Всички авторски страници

Авторски

• „Ел Ей Таймс“: Холивуд намери своя нов рай в България

  Филмите в България излизат над 80% по-евтини от заснетите в щатите проекти, отбелязва изпълнителният директор на „Ню Бояна“ Дейвид Варод

   

  В покрайнините на София – столицата на България, студио от епохата на комунизма, разпростиращо се върху 75 акра земя, скоро ще привлече съзвездие от холивудски актьори, включително Силвестър Сталоун, Мики Рурк, Брус Уилис и бившия губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер.

  Богатите на тестостерон екшън звезди на 19 септември т.г. ще се съберат в „Ню Бояна Филм Студиос“ (NuBoyanafilm.com), където ще започнат снимките на втората част на „Непобедимите“ – хитовият, изпълнен с емоции филм, разказващ за група наемници, чиято първа част събра 275 млн. приходи.

  Новият проект, разполагащ с над 100 млн. долара, обаче е поредната високобюджетна продукция за „Ню Бояна“, която се превърна в любимата дестинация на Холивуд в Източна Европа, пише „Ел Ей Таймс„.

  Българското студио се управлява от видния филмов продуцент Ави Лърнър, славещ се с репутацията си, че цепи стотинката на две и успява да намира най-евтината работна ръка и данъчни облекчения, който придоби правата върху комплекса през 2006 г, коментира още изданието (Вж. оригинала на текста).

  След като засне голям брой филми в Израел, Южна Африка и Канада и построи огромен комплекс в Луизиана, Лърнър намери своя нов дом в древната страна край Черно море.

  „Това е най-евтината страна в Източна Европа за снимане на филми“,

  заяви той в подкрепа на решението си да избере балканската държава.

  През последните години „Ню Имидж“ „вкара“ десетки милиони долари, за да обнови бившето държавно студио, построено през 1962 г.

  Въпреки, че комплексът е бил дом на над 25 филма от епохата на комунизма, след разпада на Съветския съюз съоръжението станало неизползваемо.

  Днес обаче студиото е работодател на над 1000 работници и има над 13 зали, както и зашеметяващи реплики на няколко манхатънски улици и древни римски градове.

  То дори притежава собствен колизеум.

  „Ню Имидж“/“Милениум“ в миналото използваше „Ню Бояна“ за десетки нискобюджетни филми, но отскоро там се снимат и проекти със завидно дълбоки джобове, включително „Черната Далия“ и „Конан варваринът“, който излезе на екран миналия месец.

  Следващият голям проект на Лърнър пък е

  „Херкулес“, чиито снимки ще започнат в „Ню Бояна Филм Студиос“ през март.

  Въпреки, че първият „Непобедимите“ бе заснет предимно в Бразилия и Луизиана, снимките на втората част, които ще продължат точно 14 седмици, ще се направят в България и от части в Париж, Москва и Китай.

  Втората част от поредицата ще включва голям брой известни актьори, включително Чък Норис, Джон Траволта и Жан-Клод Ван Дам.

  Продукцията ще използва детайлните манхатънски декори на „Ню Бояна“, включително тези на улиците и на входовете на метрото, за да пресъздаде съветско убежище, използвано за обучение на войници на американска земя.

  Това обаче не е единствената компания, разпростираща се в Източна Европа.

  Базираното в Холивуд „Ралей Студиос“ наскоро откри огромен комплекс в Будапеща, Унгария.

  Въпреки това и факта, че България не предлага данъчни стимули, изпълнителният директор на „Ню Бояна“ Дейвид Варод твърди, че снимките в балканската държава все пак излизат с 40% по-евтино от тези в останалите й източноевропейски съседи.

  Той също така отбеляза, че филмите в България излизат над 80% по-евтини

  от заснетите в щатите проекти.

  Минималната заплата в тази страна е наполовина по-малка от тези в Република Чехия и Унгария, наблегна още Варод.

  „Разликата в заплащането е основната причина. Невинаги е лесно да убедиш продуцентите да снимат в България, но в крайна сметка е много по-евтино“, припомни още веднъж той.

  Лърнър и Варод дори прогнозираха, че София ще стане значително по-примамлива за кинематографското изкуство, ако страната въведе данъчни стимули за филмовите студия, което се очаква да стане още следващата година.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Мирослав Ризински най-после е на свобода

  Македонският българин и дисидент Мирослав Ризински, който беше осъден от македонските власти и в чиято защита се обявиха стотици български общественици и интелектуалци, както и всички български евродепутати, вече е на свобода и в момента се намира на територията на България, съобщават от Българския културен клуб“ – Скопие.

  Мирослав, за чиято драматична съдба информираха и авторитетни европейски медии (като ЕурАктив и др.), излежа почти целия 3-годишен срок на политически мотивираната си присъда като решително отказа предложението на македонските специалните служби да им сътрудничи и доносничи за свои близки и приятели, както и няколко предложения за „помилване“ с неясни условия.

  В специална декларация от март тази година, Мирослав и неговите колеги от „Българския културен клуб“ – Скопие категорично отхвърлиха и окачествиха като „гнусна търговия с хора“ предложението на македонското правителство за размяната му срещу други македонски дисиденти, потърсили убежище и намиращи се на свобода в България.

  Арестите на редица политически опоненти на македонското правителство, извършени напоследък, следват сценарий, който е по същество аналогичен с ареста и осъждането на Мирослав Ризински.

  Мирослав продължава да се бори за пълната си юридическа и политическа реабилитация в Република Македония като в момента си търси и подходяща работа в България.

  

  Мирослав Ризински изказва дълбоката си човешка благодарност на всички общественици, интелектуалци, културни дейци, държавници, обикновени граждани и представители на гражданското общество от Република България и на българската емиграция в Европа, САЩ и Канада, които му оказаха силна морална подкрепа през трудното време на неговото политическо затворничество.

  http://www.bkks.org/

• ТОДОР ЖИВКОВ Е РОДЕН НА 2-РИ СЕПТЕМВРИ, А НЕ НА 7-МИ

  Cпоред регистрите за гражданско състояние на Правешката селска община от 1911 г.

  Откритието е наистина сензационно предвид факта, че в официалната историография е установена друга дата – 7 септември. Самият Живков споделя в спомените си, че дълги години е имал спор с майка си за точната дата на раждането му. Според него разминаването идвало от това, че „свещеникът, който ме кръщавал бил порядъчно пийнал, та сварил да запише само деня на кръщавката, а пропуснал датата на раждането ми”. Баба Маруца настоявала, че той е роден на 20-и септември, когато църквата празнува св. Симеон Стълпник.
  В мемоарите си Живков посочва, че сам е изчислил рождената си дата на 7-и септември: „Познавах добре традицията по нашите места и знаех, че обикновено детето минава през светия купел месец след раждането. Пресметнах и определих датата – 7-и септември. Майка ми остана непреклонна: „Не, никакъв 7-и, роден си навръх Симеон, на 20-и!” (Тодор Живков, „Мемоари”, изд. „Труд и право”, 2006 г., стр. 19).
  Разминаване в датата на раждане има и в документите, които Живков представя пред зрелостната комисия в Павликени при опита си да завърши средното си образование през 1939 г.: в дипломата му от Държавната печатница за завършено средно специално училище е отбелязана датата 7-и септември 1911 г., а в личната му карта, издадена в с. Правец и заверена в Ботевградското околийско управление, е посочена съвсем друга дата – 14-и септември 1911 г. Констатираното несъответствие и непредставянето на кръщелно свидетелство за установяване на „действителната дата на раждането” е едно от основанията, послужили като мотив за отказ на комисията да допусне Живков до изпит (Христо Христов, „Тодор Живков. Биография”, изд. „Сиела”, 2009 г., стр. 53-56).
  Въпросът с установяването на рождената дата занимава Живков не само в „Мемоарите”, но е също така предмет на чести дискусии в неформална среда, като под съмнение се поставя не само точния ден, но и годината на раждане.
  Дилемата бе разгадана при извършването на ненарочна справка в съхраняваните във фондовете на Държавен архив – София официални регистри за гражданско състояние на Правешката селска община, които преглеждах през пролетта на 2009 г. по повод събирането на доказателства по едно гражданско дело.
  Регистърът, запазен в Архивите обаче не е църковен, а граждански. Тази подробност изисква да се спра на едно обстоятелство, което изглежда не е било известно на Живков, а именно, че почти двадесет години преди раждането му отговорността за воденето на регистрите за раждане, женитба и смърт е иззета от църковните власти и е възложена на общинските управления. Затова и „пийналият” енорийски свещеник не е имал нито правото, нито задължението да отрази датата на раждане на Живков в регистър, а единствено да извърши религиозния обред и да издаде кръщелно свидетелство.
  Историческата справка сочи, че светските актове за гражданско състояние са въведени от 01.01.1893 г. със Закона за забележаване ражданията, женитбите и умиранията от 15.12.1892 г. По силата на този нормативен акт, на общините е възложена дейността по регистрацията на населението. Фактическите регистри започват да се водят след обнародване на Правилника за забележаване ражданията, женитбите и умиранията от 24.03.1893 г. Според този правилник доказателство за настъпването на събитие по гражданско състояние /раждане, брак и смърт/ е само съставеният съгласно закона и правилника акт за гражданско състояние.

  Актът за раждане на Тодор Живков, записан в Регистъра за ражданията, женитбите и умиранията на Правешката община за 1911 г., е несъмнено оригинално съставен документ. Това личи не само от непрекъснатата възходяща номерация на вписаните актове, но и от последната страница на самия регистър, на която е нанесена собственоръчна заверка („визиране”) от упълномощения със заповед № 241/18.12.1910 г. на председателя на Софийския окръжен съд съдебен кандидат Ст. Д. Иванов. Отбелязано е, че „Настоящият регистър, които съдържа 100 листа… е визиран от първа до последна страница” и е „приготвен в два оригинала”. Заверката носи дата 18.ХІІ.1910 г. Обстоятелството, че именно това е автентичният регистър, воден в Правешката община, се вижда и от една по-късна забележка, нанесена с червено мастило в полето на акт № 187, която гласи: „На основание протоколно определение на Софийския областен съд от 14.ХІІ.1939 г. по ч. гр. дело № 1145/1939 г., с което се заповядва да се поправи акт № 187/07.ХІІ.1911 г. за поправяне името на лицето по същия от Гаврил на Ганчо Лаков. Кмет и длъжн. лице по гр. състояние: /подпис, печат/”.

  По-долу прилагам самото съдържание на акта за раждане на Тодор Живков, така както е записан в Регистъра от 1911 г.

  АКТ ЗА РАЖДАНИЕ № 127
  на
  Тодор Христов
  На хилядо деветстотин и идинадесета година, на осмий септемврий, на девет часа пред обед, пред нас Генчо Ив. Буровски, кмет и длъжностно лице по гражданското състояние на Правешката сел. община, Орханийска околия, се явиха в общинското управление Христо Тодоров Живков, земледелец, на двадесет и две години, живущ в същата община, който ни обяви раждането на едно дете от мъжки пол, като ни заяви, че то се е родило в неговото жилище на вторий същия месец в девет часа пред пладне от него и от съпругата му Маруца Петкова, на двадесет и две години, без занаятие, и че му е дадено име Тодор.
  Това обявяване ни се направи в присъствието на Иван Г. Банзаров, земледелец, на тридесет и пет години и Тодор В. Живков, замледелец, на шестдесет години, и двамата живущи в Правешката община, след което като се удостоверихме за раждането и пола на детето, съставихме настоящий акт, който се подписа от нас, обявителя и свидетелите, подир като им се прочете.

