Всички авторски страници

Авторски

• Доц. Минчо Христов: Шефът на БНБ Иван Искров взима над 60 000 лв. месечна заплата

   

  Доц. д-р Минчо Христов е роден през 1962 г. в София. Магистър по история от Хаванския университет, специализира и преподава в Университета на Сао Пауло, Колумбийския университет, Института за изследване на сигурността, Париж. Автор на десетки научни публикации и две книги в областта на международните отношения, националната сигурност, борбата с корупцията. Независим депутат и зам.-председател на Комисията за борба с корупцията в 40-ото Народно събрание.
  
  – Какво стои в дъното на втората вълна на световната финансова криза, доц. Христов?
  – Най-вероятно, и не само според мен, а и според американския лидер Барак Обама, в основата на цялата криза е алчността на банкерите. И аз се чудя защо, след като в САЩ се въвеждат все по-големи рестрикции спрямо печалбата на тези банки, спрямо начините, по които се дават като заеми парите на хората, защо в България се получава точно обратното? В момента там действат невероятни законови рестрикции, а у нас се дава възможност на банките да фиксират лихвения си процент по своя собствена методологиия, както намерят за добре. Просто, ако един човек вземе кредит с десет процента лихва, още на следващия месец

  банката може да прати едно писъмце, с което да го уведоми, че лихвата се е качила на 15, 20 или 30 процента!
  
  И хората нямат никакво законово основание да съдят банката! Ние сме единствената страна в ЕС, която си е позволила по такъв безскрупулен начин да защити законово интересите на банките за сметка на интересите на гражданите. От една страна, се създават предпоставки за невероятни печалби на банките, а от друга – предпоставки за масови фалити, за обедняване и за невъзможност хората и фирмите да плащат тези високи лихви, които им начисляват. Разбира се, тук голямата отговорност е и на БНБ и конкретно на нейния председател Иван Искров, когото за втори път ще попитам от трибуната на вестник „Шоу”, защото аз го питах и в предишния парламент, каква му е заплатата, но той отказа да отговори. Според мен българският премиер би трябвало да се поинтересува по въпроса. По мои данни Иван Искров получава повече от 60 000 лв. на месец. Нека излезе и каже вярно ли е това и колко повече от 60 000 лв. получава месечно.

  – Какъв е проблемът в случая? Все пак председателят на БНБ получава регламентирана заплата, а не рушвети?
  – Ако може, нека отговори и на втория ми въпрос – морално ли е в страна, където има стотици хиляди пенсии от по 150-160 лв., той да получава 60 000 от българската държава?

  – Това ли е най-скъпоплатеният държавен служител?
  – Аз не мога да кажа, но може би българският премиер би трябвало да се заинтересува от това, което става в БНБ. Малко нелепо е БНБ, което означава Българска НАРОДНА банка, да защитава интересите на банките за сметка интересите на гражданите. Пак казвам, Бойко Борисов трябва да отговори редно ли е един държавен служител да получава двадесет пъти, може би и повече, десетки пъти повече от българския премиер? Аз мисля, че не е редно – смятам, че работата на премиера е по-отговорна от тази на председателя на БНБ.

  – Едва ли заплатата на главния гуверньор в държавата е най-важното нещо в условията на финансова криза…
  – Едно от най-важните неща в условията на финансова криза е и моралът на политиците, чието производно е и моралът на висшите държавни служители. Вземете данък печалба от 10 процента. Това е безумна теза на българските политици, не толкова на правителството, че колкото по-нисък е данъкът, толкова повече инвестиции ще има. Нищо подобно! В Германия данъкът е 38 на сто и тя няма никакъв проблем с чуждите инвестиции. У нас е 10 процента, а виждаме, че
  
  в последните години масово се изнасят капитали.Както от банки, така и от предприятия. През последните 10 години масово се продават инвестиции, които са направени, и после си заминават въпреки ниския данък печалба.

  – Значи инерцията на тези процеси е дадена от правителствата на Симеон Сакскобургготски и тройната коалиция?
  – Давам пример, тройната коалиция въведе плоския данък. За мен това е престъпление, защото никъде по света, дори в САЩ, Франция, Германия, Австрия и Италия няма плосък данък. Има прогресивно облагане, както в много страни, и има един необлагаем минимум – колкото по-малко получаваш, толкова по-малко данъци плащаш. И обратното. Богатите трябва да плащат повече от бедните и след като в САЩ не са си позволили плосък данък, ние от кого трябва да вземаме пример. Плоският данък е въведен в 20 страни като Киргистан, Узбекистан, Афганистан и пр. Ние от тях ли трябва да вземаме пример? Явно тази практика обслужва изключително само големите монополисти.

  – Кои големи инвеститори са се изнесли от България?
  – Инвестициите в “Марица-изток” бяха препродани, а инвеститорът се изнесе. Или да вземем американските инвестиции в Севлиево, в може би най-големия завод за фаянс на Балканите. Те също продадоха инвестициите си.

  Но нека видим поведението на банките. В момента те масово изнасят голяма част от печалбите си навън. Това са факти, които говорят, че големите инвеститори считат, че у нас предстоят проблеми. Това е обяснението и това може да ви го каже всеки икономист, който е достатъчно почтен. Този процес, говоря за финансовата опасност, която ни грози, е започнал още с въвеждането на закона за валутния борд през 1997 г., където умишлено бяха записани криминални пропуски. Големият въпрос е защо миналият парламент не ги поправи. Що се отнася до сегашния, достатъчни са само десетина минути на парламента да се събере и да ги гласува. Внесъл съм конкретни законопрооекти и те отлежават в деловодството на парламента от миналото Народно събрание. Цецка Цачева може да ги намери за пет минути в деловодството и да ги внесат, ако има политическа воля.

  – Какви законопроекти отлежават в деловодството?
  – За гарантиране на влоговете, за отмяна на депутатския имунитет, за отзоваването на депутати, което е изключително важно…

  – Е, то много станаха автоголовете във вратата на депутатите. Вие как си представяте те да бъдат узаконени?
  – Не. В много страни го има този механизъм и той дисциплинира депутатите да изпълняват предизборните си обещания. Как е при нас? След като си излъгал хората и 4 години не само продължаваш най-нагло да ги гледаш в очите и да ги лъжеш. Но и получаваш огромни пари от тази субсидия, която е може би най-скандалното нещо, на което сме свидетели през последните години. За всеки избран депутат политическите партии получават 18 000 лв. на месец. Тоест

  за година политическите партии получават 50 млн. лв., а за цял мандат от 4 години – това са 200 милиона!
  
  – Добре, но ако ги няма тези субсидии, как парламентарно представените партии ще правят партийно строителство, ще наемат апарат от всякакви сътрудници, експерти, за да правят закони, и пр., и пр.?
  – Много се лъжете! Оромната част от субсидиите се харчат по един изключително непрозрачен начин – за командировки и воаяжи в чужбина, за коктейли и луксозни лимузини и т.н. Лесно може да бъде проверено. Друга част от субсидиите се краде буквално от партийните ръководства. Това важи абсолютно за всички партии. И всичко на фона на едни 60 млн. лв., които не могат да се намерят за оздравяване на Спешната медицинска помощ!? Ако беше решен проблемът, знаете ли колко живота на български граждани биха били спасени!

  – Все пак не можете да отречете, че, в сравнение с предишното управление, сега са позапушени всякакъв вид дупки и пробойни, откъдето преди изтичаха много милиони?
  – Разбира се. Винаги, когато има нещо хубаво в действията на сегашното правителство, аз съм го казвал. Но пак ще кажа, не може да твърдиш, че ние сме оазис на финансовата стабилност и пример в ЕС и да имаш най-високите, безумно високи банкови лихви! Не може да наблюдаваш пасивно как монополистите не само в банковия сектор, но в големите чужди вериги магазини у нас – не само се въртят невероятни свръхпечалби, но и се връщат стоки с изтекъл срок на годност, преопаковат се и отново се пласират в търговската мрежа. Във всяка европейска държава това е абсолютно престъпление и тези хора трябва да влязат в затвора!

  Колкото до печалбите, независимо дали веригите са австрийски или немски, как така у нас надценките са 40-50 процента, а в Австрия, Германия, Франция те са 15 на сто. Който е ходил в тези страни, знае за какво става въпрос…

  Като прибавим данъчната политика, липсата на необлагаем минимум за доходи от 300, 400 и дори 500 лв., доходи плюс безумните лихви на банките и пр., и пр., какво може да очакваме до края на годината и в началото на следващата? – Свиване на потреблението, което и без това е вече достатъчно свито, масови фалити на фирми, както и на семейните бюджети и. т.н. Все още не е късно правителството и парламентът да се намесят…

   

  Интервю на Славей Костадинов,

  БЛИЦ

• Светът е голям и български се говори навсякъде

  Неделното училище „Св. св. Кирил и Методий” във Виена е само едно от 185-те,открити от сърцати българи в Чикаго, Пекин, Никозия, Йоханесбург, Париж…

  Автор: НАДЯ КАНТАРЕВА

  Преди 20 години Ирина Владикова „хваща” здраво в ръце една мечта на поколения българи, емигранти в Австрия. С възрожденски устрем и неколцина съмишленици,
  започва да преподава в новосъздаденото българското училище във Виена. В началото децата в „Св. св. Кирил и Методий” се броят на пръсти. Учебните кабинети са всъщност стая, взета под наем и „разделена” в идеални части, за да поеме различните класове. Днес учениците са над 150. Класните стаи са в помещения на посолството ни във Виена. Директорката Ирина Владикова – чрез спечелени проекти по програма „Роден език и култура зад граница” на Министерството на образованието – купува български учебници, помагала, филми, костюми за фолклорната група на училището…

  Клубът „Съвременна българска литература в киното” е създаден от Ирина Владикова. Посещаван е най-вече от 17-18-годишните ученици на „Св. св. Кирил и Методий”. Срещите им стават на ул. „Кюнплац” 7/10 във Виена, Австрия. Недоумението е сигурно, ако не уточним, че става дума за адреса на българското училище в австрийската столица. Ирина Владикова е негов директор и преподавател по български. Такива като нея казват, че заглавието на чудесната творба на Илия Троянов – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, може да се перифразира – защото спасението на българския род зад граница е българският език.

  С това съвременно поколение, което книга не подхваща, освен ако не е качена на компютър, експериментирах със стария филм „Под игото”. Прожектирахме филма пред 17-18-годишни ученици в  българското училище във Виена. Не бях сигурна как ще го приемат. Правен е преди близо 70 години, действието е мудно, ще им е скучно. При съвременните млади хора всичко трябва да е екшън. Нищо подобно. Не шукнаха през цялото време. Филмът свърши към 9 часа вечерта, бурните им дискусии – за съдбата на България, за историята ни, продължиха и след 11 ч. С колегата по история не можехме да по-вярваме. Макар да им обяснявах, че книгата далеч не е това, което е филмът, настояваха да им я дам, да четат. В часовете по история са продължили да говорят за тази епоха. Успяхме да прелеем литература, киноизкуство, история. Разказът на Ирина Владикова продължава и със „случая” Бай Ганьо. Гледахме филмовата версия с Георги Калоянчев – четирите епизода. Естествено най-голямо оживление предизвика Бай Ганьо във Виена, тук живеят и учениците ни. Последваха въпросите им – какъв съм аз, европеец ли съм или съм младият Бай Ганьо… Следват дискусиите по творчеството на Илия Троянов след прожекция на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Децата се идентифицират с героя – от начина на говорене до чакащите ги в родината баба и дядо. После избират да пишат съчинения за „моите баба и дядо”. Клубът много ми помогна при преподаването на литература. Използвам тези прожекции като повод за дискусии, провокиам децата да правят паралели. Нямаше да се справя, ако само им говоря колко са велики Вазов, Алеко… Скучно е. Едни от най-оживените са часовете за Левски и съвременните  българи. Кой е Левски, как се възприема от днешните хора? Защо всеки българин го нарича най-големия ни национален син, светец, наша икона…Същевременно какво влага в това понятие българското дете, чийто дом е далеч от родината? Мисля, че успях да направя една крачка към младите хора – да възприемат този тип литература като нещо, от което са тръгнали. От видяното във филма продължаваме, когато четем история, география или обсъждаме автора на роман. А какво мисли Ирина Владикова, реагират ли българчетата във Виена на „Под игото” така, както децата, родени и живеещи в Клисура, където е паметникът на Боримечката? Отговорът й е „Да”. Основание за него й дават горещите настоявания на децата да отидат на екскурзия по местата на въстанието. „Тази година не успяхме. Но задължително ще стане. Може да предложим и на колеги – преподаватели в български училища в други страни. Ще станем по-солидна група, ще обиколим повече. Да, ще го направим. Още повече, че имаме и друг клуб – „Историята на моя род”, продължава Ирина Владикова. Някой намерил книга-албум „Моят род”, децата започнали да го попълват. Интересът така нараснал, че разделили клубната дейност на 3 етапа. Сега са проучванията – събират се спомени за рода, легенди, традиции. Особено ценна се оказва инициативата за децата от смесени бракове – много важно е да познават и другата си „половина”. Резултатите от проучванията на децата са толкова интересни, че екипът на неделното училище ще търси начин да ги публикува. В училището децата са 150 – от първокласници до  абитуриенти. Има и ученици, и родители. В последната учебна година 4-ма австрийци, съпрузи на българки, яко учат езика на родата. Изключително важно е да се създадат адаптирани учебни програми за децата, които почти не знаят майчиния си език, а семействата им възнамеряват да се върнат в  България. Обсъждахме това и с министър Игнатов, в единомислие сме, уточнява директорката. Що се отнася до факта, че именно училището „Кирил и Методий” във Виена стана първенец в инициативата на „Академика” – „Бъди грамотен”, Ирина Владикова го обяснява на първо място с много добрите учители. Не крие, че е шанс да могат да избират преподаватели. За всяко учителско място обявяват конкурс. За екипа солидният професионален стаж не е гарант, че учителят е добър. Тук условията са специфични и всяка година е различна от изтеклата. Има вече и предучилищни групи, идват и деца, които въобще не говорят български. Преподавателите всеки път трябва да подготвят така програмите си, че да хванат интереса на всяко дете. Още повече, че тенденцията не е еднозначна и за различните етапи на  обучението. В по-горните класове идва времето на „защо му е българският”. Според директорката ние сме твърде амбициозни родители – водим децата на тенис, плуване, езици, музика… Същевременно след 5. клас в австрийското училище става по-трудно. Нещо трябва да отпадне от натовареното ежедневие! Стараят се поне веднъж в седмицата да преподават български на децата. В последните класове картината е по-различна – идва съзнателното връщане в училището. Големите организират традиционния театър в края на учебната година, участват в концерта. Ако българският – като чужд език, бъде сред матуритетните предмети на австрийското образование, ще идват много повече деца, убедена е Ирина Владикова. Сигурна е и в друго: ще успее да го направи.

