2024-09-27

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Външно готви списък с 37 нови посланици

    5 души се борят за място на стажант-аташе

     

    Всички 37 посланици, сътрудничили на Държавна сигурност, ще бъдат сменени в най-скоро време. Това съобщи говорителят на МВнР Весела Чернева вчера. Министерството ще изпълни намерението си да се прочисти от служители на бившите тайни служби, въпреки че Законът за дипломатическата служба беше оспорен от БСП пред Конституционния съд. Новият закон, с който се

    забранява на агенти да представляват държавата

    в чужбина или да заемат ръководни постове в министерството, влезе в сила на 8 септември. Докато не бъде отменен, законът е в сила, уточни Чернева. Правителството взе решение още през декември миналата година да отзове ченгетата, след разкрития на комисията по досиетата. Почти всички български посланици в ключови европейски столици се оказаха с картон в ДС. С решение на кабинета президентът трябваше да издаде укази за отзоваване, но това не е станало и до днес. След допълнителна проверка на комисията през март, стана ясно, че още 29 дипломати продължават да работят в МВнР. Един от тях е директор на дирекция, а седем са началници на отдели. Голяма част тях са преминали и школата на КГБ в бившия СССР. Повечето от посланиците и консули с картончета бяха прибрани в София „за консултации” и през това време не получават командировъчни, които са основният им доход.

    Новите назначения ще преминат по реда на закона. Списъкът ще бъде предложен от министър Николай Младенов за одобрение на Министерски съвет, а след това на президента за подпис. Ако той не подпише назначенията,

    ще се смята, че не изпълнява закона

    обясниха от Външно. Младенов няколко пъти е заявявал, че проблемът с ченгетата с легенда дипломат, ще бъде решен до края на годината.

    Процесът по обновяване на българската дипломатическа служба тече и с обявяването на нови конкурси. Трима души са допуснати в процедурата за избор на директор „Човешки ресурси”, а от 6 мераклии за шеф на Дипломатическия институт са допуснати също трима. На огромен интерес се радва и конкурсът за стажант-аташета. Постът е първото стъпало в дипломатическата кариерна стълбица. Въпреки лятото, ниските заплати и високите изисквания 141 души се борят за 30 места, което прави почти 5 души за едно място. След 2 седмици ще е готов списъкът с допуснатите до писмен изпит.

     

    Българите в чужбина пас на вота

    Много нисък интерес към гласуването на българи зад граница за президентските избори отчитат от МВнР.  Така в Берлин преди няколко дни е имало само 20 заявления, 17 от които на служители в посолството.

    Условията да бъдат организирани избори зад граница е страната домакин да допуска това и да са изпълнени изискванията на Изборния кодекс. Вече е поискано принципно съгласие за провеждане на изборите от 87 държави. В страните, в които има български дипломатически или консулски представителства, трябва да са подадени поне 20 заявления от български граждани за участие в изборите. А в страните, в които нямаме мисии, тези заявления трябва да са поне 100. Българските граждани могат да подават тези заявления до 27 септември на имейл или лично в задграничните представителства. Ще има възможност за директно изпращане и на имейл, и в МВнР.

     

    Георги Ангелов,

    в. „Монитор“ 

  • Избирателните списъци са вече в интернет

    Дирекция „Гражданска Регистрация и Административно Обслужване“ (ГРАО) осигурява достъп до избирателните списъци за избор на президент и вицепрезидент и за избор на общински съветници и кметове за всички български граждани през интернет.

    Всички българи с право на глас ще могат да проверят своите данни в избирателните списъци и да се информират за избирателната си секция и място на гласуване през сайта на служба ГРАО.

    Освен чрез интернет страницата на ГРАО избирателите ще могат да проверят дали личните им данни са изписани правилно в избирателните списъци и като изпратят SMS на номер 1 4726 (буквите „GRAO“ съответстват на цифрите „4726“ от повечето телефонни клавиатури). Номерът е единен и за трите мобилни оператора (МТел, Глобул и Виваком). Цената на SMS e 25 стотинки без ДДС.

    В текста на SMS се изписват единствено десетте цифри на ЕГН. Системата връща два SMS-а с номера и адреса на избирателната секция за изборите за президент и за изборите за местна власт за въведения ЕГН.

    Друг вариант за проверка е на телефон 0800 1 4726, който е безплатен за цялата страна. /Източник: в-к 24 часа/

    Grao2Б.Р. При направената проверка от редакцията на Eurochicago.com се оказа, че браузерите предупреждават и поставят под съмнение, че сайтът на ГРАО добре защитава Вашата информация със следното предупреждение (на снимката):

    This Connection is Untrusted

    You have asked Firefox to connect securely to www.grao.bg, but we can’t confirm that your connection is secure.

    Normally, when you try to connect securely, sites will present trusted identification to prove that you are going to the right place. However, this site’s identity can’t be verified.“

    Както се казва: „Хубава работа, ама ….“


  • Нов сайт улеснява подготовката за гласуването в чужбина

    Oт днес до 27 септември на сайта Искаме да гласуваме българите в чужбина могат да заявят къде искат да гласуват извън България за президентските избори. Заявленията се изпращат автоматично в съответното дипломатическо представителство.

    https://iskamedaglasuvame.com

    При получаване на над 100 заявления за гласуване от едно населено място, консулството е длъжно да отвори избирателна секция в него.

    Сайтът поддържа иновативна система за интегриране на собственоръчен подпис в електронното заявление, като се използва или уеб-камера или предварително сканиран подпис.

    Това е третото издание на инициативата, която не е партийна и се поддържа отВременните Обществени Съвети на Българите в Чужбина и Фейсбук-група „Гласуване без граници„.

    Личните данни и координатите на гражданите са защитени с цифров сертификат за криптиране на канала и не се записват на сайта. Всеки, който изпраща заявление получава на въведения мейл копие от него.

    Как „да подпишем“ с уеб-камерата:

    iskamedaglasuvame

    Внимание, опасно – ГРАО!

    Вчера заработи и сайта на ГРАО за проверка на избирателните секции на гражданите по ЕГН.

    https://www.grao.bg/elections/Secure/Public/EgnSearch.cshtml

    Както и миналите години, сайтът плаши потребителите със съобщение за нередовен цифров сертификат за криптиране на връзката, тъй като ГРАО не е намерило средства да купи такъв за около 100 лева и използва домашен сертификат, който не се разпознава от браузърите.

    Както показа разследване на в-к. Дневник, българи постоянно живеещи в чужбина са отбелязани в избирателните списъци в страната. Не е ясно как те ще бъдат заличени преди изборния ден, за да не се злоупотреби с техния вот, както многократно се е случвало на предишни избори.

    Съществуват прости и ефективни решения за решаване на проблема като активна регистрация за избори или електронна проверка дали един вот е равен на един гласоподавател. При изработката на новия Избирателен кодекс те бяха препоръчани на парламентаристите от НПО и организации на българи в чужбина, но бяха отхвърлени, очевидно поради липса на политическа воля да се отстрани този сив ресурс от мними гласоподаватели.

    http://www.bivol.bg/

  • Пардю: Българската мафия има „директно и нарастващо отражение в САЩ“

    Димата Руснака бил американски гражданин

    В некласифицирана грама от 21 април 2005 г. [05SOFIA766] посланик Джеймс Пардю се безпокои от предстоящото спиране на финансирането от САЩ за реформата в българската съдебна и правоохранителна система. Пардю предлага програмата за съдействие от САЩ да продължи и изтъква няколко аргумента за това.

    Българската криминална дейност вече има директно и нарастващо отражение върху САЩ, което ще продължи след присъединяването. Българската организирана престъпност оперира в САЩ в няколко сфери: трафик на дрога, трафик на хора и проституция.

    Част от българския бизнес, който е свързан с организираната престъпност и с прането на пари също проявява активност в САЩ. Високопоставени бизнесмени, за които се смята, че са продължение на българската организирана престъпност и индивиди, за които има данни, че са на водещи позиции в българската мафия непрекъснато търсят начин да влязат легално в САЩ – подчертава Пардю.

    Не е сигурно, че след 2007 г. ЕС ще е чувствителен към американските интереси в сферата на престъпността. Присъединяването не е панацея и реформите трябва да продължат, смята посланикът.

    Той изтъква, че над 30 поръчкови убийства са извършени за последните две години, а властите показват слаби възможности за намеса. Двама от убитите са американски граждани: Илия Павлов и основателят на СИК Димитри Минев (Димата Руснака).

    Информация, че Димитри Минев е гражданин на САЩ не е излизала досега в публичното пространство.

    Представители на посолството настойчиво са притискали българското правителство да вземе мерки, а посланикът публично е изказвал притеснения за слабостите на българската правоохранителна система и е критикувал прехвърлянето на отговорността за провалите между полицията, съда, разследващите и прокурорите.

