Авторски
- Музей на социализма
Коментарът няма да е на политическа, а на културна тема, защото днес (19 септември – бел.ред.) има едно голямо културно събитие – открива се музеят на социалистическото изкуство. Най-после културната общественост дочака този празник, каза Бисера Йосифова по Националното радио и добави: „За да се осъществи такава идея за такъв музей на социалистическото изкуство, нужно е да има държавническа воля и ето, случи се. Отстоя се интересът и необходимостта от такъв музей”. Това не било музей на тоталитаризма, обиди се бившата заместничка на Божидар Абрашев, а на социалистическото изкуство, което щяло да бъде живо, докато имало социалистически идеи. Всичко това поражда у мен два въпроса: коя културна необходимост налага съществуването на музей на изкуството не на даден народ или епоха, не на творчески кръг или естетическо течение, а на идеологическа доктрина и защо тази доктрина е не някоя друга, а именно марксизмът? Да, именно доктрината на марксизма, защото социалистическите идеи са марксически. Тези, които не са марксически, са социалдемократически, но тяхното изкуство, доколкото имат обособено такова, няма да намери място в новия музей.
Терминът „социалистическо изкуство” е един от класическите примери за оксиморон наред с „бяла чернота”, „смразяваща жега”, „буйна плешивина” и „научен комунизъм”. Понятията „социализъм” и „изкуство” са несъвместими, защото, както още Аристотел ясно го е формулирал, изкуството е отражение на действителността и човешките отношения. Колкото това отражение е по-адекватно, колкото повече естетическият свят е изображение на обективния, толкова повече изкуството има право да се нарича изкуство. Изкуството на социализма не изобразява нито обективния свят, нито истинските отношения между хората, нито техните истински духовни преживявания. То е измислено отражение на измисления свят и изродливите човешки отношения такива, каквито ги вижда марксизмът-ленинизмът или каквито на него му е изгодно да ги виждат хората. Произведенията на това „изкуство” са кухи чучела, създадени от „творци” със съмнителна интелигентност и объркани естетически критерии или от лицемерни нагаждачи, мъчещи се да спасят кариерите си там, където социалистическите идеи притежават и държавната власт. Социалистическото „изкуство” е процес, при който псевдотворци се изливат пред псевдопублика и сами не вярват в това, в което публиката се преструва, че вярва. Социалистическото „изкуство” е еманацията на зловредната марксическа идеология и на престъпното й посегателство срещу морала на трудовите хора. То прави хората нещастни, защото ги откъсва от истинските им ценности за сметка на болни илюзии. Това „изкуство” няма стойност, защото е неискрено – накратко казано: такова изкуство няма.
Защо това „изкуство” не се разглежда като част от модернизма, а му се отделя специално внимание и му се правят тематични музеи? То също като модернизма би трябвало да е отражение на преосмислянето на ценностите в епохата на урбанизация и индустриализация от края на ХІХ и началото на ХХ век. Може би България, двукратната кандидатка за шестнайсета съветска република, почита социалистическото „изкуство” поради същия сантимент, който я влече да празнува рождения ден на Тодор Живков. А може би социалистическото „изкуство” е толкова любимо на мнозина, защото то е изкуство на малкото съпротивление. То не възвисява простия човек до себе си, а слиза на неговото ниво, претендирайки, че въпреки всичко е възвишено. То е като чалгата. Но чалгата не изисква да си предан на идея, класа или партия. Чалгата е семпла, без претенции за безсмъртност и идеологическа правилност. Ако прибавиш тази претенция към нейната лесна смилаемост, ще получиш социалистическо „изкуство”.
Питам се обаче, защо „държавническата воля” да се увековечи изкуството на социализма се прояви именно сега, когато България е уж интегрирана в Западната цивилизация и се управлява от уж дясно правителство? Защо не се създаде музей на комунизма и тоталитаризма, който да покаже безумието на идеологическия терор върху духовността, а се създаде музей на „социалистическото изкуство”, който да го прославя? Може би защото експонатите биха били едни и същи. И сега в центъра на експозицията са паметникът на Ленин и голямата петолъчка от партийния дом, но сега им се възхищаваме, защото са „изкуство”. А щом им се възхищаваме, ще ни е трудно да ги съдим, нали?… И ето тук коментарът от културен, рязко става отново политически: с прискърбие трябва да установим, че политическият избор у нас вече е сведен до две възможности, до това дали да се кланяме на паметника на съветската армия и на Бузлуджа или да посещаваме музея на социалистическото изкуство и родното място на Тодор Живков. Но, в крайна сметка, важното е да не спира да кипи културният живот. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Полезни (и приятни) връзки:
Интервю на проф. Велислав Минеков
Интересен паралел в блога ExtremeCentrePoint
Колекция соц. изкуство на ЦК на БКП (в. „Капитал”)
Иван Стамболов,
Sulla.bg
- ДПС, Доган и неизбежното
На Доган май ще му се наложи да се оттегли, но не когато той поиска, а когато грешките му са направили това оттегляне неизбежно
Петко Бочаров, в. „Новинар“
Най-различни фактори влияят върху политическото поведение на етническите малцинства – численост на самото малцинство и дали то изобщо се смята за малцинство, процент от общия брой на населението, наследени предразсъдъци, симпатии и антипатии, религия, бит и култура, националистични амбиции, манталитет на лидерите и т.н. и т.н. Разнообразието е голямо.
Едно е да речем положението на унгарците в Румъния, друго е на французите в Канада; едно е положението на баските в Испания, друго е на фламандците в Белгия; едно е положението на кюрдите в Турция (или в Ирак), друго е на италианците в Австрия. Тибетци в Китай, албанци в Македония и Сърбия, турци в Германия, чеченци в Русия. Цигани в повечето европейски страни и Русия, но като брой най-много в Румъния, а като процент от населението на първо място в България.
Сега обаче ще говорим за нашенските турци. Можем с право да се гордеем, че съжителството ни с това малцинство на наша територия е било през годините истински толерантно и добронамерено. Както никъде другаде в бившата османска империя. Турски села до български села, турски семейства до български семейства в едно и също село, турски ученици и студенти в българските училища и университети, джамии до православните черкви.
Забележителна картина на години наред етническа хармония в земи, съвсем доскоро владения на турската империя. И не само освободените от турското владичество българи са се отнасяли към съседите си турци като с равноправни на тях граждани, но и отношението на турците към съседите им българи е бивало същото.
Даже, чувал съм, че в Балканската война през 1912 г., когато нашата армия тръгва на юг срещу султана, турците у нас са били важен източник на храна за войската. Знаели са на кого дават и са давали с готовност. Фактът, че в политическия жаргон на дипломати от цял свят фигурира вече като даденост понятието „български етнически модел“, е логично признание на неоспорвана от никого реалност.
И така до деня, в който на другаря Тодор Живков му просветва идеята, че ако се зароди вътрешен проблем с достатъчен потенциал да се превърне в заплаха за националната сигурност, народът ще отклони вниманието си от плачевното състояние на Народната република. И ето ви го фамозният „възродителен процес“. Мислен, премислен и измислен.
Смяна на турските имена, масово изселване, заграбване на имущество. Трагично и напълно съзнателно смразяване на многобройна етническа група с властта, с всичките наситени с емоции последици, пряко засягащи, отгоре на всичко, традиционната добронамереност към България на съседната ни регионална суперсила Турция.
Естествено е, че при тези условия нямаше как да закъснее реакцията на засегнатите. Турското население, и това, което си остана в България, и което се изсели в Турция, се радикализира, движено от най-човешкото чувство за самосъхранение. И изостряйки отношението си към българите, етносът се сплоти и се организира.
Така се появи „Движението“ за права и свободи, така се появи и водачът му Ахмед Доган, едно изучено и интелигентно, но бедно момче, надарено с качествата да е лидер. И ако искаме да сме честни, не можем да отречем изключително важния факт, че ако Доган беше се хлъзнал по пътя на албанците от Косово например, у нас можеше да избухне етнически конфликт с катастрофални последици за бъдещето ни изобщо.
Той обаче не го направи, макар да обича да го намеква. И няма никакво значение защо не го направи. Според мен от чист прагматизъм, просто сега е милионер, а иначе кой знае каква щеше да е съдбата му. Така или иначе той може би наистина спаси страната ни от петата национална катастрофа.
Но… Едно много важно „но“. От тук насетне и противно на вродената му политическа далновидност, започна едно след друго да се издънва.
Защо започна грубо да греши? Ако днес ДПС е обект на недоверие и неприязън, причината е, че Доган, уж ненадминат политически хитрец, допусна народът с очите си да види как той и свитата му прегазват страшно деликатната за междуетническите отношения невидима червена линия – линията на мярката (или на common sense, както му викат англоезичните).
А защо пък ние, българите, сякаш не забелязвахме, как „движението“ на Доган нарушава конституцията?
Примиряваше се обществото, примиряваха се държавните и съдебните институции. Правова държава, ли? ДПС и до ден днешен е парекселанс етническа политическа партия и по този въпрос две мнения не може да има. Каквито и обяснения да се дават за противното, са вятър и мъгла. Сега мълчаливото примирение видимо изчезва. Със сбърканото си поведение като коалиционен партньор на царя, Доган непростимо провокира обществото. Защо му бе нужно!
Народът знае (от тия неща той живо се интересува), че бедното едно време момче днес върти големи пари. Народът вижда и чува, че в пленарната зала на Народното събрание той благоволява да се появи само от дъжд на вятър и това, че не вземал депутатската си заплата логично води до въпроса „тогава откъде му идват парите“.
И за тези неща хората също си затваряха очите. Но вече не. А откога не си затварят очите? От вечерта на незабравимия спектакъл пред най-многобройната тв аудитория на „Шоуто на Слави“.
Ужасна грешка! Преуспелият политик показа образ на недаващ пет пари дерибей. С наглостта на своята „откровеност“ той демонстрира рядко виждано презрение към законността и гражданските ценности.
Ще си позволя да цитирам един пасаж от мой коментар в „Око“ на БНТ от 8 ноември 1992 г., когато ДПС беше в парламента като трета сила.
„Да държиш баланса в един двуполярен, силно политизиран парламент, при това в най-болезнения период от прехода на най-сервилния бивш сателит на болшевишка Москва, е гигантска отговорност. Да си играеш с баланса в такъв парламент, е все едно да играеш върху острието на бръснач. Малък си, ала си станал решаващ. В центъра на сцената си, върху теб са лъчите на прожекторите, всяко твое движение се следи и анализира.
Здравословно ли е да афишираш чак дотолкова ролята си? Не знаеш ли, че съседът ти българин гледа с подозрение всеки, който му се прави на много велик? И на по-хитър. Ако си умен, в което вече се съмнявам, ще застанеш твърдо до един съюзник. И ако има нещо да кажеш, ще си претегляш сто пъти думите. Ти си с българско гражданство, но на всекиго казваш, че самосъзнанието ти е турско. Затова, ако си умен, в което вече се съмнявам, няма да даваш рецепти за бъдещето на България и да приказваш глупости за „син фашизъм“, за „завои“ и „шутове“.Това е преди 19 години. Държейки баланса в Народното събрание, ДПС гласува против вота на доверие, който министър-председателят Филип Димитров поиска. Така свали кабинета на СДС и стана пръв приятел на БСП, която пък спечели предсрочните избори с пълно мнозинство.Вместо да предразполагаш към добри чувства и приятелство, провокираш съседа си българин. И съвсем логична и нормална е реакцията му да те гледа изпод вежди и да пита: „Кой е този, че иска да командва държавата?“
Когато народният гняв свали управлението на Жан Виденов, вместо да го подкара по-скромно, Доган превърна Кърджали в своя лична крепост, където не се говори български, обгради се с „обръч от фирми“, писа се геодезист, за да лапне милион и половина лева „хонорар“ за „Цанков камък“, построи сарай в Бояна с незаконна ограда и прословутото незаконно барбекю, и като капак на всичко се изцепи в Шоуто на Слави с декларацията, че той държи парите на държавата и той решава на кого колко да даде.
Великолепна атестация за Тройната коалиция със Станишев и царя, който пък си прибра дворците и горите и всичко друго престана да го интересува.
Много ми е забавно, когато някои се чудят защо новородената политическа партия ГЕРБ помете опонентите си и спечели властта. Ами, че при цялата тая грозна картина, победата на Бойко Борисов над „статуквото на прехода“ (с Доган като негов личен експонат), беше най-закономерното развитие.
И още нещо: Ако доскоро законът по един начин уреждаше двойното гражданство, днес вече е друго. Свършено е със стария порочен начин на гласуване. За ДПС това означава представителен костюм по мярка.
С една дума от радикално, умно и смело преосмисляне се нуждае ДПС. Това може и трябва да го направи младият турски елит – няма кой друг.
А самата ДПС разбира ли тази повеля на времето? Убеден съм, че ако има някой, който да не я разбира, това е самият Ахмед Доган. Очевидно той не разбира и друго – че днес тези, които управляват България, не са като ония, които я управляваха до изборите през 2009 г.
Този факт българинът започва май да го разбира, постепенно и леко не вярвайки на очите си. Но Доган не е обикновен гражданин, ако продължава да загърбва реалностите и не вижда какво става наоколо, или по-точно ако се прави, че не вижда, много скоро партията му ще се измени неузнаваемо, а самият той ще трябва да търси удобен пристан в науката.
Впрочем нали веднъж каза, че се подготвя за такова оттегляне. Е, сега то май ще му се наложи, но не когато той е поискал, а когато грешките му са го направили неизбежно.
