Всички авторски страници

Авторски

• Истинска война избухна в Катуница, Пловдивско – полицията блокира селото

  Хора на самопровъзгласилия се за „цар“ Кирил Рашков прегазиха с микробус и убиха 19-годишен младеж, друг младеж припадна и почина, напрежението не спада. Има вече още един починал.

  
  

  Днес Катуница се намира под полицейска обсада. Над 200 тежко въоръжени жандармеристи с бронежилетки и автомати са на всеки ъгъл на селото. Бдят за реда в населеното място, след снощните сблъсъци между българи и роми, съобщава сайтът plovdiv24.bg.

  Повод за сбиването е гибелта на 19-годишния Ангел Петров, прегазен от микробус, в който се твърди, че са били хора на Кирил Рашков, известен като Цар Киро, обясниха от полицията в Пловдив.

  Днес друг младеж е починал в болница в Пловдив, след като припадна по време на безредиците в селото. Това съобщиха пред репортер на БТА близки на починалия Павел.

  Той е бил с изкуствена клапа на сърцето, уточниха близките. По-рано полицейска кола е транспортирала в болницата няколко души, готови да дарят кръв, ако се наложи операция.

  Обстановката в селото остава напрегната. Запален е вече трети автомобил, собственост на близки на Рашков. Къщата на Рашков се пази от жандармеристи.

  Хора продължават да се събират на площада. Някои от тях заявяват, че след като полицията напусне селото, ще продължат саморазправата с ромите в селото.

  Ето как МВР описва случилото се в петък:

  „Недоволството на жители от Катуница ескалирало след инцидент, станал около 20 часа на ул. „Стадион“.

  19-годишeн младеж бил прегазен докато разхождал кучето си от микробус „Форд“ с водач С.Й. (55 г.), криминално проявен от Пловдив.

  Според очевидци автомобилът връхлетял върху момчето и го влачил няколко метра, после избягал. Пострадалият бил откаран в болница, където по-късно е починал.

  Минути след разигралата се трагедия на местопроизшествието започнали да се струпват много разгневени хора от селото.

  Афектираната тълпа успяла да преодолее полицейския кордон, навлязла в имота на К.Р. (цар Киро) и започнала да унищожава имуществото му. Една от къщите в двора била запалена.

  Автомобилът е иззет, а водачът е обявен за издирване. Задържани са шестима мъже – четирима, возели се във форда, а другите двама от друга кола, блъснала двама мъже и ранила трима полицаи.

  На мястото на инцидента е присъствал дежурен прокурор. Образувани са четири досъдебни производства. Действията по разследването продължават“, завършва съобщението на МВР.

  Репортер на БТА предупреждава, че обстановката се нагорещява.

  Няколкостотин жители на Катуница все още са по улиците на селото. По обяд те са разбили втори автомобил на член на фамилията Рашкови, а малко преди това са замеряли с камъни къщата на един от синовете на Кирил Рашков и са обърнали автомобил „Мерцедес“.

  Къщата е с няколко счупени прозореца, повредено е и градинско обзавеждане.

  Да не извършат по-сериозен погром жителите на селото бяха спрени от началника на областната дирекция на МВР в Пловдив Тодор Чонов, който призова хората да напуснат двора.

  Към 12,30 ч. 200-300 души нападнаха къщата на починалия син на Кирил Рашков. Заради отбелязването на годишнина от смъртта му се стигна до инцидентите снощи и днес, посочва кореспондент на БНР.

  По пътя си хората потрошили три коли на фамилията.

  Къщата на Кирил Рашков е оградена с полицейски кордон, има и много жандармеристи.

  Започна подписка за изселване на фамилия Рашкови от Катуница, която според живеещите от години тормози и заплашва хората.

  След среща с хората в местното читалище Тодор Чонов каза, че ще бъде инициатор на среща на представители на полицията, прокуратурата, НАП и агенция „Митници“ за установяване на имотите на фамилията Рашкови.

  Ще бъде направена и проверка на какъв етап са преписките срещу тях, които по неофициални данни са повече от 20.

  Жандармерията се принуди да скрие родата на Кирил Рашков и да я пази от разгневената тълпа. Хората крещяха, че искат „царят“ да бъде изселен от Катуница, в същото време улиците бяха блокирани от десетки полицейски автомобили.

  Източник:plovdiv24.bg / МВР / БТА / БНР

• Русия, за която ме вкараха в затвора

                                                                                     Михаил Ходорковски,  „Коммерсантъ Власть“

   

  През 2003 г., когато започна атаката срещу ЮКОС, някои наблюдатели я обясняваха с това, че ние – аз и партньорите ми – сме били разработвали някакви тайни планове за преобразуването на Руската федерация в парламентарна република и за ограничаването по този начин на властовите пълномощия на Владимир Путин.

  В действителност, насилственото завземане на ЮКОС нямаше нищо общо със сюжета за парламентарна република. Тези, които изфабрикуваха наказателните дела срещу мен и моите колеги, просто искаха да вземат безплатно най-процъфтяващата нефтена компания на страната, струваща около 40 милиарда. Всичко останало може да е било повод, но не причина за нападението.

  Всъщност, аз и колегите ми през 2002-2003 г. наистина поддържахме някои независими изследователски структури, които се занимаваха с разработката на нов дизайн на руската политическа система. Аз създадох най-голямата по него време независима нетърговска организация „Открита Русия”. При това, в тази работа вземаха участие и високопоставени сътрудници на администрацията на президента на РФ, депутати от Държавната дума, сенатори и даже някои различими и разумни членове на партията „Единна Русия”. След като ме арестуваха през октомври 2003 г., тези влиятелни лица предпочетоха да забравят за всичко. Бог да ги съди.

  Наистина, концепцията за политически реформи, която се подготвяше с наше участие, не предполагаше преминаване към чисто парламентарна република. Ставаше дума по-скоро за президентско-парламентарен модел. При който избраният с всеобщо гласуване президент стои над разделението на властите, действа като гарант на Конституцията, единството и целостта на държавата и пряко назначава ред чиновници, преди всичко на „силовите” места, а също така внася в парламента кандидатурите на шефа на Централната банка и ключовите лица от съдебната система.

  Но, според тази концепция, парламентът не е само зрител на този прекрасен живот! Мнозинството в Думата се превръща от проста аритметична величина в политическа – получава възможността да предлага на президента главата на правителството. След назначаването на премиера, Думата утвърждава предложените непосредствено от него – от премиера (не от президента) – министри от социално-икономическия блок. Съответно, правителството подава оставка пред новоизбраната Дума, а не пред новоизбрания президент.

  Освен това се предлагаше чувствително да се разширят пълномощията на законодателната власт в областта на парламентарните разследвания.

  Естествено, че една конституционна реформа от такъв тип, даже и да е била започната в средата на миналото десетилетие, не би могла да приключи по-рано от 2008 г., затова и ограничаването на пълномощията на конкретен човек на президентския пост просто не беше предмет на обсъждане.

  По него време аз смятах подобна концепция за правилна. Конституцията от 1993 г. фактически установи в Русия на федерално равнище суперпрезидентска република.

  Причините за това са повече или по-малко разбираеми. От една страна, „бащата” на сегашния Основен закон, Борис Елцин, искаше да изключи по принцип възможността от повторение на конституционния сблъсък, довел до кървавите събития от есента на 1993 г. От друга страна, строежът на основите на новата държава, с всичките му елементи и допълнения, изискваше високо ниво на концентрация на властта в едни ръце.

  Обаче към началото на 2000 г. положението в страната се промени. Политическият хаос на миналото революционно десетилетие, с всичките му плюсове и минуси, отстъпи място на традиционната постреволюционна стабилност. Като химик по образование, мога да характеризирам това като преминаване от течно агрегатно състояние в твърдо.

  И в тези условия недостатъците на суперпрезидентската република стават очевидни.

  Недостатък № 1 – неконтролираната президентска власт, която сама по себе си е най-важната предпоставка за разпространението и задълбочаването на мащабната корупция, поразила Русия от главата до петите.

  Сега, като се оглеждам назад, мога да констатирам, че ние сме се движили в правилна посока. На Русия е нужен нов политически модел, който условно можем да наречем президентско-парламентарен. Днес това става все по-очевидно.

  От 2003 г., когато се оказах зад решетките, президентската власт в нашата страна е станала много по-чудовищна. Президентът получи фактическите права да назначава губернаторите, шефа на Сметната палата и даже председателя на Конституционния съд. Мандатът на държавния глава е увеличен на шест години. Образуван е наистина гигантски – и в пространството, и във времето – комплекс от пълномощия на президента. При това, действащият президент Дмитри Медведев засега не се ползва от значителна част от тези пълномощия.

  При изборите на руския президент – за самия им характер в тази статия няма да говоря – победителят получава всичко, загубилият – нищо. Съдбата на страната се оказва изцяло в пълна зависимост от една единствена личност – от фигурата на президента, който де факто може да не се отчита пред никого.

  Затова, колкото са по-близо поредните избори, толкова по-силно и яростно звучи полемиката в духа на „Той или смърт!”. Постоянно се налага да слушаме гледни точки като: ако президент стане А, тогава оставаме в Русия, а ако стане Б – трябва да бягаме.

  Една нормална съвременна демократична държава не може да функционира така.

  Суперпрезидентската република в Русия доведе до атрофия другите изключително важни политически институти, преди всичко парламента, лишен от реални политически пълномощия. В последно време зачестиха случаите, когато изключително важни закони, имащи стратегически последствия за страната, се приемат по инициатива на Кремъл или на Белия дом буквално за няколко дни, а депутатите и сенаторите дори не успяват да разберат какво се е случило.

  Деградацията на Федералното събрание води на свой ред до атрофия на партиите, тъй като ролята им в политическата система клони към нулата. Не могат да се развиват и укрепват партии, когато не са допуснати до борба за реална власт.

  И накрая, на границата на смъртта се намира и руският федерализъм, въпреки че засега още никой не е отменил член 1 на Конституцията. За щастие.

  Губернаторите, от политически фигури и изразители на коренните интереси на местните елити, са превърнати в „мениджъри на района”, които по типология на поведението си нерядко напомнят класическите външни управители. Пристигнал, нещо направил (или не направил), заминал си. Механизмът за подбор на ръководителите на регионите е като черна кутия, логиката, по която тя функционира, не е ясна почти никому. Не само жителите, а и елитите на регионите бяха лишени от каквито и да е действени механизми за влияние върху избора на кандидат-губернаторите.

  В тази посока се движат и общинските власти, които по Конституция и според европейските стандарти въобще не се отнасят към системата на органите на държавната власт: сити-мениджърите са явен опит да се замени изборната местна власт с мрежа от назначени лица, които може и да не са никак свързани с обекта на управление. В резултат се подкопава фундамента на самото понятие „общинска власт”.

  При подобна система цялата фактическа отговорност бива съсредоточена в една инстанция – президентската. Никой не поделя тази отговорност с държавния глава, няма кой да я подели. На всички останали нива на управление се възпроизвежда принципната безотговорност.

  Такава система може да работи още известно време по инерция. Но тя не е способна – и това го доказва световната история – да реагира ефективно на каквито и да е нестандартни – а още повече извънредни – ситуации от голям мащаб. Простичко казано, така държавната кола може уверено да се движи напред, както се казва, до първия милиционер.

  Ако президентът Дмитри Медведев иска да влезе в историята с положителен знак, той има може би още шест години (2012-2018), за да проведе фундаментална политическа реформа.

  Да, г-н Медведев неведнъж е заявявал, че не иска да променя нищо съществено в политическата система на страната. Но животът изисква случилите се промени да бъдат осъзнати. Сегашният президент, ако се съди по всичко, има много източници на информация и извън официалните справки, които му доставя президентският апарат.

  Обективно погледнато (подчертавам, обективно, независимо от личността на държавния глава и тези или онези партийни или корпоративни предпочитания), на Русия й е остро необходима политическа реформа, чиито основни компоненти да осигуряват:

  – „оживяване” на Държавната дума чрез делегирането й на правото да формира основата на федералното правителство (без силовите структури), както и чрез създаване на реален инструментариум за парламентарни разследвания;

  – „оживяване” на Съвета на федерацията чрез преминаване към избор на сенаторите (за това и президентът вече си спомни, като не обеща никакви срокове за реализацията на идеята);

  – възраждане на федерализма и на самия институт на регионалните елити чрез предаване правото на избор на губернаторите от парламентите на субектите на федерацията без участието или вмешателството на федералната власт.

  През 2018 година не трябва да има суперпрезидентска република в Русия.

  Като гражданин на Русия, на мен не ми се иска всеки път да възлагам надеждите си на вожда-който-живее-на-небето, който управлява по само нему известен алгоритъм. Трябва да се създадат институционални условия страната да се управлява от прозрачен отбор от отговорни професионалисти. Който е готов да се оттегли от властта точно така, както и да дойде на власт.

  Ако това се случи, ЮКОС е нищожна загуба.

   

  Източник:  в. „Култура“  

   

  ––––––––––––––––––––––

  Бел. ред:  Оригиналният текст на руски – „Россия, за которую меня посадили“ –  може да се види на   http://www.kommersant.ru/doc/1771803

• Над 700 000 българи се оказаха със забрана да гласуват

  ГРАО, ЦИК и вътрешното министерство си прехвърлят отговорността за проблема

   

  Между 700 000 и 800 000 българи са включени от МВР в забранителен списък и няма да имат правото да гласуват в местните избори на 23 октомври, алармира главният секретар на община Велико Търново Мина Илиева. По-голямата част от тях са абсолютно несправедливо лишени от участие във вота, защото през последните 4 месеца са били на територията на страната, т.е. отговарят на условието за уседналост, но това не е отбелязано в регистрите на МВР, смята тя.

