Авторски
- Венский модерн в центре Нью-Йорка
Все мы хорошо знаем, что в Нью-Йорке есть все, в том числе – невероятное разнообразие музеев. Тем не менее музею, о котором пойдет речь в этой статье, удалось занять на карте города свое особое место. Музей этот называется “Новая галерея” (“Neue Galerie”) и посвящен австрийскому и немецкому модернизму – интереснейшему периоду в истории мировой культуры конца XIX – начала XX века. Основу коллекции музея составляют работы Густава Климта, Эгона Шиле, Пауля Клее, Альфреда Кубина, Оскара Кокошки – всех тех, кого яростно травили нацисты, называя их работы “дегенеративным искусством”.История музея начинается с 1922 года почти с анекдота. Десятилетний житель Вены Серж Сабарски в приемной у зубного врача увидел рисунок художника Эгона Шиле. На рисунке была изображена обнаженная женщина. Мальчик остался под таким впечатлением, что забыл о зубной боли (возможно, именно на такую реакцию рассчитывал врач) и на всю жизнь полюбил работы одного из ключевых художников австрийского модернизма начала XX века.
Серж Сабарски родился в буржуазной семье. После ранней смерти отца зарабатывал на жизнь в кабаре: устанавливал декорации, работал клоуном. После прихода к власти нацистов бежал сначала во Францию, потом – в Америку. Во время Второй мировой войны три года служил в американской армии, а после окончания войны вспомнил о давнем интересе к живописи и стал заниматься дизайном и… торговать картинами. Уже его первая галерея, открытая в конце сороковых, пользовалась огромным успехом. К началу шестидесятых годов Сабарски был известным коллекционером. К этому периоду относится его знакомство с бизнесменом и филантропом Рональдом Лаудером. Со временем общие вкусы и увлечения превратили это знакомство в дружбу. Долгие годы коллекционеры мечтали о создании музея, целиком и полностью посвященного австрийскому и немецкому модернизму начала XX века. В 1994 году (за два года до смерти Сабарски) они выкупили изящный особняк 1914 года работы Карьера и Хастингса (архитекторов Нью-Йоркской Публичной библиотеки) в фешенебельном районе Манхэттена, на так называемой Музейной миле на Пятой авеню. После реставрации (архитектор Аннабел Сельдорф) в 2001 году музей открыл свои двери для посетителей. Рональд Лаудер осуществил мечту своего друга Сержа Сабарски.
В немецком названии музея читается ссылка на многие галереи нового искусства и самую известную из них – венскую “Neue Galerie”, основанную в 1923 году художником Отто Каллиром. По красивой, элегантной лестнице посетители музея поднимаются на второй этаж, где представлены работы Климта, Шиле, Кокошки, Ричарда Герстля, Альфреда Кубина. На третьем этаже находятся произведения Пауля Клее, Эрнста Людвига Кирхнера, Отто Дикса, Жоржа Гроса, Лионеля Фейнингера. В музее есть несколько работ Василия Кандинского.Коллекция музея постоянно обновляется. Так, в июне 2006 года Рональд Лаудер купил картину Густава Климта “Портрет Адели Блох Бауэр I”, в ноябре того же года – работу Кирхнера “Уличная сцена в Берлине”.
Я побывал в музее в начале сентября. Были открыты только два зала, так что работ немецких экспрессионистов я не видел. Зато увидел австрийцев – Климта, Шиле, Кокошку. Они идеально представляют свою эпоху – дерзкую, изломанную, декадентскую и чертовски привлекательную. Их творческие биографии начинались со скандалов. За одну из своих первых работ – драму в стихах “Убийца – надежда женщин” (не удивляйтесь, в юности венские модернисты писали поэмы) – Оскара Кокошку лишили стипендии Венской школы искусств и ремесел, а после выставки в “Венских мастерских” в 1908 году назвали “великовозрастным сорванцом”. На его картинах красовались обнаженные девушки в откровенных позах. Эгону Шиле не повезло еще больше. В 1912 году он провел двадцать четыре дня в тюрьме по обвинению в растлении малолетней. Позднее все обвинения были с него сняты.
Откровенных поз на картинах в музее немало: многие из моделей Климта, Шиле, Кокошки были проститутками и соглашались позировать в любых позах. Вспомним, что живший в те годы в той же Вене Зигмунд Фрейд провозглашал главенство психоанализа, а теоретик и практик модернизма Адольф Лоос, вторя ему, утверждал: “Всякое искусство эротично”. Венские художники “хорошо усвоили” философские уроки мастеров…Что говорить о чопорной Австро-Венгрии начала прошлого века, если искусство Климта, Шиле, Кокошки и сегодня вызывает немалые споры и даже обвинения в порнографии. Критик Кен Джонсон в “The New York Times” пишет: “Несомненно, это – порнография, но высокая порнография. Такая же, как у Тулуз-Лотрека или у Набовока в “Лолите””. Другой критик той же газеты Роберта Смит называет коллекцию музея “откровением”. Сабарски и Лаудер могут быть довольны: они познакомили Нью-Йорк с их любимой эпохой. Венский модерн оказался модерном и в начале XXI века.
Серж Сабарски считал, что наслаждение от картины происходит в момент слияния с ней. Он советовал: “Не читайте объяснения, а смотрите, смотрите и смотрите, забыв обо всем”. Кстати, это декларировал и Густав Климт. В сочинении “Комментарий на несуществующий автопортрет” он писал: “Во мне нет ничего особенного. Я художник, пишущий день за днем с утра до ночи… Кто хочет что-нибудь обо мне знать, должен внимательно рассмотреть мои картины”. Тем не менее каждому посетителю музея предлагается информативный аудио-тур со вступительным словом директора музея Рене Прайс и подробным рассказом о представленных экспонатах.В холле музея расположен уютный магазин, который больше похож на старинную книжную лавку. Главное в нем – не обычные сувениры, а буклеты по австрийскому и немецкому искусству, книги Франца Кафки, Стефана Цвейга, Франка Ведекинда, музыкальные записи Густава Малера, Арнольда Шенберга, Альбана Берга.
А еще в музее находится очаровательное кафе, названное в честь Сержа Сабарски. Если будут места на диванах, постарайтесь занять их. Это – мебель работы того самого Адольфа Лооса, который вечерами теоретизировал об эротичности искусства, а днем мастерил мебель. Его диваны обиты тканями, сделанными в 1912 году на фабрике Отто Вагнера. Кафе Сабарски воссоздает атмосферу знаменитых венских местечек, где так вкусно пахнет кофе и аппетитно выглядят сладости. Меню кафе поразит даже бывалых сладкоежек. Где еще в Америке вы встретите “Sachertorte” (классический венский торт с горьким шоколадом и по-домашнему сделанным конфитюром из абрикоса), “Schwarzwaelder Kirschtorte” (торт с кремом и вишней), торты с марципанами, орехами, лимоном, множество разнообразных штруделей и творожных пирогов… – само перечисление этих блюд доставляет мне огромную радость. Продолжал бы и продолжал… Все сладости в кафе сделаны под руководством известного кулинара Курта Гутенбруннера. Образцы продукции выставлены на столах, так что необязательно углубляться в меню – достаточно просто показать официанту на понравившийся вам лакомый кусочек. Труднее, если понравилось все… Но если вы соберете всю волю в кулак и решите блюсти фигуру, то хотя бы не откажите себе в удовольствии попробовать настоящий ароматный кофе или крепкий чай.В течение года в кафе проходит серия концертов “Кабаре в кафе”, где в соответствии с основным направлением музея исполняется австрийская и немецкая музыка конца XIX – начала XX века.
На нижнем этаже музея находится кафе “Летучая мышь” (“Fledermaus”).Будете в Нью-Йорке – непременно зайдите в “Новую галерею” и на время перенеситесь из городского шума XXI века в венский модерн века XX: перемена, заслуживающая внимания!
Музей “Новая галерея” находится по адресу: Neue Galerie, 1048 Fifth Avenue (by 86th Street) New York, NY 10028. Справки по телефону 212-628-6200. Подробную информацию о музее вы найдете на сайте http://www.neuegalerie.org.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
P.S.
Выражаю благодарность менеджеру по связям с прессой Лии Аммон за помощь в подготовке этой статьи.
Фотографии к статье:
Фото 1. “Новая галерея”. Фото – Халия Колабас
Фото 2. Лестница на второй этаж. Фото – Андре Майер
Фото 3. Картина Густава Климта “Портрет Адель Блок-Бауэр”. Фото – Халия Колабас
Фото 4. Кафе Сабарски
Фото 5. Декоративная художественная галерея на втором этаже музея. Фото – Халия Колабас
Фото 6. Вход в музей Фото – Халия Колабас
Фото 7. Австрийская художественная галерея на втором этаже музея. Фото – Халия Колабас
- Най-богати – швейцарците, ние – най-бедни в Източна Европа
Жителите на Швейцария са най-богати в света, изпреварвайки значително САЩ и Япония, но растежът на богатството е бил най-силен в страните с нововъзникващи икономики, където все повече хора влизат в средната класа, сочи изследване на германския застраховател „Алианц“, цитирано от Франс прес.
През 2010 г. швейцарците са натрупали брутни финансови активи от 207 393 евро на жител, което е увеличение от 4,6 на сто.
