Авторски
- Зденка Тодорова: София подкрепя създаването на „шопска нация” в Сърбия
– Защо наскоро издадената в Сърбия история на Нишката епархия прелива от омраза към България?
– Ако се обърнем малко назад във времето, ще видим, че повечето книги издадени в Сърбия на тема България и българо-сръбски отношения са открито антибългарски. В тях няма историческа истина, фактология, обективност. Има само емоции, които преливат от омраза. Шовинизмът на сръбските историци, журналисти и политици от началото на миналия век намира плодородна почва в средите на сръбските шовинисти и днес. А те са навсякъде – в политическите партии, държавните институции, медиите, университетите и църквата.
– Не е ли тази книга „случайно явление“?
– Книгата „Нишка епархия – кратък исторически преглед“ с автор Владимир Вучкович е издадена през 2011 г. като изследване на Историческия архив в Ниш с благословията на настоящият сръбски патриарх Ириней. Така че тук не може да става и дума за случайни неща, а за проект, финансиран от властта в симбиоза с църквата. Сръбската православна църква (СПЦ) е сред основните двигатели на антибългаризма в Сърбия.
– Това като че ли не е единственото антибългарско деяние на сръбския патриарх Ириней?
– Напълно сте прав. Преди десетина години днешният патриарх Ириней, който тогава бе епископ Нишки, отказа да ръкоположи за свещеници двама българи от Цариброд, а днес се прави всичко възможно отец Йоан от Босилеград да бъде отстранен от Църквата, защото иска да служи на български език и защото с български пари е построил в село Паралово, Босилеградско, храм, носещ името на „Св. Иван Рилски“. Да не говорим за целенасоченото изписване на имената на починалите в духа на сръбската именна система.
– Как се фалшифицира историята на Нишка епархия?
– За Нишка епархия се пише като за институция, създадена от сърбите преди и след освобождението от турците, като българското присъствие в Нишко и Поморавието се представя като български стремеж за „окупиране на сръбски земи“ с помощта на Русия.
– Бихте ли дали конкретни примери.
– Още на една от първите страници в историята на Нишка епархия пише: „Посветено на Нишките свещеномъченици – свещеници, монаси и епископи от Нишка епархия, убити от турците, българите и комунистите“. Няма нито една дума за борбата на българите от Нишко, Пиротско и Зайчарско през средата на по-миналия век, както и за инициативата на местното население, смятащо се за българско, да строи български църкви и манастири, историята на които е подменена веднага след Берлинския конгрес от 1878 г.
– Част от тази подмяна е и издаването на книгата „Манастир Св. Йован Богослов край Поганово“.
– Точно така. Даже името на светеца е сменено със сръбско, вместо „Йоан“ – „Йован“ – със задължителната сръбска йотовка. И това съвсем не е случайно. Погановският манастир е в центъра на великосръбската идея, защото този много тачен и обичан от българите манастир, винаги е дразнел властите в Белград. Преди няколко години те дори се опитаха с помощта на няколко съмнителни субекта, представящи се за свещеници, да преименуват манастира от Погановски в Йовановски.
– Каква бе реакцията?
– Местното население нададе силен вой и табелата с името на манастира бе върната на старото й място. Същите тези т.нар. свещеници, започнаха да прокарват и светска политика в манастира. В светата обител бе укрит руски военнопрестъпник, за който имаше разписана червена бюлетина от Интерпол. Сега край манастира се строи нещо като хотел, макар, че според закона строителството в зоната край него е абсолютно забранено.
– Къде се корени антибългаризма на СПЦ?
– След Ньойския договор от 1919 г., първото, което е направил режимът на крал Александър Карагеоргевич е прогонването на всичките 42-ма български свещеници от храмовете в Западните покрайнини. Някои от тези свещеници са били убити, като Апостол Иванов и Борис Йоцов, други репресирани, трети арестувани, четвърти принудително изселени. И тогава, и днес, СПЦ е проводник на великосръбската идея, която има за цел да асимилира всички несърби с православно вероизповедание, не позволявайки им да имат свои, в нашия случай български, свещеници, макар и под нейно крило.
– Защо България мълчи по обвиненията за „зверствата“ на „българският окупатор“ в Сърбия през 20 вeк?
– Защото българските политици не са на висотата си. Как може да се защитава национална кауза с политици, които са безродници, които вместо да защитават националните интереси плащат на сръбски чалгаджия да пее на Нова година антибългарска песен. И да подкрепят „безусловно“ Сърбия по пътя й към ЕС. Ами то самата Сърбия може би все още не е на ясно – иска или не иска да стане член на ЕС. Как може да се мълчи за откритата проява на антибългаризъм с освещаването на Костницата в Сурдулица, когато бяха измислени хиляди избити сърби от „българския фашистки окупатор“?
– Как Белград се отнася към желанието на сега управляващите в София за подобряване на връзките ни?
– Отнася се с високомерие и презрение. И, разбира се, продължава да печата антибълграски книги.
– Защо сръбкият президент Борис Тадич не дойде у нас на 30 юли т.г. по покана на премиера Бойко Борисов?
– Защото в сръбския парламент до един часа през нощта се обсъждаше темата за Косово и инцидентите, които сръбските националисти предизвикаха на границата. В сръбските медии даже отсъстваше информация, че Борис Тадич е поканен от Бойко Борисов да присъства на „приятелския мач“ в новата спортна зала в София. Напъните на София да умилостиви Белград се оказаха безрезултатни.
– Как оценявате досегашната политика на управляващите в България спрямо сънародниците ни в Сърбия?
– През последните 20 години политиката на официална София спрямо българите в Западните покрайнини бе конюнктурна. В зависимост от това каква е международната политика по отношение на режимите в Белград. Аз, като пряк свидетел на събитията в бивша Югославия, се нагледах на какво ли не. И се уверих, че за човешките и малцинствените права на нашите сънародници в Сърбия се говореше, колкото да се каже нещо, а на моменти не се казваше и нищо – каквото е положението в момента. На сръбската страна това й харесва и затова продължава да мачка българите в Западните покрайнини, даже и да не допуска българи от България да се поклонят пред паметника на Васил Левски в Босилеград.
– И кабинетът на ГЕРБ ли е загърбил интересите на българите в Западните покрайнини?
– Не само че ги загърби, но предаде българските интереси в Западните покрайнини – и по отношение на църквата, и по отношение на езика, и по отношение на военно-историческото наследство, и по отношение на индивидуалните и колективните права на българите в Сърбия. Коя държава ще си замълчи пред факта, че на мястото на някогашните й войнишки гробища е сложена многометрова антена на мобилен оператор? Това се случи в Цариброд, на мястото на разрушените през 1947 г. български войнишки гробища, където все още има погребани кости на български войници и офицери.
– Защо днес се възражда проектът за „шопска нация“?
– Теорията за „шопска нация“ набира скорост, защото през октомври 2011 г. ще има преброяване на населението в Сърбия. През последните 20 години Белград вложи много усилия и пари, за да създаде проект за „шопска нация“ и „шопски език“ в Западните покрайнини. Бе преведен на „шопски“ българският класик Стефан Костов, имаше опити да бъде издаден „Шопски речник“ в Цариброд и т.н.
– Има ли официално българско участие в този проект?
– Сръбската държава финансира студентския проект „По пътеките на шопите“, в който вече са се включили и български, и македонски студенти. В броя си от 24. 09. 2010 г. казионният в. „Братство“, излизащ на български език в Ниш, публикува стряскащата информация, че „целта на проекта е да даде възможност на младите изследователи да се занимават с научна работа в недостатъчно изучените региони на Балканите, както и да се пропагандират териториите, в които живеят шопите“. И още нещо, че „проектът е подкрепен от Министерството на младежта и спорта, община Димитровград и посолствата на България и Македония в Белград“.
– Но това е повече от скандално…
– Съгласна съм, уви за тези и за останалите неща, които споменавам в интервюто, не се говори. От една страна, властите нямат интерес за тях да се пише, от друга, голяма част от медиите обслужват разни политически и корпоративни интереси. Но все пак се намират и такива медии и хора, които искат да пишат и да говорят за проблемите на българите в Западните покрайнини. И аз разчитам най-вече на тях. Излезе ли един път една информация някъде, после трудно ще я спрат!
Интервю на Евгений Еков
––––––––––––––––
Зденка Тодорова е родена в гр. Цариброд. Завършва българска филология в Белградския университет, занимава се с публицистична, журналистическа и правозащитна дейност.
Председател на Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия. Автор на шест книги: “Венчална рокля” (поезия), “Преродени души” (поезия), “Ябълка в килия” (публицистика), “Взривената памет” (история), “Докосване до духовните светилища в Западните покрайнини” (публицистика) и “Светилища разделени с граница” (краеведо-историческо изследване). В момента е един от водещите на предаването “Облаче ле бяло” по ТВ СКАТ.Източник: News.bg
- Един Българин се изправя срещу Уолстрийт (или модерна версия на борбата между Давид и Голиат)
Един млад българин, все още почти неизвестен в България, се опитва да катурне пирамидата наречена Уолстрийт, демонстрирайки, че с един блог човек може да промени света около себе си.
Струва ви се невероятно? Добре, четете по-нататък.
През пролетта на 2009, този млад българин започва да сглобява пъзела на една конспиративна теория в блог си ZERO HEDGE (Зироу Хедж), за да покаже, че инвестиционната банка Goldman Sachs използва високоскоростни компютри за незаконни печалби от търговия на фондова борса в Ню-Йорк (New York Stock Exchange, NYSE). Или като цяло, че Goldman Sachs е в една клика начело на американската политика, заедно с Министерството на финансите и Федералния резерв в заговор за запазване на статуквото.
Каква е обаче крайната цел на Иванджийски? Пречистване на пазара, което означава премахване на големите банки като цяло и възстановяването на истинския свободен пазар.
В началото броят на читателите на блога му е относително малък и от различни групи, т.нар. day-traders, научни работници или хора като него, които са работили във финансовия сектор и са останали разочаровани.Но когато един ден бивш компютърен програмист от Goldman Sachs бива арестуван по обвинение в кражба на софтуер (използван за електронна търговия от фирмата), който според федералния прокурор може да се използва за “неправомерно манипулиране на пазарите“, изведнъж се получава верижна реакция от засилващ се интерес към блога на младия българин.
В днешно време дори Министерството на финансите и Федералния резерв, разпространяват “blog watch” е-мейли, които се изпращат всеки ден дори в Белия дом.
Кой е този мистериозен българин?
Името му е Даниел Иванджийски (Daniel Ivandjiiski), 31-годишен българин, в момента живеещ в САЩ.Първоначално Иванджийски отива в САЩ да учи молекулярна биология в Университета на Пенсилвания в подготовката си за медицинско училище. След дипломирането си обаче, той започва работа като младши инвестиционен банкер в Jefferies & Co в Лос Анджелис, последван от кратък престой в Imperial Capital.
През 2005 г. Иванджийски се мести в Ню Йорк, за да постъпи на работа в Miller Buckfire, където е обвинен в спекулации с акции на авиокомпания, един ден преди обявяването на голяма сделка с бившия му работодател – Imperial Capital. Въпреки, че от това той спечелва само $780, официално разследване е назначено и Иванджийски загубва лиценза си като брокер-дилър. Тази забраната обаче го изстрелва в едно ново поле – нерегламентираният свят на хедж фондовете (hedge funds), където той научава триковете за търговия с високи залози, точно типа машинации, за които по-късно ще пише в блога си.
Напълно разочарован от това как системата работи, той се отдава изцяло на блога си.
В блога си Иванджийски се нарича “Тайлър Дърдън” (Tyler Durden) – мазохистичния анархист, който Брад Пит играе във филма “Боен клуб” (Fight Club). Това е героят, който взривява сградата на големите компании за кредитни карти.
Новата журналистическа кариера на Иванджийски, бележи нещо като завръщане към семейния бизнес: Баща му, Красимир Иванджийски, е редактор в България на Строго Секретно, известен с разследващи репортажи.
През април 2009, Зироу Хедж (Zero Hedge) започва седмични доклади с данни за търговията на Ню-Йоркската фондова борса. Докладите показват, че Голдман Сакс участвуват с много несъразмерни проценти в почти всички сделки на борсата. Това, според Иванджийски им дава монополистично предимство да се възползват от ситуацията и да манипулират пазарите в своя полза.
Докладът се разпространява светкавично из Интернет и блогът бива затрупан с коментари. Говорителят от Голдман Сакс Ед Канадей (Ed Canaday), разбира се почуствувал задължен да отговори, като нарича направените обвинения “невярни и обидни“. Това, разбира се, само стимулира Иванджийски да задълбае още по-дълбоко в раната.
Той се заема да разследва една много по-голяма конспирация, а именно от времето когато през седемдесетте години Робърт Рубин (Robert Rubin) е отговарял за арбитража на търговията на Голдман Сакс, тя и нейната мрежа от сътрудници са по същество манипулирали пазара в своя полза. Това разследване послужи като основен източник за скандалната статия ”Goldman Sachs The Giant Vampire Squid” в Rolling Stone на журналиста Мат Таиби (Matt Taibbi).
С времето Зироу Хедж (Zero Hedge) привлича все по-влиятелни читатели. Джеймс Чанос (James Chanos), основател на инвестиционната фирма Kynikos Associates, нарича блога “задължително четиво” за служителите на фирма му. Чанос споделя мнението на Иванджийски, че големите банки са заплаха и трябва да се разбити на по-малки.
В момента Зироу Хедже (Zero Hedge) е предмет или на адмирации от лоялните си читатели, или на мощна критика от страна на старата медия, като CNBC например. Творението на Иванджийски е вече повече от блог и работи като истинска информационна агенция с офиси в Лондон и Цюрих.
Манипулациите на пазара в крайна сметка ще се провалят, смята Иванджийски, и пирамидата ще бъде изложена на бял свят. Нека да му пожелаем успех и да се гордеем, че един от нас има смелостта да се изправи като Давид срещу мощния Голиат, в случая Уолстрийт, в защита малкия човек.
Браво на Даниел, българският Давид!!!
Цялата статия може да се прочете тук.
Стефан К.,
Bulblog.com - България е на второ място по спад на населението в ЕС
България е на второ място по спад на населението в ЕС през миналата година, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат, цитирани от британския в. „Дейли Мейл“.
През 2010 г. населението на страната ни е намаляло с 59 000 души, сочат данните. По-голям спад е регистриран само в Литва, чието население е намаляло с 84 000 души.
Населението на Великобритания се е увеличило най-много през 2010 г. – с 409 000 души. Това е около 30% от общото нарастване с 1,4 милиона души на населението във всички 27 държави-членки на ЕС. Това се дължи на големия брой имигранти и на бейби бума главно сред имигрантите на Острова. Прогнозите показват, че до 40 години Великобритания ще има най-многобройното население на Стария континент, изпреварвайки Германия и Франция.
Единствената друга страна, чието население е нараснало с над 300 000 души, е Франция. Населението на Великобритания е нараствало с 6,6 новородени на всеки 1000 души в страната, което е над два пъти повече от средноевропейското ниво от 2,8 на всеки 1000 души. Процентът на раждаемостта е по-висок единствено в Белгия, Швеция, Малта и Люксембург.