  Проблемът е бил поставен на национален форум онзи ден, на който са присъствали председателят на сдружението на общините Гинка Чавдарова, говорителят на ЦИК Ралица Негенцова и представителят на ОИК Владимир Христов. Казусът засяга само местните избори, тъй като избирателите могат да гласуват за президент и в чужбина. На последните парламентарни избори общият брой на избирателите бе 7 129 965 души.

  Илиева даде за пример кандидат за общински съветник в старопрестолния град, който се завърнал от Сирия през 2010 г., но е във въпросния забранителен списък. Преди 10 дни МВР е изпратило в общините имената на хората, които няма да бъдат включени в избирателните списъци. Изчисленията, които прави Илиева, за да получи сумата от 800 000 души, е, че средно по 2000-3000 души са със забрана за гласуване в 264-те общини на България. Като пример тя посочи Благоевград, където със забрана да отидат до урните са 10 000 души, в Руен – 4500, в Ловеч – 2000 и във Велико Търново – 2000 души. „На предишните местни избори забранителният списък в Търново беше с 300 души, но нямам никаква идея защо сега е набъбнал с толкова много“, коментира Илиева.

  По закон от избирателни права са лишени поставените под запрещение и лицата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода. Затворниците, които нямат право да гласуват, са около 9000. Лицата, които през последните 4 месеца не са живеели на територията на общината, също нямат право да гласуват.

  „ГРАО тегли директно данни от системата на дирекция „Български документи за самоличност“, обясниха от вътрешното министерство. Но отказаха коментар каква е вероятността голям брой от хората, които са в забранителния списък, да са били в страната през последните 4 месеца. От МВР направиха уточнение, че българските граждани, които преминават границата, но отиват в други страни на ЕС, не се вкарват в системата като „напуснали“ или „върнали се“. Така не може да се проследи движението на хората.

  „Всеки гражданин освен права има и задължения. Хората, които са се завърнали от чужбина преди три месеца и искат да гласуват, е трябвало да подадат заявление в МВР, както са го направили при напускане на страната“, коментира Ралица Негенцова пред „Сега“. Тя потвърди, че законът не предвижда възможност за дописване, ако не е спазено законово изискване за 4 месеца уседналост. Не е ясно обаче как председателят на секционна комисия (СИК) ще откаже да изпълни чл. 47 от Избирателния кодекс и да впише избирател, който е пропуснат в списъка, но има право да гласува. Към момента на гласуване в СИК имат само избирателни списъци, а не „черни списъци“.

  От ЦИК отказаха да съобщят какъв е броят на лицата, които ще бъдат извадени от избирателните списъци, тъй като това е правомощие на ГРАО.

  От ГРАО пък отказаха всякаква информация за проверката. „Окончателният брой на лицата, които подлежат на заличаване от избирателните списъци, ще стане известен в последния момент. Не ме занимавайте със статистика“, тросна се шефът на службата Иван Гетов. С арогантен тон той отказа да даде подробности за това как ГРАО изготвя справката за напусналите страната избиратели. И прати топката отново в полето на ЦИК: „ЦИК решава, ние само изпълняваме, така че четете решенията на ЦИК“.

  –-ОЩЕ ПРОБЛЕМИ–

  Има проблем и при инвалидите. Само в 3 общини е заявено, че ще се ползват „подвижни секции“. Според Мина Илиева хората с увреждания са се отказали да гласуват, тъй като законът ги задължава освен заявление да вадят и документи от ТЕЛК. „Не е никакъв проблем да се набави такъв документ от ТЕЛК или НЕЛК“, коментира говорителят на ЦИК Негенцова. Тя припомни, че за откриването на специална СИК за хора с увреждания трябват минимум 10 заявления.

   

  Диян Николов, Галя Горанова,

  в. „Сега”

• Цената на българската независимост

   

  За да признае българската независимост, Османската империя иска баснословната сума от 650 млн. франка. Тази компенсация според Цариград трябва да включва и обезщетение от загубата на Източна Румелия, още от времето на Съединението. Акционерите на Източните железници искат сума в размер на 145 млн. франка. Френски и английски анки се надпреварват да предлагат кредити на новото царство – изгодни за тях, но неизгодни за нас. Париж например настоява в замяна на отпускането на кредит, нашата държава да заложи митническите си приходи. Всъщност финансовите условия на Англия и Франция поставят под заплаха българската независимост и затова кабинетът не ги приема.

  Турските претенции също са отхвърлени категорично от българското правителство. Османската империя намалява цената постепенно на 125 милиона франка. България застава твърдо на сумата 82 милиона. Високата порта обаче не е склонна на отстъпки, предявява териториални претенции – иска Кърджалийско и Харманлийско и струпва войска на границата с България. Правителството на Малинов приканва Великите сили да разрешат конфликта по мирен начин, в противен случай ще задрънчат оръжията. Преговорите са прекъснати.

  Москва, която се опитва да увеличи влиянието си на Балканите чрез България, решава да сложи точка на пазарлъците като изненадващо предлага финансова комбинация между Русия, Турция и България. През януари 1909 г. за преговори в Петербург заминават министрите на външните работи ген. Стефан Паприков и на финансите Иван Салабашев, а в Цариград отива министърът на търговията и земеделието Андрей Ляпчев.

  След дълги пазарлъци Ляпчев приема сумата за откупа да е 82 млн. франка. Финансовият министър е бесен и оспорва сумата. Салабашев изчислил, че обезщетението, което България трябва да плати за железниците и за независимостта е малко над 50 млн. франка. Това разбира се поражда напрежение в кабинета, но в крайна сметка е приета сумата от 82 млн. франка.

  През пролетта на 1909 г. България постига споразумения с Турция и Русия, а Москва сключва протокол с Османската империя. Договорката е – Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови и териториални претенции към България. Русия пък предоставя на новото царство заем в размер на 82 млн. франка, за срок от 75 години с лихва 4,75 %. Със заема България изкупува своята част от линиите на Източните железници, пощите е телеграфите, както и бреговите фарове на територията на бившата Източна Румелия.

   

  Марина Чертова,

  из публикация във Vsekiden.com

• 9/11 и Оруелската трактовка на „конспиративна теория“

                                                                                    Пол Крейг Робъртс*,  Globalresearch.ca

   

  Някак си набързо, „докато дремехме“, понятието „конспиративна теория“ промени своето значение. То вече не означава събитие, което се обяснява със заговор. Вместо това вече се свързва с всяко обяснение или дори факт, който противоречи на обяснението на правителството и на неговите медийни клакьори. С други думи, когато истината стане неудобна на дадено правителство и неговото министерство на пропагандата, тя придобива различна трактовка – тази на конспиративната теория, под което се разбира „абсурдно и смехотворно обяснение, което трябва да се игнорира“.

  Най-чистият пример затова как американците са „предпазени“ от истината, е медийният отговор на огромния брой професионалисти, които намират официалното обяснение за 11 септември 2001 г. несъвместимо с всичко, което те като експерти знаят относно физиката, химията, строителното инженерство, архитектурата, пожарите, щетите върху сгради, пилотирането на самолети, процедурите за сигурност на САЩ, възможностите на NORAD, въздушния контрол, контрола по летищата и т.н.

  Тези експерти, които наброяват хиляди, са заглушени от разни невежи в медиите, които им лепват етикета „теоретици на конспирацията“.

  И всичко това въпреки факта, че официалното обяснение, което официалните медии одобряват, е най-екстравагантната конспиративна теория в човешката история.

  Нека спрем за минутка и да погледнем отново официалното обяснение, което не се счита за конспиративна теория, въпреки факта, че обхваща една невероятна конспирация.

  Официалната истина е, че шепа млади арабски мюсюлмани, които не могат да пилотират самолет, идващи главно от Саудитска Арабия, и които не идват нито от Ирак, нито от Афганистан, надхитрят не само ЦРУ и ФБР, но също всички 16 американски разузнавателни агенции и всички разузнавателни агенции на американските съюзници, включително израелската Моссад, за която се счита, че е проникнала във всяка терористична организация, и която ликвидира тези, които счита за терористи.

  В допълнение към надхитрянето на всички разузнавателни агенции на САЩ и съюзниците им, тази шепа араби надхитря още Съвета за национална сигурност, Щатския департамент, NORAD, четири пъти мерките за сигурност по летищата в един и същи час, контрола над въздушния трафик; и американските ВВС не могат да изпратят прихващащ самолет. И успяват в това, че три здраво построени стоманени сгради, включително тази, която не е ударена от самолет, да паднат внезапно за няколко секунди, в резултат на ограничени щети по конструкцията и малки пожари с ниска температура, които се разгарят на няколко етажа.

  Саудитските терористи успяват дори да пратят по дяволите законите на физиката и да накарат Сграда №7 да се срути със скорост на свободно падане за няколко секунди, което е физически невъзможно при липса на експлозиви, които се използват при контролирано събаряне на сгради.

  Историята, която американското правителство ни разказва, се равнява на гигантска конспирация, достойна за сценарий на филм с Джеймс Бонд. И въпреки това всеки, който се съмнява в тази неправдоподобна конспиративна теория, бива поставян в изолация от послушните медии.

  • Всеки, който вярва на архитект, строителен инженер, или експерт по събарянето на сгради, който твърди, че видеоматериалите показват, че сградите са взривени, а не се срутват.

  • Всеки, който вярва на доктор по физика, който твърди, че официалното обяснение е несъвместимо с познатите закони на физиката.

  • Всеки, който вярва на пилоти експерти, които свидетелстват, че зле обучени пилоти не могат да извършват такива летателни маневри.

  • Всеки, който вярва на над стоте очевидци, които свидетелстват, че не само са чули експлозиите, но и са ги усетили лично.

  • Всеки, който вярва на нанохимика от университета в Копенхаген Нийлс Харит, който докладва, че е открил не влязла в реакция нано-термитна смес в пробите на прах от кулите.

  • Всеки, който не вярва на пропагандата…
  …бива обявен за луд.

  В Америка днес, и все повече в Западния свят като цяло, действителните факти и истинни обяснения биват заточени в сферата на странната екстравагантност или лудостта. Само хора, които вярват на лъжите, са социално одобрени и приети като „патриотични граждани“.

  И наистина, в официалните медии не се допускат откритията, които подлагат на съмнение правителствената версия за 9/11. С други думи, това дори само да съобщите за откритията на професор Харит, се тълкува като одобрение и съгласие с тях. Всеки в американските печатни или ТВ медии знае, че ще бъде моментално уволнен, ако съобщи за тези открития.

  Така – въпреки че Харит говори за своите открития пред европейски телевизии и изнася лекции за тях в канадски университети; и, че той и международния изследователски екип, който води, откриват не влязла в реакция нано-термитна смес в праха от Световния търговски център; и предлагат проби, които да бъдат изследвани и от други учени – този факт, доколкото знам, не е споменат в американските медии.

  Нежеланието и неспособността да се занимават с всяко мнение за 9/11, различно от официалното, обрича на импотентност много интернет сайтове, които са насочени срещу войните и надигащата се в САЩ полицейска държава. Тези сайтове по незнайни причини приемат правителственото обяснение за 9/11, и въпреки това са против „войната с терора“ и полицейската държава, които са последици от приемането на правителственото обяснение.

  Държава, чието население е тренирано да приема всяка правителствена дума и да отбягва тези, които я подлагат на съмнение, е държава без свобода в своето бъдеще.

   

  Превод със съкращения:  Alien

  Източник:  Еdnodete1.blog.bg

   

  ––––––––––––––-  

  * Пол Крейг Робъртс/Paul Craig Roberts (роден на 3 април 1939 г.) е американски икономист и колумнист на Creators Syndicate. Той е работил като помощник-секретар на Министерството на финансите в администрацията на Рейгън, спечелил е слава като съосновател на Reaganomics.  Робъртс е бивш редактор и колумнист на Wall Street Journal, Business Week и Scripps Howard News Service. Той е критик както на демократическата, така и на републиканската администрации.

  Робъртс е възпитаник на Технологичния институт на Джорджия и притежава докторска степен от Университета на Вирджиния.  Има следдипломни специализации в Университета на Калифорния, в Бъркли и в Merton College, Oксфорд. Написал е (сам или в съавторство) осем книги, публикувал е много статии в периодичната преса. Свидетелствал е пред комитети на Конгреса десетки пъти по въпроси на икономическата политика. Негови текстове се появяват често в OpEdNews, Prisonplanet.com, Antiwar.com, VDARE.com. LewRockwell.com, Каунтър и American Free Press.

   

• Росен Плевнелиев и Румен Христов по Радио Отзвук

  На 23 cептември от 19:00 ч. българско време (11:00 чикагско време), кандидат президента от ГЕРБ, г-н Росен Плевнелиев и кандидат президента от дясната коалиция „Съюз на десните сили”, ще представят политическите си платформи по Радио Отзвук – http://otzvuk.com , както и ще отговарят на въпроси на българите по света.
  Въпроси към тях можете да зададете на [email protected] , както и на чат прозореца на Радио Отзвук.