САЩ се нареждат на второ място с брутни активи от 111 897 евро на човек, а Япония е трета със 111 598 евро, сочи класацията, включваща 50 държави.
Франция е чак на 15-о място с 63 774 евро, но все пак е преди Германия, която заема 17-а позиция с брутни активи на човек от 60 123 евро.
На световно равнище миналата година брутните финансови активи са нараснали с 6,2 на сто до 95,3 трилиона евро, превишавайки за първи път нивото, отчетено преди финансовата криза от 2007 г.
И докато в развитите страни се наблюдава средно едноцифрен растеж – дори спад в Ирландия, Италия и Испания, то държавите с нововъзникващи икономики са отчели двуцифрен растеж на авоарите си.
Нововъзникващите икономики в Азия, Латинска Америка и Източна Европа постигат двуцифрен растеж през последното десетилетие, уточнява „Алианц“.
Все повече домакинства в тези региони успяват да се присъединят към средната класа.
За частните домакинства в десетте страни от Източна Европа 2010 година е приключила с растеж на финансовите активи, възлизащ на 6,5 на сто.
Това увеличение е малко над отчетеното на световно равнище, но е с 3,8 процентни пункта под миналогодишното покачване.
Лидер по растеж е Румъния, където финансовите активи са скочили с над 21% до 5270 евро на човек.
В резултат най-бедната страна в региона вече не е Румъния, а България, се отбелязва в доклада на „Алианц“.
В нашата страна е отчетен растеж на финансовите активи от 0,6 на сто до 5011 евро на глава от населението, се посочва в доклада, публикуван на сайта на „Алианц“.
- МВР, ДАНС и прокуратурата създадоха спецзвено за изборите
МВР, ДАНС и прокуратурата създадоха Национално спецзвено, което ще следи за законосъобразното провеждане на президентските и местните избори. Новата структура ще бъде координирана от главния прокурор Борис Велчев.
Документът за създаване на новото звено беше подписан днес в МВР от вътрешния министър Цветан Цветанов, председателя на ДАНС Константин Казаков и Велчев, съобщи „Фокус“.
Определени бяха и конкретните лица, които ще отговарят за нормалното протичане на изборите – главният секретар на МВР, заместник-главен прокурор и зам.-председател на ДАНС.През целия изборен период ще има засилено внимание към престъпните групи, които е възможно да се занимават с опорочаване на изборите.
„МВР, ДАНС и прокуратурата наблюдават големите престъпни групи и ако някой реши да ги използва за купуване на гласове, институциите са готови да предприемат мерки”, заяви Борис Велчев.Той повтори тезата си, че никой не купува избори с пари, които са от законна стопанска дейност, но се надява с предприетите мерки рискът от подобни практики да е намалял. По думите на главния прокурор предстоящите избори ще бъдат един добър тест за това колко ефективно е законодателството, но прокуратурата няма да пренебрегне нито един сигнал.
„МВР няма да участва като фактор в изборите, защото професионалистите и служителите в министерството ще се ръководят от интересите на гражданите”, заяви от своя страна Цветанов.
Вътрешният министър каза още, че излиза в отпуск от 23 септември до 31 октомври, за да се избегнат спекулации във връзка с неговото влияние като министър върху изборната кампания. Той вече бе многократно обвиняван от опозицията заради това, че едновременно е председател на предизборния щаб на ГЕРБ. По време на отпуска ще го замества зам.-министър Веселин Вучков.„Мога да гарантирам, че ще спазим деполитизацията на служителите в ДАНС и няма да бъдем фактор в изборите”, подчерта и председателят на ДАНС Константин Казаков.
Малко по-късно в парламента Казаков представи доклад на ДАНС за първото полугодие пред членовете на парламентарната комисия за контрол на агенцията и заяви, че вече се работи по сигнали за купуване на гласове в страната.
Казаков не уточни за кои населени места става въпрос, както и за поставените от агенцията срокове за разглеждането на сигналите. Той не даде информация и за броя на екипите, нито за техния състав.
Създаден е механизъм и на едно място ще има както, прокурор, така и служител на МВР и на ДАНС, уточни председателят на ДАНС. Той подчерта, че безспорно има проблем в държавата заради множеството данни за купуване на гласове.Източник: Dnes.dir.bg
- АМЕРИКАНСКИЯТ НАУЧЕН ЦЕНТЪР — СОФИЯ (АНЦС)
Американският научен център — София
е Регистриран участник в
ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
Неделя, 2 октомври 2011
Зала за конференции на Primerica, 2700 S. River Rd., Des Plaines, IL 60018
Патрон на фестивала – Светлозар Момчилов
Мениджмънт – Петранка Стаматова
Американският научен център — София (АНЦС) бе създаден през 2004 от двама специалисти по антична история и гръцка епиграфика от Корнелския универистет, проф. Кевин Клинтън и съпругата му д-р Нора Димитрова. Центърът е частна, независима, академична организация с нестопанска цел, чиято мисия е: 1) да подпомага изследванията на северноамерикански учени и студенти в широк спектър на хуманитарните области и социалните дисциплини от всички периоди на българската и балканска история; 2) да насърчава българо-американсктото научно сътрудничество и 3) да стимулира професионалното развитие на младото поколение от български изследователи в тези области. Екипът на АНЦС се състои от петима щатни служители: директор; административен директор, завеждащ офиса в САЩ; завеждащ „Археологически програми“; библиотекар и управител на сградата. Седемдесет и четири северноамерикански университети, колежи и изследователски институти са членове на АНЦС и формират неговия управителен съвет. Институцията домакин на Центъра в САЩ е Корнелският университет.Благодарение на грант от Института за хуманитарни изследвания Пакард (Packard Humanities Institute) през 2008 г. АНЦС закупи триетажна сграда близо до центъра на София (на снимката).
С това дарение Центърът се сдоби с лекционна зала, зала за семинари, общежитие и двуетажна библиотека. Специализираната научна колекция на АНЦС наброява около 11 000 тома по българска и балканска история, общество и култура, като приоритетни са изследванията върху античността с второстепенни ядра в средновековния период и на 20ти век. От особено значение са научните материали, които са рядкост в България или въобще не са достъпни. Библиотеката е със свободен достъп и се използва от нарастващ брой българи и чужденци. Тя разполага с безжичен интернет достъп и електронният й каталог улеснява справките в колекцията. АНЦС продължава активно да набира средства за закупуване на литература, а също така приема дарения на книги.
През 2010 г. Центърът спечели конкурс на Националния фонд за хуманитарните области (National Endowment for the Humanities) във Вашингтон, с който получи петгодишен грант от $750 000. Целта на гранта е да формира основата на инвестиционен фонд (endowment), който да генерира значителна част от оперативните разходи по библиотеката и за персонала. Условието на гранта е, че за всеки долар от Националния фонд АНЦС трябва да събере три долара от частни дарения, в противен случай обещаната сума ще бъде изгубена. С този грант АНЦС има уникален шанс да се постигне финансова стабилност, която ще гарантира неговото бъдеще като значим център за изследване на историята, обществото и културното наследство на България и Балканите.
АКАДЕМИЧНА ПРОГРАМА СЪС СТИПЕНДИИ ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ
Всяка година АНЦС предлага стипендии предимно на докторанти от северноамерикански учебни заведения, които изследват България и Балканите. Кандидатите представят изследователски проект, по който работят по време на престоя си в България. Наред със самостоятелните проучвания стипендиантите участват в академична програма, която презесеннения семестър се концентрира върху история на България и съседните балкански страни от праисторията до наши дни.Темите на пролетния семестър са свързани с религиозни вярвания и паметници в региона. Стипендиантите на АНЦС получават и езиково обучение по български или по други балкански езици. Центърът осигурява и логистична подкрепа и достъп до местните библиотеки, музеи, архиви, хранилища и т.н.
КРАТКОСРОЧНИ СТИПЕНДИИ
АНЦС е поел ангажимент да подпомага професионалното развитие на младото поколение български учени. През последните две години Центърът предостави краткосрочни стипендии на повече от двадесет изследователи в хуманитарните области от българските университети за проучвания в специализирани библиотеки и центрове в Гърция и Турция. АНЦС също така има споразумения с научни институции институции в съседните балкански страни за обмен на стипендианти. Центърът спонсорира участие на български учени в престижни международни форуми.ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТИ
АНЦС инициира, посредничи и спомага на редица съвместни българо-американски изследователски проекти. Пример за това е програмата за сътрудничество създадена през 2009 съвмествно с Отдела по антропология към Музея Фийлд в Чикаго и Фондация Америка за България, която има за цел да изследва и oпазва археологическото и културно наследство в България; да подпомага историческите музеи в България, и да насърчава на вътрешен и международен туризъм в страната.
ИЗДАНИЯ НА АНЦС
През 2010 г. Центърът стартира първата си публикация за историята на България – документалното изследване на Нася Кралевска-Оуенс Communism versus Democracy: Bulgaria 1944-1997 (издадена на български като Без заглавие – Рушители и строители на България). Тази година по повод наМеждународния византоложки конгрес, който се проведе през август в София, Центърът издаде сборник с изследвания на български историци State and Church: Studies in Medieval Bulgaria and Byzantium. В подготовка е втори сборник посветен на средновековната българска литература, изкуство и богословие, а също така и документалното изследването на д-р Елена Костова за средновековен Мелник. Тези издания ще позволят на чуждестранните изследователи да се запознаят и стимулират интереса към българското културно и историческо наследство.
