Всички авторски страници

Авторски

• “Все для артистов”. Steans Music Institute при фестивале в Равинии

  Самое значительное, яркое, интересное событие музыкального лета в “большом” Чикаго – старейший и крупнейший музыкальный фестиваль Северной Америки в парке Равиния в северном пригороде Хайленд-парк. Семьдесят пятый сезон Равиния служит летней резиденцией одного из самых блистательных оркестров мира – Чикагского симфонического. С начала июня до начала сентября в Равинии проходят более ста концертов, которые ежегодно посещают около шестисот тысяч слушателей.

  Кого только не было в Равинии за эти годы! От Яши Хейфеца, Артура Рубинштейна, Григория Пятигорского до Мстислава Ростроповича, Владимира Спивакова, Йо Йо Ма, от Джорджа Гершвина, Луи Армстронга и Дюка Эллингтона до Оскара Питерсона, Дэйва Брубека и Чика Кореа… Самые прославленные имена, замечательные солисты, камерные ансамбли, оркестры почитают за честь выступить в Равинии. А еще в Равинии есть Музыкальный институт. Вот о нем и пойдет речь в этой статье.

  Создание школы молодых музыкантов при Равинии было многолетней мечтой исполнительного директора фестиваля Эдварда Гордона. На претворение мечты в жизнь легендарному менеджеру понадобилось почти два десятилетия, и вот, наконец, в 1988 году открылся Steans Music Institute. Двадцать три года каждое лето в Равинии в Беннетт Гордон холле успешно функционирует школа, в которой собираются вместе, музицируют, общаются, перенимают опыт молодые талантливые музыканты. Институт назван в честь членов попечительского совета Равинии, активных участников и спонсоров фестиваля, супругов Хэрриса и Луизы Стейнсов.

  Расписание абитуриентов чрезвычайно насыщенное: встречи, лекции, репетиции, мастер-классы и, конечно, концерты, которые давно стали неотъемлемой частью фестивальной жизни. В институте три отделения: вокальное, джазовое и отделение фортепиано и струнных инструментов.

  Steans Music Institute открывает свои двери с джаза. Руководитель джазового отделения Дэвид Бейкер (он преподает фортепиано в Индианском университете) ежегодно в июне приглашает для участия в программе пятнадцать абитуриентов и вместе с ними на неделю погружается в мир джазовых импровизаций.

  В июле джаз уступает место фортепиано и струнным инструментам. Руководитель отделения – концертирующий музыкант и педагог Мириам Фрид. В прошлом месяце в Равинии мы слышали ее выразительное исполнение Скрипичного концерта П.Чайковского.

  Вокальное отделение института (пятнадцать человек) работает в июле-августе. В течение трех недель абитуриенты совершенствуют во многом забытый репертуар классического наследия: немецкие, французские, американские, русские песни. Руководитель отделения – Брайан Зигер (со следующего года его место займет Кевин Мерфи).

  О целях и задачах института в беседе с вашим корреспондентом рассказывает его директор Энтони Робертс:

  –          Главной целью института мы считаем предоставление возможности молодым профессиональным музыкантам совершенствовать свое мастерство, музицируя друг с другом и перенимая опыт у наших замечательных педагогов. Я начал работать на фестивале в 2006 году в Отделе развития, занимался сбором средств как для фестиваля, так и для института, работал со спонсорами. Начиная с первого лета я влюбился в институт. Поэтому, когда мне предложили перейти на другую сторону парка и принять бразды правления института, я ухватился за эту возможность. Здесь я чувствую себя ближе к музыке. Общение с музыкантами обогащает.

  –          В чем отличие вашего института от других?

  –          В особой интенсивности программы. Выдающееся качество исполнителей, уютная, домашняя атмосфера, царящая в Беннетт Гордон холле, молодые, открытые абитуриенты, с энтузиазмом занимающиеся музыкой, – все в Равинии располагает к творчеству. Уникальной возможностью для аудитории стать ближе к музыке и музыкантам являются проводимые у нас мастер-классы. Каждый год мы устраиваем по три мастер-класса для инструментального и вокального отделений. В них участвовали такие музыканты, как Леон Флейшер, Дмитрий Хворостовский, Кири Те Канава… Каждый год мастер-класс проводит музыкальный руководитель Равинии Джеймс Конлон. Все мастер-классы бесплатные для публики. Немаловажно и то, что обучение в институте, проживание, питание и транспорт – все это бесплатно для всех абитуриентов. Мы хотим, чтобы наши абитуриенты фокусировались только на музыке. Девиз нашего института: “Все для артистов”.

  –          Что нужно сделать молодому человеку, чтобы участвовать в программе института?

  –          Каждый год осенью на сайте http://www.ravinia.org/Steans.aspx мы размещаем форму заявления, которую необходимо заполнить всем желающим. Эта форма для всех отделений, кроме джазового. (На джазовое отделение принимают по приглашениям.) Инструменталисты высылают нам записи своих выступлений. В этом году мы надеемся сделать так, чтобы абитуриенты могли размещать свои записи непосредственно на сайте. На вокальном отделении мы устраиваем очные прослушивания.

  –          Конкурс большой?

  –          В прошлом году у нас было четыреста заявлений на сорок пять мест. Решение о приеме принимается в феврале-марте руководителями отделений. Дальше из абитуриентов составляются дуэты, трио, квартеты и начинается работа над репертуаром. Среди инструменталистов доминирует камерная музыка, на вокальном отделении – песни. Через песни и камерные произведения мы пытаемся привить людям интерес к классической музыке, и часто это помогает. Слушатели боятся музыки для симфонического оркестра, она кажется им слишком сложной. С песней такого не происходит. Песня – самый массовый жанр музыки. Мы слышим песни каждый день, песни окружают нас.

  –          Какими новыми проектами вы порадуете нас в будущем?

  –          На протяжении семидесяти пяти лет Равиния остается летней резиденцией Чикагского симфонического оркестра. В будущем мы бы хотели больше привлекать музыкантов этого замечательного оркестра для мастер-классов и работы с абитуриентами. Кстати, несколько музыкантов оркестра в прошлом учились в нашем институте. Я понимаю, что у них нет времени на преподавательскую работу, но возможность совместного музицирования стала бы огромной школой для наших студентов. Работа с современными композиторами – возможно, будущими классиками – еще один прекрасный опыт для наших студентов. В этом году в работе института участвовали композиторы Бернард Рейнс (инструментальное отделение) и Луби Ларсон (вокальное отделение). Студенты исполнили Второй струнный квартет Рейнса и Девять песен Ларсон. В будущем мы хотим еще больше развивать работу с ныне живущими композиторами, приглашая их в наш институт. В современном мире исчезает стена между музыкальными жанрами. Мы видим, как классические композиторы используют нетрадиционные инструменты, не замыкаются только на классике, а с успехом работают в других жанрах. Эту тенденцию мы постараемся использовать в нашей работе в Равинии.

  Steans Music Institute владеет уникальными инструментами работы старых мастеров. Первым инструментом коллекции была скрипка 1949 года работы Карла Бекера. В 1998 году она была подарена институту спонсором Равинии Джозефом Бернстайном. Сегодня в коллекции института – четыре скрипки, два альта, три виолончели. Среди них – скрипки 1778 года работы Гальяно и 1891 года работы Дегани (Италия), альт 1767 года работы Масагуэра (Испания), виолончель 1780 года работы Джона Беттса (Великобритания). Все они не просто лежат в коллекции в качестве музейных экспонатов – на них играют молодые музыканты. Энтони Робертс рассказывает:

  –          Все инструменты мы отдаем на временное пользование (от одного до двух лет) нашим абитуриентам. Денег мы за это не берем, только просим указывать в программке название нашего института. Надо понимать, что мы имеем дело с молодыми музыкантами. Зачастую у них нет денег и/или возможности играть на по-настоящему хороших инструментах. Идея создания архива инструментов заключается в том, чтобы дать им такую возможность. Несколько лет назад у нас учился виолончелист, который был назван концертмейстером группы виолончелей Сент-Луисского симфонического оркестра при одном условии – наличии хорошего инструмента. Парень не имел такой возможности, и наш институт дал ему виолончель напрокат.

  В конце нашей беседы Энтони Робертс сказал:

  –          Один год я учил русский язык в школе. Это было много лет назад, и я почти ничего не помню. Но когда вчера я сидел на траве и слышал, как несколько групп справа и слева от меня говорили по-русски, я с удовольствием поймал себя на мысли, что могу распознать этот замечательный язык. Приходите на концерты нашего фестиваля!

  В этом году в числе абитуриентов института – музыканты из четырнадцати стран. Россию представляет пианистка Наталья Катюкова. Ее пребывание в стенах института началось с неожиданности: на следующее утро после приезда в Чикаго Наталье предложили аккомпанировать Екатерине Семенчук на дебютном сольном концерте певицы в театре “Мартин”. В программе концерта были песни и романсы Чайковского и Рахманинова. Буквально за два дня Катюковой пришлось выучить практически всю программу, некоторые произведения – переложить в более низкие тональности (Екатерина Семенчук – меццо-сопрано, а Катюкова привыкла работать с сопрановым репертуаром). По словам пианистки, волнения не было, поскольку она была слишком уставшей: “На волнение просто не было сил”. Я был на этом концерте и могу констатировать, что он прошел прекрасно. Думаю, не только у меня даже не возникло мысли о том, что дуэт Семенчук-Катюкова родился за два дня до выступления. Было полное ощущение абсолютной сыгранности и взаимопонимания между пианисткой и певицей.

  Закончив фортепианное отделение Московской консерватории по классу ассистента Генриха Нейгауза профессора Льва Наумова, Наталья Катюкова решила, по ее словам, “попутешествовать по миру”. Она отправилась в Италию и проучилась два года в консерватории в Больцано. Потом была Джульярдская школа по специальности “концертмейстер-аккомпаниатор”. Как говорит Наталья: “В Америке этой специализации придают большое значение. В Джульярдской школе я специализировалась на изучении оперного и камерного песенного искусства”. В Чикаго Наталья приехала из Нью-Йорка, где она работает с певцами в Метрополитен-опере.

  –          Я всегда считал, что Московская консерватория – это та высота, после которой можно остановиться. А у вас за плечами еще и Джульярдская школа. Объясните, пожалуйста, что может нового дать и чему может научить трехнедельное пребывание в Steans Music Institute выпускницу Московской консерватории и Джульярдской школы?

  –          Московская консерватория дала мне базу. Я обязана ей всем, чем владею. Но к моей большой радости, в каждом новом месте я узнаю что-то новое. В Московской консерватории я не занималась глубоко языками и языковой дикцией, поэзией, историей, культурой разных стран – тем, что входит в понятие “концертмейстерское искусство” и чем я занималась в Джульярдской школе. Такого трудолюбия и любопытства в музыке, желания постоянного совершенствования, как в Америке, я редко где встречала. В Равинии я себя чувствую замечательно, мне здесь очень интересно. Фантастические условия и очень насыщенная программа! Сюда приезжают уже сложившиеся музыканты. За три недели интенсивного курса мы встречаемся, создаем программы, музицируем. Каждый день – лекции, встречи с педагогами, мастер-классы…

  –          Получается, вы немного отошли от пути концертирующей пианистки…

  –          В данный момент мне интереснее работать в ансамбле с вокалистами. Долгое время я занималась сольным творчеством. Сольные выступления – сложный и очень одинокий путь, который требует огромных жертв. В определенный момент я поняла, что мне этого не достаточно. Мне нужно общение с музыкантами, и я получаю его в полной мере, общаясь с певцами. С нетерпением жду предстоящей работы в МЕТе над “Хованщиной”. Мне хочется постоянного творческого обмена с коллегами. Поэтому мне так интересно находиться в Равинии. Во время занятий мы слышим репетиции Чикагского симфонического оркестра. Мощная концентрация музыки на одном маленьком участке!

  –          Какими языками вы владеете?

  –          Я говорю на итальянском языке, владею правилами лирической дикции в немецком и французском языках и могу помочь певцам, что, наверно, самое важное в моей профессии. Я работаю с певцами на их языках.

  –          Как вы попали в Steans Music Institute?

  –          Я приехала по приглашению руководителя программы Брайана Зигера. Он прослушивает певцов, отбирает пианистов и определяет состав учащихся.

  –          Как вы оцениваете уровень института?

  –          Уровень высочайший. Направление института – камерная музыка, а репертуар практически необъятный. Немецкие Lieder, французские Melodies, американские песни, русские романсы…

  –          По какой системе проходят занятия?

  –          Нас не так много: пять пианистов и пятнадцать певцов. Каждый пианист работает с тремя певцами. Мы готовим программы, которые представляем на суд зрителей в трех концертах в Беннетт Гордон холле.

  –          Расскажите, пожалуйста, о педагогах института.

  –          Педагоги у нас прекрасные. Наш руководитель Брайан Зигер – замечательный музыкант, пианист и концертмейстер, большая фигура в американской музыкальной среде. Кроме работы в Steans Music Institute Зигер руководит вокальной программой в Джульярдской школе и вокальной программой молодых певцов при Метрополитен-опере. Еще один пианист, концертмейстер и преподаватель – Малькольм Мартину. Зигер и Мартину щедро делятся с нами своим опытом. С нами работают два замечательных вокальных педагога Стивен Кинг и Лилиан Уотсон. Педагог по французской дикции – пианистка Денни Массе, она преподает в школе при Метрополитен-опере. Педагог по итальянской дикции – Корадино Капорелло, по немецкой – Гертруд Гришем. Все педагоги – суперпрофессионалы, большие мастера своего дела.

  –          Какова география коллег-студентов?

  –          В основном, представители США. Мне кажется, срабатывает языковой барьер. Достаточно хорошо не зная языка, абитуриенты из других стран не могут чувствовать себя в Равинии комфортно, не могут в полной мере воспользоваться возможностями, которые предлагает программа института. Тем не менее есть студенты из других стран. Например, замечательный тенор из Кореи.

