Всички авторски страници

Авторски

• Дянков намалил парите за гласуване зад граница

  Финансовият министър Симеон Дянков не е удовлетворил финансовите разчети на външното министерство за провеждането на президентските избори зад граница през есента.

  Дянков отпуснал едва 500 000 лева на министерството. За сравнение – за отразяването на изборите от държавните медии БНТ, БНР и БТА са осигурени 860 хил. лв.

  Постоянният секретар на МВнР Ради Найденов, който е председател на работната група за организиране на изборите в чужбина, съобщи в петък, че министерството е поискало с 10-15% повече, но ще търси начини да се вмести в орязания бюджет.

  Президентските избори зад граница през 2006 година са стрували 680 000 лева.
  „По-добре е да караме „Ролс-ройс“, отколкото „Смарт“, но въпросът е да се стигне до крайната точка. Избори се правят и с много, и с малко пари. Въпросът е в това дали хората ще отидат да гласуват“, заяви Ради Найденов.

  Ще се търсят оптималните финансови варианти за всички дейности около организирането на вота, ще се разчита повече и на местните български общности, казаха още от външно министерство.

  Изборите зад граница минават вече традиционно с големи неразбории, като последният пример е с парламентарните избори през 2009-та. След тях посланиците в САЩ и Турция Лъчезар Петков и Бранимир Младенов бяха принудени да напуснат постовете си. Впоследствие Петков бе реабилитиран от външния министър Николай Младенов и назначен за шеф на кризисния щаб към МвнР.

  Има две условия, за да бъдат организирани избори зад граница – страната домакин да допуска това и да са изпълнени изискванията на Изборния кодекс. Вече е поискано принципно съгласие за провеждане на изборите от 87 държави.

  Така в страните, в които има български дипломатически или консулски представителства, трябва да са подадени поне 20 заявления от български граждани за участие в изборите. А в страните, в които нямаме дипломатическо или консулско представителство, тези заявления трябва да са поне 100.

  Независимо къде се намират по света българските граждани, могат да подават тези заявления до 27 септември.

  Заявленията за участие в изборите се подават на имейл адреси или лично в задграничните представителства, ще има възможност за директно изпращане и на имейл и в МвнР.

  До 15 август Министерството на външните работи ще публикува на своите интернет- страници как българите в чужбина трябва да гласуват на президентските избори през октомври.

  Източник: Mediapool

• Ще пламнат ли и българските градове?

  Автор: Александър Андреев.

  След размириците в Англия много се питат: може ли това да се случи и в германските градове? А в българските? Ако се вгледате в причините за вандализмана Острова,неволно ще се натъкнете на някои паралели с България

  Ако четем и слушаме внимателно все по-единодушното мнение на наблюдателите, които коментират агресията на младите англичани, с доста голяма сигурност можем да отговорим: за Германия опасност едва ли има, много млади българи обаче вече са стъпили с единия крак на улицата.

  Масова бигбрадъризация

  Защо ли? Ами защото палежите, грабежите и насилията в Англия очевидно са натрупали барутния си потенциал не другаде, а в задушните гета на хроничната необразованост и неудовлетворения консумизъм. Всички младежки протести в близкото минало са се зараждали от недоволство, но то никога не е извирало от необразованост и жажда за вещи – тъкмо обратното.

  През 1968 година младите в САЩ протестираха срещу войната във Виетнам и за повече свобода, връстниците им във Франция и в Германия също искаха да разчупят консервативната обвивка на обществото.

  През сегашното столетие млади хора излизаха на улицата срещу глобализма, срещу капитализма, в защита на природата, срещу скъпоструващото образование… Никой от тези – нека си го кажем – най-образовани младежки елити не се е бунтувал с крайна цел: повече парцалки, цветни телевизори или МР3-плеъри. Докато в момента вандалстват именно слабо грамотните почитатели на Биг Брадър, мечтаещи за лъскави предмети.

  В гетото на безпросветността
  
  Не са ли това същите хора, които в екстаз излязоха по лондонските улици, за да зяпат сватбата на Уилям и Кейт? Не са ли това купувачите на кичови предмети с лика на покойната принцеса Даяна? Не са ли това футболните хулигани? Не са ли това тъкмо телезрителите из цяла Европа, които прекарват по половин ден с потресаващо тъпанарски телевизионни игри или шоута? Да, те са. Гетоизираните.

  Но не в градските гета, а в гетото на безпросветността. В семейства, където телевизорът е включен от ранна утрин до късна вечер, където няма нито една книга, където родителите нито искат, нито могат да помогнат на децата си в училища, където се пиянства и хулиганства, където главните „ценности“ навлизат през тв-екрана и се свеждат до насилие, секс, клюки за някакви самозвани ВИП-ове и – именно! – вещи, все повече и все по-лъскави вещи.

  Погледнете през прозореца!
  
  Драматичното изпростяване на цели поколения, отраснали само с духовна храна тип „Биг Брадър” и с все по-бързо обновяващите се джаджи на пазара – това е горивото на сегашните протести. И колкото по-разслоено на богати и бедни, на образовани и неуки е едно общество, колкото повече налита на булевардни медии, колкото по-далеч от културата и морала остават така наречените „широки маси” – толкова бунтовете на незадоволените консуматори са по-близо.

  В Германия все още е на почит образованият и културен човек, все още сериозните медии задават тона в политическата дискусия, а в центъра на обществото не зее черна празнота. С други думи, в Германия не съществува аналог на английската „долна класа”, която се гордее с позицията си, плаче за Даяна, радва се на Кейт и Уилям, буйства по стадионите – а днес и на улицата. Тъкмо затова германските политици смятат, че за Германия няма опасност.

  А в България? Ами сравнете предпоставките – и погледнете през прозореца. Може би тълпата вече е долу.

  Източник: Deutsche Welle

• Появявайте се по улиците с възрастните, съветват младите от пенсионерска асоциация

  Младежите в България са разединени етнически и социално от политиките на управлението, заяви за Информационна агенция КРОСС Николай Говедаров, председател на Българска асоциация на пенсионерите – София и член на асоциацията за защита на човешките права „Анна Политковская“. Мнението му е, че българската младеж е изоставена сама на себе си от политиците и властта. „Ужасът на родителите им е нивото на образованието и подпомагането на развитието на младежите“, допълни Говедаров.

  Той е оптимист, че правилата, информираността и подкрепата на бизнеса могат да подобрят картината за младите хора у нас.
  Съветът на лидера на пенсионерската организация към младите е: „Учете и не е лошо да се появите по улиците, когато протестират възрастните“.
  За активността на младите българи и желанието им за промяна Говедаров си спомни студентския протест в началото на 2009 г., застанат зад различни каузи и отприщен от убийството на студента Стоян Балтов: „Разни хора блокираха инициативата на студентите. Опитаха се използват енергията им. Големите медии обявиха, че нямат идея и цел. Но тогава нашите младежи направиха това, което сега правят в арабските страни. Това повече не се случи – полицията ги смаза“. Говедеров е на мнение, че активността на младите хора във „Фейсбук“ показва верни изводи и позиции и би могла да събере много хора на протест.
  Според Николай Говедаров липсата на грижа за тях от страна на управлението ги е разделила. „Тези, които излизат напред са единици. Това е кошмарът на нацията. Когато един младеж се занима с литература или изкуство, на него гледат все едно не е от този свят“, допълни лидерът на организацията от старото поколение, изразявайки притеснение за младите хора, които избират пътя на дрогата, престъпността и т.н.
  БАП-София се бори за контрол на местната власт в столицата, но работи и за насърчаване на младите хора. „Младежите трябва и могат да имат развитие. Има толкова европейски програми“, обясни Говедаров и допълни, че днешният ден на младежта е обвързан с отговорността за тях на техните родители.

  Източник: http://www.cross-bg.net

• Председателят на Европарламента в отговор до БККС за правата на българите в Македония

  Проф. Йержи Бузек, председател на Европейския парламент, изпрати отговор до Лазар Малденов, председател на „Българския културен клуб“ – Скопие (БККС) относо случая с македонския българин г-н Миле Йованоски. Преди време БККС алармира Европарламента за случая с Йованоски, който е уволнен от работа в Република Македония поради българския си произход, самосъзнание и гражданство.

  В писмото се изразява силната ангажираност на Европейския парламент за спазване на основното човешко право на равно третиране, гарантирано чрез международни и европейски правни инструменти. Председателят Бузек подчертава необходимостта страните-кандидатки за членство в ЕС да разрешат ключови проблеми относно върховенството на закона и стриктното спазване на Копенхагенските критерии.

  Професор Бузек напомня също Резолюцията на Европейския парламент от 7 април 2011 г. относно прогреса на Бившата Югославска Република Македония, с която Парламентът призовава македонското правителство „да поддържа всеобхватен диалог между етническите общности” и „надлежно да отчете чувствителността на всички общности и малцинства”.

  В края на писмото си до БККС председателят Бузек уверява, че Европейският парламент ще продължи да насърчава прогреса на междуетническото сътрудничество и доверие в Бившата Югославска Република Македония и да апелира всички политически лидери да се борят срещу дискриминационните практики.

  ––––––––––

  Оригинал на писмото на английски език:

  http://bkks.org/docs/buzek_01-08-2011.pdf

  Източник: Bkks.org

• Ив. Костов: Идват инфлация и нова криза; ще оцелеят богатите

  И на „Титаник“ са загивали пасажери от І-ва класа, но много по-малко, коментира Костов. Цялото правителство не издържа теста по „Лукойл“. Това бил един от нередките случаи, в които Борисов едно говорел, а друго ставало.

  Възпрепятствана е проверката дали Лукойл участва в източването на ДДС и акцизи и дали има укриване от страна на Лукойл Нефтохим, обяви по НТВ лидерът на ДСБ Ив. Костов. Сега проверката не можела да се направи, защото предприятието не е спряно. Цялото правителство не издържа теста, включително и премиерът. Той извика на червения килим за обяснение тези, които защитиха обществения интерес. Сега въпросът беше прехвърлен в съда и той спря проверката. Това е един от нередките случаи, в които Борисов едно говори, а друго става, коментира Костов.

  Председателят на ВАС г-н Колев беше назначен без конкуренция на този пост от ГЕРБ, добави синият лидер. Решението на съда е по-скоро политическо и по целесъобразност, защото ще се нанесат големи загуби на руския монополист, а не на железниците и въздухоплаването, защото доставчик е стоковата борса. Щеше да се види, че цената на горивото щеше да падне, щеше да се види картелното споразумение, добави той.

  Лукойл запази монополното си положение, трябваше при тази ситуация горивата да паднат с над 20 ст., каза Костов.

  Лукойл и това, което става е епизод от онова, което се задава, осведоми лидерът на ДСБ. Несравними са условията преди 13 години на едно социалистическо предприятие в дългове и сега; не отчитам като своя грешка продажбата на Лукойл; Москва е единственият доставчик на суров петрол в региона, каза Костов, но отказа да си спомни цената, на която бил продаден комбинатът.

  Премиерът каза, че Алекперов му обещал да вложи 1 милиард в Нефтохим, това са пари за нов завод, може и по-малко да излезе, съобщи Костов, според когото цялата работа била просто рафиниране на суров петрол, за да излизат фракции.

