Всички авторски страници

Авторски

• Няма по-добра хранилка от държавата. И ГЕРБ доказа това!

  22 години след началото на прехода държавните фирми продължават да са разграден двор и да се управляват от хора без квалификация, назначени без конкурс, неподлежащи на публичен контрол

  Aвтор: ТАНЯ ПЕТРОВА /Сега/

  Партийно-роднински назначения, източване, изкривяване на конкуренцията, размита отговорност. Нито една партия не посмя да посегне през годините на тази порочна формула за управление на държавните фирми. Не го направи и ГЕРБ.

  За държавните дружества преходът съвсем не е свършил, а понятия като прозрачност, контрол, предотвратяване на конфликт на интереси не съществуват. Завесата се вдига с любезното съдействие на прокуратурата само покрай избори и след поредното завъртане на партийната рулетка отново се спуска.

  Няма нито един наказан за лошо управление,

  въпреки че през годините дружествата трайно затъват и разграбват – било с неизгодни сделки, било с нагласени поръчки, било просто от некадърност…

  Заявката на ГЕРБ да въведе ред в управлението на държавните фирми бе доста вяла още преди 2 години. Тогава тя се изчерпваше с едно или друго бомбастично разкритие, някакви документи, пратени в прокуратурата, от които нищо не е произлязло.

  За разлика от подхода си като кмет на София като премиер Бойко Борисов не наложи конкурсно начало в управлението на държавните фирми. Въведеният по негово настояване таван за заплатите в бордовете потъна в общата финансова мъгла около дружествата, а традиционните скандали около едно или друго назначение не закъсняха.

  Всеки министър вече си има суперсекретна банка „Кадри“, откъдето изскачат от странни по-странни персони, без квалификация за длъжността, която ще изпълняват, но пък достатъчно оправни, за да извлекат максимална полза от нея.

  Така бивши и настоящи пресаташета на министерствата отново се оказаха в бордовете на енергийни фирми, а собственичка на компания за духовни семинари, „помагаща на мъже и жени, деца и тийнейджъри да преживеят повече от естественото очарование на това, което истински са“ (според представянето на интернет страницата й), пое златната акция на държавата в „ЛУКойл Нефтохим“!

  Показателен за нездравите апетити към държавното участие в икономиката е и последният опит на регионалното и транспортното министерство да позволят на бордоваците да заемат неограничен брой ръководни позиции в други държавни дружества.

  Новите правила бяха прокарани с цената на абсурдни твърдения, че това ще повиши мотивацията на работещите без заплата в управите чиновници, а вносителите пропуснаха да споменат, че текстовете касаят и останалите членове на бордове, които получават възнаграждения.

  Премиерът Бойко Борисов не коментира явното подвеждане на правителството и обеща промените да бъдат отменени, но замазването на скандала не решава проблема. Зад него

  прозира дежурният стремеж за трудоустрояване на правилните хора

  Най-скандалното в цялата история обаче не е опитът на двама министри да подведат кабинета, нито фактът, че на правителствено заседание е одобрена промяна, която никой не е разбрал каква е. За съжаление това се случва постоянно.

  Най-скандалното е, че въпреки вихрещата се криза и спадащите приходи в бюджета никой не прави опит да подобри управлението на държавните фирми, като въведе ред в тяхната отчетност, сложи критерии и изработи механизъм за подбор на кадри, както и система за контрол и оценка на тяхната дейност.

  Нито едно министерство не поддържа публично добра информационна система за подопечните му държавни фирми, въпреки че по регламент е длъжно да има подобен регистър. При много от министерствата информация на сайтовете изцяло отсъства.

  Така опитът да се установят обемът и характерът на държавното участие в икономиката е обречен на дълги проучвания в търговския и БУЛСТАТ регистрите. Само за регионалното министерство в ДАКСИ излизат 288 участия в дружества, огромна част от тях вече неактивни или в процедура по ликвидация.

  По подобни списъци вероятно може да се преподава икономическа история на прехода, но полза от това за управлението на активните предприятия няма. Някои от работещите дружества на свой ред участват с дял в други дружества и упражнението става още по-сложно. Не е ясно и защо повечето държавни фирми

  продължават да съществуват, а не се приватизират

  Защо са й на държавата толкова много фирми, които не може нито да управлява, нито да контролира, а и трябва да субсидира, вместо да получава дивиденти. Ако не може да се справи, просто да ги продаде на някого, който може. Или да ги закрие.

  Почти невъзможен е и достъпът до отчетите на компаниите. Фирмите са длъжни да предоставят финансови отчети на всяко тримесечие, като от тях зависят и възнагражденията на ръководствата.

  Тримесечните доклади не виждат бял свят, а и работата с търговския регистър, в който се публикуват годишните финансови отчети, само след броени месеци ще бъде затруднена. Дружествата масово нямат сайтове, не публикуват никъде и задължителните бизнес програми за управление.

  Никакъв регистър не може да компенсира и отсъствието на документите, целящи да гарантират липсата на конфликт на интереси при управлението на държавните, а и на общинските фирми. Представителите на държавата и общините в компаниите са задължени лица по закона за предотвратяване на конфликт на интереси.

  Те следва да попълват всички видове декларации за конфликт на интереси, а органът, упълномощен да излъчва техните ръководства, е длъжен да ги публикува. Такава информация не е предоставяна въобще – нито за държавни, нито за общински дружества. В същото време

  членовете на бордовете винаги се движат по ръба на конфликт на интереси

  Тази част от правилника за управление на държавните дружества изхожда от пожеланието, че в ръководствата на фирмите следва да влизат хора, доказали се в бизнеса. Затова на членовете на бордове и на управителите на държавни ЕООД-а е позволено да извършват търговски сделки и да са съдружници в други дружества.

  Това е забранено само в случай, че извършваната дейност е сходна с дейността на държавната фирма. При липсващи декларации за конфликт на интереси можем само да гадаем как се тълкува понятието „сходна дейност“, спазват ли се забраните за роднинските връзки и какво всъщност се случва с фирмите.

  Контролът е затруднен и по линия на разходите. Едноличните държавни и общински дружества са задължени и по закона за обществените поръчки, но много от тях пропускат да обявяват поръчки или се измъкват чрез разбиване на разходите под минималните прагове.

  Така кой от кого на какви цени купува често е тайна

  При тази почти пълна непрозрачност и отсъстващ контрол назначаването на едни и същи хора в много фирми е, меко казано, неразумно. Дружествата в рамките на даден сектор от икономиката често са с близка дейност и в преки търговски отношения, част от държавните фирми имат дъщерни дружества и могат да работят с тях без процедури по ЗОП, а някои държавни фирми все пак са и в конкуренция помежду си.

  На този фон даденото от регионалното министерство обяснение, че чиновник е пожелал да работи в две ВиК дружества и да ги стабилизира въпреки липсата на възнаграждение, е смехотворно. Самата забрана за получаване на възнаграждения от чиновниците е странна и популистка.

  Никой не работи безплатно – ако не получава заплата, със сигурност си набавя доходи от съответната длъжност по друг начин. Подходът трябва да е съвсем различен – който работи качествено, трябва да бъде възнаграден подобаващо. Който се издъни, трябва да бъде наказан.

  Толкова е просто и логично. Но явно грижата за партийната номенклатура все още надделява над волята за добро държавно управление.

• Кой спечели $8,5 млрд. заради рейтинга на САЩ

   

  Мистериозен инвеститор е спечелил милиарди от понижения кредитен рейтинг на САЩ. Според слуховете това може да е легендарният Джордж Сорос.

   

  Мистериозен инвеститор е спечелил около 8,5 млрд. долара от понижаването на кредитния рейтинг на САЩ, което срина пазарите по цял свят, пише в. „Дейли мейл“.

  Преди около месец той е заложил 850 млн. долара при коефициент 10 към 1, че Щатите ще загубят най-високата оценка за платежоспособността си, твърди изданието.

  Ширят се съмнения, че неизвестният инвеститор е разполагал с вътрешна информация за решението на „Стандард енд Пуърс“ да понижи рейтинга на американския дълг.

  Според слуховете, циркулиращи в момента, това може да е легендарният финансист и милиардер Джордж Сорос.

  Той е може би най-известен с валутните си операции, които предизвикват изхвърлянето на британския паунд от европейския валутен механизъм през 1991 г.

  Според някои слухове тогава той е направил печалба от над 1 млрд. долара, което му спечелва прякора „Човекът, който победи Банк ъв Инглънд“.

  Сега „Дейли мейл“ се чуди дали е възможно Сорос отново да е заработил няколко милиарда за часове.

  Източници на изданието обаче твърдят, че милиардерът няма никаква връзка със спекулациите около кредитния рейтинг на САЩ, въпреки че е свързан с екипа на Обама от 2008 г.

  Сорос наскоро обяви, че инвестиционният му фонд повече няма да управлява други активи освен семейните.

  Той даде да се разбере, че тази мярка е реакция на ограниченията, наложени върху хедж фондовете от новия закон, известен с името на създателя си – конгресмена Дод Франк.

  Според този закон до март 2012 г. всички хедж фондове, включително на Сорос, трябва да се регистрират във Федералната комисия за ценни книжа и фондови борси.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Как „ще ни стигнат“ САЩ, Италия и Испания…

   Бойко счупи глупомера с изказвания за кризата
  Да извиняват привържениците на Борисов, но няма как да наречеш другояче освен гръмогласна глупост изказванията му по повод задаващата се нова световна криза и срива на борсите.

  Възторженият му оптимизъм, че България няма да бъде засегната от финансовите проблеми в САЩ и някои страни в Европа, направо те кара да застанеш прав като при изпълнение на химна.

  Някой трябва да му каже разбираемо, като в Банкя, известната максима, че ако американската икономика кихне, някои малки страни като България се разболяват тежко. И това вече е ставало пред очите ни неотдавна – една финансова криза в САЩ разболя света и увеличи безработицата у нас двойно. Ама кой да го проумее – ние тук сме отличници, няма страшно, да се поучат от нас.
  Самочувствието на българския премиер направо прелива в изказванията му пред медиите:

  “Колкото и да ми е неприятно това, което се случва в САЩ, Италия и Испания, управлението на тези държави трябва да приеме българския модел. Фискална дисциплина, пакт за финансова стабилност. Никой да не си позволява да харчи повече отколкото изкарва държавата, защото това гарантира стабилност” – това заяви Борисов.

  Това, преведено на прост език означава – в САЩ и Европа взимат заплата по една пачка и харчат, и взимат още назаем. А трябва да се поучат от нас – взимаме по 3 лева и ги стискаме, ще стоим гладни. Стабилно гладни.

  Може ли да кажеш, че европейските страни са по-зле от България? Дори онези, с големите дългове?

  Но мъдростта на Борисов не секва:

  “Еврозоната трябва да се промени, да станат дисциплинирани и да си направят дефицитите такива, каквито са в България, и едва тогава бихме се присъединили”.

  Къде ще се мерят с нас, ще се присъединим към Еврозоната, когато тя се изравни с България! Шапка да му свалиш на българския премиер. Парите се харчели “правилно и умерено, и то само за структурни проекти: екология, магистрали, зали, пречиствателни станции”.
  И това щяло да почне да носи големи пари, твърди той. Кое точно? Новата спортна зала? Или магистрала “Тракия”? Или някоя пречиствателна станция? И как точно ще почнат да носят големите пари?

  И след куп подобни излияния пред бТВ, Борисов продължава и пред “Труд”:

  “И въпреки трудностите, въпреки кризата, виждате, ние тук, в България, не спираме, откриваме спортни зали, багерите са навсякъде, строим магистрали – “Тракия”, “Марица”, ще започне да действа и “Струма”, от септември и два ЛОТ-а, метрото в София…”

  

  И
  размахва поучително пръст на президента Първанов:

  “Понижаването на рейтинга на САЩ от “Стандард енд Пуърс” трябва да е много силен знак за всички популисти в България, включително и за Първанов, който ни критикува, че не вдигаме парите за пенсиите. Това е ярък и абсолютно недвусмислен сигнал, че сега не е време за финансови експерименти и популизъм.”

  Да, логично е, че пенсии не могат да се вдигат, като няма пари. Ама нали целта е икономиката да носи повече пари в бюджета, а не да се хвалиш с икономии. И какво общо има САЩ? Те да не би пенсиите да са си вдигали? Чул нещо Бойко за “Стандарт и Пуърс”, и да се изкаже…

  България не е виждала по-голям финансов експеримент от правителството с Борисов начело. При задаващата се нова вълна на криза ще видим и резултата на експеримента – като магарето на Настрадин Ходжа. Той таман го научил да не яде и то умряло.

  Всъщност, колко и как я разбира икономиката Борисов, е едно на ръка. Но самочувствието му е характерно за българските политици на власт въобще.

