Всички авторски страници

Авторски

• Цветанов – герой в новата книга на Юрген Рот „Нечестна игра“

  Шокиращи факти за купени мачове, измами със залози, натъпкани с допинг спортисти и корумпирани спортни деятели – това съдържа новата книга на Юрген Рот „Нечестна игра“. Подобаващо място в нея е отделено и на България.
  „Месец преди Лотар Матеус да разпространи своите впечатления от България на сайта Infinite Energy, бях за пореден път в София. Наред с другото се срещнах с двама души, които трудно биха могли да бъдат по-различни – единият бе вътрешният министър, другият – човек, обвиняван от службите за сигурност, че е начело на най-мощната мафиотска организация в България. Вътрешният министър Цветан Цветанов, встъпил в длъжност на 17 декември 2009, се явяваше към момента един от малкото безукорни политици, решени да се преборят с корупцията и организираната престъпност.

  От информациите в българските медии знаех, че той е обект на атаки от страна на опозицията, тъй като не можел да докаже откъде е получил парите, с които си е купил няколко апартамента в последните години. За да ме убеди, той ми показа множество документи, които извади от дебела папка с книжа, и обясни откъде са дошли парите; показа ми и съответните банкови извлечения, пише германският журналист, цитиран от Дойче веле.
  „Това са само нападки на опозицията, за да бъда оклеветен“ – каза той доста огорчен. И изведнъж започна да говори за един случай, който е принципно невероятен. Но министърът го описа така, че всичките ми съмнения, че е убеден в това, отпаднаха. Той знаел от два осведомени източника, че бившият главен прокурор е поръчал две убийства, които в крайна сметка били извършени от Алексей Петров и неговите хора. Единият от убитите бил прокурор, който бил в конфликт с тогавашния главен прокурор; жертва на другото убийство била една адвокатка.
  След което вътрешният министър ми показа списък на всички успешни акции на своето министерство, предприети в последната година в рамките на борбата срещу босовете на организираната престъпност. Списъкът наистина бе впечатляващ: включваше не само арести на фалшификатори на пари и на издирвани поръчкови убийци, но и – най-важното – разбиването на една мощна мафиотска групировка, операцията „Октопод“.
  Именно с нея министърът се гордееше особено много. В центъра й бил споменаваният многократно от министъра Алексей Петров. „Той е главата на Октопода“, каза Цветанов. Разказа и, че президентът Георги Първанов се разпоредил в София да бъде създадена таксиметрова компания, която да бъде предадена на Алексей Петров. Шофьорите трябвало да бъдат очите и ушите на социалистите и на службите.
  Обвиненията към Алексей Петров и неговата организация са наред с другото за изнудване, пране на пари, организирана проституция, наркотърговия и поръчкови убийства. Петров е задържан на 9 февруари 2010 година, на 10 октомври е пуснат под домашен арест. Т.е. излиза, че не е чак толкова опасен, този бивш агент на Държавната агенция за национална сигурност и бизнесмен със съмнителна слава.
  Седмица по-късно обвиненият от министър Цветанов за поръчаните убийства бивш главен прокурор отхвърли категорично тези твърдения и заяви, че става дума за политически клевети, зад които стои американското посолство. В продължение на дни в българските медии и на политическата сцена цареше голяма възбуда. След което се установи обичайното спокойствие. Не се случи нищо, независими разследвания не бяха проведени, нито бяха изслушани свидетели – българска работа.

  Източник: БГНЕС

• България – най-старата национална държава в Европа

  Българите стоят “в ядрото на европейската цивилизация”, според оксфордският професор Норман Дейвис *

   

  

  Той е човекът, който може би за първи път в западната историография отделя подобаващо място на България в своя впечатляващ труд „Европа. История“. Той е един от малкото, които пишат без предубеждения за нашата страна.

  Любопитно е, че, за разлика от много други, професорът се отнася към нашата страна и нейния народ с голяма симпатия. Според Дейвис около 1265-а година, понятия като Англия, Франция, Германия, Испания и много други са доста далеч от днешния им смисъл.

  Според него, през цялото 13-то столетие, в Европа изобщо не може да се говори за национални държави. И, ако по онова време някъде в Европа наистина се е развивала национална самоличност, то би имало смисъл само по отношение на някои малки страни, които действително успяват да се обособят от своите съседи.

  Тези страни биха могли да бъдат Португалия и Дания, а на Балканите – Сърбия и България. През 80-те години на 12-ти век и Сърбия, и България утвърждават своята независимост от Византия. И, което е по-важно, и двете страни създават собствени православни църкви със свои патриарси.

  Именно това дава мощно оръжие на тези държави в борбата им за собствена самоличност, позволява им да изградят собствени национални елити, прави възможно създаването на национални институции.

  Според професора, това е крачка, която не успява да направи нито една страна от християнския свят, чак до епохата на Реформацията, т.е. до 16-ти век.

  Профеор Дейвис, обаче, обяснява, че през 13-то столетие, България е много по-напреднала и от Сърбия, и от Португалия, и от Дания,. По онова време сръбската държава е била само кралство, докато България е международно признато царство (т.е. империя) още о 10-ти век.

  Същото се отнася и за църковната организация. Почти през цялото Средновековие сръбската църква е на подчинение на Цариград, а българският народ има своя независима международно призната институция, още от времето на цар Петър I.

  Всъщност, в книгата си професор Дейвис твърди, че още с основаването си , Аспарухова България е включвала и цяла Румъния.

  С много факти, той доказва, че България е най-старата нация на Стария континент. Нещо повече, според него, когато България е била държава, Европа е „ходела права под масата“.

   

  Източник:  Bolgari.net

   

  –––––––––––––––––––––

  * Норман Дейвис е роден през 1939 г. в Болтън, обучавал се е в Оксфорд, Гренобъл, Перуджа, Съсекс и Краков, където защитава докторска степен. Професор е в Лондонския университет и е член на Английската академия на науките, автор на множество значими монографии, посветени на историята на Европа, Полша и Великобритания. Смята се за автор на най-амбициозните исторически книги за Европа от последното двадесетилетие. Книгата му „Европа. История” (изд. на англ. 1996, на бълг. 2005) надхвърля обема на Библията и е избирана 10 пъти за книга на годината. В английската преса е определяна като „велика”, „изчерпателна и предизвикателна”, „монументална и достоверна”, „книга за търсещи умове на всяка възраст“, „безпристрастна към Изтока и Запада”, пълна с „живи детайли, решителни мнения, убедителен анализ”, „искри от остроумие”, „преливаща от наука”, променяща историческото писане за Европа. „Огромна и героична”. В която човекът от всяко кътче на европейския континент или от друг къс земя може да види трудната и красива епопея на Европа.

  Стилът на Дейвис илюстрира онова, което може да бъде определено като „ярко повествователно мислене на историк”, той е увлекателен разказвач и прави така, че историята, без отклонение от самата нея, да може да бъде четена и като бестселър -откъм любопитната и увлекателна страна. И като колоритна енциклопедия, обогатяваща цялостната ерудиция на читателя. Това го превръща и в любим „историк за филолози”, в майстор на „фабулирането на историята”, в нейното онагледяване, за което винаги съдейства изобилен, ефектен и убедителен набор от карти, снимки, диаграми и енциклопедични сведения. Книгите му са медиално отворени, те могат жанрово да бъдат ситуирани на границата между тотален историографски проект, световна енциклопедия и свръхмедия. За Дейвис историкът трябва да бъде добър писател. Литературността на историографското му писане често се дискутира, той е известен с постоянното си „доверие” към художествената литература, към която се отнася внимателно като историк и е сигурен в необходимостта от нейната употреба. Множество цитати от художествената литература онагледяват хода на историографската му мисъл.

  Известен е с интереса си към Полша, на чиято история посвещава 6 книги, спечелили голяма популярност в Полша и по света. Почетен доктор е на няколко полски университета и лауреат на ордена „Polonia Restituta“, почетен гражданин на няколко полски града. Историята на Полша под заглавие „Божието игрище”, която става бестселър в Полша, е издадена 5 пъти и е прилагана там като учебник по полска история. Не по-слаба е популярността на „Сърцето на Европа”, „Белият орел, червената звезда”, също посветени на полската история. Някои от полските му книги предизвикват скандални реакции на Запад и в Америка, често бива обвиняван в полонофилство.

  С намерението да не бъде разпознаван само като „полски” историк, Норман Дейвис посвещава огромен труд на няколко амбициозни европеистични книги: посочената вече „Европа. История” (1996), “Микрокосмос: портрет на централноевропейския град” (2002), „Европа между Изтока и Запада. Есета по европейска история” (2006) и „Европа във война 1939-45″ (2006).

  Заслугата за българските издания на Норман Дейвис принадлежи изцяло на издателство “Абагар”. До този момент са издадени „Европа. История” (2005) „Европа във война 1939-45” (2007). Издателството поддържа присъствието на Дейвис на интелектуалния ни пазар и в момента подготвя третата му европеистична книга „Европа: Изток – Запад”.

   

  Източник:  Ac-vtu.com

• МВР създаде спецщаб за изборите в смесените райони

  Според вътрешния министър положението там е трагично. Опозиционните партии са притеснени, че това ще повлияе на резултатите на вота

   

  В МВР е създаден специален щаб, който разработва планове за противодействие на провокации и създаване на напрежение в смесените райони. Това призна вътрешният министър и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов при представянето на последната порция от 65 кандидат-кметове на управляващите. „В тази посока ще можем да реагираме по всяко време на денонощието“, бе категоричен той, но подмина въпроса дали се предвижда да има засилено полицейско присъствие там.

  Думите на Цветанов бяха посрещнати на нож от повечето парламентарни партии. „Насилието е осъдително, независимо откъде идва и особено в предизборна обстановка. Не за пръв път различни партии се опитват да влязат в районите, където влиянието на ДПС е силно“, коментира депутатът Четин Казак пред „Сега“ и допълни, че хората там са мъдри и могат да разберат, когато нещо се прави само с предизборна и конюнктурна цел. „Не може само заради това, че районите са смесени, да има засилено полицейско присъствие“, коментира Михаил Миков от БСП. Според него има и други причини. „Още през януари бяхме притеснени, че Цветанов ще оглави предизборния щаб на ГЕРБ. Засиленото полицейско присъствие може да окаже влияние върху резултатите от изборите“, заяви и Борис Марков, шеф на щаба на СДС.

  Цветанов оправда решението за създаване на спецщаб с факта, че ситуацията в тези региони е много тежка. „Последните дни се срещнах с всички общински ръководители на ГЕРБ там и констатацията е, че ситуацията е изключително трагична“, допълни той. Но не пожела да даде конкретни примери за това освен случая с кандидата на ГЕРБ за кмет на Джебел Мюмюн Исмаил, който преди ден е бил ударен с камък и вчера се появи в София с превързана глава. Исмаил разказа, че бил цапардосан от селски кмет на ДПС, а служител в „Бърза помощ“, който бил и общински съветник от движението, опитал да го прегази с линейката. Цветанов съобщи, че по случая вече има досъдебно производство.

  По въпроса за боя между привърженици на ГЕРБ и ДПС в друга кърджалийска община – Черноочене, Цветанов само каза, че имало тв предаване за случилото се. Привърженик на ГЕРБ, който е потърпевш от сблъсъка, пък разказа пред Би Ти Ви, че бил нападнат в селска кръчма в с. Дядовско от над 15 поддръжници на ДПС. „Кой от ДПС ще поеме отговорност за това насилие“, запита на свой ред Цветанов. И допълни, че „в смесените региони цари невероятен страх, че могат да бъдат изповядани ценности на която и да е друга партия, различна от ДПС“. При представянето на кандидатите за кметове за община Дулово вицепремиерът обяви: „Много внимателно наблюдавайте процесите, които ще текат там. Това е бастионът на ДПС и тази община ще бъде най-тежка за предстоящите избори“. Заради очаквани атаки от страна на ДПС управляващите оставили и номинациите си за кметове в смесените региони за накрая.

   

  Наделина Анева,

  в. „Сега”

• След Кадафи: демокрация или джихадисти?

