Йорданка Владимирова Цекова
  Йорданка Георгиева Николова
  Йорданка Иванова Байдова
  Йорданка Кръстева Стоянова-Савова
  Йорданка Радкова Петрова
  Йорданка Славчева Петкова
  Йорданка Христова Нецова
  Калин Ангелов Кючуков
  Калин Йорданов Димитров
  Калина Асенова Маринова
  Калина Василева Атанасова
  Калина Димитрова Манолова
  Калинка Дянкова Георгиева
  Калинка Иванов Минчев
  Калинка Любчова Станоева
  Калинка Янчева Томова
  Калоян Георгиев Маринов
  Калоян Руменов Събев
  Камелия Пенкова Маркова
  Камен Антонов Рашев
  Камен Христов Русев
  Катерина Иванова Гаджева
  Катиана Василева Генчева
  Катя Божидарова Божанова
  Катя Георгиева Касърова
  Катя Стефанова Айвазова – Георгиева
  Кирил Андонов Кирилов
  Кирил Николаев Петков
  Кирил Валериев Николов
  Кирил Георгиев Байдов
  Кирил Йорданов Желев
  Кирил Костадинов Булянски
  Кирилка Зиновиева Шагалева
  Кичка Петкова Цурова
  Константин Кръстева Димов
  Константин Христов Духалов
  Костадин Георгиев Леваков
  Костадин Григоров Чобанов
  Костадин Димитров Георгиев
  Костадин Петров Николов
  Костадин Стефанов Коцев
  Костадинка Иванова Георгиева
  Красен Иванов Анчев
  Красен Николов Кръстев
  Красимир Ангелов Йовчев
  Красимир Георгиев Стоичков
  Красимир Стоянов Яновски
  Красимир Тошков Цветанов
  Красимира Желева Иванова
  Красимира Минчева Стефанова
  Красимира Недкова Вулджева
  Красимира Сашова Матиканова
  Красимира Христова Иванова
  Красимира Янкова Колева
  Крася Йорданова Блянгова
  Кремена Господинова Памукова
  Кремена Иванова Янева
  Кристина Атанасова Георгиева
  Кристина Делчова Стоименова
  Кристина Иванова Александрова
  Кристина Манолова Чонов
  Кристина Николова Цънцарова
  Кристина Райкова Добрева
  Кристина Руменова Шумакова
  Крум Радостинов Тенекеджиев
  Крум Симеонов Йорданов
  Лазаринка Стоянова Петкова
  Ламбрина Илиева Янкова
  Лариса Димитрова Янчева
  Лидия Валентинова Настева
  Лидия Великова Петрова
  Лидия Димитрова Лазарова
  Лили Пламенова Бумбарова
  Лилия Борисова Зубева
  Лилия Валентинова Първов
  Лилия Цветанова Варадинова
  Лъчезар Евгениев Митов
  Любена Добрева Иванова
  Любка Денчева Христова
  Любка Петкова Иванова
  Любомир Георгиев Табаков
  Любомир Иванов Горапинов
  Любомир Русев Русев
  Любомир Стамов Янев
  Людмила Благоева Прангова
  Людмила Денева Денева-Иванова
  Людмила Кинчева Маринова
  Людмила Мартинова Георгиева
  Людмила Никифорова Пеева
  Магдалена Антонова Шопова
  Магдалена Жекова Колева
  Магдалена Цанкова Лозанова
  Мануил Матев Манев
  Манчо Георгиев Манчев
  Мара Иванова Петкова
  Маргарита Веселинова Кателиева
  Маргарита Георгиева Бонева
  Маргарита Илиева Иванова
  Маргарита Илиева Люцканова
  Маргарита Кирова Иванова
  Маргарита Михова Стоянова
  Маргарита Райчева Добрева
  Маргарита Станева Илиева
  Маргарита Христова Алексиева
  Мариана Василева Цолова
  Мариана Георгиева Димитрова
  Мариана Георгиева Иванова
  Мариана Иванова Йорданова-Терезова
  Мариана Иванова Минчева
  Мариана Йорданова Сергиева