  Кмет: /подпис, печат „Софийско окръжие – Орханийска околия – Правешка селска община”/
  Обявител: Христо Тодоров
  Свидетели: Ив. Г. Банзаров, Тодор В. Живков

  Автор: Павлин ЦВЕТКОВ
  Публикувано за първи път в бр. 5 от 03.09.2011 в-к „Правец ДНЕС“

  
  

• Американка завеща 800 000 долара на наше село

  С нова дограма ще посрещне учениците си на 15 септември основно училище „Отец Паисий“ в поповското село Водица. Ремонтът се извършва с част от 800 хил. долара, неочаквано завещани от американка в полза на селото.

  В учебното заведение учат общо 90 деца от четири околни села: Водица, Цар Асен, Осиково и Ковачевец. Подмяната на дограмата е само първата инвестиция от дарението. Предстои закупуване на книги за библиотеката в читалището, дребни ремонти и постигане на голямата задача – създаване на заетост чрез социални предприятия.

  Завещанието се изпълнява чрез КАФ Америка (CAF America) и българския им партньор Фондация „Помощ за благотворителността в България“, съобщи за БТА представителят на организацията Камелия Станчева.

  Хелън Ашли е родена през 1916 и умира през 2009 година. Прекарва живота си в град Скотсдейл, щата Аризона. Последната й воля е собствеността й да бъде разпродадена и да бъде основан фонд на нейно име, а 75 процента от него да бъдат дарени за благополучието на село Водица и околностите.

  Предполага се, че причината американката да избере именно поповското село е родствена връзка от края на 19 век.

   

  Източник:  Actualno.com

• ЦИК и ВАС тълкуват Изборния кодекс както дяволът Евангелието

  Съдът на два пъти реши точно обратното на законовите текстове и създаде усещането, че обслужва управляващите

   

  Още при приемането на Изборния кодекс имаше сериозни съмнения, че някои текстове в него не са особено прецизни и са в услуга на управляващите от ГЕРБ. Критиките на опозицията, че герберите се възползват от положението си на мнозинство в този случай, не бяха само стремеж за изпъкване и забавяне на работата по кодекса. Назначаването на ЦИК, където някои от членовете определено влязоха по шуробаджанашки начин, предизвика известно безпокойство у публиката.

  Всички тези съмнения и безпокойства започнаха да се потвърждават, след като комисията отказа да регистрира формациите, които подкрепиха кандидатите на СДС за кметове в Плевен и Монтана. Найден Зеленогорски и Златко Живков са дългогодишни градоначалници и е почти сигурно, че отново ще спечелят доверието на хората там. А това очевидно не се харесва на ГЕРБ. Същевременно изборната администрация се възползва от една от празнотите в кодекса и позволи в Плевен да бъде регистрирана коалиция, в чието название фигурира името на кмета Зеленогорски. А той ще изпадне в абсурдната ситуация да се конкурира със собственото си име.

  Сините вече заявиха, че ще се обърнат към Върховния административен съд (ВАС). Проблемът обаче е, че едва ли могат да се надяват на сериозен успех там. Защото вече имаше поводи да се потвърдят и едни други съмнения. А именно – че

  ГЕРБ държи здраво съдебната власт

  и тя ще служи вярно на партията в изборния процес.

  Към българските магистрати има много критики, но поне по отношение на изборите досега не бяха упреквани. Напротив, имаше случаи, в които само и единствено благодарение на ВАС справедливостта в крайна сметка възтържествуваше. Да не забравяме, че през 2009 г. „Синята коалиция“ нямаше да може да се яви на парламентарния вот, ако ВАС не беше отхвърлил скандалното решение на ЦИК, с което й беше отказана регистрация. По казусите в Плевен и Монтана юристи от ЦИК вече обясниха, че формациите, които подкрепят Зеленогорски и Живков, не са спазили указанията, които са им били дадени. От СДС обаче твърдят, че това не е вярно. Независимо кой е крив и кой е прав, всеки закон освен буква има и дух. Случващото се в Плевен и Монтана противоречи на всякакви демократични принципи.

  Ще е твърде оптимистично обаче да се мисли, че съдът ще се съобрази с подобна аргументация. Вече има признаци за противоречива съдебна практика на ВАС по отношение на кодекса и изборния процес. На няколко пъти съдиите не се съобразиха не само с духа, но и с буквата на Изборния кодекс, при това все в услуга на управляващите.

  Съдът например потвърди решение на ЦИК, че един човек не може да участва в подписки на повече от една партия, въпреки че Изборният кодекс не го забранява изрично. В него е записано, че това изискване е само за независимите кандидати. Досега нямаше ограничения за подписките. Презумпцията за това бе, че всеки може да гласува само за една партия, но това не му пречи да подкрепя явяването на избори и на други формации.

  Под благовидния предлог, че трябва да се даде равен старт на независимите кандидати, ЦИК взе решение, че всеки гражданин може да се подписва само в една подписка. С това обаче комисията де факто дописа кодекса, което е недопустимо. Откъдето и да го погледнеш,  това решение на ЦИК  е

  в ущърб на по-малките организации

  и облагодетелства такива като ГЕРБ. Малките формации никак не са за подценяване на местните избори, но за тях събирането на подписки не е лесна работа. Изключително неприятно е, че съдът на практика потвърди със своето решение дописването на кодекса от ЦИК.

  По друг един казус магистратите също се произнесоха не в съответствие с кодекса. Според кодекса партиите, които подадат документи в последния момент, нямат право да събират подписи след изтичането на срока, в случай че ГРАО установи нередности. Практиката е следната – ЦИК регистрира всички партии, а после отнема регистрацията на онези, в чиито документи има някакъв проблем. През тази година обаче ВАС уважи искането на няколко малки партии и им даде възможност да събират подписи след изтичането на срока. С което постави ЦИК в доста деликатна ситуация. Дилемата пред комисията бе дали да се съобрази с кодекса или със съдебното решение, тъй като двете си противоречаха.

  Това съдебно решение подтиква и към някои въпроси, които вероятно няма да звучат добре в ушите на съдебната и изпълнителната власт. От него например се облагодетелства една формация, за която се твърди, че е от т.нар. бизнес партии и гравитира около една бизнес групировка с противоречива слава. А въпросната групировка, особено напоследък, е в изключително добри отношения с управляващите. Имена няма как да се споменат, тъй като за горните твърдения няма доказателства в юридическия смисъл на тази дума.

  Заради всичко това обръщането на сините към съда по казусите в Плевен и Монтана изглежда по-скоро като отчаян ход. И ще е най-добре те да помислят за други варианти за издигане на своите кандидати, каквито съществуват.

  Съдебните решения не се коментират, а се изпълняват – това каза навремето бившият премиер Симеон Сакскобургготски. Безспорно това е така, защото в противен случай няма как да се раздаде правосъдие. Би било добре обаче съдебните решения да са съобразени със закона. Защото противното също означава липса на правосъдие.

   

  Любен Обретенов,

  в. ”Сега”

• Българите са “особени“ славяни със средиземноморска жилка

  Според генетично проучване на учени от Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София произходът ни не е тюркси, а се родее с жителите на Северна Италия по линия на траките.

   

  Българите са “особен вид славяни“, силно повлияни от средиземноморския генотип, сочат резултатите от мащабно проучване на антропо-генетичната идентичност на българския народ, резултатите от което бяха оповестени пред медиите в четвъртък.

  Проучването обхваща 855 българи и българо-мохамедани като техни проби са били сравнени с тези на други популации.

  “Целта на проекта беше съвременният българин да бъде позициониран къде стои спрямо останалите народи“, обясни ръководителят на Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София проф. Драга Тончева, един от авторите на проучването.

  Директорът на Института по микробиология на БАН проф. Ангел Гълъбов коментира, че това проучване е още едно доказателство, което отхвърля теорията за тюркския произход на българите. “Точността на изследването дава същата сигурност, каквато тест за бащинство, така че категорично може да бъде отхвърлена теорията за тюркския произход на българите“, заяви той.

  Интересно е, че за разлика от останалите славяни – руснаци, поляци, чехи и словаци, които са с много сходен генотип, българите са по-отдалечени от тях. Учените посочват, че от славяните най-много се доближаваме до поляци и хървати. Сърбите и македонците не са правили подобни изследвания, поради което не можем да се сравним с тях.

  В същото време съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, посочи Гълъбов.

  Той заяви, че българите са много далеч от турския генотип, въпреки, че 500 години сме живели заедно и не може да се говори за генетично повлияване.

  Изследването показва още, че няма разлика в генетичната идентичност на българите в различните краища на страната.

  Проучването е публикувано в американско научно списание, а сега се чака и реакцията на историците.

  Иначе проектът е по-мащабен и предстоят нови проучвания, които да дадат информация за генотипа на някогашните обитатели по нашите земи и за това как сме се променили. Турският генотип е близък до този на египтяните и палестинците, от които ние сме също много отдалечени, показва проучването.

  Проектът “Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ”е финансиран от фонд “Научни изследвания”.

   

  Мартина Бозукова,

  Mediapool

   

  ––––––––––––––––––––––-

  Българите са особен вид славяни, каза пред журналисти в Националния пресклуб на БТА акад. Ангел Гълъбов, директор на Института по микробиология към БАН.

  Той цитира данни от мащабно генетично проучване „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ„. То е извършено в продължение на две години с обединените усилия на български и италиански учени.

  Изследвани са кръвни проби на 855 българи и българо-мохамедани и са сравнени с тези на други европейски популации, каза проф. Драга Тончева, ръководител на Катедрата по медицинска генетика към Медицинския университет – София.
  „Особен“ тип означава, че сме между славяни и средиземноморци, обясни акад. Гълъбов.

  Българската популация е с индоевропейски произход, а не с тюркски, както се приемаше досега и това е удар върху подобни твърдения, каза още той.
  Според генетиците българите са близо до поляци и хървати, а най-типичните славяни са руснаците.

  Проучването е публикувано в американски научни списания и вече се очакват коментарите на историците, допълни още акад. Гълъбов.

  Индоевропейският произход на българите може да се докаже по сходствата в българската и персийската традиционни медицини, заяви миналата година д-р Славян Стоилов, който взе участие в българската експедиция в Иран „Българи – прародина”.
  Българите най-вероятно са част от персийското семейство на територията на днешен Иран, смята пък антропологът  Александър Илиев, който бе ръководител на експедицията.

   

  Източник:  Dnes.dir.bg

• Мозайка от една епоха

                                                                                                   Димитри Иванов,  в. „Сега“

   

  „Защо тъй? – питах миналата сряда. – Why so?

  Лесно им е на политиканите. Те винаги знаят защо е тъй, а не иначе. И на еднокнижника му е лесно, щото чете едната Книга, в която всичко е казано. Аз също я четях. В час по катехизис запитах: „Mais pourquoi?“ Защо тъй?

  „Parce que“ (Защото) – отсече падрето.

  Знаеше си работата другарят йезуит. Не се притесни, че в часа по латински ни бе карал да сричаме: „Timeo hominem unius libri“. Бой се от еднокнижника.

  Отвън маршируваха немски войници в колона по трима. Те запяха песен, която беше като „Шуми Марица“, но не съвсем. Беше по-весела от „Шуми Марица“. Пееха:

  Warum? Darum! Защо? Защото.

  Wenn die Soldaten

  durch die Stadt marschieren,

  offnen die Madchen

  die Fenster und die Tuеren.

  Ei warum? Ei darum!

  Ei warum? Ei darum!

  (Когато войниците/ маршируват през града/, момичетата отварят/ вратите и прозорците/ Защо? Защото/ Защо? Защото.)

  Мелодията продължи да е весела, не тъжна като „Шуми Марица“. Но думите станаха по-малко весели. Не всички войници щели да се завърнат. А онези, които се върнат, щели да видят техните момичета омъжени.