                                                                                                            Автор:  Уалид Фарес

  Доктор Уалид Фарес е автор на книгата „Надигащите се революции: Битката за свобода в Близкия изток“. Преподава глобални стратегии в Националния университет по отбрана на САЩ. Съветник на американски конгресмени по проблемите на Близкия изток.

   

  Всички сме съгласни, че полковник Кадафи е диктатор, който подкрепя тероризма срещу Съединените щати и Франция; отговорен е за трагедията в Пан Ам 103;  финансира, въоръжава и тренира радикали от много африкански страни като Мали, Мавритания, Нигер, Сенегал, Горна Волта и няколко страни от Близкия изток, включително Ливан.

  Всички сме наясно, че неговият режим потиска либийския народ, измъчва и затваря опонентите си повече от четири десетилетия. Наблюдавам управлението на Либия по време на и след Студената война, както и след 11 септември, когато Кадафи беше разглеждан от либералните демокрации като уважаван лидер.

  Моят първи въпрос е: Защо Западът си мълча толкова дълго време и защо закъсня толкова много в действията си срещу диктатора? Разбира се трябваше да се направи с петрол. Западните елити морално и политически го окуражаваха като купуваха петрола му и укрепвайки властта му с безкрайни потоци от пари, докато либийските дисиденти умираха в затворите.

  Сега, когато ракетите разрушават въздушната системи за отбрана и танковете на Кадафи, западните правителства трябва да бъдат поканени да проявят самокритичност заради факта, че разрешиха този режим да съществува толкова дълго. Изстискването или дори сразяването на Кадафи трябва да бъде последвано от задълбочен анализ на последните десетилетия и на западните политики към подобни режими и нарушения на човешките права. 

  Военната операция не бива да спира със свалянето на Кадафи от власт. Тя трябва да отвори вратата за изследване на американската и европейски политики, които ги свързаха с петродоларовите интереси за повече от половин век.

  Подобен самокритицизъм трябваше да започне с отстраняването на талибаните и Садам Хюсеин, но за съжаление, все още не е започнал да се проявява, най-вече заради мега влиянието на Запад и в САЩ на мощни лобита, които защитават интересите на ОПЕК, Арабската лига и организацията Ислямска конференция (ОИК).

  Освен това трябва да се повдигнат и някои въпроси във връзка с подкрепата на Арабската лига и ОИК за операцията срещу режима на Кадафи. Къде бяха те в последните десетилетия, докато либийският диктатор държеше микрофона на техните срещи и пращаше по дяволите демокрациите, които умоляваха да се действа срещу него?

  Тези организации обслужваха интересите на режима, срещу когото сега призовават за санкции. Господин Амр Муса, настоящият генерален секретар на Арабската лига, сега надига глас срещу Кадафи, след като години наред го подкрепяше – докато той потискаше собствените си хора.

  В моята книга: „Надигащите се революции: Битката за свобода в Близкия изток”, аз наричам всички тези режими и организации „Братство срещу демокрацията”. 

  Те се подкрепят едни други срещу демократичните движения и малцинства навсякъде в региона. От Судан до Ливан, от Ирак до Либия, регионалните организации бяха в услуга на режимите, не на хората. Докато текат тези революции, подобни организации трябва да бъдат критикувани и евентуално реформирани.

  Миналата година Арабската лига и ОИК подкрепяха Либия в Съвета по човешки права на ООН. Представителите на Египет, Тунис и Либия в щаба на ООН в Женева заглушаваха гласовете на либийските дисиденти само преди няколко месеца.

  Изследвания показват, че много джихадисти са набирани от Либия, и особено от източните й провинции. Освен това действията на западните сили срещу режима са непоследователни. Те трябва да подкрепят истинските демократични сили и въстания от Иран до Арабския свят.
  Накратко, бих посъветвал Съединените щата да направят комплект от различни стратегии в Близкия изток. Трябваше да подкрепим Зелената революция в Иран през 2009 г., Кедровата революция, защото тя се бореше с Хизбула, освобождението на Дарфур от джихадиския режим в Хартум.
  В Египет ние трябва категорично да застанем на страната на светската младеж и коптите, в техните искания за нова конституция. В Ирак трябва да подкрепим реформаторските и светски сили.

  Свалянето на Кадафи в Либия не подлежи на дискусия. То трябваше да се случи преди години на базата на нарушаване на човешките права. Въпросът е кой идва след това?

  Намеренията на лидерите от Бенгази не са ясни. Знаем, че там има групи от бивши служители на режима, дипломати, интелектуалци, военни дисиденти, с които партньорството трябва да бъде насърчавано. Но има и друга група, скрита под повърхността, която е съставена от ислямисти, салафисти и в някои случаи джихадисти.

  От едно обикновено гледане на последните предавания по Ал Джазира, се вижда, че един от основните компоненти на опозицията в Триполи е съставена от ислямистки сили. Оттук следва, че Вашингтон трябва да партнира със светските демократи и да предупреди, че няма да подкрепи смяната на Джамахирията на Кадафи с Джихадски емират.

  Защо най-либералните либийски дисиденти не бъдат посрещнати във Вашинтон, за да станат разпознаваеми? Военните на  Съединените щати и НАТО имат задача за отворят магистралите към Триполи за опозицията, но трябва да сме сигурни, че по тях няма да видим елиминирането на демократични групи от следващите авторитаристи.

  Текстът е публикуван на блога на автора.

   

  Източник:  Оbshtestvo.net

• Колеги от вестници и телевизии, много сме зле*

  Антимафиот №1 иска реставрация на комунизма, никой не реагира; Медии се забавляват с момче на 16 г.

  Автор: Иван Бакалов

  В този случай не искам да се разграничавам от журналистическата колегия и да обяснявам колко са зле вестниците и телевизиите. Зле сме всички. И като професионална колегия, и като общество.

  Когато шефът на службата за борба с мафията (ГДБОП) Станимир Флоров каза, че единственият начин да се оправят нещата с престъпността е да се върне времето от преди 1989 г., помислих, че ще стане скандал.

  Досега висш шеф в държавната администрация и полицията не беше искал така директно реставрация на комунизма. „Това е единственото решение на проблема”, подчерта той пред камерата на бТВ и репортерката Миролюба Бенатова. Тя, колкото и да е опитна, направо се шашна и не знаеше как да реагира (виж тук).

  Очаквах в сутрешни блокове, коментарни колонки на вестници колеги от всякакви издания да задават въпроси, да коментират, да питат политиците. Очаквах някой да поиска оставката на въпросния Флоров. Най-малкото защото очевидно е ограничен и неспособен да се бори с престъпността, не познава законите и механизмите на демократичната държава. Не познава законите на собствената си държава, щом приравнява наркоманите към криминалните престъпници.

  Нищо не се случи. Пълна тишина. Все едно нищо особено не беше станало.
  Само Иво Инджев написа в сайта си един коментар с логичната констатация, че вече 2 дни въпросният Флоров не е уволнен.

  А може би трябва да върнем комунизма, за да му е лесно на Флоров с престъпниците?

  Липсата на реакция в този случай дава шанс на такива изкопаеми да се чувстват прави и недосегаеми. Една бурна реакция в медиите щеше да го постави на мястото му. Неговите шефове Цветанов и Борисов можеха да му поискат оставката. Но сега няма никакъв шанс. И България ще продължи да има за шеф на антимафиотската служба очевиден некадърник. Ето колко е важна ролята на медиите.

  Така няма как на мястото на флоровци да дойдат други, които ще гонят наистина престъпниците, вместо да се оплакват, че им е трудно и трябва да стане като едно време.

  Заедно с това овчедушно отношение към антимафиот №1 се случи нещо друго, което показва, че държавата по манталитет още е далеч от демокрацията.

  Момче на 16 години уби друго момче на 12 години. И всички национални телевизии показаха в новините това момче как го водят в съда като закоравял престъпник, без да закриват лицето му. Никъде в демократична държава това не може да се случи.

  Полицаите, които го арестуваха, очевидно бяха по-грамотни и от журналистите от телевизиите, защото бяха закрили главата на момчето с дрехата. Но 2 дни по-късно съдебната охрана го водеше като мечка в цирк и камерите на телевизиите го заснеха, редактори и шефове го пуснаха във всички централни новини, без да закрият лицето му.

  Неотдавна бях в Италия и се забавлявах как италианските медии прикриват лицето на танцьорката Руби, която забавлявала Берлускони, пък той дал едни пари на бедното момиче да й помогне и т. н.. Тя нямаше навършени 18 години. Нищо, че прилича на професионална проститутка и сигурно може да издуха топка за тенис през градински маркуч. Показаха лицето й чак в деня, в който навърши 18.

  Тук няколко вестника нарекоха момчето няколко пъти „16-годишният убиец”, „убиецът” и т. н. И отново никой не реагира. В демократична и правова държава преди да има съдебно решение не можеш да наречеш убиец човек, дори да е заловен как ръга с ножа някого и да е направил самопризнания.

  Тук вестниците се надпреварват да обявят за касапин непълнолетно момче. За Бога – 30 или колкото там удара с нож – това нормално ли е? Та това е психическо отклонение. Това момче трябва да го лекуват, с него да се занимават психиатри. Медиите трябва да издирват що за индивид е баща му, който го е пребивал, да дадат думата на психолози, които да обяснят как могат децата да станат убийци при такова отношение.

  Вместо това вестниците се забавляват да го изкарват със заглавия някакъв касапин. Атрактивно. Ефектно. Ще продадем повече.

  В демократична страна това момче и родителите му могат да осъдят няколко вестника и телевизии, правозащитни организации ще се намесят незабавно, адвокатски кантори ще си предложат услугите. Тук – нищо.

  Най-страшното е, че медиите, които трябва да са съдник на институциите, в много случаи са на доста по-ниско равнище от тях.

  Източник: http://e-vestnik.bg

  –––––––––––-
  * Редакторът на www.Eurochicago.com е длъжен да оповести:
  Като интернет базирана медия, Еврочикаго не е сред така посочените колеги. Може би поради тази причина публикувахме в специалната си рубрика „Титани на мисълта“ (вж. тук) откровенията на антимафиота и не публикувахме снимка на 16 годишния младеж.

• ГМО – целта на ГЕРБ да прокара удобно за САЩ законодателство, чрез тактически лъжи, не се реализира

  Wikileaks: ГЕРБ тактически лъжат обществото с мораториума за ГМО

  Законодателството за отглеждане на ГМО в България е било внимателно следено и привържениците на ГМО са активно подкрепяни и финансирани от посолството на САЩ – показва нова серия секретни дипломатически документи разсекретени от Уикилийкс.

  Основна пречка срещу приемането на либерално ГМО законодателство според грама [06SOFIA1173], изпратена през 2006 г. от шарже д’афер Караянис, е председателят на Българската академия на науките (БАН), Иван Юхновски. Атанас Атанасов, шеф на Агробиологичния институт разказал в посолството, че Юхновски е изпратил различни „експерти, които знаят много малко за науката за ГМО“ в парламентарните комисии по околната среда и земеделието да критикуват законопроекта. Лобистите за ГМО, с покрепата на зам.-министъра на земеделието Светла Бъчварова, са изпратили писмо до Европейската комисия с питане дали българският закон е в съответствие със законодателството на ЕС. „Атанасов смята, че България може да бъде санкционирана, ако се докаже, че законът не съвпада с политиката на ЕС, което може да се превърне в тоягата необходима на поддръжниците на ГМО тук за да убедят правителството да преразгледа закона.“ – пише още Караянис

  Посолството в София има добре дефинирана стратегия, подкрепена от бихотехнологичната индустрия на САЩ и важни местни доверители – пише посланик Макълдауни до Държавния департамент през януари 2009 г. в некласифицирана грама. [09SOFIA23]

  Доверителите трябва да бъдат финансирани, за да проведат информационна кампания за търговските и икономическите ползи от ГМО. Те сформирали консорциум, който одобрил предложената от американците програма. Консорциумът включва Националната Селскостопанска Академия, Държавната Комисия по Биологична Безопасност, Университети по селско стопанство и храни и институти, местната Асоциация на Селскостопанските Производители и специализираните медии (телевизия Агромедия).