  Марианна Милкова Милчева
  Мариета Велкова Христова
  Мариета Стефанова Калоянова
  Марин Василев Иванчев
  Марин Петров Мишонов
  Марина Валентинова Янкова
  Марина Ничков Тотев
  Маринела Тодорова Згуров
  Маринка Иванова Николова
  Марио Иванов Филипов
  Мария Ангелова Стойкова
  Мария Велчева Кошерова
  Мария Димитрова Атанасова
  Мария Траянова Николова
  Мария Ангелова Георгиева
  Мария Ангелова Лефтерова
  Мария Ангнелова Сапунджиева
  Мария Антонова Атанасова
  Мария Атанасова Кацарска
  Мария Богомилова Ребреева
  Мария Валентинова Симидчиева
  Мария Владимирова Гугуткова
  Мария Гачева Драгиева
  Мария Димитрова Тодорова
  Мария Иванова Гаджева
  Мария Иванова Драгнева
  Мария Иванова Рогачева
  Мария Милкова Гаджева
  Мария Николаева Попиванова
  Мария Николова Иванова
  Мария Стефанова Калоферова
  Мария Стоянова Бозукова
  Мария Танева Керелова
  Мариян Атанасов Тозев
  Марияна Димитрова Уралова
  Марияна Илиева Стефанова
  Мартин Друмев Великов
  Мартина Неделчева Тодорова
  Марчо Сашев Иванов
  Матей Колев Колев
  Мая Венелинова Дечева
  Мая Генова Георгиева
  Мая Иванова Симидчиев
  Мехмед Сулейман Ахмед
  Миглена Иванова Михайлова
  Миглена Ценева Габерова
  Мила Пейчева Цветкова
  Милен Василев Кирилов
  Милен Алексиев Русков
  Милен Василев Кирилов
  Милен Иванов Пасев
  Милен Пенчев Христов
  Милен Петров Асенов
  Милен Петров Асенов
  Милен Стойчев Симеонова
  Милена Ангелова Асенова
  Милена Борисова Петрова
  Милена Заркова Симеонова
  Милена Константинова Петкова
  Милена Методиева Войнова
  Милка Митрофанова Шопова
  Милка Стоянова Колева
  Милка Филипова Марова
  Милко Аврамов Макнев
  Милко Георгиев Тодоров
  Милко Лилов Вълнев
  Милчо Стаматов Недялков
  Минка Динева Стоева
  Минчо Иванов Петков
  Мирелла Христова Сиракова
  Мирослав Йорданов Кюркчиев
  Мирослава Галинова Спасова
  Мирослава Димитрова Витанска
  Митко Бойков Варадинов
  Митко Георгиев Цънцаров
  Митко Петров Георгиев
  Митра Борисова Начева
  Митра Делкова Енчева
  Михаил Стойчев Нецов
  Мишо Евгениев Костов
  Младен Димитров Първанов
  Моника Емилова Стефанова
  Надежда Гален Дянкова
  Надежда Илиева Кирова
  Надежда Николаева Илиева
  Надежда Стефанова Петришка
  Надя Йорданова Тимова
  Надя Янчева Янкова
  Наско Райчев Атанасов
  Натали Ромеова Петрова
  Наталия Николаева Антонова-Стефанова
  Невелина Димитрова Славова
  Невелина Петрова Драгинова
  Недялка Ангелова Баракова
  Недялка Любомирова Радушева
  Недялко Денчев Неделчев
  Нела Тонева Хинова
  Нели Атанасова Табакова
  Нели Атанасова Якимова
  Нели Валентинова Дивячка
  Нели Димитрова Хубева
  Нели Запрянова Стойкова
  Нели Константинов Апостолова
  Нели Миткова Атанасова
  Ненко Илиев Добрев
  Нено Георгиев Ненов
  Никола Вапгенов Чонев
  Никола Вас. Пехливанов
  Никола Георгиев Перфонов
  Никола Димитров Николов
  Никола Димитров Папазов
  Никола Матеев Николов
  Никола Троянов Должев
  Николай Димитров Карастоянов
  Николай Ангелов Йовчев
  Николай Ангелов Кръстева