След Великобритания и Франция се нареждат Италия – увеличение с 286 000 души, Испания, 164 000 души, Холандия, 80 000 души, Белгия, 79 000 души, Швеция, 75 000 души, Полша, 33 000 души, Австрия, 29 000 души и Чехия, 26 000 души. Най-голям спад след Литва и България е регистриран в Германия, чието население е намаляло с 51 000 души, в Румъния, спад с 48 000 души и в Унгария, спад с 28 000 души.
Източник: БГНЕС
- Национален елит или мафия три в едноКриминалният капитал изсветля и се сля със сивия и съмнителен, охотно споделян с рекрутите от политическия спектър. Връзките между трите прослойки се легализираха, а сборът криминални елементи претендират все по-явно за политиката и властта.
На пресконференция в „София-прес” на 8 август, 2011 г. Национален антикриминален и антитерористичен форум изложи свое виждане за проблемите, свързани с тероризма и организираната престъпност.
Беше припомнено, че през време на българския „преход” владеещите олигархичния капитал, обединени с криминалния и подпомагани от българския „политически елит” преразпределиха в своя полза и вреда на българския народ финансовите и производствени ресурси на държавата.
Това им осигури възможност да се превърнат в несменяем „национален елит”. В тази връзка е интересно поведението на някои субекти.
Откровенни криминални престъпници тръбят, че са имали за цел да рушат устоите на комунизма преди 1989 г. Други твърдят, че тяхната дейност била така добре организирана и законспирирана, че като не можели да ги разкрият, им прикачвали фалшиви обвинения. Трети по произход и принадлежност са ползвали всички облаги, като тяхната основна грижа е да получат нова легитимация, независимо дали цената са компромиси, метаморфози или предателства.
Тези добре аранжирани прослойки получиха възможности, които следваха планомерно: натиск от улицата; уж постигане на споразумение между политическите сили на Кръглата маса, легитимирало следващите ликвидации и приватизации; раздаване на необезпечени с нищо първоначално и опростени по-късно като несъбираеми кредити и др. Всичко беше съпътствано от лозунги за по-малко държава и утвърждаване на разбирането, че в отсъствието на закони всичко незабранено е позволено.
Напомняйки често мними минали заслуги, повечето според случая се представят ту за заслужили и принципни комунисти, ту за жестоко преследвани борци за демокрация и дисиденти. Всъщност добре известни криминални методи, съчетани с благословия на властта, прани на биографии и капитали, налагане на нови правила.
Криминалният капитал изсветля и се сля със сивия и съмнителен, охотно споделян с рекрутите от политическия спектър. Връзките между трите прослойки се легализираха, което даде възможност на сбора криминални елементи да претендират все по-явно за политиката и властта. Симулирането на битка с престъпността и корупцията стана основен инструмент на новия елит, докато продължава да граби безнаказано.
Всяка заплаха за статуквото се посреща с незабавно раждане на нови политически проекти, което гарантира на самоопределилият се „национален елит” непрекъснат достъп да националните материални, политически и властови ресурси. А не промени, които да осигурят по- добри условия за живот на основната маса български граждани, чиято воля все по- слабо се чува. Гарант за това са овладелите медийната власт или стимулиращите я щедро, които също са част от „елита”.
За потвърждаване на казаното, тук ще стане дума за някои лица и похвати, които илюстрират преплитането на интересите на представители на горните групи. Контактните точки на тези интереси се явяват събирателни за уж защитаващи различни политически идеологии и принципи субекти.
Костадин Паришев е известен в миналото спортист-колоездач, превърнал се в по-ново време е един незаобиколим по неясно какви причини фактор. Единият от синовете му, Пламен, известен като Парко, съвсем „закономерно” става шеф на служба “Пътни такси и разрешителни” на ГКПП Капитан Андреево. В приграничните зони и пунктове всъщност са естествените връзките между представителите на различните власти и институции. Така или иначе, но Паришеви притежават над 50 имота само по нашето Черноморие.
Важен български прокурор, отговорен служебно за района на действие на тези хора пък беше заловен с недекларирано голямо количество валута в съседна страна, където подобни валутни прегрешения се наказват строго. Компромиси се правят само при правилно отношение от страна на нарушителите към съответните служби, които имат грижата за националните интереси на същата страна. Прибралият се в България прокурор – нарушител не беше проверяван, разпитван или отстранен, а издигнат.
Оказа се и състудент на високопоставения ръководител на българската служба за сигурност Иван Драшков, която противодейства на чуждия шпионаж. Брат му Петър е дългогодишен ръководител в БОДК, превърнато в АДИС и приватизирано пък беше обвинен, че се е обогатил неправомерно с едни от най-стойностните имоти в столицата. После внезапно беше оневинен, като се оказа, че някакви неизвестни наглеци фалшифицирали подписи на тогавашния столичен кмет Бойко Борисов и вместо себе си, обогатили Петър Драшков.
Синът на Иван Драшков пък ясно доказа, че има право на двадесет и няколко години да владее огромна земя и неизброимо число апартаменти.
Така и не се разбра кой кого и как е иизмамил. Но и не се разбра имотите дали отново станаха общинска собственост.
Докато тези неща се случват в София, Коста Паришев официално започва да представлява турския мулти-милионер Фуат Гювен в управлението на безмитни магазини и бензиностанция, които се намират в граничната зона. Парко Паришев след напускане на държавната служба започва бързо да гради верига бензиностанции, транспортна фирма, да държи и управлява хотели и т.н.
Към всчки партии потичат дарения.
Местната връзка с БСП е бившият кмет на Свиленград и бивш граничен офицер Атанас Атанасов. Това, че е преследвал нарушители никак не пречи да другарува с Паришеви и Стефан Марашев, станал междувременно шеф на митница Свиленград. При това всички се оказват комшии в престижни, трудно достъпни селища, построени незаконно в екозащитени територии и в чашката на един от най-големите язовири и едновременно вододайна зона със стратегическо значение.
Сигурността на такива важни персони трябва да се пази, за което помага и стремглавата кариера на началника на хасковската икономическа полиция, станал по-късно директор на РДВР Иван Петров и вече депутат от ГЕРБ. Получил имунитет, сега той признава, че в поверената му някога окръжна дирекция е правено разследване на законността на имотите по брега на язовир Ивайловград. Естествено, без резултат.
И за Фуат Гювен се грижат всички. Той си купува Демир банк.
По някаква случайност бившата служителка на финансовото министерство Гергана Беремска става член на управителния съвет на „Търговска банка Д“, където е и финансовият ексминистър Стоян Александров, дежурно харесван от БСП за всевъзможни партийни, държавни и обществени постове. Иначе икономистът откровенно признава, че не разбира разликата между ляво и дясно. Съпругата на вицепремиера от ДПС в правителството на СДС Евгени Матинчев също заработва в офис на Фуат Гювен.
Роден в Момчилград, той се премества в Турция, където започва да търгува с кожи в началото на 90-те години. Твърди се, че дължи особено много на покровителството на Ахмет Доган. През 1991 г. Гювен сключва договор и доставя голямо количество произведени нелегално под марката на известната Круп в Турция ловни пушки. Тази сделка става с благословията на тогавашнияят председател на Българския ловен съюз Нинов и неговият заместник проф. Стоян Кушлев. Макар не съвсем професор, но дългогодишен съветник на главния прокурор на Народната Република проф. Лютов, взет след неговата смърт под крилото на близкият до Тодор Живков генерал Христо Русков.
Посветеният в политиката Кушлев успява да подлъже Дончо Цончев да спретнат Царски ловен клуб, който да върне издаденият на новоредения Симеончо ловен билет. Инициаторът става близък с Величеството, депутат от НДСВ и събирач на неправомерно имущество. Толкова за комунистическо-монархическите метаморфози на този поборник, който с пример и заплата подложи на поредно съмнение властническата безкористност.
През 1992 г. Иван Костов вече като финасов министър бърза да разреши дейност на бензиностациите на Фуат Гювен въпреки експертите да твърдят, че всички обекти в района на граничните пунктове ще бъдат на практика безконтролни. Видимо не съвсем така са мислилили обаче Йордан Соколов, Илко Ешкенази и други видни „демократи”. Техни интереси са преплетени в оперативните архиви на почти всички български служби, от където е докладвано на държавните ръководства и власти, но санкции няма.
По-важно е, че ефект има – Фуат Гювен увеличава влиянието и имуществвата си. А и хората покрай него.
Към бензиностанциите и кожите се добавя бизнес с кабели, акции в предприятия на Булгартабак, магазини „Аида“ и „Шипка“, водноелектрически централи, курортни комплекси, спедиторска фирма и др. Когато ДПС владее Министерство на земеделието и горите, някой предоставя през януари 2009 г. на Фуат гори в Троянския Балкан, за чиято замяна се сдобива с 90 дка. горски фонд на морето. Ловната резиденция от времето на Тодор Живков „Арамлиец” с прилежащи около 408 дка. гори край с. Вакарел е продадена също на Фуат Гювен с помощта на кметицата от БСП на Ихтиман Маргарита Петкова, лобирала въпросната земя да бъде дадена на фирмата на Фуат Гювен „Фортера”.
Преди да стане близка до Социалистическата партия и кметица на Ихтиман, Маргарита Петкова и съпругът й работят за силова групировка на „борците”.
Всъщност подкрепата за Гювен едва ли е случайна.
По време на парламентарните избори през 2009 г. водачът на листата в Бургас Сергей Станишев лично оценява високо правените от Гювен инвестиции и очертава евентуално партньорство след изборите с ДПС. Икономистът Стоян Александров, директор в банката на Гювен и в управителния съвет на приватизираното бургаско предприятие „Елкабел” стои наблизо. Сега бургазлии шушукат, че умишлено воденото към фалит социалистическо предприятие „Елкабел ще бъде сринато, а на неговата земя ще бъдат докарани незнайни инвестиции. Естествено, в полза на Фуат Гювен.
Всъщност освен мегапроект, който се очаква да донесе огромни печалби, инвестицията ще има и геополитически ефект. Но не за България, а за Турция! Завесата непредпазливо повдига Стоян Александров в едно изказване: “Ориентираме се към няколко акцента – първо, да обхванем обслужването на транзакциите от и към България на нашите изселници в Турция. Второ, да обърнем по-голямо внимание на турския бизнес у нас.”
Според класацията на най-богатите българи, направена в края на 2007-а от популярния сайт “Инвестор” Фуат Гювен се нарежда в една редица с други обгрижвани представители на „елита”- Митко Събев, Петя Славова, Петър Петров, Георги Гергов, Иво Прокопиев, Ивайло Мутафчиев, Цеко Минев и др.
Сигурно е, че каквото и да прави, Гювен влага средства в различни икономически сектори с дългосрочно намерение.
Сигурно е също така, че концентриран в районите със смесено население, неговите капитали може да се окажат никак не случайни. Никак не е за подценяване, че той и семейството му твърде дълго са живяли извън България.
А Търговска банка „АД” е създадена като дъщерна институция на турската Демирбанк и получи лиценз през март 1999 г. Банката е била собственост на „Джингълъ холдинг“ и е одържавена по време на голямата финансова криза в Турция, когато е поставена под управлението на Фонда за гарантиране на спестяванията и влоговете, т.е., под държавен контрол. Впоследствие се твърди, че е купена от консорциум с участието на Халит Джънгълъоглу и финансовата група „Доан холдинг“, които имат близки до държавните интереси в енергетиката, търговията, телекомуникациите, финансовия сектор, туризма и медии като „Хюриет“ и „Миллиет“.
Такова разпределение сочи за наличие на сериозни интереси и потенциал за въздействие, на каквито България едва ли би могла да реагира.
Сега предизборно МВР постави въпросите за получаваните дарения, а в същото време един одит на Сметната палата показва, че то е получавало солидни суми от безмитната търговия с горива на Фуат Гювен в продължение на 17 години. Той е близък със собственикът на фирма „Б.Н.К.“-ООД Веселин Балевски, съпруг на секретарката на министъра на финансите Иван Костов.
Когато Иван Костов след театрално предводителство на тълпите със синя лента през челото става министър–председател, същият Балевски, за когото се знае, че е щатен офицер от ДС, става негов съветник по въпросите на младежта.
Като зам.-министър на финансите в Тройната коалиция Георги Кадиев обяви, че само за 2006 година през бензиностанциите на Фуат Гювен(девет на брой) са минали 15% от оборота на дизел в България, докато останалите количества, са разпределени между пет хиляди бензиностанции.
Със Заповед № 90/25.03.1992 година на министъра на финансите Иван Костов става възможен безконтролния износ на петролни продукти без начислен акциз, мита и данъци от бензиностанциите на територията на ГКПП. Всъщност същите бензиностанции получават въпросният лиценз, когато са все още собственост на „Братя Василеви”, а собственик на получилата право да внася горива в тях е фирма „Б.Н.К.“-ООД на Веселин Балевски. Макар и втората фирма да няма лиценз, разрешение през март 1992 г. й дава Йордан Соколов, вече министър на вътрешните работи. Всъщност тогава е публична тайна, че Фуат Гювен преговаря с Василеви за закупуване на техните бензиностанции, което въпросните властници не могат да не знаят поради близостта си с продавачи и купувачи.
По-късно, при прокурорската проверка срещу Веселин Балевски е открита и друга заповед на Иван Костов, с която се дава разрешение на Балевски да отвори магазини в безмитната зона на Кулата и Калотина.
На основание на друга заповед № 196/02.12.1991 година на министъра на финансите Иван Костов, на 16.10.1992 година е сключен скандален договор между фирма „Шипка – Фуат Гювен“ – Турция и началника на ДФ „Свободна безмитна зона – Свиленград“ за експлоатация на построената бензиностанция в безмитната зона при годишен наем от 3360 долара за срок от 10 години. С анекс от 21.07.1993 година, подписан от шефа на безмитната зона в Свиленград Димитър Митев и фирма „Шипка-Фуат Гювен“ – Турция в 10-годишния срок, на основание чл. 6 от договора, турската фирма придобива правото да извършва продажба на безмитни и данъчни горива.
С тази клауза се отнема и възможността на различните органи да контролират безогледния износ на горива от безмитната зона в Свиленград чрез транспортни средства, с допълнително вградени към тях резервоари за безпрепятствен износ на гориво към бензиностанции на територията на Турция. По същото това време разликата между цените на горивата в България и Турция е достатъчно значителна, което определя огромни загуби. За нас.
Заради такива обгрижвани от партии и властници бизнесмени в междинен доклад на Еврокомисията бяха категорични, че фришоповете и бензиностанциите са „средищна точка на организираната престъпност и корупцията“.
В отчетен доклад на РДВР – МВР Хасково за 1997 г. пише дословно: “С помощта на длъжности лица от Районна митница и от ж.п. гара в Свиленград преминават значими по обем контрабандни стокови потоци, износ на стратегически суровини, важни за функциониране на националната ни икономика, което пречи за преодоляване на кризата, обхванала продоволствения комплекс”. Направен е извод, че се касае за сериозна заплаха за националната сигурност. Вместо да бъдат поощрени, ръководителят П. Босев и служители на Регионално звено сигурност при РДВР Хасково са наказани и уволнени.