  Тогава нямаше Google. Сега е достатъчно да цъкнеш на Wenn die Soldaten, за да се увериш, че хитлеристите откраднали тази стара хубава немска песничка, а ние сме я откраднали преди хитлеристите и сме направили от нея химна на България „Шуми Марица“.

  Иван Вазов доизкусурил текста на „Шуми Марица“. Текста го написал Никола Живков, учител от Велес.

  Къде беше Велес? Подскажете, моля. Благодаря. На река Вардар, значи. В Македония. Брей! Ама да не е и Македония държава станала? Добре де, не ми се карайте. Щом Косово е станало държава, що и Македония да не стане? Знаят си работата западните другари.

  Аз стар съм веч да уча новата география. Аз помня един град. Той беше Кьопрюлю (град на мост) за турците, Велес за българите. Югославяните го преименуваха на Титов Велес, пък ние преименувахме Варна на град Сталин и връх Мусала на връх Сталин, щото Мусала било по турски „близо до Аллах“.

  За мен Бог, Аллах – все едно. Но за еднокнижниците, дето само Библията или Корана четат, не е.

  За тях си атеист, ако не се кръстиш или дупиш като тях. За тях агностик и атеист е все едно.

  А пък след войната, ако не си с комунистите, все едно си фашист. Скандираха с вдигнати юмруци. „Смърт на фашизма!“ Някои хитреци викаха „Смърт на фашизма и неговите врагове!“ Нищо, че Желю Желев още не беше написал „Фашизмът“. Тази книга едни сини активисти я завързаха на канапче и я влачеха пред мавзолея на Георги Димитров, преди да гръмнат мавзолея. Учеха ни на демокрация.

  В лицея пер Оливие ни учеше на пиано. Той не позволяваше тъжната песен

  Шуми Марица окървавена

  Плаче вдовица люто ранена

  да я дрънкаме на пианата бодряшки като Wenn die Soldaten.

  Преди „Шуми Марица“ българският национален химн беше:

  Боже Царю на царете

  Молим Царя ни храни

  Дай му сили, за да може

  Злите врази да срази.

  „Храни“ ще да е било от „сохрани“. Буквален превод на химна на руския император.

  Аз, бъдещият преводач, не разбирах: Защо Бог да храни Царя? Царят няма ли си какво да яде?

  После редактираха превода и „Царя ни храни“ стана „Царя ни пази“: химн на „Негово Величество Царя“, изписвано с три главни букви. После ЦК и Партията се пишеха с главни букви. Правопис, какво да го правиш.

  Куца ми правописът, щото на един език така, на друг иначе. На немски съществителните с главна буква, на испански въпросителни и удивителни веднъж нормално, веднъж обърнати наопаки, както при нас кавичките се отварят и затварят. Десетична точка ли да пиша, или десетична запетая? Ще я подкарам като онзи герой на Чудомир, дето в края на реда, като нямал място за запетаята, написвал я в началото на следващия ред, пък Миряна да ми поправя грешките; тя да му мисли.

  Пианистът пер Оливие хич не му мислеше.

  Mais pourquoi? Parce que! Warum? Darum! Защо така? Защото!

  Пер Оливие беше „страсбуржоа“ (французин от Страсбург). Наричаше немците „ле бош“*, щото ядели кисело зеле.

  Вярно. В Страсбург край реката, там, където е закотвена „La belle Strasbourgeoise“, страсбуржоазката ти поднася кисело зеле със свинско, наденички и бекон; първо пита искаш ли един картоф в зелето и ако „да“ – какъв да е картофът, голям, малък или среден, от червения или жълтия сорт.

  ПОСЛЕПИСИ

  Най-върл запетайкаджия беше Вълко Червенков. Ако му пратиш бюлетин на БТА, в който на първия ред си пропуснал запетайка, получаваш го обратно с огромна червена запетая, стигаща до дъното на страницата.

  Идеята „Мила Родино“ да е български химн е на ТЖ (Тодор Живков). Според мен не ни е лош химнът.

  ТЖ не беше личност, която да измести бившите български партизани, нито школуваните в СССР български комунисти. Но в София дойде Моше Пияде (Моша Пијаде на сръбски). Личност. Мъж от богато еврейско семейство. Следвал в Мюнхен и Париж. Рисувал живопис. Превел на сърбохърватски „Das Kapital“ на Карл Маркс, което не е шега работа. Партизански командир в югославската съпротива, стократно по-голяма от съпротивата на българските шумкари. Генерал-майор. Съратник на Тито. Основал югославската осведомителна агенция ТАНЮГ.

  Дойде Моше Пияде в София и разпердушини Вълко Червенков, включително за култ към личността. В България тръгнаха два лафа: 1. Смърт с кисело зеле. 2. Дойде Пияде, пи и яде, цял вълк изяде.

  Москва още не се беше скарала с Тито. Потърси българин незначителен за култова фигура. Първо Антон Югов от пловдивската махала „Кючук Париж“, после Тодор Живков от село Правец.

  –

  *Думата „boche“ идвала от „аlboche“ и „caboche“ и означавала, че имаш зелка на мястото на главата си, но това е на диалект, който аз разбирам, колкото македонския.

• Новини от САЩ

  17 млн. домакинства в САЩ нямат достатъчно пари за храна

  Повече от 17 млн. домакинства в САЩ, или 14.5% са нямали средства да се хранят правилно през 2010г., твърди доклад на министерството на селското стопанство.

  Така 17.2 млн. домакинства са били изправени пред несигурност за прехраната си срещу 14.7% през 2009г. Най-засегнати от тях са били 6.4 млн. домакинства (5,4%) – намалено количество храна, небалансирано хранене, глад, загуба на тегло. 9.8% от тези проблеми са в семейства с деца. Докладът потвърждава нещо, което вече знаем, а именно, че сигурността на прехраната е една от големите тревоги в САЩ“, каза зам. секретарят на министерството Кевин Конканън в телефонна пресконференция. Той изтъкна, че правителството е стартирало различни програми, за да се справи с този проблем. Той засяга семейства на прага на бедността, семейства на самотни родители, на чернокожи и испаноезични. Един от начините да се води борба с недохранването са талоните за храна, осигурявани от правителството за най-нуждаещите се. Министерството посочва, че близо 46 млн. американци /всеки шести/ са живели през април 2011 благодарение на тези талони. /АФП /

  ––––––

  Икономиката на САЩ продължава да бележи бавен растеж

  Икономиката на САЩ продължава да бележи растеж, макар и бавно, пише в Бежовата книга на Американската централна банка.

  „Икономическата активност продължава да расте с умерен темп, въпреки, че в някои райони се отбелязва колебание и спад“, се посочва в доклада, който се публикува на всеки 6 седмици от Федералния резерв. Според тези данни в доклада се отбелязва, че скорошната нестабилност на борсите е засилила икономическата несигурност и е подтикнала много от запитаните представители на бизнеса да намалят очакванията си в краткосрочен план или да покажат повече предпазливост“, се отбелязва в доклада. В него обаче се посочва също, че разходите на потребителите, които са традиционно двигател на икономическия растеж в САЩ са се увеличили леко в повечето райони на страната. В доклада се отбелязва още, че слабият пазар на жилища остава черна точка за американската икономика. /АФП /

  –––––––––

  САЩ виждат заплаха в Русия, Китай, Бразилия и Индия

  Министърът на отбраната на САЩ Леон Панета в интервю пред радио PBS направи кратък разбор на външнополитически приоритети на Вашингтон, като посочи и кои са „враговете“.

  Панета започна с това, че опасността от тероризъм в САЩ остава. В контекста на проблема той отбеляза „двете войни“, които страната продължава да води, а именно в Ирак и Афганистан. „Продължава да е налице и опасността от Иран и Северна Корея. Не трябва да забравяме и опасността от кибератаки, както и от страни, които са в подем. Това са Китай, Бразилия и Индия, да не говорим за Русия. С тези страни ние си сътрудничим, но от друга страна се притесняваме да не би от тях да дойде дестабилизация в света“, отбеляза Панета, който допреди на 1 юли да оглави Пентагона беше директор на ЦРУ. /БГНЕС /

• Общински съветници от ГЕРБ в Добрич блокират възможността за референдум за шистовия газ

   

  На 3-и септември в Добрич се проведе извънредно заседание на Общинския съвет с една единствена точка в дневния ред: разглеждане на докладна записка от 15 общински съветници за свикване на местен референдум във връзка с проучването и добива на шистов газ на територията на Община град Добрич. Инициативата бе на коалиция „Граждани в повече“ и на инициативния комитет „Добрич против шистовия газ“, в което участват добричлии, загрижени за бъдещето на своя град.

  Съгласно предложението, референдумът би следвало да се проведе на 23 октомври 2011 г., когато се провеждат изборите за президент, кметове и общински съветници. По този начин от една страна е търсено намаляване на разходите за провеждане на допитването, които биха били доста по-високи, ако референдумът се проведе самостоятелно, и разбира се ефектът от предполагаемата по-висока активност на избирателите предвид провеждането на няколко избора в един и същи ден.

  Последното е изключително резонно, тъй като съгласно чл. 41. ал. (2) от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление „предложението, предмет на референдума, е прието, ако в него са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за общински съвет в съответната община и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели“.

  Уви, общинските съветници от ГЕРБ, които имат абсолютно мнозинство в местния парламент демонстрираха липсата на политическа воля да вземат решение, с което да дадат възможност на гражданите на Добрич да упражнят правото си за пряко участие в местното самоуправление. Аргументите им бяха повече от противоречиви.

  От една страна те побързаха да насрочат извънредната сесия на 3 септември, въпреки че законовият срок бе 7-и същия месец, а в хода на дебатите твърдяха, че не е имало достатъчно време постоянните комисии на Общинския съвет да изразят своето становище по докладната записка. Те заявяваха, че едва ли има разумен човек, който да не е заинтересован от проблема с добива на шистов газ, и в същото време търсеха различни причини да осуетят вземането на решение за местен референдум. За всички присъствали на извънредната сесия, както и на онези, които са имали възможност да видят публикувания в Интернет видеозапис стана ясно, че основното оръжие на съветниците от управляващата партия е не логиката, а процедурните хватки, които те използваха.

  Герберите очевидно бяха изправени пред дилемата от една страна, вземайки решение за референдум, да се обявят против решението на собственото си правителство, с което се разрешава проучване на залежи за шистов газ на част от територията на областите Разград, Шумен, Силистра, Варна и Добрич, включително и Община град Добрич, а от друга да пренебрегнат общественото мнение за опасностите, свързани с технологията за добив на шистов газ. Обвиненията им за политизиране на проблема от страна на инициаторите и общинските съветници внесли докладната записка, разчитаха най-вече на дистанцирането на хората от всичко, свързано с политиката и политиците.

  Самите те в битието си на местни политици и представители на конкретна политическа партия, обвиняваха инициаторите на референдума в политизиране, квалифицирайки го като нещо лошо и неприемливо. Те явно бяха забравили, че ПП „ГЕРБ“ стартира в началото като гражданска инициатива, което не им пречеше непрекъснато да политизират различни проблеми и да критикуват управленските решения на предходните правителства.

  Съветниците (бивши „граждани“) като че ли понастоящем не са очаровани от перспективата всички останали граждани по-активно да участват в правенето на местни политики, т.е. да политизират в добрия смисъл на думата. Апропо за политизиране говореше и областният управител няколко дни по-рано в срещата си с представители на инициативния комитет „Добрич против шистовия газ“ след организирания граждански протест. Той дори отиде още по-далеч, обявявайки се открито в подкрепа на добива на шистов газ, като възможност за икономическо съживяване на региона и създаване на нови работни места.