  Росен Плевнелиев – „Вярвам, че можем да градим новия образ на България”

  Румен Христов – „Бих могъл да говоря за себе си много, но не искам. Искам да водим диалог за бъдещето на България. Като политик и човек имам идеали, ценности, визия и мечти.“

  От Радио Отзвук

• Откриват древния български календар навръх празника
   

  В Деня на независимостта в централния парк на Разлог ще бъде открит възстановеният древен слънчев календар, предава „Стандарт“. Той е един от най-точните и това е принос на българите към световната култура.

  

  На практика разложани ще имат двоен празник. Археологическата находка от Разлог е единственото пълно и запазено изображения на Древния български календар, намерено и произхождащо от земите на днешна България.

  Символ е на българското летоброене, намерен е от иманяри в землището на града през 70-те години на 20-ти век. Представлява каменен диск с кръгообразна форма, с диаметър 10 см. Двустранно покрит с нисък релеф, пробит в средата – вероятно ползван за амулет.

  Българите използват календара от дълбока древност до края на 19 век. След проучванията археолозите датират находката от 8 век след Христа. Календарът съдържа дванадесет образа на животни, символизиращи годините в дванадесетгодишния цикъл на времето с пет времеви завъртания, образуват 60-годишния период, основен за календара (време, за което Юпитер прави eдна обиколка около слънцето).

  Възстановяването на календара върху 12 мраморни морени, всяка от които тежи между 1 и 2 тона, започва скулпторът Асен Ботев през 2007 г., а средствата са осигурени от общината.

   

   Източник:  Bolgari.net

• Българските независимости

   

  

  На България често се е налагало да утвърждава своята независимост, както и на всяка друга многовековна държава впрочем. Пръв, основополагащ акт на признаване на независимостта, в известен смисъл даже на изключителността, на държавата ни става подписването на българо-византийския договор от пролетта-лятото на 681 г. Наскоро стана дума, че държавно образувание предците ни имат поне две десетилетия по-рано, но подписването на този договор урежда, както бихме казали днес, международно-правното положение на държавата ни. Този акт е резултат от военната победа на прабългарите на господаря Аспарух при устието на Дунав и завладяването на стратегически важните за Византия приморски области Добруджа и Варна. Изглежда федеративните отношения между повечето славянски племена в околността и прабългарските заселници са замисляни или дори съществували още преди това, но едва от 681 г. държавата ни се намесва в голямата политика (http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2973§ionId=5&id=0001201). За жалост единствената дата, която ни е известна, е 9 август същата година, когато Константин от Апамея говори за България като за вече съществуваща държава.

  Сред многобройните актове, потвърждаващи и препотвърждаващи българската независимост, трябва непременно да се отбележи 30-годишният българо-византийски договор от началото на 815 г. Само формален повод за този договор е българският неуспех в битката при Бурдидзо (дн. Баба Ески). Договорът от 815 г., чийто текст частично ни е познат от надписа от с. Сечище, Новопазарско, всъщност утвърждава Крумовите победи. Нещо повече. По всичко личи, че федеративният характер на българската държава е променен, най-вероятно при административната реформа на великия господар Омуртаг. България е вече единна държава и 30-годишният българо-византийски договор е всъщност международното признание за тази единна и с имперски стремежи държава. Признаването на царския титул на българските владетели при царете Симеон Велики и Петър е продължение на точно този Омуртагов дипломатически успех.

  Възстановяването на българската държавност в края на ХII в. може и да ни се стори случайно, ако приемем обясненията на византийските летописци. И никак няма да сме прави. Народът ни никога не престава да се стреми към независимост, дори и във времето на византийското владичество. През 1185 г. само са налице всички необходими фактори, за да може да възкръсне българската държава. Непряко доказателство за това е категоричността на българските победи и бързината, с която последва международното признание. След неуспешната обсада на Ловеч император Исак II Ангел скоростно подписва примирие, или по-скоро предварителен мирен договор, през пролетта на 1187 г., вероятно през юни. Договорният процес е завършен няколко години след още унизителни византийски поражения. В началото на 1202 г. цар Иваница Асен и император Алексий III подписват мирния договор, с който и правно се признава възстановяването на българската държава.

  За никого няма да е странно, че по нашата тема в следващите векове няма да намерим нищо. Чак на 19 февруари (3 март по нов стил) 1877 г. в градчето Сан Стефано в ранен утринен час ще се натъкнем на трескави приготовления за подписването на Санстефанския мирен договор (http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3090§ionid=5&id=0001401), който ще даде живот на съвременната българска държава. Процесът на утвърждаването й ще се попроточи цели 31 години, ще трябва да се мине през инфарктното, но затова още по-героично, Съединение (1885 г.), за да завърши той тържествено на 22 септември 1908 г. (http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3090§ionid=5&id=0001401).

  Два международни договора признават независимостта ни, след като сме били за кой ли път през последните 130 години на грешната страна. Ньойският договор орязва територии и население, а Парижкият признава нашата независимост и териториална цялост, но за това се плаща прескъпо. Независимостта и свободата са за богатите и смелите, за гордите духом.

  Извори

  „. . . Императорът [Константин IV (668-685)] сключил мир с тях [с прабългарите на господаря Аспарух и със съюзниците му сред славянските племена на юг и на север от Дунав], като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите заради многото им грехове. Защото чудно бе за близки и далечни да слушат, че този, който е направил свои данъкоплатци всички – на изток и на запад, на север и на юг – да бъде победен от този мръсен и новопоявил се народ. Но той, като вярвал, че това се е случило на християните по божия промисъл, сключил мир, разсъждавайки по евангелски. И до края на живота си той [императорът] бил необезпокояван от враговете си . . .“

  Из „Летопис“ на Теофан Изповедник, VIII-IХ в.

  „Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, в провинция Втора Сирия . . . Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме във войната с България . . .“

  Изказване на презвитера Константин от Апамея на 16-ото заседание на Шестия вселенски събор, Цариград, 9 август 681 г.

  „Варварите [българите] на [цар Иван] Асен [Стари (1190-1195/1196)] преминали Истър [Дунав] и се съединили със скитите, събрали оттам колкото може повече войска, както било необходимо, и се върнали в своето отечество Мизия [през 1186 г.]. Те я намерили напълно освободена и опразнена от ромейската войска, втурнали се в нея с голям шум, като че ли водели със себе си от Скития тълпи от демони вместо легиони . . .“

  Из „История“ на Никита Хониат, ХII в.

  „България ще бъде самоуправляващо се плащащо данък Княжество, с християнско правителство и земска войска . . .

  Князът на България ще се избира свободно от населението . . .

  Османска войска няма да се разполага повече в България, и всички . . . крепости ще бъдат разрушени за сметка на местното [българското] правителство . . .“

  Из чл. VI чл. VII и чл. VIII на Санстефанския мирен договор, 19 февруари (3 март) 1877 г.

  „По волята на незабвенния Цар Освободител [правописът е запазен], великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година [по стар стил] сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна . . .

  Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми [на цар Фердинанд (1887-1918)] акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

  Да живее свободна и независима България!

  Да живее Българският Народ!“

  Из „Манифест към българския народ“, 22 септември 1908 г.

   

  Иван Петрински,

  из публикация във  в. „Сега“  

• Разяснителната кампания на ЦИК – силно закъсняла, съмнително претупана

                                            Антоанета Цонева,  Институт за развитие на публичната средa

   

  Както всеки път, когато наближат избори, Централната избирателна комисия (ЦИК) ще изпълни вменените й задължения и ще проведе разяснителна кампания. Тя се плаща от избирателите, на финансов жаргон наричани данъкоплатци. За разлика от участниците в изборите, които се борят за гласовете на избирателите с всички сили и с позволени, а понякога и с непозволени средства, целта на провежданата от ЦИК кампания е да гарантира, че максимално голям брой хора ще отидат до урните да упражнят правото си глас и че ще направят своя информиран избор.

  Кампанията на ЦИК предстои. Какво ще е нейното качество предстои да видим, но това вероятно няма да има значение за част от адресатите, към които е насочена, тъй като реално времето за разяснения сред тях ще е изтекло.

  На 20 септември „КОТТА“ ООД са избрани от Централната избирателна комисия (решение, публикувано в 22:24 часа ) за изпълнител на клиповете – аудио и видео, за информационната кампания за изборите.

  Клиповете за избирателните списъци и гласуване на граждани с увреждания трябва да се предадат на ЦИК не по-късно от 26 септември. Кога ще започнат да се излъчват предстои да видим. Срокът обаче, в който се подават заявления за това, че избирателят иска да гласуват с подвижна избирателна урна, изтича на 22 септември – 4 дни преди рекламното клипче да бъде изработено, камо ли излъчено.

  Третият клип е посветен на правилата за гласуване в изборния ден и трябва да се предаде на ЦИК най-късно до 30 септември.

  Според заданието „клиповете трябва да представят примери за необходимите действия в тяхната последователност от страна на гражданите и компетентните органи при упражняване на правата и задълженията на гражданите, съответно правомощията на компетентните органи съобразно конкретното тематично съдържание на клипа, както и да визуализират образците на документи, необходими за упражняване на съответните права, задължения и правомощия“ и трябва да имат жестомимичен превод.

  Никъде в заданието не се споменава, че е важно да присъства посланието хората да излязат и да гласуват, да бъдат активни, да се противопоставят на всеки опит да бъдат сплашвани и манипулирани, нито как и към кого да се обърнат, когато констатират нарушения на изборните правила.

  Конкурсът за изработване на клиповете бе обявен на 14 септември, с решение, публикувано в 23:30 часа. Според решението на ЦИК заданието и проектът на договор за участие в конкурса се получават от кандидатите от 15 до 18 септември 2011 г.

  Следите ли поредността?

  Според тръжните книжа, изготвени от ЦИК, срокът за подаване на офертите бе от 15 до 19 септември.

  Офертите трябваше да включват подробен писмен сценарий за клиповете по трите теми, документите на кандидатите и цена. Изисквания за опит в подобни кампании, въпреки невероятно кратките срокове, сложността и спецификата на темата – няма. Цената на клиповете по всяка една от трите теми не може да надхвърля 20 000 лв. без ДДС.

  В свое решение, публикувано на 19.09.2011 в 22:34 часа ЦИК допусна до участие в конкурса ЕТ „Сценарна работилница – Борислав Огнянов“ и „КОТТА“ ООД с ЕИК. Само тези две фирми са подали оферти.

  Дано гражданите успеят да видят клиповете преди да са изтекли и други срокове, които засягат техните права на избиратели – краен срок за издаване на удостоверения за гласуване на друго място (08.10.2011 г.); краен срок за подаване на заявления за удостоверение за гласуване на определено място, ако гражданинът е включен в избирателните списъци за отделните видове избори в различни населени места (08.10.2011 г.); краен срок за подаване на заявления и вписване на избирател в списъците по настоящ адрес, чийто постоянен и настоящ адрес са в различни населени места (08.10.2011 г.); краен срок, в който избирателите подават до кмета на общината/района/кметството заявления за отстраняване на непълноти и грешки в избирателните списъци (15.10.2011 г.).

  Всеки, който се е занимавал с публични комуникации, си представя веднага колко е сложно да се предаде такова съобщение и че се изисква време то да достигне до адресатите. И не само да стигне до тях, а да бъде разбрано, след което да има време да се осъществи предписаната процедура по изисквания от закона начин и в срок.

  Във вече закъснялата разяснителна кампания избирателите трябва да разберат как да действат, когато личната им карта е процес на издаване или са загубили документите си за самоличност; как се гласува с придружител, как се проверява коя е секцията, в която избирателят гласува и разбира се как трябва да се изписва единствено разрешеният знак “ Х“, за да бъде вотът им зачетен.

  ЦИК е измислила 13 допустими начина, по които това да става: и те трябва да бъдат разяснени на гражданите, за да не видим на изборите значителен брой недействителни бюлетини.

  За кампанията са предвидени общо 200 000 лв. Извън изработката на клиповете, остават 140 000 лв. за присъствие в медиите и осигуряване на покритие, което да гарантира, че съобщенията ще стигнат до избирателите и ще бъдат разбрани.

  Начинът, по който се процедира до момента, обаче, показва, че се търси по-скоро отчитане на дейност, отколкото реално свършена работа.

  Приятно гледане, дами и господа избиратели! И който разбрал – разбрал…

   

  Източник:  Mediapool

• България изглежда комично отвън, ако не беше толкова трагична

  Държавата върви по пътя на лъжливата Гърция, смята бившият докладчик за България в ЕК Бриджет Чарнота

  Интервю на Светослав Терзиев /в-к Сега/

  Бриджет Чарнота е британски юрист от ирландско потекло, но с полска фамилия, защото е омъжена за поляк. От 2004 до 2007 г. ръководеше работната група в Европейската комисия, която наблюдаваше България и пишеше докладите за нейната готовност за членство в ЕС. След колебание, през 2006 г. тя препоръча на своите шефове в ЕК да дадат зелена светлина на България за присъединяване на 1 януари 2007 г., като смяташе, че недостатъците на страната ще се преодолеят чрез прилагането на последващ Механизъм за сътрудничество и проверка. Той трябваше да действа три години, но е в сила и до днес поради липсата на достатъчен напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията на високо равнище. Последният му критичен доклад от юли 2011 г. е причина да се отложи за неопределено време приемането на България в шенгенската зона. Бриджет Чарнота е пенсионер от три години и последната й амбиция да помогне с нещо на България бе да я направи център на международен конкурс „ЕЮфония“ за млади лютиери. Тя даде интервю на „Сега“ с уговорката, че изразените мнения са изключително лични виждания, които не ангажират бившите й колеги в ЕК.

