Всички авторски страници

Авторски

• Фирми се отчитат с месечна лепта към МВР

  Вестник и съдилище сред дарителите на министерството
  

  Широкоразпространената практика да се даряват пари на МВР са довели до уникалната ситуация определени фирми да сключват годишни договори и да се отчитат всеки месец с определи суми на министерството. Това става ясно от справката, предоставена от вътрешния министър Цветан Цветанов на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация.

  Договори за периодични дарения са сключени с фирмите „Геотрейдинг“ ООД, „Никром-тръбна мебел“ и „Техра“ ЕООД. „Геотрейдинг“ се е съгласила да дава по 150 литра гориво месечно на ГДБОП в продължение на една година. Фирмата се занимава с внос на селскостопанска техника и гуми. Управителят на фирмата Иван Вутов участва и в дружеството „Иракли“ АД, което има планове за застрояване на част от едноименната местност край морето.

  Другите две фирми са се съгласили да даряват съответно по 70 и 100 лева месечно на пожарната, но в справката от МВР не е посочен срок за действие на договорите. Информацията, предоставена до момента на Mediapool, разкрива всички фирми, дарили на 11-те структури на МВР в София за периода 1 април – 31 юли тази година.

  В същото време обаче са скрити имената на физическите лица, които даряват на министерство, тъй като не са пожелали да бъде разкрита тяхната самоличност. Поради тази причина е невъзможна и проверката дали сред тях има осъждани или разследвани.

  Българската преса също се явява дарител на антимафиотите чрез вестника на Ирена Кръстева и Делян Пеевски „Телеграф“. Евтиният тиражен всекидневник, известен с лоялната си проправителствена лилия, е дарил 17 броя спортни екипи за полицаите на стойност 571.2 лева. Сред другите дарители на антимафиотите са цигареният дистрибутор „Бритиш Американ Табако Трейдинг“ с 3 лаптопа и 3 монитора и правната кантора „Арсис консултинг“, които имат споразумение с МВР за подпомагане на борбата с контрабандата и кражбата на интелектуална собственост. ГДБОП са получили дарения за общо 33 168 лева за последните 4 месеца.

  Главна дирекция „Криминална полиция“ също не е забравена от цигарения бранш. Там дарява „Табак Трейдинг партньр“ ООД, а получените от полицията 11 компютъра и 2 принтера са осчетоводени за 12 833 лева. Дирекцията обаче е получила повече от двойно по-малко от ГДБОП – стоки за 14 333 лева.

  Най-дарявана за периода април – юли 2011 г. е пожарната. Там са регистрирани 56 дарения за 4 месеца. Сред дарителите са вездесъщата фирма на МВР „Безконтактни мултиплексорни вериги“, която се отчита с ремонт за 50 000 лева и пожарна кола, осчетоводена на смешната сума от 15 500 лева. Съдът в Пазарджик се отчита с две дарения на компютърна техника за общо 1600 лева. Другите по-известни фирми са „Стилмед“, „Метро“, „Кока кола“ и дъщерната й „Горна баня“, дарили по няколко каси газирани напитки и минерална вода. Гриша Ганчев чрез „Литекс“ АД дарява на пожарната газ за 560 лева и 135 лева за състезания между пожарникари. БЧК се отчитат с въжета, а „Приста ойл“ подарява 35 черни качулки за 840 лева.

  Другите по-големи компании са „Каолин“ АД с компютър за 48 лева, „Белопейпър“ ЕООД със 150 лева, Адимекс 200 ООД – 150 лева, „Шведски кибрит – Плам България“ АД – 200 лева, „Челопеч Майнинг“ ЕАД с 1800 лева и „Ню Бояна филм“ АД – 1 компютър за 912 лева.

  Гранична полиция е получила около 1000 литра гориво от няколко общини и едно лесничейство, но най-крупното дарение е на САЩ, които даряват техника за откриване на радиация за 110 000 долара. Международната корпорация „Ериксон“ е дарила 2 недвижими имота в село Капитан Андреево на стойност 736.70 лева.

  Охранителна полиция има само две дарения – 2 кучета и 500 литра бензин от община Плевен.

  Медицинският институт на МВР може да похвали с получени волни пожертвувания за 18 000 лева. Повечето от тях са от фирми в брашна като „Вьофраг Фарма“, „Ново Нордикс фарма“ ЕАД и „Актавис“. Даренията са компютър, климатици, телевизор, лекарства. „Микс констръкшънс“ ООД дарява дизел за 9300 лева.

  Академията на МВР получава основно книги и пари като най-голямото дарение е за изпълнение по проект, а спонсор е ООН с 15 600 лева. Трите научните институти на МВР не са получили дарения за този период.

  Общо за четирите месеца на годината даренията за регистрираните в столицата структури на министерството са за 2.83 млн. лева. Най-голямото „дарение“ от фирмата на МВР „Безконтактни мултиплексорни вериги“, които са дарили 236 автомобила „Опел“ на 20 юли и по този начин министерството е пропуснало „шанса“ да обяви обществена поръчка.

  Масовото даряване започва плавно да спира към 22 юни, малко след избухването на публичния скандал с дарителите за МВР.

  Красен Николов, Mediapool

• Айрин влезе в Ню Йорк и опразни улиците

  В пет квартала на града вече започна да вали проливен дъжд, а федералната метеорологична служба обяви и заплаха от торнадо

  Ураганът Айрин започна да навлиза в мегаполиса Ню Йорк късно снощи местно време, което накара кметът на града Майкъл Блумбърг да призове съгражданите си да стоят на закрито, съобщава Ройтерс.

  Нюйоркчани опразниха улиците и потърсиха убежище от стихията, която ще разгърне пълната си мощ тази сутрин.

  Откакто се правят измервания в Ню Йорк, през града са преминавали само пет урагана със скорост на ветровете до 120 км/час. Очаква сега скоростта да е по-голяма.

  В пет квартала на града вече започна да вали проливен дъжд, а федералната метеорологична служба обяви и заплаха от торнадо. Си Ен Ен предаде, че морското равнище в южната част на Манхатън в квартала Батъри парк вече е

  десетки сантиметри над нормалното

  Електрическата компания, който обслужва Долен Манхатън, обмисля дали да не прекъсне превантивно електрозахранването във финансовия район, където е Уолстрийт.

  Асансьорите във високите сгради в Ню Йорк са спрени, за да не бъдат блокирани в тях хора при спиране на тока.

  На Кота Нула в Долен Манхатън и около Кулата на свободата (строящия се мемориал за атентатите от 11 септември) са стоварени чували с пясък като предохранителна мярка срещу наводнения.

  Кметът Блумбърг бе разпоредил задължителна евакуация на 370 хил. обитатели на районите, разположени ниско и в близост до вода. Той предупреди, че гражданите, които отказват да се подчинят, нарушават закона.

  „Ако сте на неподходящото място по неподходящото време, това може да бъде фатално; няма значение дали това е тропическа буря или ураган от първа, втора или трета степен“, каза той.
  
  Над 3700 потърсиха подслон в убежища,

  а хиляди други се преселиха при приятели и роднини. Някои обаче не се подчиниха на задължителната евакуация и останаха по домовете си.

  Повечето от големите вериги за бързо хранене и кафе в Манхатън отдавна са затворени. До късно вчера останаха да работят магазините за хранителни стоки и за алкохолни напитки.

  Масовият обществен транспорт не функционира още от вчера през деня, но по улиците на Ню Йорк имаше таксита в изобилие, подчертава Ройтерс.

  Американският Национален център за наблюдение на ураганите съобщи, че Айрин се движи на север-североизток покрай атлантическото крайбрежие със скорост 28 км/ч.

  Скоростта на вятъра е около 130 км/ч с още по-силни пориви

  Гигантският ураган е с диаметър около 1000 км. Според прогнозите, макар бурята вече да се движи над по-студени води, тя все още ще е ураган, когато отново навлезе на сушата близо до Лонг Айлънд, щата Ню Йорк, днес около обяд.

  Предупреждения за ураган са отправени за крайбрежието на север чак до Нантъкет, щата Масачузетс.

  По пътя си Айрин отне живота на най-малко седем души в Северна Каролина и Вирджиния и остави без електричество близо 1,8 млн. потребители.

  Айрин отслабна до първата, най-ниска по петстепенната скала за ураганите. Той премина през Северна Каролина и Вирджиния вчера в 23,30 ч. по Гринуич, като покриваше с дъждове и ветрове територия с диаметър около 1000 км.

  Въздушният, железопътният и автобусният транспорт в Ню Йорк и другите големи населени места започна постепенно да замира снощи заради наближаващия ураган, предаде Ройтерс.
  
  Десетки милиони пътници трябваше да променят часовете

  на своите пътувания до работа или завръщане от ваканция, тъй като транспортната система снижи степента на функциониране.

  Тези координирани спирания на обществения транспорт, които са често явление по време на зимните бури в американския североизток, бяха обявени още вчера, за да дадат на пътуващите достатъчно време да се приберат на сигурно място, когато връхлети стихията.

  Нюйоркското метро, което всекидневно превозва по 7 млн. души, никога досега не е спирало заради лошото време. Влаковете му ще започнат да вървят най-късно в понеделник.

  През този уикенд са отменени 9000 полета до и от североизточните летища; отменени са и други 250 от понеделник. Най-тежко засегнати са авиокомпаниите „Американ еърлайнз“, „Делта еърлайнз“, „Ю Ес еъруейз“ и „Юнайтед еърлайнз“.

  Летищата са запасени с резервни електрогенератори

  на течно гориво. Федералната въздухоплавателна администрация е разработила мерки за защита на кулите за контрол на трафика и другите летищни съоръжения.

  Президентът на САЩ Барак Обама посети снощи Федералната агенция за справяне с кризи, за да обсъди подготовката за посрещане на Айрин.

  Обама, който съкрати с един ден ваканцията си в Мартас винярд, похвали превантивната работа на федералните власти.

  Български студенти в лагер заради Айрин

  За такова време студентите не са се договаряли, когато са започвали лятна работа в един от най-живописните острови на Ню Джърси, отбелязва Ройтерс.

  Внезапна евакуация, спане на походно легло в училищен салон и заплаха за живота и опасността, това носи ураганът Айрин.

  За такова време българските студенти не са се договаряли, когато са започвали лятна работа в един от най-живописните острови на Ню Джърси, отбелязва Ройтерс.

  Българите са сред 375 души, вкл. пенсионери и бедни, прекарали съботната нощ в подслон на американския Червен кръст, докато ураганът Айрин напредва към брега на Ню Джърси.