  Държавата трябва да защитава българските семейства и фирми от монополното положение от когото и да е на пазара, пожела лидерът на ДСБ.

  Никой не коментира изявленията на премиера за кризата и финансовата дисциплина у нас и това е учтивият начин да му се каже да не говори празни приказки. Моята прогноза е, че кризата ще се задълбочи, прогнозира Костов за България. Всички знаели, че шансовете това да стане били много по-големи. Домакинствата затягат коланите; те имат точно антикризисно поведение, те са поели допълнителна данъчно-осигурителна тежест, намалили са разходите и са увеличили спестяванията си, обясни той. Потреблението продължава да намалява, увеличават се влоговете в банките; това се прави от хора средна ръка, те имат типично антикризисно поведение, което, ако го имаха правителствата по целия свят, втората вълна на кризата щеше да ни се размине.

  Малките и средни предприятия са във все по-тежко положение; тежестта на кризата е прехвърлена върху тях и върху хората, отбеляза Костов. В страната няма антикризисна политика, констатира той. Сега всичко става при много по-лоши условия – българското правителство няма резерви, излишъкът е на санитарния минимум и правителството трябва да излезе на пазара на ценните книжа. Затова задължително трябва да се проведат реформите в големи структурни сектори, които се отлагат, но се съмнявам, че това ще стане, добави Костов, който бил човек, който познавал противодействието на кризи.

  ЕС ще се опита да излезе от кризата с вдигане на паричната маса, с печатане на пари, което ще доведе до вдигане на инфлацията, прогнозира Костов. Много е вероятно през следващите години да има затруднения в българския износ, ако цените у нас изостанат. Поведението на домакинствата е правилно; тези, които имат сигурни работни места, може и да не пестят. Високата инфлация засяга хората със слабо социално положение; и на „Титаник“ са загивали пасажери от І-ва класа, но много по-малко, заключи Костов.

  Източник: Фрог.нюз

• КЗК ще проверява медийната империя на Иренa Кръстева и Делян Пеевски

  Близки до Пеевски разпространителски фирми крият вестници от пазара

  Фирми, близки до депутата Делян Пеевски, отговарящи за разпространението на вестниците в страната, укриват изданията на други медийни групи. За това алармираха в четвъртък ръководството на вестник “Галерия” и издателят на вестниците “Ретро” и “България днес” Недялко Недялков.

  Кристина Патрашкова и Явор Дачков заедно с Недялков обясниха пред журналисти, че схемата е изданията, сред които и вестниците “Галерия”, “Ретро” и ‘България днес” да “не бъдат вадени изобщо на масите за вестници, а после да бъдат връщани като брак на издателите им”.

  Патрашкова и Дачков, чийто вестник влезе в тежък конфликт с правителството като тиражира изнесени от службите СРС-та със скандални записи на телефонни разговори на шефа на митниците, компрометиращи премиера и правителството му, уточниха, че преди да направят своето официално изявление са се срещнали с министър-председателя Бойко Борисов. Той лично обещал, че държавата ще гарантира “достигането на всеки вестник до сергията”.

  Дачков заяви, че премиерът се е ангажирал сериозно с темата за медийния монопол и щял да действа също толкова безкомпромисно, както и при “ситуацията с „Луклойл”.

  По думите на журналистите, министър-председателят е обещал да използва „всички възможни мерки, позволявани му от държавния апарат“.

  “Борисов обеща да използва дори и полицията”, обясни Дачков. “Ще бъдат претърсвани вестникарски репове за укриване на фалшив брак”, допълни той.

  Дачков припомнил на премиера как преди парламентарните избори 2009 година в медийната империя на Ирена Кръстева Борисов бил наричан с “неприлични прякори”, а след като спечелил изборите “палачинката се обърна”. “Премиерът ясно ни даде да разберем, че много добре помни това”, допълни Дачков.

  Малко преди пресконференцията на издателите от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) съобщиха, че започват проучване на пазарите на издаване и разпространение на печатни издания на територията на страната.

  Ще бъде извършена проверка относно съществуващите условия за функциониране на ефективна конкуренция и отношенията между основните участници, разпределението на пазарните им дялове, както и бариерите за навлизане на потенциални конкуренти. В рамките на изследването комисията ще търси и дали не се нарушават правилата на конкуренцията, се посочва в съобщението.

  Това ще е първото подобно проучване на вестникарския бизнес, той като досега КЗК е разглеждала само отделни казуси със смяната на собственост на различни печатни издания и се е произнасяла по сделките.

  По този повод издателите на “Галерия” уточниха, че Борисов трябва да следи изкъсо тази проверка по две причини. Първата е, че “медиите и разпространителските фирми не са директно на името на Пеевски и майка му Ирена Кръстева, а трябва да се търсят поставени лица”. Другата посочена от тях спънка е, че “в публичното пространство се говори за близки взаимовръзки между Пеевски и някои членове на КЗК”.

  Веднага след това Патрашкова уточни, че “няма задкулисна договорка с премиера”. “Вие знаете, че вестник “Галерия” е опозиционен вестник, но премиерът нито веднъж не постави въпроса за публикувани материали, не сме се договаряли с него, а се обърнахме към него като към представител на институция”, допълни Патрашкова.

  В петък издателите на „Галерия“ и “България днес” ще се срещнат и с американския посланик, а следващата седмица с посланиците на Русия и на страните от ЕС. Темата на срещите ще бъде същата. А целта – запазване на медийната независимост, както стана ясно от думите на Дачков, според когото зад Делян Пеевски стои лично Ахмед Доган.

  Журналистите от “Галерия” обясниха също че Пеевски е “преносвач на куфарчета с пари”. Според Дачков и Патрашкова медийната група, свързвана с ДПС-депутата и майка му се финансира с пари на държавата, тъй като медиите им са кредитирани от КТБ на Цветан Василев, в която за вложени 70 на сто от парите на държавните фирми.

  Тези факти ще бъдат предложени от Явор Дачков и на някой от кандидат-президентите, който смята, че тази тема трябва да бъде включена в кампанията му.

  Това не е първата атака от страна на смятания за близък до Алексей Петров вестник “Галерия” срещу медийния магнат Делян Пеевски. Журналистите от седмичника неведнъж са повдигали темата за господстващото положение на Пеевски и майка му на медийния пазар, а също така и за разработки в ДАНС срещу него.

  В началото на февруари пък пред редакцията на “Галерия” избухна самоделно взривно устройство. Взривът стана седмици след като от медията тръгна скандалът със СРС-та, познат като “Тановгейт”. Извършителят така и не беше разкрит.

  След това Борисов изненадващо назначи Петко Сертов за зам.-шеф на антикорупционния център към правителството БОРКОР. Откакто бе сключено това примирие, флашките с компрометиращи записи секнаха, макар че „разпространителите“ им твърдяха, че разполагат с още.

  В „България ДНЕС“ Недялко Недялков, който по думите му е продал дела си във в. „Уикенд“ именно на Делян Пеевски, е съдружник на новите собственици на „Труд“ и „24 часа“ Огнян Донев и Любомир Павлов.

  Източник: Mediapool

• Мазохисти ли са управляваните, че толкова търпят?

  Общественият договор е измислица за безнаказана експлоатация на беззащитните. Кога сме давали съгласие за подобно нещо?
  Робърт Хигс*, Mises daily

  Какво дава право на едни хора да ръководят други? От времето на Джон Лок най-честият и привидно най-убедителен отговор е: „съгласието на управляваните“. Когато революционерите в Северна Америка търсят аргументи, за да оправдаят отцепването си от Британската империя, заявяват между другото: „Правителствата се сформират измежду хората, тяхната власт произтича от съгласието на управляваните.“ Това звучи добре, особено ако човек не се замисля много. Но колкото повече размишлява над такова твърдение, толкова по-проблематично става то.

  Един след друг възникват въпроси. Всеки ли трябва да е съгласен? Ако ли не, колцина трябва да се съгласят и какъв избор остава на несъгласните? Как трябва да бъде изразено съгласието – устно, писмено, изрично, косвено? Ако е косвено, как ще бъде установено? Като се има предвид, че съставът на обществото се променя постоянно поради раждания, смъртни случаи, миграция, колко често трябва управляващите да доказват, че имат съгласието на управляваните? И така нататък. Политическата легитимност се натъква на множество трудности, когато преминем от теоретическата абстракция към практическата реализация.

  Поставям този въпрос, тъй като в аспекта на т. нар. обществен договор често съм имал поводи да възразя, че дори не съм виждал този договор, а още по-малко ми е искано съгласието за него. Наличието на валиден договор означава първо да има предложение, разглеждане и приемане. Никога не съм получавал предложение от моите управници и следователно не съм го приемал; що се отнася до обсъждането, не съм получавал нищо освен презрението от управниците, които независимо от липсата на мое съгласие, недвусмислено ме заплашват със сериозни наказания, ако не изпълнявам нарежданията им.

  Що за монументална наглост!

  Какво им дава правото да ме грабят и командват? Със сигурност не по своя воля съм превърнат в овца за стригане и клане по тяхно усмотрение. Освен това, когато се опитаме да придадем плът на идеята за „съгласие на управляваните“, самата тя бързо разкрива своята абсурдност. Само си помислете как би работила. Кандидатът за управляващ се обръща към вас с предложение за договор и чака вашето одобрение. Това, казва ви той, е сделка.

  Аз, като първа страна по договора (наричана управляващ), се задължавам:

  (1) Да определям колко от парите си ще ми давате, а също как, кога и къде ще става прехвърлянето им. Вие няма да имате право на глас по въпроса, освен ако не ме молите за снизхождение, а ако не се подчинявате, служителите ми ще ви наказват с глоби, затвор, а при упорита съпротива със смърт.

  (2) Да ви налагам хиляди и хиляди правила, на които да се подчинявате пак под заплаха да бъдете наказани от моите служители. Няма да имате глас при определянето на тези правила, които ще бъдат тъй многобройни, сложни и често напълно неразбираеми, че нито едно човешко същество да не познава повече от шепа от тях, а още по-малко тяхната специфика; но ако не се подчинявате на някое, ще бъда свободен да ви наказвам съгласно закона, направен от мен и съдружниците ми.

  (3) Да ви доставям за ваше ползване при условия, определени от мен и служителите ми, т. нар. публични стоки и услуги. Въпреки че може и да цените някои от тях, повечето няма да имат никаква стойност за вас, а някои ще ви бъдат противни, като в никакъв случай няма да имате право на глас какви стоки и услуги да ви доставям, и независимо от фантасмагориите на икономистите ще признаете, че сте ги „поръчали“ на каквато цена преценя да ви ги доставя.

  (4) В случай на спор помежду ни съдиите, които назначавам и на които давам заплата, ще уредят спора ни. Можете да очаквате да загубите, ако изобщо някой реши да ви изслуша.

  В замяна на гореизброените управленски „ползи“ вие, втората страна по договора (управляваният), се задължавате:

  (5) Да си затваряте устата, да не вдигате шум, да се подчинявате на всички нареждания на управляващия и служителите му, да им се кланяте доземи като на важни и почитани хора и когато ви кажат „скачай!“ само да питате „колко високо?“.