  Николай Антонов Антонов
  Николай Антонов Шопов
  Николай Валентинов Каминополски
  Николай Георгиев Зашев
  Николай Георгиев Киров
  Николай Георгиев Тумбев
  Николай Георгиев Хросинков
  Николай Димитров Блянгов
  Николай Димитров Николов
  Николай Желязков Начев
  Николай Иванов Александров
  Николай Иванов Бакарджиев
  Николай Илиев Качаков
  Николай Илиев Ребреев
  Николай Илиев Янков
  Николай Йорданов Масларски
  Николай Кирилов Николаев
  Николай Любенова Кирев
  Николай Методиев Стоилов
  Николай Методиев Стойчев
  Николай Митков Байрев
  Николай Николаев Чападжиев
  Николай Пеков Вълов
  Николай Петров Каратанев
  Николай Петров Колев
  Николай Петров Петков
  Николай Стоянов Бояджиев
  Николай Стоянов Танчев
  Николай Тихомиров Тодоров
  Николай Христов Атанасов
  Николай Цветков Цветков
  Николина Бойнова Костадинова
  Николина Димитрова Димова
  Николина Стоянова Тянева
  Николина Теодосиева Шарова
  Нина Златкова Попова
  Нина Стоева Николова
  Нонка Петрова Иванова
  Нора Маркова Велева
  Огнян Василев Гугутков
  Огнян Иванов Драганчев
  Орлин Иванов Крумов
  Орлин Лъчезаров Момчев
  Павел Стефанов Манолчев
  Павел Димитров Павлов
  Павел Иванов Радев
  Павел Иванов Тренев
  Павел Николов Николов
  Павел Симеонов Пеев
  Павел Христова Ботев
  Павлина Василева Павлова
  Павлина Любенова Пройкина
  Павлина Станчева Панайотова
  Панайот Петров Драгинов
  Панайот Тенчев Славов
  Панайотка Кръстева Стоянова
  Панчо Георгиев Смилков
  Панчо Страхилов Панчев
  Параскев Томов Кашидов
  Пенка Димитрова Тилева
  Пенка Иванова Георгиева
  Пенка Миланова Маринова
  Пенка Неделчева Илиевска
  Пенко Петров Гаджев
  Пенчо Недев Иванов
  Пепа Атанасова Гочева
  Персифония Константинова Георгиева
  Петко Димитров Димитров
  Петко Йорданов Дивеков
  Петко Любомиров Петков
  Петранка Величкова Стаматова
  Петър Валериев Бочуков
  Петър Василев Василев
  Петър Василев Василев
  Петър Видев Йорданов
  Петър Димитров Стоев
  Петър Иванов Петров
  Петър Йорданов Дойчев
  Петър Кунов Барбов
  Петър Любенов Петров
  Петър Манев Кочанов
  Петър Мирославов Игнатов
  Петър Недев Недев
  Петър Николов Стоилов
  Петър Спасов Стойков
  Петър Стефанов Чардаков
  Петър Христов Коцев
  Петьо Колев Димитров
  Петя Атанасова Тодоровска
  Петя Василева Игнатова
  Петя Георгиева Иванова
  Петя Димова Ангелова
  Петя Жекова Чалъкова
  Петя Иванова Енчева-Тодорова
  Петя Илиева Михайлова
  Петя Йотова Иванова
  Петя Христова Боговска
  Пламен Генев Тихов
  Пламен Дечев Костадинов
  Пламен Захариев Кралчев
  Пламен Йорданов Стоянов
  Пламен Костов Петров
  Пламен Красимиров Петков
  Пламен Милев Стоянов
  Пламен Неделчева Шарбанов
  Пламен Николаев Живков
  Пламен Пенев Бохоров
  Пламен Стоянов Тодоров
  Пламена Иванова Петкова
  Пламена Сергеева Цонева
  Полина Ангелова Русева
  Радка Кралева Христова
  Радка Петкова Стоименова
  Радослав Атанасов Желязков
  Радослав Калинов Иванов
  Радослав Петров Евгениев
  Радослав Стаменов Бориславов
  Радослава Константинова Андреева