  Източник: в-к АзБуки, орган на МОМН

  
  

• В.Танов: „Лукойл“ са нулев данъкоплатец

  30% от новите измервателни уреди са монтирани в „Лукойл Нефтохим“, потвърди пред БНР директорът на Агенция „Митници“ Ваньо Танов. Уредите се внедряват поетапно, с цел до средата на следващата година да бъдат изпълнени 90% от изискванията към компанията.

  „До края на октомври планът, който е представил „Лукойл Нефтохим”, е в самия „Лукойл Нефтохим” почти 80% от уредите да бъдат поставени. Сериозните проблеми са на площадка „Росенец”. Там се изискват по-сериозни инвестиции за по-дълъг период от време, особено що се касае до самото пристанище“, заяви Танов.

  Той обаче похвали компанията, защото полагали изключително големи усилия да изпълнят изискванията и да наваксат пропуските.

  Директорът на митниците посочи, че е нужен е по-стриктен контрол на износа на горива.

  „По веригата „Лукойл Нефтохим” България стои една междинна фирма на вход и на изход, която е регистрирана в Швейцария. Тази фирма в края на краищата определя цената и на суровия петрол, и на това, което се изнася. По всяка вероятност е възможно да се акумулират печалбите в тази фирма и по този начин „Лукойл” да бъде губеща фирма. Аз твърдя, че „Лукойл” до този момент е нулев данъкоплатец, тъй като преки данъци не е внесъл в последните 2 години нито една стотинка“, каза още Ваньо Танов.

  Според него държавата в лицето на Агенция „Митници“ е изчистила всички задължения към бизнеса и има право да изисква същото от частните фирми, защото иначе изпада в зависимост. Той подчерта също, че трябва при провеждането на обществени поръчки да не се допуска монопол на една фирма на пазара с горива.

  Източник: Vsekiden.com

• Наши във Франция правят емигрантски парламент

   Миниемигрантски парламент към посолството ни във Франция да бъде избран паралелно с вота за държавен глава на 23 октомври. За това настоява инициативен комитет на българите във Франция. Статутът на подобни органи с консултативни функции към дипломатическите представителства се урежда от Закона за българите, живеещи извън страната си, който бе приет през 2000 г.,  но досега не е прилаган на практика.

  Инициаторите за провеждането на паралелния вот за избор на т. нар. Обществен съвет са се обърнали с официално писмо към МВнР. „Наистина има такава идея, но все още нямаме официално решение от МВнР дали тя би могла да бъде реализирана паралелно с провеждането на президентските избори”, заявиха пред „Монитор” от посолството ни в Париж, което трябва да организира вота.

  Идеите за представителство на българите зад граница не се ограничават само в пределите на Франция. Активисти от Австралия, Бразилия, Канада, Германия, САЩ също са се обединили в мрежата Global Bulgaria и са готови дори с концептуален проект за Национален съвет на българите, живеещи извън страната, който да представлява интересите на диаспората ни зад граница пред институциите. Предложението е изпратено на вниманието на вицепремиера Симеон Дянков и на външния министър Николай Младенов. Проектът предвижда  eдинният емигрантски парламент  да се състои от 80 членове, 70 от които да се избират от диаспората ни зад граница, а 10 от НС и президента. Член по право трябва да е министърът на българите в чужбина, ако има такъв, както и петима депутати и трима изтъкнати общественици, посочени от НС, и един, излъчен от президента. Според идейния проект заседанията ще се осъществяват изцяло по интернет, а географски изборните мандати ще се разпределят по следния начин: 35 ще се излъчват от диаспората ни в Европа и Африка, 20 – от живеещите в Америка и Океания и 15 – от българите в Азия.

  .

  Мария Матеева,

  в. „Монитор“

• Българче в САЩ събра пари за болни деца у нас

  Автор: Илиян Велков

  16-годишният Александър Цонов живее и учи в САЩ. Там е роден и израснал. Момчето направи нещо, което не всеки е готов да направи безвъзмездно.

  Алекс всяко лято идва на гости при свои близки в България. При посещението си преди две години обаче получава висока температура и постъпва в Клиниката по детски и генетични заболявания в Пловдив. Няколко дни по-късно става ясно, че е болен от „свински грип”, и е преместен в Инфекциозна болница.

  Докато разберат от какво е болен, Алекс се запознава с други деца, които страдат от тежки заболявания и се лекуват в детската клиника. Разбира, че там няма компютри и децата се чувстват изолирани. Мислят си, че са единствените с неизлечими заболявания и няма други като тях. Това ги потиска допълнително. Тогава на младежа с български произход му хрумва идея.

  „Когато бях там, видях колко е тъжно и реших да помогна на тези деца. Като се прибрах в САЩ, организирах благотворително барбекю парти, на което заедно с мои приятели събрахме пари за закупуването на два лаптопа на Клиниката по детски и генетични заболявания”, разказа пред Dnes.bg 16-годишният Алекс Цонов.

  За целта той прави проект, който става част от голяма инициатива „Деца помагат на деца”. В нея участие взимат младежи от Западна Европа и Америка.

  При посещението си в Пловдив това лято Алекс дари двата лаптопа на клиниката.

  „С компютрите и чрез интернет децата могат да си говорят с други деца и от други държави и така да разберат, че не само те са хронично болни и страдат от тежки заболявания, така по-лесно ще преодолеят болестта”, разсъждава Алекс.

  Неговата идея е да създаде специален сайт, в който болни деца от цял свят да могат общуват свободно и да знаят, че има и други като тях.

  „Като бъдат изписани от клиниката, децата от Пловдив вече ще имат приятелчета от цял свят, а няма да се чувстват сами”, споделя още младежът на 16 години.

  Източник: www.dnes.bg

• Михаил Вешим: Българинът е нещастен, защото се чувства недооценен

  И без мерцедеси и милиони животът е весел и забавен, казва писателят

  – Г-н Вешим, след като написахте пиеса за българите в чужбина – „Агнес”, сега ще гледаме сериал за чужденците в България – „Английският съсед”. Защо толкова ви вълнува темата за емиграцията?

  – Аз съм писател на смешни истории. Гъбарят търси гъби, златотърсачът – злато, а аз търся хумора в живота. Така попадам на една или друга тема. Не си набелязвам темите предварително. Всичко започва случайно от дребна смешка, от случка, която ми разказват, или от внезапно хрумнал ми виц. После почвам да му търся формата. “Английският съсед” започна от разговор с един човек в курорта Камчия преди пет-шест години, който ми каза, че в едно съседно село е дошъл англичанин, който си купил трактор и оре земята на българските селяни, седящи в кръчмата и мечтаещи да спечелят от тотото. От това направих дребно фейлетонче за “Стършел”, после по-дълго разказче, радиопиеса, сценарий за телевизионен сериал и накрая роман. Комедията ми “Агнес”, която се играе в театър “София”, пък се роди от една анекдотична случка, разказана ми от приятел. После от пиесата написах романа “Нашингтон”. И в двете книги – и в “Английският съсед”, и в “Нашингтон”, хуморът се ражда от сравненията между двата манталитета – нашия и чуждия…  Само че в първия роман англичанинът е тук, в българското село Плодородно, а във втория няколко българи са в Америка, където си живеят в своя “Нашингтон”.

  –  Какъв изглежда българинът в очите на англичанина, например?

  – “Не сме лоши хора, но малко се увличаме” – така Кметът на Плодородно се опитва да обясни на англичанина Джон що за хора са неговите съселяни. И Джон сам вижда, че хората не са лоши, но не може да си обясни защо предпочитат да седят в кръчмата, вместо да работят, защо мечтаят за джип вместо за трактор, защо дворовете тревясват, а зеленчуците са от Турция, Гърция и Македония…

  – Какво англичаните или чужденците научават от нас?

  – Някак си неусетно моят герой Джон научава от българските си учители, че “работата не е заек да избяга” и че “от работа не се става богат, а гърбат”… Така полека-лека става чист българин – сяда в кръчмата, сгъва си шапка от вестник “Гардиън”, почва да ругае британския парламент и даже се изказва против монархията… Това се случва с моя герой, не казвам, че важи за всички англичани, които купиха къщи тук.

  – Защо англичаните избягаха от България?

  – Не всички. Най-много се минаха тия, които купиха апартаменти по морето или в планинските курорти и си мислеха, че това е добра инвестиция. Но не предвидиха световната криза и българската алчност, която презастрои морето и планините. Сега са склонни да си продават апартаментите на половин цена, ама няма купувачи. Но има и други случаи – неотдавна се запознах с една англичанка, която живее във варненско село. В удобна къща, сред много цветя и с басейн в двора. Току-що се беше омъжила за българин, беше много щастлива и казваше, че живее на най-прекрасното място на света. Роднините й от Англия, които дошли за сватбата, не искали да си тръгнат и няколко пъти отлагали полета си. Някои от тях питали дали се продават къщи наоколо. Английският актьор Лесли Грантъм, когото ще видите в сериала на БНТ, след като завърши снимките на “Английският съсед”, също започна да се интересува от имоти и взе да крои планове за къща в България. Тук всичко му хареса – природата, климатът, виното, най-вече хората. А защо ние, дето живеем тука, не ценим тия неща?

  – Преди няколко години дъщерята на Иван Хаджийски – Мария, каза, че българинът лесно се адаптира към другите общества. Но има нашенци, които не познават градовете, в които живеят от години като Мадрид и Виена. Това май развенчава мита за приспособимостта ни?

  – Има различни нашенци и не бива да обобщаваме. Руският писател Сергей Довлатов има една прекрасна книга “Чужденка”. В нея разказва за руснаците в Ню Йорк – те живеят накуп в някакъв квартал, не учат английски, затова американският квартален полицай почва да учи руски, китаецът бакалин проговаря на руски, турчинът, който продава сандвичи, също почва да говори на “мягкий знак”… От това, което са ми разказвали приятели, знам, че българите в чужбина наистина са по-приспособими, всеки гледа някак да си подреди живота – спестява, взема къща на изплащане, кола, работи на няколко места да ги изплаща… Ние сме индивидуалисти и нашите емигранти не живеят колективно, даже предпочитат общуването с други емигранти – поляци, сърби, вместо със сънародници. Но пък нашите мургави събратя, които се юрнаха из Европа да търсят препитание, живеят на катуни под мостовете на Сена или в Булонския лес и нямат никакво намерение да се вписват във френското общество. Те не търсят работа, напротив, искат властите да им дадат по двеста евро и да ги екстрадират, а те после пак да се върнат и пак да се наредят на опашката за евро.

  – Откъде намирате сили да се шегувате? Нещо хората изгубиха чувство за хумор?

  – Само чувството за хумор ми е достатъчно, за да се радвам на живота. Понякога си викам: ами, ако го нямах? Сигурно щях да съм един мрънкащ чичка като повечето мои сънародници. А аз така съм устроен, че от малък все нещо ми е смешно. Харесвам смешните книги и филми, смешните хора. Смехът ми стана и професия, която си обичам и си я работя с усмивка. А колко са българите, дето си обичат професията и си я работят с усмивка? Всеки се чувства недооценен на работното си място. Всеки смята, че заслужава повече, отколкото му плащат. И затова е нещастен, че няма мерцедес и един милион за харчене, а пък еди-кой си има. А и без мерцедеси и милиони животът е весел и забавен за разлика от хумористичните предавания по телевизията. Забелязал съм един парадокс – телевизиите са пълни с комици, които се напъват да ни разсмиват, а пък народът става все по-нещастен. Според класацията на нещастни нации сме наравно с Хаити. Да, ама там имаше земетресение, холера, а у нас – епидемия от шоупрограми и шоумени.

  – Защо българинът не ражда вече толкова много вицове?

  – Защото се загуби съзаклятието на вица. Навремето да разкажеш анекдот срещу управниците си беше проява на съпротива. Тогава за политически виц хора отиваха в затвора. Опасността от репресия провокираше остроумието и народният гений раждаше вицове срещу социализма. И имаше тръпка да разкажеш политически виц. Днес всичко се пише открито във вестниците, затова не е нужно да шепнеш на ухото на приятеля си. Бедата сега е, че преобладават тъпите вицове. Хуморът стана директен, груб и циничен, загуби се елегантността, финесът на вица. Понякога се потрисам от вулгарностите, които чувам да се носят от екрана и уж са предназначени да разсмиват хората. Като противодействие на това в моите книги избягвам вулгарните думи. Преди време серия “вулгарни романи” бяха залели пазара, а днес никой не ги помни. Като писател се надявам, че моите “невулгарни” съчинения ще имат по-дълъг живот.

  – Според социологическо проучване българинът си купува по 1,5 нова книга на година. Какво показва това?

  – Показва, че хората все по-малко четат. Но това не им пречи повече да пишат. Има четири-пет писателски съюза с близо две хиляди членове. Две хиляди писатели, а книгите излизат в тираж по петстотин бройки – значи на един читател се падат по четирима организирани писатели. А неорганизираните? Все по-често чувам: абе, пенсионер съм, ама спестих някой лев, синът помогна и си издадох една книжка с епиграми. Или пък пенсионерка, вместо да плете терлици на внука си, си издава стихоплетивото. Имаше предаване “Голямото четене”, а всъщност у нас пада “Голямото писане”.

  – Може ли един писател в България да се издържа само от писане?

  – То и в Щатите не може. Въпреки големия англоговорящ пазар малко са и американските писатели, които могат да живеят само от книгите си.  А какво остава у нас. Навремето социализмът се грижеше за писателя, като плащаше за неговата вярност към социалистическия реализъм с големи хонорари за многотомни издания, които отиваха за претопяване, защото никой не ги купува. Писателите живееха в специален блок, имаха почивна станция, Тодор Живков ги посещаваше да им дава указания какво да пишат. Някои и сега въздишат по онова време. А според мен времето сега е много по-честно – свободни сме да пишем, както си искаме, без да ни дават указания. Това е важното. Пък който иска да е милионер, да става бизнесмен, а не писател.

  – Вие как се справяте?

  – Не се оплаквам… Продължавам да си работя в “Стършел” и нито ден не минава без някаква смешка. Книгите ми се продават, случих и на издателство. Виждам някои от проектите си на сцената и на екрана, виждам и хората да се смеят на нещата, които пиша. Това за мен е най-големият хонорар.