  Каква сделка!

  Как да си представим, че някой със здрав разум би се съгласил?

  Горното описание на обществения договор е твърде абстрактно, за да покаже най-грубо какво означава да бъдеш управляван. Никой не е изброявал така добре същинските подробности както Пиер-Жозеф Прудон, който пише:

  „Да бъдеш УПРАВЛЯВАН означава да бъдеш наблюдаван, проверяван, шпиониран, насочван, преброяван, записван, назидаван, подчиняван, контролиран, оценяван, цензуриран и командван от твари, които никога не са имали нито правото, нито разума, нито достойнството да го правят. Да бъдеш УПРАВЛЯВАН означава при всяко действие, при всяка покупко-продажба да бъдеш вписван, регистриран, описван, таксуван, подпечатван, измерван, преброяван, оценяван, лицензиран, упълномощаван, предупреждаван, забраняван, реформиран, поправян, наказван. Под претекст за публична полза и в името на обществения интерес трябва да работиш ангария, да те дресират, изнудват, експлоатират, монополизират, изстискват, мачкат, ограбват; а при най-малка съпротива, при първо възражение да те репресират, глобяват, презират, тормозят, следят, бият, душат, затварят, съдят, осъждат, разстрелват, депортират, жертват, продават, предават; и на всичко отгоре – да бъдеш осмиван, подиграван, охулван и обезчестяван. Това е правителството; това е правосъдието; това е моралът.“ (Прудон, Обща идея за революцията през ХIХ в.)

  Днес, разбира се, можем да добавим към възхитително точното изброяване на Прудон, че привилегията ни да бъдем управлявани означава също да бъдем следени електронно, да бъдем засичани от орбитални спътници, да търпим нашествия от специални полицейски сили, да ни карат да поглъщаме, вдишваме или да си инжектираме каквото преценят.

  Така че, връщайки се към въпроса за политическата легитимност, произтичаща от съгласието на управляваните, след трезв размисъл изглежда, че цялата идея е нереална като еднорога. Никой със здрав разум, освен ако не е неизлечим мазохист, не би се съгласил доброволно да бъде третиран по начина, който правителствата действително прилагат върху своите поданици.

  Въпреки това твърде

  малко от нас се съпротивляват с оръжие срещу управниците си

  И тъкмо тази липса на открита въоръжена съпротива, колкото и да е странно, се тълкува от някои коментатори като доказателство за нашето съгласие да бъдем третирани по такъв отвратителен начин от властите си. Недоволството, примирението не е равнозначно на съгласие, особено когато хората възмутено подават оставки, както аз правя, когато ми прекипи.

  Колкото да се знае, мога да отбележа с пълна откровеност, че не одобрявам начина, по който съм третиран от лъжци, крадци и убийци, които оформят правителството на Съединените американски щати, или от участниците в тираничната пирамида от федерални, щатски и местни управи, напъплили страната. Искреното ми желание е тези лица поне веднъж в презрения си живот да направят нещо, заслужаващо уважение. В този смисъл им предлагам да се замислят сериозно за сепуку. Не ме интересува дали ще използват остър или тъп нож – стига да успеят.

  Когато пиша подобни редове, винаги получавам отзиви от неандерталци, които, мислейки си, че „мразя Америка“, ме призовават да вървя по дяволите и да се върна там, откъдето съм дошъл. Подобни реакции не само издават лошо възпитание, но и фундаментално неразбиране на моята мъка.

  Ни най-малко не мразя Америка. Не съм се родил в условията на чужд деспотизъм, а в домашен, наречен Оклахома, за който си мисля, че е сърце и душа на тази страна, когато става дума за култура и възпитание. Отгоре на всичко мои прадеди са живели в Северна Америка векове преди шепа дрипави и изгладнели белокожи да се доберат до брега на този континент, да забият знамето си и да заявят претенция за всичката земя, докъдето им виждат очите.

  Не отстъпвам на никого по възхищението си от Статуята на свободата, Скалистите планини и кехлибарените житни вълни. Когато ме приканват да се омитам от страната, се чувствам като жител на градче, завладяно от Бандата на Джеймс, който ми заявява, че ако не ми харесва да бъда ограбен и подложен на издевателства от неканени отрепки, би трябвало да се преместя в друг град. Струва ми се, че много по-правилно би било престъпниците да се махнат.

  Източник: в-к „Сега“

  __________

  * Робърт Хигс е старши сътрудник по политическа икономия в Независимия институт и редактор в „Индипендънт ривю“. През 2007 г. той бе удостоен с наградата „Гари Г. Шларбаум“ за цялостен принос за каузата на свободата.

• Веселото село, оле!

  Автор: Огнян Попкутуев /Фрогнюз/

  Август е. Жътва е. Шепа българи жънат. Другите се реят из курортите или по оределите улици на градищата, псувайки орисията си на хора под средния статус.
  Занимавам ви с жътварската тема, защото тя отдавна e като заварено дете в медиите – никой не я иска, но я търпят от немай къде.

  Приоритетни са убийствата, удавянията, скандалите с този или онзи, силиконовите цици, мафиоти и техните адвокати, които дефилрират като холивудски звезди, хванати на калъп чалгари и пр. герои на прехода.

  
  Има и друга причина за неглижиране на ставащото на полето. Ако се пише за жътва, хамбари и жито, трябва да се кажат и няколко думи за селото ни. А то, българското село, умря. Няма го. Отнесе го рака, наречен градска мечта. Мъчително, скоропостижно и без музика. Защото и духовата музика умря…

  И така: селото си отиде, а жътвата е скучна. Скоро

  жътварки ще виждаме само в Гугъл,

  а за снопи, харман и сърпове, ще четем единствено в Уикипедия.
  Споменът за българското село ще тупти в гърдите ни само след три ракии в ресторанта „Веселото село”, където децата и внуците ни имат шанса да видят наживо някоя умърлушена овца или симпатично магаре…

  
  Немалко българи дори се срамуват от темите за селото и жътвата, защото им напомнят откъде са тръгнали. А те, милите, искат биографиите им да започват с жълтите павета и шопинга в Милано. Е, няма как да стане, защото от джобовете им се подава по някое стръкче слама, но много им се иска…

  Понеже сме си селска държава още от славяните е прабългарите насам, предлагам да се преименуваме Веселото село. Идеята е обвързана с икономически и бизнес аргумунти, а не емоционално хрумване.

  Ако станем Веселото село, това ще даде силен тласък преди всичко на туризма – единственият бизнес, който все още дава признаци на живот. Чужденците няма да се питат какво е това България, какво има там и пр. Освен това слоган от сорта „Веселото село строи Втора атомна” е доста шик. Или „По магистралата, по магистралата и право в наше село!” Добре звучи. Знам, знам, че на цялата опозиция и окапаха зъбите от яд, че нито магистрала, нито атомна успяха да построят, но пък им остана утехата, че си оправиха личния живот. И то как само го оправиха! Но да не се отплесвам.

  Феновете на нашенския бит, вкусните български манджи и фолклора ще са на седмото небе. 180-те абсолютно обезлюдени родни села можем да превърнем в етнорезервати. Командировани селянчета от столицата ще сервират на чужденците, ще им свирят и играят, а

  кръшни селски моми, с румени бузки, ще им… сещате се какво.
  
  
  Млада селянка очаква чужди туристи на полето…
  
  По 100 евро за час, без ДДС. Презервативи има колкото искате. Китайци и израелци пък ще отглеждат нашенски домати, пиперки и краставици по нови технологии. С тях ще гощаваме туристите и себе си също. Ще издигнем и лозунг: „Десетилетие на селското включване”. Може да ни отпуснат и европари по съответните програми като за изчезващ вид. Актуален би бил и проект „Българските кожен калпак и потури – последен писък на хомеопатията срещу грипа – птичи или свински”. Не че ще помогне наистина, но внушението е важно. Те и половината лекарства дето ги рекламират не помагат кой знае колко, но като ти повторят няколко пъти, че те чакат блажени сънища и отидавш до аптеката.

  
  Феновете на Мелпомена пък ще се кефят на спектакли като „Криво седи, право съди, стар кадия (съдия)”, но със съвременни сюжети от знаковите дела на прехода, които ако бяха сериал, щяха да бият и „Далас” по безкрайност. Но да не се отвличам. А какво ще кажете за драма със заглавие „„Октопод” за съд се стяга, мята подкуп на рамо”? Или римейк на Джагаровата „Прокурорът” с Никола Филчев в главната роля, който ще излиза на сцената облечен като зеленчук?

  Станем ли Веселото село, ще се даде силен тласък и на спорта. Освен борба и щанги за жени, ще се специализираме в екстремните спортове. Например нощни гонки с автомобили по улиците на София, съчетани с претрепване на пешеходци. Прокурорският син Бисер Андреев, който утрепа майсторски ПАУЛА и НИКОЛАЙ срещу глоба от 1500 лв, може спокойно да се кандидатира за председател на тази федерация!

  Ако вдигнем глобите, в бюджета ще влязат повече пари, с които пък ще увеличим пенсиите и детските. Така ще се осигури повече материал за газене, а и ще отблъснем кризата, задаваща се откъм САЩ. Ще има и дисциплини „гигантски слалом” и „супер комбинация”. Те ще включват: участие в убийства, отвличания, рекет, изнудване, побоища, банкови обири и шофиране мъртво пиян. Всичко ще е напълно реално.

  Едно истинско мафиотско сафари от типа „Наглте”, „Октопод”, „Килърите” би вдигнало адреналина на всеки турист. При това без никаква опасност от съдебно преследване. Много ще се харчи, особено ако състезанията се организират от професионални и изявени спортисти като Алексей Петров-Трактора, Петър Стоянов-Пешо Сумиста и др. заслужили дейци. И никакви медалчета с кръгове и маслинови клонки – направо орден „Стара планина”! И да не забравя: на адвокатите ще се плаща реално.

  Подкупите за магистрати и политици също ще са истински,

  но ще се удържат данъци, защото корупцията ще е узаконено. Да видим тогава онези наивници в ЕС какви доклади ще пишат и какви критики ще измислят към съдебната ни система.

  Има много хляб в идеята за Веселото село. Споделям я безплатно, не защото не ми трябват пари, а защото съм патриот. Всеки ден у нас се случват абсурдни неща, време е да ги превърнем в бизнес. Пороците и простотията досега само ни мъчеха, може би е дошло време да се възползваме от тях рационално.

  За да не си помислите, че просто фантазирам, ще ви ицзтъкна някои факти и аргументи. При последното преброяване било установено, че в село Дебелец, известно повече като новото „Веселото село” край яз. „Цонево”, не е преброен нито един жител. Нито един. Но това не пречи селото да си има кмет – човек от съседното село. В Дебелец няма жители, но има 40 къщи, вили и хотел. Е, не сме ли Абсурдистан, пардон Веселото село? Ако този пример не ви е достатъчен, ето ви още.

  Крадец нападнал полицай, който го спипал в чужда къща и го порязал.
  Маскирани убиха с бухалки 52-годишен бивш военен в дома му в с. Горна Митрополия.
  Майки от петрички села продават бебетата си в Гърция за по 200 евро.
  Перник хлътва в стари минни галерии.