  Нямаме подобно време в България, така че е доста странно, споделя 22-годишната Емилия Илиева, студент по детска психология от България, която е настанена в лагера в Томс Ривър, Ню Джърси. Тя все пак твърди, че не се страхува.

  Илиева и 24-годишната Стоянка Симеонова, и двете от Пловдив, прекарват вече втора нощ в лагера в Томс Ривър, който се намира на около 13 км западно от град Сийсайд Хайдс.

  Ураганът е навсякъде по новините и нашите семейства са малко притеснени, обяснява Симеонова, студентка по физика и компютри.

  Двете момичета са работили в сферата на услугите, сервирайки храна и сладолед на крайбрежната улица на Сийсайд Хайдс.

  Те са сред десетките европейски студенти по програма за работа в САЩ, които са настанени в лагера.

  Те поддържат контакт със семействата и приятелите в родината си чрез електронна поща.

  Двете българки и още двама пенсионери споделят пред Ройтерс, че са се чувствали в безопасност в приюта, където дъждовната вода капеше от тавана в близост до един от входовете.

  „Живея сама и нямам никакъв транспорт или семейство, при които да ида. Много е опасно да си на острова“, заяви 64-годишната Линда Ууд, която е напуснала дома си в Сийсайд Хайдс.

  Пенсионерката Грейс от Ортли, Ню Джърси, сподели, че семейството й е напуснало острова в петък. Тя не желае да оставя дома си без надзор. „Ако къщата е понесла щети, трябва да ги приемем… Вярвам силно в Бог“.

  Източник: Vesti.bg

• Защо екзекутираха сп. „Родна реч“?

  Тази година бе закрито сп. „Родна реч”. Всичко стана тихомълком. И никоя медия не реагира.

  Върху петдесетгодишната история на списанието се надвеси сянката на забравата, по-тежка от Хеопсовата пирамида.

  В най-добрите си години това списание за ученическо творчество имаше сто хиляден тираж.

  Наистина, в последно време списанието едва мъждукаше, беше със смешно орязан щат и бе сбутано в две от стаичките на Дома на детската книга, но все пак излизаха по няколко книжки на година. Все пак списанието беше живо.

  То не изчезна дори през първото десетилетие на прехода, когато литературната ни периодика бе сметена в канавката, когато в книжарниците започнаха да продават чорапи и гащи, когато митингите лъжеха хората, че участват в правенето на историята, а учениците искаха да приличат на Иво Карамански. Дори и тогава.

  И царят, който отсече толкова смърчове и мури, и той не посмя да го отсече.

  Това се случи тази година. Тихомълком. Съвсем езотерично. По египетски.

  Това стори сегашният министър на образованието Сергей Игнатов. По призвание – египтолог.

  Само преди няколко години списание „Родна реч” отбеляза своя петдесетгодишен юбилей. Тогава беше припомнено, че в броевете на списанието, излизали през всичките тези петдесет години, е заключена част от историята на новата българска литература. Беше припомнено, че едно дело, продължило половин век, е достойно за уважение. Че това дело само по себе си вече е паметник на книжовността.

  Във връзка с тържеството за юбилея тогава, преди четири години, сайтът „Словеса” написа: „Единственото по рода си литературно списание за ученици “Родна реч” празнува своя 50-годишен юбилей. На страниците на “Родна реч” ученици от различни краища на България правят своите първи литературни и художествени опити!

  Списанието и днес продължава да бъде точен ориентир в съвременното литературно пространство за всеки млад човек, който не е безразличен към “случването” в изкуството. Като национално издание с традициите на една петдесетилетна история, то е емблематично свързано с имената на десетки от най-изявените български поети и писатели. В дългия списък от автори, направили първите си творчески стъпки в „Родна реч”, можем да срещнем имената на Петя Дубарова, Станислав Стратиев, Александър Шурбанов, Екатерина Йосифова, Виктор Пасков, Георги Господинов, Алек Попов, Силвия Чолева, Елин Рахнев, Мирела Иванова, Елена Алексиева, Бойко Ламбовски, Румен Леонидов и мн. др. Сътрудници на „Родна реч” са били мнозина съвременни журналисти (Бойко Василев, Никола Кицевски, Чавдар Чендов, Николай Бареков и др.), режисьори и актьори (Иван Налбантов, Илия Добрев, Руси Чанев, Стефан Вълдобрев), философи и културолози като Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Ивайло Дичев, както и политици (Надежда Михайлова). Сред най-емблематичните редактори на списанието са Тончо Жечев, Андрей Германов, Георги Джагаров, Ефрем Каранфилов и др.”

  Знаехте ли, че Виктор Пасков е започнал литературната си дейност като поет? Че философът Калин Янакиев също е писал стихове? Че бившият ни външен министър Надежда Михайлова (сега Неински ) е пристъпила прага на зрелостта като поетеса? Че авторитетният професор Ивайло Дичев е бил свръхмодерен разказвач?

  А сред емблематичните редактори на списанието в графата „и др.” са били още Младен Савов, Димитър Яръмов, Златомир Златанов, Ива Николова, Стефан Михалков, Георги Богданов, Георги Константинов?

  Бачо Младен Савов, който изкара дъха на журито на „Южна пролет” с дебютната си книга „Диви ябълки” през 1977 г., който след това работи дълги години като редактор в „Родна реч” и подаде ръка на мнозина и който след промените опита да припечелва като шофьор на такси, а накрая махна с ръка и се завърна в родното си монтанско село…

  Или Димитър Яръмов, разказвачът, превърнал родния си Елховски край в българската Йокнапатофа, също дългогодишен редактор в списанието, който след промените се опита да отглежда декоративни растения. А преди няколко години сам стихна като кипарис…

  И така нататък. И така нататък.

  Това са съдби, които списанието помнеше.

  Защо точно ГЕРБ обаче закриха списанието? Според мен, защото във върхушката на ГЕРБ нямат никакво отношение към писаното слово. Там те наблягат на устното слово. Но тъкмо тук беше мястото на министъра на образованието, който е университетски, книжовен човек – да обясни на колегите си, че се прави колосална грешка.

  Която изглежда като кощунство на фона на пълноводния финансов Нил, който тече към политическия елит.

  Толкова ли нямаха възможност от министерството да кандидатстват за някой проект, който да спаси списанието и освен да го запази като хартиено издание, да го превърне и в сайт? И не на последно място – да качи на електронен носител безценния му архив! Разбира се, че са имали такива възможности. Не една и две. Тогава?

  И друго – къде ли в момента се намира архивът? Дали поне е прибран на сигурно място? Или вече е върнат на Вторични суровини за по 10 стотинки за килограм?

  Както беше бастисан архивът на Съюза на българските писатели.

  Както се изпари и архивът на студентския литературен кръжок „Димчо Дебелянов” от Студентския дом.

  Редно е според мен министър Игнатов да се опита да поправи грешката си.

  Да си посипе главата с пепел и да поправи грешката си.

  Ако не иска да остане в историята на българската литература като екзекуторът на сп. „Родна реч”.

   

  Деян Енев,

  Actualno.com

• Уорлик в „Лукойл”: Или защо на вълка му е дебел вратът

  Ако сме изненадани от фанфарното посещение на посланик Уорлик в рафинерията „Лукойл” в петък и ласкавите оценки на посланика за дейността на тази корпорация, можем да направим две неща. Първо – да се опитаме да намерим достоверна информация за причините, довели до тези неочаквани хвалебствия. Е, няма да я намерим, поне не скоро. Второ, можем да се опитаме да мислим логично за тези причини и мотивите на посланическите хвалебствия към „Лукойл”. Макар и контролирана предимно от руски капитали, „Лукойл” е международна компания, в която акционери, изглежда са и не малко американски граждани и компании. Какво се случи напоследък?

  По силата на редица обстоятелства „златното десетилетие” на „Лукойл – България” и на нейния бос Валентин Златев приключи. По време на това десетилетие „Лукойл” се радваше на неоспорван монополен статут, монополно високи цени, директно влияние на шефа на компанията върху българската политика и – най-важно – радваше се на безпрецедентен медиен комфорт и гальовно отношение на обшественото мнение към себе си. За тази цел се плащаха щедри разноски по институции и медии, но тази щедрост бе обоснована предвид нищожните данъци, които Лукойл” плащаше на българската държава през това време в сравнение например с десетилетието на 90-те години, когато „Нефтохим” бе държавна рафинерия.

  Тази идилична картина се пропука под напора на няколко обстоятелства. Първо, Валентин Златев пое ролята на консултант на Атомстройекспорт в преговорите за извиване ръцете на българската държава да строи АЕЦ „Белене”. Това го извади на показ и го подложи на неласкави оценки в публичните коментари – нещо, на което неговата деликатна душевност не бе свикнала. Горе долу по същото време и кьоравите в България забелязаха, че цените на монополиста „Лукойл” бързо растат с ръста на международните петролни цени, но не падат тогава, когато петролът пада на международните пазари. Относително нискокачественото гориво на „Нефтохим” от преработен руски нефт струва също толкова, колкото и горивото в Европа, въпреки по-малките транспортни разходи, по-евтината работна ръка и т.н. Последната капка, преляла чашата, бе акцията на българското правителство да принуди „Лукойл” да се оборудва с измервателните уреди, задължителни за всеки данъчен склад – защото липсата на тези уреди гарантира системната мащабна злоупотреба с информацията за реалните потоци горива, напуснали „Нефтохим” на път към знайни и незнайни пазари…

  И все пак, защо Уорлик? Мисля, че схемата е простичка. Когато на Златев му запари под четирибуквието през последните седмици и месеци, започна сериозно да се обсъжда възможността ръководството на международната компания „Лукойл” да снеме доверието си от него. Защитата на руските му приятели едва ли щеше да се окаже достатъчна, за да отстрани тази заплаха. Разтичал се е тревожният Златев и си е осигурил подкрепа от … американски акционери. А те са пуснали лобистки контакти в Държавния департамент за спасяването на „нашето момче” в София. Най-високопоставеният представител на правителството на САЩ в България по всяка вероятност е получил задача да защити правата на американските акционери в „Лукойл”.