  Например навремето премиерът Виденов (завършил международна икономика в Москва) имаше двама вицепремиери далеч по-грамотни и образовани икономически от Борисов. И при настъпваща инфлация, повишение на цени и обезценяване на лева, вицетата Румен Гечев и Дончо Конакчиев се изказваха важно, точно като Борисов – нямало страшно. Финансов министър беше един Димитър Костов, когото и политическите му противници Муравей Радев и Иван Костов хвалеха като финансов гений. И тия всички мозъци не предотвратиха никаква криза и България затъна в хиперинфлация.

  И премиерът Иван Костов след тях се изказваше със същото самочувствие, при нарастващо недоволство към края на управлението си. И изборите го пометоха, а той не вярваше на социолози и също като Борисов сега казваше, че си има своя социология.

  Станишев, макар да не се изежи чак, че кризата няма да ни засегне, също се хвалеше с финансова стабилност и излишък и колко сме били подготвени за кризата.
  Сега е просто удивително как със същите думи Дянков и Борисов говорят, че България е остров на стабилност.

  Но сега Костов има по-трезва оценка за кризата. В интервю за бТВ той каза:
  “Ако влезе в нова криза световната икономика, това означава негативност и на вътрешния ни пазар, дано да е в по-малък мащаб. Обикновено вторите кризи не са с такъв дълбок спад както първите, но може и да се влезе в дълговременна депресия”. Според него за страната ни това ще означава, че няма да може да се  увеличат доходите, няма да може да бъде преодоляна безработицата, или поне ще са нужни титанични усилия.

  Други финансисти са по-директни. Според тях България е на дъното, не е мръднала от дъното, защото няма реформи и затова сега се стабилизира на дъното. Дали е успокоително, че магарето се е научило вече да не яде?

  Важното е, че премиерът слънце е оптимист.

  Иван Бакалов,
  e-vestnik.bg

• МВнР: Избори 2011 в чужбина – често задавани въпроси

  На 23 октомври 2011 г. предстои провеждането на избори за президент и вицепрезидент на Република България, както и за общински съветници и кметове.

  Българските граждани в чужбина имат възможност да участват в изборите за президент и вицепрезидент на Републиката.

  
  Често задавани въпроси

  
  І. Кой има право да гласува?

  Всеки български гражданин, който е навършил 18 години към изборния ден, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.

  II. Как да заявите своето желание за гласуване на изборите за президент и вицепрезидент на Република България при гласуване извън страната?

  Можете да заявите желанието си да гласувате извън страната пред дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава, в която се намирате. Това става в писмена форма чрез заявление по образец не по-късно от 27.09.2011 г. включително (25 дни преди изборния ден), подписано саморъчно и подадено лично или чрез писмо. Възможно е заявлението да бъде изпратено и в електронна форма, като сканираното изображение се изпраща на e-mail адреса на българското дипломатическо или консулско представителство на файл в -pdf  формат.
  В едно заявление може да е вписано само едно лице. В заявлението задължително се посочват имената по паспорт, лична карта, моряшка или военна  книжка (само за военнослужещите), единният граждански номер, адресът на пребиваване в съответната държава, постоянният адрес в Република България и населеното място, в което желаете да гласувате.
  Образец на заявлението можете да изтеглите от тук.
  
  ІІI. Задължителна ли е предварителната регистрация?

  Регистрацията чрез писменото заявление не е задължителна, Вие може да упражните правото си на глас и когато името Ви не фигурира в избирателния списък.
  
  ІV. Къде може да упражните правото си на глас – избирателни секции извън страната?

  Предварително условие за провеждането на избори извън страната и за образуването на избирателни секции в чужбина е получаването на съгласие от съответната държава, като дипломатическите или консулските представителства на Република България задължително официално се обръщат с молба за получаване на това съгласие, освен ако местното законодателство не го позволява.
  
  V. Как се образува избирателна секция ?
  
  1.    В населените места, където има дипломатическо или консулско представителство, избирателни секции се образуват при наличие на не по- малко от 20 избиратели, заявили желание да гласуват не по-късно от 27.09.2011г.
  2.     В населените места, където Република България няма дипломатическо или консулско представителство, избирателни секции се образуват при наличие на съгласие на приемащата държава и на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления до 27.09.2011г.
  3.    Когато броят на желаещите да гласуват е повече от 1000, се образува нова избирателна секция в съответното населено място, като ръководителят на дипломатическото или консулското представителство съобразява адресите на секциите според местопребиваването на подалите заявление избиратели.
  4.    Централната избирателна комисия определя в срок до 01.10.2011 г. населените места, в които ще се образуват избирателните секции, като решението за това се публикува на интернет страниците на Министерството на външните работи и на дипломатическото или консулското представителство в съответната държава. В изпълнение на решението на ЦИК ръководителите на дипломатическите и консулските представителства образуват избирателни секции в съответните населени места не по-късно от 3 октомври 2011 г. и определят техните адреси.

  VI. Как се съставят избирателните списъци в чужбина?
  
  Списъците на лицата, заявили желание да гласуват извън страната, се публикуват от министъра на външните работи и от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България не по-късно от 18 дни /04.10.2011г./ преди изборния ден на интернет страницата на Министерството на външните работи и на дипломатическото и консулското представителство. Те съдържат имената на избирателя, номера и адреса на избирателната секция. Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България осигуряват възможност всеки избирател да може да прави справка в списъка по единен граждански номер. Допълнително постъпилите заявления и настъпилите промени в списъците се публикуват незабавно и се отразяват на интернет страницата.
  
  VІI. В кой списък фигурирам?

  Всеки избирател се вписва само в един избирателен списък. Министерството на външните работи изпраща данните на  подалите заявления за гласуване български граждани на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО) в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да бъдат заявителите заличени от избирателните списъци за гласуване в Република България.
  
  VІІI. Как протича гласуването в изборния ден?
  
  Изборният ден извън страната започва в 6,00 ч. местно време и приключва в 19,00 ч. местно време.
  Ако не сте включен в избирателните списъци предварително и имате избирателни права, може да бъдете вписан от секционната избирателна комисия в избирателния списък.

  За да гласувате, трябва да  представите документ за самоличност (паспорт, лична карта, моряшки паспорт или военна книжка (само за военнослужещите) и декларация по образец. Образец на декларация можете да изтеглите от тук .

  Ако в документа за самоличност не фигурира постоянният адрес на избирателя в Република България, той се вписва в избирателния списък въз основа на подадената декларация по образец.

  Когато в 19,00 ч. пред изборното помещение има негласували избиратели, председателят и секретарят на секционната избирателна комисия установяват техния брой и самоличност и събират документите им за самоличност. Само тези избиратели се допускат до гласуване след 19,00 часа, но не по-късно от 20,00 часа.

  IX. Срокът на личния ми документ е изтекъл?

  Когато срокът за валидност на паспорта или личната карта на избирателя е изтекъл, той се допуска до гласуване, ако представи удостоверение, издадено от дипломатическо или консулско представителство на Република България, че е подал заявление за продължаване на срока на валидност или за издаване на нов паспорт или лична карта. Удостоверението се предава на секционната избирателна комисия и се прилага към избирателния списък.

  Допълнителна информация бихте могли да намерите на Интернет страницата на Централната избирателна комисия – www.cik.bg.

  Източник: http://www.mfa.bg/bg/news/view/31606

• Екип директори на ПЧБ кандидатства за Дондуков 2

  За изборите за президент досега в ЦИК документи са подали за регистрация четири инициативни комитета и седем партии. Днес документи е подал инициативен комитет за издигането на Венцислав Йосифов за президент и Емилиян Димитров за вицепрезидент.

  Това съобщи говорителят на ЦИК Ралица Негенцова, цитирана от БТА.
  Известно е, че двамата бяха изпълнителни директори на Първа частна банка преди затварянето й през 1996 г.
  Йосифов дори беше кандидат за кмет на София преди години, независим, но подкрепен от БСП.

  В неотдавнашно свое интервю за „Сливен днес и утре“ Венцислав Йосифов обяви, че подкрепя монархията по испански модел.

  Другите инициативни комитети са за кандидат-президент и съответно вицепрезидент – Димитър Куцаров и Камелия Тодорова; Атанас Маринов Йорданов* и Муса Алиев Хюсейнов; и Меглена Кунева и Любомир Христов.

  На инициативния комитет за Атанас Маринов Йорданов и Муса Алиев Хюсейнов са дадени указания за попълване на пропуски в документите, свързани с имената на учредителите на инициативния комитет, каза Негенцова.

  84 партии са подали заявление в ЦИК за участие в предстоящите местни избори, а шест са получили отказ или им е била заличена регистрацията. Със заличена регистрация заради неизрядна подписка от поддръжници са партиите „Движение нашия град“ и Български граждани зборим“. След проверка се установило, че нямат необходимия брой подписи – 7000.

  В страната са регистрирани 181 партии, припомни Негенцова. До 13 август кметовете на общините трябва да проведат консултации за назначаване на общински избирателни комисии с парламентарните партии и с НДСВ като представена в Европарламента.
  Досега в ЦИК са пристигнали документи за консултации в 116 от общо 264 общини.
  До 18 август ЦИК трябва да назначи всички ОИК.

  Публичен регистър ще отчита постъпленията и разходите на партиите, коалициите и инициативните комитети за изборите.

  Източник:  Dnes.dir.bg

   

  Бел. ред: 

  Росен Маринов Йорданов е все още официалното име на Юзеир Юзеиров, станал известен в българското публично пространство с политическите си проекти МДС и ОТОМАН, както и с това, че при регистрацията си за кандидат президент демостративно си свали панталоните и влезе в ЦИК по долни гащи. Юзеир Юзеиров продължава да използва името „Росен Маринов Йорданов“ и в своя бизнес в Белгия, както и във всякакви сделки или регистрации, 20 и повече години след смяната режима, който му е наложил това име против волята му.

• ЦИК: Условия, ред и организация за гласуване на българските граждани в чужбина

  Централна избирателна комисия
  РЕШЕНИЕ № 41-ПВР

  София, 29.07.2011

  ОТНОСНО:  условията, реда и организацията за гласуване на българските граждани извън страната; образуване на избирателните секции, съставяне и изготвяне на избирателните списъци за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г.
  На основание чл. 26, ал. 1, т. 4, чл. 39, ал. 1, т. 5 и т. 6, чл. 44, 74, 75, 184, 189, чл. 195, ал. 3 и чл. 232 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
  Р Е Ш И:

  І. Образуване на избирателни секции извън страната
  1. При произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката гласуването и преброяването на гласовете на българските граждани, живеещи извън територията на Република България, се извършва в избирателни секции при спазване на изискванията на Изборния кодекс.
  2. Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България незабавно, но не по-късно от 13 август 2011 г., трябва да поискат съгласието на приемащата държава за:
  2.1. произвеждане на избори за избиране на президент и вицепрезидент на Република България;
  2.2. разкриване на избирателни секции в дипломатическите и консулските представителства на Република България;
  2.3. разкриване на избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства, само когато законодателството на приемащата държава изрично допуска това;
  2.4. разкриване на избирателни секции в държава, където Република България няма дипломатическо или консулско представителство, но има дипломатически отношения и е назначила акредитиран посланик, и законодателството на приемащата държава изрично допуска това.
  3. Ръководителят на дипломатическото и консулско представителство уведомява незабавно Министерството на външните работи за получения отговор от приемащата държава.
  4. Министерството на външните работи незабавно уведомява Централната избирателна комисия за предоставеното от държавите съгласие за произвеждане на избори на тяхна територия от българска страна, както и за постъпилите откази и кои точки от 2.1. до 2.4. те засягат.
  5. При съгласие на приемащата държава ръководителите на дипломатическите и консулски представителства на Република България образуват избирателни секции при спазване на законодателството на съответната държава и на Изборния кодекс.
  6. В населените места, където има дипломатическо или консулско представителство, се образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили желание да гласуват, не по-късно от 27.09.2011 г. (25 дни преди изборния ден).
  7. В населените места, където няма дипломатическо или консулско представителство, избирателни секции се образуват при наличие на съгласие на приемащата държава и на не по-малко от 100 избиратели, заявили желание да гласуват не по-късно от 27.09.2011 г. (25 дни преди изборния ден).
  8. Всеки ръководител на дипломатическо и консулско представителство не по-късно от 29.09.2011 г. (23 дни преди изборния ден) предоставя на Централната избирателна комисия чрез Министерството на външните работи информация за постъпилите заявления по т. 6 и 7. Информацията се изпраща на специално определения електронен адрес на комисията: [email protected].
  Информацията включва броя на постъпилите заявления от съответните населени места и изразените в тях предпочитания в кое населено място заявителите желаят да гласуват.
  9. Централната избирателна комисия не по-късно от 01.10.2011 г. (21 дни преди изборния ден) определя с решение населените места, в които ще се образуват избирателни секции.
  Решението се изпраща на Министерството на външните работи и се публикува на интернет страниците на министерството и на съответното дипломатическо и консулско представителство в съответната държава.
  10. В изпълнение на решението на ЦИК ръководителите на дипломатическите и консулски представителства образуват избирателни секции в тези населени места не по-късно от 3 октомври 2011 г. и определят техните адреси, за които уведомяват ЦИК незабавно.
  11. Когато броят на избирателите, заявили желанието си да гласуват по т. 6 или 7, е повече от 1000, се образува нова избирателна секция в съответното населено място.
  Когато в населените места по т. 6 и 7 са подадени повече от хиляда заявления, ръководителят на дипломатическото и консулско представителство образува повече от една секция и съобразява адресите им с местопребиваването на подалите заявления избиратели.