За да замете следите, там е изпратен смесен екип на МВР, ръководен от секретарят на МВР и едновременно директор на НСС Атанас Атанасов и директорът на ГДБОП Кирил Радев. Видимо за особени заслуги към правителството двамата получават след политическо решение генералски пагони.
През 1999 г. влиза в сила новият Закон за митниците, който забранява продажбата на течни горива в свободните зони, но по предложение на финансовия министър Муравей Радев в правилника за прилагане на Закона за акцизите е вкаран нов параграф, с който се дава право на лицата, които търгуват с горива в свободните зони, да продължат да го правят до изтичане на договорените срокове.
По това време такова лице е само и единствено Фуат Гювен.
През цялото това време последният е бил обект на оперативни разработки, като за поведението и резултатите от действията на засичаните лица са били уведомявани премиери, министри и главни секретари на МВР, прокурори и др.
Публична тайна е, че бизнесменът на Фуат Гювен се ползваше с протекциите на ДПС, на СДС, ОДС, на Тристранната коалиция и сега.
Всъщност помни ли някой, че в своята дейност специалните и специализирани служби изпращат еднаква информация на министър председателя, председателя на Народното събрание и президента. И че в Народното събрание има съответно постоянни и временни комисии.
А идват поредни избори.
Е, и!?
Тихомир Стойчев,
span>Bolgari.net - Капон-Дал в комбина на президентските избори
Капон-Дал е интересна и вероятна комбинация за президентските избори. Това заяви пред журналисти председателят на Единната народна партия Мария Капон.
ЕНП подаде документи за регистрация за участие в изборите за президент и 15 хил. подписа. „Надявам се да ви изненадаме с добра кандидатпрезидентска двойка, която да направи идентификация и да има едни успешни избори“, каза Капон. Кандидатите на ЕНП ще се насочат към всички български граждани, защото президентът е държавен глава на целия народ, добави тя.
Мария Капон увери, че при номинациите на кандидатите, ще се спазват процедурите. „Няма хора на ЕНП и няма хора на г-н Дал. Взимаме заедно решенията, вървим по устав, по правила и в следващите дни всички кандидатури ще бъдат известни, както за местната власт, така и за президентските избори“, каза още тя.
ЕНП ще участва предимно самостоятелно на предстоящите местни избори. На някои места ще подкрепят кандидати на партиите от политическото пространство център – дясно. „Основният опонент за Единна народна партия е Българската социалистическа партия от една страна, от друга страна обаче основният опонент на новия модел е т.нар. статукво, ченгесарщината и всичко, което се случва в годините. Ние искаме да представим наистина този нов модел за България“, добави Капон.
Източник: Фрог.нюз
- Wikileaks за Борисов: „Бабаит, изтупан в Армани“
В интервю за в. Труд бившият американски посланик Джеймс Пардю посочва, че българските политици се „правят на бабаити по някакъв проблем, но реално не правят нищо“, а организираната престъпност продължава да е безнаказана.
„Ето ни в 2011 г. и днес мога да ви кажа – все още нито една голяма фигура от престъпния свят и нито един корумпиран държавник не е осъден и наказан. Това е много тъжна равносметка. Организираната престъпност и корупцията продължават да душат България, пречат на развитието й.“ – това казва бившият посланик и автор през 2005 г. на най-детайлното проучване за българската организирана престъпност, известно до момента от изтеклите в „Уикилийкс“ американски дипломатически доклади.
Биволъ откри в грамите изпратени от София само един персонифициран бабаит – сегашният премиер Бойко Борисов.
„Бабаит, изтупан в Армани“* е квалификацията за главния секретар на МВР през 2005 г., направена от посланик Джон Байърли, който коментира оставката на Борисов. Tя беше подадена след като новият вътрешен министър Румен Петков вкара законопроект, с който оряза правомощията на главния секретар. Грамата изпратена на 15 септември 2005 г. не е класифицирана, но е предназначена само за служебно ползване.
Посланикът коментира още, че Борисов е като цяло неефикасен срещу организираната престъпност, но близките връзки с медиите поддържат неговата популярност. Борисов не пропуска случай да се похвали с връзките си със западните служби и полиция. Той е бил изключително кооперативен с американските служби по някои специфични случаи, но нито един от тях не засяга голяма фигура на българската организирана престъпност – уточнява Байърли.
Изпъкването на Бойко Борисов при правителството на Сакскобургготски контрастира с „почти невидимия“ министър Петканов, смята посланика. В известен смисъл, Борисов запълва един вакуум. Неговите опоненти обаче посочват връзките му с въоръжени престъпни групи и тъмни бизнес интереси.
Оставката на Борисов е възможна прелюдия към кандидатурата му за кмет на София, отбелязва още американския посланик, който неотдавна е поел поста от предшественика си Пардю.
Осем месеца по-късно, на 9-ти май 2006 г. Байърли подписва грама с най-високо ниво на секретност, труд на водещите съветници по сигурността в американското посолство [06SOFIA647] [Превод на български]
В нея портретът на Борисов е детайлизиран с данни за участието му в много по-сериозна престъпна дейност от модния бабаитлък за пред медиите – трафик на амфетамини, източване на горива от Лукойл и пране на пари от престъпна дейност чрез банката на Цветелина Бориславова. Посочени са също тесните връзки на Борисов с „Лукойл“ и Валентин Златев, както и дискретните му срещи с представители на руското посолство.
Данни за тези престъпления е предоставила и мистериозната служба SIMO, за която нищо не е известно от публични източници. Главният прокурор обаче отказа да образува проверка, тъй като според него информацията в доклада на Байърли не съдържа данни, а само слухове и твърдения.
Борисов беше защитен в парламента и от посланик Уорлик, който каза пред журналисти, че „Уикилийкс“ се позовава на неясни и непотвърдени източници“. Това изказване на Уорлик контрастира както с предишните му оценки за скандала „Кейбългейт“, така и с позицията на Джеймс Пардю в интервюто за Труд, че няма да коментира докладите разпространени от „Уикилийкс“, тъй като „неясните и непотвърдени източници“ все още представляват класифицирана информация за американското правителство.
От своя страна „бабаитът в Армани“, който се е самоопределил пред Байърли като „най-голямата придобивка на България“, отхвърли написаното в доклада с аргумента, че не чете „Уикилийкс“, който за него се приравнява с жълтата преса.
*Armani-clad tough guy
Текстът на грамата се публикува тук, тъй като сайтът Balkanleaks има временни технически проблеми със сертификата за защитено браузване.
date: 9/15/2005 15:06 refid: 05SOFIA1598 origin: Embassy Sofia classification: UNCLASSIFIED//FOR OFFICIAL USE ONLY destination: header: This record is a partial extract of the original cable. The full text of the original cable is not available. UNCLAS SOFIA 001598 SIPDIS SENSITIVE FBIHQ FOR OIO/EURASIAN UNIT/BARRY BRAUN E.O. 12958: N/A TAGS: PGOV, KCRM, ASEC, PINR, BU SUBJECT: BULGARIA: CHARISMATIC INTERIOR MINISTRY CHIEF RESIGNS 1. (SBU) SUMMARY: Interior Ministry Chief Secretary General Boiko Borisov, one of Bulgaria's most popular officials, submitted his resignation September 14, citing planned legislative amendments that significantly curbed his position's powers. In a letter to the President and the PM, Borisov said his job at the ministry had become meaningless as planned changes to the Interior Ministry Act removed many of his powers, including the exchange of information with international organizations. Borisov's resignation comes less than a month after the new Socialist-led coalition government took over on August 22. The new Minister of Interior, former deputy Socialist-party leader Rumen Petkov, made clear that unlike his predecessor, he would not remain in the shadow of the highly-popular General. Petkov previewed Borisov's resignation during a September 14 meeting with Amb. Beyrle (septel). The government of Prime Minister Sergei Stanishev is expected to accept Borisov's resignation September 15. Borisov's decision made front page headlines in Bulgaria amid mounting speculations that the he may enter politics and run for a Mayor of Sofia in the October 29 by- election. END SUMMARY 2. (U) In his resignation letter, Borisov said that if the draft Interior Ministry Act is adopted, the functions of the ministry's political leadership will duplicate those of the Chief Secretary. The proposed changes broaden the powers of the political leadership at the expense of the professionals, Borisov wrote, noting that the minister will have five deputies, while the Chief Secretary will have none. "Given the upcoming changes at the Interior Ministry, there is no place for me there," Borisov said, adding that his opinion on the bill had not been taken into account. He said he and Petkov had tried to work as a team but it didn't work out. Petkov, an influential figure in the ruling Socialist Party, had put an end to frequent media appearances by Borisov, whose popularity is in large measure a result of cultivating a press corps that could not seem to get enough of the charismatic general. 3. (SBU) The draft Interior Ministry Act, initiated by the Ministry's political leadership, is reportedly an attempt to boost the efficiency of the ministry's work and achieve a better coordination of its services. A significant change from the current law is that while the Chief Secretary reportedly retains his formal coordinating functions, all police and MoI intelligence services will be under the direct supervision of the Minister. In addition, all police services would be gathered into one structure, the National Police Service. Its director, as well as the heads of the counter- intelligence and firefighting services would report directly to the minister. Currently, the operation of the services under the Ministry are coordinated by the Chief Secretary. In general, the new law, expected to be passed by parliament in October, shifts the balance of power towards the ministry's political leadership. 4. (SBU) Borisov, 46, was appointed to the position of Interior Ministry Chief Secretary in September 2001 by former Prime Minister Simeon Saxe-Coburg for whom he served as a bodyguard before the ex-king took over as PM in July 2001. Borisov, who enjoys near-heroic status in Bulgaria, constantly led opinion polls over the past four years due to his Armani-clad tough guy image and close ties with local media, this despite his overall ineffectiveness against organized crime. He did not miss an opportunity to boast about successful police operations, especially stressing his ties with the Western police and intelligence services. To his credit, he was exceptionally cooperative with U.S. law enforcement on a number of specific cases, none of which involved major Bulgarian organized crime figures. His high profile under the previous government was in contrast to the former Minister's near invisibility. In a sense, Borisov was filling a vacuum. His opponents, however, point to his past connections with strong-arm groups and unsavory business interests. 5. (SBU) Speculation was rife over the past weeks as to whether Borisov would run for mayor of Sofia in the October 29 by-election. Borisov said September 15 he would announce his decision in the coming days. In June, he ran for parliament on the ticket of Saxe-Coburg's National Movement Simeon II and won MP mandates in two electoral regions, but gave up his seat in Parliament to retain his Interior Ministry job. BEYRLE
Източник: Биволъ
- Дянков: САЩ и Еврозоната са по-зле от нас
Цените на горивата ще паднат в края на август, т.е. ще има ново, трето понижение на цените на горивата. Това прогнозира вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков пред Нова телевизия.
Той се позова на падането на цените на петрола на международните пазари. Дянков се похвали, че всяка сутрин между 5.30 и 7 ч. преглежда сводките от борсите и е напълно наясно със световната икономика и цените.
Няма риск за увеличаване на безработицата в България, категоричен бе министърът. Няма риск за депозитите, даже обратното – увеличават се депозитите в банките. Все повече чужденци започват да вкарват пари в нашата банкова система, допълни още той, като посочи вложители от Гърция и Румъния.
Не са се увеличили данъците, отрече Дянков твърдението на Костов, че правителството е увеличило данъчната и осигурителна тежест върху българските домакинства. Реално данъците си остават такива, каквито са. Твърденията на бившия премиер се основавали на социологически проучвания, а не на официална статис
„Ние удържахме, другите не удържаха. Преди три месеца бях във Вашингтон и им разказвах за пакта за финансова стабилност. Сега съм получил доста заявки да отида пак там, похвали се финансовият министър.
Той заминава на почивка в САЩ, където децата му са на летен лагер.
Този модел, който прилагаме с пакта за финансова стабилност, е от едно време, не е нов. Ние просто сме една от държавите – като Германия и Финландия, които започнаха да го прилагат. Американците са по-зле от нас от гледна точка на финансова политика. Те определено трябва да се поучат от нас“, поясни той, като също изрази опасение и за френската икономика. Според него Франция няма проблеми с дълга, но много френски банки притежават значително количество гръцки облигации, а това може да се отрази негативно на банковата система, а оттам и на икономиката.
По повод опасенията на световни икономисти, че тази нова криза ще се задълбочава Дянков заяви, че същите тези икономисти, когато е започнала световната криза, са отричали за съществуването й. Според него САЩ наистина има голям проблем заради дълга. Но темата е силно преекспонирана, защото лятото няма много новини, добави Дянков. И Китай, и Европа предупреждават САЩ да не правят повече грешката да печатат пари, за да стабилизират положението си, защото така те предизвикват инфлация.
Само преди седмица финансовият министър обяви, че летните месеци са виновни за понижения рейтинг на САЩ, тъй като повечето анализатори били в почивка и нямало кой да прави добри анализи.
Ние не сме подготвили антикризисни мерки, тъй като нашата икономика върви нагоре, заяви министърът. През 2009 г. бяхме готови да кандидатстваме в Еврозоната. Тогава ни казаха да изчакаме. Сега нашите показатели са по-добри от показателите в Еврозоната, така че ще изчакаме докато се стабилизират нещата, каза Симеон Дянков и допълни: „Ние искаме да влезем, но имаме претенции за общата фискална политика. Ние сме много активни, затова влязохме в пакта „Евро Плюс“.
Министърът изрази задоволство от работата на НАП.
„По-доволен съм в последните 2 месеца от приходите на НАП. От агенцията наваксвали с по 50 млн. лв. на месец и до края на годината щели да изпълнят заплануваните приходи.
Относно случая с „Лукойл“ той заяви, че има достатъчно контрол върху компанията. 200 митничари ще останат да контролират там, докато се изяснят всички проблеми.
„Малко е странно това, че „Лукойл Нефтохим“ нямат печалба последните 2 години, затова освен митниците и НАП ще влезе в „Лукойл Нефтохим“. Възможно е да не са имали печалба, може да са инвестирали твърде много и затова това трябва да се провери“.
Според икономисти липсата на печалба в „Лукойл Нефтохим“ се дължи на репатриране на печалби към фирмата-майка. Най-големите загуби на компанията са от курсови разлики.
Цените на горивата ще паднат в края на август, т.е. ще има ново, трето понижение на цените на горивата. Това прогнозира вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков пред Нова телевизия.
Той се позова на падането на цените на петрола на международните пазари. Дянков се похвали, че всяка сутрин между 5.30 и 7 ч. преглежда сводките от борсите и е напълно наясно със световната икономика и цените.
Няма риск за увеличаване на безработицата в България, категоричен бе министърът. Няма риск за депозитите, даже обратното – увеличават се депозитите в банките. Все повече чужденци започват да вкарват пари в нашата банкова система, допълни още той, като посочи вложители от Гърция и Румъния.
Не са се увеличили данъците, отрече Дянков твърдението на Костов, че правителството е увеличило данъчната и осигурителна тежест върху българските домакинства. Реално данъците си остават такива, каквито са. Твърденията на бившия премиер се основавали на социологически проучвания, а не на официална статистика.