  В Бургас кръчми изливат фекалии в морето.
  Корнелия Нинова, Мая Манолова и Кирил Добрев говорят за морал.
  Алексей Петров и Душана Здравкова (подсъдим и съдия) – кандидати за президент.
  СДС, ДСБ, БСП и РЗС гласуват заедно.

  Доскоро мафията си имаше един вестник, вече са повече от два.
  Българският президент Първанов е приятел със сириският сатрап Башар ал Асад.

  Феноменално, нали? Ето такива неща трябва да рекламираме по света, а не природата си. Защото хубави държави има и другаде, но такива абсурди – не. Да не забравя най-големият: рече ли някой да промени нещо, всички му скачат. Много сме единни в това отношение.

  Бихме могли да се кръстим и Умно село по класика Доньо Донев. Но има известно неудобство. Първо, всички българи ще знаят колко ирония съдържа това име. И второ, чужденците може да се засегнат, че сме Умно село, а техните са прости. А щом ще им искаме паричките, добре е да ги глезим и ухажваме. Затова Веселото село си е най-добре.

  Веселото село, оле!

• ПЕНСИОНЕР: ДЕЦАТА НА ТОДОР ЖИВКОВ МИ ОТКРАДНАХА 7 ДКА В “БОЯНА”

  Жени Живкова си узакони къщата, след като стана депутатка, разкрива прецаканият столичанин

  Мутри и политици са разграбили незаконно най-елитния столичен квартал “Бояна”.

  Много от новите жители на разположеното в полите на Витоша софийско предградие са придобили имотите си по насилствен начин, дори и с убийства на истинските собственици. Това твърди пенсионерът Светлозар Толев. Навремето самият той е бил най-нагло ограбен от Тодор Живков.

  „Близо 3 дка мой имот е, който ми е наследствен от родителите, е заграбен от Евгения Живкова и брат й Владимир. Вече водих няколко дела срещу тях. За съжаление стигнах до Кривата круша и те продължават да грабят и не ги е срам. Върху моя земя и с държавни пари баща им построи две къщи, които сега струват милиони. Цяла България знае за сградите на улица “Секвоя”, прочути са. Масрафът по строежите на Живкови бе поет от УБО. Царски си живеят те и сега – нямат нерви, болести и притеснения. Аз пък не мога да си вляза във владение, макар, че на една от съдебните инстанции ми бе върната част от земята”.

  Това разказва пред столичен седмичник боянчанинът Светлозар Толев. Той предявява претенции в зората на демокрацията, когато разбира, че къщата на Евгения Живкова не е узаконена. Оказало се, че домът на Живкови е напълно незаконен и те дори не са плащали местни данъци на Столична община.

  Гигантският парцел на улица “Секвоя” бил отнет в “името на народа” от Велика Толева и съпруга и Добрин през 1948 г. Роденият в Пловдив чиновник загубил близо 7 дка селскостопанска земя, които обработвали, за да хранят децата си. Пет години по – късно газки на УБО изсипали тонове бетон върху имота, а крехки войничета започнали да копаят на ръце основите на дома на Тодор Живков.

  “Простил съм им, но си искам земята, която не ползват”, казва още Толев. /БЛИЦ/

• Затварят Статуята на свободата за реконструкция

  Статуята на Свободата край Ню Йорк ще бъде затворена за реконструкция. Ремонтните работи се очаква да започнат през есента.

  Гигантската статуя навършва 125 години на 29 октомври. Датата ще бъде отбелязана с пищни тържества, след което започва мащабна реконструкция.

  За целта ще бъдат похарчени 27 милиона долара. Ремонтът ще продължи около година. Поне такива са първоначалните планове на местните власти.

  Основната цел е да се реконструират стълбищата и да се подменят асансьорите на 93-метровата конструкция. Ремонт по фасадата на скулптурата няма да има.

  Всяка година Статуята на свободата е посещавана от над три милиона туристи. Достъпът до нейния връх беше затворен допреди две години заради опасения от терористични атентати.

  Сега желаещите да се полюбуват на Ню Йорк отвисоко ще трябва да чакат още година.

  Източник: bTV web

• Затварят ли новата кръчма Facebook

  Заканите на хакерската група „Анонимните“ да унищожи популярната социална мрежа Facebook събуди голям интерес. Своеобразното убийство на мрежата било планирано за 5 ноември, когато във Великобритания се отбелязва нощта на Гай Фокс, който стои зад заговора за взривяване на парламента в Лондон през 1605 г.

  Във видео, поместено в YouTube, хакерите приканват привържениците си по цял свят да се обединят и да „унищожат Facebook в името на неприкосновеността на личните данни“.

  Хакерите твърдят, че най-популярната социална мрежа продава лични данни на правителства, компании и тайни служби, позволявайки им да шпионират хората в нета. „Анонимните“ подчертават още, че мрежата „запомня“ всички промени в личните данни независимо от настройките, направени от потребителя.” Facebook знае повече за вас, отколкото семейството ви“, твърдят хакерите и призовават човечеството да се подготви за „реалността след Facebook. Те уточняват, че не става въпрос просто да се претовари сайтът, а да бъде премахнат напълно от мрежата.

  Докато част от потребителите смятат заплахата на хакерите да сринат Facebook за празни приказки, повечето са сериозно обезпокоени, че киберпрестъпниците могат да изпълнят заканата си. Социалната мрежа има повече от 750 милиона потребители в цял свят, които я използват за общуване, обмен на снимки и файлове.

  След тези съобщения блоговете вече се пълнят с позиции по темата. Предлагаме ви част от тях.

   

  Проф. Николай Данчев: Социалната мрежа променя характера

  Общуването в социалната мрежа променя националния характер. Facebook излъчва особена революция. Негово величество компютърът създаде условия за нов тип комуникация -промени се качествено българското, балканското общуване, характерно за нас като народ.

  Изненада е, че българинът, който по природа не е публичен човек и не обича да изразява мнението си пред всички, споделя толкова неща в социалната мрежа, дава оценки с голяма смелост за лица от политическата сцена и за развитието на България.

  Ние сме свикнали да споделяме с приятели, в семейството, т.е. в неформалната група. И докато доскоро българите се събираха в кръчмата, там общуваха и оплюваха, сваляха властта, женеха се и се развеждаха, одумваха другите хора, вече го правят във Facebook.

  Така на практика социалната мрежа се превръща в новата ни „обществена кръчма“.

  По този начин се е отприщила някаква задрямала психическа енергия, която досега е била затворена и не е намирала начин да се излее навън, но в последните месеци избуява в обществена активност.

  В същото време за това допринася и още нещо – фактът, че хората вече не изпитват доверие към партиите и политиците.

  Постепенно авторитетът на политическите сили пада, повечето партии идват с големи обещания, които не се изпълняват. Това се забелязва и в световен мащаб. И когато се излъжат очакванията на един народ, той става апатичен и бездушен и в момента именно компютърът е неговият отдушник.

  Това е и една от причините хората да се обединяват на основата на неформални връзки по електронен път. Компютърът извършва една голяма революция в тези неформални отношения, които постепенно се формализират, и могат да се превърнат в граждански обединения.

   

  Karoline: Скоро ще бъде погребан

  Идва ли наистина краят на Фейсбук, и то точно когато мрежата се разраства? Този въпрос си зададохме, след като сайтът спря да работи за известно време. Това определено не се случва често във Facebook. Причината за спирането беше въвеждането на нови функции. Ако си мислите, че целта на иновациите е благото на потребителя и гони само неговите интереси, грешите. Всичко е реклама. Всичко е пари. И най-вече – злоупотреба с ТВОИТЕ лични данни. И когато потребителите осъзнаят, че любимата социална мрежа се намества прекалено в личното им пространство, ще дойде краят на „Книжката с лица”. Е, този ден наближава.

  Марк Зукърбърг печели милиони от ТЕБ!

  Всяко едно нововъведение гълта от личните ви данни – какво ви интересува, с какво се занимавате. Използва ги така, че да „разчете” каква е най-подходящата реклама за вас. С всяко едно присъединяване към група, кауза, забавна игра и прочие Facebook таргетира все повече реклами към отделния потребител.

  И така печели милиони. Защо, мислите, създателят Марк Зукърбърг е червив от пари?! Заради вас, разбира се! Затова че сте влезли в „матрицата”, посочили сте къде работите, от какво се интересувате, какво ядете и с кого спите. Цялата тази информация не остава в социалната мрежа, тя се разнася из интернет пространството, обикаля всякакви сайтове. Изведнъж вие вече нямате лично пространство – вие сте само един face (лице) от една book (книга).

  Ужас! Всички в интернет познават вашия face!!!

  Знаете ли за новата функция, която Facebook подготвя – автоматично тагване на снимките. Социалната „матрица” вече толкова е задобряла, че може да разпознае лицето ви на всяка една снимка. Без да сте тагнати!!! Ей така – по физиономия. Не ви ли звучи малко страшничко една машина да ви разпознава от снимка?! Новата функционалност вече дори работи в Щатите – там всички са едно голямо семейство. „Големият брат” ги разпознава от километри. Бъдете сигурни, че със снимковата си база данни Facebook може да прави всичко.

  „Познавам приятелите й, знам къде ходи и къде живее!”

  Не очаквайте поверителност от социалната мрежа.

  Наскоро алармираха за похитители, които следят децата на мутрите и оттам черпят нужната информация, за да ги отвлекат. Това обаче не се отнася само до деца на богаташи. Социалната мрежа е потенциален съучастник на всеки един психопат, педофил, похитител, убиец.

  Затова потребителите масово се възползваха от услугата за поверителност на данните и ограничиха профилите си за непознати. Но те вероятно не знаят, че това не е достатъчно. Техните данни са все още на показ именно благодарение на всяка една нова джаджа, която мрежата въведе.

  Когато всички ние осъзнаем това, не само ще ограничим профилите си, но и ще ги изтрием. Така идва и краят на Facebook!

   

  Уил Хейвън, „Дейли телеграф“: Страх в Силициевата долина

  Размахът на Facebook самоубийствата на Запад би трябвало да всее страх у ловките директори в Силициевата долина. Ето една тъжна статистика: потребителите на Facebook прекарват по 23 часа на месец в сайта. Това са 500 милиона души, които се взират в монитора, докато социалната мрежа поглъща 700 милиарда минути от времето им.

  Лошата новина за Марк Зукърбърг, 27-годишния милиардер, основател на Facebook, е, че много хора все по-рядко влизат в социалната мрежа или въобще се отказват от нея. Тази практика, представете си, се нарича Facebook самоубийство.

  Статистиката показва, че 100 000 британски потребители са деактивирали акаунтите си през май, с което общият брой на ползващите Facebook във Великобритания е спаднал на 29,8 милиона души.

  Шест милиона са закрили акаунтите си в Съединените щати.

  Това, което започна като затворен онлайн социален клуб в Харвардския университет и впоследствие се просмука в западното общество, сега може би клони към залеза си.

  Facebook самоубийството все още е твърде дръзко решение. Немислимо е някой 16-годишен да се откаже от навика.

  Опасностите на безразсъдното общуване в социалните мрежи важат за всеки, без значение дали е войник в Афганистан, или твърде дружелюбен съдебен заседател в Манчестър.