- Съкровище за над 1.5 млн. евро лежи край Свищов
Откритото миналата седмица край Свищов съкровище от златни накити и бронзови предмети е с изключителна художествена, историческа и научна стойност, която по експертни оценки надвишава 1.5 млн. евро. Това съобщи на пресконференция в крайдунавския град доц. Павлина Владкова от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
На находката случайно попаднал местният жител Росен Тодоров, който предал съкровището на Градския исторически музей в Свищов. За своя патриотичен жест днес той получи официална благодарност от градските власти и грамота за най-големия дарител на музея, който се помещава в родната къща на писателя Алеко Константинов, предаде БТА.
След лабораторни анализи и оценката на експерти е установено, че колективната находка се датира от 2000 г. пр.Хр. От общо 20 предмета – 7 са златните торкви, гривна и апликации с общо тегло 266.5 гр. Стойността на златото, което е с примеси на сребро се изчислява между 18 и 21 карата. Най-голяма по размер и карати е златна спираловидна гривна, поставяна над лакътя на ръката – 68 гр. и 21 карата. Не по-малко ценни находки от съкровището са 3 бронзови брадви и 3 секача.
Според специалистите находките са от късната бронзова епоха и дават ценна информация за навлизането на технологиите за производство на оръдия на труда и оръжия от бронз, които заменят изделията от каменната ера.
Източник: Actualno.com
- Кунева с номер 1, Плевнелиев – 2, Калфин – 8
Кандидат-президентската двойка на БСП Ивайло Калфин – Стефан Данаилов ще участва в президентската надпревара с номер 8 в бюлетината. Двойката на управляващата партия ГЕРБ: Росен Плевнелиев – Маргарита Попова, ще участва в президентските избори под номер 2 в бюлетината, а двойката – Меглена Кунева и Любомир Христов, издигната от инициативен комитет, спечелиха първото място на бюлетината.
Жребий в ЦИК определи номерата за бюлетината в президентския вот.
Кандидатите за президент и вицепрезидент от Партия за хората от народа ще се състезават на вота под номер 15 в бюлетината.
Кандидат-президентската двойка на СДС, подкрепена и от други десни партии – Румен Христов Емануил Йорданов получиха номер 4 на бюлетината.
Първата кандидат-президентска двойка, която бе изтеглена в жребия за номера на бюлетините в предстоящите избори за президент, бе Алексей Петров – Николай Георгиев.
Номерът на бюлетината, с който ще участват РЗС, е 14. ПП БЗНС ще участва под номер 13, ПП „Другата България“ – получи номер 10. ПП „Национално движение „Единство“ ще участва под номер 3 в бюлетината. ДПС получиха номер 7 в бюлетината, въпреки че нямат кандидатпрезидентска двойка. ДСБ, които заявиха, че подкрепят кандидатурата на СДС за президент и вицепрезидент Румен Христов и Емануил Йорданов, получиха 11 номер в бюлетината.
Партия „Атака“ с кандидат-президентската двойка Волен Сидеров – Павел Шопов взеха номер 9.
С номер 6 ще се състезават „Национален фронт за спасение на България“. Единна народна партия с кандидат за президент Мария Капон получиха номер 5.
Източник: в. „Сега“
- Рекордно ниско доверие към парламента
Парламентът има безпрецедентно слабо доверие от 5%, показва най-новото проучване на агенция „Алфа рисърч”, направено между 8 и 15 септември сред 1040 души. Това доверие е най-ниската точка, измерена през 15-те години, през които „Алфа рисърч“ провежда политически мониторинг на обществените нагласи, коментира Боряна Димитрова, цитирана от bTV.
Според нея макар ниското доверие към парламента да не е от вчера, сегашната стойност е своеобразна критична точка. Въпреки спада на положителните оценки обаче премиерът Бойко Борисов продължава да се ползва с най-висока подкрепа от 30%.
На второ място, с 16 на сто доверие, е лидерът на БСП Сергей Станишев. Всички останали политически лидери имат между 6 и 7 на сто доверие.
Краят на мандата на сегашния президент Георги Първанов е белязан от противоречиви оценки – 28 на сто положителни, 27 на сто – отрицателни, а 45 на сто – неутрални, като той запазва тези си позиции без промяна от началото на годината, коментират социолозите.
Отношението към правителството продължава да е доминирано от отрицателни оценки – 36 на сто срещу 20 процента, но няма съществена промяна в сравнение с началото на лятото. Крайните отрицателни оценки леко намаляват за сметка на неутралните.
Управлението може да разчита на около 25 на сто стабилни симпатизанти.
След излизането от кабинета на най-рейтинговия министър Росен Плевнелиев общественото мнение не откроява свой фаворит. Начело, според условния индекс на агенцията за дейността на министрите, е Николай Младенов, следван от Мирослав Найденов, а към Цветан Цветанов отношението е силно противоречиво и той е на трета позиция.
Данните показват, че ако парламентарните избори бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 25.7% от анкетираните, за БСП – 16%, за ДПС – 6.8%, за Синята коалиция – 3.9%, за „Атака“ – 3.8 %, а за РЗС – 1.2 %.
Източник: Оbshtestven.pogled.info
- Митко Станков поднесе сензация – откри на търг в Ню Йорк златна монета на кан Аспарух
Иван Бакалов, е-vestnik
- Подражателна монета на солида на император Константин Погонат, вероятно сечена от хан Аспарух, със знаци на български владетел. Снимка: от каталога на CNG
Златен солид на император Константин IV Погонат, сечен до 681 г. Снимка: от каталога на CNG Преди ден e-vestnik обеща сензация от живеещия във Виена нумизмат Митко Станков. Ето я – на търг в Ню Йорк на 14 септември тази година е извадена рядка златна монета, от т. нар. варварски подражания на византийски солиди, която е идентифицирана от Станков като монета на българския хан Аспарух и е купена от него по интернет.
Това е историческа сензация, до момента се смята, че българското монетосечене започва при цар Иван Асен Втори. И на учениците в началното училище у нас е обяснено, че по времето на хан Аспарух не са сечени монети, защото в държавата е преобладавало натурално стопанство и за разплащанията са били достатъчни налични византийски монети.
Затова, когато от Виена се обади Митко Станков да каже, че е открил и купил на търг в Ню Йорк монета на Аспарух, това изглеждаше невероятно. От e-vestnik съобщихме сензацията на нумизмати, които първоначално също проявиха недоверие. Но, след като видяха снимките от каталога на търга и обясненията на Станков, те реагираха по друг начин (коментари от нумизмати публикуваме отделно).
Живеещият във Виена експерт Митко Станков, от години е обвиняван от българските ченгета, че ръководи мафия за износ на културни ценности от България (виж за него повече тук). Противно на разпространяваните твърдения за Станков у нас, на Запад той е консултант на някои от най-големите аукционни къщи, за оценки и експертизи го търсят колекционери и търгове от цял свят. У нас някои нумизмати го смятат за най-големия български експерт в тази област.
Станков е забелязал монетата в каталога на търга на CNG – Classical Numismatic Group Inc. (виж тук)
Тъй като наистина става дума за сензационно разкритие и твърдение, мнозина ще се усъмнят, дали един колекционер просто не иска да вдигне шум около притежавана от него монета, затова първите въпроси са към него.Митко Станков: Нека излязат смелчаци, да кажат, че не е вярно
– В каталога на търга монетата беше ли представена като принадлежаща на българския владетел Аспарух?
– Не. Специалистите (нумизматите) от CNG я бяха определили като монета на неизвестно германско племе, но бяха я датирали най-общо в VI-VII век. В описанието се казва, че представлява имитация на солид на византийския император Константин IV Погонат.
– Защо твърдите тогава, че принадлежи на Аспарух? В такива известни аукционни къщи работят най-добрите учени и нумизмати. Възможно ли е да са допуснали грешка, неправилно да идентифицират монетата? Не мислите ли, че вие може да грешите?
– Тук не става въпрос за грешка . Те не са я „познали“, поради обстоятелството, че в периферията на Византия (Източно римската империя, както е редно да се нарича ), от това време са известни на науката различни т. н.„варварски имитации“ на официалните емисии златни монети. Някои от тези имитации са сечени в провинциални монетни ателиета . Те се отличават по различния стил на изображенията , непълните си, а понякога и погрешни надписи, по-малка тежина от стандартната или с понижено съдържание на злато. Но има и такива, които се приписват на на различни „варварски“ племена- лангобарди, хуни, ломбарди , остроготи и други. Поради „варварския“ стил на монетата и „безсмисления“ надпис, нумизматите от CNG са решили, че най-вероятен издател е именно „неизвестно германско племе“.
– Добре. Противопоставяте се на тяхното становище, твърдите, че монетата е сечена именно от хан Аспарух. Така малко излиза, че пренебрегвате мнението на едни от най-големите нумизмати, с цел да „обогатите“ доказателствата за историята на българската държава?
– Аз имах на разположение достатъчно време, за да анализирам и обмисля всичко, което би подкрепило или би отхвърлило твърдението ми, че монетата от аукционния каталог на CNG е сечена не от друг владетел, а именно от кан Аспарух.
За пръв път видях тази монета преди повече от осем години. Показа ми я човек, който имаше и други монети. Обясни ми, че са намерени в Добруджа. Какво ли не му предлагах, за да ми я продаде, но не се споразумяхме .
След време я видях в аукционен каталог на „Фрийман и Сиър” (Freeman & Sear 10, 11 February 2004 г.), под номер 511. За съжаление това стана след като търгът вече беше минал. И там тя беше описана, както сега в каталога на CNG – неизвестно германско племе. Опитах да науча кой е щастливият купувач, но както всички колеги от бранша, така и Freeman & Sear отказаха да издадат своя клиент. За мое щастие, преди около два месеца получих аукционния каталог номер 88 на CNG и видях, че същата монета отново се предлага за продажба. Оценката на монетата беше 1500 долара. Чаках търпеливо до датата на търга. В последните секунди изпратих по електронен път моето предложение – бях написал една значително по-висока цифра. Спечелих монетата за 3750 долара.– Какво доказва, че е на хан Аспарух?
– Ето първия аргумент: местонамиране – Добруджа. През седми век там няма германски племена. Добруджа се намира в границите на държавата на кан Аспарух. Дори и да нямаше никакви надписи, една хипотеза за квалифицирането й като българска не би била по-малко логична , отколкото като германска.
Втори аргумент: На реверса (опакото) на монетата ясно се четат буквите С, А, N и V . На аверса (лицевата страна) – буквата А, монограм и V. Моето четене на надписа като цяло (опако и лице) е CAN CV A(SPAR)V. = ASPARV(H) . На известния златен медальон на кан Омуртаг надписът е CANE SYBHГI WMORTAГ. Васил Златарски казва: От официалните надписи на гръцки език, дошли до нас от езическо време, ние узнаваме, че така е изписана титлата на българските канове на известните каменни надписи, носещи техните имена.
Трети аргумент: Солидите (златните монети) на византийския император Константин IV Погонат (668-685 г.), които са прототип за монетата от аукциона, са сечени в периода 674-681 г. След 681 г. този тип никога повече не се произвежда в монетарниците на империята. Науката нумизматика го е доказала по безспорен начин, но не е тук мястото да го коментирам. Това е гарантирано. Следователно „суверенът“, който е сякъл „имитациите“ е бил съвременник на този източно римски владетел. Както коментира византийският хронист Теофан: В невъзможност да се противопостави на българите, император Константин IV “сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък, за срам на ромеите”. Чудно било този (т. е. императорът), “който направил свои данъкоплатци всички, на изток и на запад, на север и на юг, да бъде победен от този мръсен и новопоявил се народ”. Според историците мирният договор между Източната римска империя и българският владетел бил сключен през лятото на 681 г. С този акт Византия санкционирала едно незапомнено поражение и за пръв път признала възникването на една нова държава – България.
Това е и дата на отсичане на златните солиди на кан Аспарух. Сеченето на солидите на кан Аспарух е започнало веднага след сключването на мирния договор през лятото на 681 г. Качеството на металното съдържание е чисто злато. Тежината й отговаря на тегловния стандарт и нормите на съвременните византийски монети (на Източната Римска империя) . Новооткритата монета е безпрецедентна научна сензация.
Ще спомена и няколко други, вече известни паметници, които имат някои съществени общи елементи с новооткритата златна монета:
1. Оловният печат на кан и цезар Тервел . На лицевата страна Тервел е представен по същият начин , както и неговия баща кан Аспарух.
2. Златният медальон с образа хан/кан Омуртаг, намерен във Велико Търново , на който се чете надпис :CANE SYBHГI WMORTAГ. Титлата е както при златния солид на кан Аспарух.
Ако на мен самия ми бяха казали преди години, че има монета на хан Аспарух, щях да се изсмея. Но, ето, тя е факт.– Скептици у нас ще кажат, че искате да вдигнете цената на притежавана от вас монета?
– Да, искам да я направя 100 милиона, ама няма луди да платят толкова (афектирано). За мен е гордост, че съм разкрил такъв исторически факт и документ. За това се обаждам да съобщя. Стефка Костадинова е скочила 2 метра и нещо, аз съм скочил 5 метра, ако трябва да сравняваме. За мен това е постижение. Аз го заявявам открито, от мое име.
– Не се притеснявате, че много хора, ще помислят, че е фалшификат?
– Не е ли достатъчно, че най-големият специалист, който се казва Дейвид Сиърс, я е продал тази монета веднъж през 2004 г.? Сега друг авторитетен търг я продава отново. Нека кажат българските авторитети проф. Юрукова и т. н. дали е автентична. Който иска по света нека застане срещу това мое твърдение. Нека излязат смелчаци, да кажат, че не е вярно. Това, не че аз го казвам, но е излязло като автентично от световни авторитети. Нека някой каже „Такова животно нема”.