„Ние удържахме, другите не удържаха. Преди три месеца бях във Вашингтон и им разказвах за пакта за финансова стабилност. Сега съм получил доста заявки да отида пак там, похвали се финансовият министър.
Той заминава на почивка в САЩ, където децата му са на летен лагер.
Този модел, който прилагаме с пакта за финансова стабилност, е от едно време, не е нов. Ние просто сме една от държавите – като Германия и Финландия, които започнаха да го прилагат. Американците са по-зле от нас от гледна точка на финансова политика. Те определено трябва да се поучат от нас“, поясни той, като също изрази опасение и за френската икономика. Според него Франция няма проблеми с дълга, но много френски банки притежават значително количество гръцки облигации, а това може да се отрази негативно на банковата система, а оттам и на икономиката.
По повод опасенията на световни икономисти, че тази нова криза ще се задълбочава Дянков заяви, че същите тези икономисти, когато е започнала световната криза, са отричали за съществуването й. Според него САЩ наистина има голям проблем заради дълга. Но темата е силно преекспонирана, защото лятото няма много новини, добави Дянков. И Китай, и Европа предупреждават САЩ да не правят повече грешката да печатат пари, за да стабилизират положението си, защото така те предизвикват инфлация.
Само преди седмица финансовият министър обяви, че летните месеци са виновни за понижения рейтинг на САЩ, тъй като повечето анализатори били в почивка и нямало кой да прави добри анализи.
Ние не сме подготвили антикризисни мерки, тъй като нашата икономика върви нагоре, заяви министърът. През 2009 г. бяхме готови да кандидатстваме в Еврозоната. Тогава ни казаха да изчакаме. Сега нашите показатели са по-добри от показателите в Еврозоната, така че ще изчакаме докато се стабилизират нещата, каза Симеон Дянков и допълни: „Ние искаме да влезем, но имаме претенции за общата фискална политика. Ние сме много активни, затова влязохме в пакта „Евро Плюс“.
Министърът изрази задоволство от работата на НАП.
„По-доволен съм в последните 2 месеца от приходите на НАП. От агенцията наваксвали с по 50 млн. лв. на месец и до края на годината щели да изпълнят заплануваните приходи.
Относно случая с „Лукойл“ той заяви, че има достатъчно контрол върху компанията. 200 митничари ще останат да контролират там, докато се изяснят всички проблеми.
„Малко е странно това, че „Лукойл Нефтохим“ нямат печалба последните 2 години, затова освен митниците и НАП ще влезе в „Лукойл Нефтохим“. Възможно е да не са имали печалба, може да са инвестирали твърде много и затова това трябва да се провери“.
Според икономисти липсата на печалба в „Лукойл Нефтохим“ се дължи на репатриране на печалби към фирмата-майка. Най-големите загуби на компанията са от курсови разлики.Източник: Dnes.dir.bg
- Цачева забрани цитирането на „Държавен вестник“Според разпоредбите абонатите нямат право да разпространяват по-нататък предоставените текстове
Със своя заповед, с която определя цени на абонамент на “Държавен вестник” за 2012 г., председателката на парламента Цецка Цачева забрани разпространяването на съдържанието му.
Документът изрично предупреждава абонатите, които получават законите и наредбите по електронен път, че нямат право да разпространяват по-нататък предоставените текстове. Според експерти това засяга основно правноинформационните системи и медиите, чиято работа е да уведомяват обществото за най-новите нормативни актове.
Иначе цените за абонамент на “Държавен вестник” през 2012 година остават същите като тази година.
Един брой от хартиеното издание отново ще се продава за 80 стотинки.Източник: БЛИЦ
- В Скопие пак измислиха милиони „македонци“
От сметките на скопските пропагандисти излиза, че само в България и Гърция живеят доста повече „македонци“ отколкото в самата Република Македония
750 хиляди македонци живеят в България, обяви Министерството на външните работи на Република Македония.
Други 700 хиляди живеели в Гърция, а общо над два милиона – в балканските страни.
С тази шокиращо манипулативна и чисто пропагандна информация Външното министерство в Скопие се ангажира като я публикува в специално каре на 3-та страница в днешното издание на вестник „Дневник“.
Вестникът дори се оплаква, че „представителите на македонското национално малцинство в съседните държави от преброяване на преброяване стават все по-малобройни“.
Под заглавие „Преброяването при съседите изяде македонците“, цялата страница е посветена на претенциите на властите в Скопие.
В Албания живеели 120 000 „македонци“, в Сърбия – 85 000, в Косово – 12 000, в Румъния – 15 000, а в Турция – 315 хиляди, пише вестник „Дневник“.
От тези сметки излиза, че само в България и Гърция живеят доста повече „македонци“ отколкото в самата Република Македония, където според официалната статистика те са под милион и триста хиляди от двумилионното население на републиката.25% от гражданите на републиката са албанци, останалите – роми, турци и други.
Докато тазгодишното преброяване в страната беше отложено поради невъзможност да се формират етнически смесените комисии и бе оправдано с предсрочните парламентарни избори, Скопие преброи цели милиони „македонци“ извън пределите на младата държава.
Колко са македонците в самата Република Македония и каква е нейната етническа карта ще стане ясно след насроченото за перлиода 1-15 октомври преброяване на населението и домакинствата.
Преброяването бе отложено през април заради предсрочните парламентарни избори.
Държавната комисия по преброяването има трудната задача да определи състава на преброителните екипи, пишат днес вестници в Скопие. Законът предвижда двойката преброители, които ще влизат в домовете, да се състои от по един представител от двете най-застъпени етнически общности в конкретната община.
Именно по тази причина през пролетта албанците бойкотираха работата на комисията по преброяването, настоявайки в общините, в които има само албанско население, преброяването да се извършва от двама албанци.
Освен това албанците настояват преброяването да се осъществи под международен контрол.
Източник: Vesti.bg
- Татуировка с микрочип вместо лична карта
Американски учени от университета в Илинойс създадоха експериментална версия на продукт, който един ден може да замени документите за самоличност. Така наречената подкожна татуировка се инжектира почти безболезнено и служи за медицински цели. Тя следи за сърдечния ритъм, пулса и други жизнени функции. В резултат, когато човек е в болница, няма нужда от множество тръбички и кабели, а само въпросната татуировка. Прогнозите са, че един ден въпросните микрочипове ще са много повече и могат да заместят документите за самоличност и дори кредитните карти.
Tatuirovka_s_mikrochip_vmesto_lichna_karta
Източник: bTV - Бъфет: Обложете ме с повече данъци
Инвеститорът милиардер Уорън Бъфет призова американските депутати да увеличат данъците за богатите американци, за да намалят огромния бюджетен дефицит, тъй като това няма да навреди на инвеститорите и на работните места.
В статия за в. „Ню Йорк Таймс“, цитирана от БГНЕС, генералният директор на „Бъркшир Хатауей“ предложи увеличаване на данъците за американците, които печелят най-малко 1 милион долара на година, и допълнително увеличение за хората с годишни приходи от 10 милиона долара и повече.
„Нашите лидери поискаха „споделени саможертви“. Но когато направиха това, те ме пощадиха. Попитах и моите мега богати приятели, за да разбера какво страдание очакват. Те също бяха пощадени“, пише Бъфет.„Докато бедните и средната класа се борят за нас в Афганистан и докато повечето американци се борят да свържат двата края, ние мега богатите продължаваме да се радваме на извънредни данъчни облекчения“, допълва той. Бъфет, известен като „Оракула от Омаха“, заявява, че федералният му данък миналата година е бил 17,4%, а някои мениджъри на инвестиционни компании са платили само 15% данъци върху доходи, достигащи милиарди.
Той отбелязва, че средната класа плаща до 25% данък върху доходите си.Бъфет припомня „много по-високите“ данъци върху доходите на богатите през 80-те и 90-те години на миналия век и разкритите близо 40 милиона нови работни места от 1980 до 2000 г.
„Знаете какво се случи от тогава – по-ниски данъци и по-малко нови работни места. Хората инвестират, за да правят пари и потенциалните данъци не са ги уплашили“, допълва инвеститорът.
Американците губят вяра в способността на Конгреса да се справи с финансовите проблеми на страната, предупреди Бъфет и призова за „незабавни, реални и много съществени действия“.
Изказването на Бъфет идва дни след като непримирамата позиция на движението „Чаено парти“ по въпроса за изтичането на данъчните преференции за богатите постави на изпитание преговорите за тавана на дълга в САЩ.
Източник: Banks.dir.bg
- Алекс Йорданов: Граждански движения пазят обществата от глупостта на политиците
Едно интервю на Къдринка Къдринова /Тема/
Алекс Йорданов е роден в България, но от 7-годишен заживява в чужбина. Днес е едно от най-ярките имена в разследващата журналистика от двата бряга на Атлантика. Водил е остри политически предавания и по американската Си Ен Ен, и по френската „Канал Плюс”. Работил е и за авторитетното първо информационно списание в интернет „Слейт”. Особено прочут е с документалните си филми от горещи точки и по горещи теми. Две такива негови пътувания – в Косово през 1999 г. и в Ирак през 2004 г., за малко не завършват фатално. Йорданов е убеден привърженик на американското движение Move On – гражданската инициатива, осигурила чрез малки лични вноски половината от 600-те милиона долара, похарчени за предизборната кампания на Барак Обама. Консултант и съветник е на влиятелни френски и американски политици.
Добре дошли в родината, Алекс! Често ли идвате?
– Винаги, когато мога.
Човек на света сте. Как се вижда България отвън?
– Когато моите приятели от френските политически среди – министри, депутати, говорят за България неофициално, те много се смеят.
Така ли? Какво ги весели толкова?
– Българските политици. Не могат да ги взимат на сериозно. И плиткоумието, и посредствеността – всичко се вижда, всичко се знае. Нека никой не се заблуждава от доброто възпитание и изискванията на протокола, които стриктно се спазват на Запад. Това е само проформа. Всички там са наясно, че българската политическа върхушка, оформила се през последните 20 години, е куха. Пълна е с недоразумения и смешници. В същото време тук беше погубена цяла една генерация способни и качествени хора. Те или вече са извън страната, или просто не са допускани до властта. Самата власт се упражнява чрез порочни механизми. Как може например министърът на финансите да ходи да се среща със съветник в американското посолство? Какво е това? Или пък американският посланик да се явява в българския парламент да демонстрира подкрепа на една или друга партия или управляващ? Къде другаде може да се случи такова нещо? Впрочем този посланик ще си отиде със сигурност! Америка просто в момента е заета с малко по-важни грижи, не й е до него, пък и България е на последно място сред американските приоритети. Но ще го махнат задължително! Знам какво говоря – имам добри приятели в Конгреса на САЩ, в Комитета за външната политика.
Какви други властови механизми ни куцат?
– Много са. Какви са например тези драми с газопроводите „Южен поток” и „Набуко”? Нима не се знае кой колко струва и кой е по-изгодният? Защо не се кажат ясно сумите и не се направи елементарна сметка? Или да вземем облекченията за чуждите инвеститори. Защо само за чуждите? Защо същите облекчения не действат и за българите? Нали са важни инвестициите, а не откъде идват? Голяма грешка е, ако все още се вярва, че някой отвън ще дойде и ще се погрижи за развитието на България с капиталите си. Такъв интерес имат преди всичко българите, а не чужденците. Необходимо е да се създадат предпоставки България да стане привлекателна и за реализиралите се успешно в чужбина българи. Да се върнат тук, да инвестират тук. Имам предвид цял коктейл от условия, които да се съчетаят и да променят самата среда. Много е важно да се раздвижат младежите. Те са във възрастта на промените и могат наистина да прочистят ценностната система. Стига са мечтали само да излязат да учат в чужбина и да останат там. Там също не е приказка, там не седят да чакат тях, искат се много усилия, за да се наложиш. Защо да не употребиш тези усилия, за да подредиш по-добре страната си?
Много хора, включително и доста младежи не искат да се занимават с политика, дори и да гласуват, защото смятат, че това е дискредитирано и мръсно занятие…
– Да, този феномен бе налице и в САЩ. Там участието в избори традиционно бе ниско. Но това се промени, когато дойде на власт Джордж Буш. Едно гражданско движение, с което работя вече около 10 години, подтикна хората да осъзнаят, че чрез необходимите механизми такива движения могат да играят ролята на полицай, предпазващ обществото от глупостта на политиците. Става дума за Move On. То се зароди още по времето на кампанията, с която се опитваха да предизвикат импийчмънт на Бил Клинтън – за отпор срещу нея. И набра мощ по времето на Буш. Хората проумяха, че трябва да участват, за да спрат глупостта в политиката. Днес те са силата, която прави и дъжда, и хубавото време. Така ще стане и тук, ще видите.
Кога?
– Ако много се забавите, ще ви доведем това движение. Може да се пригоди и за български условия. Щом в Бангладеш се пригоди…
Кои сте тези „вие”, които ще го доведете? У нас всеки намек за „световна конспирация” и други такива плашила обикновено се посреща на нож.
– Не, не сме някакво тайно общество, не сме заговорници. Аз снимах филм за Move On. Видях как се развива технологията, която прави тези движения жизнени и влиятелни. В САЩ отне доста време, докато се стигне до успешна алтернатива на линията на Буш. Макар и непостигнали победа, кампаниите на личности като Хауърд Дийн и Джон Кери също бяха важни стъпала. През 2006 г. беше осъществен пробив в Сената и в Конгреса. А две години по-късно – и в Белия дом. Move On на практика събра половината от онези 600 милиона долара, колкото струваше кампанията на Барак Обама. 300 милиона дойдоха от малки дарения от по 10, 20, 50 долара. Този механизъм действа не само в политиката, така се финансират и се подкрепят и други каузи, например хуманитарни. Важно е количеството на хората, които са събудени, които започват да мислят, които харесват идеята да участват в живота, а не да го наблюдават отстрани, които искат отчет от управляващите. Когато се задвижи това, машината тръгва и върви нонстоп по 24 часа в денонощие. Но трябва да има и още нещо важно – идеология, съчетана с принципи и с визия. Имаше опити за създаване на anti-Move On. Голямата разлика в начина, по който се мисли за политиката, ги провали. Има основно значение как разсъждаваш. Дали когато някой нуждаещ се очаква да му помогнеш, ще го направиш дори и за своя сметка, или ще стъпиш отгоре му, за да си по-добре ти. Дали когато се хвърляш да добиваш шистов газ, ще мислиш стратегически за природата и за бъдещите поколения, или ще гледаш само моментната си полза.
Откъде ще дойдат у нас хора, които да мислят стратегически, след като за 20 години преход никой от политиците ни не заговори за национална стратегия за развитие на държавата?