  В поведението на съветниците по време на сесията ясно прозираше и притеснението, че провеждането на местен референдум в един и същи ден с президентските и местни избори ще повиши избирателната активност и ще привлече вниманието на обществени групи, които обикновено не участват масово в изборния процес, повече или по-малко разочаровани от „постиженията“ на българската демокрация. Това са предимно млади хора, както и хора в активна възраст, които имат по-висок образователен и професионален статус.

  Част от тези хора присъстваха в залата по време на сесията, но думата им бе дадена едва след като решението за отлагане на решението за 20-и септември, когато е насрочена редовна сесия на Общинския съвет в Добрич бе взето, въпреки, че бяха подали предварително заявления да говорят по време на дебатите. Отлагането на практика прави невъзможно провеждането на местния референдум заедно с президентските и местните избори, което явно е било целта на мнозинството от ГЕРБ.

  Вероятно те биха искали да изземат инициативата от гражданите, да демонстрират своята загриженост по проблема с шистовия газ и в края на краищата да вземат решение за провеждане на референдум. Нищо, че ще струва по-скъпо на данъкоплатците и нищо, че вероятно активността на избирателите ще е по-малка и може да се стигне до нелегитимност на резултатите и появата на сонди в Добруджа.

  Има, разбира се, и нещо много позитивно в случилото се и то е свързано с пробуденото гражданско чувство. Това е знак, че за политиците на местно ниво ще става все по-трудно да вземат решенията си „на тъмно“, без да се съобразят с мнението на мнозинството от гражданите. По този начин ще се откриват все повече възможности за предлагане на различни, иновативни идеи и решения, които биха могли да стимулират развитието. А град Добрич със сигурност се нуждае от обръщане на негативната тенденция в развитието си и възраждане като важен социално- икономически център в Североизточна България и привлекателно място за живеене и работа.

   

  Източник:   в. „Новинар“

• Впечатления за последния конгрес на МПО в Охайо

                                                         

                                                                                                  Автор: Георги Генов

  Като представител на „Македонска трибуна” от Торонто имах щастието да присъствам на част от заседанията на конгреса на МПО в град Хурон, Охайо, проведен от  3–ти до 5–ти септември 2011 г.

  Веднага се набиваше на очи една приповдигнатост в специалните делегати и членовете на Централния комитет, която се подклаждаше от група новоприети членове на организацията, развяващи своите знамена на групите „Пирин”. Старите хора се радваха и благославяха младите, че поемат техния нелек, но славен път, започнат през далечната 1922 г. – с основаването на Македонските политически организации във Форт Уейн, паметта за които беше още жива сред малцината участници на възраст. Та тогава касиер на организацията става незабравимият Аргир Лебамов – баща на най-високо издигналият се в американската йерархия кмет на Форт Уйен – моят приятел и душеприказчик Иван Лебамов, както и на брат му Джордж Лебамов.

  Много от младите българи живееха с предчувствието за сблъсък с македонистите, но такъв де факто не се състоя, тъй като БЪЛГАРЩИНАТА изживя своя АПОГЕЙ с избирането на новото ръководство.

  Делегатите бяха 7, като 5 души дойдоха в ролята си на Централен Комитет.

  Беше и смешно, и жалко да се наблюдават опитите на македонистите да прокарат точка в НОВИЯ УСТАВ, в която се говори за аморфно македонско население. Все пак българската гледна точка надделя с мнозинство и населението на Македония бе записано като сбор от българи, власи, сърби, но никъде не се говореше за някаква хомогенност.

  Всичко това, въпреки опитите на издателката на съюзния вестник да пречи, и неистовата съпротива на Алушева – бившата председателка, довели до форми на нервни кризи в споменатите госпожи, които мислеха, че ще могат да продават на воля своите „вентилатори” (официалният флаг на псевдодържавицата). Преди танците, предхождащи официалната част, се стигна да делириум тременс от страна на Алушева, която се беше кандидатирала за поредно място в Централния комитет. Нейните буйства срещу „бугарашите” бяха повод да се вика дори полиция.

  И така, гласуването завърши с триумф за Българщината, като на поста председател на ЦК беше избран достопочитаемият ДОЧО КОБУРОВ, родом от Петрич, и делегатът на нашата торонтска група.

  За приятна изненада на всички участници българският консул прояви завидни познания по Македонския въпрос. Г-н Радослав Точев за първи път от 20 години бе уважил този висок форум на македоно-българската емиграция и произнесе трогателно обръщение от г-н Министър–председателя Бойко Борисов, отправено към тези многострадалци, които жадно попиваха всяка негова дума. В разговор с кореспондента на „Македонска трибуна” и други присъстващи бе разискван въпросът, че в Чикаго има вече 6 български училища с над 300 ученици, и се постави проблемът за тяхното снабдяване с книжнина. Бе обявена радостната инициатива, че БАН, Съюзът на учените и Софийският университет обединяват усилията си малките българчета да получат поне буквари; нещо, което е вършено от ВМРО до скоро. Поставен беше като много важен въпросът за липсата на английска литература и особено за превеждането на този език на труда ”Десетте лъжи на Македонизма” от проф. Божидар Димитров.

  На стари и млади, и особено на ЦК, младата група „Пирин” подари книга с факсимилетата от излизалото в „Македонска трибуна” от 1922 г. до днес. Нещо, което особено зарадва делегатите и просълзи част от тях.

  Преди обичайните народни танци, делегатите си пожелаха успешен конгрес в Чикаго през  2014 г, когато се очаква Българщината да е набрала още повече сила. Конгресът завърши с типичната вечеринка, на която делегатите показаха завидни танцови и певчески умения в областта на македонската българска народна мелодика.

  Ако трябва да обобщим: Този конгрес беше пълен триумф за Българската национална идея!

   

  Източник:  Македоно-Български преглед „Вардаръ”

• Равиния-2011

  7 сентября, 6.00 pm. Беннетт Гордон Холл. Дебют в Равинии студента Центральной музыкальной школы при Московской консерватории, восемнадцатилетнего российского пианиста Дмитрия Майбороды. Несмотря на свой юный возраст, он уже хорошо известен любителям фортепианного искусства. В 2004 году Майборода получил Первую премию на Международном конкурсе пианистов в Санкт-Петербурге, в следующем году – победил на конкурсе, организованном телеканалом “Культура”, в 2006 году завоевал главный приз на Международном конкурсе молодых исполнителей в Вене.

  В программе сольного концерта в Равинии – произведения С.Рахманинова. Среди них – Вторая соната, Восемь прелюдий и Три музыкальных момента.

  7 сентября, 8.00 pm. Театр “Мартин”. Концерт Джульярдского струнного квартета. В программе – Квартет соль мажор Й.Гайдна, Квартет си-бемоль мажор Л.ван Бетховена (исполняется с финалом “Grosse Fuge”) и Пятый квартет американского композитора Дональда Мартино, написанный им за год до смерти в 2004 году.

  8 сентября, 8.00 pm. Театр “Мартин”. Ежегодный концерт в Равинии американского пианиста Гарика Ольсона. На этот раз мы услышим Вторую сюиту фа мажор Г.Ф.Генделя, Вариации и фугу на темы Генделя И.Брамса, фортепианные произведения Ф.Листа и А.Скрябина.

   

   

   

   

   

  9-10 сентября, 8.00 pm. Павильон. Дебют танцевальной труппы “MOMIX” (Вашингтон, штат Коннектикут) в Равинии. Труппа представляет балет “Botanica”.

  10 сентября, 11.00 am. Павильон. Представление труппы “MOMIX” для детей.

  Выпускник Дартмутского колледжа, специалист по английской литературе, основатель и артистический руководитель танцевальной труппы “MOMIX” хореограф Моисей Пендлтон рассматривает танец как важнейший, но не единственный элемент театрального спектакля. Танцевальному миру Пендлтон известен по “хулиганской” компании “Пилоболус”, пластическим языком изображавшей прозу Вирджинии Вулф и математические уравнения. Труппа просуществовала недолго и вскоре распалась, а Пендлтон продолжил свои оригинальные танцевально-театральные эксперименты, придумав и создав в 1981 году новую труппу “MOMIX”. В своих работах (в том числе, в балете “Botanica”) труппа соединяет балетный танец с акробатическими трюками и сложнейшими техническими и световыми фокусами. Один американский критик сравнил артистов труппы с конструктором-трансформером. А вот что писали о труппе после гастролей в Москве: “Пластические этюды “MOMIX” существуют на грани танца и чуда. Балеты этой танцевальной группы меняют представления о том, что такое тело, что такое танец, что такое пространство. Зрители просто не понимают, где заканчивается тело танцора, а начинается их собственная фантазия”.

  В числе самых известных работ Пендлтона – балет о жизни и творчестве Эрика Сати в Парижской опере (1979 год) и масштабное представление на церемонии закрытия Зимних Олимпийских игр в Лейк-Плэсиде (1980 год), партия Юродивого в опере М.Мусоргсrого “Хованщина” в постановке Юрия Любимова (Ла Скала, 1982 год) и сюрреалистическое представление “Замужество Эйфелевой башни” (римейк одноименного балета двадцатых годов, 1988 год), балеты “Картинки с выставки” на музыку М.Мусоргского (телевизионная премия “Эмми” за 1991 год), “Кармен” в Мюнхенской опере в постановке Лины Вертмюллер (1993 год), “PICARTE” в Мариинском театре с Дианой Вишневой в главной партии (2008). Труппа “MOMIX” участвовала в одном из первых фильмов формата 3-D.

   

   

  Специально для читателей сайта „EuroChicago“ фестиваль в Равинии предоставляет серьезную скидку на билеты в Павильон ($15 вместо $45). Все, что нужно сделать, – это ввести кодовое слово „FLOWERS“ . Приходите – не пожалеете!

  На концерт в пятницу скидка действует на странице: http://www.ravinia.org/ViewDate.aspx?show=334

  На концерт в субботу скидка действительна здесь: http://www.ravinia.org/ViewDate.aspx?show=336

  9 сентября, 6.00 pm. Беннетт Гордон Холл. В исполнении канадского струнного квартета “Афиара” прозвучат квартеты Й.Гайдна, Л.ван Бетховена и А.Дворжака.

  10 сентября, 6.00 pm. Беннетт Гордон Холл. “Скрипичные произведения Листа” – так называется концерт американского скрипача-виртуоза Гиоры Шмидт. Кроме великого венгерского композитора, в программе концерта – произведения Р.Шумана, И.Брамса. За роялем – Ноам Сиван.

  11 сентября, 7.00 pm. Павильон. Концерт американского певца и композитора Джона Хайетта и группы “The Combo”. Специальные гости вечера – Big Head Todd и “The Monsters”.

  Фестиваль в Равинии заканчивается, но концерты в Равинии продолжаются. В рамках программы “Восходящие звезды” мы услышим пианистов Гильса Вонсаттеля (1 октября 2011 года) и Дарью Работкину (19 ноября 2011 года), скрипачку Беллу Христову (15 октября 2011 года), Струнный квартет “Линден” (5 ноября 2011 года), музыкантов из Steans Music Institute (7 апреля 2012 года) и вокальный ансамбль “Калмус” (28 апреля 2012 года). Обратите внимание на программу “Восходящие звезды”. Именно на концертах этой программы чикагские любители музыки впервые познакомились с Гилом Шаамом, Максимом Венгеровым и Ланг Лангом!