  Радостина Крастева Лазарова
  Ралица Димитрова Иванова
  Ралица Красимирова Прусийска
  Рая Бориславова Таскова
  Ренета Велчева Рабла
  Рени Георгиева Иванчева
  Рени Йорданова Димитрова
  Роман Димитров Пиргозлиев
  Ромео Димитров Петров
  Росен Василев Дулев
  Росен Кирилов Постолов
  Росен Руменова Арнаудов
  Росица Генчева Иванова
  Росица Димитрова Мирчева
  Росица Любенова Димитрова
  Росица Маринова Михайлова
  Росица Миткова Стоилова
  Росица Николова Гърнева
  Росица Руменова Бахчеванова
  Росица Саклиянова Лукова
  Росица Сергеева Чиликова
  Ростислав Георгиев Георгиев
  Румен Илиев Арнаудов
  Румен Илиев Кондев
  Румен Кирилов Минев
  Румен Михайлов Жеков
  Румен Петков Петров
  Румяна Димитрова Арабаджиева-Вичева
  Румяна Димитрова Чобанова
  Румяна Иванова Стефеняшка
  Румяна Йорданова Нихтянова
  Руска Георгиева Бегова
  Руши Юсуфова Кочаков
  Савина Станимирова Златева
  Саим Мехмед Мехмед
  Саша Иванова Славова
  Сашка Йорданова Евгениева
  Светла Борисова Ашикова
  Светла Георгиева Илчев
  Светла Иванова Димитрова
  Светлана Огнянова Генурова
  Светлин Ангелов Стефанов
  Светлин Стоянов Стоянов
  Светозар Борисов Вичев
  Светозар Георгиев Събев
  Светослав Вихров Константинов
  Светослава Стойчева Качулева
  Свилен Димитров Стайков
  Свилен Пенков Славов
  Свилен Радославов Гаджов
  Севдалин Недков Жеков
  Севделин Георгиев Панев
  Сезгип Яшар Исмаил
  Сергей Цонев Цонев
  Сийка Станиславова Пехливанова
  Силвия Георгиева Недева
  Силвия Николова Манева
  Силвия Петкова Славкова
  Силвия Руменова Петкова
  Симеон Илиев Грънчаров
  Симеон Йосифов Гаспаров
  Слав Кондев Славов
  Слав Русев Величков
  Славей Пенчев Славов
  Слави Дяков Славов
  Слави Стойнев Кацарски
  Слави Цецков Калеевски
  Славка Стефанова Пантелеева
  Славчо Иванов Делиов
  Снежана Дякова Славова
  Снежана Петрова Галчева
  Снежана Петрова Земярска
  Снежанка Константинова Мицева
  Соня П. Митова
  София Владимирова Маринова
  София Илиева Харизанова
  Спас Живков Терзийски
  Спас Огнянов Филибев
  Стайка Ганчева Должева
  Стайка Ганчева Должева
  Станимир Недялков Христов
  Станимир Димитров Стоянов
  Станимир Желязков Иванов
  Станимир Иванов Стоилов
  Станимира Вълева Костова
  Станимира Русева Радулова
  Станимира Стефанова Дараджанова
  Станимира Христова Каптебилова
  Станислав В. Митов
  Станислав Георгиев Грозев
  Станислав Димитров Бояджиев
  Станислав Станев Минков
  Станислав Стоичков Грънчаров
  Станислава Георгиева Стефанова
  Станка Тодорова Урдова
  Стела Костадинова Попова
  Стела Николаева Борисова
  Стефан Атанасов Тенев
  Стефан Иванов Иванов
  Стефан Иванов Кисьов
  Стефан Йорданов Йорданов
  Стефан Любенов Атанасов
  Стефан Петров Чардаков
  Стефан Христов Христов
  Стефана Василева Говедарска
  Стефанка Стефанова Маринова
  Стефка Димитрова Хаджиандонова
  Стефка Енчева Сидерова
  Стефка Иванова Манева
  Стефка Миткова Маргина
  Стефка Петрова Филипова
  Стефка Ташева Жекова
  Стефчо Добрева Йорданов