  ІІ. Съставяне и изготвяне на избирателните списъци за гласуване извън страната
  12. Български гражданин, навършил 18-годишна възраст към изборния ден включително, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода, който желае да гласува извън страната, може да заяви това не по-късно от 27.09.2011 г. включително (25 дни преди изборния ден) в писмена форма чрез заявление по образец (Приложение № 16 от изборните книжа за изборите за президент и вицепрезидент на републиката).
  13. В заявлението избирателят посочва: собственото, бащиното и фамилното си име по паспорт, лична карта или военна карта (само за военнослужещите), единния си граждански номер, адреса на пребиваване в съответната държава, постоянния си адрес в Република България и населеното място, в което желае да гласува.
  14. Всеки желаещ да гласува избирател подава отделно заявление, което подписва саморъчно.
  15. Заявлението се подава лично от избирателя до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава или се изпраща чрез писмо.
  16. Сканирано изображение на саморъчно подписаното заявление може да бъде изпратено в електронна форма на е-mail адреса на българското дипломатическо или консулско представителство на файл в pdf -формат.
  17. Ръководителят на дипломатическото и консулско представителство съставя списъците на лицата, заявили желание да гласуват извън страната (Приложение № 5 от изборните книжа за избиране на президент и вицепрезидент на републиката).
  Непосредствено под последното име на избирателя се поставя хоризонтална черта и ръководителят на дипломатическото и консулско представителство се подписва.
  18. В избирателните списъци (Приложение № 5 от изборните книжа) се вписват по азбучен ред имената на избирателя и заявеният от него постоянен адрес в Република България.
  В графата „Име“ се вписват последователно собственото, бащиното и фамилното име на избирателя.
  19. Всеки избирател се вписва само в един избирателен списък.
  20. Графите за вписване на единния граждански номер и вида и номера на документа за самоличност остават празни и се попълват от секционните избирателни комисии.
  21. Списъците на лицата, заявили желание да гласуват извън страната („ЗА ОБЯВЯВАНЕ“ – Приложение № 5 от изборните книжа за изборите за президент и вицепрезидент на републиката), се публикуват от министъра на външните работи и от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България не по-късно от 04.10.2011 г. (18 дни преди изборния ден) на интернет страницата на Министерството на външните работи и на дипломатическото и консулското представителство.
  Допълнително постъпилите заявления и настъпилите промени в списъците се публикуват незабавно и се отразяват на интернет страницата и при изготвяне на избирателния списък за съответната секция.
  22. Списъците по т. 21 съдържат трите имена на избирателя, както и номера и адреса на избирателната секция, в която ще гласува.
  23. Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България осигуряват възможност всеки избирател да може да прави справка в списъка по единен граждански номер.
  24. Ръководителите на дипломатическите и консулски представителства изпращат веднага, но не по-късно от 29.09.2011 г., до Министерството на външните работи информация, съдържаща трите имена, единния граждански номер и постоянния адрес в Република България на заявилите желание да гласуват български граждани.
  25. Министерството на външните работи изпраща обобщените данни от всички държави до Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството не по-късно от 07.10.2011 г. (15 дни преди изборния ден), за да бъдат заявителите заличени от избирателните списъци за гласуване в Република България.

  ІІІ. Предаване на изборни книжа и материали
  26. Председателят и секретарят на секционна избирателна комисия извън страната получават изборните книжа и материали по чл. 187, ал. 1 от Изборния кодекс от ръководителя на българското дипломатическо или консулско представителство или от оправомощен от него представител (Приложение № 66 от изборните книжа за избиране на президент и вицепрезидент на републиката).
  27. Пред изборното помещение и в кабините за гласуване се поставя табло, на което с големи букви е указано, че избирателят може да изрази своя вот само със знак „Х“, поставен с химикал, пишещ със син цвят. Размерът и видът на таблото се определят от ЦИК.

  ІV. Изборен ден
  28. Изборният ден извън страната започва в 6,00 ч. местно време и приключва в 19,00 ч. местно време.
  29. Невключени в избирателните списъци български граждани с избирателни права, явили се да гласуват в изборния ден, се вписват от секционната избирателна комисия в допълнителната страница на избирателния списък.
  30. В изборния ден избирателят представя документ за самоличност (паспорт, лична карта или военна карта (само за военнослужещите) и декларация по образец (Приложение № 17 от изборните книжа за избиране на президент и вицепрезидент на републиката).
  31. Секционната избирателна комисия вписва в избирателния списък следните данни на избирателя от документа му за самоличност – три имена и постоянен адрес в Република България (ако не са отпечатани), ЕГН и номер и вид на документа за самоличност.
  В случай че в документа за самоличност не фигурира постоянен адрес на избирателя в Република България, той се вписва в избирателния списък въз основа на подадената декларация (Приложение № 17 от изборните книжа за президент и вицепрезидент).
  32. Когато срокът за валидност на паспорта или личната карта на избирателя е изтекъл, той се допуска до гласуване, ако представи удостоверение, издадено от дипломатическото или консулското представителство на Република България, че е подал заявление за продължаване на срока на валидност или за издаване на нов паспорт или лична карта.
  Удостоверението се предава на секционната избирателна комисия и се прилага към избирателния списък, като в графа „Забележки“ секционната избирателна комисия вписва номера и датата на удостоверението.
  33. При гласуване и установяване на резултатите от него в изборните помещения могат да присъстват застъпници, представители на партиите, коалициите от партии, инициативните комитети, наблюдатели и български журналисти.
  Ръководителят на дипломатическото или консулското представителство може да покани чуждестранни журналисти и официални представители на приемащата държава.
  34. Когато в 19,00 часа пред изборното помещение има негласували избиратели, председателят и секретарят на секционната избирателна комисия установяват техния брой и самоличност.
  35. Негласувалите избиратели по т. 34 предават документите си за самоличност на комисията. Само тези избиратели се допускат до гласуване след 19,00 часа, но не по-късно от 20,00 часа.
  36. Списъкът от имена на избиратели, вписани от секционната избирателна комисия в допълнителната страница на избирателния списък (след чертата), се подписва от председателя и от секретаря на СИК.
  37. След приключване на гласуването неизползваните бюлетини се опаковат и пакетите се запечатват в присъствието на членовете на СИК, след което се отваря избирателната кутия. След определяне на резултатите от гласуването изборните книжа и бюлетините се опаковат отделно, запечатват се и пакетът/ите се подписва/т от членовете на СИК.

  V. Изпращане на резултатите от гласуването
  38. Председателят на СИК изпраща незабавно, но не по-късно от 24,00 часа местно време резултатите от гласуването в Централната избирателна комисия чрез:
  а) протокол-грама с резултатите от изборите по утвърден от ЦИК образец;
  б) сканиран екземпляр от протокола на секционната избирателна комисия (Приложение № 68 от изборните книжа за избиране на президент и вицепрезидент на републиката), изпратен на специално определен електронен адрес на ЦИК на файл в pdf -формат;
  в) сканиран екземпляр от списъка за гласуване извън страната (Приложение № 5 от изборните книжа за избиране на президент и вицепрезидент на републиката) изпратен на специално определен електронен адрес на ЦИК на файл в pdf -формат.
  39. Когато председателят отсъства, задължението за изпращане на документите по т. 38 е на секретаря на СИК, а когато отсъстват и председателят, и секретарят – на определено с решение на комисията лице.
  40. Лицата по т. 38 или 39 изчакват потвърждение от ЦИК за получаване на протокол-грамата и сканираните екземпляри.
  41. Изборните книжа и материали от гласуването, както и секционният протокол (Приложение № 68 от изборните книжа за избиране на президент и вицепрезидент на републиката), се изпращат от секционните избирателни комисии извън страната чрез дипломатическото или консулското представителство по първата дипломатическа поща до Министерството на външните работи за предаването им в Централната избирателна комисия.
  Членовете на СИК опаковат изборните книжа и материали в чували, които се завързват. Връзките се запечатват с хартиена лента, подписана от всички членове на СИК и подпечатана с печата на СИК, така че да не позволява развързването на чувала.
  42. В срок до 7 дни от получаването на протокола и останалите изборни книжа и материали Министерството на външните работи ги предава на Централната избирателна комисия във вида, в който са получени и без да се нарушава целостта на пратката.
  43. Получените от ЦИК изборни книжа и материали се съхраняват до следващите избори за президент и вицепрезидент на републиката, след което се предават за архивиране в Централния държавен архив.

  VI. Публикуване на условията и реда за гласуване извън страната
  44. Министърът на външните работи публикува на интернет страницата на Министерството на външните работи условията и реда за гласуване извън страната не по-късно от 16.08.2011 г. (67 дни преди изборния ден).
  45. Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България публикуват на интернет страницата на дипломатическото и консулското представителство условията и реда за гласуване извън страната не по-късно от 16.08.2011 г. (67 дни преди изборния ден).

  ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
  Мая Андреева

  СЕКРЕТАР:
  Севинч Солакова

  Източник: http://www.cik.bg/?resh=247

• Важен закон увеличава възможностите за висше образование за деца на имигранти

  На 1 август губернаторът Пат Куин подписа исторически закон за увеличаване възможностите за висше образование за деца на имигранти в Илинойс. Илинойският Закон „Дрийм” създава програма за отпускане на стипендии от частен фонд за деца на имигрантски семейства, завършили гимназия, които желаят да продължат в колеж.
  “Всички деца имат право на добро образование – каза губернаторът Куин. – Илинойският Закон „ДРИЙМ” създава повече възможности за деца на имигранти да постигнат добра кариера, по-добро бъдеще и по-добър живот чрез висше образование”.
  Проектозаконът на Сената 2185, спонсориран от Президента на Сената Джон Кулертън (John Cullerton) (област Чикаго) и представителя Еди Асевидо (Eddie Acevedo) (област Чикаго), основава деветчленна комисия по финансите за управление на илинойския закон „ДРИЙМ”, чиито членове се назначават от Губернатора. Комисията ще подпомага основаването на частно спонсорирани стипендии за студенти, които са живели с техните родители, докато са били в гимназия в Илинойс, получили са диплома за гимназиално образование, ходили са на училище в Илинойс поне три години и поне един от родителите е имигрирал в Съединените американски щати.
  В допълнение на това, новият закон ще позволява на всяко лице с номер за социално осигуряване или данъчен номер за идентификация да участва в управлявания от щата фонд за спестявания за колеж. Това също така изисква съветниците в гимназиите да осигуряват информация за колеж на всички деца на имигранти. Децата на имигрантите имат невероятната възможност за достъп до висше образование в резултат на илинойския Закон „Дрийм”.
  „Ние трябва да отваряме, а не да затваряме вратите за възможности на младите студенти, независимо от това как и защо живеят в Илинойс” – каза Президентът Кулертън. – Този нов закон предвижва щата отвъд реториката за равните възможности, като прави мечтата за колежанско образование реалност за още повече изключителни студенти в Илинойс”.
  Новият закон беше един от най-важните приоритети на Губернатора Куин по време на законодателната сесия. Губернаторът отбеляза, че това би осигурило, че Илинойс ще продължава да води нацията по отношение на увеличаване достъпа до най-доброто възможно образование, което е особено важно за задържането на нашите най-добри и най-умни студенти в глобалната конкурентна икономика.
  Студенти, обществени лидери и избрани служители от целия щат се присъединиха към Губернатора Куин, за да отпразнуват новия закон, който носи по-добър достъп до висшето образование в Илинойс на по-достъпна цена.
  „Имигрантите са движеща сила в нашия културен и икономически живот и отварянето на пътя за всички студенти в Чикаго да получат отлично висше образование ще направи нашата икономика още по-силна”, каза кметът на Чикаго Рам Емануел (Rahm Emanuel). “Аз съм горд, че семейства и студенти от цял Илинойс сега имат по-добра възможност за постигане на американската мечта, която започва с отлично образование”.
  Приблизително за 65 процента от студентите-имигранти, произхождащи от семейства с доход под 200 процента от прага на бедността, финансовите бариери за висше образование за академично квалифициращи се студенти-имигранти са големи. С помощта на комисията по Закона „Дрийм”, лидерите на Илинойс сега ще имат възможността да предоставят частни фондове, за да подпомагат тези студенти да постигат своя пълен потенциал.