    Шест години по-късно и три години след ефективното членство на България в ЕС, критиките към България продължават да са същите. Тази седмица в Брюксел външните министри на 25 държави от ЕС остро критикуваха България и Румъния за несправяне с организираната престъпност и корупцията на високо ниво.

    През юли 2005 посланик Пардю изпраща много подробен доклад за основните фигури на българската организирана престъпност. Няколко години по-късно подобен доклад изпраща и временно управляващия посолството на САЩ в София посланик Джон Ордуей.

    До този момент нито един от големите босове на организираната престъпност изброени в доклада на Пардю не е в затвора. Нещо повече, одиозни фигури като босовете на ТИМ и Васил Божков – Черепа се радват на държавни протекции и са недосегаеми за правосъдието. Фирмите на Васил Божков директно усвояват пари на европейските данъкоплатци, получавайки обществени поръчки в строителството на пътища, което е финансирано от Европа, а фирмите на ТИМ осъществяват общи проекти с европейски грандове като Луфтханза и Фрапорт.

    http://www.bivol.bg

  • Политиката капитулира пред финансовата олигархия

    Докато съществува финансовата олигархия, човечеството ще е под заплаха

     

    След световната икономическа криза през 1929 г. в САЩ чрез законово предписано разделение между инвестиционните и търговските банки беше гарантирано, че с парите на вложителите повече няма да може да се спекулира. Водещите до хазарт финансови продукти, като например т.н. „деривати”, бяха забранени, а международното движение на плащанията беше регулирано чрез системата Бретън-Уудс. Подстрекателите бяха отстранени и се въведоха съответни мерки. По този начин се извърши точно това, което десетилетия по-късно бившият федерален финансов министър Пеер Щайнбрюк предложи на 15 октомври 2008 г. в една гневна реч – за съжаление без голям ефект.

    Още през 1911 г. губернаторът на Ню Джерси, Удроу Уилсън, се ядосваше, че малък брой лица са заграбили американската финансова система и са поставили под контрол в собствена полза икономическите възможности на страната. Днес, точно 100 години след това, отново се случва същото. За пореден път финансовата олигархия се е загнездила в системата, произвежда нетрудови приходи за спекуланти и техните съучастници и уврежда реалната икономика. Правителства се огъват под диктата на финансовите пазари, оказвайки им идолопоклоннически респект. „Само не закачайте финансовите пазари” – такива формулировки с удоволствие произнася федералният финансов министър Волфганг Шойбле (из интервюто в „Цайт-онлайн” на 23.01.2011 г.).

    Но „финансовите пазари” не са нищо друго освен икономически, правни и политически структури, които са създадени от хора. Те са резултатът от онзи подход, по който ние всички упражняваме политиката и икономиката., но не и съдбоносно необходимите за тях фундаменти. Финансовата криза не беше някакъв „нещастен случай”. Тя беше, както и много други кризи в историята, предизвикана от хора и техните действия. Тя се превърна в симптом за срив или даже отказ на системата, при която всички участващи играчи – инвестиционни банки, търговски банки, частни длъжници, рейтинг-агенции, икономически одитори и политици – играха заедно! Само една от тези групи да се беше отдръпнала от организираната лудост (като например в американския пазар на имоти или при секюритизираните и структурирани продукти), не би се достигнало до тази катастрофа. Всички споменати участваха!

    Кризата на еврото, въз основа на създадената от хора погрешна конструкция на европейската валута в сегашната й форма,  също беше предвидена, и то във време, когато еврото още го нямаше (“The Euro and the Future of the EU”, New York, American Council on Germany, Occassional Paper No.5, 1998).

    Финансовият капитал понастоящем не служи вече на реалната икономика, за което още през 2008 г. Ханс Рем, шефът на SoFFin и дългогодишен президент на банката Норд-ландесбанк, настояваше, а се извиси до господар над реалното стопанство и политиката. Разбира се с последствието, че съотношенията между приходите и имуществата се раздалечиха, осигурителните системи за възраст и здравеопазване ерозираха, публичните инвестиции в образование, наука и инфраструктура изостават, а публичните блага като инфраструктура и наука все повече се превръщат в частна собственост. Това води до ситуация процъфтяващи индустриални предприятия да бъдат изсмуквани от алчни за печалби финансови инвеститори и после да бъдат захвърляни.

    Има безбройни доказателства за това как финансовата олигархия вреди на нашата общност; как тя погребва нашата демокрация и променя законовите рамки в своя изгода. Ето три примера: т.н. Private-Equity дружества, правилата за собствения капитал за финансови бранш и облагането на капиталовите приходи.

    Един конкретен случай, описан наскоро:

    Ръководител в производството на доминиран от РЕ-дружество доставчик на автомобили разказва: В хода на финансовата криза се срути оборотът в автомобилния бранш и особено при доставчиците. Предприятието, в което посоченият ръководител работел, още преди години било поето от един финансов инвеститор и по-късно било препродадено. В края на 2010 г., когато конюнктурата отново станала привлекателна, неговото предприятие имало толкова поръчки, колкото рядко преди това. Въпреки всичко неговия работодател се видял принуден да обяви фалит, тъй като не можел да носи повече тежестта на наложените му от инвеститора дългове. Какво се случило: финансовият инвеститор, който бил купил фирмата от втора ръка, я натоварил с високи дългове, за да получи обратно бързо своето вложение. Той следователно, както става често в този бранш, се рефинансирал чрез влошаване на баланса на предприятието. Замисълът му: ако фирмата се провали, инвеститорът все още има своя капитал на сигурно място. Ако тя оживее, той притежава отново не само своя стартов капитал, но и допълнително едно функциониращо предприятие. Жалкото за споменатия ръководител е, че се случило първото.

    Понятието „Private-Equity” е пропагандно понятие на финансовия бранш. По-рано тези фирми са се наричали „Leveraged Buyout Firms”, следователно – „Фирми за финансируемо изкупуване”, при които дадена компания се изкупува за сметка на дадените назаем средства – название много по-близко до реалността, но не звучи много мило! „Private-Equity” вече звучи по-добре. Подобно дружество събира инвестиционни пари и поема допълнително и чужд капитал, за да изкупи дадена фирма. Вярно е, че има и резонни РЕ-инвестиции, но горепосочените са обикновеният случай.

    По този начин финансовите инвеститори вече повече от десет години в мнозинството си се занимават с това да опустошават цели направления в германската икономика. Бившият председател на ГСДП Франц Мюнтеферинг въведе за целта през 2005 г. понятието „скакалци”, с което получи голям резонанс сред населението. За съжаление ГСДП не направи нищо повече от това. Паразитиращите деяния на много финансови инвеститори и досега продължават нестихващо.

    Трябва да се каже, че РЕ-фирмите печелят съвсем конкретно от политика, която установява правилата на играта в тяхна полза. Те примерно трябва да балансират значително по-малко от всеки индустриален концерн, докато произвеждащо предприятие или банка са принудени съгласно правилата IAS и Базел-2, да балансират все по-краткосрочно и все по-детайлно. Освен това даден финансов инвеститор получава по-бързо и значително по-евтино кредит, отколкото едно произвеждащо предприятие.

    Вярно е, че основа на пазарно-икономическия ред е собственият капитал. Който вкара много собствени пари в дадена фирма или в инвестиционен бизнес и отговаря за това, ще се държи по правило много по-отговорно от някой, който работи преди всичко с чужд и зает капитал. Но финансовата олигархия направи необходимото, щото тъкмо инвестиционните банки и спекулативните финансови дружества, едва ли имайки някакъв собствен капитал, почти неограничено да могат да спекулират с чужди пари. Това обстоятелство също много добре се обвързва чрез лобистите им и послушните политици в законов вид.

    Например банките, съгласно правилата Базел-2 и Базел-3, трябва да имат налични проценти от „основен капитал” (който е на разположение продължително време) 5%, 7% или повече. На пръв поглед това звучи добре, но е точно врата за нашествие за господата от спекулацията. Причината е, че „основният капитал” е разтегливо понятие. Само рисково натоварените активи като инвестиции и кредитни задължения трябва да бъдат обезпечени с основен капитал. А какво е това „рисково натоварен“ браншът по целесъобразност определя до голяма степен сам. Например държаните заеми „ААА” се считат за безрискови и не трябва да бъдат обезпечени със собствен капитал.

    Като следствие от казаното Дойче банк например има по-малко от 2 % собствен капитал в баланса си! Следователно, ако вследствие на погрешно осъществена спекулация нейните имуществени показатели се свият под 2 %, тя теоретично би изпаднала във фалит. Но Дойче банк, като много други банки, не е загрижена, защото ако тя се провали, ще бъде спасена с пари от данъците на немските граждани. Това някои икономически специалисти наричат „социализъм за банките и финансовите институции”, т.е. икономически ред, при който банките в голяма степен са освободени от риска на спекулациите и е осигурен нетрудов приход за банки, финансови институции и свръхбогати.