  Тази история с простичка логика ни носи важни поуки. Когато посланикът на САЩ говори, той защитава интересите на своята страна – подобно на всеки друг акредитиран дипломат. Много е добре, когато позициите на американската страна съвпадат с българския национален интерес, но това не е задължително да се случва винаги или дори често. На вълкът му е дебел вратът защото си върши работата сам. Най-неразумното нещо, което българските радетели за независима енергетика могат да направят след посещението на Уорлик в „Лукойл” е да посърнат и да се примирят, че дори и американският посланик ги е изоставил в борбата им с арогантния руски енергиен монопол. Така посърват червените другари, когато ги нахока руският посланик. Между нормалните хора приятелството си е приятелство, а бензинът е с пари. Моето уважение към Уорлик – да си гледа работата и да защитава американските акционери в „Лукойл”. Аз ще си гледам моята работа – като български гражданин ще изисквам и ще подкрепям усилията на българските институции и на българското обществено мнение да се сложи необходимия намордник на арогантния „Лукойл – България”. Уредите трябва да се монтират сега, а не след три години. Авантата и кражбите трябва да спрат сега, веднага – независимо какво мисли Уорлик по въпроса. България трябва да бъде държава, а не бантустан…

  Следващият път, когато посланик Уорлик загрижено заговори за енергийния монопол и диверсификацията на българската енергетика, ще му помахам закачливо от задните редове: „Ами „Лукойл”, г-н посланик?” Но той е дипломат и не е задължен да ми обръща внимание…

  Огнян Минчев,

  Mediapool

• ГМО и индустриализация – най-големите проблеми пред натуралната храна

  Позицията е на неправителствени организации от цяла Европа

  В последно време темата за това, какво всъщност консумираме като хранителни продукти, се превръща в горещ въпрос, който се разисква както от неправителствени организации, така и на държавно ниво. Позиция за това как обществото трябва да защитава т.нар. хранителен суверенитет беше изложена от Коалиция „България свободна от ГМО“ по време на пресконференция в БТА на 26.08.2011 г.

  По време на европейска среща на неправителствени и граждански организации за хранителен (продоволствен) суверенитет „Ниелени 2011“, която се проведе наскоро и с участието на български представители, бяха очертани основните проблеми пред хранителната и селскостопанската система на Стария континент и в света като цяло.

  Основен проблем се явяват генномодифицираните организми (ГМО). България има най-стриктното законодателство по отношение на ГМО в Европейския съюз. В Европа само Турция има по-стриктно законодателство, тъй като там се предвижда затвор за отглеждане на ГМО. Контролът по изпълнение на разпоредбите у нас обаче е нулев, казва Борис Сандов, член на Българска асоциация „Биопродукти“.

  Като пример за твърдението си той даде скорошен свой опит с Изпълнителната агенция по околна среда. Едва през тази пролет са излезли резултатите от взети проби от различни насаждения за наличие на ГМО у нас, но официално оповестяване на резултатите още няма, тъй като „не е открито нищо“, казват от агенцията според Сандов.

  Борис Сандов сподели, че лично той се притеснява дали в България няма площи с ГМО. В Унгария неправителствена организация е открила, че на площ от 5 хил. хектара с царевица е имало замърсяване с ГМО култура – у нас също може да се случи.

  Според Илия Цонев, производител и експерт по пчеларство, в законодателството на ЕС има доста вратички по отношение на ГМО. За пример той даде липсата на изискване да се информират гражданите, че селскостопанските животни се хранят с ГМО. Съответно нито един производител не отбелязва, че мляко, сирене, кашкавал и т.н. са произведени от животни, които са хранени с ГМО.

  Колко опасен за човека може да се окаже този факт обясни Марияна Христова, един от организаторите на дискусията за хранителния суверенитет. Тя цитира изследване в Канада, което е направено след приемането на закона за ГМО у нас. В изследването са взели участие 39 бременни жени – в плода на 37 от тях са открити следи от растителни токсини, характерни за ГМО. Това ясно показва, че плацентата не може да филтрира тези опасни вещества, казва Христова.

  Опасен аспект на ГМО е и стерилитетът, твърди Илия Цонев. Той обясни, че семената за ГМО реално се правят от някоя компания, а не са природни продукти и след това семената на културата, която израства от ГМО, не могат да се използват за разсад. При лабораторни опити в Швейцария е установено, че второто поколение от хранени с ГМО мишки става стерилно – каква е гаранцията, че това не може да се случи и при хората?

  Друг от основните проблеми, според неправителствени организации в цяла Европа, е окрупняването и индустриализирането на селското стопанство и търговията с храни, твърди Марияна Христова.

  В резултат на окрупняването на земи в цяла Европа, което от своя страна е в резултат на изграждането на дистрибуционна мрежа за доставка на селскостопански вериги, която се сведе до огромни вериги-посредници, се получава едно унифициране и изкривяване на типа на хранене и на храните като цяло. Селскостопанските производители в Европа губят интерес да развиват дейност и се отказват, защото срещат огромни трудности с пласмента на стоката си. Малкият и среден бизнес страда поради твърде слабата връзка между производители и потребители.

  Липсата на работа води и до друг проблем – миграцията на човешки кадри и на стоки. Цялата миграция създава големи проблеми в Европа, защото индустриалното производство овладява пазара. В политиката на ЕС развитието на това производство е заложено – това води до изчезване на уникални марки храни.

  Моделът на интензивното земеделие обаче вече достига до пределните си граници на производство, казва Илия Цонев. Производството и пласментът на селскостопански продукти от големи компании достигат до такива количества, че е трудно да се проследи произхода им, особено при все по-засилващия се глобализъм и премахването на границите пред търговията. За пример докъде са стигнали нещата, Илия Цонев даде САЩ – по официални данни на американското министерство на земеделието в САЩ се внасят 300 млн. тона храни годишно, но само върху 2% от този внос реално се оказва контрол.

  Пример за проблема миграция като човешки кадри е Румъния. Там например няма хора, които да работят на полето и да събират продукция, сподели още Христова, визирайки данни, предоставени по време на форума „Ниелени 2011“. В България типичен пример за проблем с миграцията на стоки е вносът на домати от Йордания, а нашите се изнасят за Европа. У нас има най-много супермаркети, представители на чужди компании, които се явяват посредник във веригата производител – клиент. Голямата надценка, която тези търговски вериги слагат, води до изтичане на капитали в чужбина, защото собствениците на най-известните търговски вериги у нас са чужди компании.

  В света се произвеждат 20% повече калории от необходимите за изхранване на населението на Земята, но 1 млрд. души гладуват. Приблизително 1 млрд. пък страдат от затлъстяване – налице е лошо разпределение по хранителната система. Затова и на 16 октомври, по време на конференция на ООН в Рим, ще се обсъди възможността да бъде създаден специфичен панел към ООН, който да отговаря за хранителния (продоволствения) суверенитет – така, както беше създаден Панел по климатичните промени.

  Източник: Inews.bg

• ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН С 3 МИЛИАРДА?

  Разчитане на личния геном – новата страст на милиардерите!
  Срещу $ 70 000 получават на флашка записан своя декодиран личен геном

  Разчитането на личния геном е новият хит сред милиардерите, пише британският в. „Таймс“. Само за 70 хил. долара (42 хил. британски лири) човек получава лъскава сребърна кутия, с флашка в нея, поставена върху кадифена основа.

  Важно е съдържанието на флашката. На него е записан декодираният личен геном на платилия клиент. 70 хил. долара е доста малка сума в сравнение с 3-те милиарда долара, които бяха похарчени за разчитането за първи път на човешкия геном.

  Проектът беше завършен през 2003 г. след 13-годишни усилия. Разчитането на личните геноми днес се извършва доста по-бързо – между 6 и 8 седмици – и стотина милиардери вече са се сдобили с флашка, съдържаща информацията за техния личен геном.

  Списъкът на чакащите набъбва постоянно. Две американски фирми предлагат услугата – „Кном“ (Knome) и „Илумина“ (Illumina).

  Според изпълнителния директор на „Кном“ Хорхе Конде до 2015 г. услугата „разчитане на личния геном“ ще поевтинее доста, ще струва само хиляда долара и ще бъде извършвана само за няколко дни.

  До 2007 г. на планетата е имало само три разчетени лични човешки генома, припомня Конде. Той разказва, че е посетил домовете на някои от клиентите.

  Едни държат флашката с генома си в сребърното сандъче на видно място. Други са прехвърлили информацията в компютрите си. Трети са затворили сандъчето в сейфовете си заедно с бижутата.

  Някои учени са скептично настроени към услугата „предоставяне на разчетен личен геном“. Те смятат, че подобни услуги трябва да се извършват, едва когато изследователските методи са по-напреднали и има по-богата база данни от разчетени геноми.

  Директорът на „Кном“ също признава, че сега предоставя на клиентите си само карта на техните многобройни, разнообразни, уникални ДНК вариации, които могат да покажат каква е вероятността даден човек да се разболее от дадена болест.

  Според Хорхе Конде обаче в бъдеще фирмата ще открие в интернет браузър, чрез който клиентите й с разчетен геном ще могат да търсят информация на нови открития за връзки между определени гени и дадени болести и да свалят тази информация на флашката с разчетения си геном.

  Засега е известно, че първият човек, който се е възползвал от услугите на „Кном“, е Дан Стоическу, румънски милиардер, който живее в Швейцария. Той вярвал, че животът на хората може да бъде удължен до безкрай посредством нанотехнологиите и изкуствения интелект.

  По времето, когато поискал да му бъде разчетен генома, услугата струвала 350 хил. долара. Тогава Стоическу заявил, че предпочита да се възползва от нея, вместо да похарчи тези пари за някое „Бентли“.

  ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН С 3 МИЛИАРДА БАЗИ?

  Българският генеалогичен център в Чикаго, филиал на Българска генеалогична федерация в България, следи проектите, целящи ДНК секвенция т. е. секвениране (генетична последователност) на целия човешки геном. Нормално е скоро в подобен проект да бъде включен и представител на българската нация. Това ще бъде Първия българин, преминал през „работилницата” на Синтезаторът. Постижение е от изключителна важност за българската нация и е съизмеримо с мисията на Георги Иванов, първият българин летял в космоса, героизма на Христо Проданов, първият българин, покорил връх Еверест и т. н.

  Кой ли ще бъде първия българин – Христо Стоичков, Президента или Министър Председателя?

  Ще припомним, че човешкият геном се състои от 3 милиарда и 300 милиона бази.
  На 2 ноември 2011 година се открива Петнадесетия пореден Фестивал „Български дни в Чикаго” и Сесия на Българо-Американска Асоциация, на която ще бъдат коментирани проблемите на Българските ДНК проекти. За дискусия по темата молим пишете на [email protected] .
  За повече подробности молим следете ежедневно www.EuroChicago.com .