  –          Как вы думаете, ваше участие в программе института поможет в дальнейшей карьере?

  –          Безусловно. В профессиональной среде существует рейтинг подобных школ. Равиния котируется очень высоко, уровень исполнительского мастерства здесь необычайно высокий.

  Nota bene! Концерты в Равинии (200 Ravinia Park Rd, Highland Park, IL 60035) продолжаются! Билеты можно заказать по телефону 847-266-5100, факсу 847-266-0641 или зарезервировать на сайте http://ravinia.org/.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

• Президентството затвори, всички отмарят по резиденции

  От 1 август са последните признаци за някаква дейност на президентството. Тогава, преди три седмици прессекретариатът е публикувал цитати от наредбата за издаване на български паспорти на чужди граждани. Поводът е публикации в пресата за безразборното даряване на гражданство на чуждестранни футболисти, играещи в наши отбори.

  Два дни след тази „гореща” информация на сайта на президентството е публикувано съобщение за указ на държавния глава за обнародване на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. В съобщението пише още, че в закона има много несъвършенства, ще Георги Първанов не го връща, защото народните представители били в отпуск и щели да се засегнат интересите и очакванията на някои категории граждани. Нито дума, че цялото президентство също е завладяно от отпускарска вълна.

  Двайсет дни в сайта няма нито ново съобщение нито знак за някаква дейност, свързана с държавния глава. Нито ред няма и за вицето на Първанов – о.р. ген. Ангел Марин. Цялата институция сякаш е ударила ключа и се е пренесла под сенките на държавните резиденции край морето.

  Медии съобщиха преди дни, че от екипа на Първанов на „Дондуков” 2 били останали 3-4 чиновника, а всички останали го ударили на уволнение. Някои служители имали да ползват месеци натрупан отпуск, който не са взимали през двата мандата на сегашния държавен глава. Излиза, че досега е било толкова напрегнато, че не са имали време за почивка, а сега изведнъж е станало възможно месеци наред президентството да пустее.

  Традиция в развитите държави е винаги да се съобщава официално кога държавният глава излиза в отпуск, с кого и къде ще прекара почивните дни.

  На 11 август на брифинг в Белия дом Джей Карни обяви. „Президентът Обама планира през август да замине за остров Мартас Винярд, където е почивал със семейството и преди.

  На 1 август и френският президент Никола Саркози напусна Париж и замина да почива в Кап Негр, Южна Франция, заедно със съпругата си Карла Бруни. Десет дни по-късно той прекъсна отпуската си заради важни дела, свързани с кризата.

  Дмитрий Медведев, президент на Русия и Владимир Путин, премиер също са на почивка. Тя е обявено официално и се знае, че ще отмарят в Сочи, където заедно ловиха вече и риба.

  Даже за севернокорейският диктатор Ким Чен Ир се знае, че в момента пътува с любимия си брониран влак, някъде около границата с Русия, до Улан Уде.

  В супер секретност обаче отмаря Георги Първанов, заобиколен от верни съратници и охрана от НСО. Запознати твърдят, че е в резиденция Евксиноград, където с премиера Бойко Борисов правят всичко възможно да не се засекат. Борисов обаче, който пътува непрекъснато по обекти и срещи с местни управи, често смущава съня на Първанов при излитане и кацане с хеликоптера.

  Когато президентът е в отпуск, трябва вицето да го замества. За целта се подписва заповед лично от държавния глава. На сайта на президентството обаче такава информация липсва. Излиза, че в момента България е без държавен глава.

  Само гвардейците продължават чинно да спазват ритуала за символичната охрана пред сградата за радост на чуждите туристи, които се снимат с тях за спомен.

  Източник: Фрог нюз

• Туристическата индустрия иска със стръв за шарани да лови пъстърви и есетри

  Автор: Ясен Бориславов

  През май идната година отпадните води от курортите вече няма да замърсяват плажовете. Това обеща пред медиите Бойко Борисов преди три дни. По някаква ирония същия ден Джеймс Пардю каза, че българските политици са майстори на политическите драматизации, правят се на бабаити по някакъв проблем, но всъщност не правят нищо, после се обявяват за победители и минават на друга тема.

  Източник: в-к Сега

  Предстои да се разбере дали и това обещание на премиера ще се впише в оценката на бившия американски посланик. Малко вероятно е затлачен от десетилетия проблем да бъде решен с лекота, но ако стане, би било чудесно. От много години всяко лято в медиите се пише за гюбрето в морето и доматените люспи по плажовете, но кметове, общински съветници и ресорни министри мълчаливо отбягват темата.

  „Пречиствателните станции са ахилесовата пета на морския ни туризъм“, каза още Борисов. По принцип е прав, но не съвсем, защото ахилесовата пета при българския туризъм не е една, а са повече. Най-съществената е липсата на въображение.

  Иска се въображение, за да оцениш последствията,
  
  до които може да доведе една глупост, и след като ги оцениш, да не я правиш и да не позволяваш на други да я направят. У нас глупостта се разбира, когато дойде време да се консумират последствията й. Най-изящни примери предлага Черноморието. Това лято хотелиери в Слънчев бряг с тревога забелязаха, че курортът се е превърнал в средище на разюздан алкохолен туризъм.

  Това, впрочем, отдавна е така, но явно мащабите вече са станали притеснителни. Всяка нощ тълпи от пияни младежи кръстосват барове и дискотеки, като пътем предлагат отблъскващи гледки за останалите туристи. В бранша обмислят да съставят черен списък на туроператори, които водят алкохолни туристи, и повече да не се сключват договори с тях. Говори се и за „вечерен час“. Че точно това ще стане, беше ясно още преди десетина години, когато започна истеричното застрояване на комплекса с многоетажни хотели на два лакътя разстояние един от друг.

  По неофициални данни (защото официални няма) в активния сезон там живеят около 400 000 души, без да се брои обслужващият персонал. Няма как да превърнеш курортите си в туристически гета и те да не привличат после точно туристи с манталитета на гетото. Изглежда България привлича част от хората, които преди седмица правеха погроми в Лондон и други градове. Социалните помощи явно им стигат, за да си позволят една седмица с шумни бар кроулове.

  Ясно беше, че един ден това ще стане, тъй като бумът на строителството по морето през последните десет години не беше обвързан с идеята за устойчиво развитие на туристическия бранш. Целта беше едни бързо придобити (все едно как) пари да се инвестират с висока норма на печалба и без никаква мисъл за последствията върху средата.

  Повечето инвеститори, след като вдигнаха хотели, очакваха държавата и общините да построят инфраструктура, която да гарантира техните печалби – пътища, канализация, пречиствателни станции. Там, където някога имаше къмпинги, бунгала и дюни, израснаха банални жилищни блокове с празни апартаменти, които сега чакат някой руснак да ги купи.

  Всъщност не е все едно как са придобити парите
  
  Голяма част бяха с криминален произход, а криминалният капитал логично води със себе си и съответните ментални нагласи и вкусове. Поради което въпреки големите инвестиции страната не стана по-привлекателна, отколкото е била преди. Но се смени профилът на туризма – от семеен стана алкохолен.

  У нас туризмът се разбира предимно като леглова база, храна, евтино поркане и секс. Щом това предлага, нормално е да привлича хора, които това търсят. Ясно е, че като тръгнеш след пчела, ще те заведе на мед, а ако тръгнеш след муха, ще те заведе… до нещо друго. Няма как със стръв за шарани да хванеш пъстърви и есетри. Но у нас това трудно се разбира, защото добрият туризмът е интелектуален продукт.

  Кметове, депутати и предприемачи като навити с пружина от години повтарят, че трябва все повече и повече да се развива туризмът, но никой не мисли как точно и колко да се развива. Къде е мярката? Практиката по Черноморието показа, че развитието може да води до деградация и постепенно унищожаване на ресурса, който привлича туристите.

  Ако повечето инвеститори имаха мъничко усет за това, то не би се случило. Нека го обясним с един достъпен пример. По принцип повечето мъже харесват жени с големи гърди, но има някаква мярка, отвъд която и най-привлекателното нещо става отблъскващо и уродливо. Поради което дори едни иначе прекрасни женски гърди над определен обем могат да отведат приносителката в категорията ugly people.

  Според доклад на Световния икономически форум от март т.г. България е на 48-о място по привлекателност за туристите. В класацията са включени 139 държави. В първата десятка са Швейцария, Германия, Франция, Австрия, Швеция, Англия, Испания, Канада и Сингапур. Изследването е направено на базата на показатели като нормативна база, екология, сигурност, инфраструктура, културни, природни и човешки ресурси и т.н.

  На 99-о място сме по устойчивост на околната среда, на 81-во по сигурност, на 51-во по човешки, културни и природни ресурси, на 89-о по удобство на летищата и на 90-о по качество на пътищата. Обобщението е, че българските курорти са привлекателни за туристи, търсещи евтини алтернативи на традиционните европейски курорти. Иначе казано, българският туристически продукт, особено по морето, е епигонски. Той се стреми да прилича на нещо, което не е и няма как да бъде.

  Така изглеждат нещата в крупен план
  
  Поглед отблизо би добавил и детайли като мизерни порции с не винаги безопасни храни в пакетите all inclusive, развеселяващо неграмотни чуждоезични надписи по улиците и в ресторантските менюта (например constipated potatoes), плажни търговци на царевица, които рекламират стоката си с най-пошли и вулгарни остроумия, лошо обслужване от кисели и недружелюбни хора, джетове и АТВ-та по плажовете, левантийски шмекери, които заграждат по някоя гола поляна до брега с връвчица и къртят петолевки за паркиране и тълпи от пияни младежи, доволни, че тук могат да се държат така, както не биха си позволили там, откъдето идват. (Между другото вече има и малки АТВ-та – за малки простачета.)

  Това лято покрай алкохолните турове се роди и нова мода. Нарича се балконинг – скачане (в „пьяном виде“) от втория или третия етаж директно в хотелския басейн. Казват, че модата била пренесена от Майорка. У нас сигурно има много места, където това уродливо забавление може да се практикува поради желанието на хотелиерите непременно да имат басейни, за да се вдигне категорията, макар че условията не винаги са подходящи. Уродливата архитектура понякога води до уродливи практики.

  „Много разчитаме на културния и религиозния туризъм“, каза наскоро в едно интервю кметът на Несебър. Със същата амбиция живее и Созопол, откакто миналото лято при разкопки в олтарната абсида на църквата „Св. Богородица“ на остров Св. Иван бяха открити свети мощи, за които археолозите с разумни основания допускат, че са на св. Йоан Кръстител. Сигурно е най-малкото, че хората, които са ги вкопали в основата на църквата през V-VI век, са вярвали, че са на светеца.

  После правителството отпусна пари за реставрация на църквата „Св. св. Кирил и Методий“, където вече се помещава и мощехранителницата с костиците. Сега в притвора на църквата има голяма табела: „За туристи – вход 1 лв“. Така изглежда продуктът, предлаган под марката „религиозен туризъм“ в Созопол. Бил съм на Божи гроб, в Света гора и в разни градове по света, но не помня някъде да са ми искали пари, за да вляза в църква, джамия или друг храм.

  Поклонническите пътувания са най-старата форма на туризъм
  
  Познати са от античността и стават особено популярни към края на Седновековието, когато пътуване до Божи гроб, Света гора или друго свято място се е смятало за нещо като атестат за благочестие и житейска зрялост. Малко познания в тази област са необходими, за да знае човек, че в основата на религиозния туризъм е духовният живот. Атонските манастири привличат поклонници заради духовния живот там. Същото е валидно за Йерусалим, Мека и всяко друго свещено място, което предизвиква циклични движения на големи групи хора. В Созопол и Несебър такъв духовен живот няма.

  Зад паравана на бъдещия „религиозен туризъм“ вероятно се таят амбиции за застрояване на остров Св. Иван. Може и да е защитена зона, но практиката в България е показала, че това не е непреодолима пречка за определени инвестиционни намерения.

  Не трябва да се забравя, че созополският кмет преди няколко години беше хванат да бракониерства и тогава той обясни, че всъщност бил за гъби, а си носел пушка, за да се пази.

  От човек, който ходи за гъби с пушка за глигани, може много да се очаква

  Това лято в медиите се спомена, че предстои прокарване на вода до острова. Ясно е, че след това ще се прекара и ток, а после вече спокойно ще може да се достави и насъщно необходимото за всеки истински религиозен турист – бира, кебапчета, цаца и чалга. Това умеем, това правим.

  В туристически градове като Венеция, Верона или Виена човек открива не просто паметници на културата, а отношение към културата – отношение между местните хора и тяхната култура, запазено в продължение на 300 или 400 години. С урбанистичния си облик тези и много други западни градове създават усещането, че там никога не са живели простаци. Сигурно не е точно така, но усещането е такова.

  Там сякаш всяко следващо поколение е съумявало да оцени построеното преди него и внимателно е добавяло по нещо свое към вече създаденото, но без да го руши и да му отнема от собственото очарование. У нас не е така и дори в защитени като паметници на културата градчета като Несебър и Созопол човек лесно усеща, че отношението към миналото и към културата е друго – разколебано между кичозната бутафория и талибанщината. По принцип повечето курорти по света предлагат някакъв сувенирен или друг кич.

  У нас кичът е дебел културен пласт,
  
  под който човек трябва мъчително да търси истински стойностните неща.

  За не особено привлекателния образ на българския туризъм в медиите се говори и пише постоянно. Явно за да има разнообразие, в някои вестници се появяват и талибански заглавия като „Да живее алкохолният туризъм!“ („24 часа“, 16 август) „Алкохолният туризъм е най-хубавото нещо, което се е случило в икономиката на страната ни през последните 30 години“, пише авторът и добавя: „Тъгата по „незастроеното“ море е тъга по социалистическата смрад и завист към хората, които са рискували и направили нещо в живота си.“

  Кои са всъщност тези хора, какво направиха и какво рискуваха? Май в голямата си част са политически прононсирани криминални смрадльовци, които направиха още по-голяма смрад и точно тази смрад премиерът обещава да изчисти. Пък и съдебната система за изминалите 20 години доказа, че колкото по-мащабна е една криминална дейност, толкова по-малки са рисковете пред нея. Големите босове може взаимно да се елиминират, но съдебната система рядко ги закача.