  През 2010 г. американското лоби има реален шанс да успее, защото либерализирането на ГМО става стратегическа цел на правителството на Бойко Борисов. Изправено пред съпротивата на голяма част от българското общество, правителството е решило да наложи тактически мораториум от 5 години. Целта на мораториума е да предизвика ЕС да го разкритикува като противоречащ на европейското законодателство, след което под заплахата от европейски санкции да бъде приет нужния законопроект – тази хитрост разкрил министър Найденов пред посланик Уорлик.

  В началото на февруари 2010 Джеймс Уорлик изпраща във Вашингтон некласифициран доклад [10SOFIA105], в който пише следното: „Проектозакон, който би съгласувал настоящия режим на ограничения за биотехнологиите със законодателството на ЕС беше заграбен от групи, които са против ГМО. В резултат и като тактически отговор, правителството предлага допълнение към законопроекта – 5-годишен мораториум върху освобождаването на ГМО в околната среда или за селскостопански цели. Правителството очаква, че след приемането на новото законодателство Европейската комисия ще погледне на мораториума като забавяне в прилагането на закона и на България ще й се наложи да или да го отмени или да се сблъска със санкции, нещо което това правителство, отчаяно от липсата на пари, много би искало да избегне.

  Подложено на силен натиск да измени проектозакона, сегашното правителство предложи добавяне на пет-годишен мораториум върху освобождаване на ГМО продукти в околната среда или за селскостопански цели. На 11 февруари, по време на среща с посланика, министърът на земеделието Мирослав Найденов призна, че този мораториум е тактически подход целящ постигането на стратегическата цел този проектозакон да бъде приет. Той очаква, че след приемането на новото законодателство, Европейската комисия ще погледне на мораториума като забавяне в прилагането на закона и България ще трябва да го отмени. Според Найденов би било по-лесно да се премахне мораториума под натиск от ЕК отколкото да се промени законодателството.„

  Уорлик отбелязва, че тази стратегия е „ходене по тънко въже“, тъй като общественото мнение е спечелено от анти-ГМО реториката.

  Ако Найденов е прав и ЕС в крайна сметка принуди България да вдигне предложеният мораториум, правителството ще има извинението от което се нуждае, за да либерализира най-накрая българския биотехнологичен режим – заключава посланикът.

  Коментар на Биволъ: Последвалите събития показаха, че Найденов не е прав. ЕС не само не санкционира България, но благодарение на активността на български политици, Европейският парламент призна и подкрепи правото на всяка страна да определя доколко рестриктивно да бъде местното законодателство за ГМО. Така стратегическата цел на ГЕРБ да прокара удобното за САЩ законодателство чрез тактически лъжи не се реализира. Наличието на рестриктивен закон обаче се заобикаля чрез липсата на контрол от страна на изпълнителната власт за прилагането му – алармираха неотдавна от Коалицията „България – свободна от ГМО“

  Преводи на цитираните грами:

  date: 1/15/2009 7:47

  refid: 09SOFIA23

  origin: Embassy Sofia

  classification: UNCLASSIFIED

  destination: 09STATE129940

  SUBJECT: БЪЛГАРИЯ: ФИНАНСОВА ГОДИНА 2009 СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДКРЕПА НА БИОТЕХНОЛОГИИТЕ

  REF: STATE 129940

  1. Обобщение: Посланикът иска 30,240 долара за да се финансират биотехнологични („agbiotech“) програми през FY2009. Тези програми ще образоват потребителите, фермерите, учените и тези, които създават политики в ползата от agbiotech в рамките на ЕС. Преди да влезе в ЕС България е била водеща в биотехнологичните изследвания и производтсво, промотирайки активно трансгенични растения, които по настоящем не са позволени за комерсиално отглеждане в ЕС. Големият закон за биотехнологиите, приет през 2005 почти спря биотехнологичните изследвания и отглеждане. Този закон беше силно рестриктивен и не беше в съответствие със стандартите на Световната трърговска организация (СТО) и европейското законодателство в сферата на биотехнологиите.

  2. Продължение на обобщението: посланикът предлага програма, която да включва три семинара в София и други селскосптопански градове в централна и северна България; разпространиение на образователни материали на местно ниво и излъчвания в националните телевизионни канали. POST предлага програма, основана на предишно успешно техническо съдействие от страна на PAS, подтикваща българските власти да признаят комерсиалната и екологична полза от agbiotech така, че да се пренасочи диалога с ЕС към по-научна и комерсиална основа. Друга цел на мисията е България да приеме по-либерално, съответстващо на СТО законодателство, което да затвърди бъдещето на жизнена местна биотехнологична индустрия и да образова населението, което в момента не разбира ползите от биотехнологията. Засилвайки опитите в България сега, САЩ ще имат силен европейски съюзник с общи интереси и общи вярвания, с който да се борят срещу анти-ГМО позицията през годините. Край на обобщението.

  BACKGROUND

  3. Посолството в София има добре дефинирана стратегия, подкрепена от бихотехнологичната индустрия на САЩ и важни местни доверители. След приемането на България в ЕС, SEED funds, съществували до 2008 за техническа помощ са спрени. Посолството иска да допълни настоящата си стратегия, фокусирана върху стратези в сферата на биотехнологиите, на високо ниво, с широка и достъпна образователна програма за широката публика, достигаща до средния потребител. Независимо от многобройните опити на определени анти-биотехнологични организации да повлияят на общественото мнение чрез сензационни публикации в медиите, към днешна дата потребителите ограничено отхвърлят биоинженерните храни. Чрез публичен широкодостъпен и разбираем план, показващ ползите от селскостопанските биотехнологии ще можем да формираме по-позитивни настроения. Предлаганата програма, изградена на съществуващи контакти, местен опит, както съвместните усилия на USDA и FAS.

  4. Целта на публичната дипломация на посолството е да пришпори дебата и разговорите за биотехнологиите, да създаде положително обществено мнение и да даде възможност за научната информация за селскостопанската биотехнология да бъде широкодостъпна за медиите и потребителите. Част от образователната програма ще се прицели във водещите личности, определящи мнението в следните сфери: медии, образование, околна среда, хранителна индустрия и други. Те ще научат повече за научните, изследователските и регулационните процеси, участващи в селскостопанската биотехнология, както и ползите за България. Спечелвайки подкрепата на водещите лидери в общественото мнение ще ни помогне да разбирането на обществото и доверието в храните, получени от ГМО продуктите. Предложеният план е обсъден с кореспондентите, които са създали информационен Консорциум, който да насочва дейностите и съдържанието на програмата. Консорциумът включва Националната Селскостопанска Академия, Националната Комисия по Биологична Безопасност, Университети по селско стопанство и храни и институти, местната Асоциация на Селскостопанските Производители и специализираните медии.

  ПРОЕКТОПЛАН

  –––––––

  5. Предложената програма ще бъде реализирана в 9 месечен период и ще завърши преди края на февруари 2009 чрез следния комплект от дейности:

  А. Биотехнологични семинари: Три фокус групи дискутират с медийно участие в три големи градски зони в България, където са главните селскостопански университети и институти — София, Стара Загора и Добрич. За да отворим и поддържаме диалог сред засегнатите групу и ефективно да комуникираме положителните послания на биотехнологиите към обществото ние ще използваме неформални представяния от разпознаваеми местни личности, формиращи общественото мнение. Ще бъдат използвани и международни говорители и учени. Участниците ще бъдат привличани сред университетските преподаватели с подходящ опит, местната индустрия и медии, включително телевизионни и радио коментатори и вестникарски репортери.

  Б. Образователни материали: За да се допълнят дискусиите и медийните събития ще бъдат набавени за превод на български публикации на английски за ползата от биотехнологиите с цел те да достигнат до широката общественост.

  В. Достигане до местните организации: Ще бъде набавено финансиране за местните организации, заинтересовани в промотирането и разпространяването на положителна информация за селскостопанската биотехнология, като Асоциацията на селскостопанските производители. Тези организации ще развиват, публикуват и разпространяват, от свое име материали, популяризиращи ГМО продуктите и образоващи за ползата и сигурността им. Материалите, публикувани от местни организации може да са по-приемливи и с по-голямо влияние върху потребителите, от колкото материали, разпространявани от американски организации.

  Г. Посланикът смята, че един говорител с академичен и изследователски профил ще разясни повишаването на степента на приемане на биотехнологиите в световен мащаб, въвеждането на благоприятната водеща роля на СТО, надежността и положителното въздействие на биотехнологията върху околната среда. Друг говорител, фермер или представител на зърнената индустрия ще обсъжда комерсиалните и практичните преимущества. Академичното послание ще отекне сред взимащите решения в столицата, докато посланието на някой с практически опит ще бъде добре прието в селскостопанските градове.

  6. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ: Този проект ще повлияе на мнението на средния български фермер/потребител по отношение на биотехнологията, фокусирайки върху цената, здравето и други обществени ползи. Тази инициатива ще образова медиите за биотехнологиите и ще предложи на преподавателите, потребителите и другите участници аргументите, обясняващи това, че биотехнологичните продукти са сигурни толкова, колкото техните конвенционални алтернативи. В края на кампанията Посолството очаква, че поне 30 прес публикации, както и допълнителни радио и телевизионни репортажи ще бъдат разпространени сред обществото в България. Ние предвиждаме, че значителна част от населението на страната ще бъде изложена на положителните ГМО послания, като резултат от кампанията. В допълнение, Асоциацията на селскостопанските производители ще получи по-добра разпознаваемост и доверие и ние вярваме, че медиите ще продължат да публикуват положителни новости по темите, свързани с ГМО, като противодействие на анти-ГМО пропагандата.

  Източник: www.bivol.bg

  
  

  

  Снимка: Е-Вестник

• Преброяване на опитомените щрауси

  Говорим за духовна нищета сред младите. За бицепси, силикони, ученически оргии. Но тези деца са бъдещите лекари, учители, полицаи и съдии. Стига сме винили за тях обществения модел, средата, времето. Те са отговорност най-вече на родителите

  Автор: Диян Божидаров /в-к Сега/

  Преди време чух разговор, в който приятел описва на друг промяната в „социалната картина“ на един автобус: „Някъде в началото на 90-те хората бяха други – с очила, куфарчета, сака. Някак интелигентни. Сега всичко е безкултурно, блъска, псува, кара го през просото“. За първи път разбрах, че демографските проблеми могат да имат чисто натурално измерение – очила и сака. И то в рамките на един автобус, който всеки ден слиза от кварталите до центъра на града.

  От доста години България е опряла икономическото, социалното и културно дъно,

  чуват се всякакви определения – „криза“, „колапс“, катастрофа“. И всички са недостатъчни. Тревожи не просто нищетата, а начинът, по който се стига до нея. Абсурдът е всеобхватен, непонятен, толкова алогичен, че е направил пълен оборот и се е превърнал в норма. Всичко – от грубите, безпросветни и нагли в лъжите си политици, избирани съвсем демократично от народа, през разголените снимки на учителки във „Фейсбук“, подкрепени с вдигнати палчета на учениците им отдолу, до пиянските изстъпления на деца в дискотеки, защитавани после от родителите си, говори за ненормалност. След едва 20-годишен демократичен опит ние сме във фаза, която онагледява неспособността на самият народ да се управлява. На нежелание да съществува. Той сякаш е вдигнал от себе си ръце. Всъщност си го казва. „Трябва ни твърда ръка“ е евфемизъм на „Не можем сами, идвай Бащице!“.

  Българите, които все още вярват в безалтернативността на демокрацията, търсят обяснение – защо, как, все на нас ли се случва, в комунизма ли е проблемът, в олигархията ли, народопсихологията, историята… Напипването на отговор е като безнадеждно лутане в лабиринт –

  все пак не само ние преживяхме комунизъм,

  имаме олигархия, тежка история. Но всеобщото чувство за трагично настояще не е илюзия, опира се на факти. Няма показател (жизнен стандарт, брутен вътрешен продукт, достъп до социални услуги, образование, постижение в науката, спорта, културата), по който България да е отбелязала напредък спрямо додемократичния си период. В други сходни държави все има някакъв прогрес.

  В анализа сякаш ни убягва чисто натуралният, практическият подход. Не виждаме очевадното. А то е, че няма как да бъде иначе, след като за 19 години нацията е намаляла с 1.1 млн. души и с 1.6 млн. за последните 25 г. Това е загуба на почти една пета от населението за четвърт век (официална статистика). Не омаловажавайте числата, не ги сравнявайте с подобни в развити държави. У нас всеки – от хамалина до професора, му е минавало поне един път през ума да емигрира. И то точно в такива държави. Те от години компенсират собствения си човешки недостиг с такива като нас.