  Български генеалогичен център в Чикаго
  22 август 2011

  DN-PB3m

• Созопол става столица на изкуствата 2011

  От днес 27.08 започва традиционната Аполония.

  От днес Созопол става столица на изкуствата. Тази вечер в градчето започва 27-мото издание на традиционната „Аполония“. До 5 септември в програмата на културните празници ще бъдат представени театрални постановки, изложби, книги и филми. Всичко това ще е съпроводено с много музика, която традиционно всяко лято събира на сцените на „Аполония“ български и чужди изпълнители.

  Концерти ще изнесат Биг бенд на БНР, Камелия Тодорова, Васил Петров, АХАТ, Мария Илиева и Поли Генова.
  Ще бъдат представени последните книги на Даниел Вълчев, Георги Господинов, Калин Терзийски, Златко Енев, Людмила Филипова, Марин Бодаков, Иван Теофилов и други.

  На „Аполония“ ще бъде връчена и наградата Аполон Токсофорос. Статуетката се присъжда за изключителен принос в развитието на българската култура и представянето й зад граница. /Торнадо/

• Столипиново се настани в Германия

  Те крадат, рушат, проституират и „забравят“ да се мият – Дортмунд е вдигнал ръце от стотиците живеещи в града български роми. Градските власти се видяха принудени да прибягнат до драстични мерки.

  В Дортмунд проститутките вече са нежелани. От месец май в целия град уличната проституция е забранена. На Ravensberger Straße, центъра на уличната проституция, се мъдри надпис на немски, български, турски и румънски, който гласи: „Уличната проституция БЛОКИРАНА“.

  Дано се махнат…

  Тази мярка станала необходима, обяснява общинската съветничка Мария Хетмайер. Районът се превърнал в сборище за ромки от България. Над 700 от тях се регистрирали като проститутки. Тъй като „работното облекло“ на жените не оставя място за съмнение с какво точно се занимават, то и децата от основните училища се сблъсквали всекидневно с платената любов. Една от обосновките за забраната е да се защити младежта.

  Дортмундчани се надяват, че жените изцяло ще изчезнат от града, а заедно с тях и мъжете, които според мнозина са причина за нарастването на престъпността в града. И най-вече, че няма да идват повече. Ръководителят на общинската служба по реда и сигурността Инго Молденхауер се изразява недвусмислено: „Би трябвало оттук до България да стигне сигнал, че при нас вече не могат да се печелят пари от улична проституция“.

  Не е само проституцията

  От присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. в Дортмунд са пристигнали близо 3 000 български и румънски граждани. И това е само официалната цифра. Смята се, че истинската е много по-голяма. Почти всички са роми – подробност, която не се отчита от официалната статистика, но играе особено важна роля.

  В Дортмунд почти всеки има какво да разкаже за ромите. Например историята за „проблемните сгради“: в изоставени постройки внезапно заживявали новопристигналите, електроенергия се крадяла от съседни сгради, отпадъците се изхвърляли през прозорците, стълбищата смърдяли на урина. Преди общинската служба по реда и сигурността да опразни зданията, обитателите набързо успяли да изтръгнат от стените всички кабели и водопроводни тръби.

  Или пък историята за над 50 роми, които окупирали приюта на църквата, опразнили склада с дрехи, дарени за крайно нуждаещи се и започнали да продават плячката си на един паркинг. Социалната служба била принудена да си ангажира частна охрана. Или историите за ромските дечица, които учителите в началното училище трябва да учат не само не немско четмо и писмо, а и как да се мият редовно. Всичко това няма нищо общо с уличната проституция. Или поне не пряко.

  За някои успех, за други не

  За общинските власти разширяването на забраната за улична проституция върху цялата градска територия е въпреки всичко успешна. Не само че проституцията вече не е повсеместна, а и полицията е регистрирала напоследък по-малко престъпления. И за пръв път от приемането на България в ЕС насам през последните два месеца броят на имигрантите от България не е нарастнал.

  „Със забраната на уличната проституция бяха наказани единствените българки, които легално печелеха тук пари“, притоворечи на общината социалната работничка Елке Репьолер. С разширяването на забраната сега се повишавал натискът най-вече върху българките, които продължавали да разчитат на доходи от проституция. Сега голяма част от тях очаквали клиентела в нелегални бардаци и зависели от сводници.

  От Столипиново до Дортмунд

  Почти всички българи в Дортмунд са турскоговорящи роми. Благодарение на голямата турска общност в града, те са в състояние да общуват. Голяма част от тях са от Пловдив, чийто квартал Столипиново с неговите над 45 хиляди жители е едно от най-големите ромски гета на Балканите.

  Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Пращат дъщерите си да им изкарват хляба

  Делегация от Дортмунд посети Столипиново и информира за панелни блокове без ток и течаща вода, където всички свободни площи са обсипани с отпадъци. В семействата цари крайна мизерия, разказва социалната работничка Репьолер. „Те пращат някоя от дъщерите си в Дортмунд, за да печели там пари за цялото семейство – това е единственият им изход от мизерията.“

  Златният Дортмунд

  В Столипиново град Дортмунд е символ на богатството, разказва началникът на общинската служба по реда и сигурността Молденхауер. Там има малка „Дортмундска махала“, в която живеят хора, чиито роднини са в Германия. В сравнение с цялата безутешност на гетото, махалата демонстрира известно скромно благосъстояние. Пряка автобусна линия допълва превръщането на далечен Дортмунд в привлекателна точка.

  Всеобщото мнение е, че условията за живот в България трябва да се подобрят, за да се спре миграционният поток към Германия. „Това обаче е европейски проблем“, казва Инго Молденхауер: „Ние можем да го решим само за Дортмунд.“

  AГ, ДВ, В. Шопов, Б. Рачева,

  Дойче Веле

• Обедняваме бавно, прогресивно дори

  Българите поемат твърд курс към оцеляване в беднотията и не просто свиват колана, а вече вадят скритите резерви, обобщава в. „Труд“.

  Според най-новите данни на статистиката средната работна заплата от януари 2010-а до юни 2011-а е нараснала с 12,9%, т. е. с около 80 лв. Инфлацията обаче я е подяла с 5,7% и издръжката на живота е скочила с 6,8%. За да живее нормално, на човек от домакинство сега му трябват 528,14 лв. месечно при 489 лв. в началото на миналата година. Но средномесечният общ доход на човек (289 лв. сега) е едва 54,8% от необходимите средства за живот.

  „Сиромах човек – жив дявол“, твърди стара поговорка, но сега и дяволиите не помагат особено. За да посрещнат разходите си, да покрият борчове към банки, топлофикация, данъчни, хората започнаха да продават и земеделски земи, останали им в наследство от дядовци и бащи. Пестят от нови дрехи, лишават се от някои удобства, не купуват мебели и домакинска техника, а… кътат парите в банките за черни дни.

  Видят ли голям зор, ипотекират имот, вадят скритите златни бижута и залагат или по-често продават сватбени халки и огърлици. От това се вземат добри пари веднага, нищо че в бъдеще сделката може да се окаже „кон за кокошка“.

  Инфлацията расте, пряко ощетява покупателната способност на всички българи и свива все повече потреблението. Изчислена през калкулаторана националната статистика, тя е 5,7% за година и половина (от януари м.г. до юли т.г.).За първото тримесечие на тази година доходите на домакинствата са намалели с 2,1% спрямо същия период на миналата, показват данните на статистиката. А за полугодието издръжката на живота е нараснала с 6,8%, съобщиха от Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ) на КНСБ. Средномесечният общ доход на човек (289 лв.) е едва 54,8% от необходимите средства за издръжка на живота. Средната работна заплата от януари м.г. поддържа сравнителна стабилност и в числа е нараснала (виж таблицата в галерията), но приходите извън заплатата са паднали с повече от 60%.

  България е на трето място по бедност в Европейския съюз. Доходите на 21% от населението у нас са под екзистенциалния минимум, показва външно изследване. Според ИССИ обаче 28% от домакинствата у нас са под границата на бедност (198,48 лв. сега), изчислена според потребителска кошница от 77 жизненоважни стоки и услуги. Тези, които преживяват с доход на човек до 240 лв., са 42,4%, а „богатите“ – с доход над издръжката на живота (528,14 лв. за юни) са само 8,1%.

  Източник: News.bg

• Чикаго. Сентябрь 2011 года. Фестиваль Людвига ван Бетховена

  1 марта 2009 года в Чикаго состоялась мировая премьера трех Фортепианных трио Людвига ван Бетховена. Первыми исполнителями неизвестных шедевров композитора стали чикагские музыканты Джордж Лепоу, фортепиано; Ли Санг Ми, скрипка; Венди Уорнер, виолончель. Тот памятный концерт провела компания “International Beethoven Project” (далее – IBP). Вслед за ним последовали выступления музыкантов в Нью-Йорке и других городах, а также выпуск диска на студии “Cedille Records”. По данным Classical Billboard Charts в первую неделю продаж этот диск занимал двадцать четвертое место.

  IBP продолжает знакомить слушателей с творчеством великого немецкого композитора. По инициативе компании с 14 по 18 сентября в Чикаго в помещении Chicago Urban Art Society состоится фестиваль Людвига ван Бетховена. Амбициозность замысла читается в самом названии, где отсутствует слово “музыка”. Устроители фестиваля задумали нечто большее, чем просто исполнение произведений композитора. Целью фестиваля является погружение в мир Бетховена и его эпоху. Зрители увидят фильмы, выставку портретов Бетховена, художественные инсталляции, примут участие в поэтических чтениях, лекциях, дискуссии о месте композитора в истории мировой музыки. В фестивале примут участие режиссеры и актеры, ученые и писатели. В исполнении семидесяти музыкантов мы услышим произведения современных композиторов, включая двадцать новых произведений для фортепиано. Музыка от барокко до рока, симфоническая, камерная, инструментальная и, конечно, музыка Бетховена – таковы лишь краткие анонсы предстоящих событий. На протяжении пяти вечеров с четырех часов вечера до двух часов ночи над Чикагским артистическим обществом (Chicago Urban Art Society) будет витать дух безумного гения.

  Вот что говорит о задачах фестиваля президент IBP пианист Джордж Лепоу: “Бетховен был мятежником, нарушившим все правила социальных соглашений и изменившим навсегда мир искусства и права творца. Бетховен был первым модернистом нашего времени. Следуя его бунтарскому духу, мы бросаем вызов всем классическим правилам программирования фестивалей, экспериментируем с жанрами и формами и призываем зрителей и слушателей быть открытыми к новым веяниям Искусства и Музыки. В этом нас вдохновляет бесстрашный гений Бетховена!”