– Съвременни методи анализ могат ли да докажат, ако това е фалшификат?
– Аз се отказвам да дискутирам. Който желае да вади обратни тези. Има лаборатории, който иска да проверява, аз не желая да налагам моето становище. Аз трябваше да го публикувам това в едно западно научно списание и толкова. Въобще не трябваше да споменавам, защото в тази пропаднала държава ще кажат, че „такова животно нема”.
Аз съм експерт в нумизматиката, произнасям присъда. Това е.Описание на монетата от Митко Станков:
Златен солид с тежина 4,21 гр., 18 мм, разположение на лицевия спрямо опаковия печт 1 часа. На аверса (лицевата страна ) на монетата е представен бюст на мъж с къса брада насреща (в анфас), облечен в ризница и с шлем с гребен и перлена диадема на главата, държащ копие на дясното си рамо. В полето вляво от бюста е разположена голяма буква А, а вдясно монограм и буква V. Над буквата А се виждат двата края на лентата (връзките) на диадемата.
На реверса (опаковата страна) на монетата е представен висок кръст на четири стъпала, от двете страни на който стоят две стилизирани човешки фигури, облечени в тоги и въоръжени с мечове (саби). В полето вдясно е разположена латинската буква С (негативно) и под нея буквата V, вляво буквата А, а под кръста буквата N (негативно).В допълнение от e-vestnik:
CNG е международна компания със седалище в Лондон, която прави търгове там и в Ню Йорк. За нея работят най-големите експерти по нумизматика и антично изкуство, особено византийско. На техен търг е малко вероятно да се появи фалшификат. CNG работи с лаборатория с най-високотехнологични методи за анализ – химически и др., към която се обръщат за проверка на експонати музеи от цял свят. С новите методи на изследване в последните години времето на фалшификаторите на монети приключи (поне за по-ценните – все още вървят по-евтини ментета, за които не си струва да се прави анализ).
В описанието на историята на монетата в самия търг6 се казва, че е продадена преди 7 години – през 2004 г. на друг авторитетен аукцион в Европа „Фрийман и Сиър” (Freeman & Sear 10 (11 February 2004), lot 511), на който също е малко вероятно да се продаде фалшификат. И тогава монетата е била купена за цена около 1000 долара, също без да се разбере точният й произход.Сред нумизматите са добре известни т. нар. подражателски монети, които са секли племена и владетели в периферията на древна Гърция, на Римската империя и др. Този вид монети са имитация на монети на империята или на някой град държава (например Тасоска тетрадрахма), но с по-груби, наивистични изображение. Спазени са някои основни елементи от оригиналната монета, но със символи и белези на владетеля, който сече подражателската монета.
Известни са такива подражания на гръцки и римски монети, сечени от тракийски владетели. Известни са подражания и на византийски солиди, каквато именно се явява монетата на хан Аспарух. Тя е подражателство именно на солид на император Костантин IV Погонат, който царува по това време. Тя е описана в търга със забележка „изключително рядка”, но приписана на неизвестно германско племе.След като самите организатори на два авторитетни търга и тези, които са предложили монетата, не са разбрали каква точно е тя, това намалява вероятността за фалшификат.
От e-vestnik се обърнахме към двама от най-добрите експерти в нумизматиката за коментар. И двамата на „първо четене”, след като видяха снимките и описанията, приеха, че е възможна такава сензация. Господин Жеков, който е експерт по средновековни монети, каза, че няма съмнение, че монетата е автентична и по символите може да се направи извод, че е на хан Аспарух.
Още обяснения и исторически бележки от Станков и първи коментари на нумизматите Господин Жеков и Ставри Топалов.
В следващите редове има допълнителен коментар и исторически бележки за откритата от Митко Станков монета, за която той твърди, че е на хан Аспарух, плюс коментари на двама нумизмати по-долу.
Митко Станков: На гърба има извити мечове, типични за прабългарите
„Император Константин Погонат е изплатил на Аспарух определено количество злато, при признаването на държавата България – оставя го да пази северните граници на империята и плаща за това.
След подписване на мира между Погонат и Аспарух, Византия се задължава да изплаща трибут (данък) на България. През цялото време Византия му плаща, дори и по-късно, след него, количества злато. Има факт, че Византия е плащала на един ранноислямски владетел дневно по 1000 златни солида, – 365 000 солида годишно – да поддържа армия и строи крепости, за да пази южната граница. По същия начин плаща и на Аспарух, парите за българите са били предназначени да пазят границите на империята от Север. Хронист Свида пише:„Юстиниян Ринотмет особено разбогатя Тервел (б. р. – сина на Аспарух), архонат на българите.”
Намерената имитация на византийска монета взима прототипа, дизайна на византийските златни солиди – това е основна сметна единица в империята, тежи 4,45 г. това е стандартът. Тази монета (б. р. – на хан Аспарух) е малко по-лека от стандарта, но 60% от монетите на Константин Погонат са също малко по-леки от стандарта.
Той подписва договор с Аспарух лятото на 681 година. Знаем, че същата година е прекратено сеченето на този вид монети – тип солиди, с точно този дизайн.На солидите на Константин IV Погонат има кръст, поставен на 3 стъпала, които символизират Голгота, онова, което изглежда като четвърто стъпало е основаната на кръста. При българската монета имитация има 4 стъпала. В случая българската монета се явява самостоятелен тип, защото има пояснителен надпис – не копира надписа на византийската монета, а има нов надпис, който е уникален, само за тази монета, който надпис аз разчитам – „Канес ювиги Аспарух”. Хан или кан се пише с латинската буква С. По същия начин е написан хан (кан) и на известния златен медальон на кан Омуртаг, намерен при разкопки във Велико Търново. В науката има спор, дали се казва хан или кан, има тези и за едното, и за другото. Но са приети двата варианта. В случая златният медальон на Омуртаг и монетата на Аспарух потвърждават, че трябва да се чете кан.
Има дискусия, дали е Аспарух или Исперих. Тук се вижда, че е Аспарух. В именника на българските ханове е записан като Исперих, и в науката казват, че на старобългарски се произнасяло между а и и, но това са лингвистични заключения, никой не знае как са говорили точно. Изписването на гръцки е с буквата А – Аспарух. Кан сюбиги.
Има някои детайли, които го отличават на лицевата страна, където е изобразен владетеля – на лявото му рамо при византийските монети има щит с конник, а тук няма, а има някакви щрихи, които трябва да се обясняват тепърва.
На византийските монети на гърба двамата братя на Погонат държат по едно кълбо с кръст, това е символ на държавната власт, разделят с него държавната власт, съуправители са. А на българската монета двамата владетели са представени с дълги мечове от дясната страна на всеки има дълъг меч, извит като сабя, каквито са типичните мечове на българите по това време.Предполагаемата гробница на Кубрат в Украйна е намерен такъв извит меч. Колекционерът Васил Божков подари такъв на Националния исторически музей. Това са типичните леко извити мечове на гърба на монетата на всеки отдясно има по един такъв меч.
Някои хора ще се зарадват много – има научни трудове, че българите са били християни преди Борис. Още преди покръстването във фамилиите на българските владетели, е имало християни – това факт, има го в историческите извори. Във виенския Музей на история на изкуството има златни съдове, изкопани от село в Румъния, тогава австроунгарска територия, на които има имена на български боили, велможи, и надписите започват с кръст, което показва, че и преди покръстването в 864 г. е имало християни и е употребяван кръстният знак.
Кръстът е по средата, на 4 стъпала, от двете страни са две човешки фигури с мечове, ако се прави паралел с византийските монети, те са съуправители с Аспарух, може да са негови братя или негови синове.
Трябва тепърва да се изследва, защото няма историческа информация. Тази монета носи за пръв път такава информация. Трябва да търсим обяснение на това.Дори да нямаше никакви надписи, два основни факта – емитирани са монети, чието сечене е прекратено 681 година, втори – че произхождат от Добруджа, а там няма на стотици километри друго държавно образувание, освен България. Имайки предвид, че точно по това време е Аспарух, монетите трябваше да се признаят на Аспарух.
Монетите на остроготите (в днешна Италия, около Равена, Рим) – имитирали солиди на римските императори, но на тях няма никакви символи или надписи, които да посочват кой е владетелят. Но се признават безспорно.При монетите на Аспарух няма помен от надписи на Константин IV Погонат, а само негови надписи, достатъчно богати, ясни, и с име, и титла. Накрая на надписа, който е имитиран и на база на тази буква А.
От моя страна това е предварително съобщение, в моята научна публикация всичко ще бъде подробно, с всички аргументи за и против твърдението, че монетите принадлежат на кан Аспарух.Господи Жеков, нумизмат: Това е истинска монета
Господин Жеков е експерт по средновековни монети от Софийското нумизматично дружество, автор на 6 книги за за римското провинциално монетосечене и на изданието „Български сревновековни монети 12-14 век”:
Няма никакво съмнение за съвременен фалшификат. Това е истинска монета. Има много подобни случаи с т. нар. варварски подражания на гръцки, римски и др. монети. Но в случая вече не е подражателна монета, която да е с цел измама, да прилича по външен вид, а има белези да бъде подражателна, но с име, което да я отличава от първообраза. Не е измамна, а чисто нов тип монета. За конкретния случай – монетите на Константин IV Погонат са сечени на много места, интересно при него е, че същата монета се сече и в Италия, на остров Сицилия, в Сиракуза. Като ги наредиш една до друга, колкото по-далеч от Константинопол е сечена ,толкова по.-грозна, небрежна и неука става. Дори да я погледнем като монета провинциално сечена от самия император Константин, да обслужва крайните селища на империята, пак има място в монетосеченето. А тя всъщност си остава подражателна, но за нас специално е ценна с това, че по това време единствен съсед на Константин Погонат е прабългарското племе на Аспарух. И понеже има следи от надпис, разкривени, грозни, но буквите може да се коментират като кан, а защо не и като самия Аспарух. Но е от епохата му. И понеже има следи от букви, можем да приемем, че и самият той се е помъчил да създаде собствена монета. Тия неща съвпадат чудесно – епохата с Аспарух, начина на сечене на монети. Защо да не е той?
Нещо друго – такова явление не е уникално специално за нас – във Франция и другаде такива владетели секат подражателни монети и по същия начин си слагат имената върху тях. Не имитативно, а подражателно, което ги прави уникални.
Тази година за създаване на българска държава – 681 г., която сме приели, има договор – победа на Аспарух над Константин IV. Не е исторически доказано, че е имало битка. По-скоро има договор с цел българите да пазят северните граници на империята от аварите, аланите и др. варвари.
Датировката на монетата съвпада напълно с този момент и със световните практики по това време.
Синът на Аспарух, хан Тервел, има оловен печат, за който няма съмнения, че негов. На този печат владетеля е изобразен по същия начин, както на златната монета. И последно – тази златна пластина, с образа на Омуртаг, също съществува, за която няма съмнение, че е автентична, може да се приеме в поредицата на златните монети преди приемането на християнството.
Никой нищо не може да оспори от тези неща. Няма написано черно на бяло с много букви хан Аспарух, но по символите може да се направи този извод, че е негова монета.Д-р Ставри Топалов, нумизмат: Мога да приема съществуването на тази монета, но трябват някои изследвания
Ставри Топалов е д-р по археология, експерт по антична нумизматика към Софийското нумизматично дружество, автор на над 10 книги по антично монетосечене по българските земи:
Не се смятам за специалист по средновековна нумизматика, особено византийска, не е редно да правя оценка за тази монета. Но съм разглеждал варваризирани късноримски и византийски монети, с огледални надписи, безсмислени символи, схематични изображения, и не съм се замислял, че е възможно по това време да бъдат имитирани монети от първия български владетел.
Мога да приема съществуването на такава монета, но трябва човек да я държи в ръка и да се направят някои изследвания, за да се установи автентичността.
Ако тази монета е автентична, трябва да е отсечена за да ознаменува признаването на Аспарух от Византия. Вероятно целта е била новият български владетел да покаже престижна позиция. Доколкото знам, по това време само византийските императори в Европа имат право да секат златни монети.
Има тракийски подражателни монети (варваризирани), сечени от тракийски владетели като Спаратес и Котис, които също имат схематични избражения, които копират монети на Лизимах, на типа монети тетрадрахми на Тасос, втори период.
Има и гръцки, и римски подражателни монети на тракийски племена, със схематични изображения, сбъркани огледални надписи, надписи, предадени само с черти и точки. с букви безсмислица, правени от неопитни гравьори, отсичат ги там, където някои племена имат недостиг на монети. На някои от тях има изображение, копирано от гръцка или римска монета, не се разбира кой е владетеля, но се разбира епохата и по местонамирането се разбира кои са тези племена.
Подражателни монети на Лизимах се намират по поречието на Камчия до Одесос (Варна) включително (3 век пр. н. е.). По-късни подражателски на тракийски племена се намират по долното течение на Струма и Места – т. нар. имитации Стримон, с изобразена глава на речния бог Стримон, а отзад тризъбец с безсмислени надписи (1 в. пр. н. е.).
Много характерно за района е имитативното монетосечене, с начало от края на 5 в. пр. н. е. и основно от 3 век пр. н. е. до 1 век от н. е., финала на тракийското монетосечене. След това преминава в римско имитативно монетосечене и имитативно на византийските монети. Затова не е толкова неочаквана появата на аспарухова монета. Има традиции в тези земи на римско и византийско подражателно монетосечене. - Борисов: „Ако продължавате да ме дразните, ще подпиша на инат за шистовия газ“!