  Не казвам, че сухите цифри обясняват всичко. Казвам, че не бива да се чудим и вайкаме откъде идват всестранните ни, уж необясними проблеми. Българите намаляват, изтичат ръце и мозъци, от автобуса слизат очила и сака.

  Животът се пренася върху капака на голф

  При застаряващо и болнаво население, емиграция на здравите и младите, на енергичните, инициативни хора, на търсещите и недоволните и никакви възможности за компенсиране на този ресурс се стига до всеобща криза. Тя влиза в малкия битов свят и няма как да бъде друго. Ето само няколко примера:

  От доста години ужасяващо зачестяват лекарските грешки – погрешно отрязан крак, ръка, фатално сбъркана диагноза, немарливост. Имало ги е и преди, има ги и в други страни. Но у нас стана ежедневие пациентът инстинктивно да вярва повече на „Гугъл“, отколкото на докторите. Нормално, след като всяка година около 400-500 лекари напускат страната, а за 2011 г. се очаква да бъдат 1000. Това е огромен ресурс за малка България. И това са все отличниците, можещите, умните, перспективните. Не всеки, който остава, е лош, но тенденцията е такава.

  Говорим за упадък на регионите, заличаване на селища, маргинализация на цели групи там, не само етнически. Резонно е, след като в малките населени места останаха да живеят предимно стари хора, а урбанизацията надмина 70%. Стотици български селища вече се управляват от хора, които не живеят в тях. Десетки провинциални музеи затварят в 15 часа, защото тогава тръгва последният автобус за големия град и служителите бързат да се качат. Ние се самоуспокояваме, тъй като градското население в Западна Европа е 80%., т.е. имаме да догонваме. Но нашата урбанизация се случи след индустриализация (1950-80 г.) и набързо последвала деиндустриализация. Западът инвестира свой и наш капитал в нови технологии. Това означава

  мизерия у нас, житейска безпътица

  и прогрес там при сходни урбанизационни проценти.

  Констатираме липса на гражданско общество. Тя е част от омагьосан кръг, в който сякаш безпросветен електорат произвежда безпросветни политици, управляващи безпросветно. Никой не може да ги спре, никой не ги контролира. Как няма да е така, след като активните и умните хора емигрират? След като всеки, готов и способен да отстоява щастието си, не го вижда в България. Остават не толкова решителните. Индивидуалната борба за по-добър живот се пренася извън страната, тук остатъчният интелект се изолира и предава пред агресията на невежеството. Затова политиката, въобще целият ни обществен живот се доминира от невежи хора, чиято първа цел е да манипулират беззащитните.

  Говорим за криза в образованието. За духовна нищета сред младите. За бицепси, силикони, ученически оргии. Тези деца са бъдещите лекари, учители, полицаи и съдии. Няма откъде да дойдат други. Но като говорим за корупция и безнравственост сред сегашните, нека се попитаме кой ги възпита. Стига сме винили обществения модел, средата, времето. Те са важни, но не виждаме ли – каквито закони да се приемат, каквито правила да се въведат, каквато и форма на управление да има, независимо дали ще вървим на запад или изток, всичко зависи от човека, от усещането му за добро и зло, допустимо или не, от това как той смята да упражнява собствения си морал. Повече добри хора означава по-добър модел и това е работа най-вече на родителите, а не на училището или медиите.

  Дискусията след последното преброяване се втурна в посока дали и кога ще изчезнем. Това е важно и интересно, но не знам защо демографската криза се пренебрегва като първи обществен проблем и в момента. Има много хора, които въобще не го забелязват, и други, които твърдят, че такъв няма. А голфът лети с бясна скорост. В България като че ли през десет години се преброяват не хора, а щрауси.

• Бивши барети станаха милионери със закон

                                                                                    Интервю с Мария Шахъмова

  Мария Шахъмова е от „старите кучета” в журналистическия занаят. Писала е за вестниците „Свободен народ“, „Континент“, „Пари“, „Банкеръ“, „Кеш“ и др. Вече не е на щат, а се занимава със собствения си проект – сайтът  www.forumat-bg.com, в който публикува разследвания в различни области. Една от любите й теми е приватизацията. Познава в детайли сагата с боновете през 90-те години на м.в. и с РМД-тата, довършили раздържавяването. Разкритията й по темата й донесли няколко съдебни дела. Автор е на множество разследвания за силовите групировки и скрития бизнес на бившите барети.

   

  – Г-жо Шахъмова, как започнахте да се ровите из темата за баретите като бизнесмени?

  – Поводът беше новият законопроект за младежта и спорта от 1999 г., с който съдбата на атрактивното спортно имущество бе запратена в глухите парламентарни коловози. Тогава различни спортни деятели, сред които и Нешка Робева, пропищяха. Те ме сезираха и така за пръв път попаднах в дебрите на историята за частните фирми на баретите. Централна фигура в  мистерии се оказа Алексей Петров. Тези хора превзеха спортни комплекси за милиони. По някакви причини днес, 10 години по-късно, същите хора са на негова страна и го наричат „прекрасен човек”. Те си знаят защо.

  – На какво се натъкнахте в началото?

  – Предвид последвалата шеметна делова активност на г-н Петров, е особено важно коя се оказва първата формация, в която се вписва. През 1992 г. той отказва да стане заместник на командира на специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ)- Красимир Петров, напуска отряда на баретите и създава „Сдружение Спортен клуб Левски“. Негов председател е небезизвестният спортен деятел- левскар Стоян Хранов. През 1993 г. с негово участие е регистрирано „СД Атлас“ с адрес бул. „Арсеналски“ № 4, където се помещава и спортният плувен комплекс „Спартак”. В момента „Атлас“ е ЕООД, собственост на Мануил Сираков. Същият е съдружник и в „Агро Бул груп“ ООД с адрес кв. „Лозенец“ № 67. На този адрес и около него, както и на бул. „Арсеналски” №4, се помещават още сума твърде любопитни АД-та , ЕООД- та и ООД-та , свързани по един или друг начин с Алексей Петров или с бивши негови колеги от отряда на баретите.

  На бул. „Черни връх“ 67 е базирана и „Лева груп“, чийто управител е Момчил Кръстев, също арестуван при „октоподната“ акция. Лева е собственост на „Лев корпорация“, чиято централа пак е на „Черни връх“ 67 и е акционер в застрахователната компания „Лев инс“. Особено интересна е фирмата „Спарта 2000”, регистрирана 1999 г. на адреса на едноименния басейн на бул. „Аресеналски“ 4. В нея 30% държи „Скантрейд“ . Тя, от своя страна, е свързана с прословутата „Такси-С-експрес“ и Застрахователна компания „Левски Спартак“. Същевременно, името на Петров към днешна дата фигурира само на три места- в сдруженията „Асоциация за гражданска защита“ и „Българска федерация по карате“ и в прекратилата дейността си „Средец М”. Явно две са важните думички в историята на империята на бившата барета- „Левски“ и „Спартак“.

  С течение на годините Алексей се чисти отвсякъде. Точно с неговите три имена, дата и месец на раждане, в архивите на АПИС има още един субект, чието ЕГН само с една от последните четири цифри от общо десетте, се различава от ЕГН-нето на „другия“ Алексей Илиев Петров. Кой да ти каже кой е оригиналът и случайно ли се е случил дублажът…

  – С какви доказателствата разполагате, че Трактора е участвал в източването на Кремиковци?

  – Въпросната „Лева груп“ участва в дружествата „Екотех инженеринг“ и „Екотех 1″, а през 2002 г. влиза на мястото на „Дару Метал“ на прословутия Валентин Захариев в собствеността на обявеното в ликвидация кремиковско „Екотехнологии“ ООД. Някъде по тази линия се търсят доказателствата против Алексей и сие за участие в източването на „Кремиковци“. Факт е, че Петров е охранявал комбината. Не е ясно дали се е занимавал с охраната на материалните активи или с т.нар „икономическа охрана”, която пази ноу-хау, финансовата информация и паричните потоци на дадено дружество. И в двата случая можеш да крадеш, особено ако си в комбина със собственика.

  Ето това би могла да бъде реалната роля на Петров. Валентин Захариев отрича, но добре се знае в какво бе уличена бившата шефка на НАП Мария Мургина- със сложни операции тя подсигури превръщането на длъжника Валентин Захариев в качеството му на собственик на „Кремиковци” в данъкоплатец №1. Фактически той направи отделните производства на комбината ООД-та и сложи отгоре за шапка една търговска фирма. Те работеха с дружества, които са индиректно свързани със Захариев и де факто продават сами на себе си на цени много по-ниски от пазарните. Възможно е точно тези схеми да е охранявал Алексей Петров. Преди приватизацията на комбината се твърдеше, че всъщност на входа и изхода стои Мултигруп. Интересното е, че Захариев воюва с Мултигруп и ДСП, а същевременно, стъпвайки там, започна да прави бизнес и да си партнира с лицето Мирчо Петков-Циганина, което е безспорно свързано с Доган. Знае се, че той построи сараите му.

  – В разследванията ви попадат и по-малко известни имена на средите на бивши барети, които водят по същите следи. Как така те станаха най-големите бизнесмени в държавата?

  – Макар и не толкова печално известни, лицата Филко Славов и Николай Тодоров никак не са за подценяване. Днес Тодоров е председател на създадения през 1994 г. от Алексей Петров „Съюз на бившите барети“. Адресът„Арсеналски“ 4 отново изплува, този път чрез регистрираното там дружество „Ин – 80″. Освен Тодоров, в него партньори са и доста от останалите членове на Съюза на бившите барети. Две години по-късно е създадено „Спартак холдинг – С.Х.“ АД, с адресна регистрация бул. „Черни връх“ 67. В надзорния съвет са вписани Алексей Петров и Николай Тодоров.

  През 1998 г. пък той става председател на директорския борд на ЗК „Спартак – живот“ АД, което променя името си на „Спартак – Секюрити“ АД. Не по-малко важна фигура в отбора е командвалият СОБТ от до 2003 г. Филко Трендафилов. Той е собственик на регистрираното през 1999 г. дружество „М. Рикон“. Седалището му е на бул. Черни връх 67. Негов управител е Георги Лашков. Той от своя страна е притежател на „Р.М.С.- 21″ със седалище на ул. „Арарат“ 7. (бел. ред. където е къщата на г-н Петров, в която антиоктоподите го закопчаха). До 2006 г.

  „Р.М.С.“ формално се води на името на Милена Георгиева, поради заеманата от г-н Славов важна длъжност в сигурността на държавата.

  – Защо се пренасочихте към полето на Интернет, има ли хляб за разследващата журналистика там?

  – Искам да завися от хората, които ме четат, те да са моите работодатели. Дано те ме подкрепят, защото не искам да търся пари от някой друг, който да ми казва за какво мога да пиша и за какво- не. Властимащите се опитват да яхнат и интернет, но тук вече ще ударят на камък. Трудно е да контролираш чичко Гугъл.

  Фамилни тайни спасяват Трактора от затвора. Засега…

  Твърде любопитното е раздържавяването на предприятието „Агрокомерс“ на бул. „Дондуков“ № 54. През 1999 г. то е продадено на Кирил Недев, който се явява син на един от бившите шефове на „Агрокомерс“ – Ради Недев. Срещу сумата от 100 хил. деноминирани лева Недев получава 80% от капитала на външнотърговското дружество, възлизащ на над 7 млн. лева. Същевременно, преди 8 години баща и син Недеви се помещаваха в нов офис на „Агрокомерс“ на бул. „Васил Левски“ 43, където бе адресирана и фирмата на Кирил Недев и Илия Лазаров, бивш началник на кабинета на президента Петър Стоянов. Към днешна дата пък съпругата на споменатия Кирил се оказа една от трите съдийки, освободили под домашен арест Алексей Петров. Остава въпросът дали пък той не е разполагал с информация за приватизационната далавера и не е използвал малката фамилна тайна, за да понатисне Темида?