  Визитка

  Роден през 1960 г. в София. Завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1982 г. работи във в. “Стършел”, където заема различни длъжности. Автор на хиляди фейлетони, стотици разказчета, петнайсетина книжки. По-известни от тях са романите “Английският съсед” и “Нашингтон”, сборникът с хумористични разкази “Повелителят на осите”.

  Интервю на Мариана Първанова,

  в. „Монитор”

• Китай и ислямът ще сближат Европа и Русия

  Аймерик Чопрад пред сп. „Геополитика“

  Известният френски геополитик Аймерик Чопрад е роден през 1969 г. През 1993 г. завършва политически науки в парижкия Сорбона. Преподава геополитика в редица авторитетни висши учебни заведения, включително в Колежа по отбраната (2002-2009), а от 2009 е професор в Университета на Нюшател, Швейцария. Периодично чете лекции и във Висшия кралски военен колеж в Мароко. Директор е на годишния геополитически сборник Revue française de géopolitique.

  Професор Чопрад се смята за представител на новата френска реалистична геополитическа школа, формирала се около Международната академия за геополитика, на която е секретар. Привърженик е на тезата за многополюсния свят и за  изграждането на „силна Европа на нациите” (без участието на Турция), която да поддържа добри отношения с Русия и да балансира между другите големи световни „полюси”, като САЩ и Китай.

  Аймерик Чопрад е автор на 11 книги, по-известни измежду които са „Геополитиката: константи и променливи в хода на историята” (2007) и „Хроники на цивилизационния сблъсък” (2009).

  – Напоследък много се говори за т.нар. презареждане в американско-руските отношения. Смятате ли, че става дума за трайна тенденция?

  – Всъщност, истината е, че в Русия изпитват известни опасения, че тази американска политика може да се промени в негативна посока. Още повече, че републиканците, или поне част от тях, не крият враждебното си отношение към постигнатото на руско-американските преговори. И това касае не само договора за стратегическите настъпателни оръжия, но и други въпроси.

  – Как можем да обясним поведението им? Какви са причините? Тъй наречената чаена партия е доста необичайно и ново за САЩ движение, което при това тя очевидно стои на неоконсервативни позиции.

  – Действително проблемът с „чаената партия” е, че тя представлява своеобразна антифедерална, т.е. насочена срещу федералната власт реакция, при това мотивите, от които се ръководят членовете и, са доста разнообразни и враждебността към Русия не се споделя от всички. Всъщност, това, което чуваме, са гласовете на само някои членове на „чаената партия”, а не на всички сенатори, т.е. става дума за отделни хора, недоволни от развитието на отношенията между Русия и САЩ. Според мен, не може да се твърди, че републиканците, като цяло, са враждебно настроени към Русия. Трябва да подхождаме по-балансирано към онова, което виждаме и чуваме.

  – И все пак, по традиция, известна враждебност към Москва досега демонстрираха най-вече демократите.

  – Истината е, че най-голямо внимание на въпросите за човешките права действително отделят именно демократите. Републиканците, априори, се смятат за по-прагматично настроени. Често съм чувал, че правителствените кръгове както в Москва, така и в Пекин, са изразявали по-големи опасения от поведението на демократите, отколкото от това на републиканците. Аз обаче се отнасям доста скептично към този, често използван напоследък аргумент, че сегашното републиканско мнозинство може да навреди на бъдещите отношения между Вашингтон и Москва. При това не бива да не отчитаме и вътрешнополитическия фактор. В период на съвместно съществуване на президент-демократ и доминиран от републиканците Сенат, е нормално републиканското мнозинство да се опита да усложни работата на президента и да попречи на провежданата от него външна политика.

  Впрочем, да не забравяме и за причините, довели до появата на т.нар. чаена партия. Тук нещата въобще не опират до Русия, а до вътрешната политика, икономиката и изключително тежката криза, която преживяват американците. Тя е продължение на ипотечната криза, породила това влиятелно обществено движение. Т.е. ръстът на опозиционните настроения срещу Обама може да бъде обяснен с вътрешната му политика, а не с договора за СНВ или със сближаването на руската и американската позиция по иранския въпрос например.

  – Като споменахте Иран, как оценявате ситуацията в този регион? Тук има трима големи играчи: Турция, Иран и Русия. И, както знаем, Турция има големи амбиции по отношение на Кавказ и Балканите, които някога са били част от империята й. Нима това не е проблем? Защото Русия  не направи нищо за да попречи на Турция да се върне в играта, в която именно руснаците бяха привилегирования партньор на Иран.

  – Без съмнение, това оказа влияние върху решението на Русия. Ако анализираме особеностите на близкоизточната политика, там се очертават двама големи играчи. В Близкия изток, и особено в арабския свят, това са преди всичко Иран и Турция, които преследват както общи, така и съперничещи си и дори противоположни интереси. Така например, те си съперничат за контрола над ХАМАС, или за влияние върху палестинската съпротива, като цяло. Напоследък Турция си извоюва голяма популярност в сектора Газа, което никак не радва Иран. От друга страна, сегашното ислямистко правителство на Турция съумя да намери редица допирни точки с Иран, като в тази връзка следва да споменем споразуменията на Техеран с Турция и Бразилия, което говори за осезаемо сближаване между Турция и Иран. Т.е. тези двама играчи доста бързо успяха да се договорят по цял ред важни въпроси, затова на Русия се налага да напомни на Техеран за традиционно добрите му отношения с Москва. Както и, че следва по-предпазливо да подхожда към развитието на отношенията с Анкара.

  – Да се спрем на ситуацията в Кавказ. Наскоро руснаците направиха официални изявления за присъствието на чужди специални служби в региона, подкрепящи севернокавказките ислямисти. Как бихте коментирали подобни твърдения?

  – Много е трудно да се получи достатъчно точна информация по този въпрос, тъй като подобни изявления от руска страна се правят доста рядко. И, ако те наистина са направени, това означава, че руснаците са се опирали на достатъчно точни данни от разузнаването си. В този смисъл, възможно е това да е своеобразно предупреждение – Русия би искала да напомни, че в тази зона ислямизмът представлява много сериозен проблем, независимо дали става дума за Чечения или за Дагестан, и затова трябва да престанат тези игри с огъня, т.е. заиграването с ислямистите в името на съперничеството и класическата борба между интересите на различните големи сили. Ясно е, че грузинските специални служби например, са се занимавали с това. Добре известно е, че Грузия дълго време изпълняваше ролята на тилова база за операциите на чеченските сепаратисти.

  – А Турция? Както е известно, братята на лидера на чеченските ислямисти Доку Умаров намериха убежище именно там.

  – Разбира се, Турция също е замесена в това, да не говорим, че е налице и определена връзка с други специални служби, включително американски… Струва ми си, че след като руснаците си позволяват публично да правят подобни заявления, което, общо взето, не е типично за тях, това вероятно е знак най-вече към САЩ.

  – Наистина ли смятате, че Москва иска от САЩ да прекратят скритата подкрепа за радикалните ислямистки движения в региона?

  – Традиционен и доста сериозен проблем за САЩ е наличието в тази страна на голям брой различни специални служби, разполагащи с огромен щат от сътрудници. Тук е мястото да си зададем и въпроса, кой всъщност определя политиката на САЩ – Държавният департамент, ЦРУ, или президентът? Струва ми се, че ако действително има подобни действия, мотивацията им не е свързана с президента или Държавния департамент. По-вероятно става дума за собствена игра, която води ЦРУ в Кавказ, както впрочем и в Афганистан. Което се отнася, в частност, за проблема с хероина – доста се коментираха мерките за защита на маковите полета в Афганистан, предприети от ЦРУ и шокирали мнозина американски военни, които вече не разбират за какво всъщност се сражават в тази страна, след като не им дават да унищожат маковите насаждения. Тоест, когато говорим за американската политика, трябва да сме наясно за различията между основните играчи в нея.

  – От думите ви излиза, че смятате САЩ за нестабилна политическа сила. За разлика от Русия например, чиято политика, общо взето, е достатъчно ясна, особено на фона на нарастващото й влияние в постсъветското пространство. Тоест, можем с голяма степен на достоверност да прогнозираме, какво възнамеряват да предприемат в Москва. Според Вас обаче излиза, че не можем да кажем нищо определено за САЩ.

  – Възможно е на някои ваши читатели това да се стори парадоксално, но мисля, че руската външна политика се контролира много по-стриктно. Руската държава знае какво иска, а онези, на които е възложено да реализират на практика тази политика, действат въз основа на ясна централизирана стратегия. Което не може да се каже за американския случай, и тъкмо това, поне според мен, е големия проблем на американската политика. Припомнете си за американското поведение по толкова много сложни въпроси. Тази ситуация несъмнено е свързана с наличието на голям брой играчи при определянето на стратегията на САЩ.

  – След като споменахте Афганистан, не може да не си припомним, че след серията от нападения в Хайберския проход, по-голямата част от американския транзит вече минава през Русия: от балтийските държави, с железница, до Афганистан. Всъщност, дали „отварянето” на НАТО към Русия, на което сме свидетели напоследък, не е свързано именно с това? Защото едва ли може да смятаме, че в Москва внезапно са решили да прегърнат политиката на пакта. Какво мислите Вие?

  – Не Русия започна сегашната война в Афганистан, макар че през 2001 тя подкрепи въвеждането на санкции срещу режима на талибаните. Освен това, Русия отлично знае, колко е трудно (да не кажа невъзможно) да бъде постигнат успех в Афганистан. Лично аз смятам, че НАТО нищо не може да постигне в тази страна без руска подкрепа. С други думи, Русия е ключът към решаването на афганистанския проблем. Разбира се не става дума за въвличането и в афганистанското блато, а за установяване на плодотворно сътрудничество с нея. В случая, двете страни имат общи интереси. Москва не би искала Афганистан да се превърне в пример за успеха на САЩ, макар че, като цяло, в момента там се случва точно обратното, тъй като талибаните завладяват все по-големи територии. Освен това Русия никак не е заинтересована в Кабул отново да бъде установен ислямистки режим, тъй като подобно развитие би имало крайно неблагоприятни последици за самата нея.

  – Добре, нека оставим на мира Централна Азия и погледнем на север, където големите играчи вече имат нови цели. Да вземем например Арктика, към която специален интерес имат и Русия, и САЩ, и Канада, и ЕС. Бихте ли ни разяснили целите и отношенията между големите сили в този регион?

  – По цял ред причини Арктика представлява стратегически приоритет за руснаците. Като нещата опират най-вече до това, че (според повечето оценки) в тази част на света са концентрирани между 20% и 25% от всички световни запази от петрол и природен газ. Освен това, както следва от повечето теории за глобалното затопляне, можем да очакваме отварянето на нови транспортни маршрути в региона, като сред основните задачи пред Русия е да си гарантира контрола над Северния морски път, позволяващ да се съкрати сегашния маршрут между Китай и Ротердам с близо 4 хиляди километри.

  На второ място, Русия полага гигантски усилия да получи международно признание за правата си върху това морско пространство и, в частност, да докаже, че хребетът Ломоносов е продължение на сибирския континентален шелф. Подобни стъпки биха могли да и помогнат да получи признанието на международната общност за правата върху значителна част от Арктика. През последните години тя успя да постигне определени резултати в тази посока. В частност, през септември 2010 г., Русия подписа договор с Норвегия, а в момента преговаря с трима други играчи в региона: Канада, Дания и САЩ. Да, налице са определени проблеми, но те не ограничават отношенията на Москва с другите играчи, тъкмо обратното, проблемите между САЩ и Канада например са дори по-сериозни от тези между САЩ и Русия.

  По въпроса за Арктика и т.нар. „морски въпрос” Русия е изпреварила останалите и ще направи всичко за да постигне успех в този регион, както впрочем и в Антарктика.

  Днес сме свидетели на възстановяването на руските позиции в света, откриване на военноморски бази във Виетнам и в сирийското пристанище Тартус. Това завръщане на Русия като велика морска държава вече е придобило доста значими измерения, достатъчно е да си припомним изказванията на руския президент Путин от 2002-2003 г.. Още тогава той очерта тези руски намерения, а днес просто отбелязваме приемствеността в политиката на Русия и при президента Медведев. Според мен, това укрепване на руските позиции в Световния океан доказва, че Русия съвсем сериозно се стреми да се превърне в един от ключовите глобални играчи на утрешния ден, включително и намесвайки се в съперничеството между САЩ и Китай за контрол над Тихоокеанския регион. В Москва отчитат изострянето на американско-китайските противоречия, както и сложността на въпроса за Курилските острови. Т.е. като цяло Русия е решена да бъде активен участник в този процес.

  – В някои ваши статии говорите за система за европейска сигурност без участието на САЩ, което има допирни точки с проекта на Дмитрий Медведев, според който не е нормално, че сигурността на Европа се обвързва с две неевропейски държави: Канада и САЩ. Според Вас излиза, че като алтернативна система за Европа трябва да се приеме именно руският проект, според който сигурността на континента ще се гарантира най-вече от самите европейци, включително и от Русия?

  – Напоследък много се говори за многополюсния модел, но мултиполярността е само преходен етап, настъпил след като американската глобална хегемония навлезе в период на упадък, макар че САЩ запазват огромната си военна мощ и почти половината от световните инициативи в сферата на отбраната са техни. Въпреки това, Америка не може да контролира света в геополитически и икономически план, защото именно тук е налице реална мултиполярност. Сега нека опитаме да анализираме двата основни проблема, с които са обречени да се сблъскат европейските нации и които свидетелстват за необходимостта от формирането на устойчив съюз между Западна и Централна Европа и Русия. Първият проблем е Китай, тъй като макар в исторически план той да не е осъществявал агресивни проекти, неговата демографска, икономическа, а в бъдеще и военна тежест, както и възможността да претендира за господство в Тихоокеанския регион, означават, че европейците следва да се ориентират към сближаване с Русия и вече не могат да разчитат на САЩ за да гарантират сигурността си. Защото САЩ тепърва ще се сблъскват със собствени проблеми и в резултат от това могат дори да се окажат изолирани от Евразия. Струва ми се, че съдбата на Европа тясно се преплита с тази на Русия, без значение дали става дума за цивилизационни връзки, енергийна комплиментарност или за нарастващата тежест на Китай.

  Вторият проблем, който би трябвало да ни сближи с Русия, е проблемът с исляма. През следващите десетилетия, той ще се изостри още повече по демографски причини, заради ръста на радикалните настроения и постепенното падане на съществуващите режими в арабския свят, които бяха „ориентирани” към сдържане на ислямизма, но в повечето случаи вече са напълно амортизирани.