  200 Ravinia Park Rd, Highland Park, IL 60035. Билеты на все концерты фестиваля можно заказать по телефону 847-266-5100, факсу 847-266-0641 или зарезервировать на сайте http://ravinia.org/.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

• ПРОЕКТ НА ПРОГРАМА – ФЕСТИВАЛ ЕСЕН 2011

  ЗА ПЕТНАДЕСЕТИ ПОРЕДЕН ПЪТ

  ФЕСТИВАЛ „БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО –ЕСЕН 2011”

  ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ

  Неделя, 2 октомври 2011

  Зала за конференции на Primerica, 2700 S. River Rd., Des Plaines, IL 60018

  Спонсори

  Шефкет Чападжиев, Д-р Виолета Симов-Динев, Park Ridge Taxi and Community Cab, Цветелина Бойновска, Петранка Стаматова, Светлозар Момчилов и други,

  Патрон на фестивала – Светлозар Момчилов

  Мениджмънт – Петранка Стаматова

  (актуализация 15 септември 2011)

  Мисията на Фестивала е да представи водещи институции и личности пред българската общност в Чикаго и да подпомогне развитието на най-добрите български продукти и практики в САЩ.

  Програма

  10:00. Дискусионно фоайе. Регистрация.
  10:15. Въведение в технологията на Сесията – Никола Чаракчиев, секретар на БАА

  10:20. Традициите на Фестивала – Петранка Стаматова, Вицепрезидент на БАА

  10:25. Откриване на Фестивала – Динко Динев, Президент на БАА.

  Професионални и социални дискусии

  10:30. Престижни продукти за българите в САЩ – модератор Никола Чаракчиев.

  Представяне Държавна Агенция за българите в чужбина-Росен Иванов, Димитър Владимиров

  Представяне семейство Ирина и Симеон Стоилови, Светлозар Момчилов, Шефкет Чападжиев, Николета Кравченко, Тодор Петев, Диляна Иванова, Мария Лабова, Хриска Перфанова, Ани Гогова, Стоян Стоев, Галя Должева, Динко Динев, Д-р Виолета Симов-Динев и други.

  12:00. Българският вкус в Чикаго.Български кулинарни мениджъри.Анализи – Звезделина Ковачева.

  13:00. Представяне на образователни и научни институции – модератор Никола Чаракчиев.

                  Американски научен център в София, представен от Тодор Петев.

  Конкурси за развитието на археологията в България, представени от Диляна Иванова.

  Специализирани училища за обучение на надарени деца в Чикаго – Ани Гогова.

  Приноси на българските училища в чужбина – Никола Чаракчиев.

                  Резултати от Форума на българските училища в САЩ – Хриска Перфанова и колектив.

               Училище „Родолюбие”, представено от Лили Паслиева.

                  Девето българско училище в Чикаго (Нейпървил), представено от Мария Лабова.

  14:15 Теми в развитие – модератор адвокат Цветелина Бойновска.

  14:30. Главна прокуратура на щата Илинойс, представена от Нети Ласко.

  14:50. Съхранението на персонална ДНК – начало на безсмъртието. Никола Чаракчиев.

  15:00. Инвестиции в САЩ – къде, кога и как? – модератор Петранка Стаматова.

             Застраховането като регулатор на живота и управление на доходите. Галя Должева.

             Кризите като елементи от нашето всекидневие. Моите решения. Стоян Стоев.

             Първата българска лицензирана счетоводна къща в Чикаго. Златан Буюклиев, Павлина Бюлбюлева

  15:30. За състоянието на българската общност в Чикаго – модератор Динко Динев.

  15:45. Награден форум – Чикаго, есен 2011, меценати, спонсори, дарители. Никола Чаракчиев.

  16:00. Закриване на сесията. Очакваме Ви на „Български дни в Чикаго – пролет 2012”.

  За участие в „Сесията на Българо-Американска Асоциация” на 2 октомври 2011 година, молим попълнете заявка, публикувана в www.BAAChicago.com и я изпратете на [email protected] . Телефони за контакти: 847 293 7325, 773-444-0622.

   

  Указания за место разположение на комплекса Primerica, където ще се проведе за първи път

  СЕСИЯ  НА  БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ

  Комплекса Primerica е разположен на 2700 S. River Road, Des Plaines, IL 60018.

  Новооткритото Rivers Casino е разположено на 3000 S. River Road, Des Plaines, IL 60018

  File: bd11e-pro7

  

  File: bd11e-pro2

• Продължаващи случаи на злоупотреби на властите в Сърбия към представители на българското малцинство

   

  ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ НА БЪЛГАРИТЕ

  Главен съвет – Босилеград

  6 септември 2011 г.

   

  СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ 

   

  Демократичния съюз на българите предупреждава за продължаващите случаи на злоупотреби от страна на органите на Министерството на вътрешните работи на Република Сърбия – Полицейски отдел Босилеград с цел оказване на натиск и сплашване на българските организации в Сърбия и техните законни представители.

  На 01. 06. 2011 г. на председателя на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов бе връчен иск за завеждане на дело, подписан от полицейски инспектор и командир на полицията в Босилеград Новица Стоянов за нарушение по чл. 15. ал. 1, точка 2 от Закона за гражданските събрания заради това, че полицията в Босилеград не е била осведомена, че на 07. 11. 2010 година в салона на КИЦ в Босилеград е щял да бъде отбелязван Денят на Западните покрайнини с промоция на книгата „Железния полк” от историк Тодор Димитров.

  Недопустимо е в една демократична страна кандидатстваща за членство в Европейския съюз, каквато е Сърбия, промоция на книга в затворено помещение в което се събират 30 граждани, да се счита за обществено събрание и да се иска разрешение от полицията за това?! Това не може да се обясни другояче, освен като натиск срещу свободата на словото и опит за сплашване на утвърдени научни и културни дейци на българското национално малцинство. Тази полицейска практика от миналото, е директно насочена срещу демократизацията на българското малцинство в Сърбия и афирмацията на европейските ценности за правата на човека и правата на малцинствата.

  Още по-абсурдно е, че на 05. 09. 2011 г. на Председателя на Демократичния съюз на българите Драголюб Иванчов бе връчен иск за завеждане на дело, пак подписан от същия Новица Стоянов, за нарушение по чл. 41. от Закона за използване на герба, знамето и химна на СФРЮ и използване на образа и името на Президента на Републиката Йосип Броз Тито!? Бесмислеността на такива обвинения от гледна точка на материалното право и фактическото състояние на мнимите нарушения, не може да се отдаде само на невежеството на полицейските служители. Трудно е да се допусне, че един полицейски инспектор може да не знае, че Закона за използване на герба, знамето и химна на СФРЮ и използване на образа и името на Президента на Републиката Йосип Броз Тито, е недействителен най-малкото затова, че вече не съществуват нито държавата Югославия, нито нейния герб, знаме и химн, а образа и името на Тито вече отдавна са тема за историята.

  Злоупотребяването на държавната власт с цел оказване на натиск и сплашване на представителите на българските организации, е израз на патологична национална омраза и нетърпимост на определени великосръбски националистически кръгове в полицията към легитимните стремежи на българското малцинство за спазване на правата на човека и правата на малцинствата и за усвояване на европейските принципи и ценности. Тази омраза в близко минало доведе до жестоки престъпления от страна на сръбската армия и полиция в Босна, Хърватска и Косово.

  Натискът и заплахите срещу лидерите на българските организации са точно пресметнати и насочени и срещу обикновените българи, които евентуално биха се изяснили децата им да учат на български език или биха се декларирали като българи по време на предстоящото преброяване на населението.

  Демократичния съюз на българите търси от представителите на Европейския съюз да имат предвид тежкото положение на българското малцинство в Сърбия при обсъждането на кандидатурата на Сърбия за членство в Европейския съюз.

                                         

  Председател на ДСБ 

  Драголюб Иванчов

• „Дейли стар”: 20 факта, които не знаете за България

  Във връзка с футболната среща между България и Англия британският вестник представи на читателите си 20 неизвестни факта за нашата страна.

   

  1. Българите поклащат главата си за „да“ и кимат за „не“.

  2. Националният им инструмент е гайдата.

  3. Българи са изобретили първия компютър, първия електронен часовник и първата въздушна възглавница за кола.

  4. Най-известните български футболисти са: Христо Стоичков (45г.) – голмайстор на Световното първенство през 1994 г. – и играещият в Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов ( 30 г.) .

  5. Най-доброто им постижение във футбола е четвъртото място на Световното първенство в САЩ през 1994 г.

  6. От страната идват и редица водещи имена в тениса като Цветана Пиронкова (23 г.).

  7. Други звездни имена са тези на сумиста Калоян Махлянов (28 г.) и на гросмайстора Веселин Топалов (36 г.).

  8. В холивудския филм „Терминалът“ главният герой на Том Ханкс говори на български.

  9. Страната е един от най-големите производители на вино – 200 хил. тона годишно.

  10. Мастиката, 47-градусова алкохолна напитка, която се прави с дървесна смола, е популярна напитка в страната. Една светла бира струва средно 64 пенса.

  11. Българите обожават кисело мляко и смятат, че то им носи дълголетие.

  12. Участничката в британския „Биг Брадър“ за звезди Тара Рийд наскоро се омъжи за българския финансист Зак Кехайов.

  13. Майкъл Пейлин разгневи българите, казвайки, че страната им е най-известна с циганите си.

  14. Имат национален празник, посветен на Свети Георги.

  15. България е част от ЕС, но използва лева вместо еврото.

  16. Наскоро страната се нареди първа в проучване за предпочитаните от британците места за евтини почивки.

  17. България изявява претенции за слава и с мини Айфелова кула в курорта Златни пясъци.

  18. В България се намира най-големият IMAX 3D киносалон в света.

  19. Една трета от площта на страната е покрита с гори.

  20. Най-известният им футболен отбор е ЦСКА София.

   

  Източник:  Bolgari.net (по Агенция „Фокус”)

• Обама предлага пакет за работни места за 300 милиарда долара

  Президентът Барак Обама планира да оповести пакет за създаване на работни места на стойност 300 милиарда долара в четвъртък, съобщи CNN като се позовава на източници сред демократите.

  Предлаганите нови разходи, които ще бъдат оповестени в предавана по телевизията реч на Обама пред Конгреса ще бъдат компенсирани от съкращения в бюджета, се казва в съобщението, което е знак, че президентът-демократ се надява да успокои загрижеността на фискалните ястреби-републиканци, които се съпротивляват на неговите идеи за работни места. До този момент няма коментар от Белия дом. Помощниците на Обама отказаха да съобщят публично приблизителната сума на пакета на Обама или да дадат много подробности в аванс освен да кажат, че предложенията ще имат бърз и положителен ефект върху засилването на работните места във време на упорито висока безработица в САЩ. Доверието в управлението на икономиката от Обама бе засегнато от месеци на лоши икономически новини и няколко проучвания на общественото мнение показаха нови спадове в рейтингите му на одобрение. Обама се надява да започне да преобръща тази тенденция в реч пред двете камари на Конгреса, в която ще се опита да убеди гласоподавателите, че има по-добър план за икономическо възстановяване от републиканските си опоненти. /Ройтерс /

• Как празнуват у нас рождения ден на Живков и смъртния ден на Георги Марков

  Автор: Йордан Ганчовски*

  Всъщност на 7 септември годишнините са три – третата е на великата добруджанска епопея на българската армия и връщането на Добруджа с победен бой – премълчавана, за да не обидим Русия! А Николай Втори пътува чак от Петербург до Букурещ, за да поздрави румънците затова, че са ни отнели Добруджа… Робите и васалите имат често избирателна памет, диктувана от моментен интерес и неуправляема алчност. Бойната слава, патриотизмът и пролятата българска кръв са по-маловажни от злачната сянка на Русия, под която живуркаха.