  В туристическите брошури България често се рекламира като „страна с древна култура“, но тя има очевидни проблеми със съвременната си култура. Това я прави привлекателна за нежеланите и непривлекателна за желаните туристи. Възможно е с времето нещо да се промени, но това няма да стане преди интелектът и парите да се потърсят взаимно и да намерят общ език.

  Източник: в-к Сега

• Възможен ли е нов СССР?

                                                

                                                                           Нийл Бъкли,   в. „Файненшъл таймс“

  Двайсет години след разпадането на Съветския съюз руският премиер Владимир Путин може и да не се опитва, както се твърди понякога, да го възкреси. Той обаче преследва друг проект – да изгради “подобие на Европейския съюз” от бившите съветски републики. Лансираният преди година от него Митнически съюз между Русия, Беларус и Казахстан вече премахна митата и митническия контрол по вътрешните граници на трите държави.

  Следващият януари се очаква той да прерасне в “общо икономическо пространство”, гарантиращо свободно движение на стоки, услуги и капитали в единен пазар с население от общо 165 милиона души, което се равнява на 60 процента от населението на бившия Съветски съюз. На среща на върха в Москва този месец премиерите на трите държави си поставиха още по-амбициозна цел – до 2013 г. да превърнат групировката в Евразийски икономически съюз. Говори се дори за бъдеща обща валута на съюза.

  “Това наистина е събитие с много голямо междудържавно и геополитическо значение”, каза Путин след срещата. “За пръв път след рухването на Съветския съюз беше предприета реална стъпка към възстановяване на естествените икономически и търговски връзки в постсъветското пространство”, добави той. Това може да е преувеличено, но за разлика от по-ранните опити за реинтегриране на бивши съветски държави, този бележи напредък.

  Путин предложи също след като общото икономическо пространство стане факт, членовете му да започнат преговори за споразумение за свободна търговия между блока и ЕС. Предвид това, че Русия преговаря вече 18 години (досега безуспешно) за членство в Световната търговска организация, изгледите за подобно грандиозно споразумение изглежда доста далечни. Изпълни ли се обаче, то ще осъществи виждането на Путин – изложено от него миналия ноември в Германия – за “хармонизирана общност на икономиките от Лисабон до Владивосток”.

  Възстановяването на връзките между бившите съветски страни е отдавнашна цел на Путин. През 2000 г. той подписа с половин дузина държави споразумение за учредяване на Евразийска икономическа общност, или EurAsEc (ЕурАзЕк), но оттогава всичко си остана на думи. От 2009 г. насам той се стреми за задълбочаване на интеграцията с две страни членки на ЕурАзЕк до постигането на настоящия митнически съюз. Авторитарният казахстански президент Нурсултан Назарбаев прегърна плана. Силно зависимата от Русия Беларус бе “вкарана в кошарата” с помощта на енергийни “моркови и тояги”.

  “Виждането на Путин започна да се ориентира все повече към създаване на Европейски съюз в пространството на бившия Съветски съюз” казва Лилит Геворгян, анализатор в консултантска фирма “Ай Ейч Ес глоубъл инсайт”. Митническият съюз възприе голяма част от европейското законодателство, каза висш руски представител. Копирането на вече съществуващ модел пести труд, но то може – теоретично – един ден да улесни задачата за създаване на зона за свободна търговия с ЕС.

  Задълбочаващият се митнически съюз има типичните предимства да стимулира развитието на бизнеса, като премахва търговските бариери. Той може да помогне също за възстановяване на хоризонталните връзки между индустрии и предприятия, прекъснати при разпадането на СССР. Нещо повече, обвързвайки Казахстан (най-успешната централноазиатска бивша съветска икономика) с Русия, съюзът парира засилващото се китайско влияние в района. Съседните Киргизстан и Таджикистан също проявиха интерес към евентуално присъединяване.

  Любопитното е, но съюзът може да успее там, където други опити се провалиха и да принуди Русия да подобри своя бизнес климат. Висши служители в казахстанската столица Астана говорят за привличане на руски компании да се пререгистрират в Казахстан, който, според тях, предлага по-добра бизнес среда.
  На европейския фланг на Русия митническият съюз осигурява на Москва едновременно стимул и механизъм за подкрепа за Беларус – затънала във финансова криза, която наложи внезапна девалвация – и да предотврати обществени вълнения, които да доведат до преориентиране на Минск към ЕС. При това въпреки негативното лично отношение на Путин към беларуския президент Александър Лукашенко.

  “Русия ще държи Беларус на санитарния минимум”, допуска Геворгян. “Чрез субсидирани енергийни доставки ще й отпускат достатъчно, за да поддържа живота на икономиката си, но не толкова, че Лукашенко да дръзне да предизвиква Русия”, обяснява тя. Онези, които го познават, казват, че Путин много иска да “придаде завършен вид” на съюза, привличайки в него големият славянски съсед на Русия – Украйна. С присъединяването на нейните 45 милиона жители, населението на блока ще се равнява на три четвърти от това на бившия Съветски съюз.

  Независимо дали Украйна ще се включи или не, Путин ловко се възползва от грижите на Запада с дълговите му проблеми, казва Николай Петров от московския мозъчен тръст Център “Карнеги”. “След като Русия е в относително по-добра позиция от много страни от еврозоната, моментът е подходящ за прокарване на интеграционните и идеи”, казва той.

   

  Източник:  e-vestnik/ БТА

• Нови студенти за АМЕРИКАНСКИ УНИВЕРСИТЕТ В БЪЛГАРИЯ

  (ПАРТНЬОРИ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ В ЧИКАГО)

  350 изключителни студента от 37 държави посреща тази есен Американския университет в България
  Една трета от новоприетите български студенти получават пълни стипендии за показани високи резултати на теста SAT

  350 студента от 37 държави избраха университет № 1 по професионална реализация в България, за да получат висококачествено американско образование и диплома, призната в цял свят. Този випуск ще бъде специален за университета, защото през 2011-та година АУБ отбелязва двадесет години от създаването си. След четири години тези студенти ще завършат и ще се назоват випускът на 20-тата годишнина на АУБ.
  Бъдещите бакалаври могат да се похвалят с многобройни постижения в различни области. Следвайки тредициите на класическите американски университети, АУБ оценява и подкрепя талантливите си студенти. Една трета от новоприетите българи спечелиха пълни стипендии за четирите си години на обучение в АУБ за показани високи академични резултати. 97 процента от новоприетия випуск получи финансова подкрепа от университета, като общата сума надхвърля над 4 000 000 щ.д.
  Сред вдъхновяващите младежи е българка, световен шампион по кикбокс със завоювани седем национални титли и молдовец – четирикратен победител в републиканска олимпиада и със златен медал от международно състезание по математика „Архимед”. Благоевградчанка, печелила множество награди в регионални олимпиади по математика, също избра да получи образованието си в Американския университет в България. И още, сред тях е българин, който три пъти е печелил национално състезание по физика и е постигнал резултат 1570 на теста SAT (от максимум 1600 за две секции – математика и езикови умения). Той получи пълна стипендия за четирите си години на обучение в АУБ, както и всички останали студенти, изкарали резултат над 1300 на теста SAT.
  От 22 до 28 август в университета се провежда Седмица за ориентация на новите студенти, през която те се опознават, посещават административните офиси, библиотека „Паница”, спортните съоръжения и компютърните зали, а техни колеги от по-горни курсове им показват най-интересните места в Благоевград. На първокурсниците ще бъде предоставена и възможността да се регистрират за избраните от тях учебни курсове. Новата академична година за студентите на Американския университет в България ще започне на 29 август 2011г.
  Заповядайте на приема в чест на новите студенти и техните родители в неделя, 21 август 2011г., университетски комплекс „Скаптопара”, 18:00 ч.
  За допълнителна информация, моля свържете се с Албена Кехайова на тел.: 073 888 215 или мобилен: 0888 80 17 48.

• Съдебни битки отлагат решението за АЕЦ “Белене“

  НЕК внася насрещен иск срещу АСЕ, руснаците компрометирали проекта

   

  Проектът за изграждане на АЕЦ “Белене“ навлиза в нова – “съдебна“ фаза. В нея “Националната електрическа компания“ (НЕК) и руският изпълнител “Атомстройекспорт“ (АСЕ) ще защитават своите взаимни финансови претенции пред арбитражните съдилища в Париж и Женева. Това става на фона на все по-голяма неяснота за съдбата на ядрения проект – рентабилен ли е, има ли пазар за електроенергията и способен ли е да си осигури финансиране различно от руското и от гарантираното от българския държавен бюджет.

  Стартът на обявените юридически битки съвпада с изборите в България, както и с предполагаемото изготвяне на анализа на консултанта HSBC за целесъобразността и цената на АЕЦ “Белене“.

  След като преди ден от НЕК съобщиха, че предложената от руснаците в началото на август “Пътна карта“ за реализацията на “Белене“ не може да се счита за правно обвързващ документ, в четвъртък НЕК информира, че “е принудена да предприеме действия за защита на своите интереси“ относно проекта АЕЦ “Белене“.

  В края на миналата седмица представители на двете компании се опитаха да се разберат по претенциите, които имат една спрямо друга. В средата на юли АСЕ внесе иск срещу НЕК за 58 млн. евро в арбитражния съд в Париж заради поръчано , но неплатено оборудване за бъдещата АЕЦ. Българската компания пък обяви насрещни претенции за 63 млн. евро за договорено за изкупуване, но невзето старо оборудване от площадката на централата.

  От съобщението на НЕК, разпространено на 18 август, става ясно, че на АСЕ и собственика й “Росатом“ официално е било поставено условие да оттеглят иска си срещу НЕК в срок до 16 август, за да продължи работата по проекта “в конструктивен дух“.

  Писмото до Москва предлагало в отговор на оттеглянето на руските претенции “до края на месец септември 2011 г., в дух на добра воля, страните да изработят график за уреждане на взаимните си финансови претенции“.

  До края на септември изтича последното 13-то допълнение към споразумението за строежа на АЕЦ “Белене“ от 29 ноември 2006 г. До тогава трябва да се вземе и окончателното решение за строежа на АЕЦ “Белене“ и да се сключи основният договор с АСЕ за проектиране, доставка на оборудване и въвеждане в експлоатация на атомната централа.

  Вероятно давайки си сметка, че българското правителство няма да рискува с окончателно решение по спорния ядрен проект точно преди изборите, миналата седмица руската страна поиска срокът да бъде удължен с 14-и анекс, до 1 декември.

  От съобщението на НЕК в четвъртък не става ясно приемат ли предложението за удължаване на преговорите, но в това от предишния ден посочват, че вероятно поисканият от самата НЕК в 13-ото допълнение срок за договаряне няма да бъде спазен.

  От НЕК обаче посочват, че до 16 август АСЕ не е изпратила отговор за оттегляне на арбиражния си иск. Българската компания “изразява загриженост, че такъв подход от страна на АСЕ не е от полза за развитието на проекта“.

  Така държавната компания била принудена да предприеме действия за защита на своите интереси и на 17 август е изпратила писмо до Арбитражния съд в Париж. С него е поискала срок до 15 октомври, за да се запознае в детайли с документацията по делото, заведено от АСЕ.

  “През следващата седмица НЕК ще представи адвокатската кантора, която ще защитава интересите й в Париж. Едновременно с това компанията е във финална фаза по подготовка на документацията за завеждане на свой иск срещу руската страна пред Арбитражния съд към Международната търговска палата в Женева през септември“, пише в съобщението.

  В него се посочва още, че “заведеният от АСЕ иск може да компрометира както взаимоотношенията между страните, така и проекта АЕЦ “Белене“. “В този смисъл, за нас оттеглянето на иска на база на нашите предложения, щеше да бъде доказателство, че АСЕ има интерес от по-нататъшното реализиране на проекта“, завършват изявлението си от НЕК.

  Остават обаче висящи въпросите ще има ли отлагане на решението за АЕЦ “Белене“ за след изборите, дали до 1 декември британската банка HSBC ще е готова с анализите на енергийния баланс на страната и нуждата от нова ядрена мощност, на регионалния пазар на електроенергия, цената на ядрения проект и на произвеждания ток, както и дали съдебните битки няма да се превърнат в удобното извинение за протакане на ядрения проект, навършил 31 години от първоначалното решение за реализацията му.

   

  Източник: Mediapool

• БЪЛГАРИЯ НА ГОЛЯМАТА ИЗМАМА

  Автор: Владо Трифонов
  Българите са обвързани в порочни връзки на всички нива, а старите идеологически щампи са определящи за начина им на мислене и поведение. Стратегията им стига до идната събота и неделя, когато още от петък вечерта ще се налющят до козирката, ще пропсуват всички партии, включително и тази, за която са гласували, след което ще ошамарят жената и за финал ще повърнат.

  Защото българската идеологическа обремененост няма общо с чешката, полската или унгарската. Тя е преиграна версия на съветската, в желанието да засвидетелства верноподаност. Дотам преиграна, че сътвори Белене (по-малкия близнак на Гулаг) и превърна свободно мислещите в слуги на психопати.

  Днес, 22 години след официалния крах на комунизма, в България той е на почит и излъчва президенти.

  Не вижда ли Брюксел какво става с нас? Вижда, разбира се! Но Брюксел е доволно шизофренен по отношение на страната ни. От една страна иска да сме кротки, почтени и възпитани, така както повеляват европейските критерии за възпитание. От друга – нехае, когато цивилизоваността не се случва и се задоволява с деликатни забележки. Защото е наясно, че България е в Европейския съюз по политически и пазарни причини, а не заради високите си нравствени стандарти.