  – Какви държави по-конкретно визирате? Африканските, централноазиатските или, може би Пакистан?

  – Виждаме какво става в Северна Африка и Арабския свят, но Пакистан също представлява много сериозен проблем. В тази връзка бих обърнал внимание на факта, че Индия наскоро поръча (между другото именно в Русия) над сто изтребители. Тази сделка е пряко свързана и със страховете от случващото се в Пакистан. Пакистан е държава, която безпокои всички: там ислямският радикализъм вече е достигнал такова равнище, че можем да очакване формирането на подобен на талибанския режим още през следващите години. Имайки предвид конвенционалния и ядрения потенциал на тази страна, тя няма как да не поражда изключителна тревога. Много по-голяма, отколкото тази, свързана с Иран, защото, поне според мен, с Техеран все пак можем да се споразумеем и да установим някакъв прагматичен диалог.

  Източник: Geopolitica.eu/spisanie-geopolitika

• „Пражката пролет“ от 21 август 1968

  Пражка пролет е период на политическа либерализация в Чехословакия, която започва на 5 януари 1968 и продължава до 20 август същата година, когато Съветския съюз и съюзниците от Варшавския договор (с изключение на Румъния) окупират страната. България е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия и последната която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет (с решение на парламента през 1990 г. и по-късно по време на президентската визита на президента Петър Стоянов в Прага през 1997).

  След края на Втората световна война Чехословакия влиза в съветската сфера на влияние, в така наречения Източен блок. Преди войната страната е една от най-силно развитите индустриални страни в Европа, но социализма довежда до дълбока икономическа криза. За разлика от другите страни в Централна и Източна Европа, в Чехословакия комунистите идват на власт под формата на народно движение. От 1948 в страната e наложена еднопартийна система и властта е под контрола на комунистическата партия, която е под директен контрол на Съветския съюз. Реформите в държавата не довеждат до масови протести, каквито има в съседна Унгария.

  Две са причините, поради които комунистическо движение получава подкрепата на част от народа:

  1. Когато наближава края на Втората световна война Сталин подписва споразумение с Чърчил и Рузвелт, според което Прага трябва да бъде освободена от Червената армия, въпреки че американските войски под командването на генерал Джордж Патън са могли да освободят града по-рано. Сталин не изпълнява споразумението, тъй като подписва, че след войната страната ще бъде управлявана от демократично правителство, което самият той не допуска. Това обяснява и по-късната проруска (прокомунистическа) пропаганда след войната.

  2. Споменът сред народа за пасивността на Запада по време на Мюнхенските споразумения, които дават съгласието си Нацистка Германия да окупира Судетската област.

  Това са двата фактора, които влияят на народа при изборите през 1948 година – последните демократични избори в Чехословакия за дълъг период.

  От средата на 60-те в страната започва все по-често да се долавя недоволството на народа от съществуващия режим. Започват реформи вътре в самата Комунистическа партия на Чехословакия, които довеждат до избирането на Александър Дубчек за лидер на партията. Реформите на Дубчек са дълъг политически процес, които сам той нарича социализъм с човешко лице. Тези реформи не са напълно отхвърляне на стария режим както в Унгария (Унгарската революция), а имат широката поддръжка на обществото, включително и на работническата класа.

  Параноичните вождове в Кремъл смятат провежданите реформи в Чехословакия, като отхвърляне на тяхната хегемония над Чехословакия и като заплаха за целия Източен блок и за сигурността на самия съветски съюз. Чехословакия се намира в средната отбранителна линия на Варшавския договор и при евентуалното ѝ преминаване на страната на Запада увеличават заплахата за Съветския съюз, което по времето на Студената война е неприемливо.

  От друга страна, значително малцинство хардлайнери в чехословашката комунистическа партия, въпреки официалната, сътрудничат на СССР, с което целят да забавят провежданите реформи. Хардлайнерите гледат със страх на широката поддръжка сред народа относно реформите на Дубчек.

  Съветската политика в Източния блок е да поддържа просъветски комунистически режими в тези страни и да използва военна сила, ако е застрашена съветската хегемония. Тази доктрина е известна като Доктрината „Брежнев“ по името на съветския лидер Леонид Брежнев, който за пръв път я обявява, въпреки че доктрината е прилагана още от времето на Сталин. Тази доктрина е актуална чак до 80-те години по времето на Михаил Горбачов, който я сменя с Доктрината „Синатра“.

  Съветските ръководители първо се опитват да притиснат Чехословакия да остави или ограничи провежданите реформи чрез преговори. Когато опитите им се провалят започват да предприемат военна намеса.

  През нощта на 20 и 21 август 1968 войските на Източния блок от пет страни на Варшавския договор, сред които и България започват нахлуване в Чехословакия. Провежда се т . нар. Операция „Дунав“ (Операция „Дунай“). По време на нахлуването от 5 до 7 хиляди съветски танкове и от 300 000 до 600 000 войници от частите на Варшавския договор окупират чехословашката територия. Според официалните съветски власти войските им са „повикани“ от чехословашките комунисти, които са потърсили „братска помощ против контрареволюцията“.

  България изпраща танкова бригада от 33 Т-34. Над 100 души губят живота си по време на нахлуването. Александър Дубчек призовава народа да не дава отпор. След потушаването е заловен и изпратен в Москва заедно с още няколко свои съратници, където е принуден да подпише протокол, признаващ инвазията в Чехословакия.

  Западните страни само вербално осъждат нахлуването – реалността от ядрена заплаха по времето на Студената война поставя в положение, при което западните сили не са в състояние да изтласкат съветските войски. Неочаквано лидера на комунистите в Румъния, Николае Чаушеску, остър противник на съветското влияние, застава в подкрепа на Дубчек, държи публична реч в Букурещ на самия ден на нахлуването, осъждайки съветската политика.

  Окупацията принуждава от 70 000 до 300 000 хил. души да емигрират на Запад, предимно висококвалифицирани хора. Западните страни приемат без никакви пречки тези емигранти.

  Събитията около Пражката пролет разочароват много западни левичари с ленинистки възгледи и допринася до разпадането на много от тези партии в западноевропейките страни. Еврокомунистите и редица леви интелектуалци се разграничиха от действията на комунистическите партии в социалистическите страни. Един от тях с леви възгледи, Ив Монтан, дори участва във филма „Признание“, безпощадно разобличаващ действията на комунистическата диктатура в Унгария през 1956 г. и Чехословакия през 1968 г.

  Десетилетия по-късно, Пражката пролет заема името си на друго едно събитие, случило се в Народна република Китай по време на политическата либерализация в страната познато като Пекинска пролет. Делото на Пражката пролет повлиява и на хърватското движение в СФРЮ през 70-те години на 20 век.

  Названието „Пражка пролет” е дело на западните медии, с което събитията в Чехословакия от 1968, стават известни. Названието получава популярност в целия Източен блок. Подсеща за „Пролетта на народите”, поетическо название на революциите от 1848 година.

  Източник: Гласове
  www.glasove.com

• $1,5 милиона за рождения ден на Рон Пол

  До президентските избори в България остават 2 месеца и ние все още не знаем кой е кандидатът на управляващата партия. В петък г-жа Меглена Кунева издигната за кандидат президент от граждански инициативен комитет в интервю отговори на въпроси събрани от български емигранти от 4 континента (линк). Въпросите ни са изпратени и на други кандидат президенти, но се питаме на кого да ги зададем в ГЕРБ?

  В същото време в САЩ отдавна тече президентската кампания, независимо, че до техните избори има около 1 година и 3 месеца. Кандидатите тук използват цялата си енергия да привлекат вниманието на потенциалните избиратели.

  Такъв е случаят и Рон Пол* кандидат-президент от републиканската партия, който е един от най-активните независимо, че вчера отпразнува 76-ти рожден ден. (Роден е в Питсбърг, щата Пенсилвания на 20 август 1935 година).

  За да отбележат празника, от предизборният щаб на Рон Пол организираха еднодневно събиране на онлайн дарения наречено moneybomb** (бомбено парично дарение) . Рон Пол е известен с подобни интернет проекти и неговите страници и канали в Youtube са гледани повече от всички сегашни кандидати за президент.

  Благодарение на изключително големия интерес към събитието, след натрупване на около $ 1.2 милиона долара, сървърът на уебстраницата RonPaul2012.com започна да блокира периодично. От предизборния щаб съобщиха, че има съмнение за кибер ​​атака (Вж. снимки 1 и 2 по-долу).
  Независимо от това, неговите поддръжници продължаваха да даряват и в 22:00 ч. чикагско време общата сума се натрупа до $ 1,391 млн. (Вж. снимка 3). Даренията варират от $ 20 до 2500 долара, колкото е максималната възможна сума по закон за този изборен цикъл. Към края на деня общото количество събрани долари надмина цифрата 1 500 000 !
  Честит рожден ден, Рон Пол!

  www.eurochicago.com

  ––––––––––––––
  *Роналд Ънрест „Рон” Пол (на английски: Ronald Ernest „Ron“ Paul) е американски лекар (гинеколог, изродил над 4000 деца), автор на политически книги и дългогодишен член на Конгреса на САЩ за щата Тексас. Той се е кандидатирал на два пъти за президент, веднъж през 1988 година от името на либертарианската партия и отново през 2008 година от името републиканската партия. Известен е като критик на американската външна и монетарна политика и за разлика от колегите си в България, е известен с безкопромисните си позиции и често е наричан „Доктор Не”. Според едно точкуване на вотовете, публикувано American Journal of Political Science Рон Пол е най-консервативният в своите гласувания сред всичките 3320 членове на Конгреса от 1937 г. до 2002 г. Отказва да гласува всички закони, освен ако не са изрично подкрепени в конституцията. Той е против войната в Ирак. Подкрепя капитализма в чист вид и е за по-ниски разходи и по-малка намеса на държавата в икономиката, както и за намаляване на високите данъци. В сферата на гражданските отношения той подкрепя основните граждански свободи описани в конситуцията (на религията, на словото, на личността, на правото за притежание на оръжие). Не подкрепя Патриотичния акт, който според него намалява личната свобода в Америка. Против бе и срещу задължителната ваксиниране от «Свински грип». Изказвал се е и настоява за закриването на печатницата на пари – Федералният резерв (The Fed), като призовава за връщането на златото и среброто като платежно средство, както е вписано в конституцията на САЩ. Изключително популярен сред редовите американци и много рядко показван по телевизионните канали. Независимо от това за две поредни години (2010 и 2011) е избиран за кандидат на „Консервативната политическа конференция”. Женен, има пет деца.
  ** Moneybomb (money bomb, money-bomb, fundraising bomb) – бомба за набиране на средства е неологизъм, въведен през 2007 г., за да се опише широкомащабно и масово усилие за набирането на средства (обикновено пред избори) за определен кратък период от време.

  .
  
  .
  2.
  
  .
  3.
  

  .

• Съветски склад

  Семьон Новопрудски /Газета.ру/
  

  Седемнайсет години подред центърът Левада пита руснаците за августовския пуч от 1991 година – грубият опит на КГБ с помощта на партийната и военната върхушка да спаси със сила разпадащия се Съветски съюз. През 2011 година 39 % от руснаците определят пуча като „трагично събитие, имащо гибелни последствия за страната и народа“. За първи път, откакто се прави това допитване, този отговор е по-популярен от другия – „просто епизод в борбата за власт сред висшето ръководство на страната“ (така мислят 35 на сто от анкетираните). Бавно, но сигурно, събитието, влизащо в тройката на най-значителните епизоди от историята на Русия през 20-ти век (редом с Октомврийския преврат и Великата отечествена война), започва да придобива в очите на руснаците своя истински мащаб.

  Но, ако съставим каталог на съветското и на истински руското в нашия днешен живот, съветското ще се окаже повече.

  Управлява ни членът на КПСС Владимир Путин с мироглед на напълно съветски човек (чекистите бяха едно от най-ярките въплъщения на „новото общество“, което в кървав социален експеримент се опитаха да наложат върху една шеста от сушата). Имаме си напълно съветски институции на властта. Партиите сякаш са повече от една, но въпреки това парламентът, както и в СССР, не е място за дискусии. „Единна Русия“ (партията на Путин – бел. прев.) изглежда като пародия на КПСС, а „Общоруския народен фронт“ (създаден от Путин преди наближаващите избори – бел. прев.) си е направо пълно копие на „нерушимия блок на комунисти и безпартийни“.

  Имаме си, с редки изключения, съветски пътища (нито в гладното последно десетилетие на миналия век, нито в ситите първи десет години от новия страната не смогна да построи нови) и съветска липса на пътища. Съветска ни е канализацията. Съветски са основната маса от жилищните сгради, училищата и болниците – още от съветски времена или пък построени по късните съветски типови проекти. Учителите и лекарите ни също са предимно съветски.

  Армията ни е съветска, със съветска военна техника и оръжие. Армията просто се разлага, а техниката остарява по естествени „физиологични“ причини: не можеш да излъжеш времето.

  Имаме си съветски нефт и газ: всички основни находища са открити и експлотацията им е започнала в съветските времена.

  Съветски са ни спецслужбите, съдилищата и затворите: при тях даже още не е имало и горбачовска перестройка – всичко продължава да съществува според вътрешните закони още от сталинската епоха, с допълнението на разкрилите се бизнес-възможности. Корумпираността на специалните служби при това положение се оказва даже относително благо в рамките на печалния исторически руски избор между крадците и палачите: нека по-добре да крадат, отколкото да убиват.

  Имаме си съветска милиция, която защитава началството от гражданите, а не гражданите от престъпниците. Тя е още много далеч от полицията – преди това трябва да преживее глобална перестройка на съзнанието.

  Имаме си съветски дейци на културата – тези, които са готови да прислужват на всяка власт, но да имат достъп до хранилката.

  Имаме огромно множество от съветски ландшафти: цялата руска провинция си остана съветска по набора от паметници, топонимията и просто по външен вид.

  Ако се съди по резултатите от изборите, и манталитетът ни е съветски. Мнозинството все още мисли или просто вярва, че държавата е длъжна да ни храни, сякаш не ние храним чиновниците. При това тази част от населението е станала дори по-ненаситна в сравнение със съветските времена. Хората по съветски гласуват или за всяко действащо началство, или за Комунистическата партия на Руската федерация, завладяни от носталгия по собствената си младост. Въпреки че, ако комунистите дойдат на власт, биха започнали пак да строят горе-долу онова, което се разпадна с такъв геополитически грохот преди 20 години.