КОНТАКТ
За въпроси свързани с академичните програми, стипендии, или проекти на Центъра вижте уеб страницата (http://arcs.einaudi.cornell.edu/index.asp) или се обърнете към
проф. Денвър Гранинджър, директор на АНЦС.
Америнански научен център – София, ул. „Васил Петлешков” 75, София – 1510
тел.: +359-29479498, 945 7548; факс: +359-2 840 1962; е-мейл: [email protected]
Д-р Емил Нанков, завеждащ археологическата програма на АНЦС и стипендианти на АНЦС за 2011-12 изучават тракийския култов комплекс до село Старосел открит и разкопан от Георги Китов през 2000 г. - НАГРАДНИЯТ ФОРУМ КЪМ 15 СЕПТЕМВРИ 2011
НАГРАДЕН ФОРУМ – ЧИКАГО, ЕСЕН 2011
специална разработка за
Фестивал «Български дни в Чикаго – есен 2011»
предназначена за представяне и дискусия на
„Есенна сесия на Българо-Американска Асоциация”
Неделя, 2 октомври 2011 година
Мото на продукта
„Ние превръщаме човекът в символ”
(Актуализация 15 септември 2011)Целта на Форума е ДА УТВЪРДИ БЛАГОТВОРИТЕЛНИ НАВИЦИ И ТРАДИЦИИ всред българската общност в Чикаго. Във форума могат да участват институции и лица, които са извършили или желаят да осъществят награждаване, дарение, спонсорство, благотворителност или меценатство.
„Награден форум – Чикаго есен 2011” е за периода между 2 май 2011 и 2 октомври 2011 година. По информация от медиите, Участници в отделните категории по азбучен ред са:
1. Категория Награди:
Никола Чаракчиев.
2. Категория Дарители:
Българо-Американска Асоциация.
Никола Чаракчиев.
Тодор Пенев.
Шефкет Чападжиев.
3. Категория Спонсори (моля вижте по-долу):
Братя Павел и Румен Вълневи – собственици на AmeriFreight Systems LLC.
Динко Динев, собственик на Park Ridge Taxi and Community Cab,
Иван Цветков и Румен Ковачев – собственици на ресторант „Механата”.
Шефкет Чападжиев.
4. Категория Благотворителност:
Братя Павел и Румен Вълневи – собственици на AmeriFreight Systems LLC.
Петранка Стаматова
Цветелина Бойновска – Law Offices of Tzvetelina Boynovska, P.C.
Шефкет Чападжиев.
5. Категория Меценатство (моля вижте по-долу):
Светлозар Момчилов, собственик на SM MEDIA GROUP LLC.
Primerica.
6. Категория Спомоществователи:
Д-р Виолета Симов-Динев.
7. Патрон на Събитие (моля вижте по-долу):
Светлозар Момчилов, собственик на SM MEDIA GROUP LLC.Поканват се участниците във Форума да присъстват на 2 октомври 2011 година на „Открита дискусионна сесия на Българо-Американска Асоциация – есен 2011”, за да бъдат представени на българската общност в Чикаго. За допълнения и контакти моля използвайте [email protected] .
Пояснения:
„Меценат” е човек, който покровителствува, материално подпомага изкуството и културата, без да има каквато и да е своя облага от това.
„Спонсор” е човек или група, които поддържат даден талантлив творец или обществено дело. Спонсорирането има възвращаемост – отчисления от данъчната ставка на личността или фирмата, реклама, популярност идваща от това, че името на благодетеля се свързва с добро дело или прославени изпълнители, изобретатели, шампиони…
„Патрон” е лицето, което със своята популярност и авторитет създава вярна представа и очаквания за сериозни и интересни, полезни по същество дейности по времето на събитие. Това е така да се каже «СТОПАНИНЪТ» на събитието. От неговото умение да подреди програмата, да събере интересни и ерудирани участници, да представи пред медиите и очакваните посетители полезното и атрактивното, с което те ще се запознаят, зависи успехът на делото. Твърде често Патронът се явява и спонсор на съответното събитие. По време на подготовката той участва и в кампанията по осигуряване на необходимите средства и атрибути. Българо-Американската Асоциация е успявала досега да предостави този отговорен за успеха на най-популярните събития от дейността на събитията пост, на безспорно подходящите хора. Те имат големи заслуги за всичко положително, на което станахме свидетели през годините. Това показва още и факта, че сред българите в САЩ има достатъчно ерудирани и подготвени за обществена дейност и ръководство наши сънародници.
File: bd11e-nf3 - ГРАО за „мъртвите души“: Ако ние гражданите не спазваме законите, не можем да негодуваме срещу тях
„Не е ли ясно, че държавните институции не могат и не трябва да следят милионите български граждани относно причините и времетраенето на тяхното движение по света и че ако самите ние не спазваме създадените правила и закони, не трябва и да негодуваме от тях?!“
Това заявяват от главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) – структурата към регионалното министерство, която съставя избирателните списъци. Те напомнят и законовата разпоредба – „Всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес“ – член 99 от Закона за гражданската регистрация.Поводът е проверка на „Дневник“, която показа, че най-малко 10 на сто са т.нар. „мъртви души“ в избирателните списъци в областните градове. Данните личат от съпоставка, която „Дневник“ направи между публикуваните от общините избирателни списъци и данните за хората с избирателни права според националното преброяване на НСИ към февруари.
При проверката за пореден път си пролича, че българи, които от години живият зад граница, фигурират в избирателните списъци. Един от тези случаи е Атанас Чобанов – журналист, който от 20 години живее във Франция. „Аз съм мъртва душа“, каза той пред „Дневник“. След като направи проверка по своето ЕГН в сайта на ГРАО, Чобанов разбра, че може да гласува в „Избирателна секция 2, обл. СОФИЯ, общ. СТОЛИЧНА, ГР. СОФИЯ, район СЕРДИКА, 48 ОУ „Йосиф Ковачев“. Според Изборния кодекс за местна власт могат да гласуват само хора, чийто адрес е в съответната община от повече от 4 месеца преди изборите. И да не могат да подават глас хората, които имат настоящ адрес в чужбина.
„Декларирал съм пред НСИ, че живея във Франция, и в посолството знаят това“, каза Чобанов. И въпреки това той излиза като избирател в София.
Отговорът на ГРАО: „Знае ли г-н Чобанов, че е нарушил чл.99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, който гласи, че всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес? Знае ли г-н Чобанов, че не НСИ и посолствата по света са органите, които съгласно законите в Р България се занимават с адресната регистрация на населението? Съгласно чл.98, ал.1 и чл.99, ал.2 от Закона за гражданската регистрация, промяната на адрес се заявява в общината или кметството. И разбира ли г-н Чобанов, че той (и др. като него) като не спазва създадените от държавата правила, а не самата държава, създава т.нар. „мъртви души“?“
Атанас Чобанов: Данни трябва да се обменят по служебен път между институциите, а не да се тормозят гражданите да декларират едно и също на 100 места
Знае ли ГРАО, че ще бъдат осъдени за публични клеветнически твърдения ако не поднесат тутакси извинение чрез медиите, отговори Атанас Чобанов. „Аз съм декларирал настоящ адрес в чужбина пред МВР няколко пъти при подмяната на личните ми документи. Това е вписано в заявленията за издаване на документи, които ще изискам от МВР и ще представя в съда ако се наложи“, отбеляза той. И подчертава, че съгласно Законът за електронното управление Чл. 3 тези данни трябва да се обменят по служебен път между институциите, „а не да се тормозят гражданите да декларират едно и също на 100 места“. Според текста от този закон първичният администратор на данни изпраща служебно данните на всички административни органи, на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги, които въз основа на закон също обработват тези данни и са заявили желание да ги получават. „Поискало ли е ГРАО данни от МВР за гражданите, чиито настоящи адреси са в чужбина? Ако не го е сторило, не бих се учудил, че не познават и не прилагат Закона. Бих приписал този пропуск на техническата изостаналост на тази служба. Последното си личи от нейния сайт, който е считан за опасен от браузърите. Те предупреждават посетителите да не се доверяват на защитената връзка, защото не разпознават цифровия сертификат“, завършва Чобанов.Източник: в. „Дневник“
- Деветима се осветлиха като рисувачи на Паметника на Съветската армия
Ние сме против събарянето му, твърдят младежите
Избрахме този паметник, защото той се беше обезценил до голяма степен. Има много хора, които искат на негово място да се построи нещо друго, а това е най-голямата глупост, която може да се направи. Това заявяват момчетата от младежката група Destructivе Creation и за първи път публично признават, че те отговорни за изрисуването на паметника на Съветската армия в София. Те са общо деветима и за първи път проговарят пред списание “1”, без обаче да показват лицата си и да споменават имената си. Единственото, което става ясно е, че са на възраст от 17 до 21 години.
На 17 юни тази година Destructivе Creation оцветиха монумента като превърнаха съветските войници в герои от комикси. Прокуратурата образува дело срещу неизвестен извършител, а форум „България-Русия“ плати за почистването на паметника. Боята от монумента беше свалена през нощта.