В неделя, на 18 септември, министър-председателят Бойко Борисов отиде в град Добрич, за да открие обновена пешеходна зона с цяла делегация! Събралите се граждани носеха плакати с протестни надписи срещу проучванията и добива на шистов газ, за което бе подписан договор от правителството с „Шеврон”.
Явно ненаучен да се държи прилично с домакините при гостуване, премиерът избухна и се закани на протестиращите: „Нищо няма да се случи, ако не ме дразните“, обърна се министър-председателят към гражданите. – Той припомни, че вече е имал разговори по темата за шистовия газ в София, на която са присъствали още двама негови министри. По време на тези разговори всичко е било обяснено и са били посочени гаранции за безопасност. – „На тези, които издигат плакати, искам да им кажа, че продължават да изпълняват партийна повеля на някой. – обърна се към протестиращите премиерът Борисов. „Ако това продължава, ще подпишем на инат“, закани се той, нещо, което няма аналог нито в българската, а още по-малко в европейската практика на поведение по време на срещи на управляващи с население.
Новината за това безпрецедентно поведение на Бойко Борисов бе излъчена във всички централни новинарски емисии вечерта на 18 септември.
Не е ясно какво има пред вид премиерът, че ще подпише или не. В средата на юни правителството вече разреши на „Шеврон“ да прави проучвания за добив на шистов газ край Нови пазар.
От друга страна, известно е, че в някои европейски държави вече забраниха проучванията и добива на шистов газ като силно замърсяваща природата технология.
Замърсяват се почвата, водата, и местата в районите на проучванията и добива стават негодни за живеене, тъй като застрашават населението с отравяне и злокачествени заболявания!
Това са резултатите от технологията по проучване и добив на шистов газ и тази констатация не е вероятна и констатирана и доказана категорично.
Тогава за какви гаранции за безопасност говори Бойко Борисов на протестиращите граждани на Добрич, които не желаят да им отравят земята, водата и обричат здравето им на тежки болести! Хората, живеещи в районите, където трябва да проучва „Шеврон” не искат да се изселват! Такива гаранции – НЯ-МА!
Независимо от бръщолевенията на министър Трайчо Трайков в парламента и уверенията на платени „учени” на кръгли маси по темата!
За сведение на премиера Борисов ще кажа, че проучванията бяха разрешени без оценка на процеса за въздействие на околната среда. Защо?
Защо заради някакъв американски каприз Борисов като премиер подписа на 16 юни 2011 г. договора за проучване с „Шеврон”?
На какво разчита – заслужава ли си заради някакво краткотрайно американско благоволение да предаде интересите на хората от районите, където „Шеврон” ще трови почва, вода и население?
На какво разчита Борисов – на ненаказуемост от щетите, които ще причини това негово решение?
По този повод ще припомня на Борисов следното:
- В САЩ има много заведени дела от граждани засегнати от проблема. За тях това е непрекъсната борба с големите компании. В много страни по света, извличането на шистов газ е забранено със закон. Последно това се случи във Франция.
- Има солидни доказателства, че методът за проучване и добив на шистов газ, а именно, така нареченият „хидравличен удар”, е изключително пагубен за природата и замърсява с отровни химикали подпочвените води. За „хидравличния удар” се използват пясък и вода, смесена с най-различни химикали. Фирмите, добиващи шистов газ, крият какви са използваните химикали, като се позовават на търговска тайна. Специалисти от САЩ са направили анализ на такава вода и много от установените химикали в нея са се оказали изключително токсични за човека.
- Голяма част от хората в България не са информирани как се добива шистов газ и на това разчита правителството на Борисов.
Ще си позволя съвсем кратко да опиша метода на проучване и добив на шистов газ:
1. Пробива се в шистовите скали на дълбочина от 2.5 – 4 км.
2. Под налягане (хидравличен удар) се изливат в шахтата милиони тонове вода, смесена със силно токсични химикали и пясък.
3. Скалите се напукват от налягането, химикалите и газа, които се намират в тях, започват да излизат от пукнатините /пясъкът се използва, за да държи пукнатините отворени през това време/.
4. Докато газът се събира по този метод, една част от него, заедно с токсичните химикали, отиват директно в атмосферата и въздуха.
5. Половината от сместа (вода, пясък, химикали), използвана в шахтата, остава долу в почвата, като замърсява нея и подпочвените води.
6. Другата половина от отпадъчните води се извлича в цистерни и се изсипва ”на определено място” от компанията. Къде според вас ще е това място? /говорим за милиони тонове замърсена с химикали вода!/.
7. В резултат на този добив, почвата и водите стават негодни за употреба, а районите, в които се добива шистовия газ, постепенно се обезлюдяват и превръщат в пустини.
Какви са екологичните и здравните рискове от добива на шистов газ?
Рисковете са в няколко посоки:
- Губи се безвъзвратно обработваема земя, а такъв ще е случаят в България. Поради технологични изисквания, сондите са толкова нагъсто, че теренът на добива става като лунен пейзаж и не може да се използва за нищо друго по време на добива или след него.
- Замърсяване на подпочвените водоносни пластове, използвани за питейни цели. Това е установен факт при добива на шистов газ в САЩ, където има химически замърсявания и навлизане директно на газ в канализацията за питейните води. Ако този риск се получи у нас (в региона се използват и кладенци) това ще е катастрофа.
- Изчерпване на водните запаси заради добива, при който се използват големи количества вода, която се замърсява и не може да се пречисти напълно.
Щатската Агенция за околна среда (US EPA) в писмо изброява какви замърсители могат да се очакват – над 40 (вкл. тежки метали, бензин, азотни съединения, алфа и бета-радиоактивност, стронций-90, радий).
Методът хидравличен удар включва вкарването на вода и химикали на 2,5 км дълбочина под земята! Самият удар е като малко земетресение и огромният натиск разцепва скалата и освобождава газа. За са се „постигне” удар, има необходимост от пробивна течност – смес от над 596 отровни химикала – инхибитори на корозия, сгъстители, киселини, биоциди, изсушаващи елементи, желиращи елементи, въпреки че проучвателите твърдят невинно „Вкарваме малко вода!”
Всеки пробив изисква от един до седем милиона галона вода, една шахта може да се използва до 18 пъти, но при всяко ново ползване се вкарват още от един до седем милиона галона вода!
И всички тези използвани галони вече съдържат вода с 596 силно токсични, отровни елемента!
Без вода – няма живот, но да смесваш вода, за да я отравяш с 596 силно токсични елемента – тази вода е неизползваема! Тя няма къде да се дене – трябва някъде да се изсипе, а изсипана, отравя почвата завинаги и подпочвените води! Хората трябва да се изселят от там, тъй като мястото е достойно за изтърпяване на бавна , мъчителна смърт, даже да нямаш присъда!
Водата, която тече от чешмите започва да съска, кипи, разяжда, тя гори – струята й гори! Първоначално има метален вкус, след това става кафява, започва да мирише непоносимо – не може да се ползва за нищо, нито за пиене, нито за къпане, нито за пране, поливане, готвене…
Козината на животните пада, те започват да повръщат, и умират мъчително – а какво остава за хората, живеещи в близост до зона за търсене и добив на шистов газ?
Заразяват се кладенци, градини, растения – нима може да останат да живеят там живи хора?
Вода с пропан – поднасяш клечка кибрит и тя пламва! Както си тече от чешмата!
Ракови заболявания, тежко болни, мъртви животни от селскостопанските до домашните любимци. Как тогава хората ще издържат?
Цялата истина за вредите от проучванията и добива на шистов газ показва филмът “Gasland”
който предлагаме отново на читателите си!
Земетресението в района на Блекпул, на 27 май 2011, съвпадна по време със старта на нагнетяването на големи количества вода под налягане, осъществено от енергийната компания „Cuadrilla Resources”, с цел да се извърши хидравличен разрив на съдържащите шистов газ сложни хоризонтални слоеве.
BGS коментира по следния начин предишните земетресения в района на Блекпул: „Всеки процес, който изисква нагнетяването на вода под налягане в дълбоките породи с цел тяхното разрушаване, може да доведе до земетресения. Добре известно е, че нагнетяването на вода или други течности, при добива на петрол и геотермалното инженерство – като добива на шистов газ например, могат да доведат до повишена сеизмична активност. Наистина, обикновено земетресенията са прекалено слаби, за да бъдат усетени, но има и примери за по-сериозни земетресения” написа анализаторът на „Индипендънт” Стив Конър.
От казаното дотук следва, че Борисов трябва да забрави своето „Ако продължавате да ме дразните” … с „извинете за това, че бях недопустимо груб, но ме заблудиха за безопасността от проучванията и добива на шистов газ”!
Вече две седмици търпим нервността на премиера, че не той стана кандидат за президент, но каква вина имаме ние за това?
Господин Борисов, по Конституция парламентът гласува да бъдете министър-председател и предложения от Вас кабинет! А депутатите ги избират българските граждани.
Т. е. редовите българи плащат да пътувате с фалкона където Ви скимне. Да си правите каквото решите, независимо дали е в рамките на правомощията Ви, или не. Крайно време да се осъзнаете, че мандатът се състои от броени дни, които свършват!
И още нещо: не бъркайте българите с кучетата, които гледате – защото ако днес се дразните Вие, утре може да се раздразни гражданството – а това трудно се спира!
И непотребните са непрекъснато потребни – добре е Борисов да не забравя това.
Люба Манолова,
Lubamanolova.info
- Прокуратурата е сезирана и за новите имена изплували в „Подкупгейт“
Борисов, Фандъкова и Корумбашев също отиват на прокурор
Вносителите на сигнала срещу Цветан Цветанов и Росен Плевнелиев от обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ изпратиха допълнение към първоначалния сигнал, в което се обобщават медийните изказвания и признания на политиците през седмицата и се настоява да бъдат разследвани всички замесени лица.
На мушката на правосъдието вече са тримата общинари, поискали подкуп от Росен Плевналиев, както и всички, за които стана известно, че са знаели, но са прикрили това престъпление – Петър Корумбашев, Андрей Иванов, Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова.
„Високопоставени политици потвърдиха съществуването на корупционната схема и бяха назовани конкретни имена както на предполагаемите извършители на престъплението по чл. 302а от НК – подкуп в особено големи размери, така и на длъжностни лица, които са знаели за престъплението, но са го затаили, като по този начин са нарушили чл. 205 ал. 2 от НПК.“ – пише в новия сигнал, в който се иска от българската прокуратура да привлече към наказателно производство всички изброени лица. В сигнала са посочени конкретните имена и медийните публикации, в които са цитирани.
1. Орлин Иванов, Радослав Тошев общински съветници в СОС, и и Данаил Кирилов – областен управител, които според публичното свидетелство на Георги Кадиев – общински съветник в СОС са извършили престъплението предлагане на подкуп в особено големи размери (чл. 302а от Наказателния кодекс).
2. Петър Корумбашев – депутат, Бойко Борисов – премиер, Йорданка Фандъкова – кмет на София и Андрей Иванов – председател на СОС за затаяване на престъплението. Според свидетелството на Георги Кадиев, Петър Корумбашев му е разказал за схемата с подкупа и за това, че е посредничил на Росен Плевнелиев като му е уредил среща с председателя на СОС Андрей Иванов, а за това са знаели също Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова;
Всички цитирани по-горе лица от точка 2 към момента на извършване на престъплението по чл. 302а от Наказателния кодекс(НК) – за предложен подкуп в особено големи размери се явяват длъжностни лица и са били длъжни да спазят чл. 205, ал. 2 от НПК – „Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението“ – уточняват вносителите.
Освен това те смятат, че затаяването на това престъпление от страна на длъжностни лица ги излага и на санкциите на Чл. 294. (1) от Наказателния кодекс за лично укривателство.
„В публичните изявления по този скандален случай бяха изтъкнати доводи от различен характер, нямащи нищо общо с буквата на закона“ – пише още в сигнала. Наказателният кодекс не прави разлика между осъществен или неосъществен подкуп, директно или индиректно искане на подкуп, искане на подкуп лично от някого или в качеството му на служител на компания. Самото поискването на подкуп е вече престъпление според закона.
От друга страна Наказателно процесуалният кодекс не диференцира гражданите като такива, които трябва да изпълняват задължението си да съобщават на разследващите органи за престъпления и други, които поради „немското си възпитание“ или заемания висок пост в държавата не са длъжни да го правят – прецизират вносителите на сигнала.
Това е посочено защото премиерът се опита да оправдае Плевнелиев с „немското му възпитание“. Той направи и шокиращото признание, че знае за лица искали подкупи (съответно извършвали престъпления), но не съобщава за тях… защото е премиер?!
Сигналът е препратен и до Европейския парламент с настояване да следи отблизо това „публично разкрито нарушаване на закона в най-висшите кръгове на политическата олигархия в България.“
Скандалът започна от изказване на Цветан Цветанов на 9 септември, в което той разказа как трима общински съветници, наречени брокерите, са поискали от Росен Плевналиев 500000 евро подкуп. Плевналиев отказал да сезира прокуратурата, защото „не му се занимавало“.
Обяснението на самия Плевналиев беше, че лично на него никой не му е искал подкуп и той подкуп не е давал. Не стана ясно обаче дали му е искан подкуп като представител на фирмата, строяща Бизнес парк София, която е искала от СОС да извърши замяна на терени.