  А става дума за елементарна почит пред предците ни. Едва ли ще я видим и тази година, ако изключим късните предавания на военния канал и спорадичните публикации на донкихотовски медии. Та, заедно с редовете си за годишнината от гибелта на писателя Георги Марков, ще сваля шапка и пред тези воини на България, за които жадната за сензации и пари съвременна българска преса ще “забрави” с широко затворени очи. Съдбата на българските колоси е да бъдат лазени от плъхове и загърбвани от духовни пигмеи. Но от това славата на конницата на генерал Иван Колев и Ловчанския полк, както и мълчаливата саможертва 35-и Врачански и 36-и Козлодуйски полкове, разбили руските войски, няма да станат по-маловажни.

  – На 7 септември руският корпус от 40 000 човека, е обърнат в бягство и преследван от кавалеристите на ген.Колев. Шест хидяди преследват четиридесет хиляди. Но една трета от бойците на Врачанския и Козлодуйския полк остават завинаги пред стените на Добрич. Бог да ги благослови и поклон пред паметта им!

  – На 7 септември преди 33 години, в Лондон, на моста Ватерлоо над Темза, беше извършен атентат срещу един от най-големите ни съвременни писатели, отдал таланта си на публицистиката, с една едничка цел – да извика, че царят е гол и надеждата робите да го чуят.

  Опитваше се да измие поне малко срама и на нас – интелектуалци от вмирисани на лъжа редакции и художествени ателиета, театрали и кинотворци, университетски преподаватели и словесни жонгльори, обесили се отдавна на скудоумието си, произведени приживе в гении посредственици и обрасли в привилегии духовни слепци.

  Писателят беше Георги Марков, а царят,който трябваше да получи главата му за рождения си ден – 7 септември – Тодор Живков, диктаторът, отдал заповедта за неговото “физическо отстраняване”. Нещо, което и Хитлер не си е позволявал (например много лесно можеше да ликвидира живеещия в Швейцария негов критик Томас Ман).

  Както се досещате, другата годишнина, която споменах в заглавието, е на Тодор Живков – кръгла стогодишнина. И ако искате да разберете колко сме израсли като народ, колко живеем в демокрация и колко сме по-различни от героите във Вазовата повест “Чичовци”, и имаме ли нещо общо с другите европейски народи, сравнете двете годишнини и ще си отговорите на много въпроси, а най-вече как се чества жертва и как се чества убиец в България.

  

  Една от последните снимки на Тодор Живков на власт и в добро настроение през 1989 г. Снимка: архив на Владимир Гаджев

  Тържества в Правец

  Партията, която няма нищо общо с БКП до обяд, а след обяд се оказва, че това не е вярно (когато стане дума за тояга не е наследница, но за баницата е пряк наследник), ще натовари няколко автобуса и ще ги извози до родното село на убиеца, пораснало в град, заради него. Речите, които ще звучат сме ги слушали – текущо озъбване на управляващите и закани за светли бъднини, когато пак дойдат на власт. Ще се напомни за безплатното здравеопазване и евтиното парно, за вафлите по пет стотинки и хляба по по двайсе и пет. Пред паметника ще рецитират невинни дечица и ще се отрупа с цветя. Ще има и представители от руското посолство или неофицално намигване от руски протежета. Сиреч – тук сме, не бойте се! После трапеза, може и хоро. Ще има високо присъствие – от олигарси до партийни гаулайтери и тайни почитатели под маскировъчен цвят на друга партия. Така у нас честват един средностатистически убиец, направил “много” за народа си.

  Няма да се спомене за трите фалита на държавата при неговото управление, няма да се спомене за убитите по границата, жадуващи за свободен полет; за убитите в Белене и в “хуманните” соцзандани политически затворници, докато той е на власт; естествено няма да се спомене и за писателя Георги Марков – жертва на устната му заповед и убит на същия този ден. Разбира се, на политическия сбор ще присъства и пресата, която по традиция ще се придържа “професионално” към класическата информация и класическия репортаж и както всяка година, няма да спомене нищо от изброеното по-горе.

  А как ще бъде отбелязана годишнината от смъртта на жертвата? По традиция, няколко от стотиците вестници в България ще напомнят сухо за случилото се в Лондон, а онези под шапката на олигарсите ще смутолевят, че не е сигурно дали е убит, или че няма доказателства за това. Близките му и такива като мен ще му запалят по една свещица някъде по света …и толкова. Робите не чуха тогава гласа му, не го чуват и сега, изпълнени с носталгия по вафлата от пет стотинки. Тежко на такъв народ, който чества така годишнини на палач и жертва – нищо добро не го чака.

  Разказано от генерал от КГБ

  Ето какво се случва от януари до септември 1978 г. С две думи – готви се убийството на писател. По всички закони на мафията и шпионажа от средновековието. Всичко по-долу е от преки показания на шефа на външното контразузнаване на СССР ген. Олег Калугин.

  

  Една от последните снимки на писателя Георги Марков – на гарата в Мюнхен, 1978 г. Снимка: “Изгубената България” – lostbulgaria.com

  В началото на 1978 год. в централата на КГБ на “Лубянка”, се получава спешна секретна шифрована телеграма от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов до шефа на съветското разузнаване Крючков, за помощ при ликвидиране на писател-дисидент. Планът обаче трябва да се одобри от Юрий Андропов. Крючков моли началника на външното контраразузнаване да го придружи на срещата с Андропов, където да изложат искането на Димитър Стоянов. Ето точните показания:

  “Срещата, на която се обсъждаше убийството на Марков, се проведе в просторния, облицован с дърво кабинет на Юрий Андропов, на “Лубянка”. Присъстваха Андропов, Крючков, вицеадмирал Усатов и аз (Олег Калугин). След няколко незначителни проблема, които разгледахме, Крючков каза: Имаме искане от българския министър на вътрешните работи, Димитър Стоянов, за физическо отстраняване на един опонент на режима, който живее в Лондон. Искането идва всъщност от Тодор Живков. За няколко секунди настъпи тишина и никога няма да забравя евфемизма “физическо отстраняване”. Полазиха ме тръпки по гърба и си казах – да вървят по дяволите тия българи и да правят каквото си искат с техните политически опоненти, но защо ни въвличат нас в тази кал? Андропов рязко стана от стола, започна нервно да се разхожда напред-назад и каза: Аз съм против политически екзекуции. Не мисля, че така трябва да се решават проблеми. Крючков се обади пак – но, другарю Андропов, това е персонално искане от другаря Живков, ако откажем, той ще си помисли, че не зачитаме другаря Стоянов и че той е загубил доверието ни. Трябва някак да излезем от положението.”

  

  На откриването на паметника на Тодор Живков в Правец 2001 г. Отляво надясно: Георги Първанов, тогава още лидер на БСП и кандидат-президент, Бойко Борисов, току-що назначен за главен секретар на МВР, Евгения Живкова, внучка и осиновена дъщеря на Живков, Младен Червеняков, депутат от БСП и бивш министър на правосъдието. Снимка е от личен архив, разпространява се в Интернет, след като е показана на изложба от музея на Живков в Правец.

  Просто и ясно – документирано от стенограми на КГБ и множество разписки за командировки до България, документи за изработването на изделието с отровата, документи за повишение и награди на участниците. Нежеланието на Андропов да се заеме с това убийство е разбираемо – току-що е приета политика на отказ от политически убийства. Екзекуции се приемат само за изменници от КГБ и СССР, като Носенко и Беленко, които още се издирват, като Лялин, когото успяха да убият чрез предизвикване на скоротечен рак в Лондон, като Литвиненко, когото облъчиха, почти под носа на западните тайни служби, със садистичното удоволствие на хора, дето не се интерересуват, че ще бъдат разкрити. Тази “непредпазливост” на агентите от ФСБ не е случайна. Това е целенасочен акт. Навсякъде се знае, че Литвиненко е убит не защото е избягал и предал тайната как руската милиция изпълнява смъртни присъди в околностите на Москва, без съд, а защото се е заканвал на Путин съвсем хлапашки, след бягството си, без да знае, че в Лондон има повече агенти на ФСБ, отколкото в Москва.

  Защо никой не иска от Русия документи за убийството?

  Но това са подробности – по същественото е, че нито едно българско правителство не поиска документите свързани с убийството, които все още са пазени в архива на ФСБ, нито едно българско правителство не взе страна на обикновената човешка правда. Разтакаване, връщане на делото (и сега отново е върнато) – надежда на плъхове, дано си отидат от тоя свят близките, та да не могат да съдят държавата. И дано убийците доживеят спокойно края си, получавайки заслужени пенсии. А можеше само едно писмо и една среща от държавния глава или премиера да свърши работа.

  Пък нека Путин каже тогава неговото мнение. Но явно на никой от посочените досега не му се иска да е с чиста съвест. И така и така на Запад знаят от избягал офицер на КГБ за операцията и хората участвали в нея, много преди Олег Калугин да я огласи след падането на Брежнев. ЦРУ намери сили да признае за несъществуващата българска връзка при атентата срещу папата, защо и вие да не постъпите достойно – все пак убийство на писател заради писане не се случва всеки ден. Това рядко получовеци го правят. С това Путин само ще спечели любовта на много повече привърженици в България.И никаква вреда на Русия няма да бъде нанесена – нещо повече – ще се говори с признателност и уважение, каквито са съществували през Възраждането.

  Ама не го правят – защо ли?

  На 7 септември в Лондон, преди 33 години…

  

  Георги Марков с детето и съпругата си. Снимка: архив на семейството

  Повече от месец преди този ден убиецът е наел квартира близо до къщата на Георги Марков и дебне всяка негова стъпка. Обгрижван е от агенти на ДС – с информация, логистика и пари. Вече един опит за убийството се е провалил през юни в Италия. Георги го е спасил фактът, че са били в частно имение и агентът на ДС не е могъл да проникне, за да го намаже със специална отрова подобна на безцветно желе. Когато успява да проникне, времето е било лошо за плаж и Георги Марков е бил облечен, така че намазването с отровата се е провалило. Същата отрова е пробвана за убийството на Солженицин, но той само се е разболял, след като е бил намазан от агент на КГБ в един московски магазин.

  Вероятно силата й е била подобрена след неуспешния опит и смъртта на Георги Марков от сърдечен удар е била неминуема. Следите са неоткриваеми – поне за тогавашното ниво на медицината. Но явно съдбата му е била отредила още няколко месеца живот. Веднага след неуспеха и на този опит (по ред той е втори неуспех – първият е бил чрез проследяване от Лондон до Мюнхен, но убиецът не е могъл да се доближи на безопасно разстояние) ген. Владо Тодоров се обръща към Сергей Голубев – натоварения от Крючков шеф на отдела за сигурност в съветското разузнаване да отговаря за убийството, с молба за осъществяване на вариант В (третият от предложените от руснаците варианти) – с отровна сачма, платинена сфера с диаметър 1.5 мм.,пробита на кръст с лазер и запълнена с отровата рицин, покрита като хапче антибиотик, за да се задържи отровата до внасянето и в организма. Това творение е рожба на половингодишна работа на 12-ти отдел на КГБ – дяволската лаборатория, основана още от Сталин под кодовото наименование, отдел “Камера”.

  Сергей Голубев донася в София няколко изделия, които са пробвани на кон, свиня и затворник. Конят и свинята умират в ужасни мъки. Осъденият на смърт затворник извиква като ужилен от пчела след убождането му от екзекутора на МВР със специално пригодения чадър, след това обаче изпада в истерия – той разбира, че смъртната му присъда току-що е изпълнена. За негово щастие, отровата попада на съединителна или мускулна тъкан и не може да се разтвори достатъчно в кръвта. Затворникът оцелява. Почти същото, което се получава при опита за убийство на журналиста Владимир Костов.