„Основната ни идея беше да покажем, че когато Съветският съюз е бил на власт, сме се борили да бъдем най-добрите комунисти, а откакто живеем в демокрация, се борим да бъдем най-добрите демократи, американци“, обяснява един от художниците. Той и приятелите му са категорични, че за тях паметникът не е символ на комунизма.
„Това, което изобразихме с изрисуването на паметника, е българската политика, която се нагажда винаги спрямо посоката на вятъра, без значение дали това засяга пряко интересите ни“, казва друг. „Както навремето родителите ни са израснали с героите на Червената армия, така ние израснахме с американските комикс герои“, добавя той.
„Избрахме този паметник, защото той се беше обезценил до голяма степен. Има много хора, които искат на негово място да се построи нещо друго, а това е най-голямата глупост, която може да се направи“, обясняват те.
„Част от провокацията да се случи това нещо беше, че този паметник отдавна не символизира това, което предишните поколения свързват с него. Той отдавна е загубил значението си като символ на руската армия. Около паметника могат да се видят подпийнали младежи и всякакви други неприятни гледки, но също така той е и свърталище за младите артисти.
Това е място, което заради разположението си се е превърнало в зона между центъра и Борисовата градина, двете места, които са важни за хората около нас“, казват авторите на проекта.
Източник: Vsekiden.com
- ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ТОДОР ПЕТЕВ
Тодор Петев
е Регистриран участник в
ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
Неделя, 2 октомври 2011
Зала за конференции на Primerica, 2700 S. River Rd., Des Plaines, IL 60018
Патрон на фестивала – Светлозар Момчилов
Мениджмънт – Петранка СтаматоваТодор Петев е административен директор на Американския научен център – София от есента на 2010. Преди това е работил като асистент по история на изкуството в Принстънския университет в САЩ и лектор в Института по изкуства Прат и в университета Сийтън Хол. Тази есен той ще защити докторат върху особености на прехода от ръкописна миниатюра към печатна илюстрация в Западна Европа през втората половина на 15-ти век. Специализирал е в Лувенския католически университет в Белгия. Работил е като изследовател в отдела за европейска живопис в музея Метрополитен в Ню Йорк и в отдела за редки книги на университетската библиотека в Принстън. Участвал е в организирането на изложби – на холандски и фламандски майстори в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София (2001), на графични творби от западни художници по Страстите Христови в Музея на изкуствата в Принстън (2002), на илюстрирани ръкописни книги от Средновековието и Ренесанса в колекцията на градската библиотека в Ню Йорк (2004) и на графичната изложба по повод 400 години от рождението на Рембранд в Галерия Академия на Националната художествена галерия в София (2006).
PV-TP - Очаквано ТИМ изложиха България като туристическа страна
Мутри владеят бизнеса и вредят
Тримата главни босове на ТИМ - отляво надясно: Иво Каменов, Марин Митев и Тихомир Митев Всички Европейски телевизии излъчиха неколкократно репортажи за руските и скандинавски туристи, които не могат да се приберат по няколко дни заради неразбориите между българска туристическа фирма и българската (национална) авиокомпания. Репортажите са взети най-вече от руските телевизии, които обърнаха повече внимание, заради пострадалите си сънародници.
Ако някой смята, че това няма да окаже влияние на престижа на страната, лъже се. И, разбира се, първият, който се излъга, беше зам.-министърът на туризма Иво Маринов. Той каза за БТА, че очаква ефектът от случая върху имиджа на България да е минимален, защото последствията от него ще отшумят. Като че ли този зам.-министър се грижи повече за авторитета на фирмите и се мъчи да ги оправдава и омаловажава скандала.
Кой все пак е виновен? Това е първият въпрос на средния българин в такива случаи. И най-често не получава отговор – забатачват се някакви комисии, проверки и накрая не се знае.
А е много просто – в България доминира мутренският бизнес. Довчерашни борци, каратисти, барети, бивши ченгета от охранителни фирми са завзели цели сектори от икономиката, цели бизнеси, региони и командват пазара като рекетьори, мачкат другите, а властите ги подкрепят.
Някакви туристическа фирма „Алма тур” работи с години на загуба и трупа дългове. Какво говори това? Че е работата е съмнителна отвсякъде. Кой седи зад тая фирма, какъв е смисълът й? Отговор няма.
Но реални виновници за подигравката с туристите и излагацията на България са хората от ТИМ, който купиха авиокомпания „Бългериа ер”. Мутрите нямат и идея какво е национален превозвач и национална отговорност. Това за тях е поредната далавера. Гепихме евтино авиокомпанията, ще си въртим далаверата.
Какво са виновни те в случая, ще каже някой, като на тях „Алма тур” им дължи 3,6 млн. евро, не си плащат след неколкократни предупреждения, логично е да спрат да возят техните туристи.
Има малка подробност – тези туристи са си платили. И не са виновни. И когато националният превозвач отказва да вози, излага България, накърнява интересите на невинни хора, превръща ги в заложници в някакъв спор между фирми.
Най-напред това е стар номер на ТИМ – да събира дългове. Така са придобили куп хотели, производства , бизнеси в каква ли не област. Дори изкупуваха дългове и после слагаха на колене длъжниците и им взимаха бизнеса.
Как ТИМ – собствениците на „Бългерия ер” допуснаха една туристическа фирма да натрупа към тях дълг от 7 млн. лева? Това нормално ли е? Откъде накъде? Защо не са си уредили отношенията още при първоначалната задлъжнялост? Сега от ТИМ, тоест от „Бългерия ер” пускат съобщения, че ще търсят по съдебен път 3,6 млн. евро. А защо досега не го потърсиха по съдебен път? Ами вкараха България в репортажите на всички европейски телевизии.
Според отчета на “България ер” за 2010 г. длъжникът им “Алма тур флай” е най-големият източник на приходи от наем на самолети за авиокомпанията – 11,3 млн. лева, което е около 90% от тези приходи. Тоест – това е основният бизнеспартньор.
„Алма тур” лятото на миналата година е взела кредит от „Уникредито Булбанк” и от Централна кооперативна банка (на ТИМ) общо над 13 млн. евро. С част от кредитите са върнати дългове към други банки, а друга са за строителство на хотели и др. В залог за кредита е дадена самата фирма „Алма тур”. Но от дълга само 3 млн. евро са в залог към банката на ТИМ, останалите над 10 млн. евро са към „Уникредито Булбанк”.
Отделно „Алма тур флай” е заложена в полза на Емпорики банк за заем от 1 млн. евро и в полза на …”България ер” за вземания 5.88 млн. евро и 21.3 млн. долара.Дали ТИМ иска да придобие този туроператор? Очевидно има някакви апетити, иначе нямаше да допусне натрупването на такива големи дългове. Но мутрите не ги е грижа, че излагат страната. А и каква фирма ще е занапред тази „Алма тур” и на какви туристи може да разчита, след целия този цирк?
По-големият проблем е на какво може да разчита България след целия този цирк.
Никога досега не е имало в Европа толкова критични публикации за българския туризъм. Цяла вълна статии и тв репортажи последва случая с удавеното дете, засмукано в басейн на „Златни пясъци”. България придобива авторитет на страна с алкохолен туризъм, с ниско качество на обслужването и рискове за туристите.
В този страна мутрите владеят положението, а властта ги подкрепя.
Иван Бакалов,
e-vestnik
- Външно готви списък с 37 нови посланици
5 души се борят за място на стажант-аташе
Всички 37 посланици, сътрудничили на Държавна сигурност, ще бъдат сменени в най-скоро време. Това съобщи говорителят на МВнР Весела Чернева вчера. Министерството ще изпълни намерението си да се прочисти от служители на бившите тайни служби, въпреки че Законът за дипломатическата служба беше оспорен от БСП пред Конституционния съд. Новият закон, с който се
забранява на агенти да представляват държавата
в чужбина или да заемат ръководни постове в министерството, влезе в сила на 8 септември. Докато не бъде отменен, законът е в сила, уточни Чернева. Правителството взе решение още през декември миналата година да отзове ченгетата, след разкрития на комисията по досиетата. Почти всички български посланици в ключови европейски столици се оказаха с картон в ДС. С решение на кабинета президентът трябваше да издаде укази за отзоваване, но това не е станало и до днес. След допълнителна проверка на комисията през март, стана ясно, че още 29 дипломати продължават да работят в МВнР. Един от тях е директор на дирекция, а седем са началници на отдели. Голяма част тях са преминали и школата на КГБ в бившия СССР. Повечето от посланиците и консули с картончета бяха прибрани в София „за консултации” и през това време не получават командировъчни, които са основният им доход.
Новите назначения ще преминат по реда на закона. Списъкът ще бъде предложен от министър Николай Младенов за одобрение на Министерски съвет, а след това на президента за подпис. Ако той не подпише назначенията,
ще се смята, че не изпълнява закона
обясниха от Външно. Младенов няколко пъти е заявявал, че проблемът с ченгетата с легенда дипломат, ще бъде решен до края на годината.