  ________________________

  – Г-жо Чарнота, вие често посещавахте България няколко години като автор на докладите за нейния напредък към ЕС, а напоследък и за изпълнение на проект в сферата на културата. Доколко сте мотивирана все още да помагате на България?

  – Проектът „ЕЮфония“ за млади лютиери спря „успешно“ през декември миналата година и току-що бях информирана, че сметките са били закрити със същия успех. Беше много трудно да получа някаква правителствена помощ въпреки очевидния факт, че проектът е от полза за младите хора. Така че продължавам борбата сама и почти изоставена. Без обществена подкрепа за младите тук няма бъдеще… Жалко е, че въпреки милионите неусвоени или прахосани евро, когато даден проект в полза на младите българи се нуждае от само няколко хиляди евро – по-малко от четири хиляди евро, за да бъдем точни – те не могат да бъдат намерени.

  – На българските политици в момента не им е до такива проекти, защото вниманието им е фокусирано в друга посока. Какво мислите за предстоящите избори, като се има предвид, че все още следите събитията в България чрез българския печат?

  – Струва ми се, че всички са се втренчили прекалено много в изборите. Гледана отвън чрез българската преса, цялостната обстановка дава постоянни поводи за забавление. Някои от тях биха били комични, ако не бяха толкова важни за успеха на страната. С навлизането си в същинската фаза на изборната треска общественият живот в България за жалост се характеризира чрез концентриране, раздуване и експониране на разрастващата се война на думи между кандидатите.

  За съжаление изборната треска в България не изразява вълнение и ентусиазъм от страна на обикновените граждани да упражнят своите демократични права. Много „обикновени“ българи гордо демонстрират банален цинизъм към всеки кандидат и към целия изборен процес. Това не е страната, където се случи Унгарското въстание или Пражката пролет, или в която хиляди бегълци от комунизма бяха застреляни на границата, опитвайки се да се доберат до свобода през стена или минни полета. Свободата и демокрацията се оценяват евтино от обикновените млади българи, заплеснати в ежедневната си борба да се сдобият с по-голяма и по-хубава кола, с по-модерен мобилен телефон или просто с някаква храна или малко бензин, за да изкарат още един ден. Те са забравили, ако въобще са знаели, че понякога се налага да платят за свободата на словото с живота си. Или да замълчат. Вероятно повечето млади хора нямат какво да кажат за политиката, защото не им се е налагало да се борят за правото да говорят.

  – Смятате ли, че обикновените българи, особено младите, не се интересуват от политиката в България?

  – Мисля, че много от хората се интересуват и се оплакват помежду си, но преобладаващата нагласа, ако вярвам на печата, се изразява от онези, които казват, че „всички политици са една стока“. Това е жалко, защото тя може да разколебае много добри нови кандидати да влязат в политическия живот. България заслужава да има наистина открояващ се президент със свежи идеи, които могат да спечелят уважение към страната у дома и в чужбина, и който наистина може да работи и с министър-председателя, за да извършат реформа. Някои български издания коментират почти триумфално колко предсказуеми и посредствени са кандидатите. Вярно е, че колекцията включва някои „стари муцуни“ и „непознати муцуни“, медийни герои, музикални изпълнители, актьори, бивши политици, хора със закъсняла и необяснима мания за величие, единаци, неизвестни и прекалено известни…

  – Не виждате ли между тях поне един достоен, образован, трудолюбив човек, който не се е откроявал с алчност и себичност, с „връзки“, с несвършена платена работа, с липса на елементарна представа какво би трябвало да прави като президент? Нима във всяка страна няма какви ли не кандидати – от аутсайдери до много убедителни лидери?

  – Така е, но разликата (съгласно това, което чета в българските вестници) е потокът от обвинения, че зад повечето, ако не зад всички кандидати, се простира обичайното блато от престъпници, финансисти, бизнесмени, сенчести лобисти, „сиви кардинали“, които всеки твърди, че знае, но никой не се осмелява да назове, свързани или не с българската мафия, руската мафия, медийни олигарси. Предизвикани понякога чрез публикации в печата, те се показват, за да опровергаят на висок глас, но много неубедително подозренията, че са свързани с нечия предизборна кампания. Липсата на реализъм, че другите не могат да бъдат лъгани, е може би най-дразнещата черта на българската психика и тя до голяма степен извращава обществения диалог. Става като с детето, заловено с ръка в буркана с бонбони, което отрича, че е бъркало вътре, и си мисли, че е много хитро да се измъкне с измама.

  – Мислите ли, че е възможна прозрачност и ново начало с тези избори?

  – Нищо няма да се промени и нищо няма да се подобри в България, докато хората не спрат да се преструват и хитруват. Този подход може да е бил разбираем, когато целта на някои управляващи е била просто да убедят Европейската комисия и страните членки на ЕС, че проблемите ще бъдат решени, щом България се присъедини към ЕС. Но както Гърция сега плаща за лъжите си за своето предишно финансово състояние, така и българите трябва да разберат, че ако лъжат и спестяват истината, това в крайна сметка ще се върне върху тях. Ако не спазвате обещанията си към чужденеца, е едно нещо; но ако не спазвате обещанията дори към себе си, е знак за морален разпад. Би било жалко, ако в тези президентски и местни избори българите се сдобият само с още политици, чиято главна цел в живота е да се промушат между другите.

  – Смятате ли, че общественият живот се политизира твърде много в България? Дали пресата не допринася за банализирането и хипертрофията на политическия живот?

  – За човек като мен, четейки пресата като чужденец, политическият живот в България може да изглежда доминиран от политическото бърборене, при което политиците правят много малко за същинското „управление“. Да управляваш – на власт или в опозиция – означава да постигаш нещо заради другите, като например нови болници, по-добри училища, разширяване на възможностите за бизнес, създаване на работни места. Това не е тривиалната партизанщина, безкрайното формиране и реформиране на политически съюзи и нови партии с все по-сложни имена, злонамереното клюкарстване за колеги политици, което се случва в България до степен, несравнима в пресата на други държави в ЕС. Може би печатът трябва да спре да отразява разправиите между политици и да следи много повече за работните места, които те са създали.

  – Защо според вас тези избори са важни за България?

  – За България изборите са като „печелиш или губиш“ – не защото президентската институция има толкова голямо значение в българския живот, а защото все някой от кандидатите трябва да се открои като достоен за поста, способен да върши работа, както и защото изборът на неподходящ кандидат може само да влоши положението в страната. В така наречената парламентарна демокрация президентската работа е като конструктивно допълнение и противотежест на министър-председателя и на останалата част от правителството, и щом това е предвидено от конституцията, трябва да се върши ефективно. Такава възможност няма никъде повече отколкото в България.

  По мнението на мълчаливото, цинично, недоволно мнозинство съществува усещането, че точно сега трябва да се свърши много работа в България, но не е ясно от кого.

  Последният шанс да се разсее това усещане след 23 октомври зависи от активизирането на обществеността да задава въпроси на кандидатите и печатът да се фокусира повече върху тези въпроси, върху намеренията на кандидатите да ги включат в дневния си ред и върху техните конкретни предложения за действие.

  Източник: www.segabg.com

• Нови работни места в САЩ били от полза за света

  Разкриването на нови работни места в САЩ ще е от полза и за останалия свят, счита президентът на САЩ Барак Обама.

  Изявлението си Обама направи на ежегодната среща на „Глобална инициатива“ – фондация с филантропска насоченост, основана от бившия американски президент Бил Клинтън. „Подобряването на аспектите на водещата световна икономика ще се отрази благоприятно и на останалия свят. САЩ продължават да са най-голямата икономическа сила в света. Сега най-важното за нас е да направим така, че икономиката ни отново да заработи, тъй като още не можем да се съвземем напълно от кризата, разразила се през 2008 г. Щом Америка започне да реализира растеж, логично е икономически ръст да има и в останалия свят“, каза Обама. „Ние можем да направим всичко това, ние можем да разкрием нови работни места и да инвестираме в нашето бъдеще, както и да се справим в дългосрочен план с проблемите ни с държавния дълг. Обама същевременно отбеляза, че планът за разкриване на нови работни места на стойност 447 млрд. долара, който той неотдавна предложи на Конгреса, не е панацея за разрешаване на проблемите на САЩ.

  В същото време „Мудис“ понижи рейтинга на три американски банки
  

  Агенция“Мудис“ понижи кредитния рейтинг на три от водещите американски банки – „Банк ъф Америка“ , „Уeлс Фарго“ и „Ситигруп“.
  Агенцията аргументира понижаването с обяснението, че „американското правителство действа с по-малка решителност в сравнение с времето преди спасяването на банките, когато станат нестабилни“. Визира се най-вече пика на кризата през периода 2008-09 г., когато Вашингтон наля стотици милиарди долари в банковите, кредитните и ипотечните институции, за да предотврати колапс на финансовата система на страната. /БГНЕС /

• 103 години независима България

  От 22 септември 1908 година България вече не е васална на Османската империя държава. На този ден в църквата „Св. 40 мъченици“ в старата българска столица Велико Търново със специален манифест е обявена Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата цар на България. Отслужен е молебен за благоденствието на българската държава. Един акт, символизиращ продължението на Второто българско царство. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. И както всичко в българската история, и това събитие не минава без негласната благословия на външните „велики сили“. Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 година. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 година. Санстефански мирен договор. Берлинският договор определя Княжество България като васално на Османската империя, а Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Това спъва стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. В началото на ХХ век се установила благоприятна почва за решителни мерки за обявяване на независимостта на нашата държава. Великите сили имат по-наложителни дела за решаване – решението на Австро-Унгария да наруши Берлинският договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, поражда се спор за Мароко между Франция и Германия, а през лятото на 1908 г. е извършен младотурски реформистки преврат. На следващия ден след обявяване на Манифеста за българската независимост, на 23 септември 1908 г. Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909), Българско-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909). Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877-1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави. България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

  ––––––––––––-

  Манифест на княз Фердинанд за обявяване на независимостта на България

  Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България, пише в манифеста, с който обявява независимостта на България Фердинанд.

  По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.

  Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

  Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

  Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция. Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

  Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
  Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!

  ––––––––––––
  миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България, пише в манифеста, с който обявява независимостта на България Фердинанд.

  По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.

  Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

  Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

  Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция. Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

  Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
  Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!

• Музей на социализма

  

  Коментарът няма да е на политическа, а на културна тема, защото днес (19 септември – бел.ред.) има едно голямо културно събитие – открива се музеят на социалистическото изкуство. Най-после културната общественост дочака този празник, каза Бисера Йосифова по Националното радио и добави: „За да се осъществи такава идея за такъв музей на социалистическото изкуство, нужно е да има държавническа воля и ето, случи се. Отстоя се интересът и необходимостта от такъв музей”. Това не било музей на тоталитаризма, обиди се бившата заместничка на Божидар Абрашев, а на социалистическото изкуство, което щяло да бъде живо, докато имало социалистически идеи. Всичко това поражда у мен два въпроса: коя културна необходимост налага съществуването на музей на изкуството не на даден народ или епоха, не на творчески кръг или естетическо течение, а на идеологическа доктрина и защо тази доктрина е не някоя друга, а именно марксизмът? Да, именно доктрината на марксизма, защото социалистическите идеи са марксически. Тези, които не са марксически, са социалдемократически, но тяхното изкуство, доколкото имат обособено такова, няма да намери място в новия музей.

  Терминът „социалистическо изкуство” е един от класическите примери за оксиморон наред с „бяла чернота”, „смразяваща жега”, „буйна плешивина” и „научен комунизъм”. Понятията „социализъм” и „изкуство” са несъвместими, защото, както още Аристотел ясно го е формулирал, изкуството е отражение на действителността и човешките отношения. Колкото това отражение е по-адекватно, колкото повече естетическият свят е изображение на обективния, толкова повече изкуството има право да се нарича изкуство. Изкуството на социализма не изобразява нито обективния свят, нито истинските отношения между хората, нито техните истински духовни преживявания. То е измислено отражение на измисления свят и изродливите човешки отношения такива, каквито ги вижда марксизмът-ленинизмът или каквито на него му е изгодно да ги виждат хората. Произведенията на това „изкуство” са кухи чучела, създадени от „творци” със съмнителна интелигентност и объркани естетически критерии или от лицемерни нагаждачи, мъчещи се да спасят кариерите си там, където социалистическите идеи притежават и държавната власт. Социалистическото „изкуство” е процес, при който псевдотворци се изливат пред псевдопублика и сами не вярват в това, в което публиката се преструва, че вярва. Социалистическото „изкуство” е еманацията на зловредната марксическа идеология и на престъпното й посегателство срещу морала на трудовите хора. То прави хората нещастни, защото ги откъсва от истинските им ценности за сметка на болни илюзии. Това „изкуство” няма стойност, защото е неискрено – накратко казано: такова изкуство няма.