Източник: Биволъ
–––––––––––––––
Оригиналът на сигнала може да бъде изтеглен от тук – Plevneliev-Cvetanov-dopalnenie
- НАГРАДНИЯТ ФОРУМ КЪМ 19 СЕПТЕМВРИ 2011
НАГРАДЕН ФОРУМ – ЧИКАГО, ЕСЕН 2011
специална разработка за
Фестивал «Български дни в Чикаго – есен 2011»
предназначена за представяне и дискусия на
„Есенна сесия на Българо-Американска Асоциация”
Неделя, 2 октомври 2011 година
Мото на продукта
„Ние превръщаме човекът в символ”
(Актуализация 19 септември 2011)Целта на Форума е ДА УТВЪРДИ БЛАГОТВОРИТЕЛНИ НАВИЦИ И ТРАДИЦИИ всред българската общност в Чикаго. Във форума могат да участват институции и лица, които са извършили или желаят да осъществят награждаване, дарение, спонсорство, благотворителност или меценатство.
„Награден форум – Чикаго есен 2011” е за периода между 2 май 2011 и 2 октомври 2011 година. По информация от медиите, Участници в отделните категории по азбучен ред са:
1. Категория Награди:
Държавна агенция за българите в чужбина
Никола Чаракчиев.
2. Категория Дарители:
Българо-Американска Асоциация.
Никола Чаракчиев.
Тодор Пенев.
Шефкет Чападжиев.
3. Категория Спонсори (моля вижте по-долу):
P&A Transport
V&G Commerce
Братя Павел и Румен Вълневи, собственици на AmeriFreight Systems LLC.
Васил Байрактаров, собственик на Multi group logistics
Вестник „България сега”
Вестник „България”
Динко Динев, собственик на Park Ridge Taxi and Community Cab,
Иван Цветков и Румен Ковачев – собственици на ресторант „Механата”.
Шефкет Чападжиев.
4. Категория Благотворителност:
Братя Павел и Румен Вълневи – собственици на AmeriFreight Systems LLC.
Петранка Стаматова
Цветелина Бойновска – Law Offices of Tzvetelina Boynovska, P.C.
Шефкет Чападжиев.
5. Категория Меценатство (моля вижте по-долу):
Светлозар Момчилов, собственик на SM MEDIA GROUP LLC.
Primerica.
6. Категория Спомоществователи:
Д-р Виолета Симов-Динев.
7. Патрон на Събитие (моля вижте по-долу):
Светлозар Момчилов, собственик на SM MEDIA GROUP LLC.Поканват се участниците във Форума да присъстват на 2 октомври 2011 година на „Открита дискусионна сесия на Българо-Американска Асоциация – есен 2011”, за да бъдат представени на българската общност в Чикаго. За допълнения и контакти моля използвайте [email protected] .
Пояснения:
„Меценат” е човек, който покровителствува, материално подпомага изкуството и културата, без да има каквато и да е своя облага от това.
„Спонсор” е човек или група, които поддържат даден талантлив творец или обществено дело. Спонсорирането има възвращаемост – отчисления от данъчната ставка на личността или фирмата, реклама, популярност идваща от това, че името на благодетеля се свързва с добро дело или прославени изпълнители, изобретатели, шампиони…
„Патрон” е лицето, което със своята популярност и авторитет създава вярна представа и очаквания за сериозни и интересни, полезни по същество дейности по времето на събитие. Това е така да се каже «СТОПАНИНЪТ» на събитието. От неговото умение да подреди програмата, да събере интересни и ерудирани участници, да представи пред медиите и очакваните посетители полезното и атрактивното, с което те ще се запознаят, зависи успехът на делото. Твърде често Патронът се явява и спонсор на съответното събитие. По време на подготовката той участва и в кампанията по осигуряване на необходимите средства и атрибути. Българо-Американската Асоциация е успявала досега да предостави този отговорен за успеха на най-популярните събития от дейността на събитията пост, на безспорно подходящите хора. Те имат големи заслуги за всичко положително, на което станахме свидетели през годините. Това показва още и факта, че сред българите в САЩ има достатъчно ерудирани и подготвени за обществена дейност и ръководство наши сънародници.
ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
Неделя, 2 октомври 2011
Зала за конференции на Primerica, 2700 S. River Rd., Des Plaines, IL 60018
Патрон на фестивала – Светлозар Момчилов
Мениджмънт – Петранка СтаматоваОфициални гости
Симеон Стоилов – Генерален консул на Република България в Чикаго
Димитър Владимиров – Главен секретар на ДАБЧ
Иванка Славчева – Главен експерт в ДАБЧ и референт за българските общности в САЩ и КанадаFile: bd11e-nf4
- АМЕРИКАНСКИ УНИВЕРСИТЕТ В БЪЛГАРИЯ
Тиери дьо Монбриал, основател и председател на Френския институт за международни отношения, гостува на Американския университет в България
20 септември 2011 г., 17:00 часа, аудитория „Андрей Делчев”в Академичен център „Балкански”, университетски комплекс „Скаптопара”
19 септември 2011 г., Благоевград. Тиери дьо Монбриал е един от най-признатите френски експерти по икономика и международни отношения в света; основател и председател на Френския институт за международни отношения. Г-н Монбриал пристига утре в Американския университет в България и ще изнесе лекция на тема „2011: Ръжда в мира”. Събитието ще се проведе утре от 17:00 ч. в аудитория „Андрей Делчев” в Академичен център „Балкански”, университетския комплекс „Скаптопара”, Благоевград. Осигурен е симултанен превод на български език.
Събитието се организира от АУБ, Балкански политически клуб и Българската академия на науките. То ще се проведе в рамките на серията лекции под патронажа на посланик Елена Поптодорова. Целта на тази серия лекции е да провокира дискусии на различни теми и съвременни проблеми, както и да представи известни в регионален и световен мащаб гост-лектори пред обществеността в Благоевград и АУБ. Серията от лекции е подпомогната от Американската комисия за съхранение на културните богатства в чужбина и е в чест на посланик Елена Поптодорова.
Тиери дьо Монбриал основава Френския институт за международни отношения през 1979 г., чийто председател е до днес. Член е на редакционния съвет на списание „Foreign Policy”. През 1974 г. започва работа като преподавател във Висшето училище по политехника, където създава Катедрата по икономика и остава неин ръководител до 1992 г. Той е първият директор в Центъра за анализи и прогнози към френското Министерство на външните работи от 1973 г. до 1979 г. През 1992 г. е избран за член на Академията за политически и хуманитарни науки, а през 2001 г. я председателства. Автор е на 20 книги, сред които „Политическа география”, „Спомени от настоящето”, „Действието и системата на света” и др. От декември 2006 г. Тиери дьо Монбриал е чуждестранен член на БАН. За своите постижения той е носител на държавни почести от страни, като Франция, Австрия, Белгия, Бразилия, Германия, Холандия, Полша и др.
АМЕРИКАНСКИ УНИВЕРСИТЕТ В БЪЛГАРИЯ
е Регистриран участник в
ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
Неделя, 2 октомври 2011
Зала за конференции на Primerica, 2700 S. River Rd., Des Plaines, IL 60018
Патрон на фестивала – Светлозар Момчилов
Мениджмънт – Петранка СтаматоваОфициални гости
Симеон Стоилов – Генерален консул на Република България в Чикаго
Димитър Владимиров – Главен секретар на ДАБЧ
Иванка Славчева – Главен експерт в ДАБЧ и референт за българските общности в САЩ и Канада - „Черната кутия“ ЦИК призована да публикува стенограмите от заседанията си
М. Попова: Това е най-нормалното нещо, което една институция може да направи
Министърът на правосъдието и кандидат за вицепрезидент на ГЕРБ Маргарита Попова смята, че би било хубаво Централната избирателна комисия (ЦИК) да публикува стенограмите от своите заседания. Затова призова многократно неправителствената организация Институт за развитие на публичната среда, но ЦИК засега отказва да даде публичност на стенограмите.
„Искаме ЦИК да престане да бъде черна кутия. Така, както Министерският съвет, ВСС, комисиите към парламента правят своите стенограми и протоколи публични и всеки е наясно с позициите на членовете на тези органи, час по-скоро това трябва да се случи с ЦИК, за да може да спре или по някакъв начин да се овладее недоверието, което комисията генерира от началото на своето създаване,“ коментира в неделя пред БНР Антоанета Цонева, председател на Института за развитие на публичната среда.
Тя уточни, че подали заявление за достъп до информация в ЦИК с искане да им бъдат предоставени протоколите от ключови заседания на комисията, които неправителствената организация да публикува и да ги направи достъпни за обществото. Институтът е бил принуден да прибегне към процедура по закона за достъп до информация, тъй като ЦИК е отказала да сама да започне да публикува протоколите на сайта си.
Антоанета Цонева поясни, че тази публичност е нужна, за да може всеки да види как членовете на ЦИК аргументират решенията си. Според нея е важно дали членовете на комисията действат изцяло по съвест, вземайки своите решения, или има някакъв механизъм на принуда и синдром на страха, които могат да лишат действията им от обективност.
„Самият доклад на ОССЕ, който оценява необходимостта да бъде изпратена мисия от наблюдатели в България, казва следното: начинът, по който се конструират избирателните комисии прави така, че членовете да следват повече политически повели, отколкото да бъдат надпартийни в своите действия. От друга страна големият брой на членовете на самите общински избирателни ще затрудни значително формирането на капацитет за тяхното обучение. За мен е важно дали се чувстват свободни. Смятам, че те ще се освободят от някаква опека, ако такава съществува, именно когато протоколите станат публични“, изтъкна Антоанета Цонева.
„Изборният кодекс не предвижда ЦИК да заседава при закрити врата, нито има изрични условия тя да не се публикува. ЦИК се противопоставя на тази идея“, каза тя.
Цонева добави, че е важно да се знае как са взети спорни решения като това да се регистрира коалицията менте „За Зеленогорски“, която няма нищо общо с едноименния плевенски кмет.
„Това е интересно, защото това е решение нонсенс. И невъзможността да бъдат регистрирани в ОИК коалициите в Монтана и Плевен също е пример. Практиката, която генерира ЦИК трябва да бъде публична“, заключи Антоанета Цонева.
Впоследствие Маргарита Попова се съгласи с това мнение и заяви, че би насърчила ЦИК да публикува протоколите си.
„Аз през септември 2009 г. не само че поощрих, но направих и практика Висшият съдебен съвет да изважда стенограмите от нашите заседания публично и в цялост. Това нещо се случи. Така че това е мой манталитет и аз мисля, че това е най-нормалното нещо, което една институция може да направи, за да отвоюва още малко за себе си доверие от българските граждани, които са петимни за правосъдие, петимни за доверие, петимни за благополучие, за спокойствие, за ред. Така че би било хубаво, нека да го направят“, заяви пред БНР кандидатът за вицепрезидент на управляващата партия.
В отговор на въпрос тя изрази мнение, че най-нормално задължение на властите е да си вършат работата и да гарантират честното провеждане на изборите, независимо, че тази седмица бе създадено специално звено между МВР, ДАНС и прокуратурата, което да има грижата за изборите.
„…В крайна сметка те са съобщили още веднъж, че имат ангажимент изборите в държавата да протекат мирно, да протекат честно, така че…Може би не е
необходимо това нещо да се оповестява гръмко и високо, защото наистина всеки трябва да си върши работата“, каза Маргарита Попова.„Не бих желала и мисля, че няма да се допусне да се загърбват демократични механизми“, допълни тя.
Преди това Антоанета Цонева изрази сериозни притеснения поради факта, че все още не са започнали обученията на общинските избирателни комисии (ОИК). Сериозно се притесняваме и от това, че ЦИК не е започнала и късно обявява поръчката за обществена кампания, добави Цонева.
Източник: Mediapool
- Минчо Христов: Готвят нов грабеж – половината българи ще останат без жилища
Банките са завлекли 5 млрд. лв.
Минчо Христов е роден през 1962 г. в София. Магистър по история от Хаванския университет, специализира и преподава в Университета на Сао Пауло, в Колумбийския университет, в Института за изследване на сигурността в Париж. Бил е независим депутат и зам.- председател на Комисията за борба с корупцията в 40 Народно събрание. Заедно със Стела Банкова внася повече от 100 закона – за отмяна на депутатския имунитет, отпадане на точковата система при пенсиониране, премахване на доплащането в болниците, ревизия на приватизационните сделки.
– Доц. Христов, преди броени дни в бТВ бяхте участник в невероятен скандал, свързан със субсидията на политическите партии и имотите на Симеон Сакскобургготски, където икономистът Владимир Каролев ви нарече „боклук”. Ще го съдите ли?– Не. Обидите само показват липса на интелектуален потенциал и аргументи. Не мисля да му обръщам внимание. По-важното обаче е друго. Във въпросното предаване аз разкрих нещо, което за пръв път изнесох пред в. „Шоу”: за всеки избран депутат политическите партии получават по 15 000 лв. на месец. Това е извън заплатата на депутата. В парламента има 240 депутати, ако умножите всичко това по 48 месеца, колкото е мандатът на парламента, ще получите точно 172 800 000 лева. Ако прибавите и субсидията на НДСВ и партията на Ковачки ще получите
повече от 200 милиона лева грешна народна пара.
В същото време политиците ни обясняват как няма пари за лекарства, как трябва да закриват болници и как трябва да доплащаме за лечението си, ако се разболеем. За мен това са наглеци и безсрамници! Каролев излъга в ефир стотици хиляди зрители, като заяви, че партийната субсидия за тези 4 години била само 16 милиона лева.