  “Благодарим на Губернатора Куин за неговата продължителна подкрепа и неуморната му работа за имигрантската общност”, каза Лорънс Бенито (Lawrence Benito), зам. директор на Коалицията за правата на имигрантите и бежанците в Илинойс (Illinois Coalition for Immigrant and Refugee Rights (ICIRR))“. Подписването на този закон е исторически акт, като това потвърждава, че Илинойс е на само добронамерен към имигрантите, но е и национален лидер по отношение на приемане на справедливи, хуманни и практически решения”.
  Законът „Дрийм” се приема със законодателната подкрепа на двете партии и със силната подкрепа на образователната общност. Комисията ще предостави обучения за училищните служители и ще работи с тези, които отговарят за приема, финансовата помощ, както и със съветниците в гимназиите из цял Илинойс, за да помогнат на студентите да използват широк обхват от възможности за висше образование.
  Законът „Дрийм” на Илинойс е решителна стъпка в правилната посока, обезпечаващ, че няма да бъде отказвана възможност за промяна на живота с постъпването в колеж на достойни студенти, само защото техният имигрантски статут не им позволява да получат финансова помощ”, каза президентът на Университета на Илинойс Майкъл Дж. Хоган (Michael J. Hogan). „Благодарен съм, че нашите законодатели и губернаторът Куин подкрепят споделеното виждане, че будните умове са нашият най-голям ресурс и той трябва да се култивира, а не да му се пречи с остарели имиграционни закони”.

   

  Надя Минкова
  в. “България СЕГА”  

• Според британския писател Ханиф Курейши бунтовете в Лондон ще обхванат цяла Европа

   
  „Тези 30-годишни, които никога не са имали работа и никога няма да работят, са британски граждани, а не имигранти, но те са париите на икономическата система, част от която така и не успяха да станат.„
   
  Според известния британски писател и драматург Ханиф Курейши, жителите на бунтовническите райони на Лондон са от най-бедните слоеве на обществото, пише Валерия Фраскетти в материал, публикуван във вестник La Repubblica.
  „Тези бунтове са само началото на сезона на въстанията, който ще продължи години и ще се разпространи из цяла Европа“ – казва Курейши.
  Струва си да се вслушаме в думите му: той е син на пакистанец и на англичанка, британски писател и драматург; и прекрасно знае какво се крие зад насилието, което избухна в бедните квартали на Лондон.
  „Това са райони, в които живеят много млади хора, които ходят по улиците с оръжие, употребяват наркотици. Тези 30-годишни, които никога не са имали работа и  никога няма да работят, са британски граждани, а не имигранти, но те са париите на икономическата система, част от която така и не успяха да станат„ – казва Курейши.

  Според писателя бунтовете не са избухнали заради убийството от страна на полицията на млад мъж, „те са следствие от неблагополучията, предимно икономически.  Неслучайно гневът се излива преди всичко срещу магазините, символ на достъпа до благосъстояние, което им е отказано.“
  „Ситуацията се взриви, наред с други неща, и поради намаляване на обезщетенията за безработица, помощите за младежки центрове и социални услуги. Недоволството се засилва. Нужни са пари, които правителството на Камерън няма. Както ги няма и  в Италия, Гърция и Испания.
  Затова мисля, че ние сме само в началото на период на висока социална нестабилност”, казва писателят.

  Източник:  30dumi.eu

• Чистачи на Борисов с 500 лв. премии

  Чистачите в Министерския съвет, където е премиерският кабинет на Бойко Борисов, на 2 пъти са получавали премии през последните 18 месеца, пише “24 часа”.

  През миналия ноември 21 служители на длъжност изпълнител-хигиенист са взели допълнителни възнаграждения. На 16 от тях са дадени по 498 лв., на един – 369 лв., а на четирима – по 200. Тогава на общо 134-ма правителствени чиновници са изплатени 65 558 лв. Сред тях са и 14 старши специалист-шофьори, които са били стимулирани с по 594 лв. В частния сектор чистачите обикновено са на минималната работна заплата от 240 лв.

  Общо 3 пъти са раздавани бонуси в правителствената администрация. По около 1000 лв. са взели съветниците на премиера и вицепремиерите Симеон Дянков и Цветан Цветанов.

  Въпреки че официално заплатите в бюджетните организации са замразени от 2008 г. заради финансовата криза, почти всички министерства увеличават възнагражденията на служителите си чрез премии. Парите за тях идват от поддържането на свободни работни места. В МВР например има 5508 такива, но тъй като в системата му работят около 55 хил. души, на месец са получавали между 29 и 40 лв.

  В спортното министерство са раздали допълнително 251 035 лв. От тях 30 600 лв. са разпределени между шестима членове на ръководството, което прави по 5100 лв. на човек.

  Външно министерство е зарадвало с парични награди 668 служители за общо 403 325 лв.

  Допълнителни финансови стимули за 1 364 082 лв. са раздадени през последните 18 месеца в министерството на регионалното развитие.

  Източник:   kafene.net

• Предмет на дейност: фалит

  В края на миналата седмица се заговори, а през тази със сигурност ще се говори още по-разпалено, за понижения кредитен рейтинг на Съединените щати. Любителите на епични сюжети виждат в това началото на края на световния ред, докато недоверчивите и скептични мърморковци са по-склонни да приемат, че става въпрос за поредния глобален цирк, чиято единствена цел е да се повишат лихвите по дълговете, от което да спечелят заинтересованите банки. Кредитният рейтинг е теоретична величина, която се използва при изчисляването на взаимоотношенията между страните по даден дълг – когато рейтингът се понижава, расте рискът; когато рискът расте, този, който го поема, трябва да се застрахова допълнително и основният инструмент за това е размерът на лихвата. Тоест, колкото по-нисък е кредитният рейтинг, толкова по-високи са лихвите.

  Друг е въпросът каква точно обективна стойност имат оценките, които рейтинговите агенции дават на едно или друго нещо. Помним, че ипотечната криза започна точно когато една от тези агенции обяви, че е сбъркала в оценката на инструментите, в които инвестираха банките, и че тези инструменти са много по-рискови, отколкото бяха представяни от „авторитетните” рейтингови институции. Тогава се срина инвестиционната банка „Леман брадърс” (според мнозина принесена в жертва от правителството за назидание на останалите) и се отвори кутията на Пандора. Разбра се, че през цялото време кредитните агенции са давали невярна оценка на финансовите продукти, основани на американски ипотеки през 2007 г. Така започна последната криза. Сега кредитните агенции са на път отново да коригират оценките си, но този път по отношение на една държава, която винаги се е радвала на максимален кредитен рейтинг. Дали ще признаят, че през цялото време са лъгали инвеститорите, че Съединените щати са най-сигурното място за техните пари? И ако го направят, коя кутия ще отворят и коя криза ще отпушат този път?

  Най-черногледите казват, че идва нова криза. Това не е вярно, защото, за да идва нова криза, старата трябва да си е отишла, а това не е така. И не би могло да бъде, особено след като миналата година Федералният резерв реши да спасява икономиката, като налее на банките нови 600 млрд. долара – точно обратното на това, което го съветват „австрийските” икономисти. Впрочем Федералният резерв, самият той частна банка с основен клиент държавата САЩ, винаги е бил склонен да подкрепя другите американски банки в труден за тях момент под предлог, че е загрижен за вложенията на обикновените хорица и за правилното функциониране на кредитните им карти, които банките щедро им раздават срещу ангажимента да задлъжняват към тях все повече и повече. А не се ли страхуват банките, че хорицата в един момент ще задлъжнеят толкова, че ще спрат да могат да си обслужват задълженията? Не, защото тогава банките ще фалират и Федералният резерв ще се втурне да ги спасява, като им налива космически суми, с част от които членовете на бордовете на фалиралите банки ще си раздават космически премии в края на годината по случай успешния фалит. И при това положение кой може да обвини банките, задето техният основен предмет на дейност е причиняването на собствената им несъстоятелност, след като за тях това се оказва най-доходно? За съжаление, напоследък и държавите се научиха от банките и то, за още по-голямо съжаление, не само в Америка. Какво се случи на гърците, след като години наред ядоха, пиха и се веселиха на вересия, получаваха по 14 заплати и повече от половината население беше на синекура в администрацията? Разориха се, фалираха и Европа тръгна да ги спасява с пари. Демек, платиха им, задето са профукали всичко.

  Изобщо, в света, след Френската революция и особено след Втората световна война, има нещо нездраво. От образ и подобие Божие сме се превърнали в консуматори на полуфабрикати и домакински електроуреди. Смятаме за праг на бедност онова, на което само преди две-три поколения се е гледало като на недостижим лукс. Уж човекът е най-интелигентното нещо на света, а не може да разбере, че няма как да придобие и използва нещо, което не е създал или произвел. Ама как така! Нали в цивилизованите страни на хората всичко им е на кредит?! Да, кредитът е ползване на нещо, произведено от някой друг, срещу нещо, което ти ще произведеш някога в бъдещето. Но ако не го произведеш? Тогава ще фалира този, който ти е дал кредита. Или онзи, който му е гарантирал кредита. Или третият, който е застраховал гаранцията на втория. Но когато държавата тръгне да спасява всички по веригата, ще фалираш ти, защото държавата ще спасява с парите от твоите данъци. Но ако си платиш данъците с кредит… и тъй нататък до пълния разпад на системата. А в момента системата е такава, че повечето хора са получили кредити на стойност, която дори и теоретично не са способни да произведат до края на живота си. Същото важи и за банките, същото важи и за държавите. Накрая всички ще признаят, че нещата не са такива, каквито са ги изкарвали и че длъжниците няма да могат да си върнат дълговете. Тогава всички кредитори и инвеститори, всички централни банки и разни държави като Норвегия и Китай, които влагат излишните си пари в американската икономика, ще пият по една студена вода. Доларът ще престане да бъде резервна валута, ще се върне златният стандарт и Картаген ще бъде разрушен.

   

  Иван Стамболов,

  Sulla.bg

• Anand vs. Gelfand – World Chess Championship Final

  .
  

  The World Chess Championship 2012 between the defending World Champion Viswanathan Anand and the challenger from the Candidates Matches Boris Gelfand will take place in May 2012 in Moscow, Russia.

  In an official press release distributed by FIDE on August 8th we read: „The Federation Internationale des Echecs is pleased to announce that following the evaluation of the bids for the World Chess Championship Match 2012 and the recommendations by the World Championship and Olympiad Commission, it has awarded the organization of the match to the Russian Chess Federation. The match will be held in May 2012 in Moscow, Russia and offers the World Champion Vishwanthanan Anand from India, and the Challenger Boris Gelfand from Israel, a prize fund of 2,550,000 US dollars.“

  
  Grandmaster Boris Gelfand – simultaneous chess exhibition in Chicago – February 2005, video by Andrea Rosen (chessmom64).
  .
  
  Photo by Stamatov (Eurochicago.com)

• Агенти на ДС са собственици и на част от вестниците в провинцията

   

  Поредната група сътрудници на бившата Държавна сигурност, които са собственици или водещи журналисти – този път в регионални печатни медии – разкри Комисията по досиетата (comdos.bg).
  
  Проверени са били 76 печатни издания в провинцията. В 19 от тях са установени агенти на ДС.

  Това е първата част от проверката на регионалните вестници и списания. Комисията по досиетата очаква още над 70 печатни издания да предоставят данни са собствениците, директорите, зам.- директорите, главните редактори, зам.- главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори и водещите на рубрики.

  Мнозина главни редактори не изпълняват разпоредбите на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и Комисията ще пристъпи към прилагане на административнонаказателните разпоредби от закона.

  В обявените днес имена най-много са онези бивши сътрудници и служители на Държавна сигурност, действали главно като агенти и информатори преди 1989 г., които след това са станали собственици и главни редактори на нови издания.

   

  Такива са:

  Петко Иванов Русинов – „Бургас днес и утре“ ООД, в. „Бургас днес и утре“,
  Димитър Кръстев Димитров – в. „Време“ – Ямбол,
  Денчо Николов Керчев – ИК „Родопи“ ООД и  „Перперикон“ ЕООД, вестник „Йени хаят“ – Кърджали,
  Диана Атанасова Радойнова, Георги Николов Николов и Тодор Ставрев – ИК „Черноморски фар“, в. „Фактор“ – Бургас,
  Николай Димитров Клисурски – в. „Делник“ – Ямбол,
  Мехмед Алиев Ходжов – „Лудогорски вестник“ ЕООД, в. „Лудогорски новини“ – Разград,
  Димитър Савов Димитров – „Медия 5100“ ЕООД, в. „Устрем“ – Горна Оряховица,
  Васил Живков Грънчаров – „Новинар юг“ ООД, в. „Новинар юг“ – Хасково,
  Велизар Енчев – „Скат ТВ“ ООД, в. „Десант“ – Бургас (вече няколко пъти публикуван в други списъци при други проверки),
  Иван Николов Ангелов и Марин Петров Кавръков – „Сливенско дело-независим“ ЕООД, в. „Сливенско дело“,
  Васил Живков Грънчаров  – „Тракия прес-ХХІ век“ ООД, в. „Тракия ХХI век“ – Димитровград,
  Георги Стоев Христов – „Херонея 338-Георги Христов“ ЕТ, в. „Народна воля“  Благоевград.