  Стилиян Красимиров Пиронков
  Стоил Желев Тодоров
  Стойко Стоянов Кръстев
  Стойчо Матев Нецов
  Стоян Андреев Христов
  Стоян Борисова Улев
  Стоян Галинов Добрев
  Стоян Георгиев Драгиев
  Стоян Георгиев Манилов
  Стоян Димитров Димитров
  Стоян Димитров Панковски
  Стоян Иванов Мишинков
  Стоян Кирилов Крайчев
  Стоян Красимиров Табаков
  Стоян Марианов Янев
  Стоян Петров Савова
  Стоян Тодоров Дечев
  Стоянка Иванова Которокова
  Стоянка Цветанова Новакова-Кондева
  Стоянчо Христов Христов
  Тамара Василева Брязова
  Тамара Иванова Ангелова
  Таня Грозева Христова
  Таня Дончева Стойкова
  Таня Златкова Недева
  Таня Иванова Томова
  Таня Крумова Ташева
  Таня Николова Георгиева
  Татиана Георгиева Събева
  Татяна Богданова Алексиева
  Татяна Владимирова Борисова
  Татяна Димитрова Влахова
  Теменужка Добрева Божичкова
  Теменужка Лукова Филипова
  Теодора Димитрова Петрова
  Теодора Добромирова Тинева
  Теодора Христова Вълчева
  Тихомир Бориславов Стоянов
  Тодор Антонов Желанкова
  Тодор Валериев Чешмеджиев
  Тодор Василев Стоянов
  Тодор Иванов Гаджев
  Тодор Йовчев Цуров
  Тодор Кунев Маринов
  Тодор Манчев Недев
  Тодор Михайлов Гутев
  Тодор Ненов Христов
  Тодор Руменов Асенов
  Тодорка Петрова Белчева
  Тодорка Тодорова Стоилова
  Тони Константинов Нинов
  Тонка Георгиева Иванова
  Тошка Николова Александрова
  Трайка Стоилова Иванова
  Траян Йорданов Павлов
  Траянка Василева Крачунова
  Тренка Стоименова Зубева
  Фанка Андреева Георгиева
  Фаши Асанов Коснаков
  Фекрие Салихова Катрева
  Филип Димитров Димитров
  Филип Светлинов Стоянов
  Флоренс Атанасова Гаджева
  Харалампи Антониев Сикунов
  Харизан Радов Хинов
  Хатидже Мехмедова Хърлева
  Хриска Иванова Тодорова
  Хриска Маринова Перфанова
  Христиан Петков Наумов
  Христина Велеславова Върбенова
  Христина Венциславова Барганска
  Христина Димитрова Матакова
  Христина Иванова Георгиева
  Христина Костадинова Качакова
  Христо Ангелов Манолов
  Христо Димитров Гюдженев
  Христо Димитров Димитров
  Христо Димитров Юлев
  Христо Добрев Владев
  Христо Евгениев Цолов
  Христо Иванов Иванов
  Христо Иванов Събчев
  Христо Рангелов Симидчиев
  Христо Стоев Христов
  Христомир Борисов Доклиев
  Христофор Иванов Гаджев
  Хубена Рускова Радева
  Цанко Недев Пенчев
  Цвета Иванова Шопова
  Цветан Иванов Игнатов
  Цветан Иванов Стефеняшки
  Цветан Стефанов Стефанов
  Цветана Йорданова Тошева
  Цветана Петрова Русев
  Цветанка Емилова Ташкова
  Цветанка Иванова Горанова
  Цветанка Нинова Момчилова
  Цветанка Тодорова Зашева
  Цветелин Йорданов Цонев
  Цветелин Янков Иванов
  Цветелина Георгиева Гелтмайер
  Цветко Петров Христов
  Цветомила Милчова Найденова
  Цонка Атанасова Грънчарова
  Цонка Пенчева Бончева
  Цонка Петкова Тодорова
  Цоньо Димитров Цонев
  Щерьо Георгиев Донев
  Юлиан Евгениев Кателиев
  Юлиана Мирчева Веселинска
  Юлия Георгиева Асланска
  Юлияна Григориева Тосева
  Юрий Иванов Мишев
  Янко Генов Стойков
  Янко Калоферов Колев
  Ярослава Делова Скърцалова