  Ние имаме съветско изражение на лицето. В основната си част смятаме безпричинната усмивка за идиотизъм, но затова пък мрачната безнадеждност и безпричинната злоба ни се струват напълно оправдани и естествени.

  Имаме съветски представи за света. Значителна част от руснаците продължава да вярва в култивираните от руските власти съветски митове за враждебния Запад, за желанието на външните врагове на всяка цена да унищожат Русия. Същите тези хора искрено смятат, че все още живеят в свръхдържава, която има право и е способна да диктува някому своята воля.

  Ние живеем в съветски склад. Оказахме се в брониран влак на резервния коловоз на историята. Релсите ни са ръждясали и буренясали. Безсмислено е да се съжалява за разпадането на Съветския съюз: той е навсякъде около нас.

  Ако искаме да живеем нормално тук и сега, е време да се измъкваме от този ръждясал брониран влак и 20 години по-късно най-накрая да започваме да строим реалната Русия.

  Източник: Mediapool.bg

• Затварят урните в ромските гета

  Автор: Мира Стоянова

  Край на ромските избирателни секции, в които се подменяха протоколи, а гласоподавателите се возеха с коли директно до урните. Кметът на Кюстендил Петър Паунов затваря шестте секции в най-голямата циганска махала под Хисарлъка – „Изток”. Местните жители ще трябва да гласуват в съседните квартали. Идеята е да се спре подмяната на вота.

  Кметовете не могат да забранят на хората да си продават гласа, но има администритавни хватки, с които да парираме тази търговия, обяснява Паунов. Той въвежда първи модела в страната. Предстои затваряне на ромските секции и в Пловдив.

  В Кюстендил всяка от останалите избирателни секции в града ще може да определи квота за 500 гласоподаватели българи и 300 роми. Списъците от квартал „Изток” ще бъдат разпределени между останалите части на града. На практика досега там нямаше гласуване, а директна подмяна на протоколи и бюлетини, категоричен е Паунов.

  Източник: Дартс
  dartsnews.bg

• “Все для артистов”. Steans Music Institute при фестивале в Равинии

  Самое значительное, яркое, интересное событие музыкального лета в “большом” Чикаго – старейший и крупнейший музыкальный фестиваль Северной Америки в парке Равиния в северном пригороде Хайленд-парк. Семьдесят пятый сезон Равиния служит летней резиденцией одного из самых блистательных оркестров мира – Чикагского симфонического. С начала июня до начала сентября в Равинии проходят более ста концертов, которые ежегодно посещают около шестисот тысяч слушателей.

  Кого только не было в Равинии за эти годы! От Яши Хейфеца, Артура Рубинштейна, Григория Пятигорского до Мстислава Ростроповича, Владимира Спивакова, Йо Йо Ма, от Джорджа Гершвина, Луи Армстронга и Дюка Эллингтона до Оскара Питерсона, Дэйва Брубека и Чика Кореа… Самые прославленные имена, замечательные солисты, камерные ансамбли, оркестры почитают за честь выступить в Равинии. А еще в Равинии есть Музыкальный институт. Вот о нем и пойдет речь в этой статье.

  Создание школы молодых музыкантов при Равинии было многолетней мечтой исполнительного директора фестиваля Эдварда Гордона. На претворение мечты в жизнь легендарному менеджеру понадобилось почти два десятилетия, и вот, наконец, в 1988 году открылся Steans Music Institute. Двадцать три года каждое лето в Равинии в Беннетт Гордон холле успешно функционирует школа, в которой собираются вместе, музицируют, общаются, перенимают опыт молодые талантливые музыканты. Институт назван в честь членов попечительского совета Равинии, активных участников и спонсоров фестиваля, супругов Хэрриса и Луизы Стейнсов.

  Расписание абитуриентов чрезвычайно насыщенное: встречи, лекции, репетиции, мастер-классы и, конечно, концерты, которые давно стали неотъемлемой частью фестивальной жизни. В институте три отделения: вокальное, джазовое и отделение фортепиано и струнных инструментов.

  Steans Music Institute открывает свои двери с джаза. Руководитель джазового отделения Дэвид Бейкер (он преподает фортепиано в Индианском университете) ежегодно в июне приглашает для участия в программе пятнадцать абитуриентов и вместе с ними на неделю погружается в мир джазовых импровизаций.

  В июле джаз уступает место фортепиано и струнным инструментам. Руководитель отделения – концертирующий музыкант и педагог Мириам Фрид. В прошлом месяце в Равинии мы слышали ее выразительное исполнение Скрипичного концерта П.Чайковского.

  Вокальное отделение института (пятнадцать человек) работает в июле-августе. В течение трех недель абитуриенты совершенствуют во многом забытый репертуар классического наследия: немецкие, французские, американские, русские песни. Руководитель отделения – Брайан Зигер (со следующего года его место займет Кевин Мерфи).

  О целях и задачах института в беседе с вашим корреспондентом рассказывает его директор Энтони Робертс:

  –          Главной целью института мы считаем предоставление возможности молодым профессиональным музыкантам совершенствовать свое мастерство, музицируя друг с другом и перенимая опыт у наших замечательных педагогов. Я начал работать на фестивале в 2006 году в Отделе развития, занимался сбором средств как для фестиваля, так и для института, работал со спонсорами. Начиная с первого лета я влюбился в институт. Поэтому, когда мне предложили перейти на другую сторону парка и принять бразды правления института, я ухватился за эту возможность. Здесь я чувствую себя ближе к музыке. Общение с музыкантами обогащает.

  –          В чем отличие вашего института от других?

  –          В особой интенсивности программы. Выдающееся качество исполнителей, уютная, домашняя атмосфера, царящая в Беннетт Гордон холле, молодые, открытые абитуриенты, с энтузиазмом занимающиеся музыкой, – все в Равинии располагает к творчеству. Уникальной возможностью для аудитории стать ближе к музыке и музыкантам являются проводимые у нас мастер-классы. Каждый год мы устраиваем по три мастер-класса для инструментального и вокального отделений. В них участвовали такие музыканты, как Леон Флейшер, Дмитрий Хворостовский, Кири Те Канава… Каждый год мастер-класс проводит музыкальный руководитель Равинии Джеймс Конлон. Все мастер-классы бесплатные для публики. Немаловажно и то, что обучение в институте, проживание, питание и транспорт – все это бесплатно для всех абитуриентов. Мы хотим, чтобы наши абитуриенты фокусировались только на музыке. Девиз нашего института: “Все для артистов”.

  –          Что нужно сделать молодому человеку, чтобы участвовать в программе института?

  –          Каждый год осенью на сайте http://www.ravinia.org/Steans.aspx мы размещаем форму заявления, которую необходимо заполнить всем желающим. Эта форма для всех отделений, кроме джазового. (На джазовое отделение принимают по приглашениям.) Инструменталисты высылают нам записи своих выступлений. В этом году мы надеемся сделать так, чтобы абитуриенты могли размещать свои записи непосредственно на сайте. На вокальном отделении мы устраиваем очные прослушивания.

  –          Конкурс большой?

  –          В прошлом году у нас было четыреста заявлений на сорок пять мест. Решение о приеме принимается в феврале-марте руководителями отделений. Дальше из абитуриентов составляются дуэты, трио, квартеты и начинается работа над репертуаром. Среди инструменталистов доминирует камерная музыка, на вокальном отделении – песни. Через песни и камерные произведения мы пытаемся привить людям интерес к классической музыке, и часто это помогает. Слушатели боятся музыки для симфонического оркестра, она кажется им слишком сложной. С песней такого не происходит. Песня – самый массовый жанр музыки. Мы слышим песни каждый день, песни окружают нас.

  –          Какими новыми проектами вы порадуете нас в будущем?

  –          На протяжении семидесяти пяти лет Равиния остается летней резиденцией Чикагского симфонического оркестра. В будущем мы бы хотели больше привлекать музыкантов этого замечательного оркестра для мастер-классов и работы с абитуриентами. Кстати, несколько музыкантов оркестра в прошлом учились в нашем институте. Я понимаю, что у них нет времени на преподавательскую работу, но возможность совместного музицирования стала бы огромной школой для наших студентов. Работа с современными композиторами – возможно, будущими классиками – еще один прекрасный опыт для наших студентов. В этом году в работе института участвовали композиторы Бернард Рейнс (инструментальное отделение) и Луби Ларсон (вокальное отделение). Студенты исполнили Второй струнный квартет Рейнса и Девять песен Ларсон. В будущем мы хотим еще больше развивать работу с ныне живущими композиторами, приглашая их в наш институт. В современном мире исчезает стена между музыкальными жанрами. Мы видим, как классические композиторы используют нетрадиционные инструменты, не замыкаются только на классике, а с успехом работают в других жанрах. Эту тенденцию мы постараемся использовать в нашей работе в Равинии.

  Steans Music Institute владеет уникальными инструментами работы старых мастеров. Первым инструментом коллекции была скрипка 1949 года работы Карла Бекера. В 1998 году она была подарена институту спонсором Равинии Джозефом Бернстайном. Сегодня в коллекции института – четыре скрипки, два альта, три виолончели. Среди них – скрипки 1778 года работы Гальяно и 1891 года работы Дегани (Италия), альт 1767 года работы Масагуэра (Испания), виолончель 1780 года работы Джона Беттса (Великобритания). Все они не просто лежат в коллекции в качестве музейных экспонатов – на них играют молодые музыканты. Энтони Робертс рассказывает:

  –          Все инструменты мы отдаем на временное пользование (от одного до двух лет) нашим абитуриентам. Денег мы за это не берем, только просим указывать в программке название нашего института. Надо понимать, что мы имеем дело с молодыми музыкантами. Зачастую у них нет денег и/или возможности играть на по-настоящему хороших инструментах. Идея создания архива инструментов заключается в том, чтобы дать им такую возможность. Несколько лет назад у нас учился виолончелист, который был назван концертмейстером группы виолончелей Сент-Луисского симфонического оркестра при одном условии – наличии хорошего инструмента. Парень не имел такой возможности, и наш институт дал ему виолончель напрокат.

  В конце нашей беседы Энтони Робертс сказал:

  –          Один год я учил русский язык в школе. Это было много лет назад, и я почти ничего не помню. Но когда вчера я сидел на траве и слышал, как несколько групп справа и слева от меня говорили по-русски, я с удовольствием поймал себя на мысли, что могу распознать этот замечательный язык. Приходите на концерты нашего фестиваля!

  В этом году в числе абитуриентов института – музыканты из четырнадцати стран. Россию представляет пианистка Наталья Катюкова. Ее пребывание в стенах института началось с неожиданности: на следующее утро после приезда в Чикаго Наталье предложили аккомпанировать Екатерине Семенчук на дебютном сольном концерте певицы в театре “Мартин”. В программе концерта были песни и романсы Чайковского и Рахманинова. Буквально за два дня Катюковой пришлось выучить практически всю программу, некоторые произведения – переложить в более низкие тональности (Екатерина Семенчук – меццо-сопрано, а Катюкова привыкла работать с сопрановым репертуаром). По словам пианистки, волнения не было, поскольку она была слишком уставшей: “На волнение просто не было сил”. Я был на этом концерте и могу констатировать, что он прошел прекрасно. Думаю, не только у меня даже не возникло мысли о том, что дуэт Семенчук-Катюкова родился за два дня до выступления. Было полное ощущение абсолютной сыгранности и взаимопонимания между пианисткой и певицей.

  Закончив фортепианное отделение Московской консерватории по классу ассистента Генриха Нейгауза профессора Льва Наумова, Наталья Катюкова решила, по ее словам, “попутешествовать по миру”. Она отправилась в Италию и проучилась два года в консерватории в Больцано. Потом была Джульярдская школа по специальности “концертмейстер-аккомпаниатор”. Как говорит Наталья: “В Америке этой специализации придают большое значение. В Джульярдской школе я специализировалась на изучении оперного и камерного песенного искусства”. В Чикаго Наталья приехала из Нью-Йорка, где она работает с певцами в Метрополитен-опере.

  –          Я всегда считал, что Московская консерватория – это та высота, после которой можно остановиться. А у вас за плечами еще и Джульярдская школа. Объясните, пожалуйста, что может нового дать и чему может научить трехнедельное пребывание в Steans Music Institute выпускницу Московской консерватории и Джульярдской школы?

  –          Московская консерватория дала мне базу. Я обязана ей всем, чем владею. Но к моей большой радости, в каждом новом месте я узнаю что-то новое. В Московской консерватории я не занималась глубоко языками и языковой дикцией, поэзией, историей, культурой разных стран – тем, что входит в понятие “концертмейстерское искусство” и чем я занималась в Джульярдской школе. Такого трудолюбия и любопытства в музыке, желания постоянного совершенствования, как в Америке, я редко где встречала. В Равинии я себя чувствую замечательно, мне здесь очень интересно. Фантастические условия и очень насыщенная программа! Сюда приезжают уже сложившиеся музыканты. За три недели интенсивного курса мы встречаемся, создаем программы, музицируем. Каждый день – лекции, встречи с педагогами, мастер-классы…

  –          Получается, вы немного отошли от пути концертирующей пианистки…

  –          В данный момент мне интереснее работать в ансамбле с вокалистами. Долгое время я занималась сольным творчеством. Сольные выступления – сложный и очень одинокий путь, который требует огромных жертв. В определенный момент я поняла, что мне этого не достаточно. Мне нужно общение с музыкантами, и я получаю его в полной мере, общаясь с певцами. С нетерпением жду предстоящей работы в МЕТе над “Хованщиной”. Мне хочется постоянного творческого обмена с коллегами. Поэтому мне так интересно находиться в Равинии. Во время занятий мы слышим репетиции Чикагского симфонического оркестра. Мощная концентрация музыки на одном маленьком участке!

  –          Какими языками вы владеете?

  –          Я говорю на итальянском языке, владею правилами лирической дикции в немецком и французском языках и могу помочь певцам, что, наверно, самое важное в моей профессии. Я работаю с певцами на их языках.

  –          Как вы попали в Steans Music Institute?

  –          Я приехала по приглашению руководителя программы Брайана Зигера. Он прослушивает певцов, отбирает пианистов и определяет состав учащихся.

  –          Как вы оцениваете уровень института?

  –          Уровень высочайший. Направление института – камерная музыка, а репертуар практически необъятный. Немецкие Lieder, французские Melodies, американские песни, русские романсы…

  –          По какой системе проходят занятия?

  –          Нас не так много: пять пианистов и пятнадцать певцов. Каждый пианист работает с тремя певцами. Мы готовим программы, которые представляем на суд зрителей в трех концертах в Беннетт Гордон холле.