  Така че, в навечерието на рождения ден на Тодор Живков, всичко описано по-горе вече се е случило – отровният чадър е пренесен от куриери по маршрута София- Виена-Мюнхен-Лондон и е в ръцете на физическия изпълнител Серджо Гулино – дребен италиански мошеник, освободен от български затвор, за да изпълни мократа поръчка. Около него са прикриващите от ДС, които ще наблюдават изпълнението на атентата, без Гулино да знае за присъствието им. На този ден Георги Марков е на работа в една от най-тежките смени в радио Би Би Си – от сутринта до полунощ с малко прекъсване в следобедните часове. Това прекъсване той го използва, за да отиде от другата страна на Темза по моста Ватерлоо и да премести колата си по близо до сградата на Би Би Си.

  На спирката е пресрещнат от човек, който го боцва в бедрото отзад и се извинява на лош английски. След това хваща такси. Заповедта на Живков е изпълнена. Най-после един невъоръжен писател е с отрова в кръвта и по предварителните сметки на убийците, на тогавашния национален празник – 9 септември, е трябвало да напусне този свят, а Живков да получи подаръка си от ДС в реалните му размери. Георги е озадачен, но си спомня предупрежденията, които му прави човек, посетил го специално в Лондон, чието име ще спестя. Предупредил го е и неговият брат, с когото се виждат за последно през автуст. След като се връща в редакцията, разказва за случилото се на Тодор Лирков и му показва мястото, където е убоден. Прилича на ужилване от пчела. Завършва смяната си и това е последният му работен ден. През нощта развива висока температура – линейка, болница и смърт, вдовица и едно дете сираче. Не доставя единствено удоволствие на убийците си да умре на 9 септември. Организмът му се държи до 11-и, когато умира в страшни мъки.

  Плюене върху гроб

  Извършили физическото убийство, получовеците подготвят и неговото духовно убийство – сиреч подготвят невъзможното. Защото калта, която хвърлят по паметта му, е кал върху самите тях, загубилите човешки образ и ослепели за елементарното. Започнаха кампания за омаскаряването – по най-прекия път – че е майор от ДС. Глупост на квадрат – и срам е, че никой от нашите висши държавници не опроверга този опит за духовно убийство. През деветдесета година написах няколко статии по този повод и допуснах, че може да използват дори и свидетели за тази нелепост, но едва ли някой ще се навие да направи такава гадост за убит човек.

  Не посмяха тогава. Но трябваше да изминат двадесет години, за да прибегнат до тази наглост – чрез един от съветниците на Живков. Този човек заяви на всеослушание по една от най-гледаните телевизии бТВ, в едно от най-популярните предавания, “Шоуто на Слави”, клевета, която не може да се съизмери с нищо – че Георги Марков си е всъщност човек на ДС. В такива предавания, когато се излагат такива тези, случайност няма. Те са започнали нов поход за духовното убийство на Георги. Дори тогава преди двадесет години подчертах, че едва ли ще се намери такъв човек. Е, намери се! Безкрайните възможности на тази географска ширина се реализираха отново.

  Вторият опит за духовно убийство е чрез мита да го изкарат приближен на Живков – не по-малко голяма глупост. Който е чел внимателно задочните му репортажи, ще разбере несъстоятелността на това твърдение. По скоро несъстоятелността на тази клевета. Пропускам подробности около гадостта, разпространена от хората на ДС, че детето му не било от него. Представяте ли си с какви хора имаме работа. Плюенето на гроб за тях е ежедневно занимание. Те имат връзки и до сега на всяко ниво и в действащите служби, и в парламента, и в правителствата, които се изредиха, и сред културните среди – антипод на Георги Марков. А и отдавна не се крият.

  Напротив, стават все по нагли. Техни приближени държат медии от всякакъв ранг, под тяхно влияние са журналисти-блюдолизци и писатели, живеещи от спомена за пълната живкова ясла. Такива хомот не помнят, щото са родени с него – те помнят само зобта в яслата. И затова сега цвилят гладно и се перчат със социално мислене и храбра гражданска позиция. Цвилят всъщност за пълната ясла. Прочее Георги Марков ги е описал пророчески отдавна.

  Нито мълчанието на плъховете, нито рисуването на пигмеи като великани и възвеличаването им чрез пищни тържества, могат влияят на делата на колосите. Един ден Георги Марков ще бъде в учебниците,за разлика от професорите, заявявали, че такъв писател няма в българската литература. Бог да го прости и светла да бъде паметта му!

  Източник: http://e-vestnik.bg

  –––––––––––––––––

  * Авторът е добре познатият в Чикаго дългогодишен издател и гл.редактор на в-к „Златорог“ (Бел.ред.)

• Историкът Георги Марков: България изненада Европа със Съединението

  Акад. Георги Марков е директор на Института по история към БАН от 1993 г. Видният историк изследва международните отношения и войните през ХХ век и е специалист по балканска история. Роден е през 1946 г. в Пловдив. Завършва история в Софийския университет. Специализирал е в Института за европейска история в Майнц, Германия. Преподава в редица университети. Автор е на 20 книги.

   

  – Акад. Марков, какъв урок дава България на Европа с акта на Съединението?

  – Това е изненада за тогавашната Европа. Като казвам Европа, това означава шестте европейски сили, които са подписали Берлинския договор през 1878 г. Никоя страна, включително велика сила, няма право да нарушава този договор. Договорът се променя само ако има единодушие на Великите сили. Българите изненадват европейските сили и въпреки тяхната воля осъществяват своя първи етап на националното си обединение. Поуката за нас е, че можем да разчитаме на собствени сили, както са го направили нашите предци. Въпреки Берлинския договор от двете страни на Балкана те са извикали: „Да живее Съединението!”

  – Тогава можем ли да кажем, че това е първият чисто български политически акт след Освобождението, направен от самите нас, без съгласието на Великите сили?

  – Определено. Както Съединението, така и военната му защита във войната срещу Сърбия са наречени от тогавашните вестникари „българското чудо”, защото Съединението изненадва европейските сили. Още по-изненадваща е победата на младата българска войска над сръбските агресори при Сливница и Пирот. Само 8 години след Освобождението българите доказват, че са заслужили своята свобода. Естествено много от важните фактори в Европа са твърдели, че българите са били инструмент в руската стратегия на Балканите, в натиска на Русия към Проливите и топлите морета. Но години по-късно българите доказват, че могат и сами да извоюват свободата си.

  – Кои са най-ярките герои на Съединението?

  – Първо трябва да споменем тогавашния държавен глава княз Александър І Български. Не казвам Батенберг, защото това не е точно. Той е Батенберг, след като напуска България. Той е първият княз на България и поема отговорността пред Европа, пред европейските сили, защото всички държат него отговорен, включително и император Александър ІІІ, който тогава му поисква короната. Александър ІІІ се обявява против Съединението. Бисмарк, който държи на европейския мир, също смята, че не трябва да се разваля Съюзът на тримата императори – руският, германският и австроунгарският. Всъщност княз Александър оглави Съединението и това му струваше короната. Само една година по-късно под натиска на император Александър ІІІ той трябваше да напусне възстановената българска държава.

  Трябва да отдадем дължимото и на Петко Каравелов като председател на Министерския съвет. Той умело ръководи българската дипломация по признаването на Съединението. Тогава, за да се признае Съединението, Високата порта настоява да се откъснат области около Кърджалийско, където живеят мюсюлмани. Националистите в Народното събрание нападат Петко Каравелов и тогава той казва: „Ние изядохме яйцето, а на султана оставихме черупката.” Каравелов обаче е пример за гъвкав дипломат.

  В онзи период изгрява звездата на Стефан Стамболов. Тогава той е председател на Народното събрание. Стамболов влияе и върху княза, и върху министър-председателя да бъдат по-твърди по отношение на исканията спрямо Османската империя. Султан Абдул Хамид ІІ настоява, че той трябва да назначава княз Александър на всеки 5 години за главен управител на Източна Румелия. Стамболов в своята твърдост допринася така, че до Съединението двете части на България да се слеят и навсякъде да има едни и същи български закони.

  От военните винаги съм сочил на моите студенти капитан Рачо Петров, който е началник-щаб на армията. Тогава той е само на 24 години, кажи-речи на студентска възраст. Капитан Петров осигурява военното ръководство и военната победа по признаването на Съединението във войната срещу Сърбия.

  – Казахте, че България изненадва Европа с този акт и реакцията навън е отрицателна. Как обаче Съединението се приема сред българите, имайки предвид, че в началото на 80-те години министър-председателят Драган Цанков не приема съединистката идея? Как партиите у нас възприемат Съединението?

  – Разбира се, някои крайни русофили като Драган Цанков не го приемат, тъй като руският император не го приема. Но другите политически партии и общественото мнение застават зад Съединението. Войната срещу Сърбия трябва да се нарича Отечествена война, защото тогава се записват хиляди доброволци. В това време българската армия е съсредоточена в Източна Румелия, очаквайки нападение от Османската империя, но за изненада на тогавашното Главно командване крал Милан напада България в гръб. И докато се прехвърлят войските от Тракия към Сливница, всъщност много доброволци, включително ученици и студенти, хващат оръжието и се притичват в защита на Съединението. Както Съединението, така и войната срещу агресорска Сърбия са едно всенародно събитие. По думите на Стефан Цвайг това е един звезден миг в нашата история.

  – Доколко русофилството и русофобството определят облика на външната ни политика след Освобождението?

  – До Съединението всички българи са русофили. Това е обяснимо. След него обаче Русия в лицето на своя самодържец се обявява срещу Съединението. Русофилите в България получават един много тежък политически удар от страна на самата руска външна политика. Тогава се разбира, че Русия има своя великодържавна политика на Балканите. А наскоро възстановената млада българска държава има собствени национални интереси, които не могат да съвпадат с интересите на Русия.

  Тогава вече връх взима Стамболов, който заявява, че България и българските национални интереси са преди всичко. И самият княз Александър усеща, че трябва да бъде самостоятелен държавен глава и заявява на Бисмарк: „Аз не искам да бъда руски наместник в България. Аз се гордея, че съм немец по рождение, но аз съм вече български държавен глава и ще защитавам националните интереси на българите.” Поради това князът е отстранен от руския император. Така че от Съединението насам в България се появяват и русофобски политически сили. Най-изразен е Стамболов.

  – Очевидно в периода след Освобождението България на няколко пъти изненадва Европа. На 6 септември 1885 г. е Съединението, а на 22 септември 1908 г. страната обявява независимост, т.е. за втори път България се осмелява да направи един акт, който дразни съседите ни и Европа.

  – Да, Денят на независимостта е другото голямо събитие, когато българите отново нарушават договорките от Берлинския конгрес и извоюват признаването на своята независимост. Това е едно събитие, което е продължение на Съединението. Тогавашната българска дипломация се справя блестящо. Хора като Александър Малинов (тогава е министър-председател – б.а.) и Андрей Ляпчев (води преговорите с Османската империя по признаване на независимостта – б.а.) всъщност завършват делото на Съединението, защото формално се узаконява държавното сливане на Княжеството и на Източна Румелия и те са обявени за едно независимо царство.

   

  Интервю на Марина Чертова,

  Vsekiden.com

• КГБ: Българските служби – царе на „мокрите поръчки”

  София, Хавана и Източен Берлин били любимци на Кремъл. Използвали шпионските им централи за трафик на оръжие и дрога, убийства и участия в научни симпозиуми.

   

                                                                                                              Николай В. Иванов

  Българите са много добри в контрабандата на наркотици, оръжие и въобще в тероризма. Гедееровците стават за „черната работа” в Западна Германия и Африка. Кубинците удрят право в самата Америка. Така определя службите ни преди години ген. Аркадий Андреевич Фабричников от КГБ. От шлосер без средно образование той се издигнал до генерал, с диплома по журналистика. Не е известно да е написал есета и репортажи, но пък станал спец в по диверсионни операции срещу медии като „Свободна Европа” и „Свобода”.