  Занимават ни с магистрала „Тракия”. Премиерът обеща да не я носи в двора си в Банкя, магистралата да остане на поколенията и да подобри бизнес-климата. Шегаджия е премиерът. И е прав – трябват магистрали. Тънкият момент е, че преди да бъде подобрен „бизнес климатът”, трябва да се подобри моралният климат в държавата.

  Бизнес се прави с човеци и правила. Ако човеците не струват, тогава и най-прекрасната магистрала е нелепица.

  Магистрала „Тракия” може да стане значима придобивка само ако преди това правителството въдвори мафията и въведе национална програма за ограмотяване на държавните служители.

  Вече имаме нова спортна зала „с всички условия за бъдещи шампиони”. Добре е да имаме бъдещи шампиони, особено след като бившите шампиони станаха мутри и охранители! Но още по-добре е да имаме възпитани и ведри граждани, поддържани градини, чисти езера и полицаи с лъснати обувки, които не си бъркат в носа.

  Само със спорт съзнание за нация не се постига. Съзнание за робокопи – да.

  Брюксел ни отпуска евро за магистрали. Логично: Брюксел иска като минава през България на път за Азия, да кара новите си лимузини по хубави пътища. По-важно обаче е Брюксел да разбере, че еврото, което спешно трябва да ни бъде отпуснато, е за превъзпитание. Каква полза от магистрали, след като по тях ще се избива едно озверяло от недоволство население? На мен такива магистрали не са ми нужни. Предполагам, че на Брюксел също.

  Това с магистралите, спортните зали и българския Лувър е продължение на голямата измама от социалистическо време. Измама както към собствения народ, така и към европейските партньори.

  Към собствения народ, защото му пробутваш лъскави играчки, купени с чужди пари, а в същото време го изоставяш немил-недраг в лабиринтите на малограмотното българско чиновничество.

  Към Европа, защото крадеш на воля от нейното евро и отвличаш вниманието на целокупното простолюдие. (Нека не забравяме, че българските милионери са станали такива колкото с откраднатото от България, толкова и с откраднатото от Брюксел. В България знаят това, но си мълчат, защото или участват в кражбата, или очакват да ги включат. В Брюксел също знаят това, но продължават да наливат, защото такава е уговорката с крадците).

  Съмнявам се, че Брюксел е наясно, какво точно значи комунизъм по български. Ако знаеше, нямаше да даде възможност на най-именитите български гангстери, до един с агентурно минало, да си накупят дворци в най-луксозните райони на западноевропейските столици. Обратното: за всеки вложен български милион в неговите банки щеше да иска отчетност къде, кога и как е бил спечелен.

  Хитрува Брюксел. А за някои това брюкселско хитруване е добре дошло. Защото Брюксел се нуждае от паричките на българските милионери и не го интересува мръсни ли са, прани ли са. Иначе отдавна щеше да им запорира сметките и да ги подложи на съдебно преследване до пълното им отстраняване от политическия и икономически живот на Европа. Но Брюксел не го прави и изглежда няма намерение да го направи. Защото Брюксел е сериозно обвързан с българската мимикрираща партокрация.

  Иначе казано, Брюксел се интересува от онези българи, които могат да му осигурят производствени мощности за без пари, в това число евтина работна ръка. Като компенсация за тези услуги в България де юре влизат целеви средства от европейските фондове, които де факто потъват в бездънните джобове на изпедепцани гешефтари.

  Уповаващо е изказването на посланик Уорлик: „САЩ подкрепят принципите на върховенството на закона и това включва всички усилия за справяне с организираната престъпност и усилията за ефективна правосъдна система“. Още по-уповаващо ще е САЩ да се запретне и постави нещата в България на място: да вкара в затвора партийните гангстери и блокира сметките им във всички европейски и американски банки.

  Нужна ни е духовност. По думите на хабилитирани оптимисти процесът е необратим и все някога духовни хора ще се появят. Хубавата новина е, че и сега ги има, но им трябва време, за да добият сила. Въпросът е дотогава колко българи ще са останали в България.

  П.П. Медиите обявиха „Гранд хотел Приморско”, собственост на бившия областен лидер на СДС Васил Камберов, за най-тузарският комплекс в крайморския град. В съседство пък бил не по-малко тузарският „Анкора бийч” на бившия кмет на общината – Димитър Димитров .

  Пак медиите изнесоха, че ескортът на Маджо включва два мерцедеса S класа с последна степен на защита B7 и брониран джип “Тойота” с тежко въоръжени охранители;
  че собственик на едно от най-големите порно студиа на Балканския полуостров е депутат, номиниран за кандидат президент;

  че полупиян лидер на етническа партия определя на всеослушание себе си като притежател на властта и разпределител на финансирането в държавата.

  Ако тези и подобни на тях данни за криминалeн гьонсуратлък са истина (а досега никой не ги е опровергал), то какъв по-добър шанс за Европа и САЩ да упражнят цивилизационната си мисия спрямо нас. Някои ще възразят, откога Съединените щати упражняват цивилизационна мисия? Те, дето биеха негрите в Алабама и трепеха жълтите във Виетнам. Отговорът е прост: оттогава, откакто тръгнаха потоци от емигранти към Статуята на свободата и досега не са спирали.

  Източник: Свободата.ком

• Меверейци пишат писмо на Брюксел

  Еврократите трябва да изядат докладите си срещу корупцията в България, като научат, че Цветанов слага тапа на дребната корупция и отприщва едрата

  Светослав Терзиев,  в. „Сега”

  Писмо сюрприз ще намерят на бюрата си в Брюксел отговарящите за България еврократи, щом се върнат в началото на септември от лятната си ваканция. Вероятно то ще носи подписа на вътрешния министър Цветан Цветанов, но ще е творение на колективния ум в МВР, впрегнат да мисли как да отговори на критиките срещу даренията за полицията, отправени в последния доклад на Еврокомисията (ЕК) през юли.

  „Ще прочетем отговора с голямо внимание“, обеща пред „Сега“ говорителят на ЕК Марк Грей. Жалко, че няма да можем да видим физиономиите на читателите. Може би някои ще възкликнат: „Ние ли криво им думахме, те ли ни криво разбраха!?“ За да не стават недоразумения, Марк Грей изрично заяви на 10 август: „Всяко дарение за МВР е неприемливо – независимо дали става дума за пари или за каквито и да е материални ценности“. Той бе разбрал, че Цветанов обмисля да спре получаването само на парични дарения, но да запази подаръците в натура, чиято стойност е много по-висока, и спешно бе разпитал по телефона експертите отпускари дали някой от тях не е правил намек, че подобно изключение е допустимо. Отговорът бе категорично „Не!“ Ден по-късно и Цветанов каза тежката си дума: няма да правим разлика между пари в кеш и натура, а ще делим дарителите на приемливи и неприемливи. И издаде заповед от 1 септември да се спрат даренията от частни лица, но да се запазят „помощите“ за МВР от общини или търговски дружества със 100% държавно участие, както и от „държавни структури, имащи функции във връзка с осъществяването на държавната власт“. Но откъде накъде те ще даряват на МВР? Това, че парите са общински или държавни, не означава, че могат да бъдат давани ей така. Въпросът със средствата на големите държавни фирми и без това стана отново проблемен. Както „Сега“ писа, оказа се, че министерствата – принципали на въпросните фирми, отказват информация къде и срещу какви лихви си държат парите. След обещанията за прозрачност и смяна на порочната схема средствата да бъдат държани най-вече в една банка срещу много ниска лихва бе спусната пълна мъгла. Сега същите фирми са призовани от вицепремиера Цветанов да му даряват.

  Към тях той добави и… европейските институции

  Като научат как министър Цветанов е изтълкувал европейските критики, злощастните автори на доклада за България би трябвало да го изядат от отчаяние. Те му пишат, че са „обезпокоени от практиката на полицията да взема дарения от частни и юридически лица“, защото това е „предизвикателство към независимостта на полицейското разследване“. Той пък им отвръща, че с даренията от частните лица може да се раздели, но ще продължи да взема от държавните юридически лица, и дори включва Евросъюза сред потенциалните дарители на МВР. Най-доброто, което еврочиновниците могат да си помислят за държавата ни, е, че от нея извира неподправена глупост. По-лошото е, ако решат, че

  България им се подиграва

  Какво означава даренията да са предизвикателство срещу независимостта на полицейското разследване? Елементарен нагледен пример бе даден от репортажа на Би Ти Ви за уволнения вече полицай Константин Иванов, който разкри, че катаджии са получили списъци с дарители на МВР, защитени в знак на благодарност срещу проверки на пътя. С други думи, полицейското разследване се забранява спрямо участници в пътното движение, които авансово си купуват опрощение на греховете. Може да го наречете конфликт на интереси, може да го определите като държавна корупция – все е вярно.

  Докладите на Брюксел явно не струват нито хартията, нито мастилото, което хабят, щом България след толкова години още не е разбрала за какво се отнасят. А те повтарят само две неща: борба с корупцията и с организираната престъпност. Даренията торпилират и двете задачи. Те корумпират МВР, за да си затваря очите и да не се увлича в независими полицейски разследвания. Отказът от частни дарения и запазването на възможността да се вземат „помощи“ от общински и държавни структури само гарантира, че МВР ще покровителства приоритетно точно корупцията на високо равнище, защото тя се въди не по махленските дворове, а в държавните структури – от министерствата до кметствата. Така например сред дарителите на МВР са общински фирми от Сливен, сред които и „Водоснабдяване и канализация“, превърнала града си в подобие на Бейрут през гражданската война и загубила европейското си финансиране. Въпреки това сливенският кмет Йордан Лечков се ползва с пълното доверие на управляващата партия ГЕРБ и дори се кандидатира от нейно име за нов мандат. Като председател на изборния щаб Цветанов му е нещо като поръчител пред избирателите.

  Най-комична е претенцията, с която

  Цветанов се представя за европейски праведник

  На 12 август неговият заместник Веселин Вучков огласи пред медиите План за действие на МВР за периода август-декември 2011 г. в отговор на последния доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка. Сред показателите, по които ще се следи дали има напредък, са записани следните задачи:

  * Да се провеждат и докладват професионални и безпристрастни разследвания на твърдения за корупция по високите етажи. Да се докладва за вътрешни инспекции на обществени институции и за публикуването на имотното състояние на висши държавни служители.

  * Да се предприемат по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в органите на местното самоуправление.

  Със заповедта си за „спиране на даренията“ (но с някои изключения) Цветанов отправя откровено послание към онези „високи етажи“ и „органи за местно самоуправление“, които предпочитат да не се наднича в далаверите им с държавни пари и в алъш-вериша им с престъпни групировки: Давайте на МВР, за да ви уважавам и аз! Иначе ще ви гоня по европейски. Голяма истина се съдържа в репликата на Цветанов: „Не Симеон Дянков е този, който разпределя бюджета в страната“, изречена във вторник по повод намерението на финансовия министър да ореже бюджета му за 2012 г. и да насочи повече пари за образование и култура. Шефът на МВР очевидно възнамерява да се превърне в преразпределител на държавния бюджет чрез заставяне на други структури да му правят дарения.

  Научно е доказано, че

  лакомията и глупостта нямат граници

  За да оправдае пред Европа порочната си практика, вътрешният министър забърка в аферата и… Европейския съюз. На 9 август заместникът му Димитър Георгиев покани репортери да ги запознае с отчета за приходите на МВР до 30 юни 2011 г. От него излезе, че само 247 647 лв. са даренията, отчетени в Министерството на финансите като допълнителен приход, а останалите 15 270 925 лв. са средства, които вътрешното министерство е усвоило по европейски програми (например за шенгенската подготовка). Те се завеждали също като дарения, „защото са средства, които се получават и се осчетоводяват съгласно единната бюджетна класификация, утвърдена от министъра на финансите“. Финансовият министър Симеон Дянков учтиво се разсея и не подкрепи публично Цветановото ведомство. Ще бъде много любезно, ако например регионалният министър Росен Плевнелиев се притече на помощ на оплелия се вътрешен министър и заяви, че заприходява като дарения за строителното министерство европейските средства за изграждане на магистрали. Земеделският министър Мирослав Найденов може да осчетоводи като дарения европейските земеделски фондове. А министърът по еврофондовете Томислав Дончев може да се представи като шеф на европейска дарителска фондация.

  Четири години и половина минаха, откакто България членува в ЕС, но в средите на управляващите все още битува представата, че евросредствата са подарени пари. Толкова ли е трудно да се разбере, че те са целеви средства за европейски проекти на територията на България, че харченето им се следи постоянно от Брюксел, че при нарушения подлежат на връщане до 5 години след изпълнението на проектите и че винаги изискват съфинансиране от получателя. Заблудата, че са кьорави пари за харчене, вече бе наказана със спиране на еврофондовете. Защо Цветанов дърпа отново дявола за опашката? Премиерът Бойко Борисов трябва да се замисли струва ли си да закриля толкова своя любимец, който му подлива вода. Не е вярно, че ЕК спира еврофондовете само на Станишев. Лечков доказа, че същата съдба може да сполети и протежетата на ГЕРБ.

• Уорлик се разграничи от Пардю, приказвал наизуст

  Американският посланик у нас Джеймс Уорлик се разграничи от предшественика си Джеймс Пардю, който обяви в интервю за „Труд“, че от 2002-ра в България няма никаква промяна на ситуацията, особено в областта на борбата с организираната престъпност.

  Пардю беше първият американски посланик у нас, който предупреди в секретни грами до Държавния департамент за неефективната борба с бандитизма и за голямата корупция.

  В интервюто си шест години след като напусна поста си в София, той определи сегашната ситуация в България като „голям политически театър”. „Лидерите ви вдигат много шум, правят се на бабаити по някакъв проблем, но реално не правят нищо – в един момент се обявяват за победители и минават на друга тема”, каза Пардю. Пред Дарик Уорлик заяви, че мнението на Пардю е в качеството му на частен гражданин.

  „Нека сега само да кажа, че той е частен гражданин по настоящем и не представа възгледите на американското правителство”, коментира посланик Уорлик.