  Има официално предположение, че Facebook може да разпродаде акции в началото на 2012 г. и че се стреми да бъде оценен на 100 млрд. долара. Нищо чудно, че Бил Гейтс обединява сили със Зукърбърг за най-новото си филантропско начинание.

  Но дори Гейтс би се затруднил да обясни предполагаемата стойност на Facebook или в тази връзка причината, поради която се твърди, че „ЛинкдИн“ (онлайн бизнес мрежа) струва 8,5 милиарда, или поради която „Групон“ (сайт, който предлага ваучери за намаления) се оценява на 750 милиона.

  Нито една от тези компании няма приходи, които да отговарят на тези цени. Дори общият приход на Facebook за миналата година беше едва 2 милиарда долара.

  Нищо ли не сме научили от спукването на балона „дот ком“ преди десетилетие? Циничният инвеститор би отговорил, че не сме.

  Източник:   в. „Монитор“

• Няма по-добра хранилка от държавата. И ГЕРБ доказа това!

  22 години след началото на прехода държавните фирми продължават да са разграден двор и да се управляват от хора без квалификация, назначени без конкурс, неподлежащи на публичен контрол

  Aвтор: ТАНЯ ПЕТРОВА /Сега/

  Партийно-роднински назначения, източване, изкривяване на конкуренцията, размита отговорност. Нито една партия не посмя да посегне през годините на тази порочна формула за управление на държавните фирми. Не го направи и ГЕРБ.

  За държавните дружества преходът съвсем не е свършил, а понятия като прозрачност, контрол, предотвратяване на конфликт на интереси не съществуват. Завесата се вдига с любезното съдействие на прокуратурата само покрай избори и след поредното завъртане на партийната рулетка отново се спуска.

  Няма нито един наказан за лошо управление,

  въпреки че през годините дружествата трайно затъват и разграбват – било с неизгодни сделки, било с нагласени поръчки, било просто от некадърност…

  Заявката на ГЕРБ да въведе ред в управлението на държавните фирми бе доста вяла още преди 2 години. Тогава тя се изчерпваше с едно или друго бомбастично разкритие, някакви документи, пратени в прокуратурата, от които нищо не е произлязло.

  За разлика от подхода си като кмет на София като премиер Бойко Борисов не наложи конкурсно начало в управлението на държавните фирми. Въведеният по негово настояване таван за заплатите в бордовете потъна в общата финансова мъгла около дружествата, а традиционните скандали около едно или друго назначение не закъсняха.

  Всеки министър вече си има суперсекретна банка „Кадри“, откъдето изскачат от странни по-странни персони, без квалификация за длъжността, която ще изпълняват, но пък достатъчно оправни, за да извлекат максимална полза от нея.

  Така бивши и настоящи пресаташета на министерствата отново се оказаха в бордовете на енергийни фирми, а собственичка на компания за духовни семинари, „помагаща на мъже и жени, деца и тийнейджъри да преживеят повече от естественото очарование на това, което истински са“ (според представянето на интернет страницата й), пое златната акция на държавата в „ЛУКойл Нефтохим“!

  Показателен за нездравите апетити към държавното участие в икономиката е и последният опит на регионалното и транспортното министерство да позволят на бордоваците да заемат неограничен брой ръководни позиции в други държавни дружества.

  Новите правила бяха прокарани с цената на абсурдни твърдения, че това ще повиши мотивацията на работещите без заплата в управите чиновници, а вносителите пропуснаха да споменат, че текстовете касаят и останалите членове на бордове, които получават възнаграждения.

  Премиерът Бойко Борисов не коментира явното подвеждане на правителството и обеща промените да бъдат отменени, но замазването на скандала не решава проблема. Зад него

  прозира дежурният стремеж за трудоустрояване на правилните хора

  Най-скандалното в цялата история обаче не е опитът на двама министри да подведат кабинета, нито фактът, че на правителствено заседание е одобрена промяна, която никой не е разбрал каква е. За съжаление това се случва постоянно.

  Най-скандалното е, че въпреки вихрещата се криза и спадащите приходи в бюджета никой не прави опит да подобри управлението на държавните фирми, като въведе ред в тяхната отчетност, сложи критерии и изработи механизъм за подбор на кадри, както и система за контрол и оценка на тяхната дейност.

  Нито едно министерство не поддържа публично добра информационна система за подопечните му държавни фирми, въпреки че по регламент е длъжно да има подобен регистър. При много от министерствата информация на сайтовете изцяло отсъства.

  Така опитът да се установят обемът и характерът на държавното участие в икономиката е обречен на дълги проучвания в търговския и БУЛСТАТ регистрите. Само за регионалното министерство в ДАКСИ излизат 288 участия в дружества, огромна част от тях вече неактивни или в процедура по ликвидация.

  По подобни списъци вероятно може да се преподава икономическа история на прехода, но полза от това за управлението на активните предприятия няма. Някои от работещите дружества на свой ред участват с дял в други дружества и упражнението става още по-сложно. Не е ясно и защо повечето държавни фирми

  продължават да съществуват, а не се приватизират

  Защо са й на държавата толкова много фирми, които не може нито да управлява, нито да контролира, а и трябва да субсидира, вместо да получава дивиденти. Ако не може да се справи, просто да ги продаде на някого, който може. Или да ги закрие.

  Почти невъзможен е и достъпът до отчетите на компаниите. Фирмите са длъжни да предоставят финансови отчети на всяко тримесечие, като от тях зависят и възнагражденията на ръководствата.

  Тримесечните доклади не виждат бял свят, а и работата с търговския регистър, в който се публикуват годишните финансови отчети, само след броени месеци ще бъде затруднена. Дружествата масово нямат сайтове, не публикуват никъде и задължителните бизнес програми за управление.

  Никакъв регистър не може да компенсира и отсъствието на документите, целящи да гарантират липсата на конфликт на интереси при управлението на държавните, а и на общинските фирми. Представителите на държавата и общините в компаниите са задължени лица по закона за предотвратяване на конфликт на интереси.

  Те следва да попълват всички видове декларации за конфликт на интереси, а органът, упълномощен да излъчва техните ръководства, е длъжен да ги публикува. Такава информация не е предоставяна въобще – нито за държавни, нито за общински дружества. В същото време

  членовете на бордовете винаги се движат по ръба на конфликт на интереси

  Тази част от правилника за управление на държавните дружества изхожда от пожеланието, че в ръководствата на фирмите следва да влизат хора, доказали се в бизнеса. Затова на членовете на бордове и на управителите на държавни ЕООД-а е позволено да извършват търговски сделки и да са съдружници в други дружества.

  Това е забранено само в случай, че извършваната дейност е сходна с дейността на държавната фирма. При липсващи декларации за конфликт на интереси можем само да гадаем как се тълкува понятието „сходна дейност“, спазват ли се забраните за роднинските връзки и какво всъщност се случва с фирмите.

  Контролът е затруднен и по линия на разходите. Едноличните държавни и общински дружества са задължени и по закона за обществените поръчки, но много от тях пропускат да обявяват поръчки или се измъкват чрез разбиване на разходите под минималните прагове.

  Така кой от кого на какви цени купува често е тайна

  При тази почти пълна непрозрачност и отсъстващ контрол назначаването на едни и същи хора в много фирми е, меко казано, неразумно. Дружествата в рамките на даден сектор от икономиката често са с близка дейност и в преки търговски отношения, част от държавните фирми имат дъщерни дружества и могат да работят с тях без процедури по ЗОП, а някои държавни фирми все пак са и в конкуренция помежду си.

  На този фон даденото от регионалното министерство обяснение, че чиновник е пожелал да работи в две ВиК дружества и да ги стабилизира въпреки липсата на възнаграждение, е смехотворно. Самата забрана за получаване на възнаграждения от чиновниците е странна и популистка.

  Никой не работи безплатно – ако не получава заплата, със сигурност си набавя доходи от съответната длъжност по друг начин. Подходът трябва да е съвсем различен – който работи качествено, трябва да бъде възнаграден подобаващо. Който се издъни, трябва да бъде наказан.

  Толкова е просто и логично. Но явно грижата за партийната номенклатура все още надделява над волята за добро държавно управление.

• Кой спечели $8,5 млрд. заради рейтинга на САЩ

   

  Мистериозен инвеститор е спечелил милиарди от понижения кредитен рейтинг на САЩ. Според слуховете това може да е легендарният Джордж Сорос.

   

  Мистериозен инвеститор е спечелил около 8,5 млрд. долара от понижаването на кредитния рейтинг на САЩ, което срина пазарите по цял свят, пише в. „Дейли мейл“.

  Преди около месец той е заложил 850 млн. долара при коефициент 10 към 1, че Щатите ще загубят най-високата оценка за платежоспособността си, твърди изданието.

  Ширят се съмнения, че неизвестният инвеститор е разполагал с вътрешна информация за решението на „Стандард енд Пуърс“ да понижи рейтинга на американския дълг.

  Според слуховете, циркулиращи в момента, това може да е легендарният финансист и милиардер Джордж Сорос.

  Той е може би най-известен с валутните си операции, които предизвикват изхвърлянето на британския паунд от европейския валутен механизъм през 1991 г.

  Според някои слухове тогава той е направил печалба от над 1 млрд. долара, което му спечелва прякора „Човекът, който победи Банк ъв Инглънд“.

  Сега „Дейли мейл“ се чуди дали е възможно Сорос отново да е заработил няколко милиарда за часове.

  Източници на изданието обаче твърдят, че милиардерът няма никаква връзка със спекулациите около кредитния рейтинг на САЩ, въпреки че е свързан с екипа на Обама от 2008 г.

  Сорос наскоро обяви, че инвестиционният му фонд повече няма да управлява други активи освен семейните.

  Той даде да се разбере, че тази мярка е реакция на ограниченията, наложени върху хедж фондовете от новия закон, известен с името на създателя си – конгресмена Дод Франк.

  Според този закон до март 2012 г. всички хедж фондове, включително на Сорос, трябва да се регистрират във Федералната комисия за ценни книжа и фондови борси.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Как „ще ни стигнат“ САЩ, Италия и Испания…

   Бойко счупи глупомера с изказвания за кризата
  Да извиняват привържениците на Борисов, но няма как да наречеш другояче освен гръмогласна глупост изказванията му по повод задаващата се нова световна криза и срива на борсите.

  Възторженият му оптимизъм, че България няма да бъде засегната от финансовите проблеми в САЩ и някои страни в Европа, направо те кара да застанеш прав като при изпълнение на химна.

  Някой трябва да му каже разбираемо, като в Банкя, известната максима, че ако американската икономика кихне, някои малки страни като България се разболяват тежко. И това вече е ставало пред очите ни неотдавна – една финансова криза в САЩ разболя света и увеличи безработицата у нас двойно. Ама кой да го проумее – ние тук сме отличници, няма страшно, да се поучат от нас.
  Самочувствието на българския премиер направо прелива в изказванията му пред медиите:

  “Колкото и да ми е неприятно това, което се случва в САЩ, Италия и Испания, управлението на тези държави трябва да приеме българския модел. Фискална дисциплина, пакт за финансова стабилност. Никой да не си позволява да харчи повече отколкото изкарва държавата, защото това гарантира стабилност” – това заяви Борисов.