  Другите бивши агенти на ДС в публикувания днес списък на журналисти, водещи на рубрики в изданията, най-често са били външни сътрудници на редакциите.

  Проверката продължава, съобщават от Комисията по досиетата.

  През август 2009 г. комисията обяви 106 сътрудници на ДС и разузнавателните служби на Генералния щаб на БНА в електронните медии , а през декември 2009 г. и февруари 2010 – 50 агенти на ДС в централните печатни медии.

  За разлика от проверките на публични фигури в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, където обхватът е за периода след 1990 г. насам, при медиите управлявалата в периода 2005-2009 г. коалиция на БСП, ДПС и НДСВ успя да наложи такъв текст в закона, та проверките да се отнасят само за срока от приемането на закона (декември 2006) нататък.

  Така многобройните агенти и доносници във всички медии преди 2006 г. остават засекретени.

  Днес Комисията по досиетата публикува и списък на началници в Националната служба за охрана, които са били щатни служители на ДС преди 1990 г.

  Източник:  Vesti.bg

   

   Списък на новоразкритите агенти с повече подробности:

  Петко Русинов (1943), собственик на в. „Бургас днес и утре“ – секретен сътрудник Радев на Първо главно управление на ДС от 1976 г.
  Димитър Димитров (1945), собственик на в. „Време“ в Ямбол – агент Минков на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване) от 1965 г.
  Денчо Керчев (1930), собственик в ИК „Родопи“ и „Перперикон“ – ООД, издаващ в. „Йени хаят“ – Кърджали – информатор Каблешков на 09 отдел на ДС от 1952 г.
  Георги Николов (1953), собственик в ИК Черноморси фар“ ООД, издаващ в. „Фактор“ – Бургас и в. „Черноморски фар“– Поморие – агент Йовчев на Окръжно управление на МВР- Бургас по линия на Шесто управление на ДС от 1989 г.
  Диана Радонова (1960), собственик в ИК „Черноморски фар“ ООД – агент Димана на Окръжно управление на МВР- Бургас по линия на Шесто управление на ДС от 1986 г.
  Тодор Ставрев (1950), собственик в ИК „Черноморски фар“ ООД – агент Странджата на на ОУ на МВР-Бургас от 1984 г.
  Николай Клисурски (1955), изпълнителен директор в ИПК „Светлина“ АД, издаващ в. „Делник“ – Ямбол – съдържател на явочна квартира Бор на ОУ на МВР-Ямбол по линия на ДС от 1984 г.
  Мехмед Ходжов (1957), главен редактор на в. „Лудогорски новини“ – Разград – агент Цезар на ОУ на МВР-Разград по линия на ДС.
  Васил Грънчаров (1959), собственик на „Новинар Юг“ ООД, издаващ в. „Новинар юг“ – Хасково – агент Симеонов на ОУ на МВР-Хасково по линия на Второ главно управление на ДС от 1981 г.
  Иван Ангелов (1953), собственик в  „Сливенско дело – независим“ ЕООД, издаващ в. „Сливенско дело“ – Сливен – щатен служител на ОУ на МВР-ДС – Варна от 1978 г.
  Марин Кавръков (1953) е друг собственик в „Сливенско дело – независим“ ЕООД, също щатен служител, но в ОУ на МВР-Сливен от 1978 г.
  Васил Грънчаров (1949), собственик в „Тракия прес – ХХІ век“ – ООД, издаващ в. „Тракия ХХІ век“ – Димитровград – агент Симеонов на ОУ на МВР-Хасково по линия на Второ главно управление на ДС от 1981 г.
  Георги Христов (1930), собственик в „Херонея – 338 – Георги Христов“ ЕТ, издаващ в. „Народна воля“ и главен редактор на изданието – информатор Руси на районно управление на МВР-Сандански от 1950 г., а впоследствие агент Слави на ОУ на МВР-Благоевград-ДС от 1977 г.
  Райна Тошева (1951), главен редактор на в. „Шанс нюз“ – Враца – агент Елица на ОУ на МВР-Враца по линия на Шесто управление на ДС от 1986 г.

   

  Източник:  angelyordanov.blogspot.com

• Пресофисът на М.Кунева с обръщение до българските медии зад граница

  От ПРЕСОФИСА на кандидата за президент Меглена Кунева и на кандидата за вицепрезидент Любомир Христов първи се обърнаха към Eurochicago.com и към други активни български медии зад граница. По имейл те разпратиха автобиографиите на кандидатите, решението на ЦИК за регистрация на Инициативния комитет, както и писмо със следното съдържание:

  Здравейте, български просветители на пет континента!
  Приятели, обръщаме се към вас, за да ви информираме, че в следващите седмици можете да разчитате на нас, за да получавате цялата актуална информация свързана с кампанията на гражданските кандидати за президент и вицепрезидент на Република България Меглена Кунева и Любомир Христов.
  Както знаете, кандидат-президентската двойка е издигната от Инициативен комитет, който в понеделник, 8 август 2011 г., бе регистриран официално от Централната избирателна комисия (ЦИК) за участие в изборите за държавен глава на 23 октомври 2011 г. Решението на г-жа Кунева да участва по този начин в кандидат-президентската надпревара е сериозна заявка за това гласът на българските граждани да стане по-силен, а институциите да се вслушват в него. Кампанията на Меглена Кунева ще се финансира изцяло от доброволни дарения, тъй като, според българското изборно законодателство, безпартийните кандидати нямат право на държавна субсидия.
  Едва ли личността и името на г-жа Меглена Кунева се нуждае от специално представяне за вас, нашите колеги по света. Тя е не само първият български еврокомисар, но и първият български гражданин носител на приза „Европеец на годината” и „Еврокомисар на годината”. Вярваме, че г-жа Кунева ще бъде и първата жена президент на Република България.
  Кандидатът за вицепрезидент г-н Любомир Христов също е представител на гражданското общество. Той е един от финансистите, които в изминалите години активно защитава правата на потребителите при отношенията им с банковите институции. Като вас, г-н Христов дълги години е живял и работил в чужбина, в това число и на отговорна позиция в Световната банка.
  Колеги, нашата кандидат-президентска двойка разчита и отдава голямо значение на българите, живеещи извън пределите на Родината. Г-жа Кунева вече обяви, че като президент незабавно би работила за въвеждането на електронното гласуване, което ще превърне всички вас в активни участници във вземането на решения за развитието и бъдещето на страната ни. Със съжаление констатираме, че в последната година изпълнителната власт прави опити да ограничи това влияние, като предприе действия по закриването на дипломатически представителства и консулски служби, какъвто е примерът с консулството ни в Милано – икономическият център на Италия и регион, в който живеят около 50 000 наши сънародници.

  През септември месец е планирано г-жа Кунева да проведе срещи с българските общности в няколко европейски страни, а г-н Христов в САЩ. Информация за конкретните дати и места, които ще посетят нашите кандидати, ще ви предоставим незабавно след като програмата бъде финализирана.
  С гордост можем да ви съобщим, че като доброволци в щаба на кампанията работят възпитаници на едни от най-уважаваните университети в Европа и САЩ, а в Инициативният комитет, издигнал кандидатурата, членуват изтъкнати български интелектуалци, музиканти, спортисти, както и уважавани юристи, преподаватели и общественици.
  Голяма част от времето на кандидат-президентската двойка е ангажирано с посещения и срещи в десетки български областни градове, общини и села.
  Изцяло на ваше разположение сме за осигуряването на интервюта с г-жа Меглена Кунева и г-н Любомир Христов, както и с представители на членовете на Инициативния комитет. Много разчитаме и на вашите идеи и предложения, за да достигне информацията за нашата кампания до всеки един българин, независимо в коя част на света се намира.
  Освен чрез съобщенията ни до електронните ви пощи, всичко за кампанията можете да следите и чрез официалната страница: http://www.meglenakuneva.bg
  Ще се радваме да се присъедините към официалната фейсбук-страница на Меглена Кунева: http://www.facebook.com/pages/Meglena-Kuneva/156827750796
  Специално за българите от чужбина е създадена и отворена група във фейсбук: http://www.facebook.com/groups/121262677969960/
  Всеки петък, от 11.00 часа българско време Меглена Кунева и Любомир Христов провеждат и открит видео – чат: http://www.ustream.tv/channel/meglenakuneva
  Каналът на Меглена Кунева в Youtube е: http://www.youtube.com/user/meglenakuneva

  Оставаме денонощно на ваше разположение за допълнителни въпроси!
  ПРЕДВАРИТЕЛНО БЛАГОДАРИМ ЗА СЪДЕЙСТВИЕТО ВИ!

  ––––––––––-
  Б.Р. Редакцията на Еврочикаго вече изпрати на кандидатитите за президент и вицепрезидент на Република България Меглена Кунева и Любомир Христов анкета с въпроси свързани с българите зад граница. Въпросите са събрани и предварително съгласувани с читатели от 4 континента. Същите въпроси вече са или ще бъдат изпратени на повечето кандидат-президентите, издигнати или заявили участие в предстоящите избори. Отговорите на Кунева-Христов и другите кандидати ще бъдат публикувани по реда на получаването им след около две седмици. Под тази статия може да поставите коментари и още въпроси, които ще бъдат предадени на кандидатите при посещенията им в „столицата на българската емиграция“ в САЩ. На този етап имаме уверение от двама кандидати, че те или техните заместници ще посетят Чикаго през септември.

  

• Прокуратурата откри “чадър” от Министерството на здравеопазването над депутата от ГЕРБ Димитър Аврамов

  С И Г Н А Л

  
  oт Национално движение „Екогласност”, представлявано от Петър Пенчев – зам.-председател и
  от Гражданско движение „Културно-историческо наследство и мемориални паметници”, представлявано от Пламен Димитров – съпредседател

  
  

  Прокуратурата откри “чадър” от Министерството на здравеопазването над депутата от ГЕРБ Димитър Аврамов

  Вместо спазване на закона, министрите Нона Караджова и Стефан Константинов го орязват

  До:
  Жозе Мануел Барозу
  Председател на Европейската комисия
  / на Ваш № SANCO A2/YM/an (2010) 655949 реф. Ares (2010) 654780 /

  Копие: До Върховна касационна прокуратура
  / на Ваш № 12480/2009г.-I от 11.10.2010 г. /

  Уважаеми господин Барозу,

  От Национално движение „Екогласност” и Гражданско движение „Културно-историческо наследство и мемориални паметници”, Ви бяхме информирали за политическия чадър от българските власти над депутата от управляващата партия ГЕРБ Димитър Аврамов, за прикриване на нарушенията при неговия птицекомбинат, разположен на 166 метра вместо на нормативните 3 000 м спрямо жилищата в град Монтана.

  За съжаление Генералната дирекция “Здравеопазване и потребители” към Европейската комисия обвини нашите две граждански организации, че “подлагаме на съмнение достоверността на информацията с източник българските официални власти, в т.ч. информацията, предоставена от тях на Комисията” (писмо № SANCO A2/YM/an (2010) 655949 реф. Ares (2010) 654780), след което в Брюксел приключи разглеждането на нашата жалба.

  Днес се радваме, че след трикратното подновяване от Върховна касационна прокуратура на преписката(поради упоритите откази от Районна прокуратура-Монтана), на 03.08.2011 г. прокурорът от Окръжна прокуратура Виолета Пунова издаде Постановление по преписка № 429/2011, с което констатира, че “ На 27.09.2010 г. в Становище на РИОКОЗ(Регионална инспекция по опзване и контрол на общественото здраве), относно площадка за интензивно отглеждане на птици-бройлер, с капацитет 816 000 места, е посочено, че местоположението и площадката на обекта, не отговаря на изискванията на Наредба № 7/92 г. за здравна защита на селищната среда т. 306, съгласно която обектът следва да има хигиенно-защитна зона 3 000 м. Предлага съгласуване от МЗ(Министерство на здравеопазването) по реда на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 7 на МЗ.”
  Прокуратурата разкрива скриваният досега от нас факт, че Министерството на здравеопазването е направило невероятното, за да защити депутата от ГЕРБ. В постановлението пише: “ С писмо изх. № 47-22-ПСК-2147 от 12.10.2010 г. МЗ намалява хигиенно-защитна зона от 3 000 м на 166 метра за обект -–площадка за интензивно отглеждане на птици-бройлери, с капацитет 816 000 места.” Като граждани приветстваме честния български прокурор, разкрил публично, че “ В писмото на МЗ липсват мотиви за решението на министерството, както и на служителите, на които е възложено извършване на съгласуване по Наредба № 7 “.