– България нехае за интелектуалните ресурси на онези около 2 милиона българи, които живеят в чужбина и много от които са с двойно гражданство. И не просто нехае – открито ги дискриминира, отнемайки им правото да бъдат избирани. Защо? Няма никаква логика. Погледнете примера на Франция. Там отвъдморските региони си излъчват и избират свои сенатори и депутати. И са съвсем наясно кой ги представлява и към кого да отправят изискванията си. В САЩ механизмите са подобни. Много е несериозен аргументът, който се чува в България – че българите били разпръснати на отдалечени места, че не можело да се организира избирателна секция. Ами и в САЩ, и във Франция, и на много други места по света са го измислили отдавна – чрез електронно гласуване. Много е лесно, стига да има желание. Лошото е, че България не мотивира по никакъв начин българите в чужбина да милеят за нея. Защото тя не милее за тях. Вместо да се чуди как съвсем да прекъсне връзките им с родината, тя би трябвало да прави точно обратното – да се мъчи да ги привлече обратно, да ги направи по-съпричастни към случващото се тук, да улеснява пътя им за връщане, да ги насърчава да инвестират в българската икономика. Така ще събуди доверието и на други инвеститори. Но не такива, които идват само да купуват имоти или да ни продават стоките си. А стратегически – такива, които ще развият българската икономика и ще повишат конкурентоспособността й.
Вие сте от успелите в чужбина българи. Разкажете малко повече за журналистическата си работа.
– Водил съм ежедневни дебати в остро политическо предаване по Си Ен Ен, заставайки от страната на демократите. Там винаги търсехме слабите страни на опонента и атакувахме. Работил съм и за първото информационно списание в интернет „Слейт”, стартирано от Бил Гейтс. То си спечели голям авторитет. Също така по френската телевизия „Канал Плюс” всяка неделя водех остро полемичното предаване „Истински вестник”. Бяхме безпощадни. Гледаха ни от 3 до 5 милиона зрители. Политиците ни идваха на крака – знаеха какъв авторитет имаме. И много им пречехме. В края на краищата намериха начин да спрат предаването. По-точно – да не ни подновят договора. Така се прави днес. Паралелно съм бил и съм съветник на френски и американски политици. Заниманията ми са като мостове между политиката и журналистиката. Може да се каже донякъде, че в момента съм журналист на свободна практика. Сега снимам филм за корупцията около Хамид Карзай – президента на Афганистан, и братовчедите му. Подготвям и филм за революцията в Египет. Смятам, че ще покажа точно как узряха нещата там, от колко години се подготвят, как не отговарят на масовата представа за спонтанен бунт. Всъщност въстанието в Египет е подготвяно много по-отдавна и по-старателно, отколкото „жасминовата революция” в съседен Тунис. Просто в Тунис нещата се развиват много главоломно и в един момент изпреварват египетяните. В основата на „египетската пролет” са двама млади хора – един брадат реформатор от „Мюсюлмански братя”, отлъчен от организацията – Мохамед Адел, и един инженер от текстилна фабрика с любовница и пристрастен към пушенето на трева – Ахмед Маер. Трудно ще си представите нещо по-контрастно от тях двамата, толкова различни са. Но са млади. От новото поколение, което иска промяна. Двамата са били хвърляни в затворите около 30 пъти, откакто са основали своята организация на 6 април 2008 г. Междувременно са пътували и до Сърбия. Там са усвоили революционните техники от движението „Отпор”. Същите техники, както и на доста други „цветни революции”. После ги прилагат на площад „Тахрир” в Кайро. Включително и философията на Ганди, че трябва да станеш приятел дори с противника си. Цяло чудо е, че тези младежи и съмишлениците им накрая успяват – въпреки всичките си спорове и дрязги. Все пак им трябваха около 3 години. Египет е сложна страна, която е сложно да се разбере. Жените там не гласуват. Неграмотните са 40% от населението. 65% са под 18-годишна възраст и съответно също на гласуват. В крайна сметка от 85 милиона население там в избори могат да участват едва около 8-10 милиона.
Наскоро точно на площад „Тахрир” отново имаше протести и сблъсъци, вече с новите египетски власти…
– Нормално! Колкото много сблъсъци е преживяла България след 1990-а, толкова чакат и египтяните. Много, много и все сложни. Демокрация не се гради за ден-два.
У нас името ви нашумя най-много покрай вашето отвличане в Ирак през 2004 г. Бихте ли припомнили какво стана тогава?
– з съм против разказването на такива епизоди. Не мисля, че случилото се с мен трябва да се изтъква. Смятам, че това само би допринесло да стават и нови отвличания. Освен това специално спрямо отзвука от моето отвличане тук, в България, имам големи резерви. Малко след като ме освободиха, се възползвах от една възможност да дойда и да видя баща си в България. Така се случи, че по същото време насам пътуваше националният футболен отбор на Камерун. Аз бях се сближил много с тези момчета, докато снимах филм за гостуването им в Япония. И когато поеха към България, те сами ме поканиха да тръгна с тях. А български вестник пусна снимката ми как слизам на летището в София и се качвам в автобуса на камерунските национали под заглавието „Алекс Йорданов инкогнито в София”… Какво инкогнито? От кого да се крия? Глупаво. По-късно, когато отвлякоха двамата български шофьори в Ирак, ми звъняха по телефона от „Шоуто на Слави” да ме питат каква прогноза ще дам за съдбата им. И аз казах, че най-вероятно ще ги обезглавят. Тук бяха шокирани. Но всъщност точно това се и случи накрая. Какво – трябваше да си измислям и да разказвам розови приказки ли? Бях абсолютно наясно с типа мислене на онези, които ги бяха отвлекли. Те отвличаха, за да убиват, да сплашват.
Все пак вас ви пуснаха. Защо?
– Нямам обяснение. По-късно бях извикан за свидетел в Италия по делото на един от убийците на италиански заложник в Ирак. Този подсъдим беше и в групата, която отвлече мен. Там стана дума за моя случай. И терористът разказа как, след като много ме бяха били, аз съм станал и съм ги погледнал. И един от духовните им водачи бил казал, че погледът ми е спокоен.
Преценили са, че духът ви е спокоен, и затова са решили да ви пуснат, така ли?
– Не знам. Много неща при тях нямат обичайното обяснение.
Не сте ли се замисляли да издадете в книга преживяванията си като кореспондент из „горещи точки”?
– Не смятам да се занимавам с това, въпреки че са ми отправяни такива предложения. Разбира се, попадал съм във всякакви ситуации. За малко не ме убиха и по време на войната в Косово. Тогава влязох на сръбска територия, идвайки от България и носейки със себе си и френския си паспорт, и един фалшив български. Имах и камера – нали исках да правя филм. Сърбите ме арестуваха и решиха, че съм шпионин. Издадоха ми светкавична смъртна присъда. Но накрая не я изпълниха. Разбраха, че съм православен. Сприятелихме се. Приключихме, обикаляйки сръбските манастири в Косово. Някои от онези военни и след войната останаха на служба в армията. Когато ходя в Белград, винаги им се обаждам. Станахме много близки.
Източник:http://www.temanews.com/
- „Ние“ или „средно свинско със зеле“
Напоследък всички са се хванали за народа, нацията и Ние. И праскат обобщения за народ, нация и Нас на поразия. Който не го мързи!
Така се оказа, че за днешното състояние на България, аз съм виновен наравно с Луканов или Виденов. Ни повече, ни по-малко! Тъй де, що не съм избрал по- добри, а?!? Ама нямало! Как да няма бе? Все има, ама аз не ги избирам, щото съм тъп! Поради което, средно свинско със зеле – ние сме си виновни! Т.е. – аз!
Тъй де. Аз съм виновен и за тоталитаризма, щото ако не се бях траЯл, то и тоталитаризъм нямаше да има! Даже моята вина е най-голяма. Ако не си бях траял, нямаше и другарите да вкарам в грях и изобщо… Та и за репресиите. За палачите съм виновен пак аз! Защо ли? Ами защото, ако не си бях траял, ако жертвите не бяха такива гадняри, та да не обърнат внимание на палачите, че не са хубави тези работи и те нямаше да правят лоши неща, та и за репресиите съм виновен аз!
Т.е., понеже сме сбъркани това е така и няма какво да шумим! Виновни сме си и това е!
Даже и бебетата. И те! Те го, роди се в България, шепа човек, а вече – просто и мързеливо. Роди се и… легне да лежи. На други да чака! На държавата и на господин/другаря ръководител да даде. Па като ревне… отдалеч си му личи – културата на омразата носи и това е! Факт! Реват ли? Реват! А де! Иди, че отричай очевадни неща!
Да обобщя: Средно свинско със зеле, аз съм прост, мързелив, тъп, неграмотен, несправедлив, с робска психика и прочее познати неща.
Аз остана да съм такъв. Няма кой друг. Защото всеки употребяващ “Ние”, знае за себе си много добре, че той не е това. Просто ми прави услугата да не ме засрамва излишно, ама казвайки “Ние”, визира мен. Защото казващият/ пишещият, естествено, не е такъв. И понеже 95% от пишещите и говорещите са на мнението, че “Ние” сме тъпи, прости, мързеливи и т.н. (естествено, изключващи себе си от това число), оставам аз и няколко приятели на моя акъл. Което трябваше да се докаже.
Да де, ама нещо не се връзва! Хем съм прост, тъп и най-вече – пасивен и мързелив, хем съм успял толкоз поразии да Ви направя? Хора! Че де ми времето за мързел бе? Седмично 60 часа се боря частно за хляба. Па ако има за бира и цигари, вече ставам средна класа, а ако и ходя на ресторант 2 пъти месечно (каква разсипия!) значи съм в средната част на средната класа. Като сложа още 60 часа седмично да оправя колата, да гледам децата, да правя ремонти, да тичам насам и натам, да се карам с жената и др. ежедневни неща, ми то…време не остана. Ама пък съм и вън от властта, че директно да правя золуми, та значи съм се изхитрил и тука, та и без власт да Ви грабя. И съм толкова хитър, че за мен няма… Мистерия и това е!
Важното е да знаете, че аз съм виновен!
Това излиза от формулата „Средно свинско със зеле”. Ама май забравихме, че средното осреднява и че ако един обере мръвките, друг зелето, а за всички останали – прегорялата, десетократно използвана мазнина от бракувани манджи, значи средното ще си е е пак така. Ама средно!
Което позволява и аз да съм виновен за всичко наравно! Наравно с държащите властта, държавните поръчки, наравно с източилите банките, наравно с получаващите подкупи (е, аз пък имам правото да им давам, а ако не дам – все едно че ме няма)… Равенство. В средното свинско със зеле. И ако ми подхвърлят малко прегоряло зеле – берекят версим! Защото се знае за кого е месото ! Познахте! За тези дето най-горещо се бият в гърдите и ви обясняват “Ние”!
Ако съм бил достатъчно ясен дотук, вече ще знаете нарп. защо г-н/др. А. Райчев ни убеждава, че преходът свърши! И го тръби и тръбят непрестанно. Защо? Има ли смисъл и ако има – какъв е?!?
Много просто. Средното свинско със зеле. Ако приемем тази таза, то означава, че това е краят! Било каквото било. Вие сте недоволни, защото сте тъпи, прости и мързеливи! Точка и край! Седемдесет години ви дояхме и клахме и още седемстотин ще бъде така!
Повтаряйте: Ние сме тъпи, прости и мързеливи и това което искат, ще стане реалност.
Цялата уловка се нарича безнадеждност! Това е! Такива сме си. Сбъркани. И това което ни се случва е нормално.
УЛОВКА! Не е! Това искат да ни втълпят! Затова и търпим! Защото търсим проблема в себе си. Там където не е!!! Просто не е! Замислете се, какво ни казват! Стига с тая история бе! Тя свърши! Преходът свърши! Гледайте си посраните мързеливи задници и не мъркайте! Край.
А ако не?!
Най-тайната тайна на нашето общество е това, кой ни управлява. По времето на тоталитаризма – мъгла. Естествено – уж – ЦК. Ама в ЦК и знатни доячки, тъкачки, комбайнери, млади работници и едва ли не пионери. Просто пионки за представителство. Нищо повече. Тогава кой? Ами 2-300 души реално държаха властта. С около 2-3000 души висш обслужващ персонал. Толкоз. Ама и сега е така. И пак фамилиите са същите. Нищо, че част от висшият обслужващ персонал е преминал в реалната власт и обратно. Нещата са си същите. Защото нямаше преход, а перестройка. Перестройката целеше точно това! Запазване същата власт на въпросните хора в нови условия и с нови средства. Без значение от идеология и др. подобни смокинови листа.
Затова ни говорят „Преходът свърши”. Т.е., „окуражават ни”, че нещата не подлежат на промяна. Ама не!
И тук вече от нас зависи! Дали ще приемем „очевидното” или ще си запитаме собствената глава. Защото е очевадно (!), че Земята е плоска! Тъй, ако не беше плоска, моят приятел в Австралия, трябваше да ходи наобратно с главата. Ама го питах. НЕ! Значи е плоска! Така. Също толкоз вярно е и твърдението за „преход” и за „народа прост”, „национални специфики” и т.н. Изглежда житейски достоверно, ама не е!
Защото елементарната истина е, че за всичко случващо се в страната е виновна управляващата върхушка. 200-300 души и още 2-3000 души висш обслужващ персонал. Това са хората, които определят какво е „нашата история”, формата на обучение, подготвяща социално неграмотни хора, хората които от екраните и страниците на средствата за масова манипулация насаждат безнадеждност и безизходна тъга, хората, които поради елементарна некадърност вече повече от 70 години загробват България.
И те знаят, че не сме “Ние”. Те са кукловоидте. А “Ние” е формулата “средно свинско със зеле”.
“Ние”, е формата на нашето доброволно подчинение поради безнадеждност!
Няма “Ние”.
Има “Аз” и има “Те”! Всеки си носи отговорността.
Защото аз отказвам вина равна на тази на Тодор Живков, Луканов, Виденов и прочее. …
Който я има – да прокламира “Ние”! Казвайте “Ние”, за да ги оневините! Повтаряйте след тях – прост народ сме и сбъркан и с психика робска и ще постигнете точно това, което се иска от Вас. Да всадите безнадеждност не в чуждите, а в собствената си глава.
Ние е колективна вина и отговорност, за лична некадърност и престъпления на управляващата върхушка.
Затова отказвам общата категория „Ние, народ, нация”. Аз съм си аз. Имам приятели, колеги, съмишленици, опоненти, с които се уважаваме. Аз имам многолико “Ние”. Но то не е тяхното! Нито е единно. Нито е безнадеждно. Още по-малко безизходно.
Аз не приемам колективна вина. Да си носят отговорността държащите властта. Онези, които чрез политически лозунги лъжат хората. Онези, които си плюят от медиите народа под формата “Ние”. И тези “умчовци” също не сме ние.
Формулата „Ние” е равнозначна на циганизация на България! Истинската! Безизходната, безпросветна и безнадеждна. Защо?!? Ами защото братята роми вече толкова твърдо вярват, че за нищо не стават и че всеки ги лъже, та дори и не се лъжат по избори. Те вече знаят, че който и да спечели, ще ги прецака! И единственото, което им остава е поне, да изкарат по някой лев, кебапче и бира за глас. Защото другояче гласът им се губи. Или братята мюсюлмани. Покрай това „Ние” всеки ги плаши, че рецидив на Възродителния процес е възможен и те, по своя си начин минимизират злото. Или децата ни, които използват „терминалното решение” на Терминал 1 или 2 и те…
Това е “Ние”. Това е „сбъркан народ”, „робска психика”, „ние сме мързеливи и крадливи”… Затова ни тикат натам.