  Защо това „изкуство” не се разглежда като част от модернизма, а му се отделя специално внимание и му се правят тематични музеи? То също като модернизма би трябвало да е отражение на преосмислянето на ценностите в епохата на урбанизация и индустриализация от края на ХІХ и началото на ХХ век. Може би България, двукратната кандидатка за шестнайсета съветска република,   почита социалистическото „изкуство” поради същия сантимент, който я влече да празнува рождения ден на Тодор Живков. А може би социалистическото „изкуство” е толкова любимо на мнозина, защото то е изкуство на малкото съпротивление. То не възвисява простия човек до себе си, а слиза на неговото ниво, претендирайки, че въпреки всичко е възвишено. То е като чалгата. Но чалгата не изисква да си предан на идея, класа или партия. Чалгата е семпла, без претенции за безсмъртност и идеологическа правилност. Ако прибавиш тази претенция към нейната лесна смилаемост, ще получиш социалистическо „изкуство”.

  Питам се обаче, защо „държавническата воля” да се увековечи изкуството на социализма се прояви именно сега, когато България е уж интегрирана в Западната цивилизация и се управлява от уж дясно правителство? Защо не се създаде музей на комунизма и тоталитаризма, който да покаже безумието на идеологическия терор върху духовността, а се създаде музей на „социалистическото изкуство”, който да го прославя? Може би защото експонатите биха били едни и същи. И сега в центъра на експозицията са паметникът на Ленин и голямата петолъчка от партийния дом, но сега им се възхищаваме, защото са „изкуство”. А щом им се възхищаваме, ще ни е трудно да ги съдим, нали?… И ето тук коментарът от културен, рязко става отново политически: с прискърбие трябва да установим, че политическият избор у нас вече е сведен до две възможности, до това дали да се кланяме на паметника на съветската армия и на Бузлуджа или да посещаваме музея на социалистическото изкуство и родното място на Тодор Живков. Но, в крайна сметка, важното е да не спира да кипи културният живот. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

   

  Полезни (и приятни) връзки:

  Интервю на проф. Велислав Минеков

  Интересен паралел в блога ExtremeCentrePoint

  Колекция соц. изкуство на ЦК на БКП (в. „Капитал”)

   

   Иван Стамболов,

  Sulla.bg

• ДПС, Доган и неизбежното

  На Доган май ще му се наложи да се оттегли, но не когато той поиска, а когато грешките му са направили това оттегляне неизбежно

   

                                                                                                 Петко Бочаров,  в. „Новинар“

  Най-различни фактори влияят върху политическото поведение на етническите малцинства – численост на самото малцинство и дали то изобщо се смята за малцинство, процент от общия брой на населението, наследени предразсъдъци, симпатии и антипатии, религия, бит и култура, националистични амбиции, манталитет на лидерите и т.н. и т.н. Разнообразието е голямо.

  Едно е да речем положението на унгарците в Румъния, друго е на французите в Канада; едно е положението на баските в Испания, друго е на фламандците в Белгия; едно е положението на кюрдите в Турция (или в Ирак), друго е на италианците в Австрия. Тибетци в Китай, албанци в Македония и Сърбия, турци в Германия, чеченци в Русия. Цигани в повечето европейски страни и Русия, но като брой най-много в Румъния, а като процент от населението на първо място в България.

  Сега обаче ще говорим за нашенските турци. Можем с право да се гордеем, че съжителството ни с това малцинство на наша територия е било през годините истински толерантно и добронамерено. Както никъде другаде в бившата османска империя. Турски села до български села, турски семейства до български семейства в едно и също село, турски ученици и студенти в българските училища и университети, джамии до православните черкви.

  Забележителна картина на години наред етническа хармония в земи, съвсем доскоро владения на турската империя. И не само освободените от турското владичество българи са се отнасяли към съседите си турци като с равноправни на тях граждани, но и отношението на турците към съседите им българи е бивало същото.

  Даже, чувал съм, че в Балканската война през 1912 г., когато нашата армия тръгва на юг срещу султана, турците у нас са били важен източник на храна за войската. Знаели са на кого дават и са давали с готовност. Фактът, че в политическия жаргон на дипломати от цял свят фигурира вече като даденост понятието „български етнически модел“, е логично признание на неоспорвана от никого реалност.

  И така до деня, в който на другаря Тодор Живков му просветва идеята, че ако се зароди вътрешен проблем с достатъчен потенциал да се превърне в заплаха за националната сигурност, народът ще отклони вниманието си от плачевното състояние на Народната република. И ето ви го фамозният „възродителен процес“. Мислен, премислен и измислен.

  Смяна на турските имена, масово изселване, заграбване на имущество. Трагично и напълно съзнателно смразяване на многобройна етническа група с властта, с всичките наситени с емоции последици, пряко засягащи, отгоре на всичко, традиционната добронамереност към България на съседната ни регионална суперсила Турция.

  Естествено е, че при тези условия нямаше как да закъснее реакцията на засегнатите. Турското население, и това, което си остана в България, и което се изсели в Турция, се радикализира, движено от най-човешкото чувство за самосъхранение. И изостряйки отношението си към българите, етносът се сплоти и се организира.

  Така се появи „Движението“ за права и свободи, така се появи и водачът му Ахмед Доган, едно изучено и интелигентно, но бедно момче, надарено с качествата да е лидер. И ако искаме да сме честни, не можем да отречем изключително важния факт, че ако Доган беше се хлъзнал по пътя на албанците от Косово например, у нас можеше да избухне етнически конфликт с катастрофални последици за бъдещето ни изобщо.

  Той обаче не го направи, макар да обича да го намеква. И няма никакво значение защо не го направи. Според мен от чист прагматизъм, просто сега е милионер, а иначе кой знае каква щеше да е съдбата му. Така или иначе той може би наистина спаси страната ни от петата национална катастрофа.

  Но… Едно много важно „но“. От тук насетне и противно на вродената му политическа далновидност, започна едно след друго да се издънва.

  Защо започна грубо да греши? Ако днес ДПС е обект на недоверие и неприязън, причината е, че Доган, уж ненадминат политически хитрец, допусна народът с очите си да види как той и свитата му прегазват страшно деликатната за междуетническите отношения невидима червена линия – линията на мярката (или на common sense, както му викат англоезичните).

  А защо пък ние, българите, сякаш не забелязвахме, как „движението“ на Доган нарушава конституцията?

  Примиряваше се обществото, примиряваха се държавните и съдебните институции. Правова държава, ли? ДПС и до ден днешен е парекселанс етническа политическа партия и по този въпрос две мнения не може да има. Каквито и обяснения да се дават за противното, са вятър и мъгла. Сега мълчаливото примирение видимо изчезва. Със сбърканото си поведение като коалиционен партньор на царя, Доган непростимо провокира обществото. Защо му бе нужно!

  Народът знае (от тия неща той живо се интересува), че бедното едно време момче днес върти големи пари. Народът вижда и чува, че в пленарната зала на Народното събрание той благоволява да се появи само от дъжд на вятър и това, че не вземал депутатската си заплата логично води до въпроса „тогава откъде му идват парите“.

  И за тези неща хората също си затваряха очите. Но вече не. А откога не си затварят очите? От вечерта на незабравимия спектакъл пред най-многобройната тв аудитория на „Шоуто на Слави“.

  Ужасна грешка! Преуспелият политик показа образ на недаващ пет пари дерибей. С наглостта на своята „откровеност“ той демонстрира рядко виждано презрение към законността и гражданските ценности.

  Ще си позволя да цитирам един пасаж от мой коментар в „Око“ на БНТ от 8 ноември 1992 г., когато ДПС беше в парламента като трета сила.

  „Да държиш баланса в един двуполярен, силно политизиран парламент, при това в най-болезнения период от прехода на най-сервилния бивш сателит на болшевишка Москва, е гигантска отговорност. Да си играеш с баланса в такъв парламент, е все едно да играеш върху острието на бръснач. Малък си, ала си станал решаващ. В центъра на сцената си, върху теб са лъчите на прожекторите, всяко твое движение се следи и анализира.
  
  Здравословно ли е да афишираш чак дотолкова ролята си? Не знаеш ли, че съседът ти българин гледа с подозрение всеки, който му се прави на много велик? И на по-хитър. Ако си умен, в което вече се съмнявам, ще застанеш твърдо до един съюзник. И ако има нещо да кажеш, ще си претегляш сто пъти думите. Ти си с българско гражданство, но на всекиго казваш, че самосъзнанието ти е турско. Затова, ако си умен, в което вече се съмнявам, няма да даваш рецепти за бъдещето на България и да приказваш глупости за „син фашизъм“, за „завои“ и „шутове“.Това е преди 19 години. Държейки баланса в Народното събрание, ДПС гласува против вота на доверие, който министър-председателят Филип Димитров поиска. Така свали кабинета на СДС и стана пръв приятел на БСП, която пък спечели предсрочните избори с пълно мнозинство.

  Вместо да предразполагаш към добри чувства и приятелство, провокираш съседа си българин. И съвсем логична и нормална е реакцията му да те гледа изпод вежди и да пита: „Кой е този, че иска да командва държавата?“

  Когато народният гняв свали управлението на Жан Виденов, вместо да го подкара по-скромно, Доган превърна Кърджали в своя лична крепост, където не се говори български, обгради се с „обръч от фирми“, писа се геодезист, за да лапне милион и половина лева „хонорар“ за „Цанков камък“, построи сарай в Бояна с незаконна ограда и прословутото незаконно барбекю, и като капак на всичко се изцепи в Шоуто на Слави с декларацията, че той държи парите на държавата и той решава на кого колко да даде.

  Великолепна атестация за Тройната коалиция със Станишев и царя, който пък си прибра дворците и горите и всичко друго престана да го интересува.

  Много ми е забавно, когато някои се чудят защо новородената политическа партия ГЕРБ помете опонентите си и спечели властта. Ами, че при цялата тая грозна картина, победата на Бойко Борисов над „статуквото на прехода“ (с Доган като негов личен експонат), беше най-закономерното развитие.

  И още нещо: Ако доскоро законът по един начин уреждаше двойното гражданство, днес вече е друго. Свършено е със стария порочен начин на гласуване. За ДПС това означава представителен костюм по мярка.

  С една дума от радикално, умно и смело преосмисляне се нуждае ДПС. Това може и трябва да го направи младият турски елит – няма кой друг.

  А самата ДПС разбира ли тази повеля на времето? Убеден съм, че ако има някой, който да не я разбира, това е самият Ахмед Доган. Очевидно той не разбира и друго – че днес тези, които управляват България, не са като ония, които я управляваха до изборите през 2009 г.

  Този факт българинът започва май да го разбира, постепенно и леко не вярвайки на очите си. Но Доган не е обикновен гражданин, ако продължава да загърбва реалностите и не вижда какво става наоколо, или по-точно ако се прави, че не вижда, много скоро партията му ще се измени неузнаваемо, а самият той ще трябва да търси удобен пристан в науката.

  Впрочем нали веднъж каза, че се подготвя за такова оттегляне. Е, сега то май ще му се наложи, но не когато той е поискал, а когато грешките му са го направили неизбежно.

• Съкровище за над 1.5 млн. евро лежи край Свищов

  Откритото миналата седмица край Свищов съкровище от златни накити и бронзови предмети е с изключителна художествена, историческа и научна стойност, която по експертни оценки надвишава 1.5 млн. евро. Това съобщи на пресконференция в крайдунавския град доц. Павлина Владкова от Регионалния исторически музей във Велико Търново.

  На находката случайно попаднал местният жител Росен Тодоров, който предал съкровището на Градския исторически музей в Свищов. За своя патриотичен жест днес той получи официална благодарност от градските власти и грамота за най-големия дарител на музея, който се помещава в родната къща на писателя Алеко Константинов, предаде БТА.

  След лабораторни анализи и оценката на експерти е установено, че колективната находка се датира от 2000 г. пр.Хр. От общо 20 предмета – 7 са златните торкви, гривна и апликации с общо тегло 266.5 гр. Стойността на златото, което е с примеси на сребро се изчислява между 18 и 21 карата. Най-голяма по размер и карати е златна спираловидна гривна, поставяна над лакътя на ръката – 68 гр. и 21 карата. Не по-малко ценни находки от съкровището са 3 бронзови брадви и 3 секача.

  Според специалистите находките са от късната бронзова епоха и дават ценна информация за навлизането на технологиите за производство на оръдия на труда и оръжия от бронз, които заменят изделията от каменната ера.

   

  Източник:  Actualno.com

• Кунева с номер 1, Плевнелиев – 2, Калфин – 8

  Кандидат-президентската двойка на БСП Ивайло Калфин – Стефан Данаилов ще участва в президентската надпревара с номер 8 в бюлетината. Двойката на управляващата партия ГЕРБ: Росен Плевнелиев – Маргарита Попова, ще участва в президентските избори под номер 2 в бюлетината, а двойката – Меглена Кунева и Любомир Христов, издигната от инициативен комитет, спечелиха първото място на бюлетината.

  Жребий в ЦИК определи номерата за бюлетината в президентския вот.

  Кандидатите за президент и вицепрезидент от Партия за хората от народа ще се състезават на вота под номер 15 в бюлетината.

  Кандидат-президентската двойка на СДС, подкрепена и от други десни партии – Румен Христов Емануил Йорданов получиха номер 4 на бюлетината.

  Първата кандидат-президентска двойка, която бе изтеглена в жребия за номера на бюлетините в предстоящите избори за президент, бе Алексей Петров – Николай Георгиев.