    Облагането на капиталовите приходи също свидетелства за коварни промени във властта, благоприятни за нетрудовите доходи и финансовата олигархия. Една почтена данъчна система би облагала всички приходи еднакво и евентуално би правила политически желани изключения, като например облагоприятстване на труда на слабозаплатените или за социални, културни и научни цели. Но повечето съвременни индустриални нации облагат понастоящем капиталовите приходи – като лихви, дивиденти и спекулативни печалби значително по-малко, отколкото трудовите доходи – в Германия например с 25 %. Трудът и социалните добавки се облагат с почти 50 %. Изводът: непродуктивните доходи се благоприятстват, продуктивният труд се поставя в неравностойно положение.

    Никой нищо не е предприел срещу това положение досега!

    Напротив, през 90-те години „модерните” социал-демократически  правителства влязоха в нездрав съюз с финансовата олигархия.

    В Англия социал-демократическият финансов министър Гордън Браун в кабинета на Блейър намали облагането на капиталовия доход на 18 %.

    В Германия червено-зелената коалиция под ръководството на Герхард Шрьодер и Йошка Фишер изигра подобна фатална роля.

    Същото се разигра и в САЩ при демократа Бил Клинтън.

    Навсякъде политиката капитулира пред финансовата олигархия. На 20 юни 2011 г. финансовите министри на ЕС дотираха с 500 милиарда евро постоянния фонд за спасяване на еврото, който трябваше да замени дотогавашния евро-спасителен фонд след 2013 г. Евро-страните ще дадат гаранции за Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) над 620 млрд. евро и ще платят пряко 80 млрд. Делът на Германия от тази сума е 22 млрд. Седем месеца преди това Меркел беше казала следното: „Спасителният чадър не подхожда за дългосрочен инструмент, защото той изпраща на пазарите и страните-членки грешен сигнал и поощрява опасно поведение на очакване.”

     

    Д-р инж. Илия Ганчев, Регенсбург

    Източник:  Iliaganchev.blog.bg

  • Българският национален характер е антибългарски

    Антични гени прокобват национална трагедия, дано не и катастрофа

     

                                                                                                   Миряна Башева*,  в. „Сега“

    Що е съвременна трагедия? Имат ли почва „Антигона“, или барем „Ромео и Жулиета“ у нас? Това е въпросът.

    Трагедия се получава, ако има налице неразрешими противоречия или още антагонизми. Например: в Правец се ражда отроче от мъжки пол. Прогресивните родители, далечни близки на бай Тошо, му дават правоверното име Бесепинчо. Той расте левент. В Кривина пък едри земевладелци добиват женска рожба и в пристъп на политкоректна демокрация пияният поп скланя да я кръсти Бойкослава. Тя расте гиздавелка. А България колко е ­- една шебешка длан. Младите неизбежно ще се сблъскат­ я в библиотека, я в чалготека. Опа -­ любов! Ще забременеят. Ще понечат да се оженят. И ей ти го антагонизма -­ правешките Монтеки (антифашисти) и кривинските Капулети (антикомунисти) ги разлъчват. Бесепин и Бойкослава предпочитат смъртта. Бесепин ляга на магистралата да го прегази олигархически джип. Бойкослава се отравя насред градската чалготека с Чивас менте. „Светът не знае по-печална повест…“ (Шекспир).

    Сюжетът пък за Антигона, плод и жертва на Едиповия комплекс, е прекалено обременен с фройдизъм, който в Европа отдавна е passe. Но от уж древногръцкото име на героинята лъха на оная прабългарщина, която единствено ще пребъде. Още от античността бъдещият българин душа дава да е анти-някакъв. Така, скромно и без заобикалки, се нарича и едно от претопените в прабългарския съюз племена -­ известните от кръстословиците древни Анти. Как нямахме късмет да наследим името им… Колко вярно щеше да звучи: Република Антиландия, автономен вилает Антистан или най-простичко: присъединен свободен щат Антия. На герба щяхме да сложим антилопа гну -­ толкова сме анти помежду си, та ни е гнус едни от други.

    Но и тъй типични смрадливи българановски имена като Гина, Гана или Гена

    могат да бъдат поантичени, за да зазвучат мощно и трагично, както подобава на европейско антагонистично общество. И тогава изпод проскубаното перо на някой наш драматург класик, например Антицанев, ще изхвръкне тъй жадуваният сценичен шедьовър „Три сестри: Антигина, Антигана и Антигена.“

    Радетели на оптимистичното в нашия национален характер сигурно ще оспорят тази анти-теза като деструктивна. За целта ще посочат, че градивната представка „про“ (която е анти на „анти“) е широко застъпена в българското словообразуване. Например ­ „проруска енергийна политика“, ще каже някой в увлечението на полемиката. „Че какво градивно има в това?“,­ ще попитаме ние зловещо. „Ох, исках да кажа­ проамериканска, ама друг път“, ще се поправи пребледнелият езиковед профан. Така механично да сглобява и прабаба знае.

    Уви, речникът и животът гъмжат от противни словеса и явления,

    започващи с „про“. Изобщо плоската земя България лежи на пет непотопяеми кита, които са както следва: Простак, Протеже, Провокатор, Проститутка, Просяк. Затова над Родината тегне прокоба -­ населението се пролетаризира, проклетата прокопсия на младите ги прокужда в чужбина, а интелигенцията е прогнила, провинциална и се пропива.

    Като змия, захапала опашката си, България се вие от положителното „про-“ до отявленото „против“. Така пак стигаме до трагичното анти-начало, което е плодотворен суперфосфат за почвата на националната трагедия. Измислената участ на Бесепин и Бойкослава всеки ден безстрастно се регистрира в статистиката на младежките самоубийства. Хипотетичните братя Антиганьо и Антигиньо Балкански или влизат в парламента, за да докажат, че разединението прави слабостта, или патриархално се трепят с брадви по синорите на реституирания имотец. Сестра им, вместо да се казва Гена Димитрова (вечна й памет) и да разнася българската слава по света, се превръща в някаква Антигена и разнася българския спин от Дунав мост по цяла Европа. Фатално орисан от трагичните си гени-антигени, българинът прогресивно озверява и се превръща в антибългарин. Десетки хиляди индивидуални черни комедии доказват, че националната трагедия, уви, има богата черноземна почва у нас. Защото сами на себе си сме анти.

    А от трагедията до националната катастрофа знаете ли колко е? Разстояние, колкото една човешка длан…

    –––––-

    * Осъвременен вариант на текст, публикуван преди 15 години в „24 часа“.

  • Левашкото поведение на десницата

    Напоследък все по-често се питам дали наистина съм десен човек или само се мисля за такъв. Защото, ако наистина бях десен човек, все щеше да се намери някой десен политически субект да ме представи в управлението. Но такъв не се намира. Никой не иска да ме представи. Поредното озадачено повдигане на вежди предизвика поведението на сините. Тяхното групиране и прегрупиране вече заприлича на Комедия дел арте, в която сериозни възрастни мъже припряно тичат насам-натам като лалугери за някой друг гласец и като звездобройци смятат кой какво ще примъкне в общата хралупа. И пак като в тази комедия маските са едни и същи и старовечни – Арлекин, Пулчинела, Панталоне, Софиянски, Костов, Бакърджиев и т.н.

    Преди няколко месеца Бакърджиев се възмущаваше от Софиянски, задето онзи искал да яхне клуб „Сенатор”, за да си издигне кандидатурата за кмет. После, изглежда, успяха да срещнат възгледите си на някаква „принципна” основа и сега са рамо до рамо в борбата за десен ренесанс под името ОДС, а отскоро вече и под името СДС, което обаче значи нещо друго. Аз не разбирам как може да има хора, които не ги е срам да мимикрират под фалшифицирани чужди имена, белким излъжат някой разсеян избирател и спечелят някой незаслужен глас – СДС, ОДС, ЕНП… Защо ли не запазя за себе си СССР – Стамболов съобразява своевременно и разумно! Между другото, онзи ден в Кюстендил ми разказаха за забележителна предизборна практика. Някой от кандидатите се бръква да си купи билбордове и да си отпечата плакати. На тях, естествено, има номера на бюлетината, с която се очаква да гласуват неговите симпатизанти. Конкуренцията обаче се изхитря и отпечатва само номера на своята бюлетина и го лепи върху номера на бюлетината на първия по неговите рекламни материали. Честен кръст! И аз не повярвах в началото. Както и да е…

    От друга страна Мартин Димитров и Иван Костов пък, вместо да съберат СДС и ДСБ в една партия, започнаха такива сложни танци и надцаквания, такива тънки пресмятания и предвиждания, че процесът на анонсиране в бриджа в сравнение с тях заприлича на примитивен махленски пазарлък. То не бяха вътрешнопартийни избори, то не бяха междупартийни избори. В крайна сметка резултатите от тези избори станаха повод СДС и ДСБ да се скарат. Колкото и засегнат да се чувства Костов, трябва да признае, че ситуацията на фактически разпад на Синята коалиция, до която се стигна през последните седмици, беше, ако не изцяло провокирана, то чувствително инспирирана от ината му да се пазари за общински съветници и тяхното разпределение и съотношение в листата. И вече имам чувството, че тези неща Костов ги прави нарочно, сякаш политическата му цел не е властта и по някаква причина саботира собствената си партия.