  Тук е мястото да Ви уведомим, че пълното хармонизиране на българското законодателство с европейските директиви преди приемането на 01.01.2007 г. на България в Европейския съюз, вече “под масата, с висок корупционен натиск от бизнеса, се корегира срещу защитата на здравето на българските граждани. Вместо стриктното спазване на закона, министърът на околната среда и водите Нона Карджова заяви двукратно през последните години в Комитета за наблюдение по “Оперативна програма Околна среда”(чийто член е и Петър Пенчев от НД”Екогласност”), че тя инициира пред Министъра на здравеопазването отмяната на цялата Наредба № 7/92 г. за здравна защита на селищната среда, тъй като “тази Наредба затруднява бизнеса”.
  Ние не знаем дали в Европейския съюз има подобен прецедент – министър на екологията да иска отмяна на законови мерки за защита на околната среда и здравето на хората, но в България-държава на политическите олигарси, всичко се купува с много пари.
  И за наша жалост като граждани, вероятно уплашени от няколкото успешни искания в съда от екологични организации за прилагане на строгите изсквания на закона по спазване на хигиенно-защитна зона, в ДВ, бр. 38 от 17.05.2011 г. министърът на здравеопазването Стефан Константинов изпълни заръката на Нона Караджова и отмени Наредба № 7/92 г. за здравна защита на селищната среда.
  А от фактите по тук изложения конкретен случай, с произнасяне и на Прокуратурата, е категорично ясно как МЗ ще дава съгласувания след 17.05.2011 г. относно хигиенно-защитните зони – на принципа “който плаща, той поръчва музиката”, МЗ ще задоволява и най-невероятните искания на инвеститорите, които заплащат богато за изготвените оценки и експертизи от компетентните органи. Това ние наричаме пълен конфликт на интереси и очакваме Европейската комисия да издаде своята санкция срещу България, защото и в Брюксел се знае коя е най-корупционната държава в ЕС.

  Сега ние очакваме произнасянето и на Софийска градска прокуратура, където изпраща преписката прокурор Виолета Пунова. на разпореждане по компетентност.

  Уважаеми господин Барозу,
  Надяваме се, че с оглед на горните факти и обстоятелства, ще разпоредите възобновяване на разследването и от Генерална дирекция “Здравеопазване и потребители” към ЕК, както и образуване процедура срещу правителството на България относно отмяната на Наредба № 7/92 г. за здравна защита на селищната среда, с риск за здравето на българските граждани.

  С уважение,
  Петър Пенчев, Пламен Димитров

  На снимките:
  1. Табела на входа на „Игал” ООД – финансиране по „САПАРД”.
  2. Птицекомбинат на „Игал” ООД – в границите на гр. Монтана.

  

  

• Филм на RTL за убийствата по българските граници по време на комунизма

   

  Българското министерство на вътрешните работи не е оказало каквото и да е съдействие на екипа на телевизия RTL при снимането на филма. Но местните хора от с. Бръщен, помнейки ужасната смърт на невинните младежи, са подпомогнали работата на немския филмов екип и са организирали възпоменание край долината на река Доспат.

   

  На 07.08. .2011 г. телевизия RTL излъчи документалния филм „Забравените. Смърт там, където други отиват в отпуска” на режисьорите Фрая Клир и Андреас Куно Рихтер.

  Филмът е посветен на 50-тата годишнина от издигането на Берлинската стена и е финансиран от Федералната фондация за осмисляне на комунистическата диктатура, както и от католическата църква.

  Героите на филма са младежи от ГДР, които през 70-те и 80-те години се опитват да избягат в Западна Германия през границите на България. Изследването на архивите на ЩАЗИ в Берлин и на Държавна сигурност в София все още не е завършило, но досега са установени за периода 1961 -1989 г. опитите за бягство на над 3000 младежи от ГДР, опитали се през Странджа, Родопите и западната ни граница да напуснат големия затвор на социализма. Повечето от тях не познават действието на стената от бодлива тел, простряла се на стотици километри по българските граници, нито са били наясно с агентурната мрежа в граничната зона и със заповедите, получвани от граничарите. Само много малка част от тях успяват, повечето са задържани от агентите на ДС от селата край границата, разпитвани са в Главно следствено управление, престояват няколко седмици в Софийския централен затвор и след това са изпращани в ГДР, където получават присъди от година и половина до две години затвор. За заловен нарушител доносниците от граничната зона получават награди от 20-30 лв. 19 младежи от ГДР са убити на границата (като продължава изследването на още няколко вероятни случая с неустановена самоличност на жертвите), други са ранени и осакатени. Верните на Политбюро генерали и полковници от Гранични войски и командирите на застави старателно подържат сред редовите граничари атмосфера на омраза към „измениците на родината” и заповядват на 18-20 годишни български младежи да стрелят срещу свои връстници, чието единствено нарушение е, че искат да бъдат свободни. Допускането на „безнаказано нарушение” на границата е тежко провинение, а „ликвидирането” на бегълците с автоматни откоси се награждава с 10-15 дни отпуск.

  Филмът разказва за едно успешно бягство през КПП „Капитан Андреево”през 1974 г. когато берлинчаните Михаел Шулц и съпругата му влизат в КПП-то заедно с вълната турски гастарбайтери с поставена фалшива табелка за западногерманска регистрация на колата им, след което я изоставят и успяват да се промъкнат зад бариерата.

  Доротея и Михаел Прокш, брат и сестра от Дрезден, нямат този късмет. През 1983 г. те преодоляват телената ограда край връх Ком на път за Югославия, но не подозирайки, че тя сигнализира в заставата, скоро са заловени и прекарват по година и половина в затвор в ГДР.

  Томас Мюлер, 21 годишен младеж от Лайпциг достига незабелязан през септември 1981 г. телената стена край Резово, но скоро е заловен от граничари, след като офицерът го е накарал вдигне ръцете си, един от войниците прерязва краката му с автоматен откос. Единият крак на Томас е ампутиран в болницата в Бургас… През април т.г. той пристига отново в Бургас за да се срещне с лекарите и сестрата, които са спасили живота му…

  През март 1980 г. Андреас Щютцер и Детлеф Хайнер от Лайпциг, деветнадесетгодишни, достигат телената ограда при село Бръщен, община Сатовча. Заловени са и са вдигнали ръцете си, когато командирът на заставата ги разстрелва. Селото вижда как телата им са довлечени с мулета.

  Споменът за този случай  и за жестокото, ненаказано и до ден днешен убийство на Андреас и Детлеф е жив в паметта на местните хора от Бръщен, Ваклиново и Сатовча. Всички знаят кой е убиецът.

  Българското министерство на вътрешните работи и днес предпочита да подържа комунистичската лъжа, че бегълците през границите по време на тоталитарния режим са били „бандити”. То не е оказало каквото и да е съдействие на екипа на телевизия RTL при снимането на филма. Но местните хора от Бръщен, помнейки ужасната смърт на невинните младежи, са подпомогнали работата на немския филмов екип и са организирали възпоменание край долината на река Доспат.

  Във филма участват и ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив, за които снимачният ден се оказа и един от онези уроци по история, каквито министерството на просветата не допуска в българските училища. Може би защото тези, които издаваха заповедите за убийствата по границите на комунизма, все още са влиятелни във властта.

  Немските режисьори – документалисти считат, че осмислянето на тоталитарния режим в България изобщо не е започнало. Само съвестта на хората от Бръщен и искреността на учениците от Пловдив ги окуражават, че и у нас паметта ще надделее.

  Филмът бе представен на 28.07. в Берлин във Фондация „Бертелсман” на „Унтер ден Линден”.

  Предстои разпространението му в училищата на Германия в помощ на преподавателите по история.

   

  Източник:  Decommunization.wordpress.com

• „Седем часа разлика“ – bTV снима сериал в София и Ню Йорк

  Ваня Цветкова, Малин Кръстев и Симеон Лютаков са сред звездите на поредицата, вдъхновена от истински случаи 

   

  bTV, съвместно с продуцентска компания Global Films, започна снимките на новия сериал “Седем часа рализка”, който ще се излъчва в най-гледаното време. Сюжетът на продукцията е вдъхновен от истински случаи.

  В ролите зрителите на bTV ще видят Ваня Цветкова, която прави голямото си завръщане в българското кино със „Седем часа разлика”, популярния актьор и ТВ водещ Малин Кръстев, известния театрален и кино актьор Симеон Лютаков, както и Георги Стайков, Александра Раева, Мария Статулова, Калин Сърменов, Ники Сотиров и други.

  Действието се развива паралелно в два града – София и Ню Йорк. Там живеят членовете на две български семейства, чийто професионален живот е неразривно свързан с престъплението и наказанието. Разделението и личните конфликти между тях са породени не само от часовата разлика, но и от разликата в поколенията, любовта и омразата, политиката и икономиката, пропастта между богати и бедни. В драматичната поредица зрителите ще видят автентични кадри от Ню Йорк, екшън сцени, разтърсваща любов, сложни взаимоотношения и обрати.

  „Седем часа разлика” е единствената българска серийна филмова продукция със сюжет, вдъхновен от реални събития. bTV отново ще зарадва зрителите с качествен български сериал, който обаче за първи път ще разкаже история между два континента. Сериалът е по-различен от познатите на зрителите и вярвам, че с него за пореден път ще създадем тенденция в създаването на ТВ съдържание”, коментира Апостол Пенчев, директор „Телевизионни програми”, bTV Media Group.

  Филмът се снима с най-модерна техника.

  Режисьор на „Седем часа разлика” е Магърдич Халваджиян. Главни сценаристи са Любен Дилов-син и Милена Фучеджиева. Главен оператор е Силвестър Йорданов.

   

  Източник:  Slusham.com

• Бомби в най-хубавия ден

   

  Преди един-два дена по националната телевизия (вижте, не пиша името й с главна буква – и това не е грешка!) някакво момиченце, доколкото си спомням – а може да е била и някоя зряла тамошна журналистка – изтърси в някакво предаване, че 6 август е най-хубавият ден на света. В годината, във времето и в пространството. И това било, защото се комбинирали цифрите 6, 7 и 8. Явно – числото от месеца е шесто, месецът е осми, а седмицата не си спомням откъде се вземаше. Изтръпнах от отвращение и досада. Както обикновено. Ефирът в днешно време се е превърнал просто в някакво сметище, на което си изхвърлят торбичките с умствените боклуци всякакви слабоумни окултисти и нумеролози, астролози и гадатели. Така си казах.

  От време на време се появява и някой телевизионен поп, за да каже, че сме християни. И че Светият синод има проблеми с разпределянето на имотите. Отново. И затова е дал отпуска на Спасителя. И всеки се спасява както може. Август месец е, все пак… Щастлив месец. Особено 6 август. Защото, както разбрахме, се комбинират някакви цифрички.
  Може би е още по-щастлив 9 август?
  Слушайте ме сега, малоумни нумеролози и окултисти!

  И аз не се обръщам към стоте врачки и гадателки, скитащи из медиите; не и към към петстотинте платени шарлатани, пишещи насам и натам – прогнози за бъдещето и тълкувания на миналото спрямо пилешки черва или комбинацията на планетите…
  Обръщам се към идиотите, към всички идиоти, които непрекъснато говорят за зодиите си и кроят света и времето си на основата на астрални знаци, гадаене на кафе, гледане на боб и най-вероятно (вече) по комбинациите на числата на джиесемите си.
  Ето защо смятам, че сигурно 9 август е по-щастлив ден от 6-и. Защото на 6 август над Хирошима американците са хвърлили атомна бомба с мощност само 13 килотона…!

  …А на 9 август над Нагасаки американците са хвърлили атомна бомба с мощност цели 21 килотона!

  Нали така?
  Ако някой от несвикналите с нееднозначни текстове (неприличащи на обичайната медийна помия) не се досети, че това, което чете, е горчива ирония – за него ще кажа: Да, това е горчива ирония. Ужасно горчива ирония.
  На 6 август е хубаво да опресняваме паметта си. Както и на 9-и. Аз съм застаряващ досадник, който не разбира от бизнес. Бих казал – аз съм писател с будна съвест. Но сега и „писател”, и „съвест” са думи, предизвикващи презрителна усмивка. Но ми се ще да кажа следното:

  Медиите не би трябвало да бъдат само работна маса на шоубизнеса!
  …те не са създадени единствено за забавление на домакините!
  …не са единствено канал за изливане на тонове реклама върху главите на овцете потребители!
  …не са само поле за „печеливши” формати. От които печелят всички. Тия, които ги правят – пари. Тия, които ги гледат – оглупяване.

  Медиите – поне така ми се струва – трябва да напомнят, да възпитават, да издигат и да утвърждават ценности. Да държат хората будни, а не да ги приспиват. Според мен окултизмът, безразличието към историята и пошлият комерсиализъм са по-силни сънотворни от барбитуратите.
  Аз искам хората да помнят ужасите, които са си причинили в миналото. Искам медиите да им го напомнят.

  Защото ме е страх.
  Защото: Който не помни историята, рискува да повтори грешките на миналото.

   

  Калин Терзийски,

  в. „Новинар“

• Президентът на САЩ: Не съм виновен аз!