  Центральным событием фестиваля станет участие в нем второго дирижера Нью-Йоркского филармонического оркестра, нашего соотечественника Даниэля Бойко.

  Чикагские любители музыки хорошо знают маэстро Бойко. Он возглавлял оркестры большого Чикаго, работал исполнительным ассистентом у тогдашнего музыкального руководителя Чикагского симфонического оркестра Даниэля Баренбойма, четыре года руководил Симфоническим оркестром Скоки. Это время было самым интересным и насыщенным в жизни коллектива. Даниэль Бойко показал себя инициативным музыкантом, одержимым новыми идеями, планами, замыслами… Для каждого концерта дирижер придумывал какую-то “изюминку”. Чудесная, но редко исполняемая музыка по-новому преподносилась оркестром и по-новому, свежо воспринималась аудиторией. Я вспоминаю замечательные семейные концерты Бойко и его оркестра, когда в антракте маленькие зрители знакомились с инструментами, брали их в руки, пробовали извлекать звуки. Я вспоминаю совместные музыкально-художественные вечера, на которых (прямо как на “Декабрьских вечерах” в Москве) музыка соседствовала с живописью и скульптурой. По инициативе Бойко оркестр изменил время начала воскресных концертов – они стали начинаться в четыре часа дня, и на концерты действительно стали приходить семьями. Новые веяния, которые музыкант привнес в жизнь оркестра, оживили музыкальную жизнь большого Чикаго.

  Летом 2006 года Бойко получил новое назначение в Нью-Йорке. Он стал менеджером по работе с артистами при Нью-Йоркской филармонии. А с 1 июля 2009 года Даниэль Бойко служит вторым дирижером Нью-Йоркского филармонического оркестра. Как сказал маэстро перед отъездом из Чикаго: “Каждый концерт, каждая работа – еще одна ступенька вверх”.

  После пятилетнего перерыва Даниэль Бойко возвращается в Чикаго. Он дирижирует Beethoven Festival Orchestra 16 сентября в 7.30 pm. Два других дирижера – музыкальный руководитель IBP Роберт Макконелл и музыкальный руководитель Чикагского детского хора Джозефин Ли.

  17 сентября в 1.30 pm маэстро Бойко проводит мастер-класс.

  В фестивале примет участие лауреат Первой премии XIII Международного конкурса имени П.Чайковского (2007 год), японская скрипачка Маюко Камио. В исполнении Камио и пианиста Джорджа Лепоу прозвучат Сонаты Л.ван Бетховена и И.Брамса для скрипки и фортепиано (15 сентября, 8.00 pm).

  В числе участников фестиваля – музыканты Чикагского симфонического оркестра, члены квартетов “Avalon” и “Spektral”, чикагские музыканты Уинстон Чой, Марта Азнавурян, Джордж Лепоу, Орелиен Педерзоли, Минг Хуан Ху, Санг Ми Ли, Дэвид Мосс.

  Два новых музыкальных проекта фестиваля курирует чикагский композитор Миша Зупко. Первый проект – “Бетховен сегодня”. Это – концерт современных музыкальных коллективов, среди которых Fulcrum Point New Music Project, Ensemble Dal Niente, Anaphora, Duo Diorama, College of DuPage Chamber Singers и Quintet Attacca. Второй проект композитора – “Багатели”. Это – двадцать новых “безделиц” (именно так с французского языка переводится слово bagatelle), написанных современными композиторами на темы бетховенской “Оды к радости”. Среди авторов багателей – Марта Пташинска, Джордж Флинн, Картер Пенн, Кристи Кастер.

  Под патронажем артистического директора IBP Катинки Табакару в рамках фестиваля пройдет выставка современного искусства.

  Многие концерты фестиваля будут транслироваться в прямом эфире на волне классической музыки 98.7 WFMT.

  31 августа, 7 и 14 сентября на волне “Ланчтайм радио” (1430 и 1590 AM) слушайте специальную программу “Неизвестный Бетховен”, посвященную жизни и творчеству великого немецкого композитора.

  Nota bene! Фестиваль Бетховена пройдет с 14 по 18 сентября в помещении Chicago Urban Art Society по адресу: 2229 South Halsted Street, Chicago, IL 60608. Билеты на концерты фестиваля можно приобрести на сайте www.internationalbeethovenproject.com. Там же вы найдете полную информацию о фестивале. Справки по телефону 312-772-5821 или по электронной почте ibp@internationalbeethovenproject.com.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. ЛОГО фестиваля

  Фото 2. Джордж Лепоу

  Фото 3. Даниэль Бойко

  Фото 4. Маюко Камио

• Лазар Мойсов, избил стотици българи от Македония, почина на 91 години

  На 25 август в 2010 Белград почина Лазар Мойсов, един от най-големите престъпници, участвали лично в избиването на стотици българи в Република Македония след Втората световна война.

  След войната той лично организира съдебната разправа с хиляди членове и симпатизанти на ВМРО. След като заема поста главен прокурор, едва на 27 години той организира избиването на стотици българи в Скопие, Куманово, Щип и Велес. Като заслуга за преследването на българите в Македония диктаторът Йосип Броз Тито го издига до най-висшите постове в бивша Югославия.
  Лазар Мойсов заема поста на посланик в Узбекистан, в ООН, където става и председател на Генералната асамблея, а по-късно е и външен министър. Политическата си кариера приключва като президент на СФРЮ. А самият Лазар Мойсов произлиза от видно българско семейство. Неговите родители са екзархийски учители от град Неготино, южна Македония. /Източник: БГНЕС /

  Интересен факт е, че в българския раздел на Wikipedia няма и дума за престъпленията му срещу българския народ:
  От Уикипедия, свободната енциклопедия:
  Лазар Мойсов – на македонска литературна норма: Лазар Мојсов; на сръбски: Lazar Mojsov е югославски журналист, политик и дипломат.
  Биография
  Роден е на 19 декември 1920 година в Неготино, тогава в Кралство СХС (Кралството на сърбите, хърватите и словенците). Получава докторска титла в правния факултет на Белградския университет. По време на Втората световна война е югославски партизанин, а след това се издига в редиците на ЮКП. Между 1948-1951 година е министър на правосъдието на Социалистическа Република Македония. През следващите две десетилетия е депутат в парламента и редактор на вестник.
  Междувременно започва дипломатическа кариера. Първо е посланик на Югославия в СССР и Монголия между 1958-1951 година, след това е посланик в Австралия от 1967 до 1969 година. До 1974 година е посланик в Организацията на обединените нации, Гаяна и Ямайка. Между 1974 и 1982 година е външен министър на Югославия и между 1977-1978 година е президент на генералното събрание на Организацията на обединените нации. От 1980 до 1981 година е председател на ЦК на КП на Югославия, а между 1982-1984 е отново външен министър на Югославия. След 1984 година е член на колективното председателство на Югославия, а между 1987-1988 година е и негов председател и фактически държавен глава на Югославия. През цялото това време е лектор и автор на трудове отнотно международните отношения.
  Лазар Мойсов умира на 25 август 2011 в Белград, където е погребан в Алеята на заслужените граждани на Новите гробища в града. /Wikipedia/

  Мойсов е един от главните виновници за осъждането и съответно за гибелта на Методи Андонов-Ченто (Методија Андонов Ченто) – първия председател на Народното събрание на НР Македония, който в Скопие уж уважават, но и в техния раздел на свободната интернет-енциклопедия това не е дописано.
  На снимката паметника Методи Андонов – Ченто в Скопје.
  .

• УРАГАНЪТ АЙРИН ВРЪХЛИТА САЩ

  Ураганът Айрин заплашва да връхлети шест щата по източното крайбрежие на САЩ. От Северна Каролина до Ню Йорк бе обявена тревога заради урагана.

  В момента Айрин е от трета категория със сила на вятъра от 185 километра в час. Според прогнозите ураганът, който се движи на северозапад към САЩ и мина през Бахамите, може да достигне сушата още в събота сутринта. Очаква се да връхлети първо Северна Каролина.

  Извънредно положение е обявено в щатите Северна Каролина, Мериленд, Вирджиния, Делауеър, Ню Джърси и Ню Йорк.

  Задължителни евакуации бяха обявени в части на щатите Делауеър, Мериленд, Ню Джърси и Северна Каролина, предаде Би Би Си. Хората се запасяват с храна и вода, укрепват домовете си, подсигуряват покриви, превозни средства и лодки.

  Заради приближаването на урагана движението на влаковете във Вашингтон вече е спряно. Работници трескаво укрепват електропроводите и поставят бариери около Националната катедрала.

  Командването на ВМС на САЩ обяви, че на корабите от Втори боен флот, базиран в Хемптън Роудс, Вирджиния, са получили заповеди да излязат в морето като предохранителна мярка срещу задаващата се стихия. Морски офицери обясниха, че големите плавателни съдове устояват на големи бури по-добре в открито море, отколкото в пристанища.

  Губернаторът на щата Ню Йорк Андрю Куомо обяви извънредно положение. Тази формална стъпка ще позволи на щатските власти по-ефикасно и оперативно да оказват помощ на населените места в подготовката им да посрещнат ударите на стихията, в евакуацията на жителите и ликвидирането на последиците от бедствието, отбеляза той.

  В събота в Ню Йорк ще бъде спряно движението на обществения транспорт. Очаква се там Айрин да връхлети в неделя.

  Кметът на мегаполиса Майкъл Блумбърг призова хората, които живеят в ниско разположените райони, да започнат да се евакуират, за да не бъдат блокирани. Препоръчвам на всички в Ню Йорк да излязат през уикенда извън града, каза той.

  „Най-опасното нещо в този град и заради което ще имаме вероятно най-много трагедии, е, когато хората ходят да плуват. Не ходете да плувате, ако няма спасител, ако плажът е затворен. Знам, че някои хора обичат да ходят заради бурните вълни. Вълнуващо е, но е опасно. Няма вълнение, заради което си заслужава да умрете“, призова градоначалникът.

  Социалните служби в града осигуряват на бездомните хора достъп до приюти. По улиците властите премахват потенциални дървета, които може да паднат по време на урагана. Чистят се уличните шахти, край ниските квартали са изпратени полицейски катери, подготвени са и аварийни електрогенератори.