    По този повод се надигнаха гласове „Трябва ли да се спаси СК?” и много от тях прибързано си отговориха: „Не!”. Защото с ДСБ били не знам кои си, пък при СДС били не знам какви си и всеки трябвало да върви по свой автентичен път. Други пък казват, че събирането на СДС с Бакърджиев, Софиянски и прочие било „широка дясна коалиция”. Все едно аз да отида на кръчма с приятели от казармата и да кажа, че това е „мощно военно присъствие”. Макар и стари отломки, новите седесари (от новото СДС) уж са интелигентни мъже и би трябвало да знаят, че събирането им не води до проста сума от електоралните подкрепи, които са имали преди него. Лично познавам стари емблематични седесари, които официално заявиха, че оттеглят подкрепата си от Мартин Димитров, заради безпринципното според тях съглашение, което направи с техните бивши и понастоящем компрометирани партийни колеги.

    Трябва ли да се спаси Синята коалиция? Аз мисля, че трябва, защото отсъствието на подобен субект лишава от представителство в управлението много десни хора, които със своя интелект, професионална квалификация и, не на последно място, морални устои са нужни на обществото. Само че в Синята коалиция от старите партии трябва да се запазят само изградените структури и съдебните регистрации. Старите лидери трябва да преглътнат личните си амбиции и да се оттеглят под нестихващите аплодисменти на вече зрялото и готово да влезе в политиката ново поколение. Иначе много скоро ще бъдем изправени пред абсурдната ситуация, в която ще трябва да избираме между БСП и ГЕРБ. А според един стар мой приятел тази ситуация вече е налице. И той отговорно заяви, че когато се изправи пред такъв избор, ще гласува за БСП срещу ГЕРБ, защото БСП са реален политически субект, който е печелил и губил избори, докато ГЕРБ са опасно извънсистемно явление, виреещо върху простотия, престъпност и корупция. Така каза, това са неговите думи. А иначе той е емблематичен син журналист. Толкова емблематичен и толкова син, че ме е страх да ви кажа кой е. Така че, ако се изправим пред необходимостта да избираме между БСП и ГЕРБ, това ще е все едно да се видим принудени да избираме между Сцила и Харибда, което не е никакъв избор. Но може би пък именно това е целта на занятието. И макар че последното изречение е чудесен финал на текста, мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

     

    Иван Стамболов,

    Sulla.bg

  • Председателката на СГС обявила несъществуващ адрес в с. Топола пред МВР

    yaneva

    Семейната приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов – председателката на СГС Владимира Янева е посочила за настоящ адрес ул. Седма 9А в каварненското село Топола. Това показа разследване на Биволъ.

    Преди три години софийска мебелна фирма завежда дело срещу Янева заради договор за изработка на мебели, по който има претенции срещу магистратката.

    Съдията по делото се опитва да призове колежката си, но не успява. Така се стига до издаването на удостоверение за настоящ адрес от СДВР от което става ясно, че съдийката всъщност има настоящ адрес на Северното Черноморие. Докато живее по документи на морето, Янева правораздава в Софийски градски съд.

    След като съдът изпраща призовка на този адрес, кметът на селото отговаря, че няма такъв човек и такъв адрес. Справка в имотния регистър показа, че в действителност такъв адрес няма.

    От фирмата съобщиха за Биволъ, че Янева си е поръчала мебели, но не ги е платила, поради което са си търсили правата по съдебен ред. След като изгубили делото на първа инстанция се отчаяли и не обжалвали.

    Пред съда Янева е била представлявана от адвокат Десислава Добрева – същата защитаваше и вътрешния министър Цветан Цветанов по делата заведени срещу него за клевета.

    Село Тополa се намира на осем километра от Каварна, край него има голф игрище и големи хотелски комплекси. В момента прокуратурата разследва десетки сделки на Община Каварна, някои от които в този регион.

    Северното Черноморие е любимо място за почивка на вътрешния министър, от две години той почива със семейството си и най-близките си приятели – певецът Веселин Маринов и шефът на ГДБОП Станимир Флоров в Албена.

    yaneva_topola

    Коментар на „Хроники“
    Шуробаджанащината е вихри в България със страшна сила вече две години, в които управлява партия ГЕРБ.
    Каквото и да се изнесе, каквото и да се разследва и открие – резултатът е нулев!
    Владимира Янева-Манолева е жената, която бе „удостоена“ да пътува с официална делегация при папата! Даже свидетели разказаха, че влязла при Светия отец! За това „вълнуващо“ пътуване писа „Хроники“:
    Делегацията се води от премиера Бойко Борисов, а в нея са присъствали следните депутати, интелектуалци, министерски чиновници:

    1. писателят Алек Попов

    2. ВЛАДИМИРА ЯНЕВА-МАНОЛЕВА

    3. главният секретар на Министерския съвет Росен Желязков

    4. началникът на политическия кабинет на министър-председателя Румяна Бъчварова

    5. неизвестен

    6. народният представител Иван Костов

    7. народният представител Алиосман Имамов

    8. народният представител Менда Стоянова

    9. бившият министър без портфейл Божидар Димитров

    10. министърът на външните работи Николай Младенов

    11. преводач

    12. министър-председателят Бойко Борисов

    13. Негово Светейшество Папа Бенедикт XVI

    14. вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов

    15. министърът на културата Вежди Рашидов

    16. скулпторът Величко Минеков

    17. кметът на София Йорданка Фандъкова

    18. народният представител Петър Курумбашев

    19. Видинският митрополит Дометиан

    20. представителят на Католическата църква в България отец Румен Станев

    21. композиторът Стефан Димитров

    22. ученичката от Свищовската търговска гимназия „Д. Хадживасилев“

    Диана Христова

    23. художникът Захари Каменов



    Въпросът е: на тази жена ли ще посмеят да обърнат внимание прокуратурата и правосъдието? На семейната приятелка на министър Цветанов ли ще посегнат, за да спази закона?
    Та самият министър-председател Бойко Борисов се направи, че не я познава и то пред поне 2 млн телевизионни зрители, като я нарече „тази госпожа“ и уж не си спомни името й!
    Чест прави на колегите, които пускат този текст днес за подадена фалшива адресна регистрация, което си е съставяне на документ с невярно съдържание!
    Така подават фалшив адрес дребни мошеници, но един магистрат и бъдещ председател на един от най-големите съдилища – това е непонятно като действие.
    Сайтът Биволъ.бг изнесе, че Владимира Янева е присъствала на кръщенето на дъщерята на Цветанов! Тя се разболя след като предизвика вълна от оставки и недоволство с назначението си и след това бързо оздравя, за да се върне тихо на работа!
    И пак ще напомним: съпругът на съдия Янева-Манолева с образование по физическа култура и известен стаж като граничен полицай бе назначен на високо платената длъжност зам.-генерален директор на Ръководство на въздушното движение!
    Щом един физкултурник и галеник на американците със същото образование стана министър на вътрешните работи, то защо семейният му приятел да не бъде назначен на топло и високо платено място?
    А защо съпругата му да не оглави най-големият съд в държавата?
    Явно приятелите на семейни начала са по-силни и убедителни за престижни назначения от образование, професионален опит и квалификация…

    Автор: Люба Манолова
    http://lubamanolova.info/

  • Лейла Лопес от Ангола стана Мис Вселена 2011

    Тъмнокожата красавица анголка Лейла Лопес (Leila Lopes) получи титлата „Мис Вселена 2011“ на завършилото 60-о издание на конкурса, провел се в бразилския град Сао Пауло, съобщиха световните агенции.

    25-годишната Мис Ангола се наложи над останалите 88 съпернички, опровергавайки прогнозите, че титлата отново ще грабне някоя латиноамериканка.

    Аргументът на журито да избере анголката са били „нейната красота и ум“.

    „Считам себе си за жена, надарена с вътрешна красота.

    Имам си принципи, които съм научило от моето семейство и които възнамерявам да спазвам до края на живота си“, каза Лопес.

    Първа подгласничка на новата Мис Вселена стана украинката Олеся Стефанко, а след нея се нареждат представителките на Бразилия, Филипините и Китай.

    Над един милиард телевизионни зрители гледаха конкурса, който се проведе за девети път в Латинска Америка, но за първи път в Бразилия.

    Източник: БТА

    Leila Lopes from Angola
    Leila Lopes from Angola

    Leila Lopes by http://missuniverse.com

  • Спасителки на вота

    Бумът на дами към „Дондуков“ 2 явно не е движение на махалото в посока, обратна на мачовска България. Или на онези ранни години на демокрацията, когато покойната писателка Блага Димитрова влезе в президентството с Желю Желев след хиляди подигравки на тема „как ще козирува на войниците, ако нещо с главнокомандващия се случи“.