  –          Расскажите, пожалуйста, о педагогах института.

  –          Педагоги у нас прекрасные. Наш руководитель Брайан Зигер – замечательный музыкант, пианист и концертмейстер, большая фигура в американской музыкальной среде. Кроме работы в Steans Music Institute Зигер руководит вокальной программой в Джульярдской школе и вокальной программой молодых певцов при Метрополитен-опере. Еще один пианист, концертмейстер и преподаватель – Малькольм Мартину. Зигер и Мартину щедро делятся с нами своим опытом. С нами работают два замечательных вокальных педагога Стивен Кинг и Лилиан Уотсон. Педагог по французской дикции – пианистка Денни Массе, она преподает в школе при Метрополитен-опере. Педагог по итальянской дикции – Корадино Капорелло, по немецкой – Гертруд Гришем. Все педагоги – суперпрофессионалы, большие мастера своего дела.

  –          Какова география коллег-студентов?

  –          В основном, представители США. Мне кажется, срабатывает языковой барьер. Достаточно хорошо не зная языка, абитуриенты из других стран не могут чувствовать себя в Равинии комфортно, не могут в полной мере воспользоваться возможностями, которые предлагает программа института. Тем не менее есть студенты из других стран. Например, замечательный тенор из Кореи.

  –          Как вы думаете, ваше участие в программе института поможет в дальнейшей карьере?

  –          Безусловно. В профессиональной среде существует рейтинг подобных школ. Равиния котируется очень высоко, уровень исполнительского мастерства здесь необычайно высокий.

  Nota bene! Концерты в Равинии (200 Ravinia Park Rd, Highland Park, IL 60035) продолжаются! Билеты можно заказать по телефону 847-266-5100, факсу 847-266-0641 или зарезервировать на сайте http://ravinia.org/.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

• Президентството затвори, всички отмарят по резиденции

  От 1 август са последните признаци за някаква дейност на президентството. Тогава, преди три седмици прессекретариатът е публикувал цитати от наредбата за издаване на български паспорти на чужди граждани. Поводът е публикации в пресата за безразборното даряване на гражданство на чуждестранни футболисти, играещи в наши отбори.

  Два дни след тази „гореща” информация на сайта на президентството е публикувано съобщение за указ на държавния глава за обнародване на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. В съобщението пише още, че в закона има много несъвършенства, ще Георги Първанов не го връща, защото народните представители били в отпуск и щели да се засегнат интересите и очакванията на някои категории граждани. Нито дума, че цялото президентство също е завладяно от отпускарска вълна.

  Двайсет дни в сайта няма нито ново съобщение нито знак за някаква дейност, свързана с държавния глава. Нито ред няма и за вицето на Първанов – о.р. ген. Ангел Марин. Цялата институция сякаш е ударила ключа и се е пренесла под сенките на държавните резиденции край морето.

  Медии съобщиха преди дни, че от екипа на Първанов на „Дондуков” 2 били останали 3-4 чиновника, а всички останали го ударили на уволнение. Някои служители имали да ползват месеци натрупан отпуск, който не са взимали през двата мандата на сегашния държавен глава. Излиза, че досега е било толкова напрегнато, че не са имали време за почивка, а сега изведнъж е станало възможно месеци наред президентството да пустее.

  Традиция в развитите държави е винаги да се съобщава официално кога държавният глава излиза в отпуск, с кого и къде ще прекара почивните дни.

  На 11 август на брифинг в Белия дом Джей Карни обяви. „Президентът Обама планира през август да замине за остров Мартас Винярд, където е почивал със семейството и преди.

  На 1 август и френският президент Никола Саркози напусна Париж и замина да почива в Кап Негр, Южна Франция, заедно със съпругата си Карла Бруни. Десет дни по-късно той прекъсна отпуската си заради важни дела, свързани с кризата.

  Дмитрий Медведев, президент на Русия и Владимир Путин, премиер също са на почивка. Тя е обявено официално и се знае, че ще отмарят в Сочи, където заедно ловиха вече и риба.

  Даже за севернокорейският диктатор Ким Чен Ир се знае, че в момента пътува с любимия си брониран влак, някъде около границата с Русия, до Улан Уде.

  В супер секретност обаче отмаря Георги Първанов, заобиколен от верни съратници и охрана от НСО. Запознати твърдят, че е в резиденция Евксиноград, където с премиера Бойко Борисов правят всичко възможно да не се засекат. Борисов обаче, който пътува непрекъснато по обекти и срещи с местни управи, често смущава съня на Първанов при излитане и кацане с хеликоптера.

  Когато президентът е в отпуск, трябва вицето да го замества. За целта се подписва заповед лично от държавния глава. На сайта на президентството обаче такава информация липсва. Излиза, че в момента България е без държавен глава.

  Само гвардейците продължават чинно да спазват ритуала за символичната охрана пред сградата за радост на чуждите туристи, които се снимат с тях за спомен.

  Източник: Фрог нюз

• Туристическата индустрия иска със стръв за шарани да лови пъстърви и есетри

  Автор: Ясен Бориславов

  През май идната година отпадните води от курортите вече няма да замърсяват плажовете. Това обеща пред медиите Бойко Борисов преди три дни. По някаква ирония същия ден Джеймс Пардю каза, че българските политици са майстори на политическите драматизации, правят се на бабаити по някакъв проблем, но всъщност не правят нищо, после се обявяват за победители и минават на друга тема.

  Източник: в-к Сега

  Предстои да се разбере дали и това обещание на премиера ще се впише в оценката на бившия американски посланик. Малко вероятно е затлачен от десетилетия проблем да бъде решен с лекота, но ако стане, би било чудесно. От много години всяко лято в медиите се пише за гюбрето в морето и доматените люспи по плажовете, но кметове, общински съветници и ресорни министри мълчаливо отбягват темата.

  „Пречиствателните станции са ахилесовата пета на морския ни туризъм“, каза още Борисов. По принцип е прав, но не съвсем, защото ахилесовата пета при българския туризъм не е една, а са повече. Най-съществената е липсата на въображение.

  Иска се въображение, за да оцениш последствията,
  
  до които може да доведе една глупост, и след като ги оцениш, да не я правиш и да не позволяваш на други да я направят. У нас глупостта се разбира, когато дойде време да се консумират последствията й. Най-изящни примери предлага Черноморието. Това лято хотелиери в Слънчев бряг с тревога забелязаха, че курортът се е превърнал в средище на разюздан алкохолен туризъм.

  Това, впрочем, отдавна е така, но явно мащабите вече са станали притеснителни. Всяка нощ тълпи от пияни младежи кръстосват барове и дискотеки, като пътем предлагат отблъскващи гледки за останалите туристи. В бранша обмислят да съставят черен списък на туроператори, които водят алкохолни туристи, и повече да не се сключват договори с тях. Говори се и за „вечерен час“. Че точно това ще стане, беше ясно още преди десетина години, когато започна истеричното застрояване на комплекса с многоетажни хотели на два лакътя разстояние един от друг.

  По неофициални данни (защото официални няма) в активния сезон там живеят около 400 000 души, без да се брои обслужващият персонал. Няма как да превърнеш курортите си в туристически гета и те да не привличат после точно туристи с манталитета на гетото. Изглежда България привлича част от хората, които преди седмица правеха погроми в Лондон и други градове. Социалните помощи явно им стигат, за да си позволят една седмица с шумни бар кроулове.

  Ясно беше, че един ден това ще стане, тъй като бумът на строителството по морето през последните десет години не беше обвързан с идеята за устойчиво развитие на туристическия бранш. Целта беше едни бързо придобити (все едно как) пари да се инвестират с висока норма на печалба и без никаква мисъл за последствията върху средата.

  Повечето инвеститори, след като вдигнаха хотели, очакваха държавата и общините да построят инфраструктура, която да гарантира техните печалби – пътища, канализация, пречиствателни станции. Там, където някога имаше къмпинги, бунгала и дюни, израснаха банални жилищни блокове с празни апартаменти, които сега чакат някой руснак да ги купи.

  Всъщност не е все едно как са придобити парите
  
  Голяма част бяха с криминален произход, а криминалният капитал логично води със себе си и съответните ментални нагласи и вкусове. Поради което въпреки големите инвестиции страната не стана по-привлекателна, отколкото е била преди. Но се смени профилът на туризма – от семеен стана алкохолен.

  У нас туризмът се разбира предимно като леглова база, храна, евтино поркане и секс. Щом това предлага, нормално е да привлича хора, които това търсят. Ясно е, че като тръгнеш след пчела, ще те заведе на мед, а ако тръгнеш след муха, ще те заведе… до нещо друго. Няма как със стръв за шарани да хванеш пъстърви и есетри. Но у нас това трудно се разбира, защото добрият туризмът е интелектуален продукт.

  Кметове, депутати и предприемачи като навити с пружина от години повтарят, че трябва все повече и повече да се развива туризмът, но никой не мисли как точно и колко да се развива. Къде е мярката? Практиката по Черноморието показа, че развитието може да води до деградация и постепенно унищожаване на ресурса, който привлича туристите.

  Ако повечето инвеститори имаха мъничко усет за това, то не би се случило. Нека го обясним с един достъпен пример. По принцип повечето мъже харесват жени с големи гърди, но има някаква мярка, отвъд която и най-привлекателното нещо става отблъскващо и уродливо. Поради което дори едни иначе прекрасни женски гърди над определен обем могат да отведат приносителката в категорията ugly people.

  Според доклад на Световния икономически форум от март т.г. България е на 48-о място по привлекателност за туристите. В класацията са включени 139 държави. В първата десятка са Швейцария, Германия, Франция, Австрия, Швеция, Англия, Испания, Канада и Сингапур. Изследването е направено на базата на показатели като нормативна база, екология, сигурност, инфраструктура, културни, природни и човешки ресурси и т.н.

  На 99-о място сме по устойчивост на околната среда, на 81-во по сигурност, на 51-во по човешки, културни и природни ресурси, на 89-о по удобство на летищата и на 90-о по качество на пътищата. Обобщението е, че българските курорти са привлекателни за туристи, търсещи евтини алтернативи на традиционните европейски курорти. Иначе казано, българският туристически продукт, особено по морето, е епигонски. Той се стреми да прилича на нещо, което не е и няма как да бъде.

  Така изглеждат нещата в крупен план
  
  Поглед отблизо би добавил и детайли като мизерни порции с не винаги безопасни храни в пакетите all inclusive, развеселяващо неграмотни чуждоезични надписи по улиците и в ресторантските менюта (например constipated potatoes), плажни търговци на царевица, които рекламират стоката си с най-пошли и вулгарни остроумия, лошо обслужване от кисели и недружелюбни хора, джетове и АТВ-та по плажовете, левантийски шмекери, които заграждат по някоя гола поляна до брега с връвчица и къртят петолевки за паркиране и тълпи от пияни младежи, доволни, че тук могат да се държат така, както не биха си позволили там, откъдето идват. (Между другото вече има и малки АТВ-та – за малки простачета.)

  Това лято покрай алкохолните турове се роди и нова мода. Нарича се балконинг – скачане (в „пьяном виде“) от втория или третия етаж директно в хотелския басейн. Казват, че модата била пренесена от Майорка. У нас сигурно има много места, където това уродливо забавление може да се практикува поради желанието на хотелиерите непременно да имат басейни, за да се вдигне категорията, макар че условията не винаги са подходящи. Уродливата архитектура понякога води до уродливи практики.

  „Много разчитаме на културния и религиозния туризъм“, каза наскоро в едно интервю кметът на Несебър. Със същата амбиция живее и Созопол, откакто миналото лято при разкопки в олтарната абсида на църквата „Св. Богородица“ на остров Св. Иван бяха открити свети мощи, за които археолозите с разумни основания допускат, че са на св. Йоан Кръстител. Сигурно е най-малкото, че хората, които са ги вкопали в основата на църквата през V-VI век, са вярвали, че са на светеца.

  После правителството отпусна пари за реставрация на църквата „Св. св. Кирил и Методий“, където вече се помещава и мощехранителницата с костиците. Сега в притвора на църквата има голяма табела: „За туристи – вход 1 лв“. Така изглежда продуктът, предлаган под марката „религиозен туризъм“ в Созопол. Бил съм на Божи гроб, в Света гора и в разни градове по света, но не помня някъде да са ми искали пари, за да вляза в църква, джамия или друг храм.

  Поклонническите пътувания са най-старата форма на туризъм
  
  Познати са от античността и стават особено популярни към края на Седновековието, когато пътуване до Божи гроб, Света гора или друго свято място се е смятало за нещо като атестат за благочестие и житейска зрялост. Малко познания в тази област са необходими, за да знае човек, че в основата на религиозния туризъм е духовният живот. Атонските манастири привличат поклонници заради духовния живот там. Същото е валидно за Йерусалим, Мека и всяко друго свещено място, което предизвиква циклични движения на големи групи хора. В Созопол и Несебър такъв духовен живот няма.

  Зад паравана на бъдещия „религиозен туризъм“ вероятно се таят амбиции за застрояване на остров Св. Иван. Може и да е защитена зона, но практиката в България е показала, че това не е непреодолима пречка за определени инвестиционни намерения.

  Не трябва да се забравя, че созополският кмет преди няколко години беше хванат да бракониерства и тогава той обясни, че всъщност бил за гъби, а си носел пушка, за да се пази.

  От човек, който ходи за гъби с пушка за глигани, може много да се очаква

  Това лято в медиите се спомена, че предстои прокарване на вода до острова. Ясно е, че след това ще се прекара и ток, а после вече спокойно ще може да се достави и насъщно необходимото за всеки истински религиозен турист – бира, кебапчета, цаца и чалга. Това умеем, това правим.

  В туристически градове като Венеция, Верона или Виена човек открива не просто паметници на културата, а отношение към културата – отношение между местните хора и тяхната култура, запазено в продължение на 300 или 400 години. С урбанистичния си облик тези и много други западни градове създават усещането, че там никога не са живели простаци. Сигурно не е точно така, но усещането е такова.

  Там сякаш всяко следващо поколение е съумявало да оцени построеното преди него и внимателно е добавяло по нещо свое към вече създаденото, но без да го руши и да му отнема от собственото очарование. У нас не е така и дори в защитени като паметници на културата градчета като Несебър и Созопол човек лесно усеща, че отношението към миналото и към културата е друго – разколебано между кичозната бутафория и талибанщината. По принцип повечето курорти по света предлагат някакъв сувенирен или друг кич.

  У нас кичът е дебел културен пласт,
  
  под който човек трябва мъчително да търси истински стойностните неща.