  Това, преведено на прост език означава – в САЩ и Европа взимат заплата по една пачка и харчат, и взимат още назаем. А трябва да се поучат от нас – взимаме по 3 лева и ги стискаме, ще стоим гладни. Стабилно гладни.

  Може ли да кажеш, че европейските страни са по-зле от България? Дори онези, с големите дългове?

  Но мъдростта на Борисов не секва:

  “Еврозоната трябва да се промени, да станат дисциплинирани и да си направят дефицитите такива, каквито са в България, и едва тогава бихме се присъединили”.

  Къде ще се мерят с нас, ще се присъединим към Еврозоната, когато тя се изравни с България! Шапка да му свалиш на българския премиер. Парите се харчели “правилно и умерено, и то само за структурни проекти: екология, магистрали, зали, пречиствателни станции”.
  И това щяло да почне да носи големи пари, твърди той. Кое точно? Новата спортна зала? Или магистрала “Тракия”? Или някоя пречиствателна станция? И как точно ще почнат да носят големите пари?

  И след куп подобни излияния пред бТВ, Борисов продължава и пред “Труд”:

  “И въпреки трудностите, въпреки кризата, виждате, ние тук, в България, не спираме, откриваме спортни зали, багерите са навсякъде, строим магистрали – “Тракия”, “Марица”, ще започне да действа и “Струма”, от септември и два ЛОТ-а, метрото в София…”

  

  И
  размахва поучително пръст на президента Първанов:

  “Понижаването на рейтинга на САЩ от “Стандард енд Пуърс” трябва да е много силен знак за всички популисти в България, включително и за Първанов, който ни критикува, че не вдигаме парите за пенсиите. Това е ярък и абсолютно недвусмислен сигнал, че сега не е време за финансови експерименти и популизъм.”

  Да, логично е, че пенсии не могат да се вдигат, като няма пари. Ама нали целта е икономиката да носи повече пари в бюджета, а не да се хвалиш с икономии. И какво общо има САЩ? Те да не би пенсиите да са си вдигали? Чул нещо Бойко за “Стандарт и Пуърс”, и да се изкаже…

  България не е виждала по-голям финансов експеримент от правителството с Борисов начело. При задаващата се нова вълна на криза ще видим и резултата на експеримента – като магарето на Настрадин Ходжа. Той таман го научил да не яде и то умряло.

  Всъщност, колко и как я разбира икономиката Борисов, е едно на ръка. Но самочувствието му е характерно за българските политици на власт въобще.

  Например навремето премиерът Виденов (завършил международна икономика в Москва) имаше двама вицепремиери далеч по-грамотни и образовани икономически от Борисов. И при настъпваща инфлация, повишение на цени и обезценяване на лева, вицетата Румен Гечев и Дончо Конакчиев се изказваха важно, точно като Борисов – нямало страшно. Финансов министър беше един Димитър Костов, когото и политическите му противници Муравей Радев и Иван Костов хвалеха като финансов гений. И тия всички мозъци не предотвратиха никаква криза и България затъна в хиперинфлация.

  И премиерът Иван Костов след тях се изказваше със същото самочувствие, при нарастващо недоволство към края на управлението си. И изборите го пометоха, а той не вярваше на социолози и също като Борисов сега казваше, че си има своя социология.

  Станишев, макар да не се изежи чак, че кризата няма да ни засегне, също се хвалеше с финансова стабилност и излишък и колко сме били подготвени за кризата.
  Сега е просто удивително как със същите думи Дянков и Борисов говорят, че България е остров на стабилност.

  Но сега Костов има по-трезва оценка за кризата. В интервю за бТВ той каза:
  “Ако влезе в нова криза световната икономика, това означава негативност и на вътрешния ни пазар, дано да е в по-малък мащаб. Обикновено вторите кризи не са с такъв дълбок спад както първите, но може и да се влезе в дълговременна депресия”. Според него за страната ни това ще означава, че няма да може да се  увеличат доходите, няма да може да бъде преодоляна безработицата, или поне ще са нужни титанични усилия.

  Други финансисти са по-директни. Според тях България е на дъното, не е мръднала от дъното, защото няма реформи и затова сега се стабилизира на дъното. Дали е успокоително, че магарето се е научило вече да не яде?

  Важното е, че премиерът слънце е оптимист.

  Иван Бакалов,
  e-vestnik.bg

• МВнР: Избори 2011 в чужбина – често задавани въпроси

  На 23 октомври 2011 г. предстои провеждането на избори за президент и вицепрезидент на Република България, както и за общински съветници и кметове.

  Българските граждани в чужбина имат възможност да участват в изборите за президент и вицепрезидент на Републиката.

  
  Често задавани въпроси

  
  І. Кой има право да гласува?

  Всеки български гражданин, който е навършил 18 години към изборния ден, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.

  II. Как да заявите своето желание за гласуване на изборите за президент и вицепрезидент на Република България при гласуване извън страната?

  Можете да заявите желанието си да гласувате извън страната пред дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава, в която се намирате. Това става в писмена форма чрез заявление по образец не по-късно от 27.09.2011 г. включително (25 дни преди изборния ден), подписано саморъчно и подадено лично или чрез писмо. Възможно е заявлението да бъде изпратено и в електронна форма, като сканираното изображение се изпраща на e-mail адреса на българското дипломатическо или консулско представителство на файл в -pdf  формат.
  В едно заявление може да е вписано само едно лице. В заявлението задължително се посочват имената по паспорт, лична карта, моряшка или военна  книжка (само за военнослужещите), единният граждански номер, адресът на пребиваване в съответната държава, постоянният адрес в Република България и населеното място, в което желаете да гласувате.
  Образец на заявлението можете да изтеглите от тук.
  
  ІІI. Задължителна ли е предварителната регистрация?

  Регистрацията чрез писменото заявление не е задължителна, Вие може да упражните правото си на глас и когато името Ви не фигурира в избирателния списък.
  
  ІV. Къде може да упражните правото си на глас – избирателни секции извън страната?

  Предварително условие за провеждането на избори извън страната и за образуването на избирателни секции в чужбина е получаването на съгласие от съответната държава, като дипломатическите или консулските представителства на Република България задължително официално се обръщат с молба за получаване на това съгласие, освен ако местното законодателство не го позволява.
  
  V. Как се образува избирателна секция ?
  
  1.    В населените места, където има дипломатическо или консулско представителство, избирателни секции се образуват при наличие на не по- малко от 20 избиратели, заявили желание да гласуват не по-късно от 27.09.2011г.
  2.     В населените места, където Република България няма дипломатическо или консулско представителство, избирателни секции се образуват при наличие на съгласие на приемащата държава и на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления до 27.09.2011г.
  3.    Когато броят на желаещите да гласуват е повече от 1000, се образува нова избирателна секция в съответното населено място, като ръководителят на дипломатическото или консулското представителство съобразява адресите на секциите според местопребиваването на подалите заявление избиратели.
  4.    Централната избирателна комисия определя в срок до 01.10.2011 г. населените места, в които ще се образуват избирателните секции, като решението за това се публикува на интернет страниците на Министерството на външните работи и на дипломатическото или консулското представителство в съответната държава. В изпълнение на решението на ЦИК ръководителите на дипломатическите и консулските представителства образуват избирателни секции в съответните населени места не по-късно от 3 октомври 2011 г. и определят техните адреси.

  VI. Как се съставят избирателните списъци в чужбина?
  
  Списъците на лицата, заявили желание да гласуват извън страната, се публикуват от министъра на външните работи и от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България не по-късно от 18 дни /04.10.2011г./ преди изборния ден на интернет страницата на Министерството на външните работи и на дипломатическото и консулското представителство. Те съдържат имената на избирателя, номера и адреса на избирателната секция. Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България осигуряват възможност всеки избирател да може да прави справка в списъка по единен граждански номер. Допълнително постъпилите заявления и настъпилите промени в списъците се публикуват незабавно и се отразяват на интернет страницата.
  
  VІI. В кой списък фигурирам?

  Всеки избирател се вписва само в един избирателен списък. Министерството на външните работи изпраща данните на  подалите заявления за гласуване български граждани на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО) в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да бъдат заявителите заличени от избирателните списъци за гласуване в Република България.
  
  VІІI. Как протича гласуването в изборния ден?
  
  Изборният ден извън страната започва в 6,00 ч. местно време и приключва в 19,00 ч. местно време.
  Ако не сте включен в избирателните списъци предварително и имате избирателни права, може да бъдете вписан от секционната избирателна комисия в избирателния списък.

  За да гласувате, трябва да  представите документ за самоличност (паспорт, лична карта, моряшки паспорт или военна книжка (само за военнослужещите) и декларация по образец. Образец на декларация можете да изтеглите от тук .

  Ако в документа за самоличност не фигурира постоянният адрес на избирателя в Република България, той се вписва в избирателния списък въз основа на подадената декларация по образец.

  Когато в 19,00 ч. пред изборното помещение има негласували избиратели, председателят и секретарят на секционната избирателна комисия установяват техния брой и самоличност и събират документите им за самоличност. Само тези избиратели се допускат до гласуване след 19,00 часа, но не по-късно от 20,00 часа.

  IX. Срокът на личния ми документ е изтекъл?

  Когато срокът за валидност на паспорта или личната карта на избирателя е изтекъл, той се допуска до гласуване, ако представи удостоверение, издадено от дипломатическо или консулско представителство на Република България, че е подал заявление за продължаване на срока на валидност или за издаване на нов паспорт или лична карта. Удостоверението се предава на секционната избирателна комисия и се прилага към избирателния списък.

  Допълнителна информация бихте могли да намерите на Интернет страницата на Централната избирателна комисия – www.cik.bg.

  Източник: http://www.mfa.bg/bg/news/view/31606

• Екип директори на ПЧБ кандидатства за Дондуков 2

  За изборите за президент досега в ЦИК документи са подали за регистрация четири инициативни комитета и седем партии. Днес документи е подал инициативен комитет за издигането на Венцислав Йосифов за президент и Емилиян Димитров за вицепрезидент.

  Това съобщи говорителят на ЦИК Ралица Негенцова, цитирана от БТА.
  Известно е, че двамата бяха изпълнителни директори на Първа частна банка преди затварянето й през 1996 г.
  Йосифов дори беше кандидат за кмет на София преди години, независим, но подкрепен от БСП.

  В неотдавнашно свое интервю за „Сливен днес и утре“ Венцислав Йосифов обяви, че подкрепя монархията по испански модел.

  Другите инициативни комитети са за кандидат-президент и съответно вицепрезидент – Димитър Куцаров и Камелия Тодорова; Атанас Маринов Йорданов* и Муса Алиев Хюсейнов; и Меглена Кунева и Любомир Христов.

  На инициативния комитет за Атанас Маринов Йорданов и Муса Алиев Хюсейнов са дадени указания за попълване на пропуски в документите, свързани с имената на учредителите на инициативния комитет, каза Негенцова.