  В разсекретена вчера грама с дата 15 септември 2005 г. друг американски посланик в София – Джон Байърли, нарича настоящия премиер Бойко Борисов „бабаит, облечен в „Армани”, който оглавявал непрекъснато рейтинговите класации благодарение на имиджа си на облечен в модната марка бабаит и близките си връзки с медиите”. Байърли добавя, че това се случвало въпреки неефективността на борбата с организираната престъпност.

  Източник:  Фрог нюз

• Зденка Тодорова: София подкрепя създаването на „шопска нация” в Сърбия

  – Защо наскоро издадената в Сърбия история на Нишката епархия прелива от омраза към България?

  – Ако се обърнем малко назад във времето, ще видим, че повечето книги издадени в Сърбия на тема България и българо-сръбски отношения са открито антибългарски. В тях няма историческа истина, фактология, обективност. Има само емоции, които преливат от омраза. Шовинизмът на сръбските историци, журналисти и политици от началото на миналия век намира плодородна почва в средите на сръбските шовинисти и днес. А те са навсякъде – в политическите партии, държавните институции, медиите, университетите и църквата.

  – Не е ли тази книга „случайно явление“?

  – Книгата „Нишка епархия – кратък исторически преглед“ с автор Владимир Вучкович е издадена през 2011 г. като изследване на Историческия архив в Ниш с благословията на настоящият сръбски патриарх Ириней. Така че тук не може да става и дума за случайни неща, а за проект, финансиран от властта в симбиоза с църквата. Сръбската православна църква (СПЦ) е сред основните двигатели на антибългаризма в Сърбия.

  – Това като че ли не е единственото антибългарско деяние на сръбския патриарх Ириней?

  – Напълно сте прав. Преди десетина години днешният патриарх Ириней, който тогава бе епископ Нишки, отказа да ръкоположи за свещеници двама българи от Цариброд, а днес се прави всичко възможно отец Йоан от Босилеград да бъде отстранен от Църквата, защото иска да служи на български език и защото с български пари е построил в село Паралово, Босилеградско, храм, носещ името на „Св. Иван Рилски“. Да не говорим за целенасоченото изписване на имената на починалите в духа на сръбската именна система.

  – Как се фалшифицира историята на Нишка епархия?

  – За Нишка епархия се пише като за институция, създадена от сърбите преди и след освобождението от турците, като българското присъствие в Нишко и Поморавието се представя като български стремеж за „окупиране на сръбски земи“ с помощта на Русия.

  – Бихте ли дали конкретни примери.

  – Още на една от първите страници в историята на Нишка епархия пише: „Посветено на Нишките свещеномъченици – свещеници, монаси и епископи от Нишка епархия, убити от турците, българите и комунистите“. Няма нито една дума за борбата на българите от Нишко, Пиротско и Зайчарско през средата на по-миналия век, както и за инициативата на местното население, смятащо се за българско, да строи български църкви и манастири, историята на които е подменена веднага след Берлинския конгрес от 1878 г.

  – Част от тази подмяна е и издаването на книгата „Манастир Св. Йован Богослов край Поганово“.

  – Точно така. Даже името на светеца е сменено със сръбско, вместо „Йоан“ – „Йован“ – със задължителната сръбска йотовка. И това съвсем не е случайно. Погановският манастир е в центъра на великосръбската идея, защото този много тачен и обичан от българите манастир, винаги е дразнел властите в Белград. Преди няколко години те дори се опитаха с помощта на няколко съмнителни субекта, представящи се за свещеници, да преименуват манастира от Погановски в Йовановски.

  – Каква бе реакцията?

  – Местното население нададе силен вой и табелата с името на манастира бе върната на старото й място. Същите тези т.нар. свещеници, започнаха да прокарват и светска политика в манастира. В светата обител бе укрит руски военнопрестъпник, за който имаше разписана червена бюлетина от Интерпол. Сега край манастира се строи нещо като хотел, макар, че според закона строителството в зоната край него е абсолютно забранено.

  – Къде се корени антибългаризма на СПЦ?

  – След Ньойския договор от 1919 г., първото, което е направил режимът на крал Александър Карагеоргевич е прогонването на всичките 42-ма български свещеници от храмовете в Западните покрайнини. Някои от тези свещеници са били убити, като Апостол Иванов и Борис Йоцов, други репресирани, трети арестувани, четвърти принудително изселени. И тогава, и днес, СПЦ е проводник на великосръбската идея, която има за цел да асимилира всички несърби с православно вероизповедание, не позволявайки им да имат свои, в нашия случай български, свещеници, макар и под нейно крило.

  – Защо България мълчи по обвиненията за „зверствата“ на „българският окупатор“ в Сърбия през 20 вeк?

  – Защото българските политици не са на висотата си. Как може да се защитава национална кауза с политици, които са безродници, които вместо да защитават националните интереси плащат на сръбски чалгаджия да пее на Нова година антибългарска песен. И да подкрепят „безусловно“ Сърбия по пътя й към ЕС. Ами то самата Сърбия може би все още не е на ясно – иска или не иска да стане член на ЕС. Как може да се мълчи за откритата проява на антибългаризъм с освещаването на Костницата в Сурдулица, когато бяха измислени хиляди избити сърби от „българския фашистки окупатор“?

  – Как Белград се отнася към желанието на сега управляващите в София за подобряване на връзките ни?

  – Отнася се с високомерие и презрение. И, разбира се, продължава да печата антибълграски книги.

  – Защо сръбкият президент Борис Тадич не дойде у нас на 30 юли т.г. по покана на премиера Бойко Борисов?

  – Защото в сръбския парламент до един часа през нощта се обсъждаше темата за Косово и инцидентите, които сръбските националисти предизвикаха на границата. В сръбските медии даже отсъстваше информация, че Борис Тадич е поканен от Бойко Борисов да присъства на „приятелския мач“ в новата спортна зала в София. Напъните на София да умилостиви Белград се оказаха безрезултатни.

  – Как оценявате досегашната политика на управляващите в България спрямо сънародниците ни в Сърбия?

  – През последните 20 години политиката на официална София спрямо българите в Западните покрайнини бе конюнктурна. В зависимост от това каква е международната политика по отношение на режимите в Белград. Аз, като пряк свидетел на събитията в бивша Югославия, се нагледах на какво ли не. И се уверих, че за човешките и малцинствените права на нашите сънародници в Сърбия се говореше, колкото да се каже нещо, а на моменти не се казваше и нищо – каквото е положението в момента. На сръбската страна това й харесва и затова продължава да мачка българите в Западните покрайнини, даже и да не допуска българи от България да се поклонят пред паметника на Васил Левски в Босилеград.

  – И кабинетът на ГЕРБ ли е загърбил интересите на българите в Западните покрайнини?

  – Не само че ги загърби, но предаде българските интереси в Западните покрайнини – и по отношение на църквата, и по отношение на езика, и по отношение на военно-историческото наследство, и по отношение на индивидуалните и колективните права на българите в Сърбия. Коя държава ще си замълчи пред факта, че на мястото на някогашните й войнишки гробища е сложена многометрова антена на мобилен оператор? Това се случи в Цариброд, на мястото на разрушените през 1947 г. български войнишки гробища, където все още има погребани кости на български войници и офицери.

  – Защо днес се възражда проектът за „шопска нация“?

  – Теорията за „шопска нация“ набира скорост, защото през октомври 2011 г. ще има преброяване на населението в Сърбия. През последните 20 години Белград вложи много усилия и пари, за да създаде проект за „шопска нация“ и „шопски език“ в Западните покрайнини. Бе преведен на „шопски“ българският класик Стефан Костов, имаше опити да бъде издаден „Шопски речник“ в Цариброд и т.н.

  – Има ли официално българско участие в този проект?

  – Сръбската държава финансира студентския проект „По пътеките на шопите“, в който вече са се включили и български, и македонски студенти. В броя си от 24. 09. 2010 г. казионният в. „Братство“, излизащ на български език в Ниш, публикува стряскащата информация, че „целта на проекта е да даде възможност на младите изследователи да се занимават с научна работа в недостатъчно изучените региони на Балканите, както и да се пропагандират териториите, в които живеят шопите“. И още нещо, че „проектът е подкрепен от Министерството на младежта и спорта, община Димитровград и посолствата на България и Македония в Белград“.

  – Но това е повече от скандално…

  – Съгласна съм, уви за тези и за останалите неща, които споменавам в интервюто, не се говори. От една страна, властите нямат интерес за тях да се пише, от друга, голяма част от медиите обслужват разни политически и корпоративни интереси. Но все пак се намират и такива медии и хора, които искат да пишат и да говорят за проблемите на българите в Западните покрайнини. И аз разчитам най-вече на тях. Излезе ли един път една информация някъде, после трудно ще я спрат!

  Интервю на Евгений Еков

  ––––––––––––––––

  Зденка Тодорова е родена в гр. Цариброд. Завършва българска филология в Белградския университет, занимава се с публицистична, журналистическа и правозащитна дейност.
  Председател на Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия. Автор на шест книги: “Венчална рокля” (поезия), “Преродени души” (поезия), “Ябълка в килия” (публицистика), “Взривената памет” (история), “Докосване до духовните светилища в Западните покрайнини” (публицистика) и “Светилища разделени с граница” (краеведо-историческо изследване). В момента е един от водещите на предаването “Облаче ле бяло” по ТВ СКАТ.

  Източник: News.bg

• Един Българин се изправя срещу Уолстрийт (или модерна версия на борбата между Давид и Голиат)

  Един млад българин, все още почти неизвестен в България, се опитва да катурне пирамидата наречена Уолстрийт, демонстрирайки, че с един блог човек може да промени света около себе си.

  Струва ви се невероятно? Добре, четете по-нататък.

  През пролетта на 2009, този млад българин започва да сглобява пъзела на една конспиративна теория в блог си ZERO HEDGE (Зироу Хедж), за да покаже, че инвестиционната банка Goldman Sachs използва високоскоростни компютри за незаконни печалби от търговия на фондова борса в Ню-Йорк (New York Stock Exchange, NYSE). Или като цяло, че Goldman Sachs е в една клика начело на американската политика, заедно с Министерството на финансите и Федералния резерв в заговор за запазване на статуквото.

  Каква е обаче крайната цел на Иванджийски? Пречистване на пазара, което означава премахване на големите банки като цяло и възстановяването на истинския свободен пазар.
  
  В началото броят на читателите на блога му е относително малък и от различни групи, т.нар. day-traders, научни работници или хора като него, които са работили във финансовия сектор и са останали разочаровани.

  Но когато един ден бивш компютърен програмист от Goldman Sachs бива арестуван по обвинение в кражба на софтуер (използван за електронна търговия от фирмата), който според федералния прокурор може да се използва за “неправомерно манипулиране на пазарите“, изведнъж се получава верижна реакция от засилващ се интерес към блога на младия българин.

  В днешно време дори Министерството на финансите и Федералния резерв, разпространяват “blog watch” е-мейли, които се изпращат всеки ден дори в Белия дом.

  Кой е този мистериозен българин?
  Името му е Даниел Иванджийски (Daniel Ivandjiiski), 31-годишен българин, в момента живеещ в САЩ.

  Първоначално Иванджийски отива в САЩ да учи молекулярна биология в Университета на Пенсилвания в подготовката си за медицинско училище. След дипломирането си обаче, той започва работа като младши инвестиционен банкер в Jefferies & Co в Лос Анджелис, последван от кратък престой в Imperial Capital.

  През 2005 г. Иванджийски се мести в Ню Йорк, за да постъпи на работа в Miller Buckfire, където е обвинен в спекулации с акции на авиокомпания, един ден преди обявяването на голяма сделка с бившия му работодател – Imperial Capital. Въпреки, че от това той спечелва само $780, официално разследване е назначено и Иванджийски загубва лиценза си като брокер-дилър. Тази забраната обаче го изстрелва в едно ново поле – нерегламентираният свят на хедж фондовете (hedge funds), където той научава триковете за търговия с високи залози, точно типа машинации, за които по-късно ще пише в блога си.

  Напълно разочарован от това как системата работи, той се отдава изцяло на блога си.

  В блога си Иванджийски се нарича “Тайлър Дърдън” (Tyler Durden) – мазохистичния анархист, който Брад Пит играе във филма “Боен клуб” (Fight Club). Това е героят, който взривява сградата на големите компании за кредитни карти.

  Новата журналистическа кариера на Иванджийски, бележи нещо като завръщане към семейния бизнес: Баща му, Красимир Иванджийски, е редактор в България на Строго Секретно, известен с разследващи репортажи.

  През април 2009, Зироу Хедж (Zero Hedge) започва седмични доклади с данни за търговията на Ню-Йоркската фондова борса. Докладите показват, че Голдман Сакс участвуват с много несъразмерни проценти в почти всички сделки на борсата. Това, според Иванджийски им дава монополистично предимство да се възползват от ситуацията и да манипулират пазарите в своя полза.

  Докладът се разпространява светкавично из Интернет и блогът бива затрупан с коментари. Говорителят от Голдман Сакс Ед Канадей (Ed Canaday), разбира се почуствувал задължен да отговори, като нарича направените обвинения “невярни и обидни“. Това, разбира се, само стимулира Иванджийски да задълбае още по-дълбоко в раната.

  Той се заема да разследва една много по-голяма конспирация, а именно от времето когато през седемдесетте години Робърт Рубин (Robert Rubin) е отговарял за арбитража на търговията на Голдман Сакс, тя и нейната мрежа от сътрудници са по същество манипулирали пазара в своя полза. Това разследване послужи като основен източник за скандалната статия  ”Goldman Sachs The Giant Vampire Squid” в Rolling Stone на журналиста Мат Таиби (Matt Taibbi).

  С времето Зироу Хедж (Zero Hedge) привлича все по-влиятелни читатели. Джеймс Чанос (James Chanos), основател на инвестиционната фирма Kynikos Associates, нарича блога “задължително четиво” за служителите на фирма му. Чанос споделя мнението на Иванджийски, че големите банки са заплаха и трябва да се разбити на по-малки.