Що се отнася за имотите на гражданина Кобургготски – в първия ден на предишния парламент заедно със Стела Банкова внесох Закон за отнемане на тези имоти, защото те просто не са негови, а на една държавна институция – интендантството. Ще ви кажа и друго – трима човека обещаваха да внесат такъв закон преди изборите през 2005 г. – Сергей Станишев, Иван Костов и Волен Сидеров. Нито един от тях не изпълни обещанието си. Хубаво е да ги питате защо. Сега, когато Кобургготски съди България в Страсбург, препоръчвам на мнозинството от ГЕРБ да не се занимава с половинчати и временни мораториуми, а да разгледа внесения от мен закон и да реши проблема веднъж завинаги. Да сте чули наследниците на Луи ХVІ да претендират за Лувъра или Версай? Дори Бъкингамският дворец не е собственост на английската кралица, а на държавата.
– Говорехте за партийната субсидия. Все пак парламентът намали преди месец субсидията с 15%. Освен това, ако държавата не финансира политическите партии, тогава няма ли те да се обърнат към мафията?
– Намаляването с 15% е подигравка, защото управляващите скриха от хората, че
миналото Народно събрание увеличи въпросната субсидия с 500%.
Повтарям отново – с 500 %! Сега тези партийни шмекери имат наглостта да се правят на морални и скромни. Нека Сметната палата публикува задграничните пътувания на партийните лидери и начина, по който се харчат тези пари. Ще бъдете свидетели на невероятни изненади. Колкото до втората част от въпроса – ще ви кажа, че ГЕРБ спечели близо половината от гласовете на българите без нито една стотинка субсидия. НДСВ пък получи десетки милиони, а не можа да влезе в парламента. Въобще не споменавам откраднатите милиарди от тройната коалиция, за които Доган, Станишев и Кобургготски ще трябва да отговарят.
– Казвате доста тежки думи и за лобизма в днешния парламент.
– Първият закон, който този парламент разгледа, беше Законът за нотариусите, където шефът на правната комисия в парламента Искра Фидосова се опита да пробута закон, с който да запази кантората си на нотариус, докато е депутат. После бе вкаран законът за културното наследство, облагодетелстващ крупните колекционери.
След това опитаха да пробутат закона за генномодифицираните храни, като някои депутати ни обясняваха едва ли не колко вкусни и полезни са те. Срамота! Опитаха се да задължат хората принудително да продават земите си на арендаторите – отново в основата се оказа депутатка от ГЕРБ, имаща сериозни арендаторски интереси. Крещящ пример за престъпен лобизъм е и фалшифицирането на закона за наркотичните вещества от страна на председател и зам.- председател на комисия в парламента, с цел да бъдат рекламирани определени наркотици. Виновните гербаджии бяха наказани, но не бяха отзовани от парламента. Този случай показва колко съм бил прав, когато в миналия парламент внесох предложение за отзоваване на народни представители, ако те не изпълняват своите обещания или не ходят на работа.
Всички питаме: докога ще продължава грабежът от страна на редица монополисти – ток, вода, парно, застрахователи, банки. Този грабеж се извършва целенасочено и със съучастието на ръководствата на парламентарно представените партии. Цената на тока нараства например два пъти и половина по пътя към потребителите, а печалбите, както всички видяхме, се източваха чрез консултантски договори в чужбина. Тези наглеци
са си плащали хонорари за около 5000 лв. на ден.
Какво пречи на правителството да сметне колко точно тези тарикати са откраднали и да си върне собствеността? Или пък случаят със Софийска вода – купуваш водата по 2 стотинки, а я продаваш по 1,5 лв. !! Да обещаваш да намалиш загубите на вода на 32% до 2006 г., а днес те да са над 60%! На всичко отгоре да включваш всичките загуби в цената, която всички софиянци плащат. Хората трябва да знаят, че цената на водата днес е завишена поне 2 пъти.
По същия начин българите плащат най-скъпите телефони. Преди две години тогавашната еврокомисарка по комуникации Вивиан Рединг щеше да припадне, като чу за нашите цени на мобилните оператори. Лошото е, че всичко това се върши с висока парламентарна протекция.
– Вие сте известен с това, че като народен представител премахнахте наказателните лихви за предсрочно връщане на потребителски кредити и критикувахте остро тройната коалиция за лобизъм в полза на банките.
– Категоричен съм, че се подготвя нов финансов грабеж, който е планиран за следващата година. Основание за това твърдение ми дават следните факти. Лошите кредити през последните месеци са скочили над 300 %. Това е така, защото банките най-безцеремонно повишават лихвите по кредитите. По потребителските кредити те са вече около 19%. Естествено, все по-малко хора могат да плащат тези баснословни лихви, и лошите кредити ще продължат да нарастват лавинообразно. Ще спечелят олигарсите и банкерите, които ще връщат обезценени левови кредити, а ще загубят спестителите, чиито влогове ще се обезценят. Всеки може да направи елементарна сметка.Банките са раздали около 50 милиарда лв. заеми. Разликата между лихвите по кредитите и по депозитите е над 10 %. Това означава, че приходите от лихви са минимум 5 милиарда лева. Още 820 милиона банките са спечелили през 2009 г. от такси и преводи. Оказва се, че общо приходите на банките за 2009 г. са около 6 милиарда лева, а декларираната печалба е едва 780 милиона. Големият въпрос е
къде са потънали над 5 милиарда лева. Това са парите за пенсии, лекарства
и други неотложни социални нужди. Пожелавам на премиера да намери тези пари и да помогне на хората да преодолеят кризата. Колкото до закона за потребителския кредит – това беше един от най-престъпните закони на този парламент. Той даде възможност на банките да формират лихвите по свое усмотрение и своя собствена методика. Освен това парламентът върна наказателните лихви за предсрочно връщане на кредит, които със Стела Банкова бяхме премахнали. В закона пише, че те могат да бъдат до 1%, но в определени случаи – можело да бъдат и повече !В закона за гарантиране на влоговете също има заложени капани, за които също съм внесъл законови поправки. Там пише, че при фалит на банка Фондът за гарантиране на влоговете започва да изплаща сумите не по-късно от 20 дни. Не е записано обаче кога това изплащане трябва да завърши. И второ – по закон всички валутни влогове ще бъдат изплащани в левове. Ако това правителство наистина иска да гарантира около 25 милиарда лева спестявания на хората, незабавно трябва да премахне посочените капани.
Интервю на Ваня Панкова,
БЛИЦ
- ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА РАЙНА НЕДЯЛКОВА
СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА
Организира
творческа среща с поетесата Райна Недялкова
на 24 септември 2011 година (събота) от 18 часа в Първи български център ЧикагоАдресът на Първи български център е
3756 W. Irving Park Rd., Chicago, IL 60618.
Едно от най-популярните стихотворения на Рени е
„Да купиш камила“.
Така е озаглавена и едни от последните й книги.
Добре дошли са всички приятели и почитатели на поезията на Райна Недялкова.
Очаква се
Райна Недялкова
да бъде участник в
ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
Неделя, 2 октомври 2011
Зала за конференции на Primerica, 2700 S. River Rd., Des Plaines, IL 60018
Патрон на фестивала – Светлозар Момчилов
Мениджмънт – Петранка Стаматова - Wikileaks: Държавна сигурност витае над България
Байърли: Няма изненада, ако Поптодорова и Бокова се окажат агенти на ДС. Американското разузнаване знаело за „Гоце“ преди да бъде разкрит.
Темата за отварянето на досиетата на ДС присъства трайно в дипломатическите доклади на САЩ, изпращани от София и разсекретени от Wikileaks.
През 2006 г. посланик Байърли изпраща грама с най-високо ниво на секретност, озаглавена „Досиета на Държавна сигурност витаят над България“. [06SOFIA786] В нея е описан подробно скандала с разсекретяването на няколко досиета на журналисти от Румен Петков. Байърли цитира разузнавателни източници, според които това не е част от някаква политическа стратегия, а е самоинициатива на Петков, който искал да си отмъсти на журналист. Лидерите на БСП – Първанов и Станишев са се видяли в чудо и не знаят „как да напъхат духа обратно в бутилката“ – пише посланикът.
В няколко доклада Байърли проследява и дебатите около създаването на закона за досиетата, както и сформирането на Комисията по досиетата.
Той отбелязва, че шефовете на разузнаването и кръгове в БСП оказват „огромен натиск“ над депутатите, за да останат неприкосновени и да не бъдат разкрити като агенти на ДС. Мистериозната смърт на Божидар Дойчев – шеф на архива на разузнаването също повдига вълна от спекулации и извежда на преден план необходимостта да се приключи с това наследство от комунистическото минало – обобщава Байърли в некласифициран доклад от края на 2006 [06SOFIA1655]
В друга грама от април 2007 г. [07SOFIA510] е цитиран Касим Дал, според когото „тези деяния от миналото може да се окажат по-неудобни за сегашната Българската социалистическа партия, отколкото откровенията за отделни случай на сътрудничество.“
Дал казал още, че „официални лица на такива високи постове като Първанов и Петков са по-загрижени да прикрият следи за парични сделки, които биха могли да доведат косвено до тях.“
Биволъ се свърза с Касим Дал за коментар и той отрече да се е срещал с посланик Байърли или с други служители на американското посолство и да е казвал подобни неща.
Имат ли досиета Поптодорова и Бокова?
„Налице е и повтарящата се спекулация, че високопоставени български дипломати, които в момента служат в западните столици, включително посланици във Вашингтон (Елена Поптодорова б.ред.) и Париж (Ирина Бокова б.ред.), ще се окажат свързани с Държавна сигурност.“ – продължава грамата, но от текста не е ясно кой прави тези спекулации – Касим Дал или други лица.
„Много от тези имена няма да бъдат чак толкова голяма изненада – все пак не бива да се забравя, че Елена Поптодорова започва кариерата си като преводач на Тодор Живков, но най-вероятно ще бъдат използвани от опозицията за злепоставяне на правителството.“ – коментира Байърли.
Той подчертава, че досиетата не правят никаква разлика между изкупление и неизкупление – „всички тези досиета бяха бетонирани като в скала на датата, на която тук падна комунизмът“.
Според посланика „само тези, които имат достатъчно власт, ще успеят да запазят досиетата си в тайна и да избегнат тази неточна оценка на миналото им.“
Както е известно, проверката на Комисията по досиетата не показа данни за съпричастност към Държавна сигурност на Елена Поптодорова и Ирина Бокова, която сега е генерален директор на Юнеско. За посланик Поптодорова стана известно, че е предавала секретна информация от кухнята на правителството на американското посолство и има статут на „стриктно защитен“ информатор.
Скандалът „Гоце“
Още през 2006 г. във Вашингтон е изпратена информацията, че Първанов е сътрудничил с ДС, въпреки че Румен Петков категорично отрича съпричастност на президента. Досиетата на Първанов и на други политически фигури от неговото поколение са потвърдени от друга разузнавателна агенция – отбелязва Байърли в цитираната по-горе секретна грама.
Специален доклад с поверителен статус е отделен на официалното осветляване на „Гоце“ през юли 2007 г. [07SOFIA916]
В нея подробно са изложени реакциите на различните политически сили: искането на оставката на Първанов и обвиненията на дясната опозиция в прочистване на досието „Гоце“, както и факта, че шефът на Комисията по досиетата Евтим Костадинов е признал в интервю по националното радио, че има липсващи страници от досието.
Отбелязана е и реакцията на Бойко Борисов, който е запазил мълчание по време на скандала с „Гоце“ и така е подсилил спекулациите за съществуваща договорка между най-популярните политици в страната да не се атакуват един друг.
Източник: Биволъ
- Българите не вярват, че изборите ще са честни
Според проучване преднина в надпреварата за президент има кандидатът на ГЕРБ Росен Плевнелиев, втори е кандидатът на левицата Ивайло Калфин, а Меглена Кунева остава на трето място.
Едва 14% от българите са категорични, че изборите на есен ще са честни.
Близо два пъти повече или около 35% смятат, че те няма да са честни.
Това показва национално изследване на Агенция „Медиана“, представено от нейния директор Кольо Колев.
Колев е категоричен, че страховете на хората за тези избори се увеличават.
1/4 от избирателите се страхуват в момента, че може да има преки последствия за тях, заради политическите им убеждения.
Тази тенденция вероятно ще се отрази и върху изборните урни, но със сигурност се отразява и върху социологическите изследвания.
Колев обясни, че това се наблюдава преди всичко за жителите на малките населени места, а не в големите, където анонимността е по-голяма.
„Въпросът далеч няма да е само в купуването на гласове, а става въпрос преди всичко за принуден вот – да не си загубим работата“, каза Колев.
Според проучването преднина в надпреварата за президент има кандидатът на ГЕРБ Росен Плевнелиев, втори е кандидатът на БСП Ивайло Калфин, а Меглена Кунева остава на трето място.
ГЕРБ е консулидирала своите симпатизанти, БСП също, обясни директорът на агенцията Кольо Колев и по този начин разликата от март тази година от осем процента вече е под пет процента.
Колев прогнозира изборна активност за предстоящия местен и президенти вот по-висока от тази при предходните избори. По думите му тя ще е до между 55 и 60%.
Високата изборна активност ще доведе до намаляване на влиянието на купения вот, както и на консолидирания електорат на ДПС, посочи Колев.
По време на провеждане на изследването е била и номинацията на Стефан Данаилов за вицепрезидент, и е излязла историята с искания подкуп от Росен Плевнелиев, уточни Колев.
Според изследването в средата на септември 29,1% от анкетираните са заявили, че ще гласуват за Росен Плевнелиев, 21,9% – за Ивайло Калфин, 14,1% – за Меглена Кунева, 3,8% – за Румен Христов, 3,7% – за Волен Сидеров, 1,7% – за Красимир Каракачанов, 1,3% – за Атанас Семов, 1% – за Алексей Петров.