   

  Разговаря Деница Бояджиева,

  Фрог нюз

• Всеки български град си има алея на мутрите

  Тежковъоръжени момчета с луксозни лимузини нагло нарушават законите и спокойствието на обикновените граждани. Но никой – нито управляващите, нито западните посланици, се възмущават от подобна демонстрация

  Спомняте ли си един разказ за българските мутри и родната организирана престъпност на бившия вече френски посланик Етиен дьо Понсен, публикуван в блога му през октомври 2009 г. „Бих искал да споделя с вас впечатлението ми от една сцена, на която присъствах снощи, която е част от българското всекидневие. След участието ми в едно телевизионно предаване, излизайки пеш от един голям софийски хотел, попаднах лице в лице с пристигащ впечатляващ кортеж. Пред входа се появиха четири луксозни лимузини германска марка. Най-внушителната, твърде вероятно здраво блиндирана, бе непосредствено следвана от джип, снабден с много антени. Заинтригуван, ми обясниха, че те служат за смущение на вълните за избягване на взривяване на бомба от разстояние. Всички тези коли бяха с особени номера (от рода на С – за София – 000 и още нещо). От тях най-напред слязоха яки юначаги с късо подстригани коси, с ясно видими слушалки и ръце зад саката; после слязоха красиви и пъргави млади жени на високи токчета; дължината на полите им явно не беше първата им грижа. За един миг, при преминаването на тази гледка, помислих, че се намирам в иракска, афганистанска или ливанска обстановка. Къде другаде можеш да се страхуваш да бъдеш убит насред улицата или от бомби с дистанционно управление? Но не! Бях в България, страна членка на Европейския съюз от две години. А кортежи като този се срещат редовно в София или другаде“, разказваше изумено той.

  Разказът предизвика еднозначни коментари и небивал вътрешен и международен отзвук. И как не. Тогава това бе прието като много остра критика, като мнение на целия Европейски съюз за ситуацията у нас. Още повече, че по онова време подобни оценки, макар и по-завоалирани, имаше и от посланиците на САЩ, Холандия, Германия…

  Разбира се, новото тогава правителство на ГЕРБ тропоса всичко на предишните управления – те били свързани с организираната престъпност и затова търпели такава показност и безобразия. Те обаче са различни и направо ще ги смачкат.

  И западната дипломация започна да пее нова песен – как правителството имало политическа воля, как щяло да види сметката на мафията. Американският посланик Джеймс Уорлик започна да обяснява, че в България вече се живеело по-спокойно, че вече нямало показност на организираната престъпност.

  На този фон направо шокиращо прозвуча интервюто на друг бивш американски посланик – Джеймс Пардю, отпреди няколко дни. „Ето ни в 2011 г. и днес мога да ви кажа – все още нито една голяма фигура от престъпния свят и нито един корумпиран държавник не е осъден и наказан. Това е много тъжна равносметка. Организираната престъпност и корупцията продължават да душат България, пречат на развитието й“, обобщи той. Уорлик побърза да каже, че Пардю в момента бил никой и мнението му било частно. Така се държат и останалите западни посланици, които бяха много активни при предишните управления. И променяха по един или друг начин обстановката, решенията, даваха да се разбере, че властта е зорко наблюдавана, че ситуацията с организираната престъпност и нейната показност е повече от тревожна и дори нетърпима.

  Днес обаче няма подобни изказвания, макар че мутрите са също толкова нагли. Достатъчно е например да се разходите по крайбрежната алея на Варна. Практически всички тротоари са заети от законно спрели там суперлуксозни коли. На места по плажа хора със слушалки и видимо затъкнати пистолети обикалят със заплашителен вид, докато босовете им хапват. Бронирани мерцедеси блокират паркинга, за да пазят място за колата на боса. Той идва след половин час, дотогава се образуват задръствания от изнервени обикновени граждани. Но никой не смее да брани правата си и да протестира срещу подобно поведение.

  Същата е гледката и в Морската градина, която вече е почти напълно застроена. От делфинариума по посока Златни пясъци са издигнати умопомрачителни палати, около които също патрулират мутри с оръжие. По алеите на т. нар. градина трябва да се пазиш от профучаващи коли.

  Всъщност тази мутренска показност може да бъде забелязана навсякъде по Черноморието. А като свърши лятото, ще се премести и около по-модерните заведения в София. Постоянно може да бъде наблюдавана по пътищата в страната, където полицаите отново не смеят да спират движещите се с бясна скорост кортежи, а с часове и наслада се занимават с кретащи таратайки. Почти всеки ден в центъра на някой град стават престрелки посред бял ден. Неудобни бизнес съперници се пребиват с бухалки… Да сте чули някой отговорен фактор да е взел отношение по тези проблеми?

  И е любопитно къде са същите тези западни посланици, които преди остро и безстрашно правеха разрез на нелицеприятната ситуация в България. Защо сега си мълчат? Къде е и властта, която се биеше в гърдите, че щяла да смачка фасона на организираната престъпност? Времената днес са много по-мутренски. И май всички се примириха с това.

  Александър Александров,

  в. „Сега“

• Истинските неща в живота или как мълчанието може да бъде и най-чудовищната лъжа

  Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

  Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

  Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

  Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

   

  Превод Владислав Ножаров,

  Nozharov.blog.bg

   

  Оригиналният текст може да се види на: http://www.xdude.com/paradox.htm.

  Автор – Dr. Bob Moorehead.

  
  Бел.ред:  Еврочикаго благодари на читателката, подписала се като vania, във връзка с този текст и неговия оригинал.

• Турция връща имоти на всички малцинствени групи

  Турското правителство обнародва историческо решение за връщането на всички отнети от държавата през последните 75 години имоти на малцинствата, техните фондации и отделните им представители. Това означава, че българското църковно настоятелство ще може да получи обратно по-голямата част от присвоените над 45 имота в южната ни съседка.

  Новината за историческия жест идва в навечерието на свещения за мюсюлманите Рамазан Байрям. Като израз на етническата толерантност премиерът Реджеп Тайип Ердоган е поканил на официална вечеря, по случай приключването на постите, всички духовни водачи и ръководители на религиозните общности. Сред гостите са Вселенският патриарх Вартоломей Първи, арменският патриарх Месроб Мутафян, български свещеници, председателят на църковното ни настоятелство Васил Лязе и Димитър Атанасов от ръководството на общността.

  С решение на правителството, публикувано в края на седмицата и в Държавен вестник, на всички признати религиозни групи се дава правото да получат обратно одържавените от Главната дирекция по вакъфите (фондациите – б.а.) и от Хазната недвижими имоти; включително църкви, гробища и чешми, придобити през последните 75 години. За да получат нотариалните актове, желаещите трябва да направят постъпления и подадат иск в рамките на 12 месеца след влизането в сила на поправката в закона.

  С Лозанското споразумение от 1923 г. в Турция са признати само три религиозни малцинствени общности – гръцка, арменска и еврейска. Българската се причислява към православната християнска група.

  Отледно Турция ще заплати „справедливи обезщетения на представители на малцинствата, чиито имоти са били присвоени или продадени на други турски граждани или организации”. С това изменение българската общност ще може да получи по-голямата част от 45 –те отчуждени през годините имоти, сред които е и сградата на бившата Българска болница, която сега се ползва от вестник „Тюркийе”. Отчуждени български имоти има в Истанбул, Одрин и Къркларели.

  Нихал Йозерган,

  БНР

• MTV Video Music Awards 2011 Winners and Results

  The MTV Video Music Awards 2011, on August 28, at Nokia Theatre in Los Angeles was certainly one of the year’s most electrifying events on the industry calender, with show-stopping performances from Jay-Z & Kanye, Beyonce, Adele, Chris Brown, among others:  Jack Black, Drake, Will Ferrell, Selena Gomez, Kevin Hart, Jonah Hill, Joe Jonas, Victoria Justice, Kim Kardashian, Taylor Lautner, Jennifer Lawrence, Jared Leto, Nicki Minaj, Odd Future Wolf Gang K*ll Them All, Seth Rogen, Rick Ross, Zoe Saldana and J. B. Smoove. Live performace by Adele, ony Bennett (tribute to Amy Winehouse), , Lady Gaga, Lil Wayne, Bruno Mars, Pitbull (featuring Ne-Yo and Nayer) and Young the Giant.

  Chart titan Katy Perry may have led the race with a whopping 10 nominations, but did she take home the most moonmen?

  Katy Perry, Lady Gaga, and Adele all won multiple Moon Men at the MTV 2011 Video Music Awards.

  Other winners included Britney Spears (who also took home the Michael Jackson Video Vanguard Award), Nicki Minaj, Justin Bieber, Foo Fighters, and Tyler, The Creator.

  Russell Brand’s tribute to Amy Winhouse struck just the right mix of humor, heart, sadness, and pop grandiosity, and Bruno Mars’performance also did the late singer justice. The sight of Winehouse recording “Body and Soul” with Tony Bennett, from a session in March of this year, was a moving reminder of the troubled star’s incredible talent.

  Check out a full list of the night’s winners below…

  VIDEO OF THE YEAR
  Katy Perry, “Firework”

  BEST MALE VIDEO
  Justin Bieber, “U Smile”

  BEST FEMALE VIDEO
  Lady Gaga, “Born This Way”

  BEST NEW ARTIST
  Tyler, The Creator “Yonkers”

  BEST COLLABORATION
  Katy Perry featuring Kanye West, “E.T.”

  BEST HIP-HOP VIDEO
  Nicki Minaj, “Super Bass”

  BEST ROCK VIDEO
  Foo Fighters, “Walk”

  BEST POP VIDEO
  Britney Spears, “Till the World Ends”

  

  BEST VISUAL EFFECTS
  Katy Perry featuring Kanye West, “E.T.”

  BEST VIDEO WITH A MESSAGE
  Lady Gaga, “Born This Way”

  BEST ART DIRECTION
  Adele, “Rolling in the Deep”

  BEST CHOREOGRAPHY
  Beyoncé, “Run the World (Girls)”

  BEST EDITING
  Adele, “Rolling in the Deep”

  BEST CINEMATOGRAPHY
  Adele, “Rolling in the Deep”

  The “Grenade” singer Bruno Mars  performed a version of “Valerie” in honor of the late musician Amy Winehouse

  The “Grenade” singer Bruno Mars  performed a version of “Valerie” in honor of the late musician Amy Winehouse

  

• Посланик Уорлик в Созопол на „Аполония“: Оставам цяла седмица

  Посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик беше на откриването на изложбите в Художествената галерия, след това – на откриването и концерта на Биг бенда на БНР със солист Том Харел.
  В неделя, 28 август, той дойде в пресцентъра на Празниците на изкуствата, за да се срещне с журналисти.
  „Аполония“ е най-известният и най-авторитетният фестивал на изкуствата в България. Посолството на САЩ много се радва, че може финансово да подпомогне фестивала, каза посланик Уорлик.
  И продължи: „Надявам се, че всички успяхте да чуете Том Харел снощи. Той е една музикална легенда, човек, който наистина превръща музиката в поезия. А тази вечер в ОББ клуба ще свири друга американска джаз легенда – саксофонистът Чико Фриймън. За мен това е идеалното място, където мога да видя целия обхват на българската музика и култура. Ето, например, моята програма тази вечер. Много е приятно наистина, но само чуйте: В 6 часа ще посетя премиерата на книгата с къси разкази на моя приятел Даниел Вълчев. След това ще остана в галерията заради Людмила Филипова и нейната книга „Аномалия“. Тя е прекрасна писателка и книгата й би трябвало да бъде преведена на английски език. А в 9 часа – съвсем друго нещо – на концерта на рок групата „Ахат“ в амфитеатъра. И накрая – в 11 ч. в клуба – за да слушам страхотен американски и европейски джаз. Къде другаде човек може да преживее всичко това за една вечер и то на такова прекрасно място като Созопол… Така че аз ще остана тук за цялата седмица...“

  

  „За нас, Биг бенда на Българското национално радио, е висока чест да открием Празниците на изкуствата „Аполония“, а шансът ни да свирим с велик музикант като Том Харел е огромна привилегия и късмет!“ Това заяви диригентът на бенда Антони Дончев в препълнения Амфитеатър в Созопол на 27 август.