Процесът по обновяване на българската дипломатическа служба тече и с обявяването на нови конкурси. Трима души са допуснати в процедурата за избор на директор „Човешки ресурси”, а от 6 мераклии за шеф на Дипломатическия институт са допуснати също трима. На огромен интерес се радва и конкурсът за стажант-аташета. Постът е първото стъпало в дипломатическата кариерна стълбица. Въпреки лятото, ниските заплати и високите изисквания 141 души се борят за 30 места, което прави почти 5 души за едно място. След 2 седмици ще е готов списъкът с допуснатите до писмен изпит.
Българите в чужбина пас на вота
Много нисък интерес към гласуването на българи зад граница за президентските избори отчитат от МВнР. Така в Берлин преди няколко дни е имало само 20 заявления, 17 от които на служители в посолството.
Условията да бъдат организирани избори зад граница е страната домакин да допуска това и да са изпълнени изискванията на Изборния кодекс. Вече е поискано принципно съгласие за провеждане на изборите от 87 държави. В страните, в които има български дипломатически или консулски представителства, трябва да са подадени поне 20 заявления от български граждани за участие в изборите. А в страните, в които нямаме мисии, тези заявления трябва да са поне 100. Българските граждани могат да подават тези заявления до 27 септември на имейл или лично в задграничните представителства. Ще има възможност за директно изпращане и на имейл, и в МВнР.
Георги Ангелов,
в. „Монитор“
- Избирателните списъци са вече в интернет
Дирекция „Гражданска Регистрация и Административно Обслужване“ (ГРАО) осигурява достъп до избирателните списъци за избор на президент и вицепрезидент и за избор на общински съветници и кметове за всички български граждани през интернет.
Всички българи с право на глас ще могат да проверят своите данни в избирателните списъци и да се информират за избирателната си секция и място на гласуване през сайта на служба ГРАО.
Освен чрез интернет страницата на ГРАО избирателите ще могат да проверят дали личните им данни са изписани правилно в избирателните списъци и като изпратят SMS на номер 1 4726 (буквите „GRAO“ съответстват на цифрите „4726“ от повечето телефонни клавиатури). Номерът е единен и за трите мобилни оператора (МТел, Глобул и Виваком). Цената на SMS e 25 стотинки без ДДС.
В текста на SMS се изписват единствено десетте цифри на ЕГН. Системата връща два SMS-а с номера и адреса на избирателната секция за изборите за президент и за изборите за местна власт за въведения ЕГН.
Друг вариант за проверка е на телефон 0800 1 4726, който е безплатен за цялата страна. /Източник: в-к 24 часа/
Б.Р. При направената проверка от редакцията на Eurochicago.com се оказа, че браузерите предупреждават и поставят под съмнение, че сайтът на ГРАО добре защитава Вашата информация със следното предупреждение (на снимката):„This Connection is Untrusted
You have asked Firefox to connect securely to www.grao.bg, but we can’t confirm that your connection is secure.
Normally, when you try to connect securely, sites will present trusted identification to prove that you are going to the right place. However, this site’s identity can’t be verified.“
Както се казва: „Хубава работа, ама ….“
- Нов сайт улеснява подготовката за гласуването в чужбина
Oт днес до 27 септември на сайта Искаме да гласуваме българите в чужбина могат да заявят къде искат да гласуват извън България за президентските избори. Заявленията се изпращат автоматично в съответното дипломатическо представителство.
При получаване на над 100 заявления за гласуване от едно населено място, консулството е длъжно да отвори избирателна секция в него.
Сайтът поддържа иновативна система за интегриране на собственоръчен подпис в електронното заявление, като се използва или уеб-камера или предварително сканиран подпис.
Това е третото издание на инициативата, която не е партийна и се поддържа отВременните Обществени Съвети на Българите в Чужбина и Фейсбук-група „Гласуване без граници„.
Личните данни и координатите на гражданите са защитени с цифров сертификат за криптиране на канала и не се записват на сайта. Всеки, който изпраща заявление получава на въведения мейл копие от него.
Как „да подпишем“ с уеб-камерата:
Внимание, опасно – ГРАО!
Вчера заработи и сайта на ГРАО за проверка на избирателните секции на гражданите по ЕГН.
https://www.grao.bg/elections/Secure/Public/EgnSearch.cshtml
Както и миналите години, сайтът плаши потребителите със съобщение за нередовен цифров сертификат за криптиране на връзката, тъй като ГРАО не е намерило средства да купи такъв за около 100 лева и използва домашен сертификат, който не се разпознава от браузърите.
Както показа разследване на в-к. Дневник, българи постоянно живеещи в чужбина са отбелязани в избирателните списъци в страната. Не е ясно как те ще бъдат заличени преди изборния ден, за да не се злоупотреби с техния вот, както многократно се е случвало на предишни избори.
Съществуват прости и ефективни решения за решаване на проблема като активна регистрация за избори или електронна проверка дали един вот е равен на един гласоподавател. При изработката на новия Избирателен кодекс те бяха препоръчани на парламентаристите от НПО и организации на българи в чужбина, но бяха отхвърлени, очевидно поради липса на политическа воля да се отстрани този сив ресурс от мними гласоподаватели.
- Пардю: Българската мафия има „директно и нарастващо отражение в САЩ“
Димата Руснака бил американски гражданин
В некласифицирана грама от 21 април 2005 г. [05SOFIA766] посланик Джеймс Пардю се безпокои от предстоящото спиране на финансирането от САЩ за реформата в българската съдебна и правоохранителна система. Пардю предлага програмата за съдействие от САЩ да продължи и изтъква няколко аргумента за това.
Българската криминална дейност вече има директно и нарастващо отражение върху САЩ, което ще продължи след присъединяването. Българската организирана престъпност оперира в САЩ в няколко сфери: трафик на дрога, трафик на хора и проституция.
Част от българския бизнес, който е свързан с организираната престъпност и с прането на пари също проявява активност в САЩ. Високопоставени бизнесмени, за които се смята, че са продължение на българската организирана престъпност и индивиди, за които има данни, че са на водещи позиции в българската мафия непрекъснато търсят начин да влязат легално в САЩ – подчертава Пардю.
Не е сигурно, че след 2007 г. ЕС ще е чувствителен към американските интереси в сферата на престъпността. Присъединяването не е панацея и реформите трябва да продължат, смята посланикът.
Той изтъква, че над 30 поръчкови убийства са извършени за последните две години, а властите показват слаби възможности за намеса. Двама от убитите са американски граждани: Илия Павлов и основателят на СИК Димитри Минев (Димата Руснака).
Информация, че Димитри Минев е гражданин на САЩ не е излизала досега в публичното пространство.
Представители на посолството настойчиво са притискали българското правителство да вземе мерки, а посланикът публично е изказвал притеснения за слабостите на българската правоохранителна система и е критикувал прехвърлянето на отговорността за провалите между полицията, съда, разследващите и прокурорите.
Шест години по-късно и три години след ефективното членство на България в ЕС, критиките към България продължават да са същите. Тази седмица в Брюксел външните министри на 25 държави от ЕС остро критикуваха България и Румъния за несправяне с организираната престъпност и корупцията на високо ниво.
През юли 2005 посланик Пардю изпраща много подробен доклад за основните фигури на българската организирана престъпност. Няколко години по-късно подобен доклад изпраща и временно управляващия посолството на САЩ в София посланик Джон Ордуей.
До този момент нито един от големите босове на организираната престъпност изброени в доклада на Пардю не е в затвора. Нещо повече, одиозни фигури като босовете на ТИМ и Васил Божков – Черепа се радват на държавни протекции и са недосегаеми за правосъдието. Фирмите на Васил Божков директно усвояват пари на европейските данъкоплатци, получавайки обществени поръчки в строителството на пътища, което е финансирано от Европа, а фирмите на ТИМ осъществяват общи проекти с европейски грандове като Луфтханза и Фрапорт.
- Политиката капитулира пред финансовата олигархия
Докато съществува финансовата олигархия, човечеството ще е под заплаха
След световната икономическа криза през 1929 г. в САЩ чрез законово предписано разделение между инвестиционните и търговските банки беше гарантирано, че с парите на вложителите повече няма да може да се спекулира. Водещите до хазарт финансови продукти, като например т.н. „деривати”, бяха забранени, а международното движение на плащанията беше регулирано чрез системата Бретън-Уудс. Подстрекателите бяха отстранени и се въведоха съответни мерки. По този начин се извърши точно това, което десетилетия по-късно бившият федерален финансов министър Пеер Щайнбрюк предложи на 15 октомври 2008 г. в една гневна реч – за съжаление без голям ефект.
Още през 1911 г. губернаторът на Ню Джерси, Удроу Уилсън, се ядосваше, че малък брой лица са заграбили американската финансова система и са поставили под контрол в собствена полза икономическите възможности на страната. Днес, точно 100 години след това, отново се случва същото. За пореден път финансовата олигархия се е загнездила в системата, произвежда нетрудови приходи за спекуланти и техните съучастници и уврежда реалната икономика. Правителства се огъват под диктата на финансовите пазари, оказвайки им идолопоклоннически респект. „Само не закачайте финансовите пазари” – такива формулировки с удоволствие произнася федералният финансов министър Волфганг Шойбле (из интервюто в „Цайт-онлайн” на 23.01.2011 г.).