  –Край–

• Регистър на незаконно забогателите и на местните феодали в БГ според Уикилийкс

  Прокуратурата за грамите – „няма достатъчно данни, за да се направи обосновано предположение, че е извършено престъпление“.

  Преди няколко дни от възможно най-високото място в държавата – Консултативния съвет за национална сигурност, беше спусната директива да се изготвят „списъци на незаконно забогателите и на местните феодали“.

  Биволъ компилира списък с имена на известни българи, които според американските дипломатически доклади, изтекли в сайта Уикилийкс, са замесени в противозаконна дейност. Те са забогатели от нея, но или са недосегаеми за правосъдието, или към тях не се прилага цялата строгост на закона. Това е привилегия, отличаваща от „простолюдието“ както историческите, така и сегашните „местни“ феодали.

  От списъка са изключени много лица, които фигурират в докладите, но вече не са между живите.

  Нито едно от цитираните в този списък незаконно забогатели лица не е получило ефективна присъда „лишаване от свобода“ за незаконната си дейност.

  Биволъ ще продължи да следи темата. Интересен въпрос е дали лица от публикувания тук регистър ще се окажат и в бъдещите списъци на незаконно заботели и местни феодали, поръчани от КСНС на българските институции.

  Имената в регистъра са обозначени с цветови код, който означава следното: Зелен цвят– няма данни за наказателно преследване, Син цвят – срещу лицето е имало наказателно преследване, завършило с оправдателна присъда, Жълт цвят – срещу лицето има текущо обвинение по наказателно дело, Оранжев цвят – лицето има присъда „лишаване от свобода“, която не е окончателна, Червен цвят – лицето има влязла в сила окончателна и ефективна присъда „лишаване от свобода“.

  Бойко Борисов – премиер на България. „Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов.“ http://wikileaks.org/cable/2006/05/06SOFIA647.html

  Валентин Златев – шеф на Лукойл, „Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са заподозрени в тесни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност.“ http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parL

  Тихомир Митев, Иво Каменов, Марин Митев, Мирослав Несторов, Йордан Йорданов, Николай Николов – шефове на варненската групировка ТИМ – „Като групировка на организираната престъпност, ТИМ се занимава с широк спектър от криминални дейности – изнудване и рекет, заплахи, проституция, залагания, трафик на наркотици, кражби на коли и трафик на крадени автомобили.“ http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parA