  84 партии са подали заявление в ЦИК за участие в предстоящите местни избори, а шест са получили отказ или им е била заличена регистрацията. Със заличена регистрация заради неизрядна подписка от поддръжници са партиите „Движение нашия град“ и Български граждани зборим“. След проверка се установило, че нямат необходимия брой подписи – 7000.

  В страната са регистрирани 181 партии, припомни Негенцова. До 13 август кметовете на общините трябва да проведат консултации за назначаване на общински избирателни комисии с парламентарните партии и с НДСВ като представена в Европарламента.
  Досега в ЦИК са пристигнали документи за консултации в 116 от общо 264 общини.
  До 18 август ЦИК трябва да назначи всички ОИК.

  Публичен регистър ще отчита постъпленията и разходите на партиите, коалициите и инициативните комитети за изборите.

  Източник:  Dnes.dir.bg

   

  Бел. ред: 

  Росен Маринов Йорданов е все още официалното име на Юзеир Юзеиров, станал известен в българското публично пространство с политическите си проекти МДС и ОТОМАН, както и с това, че при регистрацията си за кандидат президент демостративно си свали панталоните и влезе в ЦИК по долни гащи. Юзеир Юзеиров продължава да използва името „Росен Маринов Йорданов“ и в своя бизнес в Белгия, както и във всякакви сделки или регистрации, 20 и повече години след смяната режима, който му е наложил това име против волята му.

• ЦИК: Условия, ред и организация за гласуване на българските граждани в чужбина

  Централна избирателна комисия
  РЕШЕНИЕ № 41-ПВР

  София, 29.07.2011

  ОТНОСНО:  условията, реда и организацията за гласуване на българските граждани извън страната; образуване на избирателните секции, съставяне и изготвяне на избирателните списъци за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г.
  На основание чл. 26, ал. 1, т. 4, чл. 39, ал. 1, т. 5 и т. 6, чл. 44, 74, 75, 184, 189, чл. 195, ал. 3 и чл. 232 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
  Р Е Ш И:

  І. Образуване на избирателни секции извън страната
  1. При произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката гласуването и преброяването на гласовете на българските граждани, живеещи извън територията на Република България, се извършва в избирателни секции при спазване на изискванията на Изборния кодекс.
  2. Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България незабавно, но не по-късно от 13 август 2011 г., трябва да поискат съгласието на приемащата държава за:
  2.1. произвеждане на избори за избиране на президент и вицепрезидент на Република България;
  2.2. разкриване на избирателни секции в дипломатическите и консулските представителства на Република България;
  2.3. разкриване на избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства, само когато законодателството на приемащата държава изрично допуска това;
  2.4. разкриване на избирателни секции в държава, където Република България няма дипломатическо или консулско представителство, но има дипломатически отношения и е назначила акредитиран посланик, и законодателството на приемащата държава изрично допуска това.
  3. Ръководителят на дипломатическото и консулско представителство уведомява незабавно Министерството на външните работи за получения отговор от приемащата държава.
  4. Министерството на външните работи незабавно уведомява Централната избирателна комисия за предоставеното от държавите съгласие за произвеждане на избори на тяхна територия от българска страна, както и за постъпилите откази и кои точки от 2.1. до 2.4. те засягат.
  5. При съгласие на приемащата държава ръководителите на дипломатическите и консулски представителства на Република България образуват избирателни секции при спазване на законодателството на съответната държава и на Изборния кодекс.
  6. В населените места, където има дипломатическо или консулско представителство, се образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили желание да гласуват, не по-късно от 27.09.2011 г. (25 дни преди изборния ден).
  7. В населените места, където няма дипломатическо или консулско представителство, избирателни секции се образуват при наличие на съгласие на приемащата държава и на не по-малко от 100 избиратели, заявили желание да гласуват не по-късно от 27.09.2011 г. (25 дни преди изборния ден).
  8. Всеки ръководител на дипломатическо и консулско представителство не по-късно от 29.09.2011 г. (23 дни преди изборния ден) предоставя на Централната избирателна комисия чрез Министерството на външните работи информация за постъпилите заявления по т. 6 и 7. Информацията се изпраща на специално определения електронен адрес на комисията: [email protected].
  Информацията включва броя на постъпилите заявления от съответните населени места и изразените в тях предпочитания в кое населено място заявителите желаят да гласуват.
  9. Централната избирателна комисия не по-късно от 01.10.2011 г. (21 дни преди изборния ден) определя с решение населените места, в които ще се образуват избирателни секции.
  Решението се изпраща на Министерството на външните работи и се публикува на интернет страниците на министерството и на съответното дипломатическо и консулско представителство в съответната държава.
  10. В изпълнение на решението на ЦИК ръководителите на дипломатическите и консулски представителства образуват избирателни секции в тези населени места не по-късно от 3 октомври 2011 г. и определят техните адреси, за които уведомяват ЦИК незабавно.
  11. Когато броят на избирателите, заявили желанието си да гласуват по т. 6 или 7, е повече от 1000, се образува нова избирателна секция в съответното населено място.
  Когато в населените места по т. 6 и 7 са подадени повече от хиляда заявления, ръководителят на дипломатическото и консулско представителство образува повече от една секция и съобразява адресите им с местопребиваването на подалите заявления избиратели.

  ІІ. Съставяне и изготвяне на избирателните списъци за гласуване извън страната
  12. Български гражданин, навършил 18-годишна възраст към изборния ден включително, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода, който желае да гласува извън страната, може да заяви това не по-късно от 27.09.2011 г. включително (25 дни преди изборния ден) в писмена форма чрез заявление по образец (Приложение № 16 от изборните книжа за изборите за президент и вицепрезидент на републиката).
  13. В заявлението избирателят посочва: собственото, бащиното и фамилното си име по паспорт, лична карта или военна карта (само за военнослужещите), единния си граждански номер, адреса на пребиваване в съответната държава, постоянния си адрес в Република България и населеното място, в което желае да гласува.
  14. Всеки желаещ да гласува избирател подава отделно заявление, което подписва саморъчно.
  15. Заявлението се подава лично от избирателя до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава или се изпраща чрез писмо.
  16. Сканирано изображение на саморъчно подписаното заявление може да бъде изпратено в електронна форма на е-mail адреса на българското дипломатическо или консулско представителство на файл в pdf -формат.
  17. Ръководителят на дипломатическото и консулско представителство съставя списъците на лицата, заявили желание да гласуват извън страната (Приложение № 5 от изборните книжа за избиране на президент и вицепрезидент на републиката).
  Непосредствено под последното име на избирателя се поставя хоризонтална черта и ръководителят на дипломатическото и консулско представителство се подписва.
  18. В избирателните списъци (Приложение № 5 от изборните книжа) се вписват по азбучен ред имената на избирателя и заявеният от него постоянен адрес в Република България.
  В графата „Име“ се вписват последователно собственото, бащиното и фамилното име на избирателя.
  19. Всеки избирател се вписва само в един избирателен списък.
  20. Графите за вписване на единния граждански номер и вида и номера на документа за самоличност остават празни и се попълват от секционните избирателни комисии.
  21. Списъците на лицата, заявили желание да гласуват извън страната („ЗА ОБЯВЯВАНЕ“ – Приложение № 5 от изборните книжа за изборите за президент и вицепрезидент на републиката), се публикуват от министъра на външните работи и от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България не по-късно от 04.10.2011 г. (18 дни преди изборния ден) на интернет страницата на Министерството на външните работи и на дипломатическото и консулското представителство.
  Допълнително постъпилите заявления и настъпилите промени в списъците се публикуват незабавно и се отразяват на интернет страницата и при изготвяне на избирателния списък за съответната секция.
  22. Списъците по т. 21 съдържат трите имена на избирателя, както и номера и адреса на избирателната секция, в която ще гласува.
  23. Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България осигуряват възможност всеки избирател да може да прави справка в списъка по единен граждански номер.
  24. Ръководителите на дипломатическите и консулски представителства изпращат веднага, но не по-късно от 29.09.2011 г., до Министерството на външните работи информация, съдържаща трите имена, единния граждански номер и постоянния адрес в Република България на заявилите желание да гласуват български граждани.
  25. Министерството на външните работи изпраща обобщените данни от всички държави до Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството не по-късно от 07.10.2011 г. (15 дни преди изборния ден), за да бъдат заявителите заличени от избирателните списъци за гласуване в Република България.

  ІІІ. Предаване на изборни книжа и материали
  26. Председателят и секретарят на секционна избирателна комисия извън страната получават изборните книжа и материали по чл. 187, ал. 1 от Изборния кодекс от ръководителя на българското дипломатическо или консулско представителство или от оправомощен от него представител (Приложение № 66 от изборните книжа за избиране на президент и вицепрезидент на републиката).
  27. Пред изборното помещение и в кабините за гласуване се поставя табло, на което с големи букви е указано, че избирателят може да изрази своя вот само със знак „Х“, поставен с химикал, пишещ със син цвят. Размерът и видът на таблото се определят от ЦИК.

  ІV. Изборен ден
  28. Изборният ден извън страната започва в 6,00 ч. местно време и приключва в 19,00 ч. местно време.
  29. Невключени в избирателните списъци български граждани с избирателни права, явили се да гласуват в изборния ден, се вписват от секционната избирателна комисия в допълнителната страница на избирателния списък.
  30. В изборния ден избирателят представя документ за самоличност (паспорт, лична карта или военна карта (само за военнослужещите) и декларация по образец (Приложение № 17 от изборните книжа за избиране на президент и вицепрезидент на републиката).
  31. Секционната избирателна комисия вписва в избирателния списък следните данни на избирателя от документа му за самоличност – три имена и постоянен адрес в Република България (ако не са отпечатани), ЕГН и номер и вид на документа за самоличност.
  В случай че в документа за самоличност не фигурира постоянен адрес на избирателя в Република България, той се вписва в избирателния списък въз основа на подадената декларация (Приложение № 17 от изборните книжа за президент и вицепрезидент).
  32. Когато срокът за валидност на паспорта или личната карта на избирателя е изтекъл, той се допуска до гласуване, ако представи удостоверение, издадено от дипломатическото или консулското представителство на Република България, че е подал заявление за продължаване на срока на валидност или за издаване на нов паспорт или лична карта.
  Удостоверението се предава на секционната избирателна комисия и се прилага към избирателния списък, като в графа „Забележки“ секционната избирателна комисия вписва номера и датата на удостоверението.
  33. При гласуване и установяване на резултатите от него в изборните помещения могат да присъстват застъпници, представители на партиите, коалициите от партии, инициативните комитети, наблюдатели и български журналисти.
  Ръководителят на дипломатическото или консулското представителство може да покани чуждестранни журналисти и официални представители на приемащата държава.
  34. Когато в 19,00 часа пред изборното помещение има негласували избиратели, председателят и секретарят на секционната избирателна комисия установяват техния брой и самоличност.
  35. Негласувалите избиратели по т. 34 предават документите си за самоличност на комисията. Само тези избиратели се допускат до гласуване след 19,00 часа, но не по-късно от 20,00 часа.
  36. Списъкът от имена на избиратели, вписани от секционната избирателна комисия в допълнителната страница на избирателния списък (след чертата), се подписва от председателя и от секретаря на СИК.
  37. След приключване на гласуването неизползваните бюлетини се опаковат и пакетите се запечатват в присъствието на членовете на СИК, след което се отваря избирателната кутия. След определяне на резултатите от гласуването изборните книжа и бюлетините се опаковат отделно, запечатват се и пакетът/ите се подписва/т от членовете на СИК.