  Номерът на бюлетината, с който ще участват РЗС, е 14. ПП БЗНС ще участва под номер 13, ПП „Другата България“ – получи номер 10. ПП „Национално движение „Единство“ ще участва под номер 3 в бюлетината. ДПС получиха номер 7 в бюлетината, въпреки че нямат кандидатпрезидентска двойка. ДСБ, които заявиха, че подкрепят кандидатурата на СДС за президент и вицепрезидент Румен Христов и Емануил Йорданов, получиха 11 номер в бюлетината.

  Партия „Атака“ с кандидат-президентската двойка Волен Сидеров – Павел Шопов взеха номер 9.

  С номер 6 ще се състезават „Национален фронт за спасение на България“. Единна народна партия с кандидат за президент Мария Капон получиха номер 5.

   

  Източник:  в. „Сега“

• Рекордно ниско доверие към парламента

  Парламентът има безпрецедентно слабо доверие от 5%, показва най-новото проучване на агенция „Алфа рисърч”, направено между 8 и 15 септември сред 1040 души. Това доверие е най-ниската точка, измерена през 15-те години, през които „Алфа рисърч“ провежда политически мониторинг на обществените нагласи, коментира Боряна Димитрова, цитирана от bTV.

  Според нея макар ниското доверие към парламента да не е от вчера, сегашната стойност е своеобразна критична точка. Въпреки спада на положителните оценки обаче премиерът Бойко Борисов продължава да се ползва с най-висока подкрепа от 30%.

  На второ място, с 16 на сто доверие, е лидерът на БСП Сергей Станишев. Всички останали политически лидери имат между 6 и 7 на сто доверие.

  Краят на мандата на сегашния президент Георги Първанов е белязан от противоречиви оценки – 28 на сто положителни, 27 на сто – отрицателни, а 45 на сто – неутрални, като той запазва тези си позиции без промяна от началото на годината, коментират социолозите.

  Отношението към правителството продължава да е доминирано от отрицателни оценки – 36 на сто срещу 20 процента, но няма съществена промяна в сравнение с началото на лятото. Крайните отрицателни оценки леко намаляват за сметка на неутралните.

  Управлението може да разчита на около 25 на сто стабилни симпатизанти.

  След излизането от кабинета на най-рейтинговия министър Росен Плевнелиев общественото мнение не откроява свой фаворит. Начело, според условния индекс на агенцията за дейността на министрите, е Николай Младенов, следван от Мирослав Найденов, а към Цветан Цветанов отношението е силно противоречиво и той е на трета позиция.

  Данните показват, че ако парламентарните избори бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 25.7% от анкетираните, за БСП – 16%, за ДПС – 6.8%, за Синята коалиция – 3.9%, за „Атака“ – 3.8 %, а за РЗС – 1.2 %.

   

  Източник:  Оbshtestven.pogled.info

• Митко Станков поднесе сензация – откри на търг в Ню Йорк златна монета на кан Аспарух

  Иван Бакалов,  е-vestnik

  

  Подражателна монета на солида на император Константин Погонат, вероятно сечена от хан Аспарух, със знаци на български владетел. Снимка: от каталога на CNG

  

  Преди ден e-vestnik обеща сензация от живеещия във Виена нумизмат Митко Станков. Ето я – на търг в Ню Йорк на 14 септември тази година е извадена рядка златна монета, от т. нар. варварски подражания на византийски солиди, която е идентифицирана от Станков като монета на българския хан Аспарух и е купена от него по интернет.
  

  Това е историческа сензация, до момента се смята, че българското монетосечене започва при цар Иван Асен Втори. И на учениците в началното училище у нас е обяснено, че по времето на хан Аспарух не са сечени монети, защото в държавата е преобладавало натурално стопанство и за разплащанията са били достатъчни налични византийски монети.
  Затова, когато от Виена се обади Митко Станков да каже, че е открил и купил на търг в Ню Йорк монета на Аспарух, това изглеждаше невероятно. От e-vestnik съобщихме сензацията на нумизмати, които първоначално също проявиха недоверие. Но, след като видяха снимките от каталога на търга и обясненията на Станков, те реагираха по друг начин (коментари от нумизмати публикуваме отделно).
  Живеещият във Виена експерт Митко Станков, от години е обвиняван от  българските ченгета, че ръководи мафия за износ на културни ценности от България (виж за него повече тук). Противно на разпространяваните твърдения за Станков у нас, на Запад той е консултант на някои от най-големите аукционни къщи, за оценки и експертизи го търсят колекционери и търгове от цял свят. У нас някои нумизмати го смятат за най-големия български експерт в тази област.
  Станков е забелязал монетата в каталога на търга на CNG – Classical Numismatic Group Inc. (виж тук)
  Тъй като наистина става дума за сензационно разкритие и твърдение, мнозина ще се усъмнят, дали един колекционер просто не иска да вдигне шум около притежавана от него монета, затова първите въпроси са към него.

  Митко Станков: Нека излязат смелчаци, да кажат, че не е вярно

  – В каталога на търга монетата беше ли представена като принадлежаща на българския владетел Аспарух?

  – Не. Специалистите (нумизматите) от CNG я бяха определили като монета на неизвестно германско племе, но бяха я датирали най-общо в VI-VII век. В описанието се казва, че представлява имитация на солид на византийския император Константин IV Погонат.

  – Защо твърдите тогава, че принадлежи на Аспарух? В такива известни аукционни къщи работят най-добрите учени и нумизмати. Възможно ли е да са допуснали грешка, неправилно да идентифицират монетата? Не мислите ли, че вие може да грешите?

  – Тук не става въпрос за грешка . Те не са я „познали“, поради обстоятелството, че в периферията на Византия (Източно римската империя, както е редно да се нарича ), от това време са известни на науката различни т. н.„варварски имитации“ на официалните емисии златни монети. Някои от тези имитации са сечени в провинциални монетни ателиета . Те се отличават по различния стил на изображенията , непълните си, а понякога и погрешни надписи, по-малка тежина от стандартната или с понижено съдържание на злато. Но има и такива, които се приписват на на различни „варварски“ племена- лангобарди, хуни, ломбарди , остроготи и други. Поради „варварския“ стил на монетата и „безсмисления“ надпис, нумизматите от CNG са решили, че най-вероятен издател е именно „неизвестно германско племе“.

  – Добре. Противопоставяте се на тяхното становище, твърдите, че монетата е сечена именно от хан Аспарух. Така малко излиза, че пренебрегвате мнението на едни от най-големите нумизмати, с цел да „обогатите“ доказателствата за историята на българската държава?

  – Аз имах на разположение достатъчно време, за да анализирам и обмисля всичко, което би подкрепило или би отхвърлило твърдението ми, че монетата от аукционния каталог на CNG е сечена не от друг владетел, а именно от кан Аспарух.
  За пръв път видях тази монета преди повече от осем години. Показа ми я човек, който имаше и други монети. Обясни ми, че са намерени в Добруджа. Какво ли не му предлагах, за да ми я продаде, но не се споразумяхме .
  След време я видях в аукционен каталог на „Фрийман и Сиър” (Freeman & Sear 10, 11 February 2004 г.), под номер 511. За съжаление това стана след като търгът вече беше минал. И там тя беше описана, както сега в каталога на CNG – неизвестно германско племе. Опитах да науча кой е щастливият купувач, но както всички колеги от бранша, така и Freeman & Sear отказаха да издадат своя клиент. За мое щастие, преди около два месеца получих аукционния каталог номер 88 на CNG и видях, че същата монета отново се предлага за продажба. Оценката на монетата беше 1500 долара. Чаках търпеливо до датата на търга. В последните секунди изпратих по електронен път моето предложение – бях написал една значително по-висока цифра. Спечелих монетата за 3750 долара.

  – Какво доказва, че е на хан Аспарух?

  – Ето първия аргумент: местонамиране – Добруджа. През седми век там няма германски племена. Добруджа се намира в границите на държавата на кан Аспарух. Дори и да нямаше никакви надписи, една хипотеза за квалифицирането й като българска не би била по-малко логична , отколкото като германска.

  Втори аргумент: На реверса (опакото) на монетата ясно се четат буквите С, А, N и V . На аверса (лицевата страна) – буквата А, монограм и V. Моето четене на надписа като цяло (опако и лице) е CAN CV A(SPAR)V. = ASPARV(H) . На известния златен медальон на кан Омуртаг надписът е CANE SYBHГI WMORTAГ. Васил Златарски казва: От официалните надписи на гръцки език, дошли до нас от езическо време, ние узнаваме, че така е изписана титлата на българските канове на известните каменни надписи, носещи техните имена.

  Трети аргумент: Солидите (златните монети) на византийския император Константин IV Погонат (668-685 г.), които са прототип за монетата от аукциона, са сечени в периода 674-681 г. След 681 г. този тип никога повече не се произвежда в монетарниците на империята. Науката нумизматика го е доказала по безспорен начин, но не е тук мястото да го коментирам. Това е гарантирано. Следователно „суверенът“, който е сякъл „имитациите“ е бил съвременник на този източно римски владетел. Както коментира византийският хронист Теофан: В невъзможност да се противопостави на българите, император Константин IV “сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък, за срам на ромеите”. Чудно било този (т. е. императорът), “който направил свои данъкоплатци всички, на изток и на запад, на север и на юг, да бъде победен от този мръсен и новопоявил се народ”. Според историците мирният договор между Източната римска империя и българският владетел бил сключен през лятото на 681 г. С този акт Византия санкционирала едно незапомнено поражение и за пръв път признала възникването на една нова държава – България.
  Това е и дата на отсичане на златните солиди на кан Аспарух. Сеченето на солидите на кан Аспарух е започнало веднага след сключването на мирния договор през лятото на 681 г. Качеството на металното съдържание е чисто злато. Тежината й отговаря на тегловния стандарт и нормите на съвременните византийски монети (на Източната Римска империя) . Новооткритата монета е безпрецедентна научна сензация.
  Ще спомена и няколко други, вече известни паметници, които имат някои съществени общи елементи с новооткритата златна монета:
  1. Оловният печат на кан и цезар Тервел . На лицевата страна Тервел е представен по същият начин , както и неговия баща кан Аспарух.
  2. Златният медальон с образа хан/кан Омуртаг, намерен във Велико Търново , на който се чете надпис :CANE SYBHГI WMORTAГ. Титлата е както при златния солид на кан Аспарух.
  Ако на мен самия ми бяха казали преди години, че има монета на хан Аспарух, щях да се изсмея. Но, ето, тя е факт.

  – Скептици у нас ще кажат, че искате да вдигнете цената на притежавана от вас монета?

  – Да, искам да я направя 100 милиона, ама няма луди да платят толкова (афектирано). За мен е гордост, че съм разкрил такъв исторически факт и документ. За това се обаждам да съобщя. Стефка Костадинова е скочила 2 метра и нещо, аз съм скочил 5 метра, ако трябва да сравняваме. За мен това е постижение. Аз го заявявам открито, от мое име.

  – Не се притеснявате, че много хора, ще помислят, че е фалшификат?

  – Не е ли достатъчно, че най-големият специалист, който се казва Дейвид Сиърс, я е продал тази монета веднъж през 2004 г.? Сега друг авторитетен търг я продава отново. Нека кажат българските авторитети проф. Юрукова и т. н. дали е автентична. Който иска по света нека застане срещу това мое твърдение. Нека излязат смелчаци, да кажат, че не е вярно. Това, не че аз го казвам, но е излязло като автентично от световни авторитети. Нека някой каже „Такова животно нема”.

  – Съвременни методи анализ могат ли да докажат, ако това е фалшификат?

  – Аз се отказвам да дискутирам. Който желае да вади обратни тези. Има лаборатории, който иска да проверява, аз не желая да налагам моето становище. Аз трябваше да го публикувам това в едно западно научно списание и толкова. Въобще не трябваше да споменавам, защото в тази пропаднала държава ще кажат, че „такова животно нема”.
  Аз съм експерт в нумизматиката, произнасям присъда. Това е.

  Описание на монетата от Митко Станков:

  Златен солид с тежина 4,21 гр., 18 мм, разположение на лицевия спрямо опаковия печт 1 часа. На аверса (лицевата страна ) на монетата е представен бюст на мъж с къса брада насреща (в анфас), облечен в ризница и с шлем с гребен и перлена диадема на главата, държащ копие на дясното си рамо. В полето вляво от бюста е разположена голяма буква А, а вдясно монограм и буква V. Над буквата А се виждат двата края на лентата (връзките) на диадемата.
  На реверса (опаковата страна) на монетата е представен висок кръст на четири стъпала, от двете страни на който стоят две стилизирани човешки фигури, облечени в тоги и въоръжени с мечове (саби). В полето вдясно е разположена латинската буква С (негативно) и под нея буквата V, вляво буквата А, а под кръста буквата N (негативно).

  В допълнение от e-vestnik:

  CNG е международна компания със седалище в Лондон, която прави търгове там и в Ню Йорк. За нея работят най-големите експерти по нумизматика и антично изкуство, особено византийско. На техен търг е малко вероятно да се появи фалшификат. CNG работи с лаборатория с най-високотехнологични методи за анализ – химически и др., към която се обръщат за проверка на експонати музеи от цял свят. С новите методи на изследване в последните години времето на фалшификаторите на монети приключи (поне за по-ценните – все още вървят по-евтини ментета, за които не си струва да се прави анализ).
  В описанието на историята на монетата в самия търг6 се казва, че е продадена преди 7 години – през 2004 г. на друг авторитетен аукцион в Европа „Фрийман и Сиър” (Freeman & Sear 10 (11 February 2004), lot 511), на който също е малко вероятно да се продаде фалшификат. И тогава монетата е била купена за цена около 1000 долара, също без да се разбере точният й произход.