Но „финансовите пазари” не са нищо друго освен икономически, правни и политически структури, които са създадени от хора. Те са резултатът от онзи подход, по който ние всички упражняваме политиката и икономиката., но не и съдбоносно необходимите за тях фундаменти. Финансовата криза не беше някакъв „нещастен случай”. Тя беше, както и много други кризи в историята, предизвикана от хора и техните действия. Тя се превърна в симптом за срив или даже отказ на системата, при която всички участващи играчи – инвестиционни банки, търговски банки, частни длъжници, рейтинг-агенции, икономически одитори и политици – играха заедно! Само една от тези групи да се беше отдръпнала от организираната лудост (като например в американския пазар на имоти или при секюритизираните и структурирани продукти), не би се достигнало до тази катастрофа. Всички споменати участваха!
Кризата на еврото, въз основа на създадената от хора погрешна конструкция на европейската валута в сегашната й форма, също беше предвидена, и то във време, когато еврото още го нямаше (“The Euro and the Future of the EU”, New York, American Council on Germany, Occassional Paper No.5, 1998).
Финансовият капитал понастоящем не служи вече на реалната икономика, за което още през 2008 г. Ханс Рем, шефът на SoFFin и дългогодишен президент на банката Норд-ландесбанк, настояваше, а се извиси до господар над реалното стопанство и политиката. Разбира се с последствието, че съотношенията между приходите и имуществата се раздалечиха, осигурителните системи за възраст и здравеопазване ерозираха, публичните инвестиции в образование, наука и инфраструктура изостават, а публичните блага като инфраструктура и наука все повече се превръщат в частна собственост. Това води до ситуация процъфтяващи индустриални предприятия да бъдат изсмуквани от алчни за печалби финансови инвеститори и после да бъдат захвърляни.
Има безбройни доказателства за това как финансовата олигархия вреди на нашата общност; как тя погребва нашата демокрация и променя законовите рамки в своя изгода. Ето три примера: т.н. Private-Equity дружества, правилата за собствения капитал за финансови бранш и облагането на капиталовите приходи.
Един конкретен случай, описан наскоро:
Ръководител в производството на доминиран от РЕ-дружество доставчик на автомобили разказва: В хода на финансовата криза се срути оборотът в автомобилния бранш и особено при доставчиците. Предприятието, в което посоченият ръководител работел, още преди години било поето от един финансов инвеститор и по-късно било препродадено. В края на 2010 г., когато конюнктурата отново станала привлекателна, неговото предприятие имало толкова поръчки, колкото рядко преди това. Въпреки всичко неговия работодател се видял принуден да обяви фалит, тъй като не можел да носи повече тежестта на наложените му от инвеститора дългове. Какво се случило: финансовият инвеститор, който бил купил фирмата от втора ръка, я натоварил с високи дългове, за да получи обратно бързо своето вложение. Той следователно, както става често в този бранш, се рефинансирал чрез влошаване на баланса на предприятието. Замисълът му: ако фирмата се провали, инвеститорът все още има своя капитал на сигурно място. Ако тя оживее, той притежава отново не само своя стартов капитал, но и допълнително едно функциониращо предприятие. Жалкото за споменатия ръководител е, че се случило първото.
Понятието „Private-Equity” е пропагандно понятие на финансовия бранш. По-рано тези фирми са се наричали „Leveraged Buyout Firms”, следователно – „Фирми за финансируемо изкупуване”, при които дадена компания се изкупува за сметка на дадените назаем средства – название много по-близко до реалността, но не звучи много мило! „Private-Equity” вече звучи по-добре. Подобно дружество събира инвестиционни пари и поема допълнително и чужд капитал, за да изкупи дадена фирма. Вярно е, че има и резонни РЕ-инвестиции, но горепосочените са обикновеният случай.
По този начин финансовите инвеститори вече повече от десет години в мнозинството си се занимават с това да опустошават цели направления в германската икономика. Бившият председател на ГСДП Франц Мюнтеферинг въведе за целта през 2005 г. понятието „скакалци”, с което получи голям резонанс сред населението. За съжаление ГСДП не направи нищо повече от това. Паразитиращите деяния на много финансови инвеститори и досега продължават нестихващо.
Трябва да се каже, че РЕ-фирмите печелят съвсем конкретно от политика, която установява правилата на играта в тяхна полза. Те примерно трябва да балансират значително по-малко от всеки индустриален концерн, докато произвеждащо предприятие или банка са принудени съгласно правилата IAS и Базел-2, да балансират все по-краткосрочно и все по-детайлно. Освен това даден финансов инвеститор получава по-бързо и значително по-евтино кредит, отколкото едно произвеждащо предприятие.
Вярно е, че основа на пазарно-икономическия ред е собственият капитал. Който вкара много собствени пари в дадена фирма или в инвестиционен бизнес и отговаря за това, ще се държи по правило много по-отговорно от някой, който работи преди всичко с чужд и зает капитал. Но финансовата олигархия направи необходимото, щото тъкмо инвестиционните банки и спекулативните финансови дружества, едва ли имайки някакъв собствен капитал, почти неограничено да могат да спекулират с чужди пари. Това обстоятелство също много добре се обвързва чрез лобистите им и послушните политици в законов вид.
Например банките, съгласно правилата Базел-2 и Базел-3, трябва да имат налични проценти от „основен капитал” (който е на разположение продължително време) 5%, 7% или повече. На пръв поглед това звучи добре, но е точно врата за нашествие за господата от спекулацията. Причината е, че „основният капитал” е разтегливо понятие. Само рисково натоварените активи като инвестиции и кредитни задължения трябва да бъдат обезпечени с основен капитал. А какво е това „рисково натоварен“ браншът по целесъобразност определя до голяма степен сам. Например държаните заеми „ААА” се считат за безрискови и не трябва да бъдат обезпечени със собствен капитал.
Като следствие от казаното Дойче банк например има по-малко от 2 % собствен капитал в баланса си! Следователно, ако вследствие на погрешно осъществена спекулация нейните имуществени показатели се свият под 2 %, тя теоретично би изпаднала във фалит. Но Дойче банк, като много други банки, не е загрижена, защото ако тя се провали, ще бъде спасена с пари от данъците на немските граждани. Това някои икономически специалисти наричат „социализъм за банките и финансовите институции”, т.е. икономически ред, при който банките в голяма степен са освободени от риска на спекулациите и е осигурен нетрудов приход за банки, финансови институции и свръхбогати.
Облагането на капиталовите приходи също свидетелства за коварни промени във властта, благоприятни за нетрудовите доходи и финансовата олигархия. Една почтена данъчна система би облагала всички приходи еднакво и евентуално би правила политически желани изключения, като например облагоприятстване на труда на слабозаплатените или за социални, културни и научни цели. Но повечето съвременни индустриални нации облагат понастоящем капиталовите приходи – като лихви, дивиденти и спекулативни печалби значително по-малко, отколкото трудовите доходи – в Германия например с 25 %. Трудът и социалните добавки се облагат с почти 50 %. Изводът: непродуктивните доходи се благоприятстват, продуктивният труд се поставя в неравностойно положение.
Никой нищо не е предприел срещу това положение досега!
Напротив, през 90-те години „модерните” социал-демократически правителства влязоха в нездрав съюз с финансовата олигархия.
В Англия социал-демократическият финансов министър Гордън Браун в кабинета на Блейър намали облагането на капиталовия доход на 18 %.
В Германия червено-зелената коалиция под ръководството на Герхард Шрьодер и Йошка Фишер изигра подобна фатална роля.
Същото се разигра и в САЩ при демократа Бил Клинтън.
Навсякъде политиката капитулира пред финансовата олигархия. На 20 юни 2011 г. финансовите министри на ЕС дотираха с 500 милиарда евро постоянния фонд за спасяване на еврото, който трябваше да замени дотогавашния евро-спасителен фонд след 2013 г. Евро-страните ще дадат гаранции за Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) над 620 млрд. евро и ще платят пряко 80 млрд. Делът на Германия от тази сума е 22 млрд. Седем месеца преди това Меркел беше казала следното: „Спасителният чадър не подхожда за дългосрочен инструмент, защото той изпраща на пазарите и страните-членки грешен сигнал и поощрява опасно поведение на очакване.”
Д-р инж. Илия Ганчев, Регенсбург
Източник: Iliaganchev.blog.bg
- Българският национален характер е антибългарски
Антични гени прокобват национална трагедия, дано не и катастрофа
Миряна Башева*, в. „Сега“
Що е съвременна трагедия? Имат ли почва „Антигона“, или барем „Ромео и Жулиета“ у нас? Това е въпросът.
Трагедия се получава, ако има налице неразрешими противоречия или още антагонизми. Например: в Правец се ражда отроче от мъжки пол. Прогресивните родители, далечни близки на бай Тошо, му дават правоверното име Бесепинчо. Той расте левент. В Кривина пък едри земевладелци добиват женска рожба и в пристъп на политкоректна демокрация пияният поп скланя да я кръсти Бойкослава. Тя расте гиздавелка. А България колко е - една шебешка длан. Младите неизбежно ще се сблъскат я в библиотека, я в чалготека. Опа - любов! Ще забременеят. Ще понечат да се оженят. И ей ти го антагонизма - правешките Монтеки (антифашисти) и кривинските Капулети (антикомунисти) ги разлъчват. Бесепин и Бойкослава предпочитат смъртта. Бесепин ляга на магистралата да го прегази олигархически джип. Бойкослава се отравя насред градската чалготека с Чивас менте. „Светът не знае по-печална повест…“ (Шекспир).