  Американският президент Барак Обама заяви, че е наследил много от сегашните икономически проблеми на страната, свързани с висока задлъжнялост и дефицити, когато е влязъл в Белия дом.

  Така той даде тон на тема, която по всяка вероятност ще доминира предизборната му кампания през 2012 г., предаде Ройтерс.

  Говорейки на среща за събиране на дарения за Демократическата партия, където семейства плащаха по 15 000 долара, за да се снимат с него, Обама защити икономическата си политика и отбеляза, че

  кризата в Европа е засегнала САЩ

  Обама отбеляза, че в САЩ през последните 17 месеца на управлението му е отчетено непрекъснато нарастване на трудовата заетост в частния сектор, повишаване на корпоративните печалби и стабилизиране на кредитните пазари.

  „Поех президентския пост след като кризата вече бе факт. Това са сложни и тежки процеси, върху които е трудно да се влияе. Сега от нас се иска да се справим с проблеми, свързани с високия вътрешен дълг на страната, които бяха унаследени“, отбеляза Обама.

  „Проблемите в икономиката ни са и в резултат на сходните проблеми в Европа, тъй като в днешния свят икономическите механизми са във взаимна връзка. Когато имате проблеми в Европа – в Испания, в Италия, в Гърция, тези проблеми се отразяват и на нас“.

  По-рано Обама се

  опита да успокои борсовите пазари

  с изявлението, че се готви пакет от промени в данъчното законодателство на САЩ, с основен акцент по-сериозното облагане на по-богатите.

  Засега обаче фондовите борси не се влияят положително. След като „Стандард&Пуърс“ понижиха кредитния рейтинг на САЩ от ААА на АА+ основният американски индекс Дау Джоунс загуби 5,42% от стойността си.

  Още по-лошо бе положението с индексите NASDAQ и S&P, загубили съответно 6,83% и 6,66% от стойността си

  Обама приветства вчера мерките, предприети от Италия и Испания за справяне с икономическата криза и подобряване на тяхната конкурентноспособност, съобщи Белият дом, цитиран от Райтерс.

  Обама е разговарял по телефона с испанския премиер Хосе Луис Сапатеро и с италианския му колега Силвио Берлускони.

  Тримата лидери освен това са осъдили

  „безразборното насилие срещу сирийския народ“,

  упражнявано от президента Башар ал Асад, при което през последните седмици загинаха стотици.

  Обама, Сапатеро и Берлускони са се споразумели да осъществят консултации за допълнителни мерки, чрез които да подложат на натиск правителството на Асад.

  Сапатеро и Берлускони са поднесли на Обама съболезнованията си във връзка с гибелта на 30-те американски войници в катастрофа с хеликоптер, свален от ракета на талибаните.

  Източник:БТА

• ГЕРОИТЕ ОТ ОБРЕЧЕНОТО ЯТО

  

  Като малкък в Лом, чувах понякога възрастните хора да произнасят шепнешком едно име, което се запечата завинаги в съзнанието ми: Списаревски. По-късно в София научих повече за него. Чичо ми, бивш царски офицер, го е познавал лично. С времето образът на “живата торпила” се превърна в икона, с която сравнявам всеки, който казва, че защитава итересите на България.

  Димитър Светозаров Списаревски е роден през 1916 година в Добрич. Едва 3 годишен, той става по принуда “румънски поданик”, защото след Ньойския договор, Добруджа е дадена на Румъния. Баща му Светозар, потомък на голям възрожденски род от Котел, не понася румънската окупация и един прекрасен ден, заедно с жената и децата си се преселва в Лом. След това, семейството живее известно време в Белоградчик и накрая се установява в София. Mладият Димитър завършва последователно Втора мъжка гимназия и Военното училище на НВ Борис III-ти. През 1938 година той печели конкурс за летци и заминава на обучение в Германия. Там Списаревски завършва изтребителна школа и специализира въздушна акробатика. През 1939 година избухва Втората световна война и подпоручик Димитър Списаревски се завръща в Родината.

  На 1-ви март 1941 година, правителството на Цар Борис III-ти обявява “символична война” на Англия и Америка, докато жестоки военни действия се развиват по четирите крайща на земното кълбо. Късогледството на българските управляващи е с трагични последствия. През 1943 година идва ред на България. От остров Сицилия излитат към София стотици бомбардировачи В-24  “Освободител” (Consolidated B-24 Liberator), ескортирани от изтребители P-38 „Мълния“  (Lockheed P-38 Lightning). Американските бомбардировачи известни още под името “летящи крепости” (идва от английското име на  Boeing B-17 Flying Fortress), носят по почти 4 тона бомби. Софиянци плащат скъпо грешките на тогавашните политици. Голяма част от града е почти изравнена със земята. Повече от 4000 цивилни жертви остават под развалините. Българските военно-въздушни сили разполагат със скромна флота изтребители базирани в Божурище, Враждебна и Карлово. Пилотите са млади 25-30 годишни офицери, без никакъв боен опит. Те посрещат нападателите с орляци от по 4 изтребители. Въпреки неравното съотношение на силите, българските летци постигат чудеса в защитата на родното небе. Благодарение на тяхната самоотверженост, десетки американски бомбардировачи са свалени, преди да изсипат смъртоностните си товари.

  20 декември 1943 година е денят на подвига на Списаревски. Леден вятър духа от Черни връх и гони снежинките в подножието на Витоша. Софиянци се събуждат от сирените предвестяващи нова вражеска вълна. Това е четвъртото поредно нападение. То не е и последното. От Божурище и Враждебна излитат едни след други няколко орляци български изтребители. За най-надежния ни и трениран летец, поручик Димитър Списаревски, това е първото пряко участие в бой. За нещастие моторът на неговият “Месершмит” отказва да запали и той излита последен, качвайки се на резервна машина. Когато стига височина 6000 метра, вражеските и българските изтребители вече са отминали и срещу него се изпречва армадата от “Летящи крепости”. Самолетът на Списаревски е по-малък и по-бърз от американските, но за да имат успешно попадение картечниците му, той е принуден да се доближава често до целта. В разгара на неравното сражение, едно от крилата на Месершмита се подпалва, улучено от вражески снаряд. За секунди Списаревски трябва да избере: да се приземи или да продължи до край започнатия бой. 27-годишният летец отлично съзнава, че долу в софйиските мазета хиляди старци, жени и деца разчитат на българските крилати бранители. Без да се колебае, той  прави избор, с който влиза във вечността през парадната врата. С последни усилия на двигателите, самолетът му набира височина и с всичка сила се забива в първия вражески В-24. Огромен взрив растърсва софийското небе. Останките от изтребителя на Списаревски падат близо до Пасарел. Заедно с младия летец загива и неговият помощник-пилот Георги Кюмюрджиев. От американския самолет успява да скочи с парашут само един боец. По-късно произведен генерал, Джоузеф Рамзин си спомня с почит и възхищение за саможертвата на Списаревски.

  През същия злокобен ден, участие в защитата на София взима един друг добруджанец. Двадесет и три годишният Стефан Маринополски е роден в Русе. Той лети на френски изтребител “Девоатин”, оборудван с 4 картечници. Командир на орляка е капитан Николай Бошнаков. Сражението се развива в небето над Самоков. Въпреки младоста си, Маринополски успява да свали един американски бомбардировач, който пада близо до Босилеград. На 30 декември същата година, нова вълна нападатели лети към София. Маринополски отново сваля един В-24, който пада в Югославия. Няколко месеца наред той редовно е на косъм от смъртта. 17-април 1944 година е “Черният Великден” на българската авиация. Американците нападат с нов непознат на българите изтребител – “Мустанг” (P-51 Mustang). При тази първа среща, българските летци объркват силуета на “Мустанг” – а с този на немските “Месершмит”. Грешката се оказва фатална. Изненадани от снарядите, четирима български летци са убити и 9 са ранени. С три пробойни в корпуса, Маринополски едва се приземява. Изтребителят му е сменен с Месершмит, а новата база е Карлово. Англоамериканските бомбардировки продължават понякога ден и нощ. Част от бомбите са предназначени за румънските петролни рафинерйи в Плоещ.

  “На 23 юни 1944 година, на връщане от Румъния, бомбардировач В-17 Описония”  е в бедствие. Лявото му крило е пробито от снаряд.  Зад двигател №1 зее 30 сантиметрова пробойна. Друг снаряд е ударил кила, повредил витлото и разрушил системата за кислород. Картечарът Майкъл Силиван е тежко ранен и с разкъсан парашут. Освен него на борда са: командир Едуин Андерсън, помощник-пилот лейтенант Уилиам Саймънс, бомбардир Дейвид Кингсли, механик сержант Джон Майер, радист сержант Лойд Кейн,  странични стелци сержантите Стенли Кмиеч, Харолд Джеймс и Мартин Хетинга. Когато самолетът наближава Карлово, група немски и български изтребители наобикалят вражеския самолет и откриват огън по него. Убеден в обречеността на самолета, Едуин Андерсън дава заповед на екипажа да напусне горящата машина. Дейвид Кингсли, който превързва раните на Майкъл Силиван, развързва собствения си парашут и го завързва около ранения си другар. След няколко минути всички скачат, а самолетът се разбива като отнася жертвалият се за приятел Дейвид Кингсли. Цялата драма се развива пред очите на Стефан Маринополски, който е в отпуска. Русенецът ръководен от неписания “кодекс на честта” на летците, скача в колата си и прибира един по един всички американци пръснати по полето. На Майкъл Силиван е оказана първа помощ. Военнопленниците са откарани първо в София, после в Шумен и след три месеца са освободени. Благородното внимание с което ги обкръжават българските им колеги им прави изключително впечатление. На сбогуване със Стефан Маринополски, един от тях му подарява кутия “Лъки Страйк” на която си написва адреса: Мартин Хетинга, Виксбург, Мичиган.”

  Случилото се през 1944 година стига до ушите на френски и американски журналисти, които увековечават джентълменското поведение на Стефан Мариополски. Но в България, с идването на “народната власт”, съдбата на летеца-изтребител поема мъченическия път на всички бивши “царски офицери”, наклеветени от завистливи доносници. След няколко години превъзпитание в лагерите Куциян и Белене, Стефан Маринополски успява да замине на работа в Чехословакия, като кфалифициран работник. Не след дълго, той бяга през граница на Запад и през 1968 година получава американско гражданство. Открил с огромни усилия Мартин Хетинга, българският офицер Сефан Маринополски през 1984 година, отдава почест пред гроба на геройски загиналия Дейвид Кингсли в присъствието на всички ветерани от “Описония”.

  Днес като слушам наркомани да се оправдават с безмислието на живота или озверели запалянковци да се бият по стадионите, един и същи въпрос не ми позволява да заспя:

  – такива ли щяха да бъдат тези младежи, ако знаеха за Списаревски и Маринополски?

  Париж 5 август 2011г.                                                                     Божидар Чеков

  Автор: Божидар Чеков

  Като малкък в Лом, чувах понякога възрастните хора да произнасят шепнешком едно име, което се запечата завинаги в съзнанието ми: Списаревски. По-късно в София научих повече за него. Чичо ми, бивш царски офицер, го е познавал лично. С времето образът на “живата торпила” се превърна в икона, с която сравнявам всеки, който казва, че защитава итересите на България.

  Димитър Светозаров Списаревски е роден през 1916 година в Добрич. Едва 3 годишен, той става по принуда “румънски поданик”, защото след Ньойския договор, Добруджа е дадена на Румъния. Баща му Светозар, потомък на голям възрожденски род от Котел, не понася румънската окупация и един прекрасен ден, заедно с жената и децата си се преселва в Лом. След това, семейството живее известно време в Белоградчик и накрая се установява в София. Mладият Димитър завършва последователно Втора мъжка гимназия и Военното училище на НВ Борис III-ти. През 1938 година той печели конкурс за летци и заминава на обучение в Германия. Там Списаревски завършва изтребителна школа и специализира въздушна акробатика. През 1939 година избухва Втората световна война и подпоручик Димитър Списаревски се завръща в Родината.

  На 1-ви март 1941 година, правителството на Цар Борис III-ти обявява “символична война” на Англия и Америка, докато жестоки военни действия се развиват по четирите крайща на земното кълбо. Късогледството на българските управляващи е с трагични последствия. През 1943 година идва ред на България. От остров Сицилия излитат към София стотици бомбардировачи В-24  “Освободител” (Consolidated B-24 Liberator), ескортирани от изтребители P-38 „Мълния“  (Lockheed P-38 Lightning). Американските бомбардировачи известни още под името “летящи крепости” (идва от английското име на  Boeing B-17 Flying Fortress), носят по почти 4 тона бомби. Софиянци плащат скъпо грешките на тогавашните политици. Голяма част от града е почти изравнена със земята. Повече от 4000 цивилни жертви остават под развалините. Българските военно-въздушни сили разполагат със скромна флота изтребители базирани в Божурище, Враждебна и Карлово. Пилотите са млади 25-30 годишни офицери, без никакъв боен опит. Те посрещат нападателите с орляци от по 4 изтребители. Въпреки неравното съотношение на силите, българските летци постигат чудеса в защитата на родното небе. Благодарение на тяхната самоотверженост, десетки американски бомбардировачи са свалени, преди да изсипат смъртоностните си товари.