  Празници на изкуствата Аполония 2011, Созопол 27 Август – 05 Септември
  Програма http://www.apollonia.bg/bg/programme

• MTV Video Music Awards 2011

  The MTV Video Music Awards marks its 27th year this time around.
  There is no host this year. The network opted to go sans host in 2004 and 2007 as well. During those presentations celebrities and musicians both presented awards and introduced musical acts.
  The Video Music Awards, will be broadcast live from the Nokia Theatre in Los Angeles this Sunday August 28 at 9/8 pm.
  Below is the complete list of nominee’s and be sure to visit www.eurochicago.com fo live update.

  VIDEO OF THE YEAR:
  1. Adele – “Rolling in the Deep”
  2. Tyler, The Creator – “Yonkers”
  3. Katy Perry – “Firework”
  4. Beastie Boys – “Make Some Noise”
  5. Bruno Mars – “Grenade”

  BEST NEW ARTIST:
  1. Foster the People – “Pumped Up Kicks”
  2. Wiz Khalifa – “Black and Yellow”
  3. Tyler, The Creator – “Yonkers”
  4. Big Sean featuring Chris Brown – “My Last”
  5. Kreayshawn – “Gucci Gucci”

  BEST HIP-HOP VIDEO:

  1. Wayne featuring Cory Gunz – “6’7″
  2. Kanye West featuring Rihanna and Kid Cudi – “All Of The Lights”
  3. Chris Brown featuring Lil Wayne and Busta Rhymes – “Look at Me Now”
  4. Lupe Fiasco – “The Show Goes On”
  5. Nicki Minaj – “Super Bass”

  BEST MALE VIDEO:
  1. Cee Lo Green – “F*** You”
  2. Eminem featuring Rihanna – “Love The Way You Lie”
  3. Bruno Mars – “Grenade”
  4. Kanye West Featuring Rihanna and Kid Cudi – “All Of The Lights”
  5. Justin Bieber – “U Smile”

  BEST FEMALE VIDEO:
  1. Adele – “Rolling In The Deep”
  2. Katy Perry – “Firework”
  3. Beyoncé – “Run The World (Girls)”
  4. Nicki Minaj – “Super Bass”
  5. Lady Gaga – “Born This Way”

  BEST POP VIDEO:
  1. Adele – “Rolling In The Deep”
  2. Bruno Mars – “Grenade”
  3. Britney Spears – “Till The World Ends”
  4. Katy Perry – “Last Friday Night (T.G.I.F.)”
  5. Pitbull featuring Ne-Yo, Nayer & Afrojack – “Give Me Everything”

  BEST ROCK VIDEO:
  1. The Black Keys – “Howlin For You”
  2. Foo Fighters – “Walk”
  3. Foster the People – “Pumped Up Kicks”
  4. Mumford & Sons – “The Cave”
  5. Cage The Elephant – “Shake Me Down”

  BEST COLLABORATION:
  1. Pitbull featuring Ne-Yo, Nayer & Afrojack – “Give Me Everything”
  2. Chris Brown featuring Lil Wayne and Busta Rhymes – “Look At Me Now”
  3. Kanye West Featuring Rihanna and Kid Cudi – “All Of The Lights”
  4. Katy Perry Featuring Kanye West – “E.T.”
  5. Nicki Minaj featuring Drake – “Moment 4 Life”

  BEST ART DIRECTION:
  1. Adele – “Rolling In The Deep”
  2. Katy Perry featuring Kanye West – “E.T.”
  3. Lady Gaga – “Judas”
  4. Kanye West featuring Dwele – “Power”
  5. Death Cab For Cutie – “You Are A Tourist”

  BEST CHOREOGRAPHY:
  1. Beyoncé – “Run The World (Girls)”
  2. Britney Spears – “Till The World Ends”
  3. Lady Gaga – “Judas”
  4. Bruno Mars – “The Lazy Song”
  5. LMFAO featuring Lauren Bennett & Goon – “Rock Party Rock Anthem”

  BEST CINEMATOGRAPHY:
  1. Adele – “Rolling In The Deep”
  2. 30 Seconds To Mars – “Hurricane”
  3. Eminem featuring Rihanna – “Love The Way You Lie”
  4. Katy Perry – “Teenage Dream”
  5. Beyoncé – “Run The World (Girls)”

  BEST DIRECTION:
  1. Adele – “Rolling In The Deep”
  2. Katy Perry featuring Kanye West – “E.T.”
  3. Eminem featuring Rihanna – “Love The Way You Lie”
  4. 30 Seconds To Mars – “Hurricane”
  5. Beastie Boys – “Make Some Noise”

  BEST EDITING:

  1. Katy Perry featuring Kanye West – “E.T.”
  2. 30 Seconds To Mars – “Hurricane”
  3. Adele – “Rolling In The Deep”
  4. Manchester Orchestra – “Simple Math”
  5. Kanye West Featuring Rihanna and Kid Cudi – “All Of The Lights”

  BEST SPECIAL EFFECTS:
  1. Katy Perry featuring Kanye West – “E.T.”
  2. Linkin Park – “Waiting For The End”
  3. Manchester Orchestra – “Simple Math”
  4. Kanye West featuring Dwele – “Power”
  5. Chromeo – “Don’t Turn The Lights On”

  With 10, Katy Perry has the most nominations at tonight’s Video Music Awards.

  

• Фирми се отчитат с месечна лепта към МВР

  Вестник и съдилище сред дарителите на министерството
  

  Широкоразпространената практика да се даряват пари на МВР са довели до уникалната ситуация определени фирми да сключват годишни договори и да се отчитат всеки месец с определи суми на министерството. Това става ясно от справката, предоставена от вътрешния министър Цветан Цветанов на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация.

  Договори за периодични дарения са сключени с фирмите „Геотрейдинг“ ООД, „Никром-тръбна мебел“ и „Техра“ ЕООД. „Геотрейдинг“ се е съгласила да дава по 150 литра гориво месечно на ГДБОП в продължение на една година. Фирмата се занимава с внос на селскостопанска техника и гуми. Управителят на фирмата Иван Вутов участва и в дружеството „Иракли“ АД, което има планове за застрояване на част от едноименната местност край морето.

  Другите две фирми са се съгласили да даряват съответно по 70 и 100 лева месечно на пожарната, но в справката от МВР не е посочен срок за действие на договорите. Информацията, предоставена до момента на Mediapool, разкрива всички фирми, дарили на 11-те структури на МВР в София за периода 1 април – 31 юли тази година.

  В същото време обаче са скрити имената на физическите лица, които даряват на министерство, тъй като не са пожелали да бъде разкрита тяхната самоличност. Поради тази причина е невъзможна и проверката дали сред тях има осъждани или разследвани.

  Българската преса също се явява дарител на антимафиотите чрез вестника на Ирена Кръстева и Делян Пеевски „Телеграф“. Евтиният тиражен всекидневник, известен с лоялната си проправителствена лилия, е дарил 17 броя спортни екипи за полицаите на стойност 571.2 лева. Сред другите дарители на антимафиотите са цигареният дистрибутор „Бритиш Американ Табако Трейдинг“ с 3 лаптопа и 3 монитора и правната кантора „Арсис консултинг“, които имат споразумение с МВР за подпомагане на борбата с контрабандата и кражбата на интелектуална собственост. ГДБОП са получили дарения за общо 33 168 лева за последните 4 месеца.

  Главна дирекция „Криминална полиция“ също не е забравена от цигарения бранш. Там дарява „Табак Трейдинг партньр“ ООД, а получените от полицията 11 компютъра и 2 принтера са осчетоводени за 12 833 лева. Дирекцията обаче е получила повече от двойно по-малко от ГДБОП – стоки за 14 333 лева.

  Най-дарявана за периода април – юли 2011 г. е пожарната. Там са регистрирани 56 дарения за 4 месеца. Сред дарителите са вездесъщата фирма на МВР „Безконтактни мултиплексорни вериги“, която се отчита с ремонт за 50 000 лева и пожарна кола, осчетоводена на смешната сума от 15 500 лева. Съдът в Пазарджик се отчита с две дарения на компютърна техника за общо 1600 лева. Другите по-известни фирми са „Стилмед“, „Метро“, „Кока кола“ и дъщерната й „Горна баня“, дарили по няколко каси газирани напитки и минерална вода. Гриша Ганчев чрез „Литекс“ АД дарява на пожарната газ за 560 лева и 135 лева за състезания между пожарникари. БЧК се отчитат с въжета, а „Приста ойл“ подарява 35 черни качулки за 840 лева.

  Другите по-големи компании са „Каолин“ АД с компютър за 48 лева, „Белопейпър“ ЕООД със 150 лева, Адимекс 200 ООД – 150 лева, „Шведски кибрит – Плам България“ АД – 200 лева, „Челопеч Майнинг“ ЕАД с 1800 лева и „Ню Бояна филм“ АД – 1 компютър за 912 лева.

  Гранична полиция е получила около 1000 литра гориво от няколко общини и едно лесничейство, но най-крупното дарение е на САЩ, които даряват техника за откриване на радиация за 110 000 долара. Международната корпорация „Ериксон“ е дарила 2 недвижими имота в село Капитан Андреево на стойност 736.70 лева.

  Охранителна полиция има само две дарения – 2 кучета и 500 литра бензин от община Плевен.

  Медицинският институт на МВР може да похвали с получени волни пожертвувания за 18 000 лева. Повечето от тях са от фирми в брашна като „Вьофраг Фарма“, „Ново Нордикс фарма“ ЕАД и „Актавис“. Даренията са компютър, климатици, телевизор, лекарства. „Микс констръкшънс“ ООД дарява дизел за 9300 лева.

  Академията на МВР получава основно книги и пари като най-голямото дарение е за изпълнение по проект, а спонсор е ООН с 15 600 лева. Трите научните институти на МВР не са получили дарения за този период.

  Общо за четирите месеца на годината даренията за регистрираните в столицата структури на министерството са за 2.83 млн. лева. Най-голямото „дарение“ от фирмата на МВР „Безконтактни мултиплексорни вериги“, които са дарили 236 автомобила „Опел“ на 20 юли и по този начин министерството е пропуснало „шанса“ да обяви обществена поръчка.

  Масовото даряване започва плавно да спира към 22 юни, малко след избухването на публичния скандал с дарителите за МВР.

  Красен Николов, Mediapool

• Айрин влезе в Ню Йорк и опразни улиците

  В пет квартала на града вече започна да вали проливен дъжд, а федералната метеорологична служба обяви и заплаха от торнадо

  Ураганът Айрин започна да навлиза в мегаполиса Ню Йорк късно снощи местно време, което накара кметът на града Майкъл Блумбърг да призове съгражданите си да стоят на закрито, съобщава Ройтерс.

  Нюйоркчани опразниха улиците и потърсиха убежище от стихията, която ще разгърне пълната си мощ тази сутрин.

  Откакто се правят измервания в Ню Йорк, през града са преминавали само пет урагана със скорост на ветровете до 120 км/час. Очаква сега скоростта да е по-голяма.

  В пет квартала на града вече започна да вали проливен дъжд, а федералната метеорологична служба обяви и заплаха от торнадо. Си Ен Ен предаде, че морското равнище в южната част на Манхатън в квартала Батъри парк вече е

  десетки сантиметри над нормалното

  Електрическата компания, който обслужва Долен Манхатън, обмисля дали да не прекъсне превантивно електрозахранването във финансовия район, където е Уолстрийт.

  Асансьорите във високите сгради в Ню Йорк са спрени, за да не бъдат блокирани в тях хора при спиране на тока.

  На Кота Нула в Долен Манхатън и около Кулата на свободата (строящия се мемориал за атентатите от 11 септември) са стоварени чували с пясък като предохранителна мярка срещу наводнения.

  Кметът Блумбърг бе разпоредил задължителна евакуация на 370 хил. обитатели на районите, разположени ниско и в близост до вода. Той предупреди, че гражданите, които отказват да се подчинят, нарушават закона.

  „Ако сте на неподходящото място по неподходящото време, това може да бъде фатално; няма значение дали това е тропическа буря или ураган от първа, втора или трета степен“, каза той.
  
  Над 3700 потърсиха подслон в убежища,

  а хиляди други се преселиха при приятели и роднини. Някои обаче не се подчиниха на задължителната евакуация и останаха по домовете си.