Сюжетът пък за Антигона, плод и жертва на Едиповия комплекс, е прекалено обременен с фройдизъм, който в Европа отдавна е passe. Но от уж древногръцкото име на героинята лъха на оная прабългарщина, която единствено ще пребъде. Още от античността бъдещият българин душа дава да е анти-някакъв. Така, скромно и без заобикалки, се нарича и едно от претопените в прабългарския съюз племена - известните от кръстословиците древни Анти. Как нямахме късмет да наследим името им… Колко вярно щеше да звучи: Република Антиландия, автономен вилает Антистан или най-простичко: присъединен свободен щат Антия. На герба щяхме да сложим антилопа гну - толкова сме анти помежду си, та ни е гнус едни от други.
Но и тъй типични смрадливи българановски имена като Гина, Гана или Гена
могат да бъдат поантичени, за да зазвучат мощно и трагично, както подобава на европейско антагонистично общество. И тогава изпод проскубаното перо на някой наш драматург класик, например Антицанев, ще изхвръкне тъй жадуваният сценичен шедьовър „Три сестри: Антигина, Антигана и Антигена.“
Радетели на оптимистичното в нашия национален характер сигурно ще оспорят тази анти-теза като деструктивна. За целта ще посочат, че градивната представка „про“ (която е анти на „анти“) е широко застъпена в българското словообразуване. Например „проруска енергийна политика“, ще каже някой в увлечението на полемиката. „Че какво градивно има в това?“, ще попитаме ние зловещо. „Ох, исках да кажа проамериканска, ама друг път“, ще се поправи пребледнелият езиковед профан. Така механично да сглобява и прабаба знае.
Уви, речникът и животът гъмжат от противни словеса и явления,
започващи с „про“. Изобщо плоската земя България лежи на пет непотопяеми кита, които са както следва: Простак, Протеже, Провокатор, Проститутка, Просяк. Затова над Родината тегне прокоба - населението се пролетаризира, проклетата прокопсия на младите ги прокужда в чужбина, а интелигенцията е прогнила, провинциална и се пропива.
Като змия, захапала опашката си, България се вие от положителното „про-“ до отявленото „против“. Така пак стигаме до трагичното анти-начало, което е плодотворен суперфосфат за почвата на националната трагедия. Измислената участ на Бесепин и Бойкослава всеки ден безстрастно се регистрира в статистиката на младежките самоубийства. Хипотетичните братя Антиганьо и Антигиньо Балкански или влизат в парламента, за да докажат, че разединението прави слабостта, или патриархално се трепят с брадви по синорите на реституирания имотец. Сестра им, вместо да се казва Гена Димитрова (вечна й памет) и да разнася българската слава по света, се превръща в някаква Антигена и разнася българския спин от Дунав мост по цяла Европа. Фатално орисан от трагичните си гени-антигени, българинът прогресивно озверява и се превръща в антибългарин. Десетки хиляди индивидуални черни комедии доказват, че националната трагедия, уви, има богата черноземна почва у нас. Защото сами на себе си сме анти.
А от трагедията до националната катастрофа знаете ли колко е? Разстояние, колкото една човешка длан…
–––––-
* Осъвременен вариант на текст, публикуван преди 15 години в „24 часа“.
- Левашкото поведение на десницата
Напоследък все по-често се питам дали наистина съм десен човек или само се мисля за такъв. Защото, ако наистина бях десен човек, все щеше да се намери някой десен политически субект да ме представи в управлението. Но такъв не се намира. Никой не иска да ме представи. Поредното озадачено повдигане на вежди предизвика поведението на сините. Тяхното групиране и прегрупиране вече заприлича на Комедия дел арте, в която сериозни възрастни мъже припряно тичат насам-натам като лалугери за някой друг гласец и като звездобройци смятат кой какво ще примъкне в общата хралупа. И пак като в тази комедия маските са едни и същи и старовечни – Арлекин, Пулчинела, Панталоне, Софиянски, Костов, Бакърджиев и т.н.
Преди няколко месеца Бакърджиев се възмущаваше от Софиянски, задето онзи искал да яхне клуб „Сенатор”, за да си издигне кандидатурата за кмет. После, изглежда, успяха да срещнат възгледите си на някаква „принципна” основа и сега са рамо до рамо в борбата за десен ренесанс под името ОДС, а отскоро вече и под името СДС, което обаче значи нещо друго. Аз не разбирам как може да има хора, които не ги е срам да мимикрират под фалшифицирани чужди имена, белким излъжат някой разсеян избирател и спечелят някой незаслужен глас – СДС, ОДС, ЕНП… Защо ли не запазя за себе си СССР – Стамболов съобразява своевременно и разумно! Между другото, онзи ден в Кюстендил ми разказаха за забележителна предизборна практика. Някой от кандидатите се бръква да си купи билбордове и да си отпечата плакати. На тях, естествено, има номера на бюлетината, с която се очаква да гласуват неговите симпатизанти. Конкуренцията обаче се изхитря и отпечатва само номера на своята бюлетина и го лепи върху номера на бюлетината на първия по неговите рекламни материали. Честен кръст! И аз не повярвах в началото. Както и да е…
От друга страна Мартин Димитров и Иван Костов пък, вместо да съберат СДС и ДСБ в една партия, започнаха такива сложни танци и надцаквания, такива тънки пресмятания и предвиждания, че процесът на анонсиране в бриджа в сравнение с тях заприлича на примитивен махленски пазарлък. То не бяха вътрешнопартийни избори, то не бяха междупартийни избори. В крайна сметка резултатите от тези избори станаха повод СДС и ДСБ да се скарат. Колкото и засегнат да се чувства Костов, трябва да признае, че ситуацията на фактически разпад на Синята коалиция, до която се стигна през последните седмици, беше, ако не изцяло провокирана, то чувствително инспирирана от ината му да се пазари за общински съветници и тяхното разпределение и съотношение в листата. И вече имам чувството, че тези неща Костов ги прави нарочно, сякаш политическата му цел не е властта и по някаква причина саботира собствената си партия.
По този повод се надигнаха гласове „Трябва ли да се спаси СК?” и много от тях прибързано си отговориха: „Не!”. Защото с ДСБ били не знам кои си, пък при СДС били не знам какви си и всеки трябвало да върви по свой автентичен път. Други пък казват, че събирането на СДС с Бакърджиев, Софиянски и прочие било „широка дясна коалиция”. Все едно аз да отида на кръчма с приятели от казармата и да кажа, че това е „мощно военно присъствие”. Макар и стари отломки, новите седесари (от новото СДС) уж са интелигентни мъже и би трябвало да знаят, че събирането им не води до проста сума от електоралните подкрепи, които са имали преди него. Лично познавам стари емблематични седесари, които официално заявиха, че оттеглят подкрепата си от Мартин Димитров, заради безпринципното според тях съглашение, което направи с техните бивши и понастоящем компрометирани партийни колеги.
Трябва ли да се спаси Синята коалиция? Аз мисля, че трябва, защото отсъствието на подобен субект лишава от представителство в управлението много десни хора, които със своя интелект, професионална квалификация и, не на последно място, морални устои са нужни на обществото. Само че в Синята коалиция от старите партии трябва да се запазят само изградените структури и съдебните регистрации. Старите лидери трябва да преглътнат личните си амбиции и да се оттеглят под нестихващите аплодисменти на вече зрялото и готово да влезе в политиката ново поколение. Иначе много скоро ще бъдем изправени пред абсурдната ситуация, в която ще трябва да избираме между БСП и ГЕРБ. А според един стар мой приятел тази ситуация вече е налице. И той отговорно заяви, че когато се изправи пред такъв избор, ще гласува за БСП срещу ГЕРБ, защото БСП са реален политически субект, който е печелил и губил избори, докато ГЕРБ са опасно извънсистемно явление, виреещо върху простотия, престъпност и корупция. Така каза, това са неговите думи. А иначе той е емблематичен син журналист. Толкова емблематичен и толкова син, че ме е страх да ви кажа кой е. Така че, ако се изправим пред необходимостта да избираме между БСП и ГЕРБ, това ще е все едно да се видим принудени да избираме между Сцила и Харибда, което не е никакъв избор. Но може би пък именно това е целта на занятието. И макар че последното изречение е чудесен финал на текста, мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Иван Стамболов,
Sulla.bg
- Председателката на СГС обявила несъществуващ адрес в с. Топола пред МВР
Семейната приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов – председателката на СГС Владимира Янева е посочила за настоящ адрес ул. Седма 9А в каварненското село Топола. Това показа разследване на Биволъ.
Преди три години софийска мебелна фирма завежда дело срещу Янева заради договор за изработка на мебели, по който има претенции срещу магистратката.
Съдията по делото се опитва да призове колежката си, но не успява. Така се стига до издаването на удостоверение за настоящ адрес от СДВР от което става ясно, че съдийката всъщност има настоящ адрес на Северното Черноморие. Докато живее по документи на морето, Янева правораздава в Софийски градски съд.
След като съдът изпраща призовка на този адрес, кметът на селото отговаря, че няма такъв човек и такъв адрес. Справка в имотния регистър показа, че в действителност такъв адрес няма.