Ако това е вярно – положението е безнадеждно и олигархията е трижди бетонирала своята власт.
И затова, когато чуя уж умни хора да се упражняват на тема „народа прост” и „психиката робска”, просто се отчайвам. Защото са ги хванали на въдичката на “очевидната плоска земя” и „средно свинско със зеле”. И колкото и искрени да са, играят играта зададена от олигархичната върхушка. Играта на безнадеждността.
А изход винаги има. Не терминален.
Прост.
И започва с осъзнаването на факта, че има персонална вина. Не на народа. А на онези 2-300 души държащи реално властта и на техния висш обслужващ персонал.
И… Те не са “Ние”!
Поне… не съм Аз…Иво Димитров,
Rudozemdnes.eu - Мария значи любов
Някой да обича лицето ти
15 август, Успение Богородично
Някой да те обича безрезервно, без съмнения, без остатък и без ресто.
Някой да те обича повече от себе си, през целия ти живот, от преди да се родиш, и винаги.
Някой винаги да те чака.
Някой да обича лицето ти.
Някой да ти е даден и да ти се полага, и да е само на тебе.
Мама.
На 15 август се празнува утоляването на тази нужда – от погалване и всеотдайна любов, която те намира и се излива върху теб, без значение дали си голям или малък, добър или лош.
На тази дата е Успение Богородично – денят, в който с най-жива радост майката на Христос си тръгва от земния свят, за да отиде в небесния и да се събере с детето си.
Горещ ден в средата на август, жътвено време. До този ден сламата става на жито, след него житото става на слама. Хлябът се пече и никой няма да остане гладен.
Ден на детското доверие, че някой следи за теб и те наглежда. Милосърдие и нежност, които преливат от сърцето на жена, и има за всеки. Най-добра, най-чиста, най-обичана – Мария.
Името има древноегипетски произход. Не може да се каже с абсолютна сигурност какво е означавало първоначално. Някои от възможните преводи са „море от горчивина“, „покорство“ и „тази, която желае дете“. Най-вероятно е обаче в Древен Египет името да е означавало „обичана“.
Истинското значение на името „Мария“ е „любов“.
Хората по цял свят наричат децата си с това име, и то звучи еднакво добре на повечето световни езици. Използват го дори и за мъже – кой не знае Райнер Мария Рилке, кой не е чувал за Ерих Мария Ремарк. Име на величества – Мария Антоанета и Мария-Луиза Бурбонска, императрицата на Свещената Римска империя. Знаменитите Марии са безброй. Според гугъл обаче най-популярна от всички Марии към днешна дата е фолк-певицата Мария, а на всички ни е ясно, че гугъл знае най-добре.
Името Мария е звучно и музикално. То прелива от гласни, които се крепят на р-то като прозрачни зелени листа на клонка. То е име, което чудесно става за пеене. От Павароти през Бочели до Борис Годжунов, и от „Уестсайдска история“ до „Сбогом, Мария, не плачи на тръгване“.
Мария е обичайно име, такова, с което си свикнал. По популярност се мери с Иван и нищо чудно, че Иванчо и Марийка се ширят из веселите сладки и солени полета на вица. На тях не може да им се случи нищо страшно, те не умират от любов и оцеляват след всички кризи и превратности на живота. Тях винаги ще ги има, готини са и носят на майтап. Големи и вечни като смеха.
Обикновени като мама.
Казват, че човек е дете, докато е жива майка му.
Когато Богородица умира, тя възкръсва на третия ден след своето Успение. Явява се пред Апостолите, сияеща от слава и обкръжена от ангели, и им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всички дни!“
И всеки от нас, като нейно дете, е закрилян и гледан с милост.
———————–
NB! Научно е доказано, че когато някоя Мария има имен ден, на нея трябва да й се правят големи и хубави подаръци.
Мария Донева,Mdoneva.wordpress.com
- БГ турците с три партии на вота
Гюнер Тахир, Алексей Петров и сините канят отцепниците в своите редици
БГ турците ще покрепят кандидати на три партии на вота наесен, научи Дартс нюз. Освен ДПС, за гласовете им ще се борят и номинираните под прикритие хора на Касим Дал чрез ЕНП на Мария Капон, и на ДАР чрез НДПС на Гюнер Тахир. Недоволните и от Доган, и от Дал в Движението за алтернатива и реформи са поканени да се включат в надпреварата и от Алексей Петров, атакуват ги и от Синята коалиция, разкриха пред агенцията от ДАР. В събота техни представители се събраха в Добрич, за да обсъждат вариантите за участието си в изборите. В редиците им е и синът на Осман Октай. От организацията на бг изселниците в Турция – Бултюрк, която има представители в Истанбул,Анкара, Бурса, Измир и други големи градове, сондират мнения за подкрепа на „кандидат-президент с турско име“. Засега обаче подобен призив не среща подкрепя сред живеещите у нас.
ДАР вече са събрали и подписи по места за номинирането на кандидат-кметове и съветници, ясни са и имената на избраниците. Водени са разговори и с ДПС за обща подкрепа, от партията на Доган обаче не са съгласни с предложенията. Пропаднали и опитите за сдобряване на ДАР с хората на Касим Дал и Корман Исмаилов.
Гюнер Тахир напусна ДПС през 1996 г, след като бе зам. председател и говорител на Движението. Бивш депутат и зам. шеф на групата Доган в 37-то народно събрание. В следващия парламент влезе от СДС, създаде НДПС, а в надпреварата през 2005 г. партията участва като част от Коалиция на розата заедно със социалдемократите на Александър Томов, Обединения блок на труда на Кръстьо Петков и Националното патриотично обединение с председател Жорж Ганчев. Не успяха обаче да минат 4-процентната бариера на входа на парламента.Осман Октай, който също бе зам.председател на ДПС, го напусна през 2001 г. и основа своето „Демократично крило“.
Дясната ръка на Доган – Касим Дал, пък си тръгна от партията в началото на тази година. Заедно с ЕНП на Мария Капон хората на Дал ще работят за нов политически модел в страната, обявиха двамата лидери на пресконференция. Събра ни доверието и общите ценности, обясни Дал.
България има нужда от нова национална цел, която сближава и обединява хората, независимо от пол, възраст, раса, религия, култура, образование, категорични са Мария Капон и Касим Дал.
Източник: Дартс нюз
- ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ СЕМЕЙСТВО ИРИНА И СИМЕОН СТОИЛОВИ
Представяне на значими и популярни личности и организации в САЩ
от поредицата
„ПРЕСТИЖНИ ПРОДУКТИ ЗА БЪЛГАРИ В САЩ” *
на Българо-Американска Асоциация, ЧикагоСимеон Стоилов е роден на 1 юни1973 година в град Русе. Той е дипломиран икономист в специалност Международни Икономически отношения, с повече от 14 годишен опит в Управление на бизнеси с международен обхват. Назначен е за Генерален Консул на Република България в Чикаго, САЩ с решение на Министерски Съвет от 26 май 2011 година. Консулският окръг обхваща щатите: Колорадо, Айова, Илинойс, Индиана, Канзас, Мичиган, Минесота, Мисури, Небраска, Северна Дакота, Охайо, Южна Дакота, Уисконсин и Уайоминг.
До назначаването си на тази длъжност Симеон Стоилов е бил Маркетинг Директор в „Еврохолд България” АД, български инвестиционен холдинг, опериращ в 6 страни в Европа, с фокус на дейността в областта на автомобилната индустрия, лизинг, застраховки и финансови услуги (2009-2011). Успоредно с длъжността на Маркетинг Директор на „Еврохолд България”, Симеон Стоилов е заемал и позицията на Управител в „Ита Лизинг” ЕООД, „Милано Моторс” ЕООД, член на Бордовете на Директори на „Булвария Холдинг” ЕАД и „Ауто Италия” ЕАД, всички от групата на „Еврохолд България”. Паралелни и предишни отговорности и позиции на Симеон Стоилов включват Мениджър Лизинг и Застраховане в „Авто Юнион” АД (2009-2011); Заместник Управител на „Ита Лизинг” ЕООД (2002-2009); Мениджър Лизингово Обслужване в „Ауто Италия” ЕАД (2005-2009); Търговски Мениджър на „Баруил” – Варна (2000-2002); Търговски Директор в „Метратекс” – Москва за България (1997-2000); различни търговски и управленски позиции в други български и международни търговски компании (1992-1997).
Симеон Стоилов има магистърска степен по „Международни икономически отношения” от Икономически университет – Варна (1998), както и професионална квалификация по „Финанси, счетоводство и контрол” (2008) от ИСК към Университета за национално и световно стопанство – София. Симеон Стоилов е сертифициран одитор по ISO9001 (2008).
Ирина Стоилова, съпруга на Симеон Стоилов, е родена на 26 март 1980 година в град Варна. Дипломирана е със специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред”, към Юридически факултет на Варненски Свободен Университет „Черноризец Храбър”. Трудовата си кариера започва още като студентка, в няколко търговски компании. Продължава развитието си в счетоводна кантора за около две години. От средата на 2008 година е за няколко месеца на стаж в ТБ „Уникредит Булбанк”, а от края на 2008 година е назначена за Корпоративен Кредитен Експерт в същата. В момента е в отпуск по майчинство.
Пълноправен член на семейството е Борис Стоилов, роден на 21 юли 2011 година в град София.
* https://www.eurochicago.com/2011/07/prestizhni-produkti-za-balgari-v-sasht/
Българо-американска асоциация
- Скъпият консултант за АЕЦ „Белене” потъна в скандали и съкращения
Автор: Люба Манолова
Британската банка HSBC води преговори за продажба на бизнеса си в САЩ, за да се съсредоточи върху по-бързо разрастващите се нововъзникващи пазари и върху банкирането на дребно във Великобритания, предаде „Блумбърг“ на 9 август.
Планът на банка HSBC, обявен на 31 юли бе, да продаде почти половината от обектите си в САЩ за около 1 млрд. долара.
Наскоро стана известно и че най-голямата банка в Европа планира да съкрати 30 хиляди работни места до края на 2013 г. и да ореже разходите си. Миналия месец бяха продадени нейни активи в Русия и бе съобщено, че ще се затварят клонове в Полша.
Блумбърг съобщи още, че банка HSBC се опитва да продаде американското си звено за кредитни карти, което бе придобито през 2003 г. като част от сделка за $ 15.5 млрд. за закупуване на американската банка International. Припомня се, че тази компания се занимаваше с високорискови ипотеки и кредитиране на домакинствата, а след покупката й бе преименувана на HSBC Finance.
„Все още не е взето крайното решение за сделка” са коментирали от ръководството на банка HSBC, американското подразделение е печеливше, но не се определя сред стратегическите за банката и поради тази причина – не се включва в стратегията на HSBC.
Из интервю на репортерката Ина Гълъбова със Симеон Дянков:
Симеон Дянков: Да, бях в течение малко повече от месец по всички теми, свързани с проекта, както и по консултанта HSBC, който ще ни помогне с икономическия и финансов анализ, така и конкретно за подписването на този меморандум, който ни е необходим, за да имаме повече време за анализи по сигурността темата и темата по цената. Темата, по която има някои различия, е по-скоро въпрос фактът, че всички са заинтересовани – интересите на България да се запазят и дали по този начин, с това подписване, отлагане за 3 месеца, някак си България си налага допълнителни тежести. Отговорът за мен е определено не. Няма нищо, което да ни задължава в този меморандум да строим „Белене”. Напротив, допълнителният анализ може да покаже нужда от много допълнителни теми за развитие и дава възможност също на консултанта HSBC да влезе и да помага на България. Бях в течение на разговорите и между другото всеки ден бях в течение и разговарях и с министър Трайков, така че няма ден, в който да не сме били информирани какво и как става и съм на твърдото мнение, че това е от полза за българската страна. Просто ни дава възможността за анализ и от наша страна допълнителен и от друга страна консултантът HSBC – фирма, която е известна по целия свят, банка, да влезе и да започне да ни помага.
Според Стенографския запис от заседание на правителството от 6 април 2011 г, и заявеното на него от премиера Бойко Борисов научихме, че:
БОЙКО БОРИСОВ: Няколко неща, които трябва да знаете. По финансовата програма и рамка бях възложил на вицепремиера Дянков да участва пряко в преговорите, и с наемането на консултанта от Ейч Ес Би Си банк и по разговорите, свързани с тази тема. В събота и неделя вицепремиерът Дянков е участвал пряко в преговорите. Снощи при мен водихме конферентен разговор с министър Трайков и с Дянков и мненията са различни между вицепремиера и министъра. Затова съм ги помолил и двамата до връщането на Дянков от чужбина този разговор да се отложи и като си дойдат всеки да поеме своята част и тежест от отговорностите от преговорите.
Идеята ми е била, че финансово-икономически проектът „Белене” трябва да бъде защитен – именно затова дали е изгоден или не, да се произнесе консултант, който е избран с конкурс.
Защо Борисов ще плати един процент върху крайната цена на “Белене” на лондонската банка плюс 2 млн за услугата й, след като в същото време се подписва Меморандум с друг , втори експерт – известната „Арева” така и не стана ясно.
Фактът, че българският премиер не е наясно кой против какво е е фактът, че след подписването на Меморандума Борисов изрече една сензационна неистина, той благодари на Франция за това, че ни е подкрепяла в борбата да спасим АЕЦ “Козлодуй”, въпреки че беше точно обратното! Именно Франция бе държавата ЗА спирането на атомната централа в “Козлодуй”, за да тръгне румънската Черна вода, построена с френска поддръжка от канадската фирма “Канду”!
“Искам да благодаря на “Арева” и френската страна да благодаря, за това, че бяха от най-големите противници на затварянето на първите четири блока на “Козлодуй” – каза Борисов.
Какво може да се добави тук?
Кой внуши тази лъжа на премиера? Предполагам, че българският посланик във Франция, Марин Райков, който по време на затварянето на “Козлодуй” не направи нищо за спасяването на “Козлодуй” и за защита на националните интереси на България!
Ще припомня в. “Сега” от 22 февруари 2002 година, когато под заглавие “Франция вече пита кога ще затваряме 5 и 6 блок на АЕЦ “Козлодуй”? публикува следното:
“Председателят на международната организация на ядрените оператори WENRA и на френския регулаторен орган Пиер Ла Кост задал въпроса кога България смята да затвори 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, тъй като за останалите реактори било вече ясно. След известно дебатиране присъстващите на обсъжданията стигнали до заключението, че са се събрали да обсъждат технически аспекти на безопасността на ядрената централа, а не експлоатацията й. Становището на френския представител било подкрепено единствено от турския.”
Да се върна към консултантския договор с HSBC за проекта „АЕЦ Белене“. Преди дни стана ясно, че за консултантската си услуга банка HSBC ще получи твърд хонорар от 2 млн. евро и отделно комисиона от 0.95 процента от привлеченото външно финансиране.
Това ни съобщи на 13 април лично премиерът Бойко Борисов.