  Повечето от големите вериги за бързо хранене и кафе в Манхатън отдавна са затворени. До късно вчера останаха да работят магазините за хранителни стоки и за алкохолни напитки.

  Масовият обществен транспорт не функционира още от вчера през деня, но по улиците на Ню Йорк имаше таксита в изобилие, подчертава Ройтерс.

  Американският Национален център за наблюдение на ураганите съобщи, че Айрин се движи на север-североизток покрай атлантическото крайбрежие със скорост 28 км/ч.

  Скоростта на вятъра е около 130 км/ч с още по-силни пориви

  Гигантският ураган е с диаметър около 1000 км. Според прогнозите, макар бурята вече да се движи над по-студени води, тя все още ще е ураган, когато отново навлезе на сушата близо до Лонг Айлънд, щата Ню Йорк, днес около обяд.

  Предупреждения за ураган са отправени за крайбрежието на север чак до Нантъкет, щата Масачузетс.

  По пътя си Айрин отне живота на най-малко седем души в Северна Каролина и Вирджиния и остави без електричество близо 1,8 млн. потребители.

  Айрин отслабна до първата, най-ниска по петстепенната скала за ураганите. Той премина през Северна Каролина и Вирджиния вчера в 23,30 ч. по Гринуич, като покриваше с дъждове и ветрове територия с диаметър около 1000 км.

  Въздушният, железопътният и автобусният транспорт в Ню Йорк и другите големи населени места започна постепенно да замира снощи заради наближаващия ураган, предаде Ройтерс.
  
  Десетки милиони пътници трябваше да променят часовете

  на своите пътувания до работа или завръщане от ваканция, тъй като транспортната система снижи степента на функциониране.

  Тези координирани спирания на обществения транспорт, които са често явление по време на зимните бури в американския североизток, бяха обявени още вчера, за да дадат на пътуващите достатъчно време да се приберат на сигурно място, когато връхлети стихията.

  Нюйоркското метро, което всекидневно превозва по 7 млн. души, никога досега не е спирало заради лошото време. Влаковете му ще започнат да вървят най-късно в понеделник.

  През този уикенд са отменени 9000 полета до и от североизточните летища; отменени са и други 250 от понеделник. Най-тежко засегнати са авиокомпаниите „Американ еърлайнз“, „Делта еърлайнз“, „Ю Ес еъруейз“ и „Юнайтед еърлайнз“.

  Летищата са запасени с резервни електрогенератори

  на течно гориво. Федералната въздухоплавателна администрация е разработила мерки за защита на кулите за контрол на трафика и другите летищни съоръжения.

  Президентът на САЩ Барак Обама посети снощи Федералната агенция за справяне с кризи, за да обсъди подготовката за посрещане на Айрин.

  Обама, който съкрати с един ден ваканцията си в Мартас винярд, похвали превантивната работа на федералните власти.

  Български студенти в лагер заради Айрин

  За такова време студентите не са се договаряли, когато са започвали лятна работа в един от най-живописните острови на Ню Джърси, отбелязва Ройтерс.

  Внезапна евакуация, спане на походно легло в училищен салон и заплаха за живота и опасността, това носи ураганът Айрин.

  За такова време българските студенти не са се договаряли, когато са започвали лятна работа в един от най-живописните острови на Ню Джърси, отбелязва Ройтерс.

  Българите са сред 375 души, вкл. пенсионери и бедни, прекарали съботната нощ в подслон на американския Червен кръст, докато ураганът Айрин напредва към брега на Ню Джърси.

  Нямаме подобно време в България, така че е доста странно, споделя 22-годишната Емилия Илиева, студент по детска психология от България, която е настанена в лагера в Томс Ривър, Ню Джърси. Тя все пак твърди, че не се страхува.

  Илиева и 24-годишната Стоянка Симеонова, и двете от Пловдив, прекарват вече втора нощ в лагера в Томс Ривър, който се намира на около 13 км западно от град Сийсайд Хайдс.

  Ураганът е навсякъде по новините и нашите семейства са малко притеснени, обяснява Симеонова, студентка по физика и компютри.

  Двете момичета са работили в сферата на услугите, сервирайки храна и сладолед на крайбрежната улица на Сийсайд Хайдс.

  Те са сред десетките европейски студенти по програма за работа в САЩ, които са настанени в лагера.

  Те поддържат контакт със семействата и приятелите в родината си чрез електронна поща.

  Двете българки и още двама пенсионери споделят пред Ройтерс, че са се чувствали в безопасност в приюта, където дъждовната вода капеше от тавана в близост до един от входовете.

  „Живея сама и нямам никакъв транспорт или семейство, при които да ида. Много е опасно да си на острова“, заяви 64-годишната Линда Ууд, която е напуснала дома си в Сийсайд Хайдс.

  Пенсионерката Грейс от Ортли, Ню Джърси, сподели, че семейството й е напуснало острова в петък. Тя не желае да оставя дома си без надзор. „Ако къщата е понесла щети, трябва да ги приемем… Вярвам силно в Бог“.

  Източник: Vesti.bg

• Защо екзекутираха сп. „Родна реч“?

  Тази година бе закрито сп. „Родна реч”. Всичко стана тихомълком. И никоя медия не реагира.

  Върху петдесетгодишната история на списанието се надвеси сянката на забравата, по-тежка от Хеопсовата пирамида.

  В най-добрите си години това списание за ученическо творчество имаше сто хиляден тираж.

  Наистина, в последно време списанието едва мъждукаше, беше със смешно орязан щат и бе сбутано в две от стаичките на Дома на детската книга, но все пак излизаха по няколко книжки на година. Все пак списанието беше живо.

  То не изчезна дори през първото десетилетие на прехода, когато литературната ни периодика бе сметена в канавката, когато в книжарниците започнаха да продават чорапи и гащи, когато митингите лъжеха хората, че участват в правенето на историята, а учениците искаха да приличат на Иво Карамански. Дори и тогава.

  И царят, който отсече толкова смърчове и мури, и той не посмя да го отсече.

  Това се случи тази година. Тихомълком. Съвсем езотерично. По египетски.

  Това стори сегашният министър на образованието Сергей Игнатов. По призвание – египтолог.

  Само преди няколко години списание „Родна реч” отбеляза своя петдесетгодишен юбилей. Тогава беше припомнено, че в броевете на списанието, излизали през всичките тези петдесет години, е заключена част от историята на новата българска литература. Беше припомнено, че едно дело, продължило половин век, е достойно за уважение. Че това дело само по себе си вече е паметник на книжовността.

  Във връзка с тържеството за юбилея тогава, преди четири години, сайтът „Словеса” написа: „Единственото по рода си литературно списание за ученици “Родна реч” празнува своя 50-годишен юбилей. На страниците на “Родна реч” ученици от различни краища на България правят своите първи литературни и художествени опити!

  Списанието и днес продължава да бъде точен ориентир в съвременното литературно пространство за всеки млад човек, който не е безразличен към “случването” в изкуството. Като национално издание с традициите на една петдесетилетна история, то е емблематично свързано с имената на десетки от най-изявените български поети и писатели. В дългия списък от автори, направили първите си творчески стъпки в „Родна реч”, можем да срещнем имената на Петя Дубарова, Станислав Стратиев, Александър Шурбанов, Екатерина Йосифова, Виктор Пасков, Георги Господинов, Алек Попов, Силвия Чолева, Елин Рахнев, Мирела Иванова, Елена Алексиева, Бойко Ламбовски, Румен Леонидов и мн. др. Сътрудници на „Родна реч” са били мнозина съвременни журналисти (Бойко Василев, Никола Кицевски, Чавдар Чендов, Николай Бареков и др.), режисьори и актьори (Иван Налбантов, Илия Добрев, Руси Чанев, Стефан Вълдобрев), философи и културолози като Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Ивайло Дичев, както и политици (Надежда Михайлова). Сред най-емблематичните редактори на списанието са Тончо Жечев, Андрей Германов, Георги Джагаров, Ефрем Каранфилов и др.”

  Знаехте ли, че Виктор Пасков е започнал литературната си дейност като поет? Че философът Калин Янакиев също е писал стихове? Че бившият ни външен министър Надежда Михайлова (сега Неински ) е пристъпила прага на зрелостта като поетеса? Че авторитетният професор Ивайло Дичев е бил свръхмодерен разказвач?

  А сред емблематичните редактори на списанието в графата „и др.” са били още Младен Савов, Димитър Яръмов, Златомир Златанов, Ива Николова, Стефан Михалков, Георги Богданов, Георги Константинов?

  Бачо Младен Савов, който изкара дъха на журито на „Южна пролет” с дебютната си книга „Диви ябълки” през 1977 г., който след това работи дълги години като редактор в „Родна реч” и подаде ръка на мнозина и който след промените опита да припечелва като шофьор на такси, а накрая махна с ръка и се завърна в родното си монтанско село…

  Или Димитър Яръмов, разказвачът, превърнал родния си Елховски край в българската Йокнапатофа, също дългогодишен редактор в списанието, който след промените се опита да отглежда декоративни растения. А преди няколко години сам стихна като кипарис…

  И така нататък. И така нататък.

  Това са съдби, които списанието помнеше.

  Защо точно ГЕРБ обаче закриха списанието? Според мен, защото във върхушката на ГЕРБ нямат никакво отношение към писаното слово. Там те наблягат на устното слово. Но тъкмо тук беше мястото на министъра на образованието, който е университетски, книжовен човек – да обясни на колегите си, че се прави колосална грешка.

  Която изглежда като кощунство на фона на пълноводния финансов Нил, който тече към политическия елит.

  Толкова ли нямаха възможност от министерството да кандидатстват за някой проект, който да спаси списанието и освен да го запази като хартиено издание, да го превърне и в сайт? И не на последно място – да качи на електронен носител безценния му архив! Разбира се, че са имали такива възможности. Не една и две. Тогава?

  И друго – къде ли в момента се намира архивът? Дали поне е прибран на сигурно място? Или вече е върнат на Вторични суровини за по 10 стотинки за килограм?

  Както беше бастисан архивът на Съюза на българските писатели.

  Както се изпари и архивът на студентския литературен кръжок „Димчо Дебелянов” от Студентския дом.

  Редно е според мен министър Игнатов да се опита да поправи грешката си.

  Да си посипе главата с пепел и да поправи грешката си.

  Ако не иска да остане в историята на българската литература като екзекуторът на сп. „Родна реч”.

   

  Деян Енев,

  Actualno.com

• Уорлик в „Лукойл”: Или защо на вълка му е дебел вратът

  Ако сме изненадани от фанфарното посещение на посланик Уорлик в рафинерията „Лукойл” в петък и ласкавите оценки на посланика за дейността на тази корпорация, можем да направим две неща. Първо – да се опитаме да намерим достоверна информация за причините, довели до тези неочаквани хвалебствия. Е, няма да я намерим, поне не скоро. Второ, можем да се опитаме да мислим логично за тези причини и мотивите на посланическите хвалебствия към „Лукойл”. Макар и контролирана предимно от руски капитали, „Лукойл” е международна компания, в която акционери, изглежда са и не малко американски граждани и компании. Какво се случи напоследък?

  По силата на редица обстоятелства „златното десетилетие” на „Лукойл – България” и на нейния бос Валентин Златев приключи. По време на това десетилетие „Лукойл” се радваше на неоспорван монополен статут, монополно високи цени, директно влияние на шефа на компанията върху българската политика и – най-важно – радваше се на безпрецедентен медиен комфорт и гальовно отношение на обшественото мнение към себе си. За тази цел се плащаха щедри разноски по институции и медии, но тази щедрост бе обоснована предвид нищожните данъци, които Лукойл” плащаше на българската държава през това време в сравнение например с десетилетието на 90-те години, когато „Нефтохим” бе държавна рафинерия.