Това означава, че вотът не е предрешен, посочи още социологът, като припомни, че на изборите преди десет години разликата между Георги Първанов и Петър Стоянов е била 17 срещу 38% според електоралните нагласи преди вота.
Проблем за кандидат-президента Миглена Кунева ще е достигането на втория тур, посочи Колев. Тя би имала шанс ако голяма част от политически неангажираните избиратели отидат да гласуват.
Всеки четвърти от анкетираните смята, че е по-добре избраният кандидат за президент да е от ГЕРБ.
Общо 47% са на мнение, че трябва да е независим от управляващите, други 27% са без мнение какъв трябва да е спечелилият кандидат. Изследването сочи, че 87% от симпатизантите на ГЕРБ ще гласуват за своя партиен кандидат.
82,5% от симпатизантите на Синята коалиция ще гласуват за партийната кандидатура. При симпатизантите на БСП процентът е 76,1, а при „Атака“ – 83,9.
Източник: Vesti.bg
- Българските народи – І
Димитър Денков, в. „Сега”
Едни от най-милите ми същества живеят в двата края на Европа: дете и внуче отвъд Ламанша, заргани и платерини край Резово. Налага ми се да минавам тия разстояния, движен от крайните си цели: да се порадвам на едните и да половя другите. Предпочитам наземен транспорт, познавам сравнително добре пътищата и, пътувайки дълго, дълго търся разумно обяснение защо западно от Ниш гледката е доста по-еднообразна в подредеността си, не се ли брои Белградският санджак, докато от Ниш до Резово е някак сюрреалистично разхвърляна. Разликата сигурно се дължи и на природата, и на пътя. Тяхната насеченост по нашите земи придава допълнителна конвулсивност на погледа, различаваща се от магистралното еднообразие между Ниш и Лондон, та чак и до Дъблин. Като гледам как сърбите посръбчват още повече Западните покрайнини и без много шум строят мостовете от Цариброд нататък за магистралата от Ниш до нашата граница, като нищо след година-две еднообразието ще се продължи и до граничния им пункт Градина. Засега обаче от Ниш до Резово пътуващият се друса включително и на магистралните отсечки в държавните ни предели. Поради което крайпътната картина оправдава особеното гледище, че нещата са такива, не защото са си така и по природа, а защото ги гледаме по тоя начин – именно раздрусани, почти като от каруца с едно колело на цицини по път с бабуни.
Но това с пътищата е най-простото обяснение
То отговаря на манталитета на правителството, запънало се да ги оправя. Не само заради опасенията от простота трябва да се откажем от подобно обяснение на крайпътното разнообразие. Защото дори и някое правителство да опъне с пари от ЕС, български босове и турски фирми магистрали по нашите земи в някой прекрасен ден, когато внуците вероятно ще са пенсионери, надали толкова лесно ще се промени крайпътната картина, разхвърлията между Ниш и Резово. Дори и да не сте минавали по тия пътища, лесно може да си я представите – достатъчно е да сте минавали я с кола, я с влак, я с колело от Драгоман до София, от Ихтиман до Пловдив или от Ямбол до Бургас. Същото ще видите, ако изберете и други отсечки, примерно от Видин до Малко Търново или от Петрич, пък и от Скопие, до Силистра. А именно това: тук-там обработени полета, в Добруджа и на места в Тракия – огромни култивирани площи, току до тях – от години запуснати ниви с обяви за продажба, винаги с телефонен номер; нови лозя, шато на собственика или вдовицата му (гръмнали са го, завалията), край тях – буренясали лозови масиви; нови складове на прочути световни компании, отломки от неизвестни ТКЗС-та; изтърбушени гари, лъснати автокъщи, крайпътно ханче и сергии със стока, трикратно по-скъпа от обичайното – я от полето, я от някоя чужда верига; цигани, брулещи орехи, изсъхнали овощни градини покрай разбит и пресъхнал напоителен канал; самотни ветрогенератори, православни кръстове на високите места, джамия саудитски стил; конна база без коне, крави и коне по пътя, прегазени кучета, подуващи се в локалното платно; хотелски комплекси на голо поле, досущ ласвегаски роял паласи до отпрани бунгала край морето; джипове на граничната полиция с един светещ фар, джипове на спонсори на всяка полиция с много светещи фарове… И билбордове на хилещи се кандидати за президенти, кметици и кметове с послания, конкуриращи по идиотщина тия за цици (цензура)…
Църква до бензиностанция, паметник от войните, веригите отдавна откраднати, казарми с избити прозорци… Градчета с единствен светофар на главния път до панелен блок, проектиран сякаш от Хундертвасер – с шарени чупки и балкони на първия етаж, под него – дърва за зимата, над него – магазин за хранителни стоки, бивша гарсониера.. И селца, много селца, където, напук на Русо, не хората се връщат към природата, а природата настъпва с диворасляк из къщите, пред които прегърбена бабичка вари зимнина….
Обяснения за тая разхвърлия,
която контрастира с еднообразието и подредеността на крайпътните гледки от Ниш нататък – и особено в Унгария, и още по-особено в Словения и Австрия, и най-особено в Германия с лек уклон към симпатично безредие във Франция и Англия – много. Нещата надали опират само до турско робство, до предишен или сегашен държавен строй; надали се дължат на бедност или немара. Не е и до демографска криза, цигани и суша, не е и до съчетания на гени от траки, гърци, славяни, тюрки и т.н., с които кретенски, макар и научно, се обясняват народни качества. Всичко това го имат, преживели са го и го преживяват други народи. При тях обаче тая крайпътна разхвърлия липсва, макар да я има със сигурност в душите.
И тъй като материалната култура дори край пътя свидетелства за действителната психология на един народ по-добре, отколкото въобразеното му единство в учебниците по история и граматиките, нещата опират до нещо по-особено, някак дълбинно. Опират до българските народи, до тяхната психология и начин на живот. При съответните гледки това е май единственото разумно обяснение. Както може да се говори за германски и славянски народи, за западни и южни славяни, така, струва ми се, може да се говори за български народи, т.е. за хората, населяващи земите между Ниш и Резово, придобиващи тоя си разхвърлян вид тъкмо поради това етническо разнообразие и същевременно единство. За него би било пресилено да се казва, че е дело на един народ; пресилено е да се казва наедро и „български народ“ само поради единствено на езика, от който вече изчезнаха и диалектите, а останаха акцентите. Много по-трайна е именно разхвърлията, съчетанието от ред и безредие, от красива природа и някак несъзнателно, почти детински инстинктивно злочинство спрямо нея. Него не можаха да разсеят дори и програмите на Людмила Живкова за единство, творчество, красота и камбани на мира.
Само народи, живеещи от векове заедно и сравнително мирно, търпеливо на една територия, имащи много общи и все пак доста различни черти, могат да сътворят подобна разхвърлия. Това са тъкмо българските народи, за които ще се опитам да кажа кое-що в няколко следващи статии. Но още тук следва да се отбележат две основни неща: в тая разхвърлия има нещо твърде симпатично; в смесицата си българските народи са хубави, особено жените по някои места между Ниш и Резово, между Скопие и Силистра и между Видин и Малко Търново…
- ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ДИЛЯНА ИВАНОВА
Диляна Иванова
е Регистриран участник в
ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
Неделя, 2 октомври 2011
Зала за конференции на Primerica, 2700 S. River Rd., Des Plaines, IL 60018
Патрон на фестивала – Светлозар Момчилов
Мениджмънт – Петранка Стаматова
Диляна Иванова е административен асистент на Археологическата и антропологическа програма на отдел Антропология, на музея „Фийлд“ в Чикаго, финансирана от Фондация Америка за България и развивана в сътрудничество с Американския научен център в София (2009).
Завършила е магистърската си степен по Балканистика в университета във Велико Търново „Св.св. Кирил и Методий“ (2001). След това назначена като уредник в отдел Археология в Регионален исторически музей – Русе (2002), а на следващата година (2003) Диляна започва работа като уредник в отдел Нова и най-нова история, където изследва проблемите на съвременността през етноложка перспектива, участва в етнографски експедиции, в български и международни конференции (във Фрайбург и във Браила). От 2006 година Диляна Иванова живее в Чикаго със семейството си, където участва в създаването на сдружение Български музей в Чикаго (2006), работи като учител по история в Български учебен център „Знание“ (2008-2010). През 2009 година Диляна е назначена за административен асистент към отдел Антропология на музея „Фийлд“ в Чикаго, а от началото на 2011 година е приета като докторант на задочна практика в Института по етнология и фолклор музей към Българска академия на науките. Очаква се да завърши дисертационния си труд върху устните разкази за град Русе в периода 1944-1989 г. до края на следващата година (2012).PV-DI
- Населението копнее за хладилник и ред
С психиатъра Николай МИХАЙЛОВ разговаря Лилия Цачева
– Д-р Михайлов, неотдавна нарекохте властта и модела на управление “триумф на минималната политика”. В навечерието на изборите за президент и местна власт – най-политическото по дефиниция време – положението промени ли се?
– Не мисля. Присъствието на Борисов укротява страстите, защото обезсмисля сблъсъка. Сам е на ринга – с рефера, но без противник. Управлението виси на бяла магия, на едно извънредно и неквалифицируемо присъствие. Харизматична република, управление по силата на талисман. Има нещо патриархално-сицилианско в цялата работа, кръвнородово и беззаконно. Кръстникът на нацията се разхожда в телевизора по вечерно време, строг и мотивиран, малко неглиже, отвъден на всички правила, защото сам е законът, заканва се на лошите, милва добрите и ни пожелава лека нощ. Предизборната кампания няма да промени картината, защото сме в режим на моноспектакъл.
– Как тълкувате хода на Бойко Борисов да издигне за президент най-рейтинговия си министър, при това експерт, а не политик, и да извади друг министър за вице?
– Не могат да издигнат Фидосова, тежи на мястото си. Плевнелиев е човекът – лек и въздушен, шампион на “позитивната нагласа”. Чаровен строител на капитализма, олицетворение на симпатичния успех. Нищо от арогантността на преуспялата мутра. Мисля, че най-силната страна на тази кандидатура, е стилизираното й простодушие и своеобразната й безобидност. Отвсякъде струи позитивизъм. И разбира се магистралите. Маргарита Попова е интелигентен и независим човек, без нейната компания би увиснал безпомощно като инженер пред думата субсидиарност. Избран е, за да победи, загубата ще е тежък удар за Борисов.
– А останалите номинации какво послание носят – Кунева, Калфин, Румен Христов? Какви са прогнозите ви за 23 октомври и крайния резултат от мача?
– Меглена Кунева e сериозен кандидат, с качества, основани на доказателства. Идеята за президент от женски пол ми се струва цивилизоваща. Калфин е ляв опортюнист, партиен ренегат с вкус към кариерата. Либерал с пиетет към ДС. Сепващ парадокс. Интелигентен човек, с придворно излъчване и оскъдна харизма. Румен Христов се прочу с това, че скара СДС с ДСБ. Шансовете му да ги разведе не са за подценяване. Надявам се на съпротива срещу властния монопол на ГЕРБ. За добро или за лошо, много зависи от Доган.
– “Градим България”, чествания на Тодор Живков, мижава ответна реакция, предупреждения, че вървим към диктатура заради притеснения от фалшификации на вота и признанието на Борисов, че “по-добре да има твърда ръка, отколкото мека китка”. Играе ли си някой с носталгията по комунизма?
– Няма никакво съмнение, че властта опитва похвати от репертоара на Живков и че оставена сама на себе си, би се разпасала дефинитивно. Става дума за естествено влечение на повърхностно демократизирани люде към силовите методи и прякото действие. Властта е тотална или изобщо не е власт – такава е презумпцията. Оттук и тежнението към тоталитарни образци. Разделението на властите и върховенството на закона не фигурират в сценария на бившите милиционери и легализираните мутри. А на тези две антропологии се крепи държавната сграда. На всичко отгоре това импонира на българското мнозинство, то приветства “твърдата ръка” и презира “меката китка”. Свободата е скъпоструващ каприз, градско вълнение, излишество и шик. Населението копнее за хладилник и ред. Демокрация означава “власт на народа” с всички рискове, произтичащи от тази патетична комбинация. Няма концепция за реабилитация на комунизма, има инстинктивна симпатия към уюта на тоталитарното лоно. И отвращение от вулгарното благоденствие на един разпасан и неподсъден елит. На този терен силовото превземане на изборните урни, подпомогнато от юридическия гений на Цветанов и Фидосова, ще се преживее като бодро настъпление на здравите сили, като възхитителна безпринципност на живия живот.
– Докога рязането на ленти и резултатите в бъдеще време ще държат Борисов в кондиция? Ще се “разомагьосат ли” хората, както казвате, или това, че сме по-добре от американците (по Симеон Дянков), че имаме най-хубавия мост в Европа (по Бойко Борисов), ще работи? Създава ли се паралелна реалност и има ли сетива у хората да я разпознаят?
– Харизматичната обсебеност като субективно състояние на заплеснат фен се лекува с глад. Гладът преобръща представите и преориентира симпатиите. Борисов е политически силен, защото е лукав и простодушен, безцеремонен и гъвкав. Голям талант от живковистки тип. Има, изглежда, и ген на политическо дълголетие. Без икономически срив ще управлява втори мандат, няма кой да го спре. Борисов е Бойко. Строителната му активност вълнува като турски сериал. Спира разрухата и гради България. Дянков е стиснат, Бойко строи. Директно от българската традиция. Стил с голяма сугестивна сила.
– “Синята коалиция” се разпадна за президентския вот и се появи “ново” обединение без ДСБ, което ни убеждават, че е “широко дясно обединение” – Съюз на десните сили. Широко, ново, дясно и обединение ли е? Комплекс или реална кауза е дясното обединение?