  Сред нумизматите са добре известни т. нар. подражателски монети, които са секли племена и владетели в периферията на древна Гърция, на Римската империя и др. Този вид монети са имитация на монети на империята или на някой град държава (например Тасоска тетрадрахма), но с по-груби, наивистични изображение. Спазени са някои основни елементи от оригиналната монета, но със символи и белези на владетеля, който сече подражателската монета.
  Известни са такива подражания на гръцки и римски монети, сечени от тракийски владетели. Известни са подражания и на византийски солиди, каквато именно се явява монетата на хан Аспарух. Тя е подражателство именно на солид на император Костантин IV Погонат, който царува по това време. Тя е описана в търга със забележка „изключително рядка”, но приписана на неизвестно германско племе.

  След като самите организатори на два авторитетни търга и тези, които са предложили монетата, не са разбрали каква точно е тя, това намалява вероятността за фалшификат.

  От e-vestnik се обърнахме към двама от най-добрите експерти в нумизматиката за коментар. И двамата на „първо четене”, след като видяха снимките и описанията, приеха, че е възможна такава сензация. Господин Жеков, който е експерт по средновековни монети, каза, че няма съмнение, че монетата е автентична и по символите може да се направи извод, че е на хан Аспарух.

  Още обяснения и исторически бележки от Станков и първи коментари на нумизматите Господин Жеков и Ставри Топалов.

  В следващите редове има допълнителен коментар и исторически бележки за откритата от Митко Станков монета, за която той твърди, че е на хан Аспарух, плюс коментари на двама нумизмати по-долу.

  Митко Станков: На гърба има извити мечове, типични за прабългарите

  „Император Константин Погонат е изплатил на Аспарух определено количество злато, при признаването на държавата България – оставя го да пази северните граници на империята и плаща за това.

  След подписване на мира между Погонат и Аспарух, Византия се задължава да изплаща трибут (данък) на България. През цялото време Византия му плаща, дори и по-късно, след него, количества злато. Има факт, че Византия е плащала на един ранноислямски владетел дневно по 1000 златни солида, – 365 000 солида годишно – да поддържа армия и строи крепости, за да пази южната граница. По същия начин плаща и на Аспарух, парите за българите са били предназначени да пазят границите на империята от Север. Хронист Свида пише:„Юстиниян Ринотмет особено разбогатя Тервел (б. р. – сина на Аспарух), архонат на българите.”

  Намерената имитация на византийска монета взима прототипа, дизайна на византийските златни солиди – това е основна сметна единица в империята, тежи 4,45 г. това е стандартът. Тази монета (б. р. – на хан Аспарух) е малко по-лека от стандарта, но 60% от монетите на Константин Погонат са също малко по-леки от стандарта.
  Той подписва договор с Аспарух лятото на 681 година. Знаем, че същата година е прекратено сеченето на този вид монети – тип солиди, с точно този дизайн.

  На солидите на Константин IV Погонат има кръст, поставен на 3 стъпала, които символизират Голгота, онова, което изглежда като четвърто стъпало е основаната на кръста. При българската монета имитация има 4 стъпала. В случая българската монета се явява самостоятелен тип, защото има пояснителен надпис – не копира надписа на византийската монета, а има нов надпис, който е уникален, само за тази монета, който надпис аз разчитам – „Канес ювиги Аспарух”. Хан или кан се пише с латинската буква С. По същия начин е написан хан (кан) и на известния златен медальон на кан Омуртаг, намерен при разкопки във Велико Търново. В науката има спор, дали се казва хан или кан, има тези и за едното, и за другото. Но са приети двата варианта. В случая златният медальон на Омуртаг и монетата на Аспарух потвърждават, че трябва да се чете кан.

  Има дискусия, дали е Аспарух или Исперих. Тук се вижда, че е Аспарух. В именника на българските ханове е записан като Исперих, и в науката казват, че на старобългарски се произнасяло между а и и, но това са лингвистични заключения, никой не знае как са говорили точно. Изписването на гръцки е с буквата А – Аспарух. Кан сюбиги.
  Има някои детайли, които го отличават на лицевата страна, където е изобразен владетеля – на лявото му рамо при византийските монети има щит с конник, а тук няма, а има някакви щрихи, които трябва да се обясняват тепърва.
  На византийските монети на гърба двамата братя на Погонат държат по едно кълбо с кръст, това е символ на държавната власт, разделят с него държавната власт, съуправители са. А на българската монета двамата владетели са представени с дълги мечове от дясната страна на всеки има дълъг меч, извит като сабя, каквито са типичните мечове на българите по това време.

  Предполагаемата гробница на Кубрат в Украйна е намерен такъв извит меч. Колекционерът Васил Божков подари такъв на Националния исторически музей. Това са типичните леко извити мечове на гърба на монетата на всеки отдясно има по един такъв меч.

  Някои хора ще се зарадват много – има научни трудове, че българите са били християни преди Борис. Още преди покръстването във фамилиите на българските владетели, е имало християни – това факт, има го в историческите извори. Във виенския Музей на история на изкуството има златни съдове, изкопани от село в Румъния, тогава австроунгарска територия, на които има имена на български боили, велможи, и надписите започват с кръст, което показва, че и преди покръстването в 864 г. е имало християни и е употребяван кръстният знак.
  Кръстът е по средата, на 4 стъпала, от двете страни са две човешки фигури с мечове, ако се прави паралел с византийските монети, те са съуправители с Аспарух, може да са негови братя или негови синове.
  Трябва тепърва да се изследва, защото няма историческа информация. Тази монета носи за пръв път такава информация. Трябва да търсим обяснение на това.

  Дори да нямаше никакви надписи, два основни факта – емитирани са монети, чието сечене е прекратено 681 година, втори – че произхождат от Добруджа, а там няма на стотици километри друго държавно образувание, освен България. Имайки предвид, че точно по това време е Аспарух, монетите трябваше да се признаят на Аспарух.
  Монетите на остроготите (в днешна Италия, около Равена, Рим) – имитирали солиди на римските императори, но на тях няма никакви символи или надписи, които да посочват кой е владетелят. Но се признават безспорно.

  При монетите на Аспарух няма помен от надписи на Константин IV Погонат, а само негови надписи, достатъчно богати, ясни, и с име, и титла. Накрая на надписа, който е имитиран и на база на тази буква А.
  От моя страна това е предварително съобщение, в моята научна публикация всичко ще бъде подробно, с всички аргументи за и против твърдението, че монетите принадлежат на кан Аспарух.

  Господи Жеков, нумизмат: Това е истинска монета

  Господин Жеков е експерт по средновековни монети от Софийското нумизматично дружество, автор на 6 книги за за римското провинциално монетосечене и на изданието „Български сревновековни монети 12-14 век”:

  Няма никакво съмнение за съвременен фалшификат. Това е истинска монета. Има много подобни случаи с т. нар. варварски подражания на гръцки, римски и др. монети. Но в случая вече не е подражателна монета, която да е с цел измама, да прилича по външен вид, а има белези да бъде подражателна, но с име, което да я отличава от първообраза. Не е измамна, а чисто нов тип монета. За конкретния случай – монетите на Константин IV Погонат са сечени на много места, интересно при него е, че същата монета се сече и в Италия, на остров Сицилия, в Сиракуза. Като ги наредиш една до друга, колкото по-далеч от Константинопол е сечена ,толкова по.-грозна, небрежна и неука става. Дори да я погледнем като монета провинциално сечена от самия император Константин, да обслужва крайните селища на империята, пак има място в монетосеченето. А тя всъщност си остава подражателна, но за нас специално е ценна с това, че по това време единствен съсед на Константин Погонат е прабългарското племе на Аспарух. И понеже има следи от надпис, разкривени, грозни, но буквите може да се коментират като кан, а защо не и като самия Аспарух. Но е от епохата му. И понеже има следи от букви, можем да приемем, че и самият той се е помъчил да създаде собствена монета. Тия неща съвпадат чудесно – епохата с Аспарух, начина на сечене на монети. Защо да не е той?
  Нещо друго – такова явление не е уникално специално за нас – във Франция и другаде такива владетели секат подражателни монети и по същия начин си слагат имената върху тях. Не имитативно, а подражателно, което ги прави уникални.
  Тази година за създаване на българска държава – 681 г., която сме приели, има договор – победа на Аспарух над Константин IV. Не е исторически доказано, че е имало битка. По-скоро има договор с цел българите да пазят северните граници на империята от аварите, аланите и др. варвари.
  Датировката на монетата съвпада напълно с този момент и със световните практики по това време.
  Синът на Аспарух, хан Тервел, има оловен печат, за който няма съмнения, че негов. На този печат владетеля е изобразен по същия начин, както на златната монета. И последно – тази златна пластина, с образа на Омуртаг, също съществува, за която няма съмнение, че е автентична, може да се приеме в поредицата на златните монети преди приемането на християнството.
  Никой нищо не може да оспори от тези неща. Няма написано черно на бяло с много букви хан Аспарух, но по символите може да се направи този извод, че е негова монета.

  Д-р Ставри Топалов, нумизмат: Мога да приема съществуването на тази монета, но трябват някои изследвания

  Ставри Топалов е д-р по археология, експерт по антична нумизматика към Софийското нумизматично дружество, автор на над 10 книги по антично монетосечене по българските земи:

  Не се смятам за специалист по средновековна нумизматика, особено византийска, не е редно да правя оценка за тази монета. Но съм разглеждал варваризирани късноримски и византийски монети, с огледални надписи, безсмислени символи, схематични изображения, и не съм се замислял, че е възможно по това време да бъдат имитирани монети от първия български владетел.
  Мога да приема съществуването на такава монета, но трябва човек да я държи в ръка и да се направят някои изследвания, за да се установи автентичността.
  Ако тази монета е автентична, трябва да е отсечена за да ознаменува признаването на Аспарух от Византия. Вероятно целта е била новият български владетел да покаже престижна позиция. Доколкото знам, по това време само византийските императори в Европа имат право да секат златни монети.
  Има тракийски подражателни монети (варваризирани), сечени от тракийски владетели като Спаратес и Котис, които също имат схематични избражения, които копират монети на Лизимах, на типа монети тетрадрахми на Тасос, втори период.
  Има и гръцки, и римски подражателни монети на тракийски племена, със схематични изображения, сбъркани огледални надписи, надписи, предадени само с черти и точки. с букви безсмислица, правени от неопитни гравьори, отсичат ги там, където някои племена имат недостиг на монети. На някои от тях има изображение, копирано от гръцка или римска монета, не се разбира кой е владетеля, но се разбира епохата и по местонамирането се разбира кои са тези племена.
  Подражателни монети на Лизимах се намират по поречието на Камчия до Одесос (Варна) включително (3 век пр. н. е.). По-късни подражателски на тракийски племена се намират по долното течение на Струма и Места – т. нар. имитации Стримон, с изобразена глава на речния бог Стримон, а отзад тризъбец с безсмислени надписи (1 в. пр. н. е.).
  Много характерно за района е имитативното монетосечене, с начало от края на 5 в. пр. н. е. и основно от 3 век пр. н. е. до 1 век от н. е., финала на тракийското монетосечене. След това преминава в римско имитативно монетосечене и имитативно на византийските монети. Затова не е толкова неочаквана появата на аспарухова монета. Има традиции в тези земи на римско и византийско подражателно монетосечене.

• Борисов: „Ако продължавате да ме дразните, ще подпиша на инат за шистовия газ“!

  В неделя, на 18 септември, министър-председателят Бойко Борисов отиде в град Добрич, за да открие обновена пешеходна зона с цяла делегация! Събралите се граждани носеха плакати с протестни надписи срещу проучванията и добива на шистов газ, за което бе подписан договор от правителството с „Шеврон”.

  Явно ненаучен да се държи прилично с домакините при гостуване, премиерът избухна и се закани на протестиращите: „Нищо няма да се случи, ако не ме дразните“, обърна се министър-председателят към гражданите. – Той припомни, че вече е имал разговори по темата за шистовия газ в София, на която са присъствали още двама негови министри. По време на тези разговори всичко е било обяснено и са били посочени гаранции за безопасност. – „На тези, които издигат плакати, искам да им кажа, че продължават да изпълняват партийна повеля на някой. – обърна се към протестиращите премиерът Борисов. „Ако това продължава, ще подпишем на инат“, закани се той, нещо, което няма аналог нито в българската, а още по-малко в европейската практика на поведение по време на срещи на управляващи с население.

  Новината за това безпрецедентно поведение на Бойко Борисов бе излъчена във всички централни новинарски емисии вечерта на 18 септември.

  Не е ясно какво има пред вид премиерът, че ще подпише или не. В средата на юни  правителството вече разреши на „Шеврон“ да прави проучвания за добив на шистов газ край Нови пазар.

  От друга страна, известно е, че в някои европейски държави вече забраниха проучванията и добива на шистов газ като силно замърсяваща природата технология.

  Замърсяват се почвата, водата, и местата в районите на проучванията и добива стават негодни за живеене, тъй като застрашават населението с отравяне и злокачествени заболявания!