  Тази идилична картина се пропука под напора на няколко обстоятелства. Първо, Валентин Златев пое ролята на консултант на Атомстройекспорт в преговорите за извиване ръцете на българската държава да строи АЕЦ „Белене”. Това го извади на показ и го подложи на неласкави оценки в публичните коментари – нещо, на което неговата деликатна душевност не бе свикнала. Горе долу по същото време и кьоравите в България забелязаха, че цените на монополиста „Лукойл” бързо растат с ръста на международните петролни цени, но не падат тогава, когато петролът пада на международните пазари. Относително нискокачественото гориво на „Нефтохим” от преработен руски нефт струва също толкова, колкото и горивото в Европа, въпреки по-малките транспортни разходи, по-евтината работна ръка и т.н. Последната капка, преляла чашата, бе акцията на българското правителство да принуди „Лукойл” да се оборудва с измервателните уреди, задължителни за всеки данъчен склад – защото липсата на тези уреди гарантира системната мащабна злоупотреба с информацията за реалните потоци горива, напуснали „Нефтохим” на път към знайни и незнайни пазари…

  И все пак, защо Уорлик? Мисля, че схемата е простичка. Когато на Златев му запари под четирибуквието през последните седмици и месеци, започна сериозно да се обсъжда възможността ръководството на международната компания „Лукойл” да снеме доверието си от него. Защитата на руските му приятели едва ли щеше да се окаже достатъчна, за да отстрани тази заплаха. Разтичал се е тревожният Златев и си е осигурил подкрепа от … американски акционери. А те са пуснали лобистки контакти в Държавния департамент за спасяването на „нашето момче” в София. Най-високопоставеният представител на правителството на САЩ в България по всяка вероятност е получил задача да защити правата на американските акционери в „Лукойл”.

  Тази история с простичка логика ни носи важни поуки. Когато посланикът на САЩ говори, той защитава интересите на своята страна – подобно на всеки друг акредитиран дипломат. Много е добре, когато позициите на американската страна съвпадат с българския национален интерес, но това не е задължително да се случва винаги или дори често. На вълкът му е дебел вратът защото си върши работата сам. Най-неразумното нещо, което българските радетели за независима енергетика могат да направят след посещението на Уорлик в „Лукойл” е да посърнат и да се примирят, че дори и американският посланик ги е изоставил в борбата им с арогантния руски енергиен монопол. Така посърват червените другари, когато ги нахока руският посланик. Между нормалните хора приятелството си е приятелство, а бензинът е с пари. Моето уважение към Уорлик – да си гледа работата и да защитава американските акционери в „Лукойл”. Аз ще си гледам моята работа – като български гражданин ще изисквам и ще подкрепям усилията на българските институции и на българското обществено мнение да се сложи необходимия намордник на арогантния „Лукойл – България”. Уредите трябва да се монтират сега, а не след три години. Авантата и кражбите трябва да спрат сега, веднага – независимо какво мисли Уорлик по въпроса. България трябва да бъде държава, а не бантустан…

  Следващият път, когато посланик Уорлик загрижено заговори за енергийния монопол и диверсификацията на българската енергетика, ще му помахам закачливо от задните редове: „Ами „Лукойл”, г-н посланик?” Но той е дипломат и не е задължен да ми обръща внимание…

  Огнян Минчев,

  Mediapool

• ГМО и индустриализация – най-големите проблеми пред натуралната храна

  Позицията е на неправителствени организации от цяла Европа

  В последно време темата за това, какво всъщност консумираме като хранителни продукти, се превръща в горещ въпрос, който се разисква както от неправителствени организации, така и на държавно ниво. Позиция за това как обществото трябва да защитава т.нар. хранителен суверенитет беше изложена от Коалиция „България свободна от ГМО“ по време на пресконференция в БТА на 26.08.2011 г.

  По време на европейска среща на неправителствени и граждански организации за хранителен (продоволствен) суверенитет „Ниелени 2011“, която се проведе наскоро и с участието на български представители, бяха очертани основните проблеми пред хранителната и селскостопанската система на Стария континент и в света като цяло.

  Основен проблем се явяват генномодифицираните организми (ГМО). България има най-стриктното законодателство по отношение на ГМО в Европейския съюз. В Европа само Турция има по-стриктно законодателство, тъй като там се предвижда затвор за отглеждане на ГМО. Контролът по изпълнение на разпоредбите у нас обаче е нулев, казва Борис Сандов, член на Българска асоциация „Биопродукти“.

  Като пример за твърдението си той даде скорошен свой опит с Изпълнителната агенция по околна среда. Едва през тази пролет са излезли резултатите от взети проби от различни насаждения за наличие на ГМО у нас, но официално оповестяване на резултатите още няма, тъй като „не е открито нищо“, казват от агенцията според Сандов.

  Борис Сандов сподели, че лично той се притеснява дали в България няма площи с ГМО. В Унгария неправителствена организация е открила, че на площ от 5 хил. хектара с царевица е имало замърсяване с ГМО култура – у нас също може да се случи.

  Според Илия Цонев, производител и експерт по пчеларство, в законодателството на ЕС има доста вратички по отношение на ГМО. За пример той даде липсата на изискване да се информират гражданите, че селскостопанските животни се хранят с ГМО. Съответно нито един производител не отбелязва, че мляко, сирене, кашкавал и т.н. са произведени от животни, които са хранени с ГМО.

  Колко опасен за човека може да се окаже този факт обясни Марияна Христова, един от организаторите на дискусията за хранителния суверенитет. Тя цитира изследване в Канада, което е направено след приемането на закона за ГМО у нас. В изследването са взели участие 39 бременни жени – в плода на 37 от тях са открити следи от растителни токсини, характерни за ГМО. Това ясно показва, че плацентата не може да филтрира тези опасни вещества, казва Христова.

  Опасен аспект на ГМО е и стерилитетът, твърди Илия Цонев. Той обясни, че семената за ГМО реално се правят от някоя компания, а не са природни продукти и след това семената на културата, която израства от ГМО, не могат да се използват за разсад. При лабораторни опити в Швейцария е установено, че второто поколение от хранени с ГМО мишки става стерилно – каква е гаранцията, че това не може да се случи и при хората?

  Друг от основните проблеми, според неправителствени организации в цяла Европа, е окрупняването и индустриализирането на селското стопанство и търговията с храни, твърди Марияна Христова.

  В резултат на окрупняването на земи в цяла Европа, което от своя страна е в резултат на изграждането на дистрибуционна мрежа за доставка на селскостопански вериги, която се сведе до огромни вериги-посредници, се получава едно унифициране и изкривяване на типа на хранене и на храните като цяло. Селскостопанските производители в Европа губят интерес да развиват дейност и се отказват, защото срещат огромни трудности с пласмента на стоката си. Малкият и среден бизнес страда поради твърде слабата връзка между производители и потребители.

  Липсата на работа води и до друг проблем – миграцията на човешки кадри и на стоки. Цялата миграция създава големи проблеми в Европа, защото индустриалното производство овладява пазара. В политиката на ЕС развитието на това производство е заложено – това води до изчезване на уникални марки храни.

  Моделът на интензивното земеделие обаче вече достига до пределните си граници на производство, казва Илия Цонев. Производството и пласментът на селскостопански продукти от големи компании достигат до такива количества, че е трудно да се проследи произхода им, особено при все по-засилващия се глобализъм и премахването на границите пред търговията. За пример докъде са стигнали нещата, Илия Цонев даде САЩ – по официални данни на американското министерство на земеделието в САЩ се внасят 300 млн. тона храни годишно, но само върху 2% от този внос реално се оказва контрол.

  Пример за проблема миграция като човешки кадри е Румъния. Там например няма хора, които да работят на полето и да събират продукция, сподели още Христова, визирайки данни, предоставени по време на форума „Ниелени 2011“. В България типичен пример за проблем с миграцията на стоки е вносът на домати от Йордания, а нашите се изнасят за Европа. У нас има най-много супермаркети, представители на чужди компании, които се явяват посредник във веригата производител – клиент. Голямата надценка, която тези търговски вериги слагат, води до изтичане на капитали в чужбина, защото собствениците на най-известните търговски вериги у нас са чужди компании.

  В света се произвеждат 20% повече калории от необходимите за изхранване на населението на Земята, но 1 млрд. души гладуват. Приблизително 1 млрд. пък страдат от затлъстяване – налице е лошо разпределение по хранителната система. Затова и на 16 октомври, по време на конференция на ООН в Рим, ще се обсъди възможността да бъде създаден специфичен панел към ООН, който да отговаря за хранителния (продоволствения) суверенитет – така, както беше създаден Панел по климатичните промени.

  Източник: Inews.bg

• ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН С 3 МИЛИАРДА?

  Разчитане на личния геном – новата страст на милиардерите!
  Срещу $ 70 000 получават на флашка записан своя декодиран личен геном

  Разчитането на личния геном е новият хит сред милиардерите, пише британският в. „Таймс“. Само за 70 хил. долара (42 хил. британски лири) човек получава лъскава сребърна кутия, с флашка в нея, поставена върху кадифена основа.

  Важно е съдържанието на флашката. На него е записан декодираният личен геном на платилия клиент. 70 хил. долара е доста малка сума в сравнение с 3-те милиарда долара, които бяха похарчени за разчитането за първи път на човешкия геном.

  Проектът беше завършен през 2003 г. след 13-годишни усилия. Разчитането на личните геноми днес се извършва доста по-бързо – между 6 и 8 седмици – и стотина милиардери вече са се сдобили с флашка, съдържаща информацията за техния личен геном.

  Списъкът на чакащите набъбва постоянно. Две американски фирми предлагат услугата – „Кном“ (Knome) и „Илумина“ (Illumina).

  Според изпълнителния директор на „Кном“ Хорхе Конде до 2015 г. услугата „разчитане на личния геном“ ще поевтинее доста, ще струва само хиляда долара и ще бъде извършвана само за няколко дни.

  До 2007 г. на планетата е имало само три разчетени лични човешки генома, припомня Конде. Той разказва, че е посетил домовете на някои от клиентите.

  Едни държат флашката с генома си в сребърното сандъче на видно място. Други са прехвърлили информацията в компютрите си. Трети са затворили сандъчето в сейфовете си заедно с бижутата.

  Някои учени са скептично настроени към услугата „предоставяне на разчетен личен геном“. Те смятат, че подобни услуги трябва да се извършват, едва когато изследователските методи са по-напреднали и има по-богата база данни от разчетени геноми.

  Директорът на „Кном“ също признава, че сега предоставя на клиентите си само карта на техните многобройни, разнообразни, уникални ДНК вариации, които могат да покажат каква е вероятността даден човек да се разболее от дадена болест.

  Според Хорхе Конде обаче в бъдеще фирмата ще открие в интернет браузър, чрез който клиентите й с разчетен геном ще могат да търсят информация на нови открития за връзки между определени гени и дадени болести и да свалят тази информация на флашката с разчетения си геном.

  Засега е известно, че първият човек, който се е възползвал от услугите на „Кном“, е Дан Стоическу, румънски милиардер, който живее в Швейцария. Той вярвал, че животът на хората може да бъде удължен до безкрай посредством нанотехнологиите и изкуствения интелект.

  По времето, когато поискал да му бъде разчетен генома, услугата струвала 350 хил. долара. Тогава Стоическу заявил, че предпочита да се възползва от нея, вместо да похарчи тези пари за някое „Бентли“.

  ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН С 3 МИЛИАРДА БАЗИ?

  Българският генеалогичен център в Чикаго, филиал на Българска генеалогична федерация в България, следи проектите, целящи ДНК секвенция т. е. секвениране (генетична последователност) на целия човешки геном. Нормално е скоро в подобен проект да бъде включен и представител на българската нация. Това ще бъде Първия българин, преминал през „работилницата” на Синтезаторът. Постижение е от изключителна важност за българската нация и е съизмеримо с мисията на Георги Иванов, първият българин летял в космоса, героизма на Христо Проданов, първият българин, покорил връх Еверест и т. н.

  Кой ли ще бъде първия българин – Христо Стоичков, Президента или Министър Председателя?

  Ще припомним, че човешкият геном се състои от 3 милиарда и 300 милиона бази.
  На 2 ноември 2011 година се открива Петнадесетия пореден Фестивал „Български дни в Чикаго” и Сесия на Българо-Американска Асоциация, на която ще бъдат коментирани проблемите на Българските ДНК проекти. За дискусия по темата молим пишете на [email protected] .
  За повече подробности молим следете ежедневно www.EuroChicago.com .

  Български генеалогичен център в Чикаго
  22 август 2011

  DN-PB3m

• <<
• 1
...
• 290
• 291
• 292
• 293
• 294
• 295
• 296
• 297
• 298
• 299
• 300
...
• 415
• >>