    Не се случи, та да разберем, днес обаче става нещо меко казано странно – в двойките за президентската надпревара политиците ни си избират за втори човек дами с ясното съзнание, че ще блестят в отразената им светлина. Има ли смисъл да се пита кой е по-известен – бизнесменът Димитър Куцаров или вицето му джазлегендата Камелия Тодорова. Претендентът на РЗС Атанас Семов или ексшефът на радиото Поля Станчева? Да не говорим за водещата роля на Меглена Кунева и Мария Капон – лидерката на ЕНП още не си е казала вицето, а на мъжа, който играе с Кунева, така и почти никой не успя да запомни името.

    Дори войводата Красимир Каракачанов тръгва в битка с дамата Даниела Симидчиева, която не само е с по-висок коефициент на интелигентност от него – както сам признава, но и е обявена за най-умната жена в света. Безспорно доста смелост се иска и за да наречеш юристката Маргарита Попова „втори човек“ в двойката на ГЕРБ с претендент за „Дондуков“ 2 Росен Плевнелиев. Сред имената, които спрягат сини и червени за вицета на своите кандидати, също присъстват ярки дами.

    Променя ли се балканският манталитет на българина, и мисленето ни ли влиза в Евросъюза или дамите у нас са по-успяващи във всички области и кормчиите с панталони по право са готови да им отстъпят управлението на държавата. Едва ли. По-скоро ставаме свидетели на поредния политически предизборен трик – електоратът е разочарован на макс, вече не иска да пуска бюлетина срещу кебапче и не вярва на обещания за по-високи пенсии, тогава да му пуснем филма „Спасителки на вота“. Сериалите у нас се радват на небивал успех още от времето, когато Памела Андерсън събираше по бански мнозинството зрители пред екрана.

    Очаква се листопадът от бюлетини да се увеличи през октомври.

     

    Юлиана Ончева,

    Dartsnews

  • Социолози: Издигането на Ламбо цели мобилизация на левия електорат

    Издигането на Стефан Данаилов (Ламбо) за вицепрезидент на кандидат-президента Ивайло Калфин е отчетливо популистки ход от страна на БСП, целящ да им даде допълнителна популярност. Това бе първият коментар на социолога Цветозар Томов пред Mediapool по повод новината, че бившият министър на културата влиза в надпреварата за „Дондуков“ като вице на Калфин.

    Тази кандидатура е знак, че към момента мобилизацията на левия електорат не е на необходимото ниво, смята Томов, шеф на социологическата агенция „Скала“.

    “Театрално развитата номинация беше естествен завършек и на едно театрално решение”, добави той.

    По думите на Томов обаче е много рано да се правят конкретни прогнози за вота. “Все пак има 40 дни още кампания, не може да се каже кой ще стигне до балотаж – Кунева или Калфин”, заяви още той.

    “Засега Кунева все още има малка преднина, но това може да се промени”, уточни Цветозар Томов.

    Директорът на „ББСС Галъп“ Марчела Абрашева коментира пред Mediapool, че Стефан Данаилов е много популярна личност и е тестван от социологическата агенция още когато името му се обсъждаше като кандидат за президент.

    “Особеното при Данаилов е, че той е обичан, при това не само от левите избиратели и е може би най-популярната личност от всички в кандидат-президентските двойки“, каза още Абрашева.

    “Чрез неговото издигане БСП разчита на мобилизиране на възможно най-широк гласоподаватели, които да го подкрепят. Тоест, БСП търси отваряне извън тесния си електорат”, заяви още социологът.

    Според нея обаче това се прави от всички формации. „Към такъв тип отворена кампания са се насочили и ГЕРБ, както и Кунева, която пък декларира от самото начало, че не желае партийна подкрепа, а на цялото гражданско общество, независимо от партийната украса”, отбеляза Абрашева.

    “Все пак обаче не трябва да се забравя, че вицепрезидентът допълва профила на двойката, а основната фигурна в нея е кандидатът за държавен глава”, посочи тя.

     

    Полина Паунова,

    Mediapool

  • Кунева разчита на доброволци, за да има гласуване в чужбина

    Независимият кандидат за президент Меглена Кунева обвини правителството в лоша организация на изборите за българите в чужбина. Тя допълни, че разчита на доброволци и на интернет, за да мотивира сънародниците зад граница да подават заявления до 27 септември, за да бъдат разкрити секции за гласуване и извън българските мисии.

    Хората се чувстват изоставени и обезверени, разбрала Кунева при обиколките си в страната. „ГЕРБ провали надеждите, с които дойде на власт. Хората очакваха от това правителство справедливост, а получиха рекет“, обясни тя.

    В Бургас й разказали, че фабрика е изнесла бизнеса си с 300 работни места във Виетнам, заради рекет на местен монопол и безхаберието на държавата. Собственик на кафене в Родопите се оплакал, че за година е претърпял над 250 проверки, а жена от малък град по Южното Черноморие споделила, че нейният бизнес за един месец е проверяван 27 пъти, докато конкуренцията й в съседство – нито веднъж.

    Кунева изрази тревога от данните, които получила във Симеоновград, че равнището на безработицата в града е над 23%, а в ромската махала достига дори до 98%. Ако бъде избрана за президент, тя обеща до март да бъде изготвен план за действие, който да доведе до стабилизация на най-нуждаещите се региони.

    Kafene.net

  • Евтин роман за прокурори и други масони

     

    „ГДБОП, дайте си личните карти.“ С тези думи цивилните полицаи прекъсват разговора на двамата мъже, седнали в кафето на фитнеса „Изи клуб“ в „Дианабад“ на 19 декември 2007 г.

    По-възрастният от тях е видимо изненадан. Опитва се да прогони служителите на ГДБОП, но бързо разбира какво се е случило. След секунди той ще бъде арестуван, а 20 хил. евро, които току-що е сложил в зеленото си манто, ще се окажат белязани. Това е Ангел Дончев, тогава прокурор от отдел „Инспекторат“ на Върховната касационна прокуратура (ВКП). Той е взел парите от другия мъж на масата – Емил Милев. По това време също прокурор, но от районната прокуратура в Сливница. Под дрехите му има микрофони.

    Преди няколко седмици Ангел Дончев получи тригодишна условна присъда за принуда. Част от заседанията по делото бяха закрити, а накрая съдът скри мотивите за решението с обяснението, че съдържат класифицирана информация – данни от специални разузнавателни средства, въпреки че преди повече от половин година всички наказателни съдии от градския съд (който гледа делото) приеха, че СРС-тата не са основание за закриване на процеса.

    „Капитал“ се запозна с пълните мотиви и протоколите по делото. Срещнахме се с някои от главните действащи лица. И разбрахме, че зад завесата се крият не само безобидните подслушани разговори, но и нагледно доказателство за мракобесни процеси, обхванали системата на правораздаване.

    Едно приятелско предупреждение…

    Арестът на Ангел Дончев има своята предистория. Той и Емил Милев се познават от края на 90-те. Заедно членуват в масонската ложа. Имат общи приятели – бизнесмени, магистрати и адвокати, или както съдът предпочита да ги нарича в мотивите си „приятелски кръг“. Един от тях е прокурорът от Софийската градска прокуратура Венцислав Андреев. Пред „Капитал“ Емил Милев разказва: „Някъде през лятото на 2007 г. с мен се свърза Венци Андреев. Каза ми, че е научил от негов познат от БОП-а, че се води проверка срещу мен за имотното ми състояние.“  От колегата си Милев научил, че делото се наблюдава от градската прокуратура (прокурор Антоанета Близнакова) и е възложено на отдел „3“ на ГДБОП, който се занимава с корупцията.

    Емил Милев разбира още, че телефонът му може да се подслушва. Както Венцислав Андреев, така и Емил Милев потвърждават пред съда за разговорите си. Пред съда прокурор Андреев разказва: „Емил ме помоли да му ходатайствам, тогава имаше тези дела за „половин фас цигара“ наркотици и които ги прекратявахме, и ме помоли един колега да прекрати делото, защото това бил син на някаква служителка от ДСК, която му обещала да му рефинансира кредита на по ниска лихва, и ме помоли да се произнесат за проблема на сина й.“ Тогава Андреев решил да предупреди Милев, че телефонът му е „контролиран“ и че има проверка в ГДБОП срещу него.

    За проверките срещу него Емил Милев разказва, че „винаги е имало такива неща“, но няма от какво да се страхува: „Различавах се от колегите, защото имах по-висок стандарт на живот. Да, къщата ми струваше един милион евро. Да, ходя с обувки за 2000 лева. Напуснах прокуратурата с два милиона лева пари.“ На въпрос от какво са тези средства Милев отговаря: „Мои си пари, проверявали са ги – всичко е законно. НАП ми направи ревизия, която протече една година, и накрая излезе, че ми остават 190 хил. евро.“ Друг е въпросът, че към проверявания период както Емил Милев, така и съпругата му са прокурори и по закон нямат право да имат странични доходи (освен от преподавателска и научна дейност, каквато те не са извършвали).