  Васил Божков – Черепа – шеф на Нове Холдинг. Свързан с Интергруп чрез обща фирма сМладен Михалев – Маджо. „Незаконните дейности на Божков включват пране на пари, приватизационни измами, заплахи, изнудване и рекет“(2005). http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parF„Най-известният български гангстер… Все още е активен и в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета, и в незаконната търговия с антики. Поддържа близки отношения с много официални лица от бивши правителства.“(2009).  http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par3

  Красимир Маринов – Големия Маргин, Николай Маринов – Малкия Маргин, Младен Михалев – Маджо, Румен Николов – Пашата, Венцислав Стефанов, Кирил Киров – Японеца, Георги Лиалев, Румен Гайтански – Вълка, Евгения Калканджиева – групировката СИК, по-късно Интергруп. Незаконните действия на Интергруп „включват наркотици, финансови измами, кражби на коли, трафик на крадени автомобили, контрабанда, изнудване, рекет и проституция“. http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parC

  Николай Цветин – Близнака, Пламен Тимев – Ганди, Антон Боянов, Димитър Джамов – ВИС-2, по-късно ВАИ Холдинг „Като най-големият играч на пазара на наркотици ВАИ контролира пътищата на трафика им, производствените обекти и разпространителките мрежи. Групировката се занимава и с трафик на крадени автомобили от западна Европа към бившия Съветски съюз. Други криминални дейности включват изнудване и рекет, незаконна търговия с оръжие, залагания, проституция и контрабанда.“ http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parB

  Алексей Петров – Трактора, Златомир Иванов – Баретата – Съюз на бившите командоси Спартак, Лев Инс, преди Аполо & Болкан – контрабанда, изнудване, рекет, проституция и трафик на жени. И двамата са обвинени за тежки престъпления, но са на свобода. Алексей Петров е кандидат за президент на предстоящите избори. http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parE

  Тодор Батков – Борат, представител на „бандитски капитали“ http://wikileaks.org/cable/2006/11/06BUCHAREST1694.html#par7 на прочутия Майкъл Чорни, изгонен от България като заплаха за националната сигурност. Близък на застреляния Емил Кюлев, български банкер и бивш съветник на президента. Криминалните дейности на Кюлев са включвали „измами и пране на пари“. http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par7 Батков е носител на ордена Стара Планина, който му е връчен от президента Георги Първанов.

  Пламен Галев и Ангел Христов – Братя Галеви – Обвинени в „измъчване, изнудване, насилствено присвояване и търговия с наркотици“. Оправдани на първа инстанция, Осъдени на втора инстанция единствено за изнудване и рекет. В момента са на свобода и очакват присъда от ВКС.  http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par5

  Гриша Ганчев – Литекс.„Незаконните дейности на Литекс са свързани с контрабанда на петрол, финансови измами, пране на пари, изнудване и рекет.“ http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parH

  Слави Бинев – евродепутат, Георги Стоянов, Михаил Стефанов – групировката МИГ.„Криминалните дейности на групировката включват проституция, наркотици и трафик на крадени автомобили.“ http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parI

  Добромир Гущеров – депутат от БСП. „Застрахователната компания на Гущеров беше една от фирмите, занимаващи се с изнудване и рекет в годините непосредствено след падането на комунизма“ http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#par10

  Петър Манджуков и Борислав Дионисиев – компанията им Машинекспорт фигурира в доклада Duelfer заради незаконни сделки с режима на Саддам Хюсеин в Ирак. http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parK

  Николай Банев – компания АКБ – „Нейните основни незаконни дейности включват приватизационни измами и корупция.“ http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parM

  „Енергийната мафия“

  Терминът „енергийна мафия“ е използван както в американските доклади, така и от министър Трайчо Трайков.