  За не особено привлекателния образ на българския туризъм в медиите се говори и пише постоянно. Явно за да има разнообразие, в някои вестници се появяват и талибански заглавия като „Да живее алкохолният туризъм!“ („24 часа“, 16 август) „Алкохолният туризъм е най-хубавото нещо, което се е случило в икономиката на страната ни през последните 30 години“, пише авторът и добавя: „Тъгата по „незастроеното“ море е тъга по социалистическата смрад и завист към хората, които са рискували и направили нещо в живота си.“

  Кои са всъщност тези хора, какво направиха и какво рискуваха? Май в голямата си част са политически прононсирани криминални смрадльовци, които направиха още по-голяма смрад и точно тази смрад премиерът обещава да изчисти. Пък и съдебната система за изминалите 20 години доказа, че колкото по-мащабна е една криминална дейност, толкова по-малки са рисковете пред нея. Големите босове може взаимно да се елиминират, но съдебната система рядко ги закача.

  В туристическите брошури България често се рекламира като „страна с древна култура“, но тя има очевидни проблеми със съвременната си култура. Това я прави привлекателна за нежеланите и непривлекателна за желаните туристи. Възможно е с времето нещо да се промени, но това няма да стане преди интелектът и парите да се потърсят взаимно и да намерят общ език.

  Източник: в-к Сега

• Възможен ли е нов СССР?

                                                

                                                                           Нийл Бъкли,   в. „Файненшъл таймс“

  Двайсет години след разпадането на Съветския съюз руският премиер Владимир Путин може и да не се опитва, както се твърди понякога, да го възкреси. Той обаче преследва друг проект – да изгради “подобие на Европейския съюз” от бившите съветски републики. Лансираният преди година от него Митнически съюз между Русия, Беларус и Казахстан вече премахна митата и митническия контрол по вътрешните граници на трите държави.

  Следващият януари се очаква той да прерасне в “общо икономическо пространство”, гарантиращо свободно движение на стоки, услуги и капитали в единен пазар с население от общо 165 милиона души, което се равнява на 60 процента от населението на бившия Съветски съюз. На среща на върха в Москва този месец премиерите на трите държави си поставиха още по-амбициозна цел – до 2013 г. да превърнат групировката в Евразийски икономически съюз. Говори се дори за бъдеща обща валута на съюза.

  “Това наистина е събитие с много голямо междудържавно и геополитическо значение”, каза Путин след срещата. “За пръв път след рухването на Съветския съюз беше предприета реална стъпка към възстановяване на естествените икономически и търговски връзки в постсъветското пространство”, добави той. Това може да е преувеличено, но за разлика от по-ранните опити за реинтегриране на бивши съветски държави, този бележи напредък.

  Путин предложи също след като общото икономическо пространство стане факт, членовете му да започнат преговори за споразумение за свободна търговия между блока и ЕС. Предвид това, че Русия преговаря вече 18 години (досега безуспешно) за членство в Световната търговска организация, изгледите за подобно грандиозно споразумение изглежда доста далечни. Изпълни ли се обаче, то ще осъществи виждането на Путин – изложено от него миналия ноември в Германия – за “хармонизирана общност на икономиките от Лисабон до Владивосток”.

  Възстановяването на връзките между бившите съветски страни е отдавнашна цел на Путин. През 2000 г. той подписа с половин дузина държави споразумение за учредяване на Евразийска икономическа общност, или EurAsEc (ЕурАзЕк), но оттогава всичко си остана на думи. От 2009 г. насам той се стреми за задълбочаване на интеграцията с две страни членки на ЕурАзЕк до постигането на настоящия митнически съюз. Авторитарният казахстански президент Нурсултан Назарбаев прегърна плана. Силно зависимата от Русия Беларус бе “вкарана в кошарата” с помощта на енергийни “моркови и тояги”.

  “Виждането на Путин започна да се ориентира все повече към създаване на Европейски съюз в пространството на бившия Съветски съюз” казва Лилит Геворгян, анализатор в консултантска фирма “Ай Ейч Ес глоубъл инсайт”. Митническият съюз възприе голяма част от европейското законодателство, каза висш руски представител. Копирането на вече съществуващ модел пести труд, но то може – теоретично – един ден да улесни задачата за създаване на зона за свободна търговия с ЕС.

  Задълбочаващият се митнически съюз има типичните предимства да стимулира развитието на бизнеса, като премахва търговските бариери. Той може да помогне също за възстановяване на хоризонталните връзки между индустрии и предприятия, прекъснати при разпадането на СССР. Нещо повече, обвързвайки Казахстан (най-успешната централноазиатска бивша съветска икономика) с Русия, съюзът парира засилващото се китайско влияние в района. Съседните Киргизстан и Таджикистан също проявиха интерес към евентуално присъединяване.

  Любопитното е, но съюзът може да успее там, където други опити се провалиха и да принуди Русия да подобри своя бизнес климат. Висши служители в казахстанската столица Астана говорят за привличане на руски компании да се пререгистрират в Казахстан, който, според тях, предлага по-добра бизнес среда.
  На европейския фланг на Русия митническият съюз осигурява на Москва едновременно стимул и механизъм за подкрепа за Беларус – затънала във финансова криза, която наложи внезапна девалвация – и да предотврати обществени вълнения, които да доведат до преориентиране на Минск към ЕС. При това въпреки негативното лично отношение на Путин към беларуския президент Александър Лукашенко.

  “Русия ще държи Беларус на санитарния минимум”, допуска Геворгян. “Чрез субсидирани енергийни доставки ще й отпускат достатъчно, за да поддържа живота на икономиката си, но не толкова, че Лукашенко да дръзне да предизвиква Русия”, обяснява тя. Онези, които го познават, казват, че Путин много иска да “придаде завършен вид” на съюза, привличайки в него големият славянски съсед на Русия – Украйна. С присъединяването на нейните 45 милиона жители, населението на блока ще се равнява на три четвърти от това на бившия Съветски съюз.

  Независимо дали Украйна ще се включи или не, Путин ловко се възползва от грижите на Запада с дълговите му проблеми, казва Николай Петров от московския мозъчен тръст Център “Карнеги”. “След като Русия е в относително по-добра позиция от много страни от еврозоната, моментът е подходящ за прокарване на интеграционните и идеи”, казва той.

   

  Източник:  e-vestnik/ БТА

• Нови студенти за АМЕРИКАНСКИ УНИВЕРСИТЕТ В БЪЛГАРИЯ

  (ПАРТНЬОРИ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ В ЧИКАГО)

  350 изключителни студента от 37 държави посреща тази есен Американския университет в България
  Една трета от новоприетите български студенти получават пълни стипендии за показани високи резултати на теста SAT

  350 студента от 37 държави избраха университет № 1 по професионална реализация в България, за да получат висококачествено американско образование и диплома, призната в цял свят. Този випуск ще бъде специален за университета, защото през 2011-та година АУБ отбелязва двадесет години от създаването си. След четири години тези студенти ще завършат и ще се назоват випускът на 20-тата годишнина на АУБ.
  Бъдещите бакалаври могат да се похвалят с многобройни постижения в различни области. Следвайки тредициите на класическите американски университети, АУБ оценява и подкрепя талантливите си студенти. Една трета от новоприетите българи спечелиха пълни стипендии за четирите си години на обучение в АУБ за показани високи академични резултати. 97 процента от новоприетия випуск получи финансова подкрепа от университета, като общата сума надхвърля над 4 000 000 щ.д.
  Сред вдъхновяващите младежи е българка, световен шампион по кикбокс със завоювани седем национални титли и молдовец – четирикратен победител в републиканска олимпиада и със златен медал от международно състезание по математика „Архимед”. Благоевградчанка, печелила множество награди в регионални олимпиади по математика, също избра да получи образованието си в Американския университет в България. И още, сред тях е българин, който три пъти е печелил национално състезание по физика и е постигнал резултат 1570 на теста SAT (от максимум 1600 за две секции – математика и езикови умения). Той получи пълна стипендия за четирите си години на обучение в АУБ, както и всички останали студенти, изкарали резултат над 1300 на теста SAT.
  От 22 до 28 август в университета се провежда Седмица за ориентация на новите студенти, през която те се опознават, посещават административните офиси, библиотека „Паница”, спортните съоръжения и компютърните зали, а техни колеги от по-горни курсове им показват най-интересните места в Благоевград. На първокурсниците ще бъде предоставена и възможността да се регистрират за избраните от тях учебни курсове. Новата академична година за студентите на Американския университет в България ще започне на 29 август 2011г.
  Заповядайте на приема в чест на новите студенти и техните родители в неделя, 21 август 2011г., университетски комплекс „Скаптопара”, 18:00 ч.
  За допълнителна информация, моля свържете се с Албена Кехайова на тел.: 073 888 215 или мобилен: 0888 80 17 48.

• Съдебни битки отлагат решението за АЕЦ “Белене“

  НЕК внася насрещен иск срещу АСЕ, руснаците компрометирали проекта

   

  Проектът за изграждане на АЕЦ “Белене“ навлиза в нова – “съдебна“ фаза. В нея “Националната електрическа компания“ (НЕК) и руският изпълнител “Атомстройекспорт“ (АСЕ) ще защитават своите взаимни финансови претенции пред арбитражните съдилища в Париж и Женева. Това става на фона на все по-голяма неяснота за съдбата на ядрения проект – рентабилен ли е, има ли пазар за електроенергията и способен ли е да си осигури финансиране различно от руското и от гарантираното от българския държавен бюджет.

  Стартът на обявените юридически битки съвпада с изборите в България, както и с предполагаемото изготвяне на анализа на консултанта HSBC за целесъобразността и цената на АЕЦ “Белене“.

  След като преди ден от НЕК съобщиха, че предложената от руснаците в началото на август “Пътна карта“ за реализацията на “Белене“ не може да се счита за правно обвързващ документ, в четвъртък НЕК информира, че “е принудена да предприеме действия за защита на своите интереси“ относно проекта АЕЦ “Белене“.

  В края на миналата седмица представители на двете компании се опитаха да се разберат по претенциите, които имат една спрямо друга. В средата на юли АСЕ внесе иск срещу НЕК за 58 млн. евро в арбитражния съд в Париж заради поръчано , но неплатено оборудване за бъдещата АЕЦ. Българската компания пък обяви насрещни претенции за 63 млн. евро за договорено за изкупуване, но невзето старо оборудване от площадката на централата.

  От съобщението на НЕК, разпространено на 18 август, става ясно, че на АСЕ и собственика й “Росатом“ официално е било поставено условие да оттеглят иска си срещу НЕК в срок до 16 август, за да продължи работата по проекта “в конструктивен дух“.

  Писмото до Москва предлагало в отговор на оттеглянето на руските претенции “до края на месец септември 2011 г., в дух на добра воля, страните да изработят график за уреждане на взаимните си финансови претенции“.

  До края на септември изтича последното 13-то допълнение към споразумението за строежа на АЕЦ “Белене“ от 29 ноември 2006 г. До тогава трябва да се вземе и окончателното решение за строежа на АЕЦ “Белене“ и да се сключи основният договор с АСЕ за проектиране, доставка на оборудване и въвеждане в експлоатация на атомната централа.

  Вероятно давайки си сметка, че българското правителство няма да рискува с окончателно решение по спорния ядрен проект точно преди изборите, миналата седмица руската страна поиска срокът да бъде удължен с 14-и анекс, до 1 декември.

  От съобщението на НЕК в четвъртък не става ясно приемат ли предложението за удължаване на преговорите, но в това от предишния ден посочват, че вероятно поисканият от самата НЕК в 13-ото допълнение срок за договаряне няма да бъде спазен.

  От НЕК обаче посочват, че до 16 август АСЕ не е изпратила отговор за оттегляне на арбиражния си иск. Българската компания “изразява загриженост, че такъв подход от страна на АСЕ не е от полза за развитието на проекта“.

  Така държавната компания била принудена да предприеме действия за защита на своите интереси и на 17 август е изпратила писмо до Арбитражния съд в Париж. С него е поискала срок до 15 октомври, за да се запознае в детайли с документацията по делото, заведено от АСЕ.

  “През следващата седмица НЕК ще представи адвокатската кантора, която ще защитава интересите й в Париж. Едновременно с това компанията е във финална фаза по подготовка на документацията за завеждане на свой иск срещу руската страна пред Арбитражния съд към Международната търговска палата в Женева през септември“, пише в съобщението.

  В него се посочва още, че “заведеният от АСЕ иск може да компрометира както взаимоотношенията между страните, така и проекта АЕЦ “Белене“. “В този смисъл, за нас оттеглянето на иска на база на нашите предложения, щеше да бъде доказателство, че АСЕ има интерес от по-нататъшното реализиране на проекта“, завършват изявлението си от НЕК.

  Остават обаче висящи въпросите ще има ли отлагане на решението за АЕЦ “Белене“ за след изборите, дали до 1 декември британската банка HSBC ще е готова с анализите на енергийния баланс на страната и нуждата от нова ядрена мощност, на регионалния пазар на електроенергия, цената на ядрения проект и на произвеждания ток, както и дали съдебните битки няма да се превърнат в удобното извинение за протакане на ядрения проект, навършил 31 години от първоначалното решение за реализацията му.

   

  Източник: Mediapool

• БЪЛГАРИЯ НА ГОЛЯМАТА ИЗМАМА

  Автор: Владо Трифонов
  Българите са обвързани в порочни връзки на всички нива, а старите идеологически щампи са определящи за начина им на мислене и поведение. Стратегията им стига до идната събота и неделя, когато още от петък вечерта ще се налющят до козирката, ще пропсуват всички партии, включително и тази, за която са гласували, след което ще ошамарят жената и за финал ще повърнат.

  Защото българската идеологическа обремененост няма общо с чешката, полската или унгарската. Тя е преиграна версия на съветската, в желанието да засвидетелства верноподаност. Дотам преиграна, че сътвори Белене (по-малкия близнак на Гулаг) и превърна свободно мислещите в слуги на психопати.

  Днес, 22 години след официалния крах на комунизма, в България той е на почит и излъчва президенти.

  Не вижда ли Брюксел какво става с нас? Вижда, разбира се! Но Брюксел е доволно шизофренен по отношение на страната ни. От една страна иска да сме кротки, почтени и възпитани, така както повеляват европейските критерии за възпитание. От друга – нехае, когато цивилизоваността не се случва и се задоволява с деликатни забележки. Защото е наясно, че България е в Европейския съюз по политически и пазарни причини, а не заради високите си нравствени стандарти.