– Кауза от особен род, в която съзирам нещо комично и нещо неприлично. Все едно съпрузите на някоя госпожа със славно минало да създадат широко съпружеско обединение за щастлив семеен живот, като скокнат ентусиазирани в непретенциозното й ложе. Пийпшоу за всички дясномислещи. Става и за Вилеров гоблен: “Съпрузите на автентичната десница в кревата на каузата”. В средата Мартин като пръв между равни. Неприлична идея с голям сантиментален потенциал. Върху тези обединителни начинания мога да разсъждавам само със закачки и симпатия.
– Кой е по-виновен за трусовете в “Синята коалиция” – СДС, който прескача подписите си, или Костов, който поставя ултиматуми? Къде е РЗС (макар с ДСБ споразумение да няма черно на бяло)?
– СДС се труди върху еманципацията си от Костов, но го прави с лоши аргументи и с неподходящи хора. ОДС няма да ги измъкне от капана на “Синята коалиция”, а ще ги довърши. И то не защото хората от ОДС са лоши, а защото нямат избиратели. Ако коалицията се разпадне, което няма да стане веднага, Костов запазва шансовете си да оцелее, защото е прокопал тунел до “партията на Октопода”. Яне Янев ще спасява Костов и обратно. През етап на фалшиви разкаяния и декларации за нова идентичност. Ще префасонират консервативния лидер за коалиционна употреба, с аргументи от политическата теология. Ще говорят за преобразяващата сила на разкаянието и за чудото на внезапните просветления. Ще комбинират партийната мистика с тактически разврат. Ако се провалят с Яне, остава Алексей Петров. Готови са на всичко. Драмата на “Синята коалиция” е сводима до един парадокс и едно неудобство: Костов, в качеството си на “естествен” лидер на десницата, не може да оцелее без помощта на тези, на които не е лидер (СДС). Лидер е и на тези, на които не е лидер, а това не се понася, защото не е за понасяне. Ето защо тези, на които не е лидер, отговарят на “ултиматумите” му с “прескочени подписи”. Десницата е блокирана от структурен и персонален проблем. “Лидерът на всички” е невъзможен без електорален донор. Унизително положение, което се компенсира с ловуване на чужди електорати по безскрупулен начин. Каузата на Костов и каузата на десницата не съвпадат, за голямо съжаление. Десницата се нуждае от организационно развитие, ръст на подкрепата и участие в управлението на страната. С лидера на ДСБ тези цели са непостижими. Никой няма да раздели властта с човек, който не я дели с никого, и чийто политически капитал се изчерпва с доверието на бутикова електорална гвардия, а идеологията – с консервативно-охранителните съображения на оцеляването и удоволствието от властта в периметъра на секта.
– Неотдавна говорехте, че е време за нова десница. Как, откъде и на какво отгоре може да се случи такава?
– Първо, преходното представление трябва да падне. Просто като напуснат залата. С клакьори е безнадеждно.
Визитка
Д-р Николай Михайлов е роден през 1946 г.
Завършил е медицина. Специалист по психиатрия.
Преподавал е психология в НАТФИЗ и НБУ.
Съучредител на партия ДСБ.
Депутат в 40-ото народно събрание.
Женен, с две деца, има и един внук.
Източник: в. „Труд”
- ЦИК: 18 двойки са подали документи за президентските избори
11 партии, една коалиция и 6 инициативни комитета са подали документи в ЦИК за участие в изборите за президент.
Това съобщи говорителят на комисията Ралица Негенцова.
В 17 ч. изтече срокът за подаване на документи за участие в президентските избори, които ще се проведат на 23 октомври.
Днес ЦИК трябва да вземе решение за регистрацията на всички кандидат – президентски двойки и ще вземе решение кои от тях ще допусне до участие в надпреварата.
Говорителят на ЦИК Бисер Троянов уточни, че до този момент има 14 решения, с които се одобрява участието в изборите на всички партии и няколко комитети.
Кандидатите, издигнати от основните парламентарно представени политически партии, са: Росен Плевнелиев и Маргарита Попова от ГЕРБ; Ивайло Калфин и Стефан Данаилов от „Коалиция за България“; Атанас Семов и Поля Станчева от РЗС; Волен Сидеров и Павел Шопов от Атака; Румен Христов и Емануил Йорданов от „Съюз на десните сили“.
От извънпарламентарни партии и движения са издигнати: Мария Капон и Николай Кисьов от Единна народна партия; Красимир Каракачанов и Даниела Димитрова от ВМРО – БНД; Павел Чернев и Анелия Димитрова от „За хората от народа“; Стефан Солаков и Галина Василева от „Национален фронт за спасение на България“; Сали Ибрям и Валентина Гоцева от Национално движение „Единство“.
От инициативни комитети са издигнати: Меглена Кунева и Любомир Христов; Димитър Куцаров и Камелия Тодорова; Алексей Петров и Николай Георгиев; Венцислав Йосифов и Владимир Славов.
Вчера стана ясно, че за пръв път преди президентски избори ЦИК е поискала кандидатите да бъдат проверени дали отговорят на конституционното изискване да са живели в страната през последните пет години.
Всеки кандидат трябва да е пребивавал на територията на страната повече от 183 дни за всяка от годините след 23 октомври 2006 година.
Проверката е възложена на Главна Дирекция „Гражданска Регистрация и Административно Обслужване“ (ГРАО) и трябва да приключи до 20 септември.
Според публикация на „Медиапул“ обаче такава проверка е невъзможно да се извърши, тъй като ГРАО няма достъп до подобна информация. Днес в последния час преди затварянето на ЦИК около 200 симпатизанти на СДС протестираха пред сградата й.
Протестът е срещу решението на Централната избирателна комисия да не регистрира за участие в местните избори коалициите, издигащи сините кандидати за кметове в Плевен и Монтана. Сините поискаха оставките на цялото ръководство на ЦИК, както и на Искра Фидосова.
- Българската тъга е непреводима
„Чувството е особено, не е непременно мрачно. Но е внезапно осъзнаване, че животът се изплъзва и някои неща няма никога да ти се случат по ред причини – лични, географски, политически“, казва писателят Георги Господинов
– На фестивала „Аполония” четохте откъси от втория си роман „Физика на тъгата”, който ще излезе до края на годината. Стана ясно, че заигравате с мита за Минотавъра и Лабиринта. Защо?
– Тема на романа е способността да съчувстваме на другите, да се вселяваме в тях през травматични чувства като тъга и болка. Става дума и за Минотавъра, но той не е онова чудовище, което знаем от митовете, а изоставено 2-3-годишно дете. Затворено в мазето така, както всеки от нас е бил или се е чувствал изоставен някога. Момчето, което води разказа, е със свръхразвита емпатия. То се идентифицира с другите, в това число и с Минотавъра. Вживява се в него и го усеща близък. Самата книга също е лабиринт от истории, понякога може да се изгубиш из коридорите й, затова на места е нужна нишката на Ариадна. Конструкцията е особена, романът е шантав, направен от паралелни коридори, от неща, които са се случили наистина и които биха могли да се случат.
– Как стигнахте до това заглавие?
– Неотдавна ме поканиха на литературния фестивал в италианския град Мантуа – това е мястото, където Шекспир праща Ромео на заточение. Четох свои неща в църква от XV век, участвах и в любопитния проект за европейски речник. В него писатели от различни страни дават любима дума на своя език, която обясняват в кратък текст. Аз пратих „тъга”. Думата е кратка, чувството дълго, а заради „ъ” и „г” сякаш преглъщаш, докато изричаш „тъга”. Така дойде и заглавието „Физика на тъгата”.
– Друг автор беше ли избрал „тъга”?
– Не, поне в това издание. Освен това думата, а и чувството са различни на различните езици. Тъгата винаги е трудно преводима. В българската тъга има копнеж по нещо, което не се е случило. Няма и да се случи. Чувството е особено, не е непременно мрачно. Но е внезапно осъзнаване, че животът се изплъзва и някои неща няма никога да ти се случат по ред причини – лични, географски, политически. Да, може би българската тъга е непреводима.
– Тъгата типично славянско чувство ли е?
– Анджела Родел, преводачката на английски, веднъж ми каза, че неин колега от САЩ има докторат върху непреводимостта на думата „тъга” в нейната славянска концепция. В тъгата има и география. Във „Физика на тъгата” става дума и за миграция на тъгите. В някой следобед можеш да усетиш тъга, която идва от друго време и от други места. Тъгата има и агрегатно състояние – то е течно или летливо, лесно изпаряващо се. Тъгата е и част от природата в крайна сметка.
– Наскоро се навършиха десет години от трагедията на 11 септември в САЩ. Как интерпретирате това тъжно събитие сега?
– Философи и културолози отбелязват, че след атентатите от 11 септември 2001-а има връщане към галериите, концертните зали, към класиката и изкуството изобщо. Навлизаме бавно в епоха на посткарнавално живеене и тъга по изгубената цялост на света отпреди. Сякаш човек иска да се върне назад към неща по-сигурни и трайни. Светът се връща към историческото си детство, така, както всеки човек в тревожни времена бяга към личното си детство. Има две посоки на бягство, ако сегашното тук и сега те тревожи – към бъдещето и към миналото. Струва ми се, че бъдещето все по-бързо се изчерпва като място за спасение. Преди две години бях писал в едно есе, че залежите от смисъл изтъняват по-бързо от нефтените. Това ще бъде проблемът на сегашното и следващото десетилетие, с това ще трябва да се справяме. Набавяне на смисъл, съчувствие, любопитство към другия, емпатия – това може да прави добрата литература. А защо не и науката? Защо физиката да не се занимава с елементарните частици на тъгата?
– В България излязохме ли от детството си?
– Детство и инфантилност са различни неща. Не е нужно да излизаме от детството, важно е да напуснем инфантилността си. В прекрасния си текст „Що е Просвещение” Кант казва как човечеството още не е излязло от непълнолетието, което само си е причинило. В някаква степен в подобна ситуация сме и ние. Освен всичко друго социализмът ни държа дълго време в особена инфантилност. Живееш в подреден свят, който не е най-щастливият, но хората понякога предпочитат леснотата на тази подреденост, а това покварява, отнема ти волята за избор. От друга страна, винаги съм бил против лесните избори, ценя колебанието. Героят във „Физика на тъгата” от колебанието си строи лабиринти.
– Какво се случва с колебаещия се човек?
– Харесвам колебаещия се човек. Той е опозиция на всичко, което се случва днес бързо, директно и агресивно, на това, което искат медиите и рекламата. Меланхолният, колебаещият се, тъжният човек е противоотровата на лесните медийни и пазарни внушения от типа на „Вземи на мига”, „Бъди себе си”. Не понасям това „Бъди себе си”. Впрочем масовата консумация не ни прави различни, прави ни еднакви, това е парадоксът. По-склонен съм да вярвам на другата версия – да сменим бързината на медиите с бавността на литературата, мисленето, колебанието, тъгата. Не е грешно човек да е тъжен. Вярно, никой не продава тъжни мерцедеси, но нека съм старомоден.
– Ще гласувате ли на изборите, или се колебаете?
– Покрай романа щастливо „проспах” последните няколко месеца. Обикновено гласувам, вероятно и сега ще го направя. Ще проследя как се държат кандидатите, какво четат. Знам един от тях, който със сигурност чете книги. Чудя се защо журналистите, когато правят интервюта с тези кандидати, не ги питат какви книги четат. Четящият човек не е подлец, както казва Бродски. По моята класификация четящият човек е колебаещ се човек. А колебаещият се човек не става диктатор.
– Вас не ви ли ухажват за лице на някоя партия?
– Отказвал съм, защото писането само по себе си е достатъчна власт. Усещането за независимост е важно условие за пишещия човек. Никоя власт не може да ти го даде. Давам си сметка, че това е лукс, но предпочитам да остана при литературата.
– Известно е, че симпатизирате на сините. Според вас какво пречи на обединението им?
– Приемам го като личен проблем. Мисля си, че е защото не сме се научили на съпротива, на устойчивост в съпротивата. Хората, които се противопоставяха на властта преди 1989-а и продължиха да й се противопоставят след това, са много малко. У нас отсъства съпротивата с име и тяло, имаме предимно разказване на вицове в кухнята. И липсата на подобни примери в новата българска история дава отражение върху всичко, което не се случи след 1989-а. В това число и със синята опозиция. Човек трябва да се съпротивлява на изкушенията. Най-трудното нещо в българския преход беше да кажеш „не ща!”. Да си устойчив в съпротивата си в продължение на години. През 90-те все още имаше ясни граници, а днес всичко може.
– Преди години съставихте „Инвентарна книга на социализма”, а в понеделник се открива музей на тоталитарното изкуство, какво трябва да има в него?
– Всъщност в името на музея от думата “тоталитарно” се бяга. Дано този музей не бъде просто едно депо, в което са събрани монументални бетонни паметници и картини от онова време. Което само ще възроди тяхната монументалност. Къде е дистанцията, как оценяваме и как се разграничаваме от тези неща? Музеят не е само пространство, той изисква работа с паметта. Не ми се иска този музей да го има просто защото и ние трябва да имаме подобно място, да се отчетем. Къде остава обаче контекстът, цензурата, поръчковостта, дирижирането на изкуството от онова време? Къде остава опаката страна на социализма – не картините на светлото бъдеще, а всекидневието с неговите дефицити и травми, с неговите малки и големи унижения. Не съм против този музей, но и с него оставаме без музей на социализма.
Интервю на Елена Кръстева,
в. „Монитор“