    По думите на Милев той е бил предупреден от Венцислав Андреев, че му готвят „врътка“ и че е нарочен.

    Масонски юбилей

    „След разговора с Венци Андреев повече не съм се интересувал, защото нямаше от какво да се притеснявам“, коментира Емил Милев пред „Капитал“. И така до средата на ноември 2007 г., когато в Благоевград е организирана церемония по повод годишнината на масонската ложа в България. Милев тръгва натам с колата си. По пътя обаче получава обаждане от общ приятел с Ангел Дончев – Даньо Клинков (съдружник на разстреляния през 2007 г. кюстендилски бизнесмен Александър Тасев, тогава президент на „Локомотив Пловдив“). Той иска спешна среща.

    Двамата се виждат на бензиностанция преди Благоевград. Там Клинков му предава съобщение от прокурора Ангел Дончев, че „нещата около него стават сериозни“. От него Милев научава, че разследването е иззето от ВКП.  И още – че е разследван за връзки със Златомир Иванов-Баретата. Даньо Клинков казва на Милев, че е под външно наблюдение от МВР и че „не е уместно“ да се появява на масонската среща, защото „на нея ще има много влиятелни хора“ и можел да ги компрометира.

    Емил Милев категорично отказал да изпълни „указанията“ и заявил, че ще отиде на събирането, което накарало Ангел Дончев да не ходи. По време на срещата Милев потърсил съдействие от общ приятел с Дончев – адвокат Тошко Тенев (бивш следовател, защитник на единия от обвиняемите за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, както и на задържания тази година великотърновски съдия Славчо Петков), който от своя страна поел ангажимент да говори с Дончев.

    Делото с най-много обаждания

    Предупреждението, което Емил Милев получава, съвпада и с действията по проверката срещу него. В действителност в края на ноември 2007 г. висшият прокурор Магдален Маринов е разпоредил допълнителни указания по проверката срещу Емил Милев и съпругата му.

    Срещаме се с Магдален Маринов в кабинета му на последния етаж на Съдебната палата. Той има над 20 години стаж в държавното обвинение, а преди да отиде във ВКП, е бил заместник градски прокурор на София. През него са минали редица известни разследвания – убийството на студента Мартин Борилски в Париж, групата за наркоразпространение на Христофорос Аманатидис, по-известен като Таки…

    Прокурор Маринов помни добре работата си по делата срещу Емил Милев. Проверявали се сигнали за укрити доходи, пране на пари, документно престъпление. Имало и друго разследване, за което прокурор Маринов предпочита да е лаконичен, защото се засяга класифицирана информация: „Беше засечен разговор, в който се ходатайстваше един затворник да бъде освободен.“

    По информация на „Капитал“ пред съда Магдален Маринов обяснил, че е бил засечен разговор между бизнесмена Йордан Миланов-Дънди и Емил Милев. От разговора станало ясно, че Дънди пита Милев дали е възможно да бъде прекъсната деветгодишната присъда на Михаил Пешев. Причината – Миланов бил кандидат за кмет на район „Връбница“ (от квотата на ДПС) и Пешев, който бил „ромски тартор“, му трябвал за купуването на гласове (по закон подобно прекъсване е възможно само при тежко заболяване).
    „Михаил Пешев беше в Софийския централен затвор и там измислиха някакви диагнози и всичко останало“, казва още Магдален Маринов. Имало данни за връзка между Йордан Миланов и Златомир Иванов-Златко Баретата.

    Пред СГС Йордан Миланов не отрича за разговора с Емил Милев. Признава, че по това време е „бил в кампания“ и че Михаил Пешев, който бил в неговия щаб, трябвало да влиза в затвора: „Обадих се на Емил Милев как може Мишо да не влезе тази неделя в затвора.“

    Самият Милев казва пред „Капитал“, че няма никакви притеснения от този разговор: „Аз Пешев го знам кой е, разследвал съм го като следовател и директно казах на Дънди да си търси адвокат. Нищо нередно няма.“

    Пред „Капитал“ прокурор Маринов коментира друг момент от работата си по Емил Милев: „Водил съм всякакви разследвания за тези 20 години, но толкова много обаждания не съм получавал. Колеги ми звъняха постоянно, за да питат как се движи преписката, за какво е. Милев постоянно търсеше контакт с хората, които познавам. Служителите на ГДБОП идваха при мен и ми казваха – утре при теб ще дойде еди-кой си, за да те пита за Милев. И на другия ден това се случваше.“

    Ще ти пратя барети

    По думите на Емил Милев в няколко последователни срещи между него и Ангел Дончев последният му давал информация за проверката и му казал „че само той може да му помогне“. При една от тези срещи, пак по думите на Милев, Ангел Дончев му споделил, че преди два дни е трябвало да бъде задържан, но баретите били върнати от Румен Петков (тогава вътрешен министър). Това било станало с помощта на Петьо Пенков – близък приятел на Петков и Велик майстор на масонската ложа.

    „Тези копелета са толкова алчни, че искат 20 хил. евро“, казал му Дончев и заявил, че ако не даде тези пари, „ще му се стъжни животът, в дома му ще дойдат барети, ще му пръснат задника, има възможност да му подхвърлят наркотици, както били направили с покойния прокурор Николай Колев“.

    „Пределно ми беше ясно, че тези пари не бяха за Румен Петков, той е голям играч няма да се занимава за 20 хил. евро“, коментира пред „Капитал“ Емил Милев.

    Той признава, че след тази среща си купил устройство, с което записал всички последващи разговори между него и Ангел Дончев. Двамата се срещнали на новогодишния банкет на масонската ложа в Банкя. Там Ангел Дончев му казал, че ако не предаде парите до една седмица, „нещата стават страшни“. Разбрали се да се чуят по телефона и Милев да му каже, че е готов с „градежа“ (масонски термин за реферат, което означавало, че е събрал парите).

    Съседска помощ от Вежди Рашидов

    След тези срещи Емил Милев потърсил контакт с Вежди Рашидов – негов съсед и приятел. Разказал му, че е изнудван, и Рашидов го посъветвал да го свърже с главния прокурор и така да реши проблема. Телефонът на Велчев обаче бил изключен и сегашният културен министър направил връзка на Емил Милев с члена на ВСС (органът, който назначава, повишава, наказва и поощрява магистрати) Георги Гатев.

    Пред „Капитал“ Гатев разказа следното: „Обади ми се Вежди и ми каза, че има един съсед, който има проблем, но не можа да обясни какво точно. На другия ден се видяхме с Емил Милев. Той ми обясни, че го изнудват, без да казва имена. Той ми даде запис на диск, аз веднага познах гласа на Ангел Дончев и ми стана ясна работата.“

    Гатев не крие, че се е обадил в тази връзка на Магдален Маринов от ВКП, за да провери за какво става дума: „Магдо Маринов ми каза, че има само проверка срещу съпругата на Милев.“
    В мотивите си съдът коментира тази среща така: „…От друга страна, свидетелят Гатев имал информацията, че преписката се наблюдава от прокурора при ВКП Магдален Маринов, което е наложило да го потърси, за да разбере на какъв етап е проверката.“

    Връзката на Милев с главния прокурор Борис Велчев в крайна сметка прави прокурорът от Апелативната прокуратура Иван Петров (който беше уволнен заради разговори с плевенския бизнесмен Красимир Георгиев-Красьо Черничкия). Там заедно чули записа, след което (според Емил Милев) в кабинета на Борис Велчев дошли Румен Петков, тогавашният главен секретар на МВР Валентин Петров и началникът на ГДБОП. Те също преслушали записа. Според Милев Румен Петков побеснял и го е попитал: „Вярвате ли, че аз съм свързан с Дончев?“

    Емил Милев подава официална жалба, телефонът му, както и този на Дончев са сложени на подслушване, а БНБ предоставя 20 хил. евро, които са белязани от полицията. На другия ден Ангел Дончев е задържан.

    Заем или рекет?

    Пред съда Ангел Дончев е категоричен, че е взел пари назаем от Емил Милев, и отрича да го е заплашвал или изнудвал по какъвто и да е начин. Факт е, че няколко месеца след като е арестуван,  в касата му в прокуратурата е открита разписка, според която е взел от Милев парите назаем.
    Магдален Маринов заявява, че с Ангел Дончев са били приятели и че за него той е „читав човек“. След задържането на колегата му са се виждали само веднъж – на рожден ден на общ познат. Той определя цялата история „като много неприятна“ и че около нея има много неясноти: „Не мога да разбера защо Емил Милев дава тези пари. Той е прокурор, завършил е и Симеоново, и Пазарджик и много добре знае как се изпращат барети, как се образува досъдебно производство. Не мога да разбера как си е внушил, че Ангел Дончев може да ми въздейства. Ако действително Милев няма от какво да се страхува, защо дава тази сума.“ Според прокурор Маринов и двамата са склонни да премълчат по нещо „вероятно заради техните масонски истории“.