  V. Изпращане на резултатите от гласуването
  38. Председателят на СИК изпраща незабавно, но не по-късно от 24,00 часа местно време резултатите от гласуването в Централната избирателна комисия чрез:
  а) протокол-грама с резултатите от изборите по утвърден от ЦИК образец;
  б) сканиран екземпляр от протокола на секционната избирателна комисия (Приложение № 68 от изборните книжа за избиране на президент и вицепрезидент на републиката), изпратен на специално определен електронен адрес на ЦИК на файл в pdf -формат;
  в) сканиран екземпляр от списъка за гласуване извън страната (Приложение № 5 от изборните книжа за избиране на президент и вицепрезидент на републиката) изпратен на специално определен електронен адрес на ЦИК на файл в pdf -формат.
  39. Когато председателят отсъства, задължението за изпращане на документите по т. 38 е на секретаря на СИК, а когато отсъстват и председателят, и секретарят – на определено с решение на комисията лице.
  40. Лицата по т. 38 или 39 изчакват потвърждение от ЦИК за получаване на протокол-грамата и сканираните екземпляри.
  41. Изборните книжа и материали от гласуването, както и секционният протокол (Приложение № 68 от изборните книжа за избиране на президент и вицепрезидент на републиката), се изпращат от секционните избирателни комисии извън страната чрез дипломатическото или консулското представителство по първата дипломатическа поща до Министерството на външните работи за предаването им в Централната избирателна комисия.
  Членовете на СИК опаковат изборните книжа и материали в чували, които се завързват. Връзките се запечатват с хартиена лента, подписана от всички членове на СИК и подпечатана с печата на СИК, така че да не позволява развързването на чувала.
  42. В срок до 7 дни от получаването на протокола и останалите изборни книжа и материали Министерството на външните работи ги предава на Централната избирателна комисия във вида, в който са получени и без да се нарушава целостта на пратката.
  43. Получените от ЦИК изборни книжа и материали се съхраняват до следващите избори за президент и вицепрезидент на републиката, след което се предават за архивиране в Централния държавен архив.

  VI. Публикуване на условията и реда за гласуване извън страната
  44. Министърът на външните работи публикува на интернет страницата на Министерството на външните работи условията и реда за гласуване извън страната не по-късно от 16.08.2011 г. (67 дни преди изборния ден).
  45. Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България публикуват на интернет страницата на дипломатическото и консулското представителство условията и реда за гласуване извън страната не по-късно от 16.08.2011 г. (67 дни преди изборния ден).

  ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
  Мая Андреева

  СЕКРЕТАР:
  Севинч Солакова

  Източник: http://www.cik.bg/?resh=247

• Важен закон увеличава възможностите за висше образование за деца на имигранти

  На 1 август губернаторът Пат Куин подписа исторически закон за увеличаване възможностите за висше образование за деца на имигранти в Илинойс. Илинойският Закон „Дрийм” създава програма за отпускане на стипендии от частен фонд за деца на имигрантски семейства, завършили гимназия, които желаят да продължат в колеж.
  “Всички деца имат право на добро образование – каза губернаторът Куин. – Илинойският Закон „ДРИЙМ” създава повече възможности за деца на имигранти да постигнат добра кариера, по-добро бъдеще и по-добър живот чрез висше образование”.
  Проектозаконът на Сената 2185, спонсориран от Президента на Сената Джон Кулертън (John Cullerton) (област Чикаго) и представителя Еди Асевидо (Eddie Acevedo) (област Чикаго), основава деветчленна комисия по финансите за управление на илинойския закон „ДРИЙМ”, чиито членове се назначават от Губернатора. Комисията ще подпомага основаването на частно спонсорирани стипендии за студенти, които са живели с техните родители, докато са били в гимназия в Илинойс, получили са диплома за гимназиално образование, ходили са на училище в Илинойс поне три години и поне един от родителите е имигрирал в Съединените американски щати.
  В допълнение на това, новият закон ще позволява на всяко лице с номер за социално осигуряване или данъчен номер за идентификация да участва в управлявания от щата фонд за спестявания за колеж. Това също така изисква съветниците в гимназиите да осигуряват информация за колеж на всички деца на имигранти. Децата на имигрантите имат невероятната възможност за достъп до висше образование в резултат на илинойския Закон „Дрийм”.
  „Ние трябва да отваряме, а не да затваряме вратите за възможности на младите студенти, независимо от това как и защо живеят в Илинойс” – каза Президентът Кулертън. – Този нов закон предвижва щата отвъд реториката за равните възможности, като прави мечтата за колежанско образование реалност за още повече изключителни студенти в Илинойс”.
  Новият закон беше един от най-важните приоритети на Губернатора Куин по време на законодателната сесия. Губернаторът отбеляза, че това би осигурило, че Илинойс ще продължава да води нацията по отношение на увеличаване достъпа до най-доброто възможно образование, което е особено важно за задържането на нашите най-добри и най-умни студенти в глобалната конкурентна икономика.
  Студенти, обществени лидери и избрани служители от целия щат се присъединиха към Губернатора Куин, за да отпразнуват новия закон, който носи по-добър достъп до висшето образование в Илинойс на по-достъпна цена.
  „Имигрантите са движеща сила в нашия културен и икономически живот и отварянето на пътя за всички студенти в Чикаго да получат отлично висше образование ще направи нашата икономика още по-силна”, каза кметът на Чикаго Рам Емануел (Rahm Emanuel). “Аз съм горд, че семейства и студенти от цял Илинойс сега имат по-добра възможност за постигане на американската мечта, която започва с отлично образование”.
  Приблизително за 65 процента от студентите-имигранти, произхождащи от семейства с доход под 200 процента от прага на бедността, финансовите бариери за висше образование за академично квалифициращи се студенти-имигранти са големи. С помощта на комисията по Закона „Дрийм”, лидерите на Илинойс сега ще имат възможността да предоставят частни фондове, за да подпомагат тези студенти да постигат своя пълен потенциал.

  “Благодарим на Губернатора Куин за неговата продължителна подкрепа и неуморната му работа за имигрантската общност”, каза Лорънс Бенито (Lawrence Benito), зам. директор на Коалицията за правата на имигрантите и бежанците в Илинойс (Illinois Coalition for Immigrant and Refugee Rights (ICIRR))“. Подписването на този закон е исторически акт, като това потвърждава, че Илинойс е на само добронамерен към имигрантите, но е и национален лидер по отношение на приемане на справедливи, хуманни и практически решения”.
  Законът „Дрийм” се приема със законодателната подкрепа на двете партии и със силната подкрепа на образователната общност. Комисията ще предостави обучения за училищните служители и ще работи с тези, които отговарят за приема, финансовата помощ, както и със съветниците в гимназиите из цял Илинойс, за да помогнат на студентите да използват широк обхват от възможности за висше образование.
  Законът „Дрийм” на Илинойс е решителна стъпка в правилната посока, обезпечаващ, че няма да бъде отказвана възможност за промяна на живота с постъпването в колеж на достойни студенти, само защото техният имигрантски статут не им позволява да получат финансова помощ”, каза президентът на Университета на Илинойс Майкъл Дж. Хоган (Michael J. Hogan). „Благодарен съм, че нашите законодатели и губернаторът Куин подкрепят споделеното виждане, че будните умове са нашият най-голям ресурс и той трябва да се култивира, а не да му се пречи с остарели имиграционни закони”.

   

  Надя Минкова
  в. “България СЕГА”  

• Според британския писател Ханиф Курейши бунтовете в Лондон ще обхванат цяла Европа

   
  „Тези 30-годишни, които никога не са имали работа и никога няма да работят, са британски граждани, а не имигранти, но те са париите на икономическата система, част от която така и не успяха да станат.„
   
  Според известния британски писател и драматург Ханиф Курейши, жителите на бунтовническите райони на Лондон са от най-бедните слоеве на обществото, пише Валерия Фраскетти в материал, публикуван във вестник La Repubblica.
  „Тези бунтове са само началото на сезона на въстанията, който ще продължи години и ще се разпространи из цяла Европа“ – казва Курейши.
  Струва си да се вслушаме в думите му: той е син на пакистанец и на англичанка, британски писател и драматург; и прекрасно знае какво се крие зад насилието, което избухна в бедните квартали на Лондон.
  „Това са райони, в които живеят много млади хора, които ходят по улиците с оръжие, употребяват наркотици. Тези 30-годишни, които никога не са имали работа и  никога няма да работят, са британски граждани, а не имигранти, но те са париите на икономическата система, част от която така и не успяха да станат„ – казва Курейши.

  Според писателя бунтовете не са избухнали заради убийството от страна на полицията на млад мъж, „те са следствие от неблагополучията, предимно икономически.  Неслучайно гневът се излива преди всичко срещу магазините, символ на достъпа до благосъстояние, което им е отказано.“
  „Ситуацията се взриви, наред с други неща, и поради намаляване на обезщетенията за безработица, помощите за младежки центрове и социални услуги. Недоволството се засилва. Нужни са пари, които правителството на Камерън няма. Както ги няма и  в Италия, Гърция и Испания.
  Затова мисля, че ние сме само в началото на период на висока социална нестабилност”, казва писателят.

  Източник:  30dumi.eu

• Чистачи на Борисов с 500 лв. премии

  Чистачите в Министерския съвет, където е премиерският кабинет на Бойко Борисов, на 2 пъти са получавали премии през последните 18 месеца, пише “24 часа”.

  През миналия ноември 21 служители на длъжност изпълнител-хигиенист са взели допълнителни възнаграждения. На 16 от тях са дадени по 498 лв., на един – 369 лв., а на четирима – по 200. Тогава на общо 134-ма правителствени чиновници са изплатени 65 558 лв. Сред тях са и 14 старши специалист-шофьори, които са били стимулирани с по 594 лв. В частния сектор чистачите обикновено са на минималната работна заплата от 240 лв.

  Общо 3 пъти са раздавани бонуси в правителствената администрация. По около 1000 лв. са взели съветниците на премиера и вицепремиерите Симеон Дянков и Цветан Цветанов.

  Въпреки че официално заплатите в бюджетните организации са замразени от 2008 г. заради финансовата криза, почти всички министерства увеличават възнагражденията на служителите си чрез премии. Парите за тях идват от поддържането на свободни работни места. В МВР например има 5508 такива, но тъй като в системата му работят около 55 хил. души, на месец са получавали между 29 и 40 лв.

  В спортното министерство са раздали допълнително 251 035 лв. От тях 30 600 лв. са разпределени между шестима членове на ръководството, което прави по 5100 лв. на човек.

  Външно министерство е зарадвало с парични награди 668 служители за общо 403 325 лв.

  Допълнителни финансови стимули за 1 364 082 лв. са раздадени през последните 18 месеца в министерството на регионалното развитие.

  Източник:   kafene.net

• <<
• 1
...
• 295
• 296
• 297
• 298
• 299
• 300
• 301
• 302
• 303
• 304
• 305
...
• 415
• >>