  Богомил Манчев – Риск Инженеринг. „Кръстникът“ на българския ядрен сектор. http://wikileaks.org/cable/2009/02/09SOFIA69.html#par4 Държи входа и изхода на АЕЦ „Козлодуй“. Прокуратурата разследва трима министри на енергетиката и фирмата на Манчев – EFT за неизгоден договор за износ на ток, от които държавата е загубила 47 милиона щатски долара печалба годишно. http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par7

  Красимир Георгиев – консултант и лобист на най-големите енергийни проекти, вкл. скандалния „Цанков Камък“. Партньор на майката на Вальо Топлото във фирма за недвижими имоти. Близък до Румен Овчаров и го придружава в официални пътувания в чужбина, за потрес на местни и чуждестранни чиновници и бизнесмени. Георгиев е замесен в решение на енергийното министерство да възложи (без конкурс) 14-годишна поръчка на руската фирма ТВЭЛ, която да снабдява Козлодуй с ядрено гориво. Сделката е очевидно неизгодна, тъй като горивото струва с 40% повече, отколкото в Русия. Горницата е разделена между български (25%) и руски (40%) посредници. http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par16

  Христо Ковачки – близък на убития контрабандист Константин Димитров-Самоковеца. Незаконните дейности на Димитров са в основата на началния капитал на Христо Ковачки, които той е използвал, за да изкупува енергийния сектор. Анализатори, които са по-запознати с Димитров и българските контрабандни канали, виждат Русия и руската организирана престъпност зад богатството на Ковачки. http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par21 Ковачки е разследван за укриване на данъци в особено големи размери, но е на свобода. Осъден е на три години условно за укриване на данъци за над 16.7 млн. лева.

  „Гнили ябълки“ и сред българските банки

  http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1652.html

  САЩ посочват 7 банки, в чиито капитали присъстват средства от „пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми“.

  Първа Инвестиционна Банка, стъпила „в най-тъмните сфери на престъпния свят“. Собственици са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.

  Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, известна като „банката на Риск Инженеринг“, практикуваща „тъмни сделки за продажба на електроенергия“ чрез посредници като Богомил Манчев и Христо Ковачки.

  Инвестбанк на Петя Славова, със задкулисни собственици Денис Ершов и Митко Събев– Ершов има общо минало с Майкъл Чорни и също е изгонен от България като заплаха за националната сигурност.

  Интернешънал Асет Банк – наречена „банката на СИК“, виж по-горе СИК/Интергруп.

  СИБАНК – виж по-горе Бойко Борисов и Цветелина Бориславова.

  ДЗИ – банката на убития Емил Кюлев.

  Централна Кооперативна Банка – виж по-горе ТИМ.

  Софийска общинска банка – виж по-горе Христо Ковачки.

  Аплодисменти от Вашингтон – мълчание и бездействие в София

  Докладите на американските дипломати за българската организирана престъпност получават аплодисменти от Вашингтон. Лично Хилари Клинтън поздравява посолството на САЩ в София, за това, че изпраща доклади „точно от този вид и от това качество, на които анализаторите се надяват“.  http://wikileaks.org/cable/2009/12/09STATE131728.html

  Тя препоръчва на посолството да разшири информацията с конкретни данни в три ключови сфери:

  – подробна информация за видовете производства и имената на компании, в които български (или чужди) престъпници са инвестирали, придобили или смятат да придобият;

  – подробна информация за притежаваните банки и информация за техниките, използвани от престъпниците при прането на пари;

  – подробна информация за връзки между престъпници и официални представители на правителството.

  В София докладите на американското посолство, изпращани включително в ЦРУ, бяха омаловажени от главния прокурор Борис Велчев, който каза, че в тях „няма достатъчно данни, за да се направи обосновано предположение, че е извършено престъпление“.

  “Аз достатъчно данни не виждам никакви, виждам твърдения. Ако допуснем някой да бъде разследван по твърдения, представяте ли си в каква държава ще живеем”, подчерта обвинител №1., цитиран от Труд.

  Източник: http://www.bivol.bg/

  .

  .

• <<
• 1
...
• 279
• 280
• 281
• 282
• 283
• 284
• 285
• 286
• 287
• 288
• 289
...
• 414
• >>