  В момента Зироу Хедже (Zero Hedge) е предмет или на адмирации от лоялните си читатели, или на мощна критика от страна на старата медия, като CNBC например. Творението на Иванджийски е вече повече от блог и работи като истинска информационна агенция с офиси в Лондон и Цюрих.

  Манипулациите на пазара в крайна сметка ще се провалят, смята Иванджийски, и пирамидата ще бъде изложена на бял свят. Нека да му пожелаем успех и да се гордеем, че един от нас има смелостта да се изправи като Давид срещу мощния Голиат, в случая Уолстрийт, в защита малкия човек.

  Браво на Даниел, българският Давид!!!

  Цялата статия може да се прочете тук.
  
  Стефан К.,
  Bulblog.com

• България е на второ място по спад на населението в ЕС

  България е на второ място по спад на населението в ЕС през миналата година, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат, цитирани от британския в. „Дейли Мейл“.

  През 2010 г. населението на страната ни е намаляло с 59 000 души, сочат данните. По-голям спад е регистриран само в Литва, чието население е намаляло с 84 000 души.

  Населението на Великобритания се е увеличило най-много през 2010 г. – с 409 000 души. Това е около 30% от общото нарастване с 1,4 милиона души на населението във всички 27 държави-членки на ЕС. Това се дължи на големия брой имигранти и на бейби бума главно сред имигрантите на Острова. Прогнозите показват, че до 40 години Великобритания ще има най-многобройното население на Стария континент, изпреварвайки Германия и Франция.

  Единствената друга страна, чието население е нараснало с над 300 000 души, е Франция. Населението на Великобритания е нараствало с 6,6 новородени на всеки 1000 души в страната, което е над два пъти повече от средноевропейското ниво от 2,8 на всеки 1000 души. Процентът на раждаемостта е по-висок единствено в Белгия, Швеция, Малта и Люксембург.

  След Великобритания и Франция се нареждат Италия – увеличение с 286 000 души, Испания, 164 000 души, Холандия, 80 000 души, Белгия, 79 000 души, Швеция, 75 000 души, Полша, 33 000 души, Австрия, 29 000 души и Чехия, 26 000 души. Най-голям спад след Литва и България е регистриран в Германия, чието население е намаляло с 51 000 души, в Румъния, спад с 48 000 души и в Унгария, спад с 28 000 души.

  Източник:  БГНЕС

• Национален елит или мафия три в едно
  Криминалният капитал изсветля и се сля със сивия и съмнителен, охотно споделян с рекрутите от политическия спектър. Връзките между трите прослойки се легализираха, а сборът криминални елементи претендират все по-явно за политиката и властта.

  На пресконференция в „София-прес” на 8 август, 2011 г. Национален антикриминален и антитерористичен форум изложи свое виждане за проблемите, свързани с тероризма и организираната престъпност.

  Беше припомнено, че през време на българския „преход” владеещите олигархичния капитал, обединени с криминалния и подпомагани от българския „политически елит” преразпределиха в своя полза и вреда на българския народ финансовите и производствени ресурси на държавата.

  Това им осигури възможност да се превърнат в несменяем  „национален елит”. В тази връзка е интересно поведението на някои субекти.

  Откровенни криминални престъпници  тръбят, че са имали за цел да рушат устоите на комунизма преди 1989 г. Други твърдят, че тяхната дейност била така добре организирана и законспирирана, че като не можели да ги разкрият, им прикачвали фалшиви обвинения. Трети по произход и принадлежност са ползвали всички облаги, като тяхната основна грижа е да получат нова легитимация, независимо дали цената са компромиси, метаморфози или предателства.

  Тези добре аранжирани прослойки получиха възможности, които следваха планомерно: натиск от улицата; уж постигане на споразумение между политическите сили на Кръглата маса, легитимирало следващите ликвидации и приватизации; раздаване на необезпечени с нищо първоначално и опростени по-късно като несъбираеми кредити и др. Всичко беше съпътствано от лозунги за по-малко държава и утвърждаване на разбирането, че в отсъствието на закони всичко незабранено е позволено.

  Напомняйки често мними минали заслуги, повечето според случая се представят ту за заслужили и принципни комунисти, ту за жестоко преследвани борци за демокрация и дисиденти. Всъщност добре известни криминални методи, съчетани с благословия на властта, прани на биографии и капитали, налагане на нови правила.

  Криминалният капитал изсветля и се сля със сивия и съмнителен, охотно споделян с рекрутите от политическия спектър. Връзките между трите прослойки се легализираха, което даде възможност на сбора криминални елементи да претендират все по-явно за политиката и властта. Симулирането на битка с престъпността и корупцията стана основен инструмент на новия елит, докато продължава да граби безнаказано.

  Всяка заплаха за статуквото се посреща с незабавно раждане на нови политически проекти, което гарантира на самоопределилият се „национален елит” непрекъснат достъп да националните материални, политически и властови ресурси. А не промени, които да осигурят по- добри условия за живот на основната маса български граждани, чиято воля все по- слабо се чува. Гарант за това са овладелите медийната власт или стимулиращите я щедро, които също са част от „елита”.

  За потвърждаване на казаното, тук ще стане дума за някои лица и похвати, които илюстрират преплитането на интересите на представители на горните групи. Контактните точки на тези интереси се явяват събирателни за уж защитаващи различни политически идеологии и принципи субекти.

  Костадин Паришев е известен в миналото спортист-колоездач, превърнал се в по-ново време е един незаобиколим по неясно какви причини фактор. Единият от синовете му, Пламен, известен като Парко, съвсем „закономерно” става  шеф на служба “Пътни такси и разрешителни” на ГКПП Капитан Андреево. В приграничните зони и пунктове всъщност са естествените връзките между представителите на различните власти и институции. Така или иначе, но Паришеви притежават над 50 имота само по нашето Черноморие.

  Важен български прокурор, отговорен служебно за района на действие на тези хора пък беше заловен с недекларирано голямо количество валута в съседна страна, където подобни валутни прегрешения се наказват строго. Компромиси се правят само при правилно отношение от страна на нарушителите към съответните служби, които имат грижата за националните интереси на същата страна. Прибралият се в България прокурор – нарушител не беше проверяван, разпитван или отстранен, а издигнат.

  Оказа се и състудент на високопоставения ръководител на българската служба за сигурност Иван Драшков, която противодейства на чуждия шпионаж. Брат му Петър е дългогодишен ръководител в БОДК, превърнато в АДИС и приватизирано пък беше обвинен, че се е обогатил неправомерно с едни от най-стойностните имоти в столицата. После внезапно беше оневинен, като се оказа, че някакви неизвестни наглеци фалшифицирали подписи на тогавашния столичен кмет Бойко Борисов и вместо себе си, обогатили Петър Драшков.

  Синът на Иван Драшков пък ясно доказа, че има право на двадесет и няколко години да владее огромна земя и неизброимо число апартаменти.

  Така и не се разбра кой кого и как е иизмамил. Но и не се разбра имотите дали отново станаха общинска собственост.

  Докато тези неща се случват в София, Коста Паришев официално започва да представлява турския мулти-милионер Фуат Гювен в управлението на безмитни магазини и бензиностанция, които се намират в граничната зона. Парко Паришев след напускане на държавната служба започва бързо да гради верига бензиностанции, транспортна фирма, да държи и управлява хотели и т.н.

  Към всчки партии потичат дарения.

  Местната връзка с БСП е бившият кмет на Свиленград и бивш граничен офицер Атанас Атанасов. Това, че е преследвал нарушители никак не пречи да другарува с Паришеви и Стефан Марашев, станал междувременно шеф на митница Свиленград. При това всички се оказват комшии в престижни, трудно достъпни селища, построени незаконно в екозащитени територии и в чашката на един от най-големите язовири и едновременно вододайна зона със стратегическо значение.

  Сигурността на такива важни персони трябва да се пази, за което помага и стремглавата кариера на началника на хасковската икономическа полиция, станал по-късно директор на РДВР Иван Петров и вече депутат от ГЕРБ. Получил имунитет, сега той признава, че в поверената му някога окръжна дирекция е правено разследване на законността на имотите по брега на язовир Ивайловград. Естествено, без резултат.

  И за Фуат Гювен се грижат всички. Той си купува Демир банк.

  По някаква случайност бившата служителка на финансовото министерство Гергана Беремска става член на управителния съвет на „Търговска банка Д“, където е и финансовият ексминистър Стоян Александров, дежурно харесван от БСП за всевъзможни партийни, държавни и обществени постове. Иначе икономистът откровенно признава, че не разбира разликата между ляво и дясно. Съпругата на вицепремиера от ДПС в правителството на СДС Евгени Матинчев също заработва в офис на Фуат Гювен.

  Роден в Момчилград, той се премества в Турция, където започва да търгува с кожи в началото на 90-те години. Твърди се, че дължи особено много на покровителството на Ахмет Доган. През 1991 г. Гювен сключва договор и доставя голямо количество произведени нелегално под марката на известната Круп в Турция ловни пушки. Тази сделка става с благословията на тогавашнияят председател на Българския ловен съюз Нинов и неговият заместник проф. Стоян Кушлев. Макар не съвсем професор, но дългогодишен съветник на главния прокурор на Народната Република проф. Лютов, взет след неговата смърт под крилото на близкият до Тодор Живков генерал Христо Русков.

  Посветеният в политиката Кушлев успява да подлъже Дончо Цончев да спретнат Царски ловен клуб, който да върне издаденият на новоредения Симеончо ловен билет. Инициаторът става близък с Величеството, депутат от НДСВ и събирач на неправомерно имущество.  Толкова за комунистическо-монархическите метаморфози на този поборник, който с пример и заплата подложи на поредно съмнение властническата безкористност.

  През 1992 г. Иван Костов вече като финасов министър бърза да разреши дейност на бензиностациите на Фуат Гювен въпреки експертите да твърдят, че всички обекти в района на граничните пунктове ще бъдат на практика безконтролни. Видимо не съвсем така са мислилили обаче Йордан Соколов, Илко Ешкенази и други видни „демократи”. Техни интереси са преплетени в оперативните архиви на почти всички български служби, от където е докладвано на държавните ръководства и власти, но санкции няма.

  По-важно е, че ефект има – Фуат Гювен увеличава влиянието и имуществвата си. А и хората покрай него.

  Към бензиностанциите и кожите се добавя бизнес с кабели, акции в предприятия на Булгартабак, магазини „Аида“ и „Шипка“, водноелектрически централи, курортни комплекси, спедиторска фирма и др. Когато ДПС владее Министерство на земеделието и горите, някой предоставя през януари 2009 г. на Фуат гори в Троянския Балкан, за чиято замяна се сдобива с 90 дка. горски фонд на морето. Ловната резиденция от времето на Тодор Живков „Арамлиец” с прилежащи около 408 дка. гори край с. Вакарел е продадена също на Фуат Гювен с помощта на кметицата от БСП на Ихтиман Маргарита Петкова, лобирала въпросната земя да бъде дадена на фирмата на Фуат Гювен „Фортера”.

  Преди да стане близка до Социалистическата партия и кметица на Ихтиман, Маргарита Петкова и съпругът й работят за силова групировка на „борците”.

  Всъщност подкрепата за Гювен едва ли е случайна.

  По време на парламентарните избори през 2009 г. водачът на листата в Бургас Сергей Станишев лично оценява високо правените от Гювен инвестиции и очертава евентуално партньорство след изборите с ДПС. Икономистът Стоян Александров, директор в банката на Гювен и в управителния съвет на приватизираното бургаско предприятие „Елкабел” стои наблизо. Сега бургазлии шушукат, че умишлено воденото към фалит социалистическо предприятие „Елкабел ще бъде сринато, а на неговата земя ще бъдат докарани незнайни инвестиции. Естествено, в полза на Фуат Гювен.

  Всъщност освен мегапроект, който се очаква да донесе огромни печалби, инвестицията ще има и геополитически ефект. Но не за България, а за Турция! Завесата непредпазливо повдига Стоян Александров в едно изказване: “Ориентираме се към няколко акцента – първо, да обхванем обслужването на транзакциите от и към България на нашите изселници в Турция. Второ, да обърнем по-голямо внимание на турския бизнес у нас.”

  Според  класацията на най-богатите българи, направена в края на 2007-а  от популярния сайт “Инвестор” Фуат Гювен се нарежда в една редица с други обгрижвани представители на „елита”- Митко Събев, Петя Славова, Петър Петров, Георги Гергов, Иво Прокопиев, Ивайло Мутафчиев, Цеко Минев и др.

  Сигурно е, че каквото и да прави, Гювен влага средства в различни икономически сектори с дългосрочно намерение.

  Сигурно е също така, че концентриран в районите със смесено население, неговите капитали може да се окажат никак не случайни. Никак не е за подценяване, че той и семейството му твърде дълго са живяли извън България.

  А Търговска банка „АД” е създадена като дъщерна институция на турската Демирбанк и получи лиценз през март 1999 г. Банката е била собственост на „Джингълъ холдинг“ и е одържавена по време на голямата финансова криза в Турция, когато е поставена под управлението на Фонда за гарантиране на спестяванията и влоговете, т.е., под държавен контрол. Впоследствие се твърди, че е купена от консорциум с участието на Халит Джънгълъоглу и финансовата група „Доан холдинг“, които имат близки до държавните интереси в енергетиката, търговията, телекомуникациите, финансовия сектор, туризма и медии като „Хюриет“ и „Миллиет“.

  Такова разпределение сочи за наличие на сериозни интереси и потенциал за въздействие, на каквито България едва ли би могла да реагира.

  Сега предизборно МВР постави въпросите за получаваните дарения, а в същото време един одит на Сметната палата показва, че то е получавало солидни суми от безмитната търговия с горива на Фуат Гювен в продължение на 17 години. Той е близък със собственикът на фирма „Б.Н.К.“-ООД Веселин Балевски, съпруг на секретарката на министъра на финансите Иван Костов.