“Ние даваме легален подкуп, за да може фирмата консултант, банка HSBC, за да каже, че АЕЦ “Белене” е изгоден. Въпросната банка трябва да докаже, че проектът е икономически обоснован, тя ще получи 1 процент от крайната цена на атомната централа. Това прави 65-70 млн евро за консултанта, която освен това е и заинтересована да даде крайна по-висока цена на централата, защото ще получи по-висок процент” – коментира скандала журналистът Велизар Енчев в предаването си “Дискусионно студио” от 13 април.
Какво означава Симеон Дянков да казва следното: “…най-после имаме консултантът HSBC, банка /The Hongkong and Shanghai Banking Corporation/, една от най-големите банки в света. Финансисти са хората, добри финансисти, на които една от най-големите задачи в този договор е….” и тук Дянков спира, защото няма как да продължи!
Избраната, с двегодишно закъснение, от Дянков банка, ще получи доста солена сума от 0,95 на сто от крайната цена+два милиона евро за самата услуга – да консултира?!
И тук му е мястото да запитам: а кой ще вземе процентът комисионна от уредения за банката договор? Договор от 65-70 млн евро, което би следвало да е 0,95 от крайната цена и още 2 милиона евро отгоре?
Пълният анализ на проекта за АЕЦ „Белене“ от британските консултанти HSBC може да отнеме 18 месеца, написа на 20 април в. „Комерсант“, като се позова на думите на министър Трайчо Трайков за продължителността на консултацията по рентабилността и цената на Атомната централа.
Но за коя и каква банка става дума по оценката на „Белене” след като й правим такъв подарък?
Банката е HSBC и за нея се чу за последно, покрай някакви скандали:
Първи скандал
Бунт в банка HSBC назря около възнагражденията на управителите на годишното общо събрание, след като нейният нов директор призна, че представянето на банката не е добро, написа в. „Индипендънт”.
Почти 20 на сто от акционерите гласуваха срещу доклада за възнагражденията в HSBC. Акционерите засипаха директора Дъглас Флинт с въпроси относно заплатите на високопоставените служители, финансовото представяне и връзките на банката с Либия.
В рамките на събранието Флинт призна, че общата акционерна доходност на банката през последните години е била не само разочароваща, но и неадекватна.
През последните 5 години банката почти не е генерирала доходност, като в същото време акциите й са спаднали с 25%, обяснява изданието.
Оттук следва един-единствен извод: най-бедната страна в Европейския съюз ще спонсорира банка, която за последните пет години не е генерирала никакви доходи?
Въпросът е: кой лобира за тази банка и взе комисионната от договора? Спрягаше се името на царедвореца Владимир Каролев – ако е така, прокуратурата следва час по-скоро да се самосезира!
Втори скандал
Изданието The Ecologist написа на 14 юни във вторник:
HSBC замесена в “мръсно финансиране“ на енергийни проекти
В “неетични, неекологични и разрушителни“ проекти са инвестирали и вложили средства три банки: “Барклис“, HSBC и “Роял банк ъф Скотланд“ разкри изданието.
Трите финансови институции са едни от най-големите банки във Великобритания с общ капитал около 200 млрд. паунда и 190 млн. клиенти по целия свят. Банките са остро критикувани в изданието за участието им в едни от най-унищожителните за природата енергийни проекти в най-различни държави през последните 10 години.
Когато става въпрос за финансово участие, е определено трудно да се проследи спецификата на паричните инвестиции на банката.
Енергийният бизнес е един от най-печелившите в света и съответно – надежден и атрактивен предпочитан клиент от банките. Проектите в тази област, вариращи от извличане на петрол от катранените пясъци в Канада до хидроенергойни каскади в Чилийски Патагония – разчитат предимно на банково финансиране. Банките обаче не се афишират като кредитори на конкретен проект, а по-скоро помощта им е прикрита под формата на синдикирани и корпоративни заеми, отпускани от банков консорциум и други, посочва изданието.
HSBC беше избрана през 2010 г. за консултант на българската държава в оценката на проекта за строеж за АЕЦ “Белене“, припомня The Ecologist. Има твърдения за корупция в тръжната процедура по проекта пише изданието.
АЕЦ “Белене“ се свързва със съмнения за корупция при провеждането на обществените поръчки, а неназовани източници – противници на централата и развитието на атомната енергия, твърдят, че са получавали смъртни заплахи и са били принудени да се оттеглят.
HSBC е банката, която е издала облигации на петролната компания “Тотал“, добила печална известност със строителството на газопровод от южния бряг на Бирма до Тайланд, чието изграждане е охранявано от бирманското правителство и е свързано с унищожаването на земите и погазването на човешките права на една от най-големите малцинствени групи – карените. HSBC финансира и “Архипелаго Рисорсес“, оператор на индонезийската златна мина Тока Тиндунг, чиято дейност замърсява подпочвените води в региона, наврежда на рибарската и туристическата индустрия и заплашва близките природни резервати и застрашени видове. Във финансирането на мината участва също и банка “Барклис“.
“Роял банк ъф Скотланд“ (РБС) доскоро бе известна като “петролната и газова банка“, но в последните години гледа да се дистанцира от сектора на конвенционалните горива, поне на повърхността. Директни заеми за проекти за възобновяеми енергийни източници й дават основание да напише на сайта си “От 2006 насам осигуряваме повече финансиране за ветроенергийни проекти, отколкото за всеки друг тип енергийни проекти“. Въпреки това чрез корпоративни заеми банката е въвлечена в проекти за въглищни централи на стойност милиарди лири, в това число 13 млрд. паунда след като получи държавна помощ от 45.5 млрд. паунда от английското правителство през 2008 г. Британските данъкоплатци сега притежават 80% от банката.
HSBC
Европейската енергийна компания Endesa и чилийското дружество Colbún са в основата на осъществяването за постигане на съвместен проект за изграждане на пет водноелектрически язовири в чилийска Патагония от 2008 г. насам. Язовирите ще изместят семейства, да нарушат средства за препитание и разрушат туризма, заливайки също така развъдник и земеделски земи.
На 2450 километра от мястото на проекта остава само линия от 12 метра широк коридор през гори и общности, които поддържат висока степен на биологично разнообразие, включително застрашен вид елен.
HSBC е гарантирала, а също така участва с управлявани акции или облигации на стойност £ 122 240 през 2010 г. по експлоатацията на златна мина в Индонезия. Хвостохранилища от шест открити рудника са отговорни за замърсяване на подпочвените води, като разрушават и обричат на унищожение местните риболов и туризъм. Те представляват опасност за близките природни резервати и защитени видове.
През 2009 г. HSBC даде корпоративни заеми на консорциум от четири индийски и южнокорейски енергийни компании, воден от южнокорейския индустриален гигант Daewoo International за серия от природни платформи за добив на газ в Бенгалския залив край бреговете Бирма.
Друг проект на банка HSBC е свързан с газопровод в Бирма и дружество PetroChina, дъщерно на китайската National Petroleum Corporation /CNPC/. Банката има акции в китайскака петролно-банкова корпорация на стойност £ 162 000 000. Експерти са съобщили за изданието The Ecologist, че ОВОЗ на проекта е спорна, тъй като тръбите на газопровода минават пресичат деликатни екологично райони и спорната откъм сигурност област Мианмар, където се е прибягнало към използване на военни на Бирма за защита, което пък довело до принудително преместване на хора и селища от района, използване на сексуално насилие над местното население, и най-скандалното: конфискация на земята, за проекта.
И точно на тази банка бедна България изсипва един кош милиони евро.
Точно тази банка е причината на 17 юни 2011 г. министър Трайчо Трайков да съобщи, че България ще поиска ново замразяване на преговорите за три месеца, за да има време консултантът – британската банка HSBС, да приключи с експертизите си.
Точно банка HSBC, световно известната според министър Дянков „влезе да ни помага за „Белене”!
И как така Дянков или подопечният му Трайчо Трайков не обелиха и дума за съкращенията, скандалите, които напоследък се свързват с името на въпросния консултант?
Как премиерът Бойко Борисов мълчи и също не казва и дума за напразно загубеното време и още по-напразно изхарчените немалко пари,у които ще отидат за хонорар и процент на консултанта HSBC?
Източник: www.lubamanolova.info
- Републиканците в САЩ търсят съперник на Обама за изборите догодина
Претендентката за републиканската кандидатура за президентските избори в САЩ през 2012 г. Мишел Бакман победи в събота на неофициалния пробен вот в щата Айова за определяне на бъдещия съперник на Барак Обама. Представителката на ултраконсервативното крило в „чаеното парти“, член на Камарата на представителите от Минесота, спечели 28.5 процента от подадените 16 892 гласа, или 4823 гласа, пред Рон Пол с 4671 гласа и Тим Поленти, който остана трети с много по-малко гласове – едва 2293, предаде Асошиейтед прес.
Т. нар. „сламен вот“ (от обичая във въздуха да се хвърля слама, за да се види посоката на вятъра), е чисто символичен и донякъде бе засенчен от съобщението на републиканския губернатор на Тексас Рик Пери, който по-рано същия ден официално обяви кандидатурата си за президент. Той не участваше във вота в Айова, но ще посети щата в неделя. Все пак за него гласуваха 718 души, които допълнително вписаха името му в бюлетината, и се нареди шести.
Той спечели повече гласове от фаворита Мит Ромни, който макар и да не присъства, фигурираше в бюлетината, обаче получи едва 567 гласа. Четвърти излезе бившият сенатор Рик Санторум, а пети -бизнесменът Хърман Кейн.
Макар че беше в Айова на щатския панаир, във вота не участва и Сара Пейлин, републикански кандидат за вицепрезидент през 2008 г., която предпочита да поддържа съспенс около намеренията си за 2012 г. Избирателите от Айова първи ще гласуват на 6 февруари 2012 г. в началото на дългата поредица първични избори, които се организират във всички щати за определяне на републиканския съперник на Обама през ноември.
Шестима претенденти за републиканската номинация участваха в събитието в Еймс, традиционно отличаващо се с карнавална атмосфера. Избирателите пристигаха с десетки автобуси и се тълпяха в шатрите с музика на живо и безплатно барбекю, платени от кандидатите, преди да чуят речите им в баскетболната зала на щатския университет на Айова. Срещу билет от 30 долара, често също платен от кандидатите, всеки жител на щата над 18 години можеше да гласува.
По същото време Рик Пери обяви официално кандидатурата си в Чарлстън, Южна Каролина – първият от южните щати, които ще проведат първични избори догодина. Пред публика от 700 консервативни блогъри той предприе яростна атака срещу икономическата политика на президента Обама, предаде Ройтерс.
Осъзнавам, че Съединените американски щати наистина са последната голяма надежда на човечеството, заяви Пери, като обвини Обама, че е застрашил авторитета на САЩ в света с катастрофалната си политика на „голямо правителство“ и големи разходи и „несвързаното бръщолевене“, което нарича външна политика.
Г-н президент, нека ви кажа нещо – не можете да спечелите бъдеще, като продавате Америка на външни кредитори. Ние не можем да си позволим още четири години управление на Обама, който взима парите от кесията на американските семейства и работодатели, за да ги дава на централното правителство.
Възползвайки се от факта, че кредитният рейтинг на САЩ бе понижен от водеща агенция, той заяви: Факт е, че почти три години президентът Обама понижаваше американските работни места, понижаваше нашата позиция в света, нашата финансова стабилност, нашата самоувереност и надеждата за по-добро бъдеще за децата ни.
Пери атакува и външната политика на Обама. Нашият президент обиди приятелите ни и насърчи враговете ни, вирейки нос срещу традиционни съюзници като Израел, каза той и обяви намерението си да се кандидатира с думите: Нямам намерение да стоя настрани, защото една велика страна има нужда от по-добър президент.
Още преди това републикански проучвания показваха, че Пери изостава само с няколко пункта от Мит Ромни. Той е един от малцината претенденти, способни да обединят различните елементи на шарената републиканска коалиция, отбелязва АП, цитирана от БТА. Има подкрепата на редица привърженици на „малкото правителство“ и ниските данъци в движението на „чаеното парти“ и е популярен сред социалните консерватори с опозицията си срещу абортите и правата на хомосексексуалните.
Може да съперничи на Ромни по въпроса за създаването на работни места, който се очертава като ключов в предстоящата кампания. За трите си губернаторски мандата в Тексас може да се похвали, че работните места в щата са се увеличили, а данъците остават ниски. Може да отнеме от Бакман част от подкрепата на социалните консерватори и активистите на Чаеното парти, защото може да се похвали с управленски опит, какъвто конгресменката няма. Евангелист е, а избирателите евангелисти гледат с подозрение на Ромни заради мормонската му вяра.
Пери никога обаче не е участвал в национална изборна кампания, а дълбоко консервативните му възгледи не се харесват в някои части на страната. Възможно е да се намеси и факторът на т.нар. „умора от Тексас“ – дали американците са готови да изберат за президент още един губернатор на Тексас толкова скоро след Джордж У. Буш, който сдаде поста с рекордно нисък рейтинг на одобрение.
Източник: Mediapool
- Антоанета Цонева: За подготовката на предстоящите президентски избори в България и в чужбина
Антоанета Цонева: Без активна регистрация, проблемът с мъртвите души в избирателните списъци е безсмъртен
За изборния процес зад граница и за това, защо не се премахват фантомите от избирателните списъци, пред Агенция „Фокус” Антоанета Цонева, председател на УС на Института за развитие на публичната среда.Фокус: Г-жо Цонева, кой се страхува от електронно гласуване и как ще гласуват българите в чужбина?
Антоанета Цонева: Конституционният съд отмени пилотното гласуване по интернет. То трябваше да се упражни в няколко избирателни секции за президентските избори. По отношение на изборите в чужбина, българите, които бяха ангажирани с тази тема, настояваха за по-облекчен режим за разкриване на избирателни секции – да не са сто заявления, а 20 в местата в местата, където страната ни няма дипломатически представителства. Така или иначе тези заявления останаха това число. Държавата може да направи повече за това – българите в чужбина да разберат какви са условията за разкриване на секции. Необходима е видима информационна кампания, за да може да има по-висока активност на българите, които са в чужбина по време на президентските избори.
Към момента няма такава информационна кампания. Няма информационна кампания и в самата страна. Тя не е стартирала, не са ясни нейните параметри. ЦИК трябва да я организира да и да разясни какви са правата на избирателите, на участниците в изборния процес, на наблюдателите, на застъпниците. Навсякъде по света, където институциите искат да има широко участие – информационните кампании за различни избирателни групи са много по-активни и много по-видими. Предполагам, че вече когато наближат изборите, ще има известно активизиране, но едва ли това ще е достатъчно според мен. Бих искала да подчертая, че и в становището на Венецианската комисия за изборния кодекс бе подчертана тази препоръка, че трябва да има много широка информационна кампания, особено що се отнася до гласуването – вече единствено и само със знак „Х”, за да могат всички избиратели да разберат, какво се очаква от тях и да не се произвеждат невалидни бюлетини и по този начин избирателите да не могат да изразят своята воля.
Фокус: Достатъчен ли е срокът 27 септември за подаване на заявления за гласуване на българите в чужбина?