  Стихията уби един човек в Пуерто Рико и двама в Доминиканската република, където имаше и изчезнали хора. /Blitz.bg/

  Read more

  Hurricane Irene slams into North Carolina coast

• Раскольническая Македонская православная церковь готовится к беатификации Александра Македонского

  23 августа. ПРАВМИР. Македонская православная церковь, находящаяся в расколе с мировым православием, после установки памятника Александру Македонскому готовится к его беатификации. Предстоятель самопровозглашенной неканонической церкви архиепископ Стефан дал благословение на написание иконы Александра Македонского. Данная икона будет написана на куполе церкви святого Николая в городе Штип. Что касается жития императора Александра, то его на настоящий момент Македонская церковь не предоставила.

  Интересен тот факт, что данное действие архиепископа Стефана рассматривается как националистический вызов, который всегда был свойственен представителям Македонской церкви. Например, в 2008 году архиепископ Македонской церкви в Ватикане, на мероприятии, посвященному Св. Кириллу Римскому, произнес провокационную националистическую речь, где он обвинял греков в том, что они не дают самовыражаться македонскому народу.

  Что касается представителей Элладской Церкви, то они озабочены националистической политикой Македонской церкви. Буквально на днях представители македонской диаспоры призвали отлучить митрополита Анфима Салоникийского за его резкие высказывания относительно строящейся радиостанции, а теперь данная организация бросает новый вызов канонической Церкви.

  Справка:

  Македонская православная церковь — канонически непризнанная церковь православного обряда, действующая на территории Республики Македонии.

  «Македонская Православная Церковь» была незаконно образована в 1967 г. с помощью македонских государственных властей. В 2007 г. Синод Сербской Церкви отлучил всех верующих так называемой Македонской Православной Церкви.

  К «Македонской Православной Церкви» принадлежит 2/3 верующих Республики Македонии (примерно 1,2 миллиона человек). Кроме того, она имеет общины в США и Австралии. Количество епархий — 10 (из них 7 действует на территории Республики Македония и 3 – за её границами). Количество храмов и монастырей на территории самой Македонии – около 1200 (из них монастырей — 12, в которых проживает около 100 насельников). С 2005 года предстоятелем «Македонской Православной Церкви» является архиепископ Стефан Охридский. Он возглавляет «Священный Синод Македонской Православной Церкви», который состоит из 9 митрополитов и одного архиепископа. Территория «Македонской Православной Церкви» охватывает территорию Республики Македонии и македонцев диаспоры. Всего же под управлением «Македонской Православной Церкви» находятся 2000 церквей и монастырей.

  Източник: Pravmir.ru

  ПОА: МПЦ се подготвува да го прогласи Александар Велики за светец

  Македонската православна црква сака Александар Велики да го прогласи за светец, тврдат од непризнаената Православна Охридска Архиепископија (ПОА) на расчинетиот владика Јован, во писмото кое го испратија до медиумите.

  Тие се повикуваат на интернет изданието на рускиот православен весник „Православие и мир“ кој пред два дена ја објавил токму оваа информација.

  „Православните Христијани ширум светот се згрозени пред отсуството на здрава човечка логика при намерата на расколничката МПЦ да го канонизира за светител Александар Велики. Ќе остане чуденка што би рекле овие агенции кога би го знаеле тоа што го гледаме во нашата татковина – како некои попови со благослов на расколничките епископи на сред плоштади прават помен за Александар Велики“, се вели во писмото, потпишано од јеромонах Иринеj од ПОА.

  ПОА вели дека МПЦ „по дома глуми улога на црква, но во православниот свет, за голема жал на сите на кои расколот не им е мил, расколничката македонска црква е само организација оформена од комунистичките власти во некогашната Југославија за служба на политички и националистички цели“.

  Тие до медиумите испратија и линк од веб страната на „Православие и мир“, на која „се открива неверојатната намера на МПЦ“.

  Източник: Plusinfo.mk

• БУРГАС: ПОЕЗИЯ НА ЕКСТАЗА*

  Автор: Д-р Георги Чалдъков
  С д-р Франческо Аджелуци работихме заедно в Института по невробилогия в Рим. Франческо изследваше как слушането на музика и четенето на поезия влияят на мозъчната физиология. Наред с науката, той, като Овидий, пишеше своите Amores – от Франческо научих латинската дума за поет: vate. Той ми обясни, че “вате” означава “предсказател, изпълнен с вдъхновение, предизвикващо екстаз”, а поезията е una storia d’amore eterna (една вечна история на любовта). От Франческо знам още, че Овидий, заради бохемския живот и любовните си стихове, е бил прогонен от Рим и заточен в Томис, днешния румънски град Констанца. От “История на Бургас” научих, че това е било по времето на тракийския цар Котис, който “със сигурност е един от първите поети в района на Бургаския залив”. Към него Овидий се обръщал с: “Двамата с тебе пренасяме жертви на един и същ олтар.” А Добрина Топалова – автор на “Явлението Петя Дубарова” – ми каза, че “на света винаги му е нужен Поетът, за да му прилее Дух.”
  В “Поезия на екстаза” професор Светлозар Игов е написал: „Не знам много ли са българските градове, които могат да се похвалят, че са обезсмъртени в толкова хубави стихове. А и не знам дали е правилно да нарека Бургас родното място на поета Христо Фотев, а не Христо Фотев – родината на поетичния Бургас. Поне за мен Бургас винаги е присъствал такъв, какъвто го е създал в поезията си Христо Фотев. Защото не градовете създават поетите, а поетите – градовете”.
  И така Бургас е градът на Христо Фотев и градът, създаден от Христо Фотев.
  Както Таити е островът на и островът, създаден от Пол Гоген. Според едно предание, когато разбрали за смъртта му (8 май 1903 г.), таитяните извикали “Гоген е мъртъв. Няма рай.”
  И Хорхе Луис Борхес – в разказа си “Тльон, Укбар, Orbis Tertius” – има подобен мотив: „Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, когато хората забравят за тях. Класически пример за това е един праг, който съществувал дотогава, докато на него стоял някакъв старец, и който изчезнал след смъртта му.” Подобен пример за това е: Духът на един град, който съществувал докато в него живял един Поет, и който изчезнал след смъртта му.
  Или трябва още да анализираме мислите на Мигел де Унамуно (душата на града създава индивида) и на Хорхе Луис Борхес, Светлозар Игов, може и Жан-Пол Сартър (душата на индивида създава града).

  _________________________________________________________________________
  * От “Бургас. Сантиментални истории”, подготвени за печат.

• Правителството иска актуализация на бюджета

  Правителството обмисля да направи актуализация на бюджета наесен. Това става ясно от стенограмата от последното правителствено заседание, проведено на 24 август, публикувана на сайта на Министерски съвет.

  До актуализация на основната фискална рамка може да се стигне заради сумата от 25 млн. лв., които държавата дължи на строителя на “Водното огледало” в Кърджали. С проекта се занимават съда и прокуратурата.

  “Строителната фирма дефакто няма нищо общо с действията на администрацията и съответно ако са направени такива нарушения. Това е една строителна фирма, на която предишните са възложили определен вид работа и която от две години преговаря с правителството, за да получи възнаграждението си”, съобщава на колегите си регионалният министър Росен Плевнелиев.

  Ето как темата се обсъжда на заседанието:
  БОЙКО БОРИСОВ: Добре, по тази тема понеже ме занима няколко пъти, моето мнение е, че е хубаво тази тема да я вкараме за актуализация на бюджета по тази тема в Парламента. 25 милиона лева са много пари. Там в Парламента и да гласува Парламентът тази сума и тогава вече да мислим ще я взимаме ли тази сума от култура, от спорта, от МВР, от регионално, откъде ще я взимаме, за да се знае.
  ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ние за 10 милиона правим национален музей, а да им дадем 25 милиона лева за да копаят водно огледало.
  СИМЕОН ДЯНКОВ: Мисля, че това е добра идея, наистина трябва да се мине през актуализация. Иначе няма откъде да ги извадим.
  БОЙКО БОРИСОВ: Защото, помните, че магистрала „Люлин” като я вкарахме в Парламента, там нямаше никакъв дебат. А после в интервютата започнаха да говорят, че ние сме я оскъпили. Затова и Водното огледало – актуализация на бюджета.

  Премиерът не пропуска да разкритикува предишните управляващи. “Защо не са си платили парите от излишъците, които са имали? С какви очи Корнелия Нинова ме пита за кой бизнес не сме разплатили ние парите?”, гневи се Борисов. И предлага на Плевнелиев: “На Михалевски защо не му се обадиш и не му кажеш „Колега, защо като сте го направили от 8 на 80 милиона и имахте 3 милиарда излишъци, барем не си го платихте?”.

  “Според мен управляващите се крият зад плащането към фирмите. Други са причините за актуализацията на бюджета. Те просто не си събират планираните приходи. Популизъм е, че сега са открили, че дължат нещо на някаква фирма или има допълнителни разходи. Не е в това проблемът”, коментира Корнелия Нинова от “Коалиция за България”. От отчета за първите шест месеца на годината ясно се вижда, че бюджетът не се изпълнява.

  “Ще видите, че като внесат актуализацията, в нея няма да бъде само разхода за тази фирма. Вероятно ще намалят приходната част”, прогнозира тя.

  Фактът, че за поредна година се стига до актуализация на бюджета, което означава “неграмотно планиране от страна на Дянков” и “лоша финансова политика”. “Този човек няма ли да се научи да прави бюджети до края на мандата? Трета година не може да установи какви договори има държавата! Ами още по-лошо говори това и за него, и аз екипа му. Тези договори не са някаква току-що възникнала информация. Постоянните актуализации показват финансова нестабилност”, възмути се Нинова.

  Според нея е абсурдна ситуацията, в която парламентът ще изпадне през септември-октомври – да гледа бюджет за 2012-та, каквато е процедурата, и в същото време ще актуализираме бюджета за т.г. Паралелно с това ще тече предизборна кампания.

  Това ще е първата актуализация за тази година. През 2010-та обаче се стигна до поправки в бюджета.

  Източник:  Vsekiden.com

• Българо-Американската Асоциация, Никола Чаракчиев и БГ вестниците в Чикаго

  

  Автор: Климент Величков

  БАА отново свърши много полезно дело. И знаете ли какво е то? То е точно това, което ние, правачите на вестици в Чикаго, които сме се прочули с нашите наистина сериозни достижения в издателската дейност, е трябвало поне десет пъти досега да направим, но не сме. Или поне „Старт“ не го е направил. Ако другите са го направили – извинения и голямо чудене от наша страна!