    Десет дни преди Дончев да бъде задържан, Магдален Маринов приключва работата по преписката срещу Милев: „Изпратих материалите в СГП с мнение да се образува досъдебно производство и да се извършат конкретни действия по разследването. Не знам защо, но там много се забавиха с работата по делата.“ Впоследствие Маринов е преместен в друг отдел във ВКП и спира да отговаря за случая: „Знам само, че преписките са прекратени.“

    Пред съда Магдален Маринов казва, че е била подготвяно претърсване в дома на Милев, което обаче е било отменено от главния прокурор, „за да спрат скандалите в прокуратурата“. За „Капитал“ Маринов коментира, че никога не е била подготвяна акция в къщата на Милев, а е имало идея да бъде извършен „външен оглед“ на вилата му с идеята тя да бъде оценена от експерти. Той е категоричен, че главният прокурор не се е намесвал.

    Емил Милев разказа пред „Капитал“, че два месеца след скандала е напуснал системата: „Тогава искаха да ме накажат дисциплинарно, но имаше решение на ВСС по този въпрос, който отхвърли предложението.“ От членовете на съвета научихме, че срещу Милев действително е имало предложение за наказание, но то било за дребни нарушения – „забавяния, които така или иначе бяха погасени по давност, защото преписката се е въртяла дълго време между различните отдели на прокуратурата..“

    Никой не е сезирал ВСС (единственият по закон орган, който може да наказва дисциплинарно магистрати) за предполагаемите контакти на Милев с лица от криминалния контингент, за имуществото му или други съществени нарушения.

    По делото дава показания още един юрист, който признава, че е член на масонската ложа – адвокатът Константин Симеонов. От неговите показания разбираме, че казусът „Милев – Дончев“ е бил разгледан и от масонския съд (по думите му „нещо като съд на честта“). Дали обаче там справедливостта е възтържествувала едва ли ще разберем някога.

     

    Източник:   в. „Капитал”

  • В Боржомското дефиле в Грузия учени откриха кости на 3-метрови хора

    В научната литература те се споменават като великани, но доказателства в подкрепа на тази хипотеза нямаше, ние сме на прага на сензация, коментират учени.

     

    24490

    Археолози направиха сензационно откритие – в планините на Боржомското дефиле, Грузия. Там те откриха гигантски човешки кости на възраст 25 000 години. Учените твърдят, че ръста на гигантските хора е достигал до 2,5 – 3 метра.

    Академикът от грузинската академия на науките Абесал Векуа смята, че откритието може да стане сензация, тъй като в научната общност отдавна се обсъждат въпроси, свързани с гиганти, населявали някои райони на Евразия преди десетки хиляди години.

    „Обърнете внимание на бедрената кост, костта се различава от съвременния човек по размера и дебелината. Черепът също е много голям. Тези хора са живели и еволюирали в изолация от останалата част от цивилизацията, затова имат различен ръст. В научната литература те се споменават като великани, но доказателства в подкрепа на тази хипотеза няма, ние сме на прага на сензация“, подчертава Векуа.

    Не по-малко интересна е древната система на тези същества – от техните селища са останали каменни пътеки и гробници. Районът е осеян с кости, които планински ручеи са извели на повърхността.

    Припомняме, че миналата година, немски учени идентифицираха нови, неизвестни досега древните хора. Тези хора са живели преди 48-30 хиляди години в Южен Сибир.

     

    Източник:  Factor-news.net

  • Once listed for $32M, Winnetka chateau goes to auction

    Chicagolands most expensive home to go on auction

    After two years of trying to find a buyer the old-fashioned way, a French-inspired chateau that ranks as the most expensive home listing in the Chicago area is going to auction next month.

    Known as Le Grand Reve the 26-room, 26,500-square-foot Winnetka home, owned by investment company CEO Sherwin Jarol and his wife, Deborah, was unofficially put up for sale in 2009 for $32 million. The two-story limestone mansion was designed by Los Angeles architect Richard Landry. In early 2010, it was officially listed and placed in the local multiple listing service, with a $28 million asking price. It eventually was pulled from the market.The six-bedroom, chateau-style mansion sits on 2.04 acres.  Nothing else is currently on the market in the Chicago area comes close to the listing price for Le Grand Reve. Only 4 other Chicago area properties are reportedly on the market for more than $10 million.

    On Wednesday, it was relisted for $32 million and on Thursday, Concierge Auctions announced that the house, called Le Grand Reve and completed in 2008, will go to auction, fully furnished, Oct 29.  The auction is being conducted without reserve, meaning the home will sell to the highest bidder.

    Tim Salm of Jameson Sotheby’s International Realty, the home’s listing agent, estimated that the cost of constructing and furnishing what he called the „trophy home of the North Shore“ at $40 million.

    He attributed an inability to sell the property conventionally to the sour economy and said international marketing of the auction will net a larger pool of prospective buyers.

    We’re trying to maximize the buyer pool with a certainty of sale,“ he said. „No one has an urgency in today’s market.“

    Alla Kimbarovsky, a real estate agent at Prudential Rubloff Properties in Winnetka, thinks the property will sell for a fraction of its listing price. „It’s out of the price range for this area, it’s overbuilt, overdone and overpriced,“ she said. „In Winnetka, Kenilworth, nobody lives like that.“

    Designed by Landry Design Group, the home was modeled after Chateau Villandry in France’s Loire Valley and includes six bedrooms, six full and four half bathrooms, a two-story rotunda and a Tiffany stained glass dome. There is also a gift-wrapping room, staff quarters, a double-story heated garage with space for 10 cars and a heated driveway.

    Only registered bidders and their agents will be allowed to attend the auction. To qualify as a bidder, a potential purchaser needs to deposit $250,000 in an escrow account beforehand, said Laura Brady, Concierge Auctions’ marketing vice president.

    In 2009, the home’s property taxes topped $124,000.

    (C) 2011, chicagotribune.com

    Winnetka is an affluent village located approximately 14 miles north of downtown Chicago. In 2007, the town was ranked by CNN Money as having the 4th highest median household income in the country, and in 2009 it was named 4th on the list of America’s 25 top-earning towns and „one of the best places to live“ by CNN Money. Picturesquely situated on the shore of Lake Michigan, the village is made up of tranquil tree-shaded streets and family-oriented neighborhoods as well as three quaint in-town business districts that are home to a variety of shops and businesses. Recreational facilities abound in Winnetka. Four public beaches and a boat launch, numerous parks, athletic fields, an indoor tennis club, ice rink, public golf course and forest preserve areas offer year-round activities for its residents.

  • Сигнал на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” до ЕП и главния прокурор на РБ

    Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб” e изпратила до Йежи Бузек (председател на Европейския парламент) и до Борис Велчев (главен прокурор на Р.България) сигнал относно: прикриването на корупционна схема за 500 000 евро от ексминистър Плевнелиев и  от настоящия вицепремиер Цветанов.

    В сигнала пише:
    Чрез национални медии, на 09.09.2011 г., от публичното изявление на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, стана известно, че преди да стане министър на регионалното развитие и благоустройството в кабинета на Бойко Борисов, Росен Плевнелиев е прикрил трима общински съветници в София, които през 2007 г. му поискали подкуп от половин милион евро, за да придвижат проекта за Бизнес-парк в гр. София. В публикацията  “Цветанов разказа как Плевнелиев прикрил подкупни общинари”, c автор Полина Паунова (Медиапул), се огласява още и обстоятелството, че Цветанов си спомнил как като научил за случая, посъветвал Плевнелиев да подаде сигнал в полицията срещу общинарите, но той се отказал.

    Авторите на сигнала привеждат и линк към видео с изказването, като настояват на основание публичните признания на вицепремиера и министър на вътрешните работи българската Прокуратура незабавно да осъществи правомощията си за образуване на наказателно производство, спрямо лицата:
    – Росен Плевнелиев, съгласно чл. 205, ал. 1 от НПК: “Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган”, във връзка с чл. 294, ал. 1; чл. 302а и чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7  от Наказателния кодекс(НК) – за предложен подкуп в особено големи размери;
    – Цветан Цветанов – сега вицепремиер и министър на вътрешните работи, съгласно чл. 205, ал. 2 от НПК: “Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението” , във връзка с чл. 294, ал. 1; чл. 302а и чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7  от НК – за предложен подкуп в особено големи размери.