От фирмата съобщиха за Биволъ, че Янева си е поръчала мебели, но не ги е платила, поради което са си търсили правата по съдебен ред. След като изгубили делото на първа инстанция се отчаяли и не обжалвали.
Пред съда Янева е била представлявана от адвокат Десислава Добрева – същата защитаваше и вътрешния министър Цветан Цветанов по делата заведени срещу него за клевета.
Село Тополa се намира на осем километра от Каварна, край него има голф игрище и големи хотелски комплекси. В момента прокуратурата разследва десетки сделки на Община Каварна, някои от които в този регион.
Северното Черноморие е любимо място за почивка на вътрешния министър, от две години той почива със семейството си и най-близките си приятели – певецът Веселин Маринов и шефът на ГДБОП Станимир Флоров в Албена.
Коментар на „Хроники“
Шуробаджанащината е вихри в България със страшна сила вече две години, в които управлява партия ГЕРБ.
Каквото и да се изнесе, каквото и да се разследва и открие – резултатът е нулев!
Владимира Янева-Манолева е жената, която бе „удостоена“ да пътува с официална делегация при папата! Даже свидетели разказаха, че влязла при Светия отец! За това „вълнуващо“ пътуване писа „Хроники“:
Делегацията се води от премиера Бойко Борисов, а в нея са присъствали следните депутати, интелектуалци, министерски чиновници:1. писателят Алек Попов
2. ВЛАДИМИРА ЯНЕВА-МАНОЛЕВА
3. главният секретар на Министерския съвет Росен Желязков
4. началникът на политическия кабинет на министър-председателя Румяна Бъчварова
5. неизвестен
6. народният представител Иван Костов
7. народният представител Алиосман Имамов
8. народният представител Менда Стоянова
9. бившият министър без портфейл Божидар Димитров
10. министърът на външните работи Николай Младенов
11. преводач
12. министър-председателят Бойко Борисов
13. Негово Светейшество Папа Бенедикт XVI
14. вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов
15. министърът на културата Вежди Рашидов
16. скулпторът Величко Минеков
17. кметът на София Йорданка Фандъкова
18. народният представител Петър Курумбашев
19. Видинският митрополит Дометиан
20. представителят на Католическата църква в България отец Румен Станев
21. композиторът Стефан Димитров
22. ученичката от Свищовската търговска гимназия „Д. Хадживасилев“
Диана Христова
23. художникът Захари Каменов
Въпросът е: на тази жена ли ще посмеят да обърнат внимание прокуратурата и правосъдието? На семейната приятелка на министър Цветанов ли ще посегнат, за да спази закона?
Та самият министър-председател Бойко Борисов се направи, че не я познава и то пред поне 2 млн телевизионни зрители, като я нарече „тази госпожа“ и уж не си спомни името й!
Чест прави на колегите, които пускат този текст днес за подадена фалшива адресна регистрация, което си е съставяне на документ с невярно съдържание!
Така подават фалшив адрес дребни мошеници, но един магистрат и бъдещ председател на един от най-големите съдилища – това е непонятно като действие.
Сайтът Биволъ.бг изнесе, че Владимира Янева е присъствала на кръщенето на дъщерята на Цветанов! Тя се разболя след като предизвика вълна от оставки и недоволство с назначението си и след това бързо оздравя, за да се върне тихо на работа!
И пак ще напомним: съпругът на съдия Янева-Манолева с образование по физическа култура и известен стаж като граничен полицай бе назначен на високо платената длъжност зам.-генерален директор на Ръководство на въздушното движение!
Щом един физкултурник и галеник на американците със същото образование стана министър на вътрешните работи, то защо семейният му приятел да не бъде назначен на топло и високо платено място?
А защо съпругата му да не оглави най-големият съд в държавата?
Явно приятелите на семейни начала са по-силни и убедителни за престижни назначения от образование, професионален опит и квалификация…Автор: Люба Манолова
http://lubamanolova.info/ - Лейла Лопес от Ангола стана Мис Вселена 2011
Тъмнокожата красавица анголка Лейла Лопес (Leila Lopes) получи титлата „Мис Вселена 2011“ на завършилото 60-о издание на конкурса, провел се в бразилския град Сао Пауло, съобщиха световните агенции.
25-годишната Мис Ангола се наложи над останалите 88 съпернички, опровергавайки прогнозите, че титлата отново ще грабне някоя латиноамериканка.
Аргументът на журито да избере анголката са били „нейната красота и ум“.
„Считам себе си за жена, надарена с вътрешна красота.
Имам си принципи, които съм научило от моето семейство и които възнамерявам да спазвам до края на живота си“, каза Лопес.
Първа подгласничка на новата Мис Вселена стана украинката Олеся Стефанко, а след нея се нареждат представителките на Бразилия, Филипините и Китай.
Над един милиард телевизионни зрители гледаха конкурса, който се проведе за девети път в Латинска Америка, но за първи път в Бразилия.
Източник: БТА
Leila Lopes from Angola
Leila Lopes by http://missuniverse.com - Спасителки на вота
Бумът на дами към „Дондуков“ 2 явно не е движение на махалото в посока, обратна на мачовска България. Или на онези ранни години на демокрацията, когато покойната писателка Блага Димитрова влезе в президентството с Желю Желев след хиляди подигравки на тема „как ще козирува на войниците, ако нещо с главнокомандващия се случи“.
Не се случи, та да разберем, днес обаче става нещо меко казано странно – в двойките за президентската надпревара политиците ни си избират за втори човек дами с ясното съзнание, че ще блестят в отразената им светлина. Има ли смисъл да се пита кой е по-известен – бизнесменът Димитър Куцаров или вицето му джазлегендата Камелия Тодорова. Претендентът на РЗС Атанас Семов или ексшефът на радиото Поля Станчева? Да не говорим за водещата роля на Меглена Кунева и Мария Капон – лидерката на ЕНП още не си е казала вицето, а на мъжа, който играе с Кунева, така и почти никой не успя да запомни името.
Дори войводата Красимир Каракачанов тръгва в битка с дамата Даниела Симидчиева, която не само е с по-висок коефициент на интелигентност от него – както сам признава, но и е обявена за най-умната жена в света. Безспорно доста смелост се иска и за да наречеш юристката Маргарита Попова „втори човек“ в двойката на ГЕРБ с претендент за „Дондуков“ 2 Росен Плевнелиев. Сред имената, които спрягат сини и червени за вицета на своите кандидати, също присъстват ярки дами.
Променя ли се балканският манталитет на българина, и мисленето ни ли влиза в Евросъюза или дамите у нас са по-успяващи във всички области и кормчиите с панталони по право са готови да им отстъпят управлението на държавата. Едва ли. По-скоро ставаме свидетели на поредния политически предизборен трик – електоратът е разочарован на макс, вече не иска да пуска бюлетина срещу кебапче и не вярва на обещания за по-високи пенсии, тогава да му пуснем филма „Спасителки на вота“. Сериалите у нас се радват на небивал успех още от времето, когато Памела Андерсън събираше по бански мнозинството зрители пред екрана.
Очаква се листопадът от бюлетини да се увеличи през октомври.
Юлиана Ончева,
Dartsnews
- Социолози: Издигането на Ламбо цели мобилизация на левия електорат
Издигането на Стефан Данаилов (Ламбо) за вицепрезидент на кандидат-президента Ивайло Калфин е отчетливо популистки ход от страна на БСП, целящ да им даде допълнителна популярност. Това бе първият коментар на социолога Цветозар Томов пред Mediapool по повод новината, че бившият министър на културата влиза в надпреварата за „Дондуков“ като вице на Калфин.
Тази кандидатура е знак, че към момента мобилизацията на левия електорат не е на необходимото ниво, смята Томов, шеф на социологическата агенция „Скала“.
“Театрално развитата номинация беше естествен завършек и на едно театрално решение”, добави той.
По думите на Томов обаче е много рано да се правят конкретни прогнози за вота. “Все пак има 40 дни още кампания, не може да се каже кой ще стигне до балотаж – Кунева или Калфин”, заяви още той.
“Засега Кунева все още има малка преднина, но това може да се промени”, уточни Цветозар Томов.
Директорът на „ББСС Галъп“ Марчела Абрашева коментира пред Mediapool, че Стефан Данаилов е много популярна личност и е тестван от социологическата агенция още когато името му се обсъждаше като кандидат за президент.
“Особеното при Данаилов е, че той е обичан, при това не само от левите избиратели и е може би най-популярната личност от всички в кандидат-президентските двойки“, каза още Абрашева.
“Чрез неговото издигане БСП разчита на мобилизиране на възможно най-широк гласоподаватели, които да го подкрепят. Тоест, БСП търси отваряне извън тесния си електорат”, заяви още социологът.
Според нея обаче това се прави от всички формации. „Към такъв тип отворена кампания са се насочили и ГЕРБ, както и Кунева, която пък декларира от самото начало, че не желае партийна подкрепа, а на цялото гражданско общество, независимо от партийната украса”, отбеляза Абрашева.
“Все пак обаче не трябва да се забравя, че вицепрезидентът допълва профила на двойката, а основната фигурна в нея е кандидатът за държавен глава”, посочи тя.
Полина Паунова,
Mediapool