  Става дума за това, че проф. Никола Чаракчиев, който е заместник-председатал и секретар на Асоциацията, просто напълни десетина кашона със сортирани по месеци и години наши бодри печатни издания (нали се досещатe, че той ги е събирал и сортирал?), качи ги на самолета (нали пак се сещате, че само той си знае какво е платил, какво е уредил за стотиците килограми свърхбагаж), прекара ги до София тия кашони и там ги тръсна на Галя Делиманова – шеф на отдел „Комплектуване“ в Националната ни библиотека „Свети Свети Кирил и Методий“. Галя ги пореди в „хранилището“ и сега България си има вече запазена история на своята имиграция в най-големия български град в чужбина.

  Преди години надникнах в къщата на стария емигрант Тодор Пенев и бях потресен от това що видях! Беше събрал купища книги и вестници от неговото време. Заканих се да го опазим това богатство… И така си и остана със заканата. Бог знае къде е сега Тодор Пенев и неговото книжно богатство…

  Гледам по колко броя са издавали досега печатаните по наше време вестници в Чикаго:

  „България“, от 2001 досега, са издали 522 броя.

  „Старт“ (заедно с „България 21 век“), които през 2002 се разделихме с тях – много по-малко. Изданието излиза от доста време насам два пъти в месеца, а по едно време даже малко си поотпочина – 314 броя.

  „България Сега“, които се отлюспиха три-четири години по-късно от първото издание, издават своя 319 брой.

  Новият играч на терена – „БГ Войс“, е на кота 20.

  „Балканско ехо“, които винаги са си били сами и спокойни, са някъде към 160 броя…

  1335 броя български вестници, издадени за 10 години в Чикаго? Не е малко. Но е много пръснато досега. Не беше оценено и много е преминало в забрава.

  За да видите колко стриктно и почтено е постъпил към всички, дори и към двете новоизлезли в последно време само с по своите стартови броеве „номер едно“ списания, наречени със странни имена, ще цитирам част от доклада на Чаракчиев пред заседанието на борда на директорите на БАА за свършената работа:

  „Както е отбелязано в нашия 15-годишен план при създаването на Българо-Американанката Асоциация през 2002 година, в раздела „Съхранение на ценностите на българската общност в Чикаго“ се предвижда опазването и на периодичния печат на българите в чужбина. В изпълнение на това решение през май предадох събрани годишни течения от излизащите в Чикаго през послеидните три години български вестници в специалния фонд на Националната библиотека „Свети Свети Кирил и Методий“ както следва: вестник „България“, вестник „България сега“, вестник „Старт“, вестник „Балканско ехо“, вестник „BG Voice“, списание „Булгород“, списание „Гъдел.“

  Миналата година сръбските колеги от изданията на тяхната общност по света направиха в Белград среща по подобие на нашите Седем световни срещи на българските медии по света. Главният хит на срещата била изложбата на емигрантски вестници на сръбски език от началото на миналия век до сега из Европа, Америка и Австралия. Експонатите останали в Белградската библиотека след това. Време е отсега и ние да похвалим акцията на Българо-Американската Асоциация в Чикаго и пряко на проф. Чаракчиев и сами да се захванем с нашата си работа – да посъберем малко от многото що сме изпонаписали…

  Източник: Старт Чикаго

• Либия лежи върху океан от прясна вода

  Освен за петрола, се води съдбоносна война и за водата на Африка. Либия заедно с части от Египет, Судан и Чад са разположени върху Нубийската водоносна система.

  Случващото се в Либия е поредната война за петрола, се говореше масово след началото на операцията на западните сили срещу режима на Кадафи. Малцина обаче си дават сметка, че всъщност се води съдбоносна война за водата на Африка, твърди в анализ в. „Ейша таймс“.

  Либия заедно с части от Египет, Судан и Чад лежат върху Нубийската водоносна система – подводен океан от прясна вода. Смята се, че това е най-големият в света резервоар за вода. Контролът върху водата е безценен, особено за Африка.

  Френските компании „Веолия“ (която миналото лято придоби и „Софийска вода“), „Суец Ондео“ (бивша „Женерал Де-з-О“) и „Сор“, известни още като „трите сестри“, контролират над 40 на сто от глобалния пазар на вода, отбелязва „Ейша таймс“. И допуска, че ако водната инфраструктура на Либия бъде поразена при въздушните удари, от привлекателните бъдещи поръчки за реконструкцията й ще се облагодетелства Франция чрез „трите сестри“.

  Според Пепе Ескобар, автор на материала в изданието, това ще е последната стъпка за приватизация на целия този океан от безплатна сега вода.

  От страните, в чиито недра дреме това съкровище, Либия единствена инвестира в значим проект за използване на водата.

  Един от грандиозните проекти на режима на Кадафи е за изграждането на Великата изкуствена река – огромна мрежа от над 1300 кладенци и канали, чрез които се транспортира вода от четири големи подпочвени басейна: Куфа с площ от около 350 000 км2, намиращ се на юг до границата с Египет, оценяван на 20 000 км3 водни запаси, басейна Сирт, оценяван на 10 000 км3 вода, и Мазрук с големина 450 000 км2 и 4800 км3 вода. Други значителни количества вода се добиват от басейните Джуфра и Хамадах.

  Инвестицията е 25 млрд. долара, за които Кадафи не взема и цент заем нито от МВФ, нито от Световната банка за разлика от практиката на държавните проекти в страните от региона. Великата изкуствена река доставя ежедневно 6 500 000 m? вода до Триполи, Сирт, Бенгази и цялото либийско крайбрежие.

  Проектанти на Великата изкуствена река са Brown & Root (подразделение на „Халибъртън“) и Price Brothers, а на първия етап строителството е възложено на южнокорейския консорциум Dong Ah Consortium и на последващия основен изпълнител Al Nahr Company Ltd.

  Решението за изграждането на гигантския инфраструктурен проект е взето на извънредна сесия на Генералния народен съвет през октомври 1983 г. През август следващата година Муамар Кадафи прави първа копка, а през август 1989 г. полага основите на втора фаза на проекта.

  Месец по-късно първата вода от Великата изкуствена река започва да пълни резервоара на Адждабия, а през август 1996 г. Триполи вече пие чиста и прясна вода от пустинята.

  Източник: Bolgari.net

• Героят от „Стъпки в пясъка“ разказвал сто часа приключенията си…

  Писателката Антоанета Баева: Не вярвам в американската мечта

  Интервю на Димитър Николов
  
  Завладяващата история по действителен случай, актьорската игра на Иван Бърнев и уменията на режисьора Ивайло Христов превърнаха филма „Стъпки в пясъка“ в едно от успешните български кинопредложения през последната година. Животът на главния герой Слави обаче е толкова необикновен, че нито един филм, независимо колко е добър, не може да обхване всички интересни моменти в него. Затова и историята от „Стъпки в пясъка“ се превърна в роман на издателска къща „Хермес“. Негов автор е журналистката Антоанета Баева, а заглавието е „Стъпки в пясъка. Историята на едно поколение“.

  След повече от 100 часа разговори по скайп с прототипа на Слави – българин със същото име, който и днес живее в Чикаго, тя успя да създаде една книга, която не преразказва филма, а разкрива и много други детайли, герои и преживявания. Слави Иванов споделя с Антоанета своите най-ужасни преживявания през дългите години на бягство и лутане. Неговата история започва от Видин, минава през две тежки години в бежански лагер, стига до американския Запад и завършва в Чикаго, където Слави днес е един от уважаваните членове на българската общност. Там той има успешна фирма и се занимава с видеопродукция. Връща се в България рядко и смята, че сънародниците му трябва да бъдат по-уверени в собствените си способности и да са по-големи оптимисти.

  – Какви са разликите между вашата книга и филма „Стъпки в пясъка“ на Ивайло Христов?

  – Книгата разказва за същия човек, който е прототип на главния герой във филма, но в нея са включени събития и герои, които не са намерили място в лентата. В романа ще усетите друга, по-женска сетивност, в него има повече приказливост, повече детайл и психология, но това, разбира се, е свързано и с разликата в изразните средства на двете изкуства – киното и литературата.

  – Какви са впечатленията ви от прототипа на главния герой? Какъв е той като човек?

  – Прототипът Слави Иванов е много земен човек и в същото време не му липсва доза авантюризъм и смелост – иначе едва ли би тръгнал на подобно пътешествие – пеша през три граници. Търсеща и любопитна личност.

  – Как посрещна той идеята да напишете книга за живота му?

  – Идеята за романа беше негова. Първоначално я приех скептично. С времето обаче в разговорите ни той, неволно или не, „изпускаше“ части от своята история, които бяха невероятни като сюжет и като послание. Написахме книгата заедно – повече от 100 часа говорихме по скайп, той разказваше, аз пишех, после го обсъждахме, пренаписвахме…

  – Защо решихте да посветите книга точно на тази история? С какво ви грабна?

  – Сюжетът сам по себе си е невероятен – в него има всичко – и приключения, и драма, и хумор, голяма любов, перипетии, неочаквани обрати… По-важното обаче е, че това е една реална човешка съдба, която синтезира значими послания, които точно в тези трудни времена са ни много необходими: всичко е възможно, стига само да поискаш; никога не губи вяра и надежда, Бог е с теб; щастието не е в успехите, които постигаме, нито в целите, които гоним – то е в близостта и споделянето.

  – Щастлив човек ли е Слави в момента?

  – Търсещият, неспокоен дух не може да бъде напълно щастлив.

  – Какво ви разказа той за българската общност в Чикаго?

  – Българската общност в Чикаго наистина е общност. Самият той и по-старите емигранти се опитват да помагат на тези, които все още си търсят място. Има солидарност и добронамереност.

  – Открил ли е Слави в Америка „страната на свободните“?

  – Човек носи свободата и несвободата в себе си. Според мен Слави е бил свободен дух и в България. Човек като него би открил свободата навсякъде.

  – Какво най-силно ви впечатли в неговия разказ?

  – Най-въздействащ беше начинът, по който разказваше историята си. Дори най-драматичните моменти, най-ужасните си преживявания описваше хладно, лаконично, по мъжки. Той приема изпитанията като път, като етап, а не като пропадане и край, което е особено ценен урок за всички нас.

  – Вие самата вярвате ли в американската мечта? Искало ли ви се е да заминете зад граница и да потърсите успеха в Страната на неограничените възможности?