  Когато Иван Костов след театрално предводителство на тълпите със синя лента през челото става министър–председател, същият Балевски, за когото се знае, че е щатен офицер от ДС, става негов съветник по въпросите на младежта.

  Като зам.-министър на финансите в Тройната коалиция Георги Кадиев обяви, че само за 2006 година през бензиностанциите на Фуат Гювен(девет на брой) са минали 15% от оборота на дизел в България, докато останалите количества, са разпределени между пет хиляди бензиностанции.

  Със Заповед № 90/25.03.1992 година на министъра на финансите Иван Костов става възможен безконтролния износ на петролни продукти без начислен акциз, мита и данъци от бензиностанциите на територията на ГКПП. Всъщност същите бензиностанции получават въпросният лиценз, когато са все още собственост на „Братя Василеви”, а собственик на получилата право да внася горива в тях е фирма „Б.Н.К.“-ООД на Веселин Балевски. Макар и втората фирма да няма лиценз, разрешение през март 1992 г. й дава Йордан Соколов, вече министър на вътрешните работи. Всъщност тогава е публична тайна, че Фуат Гювен преговаря с Василеви за закупуване на техните бензиностанции, което въпросните властници не могат да не знаят поради близостта си с продавачи и купувачи.

  По-късно, при прокурорската проверка срещу Веселин Балевски е открита и друга заповед на Иван Костов, с която се дава разрешение на Балевски да отвори магазини в безмитната зона на Кулата и Калотина.

  На основание на друга заповед № 196/02.12.1991 година на министъра на финансите Иван Костов, на 16.10.1992 година е сключен скандален договор между фирма „Шипка – Фуат Гювен“ – Турция и началника на ДФ „Свободна безмитна зона – Свиленград“ за експлоатация на построената бензиностанция в безмитната зона при годишен наем от 3360 долара за срок от 10 години. С анекс от 21.07.1993 година, подписан от шефа на безмитната зона в Свиленград Димитър Митев и фирма „Шипка-Фуат Гювен“ – Турция в 10-годишния срок, на основание чл. 6 от договора, турската фирма придобива правото да извършва продажба на безмитни и данъчни горива.

  С тази клауза се отнема и възможността на различните органи да контролират безогледния износ на горива от безмитната зона в Свиленград чрез транспортни средства, с допълнително вградени към тях резервоари за безпрепятствен износ на гориво към бензиностанции на територията на Турция. По същото това време разликата между цените на горивата в България и Турция е достатъчно значителна, което определя огромни загуби. За нас.

  Заради такива обгрижвани от партии и властници бизнесмени в междинен доклад на Еврокомисията бяха категорични, че фришоповете и бензиностанциите са „средищна точка на организираната престъпност и корупцията“.

  В отчетен доклад на РДВР – МВР Хасково за 1997 г. пише дословно: “С помощта на длъжности лица от Районна митница и от ж.п. гара в Свиленград преминават значими по обем контрабандни стокови потоци, износ на стратегически суровини, важни за функциониране на националната ни икономика, което пречи за преодоляване на кризата, обхванала продоволствения комплекс”. Направен е извод, че се касае за сериозна заплаха за националната сигурност. Вместо да бъдат поощрени, ръководителят П. Босев и служители на Регионално звено сигурност при РДВР Хасково са наказани и уволнени.

  За да замете следите, там е изпратен смесен екип на МВР, ръководен от секретарят на МВР и едновременно директор на НСС Атанас Атанасов и директорът на ГДБОП Кирил Радев. Видимо за особени заслуги към правителството двамата получават след политическо решение генералски пагони.

  През 1999 г. влиза в сила новият Закон за митниците, който забранява продажбата на течни горива в свободните зони, но по предложение на финансовия министър Муравей Радев в правилника за прилагане на Закона за акцизите е вкаран нов параграф, с който се дава право на лицата, които търгуват с горива в свободните зони, да продължат да го правят до изтичане на договорените срокове.

  По това време такова лице е само и единствено Фуат Гювен.

  През цялото това време последният е бил обект на оперативни разработки, като за поведението и резултатите от действията на засичаните лица са били уведомявани премиери, министри и главни секретари на МВР, прокурори и др.

  Публична тайна е, че бизнесменът на Фуат Гювен се ползваше с протекциите на ДПС, на СДС, ОДС, на Тристранната коалиция и сега.

  Всъщност помни ли някой, че в своята дейност специалните и специализирани служби изпращат еднаква информация на министър председателя, председателя на Народното събрание и президента. И че в Народното събрание има съответно постоянни и временни комисии.

  А идват поредни избори.
  Е, и!?
  
  Тихомир Стойчев,
  span>Bolgari.net

• Капон-Дал в комбина на президентските избори

  Капон-Дал е интересна и вероятна комбинация за президентските избори. Това заяви пред журналисти председателят на Единната народна партия Мария Капон.

  ЕНП подаде документи за регистрация за участие в изборите за президент и 15 хил. подписа. „Надявам се да ви изненадаме с добра кандидатпрезидентска двойка, която да направи идентификация и да има едни успешни избори“, каза Капон. Кандидатите на ЕНП ще се насочат към всички български граждани, защото президентът е държавен глава на целия народ, добави тя.

  Мария Капон увери, че при номинациите на кандидатите, ще се спазват процедурите. „Няма хора на ЕНП и няма хора на г-н Дал. Взимаме заедно решенията, вървим по устав, по правила и в следващите дни всички кандидатури ще бъдат известни, както за местната власт, така и за президентските избори“, каза още тя.

  ЕНП ще участва предимно самостоятелно на предстоящите местни избори. На някои места ще подкрепят кандидати на партиите от политическото пространство център – дясно. „Основният опонент за Единна народна партия е Българската социалистическа партия от една страна, от друга страна обаче основният опонент на новия модел е т.нар. статукво, ченгесарщината и всичко, което се случва в годините. Ние искаме да представим наистина този нов модел за България“, добави Капон.

  Източник:  Фрог.нюз

• Wikileaks за Борисов: „Бабаит, изтупан в Армани“

  В интервю за в. Труд бившият американски посланик Джеймс Пардю посочва, че българските политици се „правят на бабаити по някакъв проблем, но реално не правят нищо“, а организираната престъпност продължава да е безнаказана.

  „Ето ни в 2011 г. и днес мога да ви кажа – все още нито една голяма фигура от престъпния свят и нито един корумпиран държавник не е осъден и наказан. Това е много тъжна равносметка. Организираната престъпност и корупцията продължават да душат България, пречат на развитието й.“ – това казва бившият посланик и автор през 2005 г. на най-детайлното проучване за българската организирана престъпност, известно до момента от изтеклите в „Уикилийкс“ американски дипломатически доклади.

  Биволъ откри в грамите изпратени от София само един персонифициран бабаит – сегашният премиер Бойко Борисов.

  „Бабаит, изтупан в Армани“* е квалификацията за главния секретар на МВР през 2005 г., направена от посланик Джон Байърли, който коментира оставката на Борисов. Tя беше подадена след като новият вътрешен министър Румен Петков вкара законопроект, с който оряза правомощията на главния секретар. Грамата изпратена на 15 септември 2005 г. не е класифицирана, но е предназначена само за служебно ползване.

  Посланикът коментира още, че Борисов е като цяло неефикасен срещу организираната престъпност, но близките връзки с медиите поддържат неговата популярност. Борисов не пропуска случай да се похвали с връзките си със западните служби и полиция. Той е бил изключително кооперативен с американските служби по някои специфични случаи, но нито един от тях не засяга голяма фигура на българската организирана престъпност – уточнява Байърли.

  Изпъкването на Бойко Борисов при правителството на Сакскобургготски контрастира с „почти невидимия“ министър Петканов, смята посланика. В известен смисъл, Борисов запълва един вакуум. Неговите опоненти обаче посочват връзките му с въоръжени престъпни групи и тъмни бизнес интереси.

  Оставката на Борисов е възможна прелюдия към кандидатурата му за кмет на София, отбелязва още американския посланик, който неотдавна е поел поста от предшественика си Пардю.

  Осем месеца по-късно, на 9-ти май 2006 г. Байърли подписва грама с най-високо ниво на секретност, труд на водещите съветници по сигурността в американското посолство [06SOFIA647] [Превод на български]

  В нея портретът на Борисов е детайлизиран с данни за участието му в много по-сериозна престъпна дейност от модния бабаитлък за пред медиите – трафик на амфетамини, източване на горива от Лукойл и пране на пари от престъпна дейност чрез банката на Цветелина Бориславова. Посочени са също тесните връзки на Борисов с „Лукойл“ и Валентин Златев, както и дискретните му срещи с представители на руското посолство.

  Данни за тези престъпления е предоставила и мистериозната служба SIMO, за която нищо не е известно от публични източници. Главният прокурор обаче отказа да образува проверка, тъй като според него информацията в доклада на Байърли не съдържа данни, а само слухове и твърдения.

  Борисов беше защитен в парламента и от посланик Уорлик, който каза пред журналисти, че „Уикилийкс“ се позовава на неясни и непотвърдени източници“. Това изказване на Уорлик контрастира както с предишните му оценки за скандала „Кейбългейт“, така и с позицията на Джеймс Пардю в интервюто за Труд, че няма да коментира докладите разпространени от „Уикилийкс“, тъй като „неясните и непотвърдени източници“ все още представляват класифицирана информация за американското правителство.

  От своя страна „бабаитът в Армани“, който се е самоопределил пред Байърли като „най-голямата придобивка на България“, отхвърли написаното в доклада с аргумента, че не чете „Уикилийкс“, който за него се приравнява с жълтата преса.

  *Armani-clad tough guy

  Текстът на грамата се публикува тук, тъй като сайтът Balkanleaks има временни технически проблеми със сертификата за защитено браузване.

  date: 9/15/2005 15:06
  refid: 05SOFIA1598
  origin: Embassy Sofia
  classification: UNCLASSIFIED//FOR OFFICIAL USE ONLY
  destination:
  header:
  This record is a partial extract of the original cable. The full text of the original cable is not available.
  UNCLAS SOFIA 001598 
  
  SIPDIS 
  
  SENSITIVE 
  
  FBIHQ FOR OIO/EURASIAN UNIT/BARRY BRAUN 
  
  E.O. 12958: N/A
  TAGS: PGOV, KCRM, ASEC, PINR, BU
  SUBJECT: BULGARIA: CHARISMATIC INTERIOR MINISTRY CHIEF
  RESIGNS 
  
  1. (SBU) SUMMARY: Interior Ministry Chief Secretary General
  Boiko Borisov, one of Bulgaria's most popular officials,
  submitted his resignation September 14, citing planned
  legislative amendments that significantly curbed his
  position's powers.  In a letter to the President and the PM,
  Borisov said his job at the ministry had become meaningless
  as planned changes to the Interior Ministry Act removed many
  of his powers, including the exchange of information with
  international organizations.  Borisov's resignation comes
  less than a month after the new Socialist-led coalition
  government took over on August 22.  The new Minister of
  Interior, former deputy Socialist-party leader Rumen Petkov,
  made clear that unlike his predecessor, he would not remain
  in the shadow of the highly-popular General.  Petkov
  previewed Borisov's resignation during a September 14 meeting
  with Amb. Beyrle (septel).  The government of Prime Minister
  Sergei Stanishev is expected to accept Borisov's resignation
  September 15.  Borisov's decision made front page headlines
  in Bulgaria amid mounting speculations that the he may enter
  politics and run for a Mayor of Sofia in the October 29 by-
  election.  END SUMMARY 
  
  2. (U) In his resignation letter, Borisov said that if the
  draft Interior Ministry Act is adopted, the functions of the
  ministry's political leadership will duplicate those of the
  Chief Secretary.  The proposed changes broaden the powers of
  the political leadership at the expense of the professionals,
  Borisov wrote, noting that the minister will have five
  deputies, while the Chief Secretary will have none. "Given
  the upcoming changes at the Interior Ministry, there is no
  place for me there," Borisov said, adding that his opinion on
  the bill had not been taken into account.  He said he and
  Petkov had tried to work as a team but it didn't work out.
  Petkov, an influential figure in the ruling Socialist Party,
  had put an end to frequent media appearances by Borisov,
  whose popularity is in large measure a result of cultivating
  a press corps that could not seem to get enough of the
  charismatic general. 
  
  3. (SBU) The draft Interior Ministry Act, initiated by the
  Ministry's political leadership, is reportedly an attempt to
  boost the efficiency of the ministry's work and achieve a
  better coordination of its services.  A significant change
  from the current law is that while the Chief Secretary
  reportedly retains his formal coordinating functions, all
  police and MoI intelligence services will be under the direct
  supervision of the Minister. In addition, all police services
  would be gathered into one structure, the National Police
  Service.  Its director, as well as the heads of the counter-
  intelligence and firefighting services would report directly
  to the minister.  Currently, the operation of the services
  under the Ministry are coordinated by the Chief Secretary.
  In general, the new law, expected to be passed by parliament
  in October, shifts the balance of power towards the
  ministry's political leadership. 
  
  4. (SBU) Borisov, 46, was appointed to the position of
  Interior Ministry Chief Secretary in September 2001 by former
  Prime Minister Simeon Saxe-Coburg for whom he served as a
  bodyguard before the ex-king took over as PM in July 2001.
  Borisov, who enjoys near-heroic status in Bulgaria,
  constantly led opinion polls over the past four years due to
  his Armani-clad tough guy image and close ties with local
  media, this despite his overall ineffectiveness against
  organized crime.  He did not miss an opportunity to boast
  about successful police operations, especially stressing his
  ties with the Western police and intelligence services.  To
  his credit, he was exceptionally cooperative with U.S. law
  enforcement on a number of specific cases, none of which
  involved major Bulgarian organized crime figures.  His high
  profile under the previous government was in contrast to the
  former Minister's near invisibility.  In a sense, Borisov was
  filling a vacuum.  His opponents, however, point to his past
  connections with strong-arm groups and unsavory business
  interests. 
  