  20 декември 1943 година е денят на подвига на Списаревски. Леден вятър духа от Черни връх и гони снежинките в подножието на Витоша. Софиянци се събуждат от сирените предвестяващи нова вражеска вълна. Това е четвъртото поредно нападение. То не е и последното. От Божурище и Враждебна излитат едни след други няколко орляци български изтребители. За най-надежния ни и трениран летец, поручик Димитър Списаревски, това е първото пряко участие в бой. За нещастие моторът на неговият “Месершмит” отказва да запали и той излита последен, качвайки се на резервна машина. Когато стига височина 6000 метра, вражеските и българските изтребители вече са отминали и срещу него се изпречва армадата от “Летящи крепости”. Самолетът на Списаревски е по-малък и по-бърз от американските, но за да имат успешно попадение картечниците му, той е принуден да се доближава често до целта. В разгара на неравното сражение, едно от крилата на Месершмита се подпалва, улучено от вражески снаряд. За секунди Списаревски трябва да избере: да се приземи или да продължи до край започнатия бой. 27-годишният летец отлично съзнава, че долу в софйиските мазета хиляди старци, жени и деца разчитат на българските крилати бранители. Без да се колебае, той  прави избор, с който влиза във вечността през парадната врата. С последни усилия на двигателите, самолетът му набира височина и с всичка сила се забива в първия вражески В-24. Огромен взрив растърсва софийското небе. Останките от изтребителя на Списаревски падат близо до Пасарел. Заедно с младия летец загива и неговият помощник-пилот Георги Кюмюрджиев. От американския самолет успява да скочи с парашут само един боец. По-късно произведен генерал, Джоузеф Рамзин си спомня с почит и възхищение за саможертвата на Списаревски.

  През същия злокобен ден, участие в защитата на София взима един друг добруджанец. Двадесет и три годишният Стефан Маринополски е роден в Русе. Той лети на френски изтребител “Девоатин”, оборудван с 4 картечници. Командир на орляка е капитан Николай Бошнаков. Сражението се развива в небето над Самоков. Въпреки младоста си, Маринополски успява да свали един американски бомбардировач, който пада близо до Босилеград. На 30 декември същата година, нова вълна нападатели лети към София. Маринополски отново сваля един В-24, който пада в Югославия. Няколко месеца наред той редовно е на косъм от смъртта. 17-април 1944 година е “Черният Великден” на българската авиация. Американците нападат с нов непознат на българите изтребител – “Мустанг” (P-51 Mustang). При тази първа среща, българските летци объркват силуета на “Мустанг” – а с този на немските “Месершмит”. Грешката се оказва фатална. Изненадани от снарядите, четирима български летци са убити и 9 са ранени. С три пробойни в корпуса, Маринополски едва се приземява. Изтребителят му е сменен с Месершмит, а новата база е Карлово. Англоамериканските бомбардировки продължават понякога ден и нощ. Част от бомбите са предназначени за румънските петролни рафинерйи в Плоещ.

  “На 23 юни 1944 година, на връщане от Румъния, бомбардировач В-17 Описония”  е в бедствие. Лявото му крило е пробито от снаряд.  Зад двигател №1 зее 30 сантиметрова пробойна. Друг снаряд е ударил кила, повредил витлото и разрушил системата за кислород. Картечарът Майкъл Силиван е тежко ранен и с разкъсан парашут. Освен него на борда са: командир Едуин Андерсън, помощник-пилот лейтенант Уилиам Саймънс, бомбардир Дейвид Кингсли, механик сержант Джон Майер, радист сержант Лойд Кейн,  странични стелци сержантите Стенли Кмиеч, Харолд Джеймс и Мартин Хетинга. Когато самолетът наближава Карлово, група немски и български изтребители наобикалят вражеския самолет и откриват огън по него. Убеден в обречеността на самолета, Едуин Андерсън дава заповед на екипажа да напусне горящата машина. Дейвид Кингсли, който превързва раните на Майкъл Силиван, развързва собствения си парашут и го завързва около ранения си другар. След няколко минути всички скачат, а самолетът се разбива като отнася жертвалият се за приятел Дейвид Кингсли. Цялата драма се развива пред очите на Стефан Маринополски, който е в отпуска. Русенецът ръководен от неписания “кодекс на честта” на летците, скача в колата си и прибира един по един всички американци пръснати по полето. На Майкъл Силиван е оказана първа помощ. Военнопленниците са откарани първо в София, после в Шумен и след три месеца са освободени. Благородното внимание с което ги обкръжават българските им колеги им прави изключително впечатление. На сбогуване със Стефан Маринополски, един от тях му подарява кутия “Лъки Страйк” на която си написва адреса: Мартин Хетинга, Виксбург, Мичиган.”

  Случилото се през 1944 година стига до ушите на френски и американски журналисти, които увековечават джентълменското поведение на Стефан Мариополски. Но в България, с идването на “народната власт”, съдбата на летеца-изтребител поема мъченическия път на всички бивши “царски офицери”, наклеветени от завистливи доносници. След няколко години превъзпитание в лагерите Куциян и Белене, Стефан Маринополски успява да замине на работа в Чехословакия, като кфалифициран работник. Не след дълго, той бяга през граница на Запад и през 1968 година получава американско гражданство. Открил с огромни усилия Мартин Хетинга, българският офицер Сефан Маринополски през 1984 година, отдава почест пред гроба на геройски загиналия Дейвид Кингсли в присъствието на всички ветерани от “Описония”.

  Днес като слушам наркомани да се оправдават с безмислието на живота или озверели запалянковци да се бият по стадионите, един и същи въпрос не ми позволява да заспя:

  -Такива ли щяха да бъдат тези младежи, ако знаеха за Списаревски и Маринополски?

  Париж, 5 август 2011г.

• За културната криза у нас

   

                                                        Петър Мутафчиев,  сп. „Просвета“, бр. 4 от 1935 г.

  Ако някой би поискал да си изясни смисъла на живота ни от Освобождението насам, особено през времето на последните десетилетия, останал би слисан от странностите, с които тоя живот е изпълнен. Като че ли основната и най-съществена черта в него е отсъствието на всякаква логика. Казал би човек, че сме живели, за да творим парадокси, да доказваме, че сме способни да извратим или да стигнем тъкмо до опакото на всичко онова, което навсякъде и у всички представлява цел на всяко естествено и здраво развитие.

  Тоя факт в една или друга степен се набелязва у нас решително всъде. Нигде обаче той не изпъква с такава сила и нигде значението му не е тъй голямо,както в областта на образованието и изобщо на духовното ни битие.

  Жертви за народната си просвета ние, общо взето, никога не сме скъпили. Затова в делото на народното образование минавахме за народ, който далеко е определил съседите си. И не само при един случай с гордост сме сочили, че по общия брой на училищата и по процента на грамотността сме почти достигнали равнището на големите културни народи. Още по-значителен изглежда напредъкът ни в ръста на средното образование. Тук вече по относителното число на своите училища – поне преди година и половина – ние едва имахме равни на себе си. И рядко някой народ може да се похвали с едно – съответно на числеността си – тъй голямо количество „интелигенти“ със завършено средно или висше образование, каквото вече имаме ние.

  Всичко това обаче е само едната страна на въпроса, парадната му външност. Всъщност всеобщата ни грамотност, за която тъй самодоволно обичаме да говорим, представя истинско недоразумение. Най-малко за три четвърти от всички грамотни хора у нас простото писане си остава най-сложното между всички изкуства… Средният тип образован българин не е в състояние да „съчини“ правилно, без груби граматически, езикови или стилни грешки нито една страница. Затова въпреки грамадното количество „интелигентни“, с каквито вече е претоварен животът ни, толкова малко са българите, които могат да мислят правилно и да излагат на книга мислите си. Когато един чужденец учи езика на дадена страна, обикновено му препоръчват да чете нейния периодически печат. Това е не само защото в него се пише просто и ясно, както хората обикновено говорят, но още и защото главното изискване, на което навсякъде един публицист трябва да отговаря, е да пише стилно и граматически издържано. Само у нас на това условие никой не държи…

  Това, което е в пресата, още в по-големи размери е в държавните и обществените учреждения. Те открай време си остават най-удобният и спокоен приют на безграмотността. Обикновеният нашенски чиновник – голям или малък – продължава да бъде олицетворение на човек, който не само че не знае граматиката на своя език, но няма и най-елементарен усет за него. Поради това нигде тоя език не се обезобразява тъй, както в благословените български канцеларии.

  Но това шествие на полуграмотността у нас не е нещо, което съществува изолирано и само за себе си. То е само частичен и външен израз на друго явление, по-съществено и с по-голямо значение: необикновения ръст на така наречената полуинтелигенция… Тая маса от полуобразовани хора се среща днес във всички среди на нашата общественост – от низините до върховете й. Нашето нещастие произтича не толкова от големия им брой, колкото от това, че те у нас никога не са били лишени от възможността да играят значителна роля в тоя живот, а през последните десетилетия – да изстъпят като ръководна сила в него. Те се явяват навсякъде: в публичността като безогледни демагози; в държавни и обществени учреждения като важни бюрократи. Намираме ги в стопанските и културните институти, гдето дават вид, че промишляват и работят; по стъгдите, където шумят, или по ъглите, гдето шептят, недоволстват и интригуват. От тях зависи всичко. Защото те са, които създават настроенията и смогват да използват всяко обществено недоволство, при все че – като решаващи фактори – именно те или техни събратя са истинските сеячи на всяко разочарование и отрицание. Те държат в плен и съзнанието на масите. Тия, последните, в душата си ги ненавиждат, но вървят след тях поради това, че няма други, след които да тръгнат: срещу тях в живота ни липсва всякаква организирана сила. И няма откъде да се яви. Защото през целия период от Освобождението си до днес ние не успяхме да създадем в средата си това, което се нарича духовен елит – обществен слой от морално здрави, проникнати от традициите на своя народ и всестранно просветени люде, каквито стоят начело на всяко нормално развиващо се общество. А като що-годе значителна обществена величина не се създаде у нас и оная културна среда, от която такъв духовен елит би могъл непрестанно да се попълва и обновява, която заедно с това би му служила за необходима обществена опора, осигурявала би му възможността да въздейства върху съзнанието на масите. Обществените функции на подобен елит се изпълняват у нас от същата полуинтелигенция…

  Самата културна криза, която за целия свят настъпи след завършека на голямата война, за нас започна всъщност още от първите години на свободния ни живот. Защото именно от това време тръгна рушенето на народния ни бит – едничкото завещано нам от миналото културно наследство – и поведоха своето начало безплодните усилия да присадим у себе си истинските придобивки на чуждото културно творчество. От тогава, та и до сега тая криза расте и се задълбочава, тъй като нито едното се помъчихме да спасим, нито пък другите бяхме в състояние да усвоим. Тъй заживяхме съвсем дезориентирани, без своя цел и без свой път, пленници на временни настроения и на необмислени увлечения и затова, без да бъдем способни да влияем на събитията, в които се виждахме замесени, сами се превръщахме в тяхна играчка. Не от свръхкултура, за каквато може да става дума на Запад, а от истинска културна анемия, с всички нейни последствия, е обхванат животът ни. И главно поради това се оказва той днес лишен от всякакви опори…

  И тук изстъпва историческата роля, която – не на последно място – има да изиграе българското училище. Само то може да ограничи по-нататъшния ръст на полуинтелигенцията в нашия живот и да издигне общото културно равнище на обществото ни, а главно чрез него ще е възможно да се създаде и духовният елит, без който ние и занапред както досега ще продължаваме да блуждаем и хабим силите на своя народ, за да видим най-сетне загубени сетните възможности да се спаси независимото му развитие.

   

  –––––––––

  Петър Мутафчиев е роден в с. Боженци, Габровско, през 1883 г. завършва класическия отдел на Русенската гимназия, пет години учителства в Плевенско, от 1906 г. до 1910 учи история и география в Софийския университет, участва в трите войни до 1918 г., отличен с множество български ордени за храброст и немския железен кръст. Специализира византийска история и палеография в Мюнхен, от 1923 г. е доцент по история на Източна Европа и Византия в СУ; чете лекции по средновековна българска история, история на Сърбия, Румъния и Османската империя, както и лекциите по обща социална и културна история във Висшето военно училище. От 1935 г. до смъртта си през 1943 г. е главен редактор на сп. „Просвета“, сътрудничи в сп. „Златорог“, „Философски преглед“, „Българска мисъл“.

   

  Източник:   в. „Сега“

• <<
• 1
...
• 295
• 296
• 297
• 298
• 299
• 300
• 301
• 302
• 303
• 304
• 305
...
• 414
• >>