Антоанета Цонева: Това, което разбирам от самите българи в чужбина и техни представители, е че те се притесняват, че не всички българи знаят в чужбина, че това е крайният срок – 27 септември. Разгласата, която институциите и българската държава трябва да направят е необходимо да бъде по-насочена и концентрирана, за да могат тези, които искат да подадат заявления да го направят, за да се разкрият избирателни секции.
Фокус: Българите зад граница се обединяват в обществени съвети в последните месеци, вие имате ли информация от гледна точка на законодателството, каква е ролята им и какво е бъдещото им значение?
Антоанета Цонева: Това са общности на българите в чужбина, през които те защитават своя интерес и за да могат по един институционален и организиран начин да взаимодействат с българските институции. В този смисъл всяка форма на организация на този интерес, трябва да бъде подкрепена. Знаете, че има и една инициатива, която българите в чужбина, подеха заедно с омбудсмана. В момента на сайта на омбудсмана тече анкета, през септември месец ще бъде организирано събитие, на което ще бъдат представени нейните резултати. Става въпрос за идеята за промяна на Конституцията, за да могат българите в чужбина да имат и пасивно избирателно право, за да могат да се кандидатират за избираеми позиции. Обществените съвети като форми за взаимодействие и тяхната активност могат да бъдат само адмирирани – смятам, че те усилват ефективността на взаимодействие между българските общности в чужбина и българските институции.
Фокус: Като цяло очаквате ли да се запази диспропорции в различните държави по отношение на разкритите избирателни секции.
Антоанета Цонева: Не бих искала да правя необосновани предположения – нека да видим, как тези правила, които в момента трябва да се приведат в действие, какъв резултат ще произведат, за да не спекулираме с броя на секциите. В крайна сметка българските избиратели навсякъде имат равни права и аз пледирам за това за всеки един българин в чужбина да бъде направено възможното по един облекчен и достъпен за него начин да упражни своето право и да гласува за президент.
Фокус: Как промените ощетяват правата на българите с двойно гражданство?
Антоанета Цонева: Те не могат да се кандидатират за депутати например, защото има ограничение, че кандидат – депутат не може да бъде човек, който няма друго гражданство освен българско.
Фокус: Какви манипулации очаквате на вота зад граница?
Антоанета Цонева: Има конституционно решение, което бе свързано с гласуването в Турция, имаше разместване на мандати в резултат на това. Изборният кодекс е предвидил няколко стъпки за това да не се повторят свързани с предишните избори явления. Има строго изискване за това, как ще бъдат формирани секционните комисии, как навсякъде ще има представител на държавата. Това ще бъде осигурено. От друга страна има указания по какъв начин ще бъдат изпратени резултатите и после самите изборни книжа от чужбина в България. Направени са стъпки в посока на превенцията, остава да видим по какъв начин българските институции ще могат да приложат тези норми за гарантиране на нормални условия за протичане на изборите в чужбина.
Фокус: Като цяло ограничено ли е избирателното право на българите зад граница по сега действащия кодекс или напротив – разширено?
Антоанета Цонева: По отношение на президентските избори разлика няма, но българите в чужбина не могат да гласуват с преференция за парламентарни избори. Тоест те там гласуват само за партии и не могат да посочват предпочитан кандидат. В този смисъл те са неравнопоставени с българите, които са тук. Освен това има и друго. Не е решен въпросът, който те продължават да поставят – за избирателен район или райони в чужбина, за да излъчват свои представители в парламента. В момента нямаме район чужбина и гласовете на българите в чужбина се разпределят към други избирателни райони в страната. Един от фундаменталните въпроси на избирателното законодателство, това как ще изглеждат избирателните райони, дали няма да се променят техните граници и принципите им на формиране изобщо не се постави сериозно на обсъждане при правенето на новия кодекс. Ние имаме избирателни райони в България, които се различават по брой на населението в пъти. Това поражда диспропорция в регионалното представителство на съответните партии. Гласът на един избирател не тежи по един и същ начин в различните райони. Това са много сериозни проблеми, които не са решени. Когато се обсъждаше кодексът се каза – чакайте да видим как ще протече преброяването, защото знаете, че нашите избирателни райони съвпадат с областите и какво население съответно има в даден избирателен район. Броят на населението има ключово значение за разпределението на мандатите по райони при провеждането на парламентарни избори. ЦИК определя броя на мандатите за всеки МИР въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението. Единната норма на представителство се образува като се раздели броят на населението на 240 – колкото са депутатите. Броят на мандатите в един МИР, колкото и малко да е неговото население, не могат да бъдат под 4. Днес е видно, че Видин няма достатъчно население за 4 мандата, а Варна има за повече от 14. Така или иначе дебатът за нови избирателни райони се отложи за след тези избори. Ако този разговор действително започне – каквото заявление имаше от управляващото мнозинство, че след президентските избори, ще се отвори този дебат за нови избирателни райони, за техните граници, за броя на избирателите в тях, тогава ще трябва да се обсъжда и възможността да има район – чужбина, от където българите да могат да излъчват свои представители, както е в законодателствата на много страни. Диаспората има свои представители в парламента.
Фокус: След като мина преброяването защо, според вас, не бяха изчистени фантомите от избирателните списъци и до каква степен продължава да стои този въпрос за предстоящите избори?
Антоанета Цонева: И за предстоящите местни, и за президентските избори въпросът стои с изключителна острота, защото кодексът не решава този проблем. Така наречените фантоми или „мъртви души” в списъците на практика са хора, които не са в страната. Те трайно са напуснали България, работят в чужбина, емигрирали са, учат навън. Има и хора, които са починали. Те не са значителен брой, но има и такава група, но техните смъртни актове не са пристигнали от чужбина и не са отразени, съответно, в регистрите на населението – базата, на които се съставят избирателните списъци.
Не е възможно ние като население да сме 7 364 570 – това са българите, които живеят тук, а пък в избирателните списъци 2009 година за парламентарни избори – да сме 7 129 965 души. Не може да се изравнява броя на избирателите с броя на населението, защото ние имаме около 1 млн. 230 хил. хора под 18 години. Ако извадим тези, които са под 18 години ще видите, че се получава, че не би могло, в избирателните списъци да има повече от 6 млн. души.
Само че, те не са толкова. Те са с 1 милион повече. Това е проблем, който не е решен, защото ние нямаме процедура за регистрация на избирателите, ние нямаме избирателен регистър, нямаме активна регистрация, тоест всеки да заявява желанието си да гласува. По тази причина този проблем е безсмъртен. 20 години, откакто се правят избори в България се говори постоянно за това, но в същото време, когато се правеше новия изборен кодекс тази уредба изобщо не беше променена. Запазени са абсолютно същите условия, каквито бяха и преди – ГРАО съставя списъци и на базата на това всички, родени над 18 години, които имат постоянен адрес попадат в списъците. Регистърът на избирателите, неговата актуалност, е с изключително значение по отношение на честността на изборния процес. Първо, защото може недобросъвестни, корумпирани секционни избирателни комисии да произведат гласуване, което не е истинско, ако те имат информация за личните данни на избирател, който не е в страната биха могли да произведат гласуване, което е манипулация на практика, да пуснат бюлетина вместо него.
Второ, какво правим с избирателната активност. Как я измерваме при положение, че ние не знаем точно колко са избирателите. Защото за президентски избори избирателната активност има значение. Ако някой на първи тур спечели повече от 50% той не се счита за избран, ако не са гласували повече от половината от избирателите и отива на втори тур, а как знаем колко е повече от половината като не знаем каква е базата. Така че тук има много сериозен проблем, който не е намерил своето решение и няма и да го намери. Директорът на ГРАО каза, че списъците ще бъдат изготвени по реда, по който са били до този момент, защото такива са изискванията на закона.
Има обаче и изискване от списъците да се заличават имената на гражданите, които са заминали извън България не по-малко от два месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването на списъците на секционните избирателни комисии е неизпълнимо на практика. Предвижда се заличаването да става по заявление на напусналите страната или служебно по данни, предоставени от МВР. Външно министерство пък следва да предоставя на ГРАО данни за автоматизираното заличаване на тези лицата от списъците. Добре, обаче няма достатъчно данни за това, кой къде е и кога е напуснал страната. Тоест, ние имаме някакви норми, които са мъртви и те не водят до никакъв резултат. Говорих с едни мои приятели в чужбина те искаха да проверят дали техните имена са извадени от списъците, сега има една добра възможност това да се случи, защото за пръв път избирателните списъци без личните данни и без адресите ще бъдат публикувани на сайтовете на общините. Има краен срок за това да бъде направено – до 12 септември. Общините ще обявят на своите сайтове избирателните списъци с имената на избирателите и номерата на секциите – така че всеки би могъл да провери дали е в този списък и респективно да има възможността да подаде заявление да го премахнат, защото той не е в страната практически. Самият факт, че избирателните списъци изглеждат по този начин означава, че не се заличават тези хора, които трайно не са в страната.
Фокус: Значи, стига човек да се обади, хората, които живеят в чужбина могат да бъдат извадени от списъците, така ли?
Антоанета Цонева: Не мога да се ангажирам с това дали ще бъдат извадени, но във всички случаи, те могат поне да установят, дали това е така – дали са в списъците. Именно през такава активност, може да се разбере колко такива хора са вътре, а не би трябвало да са там.
Разбира се всеки би могъл да проверява къде ще гласува, както и преди на сайта на ЦИК чрез въвеждане на своето ЕГН. Сега ще има възможност да се проверява и по телефона.
Фокус: И за вашата платформа да ни кажете, която ще следи честността на изборния процес?
Антоанета Цонева: В момента ентусиазирано и с доброволния труд на отдадени на каузата хора се опитваме да организираме стартирането на интернет платформа, представляваща карта, на която ще се отбелязват изпратените от гражданите сигнали, свързани с нарушения на изборния процес. Платформата ще се нарича „За честни избори”, по света е известна като „Ушахиди”.
Ушахиди, в превод от суахили думата означава „свидетелство”, е създадена през 2007г. от група доброволци в Кения. По това време страната влиза в криза след президентските избори, които опозицията твърдо оспорва. Основната идея на програмата е да се превърне във свидетелство от „първа ръка” на подаваните от обикновени граждани сигнали за насилие в страната. Чрез събирането на тези сигнали (с открита безплатна линия за телефонни съобщения, а също и през различните социални мрежи в интернет), на интернет страницата на Ушахиди е създадена „карта на насилието”, която да информира обществото за потенциално опасните зони, къде има изпаднали в беда хора, от какво имат нужда те и т.н. Тъй като програмата, която се изисква за функционирането на «ушахиди» е напълно безплатна, в последните години тя се превръща в много силен инструмент за оказване на обществен натиск . Нещо повече – след земетресението в Хаити международни спасителни и хуманитарни операции, започват да използват програмата ,създадена и поддържана от доброволци, за да получават по-пълна и надеждна информация, на базата на която да помагат на местното население по най-добрия възможен начин. В Либия ООН използва информацията, събирана и обработвана от доброволци, за да насочва ефективно хуманитарната помощ, която изпраща за бунтовниците и пострадалото население в страната.
Kазахме си – щом може в Африка, значи може и в България, трябва да го направим. След стартирането на проекта всеки ще може от мобилния си телефон да изпрати снимка, текст, през „Фейсбук” и през „Туитър” и през имейл също ще може да се изпраща информация за това, какво вижда наблюдателят и какво се случва около него. И така на картата на България в определена точка, където е маркирано наличието на проблем, ще можете да отворите текстови съобщения или снимки. Това става в реално време, едновременно от различни места и е абсолютно достъпно за всички, които са загрижени за честността на процеса. Това е система, която може да се използва от наблюдателите на изборите, от застъпниците, от гражданските мрежи, които ще наблюдават изборния процес, за да може да се събира такава информация. Тя от своя страна ще бъде достъпна за медиите, които ще могат да отидат на място и да проверят какво се случва и да направят допълнителни разследвания. В момента се разработват нейните приложения на български език, за да може тя да бъде удобна за използване от гражданите.
Десислава АНТОВА
www.focus-news.net - Българите в чужбина могат да подават заявления за гласуване на изборите до 27 септември
Българите в чужбина, които искат да гласуват на президентските избори наесен, трябва да изпратят заявление с личните си данни и собственоръчно поставен подпис до съответното консулство или дипломатическо представителство до 27 септември. Документът може да бъде изпратен чрез и-мейл в сканиран формат, по пощата и да бъде подаден на място. Тези правила за провеждането на изборите за държавен глава разясни днес постоянният секретар на Министерство на външните работи Ради Найденов.
За да се открие секция за гласуване в град, в който България има консулство или дипломатическо представителство, са необходими поне 20 заявления от български граждани, живеещи там. „Дали местата за гласуване ще бъдат в самата сграда на представителството ни или другаде, зависи от правилата на съответната страна, както и дали ще разрешат отваряне на друго място“, напомни постоянният секретар.
В населени места, в които държавата няма представителство, са нужни най-малко 100 заявления за отваряне на секция. При такива случаи, Външно министерство се надява на подкрепата на български организации и групи от студенти, които да помогнат с организирането на изборна секция. Министерството пък е длъжно да изпрати поне един свой представител във всяко място за гласуване.
След като изтече срокът за подаване на заявления, министерството ще предостави информация на Централната избирателна комисия за това къде има достатъчно подадени искания, за да бъдат определени и местата за секционни избирателни комисии.
За да се предотвратят изборни манипулации, всяко заявление за гласуване зад граница ще бъде препращано автоматично и към министерството на външните работи, обясни още Найденов. Министерството пък ще ги препраща за проверка на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО). Освен, че проверява верни ли са данните за ЕГН и име, ГРАО, ще е отговорна за заличаването на тези имена от избирателните списъци в страната.
Пак за да предотврати възможности за фалшификации на вота, министерството ще публикува на страницата си, както и на интернет адреса на съответните консулства списъците на лицата, заявили желание да гласуват извън страната и номера и адреса на секцията, където те ще подадат гласа си. „Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства осигуряват възможност всеки избирател да може да прави справка в списъка по единен граждански номер“, гласи още изборния кодекс.
При гласуването зад граница като документ за самоличност се приема международният паспорт, личната карта и военна карта за военнослужещите, но те трябва да бъдат валидни. При изтекла валидност, правото на глас може да се упражни с талонче за подадени нови документи, допълни Найденов.
Изборните книжа ще се изпращат електронно към България, обясни още постоянният секретар. На предишните парламентарни избори бюлетините и протоколите от гласуването се изпращаха само чрез дипломатическа поща, което не само, че забави окончателното обявяване на резултатите, но и чували с бюлетини бяха изгубени от посолството в САЩ – изхвърлени заедно с торбите с боклук.
Бюджетът за изборите в чужбина е 500 хил. лв., въпреки че при първоначалните си разчети министерството е поискало с 10-15% повече. В сумата е предвиден вариант за президентски избори в два тура, а ако останат пари, те ще бъдат върнати в държавния бюджет. От министерството обясниха, че няма да плащат командировките на представителите на партиите в секциите зад граница.
Георги Марчев
в. „Дневник“