  – Самата аз не вярвам в американската мечта, нито в някаква друга мечта, свързана с определена география, защото смятам, че всеки носи щастието или нещастието, тъгата или радостта, амбицията или отчаянието в себе си.

  – Защо книгата се казва „История на едно поколение“?

  – „История на едно поколение“ е определение, дадено от издателската къща. Лично за мен обаче това е история, която може да се случи във всяко време. Единственото, което я свързва с времето на соца, са битовите детайли и социално- политическата среда, която до известна степен е катализатор на желанието за бягство на главния герой, но този психологически тип би открил повод и причина да търси Другото, Непознатото, Недостижимото във всяко време и във всяка ситуация.

  Материал на в-к Новинар

• Премиерът е рекордьор по обещания

  Премиерът и министрите от кабинета са изпълнили изцяло или частично около 10 процента от дадените от тях 400 обещания, отразени в медиите и регистрирани до момента на сайта Politikat.net.

  В процес на изпълнение са 30 процента от обещанията на членовете на кабинета, а 60 процента са неизпълнени.

  Това каза на пресконференция в Националния пресклуб на БТА Асен Генов от фондацията „Четиринайсети януари“.

  Уебсайтът е направен по проекта „Гражданска инициатива за намаляване на политическото лицемерие“ и се осъществява със съдействието на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Проектът Politiкat.net започва преди една година и целта му е да проследява чрез медиите какви обещания дават управляващите в публичното пространство и какво се случва след това с тях, обясни Генов.

  По думите му премиерът Бойко Борисов е своеобразен шампион по обещания. На сайта са регистрирани 184 обещания на министър-председателя, от които 13 били изпълнени изцяло и частично, 30 – неизпълнени, и 71 – били без движение.

  След като Борисов е обещал, наистина са отпуснати средства за ремонт на стадиона в Пловдив, запазен е размерът здравните осигуровки, подписан е тримесечен мораториум за АЕЦ „Белене“, финансирана е първата фаза на завода за битовите отпадъци в София, публикувана е стенограмата от разговора му с руския премиер Владимир Путин, а вноската за пенсия не беше вдигната с 3%.

  Частично изпълнени са пет обещания на Борисов. А към днешна дата неизпълнени са 30 обещания на министър-председателя, а по 71 други изобщо няма движение. В изпълнение са 59 публични обещания.

  От Фондация „14 януари“, които поддържат интернет страницата са забелязали и лека промяна в обещанията на членовете на кабинета и по-специално на премиера Бойко Борисов. В началото се обещаваха неща до края на мандата, а сега се обещава за след 2014, отбеляза Асен Генов от фондацията.

  Сайтът ще проследи и изборните обещания, които ще се дават до 23 октомври, както и тяхно изпълнение от онези личности, които ще бъдат избрани за президент и за кмет на София. Очаква се проектът да продължи поне до следващата пролет.

  В последния месец от фондацията за трети път са отправили до всички министерства редица въпроси, свързани с конкретни обещания до властта. Отговори, обаче, те получават само от някои ведомства. Те питат МВнР за намерението на министър-председателя да поиска 60 милиона долара от Либия, средства, които страната ни е изразходвала по случая с медиците, но така и не получават отговор. Питат МЗХ за въвеждане на стандарта за виното, откъдето ги уведомяват, че има проект на нов Закон за виното и спиртните напитки. Те отправят въпрос до МТСП относно обещанието на Бойко Борисов правителството да гарантира високи заплати за IT – специалистите, но също не получават отговор.

  От фондацията питат МВР за БОРКОР, за обещанието на премиера да бъдат проверени всички участници в скандалите със СРС и записите на разговорите на премиера, за обещанието през януари 2011 година контрабандата с петрол да бъде преустановена, както и за думите на Борисов, че елитни самбисти ще получават по-лесно работа в охранителните структури. Така и не получават конкретен отговор, тъй като от МВР им обясняват, че искането им може да бъде разгледано като неотговарящо по изискванията на Закона за достъп до обществена информация.

   

  Източник:  Actualno.com

• Зенга-зенга! Или война с елементи на рап и чалга

   

  Шебер-шебер!

  Бейт-бейт!

  Дар-дар!

  Зенга-зенга!

  Ако това не ви говори нищо, вероятно не сте от онези пет милиона души, които са гледали как Кадафи пее като рапър в „Ютюб“ (вижте в youtube.com), нито от останалите не знам колко милиона, които се сещат, че тези думи идват от една негова истерична реч от началото на бунтовете в Либия.

  На 22 февруари вечерта, заметнат с одеяло от камилска вълна (на което либийците викат джерд), Кадафи се изправи пред входа на бившата си резиденция, бомбардирана навремето от Рейгън. С почти фалцетен патос и размахване на юмруци обясни как ще прочисти страната от плъховете. Кьоше по кьоше, къща по къща, сокак по сокак, крещеше той на диалект, така че да го разбират и най-простите либийци.

  Без да вдява нищо обаче, един чужденец, на когото тези думи, както и цялото поведение на Кадафи се сторили особено забавни, взе, че направи монтаж на полковника върху музиката от парчето „Хей, бейби” на рапъра Питбул. Така се появи интернет хитът „Зенга-зенга“.

  Произведението почти бе обявено за химн на революцията, но после се разбра, че този чуждестранен автор носи библейското име Ной и е родом от Тел Авив. Машината за конспиративни теории в Либия веднага се включи на пълни обороти и цялата работа бе обявена за целенасочен заговор. Сами познайте на кого. На Мосад, естествено. Любим етюд на либийските сценаристи и режисьор постановчици. А джамахирийският театър на абсурда, както знаете, е много продуктивен. От известно време поставя представления всеки ден, и то на голяма сцена.

  В понеделник целият свят плюс малка група либийски дипломати от посолството в Прага обявиха режима на Кадафи за окончателно паднал. Информациите, че бунтовниците контролират 95% от либийската столица, убили са един от синовете на Кадафи и държат други двама под арест, явно много бяха окуражили въпросните дипломати в Чехия. Най-накрая те решиха, че е дошло време да скъсат портретите на диктатора.

  Това става в понеделник, 22 август, точно шест месеца от началото на така наречената революция в Либия. Добре, ама няколко часа по-късно филията се обръща. И то все едно с мармалада върху новия килим на посолството.

  Защото се оказва, че всички са подведени. Не само либийците в Прага, но и останалият свят. Бунтовниците били взели само 15-20% от територията, синът на Кадафи, по-жив отвсякога лично предвожда танкова дивизия срещу опозиционерите, другият избягал от ареста, а третият въобще не бил хващан.

  Дали не избързахме? Вероятно това са си помислили клетите либийски дипломати. Както и повечето хора, които наблюдават по телевизията какво става в джамахирията.

  Обикновено дезинформацията е едно от най-големите оръжия по време на война. Но очевидно в Либия става дума не за дезинформиране, а за безогледно лъготене.

  И то от всички възможни посоки. Не сме очаквали честност от представителите на режима, но явно светът сериозно трябва да се съмнява във всичко, което идва като информация и от страна на революционерите.

  Онзи ден лично лидерът на бунтовниците Мустафа Абделджалил обяви, че е разпоредил на хората си със заловения Сейф ал Ислам да се отнасят добре, за да бъде предаден на международния съд. Още същата вечер самият Сейф се появи на площада пред бащината резиденция, заобиколен от триумфиращи тълпи. На същото място, където преди това световните агенции твърдяха, че се водят ожесточени сражения. Там, където се роди хитът „Зенга-зенга“ – бутафорната резиденция “Баб ел Азизия” с дупка в покрива от американска ракета през 1986 г.

  Сценографията на Кадафи тук не е лишена от логика и носи точно определено послание към публиката. Сякаш казва: „Вижте ме, самият президент на САЩ ми обяви война преди четвърт век, бомбардира ме, но аз съм все още тук!“

  Ако въобще на този човек може да му се вярва и за една дума, то това е, че няма да си тръгне просто ей така.

  Новините за неговото почти сигурно бягство към Венецуела отстъпиха място на тези за евентуалното му отпътуване за Беларус, после към ЮАР и сега вече едва ли някой им се връзва. Както и на приказките, че е болен, включен на командно дишане и че едва ли ще доживее и седмица.

  Някой пуска тези слухове сигурно с надеждата, че може да накара обикновените хора в тази страна да не се страхуват повече. Но либийците живеят в страх и постоянна дезинформация, откакто Кадафи ги управлява вече четиридесет и две години. Те са свикнали и затова може би само чуждестранните медии се въодушевяват от поредната бомбастична небивалица.

  Самите ние в България почти десетилетие бяхме подложени на безбройните манипулации на режима. И за съжаление нерядко им вярвахме.

  Покрай историята с медицинските сестри либийците ни играеха какви ли не театри. В част от представлението участваше самият Кадафи. Синовете му, дъщеря му, въобще всички играеха роли. В някои от сценките дори имаше абсурдни ситуации като например българските медицински сестри, затворени в клетка в залата на съда в Бенгази, а до тях друга клетка, в която са окошарени мъчителите. После офицерите твърдяха, че и те са били измъчвани. А пък шефът на Апелативния съд, който на два пъти осъди сестрите, бе избран от Сейф ал Ислам за правосъден министър. После сложи подписа си и под тяхното освобождаване, а сега като лидер на бунтовниците твърди, че сестрите са били използвани от Кадафи.

  И това ако не е постановка в три действия!

  Въпросът е кога завесата на този театър ще се спусне окончателно. Защото това, което всеки ден наблюдаваме в Либия, освен че е с перфектен мизансцен, хор в миманса, оркестрина и всички останали екстри, всъщност е доста кърваво шоу. Умират истински хора. Заради някаква неясна война с елементи на рап и чалга едновременно.

  И можем ли въобще да вярваме на това, което ни показват по телевизията от Либия?

  Вчера гледахме бунтовници по улиците на Триполи. Днес Кадафи-син, който уж беше арестуван, вече обяснява: „Пуснахме ги да влязат, за да ги примамим в капан и сега им строшихме гръбнака.“ Следват новини за отстъпление на бунтовниците, а силите на Кадафи прочистват града. Почти като в онзи виц за партизаните и фашистите, които се бият в горичката. Само не е ясно кога ще дойде горският да изгони всички.

   

  Георги Милков,

  в. „24 часа“

• <<
• 1
...
• 291
• 292
• 293
• 294
• 295
• 296
• 297
• 298
• 299
• 300
• 301
...
• 415
• >>