  Това са резултатите от технологията по проучване и добив на шистов газ и тази констатация не е вероятна и констатирана и доказана категорично.

  Тогава за какви гаранции за безопасност говори Бойко Борисов на протестиращите граждани на Добрич, които не желаят да им отравят земята, водата и обричат здравето им на тежки болести! Хората, живеещи в районите, където трябва да проучва „Шеврон” не искат да се изселват! Такива гаранции – НЯ-МА!

  Независимо от бръщолевенията на министър Трайчо Трайков в парламента и уверенията на платени „учени” на кръгли маси по темата!

  За сведение на премиера Борисов ще кажа, че проучванията бяха разрешени без оценка на процеса за въздействие на околната среда. Защо?

  Защо заради някакъв американски каприз Борисов като премиер подписа на 16 юни 2011 г. договора за проучване с „Шеврон”?

  На какво разчита – заслужава ли си заради някакво краткотрайно американско благоволение да предаде интересите на хората от районите, където „Шеврон” ще трови почва, вода и население?

  На какво разчита Борисов – на ненаказуемост от щетите, които ще причини това негово решение?

  По този повод ще припомня на Борисов следното:

  • В САЩ има много заведени дела от граждани засегнати от проблема. За тях това е непрекъсната борба с големите компании. В много страни по света, извличането на шистов газ е забранено със закон. Последно това се случи във Франция.
  • Има солидни доказателства, че методът за проучване и добив на шистов газ, а именно, така нареченият „хидравличен удар”, е изключително пагубен за природата и замърсява с отровни химикали подпочвените води. За „хидравличния удар” се използват пясък и вода, смесена с най-различни химикали. Фирмите, добиващи шистов газ, крият какви са използваните химикали, като се позовават на търговска тайна. Специалисти от САЩ са направили анализ на такава вода и много от установените химикали в нея са се оказали изключително токсични за човека.
  • Голяма част от хората в България не са информирани как се добива шистов газ и на това разчита правителството на Борисов.

  Ще си позволя съвсем кратко да опиша метода на проучване и добив на шистов газ:

  1. Пробива се в шистовите скали на дълбочина от 2.5 – 4 км.

  2. Под налягане (хидравличен удар) се изливат в шахтата милиони тонове вода, смесена със силно токсични химикали и пясък.

  3. Скалите се напукват от налягането, химикалите и газа, които се намират в тях, започват да излизат от пукнатините /пясъкът се използва, за да държи пукнатините отворени през това време/.

  4. Докато газът се събира по този метод, една част от него, заедно с токсичните химикали, отиват директно в атмосферата и въздуха.

  5. Половината от сместа (вода, пясък, химикали), използвана в шахтата, остава долу в почвата, като замърсява нея и подпочвените води.

  6. Другата половина от отпадъчните води се извлича в цистерни и се изсипва ”на определено място” от компанията. Къде според вас ще е това място? /говорим за милиони тонове замърсена с химикали вода!/.

  7. В резултат на този добив, почвата и водите стават негодни за употреба, а районите, в които се добива шистовия газ, постепенно се обезлюдяват и превръщат в пустини.

  Какви са екологичните и здравните рискове от добива на шистов газ?

  Рисковете са в няколко посоки:

  • Губи се безвъзвратно обработваема земя, а такъв ще е случаят в България. Поради технологични изисквания, сондите са толкова нагъсто, че теренът на добива става като лунен пейзаж и не може да се използва за нищо друго по време на добива или след него.
  • Замърсяване на подпочвените водоносни пластове, използвани за питейни цели. Това е установен факт при добива на шистов газ в САЩ, където има химически замърсявания и навлизане директно на газ в канализацията за питейните води. Ако този риск се получи у нас (в региона се използват и кладенци) това ще е катастрофа.
  • Изчерпване на водните запаси заради добива, при който се използват големи количества вода, която се замърсява и не може да се пречисти напълно.

  Щатската Агенция за околна среда (US EPA) в писмо изброява какви замърсители могат да се очакват – над 40 (вкл. тежки метали, бензин, азотни съединения, алфа и бета-радиоактивност, стронций-90, радий).

  Методът хидравличен удар включва вкарването на вода и химикали на 2,5 км дълбочина под земята! Самият удар е като малко земетресение и огромният натиск разцепва скалата и освобождава газа. За са се „постигне” удар, има необходимост от пробивна течност – смес от над 596 отровни химикала – инхибитори на корозия, сгъстители, киселини, биоциди, изсушаващи елементи, желиращи елементи, въпреки че проучвателите твърдят невинно „Вкарваме малко вода!”

  Всеки пробив изисква от един до седем милиона галона вода, една шахта може да се използва до 18 пъти, но при всяко ново ползване се вкарват още от един до седем милиона галона вода!

  И всички тези използвани галони вече съдържат вода с 596 силно токсични, отровни елемента!

  Без вода – няма живот, но да смесваш вода, за да я отравяш с 596 силно токсични елемента – тази вода е неизползваема! Тя няма къде да се дене – трябва някъде да се изсипе, а изсипана, отравя почвата завинаги и подпочвените води! Хората трябва да се изселят от там, тъй като мястото е достойно за изтърпяване на бавна , мъчителна смърт, даже да нямаш присъда!

  Водата, която тече от чешмите започва да съска, кипи, разяжда, тя гори – струята й гори! Първоначално има метален вкус, след това става кафява, започва да мирише непоносимо – не може да се ползва за нищо, нито за пиене, нито за къпане, нито за пране, поливане, готвене…

  Козината на животните пада, те започват да повръщат, и умират мъчително – а какво остава за хората, живеещи в близост до зона за търсене и добив на шистов газ?

  Заразяват се кладенци, градини, растения – нима може да останат да живеят там живи хора?

  Вода с пропан – поднасяш клечка кибрит и тя пламва! Както си тече от чешмата!

  Ракови заболявания, тежко болни, мъртви животни от селскостопанските до домашните любимци. Как тогава хората ще издържат?

  Цялата истина за вредите от проучванията и добива на шистов газ показва филмът “Gasland”

  който предлагаме отново на читателите си!

  Земетресението в района на Блекпул, на 27 май 2011, съвпадна по време със старта на нагнетяването на големи количества вода под налягане, осъществено от енергийната компания „Cuadrilla Resources”, с цел да се извърши хидравличен разрив на съдържащите шистов газ сложни хоризонтални слоеве.

  BGS коментира по следния начин предишните земетресения в района на Блекпул: „Всеки процес, който изисква нагнетяването на вода под налягане в дълбоките породи с цел тяхното разрушаване, може да доведе до земетресения. Добре известно е, че нагнетяването на вода или други течности, при добива на петрол и геотермалното инженерство – като добива на шистов газ например, могат да доведат до повишена сеизмична активност. Наистина, обикновено земетресенията са прекалено слаби, за да бъдат усетени, но има и примери за по-сериозни земетресения” написа анализаторът на „Индипендънт” Стив Конър.

  От казаното дотук следва, че Борисов трябва да забрави своето „Ако продължавате да ме дразните” … с „извинете за това, че бях недопустимо груб, но ме заблудиха за безопасността от проучванията и добива на шистов газ”!

  Вече две седмици търпим нервността на премиера, че не той стана кандидат за президент, но каква вина имаме ние за това?

  Господин Борисов, по Конституция парламентът гласува да бъдете министър-председател и предложения от Вас кабинет! А депутатите ги избират българските граждани.

  Т. е. редовите българи плащат да пътувате с фалкона където Ви скимне. Да си правите каквото решите, независимо дали е в рамките на правомощията Ви, или не. Крайно време да се осъзнаете, че мандатът се състои от броени дни, които свършват!

  И още нещо: не бъркайте българите с кучетата, които гледате – защото ако днес се дразните Вие, утре може да се раздразни гражданството – а това трудно се спира!

  И непотребните са непрекъснато потребни – добре е Борисов да не забравя това.

   

  Люба Манолова,

  Lubamanolova.info

• Прокуратурата е сезирана и за новите имена изплували в „Подкупгейт“

  Борисов, Фандъкова и Корумбашев също отиват на прокурор

  Вносителите на сигнала срещу Цветан Цветанов и Росен Плевнелиев от обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ изпратиха допълнение към първоначалния сигнал, в което се обобщават медийните изказвания и признания на политиците през седмицата и се настоява да бъдат разследвани всички замесени лица.

  На мушката на правосъдието вече са тримата общинари, поискали подкуп от Росен Плевналиев, както и всички, за които стана известно, че са знаели, но са прикрили това престъпление – Петър Корумбашев, Андрей Иванов, Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова.

  „Високопоставени политици потвърдиха съществуването на корупционната схема и бяха назовани конкретни имена както на предполагаемите извършители на престъплението по чл. 302а от НК – подкуп в особено големи размери, така и на длъжностни лица, които са знаели за престъплението, но са го затаили, като по този начин са нарушили чл. 205 ал. 2 от НПК.“ – пише в новия сигнал, в който се иска от българската прокуратура  да привлече към наказателно производство всички изброени лица. В сигнала са посочени конкретните имена и медийните публикации, в които са цитирани.

  1. Орлин Иванов, Радослав Тошев общински съветници в СОС, и и Данаил Кирилов – областен управител, които според публичното свидетелство на Георги Кадиев – общински съветник в СОС са извършили престъплението предлагане на подкуп в особено големи размери (чл. 302а от Наказателния кодекс).

  „Орлин Иванов, Радослав Тошев и Данаил Кирилов са общинските съветници, притискали през 2007 г. Росен Плевнелиев с цел получаване на подкуп. Това съобщи кандидат-кметът на БСП Георги Кадиев в парламента. Тези имена били казани от Плевнелиев на Петър Курумбашев, общински съветник от БСП в онзи момент, а той ги казал на Кадиев“

  2. Петър Корумбашев – депутат, Бойко Борисов – премиер, Йорданка Фандъкова – кмет на София и Андрей Иванов – председател на СОС за затаяване на престъплението. Според свидетелството на Георги Кадиев, Петър Корумбашев му е разказал за схемата с подкупа и за това, че е посредничил на Росен Плевнелиев като му е уредил среща с председателя на СОС Андрей Иванов, а за това са знаели също Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова;

  „Г-н Плевнелиев не може да се крие зад БСП, а през 2008 г. да е търсил подкрепа от Петър Курумбашев. Той знае имената и трябва да ги каже. Цветан Цветанов, Бойко Борисов, Йорданка Фандъкова и Андрей Иванов също. Ако не ги кажат те, ще го направя аз утре (днес – б.а.)“, заяви общинският съветник от БСП и кандидат за кмет на София Георги Кадиев.„

  Всички цитирани по-горе лица от точка 2 към момента на извършване на престъплението по чл. 302а от Наказателния кодекс(НК) – за предложен подкуп в особено големи размери се явяват длъжностни лица и са били длъжни да спазят чл. 205, ал. 2 от НПК – „Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението“ – уточняват вносителите.

  Освен това те смятат, че затаяването на това престъпление от страна на длъжностни лица ги излага и на санкциите на Чл. 294. (1) от Наказателния кодекс за лично укривателство.

  „В публичните изявления по този скандален случай бяха изтъкнати доводи от различен характер, нямащи нищо общо с буквата на закона“ – пише още в сигнала. Наказателният кодекс не прави разлика между осъществен или неосъществен подкуп, директно или индиректно искане на подкуп, искане на подкуп лично от някого или в качеството му на служител на компания. Самото поискването на подкуп е вече престъпление според закона.

  От друга страна Наказателно процесуалният кодекс не диференцира гражданите като такива, които трябва да изпълняват задължението си да съобщават на разследващите органи за престъпления и други, които поради „немското си възпитание“ или заемания висок пост в държавата не са длъжни да го правят – прецизират вносителите на сигнала.

  Това е посочено защото премиерът се опита да оправдае Плевнелиев с „немското му възпитание“. Той направи и шокиращото признание, че знае за лица искали подкупи (съответно извършвали престъпления), но не съобщава за тях… защото е премиер?!

  „Ако не бях премиер, щях да кажа не трима брокери, а десетима, които са искали подкупи. Щях да започна отдалеч. Но сега от тази си позиция всеки намек означава да се вкарам в играта на БСП, категоричен бе Борисов. Тези общински съветници, за които аз знам, не са в нашата партия и не са в общините.“

  Сигналът е препратен и до Европейския парламент с настояване да следи отблизо това „публично разкрито нарушаване на закона в най-висшите кръгове на политическата олигархия в България.“

  Скандалът започна от изказване на Цветан Цветанов на 9 септември, в което той разказа как трима общински съветници, наречени брокерите, са поискали от Росен Плевналиев 500000 евро подкуп. Плевналиев отказал да сезира прокуратурата, защото „не му се занимавало“.

  Обяснението на самия Плевналиев беше, че лично на него никой не му е искал подкуп и той подкуп не е давал. Не стана ясно обаче дали му е искан подкуп като представител на фирмата, строяща Бизнес парк София, която е искала от СОС да извърши замяна на терени.

  Източник: Биволъ

  –––––––––––––––

  Оригиналът на сигнала може да бъде изтеглен от тук – Plevneliev-Cvetanov-dopalnenie

• <<
• 1
...
• 284
• 285
• 286
• 287
• 288
• 289
• 290
• 291
• 292
• 293
• 294
...
• 416
• >>