  5. (SBU) Speculation was rife over the past weeks as to
  whether Borisov would run for mayor of Sofia in the October
  29 by-election.  Borisov said September 15 he would announce
  his decision in the coming days.  In June, he ran for
  parliament on the ticket of Saxe-Coburg's National Movement
  Simeon II and won MP mandates in two electoral regions, but
  gave up his seat in Parliament to retain his Interior
  Ministry job. 
  
  BEYRLE

  Източник: Биволъ

• Дянков: САЩ и Еврозоната са по-зле от нас

  Цените на горивата ще паднат в края на август, т.е. ще има ново, трето понижение на цените на горивата. Това прогнозира вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков пред Нова телевизия.
  Той се позова на падането на цените на петрола на международните пазари. Дянков се похвали, че всяка сутрин между 5.30 и 7 ч. преглежда сводките от борсите и е напълно наясно със световната икономика и цените.
  Няма риск за увеличаване на безработицата в България, категоричен бе министърът. Няма риск за депозитите, даже обратното – увеличават се депозитите в банките. Все повече чужденци започват да вкарват пари в нашата банкова система, допълни още той, като посочи вложители от Гърция и Румъния.
  Не са се увеличили данъците, отрече Дянков твърдението на Костов, че правителството е увеличило данъчната и осигурителна тежест върху българските домакинства. Реално данъците си остават такива, каквито са. Твърденията на бившия премиер се основавали на социологически проучвания, а не на официална статис
  „Ние удържахме, другите не удържаха. Преди три месеца бях във Вашингтон и им разказвах за пакта за финансова стабилност. Сега съм получил доста заявки да отида пак там, похвали се финансовият министър.
  Той заминава на почивка в САЩ, където децата му са на летен лагер.
  Този модел, който прилагаме с пакта за финансова стабилност, е от едно време, не е нов. Ние просто сме една от държавите – като Германия и Финландия, които започнаха да го прилагат. Американците са по-зле от нас от гледна точка на финансова политика. Те определено трябва да се поучат от нас“, поясни той, като също изрази опасение и за френската икономика. Според него Франция няма проблеми с дълга, но много френски банки притежават значително количество гръцки облигации, а това може да се отрази негативно на банковата система, а оттам и на икономиката.
  По повод опасенията на световни икономисти, че тази нова криза ще се задълбочава Дянков заяви, че същите тези икономисти, когато е започнала световната криза, са отричали за съществуването й. Според него САЩ наистина има голям проблем заради дълга. Но темата е силно преекспонирана, защото лятото няма много новини, добави Дянков. И Китай, и Европа предупреждават САЩ да не правят повече грешката да печатат пари, за да стабилизират положението си, защото така те предизвикват инфлация.
  Само преди седмица финансовият министър обяви, че летните месеци са виновни за понижения рейтинг на САЩ, тъй като повечето анализатори били в почивка и нямало кой да прави добри анализи.
  Ние не сме подготвили антикризисни мерки, тъй като нашата икономика върви нагоре, заяви министърът. През 2009 г. бяхме готови да кандидатстваме в Еврозоната. Тогава ни казаха да изчакаме. Сега нашите показатели са по-добри от показателите в Еврозоната, така че ще изчакаме докато се стабилизират нещата, каза Симеон Дянков и допълни: „Ние искаме да влезем, но имаме претенции за общата фискална политика. Ние сме много активни, затова влязохме в пакта „Евро Плюс“.
  Министърът изрази задоволство от работата на НАП.
  „По-доволен съм в последните 2 месеца от приходите на НАП. От агенцията наваксвали с по 50 млн. лв. на месец и до края на годината щели да изпълнят заплануваните приходи.
  Относно случая с „Лукойл“ той заяви, че има достатъчно контрол върху компанията. 200 митничари ще останат да контролират там, докато се изяснят всички проблеми.
  „Малко е странно това, че „Лукойл Нефтохим“ нямат печалба последните 2 години, затова освен митниците и НАП ще влезе в „Лукойл Нефтохим“. Възможно е да не са имали печалба, може да са инвестирали твърде много и затова това трябва да се провери“.
  Според икономисти липсата на печалба в „Лукойл Нефтохим“ се дължи на репатриране на печалби към фирмата-майка. Най-големите загуби на компанията са от курсови разлики.
  
  Цените на горивата ще паднат в края на август, т.е. ще има ново, трето понижение на цените на горивата. Това прогнозира вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков пред Нова телевизия.
  Той се позова на падането на цените на петрола на международните пазари. Дянков се похвали, че всяка сутрин между 5.30 и 7 ч. преглежда сводките от борсите и е напълно наясно със световната икономика и цените.
  Няма риск за увеличаване на безработицата в България, категоричен бе министърът. Няма риск за депозитите, даже обратното – увеличават се депозитите в банките. Все повече чужденци започват да вкарват пари в нашата банкова система, допълни още той, като посочи вложители от Гърция и Румъния.
  Не са се увеличили данъците, отрече Дянков твърдението на Костов, че правителството е увеличило данъчната и осигурителна тежест върху българските домакинства. Реално данъците си остават такива, каквито са. Твърденията на бившия премиер се основавали на социологически проучвания, а не на официална статистика.
  „Ние удържахме, другите не удържаха. Преди три месеца бях във Вашингтон и им разказвах за пакта за финансова стабилност. Сега съм получил доста заявки да отида пак там, похвали се финансовият министър.
  Той заминава на почивка в САЩ, където децата му са на летен лагер.
  Този модел, който прилагаме с пакта за финансова стабилност, е от едно време, не е нов. Ние просто сме една от държавите – като Германия и Финландия, които започнаха да го прилагат. Американците са по-зле от нас от гледна точка на финансова политика. Те определено трябва да се поучат от нас“, поясни той, като също изрази опасение и за френската икономика. Според него Франция няма проблеми с дълга, но много френски банки притежават значително количество гръцки облигации, а това може да се отрази негативно на банковата система, а оттам и на икономиката.
  По повод опасенията на световни икономисти, че тази нова криза ще се задълбочава Дянков заяви, че същите тези икономисти, когато е започнала световната криза, са отричали за съществуването й. Според него САЩ наистина има голям проблем заради дълга. Но темата е силно преекспонирана, защото лятото няма много новини, добави Дянков. И Китай, и Европа предупреждават САЩ да не правят повече грешката да печатат пари, за да стабилизират положението си, защото така те предизвикват инфлация.
  Само преди седмица финансовият министър обяви, че летните месеци са виновни за понижения рейтинг на САЩ, тъй като повечето анализатори били в почивка и нямало кой да прави добри анализи.
  Ние не сме подготвили антикризисни мерки, тъй като нашата икономика върви нагоре, заяви министърът. През 2009 г. бяхме готови да кандидатстваме в Еврозоната. Тогава ни казаха да изчакаме. Сега нашите показатели са по-добри от показателите в Еврозоната, така че ще изчакаме докато се стабилизират нещата, каза Симеон Дянков и допълни: „Ние искаме да влезем, но имаме претенции за общата фискална политика. Ние сме много активни, затова влязохме в пакта „Евро Плюс“.
  Министърът изрази задоволство от работата на НАП.
  „По-доволен съм в последните 2 месеца от приходите на НАП. От агенцията наваксвали с по 50 млн. лв. на месец и до края на годината щели да изпълнят заплануваните приходи.
  Относно случая с „Лукойл“ той заяви, че има достатъчно контрол върху компанията. 200 митничари ще останат да контролират там, докато се изяснят всички проблеми.
  „Малко е странно това, че „Лукойл Нефтохим“ нямат печалба последните 2 години, затова освен митниците и НАП ще влезе в „Лукойл Нефтохим“. Възможно е да не са имали печалба, може да са инвестирали твърде много и затова това трябва да се провери“.
  Според икономисти липсата на печалба в „Лукойл Нефтохим“ се дължи на репатриране на печалби към фирмата-майка. Най-големите загуби на компанията са от курсови разлики. 

  Източник:  Dnes.dir.bg

• Цачева забрани цитирането на „Държавен вестник“
  Според разпоредбите абонатите нямат право да разпространяват по-нататък предоставените текстове

  Със своя заповед, с която определя цени на абонамент на “Държавен вестник” за 2012 г., председателката на парламента Цецка Цачева забрани разпространяването на съдържанието му.

  Документът изрично предупреждава абонатите, които получават законите и наредбите по електронен път, че нямат право да разпространяват по-нататък предоставените текстове. Според експерти това засяга основно правноинформационните системи и медиите, чиято работа е да уведомяват обществото за най-новите нормативни актове.
  Иначе цените за абонамент на “Държавен вестник” през 2012 година остават същите като тази година.
  Един брой от хартиеното издание отново ще се продава за 80 стотинки.

  Източник: БЛИЦ

• В Скопие пак измислиха милиони „македонци“

  От сметките на скопските пропагандисти излиза, че само в България и Гърция живеят доста повече „македонци“ отколкото в самата Република Македония

  750 хиляди македонци живеят в България, обяви Министерството на външните работи на Република Македония.

  Други 700 хиляди живеели в Гърция, а общо над два милиона – в балканските страни.

  С тази шокиращо манипулативна и чисто пропагандна информация Външното министерство в Скопие се ангажира като я публикува в специално каре на 3-та страница в днешното издание на вестник „Дневник“.

  Вестникът дори се оплаква, че „представителите на македонското национално малцинство в съседните държави от преброяване на преброяване стават все по-малобройни“.

  Под заглавие „Преброяването при съседите изяде македонците“, цялата страница е посветена на претенциите на властите в Скопие.

  В Албания живеели 120 000 „македонци“, в Сърбия – 85 000, в Косово – 12 000, в Румъния – 15 000, а в Турция – 315 хиляди, пише вестник „Дневник“.
  От тези сметки излиза, че само в България и Гърция живеят доста повече „македонци“ отколкото в самата Република Македония, където според официалната статистика те са под милион и триста хиляди от двумилионното население на републиката.

  25% от гражданите на републиката са албанци, останалите – роми, турци и други.

  Докато тазгодишното преброяване в страната беше отложено поради невъзможност да се формират етнически смесените комисии и бе оправдано с предсрочните парламентарни избори, Скопие преброи цели милиони „македонци“ извън пределите на младата държава.

  Колко са македонците в самата Република Македония и каква е нейната етническа карта ще стане ясно след насроченото за перлиода 1-15 октомври преброяване на населението и домакинствата.

  Преброяването бе отложено през април заради предсрочните парламентарни избори.

  Държавната комисия по преброяването има трудната задача да определи състава на преброителните екипи, пишат днес вестници в Скопие. Законът предвижда двойката преброители, които ще влизат в домовете, да се състои от по един представител от двете най-застъпени етнически общности в конкретната община.

  Именно по тази причина през пролетта албанците бойкотираха работата на комисията по преброяването, настоявайки в общините, в които има само албанско население, преброяването да се извършва от двама албанци.

  Освен това албанците настояват преброяването да се осъществи под международен контрол.

  Източник: Vesti.bg

• Татуировка с микрочип вместо лична карта

  Американски учени от университета в Илинойс създадоха експериментална версия на продукт, който един ден може да замени документите за самоличност. Така наречената подкожна татуировка се инжектира почти безболезнено и служи за медицински цели. Тя следи за сърдечния ритъм, пулса и други жизнени функции. В резултат, когато човек е в болница, няма нужда от множество тръбички и кабели, а само въпросната татуировка. Прогнозите са, че един ден въпросните микрочипове ще са много повече и могат да заместят документите за самоличност и дори кредитните карти.

  Tatuirovka_s_mikrochip_vmesto_lichna_karta
  Източник:  bTV

• Бъфет: Обложете ме с повече данъци

  Инвеститорът милиардер Уорън Бъфет призова американските депутати да увеличат данъците за богатите американци, за да намалят огромния бюджетен дефицит, тъй като това няма да навреди на инвеститорите и на работните места.

  В статия за в. „Ню Йорк Таймс“, цитирана от БГНЕС, генералният директор на „Бъркшир Хатауей“ предложи увеличаване на данъците за американците, които печелят най-малко 1 милион долара на година, и допълнително увеличение за хората с годишни приходи от 10 милиона долара и повече.
   „Нашите лидери поискаха „споделени саможертви“. Но когато направиха това, те ме пощадиха. Попитах и моите мега богати приятели, за да разбера какво страдание очакват. Те също бяха пощадени“, пише Бъфет.

  „Докато бедните и средната класа се борят за нас в Афганистан и докато повечето американци се борят да свържат двата края, ние мега богатите продължаваме да се радваме на извънредни данъчни облекчения“, допълва той. Бъфет, известен като „Оракула от Омаха“, заявява, че федералният му данък миналата година е бил 17,4%, а някои мениджъри на инвестиционни компании са платили само 15% данъци върху доходи, достигащи милиарди.
  Той отбелязва, че средната класа плаща до 25% данък върху доходите си.

  Бъфет припомня „много по-високите“ данъци върху доходите на богатите през 80-те и 90-те години на миналия век и разкритите близо 40 милиона нови работни места от 1980 до 2000 г.

  „Знаете какво се случи от тогава – по-ниски данъци и по-малко нови работни места. Хората инвестират, за да правят пари и потенциалните данъци не са ги уплашили“, допълва инвеститорът.

  Американците губят вяра в способността на Конгреса да се справи с финансовите проблеми на страната, предупреди Бъфет и призова за „незабавни, реални и много съществени действия“.

  Изказването на Бъфет идва дни след като непримирамата позиция на движението „Чаено парти“ по въпроса за изтичането на данъчните преференции за богатите постави на изпитание преговорите за тавана на дълга в САЩ.

   

  Източник:  Banks.dir.bg

• <<
• 1
...
• 293
• 294
• 295
• 296
• 297
• 298
• 299
• 300
• 301
• 302
• 303
...
• 414
• >>