  Съкровените му признания възкресиха някои руски сайтове около рождения ден на Фидел Кастро, който навърши 85 години преди десетина дни. Като най-верни сателити на Москва ни определят и съветски политици. Именно на България, Куба и ГДР били възлагани най-секретните планове и „мокрите поръчки”.

  За нас отговарял 11-ти отдел в КГБ

  Особено активен обаче бил 13-ти отдел, който планирал и извършвал диверсии и покушения. По време на перестройката той е трансформиран в отдел В, а след това в Осми отдел на Управление С.

  По линия на тероризма нашите служби работили успешно и успешно с ЩАЗИ, ръководена от легендата Маркус Волф.

  Кубинците пък се включвали в съвместни акции в Ангола и Мозамбик.

  Особено братско отношение към българските колеги на „тихия фронт” имали известните дейци на 11 отдел на КГБ ген. Кубишкин и офицера Чемезов. Чемезов попада в Москва от Иркутск, но веднага овладява тънкостите на голямата игра и по време на перестройката съумява да създаде мрежа от колеги в някои социалистически страни, в това число и България. Той е в основата на създаване на първите частни банки у нас, прехвърлянето в тях на милиони от задгранични източници и „прането на пари”. Говори се също, че Чемезов известно време е работил и в Дрезден, където се сприятелил  със самият Владимир Путин.

  Кадри на КГБ били и в основата на трафика с пилешки обрезки. Част от контрабандата преминавала през България.

  Счита се, че именно тези  офицери са спечелили милиони от пилешки крака, кожички и трътки.

  От българска страна през годините подобни съмнения имаше към бизнесмена Николай Методиев – Пилето. Десетки тирове пълни с пилета са минавали през Малко Търново и след това с кораби от Варна и Бургас поемали към Русия и бившите съветски републики. Методиев обаче така и не бе осъден, а много от обвиненията срещу него рухнаха в съда.

  „Търговската фирма” на агенти от КГБ не е продавала само пилета и дрънкулки. Можели да доставят във всяка точка на света модерни оръжия, включително вертолети, самолети и ракети.

  В мрежата участват бивши офицери от 5-о, 11-о и други управления на КГБ, вече трансформирана във ФСБ (Федерална служба за безопасност).

  Ген. Фабричников и българските му колеги имат и друг принос в българо-руската „специална” дружба. Те внедряват офицери на прикритие в научни институти и висши учебни заведения. Тези сътрудници хем следели кои учени са верни на БКП, хем пътували в чужбина на симпозиуми и конгреси, където вършели шпионска дейност. Такава била операция „Южен вятър” в средата на 80-те години. Наши офицери, с легендата на млади учени, се озовават във Варшава на международен конгрес по въпроси на общественото развитие. Там те записват неформални разговори на американци и западногермански учени, които активно подкрепяли реформаторските настроения в Полша. Вече в София били набелязани мерки как да се опазят научните среди в България, Съветския съюз и другите страни от влиянието на „загниващия капитализъм”.

  През 1989 г. офицери от КГБ създават силова групировка в Санкт Петербург

  която завърта мащабен бизнес. Там се прилагат и първите наказателни операции срещу конкуренти, рекет, физически натиск, заплахи и убийства. Моделът след това е приложен и в други държави от Източна Европа. Най-добри резултати той дава в България.  Всички силови групировки и наказателни бригади от годините на прехода са създадени по този модел: подставено лице начело на групировката – офицери от службите зад него – специалисти в различни области – „чистачи” (юристи и финансисти за заличаване на следите) – внедрени представители в съдебната система и МВР – политици („чадър” над трафика, контрабандата, финансови нарушения, убийства и пр.). Тази схема работи вече почти 20 години безотказно.

  Ето как 11-о и 13-о управления на КГБ слагат началото на мутренската икономика  у нас.  Една от последните известни операции на КГБ на българска територия била „Покриването”. Целта й била прикриване на следите на дейността на КГБ в България. Били изнесени архиви и документи в сандъци и от летището във Враждебна заминали в неизвестна посока. Заметени били и следите на съветските агенти, които останали да действат у нас. За известен период от време те буквално изчезват. В средата на 90-те години някои от тях са активирани да се включат в политиката и бизнеса.

  „Вимпел” предупредили ДС за преврата през 1989 г.

  В края на 80-те години на м.в. спецчасти на НАТО провеждат учение „Арч Бей Експрес” на територията на Турция и Гърция. Москва веднага изпраща легендарния отряд на „Вимпел”, който провежда при пълна тайна операция „Чесма” на българска територия. Подслушани са разговори на висши чинове на тайните служби на натовски страни и САЩ. От тях става ясно, че след година, максимум година и половина в България ще има преврат и режимът на Тодор Живков ще бъде пратен в историята. Имало дори данни, че е възможно да избухне въоръжен конфликт между българи и мюсюлмани. След известни спорове с Горбачов, служители на КГБ предупредили българските си колеги. Какво е станало оттук нататък не е ясно. Предполага се, че висши кръгове около първият зам.-министър на МВР Григор Шопов са се възползвали и са взели мерки за оцеляването си при смяна на властта. Те обаче не информирали самият Живков, защото самите те смятали, че той трябва да си ходи.

  Ген. Зотов: Български интелектуалци се топят с кеф

  Зотов е бил представител на руските тайни служби в София. Той бил в дружески отношения с друг виден деец на КГБ – Александър Коржаков. Същият, който създава Службата за безопасност на президента (СБП), който отговарял за безопасността на Юрий Андропов и Борис Елцин и който след това бе обвинен в заговор и предателство срещу други генерали от службите.

  Коржаков използвал опита на ген. Зотов, който той натрупал в България. Зотов приложил у нас създаване на мрежа от „уши и очи” в големите български медии и културни институти. Също и в Светия синод. Притежавал уникална информация за родния политически, културен и бизнес елит. Според него българските интелектуалци с голяма охота и усърдие разпространявали компромати, някои от които нарочно съчинени, за свои колеги.

   

  Източник:   Фрог.нюз

• Съдят бившия премиер на Исландия

  Бившият министър-председател на Исландия Геир Хаарде се яви пред специален съд по обвинение, че „не е изпълнил служебната си отговорност” по време на финасовата криза в страната през 2008 г.

  Тя доведе до крах на трите основни банки в Исландия.

  Банкрутът на банката Icesave засегна и хиляди вложители в Обединеното кралство и Холандия, припомня БиБиСи.

  Хаарде окачестви заведеното срещу него дело като фарс и настоя то да бъде прекратено.

  Съдебното заседание продължи два часа в понеделник, като решение по делото се очаква до три седмици. Ако бъде признат за виновен, Хаарде може да бъде осъден на до две години затвор.

  Общественото мнение по случая е разделено, посочва БиБиСи. Според някои процесът срещу Хаарде е опит да се намери изкупителна жертва. Според други обаче, е важно да се подчертае, че хората с власт са отговорни пред избирателите.

  Исландия изпадна в дълбока рецесия след финансовата криза отпреди три години.

  Тогава Геир Хаарде оглавяваше правителството на Партията на независимостта. Бившият премиер твърди, че процесът срещу него е политическо отмъщение, замислено от сегашната управляваща коалиция.

  Източник: http://kafene.net

• Бойко Борисов срещу Уикилийкс

  Бойко Борисов в предаването На 4 очи по Нова Телевизия (04-09-2011)

  ЦР: В Уикилийкс излезе една новина според която Вашата позиция за ГМО е била доста лицемерна.

  ББ: На кой?

  ЦР: Ами не знам дали разбрахте, че са ходили Вашите министри…

  ББ: Не ги чета.

  ЦР: Ами добре, да ви кажа. Ваши министри.

  ББ: Не ги чета.

  ЦР: Ваши министри са ходили и са казали, че заради натиска на обществото няма да засяваме ГМО култури, а иначе много искаме и разчитаме на Европа да ни задължи.

  ББ: Аз мисля, че…

  ЦР: Кое да ни гарантира, че Вие сте искрени на тема „Околна среда“?

  ББ: (мисли) Кой министър е ходил там?

  ЦР: Мирослав Найденов е цитиран там.

  ББ: Аз го питах, той каза, че не е ходил. И на такава тема не е говорил.

  …

  ББ: И за ГМО… Щото така както захванахте излиза едва ли не, че някой лицемер бил.

  ЦР: Еми така излезе според Уикилийкс, че просто е било лицемерно…

  ББ: Кой Уикилийкс?

  ЦР: Как кой Уикилийкс? (ББ: Кой представлява, кой решава…) Този който издава… грамите… никой не ги е отрекъл досега тези грами

  ББ: Да, защото никой не иска да се занимава с тях, щото като почне да ги отрича…

  ЦР: Мислите, че няма да излезе едно официално съобщение, че това е лъжа? Всички си мълчат, това значи, че са истински.

  ББ: Че те ако бяха, ако бяха верни, те щяха да ги публикуват от А до Я, всичките грами, а нямаше избирателно, да избират и да пускат в зависимост от това, когато и каквото им е удобно… във връзка… говоря за тези, които ги представляват за България.

  ЦР: Трябва да свършваме вече.

  ББ: Поинтересувал съм се и няма да ги коментирам, защото като ги коментираш ги легитимираш.

  ЦР: Добре, добре…

  ББ: Ето, това е голяма лъжа! Не ме интересува кой американски чиновник какво е написал…

  През 2006 г. „чиновникът“ Джон Байърли, заедно с представителите на FBI и CIA е написал следното за Борисов в секретна грама с най-високо ниво на класификация:

  Мръсотията

  13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата“.

  14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България“ Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл“ в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда танто-за-танто, публичните договорки на Борисов с „Лукойл“ са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.

  В други дипломатически доклади, подписани от Байърли и посланик Нанси Макълдауни Борисов е квалифициран като „бабаит, изтупан в Армани“ и неизменно се припомня тъмното му минало.

  Борисов коментира грамите с думите „Не чета Уикилийкс… Не чета жълта преса“ и предизвика вълна от насмешка и саркастични коментари в най-голямата социална мрежа Facebook, след като Wikileaks публикува изказването му в официалната си страница.

  „Ние също не четем корумпирани прессъобщения и таблоиди г-н Премиер“

  „Уикилийкс служи на публиката, а не корумпираните официални лица“

  „И Сара Пейлин не чете“

  „Може би не вижда?“

  „Изглежда си е заровил главата в пясъка…“

  „Добре, а умее ли да чете изобщо?“

  „Естествено, че няма да чете… Защо му е да чете истината от истинска нецензурирана и неконтролирана пресгрупа?“

  „Значи така: щом не съм го чел, значи не е вярно“

  „Щом го е направил той знае, че го е направил. За какво му е да го чете?…“

  „Още един криминален тип с паднали гащи“

  „Естествено, че няма да чете Wikileaks, авторът не е Карл Май“

  Не липсват и забележки за корумпираните елити, за които Wikileaks разкрива истината не само в България.

  Други коментари обсъждат външния вид на Борисов и облеклото на снимката от периода му като главен секретар на МВР. На нея Борисов е с черен шлифер, борсалино и затъкнат в колана пистолет.

  
  „Изглежда като Дон“

  „Най-добре облеченият премиер, който бихте пожелали да видите“

  „Ако не искаш хората да те свързват с организираната престъпност не се обличай като шибан Дон“

  Източник: http://www.bivol.bg/

• <<
• 1
...
• 288
• 289
• 290
• 291
• 292
• 293
• 294
• 295
• 296
• 297
• 298
...
• 415
• >>