  Занимават ни с магистрала „Тракия”. Премиерът обеща да не я носи в двора си в Банкя, магистралата да остане на поколенията и да подобри бизнес-климата. Шегаджия е премиерът. И е прав – трябват магистрали. Тънкият момент е, че преди да бъде подобрен „бизнес климатът”, трябва да се подобри моралният климат в държавата.

  Бизнес се прави с човеци и правила. Ако човеците не струват, тогава и най-прекрасната магистрала е нелепица.

  Магистрала „Тракия” може да стане значима придобивка само ако преди това правителството въдвори мафията и въведе национална програма за ограмотяване на държавните служители.

  Вече имаме нова спортна зала „с всички условия за бъдещи шампиони”. Добре е да имаме бъдещи шампиони, особено след като бившите шампиони станаха мутри и охранители! Но още по-добре е да имаме възпитани и ведри граждани, поддържани градини, чисти езера и полицаи с лъснати обувки, които не си бъркат в носа.

  Само със спорт съзнание за нация не се постига. Съзнание за робокопи – да.

  Брюксел ни отпуска евро за магистрали. Логично: Брюксел иска като минава през България на път за Азия, да кара новите си лимузини по хубави пътища. По-важно обаче е Брюксел да разбере, че еврото, което спешно трябва да ни бъде отпуснато, е за превъзпитание. Каква полза от магистрали, след като по тях ще се избива едно озверяло от недоволство население? На мен такива магистрали не са ми нужни. Предполагам, че на Брюксел също.

  Това с магистралите, спортните зали и българския Лувър е продължение на голямата измама от социалистическо време. Измама както към собствения народ, така и към европейските партньори.

  Към собствения народ, защото му пробутваш лъскави играчки, купени с чужди пари, а в същото време го изоставяш немил-недраг в лабиринтите на малограмотното българско чиновничество.

  Към Европа, защото крадеш на воля от нейното евро и отвличаш вниманието на целокупното простолюдие. (Нека не забравяме, че българските милионери са станали такива колкото с откраднатото от България, толкова и с откраднатото от Брюксел. В България знаят това, но си мълчат, защото или участват в кражбата, или очакват да ги включат. В Брюксел също знаят това, но продължават да наливат, защото такава е уговорката с крадците).

  Съмнявам се, че Брюксел е наясно, какво точно значи комунизъм по български. Ако знаеше, нямаше да даде възможност на най-именитите български гангстери, до един с агентурно минало, да си накупят дворци в най-луксозните райони на западноевропейските столици. Обратното: за всеки вложен български милион в неговите банки щеше да иска отчетност къде, кога и как е бил спечелен.

  Хитрува Брюксел. А за някои това брюкселско хитруване е добре дошло. Защото Брюксел се нуждае от паричките на българските милионери и не го интересува мръсни ли са, прани ли са. Иначе отдавна щеше да им запорира сметките и да ги подложи на съдебно преследване до пълното им отстраняване от политическия и икономически живот на Европа. Но Брюксел не го прави и изглежда няма намерение да го направи. Защото Брюксел е сериозно обвързан с българската мимикрираща партокрация.

  Иначе казано, Брюксел се интересува от онези българи, които могат да му осигурят производствени мощности за без пари, в това число евтина работна ръка. Като компенсация за тези услуги в България де юре влизат целеви средства от европейските фондове, които де факто потъват в бездънните джобове на изпедепцани гешефтари.

  Уповаващо е изказването на посланик Уорлик: „САЩ подкрепят принципите на върховенството на закона и това включва всички усилия за справяне с организираната престъпност и усилията за ефективна правосъдна система“. Още по-уповаващо ще е САЩ да се запретне и постави нещата в България на място: да вкара в затвора партийните гангстери и блокира сметките им във всички европейски и американски банки.

  Нужна ни е духовност. По думите на хабилитирани оптимисти процесът е необратим и все някога духовни хора ще се появят. Хубавата новина е, че и сега ги има, но им трябва време, за да добият сила. Въпросът е дотогава колко българи ще са останали в България.

  П.П. Медиите обявиха „Гранд хотел Приморско”, собственост на бившия областен лидер на СДС Васил Камберов, за най-тузарският комплекс в крайморския град. В съседство пък бил не по-малко тузарският „Анкора бийч” на бившия кмет на общината – Димитър Димитров .

  Пак медиите изнесоха, че ескортът на Маджо включва два мерцедеса S класа с последна степен на защита B7 и брониран джип “Тойота” с тежко въоръжени охранители;
  че собственик на едно от най-големите порно студиа на Балканския полуостров е депутат, номиниран за кандидат президент;

  че полупиян лидер на етническа партия определя на всеослушание себе си като притежател на властта и разпределител на финансирането в държавата.

  Ако тези и подобни на тях данни за криминалeн гьонсуратлък са истина (а досега никой не ги е опровергал), то какъв по-добър шанс за Европа и САЩ да упражнят цивилизационната си мисия спрямо нас. Някои ще възразят, откога Съединените щати упражняват цивилизационна мисия? Те, дето биеха негрите в Алабама и трепеха жълтите във Виетнам. Отговорът е прост: оттогава, откакто тръгнаха потоци от емигранти към Статуята на свободата и досега не са спирали.

  Източник: Свободата.ком

• Меверейци пишат писмо на Брюксел

  Еврократите трябва да изядат докладите си срещу корупцията в България, като научат, че Цветанов слага тапа на дребната корупция и отприщва едрата

  Светослав Терзиев,  в. „Сега”

  Писмо сюрприз ще намерят на бюрата си в Брюксел отговарящите за България еврократи, щом се върнат в началото на септември от лятната си ваканция. Вероятно то ще носи подписа на вътрешния министър Цветан Цветанов, но ще е творение на колективния ум в МВР, впрегнат да мисли как да отговори на критиките срещу даренията за полицията, отправени в последния доклад на Еврокомисията (ЕК) през юли.

  „Ще прочетем отговора с голямо внимание“, обеща пред „Сега“ говорителят на ЕК Марк Грей. Жалко, че няма да можем да видим физиономиите на читателите. Може би някои ще възкликнат: „Ние ли криво им думахме, те ли ни криво разбраха!?“ За да не стават недоразумения, Марк Грей изрично заяви на 10 август: „Всяко дарение за МВР е неприемливо – независимо дали става дума за пари или за каквито и да е материални ценности“. Той бе разбрал, че Цветанов обмисля да спре получаването само на парични дарения, но да запази подаръците в натура, чиято стойност е много по-висока, и спешно бе разпитал по телефона експертите отпускари дали някой от тях не е правил намек, че подобно изключение е допустимо. Отговорът бе категорично „Не!“ Ден по-късно и Цветанов каза тежката си дума: няма да правим разлика между пари в кеш и натура, а ще делим дарителите на приемливи и неприемливи. И издаде заповед от 1 септември да се спрат даренията от частни лица, но да се запазят „помощите“ за МВР от общини или търговски дружества със 100% държавно участие, както и от „държавни структури, имащи функции във връзка с осъществяването на държавната власт“. Но откъде накъде те ще даряват на МВР? Това, че парите са общински или държавни, не означава, че могат да бъдат давани ей така. Въпросът със средствата на големите държавни фирми и без това стана отново проблемен. Както „Сега“ писа, оказа се, че министерствата – принципали на въпросните фирми, отказват информация къде и срещу какви лихви си държат парите. След обещанията за прозрачност и смяна на порочната схема средствата да бъдат държани най-вече в една банка срещу много ниска лихва бе спусната пълна мъгла. Сега същите фирми са призовани от вицепремиера Цветанов да му даряват.

  Към тях той добави и… европейските институции

  Като научат как министър Цветанов е изтълкувал европейските критики, злощастните автори на доклада за България би трябвало да го изядат от отчаяние. Те му пишат, че са „обезпокоени от практиката на полицията да взема дарения от частни и юридически лица“, защото това е „предизвикателство към независимостта на полицейското разследване“. Той пък им отвръща, че с даренията от частните лица може да се раздели, но ще продължи да взема от държавните юридически лица, и дори включва Евросъюза сред потенциалните дарители на МВР. Най-доброто, което еврочиновниците могат да си помислят за държавата ни, е, че от нея извира неподправена глупост. По-лошото е, ако решат, че

  България им се подиграва

  Какво означава даренията да са предизвикателство срещу независимостта на полицейското разследване? Елементарен нагледен пример бе даден от репортажа на Би Ти Ви за уволнения вече полицай Константин Иванов, който разкри, че катаджии са получили списъци с дарители на МВР, защитени в знак на благодарност срещу проверки на пътя. С други думи, полицейското разследване се забранява спрямо участници в пътното движение, които авансово си купуват опрощение на греховете. Може да го наречете конфликт на интереси, може да го определите като държавна корупция – все е вярно.

  Докладите на Брюксел явно не струват нито хартията, нито мастилото, което хабят, щом България след толкова години още не е разбрала за какво се отнасят. А те повтарят само две неща: борба с корупцията и с организираната престъпност. Даренията торпилират и двете задачи. Те корумпират МВР, за да си затваря очите и да не се увлича в независими полицейски разследвания. Отказът от частни дарения и запазването на възможността да се вземат „помощи“ от общински и държавни структури само гарантира, че МВР ще покровителства приоритетно точно корупцията на високо равнище, защото тя се въди не по махленските дворове, а в държавните структури – от министерствата до кметствата. Така например сред дарителите на МВР са общински фирми от Сливен, сред които и „Водоснабдяване и канализация“, превърнала града си в подобие на Бейрут през гражданската война и загубила европейското си финансиране. Въпреки това сливенският кмет Йордан Лечков се ползва с пълното доверие на управляващата партия ГЕРБ и дори се кандидатира от нейно име за нов мандат. Като председател на изборния щаб Цветанов му е нещо като поръчител пред избирателите.

  Най-комична е претенцията, с която

  Цветанов се представя за европейски праведник

  На 12 август неговият заместник Веселин Вучков огласи пред медиите План за действие на МВР за периода август-декември 2011 г. в отговор на последния доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка. Сред показателите, по които ще се следи дали има напредък, са записани следните задачи:

  * Да се провеждат и докладват професионални и безпристрастни разследвания на твърдения за корупция по високите етажи. Да се докладва за вътрешни инспекции на обществени институции и за публикуването на имотното състояние на висши държавни служители.

  * Да се предприемат по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в органите на местното самоуправление.

  Със заповедта си за „спиране на даренията“ (но с някои изключения) Цветанов отправя откровено послание към онези „високи етажи“ и „органи за местно самоуправление“, които предпочитат да не се наднича в далаверите им с държавни пари и в алъш-вериша им с престъпни групировки: Давайте на МВР, за да ви уважавам и аз! Иначе ще ви гоня по европейски. Голяма истина се съдържа в репликата на Цветанов: „Не Симеон Дянков е този, който разпределя бюджета в страната“, изречена във вторник по повод намерението на финансовия министър да ореже бюджета му за 2012 г. и да насочи повече пари за образование и култура. Шефът на МВР очевидно възнамерява да се превърне в преразпределител на държавния бюджет чрез заставяне на други структури да му правят дарения.

  Научно е доказано, че

  лакомията и глупостта нямат граници

  За да оправдае пред Европа порочната си практика, вътрешният министър забърка в аферата и… Европейския съюз. На 9 август заместникът му Димитър Георгиев покани репортери да ги запознае с отчета за приходите на МВР до 30 юни 2011 г. От него излезе, че само 247 647 лв. са даренията, отчетени в Министерството на финансите като допълнителен приход, а останалите 15 270 925 лв. са средства, които вътрешното министерство е усвоило по европейски програми (например за шенгенската подготовка). Те се завеждали също като дарения, „защото са средства, които се получават и се осчетоводяват съгласно единната бюджетна класификация, утвърдена от министъра на финансите“. Финансовият министър Симеон Дянков учтиво се разсея и не подкрепи публично Цветановото ведомство. Ще бъде много любезно, ако например регионалният министър Росен Плевнелиев се притече на помощ на оплелия се вътрешен министър и заяви, че заприходява като дарения за строителното министерство европейските средства за изграждане на магистрали. Земеделският министър Мирослав Найденов може да осчетоводи като дарения европейските земеделски фондове. А министърът по еврофондовете Томислав Дончев може да се представи като шеф на европейска дарителска фондация.

  Четири години и половина минаха, откакто България членува в ЕС, но в средите на управляващите все още битува представата, че евросредствата са подарени пари. Толкова ли е трудно да се разбере, че те са целеви средства за европейски проекти на територията на България, че харченето им се следи постоянно от Брюксел, че при нарушения подлежат на връщане до 5 години след изпълнението на проектите и че винаги изискват съфинансиране от получателя. Заблудата, че са кьорави пари за харчене, вече бе наказана със спиране на еврофондовете. Защо Цветанов дърпа отново дявола за опашката? Премиерът Бойко Борисов трябва да се замисли струва ли си да закриля толкова своя любимец, който му подлива вода. Не е вярно, че ЕК спира еврофондовете само на Станишев. Лечков доказа, че същата съдба може да сполети и протежетата на ГЕРБ.

• Уорлик се разграничи от Пардю, приказвал наизуст

  Американският посланик у нас Джеймс Уорлик се разграничи от предшественика си Джеймс Пардю, който обяви в интервю за „Труд“, че от 2002-ра в България няма никаква промяна на ситуацията, особено в областта на борбата с организираната престъпност.

  Пардю беше първият американски посланик у нас, който предупреди в секретни грами до Държавния департамент за неефективната борба с бандитизма и за голямата корупция.

  В интервюто си шест години след като напусна поста си в София, той определи сегашната ситуация в България като „голям политически театър”. „Лидерите ви вдигат много шум, правят се на бабаити по някакъв проблем, но реално не правят нищо – в един момент се обявяват за победители и минават на друга тема”, каза Пардю. Пред Дарик Уорлик заяви, че мнението на Пардю е в качеството му на частен гражданин.

  „Нека сега само да кажа, че той е частен гражданин по настоящем и не представа възгледите на американското правителство”, коментира посланик Уорлик.

  В разсекретена вчера грама с дата 15 септември 2005 г. друг американски посланик в София – Джон Байърли, нарича настоящия премиер Бойко Борисов „бабаит, облечен в „Армани”, който оглавявал непрекъснато рейтинговите класации благодарение на имиджа си на облечен в модната марка бабаит и близките си връзки с медиите”. Байърли добавя, че това се случвало въпреки неефективността на борбата с организираната престъпност.

  Източник:  Фрог нюз

• <<
• 1
...
• 293
• 294
• 295
• 296
• 297
• 298
• 299
• 300
• 301
• 302
• 303
...
• 415
• >>