    Сигналът завършва с думите:
    ОЧАКВАМЕ с резултатите от наказателното производство, Прокуратурата да изготви обвинителен акт, който да бъде внесен в съда.
    НАДЯВАМЕ  СЕ  Европейският парламент да следи отблизо това публично разкрито нарушаване на закона в най-висшите кръгове на политическата олигархия в България – НАГЛИТЕ и НЕДОСЕГАЕМИТЕ.

    Под документа за Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, са се разписали Петър Пенчев  (инженер-математик) и Атанас Чобанов (публицист и журналист в Париж-Франция).
    Сигналът в Word format може да бъде изтеглен от тук – Plevneliev_Cvetanov
    .
  • НЕПРИЯТНО Е!

    За кого?

    Неделя, 2 октомври 2011

    Зала за конференции на Primerica, 2700 S. River Rd., Des Plaines, IL 60018

    от 15:00 до 15:30 часа

    през време на

    ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ

    Д-Р СТОЯН СТОЕВ

    ще представи

    КРИЗИТЕ КАТО ЕЛЕМЕНТИ ОТ НАШЕТО ВСЕКИДНЕВИЕ.

    МОИТЕ РЕШЕНИЯ.

    Приятно е. Нали?

  • “Wilmette Theatre” представляет…

    wt-logo2В этом кинотеатре в северном пригороде Чикаго в течение осени пройдут показы четырех опер.

    “Набукко” Дж.Верди.

    Запись сделана в театре “Antico” (Таормина, Италия).

    Симфонический оркестр оперного фестиваля в Таормине.

    Дирижер – Пьер Джорджо Моранди. Режиссер – Энрико Кастильоне.

    Главные партии исполняют: Набукко – Хуан Понс, Абигайл – Кьяра Тайги, Захария – Франческо Д’Артенья, Измаил – Массимилиано Кьяролла, Фенена – Эйфемиа Туфано.

    22 сентября, 7.00 pm; 25 сентября, 2.30 pm.

    “Фауст” Ш.Гуно.

    Запись сделана в театре “Ковент-гарден” (Лондон).

    Дирижер – Эвелино Пидо. Постановка – Дэвид Маквикар. Режиссер возобновления – Ли Блейкли.

    Главные партии исполняют: Фауст – Витторио Григоло, Маргарита – Анжела Георгиу, Мефистофель – Рене Папе, Валентин – Дмитрий Хворостовский.

    2 октября, 2.30 pm; 6 октября, 7.00 pm.

    “Адриана Лекуврер” Ф.Чилеа.

    Запись сделана в театре “Ковент-гарден” (Лондон).

    Дирижер – Марк Эдлер. Режиссер – Дэвид Маквикар.

    Главные партии исполняют: Адриана Лекуврер – Анжела Георгиу, Мориц – Йонас Кауфман, принц Буйонский – Маурицио Мураро, принцесса Буйонская – Ольга Бородина. 23 октября, 2.30 pm.

    “Тоска” Дж.Пуччини.

    Запись сделана в театре “Ковент-гарден” (Лондон).

    Дирижер – Антонио Паппано. Режиссер – Дункан Макфарланд.

    Главные партии исполняют: Тоска – Анжела Георгиу, Марио Каварадосси – Йонас Кауфман, Скарпиа – Брайан Терфель. 17 ноября, 7.00 pm; 20 ноября, 2.30 pm.

    Балет в кино

    Балетной серии повезло меньше, чем оперной. До конца года запланирован показ только одного спектакля – балета

    “Эсмеральда” Ц.Пуни. Хореография Мариуса Петипа.

    Запись сделана в Большом театре летом 2011 года.

    Постановка и хореографическая редакция – Юрий Бурлака и Василий Медведев.

    Дирижер – Павел Клиничев. 6 ноября, 2.30 pm; 10 ноября, 7.00 pm.

    Приятного просмотра!

    Сергей Элькин,

    http://sergeyelkin.livejournal.com/

    www.sergeyelkin.com

  • 11 септември 2001 г. струвал на САЩ над 3,3 трилиона долара

    В. „Ню Йорк Таймс“ изчислява колко са стрували на САЩ терористичните нападения, извършени от „Ал Кайда“ преди десет години.

    Според вестника за унищожаването на Световния търговски център и на Пентагона „Ал Кайда“ е похарчила около половин милион долара.

    За САЩ разходите, свързани с ликвидирането на последиците от терористичните атаки, възлизат на повече от 3,3 трилиона долара или почти 7 милиона долара за всеки долар, похарчен от „Ал Кайда“.

    По-специално на 55 милиарда за оценени загубите и другите физически щети, причинени от терористичните атаки на 11 септември. Още на 123 милиарда експертите изчисляват въздействието върху икономиката, а разходите за безопасност са достигнали 589 милиарда.

    Най-голямо перо за САЩ са станали военните разходи – те са възлезли на 1 трилион и 649 милиарда долара. Освен това до 2016 г. включително властите на страната за военни цели, като изтеглянето на войските от Афганистан и Ирак, може да похарчат съответно 223 млрд. и 55 млрд.

    Общо за военни цели, включително осигуряване на медицинска и социална помощ на ветераните от войните в тези две страни, бюджетът на САЩ може да отдели 867 милиарда долара, пише „Ню Йорк Таймс“.

     

    Източник:  Vesti.bg

  • Wikileaks: Посланик и зам.-министър са били доверени информатори на САЩ

    Българският посланик в САЩ Елена Поптодорова и зам.-министърът на отбраната Соня Янкулова са информирали дискретно американския посланик Джон Байърли в края на март 2008 г., че България ще изпрати още 50 войници в Кандахар. Това е станало два месеца преди правителството да вземе официално решение през юни 2008 г.

    В отделни срещи с посланика двете дами са подчертали, че както решението, така и моментът на обявяването му са чувствителна информация. В дипломатически доклад на Байърли от София, който е класифициран като секретен е записано, че Поптодорова и Янкулова трябва да бъдат стриктно защитени (strictly protect) [08SOFIA185].

    Официалният анонс вероятно ще бъде направен на срещата на върха на НАТО в Букурещ, започваща на 2 април 2008, но засега България „пази решението строго секретно“ – уточнява Байърли.

    Макар че има още време, докато Министерски съвет формално гласува и не е изключена вероятността „да се стъпи накриво“, американците не вярват, че България ще се откаже да изпрати още войници след получения позитивен анонс от посланика и зам.-министъра.

    Решението за увеличаването на контингента в Кандахар с 50 души в крайна сметка не беше обявено на срещата на върха в Букурещ, а два месеца по-късно. Правителството на Тройната коалиция взе решение на подпис на 10 юни 2008 г.

    Американски официални лица са оказали продължителен натиск над правителството, за да увеличи контингента в Афганистан. Тази политика се отплаща сега – пише още посланикът и прави подробен преглед на българския ангажимент в Афганистан с жива сила и техника.

    В края на грамата Байърли хвали Станишев, Калфин и Първанов за „истинското лидерство“, което са демонстрирали с одобряването на новата мисия и поддържането на курс „про-НАТО“ в управляващата коалиция.

    В публикуваните от Wikileaks 251 хиляди дипломатически телеграми указанието „strictly protect“ се среща 1881 пъти. В докладите изпратени от София то се открива 8 пъти, като само в три грами източниците, подлежащи на стриктна защита, са български официални лица.

    Името на посланик Поптодорова се появява като източник, който трябва да се защити и в друга конфиденциална грама, свързана с преговорите за проекта Южен Поток [07SOFIA611]. Поптодорова и други официални лица са изказали притеснение, че България се ангажира в още един двустранен енергиен проект с Русия.

    От по-рано публикувана грама [03SOFIA88] стана ясно, че през 2003 г. тогавашният шеф на Генералния щаб и сегашен шеф на президентския кабинет, ген. Никола Колев е предоставил на САЩ секретен доклад за корупция в Министерството на отбраната няколко месеца преди докладът да стигне до прокуратурата. Посланик Родерик Мур отбелязва, че Колев трябва да бъде стриктно защитен. След разкритието Никола Колев отказа коментар, но от ДАНС съобщиха, че проверяват случая.

    Пред Биволъ посланик Поптодорова заяви, че се е запознала с текста на грамата и няма коментар по него. Соня Янкулова, която беше заместник в Министерството на отбраната, а после стана заместник-министър в МВР не беше открита за коментар.

    Потърсен за коментар Сергей Станишев каза, че „правителственото решение е взето когато е взето, през юни“, а преди това е имало обсъждане и консултации на различни нива. Той не си спомни правителството да е дало мандат на Поптодорова и Янкулова за такова „ранно уведомяване“ на американците, но не изключи тяхната инициатива да е одобрена от преките им ръководители по това време: Ивайло Калфин и Николай Свинаров. Станишев изказа задоволство, че правителството му се е показало като предвидим и надежден партньор на мисията на НАТО в Афганистан, като в същото време е положило максимални усилия да запази живота и здравето на българските рейнджъри, които за разлика от румънските им колеги не са участвали в бойни действия.

     

    Източник:   Биволъ